Цената на природния газ се увеличава с 2,75% Увеличиха с 2,75 на сто цената на природния газ за първото тримесечие на 2018 г. Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ е приела решение, заради подаденото от "Булгаргаз" ЕАД заявление за утвърждаване на цени за първото тримесечие на 2018 г., по които общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители на природен газ и на клиенти, съобщиха от енергийния регулатор. В Решението на КЕВР утвърдената цена на природния газ за първото тримесечие на 2018 г. е в размер на 352,65 лв. на 1000 куб. м. или 33,39 лв./MWh без акциз и ДДС. Тя е с 2,75 на сто по-висока от досегашната цена за четвъртото тримесечие на 2017 г. и е определена въз основа на представените данни и документи и след направени изчисления съгласно прилагания ценови модел, добавиха от регулатора. В утвърдената от КЕВР цена на природния газ от 352,65 лв. на 1000 куб. м. са включени компонента за услугата "обществена доставка" в размер на 4,76 лв./1000 nm3, както и компонента "задължение към обществото" от 1,35 лв./1000 nm3, която покрива разходите на "Булгаргаз" ЕАД за съхранение на количества природен газ в газохранилището в Чирен, съгласно Плана за действие при извънредни ситуации, поясниха от Комисията. В тази цена не са включени цени за достъп и пренос през газопреносната мрежа и клиентите следва да ги заплащат на крайните снабдители, по реда на Методиката за определяне на цени за достъп и пренос на природен газ през газопреносните мрежи, собственост на "Булгартрансгаз" ЕАД. Увеличението на цената на природния газ с 2,75 на сто няма да доведе до повишаване на цените на топлинната енергия до края на отоплителния сезон. Няма да има промяна и в цената на електрическата енергия за битовите потребители и небитовите потребители на регулирания пазар, информираха още от КЕВР.
Източник: Монитор (02.01.2018)

Две жалби спряха избора на консултант за газовата връзка с Гърция Подадени две жалби до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) са спрели процедурата по намиране на инженер-консултант за газовата връзка с Гърция. Това става ясно от проектната компания ICGB, предаде investor.bg. В края на миналата година компаниите „Некст Инвест“ и „Вини България“ са поискали от антимонополния регулатор да спре търга, показа справка в регистъра на КЗК. Техните жалби са свързани с разяснение на проектната компания, поискано от участник в търга и с решение за одобряване на обявление за изменение и допълнителна информация на възложителя. Разяснението на ICGB, срещу което е подадена едната жалба, е свързано с няколко въпроса, възникнали от участници в конкурса. Те са свързани основно с определяне на годишния оборот на участниците, както и опита на експертите, за отчуждителните процедури по трасето и други подробности за проекта. От справката е видно, че има и искане за удължаване на срока за подаване на оферти, тъй като поръчката е сложна. Със свое решение ден по-късно компанията реши да позволи на участниците да подават оферти до 15 януари 2018 година, като от проектната компания посочиха основание за това големият интерес на участниците. Процедурата по избор на инженер-консултант за газовата връзка стартира в началото на ноември миналата година. Прогнозната стойност за услугата е 8,45 млн. евро. Допълнително беше даден старт и на доставката на тръбите по проекта, за която досега няма внесени жалби. В края на годината в КЗК е подадена и жалба срещу избора на „Булгартрансгаз“ за предпроектното проучване на газовия хъб „Балкан“. Документацията е подадена от едни от отхвърлените участници – унгарската ЕУРОИЛ И Пари еш Керешкеделми.
Източник: Дума (11.01.2018)

Азербайджанската Socar проявява интерес към газопреносната мрежа на България Азербайджанската държавна компания Socar проявява интерес към инвестиране в българската газопреносна мрежа. Това стана ясно след срещата на министър-председателя на България Бойко Борисов и президента на Азербайджан Илхам Алиев в Баку, пишат от правителствената пресслужба. Socar и "Булгартрансгаз" дискутираха през лятото и варианти за доставки на газ за газовия хъб "Балкан". Компанията участваше и в процедурата за приватизация на гръцката газопреносна компания Desfa, но преговорите пропаднаха. Азербайджанската компания даваше 400 млн. евро за 66% от гръцкия мрежов оператор, но се отказа, след като Брюксел поиска да се откаже от мажоритарния дял в Desfa. По време на срещата си с Алиев българският премиер е отбелязал, че само 3% от територията на България е газифицирана.В същото време въздухът у нас е замърсен заради използване на твърди горива за отопление. Поставяме си амбициозната цел да разширим използването на материали за отопление на населението, които не водят до замърсяване“, е коментирал Борисов. 93% от територията на Азербайджан е газифицирана и страната е инвестирала успешно в газификацията на Грузия, е заявил от своя страна азербайджанският президент. Алиев е предложил страната му да даде своя опит и добрите си практики и в България по отношение на газификацията. След срещата енергийните и икономическите министри на двете страни ще разработят план за инвестиране в газопреносната мрежа на България, допълват още от Министерския съвет. Азербайджан и България са стратегически партньори в реализацията на проекта за изграждане на Южния газов коридор, който ще гарантира енергийна сигурност за Европа. По този път България ще получава газ от Каспийско море – находището „Шах Дениз“ II. „Очакваме през месец юни да стартира изграждането на междусистемата газова връзка Гърция-България, а през месец юли да е готово разширението с Турция“, отчете още премиерът на срещата си в Баку. Борисов и Алиев обсъдиха и важността на транспортните коридори номер 8 и 10, които ще свържат Европа и Азия. Директната авиолиния София-Баку, която утре ще бъде открита официално, беше договорена през 2015 година, когато Алиев беше на посещение у нас. Новата транспортна връзка ще помогне за бизнеса между двете държави и ще укрепи още по-здраво икономическите, търговските и културните отношения.
Източник: Инвестор.БГ (16.01.2018)

България с проект за газопровод по трасето на “Южен поток” България работи по проект за газопровод по трасето на “Южен поток”, но не с начало Варна, а компресорната станция при Провадия и край границата със Сърбия при Зайчар. Капацитетът му ще бъде много по-малко от 60 млрд. куб. м газ на година, както бе проектът “Южен поток”. Какво се случва? Подготвя ли се страната ни да транспортира газ от “Турски поток” към Сърбия, а оттам към газовото хранилище “Баумгартен” в Австрия? Преди дни сръбският премиер Ана Бърнабич заяви, че скоро вместо газопровода “Южен поток” ще бъде изграден “Сръбски поток”, който ще върви от България до Сърбия. Съществуващата компания “Южен поток”, формирана с намерението да изгради газопровода със същото име, ще се преименува в “Сръбски поток”, съобщиха местните медии. “Булгартрансгаз” няма да назовава евентуалния нов газопровод в Северна България с никакво име. Този проект се води просто част от разширението на газопреносната мрежа на България. Защо ще се строи? През лятото на миналата година “Булгартрансгаз” пуска, по европейски правила обявление за първи етап по процедурата “Отворен сезон”.Тя е оценка за пазарното търсене на добавен капацитет за доставки на природен газ към и от съседни на България пазарни зони. Това се прави на всеки две години. Казано по-просто, газовият оператор събира оферти на бъдещ пренос на природен газ и за резервиране на капацитет на тръбите. В рамките на тази процедура компанията е получила искане от “Газпром експорт” за допълнителен капацитет на границата с Турция В момента той е към 14 млрд. куб. м газ, но синьото гориво с източник Русия се транспортира по българската транзитна мрежа към Турция. Искането на руската газова компания е за обратен поток и за увеличен капацитет за пренос на газ от Турция през България до границата със Сърбия. Количествата руски газ са чувствителна търговска информация и не се казват, но пък министърът на енергетиката Теменужка Петкова заяви при срещата си с турския посланик на 26 януари, че през юли се очаква да приключи модернизацията на транзитния газопровод за Турция и капацитетът му ще се увеличи на 15 млрд. куб. м. Годината, от която “Газпром експорт” иска да започне транзириране на газ от Турция през България към Сърбия, е тази, в която изтича договорът за транзитиране на синьо гориво през Украйна, казаха от “Булгартрансгаз”. Справка показва, че това е 2020-а. Тогава се очаква да бъде завършен и “Турски поток”. В момента се строят две тръби с общ капацитет 30 млрд. куб. м газ на година. Количествата от едната тръба са за задоволяване на нуждите на Турция, а газът от втората е за транспортиране към Европа. Стартирането на “Турски поток”, първата тръба се планира за 2019 г., би означавало, че транзитът към България, който сега е 17 млрд. куб. м, ще престане и тръбите от транзитната ни мрежа ще пресъхнат, въпреки че договорът за транзит с “Газпром експорт” е до 2030 г. и носи на година към 120 млн. долара от транзитни такси. Необвързващото все още заявление на “Газпром експорт” е сигнал, че потокът на газа може да се обърне и българските газови тръби да не останат празни Заявените количества, които ще се транспортират към Сърбия, се по-малко от тези на входа на българската мрежа на границата с Турция. Така е, защото в България ще останат над 3 млрд. куб. м. В последните години вътрешното потребление расте с 6-7%, за 2017 г. е 3,1 млрд. куб. м. Освен това вероятно ще се транспортира газ към Гърция и Македония, което става и сега, но от Украйна през Румъния и България. Има и разходи за компресорните станции. Необвързани с държавата експерти казват, че може да е 12 млрд. куб. м. На база на това искане, с обществена поръчка, “Булгартрансгаз” възлага предпроектно проучване за разширяване на газопреносната мрежа. То е готово и предстои да се разгледа от технико-икономически съвет, както и от управителния и надзорния съвет на “Булгартрансгаз”, което ще стане съвсем скоро. То казва варианти на трасето, капацитета на тръбата, колко компресорни станции ще се строят, какво ще е налягането. Какви ще са разходите. На тази база се изчислява тарифата за пренос на входно-изходната точка, която се внася за одобрение в КЕВР. Следва втора фаза на така наречения “Открит сезон”. При нея се прави пазарен тест - събират се необвързващи оферти за добавен капацитет. Третата фаза е обвързващи оферти. Всичко това са необходими условия, за да вземе “Булгартрансгаз” окончателно инвестиционно решение за реализиране на проекта Според публикуваната от газовия оператор процедура за “Открит сезон” третата фаза - разпределение на допълнителния капацитет на тръбите на преносната система, както и обвързващи споразумения, е между 15 април и 15 юни тази година. Подписването на предварителни ангажиращи договори е фиксирано до 15 юли 2018 г. С какво разполагаме в момента? България към днешния ден има възможност да обърне потока на газа от Турция към България. От юли ще може да транспортира вече 15 млрд. куб. м газ на година от компресорните станции Странджа при Лозенец до компресорната станция в Провадия. А оттам накъде? Затова се разработва проектът за газова тръба от Провадия за Зайчар Към това обаче ще се пристъпи, ако има ангажиращи договори по газови години и се вземе окончателно инвестиционно решение. Допуска се, че това може да стане през третото тримесечие на тази година. Следващата стъпка е обявяване на обществени поръчки за разширяване на съществуващата инфраструктура за пренос на природен газ. За да се скъсят сроковете, ще се търси възможност да се използват съществуващи активи на компанията “Южен поток България”. Оценката за въздействие на околната среда за трасето и за газопровода още дълго време ще е в сила. Тя обаче трябва да бъде адаптирана към по-малкия капацитет на тръбата. В становище на МОСВ се казва, че докладът по ОВОС може да се препотвърди. Ще се използва и техническият проект. Земи по трасето на “Южен поток” не са изкупувани, въпреки че се правеха много срещи по села и градове по трасето. Това също тепърва предстои. От “Булгартрансгаз” казват, че всеки може да подаде искаше на допълнителен капацитет за тръбата. Осевен заявеното от “Газпром експорт” искане и подписания меморандум с азербайджанската газова компания “Сокар” за транспортиране на газ от тяхните находища, извън оня 1 млрд. куб. м газ за нуждите на българския пазар. Възможностите са още за транзитиране на газ от LNG терминали (за втечнен газ -б.а.), строяли са два плаващи в Турция, за синьо гориво от Израел и от Кипър. Българският газов оператор се подготвя, за да стартира проекта за новата тръба по трасето на “Южен поток”, но към този момент все още стъпките до окончателно решение на “Газпром експорт” не са изминати Все още я има опцията газът да се транспортира от Турция към Гърция, въпреки че гърците нямат инфраструктура и ще трябва тепърва да я строят. Докато у нас съществуващата се модернизира, а трасето на “Южен поток” е с ОВОС и проект. Източници от газовите среди казват, че България е по-напред и от Сърбия в подготовката на проекта за транспортиране на газ от “Турски поток”.
Източник: 24 часа (06.02.2018)

Починал е Георги Гегов - изпълнителен директор на "Булгартрансгаз" В следствие на влошено здравословно състояние почина изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" ЕАД Георги Гегов, съобщиха от пресцентъра на Министерството на енергетиката. В този изключително труден момент семейството на Гегов моли да бъде уважена скръбта им и правото им на уединение. 42-годишният юрист е син на бившия изпълнителен директор на "Булгаргаз" Кирил Гегов. Георги Гегов живееше с депутатката от ГЕРБ Теодора Георгиева. Той е завършил УНСС като магистър по "Право", както и "Стратегическо икономическо развитие на енергийния пазар" в Холандия. Работил е в сферата на енергетиката и търговията и преноса на газ, като е бил и част от юридико-консултантския комитет по проекта "Набуко". Гегов беше и директор от българска страна на "Южен поток България", от който пост бе освободен по времето на министър Драгомир Стойнев. Аз съм от основателите на тази компания, каза тогава Гегов. Той оглави "Булгартрансгаз" в самото начало на 2015 г.
Източник: 24 часа (09.02.2018)

Шефката на общинарите в Хасково оглави временно "Булгартрансгаз" Председателят на общинския съвет в Хасково Таня Захариева оглави "Булгартрансгаз" временно. Тя ще бъде упълномощен представител на дружеството. Назначението й идва, след като преди дни почина бившият шеф на компанията Георги Гегов. Захариева е и председател на управителния съвет на дружеството. Тя коментира пред Дарик радио, че новият й ангажимент няма да попречи на работата в общинския съвет, тъй като е излязла в двуседмичен отпуск. "Имах право на избор дали да оглавя дружеството". На въпрос защо е приела тя отговори: "Това са лични мотиви и не е необходимо да ги споделям". По думите на Захариева временното й назначение не е коментирано с председателя на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев. Името й нашумя около т.нар. "Кумгейт" с назначенията на близки до Делян Добрев в общината и в държавни фирми. Захариева по образование е юрист и според различни информации основно е работила като адвокат и юрисконсулт. Както в. "Сега" писа, зам.-председател на тричленния надзорен съвет на компанията е бившият зам.-кмет на Димитровград и бивш депутат от ГЕРБ Владимир Митрушев. Организацията на ГЕРБ в Димитровград е подчинена на Делян Добрев. А бащата на Митрушев - Вълчо, в момента е общински съветник от ГЕРБ. Покойният шеф на "Булгартрансгаз" Георги Гегов пък е кум на депутата от ГЕРБ Александър Ненков, чиято съпруга до скоро също работеше в компанията. Майката на Ненков е Юлия Ненкова, председател на Комисията за защита на конкуренцията. В същото време с решение на надзорния съвет за нов член на управителния съвет на "Булгартрансгаз" е избран Владимир Малинов, съобщиха от компанията.
Източник: Сега (15.02.2018)

Шефът на правното управление на "Булгартрангаз" ще оглави оператора Досегашният шеф на правното управление на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов е избран да оглави държавния газов оператор след внезапната кончина на изпълнителния директор Георги Гегов в края на миналата седмица. Това е решил Надзорният съвет на компанията, бе съобщено на сайта й. Назначението на Малинов обаче трябва да бъде одобрено от Комисията за енергийно и водно регулиране, която ще провери компетенциите му, каквито са изискванията на Закона за енергетиката. Регулаторът трябва да се произнесе по кандидатурата на Малинов в триседмичен срок, а дотогава временно упълномощена да представлява дружеството е Таня Захариева. Тя в момента е председател на управителния съвет на "Булгартрансгаз", а Делян Димитров и третия му член. Имената и на Захариева, и на Малинов, и на Димитров нашумяха покрай провокирания от БСП скандал "Кумгейт" с назначенията на роднини и близки на депутата от ГЕРБ и бивш министър на икономиката и енергетиката от първия кабинет на Борисов Делян Добрев в общината в родното му Хасково. Захариева освен, че председателства управата на държавния газов оператор, е и председател на общинския съвет в Хасково и се счита за близка на Делян Добрев. През 2014 г. тя бе избрана за депутат в 43-ото Народно събрание, но се отказа от този пост. Името на Малинов бе огласено от социалистите като част от герберско-роднинските назначение, тъй като е съпруг на един от членовете на Комисията за защита на конкуренцията - Георгица Стоянова. Делян Димитров пък е съпруг на пиарката на премиера Бойко Борисов Севделина Арнаудова
Източник: Медия Пул (19.02.2018)

Владимир Малинов е новият изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“ Новият изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“ е Владимир Малинов. Комисията за енергийно и водно регулиране е одобрила избора на Малинов за член на Управителния съвет на дружеството. Управителният и Надзорният съвет от своя страна са го избрали за изпълнителен директор на мястото на починалия внезапно Георги Гегов. Владимир Малинов досега бе началник на управление „Правно“ в“Булгартрансгаз“, става ясно от съобщение на сайта на дружеството. Документите за вписване на променените обстоятелства по партидата на дружеството са подадени в Търговския регистър към Агенция по вписванията. Досега временно изпълняващ длъжността заемаше Таня Захариева.
Източник: 3e-news (26.02.2018)

От създаването си спасителният енергиен фонд е дал 1,1 млрд. лева на НЕК От създаването си през 2015 г. Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) е изплатил 1,1 млрд. лева на Националната електрическа компания (НЕК) под формата на компенсации заради преференциалните цени на електроенергията. Това съобщи председателят на Фонда Диан Червенкондев пред БНР. Във ФСЕС задължение да внасят 5% от приходите си имат производители и търговци на електроенергия, както и „Булгартрансгаз“ и Електроенергийният системен оператор (ЕСО) в качеството им на оператори на мрежа. Червенкондев призна, че някои компании не плащат своите задължения към Фонда, но сумата до момента е около 30 млн. лева. През последните месеци се повишава цената на квотите въглеродните емисии, приходите от които също влизат във ФСЕС – до около 10 евро, спрямо 4 евро през 2016 година, стана ясно още от думите на Червенкондев. ФСЕС ще има важна роля при бъдещите промени в Закона за енергетиката, които предвижда излизането на някои от производителите с преференциални договори на борсата. Моделът за компенсация на тези компании тепърва трябва да се изяснява, на според очакванията именно Фондът ще компенсира разликата в цената, постигната на борсата и цената, вписана в договорите на производителите с НЕК. С излизането на повечето производители на борсата се цели повишаването на ликвидността и по-голяма конкуренция на цената на електроенергията. Мярката е част от обещанията на правителството, дадени на бизнеса преди няколко седмици. Работодателските организации протестираха срещу високите цени на електроенергията на свободния пазар и дори заплашиха с протести. След обещания за промени те се отказаха от протеста.
Източник: Инвестор.БГ (07.03.2018)

"Булгартрансгаз" ще купи активи на "Южен поток" за 13 млн. лв. Държавният газов оператор "Булгартрансгаз" ще купи активи на българско-руското дружество "Южен поток България" на стойност над 13 млн. лв., които ще бъдат използвани за изграждане на газоразпределителния център край Варна. Това става ясно от обявена обществена поръчка за пряко договаряне между двете дружества на покупката на 28 поземлени имота и правата за строеж върху пет имота, пише "Медиапул". Активите вероятно ще се използват за реализацията на проекта за газов хъб край Варна. Проектът за газопровода "Южен поток" бе спрян официално през декември 2014 г., но смесеното дружество за реализацията на трасето през българска територия още съществува. Макар и само с трима шефове и почти без дейност, то има имоти и дълготрайни материални активи за общо близо 37 млн. лв. и генерира разходи за заплати и др.
Източник: Капитал (09.03.2018)

"Булгартрансгаз" купува имоти от "Южен поток" "Булгартрансгаз" ще купи активи от българо-руската проектна компания "Южен поток България" на стойност над 13.2 млн. лева. Това става ясно от обществена поръчка за пряко договаряне между двете фирми за покупко-продажба на 28 поземлени имота и правата за строеж върху 5 от тях. Всички те ще бъдат използвани за изграждане на бъдещия газоразпределителен център "Балкан" край Варна, който вече беше включен сред енергийните приоритети и на ЕС. "Южен поток България" продължава да съществува вече над 3 години, след като Русия едностранно спря проекта за изграждане на газопровод по дъното на Черно море през България, Сърбия и Унгария до Австрия. Българо-руската проекта компания не развива никаква дейност, а неотдавна акционерите в нея - БЕХ и "Газпром", взеха решение за разпродажба на активите й. Част от тях са и продаваните 28 имота, за които има издадени и Доклад за ОВОС, Подробен устройствен план, технически проекти, учредено право на строеж и др. Разрешителните са били издадени за изграждане на две компресорни станции и на приемен терминал за подводната тръба на газопровода в местността Паша дере. Приходите от продажбата на тези 28 имота ще постъпят по сметките на българо-руската проектна компания и най-вероятно ще бъдат разделени поравно между БЕХ и "Газпром".
Източник: Стандарт (09.03.2018)

