SOFIX добави 0,86% към стойността си в ранната част на първата борсова сесия за седмицата и достигна до 434,57 пункта. С повишение е още и BGTR30 достигащо до 0,62%, докато при останалите индикатори отчитаме спадове, като при BGREIT достигна до 0,48%, а при BG40 възлезе на 0,04%. Оборотът остава нисък, като към момента достигна 241 хиляди лева. Голям е броят на компании търгувани на официален пазар със значителни поскъпвания породени от нисколиквидната търговия. С между 3-5% поскъпват книжата на Индустриален холдинг България АД, Стара планина холдинг АД, Централна кооперативна банка АД, Първа инвестиционна банка АД и Холдинг Пътища АД. Акциите на ЦКБ и ПИБ са сред най-търгуваните въобще на БФБ, с обороти съответно от 20 и 26 хиляди. Пазарната капитализация на Булстрад АД се повиши с почти 10% до 45,45 лева за лот при обем от 216 акции. Не липсват и дружества с понижения в котировките. Момина крепост АД-Велико Търново със скромните 30 акции загуби от пазарната си цена 4,91%, а инфраструктурната Трейс груп холдинг АД се смъкна с 1,39%.
Източник: Insurance.bg (12.01.2010)

Банките, чиито акции се търгуват на Българската фондова борса, се утвърдиха като едни от най-ликвидните позиции през 2009 г. Това показва сравнение на официалните данни от тримесечните бюлетини на борсовия оператор за миналата година. Две от петте банки, листвани на капиталовия ни пазар, неизменно се нареждат в Топ 3 на компаниите, с чиито акциите са сключени най-много сделки за последните 9 месеца. Според последните данни на БФБ най-много сделки за периода октомври - декември 2009 г. са сключени с книжата на Централна кооперативна банка АД. В последните три месеца на миналата година по позицията на трезора са прехвърлени малко над 7 млн. акции, които са сменили собственика си в 5506 сделки. Второ място заема Еврохолд България АД, където 2.75 млн. лота са сменили собственика си. Дяловете са минали в 2951 сделки. Голямата тройка допълва Първа инвестиционна банка АД, където са сключени 2658 договора за прехвърляне на акции. Обект на търговия са били близо 2.1 млн. книжа на ПИБ. Акциите на банките са сред водещите по ликвидност позиции на БФБ, защото са сред качествените и големи дружества, представени на фондовия ни пазар, коментира Константин Абрашев от БенчМарк Асет Мениджмънт. Според Даниел Димитров от Реал Финанс Асет Мениджмънт по-високата ликвидност при трезорите идва от нежеланието на инвеститорите да поемат висок риск и затова се съсредоточават основно към сините чипове. В изчисляването на водещия индекс Sofix участват всички публични банки без СИБАНК. През 2009 г. ПИБ постоянно присъстваше в Топ 3 по ликвидност, докато през първото тримесечие ЦКБ остана на пето място. За периода април - юни ЦКБ се изкачи до второ място по най-много сключени сделки, а челото остана за мажоритарния й собственик Химимпорт АД. През третото тримесечие ролите се размениха, като банката изпревари собственика си на върха, а третото място отново зае ПИБ. Местните банки продължават стабилното си представяне на фона на трезорите от Източна Европа и това води до по-силен интерес към книжата им, смята Даниел Димитров. По думите на Константин Абрашев банките са сред първите, които привличат вниманието на местни и чуждестранни институционални инвеститори. ЦКБ и ПИБ, които са сред малкото останали трезори с голям процент българско участие в капитала, не е изключено да станат интересни на чужди институционални инвеститори, коментират анализатори. Подобен интерес имаше в началото на миналата година, когато Държавният общ резервен фонд на Султаната Оман придоби 30% от капитала на Корпоративна търговска банка АД. Мажоритарният собственик на трезора Бромак ЕООД се раздели с 1.8 млн. акции. Подобно развитие на нещата при ЦКБ и ПИБ едва ли ще има през тази година, твърдят наблюдатели. Съществува хипотезата за смяна изцяло на собствеността в българските банки или пък процес, близък до този в КТБ, коментира Константин Абрашев. По думите му това едва ли ще стане през тази година, тъй като основните акционери едва ли ще са склонни да се разделят с по-големи пакети на текущите цени. Възможно е някой портфейлен инвеститор да потърси възможност за закупуване на по-голям пакет акции, каза Даниел Димитров. Според него, докато обемите на търговия у нас се задържат ниски, няма да станем свидетели на голяма сделка като тази при КТБ.
Източник: Пари (14.01.2010)

От депозитна експанзия банките преминаха към депозитно отстъпление. През последния месец на миналата година 11 от тях са намалили лихвите по свои депозити, като три от тях са преустановили предлагането на промоционални продукти. За разлика от активността при депозитите на кредитния пазар е имало пълно затишие. Това става ясно от месечния обзор на банковия пазар на финансовия портал "Моите пари". От намаленията "страдат" и трите валути, в които основно се предлагат депозити на пазара - левове, евро и щатски долари. Банките предприели промени по депозитните си продукти са БАКБ, Райфайзенбанк - България, ПИБ, Пощенска банка, Уникредит Булбанк, ОББ, Societe Generale Експресбанк, Емпорики банк, Алфа банк, Банка Пиреос, СИБанк. Намаленията на лихвените нива са между 0.25 и 1.55 процентни пункта, като лихвите по тримесечните срочни депозити са се върнали на нивата си от март-април 2009 г. Тъй като в момента пазарът на депозити е в преходен период, лихвените нива при различните банки варират в широки граници - по тримесечни депозити в левове например има лихви от 4 до 8% годишно.
Източник: Дневник (14.01.2010)

Новите кандидати за шефове на БФБ ще преборят досегашните на днешното общо събрание на борсата, показват последните сметки преди гласуването. На него две групи кръстосват шпаги, за да получат контрол над оперативната дейност на БФБ. Най-силната карта държи Министерството на финансите, което с 2.58 млн. акции има близо 44% от капитала. Големият проблем пред безпрепятственото минаване на гласуването е силно раздробената акционерна структура на БФБ. Единици са инвеститорите, които държат дялове, по-големи от 1%. Големите инвестиционни посредници ще подкрепят промяната, защото ще имат силно присъствие в новия съвет на директорите - за член в него е предложен председателят на БАЛИП Любомир Бояджиев. Вчера той отказа да коментира последните сондажи преди гласуването. Гласовете на посредниците обаче са силно накъсани. Търговските банки, които са и инвестиционни посредници, също ще окажат подкрепа при гласуването. В последните години те бяха индиферентни около боричканията за ръководство на БФБ, но пък и винаги подкрепяха предложенията на финансовото министерство. На тях им е предложено да запазят силна фигура в управлението - Асен Ягодин. Именно банките държат важна карта в раздаването. Данните показват, че три български търговски банки са сред големите акционери. УниКредит Булбанк АД има 119.8 хил. акции, Централна кооперативна банка държи 80 хил., колкото има и Първа инвестиционна банка. Трите трезора донасят малко под 5% от акционерния капитал и заедно с гласовете на посредниците осигуряват преломните 51%. Не така стоят нещата при по-малките акционери, сред посредниците, които не са членове на ръководството в БАЛИП. Те са незаинтересувани към промените. За мен няма значение дали ще бъде избран нов съвет на директорите, каза Симеон Петков, изпълнителен директор на Еврофинанс АД. По думите му през последните две години той се е отказал да участва в общи събрания и докато държавата е основният акционер в БФБ, няма да ходя на тях. Той не е водил разговори с други акционери. Никой не ми е искал мнението, твърди Петков. Много неяснота има и от позицията на чуждите акционери юридически лица. Кипърската офшорка RC2 и Skandinaviska Enskilda Banken имат общо малко под 5%. Останалите гласове са пръснати в български и чужди физически и юридически лица. Промените в БФБ обаче няма да свършат с избирането на нови шефове, дори и това да стане. Засиленото присъствие на представители от инвестиционните посредници накара и другите пазарни участници да поискат участие в оперативното ръководство на БФБ. Щеше да е добре в СД да има представител и на емитентите, каза председател на УС на АИКБ. Място сред съвета на директорите в БФБ поискаха и управляващите дружества. Там трябва да има представители на големите институционални инвеститори като взаимните и пенсионните фондове чрез съответните им асоциации БАУД И БАДДПО, обясни председателят на БАУД Стоян Тошев. Ако бъде избрано, новото ръководство ще има тежката задача да направи българската борса разпознаваема и привлекателна. Нещо, което и старото декларираше, че иска да направи. Резултатът обаче може да се види по дневните обороти на БФБ. В края на 2009 г. министър Симеон Дянков предложи да се прекрати предсрочно мандатът на членовете на СД на борсата, който в момента е съставен от Иван Такев, Асен Ягодин, Бистра Илкова, Виктор Папазов, Андрей Пръмов, Тодор Брешков и Людмила Елкова. Според предложението първите двама трябва да останат, а към тях се добавят още председателят на БАЛИП Любомир Бояджиев, Васил Големански, бивш служител на Централен депозитар, и Петко Шишков, бивш акционер в Булброкърс.
Източник: Пари (20.01.2010)

Обявените вчера от президента Обама банкови реформи в САЩ буквално сринаха борсите и охладиха сериозно оптимизма на инвеститорите. Както и при възходящите движения, така и сега БФБ реагира доста по-умерено. Към момента при оборот от близо 400 000 лева и четирите борсови индекса се понижават с под 1%. Най-голям е спадът на SOFIX – осем десети от процента. На по-сериозни разпродажби са подложени акциите на Еларг фонд за земеделска земя и Централна кооперативна банка, които се понижават съответно с 4 и 1.3%. От ликвидните позиции най-много поевтиняват акциите на Евро инс с 4.5%, но при символични обеми. Каолин пък губи 2.3% от пазарната си капитализация. При оборот от малко над 50 000 лева Индустриален холдинг България губи 0.6% от пазарната си оценка. Сред малкото поскъпващи акции днес са тези на Булгартабак холдинг с ръст от 2%, както и книжата на Фонд за недвижими имоти България, които добавят 1% към стойността си, но при много скромен обем.
Източник: Insurance.bg (25.01.2010)

Кризата намали печалбата на 22 банки Банките приключиха миналата година на печалба, но в резултат на кризата 22 от всичките 30 на пазара отчитат спад на финансовия си резултат спрямо 2008 г. Това показват данните на БНБ за състоянието на банковата система към края 2009 г. Намалението е между 8% и 79% за различните банки. НЛБ "Запад-Изток" е със спад от почти 225%, тъй като през 2008 г. е била с 3.1 млн. лв. печалба, а миналата година е със загуба от 3.9 млн. лв. Шест банки са с ръст на печалбата (Корпоративна търговска банка, Прокредит банк с 0.50%, Ситибанк, клон София - 41.8%, Интернешънъл асет банк - 137.4%, Тексим банк - 82.8%, Българска банка за развитие - 154.5%, ЦКБ - 4.1%), а две са стопили значително загубите си през 2009 г. спрямо предходната година. Това са Алфа банк, клон София и Емпорики банк - съответно от 68.9 млн. до 23.1 млн. лв. и от 7.024 млн. на 3.7 млн. лв. И двете банки през последните две години развиват стратегия на по-дълбоко проникване и утвърждаване на пазара в България, което е свързано с инвестиции и разходи за разширяване на клонова мрежа, обогатяване на продуктова гама, реклама и пр. Спадът на печалбите на банките през миналата година не е изненада заради глобалната икономическа криза, като се дължи основно на увеличените разходи за обезценка заради нарастващите просрочия по кредити и плащането на високи лихви по депозити. В края на миналата година размерът на разходите за обезценка е 1.040 млрд. лв. при 330.5 млн. лв. година по-рано. Кризата направи заемите, които банките раздадоха по време на кредитния бум преди това, трудни за обслужване както от страна на фирмите, така и от домакинствата. Делът на просрочията все повече се увеличава, като в края на миналата година класифицираните и просрочени кредити (всички заеми със закъснения в обслужването над 30 дни) са 13.64% от общата сума на брутните кредити в системата, показват данните на БНБ. Това е в рамките на допусканите от централната банка нива и "далеч под песимистичните очаквания за качеството на портфейлите на банковата система", посочват от БНБ. Още през август миналата година БНБ обяви резултати от стрес тест на системата, според които песимистичните очаквания бяха за 16.4% дял на просрочията. Делът на кредитите с просрочие над 90 дни е 6.42%. От БНБ посочват още, че е запазено високо ниво на покритие на класифицираните кредити с провизии, като при експозициите с просрочие над 90 дни то е 83%. Формираният капиталов буфер е в размер на 2.754 млрд. лв. Освен за провизии на банките им се наложи да заделят пари за плащането на високи лихви по депозити, които набираха по време на депозитната експанзия през 2008 и 2009 г., поради липсата на ресурс от други източници. Постепенно лихвите по депозитите започнаха да намаляват, като приключиха годината със спад.Така формираната в края на декември неодитирана печалба на банковата система е в размер на 780 млн. лв. при 1.4 млрд. лв. година по-рано. Въпреки че е по-ниска спрямо декември 2008 г., осигурява допълнителен ресурс за подкрепа на капитала, пише в съобщението на БНБ. На нейна база се гарантира възвращаемост на активите на системата на нива над средните за повечето банкови системи в ЕС, допълват от централната банка. Общата сума на активите на банковия сектор към края на декември е 70.9 млрд. лв., което е ръст от 1.9% (1.3 млрд. лв.) на годишна база. Брутните кредити и аванси са 59.9 млрд. лв., от които 54.7 на сто са на корпоративни клиенти, а 31.2% – експозиции на дребно. За една година брутните кредити в системата се увеличават с 2.9 млрд. лв. (5.1%). Тези за населението нарастват с 1.3 млрд. лв. до 18.7 млрд. лв. и отчитат по-висок годишен темп (7.5 на сто), повлиян и от извършени обратни покупки на кредитни портфейли. Заемите на предприятия отбелязват годишен растеж с 0.8 млрд. лв. (2.6%) до 32.7 млрд. лв. Размерът на привлечените средства в банковата система се запазва в годишен план и възлиза на 60.8 млрд. лв. БНБ обобщава, че в края на 2009 г., както и през цялата година банковата система е запазила стабилни финансовите си параметри.
Източник: Дневник (01.02.2010)

Балансовата стойност на активите на Централна кооперативна банка /ЦКБ/ достигна над 1.8 милиарда лева през 2009 г., което е ръст от 10% на годишна база, сочи отчетът на банката. Финансовата институция отчита неодитирана печалба за миналата година в размер на 22.34 милиона лева, което е с 4% повече на годишна база. ЦКБ отчита ръст на предоставените кредити и аванси на клиенти от 17% на годишна база до над 1.146 милиарда лева. За сравнение, в края на 2008 г. банката е отпуснала кредити и аванси на клиенти за 979.810 милиона лева. В края на четвъртото тримесечие на 2009 г. привлечените средства от депозанти заемат над 95% от общите задължения на банката. Нарастването им на годишна база е с над 10 на сто. Коефициентът на ликвидност на ЦКБ към 31-ви декември 2009 г. е бил 26.19%. Средногодишната му стойност а периода 31.12.2008 – 31.12.2009 г. е 25%.
Източник: Дарик радио (03.02.2010)

Централна кооперативна банка /ЦКБ/ води преговори за закупуването на дял в македонската Статер банка, базирана в гр. Куманово. Собственик на мажоритарен дял от 91.71% от Статер банка е исландската Milestone Group. Още на 15 февруари /понеделник/ от банката в Куманово са изпратили съобщение до фондовата борса на Македония, че мажоритарният собственик на финансовата институция води преговори с българската банка за продажбата на дяла. В съобщението се казва, че Статер банка ще дава своевременна информация за развитието по преговорите. Исландският фонд купи 70% от акциите македонската банка, тогава с име Търговска и инвестиционна банка на Куманово /бел. ред. - Комерцијално-инвестициона банка од Куманово/ през 2007 г., като в последствие увеличи дяла си до над 91% чрез пускането на нова емисия книжа, пише в. „Нова Македония”. Заради кризата, обаче, Milestone претърпя сериозни загуби и от известно време насам се опитва да се отърве от македонската си инвестиция, която също се оказва губеща към деветмесечието на 2009 г. ЦКБ вече присъства на банковия пазар в Македония. На 28 февруари 2008 г. финансовата институция придоби Силекс банка АД Скопие в Македония, която на 22.10.2008 г. се преименува на Централна кооперативна банка АД Скопие. Към момента ЦКБ АД притежава 82.57% от акциите с право на глас от капитала на ЦКБ АД Скопие, сочи информация, публикувана на сайта на банката.
Източник: Дарик радио (18.02.2010)

Централна кооперативна банка /ЦКБ/ съобщи, че Управителният и Надзорният съвет на финансовата институция е взел решение за закупуване на 100% от акциите на македонската Статер банка, базирана в гр. Куманово. Директорът за връзки с инвеститорите на ЦКБ Пейо Йорданов отказа да коментира цената на сделката. Времевите граници също не са ясни, тъй като от ЦКБ очакват да получат от БНБ разрешение по Закона за кредитните институции. След това трябва да бъде дадено разрешение и от Народната банка на Македония. Още в средата на февруари стана ясно, че ЦКБ води преговори със собственика на Статер банка - Milestone Group. Исландският фонд купи 70% от акциите македонската банка, тогава с име Търговска и инвестиционна банка на Куманово през 2007 г., а в последствие увеличи дяла си до 91%. Инвестицията на Milestone Group, обаче, се оказа губеща и доста затрудни компанията, която и без това пострада сериозно от кризата. За деветмесечието на 2009 г. Статер банка е отчела загуба преди данъци в размер на 135 хиляди евро. За цялата 2008 г. банката също е излязла на загуба – 163 хиляди евро.
Източник: Дарик радио (05.03.2010)

