Artio разпродава част от инвестициите си в България Американският фонд Artio International Equity Fund, който е познат като инвеститор в няколко български дружества, се раздели с част от акциите си в производителя на електроинструменти "Спарки - Елтос". Това показа бюлетинът на Централния депозитар, в който се разкрива допълнителна информация относно големите сделки на борсата. Откакто стана акционер в ловешкото предприятие през 2007 г., чуждият играч на няколко пъти намаляваше експозицията си към него. Поредната разпродажба се появява малко преди излизането на отчета на дружеството за четвъртото тримесечие на годината, от който, ако се съди по предходните, едва ли се очакват положителни изненади. Тенденцията, очертана от последните тримесечия, е на затруднения, с които "Спарки - Елтос" се бори. Причината за оттеглянето на Artio обаче може да е съвсем различна и да е свързана с цялостна стратегия за присъствие на фонда в България. През последните месеци от портфейла му изпаднаха дяловете, които чуждият инвеститор държеше в "Химимпорт" и Централна кооперативна банка, показва справка на сайта му към края на ноември. Фондът има експозиция и в "Лев инс". "Капитал Daily" не успя да се свърже с представител на фонда, но изпрати въпроси по имейла за повече подробности. Сделката по прехвърляне на пакета акции на "Спарки - Елтос" е извършена на 8 януари, когато през БФБ минаха над 1.3 млн. акции на ловешкото дружество, а оборотът с тях е близо 600 хил. лв. Според бюлетина на Централния депозитар Artio International Equity Fund е намалил експозицията си към производителя на електроинструменти от 7.48% на 2.70%. Ако фондът е продал и този остатъчен дял, това няма как да се отрази в бюлетина, тъй като анонси се правят при граница от 5%. Това обаче е твърде вероятно, тъй като според данните на сайта на американския инвеститор към края на ноември държи 1.3 млн. акции в българското дружество. За сравнение - когато през 2007 г. той стъпи като акционер в него, тогава под името Julius Bear Institutional International, той придоби 1.6 млн. акции на дружеството. Не става ясно кой е купувачът на продадените книжа, но случилото се се отрази на пазара и през следващите дни търговията по позицията на "Спарки - Елтос" остана динамична с покачване на цената от 0.42 лв. на 0.76 лв. средно за акция. През последните три години фондът на няколко пъти намаляваше експозицията си към дружеството. Възможна причина за това е незадоволителното представяне на българския производител на електроинструменти. Според последния му отчет към края на септември "Спарки - Елтос" отчита свиване на продажбите от 44 млн. лв. на 39.3 млн. лв. спрямо същия период на предходната година. Реализирана е и загуба от дейността в размер на 4.4 млн. лв. Дружеството изпитва затруднения заради кризата на пазарите, за които изнася. Продукцията му се изнася за повече от 70 държави, като основен пазар са страните от Западна Европа, Русия, Африка, Близкия изток. Причина за оттеглянето от инвестицията в българското дружество може да се търси и в цялостната стратегия на американския фонд за присъствие в България, особено след поглъщането на Artio през миналата година от друга американска инвестиционна компания - Aberdeen. До този момент в полезрението им попадаха книжа и на други български дружества, включително компенсаторни инструменти. Artio International Equity имаше акции в БТК, преди телекомът да бъде продаден на консорциума между банкера Цветан Василев и руската VTB Capital. Към април миналата година американският инвеститор е държал акции в "Химимпорт" и Централна кооперативна банка, но към ноември те вече не фигурират в портфейла му. Там остават експозиция за 1 млн. долара в "Лев инс" и в ловешкия производител на електроинструменти.
Източник: Капитал (14.01.2014)

Българска банка за развитие е с нов шеф Иван Христов бе избран за третия изпълнителен директор на Българска банка за развитие, съобщават от финансовата институция в писмо до медиите. Решението на Управителния съвет на банката е влязло в сила на 10 януари 2014 г. и е било вписано в Търговския регистър. Така кредитната институция ще бъде ръководена от Председателя на УС и Главен изпълнителен директор Димо Спасов, заместник-председателя на УС и изпълнителен директор Билян Балев и Иван Христов, член на УС и изпълнителен директор. Иван Христов е в състава на Управителния съвет на ББР от септември 2013 г. Завършил е „Индустриален мениджмънт" в Техническия университет в София и „Финанси, кредити и застраховане" в Стопанската академия в Свищов. Кариерата му преминава през БНБ, Първа частна банка и Централна кооперативна банка. В продължение на 10 години заема поста регионален мениджър на Райфайзен банк за региона Сливен и Ямбол. През 2011 г. поема ръководството на отдел „Териториално развитие и човешки капитал" в Токуда банк.
Източник: Money.bg (14.01.2014)

Излизането на чужди капитали от финансовия сектор в България в последните години постепенно се превърна в устойчив процес. Затова и плановете на една от водещите банки във Франция - Credit Agricole, да продаде местното си поделение трудно може да се окачестви като изненада, а според източници, близки до продавача, и представители на банковия сектор процедурата вече е в ход. Ако се стигне до сделка, тя едва ли ще е грандиозна и ще разтърси пазара, защото за разлика от банката майка "Креди Агрикол България" е малка по размер, с ограничен бизнес и скромна клиентска база. Изтеглянето на поредна чуждестранна западноевропейска банка от България само по себе си обаче не е добра вест. Само преди броени месеци втората по големина банка в Бавария - Bayern LB, напусна българския пазар. Това стана, като продаде поделението на групата си тук MKB Юнионбанк (сега Юнионбанк) на Първа инвестиционна банка. Причините бяха поети ангажименти по спасителния й пакет от германското правителство. От подобно естество са и факторите за преструктуриране на големите гръцки банки – National Bank of Greece (собственик на ОББ), Eurobank (собственик на Пощенска банка), които много вероятно ще доведат до продажбата на дъщерни поделения, включително и в България. Другите две сделки от началото на кризата също са с местни инвеститори - в Българо-американската кредитна банка като мажоритарен акционер влезе Цветелина Бориславова, а групата на "Химимпорт", чиято собственост е и Централна кооперативна банка, придоби Тексимбанк. А другата причина сделката за "Креди Агрикол България" да е любопитна са потенциалните купувачи. Експанзия на местния капитал Според двама източници е проявен интерес основно от местни институции. Друг запознат със сделката сочи, че единствената оферта е подадена от Цветан Василев, мажоритарен собственик и председател на надзорния съвет на Корпоративна търговска банка. "Слухове не коментираме", каза пред "Капитал" главният изпълнителен директор на "Креди Агрикол България" Атанасиос Петропулос, а Цветан Василев не беше открит за коментар. Според информацията на "Капитал" Цветан Василев е подал индикативна оферта, като не е ясно на този етап дали това е направено през банката или чрез друго негово дружество. Крайният срок за подаване на окончателни оферти е до края на февруари, като ако кандидатът е един, може процедурата да се ускори. Финансовият и правен анализ на "Креди Агрикол България", както и подаването на оферти се случват в Париж. Според законовите изисквания в момента, в който се постигне предварително договорено споразумение за покупко-продажба между купувач и продавач, трябва да бъде уведомен "Банков надзор" на БНБ. След подаване на искане за разрешение и проверка от надзора на купувача централната банка взима решение да разреши ли покупката или не. На този етап в БНБ няма постъпило нищо официално. Преди малко повече от година и половина също са търсени купувачи на "Креди Агрикол България", включително и сред западни банки, представени на българския пазар. Какво се продава "Креди Агрикол България" е на 21-во място от 30 институции, опериращи в страната. По последни данни към края на септември 2013 г. балансовото й число според отчета й в БНБ е 489.4 млн. лв., а собственият капитал - 31.5 млн. лв. От 2008 г. банката е на загуба, като и за деветте месеца на миналата година финансовият й резултат е отрицателен – близо 11 млн. лв. Според информацията в интернет страницата на банката тя има 18 офиса общо в София и страната (по един във Враца, Плевен, Велико Търново, Русе, Варна, Бургас, Сливен, Стара Загора, Пловдив, Благоевград). Всичко това говори, че едва ли продавачът разчита на сериозен приход от сделката, а просто напуска пазара. А също така и че най-ценното за потенциалния купувач е лицензът. Той от своя страна би бил интересен за инвеститори извън Европейския съюз, които не могат да се възползват от правото на единния паспорт (банка от страна - членка на ЕС, може да отваря свое поделение в друга държава от евросъюза само чрез уведомление – бел. ред.). Още повече че в момента големите европейските банкови групи не купуват, а по-скоро продават. За местен играч от сектора също би имало ползи. Едната е в борбата за дял, който прави институцията по-системно важна, а и при намерение за продажба може да вдигне стойността й. Като цяло регулаторът поощрява този процес на консолидация, който би подобрил ефективността и рентабилността и улеснява надзора. Според източници от сектора именно БНБ е настоявала например след придобиването й Юнионбанк да се влее в ПИБ. Другият вариант е запазването на втора паралелна (а често и формално несвързана институция), както например беше решено за ЦКБ и "Тексим". Основната полза е избягване на концентрации при инвестициите и кредитите, които иначе биха нарушили законови лимити. Така например за КТБ, която има сериозни експозиции към свързани със собственика й компании, това може да се окаже важно. Още повече че в банката са концентрирани голяма част от депозитите на държавните дружества, които по сега действащите правила трябва да се разпръснат в повече институции. 20 години по-късно Сегашната "Креди Агрикол България" е малка, но има дълга история на българския банков пазар. Предшественик на банката е създадената през 1994 г. Българска инвестиционна банка. Нейни основатели тогава са Европейската банка за възстановяване и развитие и група български банки и други акционери. През 1998 г. Emporiki Bank, Гърция придобива контролния пакет акции, а през 2003 г. гръцката банка става едноличен собственик. През 2007 г. френската Credit Agricole Group придобива контролния пакет акции на Emporiki в Гърция и така българското поделение става част от групата на френската банка. И след сделката обаче банката тук продължи да се възприема като гръцка. През пролетта на 2008 г. новият собственик в Гърция обяви петгодишна стратегия за развитие на поделенията в България, Румъния и Албания. Тогава банкирането на дребно - разработване и предлагане на продукти и услуги за домакинствата, и развитието на продукти и услуги за малки и средни предприятия бяха поставени като основен акцент в развитието на българското поделение, както и разширяване на клоновата мрежа. През последните няколко години банката наистина активизира дейността си в тези направления. През лятото на 2012 г. последва ново преструктуриране в собствеността на върха, което имаше последици и за дъщерните банки в региона. Credit Agricole придоби директно 100% от капитала на поделенията си в България, Румъния и Албания и след това продаде Emporiki на Alpha Bank. Тогава от Credit Agricole посочиха, че това е последната стъпка от процес на интегриране, разработен от началото на 2009 г. Целта му според банката беше заздравяване на връзките между Credit Agricole и дъщерните дружества от групата и пряк достъп до финансиране от френската централа. Изглежда обаче връзките не са станали чак толкова здрави, след като по-малко от две години по-късно банката се продава.
Източник: Класа (20.01.2014)

КТБ ще развива Креди Агрикол, като отделна банка Корпоративна търговска банка (КТБ) и придобитата от нея "Креди Агрикол България" ще продължат да съществуват като две отделни институции на българския пазар. Това казаха от "Корпоративни комуникации" на КТБ. На този етап цената на сделката няма да бъде съобщавана, посочиха още оттам. В сряда беше обявено официално подписването на споразумение между КТБ и една от водещите френски банки - Credit Agricole, за придобиването на дъщерното поделение на французите от Корпоративна банка. То беше подписано във вторник. Сделката е за 100% от акциите от капитала на "Креди Агрикол България". "Придобиването ще бъде финализирано след получаване на необходимите одобрения от компетентните органи", се казва в съобщението, разпространено от купувача. Това означава, че трябва да бъдат получени одобренията на БНБ и Комисията за защита на конкуренцията. След официалното обявяване на подписаното споразумение от купувача от централаната банка заявиха, че са запознати с "процеса по продажбата на "Креди Агрикол България" както от представителите на банката майка във Франция, така и от нейния субсидиар у нас". В съобщението на БНБ пише още, че след внасяне на документите за одобрение "Банков надзор" ще излезе с решение в срок според законовите изисквания. Там се казва и че "централната банка винаги е подкрепяла окрупняването в банковия сектор, тъй като това допринася за засилване на стабилността на банковата система у нас". В съобщението на френската банка Credit Agricole се посочва, че с продажбата на българското й поделение банката продължава да намалява мащаба на бизнеса си. Преди две години кредитната институция направи значително преструктуриране на глобално ниво, отстъпвайки от близо половината от страните, в които оперира, посочва The Wall Street Journal. Банката коментира, че продажбата в България ще редуцира рисково претеглените й активи със 160 млн. евро (216.7 млн. долара). От съобщението на КТБ става ясно, че новата банка ще се фокусира и в нов за профила на дейността на купувача сегмент - малък и среден бизнес и банкиране на дребно. Именно придобиването на "Кредит Агрикол България" ще служи като платформа в тази посока. "Креди Агрикол" е малка по размер, с ограничен бизнес и скромна клиентска база. Има 18 офиса общо в София и страната. Пазарният й дял (според размера на активите - 489.4 млн. лв.) в сектора е 0.6% към края на септември 2013 г. (данните за края на годината ще бъдат публикувани в края на януари). От 2008 г. банката е на загуба, като и за деветте месеца на миналата година е с отрицателен финансов резултат от близо 11 млн. лв. Именно през пролетта на 2008 г. френският вече собсвеник (преди това е гръцка собственост на Emporiki Bank, която през 2007 г. е придобита от Credit Agricole - бел. ред.) обяви петгодишна стратегия за развитие на поделенията в България, Румъния и Албания. Тогава банкирането на дребно - разработване и предлагане на продукти и услуги за домакинствата, и развитието на продукти и услуги за малки и средни предприятия бяха поставени като основен акцент в развитието на българското поделение, както и разширяване на клоновата мрежа. През последните няколко години банката наистина активизира дейността си в тези направления, но в условията на криза и изострена конкуренция очевидно стратегията не е изпълнена. В този контекст едва ли продавачът е разчитал на сериозен приход от сделката. Предвид и свиването и оттеглянето на Credit Agricole от други пазари, като Гърция например, напускането на българския пазар изглежда логично. Така предвид пазарните позиции на местното поделение най-ценното за купувача се оказва лицензът. Той би бил интересен за инвеститори извън Европейския съюз, които не могат да се възползват от правото на единния паспорт (банка от страна - членка на ЕС, може да отваря свое поделение в друга държава от евросъюза само чрез уведомление – бел. ред.). Още повече че в момента големите европейските банкови групи не купуват, а по-скоро продават. Запазването на двете банки като отделни има своите ползи за местен купува, както направиха ЦКБ и Тексимбанк. Основната е избягване на концентрации при инвестициите и кредитите, които иначе биха нарушили законови лимити. Например за КТБ, която има сериозни експозиции към свързани със собственика й компании, това може да се окаже важно. Още повече че в банката са концентрирани голяма част от депозитите на държавните дружества, които по сега действащите правила трябва да се разпръснат в повече институции. Друга полза би била в конкуренцията за пазарни дялове, което прави съответната бака системно по-важна. Освен това при намерение за продажба може да вдигне стойността на новата структура - това обаче в случай че двете се обединят, както ПИБ и Юнионбанк, чието сливане в момента е в ход.
Източник: Капитал (23.01.2014)

