Всички индекси на БФБ с двуцифрени ръстове през 2016 г. SOFIX отчете двойно по-висок ръст в сравнение с нарастването от 2015 г. 2016 г. се оказа положителна година за Българската фондова борса (БФБ – София), като всички индекси приключиха 12-те месеца с ръстове. Най-голям е ръстът при SOFIX, който за една година прибави 27,24% към стойността си. Той стартира годината, като затвори на ниво от 457,210 пункта на 4 януари 2016 г. Индексът падна до най-ниската си точка през годината на 18 април, когато затвори на ниво от 436,03 пункта. В последния борсов ден от годината обаче основният индекс на БФБ затвори на ниво от 586,43 пункта, върхова точка в последните две години и половина. Ръстът на SOFIX е двойно по-висок в сравнение с този от предходната година – през 2015 г. той добави 13,10% към стойността си. Двуцифреното покачване през 2016 г., се дължи основно на три компании - Стара планина холд АД с ръст от 64,3% до 6,49 лв. за акция, Първа инвестиционна банка АД с поскъпване от 55% до 3,35 лв. за акция и Централна кооперативна банка АД, чиито книжа повишиха цената си с 51,34% до 1,53 лв. за ценна книга. Най-зле представилата се акция през 2016 г. сред компаниите от SOFIX беше тази на Трейс груп холд АД със спад от 7,88% до 5,26 лв. за акция. Ръстът от 0,97% до 2,09 лв. за акция отреди на Адванс Терафонд АДСИЦ второто място по слабо представяне, следван от Индустриален холдинг България АД с напредък от 10,87% до 1,02 лв. за акция. Лидер по оборот през годината е Химимпорт АД с изтъргуван обем в размер на 28,5 млн. лв. На второ място е Монбат АД с 20,9 млн. лв., следван от Софарма АД с 19,9 млн. лв. Най-много сделки през годината са сключени с акции на Химимпорт – 7 955 броя, като след него се нареждат Софарма с 3 541 броя сделки и ТБ Централна кооперативна банка АД с 3 122 броя сделки. Около половината от компаниите в индекса BGBX40 отчетоха двуцифрено покачване, като рекордьор е Алкомет АД, която записа трицифрен годишен ръст от 117,07% до 14,55 лв. за акция. На второ място е Стара планина холд АД с 64,30% до 6,5 лв., а трети е Доверие Обединен Холдинг АД с поскъпване от 59% до 1,15 лв. Общо за годината индексът отчете ръст от 19,91%. Сред компонентите на секторния BGREIT с най-много поскъпнаха книжата на Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ, които отчетоха покачване от 45,60% до 2,27 лв. Единственото губещо дружество от индекса е Булленд инвестмънтс АДСИЦ, който отписа 11,39% от цената на акциите си през годината. Въпреки това индексът приключи 2016 г. с годишно покачване от 11,42%. Лидери от BGTR30 по ръст в цената на акциите са Стара планина холд АД, Доверие Обединен Холдинг АД и ТБ Първа Инвестиционна Банка. През годината индексът прибави към стойността си 19,64%.
Източник: Инвестор.БГ (03.01.2017)

Акциите на Първа инвестиционна банка и Централна кооперативна банка са се повишили с над 55% през 2016 г., показва класация на Investor за 2016 г. по данни на Българската фондова борса. За една година книжата на ПИБ са поскъпнали с 60% до 3,46 лв. за брой, а тези на ЦКБ са добавили 55,29% към стойността си през изминалата и вече има сделки на цена от 1,57 лв. за акция.Сред търгуваните на БФБ банки е и Тексим Банк, чиито акции поскъпнаха с 42,86% до 2,50 лв. за брой. Българо-американската кредитна банка също приключи годината на зелена територия, като при нея повишението в цената на книжата й е с 9,01% до 5,17 лв. Въпреки че търгуваните обеми на фондовата борса са сравнително малки, търговията показва, че инвеститорите оценяват положително обявените от централната банка резултати от прегледа на активите на финансовите институции и стрес тестовете на банките у нас. Изнесените от БНБ в последния работен ден на миналата година данни показаха, че всички банки у нас са стабилни и добре капитализирани.При застрахователните дружества, търгувани на борсата, най-добре се представя ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“. За една година акциите на компанията са се повишили със 17,50% до 47 лв. за брой.
