България ще внесе 225 млн.куб.м. азерски газ по стария газопровод от Гърция България ще внесе около 225 млн. куб. м. азерски газ в продължение на 9 месеца през газопровода Кулата-Сидерокастро, докато бъде пусната в експлоатация междусистемната българо-гръцка газова връзка по-късно тази година. Това заявиха от Министерството на енергетиката. „Булгаргаз“ успешно започна доставката на „синьо гориво“ от Азербайджан за България в 7.00 часа сутринта на последния ден на отминалата 2020 г. „Булгаргаз“ ЕАД договори доставките по алтернативен маршрут през гръцката газопреносна мрежа до входен пункт Кулата – Сидирокастро на българската газопреносна мрежа. Транспортирането на природния газ по този маршрут е временно, за срок от девет месеца до края на 2020/2021 газова година“, посочиха от Министерството на енергетиката. От там уточниха, че количествата, които ще бъдат доставени за този период са в приблизителен обем на 225 млн. куб. м. и са съобразени с техническите възможности на гръцката газопреносна мрежа.
Източник: econ.bg (15.01.2021)

КЗК разреши на „Булгартрансгаз“ да участва в строежа на терминала в Александуполис Комисията за защита на конкуренцията разреши извършването на концентрация между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване от страна на „Булгартрансгаз“ ЕАД на съвместен контрол върху "Газтрейд" С.А., Гърция заедно с „ДЕПА ТЪРГОВИЯ“ АД, Гърция, „Газлог Кипър Инвестиции“ Лтд. и Асимина – Елени Копелузу. Това съобщиха от регулатора. Припомняме, че в края на август миналата година българската държавна компания подписа споразумение за покупко-продажба на 20% от акционерния капитал на "Газтрейд“ С.А. с Асимина-Елени Копелузу, в качеството й на продавач. По този начин страната ни се ангажира да участва в изграждането на бъдещия LNG терминал край Александруполис. Осъществяването на сделката бе в зависимост от решение на Комисията за защита на конкуренцията, разрешаващо концентрацията. Другите акционери са гръцкият газов оператор ДЕПА ( 20%), „Газлог Кипър Инвестиции“ ООД (дъщерно дружество на “Gaslog Services UK LTD”, Обединено кралство с 20%). Останалите дялове са собственост на учредителния акционер и председател на съвета на директорите на "Газтрейд" Асмина-Елени Копелузу, която в момента притежава дял от 40 процента. Участието на „Булгартрансгаз“ ЕАД в проекта за нов терминал за втечнен природен газ (ВПГ терминал) в близост до град Александруполис, Северна Гърция, е заложено в актуализираната Енергийна стратегия на България до 2020 година „За надеждна, ефективна и по-чиста енергетика“. Проектът е определен от Европейската комисия за проект от „общ интерес“ за страните-членки, както и е идентифициран от Групата на високо равнище за газова свързаност на Централна и Югоизточна Европа (CESEC) и от Европейската стратегия за Енергиен съюз. Проектът ще работи за интегриране на пазари, осигуряване на ликвидност на пазара, подкрепа на конкуренцията и ценова гъвкавост на регионалния пазар. Изграждането на терминала ще допринесе за реализиране на цялостната концепция за Газов хъб „Балкан“, която предвижда чрез изграждане и развитие на необходимата газопреносна инфраструктура да се свържат пазарите на природен газ на страните членки в Централна и Източна Европа.
Източник: Банкеръ (18.01.2021)

„Булгартрансгаз“ търси строител на газовата връзка със Сърбия Близо 10 години, след като първото правителство на Бойко Борисов подписа меморандум за изграждане на газовата връзка със Сърбия с тогавашния премиер Ивица Дачич и обеща най-късно след година (2013 г.) да е направена първата копка, България започва да търси строител за интерконектора. Обявяването на търга за строителството е важна стъпка към началото на реализацията на проекта, който се бави почти цяло десетилетие. Новината идва, след като сръбският министър на енергетиката Зорана Михайлович заяви, че до началото на 2023 г. Сърбия ще бъде свързана с газов интерконектор с България и вече е обявен търг за надзорен орган, а следващата седмица се очаква търг за строител на газовата връзка Ниш-Цариброд /Димитровград/, така че до 2-3 месеца ще бъде избран изпълнител, а до лятото ще започнат строителните работи. През лятото на 2020 г. „Бyлгapтpaнcгaз“ oбяви пъpвитe двe oбщecтвeни пopъч?и, cвъpзaни c peaлизaциятa нa мeждycиcтeмнaтa гaзoвa вpъз?a Бългapия–Cъpбия.
Източник: economic.bg (21.01.2021)

Гръцкият парламент е ратифицирал споразумението за междусистемната газова връзка между Гърция и България Гръцкият парламент е ратифицирал споразумението за сътрудничество между Гърция и България по проекта за междусистемната газова връзка между двете страни, съобщава АНА-МПА. То е било гласувано като част от проектозакон, включващ и договора за учредяване на Източносредиземноморския газов форум (EMGF) - международна организацияс членове Гърция, Кипър, Египет, Израел, Италия, Йордания и Палестина. "За" проектозакона са гласували депутатите от управляващата партия Нова демокрация, основната опозиционна формация СИРИЗА и Движение за промяна. Против споразумението са гласували от Гръцката комунистическа партия и партия МеРА25 на бившия финансов министър Янис Варуфакис. Припомняме, че през юли миналата година българското Народно събрание одобри законопроекта за ратификация на Междуправителственото споразумение между Република България и Република Гърция относно проекта за изграждане на междусистемната газова връзка Гърция България (газопроводът IGB).
Източник: Банкеръ (28.01.2021)

Вписаха „Булгартрансгаз“ ЕАД като акционер в терминала за втечнен газ на “Александруполис” Финализирана е сделката за участие на българския газопреносен оператор "Булгартрансгаз“ ЕАД в проекта за изграждане на терминал за втечнен газ на “Александруполис”. Дружеството бе вписано в книгата на акционерите на "Газтрейд" С.А като пълноправен акционер с всички произтичащи права и задължения съгласно подписаното Споразумение между акционерите, съобщиха от "Булгартрансгаз". "Независима система за природен газ "Александруполис“ е модерен високотехнологичен проект за плаващ терминал за приемане, съхранение и регазификация на втечнен природен газ (LNG). Планираният капацитет на терминала за регазификация и подаване към газопреносната мрежа на Гърция възлиза на 6.1 млрд. м? годишно. Капацитетът за съхранение е 170 хил. м?. Проектът допринася за реализиране на цялостната концепция за Газов хъб "Балкан“, която предвижда чрез изграждане и развитие на необходимата газопреносна инфраструктура да се свържат пазарите на природен газ на страните в Централна и Източна Европа. Той се реализира изцяло в изпълнение на политиката и приоритетите за изграждане на единен взаимосвързан общоевропейски енергиен пазар. Терминалът е в синергия с други инфраструктурни проекти в региона, като интерконектора Гърция–България (IGB) и Разширението на Подземното газово хранилище "Чирен“. Тези проекти, наред със съществуващата инфраструктура на "Булгартрансгаз“ ЕАД, ще подобрят достъпа на България и страните в региона до втечнен природен газ.
Източник: Банкеръ (29.01.2021)

"Булгартрансгаз" търси финансиране до 155 млн. евро за ключови проекти "Булгартрансгаз" ЕАД търси банково финансиране под формата на кредит за оперативни и инвестиционни разходи. Държавното дружество е публикувало покана за подаване на оферти. "Булгартрансгаз" ЕАД е в етап на реализация на ключови проекти, с които се търси диверсификация на източниците и повишаване на сигурността на доставките на природен газ за България и региона. С изпълнението им се цели запазване на ключовата рола на страната като значим регионален газоразпределителен център. Други проекти пък са насочени към разширение на газопреносната мрежа до региони в България. Такива са разширението на капацитета на подземното газохранилище „Чирен“, участието в терминала за втечнен природен газ край Александруполис, Гърция, междусистемната връзка България-Сърбия и газопреносните отклонения до общините Панагюрище, Пирдоп, Свищов, Банско и Разлог. С тази процедурата се търси осигуряване на финансов ресурс за реализация на инвестиционната програма на дружеството. В рамките на процедурата "Булгартрансгаз" ЕАД очаква да набере финансиране в размер на до 155 млн. евро със срок на изплащане шест години. Отправна точка за цената на търсения финансов ресурс е резултатът от аналогична процедура, проведена от „Булгартрансгаз“ ЕАД през юни миналата година. Ключово условие в рамките на настоящата процедура е цената на финансирането да е по-ниска от 2.5% годишно. Набраните средства ще подпомогнат активните и действията на „Булгартрансгаз“ ЕАД за повишаване сигурността на доставките и за развитие на конкурентен и прозрачен пазар на природен газ в страната и региона. Офертите за участие в процедурата могат да се представят до 5 март.
Източник: Банкеръ (10.02.2021)

Агенцията за публични предприятия и контрол публикува конкурсните книжа за избор на членове на управителните съвети на енергийните дружества На интернет страницата на Агенцията за публични предприятия и контрол, са публикувани публичните покани (заедно с придружаващата документация към тях) за номиниране на членове в органите за управление и контрол на следните дъщерни дружества – публични предприятия от групата на БЕХ: „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“, “Булгаргаз” ЕАД ЕАД, „БУЛГАРТРАНСГАЗ" ЕАД, “Електроенергиен системен оператор” ЕАД, “Мини Марица - изток” ЕАД, „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД. По този начин се стартират процедурите за избора на останалите двама независими членове в органите за управление и контрол на посочените дъщерни дружества – публични предприятия, след като на 02.02.2021г. БЕХ ЕАД стартира конкурсни процедури за избор на трима членове (представители на държавата) на органите за управление и контрол на същите дъщерни дружества, съобщават от холдинга.
Източник: 3e-news (22.02.2021)

БЕХ ще има ново ръководство, никой от сегашните мениджъри не се яви на конкурса Нито един от сегашните мениджъри на БЕХ не кандидатства в конкурса за членове на борда на директорите, който обяви Министерството на енергетиката. Шефът на холдинга в оставка Жаклен Коен заяви вече, че няма да остане, а Живко Динчев и Андон Андонов са подали документи съответно за бордовете на ТЕЦ “Марица-изток 2” и за “Мини Марица-изток”. Седем души ще се борят за 3 места в борда. Сред тях познати в енергийните среди са доскорошният депутат Валентин Николов, Иван Андреев, който е бивш шеф на АЕЦ "Козлодуй", финансовият директор на “Мини Марица-изток” Стелиан Коев, Димчо Маргитов, който работи в БЕХ, и Любомира Ганчева, която е от АБВ. В АЕЦ “Козлодуй” също ще има смяна на мениджърите с изключение вероятно на директора на централата Наско Михов, който участва в конкурса. Иван Йончев и Жаклен Коен не са подали документи. Йончев в момента е шеф на НЕК и кандидатства за там. Сред кандидатите за борда на директорите са сегашният зам.-директор Александър Николов, бившият евродепутат от ГЕРБ Владимир Уручев и Данаил Парталозов. В “Булгаргаз” документи са подали двама от тримата членове на борда - директорът Николай Павлов и Илиян Дуков. Третият допуснат е Николай Дончев. В “Булгартрансгаз” ще се избират чрез конкурс само членове на надзорния съвет. След това те ще изберат управителен съвет и шеф на компанията. Кандидатите са нови, досегашните двама в надзора - Кирил Георгиев и Владимир Митрушев, не са подали документи. Новите са Снежана Йовкова-Маркова, Николай Стефанов, Стефан Илиев. Същата е процедурата и за Електроенергийния системен оператор. От петима само един е сегашен член - Пламен Радонов. Останалите са Евден Николов, Иван Йотов, Лъчезар Димитров и Георги Наков. Петима са кандидатите за мениджъри на “Мини Марица-изток”. Трима са сегашни - Андон Андонов, Николай Диков и Георги Коев, останалите са Стойко Башалов и Петър Петров. И в конкурса за НЕК трима от четиримата кандидатите са досегашни членове на борда. Това са Момчил Ванов, Христо Георгиев и шефът на компанията Иван Йончев. Нов е Георги Наков. Трима са кандидатите за мениджъри на ТЕЦ “Марица-изток 2”, като от сегашния борд само директорът Живко Динчев е подал документи. Новите са бившият шеф на КЕВР Боян Боев и Руслан Германов.
Източник: 24 часа (24.02.2021)

Строителят на "Балкански поток" иска и газовата връзка със Сърбия Единадесет са кандидатите в обществената поръчка за изграждането на газовата връзка България-Сърбия, чиято стойност е 143.6 милиона лева, съобщи държавното дружество "Булгартрансгаз". Дължината на интерконектора на българска земя е 62 километра. Прави впечатление, че сред кандидатите е консорциумът "Аркад", който строи продължението на "Турски поток" през България, наричан от премиера Борисов "Балкански поток". Оферта е подала и италианската "Бонати". Сред останалите претенденти са добре познатите у нас "Главболгарстрой", "Джи Пи Груп" в консорциум с "Грома Холд", "Климатроник", "Атоменергоремонт". "Булгартрансгаз" все още не е определил датата, на която ще бъдат отворени ценовите оферти. Срокът за изпълнение е 350 дни. Според официалната информация Междусистемната газова връзка София – Димитровград (Сърбия) – Ниш (Сърбия) се предвижда като реверсивна връзка, която да свърже националните газопреносни мрежи на България и Сърбия. Първоначално се очаква газопроводът да осигури възможност за доставка на 1.8 млрд. куб м. газ годишно. Проектът претърпява сериозно забавяне, тъй като очакванията на правителството бяха връзката да е готова през 2017 година. Междусистемната газова връзка България - Сърбия e обявена от Европейската комисия за проект от общ интерес на ЕС. Mалко над една трета от сумата за изграждането е осигурена по програмата "Свързана Европа". Въпросните средства ще стигнат за превеждането на аванса към бъдещия строител, който е фиксиран на 46 млн. лв. Последно обявените намерения на правителството бяха интерконекторът да бъде въведен в експлоатация през май 2022 г., но от документацията на проекта пред Брюксел става ясно, че по-скоро това ще е през август 2022 година.
Източник: Банкеръ (24.02.2021)

