Арома АД е в производство по несъстоятелност от края на 1999 година. Това пише в решение на Търговското отделение на Софийския градски съд от 2 декември 1999 г., с което е установена неплатежоспособността на Арома АД. Делото срещу козметичната фирма е заведено от нейния основен доставчик Рубела капитал АД, което през 1997 г. придоби контрола над козметичното предприятие Рубела АД - Рудозем, по схемата дълг срещу собственост. Делото за неплатежоспособността е продължение на близо едногодишния конфликт между собствениците и учредителите на Астера холдинг АД - Красимир Митев и Лукан Луканов. Двамата държат по 50% от акциите на “Астера холдинг”, който пък притежава 98.5% от капитала на “Арома”. Доскоро под шапката на холдинга беше и Рубела АД - Рудозем. Последната обаче излезе от Астера АД със скандал преди няколко месеца. Двамата собственици на Астера АД са в конфликт заради интересите на Рубела АД - Рудозем и на Арома АД. Митев контролира Рубела АД - Рудозем, а Луканов се опитва да овладее Арома АД. Според съдебното решение Арома АД дължи на Рубела АД близо 210 хил. нови лева. За синдици първоначално са били определени Георги Дилов и Георги Георгиев, които три седмици по-късно се отказали по лични причини. Несъстоятелността на Арома АД ще предизвика съществени финансови и юридически проблеми за усвояването и връщането на кредита в размер на 10 млн. долара от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Заемът от ЕБВР беше отпуснат на “Астера” за срок от пет години с едногодишен гратисен период, а според официалната информация залог по кредита бяха 67% от акциите на “Арома”. В съдебното решение от 2 декември обаче се уточнява, че “Арома” е била поръчител на “Астера”, като е заложила в обезпечение на кредита недвижимо имущество, машини, суровини, стоки в оборот. От получената сума от ЕБВР 3.5 млн. долара са били предназначени за погасяване на краткосрочен кредит от ЦКБ, а останалите - за инвестиции в технологично и продуктово обновление на “Арома”.
Източник: Капитал (11.01.2000)

Представители на част от кредиторите на Варненската корабостроителница се обединиха около идеята за изготвяне на оздравителна програма на дружеството. Това стана по време на срещата по инициатива на Министерството на икономиката с представители на част от кредиторите на корабния завод, нейното ръководство и синдика на дружеството. От страна на кредиторите присъстваха Банковата консолидационна компания, Централна кооперативна банка и Министерството на финансите. След отмяната на несъстоятелността на 21 януари районният съд във Варна беше затрупан от жалби на съкратени служители от корабостроителницата. Броят им до момента е над 3000, а ако магистратите уважат молбите, и без това закъсалият завод ще дължи обезщетение на хората за 6-те месеца, през които са били без работа. Това би натоварило фирмата с над 9 млн. USD нови дългове. Бъдещето на корабостроителницата ще се изяснява след общото събрание на акционерите на 31 март.
Източник: Пари (25.02.2000)

Германската банка Deutsche Genossenschaftsbank (DG Bank) може да купи до 15% от акциите на Централна кооперативна банка (ЦКБ). Това вероятно ще стане при предстоящото увеличение на капитала на ЦКБ, съобщиха източници от българската кредитна институция. Влизането на нов акционер в банката се налага заради изискването на МВФ и Световната банка правителството да намали своя дял в ЦКБ. В матрицата по заема ФЕСАЛ II беше записано, че до края на юни държавното участие (пряко или косвено) трябва да падне под 33%. Сега чрез фонд “Земеделие” (35%) и ДЗИ (14%) държавата държи общо 49% от капитала на ЦКБ. ЦКБ ще приключи 1999 г. с печалба от около 370 хил. лева. Според Тенчо Тенев положителният резултат е бил намален доста след провизиране на някои от рисковите експозиции на банката. Сред тях е и кредитът за Варненска корабостроителница АД. Целият заем за обявеното в несъстоятелност дружество е 5.2 млн. лева, като до началото на миналата година той беше провизиран едва 50%
Източник: Капитал (29.02.2000)

До средата на март ще бъдат изпратени информационни меморандуми до потенциалните инвеститори за Варненската корабостроителница. В края на работния ден вчера синдикът на дружеството в несъстоятелност Димитър Смиленов представи на заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев предварителния вариант на документите. Така синдикът изпълни ангажимента си, поет на специалната среща при министъра на 24 февруари. Меморандумът съдържа информация за основните финансови и производствени параметри на Варненска корабостроителница. Към този документ ще се прибавят и изискванията на трима от кредиторите - Банкова консолидационна компания, Министерство на финансите и Централна кооперативна банка, съобщиха от Министерството на икономиката.
Източник: Пари (08.03.2000)

Шест компании, които проявяват интерес да инвестират във Варненска корабостроителница /ВК/, са купили меморандуми. Това съобщиха от Министерството на икономиката. Сред кандидатите са Шчечинска корабостроителница, Дамен шипинг груп и Галадс, се казва в съобщението. Меморандумът, който съдържа информация за основните финансови и производствени параметри на Варненската корабостроителница, се продава от 29 март във Варна. Към документа се прилагат и изискванията на трима от кредиторите на завода - Банковата консолидационна компания, Министерството на финансите и Централна кооперативна банка.
Източник: Стандарт (12.04.2000)

Държавното участие в ЦКБ падна от 52% на 33.93%, след като фонд Земеделие и ДЗИ не увеличиха дела си пропорционално на притежаваните от тях дялове до 28 април. Това съобщи земеделският министър Венцислав Върбанов. Фонд Земеделие държеше 35% от ЦКБ, сега участието му пада на 32.77%, а делът на ДЗИ от 17% намалява на 1.16%, обясниха от кооперативната банка. Държавата притежаваше около 48% от ЦКБ. Да бъде намален държавният дял, искаше Световната банка и постави това като условие по матрицата на втория заем за преструктурирането на финансовия и реалния сектор /FESAL/. Общото събрание на ЦКБ миналата година взе решение за вдигане на капитала на 25 млн. лв., като с разрешение на съвета на директорите той можеше да стигне 30 млн. лв. Срокът, в който акционерите можеха да направят вноски пропорционално на дяловото си участие, беше 28 февруари, после удължен с 2 месеца. Записаният капитал към днешна дата е 17 млн. лв. и предстоящото общо акционерно събрание на 22 юни трябва да вземе решение за намаляване на капитала до реално внесения, уточниха от ЦКБ. Други акционери освен фонд Земеделие и ДЗИ в ЦКБ са ЦКС с 23.45%, Гъмза Сухиндол - 20%, Розинвест - 4%, Фининвест - 4.5%, Булстрад - 3.5%, а дребните собственици са с около 10%.
Източник: Пари (03.05.2000)

