"Овергаз" и "Булгаргаз" подписаха договор, гарантиращ доставките Днес държавната "Булгаргаз и частната "Овергаз" са подписали договор, по силата на който ще бъде гарантирано снабдяването с природен газ на клиентите на "Овергаз". Това съобщиха в Министерския съвет на извънреден брифинг премиерът Бойко Борисов и шефът на Българския енергиен холдинг Жаклен Коен. Коен допълни, че в момента колегите му работят и уточняват обемите, които трябва да се възложат на "Булгартрансгаз" да се пренесат, Премиерът благодари на държвните дружества за 24-часовите усилия, благодарение на които в полунощ подаването на газ няма да спре, домовете на хората ще останат топли и е избегнато съмнение, че "крадем от руската газ". По-късно в профила си във "Фейсбук Борисов написа: "Към този момент можем да гарантираме на българските граждани, че ще продължим да им доставяме газ на цените, които са договорени с тях. От получаването на информацията, че доставките на газ към частното дружество "Овергаз" от руската фирма "Газпром" ще бъдат спрени на 01.01.2016 г., направихме всичко възможно българските абонати да не останат без газ. На срещата в Министерски съвет, която свиках извънредно днес, бе подписан договор между "Булгаргаз" и "Овергаз", за да осигурим доставките на газ за януари към потребителите на частната компания. Проведени бяха много интензивни разговори с "Газпром" и от там получихме пълното уверение, че няма да има никакъв проблем по отношение на увеличените заявки подаден газ за държавното дружество. Изрично сме подчертали, че ние с руската страна нямаме проблем. Упълномощил съм изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов да говори с тях, за да спестим тези 10% отгоре върху цената на допълнителните количества. Очаквам в следващите десет дни да бъде намерено дългосрочно решение". За това, че руската "Газпром експорт" възнамерява да нулира доставките на "Овергаз" от 1 януари, се разбра от копие от писмо с такова съдържание, получено и в Българския енергиен холдинг. От самата "Овергаз" твърдят, че при тях не е получено такова предупреждение, нито са получили каквито и да било обяснения от руската страна впоследствие. Междувременно външното министерство в Москва увери, че няма да лиши България от синьото гориво и е гова дори да увеличи доставките. В самата "Овергаз" изказват подозрение за опит бизнесът им да бъде отнет. Директорът на БЕХ Жаклен Коен обаче коментира, че "всеки сценари има нужда от артисти" и предожи на журналистите сами да преценят кой как си изигра ролите. По думите му държавата е направила нещата на границата на невъзможното. "Овергаз" пък увери клиентите си, че ще ги компенсира за евентуални щети. "Овергаз Инк АД" е общо дружество на "Овергаз холдинг" и "Газпром". Преди дни "Капитал" писа, че тази съсобственост е на път да бъде прекратена като "Газпром" изтегли участието си.
Източник: Дневник (04.01.2016)

"Овергаз" нямали задължения към никого, контрират твърденията на БЕХ и "Булгартрансгаз" "Овергаз Инк." твърди, че няма задължения към нито една институция с настъпил падеж, в това число и към "Газпром Експорт". Това се посочва в позиция на компанията по повод пресконференциите от последните дни на шефовете на държавни енергийни дружества. В позицията "Овергаз" изтъкват следните обстоятелства: "В съответствие с клаузите на договора между „Овергаз Инк.” и "Газпром Експорт" в предвидения срок са изпратени: 1. Годишна програма и заявка за необходимите количества природен газ (по тримесечия); 2. Открита е банкова гаранция в съответствие със заявените за доставка количества. - Всеки ден до Балканския диспечерски център се изпраща заявка за предстоящите три дни. Тази заявка е резултат на създадена практика, но не е предвидена в договора и не представлява договорно задължение. Затова „Овергаз Инк.” не приема за официален изпратения от Центъра отговор с посочени нули за 1-ви януари 2016. - След получаването на този отговор от Балканския диспечерски център на 29 декември 2015 година „Овергаз Инк.” незабавно изпрати писмо (факс) до генералния директор на „Газпром Експорт” с искане за потвърждение на заявените за доставка количества природен газ. - За да избегне каквито и да са рискове за клиентите, без да дочака отговора на „Газпром Експорт”, ръководството на „Овергаз Инк” се свърза с представител на „Булгаргаз”, като го запозна с възникналата неочаквана ситуация и заяви, че ще се възползва от услугите му като обществен доставчик. - Фигурата на обществения доставчик съществува в Закона за енергетиката точно поради хипотезата за възникване на подобни ситуации. Това лицензионно задължение на „Булгаргаз” не предполага предварително известяване, тъй като газът в тръбите на „Булгартрансгаз” е повече от достатъчно. Известяването има за цел да предупреди всички участници по веригата, че заявителят от определен момент ще започне да консумира газ, който се явява собственост на обществения доставчик. - На 31 декември 2015 година след 17:00 часа, докато вървеше пресконференцията на министър-председателя и шефовете на държавните енергийни дружества, „Овергаз Инк.” получи отговор на писменото си запитване, с който служител на „Газпром Експорт” информира, че заявката не може да бъде изпълнена. - С това писмо „Овергаз Инк.” бе информирана, че „Газпром Експорт” е предприел действия за осигуряване на необходимите за нашите клиенти количества природен газ, но през „Булгаргаз”. - По повод подмятанията от страна на изпълнителните директори на БЕХ и „Булгартрансгаз” за очаквана коректност в плащанията, „Овергаз Инк.” подчертава, че няма задължения с настъпил падеж към нито една институция, в това число и към „Газпром Експорт”. Още повече – нито една банка в цялата история на компанията не й е отказвала кредит, което е независима оценка за кредибилитета на дружеството”.
Източник: News.bg (04.01.2016)

Газови неволи Мистериозни закачки с доставките на природния газ за потребителите на "Овергаз Мрежи" вгорчиха новогодишните празници на мнозина. В навечерието на Нова година на изпитание бяха поставени не само 56 хил. домакинства и 3 хил. обществени и производствени абонати на българо-руската компания. На неочакван стрес-тест беше поставен и целият управленски капацитет на правителството и големите държавни енергийни компании. Сагата започна късно вечерта на 30-и декември със спешното заседание на шефовете на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и подведомствените му "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и НЕК при премиера Бойко Борисов. Изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов заряза отпуск и семейство, захвърли ските на Боровец и долетя само за час при премиера. Целта на аудиенцията беше спешно решаване на проблема с отказа на "Газпром Експорт" да доставя договорените с "Овергаз Инк." количества природен газ от 1-ви януари 2016 г. Информацията се появила в изпратения до "Булгартрансгаз" график за доставяните и транзитирани през наша територия количества газ, в който срещу доставките за "Овергаз" за първия ден от новата година били записани нули. След заседанието при премиера шефът на БЕХ Жаклен Коен увери, че нито един потребител няма да има проблеми със синьото гориво, стига "Овергаз" да заяви пред "Булгаргаз" необходимите й количества. От офиса на отрязаната от Москва компания пък обявиха, че не са получавали известие за спиране на доставките и имат договор с "Газпром Експорт" до 2017 г. за "до 400 млн. куб. м газ. На 31-ви, броени часове преди да гръмнат новогодишните фойерверки, "Овергаз" отново увери от официалния си сайт, че "все още няма официален отговор от "Газпром Експорт" спират ли доставките за "Овергаз Инк" от 1 януари". На официалния сайт на руското Министерство на външните работи (МИД) пък излезе официално становище, че Русия няма да остави България без синьо гориво. А "с компанията "Овергаз Инк." ... продължават преговорите за урегулиране на натрупаните през последните години търговски въпроси." Едва в късния следобед на 31 януари представители на компанията подписаха договор с обществения доставчик "Булгаргаз" за закупуване на спасителните количества от около 1.5 млн. куб. м синьо гориво на денонощие. Нещо повече - "Овергаз" дори започна да насочва индустриалните си клиенти да се обърнат към "Булгаргаз" за доставки на газ. В крайна сметка след 0 часа на 1 януари доставките за "Овергаз" бяха спрени, а количествата - пренасочени към "Булгаргаз". Всички потребители в България получават газ нормално. Това обяви в късния следобед на 1-ви януари шефът на "Булгартрансгаз" Георги Гегов на нарочна пресконференция, дадена след третото поредно съвещание на енергийните босове при премиера. Изпълнителният директор на БЕХ Жаклен Коен пък коментира, че България е била поставена на стрес тест. "Очевидно за някои хора не е било новина, че се очаква спиране на доставките за "Овергаз". Непонятното е, че това нещо не беше заявено по-рано. И не само непонятно, според мен беше някакъв опит да се постави на изпитание способността на държавата да реагира", каза Коен. И допълни: "Аз не мога да не си задам въпроса защо не беше поискана една среща по-рано? Защо нямаше разговори, в които да се споделят, ако не факти, то опасения, за да може наистина да не се изправяме пред изпитание?" Той обаче веднага отхвърли всички апокалиптични прогнози и обясни, че от "Газпром Експорт" са постъпили "пълни уверения, че ще ни бъдат осигурени максимални количества газ". Фактът, че тези количества действително се доставят, е доказателство за доброто отношение на "Газпром Експорт" към нашата страна и нашите потребители, допълни Георги Гегов и посочи: "Която и да е компания да беше изпаднала в това положение, бихме направили всичко възможно да й помогнем". Надявам се колегите от "Овергаз" да бъдат достатъчно коректни, като единственото, което искаме, е те да заплащат доставките си, коментира още Коен. Искам много категорично да заявя, че в тази ситуация държавата и държавните дружества направиха всичко на границата на невъзможното, завърши изпълнителният директор на БЕХ Жаклен Коен. Въпреки че и тази сага с доставките на природния газ, както всяко чудо у нас, приключи за три дни, от обществото останаха скрити реалните първопричини за появата й. Обясненията от типа, че това е "опит да се открадне един бизнес", звучат като конспирация, на която се връзват малцина. Самият премиер Бойко Борисов бе категоричен, че не иска да говори "за сценарии и конспирации". "Ако държавата искаше да извива на някого ръцете, щеше ли да впрегне целия си потенциал, за да реши този проблем в зародиш?", риторично запита Коен в ефира на БТВ вчера. Най-логично изглежда обяснението на газовия експерт от Българския енергиен и минен форум Христо Казанджиев пред БНР, според когото действията на "Газпром Експорт" вероятно са резултат от дългосрочно неизпълнение на договорни задължения от страна на "Овергаз Инк.". Спирането на доставки от януари е крайна марка, предприемана спрямо некоректни клиенти, категоричен беше Христо Казанджиев. От "Овергаз" обаче още на 30 декември отрекоха да имат дългове към "Газпром експорт". И обясниха, че предстои да разделят общия бизнес с руския партньор. Вече имат пътна карта за развода, който трябва да приключи към средата на 2016 г. Възможно е случилото се да е натиск заради предстоящата раздяла, коментираха експерти. Каквато и да е причината, ние като потребители можем само да заявим, че никакви междуфирмени отношения не трябва да поставят потребителите в положението на заложници. Още повече, че у нас действа Закон за енергетиката, в който са записани клаузи за непрекъсваемост на доставките на енергия, включително и на газа.Копирано от standartnews.com
Източник: Стандарт (04.01.2016)

КЕВР ще проверява „Овергаз Мрежи“ Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) започва извънредна проверка на финансовото състояние на "Овергаз Мрежи" АД. Ще бъде проверено и изпълнението на дейностите, за които компанията има лиценз, съобщиха от регулатора. Комисията посочват, че ще продължат да следят въпроса с доставките на природен газ за крайните потребители на частната компания. От КЕВР посочват още, че са били информирани за постигната договореност между държавната „Булгаргаз“ и частната „Овергаз“, след като от началото на годината руската „Газпром експорт“ спря доставките за частното дружество. Изданието Euractive се позовава на говорител на ЕК, който посочва, че Европейската комисия е получила писма от "Овергаз" с оплаквания заради спирането на доставките от руския газов монополист "Газпром". Датата на първото писмо е от 23 декември 2015 година, а второто – седмица по-късно. В тях се казва, че спирането на доставките на газ при действащ договор без предупреждение е злоупотреба от страна на "Газпром" с монополното му положение на българския пазар и сериозно ще навреди на конкуренцията. Според "Овергаз" това действие в нарушение и на европейските директиви, информира Българското национално радио. Пред изданието изпълнителният директор на "Овергаз" Сашо Дончев е обяснил, че на 21-ви декември е провел телефонен разговор със заместник-председателя на “Газпром“ Александър Медведев, в който му е било казано, че руският газов концерн спира доставките от 1 януари без значение, че “Овергаз“ има договор до 31-ви декември 2017-а година. Подозираме, че съвпадението на интереси между Българския енергиен холдинг и "Газпром" е политическо мотивирано от желанието да се реанимира проекта "Южен поток" в светлината на сегашните отношения между Русия и Турция, твърди пред Euractive Дончев.
Източник: econ.bg (07.01.2016)

“Газпром” давал до 10% отстъпка на “Овергаз” “Газпром” е давал отстъпка на “Овергаз” от 6 до 10% и така цените им ставали по-ниски от тези на “Булгаргаз”, заявиха енергийни експерти. Именно тази отстъпка се спряга като един от вариантите за възникналото напрежение в последните месеци. “Газпром” е недоволен от това, че в последната година “Овергаз” навлиза на пазарите на големите индустриални потребители, които не са присъединени към неговата мрежа, твърди в. “Капитал”. Българската компания използвала отстъпката от 10%, за да предложи конкурентни условия на клиенти на “Булгаргаз”. Отстъпката обаче била дадена от руската компания за крайните клиенти на “Овергаз”. По този повод шефът на БЕХ Жаклен Коен призовал Комисията за защита на конкуренцията да се намеси. Действията на “Овергаз” можели да доведат до проблеми за “Булгаргаз” и той да загуби клиенти, а от “Газпром” били недоволни, че ще се намалят продажбите на по-високи цени, които давали на държавното дружество. В случая обаче става дума за много малки обеми, за да предизвикат такава реакция от руския газов гигант. В средата на 2011 г. “Овергаз” подаде оплакване в Европейската комисия, че не е допускана до газопреносната мрежа на “Булгартрансгаз”. Обяснението на държавното дружество е, че капацитетът е вече резервиран основно от “Газпром”. С жалбата обаче се оказа, че “Овергаз” се оплаква от единия си акционер. ЕК започна наказателна процедура срещу България, която не е прекратена. През 2011 г. дори имаше обиски в офисите на “Булгартрансгаз” и “Булгаргаз”. Тогава на доброволна проверка се бе подложила и “Овергаз”. “Капитал” лансира и версията, че руснаците не са доволни от парите, които ще вземат от напускането си на “Овергаз”, и поради това упражняват натиск с доставките.
Източник: 24 часа (07.01.2016)

Енергийният регулатор започна проверка на "Овергаз" Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) започна извънредна проверка на изпълнението на лицензионните задължения и финансовото състояние на "Овергаз Мрежи" АД, съобщиха от регулатора. Причината е спирането на доставките на природен газ от руската "Газпром експорт" към "Овергаз инк" от 1 януари 2016 г. и последвалото прехвърляне на снабдяването на клиентите на "Овергаз" към държавната "Булгаргаз". Заповедта за проверката е на председателя на КЕВР Иван Иванов. На 4 и 5 януари КЕВР е извикала за обяснения представители на ръководствата на "Булгаргаз" ЕАД и на "Овергаз Мрежи" АД. Членовете на регулатора са били информирани за постигнатата договореност между двете компании, която гарантира непрекъснатост на доставките на природен газ за крайните битови и стопански потребители на "Овергаз Мрежи" АД, се посочва в съобщението. На проведените срещи регулаторът е оценил високо положените усилия от страна на Българския енергиен холдинг и дъщерните му "Булгаргаз" ЕАД и "Булгартрансгаз" ЕАД, както и на "Овергаз Мрежи" АД за разрешаване на възникналия проблем.
Източник: Дневник (07.01.2016)

Износът на ток се срина с 40 на сто Докато през миналата година износът на ток растеше с двуцифрен темп, в началото на 2016 г. той се е сринал с 40 на сто. Това показват актуалните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Според тях за първите десет дни на годината са изнесени 182,3 млн. киловатчаса електрическа енергия при над 300 млн. киловатчаса за същия период на миналата година. Едно от обясненията е сравнително топлото време доесега тази зима, както и спадът в производството на ВЕЦ-овете на НЕК. Заедно с експорта на еленергия спад бележи и общото производство и то с немалък процент – близо 8 на сто на годишна база до 1,5 млрд. киловатчаса, генерирани за първата десетдневка на януари. Спад, макар с половин процент се отчита и при потреблението на ток От най-голямо намаление на производството, на което се дължи и общият спад на генерацията, страдат ВЕЦ-овете. Там става въпрос с над 50% по-ниски количества в сравнение с първите 10 дни на миналата година. Причината ВЕЦ-овете (основно на НЕК) да произведат едва 112 млн. квтч е липсата на дъжд и сняг, които изпразниха язовирите до много ниски нива. С последните снеговалежи ситуацията ще се промени чувствително. През миналата година хидроцентралите произведоха рекордни количества, като достигнаха 15-процентен дял от общата генерация при обичайни около 5 на сто. При ВЕИ-тата намалението на производството в началото на годината е с над 20% за големите зелени централи които са вързани към мрежата високо напрежение и с една трета за тези, които са в мрежата на ЕРП-тата. Единствено базовите централи – АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ-овете, отчитат по-висока генерация, като процентът е 1,6%. За първите десет дни на 2016 г. те са дали 1,33 млрд. киловатчаса, което е 99,9 на сто от потреблението и 88% от общото производство. През миналата година ядрената централа генерира с 3,1% повече, а въглищните ТЕЦ-ове – с 11,5 на сто. През 2015 г. производството на ток у нас нарасна с близо 4%, а потреблението – с около два процента и половина до 7,813 млрд. кВтч. Износът отбеляза 10% скок (10,5 млрд. квтч), благодарение основно на продажбите за Турция и Гърция. Справката на „Булгартрансгаз“ пък показва, че от хранилището в „Чирен“ вече е извадена една трета от съхранявания в него газ. Наличните към началото на миналата седмица количества вече са 357,1 млн. кубически метра. Консумацията на газ от „Чирен“ започна в последната седмица на ноември от ниво 451,6 млн. куб. метра. До първата седмица на януари седмичните количества, които са били вадени от хранилището, не надминаваха 11,5 млн. куб. м. Само от 4 до 11 януари са извадени 23,4 млн. куб. м., като това се дължи основно на застудяването.
Източник: Монитор (18.01.2016)

ЕК отпуска 850 хил. евро за газовата ни мрежа Европейската комисия отпуска 850 000 евро безвъзмездна помощ за рехабилитация, модернизация и разширение на съществуващата газова инфраструктура в България. Проектът е включен в списъка на проекти от общ интерес за Европа като част от инициативата за изграждане на газови връзки в Централна и Югоизточна Европа между ЕК, държавите-членки на Групата на високо равнище за газовата междусистемна свързаност в Централна и Югоизточна Европа и договарящите страни от Енергийната общност. Бенефициент по проекта е „Булгартрансгаз“, съобщиха от държавната компания. Сред включените дейности по проекта са модернизация и рехабилитация на компресорни станции у нас, инспекции на състоянието на газопроводите на българска територия, както и ремонт на определени участъци при констатирана необходимост. Със средствата ще бъде извършено и разширяване и модернизация на съществуващата газопреносна мрежа в България. Общата прогнозна стойност на проекта е 1,7 млн. лв.
Източник: Монитор (20.01.2016)

Загубата на НЕК пада до 220 млн. лв., АЕЦ „Козлодуй“ на плюс с 278 милиона Загубата на НЕК е паднала с 350 млн. лв. от отчетените през 2014 г. 586 млн. лв. Така по предварителни данни се очаква НЕК да приключи 2015 година на минус с 218 млн. лв. Това обяви вчера енергийният министър теменужка Петкова по време на годишната среща на бизнеса с правителството. Освен това за първи път НЕК е на печалба от продажбата на ток за регулирания пазар, подчерта тя. Електроенергийният системен оператор (ЕСО) пък ще завери отчетите си с тройно по-висока печалба от тази през 2014 г., или 73 млн. лв. На плюс ще завърши 2015 г. и държавният газов доставчик „Булгаргаз“, съобщи Петкова, но не посочи какъв е очакваният размер на печалбата. С печалба ще завърши и газовият оператор „Булгартрансгаз“, за който такъв финансов резултат е традиционен. За АЕЦ „Козлодуй“ предварителните данни сочат, че ще реализира печалба 278 млн. лв. от основна дейност. Държавните мини също ще са на плюс, но те имат сериозен ликвиден проблем заради липсата на плащания от централите в Маришкия район. Става въпрос основно за двата американски ТЕЦ-а, които дължат на мините 341 млн. лв. Те от своя страна не се разплащат с мините, защото повече от година не могат да си получат дължимия им близо 1 млрд. лв. от НЕК. За да може НЕК да се разплати с тях БЕХ в момента е в процедура на търсене на заем, след като първата такава се провали. До 26 януари ще приключат преговорите с 11-те банки, които проявиха интерес към втората процедура на пряко договаряне. До средата на януари ще има яснота какъв ресурс ще бъде отпуснат, от които банки и при какви условия, каза министър Петкова. БЕХ търси до 650 млн. евро заем, за да се разплати с американските ТЕЦ-ове. Ако БЕХ успее да намери пари и да изплати задълженията на НЕК ще влязат в сила споразуменията с тях за намаление на цените им за разполагаемост. От тях НЕК ще пести по 97 млн. лв. годишно в рамките на следващите 10 г. Срокът на тези споразумения веднъж вече беше удължен и новият изтича на 26 февруари.
Източник: Монитор (20.01.2016)