Стартира изграждането на преносния газопровод до Свищов Стартира изграждането на преносния газопровод до град Свищов, съобщиха от Общината. Днес е определен изпълнителят на договора за обществената поръчка. Изпълнението на обекта е възложено на ДЗЗД "Преносен газопровод - Свищов" от "Булгартрансгаз" ЕАД, а процесът по изграждане и въвеждане в експлоатация се предвижда да приключи до края на месец октомври. Строителните дейности започват едновременно от двете страни на трасето, като разстоянието от Павликени до газовата разпределителната станция в местността "Ненова шатра" в Свищов е 42 километра.
Източник: Дарик радио (26.02.2021)

КЕВР обсъжда лицензи за борсова търговия с газ за две компании Енергийният регулатор ще обсъди искането на две компании да получат 35-годишни лицензи за борсова търговия с природен газ. Това са държавната „Газов Хъб Балкан“ и частната „Българска енергийна търговска платформа“. От заявлението на „Газов Хъб Балкан“, който е под шапката на „Булгартрансгаз“, става ясно, че от началото на миналата година на борсовия пазар като участници са регистрирани 39 потребители, а прогнозите са всяка следваща година те да нарастват с 10. Дружеството очаква различните такси, които ще плащат потребителите, да носят голяма част от приходите, и прогнозира, че 67 процента от потреблението на природния газ в България ще се търгува през борсовия пазар на синьо гориво. Искането си за получаване на лиценз за борсова търговия „Газовият Хъб Балкан“ аргументира с това, че трябва да обезпечи работата на оператора на газопреносната мрежа „Булгартрансгаз“, който има издаден лиценз за 35 години. Целта на борсовата търговия е постигане на пазарна цена, която да се основа на търсенето и предлагането. От „Хъб Балкан“ посочват още, че в страната се очаква да бъдат издадени лицензи за пренос на природен газ и на други оператори на газопреносни мрежи. На отделно заседание ще бъде разгледано и искането на частната компания „Българска енергийна търговска платформа”. Тя също е поискала 35-годишен срок на лиценза си. Дружеството предвижда за това време да адаптира своя бизнес според нуждите на потребителите и динамиката на пазара и постепенно да разширява вида на предлаганите продукти и подпомагането на търговията с природен газ в страната.
Източник: БНР (09.03.2021)

"Булгартрансгаз" подписа сделки на стойност 20 милиона евро за два нови тръбопровода Българският оператор на газопреносна система "Булгартрансгаз" е подписал сделки на обща стойност 39,1 милиона лева за изграждането на два нови газопровода за природен газ. По-големият договор, на стойност 24 милиона лева, предвижда изграждането на тръбопровод до градовете Пирдоп и Панагюрище, докато втората сделка се отнася до нов газопровод до град Свищов. Първата сделка, подписана на 10 февруари, бе спечелена поравно между местния Атоменергоремонт и базирана в Северна Македония Rapid Build. Вторият договор е подписан на 11 февруари с обединение, включващо Главболгарстрой и Главболгарстрой Интернешънъл. Всеки от двата търга привлече шест валидни оферти. Двата договора не включват стойността на необходимите материали и оборудване, които ще бъдат доставени от Булгартрансгаз.
Източник: SeeNews (15.03.2021)

"Булгартрансгаз" планира 43 млн. лв. "водородни" инвестиции за 4 години Водородът вече присъства и в десетгодишния план за развитие на мрежите на държавната компания "Булгартрансгаз" до 2030 г. Още в следващите три-четири години ще бъде изградена инфраструктура за пренос на този газ във въглищни региони, като за целта са предвидени почти 43 млн. лв. без ДДС. Изрично е посочено обаче, че това са проекти, за които все още не е взето инвестиционно решение. Не се споменава откъде ще бъдат осигурени въпросните средства, но най-вероятно те ще дойдат по линия на Плана за възстановяване, където за държавната компания са предвидени 333 млн. лв. точно за такива цели. С тях, както и с още 144 млн. лв. собствени средства, компанията ще изгради нови газопроводи (за смесен пренос на природен газ и водород) до четири ТЕЦ-а. Това са "Марица-изток 2", "Бобов дол" и американските "КонтурГлобал Марица-изток 3" и "Ей И Ес Гълъбово". Новата инфраструктура с обща дължина около 175 км ще бъде част от газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз", става ясно още от плана на компанията. Извън тези планове обаче новите инвестиции силно намаляват на фона на похарчените близо 3 млрд. лв. за продължението на "Турски поток". Най-големият нов проект, заложен за следващите години до 2025-а, е разширението на хранилището в Чирен. Прогнозата е, че за реализацията му ще са нужни малко над 600 млн. лв. Но в таблиците за разпределение на годишните инвестиции за този проект до 2030 г. са заложени средно по 1 млн. лв. на година. или общо 10 млн. лева. Което повдига много въпроси за достоверността на плановете и програмите. Като цяло "Булгартрансгаз" планира да вложи в модернизацията на стара и в изграждането на нова инфраструктура общо само около 600 млн. лв. до 2030 г., или колкото за проекта в Чирен. Част от парите обаче трябва да бъдат използвани за финансирането на нови обекти, за трансграничен пренос, реконструкция, рехабилитация и др. "Капитал" изпрати въпроси до "Булгартрансгаз" за разминаването в числата.
Източник: Капитал (17.03.2021)

Синдиците на КТБ започват изплащане на още 250 млн. лв. към вложителите От следващия вторник (30 март) синдиците на фалиралата КТБ започват да изплащат още 250 млн. лв. към кредиторите на банката. Сумата е включена в четвъртата поред частична сметка за разпределение на приетите вземания и представлява почти изцяло получените 125 млн. евро от БТК през май миналата година. Те бяха част от финансирането от контролираната от Цветан Василев банка за придобиване на мажоритарния пакет акции в телекома през 2012 г., като след затварянето на банката покрай спора за контрола над БТК имаше редица съдебни дела, блокиращи изплащането на сумата. Според публикуваната сметка в Търговския регистър сумата се разпределя между над 7000 вложители в КТБ, които имат неудовлетворени вземания. Това са предимно лица, които са имали по над 196 хил. лв. на влог в банката, тъй като тези с по-малки суми още в края на 2014 г. получиха средствата си от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Извън тях обаче в списъка влизат и тези, които са били с привилегировани условия, както и такива, които са придобили вземания чрез цесии, а също и такива, които са се озовали отново като кредитори на КТБ след разваляне на сключени цесии. Най-съществена част от сумата - 189 млн. лв., ще се насочи именно към ФГВБ, който след изплащането на гарантираните депозити за около 3.7 млрд. лв. се превърна в най-големия кредитор на КТБ. По-съществени суми имат да получават някои държавни и общински компании, които бяха сред големите вложители в банката при затварянето й. Например "Топлофикация София" ще може да получи 4.6 млн. лв, "Булгартрансгаз" - 3 млн. лв., "Летище София" - 1.47 млн. лв., ББР над 1 млрд. лв и др. Самият списък е публикуван в Търговския регистър по партидата на КТБ. Както и при предишните сметки, изплащането на сумите се обслужва от Уникредит Булбанк. На сайта на КТБ има публикуван списък с клонове, където всеки кредитор може да получи разпределената му сума. Парите могат да се изтеглят, прехвърлят по сметка в Уникредит Булбанк или друга банка. С това вече изплатените средства от КТБ ще надхвърлят 1 млрд. лв.
Източник: Капитал (29.03.2021)

Свързаната с Ковачки ОЗК ще застрахова "Турски поток" през България През този месец държавната "Булгартрансгаз" е сключила два договора със свързани с Христо Ковачки фирми. Единият е с "Атоменергоремонт" за изграждане на преносния газопровод в Средногорието за над 27 млн. лв., а другият е с "ОЗК-Застраховане" за застраховка на новоизградения газопровод от турската до сръбската граница, който премиерът Бойко Борисов нарича "Балкански поток", но реално е продължение на руския "Турски поток". Освен самата тръба в полицата са включени още сгради, конструкции, машини, съоръжения, оборудване, както и едната от компресорните станции - "Расово". Общата стойност на активите, които се застраховат, е над 2.3 млрд. лв., като се покриват всякакви щети - от кражба, през пожар и земетресения, до производствени аварии. В документацията обаче не са посочени лимити, до които застрахователят ще изплаща щети. Такива - до 1% от стойността, има само при кражба. За останалите събития пише: "Застраховката се сключва без уговаряне на условни или безусловни франшизи в застрахователното покритие", което означава, че няма граница, до или след която се покриват щетите. Месечната премия, която "Булгартрансгаз" ще плаща на ОЗК, е 92.6 хил. лв. Договорът ще влезе в сила на 1 април и ще има срок на действие до 14 февруари 2022 г., като в документите не е посочено защо и как е избрана точно тази дата. За 10-те месеца и двете седмици сумата по договора ще стигне почти милион. Фаворит на държавата Свързаният с Ковачки застраховател е избран в конкуренция с "Булстрад Виена иншурънс груп", чиято оферта за месечна премия е била 111.2 хил. лв. Любопитно е, че ОЗК е доказала капацитет за изпълнението на поръчката - а именно опит в застраховането на активи на стойност над 2.1 млрд. лв. - чрез договор с друго държавно енергийно дружество. Става дума за Електроенергийния системен оператор, чиято преносна мрежа е оценена на 2.35 млрд. лв. ЕСО е и предприятието, което до миналата година плащаше милиони за студен резерв на свързаните с Ковачки централи "Бобов дол", "Брикел" и "Топлофикация Русе", а през тази година прави аналогични месечни плащания към тези централи за регулиране на честотите и осигуряване на резервни мощности. От декември 2020 г. ОЗК е сключила нов 5-годишен договор за застраховане на националната електропреносна мрежа на ЕСО, като стойността на договора е 77 млн. лева. Премията тук е много по-висока от тази при газовата инфраструктура, тъй като и рисковете са много по-големи - както от кражби на кабели, така и от метеорологичните условия и авариите. Наред с това ОЗК е застраховател и на цялата национална газопреносна мрежа на "Булгартрансгаз". Договорът й е от края на 2018 г. и е за срок от три години. Стойността му е 4 млн. лв. Тук интересното е, че свързаните с Ковачки топлофикации в Русе, Плевен, Враца, Бургас и др. работят на природен газ, който получават именно по мрежата на "Булгартрансгаз".
Източник: Капитал (31.03.2021)

Две газови борси за 35 години напред лицензира КЕВР Вече има две газови борси с лиценз за 35 години. Комисията за енергийно и водно регулиране със свои решения одобри лицензирането им и прие бизнес плановете им до 2024 и 2025 г. Това се случи без никакви вълнения в газовия сектор, въпреки че експерти се съмняваха, че пазарът може да понесе две борси. Едната борса е държавната - „Газов Хъб Балкан“, която е на "Булгартрансгаз" и оперира от началото на 2019 г., тя е с капитал 500 000 лв. Предметът й на дейност е изграждане и опериране на електронна платформа за борсов пазар с природен газ, енергийни продукти, енергийни носители, енергийни, зелени и бели сертификати, въглеродни емисии и други, свързани с енергопотреблението продукти. „Газов Хъб Балкан“ ползва, след подписване на споразумение с Trayport Limited (Trayport) през 2019 г., системата за борсова търговия Global Vision Eхchange Trading Sistem (ETS). За 2019 г. борсата е на загуба от 150 хил. лв., но има достатъчен ресурс, както и подкрепата на собственика за развитие на платформата за търговия на природен газ, заключва КЕВР. Приходите за 2019 г. са 28 хил. лв. Клиенти на борсата са 39 търговци на газ. Частната „Българска енергийна търговска платформа“ използва същата търговска платформа - на Trayport Limited UK. На нея обаче няма да се търгуват количества от програмата за освобождаване на природен газ от "Булгаргаз", тъй като към момента има действащо споразумение за изпълнение на програмата за освобождаване на природен газ между „Булгаргаз“ ЕАД и „Газов Хъб Балкан“ ЕАД, което е одобрено от КЕВР. Капиталът на дружеството е в размер на 50 000 лева, разделен на 1000 обикновени поименни акции. Собственици са трима акционери - Искър Василев Искров (40%); Георги Цветанов Найденов (35%) и адвокатско дружество „Киров и Братулева“ (25%). Дружеството се управлява по едностепенна система на управление със Съвет на директорите в състав: Искър Василев Искров, Георги Цветанов Найденов, Киро Георгиев Киров. Според КЕВР тя има материалната и финансова възможност да осъществява организират борсов пазар на природен газ. Както и при "Газов хъб "Балкан", така и при частната борса всички конкретни числа и цели са търговска тайна и са заменени с многоточия. Все пак от приетия бизнес план на "Българска енергийна търговска платформа" се разбира, че до 2025 г. частната борса предвижда да търгова до 30% от общото потребление в България, което е над 3 млрд. куб. м. За периода 2021 – 2025 г. „Българска енергийна търговска платформа“ АД е планирала разходи в размер на 7,328 млн.лв.
Източник: 24 часа (02.04.2021)