Съветът на директорите на "Централна кооперативна банка" - АД, София, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно общо събрание на акционерите с право на глас на 22.VI.2000 г. в 10 ч. в зала 8 на Националния дворец на културата - София, при следния дневен ред: 1. отчет за дейността на ЦКБ - АД, през 1999 г.; проект за решение - ОС приема отчета за дейността през 1999 г.; 2. доклад на одиторите на ЦКБ - АД, за 1999 г.; проект за решение - ОС приема доклада на одиторите за 1999 г.; 3. приемане на годишния счетоводен отчет на ЦКБ - АД, за 1999 г. и разпределение на печалбата; проект за решение - ОС приема годишния счетоводен отчет за 1999 г. и предложението на съвета на директорите за разпределение на печалбата; 4. отчет за работата на Службата за вътрешен контрол през 1999 г.; проект за решение - ОС приема отчета на ръководителя на Службата за вътрешен контрол за работата на службата през 1999 г.; 5. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите на ЦКБ - АД, за дейността на банката през 1999 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността на банката през 1999 г.; 6. привеждане на капитала на банката в съответствие с изискванията на Закона за банките и резултатите от подписката за увеличаване на капитала; проект за решение - ОС приема предложението на съвета на директорите за привеждане на капитала на банката в съответствие с изискванията на Закона за банките и резултатите от подписката за увеличаване на капитала; 7. промени в устава на ЦКБ - АД; проект за решение - ОС приема предложенията за промени в устава на банката; 8. избор на одитор за 2000 г. на ЦКБ - АД; проект за решение - ОС приема предложението на съвета на директорите за одитор на банката за 2000 г.; 9. промени в състава на съвета на директорите на ЦКБ - АД; проект за решение - ОС приема предложението за промени в състава на съвета на директорите; 10. разни. Материалите за общото събрание са на разположение на акционерите в сградата на ЦКБ - АД, София. Поканват се за участие акционерите, притежаващи акции с право на глас, или упълномощени съгласно устава на ЦКБ - АД, техни представители. Регистрацията за участие на акционерите или пълномощниците им ще се извършва във фоайето на зала 8 на НДК - София, от 8 ч. и 30 мин. до 9 ч. и 50 мин. срещу личен паспорт. Представителите на акционерите юридически лица следва да носят и удостоверение за съдебна регистрация. Пълномощниците следва да представят изрично писмено пълномощно от представляваното от тях лице за участие в събранието, заверено нотариално съгласно изискванията на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 11 ч., на същото място и при същия дневен ред независимо от представения на него капитал.
Източник: Държавен вестник (16.05.2000)

Държавният фонд „Земеделие“ одобри два нови проекта за кредитиране на земеделските стопани при закупуване на селскостопанска техника. Проект „Ново земеделие“ е за кредитиране при закупуването на трактори „Ландини“. Срокът за връщане на заема е пет години. Лихвата е основният процент плюс надбавка от 3,5 пункта. Рискът по обезпечение на кредита се поделя между страните по проекта - фонд „Земеделие“, търговска банка Експресбанк и „Оптиком“ ООД - Стара Загора. За закупуването на техника, която се внася и поддържа от „Доминион грейн България“, стопаните могат да ползват облекчени условия по проекта „Златна жътва“ - с ограничен лихвен процент, удължен срок за погасяване и поделяне на кредитния риск между фонда, „Доминион грейн“ и банка „България инвест“. При купуването на агротехника марка „Клаас“ фондът ще дава гаранции в полза на ЦКБ за покриване на 50 на сто от размера на кредита за дължимия по всяка сделка ДДС. Досега кредитирането на дължимия данък се правеше от банката при сключването на отделен кредитен договор със земеделския производител за срок от една година. Собственото участие на земеделските производители е в размер на 10 на сто от доставната стойност на техниката, а лихвата е равна на основния лихвен процент плюс 4,5 пункта надбавка. Кредитът се обезпечава със закупената техника, като 18 на сто от него заедно с цялата дължима лихва се обезпечават пред банката в съответствие с правилата є за кредитиране. Българска пощенска банка ще бъде включена в изпълнението на „Български земеделски проект“ за доставка на земеделска техника „Джон Диър“, реши още УС на фонда. Досега в проекта участваха фондът, „Мегатрон“, „Джон Диър“ и ОББ. Кредитите по тази линия ще се връщат за 5 години при деветмесечен гратисен период. Лихвата е основната, увеличена с 3,5 пункта. Първоначалната вноска е между 10 и 20 процента, а за обезпечение се ползва самата техника
Източник: Демокрация (22.05.2000)

Срокът за подаване на оферти за закупуване на Варненска корабостроителница изтича утре, съобщиха от завода. Предложения се чакат от 8 компании, които се сдобиха с информационни меморандуми. Офертите ще бъдат отворени още на 26 май и ще се гледат от комисия, включваща синдика Димитър Смиленов и представители на Министерствата на икономиката, финансите, БКК, ЦКБ и на завода. Преди два дни окръжният съд одобри окончателния списък на кредиторите. Магистратите уважиха исковете за завишаване на дължимите суми само на две от общо 5 обжалвали фирми. Частично ще бъдат удовлетворени претенциите на шведските Кокумс компютър системс и Макгрегър Крейнс. Първата компания искаше още 698 хил. крони за доставен и неплатен софтуер. Втората фирма, която закупи и меморандум, настояваше за допълнителни 170 000 USD. Не бяха уважени исковете на кипърската Стаб маре, полските заводи Цегиелски и Моникс Марин сервиз. Според решението, което може да се обжалва в срок от 14 дни пред Апелативния съд, дълговете на завода са 165.450 млн. лв.
Източник: 24 часа (25.05.2000)

