Българи кандидатстват за металургичен завод в Черна гора Консорциум с българско участие е сред петте компании, които са заявили интерес за приватизацията на 57.99% от капитала на черногорския металургичен завод "Железара Никшич холдинг къмпани". Според агенция Ройтерс става въпрос за обединение между "Руа инвест енд трейд" и "Фьост Алпине интертрейдинг". Останалите кандидати са швейцарската компания "Техностийл холдинг", "Курум Демир" от Турция, "Глобал инфрастракчър холдинг" - Великобритания, и базираната в местния град Никшич "Русмонтестийл корпорейшън". Очаква се търгът да се проведе в началото на юни. "В момента държавата изслушва кандидатите за техните планове за развитие и инвестиции в завода", е заявил експерт пред Ройтерс. Заводът е с капацитет от 300 хил. тона годишно и произвежда бетонови и профилни железа. Аналози на тази продукция в България се правят от "Кремиковци", "Стомана" - Перник, и "Промет" - Бургас. Фирмата "Руа инвест" липсва в регистрите на електронните издания АПИС и "Дакси". Според източници от пазара на стомана обаче става въпрос за пловдивски предприемачи, които досега не са развивали дейност в областта на металургията. Те смятат, че австрийската компания "Фьост Алпине", която е най-голямата в бранша в тази страна, е привлечена по-скоро като финансов инвеститор в консорциума. Австрийците са акционери в България в предприятието за добив и преработка на медна руда "Асарел медет". Анализатори на политическите процеси в Черна гора са на мнение, че приватизационните сделки в страната, която е част от съюза Сърбия и Черна гора, се извършват с определена доза политически протекции на най-високо ниво. Затова и смятат, че повечето кандидати за завода в Никшич са подсигурили определена подкрепа. В началото на май правителството в Черна гора взе решение за приватизацията на най-старата банка в страната - "Черногорска банка", създадена през 1905 г. Купувач е водещата словенска кредитна институция "Нова люблянска банка", в която дял от 34% притежава белгийската банкова група KBC. Белгийците пък бяха един от кандидатите за покупката на Булбанк през 2000 г. По неофициална информация NLB ще плати 11.1 млн. евро за дял от 91.5% от капитала на "Черногорска банка". Отделно от това словенците се ангажират с осигуряването на 30 млн. долара под формата на кредити за икономиката на Черна гора.
Източник: Дневник (21.05.2003)

Българска компания подаде оферта за завод в Черна гора. Регистрираната в България компания "Руа инвест" и турската група "Курум Демир" са подали оферти за приватизацията на 58% от акциите на стоманодобивния завод "Железара Никшич" в Черна гора", съобщи вестник "Победа" от столицата Подгорица. Крайната дата за подаване на оферти изтече на 30 септември, а се очаква сделката да стане факт до края на 2003 г. Според агенция ТАНЮГ в търга участва и германската компания "Макс Айхер". В материал на агенцията се казва, че българската фирма всъщност е подала оферта като "Стийл груп инвестмънт консорциум". Потенциалните купувачи на завода бяха общо седем. "Съветът за приватизация на черногорското правителство ще вземе решение за продажбата на акциите на металургичния завод в Никшич, след като работна група прегледа и проучи предложенията на трите компании." Регистрацията на "Руа инвест" все още не е излязла в Държавен вестник. Експерти от бранша съобщиха, че компанията досега не работи в металургичния отрасъл. Предположенията са, че става въпрос за пловдивска група от млади предприемачи, която има интереси и в други отрасли. Междувременно комбинатът в Черна гора поднови работа на 29 септември, след като беше спрял производството поради липса на суровини за един месец. Сега той си е осигурил 3400 тона скрап, като очакванията са скоро да стабилизира доставките, пише вестник "Победа", който цитира директора по продукцията на завода Саво Радулович. Валцовият цех трябва да поднови производство в началото на октомври, като всички останали единици ще започнат работа до края на годината.
Източник: Дневник (08.10.2003)

Българско дружество участва в черногорската приватизация. Консорциум, воден от украинеца Виктор Демянюк, спечели. Консорциум, в който влиза и регистрирана в България фирма, е избран за купувач на черногорския държавен стоманодобивен завод Zeljezara Niksic („Железара Никшич“). Победител в търга за 57.99% от капитала на черногорското предприятие е „Стийл груп инвестмънт консорциум“, която според съобщението на агенция Reuters е българска, а според черногорските медии е регистрирана на Британските Вирджински острови. В консорциума обаче участва регистрираната в България компания „Руа инвест“, пишат черногорските медии. В съобщение на тръжната комисия по сделката, цитирано от Reuters, се казва, че българската компания е била единственият от трите кандидата, който е отговорил на условията на търга. В приватизационната сделка се включиха и немската Maz Aicher и турската Kurum. Черногорският съвет за приватизация утвърди решението на тръжната комисия и „Стийл груп инвестмънт консорциум“ вече е пред подписване на договор в близките две седмици. Предложената от „Стийл груп инвестмънт консорциум“ цена не е съобщена. Известно е, че кандидатът е поел ангажимент да инвестира 57 млн. евро за пет години и да запази 1700 работни места. Купувачът трябва да поеме и дълговете на завода, които са около 5 млн. евро и са основно за заплати и към доставчици. Регистрацията на „Руа инвест“ не е обнародвана в Държавен вестник. В България различни източници свързаха компанията с украинския гражданин Виктор Демянюк. „Аз съм собственик на „Руа“ и фирмата е част от консорциума“, каза за „Капитал“ Демянюк, но отказа повече подробности до произнасянето на черногорската агенция за приватизация. Той е в ръководството на тръбопрокатния завод в „Кремиковци“. Малко след приватизацията на българския металургичен завод през 1999 г. новият собственик „Дару металс“ прехвърли тръбопрокатното производство на регистрираната в Кипър компания „Ватвас“ по схемата дълг срещу собственост за около 8.3 млн. долара. Тогава българските медии писаха, че „Ватвас“ е регистрирана през 1992 г. като представител на интересите на украински миннообогатителни предприятия. „Ватвас“ търгува със суровините от тези предприятия, в България след 1994 г. е основен партньор на „Кремиковци“. Демянюк уточни, че в черногроския проект участието на „Руа“ няма нищо общо с „Ватвас“. Според източници на „Капитал“ в консорциума „Стийл груп инвестмънт“ влиза и австрийската „Фьост Алпине“. Черногорският завод Zeljezara Niksic изпитва хронични трудности, като от 1990 г. често е спирал да работи. Дружеството има производствен капацитет около 300 хил. тона стомана годишно, но не го натоварва. За тази година до септември са произведени едва 36 хил. тона.
Източник: Капитал (25.10.2003)

