От края на януари ще можем да пускаме тото в пощата. Това става възможно, след като изпълнителните директори на “Български пощи” и Българския спортен тотализатор подписаха споразумение за сътрудничество. Услугите на Българския спортен тотализатор ще се предлагат в пощенските станции, определени съвместно от двете дружества, така че да няма конкуренция между новите и вече съществуващи пунктове. Едномесечният срок до реалния старт на системата е необходим, за да се получи лиценз от Комисията по хазарта. Как да приемат и обработват фишовете за тотото вече са обучени пощенските служители в селата Самоводене, Поликрайще, Масларево и Лесичери, съобщи за “Янтра ДНЕС” Мариела Йорданова от Спортния тотализатор във Велико Търново. Те ще са първите в областта, които ще започват да предлагат услугата в края на месеца. Предвижда се през обучение да минат пощенските служители в селата и на останалите общини. За сега в старата столица фишовете за игрите на спортния тотализатор няма да се приемат в пощенските станции, защото имаме свои пунктове, посочи Йорданова Фишовете ще се обработват от терминали, инсталирани на пощенските гишета. Освен приемането на талони, в станциите ще бъдат изплащани и печалби до 200 лева Предвижда се 8 % от постъпленията да се дават на “Български пощи”. Системата е отворена и ще може да се надгражда. След около 3 месеца ще се направи одит на дейността и се очаква след това да има разширение.
Източник: Янтра - Велико Търново (06.01.2014)

Още три компании са поискали лиценз за организиране на онлайн хазарт на територията на България, а други 5-6 са отправили запитвания за условията за това, потвърдиха от Държавната комисия по хазарта (ДКХ). Компаниите, подали документи за лиценз, са betfair.com (залози върху спортни състезания), pokerstars.com (онлайн казино) и "Еврофутбол България" (спортни събития). Засега единствените лицензирани организатори на интернет хазарт у нас са efbet.com и Български спортен тотализатор. ДКХ с помощта на съда блокира достъпа до сайтовете за залози без лиценз, като ги вкарва в "черен списък". Въпреки това нямаше желаещи да вземат лиценз и да плащат действащия през 2013 г. данък от 15% върху приходите от залози. Затова облагането на онлайн хазарта беше заменено от еднократна такса от 100 хил. лв. и такса от 20% върху разликата между събраните залози и изплатените печалби.
Източник: Стандарт (22.01.2014)

PokerStars взе български лиценз и смята, че "Bulgaria is full of promise" В сряда привечер, 18 февруари 2013, PokerStars получи лиценз за онлайн залагания от Държавна комисия по хазарта. Поздравления – много работа беше свършена, за да се стигне до този ден и в следващите няколко седмици PokerStars ще работи за изпълнение на техническите изисквания по стартиране на дейността си с новия лиценз. Това е първото одобрение на лиценз за голям международен онлайн покер оператор в България. В случая с PokerStars дори става дума за най-големия и ето как в компанията гледат на нашия пазар: "Bulgaria is full of promise," казва Ерик Холрайзер, шеф на Корпоративни комуникации в PokerStars. И допълва: С новия си български лиценз PokerStars добавя още една държава в своето портфолио, след като вече работи официално във Франция, Дания, Италия, Испания, Естония, Белгия, Германия, Малта и Остров Ман. Ние също сме щастливи да видим първите наченки на регулиран онлайн покер в България и пожелаваме на всички български играчи успехи в PokerStars. И преди ги имаше, но сега очакваме много нови игри и предложения за българските играчи в PokerStars. Продължаваме да помагаме на българската онлайн покер игра и да показваме добрите резултати във Фейсбук страницата на PokerNews.bg. Сега остава да се подготвим с нещо специално за рестарта на PokerStars.bg. Честито на цялото българско онлайн покер общество и когато разберем кога се планира този дългоочакван рестарт, ще пишем своевременно! (http://bg.pokernews.com)
Източник: Други (20.02.2014)

Тотото вече ще има гишета и в клоновете на пощите. Предлагането на услуги на Българския спортен тотализатор в станции на "Български пощи" ЕАД бе обявено вчера от заместник-министрите на транспорта, информационните технологии и съобщенията Георги Тодоров и на младежта и спорта Йордан Йовчев. Проектът започна в шест станции - в столичните квартали "Гео Милев", Люлин, Надежда, както и в градовете Ихтиман, Елин Пелин и Костенец. До този момент 108 пощенски станции са лицензирани да предоставят услуги на Българския спортен тотализатор и се очаква дейността в тях да започне в началото на март. Вече е достъпна и услугата електронен фиш, която пести време както на клиентите, така и на служителите на пощите, каза по време на церемонията Георги Тодоров. Вместо да попълва талон на ръка, човек може да каже цифрите и да получи готов фиш с холограмен стикер, поясни той. Фишовете ще се обработват с помощта на терминали, инсталирани на гишетата на "Български пощи". Освен приемането на талони, в станциите ще бъдат изплащани и печалби до 200 лв. За символичен старт на услугата заместник-министрите Георги Тодоров и Йордан Йовчев изтеглиха името на присъстващ на събитието представител на медия и му подариха тото-фиш. Късметът беше с журналиста Борислав Лазаров от бТВ, който веднага попълни комбинация от цифри за предстоящото теглене на тираж. Присъстваха изпълнителният директор на "Български пощи" Валентин Петков и председателят на Управителния съвет на Българския спортен тотализатор Нураир Нурикян.