Два сондажа ще вдигнат дневния добив следващата зима от 4,2 на 5 млн. куб. м на ден От 21 януари в Чирен теглят газ близо до аварийния лимит. Това се налага заради минусовите температури и за да не се увеличават поръчките от единствения доставчик - “Газпромекспорт”. До 27 януари - сряда, от газовото хранилище ще добиват по 3,6-3,7 млн. куб. м Максималното възможно е 4,2 млн. куб. м, но с тегленето на газ налягането пада и затова постепенно намаляват и възможните количества. Най-големият пик е бил на 3 и 4 януари, в първите работни дни на новата година. Училищата, детските градини, производствените сгради след дългата ваканция по празниците са били изстинали и за да се отоплят, е било нужно да се тегли допълнително газ за топлофикациите. Максималният добив е по-скоро заради студеното време, а не толкова заради това, че “Булгаргаз” доставя гориво и за клиентите на “Овергаз”, казва Валери Петров, шеф на управление “Съхранение на природен газ” в “Булгартрансгаз”, докато пътуваме към хранилището. “24 часа” поиска да види как работи газовият “резервоар” на държавата ни в минусов режим на температурите. Та на 4 януари от Чирен са вкарани в системата 4,05 млн. куб. м и 10 млн. куб. м от “Газпром експорт”. Така че се налага газовото хранилище да работи за определен брой дни в авариен режим. Но пък затова е хранилището - да осигурява допълнително гориво при необходимост, казва Петров. Той признава, че се върви по ръба на бръснача при добива през тези студени дни. “Булгаргаз” са помолили нуждите на държавата от газ да се допълват от Чирен, за да не се налага да искат допълнителни доставки, защото щели да бъдат на по-високи цени. А това ще наложи да се иска от КЕВР и нова цена на газа, казва Петров. Всъщност досега не е внесен и 1 куб. м газ повече от това, което е по договор между “Булгаргаз” и “Газпромекспорт”. Справяме се, казва шефът на хранилището Младен Йорданов, който ни посреща в Чирен. Защо по ръба на бръснача и близо до аварийния лимит? Повечето хора си представят газовото хранилище като пещери, каверни, или пък нещо като цистерни, в които се складира горивото. Газът се складира, тоест - нагнетява се, под налягане в скални пластове, в които някога е било находището. Сондажите в Чирен са 22. При теглене на повече газ от сондажите обаче може да се получи завихряне и тъй като под него има вода, може да я засмуче и тя да влезе в скалите, в които се “складира” горивото. Оводняването на добивния пласт е най-големият кошмар. Изтласкването на водата отнема 10 години, казва зам.-шефът на хранилището Ивайло Пандурски. Но въпреки “ходенето по ръба” няколко дни е можело да се подават по 4 млн. куб. м. За януари е планиран добив от 90 млн. куб. м, такива са заявките на “Булгаргаз”, казва шефът на хранилището Йорданов. Тази година е нагнетяван газ до 2 ноември, складирани са 451 млн. куб. м при възможни 550 млн. Добивът е започнал на 23 ноември. След нагнетяването на горивото се изчакват поне 2 седмици, “за да се успокои пластовото налягане”, обясняват експертите. В петък, 22 януари, при минус 4 градуса в Чирен се добиваше от 20 сондажа. От всеки сондаж газът постъпва в инсталациите, там се отнема водата - сепарира се, отделя се газовият концентрат, “газът се суши”. И поема по газопроводи към преносната система. В това денонощие добивът бе 3,7 млн. куб. м, а в хранилището имаше 323 млн. куб. м. Складираният газ е собственост на “Булгаргаз”. Никой друг не е поискал да използва хранилището, за да задели резерв В годините от тази възможност са се възползвали “Овергаз” и “Агрополихим”. Ако имаше газови връзки с Гърция или Сърбия, те нямат хранилища, техни компании могат да използват свободния капацитет на българското. Това обаче остава като бъдеща възможност. Добивният сезон ще приключи през март и от 15 април ще започне нагнетяването на природен газ за следващата зима. И който иска да складира гориво, ще може да се възползва. И при минусови температури на терена на Чирен продължаваше работата на едната от новите сонди. Правят се два нови сондажа, за да може са се добива повече газ на денонощие С тях капацитетът за добив на ден ще се увеличи от 4,2 на 5 млн. куб. м на ден. Сонда Е72 е стигнала до над 1924 м дълбочина. От различни пластове се вадят ядки от скалите, които се изследват колко газ може да се складира в тях. Производителният пласт, този, в който може да се складира, се затваря с аргелити, скали, които като екран не го пропускат. След 2020 г. ще може да се складират 1 млрд. куб. м След 2020 г. в Чирен ще могат да се складират 1 млрд. куб. м газ, при до 150 бара налягане. Това предвижда планът за разширението на газовото хранилище. Намерението е да се направят съвсем нови 10 сондажа и с другите 4 нови да се разшири капацитетът му, а някои от старите да бъдат затворени. Цената на разширението е около 220 млн. евро. Преди това обаче има много работа. В момента се изпълнява геомеханично моделиране на Чиренския газов резервоар, за да се види дали е херметичен при това увеличено налягане. Втората задача е наземен газов анализ - вземат се проби от почвения слой 70-120 см. Третата задача е 3D сеизмичен анализ на хранилището. Сеизмични вълни се пускат в дълбочина, отразяват се в скалните формации и се приемат на повърхността от приемници. Така се добива детайлна информация за структурата на хранилището, това ще помогне да се прецени къде да се поставят сондите. В петък се отваряха ценовите оферти на 3 фирми, които са кандидатствали за 3D сеизмика. Към края на 2017 г. се очаква резултатите от проучванията да бъдат готови и да се обяви конкурс за проектиране. През 2018 г. ще започне самото сондиране. Впръскват “ракия менте” срещу замръзване Цистерна с метилов алкохол е до инсталацията, в която постъпва газът от всичките сондажи. От нея той отива в друга инсталация, откъдето пък се впръсква в тръбите. Цилиндър, пълен с алкохол, показва бистротата му. Отстрани е закачено предупреждение, че течността е силно токсична. Метанолът се впръсква в тръбите, за да предотврати образуването на ледени пробки, обяснява зам.-шефът на хранилището Ивайло Пандурски. Всъщност в тях е възможно да се образуват ледени тапи, които да ги запушат, и затова в тръбите се впръсква метанолът. Пандурски допуска, че точно такъв алкохол, краден отнякъде, е причина за смъртта на петимата от Якоруда. От хранилището обаче не се краде, категоричен е той.
Източник: 24 часа (26.01.2016)

България ще разчита на газ от Русия за газовия хъб Руският природен газ е един от източниците на суровина за проекта за газов хъб "Балкан". Това са отбелязали участниците в междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, която заседава в София. Сътрудничеството между двете страни в газовата и петролната област, ядрената енергетика и елекроенергетиката са били основната тема на разговорите, посочват от пресцентъра на енергийното министерство. България е уведомила руските си партньори за развитието на проекта за газов хъб. Той е част от инфраструктурата, която ще позволи диверсификация на доставките на природен газ за Европа. Русия е важен енергиен партньор за България, основен доставчик на петрол, природен газ и ядрено гориво, както и ключов партньор в процеса по модернизация на АЕЦ „Козлодуй“, посочили са още участниците в заседанието. България пък продължава да бъде важен транзитьор на руски природен газ за Турция, Гърция и Македония. Освен развитието на проекта за газовия хъб, участниците в комисията са разгледали и въпроса за продължаването на срока за експлоатация на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй", както и потенциалът за развитие на двустранните отношения в сектор "Електроенергетика". Преносните оператори на електрическа енергия на двете страни ще започнат обмен на опит, в това число и за работа при тежки климатични условия, допълват от енергийното министерство.
Източник: Инвестор.БГ (28.01.2016)

"Булгартрансгаз" ще строи нови газови отсечки за 22 млн. евро Държавната "Булгартрансгаз" има намерение да обяви процедурата за изграждането на нова газови отсечки, които ще свържат пет общини, до средата на 2016 г. Това става ясно от публикувано съобщение на сайта на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Проектите са на обща стойност от 21.8 млн. евро, половината от които ще бъдат осигурени от фонд "Козлодуй", който се администрира от банката. Средствата се отпускат на България като компенсация за преждевременното спиране на първите четири реактора на АЕЦ "Козлодуй". Общата дължина на трасетата ще е 122 км. Те ще свържат към националната газоразпределителна мрежа общините Свищов, Пирдоп, Панагюрище, Банско и Разлог. Очаква се изпълнението на проекта да отнеме 50 месеца. Според първоначалните планове изграждането на отсечките трябваше да приключи до края на 2016 г. Чрез новите връзки още седем общини ще получат достъп до газификация - Белене, Никопол, Златица, Стрелча, Мирково, Чавдар и Челопеч. Потенциални клиенти в тези населени места са 42 индустриални потребителя, близо 300 обществени потребителя и около 18 900 домакинства. За газопровода до Банско и Разлог, който ще е дълъг 40 км, са предвидени 9.67 млн. евро, като се очаква той достигне и до градовете Баня и Добринище. Отсечката Панагюрище – Пирдоп ще е 46 км, с две станции, а цената е 7.2 млн. евро. Тръбата ще стигне до клъстер "Средногорие", който обединява най-големите предприятия за добив на цветни метали. Газопроводът до Свищов ще е дълъг 36 км, ще има една газова станция и ще струва 4.72 млн. евро. Той ще стигне до Свищов, Белене и Никопол. В периода на изграждане на трите газопровода ще бъдат осигурени общо около 500 временни работни места, бяха съобщили преди време от "Булгартрансгаз". Постоянните работни места, които ще се разкрият на обектите, ще бъдат около 100.
Източник: Капитал (05.02.2016)

"Булгартрансгаз" ще строи газопровода Разлог-Банско, очаква се да достигне и от Добринище до с. Баня Държавната "Булгартрансгаз" има намерение да обяви процедурата за изграждането на нова газови отсечки, които ще свържат пет общини, до средата на 2016 г. Това става ясно от публикувано съобщение на сайта на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), цитирано от Seenews. Проектите са на обща стойност от 21.8 млн. евро, половината от които ще бъдат осигурени от фонд "Козлодуй", който се администрира от банката. Средствата се отпускат на България като компенсация за преждевременното спиране на първите четири реактора на АЕЦ "Козлодуй". В пет общини Общата дължина на трасетата ще е 122 км. Те ще свържат към националната газоразпределителна мрежа общините Свищов, Пирдоп, Панагюрище, Банско и Разлог, пише "Капитал". Очаква се изпълнението на проекта да отнеме 50 месеца. Според първоначалните планове изграждането на отсечките трябваше да приключи до края на 2016 г. Чрез новите връзки още седем общини ще получат достъп до газификация - Белене, Никопол, Златица, Стрелча, Мирково, Чавдар и Челопеч. Потенциални клиенти в тези населени места са 42 индустриални потребителя, близо 300 обществени потребителя и около 18 900 домакинства. Плановете За газопровода до Банско и Разлог, който ще е дълъг 40 км, са предвидени 9.67 млн. евро, като се очаква той достигне и до село Баня и Добринище. Отсечката Панагюрище – Пирдоп ще е 46 км, с две станции, а цената е 7.2 млн. евро. Тръбата ще стигне до клъстер "Средногорие", който обединява най-големите предприятия за добив на цветни метали. Газопроводът до Свищов ще е дълъг 36 км, ще има една газова станция и ще струва 4.72 млн. евро. Той ще стигне до Свищов, Белене и Никопол. В периода на изграждане на трите газопровода ще бъдат осигурени общо около 500 временни работни места, бяха съобщили преди време от "Булгартрансгаз". Постоянните работни места, които ще се разкрият на обектите, ще бъдат около 100.
Източник: Струма - Благоевград (09.02.2016)

„Газпром” все пак ще строи газопровод по дъното на Черно море „Газпром”, италианската компания Edison SpA и гръцката DEPA SA са подписали споразумение за доставка на природен газ, съобщи rbc.ru, като се позова на официално съобщение от руската компания. Газопроводът, по който ще се извърши доставката до Италия ще върви по дъното на Черно море и чрез „трети страни” до Гърция, а оттам- до Италия. Целта на подписания документ е „организиране на южен маршрут за доставка на природен газ в Европа”. Посочено е, че ще се използват и вече направените трасета по проекта ITGI Poseidon. ITGI (Interconnector Turkey — Greece — Italy) е газопровод, който трябва да отведе природен газ от Турция през Гърция до Италия. Той включва полагането на тръба по дъното на Йонийско море и съединяване на газотранспортните системи на Гърция и Италия. Споразумението за този проект е подписано през 2002 година, стойността му през 2008 година е била актуализирана до 1 милион евро, а само морският участък струва 350 милиона евро. Според руски експерти, под „трета страна” в подписаното споразумение се разбира България заради влошените отношения между Русия и Турция и спирането на проекта „Турски поток”.
Източник: 24 часа (25.02.2016)

"Булгартрансгаз" ЕАД въведе в експлоатация реконструираната компресорна станция "Лозенец", която се намира в Ямболска област в землището на село Лозенец. Модернизацията включва монтаж на два комплекта ниско емисионни газотурбинни компресорни агрегата, както и изграждане на два нови компресорни цеха. Официалната церемония по завършването на проекта се състоя на площадката на станцията. На събитието ще присъстват министърът на енергетиката Теменужка Петкова, изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов, както и министър-председателят Бойко Борисов.
Източник: Монитор (07.03.2016)

Близо 70 млн. лв. струва модернизацията на компресорната станция "Лозенец" „Булгартрансгаз” ЕАД въведе в експлоатация модернизираната компресорна станция „Лозенец”, съобщиха от пресцентъра на Министерството на енергетиката. „Години наред се говореше за диверсификация, но тя не може да се случи със старите съоръжения. Сега с въвеждането в експлоатация на новите мощни компресори, които са реверсивни, можем да транспортираме природен газ във всички посоки“, каза при откриването министър-председателят Бойко Борисов. „Инвестициите, които правителството прави в транзитната и газопреносната мрежа, изграждането на междусистемната свързаност на България със съседните страни и разработването на местния добив са стъпките, които трябва да извървим, за да постигнем един от основните си приоритети – диверсификацията“, подчерта енергийният министър Теменужка Петкова. Реконструкцията е станцията до село Лозенец е част от проекта на обща стойност над 200 млн. лв. за модернизация на четири компресорни станции - "Странджа", "Петрич", "Лозенец" и "Ихтиман", чрез интегриране на нискоемисионни газотурбокомпресорни агрегати. През тази година предстои да бъдат въведени в експлоатация и модернизираните компресорни станции „Странджа“ и "Петрич". През октомври бе въведена в експлоатация станция „Ихтиман“. Станция „Лозенец” е включена в трасето на преминаващия през българска територия транзитен газопровод за Турция, Гърция и Македония. Реконструкцията на обекта включва разширение на наличната площадка и инсталиране на два нови газотурбинни компресорни агрегата в съседство с наличното оборудване, с което се увеличава мощността на горивната инсталация Модернизацията на съоръженията се изпълнява от „Главболгарстрой“, а доставката на оборудването е на американската компания Солар Турбайнс. Стойността на реконструкцията на компресорна станция „Лозенец“ възлиза на близо 70 млн. лв. С изпълнението на модернизацията и четирите компресорни станции се привеждат в съответствие с европейските екологични изисквания и се повишава тяхната експлоатационна безопасност, отбелязват от пресцентъра на енергийното министерство.
Източник: Инвестор.БГ (08.03.2016)

Интерконекторът с Гърция зацикли, удължават срока Нито едно дружество не е подало заявление за резервиране на капацитет по очакваната нова българо-гръцка газова връзка. Това се казва в съобщение на компанията оператор на тръбата „Ай Си Джи Би“, която е поискала от Комисията за енергийно и водно регулиране на бъде удължен срокът, през който дружества могат да заявят интерес към запазването на капацитет от тръбата. "Ай Си Джи БИ" АД посочва, че при получаване на одобрение от КЕВР и гръцкия регулаторен орган РАЕ дружеството ще обяви удължения срок за получаване на заявления за интерес чрез публикуване на интернет страницата си, както и в национални медии. "Искането е обсъдено с РАЕ, които нямат възражения", се казва в съобщението. Изменението на срока не променя одобрените правила за провеждане на пазарния тест в съответствие със законодателството на ЕС, с националното законодателство на България и Гърция. Припомняме, че в дружеството 50% държи Българския енергиен холдинг, а останалите 50% си делят Гърция и Италия. Проектът беше отлаган дълго време. По план интерконекторът между Гърция и България трябва да заработи през 2018 г., като се очаква капацитетът на тръбата да бъде 3 млрд. куб. метра годишно. Заради липсата на интерес към съоръжението от компанията планират мащабна кампания за популяризиране, се казва още в писмото им към КЕВР. Новият срок за резервиране на части от тръбата е 31 март.
Източник: Дума (09.03.2016)

Виртуалната търговия с газ става реална възможност Възможността за алтернатива на доставяния от "Булгаргаз" руски газ може да стане реалност съвсем скоро, и то без наличието на интерконекторни връзки. Това ще е възможно благодарение на междусистемното споразумение, което предстои да бъде сключено между "Булгартрансгаз" и операторите на румънската и гръцката газопреносна система "Трансгаз" и DESFA, което ще позволи сключването на така наречените суапови сделки. Това стана ясно по време на конференцията организирана от "Капитал" - "Либерализация на енергийния пазар и новите тенденции в сектора", която се проведе на 22 март. Споразумението, което ще позови виртуална търговия с природен газ чрез суапови сделки, се подготвя отдавна, но проблемът пред финализирането му е различната регулаторна рамка в трите страни, обясни Георги Бузяков, заместник-началник на "Главно диспечерско управление" в "Булгартрансгаз". За целта е необходимо изготвянето на входно-изходен тарифен модел и изготвянето на правила за резервиране на капацитет, посочи експертът. На практика виртуалната търговия означава, даден клиент в България да може да използва част от транзитирания през страната ни газ за гръцката DEPA, която да си възстанови това количество чрез други договорени доставки. Подобни сделки могат да бъдат осъществявани и с румънски доставчици. За възможността за виртуална търговия отдавна настоява и индустрията, за която това е една алтернативна опция за намаляването на цените. В края на миналата седмица Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, Българската асоциация на металургичната индустрия и Българската камара на химическата промишленост разпространиха писмо, изпратено до председателя на КЕВР Иван Иванов и енергийния министър Теменужка Петкова, в което се посочва, че виртуалните сделки могат да осигурят по- ниски цени на природния газ. В него се посочва също, че цените на газа в България не отразяват пазарната действителност и че намалението на цената от 1 април трябва да е повече от предложените от "Булгаргаз" 23%. Паралелно с подготовката на междусистемното споразумение, което ще позволи суаповите сделки, "Булгартрансгаз" работи и по други аспекти на либерализацията на пазара. На сайта на дружеството беше публикуван проект на правила за обществено обсъждане за балансиране на пазара на природен газ и методика за определяне на дневната такса за дисбаланси. Мнения по документа ще се приемат до 24 март, след което ще бъде внесен за одобрение в Комисията за енергийно и водно регулиране. Правилата предвиждат балансиращата енергия също да може да се купува чрез виртуални договори за доставка, и то по пазарни цени. Така подобно на пазара на електроенергията потребителите на природен газ ще трябва да правят заявки за количествата. Правилата все пак дават възможност ден по-рано от деня на доставка те да могат да ги коригират с до 15%, а за конкретния ден с до 3%. Самият оператор на системата "Булгартрансгаз" също ще може да сключва виртуални сделки за балансиране или да купува газ от доставяния от "Газпром", но за не повече от една година. По думите на Бузяков следващата важна стъпка за либерализацията на пазара е изготвянето на модел за достъп до газовата инфраструктура. Една от алтернативите за доставка са терминалите за втечнен газ. Анита Орбан, главен съветник на Cheniere Marketing, част от американската Cheniere, която притежава терминали за втечнен газ и газопроводи в САЩ, представи компанията по време на конференцията на "Капитал". Към момента капацитетът на терминалите, които компанията изгражда, е почти 110 млрд. куб. метра. "Това са количества, които ще отидат на световните пазари", посочи Орбан. През 2015 г. компанията е покривала 22% от световните доставки на втечнен газ, като 36% от тях са доставени за Нигерия. Ниската цена на газа позволяват доставките и за нови страни като Египет и Йордания, посочи Орбан.
Източник: Капитал (24.03.2016)

Подновява се подводният сондаж за газовата връзка с Румъния След двугодишно прекъсване, идната седмица ще бъде подновен подводният сондаж по дъното на река Дунав за свързването на вече изградените сухопътни трасета от връзката между газовите мрежи на България и Румъния кай градовете Русе и Гюргево. Това научи Mediapool от свои източници в Министерството на енергетиката. Целта е през август за заработи интерконекторът, за чието построяване Европейската комисия отпусна част от парите още през 2009 г. и трябваше да заработи най-късно до края на 2014 г. В началото на 2014 г. обаче стана ясно, че тогавашният изпълнител на проекта – консорциум от румънски фирми, избран от румънския партньор в проекта "Трансгаз", не може да се прави с пробива на трасето по дъното на Дунав и се отказа. След първия неуспешен опит да се намери нов изпълнител, проведен вече от българския участник – газовият оператор "Булгартрансгаз", през следващата седмица ще се подпише договор с румънското дружество на австрийската "Хабау", което бе избрано за довършване на 2.1-километровия речен участък. Съгласно офертата на новия изпълнител, подводният сондаж трябва да бъде изпълнен за 119 дни срещу 4 477 649.69 евро. "Хабау" е внесла исканите гаранции и дори вече проучва терена на място. Идеята е веднага след подписването на контракта да започне работа и този път тя да бъде свършена докрай. Докато върви строежът през лятото, "Булгартрансгаз" ще направи през юни-юли пазарен тест, за да резервира капацитет. По план връзката е с мощност от 1.5 млрд. куб. м годишно от България за Румъния и тройно по-малък – 500 млн. куб. м от северната ни съседка на юг. Засега интерес да резервират количества за пренос през връзката са проявили британската "БиПи" (ВР), американската "Шениър" (Cheniere), както и австрийската "О Ем Ви" (OMV), която заедно с американската "ЕксънМобил" (ExonMobil) откри находище в румънските води на Черно море, а у нас разработва съседен морски участък заедно с френската "Тотал" и испанската "Репсол"участък, твърдят запознати. Интересът на "БиПи", която участва в разработването на азерското находище "Шах Дениз" в Каспийско море, откъдето у нас ще идва 1 млрд. куб. м от 2019 г. по Трансадриатическия газопровод (ТАП) след изграждането на българо-гръцката газова връзка, е заради потенциално трасе между двата интерконектора и нов маршрут до западна Европа извън този на ТАП до Италия. "Шениър", която от февруари 2016 г. внася американски втечнен газ в Европа и търси нови партньори още в края на миналата година обяви интереса си да внася синьо гориво у нас дори през съществуващата, а не бъдещата, гръцката връзка, а достъп и до румънската би разширило пазарните й възможности. Според други източници обаче интересът на американците и към двете връзки не бил чак толкова голям. "О Ем Ви", като работеща и у нас, и в Румъния също би могла да се възползва от капацитета на връзката Русе-Гюргево, още повече, че румънците уверили "Булгартрансгаз", че след извършена рехабилитация на тяхната мрежа могат да вдигнат капацитета на интерконектора от тяхна страна на 800 млн. куб. м годишно. На българския газов оператор предстоят на 30 март нови срещи с потенциални доставчици на газ, с които да се обсъди не само техния интерес към резервиране на капацитет от българо- румънската връзка, но и към българо-гръцката. В момента за нея се провежда пазарен тест, който да покаже пред финансиращите институции дали ще има запълняемост на първоначалния капацитет от 3 млрд. куб. м годишно, за да са сигурни, че дружеството ще може да връща кредитите си. Българо-гръцката връзка също бе съфинансирана от Европейската комисия и нейният строеж също се забави значително. В края на миналата година обаче компанията за реализацията на проекта "Ай Си Джи Би", в която с равни дялове участват "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) и компанията "Посейдон” с акционери гръцката ДЕПА и италианската "Едисон", подписа окончателно инвестиционно решение. След едномесечно удължаване на набирането на заявления от потенциални транзитьори, крайният срок за индикиране на интерес изтича след дни - на 31 март. Двама кандидати вече са проявили интерес, но дори и да няма внесени заявления, това няма да попречи на плановете строежът да започне през октомври 2016 г., коментира пред Mediapool Асен Гагаузов, член на борда на "Ай Си Джи Би". Той обясни, че именно за такава ситуация е дадена държавната гаранция от 110 млн. евро за строежа на интерконектора, който се оценява на 220 млн. евро. Със сигурност почти една трета - 1 млрд. куб. м, от капацитета са за българския държавен снабдител "Булгартрансгаз", който от 2019 г. ще започне да внася такъв договорен обем от находището "Шах Дениз ІІ". Очакванията са интерес към връзката да прояви и "Овергаз Инк", която от началото на 2016 г. бе отрязана от руски газови доставки от съакционера си "Газпром експрот", с когото са в "развод". Частната компания внасяше през Румъния близо 1 млрд. куб. м за нуждите на българското потребление, които бяха поети от "Булгаргаз". "Овергаз" обаче не се е отказала от търсене на алтернативни доставки и гръцкият интерконектор може да се окаже добра възможност. "Дори и да не се резервира целият капацитет на тази връзка, това не е фатално, тъй като проектът не е толкова търговски, колкото стратегически", коментира Гагаузов. По думите му най-късно в началото на май трябва да се вземе решение и за обявяване на обществената поръчка за строител на газопровода, чийто български участък ще е дълъг 151 км, между ГКПП-Маказа“ и село Загоре, а гръцкият – 31 км.
Източник: Медия Пул (29.03.2016)