Синдиците на КТБ са възстановили 25% от парите Над 1.25 млрд. лв. са разпределените към края на март 2021 г. от синдиците на фалиралата КТБ средства към кредиторите, отчитат от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Разпределената за възстановяване сума е значително по-голяма от прогнозите за не повече от 800 млн. лв. на специализираната международна разследваща компания АликсПартнърс Сървисис ЮКей (AlixPartners Services UK LLP), посочва председателят на фонда Матей Матев в статия в последния бюлетин на Асоциацията на банките в България. Според него основен принос за по-високата събираемост на суми от длъжниците на банката имат промените в Закона за банковата несъстоятелност, направени след обявяването на фалита на четвъртата по големина банка. Една от тези промени бе спорната поправка "Пеевски", която депутатът от ДПС Делян Пеевски, бивш бизнеспартньор на собственика на КТБ Цветан Василев, внесе през 2018 г., за да се спре "вторичното разграбване" на банката. Тогава ГЕРБ подкрепи закона "Пеевски", който обезсилва със задна дата прихващанията и цесиите, чрез които банката загуби стотици милиони левове. Според експертите, включително и ВАС, които дори сезираха Конституционния съд, подобно ретроактивно действие може да предизвиква сериозен хаос в стопанския оборот. "Макар и оспорвани, включително пред Конституционния съд, промените в закона дадоха възможност на синдиците на КТБ да постигнат този резултат, като вероятно без тях събраната и разпределена на кредиторите сума щеше да бъде именно тази, прогнозирана от АликсПартнърс", посочва председателят на ФГВБ. Всъщност данните показват, че за повече от 6 години синдиците са успели да съберат около 25% от активите на разграбената банка. Няма данни колко от въпросните 1.25 млрд. лв. са в резултат от събиране на предоставени от КТБ кредити, от осребряване на активи на банката или от обявяване за недействителни на извършени прихващания след нейния фалит. По-голямата част от разпределените за връщане пари - 928 млн. лв., всъщност отиват във ФГБВ, който е най-големият кредитор на КТБ, след като изплати през 2015 г. защитени влогове за 3.7 млрд. лв. От влизането на синдиците в банката досега връщането на пари на незащитени вложители (тези със спестявания над 196 000 лв.) и други кредитори е станало с четири частични сметки. Първата бе обявена през 2017 г. за общо 570 млн. лева, но заради обжалвания средствата по нея започнаха да се изплащат чак през 2019 г. До края на 2020 г. са изплатени 535.4 млн. лв., посочват от ФГВБ. От тях 418.3 млн. лв. са отишли във фонда, а останалите са разпределени между малко над 7000 незащитени вложители - фирми и физически лица. Сред тях излязоха имената на различни политици, начело с Ахмед Доган, както и на десетки общински и държавни фирми. В списъка с големите незащитени вложители фигурират Топлофикация София, Булгаргаз и Булгартрансгаз, ББР, БЕХ, НЕК, АЕЦ Козлодуй, Мини Марица изток, НКЖИ, както и държавни ведомства като Агенцията за приватизация и Агенция "Дипломотически имоти". Всички те до момента са получили не повече от 20% от някогашните си спестявания в банката. През септември 2020 г. стартира изплащането на суми по втората частична сметка за 430 млн. лв., по която до края на 2020 г. вече са изплатени 384.9 млн. лв. От тях 320.6 млн. лв. са за ФГВБ. Третата частична сметка за 5.6 млн. лв. бе за един единствен обезпечен кредитор и бе изплатена през октомври същата година. Става дума за френската банка "Сосиете Женерал", отпуснала срочен заем на КТБ през 2011 г.
Източник: Сега (15.04.2021)

„Булгартрансгаз“ стартира процедура за набиране на кандидати за членове на УС Надзорният съвет на „Булгартрансгаз" стартира конкурсна процедура с публикуването на публична покана за набиране на кандидати за членове на Управителния съвет на газовият оператор. Това са обявили от компанията на своята интернет страница, като са публикували и приложенията към поканата. Конкурсната процедура е съобразена с изискванията на Закона за публичните предприятия, Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия и Закона за енергетиката. За да стане член на УС на дружеството кандидатът трябва да представи набор от документи, както и да премине успешно трите отделни етапа от процедурата. Част от изискванията към кандидатите са да имат пет години професионален опит в сферата, да не заема висша публична длъжност, магистър, който да не е член на политически кабинет и секретар на община и да не извършва търговски сделки от свое или от чуждо име, сходни с дейността на „Булгартрансгаз“. Сред търсените професионални умения и компетенции при кандидатите са опитът им в областта на стратегическото планиране или в областта на оперативното управление, както и по отношение на други дейности, свързани с ефективното управление на предприятия Конкурсът ще се проведе на два етапа. Първи етап е за предварителен подбор на кандидатите по документи. Вторият етап на конкурса е разделен на две части – писменна и устно събеседване. При писмената част кандидатите трябва да представят концепция за развитие на „Булгартрансгаз". Последната част е устно интервю, до което ще бъдат допуснат само кандидатите, преминали през предходните два етапа от конкурса. В десетдневен срок след провеждането на интервютата с всеки един от кандидатите, комисията извършва крайно класиране и въз основа на получените резултати, номинира кандидатите за членове на Управителния съвет на „Булгартрансгаз“ ЕАД, обясняват оттам.
Източник: 3e-news (16.04.2021)

Потаен конкурс оставя начело на "Булгартрансгаз" шефа му и съпруга на пиарката на Борисов Обявен без излишен шум конкурс за избор на трима държавни представители в управата на държавния газов оператор "Булгартрансгаз", оставя начело досегашния му директор Владимир Малинов и още един от членовете на борда – съпругът на пиарката на премиера Бойко Борисов Севделина Арнаудова – Делян Димитров. Димитров влезе в полезрението на медиите покрай това, че той и съпругата му се сдобиха с луксозна къща за 1 млн. лв. В управата влиза един нов член – Дарина Колева, която заменя отстранената още в края на януари 2021 г. Таня Захариева. Досега Колева се е занимавала с обществените поръчки по важни проекти на оператора – включително изграждането на газопровода "Турски поток" на българска територия, подложен на тежки критики от опозицията, че вложените в него 3 млрд. лв. обслужват основно интересите на руската "Газпром". Надзорният съвет на дружеството обявява конкурса за избор на нов управителен съвет на 12 април – почти седмица след парламентарните избори, които показаха, че ГЕРБ няма как да се задържи във властта. Надзорът на "Булгартрансгаз" също е нов и съставът му е в процес на вписване в Търговския регистър. От стария двучленен състав остава Кирил Георгиев, който вече се води независим избор на Агенцията за публичните предприятия и контрол. Колегата му Владимир Митрушев си тръгва, а новите четирима в надзора са Делян Койнов, също независим, и Снежана Йовкова-Маркова, Стефан Илиев и Николай Стефанов, които са държавни представители.Кандидатите да управляват "Булгартрансгаз" са имали 10 календарни дни да подадат документите си за участие в конкурса, който се провежда на два етапа – вторият е защита на концепция за развитието на газовия оператор. Желаещи да влязат в съвета са били Малинов, Димитров, Колева и Ромен Кишкин. Последният обаче е отстранен от конкурса, тъй като не отговаря на изискването да има висше образование, образователно-квалификационна степен "магистър" в една от следните професионални области: Социални, стопански и правни науки, технически и хуманитарни науки, с направление икономика, финанси, счетоводство и контрол, право, енергетика, строителство, инженерство и други. Така до защитата на концепция са допуснати точно трима кандидати, колкото са и обявените места в борда. Това практически ги прави сигурни негови членове, а събеседването с тях и десетдневният срок за оценка как са се представили на устното интервю изглеждат формални. От Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК) нямат обявен конкурс за независимите двама членове на управата на БТГ, каквото е новото изискване за формирането на съветите в държавните предприятия.След реализацията на "Турски поток" у нас, газовият оператор има обявена поръчка за газовата връзка със Сърбия, за чиито над 60 км българско трасе са предвидени 144 млн. лв. Отделно "Булгартрансгаз" разчита ЕК да му одобри проект за близо половин милиард лева по Плана за възстановяване, предвиждащ изграждане на газопроводи, които ще могат да пренасят освен синьо гориво и биогаз и водород като заместващо гориво за държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", "КонтурГлобал Марица Изток 3", "Ей и Ес Гълъбово" и "ТЕЦ Бобов дол". Дружеството е в процес на рехабилитация на вътрешни газопроводи и изграждане на нови, част от които също са финансирани с европейски безвъзмездни средства. С потайния конкурс в "Булгартрансгаз" реално продължават опитите за бетониране на хора на отиващото си управление на ГЕРБ в държавната енергетика за пет години напред, независимо от наложения от парламента миналата седмица мораториум върху всички сделки и назначения на правителството в оставка. ГЕРБ оспорва въведения мораториум в Конституционния съд, който в понеделник образува дело по казуса.
Източник: Медия Пул (27.04.2021)

България е втора в ЕС по спад на цената на газа в края на 2020 г. Цената на природния газ за битови нужди в България е намаляла с 21,2% през второто полугодие на 2020 година, показват данните на Евростат. По този показател страната ни е на второ място в ЕС - пред нас е единствено Литва, където газът е поевтинял с 27,3 на сто. Основната причина за това е намаляването на данъците и разходите за доставката на суровината, отчита статистиката. Цената на природния газ за домакинствата намалява в 21 държави от общността през втората половина на миналата година. Ръст обаче има в най-голямата европейска икономика - Германия (с 5,4%) и Холандия (с 4,7%).От данните на Евростат е видно още, че цената на електроенергията за домакинствата в Германия е най-високата в целия ЕС - над 30 евро за 100 киловатчаса. В Дания цената на електроенергията надхвърля 28 евро за 100 киловатчаса, а в Белгия - 27 евро. България за пореден път е страната с най-ниската цена на електроенергията в ЕС - 9,80 евро за 100 киловатчаса, макар и да има слабо повишение спрямо второто полугодие на 2019 г. След нас се нареждат Унгария (10,10 евро) и Естония (12,90 евро). Нидерландия пък е държавата с най-рязкото поевтиняване на електроенергията в последните месеци на 2020 година. Цената на тока за бита там намалява с 33,8 на сто. Следват Кипър (-24,1%) и Швеция (-17,2%). На обратния полюс се нарежда Люксембург, където електроенергията поскъпва с малко над 10 на сто. В Полша цената на електроенергията се увеличава с 9,7%, а в Словакия - с 8,8%. Цената на електроенергията намалява в 14 държави от ЕС, е видно още от статистиката за втората половина на 2020 година.
Източник: Инвестор.БГ (27.04.2021)

3 компании в енергетиката с нови мениджъри, другите стопирани от мораториума, а БЕХ – от жалба в съда Три компании в държавната енергетика вече имат нови мениджъри, които са вписани в Търговския регистър. Първата промяна е в АЕЦ “Козлодуй”. От борда на директорите са извадени Иван Йончев и Жаклен Коен. Първият е шеф на НЕК и не участва в конкурса, вторият е шеф на БЕХ в оставка, която подаде на 19 август миналата година. След като съдът спря вписването на новия борд на холдинга, Коен ще продължи да го ръководи. В новия борд на директорите на атомната централа остава Наско Михов, който е изпълнителен директор. Нови са Ева Николова, зам.-директорът Александър Николов, бившият евродепутат Владимир Уручев и Илия Илиев. На 27 април в Търговския регистър са вписани Надзорният съвет на “Булгартрансгаз” и съветът на директорите на ТЕЦ “Марица-изток 2”. В надзора на газовия оператор до вторник бяха двама души - Кирил Георгиев и Владимир Митрушев, тъй като през септември миналата година е освободен Венцислав Цветанов. В новия надзорен съвет остава Кирил Георгиев, а нови са Николай Стефанов, Стефан Илиев, Делян Койнов, Снежана Бобева Йовкова-Маркова. В ТЕЦ “Марица-изток 2” двама са от предишния съвет на директорите - Живко Динчев, който е изпълнителен директор на централата, и Бончо Бонев. Нови са Боян Бонев, който е някогашен финансов директор на държавния ТЕЦ, беше шеф на БЕХ, а през 2013 г. и председател на КЕВР, Руслан Германов и Милан Миланов. Бонев и Миланов са от квотата на независимите. Подадени са документи за вписване на промени в борда на директорите на “Минпроект”, чийто принципал е енергийното министерство. Но има отказ заради мораториума, наложен от Народното събрание върху решения на правителството “Борисов”. Документи за вписване на нови бордове на НЕК, “Мини Марица-изток”, “Булгаргаз” и Надзорния съвет на Електроенергийния системен оператор не са подадени. Това е заради забавяне на конкурсите за независими членове.
Източник: 24 часа (29.04.2021)

Ремонт на "Турски поток" ще вдигне още юнската цена на газа Планиран в края на юни едноседмичен ремонт на газопровода "Турски поток" ще доведе до допълнително повишаване на цената на природния газ през юни, за което държавният доставчик "Булгаргаз" вече бе изчислил, че ще е малко над 13 на сто. Това стана ясно от думите на директора на газовото дружество Николай Павлов по време на публичното обсъждане на внесеното в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) заявление за цената на синьото гориво през следващия месец. По думите на Павлов между 22 и 29 юни доставките на руски газ по "Турски поток" ще бъдат прекъснати заради ремонт и това ще доведе до недостиг на газ не само в България, но и в целия регион на Балканите и съответно цените ще се повишат. По данни на газовия оператор "Булгартрансгаз" за този период от време ще се извършва годишна профилактика на приемния терминал от подводния участък на газопровода край турския град Къйъкьой, както и по турското сухопътно трасе до българската граница. Така капацитетът на входната точка при Странджа2-Малкочлар ще е нулев при обичаен дневен обем от 567 хил. МВтч. Павлов обясни, че вече месец се водят преговори с "Газпром" за осигуряване на доставките по старото трасе – Трансбалканския газопровод през Украйна и Румъния, както е било използвано частично при ремонта на "Турски поток" миналата година. Междувременно "Булгаргаз" води преговори с други доставчици за осигуряване на необходимите му за юни количества на приемливи цени. Въпреки това обаче сигурно ще има допълнително поскъпване, тъй като недостигащите обеми ще бъдат доставени на спот цени, които са по-високи от тези по договора с "Газпром". "Какво обаче ще бъде точното отражение в цената, към този момент не можем да калкулираме, тъй като преговорите не са приключили", заяви Павлов пред КЕВР. Реално обаче остават само два дни за разговори с "Газпром". Окончателното решение аз цените на газа ще бъде взето на 1 юни, когато "Булгаргаз" ще внесе и финалните си разчети според цените на европейските газови борси. А те продължават да нарастват и след калкулациите на българския доставчик за юнската цена, правени преди две седмици, когато е внесено сега разглежданото заявление. То е за поскъпване над 13 на сто, като предложената от газовия доставчик цена е 42.74 лв. за мегаватчас без данъци и такси. В момента стойността на синьото гориво е 37.71 лв./МВтч. Прогнозите на дружеството за цената на суровината през юли бяха за много по-малко от сегашното поскъпване. Очакванията бяха за цена от 44.72 лв./MВтч (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС), което е увеличение под 5 на сто, но и тези изчисления ще претървят промени..
Източник: Медия Пул (27.05.2021)

