Варненският окръжен съд одобри оздравителния план за Корабостроителния завод, предложен от британската компания "Камел леард холдинг". Съдът отхвърли възраженията на кредиторите на обявения в несъстоятелност завод. Сред тях са Параходство БМФ, "Делфин 1", "Булком трейдинг", ЦКБ и други по-малки фирми. Решението на съда може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от публикуването му в Държавен вестник. "Камел леард холдинг" са се ангажирали да инвестират общо $10 млн. за 5 г. Британците ще изплатят и част от задълженията на завода към кредиторите в размер на 28,6 млн. лв.
Източник: Стандарт (02.01.2001)

Още 3 банки подписаха рамкови договори с МФ за обслужване на транзитните сметки и плащанията от Единната сметка на разпоредителите с бюджетни кредити. Новите банки са ОББ, Биохим и Общинска. Така общият им брой става 17. В края на миналата година МФ сключи договор с Булбанк, Банка ДСК, Хебросбанк, Експресбанк, Стопанска и инвестиционна банка, Насърчителна банка, Юнионбанк, Росексимбанк, ТБ България-инвест, ЦКБ, ПИМБ, Райфайзенбанк-България, ПИБ, Корпоративна банка. Според договорите бюджетът ще заплаща месечна такса по 3 лв. за сметка, а преводите от тези сметка към Единната сметка ще се таксуват от банките по тарифа тарифата на Банксервиз с надбавка от 170%. Обслужването на останалите сметки и бюджетни организации, невключени в Единната сметка, ще се извършва през 2001 г. от всички банки по досегашния ред и при спазване на изискването за обезпечение на бюджетните средства с ДЦК.
Източник: Сега (04.01.2001)

Варненският окръжен съд, търг. отделение, на основание чл. 6 във връзка с чл. 704, 705 и 707 ТЗ с решение от 29.ХII.2000 г. по т. д. № 161/99 отхвърля възраженията на кредиторите: "Булметал" - ЕООД - Перник, ЕТ "Лина - Николинка Костадинова", "Делфин 1" - ООД, "Булком Трейдинг" - Лтд - Кипър, "Хемпелс Марине Пейнтс" - Дания, чрез представител "Денеб Инвест" - ООД, "Централна кооперативна банка" - АД, София, СД "Интернационал - 5 - Калъчев и сие" - Варна, ЕТ "Делта - Цено Кирилов" - Варна; "Випекс" - ООД, Варна, "Вектор" - ООД, София, ЕТ "Техническа работилница Ковач - Стоян Ковачев" - Варна, Параходство "Български морски флот" - ЕАД, Варна, ЕТ "Ми - 13 - Иван Радославов" - Добрич, ЕТ "Буров - Георги Георгиев" - Варна, поделение 64 480, Олга Андреева Карастойкова, Анастасия Димитрова Кръстева, Румяна Цветанова Иванова, Васил Петров Каваклиев, Петранка Георгиева Стоянова, Невяна Стоянова Николова, Марийка Стоенчева Апостолова, Илия Георгиев Костадинов, срещу оздравителния план на предприятието на длъжника "Варненска корабостроителница" - АД; утвърждава плана за оздравяване предприятието на длъжника "Варненска корабостроителница" - АД, Варна, приет на ОС на кредиторите, проведено на 30.VIII.2000 г.; прекратява производството по несъстоятелност на длъжника "Варненска корабостроителница" - АД, Варна, открито със съдебно решение от 12.V.1999 г.; постановява синдикът Димитър Смиленов да продължи да упражнява надзор над действията на длъжника "Варненска корабостроителница" - АД, Варна, по изпълнението на оздравителния план, упражнявайки правомощията, посочени в раздели III.3 и III.4 на оздравителния план.
Източник: Държавен вестник (09.01.2001)

“Трема” е дружество от военно-промишления комплекс, специализирано в производството на снаряди и друг вид бойна продукция. Миналата година закъсалото предприятие беше приватизирано в полза на работническо-мениджърско дружество “Трема - 2000” АД, което държи 50% плюс една акция от собствеността. Като се изключат задълженията към доставчици, най-голям кредитор на предприятието е Тексимбанк. Банката е отпуснала 3 млн. долара кредит на “Трема” през 1994 г. Заемът е получен по стандартна схема с участието на бившия Държавен фонд за реконструкция и развитие (ДФРР), при която Тексимбанк ползва ресурс от фонда и печели от по-високата лихва, като същевременно носи целия кредитен риск. По същата схема беше отпуснат кредит и за друго военно предприятие - “Аркус”. Заради срива на дружествата от ВПК банката дълги години не успяваше да си събере вземанията, а в същото време трябваше да плаща на ДФРР. Преди година “Тексим” беше принудена да изплати изцяло дълга си към държавата, като остана да си търси парите от своите длъжници. По информация от самата банка “Трема” е върнала до момента около 1.7 млн. долара. Остатъкът от сумата не се обслужва от дълго време. След като безуспешно опитва всички методи за притискане на своя длъжник, в края на миналата година Тексимбанк прибягва до крайната стъпка и запорира всички сметки на “Трема” в наши банки. Мярката е предприета с надеждата, че най-после ще бъде сложен край на мъчителните отношения между банката и нейния длъжник. За изненада на банката обаче се оказва, че въпреки наложения запор “Трема” е успяла да извърши плащания по свои сметки. През Централна кооперативна банка и ТБ “България инвест” са минали суми, които надхвърлят задължението на завода към “Тексим”. Съществуването на тези плащания е установено след проверка на управление “Банков надзор” в БНБ. От една страна, това показва, че въпреки лошото си финансово състояние “Трема” има средства, с които може да обслужва дълга си към своя кредитор. Едно от тези плащания е било към “Трема - 2000” - РМД-то, което е мажоритарен собственик в завода. От друга страна, “пропускането” на пари през запорирани сметки вече представлява прецедент, с чието разрешаване би трябвало да се занимаят БНБ и съда. След като не успява да си събере парите, “Тексим” е предявила претенциите си към другите две банки. Така в конфликта между банката и предприятието изведнъж се оказват замесени още две финансови институции и централната банка. Длъжникът вика - дръжте длъжника По-интересното в историята е нейното продължение. То носи дата 27 декември 2000 г. Само в рамките на един ден притисканата от своя кредитор “Трема” успява да подаде молба за обезпечение в Тревненския районен съд и да издейства определение на съдията Мария Динева, с което се налага обезпечителна заповед на Тексимбанк. Въз основа на нея в последния работен ден на миналата година съдия-изпълнител при Софийския районен съд заповядва запор за сумата от 3 млн. долара върху сметката на Тексимбанк в БНБ. Абсурдът е, че наложеният запор служи за обезпечение по бъдещ иск, който “Трема” смята да заведе срещу банката. В обезпечителната заповед на съдия-изпълнителя е посочено, че мярката се налага въз основа на изп. дело №2127/1999 г. По това дело банката е взискател, а “Трема” - длъжник! Не е много ясно за какво точно смята да съди банката си кредитор тревненският завод. Въпреки опитите “Капитал” не успя да получи официален коментар от шефа на предприятието Никола Драганов. Според източници от Трявна предприятието ще настоява в съда, че не дължи нищо на Тексимбанк, въпреки че при подписването на приватизационния договор лично Никола Драганов като представител на РМД е подписал декларация, с която признава съществуващите задължения на дружеството. В документа, с копие от който разполага и “Капитал”, е цитирана и сумата 2.358 млн. лева, която е левовата равностойност на остатъка от дълга към Тексимбанк. Суматоха в БНБ След издействането на запорното съобщение представителите на “Трема” изпращат серия от писма до БНБ, с които се настоява централната банка “служебно” да запорира 3 млн. долара от разплащателната сметка, която Тексимбанк поддържа при нея. Макар че централната банка е запозната с абсурдността на ситуацията, тя е длъжна да изпълни съдебното разпореждане. В противен случай рискува да бъде обвинена, че не спазва закона. Проблемът е, че по сметката на Тексимбанк в БНБ няма толкова голяма сума. Банката не е и длъжна да държи 3 млн. долара под формата на минимални задължителни резерви. По наредбите на централната банка резервите са 8% от депозитната база на всяка банка, което за институция от мащабите на “Тексим” е далеч по-малка сума от тази, за която е издаден запорът. Изглежда, съдия-изпълнителят не е бил запознат в тези детайли от банковата практика у нас, но фактът е, че БНБ изведнъж се оказва изправена пред доста конфузна ситуация. След известно умуване БНБ е стигнала до решението да запорира само сумата, с която Тексимбанк превишава нужния лимит за минимални задължителни резерви по разплащателната си сметка. Друго централната банка едва ли би могла и да предприеме, коментираха пред “Капитал” юристи, запознати със случая. По нито един закон БНБ няма право да принуждава банките да увеличават сумите в поддържаните при нея разплащателни сметки с цел обезпечеване на възможни бъдещи искове срещу тях. Следва рекет След като успява да изненада неприятно своя кредитор, длъжникът “Трема” започва и откровена атака за сплашване на Тексимбанк. Миналия понеделник в банката е получено копие от прессъобщение, което новите собственици на завода заплашват да разпространят чрез БТА и няколко вестника. В него половинчато е представена историята само от гледна точка на длъжника, без да се обяснява как едно предприятие може да съди банка за 3 млн. долара?! Целта на този ход е била по-скоро банката да бъде принудена да отстъпи в спора със своя длъжник, като направи всичко възможно да спре разразяването на медиен скандал, който винаги може да бъде изтълкуван грешно от вложителите и надзорните институции. В потвърждение на тази версия в Тексимбанк е получен и проект на извънсъдебно споразумение, подготвено от собствениците на “Трема”. Разбира се, условията в него са изцяло от полза на предприятието-длъжник. Срещу отмяна на запора за 3 млн. долара от Тексимбанк се иска да прекрати действията за събиране на остатъка от дълга, като освободи всички залози върху продукция на тревненското предприятие и се вдигнат запорите върху неговите сметки. Срещу остатъка от дълга си “Трема” предлага да даде на банката специална продукция - боеприпаси, произведени от завода и досега стояли заложени в нейна полза. Според запознати става дума за 3260 броя снаряди по около 200 долара единия. От Тексимбанк се иска също да прекрати всички заведени от нея дела срещу завода, както и да оттегли претенциите си към ЦКБ и “България инвест” заради извършените плащания по запорираните сметки на “Трема”. Играта на нерви между банката и длъжника през миналата седмица продължи с пълни сили. За да заведе въпросния иск за 3 млн. долара срещу “Тексим”, предприятието трябва да внесе до 27 януари държавна такса в размер на 4% от стойността на иска. Това прави 120 000 долара, които закъсалата “Трема” едва ли ще осигури, без да прибегне до разпродажба на готова продукция или свои активи. Първото няма как да стане, тъй като в момента предприятието е затворено поради липса на поръчки. Работниците са разпуснати в отпуск до края на март, съобщи източник от Трявна. В действие са само малка част от производствените мощности, които работят по граждански поръчки. Става дума за производство на осветителни тела, които осигуряват на “Трема” около 300 хил. лева на месец и с които едва се изплащат заплатите на част от персонала. Продажба на активи също едва ли е възможно, тъй като почти всички имоти на дружеството са заложени по приватизационния договор. Дори и да намери необходимата сума за завеждане на дело обаче, едва ли това е целта на шефовете на “Трема”. Целта е да се протака колкото може повече, за да може да се отклоняват средства от предприятието, смятат хората в Трявна. Основания за подобни опасения дава и фактът, че в края на миналата година тихомълком беше създадено дружеството “Трем инженеринг” ООД, което почти изцяло дублира предмета на дейност на “Трема” - производство и търговия със специална продукция и стоки с двойна употреба. Съдружници в него са Васил Иванов Дамянов и Стоян Иванов Дамянов (за които се твърди, че са синове на Иван Дамянов - бивш генерален директор на “Кинтекс”), Добрин Василев Василев (син на о.з. генерал Васил Василев - бивш началник на управлението за търговия със специална продукция при Министерството на външната търговия), Соня Александрова Христова (съпруга на председателя на съвета на директорите на “Трема” Генчо Вълков Христов). Съдружник в дружеството е и самата “Трема”. Не е ясно обаче защо на военния завод му трябва дружество-двойник, който дублира предмета му на дейност, освен ако зад това не стои стремеж да се използва предприятието (в което държавата все още държи 50% без една акция), за да носи печалба на няколко души, които го управляват. Това е най-логичният въпрос, който всеки посветен в историята би си задал. Изводите Случаят с “Трема” всъщност за пореден път показва колко неефективна е действащата нормативна уредба за събиране на стари вземания от приватизирани предприятия. Вече се очертава нещо като практика силно задлъжнели държавни дружества да бъдат купувани от РМД на безценица. Големите дългове служат като аргумент за договаряне на по-ниска цена, след което започва атака за тяхното отписване, включително чрез рекет върху кредиторите. Ако методите на “Трема” за натиск срещу Тексимбанк успеят, нищо не пречи утре да бъдат използвани и от други длъжници срещу техните банки-кредитори. Излиза, че не е толкова трудно с помощта на един окръжен съдия да бъдат разиграни няколко институции и да бъдат скарани три банки. Най-смущаващото е, че случката идва на фона на опитите на правителството да подобри средата за кредитиране, като въведе в ГПК по-строги мерки за събиране на лошите кредити от неизрядни длъжници.
Източник: Капитал (14.01.2001)

Министерският съвет прие Разпореждане за даване на съгласие Държавен фонд "Земеделие" да прехвърли притежаваните от него акции в размер на 32,77 % от капитала на "Централна кооперативна банка" АД на "Банковата консолидационна компания" АЛ. Условието за това е държавата да увеличи акционерното си участие в БКК. Това пише в съобщение на правителствената информационна служба разпространено след редовното заседание на Министерския съвет. Прехвърлянето на акциите е в изпълнение на поетия от българското правителство ангажимент по Тригодишното споразумение с Международния валутен фонд за намаляване на държавното участие в капитала на ЦКБ. Това е свързано и с предстоящата акредитация на ДФ "Земеделие", като агенция по САПАРД, както и с ангажиментите по заема за преструктуриране на селското стопанство АСАЛ - 2. Изпълнението на Разпореждането се възлага на министъра на финансите, като представител на държавата в Общото събрание на "Банкова консолидационна компания" АД и на ръководството на Държавен фонд "Земеделие", пише в съобщението.
Източник: БТА (09.02.2001)

По предложение на аграрния министър в четвъртък правителството реши държавните акции в ЦКБ да бъдат прехвърлени от фонд “Земеделие” на Банковата консолидационна компания, която ще има задачата да ги продава след това. По този начин ЦКБ отново ще стане част от мащабна правителствена инициатива. Този път тя е свързана с уплътняване на времето на БКК, която хем трябваше да бъде закрита след продажбата на Биохим, хем няма как това да стане заради поети ангажименти на вицепремиера Петър Жотев по сделката за Булбанк. Решението на кабинета предвижда БКК да получи безвъзмездно акциите от ЦКБ. С тях вицепремиерът Жотев ще може да вдигне капитала на консолидационната компания по същия начин, както стана и с акциите на Банка ДСК. Преди две седмици правителството апортира 25% от акциите на бившата спестовна каса и така увеличи капитала на БКК от 3.2 млн. лева на 20.7 млн. лева. С присъединяването на ЦКБ капиталът на консолидационната компания ще скочи на 25.9 млн. лева. Зад използването на подобни схеми стоят добре направени сметки за намаляване на частния дял в БКК и лишаване на дребните акционери от дивидент при разпределянето на печалбата от банковата приватизация. Само от вдигането на капитала с акциите на Банка ДСК делът на частните акционери в БКК спадна от 18% на около 2.8%. С включването и на ЦКБ техният дял ще падне на около 2.3%. Ако успее да финализира тези две операции до края на април (каквото е условието в актуализираната матрица с МВФ), правителството ще може спокойно да проведе годишното общо събрание на БКК и да раздаде под формата на дивидент печалбата на компанията за миналата година. Фонд “Земеделие” стана акционер с 35% в ЦКБ през юни 1999 г., когато изкупи дела на държавната по това време Булбанк. Агрофондът плати тогава акциите по номинал, като вместо пари в брой прехвърли на Булбанк държавни ценни книжа на обща стойност 5.250 млрд. стари лева. По тази причина допреди седмица все още се обсъждаше вариант, при който БКК трябваше да плати също по номинал акциите на фонд “Земеделие”. В крайна сметка е било решено смяната на собствеността да стане без плащане, тъй като това е щяло да доведе до проблеми със Световната банка, която следи отблизо какви пари влизат във фонд “Земеделие”. “Бюджетът на фонда за тази година вече е приет и при постъпването на около 5 млн. лева допълнителен приход трябваше да намалим със същата сума държавната субсидия. Затова решихме да прехвърлим безвъзмездно акциите на БКК”, обясни финансовият министър Муравей Радев. В най-скоро време вицепремиерът Петър Жотев ще свика извънредно общо събрание на ЦКБ, на което се очаква да бъде сменен представителят на държавата в съвета на директорите. Сега този пост се заема от Донка Грънчева, главен секретар на аграрното министерство и доверено лице на министър Върбанов. Засега не е ясно как това ще се отрази на кредитната политика на ЦКБ, която в последната година и половина рязко ориентира дейността си към аграрния сектор. В противоречие с желанието на Венцислав Върбанов за повече земеделски кредити в матрицата по заема АСАЛ 2 Световната банка задължи фонд “Земеделие” да намали прякото отпускане на средства за сметка на по-широко използване на гаранционни кредитни инструменти. Самият Венцислав Върбанов призна, че участието на фонд “Земеделие” в наша банка е нежелано и заради предстоящото лицензиране на фонда по програмата САПАРД на Европейския съюз. “Финансирането на проекти от банка, в която фондът притежава значително участие, води до конфликт на интереси”, посочил в доклада си до кабинета министър Върбанов. След като влезе в ЦКБ, вицепремиерът Петър Жотев ще има нелеката задача да продаде изгодно държавните акции. Въпреки че през последните месеци около банката се спрягаха различни купувачи, сделката ще бъде усложнена по няколко причини - сравнително малкия дял за продажба, сегашния устав на ЦКБ (която изисква 2/3 от гласовете за всяко по-важно решение), много различните интереси на другите дребни акционери. Тъй като ЦКБ е една от двете наши банки (другата е Стопанска и инвестиционна банка), които са публични дружества, каквато и да е сделка би трябвало да мине през фондовата борса. За най-голям фаворит се смята словашкото дружество “Истрокапитал”, което от няколко месеца води преговори за продажбата на притежаваната от него Евробанк, за да влезе в ЦКБ. Словаците имат устна договорка за изкупуване на дяловете на ЛВК “Гъмза” и “Фининвест”, които общо държат 24% от ЦКБ. Ако купят и акциите на държавата, те ще притежават над 56% от банката. За целта словаците ще трябва да намерят общ език с вицепремиера Петър Жотев, който обаче сега е “на вълна” Биохим.
Източник: Капитал (11.02.2001)

