По-евтини кредити и за земеделци Земеделските производители ще могат да кандидатстват за кредити с по-ниски от пазарните лихви и с облекчени обезпечения. Те ще се отпускат от Банка ДСК, Пощенска банка, ОББ, СИБанк, Райфайзенбанк, ЦКБ и БАКБ. А условието към компаниите е да имат одобрен проект по европрограмата на Министерството на земеделието и горите за развитие на селските райони. В четвъртък банките подписаха споразумения с Националния гаранционен фонд (НГФ, дъщерно дружество на Българската банка за развитие). Те са за общо гаранции за 607 млн. лв. Очакванията са на тази база да се отпуснат заеми за поне 760 млн. лв. Схемата ще е подходяща по-скоро за малки или стартиращи производители, които имат трудности с обезпеченията. При големите това не е проблем, още повече че заради мащабите на бизнеса си (особено при зърнопроизводството) те успяват да си договорят атрактивни условия. Подобни схеми действат по програма JEREMIE за малкия бизнес, но изключват земеделците. Лихвите, при които банките ще отпускат кредитите по новата схема, са между 7% и 9%, а фондът гарантира до 80% от риска по кредитите, съобщи Андрей Генев, председател на съвета на директорите на НГФ. Средните за пазара лихвени нива за земеделци са над 10.5-11%, като за по-малки фирми са с поне 2 пункта по-високи. Оценките в бранша сочат, че най-скъпо финансиране получават фирмите от животновъдството, а най-изгодни условия - производителите и търговците на зърно. "За сериозните фирми в нашия бранш параметрите на тази схема не са атрактивни", коментира председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов. По думите му големите компании обикновено имат възможности да предложат добро обезпечение по кредитите и получават предложения от банките за под 7 на сто лихва. Вукодинов обаче каза, че условията по гаранционния фонд ще бъдат атрактивни за малките и стартиращи компании, които срещат затруднения с осигуряването на съфинансиране за проектите си. Договорено е още банките да отпускат кредитите без такси и комисиони за разглеждане на искането за заем и за обслужване на заема. Одобренията ще се издават между 8 и 21 дни. Срокът на заемите ще е до 10 г., като гаранции ще се издават до септември 2015 г., а средствата трябва да бъдат усвоени до края на същата година. По думите на Асен Ягодин, главен изпълнителен директор на ББР, фондът има готовност да започне да издава гаранциите веднага. Те ще позволяват банките да облекчат изискванията за обезпечение, което е един от големите проблеми особено на малките и средните предприятия. Според главния секретар на асоциацията на земеделските производители Ивайло Тодоров основно предимство на схемата е именно осигуряваното обезпечение от 80%. "Проблем на земеделските производители е, че банките искат 120-150% и дори 200% обезпечение по кредитите, което затруднява най-вече стартиращите компании", коментира още той, допълвайки и че заложеното изискване към банките за финансиране за новостартиращи бизнеси ще подпомогне отрасъла. Според земеделското министерство над 40% от получателите земеделци по тази програмата за селските райони са ги информирали, че имат проблем с предоставянето на обезпечения пред банките, стана ясно при подписването на споразуменията. Очакванията са гарантираните проекти да са на обща стойност над 1.2 млрд. лв. Ще се кредитират проекти, одобрени по мерки 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", 122 "Подобряване на икономическата стойност на горите" и 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти". Ще се кредитират и вече одобрени проекти по тези мерки, които чакат финансиране, но заради забавянето на схемата все още не са го получили.
Източник: Капитал (11.01.2013)

4 държави напират за 7-и и 8-и блок в „Козлодуй” Компании от 4 държави искат да инвестират в изграждането на 7-и и 8-и блок в АЕЦ „Козлодуй”. Валентин Николов предпочете да не огласява все още имената на мераклиите от САЩ, Франция, Япония и Китай, но бе категоричен, че перспективите пред въвеждането на новите мощности са повече от обнадеждаващи. Ексдепутатът от ГЕРБ обясни, че ако се ползва например разработката на американската „Уестингхаус”, всеки от двата реактора ще излезе до ключ по 3 млрд. евро. Държавата ще участва в проекта с 51%, като предоставя площадка и необходимата инфраструктура. Николов, който бе в Русия, за да проучи технологичните възможности, подчерта, че предстои развръзка на търга за 2 реактора в Чехия, в който участват „Атомстройекспорт” и френската „Арева”. Благодарение на него страната ни щяла да си свери часовника за разрастването на „Козлодуй”. Шефът на централата посочи, че Китай е набрала огромна инерция в ядрената енергетика, като участва в изграждането на 100 централи. При визитата си в Япония неотдавна шефката на НС Цецка Цачева пък разговаря за възможни инвестиции в такива мощности у нас с представители на „Тошиба”. По думите на Николов увеличението на мощността на 6-и блок на практика би обезсмислило работата на останалите агрегати. В момента мощностите произвеждали 2000 MW при потребление през септември 2012 г. от 2,7 MW и падащо дори до 1,5 MW през лятото. Според Николов при повече мощност няма да има нужда дори от тецовете „Марица-изток”. А какво щяхме да правим с произведения ток, ако бяхме построили „Белене”, попита ексдепутатът. Той отрече възможността при втора атомна да изнасяме ток за други държави, например за Сирия, каквато идея имаше преди време. Турската преносна система не е синхронизирана със стандартите на ЕС и съответно с нашата, поради което би я сринала, смята Николов.
Източник: Монитор (18.01.2013)

БАКБ сви загубата до 18.7 млн. лв. Българо-американска кредитна банка (БАКБ) приключва 2012 г. със загуба в размер на 18.7 млн. лв. в сравнение с отчетените година по-рано 37.97 млн. лв. Това става ясно от неконсолидирания неодитиран финансов отчет на институцията за четвъртото тримесечие. Отрицателният резултат от оперативната дейност е в размер на 6.7 млн. лв., а начислените провизии за обезценка на кредити възлизат на 12.2 млн. лв. През 2012 г. нетните лихвени приходи на банката са се свили с 86.9% до 2.3 млн. лв. Същевременно нетните приходи от такси и комисиони нарастват със 114% спрямо 2011 г. и достигат 1.2 млн. лв. благодарение на активността на банката в посока разширяване на предлаганите продукти и услуги. Доскоро фокусът на институцията беше главно върху обслужването на малкия и средния бизнес. През 2011 г. обаче мажоритарният пакет от акциите стана собственост на Цветелина Бориславова чрез фонда й CSIF, като новото ръководство обяви плановете си за увеличаване и на продуктите за физически лица. Към края на 2012 г. привлечените от банката депозити възлизат на 623.1 млн. лв., като нарастват с 28.4% за година и формират общо 95.85% от привлечения ресурс. Обемът на нетните кредити на клиенти е 481.7 млн. лв., или 58.1% от активите на банката. За последната година портфейлът се е увеличил с 11.7%. Кредитите с просрочия в обслужването над 90 дни представляват 39.28% от брутния кредитен портфейл. Към края на 2012 г. покритието им с провизии (както общо начислени за счетоводни цели, така и специфични – за регулаторни цели) възлиза на 90.23%, се посочва в междинния доклад за дейността на институцията. Покритието на брутните кредити със счетоводни провизии е съответно 23.21% общо за кредитния портфейл и 34.84% само за класифицираните кредити при средно за банковата система равнище от 8%. През изминалата година с решение на ръководството от баланса на банката са били изписани вземания за сметка на начислената обезценка на стойност 1.09 млн. лв. Коефициентът на обща капиталова адекватност е 14.88% към 31 декември 2012 г. при нормативно изисквани 12%.
Източник: Капитал (30.01.2013)

Един от най-широко застъпените сектори на Българска фондова борса – банковият, ще има нов представител – Тексим Банк. С това публичните банки в страната ще станат 5, като тук добавяме Централна кооперативна банка, Първа инвестиционна банка, Корпоративна Търговска Банка и Българо-американска публична банка. Не така добре стоят нещата при застрахователните дружества в България. Инвеститорите могат да търгуват книжата на само две от дружествата по общо застраховане – Булстрад Виена Иншурънс Груп и Евроинс. Както знаем, от петък (8 февруари) за търговия бяха въведени акциите от увеличението на капитала на Булстрад след сливането му с Български имоти. Заедно с Евроинс, част от Еврохолд България, двете дружества държат малко под 20% от пазара по общо застраховане (19.42 на сто). Планове за листване на Българска фондова борса в годините преди 2008 г. имаха и от Армеец, част от Химимпорт, както и Лев Инс - компании лидери на пазара по общо застраховане съответно към ноември 2012 г. и юни 2012 г. Очакванията на Insurance.bg и Profit.bg са, че с възстановяването на фондовия пазар у нас двете компании, а защо не и друг техен конкурент, отново да обяви намеренията си за листване и набиране на свеж капитал от родната и/или чужда борса.
Източник: profit.bg (13.02.2013)