В първата търговска сесия за седмицата на БФБ-София водещият индекс SOFIX прибави 0,18% до ниво от 420,16 пункта. Широкият индекс BG40 отстъпи с 0,2% до 117,49 пункта, BGTR30 се повиши с 0,27% до 325,78 пункта, а индексът на дружествата, инвестиращи в недвижими имоти - BGREIT, се понижи с 0,07% до ниво от 43,59 пункта. Борсата отчете общ оборот от 395 хил. лв. - най-ниския от 19 февруари насам. Оборотът на пазара на акции бе за 313 хил. лв., а на пазара на АДСИЦ се сключиха сделки за 46 хил. лв. Търговията с облигации бе за 25 хил. лв., а тази с компенсаторни инструменти - за 11 хил. лв. Най-голям оборот вчера бе регистриран с акциите на ТБ "Централна кооперативна банка" АД. Сключиха се сделки за 65 хил. лв., като цената се повиши с 1,5% до ниво от 1,30 лв. Още при 12 емисии търговията надвиши 10 хил. лв. На пазарите на акции и АДСИЦ се изтъргуваха книжата на общо 65 дружества. Съотношението печеливши/губещи позиции бе 25/28, като при 12 компании не беше отчетена промяна. От дружествата с оборот над 5 хил. лв. най-силно поскъпнаха акциите на ТБ "БАКБ" АД , които се повишиха с 3,4% до 14,50 лв., а най-много поевтиняха книжата на "ЕМКА" АД, които загубиха 8,5% от стойността си до 2,81 лв. за акция.
Източник: Монитор (16.03.2010)

Трети трезор в Македония взима родната Централна кооперативна банка. Вчера ЦКБ получи разрешение от македонската Комисия за ценни книжа за изкупуване на обикновените акции на Статер банка - Куманово. Офертата се отнася за всичките 339 178 обикновени акции на Статер банка. ЦКБ се задължава да изкупи книжата по цена 1070 денара за брой. Комисията съобщи, че ЦКБ е депонирала 5,9 млн. евро във валутната сметка на Централния депозитар за ценни книжа, което е достатъчно за плащане по сделката. Срокът за приемане на офертата за покупка на акциите е 15 дни. ЦКБ има одобрение от Народната банка на Македония за изкупуване на акциите на "Статер" с право на глас и така ще може да придобие 100% от книжата на банката. Това е третата банка, върху която ЦКБ поема контрол в Македония. През основния си акционер - "Химипорт", ЦКБ притежава дялове в македонските Силекс банка и Пощенска банка. Статер банка е създадена през 1955 г. В края на 2007 г. собственик на 75,9% от капитала става исландската Milestone EHF, а впоследствие делът е окрупнен чрез увеличение на капитала. Банката има 118 служители, 11 офиси и филиали. Български компании отдавна са изкушени от финансовите институции в Македония. "Алфа финанс холдинг" на Иво Прокопиев е мажоритарен собственик на "Интернационална приватна банка". Собствениците на Първа инвестиционна банка Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев държат "Уни банка".
Източник: Стандарт (16.03.2010)

Централна кооперативна банка (ЦКБ) купува 100% от македонската Статер банк. Българската кредитна институция е получила разрешение за сделката от Македонския финансов надзор, са съобщили оттам, цитирани от SeeNews. ЦКБ купува банката от мажоритарния й собственик Milestone Group за 5.9 млн. евро. Покупката е на 339 178 обикновени акции на македонската банка. ЦКБ ще купи акциите на цена 1.070 динара (23.9 долара, или 17.3 евро, 1 евро е 61.7237 македонски динара) за акция, се посочва в съобщение на Македонската комисия по ценни книжа. ЦКБ вече е депозирала 5.9 млн. евро (8.1 млн. долара) в македонския централен депозитар. Това е необходимо, за да се приключи сделката по придобиването. Транзакцията е била одобрена по-рано от гуверньора на Македонската централна банка Петър Госев. Статер банк се намира в Куманово. Това е втората банка, която ЦКБ купува в Македония - тя е собственик на Силекс банк, която придобива през февруари 2008 г. Освен това българската банка има клон и в Никозия в Кипър. ЦКБ е единайстата банка в България според размера на активите й към края на декември 2009 г.
Източник: Insurance.bg (17.03.2010)

Централна кооперативна банка /ЦКБ/ е отправила днес към акционерите на македонската Статер банка търгово предложение съгласно македонския Закон за превземане на акционерни дружества. Търговото предложение е за покупката на 100 % /339 178 броя/ от обикновените акции с право на глас на Статер банка. Цената на търговото предложение е 1070,00 македонски денари за акция, уточняват от банката. Търговото предложение е със срок от 15 дни и изтича на 31.03.2010 г.
Източник: Дарик радио (17.03.2010)

Централна кооперативна банка (ЦКБ) купува 100% от македонската Статер банк. Българската кредитна институция е получила разрешение за сделката от македонския финансов надзор. ЦКБ купува банката от мажоритарния й собственик Milestone Group за 5.9 млн. евро. Българската банка купува 339 178 обикновени акции на македонската банка. ЦКБ ще купи акциите на цена 1070 динара (23.9 долара, или 17.3 евро, 1 евро е 61.7237 македонски динара) за акция, се посочва в съобщение на Македонската комисия по ценни книжа. ЦКБ вече е депозирала 5.9 млн. евро (8.1 млн. долара) в македонския централен депозитар. Това е необходимо, за да се приключи сделката по придобиването. Транзакцията е била одобрена по-рано от гуверньора на македонската централна банка Петър Госев.
Източник: Дневник (17.03.2010)

Търговията с книжата на Първа инвестиционна банка формира почти изцяло оборота на БФБ. По-значителния обем се дължи главна на една сделка с книжата на банката, където се прехвърлиха 150 хиляди акции на цена от 2,38 лева за брой на обща стойност от 357 хиляди лева. Общо обемът до момента е 412 хиляди лева формиран, както на регулиран, така и на извън регулиран пазар. Борсовите индекси минимално губят от нивата си до 1/10 от процента. На Официален пазар повечето активни компании понижават котировките си. Между 1 и 2% понижения отчитат Централна кооперативна банка, Доверие Обединен Холдинг и Спарки Елтос при символични обеми. Холдинг Варна губи 4,19% от пазарната си капитализация, след изтъргуваните 175 лота. Единствените компании на този сегмент, които повишават цените си са Монбат и Оловно цинков комплекс АД с повишения до 1/5 от процента. На Неофициален пазар също преобладават губещите позиции. Балкан Ловеч Хидравлични елементи и системи понижават цените си с малко над 1%. На обратния полюс се представят Зърнени Храни България, Метизи Роман и Евро инс, които поскъпват с малко над 1%.
Източник: Insurance.bg (19.03.2010)

Ниската активност сред инвеститорите търгуващи на БФБ продължава и в първия работен ден за седмицата. Стойността на сключените сделки остава под 150 хиляди лева, като 1/5 от нея бе формирана извън регулиран пазар. На фона на ниската активност борсовите индекси също минимално променят стойностите си, като само BGREIT бележи по-значителна промяна и добавя 0,67%. Централна кооперативна банка продължава да е сред най-търгуваните дружества, като до момента се прехвърлиха над 17 хиляди акции на банката при 1,2% спад в цената й. Над 1300 акции се изтъргуваха от Българо-Американска кредитна банка, като финансовата институция също понижава капитализацията, в случая със 0,61%. Книжата на Стара планина холдинг след, като собствеността си смениха малко над 900 лота се обезценяват с 4,34% до 2,58 лева за ценна книга. Светъл лъч на фондовия ни пазар е поскъпването на акциите на Меком с близо 10% до 0,83 лева за лот. По позицията се изтъргуваха 1254 акции. Припомням, че дружеството планира увеличение на капитала си чрез емисия на привилегировани акции при 1 лев емисионна цена и 12% кумулиран годишен дивидент. На позитивна територия се търгуват акциите още на Синергон Холдинг, който поскъпва с 2,78%, а Хидравлични елементи и системи повишават котировките си с 1,23%, но при ниски обеми и при двете компании.
Източник: Insurance.bg (23.03.2010)

След като започнаха сесията със спад, индексите на капиталовия ни пазар успяха да обърнат посоката на движение и да финишират с повишения. От отбора се отцепи единствено BGREIT, който заличи 0.32% и се спусна до 43.44 пункта. Най-много спечели бенчмаркът Sofix, който добави 0.52% към стойността си до 421.94 базисни точки. Широкият индекс BG40 се повиши с 0.23% до 116.89 пункта, а равнопретегленият BGTR30 добави 0.2% до 324.78 точки.Ловешкото "Балкан" АД поскъпна най-силно, след като книжата му добавиха 13.64%. Общо 546 лота смениха собственика си, а цената достигна 11.25 лв. за акция. "БАКБ" помогна в най-голяма степен за ръста на Sofix, тъй като книжата на трезора бяха най-печелившите от включените в базата на бенчмарка. Цената се повиши с 6.17% до 15.50 лв. за акция при прехвърлени 4810 дяла. Компании, при които беше прехвърлена по една акция поведоха мечата атаката. Това бяха разградското "Диамант" АД и "Софарма имоти" АДСИЦ. Първото заличи 83.3% от пазарната си капитализация, а оценката на фонда за имоти се срина с 20%. Най-търсени от инвеститорите бяха книжата на сините чипове Централна кооперативна банка АД и "Индустриален холдинг България" АД. По позицията на трезора минаха 104 936 книжа, а при холдинга 17 354 лота смениха собственика си. При оборот от малко над 600 хил. лв. на регулиран пазар бяха сключени сделки с акциите на 61 компании. При търговията с дружествата мечките взеха превес, след като под тяхната власт попаднаха 52% от позициите. С повишение затвориха 31% от компаниите.
Източник: Пари (24.03.2010)

Министерският съвет взе решение за продажбата на недвижим имот - частна държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Държавно предприятие "Строителство и възстановяване" - София. Имотът - 8-етажният хотел "Шампион", се намира на ул. "Коломан" 1-3 в столичния район "Красно село" и е с разгъната застроена площ от 4618 кв. м и с право на строеж върху терена. Той се предлага за продажба чрез търг с тайно наддаване. Първоначалната тръжна цена, изготвена от лицензиран оценител, е 7 680 000 лева без ДДС. Със средствата от продажбата ще бъдат погасени дължимите публични държавни задължения на ДП "Строителство и възстановяване".
Източник: Дарик радио (08.04.2010)

Централна кооперативна банка, "Софарма" и "Химимпорт" са най-търгуваните компании на българския пазар за периода януари – март, показва статистика на Българската фондова борса. Броят на сделките с тях обаче е много по-малко в сравнение със същото време на миналата година – ЦКБ например в първите три месеца на 2009 г. е имала над 4 хил. сделки, а за тази те са малко над 2300 броя. Ако тази година средно на ден е имало по 400 сделки с акции на регулирания пазар, за първото тримесечие на миналата година броят им е бил над 700 на ден. Сред останалите ликвидни компании за периода се нареждат още Първа инвестиционна банка, "Монбат", "Холдинг Пътища", "Трейс груп Холд", "Еврохолд България", както и "Зърнени храни България". По същия начин драстично е спаднал и оборотът на борсата, което ежедневно се вижда от данните за търговските сесии – едва 108 млн. лв. е общата стойност на ценните книжа изтъргувани за първото тримесечие, при близо 300 млн. лв. година по-рано. Рекордно високи обороти – близо 16 млн. лв. общо, има от сделки със свързаното с "Химимпорт" дружество "Инвестиционна компания Галата". Сключваните сделки с него обаче са по-скоро изключение, тъй като компанията почти няма свободно търгуван обем акции.
Източник: Дневник (08.04.2010)

За втора поредна сесия SOFIX и BG40 повишиха своите стойности Новини по темата Слаби понижения на фона на слаба търговия С дъх на оптимизъм свършва борсовата сесия Безлична следпразнична сесия на БФБ изпрати запази принтирай За втора поредна сесия SOFIX и BG40 повишиха своите стойности съответно с 0,32 и 0,42%. За разлика от тях имотният индикатор BGREIT загуби 0,39%, а BGTR30 понижи нивото си с минималните 0,04%. Общо за деня се изтъргуваха акции на стойност 736 хиляди лева. Книжата на Първа инвестиционна банка поскъпнаха с 1,2% до 2,45 лева за брой. От капитала на банката се изтъргуваха близо 13 хиляди лота. Впечатляващ ръст формираха и други банкови книжа, а именно тези на Корпоративна търговска банка, които поскъпнаха с 6,26% до 66 лева за ценна книга. В този случай обаче се прехвърлиха едва 11 акции. От другите борсово представени банки само при Централна кооперативна банка имаше сключени сделки, но без промяна в пазарната оценка на банката, като книжата й продължиха да се разменят при цена от 1,33 лева за брой, като общо за деня се изтъргуваха 18760 лота. След няколко сесии на разпродажби акциите на Холдинг Пътища успяха да възстановят част от загубено през последните седмици и поскъпнаха с 2,27% до 2,25 лева за акция, но при оборот от малко над 400 лота. От инфраструктурните компании Трейс груп холдинг поскъпна с 0,58%, но отново при ниска активност от едва 92 изтъргувани книжа. На обратният полюс се търгуваха Неохим, Топливо, Елхим Искра, Каолин и Софарма логистика, които загубиха от котировките си между 1 и 3%.
Източник: expert.bg (08.04.2010)

"Петрол" АД вече не е в топ 3 по пазарна капитализация, показва бюлетинът на Българска фондова борса за първото тримесечие на 2010 г. На негово място е влязал Арко Таурс АДСИЦ с 682.5 млн. лв. БТК запазва лидерската си позиция с пазарна оценка в размер на 822.9 млн. лв. Втори е Сибанк със 769.3 млн. лв. капитализация. Общата оценка на Българска фондова борса е намаляла с 3.53% през първото тримесечие на тази година до 11.37 млрд. лв. За изминалите три месеца Централна кооперативна банка е била най-ликвидната публична компания със сключени 2 324 сделки. С акции на Софарма е имало 1 406 сделки, а с книжата на Химимпорт - 1 240. Към 31 март 2010 г. абонатите на системата за търговия COBOS са 2 339. Сключените сделки през платформата на Българска фондова борса са намалели с 44% през първото тримесечие на тази година в сравнение с последните три месеца на 2009 г. до 18 180. За периода януари - март на тази година 19 дружества са прекратили регистрацията си на БФБ. От тях 8 са договорни фондове - по четири на ОББ Асет мениджмънт и ДСК Управление на активи. Управляващите дружества предпочитат да отписват фондовете си от борсата основно поради факта, че от регистрацията на повечето от тях сделки не е имало. Годишната такса за поддържане на регистрацията на договорен фонд на борсата е 120 лв.
Източник: Пари (08.04.2010)

Над 12 млн. лева бе стойността на сключените сделки днес на БФБ. Причина за повишената инвеститорска активност са отново предварително уговорени сделки. 4.45 млн. акции от капитала на Велграф Асен Мениджмънт на цена от 2.29 лева бяха причината за повишение на оборота над обичайните стойности с които свикнахме през последните месеци. Пазарната капитализация на дружеството не бе променена. Подобни прехвърляния макар и с по-малки размери имаше също при Индустриален холдинг България, където се изтъргуваха близо 650 хиляди акции на цена от 1.39 лева за брой, което също не промени пазарната цена на холдинга. Обикновените книжа на Химимпорт поевтиняха с 0.83% до 2.63 лева за лот при оборот по позицията от над 13 хиляди акции. Между 1 и 3% поевтиняха още книжата на Стара планина холдинг, Централна кооперативна банка, Оргахим, Оловно цинков комплекс и Албена. От изброените компании по-значителен бе обема единствено при Стара планина холдинг в размер над 25 хиляди акции. На позитивна територия се търгуваха акциите на Българска роза Севтополис, които поскъпнаха с 1.4% до 1.45 лева за брой. Всички борсови индекси понижиха стойностите си до половин процент.
Източник: expert.bg (09.04.2010)

