План за ударни 2.5 млрд. лв. в газови проекти до 2023 г. Държавният газов оператор "Булгартрансгаз" е планирал ударни инвестиции за близо 2.5 млрд. лв. през тази и 2022 г. за развитие и модернизация на преносната и транзитната си мрежа, както и за съхранение на природен газ. Още около 500 млн. лв. се предвиждат в следващите години до 2030 г., според обявения за обсъждане десетгодишен план на дружеството. След обсъждането на забележките и предложенията по него ще бъде за одобрение от Комисията за енергийно и водно регулиране. За 2.5-те млрд. лв. в идните две години "Булгартрансгаз" посочва, че става въпрос за проекти, за които е взето крайно инвестиционно решение. За част от парите се уточнява, че са осигурени от европейски програми, за другата по-съществена част от парите тепърва ще се кандидатства пред ЕК. От къде газовият оператор, взел назаем около 3 млрд. лв. за строежа на "Балкански поток" и планиращ нови кредити за газовата връзка със Сърбия, ще осигури своя дал от останалите инвестиции не се посочва. Сред проектите е както разширението на газохранилището в Чирен, оценено на близо 616 млн. лв., така и модернизацията и разширението на вътрешната газова мрежа с отклонения към негазифицирани райони за общо 680 млн. лв. Включени са и газовата връзка със Сърбия за около 160 млн. лв., инвестицията от около 40 млн. лв. в терминала за втечнен газ край Александруполис, както и намеренията на оператора да изгради 175 км тръбопроводи, които да могат да пренасят и водород и алтернативен газ до електроцентралите в комплекса "Марица Изток" за да бъдат газифицирани. Намеренията на "Булгартрансгаз" (БТГ) са да кандидатства по плана за възстановяване и развитие пред ЕК с проект за изграждане на водородопроводи за близо 500 млн. лв., от които дружеството ще осигури близо 150 млн. лв.собствени средства или заеми.
Източник: Медия Пул (01.01.1999)

С решение от 15.01.2006 г. вписва преобразуване на "Булгаргаз" ЕАД, рег. по ф.д. n 1371/1990 г. чрез отделяне с учредяване на еднолични търговски дружества - "Булгартрансгаз" ЕАД и "Булгаргаз" ЕАД. Вписва промяна на наимениванито на "Булгаргаз" ЕАД, рег. по ф.д. N 1371/1990 г., както следва: "Булгаргаз-Холдинг" ЕАД. "Булгартрансгаз" ЕАД и "Булгаргаз" ЕАД са правоприемници на сьответната част от имуществото на "Булгаргаз-Холдинг" ЕАД, съгл. план за преобразуване от 27.10.2006 г. и приложения към него. За задълженията, възникнали до отделянето, дружествата отговарят солидарно.
Източник: Съдебна регистрация (15.01.2006)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ с решение от 15.I.2007 г. по ф.д. № 16439/2006 вписа в търговския регистър еднолично акционерно дружество “Бултрансгаз” - ЕАД, образувано чрез отделяне от “Булгаргаз - Холдинг” - ЕАД (предишно наименование “Булгаргаз” - ЕАД, рег. по ф.д. № 1371/90 на СГС), със седалище и адрес на управление София, район “Люлин”, ж.к Люлин 2, бул. Панчо Владигеров 66, с предмет на дейност: съхранение, транзитен пренос и пренос на природен газ, поддържане, експлоатация, управление и развитие на подземно газово хранилище, разработване на програми и дейности за съответствие на газопреносната дейност с изискванията на Европейския съюз, разработване на ценова политика за присъединяване, пренос и съхранение на природен газ, съгласно действащото законодателство, администриране на сделките с природен газ и организиране балансирането на пазара на природен газ, инженерингова, инвестиционна, производствена и сервизна дейност, внос на стоки, машини и съоръжения, свързани с дейността на дружеството, оперативното управление на газотранспортната система. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 731 312 990 лв., разпределен в 731 312 990 поименни акции с номинална стойност 1 лв. всяка една; дружеството е правоприемник на съответната част от имуществото (права и задължения) на “Булгаргаз - Холдинг” - ЕАД (предишно наименование “Булгаргаз” - ЕАД), съгласно план за преобразуване от 27.X.2006 г. и приложения към него; за задълженията, възникнали до отделянето, дружествата отговарят солидарно; едноличен собственик на капитала е “Булгаргаз - Холдинг” - ЕАД (предишно наименование “Булгаргаз” - ЕАД); дружеството е със съвет на директорите в състав: Христо Дженев Казанджиев - зам.-председател, Пенко Василев Димитров, Александър Костов Петров - председател, Ангел Георгиев Семерджиев - изпълнителен директор, и Мичо Дочев Райковски, и се представлява и управлява от изпълнителния директор или от изпълнителния директор и председателя на съвета на директорите в съответствие с устава на “Булгартрансгаз” - ЕАД.
Източник: Държавен вестник (13.02.2007)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ с решение от 15.I.2007 г. по ф. д. № 16439/2006 вписа в търговския регистър еднолично акционерно дружество "Бултрансгаз" - ЕАД, образувано чрез отделяне от "Булгаргаз - Холдинг" - ЕАД (предишно наименование "Булгаргаз" - ЕАД, рег. по ф. д. № 1371/90 на СГС), със седалище и адрес на управление София, район "Люлин", ж. к. Люлин 2, бул. Панчо Владигеров 66, с предмет на дейност: съхранение, транзитен пренос и пренос на природен газ, поддържане, експлоатация, управление и развитие на подземно газово хранилище, разработване на програми и дейности за съответствие на газопреносната дейност с изискванията на Европейския съюз, разработване на ценова политика за присъединяване, пренос и съхранение на природен газ, съгласно действащото законодателство, администриране на сделките с природен газ и организиране балансирането на пазара на природен газ, инженерингова, инвестиционна, производствена и сервизна дейност, внос на стоки, машини и съоръжения, свързани с дейността на дружеството, оперативното управление на газотранспортната система. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 731 312 990 лв., разпределен в 731 312 990 поименни акции с номинална стойност 1 лв. всяка една; дружеството е правоприемник на съответната част от имуществото (права и задължения) на "Булгаргаз - Холдинг" - ЕАД (предишно наименование "Булгаргаз" - ЕАД), съгласно план за преобразуване от 27.X.2006 г. и приложения към него; за задълженията, възникнали до отделянето, дружествата отговарят солидарно; едноличен собственик на капитала е "Булгаргаз - Холдинг" - ЕАД (предишно наименование "Булгаргаз" - ЕАД); дружеството е със съвет на директорите в състав: Христо Дженев Казанджиев - зам.-председател, Пенко Василев Димитров, Александър Костов Петров - председател, Ангел Георгиев Семерджиев - изпълнителен директор, и Мичо Дочев Райковски, и се представлява и управлява от изпълнителния директор или от изпълнителния директор и председателя на съвета на директорите в съответствие с устава на "Булгартрансгаз" - ЕАД.
Източник: Държавен вестник (14.02.2007)

Нова такса от 3% върху входната цена на природния газ е причина за част от увеличението на цената на синьото гориво от 1 октомври. Това стана ясно вчера по време на заседание на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), на което бе обсъдено повишаване на цената с 9% от 1 октомври. Таксата се начислява върху цената, която "Булгаргаз" плаща на входа на страната и е предвидена в поправената през юли т.г. наредба за ценообразуването. Според текстовете й тази надбавка върху цената се използва за развитието на "Булгаргаз". Вчера председателят на комисията Константин Шушулов призова изпълнителния директор на газовото предприятие Димитър Гогов да се лиши от надбавката поне до Нова година, за да не се налага такова голямо повишение на цената. Гогов обаче заяви, че предприятието е на ръба на финансовото си оцеляване и повишението на цената би трябвало да е дори 11%. Според изчисленията на Шушулов заради таксата цената за 1000 кубика природен газ се увеличава с 25 лв., а без нея - само с 15 лв. "Ако петролът се задържи трайно над 80 долара за барел, ще се принудим от 1 януари 2008 г. да искаме ново увеличение на цената на газа", заяви Гогов. Надбавката всъщност е допълнително перо в приходите на "Булгаргаз", което ще носи около 15 млн. лв. печалба годишно. След разделянето на предприятието на преносна компания и фирма за продажба на гориво в страната транзитната такса, от която компанията печелеше най-много, остава в полза на преносното предприятие "Булгартрансгаз". Публикуването на текстове от електронното издание и съответните форуми е разрешено само след писмено съгласие от редакцията.
Източник: Сега (27.09.2007)

“Булгаргаз” ЕАД оповести своите цени за природния газ за четвъртмесечието на 2007 г., които са по-ниски от пределните, утвърдени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Цените, които “Булгаргаз” ЕАД ще прилага при продажба на природен газ, считано от 1 октомври 2007 г., са както следва: - цена на природния газ при продажба от обществения доставчик на крайните снабдители и на потребители, присъединени към газопреносната мрежа – 332,30 лв./1000 м3 без ДДС, или с 16,66 лв./1000 м3 по-ниска от утвърдената; - цена на природния газ при продажба от обществения доставчик на потребители, присъединени към мрежи ниско налягане, собственост на “Булгартрансгаз” ЕАД – 340,02 лв./1000 м3 без ДДС, или с 16,66 лв./1000 м3 по-ниска от утвърдената
Източник: Банкеръ (08.10.2007)

"Булгартрансгаз" ще поиска промяна в цената за пренос и съхранение на природен газ като въведе диференцирани цени за нагнетяването, съхранението и ваденето на газ и балансиране на преносната система от хранилището в Чирен, съобщи главният изпълнителен директор на "Булгаргаз холдинг" Любомир Денчев. Вероятно новите цени ще станат факт през първото тримесечие на 2008 г. Цената за пренос се плаща от всички потребители на "Булгаргаз" и част от общата цена на горивото. В момента тя е 19.73 лв. за 1000 куб.м без ДДС. Цената за използване на хранилището в Чирен ще се определя според количеството на природния газ, което е заявено да съхранява. Ползата на големите потребители на синьото гориво от използването му е, че купуват по-евтин природен газ, който впоследствие могат да го използват при увеличение на цените.
Източник: Дневник (08.10.2007)

Силистренската фирма “Сигаз” ще купува и разпределя природен газ в Силистренско през следващите 35 години, съобщи кметът на града Иво Андонов. За извършване на дейностите дружеството получи лицензи от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. През тази година “Булгартрансгаз” започна изграждането на 80-километрово отклонение от газопровода край Добрич. Стойността на проекта е 24 млн. лева, като 75% от средствата са по линия на международния фонд “Козлодуй”, а останалата част е съфинансиране от правителството, припомни изпълнителният директор на “Сигаз” Емил Гойчев. По предварителни изчисления изграждането на газоразпределителната мрежа ще струва 12,5 млн. лева и е предвидено да започне през 2009 година. Първоначално ще бъдат газифицирани Силистра и селата Айдемир и Калипетрово. Но вече има заявки за подаване на синьо гориво от общините Тервел, Дулово и Алфатар, през които ще преминава отклонението. Очаква се с близо 20 хиляди тона годишно да намалее въглеродният двуокис във въздуха над Силистра след газифицирането на района. Информацията е на Светлана петрова
Източник: Дарик радио (20.12.2007)

Българският газов пазар е либерализиран. Това следва от Закона за енергетиката и поднормативните актове към него. Което ще рече, че де юре всеки потребител може свободно да договаря доставка и цени на природен газ с всеки лицензиран търговец. Де факто обаче положението съвсем не е така. Дори и само един бегъл поглед на пазара показва, че повечето лицензи за газоразпределение, издадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), отвеждат към една и съща фирма. Пипала над тръбите като енергиен октопод е разперила "Овергаз инк.". Компания, по 50% от капитала на която държат руският енергиен гигант "Газпром" и родният "Овергаз холдинг". Над 80% от издадените от ДКЕВР лицензи за газоразпределение у нас са на фирми, дъщерни на "Овергаз". Излиза, че либерализацията на пазара на синьо гориво у нас остава само на документи А в действителност властва жестокият монопол на една българо-руска компания. Първа причина за това е историческата обстановка в българската енергетика преди повече от 10 години, търдят експерти. Преди да излезе Законът за енергетиката в първия му вариант, държавата даде право на дружества, които имат намерения да доставят природен газ на битови, обществени и промишлени потребители, да кандидатстват по Закона за концесиите. И тъй като в онези години у нас не съществуваше друго дружество, създадено специално за развитието на газоразпределителния пазар, освен "Овергаз", компанията си "заплю" всички по-апетитни населени места и региони. И дори в някои от тях - като Първомай например, започна да изгражда газоразпределителни мрежи. Докато нормативната база се модернизираше и подадените документи за издаване концесия отлежаваха, беше гласуван Законът за енергетиката и "Овергаз" се сдоби - къде автоматично, къде след по-кратки или по-дълги съдебни процедури, със заветните лицензи за газоразпределение от комисията "Шушулов". Като доказателства най-често компанията предстваяше направени от нея в съответните региони предпроектни проучвания, за което била похарчила определени суми. И номерът минаваше. Така сега реално "Овергаз" държи правото да продава природен газ на най-големите промишлени и туристически центрове и населени места. Това са и най-големите потенциални потребители на синьо гориво в България. "Овергаз" обаче вече се ориентира и към по-малки градове, които тепърва ще се развиват, коментират газовици. Почти пълната власт на вътрешния газов пазар обаче е само част от монопола на "Овергаз". Защото октоподът е захапал не само вътрешния пазар, а с пипалата си държи и тръбата за доставка на природен газ от Русия. Компанията е основният посредник между "Газекспорт" и "Булгаргаз" и продължава да продава основните количества синьо гориво на България. Държавната "Булгаргаз" има няколко договора за доставка на газ, като основният - за около 83% от количествата, е именно с "Овергаз". В исторически план документът е наследник на договора със скандалната българо-руска компания "Топенерджи". "Булгаргаз" купува ограничени количества гориво и от търговеца "Дексиа", добити от находището край Галата, което вече се изчерпва. Националният газов доставчик купува малко природен газ и от WIEE, смесено дружество между дъщерната компания на BASF - "Винтерсхал", и руската "Газекспорт". Как се отразява вторият газов монополизъм на "Овергаз" на доставната цена на газа за България, разбира се, един Господ знае. Защото от години всички цифри в договорите между българските и руските "партньори" са забулени в мъгла наричана за удобство "търговска тайна". Третото пипало на монопола на "Овергаз" е следствие от второто и удря пряко по джоба битовите, промишлените и обществените абонати на компанията. Става дума за цените, по които продават газоразпределителните дружества на българо-руската компания на клиентите си. Средната цена, по която доставчиците под шапката на "Овергаз" продават на домакинствата, е с около 60% по-висока от тази, на която продава държавната "Булгартрансгаз". Средно 620 лв. без ДДС за 1000 куб. м гориво трябва да брои битов абонат на руско-българския монополист. Който купува същото гориво за 365,10 лв. за 1000 кубика. Разбира се, тези тарифи до една са утвърдени от комисията "Шушулов" Как "Овергаз" доказва своите разходи пред нея, за да вдигне с 60% цените, остава тайна за обществото. Ако към тях се начисляват и разходите за инвестиции за изграждане на газоразпеделителната мрежа - добре. Но мрежата се строи месеци, а газът тече по нея десетки години. При тези цени вложенията се изплащат доста бързо. След което монополистът реализира несметни печалби. Защото чудото намаляване на цените е непознато у нас. От друга страна, утвърдените от ДКЕВР високи цени на "Овергаз" действат като стоманен прът в колелото на развитието на едва прохождащата псевдолиберализация на газовия пазар у нас. Когато цифрите говорят - боговете мълчат, казва народът. Нека направим сравнение между търговските надценки на "Булгаргаз" и "Овергаз". По информация от държавната газова компания надценката, която си начислява в момента при продажбата на газа на вътрешния пазар, не надхвърля 3%. При различните газоразпределителни дружества на "Овергаз" тя е различна, но варира около 60%, смятат експерти. Така докато либерализацията на газовия ни пазар остава само на книга, един монополист ще печели, а цената ще плащаме всички ние.
Източник: Стандарт (31.01.2008)

"Булгартрансгаз" обяви обществена поръчка за доставката на компютърна техника, софтуер и периферни устройства. Компанията е част от "Булгаргаз". Доставката обхваща различен брой техника, а срокът за изпълнението й е два месеца след сключването на договора. Гаранцията за участие в процедурата е 7000 лева и равностойността на сумата в евро. Според законовите норми тази сума може да бъде до 1% от стойността на поръчката. Гаранцията за изпълнение е 5% от стойността на договора.
Източник: Дневник (13.03.2008)

"Булгаргаз холдинг" проучва възможността да създаде своя инженерингова компания, която да доставя оборудване, да извършва ремонти и разширява съществуващата преносна мрежа, съобщиха от Министерството на икономиката и енергетиката. Неотдавна бордът на директорите на холдинга е обсъдил въпроса и е решил да възложи на главния изпълнителен директор Любомир Денчев да проучи възможността за създаването й и да докладва до три месеца на ръководството на холдинга. В момента в "Булгартрансгаз" има управление, което се занимава с инвестициите, прединвестиционния контрол и доставката на оборудването, служители, които се занимават със същите дейности има и в "Булгаргаз", и "Булгартел".
Източник: Дневник (09.04.2008)

Доброволна осигурителна мрежа – Здраве АД /ДОМ-Здраве АД заема първото място сред фондовете за доброволно здравно осигуряване по реализиран положителен резултат от дейността си за 2007 година с 394 хиляди, по информация, предоставена от Комисията по финансов надзор /КФН/. Реализираният премиен приход за изминалата година от ДОМ – Здраве АД е в размер на 3 751 хил. лева, като по данни на КФН, дружеството се нарежда на 2-ро място по пазарен дял от 15 % след Дженерали Закрила с 39.00 %. Нарастването спрямо 2006 година на премийния приход е 4.48 %. ДОМ – Здраве АД се нарежда на 1-во място по реализиран премиен приход по т.нар. Други здравноосигурителни пакети (Интегрирана медицинска помощ и здравни грижи) от 45.77 %., като запазва дела си спрямо 2006г. По изплатени обезщетения дружеството е на 3-то място с дял от 9.43 %, след Дженерали Закрила и Медико - 21. Нарастването на изплатените обезщетения спрямо 2006г. е в размер на 2.82 %. ДОМ - Здраве АД е сред 5-те дружества, които по данни на КФН са реализирали положителен резултат от здравноосигурителната си дейност през предходната година. Сред големите клиенти на здравния фонд се нареждат холдингът на БТК, Благоевград БТ, Данон-Сердика АД, Булгартрансгаз ЕАД, AIG Life България АД, Загорка АД, Мини Марица Изток ЕАД, КРЕМИКОВЦИ АД, ЧЕЗ България ЕАД, ГОРУБСО АД, Фин Тех Инженеринг АД, Ес енд Би Индастриъл Минералс АД, Финметалс холдинг АД, Лормет – България ЕООД, ФК Карол АД, ОЦК АД, ГОРУБСО - МАДАН АД, ИНТЕР ПАЙП АД, Микрофонд ЕАД и др. предимно от сферата на промишлеността. ДОМ-Здраве АД e първото дружество за доброволно здравно осигуряване у нас, което предприе стъпки и вече има одобрение за листване на Българската фондова борса Дружеството има сключени договори на територията на цялата страна с лечебни заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ, в които работят над 11 000 лекари. Нарастването на мрежата от лечебни завадения на ДОМ-Здраве АД от началото на 2008 г. спрямо миналата година е 30.18%. Договорите с над 300 аптеки, както и с други помощни организации – медицински и медико-технически лаборатории, са локирани във всички области на България. За дружеството работят и 101 национални медицински консултанти. Фондът разполага с доверени частни медицински центрове, покрива териториално всички области в страната с регионални клонове и медицински координатори. Здравноосигурените в дружеството имат на разположение и областни координатори, които при възникване на здравен проблем асистират и подпомагат осигурените по най-удачния за тях начин в здравната система. ДОМ - Здраве АД разполага със собствен Национален информационен и координационен център, който предоставя безплатни консултации и координация на всички, които се нуждаят от помощ.
Източник: Дарик радио (05.06.2008)

"Булгаргаз холдинг" инвестирал 10.5 млн. лв. в "Набуко" и тръбата до Гърция "Булгаргаз холдинг" е инвестирал 10.5 млн. лв. в участието си в проектите за газопровода за доставка на газ от каспийския регион "Набуко" и в петролопровода Бургас - Александруполис, сочи финансовият отчет на холдинга и трите му дъщерни дружества за миналата година, огласен в интернет страницата му. Това е първият отчет за дейността на холдинга след създаването му преди година с трите дъщерни дружества "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Булгартел". В газопровода "Булгаргаз" има по 16.5% заедно с RWE, унгарската компания МОЛ, австрийската ОMV, румънската "Трансгаз" и турската "Боташ". В петролопровода газовата компания е в българското дружество "Бургас - Александруполис България" заедно с държавната "Техноекспортстрой". България и Гърция имат в проекта по 24.5%, останалите са на Русия. През миналата година са инвестирани 392.1 млн. лв. при планирани 379 млн. лв. За реализация на проектите на газовите дружества в страната се инвестирани 186.3 млн. лв.
Източник: Дневник (22.07.2008)

Повече от месец Върховната административна прокуратура и Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) проверяват как се събират транзитните такси по договора с Газпром. Целта на проверката е да установи дали дружеството търговец "Булгаргаз" законно получава таксите от преноса до Турция и Гърция, които плаща руската компания, вместо транзитното дружество "Булгартрансгаз" и не се ли създават условия за злоупотреби. И двете компании са дъщерни на "Булгаргаз холдинг". Проверката е започнала след сигнал до прокуратурата от изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" Ангел Семерджиев. Той иска да се провери дали не се нарушава енергийният закон и газовата директива с начина на събиране на таксите. От прокуратурата потвърдиха, че по такъв сигнал се работи. Той е разпределен във Върховната административна прокуратура. Проверката все още продължава, няма образувано досъдебно производство, уточниха оттам.
Източник: Дневник (11.08.2008)

Няма опасност за живота и здравето на гражданите на община Правец след аварията на газопровод, собственост на "Булгартрансгаз", близо до град Правец тази сутрин, съобщиха от общината. В 05.10 часа се взривява основната тръба от газопреносното трасе, минаващо през общината. Аварията е над село Своде. Чул се е силен тътен от хората, живеещи там. Ръководството на "Булгартрансгаз" уверило кмета Красимир Живков, че няма данни за чужда намеса. Екип на Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве е замерил въздуха и отклонение от нормите не е констатирано. В момента тръбата е празна в отсечката от село Батулци до Своде. Работят аварийни екипи за отстраняване на повредата. Съоръжението е на 34 години и това е първата такава авария в района, посочват от община Правец. По-рано от пресцентъра на "Булгаргаз Холдинг" съобщиха, че при аварията няма нанесени щети и нарушаване на газоподаването до потребителите в страната. Работи се по отстраняването на повредата. Главният изпълнителен директор на "Булгаргаз" Любомир Денчев, заедно със специалисти, посети мястото на аварията.
Източник: Други (12.08.2008)

Министерство на икономиката и енергетиката ще решава дали "Булгаргаз" или "Булгартрансгаз" ще събира таксите за преноса на руски природен газ през България. Това заяви председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Константин Шушулов пред "Дневник". Комисията вече е изпратила писмо до министерството, в което настоява таксите да отиват в преносното дружество, и смята, че търговецът "Булгаргаз" няма да работи на загуба при цените, които бяха определени от 1 юли, когато природният газ поскъпна с 5% вместо с исканите от дружеството 19.6%. С този аргумент ръководството на "Булгаргаз холдинг" мотивира решението си двете дружества да подпишат договор за преноса и да си разпределят в определена пропорция таксите.
Източник: Дневник (13.08.2008)

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да санкционира "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" за нарушение на лицензите при събиране и разпределение на таксите, които плаща "Газпром" за преноса на руски газ през България. Това предлага работната група за проверка в двете дружества от Министерството на икономиката и енергетиката, съобщиха нейни представители пред в. "Дневник". Проверката бе назначена от министъра Петър Димитров, след като изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Ангел Семерджиев сезира прокуратурата и поиска тя да провери не се ли нарушава енергийният закон с договора между търговеца "Булгаргаз" и преносната компания. Той предвижда транзитните такси да се събират от търговеца вместо от преносното предприятие, каквито са изискванията на газовата директива, и двете дружества да си поделят таксите. Става дума годишно за 150-200 млн. лв., като над половината остават в търговеца.
Източник: Дневник (18.08.2008)

В най-близките дни ще бъде променено заплащането на транзитните такси по договора с руската компания "Газпром" и те вече няма да постъпват в търговеца "Булгаргаз", а в преносното дружество на държавния газов холдинг – "Булгартрансгаз". Това съобщи в понеделник министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров, който е принципал на компанията. След промяната на газовия договор с руския монополист в края на 2006 г. и с преструктурирането на "Булгаргаз" в холдингова структура, транзитните такси са влизали в търговското дружество, а не в преносното "Булгартансгаз". Лицензираният оператор вместо пълните суми за транзита получавал част от тях по силата на договор, подписан с другото дъщерно дружество на газовия холдинг, който обаче бил търговска тайна. Въпросът за плащането на тарифите по транспортирането на синьото гориво до Турция, Гърция и Македония бе повдигнат в началото на август от директора на "Булгартрансгаз" Ангел Семерджиев, който е бивш член на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), отговарящ за газа. Според неофициална информация става въпрос за между 120 и 250 млн. лв. според транзитираните обеми. По случая бе сформирана работна група и нейната проверка констатира, че транзитните такси трябва да постъпват в "Булгартрансгаз", а не в "Булгаргаз", за да не се покриват загубите на търговското дружество от разликите в цената на входа и на вътрешния пазар, каза Петър Димитров. Той обаче не се ангажира с коментар на въпроса каква сума от транзитните такси е отивала за покриването на загубите на компанията на вътрешния пазар, а само посочи, че приходите се разпределяли между дружеството и холдинга. Министърът заяви, че има дисбаланс между цената, на която "Булгаргаз" получава суровината на границата, и определената й от ДКЕВР тарифа за вътрешния пазар, но не може да продължава покриването му с приходите от транзита. Димитров посочи още, че процентът на увеличение на газовите цени от 1 октомври е въпрос на изчисления и в тях не влизат само цените на петрола. Така независимо, че нефтът спадна с около 20 долара за барел от последното ценообразуване, което стана при 155 долара, газът за българските потребители ще продължи да поскъпва.
Източник: Медия Пул (02.09.2008)

В близките дни приходите от транзитните такси за пренос на газ ще бъдат прехвърлени от "Булгаргаз" към "Булгартрансгаз", за да се прекрати практиката за покриване на загубите от ниските цени до потребител, които газовата компания начислява от началото на 2007 г. Това съобщи министърът на икономиката Петър Димитров, мотивирайки искането на "Булгаргаз" от 1 октомври цените на газа да бъдат увеличени с 30 процента. Работна група на ведомството е установила, че съществува "сериозен дисбаланс между цената, по която "Булгаргаз" купува синьото гориво от "Газекспорт", и тази, по която го доставя на потребителите, обясни министърът. Но отказа да уточни какъв е размерът на приходите от преноса, с които монополистът е покривал сегашната разлика в цените. Новите ценови разчети за газа се обсъждат на експертно ниво с участието и на специалисти от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, заключи още министър Димитров. Утре премиерът Сергей Станишев ще направи първа копка на АЕЦ "Белене", а до края на септември се очаква да стане ясен стратегическият инвеститор за изграждането на централата, каза още Петър Димитров. Той припомни, че двата кандидата - германската RWE и белгийската "Електрабел", е трябвало да представят подобрените си оферти до 15 септември.
Източник: Дневник (02.09.2008)

Подписаха за енергийния холдинг Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров официално е разписал решението за създаването на Български Енергиен Холдинг (БЕХ), съобщиха от енергийното министерство. Оттам увериха, че всички документи за вписване на промените в Търговския регистър са внесени. Мегахолдингът ще включва пет дружества със 100% държавно участие - „Мини Марица изток”, ТЕЦ „Марица изток 2”, АЕЦ „Козлодуй”, Националната електрическа компания и „Булгаргаз” с трите му дъщерни дружества – „Булгаргаз”, „Булгартрансгаз” и „Булгартел”. Реално структурата е създадена на базата на съществуващия „Булгаргаз Холдинг” ЕАД, като акциите от капитала на останалите компании са прехвърлени към БЕХ. Със създаването на новата холдингова структура страната вече има една от най-големите енергийни компании в региона и създава национален енергиен лидер с активи на стойност около 8,5 милиарда лева, обясняват от министерството на икономиката и енергетиката. Мегахолдингът ще има приходи в размер на 3,6 милиарда лева и 21 хиляди служители. От ведомството увериха, че създаването на холдинга цели по-добро управление на включените в него единици.
Източник: Дарик радио (18.09.2008)

"Български енергиен холдинг" (БЕХ) ще бъде създаден на основата на "Булгаргаз холдинг", който ще се пререгистрира и ще промени предмета си на дейност. Това съобщи пресдирекцията на Министерството на икономиката и енергетиката, след като бяха внесени в съда документите за регистрацията на новата структура. В холдинга ще влязат НЕК, АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица- изток 2", мини "Марица-изток", както и дъщерните дружества на газовия холдинг "Булгаргаз" - "Булгартрансгаз" и "Булгартел". Този вариант е предложен от консултанта "Дейлот". Моделът чрез преименуване и регистърни промени на съществуващия "Булгаргаз холдинг" ЕАД е оптимален по отношение на време и разходи, както и правен режим, се посочва в съобщението на министерството.
Източник: Дневник (19.09.2008)

Енергийните фирми под шапката на Булгаргаз Под шапката на "Булгаргаз" влизат останалите държавни енергийни компании. Решението за създаване на "Български Енергиен Холдинг" ЕАД (БЕХ ЕАД) е взето от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, като представител на държавата едноличен собственик на НЕК, "Булгаргаз-Холдинг", "АЕЦ Козлодуй", "ТЕЦ Марица-изток 2" и "Мини Марица-изток". Новата компания ще бъде на базата на "Булгаргаз Холдинг", като се промени името и предметът на дейност на дружеството. БЕХ остава акционерно дружество със 100% държавно участие. Акциите от капитала на НЕК, "АЕЦ Козлодуй", "ТЕЦ Марица-изток 2" и на "Мини Марица-изток" се прехвърлят към "Български Енергиен Холдинг" ЕАД. В новия холдинг освен тези четири държавни енергийни дружества влизат и съществуващите дъщерни компании на "Булгаргаз Холдинг" - "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Булгартел". Всички изискуеми документи за вписване на промените в Търговския регистър са внесени. Със създаването на новия холдинг България има една от най-големите енергийни компании в региона. Създава се национален енергиен гигант с активи от 8,5 млрд. лв., приходи от 3,6 млрд. лв. и 21 хил. служители. Моделът за създаване на БЕХ ЕАД чрез преименуване и промени в "Булгаргаз Холдинг", е оптимален по отношение на време и разходи, коментират от министерството. Създаването на БЕХ цели по-ефективно управление на енергийните компании. Така се запазват конкурентните предимства на българската енергетика при пълно съответствие с европейските закони. Със създаването на БЕХ се оптимизират разходите и се въвеждат модерни механизми за привличане на инвестиции, смятат от министерството. Назначен е временен Съвет на директорите на БЕХ. В него влизат зам.-министърът на икономиката Галина Тошева, изпълнителният директор на "АЕЦ Козлодуй" Иван Генов, изпълнителният директор на "Мини Марица-изток" Иван Марков, както и главните изпълнителни директори на НЕК Любомир Велков и на "ТЕЦ Марица-изток 2" Георги Христозов. Министерство на икономиката е готово да стартира открита процедура за избор на мениджърски екип на БЕХ. Изисквания към мениджърите включват критерии, гарантиращи професионализъм и безпристрастност. Основен акцент се поставя на предишен опит, познаване на енергийния сектор и на институциите на ЕС.
Източник: Стандарт (19.09.2008)

Българската газопреносна система е физически и морално остаряла, част от оборудването е от 70-те години и спешно се нуждае от модернизация. Тя изисква огромни средства, които неминуемо ще се отразят върху цената на газа. Ако се съди по досегашната практика на "Булгаргаз", предстоящата модернизация на транзитните газопроводи ще бъде дълъг, сложен и мъчителен процес, в който ще бъдат похарчени десетки милиони евро (а може би и стотици) без никаква прозрачност и гаранции за спазване на сроковете от страна на изпълнителите. Точно такъв е случаят с най-големия проект на газовия монополист досега - модернизацията на двете най-ключови за транзита компресорни станции "Кардам" и "Лозенец". Проверка на "Капитал" установи, че до момента двата проекта са глътнали над 45 млн. лева, но въпреки близо тригодишното забавяне (сроковете по двата договора са изтекли през 2005 и 2006 г.) краят на модернизацията им все още не се вижда. Тъй като дейността на "Булгаргаз" по традиция е скрита зад паравана на фирмената тайна, досега не се е разчуло за скандалните договори на държавния газов монополист. Тези дни се разбра обаче, че те вече са привлекли вниманието на ДАНС и Икономическа полиция. Провалът на ремонтите, за които са похарчени десетки милиони евро, вече изправя на нокти енергийните специалисти в сектора. Проблем в тези две станции може да доведе до блокиране на транзитните доставки за Турция, Гърция и Македония през зимния период, когато количествата транзитиран газ традиционно нарастват. Ако това се случи, щетите и финансовите неустойки за България от евентуалните регресни искове на "Газпром" може да бъдат огромни, предупреждават енергетици. Малко предистория Модернизацията на двете компресорни станции "Кардам" и "Лозенец" се оценява на 30 млн. евро. Тяхното функциониране е ключово за транзита на руски газ през България, тъй като "Кардам" се намира на входа на системата, а "Лозенец" е разпределителен център за транзитираните количества в посока Турция, Гърция и Македония (виж графиката). Решението за подмяната на оборудването в двете станции е взето през 2003 г. Самата тръжна процедура обаче предизвиква доста съмнения. При проведената обществена поръчка тогава са получени първоначално шест оферти, сред които са и световно признати лидери в производството на такова оборудване. След извършеното пресяване обаче остават два кандидата - немската MAN Turbomashinen AG и италианската NUOVO PIGNONE S.p.a. Комисията, съставена от служители на "Булгаргаз", решава да отстрани останалите четири оферти, тъй като не отговарят на предварителните условия. Така бившият съвет на директорите на фирмата начело с Кирил Гегов решава, че липсва "реална конкуренция", и прекратява процедурата, въпреки че до финалната права са допуснати две фирми и по същество конкуренция има. По-любопитно е продължението. Веднага след развалянето на първата процедура ръководството на "Булгаргаз" обявява втора, като се преминава към пряко договаряне със същите шест фирми. Покани получават и тези от кандидатите, чието оборудване не е отговаряло на техническите изисквания. В крайна сметка за победител е обявено българско-украинското дружество ЕВИФРУСИЧ, чиято оферта е една от отхвърлените преди това, тъй като предлаганите от него газотурбинни двигатели не съответстват на съществени параметри на изискванията на възложителя. "Гаф" за 60 милиона Стойността на договора за модернизация на КС "Кардам" е 18 193 825 евро, а на КС "Лозенец" - 11 316 286 евро. Това прави общо близо 60 млн. лева, от които до момента са платени около 45 млн. лева. Най-странното е, че 50% от парите са били платени веднага след подписването на договорите. Според източници от "Булгаргаз" това е било в противоречие с първоначалната оферта на българско-украинското обединение, където е бил предвиден аванс в размер на 25% от сумата. Такъв размер на аванса е мотивиран с факта, че около 80% от цената на поръчката е стойността на оборудването, подлежащо на доставка. "Това е обичайна практика при сключване на договори за скъпоструващо инвестиционно оборудване, тъй като машини от този род не се произвеждат серийно, няма складови наличности, тяхното производство е свързано с десетки доставчици и подизпълнители на монтажния завод, а самото им изработване започва едва след конкретното договориране между фирмата поръчител и фирмата производител", гласи официалната позиция на "Булгаргаз" по този въпрос. Кой е виновен за забавянето Сроковете на двата договора вече са изтекли през 2004 и 2005 г. Изпълнението на договорите обаче продължава и в момента, без да е ясно кога със сигурност ще приключи. "Булгаргаз" и българско-украинското обединение взаимно си прехвърлят вината за забавянето. И двете страни отчитат, че има и обективни причини за това. Като пример се посочват няколкото нови наредби и подзаконови актове, които са влезли в сила след подписването на договорите с ЕВИФРУСИЧ. Те въвеждат нови изисквания за безопасност на труда, количеството отделяни вредни газове в атмосферата и др. Тези нововъзникнали обстоятелства са изредени в доклад до съвета на директорите на "Булгаргаз", предназначен за вътрешна употреба, до който "Капитал" се добра. В него обаче е посочено също, че забавянето се дължи основно на субективни причини. Там се говори за "проблеми в комуникацията и координацията" между фирмите - участници в сдружението, "наличие на слаба организация при изпълнението на строителството", както и "липса на опит при изграждане на строежи от такъв мащаб на ЕВИФРУСИЧ ООД, макар че поотделно руските и украинските дружества в консорциума са познати контрагенти на "Булгартрансгаз". Представителят на ЕВИФРУСИЧ Емил Боянов не е съгласен с тези констатации. "Аз бих искал да кажа, че "Булгаргаз" също имат липса на опит за модернизация от такъв мащаб, защото никога не са го правили, както и ние", коментира той пред "Капитал". По думите му Сумските заводи в Украйна, които са част от обединението, са производители на 30-40% от газовото оборудване в Русия и бившия СССР. Според Боянов цялото забавяне се дължи на непредвидените дейности, които възникнали след подписването на договора. Тяхната стойност според ЕВИФРУСИЧ е 3-4 млн. евро. "Ние многократно сме се обръщали към "Булгаргаз" и сме казвали, че това са непредвидени дейности. Реално би трябвало в самото начало без утвърждаването им да не почваме, но ние имахме за цел изпълнение на договора, а не преследване на непредвидени работи", добави той. "Капитал" потърси позицията и на "Булгаргаз", но до редакционното приключване на броя от компанията не отговориха на писмено зададените им въпроси. Транзитът е застрашен Въпреки споровете кой колко е виновен, резултатът е ясен - крайните срокове по двата договора отдавна са изтекли, но въпреки близо тригодишното забавяне краят на модернизацията още не се вижда. Според източници от "Булгаргаз" до момента дейностите по ремонта на КС "Кардам" са изпълнени на 80%, докато при КС "Лозенец" изпълнението е около 50%. В последните две години се провеждат постоянно оперативки, води се непрекъсната кореспонденция с украинските фирми и се провеждат работни срещи. Впрегнат е значителен ресурс от специалисти на "Булгартрансгаз", които помагат за решаване на възникналите в хода на изпълнението проблеми. По-лошото е, че новите агрегати, доставени от ЕВИФРУСИЧ, непрекъснато показват дефекти и много пъти досега са били връщани в завода производител за ремонти, дори и по време на гаранционния срок. Това застрашава ангажиментите на българската страна по договора за транзит на руски газ към Турция, Гърция и Македония. Собственикът на горивото "Газпром" също следи с тревога проблемите в двете ключови за транзита компресорни станции. Преди месец дъщерната й фирма "Топенерджи" изпраща писмо до шефовете на "Булгартрансгаз", с което настоява да се вземат мерки, за да не се допусне срив на транзита за Турция, Гърция и Македония. Писмото е отговор на поредица от инциденти с току-що подменените агрегати на КС "Кардам" от това лято. Установено е, че по едно и също време четири от общо шестте агрегата са били извън строя. Парадоксалното е, че два от тях са били нови и все още в гаранционен срок, тъй като са били доставени от ЕВИФРУСИЧ наскоро като част от договора за модернизация. Така в продължение на осем месеца (от януари до август) компресорна станция "Кардам" е работила почти непрекъснато без резервни агрегати, което е довело до спад в налягането на подавания газ за Турция. Представителят на ЕВИФРУСИЧ призна за възникналия проблем, но отхвърли твърденията, че спирането на четирите агрегата е довело до спад в налягането на газа за Турция. "До момента не сме имали недоставки към Турция по наша вина и се надявам да няма. Колкото до риска - риск винаги съществува", коментира по този повод Емил Боянов.
Източник: Капитал (13.10.2008)

Държавата ще осигури 300 млн. лв. за увеличаване на капитала на Националната електрическа компания/НЕК/, която е част от структурата на създадения преди месец Български енергиен холдинг/БЕХ/. Днес министрите ще гласуват за повишението на капитала на холдинга. Той бе регистриран чрез промяна в регистрацията на "Булгаргаз холдинг", чийто капитал е 1 млрд. лв. БЕХ обединява мини"Марица изток", ТЕЦ"Марица изток 2", НЕК, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Булгартел". С предоставените 300 млн. лв. се осигурява ресурс в междинния етап от подготовката на проекта АЕЦ"Белене" до финансовото му приключване през декември 2009г, се посочва в съобщението на правителствената пресдирекция. Този етап е важен за успешното изпълнение на обекта, тъй като предстои да бъде поръчано оборудването, обясниха от там.
Източник: Дневник (16.10.2008)

Държавата ще осигури 300 млн. лв. за увеличаване на капитала на Националната електрическа компания /НЕК/, която е част от структурата на създадения преди месец Български енергиен холдинг /БЕХ/. Днес министрите ще гласуват за повишението на капитала на холдинга. Той беше регистриран чрез промяна в регистрацията на "Булгаргаз холдинг", чийто капитал е 1 млрд. лв. БЕХ обединява мини "Марица изток", ТЕЦ "Марица изток 2", НЕК, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Булгартел". С предоставените 300 млн. лв. се осигурява ресурс в междинния етап от подготовката на проекта АЕЦ "Белене" до финансовото му приключване през декември 2009 год., се посочва в съобщението на правителствената информационна служба. Този етап е важен за успешното изпълнение на обекта, тъй като предстои да бъде поръчано оборудването, обясниха от там. Според съобщението решението ще е знак към банките за ангажираността на правителството и ще даде възможност за привличането на заеми, което ще ускори финансовото приключване на проекта. До края на 2009 год. НЕК трябва да поеме разходи от 450 млн. евро по производството на оборудването.
Източник: News.bg (16.10.2008)

50-те най-големи строители с приходи от 2.71 млрд. лв. 50-те най-големи български строителни предприятия имат съвкупни приходи от 2.71 млрд. лв. за 2007 г., става ясно от информация на Централния професионален регистър на строителя. Общо 15 са компаниите с реализирани приходи от над 50 млн. лв., докато последният в класацията (Валмекс) има 26.3 млн. лв. Начело в подреждането е Главболгарстрой АД с 228.8 млн. лв., следван от Холдинг Пътища и Булгартрансгаз, чиито постъпления възлизат на 151.69 и 150 млн. лв. С приходи от над 100 млн. лв. за изминалата година са Балканстрой АД, Трейс Груп Холд, Геотехмин и Планекс. В топ 10 попадат още Пи Ес Ай, Филкаб и Балкани ЛК. Останалите публични компании попаднали в подреждането (освен Холдинг Пътища и Трейс Груп Холд) са Енемона и Енергоремонт Холдинг. № Строител НПП (в хил.лв.) 1 Главболгарстрой АД 228885 2 Холдинг Пътища АД 151694 3 Булгартрансгаз ЕАД 150053 4 Балканстрой АД 124781 5 Трейс Груп Холд АД 117883 6 Геотехмин ООД 109280 7 Планекс ООД 103185 8 Пи Ес Ай АД 93495 9 Филкаб АД 88843 10 Балкани ЛК ЕООД 72381 11 Сиенит ООД 62340 12 Мидия АД 57628 13 Енемона АД 55990 14 Строителство и възстановяване Държавно предприятие 55662 15 Маркан ООД 52627 16 АТ Инженеринг 2000 ООД 47828 17 ГБС Инфраструктурно строителство АД 47591 18 Пътни строежи АД 47560 19 ЕМУ АД 46622 20 Автомагистрали-Черно море АД 42490 21 Галчев Инженеринг Груп АД 41991 22 Строй - Консулт ЕООД 41627 23 Евробилд ООД 40035 24 Булмикс 97 ООД ООД 38407 25 Инжстрой София ЕАД 35195 26 Минстрой Холдинг АД 34925 27 Пътинженерингстрой - Т АД 33674 28 Нафтекс Инженеринг АД 33469 29 Водоснабдяване и канализация - Варна ООД 33434 30 Биндер АД 32551 31 СК Арнаудов ЕООД 32344 32 МИКС – Констръкшън ООД 32020 33 АБ АД 31567 34 ГБС Варна АД 31177 35 Кредо - Г4 ЕООД 30980 36 Тотема Инженеринг ЕАД 30659 37 Агромах ЕООД 30380 38 Енергоремонт Холдинг АД 30309 39 Пътинженеринг-М ЕАД 30136 40 Атоменергоремонт ЕАД 29552 41 Интеграма ООД 29433 42 Инжстройинженеринг ЕООД 29173 43 Пътища и мостове ЕООД 28536 44 Софстрой АД 28139 45 СК - 13 Холд-ИНГ АД 27865 46 Никми АД 27752 47 Консорциум Елмонтажи ООД 27279 48 Пътно строителна компания ЕС БИ ЕС АД 27007 49 Пътностроителна техника ЕАД 26782 50 Валмекс ЕООД 26319 Общо 2709535
Източник: profit.bg (23.10.2008)