Държавните дружества отчетоха по-малко концентрирани депозити Почти всички държавни дружества отчитат, че са преразпределили средствата си сред обслужващите ги банки, показват данните към 30 декември, изготвени от министерствата, които са техни принципали. При някои компании това е станало дори преди да са провели конкурсите за избор на банкови оферти за депозитите им. Количествени данни няма, затова е възможно покриването на условията да е станало и чрез теглене на заеми от обслужващата финансова институция, защото по постановление се следи за нетна експозиция (депозити минус кредити). Процедурата се наложи като инструмент за справяне с проблема концентрация на средства, който създаваше рискове в системата и през последните години облагодетелстваше основно една банка - Корпоративна търговска банка (КТБ). За да се пресече това, през месец май бе прието постановление, което принуди държавните дружества да разпределят парите си в поне четири банки. След изтичането на дадения срок за привеждането му в действие все още има държавни дружества, които не се съобразяват с правилата. Някои от тях се оправдават с големи преводи от клиенти, постъпили в края на декември, а други са пресметнали, че развалянето на депозити сега ще им донесе загуби, което прави неоправдано прехвърлянето на средствата преди изтичането на вече сключените договори. Общо 11 са дружествата от портфейлите на икономическото и транспортното министерство (където са най-големите държавни компании), които не спазват изискването за депозитите към края на декември. "Българският енергиен холдинг", който разполага с най-голям ресурс, е отпаднал от черния списък, в който фигурираше до ноември. В него остават дружества като "Булгартрансгаз", "Булгаргаз", "Летище София", "Информационно обслужване". Макар да пристъпи към изпълнение на правилата със закъснение от дадения срок, "Булгартрансгаз" вече е избрало 5 банки, но предпочита да остави 31% от парите си в КТБ. Причината е, че развалянето на договора ще лиши дружеството от полагаемата му се лихвена доходност. Към края на септември дружеството бе отчело свободни парични средства в размер на 223.4 млн. лв. В същата банка са и парите на "Булгаргаз", който все още не е приключил с процедурите за избор на банки за депозитите си. Основната причина, поради която то не изпълнява правилата, е, че в самия край на годината, на 30 декември, то е получило голям превод от клиент, като сумата на плащането възлиза на 92.78% от наличните му пари. Макар традиционно да е обслужвано от повече банки, "Летище София" също попада в списъка с дружествата - нарушители на постановлението. През септември то бе разпределило основната част от парите си в три банки - КТБ, ЦКБ и ОББ, като във всяка от тях концентрацията бе над изискуемите 25%. Летището не е балансирало експозицията си само към КТБ, показват данните към края на декември. Предстои му и да предприеме и първи стъпки в организирането на конкурс за банки, които да предложат оферти за депозити, става ясно от отчета. През декември "Българският енергиен холдинг" е разрешил проблема си с концентрацията на средства. Първоначално той бе в полза на КТБ, а впоследствие се прехвърли към Българската банка за развитие, където постъпиха парите от изтегления през ноември облигационен заем в размер на 500 млн. евро. Впоследствие сумата по сметката намаля, тъй като БЕХ издължи 205 млн. лв. дивидент на държавата, а вероятно е покрил и мостовия заем от около 200 млн. евро (който холдингът пое заради НЕК). Не е ясно какво се е случило с останалите средства. В края на годината дружеството реши да вдигне капитала на "Южен поток България" с почти 200 млн. лв., така че средствата са се стопили и още, ако парите са преведени. В обяснението, което БЕХ е изплатило до принципала си, се посочва, че е извършено "вътрешно разконцентриране на паричен ресурс", в резултат на което към 30 декември няма нетна експозиция към отделна финансова институция, надвишаваща 25% от общия размер на паричните средства. Холдингът започна конкурс за избор на банки на 10 януари, като оферти се приемаха до 24-ти. Проблемът със забавените конкурси стои и пред другите по-малки дружества, попадащи в списъка с нарушителите. И ако обобщим - или постановлението изигра своята роля и парите бавно се преразпределиха, или държавните дружества намериха начин да го заобикалят.
Източник: Капитал (03.02.2014)

Централна кооперативна банка е увеличила дела си в Св. Св. Константин и Елена Холдинг до 10.85%, става ясно от седмичния бюлетин на Централен депозитар. Банката е закупила близо 10.8% от капитала на компанията от Рентапарк ЕООД, като дружеството вече притежава 6.88 на сто. Промени в акционерното участие в туристическото дружество има и при два от фондовете на ПОК Съгласие – ППФ Съгласие е продал 5.02 на сто от капитала и вече има 1.95%, докато УПФ Съгласие се е разделил с 4.67 на сто до настоящите 4.97 на сто. Така към днешна дата основните акционери в Св. Св. Константин и Елена Холдинг са публичното Холдинг Варна с 51% от капитала, докато ЦКБ и ЦКБ Сила имат 10.85 и 7 на сто. Компанията обяви печалба от 1.273 млн. лв. за 2013 г. спрямо 1.152 млн. лв. за година по-рано.
Източник: profit.bg (10.02.2014)

Банките, опериращи у нас с български капитали, са станали по-големи през 2013 г., сочи справка на Profit.bg. Днес ще се спрем на актуалната картинка от банковия ни сектор след придобиването на МКБ Юнионбанк от страна на Първа инвестиционна банка и очакваното разрешение от БНБ на сделката, в която Корпоративна Търговска Банка купува Креди Агрикол България. Активи: Данните на централната ни банка към 2013 г. сочат, че Първа инвестиционна банка (ПИБ) и Корпоративна Търговска Банка (КТБ) са третата и четвъртата най-голяма банка у нас. Ако обаче добавим активите на МКБ Юнионбанк и Креди Агрикол, то ПИБ ще се превърне във втората най-голяма институция у нас, докато КТБ ще запази четвъртата си позиция.Добавяйки и останалите български банки, то делът им от общите активи на банковата сиестема се повишава до 30.61% спрямо 27.68% към края на 2012 г. Сред топ 10 обаче има само още една българска банка и това е Централна кооперативна банка, която е част от структурата на Химимпорт. Печалби: Справка на Profit.bg сочи, че българските банки приключиха 2013 г. с положителен финансов резултат от 96.6 млн. лв.„ спрямо печалба от 68.1 млн. лв. за 2012 г. (В резултатите за 2013 г. са включени и данните за Креди Агрикол и МКБ Юнионбанк). Най-добър резултат има КТБ – печалба от 71.2 млн. лв., като тя е нараснала от 37.7 млн. лв. за 2012 г.С малко над 1 млн. лв. се подобрява и финансовият резултат на Първа инвестиционна банка до 25.8 млн. лв. Единствената ни държавна банка – Българска банка за развитие, обяви печалба за изминалата година в размер на 10.8 млн. лв., което е с около 7 млн. лв. по-малко спрямо 2012 г. Централна кооперативна банка отчете печалба от 10.8 млн. лв., Общинска банка – 6 млн. лв., Интернешънъл Асет Банк – 1 млн. лв., Тексимбанк – 87 хил. лв., докато Българо-американска кредитна банка е с близо 16 млн. лв. загуби.
Източник: profit.bg (10.02.2014)

Химимпорт АД е най-ликвидната компания на Българска фондова борса от началото на 2014 г., сочи справка на Profit.bg. По позицията са сключени 3893 сделки, което е двойно повече от следващия в подреждането - Централна кооперативна банка. Още три позиции също имат по повече от 1000 трансакции за първите 35 търговски сесии от началото на годината. Това са Първа инвестиционна банка, Зърнени храни България и Адванс терафонд АДСИЦ. В челото са още Софарма с 831 сделки, чиято стойност е за над 24.8 млн. лв. и Индустриален Холдинг България с 748 трансакции. Сделки за по над 1 млн. лева има при 12 борсови компании. Прави впечатление, че с по четири и три позиции тук фигурират компаниите от групата на Софарма (Софарма, Софарма Трейдинг, Българска роза – Севтополис и Софарма имоти) и Химимпорт (Химимпорт, Централна кооперативна банка и Зърнени храни България). Останалите най-търгуеми акции са Първа инвестиционна банка, Корпоративна търговска банка, Фонд за недвижими имоти България, Адванс терафонд АДСИЦ и Монбат.
Източник: profit.bg (20.02.2014)

Държавата взе 1,9 млн. лв. за дела си в „Кемпински“ Държавата продаде дела си от 7,58% в хотел „Кемпински-Зографски“. Това се случи на Централизиран публичен търг (ЦПТ) в края на м.г., където обикновено се пускат останали миноритарни пакети от вече приватизирани дружества. Купувач е „Бизнес център Изгрев“ ЕООД, което плати 1,935 млн. лв. за държавните акции от Частно акционерно дружество „Зографски“. Това е малко над началната цена на търга, която беше 1,933 млн. лв. От 2011 г. държавата се опитваше да изтъргува акциите си в ЧАД „Зографски“, но интерес все нямаше. Приватизацията на мажоритарния пакет (80%) се извърши в края на 1994 г. при служебното правителство на Ренета Инджова. Договорът бе сключен със строителния предприемач Иван Зографски, натрупал състояние в Германия. Цената беше 65 млн. дойче марки, но реално бяха дадени 5-10 пъти по-малко, защото плащането се извърши с брейди облигации. „Бизнес център Изгрев“ е близка до собствениците на „Химимпорт“. Фирмата е регистрирана на ул. „Княз Александър Първи“ №1 в София, където е седалището на много фирми, свързани с мощния холдинг, например „Химимпорт фарма“. „Бизнес център Изгрев“ до миналата година беше собственик на столичния хотел „Плиска“, но прехвърли обекта на ЦКБ срещу 27 млн. лв. С покупката на миноритарния дял собствениците на „Химимпорт“ официализираха интереса си към придобиване на пълна собственост върху хотел „Кемпински“. Компанията „Зографски“, в чиито активи е обектът, не е публична и не раздава дивидент. При това положение едва ли има инвеститор, който би купил малък дял от фирмата, освен ако няма интерес към мажоритарния пакет акции. През юли м.г. „Преса“ писа, че преговорите за продажба на най-големия петзвезден хотел в София са в напреднала фаза. От едната страна на масата бяха наследниците на покойния Иван Зографски, а от другата - основателите на „Химимпорт“ Иво Каменов, Тихомир Митев и Марин Митев. Според наши източници обсъжданата цена за комплекса е 40-50 млн. евро (без държавния дял). Японският хотел се продава от 2007 г. малко след смъртта на предприемача Иван Зографски. Офертната цена тръгна от 200 млн. евро, но кризата при имотите стопи амбициите на продавачите.
Източник: Преса (23.02.2014)

SOFIX със 7.5% ръст от началото на февруари SOFIX регистрира третото си поредно повишение днес, след като добави 0.38% до 588.14 пункта. С днешния ръст само за февруари основният индикатор на Българска фондова борса отчита нарастване от 7.55%. От началото на годината индексът на сините чипове добавя 19.66%, което го прави вторият най-повишаващ се в света, след Дубай (24.13%) и пред Египет и Абу Даби (добавили съответно 15.54 и 14.55 на сто). Акциите на Първа инвестиционна банка продължават с доброто си представяне през настоящата година, след като днес добавиха 2.6% до 3.95 лв. за брой. Друга от публичните банки – Централна кооперативна банка поскъпна с 0.7% до 1.44 лв. за лот, докато Монбат и Еврохолд България се повишиха с по около 1% до съответно 8.648 и 1.05 лв. за ценна книга. При прехвърлени над 9 хил. акции, Петрол АД добави над 2% към пазарната си капитализация и 3.57 лв. за лот. С понижения от сините чипове завършиха деня Софарма и М+С Хидравлик, отчели спад от 1.23 и 2.67 на сто до 4.42 и 12.75 лв. Извън SOFIX днес прави впечатление поскъпването при Индустриален Капитал Холдинг, добавил над 17% до 3.55 лв. за брой, докато Северкооп Гъмза Холдинг отчете ръст от 19% до 1 лв. Общият изтъргуван оборот днес възлезе на 1.8 млн. лв.
Източник: profit.bg (25.02.2014)

