15,5 млн. мегаватчаса газ са транспортирани през интерконектора с Гърция за 2023 г. Над 15,5 милиона мегаватчаса (MWh) природен газ са транспортирани по междусистемната връзка Гърция-България през 2023 г., съобщиха от дружеството ICGB ("Ай Си Джи Би"), което е оператор на газопровода. Той отбеляза своята първа годишнина. Газопроводът оперира с капацитет 3 млрд. кубични метра в година, като осигурява около половината от нуждите на България за вътрешно потребление и дава възможност за пренос на газ до други държави в региона. През изминалата година са регистрирани над 20 нови ползватели. Чрез изграждането на допълнителна инфраструктура в Кърджали, газовата връзка вече осигурява достъп до нов диверсифициран източник на природен газ и за местния бизнес, и битовите потребители, допълват от "Ай Си Джи Би". През 2023 г. "Ай Си Джи Би" проведе годишни търгове за капацитета на интерконектора, които осигуриха над 80% резервиран капацитет за новата газова година. Оценявайки нарастващия пазарен интерес към този нов маршрут за доставки, "Ай Си Джи Би" инициира процедура за увеличаване на капацитета на интерконектора, за да разшири техническия капацитет на интерконектора до 5 млрд. куб. метра годишно. Обвързващата фаза на процеса е планирана за лятото на 2024 г. Посредством газовата връзка Гърция - България бе осигурен нов маршрут за сигурни доставки на природен газ за Молдова и Украйна през Трансбалканския газопровод, което допринесе за подобряване енергийната свързаност на Европа и диверсификацията на източниците. С тази цел "Ай Си Джи Би" инициира и идеята за разширяване на Вертикалния газов коридор към Молдова и Украйна с подкрепата на операторите на преносни системи в съседните държави, тъй като развитието на енергийната инфраструктура в синхрон е от ключово значение за по-устойчив и сигурен енергиен сектор.
Източник: Труд (05.01.2024)

Над 15,5 милиона MWh са пренесени през газовата връзка с Гърция за 2023 г. Над 15,5 млн. MWh са транспортирани по междусистемната газова връзка на IGB между Гърция и България през 2023 г. Проектът отбеляза своята първа годишнина и постигна успешно 365 дни на експлоатация без прекъсване на дейностите. Газопроводът оперира с капацитет 3 млрд. куб. м/г, като осигурява около половината от нуждите на България за вътрешно потребление и дава възможност за пренос на газ до други държави в региона. През изминалата година са регистрирани над 20 нови ползватели на мрежата на IGВ. Чрез изграждането на допълнителна инфраструктура в Кърджали, IGB вече осигурява достъп до нов, диверсифициран източник на природен газ и за местния бизнес и битовите потребители. През 2023 г. ICGB проведе за пръв път годишни търгове за капацитета на интерконектора, които осигуриха над 80% резервиран капацитет за новата газова година. Чрез търгове за квазигодишен капацитет компанията даде възможност за запазване на капацитет и на точката за междусистемно свързване с гръцката преносна мрежа. Тази стратегическа стъпка ще позволи на търговците достъп до количества от терминала за втечнен природен газ в Александруполис още при пускането му в експлоатация. Оценявайки нарастващия пазарен интерес към този нов маршрут за доставки, ICGB инициира процедура за увеличаване на капацитета на интерконектора, за да разшири техническия капацитет на IGB до 5 млрд. куб. м годишно. Обвързващата фаза на процеса е планирана за лятото на 2024 г. Проектът IGB (Междусистемна газова връзка Гърция-България) се реализира от смесеното инвестиционно дружество „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД, регистрирано в България през 2011 г. с акционери БЕХ ЕАД (50%) и IGI Poseidon (50%). Съакционерът IGI Poseidon e дружество, регистрирано в Гърция, с акционери гръцката компания DEPA International Projects S.A. (50%) и италианската енергийна група Edison S.p.A (50%). „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД е собственик на газопровода IGB, като извършва финансиране на реализацията му, разпределяне на преносния му капацитет и получаване приходите от преноса на природен газ. Газопроводът IGB е свързван с гръцката национална газопреносна система (DESFA S.A.) и с Трансадриатическия газопровод (TAP AG) в района на гр. Комотини (Гърция), и с българската газопреносна система (Булгартрансгаз ЕАД) в района на гр. Стара Загора. Общата дължина на газопровода е 182 км, диаметърът на тръбата - 32’’ - и проектен капацитет до 3 млрд.м3/год. в посока Гърция-България. В зависимост от пазарния интерес към използване на по-голям капацитет и възможностите на съседните газопреносни системи, капацитетът е проектиран да се увеличи до 5 млрд.м3/год. с допълнително изграждане на компресорна станция. offnews.bg
Източник: Други (08.01.2024)

