"Холдинг Варна" взе хотелите на "Алма тур" "Холдинг Варна", който е част от групата на "Химимпорт", официално придоби два хотела на фалиралата туристическа компания "Алма тур". В съобщение до фондовата борса от последния работен ден на миналата година е посочено, че той е новият собственик на хотел "Атлас" в Златни пясъци и на хотел "Астера Банско" в ски курорта (новото име на хотел "Тамплиер"). Двата имота бяха придобити от дъщерни компании на холдинга - "МС фуд Варна" и "Канисто-Мати", които погасиха висящите задължения на "Алма тур" към Уникредит Булбанк, ЦКБ и авиокомпанията "България ер". По искане на двете банки година по-рано "Алма тур" бе обявена в несъстоятелност заради необслужвани задължения. Продажбата на хотел "Тамплиер" в Банско беше определена от частните съдебни изпълнители като топ сделката на 2012 г. заради рекордно високата цена, на която беше продаден имотът. Той бе придобит от кредиторите си за 22 млн. лв. Купувачи бяха две дружества от групата на "Химимпорт" - "Финанс консултинг" и "Химимпорт инвест". Те изкупиха задължения за 13.9 млн. лв. от първоначалните кредитори на туристическата компания - Уникредит Булбанк и Централна кооперативна банка (също от групата на "Химимпорт"). Платената цена бе малко под 18 млн. лв., вероятно заради натрупани лихви и неустойки. По сходна схема беше придобит от кредиторите му и хотел "Атлас" в Златни пясъци, също заложен като обезпечение по кредит. Ситуацията около него обаче бе по-сложна заради опита на "Алма тур" да прехвърли хотела на "Алпис инженеринг" и "Хидрострой инвест". Двете компании влязоха в дружеството собственик "Алма тур хотел Атлас" (впоследствие "Хотел Атлас") през септември 2011 г., малко преди банките кредитори да поискат изпълнение върху особения залог върху него. Новите собственици обаче се оказаха притежатели на акции, а самият имот бе продаден на публичен търг през септември 2012 г. и вече официално е собственост на групата около "Химимпорт". Според имотния регистър платената за хотела цена е 20.3 млн. лв. Според съобщението до фондовата борса с последните придобивания "Холдинг Варна" планира да разшири инвестиционния си портфейл в сферата на туризма. В активите на дружеството е и хотелски комплекс в Пампорово, който бе придобит чрез покупка на дружеството "Пампорово пропърти". Комплексът още е в строеж, като въвеждането му в експлоатация се очаква тази година.
Източник: Капитал (02.01.2013)

ТИМ взе хотели на “Алма тур” Холдинг Варна АД, който е от групата на ТИМ, е придобил хотел Атлас в к.к. Златни пясъци и хотел "Астера Банско" чрез дъщерните си дружества МС Фуд Варна ЕООД и Канисто-Мати ЕООД, съобщи холдингът чрез БФБ-София. "Астера Банско" е новото име на хотел "Тамплиер". Хотелите са придобити срещу погасяване на задълженията на фалиралата "Алма тур" към Уникредит Булбанк, Централна кооперативна банка и "България ер". През октомври 2011 г. Уникредит Булбанк и ЦКБ поискаха несъстоятелност на "Алма тур". Малко преди това "България ер" отказа да превози руски туристи по договор с "Алма тур", тъй като туристическата фирма дължи 3,6 млн. евро на авиокомпанията. В активите на Холдинг Варна АД е и хотелски комплекс в Пампорово чрез покупка на 100% от капитала на "Пампорово пропърти" ЕООД. С последните придобивания "Холдинг Варна" АД разшири инвестиционния си портфейл в сферата на туризма, което ще даде възможност за разнообразяване на предлаганите туристически продукти и дестинации, посочват от компанията.
Източник: Стандарт (03.01.2013)

ЦКБ прехвърли 7% от Инвестиционна компания Галата В края на 2012 г. Централна кооперативна банка е прехвърлила малко над 7% от капитала на Инвестиционна компания Галата, става ясно от справка в седмичния бюлетин на Централен депозитар. След прехвърлянето, дяловото участие на банката в дружеството намалява до 15.05%. Купувач на пакета е Холдинг Варна АД, притежаващ вече 15.63 на сто от компанията. Само преди седмица Ви информирахме, че холдинговото дружество е придобило хотел Атлас в к.к. Златни пясъци и хотел Астера Банско в гр. Банско. Покупките са направени чрез дъщерните дружества МС Фуд Варна ЕООД и Канисто-Мати ЕООД. Офертите купува/продава при Холдинг Варна към момента са на нива от 5.55 и 5.99 лв. за брой.
Източник: profit.bg (04.01.2013)

Приватизацията спаси борсата през миналата година През последните три месеца на миналата година оборотът на БФБ се е вдигнал драстично, но причина за това беше приватизация на остатъчния държавен дял чрез борсата в електроразпределителните дружества на "ЧЕЗ" и "Енерго-Про", а не фундаментална промяна в инвеститорските настроения. Това показва статистиката на фондовата борса. Сделки за 449 млн. лв. са били сключени на борсата от октомври до края на миналата година, докато през третото тримесечие оборотът е бил 156 млн. лв. Очаквано най-голяма част от оборота се дължи на сделки в приватизационния сегмент, където оборотът за периода октомври-декември е бил почти 183 млн. лв. За цялата година оборотът на регулирания пазар на борсата се е покачил с малко над 20 на сто - до 836 млн. лв., като една четвърт се дължи на борсовата приватизация на дружествата на "ЧЕЗ" и "Енерго-Про" и вторичната търговия с техни акции. През последното тримесечие като нов емитент се появи и куриерската компания "Спиди", в същото време беше прекратена регистрацията на холдинг "Асенова крепост", "Оргахим" и "Благоевград-БТ". През четвъртото тримесечие от индексите на БФБ най-много са се покачили SOFIX и широкият измерител BG40 - съответно с 6.63 и 5.93%. През миналата година основният индекс SOFIX добави 8.6%, широкият BG40 - около 10%. Силният сегмент обаче бяха фондовете за имоти, чийто индекс BGREIT се изстреля нагоре с 54.75%, както и компенсаторните инструменти, някои от които почти удвоиха стойността си. Инвестиционните посредници с най-голям брой сделки са "Карол", "Първа ФБК" и "Елана трейдинг". По реализиран оборот водят Корпоративна търговска банка, "Първа ФБК" и Централна кооперативна банка. Продължават да намаляват и сделките през системата COBOS. През последното тримесечие на 2011 г. на тези клиенти се е падал 4.52% от общия оборот, докато година по-късно този показател е 3.27 на сто. Миграцията от COBOS към другите платформи продължава, като и основните причини остават същите като през последните четири години. Едната е преминаването на част от търгуващите към други платформи, които се разработват от местните инвестиционни посредници, а другата е преустановяване на активната търговия на борсата.
Източник: Капитал (10.01.2013)

Седем инвестиционни посредника с по над 1000 сделки за тримесечие Клиентите на седем инвестиционни посредника са реализирали повече от 1000 сделки през четвъртото тримесечие на 2012 г., става ясно от тримесечния бюлетин на БФБ-София. Лидер по този показател е Карол с 6377 трансакции, следван от Първа Финансова Брокерска Къща и Елана Трейдинг с по 3723 и 3679 сделки. В челото са още БенчМарк Финанс, Капман, Юг Маркет и Евро Финанс, всички с по над 1000 трансакции. Сред топ 10 попадат още Централна кооперативна банка, София Интернешънъл Секюритиз и ОББ. Едва три от посредниците могат да се похвалят с оборот от над 100 млн. лв. за разглеждания период. Това са Корпоративна Търговска Банка (240.34 млн. лв.), Първа Финансова Брокерска Къща (167 млн. лв.) и Централна кооперативна банка с 155 млн. лв.
Източник: profit.bg (10.01.2013)

По-евтини кредити и за земеделци Земеделските производители ще могат да кандидатстват за кредити с по-ниски от пазарните лихви и с облекчени обезпечения. Те ще се отпускат от Банка ДСК, Пощенска банка, ОББ, СИБанк, Райфайзенбанк, ЦКБ и БАКБ. А условието към компаниите е да имат одобрен проект по европрограмата на Министерството на земеделието и горите за развитие на селските райони. В четвъртък банките подписаха споразумения с Националния гаранционен фонд (НГФ, дъщерно дружество на Българската банка за развитие). Те са за общо гаранции за 607 млн. лв. Очакванията са на тази база да се отпуснат заеми за поне 760 млн. лв. Схемата ще е подходяща по-скоро за малки или стартиращи производители, които имат трудности с обезпеченията. При големите това не е проблем, още повече че заради мащабите на бизнеса си (особено при зърнопроизводството) те успяват да си договорят атрактивни условия. Подобни схеми действат по програма JEREMIE за малкия бизнес, но изключват земеделците. Лихвите, при които банките ще отпускат кредитите по новата схема, са между 7% и 9%, а фондът гарантира до 80% от риска по кредитите, съобщи Андрей Генев, председател на съвета на директорите на НГФ. Средните за пазара лихвени нива за земеделци са над 10.5-11%, като за по-малки фирми са с поне 2 пункта по-високи. Оценките в бранша сочат, че най-скъпо финансиране получават фирмите от животновъдството, а най-изгодни условия - производителите и търговците на зърно. "За сериозните фирми в нашия бранш параметрите на тази схема не са атрактивни", коментира председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов. По думите му големите компании обикновено имат възможности да предложат добро обезпечение по кредитите и получават предложения от банките за под 7 на сто лихва. Вукодинов обаче каза, че условията по гаранционния фонд ще бъдат атрактивни за малките и стартиращи компании, които срещат затруднения с осигуряването на съфинансиране за проектите си. Договорено е още банките да отпускат кредитите без такси и комисиони за разглеждане на искането за заем и за обслужване на заема. Одобренията ще се издават между 8 и 21 дни. Срокът на заемите ще е до 10 г., като гаранции ще се издават до септември 2015 г., а средствата трябва да бъдат усвоени до края на същата година. По думите на Асен Ягодин, главен изпълнителен директор на ББР, фондът има готовност да започне да издава гаранциите веднага. Те ще позволяват банките да облекчат изискванията за обезпечение, което е един от големите проблеми особено на малките и средните предприятия. Според главния секретар на асоциацията на земеделските производители Ивайло Тодоров основно предимство на схемата е именно осигуряваното обезпечение от 80%. "Проблем на земеделските производители е, че банките искат 120-150% и дори 200% обезпечение по кредитите, което затруднява най-вече стартиращите компании", коментира още той, допълвайки и че заложеното изискване към банките за финансиране за новостартиращи бизнеси ще подпомогне отрасъла. Според земеделското министерство над 40% от получателите земеделци по тази програмата за селските райони са ги информирали, че имат проблем с предоставянето на обезпечения пред банките, стана ясно при подписването на споразуменията. Очакванията са гарантираните проекти да са на обща стойност над 1.2 млрд. лв. Ще се кредитират проекти, одобрени по мерки 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", 122 "Подобряване на икономическата стойност на горите" и 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти". Ще се кредитират и вече одобрени проекти по тези мерки, които чакат финансиране, но заради забавянето на схемата все още не са го получили.
Източник: Капитал (11.01.2013)

Голяма част от емблематичния хотелски комплекс в Русе "Космополитън" е обявен за продажба. Публичната продажба се осъществява от частния съдебен изпълнител Венцислав Маринов и включва части от дворно място, магазини, нощен бар, снек-бар с кухня, както и четири жилищни етажи от комплекса. Първоначалната цена е 2 419 133 лв. с ДДС. Върху имотите има учредени 10 ипотеки в полза на ОББ за 8 500 000 евро и 2 845 206 лв. Процедурата по търга стартира в понеделник и ще продължи до 14 февруари в Русенския районен съд. 10 процентовите авансови вноски за участие в наддаването се внасят в Централна кооперативна банка.
Източник: Дарик радио (14.01.2013)

На брега на ЮНЕСКО Лятото на 2012 г. Жителите на село Сталево събират подписка. Каузата им е процедурата за предоставяне на концесия за добив на строителни материали от находище "Мерите" да бъде спряна. Причината: находището се намира в защитената историческа местност "Хасара" край селото, като в непосредствена близост има древен паметник на културата от национално значение. "Без "Хасара" Сталево не е Сталево", коментират местните. На 31 юли излиза и информацията - Министерство на икономиката спира процедурата. За този прецедент разказва Георги Карачев, председател на несебърското сдружение с нестопанска цел "Месамбрия Понтика". В края на миналата година организацията подава жалба в Комисията за защита на конкуренцията срещу решението на Министерски съвет от 12 декември, с което правителството дава на концесия за срок от 35 години морската гара в стария град, която се използва основно за пътнически кораби. Победител в конкурса е и единствения кандидат - консорциум "Видмар", свързан с банкера Цветан Василев (виж карето). Притеснението на местните жители е породено от кореспонденция между инвеститора и Министерство на транспорта, което дава разяснения какво може да се развива като съпътстваща дейност на терминала. Според ведомството там може да бъдат построени търговски обекти, малък ресторант, хотел и паркинг. Това не би било проблем, ако пристанището не попадаше в т.нар. буферна зона на старинния град Несебър, който на няколко пъти беше пред заплахата да изпадне от списъка на Юнеско, като бъдещето му там все още е под въпрос. "Пристанищен терминал Несебър попада в границите на археологическия резерват (бел. ред. - границите на културната ценност са по-малки от тези на резервата)", се казва в жалбата. Сдружението стъпва на Закона за културното наследство, според който на концесия не се предоставят недвижими културни ценности с категория световно значение, археологически резервати или части от тях. Така жалбоподателите смятат въпросното решение за отдаването на пристанището на концесия за незаконосъобразно. Вариантите са два: КЗК да не допусне жалбата или подписването на договора да бъде спряно до приключване на обжалването. Притесненията на местните не са неоснователни, тъй като въпреки наложения от ЮНЕСКО мораториум от 2010 г. върху строителството, то продължава. Сюжетът "пристанище Несебър" се развива успоредно и с още един - приемането на Плана за опазване и управление на старинния град. Той трябва да зададе основните насоки на развитие на стария град, през следващата седмица ще бъде разглеждан от експертен съвет в Министерство на културата, а до 1 февруари трябва да бъде изпратен в централата на ЮНЕСКО. Той най-общо предвижда да се поосвободи зоната на старинния град, за да изпъкне архитектурата, а около пристанищата да се обособят зони за подвижна търговия, паркиране, публични прояви, но без масивно строителство. Или ограниченията за местните ще нарастват, а пристанищата ще бъдат атрактивни места за бизнес. Договорът с концесионера все още не е подписан, но някои от параметрите вече са ясни. Предложеното от дружеството годишно фиксирано концесионно годишно плащане е 23 хил. евро без ДДС. Жители на стария град коментират, че наемът на един ресторант за сезон е съизмерим. Наскоро несебърското пристанище вече бе модернизирано с публични средства от над 2 млн. лв., отпуснати от държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура". От своя страна компанията се ангажира да инвестира общо 2.886 млн. лв., от които 854 хил. лв. през първите 10 години. Предвижда се ремонт и рехабилитация на гарата, подобряване на охранителната зона и изграждане на съвременни системи за контролно-пропусквателния режим, тъй като това се явява гранична зона. Ще бъде изградена и паркинг зона за автобуси за обслужване на планирания пътникопоток, както и подобряване на площадковите комуникации, осветление и др. Ще бъде изградено и трето корабно место. "В дългосрочен план планираме изграждането на по-голяма и модерна морска гара в контекста на съвременните изисквания, но и с желание от наша страна тя да стане част от неповторимия общ културно-архитектурен ансамбъл на град Несебър", коментираха от "Видмар" след избира им за концесионер.
Източник: Капитал (14.01.2013)

"Петрол" в две полудействия Търговецът на горива "Петрол" вече три години прожектира на инвеститорите си наситена с напрежение латиноамериканска сапунена опера. Основните акционери - Митко Събев и Денис Ершов, спорят за собствеността с всички позволени и непозволени средства, включващи изгубени и намерени акционерни книги, обвинения във фалшиви подписи и протоколи от непровели се събрания на акционерите. И с обилната намеса на Агенцията по вписванията, прокуратурата и съда. В същото време кредиторите смело си заграждат най-хубавите активи на компанията. Ако някой е очаквал ново начало за "Петрол" и групата на дистрибутора на горива с идването на новата година, по-скоро се е размечтал. Макар компанията да изкупи обратно и обезсили по-голяма част от облигационния си заем, това стана с нов кредит и дълговете й засега не намаляват драстично. Освен това все още няма легално вписана промяна в собствеността на шапката "Петрол холдинг", чрез която акционер в групата трябваше да стане президентът на Международната федерация по шахмат (FIDE) Кирсан Илюмжинов. Всичко това само задълбочава интригата в "Петрол" и историята му все още е далеч от последните епизоди, които традиционно се гарнират със захаросан щастлив край. По-скоро навлиза в кулминацията подобно на един латиноамерикански сюжет. На 16 януари тази година "Петрол" съобщи на инвестиционната общност, че е изкупил обратно свои облигации за 68.4 от оставащите 87 млн. евро за изплащане. Първата реакция на инвеститорите сигурно е била възхита от чудесната новина. По-дълбок прочит на случилото се и най-вече вече вглеждане във финансовите отчети на компанията показват, че всъщност в момента по-скоро се приключва една договорка отпреди година. Според финансовия отчет на "Петрол" за 2011 г. още тогава компанията е изкупила близо толкова облигации. Малката подробност е, че изкупуването са направили негови дъщерни дружества и част от тези книжа за 55.166 млн. евро са служили като обезпечение по заем до края на 2012 г. Затова досега те не са били обезсилени. Едва на 22 декември същите 55.166 млн. евро са изкупени вече действително от компанията - издател на облигациите, и съответно са обезсилени, поясни финансовият директор на компанията Станислав Николаев. По думите му самото изкупуване година по-рано е станало с парите от заема на "Елит петрол" - дъщерно дружество на "Петрол" с най-атрактивните му бензиностанции, взет от Корпоративна търговска банка (КТБ) и Централна кооперативна банка (ЦКБ). Кредитът е за 86 млн. долара и с лихва от 8.5% годишно. Като обезпечение по заема е заложено цялото търговско предприятие на "Елит петрол" заедно със 196-те най-атрактивни бензиностанции в него. Освен това по силата на договора кредиторите са представени и в ръководството на "Елит Петрол". Сега просто "Елит петрол" е прехвърлило книжата на "Петрол", поясни Николаев. Останалите 13 млн. евро обезсилени в началото на януари книжа отново са били собственост през последната година на дъщерни компании на "Петрол", допълни той. Така се оказва, че "Петрол" намалява задълженията си по облигационния заем от общо 100 млн. евро през 2006 г., когато е издаден, на около 18.5 млн. евро, поясни Николаев. Това обаче не означава, че заемът към КТБ и ЦКБ е изплатен. Той си седи, а освободеното обезпечение е заменено с друго, допълни той. С тези действия по изкупуването на облигации за около 68 млн. евро преките задължения на "Петрол" се понижават. На консолидирана основа обаче те остават почти същите, защото групата и по-точно "Елит Петрол" продължава да дължи 86 млн. долара на синдиката от банки. Така при нови проблеми те могат да се окажат с най-атрактивните бензиностанции на компанията. или разчистване на собствеността? В същото време това малко или много дава по-добри възможности на "Петрол" да продаде тези бензиностанции, каквито планове имаше, и дори "Елит Петрол" беше на крачка от излизане на борсата. А защо не да се потърси купувач и за целия "Петрол холдинг", който и без това е раздиран от акционерната война между Митко Събев и Денис Ершов. Те са реалните основни собственици на цялата група и вече няколко години спорят кой как управлява компанията и колко ползи и вреди й е нанесъл. Няколко месеца след сделката със заема от КТБ и ЦКБ изненадващо на хоризонта се появява белият рицар, спасител на положението в холдинга. Това е бившият президент на Република Калмикия и президент на Международната федерация по шахмат Кирсан Илюмжинов. През лятото на 2012 г. той обявява, че е придобил дела на Денис Ершов от 47.5% и на Александър Мелник от 5% в "Петрол холдинг". До края на годината почти няма движение както с акциите на холдинга, така и с ръководството. Въпреки това Илюмжинов твърди, че може да се очаква развръзка по сделката към края на 2012 г. "Имаме подписан договор с двамата акционери - Денис Ершов и Александър Мелник, условията по който не бих искал да оповестявам. Така че договорът ни е в сила, но в него има допълнение, според което едва когато всички съдебни дела бъдат решени между тях и Митко Събев, аз ще вляза в компанията. Според моите юристи такива решения може да се очакват до края на годината и съответно за този период комплексно да влезем в изпълнението на договора. Все пак не бих искал да влизам в компанията с много скелети в гардероба. По-добре те да бъдат изчистени", коментира в края на октомври 2012 г. Илюмжинов при едно от посещенията си в София. Малко след това в Търговския регистър се появяват документи, показващи джиросването на временните удостоверения на Ершов и Мелник на представителя на Илюмжинов - Сергий Батурин. Той пък от своя страна прехвърля придобитите 52.5% от холдинга на трето лице - регистрираното през април 2012 г. в Хонконг Wealth Standard Limited срещу 20 млн. евро. Както подобава по драмата обаче, вписването на всички тези документи е оспорено от част от главните действащи лица Ершов и Мелник. За да е още по-интригуващо, междувременно Ершов прави събрание на акционерите на "Петрол холдинг", с което се опитва да премести седалището на компанията от Варна в Стара Загора. Разбира се, другият главен герой Митко Събев оспорва и това не се вписва в Търговския регистър. Ответният удар е изваждането на Ершов от надзорния съвет на "Петрол", което естествено, публиката вече се досеща, също не е вписано. Овен това има свикано ново общо събрание на "Петрол", на което трябва да бъде избран нов член на ръководството в лицето на Сергей Батурин. Този епизод от драмата ще бъде излъчен на 20 февруари 2013. Но засега по-всичко личи, че няма да е последният и надали някой е 100% сигурен във финала, така както всички епизоди дотук показаха, че нищо не е така, както изглежда на пръв поглед.
Източник: Капитал (17.01.2013)