Източник: Труд (04.01.2017)

6 банки, рафинерия и завод за мед с най-големи приходи 6 банки, рафинерия и завод за мед са с най-големите декларирани приходи през 2015 г. Това става ясно от отговор на бившия финансов министър Владислав Горанов до ексдепутатите Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев. В топ 10 на дружествата с най-големите декларирани приходи попадат Пощенска банка, ЦКБ, “Лукойл Нефтохим Бургас”. УниКредит Булбанк, “Аурубис България”, НЕК, Алианц Банк България, “Лукойл България”, Банка ДСК и Сосиете Женерал Експресбанк. През 2014 г. в групата на десетте компании с най-големи приходи са били “Булгаргаз” и “Джи Пи презастраховане”, които обаче отстъпват местата си. От друг отговор на Горанов до депутатите става ясно, че от 2011 до 2015 г. “Лукойл България” е първенец с най-големи декларирани приходи сред дружествата, които търгуват с горива. В периода до 2014 г. на второ място е “ОМВ България”, а през 2015 г. - “Сакса”. С най-голям размер на внесен корпоративен данък сред нефтените компании през 2016 г. е “ОМВ България”, следвана от “Лукойл България” и “Шел България”. Сред първите десет са “Сакса”, “Бент ойл”, “Лукойл авиейшън България”, “Петрол”, “Литекс”, “Овергаз инк”, “Еко България”. През 2015 г. с най-голям размер на ефективно внесен корпоративен данък отново е била “ОМВ България”, следват “Лукойл”, “Сакса” и “Шел”. Копирано от https://www.24chasa.bg/novini/article/6024531 © www.24chasa.bg
Източник: 24 часа (30.01.2017)

Шест банки са в топ 10 на най-големите данъкоплатци у нас Шест банки са в топ 10 на най-големите данъкоплатци в България за 2015 г., става ясно от отговор на Министерството на финансите на депутатско питане. От информацията на бившия министър на финансите Владислав Горанов става ясно, че десетте най-големи корпоративни данъкоплатци за 2015 г. са „Юробанк България“, Централна кооперативна банка, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Уникредит Булбанк“, „Аурубис България“, НЕК, „Алианц банк България“, „Лукойл България“, „Банка ДСК“ и „Сосиете Женерал Експресбанк“. За 2014 г. най-големите корпоративни данъкоплатци са: „Юробанк България“, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Аурубис България“, „Централна кооперативна банка“, „Лукойл България“, НЕК, „Уникредит Булбанк“, „Банка ДСК“, „Булгаргаз“ и "Джи Пи Презастраховане“. Въпросът е зададен от депутатите Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев. Горанов уточнява, че за 2016 г. към момента не може да бъде предоставена информация, тъй като все още не е изтекъл срокът за подаване на годишните данъчни декларации. Данните за конкретния размер на декларираните приходи, печалбата и платения от тях корпоративен данък са данъчна и осигурителна тайна, пише още в отговора на Горанов. От годишния финансов отчет на „Юробанк България“ за 2015 г. става ясно, че финансовата институция е платила на държавата 9,4 млн. лв. данъци. За 2014 г. сумата е 773 хил. лв. Вероятната причина за драстичната разлика е, че през 2015 г. „Юробанк България“ стартира сделката по придобиване на всички банкови дейности на българския клон на „Алфа банк“. Според годишния финансов отчет на Централна кооперативна банка за 2015 г. кредитната институция е превела по сметките на Националната агенция за приходите (НАП) сумата от 1,918 млн. лв. „Уникредит Булбанк“ пък са платили 38,3 млн. лв. за данъци през 2015 г. Сумата за 2014 г. е 32,1 млн. лв. 36,4 млн. лв. пък е платила „Банка ДСК“ за 2015 г., става ясно от отчетите на групата. За 2014 г. сумата е била 28 млн. лв. „Сосиете Женерал Експресбанк“ пък са внесли в държавната хазна 8,7 млн. лв. данък върху доходите за 2015 г., за 2014 г. платеният налог възлиза на 6,8 млн. лв. От финансовия отчет за 2015 г. на „Алианц банк България“ става ясно, че финансовата институция е внесла в бюджета 1,215 млн. лв., а за 2014 г. - 2,467 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (31.01.2017)