Европейските газохранилища остават запълнени до 84.88% Европейските газохранилища към 6 януари остават запълнени до доста високото ниво от 84.88 % или 967.2410 TWh при среден темп на теглене на синьо гориво от 0.30 п.п., става ясно от данните на Асоциацията на операторите на европейските газохранилища (GIE). В частност газохранилището в България – ПГХ Чирен също остава запълнено до доста високия обем от 4.8066 TWh или 81.61 % при среден темп на теглене на синьо гориво от 0.22 п.п. Що се отнася до потока от LNG от европейските терминали към газотранспортната система на ЕС, те намаляват до 311,1 млн. куб м за газовия ден на 5 януари спрямо предходния, когато регистрираните потоци са от порядъка на 319 млн. куб м. Най-високото ниво от седмицата остава това на 1 януари – 333,3 млн. куб м. Потокът на синьо гориво от LNG терминалите в газотранспортната инфраструктура през декември са спаднали до 11,4 млрд. куб м от 11,85 млрд. куб м през ноември. Общо през 2023 г. Европа е внесла рекордно количество втечнен природен газ от около 131,8 млрд. куб м.
Източник: 3e-news (09.01.2024)

Още държави се включиха във Вертикалния коридор за втечнен газ през България Украйна, Молдова и Словакия официално се присъединиха в петък към Вертикалния газов коридор, който предвижда пренос на допълнителни количества втечнен природен газ през територията на България. Досега партньори в проекта бяха Гърция, България, Румъния и Унгария, чиито газови оператори дори проведоха миналото лято необвързващ пазарен тест сред търговците за интереса им към увеличаване на капацитета на съществуващите между страните газови връзки. Тестът на българските оператори "Булгартрансгаз" и "Ай Си Джи Би" показа, че доставчиците биха резервирали двойно по-голям от сега съществуващия капацитет на точките за вход в страната на границата с Гърция и на изхода към Румъния. Според сега подписания в Атина нов меморандум за присъединяване на тримата нови участници, през юли 2024 г. газовите оператори на всички държави трябва да проведат едновременно обвързващ пазарен тест за разпределение на капацитета в съответните точки за междусистемно свързване. Това ще стане година по-рано от досега планирания график на проекта и резултатите от търговете, които трябва да приключат с договори за конкретно резервиране на капацитет, ще послужат за вземането на конкретните решения с колко да се увеличат мощностите, да се оцени инвестицията на всеки от участниците и да се търси финансирането. Участниците в проекта очакват да получат безвъзмездно съфинансиране от Европейската комисия. Прогнозите са Вертикалният газов коридор да осигури преноса на общо около 10 млрд. куб. м природен газ годишно през България през мрежата на "Булгартрансгаз", включително през освободения от "Газпром" Трансбалкански газопровод, както и през газопровода Комотини-Стара Загора, който е на българо-гърцко-италианската компания "Ай си Джи Би".
Източник: Медия Пул (22.01.2024)