Дружеството със специална инвестиционна цел "И Ар Джи Капитал-3" е сключило окончателен договор за продажба на три от имотите си в София, стана ясно от негово съобщение. Общата цена за тях е 4.5 млн. евро, без ДДС и скоро се очаква да бъде преведена по сметката на дружеството. Разходите по сделката са били поети от купувача. Не е ясно обаче кой е той и какво точно представляват продадените имоти. Според съобщението те се намират в район Подуяне, надлез "Надежда-Чавдар". До редакционното приключване на броя от "И Ар Джи" не бяха открити за коментар. През септември миналата година от компанията съобщиха, че са подписали предварителни договори за продажба на част от имотите си. Тогава не беше ясно за кои имоти става въпрос, а цената по сделката беше обявена в границите от 4.19 млн. до 4.75 млн. евро. В началото на февруари от фонда съобщиха, че имат предварителни договори за продажби и с пари от сделките ще погасят предсрочно половината от облигациите си. По последния счетоводен отчет дългът по облигациите е 14.2 млн. лв. "И Ар Джи Капитал-3" е последният фонд за имоти, който беше учреден от Българо-американският инвестиционен фонд. Останалите два вече са в ликвидация, с което беше изпълнен първоначалният план за създаването им – идеята им е за няколко години да инвестират в имоти, през това време да получават доходи от наеми и ако резултатите позволяват – да се плащат дивиденти. След приключване на срока за съществуването им имотите им се разпродават, а акционерите получават ликвидационен дял. Собствеността на "И Ар Джи Капитал-1" и "И Ар Джи Капитал-2" беше продадена още през 2011 г., но значителна част от получените суми беше заделена за обслужващото им дружество "Сердика кепитъл адвайзърс". По договор то получава по 20% от стойността на всяка сделка за продажба, отделно от текущото му възнаграждение за управление на активите. Предимно на терен "И Ар Джи капитал 3" притежаваше имоти в София, Стара Загора, Бургас и Варна. За тях имаше планове за застрояване, но поради кризата повечето така и не бяха реализирани. Единственият построен обект е търговски парк в Стара Загора, върху терен от 48 дка. За миналата година дружеството има загуба от 800 хил. лв., при 934 хил. лв. през 2011 г. Общите му приходи са се повишили с 2%, до 2.25 млн. лв. В същото време след намаление на парите за външни услуги разходите му са паднали с 3%, до малко над 3 млн. лв.
Източник: Капитал Dаily (20.02.2013)

БФБ изваджда Неохим АД-Димитровград и Корпоративна търговска банка АД-София от индекса на българските сини чипове SOFIX. На тяхно място влизат Албена АД-к.к. Албена и Зърнени Храни България АД-София. Съветът на директорите на фондовата борса взе решение и за промени в останалите основни индекси. От BG 40 излизат Фазерлес АД-Силистра, Юрий Гагарин АД-Пловдив, Актив Пропъртис АДСИЦ-Пловдив, Българо-Американска Кредитна Банка АД-София, Агро Финанс АДСИЦ-София и Българска фондова борса-София АД. На тяхно място влизат ЧЕЗ Разпределение България АД-София, Енерго-Про Продажби АД-Варна, Енерго-Про мрежи АД-Варна, Петрол АД-София, Билборд АД-София и Елхим Искра АД-Пазарджик. Изваждат се Актив Пропъртис АДСИЦ-Пловдив от базата на BGREIT, а на негово място се добавя ФеърПлей Пропъртис АДСИЦ-София. Равнопретегленият BGTR30 напускат Енергони АД-София, Албена Инвест Холдинг АД-к.к. Албена, Доверие Обединен Холдинг АД-София и Агро Финанс АДСИЦ-София. На тяхно място влизат Индустриален Капитал Холдинг АД-София, Инвестиционна Компания Галата АД-Варна, Енерго-Про Продажби АД-Варна и Кораборемонтен завод Одесос АД-Варна. Решенията за промяна в базата на индексите влизат в сила, считано от 18.03.2013г.
Източник: Инвестор.БГ (07.03.2013)

„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и Европейската банка за възстановяване и развитие („ЕБВР“) подписаха втора кредитна линия в рамките на българската Програма за енергийна ефективност и възобновяема енергия (“КЛЕЕВИ”). Това дава възможност на Райфайзенбанк да увеличи финансирането за устойчиви енергийни проекти на частни предприятия в България. Заемът в размер на 7.5 милиона евро, предоставян от ЕБВР, ще бъде използван от Райфайзенбанк за отпускане на кредити на местни предприятия. От 2002 г. насам Райфайзенбанк е участвала в пет кредитни линии на ЕБВР за финансиране на българския бизнес и на физически лица, включително за устойчиви енергийни проекти като част от КЛЕЕВИ и Кредитната линия за енергийна ефективност в дома. В рамките на първата кредитна линия по КЛЕЕВИ, в размер на 20 милиона евро, Райфайзенбанк финансира изпълнението на 25 проекта за енергийна ефективност и възобновяема енергия. Новият заем, отпуснат по програмата КЛЕЕВИ, дава възможност да се продължи това тясно сътрудничество в кредитирането на предприятия за целите на енергийната ефективност и предоставя допълнителна подкрепа на местните предприятия. Проектите за енергийна ефективност, които ще бъдат допустими по програмата, ще имат за цел да водят до намаляване на потреблението на електричество чрез инвестиции като рехабилитация и замяна на котли, модернизация на енергийна инфраструктура, реконструкция на отоплителни системи и системи за разпределение на пара, оптимизация на процеси и инсталиране на подобрени системи за контрол и автоматизация и други. Допустимите проекти за възобновяема енергия включват инвестиции в биомаса, геотермални и биогаз-инсталации, както и малки вятърни централи и соларно-термални и хидроенергийни проекти. Като част от програмата, на крайните бенефициенти се предоставят техническа помощ и безвъзмездни плащания, финансирани от Международен фонд „Козлодуй“. Размерът на безвъзмездните плащания е до 15% от главниците на кредитите, отпускани по КЛЕЕВИ и зависи от очакваните енергийни спестявания при проектите за енергийна ефективност и от инсталирания капацитет при проектите за възобновяема енергия.
Източник: Фирмена информация (16.04.2013)

11 банки държат парите на държавните фирми 11 търговски банки държат парите на държавните предприятия. Това стана ясно вчера, след като министерствата обявиха официално в кои трезори се съхраняват парите на предприятията с повече от 50% държавно участие в капитала. Публикуването на тази информация стана задължително, тъй като Министерският съвет прие промени в Правилника за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Така до приключване на редакционния брой 13 (от общо 16) ведомства публикуваха задължителната справка. В нея е посочен делът на нетната експозиция към една банка на държавните фирми със средства над 3 млн. лв. в случаите, когато експозицията надвишава 25% от паричните средства на дружеството. Така излиза, че банките, които посредничат за управлението на държавните пари и попадат в гореспоменатия фокус, са: Пощенска банка, Централна кооперативна банка, Корпоративна търговска банка, УниКредит, Първа инвестиционна банка, Инвестбанк, Търговска банка Д, Райфайзенбанк, ОББ, СИБАНК и Българо-американска кредитна банка. Занапред обаче максимум 25% от паричните средства на една държавна фирма ще могат да се държат на депозит в една банка. Това предвиждат новите правила за управление на компаниите с над 50% участие на държавата в капитала, които бяха приети от Министерски съвет. Така например, ако една държавна фирма има 80 млн. лева парични средства и иска да ги сложи на депозит в банки, новата регулация ще я задължи да разпредели парите в поне четири трезора. В случай, че същата държавна фирма има непогасен кредит към банка, тогава максималната допустима нетна експозиция към нея ще се изчислява на база разликата между сумата на депозита и сумата на непогасената част от кредита, която отново не трябва да надвишава 25% от общите парични средства на предприятието. Тези лимити ще се изчисляват всеки месец, като при възникнали отклонения ще се дава срок от 30 дни за изчистването им. Самият избор на банка ще се прави на база икономически най-изгодната оферта.
Източник: Стандарт (23.05.2013)