Черногорската агенция по приватизация анулира търга за продажба на 58% от стоманодобивния завод Zeljezara Niksic поради липса на гаранции и обяви, че скоро ще насрочи друг конкурс. Предишният бе спечелен от консорциума Steel Group Investment (в който се твърди, че участва и българската „Руа инвест“). Той предложи 2.33 млн. долара за държавните акции, 5 млн. долара - за покриване на дълговете, 1 млн. евро - за уволнените служители и бъдещи инвестиции за 67 млн. евро.
Източник: Капитал (31.01.2004)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение по ф.д. № 10383/2004 вписа в търговския регистър еднолично дружество с ограничена отговорност "Руа България" - ЕООД, със седалище и адрес на управление София, район "Триадица", бул. Витоша 139, вх. А, ет. 4, ап. 13, с предмет на дейност: производство на метали и метални изделия, вътрешно- и външнотърговска дейност с всякакви стоки, незабранени със закон, търговско представителство и посредничество, транспортна дейност и спедиция, сделки с интелектуална собственост, рекламна, информационна и програмна дейност, както и всякаква друга дейност, незабранена със закон. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 5000 лв., с едноличен собственик на капитала Виктор Дмитриевич Демянюк и се управлява и представлява от управителя Вера Бориславова Благоева.
Източник: Държавен вестник (16.09.2005)

Дружеството е преместило седалището и адреса на управление от гр.Варна, ул. Кръстю Мирски 17 в гр.Лом; с решение от 04.10.2006 г. МОС вписва договор за дарение на дружествен дял, нотариално заверен на 16.08.2006 г. както следва: "Интерком Груп" ООД гр. Варна, ул. Кръстьо Мирски 17 рег. по ф.д. 4326/1997 г. на ВОС дарява 166 /сто шестдесет и шест/ дяла от капитала на дружеството по 10 лева всеки един на Павлин Иванов Николов, гр. Варна; вписва като съдружници в дружеството: Павлин Иванов Николов, "РУА България" ЕООД и "Ситифорт Инвест Ко" Великобритания; вписва увеличение капитала на дружеството от 5000 лева на 2429000; увеличението на капитала се извършва чрез апортна вноска
Източник: Съдебна регистрация (04.10.2006)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 15.III.2006 г. по ф. д. № 2480/90 вписа промени за ИК "Христо Ботев" - ООД: вписва прехвърляне на 302 дружествени дяла и на 0,8 от един дял от "Агенция за инвестиции и консултации" - АД, на "Руа България" - ЕООД; заличава като съдружник "Агенция за инвестиции и консултации" - АД; вписва като съдружник "Руа България" - ЕООД; рег. по ф. д. № 10383/2004 по описа на СГС).
Източник: Държавен вестник (08.06.2007)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 29.V.2006 г. по ф. д. № 10383/2004 вписва промени за "Руа България" - ЕООД: вписва като управител Олександр Демура; дружеството ще се управлява и представлява от управителите Вера Бориславова Благоева и Олександр Демура заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (07.08.2007)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 28.VIII.2006 г. по ф. д. № 10383/2004 вписва промени за "Руа България" - ЕООД: заличава като управител Олександр Демура.
Източник: Държавен вестник (16.10.2007)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение по ф.д. № 10091/2006 вписа в търговския регистър дружество с ограничена отговорност “Руа инженеринг” - ООД, със седалище и адрес на управление София, район “Триадица”, бул. Витоша 139, вх. А, ет. 4, ап. 13, с предмет на дейност: покупко-продажба и отдаване под наем на недвижими имоти, строителство, инженеринг в строителната дейност, транспортна дейност, хотелиерство, ресторантьорство, туроператорска дейност, вътрешно- и външнотърговска дейност, сделки с интелектуална собственост, лизингова дейност и всякаква друга дейност, незабранена със закон. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 5000 лв., със съдружници Виктор Дмитриевич Демянюк и Ивайло Бориславов Благоев и се управлява и представлява от Ивайло Бориславов Благоев.
Източник: Държавен вестник (23.10.2007)

Окръжният съд - Монтана, на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 4.IХ.2006 г. вписа промени по ф. д. № 188/2005 за "Български метални тръби" - ООД, Лом: "Интерком груп" - ООД, Варна, дарява 166 дяла от капитала на дружеството на Павлин Иванов Николов; вписва като съдружник в дружеството Павлин Иванов Николов; вписва увеличаване на капитала на дружеството от 5000 лв. на 2 429 000 лв., което се извършва чрез апортна вноска по ЧФП № 4/2006 г., ЧФП № 5/2006 г. и ЧФП № 7/2006 г. на МОС; вписва като съдружници в дружеството "Руа България" - ЕООД, София, "Ситифорт Инвест Ко", Великобритания; вписа нов дружествен договор.
Източник: Държавен вестник (07.11.2007)

Совалки в Лондон за “Кремиковци” Лакшми Митал готви спасителен план за "Кремиковци". Милиардерът, който е по-голям брат на собственика на комбината Прамод, търси вариант да придобие контрол над завода. Тази новина разкриха брокери от Лондон. Лакшми е натоварил подчинените си да сформират работна група, която да намери най-удачния вариант за влизане в собственост. Според условията на облигационния заем на "Кремиковци", ако комбинатът смени притежателя си преди 2011 г., собствениците на бондовете могат да поискат предсрочно изплащане. Затова продажбата може да "изстиска" сериозен финансов ресурс от Митал. Прамод ще дължи на облигационерите номинала на емисията от 325 млн. евро плюс 1% отгоре за всяка от облигациите. Той вече е планирал срещи с тях, според новините от Ситито. Самите държатели на бондове се молят големият и състоятелен брат да поеме комбината и така да реши и техните проблеми. През май предстои поредното лихвено плащане по емисията, за което трябваше да бъдат осигурени 19,5 млн. евро още през февруари в специална сметка при доверителя на емисията "Лоу Дибенчър". Тогава обаче с тези пари бяха платени забавените заплати на работниците в "Кремиковци". Междувременно украинският олигарх Константин Жеваго също прави опити да влияе на облигационерите. Доктор Z, както го наричат облигационерите, е провел срещи с представители на три от фондовете, държащи най-големи дялове от емисията. Както е известно, четири големи хедж фонда имат книжа за около 100 млн. евро, или почти една трета от емисията. Те са QVT, "Йорк Кепитъл", "Марс Кепитъл" и "Мур Кепитъл". На срещи с тях украинският милиардер се похвалил, че е сигурен собственик на комбината. Жеваго е имал среща и с останалите облигационери, които са представлявани от "Хулихан Локий". Засега обаче няма потвърждение, че той е успял да ги убеди да продадат облигациите си. Човек на украинеца от няколко седмици надзирава работата на "Кремиковци". Това е Виктор Демянюк, разказаха хора от "Кремиковци". Съгражданинът на Жеваго също има бизнес у нас, той е собственик на "Руа България" и "Български метални тръби" в Лом. Дружествата произвеждат тръби и метални конструкции. Демянюк посещавал често комбината от името на Жеваго, но от няколко седмици насам не се е мяркал. Според лондонските слухове това потвърждавало и новината, че Жеваго все още не може да намери пари за "Кремиковци".
Източник: Стандарт (02.04.2008)