Печалбата на банките в България достигна 1.26 млрд. лв. през 2016 г. Банките и клоновете на чуждестранните институции в България отчетоха 1.26 млрд. лв. печалба през 2016 г., което е най-добрият резултат от 2008 г. насам. След като банките се подготвиха за оценка на активите от БНБ, изчиствайки се от несъбираеми вземания, те постигнаха този резултат, който е с цели 40.5% повече от постигнатото през 2015 г. Основен принос за този растеж имат не толкова основните пет финансови институции, които доминират на пазара у нас, а повече средните и по-малките банки. Друг източник на голямата печалба беше финализирането на сделката, с която Visa Inc придоби Visa Europa и всички европейски банки - членки на платежната система, получиха сума, пропорционална на оборота им в системата. Eфектът за българските банки се оценява на около 186 млн. лв. Досега историческият рекорд на банковите печалби в България е от 2008, която беше и последната година преди кризата - 1.378 млрд. лв.Най-големите по активи български банки остават същите – Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ, ОББ, които бяха и в края на 2015 г. с една разлика. Пощенска банка измести от петото място Райфайзенбанк, след като придоби клона на Алфа банк у нас. Така генерираната от петте най-големи банки у нас печалба вече представлява 71% от сумата на финансовия резултат на цялата система. За сравнение, през 2015 г. цели 82% от печалбите на банките бяха реализирани от топ 5. Сред причините за това е сравнително слабият резултат на двете най-големи банки. "Уникредит" регистрира едва 0.5% ръст на печалбата на годишна база през 2016 г., докато Банка ДСК свива резултата си със 7.4%. За сметка на това ПИБ се възстановява активно от държавната помощ, която получи през 2014 г., и увеличава печалбата си от 12.7 млн. лв. на над 90 млн. лв. В годината, в която бе обявено, че Националната банка на Гърция ще продаде българската си дъщерна банка Обединена българска банка, последната записва също значително подобрение на финансовия си резултат, който набъбва с 63% на годишна база до 111 млн. лв. Активите на банките от първа група се увеличават с 5% до 52.8 млрд. лв.Другата причина е особено добрият резултат на средноголемите и по-малките банки. Данните сочат, че през 2016 г. те са направили 366 млн. лв. печалба, което е над двойно повече в сравнение с 2015 г. В този сектор впечатление прави БАКБ, която подобрява резултата си близо 10 пъти, както и ЦКБ, която декларира печалба от 26 млн. лв. и ръст на годишна база от повече от 250%. Освен тях Тексим банк, Алианц банк, Интернешънъл асет банк и Райфайзенбанк регистрират печалба, която е поне двойно по-голяма в сравнение с постигнатата през 2016 г. Сумата на активите от втора група, в която влизат банки без топ 5 и без клоновете, представляват към края на годината малко над 37 млрд. лв., което е с 9.2% повече в сравнение с края на предходната година.Общо към края на годината ниските лихви на пазара са свили с 9% приходите от лихви на банките. За сметка на това разходите им за изплащане на лихви са се понижили с цели 41%. Нетният лихвен доход на финансовите институции обаче се повишава с малко над 1%. Обезценките се свиват с 26% до 814 млн. лв.Същите банки, които работеха на загуба през 2015 г., регистрират негативен финансов резултат и през 2016 г. Това са Токуда банк, която свива загубата си с близо 60%, "Пиреос", които намаляват загубата наполовина, Търговска банка Виктория и клоновете Ишбанк, Инг банк и БНП Париба. Сумарно тези шест финансови институции имат загуба от 83 млн. лв., което е 47% по-малка загуба в сравнение с постигнатото през 2016 г.