"Булгартрансгаз" вади 13 млн. лв. за активи на "Южен поток" "Булгартрансгаз" ще купи активи на българо-руското дружество "Южен поток България" на стойност над 13 млн. лв., които ще бъдат използвани за реализацията на правителствените планове за изграждане на газоразпределителния център край Варна. Това става ясно от обявена обществена поръчка за пряко договаряне между двете дружества на покупката на 28 поземлени имота и правата за строеж върху пет имота. Възможността активи на дружеството "Южен поток България" да се използват за разширяването или модернизирането на българската газова мрежа, както и за реализацията на проекта за газов хъб край Варна, бе обявена от вицепремиера Томислав Дончев още през февруари 2016 г. Руското решение за спиране на проекта за газопровода от Русия по дъното на Черно море, през България, Сърбия и Унгария до Австрия бе обявено през декември 2014 г., но смесеното дружество за реализацията на трасето през българска територия още съществува, макар и само с трима шефове и почти без дейност. То обаче има капитал в размер на 397.606 млн. лв. и имоти и дълготрайни материални активи за общо близо 37 млн. лв., според последния публичен финансов отчет на дружеството за 2015 г. Натрупаната към онзи момент обща загуба е била за 19.289 млн. лв. В края на януари 2018 г. "Булгартрансгаз" бил уведомен с писмо, че акционерите с равни дялове в "Южен поток България“ – "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) и руската "Газпром", са решили да прекратят проекта за газопровода и да предприемат продажба на активите на проектната компания. Според БЕХ е целесъобразно тези активи да останат във владение на българската енергийна група и да се използват от дъщерното й дружество "Булгартрансгаз“ за други негови инвестиционни проекти. Затова е сега газовият оператор смята да купи въпросните имоти и разрешителните към тях, които в момента са интелектуална собственост на "Южен поток България". В поръчката не се посочва къде са разположени въпросните 28 имота, нито каква е общата им площ, но става ясно, че купуваните активи включват Доклад за оценка на въздействието върху околната среда, Подробен устройствен план – Парцеларен план и План за застрояване във фази Предварителен и Окончателен проект, технически проекти и издадените във връзка с тяхното съгласуване и одобряване документи, геотехнически и геоложки проучвания, археологически проучвания, учредено право на строеж и др. От финансовите отчети на смесеното дружество става ясно, че разрешителните основно са свързани с изграждане на две компресорни станции – Ресово и Варна, и за строежа на планирания приемен терминал за подводната тръба на газопровода на плажа Паша дере. Според дадените към момента изявления от страна на премиера Бойко Борисов и членове на последните му две правителства, край Варна се планира да се изгради газовия хъб "Балкан", за който в момента се подготвя предпроектно проучване за смисъла от подобен проект, възможните източници за захранване, рентабилността и начините за финансиране. Все още не е ясно дали газовият център ще има хранилище за синьо гориво, каквато е практиката за подобни хъбове, защото освен място за газова търговия те са и газохранилища. Не е ясно и как точно ще се използват закупуваните сега активи от "Булгартрансгаз", който е предвидил да похарчи 13 187 688 лв. без ДДС. Придобиваните терени обаче явно са по-голямата част от парцелите за спрения газопровод, тъй като според докладите на "Южен поток България" притежаваните земи и правата за строеж възлизат на 19.289 млн. лв. От "Българския енергиен холдинг" заявиха за Mediapool, че "Булгартрансгаз" проявява интерес само към посочените 28 поземлени имота и вещни права. На този етап няма проявен интерес от други дружества на БЕХ и няма намерения за обявяване на поръчки за закупуването на останалите активи на "Южен поток България", казаха от държавната компания. Приходите от продажбата ще постъпят по сметките на проектната компания и е въпрос на решение на акционерите кога да се разпределят поравно към тях и под каква форма, допълниха от БЕХ. Холдингът обясни още, че взетото с "Газпром" решение за прекратяване на дейностите по проекта не води автоматично до ликвидация на дружеството "Южен поток България". Към такава евентуално ще се пристъпи след евентуалната реализация на активите на проектната компания и сключване на споразумение между акционерите относно цялостно уреждане на отношенията по прекратяването на проекта, заявиха от БЕХ.
Източник: Медия Пул (09.03.2018)

Започва предпроектното проучване за газовия хъб "Булгартрансгаз" и българо-швейцарският консорциум "АФ-ЕМГ Консулт" подписаха днес договор за предпроектното проучване на газовия хъб "Балкан". В срок от 40 календарни консорциумът ще представи междинен доклад, а всеобхватното проучване ще бъде изготвено в срок от 110 дни, съобщи пресцентърът на Министерството на енергетиката. Предпроектното проучване ще оцени в детайли търговската и техническата жизнеспособност на проекта, ще определи точния бизнес модел за неговото реализиране, ще даде възможност за финализиране на регулаторната рамка и структура за неговото финансиране. В рамките на проучването ще бъдат анализирани целевите пазари, търсенето и доставката на природен газ. Ще бъде изготвена пътна карта за реализацията на проекта. Миналата година Европейската комисия одобри финансирането на предпроектно проучване по проекта в размер на 920 500 евро (половината от предвидената обща стойност). Общата стойност на подписания днес договор е в 2.3 млн. лв.
Източник: econ.bg (16.03.2018)

Започва изготвянето на предпроектно проучване на газовия хъб "Балкан" Продължава изпълнението на един от основните приоритети на правителството в областта на енергетиката в рамките на българското председателство на Съвета на Европейския съюз - изграждане на европейския газоразпределителен център "Балкан", който ще спомогне за енергийната сигурност в Югоизточна Европа. В присъствието на министъра на енергетиката Теменужка Петкова "Булгартрансгаз" ЕАД и избраният консорциум подписаха договора за изготвяне на предпроектно проучване за газов хъб "Балкан". От министерство на енергетиката съобщиха, че предпроектното проучване ще оцени в детайли търговската и техническата жизнеспособност на проекта, ще определи точния бизнес модел за неговото реализиране, ще даде възможност за финализиране на регулаторната рамка и структура за неговото финансиране. В рамките на проучването ще бъдат анализирани целевите пазари, търсенето и доставката на природен газ. Ще бъде изготвена пътна карта за реализацията на проекта. Припомняме, че миналата година Европейската комисия одобри финансирането на предпроектно проучване по проекта за газов хъб "Балкан" в рамките на 920 500 евро (половината от предвидената обща стойност) по Механизма за свързване на Европа. Стойността на подписания днес договор е в общ размер на 2 327 437 лв. След проведена обществена поръчка за изпълнител е избран българо-швейцарският консорциум ДЗЗД "АФ-ЕМГ Консулт". В срок от 40 календарни дни след подписване на договора, консорциумът ще представи междинен доклад за проведените дейности, а всеобхватното проучване ще бъде изготвено в срок от 110 дни.
Източник: Банкеръ (16.03.2018)

10 фирми подадоха заявления за производство и доставка на тръби за интерконектора с Гърция 10 фирми подадоха заявления за участие в ограничената процедура за възлагане на обществена поръчка за производство и доставка на тръби за изграждане на междусистемната връзка Гърция - България. Заявленията бяха отворени публично днес в присъствието на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, изпълнителните директори на БЕХ ЕАД Петьо Иванов и на „АйСиДжиБи“ АД Теодора Георгиева. В процедурата кандидатстват Jindaw SAW Ltd., JSC "Zagorsk Pipe Plant", Welspun Corp. Limited, Salzgitter Mannesmann International GmbH, Ноксел Челик Бору Санайи А.Ш, Umran Celik Boru Sanayii A.S, Erciyas Celik Boru Sanayi A.S (Erciyas Steel Pipe Co), Топливо -2 ЕООД, Korinth Pipeworks S.A Pipe Industry S.A и Public Joint Stock Company "Chelyabinsk Pipe Plant". Това е първата от няколко ключови процедури, които ще осигурят фактическия старт на строителството на интерконектора Гърция–България. В нея участниците ще бъдат селектирани на два етапа: първо те удостоверяват съответствието с критериите за подбор, а след това се подават и оценяват същинските оферти.
Източник: actualno.com (19.03.2018)

„Булгартрансгаз“ ще плати 13.2 млн. лв. за няколко имота на „Южен поток България“ Държавната газопреносна компания „Булгартрансгаз“ ще плати 13.2 млн. лв. за активите на българо-руското дружество „Южен поток България“ АД. Става въпрос за 28 поземлени имота и право на строеж върху 5 от тях. Дружеството продавач на активите бе създадено през 2010 г., като целта му бе да изгражда руския газопровод на „Южен поток“ на българска територия. През 2014 г. обаче проектът бе спрян с едноличното решение на руския президент Владимир Путин, който се разбра с турския си колега Реджеп Ердоган да строят „Турски поток“. Въпреки че на практика не извършва дейност, компанията не е закрита. Тя има и значителен капитал. По информация от Търговския регистър той е на стойност 397.6 млн. лв. Акционери в дружеството са БЕХ и ОАО „Газпром“, всеки с по 50% дял. Решенията относно проектната компания се вземат с единодушието на двамата акционери. От създаването на дружеството са изхарчени над 55 млн. лв.http://www.economic.bg
Източник: Други (21.03.2018)

"Булгартрансгаз" купува земята и активите на "Южен поток" за 13.2 млн. лв. "Булгартрансгаз" ще купи земята и активите на "Южен поток България", след като строителството на едноименния газов проект беше прекратено. Държавният газов оператор ще плати 13.2 млн. лв. на дружеството, в което акционери са Българският енергиен холдинг (БЕХ) и руската "Газпром", макар че по баланс активите са за над 37 млн. лв. До сделката се стигна, след като в началото на месеца "Булгартрансгаз" обяви обществена поръчка за закупуване на активите по препоръка на БЕХ. Целта е те да останат в групата на държавния холдинг и да се използват за други проекти, включително евентуалното изграждане на газоразпределителен център край Варна. На 6 март "Булгартрансгаз" обяви обществена поръчка за пряко договаряне на покупката на дълготрайни активи, собственост върху 28 поземлени имота и правата за строеж върху 5 имота на "Южен поток България". Прогнозната стойност на поръчката беше 13.2 млн. лв. и това е окончателно съгласуваната цена, въпреки че в процеса на преговорите "Южен поток България" е поискала повече, става ясно от доклада по процедурата. Точно 13.2 млн. лв. беше сумата, която компанията плати преди три години за придобиване на горски парцели до Варна от Министерството на земеделието и храните. Отделно от това обаче дружеството има земя и в редица други части на страната, както и други активи. Според последния отчет на "Южен поток България" към края на 2016 г. компанията има земя и права на строеж (придобити за изграждане на компресорни станции) за 19.3 млн. лв., а дълготрайните материални активи са малко под 18 млн. лв., или общо над 37 млн. лв. В отчета си компанията предупреждава, че в случай на пълно прекратяване на дейността тя може да понесе съществени загуби от обезценки. Извън земята активите, които ще преминат към "Булгартрансгаз", включват доклад за ОВОС, подробен устройствен план, технически проекти, геотехнически и геоложки проучвания, археологически проучвания, учредено право на строеж и др. Решението за покупката на активите от "Булгартрансгаз" е взето след писмо от енергийния министър Теменужка Петкова в края на януари тази година. С него тя информира компанията, че акционерите на "Южен поток България" са решили да прекратят дейностите по проекта "Южен поток" и съответно да продадат активите. В същото време от БЕХ, който е собственик на "Булгартрансгаз", са изразили становище, че активите трябва да останат в рамките на групата. Затова енергийният министър е предложила на "Булгартрансгаз" като единствен лицензиран оператор за пренос на газ в страната и собственик на газопреносната мрежа да придобие активите и да ги използва при бъдещи инфраструктурни проекти. Самият проект за газопровода "Южен поток" неофициално беше спрян в края на 2014 г. Смесеното дружество обаче, което трябваше да отговаря за трасето на българска територия, продължава да съществува, макар и с редуциран екип. Сегашната сделка няма връзка с апетитния имот от 165 дка в местността Паша дере край Варна, който преди малко повече от две години Първа инвестиционна банка продаде за 100 млн. евро. Купувач тогава беше регистрираната в Холандия South Stream Transport B.V. на руската "Газпром", която трябваше да изгради морският участък на газопровода. След спирането на проекта компанията беше пренасочена към строителството на "Турски поток".
Източник: Капитал (22.03.2018)

"Булгартрансгаз" проучва нов транзитен газпровод за 2.8 млрд. лева На България може да й се наложи да изгради нов транзитен газопровод от турската до сръбската граница, ако иска да продължи да печели от преноса на природен газ. Проучванията показват, че потреблението в Западните Балкани и Гърция ще се удвои до 2035 г., като основните доставки ще са от каспийския регион през Турция и ще започнат в края на 2019 г. Точно затова "Булгартаснгаз" провежда т.нар. Open season процедура за развитие и разширяване на газопреносната инфраструктура. Като втора фаза от нея до 27 април ще се събират необвързващи оферти за капацитети за новото газово трасе между границите ни с Турция и Сърбия. Очакваният размер на инвестицията според разчетите на "Булгартрансгаз" е до 2.8 млрд. лв. без ДДС. Прогнозните експлоатационни разходи пък са 131.4 млн. лв. на година. Необвързващи оферти се приемат и за транзит на газ с посока България – Турция. Очакванията са, че такива могат да се случат след 1 октомври 2021 година. В рамките на първата фаза на процедурата Open Season през лятото на 2017 г. "Булгартансгаз" получи необвързващи прогнози за търсене на капацитет. Според тях максималното количество природен газ, което се очаква да постъпва на българска територия до 2040 г., е 54.6 млн. куб. м дневно, а това, което се очаква да излиза през българско-сръбската граница, е 34.4 млн. куб. дневно. Очакваната нова инфраструктура е 470 километрова тръба (Dn 1200) от компресорна станция "Провадия" до българско-сръбската граница (до гр. Зайчар). Частта от границата с Турция до станция "Провадия" съществува и сега и няма да има нужда от разширяване с изключение на 9 км от компресорна станция "Странджа" до границата. "На база анализ на потребностите от добавен капацитет след провеждане на Фаза 2 при нужда ще бъде изготвен втори, допълнително прецизиран вариант на предварителен инвестиционен план за нови проекти, в т.ч. инвестиции за линейна част, компресорни станции, газоизмервателни станции и други", обясняват от "Булгартрансгаз". В периода 17 октомври – 31 декември пък ще се проведе третата фаза на процедурата Open Seаson. В нея ще се подават обвързващи оферти - договори за пренос. Наред с това в края на миналата година "Булгартрансгаз" подписа договор за 70 хил. лв. с "Енсол ВМ" за изготвяне на обобщени прединвестиционни проучвания за разширяване на газопреносната мрежа от турската до гръцката граница.
Източник: Капитал (13.04.2018)

Строителството на газовата връзка с Гърция започва през юни България и Гърция се стремят строителството на газовата връзка между двете страни да започне през юни, така че тя да влезе в търговска експлоатация през 2020 г. Около това се обединиха на среща днес министърът на енергетиката Теменужка Петкова и министърът на околната среда и енергетиката на Гърция Георгиос Статакис, съобщи пресцентърът на българското ведомство. В момента са в ход процедурите за избор на доставчик на тръбите и на инженер-консултант. По първата от тези процедури участват десет кандидати от различни континенти, което е знак за оценката, която бизнесът дава на перспективността на проекта. Предстои до края на април да станат известни участниците, допуснати до втория кръг на състезанието, а изпълнителят да бъде избран през юни. Петкова е подчертала желанието на България да участва в проекта за изграждане на терминал за втечнен природен газ край Александруполис, защото то е стратегически важно за диверсификацията и сигурността на енергийните доставки. Работната група анализира възможностите за това. Синергията на този проект с изграждането на междусистемната връзка ще съдейства за сигурността и диверсификацията на енергийните доставки, подчерта министърът.
Източник: Дневник (19.04.2018)

ICGB стартира ключова процедура, която гарантира реален старт на строителството на газовия интерконектор с Гърция „Ай Си Джи Би“ АД стартира процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет „Проектиране, доставка и строителство на междусистемна газова връзка Гърция-България (IGB Project)”. Прогнозната стойност на обществената поръчка е 145 000 000 (сто четиридесет и пет милиона) евро без ДДС, а срокът за изпълнение на поръчката е 18 месеца, считано от започване на изпълнението. Изборът на строител ще бъде направен чрез ограничена процедура по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) на два етапа: фаза на предварителен подбор и втора фаза – разглеждане, оценка и класиране на офертите на преквалифицираните след първия етап кандидати. При предварителния подбор ICGB ще прецени и определи кандидатите, които имат необходимата финансова и техническа способност да изпълнят предмета на обществената поръчка съобразно поставените изисквания.
Източник: 3e-news (02.05.2018)

Държавната икономика печели, рекордьор е АЕЦ “Козлодуй” с 8575% ръст за 2017 г. С 8575% до 117,899 млн. лв. е увеличена печалбата на АЕЦ “Козлодуй” за 2017-а спрямо 2016 г., показва финансовият отчет на дружеството. Със 100 млн. лв. в повече е продадената през миналата година електроенергия в сравнение с 2016 г. В отчета си дружеството пише като причина увеличените приходи и по-ниски разходи. И НЕК е на печалба малка - 6,87 млн., при 128,71 млн. лв. загуба. за 2016-а. “Мини Марица-изток”, чиито работници искат увеличение на цените на въглищата, са на печалба от 9,8 млн. лв. преди данъци, като увеличението е 27%. ТЕЦ “Марица-изток 2” отчита загуба от 182,85 млн. лв., като увеличението е със 75%. Печалбата на “Булгаргаз” се е сринала на 9,46 млн. лв., при 36,68 млн. през 2016-а. Това е заради повишаване на цените на природния газ. 61,4 млн. лв. е печалбата на “Булгартрансгаз” за 2017 г. при 66,3 млн. лв. година по-0рано. Най-голяма част от разходите са за амортизации - 90,3 млн. лв., а за 2016 г. - 85,5 млн. лв. С 15,39% се е понижила печалбата на Българския енергиен холдинг за 2017 г. Разходите за дейността, които не включват амортизации, са се повишили със 754,31% от 9,9 млн. на 84,5 млн. лв. Така, извън държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”, останалите компании, които са дъщерни на Българския енергиен холдинг, са на плюс. На печалба е и самият холдинг. Може да се каже, че през 2017 г. държавната енергетика е в оздравяваща фаза. В държавната отбранителна индустрия пък 1332% е печалбата на външния търговец “Кинтекс” - от 1,15 млн. през 2016 г. на 16,48 млн. лв. за миналата година. С 20 млн. лв. е спаднала печалбата на “Вазовски машиностроителни заводи” за 2017 г., сравнено с 2016 г. Дружеството отчита печалба в размер на 150 млн. лв., като през 2017 г. е 171,6 млн. лв. “Авионамс” също отчита спад на печалбата от 1,776 млн. лв. през 2016 г. до 1,653 млн. лв. през 2017 г.
Източник: 24 часа (04.05.2018)

Хъб "Балкан" и още 8 обекта вече са от национално значение Девет ключови обекта на "Булгартрансгаз" ЕАД, между които и газовият хъб "Балкан", са обявени от Министерския съвет днес за обекти от национално значение според Закона за устройство на територията и за национални обекти според Закона за държавната собственост. Освен хъба в решението са включени разширение на газопреносната мрежа в участъка от българско-турската граница до компресорна станция "Странджа", разширение на газопреносната инфраструктура паралелно на няколко газопроводни пункта. С изграждането на газовия хъб "Балкан" ще се създаде необходимата газопреносна инфраструктура, която да свърже пазарите на природен газ в региона с тези в Централна и Западна Европа, както и на държавите от Енергийната общност – Сърбия, Република Македония, Босна и Херцеговина. Проектът е включен в десетгодишния план за развитие на мрежите на ENTSOG. Проектите за изграждане на преносни газопроводи се финансират по линия на Международния фонд "Козлодуй", администриран от Европейската банка за възстановяване и развитие. Изпълнението на всички обекти е включено в десетгодишния план за развитие на мрежите на "Булгартрансгаз" ЕАД за периода 2017-2026 г., одобрен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 1 август 2017 г.
Източник: Дневник (10.05.2018)