Човек на Жеваго влиза в “Кремиковци” Човек, предложен от фирма на Константин Жеваго, поема юздите на "Кремиковци". Александър Георгиев е назначен за синдик по предложение на "Руа инвест енд трейд инк.". Фирмата е собственост на близкия до Жеваго украинец Виктор Демянюк. От името на своя сънародник милиардер той надзираваше допреди няколко седмици работата на "Кремиковци". Демянюк държи у нас още "Руа Инженеринг" и "Български метални тръби". Късно във вторник стана ясно, че от вчера двама временни синдици управляват комбината. Александър Георгиев и Ана Миленкова влизат в завода след решение от 30 април на Софийския градски съд. Георгиев е предложен от "Руа", а Миленкова е назначена по преценка на магистратите. Те са постановили, че финансовото състояние на комбината е много лошо и затова има нужда от синдици. Пасивите надхвърлят почти двойно собствения капитал на дружеството, се посочва в мотивите към съдебното определение. Още не съм в течение за случващото се в комбината, извън София съм, коментира Миленкова. Общо шест фирми са поискали обявяване на "Кремиковци" в неплатежоспособност. Първият иск е на "Пещоремонт". Към него се присъединили "Руа", "Либърти фууд енд сървисис", "Дендрит-Бахаров", ЕТ "Пепо-Петър Ризов" и "Еко стил ресурс". Съдът е разгледал и писмото сигнал на министър Петър Димитров до прокуратурата. То бе изпратено преди месец и в него се алармираше за липсата на охрана на комбината и предполагаеми злоупотреби. Писмото обаче не е прието от съда като доказателство. Междувременно Константин Жеваго и Прамод Митал изостриха играта на нерви за "Кремиковци". Украинецът, който се натиска да вземе комбината, трябваше да кацне вчера в София и да бъде представен като новия собственик на комбината и ЦСКА по време на тържеството за 60-годишнината на футболния клуб. Името на Жеваго бе записано на ВИП-а на летище София, но без да се уточнява часът на полета. По-късно през деня стана ясно, че милиардерът временно е отложил пътуването си. Не е успял да дойде, потвърди и шефът на "червените" Александър Томов.
Източник: Стандарт (08.05.2008)

“Кремиковци” си иска фалита Шефовете на "Кремиковци" сами ще поискат фалита на завода. Да се мине през т. нар. специална несъстоятелност, обмисля ръководството. Това ще позволи комбинатът да се управлява без синдици, от настоящото ръководство, като се даде на търг. Днес е делото за фалита на дружеството, което бе заведено през април от 6 фирми. Очакваме съдът да отмени мярката за назначаване на временни синдици, каза прокуристът на "Кремиковци" Божко Бонев. Заводът се е разплатил с шестте фирми, поясни той. Дружествата са "Пещоремонт", "Руа", "Либърти фууд енд сървисис", "Дендрит-Бахаров", ЕТ "Пепо-Петър Ризов" и "Еко стил ресурс". Не е ясно на каква стойност беше борчът, нито кой е извадил парите. След края на процедурата по специална несъстоятелност активите на завода ще се трансформират в ново дружество. Всички работници ще бъдат преназначени, каза директорът на "Кремиковци" Гунтупали Джаганадам. Индиецът посочи още, че предстои сключване на предварително споразумение между потенциалните инвеститори и държавните фирми за изплащането на всички стари задължения на комбината към тях. В пакетното споразумение с всички потенциални инвеститори трябва да бъдат предвидени и инвестиции в екологията, технологично обновяване на комбината и защита на интересите на работниците. Това предварително споразумение трябва да предхожда преминаването към специалната несъстоятелност, според която активите на дружеството ще се продават на специален търг. По разчети на Джаганадам ще са необходими 2 години, за да се вдъхне живот на "Кремиковци". През февруари и март комбинатът е произвеждал месечно по около 40 хил. т стомана. През май количеството вече е скочило на 60 хил. тона. От "Арселор Митал" са внесли при нас и до правителството детайлна оферта. А "Ворскла" на Жеваго предлага само работа на ишлеме, заяви още Джаганадам. Днес се очаква и нов протест на работниците на комбината. Те ще излязат пред Народното събрание и Министерския съвет, за да настояват за по-бърза продажба на комбината на нов собственик, който да възстанови нормалната работа.
Източник: Стандарт (17.06.2008)