Дружествата в енергетиката дължат общо 2.5 млрд. лева Дружествата в сектор енергетика, обединени под шапката на Български енергиeн холдинг, имат дългове за 2.5 млрд. лв., каза служебният министър на енергетиката Андрей Живков. Той уточни, че само обслужването на тези задължения струва годишно на държавата 100 млн. евро. Андрей Живков критикува стила на работа на БЕХ. "БЕХ има достъп до атрактивни финансирания, но вместо да инвестира в стратегически проекти и да стане регионален играч, ги използва за решаване на текущи проблеми. Казано по друг начин, с дългосрочни задължения БЕХ решава краткосрочни проблеми. Това е път към дългова спирала", посочи министърът. За рефинансиране на задълженията си през юли БЕХ ще пусне облигационна емисия от 550 млн. евро, но за нея не е намерен базов инвеститор, който да даде имидж на компанията, уточни министър Живков. Неговият заместник Александър Николов допълни, че проблемът е, че БЕХ продължава да трупа дефицити. Сред най-големите длъжници на БЕХ е Националната електрическа компания с дълг от над 2 млрд. лв., който компанията не обслужва, а само го предоговаря. ТЕЦ "Марица-изток" 2 е друг голям длъжник с 580 млн. лв. От година на година нарастват и задълженията на "Булгартрансгаз", които вече са за 920 млн. лв., като основната причина е инвестицията от 2.6 млрд. лева в проекта за строежа на трасето на газопровода "Балкански поток". Министърът изрази съмнения в рентабилността на проекта, но обеща да даде повече подробности, като се запознае подробно с финансовите разчети. "Булгаргаз" също има ликвидни затруднения заради "Топлофикация-София", която не заплаща задълженията си, каза още министър Живков. Като проблем министърът посочи и че БЕХ иззема извънредни дивиденти от печелившите дружества и така "проблемът се прехвърля от болната глава към здравата". Той посочи, че от АЕЦ през 2019 и 2020 г. така са взети допълнителни 200 млн. и 270 млн., а от Електроенергийния системен оператор два пъти по 50 млн. лв.
Източник: Дневник (28.05.2021)

Канадската "Кенпайп" ще строи българското трасе от газовата връзка със Сърбия Дружество на канадската "Кенпайп Индъстрис Интернешънъл" и българския ? клон "Кенпайп Индъстрис Интернешънъл България" е избрано за строител на българския участък от газовата връзка между България и Сърбия – от София през Калотина до Ниш. Макар предложената от него цена да не е най-ниската, офертата е най-високо оценена, сочи протокол на комисията по избора на изпълнител на обекта в държавния газов оператор "Булгартрансгаз" (БТГ). Ако няма обжалвания от останалите участници в обществената поръчка, БТГ ще може да сключи договор с предпочетения строител на цена от 136 804 865.99 лв. без ДДС. Прогнозираната цена от газовия оператор за 62-километровия участък на българска територия беше 143 559 450 лв. без ДДС, а срокът за изграждането му е изчислен на 350 дни от датата на подписването на контракта. Макар консорциумът "Айбиес-Интергаз" ДЗЗД, в който участва един от строителите на тунел "Железница", да предложи най-ниската цена от 129 798 657.54 лв. без ДДС, неговата оферта е класирана на трето място заради по-ниска оценка на техническото предложение. Втора е поставена офертата на "Главболгарстрой" през дружеството "Интернешънъл газ" на стойност 139 777 777.77 лв. Предложението изостава с минимална разлика зад победителя.
Източник: Медия Пул (09.06.2021)

"Булгатрансгаз" затъва в дългове покрай "Турски поток" Над 250% ръст на задълженията до невероятните 2.57 млрд. лева отчита държавният газов оператор "Булгартрансгаз" през 2020 г. От финансовия отчет на дружеството се вижда, че задълженията към банки се увеличават от 391 млн. лв. до 922 млн. лв., а търговските и други задължения на дружеството пък направо избухват - от само 10 млн. лв. в началото на 2020 г. до внушителните 1.25 млрд. лв. в края на годината. Заедно с това наличните парични средства и еквиваленти в "Булгартрангаз" намаляват от 572.3 млн. лв. до 336.5 млн. лева. На този фон дружеството отчита печалба 115 млн. лв. от оперативната си дейност - пренос на природен газ. Но след приспадане на огромните курсови разлики (-41.6 млн. лв.) и данъците реалната печалба за периода е 72.5 млн. лв., като намалява с над 30% на годишна база. Извън това обаче са направени и преоценки на наличните количества природен газ в хранилището "Чирен" и преносната мрежа, с отчитането на които дружеството реално излиза на загуба 25.6 млн. лева при положителен финансов резултат 103.3 млн. лв. за 2019 г. Накратко: в годината, в която се изграждаше продължението на "Турски поток", финансовото състояние на "Булгартрансгаз" драматично се влошава. Разбира се, срещу всички тези разходи и задължения стоят инвестициите в нова газопреносна мрежа, които, поне на теория, би трябвало да се изплащат в бъдещите години. Засега обаче те се виждат само като придобити активи - общо за дружеството промяната е от 2.58 на 4.55 млрд. лева. През миналата година държавният газов оператор е платил за придобиване на имоти, машини и съоръжения 1.08 млрд. лв. при 687.4 млн. лв. през 2019 г. Въпреки това само за продължението на "Турски поток" през страната остават да се дължат още 1.25 млрд. лева. Отделно са задълженията за компресорните станции, за да може проектът за пренос на руски газ от Турция до Сърбия да заработи, както и ангажиментите по десетките по-малки проекти за газопроводи и подмяна на стари трасета. По договора със саудитския консорциум "Аркад", който изграждаше "Турски поток" и беше на практика превзет от руснаците, въпросните средства ще се изплащат на вноски в период от 10 години при годишна лихва 4.1%. Въпреки че през миналата година "Булгартрансгаз" неколкократно заяви, че осигурява заемно финансиране при по-изгодни условия, с което да предплати на "Аркад", за да си спести разходи, сега от отчета се вижда, че това едва ли ще се случи. Ясно е записано, че въпросните 1.25 млрд. лв. ще се дължат при лихва 4.1% до 1 януари 2031 г. Извън финансовите параметри, от отчета на "Булгатрансгаз" става ясно, че през 2020 г. потреблението на преносен газ в страната е намаляло с 12.9%. До голяма степен това може да се обясни с ограниченията заради коронавируса, които доведоха до спирането на някои индустриални консуматори в периода април - септември. Именно тогава пренесените по националната мрежа количества природен газ са с 20 - 30% по-малко. Обратното - през октомври и ноември има ръст съответно с 32% и 24% на годишна база. При транзитния пренос на газ също има големи промени. Пренесените количества по дългосрочния договор с "Газпром" за поредна година спадат с повече от 50% - за 2020 г. са били 3.1 млрд. куб.м, за 2019-а - 6.9 млрд. куб.м, а за 2018-а са отчетени 14.3 млрд. кубика. Това е така заради отпадналия транзит към Турция, след като "Газпром" пусна в действие "Турски поток". "Булгартансгаз" все пак е успял да компенсира част от това, като е пренесъл количества на други газови търговци и доставчици, които за миналата година са приблизително 3.9 млрд. куб.м - основно алтернативните доставки за българския пазар през Гърция, както и вероятно малък пренос към Румъния.
Източник: Капитал (14.06.2021)

Булгартрансгаз класира първа офертата на Canpipe BG за 70 милиона евро за изграждане на газова връзка със Сърбия Българският оператор на газопреносна система Булгартрансгаз заяви, че е класирал на първо място оферта от 136,8 милиона лева от Canpipe BG, компания, създадена от местни дъщерни дружества на базираната в Канада Canpipe Industries International Inc., за доставка на оборудване и изграждане на българския участък на газова връзка със Сърбия. Canpipe BG, обединение на Canpipe Industries International Inc. - клон България и Кенпайп Индъстрис Интернешънъл България ЕАД, получи обща оценка от 97,79 точки в търга за обществени поръчки. Цената не включва ДДС. Консорциум, състоящ се от български компании Главболгарстрой и Главболгарстрой Интернешънъл, бе класиран на второ място с оферта от 129,8 милиона лева и общ резултат от 97,14 точки. Класирането е извършено въз основа на съотношението качество-цена. Още четирима участници бяха класирани по-ниско, с резултати между 90,00 и 69,03 точки, Булгартрансгаз заяви по-рано тази година, че офертата му за доставка на оборудване и изграждане на съответната газова връзка от 143,6 млн. Лв. Е привлякла 11 оферти. Оферти са подадени от девет връзки и българските клонове на регистрираните в Италия компании Arkad и Bonatti, се казва в съобщението на Булгартрансгаз по това време. Дължината на българския участък на газовата връзка със Сърбия е 62 километра.
Източник: SeeNews (14.06.2021)

"Булгартрансгаз" отчита над 250% ръст на задълженията през 2020 г. Над 250% ръст на задълженията до 2.57 млрд. лева отчита държавният газов оператор "Булгартрансгаз" през 2020 г. От финансовия отчет на дружеството се вижда, че задълженията към банки се увеличават от 391 млн. лв. до 922 млн. лв., а търговските и други задължения на дружеството скачат от само 10 млн. лв. в началото на 2020 г. до внушителните 1.25 млрд. лв. в края на годината, съобщава "Капитал". Заедно с това наличните парични средства и еквиваленти в "Булгартрангаз" намаляват от 572.3 млн. лв. до 336.5 млн. лева. На този фон дружеството отчита печалба 115 млн. лв. от оперативната си дейност - пренос на природен газ. Но след приспадане на огромните курсови разлики и данъците реалната печалба за периода е 72.5 млн. лв., като намалява с над 30% на годишна база. Така в годината, в която се изграждаше продължението на "Турски поток", финансовото състояние на "Булгартрансгаз" драматично се влошава. Разбира се, срещу всички тези разходи и задължения стоят инвестициите в нова газопреносна мрежа, които поне на теория би трябвало да се изплащат в бъдещите години.
Източник: Дневник (15.06.2021)

5 жалби блокират газовата връзка със Сърбия Стартът на строителството на газовия интерконектор от София до Ниш ще се забави. След като на 3 юни "Булгартрансгаз" обяви класирането на участниците в процедурата, в Комисията за защита на конкуренцията са постъпили общо 5 жалби от загубили фирми. Конкретните мотиви на жалбоподателите обаче ще станат ясни когато и ако антимонополния орган образува съответните производства, но при всички случаи това означава отлагане на ключовия проект с няколко месеца, съобщи вестник „Капитал“. В търга за 173 млн. лв. участваха общо 11 компании и обединения, като до отварянето на ценовите оферти бяха допуснати само 6 от тях. На първо място с цена 164 млн. лв. държавната "Булгартрансгаз" класира консорциума "Кенпайп", в който влизат клон на канадското дружество Canpipe Industries International Inc. и едноименната му фирма, регистрирана в България. Жалби в КЗК са подали четири консорциума и италианската "Бонати", която участваше самостоятелно в надпреварата. Първият консорциум, който обжалва процедурата, е ДЗЗД "Интрабел 99". Той също има връзка с реализацията на "Турски поток" през България, тъй като в него влиза беларуската "Белтрубопроводстрой", която също участваше в строежа на "Турски поток" през България като подизпълнител на "Аркад". Другият участник в обединението е "Интерпром". Ценовата оферта на ДЗЗД "Интрабел 99" също не беше отворена от "Булгартрансгаз". Вторият консорциум, който се е обърнал към КЗК, е ДЗЗД "Нова газ 2021". В него влизат "Атоменергоремонт", македонската "Рапид билд", както и румънската "Хабау ППС пайплайн системс". Сега "Атоменергоремонт" и "Рапид билд" работят по разширение на газовата мрежа към Пирдоп и Панагюрище. Третият жалбоподател е "Ай Би Ес - интергаз" - обединение между "Глобал кънстръкшън" и руската ЗАО "Алвора". Именно този консорциум бе сочен и като най-вероятният изпълнител на газовата връзка до Сърбия, тъй като предложи най-ниска цена за изпълнението на проекта - 155.8 млн. лева. Заради ниска техническа оценка обаче остана едва на трето място в крайното класиране. Последната жалба е от ДЗЗД "Интернешънал газ". Той е съставен от "Главболгарстрой" и "Главболгарстрой интернешънъл", като е класиран на второ място от "Булгартрансгаз" с цена 167.8 млн. лв. От техническите оферти, публикувани на сайта на държавния газов оператор, се вижда, че последните две обединения - ДЗЗД "Интернешънъл газ" и ДЗЗД "Ай Би Ес - интергаз", са предложили еднакъв проектантски екип за изпълнението на проекти, който съвпада и с този на победителя "Кенпайп". Обяснението за това, което фирмите дават за "Капитал", е, че на пазара има изключително малко подготвени специалисти и е нормално фирмите да се състезават за тях, като ги привличат в екипите си.
Източник: 24 часа (22.06.2021)

Изграждането на "Балкански поток" приключи Сръбската компания "Сърбиягаз" и унгарската FGSZ свързаха на границата с Унгария тръбите от газопровода "Балкански поток", съобщи РТС. По него в бъдеще ще преминава газ от Турция до Централна Европа през България и Сърбия. Първите количества транзитен газ за Централна Европа се очакват на 1 октомври. В този бранш, свързването на две тръби, които идват от две различни държави, се нарича златна връзка. Когато се стигне до златна връзка, това означава, че проектът върви към приключване и доставката на газ ще започне скоро, обяснил е Ференц Саболч - председател на управителния съвет на FGSZ. Генералният мениджър на „Сърбиягаз“ Душан Баятович каза, че по този начин е сложен край на дългогодишните усилия, с която страната най-накрая е решила въпроса за доставките на газ от друг източник, а не само през Украйна. За изграждането на своята част от „Балкански поток” България инвестира между 2 и 3 милиарда лева. Газът, който ще преминава през него, ще бъде почти изцяло руски, което означава, че ролята му за разнообразяването на енергоизточниците за нашата страна, ще бъде на практика нулева. Обслужването на кредитите, взети за изграждането на тръбата на българска територия, ще тежи дълги години върху българските данъкоплатци. Освен това тръбата ще се използва само за транзит на газ от Турция към Сърбия, но не и за газоснабдяване на клиенти в Северозападна България.
Източник: Сега (05.07.2021)