Приходите на "Булгартрансгаз" от цената за пренос на природен газ в България се очаква да намалеят с 10-15% през следващата година заради спиране на част от производството на големите потребители. Това съобщи изпълнителният директор на дружеството Ангел Семерджиев. Цената за пренос се плаща от консуматорите като част от тази на синьото гориво. През миналата седмица "Агрополихим" обяви, че спира част от производството си, "Неохим" е в планов ремонт, но не ясно поради глобалната финансова криза кога ще приключи той. "Стомана индъстри" вече обяви, че ще работи с намалени мощности, същото е положението и в "Кремиковци". През миналата година в България са пренесени над 3 млрд. куб.м газ. Намаленото потребление няма да се отрази върху качеството на доставките, защото има и нови потребители, които искат да се присъединят, каза Семерджиев.
Източник: Дневник (24.11.2008)

Печалбата на създадения преди два месеца Български енергиен холдинг (БЕХ) се е увеличила с 22% за деветте месеца на 2008 г., съобщиха от холдинга. Той обединява ТЕЦ "Марица-изток 2", мини "Марица-изток", АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", "Булгартел", Националната електрическа компания (НЕК) и Електроенергийния системен оператор (ЕСО). От холдинга обаче отказаха да посочат размера на печалбата, както и финансовите показатели на останалите дружества в структурата му. Най-печеливша компания от нея е АЕЦ "Козлодуй". "Булгаргаз" обаче отчита загуба от 35.4 млн. лв. от търговската дейност. Според ръководството на компанията причината са по-ниските цени на природния газ, определени от регулаторната комисия. В същото време търговецът "Булгаргаз" в нарушение на газовата директива продължава да получава транзитните такси от пренос на руски газ през България, вместо таксите да отиват в оператора "Булгартрансгаз". Очаква се до края на годината двете компании да подпишат споразумение за таксите.
Източник: Дневник (03.12.2008)

Над 8.3 млн. лв. загуби за ден Загубите за българската икономика са над 8.3 млн. лв. на ден заради спрените доставки на руски газ, сочат данните, подадени от 153-те дружества от списъка за ограничено ползване. Това съобщи министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. В тези сметки обаче не влизат загубите на други 72 предприятия, за които кранчето на синьото гориво спря напълно. На 44 дружества газоподаването не е било ограничавано изобщо. Това са малки фирми, които потребяват незначителни количества и чието спиране няма да се отрази съществено, обясниха от Булгартрансгаз. От публикувания на сайта на министерството ограничителен списък става ясно, че най-много газ ще получат топлофикациите. Причината е, че те не може да работят само с мазут, обясниха от Асоциацията на топлофикационните дружества. Топлофикация-София ще получи най-много газ - 80 хил. куб. метра на час. Първенец по доставки е и закъсалото металургично предприятие Кремиковци с 15 хил. куб. м газ на час. В същото време много фирми, които също са с непрекъснато производство, останаха без газ. Такова е пловдивското металургично предприятие Хелиос металург, където в стоманодобивните пещи трябва да се поддържат 500 градуса. Оттам също поискаха да бъдат включени в графика. В него обаче влизат само предприятия с потребление на природен газ от над 25 млн. куб. метра газ годишно. Поради липсата на природен газ единственият производител на хлебна мая в България - Хлебна мая АД-Русе, е прекратил производство. А това е основна суровина за хлебозаводите у нас. Фирми, които са с ограничено подаване на газ, се оплакаха, че количествата не са достатъчни за безаварийна работа. В КЦМ има голям риск от аварии в производството на сярна киселина, тъй като сега доставяните 107 кубика синьо гориво не са достатъчни, заяви изпълнителният директор на дружеството Стоян Пехливанов. Заради намаленото подаване на газ е настъпила авария на промишлен водопровод в цех на дружеството Стомана Индъстри.
Източник: Пари (09.01.2009)

Икономиката ни губи 140 млн. лв. от липсата на газ До момента загубите за икономиката ни от липсата на доставки на природен газ са 140 млн. лв. Данните са на Министерството на икономиката и енергетиката. За някои фирми ще бъде фатално, ако доставките им на газ бъдат ограничени още. Засега не сме получили потвърждение от Балканския център, че газ ще потече. Това съобщи Ангел Семерджиев, изпълнителен директор на "Булгартрансгаз". Той обясни, че ако все пак газта не потече към страната ни, има и други възможности – да имаме нов източник на тръбата. Създадени са техническите предпоставки от Гърция да постъпи газ в нашата система. Очаква се финализиране на чисто търговската част на сделката. Технически възможности за доставка на газ има и от турската газова система, поясни Ангел Семерджиев.
Източник: Insurance.bg (19.01.2009)

Гърция ни пусна газ Вчера в 16 ч към България потече газ от Гърция, съобщиха от Министерството на икономиката и енергетиката. Доставката е започнала от гръцката станция Стримонохори, като кранът е бил отворен в присъствието на представители на "Булгартрансгаз" и гръцката газова компания ДЕПА. Първоначално отпуснатото количество ще се увеличава. Договорът е сключен за 7-дневен период с опция за удължаване или съкращаване, в зависимост от това дали през това време ще започнем да получаваме гориво от Русия. Малко по-късно заместник-председателят на Кризисния щаб към Министерството на икономиката и енергетиката Атанас Съйков съобщи, че синьото гориво е навлязло на българска територия. То ще бъде разпределено към потребителите още на станция "Петрич". Договорените количества са до 2,5 млн. кубически метра втечнен газ на денонощие. С тях ще можем да запазим действащия в момента ограничителен режим на подаване на синьо гориво към предприятията и потребителите. При запазване на настоящото положение запасите ни ще стигнат за над 90 дни, заяви Съйков. Той допълни, че с доставката на гръцкия газ отпада необходимостта от преизчисляване на количествата, които в момента получават предприятията. Няма да се въвежда и нов по-строг ограничителен режим от утре, както беше планирано първоначално. Причината за това беше, че вследствие на въведения ограничителен режим на газоподаване родните запаси са намалели и с доставката от Гърция отново ще бъдат набавени необходимите към сегашната ситуация количества.
Източник: Стандарт (20.01.2009)

Газпром подновява доставките на газ за Европа Газпром поднови доставките на газ за Европа през украинската територия в 1 ч. по Гринуич тази нощ, 3 часа българско време, съобщи премиерът на Украйна Юлия Тимошенко, след като посети контролен пункт в централата на руската компания, после тя отпътува от руската столица за Киев. Говорителят на Газпром Сергей Куприянов уточни, че доставките на газ за Европа през Украйна на практика ще бъдат подновени днес в 10 ч. московско време. В 4 ч. московско време дадохме нареждане да започне подготовката за подновяване на доставките, а транзитът ще започне в 10 ч. московско време", каза Куприянов. Москва прекъсна доставките на газ за Украйна на 1 януари, а на 7 януари спря изцяло газа за Европа през Украйна. Вчера следобед Русия и Украйна сключиха 10-годишни споразумения за доставки на газ и транзит на газ за Европа. Подписи под договора поставиха ръководителите на Газпром и на Нафтогаз - Алексей Милер и Олег Дубина. Подписването стана в присъствието на премиерите на двете страни - Владимир Путин и Юлия Тимошенко. Разпределителната мрежа на Овергаз в България е в пълна изправност и в най-кратки срокове след пускането на синьото гориво ще достигне пълния си капацитет, съобщиха от дружеството.
Източник: Дарик радио (20.01.2009)

$ 280/1000 куб. м цена за Европа Цената на газа за Европа в средата на 2009 г. ще бъде около 280 долара за 1000 кубични метра, а за Украйна - под 250 долара. Това заяви в телеконферентна връзка с чуждестранни журналисти вицепрезидентът на “Газпром” Александър Медведев. Той припомни, че тази промяна на цените на газовия пазар е свързана със спада на петрола и петролните продукти. Сега Европа плаща за руския газ около 400 долара. Цената на газа на руско-украинската граница ще бъде 228,8 долара за 1000 кубически метра, заяви украинската министър-председателка Юлия Тимошенко на пресконференция с европейския комисар за енергетиката Андрис Пиебалгс, който пристигна вчера в Киев. Тимошенко отбеляза, че цената ще се увеличи предвид ДДС, митническите такси и други данъци и вземания. 1,7 долара за 1000 куб. метра на 100 километра ще е цената на транзита през територията на Украйна. Страната възнамерява да сведе до минимум закупуването на руски газ през първото тримесечие на 2009 г. “Няма нужда да се използва скъп газ. За това има хранилища”, посочи Тимошенко.
Източник: Труд (21.01.2009)

Шефът на "Булгаргаз" Димитър Гогов и зам.-министърът на икономиката Галина Тошева влизат в ръководството на Българския енергиен холдинг (БЕХ), съобщиха от икономическото министерство. В управителното тяло на мегахолдинга влизат още Димитър Димитров, шеф на Съвета на директорите на "Булгаргаз", Борис Пеков - изпълнителен директор на държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци", и Тенчо Попов, който беше главен секретар на Милен Велчев в Министерството на финансите, а в момента е финансов консултант. Консултантската фирма „Делойт България” съветваше шефовете на икономическото министерство при избора на ръководство на холдинга. Съветът на директорите ще контролира, организира и ръководи цялостната дейност на холдинга. Кой ще бъде председател на Съвета на директорите ще стане ясно, след като всички членове го изберат. По нейна молба, за да няма конфликт на интереси, зам.-министър Тошева вчера е била освободена от длъжността си в министерството. Така тя ще работи само в холдинга. Миналата година управляващата коалиция взе решение за създаването на мегаенергиен холдинг, който ще обединява дейността на няколко дружества - "Булгаргаз", АЕЦ "Козлодуй", АЕЦ "Белене", НЕК, ТЕЦ "Марица-изток 2" и "Мини Марица-изток". Ръководството на холдинга ще се помещава в сградата на "Булгаргаз".
Източник: Новинар (21.01.2009)

170 млн. загуби заради газа Почти 170 млн. лв. са загубите за икономиката ни от началото на газовата криза до вчера. Това обяви министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Сумата се изчислява на базата на постъпилата в Кризисния щаб информация от засегнатите предприятия. Недоставените количества газ са 180 млн. кубика. Сметката е направена на база на средното потребление от около 12 млн. кубика на ден. Все още не е ясно кой ще плати обезщетенията на фирмите ни. Получихме писмо от "Газпром", в което за кризата се обвинява Киев и се препоръчва да търсим компенсации от нея, каза Петър Димитров. От украинската "Нафтогаз" обаче заявиха, че не са получили писмото и затова не могат да коментират. Една от опциите е да получим допълнително количество газ с 8% отстъпка от цената, каза Димитров. Под въпрос е дали "Газпром" ще се съгласи да преговаряме за пряк договор, но вероятно ще може да се изменят компоненти от формулата за определяне на цената, коментира шефът на "Булгаргаз" Димитър Гогов. Има вероятност и обезщетения да се искат от доставчиците. Вече са предявени претенции към единия, каза Гогов, но отказа да го назове. Първо доставките от Русия трябва да бъдат възстановени напълно, да започне производство в нормален режим и след това щетите ще бъдат изчислени, каза премиерът Сергей Станишев. Това може да стане до 24 ч, след като руското гориво потече вчера в 9,05 наше време.
Източник: Стандарт (21.01.2009)

Газовата криза, в която България изпадна през последните две седмици, приключи, след като в сряда в 13 ч тръбите на Булгартрансгаз вече бяха напълно запълнени с руски природен газ. Малко по-късно към 14.40 ч министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров отмени заповедта за ограничителен режим на доставките на синьо гориво към индустрията и топлофикациите. Загуби Повечето индустриални дружества обаче няма да може да работят пълноценно поне още 10 дни. Причината е, че е необходимо време, за да може технологично да заработят с пълния си капацитет. Дотогава те ще продължат да трупат загуби от нереализирани ползи. Увеличаването на производствения ни капацитет до нивата от преди кризата ще ни отнеме около 2 седмици, каза изпълнителният директор на Биовет-Пещера Ангел Желязков. През това време ние ще продължим да трупаме загуби, за които също ще искаме компенсация, посочи той. Поне няколко дни ще са ни нужни, за да възстановим производството, каза изпълнителният директор на Радомир метал индъстрийз Людмил Александров. Машиностроителното предприятие е преминало на четиричасов работен ден от сряда, но все още в принудителен отпуск до края на месеца са работниците от ковашко-пресовия цех. В началото на февруари производството ще бъде възстановено, но с 30-40% по-малък обем заради свитите поръчки, заяви Александров. Топлофикации Топлофикационните дружества пък технологично може да преминат само за няколко часа отново на газ, каза председателят на асоциацията на топлофикациите Валентин Терзийски. Част от тях обаче са заявили желание да продължат работа на мазут до изчерпване на закупените количества. Според Терзийски за изразходването на суровината ще са необходими около три дни. Той обаче посочи, че ако в някои райони замърсяването на въздуха заради работата на мазут е достигнало нормата, инспекцията по околна среда може да забрани използването му. Обобщаване Кризисният щаб по газовата криза ще продължи работа. Сега неговата задача ще е да обобщи загубите за икономиката и да търси варианти те да бъдат компенсирани, съобщи премиерът Станишев. Един от вариантите е да получим отстъпка в цената за недоставените през последните две седмици количества газ. Това са общо 123.836 млн. куб. м, съобщи министър Петър Димитров. Остава неясен въпроса какво ще стане с 8-те млн. куб. м от Гърция, които останаха неизползвани, но бяха предварително платени.
Източник: Пари (22.01.2009)

Фирмите в пат за загубите от газа Как да получат компенсации за загубите от газовата криза, се чудят шефове на родни фирми. Мениджъри на металургични, химически, торови и стъкларски заводи вече се съветват с адвокати и се готвят да заведат съдебни дела, казаха представители на бизнес организации. Над 170 млн. лв. са загубите на фирмите ни от газовата криза, по данни на кризисния щаб към икономическото министерство. Информацията е събрана от наблюдаваните над 280 дружества. Тя обаче не е пълна, вероятно крайната сума ще е доста по-сериозна, защото засега не всички фирми са направили точни разчети. "Булгаргаз", посредниците, "Газпром" и Украйна, която спря кранчето, си прехвърлят отговорността за загубите. Засега казусът изглежда доста сложен и решението трудно може да е в полза на бизнеса, коментират юристи. "Договорите с "Булгаргаз" са така оформени, че фирмата като монополист се е "бетонирала" и ние нямаме възможност да заведем искове срещу нея, обясниха от няколко топлофикации, които са сред най-големите потребители на синьо гориво в страната. Адвокатите им обяснили, че те директно не могат да си търсят правата в съда, но могат да се присъединят към иск на "Булгаргаз" срещу неговите контрагенти доставчици. А те са "Овергаз", "Винтерсхау" и "Газпром експорт".
Източник: Стандарт (22.01.2009)

Искаме от Русия по-евтино гориво Ще искаме отстъпка в цената на синьото гориво като компенсация заради спрените доставки. Това обяви вчера министър-председателят Сергей Станишев. Ден по-рано икономическият министър Петър Димитров каза, че е възможно да настояваме за намаление на цената с 8 на сто. Шефът на "Булгаргаз" Димитър Гогов пък обясни, че "Газпром" едва ли ще се съгласи за пряк договор, но има вероятност да се изменят компоненти от формулата за определяне на цената. Първо обаче трябва да се направят точни разчети за щетите, които да се предоставят на Европейския съюз, както и на Русия и Украйна, обясни премиерът. Той нареди кризисният щаб да е готов с тези оценки до дни. По сметките на "Булгартрансгаз" заради кризата страната ни не е получила от доставчиците - дъщерни дружества на "Газпром", над 123 млн. куб. м. Тази цифра ще влезе в основата на изчисленията, които ще иска България като компенсация. Ще положим съвместни усилия с другите засегнати страни за търсене на компенсации, каза още Станишев. Според него най-ефективният инструмент за влияние в кризата е общата позиция на ЕС. Точно в 14,50 ч вчера беше отменен ограничителният режим заради газовата криза. Петър Димитров помоли Станишев за разрешение, а премиерът му нареди незабавно прекратяване на заповедта. От вторник следобед в българската газопреносна мрежа постъпва руски газ. В момента системата дори е с 1 млн. куб. м по-пълна, отколкото преди спирането на кранчето, каза Станишев. България е заявила 9,2 млн. куб. м газ, отделно продължава черпенето на суровина от хранилището в Чирен и находището в Галата, съобщи икономическият министър. От запасите се добиват по 4 млн. куб. м на денонощие, допълни Ангел Семерджиев, изпълнителен директор на "Булгартрансгаз". Такава била по принцип търговската схема, обясни той. От момента на подаването на руски газ в тръбите ни е спрян вносът от Гърция, каза още Семерджиев. Той обаче не можа да каже какви точно количества сме ползвали оттам от понеделник следобед, когато по транзитната тръба потече газът от южната ни съседка. Семерджиев съобщи, че всички заявки на предприятията ще бъдат напълно удовлетворени, топлофикациите също ще се върнат на работа на газ. Възстановен е и транзитът до Турция и Македония, Гърция обаче не иска да получава руски газ.
Източник: Стандарт (22.01.2009)

Искаме пари от Европа за газа България може да поиска компенсации заради газовата криза от Европейския съюз. Това е възможно, ако загубите на икономиката ни от спрените доставки надхвърлят 0,6% от брутния вътрешен продукт, съобщи икономическият министър Петър Димитров в парламента. Той обясни, че според традициите в ЕС, ако загубите на дадена страна членка достигнат такива размери, това означава криза. Тогава общността оказва солидарна помощ. Според последните данни на кризисния щаб към Министерството на икономиката и енергетиката, до момента загубите за икономиката ни са изчислени на почти 200 млн. лв. Има обаче много предприятия, които още не са сметнали 100% щетите. Сред тях са и топлофикационните дружества. Загубите у нас може да стигнат половин милиард лева, заяви шефът на енергийната комисия в парламента Рамадан Аталай. Според прогнозата в бюджета за тази година БВП се очаква да бъде около 73,48 млрд. Това означава, че ако загубите стигнат 440 млн. лева, може да поискаме компенсация от ЕС.
Източник: Стандарт (23.01.2009)

„Набуко” излезе от застоя Европейският съюз отказа да отпусне поисканата от унгарския премиер Ференц Дюрчани сума за финансиране на началния етап на проекта "Набуко". Това стана ясно вчера по време на среща на високо равнище в Будапеща относно бъдещето на проекта. Дюрчани поиска Брюксел да даде между 200 и 300 млн. евро, като по думите му една част от средствата могат да дойдат от бюджета на Европейския съюз, а друга да бъде осигурена с кредити, обясни той. На срещата присъства и българският премиер Сергей Станишев. Продължилата над две седмици газова война между Русия и Украйна принуди държавите от Европейския съюз да форсират проекти, с които могат да намалят зависимостта си от руския газ. Такъв проект е и газопроводът "Набуко". По думите на Станишев газовата криза между Москва и Киев, която направи значителна част от Европа заложник на този конфликт, дава нов политически тласък за изпълнението на проекта. Той се смята за конкурентен на руския „Южен поток”, тъй като по мрежата ще тече газ, но не руски.
Източник: Новинар (28.01.2009)

Господин Семерджиев, какви са плановете ви за модернизиране и разширяване на газохранилището в Чирен през 2009 г.? Има ли заделени средства за тези дейности? - Има няколко варианта за разширяване и модернизиране на газохранилището. С оглед сигурността на снабдяването, технологичните особености и перспективите за развитието на пазара, се разработва вариант за активен газ от 850 млн. куб. м и максимален дневен добив от 10 млн. куб. м. Инвестициите за този вариант се оценяват на 250 млн. EUR. В инвестиционната програма на Булгартрансгаз са осигурени средства за проучване и проектиране на разширението и развитието на газохранилището. За колко време ще успеете да нагнетите в хранилището запаси на нивото отпреди спирането на доставките на руски газ? - При нормални условия за 20 дни. Кога ще започне да се работи по превръщането на находището в Галата в газохранилище? Какъв капацитет на съхранение може да бъде постигнат? - Все още не са осигурени условията за превръщането на находището в Галата в газохранилище, защото има концесия за добив. Добивният процес е в последната си фаза и предстои още тази година прекратяване на добива. Когато се прекрати концесията за добив, ще се проектира газохранилище. По предварителните проучвания са възможни различни варианти за капацитета на това газохранилище. Например при минимални инвестиции той може да достигне 400 млн. куб. м, от които дневно да се добиват максимално 2 млн. куб. м. Ако се направят инвестиции от 300 млн. EUR, може да се постигне капацитет от 800 млн. куб. м и дневен добив от 10 млн. куб. м. Според вас с какви запаси трябва да разполага България, за да не изпадаме повече в ситуацията от началото на тази година? - Ако дневният капацитет от газ за нуждите на страната бъде предвиден за дълъг период от време, например за 6 месеца, може да се каже, че рискът от внезапно спиране на доставките е изключен напълно. В този случай обаче разходите за снабдяването ще бъдат по-високи. Нито една страна не е осигурена напълно само с газохранилища и не смятам, че сигурността на снабдяването може да се осигури само с икономически необосновано разширяване или изграждане на нови газохранилища. Така или иначе за тези хранилища трябва да бъдат осигурени надеждни източници на природен газ.
Източник: Пари (28.01.2009)

Европа отказа пари за “Набуко” Евросъюзът отказа пари за газопровода "Набуко", съобщи Ройтерс. Представителите на общността обаче подкрепят проекта. Това стана ясно по време на форума за тръбата в Будапеща, където бе и премиерът Сергей Станишев. Европейската инвестиционна банка обаче е готова да финансира до 25% от изграждането на газопровода. Това е заявил президентът на банката Филип Мейстад на форума, съобщи БТА. За да бъде отпуснат заем, проектът трябва да отговори на всички икономически, технологични и политически критерии. ЕИБ иска да е налице и междуправителствено споразумение, категоричен е Мейстад. Интерес към "Набуко" проявява и Европейската банка за възстановяване и развитие. По време на срещата президентът й Томас Миров е отбелязал, че най-важното е да са налице договорите за доставка на газ за тръбата, гаранции за инвестиции, техническите параметри, както и оценката за въздействие върху околната среда. Според Миров е важно и да се проучи мнението на жителите на териториите, през които ще минава газопроводът.
Източник: Стандарт (28.01.2009)

Европарламентът кани Русия за участие в „Набуко” Депутатите в Европейския парламент обмислят да предложат на Русия да се включи в проекта за строителството на газопровода „Набуко". Това съобщиха вчера от Европейската комисия. Предложението е записано в доклад за европейската енергийна стратегия, която предстои днес да бъде приета от двете европейски институции. Според автора на доклада Ан Лаперуз, зам.-председател на парламентарната комисия по индустрия и френски евродепутат, участието на Русия е необходимо заради нарастващата несигурност на страните от Каспийския регион да бъдат основен доставчик на синьо гориво за газопровода. Според документа в страните, от които ще бъде доставян основно газът, няма да разполагат с достатъчно количество от горивото, с което да се захрани тръбата. Ето защо е необходимо да се разчита и на газ от Русия. Проектът за изграждане на "Набуко" предвижда да се доставят около 26-30 милиарда куб. м газ годишно, като част от синьото гориво ще е предназначено за България.
Източник: Новинар (04.02.2009)

Близо 4 пъти по-висока печалба е заложил като цел за реализиране през 2009 г. Българският енергиен холдинг (БЕХ). Това съобщи вчера изпълнителният директор на холдинга Галина Тошева. По предварителни данни за 2008 г. консолидираната печалба на холдинга възлиза на 154 млн. лв. В бизнес плана за 2009 г. е заложено тя да стигне 471 млн. лв. Общите приходи се очакват в размер на 5,9 млрд. лв. при 5,6 млрд. лв. за 2008 г. От всички дружества в състава на БЕХ само „Булгаргаз" ще завърши с отрицателен финансов резултат, който по прогнозни данни ще надхвърли 80 млн. лв. Шефът на БЕХ Галина Тошева обясни, че сериозният ръст е планиран на база редица управленски решения, които ще се извършат в новата държавна мегакомпания. Тошева обаче направи уговорката, че икономическата криза вероятно ще наложи преразглеждане на заложените параметри в бизнес плана, включително на инвестициите. Преоценката ще стане факт след края на първото тримесечие на 2009 г. Освен стратегическите проекти като „Набуко", „Южен поток", АЕЦ „Белене" сред приоритетите на БЕХ са изграждането на газовите междусистемни връзки между България и Гърция и между България и Турция. Като един от най-важните проекти са разширяването на газохранилището в Чирен, както и изграждане на хранилище в Галата, за което ще са нужни 200-300 млн. евро. Шефът на "Булгаргаз" и член на борда на БЕХ Димитър Гогов съобщи, че най-късно през пролетта добивът на газ от находището в Галата ще бъде преустановено. Представители на британската компания "Мелроуз рисорсиз" са обявили, че вече нямат интерес да добиват газ на фона на това, че подобна дейност ще разруши хранилището. Очаква се през лятото в Галата да бъдат нагнетени 150-200 млн. кубика газ, половината от които ще бъдат изтеглени следващата зима. Други приоритетни проекти за БЕХ са изграждането на терминал за втечнен природен газ край Александруполис. Предстои подписването на междудържавно споразумение за изграждането и на втора електропреносна междусистемна връзка България - Гърция. Трасето с начало Гълъбово и край Филипи вече е определено, съобщи още Галина Тошева. По предварителни оценки нужните инвестиции са в размер на 40 млн. евро. Обмисля се и създаването на специална компания, част от БЕХ, която да строи и оперира централи, ползващи възобновяеми енергийни източници. Според Тошева всички проекти, които са за 900 млн. евро са част от амбициозна програма, която обаче няма да бъде реализирана в рамките само на 1 г. „Това са проекти, които добре се приемат от банки и биха били финансирани от тях", добави тя. БЕХ беше създаден на 18 септември 2008 г. с решение на министъра на икономиката и енергетиката чрез преименуване на "Булгаргаз Холдинг". В него влизат "Мини Марица-изток", ТЕЦ "Марица-изток 2", АЕЦ "Козлодуй", НЕК, ЕСО, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Булгартел".
Източник: Монитор (04.02.2009)

Москва е гузна към българите Руско-украинският газов конфликт, по време на който България бе сред пострадалите, коригира "празничния" дневен ред на посещението на Георги Първанов. Източник от Кремъл подчерта, че Москва не би желала заради януарските събития "да изгуби оформилия се особено приятелски характер на отношенията със София". Руската страна усеща сякаш известно чувство за вина спрямо София и това може би ще помогне на българската делегация да издейства някои отстъпки. Въодушевена от примера на Русия, отказала се от посредници в отношенията с Украйна, България сериозно се кани да изпрати дружествата посредници "Винтерсхал" и особено "Овергаз инк", дялове от които притежава "Газпром", по пътя на"РосУкрЕнерго" (тоест да се освободи от тези посредници - бел. ред.). Според кремълския източник руските власти не са против преминаването към преки доставки, "ако "Газпром" и "Булгаргаз" се споразумеят за търговските условия". Същевременно по всичко личи, че руският монополист няма готовност да се откаже от посредниците. От юридическа гледна точка "Булгаргаз" може да предяви претенции към "Газпром" само за недополучените мизерни обеми в югозападната част на страната. Останалите жалби трябва да се изпратят до посредниците в лицето на "Овергаз" и WIEE, които вече ще бъдат принудени да поискат обезщетение на щетите от "Газпром". Съдебната конструкция в този случай ще бъде много сложна, отчитайки, че и в двата посредника "Газпром" контролира по 50%. Вероятността, че "Газпром" ще избегне да плаща парични компенсации и ще се ограничи с доставките на допълнителни обеми за потребителите и в изрядно опустелите хранилища на "Булгаргаз", сега е доста голяма. Но в София в рамките на политическия диалог разчитат на кардинално преразглеждане на схемата за доставка на газ, която бе съгласувана през 2006 г.
Източник: Стандарт (05.02.2009)

Енергийният холдинг отчете печалба "Български енергиен холдинг" (БЕХ) отчете печалба преди данъчно облагане от 154 млн. лв. за 2008 г., сочат предварителните финансови резултати. Холдингът беше създаден през лятото на миналата година и обединява мини "Марица-изток", ТЕЦ "Марица-изток 2", АЕЦ "Козлодуй", НЕК, Електроенергиен системен оператор (EСО), "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Булгартел". БЕХ планира увеличение на печалбата през тази година до 471 млн. лв., а приходите ще нараснат с 292 млн. лв. до 5.9 млрд. лв. Планираме да приемем петгодишен бизнес план на холдинга, съобщи изпълнителният директор Галина Тошева. Резултатите за 2008 г. се дължат основно на увеличените приходи от продажби на електроенергия след поскъпването й и нарасналите приходи на НЕК, ТЕЦ "Марица-изток 2" и АЕЦ "Козлодуй" от свободния пазар. Задълженията по дългосрочни банкови заеми са 1.7 млрд. лв. Холдингът ще търси банкови заеми за осъществяване на инвестиционната програма за 2 млрд. лв. Ръководството му планира да обяви процедура за избор на рейтингова агенция.
Източник: Дневник (05.02.2009)

България и Румъния започват съвместно прединвестиционно проучване за изграждане на междусистемна връзка за пренос на природен газ в участъка Русе - Гюргево. Двете страни ще анализират възможността за използване на частично финансиране от Европейските фондове за изграждане на връзката, съобщават от Българския енергиен холдинг. Това бе обсъдено на среща между ръководствата на „Булгартрансгаз" ЕАД, дъщерно дружество на „Български Енергиен Холдинг" ЕАД и „Трансгаз", Румъния, която се проведе в София на 18-19 февруари.
Източник: News.bg (20.02.2009)

"Южен поток" готов през 2015 г. Газопроводът „Южен поток” ще заработи през 2015 г., заяви руският премиер Владимир Путин, цитиран от РИА „Новости”. През юни миналата година от руската страна бяха категорични, че забавяне няма да има и проектът ще е готов през 2013-2014 година. Стойността на тръбопровода ще е около 10 млрд. евро. Проблеми с финансирането и набавянето на нужните количества газ няма да има, тъй като Москва разполага с достатъчно гориво за европейските потребители за близките 100 години, отбеляза Путин. По думите на ръководителя на руската „Газпром” Алексей Милер „Южен поток” е без конкуренция. Тръбата ще осигурява газ от Русия за страните от Западна Европа, като съоръжението ще минава по дъното на Черно море.
Източник: Новинар (12.03.2009)

Подаването на газ към България е намалено с 60%, потребителите няма да усетят С 60 процента е намалено подаването на природен газ към България, заради аварията с газопровода в Молдова, уточни изпълнителният директор на „Булгартрансгаз” Ангел Семерджиев. По думите му този недостиг може да бъде компенсиран от хранилището в Чирен и потребителите на синьо гориво у нас няма да бъдат засегнати. „Това, което ни се дава, е намаление с 60 процента. На входа се подават около 3,9-4 млн. куб. м”, каза Семерджиев. Обикновено на входа се подават 9,2 млн. куб. м., допълни шефът на „Булгартрансгаз”. „Параметрите се променят по часове и минути в зависимост от натоварването на системата. На 2 април може би ще знаем за колко време ще успеят да оправят аварията”, каза още Семерджиев. По думите му обикновено такива аварии се отстраняват за три дни, ако няма други усложнения. „Надявам се, че няма да са повече, дори мисля, че ще се хабилизира режимът, защото се търсят начини да се отклонят потоците по други, работещи газопроводи”, каза още шефът на „Булгартрансгаз”. Това е технически възможно, разбира се, с известни граници, каза още Семерджиев.
Източник: Дарик радио (02.04.2009)

Искаме втора тръба за “Южен поток” България ще продължава да настоява пред Русия за изграждане на паралелна тръба, по която да тече горивото по газопровода "Южен поток", а не да се използва вътрешната ни газопреносна мрежа. Това заяви пред БНР зам.-министърът на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев. Според думите му, нашата позиция е категорично против предложението на Москва природният газ за Западна Европа, който ще тече по "Южен поток" през наша територия, да минава по тръбите на "Булгартрансгаз". Освен това в междуправителственото споразумение, което е утвърдено от парламента, се казва, че ще се строи нова тръба, която няма да има нищо общо със съществуващата газопреносна мрежа. Междуправителственото споразумение се очаква да бъде подписано по време на енергийния форум на високо равнище, който ще се състои в София на 24 и 25 април или ден по-късно, когато за Москва заминава премиерът Сергей Станишев. Там ще се обсъждат и други въпроси като т. нар. военни лицензи, каза Куюмджиев.
Източник: Стандарт (06.04.2009)

Не даваме тръбите си за “Южен поток” Вътрешната ни газопреносна мрежа не може да е част от газопровода "Южен поток", стана ясно от думите на министъра на икономиката Петър Димитров. България търси алтернативни доставки на газ, но ако напълним тръбите си с гориво само от "Газпром", няма смисъл от други доставчици, смята Димитров. В същото време в руския печат се появиха коментари, че с отказа си да даде част от вътрешната си мрежа за "Южен поток" България се опитва да си вдигне цената и да стимулира Москва за по-активни действия по отказване от посредниците при доставки на газ за България. Според руското електронно издание "РБК Дейли" "Газпром" иска да ползва тръбата ни към Гърция, за да спести изграждането на нова връзка, която струвала 2 млн. долара на километър. Продължава интензивно работата и по иска, който България ще предяви към страната доставчик и страната транзитьор на газ заради януарската газова криза, каза Димитров. При посещението си в Москва той е поставил въпроса, че трябва да се намери разрешение на проблема.
Източник: Стандарт (08.04.2009)

Енергийният регулатор ще глоби "Булгаргаз" от 20 хил. до 1 млн. лв. заради внесения със закъснение бизнес план за миналата година. Компанията е събирала транзитни такси, които плаща "Газпром експорт" за пренос на руски газ през България, вместо това да прави "Булгартрансгаз", съобщи председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Константин Шушулов. Одит на комисията в дружеството за миналата година установи нарушенията. Според европейската директива за газовия пазар таксата трябва да отива в оператора на мрежата "Булгартрансгаз", който да инвестира в развитието й и подобряване сигурността на доставките. С промяната в договорите за доставки и транзит с "Газпром експорт" и дъщерните й дружества преди три години таксата отива в търговеца "Булгаргаз". Годишните приходи от таксите са над 100 млн. лв. и с тях ръководството на газовата компания обясняваше, че покрива загубата от по-ниските цени на синьото гориво, определени от регулатора. На практика така ДКЕВР позволи кръстосано субсидиране на цените. За нарушението изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Ангел Семерджиев сезира прокуратурата. Енергийният министър назначи също проверка, която установи нарушението на директивата. Експертите препоръчаха двете дружества да подпишат споразумение за таксите. От началото на 2009 г. таксите постъпват в "Булгартрансгаз", потвърди изпълнителният директор на компания Ангел Семерджиев. "Не сме получили нищо от регулаторната комисия", коментира изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов.
Източник: Дневник (15.04.2009)

Говорит Москва ... Русия и България се договориха за строителството на българския участък от газопровода „Южен поток”. Съответното споразумение ще бъде подписано до средата на май. Това съобщи руският премиер Владимир Путин след проведените преговори с българския му колега Сергей Станишев. Русия отрече съществуването на “енергиен спор” с България относно проекта “Южен поток”, уточнявайки, че всички разногласия с балканската страна са вече изгладени. Най-бедната страна-членка на ЕС – България, се превърна в център на голяма игра между Русия и Запада, пише “Правда”. Москва планира да построи на българска територия газопровода “Южен поток”, който да не преминава през проблемна Украйна. От своя страна, Западът, който се опасява от прекомерна газова зависимост от Русия, иска да построи газопровода “Набуко”. Той трябва да премине през Туркменистан по дъното на Каспийско море, през кавказките държави, Турция и България. Този вариант трябва да намали зависимостта на 27-те от руското “синьо гориво”. На 24 и 25 април, припомня изданието, по инициатива на българския президент Георги Първанов в България се проведе международната среща на върха “Природен газ за Европа – сигурност и партньорство”. Основна тема на срещата стана енергийната сигурност на Европа. Участие в нея взеха представители на 28 държави от Европа, Черноморския регион, Кавказ, Централна Азия, Близкия изток, Русия, САЩ и редица западни финансови институции. Един от основните обсъждани проблеми беше, как да се избегне повторението на газовата война между Русия и Украйна от януари, в резултат на която пострадаха европейските потребители? Западът има отговор на този въпрос – това е “Набуко”. В интерес на истината отговорът е по-скоро виртуален, тъй като той съществува само на хартия. Проблемът е в това, че инвеститорите не са уверени в това дали “Набуко” ще бъде достатъчен. Веднага след приключването на международната конференция за газа в София, в Москва пристигна българският премиер Сергей Станишев. Русия очаква от него подписване на предварително споразумение за строителството на българския участък на газопровода “Южен поток”, но на фона на изострящата се конкуренция за руския проект от страна на европейския “Набуко”, София в отговор настоява за подписването на ново споразумение за доставките на руския газ в България с по-изгодни за нея условия, пише днес руският вестник “Коммерсант”. В петък в хода на газовата конференция в София българският министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров заяви, че Станишев в рамките на визитата си в Москва на 27 и 28 април ще обсъди новия договор за доставка на руски газ. В него на “Газпром” ще бъде предложено в случай на прекратяване на доставките на газ по основния маршрут, (през Украйна) компанията да извършва доставките по алтернативни пътища. “Время новостей” посочва, че още утре вечерта след среща с руския премиер Владимир Путин ще стане ясно дали ще бъдат съгласувани руско-българските газови интереси и изгладен скандалът от миналата седмица. Както е известно, посещението на Путин в София за международната енергийна среща на върха беше отменена заради неготовността на България да подпише договора за проектирането и строителството на газопровода “Южен поток”. Коментарите на българското ръководство свидетелстват за това, че разногласията ще бъдат преодолени трудно. Очевиден е фактът, коментира изданието, че натискът върху София от страна на Брюксел, който няма намерение да придава приоритетен статут на “проруския” тръбопровод”, ще се увелича с всеки изминал ден. “Подписването на договора за строителството на газопровода “Южен поток” между “Газпром” и българския енергиен холдинг трябва да стане бързо, но без излишна нервност”, заяви българският президент Георги Първанов, отговаряйки на въпрос на журналисти на пресконференция след края на енергийния форум. Той добави: “Газпром” трябва да уважава нашия суверенитет. Имам си работа с ръководството на Руската Федерация, а не с някаква частна компания”. По неговите думи София се надява в обмен на договора за “Южен поток” да получи отстъпки по въпросите за текущите доставки на руския природен газ за България, в това число коригиране на цените в действащия до 2030 година договор, внасяне в него на задължения на “Газпром” за компенсации при възможно прекратяване на газовите доставки и редица други условия.
Източник: Агенция Фокус (27.04.2009)

Москва отстъпи за тръбите Газът за "Южен поток" ще тече по нови тръби през България. След игра на нерви и втвърдяване на тона Русия отстъпи от искането си да ползва трасето за транзит на "Булгаргаз". Тръбите на "Южен поток" ще са изцяло нови. Руснаците обаче си оставиха вратичка. Ако се наложи да ползват мрежата на "Булгаргаз", ще сключим допълнителен контракт за транзит, обясни шефът на Българския енергиен холдинг Галина Тошева. БЕХ и "Газпром" са преговаряли цяла нощ с имейли за уточняване на подробностите. Договорът за създаването на акционерното дружество за "Южен поток" ще се подпише до две седмици. Вчера пред премиерите Владимир Путин и Сергей Станишев бе парафирано споразумение за газопровода. Близо два часа вчера продължиха преговорите между водените от българския и руския премиери делегации в Москва по енергийните проекти. В 15,15 ч българско време шефът на "Газпром" Алексей Милер се появи в залата за пресконференции в сградата на руското правителство. Две минути по-късно сътрудник му подаде мобилен телефон и той излезе навън да говори. През това време в залата влязоха руският енергиен министър Сергей Шматко и вицепремиерите Игор Сегин и Сергей Собянин. Двамата обсъждаха нещо, докато в другата част на залата българската делегация се шегуваше. Министърът на икономиката Петър Димитров, депутатът Петър Кънев и зам.-министрите на енергетиката и на външните работи - Явор Куюмджиев и Милен Керемедчиев, се прегръщаха и разменяха шеги. Минути по-късно руската група разтвори карта по която проведе кратко съвещание. При появата на Станишев и Путин страстите в залата се уталожиха. Руският премиер определи като динамично развитието на икономическите отношения и обясни, че по време на разговорите подробно е бил обсъден проектът за АЕЦ "Белене". Станишев е поискал от Путин оферта за руски кредит за изграждането на централата. "Предлагахме на България кредит миналата година, който бяхме предвидили в бюджета. България отказа и ние пренасочихме парите", обясни руският премиер във видимо добро настроение. От своя страна Станишев обясни, че миналата и тази година България е успяла да осигури финансиране по проекта. Тепърва обаче трябват още милиарди. Българският премиер е помолил домакина си да преразгледа възможността за осигуряване на средствата. "Ще решим проблема", заключи Путин с усмивка. Става въпрос за 3,8 млрд. евро, необходими за строежа на "Белене". Българското правителство се надяваше да осигури парите от западноевропейски банки. Засега обаче там ударихме на камък. Преодоляхме леко напрежението през последните дни между Москва и София за "Южен поток", заяви Путин. Той обаче дипломатично избегна отговор на въпроса за отстраняването на посредниците по договора за доставка на гориво за България. Страната ни иска да получава гориво директно без тримата доставчици, сред които е "Овергаз". "Това искане на София не е политически въпрос", отсече Путин. Според него въпросът е сложен от юридическа и корпоративна гледна точка, тъй като при сключени вече споразумения ощетената страна може да търси обезщетения по съдебен път при неспазване на договорите. Двамата премиери определиха като конструктивен диалога помежду си. В началото на разговорите Путин посрещна българската делегация с думите: "Приятели, радвам се да ви видя в Москва. Ние сме важни икономически партньори един за друг и се радвам, че имаме възможност днес да поговорим за всички въпроси на нашето сътрудничество, да се анализира направеното и да се набележат перспективите."
Източник: Стандарт (29.04.2009)

Дружеството е регистрирано в ТД "Големи данъкоплатци и осигурители" към 30.04.2009 г.
Източник: НАП (30.04.2009)

Пак не спряха газа на “Кремиковци” До късно снощи не беше прекъснато подаването на природен газ към металургичния комбинат "Кремиковци". Въпреки това в завода имаше готовност за изключването му от системата. Екипи на "Булгартрансгаз" от сутринта подготвяха съоръженията за спиране на газа към "Кремиковци", съобщи пред БТА изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Ангел Семерджиев. Основните параметри на оздравителния план на комбината могат да бъдат подготвени и обсъдени с кредиторите за две седмици, каза представителят на бондхолдерите на "Кремиковци" Георги Прохаски преди спешно свиканата среща в комбината между представителите на бондхолдерите и синдика на дружеството. В нея взеха участие наети от притежателите на облигации руски технически специалисти, финансов експерт и юристи. В оздравителния план основната идея ще бъде капитализацията на дълга на комбината, каза Прохазки. Подготвяният план ще бъде обсъден и с представители на държавата като един от кредиторите на дружеството. До редакционното приключване на броя не беше приключила в Министерството на икономиката срещата на министър Петър Димитров с представители на всички заинтересувани от проблема страни. Продължават опитите да се сключи договор за експлоатация на коксохимическия комбинат с бразилския кандидат CSN. При започването на преговорите за тази част от "Кремиковци" кандидат-купувачите от Южна Америка бяха готови да инвестират между 350 и 450 млн. долара. През миналата година имаше и украински кандидат-инвеститор за същия завод. Украинската компания "СМАРТ Груп" обещаваше да вложи за обновяване на производствените мощности 250 млн. евро. Георги Прохаски се надява преговорите с бразилската компания да са успешни и коксохимическият завод да не спре, защото това би ограничило възможностите за изготвяне на оздравителен план. Над 100 млн. лева дължи металургичният комбинат на "Булгаргаз" от август миналата година. Съоръженията, които ще бъдат изключени от специалистите на газовата компания, се намират извън територията на заводите и спирането може да бъде направено независимо от заплахата на протестиращите работници, че няма да участват в него. Поне шест часа са необходими, за да бъдат изключени съоръженията, които работят на синьо гориво в самия комбинат.
Източник: Монитор (15.05.2009)