Една от най-големите презастрахователни компании в света -"Мюних Ре", ще закупи до един месец още около 7% от Орел Г холдинг АД и вече ще притежава блокираща квота от около 27% в него , решиха акционерите на общото събрание на дружеството. "Мюних Ре" ще купи акциите на Булбанк от увеличението на капитала на Орел Г АД, ако кредитната институция не се възползва от полагащите й се ценни книжа в 30-дневен срок. На събранието е било решено капиталът да се вдигне на 22.5 млн. лв. с емисия на 7.5 млн. нови акции, всяка с номинал от 1 лв. Акционерите на холдинга имат право да закупят акции от новата емисия пропорционално на досегашното си участие . "Булбанк няма да се възползва от правото си", коментира източник от финансовата институция. Булбанк вече се освободи от участията си във финансова къща "Еврофинанс" (дружество от групата на "Орел Г холдинг"), "Хипоферайнсбанк България", Централна кооперативна банка, ОББ и Корпоративна банка. Делът й в "Орел Г" след увеличението на капитала ще бъде най-много 14 на сто. Новата акционерна структура на застрахователния холдинг до месец ще изглежда приблизително по следния начин: с най-голям дял все още ще е "Експерт Гущеров" (сто процента собственост на Добромир Гущеров) - 51%, "Мюних Ре" ще е с около 27% и Булбанк - с 14%.Останалите акции ще са собственост на "Орел консулт" и физически лица. "Орел Г холдинг" притежава пряко и през дъщерното си застрахователно дружество "Орел" (холдингът има почти 100%) 51 на сто в третата по големина пенсионна компания "Съгласие". "Орел Г" e мажоритарен собственик и във финансова къща "Еврофинанс", "Орел инвест холдинг", "Орел лизинг" и здравноосигурителната компания "Закрила". Германската компания "Мюних Ре"е един от най-големите презастрахователи в света. Компанията предлага на клиентите си освен презастрахователни услуги и застраховане. Презастрахователните си услуги той предлага в над 150 страни. Групата притежава повече от 100 дъщерни фирми и има филиали в над 60 страни по света. Премийният й приход от презастраховане за 1998 г. е около 25 млрд. марки.
Източник: Дневник (26.02.2001)

По настояване на “Банков надзор” Тексимбанк е била принудена да провизира вземането си от Трема АД. Става дума за прословутия кредит, отпуснат през 1994 г. с пари на Държавния фонд за реконструкция и развитие, по който тревненското военно предприятие все още дължи на банката около 1.3 млн. долара. Около този дълг се вдигна много шум в последните месеци, тъй като предприятието отказа да го плаща и дори заплаши Тексимбанк със съдебни действия. Като обезпечителна мярка по бъдещ иск за 3 млн. долара “Трема” дори успя да си издейства запор върху разплащателната сметка на банката в БНБ. Впоследствие обаче залогът беше отменен от по-висша съдебна инстанция, а “Трема” така и не заведе въпросния иск. Според запознати с развоя на конфликта в момента са прекратени всякакви преговори за постигане на извънсъдебно споразумение и се чака поредното заседание на съда на 5 март по делата, заведени от банката срещу нейния длъжник. Междувременно Тексимбанк е била принудена да подпише меморандум с БНБ, в който се е задължила да провизира вземането от “Трема” на 75% от цялата експозиция, тъй като развоят на взаимоотношенията с длъжника дават основания този дълг да бъде смятан в графата “съмнителни експозиции”. Документът няма санкциониращ характер, а просто регламентира извършването на определени действия от Тексимбанк с цел предпазване от непредвидени рискове. Досега банката водеше експозицията като редовна и по тази причина беше начислила върху нея само 3% провизия. Едно от основанията на Тексимбанк да смята вземането си за безрисково беше фактът, че преди време през запорираните от съда сметки на “Трема” бяха преминали няколко плащания за суми, надхвърлящи дълга на предприятието. Преводите, за които “Капитал” подробно писа, бяха осъществени от клонове на Централна кооперативна банка и ТБ “България инвест”. Разбира се, Тексимбанк заведе съдебни искове срещу двете банки, “пропуснали” плащания по запорирани сметки. Ако съдът се произнесе в нейна полза, банката ще поиска вместо от “Трема” парите й да бъдат възстановени служебно от ЦКБ и “България инвест”. Това даваше основание на Тексимбанк да отстоява пред БНБ, че рискът по тази експозиция е значително по-малък. Тезата беше, че длъжник вече е не закъсалото военно дружество, а две действащи банки в добро финансово здраве. Въпреки това обаче БНБ очевидно е счела за необходимо Тексимбанк да се застрахова по общия ред. На практика банката ще трябва да начисли близо 1.8 млн. лева допълнителна провизия по остатъка от дълга на “Трема”, като намали със същата сума печалбата си. По този начин вероятно ще бъде “изяден” целият положителен резултат на банката за миналата година. В случай че Тексимбанк успее да си събере парите от “Трема”, тя ще реинтегрира провизиите и с тяхното обратно отчитане като приход ще бъде увеличен резултатът й за 2001 г. Това ще стане независимо дали “Трема” ще плати в брой или по някаква схема “дълг срещу собственост”. Преди месец и половина военното предприятие и банката бяха на път да постигнат подобна форма за разплащане. Тогава от “Трема” предлагаха да се издължат с 3260 артилерийски снаряда, които да станат собственост на банката, както и с прехвърлянето на промишлена сграда в Сливен. Тексимбанк е една от малките банки на българския финансов пазар. Тя беше създадена през 1992 г., за да възроди съществувалото през 60-те години външнотърговско дружество “Тексим”. Неин основател беше Георги Найденов - човекът, опитал първи да приспособи плановата икономика в България към правилата на свободния пазар. Банката беше създадена за развитието на дребното и средното предприемачество в България, като в устава й доскоро имаше текст, който забраняваше акционерното участие на държавата под каквато и да е форма. След смъртта на Жоро Тексима, както го наричаха неговите приятели, управлението на банката беше поето от дъщерите му Мариета и Павлина Найденови. Събирането на отпусканите през годините кредити за дружества от военно-промишления комплекс (като “Трема” и “Аркус”) беше основната задача пред наследниците на покойния Георги Найденов. Въпреки проблемите с някои длъжници обаче банката продължи да функционира нормално, поддържайки сравнително добра ликвидност и висок коефициент на капиталова адекватност. Във връзка със случая “Трема” в меморандума, подписан с БНБ, Тексимбанк е поела ангажимент да вдигне до края на годината капиталовата си база до 11 млн. лева.
Източник: Капитал (26.02.2001)

Лозаро-винарска кооперация Гъмза стана повод за скандал между ЦКБ АД и Корпоративна банка АД. Всички акции от ЦКБ АД собственост на кооперацията са заложени пред Корпоративна банка АД. задължението на Гъмза към банката са в размер на 2,5 млн. лв. В момента кооперацията не обслужва редовно задълженията си банката започва да събира вземанията си принудително. на 9 март съдия-изпълнител нарежда на мениджърите на ЦКБ АД в срок от три дни да прехвърли акциите на ЦКБ АД собственост на ЛВК Гъмза на, от своя подсметка в регистъра на централния депозитар по подсметка на Корпоративна банка АД. Директорите нас ЦКБ не изпълняват тези нареждания.
Източник: Банкеръ (19.03.2001)

Словашкият фонд Истрокапитал е на път да се оттегли от сделката за продажбата на Централна кооперативна банка (ЦКБ). До два месеца окончателно ще приключи прехвърлянето на Евробанк, в която фондът държи над 80% от капитала, на новия й собственик - консорциум от пет западни финансови институции. Ако дотогава няма яснота около продажбата на ЦКБ, словашкият фонд ще оттегли офертата си, обясни изпълнителният директор на Евробанк Роман Фечик. В началото на март Истрокапитал е пратил писмо за намеренията си до изпълнителния директор на Банкова консолидационна компания (БКК) - вицепремиера Петър Жотев. Словаците са поискали среща, за да го запознаят с офертата си за покупка на земеделската банка. Според отговора на вицепремиера срещата ще е възможна, след като БКК вземе решение за процедурата, по която ще се продава основния пакет от ЦКБ.
Източник: Монитор (26.03.2001)

"Фисон инвест " АД преговаря с кредиторите на Варненска корабостроителница, заяви в морската ни столица председателят на борда на директорите на шведското дружество Джон Бернстрьом. Той е и президент на компанията "Дау интернешънъл", която държи 70 на сто от капитала на "Фисон инвест". Джон Бернстрьом водеше експертна група, която в понеделник направи оглед на техническите възможности на корабния завод. "Готови сме да зачетем всички задължения на корабостроителницата към кредиторите. Ще намерим начин да удовлетворим техните претенции", каза Бернстрьом. Шефът на "Дау интернешънъл" отказа да уточни с кои точно кредитори се водят разговорите. По неофициална информация става дума за три от най-големите - Параходство БМФ, Централна кооперативна банка и плаващия частен кораборемонтен док "Делфин ". Ако днес апелативните съдии не одобрят оздравителния план и "Камел Леард" се откаже да обжалва пред Върховния касационен съд, заводът ще бъде обявен в несъстоятелност. В такъв случай ще се пристъпи към осребряване на активите на търг. "Допуска се и сделка с инвеститор за цялото предприятие. Тогава обаче е необходимо да се свика общо събрание на кредиторите и да се избере метод за пазарна оценка на имуществото", уточни Кирил Карагьозов, пълномощник на синдика Димитър Смиленов. Според юридически експерти подобна процедура ще отнеме 6-7 месеца. "Шведите няма да се съгласят да купуват части от корабостроителницата. Тяхната цел е да бъдат собственици на целия завод", обясни адвокатът на "Фисон инвест"АД Менко Менков. Работна група на шведското дружество била готова да пристъпи веднага към модернизация на мощностите. Българските шефове на корабния завод уверили шведите, че фирмата можела да заработи до два месеца, ако се направи начална инвестиция от 5-10 млн. долара. В бизнесплана на "Фисон инвест" АД е залегнало изграждането на два круизни кораба за 850 и 1250 пътници на обща стойност 400 млн. долара. "Голяма част от строителството може да се извърши във Варненска корабостроителница", смята Джон Бернстрьом.
Източник: Дневник (27.03.2001)

Корпоративна банка вече е собственик на 19.41% от капитала на Централна кооперативна банка (ЦКБ), след като на блоковия сегмент на Българска фондова борса бяха прехвърлени 3 177 472 акции собственост досега на ЛВК "Гъмза"- Сухиндол. Общата стойност на сделката възлиза на около 1.9 милиона лева. Винарското дружество загуби акциите си, след като спря да обслужва получения кредит от 2.5 милиона лева, като обезпечение по който бяха заложени акциите. Първата вноска е трябвало да бъде погасена в началото на март, което обаче не е станало и банката е пристъпила към принудително удовлетворяване. В Корпоративна банка са заложени още 4.6% от ЦКБ, собственост на "Фининвест". "В скоро време прехвърляне на тези акции към нас не се очаква", заяви изпълнителния директор на Корпоративна банка Теменуга Газдова. Съгласно Закона за банките Корпоративна банка има две възможности - да поиска в едномесечен срок разрешение от БНБ да притежава повече от 10%от акциите на ЦКБ или да ги прехвърли на друго лице. Малко вероятно е банката да реши да задържи акциите, което означава, че тя ще потърси купувач за притежавания пакет. Във финансовите среди вече тръгнаха слухове, че Банковата консолидационна компания (БКК) ще поиска да закупи акциите на някой от миноритарните акционери - "ЛВК Гъмза" и "Фининвест", с цел да придобие мажоритарен дял и да продаде банката по-бързо и на по-добра цена. Ако успее да купи книжата от частната банка, БКК ще притежава 52.71% от капитала на ЦКБ. "Нямаме постъпили писмено заявени намерения от банковия холдинг за покупката на притежаваните от нас акции в ЦКБ. Водени са преговори, но явно БКК засега няма възможност да ги закупи", заяви Теменуга Газдова. Тя каза, че засега не е проявен интерес към акциите няма. Водени са преговори единствено с "Райфайзенбанк" и словашкия инвестиционен фонд "Истрокапитал" (все още собственик на "Евробанк"), но конкретни резултати все още няма. "На този етап е все още рано да се говори за цена", заяви още директорът на Корпоративна банка. Експерти смятат, че финансовата институция ще поиска цена, която да покрие направените разходи по кредита. От "Истрокапитал" вече заявиха, че имат интерес към ЦКБ, но само ако могат да придобият над 51 на сто от нея. На същото мнение са и в "Райфайзенбанк". На 8 февруари след решение на Министерския съвет фонд "Земеделие" прехвърли дела си от 32.78% в ЦКБ на Министерството на финансите. На общото събрание на БКК, което ще се проведе на 6 април, с този дял ще бъде увеличен капиталът на холдинга от 20.7 милиона лева на 25.998 милиона. След тази операция държавата ще има 97.7% в БКК.
Източник: Дневник (03.04.2001)

Общото събрание на акционерите на Банковата консолидационна компания (БКК) реши да увеличи капитала й от 20.7 млн. на 25.9 млн.лв, като апортира в него акции на Централна кооперативна банка (ЦКБ) с общ номинал от 5.2. млн.лв.
Източник: Банкеръ (09.04.2001)

Днес управлението на банка "Токуда Кредит-Експрес" официално ще бъде поето от новото ръководство. Както бе съобщено, главен изпълнителен директор на банката става бившият финансов министър и бивш шеф на Централна и кооперативна банка (ЦКБ) Стоян Александров. За изпълнителни директори са определени други двама известни банкери - Юли Попов, също от ЦКБ, и Асен Друмев от "Банка ДСК". Мажоритарен акционер в банката е Торао Токуда, който започна строителство на японска болница в София.
Източник: Стандарт (17.04.2001)

Съветът на директорите на "Централна кооперативна банка" - АД, София, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно общо събрание на акционерите с право на глас на 28.VI.2001 г. в 10 ч. в зала № 7 на Националния дворец на културата - София, при следния дневен ред: 1. отчет за дейността на ЦКБ - АД, през 2000 г.; проект за решение - ОС приема отчета за дейността през 2000 г.; 2. доклад на одиторите на ЦКБ - АД, за 2000 г.; проект за решение - ОС приема доклада на одиторите за 2000 г.; 3. приемане на годишния счетоводен отчет на ЦКБ - АД, за 2000 г. и разпределение на печалбата; проект за решение - ОС приема годишния счетоводен отчет за 2000 г. и предложението на съвета на директорите за разпределение на печалбата; 4. отчет за работата на службата за вътрешен контрол през 2000 г.; проект за решение - ОС приема отчета на ръководителя на службата за вътрешен контрол за работата на службата през 2000 г.; 5. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите на ЦКБ - АД, за дейността на банката през 2000 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността на банката през 2000 г.; 6. промени в устава на ЦКБ - АД; проект за решение - ОС приема предложенията за промени в устава на банката; 7. избор на одитор за 2001 г.; проект за решение - ОС приема предложението на съвета на директорите за одитор на банката за 2001 г.; 8. промяна в органите на управление на ЦКБ - АД; проект за решение - ОС приема предложението за промяна в органите на управление на банката; 9. разни. Материалите за общото събрание са на разположение на акционерите в сградата на ЦКБ - АД, София, ул. Г. С. Раковски 103. Поканват се за участие акционерите, притежаващи акции с право на глас, или упълномощени техни представители съгласно устава на ЦКБ - АД. Регистрацията за участие на акционерите или пълномощниците им ще се извършва във фоайето на зала № 7 на НДК - София, от 8 ч. и 30 мин. до 9 ч. и 50 мин. срещу лична карта/личен паспорт. Представителите на акционерите - юридически лица, следва да носят и удостоверение за съдебна регистрация. Пълномощниците следва да представят изрично писмено пълномощно от представляваното от тях лице за участие в събранието, заверено нотариално съгласно изискванията на Закона за публично предлагане на ценни книжа. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 11 ч., на същото място и при същия дневен ред независимо от представения на него капитал.
Източник: Държавен вестник (20.04.2001)

Корпоративна банка е депозирала официално заявление в Банков надзор на БНБ с искане да й бъде разрешено да вземе 19.41% от акциите на ЦКБ. Това е делът на ЛВК Гъмза-Сухиндол, който е придобит от Корпоративна банка като обeзпечение от невърнат от винпрома кредит. Тъй като става въпрос за пакет над 10% от акциите на ЦКБ, новият собственик е длъжен по закон да поиска в едномесечен срок официално разрешение от БНБ за притежанието на акци.
Източник: Пари (23.04.2001)