Банките масово разпродават хотели Хотелиерството е любим бизнес на българските предприемачи и основно препитание за голяма част от населението не само по Черноморието, но и в планинските курорти. То обаче се превърна в един от големите проблеми на българските банки. Не е тайна, че разрастването на туризма до 2009-а бе съпроводено с лавина от кредити, които банките отпускаха за строителство на хотели. Бетонните джунгли по Черноморието израснаха най-вече с тяхната финансова подкрепа. И след като пазарът се срина, много от хотелите се превърнаха в ипотечна тежест за банките, които са принудени да ги продават, за да покриват просрочените заеми на своите длъжници. Това, което преди пет-шест години вестник "БАНКЕРЪ" предричаше, че банките ще се превърнат в агенция за недвижими имоти, вече е факт. Те не само продават, но и по неволя управляват хотели, като ги отдават под наем на бившите им собственици. Данните, изнесени от Камарата на частните съдебни изпълнители, например сочат, че само от средата на май до средата на юни ще се проведат търгове за 22 хотела. Списъкът е доста пъстроцветен , като има хотели, за които наддаването започва от 200 хил. лв., и такива, за които съдия-изпълнителите искат от името на кредиторите не по-малко 9.8 млн. лева. Тъй или иначе общата първоначална цена, от която ще започнат търговете за двадесет и двата хотела, е близо 39 млн. лева. Най-големият е бизнес хотел във Варна който е собственост на "Болкан Хотелс" АД и е заложен като обезпечение по задълженията на "Керамика Плиска" АД. Хотелът е изнесен на търг по искане на ипотекарния кредитор "Хипо Алпе Адрия Лизинг" - българска компания, която е собственост на австрийската "Хипо Алпе Адрия Банк Интернешънъл" . Лизинговото дружество има да си взема около 6.77 млн. евро от "Керамика Плиска". Прегледът в Търговския регистър показва, че длъжникът е свързано лице с "Болкан Хотелс". И двете дружества са управлявани от един и същи човек - Илиян Тенев. През 2009-а той е притежавал половината от акциите в "Керамика Плиска". Другата половина е на фирмата "Булснаб", чийто основен собственик е регистрираната в офшорните Сейшелски острови фирма "Гардин Инк". През 2013-а от данните в Търговския регистър се вижда, че в акционерния капитал на "Керамика Плиска" АД настъпва преструктуриране. Тенев остава с една акция, а останалите са придобити от "Галер Корп" - компания, която също е учредена на Сейшелските острови. Случайно или не, регистрационен агент и на двете дружества е "Аполо Бизнес Солушънс". Казваме всички тези подробности, за да илюстрираме как може да се проследи и косвено да се докаже собствеността и свързаността на капитали, прикрити под булото на офшорите. Що се отнася до случая с хотела, от публикуваните в Търговския регистър документи става ясно, че Тенев е и основен акционер на "Болкан Хотелс". Проблемът му, е че "Хипо Алпе Адрия Лизинг" не е единственият кредитор, който му е на главата. Хотелът, който ще бъде изнесен на търг, е ипотекиран и в ползва на ОББ, която има да си взема около 2.45 млн. евро. "Райфайзенбанк (България)"и "Райфайзен Лизинг" пък са наложили запори върху дружествените дялове на Тенев в още няколко компании, където той или "Булснаб" са едноличен или основен собственик. Това са "Варна Интертур" ООД, "Транс Цимент" ЕООД, "Дейтрон Продукт"ООД и "Дейтрон" ЕООД, като последната е обявена в несъстоятелност. Запорите са за дълг към "Райфайзенбанк (България)" и към "Райфайзен Лизинг" на обща стойност над 1 млн. лева. Ясно е, че Тенев е обсаден отвсякъде от кредитори и продажбата на хотела е една от малкото възможности те да си съберат поне част от вземанията. През следващите тридесет дни ОББ изважда на търг още няколко хотела Ще разкажем накратко само за тези, за които съдия-изпълнителите са поискали първоначална цена над 1 млн. лева. Става дума за три хотела по Черноморието. Първият - с името "Клисура", е в "Слънчев бряг" и е собственост на "Булинвест" ЕООД. Това е компания, притежавана от "ВЯНД" ООД, в което съдружници са Димитринка Петрова и Николай Петров. От Търговския регистър не се вижда останалите им фирми да имат проблеми с банките или с други кредитори. Няма вписани запорни съобщения. Но инвестицията в хотела е дошла в повече за възможностите на двамата. Вижда се, че с приходите от въпросния хотел те не могат да обслужват задължението си и затова банката е била принудена да се обърне към съдия-изпълнител, който да го изнесе на търг. Първоначалната цена, от която ще започне наддаването за имота, е 2.88 млн. лева. Същата е историята и с двата хотела в Свети Влас, които съдия-изпълнители продават по искане на ОББ. Става дума за типичини примери за неуспял фамилен бизнес. Хотелите се водят като собственост на физически лица, които персонално са взели заемите от ОББ. Няма фирми, няма сложни корпоративни финансови схеми. Има амбиция да се създаде препитание за семейството, която обаче е приключила с фиаско. И с огромни дългове, които ако не бъдат покрити с парите от продажбата на ипотекираните имоти, ще легнат директно върху текущите приходи на хората. Затова Пламен Димитров и Мариана Димитрова трябва да стискат палци съдия-изпълнителят да намери купувач за хотела им, който да е съгласен да плати поне първоначално обявената цена от 1.76 млн. лева. Същото се отнася за Стоянка Иванова и Михаил Иванов, чийто хотел е изнесен на публична продан при минимална цена от малко над 1 млн. лева. Другият шампион по търгове през следващите тридесет дни е БАКБ. Мениджмънтът явно е решил ударно да продава всички ипотеки по необслужвани кредити, които наследи от предишното управление, когато кредитната институция бе под шапката на "Алиед Айриш Банк". Факт е, че БАКБ няма друг изход, освен да продава имущество на нередовни длъжници, ако иска бързо да покрие отчетените през изминалите две години загуби и да заработи на печалба. Само през следващите тридесет дни по искане на БАКБ "на тезгяха" ще бъдат поставени четири хотела, които са пръснати из цяла България - от Банско до Несебър. За хотел "Хермес" на фирма "Елпромснаб" ООД в Банско ще се търси купувач, който е готов да брои за него минимум 2.7 млн. лева. Компанията е собственост на фамилията Камбанови, които притежават още няколко фирми, занимаващи се с туризъм, консултантски услуги по проекти, финансиране от еврофондовете, търговия, земеделие и какво ли още. Търговският регистър не показва върху дружествените дялове в тях да има запори, но хотелиерският бизнес на фамилията явно не върви. Подобна е ситуацията с Румен Колев, който има хотел в село Горна Росица близо до Севлиево. БАКБ му е предоставила заем още през 2006-а, който той първоначално е погасявал редовно. С настъпването на кризата обаче бизнесът му замира и кредиторът е принуден, чрез съдия-изпълнител, да обяви имота за публична продан. Надеждата е, че за него ще се намери купувач, който е готов да даде 1.87 млн. лева. Хотелският комплекс в Русе, който по иск на БАКБ е изнесен търг при минимална първоначална цена от 1.41 млн. лв., пък е собственост на четири фирми. Първите две - "Принцес Груп" ЕООД и "Стройком" ЕООД, са на Луко Кирилов Георгиев, а останалите две - "Кери" ЕООД и "Васи" ЕООД, са на Васил Луков Кирилов. Комплексът, който се състои от пет отделни сгради, се продава заедно с оборудването в него. И накрая идва хотелът "Елири" в Несебър на едноименното дружество. При него съдия-изпълнителят е изнесъл имота за публична продан по искане на гражданина Христо Димитров Въжаров. Хотелът обаче е ипотекиран в полза на БАКБ и ако за него бъде намерен купувач, който е готов да плати минималната цена в размер на 1.13 млн. лв. (от нея ще започне наддаването), с парите първо ще бъде платен дългът на фирмата към банката. От информацията в Търговския регистър не се вижда дружеството "Елир" ЕООД, което е собственост на Иван Рабаджийски, да има проблеми с БАКБ. Липсват съобщения за запори и други принудителни съдебни действия. Но от действията на съдия-изпълнителя става ясно, че въпросният бизнесмен има неуредени взаимоотношения с Христо Въжаров. Случаят с "Гранд хотел Приморско", който е собственост на едноименното еднолично дружество с ограничена отговорност, ще споменем накратко, защото сме го коментирали много пъти. Фирмата "Гранд хотел Приморско" ЕООД от своя страна е притежание на фирмата "Евро холидейс" АД, срещу която има открита процедура по несъстоятелност и е нападната от куп кредитори - най-вече доставчици на стоки, услуги и оборудване. Хотелът обаче е ипотекиран в полза на СИБАНК и съдия-изпълнител го предлага на търг вече за осми път. Но инвеститор все още не е намерен. Всички тези случаи илюстрират незавидното състояние, в което се намира хотелиерският бизнес. Пренасищането му с недомислени инвестиции сега поставя в неизгодно положение както голяма част от хората, които са се надявали да си вадят хляба с хотелиерство, така и техните кредитори.
Източник: Банкеръ (29.05.2013)

Надзорният съвет на Райфайзен банк България определи Оливър Рьогл за председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на банката на мястото на напусналия Момчил Андреев. Рьогл вече е получил одобрение и от БНБ. Той ще заеме поста от 1 август 2013 г., а дотогава функциите на шеф на банката ще продължи да изпълнява Ценка Петкова. Оливър Рьогл е роден във Велс, Австрия, в 1964 г. Завършил е Икономическия университет във Виена и е магистър по икономически и социални науки със специализация "Банки и финанси". Специализирал е в Илинойс, САЩ. Рьогл идва от Райфайзен банк Сърбия, където е бил главен изпълнителен директор.
Източник: Стандарт (06.06.2013)