Банков октопод скрит в секретния доклад „Добрев” След призива на президента за отваряне на икономическите досиета Frognews.bg публикува секретен доклад на МВР, изготвен за премиера Жан Виденов. Частните трезори са създадени с държавни пари и гаранции. През 1995 г. лошите кредити възлизат на 342,7 милиарда лeва. 15 години по-късно няма нито един осъден за разграбването на банките. Икономическите досиета на българския преход се оказаха по-голяма мистерия и от кутията на Пандора. Месец след като президентът Георги Първанов поиска официално те да бъдат отворени, за да се види как е преразпределено националното богатство и как е станало раждането на новите капиталисти и олигарси, институциите в България замръзнаха и тотално забиха главите си в пясъка. Никой до сега не е обелил и дума по взривоопасната тема, за която от „Дондуков” 2 настояват да изплува от 20-годишната политическа мъгла и да стане достояние на обществото. Президентът даже се усъмни, че точно това му искане е причината за започналата през март война с правителството на ГЕРБ, довела до процедурата по импийчмънт на държавния глава. По време на пресконференцията от март Първанов подчерта, че тези досиета не се намират в нечия каса или библиотека, а за тях има оставени следи и нишки във всички институции и тайните служби. Frognews.bg попадна чрез свои източници на следа, която води към бърлогата на банковата мафия. Става въпрос за секретен доклад, изготвен през есента на 1996 г. от Националната служба за сигурност, по искане на тогавашния вътрешен министър - покойният Николай Добрев. Разработката му е поръчана лично от премиера Жан Виденов, след като МВФ изпраща остро писмо до правителството, с настояване за затваряне на съмнителни банки. Специалният доклад е бил конструиран в три варианта – два по кратки, за министрите и депутатите и един пълен, персонално за премиера. Той е от 24 стандартни страници, плюс едно таблично приложение. От него до сега са цитирани само части, но никога не е публикуван в пълен обем, поради секретната информация и засегнатите лица, голяма част от които тогава са имали ключови позиции в държавата. В доклада „Добрев”, както е известен по онова време, се прави обстоен анализ на създаването на новите частни търговски банки, взаимодействието им с държавните финансови институции, назначените от БКП-БСП банкери частници и схемите, по които трезорите са източени чрез роднински и партийни фирми. През периода 1990-1996 г. в страната са създадени и са действали 44 банки, някои от които са почти неизвестни на обществото. Уставният им капитал за учредяване е събиран незаконно от касите и сметките на държавни банки и учреждения. Така например, през този период от държавната ДСК са извадени 70 милиарда лева кредити, като основната част са отишли за лицензиране на нови трезори. С пари на „Кореком”, „Металхим” и Записи на заповед на НЕК се пръкват ПЧБ и ЧЗИБ. Авторите на доклада отчитат, че новите банки стават звено в механизма за присвояване на държавни средства. Имената пък на „Туристспортбанк”, „Кредитна банка”, ПЧБ, „Банка Моллов” и „Елитбанк” се цитират като перачи на пари. Именно в началото на прехода е и бумът на раздаване на необезпечени кредити и източването на трезорите от новите им собственици. Така в края на 1995 г. Жан Виденов разбира, че лошите кредити на всички банки възлизат на 342,7 милиарда лева. Сумата представлява 40% от произведения брутен обществен продукт. Докладът „Добрев” констатира, че борчески и икономически групировки застават на входа и на изхода на банките със свои фирми и планово ги съсипват. Такъв пример е „Балканбанк”, задушена от октопода „Мултигруп” и от семейни фирми на шефа й Иван Миронов. „Булгарлизинг” пък съвместно с „Корона инс” , на кръсника на българската мафия Иво Карамански са издоили 24 млн. долара от гаснещата „Стопанска банка”. Зад пловдивската „Тракиябанк” застава борческата групировка на „Клуб 777”. Финансовите експерти на МВР, изготвили разработката, отчитат, че БНБ се е превърнала в „държава в държавата”, а за много от далаверите отговорност трябва да носят тогавашният й председател проф. Тодор Вълчев, шефът на банковия надзор Камен Тошков, Стоян Шукеров и др. Констатирано е още, че по „...веригата „лобисти-политици-банкови чиновници-частни фирми” са изтекли огромни суми, предварително обречени като несъбираеми кредити. Сред обществото е оформено трайно мнение, че кредити на изправни фирми се отпускат срещу 10% комисионна, а за кредити, за които предварително е известно, че няма да бъдат върнати, е до 50%”. След този доклад последваха масови фалити на родни банки, стартираха и прокурорски проверки и наказателни дела срещу виновните. Много от банкерите станаха обект на шумни процеси, но 15 години по-късно всички са оправдани. Единствените осъдени са: шефът на ДСК Бистра Димитрова, през 2008 г., но присъдата й все още не е потвърдена на по-горна инстанция и звездата от „Орион” Веска Мджедиева, но тя е за финансова измама, а не за източването на БЗПБ. Никой не коментира ролята на Темида в гигантската машинация. Икономисти днес са категорични, че с фалита през 1996 г. на 16 банки е завършила първата фаза на натрупване на капитала у нас. Изчезналите тогава пари после бяха вложени при вторичното разпределение на капитала при приватизацията. Така на практика материални активи за 35 милиарда долара бяха обсебени и разграбени за 1 милиард долара. От тук се родиха олигарсите и 1% богати, които до днес управляват страната. Сега експерти прогнозират, че се очаква третичното разпределение на капитала след неконтролирани фалити на фирми и стопански субекти заради икономическата криза, но имената на новите фаворити тепърва ще се появят на сцената. Някои от героите на банковата мафия от зората на демокрацията вече са покойници, отстранени с куршуми от бизнеса с пари. Но други и до днес продължават да бъдат необезпокоявани от никого честни милионери, с амбиции за политическа и държавна власт. Frognews.bg публикува целия текст на секретния доклад, изготвен от МВР. Той е ценна нишка за разплитане и осветяване на важна част от изгубените икономически досиета. ДОКЛАДЪТ „ДОБРЕВ” Развитието на банковата система в България заема доминиращо място в икономическите и социално-политическите процеси в страната в годините след 1989-та. То отразява, както същностните процеси на прехода, така и неговата специфично национална форма, в т.ч. и редица съпътстващи този преход деформации. Водещата идея на прехода към пазарна икономика – преразпределението на собствеността – предопределя първостепенна роля на банките като един от главните инструменти на този преход. Израз на тази роля е преди всичко насочването на кредитния процес към обслужване на приватизацията и функционирането и развитието на частния сектор. Реформата в банковата сфера обаче, както по темповете на протичане, така и по реално упражняваните от банките функции се разминава с преобразованията в реалния сектор. Това разминаване оказва значимо влияние върху функциите на цялата банкова система, деформира целите й и постепенно я превръща във фактор, оказващ негативно влияние върху националното стопанство. За деформациите в развитието и функционирането на банковата система важно влияние оказва комплекс от фактори, като: - противоречието между бързата реформа в банковия сектор и забавянето на реформата в реалния сектор; - рязката загуба на пазари и свързаното с това бързо рухване на немалка част от производствените структури в страната; - липса на цялостна, общоприета и последователно реализирана стратегия и концепция за прехода; - нестабилната политическа обстановка в страната в годините на преход към пазарно стопанство, липсата на политически консенсус, честите смени на правителствата забавиха осъществяването на структурната реформа, "торпилираха" разработването и осъществяването на задълбочена и перспективна стратегия за икономически растеж, в т.ч. и за развитието на банковата система; - възникването и утвърждаването като водещи на еднопосочни, за съжаление "спекулативни", интереси на зараждащия се частен сектор, банковата администрация и различни политически лобита, създали условия за трайни деформации във функционирането на банките; - не без значение е и влиянието на външния фактор /чрез съответните МФИ/, който през всичките тези години умело дирижира процесите към поставяне на българската икономика в зависимост, на възможно най-ниска цена. Към тези общи условия за непрекъснатото влошаване положението на банките и банковата система допринася относително ниската степен на развитост и завършеност на последната, недостатъчната законово-нормативна уредба, относителното закъсняване на взетите законодателни мерки и най-вече изключително слабото развитие на контролните механизми и структури, свързани с тази деликатна сфера. Характерът и мащабите на противоречията, слабостите, деформациите и закононарушенията във функционирането на банковата система следват етапите от нейното зараждане до сегашното й остро кризисно състояние. ГЕНЕЗИСЪТ НА СЪВРЕМЕННАТА БАНКОВА СИСТЕМА До 1981 г. в страната функционират Българската народна банка, Българската външнотърговска банка и Държавната спестовна каса, като БНБ съчетава функциите на емисионна и търговска банка; БВТБ е специализирана във външнотърговски операции и управление на валутните резерви на страната, а ДСК обслужва предимно спестовно-кредитната дейност на населението. През 1981 г. е учредена "Минералбанк" /преобразувана през 1982 г. в БСИ/. През 1986 и 1987 г. са създадени седем нови търговски банки, специализирани в обслужването на отрасловите структури. В края на 1989 г. и през 1990 г., на базата на клоновете на БНБ, се създават нови 59 търговски банки, част от тях с незначителен капитал. Извършени са промени в уставите на банките, за да се разреши включването на частен акционерен капитал. Акциите се продават по номинал, на базата на балансовата стойност на уставния капитал на банките към датата на създаването им, въпреки ускорената инфлация. От 1.01.1990 г. БНБ /тогава на подчинение на Министерски съвет/ е освободена от несвойствените си търговски функции, а през юни 1991 г. с приемането на Закона за БНБ, тя получава статут на национална банка, със значителна степен на автономия и независимост. На 28.04.1990 г. се провежда конгрес на Съюза за стопанска инициатива на гражданите, който взема решение за учредяване на търговска банка. На конгреса присъства Желю Желев, в качеството си на председател на СДС. Учредители на ССИГ му предлагат да се коригира чл.13 на Конституцията, като се премахне държавният монопол върху банките. След броени дни парламентът гласува промяната и документите /учредителен договор и подписка/ на бъдещата Първа частна банка са внесени в БНБ. Управителният съвет на БНБ /председател Иван Драгневски/ реагира веднага и издава разрешение за създаване на банката. Не закъснява много и съдебното решение, въпреки липсата на съответния закон за банките и кредитното дело. ПЧБ е вписана в регистъра за дружествени фирми с ограничена отговорност на основание чл.11, ал.2 от Указ 56 на 24.07.1990 г. като акционерна фирма "Първа частна банка АД" с предмет "извършване на банкови и кредитни операции от всякакъв вид ..." фирмата /ПЧБ/ се създава с уставен фонд 10 млн.лв., като част от него е внесен от държавните фирми "Кореком" и "Металхим". Първите 100 000 акции на банката са отпечатани още през октомври 1990 г., без коректно написана дата на емисията, въпреки изискванията на действащия тогава Правилник за прилагане на Указ 56. През същата година /1990/ се създава Банка за земеделски кредит. В периода преди приемането на трите закона, уреждащи пълноправното съществуване и функциониране на търговските банки /Закон за БНБ от 1991 г., ЗБКД от 1992 г. и Търговски закон от 1991 г./, в България се създават още няколко търговски банки: Международна банка за търговия и развитие; Агробизнесбанк; Централна кооперативна банка; Сирбанк; ТБ "Съединение"; Кредитна банка. Със смяната на управителя на БНБ /16.01.1991 г./ и встъпването в длъжност на Тодор Вълчев като председател на УС на БНБ настъпва истински лицензионен "взрив". Подробностите около поставянето на основите на частните банки в България е важно доказателство за прилаганата стратегия на натиск и несъобразяване с действащите към момента правила, която и впоследствие ще оказва решаващо влияние върху цялата банкова система. Почти във всички случаи средствата за набиране на уставния капитал и за закупуване на акциите се извършва с кредити от ДСК и държавните банки. Някои от тях са създадени и чрез представяне на документи с фиктивно съдържание за събран уставен капитал, чрез изкупуване на външен дълг и залагането или препродаването му на трети лица или по други механизми. За периода 1990-95 г. само ДСК е раздала над 70 млрд.лева кредити, преобладаващата част от които са използвани за създаването на частни банки и фирми. Лицензи получават стотици ФБК, обменни бюра и други финансови структури, с което по същество в страната започва да функционира паралелна банкова система. През 1990-1991 г., в резултат на сериозни банкови нарушения, се изтеглят огромни финансови средства под формата на кредити без необходимите обезпечения. В същото време новообразуваните търговски банки емитират нови акции, които са пуснати на фондовия пазар по и над номиналната им стойност, без да е направена оценка на финансовото състояние на банките по активите и пасивите им. ПИМБ се създава след изтеглен валутен кредит от ТБ "Електроника" от фирма "Василка". Впоследствие банката вдига уставният си капитал, с оглед получаването на пълен лиценз без съгласието на УС на БНБ. Кредитна банка се създава с пари на ДСК. "Елитбанк" е създадена чрез теглен валутен кредит от "Биохим" и средства на ПЧМБ; "Моллов" - чрез кредит от ДСК, ПЧБ и залагане на чужди ценни книжа, които са й били необходими само за набиране на необходимия капитал; "Агробизнесбанк" е създадена с дадени средства от ЗПД "МИК" АД и кредити; "Първа инвестиционна банка" - като банка сателит на ПЧБ, с цел прехвърляне на средства и финансови игри; "Частна земеделска и инвестиционна банка" е образувана с кредит от ДСК в размер на 170 млн.лева; Капиталът на "Кредитекспрес банк" е събран чрез закупуване на външен дълг на държавно предприятие, който впоследствие е заложен и е изтеглен кредит от "Минералбанк" и ПЧБ. Фрапиращи са примерите за "лиценз по принцип" за "Капиталбанк", или за лицензирането на ЧЗИБ със запис на заповед от НЕК за изплащане на два пъти по 700 млн.лв. от ДСК в полза на частната банка. Това положение е добре известно на БНБ, без да се предприемат съответни мерки. Едва през първата половина на 1993 г. УС на БНБ приема основните наредби, регламентиращи извършването на банковата дейност в страната. В началото на 1994 г. се констатират "определени слабости в лицензионната дейност на управление "Банков надзор" и на тази основа се предлагат промени в Наредба № 2 за лицензирането. Несменяем ръководител на "Банков надзор" през всичките тези години е Камен Тошков. Още на този първоначален етап започват злоупотребите с отпуснатите банкови заеми от държавните банки. Немалка част от средствата се пренасочват към частните банки, от тях към фирми и физически лица, след което са обявени за безнадеждни събирания. Друга част от тях са обърнати във валута и изнесени като "Лоро"-сметки в чужди банки. Този начин на изсмукване на национални пари от държавните банки е типичен за банките, създадени от някои икономически групировки в страната, като "Туристспортбанк", "Кредитна банка", ПЧБ, Банка "Моллов", "Елитбанк" и др. Така още, в процеса на зараждане и формиране на банковата система се допускат нарушения и се създават условия за последващите деформации в нейното функциониране. Спекулативните механизми, използвани при създаването на банките се пренасят в сферата на развитието и функционирането им. За това има както законови пробойни, така и създадена организация. Междувременно, в банковата сфера са навлезли и съответни за тези цели и намерения кадри. В зараждането на банковата система се оформят и трите основни линии на престъпления и закононарушения, съдействали активно за сегашното кризисно състояние на банките: - използването на дебалансираните отношения между банките и държавните предприятия /прехвърлянето на дефицита на предприятия към банките, а от последните към БНБ и бюджета/ за присвояване на огромни средства чрез овладяване на входа и изхода на предприятията; - раздаването на необезпечени кредити и ниската възвръщаемост по раздадените огромни средства; - включването на някои банки в механизмите за "пране на пари" и обвързването им с различни форми на незаконен бизнес. БАНКИТЕ КАТО ЗВЕНО В МЕХАНИЗМИТЕ ЗА ПРИСВОЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНИ СРЕДСТВА Дълготрайният небалансиран характер на отношенията между държавните банки и държавните предприятия, с всички произтичащи от това последствия, има определящо значение за задълбочаването на кризата. Икономическите реформи стартираха в условията на "прекредитирана" икономика. До 1990 г. 70-80 на сто от инвестициите, а също и оборотните средства на предприятията се кредитираха от държавните банки, като преоценката на оборотните средства се начисляваше като бюджетен приход, а не за увеличаване на уставния капитал. Това способсваше за увеличаване дела на банковите кредити. През 1991 г. в условията на стагнация, загуби на пазари и рязко повишаване на ОЛП се блокира възможността предприятията да обслужват отпуснатите кредити. Приемането на Закона за уреждане на несъбираемите кредити реши в известна степен въпроса с инвестиционните кредити, но не и тези за оборотните средства. Те останаха да се обслужват от предприятията и съответните банки, което предопредели тяхната несъбираемост. Натрупаните загуби в държавния сектор на икономиката автоматично се прехвърляха от всички правителства върху обслужващите банки, което доведе до отрицателен капитал в банковата система, достигащ стотици милиарди лева. Част от тези загуби са от гаранциите на държавните фирми за отпускане на кредити към частния сектор. През 1991 п-1993 г. тези гаранции се записваха в балансите на банките, като задължения на държавния нефинансов сектор, докато през 1994 г. и особено 1995 г., голяма част от тях са показани като кредити за частни фирми. Част от новите кредити продължаваха да се теглят за покриване на загубите и по този начин, проблемът се прехвърли върху банковата система. Огромните загуби на държавния сектор логично водят до капитализация на частния. Това по принцип създава възможности за сериозни инвестиции в реалния сектор, но значителна част от получените суми се реализираха за лично потребление на работещите в частния сектор, бяха изнесени от страната и инвестирани в недвижимо имущество и финансови операции в чужбина. Сумата на "лошите" и съмнителните кредити в края на 1995 г. възлиза на 342,7 млрд. лева, което съставлява близо 40 % от произведения през годината брутен вътрешен продукт. Нетната стойност на капитали на търговските банки е отрицателна - 53,3 млрдлв. Основния дял от натрупания в цялата банкова система капиталов недостиг се пада на няколко държавни и частни банки: Стопанска -15,4 млрд.лв., ОББ -14,9 млрдлв., "Балканбанк" - 14,4 млрд.лв., "Биохим" - 8,2 млрд.лв., "Минбанк" - 7,7 млрд.лв., "Агробизнесбанк" - 8,2 млрд.лв., ПЧБ - 7,3 млрд.лв., БЗК - 5,6 млрд.лв. През последните години "на входа и изхода" на крупни обекти в структуроопределящи отрасли на реалния сектор застанаха икономически групировки и фирми, като по същество монополизираха вноса на суровини и реализацията на продукцията им. По този начин, чрез системата на "паяка", бяха изсмукани огромни държавни средства по схемата: рефинансиране на търговските банки от БНБ и ДСК - кредитиране от търговските банки на крупни производители - реализация на продукция от субекти в частния сектор. Едновременно с това "преливане" на средства търговските банки натрупаха огромни несъбираеми кредити от производителите. Седем от 16-те големи "лоши" длъжника на "Балканбанк" са фирми от групировката на "Мултигруп" или свързани с нея, чиито дългове към 31.05.1996 г. формират 38,52 на сто от кредитния портфейл на банката /14,234 млрд.лева/, като голяма част от тях са проблемни. Най-големите длъжници са "Дисконтова къща" АД - 2,97 млрд.лв., "Индустриал-М" АД - 1,11 млрд.лв. и др. Много от кредитите на фирми на "Мултигруп" са предоставени при преференциални условия и многократно са разсрочвани. Кредитните взаимоотношения са реализирани по сложни многостранни схеми - взаимно гарантиране на кредити, прехвърляне на задължения, предоставяне на обезпечения, тристранни операции и др. Бившите изпълнителни директори на "Балканбанк" Иван Миронов и Надежда Апостолова са членове на управителните съвети на почти всички фирми- длъжници без да са съдружници в тях. Подобна схема на кредитиране прави невъзможно доказването на крайния потребитш_ни1Трисвоените средства. По време на управлението на бившия председател на СД на Стопанска банка Цветан Петков до началото на 1994 г. от банката са отпуснати 200 млн.ЩД кредити без обезпечение. Само "Булгарлизинг" например, свързана със ЗД "Корона Инс" е получила 24 млн.ЩД. През 1995 г. ръководителите на Комитета по енергетика Дянко Добрев и Трифон Цветков подписват записи на заповед за изплащане на два пъти по 700 млн.лв. от ДСК в полза на ЧЗИБ с председател Кирил Дунев. Записите са представени в ДСК, сумите са усвоени и впоследствие са укрити. Финансовото състояние на НЕК се влошава още повече, след налагането на запори по сметките на компанията от страна на ДСК, поради изплатената на ЧЗИБ сума. Преобладаващата част от "лошите" кредити на частните банки са предоставени на фирми и лица, работещи в тях, на акционери или фирми, свързани с тях. През последната година преди да бъде освободен от поста изпълнителен директор на "Балканбанк" АД Иван Миронов отпуска кредити на обща стойност 3 млн.ШД на фирмите на своите синове. Гаранциите по кредитите са фиктивни. С цел да се прикрият следите и роднинската връзка, кредитите са отпуснати от провинциални клонове на банката и не се обслужват. Валутата е изнесена зад граница. В момента семейството на Миронов /съпругата и двамата му синове/ се е установило постоянно във Вашингтон-САЩ, където са закупили имоти на голяма стойност. Георги Агафонов - председател на ТБ "Славяни" предоставя кредити и подписва банкови гаранции предимно на свои фирми и фирми на негови роднини, фирмата на Агафонов "ИФФ груп", в която първоначално са участвали Максим Димов и Красимир Илиев, дължи на ТБ "Славяни" над 1 млрд.лв. Друга негова фирма - "Ес Джи Ей", е получила кредит от Стопанска банка 30 млн.лв. като за гаранция е заложен цирконий. Чрез фирма "ИФФ груп" от страната са изнесени 2 млн.ШД, с които са закупени вилни парцели в Доминика. Всичките движими и недвижими имоти Агафонов прехвърля на свои фирми. "Бизнесбанк" АД е използвана целенасочено за пренасочване на отпускания от БНБ и ДСК ресурс към частни фирми на основните акционери. Най-големи длъжници на банката са "Свети Йоан" АД, Нова Телевизия /Дарко Таминджич/, Добруджанска банка. Възползвайки се от своите правомощия Иван Китов е наредил отпускане на необезпечени кредити на редица фирми, между които съществуват тесни икономически и междуличностни връзки, възлизащи приблизително на 7 млрд.лв. и бмлн.ЩД. Съпругата на Китов живее постоянно във франция, където семейството притежава недвижимо имущество на голяма стойност. В същото време само през 1996 г. ДСК е рефинансирала "Бизнесбанк" с над 6,5 млрд.лв. Директорите на БЗК Атанас Тилев и Янко Янев са отпускали кредити в големи размери на фирми от групировките "Дару" и "Орион". Заниженият контрол при валутните операции е използван умело от служители на банката за осъществяване на незаконен износ на валута зад граница. Едноличното ръководство от страна на Тилев, след отстраняването на Янко Янев от банката, е позволило износа на капитала на банката зад граница, чрез присвояване на финансовия инструмент в размер на 6 млн. ЩД и отпуснати кредити на фирми с участие на Тилев в размер над 40 млн. ЩД. Впечатляващ е случаят с бившия директор на ПИМБ Венцислав Стефанов, отпуснал 20 млн.ЩД кредит на фирми, в които той е акционер. Тежкото състояние на ТБ "Компас" /бивша "Моллов"/ е причинено преди всичко от незаконосъобразните действия на Валентин Моллов. Възползвайки се от служебното си положение на основен акционер и председател на Съвета на директорите на ТБ "Моллов", той е оказвал натиск върху членовете на УС за отпускане на кредити и разсрочване на погасяването им. Чрез фирмите на частната групировка ФИГ "Моллов", В. Моллов е изтеглил от едноименната си банка кредити в размер на 5 млн. ЩД и 200 млн. лв., които изобщо не се обслужват. Като безнадеждни са класифицирани кредитите на "Моллов ФИГ" - 44 066 хил.лв., "Ем Еф Ай Брос" - 125 967 хил.лв. Със съмнителна възвращаемост са кредитите отпуснати на "Сторма" - 80 554 хил.лв. и "Ем Еф Ай Брос" - 142 455 хил.лв. Друг неизправен кредитополучател е "Крами" ООД със 721 089 хил.лв. В. Моллов е използвал лица от своето обкръжение и предимно Пламен Димитров и Николай Йорданов Косашки, членове на СД на "Моллов ФИГ". Членовете на УС на ТБ "Моллов" са получавали годишно 100 хил.ШД в брой и 400 хил.ЩД в кредити. Посочените лица са затруднявали ръководството на банката, като не са предоставяли точни документи за проверка на финансовото състояние на фирмите - кредитополучатели на икономически свързани лица и извършване на финансов анализ на усвоените суми. Някои от факторите, довели до затруднения ПЧБ, се свързват с изтичането на капитали от нея /включително и от рефинансирането от БНБ/ към ТБ "Моллов". Поради настъпилия разрив между Моллов /рефинансирал от своя страна ПЧБ/ и В. Стефанов - председател на ПИМБ и "координатор и разпоредител" на средства по време на югоембаргото, е преустановено рефинансирането на ПЧБ чрез ТБ "Моллов". Два месеца преди обявяването на ПЧБ под особен надзор са й били необходими капитал и провизии за около 20 млрд.лв. ДСК спира ресурса на ПЧБ в средата на 1995 г., възлизащ до този момент на над 3 млрд.лв. БНБ е заделяла около 37 % от целия размер на рефинансирането за всички ТБ за ПЧБ. По този начин ПЧБ е изсмукала голяма част от предназначените заеми за други ТБ, изпитващи затруднения с ликвидността. Кредити в особено големи размери са раздадени на частните структури, свързани с ПЧБ и ССИГ, както и на лица, приближени на членовете на УС - Венцислав Йорданов Йосифов, Валентин Георгиев Моллов, Димитър И. Звездев, Емилиян Крумов Димитров, Милчо Д. Караиванов, Михаил Димов Стефанов, Петьо Христов Блъсков и назначените по-късно през 1995 г. прокуристи на банката - Елза Цветанова Ботева, Илиян Стоянов Митев, Кирил Савов Григоров. Предоставените големи правомощия на изп. директори на клоновете са им позволили да отпускат необезпечени кредити еднолично, както и да включват подставени лица в схеми за "превъртане" на крупни суми. Характерен пример е клон "Надежда" и изп. директор Петко Цеков Каменов. В централата на ПЧБ е установена липса на известна част от кредитните досиета, поради което не могат да бъдат установени фирмите и размера на кредитите без необходимото обезпечение. ТСБ отпуска значителни кредити на фирми, свързани с изпълнителните директори на банката, като "Дива - Р. Златев и Сие", "СПОРТ-РЕЙ" ООД, ЕТ "Николай Райчев" и други фирми на Иво Иванов и Николай Райчев. В същото време основните групировки "Прайм ИнвестмънтТръст" АД, ФК "СПОРТ-РЕЙД", в които участват като акционери всички изпълнителни директори на банката, работят на печалба. Голяма част от натрупаните несъбираеми кредити е резултат от корупцията, обхванала различни нива в банковата система. По веригата "лобисти - политици – банкови чиновници - частни фирми" са изтекли огромни суми, предварително обречени като несъбираеми кредити. Сред обществеността е оформено трайно мнение, че кредити на изправни фирми се отпускат срещу 10 на сто комисионна, а за кредити, за които предварително е известно, че няма да бъдат върнати, комисионната е до 50 %. *** Включването на някои банки, ФБК и обменни бюра в механизмите за "пране на пари" и обвързването им с различни форми на незаконен бизнес също оказа крайно неблагоприятно отражение в банковата система. Финансовото обслужване на крупни престъпни операции от субекти в официалната банкова система, директно или чрез сателитни финансово-брокерски къщи, допринесе за изтичане на огромни количества валута от страната. Благоприятен терен за подобни операции бе контрабандната търговия, включително ембарговата, както и периодичните валутно-спекулативни кризи като тази през м.март 1994 п, довела до трайно обезценяване на лева. Само от "Агробизнесбанк" - Пловдив, чрез документи с невярно съдържание, длъжностни лица са превели в чуждестранни банки около 5 млн. долара, а ФК "Дилър" от същия град, чрез представяне на фиктивни договори, е осъществила незаконен износ на 2 млн. щатски долара. От 01.01.1996 г. до 30.07.1996 г. от 9 държавни и частни банки през митницата на Аерогара "София" са изнесени 2811 кг. "ценни" пратки, съдържащи банкноти. За сравнение: 1 млн. щатски долара, в купюри по 100 има тегло 8 кг. Впечатляващ е износът на "Елитбанк", изнесла 1247 кг. ценни пратки, което изразено в купюри по 100 долара е от порядъка на 156 млн. долара. Банката не фигурира в списъка на БНБ за директен износ на ценни пратки. Рязкото обезценяване на лева в средата на настоящата година бе предизвикано и от масираното изкупуване на долари и друга чужда валута, основно от "ИНГ банк", „Булбанк" и "Елитбанк". Като дестабилизиращ фактор с кумулативно действие може да се разглежда и приетата като законодателна норма от Великото Народно събрание схема, депозити на чуждестранни вложители да се третират като инвестиционни и да се олихвяват с високия за момента процент. Това позволи на голям брой чуждестранни граждани, фирми и лица, близки на правителствените икономически екипи, през 1991/1992 г. да "изперат" и легализират крупни суми във валута, част от които с неясен произход, и впоследствие умножени да бъдат изнесени от страната. Председателят на СД на "Елитбанк" Иво Георгиев е извършвал съмнителни сделки за "пране" на пари с помощта на Стоян Бакалов, американски гражданин - бивш член на СД на ПИМБ. Основни кредитополучатели на ТБ "Елитбанк" са фирмите от холдинга "Макском". Към 25 юни 1996 г. задълженията, възлизащи на 800 млн.лв. са върнати, като веднага е отпуснат кредит в размер на 900 млн.лв. на фирма "Кремакс" /с падеж 2000 г./, която е свързана с холдинга. Целта е да се прикрият вътрешните кредити, отпускани от ТБ "Елитбанк" и формалното изчистване на "Макском" от задължения с цел участие в приватизацията. Председателят на ТБ "Славяни" Георги Агафонов заедно с Максим Димов, Красимир Илиев и Георги Дорев имат фирма в Кишинев, чрез която са изнесени големи суми зад граница. През м. май т.г. близък на Агафонов е изнесъл б0 хил.ЩД през ГКПП "Дуранкулак". По разпореждане на Агафонов от ТБ "Славяни" е дадена банкова гаранция за бООхил.ЩД пред БЗК на пирамидата "Демос". Бившето ръководство на "Балканбанк" АД в лицето на изпълнителните директори - Иван Миронов и Надежда Апостолова са подписали договори и други документи, с които са нанесени значителни щети на банката. Само през 1995 г. от "Балканбанк" са изплатени на фирми на Н. Апостолова, Ив. Миронов и Л. Беров /"Балканкарт", "МКК", "Хай Тек Сис", "БанкситУ, както и на техни подставени лица около 691 млн.лв. Месечната издръжка на "Балканинкасо" с президент съпругът на Н. Апостолова е надхвърляла 30 млн.лв. Между "Балканбанк" . АД и "Балканмашинари" АД холдинг има сключен договор, съгласно който банката поема издръжката на офисите на фирмата в Москва, Киев, Минск и Талин, без каквито и да е ангажименти от страна на контрагента. Извършената проверка от вътрешния финансов контрол на дружествата в Кралство Белгия, известни с обобщаващото наименование "Брюкселски" е установила престъпно нехайство, безстопанственост и безотговорност, довели до присвояване на големи суми във валута. Резултатите от проверката сочат, че Владимир Йорданов - бивш главен счетоводител на "Балканбанк" е подпомогнал пренасочването на крупни суми във валута на регистрираната на чужда територия частна фирма с президент Е.Аспарухова. Това е ставало със знанието и пълното съдействие на изпълнителния директор Стефко Банев - постоянно пребиваващ в Брюксел. Един от най-големите длъжници на "Балканбанк" АД е "Балканкар холдинг", чийто дълг възлиза на около 7 млрд.лв. При отпускането на кредитите, според договора, като посредник участва Дисконтова къща. Чрез задграничното дружество на БКХ "Балканкар-Норд Америка" е отпуснат от "Балканбанк" кредит на стойност 1,5 млн.ЩД и са закупени облигации по външния дълг с номинал 7,5 млн.ШД. След получаване на облигациите банката сконтира задължението на "Балканкар холдинг" по договорите за кредит с номиналната стойност на облигациите. Холдингът поема задължение в срок от пет години да възстанови разликата между номиналната стойност и покупната цена плюс 14% лихва. Закупените облигации не са предоставени на банката и се предполага, че са в Дисконтова къща. Досиетата по кредитите на "Балканкар холдинг" са празни. * * * Комплексът от причини за краха във финансово-кредитната система е съсредоточен и почти изцяло отразен в отношенията между БНБ и търговските банки. Отношения, изградени в тежки преходни условия, неадекватни по своята либералност и подвластни единствено на административни мерки и средства за контрол. Не бе изграден ефективен банков надзор със строги правила и мерки за въздействие. Грешки от този порядък, осъзнати или неосъзнати, позволиха да бъдат раздадени необезпечени кредити за милиарди левове. Тези пари, концентрирани в частни ръце, създадоха условия корупцията да се разрасне до неограничени размери. Бяха разработени схеми за преодоляване на анемичното банково законодателство и цяла система за предоставяне и преразпределяне на банкови кредити. Най-организирана, с "най-рационален подход" в новите условия, се оказа бившата номенклатура, която беша запазила своите стратегически позиции. Отделни личности от висшия ешелон чрез свои подставени лица създадоха безотказна схема за източване на капитали зад граница, с цел прикриване на техния произход. Паралелно с това на по-късен етап се създадоха възможности /благодарение на пълната липса на ефективен контрол/ за преразпределение на неправомерно отпуснати кредити вътре в страната. С особено важни функции в тази перфектна схема се оказаха тези банкери /изп. директори на банки/, които приеха да играят ролята на "бушони". На подставени лица те осигуряваха средства за различни нужди: политически - за отделни политически сили, икономически - за отделни групировки и за лично облагодетелстване, както на тях самите, така и на благодетелите, около които лобираха. През продължителен период от време, когато вече бяха осъзнати грешките, допуснати в банковата система /след 1991-92 г./ изкуствено и съзнателно бяха поддържани създадените вече благоприятни условия за спекула и корупция. Въпреки първоначалния стремеж тази обстановка да се "управлява", скоро тя беше изпусната от контрол, което позволи необезпечени кредити да успяват да получат все по-широк кръг хора извън описаните сфери на влияние. Процесите в този порядък започнаха да се контролират от увеличените апетите на овластени лица и създадоха нови проблеми. Със стария инструментариум вече не бе възможно да бъдат прикривани огромните загуби, калкулирани в банките, подложени на "изсмукване" по описаната схема. Това предопредели през 1994-95 г. да се появят първите признаци за реалното състояние на някои банки в техните годишни отчети, изразено в огромни невъзстановими загуби. Кризата в нашата банкова система се отрази благоприятно на чуждите банки, открили клонове у нас. Голяма част от изтеглените от българските граждани валутни депозити се пренасочиха в Ингбанк, Райфайзенбанк, Хиосбанк, Дрезденбанк. Политиката и ангажимента на БНБ да поддържа за период от години стабилен курс на долара доведе до продажба на евтини долари в страната, а техният експорт зад граница не представляваше проблем за лицензираните чужди банки. През последните няколко години БНБ на базата на относителната си независимост и самостоятелност успя да се структурира като "държава в държавата". Тя съумя законово да се затвори информационно, като изолира важни в контролно и превантивно отношение държавни институции, включително и оторизираните органи на МВР. Това бе "катализатор" за стремглавото развитие на описаните по-горе процеси и позволи на корупцията да обхване и най-висшите етажи на БНБ, които "затвориха" информацията за нарушения и злоупотреби в огромни размери, извършени от свързани с тях лица. Отговорност за кризата във финансовата и банковата система и всички произтекли и произтичащи неблагоприятни последици за страната носят Управителният съвет на БНБ и неговият председател професор Тодор Вълчев, ръководили банковата система в продължение на пет години. Централната банка не упражни контрол при лицензирането на финансовите институции и позволи създаването на нови банки с взет на кредит уставен капитал. Въпреки законовото изискване тя не проверяваше произхода на капитала при регистрацията на някои банки, като например ТБ "Славяни" и ЧЗИБ. Последните две банки заедно с ПИМБ и "Тексим" не обявиха списък на акционерите и техните дялови участия. БНБ, след приемането на ЗКБД и до настоящия момент не е създала система за информация относно финансовото състояние на кредитополучателите по смисъла на чл.31 от закона. Камен Тошков, несменяем началник управление "Банков надзор" от 1990 до 1996 г., назначен по президентската квота, поддържаше ръководеното от него управление в състояние на пълно бездействие. Не бе упражняван текущ и последващ контрол върху дейността на банките, въпреки императивните задължения на институцията, съгласно законодателството. Фрапиращите случаи са многобройни. Известно е бързото лицензиране на "Тракиябанк" - Пловдив /свързана със силовите структури на Клуб 777/, с цел изпреварване промяната на изискванията на БНБ за размера на уставния капитал. През периода 1990-1991 г. отговорни длъжностни лица от ТБ "Ямбол" отпуснаха несъбираеми кредити над 2,5 млрд.лв. В момента следствените служби работят по над 100 предварителни производства, като размера на инкриминираните суми надхвърля 3 млрд.лв. Влиянието на началник управление "Валутни операции" Стоян Шукеров при определяне на валутния курс на лева позволи на близки до него банки и фирми да реализират огромни печалби от валутни спекулации на базата на предварителна информация за резките и "неочаквани" промени на курса. Размитата колективна отговорност на ръководството на БНБ доведе до лицензиране на банки, ФБК и обменни бюра, които започнаха мащабни неконтролируеми финансови спекулации. Фактор за дестабилизиране на банковата система е и кадровата политика. Много от директорите на големите държавни банки са назначавани и преназначавани според лоялността им към управляващия в даден период политически елит. Не са отчитани деловите и професионалните качества на банкерите и на надзорниците на банките, а политическата им обвързаност. За председатели, членове на директорски съвети и други отговорни длъжности в някои банки бяха назначавани даже бивши бармани. Вътрешно-банковата кадрова политика в повечето случаи е поставена на безпринципна основа. Всичко това създаде условия за корупция и лобиране на служители в отделните банки и стана основа за масовото прилагане на описаната схема на "изпомпване" на парични средства от банките. Към факторите, довели до кризата в банковата система, свързани с оперативното й управление, се отнасят неоправдано високите разходи, извършвани от банките, които не са свързани пряко с основната дейност на тези институции. Много от банките разкриха широка клонова мрежа в страната, като за създаването и поддържането й влагат много предства, които са с бавна и невъзможна възвръщаемост. Бяха закупени автомобили, терени и изградени помпозни сгради, които погълнаха огромни средства в лева и валута. Дори и понастоящем някои елементи от оперативното управление от страна на БНБ предизвикват недоумение. В етапа на обявяване в особен надзор, несъстоятелност и преструктуриране на 14 банки има факти за недобронамереност и престъпна политика относно назначаването на квестори, помощник-квестори, експерти и вещи лица. Някои от тях са били уволнявани и наказвани за недобросъвестно изпълнение на служебните си задължения в банковата система. В клоновете на някои от въпросните банки, висши административни служители от една банка изпълняват квесторски функции в друга банка, което се явява в противоречие с нормативната база. Състоянието, в което се намира финансово-кредитната система в момента, не може да не се отрази неблагоприятно на процесите на приватизация в страната. Участието на банките, поставени под особен надзор в приватизационните фондове с потвърдени проекти, в значителна степен променя техните предстартови позиции. В новите условия ще се наложи фондовете да преразгледат своята стратегия и да потърсят други източници на реални средства. Участници в Пф са: "Балканбанк" АД, "Добруджанска" ТБ, "Елитбанк" АД, "Славяни" АД, "Стопанска банка" АД и ТСБ - АД. Засегнати са общо 24 фонда. * * * Кризата в банковата система реално заплашва с дестабилизация на националното стопанство и създава предпоставки за увеличаване криминогенните фактори, стимулиращи или благоприятстващи мащабни спекулативни дейности - изтичане на валута от страната; "изпиране" на престъпен капитал, натрупан в страната или внесен от чужбина; присвояване и разхищения на имущество, суровини и продукция; злоупотреби и компрометиране на реалния сектор на етапите на преструктуриране, касова и масова приватизация. За ефективна защита на държавните интереси във финансово-кредитната система и пресичане на пренасянето на проблемите върху националното стопанство считаме за целесъобразно: 1. Бързи промени и актуализиране на законовата и вътрешно-нормативна база, свързана с: - реформата в банковата система: лицензирането, банковия надзор, рефинансирането, кредитните ограничения; - приемане на Закон за държавния служител; - адекватни на реалната обстановка промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс. 2. Определяне степента на персоналната вина на банковите служители и разработване на механизъм за възстановяване на щетите. Даване на гласност на мерките по търсене на отговорност. 3. Приемане на спешни мерки за възстановяване на изнесените от виновните лица в чужбина валутни средства. За целта да се потърси съдействие от оторизираните международни органи. Министерство на вътрешните работи, респективно националните и централни служби, СДВР и РДВР в страната в рамките на определените от закона функции, осъществяват практически действия за разкриване престъпленията в банковата сфера и защита на държавните интереси. Утвърдени са комплексни Мерки за оперативно, информационно и охранително обезпечаване на правителствената програма за оздравяване на банковата система. Сформирана е постоянно действаща работна група с представители на национални и централни служби, която централизира, систематизира и анализира негативните явления и процеси при реализиране на правителствената програма, за информиране на Министерски съвет и другите компетентни държавни органи за отношение. Разработва се за обсъждане в Колегиума на МВР, организацията на работата по изпълнение на задълженията на министерството, произтичащи от Закона за "пране на мръсни пари". Под ръководството на централен оперативен щаб, полицейските и охранителни служби в столицата и в страната са създали организация и осъществяват конкретни мерки за охрана на клоновете на банките, поставени под особен надзор и в процедура за обявяване в несъстоятелност. Щабът поддържа ежедневна оперативна връзка с БНБ и другите компетентни ведомства и организации. Националната служба за сигурност активно работи по предотвратяване опитите на чутири чужди специални служби за придобиване на стратегическа информация във финансово-кредитната система. Службата целенасочено работи за разкриване и документиране на десетки случаи на корупция, длъжностни и документни престъпления в банковата система, с реализацията на които ще се предотврати незаконният износ на огромни валутни средства от страната. За подпомагане дейностите на правителството по оздравяване на банковата система, в рамките на компетенциите на МВР, считаме за належащо: - На основата на предварителните договорености на МВР с НСлС и Главна прокуратура, с участието на Министерство на финансите, да се разработи механизъм за взаимно информиране и синхронизиране дейностите на тези ведомства и документиране на престъпления на длъжностни лица в банковия и финансов сектор и привличането им към наказателна отговорност. - На оторизираните служби на МВР да се регламентира достъп до субектите на финансово-кредитната система, за изпълнение на законово регламентираните им функции. - Незабавно допълване и актуализиране на ПМС N 324/1996 г. и Решение N 475 на МС, за регламентиране статута на офицерите по сигурността и режима в банковата и финансово-кредитната система и назначаване на такива в БНБ и търговските банки.
Източник: Други (09.04.2010)