“Южен поток” потича от Сочи Изпълнителният директор на "Български Енергиен Холдинг" ЕАД Галина Тошева и председателят на УС на "Газпром" Алексей Милер подписаха в Сочи Споразумение за сътрудничество. Този документ бе парафиран в Москва на 28 април 2009 г. по време на визитата на българския премиер Сергей Станишев. То регламентира изграждането на газопровод за транзит на природен газ през България като част от проекта "Южен поток". Споразумението определя принципите за сътрудничество между двете страни в подготовката на прединвестиционното проучване за проекта през българска територия и създаването на съвместна компания. Двете страни ще учредят тази компания с равно капиталово участие. Компанията ще изпълни прединвестиционно проучване, проектиране, изграждане и експлоатация на българската отсечка от газопроводната система "Южен поток". Ще бъде подписано и Акционерно споразумение за правата и задължения на страните като съдружници. За реализирането на проекта за доставки на газ от Русия за Италия и Австрия "Газпром" сключи в Сочи и споразумения с газовите компании на Италия, Гърция и Сърбия за създаване на смесени предприятия за организацията на строежа на "Южен поток" по територията на тези страни.
Източник: Стандарт (16.05.2009)

За проекта „Южен поток” ще бъде изграден изцяло нов тръбопровод за транзитно преминаване на газ през България. Ако се наложи да бъде използвана и съществуващата мрежа за допълнителни количества газ, това ще става с отделен договор между „Газпром” и „Булгартансгаз”. Това съобщи изпълнителният директор на Български енергиен холдинг Галина Тошева. В края на миналата седмица тя подписа от българска страна споразумението с руския газов гигант за предварителни проучвания за „Южен поток”. „Това споразумение касае преходния период до вземане на инвестиционно решение. Същността му е, че ние се уговаряме да правим предпроектно проучване, какви да бъдат органите, които да участват в този процес, а именно създава се управляващ комитет, създава се работна група с участието на експерти от двете компании”, каза Тошева. По думите й, основното, което също трябва да бъде отбелязано в това споразумение, е че след предпроектното проучване двете страни имат право да вземат окончателно инвестиционно решение.
Източник: Дарик радио (19.05.2009)

Чешката петролна и газова група "Моравске нафтове доли" (MND) подписа в сряда в София споразумение за модернизация на подземното газово хранилище в Чирен, съобщи говорителят на MND Дан Пловажко пред чешката агенция ЧТК. "MND груп" е най-голямата компания в Чехия за добив на петрол и газ. Тя е оператор на 21 находища и произвежда около 6 хил. барела петрол дневно. Представителят на чешката компания посочва, че MND е спечелила международен търг, в който са участвали и компании от Германия, Русия и Франция. Компанията ще направи технически проект, ще обследва подземната и надземната част на хранилището и ще направи проектирането за разширението, коментира изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Ангел Семерджиев. Той обясни, че стойността на проекта е 800 хил. евро. MND спечели търга в конкуренция с българско-руски консорциум и германска компания, защото предложи най-добрата оферта, обясни той. Разширението на Чирен се оценява за 250 млн. евро.
Източник: Дневник (22.05.2009)

Български енергиен холдинг (БЕХ) ще се възползва от възможността да не е възложител на обществени поръчки и ще избере консултант за предпроектното проучване за строителството на новата газова връзка с Румъния. Информацията бе потвърдена от изпълнителния директор на холдинга Галина Тошева. Проектът ще се осъществява от двамата оператори на преносните мрежи- "Булгартрансгаз" и "Трансгаз", които ще финансират проучването. В момента се водят преговори с румънската страна за обхвата на предпроектното проучване и дали да се включи и проектирането, за които средствата ще бъдат осигурени от двете компании, обясни Тошева.
Източник: Дневник (29.05.2009)

Загубата на "Булгаргаз" за миналата година е 90.5 млн. лв., след като през 2007 г. приключи с печалба от 86.9 млн. лв. Според ръководството на газовата компания отрицателният финансов резултат се дължи на цените, определени от регулаторната комисия. През миналата година Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) обикновено намаляваше почти наполовината исканите от търговеца на газ "Булгаргаз" по-високи цени. Компанията е продала синьо гориво за 1.3 млрд. лв., което с около 300 млн. лв. повече в сравнение с предходната година. Увеличена е сумата за предплащане на доставките на 95 млн. лв. Постъплението на транзитни такси, които "Газпром" плаща за преноса през България за Гърция, Турция и Македония, бележат леко намаление. Според газовата директива тези такси трябва да постъпват в "Булгартрансгаз", която е оператор на мрежата, и да отиват за развитието й. Това беше променено едва в началото на тази година след намесата на регулатора и заплахата от санкция от страна на Европейската комисия. Така търговецът е получил 140.2 млн. лв., като част от тези средства са преведени на оператора и реално за търговеца са останали 73.9 млн. Държавната газова компания е взела заеми за 196 млн. лв., включително и от "Български енергиен холдинг" (БЕХ). Краткосрочните й задължения са се увеличили от 123 млн. на 356 млн. лв. За управлението на холдинга е платена такса от 7.9 млн.лв. БЕХ е получил от дъщерните дружества 18.5 млн. лв., а през тази година таксата бе увеличена до 20 млн.
Източник: Дневник (07.07.2009)

Късо съединение Когато една електрическа система спре да работи, първото нещо, което трябва да се направи, е да се провери дали някой бушон не е изгърмял или дали някъде инсталацията няма късо съединение. Ако е така, то трябва да се отстрани повредата и да се смени развалена част. Горе-долу такъв е процесът, който тече в момента в "Български енергиен холдинг" (БЕХ). Ръководството на компанията освободи в началото на седмицата досегашните изпълнителни директори на дъщерното си дружество "Мини Марица-изток" Иван Марков и Гочо Христов, след като направен одит откри "сериозни злоупотреби и нарушения на финансовата дисциплина, липса на контрол при планиране и изразходване на финансови средства на дружеството, както и липса на контрол при провеждане и финализиране на обществени поръчки". Според източници от БЕХ проверката е била назначена преди два месеца, след като ръководството на мините е поискало увеличаване на цената на лигнитни въглища, които добива. Одитът е бил извършен от новосъздадено вътрешно звено на БЕХ за контрол на риска. "Искането веднага ни накара назначим проверка в "Мини Марица-изток", коментира източник, запознат с проверката. Според него, въпреки че за първите три месеца на годината се увеличили продажбите на дружеството (заради януарската газова криза), печалбите на мините намаляват. Постарому Одитът е показал наличие на една от най-честите схеми за избягване на Закона за обществените поръчки, прилагани от държавните дружества. Част от тръжните процедури за строително-ремонтни работи са били разбивани на по-малки поръчки, за да се заобиколи прилагането на закона. В много от случаите липсвал и контрол на извършените строителни работи. Пред БНР председателят на борда на БЕХ Борис Пеков уточни, че при около 30 договора на мините за над 10 млн. лв. се установило, че са рискови за злоупотреби. Сумите може да се окажат и по-големи при "по-задълбочена проверка от по-специализираните органи", добави той. Със случая вече се е заела Държавната агенция "Национална сигурност", която поискала от енергийния холдинг резултатите от проверката. Прокуратурата в Стара Загора също се е сезирала по случая. Намеренията на ръководството на БЕХ за проверката на системата обаче няма да се ограничат само до въгледобивното дружество. Одит да бъде направен на всички останали компании - АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2", "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", Национална електрическа компания (НЕК), дъщерното й дружество "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) и "Булгартел". А "Белене"? Следващото дружеството, в което вече е започнала проверка е "Националната електрическа компания". Тя трябва да приключи до края на август. Поводът за одита са изявленията на представители на ръководството на НЕК, че само за първите четири месеца има загуби от 38 млн. лв. Отделно дружеството дължи 140 млн. лв. на производителите на ток. Източници от БЕХ признават, че част от лошите финансови резултати се дължат и на регулираните цени на тока, които пречат на компанията да работи нормално. В края на май ръководството на НЕК прогнозира, че ще отчете загуба от 60 млн. лв. за тази година от по-високите цени, на които купува електроенергията, произведена от топлофикациите, и от намаления износ. Със сигурност обект на проверката ще са и досегашните разходи по строежа на АЕЦ "Белене", който се управлява от НЕК. Разходите по проекта до този момент остават тайна, въпреки че става дума за държавни средства. Според евродепутата от ГЕРБ Владимир Уручев стотици милиони са потънали в разрушаването на старата площадка на централата. От ГЕРБ твърдят, че държавата е похарчила с над 500 млн. лв. повече за разчистване на площадката край Белене, докато за целта били достатъчни 250 млн. лв. Уручев посочи, че кредитът от 250 млн. евро, отпуснат от "БНП - Париба" за подготвителните работи, "потъна в земята и никой не разбра за какво бяха изхарчени парите". След одитите - преструктуриране Според източници от енергийния холдинг следващата стъпка след края на одитите на дружествата ще е преструктуриране на дейностите в част от тях. Това обаче ще стане в сътрудничество със синдикатите, за да няма социално напрежение. Не се предвиждат съкращения, а оптимизиране на дейностите, обясниха представители на холдинга. Една от идеите на БЕХ е част от работниците в "Мини Марица-изток" да се заемат с рекултивирането на площите, използвани за въгледобив. В момента това се прави от външни компании. Другата сериозна промяна ще засегне НЕК, която ще трябва да се раздели с дъщерното си дружество "Eлектроенергиен системен оператор", който управлява преносната мрежа, и то да стане самостоятелна компания в рамките на холдинга. Целта е да се гарантира по-добро управление. До този момент тази стъпка е била отлагана заради притеснения на част от банките – кредиторки на НЕК, разказаха източници от БЕХ. Те са обявили, че ако ЕСО бъде отделено, ще направят кредитите към електрическата компания незабавно изискуеми. Всички стъпки явно целят едно нещо - да се избегнат бъдещи случаи на късо съединение в системата, още повече, че бъдещето управляващо мнозинство даде ясно да се разбере, че ще започне промени в ръководството на енергийните дружества. За случващото се в холдинга обаче не бива да бъде упреквано само ръководството му, тъй като решаваща роля за определяне на енергийната политика на България и на държавните компании има Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. А тя през последните месеци взема само решения, лишени от всякакви пазарна логика. Факт е обаче, че ръководството на БЕХ можеше да започне с одитите на дъщерните си дружества още при създаването на холдинга.
Източник: Капитал (20.07.2009)

Бордовете на БЕХ и енергийните дружествата ще бъдат намалени Бордовете на Българския енергиен холдинг и дъщерните му дружества ще бъдат намалени от 5 на 3 души, съобщи министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Той не изключи промени в ръководството на енергийния холдинг. Петимата членове на съвета на директорите бяха назначени от бившия енергиен министър Петър Димитров с петгодишни договори, които предвиждат при предсрочното им прекратяване те да получат обезщетение от по 60 хил. лв. След назначаването на новия министър Трайчо Трайков председателят на борда Борис Пеков заяви, че той и колегите му са готови да си подадат оставките.
Източник: Дневник (26.08.2009)

Сменят ръководството и в енергийния холдинг Не е изключен вариант, при който ръководството на Българския енергиен холдинг (БЕХ) да бъде сменено, заяви във вторник икономическият министър Трайчо Трайков. Холдингът беше създаден миналата година и обединява мини „Марица-изток”, ТЕЦ „Марица-изток 2”, АЕЦ „Козлодуй”, НЕК, „Булгаргаз” и „Булгартрансгаз”. Също така се предвижда да бъде намален броят на членовете в съвета на директорите, като те ще бъдат съкратени от 5 на 3, посочи министърът. Не е изключено един от първите, които ще бъдат сменени в енергийния холдинг, да е зам.-председателят на съвета на директорите Тенчо Попов. Преди ден Попов обяви, че заради лошото финансово състояние на НЕК ще бъдат уволнени изпълнителните директори Любомир Велков и Мардик Папазян. Министърът обаче не посочи какво ще е бъдещето на сегашния изпълнителен директор на холдинга Галина Тошева.
Източник: Новинар (26.08.2009)

По 60 хил. лв. средно са излезли новите автомобили, закупени от Българския енергиен холдинг (БЕХ). Това съобщиха от пресцентъра по повод силния обществен интерес за доставката на 77 нови возила. Автомобилите, голяма част от които са от среден клас, пътнически, товаропътнически и специализирани, са от марките Хюндай", "Фолксваген" и "Ивеко". Те са взети на петгодишен лизинг, по които към момента е платена около 20 на сто от цената. Постигнатата в следствие на проведената процедура цена е с до 10 на сто по-ниска в сравнение с цената, която би могла да се постигне при провеждането на търг от всяка от дъщерните компании на БЕХ, смятат от холдинга. От там съобщиха още, че поръчката е обявена по надлежен ред. Документи за процедурата са закупили 6 компании, но само три от тях са дали оферти. След разглеждането на офертите са избрани тези с най-ниска цена в съответния клас. Компаниите са предложили два варианта на плащане - при доставка или на лизинг. Бил е избран вариантът с плащане на лизинг, в резултат на което е сключен договор за това с "Индустриал комерс", "Порше - България" и БулФайер и "Пиреос лизинг". Договорените от БЕХ автомобили са разпределени за нуждите на "Булгартрансгаз" - 52 автомобила, Булгаргаз- 7, НЕК- 6 и БЕХ - 12 автомобила. .
Източник: Монитор (01.09.2009)

Български енергиен холдинг (БЕХ) е взел 77 автомобила на лизинг основно за нуждите на „Булгатрансгаз”. В неделя стана ясно, че мегаструктурата, създадена през миналата година от кабинета „Станишев”, е купила луксозните возила, без да обяви обществена поръчка за това. От Българския енергиен холдинг се оправдаха, че наистина не са провеждали обществена поръчка, но е имало процедура по правилата на холдинга. През април той е поканил лизингови компании да представят офертите си за автомобилите. Стойността на сделката е 5 млн. лв., като дъщерните дружества на енергийния холдинг са изплатили около 20 процента от нея. От Агенцията за обществените поръчки заявиха, че това дали е трябвало да се обяви обществена поръчка може да се установи със сигурност, едва когато агенцията бъде сезирана и бъде направена проверка на холдинга. До момента такова искане във ведомството не е постъпило. Най-много коли – 52 на брой, е получило дъщерното дружество на „Булгаргаз” – „Булгартрансгаз”, тъй като не било сменяло автопарка си от пет години. От БЕХ се оправдаха, че дружеството е харчило за ремонт на година по 150 000 лв., защото автомобилите били на по 10-12 години. В холдинга са останали няколко от най-скъпите поръчани возила с марка фолксваген – „Туарег”, който струва от 80 000 лв. нагоре, и „Фаетон”, който се продава на цени от 143 000 лв. нагоре.
Източник: Новинар (01.09.2009)

С 29,3 милиона лева се е увеличила печалбата на дружествата, включени в групата на Българския Енергиен Холдинг през юли, съобщиха от дружеството. Увеличението на печалбата се дължи на подобрените резултати на Булгартрансгаз, ТЕЦ "Марица Изток 2", Булгаргаз и АЕЦ "Козлодуй", както и на намалената загуба на Националната електрическа компания. Към края на юли печалбата преди облагане с данъци на дружествата в групата възлиза на 255, 8 милиона лева. През този период приходите от оперативна дейност на компаниите са се увеличили с 12 на сто. В сравнение с юли 2008 година печалбата на дружествата през юли 2009 година бележи ръст от 29,3 на сто или 57,9 милиона лева. Подобрените финансови резултати са в резултат на по-ефективното управление на дружествата и политиката за оптимизиране на дейността, наложена от БЕХ ЕАД, допълват от Холдинга. Припомняме, преди няколко дни стана ясно, че БЕХ дължи 5 млн. лв. за коли, закупени на лизинг. Лизингът е 5-годишен, а до момента е платена една пета от сумата.
Източник: News.bg (03.09.2009)

Над 255 милиона лева е печалбата на Българския енергиен холдинг преди облагането с данъци в края на юли, съобщиха от компанията. В сравнение с първите седем месеца на 2008 година печалбата на холдинга се е увеличила с малко над 29 на сто или с почти 58 милиона лева. От дружеството отчитат, че това се дължи най-вече на подобрените финансови резултати на Булгаргаз, АЕЦ „Козлодуй”, Булгартрансгаз и ТЕЦ „Марица Изток” 2, както и на намалената загуба на Националната електрическа компания. През август ръководствата на дружествата АЕЦ „Козлодуй” и НЕК бяха сменени. Бившият изпълнителен директор на атомната електроцентрала Иван Генов сам подаде оставка, защото не бе доволен от оценката на ресорния министър Трайчо Трайков за работата му. Любомир Велков и Мардик Папазян пък бяха освободени от постовете си в Националната електрическа компания заради загубите й.
Източник: Дарик радио (03.09.2009)

За бъдещето на холдинга Знаете ли какво е усещането, когато се гмурнеш 10 метра под водата? Натискът е абсолютно навсякъде - от налягането започваш да дишаш трудно, а тъпанчетата ти сякаш ще се спукат. Ако изпаднеш в паника, това може да има фатални последици, но в случай че запазиш самообладание – ставаш цар на дълбините. Усещането при решението за бъдещето на БЕХ е същото. Признанието е на икономическия и енергиен министър Трайчо Трайков. "Отвсякъде се оказва натиск върху вземането на решение за бъдещето на БЕХ", призна в четвъртък той. В това има логика - от това дали решението за бъдещето на холдинга ще бъде резултат от трезва и рационална икономическа оценка, или ще бъде емоционално и политически вдъхновено ще зависи как българското правителството ще заплува в дълбоките води на енергийния сектор у нас. Енергийният министър не разкри източника на натиска, но ефектът от него е видим. През последните месеци правителствената позиция за бъдещото на холдинга не е еднозначна. След като в своя пакет антикриза кабинетът обяви намерението да преобразува БЕХ в публично дружество и да листва 10% от акциите на борсата, в петък премиерът Бойко Борисов заяви, че енергийният мастодонт ще бъде закрит. Няколко дни по-късно финансовият министър Симеон Дянков разясни, че на борсата ще отидат по 15% от основните компании на БЕХ и това трябва да стане максимално бързо. Последен думата взе Трайков, който заяви, че решението за закриването на холдинга ще зависи от това дали той изпълнява целите, за които е създаден. Правителството на кабинета "Станишев" взе решение за обединяването на държавните енергийни компании в една структура през септември 2008 г. с намерение да отговори на световните тенденции за консолидиране на дружествата в сектора. Като основна цел идеолозите на новата структура посочиха намаляване на разходите и увеличаване на приходите и възможностите за инвестиции. Отчетът за първото шестмесечие на тази година обаче показва, че това все още не се е случило. Извършеният одит в мини "Марица-изток" откри злоупотреби, а загубите на дружеството са 17. 3 млн. лв. за полугодието. Националната електрическа компания е с намалена печалба от 42. 2 млн. лв. спрямо същия период на 2008 г. Операторът на оптичната мрежа на "Булгаргаз" – "Булгартел", е със загуба от 170 хил. лв. Основен принос за лошите резултати има фактът, че след създаването си той беше поставен в абсолютна невъзможност да работи нормално заради силната политическа намеса в работите му и силния регулиран пазар на енергия у нас. Не е възможно, когато на входа и на изхода на пазара стои държавата, да имаш нормално пазарно поведение, коментират експерти от бранша. Общо 81% от приходите от продажби в БЕХ са реализирани от регулирани дейности. Това означава, че рентабилността на дружествата зависи в по-голяма степен от решенията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. През 2008 г. "Булгаргаз" е на загуба от 93 млн. лв. вследствие на определените от регулатора цени. В момента цената на тока, който АЕЦ "Козлодуй" продава на регулирания пазар е с 10 лв. по-ниска на мегават от себестойността. Лошите резултати се дължат и на събирането на нереформирани дружества под една шапка, което блокира тяхното ефективно управление. Още преди създаването на холдинга, консултантът по обединението "Делойт" предупреди, че "структура, образувана от механично събиране на трансформирани компании, вероятно ще е по-малко ефективна, по-скъпа и по-малко конкурентоспособна". Компаниите в холдинга останаха като отделни вилаети, за което принос имаха бившите управляващи от БСП. Те не пожелаха да загубят дългогодишния си контрол върху дружествата и така блокираха подобряването на работата на холдинга. "Една от целите на създаване на холдинга беше да се въведе съвременно управление на енергетиката. Точно това не можа да бъде изпълнено, поради което дружествата имат лоши финансови резултати", коментира пред "Капитал" евродепутатът от ГЕРБ Владимир Уручев. Според него, преди да се вземе решение за бъдещето на холдинга, трябва да се анализира внимателно какво предстои пред енергетиката, включително и като проекти, тъй като БЕХ има по-големи възможности да привлече средства. Трябва да се анализира и внимателно вариантът за листване на борсата, посочи Уручев и допълни, че трябва да се избере този вариант, който ще защити максимално обществения интерес. Според Илиян Василев, председател на консултантската компания "Делойт", енергийният холдинг е важен потенциален инструмент за гарантиране на националната енергийна сигурност. Лъчезар Богданов, икономически анализатор от "Индъстри уоч" обаче определи холдинга като безсмислено предприятие, което трябва да се премахне. "Логиката е, че създаването на пазара на енергия изисква ясно разграничаване на отделните играчи", посочи Богданов. По думите му, след премахването на БЕХ ще трябва да се тръгне към промяна на нормативната рамка, създаване на конкуренция на пазара и приватизация при максимално прозрачни процедури. Старши икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов също посочи, че съществуването на холдинга убива възможността за либерализация на пазара, реално ценообразуване и създаване на реална конкуренция. По думите му идеята за листване на дружествата на борсата е добра от гледна точка на прозрачността, защото компаниите ще са задължени да предават тримесечни отчети на борсата. "Ще имаме повече информация за сделки, загуби, печалби и мениджмънт. Пазарът ще може да оценява дали тези компании се управляват добре", посочи Ангелов. От поредицата изяви на представителите на правителството става ясно, че статуквото на енергийната системата у нас ще се промени през следващите месеци. Засега очертаните варианти за БЕХ са два. При първия холдингът остава, дъщерните дружества се преструктурират според новите изисквания на Европейския съюз за либерализация на пазара. Според експерти на енергийното министерство това касае основно Енергийния системен оператор (ЕСО), който трябва да бъде изваден от НЕК и да получи юридическа и финансова независимост , което ще осигури равен достъп на всички търговци и потребители до преносната електроенергийна мрежа. Следва преструктурирането на холдинга от финансов в оперативен, листване на борсата и продажба на пакети както от холдинга, така и от дъщерните фирми. Вторият вариант е да се премахне "шапката" БЕХ и всички компании в сегашното си състояние да се листват на борсата и да се раздържавят през нея. Тук един от спорните моменти е как да се продава НЕК - след преструктуриране или заедно със системния оператор. Второто означава проблеми пред либерализацията на електропазара в дългосрочен план. И в двата случая обаче е задължително да се подобри управлението на финансите и инвестициите, да има прозрачно в изразходване на средствата от дружествата, както и да се увеличи производителността и ефективността на персонала. Защото в сегашното си състояние дружествата едва ли ще бъдат атрактивни за приватизация. Трябва да се намали до минимум ролята на държавата и на енергийния регулатор. Важно условие ще е назначаването на необвъзрани политически професионални мениджъри в БЕХ и в отделните компании. Според енергийни експерти, ако холдингът бъде запазен, трябва да се изтегли от част от проектите, в които може да се привлекат средства от частния сектор. Такива са например разширяването на газопроносната система, на хранилището в Чирен и построяването на ново в Галата. Както и да преглътне конкуренцията в търговията с газ и електричество. Каквото и да бъде решението на правителството, повече от ясно е, че то трябва да бъде добре икономически и експертно аргументирано. Защото в противен случай упражнението "зелена поляна – строеж – зелена поляна", което го играем с АЕЦ "Белене", ще се повтори. А вече видяхме, че това струва много пари.
Източник: Капитал (07.09.2009)

Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ще предложи на правителството в четвъртък досегашният изпълнителен директор на "Булгартрансгаз"Ангел Семерджиев да оглави Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Това обяви днес министърът на икономиката Трайчо Трайков. Семерджиев ще замени на този пост Константин Шушулов, чиито мандат изтича следващия четвъртък. Министър Трайков обяви кандидатурата на директора на "Булгартрансгаз" като най-добрата за ръководител на енергийния регулатор. Той обаче не се нае каже кой ще замени Семерджиев начело на оператора на газопреносната система у нас. Още преди месец Шушулов обяви намерението си да не се кандидатура за нов мандат. Изявлението му съвпадна с поисканото от премиера Бойко Борисов становище на ДКЕВР по въпроси, които са от "значим обществен интерес". Сред тях бяха степента на изпълнение от регулираните дружества на административните актове на комисията по отношение на въвеждането на едномесечно отчитане на електрическата енергия за абонатите на ЧЕЗ, какви са данните за извършените реални инвестиции от електроразпределителните и електроснабдителните дружества към края на 2008 г. и средната месечна работна заплата към края на 2008 г.на членовете на комисията и на администрацията на ДКЕВР. След като получи отговорите Борисов заяви, че бъдещите действия и работата на комисията трябва да бъдат ориентирани изцяло в полза на потребителите и максимално прозрачни. "Задължително е да се намери оптимален баланс между необходимите инвестиции на дружествата, сигурността в електроснабдяването и ползата за крайния потребител. Същият подход трябва да се приложи и при ценообразуването. Недопустимо е обществото да не разбира ясно връзката между направените инвестиции и цената на услугата, каквато е ситуацията в момента. Всеки потребител трябва да знае за какво плаща, а решенията на ДКЕВР да отразяват нейната прозрачна, последователна и предвидима регулаторна политика", посочи премиерът. Според него буди недоумение фактът, че не се изпълняват решенията на държавния регулатор по отношение на връщането на едномесечното отчитане на електроенергията. Оказва се, че воденият вече няколко месеца спор между ДКЕВР и ЧЕЗ е в "патова ситуация", след като ВАС е спрял предварителното изпълнение на решенията на комисията. Явно е, че съществува проблем, който е свързан или с прилагането на законовите правомощия на държавния регулатор, или с процеса на изграждане и поддържане на авторитета му. Решенията на комисията се взимат от 13 човека, но в същото време е видно, че многобройният състав не допринася за тяхното качество и тежест. Това от своя страна поставя и въпроса обосновани ли са разходите на държавата за възнаграждения на членовете на комисията. От приложените данни в отговора на ДКЕВР става ясно, че за 2008 г. средното възнаграждение на членовете на комисията е около 4350 лева, като от бюджета на комисията за заплати, над 50% отиват за възнаграждения именно на тези 13 човека. Предстои задълбочено обсъждане на необходимите законови промени, които да отговорят по адекватен начин на поставените проблеми", допълни министър-председателят.
Източник: Капитал (09.09.2009)

Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз” Ангел Семерджиев ще бъде предложен за поста председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на заседание на Министерския съвет следващата сряда. Това съобщи министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Така Семерджиев ще наследи проф. Константин Шушулов, чийто мандат изтича на 10 септември. Ангел Семерджиев е работил като член на регулатора в периода 2001-2007 година. Министър Трайков обясни, че лично е взел решение за номинацията. Все още не е ясно кой ще заеме поста директор на „Булгатрансгаз”.
Източник: Дарик радио (09.09.2009)

Сделката, сключена от Български енергиен холдинг (БЕХ) за покупката на 77 луксозни автомобила на лизинг, е незаконна, съобщи вчера енергийният министър Трайчо Трайков. Стойността на сделката е 5 млн. лв. Преди повече от седмица стана ясно, че енергийният мегахолдинг е сключил сделката за колите, без да е обявил преди това процедура за провеждане на обществена поръчка. Тогава от Агенцията за обществени поръчки заявиха, че не е много ясно дали е трябвало да се обяви такава. От БЕХ се оправдаха, че наистина не са провеждали обществена поръчка, но е имало процедура по правилата на холдинга. От там добавиха, че лимузините са основно за нуждите на дъщерното дружество на мегаструктурата „Булгартрансгаз”. Ако автомобилите бяха за нуждите на самия енергиен холдинг, то тогава такава процедура не е нужна, заяви министърът. В случая обаче автомобилите са били предназначени за нуждите на дъщерните компании на мегаструктурата, за което е задължително провеждането на такава процедура, посочи Трайков. Това е заобикаляне на закона, допълни той. Трайков посочи, че в проверката за автомобилите освен експерти от министерството са участвали и специалисти от Агенцията за обществените поръчки.
Източник: Новинар (09.09.2009)

Бизнесът поиска свободен газов пазар Българската стопанска камара поиска създаване на истински пазар на природния газ - фирмите да могат свободно да се договарят с доставчици и отделно за транзит с националната преносна компания "Булгартрансгаз". Това се казва в разпространения вчера от камарата списък със спешни мерки, пратен и на правителството. По този начин ще се създадат условия за ефикасен и ефективен бизнес и ще се сложи край на монопола, се посочва в материала на БСК. В момента върху доставката на природен газ за голяма част от предприятията монопол има търговската фирма "Булгаргаз". От стопанската камара припомнят, че многократно са предлагали тази мярка, включително и да се намали добавката върху цената на природния газ, която остава в "Булгаргаз" от 3%, както е сега, на 0.5%, тъй като фирмата играе ролята само на посредник и с нищо не допринася за газовия пазар. Стопанската камара настоява също да бъдат отнети лицензите за газоразпределение на всички фирми, които не са направили нищо през последните две години, за да развият мрежата. ДКЕВР например над една година води процедури по отнемане на такива лицензи, но не се е стигнало дори до налагане на глоба. Бизнесът настоява и за механизъм за предоговаряне на тримесечна база на заявените количества природен газ от страна на стопанските субекти към газоразпределителните компании, съответно към "Булгаргаз", заради голямата динамика в потреблението. Тази мярка също е посочена като спешна.
Източник: Сега (17.09.2009)

Ангел Семерджиев беше одобрен от кабинета за председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, тъй като мандатът на досегашния шеф Константин Шушулов изтече. За главен енергиен и воден комисар са се борили най-малко 20 известни и не толкова известни имена. Семерджиев е роден през 1956 г. Завършил е физика в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като началник отдел "Преструктуриране и концесии" в Министерството на икономиката. От юли 2000 г. е член на Държавната комисия по енергийно регулиране. От януари 2007 г. досега е изпълнителен директор на "Булгартрансгаз".
Източник: Стандарт (24.09.2009)

Дреновички влиза в "Булгартрансгаз" след като беше избран от Съвета на директорите на Българския енергиен холдинг. Газопреносното дружество, което е дъщерна фирма на БЕХ ЕАД, ще бъде управлявано от тричленен Съвет на директорите, реши ръководството на холдинга. От досегашния Съвет на "Булгартрансгаз" бяха освободени Мичо Райковски, Николай Кратунов и изпълнителният директор Ангел Семерджиев, който пое ръководството на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. На първото заседание на новосформирания съвет на директорите на "Булгартрансгаз" ще бъде избран изпълнителен директор на компанията.
Източник: Стандарт (26.09.2009)

Съветът на директорите на Българския енергиен холдинг избра Иван Дреновички за член на съвета на директорите на „Булгартрансгаз". Газопреносното дружество, което е дъщерна фирма на БЕХ ЕАД, ще бъде управлявано от тричленен съвет на директорите, реши още ръководството на холдинга. От досегашния съвет на „Булгартрансгаз" бяха освободени Мичо Райковски, Николай Кратунов и изпълнителният директор Ангел Семерджиев, който пое ръководството на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Източник: Монитор (28.09.2009)

Новият съвет на директорите на „Булгартрансгаз”, който бе избран преди дни от Българския енергиен холдинг, избра Иван Дреновички за изпълнителен директор на „Булгартрансгаз”. Газопреносното дружество, което е дъщерна фирма на БЕХ, ще бъде управлявано от тричленен Съвет на директорите, реши още ръководството на холдинга. От досегашния Съвет на „Булгартрансгаз” са освободени Мичо Райковски, Николай Кратунов и изпълнителния директор Ангел Семерджиев, който пое ръководството на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Иван Дреновички е роден през 1972 година. Завършил е Американския университет в България. Работил е като съветник по икономическите въпроси в посолството на САЩ в България. През последните две години г-н Дреновички е управлявал създадена от него международна консултантска компания в сферата на енергетиката.
Източник: Дарик радио (29.09.2009)

Новият съвет на директорите на „Булгартрансгаз”, който бе избран преди дни от Българския енергиен холдинг, избра Иван Дреновички за изпълнителен директор на „Булгартрансгаз”. Газопреносното дружество, което е дъщерна фирма на БЕХ, ще бъде управлявано от тричленен Съвет на директорите, реши още ръководството на холдинга. От досегашния Съвет на „Булгартрансгаз” са освободени Мичо Райковски, Николай Кратунов и изпълнителния директор Ангел Семерджиев, който пое ръководството на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Източник: Дарик радио (29.09.2009)

Групата на БЕХ повиши печалбата си с 79.1 млн. лева 309 милиона лева е печалбата преди облагане с данъци на дружествата в групата на Българския енергиен холдинг към края на август 2009 година, информират от БЕХ. Увеличението е с 79.1 милиона лева повече спрямо първите осем месеца на 2008 година. Само през месец август 2009 година печалбата на дружествата, включени в групата на БЕХ, е 53.2 милиона лева. Основна роля за това имат добрите резултати на АЕЦ Козлодуй, ТЕЦ Марица Изток 2, Булгаргаз и Булгартрансгаз. Сериозно подобрение има и при финансовите резултати на Националната електрическа компания. През август НЕК отчита намаление на загубата си с 44% или 14.6 милиона лева. С 11.2% са се увеличили през август приходите от оперативна дейност на компаниите в БЕХ-група. Ръстът на разходите за същия период е с 8.9%. Тенденцията за намаляване на ръста на разходите спрямо този на приходите е следствие на провежданата от БЕХ ЕАД политика за намаляване и оптимизиране на разходите на групата като цяло и завишения контрол върху финансовите потоци.
Източник: Дарик радио (02.10.2009)

С над 80 млн. лв. се е увеличила печалбата преди данъци на дружествата от Българския енергиен холдинг (БЕХ) за август спрямо юни 2009 г. С това тя достига 309 млн. лв., сочат отчетите на холдинга за осеммесечието на годината. Увеличението на печалбата за август спрямо юли пък е с над 53 млн. лв., показват резултатите. Основна причина за отчетения ръст е увеличението на печалбите на четири от седемте дружества в холдинга. Най-значително повишение на резултатите има при АЕЦ Козлодуй, където печалбата за август достига 73.6 млн. лв. при 57.7 млн. лв. за юли. ТЕЦ Марица Изток 2 пък е реализирала 80.7 млн. лв. печалба за август при 67.2 млн. лв. за предходния месец. Булгаргаз и Булгартрансгаз също са подобрили резултатите си и за август имат съответно 61.6 млн. лв. и 64.8 млн. лв. Причина за по-добрите резултати на холдинга е и драстично намалената загуба на НЕК за последните два месеца. От юни до края на август дружеството е стопило загубите си с почти 24 млн. лв., с което те достигнаха 18.4 млн. лв. Председателят на борда на директорите на БЕХ Борис Пеков обясни това подобрение с раздвижването на пазара на електроенергия. Това обаче едва ли е причината за стопяването на милионите, тъй като според изпълнителния директор на НЕК Георги Миков реалният спад на потреблението е 8%. Затова по-вероятно е причина за подобрените резултати на компанията да са драстичните мерки за намаление на разходите, посочи Пеков. Още преди няколко месеца в холдинга беше взето решение дружествата да извършват единствено оперативни разходи и такива, свързани със сигурността, допълни той. Специално в НЕК пък бяха съкратени и значителни средства от ремонтната и инвестиционната дейност на дружеството. Това обаче е нож с две остриета и най-вероятно през следващата година спрените ремонти трябва да се извършат, коментира Пеков. Мини Марица Изток продължава да е черната овца в структурата на холдинга и през август. Само за един месец дружеството е увеличило загубите си с 2 млн. лв., с което те достигат 22.5 млн. лв. Причината за това е, че в мините се правят разходи за добива на въглища през зимния период, каза Пеков. Очакванията ни все пак са към края на годината дружеството да завърши поне на нулева печалба, допълни той. Най-малкото дружество в структурата на БЕХ - Булгартел, също е увеличило загубите си за август, с което те достигат почти 1 млн. лв. при 570 хил. за юли. В общата печалба на БЕХ е отчетена и тази на самата холдингова структура. Тя се генерира като дивидент, който е 50% от печалбата на седемте дъщерни дружества за миналата година. Освен това в сумата влизат и приходите от сключваните холдингови споразумения, обясниха от БЕХ. Така за август печалбата на БЕХ ЕАД се е увеличила с 3 млн. лв. спрямо юли, с което достига 70.2 млн. лв. Въпреки опитите на БЕХ за ограничаване на разходите обаче те са се увеличили с почти 10% за август спрямо юли 2009 г. Според Пеков те ще продължат да се увеличават заради различните такси, които БЕХ дължи за участието си в консорциумите за Южен поток и Набуко.
Източник: Пари (02.10.2009)

Националната електрическа компания топи загубите, които натрупа през първата половина на годината. Докато в края на юни НЕК беше на червено с 42,2 млн. лв., месец по-късно загубата беше намалена на 33 млн. лв., а към 31 август дружеството вече е на минус с 18,4 млн. лв. Това сочи финансовият отчет на компаниите в "Българския енергиен холдинг". Обратното се случва обаче в "Мини Марица-изток", където през август загубите са нараснали с 2 млн. лв., до 22,5 млн. лв. Загубата на "Булгартел" пък вече е почти 1 млн. лв., докато в края на юли беше 570 хил. лв. Останалите дружества в БЕХ отчитат печалба. Най-добри резултати постигат ТЕЦ "Марица-изток 2" и АЕЦ "Козлодуй", чиято печалба в края на август е съответно 80,7 млн. лв. и 73,6 млн. лв. "Булгартрансгаз" е на плюс с 64,8 млн. лв., а на "Булгаргаз' - 61,6 млн. лв. За осемте месеца БЕХ отчита печалба преди данъците в размер на 309 млн. лв.
Източник: Стандарт (02.10.2009)

Национална агенция за кредитен рейтинг АД присъди първоначален местен кредитен рейтинг на Булгартрансгаз ЕАД. Дългосрочният кредитен рейтинг на дружеството е bgAa1, а съответният краткосрочен рейтинг e bgP-1. Перспективата е стабилна. Булгартрансгаз е собственик и оператор на газопреносната мрежа високо налягане в страната. Като комбиниран оператор дружеството притежава лицензии за пренос, транзитен пренос и съхранение на природен газ, единствени издадени в България. Тези дейности се отличават с много нисък бизнес риск благодарение на естествената монополна позиция в преноса на газ и на стратегическото значение на транзитната газопреносна мрежа за доставките на руски газ за Турция, Гърция и Македония. Приходите от транзит са с висока предвидимост, на основата на дългосрочен договор, а тарифите за пренос и съхранение на природен газ се определят от регулатор, така че да покриват разходите по опериране на мрежата. Основният риск за Булгартрансгаз произтича от неяснотата относно ролята на дружеството в множеството големи енергийни проекти, които се планират на държавно ниво, и източниците на тяхното финансиране. Кредитният рейтинг е силно подкрепен от финансовия профил на Булгартрансгаз. Дружеството няма финансови задължения и до момента финансира инвестициите си със собствени средства или безвъзмездни финансирания по европейски програми. Предвид предстоящите инвестиции в дружеството, НАКР включва в анализа очаквания за повишаване на нивото на финансова задлъжнялост. Стабилните парични потоци на Булгартрансгаз обаче позволяват поемането на умерени нива на ливъридж, които да не застрашат кредитоспособността на дружеството. Кредитният анализ на Булгартрансгаз включва и оценка на допълнителна подкрепа по методологията за дружества, свързани с държавата. Булгартрансгаз е със 100% държавно участие и е включено в структурата на Български енергиен холдинг. Стратегическото значение на дружеството и относителната независимост на генерираните приходи от състоянието на икономиката определят оценка за средна зависимост и висока вероятност за подкрепа от страна на държавата. В резултат кредитният рейтинг на Булгартрансгаз bgAa1 е с една стъпка по-висок от базисната оценка за дружеството.
Източник: Дарик радио (13.10.2009)

Руска преса за тръбите Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков заминава утре за Москва, където ще преговаря с вицепремиера на Русия Сергей Собянин. Според официалната информация Трайков и Собянин ще договарят дневния ред на предстоящата на 10 и 11 декември сесия на Междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Очаква се сред основните дискутирани въпроси да бъде напредъкът по изясняване на позициите по съвместните енергийни проекти след срещата на министър Трайков с министъра на енергетиката на Русия Сергей Шматко на 18 септември 2009 г. в София. Именно тези проекти вероятно ще бъдат основна тема на разговорите след вчерашните публикации, че България е отстранена от "Южен поток". Под това заглавие електронното издание "Еурактив" съобщава за срещата в Милано в понеделник на руския вицепрезидент Игор Сечин, турския икономически министър Танер Йълдъз и италианския икономически министър Клаудио Скайола, на която Йълдъз е дал на Русия необходимите документи за преминаването на "Южен поток" през турска територия. С това България губи ролята си на транзитна държава, категоричен е сайтът "Еурактив". Руските медии също посочват, че има реална опасност България да бъде заобиколена от "Южен поток". София и в централата на "Газпром" обаче отрекоха тези твърдения. България не е уведомена за намерение на Русия страната ни да бъде изключена от изграждането на газопровода "Южен поток", заявиха от Българския енергиен холдинг (БЕХ). От пресцентъра на "Газпром" също са отрекли подобна информация, посочват от холдинга. Експерти на "Газпром" днес са се свързали с представители на БЕХ, за да уточнят датите на работни срещи по проекта, които ще бъдат през следващата седмица. "Еурактив" неведнъж досега е публикувал неверни твърдения, свързани с българо-руските енергийни отношения, заяви председателят на Балканската и черноморска петролна асоциация д-р Валентин Кънев. Става дума за договореността между Русия и Турция "Южен поток" да мине през турски териториални води, откъдето ще завие към България, а не за изключването ни от проекта, категоричен е Кънев. Според в. "Комерсант" обаче България е изключена от проекта за петролопровода Бургас - Александруполис. "В Милано Русия удари с един куршум два заека", пише вестникът. Освен "Южен поток", тя получава и участие в турския нефтопровод - "Самсун - Джейхан". Макар че засега Бургас - Александруполис не бива да се смята за погребан, защото съобщенията от Милано ще направят впечатление на българите, заключава "Комерсант". Според вестника сътрудничеството с Русия е особено важно за постигането на амбициозната цел на Анкара за превръщане на Турция в петролна и газова свръхдържава. Политическите договорености за руско-турската енергийна сделка бяха постигнати още в началото на август по време на визитата в Анкара на руския премиер Владимир Путин, напомнят медиите. С елиминирането на България от "Южен поток" и "Бургас - Александруполис" руският премиер Владимир Путин дава ясен отговор на новия български премиер Бойко Борисов, който неотдавна му заяви, че правителството се нуждае от време, за да реши за големите енергийни проекти с руско участие, отбелязва "Комерсант". Чрез сделката между Русия и Турция Москва получава още един коз в преговорите си с България по проекта Бургас - Александруполис, коментира руското издание "Газета".
Източник: Стандарт (21.10.2009)