Досегашният изпълнителен директор на Корпоративна банка Камен Генов запазва поста си, стана ясно след общото събрание на акционерите. Променен бе уставът на банката, тя преминава на двустепенна система на управление с надзорен и управителен съвет. Председател на надзорния съвет е Румен Люцканов, за негов заместник бе избран Иван Константинов, бивш изпълнителен директор на СЖ Експресбанк. Генов и другият изпълнителен директор Цветан Василев, бивш изпълнителен директор на ЦКБ, ще са и членове на управителния съвет, който според устава може да има до 7 членове. Миналия месец Булбанк продаде дела си от 99.9% в Корпоративна банка на 10 фирми. Всички 11 акционери имат под 10% от капитала, който е 10 млн. лв. Сред основните акционери на банката са: Ренард Лимитед, Абът Лимитед, Уимонд Трейдинг Корп, Айрис Континентал Лимитед, Уернъл Инвест енд Трейд Лимитед, Леонард Инвест енд Трейд Лимитед, регистрирани във Великобритания, Бози Ханделс - Берлин, Щенън Интернешънъл - Ню Йорк, Дарко Холдинг Лимитед - Малта и Корпоратовна банка МИБО, регистрирана в град Тизен Лихтенщайн.
Източник: Банкеръ (05.06.2000)

Братът на шефката на синята парламентарна група Екатерина Михайлова - Борислав Михайлов, участва в 11 борда на дружества, алармираха соцдепутати преди ден. Доскоро Борислав Михайлов беше известен единствено като шеф на застрахователния мастодонт ДЗИ. Освен в него той е участвал поне в оше 11 фирми, показва справка в информационната система "Делфи". В 7 от тях - "Централна кооперативна банка" (ЦКБ), "ДЗИ Общо застраховане", "ДЗИ Лизинг", "ДЗИ Инвест, "Обединен холдинг Доверие", "Български пенсионно-осигурителен фонд" и "Джи Пи Ес България", Михайлов е представител на акционера ДЗИ. В останалите - пазарджишката фондация за регионално етническо и икономическо развитие "Дивно", българо-латвийската "Балко интернешънъл", врачанската "Вратица" и "Перфект ЮС", Борислав Михайлов фигурира като частно лице. Братът на Михайлова е освободен от три от тях, като запазва дела си единствено в "Перфект ЮС". Това е частна консултантска фирма за юридически услуги, учредена още през 1990 г. В нея участие има й самата Екатерина Михайлова. Във фирмата влизат още Валери Шекерлетов, Райна Кръстевич и Татяна Гаманска. Борислав Михайлов със сигурност е шеф на борда на още една фирма, чиято регистрация още не е излязла в "Държавен вестник". Това е работническо-мениджърското дружество, което се кани да участва в приватизацията на 51% от ДЗИ. Според експерти цената на застрахователната компания няма да падне под $100 млн.
Източник: Труд (10.06.2000)

Цената на един марков трактор е между 250 000 и 400 000 лв., а на един зърнокомбайн - от 120 000 до 350 000 лв. За мнозина кредитирането е единствената възможност да притежават качествени селскостопански машини. Отскоро фонд “Земеделие” предлага преференциални кредити за покупка на фирмена агротехника. Производителите могат да кандидатстват за средства по два проекта. Първият - “Български земеделски проект”, обединява усилията на фонда, ОББ, Българска пощенска банка, американската фирма “Джон Диър” и “Мегатрон” - официален вносител на земеделска техника “Джон Диър” за България. Втората схема - “Клаас агропроект - България 2000”, е резултат от договорености между фонд “Земеделие”, ЦКБ и немската фирма “Клаас”. “Фондът гарантира 70% от стойността на кредита чрез депозит в обслужващата банка. Рискът за останалите се поделя между банката и вносителя на техниката. Производителят получава машината веднага, а не след изплащане на кредита”, обяснява принципната схема Румен Йончев, заместник-директор на фонд “Земеделие”. Желаещите да теглят кредит за покупка на техника с марката “Джон Диър” трябва да могат да платят авансово между 10и 20от стойността на машините. Кредитът се отпуска за срок до пет години с гратисен период до девет месеца. Лихвата е в размер на ОЛП плюс надбавка от 3.5 пункта и се плаща всеки месец. Главницата се плаща два пъти в годината, на шест месеца. Ако клиентът не може да изплати веднага дължимия ДДС по сделката, има право да сключи отделен краткосрочен договор с банката за 8-месечно кредитиране на тази сума. В този случай фондът поема гаранцията по цялата стойност на договора за ДДС, но изисква допълнителни гаранции от стопанина за поне 20от стойността на договорените машини. За обезпечение се приемат земеделска земя, машини, сгради, инвентар и др. Новозакупената техника се залага в полза на банката до окончателното изплащане на заема. За да закупят техника на немската фирма “Клаас” чрез кредит, производителите трябва да осигурят собствено участие в размер на 10от доставната цена на машините. Срокът за издължаване на заема е до пет години, в това число до шест месеца гратисен период. Лихвата по кредита е равна на ОЛП плюс 4.5 пункта надбавка. Част от кредита се обезпечава с новозакупената техника - учредява се особен залог в полза на фонд “Земеделие” и “Клаас”. Кандидатът трябва да гарантира пред банката 18от размера на отпуснатия заем и това става в съответствие с правилата на банката. За обезпечения се приемат всички предвидени в закона гаранции - ипотека, залог, влог, валута. Ако желае, стопанинът може да сключи едногодишен договор с банката за кредитиране на дължимия ДДС. Срокът за връщането е до една година. Неотдавна управителният съвет на фонда одобри специално допълнение към схемата за закупуване на селскостопанска техника по този проект. Според договореностите фонд “Земеделие” ще издава гаранции в полза на банката за покриване на половината от дължимото по всяка сделка ДДС. Кандидатите за кредит разработват задължително инвестиционен проект. По същество това е бизнесплан, в който трябва се докаже смисълът на инвестицията, за какво ще се използва отпуснатата сума, колко и чии са площите, които ще се обработват, как ще се гарантира връщането на парите. Стопанинът не може да продава техниката, докато не се издължи окончателно на банката. Земеделските производители трябва да сключат предварително договор за доставка на исканите машини с фирмите вносителки. “Мегатрон” има регионални дилъри в Кнежа, Добрич, Иваново, Стара Загора, Велико Търново, Пазарджик, Пловдив, Шумен и Ямбол. Фирма “Клаас” има дистрибутори в София, Русе, Стара Загора, Добрич, Пловдив, Свищов и Варна. Заявките, попълнени с необходимия набор от документи, се подават едновременно в регионалните представителства на фонд “Земеделие” и в регионалните клонове на обслужващите банки. След това фондът дава своето одобрение или мотивира отказа си. Последна се произнася банката. От юридическите лица се изискват съдебна, данъчна и БУЛСТАТ регистрация, учредителен договор или устав, данъчни декларации, счетоводни баланси, отчет за приходите и разходите, справка за дълготрайните активи. Физическите лица трябва да представят карта за регистрация като земеделски производители, декларации за гражданство, жителство, семейно и имотно състояние. Всички кандидати депозират договори за извършване на механизирани услуги и предварителни договори и споразумения за реализация на произведената продукция (ако има такива).
Източник: Капитал (14.06.2000)