„Булгартрансгаз“ и "Боташ" подписаха споразумение за междусистемно свързване "Булгартрансгаз“ ЕАД и операторът на газопреносната система на Турция "Боташ" подписаха оперативно Споразумение за междусистемно свързване за точката Странджа/Малкочлар. В споразумението са уточнени техническите условия, включително минимално предавателно налягане и качествените характеристики на природния газ, както и приложимите процедури от двете страни на точката Странджа/Малкочлар. На база договорените в документа условия, техническият капацитет на точка Странджа/Малкочлар в посока Турция-България в газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД е определен в размер на 117 677 153 kWh/d, а в посока България-Турция - 504 138 541 kWh/d.
Източник: actualno.com (26.01.2024)

САЩ ще финансират проекта за производство на водород в Чирен Агенцията за търговия и развитие на САЩ е започнала процедура по осигуряване на финансиране на предпроектното проучване по пилотния проект за производство и използване на зелен водород в съоръженията на подземното газово хранилище "Чирен"“. Това потвърди Карл Крес, регионален директор за Близкия Изток, Северна Африка, Европа и Азия от Агенцията за търговия и развитие на САЩ (The U. S. Trade and Development Agency) по време на среща с изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов във Вашингтон. Държавната "Булгартрансгаз", която е оператор на газохранилището в Чирен, обяви през септември, че започва да разработва такъв проект. Това ще става в партньорство с "Главболгарстрой Холдинг", чиито дружества участват в извършваното разширение на газохранилището, с американските компании Solar Turbines Inc. и Honeywell, които са подизпълнители в този проекти, както и италианската Pietro Fiorentini – всички те водещи разработчици и доставчици на технологии и в областта на производството и използването на водородно гориво. Първата стъпка за реализацията е предпроектно проучване, което ще определи техническата конфигурация и структурата на публично-частното партньорство за неговото изпълнение. Агенцията за търговия и развитие на САЩ е специализирана във финансиране на ключови проекти и си сътрудничи с компании с цел развитие на устойчива инфраструктура и стимулиране на икономическото развитие в партньорски страни, се посочва в съобщението. Предпроектното проучване е допустимо за финансиране в пълния му обем. След като приключи вътрешна процедура по одобрение в рамките на агенцията, ще бъде подписано грантово споразумение.
Източник: Сега (16.02.2024)

Газът през март по-евтин с 13%. Азерски доставки и от Ревитуса, но без Александруполис Държавният газов доставчик "Булгаргаз" е внесъл заявление за цена на природния газ през март, която е с малко над 13 процента по-ниска от тази за февруари. Количествата включват доставки по азерския договор, втечнен газ, осигурен от френската "Тотал Енерджи" на гръцкия терминал Ревитуса, остатъчен, който същата компания за миналия месец е транспортирала до съоръжение в Турция и не е бил внесен напълно по споразумението с БОТАШ, както и количества от газовите запаси в Чирен. За март обаче не са включени доставки за страната от новия гръцки терминал за регазификация на втечнен газ край Александруполис, където "Булгаргаз" има резервиран 1 млрд. куб. м капацитет годишно. Собственикът на съоръжението, в който 20 процента дял има и българският газов оператор "Булгартрансгаз", бе обявил, че терминалът ще влезе в експлоатация в началото на март. Оказва се обаче, че това ще стане през април, а освен това "Булгаргаз" продължава да не е подписал договора с предпочетения доставчик на втечнен газ за следващите десет години на Александруполис. Търгът за осигуряването на тези 1 млрд. куб. м годишно се проточи близо година, доставчик бе избран още през есента, контракт все още няма, а отговорът на "Булгаргаз" е, че все още се изчистват клаузите. Според заявлението в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) цената на газа през идния месец трябва да е 62.39 лв./МВтч без данъци и такси, докато в момента стойността за газоснабдителните дружества, топлофикациите и предприятията е 71.08 лв./МВтч без данъци и такси.
Източник: Медия Пул (20.02.2024)