Русия пак поиска тръбите ни за газ Русия пак се опитва да получи контрол върху българските тръби за транзит на газ. Москва е представила информация за разширяване на проекта за "Южен поток", стана ясно след среща вчера на енергийния министър Трайчо Трайков с руския му колега Сергей Шматко в Москва. Руската страна е предложила обосновка на всички възможни варианти, включително този с използването на действащата транзитна система, обявиха руските агенции, цитирайки Шматко. Така "Южен поток" ще има по-голям капацитет, пише Газета.ру. Такива бяха руските претенции преди година, които България категорично отхвърли. Нашата позиция е, че "Южен поток" трябва да минава по изцяло нови тръби, а не да ползва сега съществуващите. Опасенията на нашите експерти са, че така ще се блокира възможността да получаваме газ от алтернативни доставчици през Турция. Предложението на руската страна е изненада за България. То е изпратено в София, въпреки че министър Трайков в момента е в Москва. Ще се запознаем с него и тогава ще коментираме, е казал министър Трайков. Италиански компании искат дял в АЕЦ "Белене", обявил министърът пред Шматко. Интересът бил заявен по време на посещението на италианския премиер Силвио Берлускони в София преди седмица. Министър Трайков не назова името на италианските компании, но преди години в търга за "Белене" участва енергийният гигант от Ботуша "Енел". Правителството вече обяви намерението си да предложи на конкурс част от 51-процентния си дял във Втора атомна. Трайков и Шматко не са обсъждали възможността Русия да отпусне кредит за строежа на "Белене", съобщи БНР. На разговорите на министрите е потвърден ангажимент за работа и по трите енергийни проекта - "Белене", "Южен поток" и Бургас-Александруполис. На Трайков било обяснено, че руските планове - част от тръбата по "Южен поток" да минава през турски териториални води, по никакъв начин не застрашават преминаването й през българска територия. Било е коментирано, че спекулациите, които се появиха в последните дни за заобикаляне на България в проекта, са абсолютно несериозни. Бургас-Александруполис също стои на дневен ред и се проучват технико-икономическите му параметри и оценка за въздействието на околната среда, каза Трайков.
Източник: Стандарт (23.10.2009)

Путин: „Южен поток" може да бъде построен по-рано от „Северен поток" Проектът за черноморски газопровод „Южен поток“ може да бъде реализиран по-рано от балтийския „Северен поток“, заяви руският премиер Владимир Путин. „Проектът има всички шансове да бъде реализиран по-рано, отколкото аналогичният в Балтийско море - „Северен поток“, каза Путин по време на срещата си със своя италиански колега Силвио Берлускони. Първата отсечка от „Северен поток“, който по дъното на Балтийско море ще свърже Русия с Германия, се планира да бъде построена през 2011 г., докато „Южен поток“ се планира да бъде пуснат през 2013 г. Путин и Берлускони също така посредством видеомост проведоха разговор с турския премиер Реджеп Ердоган, констатирайки „положителната динамика в плановете по реализиране на проекта „Южен поток“. По-рано Турция разреши на Русия да проведе проучвателни работи в своята изключителна икономическа зона в акваторията на Черно море за предполагаемия маршрут за строителство на „Южен поток“, който се осъществява съвместно от гигантите „Газпром“ и ЕНИ. По време на телемоста премиерите на трите страни „потвърдиха намерението си да продължат работата на междуправителствено и корпоративно равнище за напредъка на проекта за нефтопровод Самсун-Джейхан".
Източник: Дарик радио (23.10.2009)

С $ 304 млн. повече сме платили на “Газпром” за 2 г. С 304 млн. долара са се увеличили разходите за газ след подписаното през 2006 г. допълнително споразумение с "Газпром". Това обяви по време на парламентарния контрол енергийният министър Трайчо Трайков. Според анекса цените се индексират на 6 месеца и до 2012 г. трябва да станат пазарни. "С тази промяна за 2007 и 2008 г. "Булгаргаз" е платил 1,7 млрд. долара. Ако беше останал договорът от 1998 г., сумата щеше да е 1,4 млрд. долара", сметна Трайков. Приходите от транзит били еднакви и при двата варианта. До края на 2009 г. доставяният ни газ щял да стигне 85% от пазарната си цена. С темпото на повишение до края на 2010 г. цените щели да станат пазарни. Така от 2011 г. графикът за поскъпване нямало да оказва неблагоприятно въздействие.
Източник: 24 часа (26.10.2009)

Русия не може да ни вземе тръбите Валентин Кънев, директор на Балканска и Черноморска петролно-газова асоциация - Г-н Кънев, как да тълкуваме съобщенията от Русия, че ще бъде увеличен капацитетът на "Южен поток" и че ще се променят техническите му параметри? - Първоначалният вариант на "Южен поток" предвиждаше капацитетът на газопровода да бъде 31 млрд. куб. м годишно. След това се заговори, че през тръбата ще се транспортират 63 млрд. куб. м годишно. На срещата на Путин и Медведев с Берлускони през миналата седмица са казали, че се увеличава капацитетът два пъти, но не цитираха цифра. Така че не стана ясно - два пъти спрямо 31 млрд., или спрямо 63 млрд. Но независимо от всичко, става дума за доста големи количества. Поради което вероятно Москва ще поиска да се замести транзитът, който в момента минава през България за Турция, Гърция и Македония, и е около 17 млрд. куб. м, с газ от "Южен поток". Останалите количества ще отиват за Европа, Италия, за Унгария и т.н. Така че Русия иска да замести количествата руски газ, които отиват по други газопроводи през Украйна - към Италия, към Турция, към другите балкански страни и Европа, с газ от "Южен поток". Като се добавят още 55 млрд. куб. м, които ще се транспортират с газопровода "Северен поток", в голяма степен ще се изключи Украйна от пътя на руския газ. Затова обаче не е ясно дали е станало дума на последните преговори на министър Трайчо Трайков в Москва. - Имало ли е натиск към България за собствеността на транзитните тръби през България за "Южен поток"? -"Газпром" държи да има собственост върху транзитните газопроводи. Предполагам, че българската страна е отговорила, че не може да предостави съществуващата мрежа. Би могло в новата инфраструктура за "Южен поток" да се дели собствеността. Но това бе обсъждано преди. Искането на транзитните тръби от "Газпром" влиза в конфликт с европейското законодателство. Третият енергиен пакет е окончателното решение на Европейския парламент и на Европейската комисия за енергийната политика. Основният момент в нея е собствеността. Според директивата за газа компаниите, които добиват природен газ, не могат да имат контрол върху транзитните проводи. Затова и за "Южен поток" контролът върху транспортната система трябва да бъде на българската страна, на нейния национален оператор. Това е много важен крайъгълен камък в енергийната политика на ЕС, която трябва да се изпълнява. В Сърбия би могло да се приеме искането на "Газпром", но за Гърция, която е член на ЕС, въпросът стои по същия начин, както и за нас. - Във връзка с настъпващата зима и евентуални проблеми с транзита на газ през Украйна, възможно ли е да получим газ по транзитния газопровод от Турция? - Възможно е чрез т. нар. соапови сделки. Предишното правителство не им беше привърженик. За целта е необходимо да се третират еднакво транзитната и преносната система. Няма проблем да се третират така, защото и двете тръби са собственост на "Булгартрансгаз" и той може да използва тази инфраструктура по начин, който намери за добре. Соапови сделки по транзитната и националната тръбопроводна система могат да се осъществят като се подадат по-големи количества газ от източниците в Иран или Азербайджан, които в момента отиват в Турция. Става по-скоро въпрос за Азербайджан. Но за това е необходимо да се използват и двете системи. Това е един много актуален въпрос точно в този момент, защото през следващата година приключва единият договор за доставка на една трета от руския газ за България с "Овергаз", а след още две години и договорите за другите части от доставките. "Винтерсхал" държи около 18% от тях. "Газекспорт" има някакви минимални количества. Всички останали доставя "Овергаз". За 2013 г. вече нямаме договорени доставки. Трябва да се променят параметри на договорите и доколкото разбирам, това е била една от важните теми в разговорите на министър Трайков с "Газпром". Договорите за доставка са много важна тема. Миналото правителство поиска преразглеждането им във връзка с отпадане на посредниците. - Дори да не отпаднат посредниците, не може ли да се поискат нормални условия за плащане на договорените количества? Нали търпим неустойки, защото плащаме за целите договорени количества газ? - Това не е само наш проблем, а и на други държави. Доколкото разбирам, българската страна вече е успяла да се договори с един от посредниците - "Винтерсхал", да отпадне изискването да плащаме некупените количества. Става въпрос в крайна сметка за българския пазар, за българските потребители, за създаването на един конкурентен и стабилен газов пазар в България. Затова трябва да се върви към изграждане на газовите връзки не само с Гърция, но и с Турция, и с Румъния, така както са залегнали в програмата, която Европейската комисия ще подкрепи финансово. Това трябва да стане много бързо. В момента ЕК е забавила сроковете за даване оценка на проекта за връзката Стара Загора - Комотини. Причината е, че е поискала допълнителна информация от България и другите участващи страни. Те трябваше да дадат своите оценки до края на септември, времето се удължи и сега срокът е до края на ноември. Ще дадат оценките си по предложението на страните. България дава предложение за две връзки, но има много други връзки - около 10 за целия регион. Зад връзката Стара Загора - Комотини стоят доставки от газопровода между Турция и Гърция през Мраморно море, т.н. интерконектор. През него могат да се договарят допълнителни количества. Гърция получава вече половин милиард куб. м. Следващата година ще се увеличават. Това са договорени вече количества. Преговорите на "Булгаргаз" с турската компания "Боташ" са доста напреднали.
Източник: Стандарт (26.10.2009)

Руски експерти идват за нов газов договор Параметрите на нов договор за доставка на руски природен газ ще бъдат обсъдени тази седмица в София. Министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков договори темата да бъде включена в предстоящите българо-руски газови разговори на експертно ниво. През следващите дни в София ще се срещнат работните групи по проекта "Южен поток". Те ще работят по споразумението между акционерите в газопровода и заданието за търга за предпроектно проучване. На срещата вероятно ще бъдат изяснени новите параметри на газопровода, свързани с по-големия капацитет на тръбата, за които бе информиран българският министър на енергетиката. Днес и утре в Москва пък ще се проведе Четвъртата енергийна среща. Очаква се там да се решат най-важните проблеми в областта на енергетиката. От българска страна ще присъства зам.-министърът на енергетиката и туризма Мая Христова. Междувременно премиерът на Финландия Мати Ванханен разговаря с руския си колега Владимир Путин за газопровода "Северен поток". Финландското правителство ще вземе решение за преминаването му през икономическата зона на страната в Балтийско море на 5 ноември, каза Ванханен. "Работата по "Северен поток" върви по график, но и "Южен поток" ще построим бързо, коментира Путин.
Източник: Стандарт (26.10.2009)

– Областният управител на област Кюстендил на основание чл. 142, ал. 1, чл. 148, ал. 3 и 4 и чл. 149, ал. 4 ЗУТ, чл. 200, ал. 2 ЗЕ и чл.28 от Наредбата за УБЕПРГСИУПГ при условията на: Лицензия за транзитен пренос на природен газ за територията на Република България № Л-214-09/29.ХІ.2006 г. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране; Разрешение № 00611 от 26.VІ.2008 г. и Разрешение № 00787 от 31.VІІ.2008 г., издадени от Комисията за регулиране на съобщенията, и заявление до областния управител с вх. № 26-00-97/1.Х.2009 г. обявява, че е издал разрешение за строеж № 3 от 7.Х.2009 г. на възложителя ”БУЛГАРТРАНСГАЗ“ – ЕАД, със седалище и адрес на управление София 1336, ж. к. Люлин 2 бул. Панчо Владигеров 66, вписано в търговския регистър на Агенцията по вписванията с ЕИК 175203478, представлявано от Иван Кирилов Дреновички – изпълнителен директор, да извърши строителните работи по одобрен инвестиционен проект № 3 (7.Х.2009 г.) на основание чл. 143, ал. 1 и 2, чл. 144, ал. 1 и чл. 145, ал. 2 ЗУТ при условията на чл. 142, ал. 4 и ал. 6, т. 2 ЗУТ – комплексен доклад от ”Дарис“ – ООД, София – Лиценз от МРРБ № ЛК-000186/19.10.2004 г. от Областния управител на област Кюстендил, за строеж: магистрален оптичен кабел в сервитута на съществуващия транзитен газопровод за Македония в участъка на ВТ ГИС ”Дупница“ до ВТ ГИС ”Гюешево“ и на локален оптичен кабел до АГРС ”Кюстендил“ (ІІІ категория) с местонахождение: трасе, преминаващо през територията на общините Дупница, Бобов дол, Невестино и Кюстендил. Разрешението за строеж заедно с одобрения инвестиционен проект подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародването му в ”Държавен вестник“.
Източник: Държавен вестник (27.10.2009)

Два приза грабна компанията "Главболгарстрой" АД от традиционните награди на Камарата на строителите в България "Топ 50+". Фирмата бе отличена с платинен приз в категорията "Високо строителство". "ГБС Инфраструктурно строителство" АД взе бронзовата награда в категорията "Транспортна инфраструктура". Другите носители на платинени награди са "Холдинг Пътища", "Булгартрансгаз" и "Геотехмин", съответно в категориите за транспортна инфраструктура, енергийна инфраструктура и благоустройство. Носителите на златни отличия в същите четири раздела са "Балканстрой", "Трейс груп холд", "Енемона" и "Станилов".
Източник: Стандарт (28.10.2009)

Държавната енергетика, обединена под шапката на Българския енергиен холдинг, отчете вчера 331 млн. лева печалба преди данъчното облагане за деветте месеца на тази година. Сумата е със 144,6 млн. лева, или близо 78%, по-голяма от сборната печалба на фирмите в холдинга за същия период на м. г. Само през септември парите са се увеличили с 22 млн. лв. Влошено е състоянието на Националната електрическа компания (НЕК). При 25,6 млн. лева печалба за деветмесечието на м. г. сега дружеството отчита 17,3 млн. лева загуба. С разликата от 43 млн. лева НЕК субсидира топлофикациите през зимата, като бе принудена да им плаща завишени изкупни цени на тока. На загуба е и “Мини Марица-изток” - 18,6 млн. лв. при 2,2 млн. лв. печалба за деветмесечието на 2008 г. Резултатът се обяснява с решението от началото на т. г. да не се вдигат цените на въглищата. Все пак дружеството е успяло за месец да намали загубата си с 3,9 млн. лева. Това станало чрез увеличаване на приходите от продажби и чрез оптимизация на разходите. През септември най-добри са били финансовите резултати на ТЕЦ “Марица-изток 2”, която има гарантирана рентабилност заради кредитните споразумения за модернизацията й. За месец печалбата й се е увеличила със 7,2 млн. лева до 87,7 млн. лeва за периода. При нормативно гарантирана надценка от 3% върху цената на газа “Булгаргаз” отчита 5,8 млн. лева печалба за септември и 67,4 млн. лева за деветмесечието. Подобни са резултатите и на газовия оператор “Булгартрансгаз”, където постъпват парите от таксите за национален пренос на газ и от транзита. Печалбата му през септември е 4,3 млн. лева, а от началото на годината - 69,2 млн. лева. Заради планов ремонт на шести блок миналия месец АЕЦ “Козлодуй” временно е намалила финансовия си резултат с 3,9 млн. лв., като печалбата й за периода възлиза на 69,9 млн. лева. Оперативните разходи на холдинга за деветте месеца са намалели с 3,5% спрямо същия период на м. г.
Източник: Труд (30.10.2009)

С 3,7 милиона лева с намаляла печалбата на АЕЦ „Козлодуй” през септември спрямо август тази година до по-малко от 70 милиона лева за периода януари -септември, съобщиха от Българския енергиен холдинг. На годишна база печалбата на централата за деветмесечието се е стопила с почти 6 милиона лева. От холдинга обясниха, че причината за спада е временното спиране на работа, заради планов ремонт в АЕЦ „Козлодуй”. Първа атомна по традиция е дружеството с най-добри финансови резултати под шапката на холдинга. Въпреки това Българският енергиен холдинг бележи ръст на печалбата за първите девет месеца на годината спрямо същия период на 2008-а с почти 145 милиона лева до 331 милиона лева. Положителният резултат на холдинга за септември спрямо август е 22 милиона лева. Най-добри резултати са постигнали ТЕЦ „Марица Изток 2” с месечен ръст на печалбата за септември от 7,2 милиона лева. Доставчикът на синьо гориво „Булгаргаз” има месечна печалба от 5,8 милиона лева, а мрежовият оператор „Булгартрансгаз” е спечелил през септември 4,3 милиона лева. По-добри финансови резултати отчита Мини Марица Изток, която намалява загубата си за деветия месец с 3,9 милиона лева до 18,6 милиона лева за януари – септември. Националната електрическа компания отчита спад на загубите си през септември с 1,1 млн. лева до 17,3 милиона лева за деветмесечието.
Източник: Дарик радио (30.10.2009)

Обявиха годишната класация "Топ 50+" на КСБ Камарата на строителите в България обяви годишната си класация "Топ 50+" за строители, членове на Камарата. Класирането е на база информация, предоставена в публичната част на Централния професионален регистър на строителя за изминалата финансова година. В Първа група от Топ 50+, в която се включват "Строежи от високото строителство, прилежащата му инфраструктура, електронни съобщителни мрежи и съоръжения" платинената награда е за Главболгарстрой АД. Балканстрой АД, Планекс ООД и ДП СТроителство и възстановяване се класират съответно със златна, сребърна и бронзова награда за групата. Лидер във Втора група - "Строежи от транспортната инфраструктура" е Холдинг Пътища АД. Негови подгласници са Трейс Груп Холд със златна награда, Терна клон България със сребърна награда и ГСБ Инфраструктурно строителство АД с бронзова награда. В Третата група - "Строежи от енергийната инфраструктура" първото платинено място получи Булгартрансгаз ЕАД. Енемона АД, Филкаб АД и Атоменергоремонт ЕАД са класирани съответно със златно, сребърно и бронзово отличие. Геотехмин е носител на платинената награда в Четвърта група - "Строежи от благоустройстветната инфраструктура, хидротехническото строителство и опазването на околната среда. Станилов ЕООД със златна награда, Райкомерс Конструкшън АД със сребърна награда и Руен Холдинг с бронзова награда са другите дружества победители в тази група.
Източник: 1kam1.com (02.11.2009)

Путин предупреди за нова газова криза Руският премиер Владимир Путин е предупредил, че може да възникнат смущения в подаването на природен газ към Европа поради нови проблеми от страна на Украйна. Това е било споделено в телефонен разговор с шведския му колега Фредерик Райнфелд. Райнфелд е обещал да уведоми Европейската комисия за евентуалните проблеми. Руският премиер е уточнил, че те са свързани с плащанията за доставките на газ от страна на Киев. Министърът на външните работи Румяна Желева също подчерта, че могат да се очакват проблеми с доставките на газ за България по всяко време. Причината е, че сме 100% зависими от доставките на синьото гориво от Русия. Министърът очаква топла зима, но изтъкна, че трябва да си напомняме за миналата студена зима, когато стотици домакинства останаха на студено.
Източник: Новинар (03.11.2009)

Вадим 300 млн. евро за “Набуко” България е готова да извади 300 млн. евро за изграждането на газопровода "Набуко". Това е сумата, която се пада на страната ни. Тя е разчетена при условието, че делът ни е 16,6% и условието, че газопроводът ще се изгражда с 30% собствено финансиране на участниците и 70% кредит на проектната компания. Това заяви вчера министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков след среща с Йошка Фишер - консултант по политическите въпроси на OMV и RWE около проекта "Набуко" и бивш външен министър на Германия. Според Трайков в условията на криза всяко евро е важно, но за сериозните проекти като "Набуко" пари ще се намерят. Той допълни и че засега не е обмислян вариант България да продаде дела си в газопровода и да остане само като страна транзитьор. По време на срещата с Фишер страната ни е потвърдила ангажимента си към проекта "Набуко" и подготвя ратифицирането на междуправителственото споразумение.
Източник: Стандарт (03.11.2009)

В Чирен има запас за 9 месеца В газохранилището в Чирен има рекордно количество нагнетен газ, който може да се използва 9 месеца. Това заяви председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев. В хранилището има 647 млн. кубически метра синьо гориво. Повечето топлофикации имат достатъчно резерви от мазут, за да не прекъсват топлоподаването при евентуално спиране на доставките на газ, каза Семерджиев. Той предупреди, че опасност от нова газова криза винаги има, особено когато това е свързано с отношенията на две страни, които България не може да контролира. Другите предприятия, които използват синьо гориво, обаче нямат възможност за преминаване на алтернативно гориво при спиране на газа поради липса на средства за инвестиции. Те трябва да имат планове за действие при аварии или кризи и да подготвят мерки за безаварийно изключване на машините при спиране на газа, каза Семерджиев.
Източник: Стандарт (04.11.2009)

Газът поскъпва до 15% Цената на газа ще скочи между 8,7% и 15% от 1 януари догодина, сочат прогнози на "Булгаргаз", обявени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев. За по-реалистичен вариант се смята по-малкото увеличение, обясни той. Въпреки този скок от Нова година най-вероятно няма да има поскъпване на парното, заяви Семерджиев. Не смятам, че връщането на едномесечното отчитане на тока е повод за радост, но за момента това е правилното решение, каза Семерджиев по повод решението на ВАС, което задължава ЧЕЗ да мине към ежемесечно отчитане на електромерите. Има график за преминаване към едномесечно отчитане и съм сигурен, че ЧЕЗ ще се съобрази с решенията на ДКЕВР и ВАС и до 1 февруари 2010 г. електромерите ще се засичат всеки месец, каза Семерджиев. Ако някой от абонатите иска да е на тримесечно отчитане, трябва да сключи индивидуален договор с ЧЕЗ.
Източник: Стандарт (04.11.2009)

Словения подписва за "Южен поток" Междуправителствено споразумение за участие на Словения в изграждането на нейна територия на участък от газопровода "Южен поток" ще бъде подписано на 14 ноември в Москва, съобщи премиерът на страната Борут Пахор. По думите на Пахор словенското министерство на икономиката и "Газпром" са "свършили много работа", като са решили въпросите за създаването и функционирането на съвместното предприятие, което ще участва в реализацията на "Южен поток" на територията на страната. Собствеността в него ще бъде 50% на 50% между "Газпром" и словенската "Геоплин плиноводи", а централният му офис ще бъде в Любляна. В момента приключва работата по техническата обосновка на проекта, като точният маршрут в страната и други, допълни словенският министър. България подписа подобно споразумение през май т.г. в Сочи, като документът обхваща само принципите за сътрудничество между двете страни в подготовката на проекта и създаването на съвместна компания.
Източник: Сега (10.11.2009)

Миноритарни дялове на държавни компании от енергетиката ще бъдат листвани на фондовата борса през следващата година. Това съобщи министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайчов на пресконференция за 100-те дни от началото на управлението си. Става дума за 10-15 % от "Българския енергиен холдинг", НЕК, "Булгаргаз", "Булгартранс газ" и др. Министерството обмисля също държавните пакети от 33% в електроразпределителните дружества да бъде предложена за продажба. "Булгартабак" може да бъде приватизиран през първото тримесечие на 2010 г., съобщи още Трайков. Министерството ще наеме консултант, който ще работи с Агенцията за приватизация. "Работим по смяна на процедурата за продажба на холдинга. Обмисля се това да бъде вид конкурс", съобщи министър Трайков, но отказа подробности, тъй като избраният вариант трябвало да бъде обсъден и с бъдещия съветник по сделката. Консултантът ще работи само срещу "такса за успех" (т.е. ако има успешна сделка), подчерта министърът. Министерството е готово с проект на Закон за потребителския кредит, който ще въведе за пръв път правото на отказ на потребителя от сключен договор, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина за отказа си. Изготвен е и проект на Закон за дейностите по предоставяне на услуги. Идеята е да се подобрят условията за бизнес в най-големия сектор на икономиката - услугите. Проектозаконът предвижда да се опростят административните процедури и да се въведе единно звено за контакт, чрез което предприемачът ще може по електронен път да събере цялата необходима информация и да приключи административните процедури, свързани със започване и упражняването на дейността.
Източник: Капитал (10.11.2009)

До 10-15% от капитала на някои енергийни дружества ще бъдат продадени през фондовата борса. Според икономическия и енергиен министър Трайчо Трайков сред тях може да са БЕХ, НЕК, "Булгаргаз","Булгартрансгаз", "Булгартел" и други. Трайков обясни, че за целта първо трябва да бъдат изпълнени изискванията на Третия либерализационен пакет на ЕС за енергийния пазар за независимост на операторите. За целта ЕСО и "Булгартрансгаз" ще бъдат извадени съответно от НЕК и от енергийния холдинг. Не е сигурно, че листването на дяловете може да стане до края на първото тримесечие на 2010 г. , обясни министър Трайков. Според заместника му Мая Христова по-вероятно е това да се случи до средата на следващата година. Във връзка с идеите за раздържавяване на остатъчния дял от 33% в електроразпределителните компании ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОN Трайков каза, че към момента не е работено по същество по този въпрос. За разлика от него по казуса със собствеността върху "Топлофикация София" вече има яснота. Според министър Трайков през декември неин принципал отново ще е Столична община. Държавата ще строи само още 2 индустриални зони, а не - както е планирал предишният кабинет - по няколко на година, съобщи още икономическият министър. Те ще са около Варна и Бургас. Те ще изграждат от Национална компания "Индустриални зони". Нейният капитал обаче ще бъде намален от 100 на 30 милиона лева. Останалите 70 млн. лв. ще бъдат върнати в бюджета. Към момента националната компания е собственик на свободните зони във Видин, Русе и Свиленград, а през лятото започна създаването на индустриална зона край Варна.
Източник: Монитор (11.11.2009)

“Кремиковци” на тезгяха, иска Трайков Най-удачният вариант за "Кремиковци" е ликвидацията. Това заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков при представянето на отчета си за 100-те дни управление. Според думите му ликвидацията се налага, тъй като заводът се е превърнал във фалшива индустриална структура и е завлякъл след себе си редица други предприятия като БДЖ и НЕК. Само от август насам "Кремиковци" е натрупал дълг към държавната електрическа компания в размер на 13 млн. лв. Дълги години пък комбинатът получаваше превоз на суровини от БДЖ, а не си плащаше за тях. Трайков съобщи още, че облигационерите на "Кремиковци" също са се убедили, че е по-добре комбинатът да бъде ликвидиран, и поради тази причина са отхвърлили оздравителния план. Ликвидацията на металургичния завод обаче ще отнеме години, предупреди Трайков. Между 10 и 15% от държавните енергийни дружества може да бъдат пуснати на борсата, съобщи още министър Трайков. Това може да бъдат както акции на БЕХ, така и книжа на конкретни предприятия като НЕК, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз". Трайков съобщи, че все още не е ясно със сигурност кога ще стане листването, и изрази съмнение, че това ще се случи преди края на март догодина. Като цяло процедурата по пускането на акциите на някое от тези дружества на фондовата борса ще отнеме около три месеца от вземането на такова решение. Министърът съобщи още, че се работи по изграждането на индустриални зони във Варна и Бургас, а на по-късен етап и край София. Към тях вече има проявен инвеститорски интерес от Китай. Трайков съобщи и че в края на годината Националната компания "Индустриални зони" ще върне в бюджета 70 млн. лв. и капиталът й ще остане 30 млн. лв.
Източник: Стандарт (11.11.2009)

Газовите тръби към комшиите под въпрос Има проблеми с проекта за интерконекторните връзки на България с газопреносните мрежи на Гърция и Румъния, след като ЕС реши да преразгледа европейския план за икономическо възстановяване, който трябваше да ги финансира. Проблемът не е в България, тъй като тя е подала всички нужни документи и има напреднала степен на готовност. Това стана ясно на пресконференция в Брюксел на външния министър Румяна Желева и постоянния ни представител в ЕС Бойко Коцев. Двата съвместни със съседките ни проекта бяха включени през март в плана за възстановяване на Европа, като за връзката с Гърция бяха отпуснати 45 млн. евро, а за тази с Румъния - 10 млн. евро. Общото финансиране на подобни проекти във всички страни членки възлиза на 1,75 млрд. евро, но сега тази сума се ревизира. Решено е да се направи преглед за степента на готовност и за изпълнение на плана, каза Бойко Коцев. Ще изследваме въпроса, тъй като не можем да се лишим от тази възможност, заяви Желева, която участва в среща на външните министри от ЕС в Брюксел. Тя обаче е категорична, че подобни проекти не гарантират "спасение" за предстоящата зима, тъй като реализирането им отнема време. Никое правителство не може да направи чудо, може, както кабинетът ни прави, да струпа някакви резерви, но всеки проект занапред ще отнеме години, смята Желева. В ЕС имало единодушие, че каквито и стъпки да предприемат сега, на страните членки ще са им нужни между осем и десет години, за да се реши въпросът с диверсификацията на енергийните източници. Когато вчера се обсъждала провеждащата се днес среща ЕС-Русия днес, България и Словакия били дадени като пример за стопроцентова зависимост от руския газ. Въпреки че завчера ЕС и Русия се договориха за система за ранно предупреждение за проблеми с газовите доставки, словашкият премиер Роберт Фицо заяви след разговори в Москва, че нова газова криза дебне зад ъгъла. Едно от основните послания, които шведското председателство ще отправи към Москва днес, е, че страните членки категорично не желаят повторение на газовата криза от началото на годината. Всички се опитват да правят всичко, за да не се повтори кризата от януари, каза Желева. Тя допълни, че яснота за енергийните проекти на страната ни с Москва вероятно ще има на срещата на българо-руската комисия през декември.
Източник: Стандарт (18.11.2009)

"Булгартрансгаз" е първата държавна енергийна компания, 15 на сто от която ще бъдат пуснати за търговия на фондовата борса. Това обяви вчера министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков по време на кръгла маса. На нея беше представен проектът на енергийна стратегия на страната до 2020 г. Преди това във възможно най-кратки срокове ще стартира преобразуването на всички енергийни предприятия в публични дружества, обясни още Трайков. След това на борсата ще бъдат предложени до 15% от тях. Преди време министърът изключи от списъка на компаниите, които ще бъдат листвани, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2". Освен това във връзка с новите изисквания на ЕС в областта на енергетиката предстои "Булгартрансгаз" и Електроенергийният системен оператор (ЕСО) да бъдат отделени от Българския енергиен холдинг като самостоятелни юридически лица с принципал министърът на икономиката, енергетиката и туризма. Сега ЕСО е собственост на НЕК, която също е част от холдинга. Преструктурирането ще бъде извършено преди края на 2011 г., поясни Трайков. Министър Трайчо Трайков съобщи още, че основни приоритети в новата енергийна стратегия до 2020 г. са изграждането на мощности, произвеждащи ток от възобновяеми източници, както и подобряване на енергийната ефективност. Енергийната стратегия ще бъде придружена и от положителна екологична оценка. Трайков каза, че пътят е от регулиране към създаване на условия за конкуренция, затова стремежът ще бъде към създаване на електроенергийна борса. Вече се работи по проект за изграждането й съвместно с Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Зам.-министърът на икономиката и енергетиката Мая Христова съобщи, че развитието на чисти енергийни технологии ще бъде третирано като антикризисни мерки от страна на правителството. В тази връзка Христова коментира, че сега ДКЕВР е определила цена за тока от слънце, която е 20 пъти по-висока от тази за ядрената енергия. За това според зам.-министъра регулаторът има важна задача хем да насърчава изграждането на ВЕИ, хем това да не води до прекомерно високи цени, а да са поносими за цялото общество. Председателят на комисията Ангел Семерджиев коментира, че ДКЕВР подкрепя залегналите в стратегията мерки. Семерджиев съобщи още, че регулаторът ще работи върху въвеждането на механизми за ефективно ценово регулиране. Според него такива са прилагането на таван на приходите или таван на цените при определянето на тарифите на електрическата енергия, газа и водата. Сега ДКЕВР определя цени, които носят такива приходи на регулираните предприятия, които задължително покриват доказаните от тях разходи плюс процент печалба. Паралелно с това регулаторът обмисля мерки, които да стимулират предприятията да въведат различни тарифи за различните потребители. Клиентите ще бъдат обособени в групи в зависимост от количеството, което употребяват, или съобразно часовата зона, в която консумират ток, например. Това ще важи и за битовите клиенти и може да стане факт след една или две години.
Източник: Монитор (24.11.2009)

Операторът на българската газопреносна мрежа Булгартрансгаз ще бъде първото държавно енергийно дружество, което ще бъде листнато на фондовата борса. Това каза министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков по време на кръглата маса на тема Енергийната стратегия на България до 2020 г., която се проведе в парламента вчера. Трайков отново потвърди намеренията на правителството първоначално на борсата да бъдат пуснати около 10-15% от акциите на енергийните компании в структурата на Българския енергиен холдинг. Булгартрансгаз и Електроенергийният системен оператор, който управлява електропреносната мрежа, обаче ще бъдат отделени от холдинга. Двете дружества заедно с преносните си активи ще бъдат обособени като самостоятелни юридически лица под прякото наблюдение на министъра. Това според Трайков ще се случи до края на 2011 г. Новият проект на енергийна стратегия на България до 2020 г., разработен от новото правителство, ще бъде готов до края на тази или началото на следващата година, съобщи Трайков. Основни цели в документа са стимулиране на енергийната ефективност и на дела на възобновяемата енергия. По думите му една от целите е България да преизпълни целите на ЕС за 16% възобновяема енергия, а към 2020 г. да спестяваме до 1 млрд. EUR годишно от енергийна ефективност. Предприятията и битовите потребители пък ще купуват по-евтин ток, ако използват енергоефективни мерки, каза председателят на енергийния регулатор Ангел Семерджиев. Това обаче ще може да стане до година-две. Бизнесът не скри своите критики към стратегията. Според председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев кръстосаното субсидиране на потребителите и топлофикациите от бизнеса трябва да спре. Освен това трябва да бъде въведена по-прозрачна структура за определяне на енергийните тарифи, което не е заложено в стратегия­та. Според Данев трябва да бъдат отнемани и лицензите на газоразпределителните дружества, които не инвестират в развитие на газоразпределителната мрежа. Председателят на асоциацията на производителите на екологична енергия Велизар Киряков пък коментира, че анализите, върху които е базирана стратегията, са стари и не отразяват реалните тенденции.
Източник: Пари (24.11.2009)

Две от дружествата в БЕХ – операторите „Булгартрансгаз” и Електроенергийният системен оператор, ще бъдат отделени в кратки срокове от компанията. Това съобщи енергийният министър Трайчо Трайков на дискусия за енергийната стратегия на България до 2020 г. Трайков допълни, че държавата ще подкрепя инвестициите в екологична енергия. Двата мрежови оператора ще бъдат отделени от Българския енергиен холдинг с активите си като юридически лица под ръководството на енергийното министерство. Отделянето трябва да приключи задължително преди края на 2011 година, посочи министър Трайков. 15 процента от капитала на дружествата от холдинга ще бъдат листвани на борсата, посочи още министърът, като ще се започне от "Булгартрансгаз".
Източник: Дарик радио (24.11.2009)

Бизнесът настоя за по-ясни критерии при газификацията Да се отнемат лицензите за газоразпределение на компаниите, които са ги получили, но реално не инвестират нищо в мрежата. Това поиска вчера шефът на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев по време на кръгла маса, организирана от парламентарната комисия по икономика и енергетика. На нея министър Трайчо Трайков представи вижданията на правителството за новата енергийна стратегия на България до 2020 г. "Не получих отговор от министъра дали ще се отнемат лицензите на фирмите, които не инвестират нито едно евро, а са седнали върху купата сено и не дават на другите. Никъде законът не забранява отнемането на лиценз", възмути се Данев пред журналистите. Данев напомни, че България трябва да изпълни европейската норма за газификация и до 2020 г. 30% от домакинствата трябва да имат достъп до синьо гориво. "В момента България е с 1.5% газифицирани домакинства, в съседна Румъния този процент е 90%, а общо за Европа - 48%. Никога няма да достигнем този процент, след като администрацията е седнала на правата", каза бизнесменът. Досега в България има два случая на неизпълнение на задълженията за изграждане на газова мрежа - в Шумен (от ЧТК) и в Благоевград (от "Рила газ" - консорциум между "Ачегаз" и "Конструкциони Донди"). И в двата случая ДКЕВР е почвала процедура по отнемане на лиценза, но след месеци протакане не е стигала до крайно решение. "Можем да преизпълним изискването за 16% енергия от възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и дори да ги надхвърлим", похвали се министър Трайков. Освен това Трайков обеща до края на 2011 г. Електроенергиен системен оператор (ЕСО) и "Булгартрансгаз" да бъдат отделени от Българския енергиен холдинг (БЕХ), а дейността им да се контролира от енергийния министър. С енергийната стратегия са обвързани и промените в Закона за енергетиката, които се очаква да бъдат приети преди лятната ваканция на Народното събрание през 2010 година. До година-две потребителите на електроенергия ще могат да плащат тока по гъвкави тарифи, стана ясно от изказването на шефа на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев. Според него за стимулиране на енергийната ефективност може да се стигне до тарифи, при които цената на тока да е по-висока за потребители, които не пестят, каза Семерджиев.
Източник: Сега (24.11.2009)

Три банки държат държавните пари В три банки са най-голяма част от сметките на големи държавни фирми. Това показва справка на наш седмичник. Трите трезора са Корпоративна търговска банка, Инвестбанк и Централна кооперативна банка. В първата са вложени над 420 млн. лв. от парите на държавните фирми. Във втората и третата се държат приблизително еднакво, но доста по-малко количество от парите на държавните предприятия - съответно 145 млн. и 141 млн. лв. Любопитното е, че и трите трезора са основно с родни капитали, а не са част от големи западни банкови групи. На четвърто място по привлечени пари от държавни дружества е Уникредит Булбанк със 115 млн. лв. В останалите трезори има в пъти по-малко пари на държавни фирми. Вицепремиерът Симеон Дянков наскоро разпореди държавните предприятия редовно да му докладват къде държат парите си и по какви критерии си избират банка. Общият размер на парите на държавните предприятия в банките е близо 1,2 млрд. лв. Сред най-големите вложители са "Ръководство на въздушното движение", което има 70 млн. в Инвестбанк, още 56 млн. лв. в Корпоративна банка и над 100 млн. в други трезори, пише седмичникът. Следва го "Булгартрансгаз" със 76 млн. лв. в Корпоративна банка. Пак там "Български енергиен холдинг" държи 73 млн. лв., твърди седмичникът.
Източник: Стандарт (30.11.2009)

Тридесет и три предприятия в района на “Кремиковци”, Яна и Челопечене са с блокирано производство, след като в петък бе спряно подаването на ток от подстанциите на комбината към тях. Сред най-големите потърпевши са феросплавният завод и фирма “Рудодобив и обогатяване”. Не е спряно захранването с електроенергия само на обществените сгради в района - болницата, затвора, полицията и ключовата подстанция на “Булгартрансгаз”. В петък е била спряна електроенергията и към още пет от най-големите предприятия в зоната на “Кремиковци”, но късно вечерта подаването е възстановено. Това са “Интер пайп”, “Маримекс”, “Галакси” и “Кометех”. Петата фирма, останала на тъмно, е “Монтаж комплект инженеринг”. Там са разпуснати близо 300 работници в петък, но захранването е възстановено в края на деня. Проблемът е с две страни. По закон “Кремиковци” няма право да препродава електроенергия. В края на миналата година Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е изпратила препоръка на комбината. “В нея пише, че трябва да връчим предизвестия на фирмите, които снабдяваме - да се прехвърлят към лицензиран доставчик, иначе ще останат без ток. Това бе направено”, обясни Николай Савов, главният енергетик на “Кремиковци”. Едва след като станат клиенти на ЧЕЗ или НЕК, можем да пуснем тока към тези компании, каза Савов. НЕК обаче обслужва само потребители, които консумират над 2 мегавата месечно. От друга страна спирането на електроенергията е мярка срещу фирми длъжници в района. “Разпореждането от ДКЕВР е да възстановим тока само на коректните фирми, които са изчистили задълженията за ел.енергия към НЕК”, поясни Николай Савов. За казуса с доставката на ток в Североизточния район на София се знае отдавна. Един от проблемите е, че ЧЕЗ няма подстанции в района, такива има само металургичният комбинат “Кремиковци”. Още преди време се разбра, че ЧЕЗ трябва да изгради съоръжения или да купи или наеме съществуващите от “Кремиковци”. В понеделник ДКЕВР събира засегнатите страни за решаване на проблема.
Източник: Труд (18.01.2010)

Две в едно с петролни тръби Двата проекта за петролопроводи Бургас-Александруполис и Самсун-Джейхан може да бъдат обединени в общ. Руската нефтена компания "Транснефт" води преговори с Турция, Гърция и Италия за обединяването на проектите, съобщава нейният шеф Николай Токарев. "Има реална перспектива за обединяване на двата проекта и сега обсъждаме тази възможност с турските, италианските и гръцките си партньори. Те приеха с интерес идеята за създаване на две направления и съответно две юридически лица, обединени в един консорциум", заявява Токарев. Той отбелязва, че е получил и привлекателно предложение от Турция за предоставяне на преференции за преминаването на руските танкери през Босфора, ако страната се включи в проекта Самсун-Джейхан. Токарев отбелязва, че двата петролопровода не са конкурентни, а обединяването им ще осигури доставките на петрол по всяко направление.
Източник: Стандарт (20.01.2010)

Строят “Южен поток” от есента Реалното строителство на газопровода "Южен поток" ще започне още през тази есен. Това е заявил първият вицепремиер на Русия Виктор Зубков, предадоха местните информационни агенции. До октомври или ноември тази година трябва да приключи цялата подготовка на проекта и всички необходими документи да бъдат оформени така, че изграждането да започне. Зубков заявява, че газопроводът, който ще минава по дъното на Черно море и ще доставя руски газ през България до Западна Европа в две направления - до Италия и до Австрия, ще бъде въведен в експлоатация до 2015 г. С капацитета си от 63 млрд. куб. метра годишно тръбата ще осигурява 35% от общото потребление на синьо гориво в Европа. Цената на проекта се изчислява на около 25 млрд. евро, заявява още Зубков. Междувременно президентът на "Газпром" Алексей Милер заяви, че скоро очаква да приключат преговорите и да бъде подписано споразумение с Австрия. Милер съобщи още, че не очаква след президентските избори в Украйна да възникнат проблеми с газовите доставки за Европа. Киев ще плати за цялото количество синьо гориво до 7 февруари.
Източник: Стандарт (20.01.2010)

България става изкупителната жертва за Бургас - Александруполис Липсата на официален отговор от страна на България дали ще участва в петролопровода Бургас - Александруполис започна да изчерпва търпението на мажоритарния акционер - руската Транснефт. Неяснотата по реализацията на проекта насочи вниманието на Русия към алтернативната тръба Самсун - Джейхан, коментираха експерти пред в. Пари. Ако Русия се откаже от участие в Бургас - Александруполис, е възможно България да бъде обвинена изцяло за неуспеха на проекта. Това каза Пламен Русев, шеф на българския клон на проектната компания Транс болкан пайплайн. Така България може да бъде принудена да плати за всички разходи, направени до момента по реализацията, които са в размер на 25-30 млн. EUR, допълни той. Oтделно обаче към страната ни може да бъдат предявени искания за допълнителни неустойки, които може да достигнат 300 млн. EUR. А основания за това не липсват. Освен че все още не сме дали официален отговор дали ще участваме в изграждането на тръбата, България продължава да бави и плащането на акционерните си вноски в проектната компания в размер на 5 млн. EUR. По време на българо-руската междуправителствена комисия, която се проведе в София през декември, от наша страна бе обещано този въпрос да бъде разрешен в рамките на няколко седмици, което обаче все още не се е случило, посочи Русев. Все още не е ясно и кое министерство ще отговаря за проекта. През миналата седмица в Министерския съвет бе внесена точка за прехвърлянето му от регионалното ведомство към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, но тя така и не беше гласувана от министрите. По всичко личи, че правителството се опитва да протака взимането на каквото и да е решение относно петролопровода. Всичко това дава пълните основния на Русия да пренасочи вниманието си към проекта Самсун - Джейхан. И този ход не закъсня. На 19 октомври миналата година руските компании Роснефт, Транснефт и Совкомфлот обявиха, че ще вземат участие в изграждането на петролопровода Самсун - Джейхан и че ще доставят петрол за него. Дотогава основни акционери в проекта бяха турската Calik Energy и италианската Eni. Идеята е тръбата да минава изцяло на турска територия от черноморското пристанище Самсун до Джейхан на Средиземно море, като доставките на нефт заобиколят пренатоварения пролив Босфора. В средата на януари 2010 г. шефът на Транснефт Николай Токарев хвърли ново съмнение върху намеренията на Русия относно Бургас - Александруполис. Според негово изказване се търси възможност за обединение на двата петролопровода в общ консорциум. По думите му това вече било обсъдено с Турция, Италия и Гърция, които проявявали разбиране. Според Пламен Русев подобна възможност може да касае единствено участието на Русия в проектите. Целта най-вероятно е да се участва с една компания, която да управлява едновременно и двата проекта, посочи той. За физическо сливане не може да става дума, защото това са различни проекти, които са на различен етап на реализация и с различни страни акционери. Турция и Гърция освен това са преки конкуренти. Участието на Гърция в Бургас - Александруполис е свързано с желанието й тя също да вземе дял в транспортирането на нефт в региона. Да се очаква, че южната ни съседка ще приеме проекта Самсун - Джейхан, не е много реалистично.
Източник: Пари (27.01.2010)