ЛВК “Гъмза” - Сухиндол, е прехвърлила собствеността върху два магазина в София в полза на Централна кооперативна банка като погашение по част от своите задължения. Банката има да взима повече от 8 млн. лева от винпрома. Единият от магазините е до зала “Универсиада”, а другият в кв. “Хаджи Димитър”, уточни изпълнителният директор на ЦКБ Тенчо Тенев. Срещу тях банката е приела да отпише около два млн. лева от вземането си. ЦКБ вече е започнала да търси купувачи за магазините.
Източник: Капитал (07.05.2001)

Десет души са се възползвали през април от възможността да платят парното си от банкомат, докато през последните 10 дни на март, отгокато започна предлагането на услугата, клиентите й са били девет. Това сочи статистиката на БОРИКА /Банкова организация за разплащане с използване на карти/ предоставена на БТА. Засега услугата е възможна на част от банкоматите на девет банки - "Банка ДСК", Първа инвестиционна банка, Общинска банка, "Райфайзенбанк" /България/, Росексимбанк, Централна кооперативна банка, "Биохим", Стопанска и инвестиционна банка и БНБ. Това съобщи Мила Симеонова, търговски директор на "Дата макс", потърсена от репортер БТА. Постепенното инсталиране на необходимия софтуер на всички банкомати на тези банки е в процес, уточниха от БОРИКА.
Източник: БТА (08.05.2001)

Съветът на директорите /СД/ на Банковата консолидационна компания /БКК/ отложи за пореден път решението си за продажба на банка "Биохим". Това съобщи след заседанието вицепремиерът Петър Жотев, който е и изпълнителен директор на БКК. На 21 март СД не беше удовлетворен от цената на единствения кандидат-купувач - "Хебросбанк", който тогава повиши първоначалната си оферта със 700 000 евро. Вчера "Хебросбанк" е подала трета подобрена оферта, която предстои да бъде анализирана, каза Жотев. Най-вероятно следващата седмица СД на БКК ще има заседание, на което се очаква окончателно решение за "Биохим". Единствената причина, поради която досега БКК отлага решението си за продажба на "Биохим" на "Хебросбанк", е неудовлетворителната цена. Според Петър Жотев дори и след след третото подобрение на офертата банката струва по-скъпо. По предварителни данни за финансовите резултати на "Биохим" за април банката е с печалба от 9 милиона лева преди данъчно облагане. Има други писма за намерения за "Биохим", но те не са обект на внимание, заради процедурата на преговори с единствения кандидат-купувач, каза Жотев. СД е одобрил предложените от управителния съвет /УС/ на банката материали за общото събрание на "Биохим", и препоръчал общото събрание на банката да се проведе на 19 юни. СД е обсъдил и подготовката на стратегия за приватизация на дела от близо 33 на сто, който БКК притежава в Централна кооперативна банка /ЦКБ/. Обсъдените варианти са дали БКК да продава акциите си самостоятелно или съвместно с други от акционерите на ЦКБ, с цел да се постигне общ пакет акции за продажба над 51 на сто. Някои от акционерите на ЦКБ също имат намерение да продадат дела си, каза Жотев. СД на БКК е разгледал и предложената от УС на "Банка ДСК" промяна в устава на банката с цел преобразуването й от еднолично акционерно дружество /ЕАД/ с едноличен собственик Министерския съвет, в акционерно дружество /АД/. Петър Жотев смята, че мандатът на управителния съвет на "Банка ДСК" трябва да бъде три години. Той е толкова и сега. С решение на МС БКК стана собственик на пакет акции на "Банка ДСК" в размер на 25 на сто от капитала й.
Източник: БТА (09.05.2001)

БНБ е издала разрешение на Корпоративна банка да притежава 19.41% от акциите на Централна кооперативна банка. Акциите бяха придобити от ЛВК “Гъмза” - Сухиндол, заради невърнати кредити. Както е известно, “Корпоративна” вече обяви дела си в ЦКБ за продажба. Решението на БНБ обаче ще позволи на банката да участва с притежавания от нея пакет на общото събрание на ЦКБ, което ще се проведе на 28 юни.
Източник: Капитал (11.06.2001)

Банковата консолидационна компания (БКК) подготвя стратегия за приватизация на Централна кооперативна банка (ЦКБ), заяви изпълнителният директор на холдинга Петър Жотев вчера. Държавата държи 34% от капитала на банката. Корпоративна банка държи 19,43%, а "Фининвест" - 4,6%. Те са заложени в Корпоративна банка, а притежателите им обявиха вече, че ще продадат дяловете си на избрания от БКК купувач. БНБ препоръча увеличаване на капитала на ЦКБ от 20,7 млн. на 25 млн. лв., което ще вдигне цената й. Решението за това ще бъде взето на общо събрание на 28 юни. Интерес към трезора са проявили "Райфайзенбанк", чешкият фонд "Истрокапитал" и инвестиционният посредник "Хеджър".
Източник: Стандарт (12.06.2001)

Централна кооперативна банка приключва 2000 г. с печалба от 47 000 лв., съобщиха от банката. По всяка вероятност тя няма да се разпредели като дивидент, а ще се провизира, казаха запознати. Окончателното решение ще се вземе от акционерите на общото събрание на трезора на 28 юни. Тогава ще се реши и по какъв начин ще се приватизира ЦКБ. Изпълнителният директор на Банковата консолидационна компания (БКК) Петър Жотев съобщи в понеделник, че се обсъждат два варианта за раздържавяване на финансовата институция. БКК притежава 32.77 на сто от капитала на банката. Според Жотев е възможно банковият холдинг да направи консорциум с някой от останалите акционери в ЦКБ, така че да се постигне мажоритарен дял. За него ще се търси стратегически инвеститор, каза Жотев. При този вариант цената на банката ще увеличи. Втората възможност е акциите на ЦКБ, собственост на БКК, да се изтъргуват на фондовата борса. В момента обаче цената на книжата е ниска и няма гаранция, че те ще поскъпнат при по-голямото предлагане. През миналата година банката е кредитирала приоритетно три сектора – търговия, селско стопанство и преработвателна промишленост. Най-голям е размерът на отпуснатите заеми за търговска дейност – 34,8 на сто от всички кредити. ЦКБ е отпуснала заеми за селското стопанство и преработвателната промишленост в размер на 53,045 млн. лв. По програмите на Държавен фонд "Земеделие" са предоставени кредити за 11,547 млн. лв. Общо 22 кредита на стойност 4.688 млн. лв. е отпуснала банката по инвестиционният проект за доставката на високотехнологична селскостопанска техника. Общото събрание на акционерите ще гласува и промяна в органите на управление.
Източник: Монитор (13.06.2001)

Банковата консолидационна компания /БКК/ и Корпоративна банка са се споразумели днес за координирани решения на предстоящото на 28 юни общо събрание на акционерите на Централна кооперативна банка /ЦКБ/, съобщи главният изпълнителен директор на Корпоративна Цветан Василев, който участва за кратко в заседанието на съвета на директорите /СД/ на БКК. Според Петър Жотев, вицепремиер и изпълнителен директор на БКК, няма подписан договор за подобни действия. Корпоративна банка притежава близо 24 на сто от акциите на ЦКБ и има интерес да ги продаде съвместно с БКК, която притежава близо 33 на сто от акциите, на избрания от компанията купувач. Според Жотев е необходимо да се промени текст в устава на ЦКБ, според който решенията се взимат с две трети от акционерите на банката. Ако в устава на ЦКБ остане това гласуване с 2/3, се обезсмисля съвместната продажба на акциите, а БКК няма за цел да държи дълго акциите в ЦКБ. Ако уставът не бъде променен на общото събрание на ЦКБ, БКК ще обяви за продажба нейния пакет акции след общото събрание на ЦКБ. На събранието БКК ще предложи ЦКБ, която сега се ръководи от Съвет на директорите, да премине към двустепенна система на управление - с надзорен и управителен съвет. БКК, като акционер, трябва да има свой представител в надзорния съвет и днес СД на БКК е решил това да бъде юрисконсулът на холдинга. Според Петър Жотев моментът не е подходящ БКК да обсъжда стратегия за приватизация на държавната банка "Биохим". По-подходящо е да се изчака, докато се конституира новото правителство и докато министърът на финансите, който и да е той, прецени каква да бъде стратегията, каза Жотев. СД на БКК е обсъдил днес и предстоящото общо събрание на Банка ДСК. СД е решил в Надзорния съвет на банката БКК да се представлява от заместник-министъра на финансите Пламен Орешарски, който е и член на СД на БКК.
Източник: БТА (21.06.2001)

Банковата консолидационна компания (БКК) ще продаде акциите си в Централна кооперативна банка (ЦКБ) след общото събрание на трезора, което е предвидено за 28 юни. Това стана ясно след заседание на банковия холдинг вчера. Според главния изпълнителен директор на Корпоративна банка Цветан Василев е постигнато споразумение за общи действие между БКК и ръководената от него банка. Вицепремиерът Петър Жотев отрича да има подписан документ за подобно договаряне. БКК е обсъждала два варианта за продажба на дела си в ЦКБ. Едната възможност е холдингът да предложи на фондовата борса акциите си, които представляват 32,77% от капитала на банката. Другият начин е БКК да направи консорциум с някои от останалите акционери в ЦКБ и заедно да достигнат мажоритарен дял. В последно време проблемната банка успя да си събере стари кредити за около 500 хил. лв. Нейната управа очаква да получи още близо 600 хил. лв. От друг несъбираем кредит е възможно в трезора да влязат 1 млн. лв. По този начин ще се повиши продажната цена на ЦКБ. Жотев обяви, че на събранието БКК ще предложи Кооперативна банка да премине към двустепенна система на управление - с надзорен и управителен съвет.
Източник: Стандарт (22.06.2001)

Напоследък дневният ред на заседанията на Министерския съвет е доминиран от решения за предоставяне на концесии. За продажба бяха пуснати набързо остатъчните дялове на държавата в курортите “Слънчев бряг”, “Св. Константин и Елена” и ММЦ “Приморско”. “Хемус еър”, Лагерният завод в Сопот и “Стоков пазар Илиянци” ще бъдат изтъргувани всеки момент. Около единствения функциониращ държавен авиопревозвач се завихри скандал, след като за купувач бе избрано дружеството “Пирин турист”, което вестникарски публикации свързаха чрез кипърската фирма “Вилкания” с парите на СИБанк и шефа й Славчо Христов. До броени дни “Илиянци” също ще има нов собственик, въпреки че и тук има конфликти и неясни връзки. За началото на юли се готви финалът на сделката за Лагерния завод от ВМЗ - Сопот. Преди седмица и половина шведската компания SKF беше избрана от АП за ексклузивен купувач на завода. Проектът бил много удобен за шведите, твърдят обаче от ВМЗ. Подготвя се бърза продажба на столичните кина и на “Бояна филм”. Само два дни даде АП за подаване на оферти за “София филм”. Доскоро нямаше и намек за яснота по продажбата на кината. Изведнъж се оказа, че в края на април АП е решила да продава спешно 75 на сто от дружеството чрез преговори с потенциален купувач. До няколко дни Хампарцумян ще внесе в МС предложение за продажбата и на “Бояна филм”. То предвижда да се отделят околните терени от сградата и Киноцентърът да се продаде самостоятелно като културен обект. Шефът на АП обясни бързането с проявения стратегически интерес от “Кодак”. В четвъртък ДКД даде лиценз на БТК за трети GSM-оператор. Сделката предизвиква противоречиви оценки в царската коалиция. Една група от икономистите на НДСВ заяви, че смята за недопустимо да се даде лиценз от досегашното правителство точно в края на мандата, защото това противоречи на правилата на конкуренцията. Други като Владимир Каролев подкрепиха сделката. Разделителната линия между двете групи, изглежда, е отношението към ОТЕ. Лобистите на гръцката компания са против даването на лиценза на БТК, защото по този начин става практически невъзможно за гърците да кандидатстват за БТК, тъй като вече притежават лиценз за втория GSM-оператор. Кабинетът опита да форсира и сделките за ДЗИ, Биохим и ЦКБ. Заявено беше намерение до края на мандата да се сключи договор с външен консултант за управление на БТК, да се приемат стратегии за продажбата на “Булгартабак” и енергетиката. Напоследък обаче правителството и назначените от него шефове на предприятия като че ли концентрираха вниманието си към по-конкретни проекти и търговски сделки. При много от тях определено личи желанието на управляващите в последните дни от мандата. Някак набързо беше дадена зелена улица на проектите на американските компании Ей И Ес и “Ентърджи” за “Марица-изток” 1 и 3. При втората няма кой знае какви проблеми, но първата може да се окаже страшен капан за държавата и НЕК, а оттам и за бъдещото правителство. Бърза се и с договарянето на смесено дружество между германската “Рейнбраун” и “Мини Марица-изток”, въпреки че тази сделка вече не е толкова спешна след стартирането на проектите за централите 1 и 3. Дългосрочните договори за изкупуване на въглища от двете централи гарантират пазар на мините и добри печалби. Затова бързането е излишно и може спокойно да се договорят максимално изгодни условия с немците, коментира енергиен експерт, пожелал анонимност. От тази седмица тръгна и скандалният бартер за износ на ток за Югославия и Косово срещу връщането на употребено ядрено гориво от АЕЦ “Козлодуй” в Русия. Този тип сделки дават големи възможности за отклоняване на средства в “правилната” посока. Два дни преди изборите беше съобщено, че НЕК и топлофикационните фирми са извадени от списъка на фирмите за оздравяване и отново им е даден свободен достъп до банкови кредити. Топлофикациите продължават да живеят на държавни субсидии. Те сега ще могат да теглят кредити и да ги оползотворяват при занижен контрол в политическото безвремие, въпреки че вече са похарчили голяма част от субсидиите за годината. В последните месеци на правителството бяха пуснати и търговете за част от строежите на “Горна Арда”. Така се предопределя хидрокомплексът да се строи, въпреки че още се спори за нуждата от него. Едва ли е случайно, че точно тук възникна поредният конфликт за компрометиране на търг, а “Минстрой” заведе иск в съда срещу решението на НЕК.
Източник: Капитал (24.06.2001)

Общото събрание на акционерите на Централна кооперативна банка /ЦКБ/ гласува промени в устава на банката и преминаване от едностепенна система на управление - Съвет на директорите /СД/, към двустепенна - с Надзорен и Управителен съвет. Надзорният съвет /НС/ ще има трима членове с мандат от три години, без ограничение за преизбирането им. Те ще представляват най-големите акционери на банката - Банковата консолидационна компания /БКК/, която държи 32,77 на сто от акциите, Централния кооперативен съюз /ЦКС/ - с 23,45 на сто и Корпоративна банка - с 19,65 на сто. В НС на ЦКБ влизат БКК като юридическо лице, досегашният член на СД и председател на ЦКС - Панчо Иванов и юристката Радка Йосифова, предложена от Корпоративна банка. След вписването на промените в устава и на членовете на НС в съда, ще бъде назначен и управителният съвет на банката. Акционерите гласуваха цялата печалба от 47 хиляди лева за миналата година да бъде отнесена към фонд "Резервен" и освободиха от отговорност членовете на СД на ЦКБ. Преди провизии и данъци печалбата на банката е била 5,4 милиона лева, от която 5,3 милиона лева са провизии по рискови експозиции. Най-голям е делът на провизиите по кредити, предоставени на Лозаро-винарска кооперация "Гъмза" и свързани с нея лица - 3,03 милиона лева, а размерът на кредити й е 9,3 милиона лева. Според одиторския доклад на "Делойт и Туш" през първите месеци на 2001 г. кредитният риск, свързан с тази експозиция, е продължил да нараства и начислените провизии могат да се окажат недостатъчни. Кредитния портфейл на банката е 104,3 милиона лева, разпределен в 2463 броя кредити. От тях 34,84 на сто са за търговия и ремонт на битова техника, 29,74 на сто - за преработвателната индустрия и 19,65 на сто за селското стопанство. От кредитния портфейл 71,65 на сто от експозициите са класифицирани като редовни, 11,6 на сто - са под наблюдение, а 3,53 на сто - са нередовни. От кредитите 12,5 милиона лева са определени като загуба, което е 12,02 на сто от кредитния портфейл. Капиталовата адекватност на банката към 31 декември 2000 г. е 19,49 на сто при изисквания на БНБ от 12 на сто. Капиталовата й база е 24,3 милиона лева, а основният й капитал е 16,2 милиона лева. Общото събрание на акционерите не прие предложението УС на ЦКБ да може да взима решение за увеличение на капитала на банката до пет години след решението на общото събрание. Причината беше, че представителят на БКК - Светлина Кортенска се въздържа, тъй като не е била упълномощена да гласува подобно решение. Очаква се въпросът да бъде решен скоро. Акционерите гласуваха промени в устава, според които за избор и освобождаване на членове от надзорния съвет на банката ще се изисква обикновено мнозинство. Досега според устава на банката за избор на членове на управителните й органи се изискваше кворум от две трети. Според закона обикновено мнозинство се изисква за избор на ръководител "Вътрешен контрол", за избор на одитор, за одобрение на годишния отчет и за освобождаване от отговорност на членовете на УС. За изменение и допълнение на устава, за увеличение на капитала, за преобразуване и прекратяване дейността на банката и за вземане на решение за издаване на облигации се изисква кворум от две трети, поясни Цветан Василев, главен изпълнителен директор на Корпоративна банка.
Източник: БТА (29.06.2001)