Търг в сърцето на парка Преди години на това място трябваше да се издигне небостъргач. Сега има само парцел, който се продава. Така накратко звучи историята за терена от 1.1 дка в морската градина на Бургас, който на 11 юни ще бъде обявен за публична продан от частен съдебен изпълнител. Взискател по делото е Българо-американска кредитна банка (БАКБ), а ответната страна са три дружества и едно физическо лице – Ваклин Стойновски, някогашен инициатор на мащабното строителство и сегашен общински съветник в Бургас. Причина за продажбата е необслужван кредит, обезпечен с ипотеки върху имота, на обща стойност 5.5 млн. евро. Сумата обаче едва ли ще бъде погасена с продажбата на терена, тъй като търгът на частния съдебен изпълнител тръгва при начална цена от 1 662 375 лв. Кандидатите за парцела могат да подават оферти в стандартния едномесечен срок, а отварянето им е насрочено за 12 юли в районния съд в Бургас. Продаваният парцел е мястото на бившия ресторант "Воденицата" в морската градина на Бургас, където преди години трябваше да се издигне 154-метров небостъргач. Случаят придоби скандална известност, тъй като заради новото строителство бе съборена сградата на ресторанта – реплика на прочутата Ефендиева къща в Малко Търново. А самият имот се намира на 70 метра от морския бряг, в сърцето на парк "Езерото". За изграждането на къщата още през 1969 г. теренът е бил обособен като строителен парцел с паркинг до него. С такъв статут той бе продаден през 2004 г. от Министерството на културата на фирмите "Куул плейс" и "Асет лизинг" на Ваклин Стойновски за 240 хил. лв. Година по-късно промяна в подробния устройствен план на морската градина с подписа на тогавашния заместник-министър на регионалното развитие Савин Ковачев и с одобрението на местния общински съвет позволи на Ваклин Стойновски да вдигне на парцела многоетажната сграда с височина 154 м и разгъната площ 35 хил. кв.м. Инвестицията трябваше да бъде реализирана до 2010 г., а стойността й се оценяваше на 50 млн. евро. Първата копка бе планирана за лятото на 2006 г. До нея обаче не се стигна и в момента теренът продължава да се ползва като паркинг от плажуващите. Междувременно той е използван и като обезпечение за финансиране на други инвестиционни проекти със заемен ресурс от БАКБ. Банката от самото начало участваше в проекта за строителството на небостъргача в Бургас, като финансира покупката и последващите прехвърляния на парцела в морската градина, а междувременно придоби и 15% от него. Останалите 85% бяха прехвърлени на инвеститора в проекта - "Трейшън хайрайз естейтс". От средата на 2012 г. обаче собственик е физическо лице – Людмил Георгиев, който е получил дяловете от имота като дарение от фирмата. Така в момента парцелът в морската градина е собственост на Георгиев и банката, но длъжници по обезпечен с него кредит са Ваклин Стойновски и свързани с него фирми – "Билдингс къмпани", "Онтайм дистрибюшън енд лоджистикс" и "Мултипак ПЧПК" (виж карето). Пред "Капитал" Ваклин Стойновски обясни, че е само гарант по кредита към едно от дружествата – "Билдингс къмпани". По думите му той свързал фирмата с банката и гарантирал заема в качеството си на физическо лице. С подкрепа на БАКБ "Билдингс къмпани" инвестирала в недвижима собственост, но в кризата плановете се провалили и банката вече е придобила други имоти на компанията. "Като съсобственик на парцела в морската градина можеше да придобие директно и него, но не знам защо е избрала варианта с продажба през частен съдебен изпълнител", посочи Стойновски. Малка, но значима подробност за стойността на парцела в морската градина е, че строителните му параметри бяха променени с приемането на новия общ устройствен план на Бургас през 2011 г. Сега на мястото от 1.1 дка може да се вдигне сграда с максимална разгъната застроена площ от 500 кв.м., например заведение с размери малко над тези на бившата Ефендиева къща. А това сваля значително и цената на земята в сравнение с преди. Градоустройствената промяна бе приета с гласовете на партия ГЕРБ, която след последните местни избори получи мнозинство в бургаския общински съвет. Това е причината Ваклин Стойновски, който също е съветник, но от собствената си партия "Бургас", да вижда в решението разчистване на сметки с политически опоненти. Самият той твърди, че е излязъл от бизнеса още преди години и в момента се занимава с политически проекти. На местните избори през 2011 г. Ваклин Стойновски бе кандидат за кмет на Бургас. Участва и в парламентарните избори тази година, като партия "Бургас" се обедини с партия "Либерали" в "Гражданска листа - Модерна България". Освен с проекта си за небостъргач Ваклин Стойновски бе познат и като собственик на редица бизнеси – от пакетирането на захарчета до интернет клубове и концесията на бургаския плаж. Името му нашумя през 2001 г. покрай убийството на съдружника му Антон Йорданов. Двамата бяха вносители на "Марс" и "Сникърс" чрез общата компания "Матрис". Другият им съвместен бизнес бе фирма "Мултипак" за пакетиране на захарчета за кафе и разфасоване на подправки, както и приватизацията на кариери в Малко Търново и Черноморец. Ваклин Стойновски бе собственик и на веригата "Виртуален свят", която държеше интернет клубове в София, Бургас и Плевен. През 2005 г. спечели концесията на северния плаж в Бургас чрез дружеството "Онтайм дистрибюшън енд лоджистикс", а впоследствие – и тази за централния. И двете обаче бяха прекратени през 2011 г. заради неплатени вноски към държавата, а Стойновски обясни, че е продал компанията няколко години по-рано. През 2006 г. чрез дружеството "Онтайм" купи и бившето общинско предприяте "Хляб и хлебни изделия" в града. Името му се свързва и с "Глобал технолоджи къмпани", която спечели концесията за строителство на подземен паркинг под централния площад "Св. св. Кирил и Методий" в Бургас. През 2007 г. дъщерно дружество на компанията придоби на търг 7.6 хил. дка земя и бившата почивна станция на БДЖ в местността Кьошето до бургаските солници. Към момента обаче Ваклин Стойновски няма пряко участие в нито една от изброените компании. Част от тях, свързани с имотния му бизнес, са прехвърлени на регистрираното в Панама дружество "Еуропиън инвестмънтс енд мениджмънт", а управлението е в ръцете на нигериеца Муайуа Колауоле (самият той от началото на 2012 г. е собственик на задлъжнялата "Билдингс къмпани"). От 2008 г. насам "Онтайм дистрибюшън енд лоджистикс" също е собственост на панамско дружество - "Ийст еуропиън дистрибютърс корп", а от началото на 2012 г. и нейното управление е дадено на нигерийски гражданин.
Източник: Капитал (09.06.2013)

Имоти Директ АДСИЦ ще продава от активите си на Българо-американска кредитна банка Имоти Директ АДСИЦ-София (JT8) насрочи извънредно ОСА на 15.07.2013 год. от 11.00 ч. в гр. София, ул. Славянска №2. Тема на събранието ще бъде, да бъдат одобрени сделка за продажбата на недвижими имоти, като стойността им е по реда на чл. 114 от ЗППЦК. Купувач по сделката Българо-американска кредитна банка АД, лице попадащо в кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 114, ал. 6 от ЗППЦК. При липса на кворум събранието ще се проведе на 29.07.2013 год. от 11.00 ч. на същото място и при същия дневен ред. Право на глас в ОСА имат лицата, вписани в регистрите на Централен депозитар като акционери 14 дни преди датата на ОСА, или към 01.07.2013 год. Последната дата за сключване на сделки с акции на това дружество на Борсата, в резултат на които приобретателят ще може да упражни правото си на глас в ОСА е 27.06.2013 год.
Източник: Money.bg (18.06.2013)

БАКБ ще изкупува имотите на свой фонд Българо-американска кредитна банка (БАКБ) планира да купи няколко имота в София и Бургас за 23.93 млн. лв. от свое дружество със специална инвестиционна цел. За целта банката свиква общо събрание на акционерите, става ясно от сайта на БФБ - София. Продавачът е "Имоти директ" АДСИЦ, който е собственост на БАКБ (банката притежава 68.3% пряко, а останалите проценти чрез дъщерната "Капитал директ", която е и управляващото дружество на фонда за имоти). Мотивите за сделката са няколко. Силвия Кирилова, член на управителния съвет на БАКБ и на борда на "Имоти директ", заяви за "Капитал Daily", че банката има по-добра кадрова обезпеченост и може по-добре да се справи с продажбата и обслужването на имотите, постигайки по-високо ефективно управление, след като ги придобие. Тя заяви, че засега не се знае дали, ако тези сделки бъдат одобрени от акционерите и парите постъпят по сметка на "Имоти директ", за какво ще бъдат използвани – дали за погасяване на кредита, който е към самата банка, или за нови придобивки. Според ръководството на БАКБ се наблюдава обща стабилизация на цените и започващо възстановяване на пазара на недвижими имоти, съчетани с добри перспективи и очаквания за растеж на пазарната стойност на придобиваните недвижими имоти. Въпреки това към момента стойността им е по-ниска от тази, на която тези имоти са придобивани през 2009 и 2010 г. Освен това според приложените материали е нараснало търсене от български и чуждестранни инвеститори и клиенти, които предпочитат да имат за партньор в преговорите банка, а не друг вид търговски субект, с оглед на по-големите и разнообразни възможности. Така например БАКБ би могла да предложи различни и алтернативни видове финансиране на цената при една евентуална продажба – разсрочено плащане, предоставяне на кредитиране (както за покупка, така и за последващо развитие), отдаване на лизинг и т.н. Дружеството е създадено през 2009 г., когато от банката са явно са смятали, че момента за покупки на имоти е изгоден. Към края на 2012 г. то е имало задължения, включително и начислените лихви, в размер на 8.28 млн. лв. (предходната година те са били 7.4 млн. лв.). Само лихвения разход през 2012 г. е бил 701 хил. лв. Всичките тези средства, които ползва "Имоти директ", идват от револвираща кредитна линия за до 9.7 млн. евро, изтичаща 2015 г. Загубата на "Имоти директ" за 2012 г е 877 хил. лв. (през 2011 е била 3.79 млн лв., основно заради обезценки), като единствените приходи за дружеството идват от наеми и общо към края на миналата година дружеството има вземания за 125 хил. лв., от които 113 хил. лв. са просрочен наем. От банката обявиха, че тези пари ги дължи "Мултирама", срещу която вече има молба за откриване на производство по несъстоятелност.
Източник: Капитал (19.06.2013)