Супер Боровец Пропърти Фонд АДСИЦ ще вдига капитала си до 10млн. лв. Супер Боровец Пропърти Фонд АДСИЦ-Варна (6SB), ще вдига капитала си от 650 хил. лв. на 10млн. лв., става ясно от публикация от дружеството. За целта са издадени 650 хил. бр. права, а предложените акции за записване са 9 350 000. Право към акция е в съотношение 1/15.27692308. Всяко лице може да запише такъв брой акции, който е равен на броя на придобитите и/или притежавани от него права, умножен по коефициент 15.27692308. Капиталът ще се счита за успешно увеличен само бъдат записани и платени най-малко 993 000 нови акции. Присвоеният борсов код на издадените права е 6SBB. ISIN кодът на правата е BG4000001132. Номиналната и емисионната стойност са по1 лв. начална дата за търговия на правата на борсата е 28.01.2013 г.. Крайна дата за търговия на правата на борсата 08.02.2013 г. Началната и крайната дата на прехвърляне на правата са съответно 28.01.2013 г. и 12.02.2013 год. Датата на аукциона по чл. 112б, ал. 7 от ЗППЦК е 19.02.2013 г.; Начална дата за записване на акциите е 28.01.2013 г., а крайна дата за записване на акции от увеличението е 06.03.2013 г. За борсов член, упълномощен да обслужва увеличението на капитала е определен ИП Реал Финанс АД. Банката, в която ще бъде открита набирателна сметка е ТБ Централна кооперативна банка АД Право да участват в увеличението на капитала имат лицата, вписани в регистрите на Централен депозитар като акционери на 14-ят ден след деня на ОСА, или към 27.09.2012 год. Последната дата за сключване на сделки с акции на това дружество на Борсата, в резултат на които приобретателят има право на участие в увеличението на капитала, е 25.09.2012 год.
Източник: Money.bg (23.01.2013)

Местните банки са най-активни в привличането на депозити Местните банки - тези с български акционери, са били най-активните в привличането на депозити от българския пазар през третото тримесечие на 2012 г. Това се посочва в тримесечния бюлетин на БНБ "Банките в България". През периода привлечените средства в системата нетно са нараснали с 285 млн. лв., като в края на септември са били 68.4 млрд. лв. "Растежът бе осигурен изцяло от местните банки", посочва БНБ. Само депозитите от домакинства са се увеличили с 929 млн. лв., като запазват наблюдавания и през предходните два тримесечни периода темп на растеж. Ресурсът от компании и фирми нараства с 687 млн. лв. за три месеца, като това беше най-голямото тримесечно увеличение от началото на 2012 г. В същото време парите, взети от кредитни институции, намаляха с 835 млн. лв . Така нарастването на привлечения ресурс в системата се определя от активността на кредитните институции с български акционери. За тях местният пазар сега, в кризата, е основен и почти единствен източник на финансиране поради липсата на банки майки в Европа. И през предходния период местните банки бяха направили над половината от тримесечното увеличение (980 млн. лв.) на депозитите от домакинствата тогава. По-големите и активни банки с местни собственици, които са и в топ десет по размер на активите според класификацията на БНБ (която няма оценъчен характер - бел. ред.), към края на ноември миналата година (данните към края на декември ще бъдат публикувани на 31 януари - бел. ред.) са ПИБ (трета), Корпоративна търговска банка (седма), Централна кооперативна банка (девета). Други като Инвестбанк, БАКБ, Тексимбанк (която също гравитира около групата на "Химимпорт", в която е и ЦКБ) и Интернешънъл асет банк са с малък пазарен дял. Устойчивото нарастване на депозитите от домакинства, което се наблюдава от 2009 г. насам и което е естествена реакция на условията в криза и ограничено потребление, заедно със засилването ролята на ресурса от компании и фирми оказва положително влияние върху структурата на финансиране на банките. Устойчива е и тенденцията към намаление на ресурса от кредитни институции, посочват още от централната банка. Ефектът е намаляване на зависимостта от привлечените средства отвън, най-вече от банките майки. Процесът на намаляване на задълженията на българските банки към централите им се наблюдава от около три години. Така, от една страна, се ограничава вероятността от "зараза" при евентуални проблеми на банката майка, а от друга, кредитните институции тук връщат неоползотворен заради свитото кредитиране ресурс, за който плащат лихви (около 4%). В резултат на запазения темп на растеж на депозитите от домакинствата се повишава делът им в структурата на общо привлечения ресурс. В края на септември миналата година те заемат над половината от общите привлечени средства (50.7%). Заедно със средствата от компании и фирми делът на местния ресурс е 82.1%. Подобрява се и съотношението кредити (без тези за кредитни институции) към привлечени средства (без тези от кредитни институции) - към края на септември 2012 г. то е 100.6%. Година по-рано е било 106.1%. Освен на депозитния пазар местните банки като цяло разширяват пазарните си позиции още от първото тримесечие на 2010 г. Тази тенденция продължава и през третото тримесечие на миналата година. От БНБ посочват, че и през периода юли - септември пазарният дял на местните банки се повишава за сметка на дела на дъщерните банки от Европейския съюз, при които има леко намаление. Така в края на септември делът на поделенията на международните финансови групи е 67.6% (при 76.9% в края на 2009 г.), а на местните институции – 26.1% (при 16% в края на 2009 г.). В останалите групи банки през периода не е имало съществени изменения в пазарните позиции. Нарастването на депозитите от местния пазар, освен че подобрява структурата на привлечения ресурс на банките и ликвидността им, има и друга страна - води до нарастване на разходите на банките, тъй като те плащат лихви за този ресурс. Наистина сега лихвите са наполовина в сравнение с нивата им от 2009 г., но на фона на трайно намаляващите приходи от лихви заради свитото кредитиране и ограничения дял на приходите от такси и комисионни са фактор. Именно в резултат от растежа на депозитната база разходите за лихви през третото тримесечие са се увеличили с 53 млн. лв. (3.3%). В същото време приходите от тях се понижават със 156 млн. лв. (4.1%). Като краен резултат към септември 2012 г. нетният лихвен доход отбеляза намаление на годишна база с 209 млн. лв. (9.6%), като темпът е близък до отчетения за периода юни 2011 – юни 2012 г. (спад с 9.8%). Очакванията са и данните за последното тримесечие към края на декември да покажат сходно движение. Така намаляващото ниво на нетния лихвен доход продължава да оказва натиск върху рентабилността на кредитните институции, посочват от БНБ.
Източник: Капитал (24.01.2013)

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши на ОББ да придобие Пощенска банка в България. Сливането им е резултат от поглъщането на собственика на "Пощенска" в Гърция Eurobank от този на ОББ там National Bank of Greece (NBG). Разрешението от КЗК се издава на собственика на NBG, но на практика в България обединението е между дъщерните структури. Това е така и в другите страни, в които присъстват и двете гръцки банки - Сърбия, Румъния и Кипър. В съобщение на антимонополата комисия се посочва, че "разрешава концентрацията между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване на едноличен контрол от страна на Национална банка на Гърция върху Юробанк Ергасиас и неговите дъщерни предприятия в страната". След оценка и анализ на съответния пазар и предлаганите финансови услуги от двете кредитни институции - банкови, застрахователни, лизинг, факторинг, управление на активи и пр. от КЗК посочват, че "планираната концентрация не води до създаване или засилване на господстващо положение, което значително да ограничи или възпрепятства ефективната конкуренция на анализираните пазари. В хода на проучването нито един от анкетираните участници не изрази опасения за конкурентната среда след обединяването на двете банкови групи". За да направи оценката си, комисията е поискала становища и информация от БНБ, Комисия за финансов надзор, Асоциация на банките в България, Българска асоциация за лизинг, основни конкуренти - Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Райфайзенбанк, ПИБ, Societe Generale Експресбанк, Корпоративна търговска банка, Банка Пиреос, МКБ Юнионбанк, Алианц банк, Централна кооперативна банка и основни клиенти на двете сливащи се банки. Комисията е установила, че ОББ и Пощенска няма да имат пазарен дял надвишаващ 25% в нито един от сегментите на банковия пазара. Данните в анализа на КЗК са към края на 2011 г. И според отчетите на двете банки в БНБ към края на септември 2012 г. общият им пазарен дял не надвишава 25%.
Източник: Капитал (28.01.2013)

Акциите на ПИБ и Зърнени Храни България АД продължават да поскъпват След няколкото дни покупки на акции на основните индексни компании, днес спекулантите на БФБ решиха, че е време все пак и да попродадат част от тях. Направиха го основно с акциите на ЦКБ и Химимпорт, чийто цени направиха доста добри възходящи движения от началото на годината. И двете позиции са на челните места по брой сделки, а обемите над 60 хил. бр. И при двете позиции са регистрирани леки понижения в средната цена със 0.29% и 1.78% до съответно 0.90лв и 1.49 лв. Оборотът до момента е около 580 хил. лв. Незначителна корекция се забелязва и при книжата на ФеърПлей Пропъртис АДСИЦ, отразена с понижение от 2.89% до 0.28 лв. при прехвърлени 71 хил. лота. Леко надолу са и най-ликвидните на пазара книжа на Софарма, до 2.33 лв., или стотинка по-ниско от вчера. Сред поскъпващите акции са тези на ПИБ и Зърнени Храни България АД, макар и с ниските 1.92% и 1.77% до 2.01 лв. и 0.44лв. Специално за Зърнени храни, ако покупките продължават, то ще видим 100% повишение на тези акции от началото на годината.
Източник: Money.bg (30.01.2013)

Тежката война на фракциите в "Петрол" Когато двама съдружници вече не се разбират и плановете им се разминават, логичните изходи са два: или да разделят, или да продадат бизнеса си. Акционерите в "Петрол холдинг", собственикът на едноименния дистрибутор на горива, избраха трети път - на открита война за надмощие, която продължава вече четвърта година. И както всяка война и тази дава жертви - в изнервената обстановка стратегическите планове са напълно загърбени, финансови и търговски партньори са отблъснати, не се инвестира в модернизация и разрастване, мениджмънтът се демотивира и като резултат компанията се обезценява и все по-трудно обслужва дълговете си. От едната страна на барикадата е Митко Събев с 47.5% от капитала на холдинга, но с близък до него мениджмънт и устав, даващ му блокиращ глас за всяка промяна. От другата са Денис Ершов (47.5%) и Александър Мелник (5%), които сумарно са мажоритарни собственици и с всякакви средства се опитват да завземат контрола. Проблемите между спорещите акционери вече са толкова дълбоки, че битката е на всички фронтове - от липсваща акционерна книга и неиздадени временни удостоверения до подправяне на документи, финансови измами, фалщифициране на подписи. През миналата година почти се намери развръзка, след като председателя на Международната федерация по шахмат и бивш президент на Калмикия Кирсан Илюмжинов показа желание да изкупи дяловете на акционерите, като дори Ершов му прехвърли своите книжа. Отново обаче последва драматичен обрат и сега има обвинения за отявлена кражба на акции. Всичко това е гарнирано с десетки съдебни дела и сигнали в прокуратурата, от които някой ден трябва да стане ясно кой е прав. Това обаче вероятно ще е твърде късно, защото търпението на големите кредитори на холдинга постепенно се изчерпва. Логично, за да предпазят интересите си, те увеличават контрола си върху активите на "Петрол", и ако нещо качествено не се подобри, вероятно ще ги завземат. В момента основни кредитори на групата са Корпоративна търговска банка (КТБ) и Централна кооперативна банка (ЦКБ). През 2011 г. двете отпуснаха заем от 86 млн. долара на "Петрол" да рефинансира падежирашите си облигации за близо 100 млн. евро. В замяна като обезпечение те получиха залог върху най-добрите активи на компанията - апортираните в самостоятелното дружество "Елит Петрол" най-атрактивни близо 200 бензиностанции и най-добрите петролни бази на компанията в страната. Освен това получиха и оперативен контрол над него чрез представителя си Георги Татарски. Явно ситуацията в "Петрол" е продължила да се влошава, след като експозицията на кредиторите се е увеличила още през последната година. Според два независими източника на "Капитал" тя е набъбнала до около 130 млн. долара. Новоотпуснатите заеми служат за обезпечаването на дейността на друга ключова структура в "Петрол ходлинг" - вносителят на горива "Нафтекс Петрол". От началото на тази година Георги Татарски вече е втори изпълнителен директор на "Нафтекс Петрол" и всички решения се взимат само "заедно" от двамата директори в компанията, т.е. кредиторите вече могат да блокират всякакви решения в бизнеса с доставките, които не им харесват. "Въпреки неадекватните действия на акционерите "Петрол" стои на крака и си разплаща задълженията към държавата и други благодарение на Корпоративна търговска банка", каза пред "Капитал" Цветан Василев, председател на надзорния съвет и основен акционер в банката, която е водеща сред кредиторите на групата. По думите му в момента акционерите на холдинга имат четири възможности - първата е да се помирят и компанията отново да започне да работи нормално; втората е да се пристъпи към преструктурирането й заедно с кредиторите; третата е акционерите да изплатят всички задължения към кредиторите и след това да решат сами какво да правят с холдинга и четвъртият вариант е просто кредиторите да влязат в изпълнения на обезпеченията по вземанията си. Според Василев шансовете акционерите да се разберат са нищожни и клонят към нулата. Някъде там е и възможността да изплатят задълженията си. Вариантът с преструктурирането заедно с кредиторите все пак има шансове, но по-вероятна за съжаление засега изглежда четвърта опция. Василев не пожела да коментира повече какво очаква да се случва оттук нататък, но подчерта, че основен приоритет на кредиторите е да си върнат дадените пари. След мистериозното придобиване на 52.5% от "Петрол холдинг" от Батурин следва новото им прехвърляне, този път на наскоро регистрираното в Хонконг и също толкова мистериозно дружество Wealth Standard Limited. То е вписано в книгата на акционерите и ако съдът приеме, че тя и джирото на Wealth Standard е истинско, значи това е новият мажоритарен собственик на холдинга. Интересното в случая е, че дружеството е представлявано в България от адвокат Александър Ангелов. Той е изрично упълномощен с решение на директора му да упражнява само правото на глас с акциите в холдинга, т.е. който и да стои зад странната втора сделка по прехвърлянето, явно се интересува най-вече от оперативния контрол в компанията. А в момента основният заинтересуван от това са кредиторите, които явно са успели да "вразумят" другата страна - акционера Митко Събев. Тази хипотеза подкрепя и фактът, че Ангелов бе представител на контролираното Цветан Василев и Ирена Кръстева дружество, придобило преди време недовършената сграда на ИПК "Родина". Освен това е крайно невероятно някой стратегически инвеститор от бранша да се е опитал да влезе в "Петрол" с подобни ходове и при подобна съдебна бъркотевица около компанията. Колкото и ценен да е даден актив, разчистването на подобна каша може да го направи неизползваем. Според Ершов компанията е в тежко състояние, но само за две години тя може да бъде изправена на крака и да генерира достатъчно кеш да изплати заема си. Според мениджъри в компанията също при спокойна ситуация компанията може да обслужи дълговете си със собствени средства. Разбира се, има и другата страна. Колкото повече пада цената на "Петрол" и инфраструктурата й, толкова по-евтино всеки би я купил и след това изгодно би продал. Това важи за всеки актив в т.нар. distress ситуация. А за придобиването на бензиностанциите на "Петрол" от години има интерес. В момента най-активно спряганите от бранша имена са на "Газпром" и "Ромпетрол". "Газпромнефт", част от структурата на "Газпром", дори разглеждаше обстойно компанията преди около три-четири години, но според източници на "Капитал" акционерите на холдинга просто са поискали твърде висока цена - при оценка за дружеството заедно с дълговете за около 400 млн. евро търсената сума е била в пъти повече. Това естествено е отказало купувача и той започна да навлиза на българския пазар, пазарувайки обекти на дребно. Но както преди време представител в бранша коментира - играчи като "Газпром" са тежка машина, която стъпи ли веднъж на пазара, никой не може да я спре. В случая все още нищо не изключва за техния кредит от 130 млн. долара при изпълнение на залога си кредиторите на групата да вземат от продажбата на бензиностанциите и базите й поне 200 млн. евро. Това е оценката на източници от пазара на стойността на бензиностанциите като обекти. Докато съдът обаче решава какво е правомерно и какво не в случилото се в "Петрол холдинг", главният печеливш от цялата каша за момента са кредиторите на групата. През февруари те могат да получат допълнителен контрол над "Петрол" с насроченото за 20 февруари общо събрание на акционерите. На него трябва да се гласува промяна в правомощията и почти пълно подновяване на състава на надзорния съвет на компанията. В него се предлага да остане Събев, а новите лица са Сергей Батурин и адвокат Тихомир Трендафилов. Събев изглежда като да се явява в случая като акционер, премерил риска между това да продължи да воюва и да загуби може би всичко и това да се опита да спаси нещо. Другите двама и по-точно адвокат Трендафилов, изглежда, по-скоро ще представляват интересите на кредиторите поне според два източника на "Капитал". Така, ако обобщим - в обърканата ситуация в "Петрол холдинг" засега превес имат Събев и кредиторите. И ако нищо скоро не се промени, компанията ще е поредният пример, в който заради кавга между двамата съдружници те могат да фалират компанията си и да изгубят собственост.
Източник: Капитал (04.02.2013)

Николай Банев ще се бори срещу злоупотребите на властта Известният приватизатор от близкото минало Николай Банев, чието име в архивите на вестниците често среща из материалите за фалирали предприятия, обяви, че ще се бори срещу злоупотреби, измами и бандити-политици чрез специален сайт – zloupotrebisvlastbg.com, който скоро трябва да заработи. В него ще бъдат събирани данни за корупция и ще се прави "анализ на престъпните действия на всички властимащи за последните 15 години", обяви самият Банев. Повод за острото недоволство и новата инициатива на Банев изглежда е факта, че загуби собствеността си върху къмпинг "Градина", след като беше продаден, заради неизпълнени ангажименти по приватизационния договор. Къмпинг "Каваци" също е в такава процедура. С драматичен патос Банев обяви, че българското общество не е свободно и е време "да се събуди". Банев припомни думите си от началото на мандата на ГЕРБ, че спечелилите изборите са бандити, а сегашното правителство налага "демократичен тоталитаризъм". По думите му кампанията в сайта не е само за интересите на неговия холдинг "АКБ Форес", а е в интерес на всички останали предприятия в държавата и противници на правителствения режим. Според Банев цялата съдебна система е прогнила и се командва от един център, каквато е била и целта на вътрешния министър. По повод лошата правораздавателна система собственикът на "Русалка" даде за пример неговото дело за къмпинг "Градина", заведено от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. То беше изгубено от Банев на всички съдебни инстанции и в резултат преди няколко месеца къмпингът беше продаден на търг, с парите от който да се покриват дълговете към АПСК. Преди дни излезе и обявление за продажба на "Каваците", поискана заради същия дълг. Собственик на имота е "Хелио тур-с", в което бяха обединени къмпинг владенията на Банев, а дълговете са на свързаното с него "Приват турист" заради неизпълнени приватизационни ангажименти. Къмпингите, както и курорта Русалка, Банев придобива в края на 90-те години. Днес Банев заяви, че не дължи нито стотинка на АПСК и е изпратил сигнал до главния прокурор за нарушения в агенцията. По думите му новият обвинител Сотир Цацаров е действал много бързо, за разлика от предшественика си Борис Велчев и чрез ВКС сигналът вече е препратен към Окръжната прокуратура в Бургас. Минималната цена искана за 35 дка от "Каваците" 1.34 млн. лв., а дългът, който АПСК търси, е над 1.7 млн. лв., частично покрити от продажбата "Градина". Банев настоява, че там има сериозни злоупотреби и посочи, че ЦКБ е финансирала без обезпечение сделката за покупката му от фирма, регистрирана дни преди това. Имотът беше купен от "Камп интернешънъл", дъщерно дружество на друг бивш приватизационен фонд - "Холдинг Нов век". Той сега се свързва със собствениците на "Химимпорт", който е мажоритарен собственик на ЦКБ. Николай Банев започва бизнеса си в началото на 90-те години с охранителна фирма, като по време на масовата приватизация чрез "АКБ Форес" изкупува множество предприятия, голяма част от които вече са затворени или в несъстоятелност. В такава процедура сега са троянският производител на електромотори "Елма" и химическият "Полимери".
Източник: Капитал (07.02.2013)