Подуправителката на БНБ Емилия Миланова е упълномощена от Банковата консолидационна комапния (БКК) да представлява държавата в първото заседание на новия надзорен съвет на Централна кооперативна банка днес, съобщиха от БКК. На него трябва да се избере съставът на Управителния съвет на ЦКБ. Банковият холдинг влиза в надзора на ЦКБ като юридическо лице. Миланова е единственият член от сегашния състав на Съвета на директорите на БКК, който ще остане в борда след смяната на правителството. През април парламентът я преизбра за подуправител на Централната банка мандат от 6 години. БКК държи 32,77 на сто от капитала на ЦКБ. Намерението на банковия холдинг е в консорциум с акциите на Корпоративна банка в ЦКБ, да търсят стратегически инвеститор за земеделския трезор.
Източник: Монитор (03.07.2001)

Корпоративна банка ще търси сътрудничеството на Централния кооперативен съюз за съвместна продажба на акциите им в ЦКБ. "Водим контакти с тях, но все още конкретни резултати няма", потвърди Румен Люцканов, председател на надзора на банката, която има общо 24.28% от ЦКБ. ЦКС държи 23.45 на сто от капитала на кооперативната банка. Нуждата от съвместна продажба с някои от основните акционери в ЦКБ възниква от желанието на кандидат-купувачите да притежават над 51% от нея. Първоначално се предвиждаше Корпоративна банка да направи консорциум с Банковата консолидационна компания, която има 32.77%. Явно обаче държавния дял ще се продава от новия състав на БКК, което едва ли ще стане преди края на септември. Това принуждава "Корпоративна" да потърси нова конфигурация за евентуална продажба, което неминуемо води до сътрудничество с ЦКС. Банката бърза с продажбата, за да изпълни препоръките на "Банков надзор" в БНБ относно капиталовата си база. Според Люцканов интересът към акциите на ЦКБ е голям, но никой не е представил конкретна оферта. За кандидат-купувачи се спрягат Райфайзенбанк, Евробанк, а отскоро и варненската групировка ТИМ. Корпоративна банка се опитва да продаде своя дял още от август 2000 г., а цената , която иска, е 75 ст. на акция. "Не можем да намалим цената, защото акциите са обвързани с необслужвани кредити, които трябва да се покриват", каза още Люцканов.
Източник: Дневник (04.07.2001)

С мнение за съд на Димитър Димитров-Шашмата, дилъра Павел Тренев и още пет длъжностни лица от ЦКБ приключи следственото дело за изчезналите 6 млн. USD на изгонения от България бизнесмен Майкъл Чорни в Централна кооперативна банка, съобщиха от следствието. Специализираната следствена служба е внесла делото в Софийската градска прокуратура. Димитър Димитров-Шашмата като подбудител и помагач заедно с Павел Тренев от април до май 1995 г., използвайки ЦКБ, получили два превода от 6 млн. USD от Блонд инвестмънт корпорейшън - на Майкъл Чорни и Джоузеф Карам. Майкъл Чорни превел парите на два транша от по 3 млн. USD на 28 април и 3 май 1995 г. по сметка на ЦКБ в Сюис банк корпорейшън в Ню Йорк. Половината влезли в БЗПБ и фирми от т. нар. групировка Орион, установило разследването. Павел Тренев бе задържан в София на 20 април след петгодишно издирване, включително и чрез Интерпол. Димитър Димитров-Шашмата бе екстрадиран от Венеция през декември миналата година. Другите обвиняеми по делото за милионите на Чорни са пет длъжностни лица от ЦКБ - дилърът Траян Кършутски, директор Валутна наличност в ЦКБ Ирина Михайлова, заместник главният счетоводител Мария Димова, главният счетоводител Теменужка Галова и изпълнителният директор Георги Георгиев. Те са на свобода срещу парични гаранции
Източник: Пари (05.07.2001)

Корпоративна банка е намерила купувач за около 9.9% от акциите си в Централна кооперативна банка. Тя притежава общо 24.28% от ЦКБ. В четвъртък на блоковия сегмент на борсата бе регистрирана сделка с 1.6 млн. акции, които се равняват на 9.9%. Сделката е станала на цена от 65 ст. или общо "Корпоративна" е получила 1.04 млн. лв. "Купувач на акциите е инвестиционен посредник "Фина С", потвърди адвокат Румен Люцканов, който е председател на надзорния съвет в "Корпоративна". Според него с извършената продажба банката е достигнала законово изискваното ниво за капиталовата адекватност, след като капиталът й падна под изискуемия минимум именно заради акциите на ЦКБ. "Банков надзор" й даде четиримесечен срок, за да вдигне капиталовата си база над 10 млн. лева. "Акциите не ни трябват, защото нито са доходоносни, нито имаме интерес да управляваме ЦКБ", допълни Люцканов. Според него те са продадени на първия купувач, който е платил за тях. "Не очаквам скоро да има ново прехвърляне на наши акции", каза още адвокатът. Проверка в търговския регистър показа, че зад "Фина С" стои един от изпълнителните директори на "Корпоративна" Цветан Василев. Той е сред основателите й през 1992 г. и макар по-късно да е заличен официално като съдружник в нея, запознати твърдят, че той все още се ползва с голямо доверие там. В последните дни "Фина С" усилено е купувала компенсаторни записи, като е натрупала портфейл за около четири млн. лв. При сегашната стойност на записите от около 25 ст., това прави над 1 млн.лв., на колкото се равняват и прехвърлените акции на ЦКБ.
Източник: Дневник (06.07.2001)

Панчо Иванов ще е председател на надзорния съвет на ЦКБ. Първото заседание на надзорния съвет на банката след проведеното общо събрание, което освободи досегашния съвет на директорите и въведе двустепенна система на управление. Освен шефа на Централния кооперативен съюз Иванов в надзора на ЦКБ са адвокат Радка Йосифова, представител на Корпоративна банка, и човек на Банковата консолидационна компания, която на първото заседание беше представлявана от подуправителя на БНБ Емилия Миланова. Надзорниците не са избрали нов управителен съвет на ЦКБ, защото още не е регистриран в съда промененият устав на банката.
Източник: Капитал (09.07.2001)

Министърът на икономиката Петър Жотев беше избран за държавен контрольор на консервния завод “Мизия” в Полски Тръмбеш на проведеното последно общо събрание, съобщи изпълнителният директор Тодор Недев. Желанието на работниците, които са били абсолютно единодушни, е след този избор министърът най-после да се заинтересува от проблемите на завода и да му обърне внимание. Принудихме се да прибегнем до тази постъпка след като разбрахме, че никой от Министерството на икономиката не се интересува от нас. Проблемите на “Мизия” започнали още през 1998 г., когато поради липса на средства ръководството на завода спира да плаща заплати на служителите си. От тогава нашите работници са получавали само аванси и то не редовно, а само когато имахме пари, обяснява изп.директор. Всички опити на приватизаторите да предприемат някакви оздравителни мерки за спасяването на завода удрят на камък. От министерството категорично отказват да им разрешат да теглят два кредита - оборотен и инвестиционен, както и да закупят нови машини за около 700 000 лв. за разширяване на производството. През април 2000 г. ръководството на “Мизия” влиза в преговори с английска фирма за създаване на смесено дружество за износ на консерви на запад с 40 % българско и 60 % английско участие. Документите обаче са забутани някъде в министерството и никой държавен служител не дава необходимото разрешение. Разочаровани от държавната политика по отношение на чуждите инвеститори британците създават своето смесено предприятие в Турция. В същото време в договора, сключен с държавата, от приватизаторите се иска да поддържат в завода 180 работни места, от които 70 постоянни и 110 сезонни. Чиновниците в министерството по непонятни причини решават, че сезонните места също могат да бъдат обявени за целогодишни. Благодарение на това предприятието е принудено да плаща 362 000 лв. неустойки, които от министерството настояват да бъдат платени веднага кеш. Според директора Недев тези неустойки са некоректно начислени и той отказва да ги плаща. В продължение на повече от 1,5 г. между ръководството на завода и държавните чиновници се води война чрез писма и заплахи за обявяване на фирмата във фалит и разваляне на сделката с държавата. През цялото време назначеният от министерството държавен контрольор Милена Лазарова само веднъж е стъпвала в предприятието. Докато трае битката на приватизаторите с държавата, консервеният завод бавно, но сигурно запада. На 6 февруари 2001 г. то е обявено във фалит. Спрени са всякакви плащания. Движимото имущество е описано от Агенцията за държавни вземания и като обезпечение за теглен кредит от ЦКБ. Недвижимото имущество пък е блокирано с ипотека. В целият завод няма електричество. Въпреки че има назначен пазач, цигански банди разграбват машините и обзавеждането на цеховете. Заради неплатените заплати повечето от работниците напуснали. В момента в завода има само 25 души, които също са предупредени, че трябва да си тръгнат. Докато предприятието загива, а работниците бездействат, имаме възможност да поемем поръчка за износ на 500 тона консерви на запад. Ние обаче нямаме пари, за да закупим необходимите машини и суровини и друг ще ни изпревари, ядосва се Тодор Недев.
Източник: Янтра - Велико Търново (11.07.2001)

След няколко дни една от най-големите ни свободни безмитни зони - бургаската, ще проведе акционерно събрание. През декември 1999 г. в Бургас се състоя извънредно общо събрание с една-единствена точка - да се приеме програма за развитие на зоната до 2001 г. Против гласува държавата, представлявана от Министерството на финансите в качеството си на най-голям акционер. Мотивът бе, че в момента се водят преговори за присъединяване към Европейския съюз и този факт изключвал необходимостта от икономически свободни зони. Свободната безмитна зона в Бургас Наред с "Нефтохим", пристанището и летището Свободната безмитна зона в Бургас имаше емблематичен смисъл за града. Тя е изградена през 1989 г. върху гола поляна, с първоначален капитал от 2 млн. лв. и с общите усилия на най-големите бургаски предприятия. Целта - да се привлекат чуждестранни инвестиции, стокопотоци и товари, бе изпълнена. За кратко време зоната натрупа значителен капитал, привлече инвеститори, създаде добра инфраструктура, разви производствена дейност. В далечните си планове специалистите дори виждаха Бургас като град на свободна икономическа инициатива. Което не е лишено от логика, дори след присъединяването на България към Европейската общност, като се има предвид, че градът ще бъде граничен за евросъюза. Ентусиазмът и надеждата, че се ражда българският Хонконг, обаче постепенно замря. Зоната влезе в съдебни спорове, натрупа дългове, които още не са изчистени. Служители в зоната твърдят, че само за 12 месеца след 1998 г. под "вещото" ръководство на хора, поставени от ексдепутата Йордан Цонев, разходите на дружеството са се увеличили със 116%, приходите във валута са спаднали с 91%, а постъпленията от цялостната дейност - с 99.72%. Акционерите установиха, че печалбата от акциите им за една година се е стопила от 10.90 долара на 33 цента за брой. Преди това с натиск от правителството пристанището и ДЗИ изкупиха основния пакет от акции. ДЗИ плати 80 долара за акция при тогавашна цена 10 000 лв. Пристанището получи акции за 20 млн. лв. срещу апортна вноска. Бургаската община не можа да закупи нови акции и да разшири участието си. Въпреки че участва с апорт - цялата земя, върху която е зоната, тя бе лишена от представителство в управлението. Така бургаската зона бе поставена на "изкуствено дишане" и стигна до положението на компания със затихващи функции. Всички напъни да се замаже и прикрие действителното й състояние са напразни. Завинаги е прогонен основният контрагент "Хюндай". Ръководството на зоната се опъна да освободи пратка автомобили на корпорацията без причина, забърквайки се в машинациите на представителя на компанията за България и вземайки страната на ЦКБ. От "Хюндай" заявиха, че няма да стъпят повече в България, заведоха съдебни дела и насочиха дейността си към Словения. В Бургас автомобили доставя само "Деу", но в ограничени количества. Оттук избягаха и италианската компания "Веркап", която произвеждаше капачки за шампанско, и немско дружество за производство на дървени плоскости за жилищно строителство. Сега зоната разчита на случайни дребни клиенти. Не е подписан нито един нов договор с голям чуждестранен контрагент. Има ли спасение "Зоната трябва задължително да има излаз на морето. Така ще се избегнат много допълнителни процедури", смята членът на съвета на директорите Красимир Грудов. Новият Закон за пристанищата дава възможност за концесия и Грудов възнамерява да пледира пред заинтересованите страни по този начин зоната да стъпи на пристанището. "И без това съществуващите закони лишават зоните от всякакво друго предимство. Логично би било новият парламент да приеме и специален закон, който би могъл да бъде с действие до влизането на България в ЕС", предлага Грудов. Ръководството на зоната в Бургас отчита за миналата година задоволителни резултати, привлечени стокопотоци и дори печалба и дивидент от 32 на сто. "С тях обаче се покриват загубите от минали години", заяви изпълнителният директор и председател на съвета на директорите Ангелин Попов. Тази печалба е куха, защото през миналата година, за да не завърши на загуба, стойността на земята бе вкарана в баланса, коментират акционери. Това ще изиграе лоша шега на дружеството през тази година, когато ще трябва да се плащат и данъци, твърдят те. При това положение като че ли всичко зависи само от инициативата на новия борд, който ще бъде избран на общото акционерно събрание, насрочено за 31 юли. В безмитните зони могат да се извършват следните стопански дейности: - организиране на производство на стоки и услуги на съвременно техническо и технологично равнище, предназначени за износ - товарене, разтоварване и транспортна обработка на необмитени стоки, които се внасят с предназначение за износ - складиране и съхраняване на внесени необмитени стоки, предназначени за износ - обработка на необмитени стоки за износ (сортиране, маркиране, пакетиране, разфасоване и др.) - търговска дейност, представителство и посредничество - зареждане на кораби и други транспортни средства, извършващи международни превози - банкови, кредитни и други финансови операции, застраховки и презастраховки на имущества. Няколко десетки милиона лева са инвестирани в това кафене, наречено "бизнесклуб" на безмитната зона и обслужвано от трима служители. Печалба от дискретното място няма, тъй като клиенти не влизат. Бургаската безмитна зона приемаше хиляди коли от "Хюндай", преди фирмата да напусне България. Сега тя складира колите си за Европа в безмитната зона в Копер, Словения.
Източник: Дневник (12.07.2001)

До месец Корпоративна продава изцяло участието си в земеделската банка Росексимбанк купи 9.9% от Централна кооперативна банка (ЦКБ) чрез блокова сделка, регистрирана на Българска фондова борса (БФБ). Акциите се продадени от инвестиционен посредник "Фина-С" на цена 0.70 лв. за акция, а самият посредник ги купи от Корпоративна банка преди три седмици. "Не е изключено Росексимбанк да закупи и останалите наши акции в ЦКБ", заяви Цветан Василев, изпълнителен директор на Корпоративна. След продажбата в петък участието на Корпоративна в ЦКБ намалява до 14.38%, като възнамерява да се освободи изцяло от акциите си в ЦКБ до края на август. Ако купи държавния дял, както и този на Корпоративна банка, Росексимбанк ще получи 57%.
Източник: Дневник (30.07.2001)

Членовете на надзорния съвет на Централна кооперативна банка влязоха в остър конфликт при избора на управителен съвет на кредитната институция. Председателят на надзора Панчо Иванов e предложил кооперативната банка да има шестчленен мениджърски екип, в който да влязат по двама представители на основните акционери на ЦКБ - Банковата консолидационна компания, Централния кооперативен съюз и Корпоративна банка. Идеята на Иванов подкрепила и надзорничката Рада Христова. Подуправителката на БНБ Емилия Миланова, която временно представлява Банковата консолидационна компания в надзорния съвет на ЦКБ, обаче рязко се е противопоставила на това. Според Миланова няма никаква логика Корпоративна банка и "Фининвест", които притежават общо около 15% от ЦКБ, да вкарат в управителния й съвет толкова свои представители, колкото ще имат по-големите акционери - БКК, която притежава 32.78%, и ЦКС - собственик на 23.45% от капитала на банката. Панчо Иванов, който е и председател на ЦКС, и Рада Христова - представляваща интересите на Корпоративна банка и на "Фининвест", не са приели аргументите на Емилия Миланова. При последвалото гласуване с 2:1 гласа надзорният съвет на ЦКБ е взел решение в мениджърския й екип да влязат кандидатите на БКК Георги Константинов и Иво Горанов, избраниците на кооперативния съюз Александър Воденичаров и Ивайло Дончев, както и представителите на Корпоративна банка и "Фининвест" Генади Табаков и Валерия Антонова. Сред избраните членове на управителния съвет на ЦКБ безспорно най-голям интерес предизвикват хората на Корпоративна банка и на "Фининвест". Както в. "БАНКЕРЪ" писа в миналия си брой, Генади Табаков бе изпълнителен директор на НЕФТИНВЕСТБАНК, откъдето бе освободен в средата на юли 2001 година. Валерия Антонова пък е известна като синдик на фалиралата "Стопанска банка". През юли 2000 г. тя бе купена от сегашната СИБанк, а Антонова бе назначена за директор на софийския й клон. Сега тя е приела предложението на Корпоративна банка да я представлява в мениджърския екип на ЦКБ и вероятно ще получи длъжността изпълнителен директор, докато Генади Табаков ще бъде само член на управителния съвет. Документите за регистрация на новия мениджмънт ще бъдат внесени в съда едновременно с тези на надзорния съвет на ЦКБ. Това ще стане, след като съветът на директорите на БКК назначи свой постоянен представител в надзора на кооперативната банка. Той ще бъде определен на заседание на директорския борд на консолидационната компания, което вероятно ще се проведе в първите дни на август.
Източник: Банкеръ (30.07.2001)

Енергия АД - Търговище информира своите акционери, че до 27.10. 2001 г. в клоновете на ЦКБ АД ще бъде раздаван гласувания от Общото събрание на акционерите дивидент за 2000 г.
Източник: Сега (02.08.2001)