Най-печелившата банка за първото тримесечие на 2010 г. е УниКредит Булбанк. Към края на март печалбата й е 37.9 млн. лв., показва статистиката на БНБ. Този резултат е спад от 35.41% спрямо първото тримесечие на 2009 г. УниКредит Булбанк запазва мястото си след като и през първото тримесечие на миналата година оглави класацията. На второ и трето място по печалба се нареждат ОББ и ДСК. Те имат съответно по 34.7 млн. лв. и 32.5 млн. лв. печалба, показва статистиката. В Топ 10 на най-печелившите банки от началото на годината се нареждат и Корпоративна търговска банка (КТБ), Райфайзенбанк, Пиреос Банк България, Първа инвестиционна банка (ПИБ), Българо-американска-кредитна банка (БАКБ), Централна кооперативна банка (ЦКБ) и Българска банка за развитие (ББР). Ръст в печалбата отбелязват три от най-печелившите банки. Печалбата на КТБ се увеличава най-много - с 36.1% до 21 млн. лв. Увеличение има и в печалбата на ОББ - с 23.8%, и ББР - с 1.6% до 4.9 млн. лв. Останалите трезори от Топ 10 са със спад на приходите на годишна база. Най-голямо е понижението при БАКБ, чийто резултат е с 48.6% по-малко и достига 6,8 млн. лв. Печалбата на Райфайзенбанк намалява най-малко на годишна база - с 16.9% до 13.1 млн. лв., показват данните на БНБ.
Източник: Пари (03.05.2010)