"Булгартрансгаз" започва работа по вертикален газов коридор Държавната компания "Булгартрансгаз" обяви, че ще проведе обществена поръчка по т. нар. вертикален газов коридор. Проектът за него цели да се повиши капацитетът за пренос на природен газ в точките за междусистемно свързване Кулата/Сидирокастро в посока от Гърция към България и Негру Вода/Кардам в посока от България към Румъния. Разширението на газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз" ЕАД ще позволи постигане на целите на вертикалния коридор за диверсификация и подобряване сигурността на доставките чрез пренос на допълнителни количества природен газ от юг на север. Първата поръчка по проекта ще бъде за инвестиционно проектиране и доставка на необходимите материали и оборудване за разширяване на капацитета в двете точки. Тя е с три обособени позиции, като прогнозната й стойност е 586 669 410 лева без ДДС. Вертикалният газов коридор може да изпълни двете цели - едновременно да осигури алтернативни количества за тези засегнати пазари (основно чрез втечнен природен газ) и, на второ място, утилизиране на украинската система. В компанията се разглеждат вариантите за втечнен природен газ от Гърция и Турция през мрежата на "Булгартрансгаз", ICGB, а оттам към мрежата на Румъния и Молдова към Украйна.
Източник: Дневник (21.03.2024)

Приходите от "Турски поток" през България са половината от инвестицията в него Държавната компания "Булгартрансгаз" е получила общо 1.3 млрд. лв. приходи от пускането на "Турски поток" през България - от 1 януари 2022 г. почти до края на март 2024 г. В това време компанията е имала разходи за издръжка на трасето от 44 млн. лв. Проектът няма разклонения на българска територия и има за цел да транзитира руски газ към Сърбия, Унгария и други страни, като заобикаля Украйна. Трасето е изградено с пари от българския бюджет, като проектът е за близо 3 млрд. лв. От цитираните данни се вижда, че към момента е изплатена почти половината от тази инвестиция. За 2022 г. приходите са били почти 376 млн. лв. А през 2021 г. "Газпром" плати авансово 683 млн. лв. за транзитни такси до края на юни 2023 г.
Източник: Медия Пул (03.04.2024)

"Булгартрансгаз" има нов изпълнителен директор Кирил Равначки е новият изпълнителен директор на "Булгартрансгаз" ЕАД. Решението е на Управителния съвет и е одобрено от Надзорния съвет на дружеството на 9 април. Промяната се наложи, след като досегашният шеф на дружеството Владимир Малинов стана служебен министър на енергетиката в кабинета на Димитър Главчев. В периода от 2019 г. до началото на 2023 г. Равначки е изпълнителен директор на "Газов Хъб Балкан" ЕАД. До декември 2023 г. той е член на общото събрание на Европейската Асоциация на енергийните борси в Европа. Представител е на България в управителния координационен съвет на общата платформа за покупка на природен газ, създадена в края на 2022 година от Европейската комисия. От февруари 2023 г. Кирил Равначки е член на Управителния съвет на "Булгартрансгаз" ЕАД. От 2012 до 2018 г. работи в газопреносния оператор като специалист в отдел "Финанси", както и като директор на управление "Анализи и международна дейност". Завършил е специалности "Икономика" и "Бизнес администрация" в Американския университет в България.
Източник: News.bg (11.04.2024)

Започва проект за газификация на Маришкия басейн "Булгартрансгаз" обяви обществена поръчка за технически проект за изглаждане на газопреносна инфраструктура за захранване на потребители в източномаришкия регион. Държавната компания е получила заявления за инвестиционен интерес за бъдещо захранване с природен газ на съществуващи и планирани мощности в региона. Целта е да се модернизират горивните инсталации на ТЕЦ и други енергийни потребители, да се намалят емисиите на парникови газове и да се запазят работни места. Разработеният от газопреносния оператор проект включва изграждане на нови газопроводи високо налягане с ориентировъчна обща дължина 73 км. Прогнозната стойност на обществената поръчка е 1.3 млн. лв.
Източник: Дневник (16.04.2024)