Девет ключови обекта на „Булгартрансгаз“ са обявени за национални обекти Девет ключови обекта на „Булгартрансгаз“ ЕАД бяха обявени от Министерския съвет за обекти от национално значение според Закона за устройство на територията и за национални обекти според Закона за държавната собственост. Обектите за разширение, модернизация и рехабилитация на газопреносната мрежа, които получават този статут, са: газов хъб „Балкан“, разширение на газопреносната мрежа в участъка от българо-турската граница до компресорна станция „Странджа“, разширение на газопреносната инфраструктура паралелно на северния магистрален газопровод до българо-сръбската граница, преносен газопровод до Панагюрище и Пирдоп, преносен газопровод за Свищов, преносен газопровод до Разлог и Банско, модернизация на компресорните станции „Лозенец“, „Петрич“ и „Ихтиман“ чрез интегриране на четири газотурбокомпресорни агрегата, подмяна на северен (магистрален) газопоровод в участъка Беглеж – Дерманци –Батулци – Калугерово и подмяна на северния (магистрален) газопровод в участъка от Вълчи дол до Преселка. С реализацията на проекта за газов хъб „Балкан“ ще бъде изградена необходимата газопреносна инфраструктура, която да свърже пазарите на природен газ в региона с тези в Централна и Западна Европа, както и на държавите от Енергийната общност – Сърбия, Република Македония, Босна и Херцеговина. По този начин проектът ще допринесе за постигането на основните приоритети на европейската енергийна политика. Проектът е включен в десетгодишния план за развитие на мрежите на ENTSOG. С реализацията на проекта за разширение на газопреносната инфраструктура на “Булгартрансгаз” ЕАД в участъка от българо-турската граница до българо-сръбската граница ще се постигне сигурност на доставките на природен газ както за нашата страна, така и за съседните балкански държави и региона, откриване на допълнителни висококвалифицирани работни места, затвърждаване на ролята на България като транзитна страна в региона и ЕС. Проектите за изграждане на преносни газопроводи до Панагюрище и Пирдоп, до Свищов, както и до Банско и Разлог се финансират по линия на Международния фонд „Козлодуй“, администриран от Европейската банка за възстановяване и развитие. Проектът за модернизация на трите компресорни станции „Лозенец”, „Петрич” и „Ихтиман” е част от дейностите, които се финансират по линия на Механизма за свързване на Европа. Модернизацията на компресорните станции предвижда интегриране на 4 нискоемисионни турбинни газокомпресорни агрегата, като в компресорна станция „Лозенец” ще бъдат интегрирани два агрегата. С реализацията на проекта компресорните станции ще отговарят на най-високите европейски екологични изисквания. С рехабилитацията на участъци от северния полупръстен Беглеж –Дерманци - Батулци –Калугерово и Вълчи дол - Преселка ще бъде гарантирана надеждността на съоръженията и ще бъде осигурен проектният капацитет за пренос на природен газ. Изпълнението на всички обекти е включено в десетгодишния план за развитие на мрежите на „Булгартрансгаз” ЕАД за периода 2017-2026 г., одобрен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 1 август 2017 г.
Източник: Банкеръ (10.05.2018)

БЕХ нае Citigroup и ПФБК за нова емисия облигации от поне 500 млн. евро Българският енергиен холдинг ще емитира поредната порция облигации, за да финансира стари задължения. През ноември тази година е падежът на една от големите облигационни емисии на държавната компания с размер от 500 млн. евро. Тя беше пласирана през 2013 г. с цел да се покрият задължения на НЕК по проекта АЕЦ "Белене" и други дългове на холдинга. Планът е да се рефинансира и по-новата емисия, която бе за 550 млн. евро, така че в излизането на капиталовия пазар много по-вероятно да се търси сума от порядъка на 1 млрд.евро. Това ще е най-голямата облигационна емисия на българско дружество. Обемът, естествено ще зависи от състоянието на пазара. Преди време Петьо Иванов, председател на съвета на директорите на БЕХ, обяви, че ако бъдат постигнати по-добри нива, е възможно да се търси и по-голямо финансиране. БЕХ контролира най-големите държавни енергийни компании, сред които са НЕК, АЕЦ "Козлодуй", "Булгартрансгаз", "Булгаргаз", ЕСО, ТЕЦ "Марица-изток 2", едноименните мини и други. На 3 май, след проведена процедура за избор на инвестиционен консултант по сделка за емитиране на облигационна емисия, е подписан договор със Citigroup Global Markets Limited (CGML) и "Първа финансова брокерска къща" ЕООД в качеството им съответно на водещ мениджър и комениджър. Консултантите ще съдействат за емитирането на облигациите на Ирландската фондова борса и на Българската фондова борса (двойно листване). От БЕХ поясняват, че в процедурата са участвали общо седем кандидата. "С оглед оптимизиране на лихвените разходи за дружеството те ще организират и провеждането на процедура за по-ранното обратно изкупуване (tender offer) на съществуващите облигации на БЕХ", казват от дружеството. Настоящата емисия, чийто падеж наближава, е с доходност 4.25%. През 2021 г. обаче БЕХ има да погасява още една голяма облигационна емисия, която бе реализирана през 2016 г. Тя е за 550 млн. евро, с които холдингът погаси задължения на НЕК към двете т.нар. американски въглищни централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3". Годишните лихвени плащания по тази емисия са в размер на 4.875%. Отчетът на БЕХ към края на първото тримесечие показва задължения за 2.3 млрд. лв., като 1.05 млрд. са краткосрочни облигации под 1 година (тези падежиращи през ноември) и 1.06 млрд. лв. дългосрочни бондове. Останалите са търговски и други задължения. В същото време компанията е дала заеми на свои дружества за над 2.6 млрд. лв., а най-големият бенефициент е НЕК с 2.356 млрд. лв. и ТЕЦ "Марица-изток 2" с 276 млн. лв.
Източник: Капитал (21.05.2018)

Енергийната комисия ще обсъди доклада за АЕЦ "Белене" Засега имаме заявени три намерения за инвестиционни намерения за проекта АЕЦ "Белене" – на китайската компания CNNC, на "Фраматом" и на руската "Росатом". Това е достатъчна предпоставка да възложим на министъра на енергетиката да провежда преговори. Това заяви пред БНР зам.-председателят на парламентарната комисия по енергетика Валентин Николов. На днешното заседание на комисията ще бъде обсъден приетия от Министерския съвет доклад за АЕЦ "Белене" с варианти какво да е бъдещето на централата - да не се прави нищо, оборудването да се продаде или да се търси стратегически инвеститор с условието да не се дава държавна гаранция и да не се поема ангажимент за изкупуване на тока. Николов уточни, че руската страна е желан инвеститор в проекта, тъй като технологията е на "Росатом". По повод на вчерашната среща между премиера Бойко Борисов и президента на Русия Владимир Путин и обсъждането на проекта "Турски поток" Николов поясни, че ""Булгартрансгаз" не прави само реверсивна връзка с Турция, но и увеличава капацитета със съвсем нова инфраструктура, която в началото на другата година ще може да бъде използвана. "Тази тръба освен за руски газ, може да бъде използвана и за азербайджански газ", каза той.
Източник: Дневник (01.06.2018)

Разширената газова връзка с Турция може да е готова до края на юни Разширената двупосочна газова връзка с Турция може да бъде открита в края на юни, а трасетата за газовия хъб "Балкан" вече са готови. Двете твърдения бяха изказани вчера от премиера Бойко Борисов и от представители на държавния газов монополист. Борисов се срещна с турския си колега Бинали Йълдъръм в Измир, а в Брюксел "Булгартрансгаз" представи вариантите за газовия разпределителен център, който ще разчита евентуално на руски и азерски газ. "Десетилетия наред много български политици са говорели за азерски газ. Само че са забравяли да кажат как ще дойде този газ в България", изтъкна Борисов в Измир. Но пропусна да обясни, че става въпрос за сега съществуващата тръба, по която газът предстои да бъде пуснат в двете посоки. Засега по транзитния газопровод единствено се доставя руски газ за южната ни съседка. Срещата между двамата премиери се проведе след поканата на министър-председателя на Турция Борисов да гостува при откриването на трансанадолския газопровод ТАНАП. Веднага след срещата обаче българският премиер отлетя за Израел и остави рязането на лентата за министъра на икономиката Емил Караниколов. След планираното разширяване на газопровода за Турция в участъка между компресорна станция "Лозенец" и съоръжението "Недялско" ще бъдат увеличени възможностите за транзитиране на природен газ през връзката от 14 млрд. куб. м до 15.7 млрд. куб метра годишно. Освен това газът ще може да тече и в двете посоки. Надеждите на управляващите са част от газа, предназначен за Европа, да бъде отклонен към бъдещ хъб на наша територия. "Това, което с руската и турската страна сме се разбрали, е газът да мине през България. Оттам нататък нашето домашно е да кажем как. Към този момент преговаряме с ЕК", заяви премиерът, цитиран от Би Ти Ви . И във видимо добро настроение Борисов подхвърли към колегата си: "Ако имаш нещо да отречеш, отричай, защото в България има много преводачи, които след това ми търсят кусурите. Вече ще се застраховам предварително". Междувременно "Булгартрансгаз" представи в Брюксел междинните резултати от предпроектното проучване за газовия хъб "Балкан". Посочени са били няколко варианта за трасета за газовата инфраструктура в България, включително и два, които са разработени на база очаквани бъдещи източници за доставка на природен газ. Според експертите като предпочитан маршрут за реализацията на хъба се очертава "Балкан 1", който ще се реализира на две фази, съобщиха от "Булгартрансгаз". Първата фаза включва нов входен капацитет от Турция, а втората - входна точка около Варна. Като други входни точки се разглеждат Гърция и Турция (съществуваща и нова инфраструктура), както и местен добив от дълбоко Черно море (от България и Румъния). Инфраструктурата на газовия хъб ще свърже пазарите на природен газ на България, Гърция, Румъния, Унгария, Сърбия, Хърватия, Словения, Австрия, Германия, Италия и други. Като основни източници за "Балкан" се разглеждат руски природен газ, местен добив от България и Румъния, природен газ от Южния газов коридор (ТАП и ТАНАП). Съществуващите и изграждащите се терминали за втечнен природен газ в Гърция и Турция биха могли да осигурят количества природен газ от САЩ, Катар, Алжир, Египет и др., добавят от "Булгартрансгаз".
Източник: Сега (13.06.2018)

България става врата към Европа за нови доставки на газ България се превръща във врата към Европа за природен газ от Азербайджан, а газовият хъб "Балкан" ще изпраща синьото гориво до Германия и Италия. Това стана ясно от предпроектното проучване за газоразпределителния център, което бе представено от страната ни пред Европейската комисия. Предвидени са няколко маршрута за газова инфраструктура на територията на България, включително и два, които са разработени на база очакваните източници на доставка на природен газ. Предпочитан маршрут се очертава "Балкан 1", който трябва да се осъществи на 2 етапа. Първата фаза предвижда нови доставки от Турция, а втората - доставки през Варна. Варианти за други входни точки са Гърция и Турция (съществуваща и нова инфраструктура), местен добив от дълбоко Черно море (от България и Румъния). Инфраструктурата на газовия хъб ще свърже пазарите на природен газ на България, Гърция, Румъния, Унгария, Сърбия, Хърватия, Словения, Австрия, Германия, Италия, Украйна, Молдова и др. Като основни източници за хъба се разглеждат руски природен газ, азербайджански газ от Южния газов коридор (газопроводите ТАП и ТАНАП) и местен добив от България и Румъния. Съществуващите и изграждащите се терминали за втечнен природен газ в Гърция и Турция могат да осигурят количества природен газ от САЩ, Катар, Алжир, Египет и други. Проектът за български газов център се харесва и на Брюксел, който е за максимална диверсификация на газовите доставки, и се вписва в концепцията за Европейски енергиен съюз. Европейската комисия продължава да подкрепя категорично проекта, каза Клаус-Дитер Борхард, директор на дирекция "Вътрешен енергиен пазар" на ЕК. Eвропейският газоразпределителен център "Балкан" ще допринесе за енергийната сигурност в региона на Югоизточна Европа, заяви заместник-министърът на енергетиката на България Жечо Станков. С помощта на газовия център страната ни ще намали силната си зависимост от доставките на руски газ. България внася почти целия газ, необходим за покриване на вътрешните си нужди от Русия чрез един тръбопровод от Украйна през Румъния. Проучването на стойност 2.3 млн. лева, поръчано от българската "Булгартрансгаз", е изготвено от българската EMG consult и швейцарската AF consult.
Източник: Money.bg (14.06.2018)

БЕХ ще емитира евроблигации В понеделник Българския енергиен холдинг (БЕХ) започва поредица от срещи с международни инвеститори във връзка с планираното емитиране на еврооблигации в размер на 500 млн. евро. Серията от срещи ще започне от Лондон и ще продължи във Франкфурт и Виена. След успешното приключване на преговорите БЕХ ще емитира нови 7-годишни и 10-годишни еврооблигации. БЕХ нае Citigroup и First Financial Brokerage House да ръководят предстоящата емисия облигации, която е необходима за рефинансиране на 5-годишен еврооблигационен дълг на компанията в размер на 500 млн. евро, чийто падеж предстои през ноември тази година. С него ще бъде рефинансиран облигационният заем за 500 млн. евро, който холдингът емитира през 2013 г. при доходност от 4.25%. БЕХ пласира и втора емисия облигации преди две години за стойност 550 млн. евро при доходност от 4.875%, чийто падеж е през 2021 година. Очакванията са чрез рефинансирането на първата емисия БЕХ да спести от такси за обслужване. Холдингът планира двойно листване на новите еврооблигации както на Българската, така и на Ирландската фондова борса. Именно чрез БЕХ държавата е собственик на най-големите енергийни фирми в България за производство, доставка и пренос на електроенергия, природен газ и лигнитни въглища - АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица изток 2", НЕК, ЕСО, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Мини Марица изток".
Източник: Стандарт (18.06.2018)

На 27 юни се открива газовата връзка с Турция Разширението на транзитния газопровод за Турция ще бъде открито на 27 юни от министър Теменужка Петкова, съобщи енергийното министерство. На същата дата съоръжението ще влезе в експлоатация. 20-километровата газопроводна отсечка е от компресорна станция Лозенец до Недялско и нейната задача е да повиши сигурността и капацитета на съществуващия транзитен газопровод на “Булгартрансгаз”. Дейностите по модернизацията на тази отсечка са част от проекта за рехабилитация, модернизация и разширение на съществуващата газопреносна система, определен за проект от общ интерес от Европейската комисия. Съоръжението е важно за системата, тъй като позволява обръщане на газовите потоци, а това ще е необходимо при бъдещото изграждане на “Турски поток”, когато може да се наложи руският газ през България да се транспортира в обратна посока.
Източник: 24 часа (20.06.2018)

"Булгартрансгаз" разширява мрежата си с 49 млн. лева "Булгартрансгаз" обяви търг за проектиране и изграждане на преносен газопровод от българо-турската граница до станция "Странджа", става ясно от документацията за обществената поръчка, публикувана на сайта на компанията, съобщава Investor.bg. Очакваната стойност на проекта е 48,9 млн. лева (без ДДС) и изпълнителят трябва да проектира, изгради и въведе в експлоатация газопровод с дължина от 10,7 километра - от българо-турската граница до компресорната станция "Странджа", както и да го свърже и с два транзитни газопровода. Проектът е свързан с модернизацията на транзитния газопровод за Турция и с идеята на българското правителство да изгради газов хъб на територията на страната. На 27 юни енергийният министър Теменужка Петкова ще открие т. нар. "лупинг" между станциите "Лозенец" и "Недялско", който ще позволи обръщането на потока на природния газ и доставките на синьо гориво откъм Турция. Проектът бе започнат в средата на 2017 г. Именно модернизацията на транзитния газопровод с Турция беше посочена от премиера Бойко Борисов по време на визитата му в Русия като вариант България да получава и транзитира руския природен газ, идващ от "Турски поток". Засега от Москва още не дават ясен сигнал как ще продължи пътят на природния газ от газопровода по дъното на Черно море към Европа. Вариантите са два - през България или през Гърция. За да бъдат спазени правилата на ЕС, газът трябва да мине през търговски хъб. Вариант, ако трасето мине през Гърция, е да бъде използван и свободен капацитет на Трансадриатическия газопровод (TAP), който е част от Южния газов коридор и ще пренася газ от Каспийския регион към Европа. Плановете на "Газпром" за "Турски поток" са да бъдат изградени две тръби с мощност от по малко над 15 млрд. куб. метра газ годишно. Едната е предназначена директно за турските потребители и така Анкара ще получава газ изцяло директно от Русия - през "Турски поток" и "Син поток", и няма да разчита на транзита от България. По този начин се освобождава капацитета на връзката между България и Турция.
Източник: Монитор (27.06.2018)

"Булгартрансгаз" се подготвя за отклонението на "Турски поток" Категоричен отговор на въпроса ще има ли отклонение на газопровода "Турски поток" към България все още няма. Но това очевидно не пречи на "Булгартрансгаз" да се подсигури за евентуалното свързване. На 26 юни държавната компания обяви обществена поръчка за инвестиционно проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на "Преносен газопровод от българо-турската граница до ГИС "Странджа" и възел за включване към транзитните газопроводи ТГ1 и ТГ2". Прогнозната стойност на търга е 48 944 646 лв., а оферти могат да се подават до 26 юли. Сумата ще бъде платена със средства на компанията, т.е. за проекта няма европейско финансиране. Иначе преносният газопровод ще е дълъг 11 километра. "Булгартрансгаз" изисква кандидатите задължително да бъдат вписани в Централния професионален регистър на строителя към Камарата на строителите. Освен това те трябва да са изпълнили за последните пет години дейности с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката в частта на строителството. Това на практика означава претендентите да са извършвали ново строителство, реконструкция или основен ремонт на газопровод, преминаващ извън урбанизирани територии с дължина най-малко 10 000 метра непрекъснат участък. Прави впечатление обаче, че документацията към обществената поръчка е изпълнена с условности. Причината е, че на практика България не е получила зелена светлина за отклонение на "Турски поток". Или както от "Булгартрансгаз" се изразяват: "Възлагането на изпълнението на дейностите по договора, който ще бъде сключен въз основа на настоящата обществена поръчка, е поставено под условие с оглед очакваното изграждане на газопровод, който ще даде възможност за пренос на природен газ по сухопътната част на турска територия на газопровод "Турски поток" до Европа..." От държавното дружество допълват също така, че възлагането на поръчката е под условие и "поради необходимост от постигане на съгласие с бъдещата проектна компания за изграждане на газопровод на територията на Турция". Съмненията ще бъдат разсеяни едва когато Москва и Анкара вземат категорично решение дали отклонението ще минава през България или през Гърция. Руските високопоставени чиновници неведнъж са казвали, че искат твърди гаранции както от България, така и от Европейската комисия предвид лошия опит, натрупан покрай проваления "Южен поток".
Източник: Банкеръ (29.06.2018)

Борисов и Ципрас подписаха за газовата връзка между България и Гърция С гръцкия ми колега Алексис Ципрас подписахме политическата декларация за изграждане на интерконектора между България и Гърция в присъствието на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Предвижда се строителните работи да започнат до края на 2018-та година. Интерконекторът следва да бъде въведен в експлоатация през 2020 година, когато се очакват и първите доставки на азербайджански природен газ през Транс-Адриатическия газопровод. Това съобщи премиерът Бойко Борисов след подписването на документа. В документа се подчертава, че страните подкрепят амбициозния график за изпълнение на дейностите по проекта. Съгласно декларацията се предвижда строителните работи по газопровода Гърция-България да започнат до края на 2018 г. Интерконекторът следва да бъде въведен в експлоатация през 2020 година, когато се очакват и първите доставки на азербайджански природен газ през Транс-Адриатическия газопровод. Министър-председателите на България и Гърция ще следят отблизо изпълнението на дейностите по проекта, за да се осигури своевременното му реализиране. Тръбата ще свързва националната газопреносна мрежа на "Булгартрансгаз" в близост до Стара Загора и с газопреносната мрежа на Гърция край Комотини. Проектът се реализира от смесено дружество с равен дял по 50% участие от двете страни. Газовата връзка е с дължина от 140 км на българска територия. Предвиденият първоначален капацитет на интерконектора е 3 млрд. кубически метра газ на година , а максималният до 5,5 млрд. на следващ етап. Планира се газовата връзка да бъде изградена през 2018 г. и въведена в експлоатация до 2020 г. Междусистемната газова връзка Гърция e обявена от Европейската комисия за проект от общ интерес на ЕС.
Източник: Банкеръ (02.07.2018)

