През 2023 г. броят на товарните и пътнически кораби, акостирали в основните пристанища на ЕС е бил 2,2 милиона , което е увеличение с 1,5 на сто спрямо предходната година, отчита Евростат. Най-голям брой плавателни съдове – 477 115 са акостирали в Гърция, следвана от Италия (449 131 плавателни съдове) и Дания ( 322 230 плавателни съдове). За сметка на това Словения (1760 плавателни съдове), Кипър (2090 плавателни съдове) и България (2851 плавателни съдове) отчитат най-малък брой. Спрямо 2013 г. 12 от 22 страни членки отчитат растеж в броя на плавателните съдове, които обслужват. Най-голямо увеличение е регистрирано в Малта (100,8 на сто), Хърватия ( 40,3 на сто) и Испания (31 на сто). Най-голям спад е отчетен във Финландия (26,6 на сто), Латвия (24,3 на сто) и България (21,2 на сто). През 2023 г. средният брутен размер на плавателните съдове, акостирали в основните пристанища на ЕС е 8058 тона, което е с 5,2 на сто повече, отколкото през 2022 г. (7662 тона). Спрямо 2013 г. средният обем на корабите нараства с 18,1 на сто. Белгия отчита най-големия среден обем на плавателните съдове на основните пристанища през 2023 г. (32 446 тона), следвана от Словения (29 578 тона) и Франция (29 173 тона), а най-нисък среден бруто тонаж е регистриран в Хърватия (1533 тона), Гърция (3264 тона) и Дания (3573 тона). Спрямо 2022 г. Италия отчита най-голямото средно увеличение на обема на плавателните съдове, които акостират на пристанищата (25,6 на сто), следвана от България (15,4 на сто) и Румъния (14,6 на сто), докато Малта (6,1 на сто), Дания (3,8 на сто) и Латвия (1,6 на сто) са с най-голям спад. Общо 19 страни членки са регистрирали растеж на средния обем на корабите спрямо 2022 г., като броят им достига 20, когато се прави сравнение с 2013 г.
Източник: БТА (29.01.2025)

Oгpoмeн тoвapeн ?opaб c 58 xил. тoнa cтo?a пpиcтигa във Bapнa Един от най-големите товарни кораби в света, за първи път ще акостира на "Пристанище Варна". Той е от клас Panamax и ще достави 58 хил. тона рапица в България. Товарът идва от Канада и е предназначен за най-големия преработвател на маслодайни култури у нас - "Олива" АД. Рапицата е произведена в Канада и ще влезе за преработка в заводите на българското предприятие. Вносът се осъществява оттам, заради липсата на суровина у нас и ограниченията за внос от Украйна. В България мощностите за преработване за слънчоглед в олио, белено семе и шрот са за над 4 млн. тона на година, а дори и в най-добрите земеделски години, годишното производство на слънчоглед у нас не е било достатъчно за пълно натоварване на мощностите, коментиран от "Олива". Затова преработвателите внасят слънчоглед от други държави - предимно от Украйна, която е най-големият производител в света.
Източник: Money.bg (14.04.2025)

Рекорден товарооборот на пристанище "Варна-Запад" Рекорден товарооборот от над 845 000 тона са обработени на пристанищен терминал "Варна-Запад" през месец май 2025 г., съобщи операторът "Пристанище Варна" ЕАД. От началото на годината до сега през терминала са преминали общо 3 милиона тона товари, което е ръст от 12% спрямо същия период на 2024 г. Налице е увеличение при зърнените товари с 200% повече спрямо предходната година. Към момента товарооборотът е близо 600 хиляди тона и по двете направления "внос" и "износ". Въведеният в експлоатация през 2024 г. зърнен терминал "Варна-Запад" допринесе за осъществяване на поставените цели. След приключване на дейностите по монтажа на новото технологично оборудване на 15-то корабно място на пристанищния терминал, капацитетът за обработка на зърно ще възлиза на над 2 милиона тона годишно. Приходите на "Пристанище Варна" възлизат на над 83.5 милиона лева през 2024 г., което е спад с 1.5 милиона спрямо предходната година. Печалбата му също намалява до 8.3 млн. лв. при над 14.6 млн. лв. през 2023 г. Основната причина за това са увеличените разходи за външни услуги и заплати. Капиталът на "Пристанище Варна" ЕАД възлиза на близо 8.5 милиона лева. Дружеството се управлява от 5-членен Съвет на директорите. Негов председател е Тихомир Илиев Тодоров, а заместник-председател е Александър Миладинов Александров. Останалите членове на директорския борд са Фридрих Катцер, назначен от транспортния министър и Кирил Василев Карагьозев, назначен след проведен конкурс като представител на държавата. Петият член на директорския борд е Ивайло Славов Гавраилов, който е и изпълнителен директор на "Пристанище Варна". Той заема поста от юни 2022 г. след проведен конкурс. В компанията работят 1245 служители, като задълженията към персонала възлизат на близо 4 милиона лева към края на 2024 г. Общо разходите за персонала възлизат на над 51.2 млн. лв. за миналата година. Това означава, че бруто средната заплата е над 3400 лв. Възнагражденията на ключовия управленски персонал възлизат са в размер на 456 хил. лв., което е увеличение с около 50 000 лв. спрямо 2023 г.
Източник: Медия Пул (06.06.2025)