Над 71% от парите си на влог българите държат в шест банки. Това са ДСК, Уникредит Булбанк, ПИБ, Юробанк И Еф Джи, ОББ и Райфайзенбанк, сочат изчисления на Profit.bg. Година по-рано шестте трезора държаха 70,9% от спестяванията на населението. За 12-те последни месеца най-много средства успяха да привлекат от Първа инвестиционна банка (897 млн. лева), Банка ДСК (471 млн. лева) и Уникредит Булбанк (345 млн. лева). С по над 100 млн. лв. се увеличиха депозитите на още седем банки - ОББ, Юробанк И Еф Джи, Алфа Банк, Райфайзенбанк, Банка Пиреос, SG Експресбанк и ЦКБ. Най-бързо нарастване отчитат спестявания в Българо-американска кредитна банка (188%), ЧПБ Тексим (70,7%) и Алфа Банк (54%). В края на март депозитите на гражданите и домакинствата в търговските банки достигнаха 25,75 млрд. лева, което е ръст с над 3 млрд. лв. за година. Причината за по-голямата спестовност е кризата. Потреблението рязко намалява, а хората държат парите си в сигурни вложения, коментират експертите.
Източник: Стандарт (04.05.2010)

Корпоративна търговска банка държи 48% от парите на стратегическите държавни предприятия. На второ място е СИБанк с 9%, на трето - Централна кооперативна банка със 7%. Останалите авоари са разпръснати в банки, които имат дял между 1 и 7%. Данните са към 31 март 2010 г. Това показва справката, която министърът на финансите Симеон Дянков даде за банковите сметки. Сред 18-те компании са Българският енергиен холдинг и неговите поделения ("Булгаргаз", НЕК, АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2",), "Булгартабак холдинг", "Кинтекс", БДЖ, "Терем", "Летище София", "Български пощи" и други. Парите на 18-те дружества в банките към март са 856 млн. лв. - с 343 млн. лв. по-малко (или 29%) в сравнение с август миналата година. Тогава от парите на най-големите държавни дружества бяха в три банки - Корпоративна банка, "Инвестбанк" и Централна кооперативна банка. Сега "Инвестбанк" пада на пета позиция с 6,3%.
Източник: Дарик радио (17.05.2010)

25 български и 2 чужди банки държат парите на държавните фирми. Това сочи справка за разплащателните сметки и депозитите на предприятията към 31 март 2010 г. Документът бе предоставен от Министерството на финансите на Съюза на издателите в България по силата на Закона за достъп до информацията. Данните включват сметките на 18 държавни фирми. Сред тях са Български енергиен холдинг и фирмите от неговата структура - "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", НЕК, АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2", "Булгартабак холдинг", "Благоевград БТ", "Кинтекс", Национална компания "Индустриални зони". От фирмите към транспортно министерство са включени БДЖ, НКЖИ, Летище София, Ръководство на въздушното движение, "Български пощи". Има данни и за Фонда за органите за местно самоуправление ФЛАГ, който е към строителното министерство, военния холдинг "Терем" и "Информационно обслужване" към финансовото ведомство. Най-голямата част от парите на тези предприятия са концентрирани в 4 банки - Корпоративна търговска банка КТБ (472 млн.), СИБанк (92 млн.), Централна кооперативна банка (77 млн.), Ин-вестбанк (63 млн.) и Уникредит Булбанк (58 млн.). Корпоративна е безспорният лидер, там по сметки са близо 48% от парите на държавните предприятия - 408 млн. лева. Близо 80 млн. лева са в СИБанк, а над 75 млн. лева са в ЦКБ. Първите три трезора имат общо под 9% пазарен дял в депозитите у нас, по данни на БНБ. От анализа става ясно също, че фирмите не държат в една и съща банка депозитите и разплащателните си сметки. Най-много депозити има в Корпоративна търговска банка, КТБ е първенец и по разплащателни сметки (234 млн.). Към 31 декември по тази позиция на второ място е УниКредит Булбанк, на трето - Инвестбанк. Три месеца по-късно втора става СИБанк (77 млн.), а трета остава Инвестбанк (32 млн.). Критериите, по които се подбират банките, са различни за всяко дружество. Енергийните фирми имат разработени правила и критерии за управление на риска при избор на обслужващи банки, пише в справката на финансово министерство. На първо място това е кредитният рейтинг на банките. Дружествата изискват оферти от няколко различни банки, обикновено повече от 4 на брой. Определяща е възможността за преференциални ставки за такси и комисиони и договаряне на специални условия, например по-високи лихвени проценти, обясняват от МФ. Възможно е парите на някои предприятия да са вложени в банки, откъдето дружествата ползват заеми и наличието на сметка им дава по-добри условия, коментират експерти. Според статистиката на БНБ по някои от основните показатели, които биха изкушили държавните фирми и техните принципали да изберат трезор, Корпоративна търговска банка (КТБ) е най-примамлива. Така например основното предимство - коефициент на доходност от инвестицията на пари в банка, безусловно се държи от КТБ. Този коефициент се изчислява като съотношение на печалбата към доходоносните активи, т.е. колко печалба ще ти донесат парите, сложени по банкови сметки. Корпоративна безспорно държи първенството с такъв коефициент от 1,43%. Данните са от първото тримесечие на 2010 г. Фирмите към транспортното министерство избират банките си поне измежду 3 оферти, класирани по следните показатели - лихва, капиталова адекватност, рентабилност, балансово число, печалба, възвръщаемост на активите и на капитала. Впечатление прави, че парите на самите министерства са главно в други банки, различни от тези, където дружествата имат най-много сметки. Тук класацията отговаря напълно на Топ 3 на най-големите у нас банки по активи - УниКредит Булбанк, ДСК и ОББ. Към 31 март 2010 г. разпределените в тях салда по сметки на първостепенни и второстепенни разпоредители (министерства и агенции) са съответно 36,016 млн. лв., 19,861 млн. лв. и 7,385 млн. лв. Общо в 16 банки са депозирани 82,142 млн. лв. Сравнението на двете справки, предоставени от финансовото министерство (към 31 декември 2009-а и към края на март 2010 г.) дава възможност да се направи анализ за състоянието на компаниите. Авоарите им намаляват с близо 10% за три месеца. Вероятните причини за това са както изплащането на дивиденти за държавата, така и обслужването на техни задължения и просрочени вземания. Разбира се, анализът не е пълен, защото липсват данните за вземанията и дълговете на държавните фирми. Първенец с най-много депозити е фирмата на транспортно министерство Ръководство на въздушното движение (РВД) - 41 млн. евро (82 млн. лева), разделени приблизително поравно между 3 банки - БНБ, Кооперативна търговска банка и ЦКБ. На второ място е Българският енергиен холдинг (БЕХ) - 66,9 млн. лева. Цялата сума е в Корпоративна банка. Трети - летище София (29,5 млн. евро), като най-голямата част е в Корпоративна. Следва "Булгартрансгаз" с 55 млн. лева в същата банка. На пето място е АЕЦ "Козлодуй" - 53 млн. лева, като 30 от тях са в КТБ. С най-голяма сума по разплащателните сметки е "Булгаргаз" - 58 млн. лева, 57 млн. долара и над милион евро. Следват "Булгартрансгаз", АЕЦ "Козлодуй" и "Благоевград БТ". Като цяло анализът показа, че трябва да побързаме със създаването на Консолидационна компания, която ще управлява държавните дружества, заяви вицепремиерът Симеон Дянков. Според него така ще се засили контролът над тях, както и прозрачността за движението на парите им.
Източник: Стандарт (17.05.2010)