Шефът на ДЗИ Борислав Михайлов напусна Съвета на директорите на Централната кооперативна банка (ЦКБ). Оставката е била депозирана и приета от общото събрание на акционерите. Братът на шефката на ПГ на СДС Екатерина Михайлова напусна по собствено желание, обясни шефът на ЦКБ Тенчо Тенев. На негово място влиза главният юрисконсулт на ДЗИ Мария Иванова. Неотдавна ДЗИ намали акционерното си участие в банката от 14 на 1,2%. Основни акционери в банката сега са фонд "Земеделие" с 32,7% от капитала, ЦКС - с 23,5% и ЛВК Гъмза с 19,7%. ЦКБ дава целеви заеми за купуване на германските комбайни КЛААС, съобщи Тенчо Тенев. Цената на машините е около 250 000 лв., като купувачът трябва да има 70-80 000 лв. собствени пари. Останалите се осигуряват по схема, приета от банката, фонд "Земеделие" и производителя. ЦКБ отпуска 180 000 лв., а гаранциите поема фондът и германската страна чрез "Вестдойчеландес банк". Срокът за връщане е 5 години. ЦКБ приключва 1999 г. с печалба от 50 000 лв.
Източник: Стандарт (23.06.2000)

Варненската корабостроителница има шанс да заработи през септември след близо 2-годишно замразяване на производството. Варненския окръжен съд синдикът на корабостроителницата Димитър Смиленов внесе официално оздравителния план на дружеството. Той е изготвен от работна група, в която влизат кандидат-инвеститорът "Камел Леард", представители на Министерството на икономиката и на най-големите кредитори БКК, МФ и ЦКБ. Вицепремиерът Петър Жотев се зае лично с решаване на проблема с корабостроителницата. Оздравителният план трябва да бъде одобрен от съда до 29 юни. Ако това стане, 1000 души ще бъдат преназначени от септември, а до средата на август ще бъде насрочено общо събрание на кредиторите на завода. Задължително условие за финализиране на сделката е купувачът да покрие всички дългове на дружеството. Според окончателния списък на кредиторите, одобрен от съда задълженията на Варненската корабостроителница са около 165 млн. лв.
Източник: Сега (23.06.2000)

Главният секретар на Министерството на земеделието Донка Грънчева е новият председател на съвета на директорите на Централна кооперативна банка. Тя пое този пост от изпълнителния директор на кредитната институция Тенчо Тенев. Решението бе взето от съвета на директорите на банката непосредствено след приключването на годишното й общо събрание, което се проведе на 22 юни 2000 година. По този начин ведомството на Венци Върбанов обяви, че ще диктува парада при разрешаването на земеделските кредити. Мениджърският екип на ЦКБ на 22 юни напусна Борислав Михайлов, председател на съвета на директорите на ДЗИ ЕАД. Неговото място зае юристката Мария Иванова, член на директорския борд на "ДЗИ-Общо Застраховане". Сред управляващите ЦКБ остават представителите на Централния кооперативен съюз Панчо Иванов и Александър Воденичаров, както и тримата изпълнителни директори Тенчо Тенев, Юли Попов и Георги Константинов. Очаква се в сряда (28 юни) съветът на директорите на ЦКБ да избере един от тримата за главен изпълнителен директор. Акционери на ЦКБ коментират, че на този пост може да бъде избран Георги Константинов, който се ползвал с подкрепата на председателя на Икономическата комисия в парламента Никола Николов. С много по-големи шансове за поста главен изпълнителен директор е и Тенчо Тенев, който има тесни контакти с финансовия министър Муравей Радев и е в добри релации със земеделския му колега Венцислав Върбанов. Именно при Тенев банката разви земеделското кредитиране и вече предоставя средносрочни заеми за закупуване на германски комбайни. Печалбата на ЦКБ за миналата година е скромна - 503 хил. лв., която акционерите решиха да заделят във фонд "Резервен". Според Тенчо Тенев този финансов резултат се обяснява с огромните разходи за провизии, които ЦКБ е трябвало да задели през 1999 г., за да покрие проблеми кредити и предстоящи задължения. "Общият размер на натрупаните през изминалите години минуси възлизаше на 29 млн. лв., чието покриване трябваше да уредим", коментира Тенчо Тенев. ЦКБ е провизирала с 4.74 млн. лв. заема, който е предоставила през 1998 г. на "Варненска корабостроителница". Окончателно са уредени и взаимоотношенията с "Блонд Инвестмънт Корпорейшън" и "Ледбрук Гроув Лимитид" на Майкъл Чорни. Те претендираха, че кредитната институция им дължи 10 млн. щ. долара. Но с намесата на правителството банката и кредиторите й се договориха дългът да бъде намален до 5 млн. щ. долара и да бъде погасен от 1999 до 2007 година. По това задължение ЦКБ е заделила 3.91 млн. лв., като през следващите седем години ще трябва да отделя по 1 млн. лв., за да го допровизира. През изминалата година банката е изплатила и 51 млн. лв. на вложителите на фалиралата БАЛКАНБАНК, чиито депозити бяха прехвърлени в ЦКБ в края на 1996 година.
Източник: Банкеръ (26.06.2000)

