Българските готови облекла формират 16.5% от общия износ на страната за ЕС през 1998 г., отчита Европейската комисия. На фона на символичните и низходящи резултати на редица други сектори родната статистика отбелязва количествено удвояване на експорта на дрехи за последните пет години. Отрасълът изминава дълъг път от 1834 г., когато Добри Желязков-Фабрикаджията създава в Сливен първата българска фабрика за производство на вълнени тъкани, до днес. В годините след Освобождението текстилната и хранително-вкусовата промишленост определят индустриалния облик на страната. След 1944 г. държавата влага много инвестиции в производството на тъкани, трикотаж и готови облекла. Създадени са огромни мощности, заводите работят предимно за износ. По т. нар. първо направление продукцията отива за тогавашния СССР. Срещу това страната получава нефт, памук и прочие суровини по специална листа за доставки. На вътрешния пазар властва дефицитът. Вносът е символичен. За да се купят изделия на Арда - Русе, Яница - Елхово, Биляна - Петрич, завод Витоша или Вида стил например, трябват връзки. За нещо по-специално се търсят услугите на професионални шивачи. Кройките на Бурда се предават от ръка на ръка. Секторът не е сред толерираните - по това време на мода са авангардните технологии, микроелектрониката, машиностроенето, химията. По ирония на съдбата след време множество новосъздадени шивашки фирми се настаняват точно в помещения на бивши предприятия на електрониката - доста подходящи за ателиета заради простора и чистотата на залите. Веднага след 1990 г. благосклонният съветски пазар доста бързо затръшва врати пред български текстилни и трикотажни изделия. По родните сергии и магазини се изсипват вносни изделия от всякакъв вид и за всеки джоб. Производителите са стреснати - няма гарантирани поръчки, а как се търсят пазари на Запад знаят малцина. Някои заводи слагат точка на професионалната си биография. За традиционни центрове на текстилната промишленост, като Габрово и Сливен например, остава само старата слава. Производството на платове е свито наполовина. Изключение правят фабриките за копринени тъкани - там са ангажирани 90 на сто от мощностите. Заводите за производство на прежди са натоварени 45-50 на сто. Произведените през 1998 г. памучни и вълнени платове са около пет пъти по-малко от тези през 1989 г., показва официалната статистика. Десенаторите напускат, уморени от ниските заплати и нищожните инвестиции за обновление. Малцина устояват на промените и успяват да изплуват. Катекс - Казанлък, Слитекс - Сливен, Самоковска комуна, Галатекс - Варна, са сред неголемия брой добре работещи фирми от подотрасъла. Традициите в производството и добрите специалисти обаче са траен дивидент, който привлича чужди инвеститори. През март т.г. италианската група Миролио например се готви да открие в Елин Пелин завод за печат и щампи в текстила. Проектът се оценява на около 50 млн. ДМ. Производството ще е за износ и ще осигурява работа на около 150 души. И трикотажните фабрики преживяват своите върхове и спадове. Оцеляват само тези, които успяват да затворят цикъла плетене - багрене - готово облекло. Показателна за добрите възможности на отрасъла е продукцията на Руен (до неотдавна само търговска марка, но вече собственик на осем производствени предприятия, сред които Орфей - Кърджали, и Етавия - Кюстендил), Росица - Севлиево, Нора - Ловеч, признават експерти. Като цяло обаче са натоварени около 65% от мощностите за производство на трикотажни облекла, пердета и чорапи. Най-голям удар в бранша правят шивашките фирми. И макар че се използват малко над 70 на сто от мощностите за производство на облекла (за спалното бельо процентът достига до 90), този подотрасъл доказа своята конкурентосопсобност. Създадени са стотици частни предприятия, които осигуряват хляб на хиляди семейства. Това, което ги крепи, е работата на ишлеме. Поръчките за работа с чуждо ноу-хау и материали всяка година се увеличават. Страната ни се превръща в шивашко ателие на Западна Европа, недоволстват противниците на този метод на работа. Много съвети се изсипват за това, как българските производители трябва да предлагат готов продукт. Но за подобно пазарно поведение се изискват доста предпоставки. За средните и големите фирми продажбата на собствен продукт на вътрешния пазар например предполага пласиране на голямо количество изделия. Това изисква конкурентни цени и добре организирана дистрибуторска мрежа. И двете условия засега са утопия за огромна част от дружествата. Няма как цените да бъдат конкурентни независимо колко е модерно оборудването на фирмата и колко висока е производителността й, признават със съжаление производители. Причината е в черния внос и сивото производство на текстилни и трикотажни изделия. Дори да има потребителско търсене (а то е доста символично в последните години), купувачите трудно предпочитат качествената дреха. При изтънелия джоб на българина по-евтиното е по-примамливо, въпреки че е с по-малко достойнства. Вътрешният пазар не може да гарантира оцеляване, категорични са предприемачи от бранша. Множество шивашки цехове и цехчета бълват дрешки, минавайки покрай закона по всички възможни обиколни пътища - с платове, купени на черно, с труд, за който не се плащат осигуровки, без особени ангажименти към хазната и пр. Затова големите предприятия (чиято дейност се гледа под лупа от контролните органи) често изпадат в ярост пред наглото нелегално присъствие на фирмички, оцеляващи благодарение на сивотата в икономиката. Нелоялна конкуренция атакува родните производители и по линия на вноса. По данни на НСИ средната стойност на изнесено зад граница българско изделие през 1998 г. е 5.08 лв. - става дума предимно за ишлеме, и то на леки облекла. А вносът на едно ново изделие е със средна стойност... 