Загуби за над 3 милиона евро грозят фабриката за керамични плочи "Керос керамика" ЕАД Загуби за над 3 милиона евро грозят фабриката за керамични плочи "Керос керамика" ЕАД в източната индустриална зона на Русе заради планирано спиране на газоподаването към града за профилактика. Поради спецификата на производството, призовават газовата компания да им даде достатъчно време, за да могат да си подготвят техниката за плавно спиране. Едва вчера от "Булгартрансгаз" са уведомили, че на 14 май ще бъде спряно подаването на газ. За да не се счупят машините в предприятието, е необходим дълъг период за подготовка, обясни изпълнителният директор Салвадор Байестер. Ако не бъде дадено достатъчно време за подготовка, общите загуби за предприятието може да са в размер на над 3 милиона евро. В него работят 170 души персонал. dunavmost.
Източник: Други (10.05.2024)

Печалбата на "Булгартрансгаз" за 2023 г. намалява до 210 млн. лв. Общата тенденция за свиване на печалбите на държавните енергийни дружества не подминава и газопреносния оператор "Булгартрансгаз". Компанията отчита намаляване на печалбата си до 210.5 млн. лв. за 2023 г. при 283 млн. лв. за същия период на предходната година. Общият размер на приходите вече е под милиард - 958 млн. лв. (при 1.1 млрд. лв. за 2022 г.). Размерът на пасивите намалява с 13% до 2.3 млрд. лв. при 2.6 млрд. лв. година по-рано. Основната част от търговските задължения на дружеството са свързани с изпълнените дейности по "Турски поток", дължими към обединение "Консорциум Аркад". 3адълженията към него са в общ размер 457.3 млн. лв. към 31.12.2023 г., като съгласно условията на договора те ще се изплащат на база погасителен план до края на 2031 г. В същото време през 2023 г. се наблюдава ръст 7% до 145.5 млн. Mwh на общо пренесения природен газ до съседните държави спрямо същия период на предходната година, когато количествата бяха 135 млн. Mwh. Преносът до границите с Румъния, Северна Македония и Сърбия расте, докато този към Гърция намалява. Най-много са пренесените количества природен газ към Сърбия - 89.5 млн. Mwh, на фона на почти 81 млн. Mwh за същия период на м.г., но това се дължи на транзитния пренос по "Турски поток". Този ръст е повече от устойчив - за сравнение, през 2021 г. пренесените количества са били едва 29.4 млн. Mwh. Разходите за т.нар. външни услуги на "Булгартрансгаз" растат до 22.6 млн. лв. през м.г. в сравнение с 15 млн.лв. през 2022 г. Допреди време това бяха "любимите" плащания на държавните дружества, през които финансираха спорни дейности като реклама, консултантски услуги и др., възложени на външни фирми.
Източник: Капитал (10.05.2024)

"Булгартрансгаз" обяви победителите, които ще строят вертикалния газов коридор Държавното газоразпределително дружество "Булгартрансгаз" обяви резултатите от обявената обществена поръчка във връзка с реализацията на вертикалния газов коридор чрез изграждане и въвеждане в експлоатация на нови обекти за разширение на газопреносната инфраструктура в България. Проектът цели да се повиши капацитетът за пренос на природен газ в точките за междусистемно свързване Кулата/Сидирокастро в посока от Гърция към България и Негру Вода/Кардам в посока от България към Румъния. Обществената поръчка е в три обособени позиции с обща прогнозна стойност 586 669 410 лв. без ДДС. На първо място са класирани: за обекта "Лупинг от Кулата до Кресна" - "ХИЛ Интернешънал - ГБС 1" (с предложена цена 131 777 777 лв. без ДДС); за обект "Преносен газопровод от Пиперево до Перник" - "Негру вода Кардам 2024" (с цена от близо 100 млн. лв. без ДДС).; за обекта "Лупинг от Рупча до Ветрино" - "ХИЛ интернешънал - ГБС 3" (353 222 222 лв. без ДДС). "ХИЛ Интернешънал - ГБС 1" е обединение от две чуждестранни и три български компании, като в него участват: американската "ХИЛ Интернешънал Н.В.", българските "Главболгарстрой", "Главболгарстрой интернешънал", "ГБС Енерджи Сълюшънс" и американската "ГБС Текнолоджис". Декларираните от обединението подизпълнители са: "Си Ер Си - Евънс" Б.В., "Емерсон Аутомейшън Солюшънс", "Ханиуел" и "Енсол ВМ". "Негру вода Кардам 2024" е обединение от две чуждестранни и една българска компания, като негови членове са американското "Дивиком", румънското "Хабау" и българското СА.И.Е. Декларираните от обединението подизпълнители са "Енсол ВМ" и "Химкомплект Инженеринг". "ХИЛ Интернешънал - ГБС 3" е обединение от "ХИЛ Интернешънал Н.В.", "Главболгарстрой", "Главболгарстрой интернешънал", "ГБС Енерджи Сълюшънс" и "ГБС Текнолоджис Инк". Декларираните от обединението подизпълнители са: "Си Ер Си - Евънс", "Емерсон Аутомейшън Солюшънс", "Ханиуел" и "Енсол ВМ".
Източник: Дневник (21.05.2024)