Шест компании са заявили интерес към интерконектора между България и Гърция Шест компании са проявили интерес за участие в изграждането на интерконекторната връзка Гърция – България. Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова във времето за петъчен парламентарен контрол. Тя обясни, че самата процедура ще бъде възложена чрез обществена поръчка съгласно закона. По думите ? вчера е приключила първата фаза на пазарния тест за интерконектора. Министърът обясни, че има две фази на първата част от процедурата, като в първата фаза се дават индикативни оферти, които не са обвързващи, а втората фаза е свързана с подаването на ангажиращи оферти. Петкова допълни, че е необходимо удължаване на срока на първата фаза заради необходимостта от повече време за подготвянето на документите. Затова и българският, и гръцкият регулатор ще го увеличат. До средата на годината трябва да приключи и втората фаза на проекта, която е свързана с подаване на ангажиращи оферти. Това ще бъдат вече окончателните количества газ, които тези компании ще заявят.
Източник: econ.bg (04.04.2016)

Чужди компании ще довършат газовата връзка с Румъния Чужди компании, а не български, заради които в последните месеци бяха прекратени редица търгове, ще довършат газовата връзка с Румъния за 3.9 млн. евро. Договорът за изграждането на последния участък от 2 километра по дъното на река Дунав беше подписан в сряда с австрийската фирма "Хабау", която е в консорциум с холандската "Ахак". Така след три години забавяне проектът най-после има шанс да бъде завършен и България да се свърже с европейската газова система. По договор работата трябва да бъде свършена за 119 дни и през август най-после да заработи първият интерконектор на България. Проблемите около изграждането на този участък започнаха през 2013 г., когато малко преди връзката да бъде завършена, стана ясно, че има смачкана тръба по дъното на реката. В края на 2015 г. "Булгартрансгаз", българският изпълнител на проекта, съвместно с румънската "Трансгаз", обяви нова обществена поръчка за набиране на оферти. Консорциумът, наел се да довърши газовата връзка, включва водещи европейски строители, заяви Георги Гегов, директор на "Булгартрансгаз". Той допълни, че "Хабау" е избрала български подизпълнители на проекта и договорите с тях вече са сключени. Сред тях е "ВП Газ" и "няма фирма, свързана със събитията от последните месеци", подчерта Гегов. Той уточни, че няма и участници, регистрирани в офшорни зони. По връзката ще се подава до 500 млн. куб. м газ годишно България ще може да получава до 0.5 млрд. куб. метра природен газ от Румъния веднага след като връзката бъде въведена в експлоатация. Това съобщи зам.-генералният директор на румънската газопреносна компания "Трансгаз" Григоре Тарсар. След като Румъния построи и компресорната станция "Подишар", годишният капацитет ще се повиши до 1.5 млрд. куб. метра. Тази връзка изпълнява един от приоритетите на правителството за диверсификация на източниците на природен газ. Чрез нея нашата система ще може да се свърже с европейската. Румъния има връзка с газопреносната мрежа на Унгария, обясни енергийният министър Теменужка Петкова. В момента газопреносните мрежи на България и Румъния са свързани при точките Негру вода и Кардам. Оттам България получава газ от Русия. Тази връзка обаче не е реверсивна, а капацитетът й е запазен от "Газпром". Включването в проекта за втечнен газ Теменужда Петкова посочи още, че работата на правителството в тази насока няма да спре дотук, визирайки работата по интерконектора с Гърция. По време на пазарния тест на IGB е станало ясно, че потенциалните търговци са резервирали по-голям от първоначалния капацитет на връзката. Първоначално той ще бъде 3 млрд. куб. метра на година. Капацитетът обаче може да бъде повишен до 5 млрд. куб. метра. В момента страната обмисля участие и в проекта за терминал за втечнен газ край Александруполис, съобщи Теменужка Петкова. Той беше обявен за проект от общностно значение на Европейския съюз и до голяма степен е обвързан и с проекта за IGB.
Източник: Медия Пул (07.04.2016)

ГБС и свързваната с Пеевски "Техноекспортстрой" спечелиха поръчка за 51 млн. лв. Една от най-големите обществени поръчки на държавната "Булгартрансгаз" - за 20-километровото разширение на транзитния газопровод към Турция за над 50 млн. лв., вече е договорена с консорциум, в който влизат "Главболгарстрой", "ГБС – инфраструктурно строителство" и "Техноекспортстрой", която се свързва с депутата от ДПС Делян Пеевски. Договорът за изпълнение е бил подписан в началото на март и публикуван в регистъра на Агенцията за обществени поръчки на 1 април.Поръчката беше обявена от "Булгартрансгаз" в средата на септември миналата година, като индикативната стойност беше 47 млн. лв. без ДДС. Дружеството търсеше изпълнител за доставка, строително-монтажни работи и въвеждане в експлоатация на част от разширеното трасе до Турция. В средата на октомври 2015 г. оферти подадоха шест кандидата. Това са варненската "Интеком груп" на Павлин Николов и Светослав Миладинов. Фирмата е отстранена от надпреварата още в началния етап, тъй като офертата не е съдържала всички необходими документи. От протокола от отварянето на офертите става ясно, че дружеството е поискало удължаване на срока за подаването на оферти, което явно не е уважено от "Булгартрансгаз". Вторият кандидат е консорциум "Лозенец - Недялско", който на практика печели процедурата. Отново от протокола става ясно, че участието на "Главболгарстрой" в него е 90%, на "ГБС – инфраструктурно строителство" 7% и на "Техноекспортстрой" 3%. Това е изненада, защото досега ГБС беше чест партньор с "Водстрой 98" (най-често печелещата държавни поръчки фирма, свързвана с Пеевски) - централна гара, пловдивския колодрум и др. "Техноекспортстрой" през последните години беше по-пасивна, но явно сега се активира. Компанията беше приватизирана от тандема Цветан Василев - Пеевски, но сред разрива (по думите на банкера) е под контрола на Пеевски. Самата "Водстрой 98" също участва в търга в обединението "Газпроект Турция", но с друг партньор - "Трейс груп холд", като двете фирми не са нови партньори. Третият кандидат е "Консорциум С.Г.П.", който също е отстранен от процедурата. Той обединява италианската С.А.Л.П, чието участие е 51% и "Газстроймонтаж", собственост на "Газстрой". Според протокола кандидатът не е представил гаранция за участие от 300 хил. лв. и доказателства за финансовото си състояние. Според изискванията на процедурата участниците трябва да разполагат със свободни средства в размер на 14 млн. лв. Друг кандидат в процедурата е обединението "Енерго хабау ППС", в което влизат "Енергоремонт холдинг", представляван от Теодор Осиковски, чието участие е 40%, австрийската HABAU, която беше избрана за изпълнител на подземната част на интерконекторната връзка между България и Румъния и германската PPC pipelinesistems, чието участие е по 30%. Последният консорциум, кандидатствал в поръчката, е "Монтажи Ко – Ти Ви Би – ТГ 2015", който също е отстранен. В него с равни дялове влизат "Монтажи Ко" и димитровградската Ти Ви Би. Въпреки че отговаря на всички технически и финансови условия, консорциумът е отстранен, тъй като е заложил по-дълъг срок на изпълнение от предвидения от "Булгартрансгаз". Така до отварянето на ценовите оферти стигат три от кандидатите, два от които свързвани с Пеевски. Според протокола най-ниската цена, предложена от консорциума "Лозенец – Недялско", е 46.520 млн. лв. без ДДС, което е общата цена на изпълнение. Останалите два предлагат доста сходна цена. "Енерго хабау ППС" - 47.118 млн. лв., и "Газпроект Турция" - 47. 077 млн. лв. Тези оферти дават на "Лозенец - Недялско" съвсем малка преднина в точките. Консорциумът обаче излиза убедително напред в класирането благодарение на техническата част на офертата. Според критериите с равна тежест при оценката са цената и организацията на изпълнение на строително-монтажните работи. В крайна сметка договорът за изпълнение, подписан с "Булгартрансгаз", според сайта на Агенцията за обществени поръчки е на стойност 43.239 млн. лв. без ДДС, което прави 51.6 млн. лв. Въпреки че договорът е сключен за по-малка сума от индикативната, която беше 47 млн. лв., е интересно защо тя е доста по-висока от обявената стойност на проекта в 10-годишния план за развитие на мрежата от 32 млн. лв. Както "Капитал Daily" писа, разликата идва от това, че планът е бил изработен преди проекта за разширението на газопровода. Така не е можело да бъдат взети предвид реалните пазарни стойности, бяха коментирали от "Булгартрансгаз". Според параметрите на поръчката изпълнението й трябва да приключи за срок от година и половина, което означава, че разширението ще е готово през 2017 г. "Булгартрансгаз" ще плати авансово на изпълнителя 20% от стойността на поръчката.
Източник: Капитал (07.04.2016)

Два пъти по-голям капацитет ще има газохранилището в Чирен От следващата година газохранилището в Чирен ще побира двойно по-голямо количество природен газ. Така ще покриваме изцяло потреблението в страната за 6 до 8 месеца, каза в интервю за "Хоризонт" изпълнителният директор на "Булгартнасгаз" Георги Гегов: Добрата новина е, че със съдействието на Европейската комисия по Механизма за трансгранично сътрудничество успяхме да спечелим едно финансиране в размер на 220 милиона евро за двойното увеличение на дебита на хранилището - това означава от 550 милиона на малко над 1 милиард. И в момента, мога да ви уверя, че изпълняваме всички предпроектни дейности, които са необходими, и силно се надявам от догодина да се достигне действително до възможности за двойно съхранение на количествата природен газ. "Булгартрансгаз" ще въведе в експлоатация реконструираната компресорна станция "Странджа". Станцията, разположена до границата с Турция, е изключително важна за транзита на синьо гориво, обясни изпълнителният директор на газовото дружество: От шест компресора на четири компресорни станции, които в момента интегрираме, днес имаме удоволствието да открием тези два на "Странджа". Последният, който е на компресорна станция "Петрич" силно се надявам да бъде в експлоатация до 30-40 дни, с което първият етап ще приключи. Имаме и одобрени средства по един наш друг проект, за който Европейската комисия ще ни отпусне необходимите средства за рехабилитация на още четири компресорни станции.
Източник: БНР (11.04.2016)

Топлофикациите на Ковачки с нарушения в поръчки за над 10 млн. лв. Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е открила нарушение на закона за обществени поръчки за 10.7 млн. лв. в четири от топлофикациите, свързани с Христо Ковачки. Става въпрос за отоплителните дружества в Бургас, Плевен, Габрово и Велико Търново. Това са най-големите нарушители според проверката на агенцията извършена през първото тримесечие на 2016 г. И при четирите дружества поръчките са свързани с разходи за строителство, доставки и услуги. Установените нарушения са общо 45, а съставените актове - 89. От публикуваните данни не става ясно каква е тяхната стойност, но според закона за обществените поръчки за непровеждане на процедура глобата е 15 хил. лв. С най-много актове за нарушения е "Топлофикация – Габрово" - 31, а откритие нарушения са 15 общо за 2.7 млн. лв. С най-голяма стойност на поръчките, в които има нередности, пък е "Топлофикация - Бургас" - 4.9 млн. лв. Като наказателните постановления са 24. При "Топлофикация – Плевен" нарушенията са 13, общо за 1.4 млн. лв. С най-малко провинения от четирите е топлофикацията във Велико Търново, която има осем акта, а поръчките, в които са открити нарушения, са 6 за 1.545 млн. лв. Нарушения в топлофикациите на Ковачки бяха открити и в проверката на АДФИ за четвъртото тримесечие на 2015 г. Тогава при "Топлофикация - Сливен" имаше нарушения в 22 поръчки за 5.4 млн. лв. При "Топлофикация - Русе" пък бяха проверени поръчки за 878 хил. лв. и издадени два акта. В дружеството във Враца бяха открити проблеми при шест поръчки за 895 хил. лв. ТЕЦ "Марица 3" - Димитровград, който се свързва пак с Ковачки, също е получил 16 акта за поръчки на обща стойност 1.440 млн. лв. Проверката на АДФИ от първото тримесечие на 2016 г. е обхванала и други дружества от енергийния сектор, при които обаче не са констатирани никакви нарушения. Това са Електроенергийният системен оператор (ЕСО), Националната електрическа компания (НЕК) и "Булгартансгаз", които са 100% държавни. При две от дружествата агенцията е проверила само по една поръчка, като само при НЕК проверката е достигнала цели четири. При ЕСО това е поръчка за 20 млн. лв. Проведена е през 2014 г. за извършване на пропускателен режим и въоръжена охрана на техни обекти. Не е ясно обаче защо АДФИ не е проверила поръчка, обявена от ЕСО през 2014 г. за транспорт, монтаж и демонтаж на силови трансформатори, чийто изпълнител, както "Капитал Daily" писа, не отговаря на повечето от условията в процедурата и в крайна сметка доведе до унищожаването на техника за 1 млн. лв. Поръчките на НЕК, които са проверени от АДФИ, обхващат различни периоди и са за охрана на обекти на дружеството, за рехабилитация на ВЕЦ "Тополница" и ремонт на ПАВЕЦ "Белмекен". Последната проверка е за законосъобразност при отчитането на разполагаемия студен резерв към средата на 2013 г. Общата стойност на проверените поръчки е 5.4 млн. лв., като има един несъставен акт поради изтичане на давност. При "Булгартрансгаз" АДФИ е проверила поръчката за сключване на застраховки на служителите и имуществото на компанията, но в отчета на агенцията не е посочена нейната стойност. Проверка на "Капитал Daily" в регистъра на Агенцията за обществени поръчки показа, че нейната стойност не е показана и в обявлението за възложена поръчка, която е спечелена от "Застрахователно акционерно дружество Армеец". Индикативната й стойност обаче е за 4.8 млн. лв.
Източник: Капитал (11.04.2016)

Noble Globetrotter II започва сондажите за газ Корабът Noble Globetrotter II, който ще извърши първия проучвателен сондаж за природен газ в блок „Хан Аспарух" в българската част на Черно море, ще бъде официално представен днес в Бургас от управителя на „Тотал" за България Ксавие Фожрас. Поради огромните си габарити платформата премина през Босфора разглобена на части и в продължение на няколко дни на кея в Бургас бе завършен монтажа на кулата и допълнителните съоръжения. Днес предстои от фирмата, която спечели търга за концесията "Хан Аспарух" да представят съоръжението и графика за сондажа. Предварителните разчети показват, че там има залежи на над 100 млрд. кубични метра природен газ. "Първоначалните геоложки проучвания във връзка с блок "Хан Аспарух" и във връзка с блок "Силистар" са много оптимистични. Когато бъде направен този първи сондаж, ще видим какви ще бъдат резултатите от него. Резултатите от сондажа трябва да бъдат готови до четири месеца, в зависимост от метеорологичните условия", припомни енергийният министър Теменужка Петкова. Българското правителство разчита, че залежите ще бъдат достатъчни, за да се намали съществено необходимостта от внос на природен газ.
Източник: Стандарт (20.04.2016)

Нов ремонт на току що реконструирани компресорни газови станции Две прясно реконструирани компресорни газови станции и една, чиято модернизация ще приключи през месец май, ще бъдат изследвани за нуждата от нова рехабилитация. Това става ясно от обществена поръчка, обявена от държавния газов оператор "Булгартрансгаз" на 13 април. Заявления и оферти на желаещите да проучат техническото състояние на компресорните станции "Лозенец", "Ихтиман" и "Петрич" и дадат препоръки за нови ремонти, ще се приемат до 12 май. Цената на поръчката е 95 хил. евро и се съфинансира от Европейската комисия по Механизма за свързване на Европа, откъдето бяха отпуснати 850 хил. евро за разработване на проучване на необходимата "рехабилитация, модернизация и разширяване на българската газопреносна система". Сред включените дейности по проекта са модернизация и рехабилитация на компресорни станции у нас, инспекции на състоянието на газопроводите на българска територия, както и ремонт на определени участъци при констатирана необходимост. Това е част от по-голям проект, одобрен от Брюксел, за 174 млн. евро за северния газов пръстен на България. Реконструираните станции "Лозенец" и "Ихтиман" бяха въведени в експлоатация с фанфари съответно през март 2016 г. и през октомври 2015 г. През май се очаква да се пусне и съоръжението в Ихтиман, с което да бъде приключен цикълът от подмяна на агрегати от общо четири компресорни станции, сред които и откритата миналата седмица "Странджа". Тяхната реконструкция, изпълнена от "Главболгарстрой" с участието на американската "Солар Тюрбинс", струва общо 104 млн. евро. Колко ще струва новата модернизация на трите съоръжения ще е предмет на новото проучване, което ще посочи и какво трябва да се ремонтира. Според обявлението на "Булгартрансгаз" поръчката е продължение на сега извършваната модернизация и целта е да се интегрират нови нискоемисиони газотурбинни агрегати. Защо не е предвидена подмяна на всички агрегати в рамките на предишната поръчка не е ясно. Като крайна цел се посочва привеждане на трите компресорни станции в съответствие с екоизискванията. КС "Лозенец" е разположена на транзитното трасе за Турция, Гърция и Македония, КС "Ихтиман" придвижва суровината по маршрута до Гърция и Македония, а КС "Петрич" покрива преноса на руски газ до Гърция. От газовия оператор посочват, че голяма част от притежаваните от него 70 компресорни станции са много стари. Сред тях има руски на по 60 години, както и украински на 30 години, които се нуждаят от ново оборудване, което да отговаря на екоизискванията за вредни емисии и шум, както и да позволяват реверсивен (двупосочен) поток на синьото гориво. Модернизацията на компресорните станции и газопреносната ни мрежа е сред приоритетите на правителството като част от амбициите му да изгради газоразпределителен център край Варна, през който да се разпределят количества природен газ от три до пет различни източника и да се извършва търговия. Проектът за газовия хъб "Балкан" се анализира съвместно с Европейската комисия и се очаква в най-скоро време да стане ясно има ли икономически смисъл от него.
Източник: Медия Пул (21.04.2016)

"Булгартрансгаз" обяви нова поръчка за компресорните станции "Булгартрансгаз" ще продължи с модернизацията на три от компресорните станции по транзитния газопровод за Турция, Гърция и Македония, които се ремонтират и в момента. Компанията обяви обществена поръчка за предпроектно проучване на техническото оборудване и изготвяне на задание за доставка и монтаж на нови газотурбокомпресорни агрегати за станциите "Лозенец", "Ихтиман" и "Петрич". Поръчката изглеждаше странна при положение, че в момента също тече модернизацията на тези компресорни станции за сумата от 104 млн. евро. В тази връзка от компанията обясниха за "Капитал Daily", че новата поръчка е свързана с подмяна на oстаналата част от агрегатите, които не са подновени и са на възраст 45 години. Оттам също допълват, че във всяка компресорна станция има между 2 и 9 агрегата в зависимост от натоварването. В момента тече подмяната на шест от тях. Преди седмица официално беше открита модернизираната компресорна станция "Странджа", на която бяха подменени два от агрегатите. Преди нея бяха завършени и тези в "Ихтиман" и "Лозенец", а до юни ще бъде завършена и тази в "Петрич". Общата сума на поръчката беше 104 млн. евро, които се финансират със собствени средства на "Булгартрансгаз". Това е една от най-големите поръчки, обявявани в последните години в газовия сектор. Тя беше спечелена от "Главболгарстрой", която използва за доставчик на оборудването американската Solar turbines. Новата поръчка на "Булгартрансгаз" е на стойност 95 хил. евро, като половината от сумата ще бъде по механизма за свързване на Европа за проекти от общ интерес. Отпуснатите средства по механизма са общо 850 хил. евро безвъзмездна помощ за рехабилитация, модернизация и разширение на съществуващата газова инфраструктура в България. Заложените в тях дейности предвиждат модернизация и рехабилитация на компресорни станции, инспекции на газопроводите и ремонт на определени участъци. Тази сума е половината от гранта, като останалите 50% трябва да бъдат осигурени от "Булгартрансгаз". Тези средства обаче ще стигнат само за предпроектните проучвания. Тепърва "Булгартрансгаз" трябва да кандидатства пред ЕК за допълнителни средства за рехабилитацията нбуа съоръженията в размер на общо 174 млн. евро.
Източник: Капитал (22.04.2016)

Енергийният холдинг на плюс с 29,5 млн. лв. за 2015 г. Българският енергиен холдинг е завършил миналата година с консолидирана печалба от 29,5 млн. лв., съобщи енергийният министър Теменужка Петкова. За сравнение през 2014 г. беше отчетена загуба от 277,4 млн. лв. От девет компании под шапката на БЕХ четири са завършили на загуба миналата година. За енергийната борса и за „Булгартел“ данните не са изненада, защото първата стартира реална работа едва в началото на тази година, а за „Булгартел“ не е известно да развива някакви проекти. С най-голяма загуба, разбира се, е НЕК – 196,7 млн. лв. В сравнение с 2014 г. обаче тя е намалена с близо 390 млн. лв. Министър Теменужка Петкова подчерта, че това е станало благодарение на законовите промени и регулаторните решения. ТЕЦ „Марица Изток 2“ обаче влошава финансовия си резултат. Загубата й през миналата година е скочила двойно спрямо 2014 г. до 72 млн. лв. Петкова обясни, че това се дължи най-вече на големите разходи на централата за покупката на квоти за вредни емисии. Само за миналата година държавната ТЕЦ е платила 120 млн. лв. за вредни емисии. С най-голяма печалба миналата година е завършил „Булгартрансгаз“ – 93,1 млн. лв., което спрямо 2014 г. е ръст от 23 на сто. Следва го АЕЦ „Козлодуй“ с 82,4 млн. лв. и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) с 63,1 млн. лв. ЕСО има рекордно увеличение на печалбата – с 221%. На плюс с 20,3 млн. лв. е завършил миналата година и „Булгаргаз“, а „Мини Марица Изток“ - с 2,6 млн. лв. Самият БЕХ отчита намаляване на собствената си печалба почти два пъти до 124,6 млн. лв. през 2015 г. Шефът на холдинга Петьо Иванов обясни, че това се дължи на обезценени вземания от „Топлофикация – София“ в размер на 130 млн. лв. Обезценката е направена през 2014 г.
Източник: Монитор (26.04.2016)