Минимален ръст за индексите на БФБ Купувачите в сряда отново имаха превес на Българската фондова борса, в резултат на което всички индекси се повишиха въпреки негативното начало на борсовата сесия, а общият оборот надмина 1 млн. лв. Макар че продължи покачването на БФБ, промяната на индексите и оборотът от търговията подсказват, че инвеститорските страсти се поуспокояват. Основният индекс SOFIX приключи сесията на ниво от 390.43 пункта, с 0.45% увеличение за деня. Слаб остана ръстът при широките измерители BG TR30 и BG40, които добавиха по около една десета от процента, съответно до 294.66 и 129.68 пункта, а секторният BG REIT остана почти без промяна. Дружествата с най-висок оборот бяха Централна кооперативна банка и "Химимпорт" - единствените с обем над 100 хил. лв. за деня. Акциите на ЦКБ поскъпнаха с 2.54%, а холдингът отбеляза нов силен ръст от 7.9%, с което акциите му стигнаха цена от 1.59 лв. за брой. Книжата на "Софарма" поевтиняха с 0.8% при по-слаба активност в сравнение с предходните дни. По позицията бяха изтъргувани почти 17 хил. акции, като затвориха при цена от 2.28 лв. за брой. Настроенията за ръст до момента явно преодоляват опитите за консолидация, свързани най-вече с прибиране на печалби от спекулантите, въпреки спада от по над процент, който отбелязаха индексите на големите западноевропейски и американски борси. В сряда БФБ пусна съобщение до медиите, в което се похвали, че оборотът на основния пазар е отбелязал 33% ръст на годишна база през януари, достигайки близо 56 млн. лв., а SOFIX се е представил по-добре от много други европейски blue-chip индекси, като реализира ръст от над 15%.
Източник: Капитал (07.02.2013)

Един от най-широко застъпените сектори на Българска фондова борса – банковият, ще има нов представител – Тексим Банк. С това публичните банки в страната ще станат 5, като тук добавяме Централна кооперативна банка, Първа инвестиционна банка, Корпоративна Търговска Банка и Българо-американска публична банка. Не така добре стоят нещата при застрахователните дружества в България. Инвеститорите могат да търгуват книжата на само две от дружествата по общо застраховане – Булстрад Виена Иншурънс Груп и Евроинс. Както знаем, от петък (8 февруари) за търговия бяха въведени акциите от увеличението на капитала на Булстрад след сливането му с Български имоти. Заедно с Евроинс, част от Еврохолд България, двете дружества държат малко под 20% от пазара по общо застраховане (19.42 на сто). Планове за листване на Българска фондова борса в годините преди 2008 г. имаха и от Армеец, част от Химимпорт, както и Лев Инс - компании лидери на пазара по общо застраховане съответно към ноември 2012 г. и юни 2012 г. Очакванията на Insurance.bg и Profit.bg са, че с възстановяването на фондовия пазар у нас двете компании, а защо не и друг техен конкурент, отново да обяви намеренията си за листване и набиране на свеж капитал от родната и/или чужда борса.
Източник: profit.bg (13.02.2013)

Оставката на правителството повлия негативно на фондовата борса. Основният борсов индекс SOFIX вчера се понижи с 2.69% до 382.7 пункта. SOFIX пада пета поредна сесия. С най-голям спад са акциите на "Химимпорт" АД (с 14% до 1.22 лв.), на ЦКБ (с 11% до 0.782 лв.), на "Булгартабак холдинг" (с 6.49% до 93.5 лв.). Около обяд със силен спад от около 9% бяха и книжата на Първа инвестиционна банка, съобщи Инвестор. Поскъпнаха акциите на "Стара планина холд" (с 2.81% до 2.699 лв.), на "М+С Хидравлик" (с 2.16% до 7 лв.), на "Каолин" (с 0.56% до 3.62 лв.) и на "Еврохолд България" (с 0.33% до 0.925 лв.). Спадът в цените на акциите на тези компании не е случаен и може да се обясни с по-консервативното отношение на инвеститорите към тях заради липсата на яснота за възможните сценарии след оставката на кабинета, считат експерти. Според Калоян Стайков от ИПИ обаче борсата винаги преекспонира подобни политически новини и ефектът върху икономиката не е съизмерим с ефекта върху борсовата търговия. "Подобни събития винаги влияят негативно на борсата, защото инвеститорите започват да се чудят накъде отиват нещата. На фона на допълнителната несигурност на външните пазари всеки вътрешен риск допълнително изнервя инвеститорите и те започват да се държат по-консервативно и да продават по-рисковите си позиции", коментира Стайков. Според него в следващите дни ще има постепенно възстановяване на борсовите индекси.
Източник: Сега (21.02.2013)

"Петрол" в изчакване Въпреки акционерната драма в "Петрол холдинг" в началото на годината мениджърският контрол в него и над основния му актив - дистрибутора на горива "Петрол", засега остава непроменен. На проведеното на 20 февруари общо събрание на "Петрол" акционерите не са променили състава на надзорния съвет и така в него остават представителите и на двата воюващи лагера на основните собственици на групата - Митко Събев и Денис Ершов. Промените в надзора на "Петрол" трябваше да са поредна крачка във взимането на управленски контрол над ключовите активи в холдинга, така че основните му кредитори - Корпоративна търговска банка и Централна кооперативна банка, да получат сигурност, че ще могат да си съберат вземанията. Последните според източници на "Капитал" са вече над 130 млн. долара. Според дневния ред на събранието акционерите на дистрибутора трябваше да освободят целия настоящ надзорен съвет, включително Денис Ершов, а на тяхно място да бъдат гласувани Митко Събев, Сергей Батурин и адвокат Тихомир Трендафилов. Преди това те трябваше да намалят състава на надзорния съвет от пет на трима души. Според протокола от общото събрание обаче, представен в x3news, основният акционер с право на глас "Петрол холдинг" е гласувал "въздържал се", поради което промяната с числеността на съвета не е била одобрена, а с това се е обезсмислила и персоналната му промяна. Какви са причините за тази развръзка засега не са ясни. От една страна, е възможността и тези решения, както много други през последните повече от три години да бъдат блокирани от враждуващите акционери в съда. От друга страна обаче, може да е значителната публичност последния месец около акционерните промени в самия "Петрол холдинг", при които едната страна на спора - Денис Ершов и Александър Мелник, обвиниха другата в кражба на акциите им в холдинга. Всъщност акционерната война в "Петрол ходлинг" продължава вече повече от три години. От едната страна на барикадата е Митко Събев, който притежава 47.5% от холдинга, а от другата са Денис Ершов с 47.5% и Александър Мелник с 5%. Проблемите между спорещите акционери вече са толкова дълбоки, че битката е на всички фронтове - от липсваща акционерна книга и неиздадени временни удостоверения до подправяне на документи, финансови измами, фалшифициране на подписи. Миналото лято ситуацията сякаш получи разрешение с появата на странен купувач на холдинга в лицето на президента на Международната федерация по шахмат Кирсан Илюмжинов. Кой какво точно, кога и на кого е продал обаче като акции засега остава в сферата на догадките, защото едната страна представя едни джиросани временни удостоверения, а другата - други джиросани такива. Съдът трябва да реши кои документи и действия с тях са действителни. В цялата схема обаче все по-голяма роля имат кредиторите, които съвсем логично търсят начин да се подсигурят, че въпреки акционерите драми ще си съберат вземанията. По тази причина те вече имат свои представители в две от ключовите дружества на "Петрол холдинг". Първото е "Елит петрол", където са отделени най-атрактивните 200 бензиностанции и петролни бази на групата. Там е и основна част от вземанията им. Заемът според залога в Търговския регистър възлиза на 86 млн. долара. Второто дружество, където кредиторите вече имат оперативен контрол, е търговецът на петрол на едно "Нафтекс петрол". Представителят и в двете компании е едно и също лице - Георги Татарски, като във второто всички решения на ръководството се взимат само заедно с него. Промените в надзора на дистрибутора на дребно - "Петрол", следваше да подсигурят същото за кредиторите. Явно обаче битката на много фронтове изисква и много енергия, която все още се генерира. И не се знае в чия полза ще натежи.
Източник: Капитал (25.02.2013)

В битка за банковия №2 Политическата криза в страната може и засега да не се отразява на ежедневното функциониране на повечето фирми. Със сигурност обаче несигурността води до преосмисляне на стратегическите планове. Тази неяснота може да обхване и продажбата на МКБ Юнионбанк, която навлиза в решителна фаза - подаване на обвързващи оферти от потенциалните кандидат-купувачи. Със сигурност България в момента е под обектива на чуждите инвеститори тук и навън и всички ще следят дали политическите рискове няма да се материализират в понижаване на рейтинга и въобще във влошаване на условията за бизнес. При тези обстоятелства може и заинтересуваните да предпочетат да останат на изчакване или ако все пак се решат да търсят по-ниска цена. И доколкото продавачът, унгарската банка MKB, част от групата на германската Bayern LB, не е притиснат от нуждата за продажба на всяка цена, сделката ще зависи предимно от склонността на кандидатите да поемат риск. А засега, според информация на "Капитал", има поне двама твърдо желаещи - унгарската OTP Bank и Първа инвестиционна банка (ПИБ), които при това не са нови на местния пазар и съответно добре познават подводните камъни, за да се отдръпнат при първи трусове. А двубоят между тях ражда и още една интрига - ако ПИБ придобие МКБ Юнионбанк, тя има реален шанс да измести от второто място в страната ДСК - българското поделение на OTP. Според запознати с процедурата определената дата за подаване на обвързващи оферти е 5 март. Първоначално крайната дата обаче е била 25 февруари, но срокът е удължен. Причината е, че от кандидат-купувачите са поискали да се запознаят с одитираните годишни отчети на банката. Предварителните данни вече бяха публикувани от БНБ в края на януари. Източниците на "Капитал" сочат, че като предпочетени купувачи от страна на продавача се гледа на OTP и ПИБ, като засега най-голям шанс за сделка се дава на унгарската банка. Унгарците са на българския пазар от 2003 г., когато купиха Банка ДСК за 311.1 млн. евро, докато мажоритарните собственици в ПИБ са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, които имат бизнес интереси в различни сектори от зимния туризъм до търговията с метали. Анализ на банката са правили и от Централна кооперативна банка (ЦКБ), част от групата на "Химимпорт", представители на която не бяха открити за коментар дали възнамеряват да подадат окончателна оферта. И от OTP и ПИБ не коментираха пред "Капитал" по въпроса. Упорито спрягана в банковия сектор за кандидат, проявил интерес към МКБ Юнионбанк, е и компанията "Юнион груп", собственост на Иван и Светослав Радеви. Двамата братя са основатели и бивши собственици на МКБ Юнионбанк. През 2006 г. те продадоха първоначално 60% на унгарската MKB Bank, а през 2009 г. и още 34%. Пред "Капитал" единият от собствениците на "Юнион груп" Иван Радев също отказа коментар. Още през есента на миналата година, при старта на процедурата, това бяха основните имена на потенциални заинтересувани от банката. Сред спряганите тогава бяха още и Цветелина Бориславова (собственик на БАКБ) и Societe Generale Експресбанк. В същото време обаче критичните обстоятелства в страната оставят поле за размисъл кои заинтересувани реално ще пристъпят към оферти. Още повече че промяната в собствеността не изключва и преглед на кредитния рейтинг на банката, който в момента е две степени над този на България благодарение на стабилността и вероятността за подкрепа от собственика. Още при първоначалните информации за планирана продажба говорител на MKB в Унгария посочи пред "Капитал", че банката не може да се отклони от утвърдената си практика да не коментира каквито и да било слухове на пазара. Другата интрига естествено е цената. При нормални условия практиката показва, че освен офертата като цена в крайното решение може да натежат и нефинансови параметри, които да определят избрания. Това се случи при продажбата на СИБанк на белгийската банково-застрахователна група KBC през 2007 г. Тогава продавачите (Цветелина Бориславова и Тор Бьорголфсон) предпочетоха именно KBC пред испанската La Caixa заради по-голям опит и възможности за развитие на банката, въпреки че по думите им другата оферта е била по-силна като цена, при това със съществена разлика. По принцип при банкови сделки показателно съотношение както за изгодна сделка от страна на продавача, така и за добра стойност на самата банка, е цена/нетна стойност на активите. Примери за постигнато добро такова съотношение в банковия сектор има – и при приватизацията, и при вторичната продажба на банки от последните няколко години. Сравненията обаче не са много адекватни по ред обективни обстоятелства. Сега е криза и стойността на активите само поради този факт е подценена. Също така последните сделки в сектора – за НЛБ Банка София (сега Ти Би Ай Банк), БАКБ, Тексим банк през 2011 г., на практика бяха, от една страна за малки банки, а от друга - бяха продавани под натиск за банките им майки. Собствениците на първите две от тях - словенската NLB и Allied Irish Banks бяха национализирани, а БАКБ имаше и проблемен портфейл от кредити в строителството и недвижимите имоти и спешна нужда от рефинансиране. МКБ Юнионбанк към края на 2012 г. е на печалба с 2.7 млн. лв., след като към полугодието отчете загуба от 4.7 млн. лв. Освен това годишният резултат е едва една четвърт от прогнозите във финансовия отчет за 2011 г. Активите й пък са 1.6 млрд. лв., което я поставя на 14-то място в сектора, а собственият капитал около 200 млн. лв. Банката е добре позиционирана в сегмента на малките и средни предприятия, който в момента придобива все по-голяма популярност сред кредитните институции. Разви доста активно и банкирането си на дребно за физически лица. Въпреки това е трудно да се прави сравнение с високите оценки, дадени преди кризата, в пика на кредитния бум, които при продажбата на СИБанк бяха около 3.9 пъти нетната стойност на активите й, или на ДЗИ банк, където съотношението достигна 5. Политическата криза в страната може и засега да не се отразява на ежедневното функциониране на повечето фирми. Със сигурност обаче несигурността води до преосмисляне на стратегическите планове. Тази неяснота може да обхване и продажбата на МКБ Юнионбанк, която навлиза в решителна фаза - подаване на обвързващи оферти от потенциалните кандидат-купувачи. Със сигурност България в момента е под обектива на чуждите инвеститори тук и навън и всички ще следят дали политическите рискове няма да се материализират в понижаване на рейтинга и въобще във влошаване на условията за бизнес. При тези обстоятелства може и заинтересуваните да предпочетат да останат на изчакване или ако все пак се решат да търсят по-ниска цена. И доколкото продавачът, унгарската банка MKB, част от групата на германската Bayern LB, не е притиснат от нуждата за продажба на всяка цена, сделката ще зависи предимно от склонността на кандидатите да поемат риск. А засега, според информация на "Капитал", има поне двама твърдо желаещи - унгарската OTP Bank и Първа инвестиционна банка (ПИБ), които при това не са нови на местния пазар и съответно добре познават подводните камъни, за да се отдръпнат при първи трусове. А двубоят между тях ражда и още една интрига - ако ПИБ придобие МКБ Юнионбанк, тя има реален шанс да измести от второто място в страната ДСК - българското поделение на OTP. Според запознати с процедурата определената дата за подаване на обвързващи оферти е 5 март. Първоначално крайната дата обаче е била 25 февруари, но срокът е удължен. Причината е, че от кандидат-купувачите са поискали да се запознаят с одитираните годишни отчети на банката. Предварителните данни вече бяха публикувани от БНБ в края на януари. Източниците на "Капитал" сочат, че като предпочетени купувачи от страна на продавача се гледа на OTP и ПИБ, като засега най-голям шанс за сделка се дава на унгарската банка. Унгарците са на българския пазар от 2003 г., когато купиха Банка ДСК за 311.1 млн. евро, докато мажоритарните собственици в ПИБ са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, които имат бизнес интереси в различни сектори от зимния туризъм до търговията с метали. Анализ на банката са правили и от Централна кооперативна банка (ЦКБ), част от групата на "Химимпорт", представители на която не бяха открити за коментар дали възнамеряват да подадат окончателна оферта. И от OTP и ПИБ не коментираха пред "Капитал" по въпроса. Упорито спрягана в банковия сектор за кандидат, проявил интерес към МКБ Юнионбанк, е и компанията "Юнион груп", собственост на Иван и Светослав Радеви. Двамата братя са основатели и бивши собственици на МКБ Юнионбанк. През 2006 г. те продадоха първоначално 60% на унгарската MKB Bank, а през 2009 г. и още 34%. Пред "Капитал" единият от собствениците на "Юнион груп" Иван Радев също отказа коментар. Още през есента на миналата година, при старта на процедурата, това бяха основните имена на потенциални заинтересувани от банката. Сред спряганите тогава бяха още и Цветелина Бориславова (собственик на БАКБ) и Societe Generale Експресбанк. В същото време обаче критичните обстоятелства в страната оставят поле за размисъл кои заинтересувани реално ще пристъпят към оферти. Още повече че промяната в собствеността не изключва и преглед на кредитния рейтинг на банката, който в момента е две степени над този на България благодарение на стабилността и вероятността за подкрепа от собственика. Още при първоначалните информации за планирана продажба говорител на MKB в Унгария посочи пред "Капитал", че банката не може да се отклони от утвърдената си практика да не коментира каквито и да било слухове на пазара. Другата интрига естествено е цената. При нормални условия практиката показва, че освен офертата като цена в крайното решение може да натежат и нефинансови параметри, които да определят избрания. Това се случи при продажбата на СИБанк на белгийската банково-застрахователна група KBC през 2007 г. Тогава продавачите (Цветелина Бориславова и Тор Бьорголфсон) предпочетоха именно KBC пред испанската La Caixa заради по-голям опит и възможности за развитие на банката, въпреки че по думите им другата оферта е била по-силна като цена, при това със съществена разлика. По принцип при банкови сделки показателно съотношение както за изгодна сделка от страна на продавача, така и за добра стойност на самата банка, е цена/нетна стойност на активите. Примери за постигнато добро такова съотношение в банковия сектор има – и при приватизацията, и при вторичната продажба на банки от последните няколко години. Сравненията обаче не са много адекватни по ред обективни обстоятелства. Сега е криза и стойността на активите само поради този факт е подценена. Също така последните сделки в сектора – за НЛБ Банка София (сега Ти Би Ай Банк), БАКБ, Тексим банк през 2011 г., на практика бяха, от една страна за малки банки, а от друга - бяха продавани под натиск за банките им майки. Собствениците на първите две от тях - словенската NLB и Allied Irish Banks бяха национализирани, а БАКБ имаше и проблемен портфейл от кредити в строителството и недвижимите имоти и спешна нужда от рефинансиране. МКБ Юнионбанк към края на 2012 г. е на печалба с 2.7 млн. лв., след като към полугодието отчете загуба от 4.7 млн. лв. Освен това годишният резултат е едва една четвърт от прогнозите във финансовия отчет за 2011 г. Активите й пък са 1.6 млрд. лв., което я поставя на 14-то място в сектора, а собственият капитал около 200 млн. лв. Банката е добре позиционирана в сегмента на малките и средни предприятия, който в момента придобива все по-голяма популярност сред кредитните институции. Разви доста активно и банкирането си на дребно за физически лица. Въпреки това е трудно да се прави сравнение с високите оценки, дадени преди кризата, в пика на кредитния бум, които при продажбата на СИБанк бяха около 3.9 пъти нетната стойност на активите й, или на ДЗИ банк, където съотношението достигна 5.
Източник: Капитал (04.03.2013)