Софийски градски съд насрочи ново заседание, на което да разгледа поисканото обявяване на "Кремиковци" в несъстоятелност. То ще се проведе на 29 юли, като дотогава трябва да се изготви и назначената експертиза по осем различни точки, включително и отношенията на комбината с облигационерите, съобщи адвокатът на "Руа инвест енд трейд инк" Николай Стойнов. Дружеството е част групата компании на Константин Жеваго и не стана ясно дали задълженията на "Кремиковци" към него са изплатени. По информация парите са били преведени по доверителна сметка, но представителят Николай Стойнов каза, че не е запознат и това трябва да се провери. Той каза, че комбинатът има още задължения към представляваната от него фирма, а в интерес на всички било да се изясни дали "Кремиковци" е платежоспособна компания. Той се обяви и за връщане на синдиците в компанията. Това можело да стане с допълнително закрито заседание преди 29 юли, след като Софийският апелативен съд е отменил определението от 30 април за назначението на синдиците. От документите по делото стана ясно, че английската адвокатска кантора "Бингъм Маккътчън" е предявила пред "Кремиковци" искане за предсрочно изплащане на 325 млн. евро главница по облигационния заем, за който комбинатът е гарант. Искът е от 5 май, като адвокатът на "Руа" предположи, че въпросната кантора представлява комитета на най-големите облигационери. Голям държател на дълговите книжа обясни пред "Дневник", че този иск е бил по констатираните нарушения на облигационния договор и средствата е трябвало да се платят в едномесечен срок. След като това не е станало, в момента има нов иск пред английския съд (той е посочен в проспекта на облигациите) към "Кремиковци" и транзитното дружество "България стийл файнанс", което е регистрирано в Люксембург и което е реалният емитент на гарантираните от комбината облигации. В двуседмичен срок мажоритарният собственик на двете компании Прамод Митал трябва да се защити срещу този иск или да се разплати, а ако това не стане, облигационерите ще могат да поискат пред български съд парите си или някой от залозите в тяхна полза. Такива са 71% от акциите на комбината, 100% от акциите на "Финметалс холдинг", доменните пещи, линията за непрекъснато леене и други производствени активи. Така излиза, че при следващото заседание по процедурата за несъстоятелност на "Кремиковци" притежателите на дълговите ценни книжа могат да се окажат в позицията на още един кредитор. Част от тях вече са влезли в преговори с кандидата за придобиване на комбината. "Арселор Митал" и дори са постигнали предварително споразумение за изплащане на емисията при 79% от номинала и евентуално доплащане на още 4%. За преговори потвърдиха и от световния лидер в стоманопроизводството, като обясниха, че много скоро очакват да се подпише финално споразумение с тях.
Източник: Дневник (18.06.2008)

Жеваго извива ръце за “Кремиковци” Жеваго обърка плановете за спасение на "Кремиковци". От шестимата кредитори на комбината единствено свързаната с него фирма "Руа" настоява за фалит. Другите пет - "Пещоремонт", "Либърти фууд енд сървисис", "Дендрит-Бахаров", ЕТ "Пепо-Петър Ризов" и "Еко стил ресурс", са получили парите си, заради чието забавяне е поисканата несъстоятелност. Това стана ясно вчера на закрито заседание по делото. Преди десетина дни "Кремиковци" е превел дължимите близо 6 млн. лв. по банкова сметка на шестте дружества. Само от "Руа" все още не са си изтеглили парите, които са близо 1,1 млн. лв., обясни прокуристът на дружеството Божко Бонев. Ходът на Жеваго може да забави плановете за продажба на завода. Намерението на ръководството на "Кремиковци" бе, ако делото бъде прекратено след плащане на парите, те сами да поискат фалит. След това дружеството да се преобразува в ново и да се продаде на стратегически инвеститор. Шефовете на комбината дори ясно подчертаха, че по-сериозната оферта е на "Арселор Митал". Директорът Гунтупали Джаганадам обяви в понеделник, че само компанията на Лакшми Митал е представила детайлна оферта, докато "Ворскла Стил България" на Жеваго предлагала само работа на ишлеме. В открито писмо вчера от "Ворскла" се обявиха против планираната "специална несъстоятелност". Мотивите им са, че тя няма правна основа и води към извеждане на активите в друга фирма. Това е в интерес само на една от страните и наподобява картелните споразумения. Затова е нужно разследване на антимонополните органи. След изслушването вчера съдът определи следващото заседание да бъде на 29 юли. От "Руа" поискаха преди това да бъде направена нова счетоводна експертиза на комбината, както и да останат назначените синдици.
Източник: Стандарт (18.06.2008)

Хора на Жеваго поемат Кремиковци Хора на Константин Жеваго поемат "Кремиковци". Трима представители на украинския инвеститор и трима на настоящото ръководство ще управляват комбината. За това са се договорили двете страни след заседание на Управителния съвет на завода вчера. Мениджърите решили да изпълняват споразумението за ишлеме с "Ворскла Стийл", подписано в четвъртък през нощта, въпреки че в петък го атакуваха пред прокуратурата като прието под натиск. По случая вече е започнала и проверка. От петък в комбината са вкарани суровини за 2,5 млн. долара, каза Виктор Демянюк, представител на Жеваго у нас. Парите за заплати на работниците за май и юни обаче още не са преведени. Това ще стане едва когато се изчистят всички юридически въпроси по споразумението, тъй като от "Кремиковци" са предложили на "Ворскла" нов анекс. "Още не съм го виждал. Едва когато всичко е подписано, ще има и пари за заплати", каза Демянюк за "Стандарт". Той обаче бе категоричен, че компанията на украинеца няма да се откаже от делото за обявяване на комбината в несъстоятелност, което бе заведено от близката до Жеваго "Руа България". Няма друг лек за този рак освен фалита, обясни украинецът. Засега обаче работата на комбината не е възстановена, защото подаването на газ е минимално от няколко дни - 20 хил. куб. метра в час. Това не е достатъчно за производство, обясни Демянюк. След изчистване на подробностите около договора за ишлеме ще започнат и разговори с кредиторите. Вероятно обаче ще се изчака 29 юли, когато е делото за обявяване на завода в несъстоятелност.
Източник: Стандарт (15.07.2008)

Решават за фалита на “Кремиковци” За фалита на "Кремиковци" ще решава Софийският градски съд. Делото по искане на "Руа България", свързана с Константин Жеваго, ще се гледа отново при закрити врата. Първото заседание бе на 17 юни, тогава от компанията поискаха нова експертиза на финансовото състояние на комбината. Бе внесено и писмо, уведомяващо за задълженията на комбината по облигационния заем от 325 млн. евро. Междувременно "Кремиковци" бе осъден от облигационерите в Люксембург да плати 348 млн. евро, колкото е главницата, плюс 1% над номинала. Това е дължимото им при неспазване условията на емисията. Още петима кредитори заведоха дело срещу "Кремиковци", но са получили сумите си, обясниха от комбината след първото заседание. Само от "Руа" са отказали да вземат преведените по сметката им дължими 1,1 млн. лв.
Източник: Стандарт (28.07.2008)