Финансовият министър Милен Велчев избра Атанас Добрев за представител на Банковата консолидационна компания (БКК) в Надзорния съвет на ЦКБ. От средата на миналата седмица Добрев е назначен от Велчев за началник на кабинета му в министерството. Новият шеф е завършил МИО и владее 5 езика. Атанас Добрев е бил първи секретар на посолството ни в Пекин, а през последните няколко години е работил като представител на частни компании в Китай. Държавата чрез БКК притежава 32,77% от акциите на кооперативната банка и предстои пакетът да бъде продаден. Официалното назначение на Добрев ще стане днес, когато ще се проведат заседание на Надзорният и на Управителният съвет на ЦКБ.
Източник: Монитор (03.08.2001)

Нов управителен съвет на Централна кооперативна банка АД избра Надзорния съвет на банката, съобщи проф. д-р Александър Воденичаров, член на новото ръководство. В състава му влизат още Георги Константинов, Валерия Антонова, Георги Табаков и Иво Горанов. За председател на Управителния съвет е избран проф. д-р Александър Воденичаров, а за изпълнителни директори - Георги Константинов и Валерия Велева.
Източник: БТА (06.08.2001)

Финансовият министър Милен Велчев е новият председател на борда на директорите на Банковата консолидационна компания. Вчера минаха всички процедури по съдебната регистрация на промeните в управлението на БКК, казаха от финансовото министерство. Милен Велчев поема ръководството на БКК от бившия финансов инистър Муравей Радев. Следващото общо събрания на БКК е насрочено за средата на септември. БКК все още е мажоритарен собственик на "Биохим". Държи 32,77% от ЦКБ и 25% от ДСК.
Източник: Стандарт (09.08.2001)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 3.VIII.2001 г. регистрира промени по ф. д. № 5227/91 за "Централна кооперативна банка" - АД: вписва изменения и допълнения на устава, приет на ОС на акционерите, проведено на 28.VI.2001 г.; вписва промяна на системата на управление от едностепенна в двустепенна; вписва надзорен съвет в състав: "Банкова консолидационна компания" - АД, представлявано от Атанас Василев Добрев, Панчо Иванов Панчев - председател, и Радка Христова Йосифова; вписва управителен съвет в състав: Александър Асенов Воденичаров - председател, Валерия Борисова Антонова, Георги Димитров Константинов, Генади Руменов Табаков и Иво Борисов Горанов; вписва като изпълнителни директори Георги Димитров Константинов и Валерия Борисова Антонова; дружеството се управлява от изпълнителните директори Георги Димитров Константинов и Валерия Борисова Антонова и се представлява от двамата заедно. На основание чл. 491а, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ с определение от 3.VIII.2001 г. допуска прилагането в търговския регистър по ф. д. № 5227/91 на проверения и приет годишен счетоводен отчет за 2000 г. на "Централна кооперативна банка" - АД.
Източник: Държавен вестник (10.08.2001)

На 9 срещу 10 август през нощта във Варна бяха разстреляни 35-годишният Лазар Анев и личният му бодигард Красимир Вълчев. Варненските следователи обещават, че на разпит ще бъдат привикани всички кредитори на покойния Лазар Анев. Още отсега можем категорично да кажем, че един от тях - може би ключова фигура в израстването на покойния като бизнесмен от типа "кредитен милионер", няма скоро да припари не само до Варна, ами и до Балканския полуостров. Става дума за легендарния финландски зет и скандален "земеделски" банкер Атанас Тилев. В интерес на истината, в първите 850 000 долара, които Анев е взел от Банка за земеделски кредит, Тилев няма пръст. Парите са отпуснати от Янко Янев и Павел Даскалов, а в бумагите по делото за фалита на БЗК, което продължава да се подмята между Специализираната следствена служба, Софийска градска прокуратура и Софийския градски съд, пише: - "На 26 май 1994 г., двамата в съучастие, са разрешили неправомерно отпускане на необезпечен валутен кредит на фирма "Албион" ЕООД - Варна (собственост на Лазар Анев - бел. авт.), с договор N573/385/ в размер на 500 000 щ. долара (с левова равностойност 27.255 млн. лева). Без разрешение на Кредитния комитет, управителния съвет и надзорния съвет на банката, без икономическа обосновка, без проверка на финансовото състояние на фирмата, без становище на кредитния инспектор. - На 4 август 1994 г. Янев и Даскалов (отново в съучастие) неправомерно увеличават размера на необезпечения валутен кредит на "Албион" ЕООД - Варна, подписвайки анекс N1 към договор N573/385/ със сумата 340 000 щ. долара (с левова равностойност 18.120 милиона лева). По съвършено същата схема. През есента на 1994 г., когато управлението на БЗК преминава в ръцете на Атанас Тилев (уж за добро), схемата продължава да работи. На 20 октомври Тилев, в качеството му на изпълнителен директор, председател на съвета на директорите и член на надзорния съвет на БЗК, в съучастие с Янко Янев, предоставя на Лазар Анев още 445 000 щ. долара (с анекс N2 към договор N573/385/ от 26 май 1994 г.), чиято левова равностойност възлиза на 28.835 млн. лева. По "стар народен обичай" - без обезпечение, без проверка на финансовото състояние на "Албион" ЕООД, без дори Анев да е върнал поне един цент от предишните си задължения. Според информирани обаче, тези общо 74.210 милиона неденоминирани български лева са само малка част от печалните финансови резултати, настъпили от топлата дружба между шефовете на БЗК и Лазар Анев. Стойността на същинските поражения са обобщени с две изречения в края на обвинителното заключение, с което групата на Янев и Тилев е пратена на съд: "Обвиняемите са отпускали и кредити на икономически свързани лица, като при отпускането им не са се представяли уведомления за икономическата свързаност по Приложение 1 и съобразно чл.6, ал.1 и 2 от Наредба N7 на БНБ - пише следователят. - Такива декларации липсват и в кредитните досиета. Типични случаи за това са "Албион" ЕООД, "Албион Кар" ЕООД и "Монтерей" ЕООД с обща балансова експозиция 404.200 млн. неденоминирани лева. (към 31 март 1995 г.), прехвърлена по-късно на "Коктрейд" ООД чрез договор за заместване в дълг от 28 април 1995 година." Мирът и любовта в еднопосочния алъш-вериш между Тилев и компания (от една страна) и Лазар Анев (от друга) са напълно обясними. Тилев е собственик на "Дару Кар" - официален представител на "БМВ" за България, а "Албион" пък е негов представител за цяла Североизточна България. С всичките му салтанати - автомобилен салон, сервиз, паркинги и тъй нататък. Бизнесът тръгва, правителството на Любен Беров си прави оглушки за онова, което се случва в банковата система, и на никого не му пука, че близо 5.7 милиона "земеделски" долара ги е хванала липсата (това е равносметката по усреднения курс долар - лев през 1994 г.). Злите езици из Варненско твърдят, че по онова време Лазар Анев е теглил още 10 млн. лв. и 100 000 долара от финансовата къща "Болкан интернешънъл брокеридж", други 9 млн. лв. от ЦКБ, както и 5 млн. лв. от Стопанска банка. Все необезпечени и без финансова обосновка. Вярно, някои от дълговете са изчистени, изтъкват "езиците", но каква част от тях са върнати и каква част са прехвърлени на фирми фантоми - един Господ знае. Спираме с лиричното отклонение и се връщаме отново на "земеделска почва". През периода 1993-1995 г. през веригата "Албион" са продадени 70 беемвета, доставени в България от "Дару Кар". Парите обаче потъват вдън земя. Спецове, нищили фирмата след убийството на един от сподвижниците на Анев (за него ще стане дума след малко) описват следната схема: колите са изтъргувани като собственост на Лазар Анев, парите се внасят в нарочна банкова сметка (трезорът не е БЗК, но засега ще му спестим името, тъй като няма данни за съучастничество), минават отново през ръцете на Лазар Анев и... заминават по сметките на шуменска фирма фантом. И какво се оказало в крайна сметка, когато пъзелът бил нареден донякъде? Че става дума за част от колите, които "Булгарлизинг" е купил от "Дару Кар" (по същото онова време) с кредит от... БЗК. Защо включихме всичко това в точка "Първа" от съмненията си? Поради една простичка причина - за всички тези далавери вървят следствени дела в София и Варна, но са разхвърляни между различни следствени служби, които работят с различни вещи лица и различни оперативни работници, наблюдават се от различни прокуратури. Като прибавим и липсата на цели кашони с документи, хаосът във фирмените регистри и липса на особен интерес (от страна на съдебната система) към кредитните милионери - съмненията, че истината едва ли някога ще излезе наяве, са повече от основателни. Втората причина да бъдем песимисти за изхода на поредния двубой "наемни убийци - родно правосъдие" е, че от петилетка насам след Лазар Анев се точи кървава диря. Тя е предшествана от още няколко "фирмени врътки", осъществени от дуета Тилев-Анев. С малката разлика, че този път любовта на банкера към варненския му ортак постепенно изстива. В края на 1994 г., казват осведомени, секретарката на изпълнителния директор на "Дару Кар" става собственик на "Албион", докато Анев се задоволява с длъжността управител, длъжност, която той изпълнява до май 1995 година. През този период операцията със 70-те беемвета приключва, "Албион" прехвърля всичките си кредити на "Коктрейд" и се преражда в "Алпина Кар". Новородената фирма, чиста като моминска сълза, е обявена за продан и през август 1996 г. неин собственик става варненската "Медиум" дружество, в което участват активистите на ДПС Кадир Кадир - бивш депутат и Евгений Матинчев - бивш вицепремиер от правителството на Любен Беров. Новият управител на "Алпина" се казва Тома Маджаров, който е бил съдружник на Лазар Анев през периода 1993-1995 година. На 19 август 1996-а, когато продажбата вече е факт, Тома Маджаров е застрелян от упор. С пистолет. В главата. Умира след седемдневна кома в болницата. Щом станело напечено, говорят из Варненско, Маджаров търсел помощта на местния борчески лидер Данчо Марков, който наследи бизнеса от висаджийската легенда Христо Асенов - Бацата. Той пък забягна в Унгария през 1995 г., защото местни ченгета му лепнаха едно-две убийства. Та около шумотевицата след ликвидирането на Маджаров, Лазар Анев произнася фразата: "Мен ме крепи Красимир Премянов и никой не може да ме бутне с пръст!". Малко след убийството на Маджаров, Лазар Анев отново изплува на хоризонта, отваряйки нов сервиз за "БМВ" под старото име - "Албион Кар". За кратко време привлича всички клиенти на "Алпина" и възвръща реномето си на единствен майстор на "баварци" в региона. На 27 декември 1998 г., с куршум в главата, е застрелян 31-годишният Симеон Петракиев. Той е шеф на фирмения паркинг на "Алпина Кар" и е син на бившия шеф на РПУ - "Златни пясъци", и Криминална полиция в РДВР - Варна - Петраки Симов. Четири години по-рано Симов е уволнен и оттогава върти бизнес с метали. Една от тогавашните нишки, по които тръгват варненските криминалисти, е чеченската. По това време, от името на размирната кавказка република, бизнесът по Северното Черноморие е в ръцете на Абдула Патаев, вписан във варненските регистри като президент на "Маршал Груп". С какво са се занимавали чеченците у нас (поне през онзи период) - на всички е ясно. Още повече че през последните седем-осем години редица високопоставени МВР-шефове периодично запретваха ръкави и громяха чеченската мафия. Публикувайки жизнерадостни отчети за несвършена работа. Къде е връзката обаче? Информирани смятат, че Анев и Патаев са се познавали много добре, тъй като майката на Лазар Анев живее в блока, който е обитавал чеченецът. А според други - паркингът (чийто управител е бил разстреляният Петракиев) и сервизът на възкръсналата "Албион Кар" са се използвали като брънка от канал за износ на крадени автомобили. Оттук до песимизма ни има само три крачки. Първите две се наричат Данчо Марков и Абдула Патаев. Единият беше взривен преди няколко години в асансьора на блока, в който живее, а другият - бе отстрелян по познатия ни вече начин миналата година. Третата крачка е част от безхаберието, което някои наши служби проявяват в конкретни случаи. Така например между 1993 и 1997 г., т.е. в най-активния период на дейност, нито на "Албион Кар", нито на която и да е от известните фирми на Анев не е правена данъчна проверка или финансова ревизия. Няма заверени годишни баланси, няма нищо. Независимо от кредитите, независимо от скандалите, независимо от убийствата. Както се досещате, разследването на четирите екзекуции се води само във Варна и делата отдавна са вдигнати на трупчета. Поради липса на извършител. На 12 август бе погребан и Лазар Анев. На траурната церемония присъства Красимир Премянов.
Източник: Банкеръ (19.08.2001)

Втори служител на Централна кооперативна банка ще стане мениджър в НЕФТИНВЕСТБАНК. Запознати с кадровите процеси в НЕФТИНВЕСТ твърдят, че в края на август нодзорният й съвет ще поиска от БНБ да издаде сертификат на Димитър Славчев, който ще бъде назначен за член на управителния съвет на кредитната институция. От 1997 г. той работи в управление "Вътрешен контрол" на ЦКБ, където заместваше неговия шеф Мария Котева. В края на юли 2001 г. тя стана изпълнителен директор на НЕФТИНВЕСТБАНК. Междувременно Надзорният съвет на НЕФТИНВЕСТБАНК смята да назначи още един член на управителния съвет. Така в състава му ще влязат шест души, но ще продължи да го ръководи Петя Славова. Изпълнителни директори ще са Орлин Георгиев, Димитър Димитров и Мария Котева. Единият от двамата "редови" членове в управлението ще е Димитър Славчев.
Източник: Банкеръ (20.08.2001)

Една от най-добрите до преди няколко години лозаро-винарска кооперация в цяла България - "ЛВК Гъмза" в Сухиндол е на път да фалира. Кооперацията дължи над 20 млн. лв. на банки и частни производители, като само неплатените суми на производителите на грозде за миналата година надхвърлят два млн. лв. В момента спешно се търсят около 2-3 млн. лв., необходими за купуване на грозде от новата реколта, тъй като никой производител вече не иска да продава на изплащане. Работниците в кооперацията също са без заплати вече три месеца. "ЛВК Гъмза" има и несъбираеми вземания за около 10 млн.лв., като по думите на нейния председател Трифон Драгиев повечето от фирмите длъжници вече са фалирали. В началото на март заради невъзможността на кооперацията да обслужва кредита си, Корпоративна банка придоби чрез съдия изпълнител заложените като обезпечение 19.41% от акциите на ЦКБ. Централна кооперативна банка от своя страна получи два от търговските обекта на кооперацията в столицата, отново като погашение на част от задълженията й. От финансовата къща "Фининвест" пък заведоха изпълнително дело за невърнат кредит още от 1998 г. Задълженията са възникнали по договор за доставка на вина, сключен през 1998 г. и оформен чрез записи на заповед. Според Драгиев обаче от "Фининвест" предявяват незаконни претенции към кооперацията, тъй като тя е издължила получения кредит от 3 млн. долара още през 2000 г. От финансовата къща обвиняват на свой ред Трифон Драгиев, че е прехвърлил на себе си като физическо лице част от недвижимите имоти на кооперацията на символични цени, ощетявайки по този начин кредиторите й.
Източник: Дневник (28.08.2001)

“Валве Инженеринг” е приватизирано през есента на 1999-та година. 80 процента от него са собственост на ЕТ “То-Топ-Тодор Топалски”, а 20 процента - на общината. Според приватизационния договор идния месец и тези 20 процента би трябвало да се придобият от частната фирма, за което вече има внесена докладна до общинския съвет. Вчера официално бе прерязана лентата на нов цех във “Валве Инженеринг”. Халето е оборудвано с най-съвременна техника на немската фирма “Тисен”, с която се гарантира производството на най-качествената алуминиева и РVС дограма във Враца. Предимство е и фактът, че междинният склад за доставка на профилите и обкова е в Берковица, което снижава пък транспортните разходи. Оборудването е взето на лизинг с кредит от 25 хиляди марки от клона на ЦКБ във Враца. Останалите 25 хиляди марки ще се изплащат на 12 вноски от по 2400 марки - съобщи управителят на дружеството инж. Кольо Колев. Откриват се четири нови работни места покрай новото производство, още двама работници са пренасочени от други дейности на предприятието - поясни той. Капацитетът на цеха е 20 квадратни метра дограма дневно. 70 процента от поръчките ще идват от едри предприемачи в строителството, а останалите от индивидуални клиенти. Предприятието произвежда още 22 вида домакински съдове от покалаена ламарина, извършва всякакви метални и тенекеджийски услуги. Прави ел. табла, строителни колички, развива плетачна и тапицерска дейност. Занимава се с електрообзавеждане и електрооборудване, с отопление, вентилация и “ВиК” на административни и жилищни сгради. И всичко това с 24 човека персонал, от които само трима души са в администрацията, заедно с управителя. Благодарение на това приключва 2000-та и полугодието на 2001-ва с положителен резултат. Няма задължения към държавата, клиенти и доставчици.
Източник: Шанс Експрес - Враца (30.08.2001)

Варненската групировка "ТИМ" е подала чрез "Химимпорт" оферта за покупката на "Демирбанк". През седмицата Росексимбанк продаде общо 14.4% от акциите на ЦКБ на офшорната фирма "Оторнио Инвестмънтс Лимитид", за която се твърди че е свързана с "ТИМ", и на германското дружество "Булхимекс", чийто единствен собственик е "Химимпорт".
Източник: Банкеръ (01.09.2001)