Само ПИБ поиска МКБ Юнионбанк Първа инвестиционна банка (ПИБ) е подала обвързваща оферта за покупката на МКБ Юнионбанк. Другият смятан за сигурен кандидат-купувач - унгарската OTP Bank, собственик на Банка ДСК в България, не е подал оферта. Информацията е от два независими един от друг източника на "Капитал". Вероятната цена, която евентуалният купувач - ПИБ, предлага, е около половината от собствения капитал на МКБ Юнионбанк. Към края на 2012 г. размерът му е 207.5 млн. лв., което означава, че предложената покупна цена е от порядъка на 100 млн. лв. От продавача MKB Bank в Унгария не отговориха на въпросите на "Капитал" за информацията за подадена само една обвързваща оферта - тази на ПИБ, както и не коментираха какво ще предприемат като по-нататъшни действия предвид това, че кандидат-купувачът е само един. От ПИБ също не коментираха. OTP Bank също не отговори на въпроси, свързани със сделката. На този етап не е много ясно дали ще има преговори и сделка, тъй като от самото начало на продажбата на МКБ Юнионбанк - есента на 2012 г., крайният й собственик - втората по големина банка в Бавария Bayern LB (притежава унгарската MKB Bank), е дал да се разбере, че не бърза и не продава на всяка цена. Другите два кандидат-купувача, които бяха сочени като потенциални - Централна кооперативна банка и "Юнион груп" (собственост на Иван и Светослав Радеви, които са основатели на едноименната банка), също не са подали оферти, след като са направили правен и финансов анализ на институцията. По неофициална информация срокът за обвързващи предложения изтече на 5 март. Според запознати с процесите около продажбата на банката предложената цена от единствения кандидат е около 100 млн. лв. В крайната оферта обаче, която ще излезе като сметка на купувача, трябва да се калкулира и сумата на краткосрочния ресурс на МКБ Юнионбанк от унгарската й централа, който е в размер на 345 млн. лв. При евентуална сделка банката майка ще прибере тези средства, а купувачът ще трябва да подсигури ликвидни буфери на мястото на изтеглените. Това означава, че освен чистата цена в офертата той ще трябва да има готовност за свежи поне още около 350 млн. лв., които да депозира в купената банка. Подобен беше случаят с продажбата на 49.99% от капитала на Българо-американската кредитна банка през лятото на 2011 г. За половината от банката тогава Цветелина Бориславова плати 100 хил. евро, но пое ангажименти към задължения на банката и впоследствие осигури тези задължения - кредитна линия за 35 млн. евро, с които БАКБ погаси емисия облигации на същата стойност, и увеличи капитала й с 50 млн. лв. заради върнати 25 млн. евро по кредитна линия на дотогавашния собственик, ирландската Allied Irish Bank. По принцип при банкови сделки показателно съотношение както за изгодна сделка от страна на продавача, така и за добра стойност на самата банка е цена/нетна стойност на активите. Сега обаче моментът е по-различен предвид продължаващата вече близо пет години криза. Тя се отразява върху състоянието както на фирмите и предприемачите - тоест клиентите на банките, така и върху самите финансови институции и качеството на техните портфейли. Освен това в криза като цяло стойността на активите е доста подценена, което важи и за всяка банка като актив. В момента самата ПИБ се търгува на нива около 40% от стойността на собствения й капитал според показателите на Българската фондова борса. За другите две местни публични банки съотношението е съответно около 0.3 пъти собствения капитал за ЦКБ и 1.1 пъти капитала на Корпоративна търговска банка. Разбира се, българският капиталов пазар не е изцяло показателен за реалната стойност на една банка, тъй като той е слаболиквиден, което допълнително сваля цената на ациите, които се търгуват на него. ПИБ, чиито основни акционери са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, в момента е третата по големина банка в сектора в България според размера на активите. Ако тя придобие МКБ Юнионбанк, има реален шанс да измести от второто място Банка ДСК. Със сигурност централната банка в страната би приветствала една консолидация в сектора предвид големия брой кредитни институции на малкия и наситен местен пазар, но едва ли на всяка цена. Тук работят 26 банки и вече 4 клона на чужди кредитни институции, след като латвийското поделение на украйнската Регионална инвестиционна банка закри клона си във Варна и изтегли дейността си. Въпросът е дали изобщо ще се стигне до продажба предвид това, че германците от Bayern LB не са притиснати да продават на всяка цена. Тя се разделя със собствеността върху свои чуждестранни поделения като част от задълженията си по връщане по спасителния план от германското правителство. Последното продадено дружество от групата на MKB бе румънското поделение, което бе придобито през есента на 2012 г. от инвестиционната компания PineBridge Investments и то под нетната стойност на активите му. През 2008-2009 г. Bayern LB получи държавна помощ – капиталова инжекция от 10 млрд. евро, допълнителни 4.8 млрд. евро за подкрепа срещу риск и 5 млрд. евро за ликвидност. Условието беше преструктуриране на банката и връщане на 5-те млрд. евро през следващите седем години (до 2019 г.), като 3 млрд. евро от тях тя трябва да върне до 2017 г. Така, ако цената не е удовлетворителна за продавача, той може да вземе различно решение да запази участието си в българската банка.
Източник: Капитал (18.03.2013)

Местните банки продължават да се разрастват Местните банки – тези с български акционери, се оказват най-активните при привличане на депозити и отпускане на кредити. Това съответно утвърждава и нарастването на пазарните им позиции в сектора, което се наблюдава като процес още от началото на 2010 г. И през последното тримесечие на миналата година местните банки са били водещи в това отношение, става ясно от тримесечния бюлетин на БНБ "Икономически преглед". През периода октомври-декември 2012 г. местните банки са запазили основния си принос в привличането на ресурс от граждани и домакинства, посочват от централната банка. Това се наблюдава, след като през предходното тримесечие на годината те бяха формирали изцяло растежа на депозитите тогава, като са били най-активните в привличането на депозити от българския пазар (нетно нарастване с 285 млн. лв., а само депозитите от домакинства се бяха увеличили с 929 млн. лв.). И през предходния период – април-юни 2012 г., местните банки бяха направили над половината от тримесечното увеличение (980 млн. лв.) на депозитите от домакинствата тогава. В последното тримесечие на миналата година е регистрирано най-голямото увеличение на привлечените средства от домакинства – над една четвърт от общия годишен растеж, посочват от БНБ. Увеличението е с 1.2 млрд. лв или 3.3%. Така от една страна се засилва ролята на депозитите от населението, които в края на годината формират 50.7% от всички привлечени средства, а от друга - банките намаляват зависимостта си от външно финансиране. За кредитните институции с български акционери местният пазар сега, в условията на криза, е основен и почти единствен източник на финансиране поради липсата на банки майки в Европа. Макар че и сред тези със западни централи има такива, за които т. нар. банки-майки са по-скоро "мащехи", както се изразяват в сектора шеговито, заради високата цена, на която им предоставят финансов ресурс. Положителен резултат от устойчивия ръст на депозитите на ниво банкова система е благоприятното повлияване на коефициента кредити/привлечени средства. В края на миналата година той вече е под сто процента – 99.8%, след като беше достигнало близо 115%. По-големите и активни банки с местни собственици, които са и в топ десет по размер на активите според класификацията на БНБ (която няма оценъчен характер - бел. ред.), към края на миналата година са ПИБ (трета), Корпоративна търговска банка (шеста), Централна кооперативна банка (девета). Те са и сред т. нар. системно важни банки, именно защото са в топ десет според размера на активите. Други като Инвестбанк, БАКБ, Тексимбанк (която също гравитира около групата на "Химимпорт", в която е и ЦКБ) и Интернешънъл асет банк са с малък пазарен дял. Освен в привличането на депозити, местните банки се оказват и в епицентъра на кредитирането, поне през последното тримесечие на миналата година. В изданието на БНБ се посочва, че в сравнение с предходното тримесечие кредитната активност се е засилила главно под влияние на местните институции. В по-малка степен принос са имали европейските дъщерни банки. През последните години в кризата местните банки финансираха по-големи единични проекти или сделки в корпоративния сектор тук, което доведе до ръст в кредитните им портфейли и съответно активите, докато дъщерните поделения на европейските банкови групи по-скоро следват политиката на централите да отпускат по-малко или почти никакви кредити. Всъщност ръстът на дела на местните банки идва основно от трите по-големи кредитни институции сред тях – ПИБ, ЦКБ и КТБ. Местните банки продължават и да увеличават пазарната си позиция в сектора, което е логичен резултат от разрастването на активите и пасивите им. В края на миналата година пазарният им дял е бил 26.4%. В същото време пазарният дял на дъщерните банки от Европейския съюз е продължил да намалява, като в края на годината е бил 65.3%. Тази тенденция се наблюдава от началото на 2010 г. За три години – от края на 2009 г., когато делът на местните банки е бил 16%, те са увеличили пазарните си позиции на практика с 65 на сто, а дъщерните поделения са се свили с 15 процента. Останалият малък дял до 100% се държи от клонове на банки от ЕС (6.1% към края на миналата година) и банки извън съюза (0.7%). Продължаващото три години плавно разместване на основните пластове на пазара в крайна сметка води и до изменение в позицията на петте най-големи банки (Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ, ОББ, Райфайзенбанк). Техният дял на пазара през последното тримесечие на миналата година се е понижил от 51% на 49.5%.
Източник: Капитал (29.03.2013)

Трима нови членове има управата на Асоциацията на банките в България (АББ). Поради изтичане на втори мандат, след който нямат право да заемат позиция в Управителния съвет, са освободени заместник-председателят на АББ Асен Ягодин, който е главен изпълнителен директор на Българска банка за развитие, и Илиан Зафиров - член на УС и изпълнителен директор на Корпоративна банка. По свое желание УС напуска Доротея Николова, изпълнителен директор на Банка ДСК. На мястото на Асен Ягодин е избрана Виолина Маринова, шеф на Банка ДСК. Останалите нови членове на УС на АББ са Светослав Гаврийски, шеф на Алианц банк България, и Георги Константинов, изпълнителен директор на Централна кооперативна банка.
Източник: Стандарт (04.04.2013)

Осигурителен заряд Може и да не го осъзнавате, но с част от вашата заплата подпомагате българската икономика. Процент (доста нисък) от осигуровките ви отива по личната ви сметка в универсалния фонд на едно от деветте пенсионни дружества и те го влагат в ДЦК, корпоративни облигации, акции или други инструменти. Идеята на капиталовата пенсионна система е парите, които работещите спестяват за старините си, да не стоят "мързеливо" на депозит в банка, а да бъдат разумно инвестирани и да движат икономиката срещу по възможност по-добра доходност. Дали тя ще бъде постигната, ще трябва да почакате да разберете. Междувременно обаче може поне веднъж годишно да погледнете в какво пенсионните дружества са вложили парите ви. За 2012 г. например нещата на пръв поглед не изглеждат зле - доходността е средно над 7% върху инвестираните средства. Дяволът обаче е в детайлите - различните фондове са постигнали този резултат при доста различни стратегии. Някои са заложили повече на уюта на местния пазар (и дори на собствената си група, чрез инвестиции в свързани лица), докато други са диверсифицирали риска с вложения на чужди пазари. Българският капиталов пазар поставя сериозно ограничение за пенсионните фондове - той е много малък, а затова и не особено ликвиден. Затова така или иначе пенсионните компании са принудени да насочват все по-голяма част от своите увеличаващи се активи (вече 5.7 млрд. лв.) извън страната. Това е характерно предимно за по големите дружества и за тези с чуждестранна собственост. Същевременно пенсионните компании част от местни групи предпочитат да подпомогнат близки дружества. Макар така те да работят за българската, е малко съмнително колко работят и в най-добрия интерес на осигурените. През 2012 г. пенсионните фондове са инвестирали почти 85 млн. лв. (малко под една трета от капитала) в "ЧЕЗ Разпределение България", като почти половината от сумата идва от най-голямото дружество - "Доверие". Големи вложения идват и от "Съгласие" и "ЦКБ-Сила". Така електроразпределителното дружество измества фаворита от последните три години "Софарма". Това показват публикуваните в края на март данни за портфейлите на пенсионните фондове към края на 2012 г. През миналата година фармацевтичната компания загуби първото място не само защото две от електроразпределителните дружества излязоха на борсата, но и заради спада на цената на собствените й акции през последната година. Всъщност вложенията в компанията са нараснали и ако преди година пенсионни дружества са държали 8% от капитала й, сега те са нараснали на 17.5%, оценени на 48.6 млн. лв. Според допитване на "Капитал" до анализатори от началото на годината "Софарма" продължава да води листата за най-атрактивна инвестиция през 2013 г., докато ЧЕЗ е на трето място. Всъщност през миналата година дружеството изглеждаше много по-атрактивно, отколкото сега, когато води битка с регулатора за запазване на лиценза си. Извън това разместване в топ 40 на инвестициите на пенсионните фондове попадат и "ЧЕЗ Електро България", а също и другото електроразпределително - "Енерго-про мрежи". Като цяло обаче делът от инвестициите на фондовете, вложени в акции на компании и дялове на взаимните фондове, продължава да намалява, каквато беше тенденцията и през 2011 г. Данните показват, че мениджърите продължават да предпочитат по-нискорискови инструменти Все пак като абсолютна сума дружествата са вложили в акции и дялове колкото и през 2010 г. (когато те бяха на своето най-високо ниво) – малко над 1 млрд. лв., с почти 187 млн. лв. повече на годишна база. Добрата новина за борсовите инвеститори в България е, че ръстът се дължи основно на местния пазар - събраните данни за вложенията на всичките 27 фонда на деветте лицензирани пенсионни дружества показват, че инвестициите им в български акции са нараснали с почти 122 млн. лв. Расте и делът на държавните ценни книжа в портфейлите на пенсионните фондове. Общо всички 27 фонда са вложили над 30% от средствата си в тези най-нискорискови активи. Освен в български ДЦК обаче дружествата насочват все повече средства и зад граница - около 2.35 млрд. лв. са инвестираните в чужбина средства. С нарастването на управляваните от фондовете активи това е нормална тенденция, още повече че външните пазари предоставят повече ликвидност. Например най-големият фонд - универсалният на ПОК "Доверие", е вложил 197 млн. лв. в български и 421 млн. лв. в чужди (по-голямата част германски) ДЦК – двойно повече спрямо 2011 г. Двете най-малки дружества - "Топлина" и Пенсионноосигурителен институт, пък почти не насочват средства извън България. При тези, с български собственици, делът е по-нисък - от под 5% от активите при "Бъдеще" до около 25-30% при "Съгласие" и "ЦКБ-Сила". Най-висок е при тези, с чужди акционери - "Алианц" и "ДСК-Родина" имат по около 45-55%, а ING – 55-65%. По думите на София Христова, изпълнителен директор на "Алианц България", в интервю пред "Капитал Daily" в началото на годината по-висока степен на прозрачност е едно от необходимите условия за по-активна ангажираност на пенсионните фондове на местния капиталов пазар. Освен ниската степен на ликвидност доскоро капиталовият пазар беше притеснен и от несигурната политическа обстановка. Новината за правителствената оставка в края на февруари например доведе до спад в началото на деня на акциите на Първа инвестиционна банка (ПИБ) и Централна кооперативна банка (ЦКБ), които регистрираха понижения от 8-9%, а тези на "Трейс груп холд" губеха около 11%. "Местният пазар е доста притеснен от политическата обстановка. Не очаквам сериозно движение, докато не минат изборите. Хубавото е, че се запази финансовата стабилност. Затова гледаме повече навън - имаме сериозни очаквания за американския пазар до края на годината", коментира Милен Марков, изпълнителен директор на "Съгласие". Вложенията в български акции като дял от активите също варират според собствеността - местните фондове влагат по между 20% и 40%, докато чуждите - до около 10%. Една от причините за по-малки по размер играчи е, че те познават най-добре местния пазар. За част от дружествата обаче причината е, че те насочват значителен дял от средствата в близки до собственика компании. Традиционно концентрирани в инвестиции от орбитата около собственика си са двете пенсионни компании на групата "Химимпорт" - "Съгласие" и "ЦКБ-Сила". По сметки на "Капитал" на база на портфейлите на двете дружества за различните типове фондове вложените средства в акции и облигации на свързани дружества към края на годината са между 25% и 40% от активите им (или общо над 300 млн. лв.). Това не включва инвестиции в самия холдинг "Химимпорт", а в негови дъщерни дружества, както и в такива, където няма преки връзки. Още по-драстична е концентрацията на инвестиции в близки компании от пенсионната компания "Бъдеще". Тя формално е собственост на люксембургско дружество, където номинално собственик е адв. Тодор Табаков, но седалището й е в централата на "Еврохолд", а около 40-50% от активите й са вложени в близки до публичния холдинг компании. През миналата година няколко от тях издадоха емисии облигации, които бяха почти изцяло записани от "Бъдеще". Подобна стратегия прилага и свързаното с Христо Ковачки пенсионно дружество "Топлина", като двете с "Бъдеще" дори джентълменски си разменят инвестиции в другата група. Така също могат да се заобикалят законовите лимити за инвестиции в едно дружество или група. Все пак формално по буквата на закона в случая няма нарушение, защото индиректната свързаност не е сред изброените в Кодекса за социално осигуряване ограничения. Това обаче би могло да бъде повод за притеснение. В началото на годината София Христова от "Алианц" каза, че този проблем би могъл да генерира значителни рискове. Причината е, че евентуални сътресения в групата биха повлияли негативно на много съществена част от активите на пенсионния фонд. "Друг аспект на повишения риск при инвестиране в свързани лица е свързан с преоценката на тези активи и по-конкретно с възможните манипулации и подозренията за липса на прозрачност при определяне на цените, по които се правят ежедневните преоценки на тези инвестиции", каза тя. Другата гледна точка е, че пенсионните дружества дават информация за портфейлите си веднъж годишно. Какво се случва през 12-те месеца в общия случай е неясно. "За портфейла на пенсионен фонд не бива да се правят изводи само по състоянието му към 31 декември. През годината имаме много повече инвестиции зад граница, част от които са затворени на печалба. Добрите резултати в сектора в последните години са от външните пазари", коментира Милен Марков. Накрая това, което има значение, е кой каква пенсия ще получи. От тази гледна точка доходността е най-важният показател. Тя обаче е неизменно свързана с повече риск и за всеки осигурен е хубаво да поглежда дали той е обоснован.
Източник: Капитал (08.04.2013)

Зърнени храни България и Адванс Терафонд АДСИЦ са най-ликвидните компании на Българска фондова борса през март, става ясно от месечния бюлетин на борсата. По двете позиции са сключени съответно 403 и 309 сделки. Активността при двете компании може да се обясни с добавянето на Зърнени храни България към основния индикатор SOFIX, както и обявените намерения от страна на Адванс Терафонд АДСИЦ да разпредели по 0.49 лв. дивидент на акция. В челото по ликвидност са още Централна кооперативна банка, Химимпорт и Софарма. Основният индекс на БФБ - SOFIX нарасна с 0.59% през март, докато по-широкият и с равни тегла индекс BG TR30 спадна с 0.11%.
Източник: profit.bg (08.04.2013)

Две български банки с ръст на активите си с над 1 млрд. лв. Две от 30-те банки, опериращи в страната ни, бележат ръст на управляваните активи с повече от 1 млрд. лв. за 12 месеца - от 1 април 2012 г. до 31 март 2013 г., сочат изчисления на Profit.bg. Лидер по този показател е Корпоративна търговска банка, следвана от Алфа Банк, добавили съответно 2.07 млрд. лв. и 1.69 млрд. лв. активи за периода. В челото са още Първа Инвестиционна Банка, Уникредит Булбанк и SG Експресбанк, докато ръст от над 100 млн. лв. се наблюдава още при Централна кооперативна банка, Ти Би Ай Банк, Инвестбанк и Интернешънъл Асет Банк. 12 от 30-те банки понижиха управляваните активи за периода, като най-голям спад е отчетен при Българска банка за развитие, Райфайзенбанк, Пощенска банка (Юробанк И Еф Джи), ИНГ Банк и МКБ Юнионбанк. Към 31 март 2013 г. активите на банковата ни система са 83.4 млрд. лв., което е с 5.6 млрд. лв. повече спрямо година по-рано. Най-големите банки в страната по размер на активите си са Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Първа Инвестиционна Банка, ОББ и Корпоративна Търговска Банка. В топ 10 попадат още Райфайзенбанк, Пощенска банка, Алфа Банк, SG Експресбанк и ЦКБ.
Източник: profit.bg (09.05.2013)