Министърът на енергетиката Андрей Живков поиска от Българския енергиен холдинг да отстрани ръководството на „Булгартрансгаз“ ЕАД. Настояването му идва след проверка на Комисията за енергийно и водно регулиране, която потвърждава основни изводи на Министерството на енергетиката за управлението на газовото дружество. В края на миналата седмица регулаторът оповести резултатите от своя проверка в газовия оператор, от които става ясно, че при реализацията на проекта Балкански поток „Булгартрансгаз“ ЕАД не е поискал предварително одобрение от КЕВР както на сключването на договорите за изпълнение на строителните дейности, така и на банковите заеми, с които са извършени плащанията за тях. Всичко това е в нарушение на Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, отчитат от Комисията за енергийно и водно регулиране. Сключените договори за заем от страна на „Булгартрансгаз“ ЕАД са увеличили задлъжнялостта на газовия оператор от 4 млн. лв. в началото на 2019 г. на над 2.6 млрд. лв. днес. Тези договори е трябвало да бъдат одобрени от КЕВР, но „Булгартрансгаз“ ЕАД изобщо не е уведомило комисията за тях. Изводите на държавния регулатор потвърждават изнесените факти от служебния екип на Министерството на енергетиката в началото на неговия мандат. Прегледът на финансовото състояние на държавните енергийни дружества тогава установи, че в резултат на мащабната инвестиционна програма на „Булгартрансгаз“ ЕАД задълженията на дружеството драстично се увеличават. Това би било оправдано, само ако предполага повишаване на паричните потоци в компанията – прогноза, която не се потвърждава от направения финансов анализ на Балкански поток. Проверката на КЕВР потвърждава, че проектът Балкански поток оказва негативно влияние върху цялостното финансово състояние на „Булгартрансгаз“ ЕАД и води до свръхзадлъжнялост на дружеството. Това потвърждава изводите на Министерството на енергетиката за неефективно управление на държавния газов оператор.
Източник: Фрогнюз (05.07.2021)

БЕХ възложи на надзорниците да уволнят шефовете на Булгартрансгаз Бъларският енергиен холдинг (БЕХ) само донякъде се вслуша в заръката на служебния министър на енергетиката Андрей Живков да поиска оставките на ръководството на "Булгартрансгаз". Шефовете на БЕХ превъзлагат тази задача на Надзорния съвет на газовото дружество. Това става ясно от публикувано на страницата на холдинга съобщение. "В изпълнение на публично искане на министъра на енергетиката за отстраняване на ръководството на "Булгартрансгаз" ЕАД, във връзка с извършена проверка от Комисията за енергийно и водно регулиране, Съветът на директорите на "Български енергиен холдинг" ЕАД указа на Надзорния съвет на "Булгартрансгаз" ЕАД, с оглед правомощията им по чл. 24, т. 2, вр. с т. 1 от Устава на "Булгартрансгаз" ЕАД, да предприеме съответните действия по изпълнение на искането на министъра на енергетиката, съобразно публично изложените в прессъобщението мотиви", се казва в съобщението. От БЕХ са дали срок до 9 юли надзорниците на "Булгартрансгаз" ЕАД да представят съответните доклади и становища относно извършената от Комисията за енергийно и водно регулиране проверки. Енергийният министър Андрей Желязков се възмути в понеделник, че "Булгартрансгаз" са изтеглили заеми за над милиард лева за изграждането на тръбата на "Балкански поток", без да уведомят за това КЕВР.
Източник: Сега (07.07.2021)

"Булгартрансгаз" влезе в Европейския алианс за чист водород Държавният газов оператор "Булгартрансгаз" вече е член на Европейския алианс за чист водород, в който участват повече от половината европейски газови преносни оператори, за да си сътрудничат за внедряването на водорода като чисто и неизлъчващо въглероден двуокис гориво. Това съобщиха в сряда от дружеството, което вече има планове за строеж на тръбопровод за пренос на алтернативни на природния газ суровини като биогаз и водород до комплекса "Марица Изток", където намеренията са въглищните електроцентрали да получат евросубсидия за трансформация на газ, а после и на водород. Инициативата за създаване на Европейския алианс за чист водород бе започната през юли 2020 г. от Европейската комисия като част от изпълнението на заложените цели и приоритети в европейските Стратегия за използване на водород и с новата Стратегия за промишлеността. Организацията трябва да спомогне за изпълнението на климатичните и енергийни цели на ЕС за климатично неутрална икономика до 2050 г. Алиансът предвижда изграждане на канал за инвестиции за мащабно производство и подкрепа за търсенето на чист водород в ЕС. Амбицията е широко внедряване на водородни технологии до 2030 г., насърчавайки производството на нисковъглероден и зелен водород, както и неговия пренос и разпределение. В инициативата участват 23 от 45-те европейски преносни оператора, членуващи в европейската организация ENTSOG, в това число: Bayernets, Conexus Baltic Grid, DESFA, Energinet, Enag?s, Еustream, Fluxys, Gasunie, GRTgaz, Gas Connect Austria, GAS-SYSTEM,GASCADE Gastransport, Gas Networks Ireland, NET4GAS, Nowega, REN Gasodutos, OGE, ONTRANS, Plinacro, Snam, TRANSGAZ, Ter?ga, Thyssengas и Elering. От 13 юли към тях се присъединява и "Булгартрансгаз".
Източник: Медия Пул (15.07.2021)

КЗК спря процедурата за избор на строител на газовата връзка със Сърбия Строителството на газовата връзка между България и Гърция е на път да се забави за пореден път, а крайният срок за завършването й - май 2022 г., със сигурност няма да бъде спазен. Процедурата за избор на строител на практика е блокирана заради четири жалби на отстранени участници, по които едва сега стават известни някои детайли. Класирането за строител на междусистемната газова връзка бе обявено от "Булгартрансгаз" още на 3 юни, когато за победител с цена 164 млн. лв. бе избран консорциумът "Кенпайп", в който влизат клон на канадското дружество Canpipe Industries International Inc. и едноименната му фирма, регистрирана в България. Компанията изглежда свързана с бизнесмена Александър Сталийски, който минава за близък до Бойко Борисов и Делян Пеевски. Веднага след това обаче в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) постъпиха общо 5 жалби от загубили участници. Тези дни от КЗК излязоха с определение - процедурата по избор на изпълнител не може да продължи, което е проблем, тъй като за разлика от "Турски поток" интерконекторът със Сърбия би могъл да осигури реална диверсификация на източниците и доставките. Жалбоподателите са ДЗЗД "Интернешънъл газ", ДЗЗД "Нова газ 2021", "Бонати" (която беше конкурент на "Аркад" в процедурата за "Турски поток", но след това стана подизпълнител) и консорциумът "АйБиЕс-Интергаз". Техните възражения са обединени от КЗК в едно производство. Жалба срещу класирането в търга подаде и "Интербел 99", но тя е била счетена от антимонополната комисия за неоснователна.
Източник: Капитал (16.07.2021)

Комисията за защита на конкуренцията спира изграждането на газовата връзка със Сърбия Комисията за защита на конкуренцията заяви, че изграждането на газова междусистемна връзка със Сърбия не може да продължи преди да бъдат уредени жалбите срещу избора на местна компания Canpipe BG за изпълнител на проекта. Проектът не отговаря на критериите за спешност, които биха оправдали възлагането на договора за обществена поръчка на избрания кандидат, преди Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да е издала окончателното си решение по жалбите, заяви антитръстовият орган в изявление миналата седмица. Жалбите, блокирали проекта, бяха подадени от кандидати, които бяха изключени от участие в търга за 143,6 милиона лева (86,7 милиона долара / 73,4 милиона евро) за доставка на оборудване и изграждане на българския участък на газовия интерконектор със Сърбия, обявен от българския оператор на газопреносна система „Булгартрансгаз“, или бяха класирани по-ниско от избрания победител. Жалбоподателите включват три консорциума и българския клон на италианския Bonatti.
Източник: SeeNews (23.07.2021)

Газпром експорт с интерес за резервиране на дългосрочен капацитет и авансова плащане от 683 млн. лв. на Булгартрансгаз „Газпром експорт“ е изразил интерес към резервиране на дългосрочен капацитет по газопреносната система на „Булгартрансгаз“ и авансово изплащане за резервацията му. Сумата за резервиране на дългосрочния капацитет е от порядъка на над 349 млн. евро или 683 млн. лева от страна на ООО „Газпром Експорт“. Това ще донесе значителни финансови ползи за българския преносен оператор. В резултат на това ще бъдат изплатени значителни суми към консорциум „Аркад“ (за строителството на Балкански поток б.р.) и погасяване на дългове към банките, съобщават от „Булгартрансгаз“. На 17-ти юни „Булгартрансгаз“ ЕАД информира всички свои настоящи и бъдещи ползватели на газопреносната система, резервирали дългосрочен капацитет или възнамеряващи да резервират капацитетни продукти в предвидения търг за разпределение на годишни капацитетни продукти, съгласно календара на ENTSOG (Европейска мрежа на операторите за пренос на природен газ) за 05.07.2021 г., включително резервиралите капацитет по дългосрочни договори с фиксирани цени, за възможността за еднократно авансово плащане на стойността на резервирания дългосрочен капацитет, дисконтирана с 2,7% на годишна база, при резервация за най-малко една година. В тази връзка от страна на ООО „Газпром експорт“ бе изразен интерес и готовност за извършване на авансово плащане на дължими суми за резервация на капацитет по сключен договор за резервиране на капацитет за периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2023 г. , информират от дружеството. Според “Булгартрансгаз”, общата дължима сума за периода, изчислена при прогнозна годишна индексация на приложимите тарифи по действащия договор, за газови години 2021/2022 и 2022/2023 в размер на 1,7% възлиза на 704 477 888,26 лв. без ДДС. При прилагането на дисконтов фактор от 2,7% на годишна база сумата за авансовото плащане възлиза на 683 302 760,39 лв. без ДДС. Получените средства „Булгартрансгаз“ ЕАД ще използва за частично погасяване на задължения към основния изпълнител (Обединение „Консорциум Аркад“) на строително-монтажни дейности на проекта за „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбската граница“. След получено предложение от обединение „Консорциум Аркад“ газопреносният оператор ще заплати предсрочно сума в размер на 461 096 701,65 лв., като по този начин дружеството няма да дължи оскъпяване по същата и съответно ще реализира икономия в размер на 80 321 808,44 лв. В допълнение, съгласно предложенията на консорциума, „Булгартрансгаз“ ЕАД ще реализира допълнителна икономия в размер на 14 641 567,36 лв., в резултат от допълнителното намаление на процента на дължимото оскъпяване за тригодишен период, заявяват от преносния оператор. Наличните средства дават възможност за „Булгартрансгаз“ ЕАД предсрочно да погаси и 65 млн. евро към търговски банки. При предсрочно погасяване на задълженията, дружеството ще реализира спестяване в размер на общо 11 662 232,90 лв. от разходи за лихви, както и ще възстанови предоставени обезпечения в размер на 24 142 912,00 лв. Остатъкът от авансовото плащане, в размер на 95 077 109,16 лв., „Булгартрансгаз“ ЕАД ще използва за заплащане на бъдещи оперативни, инвестиционни и финансови разходи. „Булгартрансгаз“ ЕАД ще реализира обща икономия в размер на 106 млн. лв., заплащайки предсрочно задължения към обединение „Консорциум Аркад“ и погасявайки задължения към банки чрез авансовото плащане на над 349 млн. евро или 683 млн. лева от страна на ООО „Газпром Експорт“, посочват още от преносния оператор.
Източник: 3e-news (28.07.2021)

Надзорът на "Булгартрансгаз" отказа да смени директорите Надзорният съвет на "Булгаргтрансгаз" отказва да освободи ръководството на държавното дружество, защото нямало основание за това. Това съобщи днес по време на парламентарния контрол служебният енергиен министър Андрей Живков, който преди повече от месец поиска от Българския енергиен холдинг да отстрани директорите на газопреносния оператор. БЕХ обаче обяви, че превъзлага тази задача на Надзорния съвет на газовото дружество, защото според устава му той имал тези правомощия. Припомняме, че Андрей Живков поика отстраняването на тримата директори на "Булгаргтрансгаз", след като проверка на КЕВР потвърди, че те не са спазили нормативните изисквания да получат предварително одобрение от енергийния регулатор за строежа и за финансирането на разклонението на газопровода "Турски поток", което прекосява България и бе наречено от правителството на Бойко Борисов "Балкански поток". Без санкцията на КЕВР дружеството е сключило договори за изпълнение със саудитския концерн "Аркад" и българо-немската "Ферощал Балкангаз" и е изтеглило близо 2 млрд. лв. заеми за финансиране на строителството."Надзорният съвет на "Булгартрансгаз" е поискал становище от Агенцията за публичните предприятия и контрол, която да даде значение на израза "отстранява". В крайна сметка съветът е преценил, че не са налице основания за освобождаване на ръководството", обясни служебният енергиен министър. КЕВР е създал работна група и прави проучване за финансовия ефект от тези проекти и сделките по тях. Досега в Министерството на енергетиката не са получени резултати от проучването и кумулативния ефект от инвестициите, обясни още министър Живков. Българският енергиен холдинг също от 23 юни е започнал вътрешна проверка на работата на ръководството на дружеството, но и тя не е приключила. В Съвета на директорите на "Булгартрансгаз" са Владимир Малинов, Делян Димитров (съпруг на пиарката на Бойко Борисов Севделина Арнаудова) и Дарина Колева. Първите двама бяха преназначени с нов 5-годишен мандат през април т.г. - седмица преди изборите. Междувременно ръководството на "Булгартрансгаз" се похвали, че е предоговорило лихви по сключените заеми и е реализирало 18 млн. лв. икономии. В същото време в резултат от поетите кредити „Булгартрансгаз“ ЕАД е увеличил задлъжнялостта си през последните две години и половина от 4 млн. лв. на над 2.6 млрд. лв.
Източник: Сега (09.08.2021)