Корпоративна банка оперира с около 50% от парите на държавните предприятия - тя държи на депозити и разплащателни сметки 408 млн. лв. от общо 855 млн. лв., които въпросните предприятия държат в трезорите към края на март. Това стана ясно от отговора на финансовото министерство до 11 медии, включително вестник "Сега", които поискаха справка по Закона за достъп до обществената информация. В края на декември м.г. държавните фирми са държали в КТБ 385 млн. лв., а през следващите три месеца сумата е набъбнала с 25 млн. лв. Най-много са парите там на енергийните дружества "Булгартрансгаз" - 105 млн. лв., "Български енергиен холдинг" - 76 млн. лв., АЕЦ "Козлодуй" - 61 млн. лв., "Булгаргаз" - 59 млн. лв. и др. Корпоративна търговска банка е сред сравнително малките на пазара. Тя работи изцяло с бизнес клиенти и почти не се занимава с банкиране на дребно. Преди година и половина в трезора влязоха омански капитали, а директорът му Цветан Василев е бил съдружник в различни проекти на бившата шефка на тотото Ирена Кръстева. Кръстева и синът й - бившият зам.-министър на бедствията от ДПС - Делян Пеевски, контролира медийна групировка, в която влизат няколко национални и регионални вестници, най-тиражният седмичник "Уикенд", печатницата на ИПК "Родина". Сред съвместните инициативи на Василев и Кръстева бе например опитът в края на управлението на тройната коалиция да вземат 3-те централни сгради на НАП в сърцето на София срещу обещанието да построят нова за 50 млн. евро на територията на ИПК "Родина". Кръгът от фирми, близък от КТБ, притежава ТВ 7, телевизия "ББТ", получи право на мултиплекс и купи 50% от фирмата, която разпръсква радио и тв сигнала. От обясненията на финансовото министерство се разбира, че държавните дружества са избрали банката по няколко критерия - кредитен рейтинг, конкурсна оферта, минимален риск, преференциални нива на таксите и лихвите. "Не на последно място е и дългогодишното сътрудничество и изградено взаимно доверие при банковото обслужване", обясняват от ведомството на Симеон Дянков. Но не дават никакви данни, които да доказват убедително, че офертите на КТБ действително са били най-изгодните. Всички останали банки на пазара държат значително по-малки суми на държавните фирми. Втората в класацията - СИБанк например, оперира с около 80 млн. лв. към края на март. Три месеца по-рано тя е разполагала с наполовина по-ниска сума. Трезорът, в който минимален дял има приятелката на премиера Цветелина Бориславова, а мажоритарен собственик е белгийската КВС, държи доста от вложенията на "Булгаргаз" - над 43 млн. лв. УниКредит Булбанк оперира с около 59 млн. лв. Другите банки, които държат сравнително по-големи суми, са с предимно български собственици. Инвестбанк на Петя Славова към 31 март е оперирала с около 53 млн. лв., а Централна кооперативна банка (ЦКБ) от империята "Химимпорт" - с около 45 млн. лв. Проблемът с управлението на парите на държавните фирми бе повдигнат от финансовия министър Симеон Дянков миналата есен. Тогава той твърдеше, че 60% от средствата са в три банки, но така и не назова имената им. Тогава той се възмущаваше, че 3/4 от парите са оставяни на еднодневни депозити без лихва. ------БЕЗ ДОХОДНОСТ Според справката на финансовото министерство 409 млн. лв. се държат на разплащателни сметки, които почти не носят доходност, 375 млн. лв. са на депозити, без обаче да е посочена средната лихва по тях. 70 млн. лв. са в "други сметки". До края на февруари министърът на финансите Симеон Дянков трябваше да получи отчет по какви критерии държавните дружества избират финансовите институции, в които държат парите си. Идеята на министъра тогава бе да прекрати неизгодните договори, но справката към края на март показва, че това не е направено. От обясненията на МФ излиза, че държавата, въпреки че често е едноличен собственик, не може да се меси в управлението на компаниите по въпроси, свързани с избора на обслужваща банка.
Източник: Сега (17.05.2010)

Бойко проверява 3 банки Трите банки, в които основно са били внасяни капиталите на държавните предприятия, ще бъдат щателно проверени. Това обяви в Бургас премиерът Бойко Борисов. Той уточни, че икономическите проверки тепърва започват. Става въпрос за капиталите на Корпоративна търговска банка, Централна кооперативна банка и СИБанк. Проверките са възложени на министрите на икономиката и финансите. Те трябва да установят дали са били спазени всички условия и критерии и дали има нарушения. "Там, където условията не са спазени, ще се вземат мерки", отсече премиерът. Той уточни, че в момента критериите, по които се избират банки за съхраняване на държавни капитали, са "заварено положение". "Този, който е взел това решение с банките, трябва да даде своето обяснение", коментира от Мадрид президентът Георги Първанов. Според него "всеки, който е вземал подобни решения, трябва да даде своите обяснения". Той не коментира конкретната банка, където се съхраняват 48% от държавните средства. Недопустимо е парите на държавата да стоят само в една банка, заяви в същото време лидерът на СДС Мартин Димитров. Според него те трябва да се влагат в банки след открит конкурс. "Ако се случи нещо с финансовата система, има огромни рискове за държавата. Държането на парите в една банка говори за лобизъм", каза още Димитров.
Източник: Стандарт (19.05.2010)

Нови правила за държавните пари Нов закон за държавните пари готви кабинетът. До месец работна група от финансовото министерство ще излезе с единни правила за банковото обслужване на държавните дружества в търговски банки. Правилата ще влязат в сила веднага, съобщи след заседанието на правителството вицепремиерът Симеон Дянков. Той лично е предложил създаването на правилника на премиера Бойко Борисов, който веднага е одобрил идеята. Веднага след края на оперативното заседание на кабинета работната група бе сформирана и започна работа по новия правилник. В подготвянето на документа ще участват експерти не само от ведомството на Дянков, но и представители на Асоциацията на търговските банки. В работната група по новите правила ще има и експерти на БНБ, каза още финансовият министър. До решението за подготвяне на правилник се стигна, след като стана ясно, че 48% от парите на държавните фирми са на депозити и разплащателни сметки в една банка.
Източник: Стандарт (20.05.2010)

БНБ: Няма трезор с неясни собственици БНБ винаги е реагирала и ще реагира при всеки случай, в който представителна политическа или публична фигура поставя под съмнение добрата репутация и прозрачността на капиталите на българската банкова система. Такъв е случаят със странното изявление на посланика на САЩ Н. Пр. Джеймс Уорлик, изразяващо съмнение в прозрачността на капиталите на банка, оперираща на българския пазар. Като по този начин пряко се накърнява безупречната репутация на БНБ като надзорен орган и доверието в българския банков сектор като цяло. Категорично заявяваме, че няма нито една банка, оперираща на българския пазар, чиито собственици да не са ясни. Напомняме, че значителните акционери на всяка банка се оповестяват от БНБ на всеки 3 месеца, а в конкретния случай става дума и за публично дружество, чиито акции се търгуват на Българската фондова борса. За информация на посланик Уорлик, БНБ има споразумение със Службата за валутен контрол (Office of the Comptroller of the currency) на САЩ от 2001 г., откъдето той би могъл да получи отговор на всички въпроси в тази посока, при спазване на изискванията за конфиденциалност.
Източник: Стандарт (20.05.2010)

Централна кооперативна банка /ЦКБ/ отчете печалба в размер на 4.508 милиона лева в края на първото тримесечие на годината, съобщиха от банката. Спрямо същия период на миналата година, обаче, печалбата на финансовата институция е спаднала с 36.52% - от 7.101 милиона лева през първото тримесечие на миналата година. Намалял е нетният доход от лихви на банката – от 17.572 милиона лева през първите три месеца на миналата година до 15.617 милиона лева за периода януари – март 2010 г., или 11.13%. С по-бавен темп са спаднали разходите за дейността на ЦКБ – с 9.06% до 17.014 милиона лева.
Източник: Дарик радио (01.06.2010)

”Кепитъл Мениджмънт“ – АДСИЦ, на основание чл. 92а, ал. 2 ЗППЦК уведомява инвеститорите относно началото на първично публично предлагане на 148 148 нови безналични обикновени акции с номинална стойност 1 лв. и емисионна стойност 54 лв. всяка съгласно решение на съвета на директорите от 25.03.2010 г. за увеличаване на капитала на дружеството от 830 153 лв. на 978 301 лв. и съгласно Проспект за публично предлагане на акции на дружеството, потвърден от Комисията за финансов надзор (КФН) с Решение № 317–Е от 21.V.2010 г. Подписката за емитиране на новата емисия се счита за успешна, съответно капиталът на ”Кепитъл Мениджмънт“ – АДСИЦ, ще бъде увеличен само със стойността на записаните и платени акции, при условие че до крайния й срок бъдат записани и платени най-малко 74 074 нови акции. На основание чл. 112б, ал. 2 ЗППЦК право да участват в увеличението на капитала имат лицата, придобили акции най-късно 7 дни след датата на обнародване на това съобщение. На следващия ден ”Централен депозитар“ АД (”ЦД“ – АД), открива сметки за права на тези лица въз основа на книгата на акционерите. Срещу всяка придобита към края на посочения срок акция се издава едно право. Всяко лице може да придобие права в периода за тяхното прехвърляне/търговия и при провеждането на явния аукцион. Всяко едно от правата по смисъла на § 1, т. 3 ЗППЦК дава право да бъдат записани 0.1784587 бр. акции от увеличението на капитала. Всяко лице може да запише най-малко 1 нова акция и най-много такъв брой акции, съответстващ на броя на придобитите и/или притежаваните от него права, умножен по коефициент 0.1784587, получен в резултат на съкращение на дроб с делимо от 148 148, т.е. броя акции, предложени от дружеството за записване, и делител 830 153, т.е. броя акции, емитирани преди увеличението. В случай че полученият резултат не е цяло число, същото се закръглява до цяло число, както следва: при първа цифра (десетици) след десетичната запетая, по-малка от пет – към по-малкото цяло число, съответно, при първа цифра (десетици) след десетичната запетая, равна или по-голяма от пет – към по-голямото цяло число. 2. Начален срок за прехвърляне на правата съгласно чл. 112б, ал. 4 и 5 ЗППЦК е вторият работен ден, следващ изтичането на 7 дни от деня на обнародването на съобщението в ”Държавен вестник“ и публикуването му в един централен ежедневник, но не по-рано от изтичането на срока по чл. 112б, ал. 2 ЗППЦК (откриването на сметките за правата от ”ЦД“ – АД). 3. Краен срок за прехвърляне на правата съгласно чл. 112б, ал. 4 ЗППЦК – първият работен ден, следващ изтичането на 14 дни, считано от началната дата за прехвърляне на правата. 4. Прехвърлянето на права посредством тяхната покупко-продажба (търговия с права) се извършва на пазар на права на ”Българска фондова борса – София“ – АД (”БФБ – София“ – АД, или ”Борсата“), независимо от пазара, на който са регистрирани акциите на дружеството емитент, чрез подаване на поръчка за продажба до съответния инвестиционен посредник (ИП), при когото са разкрити сметки за права на съответните клиенти, съответно чрез поръчка за покупка до ИП, член на борсата. За придобиването на права по други способи се прилагат разпоредбите на правилника на ”ЦД“ – АД. Началният срок за търговия с права съвпада с началната дата по т. 2. Съгласно правилника на ”БФБ – София“ – АД, последната дата за търговия с права на борсата е 2 работни дни преди крайната дата по т. 3. 5. Акционерите, които не желаят да участват в увеличението на капитала, както и всички други притежатели на права имат право да продават правата си по посочения ред до края на борсовата сесия в последния ден за търговия с права, съответно да се разпоредят с тях по други способи до последния ден за прехвърляне на правата, но не по-късно от предвиденото в правилника на ”ЦД“ – АД. На 5-ия работен ден след крайната дата на срока за прехвърляне на правата по т. 3 ”Кепитъл Мениджмънт“ – АДСИЦ, чрез ”Централна кооперативна банка“ – АД, София (”ЦКБ“ – АД), предлага за продажба при условията на явен аукцион тези права, срещу които не са записани акции от новата емисия до изтичане срока за прехвърляне на правата. ”Кепитъл Мениджмънт“ – АДСИЦ, ще разпредели сумата, получена от продажбата на неупражнените права, намалена с разходите по продажбата, съразмерно между техните притежатели. Сумите, получени от продажбата на правата, се превеждат по специална сметка, открита от ”ЦД“ – АД, и не могат да се ползват до вписване на увеличението на капитала в търговския регистър. Разпределянето на сумите, получени от продажбата на правата, както в срока за тяхното прехвърляне, така и при аукциона, се извършва със съдействието на ”ЦД“ – АД, при условията и по реда на неговия правилник. В началото на всеки работен ден по време на подписката ”ЦД“ – АД, публично оповестява информация за упражнените до края на предходния работен ден права. Лицата, придобили права при продажбата чрез явен аукцион, могат да запишат съответния брой акции до изтичане на крайния срок за записване по т. 6. 6. Начален срок за записване на акции – срокът по т. 2. Краен срок за записване на акциите съгласно чл. 112б, ал. 5 ЗППЦК – първият работен ден, следващ изтичането на 15 работни дни от деня, в който изтича срокът за прехвърляне на правата. Не се допуска записване преди посочения начален и след посочения краен срок за записване. Записването на акциите от новата емисия ще се извършва при следните условия и ред: Лицата, получили права по лични сметки, заявяват прехвърлянето на правата при упълномощения инвестиционен посредник ”ЦКБ“ – АД, или при друг ИП. Лицата, притежаващи акции с права, както и всички други притежатели на права, придобили същите в срока за тяхното прехвърляне, могат да запишат срещу тях съответния брой акции до изтичането на срока за прехвърлянето на правата по т. 3, като в противен случай техните неупражнени права ще бъдат продадени служебно на явен аукцион. Лицата, придобили права при продажбата чрез явен аукцион, могат да запишат съответния брой акции до крайния срок за записване на акции. Записването на акции се извършва чрез подаване на писмени заявки. Всички лица, притежаващи акции с права, както и всички други притежатели на права, придобити в срока за тяхното прехвърляне и/или при явния аукцион, подават заявките за записване на акции до упълномощения ИП ”ЦКБ“ – АД, обслужващ увеличението на капитала, или до инвестиционните посредници, членове на ”ЦД“ – АД, при които се водят клиентските сметки за притежаваните от тях права, съгласно действащите процедури в правилника на ”ЦД“ – АД. При подаване на заявка до ИП, при който се водят клиентските сметки за притежаваните от клиента права, съответният ИП уведомява ”ЦКБ“ – АД, по телефон или чрез друг дистанционен способ за комуникация всеки работен ден от срока на подписката. В случай че акциите на притежател на права се водят по подсметка при ИП, различен от обслужващия увеличението на капитала ИП, и притежателят подаде заявка за записване на акции до последния ИП, следва да бъде извършено прехвърляне на акциите по клиентска сметка при обслужващия увеличението на капитала ИП. Заявка за записване на акции се подава до посочения/те по-горе инвестиционен посредник/ци всеки ден от 9 до 17 ч. при спазване на изискванията в правилника на ”ЦД“ – АД, и при следните условия: Заявката за записване на акции трябва да съдържа най-малко трите имена (наименованието) и уникалния клиентски номер на лицето и на неговия представител или пълномощник, а ако такива номера не са присвоени: трите имена, ЕГН, местожителство и адрес, съответно наименование, ЕИК по БУЛСТАТ, седалище и адрес на клиента и на неговия представител или пълномощник. Ако клиентът е чуждестранно лице, заявката следва да съдържа аналогични идентификационни данни. Заявката следва да съдържа също и: емитент, ISIN код на емисията и брой акции, за които се отнася заявката; дата, час и място на подаване на заявката, подпис на лицето, което подава заявката. Към заявката се прилагат: а) оригинал или нотариално заверено копие на удостоверение за актуална (съдебна) регистрация (или удостоверение от търговския регистър) на заявителите – юридически лица, издадено не по-рано от 1 месец преди датата на подаване на писмената заявка; б) за чуждестранни юридически лица – копие от регистрационния акт (или друг идентичен удостоверителен документ) на съответния чужд език, легализиран превод на текста на регистрационния акт, съдържащ пълното наименование на юридическото лице, дата на издаване и държава на регистрация, адрес на юридическото лице, имената на лицата, овластени да го представляват; в) оригинал на нотариално заверено изрично пълномощно в случай на подаване на заявка чрез пълномощник. Юридическите лица подават заявки чрез законните си представители или чрез пълномощник с изрично нотариално заверено пълномощно, като те се легитимират чрез документ за самоличност (като копие от документа се прилага към заявката) и удостоверение за актуална съдебна регистрация или удостоверение от търговския регистър; прилагат се удостоверение от търговския регистър и/или копия от регистрацията по БУЛСТАТ и данъчната регистрация, заверени от законния представител. Физическите лица подават заявките лично или чрез пълномощник, като тези лица се легитимират чрез документ за самоличност и прилагат към заявката заверено от тях копие от документа. Чуждестранните физически лица се легитимират с оригиналния си чуждестранен паспорт за влизане в Република България и прилагат към заявката легализиран оригинален превод на страниците на паспорта, съдържащи информация за пълното име; номер на паспорта, дата на издаване (ако има такава в паспорта); националност; адрес (ако има такъв в паспорта) и обикновено копие на преведените страници на паспорта, съдържащи друга информация, и снимка на лицето. Заявката може да бъде подадена и чрез пълномощник, който се легитимира с нотариално заверено изрично пълномощно и документите, изброени по-горе, в съответствие с упълномощителя (юридическо или физическо лице). Дружеството осигурява възможност за записване на акции и по дистанционен способ чрез ”ЦД“ – АД, и неговите членове. На основание чл. 112б, ал. 9 ЗППЦК заявките могат да бъдат направени и чрез дистанционен способ за комуникация, като в двудневен срок след така направената заявка, но не по-късно от деня, в който изтича срокът за записване на акциите от увеличението на капитала, заявителят е длъжен да представи и подпише посочените документи по указания ред. Записването на акции се счита за действително само ако е направено от акционер с акции с права и/или от друг притежател на права до максималния възможен брой акции и е внесена цялата емисионна стойност на записваните акции в срока и при условията, посочени по-долу. При частично заплащане на емисионната стойност се считат записани съответният брой акции, за които същата е изплатена изцяло. Внасянето на емисионната стойност на записаните акции се извършва по специална набирателна сметка на името на ”Кепитъл Мениджмънт“ – АДСИЦ, в ”ЦКБ“ – АД, IBAN: BG65CECB97905057983600, BIC: CECBBGSF. Набирателната сметка трябва да бъде заверена най-късно до изтичането на последния ден от подписката. Платежното нареждане или вносната бележка трябва да посочва имената/фирмата и ЕГН/ЕИК по БУЛСТАТ на лицето, записващо акции, броя на записваните акции, общия размер на дължимата и извършена вноска, като копие от платежния документ се предава на упълномощения инвестиционен посредник ”ЦКБ“ – АД, най-късно до изтичане на последния ден от подписката по т. 6. Набраните парични средства по специалната сметка не могат да се използват преди приключване на подписката, вписването на увеличаването на капитала в търговския регистър и регистрацията на емисията в ”ЦД“ – АД. 7. Ако всички акции от тази емисия бъдат записани преди крайния срок на подписката, ”Кепитъл Мениджмънт“ – АДСИЦ, обявява прекратяването й, уведомява Комисията за финансов надзор (КФН) в срок 3 работни дни и предприема необходимите действия по вписване в търговския регистър и по регистрация на емисията в КФН, ”ЦД“ – АД, и ”БФБ – София“ – АД. 8. Ако до крайния срок на подписката не бъдат записани и платени всички акции от емисията, но бъдат записани и платени най-малко 74 074 броя акции, капиталът се увеличава до размера на записаните и платени акции, като се предприемат необходимите действия за уведомяване на КФН, вписване в търговския регистър и регистрация на емисията в КФН, ”ЦД“ – АД, и ”БФБ – София“ – АД. 9. При необходимост се допуска да бъдат емитирани допълнителен брой акции, повече от предвидените в решението на съвета на директорите, т.е. превишава се размерът на емисията, за закръгляване до цяло число на броя нови акции, които определено лице има право да запише. 10. В случай че подписката приключи неуспешно, в 3-дневен срок от деня, в който изтича срокът за записване на акции, ”Кепитъл Мениджмънт“ – АДСИЦ, публикува съобщение за това в два централни ежедневника (в. ”Пари“ и в. ”Новинар“) и уведомява заместник-председателя, ръководещ управление ”Надзор на инвестиционната дейност“ на КФН, по реда на чл. 112б, ал. 12 ЗППЦК. Дружеството обявява на мястото на подписката условията и реда за връщане на набраните суми. Внесените суми заедно с начислените от банката лихви, ако има такива, се възстановяват от ”ЦКБ“ – АД, централно управление и клоновете й в страната, на инвеститорите в срок 30 дни от уведомлението по чл. 112б, ал. 12 ЗППЦК чрез превод по посочена от тях банкова сметка или в брой, на адресите на клоновете на банката, където са внесени, съгласно предоставен на банката списък на лицата, записали и платили акции. В случай, че увеличаването на капитала не бъде вписано в търговския регистър ”Кепитъл Мениджмънт“ – АДСИЦ, уведомява за това незабавно заместник-председателя, ръководещ управление ”Надзор на инвестиционната дейност“ на КФН, ”БФБ – София“ – АД, и ”ЦД“ – АД, и публикува в посочените ежедневници съобщение в 3-дневен срок от отказа за вписване в търговския регистър и възстановява получените суми в 30-дневен срок от уведомлението по същия ред. 11. Условия, ред и срокове за получаване на удостоверителните документи за направените вноски, вкл. на удостоверителните документи за издадените акции чрез инвестиционния посредник, към който са открити клиентските подсметки за акциите: След вписване на увеличението на капитала в търговския регистър ”Кепитъл Мениджмънт“ – АДСИЦ, чрез инвестиционния посредник регистрира емисията акции в ”ЦД“ – АД, след което последният издава депозитарни разписки на акционерите. В 3-дневен срок от получаването им от ”ЦД“ – АД, разписките се предават безсрочно от 9 до 17 ч. всеки работен ден на титулярите им или на упълномощени от тях с изрично нотариално заверено пълномощно лица в посочения по-горе офис на ”ЦКБ“ – АД, където лицата са записали акции от увеличението на капитала. Лицата, записали акции чрез различен от ”ЦКБ“ – АД, инвестиционен посредник, получават депозитарните си разписки от последния при същите предпоставки и ред. Надвнесените суми се възстановяват от съответния клон на ”ЦКБ“ – АД, където са направени вноските, по указан от инвеститора начин – по сметка или на каса, в срок 30 дни след датата на уведомлението по чл. 112б, ал. 12 ЗППЦК. 12. В устава на ”Кепитъл Мениджмънт“ – АДСИЦ, не съществуват условия или ограничения за прехвърляне на акциите. Прехвърлянето на акции се извършва съгласно разпоредбите на ЗППЦК, подзаконовите актове по прилагането му, правилника на ”БФБ – София“ – АД, и правилата на ”ЦД“ – АД. Прехвърлянето на акции, издадени от дружеството, има действие от регистриране на сделката в ”ЦД“ – АД. Покупки и продажби на акции, издадени от дружеството, се извършват на регулиран пазар на ценни книжа (”БФБ – София“ – АД), чрез ИП и извън регулиран пазар и многостранна система за търговия с акции. Сделки могат да се сключват и директно, като сетълментът по тях се извършва с посредничеството на ИП. Пряко сключване на сделки между физически лица по посочения начин е допустимо само ако не води до нарушаване на забраната за извършване по занятие на сделки с ценни книжа. Прехвърляне на акции на дружеството чрез дарение и наследяване се извършва също чрез ИП, извършващ дейност като регистрационен агент. Рисковете, свързани с дейността на емитента и с инвестирането в ценни книжа на емитента, са подробно описани в проспекта. Инвеститорите могат да се запознаят с проспекта за публично предлагане на акции на ”Кепитъл Мениджмънт“ – АДСИЦ, състоящ се от резюме, регистрационен документ и документ за предлаганите ценни книжа, всеки работен ден от 9,30 ч. до 17,30 ч. в офиса на ”Кепитъл Мениджмънт“ – АДСИЦ, ул. Стефан Караджа 2, тел. 02/981 86 00, лице за контакт: Димитър Жилев, и офиса на ИП ”Централна кооперативна банка“ – АД, София, ул. Г. С. Раковски 103, интернет страница: www.ccbank.bg, тел. 981 73 94, лице за контакт: Здравко Василев, всеки работен ден от 9,30 ч. до 17,30 ч. Проспектът и допълнителна публична информация за ”Кепитъл Мениджмънт“ – АДСИЦ, могат да бъдат получени и от публичния регистър на КФН (www.fsc.bg), както и от ”БФБ – София“ – АД.
Източник: Държавен вестник (08.06.2010)