Шефът на ДЗИ Борислав Михайлов беше освободен от съвета на директорите на Централна кооперативна банка. На негово място акционерите на банката избраха Мария Иванова, главен юрисконсулт на ДЗИ "Общо застраховане". Промяната е била извършена по молба на самия Михайлов, който преди седмица беше обвинен от опозицията, че участва в 11 директорски борда. За да се разграничи от обвиненията за политически протекции на сестра си Екатерина Михайлова пък, той обяви преди седмица, че ще напусне и управителното тяло на РМД, което ще се бори за приватизацията на ДЗИ. Допреди няколко месеца ДЗИ беше основен акционер в ЦКБ. Държавният застраховател държеше 14% от акциите на банката, но беше принуден от правителството да изтегли участието си заради ангажиментите към МВФ и Световната банка за намаляване на държавния дял в нея под 33%. Наскоро земеделският министър Венцислав Върбанов заяви, че това изискване вече е изпълнено. По официалните сметки фонд "Земеделие" държи в момента 32.7%, а ДЗИ - 1.16%, тоест държавното участие е общо 33.8%, което надхвърля съвсем малко лимита, записан в матрицата със Световната банка. Самото излизане на ДЗИ предизвика доста коментари във финансовите среди у нас. Държавният застраховател, който беше внесъл 3.452 млн. лева в увеличението на капитала на банката, изтегли сумата в последния ден на подписката - 28 април. С решение на шефовете на ЦКБ тази сума беше преоформена като депозит на ДЗИ в банката, а притежаваните от дружеството акции бяха намалени. След тази операция внесеният капитал на ЦКБ е паднал до 16.169 млн. лева, колкото е и в момента. Заради тези финансови гимнастики пък се наложи одиторите от "Делойт и Туш" да променят годишния счетоводен отчет. Борислав Михайлов заяви, че въпреки неговото напускане ДЗИ ще продължи да работи с ЦКБ и доказателство за това е включването на негов представител в ръководството. По решение на общото събрание бордът на директорите на банката получи и нов председател - Донка Грънчева, представител на най-големия акционер на фонд "Земеделие". Смисълът от тази промяна ще стане известен през следващата седмица, когато предстои съветът на директорите да избере главен изпълнителен директор. Досега този пост се заемаше от Тенчо Тенев, но след общото събрание в четвъртък нито един от големите акционери на ЦКБ не пожела да се ангажира с прогноза, че той ще бъде преизбран. През миналата година ЦКБ е решила проблема с лошите кредити за военното предприятие "Бета" - Червен бряг. По думите на Тенчо Тенев задълженията на дружеството към бившия ДФРР, които бяха гарантирани от банката, са били разсрочени до 2009 г. След предоговарянето ангажиментът на ЦКБ е отпаднал, което е позволило на банката да освободи провизии за 5.2 млн. лева. С приходите от тази операция са били допровизирани лошите кредити за варненската корабостроителница. През миналата година ЦКБ е отделила и 3.9 млн. лева в специален фонд, с който ще се обслужва дългът към фирмите на Майкъл Чорни "Блонд инвестмънт корпорейшън" и "Ледбрук Гроув лимитид". Дългът към Чорни заедно с лихвите беше за 9 млн. долара, но миналата година правителството подписа с него споразумение, с което сумата беше намалена на 5 млн. долара, които следва да бъдат изплатени от ЦКБ по определена схема за срок от осем години.
Източник: Капитал (26.06.2000)

БНБ И МФ утвърдиха за първични дилъри на ДЦК до края на годината банките Хеброс, БНП Дрезднербанк, Булбанк, Пощенска, Демирбанк, Евробанк, ИНГ банк, ОББ, Общинска, Първа инвестиционна, Райфайзен, Росексимбанк, СЖ Експресбанк, Биохим, България инвест, Нефтинвестбанк, Юнионбанк и ЦКБ, както и небанковите финансови институции Елана, Булброкърс, Евро-финанс и ДЗИ инвест. До 30 септември първични дилъри ще са и Банка ДСК и БРИБанк.
Източник: Пари (03.07.2000)

До момента ЦКБ АД е отпуснала 13 кредита за закупуване на на германски селскостопански машини Клаас на обща сума 2,5 млн. германски марки. Банката финансира до 70% от сумата. гарант по сумата е фонд Земеделие.
Източник: Банкеръ (11.07.2000)

Между 25 и 30 млн. долара оборотни средства трябва да намери кандидатът за Варненската корабостроителница "Камел леарт холдинг". Парите са за завършване на седемте недостроени кораба в завода, съобщи синдикът на корабостроителницата Димитър Смиленов. Цената на започнатите кораби пада, правим всичко възможно да ги опазваме, но корозията ги руши, заяви той. Синдикът представи вчера оздравителната програма, предложена от "Камел Леарт". Според нея ще бъдат обезпечени само част от 165,498 млн. лв. преки вземания на 5063-мата кредитори на завода. Купувачът ще изплати 28,600 млн. лв. дългове, срещу което ще получи активите на завода. Кредиторите първи клас, сред които са ЦКБ и БКК, ще получат 33,21%, Вторият клас - персоналът, ще получи 26,23% от парите си. Публичните държавни вземания, които са в трети клас, ще бъдат удовлетворени 99,64%. Четвъртият клас кредитори с необезпечени вземания ще вземат едва 4,71%. Ако се приеме планът, месец след одобрението му от съда англичаните от "Камел леарт холдинг" ще преведат 17,600 млн. лв. Тогава ще бъде извършено прехвърлянето на активите на завода. Второто плащане от 6,600 млн. лв. трябва да се направи до 18 месеца след това. Държавните вземания от 4,807 млн. лв. трябва да се изплатят на равни вноски за 5 години.
Източник: Демокрация (23.08.2000)

Да се направи международен маркетинг при приватизацията на ДЗИ за привличане на стратегически инвеститор. Това се препоръчва в доклад на финансовия министър Муравей Радев, който правителството ще обсъди днес. ДЗИ да бъде приватизиран чрез преговори с потенциални купувачи, се препоръчва още в доклада. За раздържавяване да се предложат между 51% и 67% от капитала на застрахователния институт, предлага експертната група, подготвила доклада. Оценката на Делойт и Туш за 100% от капитала е 35 млн. щ. д., но според ръководството на дружеството реалната цена е поне 50 млн. щ. д. ДЗИ·ЕАД, което ще се приватизира, притежава 97,8% от ДЗИ-Общо застраховане, 92% от ЗПАД Армеец, 14% от ЦКБ, 5,47% от Пощенска банка, 40% от Български пенсионен фонд и доста акционерни участие от 1-3%. В групата на ДЗИ са и инвестиционният посредник ДЗИ-Инвест, ДЗИ-Консулт и Здравноосигурително акционерно дружество - ДЗИ.
Източник: Сега (07.09.2000)