Бизнесът на "Петрол" се е свил Спад в продажбите, увеличени плащания за външни услуги, заплати и финансови разходи – това показва консолидираният отчет на групата на дистрибутора на горива "Петрол" за миналата година. Лошите резултати идват малко след като продължаваща години битка за контрол между враждуващи фракции на акционери (Митко Събев срещу Денис Ершов) приключи с влизането на фирми на банкера Цветан Васиелв. Накосро стана пък ясно, че и бившият основен акционер "Петрол холдинг" губи активи. Донякъде положително може да се приеме крайният финансов резултат на публичното дружество – намаление на загубата от близо 44 млн. лв. в края на 2012 г. на 28 млн. лв. за миналата година. От отчета обаче може да се направят изводи, че това се дължи на свиване на дейността, а не на по-добро управление на разходите и увеличени приходи. Намалението на последните е с 15%, като това се дължи на спадащите продажби, докато финансовите приходи – положителни разлики от промяна на валутни курсове и лихви, са нараснали. В същото време и отрицателните разлики, и разходите за лихви са отбелязали ръст наред с дълговете по заеми. Според отчета "Петрол" е похарчил повече пари за външни услуги, заплати и осигуровки, но пък балансовата стойност на продадените активи е намаляла. Бройката на персонала се е увеличила с близо 200 души до 2500 служители, сочи информация от доклада. Детайлната разбивка показва, че при външните услуги най-силно са се увеличили разходите за държавни и общински такси – около три пъти, до над 5.4 млн. лв. Най-драстичен обаче е ръстът на лихвите по търговски заеми – точно десет пъти, до 8.6 млн. лв. Заедно с това компанията вече има близо 85 млн. лв. дългосрочни търговски заеми, изцяло натрупани през миналата година, а общите задължения надхвърлят 600 млн. лв. През последните години компанията обаче беше активно кредитирана осносно от КТБ и с по-малък дял от ЦКБ. Това помогна на дружеството да рефинансира и облигационна си емисия. В материалите към отчета обаче няма информация от кого точно са заемите. През миналата година възвращаемостта на собствения капитал на дружеството е била 37.3% при 102.5% за предходната година. Тази на активите е -0.4 при 3.4 за 2012 г., показва отчетът. Според доклада за дейността през последните две години броят на бензиностанциите на "Петрол" е намалял – от 357 през 2011 г. в края на миналата те са 336 общо. Петролните бази си остават 80, от които 12 са работещи. Според доклада само три бази имат измервателни уреди според изискванията на наредбата на Агенция "Митници" (непокриване на условията в наредбата бяха причина за временното затваряне на "Лукойл" през лятото на 2011 г.). "Петрол" има лиценз за данъчен склад за базите си в Пловдив, Варна и Бургас. Акционерната структура на "Петрол" претърпя сериозни промени през миналата година, а най-голямата беше през декември, когато частният съдебен изпълнител Мариян Петков продаде заради дългове дела на "Петрол холдинг", който беше над 55% в края на 2012 г. Купувач беше наскоро създаденото дружество "Алфа кепитъл", свързано с Корпоративна търговска банка, което само няколко седмици по-късно започна да продава акции към други дружества, с което избегна задължението да обяви търгово предложение за книжата на по-малките акционери. По последни данни фирми, свързани със собственика на КТБ Цветан Василев, контролират около 90% от "Петрол".
Източник: Капитал (06.03.2014)

"Петрол" ще набира рекорден капитал през борсата Дистрибуторът на горива "Петрол" смята да направи най-голямото набиране на капитал в историята на Българската фондова борса (БФБ) – компанията ще търси над 270 млн. лв. от акционерите си и потенциални инвеститори, става ясно от покана за извънредно общо събрание на акционерите му. Датата, на която то трябваше да се проведе, първоначално беше определена за 8 април, но тъй като поканата не е вписана в Търговския регистър, се налага насрочване на друг ден според съобщение на дружеството. Компанията смята да набере парите, като пусне нова емисия акции, с която да увеличи и акционерния си капитал. При успешно записване той ще нарасне от 109.25 млн. лв. на 163.87 млн. лв. За да се смята емисията за успешна, трябва да бъдат записани поне 40 млн. нови акции (200 млн. лв ) и според портфолио мениджъри това е знак, че ръководството вече се е уговорило с един или няколко инвеститори да запишат такова количество книжа. Ако всички нови акции бъдат продадени успешно, това ще е най-голямата еднократно събрана сума от увеличение на капитал на българския фондов пазар според справка от БФБ. Все още няма яснота за какво точно ще бъдат използвани парите. Директорът за връзки с инвеститорите на дружеството Юлияна Григорова обясни, че засега не може да даде повече информация и предстои тя да бъде публикувана. Посредник по новата емисия ще е "София интернешънъл секютириз". В поканата си до акционерите от управителния съвет обясняват, че набирането на пари се налага, за да бъде капитализирано дружеството. На инвеститорите ще бъдат предложени 54.6 млн. нови акции с емисионна цена 5 лв. за всяка. При одобрение от общото събрание досегашните акционери ще получат права, срещу които могат да записват от книжата, като платят и емисионната им стойност. Ако не искат да участват в увеличението, ще могат да продадат правата си на БФБ. В момента на борсата една акция на "Петрол" се търгува за около 4 лв. Увеличението на капитала идва след няколко години акционерна война между фракциите на двамата основни собственици в "Петрол" - Денис Ершов и Митко Събев, която приключи с влизането на фирми на банкера Цветан Василев, чиято банка КТБ е и сериозен кредитор на дружеството. Заради битките дълго време то беше стратегически блокирано, което се отразяваше и на финансовите резултати – за миналата година групата на "Петрол" имаше спад на приходите и общо свиване на бизнеса според отчета. По неофициална информация тя дължи на КТБ около 120 млн. долара. Това означава, че е вероятно банката да финансира увелчиението на капитала, с което да си прибере старите дългове и да капитализира дружеството. В момента около 90% от капитала на "Петрол" са собственост на няколко фирми, свързани с КТБ и основния й собственик Цветан Василев. Това стана след поредица прехвърляния на пакети, като най-голямата сделка беше през декември, когато частен съдебен изпълнител продаде над 55% от капитала, дотогава на "Петрол холдинг". Дружеството се опитва да обжалва продажбата (макар сделките през борсата да са неотменяеми) и затова може да се окаже, че увеличението на капитала на "Петрол" ще е поредният казус около дружеството. Ако увеличението обаче мине, това може да бетонира новите акционери. "Според мен парите за увеличението изобщо няма да ги търсят от БФБ. Най-вероятно новите мажоритарни собственици ще са единствените участващи, освен ако не са намерили партньор", коментира Гено Тонев, портфолио мениджър в управляващото дружество "Юг маркет фонд мениджмънт". Той добави, че целта на увеличението е ясна – без да влязат нови пари в компанията, тя няма как да съществува. Според Тонев увеличението ще е успешно, щом е заложена толкова висока граница от поне 40 млн. записани акции. Той смята, че за дребните собственици това би трябвало да е добра новина, тъй като ще се вложи свеж ресурс и компанията би трябвало да е в по-добро финансово състояние. Петко Вълков, изпълнителен директор на "Конкорд асет мениджмънт", коментира: "Увеличението е амбициозно на фона на обемите на БФБ. Но очевидно мащабите говорят, че е подсигурено записване на поне част от нея." Вълков добави, че щом се тръгва "ударно" с толкова голям предложен капитал, инвеститор или инвеститори има и няма да е проблем набирането му. Вълков и Тонев не изключват възможността да влезе стратегически външен инвеститор в "Петрол". През последните години финансирането на "Петрол", което е в доста лошо финансово състояние, ставаше най-вече с кредитиране, предимно от КТБ и в по-малка част от ЦКБ. През миналата година дългосрочните задължения на дистрибутора на горива се увеличиха с 26% до 223.5 млн. лв. В същото време има спад на активите с над 9% до под 530 млн. лв. Компанията е на загуба от 28 млн. лв. при 44 млн. лв. за 2012
Източник: Капитал (07.03.2014)

Скъпи роднини Пазарната оценка на "Велграф асет мениджмънт" на Българската фондова борса е 196 млн. лв. Според котировките на акциите "Инвестиционна компания Галата" струва близо 103 млн. лв., наскоро отделеното от нея "Регала инвест" - 32 млн. лв., а "Химснаб България" - 81 млн. лв. А ако към тях се прибавят и оценените на 61.5 млн. лв. активи, които са в процедура по вливане под шапката на "Родна земя холдинг", сумата набъбва до почти половин милиард, или над 5% от цялата пазарна капитализация на всички публични компании в България. Същевременно, ако не сте запален борсов спекулант, вероятно никога не сте чували за което и да е от тези дружества. Какво е общото между тях? Всички те са формирани от различни активи, които през годините по един или друг начин (покупки, осребряване на обезпечения и др.) са попадали под контрола на групата "Химимпорт" или на близки до нея лица. Имоти, земи, производствени активи поетапно се пакетират тематично в публични дружества, формалните връзки с холдинга са скъсани, но практически единствените институционални инвеститори в тези дружества са двете паралелни финансови структури в групата - банките ЦКБ и Тексим банк, пенсионните фондове "ЦКБ-Сила" и "Съгласие" и малка армия от взаимни фондове (които в голямата си част на свой ред са финансирани от пенсионните). Опитът да се подредят хаотичните придобивки в някаква ясна структура е логичен и в него няма нищо лошо. Единственият проблемен момент е в справедливата цена на активите, тъй като реално в тези компании се влага публичен ресурс - депозитите на вложителите и осигуровките на клиентите на пенсионните дружества. На теория оценката трябва да бъде открита от търсенето и предлагането на пазара, но предвид почти нулевата ликвидност на дружествата и концентрацията на собствеността единствено в дружества от групата, този механизъм не изглежда надежден. Съпоставка с приходите и печалбите, генерирани от тези компании, показва, че те се търгуват при съотношения в пъти над пазарните нива. Фактът, че за няколкото години, откакто са публични, те не са привлекли никой извън групата, също говори, че пазарът приема цената за нереално висока. Всичко това поражда съмнения за конфликт на интереси. Основният въпрос е дали парите на депозанти и осигурени не се влагат не толкова в тяхна изгода, колкото в полза на дружествата от групата. И затова е нормално да има и любопитство към вече изградените дружества, а също и към настоящото мега сливане на 11 компании. Новия живот на "Родна земя" Холдингът е наследник на едноименния приватизационен фонд от масовата приватизация, който през годините постепенно е декапитализиран. Той е придобит от групата "Химимпорт" през 2011 г. макар и индиректно - чрез "Бългериан милс", което е собственост на лихтенщайнската Unimetal International Estabishment. От 2006 до 2010 г. дружеството е регистрирано на адреса на централата на "Химимпорт" - софийската ул. "Стефан Караджа" 2, а след това се премества в сградата на "Техноимпортекспорт" ул. "Фр. Жолио Кюри" 20, която е собственост на застрахователя "Армеец" и където доскоро се помещаваха и други дружества от групата като пенсионната компания "Съгласие". Другият голям акционер е "Финанс консултинг", което притежава дялове в Тексим банк и "Съгласие". Негов основен акционер е швейцарското PHL Group, което (според документ, представен преди две години от руското поделение на ЦКБ) е с акции на приносител, а като собственик на сертификат за 100% от тях се е идентифицирал Марин Митев - единият изпълнителен директор и съсобственик на "Химимпорт". Към момента официалното становище на "Химимпорт" е, че те не са свързани нито пряко, нито непряко с "Родна земя". По план в "Родна земя" трябва да се влеят 10 дружества - част от тях собственост на холдинга, а част на други близки до "Химимпорт" фирми като "Финанс консултинг", "Нова индустриална компания", "Сила холдинг" и други. (виж схемата). Вече е получено одобрение от Комисията за финансов надзор (тъй като холдингът е публична компания и след сливането новото дружество ще продължи да е такова) и всички са провели общи събрания, където са взети съответните решения. От самото "Родна земя" не се ангажират със срокове. "Допирните точки между компаниите са сходният предмет на дейност, притежаваните от тях активи (мелнични комбинати, оранжерийни комплекси, недвижими имоти и др.) и синергетичният ефект, който се очаква да бъде постигнат от обединението на вливащите се компании в една структура. Към настоящия момент измерването на ефектите от синергията между компаниите е предмет на предварителни прогнози, които ще могат да бъдат потвърдени след осъществяване на вливането и отчитането на резултатите от дейността в срок от една година", обясниха от холдинга. При тази неяснота логично остава въпросът дали подобна оценка за 61.5 млн. лв. на активите може да се приеме за реална. От "Родна земя" поясняват, че тъй като част от дружествата са дъщерни на холдинга, реално увеличението ще е само с 36 млн. лв. и след преобразуването собственият капитал ще е същото число. "Оценките на вливащите се дружества са извършени от лицензиран оценител, който е взел предвид детайлна информация за съществените елементи на оценяваните активи и пасиви на дружествата, всички обстоятелства, съобразно конкретните характеристики на всяко оценявано дружество и т.н. Голяма част от дружествата са създадени чрез апорт на подходящи за новата структура на холдинга недвижими имоти, оценени от три вещи лица, назначени от Агенция по вписванията", обясняват оттам. Въпреки това остават неясноти. За новосъздадените компании трудно може да се съди какви приходи биха могли да генерират. Другата част, които имат история, са със доста скромни приходи, хронично на загуба и някои са декапитализирани. Има и активи, които не са използвани и вероятно ще е нужно време да заработят. Всичко това предполага да има доста сериозна стратегия как ще се развива дружеството, която да обоснове оценката и да могат инвеститорите да вземат обосновано решение. Засега от "Родна земя" не предоставят детайли, като посочват, че ще се търси "развитие на планираните проекти, за осъществяването на които дружеството ще разполага с по-солидна основа и ще се търсят основно чуждестранни партньори". "За всеки един от проектите ще бъде представена обективна и неподвеждаща информация до инвеститорите предвид публичния статут на дружеството. В тази връзка предварителното представяне на значими очаквания от сбъдването на плановете на дружеството е нерелевантно", се казва още в отговора на компанията. Дали така структурираната компания ще е добра за инвеститорите не може да се каже, но със сигурност тя е добре дошла за основния кредитор - ЦКБ. Банката е финансирала "Родна земя холдинг" със 17.1 млн. евро заем, който е обезпечен със залози на част от вливащите се компании. Предвид отрицателния собствен капитал и консолидираните загуби на холдинга увеличението на капитала ще е добре дошло за кредитора и за възможностите за възстановяване на отпуснатия заем. От ЦКБ коментираха, че кредитната експозицията към "Родна земя холдинг" и дружества от неговата група е формирана, отчитайки факторите за управление на риска, включително предоставените от кредитополучателя обезпечения. "Предвид непрекъснатия анализ на финансовото състояние на своите кредитополучатели, банката изисква задоволително покритие на елементите на кредитния си портфейл, включително предоставяне на допълнителни обезпечения и предприемане на действия с цел подобряване на дейността и заздравяване на капиталовата позиция на кредитополучателя... Банката подкрепя осъществяването на процес по преобразуване, който би довел до подобряване на финансовото състояние на кредитополучателя", казаха още от институцията пред "Капитал". За банката може да има плюс и по друга линия - тя е кредитор и на компании, вливащи се в "Родна земя". Според Търговския регистър "Бългериан милс" е заложено в ЦКБ срещу 26 млн. лв. кредит, изтеглен през 2009 г., а в последния си отчет за 2012 г. то декларира близо 10 млн. лв. отрицателен собствен капитал. "Нова индустриална компания" е заложена в ЦКБ срещу 17.5 млн. лв. през 2012 г., а впоследствие има още два вписани залога в полза на банката срещу 4 и 5.7 млн. лв. "Дениз 2001" също е заложена в банката неколкократно и има задължения за 15 млн. лв. Едно от вливащите се дружества - "Ловешки мелници 2005" пък служи като обезпечение по кредит от ЦКБ към "Ловешки мелници" АД за 18.9 млн. лв. Така, ако тези компании, които ще са бъдещите акционери в публичното дружество след сливането, продадат дяловете си на пенсионни и взаимни фондове на групата, в тях ще влязат парични потоци, които могат да се ползват за обслужване и погасяване на кредитите. На този етап от "Родна земя" заявяват, че не се предвижда търсене на нови инвеститори, както и набиране на капитал, тъй като осъщественото преобразуване значително ще повиши капиталовата позиция на холдинга. Нищо обаче не пречи след сливането някои от акционерите да продадат дела си и пенсионни и взаимни фондове да инвестират в компанията. От "Химимпорт" посочват, че към момента нямат инвестиции в акции на "Родна земя", а в бъдеще това ще е "предмет на анализ на конкретната инвестиционна алтернатива от страна на мениджмънта" на фондовете. Примерът с аналогично структурираните компании като "Велграф" (сливане на четири дружества) и "Химснаб" (осем) показа именно това - новата публична компания привлича интереса на портфолио мениджърите в пенсионните и взаимните компании в групата и те влагат милиони в нея. Дали инвестицията им е изгодна е трудно да се каже. От една страна, ако приемем оценките на активите за меродавни, те могат да бъдат оправдани. Ако теоретично в някакъв момент пазарът на имоти се раздвижи, появи се интерес от чужди инвеститори и цената се вдигне, може и да се намери купувач за целите портфейли и фондовете да успеят да излязат на печалба. От другата страна обаче стои въпросът доколко тези активи могат да генерират приходи и печалби, които да оправдаят инвестицията. Поне до момента това не се случва (виж таблиците). Пазарната оценка на "Велграф асет мениджмънт", която е фокусирана основно в офис площи и е собственик на много клонове на ЦКБ, надвишава 130 пъти печалбата. Това е така нареченото съотношение P/E (цена към печалба) и показателят на дружеството е космически за сектора на недвижимите имоти. Такива високи стойности може да са оправдани само за някоя стартираща компания с огромни перспективи за растеж, но не и за класически бизнес, където бум трудно може да се очаква. При "Химснаб България", в която са концентрирани складови площи, същият показател е над 40, което все още е изключително високо съотношение. "Галата" практически няма дейност и приходи и стойността е единствено активът. Дори и съпоставени със собствения им капитал или с продажбите оценките на двете компании изглеждат високи на фона на средните нива на компаниите на борсата. Рисковите стойности, съчетани с липсата на ликвидност за акциите на компаниите, говорят за опасност пенсионните фондове да инкасират загуби. Ако оценката се окаже завишена, те може никога да не успеят да възстановят инвестициите си. Ако планираните синергии не се материализират - също. Ако цените на имотите паднат - също. "Химимпорт" е огромен играч на капиталовия пазар. Ако към тези дружества се добави и капитализацията на самия холдинг (560 млн. лв.) и на всичките останали публични компании във и около групата, нейният дял от борсата може да надмине и 20%. В пенсионните й фондове също влизат над 1/5 от всички осигуровки в частни партиди и съдейки по портфейлите им, към края на 2012 г. около 1/3 от активите са вложени в свързани компании. А с този системно важен размер идва и отговорност за повече прозрачност. Подобни сделки, включващи множество свързани лица, публичен ресурс и неясни оценки, винаги ще будят подозрения и ако групата иска да ги обори, тя трябва да ги обосновава и комуникира перфектно. Нещо, което дотук не й е силната страна.
Източник: Капитал (10.03.2014)