Източник: Дума (28.02.2014)

Българският спортен тотализатор ще има 2000 частни пункта До края на годината Българският спортен тотализатор (БСТ) ще има 2000 частни пункта, в които ще се приемат тото фишове и моментни игри. Това съобщи Белчо Иванов, изпълнителен директор на БСТ. В момента държавните тото и моментни игри (със скреч-карти, които се изтриват и печалбата става ясна веднага) могат да се играят в 1184 обекта. От тях 840 са класическите тото пунктове. Тотализаторът е наел и 125 помещения в жилищни блокове и сгради и е сключил договор със 72 частни контрагента. Освен това БСТ подписа договор за разполагане на терминали за тото фишове в 256 станции на "Български пощи". Сред частните партньори са молове, кафенета и част от обектите на веригата на "Булгартабак" – Lafka. Иванов обясни, че не са провели обществена поръчка за избор на частни партньори, тъй като стратегията им е да дадат възможност на всички желаещи да могат да предлагат техните продукти. "Процесът е двустранен – проявяваме активност и не отказваме на никого, който идва при нас, дали индивидуално лице, което например има кафене и иска да сключи договор, или е някаква верига. На никого не сме отказали, просто искаме да разширим нашата мрежа. Не провеждаме търгове и конкурси, тъй като ако го направим, все едно казваме – ти участваш и няма да има възможност за другите. Всеки, който отговаря на условията на комисията по хазарта, може да заповяда и ние ще започнем работа с него веднага", коментира Иванов. Той допълни, че в момента преговарят с веригите бензиностанции. "Искаме да сме и в OMV, и в "Петрол", и в "Лукойл", както и в офисите на всички мобилни оператори. Имаме опция да се играе и през телефон, през интернет", допълни директорът на БСТ. Той отбеляза, че условията за работа са едни и същи независимо от това колко обекта има контрагентът. Всеки получава 8% от постъпленията от тото фишове и 10% от моментните игри. В момента БСТ има около 1200 служители. Иванов не съобщи каква е сумата, която плащат като наем на общините и собствениците на сгради, но стана ясно, че тя е значителна. "Там, където има тото пункт, който е нерентабилен, и пощенска станция, може да се получи и да бъде закрит. Но често, независимо че са близо, всеки от тях работи добре", отбеляза Иванов. Въпреки конкуренцията на хазартните зали и частни пунктове за залози държавният спортен тотализатор е успял да увеличи постъпленията си през миналата година и те са достигнали 160 млн. лв. през 2013 г. в сравнение със 147 млн. лв. през 2012 г. 18% от постъпленията се превеждат директно в Министерството на младежта и спорта, което ги разпределя в подкрепа на спорта.