Българо-американска кредитна банка (БАКБ) планира да купи няколко имота в София и Бургас за 23.93 млн. лв. от свое дружество със специална инвестиционна цел. За целта банката свиква общо събрание на акционерите, става ясно от сайта на БФБ - София. Продавачът е "Имоти директ" АДСИЦ, който е собственост на БАКБ (банката притежава 68.3% пряко, а останалите проценти чрез дъщерната "Капитал директ", която е и управляващото дружество на фонда за имоти). Мотивите Мотивите за сделката са няколко. Силвия Кирилова, член на управителния съвет на БАКБ и на борда на "Имоти директ", заяви за "Капитал Daily", че банката има по-добра кадрова обезпеченост и може по-добре да се справи с продажбата и обслужването на имотите, постигайки по-високо ефективно управление, след като ги придобие. Тя заяви, че засега не се знае дали, ако тези сделки бъдат одобрени от акционерите и парите постъпят по сметка на "Имоти директ", за какво ще бъдат използвани – дали за погасяване на кредита, който е към самата банка, или за нови придобивки. Според ръководството на БАКБ се наблюдава обща стабилизация на цените и започващо възстановяване на пазара на недвижими имоти, съчетани с добри перспективи и очаквания за растеж на пазарната стойност на придобиваните недвижими имоти. Въпреки това към момента стойността им е по-ниска от тази, на която тези имоти са придобивани през 2009 и 2010 г. Освен това според приложените материали е нараснало търсене от български и чуждестранни инвеститори и клиенти, които предпочитат да имат за партньор в преговорите банка, а не друг вид търговски субект, с оглед на по-големите и разнообразни възможности. Така например БАКБ би могла да предложи различни и алтернативни видове финансиране на цената при една евентуална продажба – разсрочено плащане, предоставяне на кредитиране (както за покупка, така и за последващо развитие), отдаване на лизинг и т.н. Неефективното дружество "Имоти директ" Дружеството е създадено през 2009 г., когато от банката са явно са смятали, че момента за покупки на имоти е изгоден. Към края на 2012 г. то е имало задължения, включително и начислените лихви, в размер на 8.28 млн. лв. (предходната година те са били 7.4 млн. лв.). Само лихвения разход през 2012 г. е бил 701 хил. лв. Всичките тези средства, които ползва "Имоти директ", идват от револвираща кредитна линия за до 9.7 млн. евро, изтичаща 2015 г. Загубата на "Имоти директ" за 2012 г е 877 хил. лв. (през 2011 е била 3.79 млн лв., основно заради обезценки), като единствените приходи за дружеството идват от наеми и общо към края на миналата година дружеството има вземания за 125 хил. лв., от които 113 хил. лв. са просрочен наем. От банката обявиха, че тези пари ги дължи "Мултирама", срещу която вече има молба за откриване на производство по несъстоятелност.
Източник: Капитал Dаily (19.06.2013)

Калин Георгиев започна работа при Цветелина Бориславова! Бившият главен секретар на МВР Калин Георгиев, който подаде оставка след идването на власт на кабинета Орешарски, е поел дирекция "Сигурност" на Българо-американска кредитна банка АД. Основен акционер и председател на Надзорния съвет на банката е Цветелина Бориславова. Георгиев потвърди новината, но отказа да отговори на въпрос как е дошла поканата и дали е отправена директно от Бориславова, която е бивша приятелка на експремиера Бойко Борисов, както поне се твърди. Нямам право да обсъждам политиката на банката, бе лаконичен ексглавният секретар на МВР, който се смята за близък до бившия премиер, макар да твърди, че не е обвързан с партия ГЕРБ, а е само професионалист. Все пак Георгиев издаде, че е поел дирекцията в банката от началото на месец юли и че ще се занимава не с охрана, а с банковата сигурност. Негласно се знае, че на подобни постове се предпочитат именно професионалисти от висшите ешелони на силовите ведомства или ексшефове на спецслужби. Същия пост, но в Булбанк, преди време зае бившият шеф на ВКР в МО от времето на царската партия Орлин Иванов. Другата негласна истина е, че за такава служба възнаграждението е солидно. Както БЛИЦ съобщи, Калин Георгиев си тръгна от МВР с 69 289,62 лева в началото на юни. Солидната сума е сбор от полученото обезщетение при уволнението му и от неизползван платен годишен отпуск.
Източник: Марица (17.07.2013)

Калин Георгиев ще пази парите на Цветелина Бориславова. Бившият главен секретар на МВР пое дирекция "Сигурност" в Българо-американската кредитна банка, потвърждава самият Георгиев пред в. "Стандарт". Основен акционер и председател на Надзорния съвет на трезора е Цветелина Бориславова. Бившият главен секретар на МВР няма да отговаря за охраната, а ще се занимава с банковата сигурност. "Нямам право да обсъждам политиката на банката", коментира Георгиев. Той отказва да съобщи и как точно е бил поканен на работа в трезора. На поста бившият полицай номер 1 е от началото на юли. Калин Георгиев напусна системата на МВР в началото на юни с емоционално писмо до всички полицаи.
Източник: profit.bg (17.07.2013)

Общото събрание на акционерите на Българо-американска кредитна банка е одобрило покупката на шест имота, става ясно от информация на X3News. Пет от имотите се намират в София, а един от тях в Бургас. Цената на сделката е малко над 3.7 млн. лв., а продавач е Имоти Директ АДСИЦ. Българо-американска кредитна банка контролира Имоти Директ АДСИЦ, като притежава 68% от фонда, а чрез дъщерната "Капитал директ" е собственик и на останалата част от акциите. Книжата на дружеството не са търгувани на Българска фондова борса от листването му през 2011 г
Източник: profit.bg (22.07.2013)

Мощният инвестиционен фонд на Цветелина Бориславова Си Ес Ай Еф ще купи едно от пристанищата в Бургас - „Фиш порт“. Дружеството има намерение да придобие едноличен контрол върху фирма „Фиш порт“, която управлява инфраструктурното съоръжение. Зелена светлина за сделката се чака от Комисията за защита на конкуренцията. В Бургас „Фиш порт“ е известно като рибното пристанище. От годишните отчети става ясно, че през последните години там се разтоварват предимно цитрусови плодове и строителни материали. Пристанището разполага с три корабни места и четири крана. Годишно се обработват около 200 000 т товари. Мажоритарни собственици на „Фиш порт“ в момента са бургаският предприемач Петко Русинов и синът му Ивайло. За 2012 г. компанията има 2,2 млн. лв. приходи и 237 хил. лв. печалба. Си Ес Ай Еф ще придобие и фирма „Булджак“, която има хладилна база с капацитет 48 000 куб. м до рибното пристанище в Бургас. Фондът на Бориславова има инвестиции и във финансите (БАКБ), недвижимите имоти, туризма, селското стопанство и ВЕИ.
Източник: Преса (22.07.2013)

За първата половина на 2013 г. Българо – Американска Кредитна Банка е регистрирала отрицателен финансов резултат от оперативна дейност в размер на 5.55 млн. лв. След начисляването на провизии за обезценка на кредити в размер на 5.83 млн. лв. банката отчита отрицателен нетен финансов резултат от 11.4 млн. лв. към 30 юни. През отчетния период банката е отпуснала нови 59.7 млн. лв. кредити, но от институцията коментират, че те все още не успяват да неутрализират негативния ефект от тези, отпуснати в годините преди кризата. Относителният дял на нетните кредити на клиенти към общата сума на активите представлява 56.6 на сто. Към 30 юни банката отчита 626.5 млн. лв. депозити, което представлява увеличение от 0.54% спрямо края на 2012 г. През отчетния период банката е регистрирала двойно повишение на нетния лихвен доход на годишна база до 2.45 млн. лв. Последната сделка по позицията бе осъществена на ниво от 4.10 лв. за брой, което определя капитализация на банката от 101 млн. лв.
Източник: profit.bg (31.07.2013)

"Каолин" вероятно ще бъде отписано от борсата Добивната компания "Каолин" най-вероятно ще бъде отписана от Българската фондова борса (БФБ). Това стана ясно от обявлението за търговото предложение, публикувано в понеделник. Новият мажоритарен собственик на дружеството – германската компания Quarzwerke, предлага да изкупи дела на малките акционери срещу 4.156 лв. за акция. В момента Quarzwerke притежава 95.45% от капитала на "Каолин" и с предложението иска да придобие останалите книжа. Германската компания купи контролен пакет акции в "Каолин" в началото на юни, след което е придобила още книжа през БФБ - София. Дотогава основен собственик на добивната компания беше "Алфа финанс холдинг", в което акционер е Иво Прокопиев. Цената на акция беше същата, на каквато е сегашното търгово. По закон, след като нов акционер има над половината от капитала на публично дружество, той е длъжен да отправи търгово предложение. Решението за отписване е на ръководството на Quarzwerke и това ще е поредното публично дружество, което слиза от българската борса след смяна в собствеността. Така се случи вече с цигарените фабрики след приватизацията на "Булгартабак", ДЗИ, но някои като БАКБ запазиха публичния си статут. Според обявлението свалянето от БФБ няма да има влияние върху дейността на "Каолин". От Quarzwerke нямат намерение да съкращават персонал нито в "Каолин", нито в другите компании от групата му, а целта им е да увеличават приходите. Компанията предвижда да модернизира и разшири производството, както и да стъпи на повече пазари. В документа се посочва, че Югоизточна Европа ще остане фокус за продажбите на "Каолин" заедно с Турция, като намерението е пазарите на дружеството в тези страни "да се доразвият". Малките акционери на компанията могат и да не приемат търговото предложение, но ако дружеството бъде отписано от борсата, те няма да имат пазарна цена за книжата си. Остава им възможността да участват в общи събрания и да получават дивидент. Който иска да приеме предложението, може да подаде заявление до инвестиционния посредник "Булброкърс" или чрез посредника, в който имат сметка, до 28 дни след публикацията, т.е. до 13 септември.
Източник: Капитал (20.08.2013)