Източник: Капитал (02.02.2017)

Комисията за защита на конкуренцията даде зелена светлина на сделката, с която белгийската "Кей Би Си Банк" купува от Национална банка на Гърция българската ОББ, дружествата "Интерлийз", "ОББ - Метлайф" и още някои свързани с тези компании и ги консолидира с дъщерните си структури - СИБАНК и застрахователните фирми с марката "ДЗИ". В решението на КЗК от 26 април 2017-а буквално се казва следното: "РАЗРЕШАВА концентрацията между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване на пряк едноличен контрол от страна на „Кей Би Си Банк НВ“, Белгия, върху „Обединена българска банка“ АД, „Интерлийз“ ЕАД и някои свързани български бизнес активи по смисъла на Глава V от Закона за защита на конкуренцията." Това разрешение може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок, който започва да тече от съобщаването за сделката по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а за третите лица - от публикуването му в електронния (публичния) регистър на КЗК. Разрешението на КЗК при големи сделки за придобиване и поглъщане е абсолютно задължително и е част от административните стъпки, които участниците в тези сделки трябва да направят. Издаването на такова разрешение въобще не е проформа. Това става след задълбочен анализ и оценка на пазара, на който работят дружествата, подлежащи на покупка и обединение, при който се ползват огромен обем статистически данни и различни методики за анализ. Нещо повече - във връзка със сделката се иска компетентното становище не само на надзорните органи, контролиращи дружествата, подлежащи на покупко-продажба и обединение, но и на техни преки конкуренти. В случая заради сделката за ОББ, за "Интерлийз", за "ОББ-Метлайф" и за свързани с тях компании е направен анализ на пазара на банкиране на дребно, на пазара на корпоративното банкиране, на пазара за платежни услуги и на застрахователния пазар. Целта е да се установи дали сделката и последващото сливане на въпросните дружества със СИБАНК и застрахователните фирми с марката "ДЗИ" няма да доведе до пазарна концентрация и господстващо положение. Поискани са становища от БНБ, от Комисията за финансов надзор, от Асоциацията на банките в България, от основни конкуренти на участниците в сделката: "УниКредит Булбанк" АД, "Банка ДСК" ЕАД, Пощенска банка, Първа инвестиционна банка ЕАД, "Сосиете Женерал Експресбанк" АД, Централна кооперативна банка АД, ЗЕАД "Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“, ЗАД "Алианц България Живот" АД, "Граве България Животозастраховане" АД, "Застрахователна Компания Уника Живот" АД и "Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК". Важно е да уточним, че не всички от запитаните са дали благоприятни отзиви за сделката. От доклада става ясно, че например застрахователната компания "Уника Живот" е изразила опасения, че след осъществяване на сделката "новосъздадените дружества, които ще възникнат вследствие на обединението между групата на "Кей Би Си Банк" у нас и тази на ОББ, са една от най-големите банково-застрахователни групи в страната и ще окаже ефект и върху структурата на пазара на животозастраховане", на който "Уника" оперира. В доклада на КЗК се посочва, че според "Уника": "Ефектът от концентрацията би се изразил както в изместване на някои от основните конкуренти на групата от досегашните им пазарни позиции, така също и в създаване на сериозна вероятност от установяване или засилване на господстващо положение на предприятията от новосъздадената група на съответните засегнати пазари, вкл. и на пазара на животозастрахователни продукти. Ефектът от обединението ще бъде особено осезаем върху пазара за спестовни и рискови застраховки “Живот“, където консолидацията между ДЗИ и "Метлайф" ще доведе до значителна промяна в структурата на пазара." По-специално дружеството смята, че при спестовните застраховки „Живот“ новата застрахователна група ще се превърне в пазарен лидер с пазарен дял от над 35% и ще бъде в състояние да действа в значителна степен независимо от своите конкуренти, да диктува условията на пазара и да доведе до значително засягане на конкурентния процес. "Същите опасения "Уника" изразява и по отношение на пазарния сегмент на рискови застраховки "Живот", където смята, че новата група ще заеме второ място с пазарен дял над 20% и ползвайки се от богатия си опит при продажбите на рискови застраховки, както и от по-големия и разнообразен продуктов портфейл на пазара в средносрочен план и може сериозно да размести пазарните позиции на основните участници на пазара, като се превърне в пазарен лидер на подпазара на рискови застраховки „Живот“. Според дружеството планираната концентрация ще окаже значително въздействие и върху подпазара на здравно застраховане, както и на пазарния сегмент на застраховката „Злополука“. КЗК е взела предвид тези забележки и е поискала допълнителна информация по тези пунктове от "Кей Би Си Банк", преди да излезе с окончателно решение. Белгийците са