Правителството възложи изготвянето на актуализация на анализ на създадените със специални закони държавни предприятия за изясняване характера на тяхната дейност Правителството прие решение за изготвяне на актуализиран анализ кои от "създадените със специални закони държавни предприятия"извършват предимно търговска дейност и кои са натоварени с предимно публични функции. Създадени със специален закон и със специален статут са например НКЖИ (Национална компания жп инфраструктура), "Пристанищна инфраструктура", "ДП "Радиоактивни отпадъци", шестте дърводобивни предприятия, конезаводът "Кабиюк". Държавни спецприятия са също тотото ("Български спортен тотализатор"), ДП "Фонд затворно дело", РВД (авиодиспечерите), предприятието за стопанисване на язовири и др. Всъщност тези прегледи се възлагат, защото има външен натиск за прекратяване на странните фирми, които действат по правила, различни от Търговския закон (ТЗ). Изготвянето и осъществяването на програма за превръщането на спецпредприятията в нормални фирми (или в агенции) е едно от условията за получаване на евромилиардите по прословутия План за възстановяване и устойчивост и е включено в него като поет от София ангажимент (мярка 236). Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, към която България отдавна напира за членство, също смята, че специалният статут на част от тези държавни предприятия е лишен от смисъл и дори вреден и че те би трябвало да станат нормални фирми по ТЗ (или пък да се превърнат в агенции). Приемането на програма за преобразуване на тези държавни предприятия е едно от условията на ОИСР за допускане на страната ни в престижната организация. Оказва се, че по темата за съдбата на спецфирмите има разногласия между България, от една страна, и Европейската комисия и ОИСР, от друга. Например за "Радиоактивни отпадъци" София упорства, че трябва да си остане специално държавно предприятие. Спорове има и за други от списъка. Липсата на актуален анализ на предприятията и на програма за преобразуването им показва и колко безполезна е Агенцията, отговаряща за тях.
Източник: Сега (14.02.2025)

Министърът на спорта уволни цялото ръководство на Спортния тотализатор Министърът на спорта уволни цялото ръководство на Спортния тотализатор заради гафът в играта 5 от 35 от тираж 24-и, при който вчера беше изтеглено числото 41. Разпоредени са проверки по случая. Министърът на спорта Иван Пешев обяви, че освобождава цялото ръководство на Спортния тотализатор, като сезира НАП, прокуратурата, МВР, АДФИ, както и Държавната агенция за метеорологичен и технически надзор. Предприемат се мерки и за цялостно разследване на работата на Българския спортен тотализатор.
Източник: News.bg (25.03.2025)

Любомир Петров ще бъде новият изпълнителен директор на Българския спортен тотализатор, след като досегашният Георги Тарлеков беше освободен от поста заради грандиозният гаф с изтеглянето на числото 41 в играта „5 от 35“. Любомир Петров е бил директор на Тотолизатора от март месец 2020 година до февруари 2022 година.
Източник: Стандарт (27.03.2025)

Съмнителни факти около държавната игра на щастието у нас Във връзка с грандиозния гаф с тегленето на 24-ия тираж на числата 5/35 на държавното тото 2, когато се падна печелившото число 41, спортният министър Иван Пешев уволни цялото ръководство на Спортния тотализатор начело с изпълнителния директор на тотото Георги Тарлеков и сезира прокуратурата, МВР, НАП и Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) заради съмнения за схема за злоупотреби и измами в играта. Оказва се, че при тегленето на тиражите на Спортния тотализатор липсва комисия от Министерството на финансите, която да следи за нередности и да проверява тежестта на топките преди всяко теглене. Комисията е отпаднала като контролен орган още през лятото на 2020 г., когато беше закрита Държавната комисия по хазарта, уличена в прибиране на подкупи от частната лотария на Васил Божков. Според последния публикуван финансов отчет на тотото за 2023 г., приходите са в размер на 394 милиона лева, а изплатените печалби са в размер на 206 милиона лева. От Българския спортен тотализатор отчитат чиста печалба за 2023 г. в размер на 62,6 млн. лв. и около 50 млн. лв., похарчени за подпомагане на спорта и културата. Тотото е платило държавни такси по Закона за хазарта в размер на 59,2 млн. лв. Стартирало е разследване на дейността на Спортния тотализатор, от МВР и прокуратурата, които са изискали да им бъде предоставен достъп до всички налични топки и прозрачни сфери, за да бъде проверено има ли възможност печелившите числа от тиражите на Тото 2 да бъдат предварително зададени чрез тайно монтирани технически устройства. Отстранената управа на Българския спортен тотализатор е разследвана и за друга престъпна схема от игрите на щастието – кражби на хиляди непотърсени в 60-дневен срок минимални печалби от тройки и четворки. Проверката се извършва от НАП и от Агенцията за държавна финансова инспекция.
Източник: Стандарт (01.04.2025)

Благовест Бойчев и Румяна Толова са новите членове на Управителния съвет на Българския спортен тотализатор. Двамата са победители в конкурс, който се проточи повече от 3 месеца, а това е третата промяна в УС на тотото само в рамките на 6-месечното управление на спортния министър Иван Пешев. Двамата се присъединяват към председателя на УС на БСТ Любомир Петров и членовете Рада Гьонова и Владимир Маринов.
Източник: Сега (30.07.2025)