Банките стават все по-български Петте години криза промениха облика на банковия сектор в България. Но ако за изчезналото кредитиране се говори често, то има и друга ключова разлика - собствеността става все по-българска и пазарният дял на местните играчи расте. Секторът остава с доминираща чужда собственост, но с намаляващ дял. Ако в края на 2008 г. дъщерните поделения на големи европейски банки (без регистрирани като клонове поради относително незначителния им дял в активите - бел. ред.) са държали близо 80% от активите, то в средата на тази година пазарният им дял се е свил с 16.2% до 65 на сто. В същото време делът на банките с българска собственост расте, като тенденцията става постоянна и по-отчетлива от началото на 2010 г. Така за четири години и половина пазарният дял по активи на т.нар. местни банки – с български акционери, скача от 16.09% в края на 2008 г. до 27.28%. Ако към картината се прибави и сделката от миналата седмица – покупката на МКБ Юнионбанк от ПИБ, почти една трета от сектора се оказва с български акционери (виж графиката). В същото време концентрацията на гръцки капитали намаля със свиването на бизнеса на банките им в страната и заради политиката на централите на европейските институции за въздържане от кредитиране. Освен чрез органичен растеж на активите основно на три банки – Корпоративна търговска банка (КТБ), ПИБ и Централна кооперативна банка (ЦКБ), делът на местната собственост се увеличи и в резултат на активни придобивания в сектора. Така, от една страна, с растежа на активите си, финансирайки основно някои по-големи единични проекти или сделки на вътрешния пазар (като сделката за "Кремиковци" за 360 млн. лв., кредитирана от ПИБ), две банки с българска собственост вече са в топ 5 в сектора. Към края на юни тази година ПИБ е трета според размера на активите (6.970 млрд. лв.) след Уникредит Булбанк и Банка ДСК, а КТБ е пета (6.274 млрд. лв.). Възходът на КТБ дойде, след като банката концентрира почти всички депозити на държавни фирми при себе си. В десетте системно важни банки влиза и ЦКБ, която е девета (3.385 млрд. лв. активи). В края на 2008 г. ПИБ и КТБ са били съответно шеста и девета, а ЦКБ единайста. За сравнение - преди четири години и половина гръцките банки в топ десет (ОББ, Пощенска банка, Банка Пиреос) са държали почти една четвърт (24.9%) от активите в сектора, сега трите български банки (КТБ, ПИБ, ЦКБ) формират една пета (19.99%). След приключване на сделката за МКБ Юнионбанк делът им ще е по-голям. Другите банки с местна собственост са значително по-малки – Инвестбанк, БАКБ, International Asset Bank, Тексим банк (която също гравитира около групата на "Химимпорт", собственост на която е и ЦКБ), и приносът им в растежа на дела на местните банки е почти незначителен. Българските собственици се оказаха и сред най-активните купувачи на банки в последните години. Всъщност двете по-големи сделки в сектора в годините на кризата са именно с местни инвеститори – за БАКБ, чийто мажоритарен дял беше купен от Цветелина Бориславова преди две години, и за МКБ Юнионбанк. В процеса на продажба и на двете се оказа, че голям интерес от чужди инвеститори липсва. Имената на кандидатите, които се споменаваха неофициално и при двете процедури, бяха сходни и основно с български произход – ЦКБ, ПИБ, инвестиционният фонд на бившия министър на икономиката от кабинета на Симеон Саксгобургготски Николай Василев. Това заедно с акционерните промени и в някои малки банки през периода (виж инфографиката) затвърждава похода на българските купувачи в сектора. На този етап капацитетът им в капиталово и финансово отношение за по-голяма сделка в банковия сектор обаче изглежда недостатъчен. Малкото влели се свежи пари от чужбина, както и проявяван интерес при сделки, показват смяна на посоката, от която идват инвеститорите в банковия сектор. Допреди кризата това бяха големите европейски банкови групи. Сега те са заети със собствени проблеми – преструктуриране, продажба на активи заради ангажименти срещу получена държавна помощ (случаите с Ти Би Ай банк, БАКБ, МКБ Юнионбанк – виж инфографиката). Омански пари подкрепиха капитала на Инвестбанк, инвестиционното поделение на втората по големина руска банка стана акционер в КТБ, руска банка – Инвестбанк, проявява интерес към Токуда банк. Преди две години най-голямата частна турска банка Turkiye Is Bankas? (Ишбанк) откри свой клон в България чрез германското си поделение, за да избегне искането на лиценз от БНБ (правото на т.нар. единен паспорт в ЕС). Австрийската Mеinl e в процес на отваряне на клон. Други новодошли няма, а един литовски инвеститор с украйнски произход (Регионална инвестиционна банка, клон Варна) си тръгна.
Източник: Капитал (22.08.2013)

Хотел да искаш! Банки вадят на търг куп сгради по морето Осем хотела от Лозенец до Обзор се продават от банки, заради лоши ипотеки. Необслужван кредит от 350 000 лева сложи на тезгяха и Националния център за социална рехабилитация – „Свети Георги” в Поморие. Колосалната сграда се продава от частния съдебен изпълнител Станимира Николова.Търгът е обявен за октомври. Първоначалната цена, от която кандидатите ще наддават, е 2 025 300 лв. Имотът, който е 1234 квадратни метри, се намира на улица Търговска № 5. Задълженията на сдружението-собственик са към „Интернешънъл Асет Банк” АД. Дълг към Българо-американската кредитна банка извади на търг хотел „Елири”, който се намира на главния път между Равда и Несебър. Той е оценен за 1 416 000 лева. Собственост е на Христо Въжаров. В сайта на частните съдебни изпълнители се предлагат и хотел в Кошарица за 375 000 лева, хотел в Свети Влас за 517 600 лева, в Ахелой за 603 000 лева и хотел в Обзор за 551 700. На публична продан е и хотел „Соня” в Равда. Собственикът – дружеството „КИС 2003” дължи пари на „Райфайзенбанк”. Стойността му е 457 700 лева. Частният съдебен изпълнител Делян Николов обяви публичен търг за семейния хотел „Яневи” в Лозенец, заради лоша ипотека към „Райфазенбанк”. Длъжник по изпълнителното дело е „Янев и Янев” ООД, имотът се продава с първоначална цена от 521 220 лева. Според брокери тепърва през есента започва разпродажбата на хотели, тъй като бизнесът изнемогва поради ниските цени на нощувките и високите разходи. На пазара на имоти в района на Царево и Приморско се продават десетки семейни хотели. Огледи обаче се случват на сгради под 200 000 евро. Въпреки това в Приморско се продават два хотела на цени от 370 000 евро и 420 000 евро. В Лозенец има оферти, които задминават 1 млн. лв. Многобройни са офертите и в Равда, където всеки метър около морето е застроен./БЛИЦ
Източник: Други (24.08.2013)

Банкерката Цветелина Бориславова е новият собственик на култовия имот, познат като малката резиденция на Емил Кюлев в санданското село Хотово. Веднага след сделката Бориславова, която е председател на надзорния съвет на Българо-американската кредитна банка, е наредила да се събори малката сграда.В имота, който е 500 дка, в момента е останал само параклисът, построен по заръка на покойната леля Ванга. Сделката е извършена на 5 юни, срещу каква сума - официално не е ясно, коментира се цифрата 1,8 милиона евро. Имотът през 2011 година се продаваше за рекордните 10 милиона, тогава апетити да го купи е имал турски бизнесмен, близък до Ахмед Доган, но до сделка не се е стигнало, разказват местните. Малката резиденция, която е изградена през 2004 година от банкера Емил Кюлев, е съборена преди няколко дни. В момента теренът е почистен, и помен няма от четириетажната постройка с красив панорамен етаж и партерен, който се ползваше за винен туризъм. Оставена е само избата, изкопана в земята. Легенди се носят сред местните хора, че леля Ванга лично заръчала на Кюлев да построи на баира замък, който да се вижда от всички краища от Македония, Гърция и Българско. Имотът се охранява от 4 момчета с бригадира по поддръжка на лозовите масиви. В момента тече кампанията по прибиране на реколтата на белите десертни сортове, но тази година реколтата е по-слаба. Работници разказаха, че по времето, когато събаряли малката резиденция, на няколко пъти лично е присъствала Цветелина Бориславова.Въобще не е надменна и високомерна, мила, добра и отзивчива е с хората, с които се среща и разговаря в района. Облича се спортно, предпочита черния цвят, разказаха те. Новият собственик на имотите, върху които се намираше имението на покойния Емил Кюлев, е софийската фирма „Хотово инвестмънт” ЕООД, собственост на фонда „Си Ес Ай Еф” АД на милионерката Цветелина Бориславова. 180-те ниви са били продадени от доскорошния им собственик „Агро-ип“ ЕООД , чийто управител е софиянецът Ивайло Петрунов. Той е директор за връзка с инвеститорите в „Сердика пропъртис” АДСИЦ, дружеството със специална инвестиционна цел в областта на недвижимите имоти. Адресната регистрация и на двете дружества е на едно и също място - ул. „Кърниградска“ №19 в софийския квартал „Триадица“. Продажбата касае само поземлените имоти, върху които е била хасиендата, а не и самата сграда. Това става ясно от имотната сделка, вписана от съдията по вписванията в РС - Сандански Асен Аврамов. Фирмата-купувач на имението има капитал от 886 000 лв., към който е прибавила и урегулирания поземлен имот в местността Под кръста в санданското село Зорница. Там фигурират лозята и нивите, както и четириетажната сграда „Шато къща за гости с винарска изба“. Собственик на „Хотово” ЕООД обаче е мощното акционерно дружество „Си Ес Ай Еф“ АД, за което се знае, че е на банкерката Бориславова. Безработните в района се надяват тя да инвестира в хасиендата и така да се ангажират повече хора за работа./
Източник: Стандарт (26.08.2013)