изпратили пространно становище по въпроса, което КЗК е приела. Някои от по-важните заключения по него са следните: "Кей Би Си Банк НВ" смята, че сделката не може да доведе до установяване или засилване на неговото господстващо положение на пазара, както и значително да засегне конкурентния процес, тъй като новото обединение ще има общ пазарен дял от (20-30%) на пазара на животозастраховане, което е под границата от 40%, над която се приема, че има концентрация. Също така наличието на значителна конкуренция на пазара ограничава възможността ДЗИ/ОББ-МетЛайф да действат независимо. Пазарът се характеризира с постоянен растеж и висока еластичност на търсенето, което води до интензивна конкуренция за клиенти между доставчиците на животозастрахователни продукти. По отношение на твърденията на "Уника", че обединеното предприятие ще се ползва от добре развит банков канал и ресурси и това ще обуслови засилване на пазарната му позиция, "Кей Би Си" изразява становище, че това твърдение не е подкрепено по никакъв начин от наличната информация за ситуацията на пазара на животозастраховане. Обединеното предприятие няма да има дял, по-голям от 25%, на който и да е от пазарите, на които сделката ще окаже въздействие". Тъй като направеният за целите на доклада анализ на отделните пазари, на които след сделката ще работи обединената банково-застрахователна група, е потвърдил позицията на "Кей Би Си Банк", КЗК е констатирала, че за концентрация и дума не може да става и е дала зелена светлина на сделката. За приключването на цялата операция по покупко-продажбата на ОББ, "Интерлийз", "ОББ-Метлайф" и свързаните с тях компании своето одобрение трябва да дадат също БНБ и Комисията за финансов надзор.
Източник: Банкеръ (28.04.2017)

ЦКБ увеличава седем пъти печалбата си през първото тримесечие Централна кооперативна банка увеличава седем пъти печалбата си на годишна база през първото тримесечие до 8,5 млн. лв., показва консолидираният отчет на банката за първите три месеца на годината, разпространен чрез БФБ – София. Разходите за дейността на Групата между януари и март нарастват незначително с 0,93% в сравнение с равнището им от края на първото тримесечие на 2016 г. и достигат абсолютно изражение от 28,7 млн. лв. Към края на март всички показатели на банката покриват изискуемите от регулаторните органи минимални стойности. Към 31 март балансовата стойност на активите на ЦКБ на консолидирана основа е 5,3 млрд. лв. За тримесечието те нарастват с малко над 2%. В едногодишен аспект активите се увеличават със 7,89% или 387,3 млн. лв. Паричните средства в каси и разплащателни сметки в централни банки формират 28,3% от балансовото число на групата при 26,14% в края на декември. Предоставените ресурси и аванси на банката са с тегло от 5,89% от балансовото число при 5,49% година по-рано. Вложенията във финансови активи, държани за търгуване, финансови активи за продажба и във финансови активи, държани до падеж, представляват 18,94% от активите при 15,63% към края на декември. В края на първото тримесечие размерът на предоставените кредити и аванси на клиенти формира 44,03% от общите активи на ЦКБ на консолидирана основа спрямо 45,64% година по-рано. Към края на март общата стойност на задълженията на групата на консолидирана основа е 4,9 млрд. лв. Нарастването им в сравнение с декември е с 2%. Основната част от тези задължения - над 98%, са задължения към други депозитанти – граждани, предприятия и нефинансови институции, като нарастването им спрямо края на първото тримесечие на 2016 г. е със 7,4%. От началото на годината акциите на банката поскъпват с 5,10%, а през последната една година ръстът в цената е с 67,5% при пазарна капитализация от 181,952 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (06.06.2017)

ЦКБ прибра печалбата в резервите за развитие на ритейла Общото събрание на акционерите одобри годишния финансов отчет и годишния консолидиран финансов отчет на „Централна кооперативна банка“ АД за 2016 г. и прие направеното предложение формираната печалба , в размер на 26 598 201 лeва, да бъде отнесена във фонд "Резервен". Тя се повишана над четири пъти на годишна база. Основните фактори, оказали влияние при формирането на този финансов резултат са: реализирания нетен доход от лихви в размер на 110.3 млн. лв. (+32.3 млн. лв.) и нетния доход от такси и комисионни от 43.3 млн. лв. (+3.3 млн. лв.). В тези условия ЦКБ не е отстъпила завоюваните в предходите години позиции и е постигнала ръст на ключовите показатели. Като към края на 2016 г. ЦКБ заема 8-мо място в банковата система според размера на балансовите си активи. През изминалата година ЦКБ е продължила да се доказва като една от най-стабилните банки в страната чрез разширяването на продуктовото си портфолио. Банката е успяла да запази добри позиции и по отношение на развитието на мрежата си от АТМ и ПОС терминали. През годината мрежата е увеличена, като същевременно са предприети действия за оптимизацията й - по-добри