Източник: Капитал (04.03.2014)

Белчо Иванов: Приходите на тотото се увеличиха с 2% миналата година Белчо Иванов е от Шумен. Магистър е по физика от Софийския университет и доктор по философия. Дисертацията му е на тема "Култура на управлението". Бил е старши научен сътрудник и зам.-директор на Института по култура към БАН и Комитета по култура. Натрупва организационен и мениджърски опит в научната и образователна сфера, както и в спорта. В продължение на дълги години е бил генерален секретар на Българския олимпийски комитет. Ръководител е на българската олимпийска делегация на игрите в Атина през 2004 г. От август 2013 г. е изпълнителен директор на Българския спортен тотализатор. Как се развива Българският спортен тотализатор след промените и след като издръжката му беше намалена с 1%? Изминалата година е успешна за Българския спортен тотализатор. Изпълнихме плана по всички показатели. Постъпленията за 2013 г. са около 160 млн. лв. В сравнение с 2012 г. те са с 2% повече. В Министерството на младежта и спорта за развитието на спорта постъпиха 4 мил. лв. повече средства за развитието на спорта. Те са събрани от този един процент повече, който след промяната в устройствения правилник се прехвърли за развитието на спорта (бел. ред. - от 17 на 18% за сметка на издръжката на БСТ) и от непотърсените печалби. На пазара ние се конкурираме в известна степен с моментните игри на други оператори, но когато става въпрос за тото игри (числовите игри – "6 от 49", "5 от 35" и т.н.), там сме водещ оператор. Това, разбира се, не ни задоволява. Европейски и други частни конкуренти вече имат достъп до пазара на хазартни игри в България. Как ги оценявате като конкуренция – те имат залози на спортни прояви, казина, но нямат много цифрови или моментни игри? Вратите за навлизане на чужди оператори вече са отворени. Особено чрез интернет. Конкуренцията скоро ще стане реалност. Ние се подготвяме – искаме да разнообразим нашите игри. Пуснахме интернет залагания, което е голяма крачка на българския хазартен пазар. Без интернет бизнесът вече не може да съществува. Ние осъзнаваме, че Българският спортен тотализатор също трябва да бъде в XXI век. Започнахме масирана рекламна кампания. Направихме и едно маркетингово проучване, което потвърди някои наши очаквания. Например, че младите хора не играят тото. За да ги привлечем, им даваме възможност да играят през интернет. Това е тяхното поле на комуникация днес. От друга страна, не се стремим да възпитаваме младите да играят хазарт. Тук става дума за нещо друго, за социална позиция. Тотото е създадено преди 57 години. Неговият девиз, който наскоро върнахме, е "Печелите вие, печели и спортът". Дали хората възприемат и в момента това като помощ за спорта или като държавна хазартна игра? Така или иначе парите отиват в спорта. По-възрастното поколение като че ли е по-наясно каква е идеята. За младите хора, мисля, че предимството е на хазарта, на печалбата. Затова рекламната политика на тотото е да припомним, че с фиша се подкрепя българският спорт, че не играеш само за да спечелиш за себе си, а да спечели и българският спорт. За съжаление богатите хора също не играят тото. Едва 9.1% от тези, които пускат тото, оценяват материалното си положение като много добро. Затова обмисляме да ги изненадаме с нова числова игра, както и да обогатим микса от предлаганите моментни лотарийни игри. Можете ли да направите оценка как се отрази цифровизацията и това, че фишовете вече се приемат на момента и печалбите се изплащат веднага. Има ли реален ефект, че не се губи време и може да се пуска фиш буквално пет минути до тиража? Въвеждането на информационна и комуникационна система за обработка на залозите в реално време е голяма крачка към модерното тото. Системата не само осигурява комфорт при обработка на фишовете и информационна сигурност, което е много важно, но и възможност за отваряне на спортния тотализатор към външни контрагенти. Политиката на тотализатора от затворена, т.