Комплексът „Перла” е бил заложен за 770 254 евро преди пет години Банка кредитор е новият собственик след търг при съдебен изпълнител на хотелския комплекс с механа и ресторант в Арбанаси със звучното име „Перла”. Той е на фирма „Сите”, която доскоро бе на предприемача Иван Чакъров, но сега се води на трети лица. Преди пет години имотът е бил ипотекиран за 770 254 евро пред „Българо-американска кредитна банка” АД. На търга във Велико Търново преди броени дни банката пък е била единственият участник за този комплекс в баровското селище. От края на миналата и началото на тази година „Сите” има и възбрани в полза на данъчните, на които дължи около 20 000 лева. Кредитната институция е спечелила публичния търг за хотела и е обявена за купувач на имота за 611 999 лева, научи „Борба”. Стартовата цена за публичната продан пък е била 600 000 лева. Дали банката ще продаде комплекса, или ще се сдобие с готов хотел и заведение в Арбанаси, засега не е ясно. Ако българо-американската кредитна институция обаче остави хотела за себе си, ще бъде единствена в Търновския регион, посочиха осведомени. Преди време друга банка купила на търг от длъжници къщи за гости в Буйновци, които все още са нейни. РЕДКИ СА ОБАЧЕ СЛУЧАИТЕ, В КОИТО КРЕДИТОР СТАВА И СОБСТВЕНИК НА ИМОТА, ОСОБЕНО банка, а този подход обикновено се използва основно по Черноморието. Преди няколко години хотел-механа „Перла” бе сред най-атрактивните арбанашки комплекси, които са вече близо 100. След това се чу, че тук ще става дом за стари хора, но тази идея явно така и не е успяла да се реализира.
Източник: Борба - Велико Търново (05.09.2013)

"Вкусна ядка" инвестира 4 млн. лв. във фабрика за пакетиране Фирма "Вкусна ядка" вложи четири милиона лева за изграждането на нова пакетираща фабрика, която се намира в Горни Лозен край София. Половината от стойността на инвестицията е субсидия по Програмата за развитие на селските райони, а останалата е осигурена с кредит от БАКБ. В предприятието ще работят 25 души. Новите мощности са с годишен капацитет 1200 тона Общата застроена площ е 1500 кв. метра. В сградата има производствена зала, складове за входящи суровини, за готова продукция, за опаковки и пакетиращ материал. Освен това административна част, спомагателни складове, работилница, перално помещение. "При проектирането сме заложили метан като основен енергиен източник за изпичане и топлина обработка на ядките. Покривът е проектиран така, че върху него могат да се поставят фотоволтаични панели. Разполагаме с много модерна линия за пакетиране на ядки в т.нар. стоящо пакетче – с ципер, който позволява многократно отваряне и затваряне", заяви Георги Койчев, технически директор на фирмата. "Вкусна ядка" ЕООД е основана през 2011 година с основен предмет на дейност "печене и пакетиране на ядки и семена в потребителски опаковки". Продуктите се продават под търговската марка "АЯ (Ядките от А до Я)" и са позиционирани в средния ценови клас. За 2012 г. фирмата отчита 2.496 млн. лв. приходи от дейността и 440 хил. лв. печалба, показва отчетът й в Търговския регистър. Досега ядките се преработвали и пакетирали на ишлеме в друга семейна фирма - "Болкан фудс". Тя е сред дългогодишните вносители на едро и износители на български фъстъци, лешници, слънчогледово и тиквено семе и др. Има над 200 служители, изкупвателни пунктове и собствена дистрибуторска мрежа. Снабдява със сурови ядки предприятия в страната и продава във Франция, Германия, Кипър, Испания, Великобритания, Румъния, САЩ. "По-лесно бе първо да стъпим на пазара и да се опитаме да наложим марка, отколкото първо да построим нова фабрика", обясни Кирил Попов, управител на "Вкусна ядка". "Бизнесът с ядки е рисков, а и на него има утвърдени играчи. Но ние дълги години сме вносители на едро, затова решихме, че е добре да направим крачка и към търговията на дребно. Така принадената стойност ще остава в страната", каза Елена Статкова, собственик на "Вкусна ядка". се оценява - с много условности - на около 100 млн. лв. годишно, но голяма част от него е "на тъмно", заяви Едуард Стойчев, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Според него за последните три години комисията е успяла да "смачка" наполовина контрабандния внос на ядки на едро в страната. "Очаквахме, че след отпадането на "сивите" в тази ниша ще се наместят "бели фирми", но се оказа, че пазарът не може да поеме неминуемото вдигане на цените - най-малкото с 20% заради ДДС, последвало изсветляването на бизнеса на вносителите", констатира Стойчев.
Източник: Капитал (18.09.2013)

Фирма "Вкусна ядка" вложи четири милиона лева за изграждането на нова пакетираща фабрика, която се намира в Горни Лозен край София. Половината от стойността на инвестицията е субсидия по Програмата за развитие на селските райони, а останалата е осигурена с кредит от БАКБ. В предприятието ще работят 25 души. Новите мощности са с годишен капацитет 1200 тона Общата застроена площ е 1500 кв. метра. В сградата има производствена зала, складове за входящи суровини, за готова продукция, за опаковки и пакетиращ материал. Освен това административна част, спомагателни складове, работилница, перално помещение. "При проектирането сме заложили метан като основен енергиен източник за изпичане и топлина обработка на ядките. Покривът е проектиран така, че върху него могат да се поставят фотоволтаични панели. Разполагаме с много модерна линия за пакетиране на ядки в т. нар. стоящо пакетче – с ципер, който позволява многократно отваряне и затваряне", заяви Георги Койчев, технически директор на фирмата. "Вкусна ядка" ЕООД е основана през 2011 година с основен предмет на дейност "печене и пакетиране на ядки и семена в потребителски опаковки".
Източник: Други (19.09.2013)

Бутиковият хотел “Коликовски” намиращ се в центъра на София, на ул. “Хан Аспарух” е обявен за публична продажба заради необслужван кредит към Българо американска кредитна банка. Началната цена на търга е 3.67 млн. лева, пише “Преса”.Хотелът е тризвезден, разполага с 28 стаи, 5 апартамента, ресторант за 60 души и две конферентни зали. Очевидно обаче цената на една нощувка – между 48 и 86 евро на вечер, е била твърде висока, за да има достатъчно клиенти и приходи. Освен този бутиков хотел, в цялата страна има оферти за публични продажби на 24 хотела, в София има още един търг – за комплекс “Амелия” . Иначе продължават и усилията да се намери купувач за огромния хотел “Родина”, строен по соцвремената, но никой не вади засега 44 милиона лева за имота.
Източник: Преса (23.09.2013)