25 кредитори на Варненската корабостроителница са подали жалби в съда срещу предложения от "Камел леърд" оздравителен план, съобщи БТА. Първи в списъка на недоволните са от кораборемонтната фирма "Делфин 1". Жалби са подали и юристите на Централна кооперативна банка (ЦКБ) и БМФ. След тях се нареждат още "Денеб инвест" ООД, "Интернационал 5 - Кънчев и сие" СД, "Булком трейдинг" Ltd и др. Възражения има и от бивши работници на завода. От днес тече едноседмичният срок за разглеждане на жалбите.
Източник: Стандарт (08.09.2000)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ и § 5 ЗДЛ регистрира промени по ф.д. № 5227/91 за "Централна кооперативна банка" - АД: деноминира капитала от 16 169 564 000 лв. на 16 169 564 лв., разпределен в 16 169 564 безналични поименни акции с номинална стойност 1 лв.; вписва промени в устава, приети на общо събрание на акционерите, проведено на 22.VI.2000 г.; вписва промяна в предмета на дейност: публично привличане на влогове и използване на привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск; банката извършва и следните търговски сделки: покупка на менителници и записи на заповед, сделки с чуждестранни средства за плащане и с благородни метали, приемане на ценности на депозит, сделки по чл. 54, ал. 1 ЗППЦК, гаранционни сделки, извършване на операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на други лица, покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, и поемане на риска от събирането на тези вземания (факторинг), финансов лизинг, издаване и управление на банкови карти, сделки с финансови фючърси и опции, инструменти, свързани с валутни курсове и лихвени проценти, предоставяне на банкови касетки, придобиване и управление на дялови участия, консултации на дружества относно капиталовата им структура, промишлена стратегия и свързани с това въпроси, както и консултации и услуги относно преобразуване на дружества и сделки по придобиване на предприятия, консултации относно портфейлни инвестиции, други сделки, определени от БНБ; заличава като член на съвета на директорите Борислав Иванов Михайлов; вписва като член на съвета на директорите Мария Ангелова Иванова; вписва като главен изпълнителен директор Тенчо Иванов Тенев.
Източник: Държавен вестник (15.09.2000)

Австрийската “Райфайзен централбанк” (Raiffeisen Zentralbank AG) е изявила желание да купи държавното участие в Централна кооперативна банка. Интересът е бил заявен официално по време на годишната среща на МВФ и Световната банка в Прага, където са били водени разговори с финансовия министър Муравей Радев. Според запознати в момента австрийците чакат отговор от правителството дали смята да продава дела на фонд “Земеделие” в ЦКБ. Ако го изкупи, “Райфайзен” ще притежава 32.73% от акциите на кооперативната банка. Заедно с това австрийската банка е пожелала да изкупи и дялове от други по-малки акционери. Една от възможностите това да стане е чрез изкупуване на акциите на ЛВК “Гъмза”, която държи 19.41% от ЦКБ. Говори се, че акциите на винпрома са заложени пред една приватизирана наскоро банка и няма да е проблем да бъде договорена сделка за тях. Не е изключено влизането на Райфайзенбанк в ЦКБ да стане и чрез смесена схема с изкупуване на дялове и увеличение на капитала. Както е известно, Райфайзенбанк притежаваше малък пакет акции в една от първите земеделски банки у нас - БЗК. След това австрийците получиха лиценз за самостоятелна банка - “Райфайзенбанк (България)”, 99.5% от която са собственост на централата във Виена. Тази седмица банката откри седмия си клон в Бургас и е една от най-агресивните в кредитирането на малки и средни предприятия. Преди време Райфайзенбанк кандидатстваше в консорциум с корейския концерн “Деу” за Експресбанк. Според запознати шефовете на банката във Виена са били доволни от резултатите и са дали картбланш за разширяването на бизнеса чрез закупуване на дял от друга българска институция. В момента Райфайзенбанк е сред кандидатите и за приватизацията на държавната Биохим. От банкерска гледна точка обаче е по-логично австрийците да предпочетат ЦКБ пред Биохим по няколко причини. И Райфайзенбанк, и ЦКБ са членове на международната организация на кооперативните банки UNICO. Освен това ЦКБ е достатъчно голяма, за да може с поглъщането й да бъде завзет бързо голям пазарен дял. Анализът на двата баланса показва, че един алианс между двете банки ще излезе на пето или шесто място по активи и на първо или второ по кредитен портфейл. Не бива да се забравя и фактът, че от тази година през ЦКБ ще минават голяма част от средствата по САПАРД. Това ще направи банката, в която обслужващият проектите фонд “Земеделие” е главен акционер, особено атрактивна. Друг въпрос е дали държавните чиновници от земеделското министерство ще пожелаят да се разделят с участието в банката преди изборите.
Източник: Капитал (16.10.2000)

На 1 декември ще има и трето заседание на Търговското отделение във Варненския окръжен съд по исковете на кредитори срещу оздравителния план на корабостроителницата, съдия Ванухи Аракелян. Планът бе приет на 30 август т.г. от общо събрание на кредиторите, но веднага след това недоволните партньори на завода атакуваха съдебно решението. Първото съдебно заседание по исковете на неудовлетворени от приетата оздравителна схема като параходство Български морски флот АД, Делфин 1 АД, Централна кооперативна банка бе на 16 октомври. Днешното второ заседание, закрито за публика, която не представлява пряко страните в спора, продължи разглеждането на исковете на БМФ, Делфин 1 , Булком, ЕТ Лина и Випекс - ООД. Някои от исканията, като нова оценка на реалната пазарна стойност на активите на корабостроителницата, ново събрание на кредиторите, което да приеме оздравителен план, съобразен с промените в Търговския закон, са били отхвърлени, казаха представители на участниците в спора. Но заради искания за допълнителна задача на експертизата, за легализиран превод на доказателства на английски език и др. заседанието е отложено за 1 декември, каза съдия Аракелян. Тя изрази мнение, че е възможно предварителните очаквания съдът да постанови решението си по делото до края на годината да не се сбъднат, ако на насрочената дата делото не приключи. Съдът ще се произнесе общо по всички искове.
Източник: БТА (06.11.2000)