Помиряват “Набуко” и “Южен поток” Приоритетът на ЕС за изграждане на южен енергиен коридор изключва противопоставянето на проектите за газопроводи “Набуко” и “Южен поток”. Това е позицията на българската страна, която енергийният министър Трайчо Трайков представи вчера пред своите колеги от организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС). “Набуко” е проект на шест компании от ЕС, включително България, за пренос на неруски газ от Каспийския регион и Близкия изток до Европа. А инициативата за “Южен поток” тръгна от руския “Газпром” и италианската “Ени”. “България в момента е изключително конструктивен партньор и по двата проекта”, подчерта вчера министър Трайков. По думите му днес никой не знае как реализацията на единия газопровод ще се отрази върху съдбата на другия. Затова работим и по двата. Участниците във вчерашната среща обсъждали възможностите за създаване на интегриран енергиен пазар в Черноморския регион. Целта е да се приемат правила, които да гарантират интересите на всички по веригата - производители, транзитьори, доставчици и потребители. При създаване на интегриран пазар ще се уеднаквяват и тарифите.
Източник: Труд (29.01.2010)

Анкара и София - "мотори на проекта Набуко" България и Турция ще изградят два терминала за втечнен газ на Мраморно море, нов газопровод за алтернативни на руските доставки и ще работят за изграждане на газопровода "Набуко". Това предвижда подписаният в Анкара по време на визитата на премиера Бойко Борисов меморандум за сътрудничество между двете енергийни министерства. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков беше включен в българската делегация в последния момент. Той се споразумял с турския си колега Танер Йълдъз "Булгаргаз" и "Боташ" да проучат проектите за около година. Пред "Дневник" Трайков допълни, че с новия документ се предвижда техническа възможност за доставки от Турция по съществуващия газопровод за транзит на руски газ в случай на евентуална нова газова криза. Новият газопровод пък ще свързва терминалите на Мраморно море с компресорната станция в Лозенец. По предварителни оценки на "Булгаргаз" България ще инвестира в него около 50 млн. лв. Изграждането на новата газова връзка с Гърция е оценено на около 120 млн. евро. По газопровода с Турция ще може да се доставя газ от Азербайджан, Катар и Египет. Турският премиер Реджеп Ердоган призова София да подкрепи ускоряването на проекта, макар именно турските претенции към подписаното през миналата година споразумение да бяха една от основните причини за забавянето му.
Източник: Дневник (01.02.2010)

Набуко иска от ЕИБ до 2 млрд. EUR Консорциумът Набуко поиска до 2 млрд. EUR финансиране, за да построи газопровода. Това е съобщил вицепрезидентът на ЕИБ Матиас Колац-Анен пред Ройтерс. Според него обаче първо партньорите ще трябва да приемат законодателство, което да позволява преминаването на тръбата през територията им. От петте транзитни страни България, Унгария и Австрия вече ратифицираха приоритетното за ЕС споразумение за газопровода Набуко, чиято стойност е 7.9 млрд. EUR. С този газопровод целта на Европейския съюз е да отреже зависимостта от руския газ, който е почти четвърт от европейското потребление, коментира Ройтерс. Партньорите за газопровода с капацитет 31 млрд. куб. м включват още Румъния и Турция чрез националните им газови компании, както и германската RWE. Консорциумът вече провежда разговори за финансиране с Европейската инвестиционна банка, както и с другите международни финансови институции. Партньорите може да разчитат на финансиране от ЕИБ на дял от 20 до 25% от проектната цена на газопровода.
Източник: Пари (09.02.2010)

Газовите посредници аут до две години "Булгаргаз" ще купува синьо гориво директно от "Газпром" или "Газпромекспорт", заяви пред БНР шефът на българската компания Димитър Гогов. Предстои подписване на договор с една от руските фирми, който ще замести поетапно изтичащите в близките две години договори с посредниците. В близките седмици може да има развитие и в преговорите за промяна на формулата за ценообразуването на газа, който купуваме от Русия. С предстоящо решение на правителството българският дял в Бургас-Александруполис ще премине към министъра на финансите Симеон Дянков.
Източник: Стандарт (18.02.2010)

Спасяваме от Русия газовите тръби Спешни действия за спасяването на газопреносната ни мрежа от руснаците предприема родното правителство. Ведомството се отказва засега от листването на 15% от "Булгартрансгаз" на фондовата борса. Това съобщи енергийният министър Трайчо Трайков в интервю за наш всекидневник. Целта на акцията е да се спасят тръбите от апетита на Русия да ги купи. При положение че акциите на газопреносната компания бъдат пуснати на свободния пазар, "Газпром" веднага ще ги изкупи. Това пък ще реши проблемите с реализацията на проекта "Южен поток", твърдят запознати. България настоява новият газопровод да минава през страната ни по чисто нови тръби, докато Русия нееднократно заявяваше, че в газопровода може да се включи съществуващата у нас газопреносна система, което излиза много по-изгодно на Москва.
Източник: Стандарт (23.02.2010)

Държавното дружество за пренос на газ „Булгартрансгаз" няма да бъде листвано на фондовата борса. Това съобщи вчера министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Досега „Булгартрансгаз" беше номер 1 в списъка на държавните енергийни предприятия, дялове от които предстои да бъдат приватизирани чрез борсата. Плановете на кабинета са чрез капиталовия пазар да бъдат раздържавени първоначално до 15% от капитала на енергийните дружества под шапката на Българския енергиен холдинг. „На този етап беше преценено, че по-важният приоритет е запазване на пълен контрол над „Булгартрансгаз"", обясни министър Трайков. На въпрос дали газовият оператор е отпаднал от списъка, защото има възможност Русия да изкупи акциите на дружеството и по този начин да влияе върху България за проекта "Южен поток", Трайков отговори: "Тълкувайте го, както желаете." Министърът съобщи още, че листването на борсата на останалите енергийни предприятия няма да бъде отлагано. Сега първи в списъка за листване на борсата става Електроенергийният системен оператор (ЕСО). Освен това на преден план излиза и продажбата на държавния дял от 33% в трите електроразпределителни предприятия, обясни Трайков. Подготовката за това е започнала, но кога ще се случат самите сделки, е по-трудно да се прогнозира, каза той. Според Трайков предстои да се вземе решение дали остатъчните държавни дялове в енерго дружествата - ЧЕЗ, ЕВН и Е.Он, ще се приватизират през борсата, или ще се предложат на сегашните собственици. .
Източник: Монитор (24.02.2010)

Правителството се отказа да пусне държавното дружество за пренос на газ "Булгартрансгаз" на борсата. Министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков заяви във вторник, че на този етап е важно да бъде запазен пълен контрол върху дъщерното на Българския енергиен холдинг (БЕХ) дружество, което държи газовите тръби. Правителството планираше 15 процента от капитала на дружеството да бъдат продадени през Българската фондова борса. "Преценихме, че с оглед на мястото на дружеството в системата, в развитието на сектора в момента предпочитаме да имаме пълен контрол над него, въпреки че едно листване би имало много положителни страни – прозрачност, приходи", посочи Трайков. На въпрос дали се отказваме от приватизацията на "Булгартрансгаз", защото има възможност Русия да изкупи акциите на дружеството и по този начин да влияе върху България за проекта "Южен поток" Трайков отговори: "Тълкувайте го, както желаете". На последвал въпрос защо правителството е преценило, че се нуждае от пълен контрол върху дружеството, Трайков каза: "На вас не ви е необходимо да разбирате, но правителството е решило така". Министърът уточни, че отлагането на листването на акции на борсата се отнася само за "Булгартрансгаз", докато за Електроенергийния системен оператор (ЕСО) идеята остава. Остава и планираната продажба на миноритарните дялове на държавата в електроразпределителните дружества.
Източник: Медия Пул (24.02.2010)

"Електроенергийният системен оператор" и 33% държавен дял в електроразпределителните дружества ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН може да бъдат пуснати на борсата, съобщи министър Трайчо Трайков. Така акциите на ЕСО и енергото ще заменят листването на "Булгартрансгаз", от което правителството се е отказало засега. Според думите на Трайков, държавата е решила да запази пълен контрол над газопреносния оператор. Той отказа да коментира дали "Булгартрансгаз" няма да се пусне на борсата, за да се спаси от Русия.
Източник: Стандарт (24.02.2010)

Държавата засега се отказва от идеята да пусне на борсата акции на "Булгартрансгаз". Това съобщи днес министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Той коментира: Преценихме, че с оглед на мястото на дружеството в системата, на развитието на сектора за момента предпочитаме да имаме пълен контрол върху дружеството. Аз не случайно казах контрол. Ние искаме да имаме пълен контрол върху това дружество в момента, въпреки че едно листване би имало много положителни страни, прозрачност, беше преценено, че на този етап по-важният приоритет ни е запазването на пълен контрол върху дружеството от страна на държавата. Нищо не е завинаги. В момента обаче е така, тъй като той беше първият в редицата. Министърът допълни, че отлагането на листване на акции на борсата се отнася само за „Булгартрансгаз", докато за Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и за държавните дялове в електроразпределителните дружества идеята остава актуална, информира БНР.
Източник: econ.bg (24.02.2010)

Грузия ни строи тръба за газ Грузия ще изгради допълнителна 30-километрова връзка от газопреносната си система до черноморското си пристанище Супса, за което има предвидени пари в инвестиционната програма на бившата съветска република. За това са се договорили в София българският енергиен министър Трайчо Трайков и грузинският му колега Александре Хетагури. На самото пристанище пък ще бъде изграден терминал за компресиран природен газ, за което също са предвидени средства. Така България ще може да получава газ от Азербайджан, което се очаква да бъде договорено до юни т.г.
Източник: Стандарт (04.03.2010)

Подготвят проекта за междусистемна газова връзка със Сърбия Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и министърът на енергетиката и минната промишленост на Сърбия Петар Шкундрич ще подпишат в Брюксел съвместно заявление, с което започва подготовката на проект за изграждане газова връзка между двете държави. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. На церемонията по подписването ще присъстват еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер, изпълнителният директор на дружеството "Булгартрансгаз" Иван Дреновички и генералният директор на "Сърбиягаз" Душан Баятович. Документът предвижда да бъде създадена работна група между "Булгартрансгаз" и "Сърбиягаз", при участието и на представители на Европейската комисия и на Секретариата на Енергийната общност, която ще работи по подготовката на проекта. Газовата връзка е първата стъпка за свързване на газовите системи на Черноморския регион с европейския енергиен пазар, пише в съобщението. Това е първата подобна връзка между газовите системи на България и Сърбия. Тя ще съдейства за повишаване сигурността на газовите доставки както в двете държави, така и в региона като цяло, добавят от министерството. Инвестицията за 180-километровата връзка с капацитет 2 млрд. кубически метра годишно се изчислява на 100-120 млн. евро. Предвижда се съоръжението да заработи през 2013 г.
Източник: Дарик радио (05.03.2010)

Тръгва газовата връзка Първата реална стъпка за изграждане на газова връзка между България и Гърция вече е факт. В Солун министърът на икономиката Трайчо Трайков подписа протокола за създаване на съвместна компания за проектиране, изграждане и експлоатация на новата тръба. Така страната ни си осигури участие във втория по приоритет европейски проект за газопровод, който свързва Турция, Гърци и Италия. 50% от новата компания държи "Българският енергиен холдинг", а останалите са на консорциума IGI Poseidon между гръцката компания ДЕПА и италианската "Едисон". Европейската комисия одобри отпускането на 45 млн. евро за изграждането на тръбата с Гърция и 9 млн. евро за другия такъв проект с Румъния.
Източник: Стандарт (05.03.2010)

Енергийните дружества да бъдат изкарани на борсата. Това искат осем организации на финансовия бизнес в писмо до Бойко Борисов, финансовия и икономическия министри Симеон Дянков и Трайчо Трайков. В него се казва, че заради неблагоприятното развитие на капиталовия пазар в България през последните години, както и неговото силно изоставане от пазарите в региона, се налага вземането на незабавни мерки за насърчаване на борсовата търговия и подобряване на бизнес климата в страната. Най-значителната мярка е да се пуснат за публично предлагане миноритарни държавни дялове от енергийните компании - Български енергиен холдинг, Булгартрансгаз, АЕЦ "Козлодуй", НЕК, "Булгаргаз", Електроенергиен системен оператор, ТЕЦ "Марица-изток 2", електроразпределителните дружества. Очакваме предлагането да привлече силен интерес от страна на чуждестранни инвеститори, като не бива да се подценява и чисто фискалният ефект от продажбата на пакети от цитираните дружества и генерирането на приходи в полза на бюджета, се казва още в писмото.
Източник: Стандарт (10.03.2010)

БЕХ разформирован до края на юни Българският енергиен холдинг, под чието управление са осем държавни дружества, ще бъде разформирован до края на юни. Това съобщи министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на среща с представители на фирми, които членуват в Американската търговска камара в България. Първоначално дружествата ще бъдат самостоятелни, но обсъждаме и други начини за тяхното функциониране, заяви министър Трайков. Един от вариантите е газовите дружества да бъдат обособени в една група. Друг вариант е търговските дружества да са под една шапка, а активите - под друга, заяви още Трайков. В БЕХ влизат Мини Марица изток, ТЕЦ Марица изток 2, АЕЦ Козлодуй, НЕК, Електроенергиен системен оператор, Булгаргаз, Булгартрансгаз и Булгартел. Във всички тях държавата има 100% участие. Холдингът бе създаден през септември 2008 г. с цел управление, оценка и продажба на участия в осемте търговски дружества. Пред журналисти министърът на икономиката заяви, че се обмисля приватизация или листване на борсата на НЕК или части от него. Същото важи и за Електроенергийния системен оператор и ТЕЦ Марица изток 2. По отношение на приватизацията в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма се случват много неща, каза Трайков. Подготвени са всички документи за създаването на консолидационната компания, която ще продава малките държавни дялове. Предстои държавата да апортира дяловете си. Две от електроразпределителните дружества били готови да изкупят държавния дял от 33%, но третото не желаело и нямало нищо против държавата да го продаде, каза още министър Трайков.
Източник: Пари (12.04.2010)

До края на годината ще има държавна енергийна фирма на борсата. Това заяви министър Трайчо Трайков вчера. Възможно е да се пусне мажоритарен дял от държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", допълни той. Със сигурност ще бъдат изтъргувани държавните дялове по 33% в трите пакета "Енергоразпределителни дружества", както и участието на държавата в ТЕЦ "Енел Марица-изток 3". Там НЕК притежава 27 на сто от дружеството. Ще бъдат пуснати и части от НЕК - вероятно водни централи, а защо не и част от Енергийния системен оператор (ЕСО), каза министърът. "Булгартрансгаз" обаче, която държи газовата мрежа, няма да се продава, категоричен бе Трайков.
Източник: Стандарт (13.04.2010)

Нов енергиен холдинг ще бъде създаден около средата на годината, когато бъде разформирован БЕХ, съобщи зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Мая Христова. Както "Стандарт" вече писа, новото обединение ще включва в себе си само държавните електроенергийни компании НЕК, АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и Електроенергийния системен оператор (ЕСО), които в момента се намират под шапката на БЕХ заедно с "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", "Мини Марица-изток" и "Булгартел". Вероятно газовите дружества ще се съберат в друга подобна структура. Целта на обединението около НЕК е да се постигне икономически и финансов стабилитет на енергийните компании. Ако това не се случи, ще бъде много трудно дружествата да получат такава стабилност, обясни Христова. От своя страна пък НЕК много трудно ще получи желаното укрепване и ще стане водещ търговец на ток в България, каквато е и една от основните цели на подготвяното преструктуриране на холдинга, допълни зам.-министърът. Христова бе категорична, че още преди разформироването на БЕХ всичко около изграждането на новия холдинг с водещата роля на НЕК ще бъде уточнено до последния детайл. Това ще стане до средата на тази година. Инвестициите, за които БЕХ с шеф Галина Тошева е поемал ангажименти, са били без покритие, стана ясно още от думите на Мая Христова. Това е и причината по големите енергийни проекти да са давани обещания за плащане, но такива не е имало. Не е изчисляван добре балансът между инвестиционните намерения и приходите. Не е обърнато внимание и на възможността за привличане на външен капитал. Идеята приходите на БЕХ да се използват за тези инвестиции е била добра, но не е осъществена. Само за АЕЦ "Белене" инвестицията към момента се изчислява на около 8 млрд. евро, а общо активите на БЕХ са за около 4 млрд., каза тя. Относно участието на БЕХ в енергийните проекти Христова поясни, че след разформироването му те ще преминат към сьответните компании.
Източник: Стандарт (15.04.2010)

“Газпром” се натиска за тръбите ни "Газпром" не се е отказал от идеята да използва част от българската газопреносна мрежа. Това призна зам.-шефът на Външнотърговския отдел на руския газов монополист Павел Одеров. Руснаците все още водят преговори за южния клон на тръбите на "Булгартрансгаз". По тях в момента се доставя гориво за Гърция, но има свободен капацитет. Одеров каза още, че до няколко седмици руската страна ще започне и активни преговори по всички въпроси около изграждането на газопровода "Южен поток". Строителството му ще струва много по-малко от тиражираната в последно време сума от 20 млрд. долара, заяви в София шефът на пресслужбата на "Газпром" Сергей Куприянов. Все още обаче не е ясна точната сума. Въпросът ще има по-голямо осветляване след приключването на техническите изследвания, които текат в момента. Според Павел Одеров, до края на тази година и максимум до началото на 2011-а тези дейности ще бъдат приключени. Одеров категорично отрече възможността реализацията на "Южен поток" да бъде обвързана с преговорите за подновяването на изтичащия в края на тази година договор за доставка на синьо гориво между "Булгаргаз" и "Газпром". Според него цената на газа в новия контракт ще отчита всички аспекти на международния пазар в момента. Одеров обаче не уточни дали цената ще бъде по-висока или по-ниска от настоящата. Няма опасност България да остане без газ, както това се случи по-рано с Украйна, категоричен е Сергей Куприянов. Той обясни също така, че няма техническа възможност проектогазопроводите "Южен поток" и "Набуко" да бъдат обединени, тъй като те минават по различни маршрути. През последната една година руската страна се е убедила, че българското правителство стои твърдо зад идеята за "Южен поток" и усеща неговата подкрепа, посочи Одеров.
Източник: Стандарт (15.05.2010)

Корпоративна търговска банка държи 48% от парите на стратегическите държавни предприятия. На второ място е СИБанк с 9%, на трето - Централна кооперативна банка със 7%. Останалите авоари са разпръснати в банки, които имат дял между 1 и 7%. Данните са към 31 март 2010 г. Това показва справката, която министърът на финансите Симеон Дянков даде за банковите сметки. Сред 18-те компании са Българският енергиен холдинг и неговите поделения ("Булгаргаз", НЕК, АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2",), "Булгартабак холдинг", "Кинтекс", БДЖ, "Терем", "Летище София", "Български пощи" и други. Парите на 18-те дружества в банките към март са 856 млн. лв. - с 343 млн. лв. по-малко (или 29%) в сравнение с август миналата година. Тогава от парите на най-големите държавни дружества бяха в три банки - Корпоративна банка, "Инвестбанк" и Централна кооперативна банка. Сега "Инвестбанк" пада на пета позиция с 6,3%.
Източник: Дарик радио (17.05.2010)

25 български и 2 чужди банки държат парите на държавните фирми. Това сочи справка за разплащателните сметки и депозитите на предприятията към 31 март 2010 г. Документът бе предоставен от Министерството на финансите на Съюза на издателите в България по силата на Закона за достъп до информацията. Данните включват сметките на 18 държавни фирми. Сред тях са Български енергиен холдинг и фирмите от неговата структура - "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", НЕК, АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2", "Булгартабак холдинг", "Благоевград БТ", "Кинтекс", Национална компания "Индустриални зони". От фирмите към транспортно министерство са включени БДЖ, НКЖИ, Летище София, Ръководство на въздушното движение, "Български пощи". Има данни и за Фонда за органите за местно самоуправление ФЛАГ, който е към строителното министерство, военния холдинг "Терем" и "Информационно обслужване" към финансовото ведомство. Най-голямата част от парите на тези предприятия са концентрирани в 4 банки - Корпоративна търговска банка КТБ (472 млн.), СИБанк (92 млн.), Централна кооперативна банка (77 млн.), Ин-вестбанк (63 млн.) и Уникредит Булбанк (58 млн.). Корпоративна е безспорният лидер, там по сметки са близо 48% от парите на държавните предприятия - 408 млн. лева. Близо 80 млн. лева са в СИБанк, а над 75 млн. лева са в ЦКБ. Първите три трезора имат общо под 9% пазарен дял в депозитите у нас, по данни на БНБ. От анализа става ясно също, че фирмите не държат в една и съща банка депозитите и разплащателните си сметки. Най-много депозити има в Корпоративна търговска банка, КТБ е първенец и по разплащателни сметки (234 млн.). Към 31 декември по тази позиция на второ място е УниКредит Булбанк, на трето - Инвестбанк. Три месеца по-късно втора става СИБанк (77 млн.), а трета остава Инвестбанк (32 млн.). Критериите, по които се подбират банките, са различни за всяко дружество. Енергийните фирми имат разработени правила и критерии за управление на риска при избор на обслужващи банки, пише в справката на финансово министерство. На първо място това е кредитният рейтинг на банките. Дружествата изискват оферти от няколко различни банки, обикновено повече от 4 на брой. Определяща е възможността за преференциални ставки за такси и комисиони и договаряне на специални условия, например по-високи лихвени проценти, обясняват от МФ. Възможно е парите на някои предприятия да са вложени в банки, откъдето дружествата ползват заеми и наличието на сметка им дава по-добри условия, коментират експерти. Според статистиката на БНБ по някои от основните показатели, които биха изкушили държавните фирми и техните принципали да изберат трезор, Корпоративна търговска банка (КТБ) е най-примамлива. Така например основното предимство - коефициент на доходност от инвестицията на пари в банка, безусловно се държи от КТБ. Този коефициент се изчислява като съотношение на печалбата към доходоносните активи, т.е. колко печалба ще ти донесат парите, сложени по банкови сметки. Корпоративна безспорно държи първенството с такъв коефициент от 1,43%. Данните са от първото тримесечие на 2010 г. Фирмите към транспортното министерство избират банките си поне измежду 3 оферти, класирани по следните показатели - лихва, капиталова адекватност, рентабилност, балансово число, печалба, възвръщаемост на активите и на капитала. Впечатление прави, че парите на самите министерства са главно в други банки, различни от тези, където дружествата имат най-много сметки. Тук класацията отговаря напълно на Топ 3 на най-големите у нас банки по активи - УниКредит Булбанк, ДСК и ОББ. Към 31 март 2010 г. разпределените в тях салда по сметки на първостепенни и второстепенни разпоредители (министерства и агенции) са съответно 36,016 млн. лв., 19,861 млн. лв. и 7,385 млн. лв. Общо в 16 банки са депозирани 82,142 млн. лв. Сравнението на двете справки, предоставени от финансовото министерство (към 31 декември 2009-а и към края на март 2010 г.) дава възможност да се направи анализ за състоянието на компаниите. Авоарите им намаляват с близо 10% за три месеца. Вероятните причини за това са както изплащането на дивиденти за държавата, така и обслужването на техни задължения и просрочени вземания. Разбира се, анализът не е пълен, защото липсват данните за вземанията и дълговете на държавните фирми. Първенец с най-много депозити е фирмата на транспортно министерство Ръководство на въздушното движение (РВД) - 41 млн. евро (82 млн. лева), разделени приблизително поравно между 3 банки - БНБ, Кооперативна търговска банка и ЦКБ. На второ място е Българският енергиен холдинг (БЕХ) - 66,9 млн. лева. Цялата сума е в Корпоративна банка. Трети - летище София (29,5 млн. евро), като най-голямата част е в Корпоративна. Следва "Булгартрансгаз" с 55 млн. лева в същата банка. На пето място е АЕЦ "Козлодуй" - 53 млн. лева, като 30 от тях са в КТБ. С най-голяма сума по разплащателните сметки е "Булгаргаз" - 58 млн. лева, 57 млн. долара и над милион евро. Следват "Булгартрансгаз", АЕЦ "Козлодуй" и "Благоевград БТ". Като цяло анализът показа, че трябва да побързаме със създаването на Консолидационна компания, която ще управлява държавните дружества, заяви вицепремиерът Симеон Дянков. Според него така ще се засили контролът над тях, както и прозрачността за движението на парите им.
Източник: Стандарт (17.05.2010)

Корпоративна банка оперира с около 50% от парите на държавните предприятия - тя държи на депозити и разплащателни сметки 408 млн. лв. от общо 855 млн. лв., които въпросните предприятия държат в трезорите към края на март. Това стана ясно от отговора на финансовото министерство до 11 медии, включително вестник "Сега", които поискаха справка по Закона за достъп до обществената информация. В края на декември м.г. държавните фирми са държали в КТБ 385 млн. лв., а през следващите три месеца сумата е набъбнала с 25 млн. лв. Най-много са парите там на енергийните дружества "Булгартрансгаз" - 105 млн. лв., "Български енергиен холдинг" - 76 млн. лв., АЕЦ "Козлодуй" - 61 млн. лв., "Булгаргаз" - 59 млн. лв. и др. Корпоративна търговска банка е сред сравнително малките на пазара. Тя работи изцяло с бизнес клиенти и почти не се занимава с банкиране на дребно. Преди година и половина в трезора влязоха омански капитали, а директорът му Цветан Василев е бил съдружник в различни проекти на бившата шефка на тотото Ирена Кръстева. Кръстева и синът й - бившият зам.-министър на бедствията от ДПС - Делян Пеевски, контролира медийна групировка, в която влизат няколко национални и регионални вестници, най-тиражният седмичник "Уикенд", печатницата на ИПК "Родина". Сред съвместните инициативи на Василев и Кръстева бе например опитът в края на управлението на тройната коалиция да вземат 3-те централни сгради на НАП в сърцето на София срещу обещанието да построят нова за 50 млн. евро на територията на ИПК "Родина". Кръгът от фирми, близък от КТБ, притежава ТВ 7, телевизия "ББТ", получи право на мултиплекс и купи 50% от фирмата, която разпръсква радио и тв сигнала. От обясненията на финансовото министерство се разбира, че държавните дружества са избрали банката по няколко критерия - кредитен рейтинг, конкурсна оферта, минимален риск, преференциални нива на таксите и лихвите. "Не на последно място е и дългогодишното сътрудничество и изградено взаимно доверие при банковото обслужване", обясняват от ведомството на Симеон Дянков. Но не дават никакви данни, които да доказват убедително, че офертите на КТБ действително са били най-изгодните. Всички останали банки на пазара държат значително по-малки суми на държавните фирми. Втората в класацията - СИБанк например, оперира с около 80 млн. лв. към края на март. Три месеца по-рано тя е разполагала с наполовина по-ниска сума. Трезорът, в който минимален дял има приятелката на премиера Цветелина Бориславова, а мажоритарен собственик е белгийската КВС, държи доста от вложенията на "Булгаргаз" - над 43 млн. лв. УниКредит Булбанк оперира с около 59 млн. лв. Другите банки, които държат сравнително по-големи суми, са с предимно български собственици. Инвестбанк на Петя Славова към 31 март е оперирала с около 53 млн. лв., а Централна кооперативна банка (ЦКБ) от империята "Химимпорт" - с около 45 млн. лв. Проблемът с управлението на парите на държавните фирми бе повдигнат от финансовия министър Симеон Дянков миналата есен. Тогава той твърдеше, че 60% от средствата са в три банки, но така и не назова имената им. Тогава той се възмущаваше, че 3/4 от парите са оставяни на еднодневни депозити без лихва. ------БЕЗ ДОХОДНОСТ Според справката на финансовото министерство 409 млн. лв. се държат на разплащателни сметки, които почти не носят доходност, 375 млн. лв. са на депозити, без обаче да е посочена средната лихва по тях. 70 млн. лв. са в "други сметки". До края на февруари министърът на финансите Симеон Дянков трябваше да получи отчет по какви критерии държавните дружества избират финансовите институции, в които държат парите си. Идеята на министъра тогава бе да прекрати неизгодните договори, но справката към края на март показва, че това не е направено. От обясненията на МФ излиза, че държавата, въпреки че често е едноличен собственик, не може да се меси в управлението на компаниите по въпроси, свързани с избора на обслужваща банка.
Източник: Сега (17.05.2010)

"Овергаз” няма да преподпише договора за доставка на газ с „Булгаргаз” „Овергаз" няма да преподпише договора за доставка на природен газ с „Булгаргаз", който изтича в края на тази година, съобщи пред журналисти изпълнителният директор на компанията Сашо Дончев. Компанията, в която като собственик участва руският газов гигант Газпром, се отказва от взаимоотношения с българския доставчик и от догодина излиза на свободния пазар. Дончев обясни, че „Овергаз" ще плаща преносни такси на мрежовия оператор "Булгартрансгаз" и ще захранва директно своите потребители със синьо гориво. Българската държава от дълго време настоява при преподписването на новите договори с Газпром да отпаднат посредниците. „Ние със сигурност няма да подпишем договори с „Булгаргаз" за следващия период, защото не виждаме неговата добавена стойност във веригата. За нас той е паразитна структура. 2007 година пазарът на енергия в България е либерализиран. И всеки, който разполага с енергия, може да я търгува. Това е въпрос на конкуренция, защото „Булгаргаз" с тази силна политическа подкрепа може през това време да докара отнякъде газ, от Азербайджан, от Египет, не знам откъде. И въпрос на конкуренция е сигурно. Но ние при всички случаи сме в състояние да задоволим потребностите на България, на целия пазар и на промишлеността", каза Сашо Дончев.
Източник: Дарик радио (28.05.2010)

Лобират пред Борисов за борсова приватизация. Премиерът Бойко Борисов ще се срещна с ръководството на БФБ до края на седмицата, за да обсъдят приватизацията на държавните дялове в някои дружества. Това съобщи министърът на финансите Симеон Дянков за DarikFinance.bg. Ще бъде преценено кога точно ще е най-удачно да бъдат листнати на борсата и в какъв размер, каза за "Стандарт" изпълнителният директор на БФБ Иван Такев. Той допълни, че все още няма яснота кога ще бъде пуснат държавният дял на EON, тъй като предстои Агенцията за приватизация да избере консултант и да задвижи процедурата. Приватизацията през самата борса носи много позитиви и затова бихме искали да говорим с премиера, каза Такев. Очаква се интерес към дяловете на държавата да има от индивидуални и от институциални инвеститори от страната и чужбина. Не е изключено на срещата с Борисов да бъде обсъдена и приватизацията на БФБ.
Източник: Стандарт (01.06.2010)

Приватизацията на дялове от „Булгартрансгаз“, „Булгаргаз“, АЕЦ „Козлодуй“, електроразпределителните дружества, АДИС и „Терем“ през борсата ще подейства като катализатор за привличането на чуждестранни инвестиции. Това посочи Любомир Бояджиев, председател на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП), по време на финансовото изложение „Банки Инвестиции Пари“, на което в. „Класа“ е медиен партньор. У нас се обсъждаха 56 мерки, с които да се съберат 600 млн. лв., а в Полша само чрез приватизацията на държавния дял от втората по големина енергийна компания Tauron са постигнати приходи от 1,5 млрд. долара, каза още Бояджиев. Даде и друг пример – делът на полската държава от най-големия застраховател PZU, от който в бюджета са влезли 1,9 млрд. Приватизацията е най-важното средство, с което държавата може да подпомогне капиталовия пазар, категоричен бе и Иван Такев, изп. директор на БФБ-София. Ситуацията на капиталовия пазар е трагична. За първите 5 месеца на 2010 г. общата капитализация е 10,5 млрд. лв. или едва 15,8% от БВП при 50-55% през 2007 г. Четири инвестиционни посредници са в процес на връщане на лицензи през тази година, а индексът SOFIX се е върнал на нива от 2003 г. насам. Инвеститорите са в ситуация „продава и бяга“, обясни Бояджиев. И препоръча за съживяването на борсата освен приватизацията и въвеждането на нови продукти, създаването на клирингова къща, маржин покупки и къси продажби. Според него се налагат корекции на Закона за държавния фонд за гарантиране на устойчивостта на държавната пенсионна система (известен като Сребърния фонд). В сега действащите разпоредби парите, събрани във фонда, не могат да се инвестират у нас, а единствено в чужбина, нито могат да бъдат оставени на депозит в някоя търговска банка освен в БНБ. Бояджиев посочи за пример азиатската криза от 1987 г., когато Япония и Южна Корея са успели да се възстановят именно чрез използване на средствата от сребърните си фондове.
Източник: Класа (09.06.2010)

"Булгаргаз" дължи 150 млн. лв. на компанията, която притежава националната мрежа "Булгартрансгаз". Това съобщи вчера шефът на "Булгаргаз" Димитър Гогов пред Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Дългът е от времето, когато двете фирми бяха разделени само формално и парите за транзитиране на синьо гориво продължаваха да се плащат на "Булгаргаз". Гогов призна, че парите е трябвало да се платят, но не обясни защо това не е направено досега и дали изобщо някога ще стане. Новината за дълга излиза наяве точно когато Българският енергиен холдинг, в който влизат и двете газови компании, трябва да се закрие. Към този дълг "Булгаргаз" добавя и около 90 млн. лв., които не успя да си прибере от софийската "Топлофикация" и които също тежат на холдинга. Газовото дружество е и осмо в списъка на кредиторите на "Кремиковци" със 120 млн. лв. вземания. Вчера Гогов се пошегува, че би продал това вземане за 20 млн. лв., но никой не иска да го купи дори за 2 млн. лв. Текущите задължения на топлофикационните дружества за газ в момента са към 45-50 млн.лв., каза шефът на "Булгаргаз" пред членовете на ДКЕВР. Той сметна, че това заедно със загубите от практическото замразяване на цената миналото тримесечие прави общите загуби на компанията към 200 млн. долара. "Булгаргаз" няма да може да работи, ако цената на синьото гориво от 1 юли не се увеличи с поне 29.63%", каза Гогов. Миналото тримесечие под синдикален натиск министърът на икономиката Трайчо Трайков нареди на "Булгаргаз" да не се възползва от цялата разрешена от ДКЕВР надценка. Председателят на ДКЕВР Ангел Семержиев съобщи вчера пред БНР, че газът най-вероятно ще поскъпне с около 24-25%. "Реална заплаха държавата да остане без доставка на газ няма, може просто той да не минава през "Булгаргаз", защото няма да можем да плащаме на Русия," каза Гогов. Преди седмици "Овергаз", която е основният доставчик на природен газ, обяви, че от 2011 г. ще излезе на пазара като пряк конкурент на "Булгаргаз".
Източник: Сега (24.06.2010)

15% от Електроенергийния системен оператор, който управлява мрежата за високо напрежение, ще бъдат продадени през фондовата борса, каза министърът на икономиката Трайчо Трайков. Това обаче не е на дневен ред, а предстои да стане в бъдеще. Продажбата на миноритарния дял ще стане след преструктурирането на Българския енергиен холдинг. В този си вид той не е ефективна структура и ще бъде разпусната. В момента БЕХ е една шапка, която не помага на дружествата под него да увеличават приходите си. Напротив, те плащат на БЕХ излишни пари, за да им се преглеждат бизнес плановете, каза Трайков. Окончателното решение за бъдещето на дружествата ще бъде готово до няколко месеца. Новата структура ще гарантира максимално увеличение на приходите на компаниите. Дружествата ще бъдат обединени около услуги и дейности, които извършват. Вероятно става дума за обединение между преносни оператори като "Булгартрансгаз" и ЕСО, производители като АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2", които правят ток, и Мини "Марица-изток". Възможно е и обединение на търговците в НЕК и "Булгаргаз".
Източник: Стандарт (29.06.2010)

Нови рокади станаха в държавните енергийни дружества. Късно в сряда ръководството на Българския енергиен холдинг е взело решение да освободи от Съвета на директорите на "Булгаргаз" Георги Гегов и да го назначи на същата длъжност в "Булгартрансгаз", където той е заел мястото на освободения Атанас Съйков. На мястото на Гегов в "Булгаргаз" пък е назначена Юлияна Тишева. Между 1997 и 2000 г. тя е била зам.-председател на СД на "Булгаргаз". Гегов пък има опит в търговията и преноса на природен газ от работата си в юридическо-консултантския съвет по проекта "Набуко". Междувременно вчера парламентът гласува на второ четене промени в Закона за енергетиката. Така съставът на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране беше редуциран на 7 членове. Досега те бяха 13.
Източник: Стандарт (02.07.2010)

Рокада и смяна в ръководствата на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" С решение на Съвета на директорите на "Български енергиен холдинг" от 30 юни е частично променено ръководството на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", съобщиха от компанията. Новият съвет на директорите на "Булгаргаз" е в състав Юлияна Тишева, Димитър Гогов и Борис Тодоров. От ръководния си пост е освободен Георги Гегов, който е прехвърлен в съвета на директорите на "Булгартрансгаз". Новото ръководство на "Булгартрансгаз" включва Георги Гегов, Иван Дреновички и Евгени Попов. От съвета на директорите на "Булгартрансгаз" е освободен Атанас Съйков. Гегов е завършил УНСС като магистър по "Право" и специалност "Стратегическо икономическо развитие на енергийния пазар" в Energy Delta Instituteр - Гьонингер, Холандия. Работил е в сферата на енергетиката и търговията и преноса на газ, като е бил и част от юридико-консултантския комитет по проекта "Набуко". Юлияна Тишева е завършила "Изчислителна техника" в ТУ – София, "Журналистика" в СУ "Св.Климент Охридски" и "Макроикономика" в УНСС. Работила е в Централния институт по изчислителна техника и като преподавател в ТУ – София, била е редактор в списание "Радио, телевизия и електроника" и завеждащ отдел "Икономика" във вестник "Демокрация". Като старши съветник в Министерския съвет в периода 1997 – 2000 г. е и зам.-председател на съвета на директорите на "Булгаргаз". Била е съветничка по енергетиката и телекомуникациите на вицепремиера Евгений Бакърджиев. Участвала е в преговорите по подписването на договорите с "Газпром" и в сделката за продажбата на БТК. Според източници, близки до газовата компания, Тишева ще стане председател на съвета на директорите й.
Източник: Дневник (02.07.2010)

Купуваме газа двойно по-скъпо от Германия България купува природния газ от Русия два пъти по-скъпо от Германия. Това показват данни на консултантската компания East European Gas Analysis. Според публикувана на сайта й информация през второто тримесечие на тази година Германия е купувала руското синьо гориво на цени между 150 и 155 долара за 1000 кубични метра. В същото време България е получавала природния газ срещу 295 долара. Подобна е ситуацията и спрямо Турция. Югоизточната ни съседка получава синьо гориво от Русия през газопровода "Син поток", който минава по дъното на Черно море и през България. И докато по директната тръба до Русия газът тече към Турция срещу 280-290 долара за 1000 кубика, което е близо до цената, която плаща България, количествата, които минават през нашата територия, се купуват от Анкара за около 150 долара. Както министъра на икономиката Трайчо Трайков неколкократно заяви, преди подписването на този документ, цената на синьото гориво за България е била 83 долара. В същото време и транзитните такси, които получаваме за доставките през наша територия, са най-ниските в света.
Източник: Стандарт (05.07.2010)

Евтин газ срещу АЕЦ и “Южен поток” България ще получи по-ниски цени на газа. За сметка на това ще се ускори строителството на два от трите ни големи енергийни проекта с Русия - АЕЦ "Белене" и "Южен поток". Това стана ясно след срещата на българския премиер Бойко Борисов и руския първи вицепремиер Виктор Зубков вчера. На нея присъстваха и енергийният министър Трайчо Трайков, финансовият Симеон Дянков, шефът на "Булгаргаз" Димитър Гогов, а от руска страна - зам.-шефът на "Газпром" Александър Медведев, вицепрезидентът на "Атомстройекспорт" Генадий Тепкян и руският посланик у нас Юрий Исаков. По време на срещата Бойко с изненада научи, че Русия ни праща доста по-евтин газ, но до крайните потребители у нас синьото гориво стига с над 200 долара отгоре. "За нас най-важното е газът да поевтинее", заяви премиерът. "Но ние не ви продаваме скъпо", отговори Зубков. В този момент зам.-шефът на "Газпром" Александър Медведев бързо му подаде лист, от който Зубков прочете, че руската компания изпраща газа за България на цена от 339 долара за 1000 кубични метра. До крайните потребители у нас обаче горивото стига до 576 долара за 1000 кубични метра. "Къде изтичат тези пари? Намирисва ми на схемата с ЕРП-тата", избухна премиерът. Той нареди на шефа на "Булгаргаз" Димитър Гогов да бъде изготвен доклад кой печели огромни суми от разликата в цената. "Да не стане така, че ние да намаляваме цената от Русия, а крайният потребител да не разбере", каза още Бойко. Премиерът се закани и че ще прати ДАНС да разследва кой ощетява потребителите. Има реален шанс от следващото тримесечие цената на газа у нас да бъде намалена, отбеляза Борисов. Зубков пък пое ангажимента да предаде лично на руския премиер Владимир Путин желанието на Борисов. Война между първите мъже на София и Москва няма, категорични бяха Борисов и Зубков. Изготвени са пътни карти за газопровода "Южен поток" и "Белене", стана ясно още от изявленията на Борисов и Зубков. В тях е посочено, че за "Белене" ще бъдат привлечени западни инвеститори, заяви Борисов. До септември реакторът за първия блок на АЕЦ "Белене" вече ще бъде готов, за което България ще трябва да плати 280 млн. евро. Досега за изготвянето му са платени 300 млн. евро. Борисов изрази надежда, че българската страна ще успее да намери решение до септември как да се платят въпросните 280 млн. евро за реактора, защото в противен случай може да очакваме дело в съда за плащане на неустойки. Цената на АЕЦ ще бъде намалена с около 40%. Така централата ще струва 6, максимум 7 млрд. евро, като тя ще остане такава до 2017 г., когато трябва да влезе в експлоатация. За целта в договора няма да бъде отчитана инфлацията, което се очакваше да надуе цената на централата. Борисов съобщи още, че в контракта за АЕЦ "Белене" ще трябва да бъде записана ясно и формулата за образуване на цената на тока от Втора атомна, както и къде ще бъде продаван той. Двамата със Зубков са се разбрали за включването на западноевропейски инвеститор в проекта. За тази цел българското правителство води интензивни преговори с еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер. Борисов преговаря и със сръбския премиер Борис Тадич, от който до седмица чака отговор за включването на Сърбия в проекта с миноритарен дял. "С руснаците се разбирам много по-добре отколкото с опонентите си в България", отсече накрая Бойко Борисов.
Източник: Стандарт (07.07.2010)