Вече трета година Варненската корабостроителница не строи кораби. Три кораба се ремонтират в момента в корабостроителницата. Над 60 кораба са ремонтирани за две години От началото на годината до сега в двете докови камери на завода са ремонтирани 29 кораба. Постижението е много добро, след като за цялата 2000 г. тук са извършени ремонтите на 32 кораба, смята изпълнителният директор на "Варненска корабостроителница" АД инж. Иван Бояджиев. В корабостроителницата в Николаев вече са пристигнали двете валолинии, изработени в Радомир, но дооформени тук и изпратени с всички необходими сертификати, включително и от Норвежкия регистър. Заводът дължи тази поръчка на наличието на уникален чешки струг, позволяващ обработката на много големи и тежки детайли. Готовност за строеж на кораби обаче има. Всички клапи и съоръжения се ремонтират редовно. Седемте кораба, които процедурата по несъстоятелност завари в завода, са в различен стадий на завършеност. Те са част от активите на завода и не могат да бъдат довършвани или продавани. Само един от тях - със строителен номер 510, е със специален статут, тъй като се явява залог на Централната кооперативна банка и Банковата консолидационна компания. Вече трета година част от корабите са на вода - с номера 510, 512, 456 и 286. Два кораба обаче до 6 - 7 месеца трябва да бъдат вкарани в доковите камери за спешно "лечение". Според инж. Бояджиев новият собственик ще намери всички кораби в състояние, позволяващо без особени проблеми довършването им. Корабостроителницата се издържа със собствени приходи Извършваните ремонти и метолообработване ни носят приходи, достатъчни, за да се издържаме, твърди инж. Бояджиев. Парите стигат за покриване на всички разходи - ток, вода, телефони, заплащане за охрана, за пожарна команда. Остават дори средства за удовлетворяване на кредиторите. Парите обаче се задържат по сметка и ще ги получи този, който приватизира завода. Досега от различни операции са натрупани около $530 000. От многобройния преди години административен персонал на Варненската корабостроителница сега на щат се водят 178 души. В момента само две компании ползват базата на завода - КРЗ "Одесос" и "Чакърови". Заради забавяне в плащанията е прекратен договорът с "Каспромат". Все още държавната корабостроителница обаче не ремонтира кораби на също държавното параходство БМФ. Въпрос на пазар, вдига рамене инж. Бояджиев - цената, които другите фирми предлагат, ние не можем да си позволим. С такива оферти корабостроителницата би работила на загуба, което синдиците няма да допуснат.
Източник: Черно море (10.09.2001)

Фирми на групировката ТИМ бяха вписани за акционери в ЦКБ Неофициалната информация отпреди седмица за влизането на фирми, свързани с варненската групировка ТИМ, като акционери в Централна кооперативна банка беше потвърдена през миналата седмица. В официалния бюлетин на борсата беше отразено прехвърлянето на 8.2% от акциите на ЦКБ в полза на фирмата “Булхимекс” - Германия, което е дъщерно на външнотърговското дружество “Химимпорт”, контролирано от ТИМ. Другият пакет акции в размер на 6.185% е вписан на името на офшорната фирма “Оторнио инвестмънтс” с регистрация в Никозия, Кипър. За дружеството също се смята, че е собственост на варненската групировка. Двата пакета акции бяха купени наскоро от Росексимбанк в полза на тимаджии от Корпоративна банка.
Източник: Капитал (10.09.2001)

Четирима министри влизат в ръководството на Банковата консолидационна компания. Това решиха акционерите на холдинга на общо събрание вчера. Новите шефове са вицепремиерът Николай Василев, Костадин Паскалев и Лидия Шулева и финансовият министър Милен Велчев. Петият член на борда става управителят на БНБ Светослав Гаврийски. На 5 ноември да се проведе ново Общо събрание на БКК. На него ще се предложи Съветът на директорите да се увеличи от 5 на 7 души. За нови членове ще бъдат предложени зам. финансовият министър Красимир Катев и Нели Кордовска, която ще стане изпълнителен директор. Дотогава временно изпълнителен директор на БКК ще бъде вицепремиерът Николай Василев. Заместник ще е Лидия Шулева, а Нели Кордовска ще е прокурист. След Общото събрание на БКК се състоя и първото заседание на новия Съвет на директорите. На него се взеха решения за участието на БКК в общите събрания и Надзорните съвети на ДСК, "Биохим" и ЦКБ, чиито общи събрания са насрочени за следващите дни. В Надзорния съвет на ДСК ще влязат зам. финансовият министър Кирил Ананиев, главният секретар на Министерския съвет Севдалин Мавров и зам. министърът на икономиката Любка Качакова. В надзора на "Биохим" пък ще бъдат избрани зам. министърът на икономиката София Касидова, зам. финансовият министър Красимир Катев и заместникът на енергийния шеф Милко Ковачев Гати ал-Джебури. Представителят на БКК в надзора на ЦКБ ще предложи в Управителния съвет на банката да влязат Георги Момчилов и Владимир Марашев като изпълнителен директор.
Източник: Стандарт (18.09.2001)

Списъкът на акционерите с офшорен произход в Централна Кооперативна банка (ЦКБ) продължава да се допълва с нови имена. Още преди седмица се знаеше, че на 12 септември Росексимбанк е прехвърлила 1600000 акции от кооперативната банка на дружеството “Фертитрон” с регистрация на Британските Вирджински острови. По този начин банката на Емил Кюлев на практика успя да се изчисти от всякакви участия в ЦКБ и формално вече не притежава акции в нея. Преди година ТИМ успя да придобие контрола върху външнотърговското дружество “Химимпорт”. Тогава сделката беше осъществена именно през дружеството “Фертитрон”. Офшорката придоби 68% от акциите на “Химимпорт”, които преди това бяха собственост на работническо-мениджърското дружество начело с дългогодишния шеф на фирмата Бело Белов. Малко след това в мениджмънта на “Химимпорт” бяха избрани хора от структурите на ТИМ. Съвсем наскоро “Росексим” прехвърли свои акции от ЦКБ на други две фирми, свързани с варненската групировка. Регистрираната в Германия фирма “Булхимекс” придоби 8.19% от акциите на кооперативната банка, а офшорката “Оторнио инвестмънтс лимитид” с регистрация в Кипър купи други 6.185%. Във финансовите среди се коментира, че варненската групировка вече е успяла чрез свързаните помежду си чуждестранни фирми да сложи ръка върху близо 30% от акциите на ЦКБ. В подкрепа на тази версия се сочи фактът, че миналия понеделник на официалния пазар на борсата беше прехвърлен още един пакет от 634 245 акции на ЦКБ. Според борсови наблюдатели това е делът на дружеството “Розин инвестмънт”, което най-вероятно е прехвърлило своите 3.9% от банката също в полза на фирма, контролирана от собствениците на “Химимпорт”. Прогнозите на наблюдателите са, че много скоро ТИМ в партньорство с Росексимбанк може да придобие пълен контрол върху кооперативната банка, слагайки ръка и върху близо 23% от акциите, които сега са собственост на Централния кооперативен съюз. Това ще позволи на новите акционери в ЦКБ да управляват банката без необходимостта от сътрудничество с държавата, която със своите 32.77% няма да има възможността да влияе върху решенията на мениджмънта Именно с представителството на държавата в управителния съвет на кооперативната банка беше свързан разразилият се през седмицата минискандал. В понеделник новоизбраният директорски борд на БКК реши държавата да бъде представлявана в ЦКБ от Владимир Марашев и Георги Момчилов. Първият е бил изпълнителен директор на финансовата къща “Делфин 93” и е работил за офшорната фирма “Уонсуърт холдингс лимитид”, а вторият е заемал ръководна длъжност в дружествата “Натурела груп” и “Агейн инвест”. Решението за избора на двамата беше огласено лично от финансовия министър Милен Велчев пред журналисти, но два дни по-късно се разбра, че то е било отменено. Прегласуването е станало “на подпис” от борда на директорите на БКК в сряда, без да се посочват мотивите за него. От финансовото министерство обявиха, че предстои да бъдат избрани нови представители на държавата в ЦКБ, която междувременно ще бъде представлявана от главния юрист на банката Иво Горанов.
Източник: Капитал (24.09.2001)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ вписва с решение от 2.V.2001 г. по ф. д. № 1783/92 промени за "Банкова консолидационна компания" - АД: вписва увеличение на капитала от 20 700 000 лв. на 25 998 000 лв. чрез издаване на нови 5 298 000 обикновени поименни акции с право на глас с номинална стойност 1 лв.; увеличението се извършва с непарична вноска на държавата - дълготрайни финансови активи, на основание Разпореждане № 8 от 2001 г. на МС, представляваща 5 298 000 безналични поименни обикновени акции с право на глас от капитала на "Централна кооперативна банка" - АД; на основание чл. 195 ТЗ срещу непаричната си вноска държавата придобива 5 298 000 поименни обикновени акции с право на глас с номинална стойност 1 лв. от капитала на "БКК" - АД, с обща номинална стойност 5 298 000 лв.; вписва решението на общото събрание на акционерите от 6.IV.2001 г. за промени в устава.
Източник: Държавен вестник (25.09.2001)

Банковата консолидационна компания (БКК) за пореден път ще обяви процедура за приватизация на 99.6% от акциите в банка "Биохим" и на 32.77% от "Централна кооперативна банка". Това заяви финансовият министър и председател на съвета на директорите на банковия холдинг Милен Велчев. "Няма определени срокове за продажбата", допълни той. Велчев не обясни какъв ще е механизмът за приватизацията на двете финансови институции, както и има ли заявен инвеститорски интерес към тях. Преди да бъде приватизирана обаче, "Биохим" за пореден път ще посрещне новото си ръководство. На днешното общо събрание на банката ще бъде изцяло променен надзорният съвет. На мястото на Петър Жотев, Евгени Чачев и Велизар Стоилов ще влязат трима "заместници" - заместник икономическият министър София Касидова, зам. финансовият министър Красимир Катев и заместник-директорът на Държавната агенция за енергийни ресурси Гати aл Джебури. Управителният съвет ще бъде избран през следващата седмица, когато новите надзорници проведат първото си заседание. Със сигурност се знае, че в "Биохим" ще влезне напусналият наскоро "Хебросбанк" Николай Каварджиклиев. Преди да постъпи в кредитната институция, собственост на "Ай Риджънт", той беше изпълнителен директор, а впоследствие и прокурист в Банка ДСК. Там негов колега беше сегашният председател на бюджетната комисия Иван Искров. Каварджиклиев беше спряган и за директор на БКК, но остана извън гласувания нов управленски борд. Другото ново попълнение в "Биохим" ще е Любомир Минчев. Той е финансов консултант на "Инкомс 2000" и изпълнителен директор на инвестиционния посредник "Глобал секюритис". В последното дружество член на управителния съвет е считаният за близък на премиера Спас Русев. От сегашния състав на управителния съвет най-вероятно ще запазят местата си изпълнителните директори Цветан Цеков, Пламен Добрев и Венцислав Любомиров. Екипа ще напусне единствено Александър Личев, който не е директор, а само член на съвета. Сред кандидат-купувачите на "Биохим" освен неуспялата при втората приватизационна процедура "Хебросбанк" е и "СЖ Експресбанк". До продажба на най-неуспешно "продаваната" досега държавна банка обаче едва ли ще се стигне преди началото на пролетта на идната година. Активите на "Биохим" в края на август от 602.2 млн. лв. я нареждат на четвърто място в банковата система след "Булбанк", Обединена българска банка и ДСК. За същия период банката отчита печалба от 21.071 млн. лв.
Източник: Дневник (28.09.2001)

Групата фирми, свързани с Емил Кюлев и варненската групировка ТИМ, вече имат пълен контрол върху Централна кооперативна банка (ЦКБ), съобщиха отлично информирани източници. След поредица от борсови операции през последните месеци с посредничеството на Росексимбанк офшорни фирми, за които се предполага че са свързани с ТИМ, успяха да изкупят близо 30% от акциите на кооперативната институция. Преди седмица те са получили контрола и върху близо 23.5% от акциите на ЦКБ, които досега се държаха от Централния кооперативен съюз. По неофициална информация ЦКС е дал своите акции на доверително управление на групата офшорни фирми, свързани с ТИМ и Росексимбанк. Договорът е за 10 години и предвижда кооперативният съюз да получава фиксирана доходност, която според запознати е 12% на година. Срещу това хората на Панчо Иванов са упълномощили групата фирми да гласуват с притежавания от тях пакет в общите събрания на ЦКБ. “Договорът съдържа 19 страници ангажименти и на двете страни. Ако ЦКС опита да прекрати партньорството с групата фирми, автоматично се задействат клаузи за продажба на акциите в тяхна полза”, заяви източник, запознат със сделката. Масираното прехвърляне на пакети от акции на ЦКБ през борсата през последните месеци внесе пълно объркване сред заинтересуваните от кооп институцията среди. Междинното състояние на акционерния състав към края на седмицата е следното: - “Булхимекс” GmbH държи 8.19%. Регистрираното в Германия външнотърговско дружество е 100% собственост на “Химимпорт”, което на свой ред е собственост и се контролира от ТИМ. - “Оторнио инвестмънтс лимитид” държи 10.1%. В това число влизат и прехвърлените преди седмица близо 3.9%, които доскоро бяха собственост на “Розин инвестмънт”. За офшорната фирма с регистрация в Кипър също се смята, че е собственост на варненската групировка. - “Фертитрон” държи 9.9%. Също офшорна фирма с регистрация на Британските вирджински острови. Именно през нея ТИМ успя да купи преди година 68% от акциите на “Химимпорт”, които преди това бяха собственост на работническо-мениджърско дружество, начело с бившия шеф на дружеството Бело Белов. Групата фирми притежава общо над 28% и заедно с акциите на ЦКС надхвърля абсолютното мнозинство, нужно за управлението на банката (50% плюс един глас). Останалите акции са поделени между държавата с 32.77% и много на брой дребни акционери. Скритите собственици Източници от “Химимпорт” не изключиха възможността най-късно до две седмици да има нова вълна от трансформации в акционерната структура на ЦКБ. Възможно е да се появят нови офшорни фирми, на които да бъдат прехвърлени с чисто счетоводна цел вече закупените пакети. Осведомени твърдят, че в крайна сметка акциите от ЦКБ ще бъдат поделена собственост между Емил Кюлев и ТИМ. Спряга се и името на наш бизнесмен, живеещ от години в Лондон, който има интереси в търговията със зърно и химически продукти и за който се твърди, че е участвал във финансирането на операцията. В потвърждение на версията, че варненската групировка има участие в ЦКБ, през миналата седмица за прокурист на банката беше избран Тихомир Атанасов, за който се смята, че е едно от изпълнителните лица в структурата на ТИМ. Той е изпълнителен директор на финансова къща “Реал финанс” и съдружник в дружеството “БГ Груп” съвместно с една от многобройните фирми на групировката “ТИМ - клуб” ООД. ТИМ ще събира кредитите Представител на “Химимпорт” заяви през миналата седмица, че оттук нататък ЦКБ ще работи предимно в селското стопанство и химическата промишленост. Банката има много лоши кредити, отпускани на земеделски кооперации и приближени до миналите правителства фирми, които трудно могат да се съберат с обичайните съдебни методи за въздействие върху длъжниците. Смята се, че ТИМ ще помогне за по-ефективното събиране на тези кредити. За самата групировка участието в действаща банка ще позволи да се затвори ресурсният цикъл, нужен за производството на зърно - торове и горива (“Химимпорт”), финансови средства (ЦКБ) и собствени складове за съхранение на зърното. Със своите 16 зърнобази ТИМ ще може да контролира значителна част от производството и търговията на зърно. Смяната на собствеността в ЦКБ може да се окаже полезен ход и за самите зърнопроизводители, които поначало страдат от хроничен недостиг на финансов ресурс. Групировката, част от която става и ЦКБ, ще разчита да поеме ролята на фонд “Земеделие” в производството на зърно, особено след като държавният фонд се оказа изпразнен и няма как от него да се финансира следващата реколта. “Росексим” - фаворитът на новата власт През седмицата финансовият министър Милен Велчев съобщи, че предстои да се открие процедура за приватизация на държавния дял в ЦКБ. Според наши банкери тази приватизация до голяма степен вече е безсмислена. Икономически покупката е безпредметна, защото според устава на ЦКБ повечето управленски решения се вземат с обикновено мнозинство. Поради това вероятността да се появи друг кандидат-купувач освен Росексимбанк е малка, след като вече държи под свой контрол банката. В същото време именно Росексимбанк се очертава като фаворитът на новата власт в банковата система, след като през миналата седмица ковчежникът на царското движение Максим Димов официално беше избран в надзорния съвет на банката. Формално той замени като физическо лице в надзора на “Росексим” фирмата на Валентин Златев “Агрохолд”. Още преди изборите личеше, че Емил Кюлев ще има силно лоби сред новите управляващи. С назначаването на Максим Димов в “Росексим” шефът на наскоро сформирания съюз на “едрия капитал” още веднъж показа порасналите си амбиции. Кюлев ще разчита на контактите и влиянието на Максим Димов в новата власт. На определен етап Димов беше номиниран за заместник-министър на финансите, който трябваше да контролира митниците и данъчната администрация. Макар че беше пренебрегнат от премиера Симеон Сакскобургготски при назначенията в изпълнителната власт, финансистът на НДСВ запази силно влияние сред икономическия екип на правителството. “Максим Димов е един уважаван от мен бизнесмен, който има много контакти в Лондон и големите инвестиционни банки. Не виждам защо да не го поканя в надзорния съвет на Росексимбанк. По-важното е, че това става явно и открито. Това дори може да се приеме като първа стъпка към един бъдещ закон за лобирането, каквито има по цял свят”, заяви през миналата седмица Емил Кюлев.
Източник: Капитал (01.10.2001)