Намалиха рейтинга на “Кремиковци” Moody's намали кредитния рейтинг на "Кремиковци" и още няколко металургични компании в региона, съобщи "Булмбърг". Това е второ намаление на рейтинга след понижаването му преди няколко месеца. Софийският градски съд днес трябва да се произнесе по искането за обявяване на "Кремиковци" във фалит. Делото беше заведено от 6 компании, но след като платиха на всички, остана искът само на една - свързаната с Константин Жеваго "Руа България", която не си е взела парите.
Източник: Стандарт (29.07.2008)

“Кремиковци” на крачка от фалита "Кремиковци" вече е на крачка от фалита. Процедурата по несъстоятелност се очаква да бъде обявена до 14 дни от Софийския градски съд, стана ясно след заседанието по делото за фалита на комбината вчера. Съдия Марчева дала уверение, че ще излезе с решение по-рано от законовия срок. Това каза след заседанието адвокатът на "Руа Инвестмънтс" Николай Стойнов. Делото се гледаше на закрито и продължи близо 50 минути. Представителите на "Кремиковци" са внесли в съда становище, че дружеството е неплатежоспособно, което ще помогне за обявяването във фалит. Задълженията му са над 1,6 млрд. лв, без да се включва облигационният заем от 325 млн. евро. А той вече е изискуем, коментира Стойнов. "Руа" е една от 6-те фирми, които внесоха иска за обявяване на "Кремиковци" във фалит. Дружеството е свързано с украинския милиардер Константин Жеваго, който е един от кандидатите за работа на ишлеме със завода. От "Руа" са предложили за постоянни синдици да бъдат назначени Александър Георгиев и Анна Миленкова. Те бяха сложени като временни през април, но апелативният съд отмени това решение. От "Пещоремонт", която е друга от 6-те фирми, поискали фалита, са предложили за синдици Миленкова и Светослав Бакалов. От комбината пък са предложили Веселин Банков. Изборът на синдици ще стане ясен заедно с бъдещото постановяване на процедурата по несъстоятелност.
Източник: Стандарт (30.07.2008)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 30.V.2007 г. по ф. д. № 10383/2004 вписа промени за "Руа България" - ЕООД: вписва като управител Олександр Демура; дружеството се управлява и представлява от управителите Вера Бориславова Благоева и Олександр Демура заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (01.08.2008)

“Кремиковци” във фалит от 2006 г. "Кремиковци" в неплатежоспособност от 31 декември 2005 г., обяви Софийски градски съд вчера. Налице са всички белези на прогресивно влошаване на икономическото състояние на комбината. Пасивите се увеличават всяка година, намалява рентабилността на предприятието, а осчетоводените задължения са 1 629 709 000 лева към 31.12.2007 г. Всички тези факти свидетелстват за действия на управлението на дружеството длъжник, които определено не водят до успешно развитие на предприятието, се посочва в съдебното решение. За временен синдик е назначена Ана Миленкова. Тя е предложена от фирма "Руа инвест енд трейдинг", свързана с Константин Жеваго, която първа поиска фалита на завода. Събранието на кредиторите ще е на 26 септември 2008 г. Сред най-големите искове е този на облигационерите от Лондон в размер на 325 млн. евро. Сред кредиторите вероятно ще се нареди и държавата. При приватизацията на "Кремиковци" тя е опростила дългове на комбината от 400 млн. лв. Европейската комисия ги обяви за неправомерна държавна помощ и заводът ще трябва да ги връща, ако не изпълнява плана за жизнеспособност. Заедно с лихвите и дълговете към "Булгаргаз", НЕК и БДЖ вземанията на държавата достигат 900 млн. лв. От Ана Миленкова зависи кое от двете споразумения за работа на ишлеме - на Лакшми Митал или на Константин Жеваго, ще се изпълнява, така че комбинатът да продължи да работи, да се изпълнява оздравителният план и екологичната програма, коментира председателят на Национална федерация "Металургия" към КТ "Подкрепа" Людмил Павлов. Доволни сме от решението на Софийски градски съд за несъстоятелността на "Кремиковци" АД, заявиха от министерството на икономиката и енергетиката. Оттам смятат, че съдебното решение ще даде възможност "Кремиковци" в кратък срок да възстанови своята дейност, да бъде запазено производството и работните места. Както и да бъде генериран достатъчен финансов ресурс за екологични мерки и плана за жизнеспособност с оглед получаване на комплексно разрешително. Това са необходимите предпоставки за последваща успешна препродажба на предприятието на стратегически инвеститор. Ще излезем с коментар на решението, след като се запознаем с него, казаха от "Кремиковци". От пресслужбата на украинския кандидат за "Кремиковци" "Ворскла стийл" пък заявиха, че ще излязат в четвъртък с позиция. Неотдавна фирмата на Жеваго сключи договор с "Кремиковци" за доставка на суровини и работа на ишлеме.
Източник: Стандарт (07.08.2008)

Хората на Жеваго се стягат за оператори на "Кремиковци" Компанията на украинския бизнесмен Константин Жеваго "Ворскла стийл" се подготвя за включване в оперативния мениджмънт на "Кремиковци". Това съобщи Виктор Демянюк, представител на олигарха в България, допълвайки, че още в понеделник ще започнат незабавни мерки за стабилизирането на дружеството. "Още в понеделник ще се срещнем с ръководствата на "Булгаргаз", НЕК и БДЖ, за да уговорим начини за разплащане. Незабавно ще наемем и консултанти за изпълнение на екологичната програма", обясни той. Както е известно, на 10 юли представляваното от него дружество подписа договор за производство на ишлеме с металургичния комбинат в условията на протести от страна на кремиковските работници. Впоследствие част от мениджмънта се обяви против това споразумение, защото е било подписано под натиск, и дори сезира прокуратурата, обявявайки договора за нищожен. Въпреки това украинската компания продължи да доставя суровини в "Кремиковци", а мениджмънтът на компанията отлагаше да признае договора, предлагайки нови анекси за подписване на украинците. В петък Демянюк заяви, че през първите 60 дни комбинатът ще произвежда между 60 и 70 хил. тона стомана месечно. Успоредно с това ще започне ремонт на конверторите и след неговото приключване производството трябва да достигне между 95 и 105 хиляди тона стомана. Междувременно за целите на оперативния мениджмънт пък е бил сформиран работен съвет от 8 души. В него влизат четирима представители на "Кремиковци" - настоящият изпълнителен оперативен директор и член на управителния съвет Пламен Стоянов, заместник оперативните директори Христо Комитов и Божидар Николов и Петко Георгиев, който също изпълнява ръководни функции в комбината. От страна на "Ворскла" в комитета ще участват Виктор Демянюк, бившият изпълнителен директор на комбината от 90-те години Лилян Вачков, Валери Колчев, който е финансов експерт, и адвокатът на "Руа инвест енд трейд инк" в делото по несъстоятелността Николай Стойнов. Временният синдик в дружеството Ана Миленкова обаче каза, че не е утвърждавала за изпълнение договора за ишлеме с "Ворскла стийл" или почти аналогичния контракт, който "Кремиковци" подписа на 3 юли с "Арселор Митал". "Има два договора и би следвало и двата да се изпълняват", заяви тя пред "Дневник".
Източник: Дневник (18.08.2008)