На фона на увеличението на печалбата на "Булгартрансгаз" за 2015 г., която бележи ръст от 23% до 93 млн. лв., за първото тримесечие на тази година държавното газоразпределително дружество отбелязва спад на резултатите си. Според финансовия отчет то е реализирало печалба от 23.9 млн. лв., която е с 33% по-ниска в сравнение с първото тримесечие на 2015 г. Приходи и разходи Въпреки че приходите от дейността на компанията намаляват с 10%, те не са основната причина за по-ниския й резултат. Според данните от отчета основните приходи от транзита на руски газ към съседните на България страни дори са се увеличили минимално с 600 хил. лв., достигайки 56.5 млн. лв. Приходите от преноса на газ по националната газопреносна мрежа пък се запазват на същото ниво и са в размер от 14.4 млн. лв. въпреки увеличението на продажбите на "Булгаргаз" с близо 15%. От компанията обясниха за "Капитал Daily", че по-големите количества, които газовият търговец е реализирал, идват от поетите доставки на "Овергаз", но като цяло реално пренесените количества се запазват. Реално намаление има в приходите от технологичен газ, който е необходим за работата на компресорните станции по транзитната мрежа и се плаща от "Газпром", която е единственият транзитьор по нея. Те са намалели с близо 10 млн. лв., но на практика се отчитат като текущ приход и текущ разход и не оказват влияние върху финансовия резултат на компанията, е посочено в отчета. По отношение на разходите компанията отчита намаление от близо 2 млн. лв. за амортизации и минимално повишение на разходите за външни услуги. Най-голямо перо при последните са разходите за инспекция на газопроводите, които са се увеличили минимално и са в размер 1.67 млн. лв. Сериозно увеличение има в разходите от валутни курсови разлики, които за тримесечието са в размер на 5 млн. лв. срещу 850 хил. лв. за същия период на миналата година. Това е и основната причина за намалението на печалбата за тримесечието. Още по-голямо намаление има в печалбата от валутни курсови разлики, която е намаляла с 9.3 пъти до 1.1 млн. лв. Почти двойно увеличение има и в платените от "Булгартрансгаз" аванси, сумата за които достига 20.7 млн. лв. В отчета е посочено, че това са предплатени суми по сключения договор за модернизация на компресорните станции, чиято обща стойност е 104 млн. евро и извършената 3D сеизмика във връзка с разширяването на газовото хранилище "Чирен". Три от компресорните станции вече бяха открити, а до юни предстои да бъде завършена и последната от тях. Изпълнител на този проект е "Главболгарстрой". По-малко вземания Търговските и други вземания на "Булгартрансгаз" намаляват с 30% за тримесечието спрямо предходното, достигайки 20.9 млн. лв. Това се дължи основно на намалението на вземанията от продажби на услуги и по-малко ДДС за възстановяване. В същото време търговските задължения на компанията са се увеличили три пъти до 8.9 млн. лв. Вземанията към свързани лица от структурата на Българския енергиен холдинг (БЕХ) също са намалели с малко над 10 млн. лв., достигайки 56.8 млн. лв. По-голямата част от тях обаче - 36.5 млн. лв., са нетекущи вземания. Паричните средства бележат увеличение с близо 30% до 215 млн. лв. Най-голямо увеличение в тази графа имат паричните средства в разплащателни сметки, които се увеличават над три пъти до 201 млн. лв. Останалите са краткосочни депозити на стойност 13 млн. лв. и пари в брой. В началото на април са направени и промени в надзорния съвет на "Булгартрансгаз". Според информацията в Търговския регистър досегашният председател Илия Иванов е освободен, като на негово място е назначен Венцислав Цветанов. Останалите членове - Кирил Георгиев и Владимир Митрушев, са преизбрани с решение на едноличния собственик на капитал Български енергиен холдинг.
Източник: Капитал (16.05.2016)

Депутати предлагат още две държавни компании ще внасят пари във фонда за НЕК Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и „Булгартрансгаз“ да внасят 5% от приходите си във фонда за спасяването на НЕК. Това предлагат с промени в Закона за енергетиката депутатите от ГЕРБ Делян Добрев и Вланетин Николов. За ЕСО, който е собственик на мрежата високо напрежение тези отчисления ще се правят от приходите на компанията за достъп до мрежата и от приходите за пренос на еленергията по нея. „Булгартрансгаз“, която притежава газопреносната и газотранзитната мрежа у нас ще внася 5% от приходите си от достъп и пренос, но само по газопреносната мрежа. 5% вноска се въвежда и върху приходите на хранилището в Чирен за съхранение на синьо гориво. То също е собственост на „Булгартрансгаз“. Според вносителите допълнителните приходи във фонда „Сигурност на електроенергийната система“ ще са 30 млн. лв. годишно, като 17 млн. лв. от тях се очакват от ЕСО, а останалите 13 млн. лв. - от „Булгартрансгаз“. В мотивите си вносителите посочват, че въвеждането на вноската и за ЕСО, и „Булгартрансгаз“ няма да окаже влияние върху инвестициите им в модернизация на мрежата, защото компаниите са в добро финансово състояние. Предвижда се двата оператора да започнат да правят вноските от месеца, следващ този, през който промените на закона бъдат обнародвани. Вноската се въвежда с цел да се разшири приходната база на фонда с оглед либерализацията на пазара, пише в мотивите. В тях се посочва още, че в последната година се наблюдава спад на цената на тока на свободния пазар, което води до по-високи разходи за фонда за покриване на гарантираните цени на ВЕИ централите и на американските ТЕЦ-ове. В момента 5% от приходите си от продажби на еленергия внасят всички производители у нас, като вноските на ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ се правят от НЕК за сметка на компанията, както е предвидено в дългосрочните им договори. Такива вноски правят и вносителите. За първите три месеца на тази година фондът преведе на НЕК 68 млн. лв., като очакваните постъпления в него за цялата година са в размер на 290 млн. лв. (без тези от ЕСО и „Булгартрансгаз“). 140 млн. лв. от одобрения от кабинета бюджет на фонда трябва да дойдат от продажбата на въглеродни квоти, а 150 млн. лв. - от 5-процентната такса.
Източник: Монитор (19.05.2016)

Още две държавни компании ще внасят пари във фонда за НЕК Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и „Булгартрансгаз“ да внасят 5% от приходите си във фонда за спасяването на НЕК. Това предлагат с промени в Закона за енергетиката депутатите от ГЕРБ Делян Добрев и Вланетин Николов. За ЕСО, който е собственик на мрежата високо напрежение тези отчисления ще се правят от приходите на компанията за достъп до мрежата и от приходите за пренос на еленергията по нея. „Булгартрансгаз“, която притежава газопреносната и газотранзитната мрежа у нас ще внася 5% от приходите си от достъп и пренос, но само по газопреносната мрежа. 5% вноска се въвежда и върху приходите на хранилището в Чирен за съхранение на синьо гориво. То също е собственост на „Булгартрансгаз“. Според вносителите допълнителните приходи във фонда „Сигурност на електроенергийната система“ ще са 30 млн. лв. годишно, като 17 млн. лв. от тях се очакват от ЕСО, а останалите 13 млн. лв. - от „Булгартрансгаз“. В мотивите си вносителите посочват, че въвеждането на вноската и за ЕСО, и „Булгартрансгаз“ няма да окаже влияние върху инвестициите им в модернизация на мрежата, защото компаниите са в добро финансово състояние. Предвижда се двата оператора да започнат да правят вноските от месеца, следващ този, през който промените на закона бъдат обнародвани. Вноската се въвежда с цел да се разшири приходната база на фонда с оглед либерализацията на пазара, пише в мотивите. В тях се посочва още, че в последната година се наблюдава спад на цената на тока на свободния пазар, което води до по-високи разходи за фонда за покриване на гарантираните цени на ВЕИ централите и на американските ТЕЦ-ове. В момента 5% от приходите си от продажби на еленергия внасят всички производители у нас, като вноските на ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ се правят от НЕК за сметка на компанията, както е предвидено в дългосрочните им договори. Такива вноски правят и вносителите. За първите три месеца на тази година фондът преведе на НЕК 68 млн. лв., като очакваните постъпления в него за цялата година са в размер на 290 млн. лв. (без тези от ЕСО и „Булгартрансгаз“). 140 млн. лв. от одобрения от кабинета бюджет на фонда трябва да дойдат от продажбата на въглеродни квоти, а 150 млн. лв. - от 5-процентната такса.
Източник: Монитор (19.05.2016)

Парламентът одобри на първо четене вноската от 5% във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ от приходите на ЕСО и Булгартрансгаз Народното събрание одобри на първо четене промените в Закона за енергетиката, с които се въвежда 5% вноска във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ от приходите на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и Булгартрансгаз, предаде „Фокус” . На гласуването имаше 104 гласа „За”, 13 – „Против” и 11 – „Въздържал се”. На 17 май законопроекта е приет на първо четене в Комисията по енергетика. Негови вносители са народните представители от ПГ на ГЕРБ Делян Добрев и Валентин Николов. Като мотив за въвеждането му е отбелязано, че чрез вноската трябва да се разшири приходната база на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, с оглед либерализацията на пазара. Мярката се налага и заради това, че в последната година има намаляване на цената на свободния пазар на електроенергия, което налага по-високи разходи за фонда за да се покрият разликите между пазарната и преференциалните цени и цените по дългосрочните договори. Дружествата са в добро финансово състояние и промяната, твърдят вносителите й, няма да повлияе съществено върху финансовите им резултати.Очаква се допълнителните приходи във Фонда да са в размер на 17 млн. лв. от ЕСО и 13 млн. лв. от Булгартрансгаз. Въвеждането на такава вноска няма да окаже негативно влияние върху инвестициите на операторите в модернизацията и развитието на мрежата, смятат вносителите на законопроекта. Предвидените промени са подкрепени от Министерство на енергетиката и Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР). Това увери народният представител Делян Добрев, който е сред вносителите на законопроекта. Според народният представител от ГЕРБ Валентин Николов, промените в Закона за енергетиката са добър начин да не се позволи повишаването на електрическата енергия за потребителите, малкия и среден бизнес. Против промените се обявиха от „БСП лява България”, а в изказване народният представител Таско Ерменков обяви, че парламентарната му група ще се въздържи при гласуването им. „За” промените се обявиха и от ДПС. Рамадан Аталай отбеляза че тези мерки не са идея единствено на ГЕРБ, които са вносители. В подкрепа на предложението се изказаха и от ПГ на Патриотичния фронт. Народният представител от ПФ Искрен Веселинов коментира, че те са израз на продължение на една устойчива линия за стабилизиране на държавната енергетика и изпълнение на една от основните цели ПФ – задържане на цените на електрическата енергия на поносими за потребителите цени.
Източник: Труд (27.05.2016)

Вземат 5% от печалбите на държавни енергийни дружества Държавните дружества "Булгартрансгаз" и Електроенергийният системен оператор да внасят 5% от печалбите си във Фонд „Сигурност на електроенергийната система". Това предвиждат промените в Закона за енергетиката, които бяха приети на първо четене в парламента. Идеята е да се разшири приходната база на фонда. В мотивите на управляващите пише, че в последната година се наблюдава намаляване на цената на свободния пазар на електроенергия, което налага по-високи разходи за фонда с цел покриване на разликите между пазарната и преференциалните цени и цените по дългосрочните договори. Според вносителите от ГЕРБ дружествата са в добро финансово състояние и вноската от 5% няма да има съществен резултат върху тях.
Източник: Дарик радио (27.05.2016)

България и Румъния ще построят резервен газопровод под Дунав България и Румъния ще построят резервен газопровод под Дунав, съобщи държавната газопреносна компания "Булгартрансгаз". Вчера българското дружество и румънския му партньор "Трансгаз" са подписали допълнение към подписания през април договор за строителството на основната тръба. Съгласно румънското законодателство за изпълнител е избрано обединение с водещ партньор "INSPET" АД и дружеството "HABAU PPS Pipeline Systems" OOД. Изграждането на резервния газопровод от междусистемната връзка България - Румъния е планирано да приключи за 214 дни, считано от откриването на строителната площадка. Дължината на прехода е 2.1 км, а максималният капацитет на интерконектора е 1.5 млрд. куб. м. годишно. "Хабау" е изпълнител и на основната газова връзка, която се очаква да заработи в средата на лятото. Тя трябваше да е готова още през 2013 г., но технически проблем под реката забави реализацията. Активната работа за изграждане на интерконектори със съседните държави, за разширяване и модернизация на газопреносната мрежа и разработването на местния добив на природен газ ще осигурят енергийна сигурност на доставките в страната, се посочва в съобщението на "Булгартрансгаз".
Източник: Дневник (01.06.2016)

Газопровод под Дунав ни гарантира енергийна независимост България и Румъния започват изграждането на резервен газопровод под река Дунав. Тръбата ще свързва газопреносните системи на двете страни. Това съобщиха от "Булгартрансгаз", като уточниха, че договорът е сключен през април. От румънска страна със строежа се зае фирмата "Трансгаз" АД. Двете компании са подписали договор за изграждането на новото съоръжение с консорциум между Inspet и Habau. Стойността на договора не се споменава в съобщението на "Булгартрансгаз". Планирано е строежът да продължи 213 дни, или около седем месеца. Дължината на газопровода е около 2 километра, а максималният капацитет ще е 1,5 милиарда кубически метра годишно. Газопроводът под река Дунав трябваше да бъде готов още през 2013 г. Проектът се забави заради технически проблеми, свързани със смачкана тръба по дъното. "Активната работа за изграждане на интерконектори със съседните държави, за разширяване и модернизация на газопреносната мрежа и разработването на местния добив на природен газ ще осигурят енергийна сигурност на доставките в страната", подчертаха още от "Булгартрансгаз". Газовите мрежи на България и Румъния са свързани при точките Кардам и Негру вода, откъдето тече руският газ. В същото време правителството залага много и на разработването на съвместни проекти с Гърция, Сърбия и Турция. Например интерконекторът с Атина трябва да е завършен през 2018 г. Междусистемната газова връзка със Сърбия се предвижда да е готова през 2017 г. В началото на май пък започва строежът на Трансадриатическия газопровод, който ще пренася синьо гориво от Каспийския регион, а страната ни ще може да получава газ от съоръжението чрез изграждането на междусистемна газова връзка с Гърция.
Източник: Новинар (01.06.2016)

Либерализацията на пазара на ток – от 2017-а Към пълната либерализация на пазара на ток ще може да се пристъпи едва в началото на 2017 година. Това коментира по БНР енергийният министър Теменужка Петкова. Най-първоначалният срок за това беше април тази година. За да се случи пълната либерализация първо трябва да е готов моделът за това, който се прави от Световната банка. Плановете бяха той да е факт до края на май. След това трябва да бъдат направени съответните законови промени. Министър Петкова припомни, че вече има вариант за подпомагане на бедните на свободния пазар. Както беше обявено те ще плащат е една трета по-ниска цена за първите 100 или 150 киловатчаса от консумирания от тях ток, в зависимост от това дали са на парно и газ, или са само на ток. Около 500 хил. домакинства ще могат да се възползват от това намаление. Енергийният министър съобщи още, че китайската делегация е на работно посещение у нас за изграждане на нова ядрена мощност. Сред условията на българската страна обаче е подобен проект да се развива само ако е икономически обоснован, ако не се изисква държавна гаранция, както и ако не се изисква миксиране на цената на 5-и и 6-и блок с цена на бъдещ седми или осми. България няма да отстъпи от тези си условия, увери Петкова. Междувременно стана ясно, че китайски компании обмислят инвестиции в луксозни имоти, летище и мина в България, които общо могат да достигнат над 2 милиарда евро. Това посочи в интервю за Ройтерс Илиян Скарлатов, управляващ партньор в Мейн Кепитъл. За да бъде привлечен китайски капитал, България трябва да структурира проекти на стройност над 100 милиона евро, които могат да започнат след година, посочи Скарлатов. "Всяка инвестиция в модернизация на газопреносната ни мрежа е инвестиция в надеждността на нашата система и в конкурентоспособността на икономиката", каза пък днес Петкова, след като инспектира работата на газорегулираща станция "Бургас", изградена от "Булгартрансгаз" ЕАД. Инсталацията захранва с природен газ производствените мощности за комплекс "Хидрокрекинг" на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД. В инспекцията се включи и Сергей Караулов, заместник-председател на руската част на междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Той е у нас заедно с руски компании, които проявяват интерес към десетгодишния план за развитие на Електроенергийния системен оператор ЕАД. Представителите на бизнес делегацията посетиха подстанции на ЕСО в района на Бургас. Енергийният министър припомни, че основните ползватели на проектите за модернизация на газопреносната мрежа са големите енергийни консуматори, както е в случая с "Лукойл Нефтохим Бургас". По нейните думи изграждането на газорегулиращата станция „Бургас“ допринася за минимизиране на производствените разходи и за повишаване ефективността на производството. В условията на силна конкуренция това е важен фактор за развитие на предприятието. "Продължаваме да изпълняваме програма за развитие на газопреносната мрежа, както за транзита, така и в страната", каза още енергийният министър. От въвеждането в експлоатация през октомври 2015 г. досега "Булгартрансгаз" е транзитирал към новата мощност на "Лукойл" над 510 хил. м3 природен газ. Изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов посочи, че благодарение на водените политики в енергийния сектор са създадени условия, при които всяка важна инвестиция, каквато е новата инсталация в рафинерията на "Лукойл", да бъде подкрепена от държавата. Регулиращите и измервателни линии за "Лукойл Нефтохим Бургас" АД са въведени в експлоатация през октомври 2015-та година. Общата стойност на проекта е в размер на близо 1.5 млн. лв., като цената за присъединяване на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД към газопреносната мрежа на "Булгартрансгаз" ЕАД е в размер на 1.4 млн. лв. и финансови разходи, извършени от страна на "Булгартрансгаз" ЕАД, в размер на близо 100 хил. лв. Преди инспекцията в газорегулиращата станция "Бургас" министър Петкова посети производствените мощности на "Лукойл" в града.
Източник: Монитор (02.06.2016)

Законови промени ще спестят още 50 млн. лв. от сметката за тока Управляващите добавят нови законови текстове, които да ограничат разходите в енергетиката. От ГЕРБ ще предложат поправка, в която две централи - ТЕЦ "Видахим" и ТЕЦ "Свищов" ще спрат да получават високи цени. Ефектът ще е годишно спестяване от 50 млн. лв. или 1.5 лв. на мегават час, изчислиха енергийни експерти от партията. Промените ще минат по бързата писта - ще се предложат директно на второ четене към други изменения в Закона за енергетиката. Това е втори опит двете прикрити като заводски централи дружества да работят по пазарни цени. Първите рестрикции се обжалват и няма сигурност дали ще заработят и за колко време ще са валидни, затова сега се предлага ново решение. От поправките няма да пострадат топлофикациите, основен собственик на които е Христо Ковачки. Законовите поправки предвиждат заводските централи с над 5 млн. лв. годишен оборот, при които през последните три години приходът от продажбата на т. нар. високоефективна енергия е над 35% от общия, да не получават преференциална цена. Мярката няма да засегне централите, които доставят топлоенергия на битови потребители. Въпросните поправки ще бъдат внесени от депутати от ГЕРБ до дни и ще бъдат подложени на гласуване заедно с останалите промени в Закона за енергетиката, които в момента се обсъждат в парламента и предстои второ четене. Те предвиждат двете най-печеливши държавни дружества "Булгартрансгаз" и "Електроенергийния системен оператор" също да плащат 5% от приходите си във фонд "Сигурност на електроенергийната система" както всички производители на енергия. И двете законодателни промени се предлагат от председателя на енергийната комисия Делян Добрев и заместник-председателя Валентин Николов и двамата от ГЕРБ. Председателят на КЕВР Иван Иванов коментира, че е запознат с идеята за орязването на тарифите за заводските централи, като посочи, че производството на високоефективна енергия трябва да е спомагателна, а не основна дейност за тези дружества. Заводските централи, които ще бъдат засегнати от новата мярка са ТЕЦ "Видахим" и ТЕЦ "Свищов" (бившият ТЕЦ "Свилоза", който беше преименуван), собствеността на които чрез различни фирми се свързва с Борислав Лоринков, който притежава и една от големите фирми за търговия на електроенергия в страната "Енерджи маркет". Централата към едноименния завод за гуми във Видин - "Видахим", отдавна разчита основно на приходите от продажба на електроенергия. Според изявления на изпълнителния директор на дружеството Цветомир Лещарски за 2013 г. от общо приходи за 54 млн. лв. тези от продажби на енергия по преференциални цени са 51 млн. лв. Във финансовите отчети на дружеството обаче липсва разбивка на приходите. Подобна е и ситуацията в ТЕЦ "Свищов", която според данните във финансовите си отчети е дължи 91% от приходите си за 2014 г., които са общо 39.4 млн. лв., на продажбата на електроенергия. Подобна е и ситуацията през 2013 г. когато 86% от приходите на дружеството общо от 53.6 млн. лв. отново са били по това перо. За да бъдат намалени тези суми, които са за сметка на НЕК и потребителите, през миналата година бяха приети законодателни промени, които наложиха да се изкупува само тази част от енергията, която е високоефективна. Така КЕВР определи на двете дружества много по-ниски квоти. Сега обаче от "Видахим" отново искат съществено увеличение от 150% на тези количества, което да влезе в сила от 1 юли. То не е прието от регулатора, става ясно от ценовия доклад, който предстои да бъде одобрен в края на юни. Така количества остават същите като в предходното решение. От ТЕЦ "Свищов" не са посочили каква квота за високофективно производство искат, коментираха за "Капитал Daily" oт КЕВР. Дружеството не е представило финансовия си отчет за миналата година и на практика комисията е запазила миналогодишните параметри. Идеята за законодателните промени цели и да ограничи всякакви възможности в бъдеще двете централи отново да получат възможност да печелят за сметка на НЕК и потребителите. След тях ТЕЦ "Свищов" обаче може и да оцелее, тъй като предлага енергия за студен резерв, но "Видахим" вероятно ще спре изцяло. През миналата година дружеството е работило само до изпълнението на квотата си за електроенергия и е отчело загуба от 4.9 млн. лв.
Източник: Капитал (02.06.2016)

Всяка инвестиция в модернизация на газопреносната ни мрежа е инвестиция в надеждността на нашата система и в конкурентоспособността на българската икономика, каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова след като инспектира днес работата на газорегулираща станция "Бургас". Съоръжението е пуснато в експлоатация през октомври 2015 г. от "Булгартрансгаз" ЕАД и снабдява с природен газ производствени мощности за комплекс "Хидрокрекинг" на "Лукойл Нефтохим Бургас"
Източник: БТА (02.06.2016)