и по-доходоносни локации и търговски обекти за разполагане на устройствата за безналично обслужване на паричното обръщение. Изпълнителният директор Георги Константинов редстави план с девет непосредствените цели пред банката през 2017 година. Сред тях са по-нататъшно развититие на най-съвременните канали за реализиране на банковите опарации - мобилно банкиране, безконтактни плащания, поддържане и ускорено разширяване на позициите в ритейл банкирането и увеличаване на обема и относителния дял в кредитния портфейл на кредитите за населението - потребителски, ипотечни и овърдрафти. Банката ще разширява операциите с дебитни и кредитни карти приоритетно чрез издаването на безконтактни банкови карти и ще засилва пазарните позиции в премиум сегмента на банкови карти. Планира се и разширяване на мрежата на банката от ПОС устройства и АТМ, включително чрез разполагането им на първокласни локации и търговски обекти е друг приоритет, както и привличане на обслужване на нови бюджетни и общински структури и учреждения и задълбочаване на сътрудничеството с държавния сектор. В отговор на поставен от акционер въпрос Георги Константинов изложи аргументи за начина на разпределяне на печалбатакато поясни, че отнасянето печалбата във фонд "Резервен" представлява своеобразен вид формиране на квази капитал и се ползва за покриване на кредитния риск. Също така изложи, че така предложено разпределение на печалбата осигурява качествено обслужване на клиентите, развитие на кредитирането, увеличаване на АТМ и ПОС устройствата, с оглед стартиралата промяна в нормативната уредба в тази материя. На следващо място беше пояснено, че банката цели да продължи развитието на ритейла и да запази отвоюваните позиции в банковия сектор. Кредитният портфейл изисква задържане на печалбата в капитала и/или отнасянето му във фонд "Резервен". Акционерите решиха възнаграждението на членовете на Надзорния съвет да се запази в размера, установен към настоящия момент - 5 000 лева месечно, като няма да има промяна и на заплатата на членовете на Управителния съвет. Тя остава три средни работни заплати за банката, месечно. Общото събрание прие и промени в устава на ЦКБ, свързани с предмета на дейност. Най-големите акционери в банката са "ЦКБ Груп" ЕАД, собственик на 77 583 831 акции, ПОАД "ЦКБ-Сила" с 838 674 акции и ДПФ "Съгласие" - 414 800 акции.
Източник: Банкеръ (03.07.2017)

"Трейс" поиска глоба за фондовата борса Една от най-големите строителни компании - "Трейс Груп Холд", която се търгува на фондовата борса, поиска да бъдат наложени глоби за изключването й от индекса SOFIX в петък. Тогава "Българската фондова борса" (БФБ) призна, че е допуснала грешка в алгоритъма, пресмятащ медианна стойност на седмичния оборот във връзка с класирането на емисиите, в резултат на което се оказва, че "Неохим" остава в индекса SOFIX, а "Трейс Груп Холд" излиза. Впоследствие търговията с книжата на двете дружества бе временно спряна, а БФБ изрази готовност да разгледа претенции за претърпени вреди. "В рамките на два последователни дни, а именно на 7 и на 8 септември 2017г., "Трейс Груп Холд" АД бе последователно включена и изключена от състава на компаниите, фигуриращи в индекса SOFIX на "Българска фондова борса". Категорично смятаме, че описаното по-горе действие, представлява манипулиране на пазара, изразяващо се в разпространяване на невярна и подвеждаща информация от страна на "Българска фондова борса" АД по отношение на "Трейс Груп Холд" АД", коментираха в понеделник от компанията. От "Трейс" са отчели рязка промяна в оборота на емисията безналични акции, издадени от компанията в рамките на двата последователни дни, съвпадащи с действията на БФБ. "Съгласно данни от "Infostock.bg" оборотът с издадената от "Трейс Груп Холд" АД емисия безналични акции се повишава от 1430.40 лв. за 07.09.2017г. до 80 510.30лв. за 08.09.2017г., като оборотът от 80 510.30лв. за 08.09.2017г. е достигнат за краткия период от време от началото на борсовата сесия до 11:55 часа, след което търговията с акции на "Трейс Груп Холд" АД е спряна", отчитат от дружеството. Затова "Трейс" настоява Комисията за финансов надзор да провери действията на БФБ и да наложи съответните санкции по Закона за мерките срещу пазарни злоупотреби с финансови инструменти. Оттам припомнят, че това не е първият случай на оповестяване на невярна информация от страна на БФБ за състава на компаниите, влизащи в SOFIX. През март тази година КФН извърши проверка на БФБ на друг подобен случай на погрешно изчисляване на основния борсов индекс SOFIX, който бе потвърден. В резултат бяха приети нови правила за изчисляването на борсовите индекси. "В случай че проверката установи, че изключването на "Трейс Груп Холд" АД, от състава на компаниите, включени в индекса SOFIX, е неоснователно, моля да наложите принудителна административна мярка, с която да задължите "Българска фондова борса" АД, да включи "Трейс Груп Холд" АД, в индекса SOFIX", настояват още от "Трейс".