11 банки държат парите на държавните фирми 11 търговски банки държат парите на държавните предприятия. Това стана ясно вчера, след като министерствата обявиха официално в кои трезори се съхраняват парите на предприятията с повече от 50% държавно участие в капитала. Публикуването на тази информация стана задължително, тъй като Министерският съвет прие промени в Правилника за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Така до приключване на редакционния брой 13 (от общо 16) ведомства публикуваха задължителната справка. В нея е посочен делът на нетната експозиция към една банка на държавните фирми със средства над 3 млн. лв. в случаите, когато експозицията надвишава 25% от паричните средства на дружеството. Така излиза, че банките, които посредничат за управлението на държавните пари и попадат в гореспоменатия фокус, са: Пощенска банка, Централна кооперативна банка, Корпоративна търговска банка, УниКредит, Първа инвестиционна банка, Инвестбанк, Търговска банка Д, Райфайзенбанк, ОББ, СИБАНК и Българо-американска кредитна банка. Занапред обаче максимум 25% от паричните средства на една държавна фирма ще могат да се държат на депозит в една банка. Това предвиждат новите правила за управление на компаниите с над 50% участие на държавата в капитала, които бяха приети от Министерски съвет. Така например, ако една държавна фирма има 80 млн. лева парични средства и иска да ги сложи на депозит в банки, новата регулация ще я задължи да разпредели парите в поне четири трезора. В случай, че същата държавна фирма има непогасен кредит към банка, тогава максималната допустима нетна експозиция към нея ще се изчислява на база разликата между сумата на депозита и сумата на непогасената част от кредита, която отново не трябва да надвишава 25% от общите парични средства на предприятието. Тези лимити ще се изчисляват всеки месец, като при възникнали отклонения ще се дава срок от 30 дни за изчистването им. Самият избор на банка ще се прави на база икономически най-изгодната оферта.
Източник: Стандарт (23.05.2013)

ЦКБ ще издава привилегировани акции Централна кооперативна банка (ЦКБ) ще издава привилегировани акции и дългово-капиталови (хибридни) инструменти, за да увеличи капитала си. Обемите са съответно до 90 000 000 лв. на привилегированите заедно с обикновени и до 45 000 000 евро. на хибридните книжа. Това става ясно от поканата за редовното общо събрание на акционерите на банката, което е насрочено за 28 юни 2013 г. Предложено е на него акционерите да гласуват промени в устава, с които да се даде право на оперативния мениджмънт след овластяване от надзорния съвет да взема решения за издаване на нови емисии акции. Предлага се управителният съвет на банката в срок от пет години да има право да взема решения за увеличаване на капитала чрез издаване на обикновени или привилегировани акции, като за целия петгодишен период общата им номинална стойност да достига 90 млн. лв. В същия период от време шефовете на банката ще могат да вземат решение и за издаване на хибридни инструменти (конвертируеми заеми, конвертируеми облигации и инструменти, които отговарят на изискванията за капитал от първи или втори ред) в обем до 45 млн. евро или равностойността им в друга валута. Този тип дългово-капиталови инструменти се използват от банките за увеличение на капитала, като се вписват в капиталовата база при определени условия. Конкретните цели, размер, брой, вид на новите акции и хибридни инструменти ще се определят от управителния съвет на ЦКБ. Това също ще бъде записано като правило в устава й, като на този етап няма такива конкретни параметри в документите за общото събрание. Овластяването на управителния съвет за вземане на такива решения обикновено се прави с цел постигане на по-голяма оперативност и бързина за вземане на решенията за увеличение на капитала на банката, без да е необходимо да се свиква общо събрание за това, което отнема поне един месец, преди да се проведе самото събрание на акционерите (поканата за събранието трябва да се публикува минимум месец преди датата, за която е насрочено – бел. ред.). В условията на криза увеличението на капитала от банките не само в България, но в света е едно от основните им занимания. Наличието на повече капитал осигурява добри позиции и покритие на различните рискове в портфейлите им и най-вече на просрочията им по кредити, както и наличие на буфери. Увеличението на капитала и формирането на капиталови буфери срещу евентуални проблеми са една от най-често препоръчваните от централните банки мерки в последните години. Логичен повод за увеличението на капитала изглежда и растежът на активите на банката. За една година балансовото число на ЦКБ се е увеличило с 6.7% до 3.4 млрд. лв., като на фона на двуцифрения растеж на активите на други банки този не би могъл да се определи като нездравословен. Като цяло обаче е нормално и задължително да се следва адекватен растеж на капитала, който да е в съответствие с активите на банката. Към края на март капиталът на банката е 349.3 млн. лв., като за една година се е увеличил с 3.8%. По-високият капитал дава и възможност за повече кредитиране (предвид кризата в момента едва ли това е мотив) или за финансиране на единични по-големи сделки.
Източник: Капитал (28.05.2013)

Консолидираната печалба на Централна кооперативна банка се повишава със 70.2% през първото тримесечие до 1.85 милиона лева, показа отчетът на банката на сайта на БФБ. Към края на тримесечието балансовата стойност на активите на ЦКБ на консолидирана основа е 3.59 млрд. лева, като повишението им е от близо 10% на годишна база. Паричните средства – в каси и разплащателни сметки в централни банки, формират 21.06% от балансовото число на финансовата институция, при 27.20% в края на март миналата година. Предоставените ресурси и аванси на банки са с тегло 8.30% от балансовото число при 4.33% година по-рано. Интересен е фактът, че банката държи инвестициите си основно в български държавни облигации, македонски държавни облигации, както и руски държавни облигации, както и корпоративни облигации и компенсаторни инструменти, както става ясно от тримесечния й отчет. В тези инструменти са инвестирани 16.85% от активите й, при 15.26% в края на миналата година. Общата стойност на задълженията на банката на консолидирана основа е 3.23 милиарда лева. Основната част от тези задължения - над 94% - са задължения към депозанти, които се повишават с 8.1% на годишна база. За последните шест месеца акциите на банката са поскъпнали със значителните 72.9%.
Източник: profit.bg (03.06.2013)

"България он ер" предлага по 12.5 лв. за останалите акции на "Инвестор.бг" "България он ер" отправи търгово предложение към останалите акционери в "Инвестор.бг" при цена от 12.50 лв. на акция, стана ясно от съобщение на "България он ер". Свързаната със собствениците на "Химимпорт" медийна компания "България он ер", която пряко притежава 49% от капитала (750 хил. акции), внесе търговото предложение в Комисията по финансов надзор (КФН) още на 22 април. Тогава регулаторът върна документа със забележки относно направените изчисления за цената. През миналата седмица КФН обяви, че няма да налага "окончателна забрана", което на практика означава, че го допуска с мълчаливо съгласие. Посредник по търговото е Централна кооперативна банка, като срокът за приемането му ще е до 28 дни след публикуването му, но може да бъде удължен от купувача със 70 дни от деня на публикуване. На 22 април медийната компания "България он ер" и свързани с нея фирми придобиха 88.5% от акциите на "Инвестор.БГ" срещу 16 млн. лв., като бяха прехвърлени над 1.28 млн. акции на средна цена 12.49 лева. По закон цената в търговото предложение не може да бъде по-ниска от най-високата цена, платена от новия собственик през последните 6 месеца преди внасяне на предложението. Сделката ще бъде финансирана както със собствени средства, така и с привлечени. От "България он ер" обявиха, че ще бъдат извършени промени в състава на управителния орган на "Инвестор.бг", но новият собственик няма намерение да извършва съществени промени или да изменя трудовите договори на служителите. Идеята е телевизията и сайтовете да бъдат развивани като отделни брандове и да запазят своя облик и специфична насоченост. При 12.5 лв. на акция пазарната капитализация на компанията достигна 18 млн. лв. при приходи за 2012 г. от 4.2 млн. лв., печалба от 460 хил. лв. и липса на дългове. Това означава, че купувачът оценява доста щедро групата - близо четири пъти приходите й за миналата година и над 30 пъти нетната й печалба, и очаква сериозен ръст от нея през следващите години. Ръководството на "България он ер" явно е преценило, че дори и при тази цена ще им е по-изгодно да вземат готов проект, отколкото да развиват свой. В понеделник акциите на "Инвестор.бг" достигнаха 12.11 лв. за брой, което е дневно повишение от 0.08% при изтъргуван обем от едва 363 лв. "България он ер" е част от групата на "Химимпорт" и включва едноименни телевизия, радио, интернет сайт и списание. Телевизията работи на честотите на бившата "М-сат", а радиото - на "Алфа радио". Последните две години групата се разви изключително нишово в областта на бизнес новините и анализите, като си сътрудничи и с Bloomberg за съдържание. Придобиването на "Инвестор.БГ" изглежда напълно логично на фона на бизнес фокуса на "България он ер".
Източник: Капитал (18.06.2013)

Еврокомисията започва разследване на БЕХ за господстващо положение и на пазара на газ Европейската комисия започва официално разследване дали Българският енергиен холдинг (БЕХ) и двете му дъщерни дружества за доставка на газ "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" ограничават достъпа на конкуренция до ключова газова инфраструктура в България в противоречие с антитръстовите правила на Европейския съюз, съобщи пресслужбата на институцията. Брюксел се безпокои, че българският енергиен титуляр и дъщерните му фирми вероятно злоупотребяват с доминиращата си позиция на пазара на природен газ в България. Това е в противоречие с чл. 102 от Договора за функциониране на ЕС. Основните опасения на Еврокомисията са, че тези компании могат да ограничават достъпа на потенциални конкуренти до българската мрежа за пренос на газ и местата за съхранение на газ, като категорично или мълчаливо отказват или забавят достъпа на трети страни. Като допълнение от Брюксел отбелязва възможността на тези компании да спират достъпа на конкуренти до основния газопровод, като запазват капацитета, който постоянно не се използва, без да го пускат на пазара. "Без достъп до тази ключова инфраструктура е невъзможно за компаниите да се конкурират с "Булгаргаз"на българския пазар за доставка на газ", продължава съобщението на комисията. Според Брюксел, ако такива практики бъдат установени, те могат да ограничат конкуренцията и да доведат до по-малък избор и по-лоши условия за доставката на газ, което от своя страна да доведе до вреди за европейските потребители. През септември 2011 г. Европейската комисия направи внезапна проверка на газовия пазар в България, която обхвана ревизии на четири дружествата, три от които държавни - Българския енергиен холдинг и двете дъщерни дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", както и частната компания "Овергаз". Тогава Еврокомисията проверяваше именно прилагането на правилата за свободна конкуренция в търговията и разпределението на природен газ, както и спазването на ангажиментите за достъп на трети страни до газопреносната мрежа, които могат да бъдат нарушени едностранно или въз основа на двустранни споразумения. Настоящото разследване е поредното, което Брюксел започва срещу БЕХ. През декември 2012 г. Европейската комисия откри официална процедура, за да разследва дали Българския енергиен холдинг злоупотребява с господстващото си положение на пазара за електрическа енергия на едро в България.
Източник: Дневник (08.07.2013)

ЦКБ с печалба от 5,8 млн. лева към края на първите 6 месеца на настоящата година, предава profit.bg. Към края на второто тримесечие балансовата стойност на активите на ЦКБ е 3,385 млрд. лв., което й отрежда 10-та позиция сред най-големите банки в страната по данни на БНБ. В края на полугодието балансовата стойност на предоставените кредити и аванси на клиенти възлиза на 1,657 млрд. лв., като техният размер нараства с 9,71 на сто на годишна база.
Източник: Стандарт (31.07.2013)

Кабинетът отново скри данните за парите на държавните дружества Въпреки обещанието на премиера Пламен Орешарски, че приетите от служебното правителство правила за избор на обслужващи финансови институции от държавните дружества ще бъдат спазвани, повечето министерства не публикуваха изискваната справка за концентрацията на парите на своите компании. При изтичането на предвидения в постановлението срок на 30 юни справка и отчет за предприетите действия от дружествата да приведат дейността си съобразно новите изисквания бяха качени единствено на сайта на земеделското министерство. След изпратените въпроси от "Капитал" до министерствата - принципали на най-големите и ключови дружества, това сториха и финансовото и регионалното министерство. От икономическото и от транспортното ведомство обаче излязоха с противоречиво тълкувание, че ще започнат да публикуват справките след изтичане на шестмесечния срок, даден за привеждане на дейността им в съответствие с правилата. Именно дружествата на тези две ведомства държат парите си предимно в контролираната от Цветан Василев Корпоративна търговска банка. Отговорите на двете министерства дават обратен завой от заявката на правителството за прозрачност и последователност по темата. В средата на юни, малко след началото на протестите около назначаването на близкия до Василев депутат от ДПС Делян Пеевски за преддседател на ДАНС, пресцентърът на Министерския съвет съобщи, че Орешарски е възложил на министрите да накарат директорите на държавни предприятия да се отчетат какво са свършили, за да се съобразят с тази наредба. Вместо това обаче министерствата на икономиката и на транспорта предпочитат да се скрият зад срока, чиято логика е да се даде време на дружествата да проведат спокойно процедури по избор на обслужващи банки, а не да се върне непрозрачният режим, където всяко министерство препращаше за информация към конкретните дружества. От транспортното министерство уточняват, че са "в процес на съгласуване подробно разработени вътрешни правила, уреждащи тези въпроси, включително и начина за публикуване на информацията на интернет страницата на министерството". От икономическото министерство само казват, че ще започнат да предоставят информацията след изтичането на шестмесечния срок от обнародването на постановлението, т.е. след 4 декември. Фактът, че преди няколко месеца (по време на служебното правителство) всички, а сега три министерства успяха да разкрият информацията, показва, че едва ли има техническа или законова трудност пред публикуването на данните. Според същото прессъобщение Орешарски е заявил и че според него шестмесечният срок в наредбата е прекалено дълъг и е необходимо този процес да се ускори. Засега особено ускорение не се забелязва. Две от подопечните на земеделското министерство дружества вече са отправили покани за избор на финансови институции, като сроковете за подаване на оферти изтичат в началото на август. Това са направили и две от по-малките компании под шапката на икономическото министерство - "Еко антрацит" и "Плод-зеленчук", както и "Снабдяване и търговия - МО" на военното ведомство. Най-големите дружества от енергетиката и транспорта обаче засега не се движат в тази посока. По тази причина вероятно няма съществено движение спрямо справките за първото тримесечие, които бяха оповестени от служебното правителство при приемането на правилата. Публикуваните през май данни за дружествата с по над 3 млн. лв. свободен ресурс и над 25% нетна експозиция в една банка потвърдиха неофициалната информация, че голямата част от парите да държавните дружества са концентрирани в няколко на брой банки. На първо място това е Корпоративна търговска банка, която е предпочетена от 18 дружества като място да депозират парите си - в това число са и най големите енергийни дружества в структурата на Българския енергиен холдинг. Следва Централна кооперативна банка (собственост на "Химимпорт"), която е фаворит на 15 държавни мениджъри. От справките не може да се каже точно за какви суми става въпрос, тъй като се публикуват само данни за нетната експозиция на компанията към банките в проценти. Тогава имаше критики към правилата именно в това направление - че не се дава пълна информация. Освен това и в избора ограничението да се прави на база на нетната експозиция (депозити минус кредити и банкови гаранции), а не просто на сумата на свободните средства, също беше видяна пробойна, чрез която може да се заобиколи замисълът на постановлението, без да се наруши буквата му. От публикуваните сега данни става ясно, че вече нито едно от дружествата към финансовото министерство не превишава 25-процентната бариера. Три месеца по-рано парите на Българската фондова борса са били предимно в Пощенска банка и КТБ, но сега те са пръснати в шест банки. При дружествата на земеделското и на регионалното министерство няма особено раздвижване. Компаниите на първото продължават да са основно клиенти на Търговска банка Д на Фуат Гювен, а тези на второто - на ЦКБ. При дружествата на другите ведомства също трудно може да има мащабни размествания, предвид че за да се случат, те трябва да са избрали обслужващи банки по новите правила. Така че разлика може да дойде от наличните в момента свободни средства в държавните дружества, но не и в процентното разпределение.
Източник: Капитал (01.08.2013)

Банките свиха мрежата си В синхрон с тенденцията в Европа и българските банкови клонове и служителите им намаляват в кризата. За четири години - от края на 2008 г. до края на миналата година, мрежата на най-големите и активни банки в страната се е свила с 8.24%, а работещите там са намалели с 4.41%. Това показват публично достъпни данни от годишните доклади на съответните банки за 2008 г. и 2012 г., както и подадена информация от самите институции. В проучването на "Капитал Daily" са подбрани най-големите десет банки по активи, както и тези, които развиват активно бизнеса си. Така се стига до половината от общо 24 кредитни институции в България (в страната има и 6 клона на чужди банки). Общото намаление на клоновете от 8% напълно съвпада с данните на ЕЦБ за средното свиване на мрежата на институциите в Европа за последните четири години. То е пряк резултат от спада в бизнеса и оптимизацията на разходите. В България липсват данни, но според изчисления на Deutsche Bank за Европа клоновете поглъщат около 60% от разходите, включително наем и заплати на служители. В страната има и изключения от общата тенденция - четири банки отбелязват ръст на клоновата мрежа за периода на кризата - Корпоративна търговска банка (КТБ), Societe Generale Експресбанк, Банка ДСК и Централна кооперативна банка (ЦКБ). Банките, на които броят на служителите расте, са почти същите - ПИБ, Societe Generale Експресбанк, КТБ и ЦКБ. Тенденцията за свиване на клоновата мрежа и на служителите в банките дойде малко след кризата и смени бурното, особено за някои банки, нарастване на точките им на присъствие от времето на кредитния бум. В периода 2004-2007 г. банките бързо разрастваха клоновата си мрежа както в столицата, така и в страната. Тогава мотивът беше - да се осигури основа за дългосрочен растеж. Новите икономически реалности от 2008 г. насам наложиха преосмисляне на стратегиите като цяло, но и някои "спешни" мерки за съкращаване на разходи, а именно намаление на клонове и офиси и на служители. Основен фактор беше силното свиване на кредитната дейност, което имаше и все още има за следствие намаляване на приходите на банките от основна дейност, влошаване на финансовите им резултати и съкращаване на работещите в тях. В някои случаи през 2009/10 г. цели кредитни отдели в банки се трансформираха в звена за работа и събиране на проблемни кредити. Тогава бяха и най-големите съкращения на банкови служители, макар че подобни процеси продължиха да текат и след това. Същевременно наемането на нови служители не е изключение. Има и промени в броя на служители поради изнасяне на някои дейности (охрана, техническа поддръжка, почистване) извън структурата на банките, които не са основна банкова дейност. Банкери коментират, че намалението на клоновата мрежа и на работещите в банките е логично следствие на свиването на бизнеса им в резултат на ограничената бизнес активност на фирмите и компаниите в кризата и ограниченото потребление на домакинствата. По думите им банките се възползват от ситуацията, за да обърнат вниманието си към "вътрешния си двор" и да си "подредят къщичката вътре" - тоест да се реорганизират и преструктурират с цел оптимизиране на разходите и подобряване на рентабилността. Фактор с известен принос в процеса е и все по-активното въвеждане от банките на т.нар. алтернативни форми на банкиране – онлайн и мобилно. От СИБанк посочиха, че в момента активно разработват именно тези алтернативни канали за продажба, като се очаква мобилното банкиране да започне през септември. Според проучванията на Уникредит Булбанк при развитите европейски пазари се забелязва намаление на броя на посещенията на банковите филиали с около 3% на годишна база. От дружеството обаче конкретизираха, че те все още генерират основната част от приходите на кредитните институции. "Вече не се говори за останалите директни канали като за алтернатива на филиалите, а по-скоро като една цялостна интегрирана среда, в която филиалите имат основна роля и клиентите са тези, които избират кога, къде и коя операция да извършат през даден канал или не", коментираха от банката. Наблюденията на Уникредит Булбанк са, че всекидневните, нискостойностни операции и транзакции все повече се извършват през директните канали (интернет, банкомати, мобилно банкиране), където клиентите имат пълна автономност и контрол. Когато става дума за сериозни финансови решения обаче, клиентите имат нужда от контакт с филиалите на банката. В резултат на това банките изграждат по малко, но по–добри филиали. Те са с по-малки помещения, фокусирани върху транзакциите и обикновено с удължено работно време за удобство, и сериозно подкрепени от директните канали (банкомати, зони за 24 часа самообслужване, интернет и мобилно банкиране). От Уникредит Булбанк посочиха, че следвайки този модел, статистиката показва намаление в броя филиали на банката, но реално това не е така, защото точките й на присъствие се запазват относително стабилни, като малките транзакционни филиали обикновено са отдалечени работни места, подчинени на големите филиали. От Банка ДСК коментираха, че броят на точките им на продажба не е константно число, а се мени, тъй като някои от тях се закриват, като в същото време се откриват други. Данните показват, че за 4 години броят им се е променил с една точка на продажба. Това е банката с традиционно най-голяма клонова мрежа още от времето на бившата Държавна спестовна каса. От СИБанк обясниха, че клоновата им мрежа в сегашния си вид покрива всички важни за банката точки на продажба. В процес е вътрешно преструктуриране на клонове и офиси, който е свързан с преместване на точки на продажба, без да има разрастване или закриване, като същевременно се изпълняват и конкретни изисквания на централата KBC Bank за визия и пр. Според Ян Дюмонтей, изпълнителен директор на Societe Generale Експресбанк, банката адаптира стратегията си за развитие на клоновата мрежа въз основа на много фактори. Ключов по думите му са очакванията на клиентите за качествено обслужване като добра локация и удобно работно време. Банката има планове за откриване на няколко нови офиса в столицата и региона.
Източник: Капитал (20.08.2013)