Рибното пристанище в Бургас вече е с нов собственик официално. Това е инвестиционното дружество CSIF (СИЕСАЙЕФ). В активите на новия собственик, освен кейовете е хладилната база, както и всички сухи складове. Сделката вече е финализирана. Инвестиционните намерения са свързани с развитие на инфраструктурата и създаване на нови работни места в Бургас. По време на преговорите за продажбата председателят на борда на директорите на „Атлантик”АД Петко Русинов обясни, че акционерите са взели решение за продажбата, за да се освободят от дейностите, различни от производството търговията и преработка на риба и рибни продукти, какъвто е основният предмет на дейност на група „Атлантик”. Новата насока за развитие на бизнеса на дружеството е в изграждането на първото в страната тържище за прясна и замразена риба, каза изпълнителният му директор Ивайло Русинов. Тържището ще отговаря на всички европейски и съвременни стандарти и ще се намира на територията на Бургас. Скоро започва и изграждането на базата. Ивайло Русинов припомни, че за изтичащия програмен период 2007-2013 година има препоръка от Брюксел към ИАРА да бъдат изградени тържища за риба у нас, които да улеснят и регламентират първата продажба на прясна риба. Такива обаче до момента няма и рибарите са принудени да продават улова си направо от плавателните си съдове. При този вид търговия не може да бъде извършван качествен контрол и стоката е пръсната на различни места по Черноморието. Новото тържище e естествено продължение и в синхрон с общинския проект за рибарско пристанище в Сарафово. То ще предлага много услуги на едно място за улеснение както на едрите търговци така и на крайните потребители. Всички те ще получават стоката си от първа ръка на атрактивна цена, обясни още Ивайло Русинов. Той добави, че сред приоритетите на „Атлантик” е развитието в посока аквакултури. Фирмата притежава втората в Европа акваферма за екзотичната риба барамунди. Тя стана популярна както на нашия, така и на чуждия пазар. Преди дни тази риба се сдоби с нов пазар. Бургаската акваферма изнася барамунди вече и за Унгария. По мнението на Ивайло Русинов до няколко години производството на тази риба трябва да се разшири. Специалисти от „Атлантик” ще работят и в тази нова насока през следващия програмен период 2014-2020 година.
Източник: Бургас-днес и утре (30.09.2013)

Шивашка фабрика в Пловдив, завод за бетонови елементи в с. Стряма и мелничен комплекс в с. Белозем са поредните жертви на икономическата криза в областта. Производствените бази на трите фирми са обявени за публична продан в сайта на частните съдебни изпълнители. Крайната мярка е наложена заради неизплатени задължения към различни финансови институции. Шивашката фабрика, в която влизат промишлена сграда и складова база на площ около 2000 кв.м, се намира на ул. “Арчарица”. Там са шиели дамски облекла на ишлеме за световноизвестна марка. Цената, от която ще започне публичната продан, е 1 477 800 лв. Фабриката е еднолична собственост на “Ен Ди” ЕООД - Георги Генов. Имотът е ипотекиран в полза на “Българо-Американската кредитна банка” през 2009 г. и е възбранен през 2013 г. Справка в ДАКСИ показва, че частният съдебен изпълнител Людмила Мурджанова е направила два запора върху дружествени дялове на Генов през септември 2013 г. Единият запор е в размер на 113 860,28 евро, а другият - за 832 644.84 лева. Според запорното съобщение до Агенцията по вписванията става ясно, че кредитът, който е взет от банката, е в размер на 603 424,31 евро главница. Заводът за бетонови елементи е на площ от 16,050 декара. Намира се в Индустриална зона Раковски. Търгът за него ще започне от цена 1 386 720 лева. Имотът е притежание на “Секдо ор” ЕООД с управител и собственик Димитър Димитров. Върху завода са учредени две договорни ипотеки: едната е в полза на “Уникредит Булбанк” . Размерът на обезпеченото вземане по договора за банков инвестиционен кредит е 380 000 евро. Втората ипотека е в полза на “Си финанси груп” за кредит от 100 000 евро. От ДАКСИ е видно, че “Секдоор” има и задължения към данъчните в размер на 721 119 лв. Същата информационна система издава, че Димитър Димитров е едноличен собственик на фирма “Стомпро индъстри” ЕООД, чрез “Секдоор”ЕООД, а в “Консорциум модерно строителство” притежава 33,33 % от общия капитал. На “Стомпро индъстри” ЕООД са наложени два запора, единият от които е вдигнат, а другият е в тежест на дружеството от месец. Той е в размер на 73 375.30 лева и е в полза на един от съдружниците на Димитров в “Консорциум модерно строителство” - “Анди Бг” ООД, който чрез съдия-изпълнител Стефан Горчев е запорирал дружествения дял на Димитър Димитров за 5000 лева. Мелницата в с. Белозем се продава заради борч от 390 000 лв. към банка ДСК, с длъжник “Димакс-62” ЕООД. Управител и собственик на дружеството е Александър Тодоров. Площта на целия имот е 2586 квадратни метра. Той включва двуетажна масивна сграда, в която е разположена мелницата, както и подобренията в имота. Цената, от която ще започне продажбата на имота, е в размер на 450 000 лв.
Източник: Марица (23.10.2013)

ТЕРЕМ мести част от парите си Държавното дружество ТЕРЕМ е приключило с избора на банки, в които ще държи парите си. В края на септември ТЕРЕМ е депозирало 25,38% от парите си в ЦКБ, 25,42% в ПИБ и 29,96% в БАКБ. Част от парите ще останат в трите банки, но ТЕРЕМ е разпределило средства и в ДСК, КТБ, Райфайзенбанк, Алфабанк и Пиреос.
Източник: Стандарт (01.11.2013)

Първата виртуална банка в България "Създадохме първата в България виртуална банка и така се сбъдна още една мечта – моя и на хората, които повече от година работят по този проект. Надяваме се, че по този начин нашите клиенти ще работят по-бързо и по-лесно". Това заяви председателят на Надзорния съвет на Българо-американската кредитна банка (БАКБ) Цветелина Бориславова при представянето на първата виртуална банка в България. Бориславова допълни, че банката заявява желанието си за развиване на зеления бизнес, а работата във виртуалната среда може да намали материалите, които се използват, както и времето и горивото, които са необходими за придвижването до офиса за банката. От БАКБ се надяват да помогнат на частните клиенти и на фирмите да работят по-бързо, лесно и удобно, както и това да може да се случва по всяко време и независимо къде се намират. Концепцията за виртуалните банки е позната в Европа и по света, но за България това е едни нов модел на банкиране. Най-важният елемент при нея е това, че клиентът сам може да решава кога, откъде и как да управлява финансите си, както и да заявява и използва услугите на банката и да получава информация. Всеки, който желае да използва виртуалната банка, е нужно да притежава електронен подпис. Така се създава нова среда за управление на финансите, а чрез различните канали за комуникация, клиентите могат да бъдат в постоянна връзка с банката. "Не искаме да набираме само клиенти, а да имаме наши привърженици", каза директорът на Виртуалната банка и картовите плащания на БАКБ Славка Вълкова. Според нея дистанционните канали за управление позволяват разширяване на предлаганите продукти и услуги. Преимуществото на виртуалната банка е, че човек може да стане клиент и без да посещава офисите на банката, а дебитните карти се заявяват онлайн и се получават по куриер до 5 работни дни. Към виртуалните банкиране са добавени и приложения за мобилен телефон, а чрез дистанционните канали всеки едни може да избере начина, по който иска да работи с виртуалната банка. Клиентът също така може да даде нареждане в свободен текст до банката и да го подпише с електронния си подпис. Към третото тримесечие на тази година БАКБ отчита загуба от 12.6 млн. лв. в консолидирания си отчет, спрямо негативен финансов резултат от 15.8 млн. лв. към септември 2012 г. Днес акциите на банката поевтиняват с 0.02%, до 3.88 лв. при прехвърлени през регулирания пазар 500 лота.
Източник: Дарик радио (20.11.2013)

Близо 85 млрд. лв.са активите на банковата ни система в края на октомври Към края на октомври 2013 г. активите на банковата ни система възлизат общо на 84,68 млрд. лв. Това показват данните на Българска народна банка (БНБ). Банките в страната са разпределени според размера на активите им условно в три отделни групи. Първата група се състои от 5-те най-големи банки на база на общите им активи към всеки отчетен период. Във втората попадат останалите кредитиращи институции, а в трета група влизат клонове на чуждестранни банки в България. В първа група са: Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка (ПИБ), Корпоративна търговска банка (КТБ) и Обединена българска банка (ОББ). Общата стойност на активите на групата възлиза на 42,27 млрд. лв. Във втора група се подреждат Райфайзенбанк България, Юробанк България, Централна кооперативна банка, Сосиете Женерал Експресбанк, Банка Пиреос България, Сибанк, Алианц Банк България, Инвестбанк, Българска банка за развитие (ББР), Юнионбанк, Прокредит банк, Общинска банка, Интернешънъл асет банк, Българо-американска кредитна банка (БАКБ), Търговска банка Д, Креди Агрикол България, Токуда банк, ТИ БИ АЙ Банк и Тексим Банк. Общата стойност на активите на групата е в размер на 36,98 млрд. лв. Към трета група спадат Алфа банка-клон България, Сити банк Н.А.-клон София, ИНГ банк Н.В.-клон София, БНП Париба С.А.-клон София, Te-Же Зираат банкасъ - клон София и ИШБАНК АГ-клон София. Общата стойност на активите на групата е 5,43 млрд. лв. В края на октомври общата сума на активите в банковата система намалява със 119 млн. лв . (0.1%). През месеца нарастват вземанията от кредитни институции - с 554 млн. лв. (6.4%), и ценните книжа (с изключение на тези, определени по справедлива стойност) - с 97 млн. лв. (1.0%). Увеличават се също и инвестициите в асоциирани, дъщерни и съвместни предприятия (с 47 млн. лв., 13.8%). Намаление е отчетено при паричните средства - с 802 млн. лв. (8.3%). Намаление е отчетено при паричните средства - с 802 млн. лв. (8.3%). Извършената допълнителна обезценка през месеца на кредитния портфейл за 90 млн. лв. се покрива изцяло от нетния лихвен доход (215 млн. лв.) и нетните приходи от такси и комисиони (71 млн. лв.), отчитат от БНБ.
Източник: Money.bg (03.12.2013)