0.87 лв. Щурмът на денкове и ТИР-ове с дрешки не е от вчера. Близостта на съседна Турция - един от най-големите световни производители в бранша, улеснява наводнението от тъкани и шивашки изделия. Нищо лошо. Проблемът е в това, че в огромната си част стоките или изобщо са заобиколили митниците, или са декларирани на символични цени. "Един търговец на сергия може спокойно да застане пред фабриката или магазина на производителя и да продава подобни стоки, за които обаче не са платени никакви мита и данъци (или те са символични). Така той конкурира успешно цените на производителя. Известни са случаи, когато производител със седем магазина закрива производството си и започва да зарежда магазините си само от внос", коментира Роберт Александрийски, председател на Асоциацията на износителите на облекло и текстил. Като цяло вътрешният пазар (въпреки изобилието от стоки) не предлага от пиле мляко за купувачите. И сега често се губят дни в търсене на съответния размер, цвят или модел дреха. Понякога западни фирми връщат част от произведената на ишлеме в България продукция, изостанала по чуждоземските щандове. Евтините вносни стоки от съседни държави пък доста често са нестандартни като размер. Така щандовете привидно са затрупани със стока, но в повечето случаи тя е еднотипна - дрехите са с еднакви размери и цветове например. Агресия, Магда мода - София, Мод Мари - Русе, Вени стил - Пловдив, Мони МСД - Плевен са само част от множеството фирми, които правят опити да внесат разнообразие на иначе разкрепостения ни пазар. Износът на собствен продукт е друга възможна стратегия за оцеляване на предприемачите от бранша. Това не означава собствена марка обаче. Собствено изделие ще рече, че българското предприятия предлага модел, купува материалите и ушива дрехата. После я доставя на чужда фирма, която слага своята марка. Някои западни мениджъри предпочитат този начин на работа - те не желаят да се занимават с доставка на платове, кройки, конци, копчета и пр. Класически пример за производство на готов продукт са изделията на Руен - фирмата, която от години има лицензни договори с Пума, Рийбок, Квеле, Некерман. На същия принцип работи и Ирис - Русе. Малцина български фирми обаче могат да предложат такъв модел на сътрудничество. Първо, защото това предполага добро познаване на модните тенденции. При това с поглед напред. А у нас никой не предлага подобна информация. Следенето на "писъка на сезона" изисква собствени наблюдения и проучвания, свързани с много пари. Следващото условие са материалите. Не са много производителите на български текстил, които могат да отговорят на европейските стандарти за платове. Обикновено текстилните фабрики изискват авансово плащане на поръчката. Като капак на това сроковете на изпълнение са доста дълги, когато в световен мащаб става въпрос за дни. Пласирането на собствена продукция на запад е доста сложно и заради това, че играчите там отдавна са наместени. Пазарът е преситен, претенциозен, има свои правила. Затова пробивът е скъпо удоволствие. Накратко - собственото производство изисква солиден финансов гръб. Тези средства не могат да бъдат генерирани от традиционната дейност на едно шивашко предприятие, работещо на ишлеме. Необходим е допълнителен оборотен капитал, близък до годишния ти оборот, пресмята собственик на шивашка фирма. "Само 5% от общия ни обем е на ишлеме. Работим собствен продукт благодарение на банките, които са ни осигурили оборотни средства", признава Стефан Колев, изпълнителен директор на "Руен" и председател на Браншовия съюз на трикотажната промишленост. Докато чужденците могат да се възползват от българските фирми по най-безрисков начин (работата на ишлеме), те нямат особено голяма сметка да допускат по-самостоятелни изяви на български изделия, скептични са предприемачи от бранша. Браншът В началото на 90-те години държавните шивашки предприятия са 73, а текстилните и трикотажните - 159. През 1998 г. шивашките фирми достигат 2620, а текстилните и трикотажните - 536, показва справка на бившето промишлено министерство. Приватизирани са почти 75% от дружествата за производство на текстил и трикотаж и 90% от шивашките предприятия. Над 51% от дружествата в бранша са раздържавени по линия на масовата приватизация. Общо 36 фонда държат от 10% до 60% от акциите в отрасъла. Четири холдингови дружества са акционери в една трета от приватизираните предприятия - "Българска холдингова компания", Обединена текстилна компания "Доверие", Работническо-мениджърски холдинг "Труд и капитал", "Булхолдинг". Единадесет холдингови дружества имат акционерно участие само в по едно търговско дружество от отрасъла. В процедура по ликвидация и несъстоятелност са обявени 15 фирми. Данните не са окончателни, процесът на преразпределение на собствеността продължава. В бранша са заети над 140 хил. души. Най-голям е броят на фирмите с персонал до 50 души (над 2500), показват данните на експромишленото министерство.