"Булгаргаз" възстановява доставките си за "Кремиковци" "Булгаргаз" възстановява от вторник подаването на газ за "Кремиковци". Новината съобщи източник на "Дневник" от ръководството на компанията, уточнявайки, че се чака единствено по сметки на държавния монополист да постъпят 4 млн. лв. Те са част от договорения 5-месечен погасителен план, според който общо 23 млн. лв. дългове на комбината към доставчика трябва да се изплатят. Сумата е формирана, след като текущите задължения от февруари досега не са били обслужвани. Техният размер до края на юли е 23 млн. лв. и станаха повод за неколкократни спирания на подаваните количества газ до санитарния минимум. Също в края на юли от "Булгаргаз" дори предупредиха, че дружеството ще бъде тотално отрязано от доставките и че трябва да приготви мощностите си за поетапно и безопасно спиране. Лично икономическият министър Петър Димитров се ангажира, че комбинатът няма да бъде оставен да спре, но 20-те хиляди кубически метра, които постъпват в завода всеки час, позволяват да работят единствено добивните мощности, и то при минимален капацитет между 10 хил. т и 30 хил. т. "Така "Кремиковци" произвежда единствено сляби, но те са полупродукт и от тях не може да се спечели много", коментира източникът на "Дневник". Подаването на природен газ се възобновява, след като контролираната от Константин Жеваго компания "Ворскла стийл" подписа договор за ишлеме с ръководството на комбината на 10 юли. Той обаче беше оспорен още на следващия ден от мениджъри на "Кремиковци" с обяснението, че е подписан под натиск и към ефективното му изпълнение се премина едва миналата седмица, когато назначеният от Софийския градски съд временен синдик Ана Миленкова даде зелена светлина за него. Представителят на Константин Жеваго в България Виктор Демянюк обясни пред "Дневник", че по силата на договора ще започнат незабавни ремонти на мощностите. Така през първите 60 дни в "Кремиковци" щели да се произвеждат между 60 хил. т и 70 хил. т стомана на месец. След приключване на ремонтите пък месечното производство трябвало да надхвърли 90 хил. тона. Освен самото производство по силата на договора за ишлеме трябва да започнат и незабавни изпълнения, произлизащи от екологичната програма на "Кремиковци". С тях дружеството ще опита да получи комплексно разрешително за осъществяване на дейността си.
Източник: Дневник (26.08.2008)

Държавата има водещ глас в събранието на кредиторите на "Кремиковци" Държавата успя да си подсигури водеща роля в събранието на кредиторите на "Кремиковци", което е насрочено за петък. Това става ясно от списъка с кредиторите на комбината, който беше предоставен от източници на "Дневник". Той сочи, че общата сума на задълженията се изчислява на поне 2.366 млрд. лв., но окончателният списък на временния синдик Анна Миленкова включвал още няколко претенции, с които сумата достигала почти 2.4 млрд. лв. Държавното вземане, произтичащо от станалата вече изискуема държавната помощ, е 698.95 млн. лв., но начинът, по който е формирана главницата по него, както и натрупаните лихви са обект на оспорване от облигационерите на комбината. По официални документи размерът на помощта е бил 431 млн. лв. преди приватизацията на комбината, когато тя се обвързва със задължения за инвестиции и съкращаване на производствен капацитет. Сега предявител на вземането е Министерството на икономиката и енергетиката, което, в случай че съдът не отхвърли неговия размер, ще се класира на първо място сред кредиторите. От разбивката става ясно още, че вземанията на държавни структури са на стойност 881 млн. лв., или общо 35.6% от общата сума на дълговете. В тази сума обаче не се включват претенциите на държавните доставчици НЕК (90.4 млн. лв.), "Булгаргаз" (35 млн. лв.) и БДЖ (5 млн. лв.). Те са класирани съответно на 4, 11 и 29 място по размер на вземанията. Втори след ведомството на Петър Димитров се нареждат облигационерите, като попечителят на емисията "Лоу Дибенчър тръст корпорейшън" е с претенция, призната от английския съд, в размер на 692.62 млн. лв., следвани от индийската "Стейт трейдинг корпорейшън" с вземане за 219 млн. лв., а на британския металургичен производител "Стемкор" е призната претенция от 72.24 млн. лв. Още веднъж се потвърди новината, че "Арселор Митал" са придобили дълга на комбината към "Черноморска банка за търговия и развитие" в размер на 36.59 млн. лв., но се опроверга слухът, че световният лидер в стоманопроизводството е придобил и вземането на индийската "Стейт трейдинг корпорейшън". Тя е записана на трето място по размер с претенция за 219 млн. лв. Компанията на украинския милиардер Константин Жеваго - "Руа инвест енд трейд инк", е предявила вземане за 10.2 млн. лв. Другото дружество, зад което стои Константин Жеваго - "Ворскла стийл" - България, и което участва в управлението на комбината по силата на договора за ишлеме, цели постигането на 70 хил. тона месечно производство на стомана за септември. Новината съобщи Виктор Демянюк, изпълнителен директор на "Ворскла" в интервю за "Дневник" (виж стр. 10), уточнявайки, че е подновено производството на горещо валцувани продукти, а до края на годината предстои пускането на мощността за производство на поцинкована ламарина и студеното валцуване.
Източник: Дневник (26.09.2008)