Банките стават все по-български Петте години криза промениха облика на банковия сектор в България. Но ако за изчезналото кредитиране се говори често, то има и друга ключова разлика - собствеността става все по-българска и пазарният дял на местните играчи расте. Секторът остава с доминираща чужда собственост, но с намаляващ дял. Ако в края на 2008 г. дъщерните поделения на големи европейски банки (без регистрирани като клонове поради относително незначителния им дял в активите - бел. ред.) са държали близо 80% от активите, то в средата на тази година пазарният им дял се е свил с 16.2% до 65 на сто. В същото време делът на банките с българска собственост расте, като тенденцията става постоянна и по-отчетлива от началото на 2010 г. Така за четири години и половина пазарният дял по активи на т.нар. местни банки – с български акционери, скача от 16.09% в края на 2008 г. до 27.28%. Ако към картината се прибави и сделката от миналата седмица – покупката на МКБ Юнионбанк от ПИБ, почти една трета от сектора се оказва с български акционери (виж графиката). В същото време концентрацията на гръцки капитали намаля със свиването на бизнеса на банките им в страната и заради политиката на централите на европейските институции за въздържане от кредитиране. Освен чрез органичен растеж на активите основно на три банки – Корпоративна търговска банка (КТБ), ПИБ и Централна кооперативна банка (ЦКБ), делът на местната собственост се увеличи и в резултат на активни придобивания в сектора. Така, от една страна, с растежа на активите си, финансирайки основно някои по-големи единични проекти или сделки на вътрешния пазар (като сделката за "Кремиковци" за 360 млн. лв., кредитирана от ПИБ), две банки с българска собственост вече са в топ 5 в сектора. Към края на юни тази година ПИБ е трета според размера на активите (6.970 млрд. лв.) след Уникредит Булбанк и Банка ДСК, а КТБ е пета (6.274 млрд. лв.). Възходът на КТБ дойде, след като банката концентрира почти всички депозити на държавни фирми при себе си. В десетте системно важни банки влиза и ЦКБ, която е девета (3.385 млрд. лв. активи). В края на 2008 г. ПИБ и КТБ са били съответно шеста и девета, а ЦКБ единайста. За сравнение - преди четири години и половина гръцките банки в топ десет (ОББ, Пощенска банка, Банка Пиреос) са държали почти една четвърт (24.9%) от активите в сектора, сега трите български банки (КТБ, ПИБ, ЦКБ) формират една пета (19.99%). След приключване на сделката за МКБ Юнионбанк делът им ще е по-голям. Другите банки с местна собственост са значително по-малки – Инвестбанк, БАКБ, International Asset Bank, Тексим банк (която също гравитира около групата на "Химимпорт", собственост на която е и ЦКБ), и приносът им в растежа на дела на местните банки е почти незначителен. Българските собственици се оказаха и сред най-активните купувачи на банки в последните години. Всъщност двете по-големи сделки в сектора в годините на кризата са именно с местни инвеститори – за БАКБ, чийто мажоритарен дял беше купен от Цветелина Бориславова преди две години, и за МКБ Юнионбанк. В процеса на продажба и на двете се оказа, че голям интерес от чужди инвеститори липсва. Имената на кандидатите, които се споменаваха неофициално и при двете процедури, бяха сходни и основно с български произход – ЦКБ, ПИБ, инвестиционният фонд на бившия министър на икономиката от кабинета на Симеон Саксгобургготски Николай Василев. Това заедно с акционерните промени и в някои малки банки през периода (виж инфографиката) затвърждава похода на българските купувачи в сектора. На този етап капацитетът им в капиталово и финансово отношение за по-голяма сделка в банковия сектор обаче изглежда недостатъчен. Малкото влели се свежи пари от чужбина, както и проявяван интерес при сделки, показват смяна на посоката, от която идват инвеститорите в банковия сектор. Допреди кризата това бяха големите европейски банкови групи. Сега те са заети със собствени проблеми – преструктуриране, продажба на активи заради ангажименти срещу получена държавна помощ (случаите с Ти Би Ай банк, БАКБ, МКБ Юнионбанк – виж инфографиката). Омански пари подкрепиха капитала на Инвестбанк, инвестиционното поделение на втората по големина руска банка стана акционер в КТБ, руска банка – Инвестбанк, проявява интерес към Токуда банк. Преди две години най-голямата частна турска банка Turkiye Is Bankas? (Ишбанк) откри свой клон в България чрез германското си поделение, за да избегне искането на лиценз от БНБ (правото на т.нар. единен паспорт в ЕС). Австрийската Mеinl e в процес на отваряне на клон. Други новодошли няма, а един литовски инвеститор с украйнски произход (Регионална инвестиционна банка, клон Варна) си тръгна.
Източник: Капитал (22.08.2013)

Пасивни банки и падащи лихви Активността на банките през август беше очаквано ниска, поред анализаторите на Моите пари. По правило през летните месеци банките не предлагат голямо разнообразие от новости. Август с нищо не показа, че е по-различен от установената тенденция на слаба активност в този период от годината. Въпреки това, макар и малко, новости все пак имаше. Нови, по-изгодни условия предложиха банките по жилищни и потребителски кредити. Банките предприели такива стъпки и при двата вида продукти бяха едва 2 или 3. Толкова бяха и банките коригирали депозитните си продукти. Посоката на корекция беше отново в лихвените нива и отново надолу. Едва две банки промениха условията си по срочни депозити през най-отпускарския месец от годината. Това бяха Societe Generale Експресбанк и ОББ. Societe Generale Експресбанк понижи минимално част от лихвите си по срочни депозити. Така например депозитите „SG Гарант“, „Рента“, „Прогрес“ и „Тактика“ продължиха да се предлагат с около 0,10-0,20 п.п. по-ниски годишни лихви. ОББ промени лихвите по всичките си срочни депозити за физически лица. С по-ниски годишни лихви вече се предлагат стандартните срочни депозити, депозит „Форекс“, „На разположение“, „Сега“, „Премия“, 24 и 36-месечните депозити на банката. Понижението на лихвите беше в границите между 0,60 и 1,00 п.п. Най-много се понижи дохода по депозит „Премия“ и този по 24 и 36-месечните депозити. При тях лихвите спаднаха с около 1,00 – 1,50 п.п. Слаба беше активността на банките и по отношение на промени в условията по потребителски кредити. В сравнение с високата активност последните няколко месеца, през изминалия август промените в тези оферти бяха доста по-редки. Societe Generale Експресбанк удължи промоцията по кредит „Експесо“ за държавни служители, както и стандарната си оферта. По-ниските промоционални лихви бяха удължени до 15.09.2013 г. Банка ДСК с нови промоционални условия на потребителските си кредити в лева от 19.08.2013 г. Новите промоционални условия засягат новоразрешени кредити за текущо потребление в лева за клиенти, които превеждат по сметка в банката: работна заплата, включително индивидуален превод; пенсия с обезпечение поръчителство или постъпления на доходи от извънтрудови правоотношения в размер минимум на 70% от удостоверения доход. С тези новости банката увеличи с 0,25 п.п. промоционалните лихви, спрямо тези от предходната промоция. СИБанк започна предлагане на нов потребителски кредит „Стимул“. Успоредно с това банката увеличи таксата за разглеждане на документи с 5 лв. (от 30 на 35 лв.). Райфайзенбанк удължи промоционалните си условия по потребителски кредити до 15.09. При ипотеките, още в началото на месеца Societe Generale Експресбанк предприе стъпки към понижаване на лихвите по кредитите, които предлага. Промените засегнаха срочностите над 20 г., като левовите кредити поевтиняха с 20 б.п., а евровите с 25. Промоция до края на септември предложи Пощенска банка. Тя обхваща кредит „Новодомци” като акцентът беше в премахването на зависимостта на лихвата от процента на финансиране от банката. В резултат на отпадането на това ограничение, лихвите също претърпяха корекция. Тя беше в посока надолу с 20 б.п. Следващата банка с подобрени условия беше ЦКБ. По своите стандартни кредити банката премахна таксата за кандидатстване. Нейният стандартен размер е 50 лв.
Източник: Дарик радио (17.09.2013)

Въздушни печалби Всеки бизнес иска да изглежда финансово стабилен за пред клиентите и партньорите си, но авиокомпаниите имат няколко допълнителни причини. Някак естествено на по-преден план при пътниците са притесненията за сигурността и дали в затрудненията си някоя компания не спестява не само от размера на сандвичите на борда. А освен това клиентите са доста по-предпазливи да си предплащат билети с месеци, ако виждат риск в един момент полетът да се отмени. Националният превозвач "България ер" има и още един повод да държи на финансовия си имидж. Тя е собственост на "Бългериан еъруейз груп" (БЕГ), което е част от публичния холдинг "Химимпорт". Така евентуалните лоши резултати влизат и в консолидираните отчети на компанията майка, което може да притесни и инвеститорите. На пръв поглед поводи за голямо безпокойство няма. Официалните одитирани отчети на "България ер" в последните години показват приходи, колебаещи се с по няколко процента (за 2012 г. има 4% спад до 315.5 млн. лв.) и минимални печалби от по няколкостотин хиляди лева (пак за 2012 г. - спад от 73.5% до 393 хил. лв.). Това може лесно да се оправдае с криза, скъпи горива и конкурентен натиск от нискотарифни превозвачи. По-внимателно вглеждане обаче показва, че тези числа са силно изкривени от сделки със свързани компании и еднократни продажби на активи. А без тях компанията работи оперативно на загуба от десетки милиони, които биха подяли чувствително капитала й. Последните две години реализира отрицателни парични потоци от оперативна дейност, които без подкрепа отвън биха я оставили без оборотни средства. Донор №1: "Хемус ер" Едната линия, по която всяка година финансовите резултати на "България ер" получават положителен тласък, са взаимоотношенията й с друга компания от структурата на БЕГ - "Авиокомпания Хемус ер". Тя беше приватизирана на два етапа, като на финала "Химимпорт" придоби цялото дружество. Тогава тя извършваше чартърни и товарни полети, докато сега основната й дейност е да взима самолети на лизинг и да ги преотдава на други авиокомпании. Според отчета на "Хемус ер" тя има един собствен BAe 146 и е наела още три от "Еъркрафт лииз", един Boeing 737 от "България ер" и два Airbus 319 от международни лизингови компании. Като клиент пък е посочен единствено националният превозвач. В този бизнес няма нищо лошо, като изключим, че явно сметката на "Хемус ер" не излиза и дружеството е постоянно на загуба - за 2012 г. тя е 18.2 млн. лв., а общо за последните три години - 71.7 млн. лв. Натрупаните загуби са над 100 млн. лв., вследствие на което дружеството е декапитализирано - собственият капитал е отрицателен, -74.5 млн. лв. А тенденциите не показват и особена възможност това да бъде преодоляно от нормалния бизнес на "Хемус ер", тъй като приходите също спадат до 6.9 млн. лв. (от които голямата част идват от "България ер"). А те не покриват дори само оперативните разходите, които компанията прави за лизингови вноски, поддръжка на самолетите, заплати и т.н. Тези загуби се финансират със заеми от "България ер", като според отчетите на двете компании те са достигнали 84 млн. лв. По тях текат и лихви от порядъка на 7 млн. лв. годишно, които също не се изплащат и се трупат като задължения, които всяка година се разсрочват. Така излиза, че "Хемус ер" реално субсидира дейността на сестринската авиокомпания и позволява да отчита по-малко разходи и да излиза на печалба. А сметката се трупа просто като вземания в активите на "България ер". Големият въпрос е как те могат да бъдат събрани? Отрицателният капитал и многото краткосрочни пасиви кара одиторът на "Хемус ер" "Грант Торнтон" да заверява отчетите му от години с квалифицирано мнение и със съмнение, че може да продължи да е действащо предприятие без подкрепа от собственика му. Същият одитор обаче вече в качеството му на проверител на отчетите на "България ер" не вижда нищо притеснително в големите вземания и не настоява те да бъдат отписани частично или изцяло. Самото "Хемус ер" в баланса на БЕГ, което ползва същия одитор, е класифицирано като финансов актив за продажба и е оценено на 38 млн. лв. и тази оценка и там не е поставена под въпрос. Донор №2: "Еъркрафт лииз" Друго дружество, което оперира като донор и на двете авиокомпании, е споменатото "Еъркрафт лииз". Всъщност това е новото име на чартърния превозвач "Виаджо ер". Той, макар и пряко да не е в БЕГ, се свързва с групата и е регистриран в централата й. Собственик на компанията чрез "Итал комерс 75" е Зорница Алексова, която е съдружник в счетоводна къща "ХГХ консулт", чието предишно име е "Химимпорт консулт", а мажоритарен собственик е едноименният холдинг. Според отчета на "Химимпорт" за 2012 г. той има търговско вземане от "Итал комерс 75" за 1.3 млн. лв., а през 2011 г. то е било за 7 млн. лв., като и в предишни години двете са имали взаимоотношения. Подобни връзки има и с БЕГ, което през 2012 г. по договор за временна взаимопомощ е взел 2.7 млн. лв. заем от "Итал комерс 75" (и различни други суми от още шест свързани компании) при 10% лихва и срок на погасяване 28 май 2014 г. с опция за една година удължаване. Година по-рано пък БЕГ е имал задължение към "Итал комерс 75" за 9.8 млн. лв. Както подсказва името, подобно на "Хемус ер", и "Еъркрафт лииз" се е пренасочило към отдаването под наем на своите самолети. То разполага с пет, от които четири са под управлението на "Хемус ер" и един - на "България ер". През 2011 г. е на загуба заради тази си дейност, а през 2012 г. излиза на печалба, но благодарение на продажбата на самолет. Още два други от отдадените на "Хемус ер" са продадени през 2013 г. Освен превозни средства "Еъркрафт лииз" предоставя на двете авиокомпании и финансиране. Дружеството е отпуснало 17.4 млн. лв. заем на "Хемус ер" и още 8.2 млн. лв. на "България ер". Парите идват основно от банката в групата "Химимпорт" ЦКБ, която го е кредитирала с близо 40 млн. лв., като дружеството и много от активите му са заложени там. Така се заобикалят и ограниченията финансовата институция да отпуска заеми на група свързани помежду си лица до 25% от собствения й капитал или в конкретния случай 87 млн. лв. "България ер" има 6.5 млн. лв. задължения към ЦКБ, а БЕГ - 45 млн. лв. задължения по овърдрафт кредит към банката, а все пак и други компании от групата "Химимпорт" се нуждаят от финансиране. Другият голям кредитор на БЕГ със заем от 25 млн. евро е Корпоративна търговска банка. Донор №3: Неизвестният купувач на руската "България ер" ООО Освен чрез подобни сателитни компании, подпомагащи дейността, националният превозвач украсява резултатите си и чрез еднократни ефекти. Пример за това през 2012 г. е продажбата на едноименното дъщерно дружество в Русия. Тя е упомената някак мимоходом в отчета без много детайли и обосновка, като част от стратегията за освобождаване от неоперативни активи. Обяснява се, че основният актив на "България ер" ООО (Общество с ограниченной ответственностью, рус., еквивалент на българското ООД - бел.ред.) са 90 дка земя в столицата на Татарстан Казан, предназначена за изграждане на модерен многофункционален комплекс с осеметажен хотел и четири жилищни сгради. А също така и че печалбата е "в размер на 31 136 хил. лв., представляваща разликата между определеното възнаграждение в размер на 32 858 хил. лв. и дела в нетните активи на дъщерното дружество в размер на (1722) хил. лв.". Числото в скоби е счетоводно означение за отрицателна величина. Обиколка из отчетите на другите компании от групата дава още малко детайли. От доклада за дейността за 2012 г. на "Химимпорт" става ясно, че въпросните имоти са оценени на 7 млн. лв., а останалите активи на дружеството са вземания за 10 млн. лв. и материални запаси за 4 млн. лв. Те са финансирани със 17.4 млн. лв. дългосрочни заеми и 6.9 млн. лв. краткосрочни. От отчета на БЕГ пък става ясно, че дружеството е основният кредитор, като е отпуснал на "България ер" ООО кредити за 14.9 млн. лв. при лихви между 6.4 и 8% с падежи през 2020-2021 г. Сключени са десет договора за заем в периода от април 2011 до декември 2012 г., т.е. БЕГ е давал заеми на дружество до самата му продажба, която също е станала през декември. От отчета на "България ер" за 2011 г. става ясно, че авиокомпанията е предоставила обезпечение в полза на Татинвестбанк - татарстанската дъщерна банка на ЦКБ, която е кредитирала руското му дружество. Не става ясно кой е купувачът, но всички тези факти, както и че се е съгласил да плати таква сума за дружество с отрицателен собствен капитал, говорят, че вероятно е близък до групата. А по всичко личи и че плащане не е имало, тъй като насреща в баланса на "България ер" се появяват вземания, свързани с продажба на инвестиции за 32 859 хил. лв. Така чисто счетоводно "България ер" увеличава активите си (допреди сделката инвестцията в капитала на руското дружество се води счетоводно 100 лв.), а също така и генерира еднократна печалба, без която щеше да е на над 30 млн. лв. загуба. Донор №4: Фалитът на "Алма тур" През 2011 г. друг любопитен еднократен ефект оказва изненадващо положително влияние върху отчета на "България ер". Фалитът на туристическата агенция "Алма тур", вместо да затрудни авиокомпанията, с която е традиционен партньор, се оказва като сериозен актив за нея. Буквално. През 2010 г. "България ер" декларира, че основната част от приходите й от наем на самолети с екипаж в размер на 12.6 млн. лв. са по договори за приоритетно чартиране, сключени с "Алма тур флай". Може да се очаква, че при това положение фалитът на дружеството през есента на 2011 г. ще се отрази негативно на приходната част на "България ер". Вместо това обаче се оказва, че не само че няма спад, а и фалитът счетоводно оказва благотворен ефект, като авиокомпанията отчита значителен ръст на вземанията от глоби и неустойки от 3.4 на 54.6 млн. лв. Обяснението е, че съществената част от сумата е свързана с неустойка по прекратените договори за приоритетно чартиране с "Алма тур БГ" и "Алма тур флай". "След преустановяване на отношенията с клиента дружеството е завело съдебен иск, в това число и за дължимите лихви, глоби и неустойки по договорите", се казва още там. Съответно "България ер" признава тези суми за приход, без който би излязло на над 45 млн. лв. загуба. През 2012 г. вземанията от "Алма тур" остават без промяна, въпреки че двете дружества вече са в несъстоятелност и въпреки разпродажбата на активите на "Алма тур БГ", които са оценени на 34.8 млн. лв. Според приетите от синдика списъци на кредиторите обаче претенциите на "България ер" са по-скоро към "Алма тур флай", където има признато вземане от 60.6 млн. лв. Преди несъстоятелността обаче активите на дружеството са едва 9.3 млн. лв. Всичко това прави доста неясно доколко "България ер" ще може да си събере вземането и съществува риск да трябва да го отпише. Самата авиокомпания също отчита "значителен кредитен риск". "Дружеството е предприело правни и фактически действия относно събираемостта на вземанията и счита, че съществува вероятност вземанията да бъдат реализирани в следващия отчетен период", се пояснява още в отчета. Наличието на много вземания със съмнителна вероятност да бъдат събрани означава, че има съществен риск в някакъв момент "България ер" да трябва да отпише голяма част от тях. Така тя ще трябва да отчете загуби, които ще подядат капитала й. По всички изброени по-горе линии вземанията са за поне 160 млн. лв., докато капитала на авиокомпанията към края на 2012 г. е 143.7 млн. лв. Дори да не се стигне дотам при тези данни, изглежда, че компанията трудно може да оперира, без да й се инжектира ликвидност отвън, което може да се окаже проблемно при затруднения в групата. Всичките тези сделки и числа може и да отправят тревожен сигнал, но не означават непременно непреодолими проблеми за "България ер". Компанията теоретично може да бъде подкрепена от собствениците си чрез увеличение на капитала, привличане на партньор или заем. Всъщност от сегашната му стойност 57 млн. лв. са заем от БЕГ, трансформиран в подчинен срочен дълг. Договорът няма срок за погасяване, като може да бъде изплатен само по решение на "България ер", което го прави нещо като квазикапитал. Със сигурност обаче тези транзакции и финансовото състояние на националния превозвач би трябвало да бъдат изкомуникирани по-добре и прозрачно. Зад сложните операции може да има и реална бизнес логика, а не просто разкрасяване на отчетите. От БЕГ и "България ер" обаче не успяха да отговорят в рамките на един месец на поставените от "Капитал" въпроси, както и не откликнаха на молбата за среща с мениджмънта на компаниите.
Източник: Капитал (23.09.2013)