Има четири кандидати за закупуването дела на фонд "Земеделие" в ЦКБ, който е 32,76% от капитала на банката, каза вчера земеделският министър Венцислав Върбанов. Той се срещна с директора на Световната банка за България Андрю Воркинг. Финансовата институция ще отпусне заема АСАЛ-2 от 50 млн. щ. долара за земеделие през идната пролет, каза Воркинг. Подготовката на нова тригодишна стратегия на СБ и финансирането на земеделския сектор обсъдиха Воркинг и Върбанов. Световната банка ще поеме и съфинансиране по програма САПАРД на Евросъюза за земеделие. Със средства ще се създаде поземлен регистър. Така земята ще може да се залага при отпускане на кредити от банките. 4 млн. т се очаква да бъде реколтата от пшеница през 2001 г., обяви Върбанов. До момента са засети 14,5 млн. дка. Реформите в публичната администрация, в съдебната система и подкрепа за социално-инвестиционния фонд са трите основни сфери, в които България може да получи подкрепа от СБ. Това каза Никола Николов, председателя на Икономическата комисия, след срещата си с Андрю Воркинк вчера. Съдебната система е гарант на договорите, които са в основата на пазарната икономика и затова реформата там е изключително важна, каза Николов. Държавната администрация е важна за преодоляване на корупцията, допълни той. Социално-инвестиционният фонд ще решава проблемите с неравномерното развитие на регионите в страната
Източник: Стандарт (16.11.2000)

Нито един от спряганите четирима кандидат-купувачи на дела на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ "Земеделие"/ в ЦКБ не е представил писмено искане в БНБ за придобиване на дял над 10 на сто от банката, съобщиха от кабинета на Емилия Миланова, подуправител и ръководител на управление "Банков надзор" в БНБ. Четирима обаче, са заявили писмен интерес пред фонда, съобщи изпълнителният му директор Стоян Христов. Сред кандидатите са "Райфайзен централбанк Австрия", българската Първа инвестиционна банка, словашкият собственик на българската Евробанк - "Истрокапитал" и американска икономическа група, която засега не е решила дали ще участва самостоятелно или заедно с банка. По непотвърдена информация кандидат за дела на фонд "Земеделие" е и гръцката Търговска банка. До края на месеца се очаква решението на Министерския съвет за продажбата на дела на фонда. Стои въпросът кой ще продава акциите на фонда. Един от вариантите е това да стане чрез Банковата консолидационна компания /БКК/, другият - фондът да ги продава сам.
Източник: БТА (22.11.2000)

Съветът на директорите на "Централна кооперативна банка" - АД, София, на основание чл. 223 ТЗ и чл. 22 от устава на "ЦКБ" - АД, свиква извънредно общо събрание на акционерите с право на глас на 5.I.2001 г. в 10 ч. в сградата на банката, София, ул. Раковски 103, залата на ет. 7, при дневен ред: освобождаване на избрания одитор по негово искане; назначаване на одиторско предприятие за заверка на отчета на "ЦКБ - АД", за 2000 г.; проект за решение - ОС приема предложението на съвета на директорите за одитор на банката за 2000 г. Материалите за общото събрание са на разположение на акционерите в сградата на "ЦКБ" - АД, София. Поканват се за участие акционерите, притежаващи акции с право на глас, или упълномощени съгласно устава на банката техни представители. Регистрацията за участие на акционерите или пълномощниците им ще се извършва от 8 ч. и 30 мин. до 9 ч. и 45 мин. срещу личен паспорт/карта. Представителите на акционерите юридически лица следва да носят и удостоверение за съдебна регистрация. Пълномощниците следва да представят изрично писмено пълномощно от представляваното от тях лице за участие в събранието, заверено нотариално съгласно изискванията на Закона за публично предлагане на ценни книжа. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 11 ч., на същото място и при същия дневен ред независимо от представения на него капитал.
Източник: Държавен вестник (01.12.2000)

Банкова гаранция за 1.038 млн. щ. долара стои в основата на съдебния спор между "Хюндай корпорейшън" - външнотърговската централа на южнокорейския концерн "Хюндай бизнес груп", нейния дистрибутор у нас "Хюндай България" и Централна кооперативна банка, който върви от 1999 година. През 1996 г. кооперативната кредитна институция се е ангажирала да плати на "Хюндай корпорейшън" въпросната сума, ако дистрибуторът на южнокорейците - "Хюндай България", не успее да се издължи на корпорацията за доставката на 140 леки автомобила. На 11 декември 2000 г. Софийският градски съд за пореден път отложи делото заведено от "Хюндай корпорейшън" срещу ЦКБ. Причината бе, че пред градските магистрати не се яви бившият изпълнителен директор на "Хюндай България" Август Мичев, който в момента играе в един отбор с ЦКБ. Адвокатите на банката смятат, че тя не дължи на южнокорейците повече от 477 хил. щ. долара. През 1996 г. "Хюндай България" сключва с "Хюндай корпорейшън" договор за доставка на 140 леки коли. ЦКБ пък гарантира на южнокорейците, че ако българският дистрибутор не се издължи, банката ще плати на "Хюндай корпорейшън" 1.038 млн. щ. долара. Автомобилите са доставени, но до края на 1998 г. южнокорейците не получават нито стотинка от България. Тогава корпорацията решава да си потърси парите от ЦКБ и след като банката отказва да й плати, през 1999 г. южнокорейците завеждат дело срещу нея. И повече от година и половина софийските градски магистрати мъдруват по въпроса "кой е крив и кой - прав" в случая. Адвокатите на "Хюндай корпорейшън" твърдят, че дадената гаранция от кредитната институция е безусловна и че заедно с лихвите дългът на ЦКБ вече е набъбнал на близо 1.5 млн. щ. долара. Представителите на финансовата институция и бившият изпълнителен директор на "Хюндай България" Август Мичев пък смятат, че ЦКБ не дължи нищо на "Хюндай корпорейшън". Версията на Мичев е, че през 1996 г., когато е подписан договорът с "Хюндай корпорейшън" за доставката на 140-те автомобила, цената за една кола е била 6000 щ. долара. По-късно обаче дистрибуторът "Хюндай България" разбира, че спазарените коли на практика са втора употреба, престояли са разпечатани една година в дубайската безмитна зона и са в изключително тежко състояние. Затова "Хюндай България" подписва нов договор с южнокорейския доставчик, според който за 99 от колите дистрибуторът трябва да плати по 3100 щ. долара за кола, а за останалите 41 автомобила - по 4250 щ. долара. В периода между двата договора обаче ЦКБ дава гаранция на "Хюндай корпорейшън" за 1.038 млн. щ. долара. И въпреки че южнокорейците и дистрибуторът са се договорили за по-ниски цени, сумата на гаранцията от ЦКБ не се променя. Представителите на южнокорейската корпорация твърдят, че Август Мичев се е отнесъл с тях некоректно. Те го обвиняват, че откакто е поел ръководството на фирмата през 1995 г., нейните задължения постоянно се увеличавали. Мичев пък обяснява, че е станал неудобен за южнокорейците, след като е отказал "Хюндай България" да поеме лошото наследство на "Интервега" - фирмата, която до 1995 г. е била дистрибутор на корпорацията "Хюндай", но здраво зациклила с пласирането на доставените през 1994 г. от южнокорейците 1000 автомобила. От "Хюндай корпорейшън" пресмятат, че в резултат на операциите на Мичев са претърпели загуби от 2 млн. щ. долара, а според него фирмата му е "овътрена" от южнокорейските си партньори с около половин милион долара. Драмата между "Хюндай България" и "Хюндай корпорейшън" достигна епогея си през май миналата година, когато в жилището и офиса на Мичев бе направен обиск, при който както беше обявено били открити доказателства, уличаващи го във фалшифициране на данъчни документи. Срещу Мичев бе образувано следствено дело и му бе наложена мярка за неотклонение - парична гаранция. Но няколко дни след обиска бизнесменът заяви пред в."БАНКЕРЪ", че иззетите от дома му документи са фалшифицирани от южнокорейските му партньори. На фона на тази драма между Мичев и "Хюндай корпорейшън" се разиграва и съдебната битка около гаранцията, дадена от ЦКБ.
Източник: Банкеръ (16.12.2000)