„Руа груп“ изгражда нови мощности край Лом Нов завод за металургични суровини ще бъде изграден край Лом, съобщиха вчера за „Класа“ от фирмата инвеститор „Руа груп“. Идеята е към сега съществуващите мощности да бъдат построени нови за производство на пелети. Тази суровина се използва за създаването на стомана и чугун и щом инвестицията се осъществи, България ще стане износител на тези стоки за Европа, коментираха източници от фирмата. В момента “Руа груп” има в Лом две предприятия - завод за метални тръби и фабрика за метали, които работят от 2005 г. В цеховете се леят метални топки за смилане на руда и цимент, а продукцията освен към нашия пазар се изнася в Гърция, Албания, Украйна и други страни. Основен инвеститор в проекта е украинският бизнесмен Виктор Деменюк, който имаше интерес да купи от Прамод Митал фалиралия металургичен комбинат „Кремиковци“. Деменюк водеше преговорите от името на украинския бизнесмен Константин Жеваго, които дори идва на преговори с правителството на тройната коалиция за закупуване на комбината. Компанията „Ворскла стийл“ дори достави суровини, за да работи „Кремиковци“, а впоследствие бе и един от основните обезпечени кредитори на комбината. Очаква се продукцията от завода край Лом значително да повиши работните места в региона.
Източник: Класа (08.02.2012)

„Руа груп“ влага 8 млн. лв. в производство на пелети 8 млн. лв. ще инвестира украинската компания „Руа груп“ в изграждането на нов завод за метализирани пелети, обяви собственикът на фирмата Виктор Демянюк. Очаква се фабриката да заработи още през април. Пелетите се използват при производството на чугун и стомана и продукцията от завода ще отива за експорт в ЕС и Украйна, обясни Демянюк. Първоначално ще се произвеждат до 50 хил. т пелети годишно, а суровината за тях ще минава през порт Лом. В новата инсталация ще работят около 110 човека, а от отпадъците при производството ще се правят керамични изделия в отделен цех. Дружеството ще използва компресиран природен газ за новата линия, като той ще се докарва от Монтана, каза шефът на „Барит майнинг“ Явор Ефтимов. Това е първият етап от инвестицията, като за нея са закупени части от бившия металургичен комбинат „Кремиковци“. При производството на пелети ще се отделя и голямо количество топла вода. От дружеството предлагат общината да определи за какво да се използва този продукт, като най-добрият вариант е с водата да се отопляват оранжерии. От районната екоинспекция успокоиха хората, че новото производство няма да замърсява Лом. Основният замърсител на града в момента е горенето на дърва за отопление в блоковете, обясниха оттам. От „Руа груп“ планират да започнат производство и на барит от хвостохранилището на „Кремиковци“, което също е собственост на Демянюк. До момента компанията е инвестирала близо 25 млн. лв. в Лом, осигурява товари на пристанището и дава работа на около 500 човека.
Източник: Класа (13.02.2012)

Масови съкращения започват в най-новото и проспериращо доскоро предприятие в Лом "Барит майнинг". До края на януари от фирмата ще бъдат освободени около 100 работници. Заводът за пелети "Барит майнинг" е част от холдинга "Руа груп" на украинския бизнесмен Виктор Демянюк. Предприятието започна да се строи преди пет години и стана известно като новото "Кремиковци". В цеховете му бе монтирана 60 метрова пещ от бившия металургичен комбинат в Кремиковци, която трябваше да произвежда 50 000 тона метални пелети годишно. 90% от суровината бе предназначена за износ.Миналата година завода отчете 12, 7 млн. лева приходи, което е 653 процента увеличение на приходите му, и бе класиран от експерти на пето място сред най-динамично развиващите се предприятия в България. В края на 2015 г. обаче от дружеството подали в Бюрото по труда уведомление за масово освобождаване на работниците заради срив на международните пазари на суровини, който довел фирмата до тежки финансови затруднения. "Съкращенията ще започнат в края на януари. Обсъждаме с ръководството възможностите за намиране работа на част от хората! ",казаха от борсата в Лом. Масовите уволнения в украинския завод са втори тежък социален удар в крайдунавския район. През 2015 г. италианска шивашка фирма освободи близо 200 работнички. Безработицата в крайдунавския град е сред най-големите в страната - около 20%.
Източник: Труд (11.01.2016)

"РУА България" е собственост на украинския гражданин Виктор Демянюк. Преди 10 години компанията изгради фабрика за производство на железен и баритен концентрат от преработката на отпадъците в старото хвостохранилище на "Кремиковци". Според отчета на дружеството "РУА България" е постигнала значително увеличение на приходите вследствие на добавените нови номенклатури стоки като аглоруда и желязосъдържащи пелети, които се продават само в ЕС. През 2022 г. компанията започва нова голяма инвестиция - за изграждане на инсталация за избелване на барит и производство на гипс, като по данни от отчета са били инвестирани над 5 млн. лв., а в процес на изграждане към края на годината са били активи на стойност над 7 млн. лв. Проектът се осъществява чрез дъщерното "Барит майнинг", където към ноември 2023 г. работят около 190 души.
Източник: Капитал (26.02.2024)

Най-големите компании в сектор "Добив" са на печалба през 2022 г. Най-големите добивни компании в България забавят леко ръста си през 2022 г., като приходите им се увеличават средно с 19% (26% през 2021 г.). Начело в сектора остава държавната "Мини Марица-изток", която добива лигнитни въглища в Маришкия басейн, с над 865 млн. лв. оборот. През 2023 г. обаче ТЕЦ "Марица-изток 2" рязко сви производството, след като стабилизирането на борсовите цени на електроенергията направи тока й непродаваем. Това доведе до значително влошаване и на резултатите на мините - по данни за първите 9 месеца приходите се стопяват с 48% и компанията отчита загуба 99.6 млн. лв. Най-бурно расте "РУА България", която преработва до суровина отпадъците от бившето хвостохранилище на "Кремиковци" - с повече от 137%. Всички компании в топ 10 отчитат печалба, а с най-висока рентабилност традиционно се отличават рудодобивните дружества. "Елаците - мед", която се нарежда на второ място. Компанията, която е част от "Геотехмин", добива медни руди от находището "Елаците" край Етрополе, а обогатителната й фабрика се намира в село Мирково, от южната страна на Балкана. В момента тече процедура по удължаване на концесията, която изтича през 2031 г., като са доказани запаси за още 10 години. Инвестицията в проекта ще достигне 1.2 млрд. лв. Ускорява ръста на приходите си другата голяма медодобивна компания - "Асарел-Медет", която работи край Панагюрище.
Източник: Капитал (27.02.2024)