Фонд „Сигурност” вече ще се пълни и с пари от ЕСО и „Булгартрансгаз” Фонд "Сигурност на енергийната система", който бе създаден през миналата година с цел да спасява задлъжнялата НЕК, ще разшири обхвата си. Досега всички производители на енергия трябваше да внасят в него по 5% от приходите си за произведен и продаден ток. С промени в Закона за енергетиката, гласувани вчера на второ четене, депутатите задължиха такава такса да плащат и "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) и "Булгартрансгаз". Сметките показват, че с тази промяна във фонда могат да влязат още близо 30 млн. лв. - 13 млн. лв. от газовото дружество и още 17 млн. лв. от ЕСО. В мотивите на проекта вносителите от ГЕРБ, начело с депутата Делян Добрев, изтъкват, че разходите няма да влошат финансовото състояние на компаниите или да нарушат инвестиционните им разходи. В края на миналата седмица шефът на НЕК Петър Илиев коментира, че дружеството е на път да изпадне в поредната финансова криза. Повод за това са новите цени на тока, които КЕВР предвижда да остави без промяна от 1 юли. Само от поевтиняването на парното, чиято цена може да падне с до 16% пък годишните загуби на НЕК ще бъдат около 400 млн. лв., обясни Илиев. Според икономиста Калоян Стайков от Института за пазарна икономика идеята за включването на ЕСО и "Булгартрансгаз" е спорна. "Причината, поради която тези дружества трябва да внасят 5% такса, е, че са на печалба", коментира той. "Все още няма данни за дейността на фонда след март", обобщи Стайков. За първите три месеца на 2016 г. в него са влезли общо 83 млн. лева. Експерти допускат, че е възможно на следващ етап депутатите да задължат и ЕРП-тата да внасят 5% такса във фонда за спасяването на НЕК, макар че идеята среща сериозен отпор. ОГРАНИЧЕНИЯ С промените в Закона за енергетиката се ограничават и приходите от продажба на електроенергия на преференциални цени от заводските централи. Те ще получават пари по високата тарифа, ако годишните им приходи са над 5 млн. лв., а повече от 35% от тях идват от продажбата на ток. Предложението беше внесено между първо и второ четене от депутатите от ГЕРБ Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков и техния колега от РБ Мартин Димитров. Според техните изчисления това ще спести 40 млн. лева на НЕК. Новият текст дойде след остра декларация на национално представените работодателски организации от края на миналия месец. Тогава те изчислиха, че само на "Видахим" потребителите са надплатили 190 млн. лв., а продажбата на ток е 95% от приходите на дружеството. Не бе прието обаче предложението на депутата от ПФ Валери Симеонов горната граница на приходите от продажба на електроенергия да падне на 18%. Той настоява в ограниченията да бъдат включени и топлофикациите, които също имат преференциално високи цени за когенерациите си.
Източник: Сега (09.06.2016)

Н?С реши още две държавни компании да внасят във фонда за НЕК Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и „Булгартрансгаз“ ще внасят 5% от приходите си във фонда за спасяването на НЕК. Това решиха депутатите с приемането на второ четене на поправки в Закона за енергетиката. За ЕСО, който е собственик на мрежата високо напрежение тези отчисления ще се правят от приходите на компанията за достъп до мрежата и от приходите за пренос на еленергията по нея. „Булгартрансгаз“, която притежава газопреносната и газотранзитната мрежа у нас ще внася 5% от приходите си от достъп и пренос, но само по газопреносната мрежа. 5% вноска се въвежда и върху приходите на хранилището в Чирен за съхранение на синьо гориво. То също е собственост на „Булгартрансгаз“. Според вносителите допълнителните приходи във фонда „Сигурност на електроенергийната система“ ще са 30 млн. лв. годишно, като 17 млн. лв. от тях се очакват от ЕСО, а останалите 13 млн. лв. - от „Булгартрансгаз“. Парламентът отхвърли предложението на депутата от БСП Таско Ерменков такива отчисления да правят и трите ЕРП-та, както и газоразпределителните дружества, които доставят газ на крайните клиенти. Според Ерменков така частните дружества се поставят в преференциално положение спрямо държавните. Ако има пари в ЕСО, по-добре да бъде намалена таксата за пренос, смята депутатът. Така ще бъде облекчена цената както за бита, така и за фирмите. На същото мнение се оказа и депутата от ДПС Рамадан Аталай, според когото така ще се постигне по-справедлива цена за обществото. Аталай припомни, че движението е предлагало диференциране на вноската, така че централите с по-високи цени да правят по-високи отчисления във фонда. Предвижда се двата оператора да започнат да правят вноските от месеца, следващ този, през който промените на закона бъдат обнародвани. Тоест, от юли. В момента 5% от приходите си от продажби на еленергия отчисляват всички производители у нас, като вноските на ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ се правят от НЕК за сметка на компанията, както е предвидено в дългосрочните им договори. Такива вноски правят и вносителите. За първите три месеца на тази година фондът преведе на НЕК 68 млн. лв., като очакваните постъпления в него за цялата година са в размер на 290 млн. лв. (без тези от ЕСО и „Булгартрансгаз“). 140 млн. лв. от одобрения от кабинета бюджет на фонда трябва да дойдат от продажбата на въглеродни квоти, а 150 млн. лв. - от 5-процентната такса. Парламентът реши още 100% от приходите на България от търговията с квоти за вредни емисии да влизат във фонда за НЕК. Досега 29% остваха в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.
Източник: Монитор (09.06.2016)

"Булгартрансгаз" ще се сътрудничи с Eustreamза проекта Eastring Газопреносните оператори на България и Словакия „Булгартрансгаз“ и Eustream ще си сътрудничат при проучването на възможностите за изграждане на проекта Eastring на териториите на своите държави. Това се казва в Меморандум разбирателство между двете страни, подписан в рамките на 14-та годишна конференция на Gas Infrastructure Europe чиито домакин е София, съобщават от Министерството на енергетиката. На подписването на Меморандума присъстваха министърът на енергетиката на България Теменужка Петкова и министърът на икономиката на Словакия Петер Зига. По думите на Зига проектът Eastring е изцяло в съответствие с принципите на Европейския енергиен съюз, насочени към диверсификация на източниците и маршрутите за доставки на природен газ. Проектът е логична стъпка към създаването на регионален газов хъб, добави той. "Газопроводът Eastring би могъл да се реализира с минимални разходи, тъй като ще се използва съществуващата инфраструктура", каза министър Петкова. Документът регламентира, че двете страни ще си сътрудничат при анализа на перспективите за развитие на газовите пазари, който трябва да установи очакваното търсене на капацитет от газопровода Eastring. Предвидено е, че страните ще работят съвместно за включването на проекта в списъка на проекти от общ интерес на Европейската комисия. Eastring се смята, че може да играе ключова роля за създаване на Южния коридор, както е дефинирано в Европейската стратегия за енергийна сигурност. "Булгартрансгаз“ и Eastring се ангажират да подкрепят и представят проекта на най-високо равнище в Европейския съюз с цел осигуряване на максимална подкрепа от страна на ЕС при финансирането му. Двете страни подчертават в Меморандума, че Eastring е проект, който засилва регионалното сътрудничество в областта на развитието и интеграцията на енергийните мрежи и по този начин съдейства за сигурността на доставките и трансграничната търговия с газ. Eastring е проект за свързване на газопреносните системи на Словакия, Чехия, Украйна, Унгария, Румъния и България. По този начин ще се изгради коридор за ефективен пренос за диверсификация на източниците и маршрутите на природен газ в региона.
Източник: actualno.com (10.06.2016)

Модернизираната компресорна станция „Петрич“ вече е факт Модернизираната компресорна станция „Петрич“ вече работи. Тя бе въведена в експлоатация от “Булгартрансгаз“ ЕАД. Реконструкцията включва монтаж на нов компресор и изграждане на обвръзка на входно-изходните шлейфи, което ще осигури възможност за работа в пълен реверсивен режим и доставки на природен газ от Гърция при необходимост. С реализиране на съоръжението се гарантира реверсиране на пълния капацитет от 3 млрд.м3/год. на газопровода за южната ни съседка. С въвеждането в експлоатация и на четвъртата компресорна станция – „Петрич“ приключва първият етап от модернизацията на националната газова мрежа. Тази година започват подготвителните дейности и за втория етап от процеса. За период от осем месеца бяха въведени в експлоатация компресорните станции „Странджа“, „Ихтиман“ и „Лозенец“. Финансирането на проекта по модернизация на четирите компресорни станции е в размер на 220 млн. лева и се осигурява със собствени средства от „Булгартрансгаз“ ЕАД. Министър-председателят Бойко Борисов подчерта, че с наличната газова инфраструктура България се превръща в незаобиколим енергиен фактор в региона. По думите му с модернизацията на националната газопресносна мрежа страната ни ще има възможност да транзитира природен газ при реализацията на газовия хъб „Балкан“. Министър Теменужка Петкова бе категорична, че модернизацията на КС „Петрич“ е стъпка за осигуряване на водещия за правителството приоритет, свързан с диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ за страната. Реконструкцията на компресорна станция „Петрич“ е на стойност близо 35 млн. лева. „Всеки вложен лев в националната газова инфраструктура е инвестиция в енергийната сигурност на България“, подчерта Петкова. „За първи път се осигурява техническа възможност, при необходимост, да получаваме доставки и от терминала за втечнен природен газ на Ревитуса в Гърция“, каза още Петкова.
Източник: econ.bg (14.06.2016)

България ще може да получава до 3 млн. кубически метра газ дневно от Гърция по съществуващия вече газопровод за транзитен пренос. Това става възможно благодарение на модернизирането на компресорна станция в Петрич, която ще бъде открита официално днес, предаде БТВ. Единственото условие, което предстои да бъде договорено е сключването на между-системното споразумение между "Булгартрансгаз" и гръцкия мрежови оператор, което ще даде възможност и за виртуална търговия с природен газ. Инвестицията струва 17 милиона лева и се очаква да направи страната ни по-независима в енергийно отношение.
Източник: Труд (14.06.2016)

Още 100 млн. лв. влизат във фонда за спасяването на НЕК Още 100 млн. лв. ще влязат във фонда „Сигурност на електроенергийната система“, парите от който покриват недостига в НЕК. Допълнителните средства ще дойдат след законовите промени, които парламентът направи преди седмица и които предстои да бъдат обнародвани. 30 млн. лв. от тях ще дойдат от двамата нови вносители на 5% от приходите си. Това са Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и „Булгартрансгаз“. Досега такава вноска правеха само производителите на еленергия, както и вносителите. Остатъкът до 100 млн. лв. се очаква от приходите от търговията с въглеродни квоти, тъй като според промените в закона те вече ще постъпват на 100% във фонда за спасяването на НЕК. Досега от квотите влизаха 71 на сто от тези приходи. Към момента одобреният бюджет на фонда възлиза на 290 млн. лв., като 140 млн. лв. се очаква да се съберат по линия на квотите и 150 млн. лв. - от 5-процентната вноска. Според шефа на фонда Диан Червенкондев реално за тази година могат да се очакват приходи от порядъка на 350-390 млн. лв., като той е оптимист, че ще се постигне по-високата сума. В същото време в доклада си за новите цени на тока КЕВР е заложила приходи във фонда, от който ще се компенсира НЕК в размер на 434 млн. лв. Според Червенкондев в тях е отразена въпросната допълнителна сума, която идва в резултат на поправките в закона. Той коментира, че разминаването в очакванията на фонда и на КЕВР вероятно се дължи на прогнозната цена на тока на свободния пазар, която регулаторът залага. За първите пет месеца на годината във фонда са постъпили 126 млн. лв.
Източник: Монитор (20.06.2016)

Към момента задълженията на топлофикационните дружества в страната към "Булгаргаз" са общо 114 млн. лева, от които 71 млн. лева са на "Топлофикация София", коментира пред журналисти изпълнителният директор на "Булгаргаз" Николай Павлов. По думите му това са стари задължения, като всички текущи се покриват, съобщава БТА. През март 2015 г. задълженията на топлофикациите към държавното газово дружество са били 260 млн. лева, сравни той. Очаква се до края на месеца "Топлофикация София" да намали просрочията си към "Булгаргаз" до 67 млн. лева. Задълженията си към газовото дружество намаляват и всички останали топлофикации в страната, като най-голям длъжник сред тях е "Топлофикация Плевен" - с около 26 млн. лева, посочи Павлов. По думите му "Булгаргаз" успява да покрие всичките си задължения - към "Булгартрансгаз", БЕХ, НАП и към доставчика на природен газ за страната. Потреблението на природния газ у нас се е повишило с 11 на сто в сравнение с петте месеца на предходната година, което се дължи на по-ниската цена на природния газ, отбеляза изпълнителният директор на "Булгаргаз". Спрямо януари 2015 г. цената на синьото гориво е по-ниска с почти 54 процента, сравни той. Запитан дали се предвиждат преговори с "Газпром", Павлов не коментира, но отбеляза, че в момента имаме най-ниската цена на природния газ в Европа. По предварителни разчети за първото полугодие се очаква "Булгаргаз" да бъде на печалба от около 35 млн. лева, каза в отговор на журналистически въпрос Павлов. Той коментира още, че с въвеждането на газов сегмент на Българската независима енергийна борса пазарът "ще се отвори" и изрази предположение, че това ще се отрази положително както на цените, така и на пакета от услуги, които всеки търговец ще предоставя.
Източник: Дневник (24.06.2016)

"Булгартрансгаз" и DESFA тестват интереса за пренос през Кулата - Сидирокастро Българската газопреносна компания "Булгартрансгаз" и гръцката DESFA ще въведат услугата "нефизически обратен пренос на природен газ" през съществуващата връзка на газопреносните система на България и Гърция при Кулата и Сидирокастро. Това става ясно от съобщение на страницата на българския оператор. За целта двете страни подписаха днес споразумение за междусистемно свързване, което ще бъде със срок на действие от 1 юли до 1 октомври 2016 година. Споразумението реално дава възможността за вирутална търговия с природен газ, припомня енергийният министър Теменужка Петкова в свой пост във Facebook. След този тестови период ще бъде подготвено и сключено окончателно споразумение за междусистемно свързване, с което ще бъде въведен и регламентът на ЕС за установяване на мрежов кодекс за правилата на оперативна съвместимост. От "Булгартрансгаз" обявиха и процедура за разпределение на нефизически прекъсваем капацитет в посока Гърция - България и за разпределяне на физически прекъсваем капацитет в посока България - Гърция. Срокът за подаване на заявките е до 28 юни за целия тримесечен период и за доставките през юли. До 18 юли ще се заявяват доставките за август, а до 16 август - за септември. Доставките през Кулата - Сидирокастро станаха възможни след преговори за освобождаване на капацитета на връзката между операторите на България, Гърция и "Газпром". През тази връзка се осъществява транзитът на руски газ и целият капацитет доскоро беше запазен за нуждите на руската държавна газова компания. Чрез отварянето на капацитета обаче ще могат да бъдат осъществени и първите алтернативни доставки на газ за България извън Русия. Коментарите на експерти бяха, че на първо време това споразумение означава, че страната ни вече ще може да извършва виртуална търговия с природен газ, а по-късно и физически доставки - например от терминалите за втечнен газ в Гърция.
Източник: Инвестор.БГ (27.06.2016)

КЕВР утвърди с 10% по-ниска цена на газа от 1 юли На закрито заседание Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) одобри нови, по-ниски цени на природния газ за третото тримесечие. Регулаторът потвърди изчисленията на „Булгаргаз“ и така от 1 юли цената на суровината ще бъде 281,08 лева за 1000 куб. метра, което представлява понижение от 9,97% спрямо второто тримесечие на годината. Новата цена на природния газ ще се отрази и върху цената на парното и топлата вода, както и на цената на електроенергията, произвеждана от когенерациите. Промените обаче ще станат ясни след ново закрито заседание на КЕВР, насрочено за 30 юни, става ясно още от съобщението на Комисията. В началото на юни от „Булгаргаз“ поискаха промяна в цената на природния газ през третото тримесечие. Предложението се базираше на очакваната по-ниска доставна цена от „Газпром“, както и на курса на щатския долар. По време на общественото обсъждане на цената на газа в КЕВР от обществения доставчик посочиха, че ниската цена е стимулирала потреблението на газ в страната. Спрямо януари 2015 година суровината е с 54% по-евтина, обясни директорът на държавната газова компания Николай Павлов. През третото тримесечие „Булгаргаз“ е заявил доставката на 558,1 млн. куб. метра природен газ от „Газпром“, стана ясно още от доклад на работната група на регулатора, който анализира ценовото предложение на компанията.
Източник: Инвестор.БГ (29.06.2016)

Русия готова да доставя газ по „Южен поток“ при интерес от България и ЕС "Русия има готовност да осигури строителството и доставките на газ по „Южен поток“, ако България и Европейският съюз потвърдят интереса си към проекта". Това заяви руският енергиен министър Александър Новак в интервю за телевизионния канал "Россия-24", съобщи Интерфакс. „Газпром“ съвместно с европейски партньори планираше строителство на газопровода „Южен поток“, по който чрез територията на България да бъде доставян газ за вътрешността на Европа. Заради позициите на Европейската комисия обаче Русия се отказа от проекта и започна проучване на опцията „Турски поток“. Строителството на газопровода беше обвързано с предоставянето на отстъпки за доставките на руски газ в Турция. Преговорите пропаднаха след смяната на правителството в Анкара, припомня агенцията.
Източник: 24 часа (29.06.2016)

Брюксел не вярва на българската газова политика "Искат да ни наложат процедура за собствеността на тръбите и компресорните станции. Ние не можем да го допуснем това, тъй като ще е тежък политически удар срещу България и недопустимо за нас, каквито и пари да ни санкционират", каза премиерът Бойко Борисов сред срещите си в сряда в Брюксел с комисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер и с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. В бурния си коментар Борисов има предвид газопроводната мрежа на "Булгартрансгаз" и течащото в момента разследване на Европейската комисия по случая "БЕХ газ" за отказа на държавната компания да допуска други доставчици на газ. През март миналата година ЕК изпрати възраженията си до БЕХ и дъщерните му дружества, с което го информира за предварителното си становище, че холдингът може да е нарушил антитръстовите правила на ЕС чрез възпрепятстване на конкуренти да получат достъп до ключови газови инфраструктури в България. Разследването беше възбудено от "Овергаз", българското дружество, в което "Газпром" все още държи 50%. В последната година "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" се опитват да отговорят на обвиненията, така че да избягнат глобата, но Брюксел все още не е доволен от предложенията. Възможната глоба за България е между 250 и 300 млн. евро. В резултат на което преди няколко месеца се стигнало дотам ЕК да предложи българската газопреносна мрежа да се поеме за управление от независим трети оператор. По този начин ще се запази собствеността за България, но "Булгатрансгаз" няма да има контрол върху правилата за управление на газовите потоци. По подобен начин ЕК задължи БЕХ да продава все по-големи количества електроенергия на енергийната борса, за да се преодолее доминиращото положение на холдинга на електроенергийния пазар. Според източници от кабинета обаче става дума за натиск за приватизация, а от държавните дружества са убедени, че дори и да се приеме някой да управлява мрежата, това ще е ход, който би довел до продажба на собствеността им. Управляващите смятат, че сега не е много изгоден момент за продажба на енергийните компании, тъй като заради кризата в енергетиката, която едва сега отшумява, те биха имало подценена стойност. Новината всъщност вече беше намекната в началото на юни, когато след посещение на еврокомисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер в София Бойко Борисов коментира, че се е опитал да обясни "колко е важно запазването на собствеността върху газопреносната система, което е стратегическа за България задача". В последната година "Булгатрансгаз" рязко промени позициите си. Въпреки че от години отказваше да допусне виртуална търговия на газ и дори спечели дело срещу ЕК в Европейския съд, миналата седмица дружеството подписа споразумение с гръцкия газопреносен оператор DESFA. При виртуалната търговия даден клиент в България купува определени количества газ от търговец в Гърция, които обаче получава физически от транзитирания през страната ни руски газ. След това тези количества се възстановяват на държавната DEPA от договорения между клиента и търговеца газ. В същото време "Булгаргаз" преговаря с румънската "Ромтрансгаз", с което ще освободи резервирания от нея капацитет в Румъния, така че и други доставчици да могат да ползват тръбите. Всички тези усилия обаче бяха торпилирани в края на миналата година след мистериозното спиране на доставките на "Газпром" за "Овергаз". Тогава от ЕК заподозряха нелоялна игра от държавните компании, които разшириха пазарния си дял за сметка на частното дружество. След оплакване на "Овергаз" ЕК започна проверка и по този случай. Въпреки че България обяви, че у нас ще се създава газов хъб, на който ще се търгува свободно газ, настоящото изявление на премиера показва, че явно Брюксел не вярва на усилията на България да освободи пазара на газ.
Източник: Капитал (30.06.2016)

Гръцката независима газова компания M&M e изнесла газ за България на първи юли. Малки количества са били продадени на изпитателна основа. Сделката следва подписването на споразумението за газов връзка между ДЕСФА и „Булгартрансгаз“ , позволяващо превоза на газ между Гърция и България, предаде Hellenicshippingnews. Цената на газта е била договорена на двустранна основа и е били основана на „малка отстъпка в сравнение с българските цени“, според запознати източници. Газта е била продадена от собственото газово портфолио на M&M. Обменът е бил осъществен на интерконектора Кулата-Сидирокастро.
Източник: Агенция Фокус (05.07.2016)

България и Словакия са подписали договор за газопровода „Ийстринг“ Заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков и министърът на икономиката на Словакия Петер Жига са подписали в Братислава меморандум за създаването на газопровода „Ийстринг“, предаде Росбалт, цитирана от "Фокус". „Смятам, че проектът „Ийстринг“ ще способства създаването на енергийния съюз в Европа, защото диверсифицира трасетата и източниците на газ“, заяви министър Жига. През юни подобно споразумение подписаха представителите на българската компания „Булгартрансгаз“ и словашката „Еустрийм“. По-рано стана известно, че Русия е готова да разучи въпроса за включването на „Ийстринг“ към „Турски поток“.
Източник: 24 часа (14.07.2016)

ЕК не настоява за задължителна продажба на "Булгартрансгаз" Европейската комисия (ЕК) би приела и други варианти за „Булгартрансграз“, освен приватизация. Това стана ясно от изказване на еврокомисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер, цитирано от БНР. Припомняме, че в края на юни, след заседание на Съвета на Европейския съюз (ЕС), премиерът Бойко Борисов съобщи, че антитръстовите регулатори на блока са поискали от България да продаде държавния оператор на газопреносната мрежа "Булгартрансгаз". Страната ни е заплашена от глоби в размер до 300 млн. евро. На 28 и 29 юни Борисов, заедно с вицепремиера Томислав Дончев, е разговарял с ръководството на ЕК и председателя на Съвета на ЕС Доналд Туск за проблема. През миналата година ЕК обвини обвини Българския енергиен холдинг (БЕХ), който е собственик на "Булгартрансгаз", че нарушава антитръстовите закони на ЕС, като възпрепятства достъпа на конкуренти до ключова газова инфраструктура в България. ЕК все още не е излязла с решение, защото проверките продължават. Борисов бързо предложи и алтернативен вариант – да се раздели собствеността на дружествата. Премиерът обясни, че и на Вестагер, и на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер им е обяснено поради какви причини кабинетът не желае да продава оператора на газовите тръби. Днес Вестагер отрече да е поставяла на правителството изрично условие да се продаде "Булгартрасгаз". „Нямаме само един предпочитан вариант, че всичко трябва да стане точно по този начин. Някои дялове могат да се приватизират, но може да се намерят и други решения“, коментира тя. „Искаме да се възстанови прозрачността и конкуренцията, за да няма риск от щети за гражданите поради твърде близките отношения между дружествата“, уточни Вестегер. Еврокомисарят потвърди, че разговорите за алтернативни варианти за разделяне на собствеността продължават с правителството.
Източник: Инвестор.БГ (15.07.2016)