Пето гражданско отделение Пето гражданско отделение, 01648/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 51/2000 по описа на Окръжен съд Велико Търново, подадена от ЕТ Стоян Христов Ганев с фирма "Милкана - СГ", Велико Търново, ул. Козлодуй 6, бл. Москва, ет. 8; ЕТ Стоян Христов Ганев с фирма "Милкана - СГ", Велико Търново, старо военно училище, 2 корпус, ет. 2, срещу Капик Оник Манукян, с. Драгижево, община Лясковец, ул. П. Хитов 9. Пето гражданско отделение, 01654/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 145/99 по описа на Апелативен съд Велико Търново, подадена от ЕТ "Нов път - Иван Христов", представляван от Иван Ангелов Христов, Плевен, ж.к. М. Денчева, бл. 11, ап. 30, срещу ЕТ "Агро - Трифонов" представляван от Тихомир Симеонов Трифонов, Добрич, ж.к. Дружба, бл. 35, вх. Б, ап. 7. Пето гражданско отделение, 01655/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 161/2000 по описа на Окръжен съд Русе, подадена от Регионална дирекция на вътрешните работи, Русе, бул. Ген. Скобелев 49, срещу "ЦКБ" - АД, София, чрез Сашо Любенов Игнатов, Русе, ул. Хан Кубрат 1. Пето гражданско отделение, 01658/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1024/99 по описа на Апелативен съд София, подадена от Застрахователно дружество "Витоша" - АД, София, ул. Шести септември 7, срещу Любомир Борисов Вичков, гр. Силистра, ул. Ал. Стамболийски 4. Пето гражданско отделение, 01659/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1129/99 по описа на Апелативен съд София, подадена от Министерството на транспорта и съобщенията, София, ул. В. Левски 9, срещу "Банк Хай Сис" - ООД, София, ул. Дунав 13, и трето лице Министерство на регионалното развитие и благоустройството, София, ул. Кирил и Методий 17 - 19. Пето гражданско отделение, 01661/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 161/2000 по описа на Апелативен съд Варна, подадена от "Рапидинженеринг" - ООД, Варна, ул. Подвис 29, срещу Светлана Кирякова Иванова, Варна, ул. Клокотница 9, ап. 114. Пето гражданско отделение, 01663/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 417/2000 по описа на Окръжен съд Стара Загора, подадена от ЕТ Димитър Николаев Дечев с фирма "Дестена - Димитър Дечев", гр. Павел баня, ул. Шипка 1, вх. В, ап. 28, срещу ПК "Розова долина", гр. Павел баня. Пето гражданско отделение, 01666/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1454/99 по описа на Апелативен съд Пловдив, подадена от ЕТ "Жени - Донка Стоянова", представляван от Донка Стоянова чрез пълномощник Евгения Керкелова, Пловдив, ул. Г. Мамарчев 1, срещу ЕТ "Тера-90 Георги Врановски", представляван от Георги Врановски, Пловдив, ул. Богомил 3А. Пето гражданско отделение, 01668/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 648/99 по описа на Апелативен съд Велико Търново, подадена от "Тежко машиностроене" - АД, в ликвидация, с ликвидатор Петър Петров Петков, Русе, бул. Тутракан 100; "Тежко машиностроене" - АД, в ликвидация, с ликвидатор Надежда Димитрова, Русе, бул. Тутракан 100, срещу "Бул холдинг" - АД, София, бул. Джеймс Баучър 51, ет. 9. Пето гражданско отделение, 01669/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 9/2000 по описа на Апелативен съд Бургас, подадена от СД "Боровец - Къневи", в ликвидация, с ликвидатор Росица Кънева чрез адвокат Жанета Алдинова, Ямбол, ул. Ж. Папазов 14, ет. 3, кантора 306; "Химгасимпекс" - АД, София, ул. Жолио-Кюри 20, и трето лице Община - Ямбол.
Източник: Държавен вестник (22.12.2000)

Министерството на финансите е подписало договори с 14 банки, които ще обслужват бюджетните сметки през 2001 г. Това са Булбанк, Хебросбанк, ДСК, Експресбанк, Стопанска и инвестиционна банка, Насърчителна банка, Юнионбанк, България-инвест, Росексимбанк, ЦКБ, ПИМБ, Райфайзенбанк, ПИБ и Корпоративна търговска банка
Източник: 24 часа (27.12.2000)