"Булгартрансгаз" влага над 850 милиона лева в газовата мрежа на България Операторът на газопреносната система на България "Булгартрансгаз" смята да инвестира 850.6 млн. лева в газовата инфраструктура на страната до 2027 г., съобщава компанията, цитирана от SееNеws. Основната част от инвестицията ще бъде изразходвана за реконструкция, рехабилитация и капиталов ремонт на дълготрайни активи, посочва газовият оператор в 10-годишния си бизнес план. Инвестициите в нова инфраструктура са свързани с изграждането на интерконекторите (газовите връзки) със съседните Сърбия, Гърция и Турция, както и с това на газоразпределителен център (газовия хъб "Балкан") на територията на България. Проектът за газовия хъб предвижда изграждането на регионален газоразпределителен център, финансиран от ЕС. Той ще се намира близо до пристанище Варна и ще доставя газ на държавите членки Гърция, Румъния, Унгария, Хърватия, Словения, както и на страни от Централна и Западна Европа, както и на Сърбия, Македония и Босна и Херцеговина, които не са членки на ЕС. Компанията е обявила обществена поръчка за доставка, изграждане и пускане в експлоатация на главен газопровод между клапанните станции Батулци и Калугерово в северозападната част на страната. Стойността на поръчката е 22 милиона лева. Тя е част от по-голям проект за газова връзка между станциите на Беглеж и Калугерово. Крайният срок за подаване на оферти е 6 август, а дейностите трябва да бъдат завършени в рамките на 210 дни. Офертите ще бъдат класирани въз основа на цена, време за изпълнение на строителните работи и качество. Инвестиционният план на "Булгартрансгаз" ще бъде обсъден от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) на 5 юли. Междувременно стана ясно, че "Газпром" може да започне износ на газ за България, Сърбия и Унгария в началото на 2020 г. чрез газопровода "Турски поток". "Няма да ви кажа точната дата днес, но пускането в експлоатация на първия и втория етап на газопровода ще се случи до края на 2019 г.", съобщи изпълнителният директор на "Газпром" Алексей Милер във видеообръщение, публикувано на сайта на компанията. Газопроводът се състои от 2 паралелни тръби, като първата ще доставя газ за Турция, а втората - за Южна и Югоизточна Европа. Общият годишен капацитет на двете тръби е 15.75 млрд. куб. м газ.
Източник: Money.bg (03.07.2018)

БЕХ е на път да поеме ангажименти и по делото „БЕХ Газ“ След като през 2016 г. БЕХ пое ангажименти по воденото от ЕК антимонополно дело за електроенергийния сектор, сега Холдингът е на път да приключи с поемането на ангажименти и газовото дело „БЕХ Газ“. За целта Народното събрание ще възложи на министъра на енергетиката Теменужка Петкова да предприеме действия по постигане на споразумение с ЕК по „БЕХ Газ“. Това предвижда проект на решение, внесен в Народното събрание от депутатите от ГЕРБ Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков. То ще бъде разгледано в Комисията по енергетика в четвъртък. Делото беше образувано от ЕК срещу БЕХ, „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ заради съмнения за злоупотреба с господстващо положение на газовите пазари в България. В мотивите си вносителите изтъкват, че в края на май ЕК постигна споразумение с „Газпром“ по воденото дело за злоупотреба с господстващо положение на газовите пазари в Централна и Източна Европа, без налагане на финансови санкции. Според депутатите, внесли проекта на решение, развитието на делото срещу „Газпром“ е относимо към делото "БЕХ Газ", заради сходната правна квалификация на предявените нарушения и припокриване на пазарните участници, които имат отношение по двете дела. Затова, те смятат, че са налице нови обстоятелства, които налагат допълване на предишното решение на Народното събрание, без то да бъде отменяно. Предишното решение на парламента за газовото дело беше взето в края на ноември 2017 г. С него НС подкрепи приключването на делото „БЕХ Газ“ без признаване на твърдените нарушения и без поемане на отговорност за тях, като в същото време бъдат изпълнени задълженията, произтичащи от евентуално забранително решение, включително относно евентуална финансова санкция. Това решение беше взето след като на 9 ноември ЕК е отхвърлила направените от българска страна предложения за поемане на ангажименти и е станало ясно, че възнамерява да приключи делото „БЕХ Газ“ със забранително решение и налагане на финансова санкция. / publics.bg
Източник: Други (19.07.2018)

България ще търси споразумение с ЕК по делото срещу енергийния холдинг България ще търси споразумение с Европейската комисия по делото срещу "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и Българския енергиен холдинг (БЕХ) , въпреки че в края на миналата година Народното събрание забрани извършването на подобни действия. Депутатите от ГЕРБ Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков са внесли в деловодството на парламента проект за решение, който възлага на министъра на енергетиката Теменужка Петкова да опита да намали определената санкция, която може да е над 300 млн. евро. ЕК започна наказателна процедура срещу България, след като през 2010 г. частната компания "Овергаз" подаде жалба, че държавните предприятия, които на практика имат монопол върху тръбите, са ограничили достъпа й до газовата инфраструктура и до пазара на газ. През 2015 г. проверката завърши с извод, че има нарушения, като на България беше предложено да представи план за прекратяването им под заплаха от санкции. Европейската комисия беше склонна да намали глобата значително, ако бъдат изпълнени определени мерки. Една от тях е признаването на вина, което би намалило санкцията до 70 млн. евро. Друга мярка бе държавата да приватизира мажоритарен дял в "Булгартрансгаз".
Източник: expert.bg (20.07.2018)

Фирма за лепене на плочки спъва поръчка за 50 млн. лв. на "Булгартрансгаз" Неизвестното дружеството "Фърст Партнър", което се занимава с полагане на настилки като теракота, гранитогрес и фаянс, е подало жалба в Комисията за защита на конкуренцията срещу ключова обществената поръчка на "Булгартрансгаз" с бюджет почти 50 млн. лева. Фирмата, която няма дори сайт в интернет, е подала възражението си срещу процедура на 23 юли, като е поискала и налагане на мярката "временно спиране". Това е поредната обществена поръчка в газовия сектор, която се блокира още в началния етап от фирми без никакъв опит в областта и със съмнителни икономически възможности. По-рано през годината редица жалби от, меко казано, странни дружества забавиха процедурите за изграждане на газовата връзка с Гърция. За "Фърст Партнър" на практика няма никаква информация. Според Търговския регистър собственик и управител е Ира Милова. Регистрацията на фирмата е на столичната улица "Крум Попов", като през май е подадено заявление за промяна на адреса в кв. "Обеля". Последният публикуван финансов отчет на компанията е за 2013 г., когато приходите й са били 15 хил. лева. Предметът й на дейност е покупка и продажба на стоки, консултантски услуги, ремонт на автомобили и всичко друго, което не е забранено от закона. Единственото проявление на "Фърст Партнър" в публичното пространство обаче е свързано с публикувани обяви за плочкаджии. "Капитал" се свърза с представител на фирмата на посочения в обявата телефон, но той не пожела да коментира с какви мотиви е подадена жалбата. Търгът на "Булгартрансгаз" е за разширение на газопреносната мрежа в участъка от българско-турската граница до компресорна станция "Странджа" и оферти в него могат да се подават до днес - 26 юли. Целта е да бъде изграден нов 11-километров тръбопровод, който ще осигури връзка от границата (точка Малкочлар) към транзитната мрежа на България. Идеята е именно през него да се осъществи евентуалният пренос на газ от "Турски поток", при положение че се случи насочването му към България, а не към Гърция.
Източник: Капитал (27.07.2018)

Фирма за лепене на плочки спъва поръчка за 50 млн. лв. на "Булгартрансгаз" Неизвестното дружеството "Фърст Партнър", което се занимава с полагане на настилки като теракота, гранитогрес и фаянс, е подало жалба в Комисията за защита на конкуренцията срещу ключова обществената поръчка на "Булгартрансгаз" с бюджет почти 50 млн. лева. Фирмата, която няма дори сайт в интернет, е подала възражението си срещу процедура на 23 юли, като е поискала и налагане на мярката "временно спиране", предава capital.bg. Това е поредната обществена поръчка в газовия сектор, която се блокира още в началния етап от фирми без никакъв опит в областта и със съмнителни икономически възможности. По-рано през годината редица жалби от, меко казано, странни дружества забавиха процедурите за изграждане на газовата връзка с Гърция. За "Фърст Партнър" на практика няма никаква информация. Според Търговския регистър собственик и управител е Ира Милова. Регистрацията на фирмата е на столичната улица "Крум Попов", като през май е подадено заявление за промяна на адреса в кв. "Обеля". Последният публикуван финансов отчет на компанията е за 2013 г., когато приходите й са били 15 хил. лева. Предметът й на дейност е покупка и продажба на стоки, консултантски услуги, ремонт на автомобили и всичко друго, което не е забранено от закона. Единственото проявление на "Фърст Партнър" в публичното пространство обаче е свързано с публикувани обяви за плочкаджии. Представител на фирмата на посочения в обявата телефон не пожелал да коментира пред "Капитал" с какви мотиви е подадена жалбата. Търгът на "Булгартрансгаз" е за разширение на газопреносната мрежа в участъка от българско-турската граница до компресорна станция "Странджа" и оферти в него могат да се подават до днес - 26 юли. Целта е да бъде изграден нов 11-километров тръбопровод, който ще осигури връзка от границата (точка Малкочлар) към транзитната мрежа на България. Идеята е именно през него да се осъществи евентуалният пренос на газ от "Турски поток", при положение че се случи насочването му към България, а не към Гърция.
Източник: 24 часа (30.07.2018)

Антимонополната комисия отряза "Овергаз" в спора му с "Булгатрансгаз" Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не удовлетвори жалбата на "Овергаз" срещу новия тарифен модел на държавния оператор на газопреносната мрежа "Булгатрансгаз". Жалбата беше подадена в края на 2017 година и тогава от дружеството обявиха, че готвят и аналогичен иск и към Европейската комисия. Заключението на антимополния орган е, че пазарът на доставка на природен газ у нас е много концентриран и с малко участници, но няма злоупотреби от страна на основния играч - "Булгартрансгаз". Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд (ВАС). Според публикуваната документация на сайта на КЗК "Овергаз" се оплакват, че в началото на 2017 година "Булгартрансгаз" не е предоставяла информация за балансите на дружеството и така то не е могло да направи корекция на потреблението си, съответно са начислени големи суми за дисбаланс. Първите два месеца на миналата година газоразпределителното дружество неправилно е извършило разпределението между "Овергаз" и "Булгаргаз" на входната точка "Русе - Изток", което също е ощетило частното дружество. От "Овергаз" се оплакват още, че "Булгартрансгаз" обявяват цената за достъп и разпределение на природния газ преди началото на газовата година (1 октомври), въпреки че търговете за разпределение на суровината са проведени месеци по-рано. По този начин клиентите на компанията не могат да оптимизират заявките си и да намалят разходите си. "Булгартрансгаз", която е единственото дружество, което управлява газопреносната мрежа на България, въведе нов тарифен модел от тази газова година (1 октомври 2017 година - 30 септември 2018 година). Той въвежда европейската практика при ценообразуването на тази услуга, но участниците на пазара често критикуваха новите моменти.
Източник: econ.bg (02.08.2018)

Открива се разширената газова връзка с Турция Утре "Булгартрансгаз" пуска официално в експлоатация разширението на газовата връзка с Турция, като на церемонията ще присъства енергийният министър Теменужка Петкова, поканен е и премиерът Борисов. Изграждането на 20-километровата отсечка от компресорна станция с. Лозенец до Недялско отне две години. Проектът на стойност 42.3 млн. лв. без ДДС бе спечелен от консорциум между "Главболгарстрой", "ГБС – Инфраструктурно строителство" и "Техноекспортстрой".
Източник: Капитал (03.08.2018)

"Булгартрансгаз" отчита 100 хил. лв. приходи от пренос на газ до юли Към 30 юни 2018 г. "Булгартрансгаз" ЕАД отчита приходи от транзитен пренос на природен газ в размер на 99 730 хил. лв. Приходите от пренос на природен газ по националната газопреносна мрежа са в размер на 43 964 хил. лв. Приходите от балансиране са 6 818 хил. лв. Приходите от съхранение на природен газ са 1 133 хил. лв., а тези от безвъзмезден газ са 30 138 хил. лв. Това показва отчетът на дружеството за първите шест месеца на 2018 година, публикуван от Министерството на финансите и цитиран от БТА. Общо приходите на дружеството са в размер на 185 599 хил. лв. Печалбата от оперативна дейност в края на първото полугодие на тази година възлиза на 43 907 хил. лв. Общо всеобхватният доход за периода е 47 133 хил. лв. Общите активи на "Булгартрансгаз" ЕАД към 30 юни 2017 г. са в размер на 2 384 678 хил. лв. Към тази дата е отчетен общо собствен капитал на дружеството в размер на 2 128 372 хил. лв. Общо нетекущи пасиви са 192 678 хил. лв., а общо текущи пасиви са 63 628 хил. лв. Общо пасивите са в размер на 256 306 хил. лв. Приходите от дейността са формирани основно от приходи от предоставени услуги по пренос на природен газ на територията на страната, пренос на природен газ от границата с Румъния до границите с Гърция, Турция и Македония (транзитен пренос на природен газ съгласно сключено споразумение с ООО "Газпром Экспорт" - Русия), съхранение на природен газ в ПГХ "Чирен" и балансиране на пазара на природен газ. При извършване на услугата по пренос на природен газ от границата с Румъния за Турция, Гърция и Македония е необходим природен газ за работа на компресорните станции, който представлява технологичен газ (газ за технологични нужди). Технологичният газ, необходим за работата на компресорните станции по пренос от Румъния за Турция, Гърция и Македония, се предоставя безвъзмездно на Дружеството от ползвателя на тази мрежа, за които се извършва услугата. "Булгартрансгаз" ЕАД отчита този безвъзмезден газ като текущ приход и текущ разход, което не оказва влияние върху финансовия резултат.
Източник: Банкеръ (03.08.2018)

"Овергаз" ще обжалва в съда решение на КЗК в полза на "Булгартрансгаз" Частното газово дружество "Овергаз" съобщи, че ще обжалва в съда решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която не откри нарушение на държавната "Булгартрансгаз" в спор между двете компании за около 2 млн. лв. Жалбата на "Овергаз" беше срещу предполагаема злоупотреба с монополно или господстващо положение на държавната компания, след като частното дружество е трябвало да плати за природен газ, който не е заявявала и не е ползвала. На 6 януари 2017 г. заради изключително студеното време и рекордната консумация на ток Електроенергийният системен оператор активира студения резерв на "Топлофикация – Русе". Заради проблем с разпалването на въглищата обаче русенската топлофикация е преминала на газ, но не е променила своевременно заявките си към своя доставчик, който не е "Овергаз". Въпросният доставчик на свой ред не е коригирал заявките си към "Булгартрансгаз". Част от тези количества природен газ са били разпределени като незаявени от "Овергаз", а от дружеството се е очаквало да ги плати. През юни на закрито заседание Комисията за енергийно и водно регулиране вече се произнесе по казуса като нареди на "Булгаргаз" да извърши ново разпределение на спорните количества. Сега антимонополният регулатор заключава, че благодарение на намесата на КЕВР вредните последици са отстранени, а нарушение на Закона за защита на конкуренцията няма. "Овергаз инк." ще обжалва решението на КЗК пред Върховния административен съд, се казва в прессъобщение на компанията.
Източник: Дневник (08.08.2018)

Държавните дружества в енергетиката задлъжняват към БЕХ Държавните енергийни дружества задлъжняват все повече към своята компания майка - Българския енергиен холдинг. Това показват финансовите отчети на дружествата за първите шест месеца на годината. За периода от януари до юли вземанията на БЕХ от дъщерните му компании са се увеличили с 293 млн. лева до 3 милиарда и 70 милиона лева. Най-голямата енергийна компания у нас продължава да финансира дружествата от групата й, които се намират в тежко финансово състояние. Сред най-задлъжнелите компании е общественият доставчик на електроенергия - НЕК. Компанията се намира на ръба на фалита, според публикувания й финансов отчет. Непокритата загуба от минали години на дружеството към края на последното шестмесечие достига вече 1 милиард и 180 милиона лева. Просрочените задължения на компанията за същия период са 360 млн. лева. Така дружеството, което преразпределя тока в държавата завършва полугодието със загуба от 75 млн. лева. Според финансовия отчет, без подкрепата на БЕХ, има сериозни съмнения, че НЕК може да продължи да функционира. На загуба за първите шест месеца на годината са също така държавната ТЕЦ "Марица Изток" 2 и добивното предприятие Мини "Марица Изток". Българският енергиен холдинг получава средства от печелившите си дружества, които дава на губещите. Традиционно на печалба през първото полугодие на 2018 г. са АЕЦ "Козлодуй", газовият преносител "Булгартрансгаз", собственикът на електропреносните мрежи ЕСО.
Източник: econ.bg (08.08.2018)

"Булгаргаз" печели повече, а "Булгартрансгаз" има почти 500 млн. лв. по сметките си Повече приходи и по-големи печалби отчитат "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" за първото полугодие на 2018 г., става ясно от отчетите на двете държавни газови дружества. Търговецът има приходи от 635.7 млн. лв., което е с 8% повече спрямо същия период на миналата година. Печалбата преди лихви и данъци на дружеството пък е 2.7 млн. лв., докато през първите 6 месеца на 2017 г. "Булгаргаз" бе на загуба от над 17 млн. лева. Близо 185.6 млн. лв., или с 4% повече са постъпленията на преносния оператор. Положителният финансов резултат на дружеството се увеличава с над 35% - от 34.7 млн. лв. до 47.1 милиона. За периода януари - юни тази година "Булгаргаз" е продал 17.24 млн. MWh природен газ на стойност 626.7 млн. лева, докато през първо полугодие на 2017-а количествата са били 18.6 млн. MWh на стойност 579.9 млн. лева. Нетният приход от продажба на природен газ за първото полугодие на 2018 г. е 17 млн. лева, посочват от обществения доставчик, докато за същия период на миналата година тази дейност е донесла загуба от 6.67 млн. лева. Причината за драстичната промяна е положителна разлика между среднопретеглена продажна цена и среднопретеглена доставна цена на природния газ от 0.17 лева спрямо отрицателна в размер на 1.35 лева година по-рано. Намаленото потребление на природен газ със 7.3% се обяснява със занижена консумация на дружества в отраслите "Енергетика", "Химия" и "Строителни материали". По информация на "Булгаргаз" причината за това е намаленото през периода януари – март потребление от топлофикационните дружества заради по-високите температури, както и аварии при големи консуматори от химическата промишленост. Към 30 юни 2018 г. "Булгартрансгаз" отчита приходи от транзитен пренос на природен газ в размер на 99.7 млн. лв. Това е с 10 милиона по-малко спрямо същия период на миналата година. В същото време обаче точно с толкова се увеличават постъпленията от пренос на газ по националната газопреносна мрежа и достигат почти 44 млн. лв., като обяснението е в увеличените такси. Над три пъти нарастват и приходите от балансиране - от 2.2 до 6.8 милиона. Въпреки това печалбата от оперативната дейност на дружеството от 43.9 млн. лв. е с 600 хил. лв. по-малка спрямо постигнатата през същия период на 2017-а. По-големият общ положителен финансов резултат за "Булгартрансгаз" се дължи на приходите от финансови операции - 8.5 млн. лв. През първото полугодие на миналата година това перо е донесло 7 млн. лв. загуби за дружеството. Наличните парични средства и еквиваленти на "Булгартрансгаз" се увеличават с 63 млн. лв. до 474.2 милиона.
Източник: Капитал (20.08.2018)

Разходната компонента на цената на природния газ може да се увеличи двойно В Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ днес бе обсъдено предложението на "Булгартрансгаз" за увеличение на разходната компонента за балансиране. Със заявление от 2 август "Булгартрансгаз" предлага разходната компонента на цената на природния газ за новата газова година /01.10.2018 - 30.09.2019 г./ да стане 1,52 лв./MWh. В момента тя е 0,78 лв./MWh. Операторът на транзитната и газопреносната мрежа предлага още за периода 01.10.2018 - 14.04.2019 г. размер на приложимия толеранс 3 процента и отпадане на толеранса от 15.04.2019 г. Компанията предлага още намаляване на малката корекция на 8 на сто за газова година 2018/2019, за да се облекчи финансовата тежест върху ползвателите на газопреносната система на приложимия режим на балансиране, съобщи БТА. Данаил Диков от "Булгартрансгаз" обясни, че увеличението на разходната компонента се дължи основно на разликата на прогнозираните дисбаланси. Той посочи, че това няма предизвика шоково увеличение, но ако има такова, то операторът ще предложи освобождаване на сметката за неутралност на етапи. Според него разходната компонента е само механизъм за изчистване на сметката на неутралност чрез цената за балансиране. Ако сметката за неутралност бъде предложено да бъде изчиствана чрез цените за пренос, то тогава няма да има нужда от разходна компонента и "Булгартрансгаз" може да предложи дори подобен вариант, добави Диков. По време на общественото обсъждане повечето от индустриалните ползватели на газопреносните мрежи възразиха срещу предлаганото увеличение. Поради тази причина председателят на КЕВР Иван Иванов призова всички да изложат аргументите си писмено, за да може експертите на Комисията да се съобразят с тях. Решението на КЕВР ще бъде прието на закрито заседание на 14 септември.
Източник: Банкеръ (24.08.2018)