Топ 10 добивни компании С минимален ръст на общите приходи са завършили 2024 г. десетте най-големи предприятия в добивната индустрия. Докато рудодобивните дружества като цяло увеличават приходите си, добивът на неметални полезни изкопаеми е имал по-тежка година. Продължава спадът и при въглищата. Печалбите в сектора се увеличават, като почти всички компании отчитат положителни резултати. Единственото изключение отново е при въглищата - държавната "Мини Марица-изток", която практически удвоява загубата си. Като цяло рентабилността на най-големите в сектора се подобрява, като достига близо 21.5% през 2024 г. спрямо 16.7% за предходната година. Общо заетите леко намаляват (-3%), главно заради понижението при "Върба - Батанци", но резки промени в персонала като цяло липсват. Със значителен ръст през 2024 г. начело излиза "ДПМ Челопеч". Компанията отчита и най-високата печалба и рентабилност в сектора. Заради продължаващия втора година силен спад на приходите пък до 10-а позиция пада "РУА България". Според доклада на Българската минно-геоложка камара през 2024 г. продължава спадът в добива на въглища, като само за една година намалението е 29%, а за последните две - общо почти 60%. Причината за това са климатичните политики на Европа за ограничаване на изкопаемите горива за производството на електроенергия. Добивът на руди също намалява през 2024 г. - с 3%, но по-високите цени на металите компенсират по-ниските обеми. Затова и в стойност производството на метални полезни изкопаеми е нагоре през 2024 г. Като цяло се запазва тенденцията общо произведената продукция в индустрията да нараства стабилно с по около 5% годишно. Лидер в сектора през 2024 г. е "ДПМ Челопеч" (преди "Дънди прешъс металс Челопеч"), която добива медно-златни руди. Приходите на компанията се увеличават с 39% до над 400 млн. евро. Печалбата се удвоява, а рентабилността достига 49.3% (31.6% за 2023 г.). През 2024 г. компанията отчита повече продажби и по-високи цени на металите, което обяснява отличните резултати. По-надолу в класацията - на 5-о място, се нарежда другото дружество на канадската DPМ Metals - златодобивното "ДПМ Крумовград", което през 2024 г. понижава приходите си с 9% заради по-малките продажби на концентрат от рудника "Ада тепе". Компанията обаче запазва висока рентабилност - 47.5%, което е вторият най-добър резултат в сектора след този на дружеството в Челопеч. Според отчета на DPM Metal, което е публично дружество, през 2025 г. и двете компании продължават да увеличават приходите си - в Челопеч те нарастват с 57%, а в Крумовград - с 14%. Основният двигател остават по-високите цени на металите, а в случая на мината в Челопеч - и по-големите обеми продажби. Двете водещи компании от предишната класация - медодобивните "Асарел-Медет" и "Елаците мед", отстъпват с по-една позиция. Двете също увеличават приходите си, но с по-умерени темпове. Панагюрската "Асарел-Медет" запазва количествата добита и преработена руда, но постига висок показател на извличане на мед - близо 92.5%. Именно тази подобрена ефективност стои зад ръста на приходите с 1.8%. През 2024 г. компанията е инвестирала 67 млн. евро по седемте си програми за дългосрочно устойчиво развитие, още 80 млн. евро са планирани за 2025 г. според отчета. Увеличените цени на медта стоят и зад ръста на приходите с 6.6% на "Елаците мед", която оперира находището край Етрополе. От компанията отчитат минимален спад на количествата преработена руда. Увеличава се печалбата, както и рентабилността - от 24% през 2023 г. на близо 30% през 2024 г. През март 2025 г. концесията на компанията беше удължена с 10 години до 2041 г. По-високи са приходите и на производителите на оловно-цинкови руди - "Върба - Батанци" и дъщерното й дружество "Горубсо - Мадан", като при първото резултатът е с над една четвърт по-висок, отколкото през 2023 г. И двете компании са част от групата на КЦМ и доставят концентрат на завода в Пловдив. Средногодишните резултати показват близо 12% спад на персонала на "Върба - Батанци" до 127 души. Данни от АПИС обаче сочат, че е имало временно понижение на заетостта, докато през 2025 г. работниците отново се увеличават до 144 души. Останалите четири компании в класацията, които не добиват метални суровини, понижават резултатите си през 2024 г. С над една пета се свиват приходите на държавната въгледобивна компания "Мини Марица-изток", която за втора поредна година значително влошава представянето си. Мините доставят въглища на тецовете в Маришкия басейн. През 2024 г. компанията е добила почти 30% по-малко въглища. В края на февруари изтече договорът с един от големите клиенти - "КонтурГлобал Марица-изток 3", във връзка с края на споразумението за задължително изкупуване на енергията от централата от НЕК. С над една пета се свиват приходите на държавната въгледобивна компания "Мини Марица-изток", която за втора поредна година значително влошава представянето си. За първите девет месеца на 2025 г. общите приходи на държавните мини нарастват с 34% до 131.9 млн. евро, но загубата им се удвоява до 107.4 млн. евро. Увеличени са доставките на въглища за държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", "Брикел" и "Ей И Ес Гълъбово". Договорът на последното дружество с НЕК за изкупуване на енергията обаче изтича през тази година, което ще се отрази на мините. Производителите на неметални минерали и суровини също са надолу. "Каолин", която е собственост на германската Quarzwerke International и има няколко находища за добив на каолин, кварцов пясък и др. индустриални суровини, понижава приходите си с над 12%. Леко намалява и печалбата. От отчета става ясно, че това е резултат от спада на продадената продукция. Около половината от приходите са от продажби в страната. Над 9% по-ниски са приходите и на "Огняново К", която добива инертни материали и произвежда вар за строителството и индустрията. Печалбата обаче се удвоява. Компанията, чийто краен собственик е шведският Plena Holdings, има два завода в страната - "Огняново" край Пазарджик и "Пуклина" до Сливница. Според отчета й за 2025 г. са планирани 2.9 млн. евро инвестиции, включително собствени средства и банков заем. Най-значително е намалението при "РУА България" на украинеца Виктор Демянюк, която преработва отпадъци от рудодобива. Компанията отчита над 50% спад на приходите за втора поредна година. "РУА България" има фабрика за производство на железен и баритен концентрат в "Кремиковци", а всичките й клиенти на практика са в чужбина. През последните няколко години фирмата инвестира основно в инсталация за избелване на барит и производство на гипс, за което през 2024 г. са отделени 2.2 млн. евро.
Източник: Капитал (05.03.2026)