Популярността на безконтактните плащания ще расте До края на годината около десет български банки ще предлагат на клиентите си възможност да правят т.нар. безконтактни картови разплащания. Това съобщи мениджърът на технологичната компания "Visa Европа" за България Красимира Райчева. В момента такава функционалност могат да ползват картодържателите на четири от най-големите банки в страната – Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка и Централна кооперативна банка. С други се водят преговори в момента. Предлагането на безконтактни разплащания в България започна през 2010 г. Популярността им обаче все още не е особено висока. При тази услуга потребителите могат да извършат плащане с банковата си карта – както кредитна, така и дебитна – като само я доближат до ПОС терминала. За по-малки суми на направените покупки (до 50 лв.) не е необходимо да се въвежда ПИН код. Покупки на по-голяма стойност също могат да се плащат безконтактно, но с въвеждането на ПИН код. Идеята е, че по този начин плащанията стават значително по-бързо, тъй като не се губи време картата да се поставя в ПОС терминала и да се изчаква определено време за обмен на информация с банката. Самите банкови карти са стандартните, познати до момента пластики с чип и/или с магнитна лента, като в тях е вграден и допълнителен специален слой, който действа като антена за свързване с ПОС терминала чрез т.нар. технология NFC (near-field communication) за безжичен пренос на данни на къси разстояния. Въпреки че съществува като възможност на пазара от няколко години, този тип плащания все още не е широко разпространен. По данни на "Visa Европа" към януари 2014 г. в България са издадени над 50 хил. карти, които поддържат тази функционалност, а ПОС терминалите, които приемат такива плащания, са над 5200. Преди месец от Уникредит Булбанк прогнозираха, че към края на годината броят на издадените на местния пазар карти с такава функционалност ще достигне около 1.2 млн. ПОС терминалите, приемащи такива плащания, също ще се увеличат и към края на годината ще бъдат около 7500, смятат от банката. За момента българските потребители могат да плащат безконтактно в някои търговски вериги, заведения за хранене, бензиностанции, аптеки и др. обекти. От "Visa Европа" обаче посочват, че този тип плащания могат да се използват и например в градския транспорт, на паркинги, при вендинг машини и др.
Източник: Капитал (21.03.2014)

С едва 9 от търгуваните емисии на Българска фондова борса за периода от 17 до 21 март 2014 г. са сключени повече от 100 сделки. Челната тройка се оформя от Химимпорт и други две свързани с холдинга компании – Централна кооперативна банка и Зърнени храни България. Прави впечатление, че с акциите на Химимпорт са сключени 898 сделки, което е повече от следващите три компании, където попада и Еврохолд България. Петата най-ликвидна компания за изминалата седмица е Софарма с 193 трансакции. С по над 100 сделки за периода са още Първа инвестиционна банка, Монбат, Индустриален Холдинг България и Спарки Елтос, чийто книжа от днес ще попаднат в изчислението на два от индексите.
Източник: profit.bg (24.03.2014)

Енергийният холдинг запазва интереса си към "Химко" Българският енергиен холдинг (БЕХ) не се яви на търга за активите на торовия завод "Химко" във Враца на 19 март, защото цена от 28.5 млн. лв. не е отговаряла на очакванията на БЕХ. Държавният холдинг обаче има намерение да придобие активите на торовия завод, казва изпълнителният му директор Иван Йончев. "Идеята ни за "Химко" е синергия между производството на карбамид и основната необходимост от ток и газ, които правят 80% от стойността на този продукт", казва Йончев. Все още не са приключени обаче икономическият и техническият анализи на дружеството, както и перспективите за продажба на тази продукция. БЕХ има намерение да придобие и активите или поне дялове и от "Ремотекс", което е стратегическо дружество за Източномаришкия енергиен басейн, потвърждава Йончев. Чрез учредената наскоро "Енергийна инвестиционна компания" холдингът ще осъществява инвестиционните си цели като стремежът е БЕХ да стане регионален лидер в енергийната сфера. "Смятам, че можем да направим експанзия не само в България, но и на Балканския полуостров", казва Йончев и дава за пример на първо място междусистемните газови връзки. Изпълнителният директор на холдинга не изключва възможността да поиска по съдебен път дълговете на софийската "Топлофикация", които възлизат на 555 млн. лв. По думите му различните варианти за уреждане на задълженията - набиране на средства чрез борсата или облигационен заем, не се подлагат на обсъждане от общината която е собственик на дружеството. В отговор на въпрос Йончев информира, че парите на БЕХ са в пет банки, избрани след конкурси - "Сибанк", "Уникредит Булбанк", ЦКБ, Банката за развитие и Корпоративна търговска банка. По думите му фактът, че рискът е разпределен, е оценен положително и в последния доклад на рейтинговата агенция "Фич", която потвърди рейтинга на холдинга.
Източник: Дневник (25.03.2014)

Изтъргуваните обеми с акции на борсата са се понижили с 51% през март След засилената борсова активност през първите два месеца на годината за март тя леко се е охладила. Данните на БФБ - София, за месеца показват, че общият обем изтъргувани книжа през месеца е спаднала едва с 5%, но изтъргуваните обеми с акции са надолу с 51% в сравнение с февруари. За месеца основният индекс Sofix се е повишил с близо 1% до 600.32 пункта, показва статистиката на борсовия оператор. По-широкият и с равни тегла BG TR30 също претърпя корекция в средата на март и завърши месеца при стойност 443, което е повишение с 3.24% спрямо края на февруари. Миналата година беше белязана с възстановяване на фондовия пазар, който направи най-доброто си представяне от началото на кризата през 2007-2008 г. Тогава основният индекс направи над 40% възвращаемост. И тогава, и сега в основата на активността стоят дребните инвеститори. "Активността на индивидуалните инвеститори, измерена чрез броя на сключените сделки, остана висока с повече от 15 000 сделки, което представлява увеличение от близо 25% на месечна база", посочват от борсата. Големите играчи обаче все още трудно се престрашават да се завърнат на борсата, което си личи и от дневните обеми, които често остават под 1 млн. лв. или около тази сума. Раздвижване има при прехвърляне на по-големи договорени пакети. Активността при тях си личи и в търговията с облигации. Изтъргуваните обеми с там през март надхвърлят 50% от общия реализиран обем, но и това се дължи на големи сделки с еднократен характер, става ясно от данните на борсата. Пазарната капитализация на основния пазар на БФБ - София, достигна 4.583 млрд. евро, което представлява ръст от 0.69% на месечна база. Дружествата с най-голяма пазарна стойност са "Булгартабак холдинг", "Софарма", "Химимпорт". При лидерите по активност голяма промяна няма. Първите три в топ 5 са компании близки или от групата на "Химимпорт" - холдингът е начело с 2397 сделки, следван от "Зърнени храни България" с 1040 и Централна кооперативна банка с 898. След тях са "Еврохолд България" и "Софарма". При посредниците традиционен лидер по сделки е "Карол", а по оборот е Тексимбанк.
Източник: Капитал (10.04.2014)

Шест са банките, с които са избрали да работят 2/3 от органите на съдебната власт. Това става ясно от справка, предоставена на "Сега" от Висшия съдебен съвет. Най-много съдилища и прокуратури са клиенти на УниКредит Булбанк - общо 83, а 58 са избрали ОББ. Следват ДСК, ЦКБ, СЖ Експресбанк и Сибанк, които обслужват между 37 и 20 структури на съдебната власт. Общо 15 са банките, с които работи съдебната система, в това число и БНБ. Темата за банковите договори на съдебната власт се отвори като покрай избора на Ванухи Аракелян за председател на Апелативния съд във Варна в началото на годината. Тогава се разбра, че като шеф на Окръжния съд тя е избрала Корпоративна търговска банка (КТБ) да го обслужва, след това е преместила ипотечния си кредит от 140 000 лв. в нея, а после е изтеглила и потребителски заем от 50 000 евро с преференциална лихва. Затова "Сега" поиска от съдебния съвет по Закона за достъп до обществена информация справка за договорите с банките на всички звена на съдебната система, кога са сключени и дали клаузите предвиждат преференциални клиентски условия за магистратите в съответната банка, както и в какво са изразяват те. Бяха поискани и самите договори. От ВСС обаче предоставиха само списък на обслужващите банки с обяснението, че информацията за договорите е в звената на системата. Освен Окръжния съд във Варна КТБ обслужва и Окръжния съд в Габрово, Окръжния, Районния и Административния в Стара Загора, Районния в Раднево, както и Националната следствена служба. Покрай казуса "Аракелян" от Съюза на съдиите в България призоваха ВСС "да изработи критерии, за да се намери баланс между утвърдилата се практика за предлагане от банките на преференциални условия на магистратите и високите изисквания, поставени пред нас за независимост и безпристрастност, като се отговори коя е разумната граница, при която не възниква конфликт на интереси". Калин Калпакчиев, който е член на съвета, пък още през декември м.г. постави пред колегите си същия въпрос. Калпакчиев поиска да се изработи етичен стандарт за поведение, когато магистратите имат договор с дадена фирма. Пред ВСС бе поставена и задачата да анализира колко са ефективни правилата, по които от 2005 г. се избират банките, и дали не създават риск от корупционен натиск върху председателите на съдилищата. И досега обаче съветът не е дискутирал тези теми. А самите правила, по които се избират обслужващите банки, не са огласени на сайта му.
Източник: Сега (28.04.2014)