ЦКБ е новият собственик на хотел "Плиска" Централна кооперативна банка е купила софийския хотел "Плиска", става ясно от справка в Имотния регистър. Продавач на хотела е "Бизнес център Изгрев", а сделката е вписана още през март. Досега от ЦКБ не са обявили покупката, макар че като публична компания трябва да съобщават за по-важни сделки. Възможно е покупката да е "дълг срещу собственост", тъй като ЦКБ е най-големият кредитор на продавача. В Имотния регистър има отразени две вписвания - едната е сделката на стойност 0 лв., а другата е за едва 27 хил. лв. за целия хотел. По информация на в. "Преса" цената е 27 млн. лв. ЦКБ е част от групата на "Химимпорт", а "Бизнес център Изгрев" е непряко свързано с холдинга. Хотелът не работи официално от поне една година, като в сайта му стои съобщение, че от 15 октомври 2012 г. "ще преустанови своята хотелска дейност". Всъщност от няколко години основното му предназначение е разполагането на реклами на компании, свързани с групата на "Химимпорт", включително и такива на ЦКБ. Все още не е ясно за какво ще се използва сградата – няма заявени намерения тя да бъде разрушавана, а според неофициални източници имотът ще се превърне в централен офис на ЦКБ. Възможно е там да се измести и застрахователната компания "Армеец". До редакционното приключване на броя представители на купувача не бяха открити за коментар. Малко преди сделката, в началото на февруари, е била заличена ипотека върху хотела, направена в полза на Юробанк И Еф Джи, Банка ДСК и Eurobank EFG Private Bank – Люксембург, по която съдлъжник е бил собственикът на хотела. Обезпечението е било по кредит, отпуснат на "Слатина-Булгарплод" - компания, която също е свързана с "Химимпорт". В отчета на "Бизнес център Изгрев" има информация за няколко кредита на самото дружество, най-големият от които е бил към ЦКБ и обезпечението по него е административна сграда на бул. "Брюксел" в София. Заемът е за 16.1 млн. лв., а в края на миналата година текущият дълг по него е бил 11.6 млн. лв. Според отчета дружеството е разсрочило краткосрочните си задължения към банките кредитори. Справките показват, че в края на 2012 г. активите на "Бизнес център Изгрев" са били на стойност 24.2 млн. лв., двоен ръст за година. Почти всички са имоти, машини и съоръжения. Собственият капитал на компанията е отрицателен – 8 млн. лв., заради натрупана загуба. Освен това дружеството е силно задлъжняло – над 32 млн. лв. са всичките му пасиви, от които 11.6 млн. лв. са текущи търговски задължения и близо 11 млн. лв. са дългосрочни заеми. Плащанията по заемите са 4.6 млн. лв. за цялата година. Приходите му от продажби са едва 1.1 млн. лв., с над 25% спад за година. Само за 2012 г. загубата е 1.5 млн. лв. Хотел "Плиска" е построен в края на 60-те години и след фалита на "БГА Балкан" през 2006 г. "Бизнес център Изгрев" го купи на търг от синдиците на авиопревозвача. За хотела и бившата административна сграда на авиокомпанията купувачът е платил общо 18 млн. лв. Според данни от търговския регистър "Бизнес център Изгрев" се контролира от регистрираното на Бахамските острови "Фриц интернешънъл" през няколко дружества. И "Бизнес център Изгрев", и бахамската компания имат регистрация в София на ул. "Княз Александър Батемберг" 1, където е седалището на други фирми, близки до "Химимпорт". Още през 2007 г. от групата коментираха, че след като "Бизнес център Изгрев" е купил хотела, има намерение да го запази и развива през следващите години, но без да се уточнява дали ще остане хотел или предназначението на сградата ще се промени.
Източник: Капитал (30.09.2013)

"Борика - Банксервиз" пуска приложение за мобилни разплащания "Борика – Банксервиз" пуска на пазара ново приложение за мобилни разплащания – mobb. Услугата позволява на потребителите да управляват банковите си карти посредством мобилния си телефон, като освен за разплащания може да се използва и за преводи. Приложението е разработено съвместно с шведската софтуерна компания Accumulate, съобщи главният изпълнителен директор на платежния оператор Любомир Цеков. Като съществено предимство на mobb по отношение на сигурността на разплащанията от "Борика – Банксервиз" посочват, че приложението не изисква въвеждането на данни за картодържателите и за банковите им карти. Тази информация се съхранява само в системата на платежния оператор, до която приложението има достъп посредством криптирана връзка. Самата идентификация на потребителите става само по номера на мобилния им телефон. Плащанията чрез приложението пък са защитени чрез генерирани от сървъра на приложението еднократни кодове, които се въвеждат лично от картодържателя или търговеца вместо ПИН. Новият продукт предлага две групи услуги, като избраният от потребителите пакет определя и годишната такса за използването му. Основният пакет включва т.нар. информационни услуги - проверка на баланс по регистрираните банкови карти, проверка на последните пет транзакции по всяка карта, както и възможността за заключване и отключване на картата. Тя на практика позволява на потребителите да ограничат употребата на банковите си карти през мобилния си телефон. Годишният абонамент за този пакет струва 7.20 лв., които се заплащат с първата регистрирана в приложението карта, поясняват от "Борика – Банксервиз". Второто ниво, до което може да бъде надграден абонаментът, е с т.нар. платежни услуги, в които се включват плащането в търговски обекти (включително и безконтактно чрез RFID чип) и онлайн, както и изпращането и получаването на средства до и от други потребители на mobb. За да могат да получават средства, потребителите трябва да въведат IBAN номера на банковата си сметка, уточняват от платежния оператор. Цената на надградения пакет е 14.40 лв. за година. За момента новият продукт е достъпен само за картодържателите на седем банки партньори, които участват в системата на mobb – ЦКБ, СИБанк, Инвест банк, Общинска банка, Токуда банк, Д банк и Интернешънъл асет банк. От "Борика – Банксервиз" уточняват, че се водят преговори и с останалите 18 финансови институции, чиито картови разплащания се обслужват от платежния оператор. От компанията допълват, че приложението е налично за всички водещи мобилни платформи (iOS, Android, Blackberry OS 7 и Windows Phone 8), като може да се ползва от абонатите на всички мобилни оператори.
Източник: Капитал (08.10.2013)

Въпреки наближаването на крайния срок за прилагане на новите правила при избор на банки от държавните дружества данни за изпълнението им продължава да няма. До 4 декември по-големите държавни фирми с над 50% държавно участие трябва разпределят парите си в поне 4 банки, за да не нарушават максималните нива на концентрация на ресурс в една финансова институция. Най-големите фирми, при които концентрацията надхвърля максималните нива, обаче още не са обявили търгове. Няма яснота и какви са данните за разпределение на парите на държавните дружества към края на юни и към края на септември. Новите правила за избор на банки бяха одобрени в мандата на служебния кабинет. Премиерът Орешарски заяви скоро след встъпването си в длъжност, че наредбата остава в сила и няма да бъде отменена. Правилата важат за всички дружества с над 50% държавно участие, включително и лечебните заведения. С тях бяха въведени унифицирани правила за провеждане на банковите търгове. Изисква се договорите да се сключват при получени минимум 5 оферти. За по-големите дружества с балансова стойност на паричните средства над 3 млн. лв. се изисква да се спазват и правила за концентрация, които забраняват нетната експозиция в една банка да надхвърля 25% от общите средства на съответната фирма. При приемането на правилата бяха обявени и данни за текущата ситуация към края на 31 март. Те онагледиха публичната тайна, че огромна част от депозитите на големите държавни дружества, особено в сферата на енергетиката, са в КТБ. Лимитът за концентрация ще засегне и друга предпочитана банка - ЦКБ. От март насам нови данни за спазването на прага от 25% не се появиха, въпреки че правилата предвиждат министерствата да се отчитат в Министерството на финансите и на собствените си сайтове на всяко тримесечие. Данни за края на юни няма, не е ясно и доколко такива ще се появят към края на септември. В отговор на питане на "Сега" от икономическото министерство обещаха да предоставят данни в края на октомври, както и информация за предприетите от фирмите мерки по спазване на правилата. От ведомството на Драгомир Стойнев уточниха, че не се налагат промени в договорите за управление на дружествата заради новите правила, защото и в момента в тях е предвидена клауза за задължително изпълнение на новоприети нормативни изисквания. Санкцията при неизпълнение е намаляване на възнаграждението на управителите и членовете на директорски съвети с до 50 на сто за срок до 3 месеца. В момента на сайта на министерството са публикувани общо 6 обяви за набиране на оферти, но от по-малки дружества. Не е ясно какви мерки са предприети и от държавните фирми в сферата на транспорта. До редакционното приключване на броя от финансовото министерство не отговориха защо няма публикувани данни за юни. ВОЛЯ "Като държавен глава съм един от малкото, който е дал конкретни решения, посочил е конкретно трите източника за забогатяване на олигархията в България, а именно - държавните пари и начина, по който те се управляват, обществените поръчки и начина, по който те се правят, и приватизацията. Предложил съм решение за всеки един от тези големи проблеми", коментира вчера президентът Росен Плевнелиев. Той изтъкна въведените правила за диверсификация на парите на държавните фирми в банките като пример за такова решение. "Служебното правителство си навлече гнева на много хора, когато не само предложи, но и вкара в действие правила за държавните пари и тяхната диверсификация - разпределянето им в различни банки, а не само в една", заяви Плевнелиев.
Източник: Сега (22.10.2013)

Централна кооперативна банка (ЦКБ) смята да издаде облигации за 36 млн. евро, стана ясно от съобщение на Комисията за финансов надзор (КФН). На последното си заседание надзорът одобри проспекта за публично предлагане на дълговите книжа, които ще могат да се конвертират в акции. Облигациите не са обезпечени. От банката не пожелаха да дадат повече информация по публичното предлагане, като обясниха, че скоро ще бъде публикуван проспектът, в който всичко ще е подробно описано. Обичайно пласирането на облигации е начин банките да набират ресурс за отпускане на кредити. Лихвите по дълговите книжа са по-ниски, отколкото тези по заемите към бизнеса и към домакинствата, и така банката печели, като в същото време разширява дейността си. Според съобщение на ЦКБ годишната лихва по облигациите ще е 4.5%, а падежът им ще е през 2020 г. ЦКБ има активи от 3.6 млрд. лв. в края на юни, като ръстът им на годишна база е с 9%. Близо 48% от активите са предоставени кредити и аванси, се посочва в доклада за дейността на банката за полугодието. За периода над 95% от задълженията на ЦКБ са към нейни клиенти, които имат депозити. В края на юни общото събрание на акционерите одобри промени в устава, които позволяват издаването на облигации и на акции до 90 млн. лв. само с разрешение от управителния и надзорните съвети. Според промяната облигациите могат да са до 45 млн. евро и да отговарят на изискванията за включването им като капитал от първи или втори ред в баланса на банката. Досега от компанията не са обявявали конкретно намерение за увеличение на капитала с акции, но е възможно подобна опция да се приема с идеята за емитиране и на такъв тип книжа, с които също може да се набира капитал.
Източник: Капитал (31.10.2013)

ТЕРЕМ мести част от парите си Държавното дружество ТЕРЕМ е приключило с избора на банки, в които ще държи парите си. В края на септември ТЕРЕМ е депозирало 25,38% от парите си в ЦКБ, 25,42% в ПИБ и 29,96% в БАКБ. Част от парите ще останат в трите банки, но ТЕРЕМ е разпределило средства и в ДСК, КТБ, Райфайзенбанк, Алфабанк и Пиреос.
Източник: Стандарт (01.11.2013)

ЦКБ издава облигации, за да погаси подчинен срочен дълг в капитала Централна кооперативна банка (ЦКБ) издава облигации, с които да погаси подчинен срочен дълг в капитала си, става ясно от публикувания от банката проспект на емисията. Това са 36-те млн. евро книжа, за които стана ясно миналата седмица, но официално не беше съобщено каква е целта на издаването им. В публикувания проспект се обяснява за какво точно ще се използват постъпленията от облигационния заем. Към момента в капитала от втори ред банката има подчинен срочен дълг (заемен ресурс, който се включва като капитал при определени конкретни изисквания - бел. ред.) в размер на 45 млн. лв. Планирано е той да бъде погасен именно с основна част от набраните средства заедно с дължимите към момента на погасяването му лихви. Това прави общо 46.9 млн. лв., се посочва в проспекта на ЦКБ. Банката започна публичното предлагане на емисията, като ще предложи до 36 000 подчинени, необезпечени, лихвоносни, свободнопрехвърляеми, безналични облигации с номинална и емисионна стойност от 1000 евро всяка. Общата номинална и емисионна стойност на книжата е до 36 млн. евро. Годишната лихва е в размер на 4.5%, с падеж 2020 г. (7 години). Облигациите ще бъдат конвертируеми в обикновени акции на ЦКБ. Емисията ще се счита за успешна при записани и платени най-малко 23 000 облигации с обща номинална и емисионна стойност 23 млн. евро. Водещ мениджър на емисията е Уникредит Булбанк. От ЦКБ очакват приходите й от предлагането на книжата да възлязат на около 36 млн. евро, или около 70.4 млн. лв., като от тях ще се приспаднат разходи за възнаграждението на водещия мениджър. Така очакваната нетна стойност е около 35.631 млн. евро, или 69.7 млн. лв., при допускането, че ще бъдат записани всички предложени облигации. Останала част от набраните средства – около 22.8 млн. лв., ще се използват за финансиране на няколко направления в дейността на банката. Два милиона лева ще се насочат към развитието на банката в сферата на банкирането на дребно с цел разработване на "иновативни продукти и услуги", се казва още в проспекта. Друга част от средствата – 12 млн. лв., са за осигуряване на допълнителен ресурс за реализация на инвестиции в приоритетни за банката сектори. Още 8.8 млн. лв. ще отидат за капиталова подкрепа, за да увеличи кредитирането. През юни миналата година акционерите одобриха банката да поеме подчинен срочен дълг от 45 млн. лв. за срок от седем години. Лихвата по него също е 4.5% годишно, колкото е и новата емисия облигации. Последното увеличение на капитала на ЦКБ беше в края на 2011 г., когато тя издаде 30 млн. нови акции, с които набра 50 млн. лв. Тогава беше обяснено, че парите ще се използват за повече инвестиционна активност и разнообразяване на портфейла от финансови инвестиции. През миналата година банката купи 55% от АКБ ТатИнвестБанк в Татарстан, като намерението беше до края на 2012 г. делът да се увеличи до 95%. Според доклада от юни обаче той си е останал 55.9%. Банката майка има също така дъщерно дружество - Централна кооперативна банка - Скопие, и "ЦКБ асетс мениджмънт", което се занимава с управление на активи.
Източник: Капитал (06.11.2013)

Банките с българска собственост - все по-големи и все по-напред Банките с българска собственост стават все по-големи и заемат все по-предни места в разпределението на кредитните институции по групи според размера на активите. Това показват данните на БНБ за състоянието на банковата система към края на октомври тази година. Три банки с българска собственост са увеличили активите си през октомври, като по този начин заемат по-предни позиции, премествайки се с по едно място напред. Така Корпоративна търговска банка (КТБ) вече е четвърта по големина (пета към края на септември 2013 г.) според размера на активите, Централна кооперативна банка (ЦКБ) е осма (до октомври девета), а Инвестбанк - тринадесета (до октомври дванадесета). Те изместват съответно ОББ, Сосиете женерал Експресбанк и Българска банка за развитие. Има вероятност разместването да е и в резултат на намаление на активи на някоя от банките, чиято позиция спада с по една място. Дали това е така, ще се види в данните към края на декември, при това на обобщена тримесечна база, тъй като БНБ публикува данни за отделните банки само на тримесечие. Окончателните годишни резултати ще излязат в края на януари 2014 г. Така в топ пет на най-големите банки в България по размер на активите две са българска собственост – третата по големина е ПИБ и четвъртата КТБ. Първите две са Уникредит Булбанк и Банка ДСК. От БНБ посочват, че "Банков надзор" групира банките, за да се откроява динамиката на процесите в банковата система, като групирането не съдържа елементи на рейтинг и не е оценка за финансовото състояние на отделните банки. Първа група се състои от петте най-големи банки, втора – от останалите, а в трета група влизат клоновете на чуждестранни банки в България. Октомврийското разместване на позициите в сектора за пореден път показва как петте години криза промениха в още един аспект (освен по отношение на силно свитото кредитиране) облика на банковия сектор в страната. Собствеността става все по-българска и пазарният дял на местните играчи расте. Тази тенденция стана постоянна и по-отчетлива от началото на 2010 г. Секторът остава с доминираща чужда собственост, но с намаляващ дял. Ако в края на 2008 г. дъщерните поделения на големи европейски банки (без регистрирани като клонове поради относително незначителния им дял в активите - бел. ред.) са държали близо 80% от активите, то в средата на тази година пазарният им дял се е свил с 16.2 пр. пункта до 65 на сто. В същото време пазарният дял по активи на т.нар. местни банки – с български акционери, скача от 16.09% в края на 2008 г. до 27.28%. Като към картината се прибави и покупката на Юнионбанк (преди МКБ Юнионбанк) от ПИБ, почти една трета от сектора се оказва с български акционери. Сред другите банки с местна собственост са значително по-малките Българо-американска кредитна банка, International Asset Bank, Тексим банк (която заедно с ЦКБ гравитира около групата на "Химимпорт"). Секторът остава печеливш и към края на октомври, макар и финансовият резултат да се свива на годишна база. Към края на октомври 2013 г. печалбата на банките е в размер на 511.4 млн. лв., като намалява с 8.8% спрямо октомври миналата година. За един месец все пак положителният финансов резултат се е увеличил с 45 млн. лв. Извършената допълнителна обезценка през месеца на кредитния портфейл за 90 млн. лв. се покрива изцяло от нетния лихвен доход (215 млн. лв.) и нетните приходи от такси и комисиони (71 млн. лв.), посочват от централната банка. Общо натрупаният размер на обезценките към края на октомври е 840 млн. лв., като за една година размерът им се е свил с 9.7%. От БНБ посочват, че през октомври е отчетена значителна динамика в привлечените средства, като размерът им - 72.8 млрд. лв., остава почти без промяна спрямо септември. Това се определя от увеличението при депозитите на домакинствата с 1.1% (399 млн. лв.) до 38.1 млрд. лв. и на тези от фирми с 0.3% (66 млн. лв.) до 23.6 млрд. лв. В същото време се свиват привлечените средства от кредитни институции със 166 млн. лв. до 9.3 млрд. лв. През миналия месец е отчетено и намаление при подчинения срочен дълг (заемен ресурс, който се включва като капитал при определени конкретни изисквания - бел. ред.) с 20.5% до 1.229 млрд. лв. Кои банки и с колко са намалили подчинения срочен дълг в капитала си ще стане известно при излизане на декемврийските данни, като тогава ще бъде с натрупване на тримесечна база. В резултат на тези изменения делът на местния ресурс в общия обем на привлечените средства нараства до 83.5%, посочват от БНБ.
Източник: Капитал (02.12.2013)