Източник: Медия Пул (12.09.2017)

"Алкомет" и "Химимпорт" влязоха в топ 3 по ръст на пазарната капитализация в Югоизточна Европа Две български публични дружества попадат сред трите компаниите с най-голям ръст на пазарната капитализация в цяла Югоизточна Европа. Това са холдингът "Химимпорт" АД и "Алкомет" АД, чиито пазарни оценки се удвояват в рамките на 12 месеца, показва годишната класация ТОП 100 на най-големите борсови дружества на SееNеws. "Химимпорт" регистрира ръст от 93.6%, което го изстрелва от миналогодишното 85-о място в топ 50 - до 48-о място. "Алкомет" АД от своя страна за първи път попада в класацията директно на 67-о място благодарение на ръста си от 117.07%. Третият шампион по ръст е словенската Сіnкаrnа Сеljе със 113.19%. С пазарна капитализация от 204.6 милиона евро "Химимпорт" почти настига българския лидер "Софарма" АД, чиято пазарна оценка е в размер на 205.4 милиона евро. Една от причините за изравняването е и, че фармацевтичното дружество губи през последната година над 10% от нея. Сред 50-те най-големи борсови дружества в Югоизточна Европа попада и "Чайкафарма Висококачествените лекарства" АД, която регистрира 45.94% ръст и обща капитализация от 201.7 милиона евро. В топ 100 попадат още 13 компании, търгувани на Българската фондова борса. Това са "Монбат" (53-о място), "Първа инвестиционна банка" (54), "ЧЕЗ Разпределение България" (58), "Българтабак холдинг" (60), "Албена" (66), "Алкомет" (67), "М+С Хидравлик" (69), "Софарма Трейдинг" (83), "Спиди" (85), "Велграф Асет Мениджмънт" (87), "Адванс Терафонд" (91), "Централна кооперативна банка" (93), "Холдинг Варна" (94) и "Неохим" (97). Най-голямото борсово дружество в региона е хърватската нефтена компания ІNА-Іndustrіjа nаftе с пазарна капитализация от 3.8 милиарда евро, следвано от румънската ОМV Реtrоm с 3.2 милиарда евро и хърватската банка Zаgrеbаска Ваnка с 2.2 милиарда евро.
Източник: Money.bg (10.10.2017)

"КОРАДО-България" бе приета в премиум сегмента на борсата "КОРАДО-България" АД бе приет вчера в сегмент Рrеmіum на Българската фондова борса (БФБ). В началото на октомври компанията за производство на радиатори сключи договор за маркет-мейкинг с инвестиционния посредник "Елана Трейдинг" АД. В момента в Рrеmіum сегмента влизат едва пет други дружества - "Химимпорт" АД, ТБ "Централна кооперативна банка" АД, "Софарма" АД, ТБ "Първа инвестиционна банка" АД и "Монбат" АД. Сред останалите изисквания, на които компанията е отговорила, са да прилагат принципите на корпоративно управление, да публикуват редовно информация за дейността си, включително и на английски език, да имат най-малко пет завършени финансови години, като поне две от тях на печалба.
Източник: Money.bg (16.11.2017)