Дълговото бреме върху държавната енергетика нараства Повече дългове, по-малко продажби, регулаторен натиск. Това показват финансовите резултати за миналата година и за първото тримесечие на повечето държавни енергийни дружества, след като отчетите им бяха публикувани на сайта на Министерството на финансите. От отчетите се набива на очи фактът, че спадащите приходи изострят още повече проблема със задлъжнялостта, която нараства, особено между свързани компании в сектора. Част от дружествата директно посочват като причина държавните регулации, която ги притиска да продават на по-ниски цени или изкуствено намалят техният пазарен дял. На практика шансовете за подобрение са свързани с покачването на общата икономическа активност в страната, което може да увеличи продажбите им, но не и с регулаторна намеса за повишение на цените. Така че прогнозите са по-скоро песимистични, като само в газовия сектор има позитивни очаквания за увеличаване на местния добив и развитието на преносната инфраструктура. Почти няма компания, която да не е намалила разполагаемите парични средства, като при някои спадът от март миналата година до края на март през тази е в пъти. До редакционното приключване на броя предстоеше да бъдат качени отчетите на "Булгаргаз" и "Националната електрическа компания" (НЕК) за първото тримесечие. По-малкото приходи на държавните енергийни дружества създава затруднения за извършване на задължителните ремонти и профилактики на съоръженията. Наред с това са пречка пред възможностите за изчистване на натрупаните от компаниите в сектора задължения. Характерното за тях е, че значителна част са вътрешни за системата, тоест, ако някой от участниците спре да погасява задълженията си, това би могло да блокира дейността на поне един друг по веригата. Предприятията имат практика да си помагат чрез дружеството майка - "Българският енергиен холдинг", който през миналата година получи 100 млн. лв. заем от дъщерното си дружество "Булгартрансгаз" за преодоляване на временни ликвидни затруднения. Разглеждайки задлъжнялостта по дружества (виж таблицата), прави впечатление размерът на текущите задължения, които трябва да бъдат погасени в рамките на една година. Според данните 85% от задълженията на "Булгаргаз" и 72% от задълженията на "Мини Марица-изток" са краткосрочни. Сред дружествата с най-чувствително свиване на приходите през миналата година е "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО), при който намалението е с близо 25% до 406 млн. лв. Сред причините за това е драстичното понижение на износа, паднал с до 40% през първото полугодие на 2013 г. В отчета на дружеството се припомня за обилните валежи, които доведоха до покачване на произведената електроенергия от ВЕЦ с 20%. Ситуацията бе характерна и за останалите съседни държави и така на регионалния пазар имаше дъмпингови цени на тока, което допълнително затрудни износа на електроенергия, блокиран най-вече от добавките за пренос, достъп, зелена енергия. ЕСО продължава да страда от спад на приходите и през първото тримесечие те са намалели с 27% спрямо март миналата година. В доклада се посочва, че най-голямо влияние за загубата на дружеството има "силно ограничената ценова рамка, в която ЕСО извършва дейността си". Конкретно това означава намалението на таксата за пренос от 9.71 лв. на мегаватчас до 4.15 лв., утвърдена от ДКЕВР. От държавното дружество се надяват, че при новите цени за достъп, които трябва да действат от 1 юли, ще бъдат отразени действителните им разходи – за лицензи, инвестиции и покриване на натрупаната загуба. Нетната експозиция на ЕСО показва, че 24.5% от паричните му средства са в КТБ, а останалите са разпределени почти поравно между ЦКБ, Уникредит Булбанк и Сосиете женерал Експресбанк – във всяка по близо 25%. По-малко от 1% са в Юробанк И Еф Джи и в Алианц банк. Интересното е, че само месец по-рано, към края на февруари, в Алианц банк са били също 25% от парите на компанията, а в Сосиете женерал не е имало никакви. ЕСО разполага с общо 14.7 млн. лв. на депозити и сметки Климатичните аномалии са се отразили неблагоприятно и върху баланса на "Булгаргаз". По-високите температури през миналата година са довели до по-слаба консумация на газ от страна на топлофикациите и газоразпределителните дружества. Върху размера на приходите е повлияла също и ниската продажна цена на синьото гориво, пише още в отчета на дружеството. Свиването на приходите е характерно и за другите големи в енергетиката - "АЕЦ Козлодуй", "Мини Марица-изток" и "Булгартрансгаз", като за ядрената централа това е следствие на рекордно ниското производство за последните 7 години. Според данните дружеството е реализирало на пазара с 10% по-малко електроенергия спрямо предходната година заради по-слабото потребление и блокирания износ. В отчета му се посочва, че продължителната работа с понижен товар (по диспечерско нареждане) е довело до експлоатация на блокове с влошено полезно действие, работа на основно оборудване в нехарактерен режим с повишен риск за повреда, както и до неизпълнение на доставките за регулирания пазар. Диспечерските ограничения са довели до непроизведена и нереализирана на пазара електроенергия на ниска цена. Така регулираният пазар е бил лишен от такава за сметка на енергията от скъпи производители. Подобно е било положението на "АЕЦ Козлодуй" и през първото тримесечие – макар приходите му да са нараснали, печалбата му е намаляла. Спад е имало в произведената в централата електроенергия - с 1.09% на годишна база заради диспечерски натоварвания, се посочва в доклада. При нерегулирания пазар приходите от продажбите са се увеличили с 49%, а тези по регулирани цени са с 40% по-малко. Като причина за това от централата посочват промените в регулаторния период (цените бяха определени през август миналата година вместо през юли) . Данните от отчета показват, че паричните средства на "АЕЦ Козлодуй" в края на март са 46 млн. лв., почти двойно по-малко, отколкото година по-рано. Отчетът на "Български енергиен холдинг" (БЕХ) за първото тримесечие още веднъж потвърди сериозните затруднения, в които се намира дружеството. За първото тримесечие печалбата се е увеличила, но това е единствено благодарение на финансови приходи – 21.5 млн. лв. при 2.5 млн. лв. за първото тримесечие на миналата година. Основно благодарение на тях печалбата на компанията се повишава до 8.5 млн. лв. За финансовите приходи в доклада се отбелязва само, че ръстът им е "в резултат на предоставените заеми към свързани лица през втората половина на миналата година и първото тримесечие на тази". Останалите приходи на БЕХ са спаднали силно, като според обясненията основната причина е намаление на възнагражденията, които дъщерните дружества на холдинга му плащат. Към края на март БЕХ е изкупил близо 120 млн. лв. вземания на "Булгаргаз" от "Топлофикация – София" и е предоставил над 1 млн. лв. заеми на дъщерни дружества, показва докладът му. Близо 46 млн. лв. са приходите от подобни заеми за разлика от първото тримесечие на миналата година, когато такива не е имало. Дългът на "Топлофикация" е за получен, но неплатен газ и с него парното на столицата дължи на БЕХ над 360 млн. лв. Холдингът има сериозен спад на паричните средства само за три месеца – от 216.4 млн. лв. към 1 януари на 167.6 млн. лв. в края на март. От ръководството на БЕХ, в чиято структура е НЕК, директно признават за "влошената ликвидност на НЕК" и посочват, че са подготвили проект за споразумение за консолидиране на задълженията, което би трябвало да се отрази и на холдинга майка. На този фон в последната част от доклада от БЕХ посочват като част от бизнес програмата си придобиването на обявения в несъстоятелност и отдавна затворен торов завод "Химко" във Враца. Междувременно на посещение във Враца в сряда икономическият министър Драгомир Стойнев заяви, че с предприетите от сегашното правителство мерки са успели да стабилизират НЕК. Просрочени вземания, малко парични средства на разположение, но като компенсация – ръст в приходите и печалба. Това показват резултатите на "Мини Марица-изток". Паричните средства на компанията в края на периода са едва 3.2 млн. лв. при 39 млн. лв. година по-рано. До края на юли следващата година "Мини Марица-изток" трябва да погаси и заем, който БЕХ е отпуснал. От доклада става ясно, че той е отпуснат заради неплатени услуги и дивидент за предишни години. Заемът е предоставен през август миналата година и първоначално е бил 34 млн. лв., а към края на март остават да се върнат малко над 25 млн. лв. "Мини Марица-изток" има много просрочени вземания – общо 100 млн. лв., близо една трета от които са от "Контур глобъл Марица-изток", почти по толкова са от "АЕS Mарица-изток 1", а четвърт са дълг на ТЕЦ "Марица-изток 2". Останалите 20 млн. лв. са на "Брикел". Последният кредит, който мините са изтеглили, е 9 млн. лв. от КТБ, използван в периода 2010-2011 г. Той е за рехабилитация на багер в рудник "Трояново" и е със срок до октомври 2016 г. Компанията има заеми още от Уникредит Булбанк (8 млн. лв.), БНП Париба (4.9 млн. лв.) и консорциум "Биохим-Уникредит Булбанк", който трябва да е бил погасен през миналия месец.
Източник: Капитал (08.05.2014)

Комисията за финансов надзор е издала временна забрана за публикуване на търгово предложение от Химимпорт АД за закупуване на акции от останалите акционери на Проучване и добив на нефт и газ АД чрез инвестиционен посредник Централна Кооперативна Банка АД. Обект на предложението са 5 186 622 акции, или 42,42% от капитала, на Проучване и добив на нефт и газ, като предложената цена на акция бе 10,20 лв. Търговият предложител не възнамерява да извършва преобразуване или прекратяване на дружеството. Търговото предложение не предвижда и промяна на публичния му статут. КФН вписва в регистъра емисия в размер на 2 500 000 лева, разпределени в акции на стойност 2 лева, издадени от Холдинг Кооп Юг АД, гр. София. Надзорният орган одобрява промени в устава на Недвижими имоти София АДСИЦ, приети на редовно Общо събрание. Регулаторът ще изпрати уведомление до компетентните органи на приемащите държави-членки за решението на УС на ЗАД Алианц България да преустанови правото си да извършва застрахователна дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги на териториите на Австрия, Белгия, Германия, Кипър, Чешка Република, Дания, Естония, Финландия, Франция, Гърция, Унгария, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Испания, Швеция, Великобритания.
Източник: Инвестор.БГ (09.05.2014)

Борсовата активност се е понижила през април След силното първо тримесечие на фондовата борса през април активността в търговията е спаднала, показват данните на БФБ – София. Това не е изненада, тъй като е нормално след ръст инвеститорите да правят преоценка на позициите си и да реализират печалби. "За разлика от оптимистичното първо тримесечие април беше по скоро месец на преоценка и очакване за инвеститорите", коментират от борсата. Изтъргуваните обеми са спаднали с над 60% в сравнение с март основно поради липсата на големи сделки, а инвеститорите са консолидирали позициите си в очакване на първите тримесечни отчети за годината, които бяха публикувани в края на април, става ясно още от съобщението. От борсата изтъкват като фактор за колебливостта на инвеститорите и политическата криза в Украйна, както и предстоящите избори за Европейския парламент, които ще се проведат в края на май. Политическата нестабилност през последната година и икономическият застой неведнъж са били посочвани като фактор за представянето на борсата. Все пак въпреки понижената активността на търговията спадът на цените на акциите е минимален. За месеца SOFIX завърши на 601.97, което представлява минимален ръст от 0.28% в сравнение с края на предходния месец, въпреки че в началото на април индексът достигна 625.4 пункта - пореден петгодишен ръст. По-широкият BG TR30 също претърпя корекция в средата на април и след като достигна 461.54 пункта, завърши месеца със стойност 443.53, или 3.24% ръст спрямо края на март, посочват от БФБ - София. Пазарната капитализация на основния пазар на БФБ е достигнала 4.747 млрд. евро, което е ръст от 0.69% на месечна база. При най-ликвидните дружества няма изненади. Най-много сделки са се сключили с акциите на "Химимпорт", следван от "Зърнени храни България" и Централна кооперативна банка. И трите дружества са от една икономическа група. При посредниците най-активни са "Карол", "Елана трйдинг" и "Авал ин" на бившия директор на борсата Бистра Илкова. С най-голям оборот обаче е "Първа финансово брокерска къща".
Източник: Капитал (12.05.2014)