2,5 млрд. лв. са до момента разходите за "Балкански поток" Проектът за разширение на газопреносната мрежа от българо-турската до българо-сръбската граница, или "Балкански поток", до момента е на стойност 2,504 млрд. лв. без ДДС с всички разходи до въвеждане на обекта в експлоатация. Това заяви министърът на енергетиката Андрей Живков в парламента в отговор на депутатско питане. Той се позова на информация, дадена му от "Булгартрансгаз". Както "24 часа" е писал, министърът поиска уволнението на ръководството на компанията. Живков заяви, че газопроводът е свързан със съществуващата газопреносна мрежа на пет места - при компресорна станция "Странджа", при компресорна станция "Лозенец", в района на село Златина, община Провадия, при компресорни станции "Вълчи дол" и "Полски Сеновец". Това дава възможност за пренасяне на газ във всички изходни точки в страната. Към трасето на етап "линейна част" са създадени технически условия за свързване с газопроводно отклонение към хранилището в Чирен. Проектът за разширение на газопреносната инфраструктура, т.е. "Балкански поток", е въведен поетапно през 2019 и 2020 г, като са спазени всички законови процедури и изисквания за тази категория обекти. През 2019 г. са въведени в експлоатация първите два етапа от проекта, като са дадени разрешения за ползване от ДНСК на 17.10.2019 г. за газоизмервателна станция "Странджа" и на 20.11.2019 г. - за преносен газопровод от българо-турската граница до газоизмервателна станция "Странджа" и възела за включване към транзитните газопроводи 1 и 2. През 2020 г. са въведени в експлоатация линейната част и компресорната станция "Расовец" с разрешение за ползване от 23.12.2020 г. , издадено от ДНСК. Министърът съобщи данни и за пренесените количества природен газ. От входа на българо-турската граница са транспортирани 131,205 млн. мвтч от 1 януари 2020 г. до 31 юли 2021 г., което съответства на заявените количества. На българо-сръбската граница са пренесени 83,493 млн. мвтч за същия период, съобщи Живков данните на преносния оператор.
Източник: 24 часа (09.08.2021)

"Булгартрансгаз" успя да предоговори лихвите по основните си заеми "Булгартрансгаз" успя да предоговори лихвите по свои заеми с основните си кредитори и ще спести 18,2 млн. лева, съобщават от газопреносното дружество, но без да уточняват нито размера на главниците, нито институциите, с които са постигнали споразумението. В компанията получиха авансово плащане за запазения капацитет за преноса на природен газ от "Газпром" в размер на около 350 млн. евро. Със свободния финансов ресурс компанията вече плати предсрочно на "Аркад" за проекта за разширение на газопреносната мрежа на страната ("Балкански поток"). Разходите за реализацията на този проект са в размер на 2,5 млрд. лева, като част от тях са собствени средства, а друга - привлечен капитал. Отделно сега става ясно, че "Булгартрансгаз" е поискала и оферти за предоговаряне на заемите с основните си банки.В резултат от предоговарянето лихвените равнища по заемите вече са между 1,35% и 2%, при първоначално ниво, достигащи до 3,5%, уточняват още от компанията. В началото на юли от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) установиха направени нарушения при тегленето на заемите за реализацията на проекти на компанията, основно за "Балкански поток". Този доклад стана причина за искането на оставката на ръководството на "Булгартрансгаз" от страна на служебния министър Андрей Живков. По време на парламентарния контрол днес (6 август) той обясни, че ръководството на "Български енергиен холдинг" (БЕХ) е преценило, че няма основания за оставката на ръководството на "Булгартрансгаз". По тази причина и Живков е поискал и смяната на директора на БЕХ Валентин Николов.
Източник: Инвестор.БГ (09.08.2021)

КЕВР наложи санкции от близо 430 хил. лв. на "Булгартрансгаз" Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ извърши проверка на "Булгартрансгаз" за използваните начини на финансиране при реализацията на "Проект за развитие и разширение на газопреносната система на "Булгартрансгаз". В хода на проверката от страна на дружеството са били предоставени сключените договори, свързани с проектиране, строителство и финансиране на дейностите по проекта. Комисията е установила, че договорите са сключени без предварително разрешение от енергийния регулатор. Предвид това, на 5 август председателят на КЕВР издаде 21 бр. наказателни постановления, с които на "Булгартрансгаз" са наложени имуществени санкции в общ размер 427 413 лв.
Източник: Банкеръ (10.08.2021)

„Булгартрансгаз“ ще изгражда нови газопроводни отклонения у нас В Десетгодишния план на "Булгартрансгаз" ЕАД за периода 2021-2030 г. са предвидени инвестиции за над 2.99 млрд. лева без ДДС. С изграждането на нови газопроводни отклонения се създават условия за ускоряване на газификацията в страната със съответните икономически, социални, екологични и други ползи за местното население. Заедно с това за първи път в приоритетите за инвестиционната дейност е включено изпълнението на проекти за изграждане на инфраструктура за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива за захранване на електроцентрали и други потребители във въглищни региони в България. Очакваният резултат от изпълнението на Плана е превръщането на България в значим регионален газов център - хъб, създаващ технически възможности за вход и изход на потоци природен газ от разнообразни източници и по нови маршрути. Важен акцент в Десетгодишния план на Булгартрансгаз" е осигуряването на възможност за развитие на конкурентен газов пазар и за диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ, което ще допринесе за намаляване на енергийната зависимост на страната и открива възможност за създаване на регионална газова борса, в т.ч. спот пазар. Това ще бъде постигнато чрез изграждане на съоръжения за свързване на съществуващата газопреносна инфраструктура с бъдещите трансевропейски газови коридори и с проектите от Южния газов коридор. Гарантирането на сигурността на доставките на природен газ е планирано да сстане чрез инвестиции в изграждане на междусистемни връзки за осигуряване на свързаност с други газопреносни мрежи, както и чрез инвестиции за разширяване на подземното газово хранилище в Чирен.
Източник: Банкеръ (12.08.2021)

"Балкански поток" засега не носи значителни приходи на България Реализацията на проекта "Балкански поток" на практика не е оказала влияние върху приходите, които постъпват в дружеството „Булгартрансгаз“. Това стана ясно от изслушването на служебния министър на енергетиката Андрей Живков в парламента. Финансовите резултати на дружеството в годините преди и след пускането в действие на проекта са съотносими, уточни министърът. "Похарчени са 2,5 – 3 млрд. лв., а резултатът е същият като предната година. Ако се твърди, че инвестицията от 2,5 млрд. лева ще се възвърне за 10 години, това означава, че тя трябва да увеличи годишният приход грубо с 250 млн. лева", каза Живков. Пeчaлбaта нa дружеството за първите шест месеца нa 2021 година e 55 млн. лв. А прeз cъщия пepиoд нa 2020 г. печалбата възлизa нa 60 млн. лв., дори има спад. В Министерство на енергетиката не е постъпвала официална информация за унищожаване на документи в "Булгартрансгаз", посочи министърът в отговор на въпрос на депутата от "Има такъв народ" Иван Хиновски. Министърът изказа притеснение, че финансовото състояние на енергийното дружество застрашава реализацията на нови проекти. "Имаме притеснения, че ако финансовата дейност на "Булгартрансгаз" се развива по този начин, има опасност да бъдат застрашени нови проекти. Не мога да ви кажа какви нови проекти има, защото, когато изисках инвестиционната програма на "Булгартрансгаз", тя не бе предоставена на министерството. Исках на нейна база да направя анализ дали има опасност за инвестиционната програма", съобщи Живков. ТЕЦ "Марица Изток 2" ще е с минимална годишна загуба, подчерта още той: "ТЕЦ-ът за втората половина на тази година прогнозно ще излезе на печалба, което не се е случвало от много време. В годишен разрез ще излезе на минимална загуба, несравнима със загубите, които генерираше до момента." "Последните дни се наблюдава рязко покачване на цените на електроенергия на пазарен сегмент "Ден напред". Причините за много. Това е повишената температура при нас и в съседни държави, което увеличава потреблението неимоверно много. Независимо от това в електроенергийната система не е имало дисбаланси, застрашаващи електрозахранването на потребителите", увери ресорният министър. Министерството се е включило на оперативно ниво, за да може да влезе в пряк контакт с ТЕЦ "Марица изток 2" и да активира всички възможни мощности, за да може ликвидността на Българската енергийна борса да се увеличи: "Това стана с известно закъснение, тъй като нормално това е реакция на оперативното управление на ТЕЦ "Марица Изток", след това на Българския енергиен холдинг. Министерство на енергетиката няма преки задължения да наблюдава пазара и да реагира по отношение на мощностите."
Източник: Банкеръ (16.08.2021)

След разнобой в КЗК "Кенпайп" може да строи газовата връзка до Сърбия Счетири на два гласа Комисията за защита на конкуренцията отхвърли всички жалби срещу решението на "Булгартрансгаз" да избере консорциум "Кенпайп" за строителството на газовата връзка между България и Сърбия за 164 млн. лв. Най-често решенията на КЗК са единодушни и наличието на спор между комисарите в този случай показва силен сблъсък на интереси. Определеното за победител обединение е съставено от клон на канадско дружество Canpipe Industries International Inc. и едноименната му българска му фирма. Първото дружество реално е с люксембургски собственици, малък опит в бранша и счетоводна загуба от 58 хил. лв. за 2019 г. "Кенпайп" е неизвестна в България, като работи единствено по друг проект на "Булгартрансгаз". Срещу класирането на газовия оператор бяха подадени 4 жалби - от "Нова газ 2021", "Ай Би Ес - интергаз", "Интернешънал газ" и италианската "Бонати", която участваше самостоятелно в надпреварата и беше конкурент на "Аркад" в процедурата за "Турски поток", но след това му стана подизпълнител. Сега в търга за газовата връзка до Сърбия тя дори не беше допусната до отваряне на ценовите оферти. Решението на КЗК е дълго цели 228 страници, но като цяло в него се повтаря няколко пъти едно и също нещо - преценката на оценителната комисията на "Булгартрансгаз" е правилна и всички доводи в жалбата са неоснователни.
Източник: Капитал (17.08.2021)

"Булгартрансгаз" ще бъде задължен да изиска от руснаците изчезналата пътна карта за "Турски поток" Държавният газов оператор "Булгартрансгаз" да бъде задължен да изисква от руския концерн "Газпром" неоткриваемата никъде в българските институции и енергийните дружества т.нар. пътна карта за развитие на българската газопреносна инфраструктура, поставила основите на проекта за продължението на газопровода "Турски поток" през българска територия. Това реши парламентарната комисия по енергетика и климат на първото си заседание в четвъртък. На дружеството ще бъде изпратено писмо, чиято формулировка предстои да се изчисти и ще му бъдат поставени две седмици срок да изпълни нареждането на депутатите. Решението бе взето по предложение на зам.-председателя на комисията Мартин Димитров от "Демократична България" и председателя ? Иван Хиновски от "Има такъв народ". Още преди около две седмици служебният министър Андрей Живков отговори в пленарна зала по време на парламентарен контрол, че от "Булгартрансгаз" и "Българския енергиен холдинг", както и от Министерския съвет са му отвърнали, че не разполагат с тази карта. От "Булгартрансгаз" коментираха, че дружеството не е страна по този документ. За подписването му съобщи енергийното министерство през 2017 г. като бе посочено, че това е станало между енергийния министър Теменужка Петкова и шефа на "Газпром" Алексей Милер. Мартин Димитров сега обаче прочете в проектописмото, че документът е подписан от тогавашния шеф на "Булгартрансгаз" Георги Гегов, който почина година по-късно. Макар и Петкова да омаловажава съдържанието на пътната карта, липсата ? навежда на мисълта, че все пак в нея има неща, които предишната власт не иска да стават публично достояние. А формулировката на документа вероятно ще разкрие подробности за реализацията на транзитния газопровод от турската до сръбската граница. Той бе ударно изграден от "Булгартрансгаз" с редица заеми, подписани без задължителното одобрение на енергийния регулатор, и задлъжня с над 2 млрд. лв. Заради тези нарушения министър Живков иска да отстрани ръководството на газовия оператор, но засега не му се получава.
Източник: Медия Пул (20.08.2021)

„Булгартрансгаз“: Работим по израждането на инфраструктура за пренос на водород Българското държавно газопреносно дружество „Булгартрансгаз“ ЕАД работи по развитието на проекта за инфраструктура за транспортиране на водород и нисковъглеродни газообразни горива в източно-маришкия въглищен регион. Той е част от проекта на Национален план за възстановяване и устойчивост и предвижда 125 км газопровод, пригоден за пренос на водород, посочват от компанията по време на Енергийния форум на Югоизточна Европа, който се провежда в Солун. Във форума участваха посланиците на САЩ в страните от Югоизточна Европа, представители на държавни и частни енергийни компании от региона, както и енергийните министри. Дискутирани бяха актуални въпроси в областта на енергетиката в светлината на динамиката на енергийните пазари и възможностите и предизвикателствата, възникващи във връзка с енергийния преход и възстановяването от пандемията от COVID-19. Специално внимание беше обърнато на значението на усъвършенстването на енергийната инфраструктура, повишаването на енергийната сигурност, диверсификацията и дигитализацията. Реализацията на проекта за инфраструктура за транспортиране на водород и нисковъглеродни газообразни горива е в съзвучие с целите на Европейския съюз (ЕС) за преход към нисковъглеродна икономика. До постигането на достатъчно производство на водород, инфраструктурата ще транспортира природен газ и други нисковъглеродни газообразни горива и техните смеси в различни пропорции. Инфраструктурата ще бъде свързана към съществуващата газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз“ и към IGB. „В изпълнение на общоевропейските цели за диверсификация на енергийните източници и осъществяване на енергийния преход „Булгартрансгаз“ рехабилитира и разширява съществуващата мрежа и изгражда нови газови връзки“, заяви изпълнителният директор на дружеството Владимир Малинов, който представи проектите, по които българският газопреносен оператор работи. „Една от първите стъпки за подобряване на енергийната свързаност в Югоизточна Европа бе увеличението на капацитета на точката на свързване Кулата-Сидирокастро от 1 млн. куб. м./ден до 6,1 млн. куб. м./ден в посока България и от 10,1 млн. куб. м./ден до 11,1 млн. куб. м. /ден в посока Гърция“, припомня Малинов. В момента „Булгартрансгаз“ работи за свързване за интерконектора Гърция-България (IGB) към националната мрежа. Капацитетът на точката за свързване с IGB ще бъде до 3 млрд. куб. м./г. от Гърция към България и 0,7 млрд. куб. м./г. от България към Гърция. Успоредно с това се развива и проектът за нова газова връзка България-Сърбия с капацитет от 1.8 млрд. куб. м./година с възможност за реверсивен пренос. Наличният свободен капацитет на точката на свързване Киреево-Зайчар е 7,6 млн. куб. м./ден в посока от България към Сърбия и 32,0 млн. куб. м./ден в посока от Сърбия към България.
Източник: Инвестор.БГ (13.09.2021)