България ще увеличи до два, а може би и до три пъти печалбата си от газопровода "Южен поток", заяви премиерът Бойко Борисов след срещата си с Виктор Зубков. Двамата са се договорили, че руският газ, който България транзитира за Гърция и Турция, ще продължи да минава по съществуващите в момента тръби. Те ще останат собственост на "Булгартрансгаз" и така страната ни ще получава 100% от транзитните такси. Става въпрос за 17 млрд. кубически метра годишно. Целият капацитет на "Южен поток" ще е 63 млрд. кубика на година. Така по българската газопреносна система ще минава не по-малък обем газ, отколкото в момента. За останалите 46 млрд. кубика, които ще отиват към Сърбия, Австрия и Италия, ще бъдат построени нови тръби. В тях по 50% ще си разделят България и Русия, като така страната ни ще взима и половината от транзитните такси, обясни Борисов. Премиерът заяви още, че делегацията на "Булгаргаз", която в четвъртък ще бъде в Москва за преговори, ще доуточни детайлите по проекта. Също така вече е започнало предпроектното проучване за изграждането на газопровода. Това е много добър проект по време на икономическа криза, защото ще осигури около 10 хил. работни места в България и още толкова в Русия, каза Борисов. Предстои и създаването на съвместна българо-руска проектна компания, която да работи по изграждането на газопровода.
Източник: Стандарт (07.07.2010)

“Булгартрансгаз” поема проекта "Булгартрансгаз" става компанията, която ще поеме българската част от проекта "Южен поток". Българският премиер обясни, че "Газпром" и настоящият участник в проекта от наша страна - Българският енергиен холдинг (БЕХ), ще изготвят договора за прехвърляне на ангажиментите по "Южен поток" към българската държавна газопреносна компания.
Източник: Стандарт (07.07.2010)

Бойко сваля $200 от газа До 200 долара може да поевтинее газът за хората и фирмите у нас. Добрата новина дойде след тежките преговори между екипа на Бойко Борисов и пратениците на руския президент Владимир Путин. По време на срещата българският премиер с изненада разбра, че от Москва горивото тръгва към нас на цена от 339 долара за 1000 кубика. Заради посредници обаче до крайните потребители стига до 576 долара. "Къде изтичат тези пари? Намирисва ми на схемата с Енергото", избухна Борисов. И веднага разпореди ДАНС да разследва кой печели от раздутите тарифи. Вицепремиерът на Русия Виктор Зубков обеща да предаде на Путин искането на Бойко за смъкването на крайната цена. Има шанс от 1 октомври газът да поевтинее за българите, каза премиерът Борисов.
Източник: Стандарт (07.07.2010)

Алтернативните пътища за доставка на газ остават само на хартия В момента България не разполага с алтернативен вариант за доставка на големи количества газ, тъй като повечето от проектите за изграждането на различни от съществуващите пътища са само на хартия. Темата стана актуална след посещението на руския вицепремиер Виктор Зубков в България в понеделник и вторник. Тогава премиерът Борисов потвърди, че страната ни ще се включи в изграждането на италианско-руския газопровод "Южен поток" и дори ще включи в него сега съществуващата си газопреносна мрежа, която идва от Румъния и доставя газ за Гърция и Турция. "Ние работим по диверсификацията на газа. Подписахме споразумение с Турция за втечнен газ за техния терминал. В момента Томислав Дончев разглежда проект за терминал за втечнен газ в Бургас", обясни по-рано премиерът Бойко Борисов. Алтернативните пътища на досега съществуващата единствена система за доставки към България са заложени в актуалната енергийна стратегия на България, обявена преди седмица. Според нея в краткосрочен план до 2013 г. страната трябва да изгради терминал за втечнен газ на гръцкото егейско крайбрежие, да реализира проект за доставка на компресиран газ от Азербайджан през Черно море, за което принципно има договорка между двете страни. По транзитната мрежа на България в момента преминават около 17 млрд. куб. метра газ. Според описаните от икономическия министър Трайков планове същото количество ще преминава през тръбите и след включването им в "Южен поток". Той ги определи като "най-големия пробив в преговорите за "Южен поток". Трайков не обяснява откъде в такъв случай ще преминават количествата, които досега идваха от Русия, през Украйна, Молдова и Румъния. Общото количество газ, което трябва да бъде транзитирано през България по "Южен поток", е 63 млрд. куб. метра. Очаква се на 16 юли да бъде подписана и пътната карта на проекта, в която да фигурират уговорките между двете страни.
Източник: Дневник (09.07.2010)

Средствата за тръбата в бюджета за 2011 г. Парите за българския дял от "Южен поток" вече са заложени в бюджета за следващата година, нашето участие е обезпечено финансово. Това съобщи финансовият министър Симеон Дянков. Все още се работи по окончателните параметри в цената на газа. От изнесените цифри за намаляване от 5-6%, както и изказванията на експерти, че премахването на посредниците може да я понижи с 20%, истината е по средата, каза Дянков. Според него най-големите успехи от провелата се българо-руска среща са консенсусът по "Южен поток" и премахването на посредниците. Работи се активно и по разнообразяването на доставките на газ за страната, която да не зависи изцяло от Русия, обясни още Дянков. След 10 дни имаме среща с гръцки министри. Една от темите е изграждането на газови конектори между двете страни, допълни министърът. България ще получи реактора за АЕЦ "Белене", но няма да плати 280 млн. евро, както е според договора. Ще търсим различни начини за финансирането му, като външни инвеститори. Ако не намерим, ще се съдим с Русия, каза още Дянков.
Източник: Стандарт (19.07.2010)

В пътната карта на "Южен поток" все още няма точно трасе България и Русия подписаха пътна карта за изграждането на газопровода "Южен поток" в петък. В нея са заложени сроковете и стъпките за подготовката на предпроектното проучване и създаването на съвместна компания за изграждането на тръбата, обясни икономическият министър Трайчо Трайков. По думите му това, което е ясно до момента, е, че на българска територия входната точка на тръбата ще е близо до Варна, българският участък от съоръжението ще струва близо 840 млн. долара. Капацитетът на тръбата ще бъде 63 млрд. куб. м, като към нея ще се присъедини досега съществуващата газопреносна мрежа на България. Досега през България преминаваха до 17 млрд. куб. метра годишно до Гърция и Турция. Единственият съществуващ газопровод, който доставяше синьото гориво по местната мрежа, идва от Русия през Украйна, Молдова и Румъния. След построяването на съоръжението капацитетът на българската газопреносна мрежа ще остане същият, като по него ще преминава газ за същите страни. Допълнително ще се изгради трасе, което свързва мрежата със Сърбия и Унгария. Все още не е ясно дали транзитът през Украйна ще спре. Преди две седмици Киев предложи, вместо да бъде изграждан "Южен поток", да се използва сега съществуващата мрежа за транзит. Експерти обясняват, че това не съвпада с общата стратегия на "Газпром", която иска да диверсифицира трасетата си. Все още в пътната карта на "Южен поток" не е заложено трасето на тръбата - нито цялото, нито на българския участък. Остава да бъде уточнена и стойността на целия проект. "Още е рано да мислим кой и как ще финансира", обясни Трайков. Според постигнатите договорености общата българо-руска компания за изпълнението на проекта у нас трябва да бъде създадена през февруари 2011 г. "При благоприятно развитие на проекта целевата година за завършването на българската отсечка от трасето на "Южен поток" е 2015 г.", допълни икономическият министър.
Източник: Дневник (19.07.2010)

Кабинетът разказа руски приказки за газа След двудневни преговори между България и Русия във Варна правителството отчете като успех постигнатото устно споразумение цената на природния газ да намалее и да отпаднат посредниците между "Булгаргаз" и "Газпром". Въпреки че между българската и руската компания остава "Газпром експорт", а тепърва ще се преговаря с колко ще поевтинее горивото, премиерът Бойко Борисов и енергийният министър Трайчо Трайков са доволни от разговорите. Финансовият министър Симеон Дянков заяви: "Още не сме стигнали до финалния вариант за цените." "Булгаргаз" настояваше спадът да е поне с 15%, но според неофициална информация руснаците са се съгласили на отстъпка между 3 и 7%. Дянков не отрече за предложението на Москва, като посочи, че истината е някъде по средата. По думите му основна роля за определянето на цените на "Газпром" имат международните пазари, на базата на които компанията продава и на клиентите си. "Нямаме усещането, че сме направили прекалено големи отстъпки", обобщи ситуацията вицепрезидентът на "Газпром" Александър Медведев. София и Москва ще продължат да преговарят, като до средата на 2011 г. трябва да подпишат десетгодишни договори за доставка на газ. Във Варна България и Русия успяха да подпишат пътна карта за газовия проект "Южен поток". Съществуващата транзитна мрежа у нас ще се използва, но не се дава отговор на въпроса дали България ще продължи да получава газ по сегашната тръба от Украйна. Засега не се отказваме от АЕЦ "Белене", но ако не намерим инвеститори, ще отидем на съд с руснаците, обяви Дянков. Той потвърди, че правителството няма да дава повече пари за проекта и няма да плати 280 млн. евро за поръчания първи реактор на централата. Според премиера Борисов до средата на септември трябва да се намери европейски инвеститор за "Белене".
Източник: Дневник (19.07.2010)

Йордан Георгиев е назначен за втори изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Досега Георгиев е бил ръководител проекти в международната консултантска компания „Ролан Бергер". Настоящият изпълнителен директор Мая Христова ще запази поста си. Така мегакомпанията ще се управлява от двама шефове. БЕХ е 100% държавна собственост. Под неговата шапка са НЕК, АЕЦ „Козлодуй", „Булгаргаз", „Булгартрансгаз", ТЕЦ „Марица-изток 2", „Мини Марица-изток" и „Булгартел". В момента се обмисля преструктурирането на холдинга. Вариантите са няколко, включително закриване.
Източник: Труд (22.07.2010)

Държавната газопреносна компания "Булгартрансгаз" е нарушавала пазарните условия като не е давала свободен достъп до мрежите си, показва определение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Антимонополното ведомство е сезирано от дружествата "Си Ен Джи Марица" и "КарловоГаз", които са обвинили националната компания в злоупотреба с монополно положение. "Булгартрансгаз" е отказала достъп до мрежите си на двете дружества, защото не са били на изискваното по закон отстояние. Проверка на КЗК е показала, че случая не е такъв и ведомството публикува свое определение, в което порицава поведението на държавната компания. Антимонополното ведомство е установило, че "Булгартрансгаз" отказва да съгласува проектните документации на молителите за процедирания от тях обект в местността "Залъмова могила", с.Граф Игнатиево. Основание е, че не е изпълнено посоченото в становището за присъединяване изискване за минимални отстояния. В Твърденията за извършени нарушения, Комисията прави предварително заключение, че посоченото от "Булгартрансгаз" изискване е прекомерно спрямо реалното присъединяване. В резултат на отказа "Булгартрансгаз" възпрепятства необосновано възможността за достъп на молителя до газопреносната мрежа и прави невъзможно осъществяването на конкретния инвестиционен проект, се казва в определението на КЗК.
Източник: Дневник (23.07.2010)

Държавната газопреносна компания "Булгартрансгаз" е нарушавала пазарните условия като не е давала свободен достъп до мрежите си, показва определение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Антимонополното ведомство е сезирано от дружествата "Си Ен Джи Марица" и "КарловоГаз", които са обвинили националната компания в злоупотреба с монополно положение. "Булгартрансгаз" е отказала достъп до мрежите си на двете дружества, защото не са били на изискваното по закон отстояние. Проверка на КЗК е показала, че случая не е такъв и ведомството публикува свое определение, в което порицава поведението на държавната компания. Антимонополното ведомство е установило, че "Булгартрансгаз" отказва да съгласува проектните документации на молителите за процедирания от тях обект в местността "Залъмова могила", с.Граф Игнатиево. Основание е, че не е изпълнено посоченото в становището за присъединяване изискване за минимални отстояния. В Твърденията за извършени нарушения, Комисията прави предварително заключение, че посоченото от "Булгартрансгаз" изискване е прекомерно спрямо реалното присъединяване. В резултат на отказа "Булгартрансгаз" възпрепятства необосновано възможността за достъп на молителя до газопреносната мрежа и прави невъзможно осъществяването на конкретния инвестиционен проект, се казва в определението на КЗК.
Източник: Дневник (26.07.2010)

Започва одит на газовата инфраструктура Започва цялостен одит на газовата инфраструктура. Освен магистралното и транзитното трасе ще проверим и газовото хранилище край Чирен. Това съобщи изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Иван Дреновички. Участъкът от Северния пръстен на магистралния газопровод, в землището на с. Своде, който се взриви в събота на обяд, е една от най-старите отсечки от националната тръба, по която е потекъл газ някъде през 1974-1975 г. Според експертите причина за аварията вероятно е неправилно полагане на тръбата при изграждането на газопровода. Сега обаче са били спазени всички норми при експлоатацията и преносната система е управлявана правилно, са констатирали експертите на "Булгартрансгаз". Във вторник специалистите ще бъдат готови с анализа на възможните причини за експлозията в събота. Днес специализирана аварийна група започва превоза на тръби за подмяна на авариралия участък. В ремонтната база на "Булгартрансгаз" в Ботевград има необходимата апаратура и резервни детайли за възстановителните работи. До 5 август най-късно авариралият участък трябва да е ремонтиран и включен към газопреносната система, разпоредил Иван Дреновички, който пряко наблюдава ремонта.
Източник: Стандарт (02.08.2010)

Руска рулетка с газова станция Малшанс, износване на материала или друг технически проблем е причина за взрива на газопровода край село Своде на 31 юли. Ако тази авария може да се отнесе към графата инциденти, то има случаи, в които се играе опасно с огъня заради нечии интереси, без да се мисли за последствията. Такъв, изглежда, е случаят с фирмата "Си Ен Джи Марица" ООД, която въпреки указанията на системния оператор "Булгартрансгаз" упорито се опитва да "пробие дупка" в магистралния газопровод на най-неподходящото място. Отгоре на всичко монополистът "Булгартрансгаз" трябва да отговаря пред Комисията за защита на конкуренцията, защото възпрепятства дейността на фирмата, която се води "привилегирован потребител". В решение на КЗК от 6 юли т.г. за образуване на производство пише, че виновността на "Булгартрансгаз" се изразява в "необоснован отказ за достъп до газопреносната мрежа". Реално такъв отказ обаче няма. Сагата със "Си Ен Джи Марица" ООД започва през 2006 г., когато фирмата подава заявление в "Булгаргаз" (тогава "Булгартрансгаз" още не съществува като самостоятелна компания) за присъединяване към преносната мрежа. На 23 юни 2006 г. газовата компания изпраща проект на договор с положително становище. Определена е и точката на присъединяване - "нова газоизмервателна станция, изградена на кран при с. Граф Игнатиево на Магистрален газопровод "Южен полупръстен". В становището са определени основните технически характеристики и параметри на присъединяването според изискванията на наредбите и правилата. Бъдещата газопълначна станция следва да бъде проектирана и построена на минимално отстояние 150 метра от оста на магистрален газопровод и на 250 метра от транзитен газопровод, се посочва в изпратеното до фирмата становище. В писмото до нейния управител "Булгаргаз" (Булгартрансгаз") напомня, че съгласно наредбата, "Си Ен Джи Марица" трябва да представи в едномесечен срок задание за изработване на инвестиционен проект и писмено становище по проекта на договор за присъединяване. Отговор обаче няма. Така договорът за присъединяване не е подписан. Причината? Тя става ясна от следващите действия на въпросната фирма, които надлежно са описани от КЗК. Но важни подробности от тях са убегнали от строгия поглед на антимонополистите. На 30 юли 2008 г., две години по-късно, "Си Ен Джи Марица" подава нова молба до "Булгартрансгаз", този път за съгласуване на проектни документации и технически проект за обект "Автомобилна газоснабдителна станция за компресиран газ, за инсталация за пълнене на бутилкови батерии с платформа за товарене и разтоварване и обслужваща сграда". Пренебрегвайки посочената от "Булгартрансгаз" точка на присъединяване към националната газопреносна мрежа, където има изградена връзка и кран, "Си Ен Джи Марица" е проектирала присъединяване в друга точка. Не им е харесала точката на присъединяване, определена от газовата компания. Но не подават и заявление за смяната й. Ако имаше такова заявление, специална комисия би преценила техническите възможности на системата за присъединяване. Все пак националната тръба не може да бъде дупчена произволно като швейцарско сирене. Преценката относно спазване на определената от преносния оператор точка на присъединяване на съоръжението на "Си Ен Джи Марица" и съответно на обосноваността на "отказ" за присъединяването принадлежи по компетентност единствено на ДКЕВР. В определението на КЗК има становища от няколко институции, но не и от компетентния орган. Освен пренебрегване на точката на свързване, определена от собственика на магистралния тръбопровод, "привилегированият потребител" проектира потенциално опасните газови съоръжения прекалено близо - на 75 метра от магистралния газопровод и на 150 метра от транзитния. Фирма "Си Ен Джи Марица" не само не се съобразява с изискванията на наредбите, но успява да събере положителни становища от една дузина институции и дори да получи разрешение за строеж на газовите съоръжения. "Булгартрансгаз" отказва да съгласува проекта във вида, в който й е предаден. КЗК потвърждава в изложението си проблема с разстоянията, но отбелязва, че изискванията на преносния оператор са прекомерни и че тя иззема функциите на специализираните контролни органи, през които кой знае как въпросната компания е промушила проекта си. Защо не са спазени разстоянията? Вероятно, защото теренът (земеделски парцел) е закупен изгодно и близостта му до магистралния и транзитния газопровод са се видели примамливи. При евентуален взрив в района на газовата станция обаче ще бъде засегнат и националният, и транзитният газопровод и може да се получи верижна авария, която да лиши хиляди потребители у нас и в съседните страни от нормално газоснабдяване. Ще бъдат засегнати и зареждащите гориво автомобили и хора. В радиус от 300 метра са се разхвърчали камъни при взрива край село Своде на 31 юли. През 2007 г. при експлозия на газопровод парчета от тръбата с големината на автомобил са намерени на 180 метра от нея. Какви по-ясни доводи от това, да се спазват наредбите?
Източник: Стандарт (02.08.2010)

50% от потреблението на природен газ в България може да се осигурява с доставки от Азербайджан. Това ще бъде възможно най-рано от 2013 г., каза шефът на "Булгартрансгаз" Иван Дреновички. Във вторник в Баку е проведено заседание на Българо-азербайджанската работна група за доставката по море на компресиран природен газ (CNG) с участието на "Булгартрансгаз", СОКАР и консорциума "Шах Дениз", представляван от Statoil, BP и Total. Обсъдено е предварителното проучване за осъществимостта на проекта. Следващите преговори ще бъдат на 23 и 24 септември, като тогава се очаква да се реши къде на грузинския бряг да бъде изграден CNG терминал. Вариантите са пристанищата Поти или Кулеви. На българския бряг пък вече е ясно, че терминал ще има при Варна. След като необходимите съоръжения бъдат готови, страната ни ще може да получава от Азербайджан по 2 млрд. кубически метра синьо гориво годишно. При положение че България потребява между 3 и 6 млрд. кубика, новото трасе ще гарантира половината от необходимия газ. Когато то бъде готово, може да бъде намалена и цената на газа. Засега обаче водещият стимул на проекта е осигуряване на алтернативни доставки на газ и въпросът за цената не е обсъждан по-сериозно. Самото изграждане на CNG терминалите няма да струва скъпо. Около 85% от инвестицията ще отиде за закупуване на кораби, които да пренасят компресирания газ, и едва 15% ще бъдат похарчени за изграждането на пристанищните съоръжения. Активна работа по изграждането на междусистемна връзка с Турция пък ще започне още другата седмица, съобщи шефьт на Съвета на директорите на "Булгартрансгаз" Георги Гегов.
Източник: profit.bg (13.08.2010)

50% от газа ни ще идва от Азербайджан 50% от потреблението на природен газ в България може да се осигурява с доставки от Азербайджан. Това ще бъде възможно най-рано от 2013 г., каза шефът на "Булгартрансгаз" Иван Дреновички. Във вторник в грузинската столица Баку е проведено заседание на Българо-азербайджанската работна група за доставката по море на компресиран природен газ (CNG), с участието на "Булгартрансгаз", СОКАР и консорциума "Шах Дениз", представляван от Statoil, BP и Total. Обсъдено е предварителното проучване за осъществимостта на проекта. Следващите преговори ще бъдат на 23 и 24 септември, като тогава се очаква да се реши къде на грузинския бряг да бъде изграден CNG терминал. Вариантите са пристанищата Поти или Кулеви. На българския бряг пък вече е ясно, че терминал ще има при Варна. След като необходимите съоръжения бъдат готови, страната ни ще може да получава от Азербайджан по 2 млрд. кубически метра синьо гориво годишно. При положение, че България потребява между 3 и 6 млрд. кубика, новото трасе ще гарантира половината от необходимия газ. "Когато то бъде готово, можем да помислим и за намаляване на цената. Засега обаче водещият стимул на проекта е осигуряване на алтернативни доставки на газ и въпросът за цената не е обсъждан по-сериозно", каза Дреновички. Той поясни, че самото изграждане на CNG терминалите няма да струва скъпо. Около 85% от инвестицията ще отиде за закупуване на кораби, които да пренасят компресирания газ, и едва 15% ще бъдат похарчени за изграждането на пристанищните съоръжения. Дреновички съобщи още, че се обсъжда и втори вариант за пренос на азерския газ през Турция. За целта ще е необходимо единствено изграждането на тръба до нейната газопреносна система. При включването на още една държава в проекта обаче се появяват още въпросителни, а ще бъде намесена и политика, смята Дреновички.
Източник: Стандарт (13.08.2010)

Подписваме споразумение за доставки на газ с Азербайджан и Грузия До 24 септември България, Грузия и Азербайджан ще подпишат споразумение за предпроектно проучване за доставките на компресиран природен газ за страната ни. Това каза вчера пред „Класа“ изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Иван Дреновички. По думите му на тази дата експертните работни групи на трите страни ще се срещнат в азербайджанската столица Баку. Дреновички допусна, че е възможно срещата да се състои и в грузинската столица Тбилиси. Идеята е азербайджански газ да се транспортира през Грузия и да се доставя до България с кораби през Черно море, казаха от „Булгартрансгаз“. По този начин годишно у нас могат да се доставят около 2 млрд. куб. м газ. За сравнение - цялото потребление на страната ни през миналата година бе около 2,6 млрд. куб. м синьо гориво. Суровината ще стига до Грузия по газопровод, свързващ азербайджанското находище „Шах Дениз“ и грузинската газова система. От пристанище в Грузия танкери за компресиран природен газ ще доставят горивото у нас. Природният газ се очаква да се нагнетява на кораби на грузинския нефтен терминал Кулеви, който се намира на север от Поти, каза Дреновички. У нас танкерите ще акостират във Варна, където газът може да бъде вкаран в националната мрежа или да се съхранява в бъдещото газохранилище край „Галата“. При такъв вариант няма да е необходимо да се прави огромна инвестиция в специален терминал на пристанище Варна, но все пак ще трябва да се изгради инфраструктура за разтоварването. Още в началото на март енергийният министър Трайчо Трайков и грузинският му колега Александре Хетагури обсъдиха възможността за доставки на компресиран природен газ. България може да поиска удължаване на сроковете за усвояване на евросредствата за строежа на реверсивната газова връзка с Гърция, каза пред „Класа“ Марий Косев, зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма. Причината за удължаването са все още незавършилите преговори между България и Гърция по проекта. В бъдещата компания, която ще отговаря за строежа, половината дялове ще са собственост на Българския енергиен холдинг. Другата половина ще се поделя между гръцката компания ДЕПА и италианската „Едисон“. За строежа на газопровода, свързващ Комотини със Стара Загора, ЕС отпусна 45 млн. евро. Чрез това съоръжение страната ни може да получава природен газ от Азербайджан или от терминалите за втечнен газ на Турция. Според Косев вероятността ЕС да откаже удължаване на сроковете за използване на средствата е малка. Преговорите не са завършили все още, защото искаме да защитим по-добре българската позиция в проекта, каза още зам.-министърът. По план строителството на тръбата трябваше да започне това лято и да приключи през 2012 г.
Източник: Класа (16.08.2010)

Газът до 16% по-евтин До 16% може да падне цената на природния газ за българските потребители през следващите няколко години. Това ще бъде възможно само ако разработим и започнем да добиваме синьо гориво от находищата на наша територия. Това съобщи председателят на Българската и Черноморска петролна асоциация Валентин Кънев. Другото условие да постигнем такова намаление на цената е изграждането на междусистемните газови връзки с Гърция и Турция и участие на България на спот пазарите. Според Кънев включването на само 100 млн. кубически метра газ от находищата по крайбрежието на Черно море в годишното потребление на България, което е между 4 и 6 млрд. кубика, ще намали цената за крайните потребители с 1,5%. Удвояване на добива би се отразило като намаление с 2,3%. При включване в микса на 500 млн. кубика български газ годишно, цената ще падне с 8,2%, смята Кънев. Според него нормална практика по света е първоначално синьото гориво от определено находище да се предлага на по-ниска цена, докато то бъде разработено изцяло.
Източник: Стандарт (24.08.2010)

Нова такса може да бъде въведена за потребители и търговци на природен газ от догодина. Става въпрос за пари, които най-вече заводите, топлофикациите, газоразпределителните дружества и "Булгаргаз" ще плащат на оператора на мрежата "Булгартрансгаз", ако балансът на газопреносната ни система бъде нарушен по тяхна вина. Това става, ако те вземат повече или по-малко газ от заявеното по график. Засега проектният размер на таксата е 4,66 лв. за 1000 куб. м. Тя отразява разходите на "Булгартрансгаз" за електроенергия и горивен газ при възникнал дисбаланс по мрежата. При отклонение от баланса от по-малко от 5% таксата няма да се дължи. Според шефа на ДКЕВР Ангел Семерджиев обаче тази нова такса няма да натовари потребителите на парно.
Източник: Стандарт (25.08.2010)

"Булгартрансгаз" работи активно, за да навакса въвеждането на европейските правила в дейността си, за което са били пропилени цели три години. В резултат на което Европейската комисия изпраща на България уведомително писмо през юни миналата година. Става въпрос за транспонирането на правилата за дейността на операторите на газопреносни мрежи в ЕС, които са записани в Регламент 1775/2005 г. Според изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" Иван Дреновички още с влизането ни в ЕС е трябвало да се предприемат мерки за привеждане на дейността на компанията спрямо изискванията на Брюксел. Активната дейност започва с формулирането и на таксата за дисбаланс за транспортираните количества газ по преносната система, заявява Дреновички. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране назначи общественото й обсъждане едва във вторник тази седмица. Дреновички съобщи още, че планът на методиката за изчисляване на таксите, които търговците и потребителите на газ да плащат при дисбаланс в газопреносната система на "Булгартрансгаз", е представен в ДКЕВР още на 18 януари. Според експертите на оператора тя трябва да бъде 4.66 лв. за 1000 куб.м газ. От "Булгартрансгаз" са направили реверанс и за отклонения под 5% от предварително договорените количества за доставка на даден търговец или потребител на синьо гориво, такса няма да се плаща. Тази такса съществува в почти всички страни в ЕС. При изработването на методиката експертите на "Булгартрансгаз" са ползвали опита на страни като Италия и Словакия. Въвеждането на такава такса се налага не само заради изискванията на ЕС, но и заради разходите, които прави "Булгартрансгаз" при дисбаланс в системата. Това се получава, когато даден завод, топлофикация или търговец на синьо гориво в един момент не вземе предвиденото количество газ по предварително направения график или пък получи повече гориво. При това положение в газопреносните тръби се натрупва прекалено голямо количество газ или пък то намалява, като така се поставя под заплаха нормалното функциониране на системата. Въвеждането на такса "дисбаланс" ще дисциплинира потребителите. Навременното приемане на методологията от страна на ДКЕВР е само една от стъпките, които са предприети от "Булгартрансгаз" с оглед транспонирането на дейността на оператора в изискванията на ЕС.
Източник: Стандарт (26.08.2010)

Грози ни глоба от 1,5 млн. за три години бездействие Заради изгубени в бездействие предходни години след влизането ни в Европейския съюз, Брюксел може да глоби България с най-малко 777 хил. евро (1,5 млн. лв.). Става въпрос за сериозни пропуски, констатирани от Европейската комисия, по отношение на правилата за пренос на природен газ и осигуряване на равнопоставен достъп до преносната ни система на всички желаещи страни. Тези изисквания на Европейската комисия са формулирани в Регламент 1775/2005 и България е трябвало да ги приложи още с приемането й в ЕС - на 1 януари 2007 г. Голяма част от нещата обаче не са направени навреме. Според източник близък до проблемите, причината е в бездействието както на политическо ниво от страна на тогавашното правителство, така и на предишните ръководства на газопреносния ни оператор "Булгартрансгаз" и на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Според изискванията на Регламента потребителите на мрежата и услугата пренос на природен газ трябва да имат гарантирана възможност за равнопоставен, недискриминационен и прозрачен достъп до системата. За периода след 2007 г. от страна на българския комбиниран газов оператор не са били разработени и приложени изискващите се мерки и логична последица от забавянето е започналата през юни 2009 г. процедура срещу България. Интересен факт е, че в нашите закони след 2007 г. са имплементирани тези изисквания. Но те касаят само националната газопреносна система. А Регламент 1775/2005 изисква това да се отнася по същия начин и за транзитния газопровод, тъй като европейските правила не правят разлика между транзитна и национална (локална) газопреносна система. В първоначалния отговор на България до ЕК, формиран от предишното правителство, са допуснати груби грешки, които допринасят за продължаващата и в момента процедура срещу България. При изготвянето на становището през 2009 г. невярно е представен статутът на газовата инфраструктура на страната, най-вече по отношение транзитния газопровод, по който се извършва пренос на руски природен газ за Гърция, Турция и Македония. В така изготвената позиция неоснователно е акцентирано върху съществуваща Спогодба между България и СССР от 1986 г. за транзитиране през територията ни на руски природен газ. Изразено е становище, че по тази система може да се транзитира само руски природен газ и, че капацитет за пренос в тази система може да се предостави само след предварително дадено съгласие от руската страна, което всъщност не е вярно. Това резонно е довело ЕК до извода за предоставяне на приоритет за определен потребител на мрежата, поведение определено като дискриминационно и в пълно нарушение на Регламент 1775/2005. Всъщност изискването на руската страна във връзка със сключения дългосрочен договор за транзитен пренос на природен газ за Турция, Гърция и Македония е само по отношение да не се публикува търговско чувствителна информация, предвид включени в договора клаузи за поверителност. (б.а. стр. 2 от Решение Р-118/16.08.2010 г. на ДКЕВР за ограничено публикуване на информация). Изглежда този въпрос е решен от новото ръководство на "Булгартрансгаз", като е поискано от националния регулаторен орган да одобри ограничено публикуване на информация по отношение на транзитния газопровод, така както е предвидено и в Регламент 1775/2005. Това трябва да е отразено и в новата позиция на България пред Европейската комисия. Проверка на интернет страницата на ДКЕВР установи, че вече има такова решение, с което се одобрява ограниченото публикуване на информация по отношение на транзитния газопровод. Съгласно постановеното от регулатора обаче "Булгартрансгаз" трябва да оповестява техническия капацитет за пренос по транзитната мрежа, докато изискванията на Регламента са, че в този случай следва да бъде оповестяван наличният капацитет. По наше мнение това поставя още една допълнителна дилема при формиране на позицията на България да се изпълнят изискванията на европейското законодателство или да се изпълни решението на ДКЕВР, което е задължително за оператора, но пък е изцяло в противоречие с изискванията на Регламента.
Източник: Стандарт (02.09.2010)

Няма да зависим от вноса на газ до 4 г. Иван Дреновички е изпълнителен директор на "Булгартрансгаз" - Г-н Дреновички, в какво състояние заварихте "Булгартрансгаз"? - Състоянието на компанията може дa се характеризира с три основни елемента. Първо, с встъпването в длъжност на новия мениджмънт бе извършен обстоен преглед на дейността на дружеството, който констатира сериозни пропуски и изоставане - както по отношение на прилагане изискванията на европейската енергийна законодателна рамка, така и по отношение на ключови проекти. Същото се потвърждава и от започналата от Европейската комисия процедура срещу България за неспазване изискванията на европейското законодателство по отношение гарантиране на равнопоставен недискриминационен достъп до газопреносната система. Официалното уведомително писмо от месец юни 2009 г. на ЕК констатира пълно неизпълнение на основните изисквания на Регламент 1775/2005. Те се потвърждават и при извършената през юли м.г. проверка от ДКЕВР. Второ, системата се експлоатира средно от 30 години, което предполага необходимост от сериозна поддръжка, модернизация и развитие. В доказателство за пропуските на техническата експлоатация през последните години са двете скорошни аварии. Трето, във връзка с това се изпълняват специфични дейности и мероприятия за привеждане на съоръженията в готовност за работа в есенно-зимни условия. - Какво се прави, за да се наваксат пропуските? - Напълно споделям и се ръководя в своята работа от методите за либерализация на общия европейски енергиен пазар и разглеждам развитието на дружеството като част от европейската газова инфраструктура. Това е свързано и със спазване от държавите членки на Европейския съюз на общи правила и принципи. "Булгартрансгаз" активизира участието си в този процес, включително като съучредител на European Network of Transmission System Operators of Gas (ENTSOG), организация на газопреносните оператори в Европа. Същевременно за преодоляване натрупаното сериозно изоставане по прилагането на изискванията се предприема пакет от спешни мерки за гарантиране на равнопоставен и прозрачен достъп до газопреносните системи. Възприет е изцяло нов подход и по отношение предоставянето на информация за потребителите на мрежата. Изпълняват се изискванията за прозрачност, като например за първи път се публикува подробна информация - както за транзитния газопровод, така и за националната газопреносна мрежа. Българският оператор е в постоянен контакт с ENTSOG, включително и за подпомагане въвеждането на равнопоставен и прозрачен достъп до мрежата на "Булгартрансгаз". Дружеството предоставя и данни за нуждите на интерактивната карта на технологичните капацитети в Европа. В допълнение се работи усилено за модернизация и рехабилитация и развитие на системата с цел обезпечаване и диверсифициране маршрутите на доставките. Паралелно се внедрява и система за управление на качеството ISO, като за целта сме кандидатствали за европейско финансиране по линия на оперативна програма "Конкурентоспособност". - Колко време е необходимо на "Булгартрансгаз" да изпълни всички цели? - Пред нас стоят две основни задачи - пълно синхронизиране работата на оператора в съответствие с европейските изисквания и същевременно изграждане на необходимата инфраструктура и реална либерализация на пазара. До края на годината предстои влизането в сила на регламента за гарантиране сигурността на доставките, за изпълнението на който са необходими сериозни действия и инвестиции в междусистемни връзки, разширяване на капацитета за съхранение на газ и др. До 18 месеца трябва да бъде осигурено гарантирано газоподаване на защитените потребители в случай на криза. До 3 г. трябва осигурим реверсивност на всички връзки, а до 4 - да сме изпълнили правило номер 1, което означава, че при спиране на доставките по основната инфраструктура трябва да имаме капацитет да покрием националното потребление, използвайки хранилищата, бъдещите междусистемни връзки и реверсивни потоци по съществуващата транзитна мрежа. - Необходими ли са някакви промени в правилата извън компанията, за да може тя да достигне нивото на западноевропейските си партньори? - Трябва да бъдат изменени Законът за енергетиката и подзаконовата рамка към него не по-късно от 3 март 2011 г. - Как се развиват проектите за междусистемните връзки с Гърция, Турция и Румъния? - Междусистемната свързаност е основен приоритет на дружеството. Новите връзки ще дадат сигурността на доставките и създаването на конкурентен газов пазар. Същевременно те ще запълнят значителния свободен капацитет на газопреносната мрежа, от който в момента се използва около 30%. Това ще оптимизира дейността и ще увеличи постъпленията на дружеството. Проектът за връзката с Гърция се реализира от БЕХ, който притежава 50% от съвместната компания с гръцката DEPA и италианската EDISSON. Тя получава 45 млн. евро безвъзмездна помощ от Брюксел и е на етап за възлагане на подробен устройствен план, оценка за въздействие върху околната среда и изготвяне на технически проект. Работи се и за реализацията на междусистемните газови връзки с Румъния и Сърбия. "Русе - Гюргево" също получава 9 млн. евро финансова подкрепа от Брюксел. Тя е на етап изготвяне на технически проект. За връзката със Сърбия стартира предпроектно проучване, като "Булгартрансгаз" предвижда да използва европейско финансиране по линия на ОП "Регионално развитие" за изграждане на българската част. Важна за сигурността и диверсификацията на доставките за нас е газовата връзка с Турция, която ще осигури достъп до множество алтернативни източници на газ от Каспийския регион, Близкия изток и достъп до турските терминали за втечнен природен газ (LNG). Проектът е все още на идеен етап. - Какво ще спечелим от реализирането им? - По време на газовата криза България за 16 дни остана без газови доставки и обяви финансови загуби пред ЕС от около 0,5 млрд. лв. На практика загубихме средства, които биха стигнали за изграждане на всички междусистемни връзки или за максимално разширение на капацитета на "Чирен". Междусистемните връзки са изключително важни за сигурността и диверсификацията на доставките, газификацията на нови региони, либерализацията и особено за използване на значителния свободен капацитет за пренос към съседни страни. Тяхната реализация е по-бърза и зависи от волята на две съседни страни, т.е. националният интерес диктува те да се реализират независимо от големите газови проекти като "Набуко" и "Южен поток". "Булгартрансгаз" успешно си партнира с азербайджанската държавна компания SOCAR, както и с компаниите от Консорциума "Шах Дениз" - STATOIL, BP и TOTAL, по проекта за транспортиране на азербайджански компресиран природен газ (CNG) през Черно море. Реализацията на проекта ще продължи от "Булгартрансгаз", SOCAR и Грузинската корпорация GOGC. SOCAR отправи конкретно предложение към българската страна за доставка на природен газ чрез CNG проекта или през Турция, при реализация на газовата връзка. Така на практика България се нарежда сред малкото страни след Турция, Грузия, Русия и Иран, към която азербайджанската страна е поела ангажимент за доставки. - А от изграждането на "Южен поток" и "Набуко"? - Тези проекти зависят от решенията на повече на брой участници с разнопосочни интереси, намесена е и геополитиката, което прави тяхната реализация по-трудна от междусистемните връзки. България притежава стратегическо географско разположение, което при изграждането на "Набуко", "Южен поток", междусистемните връзки и разширяване капацитета на "Чирен" би превърнало страната във важен газотранспортен коридор на ЕС и газов хъб на Югоизточна Европа. Искам да подчертая, че към момента "Набуко" и "Южен поток" се реализират от БЕХ и "Булгартрансгаз" оказва само експертна техническа помощ. - Може ли да се каже кой от двата проекта е по-изгоден за страната ни? - На практика и двата са изгодни. "Набуко" осигурява диверсификация на източниците, а "Южен поток" - на маршрутите. За България те се допълват, тъй като повишават сигурността на доставките и биха генерирали сериозни приходи за страната. Не споделям тезата, че те са конкурентни. Например приходите за България от "Южен поток" биха били по-високи спрямо "Набуко", тъй като капацитетът на газопровода е по-голям и българският дял в него е по-значителен - 50%. "Набуко" пък осигурява газ от Каспийския регион и Близкия изток, т.е. повишава значително сигурността на доставките и създава конкуренция между доставчиците. Това би създало предпоставки за възможното понижаване на цените на газа у нас. "Набуко" е обявен за приоритетен газов проект на ЕС, т.е. трябва да отчитаме интересите на Евросъюза. Предимствата му не се измерват само с приходите от транзит.
Източник: Стандарт (04.10.2010)

Ер Ве Е и ОМВ ще решат за инвестициите си в "Набуко" догодина Два от основните акционери в проекта за газопровод „Набуко“ - германската Ер Ве Е (RWE) и австрийската ОМВ, отложиха за догодина решението си за финансиране на проекта, съобщи „Икономист“. Двете компании трябваше да оповестят намеренията си за инвестиции през този месец. Една от причините за отлагането на решението е съобщението на Турция, че прокарването на тръбите за подкрепяния от ЕС газопровод ще се извършва и от турски компании. От консорциума за „Набуко“ бяха планирали изграждането на тръбите да се извърши от Ер Ве Е и ОМВ. Освен двете компании акционери в газопровода са и Българският енергиен холдинг, турската „Боташ“, румънската „Трансгаз“ и унгарската МОЛ. Всяко допълнително забавяне на проекта може да накара Брюксел да поеме повече отговорности за изграждането на газопровода, смятат от „Икономист“. Преди месец акционерите в „Набуко“ започнаха разговори с ЕИБ, ЕВБР и Международната финансова корпорация за отпускането на заем за около 4 млрд. евро за изграждането на газопровода. Друг проблем пред проекта е липсата на източник за природния газ, поясняват от изданието. За да стартира проектът, по него трябва да се транзитират поне 8 млрд. куб. м газ годишно, като основните количества се очаква да дойдат от Азербайджан. За да се запълни капацитетът за транзит на 31 млрд. куб. м газ за Европа, ще са необходими още източници, като най-добрият вариант за това е Туркменистан, смята изданието. Властите в Баку пък продължават да флиртуват с Русия. В момента Москва е подписала договори за увеличаване на доставките на газ от Азербайджан за следващите две години. Други два проекта също целят да купуват азербайджански газ и да го доставят през Турция и Гърция до Европа. Става въпрос за Трансадриатическия газопровод, както и за проекта ITGI (интерконекторна връзка между Турция, Гърция и Италия, с отклонение за България). Друга възможност за доставка на природен газ от Каспийския регион, като се избягва Турция, е през Грузия. Проектът се нарича AGRI (интерконектор, свързващ Азербайджан, Грузия и Румъния) и трябва да доставя азербайджански природен газ, който от грузинско пристанище ще се прекарва с танкери до румънското пристанище Констанца. Все още не е решено дали през Черно море да се транспортира втечнен или компресиран природен газ до Румъния. Чрез този вариант обаче ще се пренасят по-малки количества гориво, отколкото по „Набуко“. Подобен проект има и страната ни, като идеята е от Азербайджан през Грузия по Черно море у нас да се внася компресиран природен газ.
Източник: Класа (18.10.2010)

СОС отложи вчера промените в ръководството на „Топлофикация–София“ заради изнесените скандални данни за двама от кандидатите за директори – Петър Илиев и Петър Димитров. Първият бил замесен в схеми с офшорни фирми, с което е ощетил държавното дружество „Булгартрансгаз“, а вторият не се е справил със задълженията си в ТЕЦ-Изток по време на газовата криза. Кметът Йорданка Фандъкова и председателят на СОС Андрей Иванов заявиха след скандала, че има голяма вероятност да оттеглят подкрепата си за спорните кандидати. Общинските съветници от ГЕРБ заслужават адмирации за това, че се вслушаха в предупрежденията на опозицията, и вместо да заложат на чисто партиен инат, отложиха решенията за „Топлофикация“. Прибързаните кандидатури за директорски постове в дружеството обаче трябва ясно да напомнят на управляващите, че когато се решава бъдещето на столичното парно, всичко трябва да се проверява. „Топлофикация-София“ е стратегически обект от национално значение и е немислимо непроверени или случайни лица да заемат ръководни постове там. Особено след случая с Валентин Димитров–Вальо Топлото, срещу когото се водят няколко съдебни дела за злоупотреби. Вчерашният скандал в СОС със сигурност ще направи общинските съветници от управляващата партия много по-бдителни и взискателни по отношение на столичната „Топлофикация“.
Източник: Сега (22.10.2010)

С 20 млн. лв. нарасна печалбата на "Булгартрансгаз". За периода януари-септември компанията отчита печалба от 89 млн. лв. преди облагане с данъци, което е с 20 млн. лв. повече от същия период на 2009 г. Причината за отличния резултат е постигнатото от новото ръководство намаление на разходите на дружеството с над 15%. Над 2 млн. лв. са спестените средства само от възлагане на външни услуги и купуване на материали. Оптимизация на практика е направена във всички дейности на "Булгартрансгаз" с изключение на разходите за охрана, които през деветмесечието на тази година бележат ръст с над 12%. Причината за това са договори, подписани преди встъпването в длъжност на новото ръководство на "Булгартрансгаз". В момента обаче дружеството преговаря с охранителните фирми за намаляване на тези суми. Финансовите приходи на компанията са се увеличили с 250%. Благодарение на успешното управление на валутните активи на дружеството финансовите му приходи за периода януари-септември 2010 г. достигат 9,5 млн. лв., при отрицателен резултат от 5,7 млн. лв. за същия период на 2009 г. Успоредно с оптимизацията на разходите ръководството на "Булгартрансгаз" продължава активната си работа по проектите за диверсификация на доставките на синьо гориво за България - междусистемните връзки с Румъния, Сърбия, Гърция и Турция, както и по проекта за доставка на газ от Азербайджан през Черно море. Също така компанията работи и по разширяването на газохранилището в Чирен.
Източник: Стандарт (04.11.2010)