Само няколко държавни дружества не са изпълнили правилата за концентрация на депозитите Осем държавни дружества от енергетиката, индустрията, технологиите и транспорта нарушават правилата за концентрация на депозитите, показва справка на ресорните министерства към края на март. Превишенията над поставения праг от 25% в една банка са малки и в някои от случаите имат оправдателна причина. Така четири месеца след като рестриктивните мерки влязоха в сила, те вече се изпълняват. От предоставената публична информация се вижда, че най-големите притежатели на паричен ресурс - дружествата от енергетиката, са изпълнили ангажимента си да разхвърлят депозитите в повече от една банка. Така, ако през март миналата година Българският енергиен холдинг (БЕХ) държеше 88.2% от парите си в КТБ, към същия период на тази година средствата му са разпределени измежду пет банки, явили се на конкурс за привличане на депозитите. Холдингът разполага със 167.5 млн. лв. свободни парични средства по данни от отчета му за първото тримесечие на тази година. Друго дружество със значителен финансов ресурс по сметки е "Булгартрансгаз", който в края на март отчита 175.32 млн. лв. То също вече спазва правилата, след като в края на декември нетната му експозиция към КТБ бе над 31%, а година по-рано тя възлизаше на 96% по данни на "Капитал". Въпреки че много дружества се оказаха в нарушение с влизане в сила на постановлението, досега няма данни някое от тях да е било санкционирано, каквото наказание е предвидено с цел въвеждане на дисциплина. Сред предприятията, които се отклоняват от разпоредбите за депозитите в края на март, са "Държавна консолидационна компания", "Националната компания индустриални зони", "Индустриален логистичен парк - Бургас" и "Ел Би Булгарикум". Последното от тях е обяснило, че причината за концентрацията е, че в последните дни на март по банковата му сметка в ЦКБ е постъпило плащане от чуждестранен контрагент. Производителят на млечни изделия има 8.2 млн. лв. по сметките си, показва отчетът му в края на тримесечието. При другите дружества нарушенията също са минимални и размерът на средствата, с които разполагат, не е застрашаващ стабилността на системата. От отчета на "Държавна консолидационна компания" прави впечатление, че преместването на средства се е отразило върху финансовите му приходи от лихви по депозитите. Това би могло да е тенденция и при останалите дружества, които още при приемането на постановлението през миналата година възроптаха, че това ще наложи разваляне на вече сключени договори за депозити и загуба на очакваната от доходност. От дружествата, подчинени на Министерство на транспорта, като нарушители в справката към края на март излизат "Холдинг БДЖ", който държи 25.12% от парите си в Юробанк България, "Летище София", което държи 26.36% от парите си в КТБ, "Безконтактни мултиплексорни вериги", което държи съответно 25.67% и 27.49% от парите си в ОББ и ПИБ, както и "Информационно обслужване", при което концентрацията е най-значителна - 93.1% от свободните парични средства се държат в ЦКБ. Прави впечатление, ме парите на държавните дружества продължават да са депозирани основно в банки с български собственици. През миналата година служебният кабинет въведе специални мерки чрез постановление към Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Те задължават предприятията, които разполагат с повече от 3 млн. лв., да разпределят средствата си в минимум четири банки, за да не се надвишава поставеният праг от 25% на нетната експозиция към дадена финансова институция. След няколко месеца на протакане и търсене на начини за заобикаляне на новите правила в държавния сектор бяха изработени правила за избор на банки, които да държат депозитите. От последната справка на икономическото министерство се вижда, че не всички са успели да проведат конкурсите. "Булгаргаз" се бави с избора на финансови институции и първите два проведени конкурса са били неуспешни. "Летище Стара Загора" е друго дружество с държавно участие, което не е пристъпило към избор на повече банки и опитва да запази статуквото. При него причината е, че то ползва услугите на Райфайзенбанк, за да икономиса от транзакционни разходи, които съпътстват регулярните преводи към Международната асоциация за въздушен транспорт (ИАТА), чиито сметки са в същата банка. При тези дружества обаче така или иначе няма концентрация и реално те спазват правилата.
Източник: Капитал (15.05.2014)

Преди година Галиан Терзийски е беден или, ако трябва да ползваме административния евфемизъм, крайно нуждаещ се. Като такъв на 14 март 2013 г. той е подал заявление в районното кметство "Владислав Варненчик" за настаняване в общинско жилище. Дълги години най-големият български къмпинг "Градина" беше собственост на контролираната от Николай Банев "Хелио тур-с", която той приватизира през 2000 г. от държавата чрез своята "Приват турист". Заради ненапълно платена цена и глоби Агенцията за приватизация завежда дело, което като крайно през 2012 г. печели. Събирането на парите става чрез съдебни изпълнители, които продават част от активите на "Хелио тур-с" (където влизат още четири къмпинга по Южното Черноморие). Така част от къмпинг "Градина" става притежание на "Камп интернешънъл" (преименувано на "Къмпинг Градина") срещу 1.7 млн. лв. През времето на съдебните спорове поддръжката на къмпинга беше напълно занемарена и не е ясно какви инвестиции са нужни за възстановяването му. Изглежда, след това нещата в живота му потръгват. На 16 юли той купува за 5 хил. лв. "Сънрайз клуб" ЕООД, което от 2009 г. е наемател на едноименния ваканционен комплекс, собственост на "Болкан енд сий" АДСИЦ срещу 200 хил. лв. годишно, и има над 700 хил. лв. приходи за 2012 г. В самия край на миналата година бизнесът на Терзийски се разширява, като "Сънрайз клуб" придобива и "Къмпинг Градина" от "Холдинг Нов век". Новопридобитото дружество е собственик на едноименния къмпинг между Черноморец и Созопол, който е най-големият в страната. То го купи на търг от частен съдебен изпълнител през 2012 г. за 1.7 млн. лв. (виж карето). Сега цената на сделката е 5 млн. лв., като тя е финансирана с десетгодишен кредит от ЦКБ при 5% лихва. В добавка банката отпуска на "Сънрайз клуб" и овърдрафт за оборотни средства с лимит до 16.8 млн. лв. А двете дружества са заложени в банката, като са оценени на 1.2 млн. лв.("Сънрайз") и 3.36 млн. лв. ("Градина"). Тези придобивки, въпреки че са надлежно отбелязани в Търговския регистър, изглежда са останали незабелязани за общинската администрация. На 28 януари 2014 г. жилищната комисия по НУРУЖНГНПОЖ (за това по-късно), назначена от районния кмет Неделчо Михайлов (Партия "Нашият град") и председателствана от заместника му Юлиян Рязков, решава да предложи "семейството на Галиан Терзийски да бъде настанено в свободно общинско жилище при първа възможност". А от протокола й от 26 март става ясно, че с решение на кмета това вече е факт и той е изваден от списъка на крайно нуждаещите се. Всичко това щеше да е една проста и кратка история за дребна злоупотреба, ако имената на всички досега споменати фирми, банки и хора не се свързваха под една или друга форма с групата "Химимпорт" и собствениците й Иво Каменов и Марин Митев. Според вече споменатата със съкращение Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища при подаването на заявление, желаещият да стане наемател на общински апартамент трябва да е български гражданин и да е имал постоянен адрес във Варно последните пет години. Трябва да удостовери, че освен жилище, вила или идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване, не притежава и практически никакъв друг имот, както и че последните пет години не е продавал или прехвърлял собствен имот. Подадените от Терзийски документи явно са удостоверили, че той удовлетворява тези изисквания. "Към момента, в който е подал заявление за настаняване в общински имот, Терзийски е отговарял на всички изисквания. В момента карам и не мога да говоря повече", каза в края на април зам.-кметът на района Юлиан Рязков. Думите на Рязков обаче противоречат на разпоредбите в НУРУЖНГНПОЖ, където изрично се казва: "Преди издаване на настанителната заповед гражданите подават нова декларация за обстоятелствата по чл. 4, ал. 1 от Наредбата. Настъпилите промени се вземат под внимание при настаняването. За неверни данни деклараторът носи наказателна отговорност по реда на чл. 313 от НК." Това означава, че или кметството не си е свършило работата (да изиска и провери новата декларация) или Терзийски е премълчал придобивките си, за което го грози лишаване от свобода до три години или глоба от 100 до 300 лева. Преди да затвори телефона, Рязков поиска време, за да направи проверка. Освен това посъветва да зададем писмено въпросите си до кмета на района Неделчо Михайлов. Макар и с известно закъснение той отговори с банален списък от членове и алинеи от няколко общински наредби. Те трябваше да са доказателство, че към датата на подаване на заявлението си Галиан Терзийски действително е покривал изискванията за настаняване в общински апартамент. Но най-важната част от кметското писмо гласи следното: "...Наемателите са длъжни да представят ежегодно в срок до 31 декември на всяка година декларация за семейно и имотно състояние за текущата година." Всъщност тук отново има противоречие със заветната НУРУЖНГНПОЖ - там изречението продължава: "както и в едномесечен срок при промяна на обстоятелствата". А също така е предвидено и че наемните отношения се прекратяват, ако лицето вече не отговаря на критериите или ако е посочило неверни данни. Кметство с корпоративно минало "Проверете си хубаво данните! В момента сгъвам дрехи и не мога да отговоря на въпросите ви", каза Неделчо Михайлов, попитан знае ли за закупените от Терзийски "Сънрайз клуб", а чрез него и "Къмпинг Градина". "Ще наредя проверка утре, като ми я донесат, ще отговоря", каза той привечер на 14 май, след края на работното време на администрацията във Варна. При други обстоятелства нервността му би могла да бъде разбрана. Заявленията за общински жилища са много, кандидатите - непознати, а преписките - обемисти. Съмненията в искреността на районния кмет обаче имат основание. В регистрацията на компанията "Сънрайз клуб", още отпреди да бъде купено от Терзийски, за контакти са посочени адрес, електронна поща и телефони, идентични с тези на други компании. Сред тях са "М САТ Преслав" и "М САТ кейбъл". "М САТ" беше името на телевизионната мрежа, от която беше сглобен националният канал "Bulgaria On Air", който е собственост на въпросната "М САТ кейбъл" (част от "Холдинг Варна") и дъщерни компании на "Химимпорт" ("България Ер","Армеец", ЦКБ и др.). С телевизионния канал е свързанo и миналото на Неделчо Михайлов, който преди политическата си кариера водеше предаване там. Официалната рождена дата на варненската бизнеспартия "Движение Нашият град", от която тръгва пътяй на Михайлов в политиката, е 17 май 2006 г. Няколко дни след регистрацията й той е избран за неин председател. Генезисът й неизменно се свързва с "Химимпорт" и собствениците й, а в ръководството й влизат мениджъри на компании от групата като изпълнителния директор на "Варна плод" Андрей Василев. Комбинацията от медийната подкрепа на М САТ и корпоративния гръб на "Химимпорт" изведе Михайлов до позицията на зам.-председател на Общинския съвет в града, а след това с леко понижение и до кмет на район "Владиславово". Още по-нов век В уведомление до инвеститорите на 8 април "Холдинг Нов век" съобщава, че на съвместно заседание на надзорния и управителния съвет на дружеството е взето решение за вливане на четири компании в него. Това са "Хиберния Витела", "Ловико Истейтс", "Инваис" и "Винпром - Шато Аида". Повечето компании в холдинга, както и вливащите се, са концентрирани в хранително-вкусовата промишленост и най-вече в млечния и винарския сектор. Това е поредното подобно окрупняване на компании, близки до групата "Химимпорт". Последно по подобна схема десет компании се вляха в "Родна земя холдинг", който по идея трябва да е специализиран в земеделието. Преди това с мащабни сливания бяха създадени имотните "Химснаб България" и "Велграф асет мениджмънт". Практически единствените институционални инвеститори в тези дружества са двете паралелни финансови структури в групата - банките ЦКБ и Тексим банк, пенсионните фондове "ЦКБ-Сила" и "Съгласие" и множество взаимни фондове. Интересно е и миналото на заместника му Юлиян Рязков, оглавяващ жилищната комисия. Допреди да бъде избран за кмет той е в борда на "Нова индустриална компания" (НИК). Тя е собственост на "Винпром Шато-Аида", което е в процес на вливане в дружеството, което продава къмпинга на Терзийски - "Холдинг Нов век" (виж карето). До края на 2010 г. в управата на НИК е и сегашният изпълнителен директор на "Холдинг Нов век" Янко Янков. Рязков е бил директор още и във "Винпром Хасково" (прехвърлено от НИК на "Холдинг Нов век"). А основните акционери в самия "Холдинг Нов век" към края на 2013 г. са ЦКБ - 11%, взаимните фондове на ЦКБ - общо 24%, и тези на "Реал финанс" - общо 14%. Инвеститори в акции и облигции на дружеството са и пенсионните фондове в групата "Химимпорт" - "Съгласие" и "ЦКБ-Сила", а като адрес за контакт е посочена столичната ул. "Стефан Караджа" 2, където е централата на "Химимпорт". От "Холдинг Нов век" не отговориха на въпросите на капитал по мейл, а директорът за връзки с инвеститорите не отговаряше на дадения телефон за контакт. Освен това Янко Янков продължава и да е управител на "Къмпинг Градина" въпреки смяната на собствеността, което говори, че Терзийски е по-скоро подставено лице, което може да е наградено за участието си като формален собственик с общинско жилище. С подкрепата и посредничеството на кмета. Охранителен епилог Богатството обаче е нещо преходно. След като "Капитал" прояви интерес към тази история и отправи въпроси към кметството (и преди още да е потърсил другите засегнати страни), се оказа, че Галиан Терзийски вече не е собственик на "Сънрайз клуб", а с него и на "Къмпинг Градина". Ново вписване в Търговския регистър показва, че на 8 май той е прехвърлил дела си на плевенчанина Гълъбин Борисов срещу 5 хил. лв. За новия инвеститор също няма много публична информация. От LinkedIn профила му става ясно, че от 2009 до 2013 г. е началник на охраната на "Проучване и добив на нефт и газ" - дъщерна компания на "Химимпорт". А преди това от април 2004 г. до май 2009 г. е бил началник на мобилните охранителни групи на "Тим" ЕООД. Охранителната фирма сега е пререгистрирана в ЕАД, което е собственост на "Инвест кепитал мениджмънт" (с предишно име "Тим клуб"). А в него съакционери са Иво Каменов и Марин Митев. От този период датира и единствената медийна публикация, където се споменава името му. Тя отразява годишния Бал на блондинките в града и раздадените на него отличия. Там той става носител на едно от тях, като наградата е обявена така - "Гълъбин Борисов, охранителна фирма ТИМ - най-търсен мъж от блондинки в Плевен". Каква е целта на тези прехвърляния не е ясно. От сделката за "Къмпинг Градина" в последните дни 2013 г., която е на доста по-висока от цената на придобиване, публичната "Холдинг Нов век" отчита печалба, с която намалява загубата си до 4.6 млн. лв. Така вероятно си осигурява й средства да обслужва задълженията си. Повод да се прикрие реалната собственост зад поставено лице може да е и регулаторно ограничение за ЦКБ. Банките имат лимити, до които могат да финансират свързани лица и с отпуснатите близо 23 млн. лв. може би е щял да бъде надвишен таванът. Друг е въпросът с какъв точно риск мениджмънт банката дава подобна сума на фирма на крайно нуждаещ се.
Източник: Капитал (19.05.2014)