Служебният кабинет одобри изтеглянето на инвестиционен заем и държавни гаранции за него в размер на 625 млн. лв. за изпълнението на проекта Вертикален газов коридор. Държавните гаранции са поискани от Министерството на енергетиката, като те ще бъдат заложени в бюджета за 2025 г. Заемът ще бъде изтеглен от държавната компания „Булгартрансгаз“. Инвестиционият проект е за разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз" за изпълнение на инициативата Вертикален коридор на газопреносните оператори на България, Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова. Това ще осигури възможност за пренос на допълнителни обеми природен газ, при спазване на законодателството в областта на държавните помощи. Проектите са „Повишаване на капацитета за пренос на природен газ в точка на междусистемно свързване Кулата-Сидирокастро в посока от Гърция към България“; „Повишаване на капацитета за пренос на природен газ в точка на междусистемно свързване Негру Вода-Кардам в посока от България към Румъния“ и „Довеждаща газопреносна инфраструктура с високо налягане за захранване на потребители в Източномаришкия регион“.
Източник: Сега (05.07.2024)

МВФ: Държавните компании в България са скъпи, неефективни и носят рискове за всички Големите компании с държавно участие в България са с ниска рентабилност и неефективно разпределение на ресурсите и макар да не са значими като дял те са с решаващата роля в производствената мрежа, което може се отрази негативно върху производителността и конкурентоспособността на цялата икономика. Нивото на държавно гарантирания дълг на държавните предприятия е малък - средно само 0.5 % от БВП през 2010-21 г. (средното ниво в ЕС е 9 %, а в други страни от Централна и Източна Европа е 3.5%). И подпомагането с такива гаранции заради пандемията от COVID-19 е било в пъти по-ниско - 0.3% от БВП в България при почти 2% в ЕС за 2019-2021 г. Но има ключов момент - в България няма обобщена информация за гаранции, издадени от самите държавни предприятия,тъй като за тази им дейност не изисква одобрението или наблюдението на Министерството на финансите. Така общата сума на задълженията е била средно около 12% от БВП през 2013-2021 г., което може да бъде източник на безпокойство. Това се казва в Анализ на Международния валутен фонд "Фискални рискове от притежаваните от държавата компании". Анализът се основава на данните от 15 компании, в които властта на различни нива притежава над 50% дял: Енергиен сектор (Национална електрическа компания (НЕК), АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", ТЕЦ Марица Изток 2, Електроенергиен системен оператор, Български енергиен холдинг (БЕХ), Мини Марица Изток, "Булгартрансгаз"), Транспортен сектор (Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), БДЖ - Пътнически превози ООД, Ръководство въздушно движение (РВД), Транспортно строителство и възстановяване (ТСВ), БДЖ - Карго Сървисис ООД, Пристанище Варна, Българска пристанищна инфраструктура). Общите активи и пасиви на тези 15 компании представляват около 70% от общите за целия сегмент с държавно участие 2015-2021 г., който обхваща около 700 дружества. Общата оценка за тях е, че фискалната подкрепа е много по-висока от това, което те дават като приходи в бюджета. През 2017-19 г. те са получили субсидии, капиталови инвестиции и капиталови трансфери (пряка подкрепа) и отсрочени данъци и освобождаване от плащане на дивиденти (косвена подкрепа) от средно 1.5% от БВП. На това те са отговорили с принос от 0.2%. Нетно те са поглъщали 1.3% от БВП непосредствено преди пандемията