Два ключови български енергийни проекта получават европейско финансиране Няколко проекта, ключови за изграждането на бъдещия енергиен съюз, получиха европейско финансиране по линия на Механизма за свързване на Европа. Държавите от Европейския съюз (ЕС) одобриха предложението на Европейската комисия (ЕК) да бъдат отпуснати общо 263 млн. евро за девет проекта в областта на газовата и на енергийната инфраструктура. Два от тях са български. Единият е за изграждането на далекопровод 400 киловолта между Добруджа и Бургас. Дължината на трасето е от 100 км, като то ще подобри сигурността на доставките на електроенергия в региона, посочват от Брюксел. Изпълнител на този проект е Електроенергийният системен оператор (ЕСО), а средствата, които отпуска ЕК за него, са малко под 30 млн. евро. Със 130 хил. евро пък ще бъде подпомогната работата по разширяването на газохранилището „Чирен“. Проектът се реализира от „Булгартрансгаз“. Най-голяма сума ще получи проектът за интерконекторна връзка между газопреносните мрежи на Финландия и Естония – малко над 187 млн. евро. Като цяло ЕК подкрепя пет газови проекта, ключови за реализирането на европейската политика в сектора на енергетиката, с 210 млн. евро. Част от тях е и проучване за строителството на компресорна станция в Гърция, която ще помогне за свързването на гръцката газопреносна мрежа с Трансадриатическия газопровод (TAP). По Механизма за свързване на Европа за енергийната сфера през 2016 г. са предвидени 800 млн. евро. През втората половина на годината ще бъдат избрани проекти с индикативен бюджет от около 600 млн. евро.
Източник: Инвестор.БГ (18.07.2016)

658 млн. лв. инвестиции планира "Булгартрансгаз" до 2019 г. В периода 2016 – 2018 година газопреносната компания „Булгартрансгаз“ планира да вложи общо 658,4 млн. лева в годишните програми за прединвестиционна подготовка и за инвестиции. Това е записано в десетгодишния план за развитието на компанията, изпратен за одобрение до Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). „Булгартрансгаз“ планира в следващите години да развие националната и транзитната мрежа, както и да удвои капацитета на газовото хранилище в Чирен. Компанията ще модернизира компресорни станции и ще строи нови отклонения на газопреносната мрежа до отделни градове, което има за цел да ускори газификацията в страната. От компанията посочват ключовите проекти, върху които ще съсредоточат вниманието си до 2025 година – изграждането на газовите връзки със съседните държави, което ще е от ключово значение за подобряване на сигурността на доставките на природен газ в страната. Увеличеният капацитет на „Чирен“ до 1 млрд. куб. метра пък е от интерес не само за страната, а и за сигурността на доставките в целия регион, посочват още от компанията. Компанията обмисля и изграждането на ново хранилище в подходящи геоложки структури – изчерпаните находища на сушата и в Черно море. Изграждането му и въвеждането му в експлоатация би отнело най-малко 7-8 години, е записано още в плана. „Булгартрансгаз“ разглежда още и възможността за реализацията на газовия хъб „Балкан“. Концепцията обаче се основава на възможността да има нова реална физическа точка на природен газ край Варна – тоест там, където трябваше да бъде изграден „Южен поток“. В момента обаче този проект е замразен. Идеята за газоразпределителен център в България се подкрепя от „стратегическото географско разположение на България“, както и от добре развитата инфраструктура и проектите за междусистемни връзки с Румъния, Турция, Гърция и Сърбия. Припомняме обаче, че с изключение на връзката с Румъния, която след тригодишно забавяне трябва да бъде довършена към есента на 2016 година, останалите връзки все още не са започнали да се изграждат. От „Булгартрансгаз“ посочват и възможните източници на природен газ – нов газопровод от Русия, местния добив в шелфа на Черно море, както и Румъния, Южния газов коридор и LNG терминалите в Гърция и Турция. Като проект с важен потенциал за страната ни се разглежда още и международният газопровод Eastring, който планира връзката между газопреносните мрежи на Словакия, Унгария, Румъния и България. Като цяло от газопреносната компания очакват, че потреблението на газ в България, а и в региона, ще расте. У нас през 2015 година потреблението достига 2,96 млрд. куб. метра, което е ръст от 10,5% спрямо 2014 година. Причината за това са ниските цени на суровината и търсенето от страна на промишлеността. През следващите години се очаква тенденцията да се запази, като се разчита и на увеличаване на дела на битовата газификация. Местният добив обаче значително намалява. Находищата се изчерпват и през 2015 година са доставили едва 78 млн. куб. метра природен газ, или 2,6% от потреблението. Останалите количества са дошли от Русия и то само през един маршрут – по трасето през територията на Украйна, Молдова и Румъния. Според анализите спирането на потока през това трасе значително ще затрудни покриването на потреблението на газ в страната. Пикът на местния добив е през 2011 година. Тогава находищата в страната са доставили 443 млн. куб. метра природен газ, което е покрило 14% от общото потребление в страната тогава. В следващите години обаче добивът непрекъснато намалява. Анализът на работната група на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за дейността на „Булгартрансгаз“ през 2015 година показва от своя страна забавено изпълнение на програмите за прединвестиционна подготовка и инвестиции. Изпълнени са едва 59% от мерките, като най-голямо е забавянето по отношение на плановете за разширяване на капацитета за съхранение на природен газ. През миналата година приходите на компанията растат с почти 3% спрямо 2014 година и достигат до 391,6 млн. лева. Разходите пък намаляват с почти 3 на сто до 288,1 млн. лева. На базата на тези данни от КЕВР заключават, че финансовото състояние на „Булгартрансгаз“ е стабилно и може да изпълни плановете за следващите години. Докладът за развитието на газопреносната компания ще бъде обсъден по време на обществено обсъждане в КЕВР през следващата седмица.
Източник: Инвестор.БГ (18.07.2016)

Изграждането на газовата връзка с Турция може да се забави Изграждането на газовата връзка с Турция може да се забави. Причина за това са събитията, които се случват в последно време в страната. „За мен случващото се в Турция е доста обезпокоително, въобще за региона. По отношение на природния газ, естествено е, че имам някои съображения - първо, по отношение на бързото достигане на азиатския газ на територията на Република Турция и второто, по скоростното изграждане на интерконектора с Турция. В контакт сме с турските колеги и се надявам там нещата скоро да се успокоят и да продължим да работим по начина, по който сме работили до момента. Вие знаете, че, за да изградим инфраструктура, трябва да има стабилитет и спокойствие, не само у нас, но и в региона“, заяви изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Георги Гегов, цитиран от Българско национално радио. По думите му обаче разговорите по проекта продължават. Снощи българското министерство съобщи, че турция е въвела извънредно положение, което ще продължи три месеца. Все още не е ясно какви дикрети ще предприеме южната ни съседка. Ден по-рано стана ясно, че турският президент Реджеп Ердоган е забранил на учените да напускат страната, а тези, които са в чужбина, да се приберат незабавно. Хиляди учители, преподаватели в университети, декани, адвокати, прокурори и други бяха съкратени. Действията на Ердоган бяха продиктувани, след като опитът за военен преврат срещу управляващите не постигна успех.
Източник: econ.bg (22.07.2016)

Увеличава се интересът към виртуална търговия с природен газ от Гърция Увеличават се интересът и заявените количества за виртуална търговия с природен газ от Гърция. Това коментира пред журналисти изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов, който участва в обществено обсъждане в КЕВР на десетгодишен план за развитие на газопреносните мрежи, предаде БТА. Една от фирмите има вече над 10 сделки за български клиент, в момента има 2-3 фирми, които искат да участват от втория месец на тестовото предлагане на виртуален капацитет и в момента се разглеждат заявленията, каза Гегов. За втория месец количествата са по-големи, отколкото през първия, т.е. нарастват интересът и количествата, коментира той. Виртуалната търговия с Гърция вече се осъществява, обемите не са особено големи, но посоката е правилна, каза Гегов. По думите му през миналата седмица споразумение за виртуална търговия с природен газ е подписано и с Румъния. По думите на Гегов подписаните споразумения с Гърция и Румъния доказват, че газовият пазар у нас наистина се отваря и се върви към реална диверсификация, което иска да види и Европейската комисия (ЕК). Брюксел настоява да бъде осигурен достъп на конкуренти до газовата инфраструктура в България, заради което ни заплашва и наказателна процедура. Гегов коментира, че ЕК добре разбира значението на газовата инфраструктура за българите и искане за приватизация на "Булгартрансгаз" вече "не стои на дневен ред". Виртуалната търговия е една от стъпките, така че ЕК да оттегли претенциите си към нас, работим и в посока на физическа диверсификация, каза още Гегов. Според него първият алтернативен газ у нас ще постъпи с изграждането на интерконектора с Румъния - Русе-Гюргево. Според него и шансът да започне местен добив е много голям. Не може да се счита, че пазарът в България е картелиран, каза още Гегов. Той увери, че откакто е изпълнителен директор на дружеството, не е подписал нито един отказ за достъп до газопреносната мрежа. Гегов допълни, че интерконекторът с Румъния ще бъде готов до края на август - началото на септември. В събота ще се състои работна среща на място с участието на българската и румънската страна по реализацията на проекта, като ще се направи и проверка на дейностите, обясни той. Гегов допълни, че румънците са изразили пълна готовност да ни продават румънски местен добив от момента, когато технически това ще бъде възможно. Предстоят и предстоят разговори на "Булгартрансгаз" и с Македония за изграждане на интерконектор между двете страни. Пред журналисти Гегов обясни, че инициативата за такова съоръжение в района на Петрич е дошла от Скопие, тъй като близката част от Македония не е газифицирана, а България разполага с добра компресорна станция в района. Гегов предупреди обаче, че заради събитията в Турция има опасност да се забави строителството на интерконектора с югоизточната ни съседка.
Източник: Инвестор.БГ (22.07.2016)

Интерконекторът с Румъния се очаква да бъде готов до началото на септември Очаква се до края на август - началото на септември да бъде готов интерконекторът с Румъния. Това коментира пред журналисти изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов, след като участва в обществено обсъждане в КЕВР на десетгодишен план за развитие на газопреносните ни мрежи. В събота ще има работна среща с участието на българската и румънската страна по реализацията на проекта, която ще се състои на място. Ще бъде осъществена и текуща проверка на изпълнението на интерконектора, информира Гегов. Разговаряхме с румънските си колеги, които изразиха пълна готовност да ни продават румънски местен добив от момента, когато технически това ще бъде възможно, каза Гегов. Затова той очаква първият алтернативен природен газ у нас да постъпи с изграждането на интерконектора Русе-Гюргево. Пред членовете на КЕВР Гегов каза, че предстоят разговори на "Булгартрансгаз" и с Македония за изграждане на интерконектор между двете страни. Пред журналисти по-късно той поясни, че интересът е заявен от македонската страна - за изграждане на връзка в района на Петрич, тъй като тази част на съседната ни страна не е газифицирана, а на наша територия там има добра компресорна станция. През тази година успяхме да изготвим предпроектно проучване и имаме основните параметри на газовата връзка с Турция, каза пред КЕВР Георги Гегов. Пред журналисти той коментира, че случващото се там е доста обезпокоително въобще за района. По отношение на природния газ имам някои съображения - за бързото достигане на азиатския газ до територията на Турция и за по-скоростното изграждане на интерконектора, каза Гегов. Той каза, че "Булгаргаз" е в контакт с турските си колеги и изрази надежда обстановката там скоро да се успокои, а работата по проекта да продължи. "За да се гради инфраструктура трябва да има стабилитет и спокойствие, не само у нас, но и в региона", коментира изпълнителният директор на "Булгаргаз". Запитан за възможностите за второ газохранилище у нас, Гегов каза, че газохранилището е единственият начин за балансиране на сезонните неравномерности. "След като имаме амбицията да станем газоразпределител, това означава, че трябва да балансираме сезонните неравномерности и на съседните държави, в този смисъл има определени зони на територия на България, които могат да се обследват, това е на идейна фаза в момента", каза Гегов. В случай, че първоначалните изследвания покажат, че тези зони могат да се ползват за второ хранилище, ще работим по изграждането му, водят се разговори в момента, добави той. Пред членовете на КЕВР Гегов коментира, че стремежът на екипа на дружеството е страната ни да не бъде заобиколена от нито един проект в региона. По десетгодишният план за развитие положително се изказаха, както от КЕВР, така и независими експерти.
Източник: БТА (22.07.2016)

Газ между България и Румъния тръгва ноември? "През ноември най-сетне се очаква да стане възможен преносът на газ между Румъния и България. В края на октомври трябва да бъде готова интерконекторната връзка през село Мартен, край Русе между двете страни и така до края на година ще може да се пренася природен газ между тях", обеща край Дунав министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Тя направи инспекция на строителството на междусистемната връзка заедно със своя румънски колега Виктор Влад Григореско. Министър Петкова обясни, че строителството на наземните части на интерконектора вече е готово и остава само преминаването на тръбите 2 км под река Дунав. "Предстоящото водно строителство е много проблемно и е най-важната част от интерконтектора", подчерта тя. Петкова обаче била уверена в технологичните възможности на компанията "Хабал", която е спечелила обществената поръчка за проекта. Същност именно нейното строителство го бави вече с няколко години. Румънският министър на енергетиката Виктор Град Григореско заяви, че в петък в 5 часа е започнало сондирането от българска страна за прехода под Дунав. При завършването на тази част интерконекторът най-сетне ще може да се свърже с румънското строителство, което вече е започнало. Министър Григореско е убеден, че всичко ще стане готово във срок, тъй като има много добро сътрудничество между двете енергийни министерства и съвместната работа между българската фирма "Булгартрансгаз" и румънската "Трансгаз" също е добра. Румънският министър припомни, че става дума за много сложен проект и това ще е първият интерконектор в този европейски регион.
Източник: 24 часа (25.07.2016)

Експерти се усъмниха в сроковете за развитие на мрежата на "Булгартрансгаз" Доколко са реалистични плановете за развитие на мрежата на "Булгартрансгаз"? Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) одобри преди дни 10-годишния план на компанията. Припомняме, че в него е заложено в периода 2016 – 2018 година газопреносната компания да вложи общо 658,4 млн. лева в инвестиции. „Булгартрансгаз“ планира в следващите години да развие националната и транзитната мрежа, както и да удвои капацитета на газовото хранилище в Чирен. Компанията обмисля изграждането на второ хранилище в следващите 7-8 години, разглежда още възможността за реализацията на газовия хъб „Балкан“, очаква развитие на местния добив. „Има няколко елемента, които са на ръба за реализма. Това, което за мен е нереалистично, не са толкова целите, колкото времевата рамка“, каза пред БНР експертът Славчо Нейков. „Като правило в последните 20 години прогнозите в енергетиката се базират на едни много оптимистични оценки, и отразяват най-общо вижданията на ръководството“, смята експертът Христо Казанджиев. Този оптимизъм по думите му в много голяма степен е натоварен с политически пристрастия, например свързани с изграждането на газовия хъб. Според него първо трябва да се работи систематично за развитие на пазара, от което да следва изграждането на един такъв хъб. А не да се действа обратното – да се изгради първо хъб, а след това да се развива пазарът. Казанджиев смята, че главната цел трябва да бъде работата по междусистемните връзки със съседните страни. Славчо Нейков коментира, че в доклада е посочено интензивно развитие на транзитния пренос – до 2020 г. се предвижда увеличение с 60 на сто. Освен това самият доклад предвижда, че постигането на тази цел ще стане възможно, ако са изградени всички интерконекторни връзки със съседните страни, което е заложено да стане до 2019 г. По темата за изграждане на второ хранилище изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов коментира: „След като имаме амбицията да станем газоразпределител, трябва да балансираме сезонните неравномерности и на съседни държави. В случай че изследвания докажат, че определени зони в България могат да се ползват като второ хранилище, може да се пристъпи към изграждането му“. Заложената времева рамка 2020 г. трябва да бъде гледана доста условно, казва по този повод Нейков. По повод прогнозата за драстичен скок на местния добив Гегов заявява: „Най-големите фирми в света няма да дойдат тук и да харчат стотици хиляди евро всеки ден, ако няма шанс да открием местен добив“. Той допълва, че залежи на природен газ в Черно море са открити край Крим, Румъния и Турция. Славчо Нейков обаче казва, че в плана е предвидено едно увеличение от около 8 пъти на местния добив, като са заложени количества от 600 млн. куб. м годишно. Това означава не само да бъдат открити залежи в рамките на българската територия, но да е икономическо обосновано тяхното използване и да бъде изградена инфраструктура. „Това не е реалистично да стане за 4 години“, категоричен е той. „Нямам представа откъде биха дошли тези 600 млн. куб. м от местен добив. Реален добив не се очаква в скоро време“, смята Христо Казанджиев. Той твърди, че от местен добив в близките 5 – 6 години не може да се очаква сериозен ръст. Ако се потвърдят очакванията за блок „Хан Аспарух“, ще отидат 7 – 8 години, за да бъде разработено находището, казва експертът. Надеждата за България е реализацията на проекта за добив на газ в румънския шелф, има намерения част от този газ да дойде в България по съществуващата сега връзка с Румъния, допълва той.
Източник: Инвестор.БГ (26.07.2016)

"Булгаргаз" продължава да подобрява резултата си Държавният газов търговец "Булгаргаз" продължава да подобрява резултатите си. За полугодието компанията излиза на печалба от 35.4 млн. лв. при загуба от 34.4 млн. лв. година по-рано. Това става ясно от публикувания финансов отчет за шестмесечието. "Булгаргаз" отчита увеличение и спрямо края на 2015 г., когато излезе на печалба от 20.3 млн. лв. В същото време поради трайното понижение на цената на природния газ приходите са се свили с 28.7% и от 819.5 млн. лв. преди година сега са 584.3 млн. лв. Една от основните причини за доборото финансово състояние на "Булгаргаз" е повишената събираемост на вземанията, която е достигнала 113.5% (от главница и неустойки от просрочия) спрямо края на миналата година, коментира изпълнителният директор на дружеството Николай Павлов за "Капитал Daily". Така в края на юни вземанията на компанията са в размер на 177.5 млн. лв. при 291.7 млн. лв. в края на 2015 г. Това се дължи най-вече на плащанията от най-големите длъжници на "Булгаргаз" - "Топлофикация - София" и топлофикациите на Христо Ковачки в Плевен, Бургас и Враца и още няколко по-малки топлофикации. Така към 31 юли те дължат общо 105.017 млн. лв., което е намаление от 52% спрямо края на 2015 г. Най-значително намаление има на задълженията на "Топлофикация - София", които достигат 62 млн. лв. към края на юни, което е спад от 2.5 пъти спрямо края на миналата година. Повишената събираемост се дължи най-вече на цедирането на вземания на "Булгаргаз" от топлофикациите чрез прихващане на задълженията на НЕК към същите дружества. Друга причина за увеличение печалбата на "Булгаргаз" е по-ниският валутен курс на долара към лева спрямо утвърдения от енергийния регулатор при определянето на цената на газа за второто тримесечие, обясни Павлов. Признатата обезценка от страна на КЕВР на количества природен газ от хранилището в Чирен в размер на 18 млн. лв., която е включена в цената за първо тримесечие също е причина за подобрението на резултатите на компанията. Благодарение на ниската цена на природния газ "Булгаргаз" отчита увеличение на потреблението с 10.37%. По думите на Павлов то идва основно от сектор химия, който е и основният консуматор на суровината. Повишение има и при металургията и стъкларската промишленост. Засега компанията не усеща отлив на клиенти заради възможностите за виртуалната търговия от Гърция. "Нашите изчисления са, че имаме най-добрата цена в региона и спрямо ликвидните газови хъбове също", коментира Павлов. В началото на тази година "Булгаргаз" пое и доставките на газ за "Овергаз". Това се наложи, тъй като "Газпром" спря газа на дъщерната си компания в навечерието на нова година. Засега "Овергаз" обаче не е подала заявка към "Булгаргаз" за доставката на газ за следващото тримесечие, което трябва да стане най-късно до 5 август. През полугодието компанията изчисти голяма част от задълженията си. Това включва 18.515 млн. лв. просрочия по кредит към собственика й - Българския енергиен холдинг (БЕХ). Намеренията на дружеството са до края на годината да изчисти и останалата част от заема в размер на 11 млн. лв., каза Павлов. Разходите за външни услуги също са намалели с 45% спрямо полугодието на миналата година и към края на юни 2016 г. са 1.6 млн. лв. Газовият оператор "Булгартрансгаз" отчита намаление на печалбата си спрямо полугодието на 2015 г. с близо 10 млн. лв., с което тя достига 43.5 млн. лв., се вижда в отчета на дружеството. В същото време приходите на компанията намаляват минимално до 168.7 млн. лв., докато разходите по някои пера се увеличават. Най-съществено повишение има на тези за амортизации, които достига 41.3 млн. лв. от 34.5 млн. година по-рано. Общо вземанията от свързани лица намаляват до 54.7 млн. лв., като през първото полугодие на 2015 г. са били 67 млн. лв. Задълженията към дружествата в групата на БЕХ също се увеличават до 14.9 млн. лв., което вероятно се дължи на новото задължение на "Булгартрансгаз" да плаща 5% от прихода си във фонд "Сигурност на електроенергийната система".
Източник: Инвестор.БГ (04.08.2016)

Газовият хъб с Гърция отново се отлага Макар само преди дни премиерите на България и Гърция да потвърдиха като общ приоритет изграждането на връзката между газовите системи на двете държави, реализацията на стартиралият преди шект години проект продължава да изостава. Процедурата по търсене на транзитьори на синьо гориво, които да ползват капацитета на тръбата – т. нар. пазарен тест, е във втората си фаза и се очаква до края на септември да станат ясни офертите за пренос. В процес на подготовка са тръжните процедури за доставка на материали за строежа и за негов изпълнител. През декември 2015 г., когато бе подписано решение, бяха обявени намеренията търгът да е един и да се проведе това лято, а самото изграждане да започне през октомври 2016 г. Сега всичко се отлага поне с половин година. Намерението за старт на строежа се очертава най-рано март 2017 г., тъй като участниците в проекта са решили да изчакат резултатите от пазарния тест, които ще са ясни в края на другия месец, за да задвижат процедурата по осигуряване на заем от Европейската инвестиционна банка при изгодни лихви. Друго забавящо обстоятелство е изчакването на окончателното решение на Европейската комисия дали ще одобри допълнително финансиране за проекта. То трябва да бъде взето в началото на следващата година, до когато се очаква вече да са стартирали и търговете за доставчик на материали и изпълнител на строежа. Това стана ясно от думите на Асен Гагаузов, член на борда на компанията за реализацията на проекта „Ай Си Джи Би“, в която с равни дялове участват „Българският енергиен холдинг“ (БЕХ) и компанията „Посейдон” с акционери гръцката ДЕПА и италианската „Едисон“
Източник: econ.bg (08.08.2016)