Близо 48% от "Петрол" бяха изтъргувани за 105 млн. лв Близо 48% от капитала на "Петрол" бяха прехвърлени през фондовата борса в понеделник срещу 104.7 млн. лв. Най-големият пакет по сделката беше за 51 млн. акции, което е 47% от капитала. Толкова голям дял в дистрибутора на горива държи единствено "Петрол холдинг", който също е в процес по сложна и продължителна смяна на собствеността. Към края на 2012 г. той притежава 55.48% от капитала, според отчета на компанията, а 41.93% държи дъщерното на "Петрол" дружество "Нафтекс петрол". В понеделник нямаше официална информация за сделката. От лагера на Кирсан Илюмжинов, който беше обявен за новия собственик на "Петрол холдинг", заявиха "Капитал Daily", че нямат общо със сделката и не знаят кой е купувачът. Прехвърлянето на дела в "Петрол" се извършва дни, след като Юлюмжинов обяви, че е наложил контрол над "Петрол холдинг" след като взе дела на Денис Ершов и даде заявка, че ще извърши промени в ръководството на "Петрол". На свиканото на 16 декември Общо събрание на акционерите предстои да се гласува номинацията на бившия депутат от ДПС Юнал Лютфи за председател на Надзорния съвет на дружеството, в което към момента фигурират лица, близки до Митко Събев. Събев също не беше открит за коментар около сделката. Говорителят на Илюмжинов, Борис Деворкин категорично отрече представляваната от него страна да има нещо общо със сделката. "Нашите адвокати работят. Нямаме засега детайли кой е купувачът", каза той пред "Капитал Daily". Оперативно в "Петрол" сериозен фактор са и нейните кредитори - КТБ и ЦКБ. През 2011 г. двете отпуснаха заем от 86 млн. долара на "Петрол", с които да рефинансира падежирашите си облигации за близо 100 млн. евро. В замяна като обезпечение те получиха залог върху най-добрите активи на компанията - апортираните в самостоятелното дружество "Елит Петрол" най-атрактивни близо 200 бензиностанции и най-добрите петролни бази на компанията в страната. Освен това те получиха и оперативен контрол над него и с представителя си Георги Татарски. Чрез него двете банки контролират и "Нафтекс петрол". Извън сделката с "Петрол", която е една от най-големите компании в продажбите на горива, на фондовата борса в София властваше песимизмът. Индексите завършиха търговията с понижения. Предимно негативно бе и представянето на европейските и американските индекси, за което допринесоха данните за ISM-индекса, проследяващ динамиката в производствения сектор в САЩ и PMI - индексите на производствената активност в еврозоната. Подобрението на индикаторите оскъпи долара, а от там златото и акциите.
Източник: Капитал (03.12.2013)

КТБ е продължила да финансира "Петрол" Корпоративна търговска банка е продължила да финансира "Петрол" и през тази година. От документи в Търговския регистър става ясно, че банката е отпуснала на дистрибутора на горива още 15 млн. долара заем през юли, по който е учреден залог. Така с отпуснатите през 2011 г. 86 млн. долара (в консорциум с ЦКБ) общия дълг на "Петрол" към двете банки става над 100 млн. долара. Във вторник, ден след като бяха изтъргувани 47.7% от капитала на "Петрол", все още нямаше яснота кои са страните по сделката. С толкова големи пакети са "Петрол холдинг" (55.48%) и "Нафтекс петрол" с 42.02% - последното обаче има още 8.7 млн. акции (7.98%) по силата на репо с холдинга. В инвеститорските среди се появиха няколко подозрения около сделката, но никои от тях засега нямат потвърждение. Едната е, че "Нафтекс Петрол" е продал акциите си, като така дружеството, с контрол на Митко Събев, се сдобива с ресурс от 105 млн. лв., с които се разплаща към банките кредиторки. Така КТБ и ЦКБ събират по-голямата част от вземанията си и едновременно задържат контрол над заложения като обезпечение бизнес с бензиностанции и петролни бази. Другата версия е продавач да е "Петрол холдинг" по силата на изпълнително дело към Варненския окръжен съд. От протокола от общото събрание през юни става ясно, че акциите на холдинга в "Петрол" са запорирани по силата на изпълнителен иск от съдебен изпълнител във Варна - Миглена Пашова. Пред "Капитал Daily" oт кантората й завиха, че делото е прехвърлено към друг изпълнител в началото на годната и не знаят какъв е ходът му, и не пожелаха да посочат име. И в двата губещата страна ще е Кирсан Илюмжинов - в единия случай не се знае кой ще е новият акционер и какви активи контролира, а в другия реално "Петрол холдинг" би изгубил основното си дружество. В понеделник говорителят на Илюмжинов Борис Деворкин коментира пред "Кaпитал Daily", че не знаят кои са страните по сделките, но че адвокатите им работят по въпроса. Във вторник Деворкин заяви, че работата продължава и се проверяват различни версии по сделката, включително и около запорираните акции. Митко Събев и Денис Ершов не бяха открити за коментар. Интересен въпрос е и кой е купувачът. Това ще се разбере най-рано в началото на следващата седмица, когато Централният депозитар публикува бюлетина си. Отговорът на въпроса какво се случва в дружеството е важен не само заради акционерите и работещите над 2300 служители в компанията, но и заради факта, че става въпрос за една от най-големите вериги с 339 бензиностанции и 80 петролни бази в цялата страна. В края на септември финансовото състояние на "Петрол" не изглежда розово. Дружеството отчита консолидирана загуба за 18.638 млн. лв. и отрицателен собствен капитал в размер на 85.028 млн. лв., което е следствие на непокрити загуби от предходни периоди. В отчета се вижда, че сумата на задълженията към банки и небанкови институции възлиза на 224.97 млн. лв., от които текущите заеми към банки, които следва да се изплатят в рамките на една година, са 112.704 млн. лв. Дистрибуторът на горива се обърна към КТБ и ЦКБ през 2011 г., когато изтегли 86 млн. долара, за да рефинансира падежиращите си облигации за близо 100 млн. евро. Тогава като обезпечение банките получиха залог на най-добрите активи на компанията, сред които 196 бензиностанции, апортирани в дъщерното дружество на "Петрол" - "Елит Петрол". КТБ е продължила да отпуска кредити на компанията и през тази година, като през юли е учреден втори залог в полза на КТБ по заем за 15 млн. долара. Така експозицията на двете банки към дружеството е вече за поне 101 млн. долара, като основната част от заемите са отпускани от КТБ, по информация на "Капитал". От отчета на "Петрол" е видно, че най-голямото краткосрочно падежиращо банково задължение е за 53.874 млн. лв. - то трябва да се изплати през юли 2014 г. Междувременно няма данни да са настъпили събития в дейността на дружеството, заради които някой от кредитите да е станал предсрочно изискуем. По-съществените събития са свързани със съдебните битки между основните акционери в дружеството. През ноември съдът във Варна излезе с решение, според което изпълнителен директор на "Петрол Холдинг" е Денис Ершов, а блокиращата квота на Митко Събев от 47.5% отпада при бъдещи гласувания, тъй като се приема, че уставът на дружеството е променен. Така надмощие в холдинга взема руснакът Кирсан Илюмжинов, който през миналата година се договори за мажоритарния дял в него с Денис Ершов и Александър Мелник. Случилото се в холдинга е важно, тъй като той е основен акционер в "Петрол" с пакет от 55.48%. Другият основен акционер е "Нафтекс Петрол", който притежава 42.02% от дистрибутора на горива и се счита, че е под контрола на Събев. По силата на сключена през 2010 г. репо сделка "Нафтекс Петрол" е взело от "Петрол холдинг" пакет от 8.7 млн. акции, представляващи 7.98% от капитала на "Петрол АД", като така на практика налага контрол върху 50% от капитала на дружеството, докато холдингът остава на практика с 47.5% от капитала. Имайки предвид, че през БФБ на 2 декември най-голямата сделка бе за пакет от 47%, то холдингът бе първият заподозрян, че е прехвърлил дела си. Продавачът обаче може да се окаже друг.
Източник: Капитал (04.12.2013)

Акционер в "Севко" иска продажба на активите му заради дълг Активи на бившето предприятие за обработка на кожи "Севко" в Севлиево се продават на търг, стана ясно от регистъра на частните съдебни изпълнители. Продажбата е по искане на кредитора "Родна земя холдинг", бивш приватизационен фонд и акционер в предприятието, според последните документи от Търговския регистър. Съдебният изпълнител Весела Цонева предлага за продажба сгради и терени в Севлиево с начална цена 3.34 млн. лв. с ДДС. Върху тях има две ипотеки в полза на Централна кооперативна банка (ЦКБ) и една от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Цялото предприятие "Севко" е заложено в ЦКБ заради дълг от 2.6 млн. лв., показват данни от Търговския регистър. От "Капитал Daily" не успяхме да се свържем с представител на предприятието и на взискателя "Родна земя холдинг". Холдингът е бил акционер с 10% от капитала поне до 13 май, когато е проведено последното общо събрание на акционерите. Другият голям акционер с 41% е директорът Милен Бакалов, а информация за останалите собственици няма във фирмените регистри. На събранието е било решено "Севко" да стане съдлъжник по дългове на дружеството "Евромиг" към "Родна земя холдинг", като участва в договореното им разсрочено плащане. Другото дружество - "Евромиг", е заложено в ЦКБ и в "Холдинг Нов век", който също му е отпускал заеми на предприятието в Севлиево. Негови собственици са "Нова индустриална компания" с 99% и "Винпром Хасково". Преди малко повече от две години "Евромиг", която е работила на производствената площадка на "Севко" в Севлиево, е била проверявана на няколко пъти след оплаквания на граждани за неприятни миризми, а местната власт искаше затваряне на предприятието. Тогава проверка установи, че замърсяването идва от неправилно съхранени отпадъци от обработката на кожи. "Евромиг" е било глобено с 5 хил. лв. от Инспекцията по труда заради лоши условия на труд, след като негов служител е пострадал по време на работа. В момента на производствената площадка на "Севко" се намира дружеството "Севко трейд", което също се занимава с обработка на кожи. Генералният директор Стефан Райнов каза пред "Капитал Daily", че работят на мястото на старото дружество под наем и нямат нищо общо нито с дълговете, нито със собствеността на "Севко". Информацията от Търговския регистър леко се разминава с думите му – според данните там в момента едноличен собственик на "Севко трейд" е "Родна земя холдинг". Холдингът е приемник на бившия приватизационен фонд "Родна земя". Отчетът на "Севко" за миналата година показва 194 хил. лв. печалба, при 5 хил. лв. загуба за 2011 г. Приходите от продажби са намалели с 2 хил. лв. до 181 хил., но компанията има ръст на постъпленията в графа "Други", заради което е завършила с печалба. Другото дружество - "Севко трейд", има 106 хил. лв. загуба за миналата година при 259 хил. лв. приходи.
Източник: Инвестор.БГ (05.12.2013)

Свързано с КТБ дружество взе контрола в "Петрол" Един от най-големите дистрибутори на горива в България - "Петрол", вече е с нов собственик и това е дружество, свързано с основния му кредитор - Корпоративна търговска банка (КТБ). Това става ясно от излезлия в понеделник бюлетин на Централния депозитар, където са посочени продавачът и купувачът на малко над 47% от капитала на "Петрол" при сключената на фондовата борса сделка за 103 млн. лв. седмица по-рано. Така едва няколко седмици след като лагерът на Денис Ершов взе надмощие над този на бившия му партньор Митко Събев и овладя контрола в компанията майка "Петрол холдинг", той се разделя принудително с основния му актив. Смяната в собствеността идва донякъде логично, след като основният кредитор КТБ от 2011 г. следи акционерната война за холдинга - тя се води между Събев (47.5%), от една страна, и Денис Ершов и Александър Мелник (52.5%), от друга. А междувременно банката успя да засили позициите си чрез залози на активи и участие в управлението на ключови дъщерни дружества. През 2011 г. КТБ и ЦКБ рефинансираха почти 100 млн. евро дълг по падежиращи облигации на "Петрол". Оттогава КТБ продължава да финансира дейността на "Петрол", тъй като борбата за надмощие на акционерите така и не позволи компанията да си стъпи на крака. Година по-късно лагерът на Ершов и Мелник доведе "белия рицар" - председателя на Международната шахматна федерация Кирсан Илюмжинов, и обяви, че е продал участието си в холдинга на него. И досега обаче явно тази сделка не вдъхва доверие на кредитора. Сигнал за това е, че след като Ершов и Илюмжинов успяха да вземат надмощие в "Петрол холдинг" преди няколко седмици, кредиторът светкавично пое под свой контрол най-ценния актив на холдинга - а именно дистрибутора на горива "Петрол". Той вече управлява дъщерното му дружество и дистрибутор на горива на едро "Нафтекс петрол", както и "Елит петрол", където майката "Петрол" апортира най-добрите си бензиностанции в страната. Всичко това изглежда като предварително планиран защитен ход от страна на кредитора, чиято експозиция според информация от лагера на Ершов надхвърля 100 млн. долара. Още през пролетта на тази година основният акционер на КТБ предначерта какви са възможните опции за развитието на драмата в "Петрол" и намекна, че ако акционерите не се разберат, кредиторите може да вземат надмощие. През февруари 2013 г. Василев заяви пред "Капитал", че "въпреки неадекватните действия на акционерите "Петрол" стои на крака и си разплаща задълженията към държавата и други благодарение на Корпоративна търговска банка". По думите му тогава акционерите на холдинга са имали четири възможности - първата е да се помирят и компанията отново да започне да работи нормално; втората е да се пристъпи към преструктурирането й заедно с кредиторите; третата е акционерите да изплатят всички задължения към кредиторите и след това да решат сами какво да правят с холдинга и четвъртият вариант е просто кредиторите да влязат в изпълнения на обезпеченията по вземанията си. Още тогава Василев бе скептичен колко вероятни са първите три опции и каза, че според него клонят повече към нулата, но подчерта, че основен приоритет на кредиторите е да си върнат дадените пари. Какви ще са дългосрочните планове на купувача за "Петрол" за момента не е ясно. До редакционното приключване на броя "Капитал" не успя да се свърже с Цветан Василев. Не получи и отговор на въпросите си за бъдещето на "Петрол" от ръководството на компанията. Нищо чудно кредиторът да потърси нов стратегически инвеститор за "Петрол", нещо, за което предишните собственици не смогнаха да се договорят, макар интерес да имаше от различни кандидати, често с руски адреси. Данните от бюлетина на Централния депозитар показват, че частният съдия-изпълнител Мариян Петков е продал притежаваните от "Петрол холдинг" от 51.5 млн. акции на "Петрол" на наскоро създаденото "Алфа кепитъл". Всъщност този дял в бил запориран още през лятото на миналата година по изпълнително дело срещу "Петрол холдинг" от 2011 г., като запорът е наложен само няколко дни след като в драмата около холдинга се намеси Кирсан Илюмжинов. Декларация на ръководството на "Петрол", "Нафтекс петрол" и "Елит петрол", разпространена до медиите на 8 декември, пояснява че изпълнителното дело е от 2011 г. заради неизплатени парични задължения. Не става ясно към кого са били тези задължения и по чие нареждане действа съдебният изпълнител, но ако се съди по купувача, не е изключено това да е КТБ. Купувачът "Алфа кепитъл" е регистриран през юли тази година. Същия месец КТБ е отпуснала допълнителен заем на "Елит петрол" от 15 млн. долара, срещу което има втори поред залог върху търговското предприятие. В края на 2011 г. КТБ и ЦКБ отпуснаха 86 млн. долара на "Елит петрол" отново със залог върху предприятието. Управителите на "Алфа кепитъл" не са известни с други бизнес начинания и за тях не се намират данни за участия в компании, което поражда въпрос откъде биха могли да осигурят 103 млн. лв. финансиране за сделката. Отговорът идва по линията на собствениците на дружеството, което е учредено от "Афлик България" и "Сентръл техно инвест", като двете са внесли по 750 хил. лв. уставен капитал в набирателната сметка в КТБ. "Афлик България" е собственост на регистрираното във Великобритания Afflick Limited. Самото дружество е регистрирано на столичната ул. "Дебър" 17, където доскоро беше седалището на "Бромак" - едноличното дружество на Цветан Василев, чрез което той контролира КТБ. Изпълнителен директор на "Афлик" е Никола Киров, който е и изпълнителен директор на инвестиционния посредник на Василев "Фина-С". Вторият член на борда е Бисер Лазов, който е съдружник с Цветан Василев в "Естейд" и е в управата на редица свързани компании, включително и в "Мел финанс" - миноритарния акционер в застрахователя "Виктория", в който Василев публично е признавал участието си. Допреди година в борда е бил и починалият член на надзорния съвет на КТБ Янчо Ангелов. "Афлик" е мажоритарен акционер в българските дистрибутори на "Киа" и "Субару", в "Б.Л. лизинг", а има и 45% в "Партнер лизинг". Освен това има и 50% дял в "Шип инвест", което контролира Русенската корабостроителница. "Сентръл техно инвест" пък е регистрирано на друг традиционен адрес на Василев - ул. "Дамян Груев" 46. То е собственост на "ТЦ ИМЕ вест", което е основано от дружеството на банкера "Технологичен център - Институт по микроелектроника", а понастоящем е собственост поравно на "Вивес" и "Рема трейд". Двете компании са собственост на физически лица, но контролират редица финансирани от КТБ дружества. Всичко това говори, че купувачът е свързан с основния кредитор на "Петрол" - КТБ, която е била и посредник по продажбата на частния съдебен изпълнител. А това повдига естествени подозрения, че сделката (която се сключи на доста под пазарните 2 лв. на акция) е била предварително договорена. Това може да се окаже в ущърб на други кредитори на "Петрол холдинг", което ще остане без ключов актив и с недостатъчни приходи от продажбата, за да се покрият вземанията им. Друга линия на недоволство и насрещни действия може да дойде от лагера на Ершов, Мелник и Илюмжинов. Макар сделките на фондовата борса да са необратими, те все пак направиха първи неуспешен опит да я спрат, като се сдобиха с обезпечителна мярка от Старозагорския окръжен съд. Практиката обаче показва, че да се говори за финал на войната в "Петрол" винаги е рано и всяка победа е предпоследна.
Източник: Капитал (10.12.2013)

Най-честите нарушения на банките са при измерването на риска Първото полугодие на 2013 г. е минало без налагане на "тежки надзорни мерки" на банки в сектора в България. Това става ясно от публикувания отчет на БНБ за януари - юни 2013 г. Не е имало и открити нови процедури за лицензиране на кредитни институции, както и не са настъпили съществени промени в акционерната структура на банките и значими промени в управителните органи на кредитните институции, се посочва още там. Така, оказва се, в банковата система освен кредитирането е замръзнало и почти всичко друго. Три банки през първите шест месеца са емитирали дълг за увеличение на капитала си. Инвестбанк (30.1 млн. лв. за капитал от първи ред), Креди агрикол България (2 млн. евро за капитал от първи ред) и Централна кооперативна банка (45 млн. лв. подчинен срочен дълг за капитал от втори ред). На една банка, дъщерно поделение на западноевропейска група, е било разпоредено да подобри управлението на кредитния риск. Тя е трябвало да направи надзорни прекласификации на рискови експозиции (да премести кредити от една група за просрочия в друга – бел. ред.), да коригира счетоводни записвания, да направи промени в политиката за оценка на рискови експозиции, както и да има методика за отразяване на факторинговите сделки. Тази банка е трябвало и да направи промени за коректно отразяване на извършена секюритизация в годишните отчети на банката и др. На друга банка е препоръчано да промени условията по предлаган депозитен продукт, тъй като те са представлявали недобра практика, която е пораждала съмнения за прозрачността на отделни параметри на депозита. "Банката предприе действия по изпълнение на препоръките", се казва в отчета на БНБ. Централната банка не посочва имена на конкретните банки, към които е отправила препоръки, наложила е мерки и пр. Този тип дейност на надзора не е обществено достъпна информация, като само за негови отделни действия без детайли става ясно от годишния и полугодишния отчет на БНБ за съответната година. Комуникацията в това отношение остава между регулатора и банките. В този дух – без конкретики, в отчета се посочва още, че през първите шест месеца на годината са установени 23 формални нарушения на нормативната уредба за банките и са предложени 141 препоръки към банковите ръководства за подобряване на различни видове дейност на банките. Основната част от констатираните нарушения са били свързани с неправилно определяне и измерване на риска по кредити и тяхното обезценяване по приложимите счетоводни и надзорни стандарти, както и с некоректно прилагане на изискванията на надзорните наредби. През този период са проведени 11 надзорни инспекции с различен обхват. Акцентът е бил върху развитието на банките в сегашната макроикономическа среда, преглед на механизмите за управление на проблемните кредити, условията за предоговаряне и преструктуриране, ефективността при тяхната събираемост. Освен регулярно провежданите стрес тестове през първото полугодие е извършен и специализиран анализ, съсредоточен върху експозицията на банковата система към по-чувствителни сектори на икономиката, се казва още в отчета на БНБ, като не се посочва кои са тези сектори.
Източник: Капитал (11.12.2013)