Топ 10 добивни компании С минимален ръст на общите приходи са завършили 2024 г. десетте най-големи предприятия в добивната индустрия. Докато рудодобивните дружества като цяло увеличават приходите си, добивът на неметални полезни изкопаеми е имал по-тежка година. Продължава спадът и при въглищата. Печалбите в сектора се увеличават, като почти всички компании отчитат положителни резултати. Единственото изключение отново е при въглищата - държавната "Мини Марица-изток", която практически удвоява загубата си. Като цяло рентабилността на най-големите в сектора се подобрява, като достига близо 21.5% през 2024 г. спрямо 16.7% за предходната година. Общо заетите леко намаляват (-3%), главно заради понижението при "Върба - Батанци", но резки промени в персонала като цяло липсват. Със значителен ръст през 2024 г. начело излиза "ДПМ Челопеч". Компанията отчита и най-високата печалба и рентабилност в сектора. Заради продължаващия втора година силен спад на приходите пък до 10-а позиция пада "РУА България". Според доклада на Българската минно-геоложка камара през 2024 г. продължава спадът в добива на въглища, като само за една година намалението е 29%, а за последните две - общо почти 60%. Причината за това са климатичните политики на Европа за ограничаване на изкопаемите горива за производството на електроенергия. Добивът на руди също намалява през 2024 г. - с 3%, но по-високите цени на металите компенсират по-ниските обеми. Затова и в стойност производството на метални полезни изкопаеми е нагоре през 2024 г. Като цяло се запазва тенденцията общо произведената продукция в индустрията да нараства стабилно с по около 5% годишно. Лидер в сектора през 2024 г. е "ДПМ Челопеч" (преди "Дънди прешъс металс Челопеч"), която добива медно-златни руди. Приходите на компанията се увеличават с 39% до над 400 млн. евро. Печалбата се удвоява, а рентабилността достига 49.3% (31.6% за 2023 г.). През 2024 г. компанията отчита повече продажби и по-високи цени на металите, което обяснява отличните резултати. По-надолу в класацията - на 5-о място, се нарежда другото дружество на канадската DPМ Metals - златодобивното "ДПМ Крумовград", което през 2024 г. понижава приходите си с 9% заради по-малките продажби на концентрат от рудника "Ада тепе". Компанията обаче запазва висока рентабилност - 47.5%, което е вторият най-добър резултат в сектора след този на дружеството в Челопеч. Според отчета на DPM Metal, което е публично дружество, през 2025 г. и двете компании продължават да увеличават приходите си - в Челопеч те нарастват с 57%, а в Крумовград - с 14%. Основният двигател остават по-високите цени на металите, а в случая на мината в Челопеч - и по-големите обеми продажби. Двете водещи компании от предишната класация - медодобивните "Асарел-Медет" и "Елаците мед", отстъпват с по-една позиция. Двете също увеличават приходите си, но с по-умерени темпове. Панагюрската "Асарел-Медет" запазва количествата добита и преработена руда, но постига висок показател на извличане на мед - близо 92.5%. Именно тази подобрена ефективност стои зад ръста на приходите с 1.8%. През 2024 г. компанията е инвестирала 67 млн. евро по седемте си програми за дългосрочно устойчиво развитие, още 80 млн. евро са планирани за 2025 г. според отчета. Увеличените цени на медта стоят и зад ръста на приходите с 6.6% на "Елаците мед", която оперира находището край Етрополе. От компанията отчитат минимален спад на количествата преработена руда. Увеличава се печалбата, както и рентабилността - от 24% през 2023 г. на близо 30% през 2024 г. През март 2025 г. концесията на компанията беше удължена с 10 години до 2041 г. По-високи са приходите и на производителите на оловно-цинкови руди - "Върба - Батанци" и дъщерното й дружество "Горубсо - Мадан", като при първото резултатът е с над една четвърт по-висок, отколкото през 2023 г. И двете компании са част от групата на КЦМ и доставят концентрат на завода в Пловдив. Средногодишните резултати показват близо 12% спад на персонала на "Върба - Батанци" до 127 души. Данни от АПИС обаче сочат, че е имало временно понижение на заетостта, докато през 2025 г. работниците отново се увеличават до 144 души. Останалите четири компании в класацията, които не добиват метални суровини, понижават резултатите си през 2024 г. С над една пета се свиват приходите на държавната въгледобивна компания "Мини Марица-изток", която за втора поредна година значително влошава представянето си. Мините доставят въглища на тецовете в Маришкия басейн. През 2024 г. компанията е добила почти 30% по-малко въглища. В края на февруари изтече договорът с един от големите клиенти - "КонтурГлобал Марица-изток 3", във връзка с края на споразумението за задължително изкупуване на енергията от централата от НЕК. С над една пета се свиват приходите на държавната въгледобивна компания "Мини Марица-изток", която за втора поредна година значително влошава представянето си. За първите девет месеца на 2025 г. общите приходи на държавните мини нарастват с 34% до 131.9 млн. евро, но загубата им се удвоява до 107.4 млн. евро. Увеличени са доставките на въглища за държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", "Брикел" и "Ей И Ес Гълъбово". Договорът на последното дружество с НЕК за изкупуване на енергията обаче изтича през тази година, което ще се отрази на мините. Производителите на неметални минерали и суровини също са надолу. "Каолин", която е собственост на германската Quarzwerke International и има няколко находища за добив на каолин, кварцов пясък и др. индустриални суровини, понижава приходите си с над 12%. Леко намалява и печалбата. От отчета става ясно, че това е резултат от спада на продадената продукция. Около половината от приходите са от продажби в страната. Над 9% по-ниски са приходите и на "Огняново К", която добива инертни материали и произвежда вар за строителството и индустрията. Печалбата обаче се удвоява. Компанията, чийто краен собственик е шведският Plena Holdings, има два завода в страната - "Огняново" край Пазарджик и "Пуклина" до Сливница. Според отчета й за 2025 г. са планирани 2.9 млн. евро инвестиции, включително собствени средства и банков заем. Най-значително е намалението при "РУА България" на украинеца Виктор Демянюк, която преработва отпадъци от рудодобива. Компанията отчита над 50% спад на приходите за втора поредна година. "РУА България" има фабрика за производство на железен и баритен концентрат в "Кремиковци", а всичките й клиенти на практика са в чужбина. През последните няколко години фирмата инвестира основно в инсталация за избелване на барит и производство на гипс, за което през 2024 г. са отделени 2.2 млн. евро.
Източник: Капитал (05.03.2026)