Източник: Капитал (22.01.2000)

Управителният съвет на "Руен - холдинг" - АД, Кюстендил, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно общо събрание на акционерите на 30.VI.2000 г. в 14 ч. в "Руен - холдинг" - АД, Кюстендил, ул. Оборище 1, при следния дневен ред: 1. отчет на УС за дейността на дружеството през 1999 г.; проект за решение - ОС приема отчета на УС; 2. приемане на годишния счетоводен баланс, годишния счетоводен отчет и отчета за приходите и разходите на дружеството за 1999 г.; проект за решение - ОС приема годишния счетоводен баланс, годишния счетоводен отчет и отчета за приходите и разходите; 3. доклад на експерт-счетоводителя за проверка на годишния счетоводен отчет на дружеството за 1999 г.; проект за решение - ОС приема доклада на експерт-счетоводителя; 4. освобождаване от отговорност на членовете на УС и НС за дейността им през 1999 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на УС и НС; 5. решение за разпределение на печалбата на дружеството за 1999 г.; проект за решение - ОС приема предложението на УС за разпределение на печалбата на дружеството; 6. промени в устава на дружеството; проект за решение - ОС взема решение за промени в устава на дружеството; 7. избор на дипломиран експерт-счетоводител за проверка на годишния счетоводен отчет на дружеството за 2000 г.; проект за решение - ОС избира дипломиран експерт-счетоводител за 2000 г.; 8. разни. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 15 ч., на същото място и при същия дневен ред. Регистрацията на акционерите и техните представители ще започне в 12 ч. Материалите за събранието са на разположение в дружеството, Кюстендил, ул. Оборище 1, всеки присъствен ден.
Източник: Държавен вестник (19.05.2000)

ЗАПОВЕД № ЛС-03-2649 от 25 юли 2000 г. На основание чл. 655, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 5 и чл. 658, ал. 2, чл. 690, ал. 2 ТЗ, тъй като Красимир Петков Руев като синдик на "Елко" - ЕООД, Кюстендил, се намира с длъжника и с кредитора - банка "Хеброс" - АД, клон Кюстендил, в особени отношения, които пораждат основателни съмнения за неговото безпристрастие, и поради неизпълнение в законния срок на задължението на синдика по чл. 690, ал. 2 ТЗ изключвам Красимир Петков Руев от Кюстендил, ул. Александър Стамболийски 43, ЕГН 5405182827, юрист, от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производство по несъстоятелност по Търговския закон, утвърден със Заповед № ЛС-03-1190 от 6. VIII. 1998 г. на министъра на правосъдието (ДВ, бр. 96 от 1998 г.). Красимир Петков Руев не отговаря на изискването по чл. 655, ал. 2, т. 5 ТЗ, тъй като в качеството си на синдик на "Елко" - ЕООД, Кюстендил, е: - предоставял в качеството си на адвокат юридически услуги на "Елко" - ЕООД, Кюстендил, през периода 1992 - 1994 г.; - оттеглил пълномощното на адвокат Сираков, подал жалбата от името на длъжника "Елко" - ЕООД, Кюстендил, срещу решението за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 630, ал. 1 ТЗ; - оттеглил сам като синдик жалбата на "Елко" - ЕООД, Кюстендил, без Търговският закон да му предоставя такова право; - член на надзорния съвет на "Руен - Холдинг" - АД, Кюстендил, чийто представител е Евгени Зафиров Таушанов - директор на банка "Хеброс" - АД, клон Кюстендил, по чието искане е открито производството по несъстоятелност на "Елко" - ЕООД, Кюстендил; - представил на съда по несъстоятелността доклад, въз основа на който кредиторът банка "Хеброс" - АД, е поискал от съда на основание чл. 630, ал. 2 ТЗ "Елко" - ЕООД, Кюстендил, да бъде обявено в несъстоятелност и да бъде прекратена дейността му. Красимир Петков Руев не е изпълнил задължението си по чл. 658, ал. 2 във връзка с чл. 690, ал. 2 ТЗ, тъй като не е разгледал постъпилите възражения на кредитори срещу списъка на приетите вземания в законния 14-дневен срок от изтичане на срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ. Министър: Т. Симеонов
Източник: Държавен вестник (15.08.2000)