Екоминистерството върна оценката за "Бургас - Александруполис" за доработване Министерството на околната среда и водите върна за доработване Оценката за въздействие върху околната среда на проекта за петролопровод „Бургас – Александруполис“, който трябва да пренася руски петрол. На практика това отлага осъществяването на петролопровода за неопределено време и затвърждава българската позиция при предстоящата визита на руския премиер Владимир Путин, коментираха експерти пред „Класа“. Още през септември 2009 г. премиерът Бойко Борисов заяви, че ако екооценката за съоръжението не е благоприятна, страната може да излезе от проекта за пренос на руски петрол през наша територия от Бургас до гръцкото адриатическо крайбрежие при пристанището на Александруполис. Причините, заради които Висшият експертен екологичен съвет връща оценката, са четири. Сред тях са фактът, че вариантът за претоварване нефта на „кей“ е посочен като неподходящ, но без конкретни доказателства, няма оценка как би се отразил един разлив на риболова, мидените ферми, туризма. Не са посочени също и конкретни мерки за борба с разливите, а предвидените не гарантират, че при възникване на аварии няма да бъдат нанесени щети върху залива като цяло. Възложителят -„Транс Болкан Пайплайн Б.В. – клон България”, има срок два месеца да отстрани пропуските. МОСВ ще излезе с решение до месец след внасянето им. Ако се стигне до положителна оценка, ще се насрочат срещи за обществено обсъждане със засегнатите от петролопровода общини и кметства. 45 дни след това екоминистърът трябва да се произнесе окончателно. Позицията на България по осъществяването на петролопровода няма да е категорична, но може да даде възможност да се намали оскъпяването на АЕЦ „Белене“ при предстоящите разговори. Изпълнител на проекта за втора атомна централа е руската „Атомстройекспорт“. Проектът е важен за Русия, тъй като е първият, който руска корпорация ще изпълнява в рамките на Европейския съюз. Според икономическия министър Трайчо Трайков максимално трябва да бъдат изчистени детайлите по изграждането на централата, така че да не създават рискове за реализацията на проекта в бъдеще. Според източници на в. „Класа“ по основния въпрос – с колко ще се оскъпи централата спрямо офертната цена от 3,997 млрд. евро за двата 1000 мвт реактора, е постигнато съгласие увеличението да е фиксирана сума. С колко точно ще е по-скъпа тя обаче все още няма яснота, въпреки че преди два месеца премиерът Борисов предложи цената да се фиксира на 7 млрд. евро, без да се използват инфлационните индекси в ЕС или Русия.
Източник: Класа (10.11.2010)

Искаме от Путин 5% по-евтин газ Намаляване на цената на природния газ с повече от 5%. Тази цел си поставя екипът на премиера Бойко Борисов в предстоящите преговори с Москва, обяви министърът на икономиката Трайчо Трайков. В събота у нас на работно посещение пристига руският министър-председател Владимир Путин. Той води със себе си министъра на енергетиката Сергей Шматко, шефа на "Газпром" Алексей Милер, президента на "Росатом" Сергей Кириенко, както и бившия посланик в София Владимир Титов, който сега е зам. външен министър. "През лятото цените бяха намалени с пет процента за количествата, които се отнасяха за договореностите, очевидно винаги можем да се целим и по-високо в намеренията си", каза Трайков. Трайков каза още, че в близките дни се чака заявяване на индикативно намерение за участие в проекта АЕЦ "Белене" от Сърбия и Хърватска. Като се позова на правителствени източници, белградският вестник "Блиц" съобщи във вторник, че Сърбия смята да поиска участие от 5 на сто във Втора атомна. Министърът на енергетиката на комшиите Петар Шкундрич обаче посочил, че взимането на решение за такава важна инвестиция изисква време. Сърбия трябва да помисли откъде да си осигури между 40 и 70 милиона евро, в случай че приеме българското предложение, или дори сума в размер на 200 до 350 милиона евро при дял от 5 процента, посочва изданието. Премиерът на Хърватия Ядранка Косор пък каза, че страната й няма да участва в АЕЦ "Белене", тъй като има своя енергийна стратегия.
Източник: Стандарт (10.11.2010)

Изпълнителният директор на българо-руската компания за проекта "Южен поток" ще бъде Георги Гегов, съобщи енергийният министър Трайчо Трайков. 34-годишният юрист е бил член на съвета на директорите на "Булгаргаз" и е син на бившия изпълнителен директор на компанията Кирил Гегов. Досега той бе шеф в "Булгартрансгаз". Гегов е завършил УНСС като магистър по "Право", както и "Стратегическо икономическо развитие на енергийния пазар" в Холандия. Работил е в сферата на енергетиката и търговията и преноса на газ, като е бил и част от юридико-консултантския комитет по проекта "Набуко". Капиталът на българо-руска компания, която ще направи прединвестиционното проучване за газопровода "Южен поток", ще бъде 50 000 лв. След проучването окончателното инвестиционно решение за строителството на тръбата ще се вземе следващата пролет.
Източник: Труд (16.11.2010)

Печелим 1 млрд. от строежа на тръбата Потомствен специалист в газовата сфера е на крачка да оглави новата компания "Южен поток България". Това е Георги Гегов, който в момента е председател на Съвета на директорите на "Булгартрансгаз" и е предложен за шеф на смесената компания на Българския енергиен холдинг и "Газпром". Сумата се изчислява на базата на разкриване на работни места, заплати, изграждане на инфраструктура и други дейности, които ще съпътстват строежа на газовата тръба, поясняват експерти. Сумата от 2,4 млрд. долара, която България ще печели от транзитни такси по новия газопровод, обхваща период от 10 години, изчисли пред Нова тв енергийният министър. Той заяви, че в момента печалбата ни от транзит на руско синьо гориво е около 100 млн. долара на година. При положение, че по "Южен поток" ще се транзитират около 3 пъти по-големи количества, печалбата ще бъде 300 млн. долара. Тя обаче ще трябва да се раздели поравно с руснаците. Общата печалба на България от транзит на руски газ ще бъде около 250 млн. долара годишно, което значи, че посочените от Путин 2,4 млрд. долара се отнасят за 10 години, обясни Трайков.
Източник: Стандарт (16.11.2010)

София влезе в “Южен поток”, но държи и на “Набуко” София няма намерение да зацикля само на "Южен поток" и внимателно следи съдбата и на друг европейски газопровод - "Набуко", пише "Российская газета". Посещението на премиера Владимир Путин, подписаното в София споразумение за създаване на руско-българско акционерно дружество за изграждането на българския участък от газопровода "Южен поток" и бъдещето на тази важна за Европа газопроводна тръба и вчера бяха основна тема на медиите в Москва. "Российская газета" изтъква изявлението на шефа на руския газов гигант "Газпром" Алексей Милер, че в момента няма никакви проблеми да се финансира този проект. "Шефът на "Газпром" Алексей Милер заяви в събота, че Румъния вече няма да може да заеме мястото на България в "Южен поток", но може да се присъедини на общо основание като един от участниците в проекта." "България може да получи отстъпка в цената на газа и мнозинство в директорския борд на компанията оператор на местната отсечка от газопровода", смята "Ведомости".
Източник: Стандарт (16.11.2010)

До средата на 2012 г. област Силистра ще бъде газифицирана чрез изграждането на газопровод от Добрич. Това стана ясно след срещата на изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" Иван Дреновички с областните управители на Силистра, Добрич и Габрово. В областната администрация на дунавския град вчера се проведе работна среща, в която участваха кметовете на общините, свързани с проекта на "Булгартрансгаз". Според Дреновички компанията има осигурено финансиране от Европейската банка за възстановяване и развитие още от 2007 г., с което да бъде изградена 80-километровата тръба с капацитет 25 хил. куб. м газ на час. По едни или други причини проектът е бил забавен през последните 3 години и сега е сред основните ни приоритети, каза Дреновички. Първата копка на газопровода ще бъде направена на 1 юли догодина, а синьото гориво ще потече на същата дата през 2012 г. Стойността на проекта е 12,4 млн. евро, от които 75% са безвъзмездна помощ от ЕБВР, а 25% ще е съфинансирането от компания. Участниците в срещата получиха пътни карти за осъществяване на проекта, като кметовете на четирите общини - 2 от област Добрич и 2 от област Силистра, заявиха готовност да подпомогнат за бързата реализация на газопровода, като съдействат за отчуждаване на земи и обезщетяване на собствениците. Областният управител на Силистра д-р Владимир Янков заяви, че реализацията на проекта ще има голям икономически ефект върху областта. Инвеститори като "Шишеджам" навремето са отказали да ситуират производството си в Силистра именно заради липсата на алтернативно гориво. Дреновички добави, че паралелно с този проект дружеството работи и по още един - Чирен-Козлодуй-Оряхово. Други два нови проекта, по които дружеството работи, е изграждането на газопроводи с високо налягане до Банско и до Разлог.
Източник: Стандарт (19.11.2010)

АЕЦ и “Марица-изток” под шапката на НЕК АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2", както и миноритарният държавен дял от ТЕЦ "Енел Марица-изток 3" ще влязат под шапката на НЕК. Така ще се избегне декапитализацията на компанията и абсурдът НЕК да се конкурира с АЕЦ "Козлодуй" за износа на ток. Това е един от разглежданите варианти за преструктуриране на Българския енергиен холдинг, обясни депутатът от ГЕРБ и член на парламентарната комисия по икономика, енергетика и туризъм Валентин Николов. С тази промяна ще се осигури и достатъчно собствен капитал на НЕК, която изпитва финансови затруднения. Те се дължат най-вече на това, че последните години цялата инвестиционна програма на дружеството е била насочена към реализацията на проектите "Цанков камък" и АЕЦ "Белене", а не е обръщано почти никакво внимание на развитието на електропреносната мрежа, каза Николов. Той допълни, че се обсъжда и вариант БЕХ да се запази, но в него да влизат новата голяма НЕК, отделеният от нея Електроенергиен системен оператор, "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз".
Източник: Стандарт (19.11.2010)

“Набуко” налива 400 млн. евро Българската икономика ще спечели около 400 млн. евро преки инвестиции от изграждането на газопровода "Набуко" през територията на страната, ще бъдат открити неколкостотин работни места по време на строежа и косвено още хиляда. Отделно са приходите за бюджета от данъци и такси и печалбата на "Български енергиен холдинг", който е акционер с дял от 16,66%. Това съобщи Кристиан Долезал, говорител на консорциума "Набуко Газ пайплайн Интернешънъл". До средата на 2011 г. се очаква да бъдат подписани първите договори с доставчиците на газ за "Набуко", който ще потече през 2015 г.
Източник: Стандарт (26.11.2010)

Газохранилището в Чирен ще увеличи дневния си добив До 15 декември газовият оператор "Булгартрансгаз" трябва да избере един от предлаганите четири варианта за разширяване на газохранилището в Чирен, изготвени от чешката фирма “Моравске нафтове доли“ (MND), която сключи през май 2009 г. с “Българския енергиен холдинг“ договор за изработване на технически проект за модернизацията на газохранилището. Ще се увеличи както капацитетът за съхранение на синьото гориво, така и дневният добив на нагнетените количества суровина, което ще стане чрез нови сондажи, обясни в четвъртък министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, който посети газохранилището и обяви, че в него има достатъчно резерви за посрещане на зиминте нужди на страната и в случай на криза в доставките. През 2011 г. предстоят допълнителни сеизмографски изследвания за допълнителни сондажи, които трябва да бъдат завършени до средата на следващата година. Паралелно с това ще се подготвя и процедурата на избор на изпълнител на сондажите, така че да бъдат завършени до края на следващата година, посочи министърът. Проектът за разширяване и модернизация на газохранилището бе оценен преди време на 250 млн. евро и дори България искаше да го финансира с пари от европейския план за икономическо възстановяване, но Брюксел ни отказа заради твърде началната фаза на проекта. Сега Трайков заяви, че е подписал подписал мандатно писмо с Европейската банка за възстановяване и развитие за отпускане на 250 милиона евро.
Източник: Медия Пул (26.11.2010)

Искаме от Брюксел: Гаранцията за “Набуко” извън бюджета Банковата гаранция, която България трябва да предостави за изграждането на газопровода "Набуко", да бъде записана в скоби и след бюджетния ни дефицит. Това е поискал премиерът Бойко Борисов от Брюксел. "Ако сега дадем гаранция от 2 млрд. евро, веднага минаваме на 3 млрд. бюджетен дефицит", обясни премиерът по време на откриването на форума "Енергия без граници". Той каза също и че има сериозни забележки към темповете, с които се работи за реализацията на тръбата. По-късно шефът на международната компания "Набуко Пайплайн Интернешънъл" Райнхард Мичек заяви, че наистина акционерите в проекта, сред които е и България, ще трябва да дадат банкова гаранция за реализацията му. Сумата обаче ще варира между 1,7 и 2 млрд. евро в зависимост от етапа на изпълнение. Очаква се пиковата стойност на гаранцията да е през 2015 г., когато ще потече първият газ по тръбата. След това с печалбата от "Набуко" строежът постепенно ще се изплати и гаранцията ще намалява, докато изчезне. Шестимата участници в проекта ще трябва да осигурят по 400 млн. евро собствено финансиране.
Източник: Стандарт (01.12.2010)

Регистрираха "Южен поток България" АД Съвместната компания на Българския енергиен холдинг и "Газпром" "Южен поток България" АД, която трябва да изгради българския участък от едноименния газопровод, вече е регистрирана и вписана в Търговския регистър. В съвета на директорите влизат 5 души, като изпълнителен директор от българска страна е Георги Гегов, който в момента е председател на Съвета на директорите на "Булгартрансгаз". Същата позиция от руска страна заема вицепрезидентът на "Газпром" Александър Медведев. В борда на "Южен поток България" влизат и шефката на Българския енергиен холдинг Мая Христова, ръководителят на Департамента по стратегическо развитие на "Газпром" Влада Русакова и Борис Тодоров, който е член на СД на "Булгаргаз". Създаването на съвместната компания за Южен поток беше договорено при посещението на руския премиер Владимир Путин в София на 13 ноември. Първият газ по "Южен поток" трябва да потече през декември 2015 г.
Източник: Стандарт (17.12.2010)

Националната газопреносна компания "Булгартрансгаз" е дала мълчалив отказ на "Овергаз" за транспортиране на синьо гориво по тръбите й. Така компанията, в която участие има и руският концерн "Газпром", няма да може да се включи на българския пазар като пряк конкурент на държавната "Булгаргаз" от януари 2011 г., каквито бяха първоначалните й планове. От влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. газовият пазар в страната е либерализиран на теория, но не и на практика, за което страната е критикувана неведнъж от общността. Потърсени за коментар каква е причината да не отговарят на запитването на "Овергаз" за капацитет, от ръководството на "Булгартрансгаз" не бяха открити. Заявка за ползване на част от годишния капацитет на "Булгартрансгаз" се прави до 45 дни преди началото на съответния период. Компанията е длъжна да отговори положително, отрицателно или със забележка до 15 дни преди началото на транзита. Досега "Овергаз" не е получил нито един от възможните отговори, обясниха оттам.
Източник: Дневник (27.12.2010)

Газоподаването към столичната топлофикация може да бъде спряно, ако дълговете й към "Булгаргаз" се увеличават, съобщи шефът на газовото дружество Димитър Гогов. Това означава, че парното отопление може да бъде спряно или намалено, както в Шумен. Гогов постави ултиматум и на задлъжнялата шуменска топлофикация, че ако отново не допусне служителите на "Булгартрансгаз" да спрат подаването на синьо гориво към града, ще бъдат намалени доставките за целия район. За два месеца задълженията на столичното парно са се утроили. Текущите дългове към "Булгаргаз" са над 100 млн. лева, съобщи Димитър Гогов. "Не можете да разберете, че потребителите на топлофикация, които не си плащат, самото ръководство на топлофикацията, което не погасява задълженията към "Булгаргаз", може да се остави без стока, защото няма кой да му я достави без пари", каза Гогов и допълни: "Единственото, заради което не предприемаме по-драстични мерки или мерки, адекватни на тези към община Шумен и "Топлофикация-Шумен", е фактът, че в момента тече смяна на ръководството на "Топлофикация-София". След като дълговете на "Топлофикация-Шумен" само от октомври насам са набъбнали с още един млн. лева и вече достигат 15,5 млн., към дружеството няма да бъде подавано синьо гориво, обясни Димитър Гогов. Това обаче трябва да се направи от съоръжения вътре в самата топлофикация, а служителите на газовия оператор не са допуснати вътре. Ако това се повтори, ще бъде намалено подаването за целия район, в който има още трима потребители. Количеството ще бъдат съобразно договора с тези трима потребители.
Източник: Дарик радио (30.12.2010)

Износът на енергия се повишава с 30% 10,4 тераватчаса електроенергия се очаква да изнася България през 2020 г. Това е предвидено в новата енергийна стратегия на страната ни, представена вчера от министъра на икономиката, енергетика и туризма Трайчо Трайков. Според прогнозите след 10 г. у нас ще се произвеждат по 49,7 твтч ток. До 2015 г. се планира да се пуснат 1060 мвт нови мощности, а да се спрат стари съоръжения с 2175 мвт мощност. По думите на министър Трайков до края на годината ще бъде създадена електроенергийна борса, чрез която ще се създаде реална конкуренция на пазара и ще може по-лесно да се определят цените на тока. За създаването на структурата в момента работят МИЕТ, ЕСО, българският и норвежкият енергиен регулатор. Борсата няма да бъде с добра ликвидност заради липсата на централи, които да могат да работят на свободния пазар, заяви вчера Иванка Диловска, председател на Института по енергиен мениджмънт. Според Трайков стратегията ще бъде разгледана от правителството до няколко седмици. До два месеца се очаква ЕСО и „Булгартрансгаз“ да бъдат отделени от структурата на БЕХ, каза още министърът. Според евродирективите ЕСО трябва да стане собственик на преносната мрежа у нас, която в момента е заложена като активи за кредитите на НЕК. В скоро време ще започнат и преговори с банките кредитори на НЕК за прехвърлянето на активите, обясни Трайков. По думите му правителството предвижда да се създадат механизми за подпомагане на бедните заради очакваното увеличение на цените. Не съм зависим от това, дали АЕЦ „Белене“ ще стане или не, каза още Трайков по повод условията на Синята коалиция за подкрепа на правителството в престоящия вот на доверие. Ако целите на стратегията се изпълнят, електроенергията у нас ще поскъпне с 25% през следващите 10 г. Ако документът остане на хартия, токът ще скочи двойно, заяви Диловска. Възможно е повишение на природния газ след март т.г. заради увеличението на цената на петрола по международните пазари, каза вчера Димитър Гогов, изпълнителен директор на „Булгаргаз“. Той добави, че следващата седмица ще има преговори в Москва за подписване на нов договор с „Газпром“ за доставки на синьо гориво за страната ни. В момента има проблем и с местния добив на газ заради авария в един от сондажите. Министър Трайков добави, че още една американска компания освен „Шеврон“ е проявила интерес да добива шистов газ у нас.
Източник: Класа (20.01.2011)

Строителството на осемдесеткилометровия газопровод „Добрич – Силистра“ трябва да започне на 1 юли. Съоръжението ще се изгражда от "Булгартрансгаз". Обществено обсъждане на подробен устройствен план за газопровода под високо налягане за частта от трасето, която попада в Силистренска и Кайнарджанска община, ще се проведе във вторник – 29 март. В Добричка област тръбите ще минат през нивите на общините Добричка-селска и Тервелска. Стойността на проекта е 12 милиона и 400 хиляди евро. По него се работи от 2007 година, когато е подписано грантово споразумение за 75 на сто безвъзмездно финансиране с Европейската банка за възстановяване и развитие.
Източник: Монитор (28.03.2011)

Реалното строителство на газопровода от Добрич до Силистра ще започне от октомври, съобщи кметът на Тервел Живко Георгиев. Вчера Добрич беше домакин на общественото обсъждане на проекта. Участие в него взеха представители на общините, през чиято територия ще премине тръбата и областният управител на Добрич. Представен бе Подробен устройствен план за частта от трасето на тръбата, преминаваща през землищата на селата Росеново, Божурово, Камен, Лясково, Житница, Черна, Крагулево - община Добричка, и селата Балик, Оногур, Коларци - община Тервел. В хода на обсъждането са били разяснени поставени от общините въпроси, като двете добрички кметства вече преминават към оценяване на частните имоти по трасето на бъдещата тръба и преговори със собствениците на земя, каза Живко Георгиев. Както "Стандарт" писа, през ноември 2010 г. на координационна среща между областните управители на Силистра и Добрич и кметовете на общини от двете области изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Иван Дреновички, декларира, че компанията има осигурено финансиране от ЕБВР, с което да бъде изградена 80-километровата тръба с капацитет 25 хил. куб. м газ на час. Обектът е на стойност 12,4 млн. евро. От тях 75% са безвъзмездно финансиране от ЕБВР, а 25% - съфинансиране от "Булгартрансгаз".
Източник: Стандарт (01.04.2011)

От 1 април "Булгаргаз" ще продава природен газ на крайните снабдители и на потребителите, присъединени към газопреносната мрежа, по 532.14 лв. за 1000 куб. метра без ДДС, съобщиха от дружеството. Новата цена е с 4.47% по-висока от сега действащата, както реши по-рано днес Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Самата компания искаше да продава горивото по 543.05 лв. като я мотивира с поскъпването на алтернативните горива на международните пазари. Потребителите, присъединени към мрежи ниско налягане, собственост на "Булгартрансгаз", ще плащат на държавната газова компания по 539.86 лв. за 1000 куб. метра без ДДС.
Източник: Дневник (01.04.2011)

"Булгартрансгаз" успя да увеличи печалбата си за 2010 г. с 26 млн. лв. въпреки кризата и намаленото търсене на природен газ от 2008 г. насам, сочи финансовият отчет на компанията. През 2009 г., когато кормилото на дружеството пое новото ръководство и завари редица проблеми и изоставане от европейските изисквания, "Булгартрансгаз" реализира печалба от 87,036 млн. лв. след облагането с данъци. За 2010 г. компанията реализира нетна печалба от почти 113 млн. лв., което представлява ръст от близо 26 млн. лв. Отличните финансови резултати се дължат на оптимизирането на дейността на дружеството и на мерките за ограничаване на разходите на компанията. През миналата година тя е успяла да намали разходите си за външни услуги с близо 19% от 11.32 млн. лв. през 2009 г. до 9.164 млн. лв. за 2010 г. В същото време с над 33% намаляват и разходите за материали, сочи финансовият отчет. Благодарение на доброто управление на дружеството за миналата година то регистрира 215% ръст на финансовите си приходи - от 14,035 млн. лв. през 2009 г. до 44,289 млн. лв. през 2010 г. Като цяло приходите на дружеството от различните видове дейност през миналата година също бележат ръст спрямо предходната 2009 г. Изключение прави съхраняването на синьо гориво в "Чирен", където постъпленията намаляват с близо 57%. Причината за това е, че като държавна компания "Булгартрансгаз" понякога трябва да изпълнява и социални функции и дори да работи на загуба в някой момент. Така, за да не поскъпне прекалено много цената на природния газ за потребителите в България, през миналата година се наложи да се продава нагнетеното в "Чирен" синьо гориво на "Булгаргаз" на по-ниски цени и затова приходите от тази дейност намаляха, обясниха експерти в бранша.
Източник: Стандарт (02.05.2011)

Износът на ток е отбелязал 70% ръст през първото тримесечие на годината спрямо същия период на 2010 г. Това става ясно от анализ на финансово-икономическото състояние на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за същия период. Освен при експорта ръст се отчита и при вътрешното потребление на еленергия. За януари-март 2011 г. увеличението е с 3,19% спрямо първите три месеца на 2010 г. Като цяло от ЕСО отчитат, че пренесената енергия за същия период е с 12 на сто повече на годишна база. Само за март експортът на енергия е нараснал с 41,5%, а вътрешната консумация – с 5 на сто. Положителните тенденции в износа на енергия се наблюдаваха и през миналата година. През 2010 г. беше регистриран рекорден износ от 8,5 млн. мвтч. За разлика от експорта потреблението на ток в страната остана почти без промяна от нивата си от 2009 г. В резултат на увеличения износ, както и на по-високата цена за пренос, която ДКЕВР определи миналото лято, от ЕСО отчитат сериозно подобрение на финансовото си състояние. Приходите към края на първото тримесечие на системния оператор възлизат на 145 млн. лв., което е с 35% повече в сравнение със същия период на 2010 г. Спрямо бизнес плана на оператора ръстът е с близо 9,26 на сто. Пак в сравнение с него съществено увеличение бележат и приходите от пренос – с 13,66%. В сравнение с първото тримесечие на 2010 г. обаче ръстът им е двоен. За януари-март разходите на ЕСО са за близо 80 млн. лв., или с 8,5% по-ниски на годишна база. В резултат на това печалбата към тримесечието е близо 66 млн. лв. при 20 млн. лв. към март 2010 г. За цялата 2010 г. пък печалбата (преди данъци) на дружеството е 85,7 млн. лв. От отчетите на Националната електрическа компания пък става ясно, че към края на март тя е на плюс с 30,7 млн. лв. при положителен финансов резултат от 56 млн. лв. за първите три месеца на 2010 г. През 2010 г. НЕК е реализирала близо 110 млн. лв. печалба. За сравнение през 2009 г. нейният размер беше под 7 млн. лв. С много добри резултати завършва първото тримесечие и АЕЦ „Козлодуй” Печалбата на централата към края на март е близо 73 млн. лв. Което е над два пъти повече от тази за януари-март на 2010 г., когато са отчетени 42 млн. лв. Увеличението се дължи основно на по-големите количества енергия, продадени зад граница. А през 2010 г. положителният финансов резултат на АЕЦ „Козлодуй” е 67 млн. лв., сочат още отчетите на централата. На плюс с 24 млн. лв. приключва първото тримесечие и „Мини Марица-изток”. Това е значително подобрение, тъй като за цялата 2010 г. счетоводната печалба на въгледобивната компания беше малко над 11 млн. лв. От ТЕЦ „Марица-изток 2” отчитат 167 млн. лв. приходи към края на март при 133 млн. лв. за същия период на миналата година. Печалбата за януари-март е в размер на малко над 4 млн. лв. За 2010 г. приходите на теца намаляват с близо 10%, което е в резултат на намалението на цените на енергията от централата на два пъти през годината. Така печалбата й за миналата година възлиза на 12 млн. лв. Подобряване на финансовите резултати се отчита и за газовия оператор „Булгартрансгаз”. Той завършва първото тримесечие на 2011 г. с 21,7 млн. лв., което е с 4 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2010 г. Дружеството приключва миналата година със 125 млн. лв. на плюс. За „Булгаргаз” все още липсват данни, тъй като новият одитор на дружеството – Ърнст енд Янг, беше избран в средата на март. Такива ще има, след като бъде променен отчетът за 2010 г. Това се налага от постигнатото съгласие между „Булгаргаз” и одитора за промяна на счетоводната политика на дружеството. Ще бъдат променени и отчетите за 2007 г., 2008 г. и 2009 г.
Източник: Монитор (10.05.2011)

Докато "Булгаргаз" и българското правителство усилено преговарят с "Газпром" за нови договори за доставка на природен газ, руско-българското дружество "Овергаз" (50% собственост на "Газпром") води свои паралелни разговори с Москва за по-евтино синьо гориво. Така дружеството ще се опита за втори път да влезе в пряка конкуренция с националния доставчик "Булгаргаз". Преди година от "Овергаз" обявиха, че ще продават около 1 млрд. куб. метра гориво на българския пазар успоредно с държавната ни фирма. Количествата останаха свободни, след като в края на 2010 г. изтече един от договорите на България с руско-българската компания. Вторият договор с "Овергаз" е с валидност до края на 2012 г. Опитът на компанията да стане пряк конкурент на "Булгаргаз" се провали през декември 2010 г., когато преносната държавна компания "Булгартрансгаз" мълчаливо отказа да пусне синьото гориво на "Овергаз" по тръбите си. Новият план, който от компанията са съставили, е да "заобиколят" българската преносна система, като сключат договор с Москва за по-евтин газ и с български индустриални предприятия за доставка до българската граница. От своя страна промишлените дружества ще сключат с "Булгартрансгаз" договори за транспортиране на техните количества.
Източник: Дневник (16.05.2011)

Пестим милиони от единна мрежа за администрацията през 2013 г. Сред най-важните приоритети до 2013 г. е интеграцията на комуникационните мрежи на администрацията, с което се очаква да спестим милиони левове на държавния бюджет, заяви заместник-министърът на транспорта Първан Русинов по време на кръгла маса за телекомуникационната инфаструктура. Той съобщи още, че догодина ще бъдат инвестирани 40 млн. лв. за осигуряване на висококачествени телекомуникации в селските райони. На практика трябва да се слеят Единната съобщителна мрежа (ЕСМ) и системата НАМДА (Национална АТМ мрежа на държавната администрация, свързваща 10 областни града), част от мрежата, останала след приватизацията на БТК, мрежите на Министерството на финансите, Сметната палата, Агенцията по вписванията, Агенцията по геодезия, картография и кадастър с комуникационната мрежа на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения (ДАИТС). Оказва се, че различните мрежи често се припокриват и стигат по различни трасета до едни и същи държавни институции. В момента България разполага с 6 или 7 различни несъвместими или несвързани телекомуникационни мрежи, коментира Петър Статев, председател на управителния съвет на Български ИКТ клъстер. Той подчерта, няма централизирано управление на телекомуникационната инфраструктура, а липсата на широколентов достъп до много райони показва цифровата пропаст в нашето общество. Всяко правителство, което е идвало на власт през последните 15 г., си е поставяло за цел да изгради държавна информационна и комуникационна система, посочи Бойко Симитчиев, заместник-председател на управителния съвет на Асоциацията на комуникационните и информационните специалисти (АКИС). Според разчетите на асоциацията през последните 18 г. за комуникационни и информационни технологии в страната са изразходвали около 1 млрд. евро, но използването на ведомствените системи има едва 20-25% ефективност. По думите на Симитчиев проблем е защитата на информацията - не само на личните данни, но и на класифицираната информация, както и разпокъсаността на публичната комуникационна инфраструктура на държавата. Българският енергиен холдинг (БЕХ) има две дружества със собствена телекомуникационна структура. Само НЕК и „Булгартрансгаз“ разполагат с 3600 км оптична мрежа, съобщи зам.-министърът на икономиката Евгени Ангелов. По думите му в БЕХ е сформирана работна група, която да разработи стратегия за интеграция на мрежите и за начините, по които тя може да се ползва от частния бизнес под формата на публично-частно партньорство. Военното министерство също има собствени системи за комуникация - стационарната система „Странджа“ 1 и 2 и Автоматичната система за връзка с подвижни обекти ТЕТРА. Въпреки че България не е богата държава, и в МВР има същата система, като от дублирането на системите няма икономически ефект. Затова според експертите липсата на координация и многократното пилеене на средства за решаване на едни и същи проблеми са едни от причините за неефективното използване на националната телекомуникационна система.
Източник: Класа (18.05.2011)

Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз” Иван Дреновички е освободен от длъжност, съобщиха от Българския енергиен холдинг. На негово място е избран Кирил Темелков, който от май 2010 година е управител на „Набуко Газ пайплайн България". От холдинга не посочват конкретни причини за промяната, но подчертават, че очакват ускоряване на работата по няколко проекта. Иван Дреновички наследи поста от настоящия шеф на енергийния регулатор Ангел Семерджиев, а освобождаването му е станало на заседание на Българския енергиен холдинг късно снощи. В съобщението от холдинга се посочва, че с промяната на ръководството и назначаването на Темелков се очаква ускоряване на работата по проектите за изграждане на междусистемните газови връзка Турция-България и България - Румъния, както и по проекта за осигуряване на доставки от компресиран природен газ (CNG) и проекта за модернизация и разширяване на подземното газохранилище в Чирен.
Източник: Дарик радио (24.06.2011)

Кирил Темелков смени Иван Дреновички като шеф на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков е новият шеф на "Булгартрансгаз", съобщи самият той пред "Класа" вчера. Темелков смени освободения Иван Дреновички. Късно в сряда ръководството на Българския енергиен холдинг е гласувало освобождаването на Дреновички. Кирил Темелков досега бе директор на компанията "Набуко България", която отговаряше за изграждането на "Набуко" на наша територия. Азербайджан има готовност да осигури над 1 млрд. кубически метра природен газ годишно за България от 2014 г., веднага след изграждането на междусистемните връзки с Турция и Гърция. За това се договориха при вчерашната си среща българският енергиен министър Трайчо Трайков и азербайджанският му колега Натиг Алиев. Министър Трайков се срещна и с Рош Нури Шауис, вицепремиер на Република Ирак. Двамата обсъдиха търговското сътрудничество, продажбата на електроенергия за Ирак и възможността български строителни фирми да участват в изграждането на инфраструктурни проекти там.
Източник: Класа (24.06.2011)

Българският енергиен холдинг (БЕХ) ще затегне контрола над дъщерните си дружества и вече ще дава разрешение за всяка обществена поръчка или договор на компаниите над 100 хил. лева, показва справка в търговския регистър. Досега прагът, над който БЕХ одобряваше конкурсите или придобиването на активи, беше 0.05% от приходите на дружеството за предходната финансова година. В енергийния холдинг са включени всички по-големи държавни компании от сектора - Националната електрическа компания (НЕК) (заедно с дъщерната ЕСО - Електроенергиен системен оператор), АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", "Мини Марица-изток", "ТЕЦ Марица-изток 2" и "Булгартел". Промяната е въведена с решение на съвета на директорите на БЕХ от средата на юли. С нея се променя уставът на всяка компания в холдинга и влиза в сила от публикуването в търговския регистър. Проверка отчетите на енергийните дружества показва, че досега те са имали много по-голяма свобода. Така например приходите на НЕК за изминалата година са 3.08 млрд. лева и 0.05% от тях се равняват на над 154 хил. лева. При АЕЦ "Козлодуй" прагът би бил 374.5 хил. лв. (при приходи от 749 млн. лева).
Източник: Дневник (23.08.2011)

Икономическото министерство е възложило обществена поръчка на фирма, в която собственост има шефът на “Булгартрансгаз” Кирил Темелков, показа справка в регистъра на процедурите. Конкурсът е обявен през март и е за консултант, който да изработи документация за възлагане на поръчки, свързани с туризма. Процедурата е малка и е разделена на три. На 29 юни е сключен договор за общо 13 900 лв. без ДДС с “Национален консултант по обществени поръчки” ООД. Компанията е собственост на пет лица, като Темелков има 33%. Той бе избран за шеф на държавната “Булгартрансгаз” на 23 юни. От май 2010 г. пък е управител на “Набуко газ пайплайн България”. “24 часа” попита и Темелков, и министерството няма ли конфликт на интереси. Шефът на газовата компания отговори, че по времето, когато фирмата е спечелила процедурата, той не е бил още изпълнителен директор. И сега притежавал миноритарен дял във фирмата, но не участвал в управлението й. От май 2010 г. не извършвам никаква дейност в дружеството, в момента съм в процес на напускането му, пише той. Освен това обществената поръчка не е в сектор “Енергетика”. “Считам, че няма основания за свързването на длъжността, която заемам, със сключения договор между МИЕТ и “Национален консултант по обществени поръчки” ООД”, отговаря Кирил Темелков. “Няма конфликт на интереси”, твърдят и от икономическото министерство. Според Закона за обществените поръчки забраната за свързано лице с възложителя или служители на ръководна длъжност се отнася за управителя. А Темелков не бил такъв, посазал правният анализ. Юристите на министерството посочват още, че не е налице и втората забрана – за сключен договор от кандидата с лице, заемало публична длъжност, свързана с дейността му. Конкурсната комисия допуснала до участие и трите кандидатствали фирми. Дружеството, в което Темелков има дял, събрало максимални точки като икономически най-изгодната оферта. Решението за избор на фирмата е от 1 юни, а Темелков встъпил в длъжност в “Булгартрансгаз” на 28 юни, казват още от ведомството
Източник: 24 часа (29.08.2011)

Нови акционери влизат в "Южен поток" Споразумението между акционерите за строителството на газопровода "Южен поток", който ще свърже Русия и България по дъното на Черно море, ще бъде подписано на 16 септември. Споразумението ще бъде подписано в планинския курорт Сочи. Делът на италианската Eni (Ени) в проекта ще намалее до 20%, френската Electricite de France ("Електрисите дьо Франс") и германската Wintershall ("Винтерсхал") ще получат по 15%. Това съобщи президентът на "Газпром" Алексей Милер. Според информацията на Reuters руската компания ще запази половината си дял в проекта. Wintershall Holding (дъщерна на BASF SE) контролира 15.5% от газопровода "Северен поток", чието запълване с т.нар. технически газ започна днес на тържествена церемония на руския балтийски бряг.
Източник: econ.bg (07.09.2011)

"Булгартрансгаз" търси фирми за строеж на три газопровода Държавният газов оператор „Булгартрансгаз“ е обявил три обществени поръчки за пет дни, за общо 21,1 млн. евро, става ясно от корпоративната страница на компанията. Търговете са за избор на проектант и строител на газопроводите до Силистра, Козлодуй и Оряхово, както и за изграждането на газовата връзка между България и Румъния между Русе и Гюргево. „Булгартрансгаз“ планира да даде за строежа на газопровода до Козлодуй и Оряхово 12,5 млн. евро, като се очаква тръбата да бъде завършена в рамките на една година. По проект новото газово отклонение трябва да започва от района на газохранилището Чирен и да доставя газ на потребителите в района на двата дунавски града. Цялата стойност на съоръжението се изчислява на близо 14,5 млн. евро, като част от средствата са заем от Международния фонд „Козлодуй“, който се управлява от Европейската банка за възстановяване и развитие. 80-километров газопровод трябва да бъде изграден и до Силистра, като за него „Булгартрансгаз“ планира да похарчи около 1,4 млн. евро, съдейки по гаранцията за участие, която е 70 хил. евро. Очаква се съоръжението да бъде готово една година след старта на строителството му. За газопровода също има отпуснати средства от Международния фонд „Козлодуй“, като цялата стойност на проекта е 14,5 млн. евро. Третата поръчка на „Булгартрансгаз“ е за изграждане на газова връзка между Русе и Гюргево, която включва прокопаване на трасе под река Дунав. Съоръжението се строи съвместно с румънския оператор „Трансгаз“, като пуснатата обществена поръчка е за 7,2 млн. евро. За нея Европейският фонд за възстановяване отпусна 8,9 млн. евро, а стойността на целия проект е 23,8 млн. евро, обясняват от „Булгартрансгаз“. От оператора са прекратили обявена обществена поръчка за рехабилитация и модернизация на компресорните станции „Странджа“, „Петрич“, „Лозенец“ и „Ихтиман“, от които зависят доставките на природен газ за Гърция, Турция и Македония. Изпълнението й бе възложено от бившия директор на дружеството Иван Дреновички, който малко след обявяването й бе отстранен от длъжност.
Източник: Класа (12.09.2011)

Държавната компания "Булгартрансгаз" ще се опита за втори път да започне разширяването на хранилището за природен газ "Чирен", показва справка в регистъра за обществените поръчки. Конкурсът е за проектиране и прокарване на експлоатационен сондаж Е-72. Той беше открит в края на 2008 г. През лятото на 2009 г. "Булгартрансгаз", която е собственик на транзитните и вътрешни газови трасета (без газоразпределителната мрежа), обяви за първи път процедурата за развиване на новооткрития сондаж. По план разширяването на Чирен трябваше да приключи до 2011 г. Тогава поръчката се провали, защото най-ниската ценова оферта, която компанията беше получила е за 265 442.8 евро, което според мотивите за отмяна на конкурса, надвишава заделения бюджет от "Булгартрансгаз". Нуждата от разширение на единственото засега газово хранилище в страната излезе на дневен ред в началото на 2009 г. по времето на т.нар. газова криза. Тогава конфликт между Русия и Украйна доведе до спиране на природния газ през бившата съветска република и оттам към Европа. България беше сред най-засегнатите страни, защото получава газ от Русия само по едно трасе - през Украйна, Молдова и Румъния. "Газпром" така и не плати на страната обезщетение, за нанесените загуби на индустрията.
Източник: Дневник (17.09.2011)

Държавната „Булгартрансгаз“ е обявила обществена поръчка за пробиване на нов сондаж на хранилището при Чирен, става ясно от страницата на Агенцията за обществени поръчки. Чрез новия сондаж ще се увеличи капацитетът за добив на газ от Чирен, а изграждането на съоръжението ще завърши за 11 месеца. Очаква се в Чирен да се направят четири нови сондажа. Амбицията на страната ни е през 2013 г. да започнат доставките на природен газ по връзката с Гърция, съобщи вчера енергийният министър Трайчо Трайков по време на парламентарния контрол. През следващата година се очаква да заработи и интерконекторът с Румъния, а тръба до Сърбия може да има до средата на 2013 г. В момента се работи и по проекта за газова връзка с Турция. Министърът упрекна предишните управляващи, заради които сега плащаме със 160 лв. повече за всеки 1000 куб. м природен газ. Според него заради подписаното допълнение на газовите договори през 2006 г. сме били ощетени с 1 млрд. лв. Междувременно в руския град Сочи бе подписано споразумението за строителството на газопровода „Южен поток“. В него „Газпром“ запазва 50-процентен дял, италианската „Ени“ намалява участието си до 20 на сто, а германската „Винтерсхал“ и френската EDF ще вземат по 15%. Газопроводът ще има подводна част от 900 км и ще свързва руското с българското крайбрежие.
Източник: Класа (17.09.2011)

Внезапна проверка на Брюксел на газовия пазар в България Европроверката на газовия пазар в България обхваща ревизии на четири дружествата, три от които държавни - Българския енергиен холдинг и двете дъщерни дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", както и частната компания "Овергаз" ("Газпром" е собственик на половината от компанията), съобщиха от фирмите. От БЕХ допълват в свое съобщение до медиите, че се проверяват десетки компании в 10 държави от Централна и Източна Европа. От българската Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) обясниха, че участват в европроверката. От антимонополния орган не дадоха повече обяснения. Водещ орган при ревизиите е Главна дирекция "Конкуренция" в Европейската комисия. Комисията ще проверява прилагането на правилата за свободна конкуренция в търговията и разпределението на природен газ, както и спазването на ангажиментите за достъп на трети страни до газопреносната мрежа, които могат да бъдат нарушени едностранно или въз основа на двустранни споразумения. Жалба в комисията преди половин година беше подала и "Овергаз", на която досега мълчаливо се отказва достъп до газопреносната мрежа на страната. Достъп до транзитната мрежа имат предимно руските компании.
Източник: Дневник (29.09.2011)