Общинският съвет на Бобов дол е дал разрешение през тази седмица трасето на проекта на ТЕЦ "Бобов дол" за свързване с националната газова инфраструктура да преминава през общински терени. „На този етап става въпрос само за прокарване на природен газ за горелките, благодарение на които ще спрем да използваме мазут при разплаване на всеки от нашите котли. На следващ етап ще е внедряването на природен газ като допълнително гориво за производство на енергия. Радостен съм, че местната управа подкрепя нашите инвестиционни проекти, защото съм силно убеден, че това е правилният път за развитието на ТЕЦ "Бобов дол“, каза изпълнителният директор на централата Любомир Спасов. Той подчерта, че преминаването към екологични източници на енергия е единственият начин да се запазят работните места на хилядите местни жители, които имат поминък, благодарение на функционирането на ТЕЦ "Бобов дол". Реализирането на инвестициите за смяна на основното гориво ще допринесе за подобряване на качеството на въздуха в района на централата. ТЕЦ "Бобов дол" е поискал предварително съгласие от общинския съвет за изработване на подробен устройствен план и парцеларен план за изграждане на газова връзка и газоразпределителна станция. От дружеството са заявили и искане за учредяване на вещно право на строеж и сервитут, като планират за тяхна сметка да изградят нужните съоръжения. Централата иска да създаде автоматична газорегулираща станция върху поземлен имот с 3135 кв. м в местността Царски върби. Според изчисленията въвеждането на природен газ в горивния микс ще повиши с 13% коефициента на полезно действие в централата, каза Спасов. От "Булгарстрансгаз" вече дадоха разрешение на ТЕЦ "Бобов дол" за присъединяване към националната газопросна мрежа, като вече са определени местоположението и точката на присъединяване към автоматичната газорегулираща станция. От централата през пролетта са входирали в РИОСВ документите за процедурата по одобрение за присъединяване към националната газопреносна мрежа на Булгартрансгаз. Плановете са да използват през 2022 година 99 000 хил.куб.м., през 2023 година 165 000 хил.куб.м., а през 2024 година 168 000 хил.куб.м. природен газ. „Остава ни само да получим „да“ от РИОСВ. Цялата процедура ще се извърши на 3 етапа. Първият е присъединяване към мрежата, следва въвеждане в експлоатация на газовата система и съответно захранване на разпалващите газови горелки на парогенераторите. На финалния етап ще се извърши монтаж на 4 газобутални двигатели, които ще пристигнат от Финландия и ще са с мощност 9,73 мв.“, уточни Спасов.
Източник: 24 часа (17.09.2021)

Строежът на газовата връзка със Сърбия заседна във ВАС Четирима участници в търга за строител на газовата връзка между България и Сърбия обжалват избора на фирма за участъка на наша територия, но въпреки това София е уверена, че връзката ще бъде изграден в срок. Това е заявил българският министър на енергетиката Андрей Живков по време на среща със сръбската си колежка Зорана Михайлович в рамките на министерската среща на Партньорството за трансатлантическо енергийно и климатично сътрудничество (Р-ТЕСС), провела се във Варшава, Основната тема на разговора им е бил именно напредъкът по строежа на междусистемната връзка, за която двамата министри са се съгласили, че е ключова за диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ за региона, особено в синергия с изграждането на междусистемната връзка Гърция – България. За изпълнител на 62-километровия български участък от газопровода от София през Калотина до Ниш, с обща дължина от 170 км, бе избран консорциумът ДЗЗД "Кенпайп БГ", в който българският клон на канадската "Кенпайп Индъстрис Интернешънъл" и българското ? дружество "Кенпайп Индъстрис Интернешънъл България" държат съответно 5 и 95 на сто. Неговата оферта за 136 804 865.99 лв. без ДДС не бе най-евтината, но най-евтиното предложение получи слаба техническа оценка. Решението на възложителя на поръчката – "Булгартрансгаз", бе обжалвано пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от петима от останалите претенденти. Единият иск не бе уважен, а останалите четири бяха обединени в едно производство. Антимонополният орган обаче не уважи жалбите, макар и с особеното мнение на двама от членовете му. Решението на КЗК е било оспорено пред Върховния административен съд и от четирите компании, става ясно сега от думите на Живков. Пред КЗК жалби подадоха "АйБиЕс-Интергаз", ДЗЗД "Интернешънъл Газ" на българската "Главболгарстрой", отстранената ДЗЗД "Нова газ 2021", в която водещ участник е свързваната с Христо Ковачки "Атоменергоремонт", и италианската "Бонати".
Източник: Медия Пул (28.09.2021)

Сериозен ръст на доставките на газ отчита НСИ в началото на лятото През юли доставките на природен газ се увеличават с 51,5% на годишна база до 259 млн. куб. метра, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за енергийните източници. Това е съпроводено с намаляване на добива на суровина в страната - с 50% на годишна база до 2 млн. куб. метра. Спрямо предходния месец юни доставките на газ у нас се повишават с почти 13%, докато добивът остава на същото ниво. Съществено увеличение през юли има и по отношение на добива на твърди горива. През летния месец в страната са добити 1,97 млн. тона твърди горива, което е увеличение от 33% спрямо същия период на миналата година. Спрямо юни добивът расте с внушителните 97 на сто. Доставките на твърди горива също отчитат повишение - от 32,4% на годишна база и от почти 97% на месечна. В страната са реализирани 2,06 млн. тона твърди горива, като разликата спрямо добива представлява вноса. През юли в България са произведени 3,83 тераватчаса електроенергия, което е с 14,5% повече спрямо юли 2020 година. На месечна база производството расте с 19 на сто. Основната част от тази електроенергия е реализирана в страната - 2,77 тераватчаса. От данните на НСИ е видно, че потреблението се увеличава със 7,2% на годишна база и с почти 10% спрямо юни 2021 година.
Източник: Инвестор.БГ (30.09.2021)

"Кенпайп" се отказа от газовата връзка със Сърбия Изненадващо, ден преди първото дело по жалбите на четири компании срещу избора му за строител на газовата връзка със Сърбия, ДЗЗД "Кенпайп БГ" се отказва да сключи договор за поръчката и оттегля офертата си за 62-километровия български участък от газопровода от София през Калотина до Ниш. Това става ясно от решение на комисията в "Булгартрансгаз" за обществената поръчка, с което се променя предишната им класация с първо място за предложението на "Кенпайп" и като победител е обявено обединението ДЗЗД "Интернешъналгаз" между "Главболгарстрой" и дъщерното "Главболгарстрой Интернешънъл". Консорциумът ДЗЗД "Кенпайп БГ", в който българският клон на канадската "Кенпайп Индъстрис Интернешънъл" и българското ? дружество "Кенпайп Индъстрис Интернешънъл България" държат съответно 5 и 95 на сто, бе избран в началото на юни за строител на газовата връзка. Неговата оферта за 136 804 865.99 лв. без ДДС не бе с най-ниска цена, но най-евтиното предложение на консорциума "Айбиес-Интергаз" ДЗЗД остана на едва трето място заради слаба техническа оценка. Решението на "Булгартрансгаз" (БТГ) обаче бе обжалвано пред антимонополната комисия от петима от кандидатите. Претенцията на единия бе отхвърлена, а исковете на останалите не бяха уважени от Комисията за защита на конкуренцията, макар и с особени мнения. Така случаят стигна до Върховния административен съд и е трябвало да бъде разгледан на 29 септември. Изненадващо обаче предишния ден в деловодството на "Булгартрансгаз" постъпва писмо от ДЗЗД "Кенпайп БГ", с което консорциумът изрично заявява, че оттегля офертата си и че същата не е валидна, както и че отказва да сключи договор за възлагане на поръчката. Това прави невалидна офертата на участника, а валидността ? е задължителен елемент за участие в обществената поръчка. Какви са мотивите за отказа не е ясно, но изборът на "Кепнайп" бе сериозно критикуван, заради липсата на опит, заради която едното от дружествата в консорциума е отстранявано от други полъчки на държавния газов оператор. "Оттеглянето на валидността на офертата е равнозначно на липса на конкретно, обвързващо волеизявление на участника за изпълнение на обществената поръчка и не може да се обоснове, че представената от него оферта съответства на изискванията, определени от възложителя за изпълнение на поръчката", пише в решението на БТГ. Така е обявено ново класиране в процедурата и първото място е отредено за ДЗЗД "Интернешъналгаз", чиято оферта е за 139 777 777.77 лв. без ДДС. Н автора позиция се придвижва "Айбиес-Интергаз" ДЗЗД, в който участва един от строителите на тунел "Железница". Третата остава за швейцарско-турският консорциум "ИнтерСиПиВи Консорциум" с ценова оферта за 142 989 789.69 лв., следван от ДЗЗД "Евротранс" и обединението ДЗЗД "ЧИС Газ – Климатроник", чиито оферти обаче надхвърлят търсената от БТГ цена от 143 559 450 лв. без ДДС. Новото решение за строител на газовата връзка със Сърбия подлежи на ново обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията в 10-дневен срок от връчването му на участниците. Много вероятно е такова да има, тъй като в предишните искове пред КЗК имаше претенции срещу "Главболгарстрой". Например, отстранената от процедурата ДЗЗД "Нова газ 2021", в която водещ участник е свързваната с Христо Ковачки "Атоменергоремонт", в жалбата си пред КЗК твърдеше, че "Кенпайп", "АйБиЕс" и "Интернешънългаз" е трябвало да бъдат отстранени от надпреварата, тъй като ползват едни и същи експерти в екипите си. Италианската "Бонати" пък твърдеше, че същите тези три компании са предложили нереален срок от един ден за изработването на инвестиционен проект с работни чертежи и и детайли. От "АйБиЕс-Интергаз" на свой ред смятаха, че тяхната оферта не е оценена правилно, тъй като не е била приложена както трябва методиката за оценката на предложенията. Твърде е вероятно тези дружества отново да имат претенции към новия избор на "Интернешъналгаз". В същото време обаче продължава делото във ВАС по жалбите срещу решението на КЗК, потвърждаващо избора на "Кенпайп", което е било отложено заради новите обстоятелства по отказа на избрания участък.
Източник: Медия Пул (04.10.2021)

След обрат ГБС е победител в търга за газовата връзка до Сърбия Фаворитът на "Булгартрансгаз" за строителството на газовата връзка между България и Сърбия - консорциум "Кенпайп", изненадващо се отказа от договора за 164 млн. лв. Това става точно в момента, когато Върховния административен съд даде ход на делото по жалбите срещу избора на "Кенпайп" за строител, които по-рано Комисията за защита на конкуренцията отхвърли. По тази причина на 1 октомври "Булгартрансгаз" е променил решението си за класирането и вече на първо място е консорциумът на "Главболгарстрой" - "Интернешънал газ", чиято оферта е 167.8 млн. лв. Ако няма нови обжалвания, е възможно договор да се подпише в средата на месеца. Но това е малко вероятно, а и от горе на всичко проектът вече върви с голямо забавяне - според междуправителственото споразумение на България и Сърбия газопроводът трябва да бъде пуснат през май 2022 г., но срокът за изпълнение е 350 дни, което значи, че теоретично най-ранната дата е ноември 2022 г. Ако се стигне до договор с "Главболгарстрой", компанията ще има има 350 дни да завърши обекта. През последните години тя работи по няколко проекта за разширение на газовата мрежа в страната, а последно изгради и компресорните станции за "Турски поток". Дължината на цялата газова връзка е над 150 км (от Нови Искър до Ниш), от които 62 км на българска територия. Планирания капацитет е 1.8 млрд. куб.м годишно или около 60% от годишното потребление в България. За разлика от "Турски поток" през този интерконектор ще може да се осъществява търговия - например към София може да бъдат извършвани доставки от LNG терминала в Хърватия или пък за Ниш да се доставя азерски газ през България.
Източник: Капитал (05.10.2021)

Начало на процедура по ОВОС за разширяване на газохранилището "Чирен" Министерството на околната среда и водите започва процедура по оценка на въздействието върху околната среда на проект за разширение на газохранилището в Чирен. Три инвестиционни предложения за разширяването на капацитета са постъпили в министерството. Разширяването на газовото хранилище е ключов фактор за сигурността на доставките на природен газ за България и за търговията в региона, а проектът е неделима част от инфраструктурата за газов разпределителен център на територията на страната, се посочва в съобщението. Решението за поетапно разширяване на хранилището е взето на базата на извършени преди години изследвания, като целта е увеличаване на дневната производителност до 10 милиона кубични метра, при настоящ максимум 4,7 милиона кубични метра дневно. За целта ще се проектират и изграждат нови надземни съоръжения, компресорна станция и нова газоизмервателна станция, както и подземни съоръжения, 10 нови високодебитни експлоатационни и 3 наблюдателни сондажа и нови връзки с компресорната станция. Предстои процедура по оценка на въздействието върху околната среда, одобряване на актуализиран доклад за безопасност и процедура по издаване на комплексно разрешително.
Източник: БНР (14.10.2021)

Газовото хранилище "Чирен” вече е "национален обект” Подземното газово хранилище “Чирен" вече е “национален обект". Това реши Министерският съвет на заседание. Решението се налага във връзка с регламент на Европейската комисия от 31 октомври 2019 г., с който проектът за разширение на газовото хранилище е потвърден като проект от общ интерес. За неговото изпълнение се въвежда специфичен режим, който включва задължително даване на най-висок приоритет съгласно националното законодателство. С получаването на статут на “национален обект" "Чирен" ще може да разчита на ускорено издаване на разрешения, правила за ОВОС и запознаване на обществеността на най-ранен етап от тяхното изпълнение, регулаторни стимули, правила за трансгранично разпределение на разходите и механизми за финансова подкрепа. Проектът за разширение предвижда поетапно увеличаване на капацитета на единственото на територията на България газово хранилище. С изпълнението му се очаква удвояване на обема съхраняван газ до 1 млрд. м3 и на дебита на добив и нагнетяване до 8 - 10 млн. м3/ден. "Чирен" е ключов инструмент за функционирането на газовия пазар в България, чрез който се компенсира сезонната неравномерност в потреблението на природен газ в страната. С проекта за неговото разширение се цели от една страна да бъдат създадени условия за гарантиране сигурността на газовите доставки, а от друга - интегрирането на хранилището в един взаимосвързан регионален и общоевропейски пазар.
Източник: Банкеръ (15.10.2021)