КЕВР: Газът може да поскъпне и с 15% от 1 октомври, а с него и парното Увеличението на цената на природния газ през четвъртото тримесечие на година е неизбежно. Това заяви председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов по време на общественото обсъждане на заявлението на "Булгартрансгаз" за утвърждаване на разходна компонента на цената на природния газ за балансиране. На 11 август държавният газов доставчик обяви, че прогнозира цена на природния газ за четвъртото тримесечие на годината от 458.44 лв. за 1000 куб. м без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС. В сравнение с действащата сега цена това представлява увеличение от 14.34%. Окончателно предложение обаче ще бъде внесено в КЕВР на 10 септември и е възможно да бъде дори по-високо. Регулаторът ще определи новата цена на газа на 30 септември, като тя ще влезе в сила на 1 октомври. По думите на Иванов е напълно възможно скокът да бъде около 15%. И шефът на регулатора, и "Булгаргаз" обясняват, че предстоящото поскъпване на природния газ се дължи на по-високи доставни цени на природния газ от внос, както и на по-високия курс на щатския долар спрямо лева. Ако искането за увеличение на цената бъде удовлетворено от КЕВР, то ще бъде четвъртото поредно. След поевтиняването на природния газ в края на 2017 г. от началото на тази година цената му непрекъснато расте. Повишението от 1 януари беше 2.75% ("Булгаргаз" поиска 2.83%), от 1 април тя се покачи с още 2.6%, докато искането на държавната компания тогава беше за 4.82%, а на 1 юли поскъпването беше 10.81% при поискани над 15%. "Възможностите на комисията са силно ограничени. Ние преди всичко трябва да установим дали предложената цена е в съответствие с договора, който има между "Газпром експорт" и "Булгаргаз". Комисията има много повече инструменти за въздействие върху цената на електрическата енергия, но не и на природния газ. А оттам и на топлинната енергия, която се определя въз основа на цената на природния газ", обясни Иванов. Ако сега КЕВР реши, че цената ще се повиши с повече от 5%, по закон ще се наложи и нова актуализация на тарифите за парно и високоефективната електрическа енергия, произвеждана по комбиниран способ от топлофикационните дружества, използващи природен газ. Такова например е "Топлофикация София". През юли заради поскъпването на природния газ цената на парното в страната беше повишена средно със 7.33%. "Ще направим всичко възможно, ако се наложи увеличение, то да се направи в началото на отоплителния сезон", каза Иванов. От думите му стана ясно още, че регулаторът работи по промяна на методиката за изчисление на цената на природния газ. Това обаче няма да може да бъде въведено преди 30 септември. При определяне на цената на природния газ КЕВР прилага изцяло съществуващата методика, описана в действащия договор между "Булгаргаз" и "Газпром експорт". Формулата отчита движението на цената на петрола и на алтернативните на природния газ горива на световните пазари за последните 9 месеца, както и промените в курса на щатския долар. Правомощията на регулатора са единствено да установи дали заявлението на обществения доставчик "Булгаргаз" отговаря на изискванията на Наредба №2 за определяне цените на природния газ и на договора за доставка между двете дружества.
Източник: Капитал (24.08.2018)

„Булгартрансгаз“ започва ремонти в София Във връзка с публикувана информация относно временното преустановяване на подаването на природен газ към стопанските клиенти в няколко столични квартала, „Булгартрансгаз“ ЕАД внася следните уточнения: Съгласно ремонтната програма на „Булгартрансгаз“ ЕАД за 2018 г. от 07:00 часа на 29.08.2018 г. до 07:00 часа на 31.08.2018 г. ще се извършат планови ремонтни дейности на технологичните съоръжения при ГРС- 4 София. В посоченият период ще бъде преустановено подаването на природен газ в изходна точка на газопреносната мрежа ГРС- 4 София. Ремонтите се провеждат в съответствие с обявения на интернет страницата на Дружеството предварителен график за изпълнение на ремонтни работи от месец ноември 2017 г. https://bulgartransgaz.bg/bg/pages/remontni-deinosti-29.html Те са съгласувани с „Топлофикация София“ ЕАД и с други големи консуматори на природен газ с цел съвместяване на плановите ремонти и недопускане на допълнителни ограничения през настоящия летен сезон. За извършването на плановите ремонти клиентите на мрежата са уведомени предварително по установения ред. „Булгартрансгаз“ ЕАД ще положи усилия за ускоряване извършването на необходимите ремонтни работи, така че подаването на природен газ да бъде възстановено във възможно най-кратки срокове.
Източник: Монитор (28.08.2018)

Над 490 млн. лв. са събрани във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2017 г. Събраните средства във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2017 г. възлизат на 490.3 млн. лв. Това сочи отчетът на фонда за миналата година, одобрен на днешното правителствено заседание. По закон във фонда се събират по 5% от месечните приходи на производителите и вносителите на електроенергия в страната, както и на „Булгартрансгаз“ и Електроенергийния системен оператор. Средствата от търгове за продажба на квоти емисии парникови газове също постъпват във фонда. Със събраните средства се покриват разходите на Националната електрическа компания от изкупуване на електроенергия на преференциални цени. През миналата година от 5% вноски са събрани близо 236 млн. лв., а от продажба на квоти - 254.5 млн. лв., е посочено още в отчета. Разходите за издръжка на фонда през 2017 г. възлизат на 193 хил. лв. За покриване на разходите на НЕК, произтичащи от статута й на обществен доставчик, са изплатени близо 505 млн. лв. Разликата спрямо приходите на фонда през 2017 г. е осигурена от останали средства, събрани в него през 2016 г. Отчетът на фонд „Сигурност на електроенергийната система“ е приет от Управителния съвет на фонда през март 2018 г. и е одитиран от Сметната палата.
Източник: Банкеръ (05.09.2018)

Над 490 млн. лв. са събрани във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2017 г. Събраните средства във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2017 г. възлизат на 490.3 млн. лв., сочи отчетът на фонда за миналата година, одобрен на днешното правителствено заседание. По закон във фонда се събират по 5% от месечните приходи на производителите и вносителите на електроенергия в страната, както и на „Булгартрансгаз“ и Електроенергийния системен оператор. Средствата от търгове за продажба на квоти емисии парникови газове също постъпват във фонда. Със събраните средства се покриват разходите на Националната електрическа компания от изкупуване на електроенергия на преференциални цени. През миналата година от 5% вноски са събрани близо 236 млн. лв., а от продажба на квоти - 254.5 млн. лв., е посочено още в отчета. Разходите за издръжка на фонда през 2017 г. възлизат на 193 хил. лв. За покриване на разходите на НЕК, произтичащи от статута й на обществен доставчик, са изплатени близо 505 млн. лв. Разликата спрямо приходите на фонда през 2017 г. е осигурена от останали средства, събрани в него през 2016 г. Отчетът на фонд „Сигурност на електроенергийната система“ е приет от Управителния съвет на фонда през март 2018 г. и е одитиран от Сметната палата.
Източник: econ.bg (05.09.2018)

НЕК е получила 505 млн. лв. субсидия като обществен доставчик през 2017 г. "Националната електрическа компания" (НЕК) е получила през миналата година близо 505 млн. лв. субсидия от държавния фонд "Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) заради покриването на разходите ?, произтичащи от задължението ? като обществен доставчик да купува на преференциални цени електроенергията, произведена от възобновяемите източници, когенерации и двете т.нар. американски въглищни електроцентрали. Това сочи отчетът на фонда за 2017 г., одобрен от правителството на заседанието му. През 2017 г. във ФСЕС са постъпили близо 236 млн. лв., събрани от 5-процентовите вноски, които правят от месечните си приходи производителите и вносителите на електроенергия в страната, както и "Булгартрансгаз“ и "Електроенергийният системен оператор". От продажба през миналата година на държавни парникови емисии във фонда са влезли 254.5 млн. лв. Общо приходите възлизат на 490.3 млн. лв., но във фонда е имало останали средства от събраните през 2016 г. средства и така се получават преведените в повече суми към НЕК. Разходите за издръжка на фонда през 2017 г. възлизат на 193 хил. лв., сочи още отчетът му, който е бил одитиран от Сметната палата.
Източник: Медия Пул (05.09.2018)

Нова финансова инжекция за държавната ТЕЦ вместо реформи Държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", която се отказа от договор за 27 млн. лв. в полза на придобитата от почетния лидер на ДПС Ахмед Доган ТЕЦ "Варна" , ще получи нова финансова инжекция от държавата в лицето на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ). Така централата ще може да продължи работата си, а от там да няма и съкращения в захранващите я държавни Мини "Марица Изток". БЕХ ще купи парникови квоти за ТЕЦ "Марица Изток 2", която е една от най-силно замърсяващите в Европа въглищни централи. По този начин очакванията са до края на ноември тя да получи екоразрешение за работа при сегашните си параметри на очистване на вредните газове, а отделно с Еврокомисията се преговаря за одобрение на държавна помощ за ТЕЦ-а. Това е съобщила министърът на енергетиката Теменужка Петкова на среща с президента на КНСБ Пламен Димитров и енергийните федерации от синдиката. Към момента не изглежда планът на държавата за стабилизиране на ТЕЦ-а да предвижда каквито и да е реформи – или поне Петкова не е говорила за тях. Енергийното министерство сформира работна група за "Марица Изток 2", чиято чиста загуба за шестмесечието е над 122 млн. лв. Преди седмица Петкова обяви, че са необходими 466 млн. лв. за закупуване на парникови квоти, за да може държавната ТЕЦ да продължи да работи и през следващата година. Сега Петкова е обявила, че до март 2019 г. дружеството трябва да заплати за емисии парникови газове над 300 млн. лв., става ясно от прессъобщение на нейното ведомство за срещата с профсъюзите. Според информацията от КНСБ, парите за въглеродните емисии отново ще бъдат предоставени от БЕХ, който е собственик на ТЕЦ "Марица Изток 2". Холдингът вече отпусна вътрешен заем от 115 млн. лв. на дъщерното си дружество заради поскъпналите квоти към средата на 2018 г. Според запознати БЕХ има неразпределена сериозна печалба от дейността на АЕЦ "Козлодуй", "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз". Тези пари се очаква да отидат като кредит към затъналата финансово въглищната централа. Проблемът обаче е, че така се декапитализира ТЕЦ-ът, коментират експерти. Централата вече дължи на собственика си над 600 млн. лв., а отделно има заеми за 270 млн. лв., които не може да обслужва и лихвите за просрочие растат. Още един кредит за 300 млн. лв. или близо 500 млн. лв.(според времевия период за ползване на емисиите) ще надхвърли съотношението на дългове към капитал, който според Търговския регистър е 89.676 млн. лв. Това означава, че дружеството е под заплаха от несъстоятелност, тъй като не може да му се вдига капиталът, защото се води предприятие в затруднено положение и подобна мярка би била санкционна от страна на Брюксел. Как дружеството ще връща тези заеми е въпрос, чийто отговор липсва. Друг проблем е, че реално печалбата на работещите държавни енергийни фирми се налива през БЕХ в неефективни дружества. Мини "Марица Изток", чиято дейност се гарантира през тази схема, също влошава финансовите си резултати и за полугодието излизат на загуба от 3.175 млн. лв. докато година по-рано за същия период е отчетена печалба от 21.336 млн. лв. В коментар на друга абсурдна (но обсъждана) идея – за сливане на печелившата АЕЦ "Козлодуй" със задлъжнялата ТЕЦ "Марица Изток 2" – министър Петкова заяви преди дни, че това би било форма на кръстосано субсидиране, за каквото Брюксел следи изкъсо. Сега обаче се готви точно това, макар и през шапката на БЕХ. И единственото, което обещава Петкова, е наливането на още пари в ТЕЦ "Марица Изток 2", никакви съкращения в Мини "Марица Изток" поне до 2020 г. (тоест поне до местните избори през есента на 2019 г.) и разбира се – никакви реформи. "И през тази година ще се намери финансовата схема за плащане на емисиите, дължими от ТЕЦ "Марица Изток 2" въпреки завишената им цена. Това ще позволи на централата да продължи нормално работа и заявките към мините. Заради очакваната стабилизация поне през следващата и началото на 2020 година няма да има съкратени миньори, обеща енергийният министър", съобщиха от КНСБ. Петкова е декларирала също така, че няма да се стигне до закриване или спиране на държавната ТЕЦ. "Енергийната система на страната не може да издържи без тази голяма енергийна мощност, заплашена е националната сигурност, затова не можем да позволим тя да спре да работи", заявила тя. Освен това е съобщила, че правителството вече преговаря с Европейската комисия по различни мерки за спасяване на една от най-големите ни енергийни мощности. Както Mediapool писа, българското правителство иска ЕК да одобри финансова помощ, която централата да получава в случай, че не работи, тъй като е "критична енергийна инфраструктура". Тъй като тези средства трябва да влязат в цената на тока и ще доведат до увеличението му, последната обсъждана идея била тази част от тарифата да се намести в ценовата компонента "задължение към обществото" за сметка на намалението на частта, засягаща разходите за изкупуване на възобновяема енергия, твърдят запознати с работата на групата в енергийното министерство за стабилизиране на ТЕЦ "Марица Изток 2". Последно Петкова обеща да запознае депутатите от парламентарната енергийна комисия с решенията за държавната централа до края на октомври. Специалисти обаче коментираха пред Mediapool, че разходите, които ТЕЦ-ът може да покрие чрез помощ за критична инфраструктура, която се изчислява според времето на престой на мощността и пазарните цени на електроенергията, са за под 20 млн. лв (по-малко от отказания договор в полза на Доган). Това е крайно недостатъчно за решаване на тежките финансови проблеми на дружеството. Освен това, според тях, е спорно защо само държавната ТЕЦ да е критична инфраструктура за енергийната система, а да няма и други български електроцентрали, обявени за такива. Министър Петкова обаче явно смята, че ще бъде намерено дългосрочно спасение на ТЕЦ "Марица Изток 2". Пред синдикатите тя е заявила, че до края на ноември мощността ще получи правото да не отговаря на приетите миналата година от съвет на министрите на околната среда на Евросъюза нови изисквания за изхвърляне на вредни вещества във въздуха от големите горивни инсталации. Според този регламент, предприятия, които не постигат повишените нива на очистване на своите емисии, трябва да спрат работа след 2021 г. Според съобщението на КНСБ Петкова е обявила, че очакваната дерогация ще е безсрочна. Само преди дни обаче зам.-министърът на околната среда и водите Атанаска Николова изрично подчерта, че безсрочна дерогация не може да има. Изключение от новия регламент може да бъде давано само до 2030 г и то ако предприятията докажат, че необходимите им инвестиции за прилагане на екоизискванията имат тежка социална цена, надхвърляща ползите за околната среда и човешкото здраве. Николова обясни още, че до края на 2018 г. ще стане ясно коя от българските въглищни централи каква отсрочка за изключение от екоизискванията ще получи. Тя посочи също така, че има варианти за модернизацията и екологизацията на въглищните мощности у нас чрез еврофинансиране. Петкова е коментирала пред синдикатите и напрежението в ЕС по повод преминаването към нисковъглеродна икономика. Целта е постепенно да се достигне ниво от 32 на сто възобновяеми източници. Не само България, а и ЕС не е готов за такъв рязък скок, преходът трябва да бъде плавен, посочила тя. Лидерът на КНСБ Пламен Димитров, от своя страна, изтъкнал напрежението в региона на енергийния комплекс "Марица Изток" и липсата на яснота за бъдещето му. Според него в подхода си за спасяване на големите енергийни мощности България трябва да ползва чуждия опит и посочил този на Полша, където отделни региони от консуматори са се превърнали в производители на енергия, което е намалило напрежението върху енергийната система. Той настоял за спешното приемане на енергийна стратегия до 2050 г. В отговор Петкова е заявила, че следващата седмица експерти от Министерството на енергетиката ще представят пред заинтересовани страни първоначални данни, свързани с разработваната Стратегия за устойчиво енергийно развитие с хоризонт 2030 – 2050 г. "Очертани ще бъдат основните тенденции при формиране на енергийния микс, произтичащи от европейското законодателството в областта на енергетиката", обявила тя, цитирана от пресцентъра ?. По думите ? страната ни следва да избере поетапния преход към нисковъглеродна икономика, за да се гарантират достъпни цени на енергията у нас.
Източник: Медия Пул (17.10.2018)

Фондът за енергийна сигурност ще върти 2.23 млрд. лв. годишно Поскъпналите над два пъти парникови емисии в европейската търговия и новото изискване от средата на 2018 г. компонентата от цената на тока "задължение към обществото" да влиза във Фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) увеличават значително сумите, с които той ще оперира не само през тази година, но и следващите три. Така фондът ще върти 2.23 млрд. лв. годишно при досега постъпващи и изплащани от него средства с над 1.7 млрд. лв. по-малко. Това става ясно от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза на финансовото министерство за периода 2019-2021 г. ФСЕС бе създаден в средата на 2016 г. с 5-процентни отчисления от продадения ток от всички електроцентрали и с приходите от търговията на държавата със спестените парникови емисии в резултат на свитата спрямо референтната 1990 година промишленост и намалените замърсявания на въздуха от предприятията. По-късно принудени да правят 5 на сто вноски във фонда бяха "Електоренергийният системен оператор" и "Булгартрансгаз". С парите се покриваха разходите на "Националната електрическа компания" (НЕК) за задължителното изкупуване на произведената от възобновяемите източници електроенергия по преференциални цени. Първоначалните преводи към държавната компания бяха около 350-450 млн. лв. годишно. Поправки в Закона за енергетиката от началото на 2018 г., влезли в сила от средата на годината, обаче увеличиха значително ролята на ФСЕС. От юли 2018 г. всички производители на ток с инсталирана мощност над 4МВ бяха принудени да продават своята електроенергия на борсата, а разликата между постигнатите там пазарни цени и определените от енергийния регулатор преференциални тарифи за тока от слънце, вятър и биомаса се покрива има от ФСЕС. В същото време във фонда започнаха да постъпват и сумите от компонентата "задължение към обществото", която е част от цената на тока, за да могат да се извършват тези нови разплащания. Изчисления на финансовото министерство сочат, че приходите от "задължение към обществото" във ФСЕС възлизат на 1.2 млрд. лв. годишно. Към тях се прибавят и рязко повишените приходи от продадените държавни парникови емисии заради поскъпването им от 9.8 евро за тон в началото на 2018 г. до 21.79 евро за тон през август и прогноза да ударят 25 евро до края на годината. Това ще донесе 530 млн. лв. повече от въглеродни емисии във фонда, в който през миналата година влязоха 244 млн. лв. от парниковата търговия. Отделно се оказва, че през 2019 г. България ще има право да продаде по-голямо от досегашното количество СО2 квоти на европейският пазар, което означава още повече приходи по това перо. Така в бюджетната прогноза за периода 2019-2021 г. за Фонда "Сигурност на електроенергийната система“ се предвижда неговите годишни разходи да са 2.23 млрд. лв. От тях около 1 млрд. лв. ще бъдат предоставени на НЕК за компенсиране на разходите му като обществен доставчик, който продължава да е длъжен да купува електроенергията от двете американски въглищни централи в комплекса "Марица Изток" и от всички възобновяеми източници с инсталирана мощност под 4 МВ. 1.230 млрд. лв. са предвидени за изплащане на договорите за премиране на разликата между пазарните и преференциалните цени на тока от топлофикационни централи и когенерации и слънчеви, вятърни и на биомаса електроцентрали с мощност до 4 МВ. Бюджетната прогноза за периода 2019-2021 г. предвижда Министерството на енергетиката да получи за извеждането от експлоатация на малките реактори на АЕЦ "Козлодуй" и за управлението на радиоактивни отпадъци 46 млн. лв. догодина, 47 млн. лв. - през 2020 г., и 50 млн. лв. - през 2021 г.. В тези суми влиза и издръжката на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци“. Ведомството ще получи и 28.2 млн. лв. за финансиране на разходи в изпълнение на Националния план за инвестиции до 2020 г. в сероочистващи инсталации за намаляване замърсявания на въздуха то въглищните централи.
Източник: Медия Пул (26.10.2018)