е. да се играе само в тото пунктовете, се отваря, като се разширява мрежата с частни контрагенти. Нещо повече, тя е предпоставка и основа за оптимизиране на системата на управление на тотото, по пътя на електронното управление на финнсите, човешките ресурси и другите обслужващи звена. Колко са тото пунктовете в България в момента и какво е тяхното бъдеще? Броят им е променлив. Почти всеки ден закриваме едни и откриваме други. В момента са 1172, в тях влизат 840 тото пункта, други 125, които сме наели, и 207 обекта на частни контрагенти. Те се намират в кафенета, магазини, павилиони, места, които отговарят на изискванията на Държавната комисия по хазарта. Предстои да открием съвместно с Български пощи 256 обекта за числови игри. Намеренията ни са почти във всички пощенски станции да се играят моментните ни лотарийни игри. Но въпросът не е в броя на тото пунктовете, а в тяхното състояние. Не е тайна, че те са в окаян и непривлекателен вид. В момента разработваме инвестиционна програма, ще се опитаме да ги реновираме в най-скоро време. Не по-маловажен е и проблемът с наемите, които плащаме на общините за терена, на който те са разположени. Напоследък местните общински ръководства увеличават много цените и това е един сериозен проблем. В същото време при мен непрекъснато се получават писма от кметове Българският спортен тотализатор да подпомогне спорта в техните населени места. Въпросът е двустранен. Дали това няма да ви накара да закриете някои пунктове, за които плащате висок наем? Да, там, където има тото пункт, който е нерентабилен, и наблизо има пощенска станция, може да се получи и така. Но има случаи, при които, независимо че са близо, те работят добре. А защо да не отдадем пунктовете на наши служители, които сами да имат грижата за развитието им? Имаме методика за изчисляване рентабилността на всеки тото пункт. Резултатите показват, че ръстът на печалбата на частните тото пунктове е по-висок от ръста на печалбата на пунктовете, които са наша собственост. Това още веднъж потвърждава, че политиката на отваряне към външни контрагенти и разширяване на мрежата ни е правилна. Какви точно са тези обекти и на какъв принцип ще се разшири мрежата? Те са в най-различни места – молове, в магазини, кафенета, бензиностанции, метростанции, там, където можем да разположим нашите терминали. Принципът ни е единен стандарт за всики партньори. Не провеждаме търгове и конкурси, защото това означава да ограничим възможностите си за разширяване на мрежата. Всеки, който отговаря на условията на Държавната комисия по хазарта, може да заповяда и ние ще започнем работа с него веднага. В момента водим преговори с различни вериги бензиностанции, с мобилни оператори. Успешно работим и с веригата "Лафка". Планираме до края на годината да имаме 2000 обекта на частни контрагенти. Какви са условията, при които те ви стават партньори? Всички без изключение получават комисиона – 8% от постъпленията от числовите игри и 10% от моментните игри. Отказахме се от рамката 6-10%. Никой няма предимство. Нямаме привилегировани контрагенти. Какви са целите за настоящата година? Увеличаване на постъпленията. Това е най-важното. Колкото повече нарастват те, толкова повече пари отиват в Министерството на младежта и спорта, за спорта. Тази година ще се опитаме при числовите игри да достигнем 150 млн. лв., а от моментните – 15 млн. лв. Поставили сме си за задача да разширим нашето място на пазара на хазартните игри. Разбира се, ще работим и върху оптимизацията на структурата на управление и по-ефективното използване на човешките и материалните ресурси. В тази връзка прекратихме някои практики. Например под формата на реклама да спонсорираме различни спортни събития и клубове. Вече не го правим. Първо, законът за обществените поръчки не ни го позволява. И второ, за да не се разпиляват средствата за спорта. Хората винаги са имали едно наум, когато се натрупа джакпот. Дали не се надува нарочно, за да има повече постъпления? Вярно е, че винаги се пораждат известни съмнения, когато джакпотът се натрупва. Но аз ви гарантирам, че той не се "надува нарочно". Джакпотът се сформира от точно определен процент от постъпленията. Шансът за неговото спечелване дори и при изключително силен интерес от страна на участниците рядко надхвърля 20-25%. Използваните сфери за определянето на печелившите числа на живо в телевизионния ефир са произведени от водещия световен производител и се използват от лотарии като "Лотоматика" и скандинавските лотарии, които са лидерите на световния пазар. Всяка намеса е напълно невъзможна. Данните за залозите се архивират на неизтриваем носител преди определянето на печелившите числа и се съхраняват от контролиращия орган. След определянето на печалбите се извършва проверка за пълното съответствие на данните преди и след тегленето. Освен това новата система за управление на залозите поддържа висока степен на информационна сигурност, предстои и сертифицирането й по стандарта за сигурност ISO27001. Това е предпоставка да гледаме оптимистично към "Евроджакпот" и "Евромилиони". Надявам се, че в близките 4-5 години и това ще стане.