По текущи данни от Информационната система за българските предприятия - BEIS, Български спортен тотализатор ДФ - София запазва водещото си първо място в България сред най-големите предприятия в сектор "Организиране на хазартни игри" по приходи за 2024 г. достигайки 427 млн.лв. Уин Бет Онлайн ЕООД - София и Принцес Свиленград ЕАД - Свиленград запазват призовите си места, следвани от Империал туризъм ЕАД - София, Дикс гейминг ЕООД, Актив-БГ АД - София, Казино Уин Бет ЕООД, Казино Елит АД - София, Телематик Интерактив България АД - София и Интергейм 2009 ООД. За да откриете как се представят в сравнителен и динамичен план водещите български предприятия в отделни сектори, място на вашите конкуренти, клиенти и доставчици по ключови показатели (оборот, печалба, активи, брой служители и др.), ползвайте услугите на Информационната система за българските предприятия – (BEIS) - необходимия партньор на всеки предприемач, метиджър и анализатор.
Източник: Капиталов пазар (13.10.2025)

Проектобюджет 2026 се очертава с голям дефицит, но с очаквания ръст на минималната работна заплата в бордовете на държавните фирми се очакват нови рекордни нива на възнагражденията. С евентуално увеличение на минималната работна заплата на 1213 лв. от 1 януари максималната заплата на изпълнителните директори на държавните дружества вече ще доближи 22 000 лв. Заплатите на изпълнителните директори се изчислява по формула в зависимост от серия показатели, като има горна граница - не може да надхвърля 18-кратния размер на минималната работна заплата. При минимална заплата от 1077 лв. за 2025 г. максимумът беше 19 386, с очаквания ръст на МРЗ до 1213 лв. лимитът скача на 21 834 лв. Лимитът на заплатите на редовите членове на бордовете. е 6 минимални работни заплати или възнаграждения до 7278 лв. от 2026 г. През 2022 г. ОИСР публикува специален доклад за моделите за изчисляване на възнагражденията и достигнатите равнища при изпълнителни директори и управителни и надзорни съвети в държавните дружества в 36 страни. От общо 22 държави, предоставили данни, България се оказа в челната петица по високи годишни заплати на обикновените членове на бордовете с достигнато ниво от 125 % спрямо средните годишни заплати в страната. Освен че взимат високи възнаграждения спрямо средните годишни заплати в страната, членовете на бордовете на държавните фирми у нас са сред малкото, които имат право на бонуси в зависимост от резултатите. Това са така наречените тантиеми, които се дават при нарастване на печалбата и липса на непокрити загуби или просрочени задължения. Само в 6 от 36 страни е предвидено такова допълнително стимулиране, като в групата освен България попадат Чили, Чехия, Перу, Филипините и Словакия. В абсолютни стойностите заплатите на изпълнителните директори на българските държавни предприятия са ниски на фона на други страни. Ако нивата се мерят спрямо средните заплати в страната обаче сме по-близо до средата. ОИСР има много сериозни изисквания към обосноваването на нуждата от съществуване на държавна собственост, гарантирането на правилата за честна конкуренция и правната форма, под която държавните фирми да функционират. Организацията е принципно против създаването на специални правни форми за съществуване на държавните предприятия и препоръчва придържането към общото корпоративно право, както и преобразуване на създадените със специални закони предприятия в обикновени търговски дружества, в случай, че изпълняват предимно търговска дейност или в административни структури, ако преследват по-скоро публични цели. В изпълнение на тази политика в България от 2022 г. се опитва да приеме програма за преобразуване на държавните предприятия, създадени със специални закони, и не успява. В този списък попадат общо 16 държавни предприятия, сред които НКЖИ, РВД и пристанищата, държавните горски предприятия. По закон тези предприятия не могат да се обявяват в несъстоятелност, за част от тях съществуват изрични забрани да поемат дълг или да издават гаранции. Много от тях не извършват търговска дейност с цел печалба. По силата на закона тези държавни предприятия хем са търговци, хем не са търговски дружества. Последно изготвеният за целта анализ за преобразуване бе актуализиран преди броени дни от правителството Желязков. Правителството обясни как не вижда необходимост да преобразува голямата част от предприятията независимо от мнението на ОИСР и настоява, че правната форма на тези предприятия не пречи и има и други държави, в които държавните фирми съществуват по силата на специални закони. Интересен е случаят с Българския спортен тотализатор, като според последната концепция на кабинета дружеството изпълнява предимно търговска дейност и ще бъде преобразувано в ЕАД в срок от 36 месеца. Като предприятие, което първоначално бе оценено като осъществяващо предимно публични функции, а в последствие - точно обратното - с предимно търговска дейност, бе оценено и ДП “Кабиюк”. В рамките на една отчетна година - 2024 г. пък ДКК е била управлявана от общо 5 изпълнителни директори. Имаше намерения част от същетсвуващите предприятия като горските да се трансформират като икономически обособени лица, които също отпаднаха. Така за повечето от 16-те специални предприятия, създавани със закони, последният вариант на програмата предвижда запазване на статуквото.
Източник: Сега (24.10.2025)

Лотарийните игри ще се дадат на концесия и частни компании Единственото хазартно дружество с право да организира лотарийни игри след последните промени в Закона за хазарта от 2020 г. - държавният Български спортен тотализатор да бъде даден на концесия за срок от поне 15 години. Това е записано като предложение за промени между двете четения на проекта за държавния бюджет за следващата година. Подписи под предложението са сложили депутатите от ГЕРБ - Костадин Ангелов, ДПС - Йордан Цонев и БСП - Драгомир Стойнев. Според изложените мотиви и аргументи идеята е избраната компания да поеме "цялостната дейност по организиране на хазартните игри на държавното дружество". Тя ще бъде избрана според мотивите "по прозрачен и състезателен начин" и процедура за определяне на концесионер, организирана от Министерството на младежта и спорта. Именно министърът на младежта и спорта трябва да сключи съответния концесионен договор и да следи за контрол на неговото изпълнение.
Източник: 24 часа (26.11.2025)