Четири дружества ще се влеят в "Холдинг Нов век" Поредно обединение предстои да се появи на фондовия пазар чрез пакетиране на дружества със сходна дейност под шапката на публичен холдинг. В съобщение до инвеститорите близкият до икономическата група на "Химимпорт" "Холдинг Нов век" съобщи, че се подготвя вливане в структурата му на четири компании, опериращи в областта на производството и търговията с храни и напитки. Така той ще порасне откъм активи, което би следвало да го направи по-видим за инвеститорите на борсата. Поне това се случи с други подобни проекти на икономическата група като "Велграф асет мениджмънт", "Инвестиционна компания Галата", "Химснаб България", "Регала инвест", "Родна земя холдинг". След като се окрупниха като секторни конгломерати, те започнаха да привличат инвестиции основно от пенсионни фондове и договорни фондове, близки до "Химимпорт". Предстои Комисията за финансов надзор да се произнесе по подготвяното ново окрупняване на борсов играч. "Холдинг Нов век" има участия в 12 предприятия, които управлява и финансира, а сферите им на дейност са в областта на леката промишленост - основно производство и търговия с храни, млечни изделия, вино и спиртни напитки. Решението за вливането на няколко дружесства в самия холдинг, чийто капитал е 1.5 млн. лв., е било взето на съвместно заседание на надзорния и управителния му съвет на 8 април. Четирите дружества, които предстои да се влеят в него, са "Хиберния Витела", "Ловико истейтс", "Инваис" и хасковското "Винпром - шато Аида". Първото е 100% собственост на холдинга и вливането му в него няма да доведе до увеличение на капитала. Ефектът от присъединяването на другите обаче ще повлияе върху този показател. "Ловико истейтс" е с капитал 13.3 млн. лв., "Винпром - шато Аида" - 4.6 млн. лв., а "Инваис" е с капитал 3.2 млн. лв. Обединяването на дружества, които развиват сходна дейност, ще създаде по-забележим секторен играч на борсата. Така в рамките на "Холдинг Нов век" ще има три компании, специализирани в производството и търговията с алкохолни и спиртни напитки, две в областта на търговията с хранителни стоки. Самата "Хиберния Витела" е голям играч на пазара на млечни храни - изкупува и произвежда сама мляко. През 2012 г., откогато е последният й наличен в Търговския регистър финансов отчет, компанията е реализирала приходи в размер на 1.1 млн. лв., а резултатът от дейността й е загуба от 776 хил. лв. Годината е била слаба и за останалите три дружества, които предстои да се присъединят към холдинга. Финансовият резултат от дейността на "Холдинг Нов век" за първото тримесечие на годината възлиза на 102 хил. лв., показва отчетът му. Пазарната му капитализация в средата на май е 14.7 млн. лв. , а акциите му са сред слаболиквидните на пазара. В края на март основни акционери в дружеството са договорен фонд "ЦКБ Лидер" с 13.57% от капитала, фонд "ЦКБ Актив" - с 11.33%, фонд "Реал финанс - високодоходен" - с дял от 6.62%, фонд "Реал финанс - балансиран" - със 7.12%, Централна кооперативна банка - с 11.18%, други юридически лица държат 30.91% от акциите, а физически лица притежават останалите 19.27% от капитала на дружеството. Редакцията на "Капитал" изпрати въпроси до директора за връзки с инвеститорите на холдинга, но до късния следобед в петък отговори за това каква е целта на окрупняването не бяха получени.
Източник: Капитал (19.05.2014)

Комисията за финансов надзор взе решение да не издава окончателна забрана за публикуване на коригирано търгово предложение от „Химимпорт” АД за закупуване чрез инвестиционен посредник „Централна Кооперативна Банка” АД, гр. София, на акции на „Проучване и добив на нефт и газ” АД от останалите акционери на дружеството. Припомняме, че коригираната цена на предложението вече е 10.37 лв. за брой спрямо 10.20 лв. при първоначалното обявяване. Обект на предложението са 5.186 млн. акции, или 42.42 на сто от капитала на компанията. Проучване и добив на нефт и газ отчита спад на нетната си печалба за първото тримесечие на 2014 г. с 1 млн. лв. спрямо година по-рано до 3.83 млн. лв. Доходът на акция за първите три месеца на настоящата година е 0.31 лв. за брой срещу 0.40 лв. преди година. Общите приходи на компанията за първото тримесечие на 2014 г. се равняват на 8.76 млн. лв., или с около 200 хил. лв. по-ниски спрямо сравнимия период на 2013 г.
Източник: profit.bg (10.06.2014)

Бившият подуправител и дългогодишен служител на БНБ Румен Симеонов преминава в търговския банков сектор. Той ще бъде член на надзорния съвет на Централна кооперативна банка (ЦКБ). Това става ясно от регистъра на БНБ за одобренията, които централната банка издава на изпълнителни директори (членове на съвети на директорите) и членове на надзорни съвети в кредитните институции. Одобрението, издадено от централната банка на Румен Симеонов, е с дата 12 юни 2014 г. в регистъра на БНБ. То е предварително, като решението се очаква да бъде взето на годишното общо събрание на акционерите на ЦКБ. Събранието е насрочено за 30 юни 2014 г., като една от точките в дневния му ред е избор на членове на надзорния съвет и за такива са посочени Румен Симеонов и Райна Кузмова, на която БНБ също е издала одобрение. ЦКБ е част от групата на "Химимпорт", като в друга близка до нея банка - "Тексимбанк", от юни 2011 г. председател на надзорния съвет е бившият председател на Комисията за финансов надзор Апостол Апостолов. Един централен банкер Румен Симеонов беше подуправител на БНБ, като ръководеше "Банков надзор" - ключово управление в централната банка. Той заемаше този пост от 2007 г. до средата на юни 2013 г. Мандатът на членовете на управителния съвет на централната банка е шест години. Симеонов наследи на поста подуправител в надзора тогава Емилия Миланова. Тя беше назначена още в началото на кабинета "Костов", като впоследствие изкара два мандата един след друг. Румен Симеонов беше дългогодишен служител на БНБ, като от 1996 г. допреди да оглави надзора през 2007 г. беше директор на дирекция "Надзорна политика и методология" в същото управление. От 2003 г. беше и представител на БНБ във Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Миналата година до последния момент се смяташе, че за номинацията на поста е готвен именно Симеонов, като предложението е било съпътствано и с традиционната в тези случаи тиха дипломация в средите на управляващите. В последния момент тогава за нов подуправител на "Банков надзор" беше предложен директорът на дирекция "Надзорно наблюдение на кредитните институции" Цветан Гунев. Според Закона за БНБ тримата подуправители на регулатора (за управления "Емисионно", "Банково" и "Банков надзор") се предлагат от управителя, като се гласуват от парламента. Другите трима членове на управителния съвет се назначават от президента на страната. Обичайна практика Трансферът на кадри от търговския банков сектор към централната банка и обратно е обичаен процес. Румен Симеонов не е първият член на управата на БНБ, който преминава в частния сектор. Светослав Гаврийски, управител на БНБ в периода юни 1997 г. - октомври 2003 г., след БНБ премина в Алианц банк, Емилия Миланова беше в оперативния мениджмънт на Пощенска банка. Сегашният управител на БНБ Иван Искров беше шеф на Росексимбанк (впоследствие преименувана на ДЗИ банк и купена от Пощенска банка – бел. ред.), а подуправителят, ръководещ управление "Банково", в момента втори мандат, Димитър Костов беше изпълнителен директор на Алианц банк преди това. Сегашният главен изпълнителен директор на СИБанк Петър Андронов до 2007 г. беше главен директор "Банков надзор" в БНБ.
Източник: Капитал (18.06.2014)

Най-проблемна е Инвестбанк на Петя Славова, една от "гнилите ябълки" от анализа на посланик Байърли за проблемните банки в българската банкова система, който години по-късно все още е актуален. В месечните отчети на банката към БНБ стойността на депозитите вече е "колкото каже Петя" споделят вътрешни източници. Проблем са най-вече експозициите на банката към свързани лица. Те са взели евтини заеми в голямата си част деноминирани в долари, преди доларът да се покачи срещу еврото и респективно лева. Тези кредити на Инвестбанк представляват 38% от категоризираните като проблемни (под наблюдение 30-90, необслужвани: 90-180 и загуба: над 180) кредити. Такава класификация на кредитите налага и съответното заделяне на допълнителни резерви от и без това минималния капитал (от първи ред) на Инвестбанк. За да се избегне задължителното провизиране на необслужваните кредити с недостатъчно обезпечение се прави преструктуриране, което дава гратисни периоди на кредитополучателя, през които той може да обслужва само лихвата. За спасяването на Славова са мобилизирани общините управлявани от ГЕРБ, които прехвърлят сметките си в Инвестбанк, но това няма да е достатъчно. В момента Инвестбанк има нужда от 160-190 милиона лева свеж капитал, за да отговаря на минималните капиталови изисквания на БНБ от 14% капиталова адекватност. Банката на Петя Славова нашумя и покрай липсващите пари на корпоративни клиенти. Бившият главен счетоводител на банката Петър Маринов наскоро разкри скандални факти „от кухнята" за раздаване на необезпечени и незаконосъобразни кредити, както и за нагласени данни за дебита по депозитни сметки. Според изявленията на Маринов, корупцията стигала до БНБ, където служители си затваряли очите за нерушенията срещу пари. Мераклии за придобиване на закъсалата банка няма. Дори някои всеядни "гнили ябълки", като ЦКБ на ТИМ и банката на Цветелина Бориславова БАКБ не проявяват ентусиазъм заради огромните дупки в баланса и отровните активи, които могат да придобият ако купят Инвестбанк. Токуда - куда? Малката Токуда Банк вече е в напреднал процес на продажба. Кандидатите извършват анализ на текущото състояние на банката (due diligence), който се оркестрира от Ernst & Young България. Официално Токуда отчита 38 милиона капитал към края на 2011 г., но реалната стойност на капитала по оценка на експерти е между 0 и минус 5 милиона лева. Преди години, по времето на управлението на бившия финансов министър Стоян Александров, банката е имала „дупка" от около 30 млн.лв., която е била покрита след общия бизнес с Алексей Петров. Сега обаче Трактора вече не е в състояние да я финансира. Желание да наддават са проявили седем финансови институции. Сред тях са ЦКБ на ТИМ, които искат трета банка в страната, руската VTB-Capital, представляваща както обикновено неясен клиент, финансовата къща ЕЛАНА, Еврохолд на Тилев, Ковачки и червения милионер Людмил Стайков. Любомир Павлов (Пъпката) и Огнян Донев също проявяват интерес през свързана структура. За последните се говори, че са имали идея с част от акционерите да прибегнат до т.нар. „увеличение на капитала" с цел овладяване на контролния пакет. Тези данни са изтекли и се е наложило японският милиардер да намеси европейския си финансов мениджър в Европа Артур Щерн, който да контролира лоялна продажба. Само малък кръг от кандидатите са допуснати до конфиденциалната документация за състоянието на Токуда Банк, като информацията е, че Донев и Павлов са се отказали. За да покрие минималните изисквания на БНБ и, за да не влязат квестори, на Токуда са нужни 35-45 милиона лева свеж капитал. Имотният срив удари БАКБ Малко по-малко, около 30 милиона, трябват на Цветелина Бориславова, за да стабилизира БАКБ, след ревизираните оценки на активите и вземанията, както и тяхната обезпеченост. Преди да бъде овладяна от нея за символичната цена от 100 000 евро, БАКБ раздаваше преобезпечени кредити. Възвратимостта им обаче се стопи, след рухването на пазара на недвижимите имоти, което силно удари върху първоначалните очаквания на Бориславова, както и върху ликвидността на банката. Едва ли ще е сериозен проблем припознаването на БАКБ за една от „любимките на властта". След като неспасяемата банка на Петя Славова може да разчита на инжекции от държавата "по заповед на щуката", то за Цветелина манната от данъкоплатците ще потече с пълна сила, ако се наложи. Да не забравяме главоломната „банкова кариера" на приятелката на Премиера, която получи СИ банк (бивша Българо-руска инвестиционна банка) „на тепсия", след това осребри дела си там за около 300 млн. лв., купи си нова банка за цената на един скромен апартамент и се превърна в една от най-богатите жени в Европа.
Източник: Класа (23.06.2014)

Уникредит Булбанк, Банка ДСК и Първа инвестиционна банка остават трите най-големи банки в страната към 30 юни 2014 г., става ясно от данни на централната ни банка. Размествания обаче има в следващите места в класацията. Тримесечие по-рано четвъртата позиция бе за Корпоративна търговска банка, следвана от Обединена Българска Банка (ОББ). Днес ОББ се изкачва с една позиция напред и е следвана от Пощенска банка, която изпревари по активи Райфайзенбанк, заемаща шестата позиция. В топ 10 попадат още четири банки, чиито активи надхвърлят 3 млрд. лв. Това са Сосиете Женерал Експресбанк, Централна кооперативна банка, Алфа Банк и Банка Пиреос. Само за едно тримесечие Динамичното тримесечие в банковия сектор донесе ръст на активите от над 100 млн. лв. за шест от представените в страната трезори. Най-голямо е повишението при Уникредит Булбанк – 567 млн. лв., докато ръстът за Пощенска банка и Сосиете Женерал Експресбанк е от 233.6 и 190.6 млн. лв. Алианц Банк добави 174 млн. лв. активи за три месеца, което й отрежда 11-а позиция в средата на годината, откъдето измести СИБАНК, чиито активи паднаха с 44 млн. лв. На плюс от съответно 172 и 130 млн. лв. са още Обединена Българска Банка и Първа инвестиционна банка.
Източник: profit.bg (05.08.2014)