Общото събрание на ТБ Централна кооперативна банка АД-София (4CF), което се проведе на 30 юни 2010 взе решение да не разпределя дивидент за 2009 г. Дружеството отчете печалба в размер на 22 094 551.49 лв. за фонд резервен.
Източник: Капиталов пазар (02.07.2010)

Поредица от позитивни търговски сесии борсовите индекси стартираха седмицата при по-вяла търговия, ниски обороти и минимално понижение. Два от представителните индекси SOFIX и BGTR30 се понижиха, докато широкият BG40 леко се повиши. Най-значимо движение регистрира имотният индекс BGREIT, който изгуби 1.8 процента от стойността си от петък. Общият борсов оборот едва надхвърли 300 000 лева. Най-активно днес се търгуваха акциите на Еврохолд България, които поскъпнаха с 3.8 процента, следвани от тези на Централна Кооперативна Банка и Химимпорт, които поевтиняха съответно с 2.6 и 0.5 процента. Сред водещите позиции сериозно поскъпване между 4 и 5 процента регистрираха книжата на М+С хидравлик, Трейс груп холд и Билборд. На положителна територия се търгуваха още Албена инвест холдинг, Фонд за недвижими имоти България, Софарма, Каолин и други. Сред губещи позиции с най-значим спад от 35 процента се отличиха книжата на Прайм Пропърти БГ АДСИЦ, следвани от акциите на Спарки АД, които поевтиняха с 26 процента. Сред по-ликвидните позиции внимание заслужава поевтиняването с между 4 и 5 процента на акциите на Индустриален холдинг България, Булгартабак холдинг, Зърнени храни България и Неохим. На пазара на компенсаторни инструменти днес не се сключиха сделки, като търсенето остава около 16 стотинки, а предлагането около 18 стотинки за лев номинал.
Източник: expert.bg (10.08.2010)

Алма Тур БГ АД учреди особен залог на цялото си търговско предприятие в полза на Уникредит Булбанк АД и Централна Кооперативна Банка АД. Това става ясно от съобщение на БФБ, публикувано след извънредно Общо събрание на акционерите на дружеството, проведено на 6 август. На него акционерите са одобрили ползването на кредити от двете финансови институции, които отпускат заеми на обща стойност 17 275 000 евро. Така Алма Турд БГ АД ще може да погаси облигационна си емисия с банка-довереник ОББ АД на датата на главнично плащане 16.08.2010 г.
Източник: Дарик радио (11.08.2010)

Туристическата компания "Алма тур" ще изтегли кредити за 17.275 млн. евро от Уникредит булбанк и Централна кооперативна банка и ще заложи два хотела, една компания с голф проект и вземанията на всичките си дъщерни дружества като обезпечение. Това става ясно от протокола на общото събрание на акционерите от края на миналата седмица, което е одобрило тегленето на заемите. Парите от тях ще се използват за предсрочното погасяване на облигационния заем, по чиито плащания "Алма тур" имаше проблеми преди няколко месеца. "Правим голямо рефинансиране на стари задължения и договорите ни позволяват да ги покрием с новия заем", каза президентът на "Алма тур" Любомир Панковски пред "Дневник". Той поясни, че облигационерите ще получат 4 млн. евро главница и около 170 хил. евро лихви, като новите заеми ще се ползват само за главницата. Заради финансови затруднения преди няколко месеца плащанията по главницата бяха спрени, но тези по лихвите продължаваха. Парите, с които сега ще се погасяват лихвите на облигациите, ще са собствени средства на туристическото дружество, каза Панковски. "Алма тур" има общо три банкови кредита от типа овърдрафт, сочи докладът й за дейността към полугодието. Единият от тях е към ОББ с падеж в края на тази година. Към края на юни задълженията по него са 2.2 млн. лв., още близо 3 млн. лв. компанията има по два заема от ДСК с падеж през септември. Друга част от парите от новите заеми ще се използват за довършването на хотел "Тамплиер" в Банско, добави Панковски. На 9 юли компанията е съобщила на банката довереник ОББ, че ще плати по-рано от падежа главницата по заема.
Източник: Дневник (11.08.2010)