"Булгартрансгаз" ще загуби основната част от приходите си заради "Турски поток" С реализацията на „Турски поток” „Булгартрансгаз” ще загуби основната част от приходите си. Това заяви днес енергийният министър Теменужка Петкова на заседание на парламентарната комисия по енергетика. „Приходите на „Булгартрансгаз” са около 207 млн. лева на година. Малко над 125 млн. са приходите от транзит за Турция. „Булгартрансгаз” реализира приходите си от транзит, основно за Гърция, Турция и Македония. От 17 млрд. куб. газ годишно, които транзитира нашият оператор, 14 млрд. са за Турция. Около 2 млрд. са за Гърция, малко под 1 млрд. са за Македония”, обясни Петкова, цитирана от „Фокус”. По думите ?, ако България не реагира адекватно и не актуализира енергийната си стратегия, големите инфраструктурни проекти биха се отразили неблагоприятно върху енергийния сектор и икономиката. Вчера Съветът по енергийна сигурност към Министерския съвет одобри актуализиране на Енергийната стратегия на България до 2020 г. Предложението за промяна на документа бе направено от Петкова. Русия и Турция сключиха договор за прокарването на газопровода „Турски поток” през октомври 2016 година. В началото на октомври унгарският министър на външните работи и търговията Петер Сиярто обяви, че Унгария се е споразумяла с България и Сърбия за разработка на газопреносните мрежи с цел да купува газ след изграждането на втората линия на газопровода.
Източник: Сега (02.11.2018)

Булгартрансгаз ще загуби сериозни приходи от транзит след завършването на „Турски поток“ Основната част от приходите на „Булгартрансгаз" от транзит идват от Турция. С реализацията на „Турски поток" ще загубим много съществена част от транзита и от приходите. Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова на заседание на парламентарната комисия по енергетика. „Приходите на „Булгартрансгаз" са около 207 млн. лева на година. Малко над 125 млн. са приходите от транзит за Турция", обяви тя. „Булгартрансгаз" реализира приходите си от транзит, основно за Гърция, Турция и Македония. От 17 млрд. куб. м газ годишно, които транзитира нашият оператор, 14 млрд. са за Турция. Около 2 млрд. са за Гърция, малко под 1 млрд. са за Македония", обясни Теменужка Петкова. „Ако ние не реагираме адекватно и не актуализираме енергийната стратегия, големите инфраструктурни проекти биха се отразили неблагоприятно във финансово отношение върху българския енергиен сектор и икономика", заяви министърът. Енергийната стратегия на България по отношение на природния газ трябва да бъде актуализирана, каза още Теменужка Петкова и обясни, че промяната се налага заради динамиката по отношение на големите инфраструктурни проекти, които се развиват в региона, за доставки на природен газ. „На първо място заради „Турски поток", който вече е факт", посочи министърът и допълни, че други такива проекти са Южния газов коридор, както и връзката Гърция- България. „Направихме анализ на мястото, което България би заела на базата на тези инфраструктурни проекти", коментира Теменужка Петкова. „За да стане България център в региона трябва да разполагаме с необходимата инфраструктура, която да ни даде възможност да доставяме природен газ, и да го транспортираме", каза още енергийният министър.
Източник: Стандарт (02.11.2018)

Ще правим платформа за търговия с газ България ще изгради своя собствена платформа за търговия с природен газ. Това стана ясно от актуализираната Енергийна стратегия на страната, одобрена от Съвета по енергийна сигурност към Министерския съвет. В актуализираната стратегия не е упоменато кога точно ще има действаща борса за природен газ, но е логично тя да бъде изградена след създаването на газовия хъб "Балкан". Експертите очакват промяна на посоката на транзита на газ след 2020 г. от Север-Юг на Юг-Север, както и потенциално намаляване на транзитираните през нашата страна количества. Което означава, че България се подготвя за спиране или рязко намаляване на доставките на гориво през Украйна. Подобен ход ще намали и основните приходи на държавната компания "Булгартрансгаз". В региона предстои изграждане на ключови инфраструктурни проекти, които ще променят основната посока и маршрути на потоците на природен газ. Такива са "Турски поток", проектите от "Южния газов коридор", Транс-анадолският газопровод, Транс-адриатическият газопровод, междусистемната връзка Гърция - България, както и проектът за нов терминал за втечнен газ в гр. Александруполис.
Източник: Банкеръ (05.11.2018)

АЕЦ “Козлодуй” с 69% ръст на печалбата АЕЦ “Козлодуй” отчита 69% ръст на печалбата за първите три тримесечия на тази година в сравнение със същия период на миналата. До края на септември 2018 г. печалбата достига 169, 6 млн. лв. спрямо 101 млн. лв. за година по-рано. Това показва отчетът на дружеството за първите 9 месеца на годината. Атомната централа има по сметки на дружеството 417 млн. лв., като това е увеличение с 227,5 млн. лв., сравнено с предходната година. Печалбата на Българския енергиен холдинг, в чийто състав влиза и АЕЦ “Козлодуй”, е 134,3 млн. лв. спрямо 116,2 млн. лв. за година по-рано. “Булгартрансгаз” отчита увеличение на печалбата с близо 20 млн. лв. на годишна база, като тя достига 68,8 млн. лв. Към 30 септември 2018 г. 484,19 млн. лв. са наличните средства на дружеството, като увеличението е с 54,43% спрямо същия период на м.г. След кратък период, в който Националната електрическа компания отчиташе печалба, сега тя е на загуба в размер на 153,4 млн. лв. Рекордьор по загуби в енергетиката обаче е държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”. Към 30 септември 2018 г. отрицателният финансов резултат е 260,4 млн. лв. Основна причина са разходите за квоти за емисии, струващи 259,1 млн. лв., което е близо 3 пъти увеличение спрямо 89,1 млн. лв. за същия период на 2017-а. Спад на печалбата отчита и Електроенергийният системен оператор. За третото тримесечие този спад е 18 млн. - 43,4 млн. лв. м.г. на 25,1 млн. лв. през тази. В държавната отбранителна индустрия ВМЗ-Сопот отчита спад на печалбата от 136,6 млн. лв. на едва 1,3 млн. лв.Финансовият отчет на “Кинтекс” показва, че дружеството достига 29,4 млн. лв. печалба спрямо 17 млн. лв. за година по-рано.
Източник: 24 часа (07.11.2018)

Българският газопреносен оператор „Булгартрансгаз“ продължава с доброто си финансово представяне, но транзита на газ намалява в последната година. Това става ясно от междинния финансово отчет на компанията от януари до края на септември тази година. За деветмесечието компанията е формирала печалба преди данъци от 76,4 млн. лв. Компанията е платила и дивидента на БЕХ за 2018 г., който е за 27,7 млн. лв. Заделени са и още 5,9 млн. лв. за фонд „Резервен“, става ясно от отчета. бhttp://3e-news.net) Паричните средства на „Булгартрансгаз“ пък са се увеличи със завидните 54% и вече са 484,1 млн. лв. Общите приходи на компанията за деветте месеца на година се увеличават с 30,1 млн. лв. и вече са 286,9 млн. лв. По закон газовият оператор е задължен да внесе и средства във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Дружеството и там е дало своя дан като е внесло 10,5 млн. лв. за деветте месеца. Любопитна подробност при разходите на компанията е, че дружеството е дало 151 хиляди лева през лятото за представянето на проекта за газов хъб Балкан пред Европейската комисия в Брюксел. Очаква се именно средства от ЕК да потекат към идеята за българския хъб в идните години. Вземанията на „Булгартрансгаз“ от свързани лица бележат спад с 50% и са намалели до 16,4 млн. лв. Основните вземания са от газовия доставчик „Булгаргаз“ за предоставяне на услуги за пренос и съхранение. „Булгаргаз“ е покрил почти изцяло тези свои задължения като е платил на оператора 12,5 млн. лв. „Булгартрансгаз“ вече е акционер и в друга държавна фирма – „Булгартел“. БЕХ е взел решение половината от акциите на „Булгартел“ да бъдат предадени на „Булгартрансгаз“. Пълно газохранилище и по-малък пренос за Турция От данните се вижда, че преносът на природен газ за вътрешна употреба за деветмесечието е намалял с 8,84% и вече е 2,45 млн. мвтч. С 9,45% до 10,7 млрд. куб. м пък е намалял и транзита на природен газ за съседните страни. По-конкретно са намалени значително доставките за Турция и Македония. За югоизточната ни съседка доставките са намалели с 1,4 млрд. куб м (15%) през деветте месеца на годината и сега са били общо 8,1 млрд. куб. м. Вероятно една от причините за това са доставките на гориво по газопровода „Турски поток“, който все още не работи с пълния си капацитет. Планирано е това да се случи до две години. За Македония пък доставките са се понижили с 10,7 млн. куб. м. Само доставките на синьо гориво за Гърция се увеличават с 16,4% до 2,39 млрд. куб. м. От данните на „Булгартрансгаз“ става ясно, че 76% от транзитирания през страната ни природен газ отива за Турция. Ако през 2020 г. доставките по Балканския газопровод бъдат заместени с тези от „Турски поток“, каквито са плановете на руската страна, то „Булгартрансгаз“ ще загуби голяма част от приходите си, а транзитната мрежа ще остане полупразна. Именно заради това българската страна се очаква да ускори проектите си за изграждане на газова инфраструктура със съседните страни. В следващите години се очаква значително увеличаване на броя на входните точки за доставка на природен газ. Това ще се случи след изграждането на газовите връзки с Гърция, Турция и Сърбия. Те, заедно с румънската връзка, ще осигурят нови възможности за доставки на природен газ от различни източници, е записано в доклада на „Булгартрансгаз“. По този начин ще се засили и конкуренцията на пазара на природен газ у нас. Новите връзки ще осигурят и възможност за доставки на газ от LNG терминалите в региона. Добри тенденции през този сезон се наблюдават и при единственото ни газово хранилище „Чирен“. В края на септември в него има природен газ за 6,1 млн. мвтч. Това е увеличение със 187,5% спрямо същия период на миналата година. В същото време обаче добивите от там са намалели с 8,16% до 2,5 млн. мвтч. В документа няма информация докъде е стигнала "Булгартрансгаз" в създаването на нови сондажи за разширяване на газовото хранилище.
Източник: Други (09.11.2018)

Инфраструктурата на газовия хъб "Балкан" ще струва 2.8 млрд. Лева Около 2.8 млрд. лева ще струва изграждането на инфраструктурата за газовия хъб "Балкан" край Варна. Оценката е направена на база на предпроектното проучване за газоразпределителния център. Сумата е коментирана по време на среща в Министерството на икономиката за промяната на енергийната стратегия на страната. Документът трябва да бъде ревизиран, за да може в него да се включат нови енергийни проекти като хъба "Балкан", които не са били на дневен ред при приемането на стратегията през 2011 г. За изграждането на хъба ще бъде направена и дъщерна компания на "Булгартрансгаз", която ще оперира борсова платформа за търговия с природен газ.
Източник: econ.bg (14.11.2018)

Иран подкрепи българската идея за газов хъб „Балкан“ Идеята за изграждане на газоразпределителен център на територията на България бе една от централните теми, които обсъдиха на среща помежду си министърът на енергетиката Теменужка Петкова и посланикът на Ислямска република Иран у нас Сейед Мохаммад Джавад Расули. Министър Петкова представи пред своя гост концепцията, разработена съвместно с Европейската комисия и подчерта, че проектът е получил подкрепата на комисията като важен за енергийната сигурност и либерализацията на търговията в целия регион на Югоизточна Европа. До момента е направено предпроектно проучване за газоразпределителния център, в което се разглеждат няколко източника за доставки на природен газ – от Русия, от Каспийския регион през междусистемната връзка с Гърция, от Румъния, както и евентуален местен добив от дълбоко Черно море, където в момента се осъществяват проучвания. Доставки на природен газ от Иран, който е един от водещите световни производители, биха били още един възможен източник за захранване на хъба.
Източник: Стандарт (14.11.2018)

„Газпром“ обмисля вариант за продължаване на „Турски поток" през България Руският газов гигант „Газпром“ обмисля евентуални варианти за продължаването на проекта „Турски поток" през територията на България. Това заяви руският министър на външните работи Сергей Лавров в интервю за в. „Сръбски телеграф“, цитирано от РИА Новости. „В момента се разработват различни възможности за продължаване на газопровода на европейска територия, включително по маршрута България-Сърбия-Унгария с изход на газоразпределителния център в австрийския Баумгартен“, заяви пред изданието министърът. В същото време той посочи, че Москва отчита и печалните уроци от съдбата на „Южен поток“ и не иска подобна ситуация да се повтаря. По думите му Русия ще е готова да пристъпи към конкретни действия само след получаването на категорични гаранции от съответните структури на Европейския съюз. През декември 2014 г. Русия обяви прекратяването на работата по проекта „Южен поток“, посочвайки като причина неконструктивната позиция на ЕС. Газопроводът трябваше да преминава през територията на България, Сърбия и Унгария. Пред „Сръбски телеграф“ Лавров посочи също, че Москва е удовлетворена от хода на строителството на „Турски поток" във варианта за две линии. Проектът предвижда построяването на газопровод, състоящ се от две линии с капацитет по 15,75 милиарда кубически метра всяка. Първата линия е предназначена за доставката на газ на турските потребители, а втората - за снабдяване с газ на Южна и Югоизточна Европа. Първата линия трябва да бъде завършена през 2019 г. и тогава ще започнат доставките на газ за Турция.
Източник: Инвестор.БГ (19.11.2018)

Ядреният бизнес на БЕХ процъфтява, НЕК потъна още в червената зона ЕСО и държавните мини се съживяват след лошите показатели от лятото АЕЦ "Козлодуй" и "Булгартрансгаз" отчитат отлични финансови резултати за деветмесечието на 2018 г. Мини "Марица Изток" и "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) се съживяват след влошените показатели за шестмесечието. "Булгаргаз" обаче отстъпва съществено назад от добрите си резултати преди три месеца, а "Националната електрическа компания" (НЕК) и ТЕЦ "Марица Изток 2" потъват още по-дълбоко в червената зона. Тяхната компания майка "Български енергиен холдинг" (БЕХ) също подобрява финансовите си показатели благодарение на процъфтяващия ядрен бизнес. Това сочат финансовите отчети на държавните енергийни дружества под шапката на БЕХ, публикувани на сайта на Министерството на финансите. От данни се вижда, че подобряването на по-голямата част от държавната енергетика се дължи на повишените цени на тока на свободния пазар, макар това изобщо да не важи за въглищната електроцентрала, както и на поскъпналия газ. Резултатите можеше да са още по-добри, ако "Булгаргаз" не беше загубил над 44 млн. лв. от обезценки на несъбрани вземания от топлофикации и от потъналите във фалиралата Корпоративна търговска банка депозити. Негативно влияние оказват драстично поскъпналите парникови квоти, които държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" трябва да купува, за да компенсира изхвърляните в повече вредни газове във въздуха. Друг негативен фактор е намаленият с 1 млрд. куб. м транзит на руски природен газ, както и увеличената задлъжнялост на част от дъщерните дружества към собственика им БЕХ и неговата към кредитори. Държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" продължава да пропада Държавната въглищна централа, която на полугодието отчете загуба от 122 млн. лв., драстично е влошила финансовия си резултат и вече е на минус 265 млн. лв. Дружеството, което се отказа от сигурни приходи от студения резерв и те отидоха в купената от почетния лидер на ДПС Ахмед Доган ТЕЦ "Варна", отчита с 54 млн. лв. по-малко приходи от свободния пазар, независимо че цените там се повишиха в този период. Като цяло приходите от реализирана продукция на централата за периода са намалели с 9 млн. лв. до 432.4 млн. лв. Повишени са обаче постъпленията от предоставена разполагаема мощност на НЕК, с което бе оправдано и развалянето на договора с ЕСО за студен резерв и неучастие в следващи търгове за стендбай мощности, от което ТЕЦ "Варна" си осигури 27 млн. лв. приходи. Задълженията на ТЕЦ "Марица Изток 2" вече са 1.199 млрд. лв. Те обаче ще нараснат още, тъй като предстои БЕХ да купи парникови квоти за дейността на въглищната мощност и разходите да бъдат оформени като поредният вътрешен заем към дъщерната фирма. Загубата на НЕК надхвърли 153 млн. лв. НЕК, която за шестмесечието отчете загуба от 74 млн. лв., е задълбочила съществено негативния си финансов резултат и "дупката" вече е 153.410 млн. лв. - тоест, влошаване с 62.473 млн. лв. спрямо същия период на 2017 г. От данните става ясно, че това се дължи най-вече на платените 61 млн. лв. по дела, спечелени от фирмите "ОЕТ" ("Обединени енергийни търговци") и "УорлиПарсънс". Делото с ОЕТ нашумя най-вече заради поредицата от опити да се повдигне обвинение срещу съдия Румяна Ченалова за извършено престъпление по служба и документно престъпление, докато гледала този казус и така ощетила НЕК. Според прокуратурата бившата съдийка и основен участник в записите от "Яневагейт" е ощетила държавната компания. В момента случаят се гледа от спецсъда, но от отчета на електрическата компания става ясно, че е платила на ОЕТ 8 млн. лв. по претенцията на фирмата за надплатени от нея суми за зелена енергия. На инженер-консултанта за строежа на АЕЦ "Белене" – "УорлиПарсънс", който осъди НЕК за преждевременно прекратяване на договора по проекта, са платени 53 млн. лв., макар решението на арбитражния съд да бе за 32 млн. евро. Въпреки че НЕК имаше тримесечен срок да реши дали да обжалва плащането, компанията е предпочела да не прави това, а е платила. Дружеството посочва в отчета си, че продължава да работи в условията на отрицателен нетен оборотен капитал и влошен паричен поток. НЕК е закупила с близо 10% по-малко електроенергия, а в същото време е продала по-малко балансираща енергия и така приходите ? са спаднали с 23.7 на сто. Заради много дъждове, водноелектрическите централи на държавното дружество са изработили повече енергия, но това се е отразило върху степента на натоварване на т.нар. американски централи - "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "Контур.Глобал Марица Изток 3". Така НЕК им е плащала за пълна разполагаемост – тоест да може да ползва тока им по всяко време, а е ползвала едва половината от капацитетите им. Също така НЕК е увеличила значително разходите за закупуване на въглеродни емисии за дейността на тези две централи. Това е нейно задължение по силата на дългосрочните договори и платената за целта сума е над 76 млн. лв. Мините излизат от червената зона След като на полугодието Мини "Марица Изток" отчетоха загуба от над 3 млн. лв., три месеца по-късно отрицателният резултат е преодолян и записаната печалба е 3.564 млн. лв. Въпреки това спрямо същия период на предходната година влошаването е съществено, тъй като тогава е била отчетена печалба от близо 41 млн. лв. Въгледобивното дружество обаче е изчистило задълженията си към енергийното министерство за концесионната такса в размер на 18 млн. лв. Мините все пак отчитат спад на приходите от продукция с 54 млн. лв., което е над 13 процента по-малко в сравнение с деветте месеца на 2017 г. Дружеството увеличава и задълженията си и те вече са за 65.8 млн. лв. Близо 30% ръст на износа на ток, но спад в приходите на ЕСО "Електроенергийният системен оператор" също се съживява и преодолява регистрирания в края на юни спад на печалбата до 7.6 млн. лв. В края на септември е наваксал до положителен резултат от над 25 млн. лв., но това е под постигнатите 43.404 млн. лв. година по-рано. ЕСО отчита ръст в износа на ток с над 29 процента до 5.675 млн. МВтч, но като цяло приходите му са намалели с 10 на сто в сравнение със същия период на миналата година или 52 млн. лв. Това се е случило най-вече заради спадналите постъпления от достъп на възобновяеми енергийни източници до преносната мрежа на ЕСО, от продажбата на балансираща енергия и заради междуоператорското компенсиране. "Булгартел", телекомуникационното дружество на БЕХ, също подобрява (макар и слабо) състоянието си, намалявайки загубата си до 415 хил. лв., докато преди година тя е била 439 хил. лв. Основните приходи на дружеството, което има свой филиал в Македония, са от предоставяни услуги на собственика си БЕХ и "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", ЕСО и Мини "Марица Изток". "Булгаргаз" дръпва назад Държавният газов доставчик "Булгаргаз" отчете на полугодието чиста печалба от над 47 млн. лв. Сега положителният финансов резултат се е свил до 10.172 млн. лв. Все пак представянето е по-добро спрямо година по-рано, когато нетната печалба е била малко над 1 млн. лв. Снабдителят отчита реализирани с 5.8% по-малко количества руски природен газ на пазара. За периода дружеството не е купувало газ от местен добив. Приходите от продажби намаляват с над 6 процента. Принос за влошените резултати има обезценяването на вземания от топлофикации длъжници и на депозираните в КТБ близо 17.5 млн. лв. Дружеството сега може да си търси от фалиралата банка едва 561 хил. лв. Заедно с обезценените и продадени на цесия дългове на топлофикациите, загубената сума достига 44.523 млн. лв. От отчета става ясно, че "Булгаргаз" е продал не само на собственика си БЕХ борча на "Топлофикация София" за близо 100 млн. лв., но и на НЕК – дълговете на топлофикациите в Плевен, Бургас и Петрич. Отделно газовото дружество има да си прибира още 73.844 млн. лв., а самото то дължи над 34 млн. лв. АЕЦ "Козлодуй" остава отличникът в групата Ядреният оператор в държавната енергийна група продължава да е отличникът ? с чиста печалба от 170 млн. лв. като за три месеца тя е значително нараснала спрямо постигнатите близо 99 млн. лв. положителен резултат в края на юни. Представянето спрямо отчетената преди година 147 млн. печалба е много добро. Тези резултати се дължат най-вече на повишената мощност на VІ блок след ремонта и удължаването на живота му до 104 процента и намаленото време за планов годишен ремонт и презареждане с гориво на V блок. Макар цените на атомната централа на регулирания пазар да са намалени с 92 ст/МВтч през юли с решението на енергийния регулатор, дружеството е успяло да се възползва от повишените цени на тока на свободния пазар. Така приходите от продажбите на ток са се увеличили с 22 на сто. Принос за подобряване състоянието на атомната централа има и издължаването на 117 млн. лв. от НЕК за закупена енергия. Спад на транзита на руски газ Газовият оператор "Булгартрансгаз" (БТГ) отчита счетоводна печалба от 76.467 млн. лв. за деветмесечието, докато преди година тя е била малко над 52 млн. лв. В края на юни 2018 г. чистият положителен резултат бе 47.113 млн. лв. Дружеството отчита повишени с над 6 на сто приходи от балансиране и продажби, но също така и спад в постъпленията от транзита на руски природен газ през България. Пренесените количества са с над 1 млрд. куб. м по-малко спрямо миналата година. Спадът е най-вече за обемите към Турция – с 15 на сто, и за Македония. Увеличен обаче е транзитът до Гърция с над 16 процента. От тази дейност газовият оператор е получил 147.960 млн. лв. срещу 154.784 млн. лв. година по-рано. БТГ също е потърпевш от обезценка на вземане от КТБ, което е намалено с над 2.5 млн. лв. Компанията майка БЕХ получила четвърт повече дивиденти Собственикът на тези дружества – БЕХ, също отчита подобрение на финансовия си резултат, благодарение на платения солиден дивидент от ядрената централа. Печалбата е повишена до 137.706 млн. лв. - малко повече спрямо постигнатия в края на юни резултат от 132 млн. лв. Това се дължи на повишените с близо 23 на сто или 219 млн. лв., платени от дъщерните дружества дивиденти за управление. Реално обаче огромната част от тези плащания се пада на АЕЦ "Козлодуй", а закъсалите финансово не са внесли нищо. От отчета на БЕХ става ясно, че холдингът вече е предоставил заеми на дъщерните си дружества за 2.996 млрд. лв., а неговите пасиви достигат 3.328 млрд. лв. заради новата облигационна емисия. Наскоро обаче БЕХ погаси изцяло първия си облигационен заем и в момента задължнялостта му е по-ниска от записаната в отчета за деветмесечието.
Източник: Медия Пул (22.11.2018)