Източник: Капитал (10.03.2014)

В очакване на по-голям залог Без голям наплив от желаещи да заложат на България. Така изглеждат ръцете при първото раздаване на картите в онлайн хазарта пет месеца след като като държавата промени режима на облагане с цел повече чужди компании да се лицензират и да плащат данъци тук. В момента легално онлайн са познатите местни играчи, а от края на февруари на пазара са и два големи международни бранда. В Държавната комисия по хазарта (ДХК) обаче има и трети, депозирал документи с искане за лиценз. Така общият брой на легално присъстващите на българският пазар на онлайн залагания ще стане седем. Според представители на сектора до края на годината за лиценз може да кандидастват още един-два сайта, доколкото обемите тук не са особено привлекателни, а и има пренареждане на бизнеса в глобален мащаб. Интересът към местния пазар обаче ще помогне на държавата да навакса с приходите от тази дейност, защото за първото тримесечие те леко изостават. А и тя не си помага особено. Поради законодателен пропуск, който управляващите неглижират вече половин година, със специфичния за дейността данък от януари не се облагат бинго залите, организаторите на томболи и лотарийни игри, както и турнирите с игри на карти. Към момента с лиценз за онлайн оператор са шест компании – Polco Limited - Малта, които държат правата на международната борса за залагания betfair.com, един от най-големите сайтове за покер - Pokerstars (тук през малтийското "Рийл Спейн"), Българският спортен тотализатор, Eurofootball Limited – Малта, "Национална лотария" и "Еврофутбол". Последните две се свързват с Васил Божков. Малтийското дружество, което оперира сайта efbet.com, получи първо лиценз за онлайн оператор още миналата есен. Според хора от бранша то е индиректно свързано с "Еврофутбол". Любопитна подробност е, че на www.efbet.com има линк, който препраща към интернет страницата на веригата казина Efbet, в които инвеститор е Васил Божков. И от "Еврофутбол", и от efbet.com обаче отричат да са свързани, въпреки съвпаденията в наименованията. "Национална лотария" пък най-вероятно ще е онлайн организаторът на едноименната лотарийна игра по Нова телевизия. От ДХК заявиха, че в момента разглеждат документите за онлайн лиценз на друг популярен международен букмейкър - Bet365. Сайтът на компанията беше един от първите, които попаднаха в т.нар. черен списък на регулатора. В момента броят им е над 200, като от комисията твърдят, че в списъка липсват компании, които сами са забранили достъпа до тях през български IP адреси. От Bet365 отказаха да коментират намеренията си за България. В момента компанията стига до българските играчи през алтернативни огледални сайтове. "Трябва да се има предвид, че за да предприеме стъпка в посока получаване на лиценз за даден пазар, на една международна компания понякога й отнема време. Всичко се планира на годишна база, след това се назначават екипи и обикновено са нужни около шест месеца", казва представител на пазара. ОТ ДКХ пък твърдят, че са им нужни до три месеца, за да разгледат входираната документация и да излязат с решение за даване на лиценз. "На този пазар няма пари. И не е интересен за големите. Оттук следва всичко останало", твърди пазарен участник. Затова според него интересът за български лиценз е толкова слаб. Данни обаче няма. Последните са за 2012 г. и са на международната H2 Gambling Capital. Те прогнозират около 35 млн. евро брутни приходи за съответната година (разликата между направените залози и изплатените печалби) за България. От сектора твъдят, че оттогава досега няма особен ръст заради кризата и най-вероятно и в момента обемите се движат около тази сума. Информация за оборотите обаче няма. На база платен през миналата година данък върху оборота (78.92 млн. лв.) пък може да се сметне, че размерът на официалния офлайн пазар (букмейкъри, тото, лото, бинго и т.н.) е около половин милиард лева. Компаниите също не са словоохотливи, когато става въпрос за бизнеса им в числа тук. "PokerStars е оптимист за потенциала на българския пазар. Ето защо ние инвестираме в местен лиценз", твърдят от компанията, без да посочват конкретика. От Betfair не отговориха до редакционното приключване на броя. От ситуацията не печели и държавата, показват данните за приходите от държавни такси от хазарт. За първото тримесечие на годината те са 16.17 млн. лв., по данни на ДХК, като в сметката влизат постъпленията от специфичната такса за онлайн залагания (20% върху разликата между получени залози минус изплатени печалби) и офлайн хазарт (15% върху оборота). Само от онлайн хазарт за периода януари - март постъпленията са 621.4 хил. лв., като 500 хил. лв. от тях са от изплатена еднократна такса за получаване на лиценз в размер на 100 хил. лв. Все пак трябва да се има предвид, че някои оператори не са имали лиценз през този период. За сравнение - приходите от тази дейност, и то само от офлайн оператори, за цялата минала година са 78.92 млн. лв., или грубо по 20 млн. лв. на тримесечие. По-ниските приходи означават, че или изведнъж оборотите на традиционните оператори са спаднали рязко, или една голяма част от офлайните са се ориентирали към онлайн услуги и по този начин са си намалили дължимия данък. А и държавата упорито помага. Пет месеца след като се разбра, че има празноти в закона и бинго залите, организаторите на томболи и лотарийни игри, както и покер турнирите не се облагат със специфична такса, парламентът не прави нищо. През март левият депутат Георги Кадиев внесе предложения за промени в Закона за хазарта, с които тези нормативни дупки да се запушат, но ресорната бюджетна комисия все още не е започнала да ги разглежда.