и в края на последното правителство на ГЕРБ. В първата пандемична година (2020) това съотношение е станало 2.5% срещу 0.1% и е илюстрация как неочакван шок може да доведе до големи фискални разходи за фирмите с държавно участие, казват от МВФ. Това са фирми, в които работят 4.1% от всички заети. Финансовата им стабилност може да въздейства върху фискалните резултати на държавата, особено когато те са поели потенциално значителни разходи, независимо дали са изрично гарантирани или без властите да са поели договорен ангажимент. През 2023-2024 г. държавата удвои събирания от тези дружества дивидент от 50% на 100%, за да подкрепя бюджета, но цената за това е риск за инвестициите, производителността и рентабилността им. "Освен това в дивидентната политика липсва предвидимост и изглежда се ръководи от нуждите на държавния бюджет. Такава политика намалява стимулите на фирмите за инвестиции и по този начин има значителен неблагоприятен ефект върху икономическата дейност", допълват авторите на доклада. Държавните компании са много, много по-малко печеливши в сравнение с тези в частния сектор. Възвръщаемостта на активите (един от ключовите критерии за рентабилност) е била за периода 2015-2021 г. между минус 1% и 2%, при средно 10% в частните. През 2022 г. тази разлика изведнъж е стопена (9% за държавните, 11% за частните), но не защото е имало по-добро управление, а заради три конкретни фирми - НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ Марица Изток 2, и приходите им от рязко поскъпналата енергия заради руската агресия срещу Украйна. Възвръщаемостта на собствения капитал (друг критерий за рентабилност, измерващ способността на фирмата да генерира печалби, използвайки капитал на акционерите си) при държавните предприятия е средно с 20 процентни пункта по-нисък от този на частните фирми. Доходността заради спецификата на много държавни предприятия е логично да е по-ниска от тази при частните, но в страни с по-добри резултати в управлението разликата между тях е 4 процентни пункта или пет пъти по-малка от тази в България, припомнят от МВФ. От лошото управление на бизнеса с държавно участие страдат всички. Шест държавни предприятия са изправени от години пред краткосрочни предизвикателства при посрещането на своите задължения. В периода 2015-2022 г. без достатъчно ликвидни активи, за да покрият дължимите суми на кредиторите в следващите 12 месеца са били Национална компания "Железопътна инфраструктура", ТЕЦ Марица Изток 2, Национална електрическа компания, БДЖ - Пътнически превози, БДЖ - Товарни превози и Транспортно строителство и възстановяване. "Булгаргаз" беше изправен пред ликвидна криза в средата на 2022 г. поради ниска събираемост на вземанията и просрочените задължения от Топлофикация София. Натрупаните просрочени задължения към доставчици са били платени чрез (мостови) заем и/или чрез държавна помощ. Друг показател, предизвикал загрижеността на анализаторите от МВФ, е високото съотношение дълг/активи (т.е. по-малка финансова гъвкавост) при няколко големи държавни предприятия. Това са, например, "Булгартрансгаз", Национална железопътна инфраструктура, Български енергиен холдинг и Електроенергиен системен оператор. Наблюдавано е също как динамиката на дълга към активите може рязко да се промени - в случая с "Булгаргаз", той скача от около 45% през 2019 г. до над 90% през 2022 г. Комбинацията от висок дълг и ниска рентабилност поражда загриженост за способността за обслужване на дълга и следователно рискове на фискално ниво, обясняват от МВФ.
Източник: Дневник (18.07.2024)