"Газпром" вече резервира газови мощности за "Турски поток" през България "Газпром" е определил маршрута за доставки на газ по втората тръба на "Турски поток" до Европа и той ще преминава през България, Сърбия, Унгария и Словакия, съобщи руското издание "Комерсант" в четвъртък. Според него дори газовият концерн вече е започнал процедура по резервиране на тръбопроводни мощности през тези държави. Доставките за България и Сърбия се планира да започнат още през 2020 г., в Унгария – през 2021 г., което ще позволи на руския монополист да се откаже от транзита през Украйна от 2022 г. От българското енергийно министерство заявиха, че засега не са информирани за такъв избор. Енергийният министър Теменужка Петкова коментира по-късно в парламента: "Готови сме за "Турски поток“, но трябва да изчакаме официалната информация от страна на "Газпром". Тя заяви още, че проектът трябва да се реализира при стриктно спазване на европейскоот законодателство и че "за България е изключително важно да запази своето стратегическо място на газовата карта на Европа". Информацията охотно бе коментирана от депутатите от различните политически сили, които изразиха задоволството си от взетото решение. Реално маршрутът ще повтаря този на спрения от Русия "Южен поток", срещу който Евросъюзът имаше възражения, защото не отговаряше на европейското енергийно законодателство. Сега от "Газпром" смятат напълно да се съобразят с него, но проектът надали ще се спаси от политически нападки, пише изданието. Според цитираната от него анализаторка Мария Белова такива могат да се очакват най-вече от САЩ, които в последно време се опитват да санкционират по всевъзможен начин руските енергийни проекти. Сериозна реакция се очаква и от страна на Киев, тъй като значителна част от транзита на руски газ към Европа през територията на Украйна ще се пренасочи към "Турски поток". "Комерсант" прави изводи за избора на "Газпром" от публикувани от газовите оператори на България, Сърбия, Унгария и Словакия процедури за пазарен тест за резервиране на количества газ за пренос през системите им. Според условията, на участниците се предлага да запазят обеми от бъдещите мощности и след приключването на своеобразните търгове операторите да изградят посочената инфраструктура, която ще се изплаща от договорените такси. Българският оператор "Булгартрансгаз" (БТГ) действително е внесъл в енергийния регулатор подобна процедура, която трябва да покаже дали има интерес от страна на доставчици, което ще е ключово и за решението дали да се изгражда газовият хъб "Балкан" край Варна. Той засега разчита в голяма степен именно на количества от "Турски поток". След среща на българския премиер Бойко Борисов с руския президент Владимир Путин в края на май в Москва, на която Путин обеща "Турски поток" да завие към България, Борисов каза, че е поставил условие половината от капацитета на тръбата от 15.750 млрд. куб. м годишно да остава за хъба. Според представените от "Булгартрансгаз" документи за пазарния тест се предлагат мощности на входа на българската газова мрежа от Турция и на изхода за Сърбия. Обявените за резервиране на входа количества от 1 януари 2020 г. за 20 години са 15.8 млрд. куб. м годишно, а на изхода – 4 млрд. куб. м. с възможност за увеличаване на капацитета към Сърбия от 1 януари 2021 г. до 11 млрд. куб. м. За тези доставки БТГ ще използва и част от сегашната си инфраструктура в реверсивен режим. След съществуващата компресорна станция "Провадия" се планира построяването на нова – "Нова Провадия", след която да се построи нов газопровод до Сърбия с дължина 474 км, който ще има още една компресорна станция – "Расово", след което ще пресича границата край Зайчар. Инвестицията в тези съоръжения се оценява на 1.63 млрд. долара, пише "Комерсант".. Маршрутът повтаря този на българския участък на "Южен поток". През март 2018 г. БТГ купи от българо-руското дружество "Южен поток България" срещу 13 млн. лв. негови активи като разрешителни за изграждането на газопровода и имоти, през които се планираше да минава прекратеният от Русия през 2014 г. "Южен поток". Газовите оператори на Унгария, Словакия и Австрия в края на октомври проведоха търгове за резервиране на нови мощности от октомври 2022 г. за седем години, посочва "Комерсант". Запазени са 4.3 млрд. куб. м на входа на системата на Словакия от Унгария. От Словакия към Австрия пък са договорени 3.8 млрд. куб м. годишно. Процедурите все още не са приключени, те ще продължат през март 2019 г. От "Газпром" са отказали коментари пред руското издание, но то припомня, че точно такава процедура за резервиране на мощности е била приложена при продължаването на бъдещия газопровод "Северен поток 2" през Германия, Чехия и Словакия. Така руският монополист се готви активно действително да пусне втората тръба на "Турски поток" през 2020 г., както Владимир Путин обеща по време на официалната церемония по приключването на строежа на морския участък на "Турски поток" преди дни. Според изданието обаче тръбата ще бъде натоварена през 2020 г. частично с количества за България, Гърция и Сърбия, а пълният ? капацитет ще се постигне през 2022 г. Как точно ще се организира транспортирането на синьото гориво до Гърция при положение, че тръбата ще стига до България засега не е ясно. Възможно е това да става именно през България, но също така експерти коментират вероятността "Газпром" да направи суапови сделки с азерски газ, който да стига до Гърция през Трансадриатическия газопровод. "Турски поток" ще помогне на "Газпром" да постигне две стратегически цели: да редуцира зависимостта от транзитните маршрути през Украйна и да увеличи пазарния си дял в Турция, която е сред трите най-големи пазари на руски газ, отбеляза агенция "Блумбърг" в материала си за завършването на морския участък от проекта на 19 ноември. С пускането на първата тръба, руските газови доставки в Турция ще нараснат с 54% годишно – до 15.75 млрд.куб.метра, с което "Газпром" си гарантира най-съблазнителния пазар в региона. Миналата година руският гигант изнесе 29 млрд.куб.метра газ за Турция, половината от които през Украйна, а другата половина през газопровода "Син поток", изграден преди 15 години. Турция е най-големият потребител на газ в Югоизточна Европа през миналата година, като нуждите ? вече са от 53.6 млрд. куб. метра или с над 15% повече от предходната година. "Блумбърг" отбелязва също, че Съединените щати, които са нов доставчик на газ в Европа и се опитват да се наместят на този пазар, се противопоставят на руските проекти "Северен поток 2" и "Турски поток", защото заплашват енергийната сигурност на ЕС.
Източник: Медия Пул (23.11.2018)

"Булгартрансгаз" се готви да стане акционер в терминала в Александруполис България ще участва като акционер в терминала за втечнен газ, който се изгражда в Александруполис, съобщи вчера министърът на енергетиката Теменужка Петкова на конференция, посветена на енергийната сигурност. Решението е подкрепено от правителството, а компанията ще участва като миноритарен акционер. Точен процент не бе споменат, но се говори за около 20 на сто. Според Петкова така България ще гарантира разнообразяването на газовите си доставки. Вече има сключен договор с Азербайджан за 1 млрд. кубически метра газ годишно, но след изграждането на конекторната връзка България-Гърция ще можем да доставяме и втечнен газ от САЩ, Алжир или Катар, добави енергийният министър. "Когато говорим за интерконектора Гърция-България, безспорно трябва да отдадем необходимото значение и на една друга възможност за диверсификация на източника за доставка на природен газ - именно участието ни в изграждането на терминала при Александруполис. Това е един проект, който има изключително важно значение за целия регион и затова българското правителство обсъжда възможността и взе решение за участие в този проект като акционер", каза Петкова. Идеята бе подкрепена и от председателя на енергийната комисия в парламента Делян Добрев. Той коментира, че тази седмица предстоят две важни гласувания в Народното събрание, които са свързани с промяната в енергийната стратегия. Първото от тях е да се даде разрешение на "Булгартрансгаз" да участва като акционер в изграждането на терминала за втечнен газ в Александруполис, а второто е да се даде разрешение на "Булгартрансгаз" да създаде дъщерна компания, която да създаде бъдещата енергийна борса, част от газовия хъб "Балкан". Идеята е работата по създаването на газовата борса да започне догодина. Засега се предвижда платформата да не е изцяло държавна, а в нея да се включат и частни акционери. Повече подробности не бяха дадени. Само преди десетина дни от енергийното министерство представиха спорни планове за промяна на газовите трасета, което би струвало около 2.8 млрд.лв. при срок на откупуване между 15 и 17 години. Така и не се разбра откъде ще дойдат парите, а според експерти сметките на министерството не са били придружени с ясни разчети. Проблем е още, че плановете предвиждат единствено транзит на газ, но не и развитие на вътрешната газопреносна мрежа. В момента газът достига до едва 83 от общо 264 общини.
Източник: Сега (27.11.2018)

4,4 млрд. лева печалба, ако “Турски поток” е през България Над 2,8 млрд. лв. ще са нужни, за да се изгради инфраструктура, която да съответства на новите газови потоци в региона. Това заяви пред ресорната парламентарна комисия енергийният министър Теменужка Петкова. Основната част от инвестицията ще е за нови 484 км тръби от Провадия до Зайчар в Сърбия и за нови две компресорни станции и 11,5 км газопровод от българо-турската граница до станция “Странджа”. Промяната в енергийната стратегия се налага след индикации от “Газпром”, че след пускането на втората тръба на “Турски поток” ще спре транзитът от Украйна, което означава и през България към Турция. Планът е след 2020 г. по новите тръби да идва газ от три източника, каквито са изискванията на ЕК. Петкова обяви също, че още до края на тази година “Булгартрансгаз” ще пусне електронна борса за търговия на природен газ. Два пазарни теста показали, че към новата инфраструктура ще има интерес. “Булгартрансгаз” е пред обявяване на трети пазарен тест с обвързващи оферти за капацитета за пренос на газ от турската граница и на изход - до сръбската. Тя заяви още, че ако се спазят стъпките в актуализираната енергийна стратегия, държавната компания “Булгартрансгаз” ще излезе на плюс с 4,4 млрд. лв. и четири пъти по-малко, ако не бъдат приети поправките. Според Петкова заради променената ситуация в региона предстои предоговаряне на дългосрочния договор с “Газпром”, което може да освободи капацитет по Трансбалканския тръбопровод, след като заработи “Турски поток”. Спирането на транзита на руски газ през Украйна, а оттам през България, въпреки че има договор до 2030 г., ще доведе до 1 млрд. лв. пропуснати ползи, каза депутатът от “Обединени патриоти” Искрен Веселинов. Шефът на “Булгартрансгаз” Владимир Малинов пък заяви, че има идея след прекъсването на транзита на руски газ, този газопровод може да стане нов интерконектор. Това ще изисква компресорните му станции да бъдат трансформирани за поемане на реверсивен поток, вкл. до украинския пазар. Депутатът от БСП Желю Бойчев попита докъде са стигнали проектите за междусистемните газови връзки. Петкова заяви, че интерконекторът Гърция-България е обвързан със сроковете по Южен газов коридор, тоест 2019 - 2020 г. Газопроводът със Сърбия е със срок май 2022 г. По интерконектора с Румъния съседите трябва да изградят компресорна станция до края на 2019 г., за се използва тръбата за транспортиране на газ към България. По изменението на енергийната стратегия енергийното министерство работи, след като стана ясно, че след 1 януари 2020 г. се очаква промяна в маршрутите на доставка на природен газ през територията на България, както и че е възможно намаляване на транзитираните от нас количества. Депутатите подкрепиха приемането на поправките.
Източник: 24 часа (28.11.2018)

"Булгартрансгаз" ще участва с 20% в новия LNG терминал в Александруполис До края на тази година държавната компания "Булгартрансгаз" трябва да предприеме необходимите действия за започване на процедура по придобиването на акционерно участие в проекта за изграждане на нов терминал за втечнен газ (LNG) край гръцкия град Александруполис. Това е записано в проекта за промени в Енергийната стратегия на страната до 2020 г., който бе одобрен от ресорната комисия в парламента и този петък предстои да бъде гласуван в пленарна зала. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова обясни пред комисията, че участието на "Булгартрансгаз" е предвидено да бъде в рамките на 20%. По думите й такова ще е и акционерното участие на другите партньори по този проект. "Това дава възможност за диверсификация не само на източниците, но и маршрутите за доставка на природен газ, за осъществяване на конкуренция на газовия пазар", каза още Петкова. Ако българската страна иска да участва в проекта обаче, ще трябва да заяви не само конкретен дял от проектната компания и съответно във финансирането, но и да поеме ангажимент за дългосрочно договаряне на определено количество природен газ, което да гарантира жизнеспособността на проекта в бъдеще. По принцип осигуряването на допълнителни източници е важно условие за създаването на газовия хъб "Балкан". Като основен източник на газ в този терминал се очаква да бъдат САЩ, Катар и други големи производители на втечнен природен газ. В енергийната стратегия се казва, че българското участие в проекта за изграждане на терминал за втечнен природен газ край Александруполис е стратегически важно за диверсификацията и сигурността на енергийните доставки. Колко обаче ще струва това участие не е ясно. Прогнозните сметки на гръцката енергийна компания Gastrade, която разработва проекта, сочат минимум 370 млн. евро. Което означава, че "Булгартрансгаз" трябва да се ангажира поне със 74 млн. евро, или около 150 млн. лева. Сумата не е непосилна за държавната компания предвид факта, че по сметките й има налични около 500 млн. лева. Но предвид очертаващите се разходи от 2.8 млрд. лв. за изграждането на нов транзитен газопровод от турската до сръбската граница и свързаната с това невъзможност за реализиране на печалби за поне 15 г. след 2020-а, ситуацията се променя. LNG-терминалът в Александруполис включва офшорна система за съхранение, секция за газификация на втечнения газ, система за акостиране и тръбопровод, който го свързва с националната газова мрежа на Гърция. Предвижда се терминалът да бъде разположен в морето на 17.6 км югозападно от град Александруполис. Капацитетът за съхранение ще бъде 170 хил. куб. м. Общата дължина на газопровода ще е 28 км, от които 24 км ще бъдат под водата, а 4 км на сушата. За транспортиране на постъпващите в терминала количества природен газ към България ще се използва междусистемната газова връзка от Стара Загора до Комотини, която се очаква да бъде изградена през 2019 г.
Източник: Капитал (28.11.2018)

До края на годината правим борса за търговия с природен газ До края на годината „Булгартрансгаз“ трябва да създаде електронната платформа и борса за търговия с природен газ. Това каза по време на заседанието на енергийната комисия днес ресорният министър Теменужка Петкова. На заседанието бяха обсъдени промени в енергийната стратегия на България. Тя обясни още, че до края на 2019 г. трябва да изградим инфраструктурата за транспортиране на природен газ откъм Турция. Причината е, че от началото на 2020 г. "Газпром" е обявил намерение да спре доставките и транзита на газ по Трансбалканския газопровод в направление от Украйна към България и от там за Гърция, Турция и Македония. Енергийният министър съобщи на депутатите, че държавният преносен оператор е направил 2 пазарни теста, които са показали, че при изграждането на новата инфраструктура ще има интерес от страна на фирми. Петкова уточни, че предстои от началото на декември да се направи трети пазарен тест за резервиране на капацитет за съществуващата и планираната да се изгражда газопреносна мрежа, като при него ще фирмите, проявили интерес ще подпишат с „Булгартрансгаз“ обвързващи договори за пренос на синьо гориво през наша територия. Според Петкова при спазване на всички стъпки в изменената енергийна стратегия, държавната транзитираща компания ще получи приходи в размер на 4,350 млрд. лв. В случай че държавата не направи нищо и не изгради нова инфраструктура - приходите от сега действащия договор за транзит на руски газ през България ще бъдат 1,092 млрд. лв. „С оглед на изменената ситуация на газовия пазар в региона, предстои да се направи предоговаряне на дългосрочния договор с „Газпром“ с оглед на евентуалното освобождаване на капацитет по Трансбалканския тръбопровод след пускането на „Турски поток““, припомни енергийният министър и добави, че след 1 януари 2020 г. се очаква промяна в маршрутите на доставка на природен газ през територията на България, както и възможно намаляване на транзитираните през страната количества. Депутатите се заинтересуваха дали планираните инвестиции от около 3 млрд. лв. ще бъдат достатъчни и доколко е защитен напълно интересът на България, за да може страната да не бъде заобиколена от транзита на газа от „Турски поток“ към Европа и по какъв начин ще се променя договорът ни за транзит с „Газпром“, който е в сила до 2030 г. След заседанието на комисията от ръководството на държавната транзитираща компания казаха неофициално за „Монитор“, че доколко е предпочетен транзитът през нашата страна ще стане ясно след завършването на обвързващия пазарен тест, което най-вероятно ще се реализира в края на годината. От КЕВР уточниха, че в най-скоро време ще одобрят правилата за теста, за да може той да бъде обявен бързо. Енергийният министър Теменужка Петкова от своя страна поясни, че промяна в действащия транзитен договор ще има единствено и само при условие, че бъде резервиран капацитет за пренос през наша територия на газ от „Турски поток“ за период от 15-20 години, какъвто е максималният срок според правилата на ЕС. Депутатът от ГЕРБ и член на енергийната комисия в НС Валентин Николов е оптимист, че транзитът на синьо гориво към Европа от Русия от „Турски поток“ ще минава през България. На въпрос на „Монитор“, дали няма риск след визитата на гръцкия премиер Алексис Ципрас в Москва, насрочена за 7 декември, „Газпром“ да избере трасе през южната ни съседка, депутатът отговори, че България в техническо отношение е много по-напред от Гърция. „В политическо отношение мисля, че премиерът, когато беше в Москва са се разбрали с господин Путин“, поясни Николов. Шефът на „Булгартрасгаз“ Владимир Малинов пък смята, че след спирането на транзита на руски газ по Трансбалканския газопровод от север на юг, по тази тръба ще може да се транспортира синьо гориво в обратна посока, като промяната на направлението ще се постигне с минимални инвестиции. Председателят на енергийната комисия Делян Добрев съобщи, че гласуваните днес промени в енергийната стратегия на България ще бъдат обсъдени в пленарна зала най-вероятно в петък.
Източник: Монитор (29.11.2018)