БНБ разреши на Евробанк да купи 55% от ЦКБ. БНБ дава възможност на банката да участва в процедурата за купуване на акциите на БКК, които са 32.2% от капитала на ЦКБ. Евробанк проявява интерес към ЦКБ от година и е сред сериозните кандидати за сделката. В търга ще участва и варненската групировка ТИМ. Евробанк е готова да участва в програмата за отпускане на микрокредити в районите с висока безработица, пише в писмо на банката до Лидия Шулева и Милен Велчев. Евробанк кредитира малкия и средния бизнес, като заемите са до 250 хил. лв.
Източник: Стандарт (09.10.2001)

Дирекция "Банкова несъстоятелност" в Агенцията за държавни вземания е обявила конкурс по документи за избор на инвестиционен посредник за продажба на придобити пакети акции от финансови и търговски дружества. Общият брой на акциите е 69 494 на стойност 63 110 лв. Ще се продават депозитарни разписки на ЦКБ - 20 000 акции на стойност 20 000 лв., на СИБанк - 1354 акции на стойност 13 540 лв., НИФ "Съединение" АД - 300 акции на стойност 300 лв. При номинал от 1 лв. ще се търгуват 900 акции на Българската фондова борса и 40 акции на ХВ "Хранков" АД. Ще бъдат продадени и 10 000 поименни акции на ПИМБ за по 1 лв. и на Кредитна банка - 36 600 акции на стойност 18 300 лв. 300 акции с приносител на Корпорация "Развитие" АД също ще се търгуват за 30 лв.
Източник: Черно море (10.10.2001)

Надзорният съвет на Централна кооперативна банка направи съществени промени в мениджмънта й. Членовете на управителния съвет на ЦКБ вече не са пет, а седем. От ръководния орган е освободена изпълнителната директорка Валерия Антонова. Нейните отговорности пое Генади Табаков, който досега бе само член на управителния съвет. Избрани са и трима нови членове на съвета: Камен Генов, Цветан Ботев и Александър Керезов. Цветан Ботев е заместник-председател на управителния съвет на "Химимпорт", а Александър Керезов е в управата на "Химимпорт Финанс", която е дъщерна фирма на "Химимпорт". Освен това за прокурист на банката е назначен Тихомир Атанасов. "Химимпорт" смята директно да участва в надпреварата за всичките 32.2%, които БКК притежава в кооперативната банка.
Източник: Банкеръ (15.10.2001)

Надзорният съвет на "Централна кооперативна банка" - АД, София, на основание чл. 223 ТЗ и чл. 22, ал. 2 от устава на ЦКБ - АД, свиква извънредно общо събрание на акционерите с право на глас на 22.ХI.2001 г. в 10 ч. в сградата на "Централна кооперативна банка" - АД, София, ул. Г. С. Раковски 103, при следния дневен ред: 1. промени в състава на надзорния съвет на ЦКБ - АД; проект за решение - ОС приема предложението за промени в надзорния съвет; 2. избор на ръководител и зам.-ръководител на службата за вътрешен контрол на ЦКБ - АД; проект за решение - ОС приема предложението за избор на ръководител и зам.-ръководител на службата за вътрешен контрол. Материалите за общото събрание са на разположение на акционерите в сградата на ЦКБ - АД, София. Поканват се за участие акционерите, притежаващи акции с право на глас, или упълномощени съгласно устава на ЦКБ - АД, техни представители. Регистрацията за участие на акционерите или пълномощниците им ще се извършва в сградата на ЦКБ - АД, София, във фоайето на ет. 7 от 8 ч. и 30 мин. до 9 ч. и 50 мин. срещу лична карта/личен паспорт. Представителите на акционерите - юридически лица, следва да носят и удостоверение за съдебна регистрация. Пълномощниците следва да представят изрично писмено пълномощно от представляваното от тях лице за участие в събранието, заверено нотариално съгласно изискванията на Закона за публично предлагане на ценни книжа. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 11 ч., на същото място и при същия дневен ред, независимо от представения на него капитал.
Източник: Държавен вестник (16.10.2001)

Руската нефтена компания "Лукойл" проявява интерес към приватизацията на българския банков сектор, както и към газовия монополист "Булгаргаз", заяви генералният директор на "Лукойл България" Валентин Златев. По думите му структура от подобен мащаб се нуждае от собствена банка, която да обслужва финансовите операции на групата. "Няма да крия, че обмисляме възможността за участие в някоя от действащите банки, като един от вариантите за това е предстоящата приватизация на "Биохим", заяви Златев. Намеренията на правителството са до края на годината търговската банка да бъде продадена. Златев не отхвърли и възможността "Лукойл" да кандидатства и за все още държавния дял в Централна кооперативна банка (ЦКБ). "Нашите финансови департаменти разглеждат подобна възможност. Не казвам, че ще го направим или е взето такова решение, но не го изключвам", подчерта той. Според запознати, ако все пак "Лукойл" се спре на втория вариант, компанията ще купи и дяловете, които сега се държат от офшорни дружества, зад които се твърди, че стои варненската групировка ТИМ. По този начин нефтената компания ще прибави към държавния дял от 33% още около 24%, което ще му позволи до голяма степен да контролира банката. Намеренията на "Лукойл" са да бъде доставчик на природен газ в България, което насочва интересите на компанията и към евентуалната бъдеща приватизация на "Булгаргаз". "Лукойл" е вторият в Русия производител на газ след гиганта "Газпром". Компанията добива около 23 млрд. куб. метра природен газ годишно. Според Златев "Лукойл" може да бъде партньор с "Газпром" и други международни компании при доставките на природен газ за България. На този етап обаче няма яснота под каква форма ще бъде извършено преструктурирането на газовия сектор в страната и конкретно на държавния монополист. "За нас би било интересно по принцип да разглеждаме такъв проект. Засега все още не мога да твърдя, че ще участваме, защото все още не знаем какви ще са условията", каза Валентин Златев. Той не коментира намеренията на прокуратурата да проверява приватизационната сделка, в резултат на която "Лукойл" стана мажоритарен собственик на "Нефтохим" през 1999 г. Златев само припомни, че руската компания е платила 100 млн. долара за рафинерията и изпълнява включената в договора инвестиционна програма. В края на миналата седмица обаче пресслужбата на компанията прибягна до платени публикации в медиите, за да изкаже притеснението си от подобен подход към чуждите инвеститори. През следващите четири години "Лукойл България" ще вложи около 100 млн. долара за модернизацията на 50-те бензиностанции на "Петрол", които компанията взе наскоро под наем от "Нафтекс България холдинг". От централата в Русия обявиха намеренията си да интегрират в единна структура нефтените си предприятия в Бургас, Одеса (Украйна) и Констанца (Румъния). "Ние сме основният доставчик и собственик в трите завода и е нормално да интегрираме връзките между тях по отношение на снабдяването с компоненти, материали и суровини", обясни схемата Златев. Според него това ще позволи работата на бургаското дружество да се оптимизира. "Рафинерията е производствено звено и трябва да работи максимално ефективно като такова. В света няма предприятие, което да се занимава с търговия", каза генералният директор на "Лукойл България". По негово мнение именно софийският офис на компанията ще поеме търговските взаимоотношения на новата структура.
Източник: Дневник (17.10.2001)

Обединена българска банка (ОББ) отпусна заем от 12 милиона евро на "Лукойл България", съобщиха от петролната компания. Във вторник двете страни подписаха договор, според който средствата ще бъдат вложени в разширяването на веригата бензиностанции на "Лукойл България". Финансирането е средносрочно и позволява гъвкав подход към изпълнението на плановете за увеличаване на пазарния дял на компанията на българския вътрешен пазар на горива. Споразумението беше подписано от изпълнителния директор на ОББ Стилиян Вътев и генералния директор на "Лукойл България" Валентин Златев. В съобщението на компанията се казва, че според двамата мениджъри този договор е начало за задълбочаване на взаимоотношенията между банката и компанията. До редакционното приключване на броя двете страни не бяха намерени за коментар. "Лукойл България" има верига от над 20 бензиностанции, които до края на тази година трябва да станат 30. Това беше обявено още в края на юли, когато петролното дружество подписа дългосрочен договор с "Нафтекс България холдинг" за покупко-продажба на горива. "Лукойл" продължава да инвестира в собствената верига от бензиностанции, въпреки че вече е партньор на "Петрол", които са задължени да купуват гориво само от бургаската рафинерия в продължение на следващите 15 години. Поради големия пазарен дял на дистрибуторската компания (20% по данни на "Нафтекс") наскоро Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се самосезира. От двете дружества тогава коментираха, че договорът е търговски и затова не попада под ударите на антимонополното законодателство. На Икономическия форум за Югоизточна Европа Валентин Златев заяви, че "Лукойл България" проявява интерес към приватизацията на банка "Биохим". Според запознати руският гигант се опитва да придобие контрол над Централна кооперативна банка.
Източник: Дневник (24.10.2001)

Банковата консолидационна компания ще изпрати до дни писма до потенциалните инвеститори, които по-рано са заявявали интерес към ЦКБ. Те трябва да кажат кога искат да влязат в банката и да се запознаят с финансовото й състояние. БКК вече е определила метода, по който ще се продава ЦКБ - търг с тайно наддаване при еднократно подаване на оферти. Все още не е определен крайният срок за подаване на заявки за 32.77% от кооперативната банка. Сред най-сериозните кандидати е Евробанк, Първа инвестиционна банка и Росексимбанк.
Източник: Стандарт (26.10.2001)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 18.Х.2001 г. регистрира промени по ф. д.№ 5227/91 за "Централна кооперативна банка" - АД: вписва увеличение броя на членовете на управителния съвет от 5 на 7 членове; заличава като член на управителния съвет и изпълнителен директор Валерия Борисова Антонова; вписва като членове на управителния съвет Александър Димитров Керезов, Камен Цветанов Генов и Цветан Цанков Ботев; управителният съвет е в състав: Александър Асенов Воденичаров - председател, Георги Димитров Константинов, Генади Руменов Табаков, Иво Борисов Горанов, Александър Димитров Керезов, Камен Цветанов Генов и Цветан Цанков Ботев; вписва като изпълнителен директор Генади Руменов Табаков; дружеството се представлява заедно от двамата изпълнителни директори Генади Руменов Табаков и Георги Димитров Константинов или от всеки един от тях и прокуриста Тихомир Ангелов Атанасов съвместно.
Източник: Държавен вестник (30.10.2001)

Съветът на директорите на Банковата консолидационна компания (БКК) да се увеличи от 5 на 7 души, предвижда дневният ред на извънредното общо събрание. Двамата нови членове са зам.-министърът на финансите Красимир Катев и прокуристът на банковия холдинг Нели Кордовска. По всяка вероятност тя ще бъде избрана и за изпълнителен директор на БКК. До скоро Кордовска отговаряше за лицензирането на нови банки в управление “Банков надзор” в БНБ. Ръководството на холдинга беше изцяло подновено на общото събрание на 17 септември т.г. Според устава на банковата компания за председател на борда се назначава финансовият министър. Негов заместник е вицепремиерът Лидия Шулева. Другите трима членове на борда са вицепремиерите Николай Василев и Костадин Паскалев, и управителят на БНБ Светослав Гаврийски. Втората точка от дневния ред на БКК предвижда промени в устава на дружеството. Преди седмица съветът на директорите на БКК стартира процедурата за приватизация на Централна кооперативна банка. БКК държи 32,77 на сто от капитала на земеделския трезор. Крайният срок за подаване на оферти е 23 ноември т.г. Държавният дял ще се продава на търг с тайно наддаване с еднократно подаване на оферти, реши БКК. Сред най-сериозните кандидати за ЦКБ е Евробанк, която получи разрешение от БНБ да участва в процедурата и купуването на 55% от акциите на ЦКБ
Източник: Монитор (05.11.2001)

Председателят на Управителния съвет на ЛВК “Гъмза” Трифон Драгиев е подал оставка и на негово място е избран Иван Узунов. Това е станало след като в края на април дирекция “Финансов контрол” при ЦКС е започнала ревизия в кооперацията. Ревизията установила сериозни нарушения, които предизвикали заседание на изпълнителния комитет на ЦКС и Управителния съвет на ЛВК “Гъмза”. Тогава са били назначени и двама изп. директори Георги Георгиев и Антим Драгиев. Целта на промяната е била да бъде спасена кооперацията. 50 631 000 лв. са задълженията на ЛВК “Гъмза” към края на 2000 г., а просрочените вземания ­ 17 849 000 лв. Масови съкращения са започнали наскоро в ЛВК, на работещите не се плащат заплати, на бюджета и осигуряването кооперацията дължи 1 789 000 лв. Сред фрапиращите случаи, открити от ревизията и описани в статията, са посочени несъбрана сума от износ на вино за Молдова в размер на 1 313 696 $, неправомерно отпуснат кредит от 1 914 300 лв. на фирма, собственост на съпругата на бившия изп. директор на Централна кооперативна банка Тенчо Тенев. Кредитът не се обслужва, както не се обслужва и кредитът от 63 000 лв., даден на Светломир Хаджидемиев. Раздавани са мобилни телефони на неработещи във фирмата и са плащани сметките им от кооперацията, безвъзмездно за ползване са дадени и два джипа Гранд Чероки. Въпреки констатациите от предходна ревизия, продължавали нерегламентирани взаимоотношения на кооперацията със Станимир Цонев, акционер в “Ловико ­ Севлиево” АД, собственик на редица фирми, основен доставчик на горива за кооперацията и сътрудник на сина на Трифон Драгиев Димитър Драгиев във фирма “Спектър Ойл” ООД ­ Габрово. При извършената промяна на организационната структура и изграждането на холдинг е използвана методика, която разрешава 42 човека (при 8000 член-кооператори) да притежават 34 % от капитала. Скритият приватизационен процес е започнал паралелно с процеса на изграждането на холдинга и активно е бил подготвян и провеждан от Трифон Драгиев, констатира по-нататък ревизията. В този процес активна роля играе и Живомир Василев, който притежава 1 % от капитала на холдинга без да е кооператор и да е платил акциите. Правят се опити Василев да стане основен кредитор на кооперацията. Живомир Василев е съдружник на сина на Трифон Драгиев Димитър Драгиев в “Вик Трейдинг” ООД ­ Благоевград. До края на работния ден в петък не успяхме да влезем във връзка с никого от ръководството на ЦКС и ЛВК “Гъмза” за по-обстоен коментар.
Източник: Янтра - Велико Търново (05.11.2001)

Банковата консолидационна компания (БКК) вероятно ще удължи срока за подаване на офертти за Биохим до април 2002 г. Това съобщи вчера новият шеф на холдинга Нели Кордовска.Причината е че повечето от потенциалните купувачи са поискали да се запознаят с одита на банката за настоящата финансова година.Досега БКК е изпратила писма до 12 големи наши и чужди банки.Булбанк,Сосиете женерал и банка Аустрия са потвърдили желание за участие в процедурата.Очаква се сделката да приключи до края на маи догодина.До края на 2001 г. ще бъде продаден държавният дял в ЦКБ.Но все още стратегията за раздържавяване на ДСК не е готова.
Източник: Труд (07.11.2001)

10 предварителни производства и 14 преписки са образувани по прословутия доклад на Национална служба "Сигурност" за корупцията, съобщи Върховната касационна прокуратура. Сред преписките, по които се извършват проверки, са тези за приватизацията на хотел "България" в Пловдив, на почивната база на ЦК на БКП в Хисар и на комплекс "Стария Пловдив", които са свързани в доклада с името на пловдивския бизнесмен Георги Гергов. Обект на проверка според прокуратурата са и сделките за хотел "Сандански", комплекс "Ривиера" във Варна и на комплекс "Слънчев ден", където пък в доклада е намесено името на Емил Кюлев, а в последната - и това отново на Георги Гергов. В някои от горните сделки се споменава и името на бившия търговски министър Валентин Василев. Сред проверяваните е и раздържавяването на общинска фирма "Триадица" в София, пише още в справката. Извършват се още проверки за законността при използването на спецразузнавателни средства, за контрабанден внос на захар от фирма "Бейпър Шугър", за нарушения от длъжностни лица от оръжейните фирми "Терем" и "Армимекс", както и от търговски център "Илиянци". Сред проверяваните от магистратите били и изкуствено завишаване на продажната цена на цигарени изделия, произведени от "Благоевград БТ", както и нарушения от длъжностни лица от "Булгартабак холдинг" АД. Софийска окръжна военна прокуратура пък извършвала проверки за нарушения от служители на фирма "БМВ" ("Безконтактни мултиплексорни вериги"), собственост на МВР. Въпросната фирма на няколко пъти се споменава в доклада на НСС. Предварителни производства, образувани по доклада на НСС "1. Следствено дело, образувано във връзка с източването на Централна кооперативна банка, което е приключено и внесено в съда (Димитър Димитров "Шашмата" и средствата на Майкъл Чорни). 2. Следствено дело за незаконен износ на цигари от "Слънце БТ"-Стара Загора. 3. Следствено дело за незаконен износ на цигари от "София БТ", което е пред приключване. 4. Следствено дело за извършена кражба на два контейнера с цигари от територията на митница-Варна. 5. Следствено дело за злоупотреби с имущество на Търговски център "Илиянци". 6. 6 следствени дела срещу длъжностни лица от Балканска универсална банка (Васил Нинов). 7. Следствено дело за нарколабораторията в село "Опицвет", което е внесено с обвинителен акт в съда. 8. Следствено дело срещу бившия земеделски министър Георги Танев и Емил Хърсев за предоставени за доверително управление на 10 млн. щатски долара, което е приключено с обвинителен акт. 9. Следствено дело за акцията на НСС и НСБОП в курортен комплекс "Слънчев бряг" срещу Янис Груйчев - бивш зам.-директор на НСС, по което предстои изготвяне на обвинителен акт. 10. Следствено дело срещу служители на МВР за неправомерна употреба на оръжие в района на язовир "Искър", което е приключено и внесено с обвинителен акт в съда."
Източник: Сега (12.11.2001)