"Булгартрансгаз" избра фирма пред фалит да проучва разширението на "Чирен" Одобрението на проекта за разширението на подземното газохранилище "Чирен" и финансирането от 220 млн. евро , което той трябва да получи от Европейската комисия (ЕК), ще се забавят значително. Причината е, че поръчката за 3D сеизмичните проучвания на терена с прогнозна стойност от 10 млн. лв., което е последната стъпка преди взимането на финално инвестиционно решение за разширението. Дотук се стигна, след като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обяви избора на изпълнител – румънската Prospectiuni, за незаконосъобразно поради нарушения в процедурата. Заедно с това пък само ден след като компанията е избрана за изпълнител на поръчката, тя е поискала от румънския съд да стартира процедура по несъстоятелност. Искането е прието от съда, назначен е и синдик. Изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" коментира, че не е имало как оценителната комисия да види това в представените от фирмата документи. В условията е посочено, че не се изисква информация по отношение на икономическите и финансовите възможности на кандидатите. По думите му обаче в случая прекратяването на процедурата е по-добрият изход от ситуацията, отколкото да се търсят неустойки и да се развалят договори впоследствие. Сеизмичните проучвания са последната стъпка, преди ЕК да реши дали да отпусне средствата за разширението на "Чирен". Тепърва обаче "Булгартрансгаз" трябва да обяви нова обществена поръчка, а ако се съди по първата, която беше прекратена, изборът на нов изпълнител ще отнеме още осем месеца, а при обжалване - и година.Поръчката за изпълнител за сеизмичните проучвания бе обявена в средата на септември миналата година. Избраната процедура е договаряне с обявление, тъй като по думите на изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" става въпрос за много специфични дейности и специалистите на държавната компания са искали да преговарят по всеки един детайл от офертите. Месец по-късно са получени и самите оферти, като кандидатите са трима - полската Geofizyka Torun, румънската Prospectiuni и унгарската Acoustic geophyzical servces. И трите фирми са допуснати до участие като отговарящи на всички изисквания. Оценката на възможностите и офертите на участниците трае четири месеца и в началото на април излиза с решение, че на първо място е класирана румънската фирма Prospectiuni. Преглед на доклада на оценителната комисия на "Булгартрансгаз" показва, че в хода на преговорите е постигнато намаление на предложените първоначално цени. Така максималната договорена цена на полската фирма е 3.8 млн. евро, на унгарската 3.5 млн. евро, а на румънската 4.038 млн. евро, всички без ДДС. Въпреки че последната дава най-висока цена, тя е и победител за поръчката, в която основният критерии е икономически най-изгодна оферта.Вероятно всичко щеше да приключи дотук, ако една от останалите фирми участници не решава да обжалва решението на "Булгартрансгаз" за избор на изпълнител в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). От органа в началото на юни излизат със становище, че решението на оценителната комисия за класирането е нецелесъобразно. Проучванията на КЗК са установили, че избраната фирма не е доказала в техническото си предложение всички изисквания, заради което е трябвало да бъде отстранена от процедурата. Освен това комисията е изискала допълнителни технически данни, което според КЗК не е законосъобразно. Това е дало на самата фирма възможност да измени офертата си, което е втора причина за отстраняването й. Така КЗК връща процедурата за ново преразглеждане. Два месеца по-късно (в средата на юли) нова оценителна комисия на "Булгартрансгаз" излиза с решение, че първоначалните предложения за изпълнение на поръчката на всички участници не отговарят на изискванията на възложителя, с което процедурата е прекратена.Ден след като румънската Prospectiuni печели поръчката на "Булгартрансгаз", румънският съд одобрява стартирането на процедура за несъстоятелност, поискана от самата компания. Лошото финансово състояние на фирмата, специализирана в геоложки проучвания, е видимо и от финансовите й данни. През 2015 г. тя отбелязва загуба от 5.4 млн. евро според различни електронни издания, а оборотът й намалява до 43.09 млн. евро, което е 38% по-малко в сравнение с предходната година. Освен това тя завършва 2015 г. с дълг от 21.7 млн. евро към банки, данъчни служби и служители. В началото на юни на сайта й са публикувани и списъците с кредиторите. Една от основните причини за влошаване на финансовото й състояние е колапсът на цените на петрола, което се запази като трайна тенденция в последната година и половина, става ясно от публикациите. Самата компания е създадена през 1950 г., в нея работят 750 души и работи по сеизмични проучвания в над 10 държави, между които и България.
Източник: Капитал (09.08.2016)

Над 200 фирми ще получат 94 млн. лева заради скъпия ток За над 200 фирми от различни браншове разходите за ток ще намалеят. Вчера Европейската комисия (ЕК) разреши предприятията, които са на свободния пазар, да плащат намалена добавка "задължение към обществото". Добавката отива в НЕК като компенсация за скъпия ток, който изкупува от ВЕИ, американските тецове и когенерациите. Облекчението ще влезе в сила със задна дата - от 1 август 2015 г., и ще важи до 31 декември 2020 г., съобщиха от Министерството на енергетиката. Предприятията ще получат различен процент намаление на добавката - според големината си. Годишният бюджет на помощта ще бъде в размер на 94 млн. лв., показват разчетите на Българската федерация на индустриалците и енергийните консуматори (БФИЕК). Парите за фирмите ще дойдат от фонд "Сигурност", в който само през юни са влезли 26.9 млн. лева, а общата сума е вече 153.7 млн. лева. Фондът бе създаден преди година и в него всички производители на ток - частни и държавни, внасят по 5% от продадения ток. От юни отчисления дължат и Електроенергийният системен оператор и "Булгартрансгаз". Парите от фонда се превеждат към НЕК, а част от тях се пазят и за разходите, свързани с таксата "задължение към обществото". От БИФЕК, където членуват най-големите енергийни потребители, приветстваха решението. Оттам припомниха, че настояват за въвеждането на подобен механизъм от началото на 2012 г., когато добавките към цената на тока за фирмите на свободния пазар нараснаха с над 380% само в рамките на една регулаторна година.
Източник: Сега (11.08.2016)

Започна втората фаза от пазарния тест за газовата връзка с Гърция Официално стартира втората фаза – „Фаза на офериране за капацитет“ – от пазарния тест за междусистемната газова връзка Гърция-България. Тя ще покаже какво ще бъде нивото на реалния ангажиран капацитет, въз основа на сключени предварителни договори. Указанията, свързани с втората, обвързваща, фаза от пазарния тест бяха публикувани на интернет страницата на ICGB, която отговаря за реализирането на газопровода Гърция-България (IGB) и която ще притежава съоръжението. Акционери в нея са БЕХ с 50% и гръцката IGI Poseidon с 50%. Участниците в първата фаза - „Изразяване на интерес“ - и оператори на газопреносни системи ще бъдат уведомени директно, като ще им бъдат предоставени съответните документи и ще бъдат поканени да участват във „Фаза на офериране“ в съответствие с чл. 3 от Указанията на „Фаза на офериране“, обясниха от ICGB. Пазарният тест протича в две фази. По време на първата фаза, „Изразяване на интерес“, която приключи на 8 април 2016 г., бяха получени девет необвързващи заявления за интерес.
Източник: Монитор (12.08.2016)

Нова методика за плащане на преноса на природен газ на българска територия е внесена в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Предстои тя да бъде публично обсъдена в края на месеца – на 29 август (понеделник). В основата на предложението е търговците на природен газ да плащат вече за мегаватчас, а не както досега – цена за 1000 куб. метра газ при транспортиране за 100 километра. Не винаги обаче суровината е с еднаква калоричност и затова при влизането й в системата на "Булгартрансгаз" ще се измерва калоричността и ще се приравнява на мегаватчас енергия и вече върху тази качествена мярка ще се налага тарифата. Евентуално новата методика ще влезе в сила от 1 октомври, 2016 година. Новият начин за определяне на цените за пренос и транзит ще доведе до минимални промени в крайните тарифи, някои ще са малко нагоре, други – леко надолу, но като цяло ще са по-справедливи, каквато е и целта на въвеждането им, обясни пред Mediapool председателят на КЕВР Иван Иванов. По думите му България отново е закъсняла с промяната, изисквана от Европейския съюз, и е последната страна членка, която ще приложи новите правила. Иван Иванов посочи и, че промяната се прави заради планирания газов хъб „Балкан“. Според председателя на КЕВР с новата методика на плащане щели да бъдат привлечени международни инвеститори. Иванов не очаква и да има промяна в крайните приходи на „Булгартрансгаз“ заради промяната на методиката. На 10 септември предстои държавният газов доставчик "Булгаргаз" да внесе окончателно заявление за цената на природния газ от 1 октомври като прогнозните изчисления сочат поскъпване с 3.4 на сто. Планираното повишаване на цената е с 9,55 лв. До 290,63 лв. без ДДС за 1000 куб. метра. Като основни мотиви за поскъпването са посочени очакваните по-високи доставни тарифи на природния газ през четвъртото тримесечие на годината и на курса на лева спрямо щатския долар.
Източник: expert.bg (23.08.2016)

Двойно ще се съкрати срокът за включване в елмрежата Значително намаление на срока за присъединяване на производители и клиенти към елмрежата предвижда Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Предложението е той да се съкрати от сегашните 15 на 7 работни дни. Промяната е записана в промени в Наредбата за присъединяване към мрежите, публикувани за обществено обсъждане. В момента срокът за включване е две седмици, но той може да се удължава до 30 дни. Предложението за съкращаването на срока идва от финансовото министерство, което се надява с тази и с други мерки да успее да съживи инвестициите. Според едно от последните проучвания на Световната банка - Doing business, дори и 15 дни не са достатъчни за "опъването на жиците". Българските компании например успяват да пуснат тока в заводите или цеховете си средно за 130 дни, докато в Южна Корея това става средно за 18 дни. Проблемът най-често е в нужната документация и пилеенето на време и часове по опашки, отбелязват експертите. Сроковете за свързване с газопреносната и газоразпределителните мрежи също ще бъде намален на 25 дни. В момента сключването на предварителен договор отнема 30 дни. Правилата тепърва ще трябва да се одобрят от КЕВР, която идната седмица ще разгледа и нова методика за определяне на цените за пренос на природен газ. Тя е предложена от "Булгартрансгаз" и предвижда от есента търговците да плащат за преноса на суровината през българска територия за мегаватчас, а не както досега - за обем за транспортиране на 1000 куб. м на сто километра. Новият начин за определяне на цените за пренос и транзит ще доведе до минимални промени в крайните тарифи, някои ще са малко нагоре, други - леко надолу, но като цяло ще са по-справедливи, каквато е и целта на въвеждането им, коментира пред Медиапул шефът на КЕВР Иван Иванов.
Източник: Сега (24.08.2016)

От октомври за пренос на газ ще се плаща по нов начин От 1 октомври 2016 г. търговците на природен газ ще плащат за преноса на суровината през българска територия цена в мегаватчас, а не както досега за обем – тарифа за транспортиране на 1000 куб. м на сто километра. Това предвиждат промени в методиката за определяне на цените за достъп и пренос по газопреносната мрежа на държавния оператор "Булгартрансгаз", внесени в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за обсъждане и приемане. Публично те ще бъдат разгледани на 29 август на заседание на регулатора. Новият начин за определяне на цените за пренос и транзит ще доведе до минимални промени в крайните тарифи, някои ще са малко нагоре, други – леко надолу, но като цяло ще са по-справедливи, каквато е и целта на въвеждането им, обясни пред Mediapool председателят на КЕВР Иван Иванов. По думите му България отново е закъсняла с промяната, изисквана от Европейския съюз, и е последната страна членка, която ще приложи новите правила. Освен това те са важна юридическа норма за работата на планирания от правителството на ГЕРБ газоразпределителен център "Балкан" край Варна, който ще бъде представен пред инвеститори на 5 и 6 септември в морския град. "Ако искаме да привлечем търговци за осигуряване на доставки за хъба, трябва да предложим съвременни цени за достъп и пренос през българската газова мрежа", коментира Иванов. В момента таксата за пренос на синьо гориво се определя за транспортирането на 1000 куб. м на разстояние от сто километра. Не винаги обаче суровината е с еднаква калоричност и затова при влизането й в системата на "Булгартрансгаз" ще се измерва калоричността и ще се приравнява на мегаватчас енергия и вече върху тази качествена мярка ще се налага тарифата. Освен това цената в мегаватчас ще е по-лесна за сравнение с останалите тарифи в региона. Това означава, че след одобрение на промяната в методологията газовият оператор ще трябва да разработи предложения за цени на входните точки на мрежата си и според различните направления до също така определените изходни точки ще се плащат различни цени. Промените са важни за развитието на конкуренцията и отварянето на транзита и за други доставчици освен руската "Газпром Експорт", която на практика в момента владее пълния капацитет на тръбите за пренос към Турция, Гърция и Македония. От "Булгартрансгаз" посочват, че новите цени ще гарантират възстановяване на ефективно направените от тях разходи и ще дадат тарифна стабилност за ползвателите на мрежата, които ще са защитени от необосновано повишение на цените въз основа на неточни прогнози за пренасяните обеми. Според Иванов не се очаква промяна в крайните приходи на "Булгартрансгаз" от транзита на руско синьо гориво и от преноса, тъй като преструктурирането на тарифата ще се балансира. Все пак обаче предстои да се внесат заявления за този вид цени, които тепърва ще бъдат разглеждани от енергийния регулатор. Това със сигурност трябва да стане в рамките на септември, за да може новите цени за достъп до мрежата и преноса на газа да влязат в сила с новата цена на самата суровина, която се определя на всяко тримесечие. На 10 септември предстои държавният газов доставчик "Булгаргаз" да внесе окончателно заявление за цената на природния газ от 1 октомври като прогнозните изчисления сочат поскъпване с 3.4 на сто. Планираното повишаване на цената е 9.55 лв. до 290.63 лв. без ДДС за 1000 куб. м и увеличаването е аргументирано с очакваните по-високи доставни тарифи на природния газ през четвъртото тримесечие на годината и на курса на лева към щатския долар. Друга подготвяна промяна е намаляването от 30 на 25 дни на срока за сключване на предварителен договор за присъединяване на инвестиционни проекти към газопреносните и газоразпределителните мрежи.
Източник: Медия Пул (24.08.2016)

Енергийният системен оператор с печалба от 42 млн. лв. за полугодието Електроенергийният системен оператор, който притежава цялата електропреносна мрежа в страната, продължава да отчита добри резултати. Към средата на годината държавното дружество реализира печалба от 41.8 млн. лв., която е една от най-добрите в групата на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Единствено газовите "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" отчитат по-добри печалби за полугодието - съответно от 48.9 и 43.5 млн. лв. В същото време приходите от продажби бележат незначително увеличение с 5.2 млн. лв., достигайки 287.7 млн. лв. Освен това приходите на компанията за придобиване на дълготрайни материални активи също се увеличават с 3.380 млн. лв. заради финансирания от фонд "Козлодуй" . Количеството енергия, за която ЕСО събира цена за достъп и пренос, се е понижило с 13.15%. Тази тенденция започна в средата на миналата година, което доведе до понижение на цените на електроенергията в Европа с 15 - 20%.
Източник: Капитал (26.08.2016)

България е разработила четири варианта за хъб "Балкан" Разработени са четири варианта за планирания от българското правителство газоразпределителен център "Балкан" край Варна, като цената варира от 1.2 млрд. евро до 2 млрд. евро. Те ще бъдат представени на 5 и 6 септември на инвеститорска конференция, в която ще участват стратегически добивни компании, международни финансови институции като ЕИБ и ЕБВР, пенсионни и инвестиционни фондове, както и транзитьори и търговци на природен газ. До понеделник участие са потвърдили над 35 компании, сред които световни гиганти и регионални играчи с разработвани газови проекти у нас и в региона на Балканите. Това е съобщил пред Mediapool Георги Гегов, изпълнителен директор на държавния газов оператор "Булгартрансгаз", който организира конференцията. Още не е ясно дали руската "Газпром" ще участва във форума. Това е важен въпрос, защото българското правителство разчита да възроди проекта "Южен поток", но в мини вариант - само по дъното на Черно море - за да си гарантира един от исканите от ЕК минимум три източника на суровина за газовия център, а и да се намалят загубите по спрения газопровод. Инвеститорската конференция трябва да покаже какъв е интересът на бизнеса, банките и доставчиците на синьо гориво към реализирането на регионален газов хъб у нас. Според Mediapool, за захранването му се разчита директно на руски газ по "Южен поток", както и на каспийски газ от междусистемната връзка с Гърция, какъвто вече е договорен след 2019 г. в обем от 1 млрд. куб. метра годишно. Очаква се в хъба да влиза и втечнен газ от терминалите в Турция и Гърция, доставян по бъдещите интерконектори с двете страни, още повече че България в момента разработва с Гърция проект за общ терминал за регазификация на втечнен газ край Александруполис. Вариант е и суровина от австрийския газов център "Баумгартен" при реализацията на проекта "Йистринг", иницииран от Словакия за разнообразяване на доставките от Западна към Източна Европа и вкарването и на алтернативен газ от Иран, Ирак, Египет, Израел и Кипър в обратна посока.
Източник: econ.bg (31.08.2016)

"Булгартрансгаз" ще прави ново дружество за газовия хъб "Балкан" Дъщерно дружество на "Булгартрансгаз" ще поеме изграждането на газовия хъб "Балкан". До 50% от акциите в новата проектна компания се предвижда да бъдат предложени на стратегически инвеститори. Това съобщи изпълнителният директор на държавния газов оператор Георги Гегов на инвеститорска кръгла маса за новия проект във Варна. На този етап инвестицията се оценява на 1.5 млрд. евро, но точната сума ще е ясна след приключване на предпроектните проучвания, които са предвидени за 2017-2018 г. Изграждането на хъба ще даде възможност за увеличение на преноса на газ през страната до 43 млрд. куб.м, каза още Гегов. Предстои да се реши дали трасето да минава северно или южно от Стара планина, като по думите на Гегов в зависимост от инвеститорския интерес може да се избере и вариант с изграждане на два, а не на един тръбопровод. За момента не е ясно как ще бъде финансиран проектът. "Има какво още да се уточнява по финансовия модел, но всички въпроси ще бъдат изяснени в хода на преговори с потенциалните инвеститори", посочи енергийният министър Теменужка Петкова.Пет страни вече са заявили интерес да доставят газ на бъдещия газоразпределителен център, сред тях е и Русия. Това съобщи премиерът Бойко Борисов на форума, цитиран от "Медиапул". "Няма да позволим България да бъде изключена от газопреносната система и да бъде превърната в клиент от основен транспортьор", посочи премиерът, след като няколко дни по-рано председателят на управителния съвет на руската "Газпром" заяви, че няма да има тръба от "Турски поток" към България, а доставките на руски газ ще стават през Гърция. Борисов посочи, че очаква не само окуражаване от Брюксел, а и практическа помощ за създаването на газовия хъб. За целта той очаква Европейската комисия (ЕК) да участва в тристранни срещи не само с България и Русия, но и с останалите страни, които пожелаят да участват в проекта. Като потенциални партньори освен Русия той посочи Азербайджан, Туркменистан, Иран, САЩ и др.Увеличението на потреблението на газ в региона показва, че има потенциал нещо да се развие и че един хъб на Балканите е вярното решение, посочи директорът на "Вътрешен енергиен пазар" в Генералната дирекция "Енергетика" на ЕК Клаус-Дитер Борхард. По думите му ползите от проекта ще са очевидни - нарастваща сигурност на доставки за България и съседните страни, по-ниски цени за домакинствата и промишлените потребители, подобрен достъп до чист природен газ. Прогнозите са, че през 2030 г. Европа ще консумира 380 млрд. куб.м природен газ годишно. В същото време вътрешното производство на газ намалява, което означава, че трябва да се запълни разликата между търсенето и предлагането. Според Борхард един от ключовите елементи е диверсификацията на източници, на транспортирането и на доставчиците. Той обаче добави, че все още трябва да се направят някои реформи в регулаторната рамка и да се коригират някои договори. "Честната конкуренция е нещо много важно, защото югоизточните пазари все още се доминират основно от един голям доставчик с дългосрочни договори, които понякога са след 2030 г.", посочи той.Проектът за газов хъб "Балкан" не е конкурентен на някой от съществуващите проекти или на разработваните и планирани в момента. Той ще даде техническа инфраструктурна възможност за конкурентен сблъсък на различни доставчици, заяви вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев, който ръководи създаването на газоразпределителния център. Вицепремиерът коментира, че е право на руската страна да изнася газ за Турция. "Ние не се интересуваме от други проекти, имаме нашия проект и каним всички заинтересувани страни, включително Русия, да участват", каза той. Пред участниците в инвестиционната кръгла маса Дончев посочи още, че при разглеждане потенциала на проекта не бива да се разсъждава само за България, която е малък пазар, а да се има предвид потенциалът на целия район заедно със съседните държави, чийто общ брутен вътрешен продукт е 1.2 трлн. евро, населението достига 126 млн. души, а консумацията на газ надхвърля 70 млрд. куб.м.
Източник: Капитал (07.09.2016)