Над 50% от парите за разширението на Чирен - европейски “Булгартрансгаз” кандидатства за финансиране на проекта за разширение на подземното газово хранилище в Чирен, съобщиха от компанията. Във вторник е подадено проектно предложение за частично финансиране на разширението по Механизма за свързване на Европа. Бъдещата инвестиция е на обща стойност 308 млн. евро, ще се кандидатства повече от половината от тази сума да е европейско финансиране. Разширението на единственото в страната газово хранилище е определено от Европейската комисия за проект от “общ интерес” за ЕС във всички публикувани до момента списъци. Този статут е едно от изискванията за допустимост за получаване на финансиране по механизма. В началото на годината беше завършено едно от най-важните предпроектни проучвания за разширението – 3D-сеизмичните проучвания на чиренската структурa, които Механизмът за свързване на Европа съфинансира с 50% от допустимите разходи. Разширяването на газовото хранилище в Чирен ще позволи увеличаване на обема на активния газ до 1 млрд. куб. м, при 550 млн. куб. м. Дневният капацитет на добив ще се увеличи до 10 млн. куб. м на ден, а на нагнетяване - до 8 млн. куб. м. Сега максималният добив е 3,82 млн. куб. м, а максималният дневен капацитет за нагнетяване - 3,2 млн. куб. м. Постигането на тези цели ще стане възможно чрез прокарването на 10 нови високопродуктивни експлоатационни сондажа и 3 нови наблюдателни сондажа и газопроводна връзка със съществуващата газопреносна инфраструктура. Увеличаването на капацитета на хранилището ще насърчи търговията с природен газ, ще стимулира конкуренцията и ще подобри ликвидността на газовия пазар в страната и региона. Реализацията на проекта ще допринесе за повишаване на сигурността на доставките и подобряване на пазарната интеграция в Югоизточна Европа, съобщават от “Булгартрансгаз”. Газовото хранилище в Чирен е определено за национален обект с решение на Министерския съвет, а разширението му е и приоритетен проект за инициативата “Три морета”. Очаква се резултатите от оценяването на проектните предложения да бъдат обявени в началото на 2022 г.
Източник: 24 часа (20.10.2021)

“Булгартрансгаз” може да плаща за газопроводите си “Булгартрансгаз” може да обслужва кредитите си за “Балкански поток” и да се разплаща с изпълнителите, нещо повече - и да изпълнява инвестиционната си програма. Тя включва разширение на хранилището в Чирен, връзката със Сърбия, участието в терминала за втечнен газ при Александруполис, разширение на инфраструктурата. Заключенията са от приет от КЕВР доклад, в който е изследвана опасността от свръхзадлъжнялост на газопреносния оператор. Проверката беше назначена след доклад на регулатора до министъра на енергетиката Андрей Живков, че “Булгартрансгаз” е сключила договори с изпълнителите на “Балкански поток” - “Аркад” и “Ферощал Балкангаз”, и с банките кредиторки, без да е искано съгласие на КЕВР. Това бе повод министърът да поиска оставки в “Булгартрансгаз”, което не беше одобрено от надзорния съвет. Затова след това поиска и освобождаването на мениджърите на БЕХ. КЕВР пък глоби газовия оператор с 427 000 лв. От доклада става ясно, че парите на “Булгартрансгаз” от 2021 до 2030 г. ще се увеличат 4 пъти и компанията може да се разплаща с изпълнителите и кредиторите. В документа се акцентира и на авансовото плащане на 683 млн. лв. такси от “Газпром експорт” до средата на 2023 г. С тях газовият оператор е издължил на “Аркад” 461 млн. лв., с което се икономисват над 80 млн. лв. лихви. Заради предсрочното плащане е намалена и лихвата от 4,1 на 3%, с което се пестят още 14,6 млн. лв. Компанията е предоговорила с банките и лихвите по кредитите от стигащи до 3,5% на 1,35% - 2%. Общо са спестени над 120 млн. лв.
Източник: 24 часа (27.10.2021)

ТЕЦ „Бобов дол” подписа договор за включване към газовата мрежа РИОСВ разреши на ТЕЦ „Бобов дол” да изгради трасе от 1420 м, с което да се вкара газ в централата. От екоинспекцията са преценили, че няма нужда от извършване на екологична оценка на проекта, тъй като няма вероятност инвестиционното намерение да окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. От „Булгартрансгаз” вече са потвърдили, че централата може да се присъедини към мрежата. Факт е и договорът с газовото дружество за присъединяване към газоразпределителната мрежа. Планира се за 2022 г. към тецът да тръгнат 99 000 хил. куб. м годишно синьо гориво, на следващата година да са 165 000 хил. куб. м, а през 2024-а - 168 000 хил. куб. м. Има и сключен договор с „Черноморска газова компания” за извършване на дейностите по предпроектно проучване, геодезични дейности, устройствено планиране и инвестниционно проектиране. Планът за газификация на централата минава през три етапа. Първият е именно присъединяването към националната газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз” и осигуряването на синьо гориво за нуждите на ТЕЦ-а. Вторият включва въвеждане в експлоатация на газова система на площадката на централата и захранване на разпалващите газови горелки на парогенераторите. А третият- монтиране на газобутални двигатели с мощност 9 MW и със сумарна електрическа мощност на новите машини 39,92 MW. Новото трасе ще минава през земеделски земи в землищата на селата Палатово и Големо село, за което Общинските съвети в Дупница и Бобов дол вече дадоха разрешение. Със стартирането на проекта се предвижда изграждането на газово отклонение от магистралния газопровод за Северна Македония, който отстои на по- малко от 1 км от централата. В последната година ръководството на централата даде заявка за обръщане на посоката към зелената енергия. Директорът инж. Любомир Спасов обяви веднага, след като зае поста, че целта е преминаване на ТЕЦ-а на газ, а в по- далечно бъдеще на водород. В ход е и проект за изграждането на фотоволтаичен парк на терени, които представляват стар сгуроотвал
Източник: 24 часа (28.10.2021)

Започват тестове на инфраструктурата по трасето на интерконектора с Гърция Всички основни дейности по изграждане на интерконектора Гърция-България продължават да се изпълняват активно, като през втората половина на октомври стартират и първите хидротестове на инфраструктурата. Те вече се изпълняват на територията на Гърция, очаква се скоро процесът да стартира и по трасето на IGB на българска територия. Хидротестът е един от най-важните етапи в тестването на газопровода, тъй като позволява да се провери обстойно дали изпълнението на инфраструктурата отговаря напълно на зададените параметри в работния проект, дали качеството на материалите и на вложения труд отговарят на изискванията. Хидротестовете се провеждат на етапи, които започват след извършването на всички останали задължителни безразрушителни проверки на вече заварения газопровод. До въвеждане на интерконектора в търговска експлоатация предстоят още редица други процедури, включително тестове с пренос на реални количества газ, за да се гарантира спазването на всички стандарти за безопасност и за да се потвърди издръжливостта на изграденото съоръжение напред във времето.
Източник: 3e-news (01.11.2021)

След ремонт 6-и блок на АЕЦ Козлодуй отново работи Плановият годишен ремонт на шести блок на АЕЦ „Козлодуй” е приключил. След проверка и издадено одобрение от страна на Агенцията за ядрено регулиране блокът бе включен в електроенергийната система на страната в 1:41 часа на 1 ноември. Ремонтът започна на 29 септември, като включваше и презареждане на реактора със свежо ядрено гориво. Реализирани са и предвидените дейности, свързани с повишаване на безопасността и осигуряване на дългосрочната експлоатация на блока. Другият ядрен енергоблок на АЕЦ „Козлодуй” – пети, работи с пълно натоварване на мощността, посочват от атомната централа. Междувременно от "Булгартрансгаз" съобщи за аварирал газопровод в района на село Ветрино. Разкъсан е участък от стария газопровод за пренос на природен газ за Румъния, като доставките за България са осигурени. От 3.15 часа тази нощ е спрян преносът на природен газ за Румъния, а от 7 часа сутринта са преустановени доставките по направлението Сърбия-Унгария. След 8 часа е възстановен частично преносът за Румъния. Аварийните групи на дружеството са на място, като в най-кратки срокове нарушеният участък на газопровода ще бъде подменен. Щетите са материални за дружеството, няма пострадали в района на аварията и не са нанесени материални щети на трети лица, посочват от "Булгартрансгаз".
Източник: Сега (02.11.2021)

Петролен бос изгражда 377 м газопровод край с. Белозем Газопровод за биорафинерия и автоматична газорегулираща станция ще се изгражда в землището на с. Белозем, в местността „Кара Сулук“ /черен въздух/. Инвеститор е „Инса Спирит“ АД, с мажоритарен собственик Георги Самуилов.Дружеството е учредено през май тази година специално за посочената инвестиция. То е с капитал от 50 000 лв. , разпределени в 5000 бр. акции, всяка с номинална стойност 10 лв. За снабдяването на биорафинерията с газ е предвидено да се положи преносен газопровод от газоизмерителна станция на „Булгартрансгаз“ ЕАД, като захранването ще се осъществява от доставчици по газопреносната мрежа на дружеството, е посочено в инвестиционното предложение на „Инса Спирит“ АД до РИОСВ Пловдив. Газопроводът ще е с дължина 377 м, диаметър 16,83 м и работно налягане 5,4 МРа. Съоръжението ще е подземно, изградено от стоманени безшевни тръби с изолация от полимерна лента. По план ще се изградят три площадки с трайна настилка. На едната ще се монтира газоизмерителна станция, на втората ще се разположи кранов възел, който ще се вгради в съществуващия газопровод на „Инса ойл“ ЕООД, също на Георги Самуилов, а на третата – друг кранов възел, който е в началото на газопровода за биорафинерията. Както "Марица" писа, петролният бос Георги Самуилов и доскорошен спонсор на ПФК "Ботев Пловдив" започна тази пролет изграждането на биорафинерия край с. Белозем на площ от 50 декара. Инвестиционното предложение до РИОСВ Пловдив, бе от името на фирма "ССПИРИТ" ЕООД, с капитал от 10 лв. Дружеството е под шапката на "Джи Ес Формула" АД, със съдружници Деян Калинов, който държи 99%, и Васил Данаилов, а Самуилов се води управител. Преди две години той е прехвърлил акциите си на Калинов.
Източник: Марица (19.11.2021)

ЕК остави 4 български газови проекта в приоритетния си списък Европейската комисия публикува Пети списък с проекти от общ интерес (PCIs/ПОИ) с българско участие. От документа става ясно, че в него остават и четирите газови начинания – три на „Булгартрансгаз“ и едно на „Ай Си Джи Би“. Всички те са част от Коридор север-юг между газопреносните мрежи в Централна източна и Югоизточна Европа. Както беше и четвъртия списък, публикуван през март 2020 г., и сега като приоритетни за Брюксел са посочени: • Междусистемна газова връзка Гърция – България, известна като IGB, между Комотини (Гърция) и Стара Загора (България) и компресорна станция при Кипи (Гърция); • Рехабилитация, модернизация и разширение на българската газопреносна система; • Междусистемна газова връзка България - Сърбия, IBS; • Разширение капацитета на ПГХ „Чирен”. Първият от тези проекти се изпълнява от съвместното инвестиционно дружество „Ай Си Джи Би“ АД, което е собственик на проекта и бъдещ притежател на газопровода, като делът на „Български енергиен холдинг“ ЕАД е 50%, а другият дял от 50% се притежава от гръцко-италианското дружество IGI Poseidon (50% DEPA S.A.; 50% Edison SpA). Другите три са на „Булгартрансгаз“ ЕАД. Чрез включването на даден проект в списъка с проекти от „общ интерес“ Европейската комисия го идентифицира като инвестиция с особено значение за сигурността и диверсификацията на доставките на природен газ в Европа, както и за изграждането на интегриран и конкурентен пазар. Списъкът на ПОИ за целия ЕС се актуализира от 2013 г. на всеки близо две години. Всички ПОИ са обект на рационализирани процедури за издаване на разрешения и регулаторни процедури и са допустими за финансова подкрепа по Механизма за свързване на Европа (МСЕ) на ЕС.
Източник: economic.bg (25.11.2021)

„Главболгарстрой“ може да строи газовата връзка със Сърбия „Главболгарстрой“ може да строи газовата връзка със Сърбия, а изненадващият начин, по който компанията спечели поръчката, е в рамките на закона. Това става ясно от решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по жалбите на двама от другите кандидат-строители. Най-голямата строителна фирма в България спечели конкурса на държавното дружество „Булгартрансгаз“ с втора най-висока комплексна оценка, след като победителят – консорциум „Кенпайп“, в края на септември се отказа от договора, докато течеше проверка по жалби срещу неговото избиране. Офертата на „Главболгарстрой“ е с около 3 млн. лв. по-висока – 167.8 млн. лв. Решението на КЗК сега може да бъде обжалвано във Върховния административен съд (ВАС) в 14-дневен срок. Подобно действие обаче ще забави още повече проекта, който трябваше да бъде готов до май 2022 г. Очакванията са той да бъде завършен в срок от 350 дни, което означава отлагане на пускането му в експлоатация с поне половин година.
Източник: economic.bg (25.11.2021)

Булгартрансгаз увеличава нетната печалба за 9 месеца с по-високи приходи Българският държавен оператор на газопреносна мрежа Булгартрансгаз съобщи, че нетната му печалба е нараснала до 79,2 млн. лв. за януари-септември от 66,8 млн. лв. сравнен със същия период на 2020 г., тъй като компанията е увеличила приходите си. Приходите на "Булгартрансгаз" нараснаха до 368,8 млн. лв. за деветте месеца на тази година от 281,6 млн. лв. за същия период на миналата година. Компанията увеличи технологичните си разходи до малко над 26 млн. лв. през отчетния период от 18,5 млн. лв. година по-рано. Основната част от разходите на дружеството се формират от разходите за амортизация, които скачат до 131,9 млн. лв. през отчетния период от 79,6 млн. лв. година по-рано. Активите на компанията възлизат на над 5,3 млрд. лв. в края на септември спрямо 5,1 млрд. лв. в края на 2020 г. През март Булгартрансгаз заяви, че ще инвестира около 2,5 млрд. лв. през следващите две години, предимно в строителството на нови инфраструктура. Само през 2021 г. компанията планира да инвестира около 1,5 млрд. лв., от които 1,1 млрд. лв. в изграждането на инфраструктура за пренос и съхранение на природен газ, преди да инвестира още 1 млрд. лв. през 2022 г., като 65,7 млн. лв. от общата сума са предвидени за реконструкция и рехабилитационни работи.
Източник: SeeNews (20.12.2021)