Външнотърговската компания "Химимпорт" най-вероятно ще получи представителство в надзорния съвет на кредитната институция на днешното общо събрание на акционерите на Централна кооперативна банка (ЦКБ). Това ще стане или като търговското дружество влезе като юридическо лице, или като се представлява от един от директорите му. "Химимпорт" ще заеме мястото на адвокат Радка Йосифова, която бе представител на "Корпоративна банка". Промяната се налага, след като през август "Корпоративна" продаде целия си пакет от 24.28% в ЦКБ на "Росексимбанк", която пък от своя страна ги прехвърли на "Химимпорт". След покупката на участията на "Булстрад" (3.48%) и на "Розин" (3.90%), външнотърговското дружество вече притежава 31.66% в ЦКБ. С постигната договореност за доверително управление на акциите на ЦКС в банката (23.45%) консорциумът "Химимпорт-Росексим" контролира 55.11% от капитала на кооперативната кредитна институция. По устав важните решения за ЦКБ (увеличаване на капитала, промяна в органите на управление и пр.) се се взимат с 50% от гласовете плюс един. Ден след общото събрание изтича срокът, в който могат да се подават оферти за покупката на дела на Банковата консолидационна компания от 32.77%. Обявената цена за тези акции е 6 млн.лв., което прави по около 1.13 лв. на бройка. "Исканата от БКК цена е прекалено висока с оглед сегашното състояние на ЦКБ", коментират банкери. Вчера на борсата акциите й се търгуваха за 60 стотинки при номинал 1 лев. Процедурата предвижда търгът да бъде с тайно наддаване с еднократно подаване на оферти. Кандидат за държавните акции освен консорциумът "Химимпорт- Росексимбанк" е и "Евробанк". Последният кандидат-купувач дори получи разрешение от БНБ да закупи 55 на сто от ЦКБ. Очакванията са до крайния срок за подаване на оферти - 23 ноември, Централната банка да издаде такова разрешение и на "Росексимбанк".
Източник: Дневник (22.11.2001)

Две банки вече са извършили предприватизационно проучване в ЦКБ. Миналата седмица е приключило проучването на Евробанк, а вчера - на Росексимбанк. Това съобщи изпълнителният директор на банката Генади Табаков. Утре изтича срокът за подаване на оферти за държавния дял на БКК в ЦКБ, който е 32,77%. Вчера бяха извършени промени в надзора на банката. В него влезе "Химимпорт", решиха акционерите на общо събрание. Освободена бе Радка Йосифова, която беше представител на Корпоративна банка. Промяната на надзора е във връзка с излизането на Корпоративна банка от акционерния състав на банката. Общото събрание избра и Любомир Станчев за началник на отдел "Вътрешен контрол".
Източник: Стандарт (23.11.2001)

Една единствена оферта беше подадена за държавния дял от 32.77% в Централна кооперативна банка (ЦКБ). Срокът за набирането на офертите изтече на 23 ноември. Външнотърговското дружество "Химимпорт" предложи минимално изискваната от Банковата консолидационна компания цена от 6 милиона лева за 5 298 000 броя безналични акции на банката. По този начин "Химимпорт" ще плати около 1.13 лева за акция при номинал от 1 лев. Според управителя на БНБ Светослав Гаврийски сделката е изгодна за банковия холдинг, тъй като през 2000 г. БКК придоби акциите на ЦКБ от Фонд "Земеделие" по номинал. Ако всички условия по търговото предложение са изпълнени, комисията по търга ще предложи на съвета на директорите на БКК да одобри сделката. Изпълнителният директор на БКК Нели Кордовска обяви, че решението на съвета на директорите ще стане ясно най-късно във вторник. Ден преди да изтече крайният срок за подаване на офертите, БНБ издаде разрешение на "Химимпорт" да придобие 42.67% от ЦКБ, като постави условие компанията да увеличи капитала си до 10 милиона лева. Според запознати с процедурата "Химимпорт" е решила да подаде своята оферта в последния момент. Останалите кандидат-купувачи - "Евробанк" и "Росексимбанк", не подадоха оферти. Според публикации в пресата бившето външнотърговско дружество, което бе закупено от регистрираната на Вирджинските острови фирма "Фертитон Инк", всъщност се контролира от варненската групировка ТИМ. Чрез свои офшорни дружества "Химимпорт" притежава 27.17% от ЦКБ. Другият голям акционер е Централният кооперативен съюз, който контролира общо 27.90% от капитала на банката. Наскоро обаче "Химимпорт" сключи договор за доверително управление на акциите на ЦКС в банката, като по този начин си осигури абсолютно мнозинство при вземане на решения.
Източник: Дневник (26.11.2001)

На днешното заседание на Съвета на директорите на БКК ще бъде предложено "Химимпорт" да бъде избран за предпочитан купувач на дела от 32.77% на Банковата консолидационна компания в Централна кооперативна банка. Това съобщи вчера изпълнителния директор на БКК Нели Кордовска, според която това е предложението на комисията, разгледала единствената подадена оферта за акциите на банковия холдинг в земеделската кредитна институция. Управляващите БКК най-вероятно ще се съгласят купувач на миноритарния дял да стане "Химимпорт". Така външнотърговското дружество ще притежава общо 60% от капитала на ЦКБ, като ще контролира още 28%, собственост на ЦКС. Цената на пакета е 6 милиона лева, или по 1.13 лева на акция, което според банкери е доста скъпо. В комисията, която оценяваше офертата, влизаха изпълнителният директор на БКК Нели Кордовска, Иглика Логофетова - юрист, и Алън Хокинс от "Баренц груп" - консултант на БКК. На заседанието на съвета на директорите на банковия холдинг Румен Беремски ще бъде официално избран за нов председател на управителния съвет на "Биохим". Досега той оглавяваше работната група за Варненската корабостроителница. Беремски е дългогодишен служител на Европейската банка за възстановяване и развитие, бил е и директор на хартиеното предприятие "Целхарт". До смяната се стигна, след като миналата седмица досегашният председател на УС на Биохим Любомир Минчев подаде оставка. Минчев бе избран на поста в началото на октомври. Той обоснова оставката си с ангажиментите, които има в компанията "Телелинк" - официален подизпълнител на "Моторола".
Източник: Дневник (30.11.2001)

Съветът на директорите /СД/ на Банковата консолидационна компания /БКК/ реши да продаде дела си в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ на единствения кандидат купувач "Химимпорт", съобщи финансовият министър и председател на СД на БКК Милен Велчев. Държавният дял в ЦКБ е 32,77 на сто от капитала. На 23 ноември изтече срокът за подаване на оферти за него. Тогава в БКК беше получена една оферта от "Химимпорт", който предложи цена шест милиона лева за дела на банковия холдинг в банката. До няколко дни купувачът трябва да представи официално документите си в БНБ. Преди да издаде разрешение на "Химимпорт" да придобие държавния дял в ЦКБ, БНБ ще изиска купувачът да увеличи капитала си с шест милиона лева, каза Милен Велчев. СД на БКК е упълномощил изпълнителния директор на холдинга Нели Кордовска да представлява интересите на БКК в предстоящото събрание на кредиторите на Варненската корабостроителница. СД на БКК реши още да освободи от ръководството на банка "Биохим" по негово желание Любомир Минчев, който беше главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет /УС/ на банката. От ръководството на "Биохим" ще бъде освободен по целесъобразност и Венцислав Любомиров, който беше член на УС. Предложението за неговото освобождаване е на Надзорния съвет на "Биохим", каза Велчев. На мястото на Любомир Минчев да бъде назначен Румен Беремски, е решил СД на БКК. Беремски ще бъде и председател на УС. Във връзка с това СД на БКК е решил да упълномощи заместник-министъра на икономиката София Касидова, която е председател на Надзорния съвет на "Биохим", да предприеме мерки за създаването на длъжност за четвърти изпълнителен директор, която да заеме Румен Беремски. Останалите трима изпълнителни директори на "Биохим" са Цветан Цеков, Николай Каварджиклиев и Пламен Добрев.
Източник: БТА (03.12.2001)

Централна кооперативна банка е най-активният агрокредитор по програмите на фонд “Земеделие” с 2.4 милиона лева отпуснати кредити през годината. За две години работа с фонда ние имаме само един несъбираем кредит за 10 800 лева, каза директорът на ЦКБ - Пловдив, Валентин Кирчев. Започнахме съдебни процедури, но със сигурност ще възвърнем бързо парите на фонда, защото кредитът е обезпечен с бързоликвиден недвижим имот, заяви г-н Кирчев. Неуспелият фермер е закупил с кредита 12 крави, които също са заложени в банката. Според банкера държавата може да подпомогне аграрното кредитиране поне до един определен етап, а след това рискът да се поеме от търговските банки. Не виждам защо държавата не успя за тези 10 години да осигури в страната ни да влязат, да кажем, 100 000 трактора втора употреба. Това са инвестиции, немислими за нито една българска частна или държавна фирма, но нищо не пречеше държавната администрация да потърси такава сделка в ЕС. Когато селскостопанската техника бъде вкарана и предложена на фермерите, тогава те могат индивидуално да търсят кредит от търговските банки.
Източник: Марица (19.12.2001)

10 години след създаването й Централната кооперативна банка /ЦКБ/ има активи от над 230 милиона лева и 30 на сто капиталова адекватност, съобщи на пресконференция днес изпълнителният директор Георги Константинов. Привлечените средства на банката от нефинансови институции към 30 ноември са 131,25 милиона лева. Печалбата за единайсетте месеца на тази година е 2,8 милиона лева. Собственият капитал на ЦКБ е близо 30 милиона лева. и бележи ръст от 28,6 на сто спрямо края на ноември 2000 г. Акционерният капитал на банката към 30 ноември е 16 169 564 лева. Днес в банката се открива нов банков комплекс, включващ два банкови салона, граждански трезор с 1000 сейфа, както и нощен банков трезор. Банката е на шесто място по клонова мрежа в страната със 125 оперативни единици, включващи 33 клона, 56 представителства и 36 изнесени работни места. Според Георги Константинов през 2002 г. основната ниша на банковия пазар ще бъде евродепозитът. "Той ще се разширява и това ще бъде най-бързо развиващата се услуга", допълни той.
Източник: БТА (20.12.2001)

Капиталът на "Север холдинг" АД - Велико Търново, се увеличава от 480 660 на 780 660 лева, като дружеството издава 300 хиляди нови акции с емисионна стойност един лев. Максималният брой акции, които могат да бъдат закупени, е броят на книжата, които акционерът вече притежава, умножен по коефициент 0.6241. След това акционерите имат 15 дни да участват, считано от вторник, след което ограниченията отпадат и мажоритарният собственик може да запише неограничено количество акции от увеличението. Името на "Север холдинг" стана известно през 1999 г., когато шестима брокери откраднаха 70 милиона стари лева от акционери в холдинга и "Северокооп Гъмза холдинг". В измамата бяха замесени и брокери от Централна кооперативна банка, както и от посредника "Норт инвестмънт". Членът на ръководството на "Норт инвестмънт" Алексей Кънчев по-късно беше избран за изпълнителен директор на "Север холдинг", което породи спекулации в медиите, че измамата е имала за цел не само печалба от продажбата на акции на ограбените акционери.
Източник: Дневник (20.12.2001)

Външнотърговското дружество "Химимпорт", което е новият собственик на Централна кооперативна банка (ЦКБ), ще направи известни промени в стратегията й за развитие и по-специално в препозиционирането й към нови сектори. Това стана ясно от изказванията на оперативния мениджмънт на банката. "Новите акционери ще допринесат за засилване на позициите на банката в областта на селското стопанство, химическата промишленост и външната търговия", се казва в един от разяснителните материали. Именно в тези отрасли е насочена и основната дейност на мажоритарния собственик - "Химимпорт". Досега банката насочваше ресурса си най-вече в селското стопанство и преработвателната индустрия. Новата стратегия предвижда още активизиране на партньорството с Държавен фонд "Земеделие" особено в отпускането на кредити за закупуване на селскостопанска техника. Акционерният капитал на банката няма да бъде увеличаван въпреки предписанията на "Банков надзор", датиращи още отпреди приватизацията й. "Новите собственици първо трябва да си направят сметка за възвращаемоста на капитала, преди да решат да направят подобно увеличение", заявиха представители на банката. Банката очаква да приключи с печалба от близо 3 милиона лева. "Очакваме събитията около Варненската корабостроителница да приключат добре за нас и да си получим вземането от 2.5 милиона долара", заяви още Георги Константинов. Според него основната ниша, за която ще се борят банките през 2002 г., ще са евро-депозитите.
Източник: Дневник (20.12.2001)

Външнотърговското дружество “Химимпорт”, което е част от структурите на варненската групировка ТИМ, е започнало преговори с няколко банки за изкупуване на вземанията им от лозаро-винарската кооперация “Гъмза” в Сухиндол, научи “Капитал”. Винарското предприятие от доста време е във финансова криза и не е тайна, че повечето от кредиторите му обмислят мерки за принудително събиране на вземанията си, включително, ако се наложи, и чрез процедура за обявяване в несъстоятелност. Официалните данни за задълженията на ЛВК “Гъмза” са пазени в тайна, но според банкери общият им размер е близо 20 млн. лева. Освен към банки дружеството дължи и на свои доставчици. Един от големите кредитори е португалската компания “Морим”, която е производител на коркови тапи за винарската промишленост. На фона на общата стагнация във винарския бизнес малцина оценяват като високи шансовете на предприятието за пълно раз-плащане с кредиторите. А при наличието на толкова много кредитори трудно ще се стигне до приет от всички оздравителен план, който да гарантира справедливо издължаване с банките. Идеята за консолидиране на всички вземания е възникнала, след като “Химимпорт” придоби контрола над Централна кооперативна банка, която е един от големите кредитори на винпрома в Сухиндол. По данни на банката нейното вземане надхвърля 6.5 млн. лева, за които банката разполага със залог на готова продукция (вино), ипотеки върху изби и два супермаркета в София, собственост на дружеството. Офертата към останалите кредитори е от името на “Химимпорт”, а не от името на ЦКБ, тъй като с увеличаване на вземането си от ЛВК “Гъмза” банката може да излезе в нарушение на регулациите за големи експозиции. Целта на контролираното от ТИМ външнотърговско дружество е да консолидира всички вземания и заедно с ЦКБ да остане единствен кредитор на винарското предприятие. А варненската групировка е доказала, че може лесно и бързо да събира вземания от свои длъжници. Петте банки, на които “Хим- импорт” е направило оферти, са Биохим, СЖ Експресбанк, Търговска банка на Гърция, Българо-американската кредитна банка и Корпоративна банка. От дружеството не пожелаха да конкретизират дали са предложили да изкупят отделните вземания по номинал или с някакъв процент на редукция. “Процентът е различен за отделните банки и зависи от вида на обезпечението, което стои зад тях”, коментира шефът на “Химимпорт” Иво Каменов. Той допълни, че на длъжника ЛВК “Гъмза” - Сухиндол, вече е бил предложен оздравителен план, който предвижда забрана за теглене на нови кредити, поддържане на определен размер оборотен капитал и автоматично погасяване на старите дългове с постъпленията от продажба на готова продукция. До този момент шефовете на винпрома в Сухиндол отказвали да подпишат подобно споразумение, навярно от опасения, че в даден момент ще бъдат изтласкани от ръководството на дружеството и то ще бъде овладяно от структурите на ТИМ. Шефът на винпрома Трифон Драгиев не беше открит за коментар, но източници от дружеството длъжник съобщиха, че миналия понеделник в Сухиндол е имало среща, на която е бил обсъждан оздравителен план, предложен от сегашното ръководство. Според запознати на срещата са присъствали представители на ЦКБ, Българо-американския инвестиционен фонд, СЖ Експресбанк, Биохим, Корпоративна банка и други по-малки кредитори. На банките е било дадено да разберат, че вариантът с искане на несъстоятелност за предприятието няма да им помогне много. Вместо това им е била предложена програма, която предвижда догодина да бъдат разпределени между кредиторите близо 4 млн. лева. Това е сумата, която според шефовете на дружеството може да бъде платена по старите дългове, ако се изпълни прогнозата за приходи от продажби на вино в размер на 24 млн. лева. Според участници в срещата на нея не се е стигнало до нищо по-конкретно като решение и поне засега не е ясно дали банките ще подкрепят подобен оздравителен план, иницииран от сегашното ръководство на задлъжнялото предприятие. Междувременно някои от банките потвърдиха, че преговорите със собствениците на ЦКБ за откупуване на вземанията им са в напреднала фаза. От Биохим заявиха, че е възможно скоро да бъде сключена цесия и вземането от винпрома да бъде продадено. Банката има да си прибира 1.2 млн. лева, като този дълг е обезпечен с ипотека върху избите на предприятието в Чирпан и Павликени. По неофициална информация “Химимпорт” са поискали да изкупят цялото вземане заедно с обезпечението по номинал. Случаят съдържа голяма доза ирония, тъй като благодарение на ЛВК “Гъмза” - Сухиндол, варненската групировка успя да стъпи в ЦКБ. Известно е, че винарското предприятие дълги години беше един от големите акционери в кооперативната банка със своите 19.41%, но беше принудено да се раздели с акциите си заради невъзможността да обслужва теглените кредити. Така в началото на април дружеството беше принудено да прехвърли своя дял от ЦКБ на Корпоративна банка, пред която акциите бяха заложени като обезпечение по просрочен кредит. Вместо плащане Корпоративна банка “прихвана” пакета акции срещу 1.906 млн. лева от дълга на ЛВК “Гъмза” и така винарското предприятие остана да дължи на банката само около един милион лева, които бяха разсрочени за 24 месеца. Впоследствие Корпоративна банка продаде този дял на фирми, свързани с “Химимпорт”, което на свой ред погна нередовния си длъжник.
Източник: Капитал (27.12.2001)