Алтернативните сделки с газ от Гърция вече са 100 За по-малко от три месеца интересът към виртуалните сделки с газ значително нарасна, но търгуваните количества все още са твърде пренебрежими и са по-скоро опит на търговците и потребителите да тестват новата възможност за алтернативни доставки. По данни на "Булгартрансгаз" става въпрос за около 100 хил. куб. метра. За сравнение, общото потребление в страната е около 150-160 млн. куб метра месечно през летния период. Самите сделки обаче значително са нараснали, като от една в началото на юли техният брой вече достига 100. Засега големите потребители по-скоро опипват почвата, тъй като българската цена е по-ниска от гръцката. Това обаче е въпрос на пазарна конюнктура. Само през миналата година кумулативното намаление на цената също беше около 30%. Поевтиняването продължи и през тази, така че дори с очакваното увеличение от 3% от октомври газът пак ще е наполовина по-евтин в сравнение с началото на 2016 г. Виртуалните сделки с газ станаха възможни в края на юни, когато българският и гръцкият газов оператор - "Булгатрансгаз" и DESFA, подписаха споразумение. Засега те са в тестови период, но от 1 октомври (или най-късно до началото на ноември) трябва да стане дългосрочна възможност. На практика този тип сделки са вид суап, при който клиентът в България получава доставките си от транзитирания през страната ни газ за Гърция, а гръцкия продавач си го възстановява от терминала за втечнен газ в Ревитуса или от търговете, организирани от гръцкия газов търговец DEPA. В бъдеще, когато в Гърция има повече доставчици, например от Каспийския регион, алтернативите могат да станат повече и по-изгодни.Хасковската фирма "Химмаш" бе първата, която купи виртуалнo газ в началото на юли. Макар и с малки количества, машиностроителната компания продължава да е един от основните купувачи при алтернативните доставки. Първите две сделки на дружеството бяха за около 1000 куб. метра газ. Тогава изпълнителният директор и основен собственик във фирмата Йордан Христов коментира за "Капитал", че това е по-скоро тест на системата. "Ако има газ и ако е по-евтин, ще правим и други сделки", допълни той. Един от най-големите консуматори на природен газ в станата - химическият завод "Агрополихим", също вече има сключени сделки за виртуална доставка на газ. Изпълнителният директор на компанията Васил Александров коментира, че става въпрос за около 3 хил. куб. метра, което е чисто символично (месечно компанията потребява около 30 млн. куб. метра). "Намеренията ни са да проиграем системата. Ако работи, може да се координираме с гръцките компании и при изгодни цени да търгуваме", посочи той. По думите му обаче към момента е трудно да се намери по-евтин газ от Гърция, тъй като цената на "Булгаргаз" е изключително изгодна. Изпълнителният директор на държавното дружеството Николай Павлов беше коментирал за "Капитал", че в момента това е най-добрата цена, предлагана в региона. Точно затова изглежда съвсем логично обяснението на Александров, че гръцките търговци в момента имат интерес по-скоро да внасят количества от България, отколкото да изнасят към страната ни. Потенциални купувачи на практика са всички големи консуматори на газ, като металургичните и химическите заводи. От Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, която представлява тези потребители, коментираха, че имат интерес към виртуалните сделки, стига да са на по-изгодни условия от предлаганите от "Булгаргаз". "Любопитно е да се проиграе схемата, а не толкова да се внасят големи количества", посочи Константин Стаменов, председател на федерацията. Вероятно освен посочените две фирми има и други купувачи, но от "Булгартрансгаз" отказаха да посочат кои са те с мотива, че това е търговска тайна. По всичко обаче изглежда, че сключваните в момента сделки са по-скоро подготовка за момента, в който цената на руския газ, който се продава в България, стане неконкурентна.Търговците, които към момента предлагат количества газ чрез виртуални сделки, са общо четири. Две чужди и две български компании посочиха от "Булгартрансгаз", но не назоваха имената им. Както "Капитал" вече писа, едната от тях е Vitol, чието седалище е в Швейцария и е един от най-големите глобални търговци на петрол. Засега от компанията отказват да коментират търговската си дейност в България. Другият търговец, който трупа опит с виртуални доставки, е българската "Дексиа България", която е наполовина собственост на Пола Найденова и "Трансферт".Освен че към момента няма особен икономически смисъл да се внася газ от Гърция, продажбата на толкова малки количества има и друго обяснение. Едно от тях по думите на Пола Найденова е, че таксите за прекъсваем капацитет (които се плащат освен таксите за пренос), определени от "Булгартрансгаз", са твърде високи. Получава се така, че за една и съща услуга цените на гръцкия газов оператор DESFA са много по-ниски от тези на българския му аналог. "Не знам дали тези високи цени не бяха наложени в бързината след подписването на междусистемното споразумение за тестовия период, но те са една от основните причина за малките обеми на виртуалните сделки", посочи тя. Друг проблем пред алтернативните доставките за българските потребители са договорите, които те имат с "Булгаргаз". Причината е, че при неспазване на заявените за потребление количества те дължат неустойки. Толерансът от 5%, който "Булгаргаз" дава, е прекалено малък, за да си струва да го купуваш от друг доставчик, коментира Васил Александров. По думите му засега не може да се разчита изцяло на виртуалните сделки. Това обаче сигурно ще се промени, ако има икономическа логика и сигурни количества. Такъв поне е опитът в останалата част от Европа, където виртуалните сделки са един от най-използваните инструменти за търговия с газ.
Източник: Капитал (15.09.2016)

"Булгартрансгаз" ще наема консултант за газовия хъб "Булгартрансгаз" търси консултантска фирма, която срещу 119 000 лв. без ДДС да каже в състояние ли е дружеството да изгради газов хъб. Фирмата ще направи преглед на възможностите на фирмата за доставки, потребление и инвестиции. Парите ще бъдат осигурени от бюджета на дружеството и няма да са по линия на някой от европейските фондове. Кандидатите трябва да са изпълнявали сходни дейности в последните три години от датата на подаването на офертата. Те трябва да разполагат с квалифициран персонал и ръководен състав за изпълнението на поръчката. Това ще бъде поредното плащане на "Булгартрансгаз" за консултанти. Средствата по това перо растат почти тройно - ако през първото полугодие на миналата година компанията е платила 203 000 лв. за експертни съвети и анализи, тази година разходите вече са близо 600 000 лв., показа справка на в. "Сега". В последната година останалите дружества от държавната енергетика също увеличават разходите си за консултанти, външни услуги и оценки. Сред рекордьорите е Българският енергиен холдинг, чиито харчове за такива услуги са скочили със 112%, или с близо 1 млн. лв., спрямо миналата година. Това се дължи най-вече на договора със Световната банка, която бе наета да разработи заедно с правителствени експерти модела за освобождаването на енергийния пазар.
Източник: Сега (16.09.2016)

Европейската комисия е готова да съфинансира с 50 на сто предпроектно проучване за възможностите за изграждане на газовия хъб "Балкан", съобщи БНР. Брюксел очаква документите да бъдат подадени до 8 октомври. "Булгартрансгаз“ вече обяви обществена поръчка за избор на консултант, който да оцени възможностите на държавната компания за изграждане на хъба. Дъщерно дружество на "Булгартрансгаз" ще поеме изграждането на газовия хъб "Балкан". До 50% от акциите в новата проектна компания се предвижда да бъдат предложени на стратегически инвеститори. На този етап инвестицията се оценява на 1.5 млрд. евро, но точната сума ще е ясна след приключване на предпроектните проучвания, които са предвидени за 2017-2018 г. Изграждането на хъба ще даде възможност за увеличение на преноса на газ през страната до 43 млрд. куб.м.
Източник: Банкеръ (26.09.2016)

Още 4 компании с интерес към газовата връзка с Гърция Четири нови компании са заявили интерес да участват в проекта за междусистемната газова връзка между България и Гърция . Те искат да резервират капацитет във втората обвързваща фаза на пазарния тест - процедурата по търсене на транзитьори на синьо гориво, които да ползват капацитета на тръбата. Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова на брифинг в София с министъра на околната среда и енергетиката на Гърция Панос Скурлетис. Втората фаза на пазарния тест официално започна на 5 август, след като енергийните регулатори на България и Гърция одобриха указанията за управление и разпределение на капацитета на газовата връзка. Министър Петкова посочи, че и българският, и гръцкият регулатор в момента търсят възможност за разработване на правила, които да дадат възможност на тези компании да се включат във втората фаза на пазарния тест при спазването на всички изисквания за публичност, прозрачност и равнопоставеност. „Надяваме се всичко да бъде успешно с тези нови участници, което е гаранция за интереса към проекта и за неговата икономическа обоснованост“, каза още министър Петкова.
Източник: Монитор (06.10.2016)

Тръгват евтините кредити за европроекти Догодина тръгва нисколихвеното финансирне през Фонда на фондовете по проекти, свързани с ОПРР. Това съобщи зам.-регионалният министър Деница Николова. „Около 12% от ресурса на програмата е заделен за използване във финансови инструменти”, каза тя и добави, че 17 на сто от общия ресурс на програмата вече е разпределен. Тя прогнозира още, че през следващата година инвестициите по ОПРР ще достигнат 700 млн. лв. „До края на годината трябва да прехвърлим средствата към Фонда на фондовете, който от своя страна да избере тези 3 подфонда , които ще оперират на територията на страната. Очаквам, че от средата на следващата година те трябва и да функционират и да могат да се подават проекти към тях. Хубаво е общините отсега да готвят проекти, защото подготовката изисква време. Кандидатстването ще бъде на едно гише и ще се кандидатства пред фонда, който ще преценява жизнеспособността на даден проект. Фондът ще може да предлага и отпускането от ОПРР на безвъзмездна помощ, когато в проекта има елементи, които не могат да се изплатят, като генерират приходи. Изпълнителният директор на фонда Валери Белчев, обясни за „Монитор”, че отпускането на публичния ресурс, който отпускаме, може да е безлихвен, но към него задължително се добавят и средства от банки, чиито лихви са пазарни. „Когато бенефициентът получи средствата, лихвата е под пазарната”, уточни той. „Фондът е длъжен да увеличи наличният ресурс с допълнително привлечени средства от други източници. Така ще може да се финансират повече проекти. Фондът дава и гаранции за проекти, като по този начин те няма нужда да залагат пред банките цялото си имущество, за да вземат кредит за начинанието си. Принципът на отпускане на пари чрез фонда е да се ползват и частни средства, като делът може да бъде различен”, добави той. По думите му ресурсът за финансовия инструмент е 189,1 млн. евро. Според Белчев тепърва предстои да се направи споразумение между фонда и управляващия орган на европрограмата за прехвърлянето на средствата. След като се публикува рамката на инструмента, фондът ще направи избор на банки, с които ще работи. Белчев прогнозира, че най-вероятният вариант е да бъде консорциум с участието на банки.
Източник: Монитор (24.10.2016)

Държавните енергийни фирми продължават плавно да потъват. Националната електрическа компания (НЕК) и "Марица-изток 2" са на загуба, а печалбите на АЕЦ "Козлодуй" и "Булгартрансгаз" намаляват. Положителен резултат и увеличение на печалбата отчита обаче Българският енергиен холдинг (БЕХ), който е принципал на основните държавни дружества в енергетиката. Това сочат данните за деветмесечието, публикувани на сайта на финансовото министерство, цитирани от Инвестор. В периода януари - септември загубата на НЕК е 154 милиона лева. Положителен факт е, че тя намалява със 101 милиона лева в сравнение със същия период на миналата година, но въпреки това дружеството е притеснено да посреща задълженията си. Именно НЕК бе осъдена от международния арбитраж по делото за АЕЦ "Белене". Общо около 1.2 милиарда лева трябва да бъдат платени максимум до средата на декември, очаква се и одобрение от Брюксел за държавна помощ за покриване на задълженията. Приходите от продажби на електроенергия намаляват с 2.3% до 2.19 милиарда лева. С либерализацията на пазара намаляват и приходите от продажба на регулиран пазар. Разходите на НЕК също намаляват - с 6% до 2.4 милиарда лева заради по-малките разходи за закупуване на електроенергия. Приходите на ТЕЦ "Марица-изток 2" намаляват с почти 16% до 384.5 млн. лева. Разходите също се свиват до 444 млн. лева. Централата увеличава загубите си в първото деветмесечие - до 86.1 млн. лева, спрямо загуба от 68.1 млн. лева в същия период на 2015 г. Въпреки увеличеното с 6.3% производство за деветте месеца в сравнение с миналата година печалбата на АЕЦ "Козлодуй" се свива с 87 млн. лева до 39 млн. лева. Централата е реализирала приходи за 636 млн. лева, а разходите са 595 млн. лева. Основната част от разходите са по проектите за удължаване на експлоатацията на пети и шести блок. Централата е активен участник на енергийната борса, а нереализираните там количества електроенергия се изкупуват от НЕК на регулирани цени или се използват за балансиране на пазара. На практика двустранните договори за централата са по-малко и приходите от продажбата на електроенергия намаляват. Намалява и печалбата на "Булгартрансгаз" - 59.9 млн. лева, спрямо 75.4 млн. лева за първите девет месеца на 2015 г. Приходите на дружеството се свиват до 235.7 млн. лева.
Източник: Сега (04.11.2016)

Газовата връзка с Румъния получи разрешение за експлоатация Връзката между газовите системи на България и Румъния край Русе и Гюргево е получила разрешително за въвеждане в експлоатация – т. нар. акт 16, в понеделник и така страната ни се сдобива с първия работещ интерконектор, чиято реализация се забави над три години. Това съобщи за Mediapool изпълнителният директор на газовия оператор "Булгартрансгаз" Георги Гегов. Проектът се изпълнява от българската фирма и румънския газов оператор "Трансгаз", а преди два дни премиерът Бойко Борисов съобщи, че връзката ще заработи на 11 ноември. Вероятно за тогава е насрочено прерязването на лентата – непосредствено преди балотажа на президентските избори на 13 ноември. Реверсивният газопровод с обща дължина от 25 км, за който Еврокомисията отпусна съфинансиране, трябваше да заработи още през лятото на 2013 г., но проблеми с прокарването на тръбата по дъното на река Дунав отложиха изпълнението на два пъти. Сегашното приключване на проекта спасява еврофинансиране от 9 млн. евро, което двата оператора трябваше да връщат на Брюксел, ако не бяха успели да въведат връзката в експлоатация в новия последен срок – края на 2016 г. Общо интерконекторът с капацитет от 1.5 млрд. куб. м годишно излезе около 24 млн. евро като усложненията с геоложките структури на дъното на реката го оскъпиха с 4.7 млн. евро. Финално прокарването на тръбата по дъното на Дунав бе извършено от австрийската фирма "Хабау" в консорциум с холандската "Ахак". Така вече България ще може да доставя на Румъния 1.5 млрд. куб. м като идеята е тази връзка да заработи в синхрон с бъдещия интерконектор с Гърция. От северната ни съседка обаче засега страната ни ще може да внася през газопровода само 500 млн. куб. м годишно заради нуждата от компресорна станция на румънска територия за постигане на пълния капацитет на тръбата в българска посока. След като Румъния построи компресорната станция "Подишар", годишният капацитет ще се повиши до 1.5 млрд. куб. метра. Тази връзка изпълнява един от приоритетите на правителството за диверсификация на източниците на природен газ на страната ни. Чрез нея нашата система ще може да се свърже с европейската мрежа през румънско-унгарската газова връзка. В момента газопреносните мрежи на България и Румъния са свързани при точките Негру вода и Кардам. Оттам България получава газ от Русия. Тази връзка обаче не е реверсивна, а капацитетът й е запазен единствено за "Газпром".
Източник: Медия Пул (04.11.2016)

За първи път клиентите на "България Ер" могат да пътуват до едни от най-популярните гръцки острови като Санторини, Миконос, Кос, Хераклион, Родос и др. с директен полет на националния превозвач до Атина и полет на Aegean Airlines до съответния остров. Това стана възможно благодарение на новото codeshare споразумение, което двете авиокомпании подписват за първи път. Увеличават се и всекидневните директни полети до и от Атина, които са подходящи и за бизнес пътувания в рамките на един ден.Друга възможност, която предоставя споразумението, е комбинация между директните полети на "България Ер" до Ларнака, Бейрут и Тел Авив с полети през Атина, изпълнявани в сътрудничество с Aegean Airlines. "България Ер" ще лети съвместно с гръцкия превозвач и до Ереван.
Източник: Сега (07.11.2016)

Газовата връзка с Румъния получи разрешение за експлоатация вчера. Връзката между газовите системи между Русе и Гюргево се забави над 3 години, но сега страната ни се сдобива с първия работещ интерконектор, казва пред Mediapool шефът на газовия оператор "Булгартрансгаз" Георги Гегов. Проектът се изпълнява от българската фирма и румънския газов оператор "Трансгаз". Реверсивният газопровод е с обща дължина от 25 км и се съфинансира от ЕС. Приключването на проекта спасява еврофинансиране от 9 млн. евро, което двата оператора трябва да връщат на Брюксел, ако не пуснат връзката в новия краен срок - до края на 2016 г. Общо интерконекторът с капацитет от 1.5 млрд. куб. м годишно излезе около 24 млн. евро.
Източник: Сега (08.11.2016)

Пускат газ между хъб "Балкан" и "Ийстринг" "Булгартрансгаз" ЕАД и "eustream" a.s ще работят за подобряване сигурността на доставките на природен газ в региона на Централна и Югоизточна Европа и за реализацията на инфраструктурни проекти - газов хъб "Балкан" и газопроводът "Ийстринг". Това предвижда подписаният вчера, в присъствието на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, Меморандум за разбирателство между българския и словашкия газопреносен оператор. "Булгартрансгаз" и "eustream" ще разработят концепция за развитието на газоразпределителен хъб у нас в съответствие с проекта Eastring. Двете страни подробно ще анализират и ще разгледат техническите възможности за координираното изпълнение на двата проекта. Със споразумението се потвърждава свързаността между проектите. Газопроводът "Ийстринг" ще служи като приоритетен западен маршрут за междусистемното свързване на регионалните пазари и газов хъб "Балкан". С цел гарантиране сигурността на доставките на природен газ в региона на Централна и Югоизточна Европа, в меморандума се предвижда подкрепа за включването на други страни, заинтересовани от развитието на двата проекта.
Източник: Стандарт (09.11.2016)

Газовата връзка с Румъния се оказа еднопосочна След почти тригодишно забавяне, серия от проблеми, буксуване на процедурата и засядане на тръбите под Дунав, газовата връзка с Румъния между Русе и Гюргево най-накрая е завършена. Тя трябваше да бъде пусната в експлоатация още преди повече от година, но заради проблемите "рязането на лентата" бе отлагано многократно. Този път отлагане няма да има и тръбата ще бъде открита днес. Парадоксът е, че така нареченият интерконектор засега няма да е двупосочен, а България ще може единствено да изнася газ към Румъния. За участие в днешната церемония са поканени министър-председателят Бойко Борисов, вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев, представители на правителството на Румъния, на Европейската комисия и т.н., гласи съобщението на Министерството на енергетиката. Засега все още не е изградена компресорната станция на румънска територия, която да гарантира нормален газов поток към България. Налягането на румънската газопреносна мрежа е едно от най-ниските в Европа и това налага изграждането на такава станция, за да могат да бъдат осъществени доставките към България, каза в сряда шефът на КЕВР Иван Иванов, цитиран от Инвестор. Той все пак е категоричен, че проблемът ще бъде решен. Според него никой няма да построи интерконектор, без да има начин да се осъществи газовият обмен. Интерконекторът е с капацитет от 1.5 млрд. куб. м природен газ годишно. В посока България възможностите са за пренос до 500 млн. куб. м. Тепърва обаче ще се обявява процедура за продажба на капацитета на тръбата, в която търговци ще могат да запазят обеми за транспорт на суровина към България или към северната ни съседка. "При положение че Румъния осигурява 80 процента от газовите си нужди от местен добив, извън ситуацията аварийни доставки у нас, интерконекторът ще може да осигури и внос на румънски газ", коментира шефът на "Булгартрансгаз" Георги Гегов пред Медиапул. Освен за "физическа" търговия, тръбата ще може да се ползва и за виртуална търговия. При нея суровината не се пренася реално, а се приспада за сметка на други потоци, разменяни между компаниите. С пускането в експлоатация на интерконектора се изпълнява едно от изискванията на Европейския енергиен съюз за изграждане на липсващата междусистемна свързаност на газопреносните системи между страните, поясниха още от Министерството на енергетиката. Така ще се гарантират постоянни и сигурни доставки на природен газ за битовите и индустриалните потребители в България и Румъния, отбелязват експертите. Газовата връзка е с обща дължина от 25 км, от които 15.4 км са на българска територия. Проблемното трасе под реката е 2.1 км, но дори толкова кратко разстояние създаваше големи трудности. В крайна сметка през април "Булгартрансгаз" и "Трансгаз" С.А. подписаха договор с австрийската компания "Хабау", която довърши основния и резервния газопровод под река Дунав. Интерконекторът с Румъния ще бъде първата изцяло завършена газова връзка на България със съседните държави. В напреднала фаза е изграждането на тръбата с Гърция. В процес на проучване е строителството на газовата връзка със Сърбия, която от българска страна ще се изгражда на два етапа, с пари от Брюксел. Интерконекторът с Турция от години е на фаза "договаряне".
Източник: Сега (11.11.2016)

Газовата връзка между България и Румъния ще бъде открита официално Още от началото на следващата година може да има реални търговски сделки с газ през българо-румънската връзка, каза за "Хоризонт" изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов. Той посочи, че вече има и няколко компании, които проявяват интерес да пренасят синьо гориво през интерконектора: 80 % от потребностите на румънския пазар се задоволяват със собствен природен газ, така че очакванията ми са много скоро румънския алтернативен източник да получи достъп и до българския пазар. Всъщност чакахме този момент на въвеждане в техническа експлоатация на интерконектора, за да можем да пристъпим към процедурата по обявяване на резервиране на капацитет и вследствие на процедурата ще се получат условия, при които да се стигне до реална търговия с природен газ, подобно нещо, виртуална, реална търговия се случва на съществуващата тръба с Гърция. Газовата връзка между България и Румъния ще бъде открита официално днес. Очаква се тя да разнообрази и да гарантира сигурността на доставките на синьо гориво за двете страни.
Източник: БНР (11.11.2016)

Газовите доставки по интерконектора България-Румъния ще стартират реално през 2018 г. Това каза за „Фокус" енергийният експерт проф. Атанас Тасев. По думите му румънското направление към момента е перспективно. „Реално тази връзка може да задейства още сега, защото идва зима и налягането в румънската система в Гюргево и в околностите е доста ниско, така че ние реално ще подпомагаме румънския потребител. Но едва през 2017 година започва изграждането на компресорна станция, която ще постави в равноправни условия двете газопреносни системи, което означава, че от 2018 година ние реално ще имаме и физически и виртуална възможност да получаваме и обратно от Румъния газ", обясни проф. Тасев Той каза още, че когато има пазарна експозиция, тогава цените са по-ниски за крайния потребител, защото се сблъскват интересите на много доставчици. "За самите тях диверсификацията не е толкова благоприятна", посочи енергийният експерт.
Източник: Дарик радио (14.11.2016)

"Булгаргаз" излезе на печалба от 36 млн. лв. за деветмесечието Държавният газов търговец "Булгаргаз" отчита нетна печалба от 36.12 млн. лв. за деветте месеца на годината при загуба от 22.6 млн. лв. за същия период на 2015 т. Това показва финансовият отчет на дружеството. За същия период на миналата година тази разлика е била 6.66%. Оперативната печалба на компанията за периода от 51.2 млн. лв. е още по-впечатляваща на фона на оперативната загуба за миналата година от 22.038 млн. Лв. Тенденцията за намаляване цената на газа води и до драстично понижение на приходите на "Булгаргаз" от основна дейност с 30.8% до 732.95 млн. лв. спрямо миналата година. За деветмесечието намалението в закупените количества е 5.4%. Основните длъжници на "Булгаргаз" продължават да са "Топлофикация София" за консумиран, но неплатен газ. За деветмесечието техните задължения намаляват до 97.5 млн. лв. при 123 млн. за предходното тримесечие. Това се дължи основно на договора за цесия от март тази година, с който са цедирани вземания от "Топлофикация София" на НЕК в размер на 51 млн. лв.
Източник: Капитал (23.11.2016)

Над 264 млн. лв. набрал спасителният фонд за енергетиката До края на октомври 2016 година във Фонда за сигурност на електроенергийната система са набрани 264,1 млн. лева, сочи справка на институцията. Направените разходи са в размер на 198,5 млн. лева. Фондът беше създаден със законодателни промени през юли 2015 година. В него внасят 5% от приходите от дейността си производителите и търговците на електроенергия, както и „Булгартрансгаз“, и Електроенергийният системен оператор (ЕСО). Във фонда влизат и приходите от търговия с квоти на въглеродни емисии. Събраните средства се използват за покриване на разходите, направени от Националната електрическа компания (НЕК) в качеството й на обществен доставчик. Фондът е спасителен за НЕК, но се оказва в тежест на други в държавната енергетика. В началото на месеца ТЕЦ "Марица изток" 2 съобщи, че за първите девет месеца на годината е внесла 33 млн. лева във Фонда. Очакванията са, че до края на годината вноската ще нарасне до 44 млн. лева. От централата поискаха заем от Българския енергиен холдинг (БЕХ), за да могат да плащат своите задължения, включително и към Фонда за сигурност на електроенергийната система.
Източник: Дума (21.12.2016)