Турски поток през България се забавя с година Продължението на газопровода "Турски поток" в Европа ще бъде готово с минимум една година забавяне. Причината е забавянето на изграждането на съответната газотранспортна инфраструктура в Централна и Източна Европа. Сръбският и българският участък от продължението на „Турски поток” ще бъдат готови не по-рано от края на 2020 г. и съответно ще могат да заработят през януари 2021 г. В същото време и двете линии на морския газопровод "Турски поток" могат да заработят в края на 2019 г., което ще принуди „Газпром” да чака.
Източник: Стандарт (30.11.2018)

Строим 485 км нови тръби за „Турски поток” След като стана ясно, че „Турски поток“ ще мине през България, държавният газопреносен оператор ще трябва да изгради 11 км от турската граница до наша територия и още 474 км нов тръба до Сърбия. Освен това ще се построят и нови две компресорни станции. Това уточни вчера в парламента енергийният министър Теменужка Петкова. Средствата ще бъдат осигурени от българската компания. По предварителни разчети за тръбата през българска територия се оценяват на 2,8 млрд. лева. За строителството ще бъде обявена обществена поръчка. Енергийният министър Теменужка Петкова е убедена, че страната ще успее да спази всички срокове за пускането на втората тръба на „Турски поток“. От публикуваните през октомври-ноември материали на газотранспортните оператори на България, Сърбия, Унгария и Словакия в рамките на процедурата за резервиране на техните бъдещи мощности става ясно, че „Газпром“ е избрал маршрутът на втората отсечка на „Турски поток“ да мине през тези страни. В България и Сърбия природният газ ще бъде пуснат през 2020 г., в Унгария през 2021 г. и в Словакия през втората половина на 2022 г.
Източник: Стандарт (03.12.2018)

Глобата за България заради газовия монопол може да стигне 330 млн. евро Сумата по делото, заведено от Европейската комисия (ЕК) срещу България, Българския енергиен холдинг, „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ за това, че са възпрепятствали други компании да получат достъп до газовата инфраструктура на страната, може да достигне 330 млн. евро. Това каза в сряда анализаторът от Атлантическия съвет Васко Начев пред БНР. Наказателната процедура беше образувана заради жалба на „Овергаз“ от 2011 г., а разследването започна две години по-късно. Окончателно решение не е взето, но според експерта наказателната процедура срещу страната ни може да се окаже „коледен подарък с негативни окраски“ за България. Присъдените санкции по наказателни процедури постъпват в бюджета на ЕС. В момента България е в наказателна процедура и за качеството на въздуха и също може да се наложи да плаща сериозни глоби. "Сумата ще бъде такава, каквато ЕК счете за необходимо да определи. Българското правителство и колегите от БЕХ сме направили всичко необходимо да водим разговори с ЕК. Много е важно да стане ясно това, че твърдените от ЕК нарушения категорично са отстранени от 1 януари 2015 г., ако изобщо е имало такива, и ЕК ни е уведомила официално за това. Така че аз очаквам санкция, която евентуално да отговаря на това, което реално се е случило за този период от време, а именно - нарушение няма, България реализира успешно своята политика за изграждане на междусистемните връзки, за развитие и либерализация на пазара". Това отговори вчера енергийният министър Теменужка Петкова в отговор на въпрос на в. "Сега". В края на ноември м.г. парламентът задължи енергийния министър Теменужка Петкова да защитава пред Брюксел позицията, че няма газов монопол от страна на държавата и ако й бъдат наложени санкции от страна на Еврокомисията, да ги обжалва пред Съда на ЕС. В делото на ЕК за достъпа до газовата инфраструктура българското правителство не успява да защити ефективно националния интерес, смята обаче Васко Начев. "Има пряко отговорни за това, че България ще бъде осъдена със сума, по-голяма от 70 млн. евро, която министър Теменужка Петкова обяви в изслушване в Народното събрание“, подчерта Начев, като добави: „Тогава казаха, че не трябва да влизаме в извънсъдебно споразумение, където договорката беше да платим 70 млн. евро наказание, а да защитаваме националния интерес. Не знам някой да е предложил извънсъдебно споразумение, и то да е с по-тежък ефект, отколкото влизайки в съдебен спор и решение на съда. Няма такъв вариант“. „Газпром“ също влезе в извънсъдебно споразумение с ЕК, а не предпочете съда, защото си даде сметка, че там наказанието със сигурност ще бъде по-високо“, каза още Васко Начев. Той визира постигнатото споразумение на "Газпром" с еврокомисията, с което руският монополист призна, че е налагал неправомерни цени на няколко източноевропейски държави, сред които и България, за да избегне многомилиардна глоба.
Източник: Сега (07.12.2018)

Брюксел казва "не" на България и за "Турски поток" България ще бъде подложена на подновяване на контрола на ЕС по газопровода с Русия четири години след неуспеха на предишния му проект. Европейската комисия няма да го подкрепи, ако газопроводът не отговаря на условията, тя ще "реагира в рамките на своите правомощия", ако България подкопае енергийната сигурност на ЕС, коментира пред EUobserver Марош Шефчович, зам.-председател на комисията, отговарящ за енергийната политика на ЕС. Тръбопроводът от 484 километра в България ще изпрати руски газ в Европа, като се свърже с новия тръбопровод "Турски поток" в Турция. Русия изгражда тръбопровод за Германия - "Северен поток 2". Както тръбопроводите в Германия, така и в Турция заобикалят страни като Полша и Украйна, които в миналото са били в руската сфера на влияние. Това прави района по-опасен, твърдят критици, като позволява на Москва да намали доставките там, като запази газта си, която тече на запад към Европа. Това се променя и в условията на геополитическо напрежение в района на Балтийско море и Черно море. "Северен поток 2 и разширеният тръбопровод "Турски поток" се стремят да задълбочат зависимостта на ЕС от Русия. Това не са търговски проекти, те са политически инструменти ... и руската държава използва енергия за принудителни политически цели", предупреждава американски дипломат. Предишният проект на Русия, още по-амбициозният газопровод "Южен поток", беше да се превозва газ директно от Русия в България. Но Москва го изостави през 2014 г., когато Европейската комисия обяви, че се нарушават законите за единния пазар. България, където депутатите одобриха проект за връзка с "Турски поток" на 30 ноември, все още не са предоставили на Шефкович подробности за своя план. Енергийните и външни министерства отказват да коментират пред EUobserver. Ако тръбопроводът на България ще продава руски газ на ЕС в нов търговски хъб с друга международна газ, това "развитие е приветствано", обяснява Шефкович. Но ако просто "транзитира" газ от "Турски поток" в държави от ЕС, като Австрия или Италия, тогава това не е така, допълва той. "Ако се окаже, че проектът е прост транзитен тръбопровод, той не може да бъде част от проекта газов хъб Балакан и Комисията няма да го подкрепи, независимо дали минава през Гърция до Италия или през България-Сърбия-Унгария-Словакия Австрия", обяснява Шефкович пред медията. "При такъв сценарий, "Турски поток" и неговият транзитен тръбопровод ще бъдат очевидно в конкуренция с други източници и маршрути на пристигане на газ в региона", коментира той. Комисията по-рано финансира проучване за осъществимост на идеята за Балкански газов хъб. Хъбът във Варна, на брега на Черно море, може да търгува с газ от "Турския поток", както и с два газопровода, подкрепяни от ЕС за Азербайджан и Израел - Южния газов коридор и EastMed. Може да търгува с течен природен газ от Катар или САЩ, което би създало "по-диверсифицирани и сигурни доставки" за Европа, коментира Шефкович. "Комисията може да подкрепи един сценарий, при който газта от "Турски поток" може да се продава в газов хъб Балкан ... не просто транспортиран чрез транзитни тръбопроводи до западноевропейските центрове", отбеляза еврокомисарят, родом от Словакия. "След като стане ясно как ще бъде организиран преноса през "Турски поток", Комисията ще реагира в рамките на своите правомощия", допълва той. България, най-бедната държава в ЕС, няма да получи пари от ЕС за изграждането на линията за връзка от 1,4 млрд. евро, ако не отговаря на условията, коментира той и допълва, че няма да получи и "регулаторна подкрепа" от ЕС. "Комисията не вижда никаква разлика между турския поток и неговите транзитни тръбопроводи или северния поток и неговата връзка на сушата Eugal", добавя Шефкович. Eugal е немски тръбопровод с дължина 480 километра, който свързва "Северен поток 2" с централна Европа. Новите руски тръбопроводи и връзките с ЕС трябва да започнат доставки през 2020 г. Комисията има закони за енергетиката и за обществените поръчки, които да следят връзки към ЕС по сушата. От своя страна САЩ заплашват да наложат глоби на фирми от ЕС, които подкрепят "Северен поток 2". Появява се напрежение и за "Турски поток". "Ние не коментираме бъдещи действия, които американското правителство може да предприеме, но ясно разбрахме къде стоим", коментира американският енергиен пратеник Франсис Фанън пред международни медии в конферентен разговор. "Ние се противопоставяме на "Северен поток 2" и ние ще призовем всички страни да напуснат проекта", обясни той, като се позова на петте енергийни фирми в ЕС, които съфинансират газопровода. "Като се има предвид агресията на Русия в последните дни, това е най-доброто време, за да откроим нашата дипломация по въпросите на трансатлантическата енергийна сигурност", обяснява Фанън. Франсис Фанън коментира след посещението си в Хърватия, Чехия, Унгария ислед като посети Близкия изток, за да популяризира тръбопровода EastMed от Израел. Руските тръбопроводи ще допринесат Украйна да загуби по-голямата част от транзита си на газ за ЕС, нанасяйки и щети за милиарди, а нови доставчици, като Израел, ще бъдат блокирани от Европа, което е "само част от математиката" по отношение на търсенето и предлагането, обяснява Фанън. "САЩ и Европа споделят западните ценности, но този вид търговия просто не е в съответствие с тези споделени ценности", коментира американският дипломат.
Източник: Money.bg (13.12.2018)

По сигнал на газовия Сашо Дончев ЕК глоби България със 77 млн. Евро 77,068 млн. евро глоба наложи в понеделник Европейската комисия на БЕХ, “Булгартрансгаз” и “Булгаргаз” по газовото дело по сигнал на Сашо Дончев от “Овергаз”. Санкцията е заради блокиране на достъпа на конкуренти до ключова газова инфраструктура в България в нарушение на антитръстовите правила на ЕС, се казва в официалното съобщение на комисията. Наказателното производство срещу България започна през 2011 г. В понеделник енергийният министър Теменужка Петкова заяви, че от 2015 г. се водят разговори с ЕК. Българската страна се е надявала да се постигне споразумение. От Брюксел настоявали в “Булгартрансгаз” да влезе чуждестранен оператор, тоест дружеството, което държи газовите тръби, да бъде приватизирано. Това за България и за българското правителство е неприемливо, каза Петкова. Министърката допълни, че това е “червена линия, която не можем да прекрачим, защото газовата инфраструктура е свързана с енергийната и с националната сигурност”. В министерството очакват официално да бъде връчено решението. След разговор с правни консултанти ще се реши как да се реагира. Плащането на глобата трябва да стане в срок от 3 месеца. Петкова посочи, че ще направят всичко възможно, за да защитят националните интереси и финансовите на дружеството. Попитана ще се търси ли политическа отговорност, министърката отвърна: “Единственото политическо лице тук съм аз. Ако някой иска да търси политическа отговорност, готова съм”. Газовото дело засяга период от юли 2010 до януари 2015 г., съобщи пък изпълнителният директор на БЕХ Петьо Иванов. Той припомни, че в периода, за който е наложена глобата, “Булгаргаз” е продавала газ под себестойност и така е било по решение на енергийния регулатор. На въпрос дали дружествата разполагат с финансов ресурс да платят глобата, шефът на БЕХ каза, че това е било предвидено при емитирането на облигациите през 2018 година. Очаквало се е глобата да е 330 милиона евро, сега тя е 77 милиона. Така че наложената санкция е по-малка, отколкото сме очаквали, каза Иванов. Как ще се разпределят сумите между трите дружества, ще се решава допълнително. В понеделник комисар Маргрете Вестегер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията, заяви: “Години наред българските потребители на природен газ са били лишени от възможност за избор на доставчици, тъй като групата БЕХ е отказвала да предостави достъп до своята газова инфраструктура на други доставчици на газ на едро. С днешното решение ще насърчим развитието на отворен и конкурентен енергиен пазар в полза на потребителите в България в съответствие с целите на енергийния съюз.” Петьо Иванов обаче заяви, че българските потребители не са били ощетени. И не е съгласен, че дружествата в холдинга са злоупотребявали с господстващо положение.
Източник: 24 часа (18.12.2018)

Европейската комисия глоби БЕХ със 77 млн. евро Европейската комисия наложи глоба на държавния Български енергиен холдинг (БЕХ) и неговите дъщерни дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" в размер на 77 млн. евро. Глобата е по т.нар. газово дело, заведено от комисията след жалба на "Овергаз" от 2011 г. за това, че на компанията е отказан достъп до газопреносната мрежа. Санкцията е по-малка от очакваните 330 млн. евро, което означава, че България вероятно е поела ангажименти за преструктуриране на държавните дружества. В хода на делото е установено, че БЕХ и неговите дъщерни дружества са злоупотребили с монопола си, като са възпрепятствали навлизането на други играчи на пазарите за доставка на газ в България чрез неправомерно ограничаване на достъпа до притежаваната и експлоатираната от тях инфраструктура.
Източник: Капитал (18.12.2018)

Управляващите се оплетоха в обясненията си за глобата на БЕХ Опитите на управляващите да смекчат вината си след глобата, която Брюксел наложи на Българския енергиен холдинг (БЕХ) заради газовия монопол, доведоха до поредните абсурдни изказвания. Вчера енергийният министър Теменужка Петкова заяви, че ЕК е санкционирала България не защото са били нарушени антитръстовите правила, а защото комисията "имала съмнения", че съществува риск за достъпа на трети страни до газовата инфраструктура. Държавният холдинг от своя страна заяви в официално заявление, каквото пуска само в изключителни случаи, че от една страна, не вижда своя вина, а от друга - че проблемите вече били отстранени. В понеделник от Брюксел съобщиха, че глобяват БЕХ и дъщерните му "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" заради злоупотреба с господстващо положение. Те са попречили на други фирми да получат достъп до мрежата, за да участват на вътрешния пазар. Компаниите не са могли и да съхраняват свое гориво в газовото хранилище в Чирен. Жалбата бе подадена от "Овергаз" през 2011 г. В нарочно съобщение до медиите вчера от БЕХ заявиха, че "вероятно" ще обжалват решението, като ще оспорят както твърденията, така и размера на глобата. Въпреки че принципно плащането на глобата е дължимо в срок от три месеца от датата на решението, в случай на обжалване се предвижда или условно плащане на глобата, която подлежи на възстановяване в случай на успешно обжалване, или предоставяне на обезпечение, подчертават от БЕХ. Теменужка Петкова, а след нея и премиерът Бойко Борисов обявиха, че единственият начин да избегнат глобата бил да приватизират "Булгартрансгаз" - условие, наложено от ЕК. "В хода на преговорите с Европейската комисия българската страна предложи десетки варианти за реорганизация на газовите дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", заяви и вицепремиерът Томислав Дончев на вчерашното правителствено заседание. По думите му в рамките на продължилите три години преговори по проблема страната ни е предложила различни мерки, но предложението на ЕК собствеността на "Булгартрансгаз" да бъде сменена чрез продажба на мажоритарен дял, било неприемливо. Еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер обаче отрече това и заяви, че Брюксел не е притискал България за раздържавяване на дружеството. Комисията настоявала най-вече за разделянето на доставчика и оператора на газовата мрежа от БЕХ. "През тези три години разговори на различни нива - политически, експерти - многократно сме обсъждали различни варианти за изход от ситуацията. Предложили сме изваждане на "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз" не само от БЕХ, но и от структурата на Министерството на енергетиката и да минат към друго министерство, но според ЕК така пак се запазва държавният контрол върху дружествата, дори и да са извън БЕХ и Министерството на енерегетиката", посочи Петкова. Отхвърлено от Брюксел било и предложението в "Булгартрансгаз" с миноритарен дял да участва друг оператор, който да даде на ЕК гаранции за спазване на европравилата. Сериозните разминавания в твърденията на Брюксел и на кабинета "Борисов" доведоха до остри спорове в парламента. "Да критикуваш ЕС, е нормално, но да набеждаваш ЕК в нещо, което не е искала, за да си спасиш собствената кожа, е антиевропейско", каза вчера лидерът на БСП Корнелия Нинова в декларация от името на партията. "За да оправдае бездействието, некадърността, нарушаването на европейските и българските закони, премиерът на държавата Бойко Борисов си позволи да излъже, че му е поставено условие за приватизация. Както е видно от изявлението на европейския комисар, такова условие не е имало", коментира тя. Председателят на Комисията по енергетика в парламента Делян Добрев се опита да защити колегите си и посочи, че казусът се точи отдавна. "През тези години са управлявали различни правителства. Много е жалко да се използват такива важни за държавата теми, за да се трупат политически дивиденти", заяви той.
Източник: Сега (20.12.2018)

БЕХ вероятно ще обжалва наложената глоба от ЕК Български енергиен холдинг (БЕХ) и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" вероятно ще обжалват решението за налагане на глоба от 77 млн. евро от ЕК, обявиха от холдинга. "Български енергиен холдинг (БЕХ) и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" получиха Решението на Европейската комисия. Дружествата изразяват съжаление, че Комисията е решила да пристъпи към приемане на Решението, както и налагане на глоба. Отчитайки това развитие, трябва да се има предвид, че предполагаемото поведение касае период далеч в миналото, който е бил преходен за българския енергиен пазар след присъединяването на България към Европейския съюз. По-конкретно, БЕХ и дъщерните му дружества не приемат заключенията на Комисията, че са злоупотребили с господстващо положение на българския газов пазар. Дружествата продължават да считат, че достъпът до българската преносна мрежа и до газохранилището винаги се е осъществявал в съответствие с действащите закони. Също така предоставянето на достъп до румънския транзитен газопровод никога не е било под контрола нито на БЕХ, нито на някое от неговите дъщерни дружества. Наред с това, дружествата считат, че размерът на глобата е очевидно несъразмерен. През целия период на разследването българската страна оказа пълно съдействие на Комисията и положи всички усилия за приключване на Делото със споразумение („поемане на ангажименти“) по взаимно приемлив начин. За съжаление Комисията отхвърли предложенията, които включваха значителни отстъпки от българска страна. Изразяваме съжаление от това развитие, предвид кооперативния подход на Комисията по отношение на други скорошни антитръстови дела, касаещи търговията с природен газ в Централна и Източна Европа. Отбелязваме, че Комисията е отчела част от аргументите на българската страна по отношение на продължителността на предполагаемото нарушение, което според Решението е приключило в самото начало на 2015 г. Комисията също така е приела, че отделянето на дъщерно дружество от БЕХ като структурна принудителна мярка вече не е наложително. Такава мярка беше предвидена от Комисията в Изложението на възраженията до трите дружества през 2015г. Наложената глоба от EUR 77 068 000, макар и очевидно прекомерна, въпреки това e значително под допустимия максимален размер от EUR 316 800 000 (т.е 10% от оборота на БЕХ за 2014 г.). Подчертаваме, че в нито един момент от периода на твърдяното нарушение не са били засегнати интересите на българските потребители. Цените на природния газ в България са били регулирани от независим орган – Комисията за енергийно и водно регулиране – по правила, които защитават интересите на потребителите и обществото, и ограничават възможностите за ценообразуване от обществения доставчик Булгаргаз. Български енергиен холдинг и дъщерните му дружества полагат всички усилия за реализация на проекти, които водят до диверсификация на източниците за доставка на природен газ в България. Тези усилия се оценяват положително и се подкрепят от Комисията. Съвместните цели на дружествата и Комисията остават непроменени и реализацията им по никакъв начин няма да бъде засегната от Решението. Дружествата внимателно ще разгледат Решението и вероятно ще го обжалват, като ще оспорят както твърденията, така и размера на глобата. Въпреки че принципно плащането на глобата е дължимо в срок от три месеца от датата на Решението, в случай на обжалване процедурните правила предвиждат или условно плащане на глобата, която подлежи на възстановяване в случай на успешно обжалване, или предоставяне на обезпечение", се казва в позицията на холдинга.
Източник: Дарик радио (20.12.2018)