”Сила Холдинг“ – АД, Стара Загора, на основание чл. 92а, ал. 2 ЗППЦК: 1. Уведомява инвеститорите относно началото на първично публично предлагане на 15 000 000 нови безналични обикновени акции с номинална стойност 1 лв. и емисионна стойност от 1 лв. съгласно решение на извънредното общо събрание на акционерите от 2.06.2010 г. за увеличаване на капитала на дружеството от 5 000 000 лв. на 20 000 000 лв. и съгласно проспект за публично предлагане на акции на дружеството, потвърден от Комисията за финансов надзор (КФН) с Решение № 519-Е от 11.08.2010 г. Подписката за емитиране на новата емисия се счита за успешна, съответно капиталът на ”Сила Холдинг“ – АД, ще бъде увеличен само със стойността на записаните и платени акции при условие, че до крайния й срок бъдат записани и платени най-малко 7 500 000 нови акции. На основание чл. 112б, ал. 2 ЗППЦК право да участват в увеличението на капитала имат лицата, придобили акции най-късно 14 дни след датата на решението на общото събрание на акционерите за увеличаване на капитала. На следващия ден след изтичане на 14 дни от датата на решението на общото събрание на акционерите ”Централен депозитар“ – АД (”ЦД“ – АД), открива сметки за права на тези лица въз основа на книгата на акционерите. Срещу всяка придобита към края на посочения срок акция се издава едно право. Всяко лице може да придобие права в периода за тяхното прехвърляне/търговия и при провеждането на явния аукцион. Всяко едно от правата по смисъла на § 1, т. 3 ЗППЦК дава право да бъдат записани 3 акции от увеличението на капитала. Всяко лице може да запише най-малко 1 нова акция и най-много такъв брой акции, съответстващ на броя на придобитите и/или притежаваните от него права, умножен по коефициент 3, получен в резултат на съкращение на дроб с делимо от 15 000 000, т.е. броят акции, предложени от дружеството за записване, и делител 5 000 000, т.е. броят акции, емитирани преди увеличението. 2. Началният срок за прехвърляне на правата съгласно чл. 112б, ал. 4 и 5 ЗППЦК е вторият работен ден, следващ изтичането на 7 дни от деня на обнародването на съобщението за публичното предлагане по чл. 92а, ал. 1 ЗППЦК в ”Държавен вестник“ и публикуването му в един централен ежедневник, а ако обнародването и публикуването са в различни дни – вторият работен ден, следващ изтичането на 7 дни от датата на по-късната публикация, но не по-рано от изтичането на срока по чл. 112б, ал. 2 ЗППЦК (откриването на сметките за правата от ”ЦД“ – АД). 3. Краен срок за прехвърляне на правата съгласно чл. 112б, ал. 4 ЗППЦК – първият работен ден, следващ изтичането на 14 дни, считано от началната дата за прехвърляне на правата. 4. Прехвърлянето на права посредством тяхната покупко-продажба (търговия с права) съгласно чл. 112б, ал. 6 и сл. ЗППЦК се извършва на ”Пазар на права“ на ”Българска фондова борса – София“ – АД (”БФБ – София“ – АД), независимо от пазара, на който са регистрирани акциите на дружеството емитент, чрез подаване на поръчка за продажба до съответния инвестиционен посредник (ИП), при когото са разкрити сметки за права на съответните клиенти, съответно чрез поръчка за покупка до ИП, член на борсата. За придобиването на права по други способи се прилагат разпоредбите на правилника на ”ЦД“ – АД. Началният срок за търговия с права съвпада с началната дата по т. 2. Съгласно правилника на ”БФБ – София“ – АД, последната дата за търговия с права на борсата е 2 работни дни преди крайната дата по т. 3. 5. Акционерите, които не желаят да участват в увеличението на капитала, както и всички други притежатели на права, имат право да продават правата си по посочения ред до края на борсовата сесия в последния ден за търговия с права, съответно да се разпоредят с тях по други способи до последния ден за прехвърляне на правата, но не по-късно от предвиденото в правилника на ”ЦД“ – АД. На 5-ия работен ден след крайната дата на срока за прехвърляне на правата по т. 3. ”Сила Холдинг“ – АД, чрез ”Централна кооперативна банка“ – АД, София (инвестиционен посредник, упълномощен да обслужва увеличението на капитала), предлага за продажба при условията на явен аукцион тези права, срещу които не са записани акции от новата емисия до изтичане срока за прехвърляне на правата. ”Сила Холдинг“ – АД, ще разпредели сумата, получена от продажбата на неупражнените права, намалена с разходите по продажбата, съразмерно между техните притежатели. Сумите, получени от продажбата на правата, се превеждат по специална сметка, открита от ”ЦД“ – АД, и не могат да се ползват до вписване на увеличението на капитала в търговския регистър. Разпределянето на сумите, получени от продажбата на правата, както в срока за тяхното прехвърляне, така и при аукциона се извършва със съдействието на ”ЦД“ – АД, при условията и по реда на неговия правилник. В началото на всеки работен ден по време на подписката ”ЦД“ – АД, публично оповестява информация за упражнените до края на предходния работен ден права. Лицата, придобили права при продажбата чрез явен аукцион, могат да запишат съответния брой акции до изтичане на крайния срок за записване по т. 6. 6. Начален срок за записване на акции – срокът по т. 2. Краен срок за записване на акциите съгласно чл. 112б, ал. 5 ЗППЦК – първият работен ден, следващ изтичането на 15 работни дни от деня, в който изтича срокът за прехвърляне на правата. Не се допуска записване преди посочения начален и след посочения краен срок за записване. Записването на акциите от новата емисия ще се извършва при следните условия и ред: Лицата, получили права по лични сметки, заявяват прехвърлянето на правата при упълномощения инвестиционен посредник ”Централна кооперативна банка“ – АД, София, или при друг ИП. Лицата, притежаващи акции с права, както и всички други притежатели на права, придобили същите в срока за тяхното прехвърляне, могат да запишат срещу тях съответния брой акции до изтичането на срока за прехвърлянето на правата по т. 3, като в противен случай техните неупражнени права ще бъдат продадени служебно на явен аукцион. Лицата, придобили права при продажбата чрез явен аукцион, могат да запишат съответния брой акции до крайния срок за записване на акции. Записването на акции се извършва чрез подаване на писмени заявки. Всички лица, притежаващи акции с права, както и всички други притежатели на права, придобити в срока за тяхното прехвърляне и/или при явния аукцион, подават заявките за записване на акции до упълномощения инвестиционен посредник, обслужващ увеличението на капитала: ”Централна кооперативна банка“ – АД, София, със седалище и адрес на управление: София 1000, ул. Георги С. Раковски 103, вписано в търговския регистър при Агенцията по вписванията по ЕИК 831447150, адрес за работа с клиенти: ”Централна кооперативна банка“ – АД, София 1000, ул. Георги С. Раковски 103, телефон: (00359-2) 9266500, факс: (00359-2) 9804386, e-mail: office@ccbank.bg, или до инвестиционните посредници, членове на ”ЦД“ – АД, при които се водят клиентските сметки за притежаваните от тях права съгласно действащите процедури в правилника на ”ЦД“ – АД. В случай че акциите на притежател на права се водят по подсметка при ИП, различен от обслужващия увеличението на капитала ИП, и притежателят подаде заявка за записване на акции до последния ИП, трябва да бъде извършено прехвърляне на акциите по клиентска сметка при обслужващия увеличението на капитала ИП. Заявка за записване на акции се подава до посочения/те по-горе инвестиционен посредник/ци всеки ден от 9 до 17 ч. при спазване на изискванията в правилника на ”ЦД“ – АД, и при следните условия: Заявката за записване на акции трябва да съдържа най-малко трите имена (наименованието) и уникалния клиентски номер на лицето и на неговия представител или пълномощник, а ако такива номера не са присвоени: трите имена, ЕГН, местожителство и адрес, съответно наименование, БУЛСТАТ/ЕИК, данъчен номер, седалище и адрес на клиента и на неговия представител или пълномощник. Ако клиентът е чуждестранно лице, заявката трябва да съдържа аналогични идентификационни данни. Заявката трябва да съдържа също и: емитент, ISIN код на емисията и брой акции, за които се отнася заявката, дата, час и място на подаване на заявката, подпис на лицето, което подава заявката. Към заявката се прилагат: а) оригинал или нотариално заверено копие на удостоверение за актуална съдебна регистрация на заявителите – юридически лица, издадено не по-рано от 1 месец преди датата на подаване на писмената заявка; б) за чуждестранни юридически лица – копие от регистрационния акт (или друг идентичен удостоверителен документ) на съответния чужд език, легализиран превод на текста на регистрационния акт, съдържащ пълното наименование на юридическото лице, дата на издаване и държава на регистрация, адрес на юридическото лице, имената на лицата, овластени да го представляват; в) оригинал на нотариално заверено изрично пълномощно в случай на подаване на заявка чрез пълномощник. Юридическите лица подават заявки чрез законните си представители или чрез пълномощник с изрично нотариално заверено пълномощно, като те се легитимират чрез документ за самоличност (като копие от документа се прилага към заявката) и удостоверение за актуална съдебна регистрация или удостоверение от търговския регистър; прилагат се удостоверение от търговския регистър и/или копия от регистрацията по БУЛСТАТ и данъчната регистрация, заверени от законния представител. Физическите лица подават заявките лично или чрез пълномощник, като тези лица се легитимират чрез документ за самоличност и прилагат към заявката заверено от тях копие от документа. Чуждестранните физически лица се легитимират с оригиналния си чуждестранен паспорт за влизане в Република България и прилагат към заявката легализиран оригинален превод на страниците на паспорта, съдържащи информация за пълното име, номер на паспорта, дата на издаване (ако има такава в паспорта); националност; адрес (ако има такъв в паспорта) и обикновено копие на преведените страници на паспорта, съдържащи друга информация, и снимка на лицето. Заявката може да бъде подадена и чрез пълномощник, който се легитимира с нотариално заверено изрично пълномощно и документите, изброени по-горе, в съответствие с упълномощителя (юридическо или физическо лице). Дружеството осигурява възможност за записване на акции и по дистанционен способ чрез ”ЦД“ – АД, и неговите членове. На основание чл. 112б, ал. 9 ЗППЦК заявките могат да бъдат направени и чрез дистанционен способ за комуникация, като в двудневен срок след така направената заявка, но не по-късно от деня, в който изтича срокът за записване на акциите от увеличението на капитала, заявителят е длъжен да представи и подпише посочените документи по указания ред. Записването на акции се счита за действително само ако е направено от акционер с акции с права и/или от друг притежател на права до максималния възможен брой акции и е внесена цялата емисионна стойност на записваните акции в срока и при условията, посочени по-долу. При частично заплащане на емисионната стойност се считат записани съответният брой акции, за които същата е изплатена изцяло. Внасянето на емисионната стойност на записаните акции се извършва по специална набирателна сметка на името на ”Сила Холдинг“ – АД, в ”Централна кооперативна банка“ – АД, София, IBAN: BG63CECB97905073184700, BIC: CECBBGSF. Набирателната сметка трябва да бъде заверена най-късно до изтичането на последния ден от подписката. Платежното нареждане или вносната бележка трябва да посочват имената/фирмата и ЕГН/БУЛСТАТ/ЕИК на лицето, записващо акции, броя на записваните акции, общия размер на дължимата и извършена вноска, като копие от платежния документ се предава на упълномощения инвестиционен посредник ”Централна кооперативна банка“ – АД, София, най-късно до изтичане на последния ден от подписката по т. 6. Съгласно чл. 89, ал. 2 ЗППЦК набраните парични средства по специалната сметка не могат да се използват преди приключване на подписката, вписването на увеличаването на капитала в търговския регистър и регистрацията на емисията в ”ЦД“ – АД. 7. Ако всички акции от тази емисия бъдат записани преди крайния срок на подписката, ”Сила Холдинг“ – АД, обявява прекратяването й, уведомява Комисията за финансов надзор (КФН) в срок 3 работни дни съгласно чл. 112б, ал. 12 ЗППЦК и предприема необходимите действия по вписване в търговския регистър и по регистрация на емисията в КФН, ”ЦД“ – АД, и ”БФБ – София“ – АД. 8. Ако до крайния срок на подписката не бъдат записани и платени всички акции от емисията, но бъдат записани и платени най-малко 7 500 000 акции, на основание чл. 192а, ал. 2 ТЗ капиталът се увеличава до размера на записаните и платени акции, като се предприемат необходимите действия за уведомяване на КФН, вписване в търговския регистър и регистрация на емисията в КФН, ”ЦД“ – АД, и ”БФБ – София“ – АД. 9. Увеличаването на капитала с права изключва възможността за записване на повече от предложените акции. 10. В случай че подписката приключи неуспешно, в 3-дневен срок от деня, в който изтича срокът за записване на акции, ”Сила Холдинг“ – АД, публикува съобщение за това в два централни ежедневника (в. ”Пари“ и в. ”Новинар“) и уведомява заместник-председателя, ръководещ управление ”Надзор на инвестиционната дейност“ на КФН по реда на чл. 112б, ал. 12 ЗППЦК. Дружеството обявява на мястото на подписката условията и реда за връщане на набраните суми. Внесените суми заедно с начислените от банката лихви, ако има такива, се възстановяват от ”Централна кооперативна банка“ – АД, централно управление, и клоновете й в страната на инвеститорите в срок от 30 дни от уведомлението по чл. 112б, ал. 12 ЗППЦК чрез превод по посочена от тях банкова сметка или в брой на адресите на клоновете на банката, където са внесени, съгласно предоставен на банката списък на лицата, записали и платили акции. В случай че увеличаването на капитала не бъде вписано в търговския регистър, ”Сила Холдинг“ – АД, уведомява за това незабавно заместник-председателя, ръководещ управление ”Надзор на инвестиционната дейност“ на КФН, ”БФБ – София“ – АД, и ”ЦД“ – АД, и публикува в посочените ежедневници съобщение в 3-дневен срок от отказа за вписване в търговския регистър и възстановява получените суми в 30-дневен срок от уведомлението по същия ред. 11. Условия, ред и срокове за получаване на удостоверителните документи за направените вноски, вкл. на удостоверителните документи за издадените акции чрез инвестиционния посредник, към който са открити клиентските подсметки за акциите: След вписване на увеличението на капитала в търговския регистър ”Сила Холдинг“ – АД, чрез упълномощения инвестиционен посредник регистрира емисията акции в ”ЦД“ – АД, след което последният издава депозитарни разписки на акционерите. В 3-дневен срок от получаването им от ”ЦД“ – АД, разписките се предават безсрочно от 9 до 17 ч. всеки работен ден на титулярите им или на упълномощени от тях с изрично нотариално заверено пълномощно лица в офиса на ”ЦКБ“ – АД, където лицата са записали акции от увеличението. Лицата, записали акции чрез различен от ”Централна кооперативна банка“ – АД, инвестиционен посредник, получават депозитарните си разписки от последния при същите предпоставки и ред. Надвнесените суми се възстановяват от съответния клон на ”Централна кооперативна банка“ – АД, където са направени вноските, по указан от инвеститора начин – по сметка или на каса, в срок 30 дни след датата на уведомлението по чл. 112б, ал. 12 ЗППЦК. 12. В устава на ”Сила Холдинг“ – АД, не съществуват условия или ограничения за прехвърляне на акциите. Прехвърлянето на акции се извършва съгласно разпоредбите на ЗППЦК, подзаконовите актове по прилагането му, правилника на ”БФБ – София“ – АД, и правилата на ”ЦД“ – АД. Прехвърлянето на акции, издадени от дружеството, има действие от регистриране на сделката в ”ЦД“ – АД. Покупки и продажби на акции, издадени от дружеството, се извършват само на регулиран пазар на ценни книжа (”БФБ – София“ – АД), извънрегулиран пазар и многостранна система за търговия чрез ИП. Сделки между физически лица могат да се сключват и директно, като сетълментът по тях се извършва с посредничеството на ИП – регистрационен агент, след регистрацията им на регулиран пазар. Пряко сключване на сделки между физически лица по посочения начин е допустимо само ако не води до нарушаване на забраната за извършване по занятие на сделки с ценни книжа. Прехвърляне на акции на дружеството чрез дарение и наследяване се извършва също чрез ИП, извършващ дейност като регистрационен агент. Рисковете, свързани с дейността на емитента и с инвестирането в ценни книжа на емитента, са подробно описани в проспекта. Инвеститорите могат да се запознаят с проспекта за публично предлагане на акции на ”Сила Холдинг“ – АД, състоящ се от резюме, регистрационен документ и документ за предлаганите ценни книжа, всеки работен ден от 9 до 17,30 ч. в офиса на ”Сила Холдинг“ – АД, в Стара Загора, ул. Хаджи Димитър Асенов 95, ет. 1, тел. 042/988 552, лице за контакти: Василка Бекярова, и офиса на ИП ”Централна кооперативна банка“ – АД, София, ул. Георги С. Раковски 103, интернет страница: www.ccbank.bg, тел. 02/981 73 94, лице за контакти: Здравко Василев, всеки работен ден от 9 до 17,30 ч. Проспектът и допълнителна публична информация за ”Сила Холдинг“ – АД, могат да бъдат получени и от публичния регистър на КФН (www.fsc.bg), както и от ”БФБ – София“ – АД.
Източник: Държавен вестник (24.08.2010)

В Търговския регистър са вписани новите членове на Надзорния съвет на ТБ "Централна кооперативна банка" АД, съобщиха от финансовата институция. Бордът е тричленен и в него влизат Иво Каменов Георгиев, Централен кооперативен съюз и Марин Великов Митев. Те имат мандат да управляват до 30 юни 2013 година.
Източник: Банкеръ (25.08.2010)

Печалбата на групата "Химимпорт" расте с 3% през първите шест месеца на тази година при близо 20% спад в приходите. Това показва консолидираният отчет на компанията аз полугодието, представен пред фондовата борса. Спадът е приходите се дължи най-вече на по-малкото постъпления от нефинансова дейност и е най-силно изразен (-14%) в транспортния сектор, където основни приходни пера са "България ер", "Хемус ер" и "Ер бан". Тази тенденция се наблюдава още от края на 2009 г. насам, когато например "България ер" отчете 12% спад в продажбите си при 13.5% по-малко превозени пътници Постъпленията от лихви и застраховане обаче се повишават, като те се генерират най-вече от ЗПАД "Армеец" и Централна кооперативна банка. Така общите приходи с еднократните ефекти от валутните разлики достигат 2.875 млрд. лв. при 3.57 млрд. лв. година по-рано, а нетна печалба се оформя на 76.4 млн. лв. спрямо 74 млн. лв. в края на юни 2009 г. Увеличението на печалбата се отдава на изпреварващия спад в разходите на групата спрямо понижението в постъпленията й. Общите разходи падат с близо 20 на сто при 19.5 на сто спад в приходите. Тази година компанията за първи път раздава дивидент по привилегированите си акции, издадени миналата година. За целта дружеството е заделило близо 80 млн. лв. като задължения по тях. Общо дружеството ще разпредели 9.6 млн. лв. от печалбата си за 2009 г. Компанията има и облигационна емисия за 65 млн. евро, издадена чрез дъщерно дружество регистрирано в Холандия, по която на 22 август изтече пут опция за обратно изкупуване на част или на всички дългови книжа. От "Химимпорт" поясняват в отчета си, че на падежа на опцията не са постъпили заявление за упражняването й. Емисията бе издадена август 2008 г. Тя е с матуритет седем години с фиксирана годишна лихва от 7% и падеж 22 август 2015 г. Държателите й имат още една пут опция с падеж 22 август 2012 г., на която дата могат да изискват обратно изкупуване на книжата при цена 110.8% от номинала. Облигациите са и капиталово обвързани и инвеститорите в тях могат да ги конверират в акции на "Химимпорт". В своя защита компанията е заложила и кол опция, според която, ако акциите на "Химимпорт" поскъпнат до или над 130% от първоначално определената цена за замяна (10.984 лв.), т.е. до около 14.28 лв. за лот, компанията има правото да изкупи обратно книжата си по своя инициатива след датата 22 август 2011 г.
Източник: Дневник (01.09.2010)

Девет търговски банки ще участват в схемата за рефинансиране на кредити за покупка на земеделска техника, която ще започне да действа от 20 септември, съобщиха от фонд "Земеделие". Фондът е сключил договори с банка ДСК, Обединена българска банка, Първа инвестиционна банка, "Райфайзенбанк", "МКБ Юнионбанк", "Токуда банк", "Уникредит Булбанк", Централна кооперативна банка и "Тексимбанк". Фондът предвиди 40 млн. лв. за земеделски производители, кандидатствали за безвъзмездно финансиране по програмата за селските райони, но избързали да купят техниката с банков кредит. По европрограмата имаше 500 млн. лв. за тази цел, но интересът на фермерите надхвърли значително тази сума. По тази схема ще се рефинансират проекти само до края на 2010 г. Процедурата предвижда банките да разсрочват изтеглени заеми за вече купена земеделска техника при 9% лихва. Сроковете за погасяване на кредитите ще могат да се удължават до 24 или 72 месеца в зависимост от периода, за който са били отпуснати първоначално.
Източник: Дневник (17.09.2010)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 7.XII.2007 г. по ф. д. № 5227/91 вписва промени за ”Централна кооперативна банка“ – АД: вписва увеличение на капитала на дружеството от 72 760 779 лв. на 83 155 092 лв. чрез издаване на нови 10 394 313 обикновени безналични акции с право на глас с номинална стойност 1 лв. всяка една; вписва промени в устава, приети на общото събрание на акционерите, проведено на 29.VI.2007 г.
Източник: Държавен вестник (12.10.2010)

Управителният съвет на "Холдинг Асенова крепост" АД е взел решение за увеличение на капитала на дружеството от 355 799 лв. на 5 млн. лв., съобщиха от бившия приватизационен фонд. Срещу издадените 355 799 права могат да се запишат 4 644 201 броя нови акции с номинална стойност 1 лв. и емисионна стойност 2.70 лева. С всяко право ще могат да се закупят 13.05 акции, а капиталът ще бъде увеличен само ако бъдат записани и платени най-малко 2 322 101 бр. нови акции. Конкретните дати за търговия с правата, записване на акции и на аукциона за неизползваните права ще бъдат посочени допълнително. Борсовият член, който е избран да обслужва увеличението на капитала, е "Централна кооперативна банка" АД.
Източник: Банкеръ (17.11.2010)

Две компании искат да набират близо 13 млн. лв. от Българската фондова борса - "Инвестор.БГ" и "Асенова крепост", стана ясно от техни съобщения. Интернет компанията "Инвестор.БГ" ще търси от пазара до 3 млн. лв. с емисия нови книжа. Все още не е са определени точните параметри на новата емисия – кога ще бъде издадена, каква ще е точната им емисионна цена и как новите акции ще се разпределят при старите. Предстои това да се реши от съвета на директорите, след като на 22 ноември общото събрание на акционерите одобри увеличението. То ще се обслужва от инвестиционния посредник "Кей Би Си Секюритис" - България. От "Асенова крепост" искат да наберат от пазара 10 млн. лв., като издадат 800 хил. нови акции с емисионна цена 3 лв. Върху всяка стара акция на дружеството, което е свързано с "Химимпорт", ще се дава 1 право. Приблизително две права са нужни за записване на една нова акция. Увеличението ще се обслужва от Централна кооперативна банка.
Източник: Дневник (25.11.2010)

Първите 10 в класацията на най-богатите българи: № 3 Иво Каменов - 41 г., и Марин Митев - 53 г., представляват "Химимпорт инвест" АД, което към днешна дата е собственик на 76,5% от "Химимпорт". От своя страна, 98% от акциите на "Химимпорт инвест" са собственост на "Хим инвест институт", регистрирана през 2001 г. в Лихтенщайн. През 1994 г. "Химимпорт инвест" приватизира 59% от "Химимпорт". След 2001 г. Каменов и Митев се появяват в управлението на холдинга и той е преструктуриран. Двамата не обичат да се появяват на публични места. Твърди се, че Каменов взема решения за фирмите в София, а Митев - във Варна. Организацията им е с армейски ред, дисциплина и ценности. "Химимпорт" е гигантска структура с над 100 фирми в различни сфери. По-известните са Централна кооперативна банка, застрахователно дружество "Армеец", "Зърнени храни", "България Ер", Параходство "Българско речно плаване" и др.
Източник: Стандарт (08.12.2010)