Петнадесет банки са заявили интерес към покупка на кредити от ТБ "Виктория" Петнадесет банки са заявили желание за покупка на пакети кредити от ТБ "Виктория", която е собственост на Корпоративна търговска банка (КТБ). Три институции проявяват интерес към покупка на целия кредитен портфейл заедно с необслужваните заеми, а една иска освен здрави и само необслужвани фирмени заеми (виж таблицата). Така малко над половината от банките в страната (27 заедно с клоновете и без КТБ и "Виктория") са проявили интерес към пакетите кредити. Кредитният портфейл на "Виктория" е разделен на обособени части по сегменти – големи и средни корпоративни клиенти, малък бизнес, жилищни ипотечни кредити, потребителски заеми с ипотека, отделно потребителски, овърдрафт и кредитни карти. Необслужваните заеми също са пакетирани поотделно фирмени и на физически лица. Три банки – Банка ДСК, Централна кооперативна банка (ЦКБ) и Инвестбанк - са проявили интерес към целия портфейл на "Виктория", включително и към необслужваните.
Източник: Стандарт (06.10.2014)

Петнадесет банки са заявили интерес към различни обособени части от продавания от квесторите на затворената търговска банка "Виктория" кредитен портфейл. Ден по-рано изтече срокът за подаване на предварителни оферти за продавания на части кредитен портфейл на банката, която е дъщерна на също затворената "Корпоративна търговска банка" (КТБ). Само трите банки, предложили най-висока цена за всеки от сегментите, ще бъдат допуснати за извършване на физически преглед на документацията по избрани от тях кредити. Кредитният портфейл на "Виктория" е разделен на обособени части по сегменти – големи и средни корпоративни клиенти (79.81 млн. лв.), малък бизнес (16.86 млн. лв.), жилищни ипотечни кредити (88.57 млн. лв.), потребителски заеми с ипотека (5.38 млн. лв.), отделно потребителски, овърдрафт и кредитни карти (13.05 млн. лв.). Необслужваните заеми също са пакетирани поотделно - фирмени (49.06 млн. лв.) и на физически лица (15.17 млн. лв.). Към целия портфейл, включително необслужваните кредити, интерес са заявили "Банка ДСК", "Централна Кооперативна банка" и "Инвестбанк". За всички обслужвани кредити заявка са дали "Уникредит Булбанк", "СИБанк", Търговска банка Д и "Ти Би Ай банк". ОББ пък се е заинтересувала от ипотечните и на малкия бизнес кредити, "Райфайзенбанк" – към ипотечни, потребителски с ипотека и потребителски, овърдрафт, кредитни карти, "Сосиете женерал Експресбанк" иска да вземе големите и средни корпоративни клиенти, малкия бизнес и ипотечните кредити. Държавната Българска банка за развитие е кандидатствала за големи и средни корпоративни клиенти, малък бизнес + необслужвани фирмени заеми, "Общинска банка" иска потребителски с ипотечни кредити, Българо-Американската кредитна банка" - потребителски с ипотека и потребителски, овърдрафт, кредитни карти. "Токуда банк" иска да купи кредитите на малкия бизнес, ипотечни, потребителски с ипотека, а "Тексимбанк" има интерес към заемите на малкия бизнес, ипотечни, потребителски с ипотека. Графикът, даден в средата на септември от БНБ на квесторите за осигуряване на ликвидност в банката, предвижда до 15 октомври да има окончателни оферти, на чиято база те да изготвят и внесат до 20 октомври в Централната банка доклад за предложенията и дали най-високата предложена цена покрива всички задължения на "Виктория" от кредитори и депозанти и в какъв срок. Крайното решение дали ще има продажба на кредитния портфейл на ТБ "Виктория" ще е на БНБ, която вече зяави, че е възможно и да не се стигне до там. "Виктория" е под специален надзор от 22 юни, който последно бе удължен до 22 ноември.
Източник: Медия Пул (15.10.2014)

Гриша Ганчев подготвя рефинансиране на дългове на "Петрол" към КТБ След като засили контрола си над публичната компания "Петрол" чрез смяна на надзорния съвет и преместване на седалището й в Ловеч, собственикът на "Литекс" Гриша Ганчев е на път да засили и финансовото си влияние върху дружеството. В уведомление до борсата и инвеститорите дистрибуторът на горива обяви, че дъщерното й "Елит петрол", което е собственик на най-ценните му и обновени бензиностанции, на 9 октомври е сключило договор с "Кристъл асет мениджмънт" да поеме дълговете на групата по два договора за кредити към затворената КТБ и към ЦКБ на обща стойност близо 70 млн. долара. Според споразумението "Кристъл асет мениджмънт", което е регистрирано в "Литекс тауър", трябва да осигури "срещу възнаграждение необходимите парични средства от финансираща институция и да извърши рефинансиране на задълженията". Като обезпечение в полза на новия кредитор е учреден трети поред особен залог на цялото търговско предприятие на "Елит петрол" - след двата в полза на банките. От представените в Търговския регистър документи по залога става ясно, че операцията няма да излезе евтино на групата "Петрол". Рефинансирането на първия договор от 15 декември 2011 г. (с който на свой ред бяха платени падежиращите тогава облигации на "Петрол") предвижда еднократно комисионно възнаграждение в размер на 10% от стойността на рефинансираните задължения, но не по-малко 5 млн. долара. Освен това досега лихвата по задълженията по договора с КТБ и ЦКБ, които първоначално са били 86 млн. долара, а към 19 септември са малко над 54 млн. долара, досега беше 8.5%. Вече "Кристъл асет мениджмънт" ще получава 11%. По втория заем новите условията са аналогични. За да поеме задълженията за 15 млн. долара към КТБ по договор от 11 юли 2013 г., "Кристъл асет мениджмънт" ще получи 10% от стойността на рефинансираните задължения, но не по-малко от 1.5 млн. долара. А досегашната лихва 9% към банката също става 11%. Освен това за рефинансирането на двата кредита е предвидена и солена неустойка при просрочие от страна на "Елит петрол". При неплащане на падежа по погасителните планове, на което и да е от паричните си задължения, дружеството ще дължи на "Кристъл асет мениджмънт" 2.5 млн. долара, както и "обезщетение за всички претърпени вреди над размера на уговорената неустойка". "Кристъл асет мениджмънт" не е новосъздадено за операцията дружество, но през юли е преименувано. Допреди това се е казвало "Кристъл шугър" и е било в борда на "Българска захар" - собственик на захарния завод в Долна Митрополия. Като изключим тази си дейност, според финансовите отчети на дружеството към края на 2013 г. то има едва 150 хил. лв. активи и горе-долу толкова приходи. За 2012 г. няма реализирани приходи. През август пък е сменена и собствеността на дружеството. Дотогава то е притежавано и управлявано от ловчанлията Тодор Иванов, но на 19 август той го продава на съгражданина си Калоян Енчев за 5 хил. лв., който поема и мениджмънта. Малко преди тази сделка Иванов основава и ново дружество - "Петрол асет мениджмънт", което в момента е член на надзорния съвет на "Петрол". Големият неизяснен въпрос в момента е откъде "Кристъл асет мениджмънт" е набавило средства за рефинансиране. Бизнесите на Гриша Ганчев, който през пролетта на 2014 г. по покана на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев влезе в борда на "Петрол", традиционно работят освен със затворената банка и с ПИБ, а последно през септември гаранции при договорите на дистрибутора за доставка на горива от "Лукойл" издаде и Инвестбанк.
Източник: Капитал (21.10.2014)

Търговска банка "Виктория" ще бъде отворена на 12 декември 2014 г. и всички нейни клиенти ще имат достъп до влоговете си, независимо дали са в рамките на гарантираните от закона или над сумата от 196 хил. лв. Ликвидността, необходима за посрещането на всички плащания по депозитите, ще бъде осигурена чрез продажба на част от кредитния портфейл на "Токуда банк", "Сосиете Женерал Експресбанк" и Централна кооперативна банка. Това реши Българската народна банка, която в сряда даде предписания на квесторите на затворената в средата на юни банка "Виктория" какво да предприемат. В същото време банката, затворена заедно със собственика си "Корпоративна търговска банка" (КТБ), остава под надзора на Централната банка до 22 декември и дотогава ще може да извършва плащания само към вложители. Изпълнението на задълженията към други кредитори (банката-майка КТБ) ще са възможни след 22 декември. БНБ възстановява правото на глас на едноличния собственик на "Виктория" – КТБ, в общото събрание на дружеството, каквото трябва да бъде свикано до 12 декември и на него са се освободят окончателно досегашните членове на управата и надзора на ТБ "Виктория", структурата на банката да стане едностепенна – тоест да се премахне надзорният съвет и да се избере нов управителен съвет, както и да се приеме нов устав, който да позволи по-гъвкава работа на финансовата институция. До вписване на новия борд на "Виктория" в Търговския регистър квесторите Христина Стамова и Божидар Аршинков ще продължат да упражняват правомощията си.
Източник: Медия Пул (21.11.2014)

Девет банки сключват днес договори с Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) за изплащане на парите от депозитите от затворената Корпоративна търговска банка (КТБ), научи "Стандарт". Вчера премиерът Бойко Борисов уточни броя им след среща с банкерите от Асоциацията на банките в България (АББ). Става въпрос за УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Пощенска, Райфайзен, ПИБ, ОББ, СЖ Експресбанк, Общинска банка и ЦКБ, научи "Стандарт". Повечето от изброените банки потвърдиха, че са избрани.Разплащането на парите на вложителите в КТБ ще започне на 4 декември и всеки, който поиска, ще може да получи парите си на стойност до 196 хил. лв.
Източник: profit.bg (21.11.2014)

9 банки започват изплащането на гарантираните суми на вложителите в Корпоративна търговска банка АД (КТБ). 255 000 са вложителите с гарантирани депозити в КТБ. Общата сума на гарантираните сметки е 3,6 милиарда лева, като парите ще бъдат осигурени в клоновете на деветте обслужващи банки. Банките, които ще изпращат гарантираните депозити са: Алианц Банк България АД, Банка ДСК ЕАД, Обединена българска банка АД, Първа инвестиционна банка АД, Райфайзенбанк (България) ЕАД, СИБАНК ЕАД, УниКредит Булбанк АД, Централна кооперативна банка АД и Юробанк България АД. Вложители с последна цифра на ЕГН 0 или такава в ЕИК или БУЛСТАТ ще могат да теглят влоговете си от ДСК. Тези с последна цифра 1 – от ОББ, с последна цифра 2 – Юробанк, с последна цифра 3 – от Райфайзенбанк, с последна цифра 4 – от Алианц, с последна цифра 5 и 6 – от УниКредит, с последна цифра 7 от ЦКБ, с последна цифра 8 – от Сибанк и с последна цифра 9 от ПИБ.
Източник: Агенция Фокус (04.12.2014)

Над половината от влоговете в Търговска банка "Виктория" са били изплатени в петък, когато финансовата институция отвори врати за първи път от юни. Пред "Капитал Daily" единият от квесторите на поставената под специален надзор от БНБ банка – Христина Стамова, съобщи, че левовата равностойност на общо наредените на каса преводи в петък е била от порядъка на 97.735 млн. лв. - става въпрос за средства, с които вложителите са се разпоредили - теглене, прехвърляне в друга банка и т.н. Общият размер на влоговете в банката – гарантирани и негарантирани, е 160 млн. лв. "Виктория" е 100% собственост на Корпоративна търговска банка (КТБ), чийто лиценз БНБ отне на 6 ноември, но към момента не е обявена в несъстоятелност заради обжалване на отнемането на лиценза й. Покупката на банката, която преди се казваше "Креди агрикол България", от дотогавашния й френски собственик Credit Agricole беше окончателно финализирана през юни 2014 г., дни преди КТБ да бъде поставена под специален надзор от страна на БНБ. Няколко дни след КТБ "Виктория" също беше поставена под специален надзор. След близо шест месеца, в които беше затворена, банката отвори врати на 12 декември 2014 г., като всичките й вложителите получиха достъп до блокираните си дотогава средства. По думите на Стамова първият ден, в който те можеха да се разпореждат с парите си, е бил спокоен и добре организиран, като е протекъл без напрежение и без опашки от хора пред клоновете на "Виктория" както в София, така и в страната. "Считам, че сме се справили отлично, за което благодаря на целия персонал на банката", каза тя. За изплащането на влоговете във финансовата институция е създадена специална организация, като дебитните карти на вложителите са активирани и те могат да теглят наличните по тях пари със самите карти от банкоматите и ПОС терминалите на други банки и търговци. В клоновата мрежа на "Виктория" ще се обслужват сметките само на клиенти, чиито дебитни карти са с изтекъл срок, става ясно от съобщение на сайта на банката. Отделно от това в офисите на институцията ще се извършват левови и валутни преводи, като валутните ще се изпълняват в рамките на два работни дни от датата на нареждането им. Клиентите ще могат да теглят средствата си и на каса, като за суми до 2000 лв. няма да е необходима предварителна заявка. За сумите над 2000 лв., 1000 евро или 1500 долара ще е нужна предварителна заявка от два работни дни. Средствата за изплащането на гарантираните и негарантираните влогове във "Виктория" бяха набрани чрез продажбата на части от кредитния портфейл на институцията. На 19 ноември БНБ съобщи, че за купувачи са избрани три банки – Токуда банка, Сосиете женерал Експресбанк и Централна кооперативна банка. Тогава беше обявено, че се очаква набраните чрез продажбата пари и наличните във "Виктория" ликвидни средства да бъдат осигурени общо 180 млн. лв., които да бъдат достатъчни за пълното изплащане на гарантираните и негарантираните влогове в размер на 160 млн. лв. На 4 декември започна изплащането на гарантираните депозити и в КТБ през клоновете на девет банки в страната. В първия ден тогава над 25 хил. вложители се разпоредиха със средства за над 1 млрд. лв., като и тогава, и сега напрежение и опашки няма.
Източник: Капитал (15.12.2014)