Източник: Капитал (31.05.2014)

След прекъсване от година и половина от вчера Централна поща-София поднови дейността си по договора с Българския спортен тотализатор. В двете зали на Софийска централна пощенска станция ще се приемат фишове и талони за тото и ще се изплащат и печалби до 200 лв., съобщиха от Български пощи. Оттам казаха още, че днес пускат в употреба издание на тема „135 години български митници”. Изданието представлява една пощенска марка (0.65 лв.) и специален пощенски печат. Тиражът на илюстрования плик е 11 000 бр.
Източник: Монитор (06.08.2014)

Сменят ръководството на тотото Българският спортен тотализатор ще има ново ръководство, обяви спортният министър Красен Кралев, цитиран от "Новини.Бг". Новите имена ще станат ясни до края на седмицата. В момента изпълнителен директор на тотото е Белчо Иванов. Красен Кралев поясни, че ще лобира да има данъчни облекчения за бизнеса и този, който дава пари за спорта. Реформи и развитие на детско-юношеския спорт. Това са двете основни цели пред новото ръководство на спортното министерство. Според Кралев, на общините трябва да се вмени да се занимават с развитието на мосовия спорт и спорта в свободното време. "Клубовете да отделят повече внимание на детско-юношеския спорт, а федерациите да се средоточат в елитния спорт и изявите на професионалните спортисти. Пирамидата трябва да се подреди правилно и тогава ще има по-добри резултати".
Източник: Преса (12.11.2014)

Грейн адвъртайзинг иска КЗК да спре търг за 12 млн. лв. на тотализатора Една от най-големите обществени поръчки в областта на медиите и рекламата, обявени от Българския спортен тотализатор (БСТ), може да бъде спряна. Още при началото на процедурата много представители на рекламния сектор предупредиха, че тя е подготвена за определени кандидати. Рекламната агенция "Грейн адвъртайзинг" на Мартин Батков е подала жалба до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с която иска спиране на процедурата по избор. Търгът за избор на изпълнител, който да обслужва всички медийни и рекламни дейности на тотализатора, беше обявен на 6 октомври и първоначалният срок за подаване на оферти беше 17 ноември, но беше удължен до 21 ноември. Отварянето на офертите трябва да стане на 24 ноември. До редакционното приключване на броя от БСТ не коментираха жалбата. Голяма и проблемна Още при обявяването на поръчката направи впечатление нейният обем – тя включваше огромен брой дейности – от печатни материали, през ПР обслужване до продуциране на телевизионни предавания. Общата й стойност е 12 млн. лв. без ДДС, което породи съмнения, че е подготвена за точно определен участник или консорциум от изпълнители. Заради високата й стойност изискваните гаранции също са голяма сума, която много от малките и дори средните агенции трудно биха отделили и затворили за няколко месеца – става въпрос за 120 хил. лв., за да участват. Обичайно практиката е, когато има нужда от избор на изпълнители за толкова голям кръг от дейности, да се обявяват отделни поръчки или една голяма, която да се разделя на позиции. Случаят обаче не е такъв, а допълнително стойността се увеличава и заради дългия период за изпълнение – три години вместо една, както по-често се сключват такива договори В жалбата си до КЗК от "Грейн адвъртайзинг" посочват, че са задали няколко въпроса към спортния тотализатор с искане за разяснения, но отговори не са получили и им е била отказана информация. От агенцията посочват, че големият набор от информация и описания как ще се оценяват офертите естествено е породил нужда от уточнения, но БСТ е публикувал само разяснения, които не дават отговори на въпросите. http://www.argent-bg.com
Източник: Други (26.11.2014)