Кирил Темелков: Усилията на "Булгартрансгаз" са насочени към създаването на конкуренция на пазара Не е вярно, че отказваме достъп до преносната мрежа на търговци газ. Газовият пазар в България е либерализиран формално, входът за влизането на синьото гориво в България е един, маршрутите за доставка също. Това заяви изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков пред участниците в дискусията"Прозрачна енергетика. Свободен ли е електроенергийният пазар в България?", организиран от Българската стопанска камара и 3Е и под патронажа на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Публикуваме изказването на Темелков за либерализацията на пазара. През последните години „Булгартрансгаз”активно работи за истинската либерализация на пазара. Говори се непрекъснато, че пазарът формално е отворен, но реално няма либерализация на българския пазар. На мен ми се иска, да не слагаме епикриза и диагноза, а да намерим и начина на лечение, и да посочим по какъв път трябва да вървим, за да говорим за истинската либерализация. Нашето виждане за истинската либерализация е да се създадат реални условия за конкуренция между търговците и да има реални условия за т.нар. gas to gas competition т.е. от различни източници и по различни маршрути, да достигне газът в България. Оценяваме важността дружеството ни да положи максимални усилия, за да създаде тези условия. От две години работим изключително активно за свързването на българската газопреносна система с тази на съседните държави. Нямаме пряко отношение към проектите Набуко и”Южен поток”и затова наблюдаваме развитието им. С него съобразяваме и нашата корпоративна политика, чиято цел по-скорошна либерализация и конкуренция на газовия пазар в България. Активно работим за изграждането на новата връзка с Румъния. В момента газопроводът със северната ни съседка се проектира. За връзката София-Ниш има открита процедура на обществена поръчка за изпълнител на предпроектното проучване. По проекта очакваме развитие през следващите две години. Знаете Български енергиен холдинг, нашият собственик, активно работи по интерконектора с Гърция. Плановете са той да бъде изграден до 2014 година. За новата връзка с Турция сме в активни разговори с турските колеги за предпроектни проучвания. Очакваме газопроводът да бъде завършен в края на 2013 година. От изброените проекти разбирате колко активна политика имаме в развитието на газовия пазар. В средносрочен план нашите усилията са насочени да създадем условия за реална конкуренция. Изброените маршрути ще допринесат за реална конкуренция на газовия пазар. Могя да ви убедя, че никой не е оставим тези проекти и активно се работи, за можем колкото е възможно по-рано да отворим пазара.Това, че той е формално либерализиран в момента не е, защото нашето дружество не желае. В момента ние имаме естествен монопол и държим преносната мрежа. Който и друг да я държеше, входът й в момента е един, както и източникът на газ. За каква истинска либерализация говорим, ако в електроенергетиката можем да кажем, че най-големият производител е АЕЦ”Козлодуй”и няма друга възможност за доставка на енергия. Ако имате 35 търговци на енергия, в тази ситуация смятате ли, че имате либерализиран пазар? В момента пазарът е формално либерализиран и ние предоставяме достъп до мрежата. Не е вярно, че ние не даваме тази възможност. На нашата интернет страница сме обявили реда и документите, по които това се извършва. Друг е въпросът, че поради поради географското местоположение на България и факта, че преносните системи не могат да се изграждат като с конструктор ЛЕГО, се изискват дългосрочни проекти и концепции. Ние наблюдаваме не само развитието на регионалния пазар. Знаете, че министър Трайчо Трайков посети Азербайджан и по време на визитата му активно се говореше за доставки на газ за България от там. Работим активно по приемането на изискванията на Третия енергиен пакет. Първата крачка е приемането на промените в Закона за енергетиката. Имаме анализи как въвеждането на изискванията на пакета ще се отразят на „Булгартрансгаз”. Процесът е дългосрочен, а не само да подкрепим няколко изисквания, и изисква усилия.
Източник: 3e-news (03.10.2011)

Строим пристанища на Каспийско море Български компании ще могат да се включат в изграждането на пристанища, кораборемонтни и корабостроителни заводи, включително за танкери за пренос на нефт и компресиран природен газ по бреговете на Каспийско море. Темата е била обсъдена сериозно от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и министъра на енергетиката и минералните ресурси на Казахстан Сауат Минбаев по време на срещата им в Астана. Азиатската държава гледа на България като на голям партньор във връзка с плановете на страната да увеличи износа на нефт и газ за Европа до 2020 г., е заявил пред Трайков президентът на Националната нафто-газова компания на Казахстан "КазМунайГаз" Каиргелди Кабилдин. Той е посочил, че това може да стане чрез пренос от Каспийско, през Черно море и България. "За България доставките на газ през Черно море са важна възможност за разнообразяване на източниците и маршрутите", заяви Трайков.
Източник: Стандарт (05.10.2011)

Електроенергийният системен оператор (EСО) ще бъде отделен от Националната електрическа компания заедно с преносната, но ще остане част от структурата на Български енергиен холдинг (БЕХ). Това предвиждат промени в Закона за енергетиката, представени от зам.министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. В момента операторът е дъщерно дружество на електрическата компания, но не е собственик на мрежата. Енергийният холдинг трябва да реши как да стане това, за да не се застраши финансовата стабилност на НЕК. За прехвърлянето на активите към оператора трябва да бъдат запитани банките-кредиторки на електрическата компания, която е взела кредити за стотици милиони евро и е гарант по други. Поправките позволяват дялове от Булгартрансгаз и ЕСО да бъдат пуснати за продажба включително и на борсата. Контролът върху операторите не може да бъде осъществен от производители и доставчици на електроенергия и природен газ като ЕВН, ЧЕЗ, RWE, EdF и "Газпром". Такива компании ще могат да вземат само миноритарни дялове от ЕСО и Булгартрансгаз и то след анализ и разрешение от регулатора. Предвижда се още възможността при системни нарушения на двата оператора - даване на преимущество на други дружества на БЕХ при достъпа до мрежите спиране на доставчици или изнасяне на вътрешна информация за свързани с тях лица - ДКЕВР да им отнеме лицензите за работа. Тогава ЕСО и Булгартрансгаз ще бъдат принудени да дадат мрежите си да ги управляват други компании, които отговорят на изискванията за независими оператори. Уличените в злоупотреби оператори ще трябва да изберат кой да поеме мрежите им и да договори срока и цената, срещу която ще им предостави за ползване активите си, обясни Явор Стоянов от дирекция "Енергийни пазари" в икономическото ведомство.
Източник: 3e-news (11.11.2011)

Пари за газовите връзки ще има Категорично не е вярно твърдението, че Брюксел ще спре парите на България за изграждане на междусистемни газови връзки с Гърция и Румъния, заяви по време на форума "Прозрачна енергетика" шефът на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков. Той допълни, че непрекъснато се води кореспонденция с Европейската комисия и към момента няма никакви проблеми в отношенията ни или по който и да е проект. По всички се работи активно и до няколко години всички междусистемни газови връзки ще бъдат готови, категоричен е Темелков.
Източник: Стандарт (09.12.2011)

Бившият зам.-министър на икономиката Марий Косев беше назначен за управляващ директор на "Набуко България" - компанията, която работи по реализацията на проектогазопровода на наша територия. Той заема освободения през юни от Кирил Темелков пост, който пък пое кормилото на "Булгартрансгаз". Месец по-рано самият Косев беше освободен от зам.-министерския си пост, като тогава премиерът Бойко Борисов обясни, че го сменя, тъй като не направил нищо за преструктурирането на енергетиката, която му беше ресор.
Източник: Стандарт (23.12.2011)

Държавата може да продаде до 15% от "Български енергиен холдинг" Възможно е до 10-15% от акциите на Българския енергиен холдинг (БЕХ), който обединява големите държавни компании в енергетиката, да бъдат продадени чрез фондовата борса, съобщи днес икономическият министър Трайчо Трайков пред журналисти. Вчера вицепремиерът Симеон Дянков коментира пред Capital.bg продажбата на държавното участие в двете дружества на доставчика на ток EVN и други предстоящи сделки с държавни активи. Дянков увери, че се подготвя приватизацията на миноритарни дялове в Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и газовия оператор "Булгартрансгаз", които са в структурата на енергийния холдинг. ЕСО обаче все още не е отделна компания, а е част от НЕК. "Единият вариант е от тези две дружества да се предложат пакети от по 20-25%, а другият е да се листне малък пакет от целия БЕХ", обясни Дянков и допълни, че продажбата им трябва да се случи до края на 2012 г.
Източник: Капитал (23.12.2011)

Икономическото министерство решава какъв пакет акции на БЕХ ще пусне на борсата До седмици-две икономическото министерство трябва да реши миноритарни пакети от кои държавни енергийни компании ще се продават на борсата . Това заяви в интервю пред вестник"24 часа" вицепремиерът Симеон Дянков. Той посочва две възможности-пакет от Български енергиен холдинг или акции от "Булгартрансгаз" и Електроенергиен системен оператор. Преди Коледа икономическият министър Трайчо Трайков обясни, че се обмисля варианта за пускане на 15% от енергийния холдинг на борсата. Намеренията са държавата да си запази до 66% от големите енергийни дружества. Намеренията са продажбата на пакетите да бъде осъществена до края на 2012 година. "Мисля, че по-атрактивна ще е БЕХ, защото има диверсификация. Тогава нащи, и немски и австрийски пенсионни фондове ще бъдат заинтересовани", обяснява Дянков. Правителството ще се намеси агресивно в ценообразуването на стоки и услуги, за да защити потребителите. Вицепремиерът признава, че финансовото и икономическото министерство нямат особени права за това, но определени продукти са с по-високи цени без ясни причини. Той обаче не уточнява дали цените на тока, парно и водата, които се определят от формално независимата по закон Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, ще бъдат обект на намесата. По думите му Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренция досега са се оправдали с липсата на капацитет да правят анализи.
Източник: 3e-news (05.01.2012)

"Булгартрансгаз" ще увеличи с 50% инвестициите в разширение и модернизация на преносната мрежа през 2013 и 2014 година. Те ще достигнат до 200 млн. лв. годишно, заяви изпълнителният директор на компанията Кирил Темелков. През тази година са предвидени 140 млн. лв. Намеренията са да бъдат изградени 200 километра газопроводи. Операторът е обявил търг за модернизацията на четири компресорни станции и ще реализира два проекта за изграждане на нови трасета. Предстои избор на компания, която да направи нов сондаж на хранилището в Чирен. На въпрос кога компанията ще допусне търговци до мрежата си, което ще доведе до конкуренция в цените на синьото гориво, Темелков твърди, че "системата няма физическа свързаност, за да предостави възможност за внос от други страни освен от Русия". "Въпросът е, че ние имаме само един вход за доставка на газ от Руската федерация. Работим активно за създаване условията за достъп до източниците на газ и до трасетата, които създават възможността търговците да се конкурират на пазара. Така че пазарът и днес е либерализиран, но целта е да създадем необходимата инфраструктура и условия конкуренцията да бъде повишена значително", коментира изпълнителният директор на "Булгартрансгаз". Когато бъдат създадени тези нови връзки, търговците на газ ще могат реално да се възползват от възможността, която имат и сега, обяснява той. "Овергаз" заведе дело срещу дружеството в Европейския съд заради мълчалия отказ да бъде допусната до мрежата. Според него операторът няма възможност да изпълни исканията на "Овергаз", тъй като "не навсякъде могат да се прехвърлят търговски количества от една система в друга". "Ние работим активно за създаването на условия за възможно по-голяма свързаност на нашата инфраструктура, но това не може да стане с магическа пръчка. Предоставяме достъп на всеки, който осигури количества на входа при свободен капацитет за това", твърди Темелков. Той посочва, че новата газова връзка с Румъния ще позволи алтернативни доставки и може да се очаква намаление на цената. "Булгартрансгаз" активно работи за изграждане на новите газови връзки с Гърция и Турция.
Източник: 3e-news (31.01.2012)

Седем кандидата подадоха документи за участие в обществената поръчка, обявена от "Булгартрансгаз", за модернизация на шест компресорни станции – четири от транзитната и две от националната газопреносна система. Документите на участниците бяха отворени във вторник в присъствието на представители на фирмите и комисията, която ще оценява кандидатурите. Предстои комисията да оцени кандидатите по подадените документи, след което ще бъдат избрани пет кандидата, с които да започнат преговоритe. Модернизацията е част от бизнес плана на "Булгартрансгаз" за 2012-2014 г. и в нея ще бъдат вложени по-голяма част от инвестициите, предвидени от компанията за този период. Според описанието на поръчката, публикувана на сайта на "Булгартрансгаз", модернизацията на компресорните станции ще се извърши чрез замяна на старите агрегати с нискоемисионни газотурбокомпресорни агрегати. Източници, които са запознати с обявената обществена поръчка, коментираха пред "Капитал Daily", че нейната стойност е за 90-100 млн. EUR. В интервю за "Капитал Daily"изпълнителният директор на "Булгатрансгаз" Кирил Темелков беше заявил, че за 2012 г. предвидените средства за инвестиции са 140 млн. лв., а за 2013 и 2014 г. инвестициите ще достигнат около 200 млн. лева годишно. С тях обаче компанията предвижда да изгради и около 200 км нови газопроводи. Условия Според условията на поръчката модернизацията на компресорните станции трябва да бъде извършена за срок от 3 години от сключването на договора, като дейностите ще бъдат изцяло за сметка на "Булгатрансгаз". За участие в процедурата кандидатите трябва да представят банкова гаранция или депозит в размер на 1 млн. лв. Освен това изискванията към кандидатите са за последните три години да имат оборот от инженерингови или строително-монтажни работи в размер на 190 млн. лв. За същия период кандидатът или някои от подизпълнителите също трябва има минимален оборот от продажба или монтаж на сходно оборудване, което се изисква за поръчката, от 100 млн. лв. Към кандидатите има изискване и за техническата възможност за извършване на модернизацията. Сред критериите за избор на изпълнител на поръчката с най-голяма тежест е предложената цена. Кандидатите От кандидатите, подали документи за участие в обществената поръчка, само две фирми участват самостоятелно. Това са "Главболгарстрой Линк досие "Главболгарстрой" е най-голямата строителна компания в Бълг ... Цялото досие " на Симеон Пешов и "Енергоремонт холдинг", което е индиректно свързано с Богомил Манчев и Цветан Василев. В обединението "Груп файв констръкшън-Владимпекс-Станилов" участват фирмата "Груп файв", която е с регистрация в Южна Африка, и "Владимпекс", която има връзка с нереализирания проект за петролната рафинерия в Силистра от австрийската Petromaxx чрез своя управител Владимир Начев. Според информационната система ДАКСИ Начев е съдружник и в "Обединена нефтена компания". Друг консорциум е "Риск инженеринг – Монтажинженеринг", които пак са от групата на Богомил Манчев, който печели голяма част от поръчките в енергетиката, а също така е и архитект-инженер по проекта АЕЦ "Белене". Оферта е подал и консорциумът "Адванс - Водстрой инженеринг", в който участва фирмата "Адванс инженеринг". В нея управител е собственикът на "Биовет" и на футболния отбор "Лудогорец" Кирил Домусчиев. Другата компания в обединението - "Водстрой 98", пък е с предмет на дейност търговски сделки в селското стопанство. Третата фирма в консорциума е също добре познатата в енергийния сектор - "Енемона", която е изпълнител на обществени поръчки за АЕЦ "Козлодуй". Друг участник е Партньорство "ПГ Енергия 2012", в което участват фирмите "ПСТ холдинг" и чешката "ПТНИГ технология". Проверка на "Капитал Daily" показа, че първата фирма се занимава с пътно строителство и е свързана с Васил Божков, който притежава холдинговото дружество "ЖП инфраструктура". Последният консорциум - ЕФ СИ АЙ БИ, пък е обединение от пет фирми, които според представителката, която присъстваше на отварянето на офертите, са австрийски и немски. "Капитал Daily" обаче не успя да намери информация за нито една от тях. Еднаквият подизпълнител Въпреки разнообразието от кандидати, подали документи за участие в конкурса, се оказа, че пет от тях имат един и същ подизпълнител – фирмата "Химкомплект инженеринг". От сайта на компанията става ясно, че тя е партньор на много известни български строително-монтажни и инженерингови организации, между които "Главболгарстрой Линк досие "Главболгарстрой" е най-голямата строителна компания в Бълг ... Цялото досие " и "Енемона холдинг". Единствените кандидати, които всъщност не са посочили "Химкомплект инженеринг" като подизпълнител, са обединение "Риск инженеринг – Монтажинженеринг" и консорциумът между "Енемона" и фирмата, свързана с Кирил Домусчиев, които ще използват съответно "Сименс" и дружество на General Еlectric. За да провери дали е допустимо няколко кандидати да използват един и същ подизпълнител, "Kапитал Daily" се допита до няколко юристи, специалисти в областта на обществените поръчки. Според тях появата на един подизпълнител в офертите на близо две трети от участниците е прецедент. От текстовете на закона обаче не става ясно има ли нарушение на правилата, ако дадена фирма се явява като подизпълнител на повече от един участник. Няма и съдебна практика по въпроса. "По аналогия би следвало ограничителното правило да се прилага и тук, но текстовете в нормативния акт нямат категоричност в това отношение и позволяват по-широко тълкуване", казват юристите. Ако все пак се констатира, че има нарушение при подадените оферти, би следвало комисията да се произнесе и да даде указание и срок на кандидатите да отстранят пропуските. По време на самото отваряне на офертите обаче подобно притеснение не беше изразено от представителите на Агенцията за обществени поръчки. Документите на кандидатите тепърва ще бъдат разгледани.
Източник: Капитал Dаily (22.02.2012)

От самото създаване на Българския енергиен холдинг досега само се говори за раздържавяване на отделни части от него или на миноритарен пакет от холдинга като цяло. Смята се, че от дружествата, които влизат в него - "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", НЕК, ТЕЦ "Марица-изток 2", АЕЦ "Козлодуй", зависи националната сигурност на страната. Заради това досега всеки опит за приватизация на части от него удряха на камък, а ресорният министър Трайчо Трайков дори обясни на няколко пъти, че ако се пуснат акции от "Булгаргаз" или не дай Бог, от "Булгатрансгаз", руснаците и по-специално "Газпром" веднага ще извади парите и ще стане най-малкото акционер, ако не и собственик на съответните предприятия. Същите опасения се тиражират и за АЕЦ "Козлодуй". Поради тази причина всеки опит за раздържавяване на енергийния холдинг или на части от него удря на камък още в зародиш и обикновено минава поне година, докато "еретичната" идея отново придобие гласност. Естествено, през това време никой не споменава, че електроразпределителните предприятия (ЕРП) бяха отделени от НЕК и приватизирани, а въпреки това НЕК съществува, както и ЕРП-тата, разбира се. Никой не казва също, че на нас ни харесва повече българският държавен монопол, отколкото чуждия. Нито, че се страхуваме от инвеститорите главно защото няма адекватен контрол върху техните ангажименти - било за инвестиции, било за работни места или ековложения. По пътя на тази логика е и противодействието на идеята за една частна ТЕЦ "Марица-изток 2", която продава най-евтиния ток от Маришкия басейн. Посестримите й ТЕЦ АЕS и "КонтурГлобал" продават на НЕК над 130 лева за мвт електроенергията си. Защото в противен случай досега поне 1-2% от акциите на "Булгартрансгаз" примерно можеха да се изтъргуват на Лондонската фондова борса например и да знаем колко пари струва транзитното ни газово дружество дори ако купувач е "Газпром". Това едва ли би повлияло сериозно на собствеността и начина на вземане на решения за работата на предприятието, а и би могло да осигури допълнителни приходи за него. Вместо това ние тръбим, че въпросните монополни дружества са "безценни", струват повече, отколкото някой може да си позволи да даде, и треперим от някой "злонамерен" инвеститор. Но не сме сигурни изобщо дали има такъв.
Източник: Класа (27.02.2012)

Ако до два месеца България не започне преструктурирането на Българския енергиен холдинг, срещу страната ни ще бъде заведен иск пред Съда на Европейския съюз в Люксембург. Това съобщиха вчера от Европейската комисия. Искането на Брюксел е от структурата на БЕХ да бъдат отделени като собственост Електроенергийният системен оператор (ЕСО), който е дъщерно дружество на НЕК, и газовата „Булгартрансгаз“. Основният проблем в момента е с отделянето на ЕСО, защото мрежата, която трябва да оперира, е заложена по кредити на НЕК. У нас тепърва се търси консултант, който да започне преговори как да се направи отделянето. Очаква се той да бъде избран през март. По данни на НЕК трябва да се преструктурират кредити за около 1 млрд. лева. Брюксел настоява още седем други държави членки да въведат правилата от директивите за електроенергията и природния газ от третия енергиен пакет. Според него страните от ЕС трябваше до 3 март 2011 г. да разделят енергийните си активи, така че преносните мрежи да се управляват от независими компании, гарантиращи достъп на доставчиците до капацитета на инфраструктурата. Засега България, Кипър, Испания, Люксембург, Холандия, Румъния и Словакия не са информирали Брюксел за никакви мерки за транспонирането на директивата, а Естония не е внесла информация за промените в газовия си сектор. У нас са приети промените в Закона за енергетиката, в който е транспонирано европейското право, но документът е одобрен само на първо четене от икономическата комисия в парламента. Очакванията на управляващите бяха до края на миналата година законопроектът да бъде приет. Еврокомисията предупреди София през септември 2011 г., че започва наказателната процедура. Ако се стигне до съд в Люксембург, това ще е второто заведено от ЕК дело срещу България в областта на енергетиката. През ноември срещу страната ни бе започната процедура след сигнал на „Овергаз“, че не се осигурява равноправен достъп на доставчици до газовия си пазар. Междувременно руският премиер Владимир Путин вчера се обяви за създаване на единен енергиен комплекс ЕС - Русия. Това е написал той в седмата си предизборна статия, която излезе във в. „Московски новости“. Тя е посветена главно на външната политика, но в повечето акценти с отправка към интересите на руския бизнес. Трябва да се събере смелост и да се премахне Третият енергопакет, за който лобира ЕК, призовава още Путин. Директно ще заявя, че Третият енергопакет (за либерализиране на енергийния пазар на ЕС и отделяне на производството и доставката от преносимите системи – бел. ред. ) е насочен да притисне руските компании и той пречи на взаимоизгодните отношения между ЕС и Русия, пише Путин. Като се има предвид растящата нестабилност на алтернативните на Русия енергийни доставчици, този пакет още повече изостря риска за самата европейска енергетика. В разговори с мен много европейски политици осъждат този „пакет“ , твърди премиерът. За общия енергиен комплекс могат да помогнат строителството на газопроводите „Северен поток“ и „Южен поток“. Според Путин, когато те влязат в действие, Европа ще получава газ, който няма да се влияе от „политически капризи“. Путин подчертава заинтересоваността на Русия от силен ЕС „такъв, какъвто го виждат например Германия и Франция“. Русия активно се включи в международните мерки за подкрепа на пострадалите от кризата европейски икономики, не изключваме по принцип и възможността да окажем пряка финансова помощ в някои случаи, пише авторът. В статията открито се критикуват действията на САЩ и НАТО на международната арена и проектът за ПРО. Това потвърждава прогнозите, че след като Путин се върне в Кремъл, ще настъпи ново захлаждане в отношенията на Русия и Запада, отбелязва агенция „Нюзру“. Путин изразява съмнение в благородните цели на САЩ и НАТО към Арабската пролет и промените в Близкия изток. Той напомня, че в Ирак след свалянето на Саддам Хюсеин руските компании бяха изместени от фирми на страните, обявили се срещу режима. В международните отношения се създава морално правен вакуум, като ред въоръжени конфликти, оправдавани с хуманитарни цели, подриват принципи на държавния суверенитет, добавя авторът.
Източник: Класа (28.02.2012)

Натискаме Русия за по-евтин газ Българското правителство настоява Русия да ни продава природния газ на по-ниски цени. Това стана ясно след срещата на шефа на "Газпром" Алексей Милер с премиера Бойко Борисов, министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и изпълнителния директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов. Държавните мъже са били категорични, че "Газпром" трябва да направи отстъпки в цената за България, както това се случи наскоро при други европейски държави като Германия, Словакия, Франция и Турция. За тях цената на руския газ беше свалена с до 10%. Намаляването на цената за нас трябва да се случи още при сега действащите договори, изтичащи в края на годината, но същото важи и за бъдещия директен контракт без посредници между "Булгаргаз" и "Газпром експорт".Това е станало ясно от думите на Алексей Милер по време на срещата. Шефът на "Газпром" не е отричал, че такава възможност съществува, но това трябва да бъде обвързано с определени ангажименти и от българската страна. Това например може да бъде ускоряването на строителството и взимането на окончателно инвестиционно решение за газопровода "Южен поток", който ще осигури на руската компания изключването на проблемната Украйна от пътя на газа към Южна и Централна Европа, а в същото време отваря и възможността за доставка на много по-големи обеми синьо гориво за тези страни. Турция например получи отстъпки от цената веднага след като даде разрешение част от морския участък на "Южен поток" да мине през нейни териториални води в Черно море, припомнят експерти. Друг вариант за свалянето на цената е България да позволи на "Газпром" инвестиции в родната икономика и излизане на нашия газов пазар, смятат специалисти от енергийния бранш. Подобни "бонуси" пък "Газпром" е получавал в Германия, където синьото гориво за част от потребителите е по-евтино от цената за България.
Източник: Стандарт (01.03.2012)

Операторът на газопреносната мрежа "Булгартрансгаз" е обявил обществена поръчка за доставка на технологично оборудване за изграждането на междусистемната газова връзка Русе - Гюргево, която ще свърже България със съседна Румъния. Това става ясно от обявлението, публикувано в сайта на Агенцията за обществени поръчки, съобщи сайтът на Капитал. Това реално е третата поръчка, обявена за изграждането на този проект, който е в най-напреднала фаза в сравнение с останалите междусистемни газови връзки с Гърция и Турция. Според изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков връзката с Румъния трябва да бъде завършена до края на годината, а в началото на следващата да започне да функционира. За нея Европейският фонд за възстановяване отпусна 8.9 млн. евро, а стойността на целия проект е 23.8 млн. евро, обясняват от "Булгартрансгаз". 11 милиона евро трябва да е съфинансирането, което да осигури "Булгартрансгаз". Според обявената в края на февруари поръчка кандидатите ще могат да участват за доставката на газова арматура, тръби и фасонни части и доставка на реверсивни камери и оборудването към тях. Изискванията към кандидатите са да имат изпълнени договори за доставка за последните три години, аналогични на обявените. За първата позиция условието е за договори на стойност 1 млн. лв., за втората 7 млн. лв. и за последната - 300 хил. лв. без ДДС. Критериите за избора са икономически най-изгодната оферта, като с най-голяма тежест ще бъде предложената цена, след което гаранционният срок и срокът на доставка. Офертите на кандидатите ще се приемат до 26 март.
Източник: 3e-news (08.03.2012)

Държавната “Булгартрансгаз”, която е собственик на големите газови тръби в България, проучва колко наши фирми искат да внасят природен газ от Гърция или да изнасят за Румъния. В момента през България минават годишно над 20 млрд. куб. метра руски газ. От тях близо 18 млрд. са транзит, а около 2,6 млрд. куб. метра остават за потребление в страната. Към Гърция от транзита заминават около 3 млрд. куб. метра. По тръбата има възможност за смяна на посока на газа и внос у нас на до 1 млрд. куб. метра. Фирмите, които искат да се включат във вноса и износа, трябва да попълнят анкета на сайта на “Булгартрансгаз”. Необходимо е да уточнят какви количества могат да експортират, за колко години и каква цена са склонни да платят като такса за пренос. Междувременно икономическият министър в оставка Трайчо Трайков съобщи, че през май започва изграждането на нова междусистемна газова връзка с Румъния, а догодина и с Гърция.
Източник: Труд (22.03.2012)

Десетте най-големи длъжници сред държавните компании дължат близо 6 млрд. лв. Най-много са дълговете на НЕК, общо 2,17 млрд. лв. Следват БДЖ и АЕЦ "Козлодуй", чиито задължения по последни данни възлизат на 767 и 750 млн. лв. В челото са още ТЕЦ Мини "Марица-изток 2" с 648 млн. лв., столичната "Топлофикация София" - 548 млн. лв. В топ десет са и "Булгаргаз", НКЖИ с 213 млн. лв. и Мини "Марица-изток", които дължат 209 млн. лв. В списъка са и "Пристанищна инфраструктура", Столичната компания за градски транспорт, "Летище София" и "Булгартрансгаз".
Източник: Стандарт (09.04.2012)

Държавните фирми са натрупали дългове за 7,2 млрд. лв. Държавните фирми са натрупали 7,2 млрд. лв. дългове, които застрашават сигурността на българската икономика. Това изчисли икономистът от институт „Отворено общество“ Георги Ангелов на дискусия „Състояние на икономиката 2012“. По думите му задълженията на държавните фирми са сериозна пречка пред икономиката на страната, тъй като голяма част от тях са монополи на българския пазар и ако изпаднат в неплатежоспособност, държавата се ангажира да им изплати дълговете. В момента обаче правителството няма свободни средства, с които да оперира при възникването на подобна ситуация, обясни икономистът. Първенец по дългове е Националната електрическа компания (НЕК) с общо 2,17 млрд. лв., следват БДЖ и АЕЦ „Козлодуй“, чиито задължения възлизат на 767 и 750 млн. лв. съответно. Така само тези три дружества с държавно участие се оказва, че имат задължения за над 3,68 млрд. лв. С над половин милиард лева дългове са още ТЕЦ „Мини „Марица-изток 2“ - общо дължи 648 млн. лв., и „Топлофикация-София“ - с 548 млн. лв. С над 100 млн. лв. дългове са: летище София (150 млн. лв.), „Булгартрансгаз“ (107 млн. лв.), Столична компания за градски транспорт (164 млн. лв.), Пристанищна инфраструктура (175 млн. лв.), „Мини „Марица-изток“ (209 млн. лв.), Железопътна инфраструктура (213 млн. лв.) и „Булгаргаз“ (341 млн. лв.). Според Ангелов сериозни задължения имат и някои финансови институции като Общинска банка и Българска банка за развитие. Структурата на вземанията на банките обаче е малко по-различна и задълженията на тези 2 институции – 2,15 млрд. лв., реално се отчитат като привлечени средства, допълни икономистът. По думите му е необходим публичен регистър за следенето на тези дългове. Той посочи, че по данни от края на януари общият държавен дълг е 11,68 млрд. лв., от които 4,92 млрд. лв. е вътрешният. Икономистите предупредиха, че в следващите 8-9 месеца страната трябва да изплати общо 3 млрд. лв. по дългови плащания за облигации и дефицит. Според Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в Industry Watch, кабинетът трябва да премине към балансиран бюджет. Ако това се беше случило преди една година, сега нямаше да се чудим откъде да намерим 1,6 млрд. лв., за да се плати предстоящият падеж по облигациите през януари 2013 г. Страната ни има нисък приход от приватизация, резервите ни са намалели и не е ясно кой ще ни даде пари, категоричен бе той. Димитър Чобанов, икономист и преподавател в УНСС, пък заяви, че правителството няма как да набере средства от местния пазар. Преди дни финансовото министерство пусна ДЦК за 50 млн. лв., но бяха закупени само за 42 млн. лв., тъй като инвеститорите искат висока доходност, която не може да им бъде дадена. Чобанов обясни, че искането на финансова помощ от МВФ е реалистичен вариант въпреки негативните ефекти, които може да доведе подобно финансиране. Георги Ангелов засегна и темата за изваждането на парите от "Сребърният фонд". Намаляването на фискалния резерв от 12 млрд. лв. през 2008 г. до 4,5 млрд. лв. за 2012 г. е сред основните икономически проблеми на България. Той изрази притеснение, че ако пари за бъдещи плащания на пенсии бъдат отделени, то от 4,5 млрд. лв. във фискалния резерв ще останат около 2,5 млрд. лв. Тези пари обаче няма да могат да бъдат ползвани заради ангажименти към Европейския съюз. Така на практика България ще остане без никакви резерви, категоричен бе икономистът и уточни, че подобни действия ще позиционират страната ни на дъното в Европейския съюз по размер на резервите.
Източник: Класа (09.04.2012)

Десетте най-големи длъжници сред държавните компании дължат близо 6 млрд. лв. Това съобщи Георги Ангелов от "Отворено общество", цитиран от profit.bg. Най-много са дълговете на НЕК, общо 2,17 млрд. лв., съобщи Ангелов. Следват БДЖ и АЕЦ "Козлодуй", чиито задължения по последни данни възлизат на 767 и 750 млн. лв. В челото са още ТЕЦ Мини "Марица-изток 2" с 648 млн. лв., столичната "Топлофикация София" - 548 млн. лв. В топ десет са и "Булгаргаз", НКЖИ с 213 млн. лв. и Мини "Марица-изток", които дължат 209 млн. лв. В списъка са и "Пристанищна инфраструктура", Столичната компания за градски транспорт, "Летище София" и "Булгартрансгаз".
Източник: Стандарт (09.04.2012)

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) може да отпусне по-малко средства за компенсирането на спрените 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" от исканите от България 255 млн. евро за периода 2014-2020 г. Това стана ясно от думите на изпънителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов, който преди това беше заместник-министър с ресор енергетика. "Утре ще летя за Лондон, за да преговарям с ЕБВР да няма намаление на средствата по "Фонд Козлодуй" (бел. ред, който администрира европейските средства за спрените реактори), каза Николов. По думите на му основанията на ЕБВР за това искане са забавеното усвояване на средствата по извеждане от експлоатация на първите четири ядрени блока. Според Николов е нормално по време на криза доноврите да искат да дадат по-малко пари, но те ще бъдат убедени да не го правят. През ноември обаче Европейската комисия е заявила, че ще отпусне само 185 млн. евро за извеждане от експлоатация на спрените рекатори. В Лондон Николов, заедно с министъра на енергетиката Делян Добрев ще представят пред ЕБВР и вече готовите проекти за саниране, енергийна ефективност и улично осветление, които са на стойност около 45 млн. евро. Търговете за изпълнители на тези проекти ще бъдат проведени през октомви, а до края на годината ще бъдат избрани и фирмите, които ще ги реализират, каза Николов. Отделно около 100 млн. евро от "Фонд Козлодуй" трябва да бъдат използвани за изграждане на газопреносната мрежа на "Булгартрансгаз", модернизиране на електроенергийната система и закупуване на нова техника за "Мини Марица изток".
Източник: Капитал (31.05.2012)

Около 4,3 млн. евро ще струва отделянето на Електроенергийния системен оператор от НЕК. Това е цената на подписания вчера договор с консултанта, който ще помага на държавата в процеса. След проведен конкурс БЕХ е избрал консорциума "HoulihanLokey, White&Case, Entrea Capital и Kambourov& Partners". Разделянето на ЕСО и НЕК трябва да отнеме до 9 месеца. Разделянето на търговеца на ток и собственик на електроцентрали НЕК и оператора на електропреносната мрежа е изискване на Брюксел. По същата причина преди време "Булгартрансгаз" беше отделен от "Булгаргаз".
Източник: Стандарт (31.05.2012)

Въпреки обещанието на българското правителство за ускоряване на газопровода "Южен поток" има сериозно забавяне на някои от процедурите, без които строежът на трасето няма как да стартира. Става въпрос за все още неизбраните изпълнители на оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС) и териториалното планиране на проекта, което се бави вече втори месец. Консултантът трябваше да бъде определен до 23 март. Това беше и един от акцентите в съобщението на "Газпром" след визитата на изпълнителния директор на дружеството Алексей Милер в България в края на февруари. Именно тогава беше договорна и отстъпката от 11% в цената на руския газ за България. Без да бъде направена въпросната екологична оценка, България няма как да подпише инвестиционното споразумение за "Южен поток", което Москва очаква да се случи през ноември тази година. Опасенията на "Газпром" за забавяне на проекта от българска страна са причина договорената отстъпка в цената на газа от 11% все още да не е влязла в сила. За Москва е критично важно да започне изграждането на "Южен поток", до края на годината, а отсечката в България да бъде първата фаза от него. В началото на април от проектната компанията "Южен поток България" (с участие 50 на 50 между "Газпром" и "Булгартрансгаз", която ще изгражда и експлоатира българския участък) коментираха, че до дни ще стане ясно коя е фирмата, която ще извърши проектирането и ще подготви ОВОС на българската част. Източници, запознати отблизо с хода на проекта, пък посочиха, че в конкурса са участвали шест консорциума. Реално за изготвянето на ОВОС няма нормативен срок и за подобен проект това може да отнеме между месец и година. За "Набуко", който препокрива почти 75% трасето на "Южен поток" в България, обаче ОВОС се прави вече трета година и би трябвало да приключи през септември 2012 г. Именно липсата на екооценка беше и една от причините, които българското правителство изтъкваше за забавеното си решение за проекта "Бургас - Александруполис", от който впоследствие се отказахме.
Източник: Капитал (11.06.2012)

Концесия на хоризонта за газовото находище в Девенци Концесионният договор за добив на природен газ от находището край село Девенци, Плевенско, разработвано от американската компания "Дайрект петролеум", може да бъде подписан до месец. Ден по-рано министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев съобщи, че компанията вече има положителна оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), което е задължителна стъпка преди подписването на концесионния договор. Документът е одобрен от екоминистерството на 8 юни и по закон трябва да влезе в сила в 14- дневен срок, каза Тонев. По думите му тепърва компанията ще преговаря по условията на този договор, който трябва да бъде изготвен от министерството на икономиката и енергетиката и одобрен от Министерския съвет. От министерството обаче не успяха да отговорят до редакционното приключване на броя вчера доколко този срок е реалистичен. "След като това стане, ще са нужни 3-4 месеца за сондаж, с който ще бъдат добити първите количества природен газ", посочи Тонев. Това означава, че след около пет месеца местният добив значително ще се увеличи, макар че Тонев не можа да посочи колко точно газ ще бъде добит от първия сондаж. Общият брой на добивните сондажи, които ще бъдат направени в находището, е 15-16, посочи Тонев. По думите му вече има голям интерес от потребители, които искат да купуват природен газ оттам. В началото от находището ще може да се продава само компресиран газ, тъй като за изграждането на тръба до преносната система на "Булгартрансгаз" ще е нужна поне година. Добивната компания и в момента продава малки количества газ, добити от проучвателните сондажи. По предварителна оценка на "Дайрект петролеум" от находището в Девенци може да се добиват около 1 млрд. куб.м природен газ годишно, което може да покрие около половината от родното потребление. При откриване на находището от компанията заявиха, че залежите са общо за около 5.5 млрд. куб.м. В момента средногодишното потребление на газ в страната е 2.5 млрд. куб.м , от които местният добив е 300 млн. куб.м от находищата в Черно море край Варна, разработвани от компанията "Мелроуз". Държавният газов доставчик "Булгаргаз" купува газа от български добив на цени около 30-40% по-ниски от пазарните. Ограничение За да започне добивът на природен газ от находището в Девенци обаче, парламентът трябва да приеме поправките в наложения през януари мораториум върху проучванията и добива на шистов газ. Причината за това е, че с него се ограничи и добивът на конвенционален газ, тъй като в текста на забраната влезе ограничението да не се правят сондажи на повече от 20 бара дълбочина, което означава на 200 метра в земята. Това беше и една от причините да бъде сформирана временна комисия, която да преразгледа приетите текстове и да промени това ограничение. Така, след като комисията прие отпадането на този текст, предстои промяната да бъде гласувана в пленарна зала, което може да стане още днес, тъй като точката е в дневния ред на парламента. Кой вече добива Появата на повече играчи на пазара и при добива ще засили конкуренцията в този сектор, което ще позволи на потребителите да купуват по-евтин газ от този, който "Булгаргаз" предлага. Самият министър Добрев също беше коментирал, че до няколко месеца пазарът на природен газ в България ще бъде либерализиран, а конкуренцията ще доведе до по-ниски цени за потребителите. На територията на България до момента са дадени 15 концесии за добив на нефт и газ. Дванадесет от тях са по право на "Проучване и добив на нефт и газ", която през 2003 г. беше приватизирана от варненската "Химимпорт". Сред концесиите, които дружеството притежава, са находища "Маринов геран", община Кнежа, "Дуранкулак" и "Тюленово" край Шабла, "Долни Дъбник", "Староселци", "Горни Дъбник", "Долни Луковит-запад", "Долни Луковит" край Плевен, "Българево" край Каварна, "Селановци", "Бъдарски геран" и "Бутан–юг" в района на Враца. Останалите три находища са на "Мелроуз рисорсиз". През 2001 г. компанията подписа концесия за добив на нефт и газ от находище "Галата", чиито залежи бяха изчерпани, а компанията безуспешно се опитва да получи лиценз за превръщането му в газохранилище. През 2010 г. английското дружество получи 10-годишна концесия за добив на природен газ от находище "Каварна". То е разположено в континенталния шелф на Черно море и е с площ 4.36 кв. км. Запасите в него се оценяват на 773 млн. куб.м газ. Малко по-късно същата година "Мелроуз" получава и концесия за газовото находище "Калиакра".
Източник: Капитал (14.06.2012)

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ще обсъди увеличението на цената на газа от 1 юли. Очаква се регулаторът да одобри покачване на синьото гориво с близо 5 на сто. От „Бугларгаз” поискаха този месец цената да бъде увеличена с малко под 16%. Миналата седмица шефът на комисията Ангел Семерджиев уточни, че скокът на газа няма да се отрази на цената на парното с изключение на столицата. От 1 юли топлата вода и парното ще поевтинеят в почти цялата страна.
Източник: Дарик радио (26.06.2012)

Държавните АЕЦ "Козлодуй" и "Булгартрансгаз" ще изплатят на своя принципал "Български енергиен холдинг" (БЕХ) общо 292,3 млн. лева под формата на дивидент. Освен печалбите от 2011 г. в сумата е включен и неразпределен положителен резултат от минали години. БЕХ е дала отсрочка на дружествата си да изплатят дивидента на части. АЕЦ "Козлодуй" ще преведе на компанията-майка 184,4 млн. лв. на шест равни вноски до края на ноември, а операторът на газопреносната мрежа "Булгартрансгаз" ще изплати 107,9 млн. лева на две вноски, първата от 66 млн. лв. В БЕХ влизат общо седем енергийни компании. За останалите - "Булгаргаз", ТЕЦ "Марица-изток 2", "Мини Марица-изток", НЕК и "Булгартел" все още не е обявено дали ще изплащат дивидент. В момента се знае, че в тежко финансово състояние се намират НЕК и "Булгаргаз". НЕК обаче ще получи пари от своето дъщерно дружество "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) - 76,6 млн. лева под формата на дивидент. Преди дни стана ясно, че шефът на БЕХ Михаил Андонов ще влезе в ръководството на "Булгаргаз", като ще замени на поста досегашния член на Съвета на директорите Юлияна Тишева.
Източник: Труд (23.07.2012)

Турски фирми ще ни продават газ Частни компании от Турция вероятно ще доставят на България газ от Азербайджан. Това става ясно от изявление на турския министър на енергетиката и природните ресурси Танер Йълдъз, предадоха местни и азербайджански агенции. Има интерес от частни турски компании за доставка на природен газ за България, потвърди за Агенция Фокус министърът на икономиката Делян Добрев. Междувременно работата по предстоящото изграждане на междусистемна връзка Турция-България продължава. Въпросите около нея са били обсъдени в Анкара между българския министър на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев и Танер Йълдъз. Двамата отново са потвърдили взаимния интерес от изграждането на интерконектор, който да доставя в България природен газ от Азербайджан, с който страната ни има междуправителствено споразумение за минимум 1 млрд. кубика синьо гориво на година. Новото в случая е, че по-рано се говореше, че интерконекторната тръба ще се изгражда и експлоатира между държавните компании "Булгартрансгаз" и "Боташ". На пресконференция след срещата си с Добрев, Йълдъз е съобщил, че доставките могат да се осъществяват от всяка частна турска компания, която има желание за това. Единственото нещо, което трябва да направи тя, е да поиска лиценз за износ на газ за България от регулатора в Анкара. Така Танер Йълдъз признава окончателно за промяната на ситуацията. По-рано Турция трябваше да бъде само транзитьор на азерския газ за България. След като наскоро обаче Анкара резервира 10 млрд. кубика от общия капацитет на находището "Шах Дениз 2" в Азербайджан, реално тя се превърна в собственик на това гориво. С изявлението си турският министър реално призна, че Анкара вече ще продава, а няма само да пренася азерския газ за България, обясняват родни експерти.
Източник: Стандарт (03.08.2012)

Пускат още играчи при транзита на газа Монополът на руските доставчици за пренос на газ по транзитните тръби в България ще падне. Това предвижда проект за договор между оператора на газопреносната мрежа "Булгартрансгаз" и потенциални купувачи на свободни капацитети. Типовият документ е обявен за обществено обсъждане и по него се приемат предложения до 25 август. "Булгартрансгаз" ще разпределя капацитетите за транзит на газ по правилото "първи заявил - първи получил". Предимство ще се дава на държавната "Булгаргаз". В момента най-голяма част от капацитетите държи руско-българската компания "Овергаз" (50% собственост на "Газпром"). Затова много промишлени предприятия се оплакаха в Брюксел и през м.г. ЕК започна наказателна процедура срещу България. Капацитети ще се дават за месец, тримесечие, една година или повече. Условието е да има равни свободни количества на входа и на изхода на мрежата. Само те ще могат да се преотстъпват. Ако документът бъде одобрен преди края на годината, търговци извън "Овергаз" на практика ще могат да ползват само 9 млн. куб. м свободен капацитет. Причината е в разминаването между физическите обеми на входната тръба от Румъния трите изходни към Турция, Гърция и Македония, както и в резервираните количества от дъщерната компания на "Газпром" за тази година.
Източник: Труд (14.08.2012)

Газовата връзка с Румъния ще готова до края на май 2013 г. Проектът, по който се работи усилено в момента е газовата връзка между България и Румъния. Тази седмица направихме първа копка на проекта българо-румънска връзка. Румънската газопреносна система няма входна точка само от Русия, както е при нас, а е свързана и с унгарската газопреносна система, каза Кирил Темелков, директор на "Булгартрансгаз". По този начин нашата система добива нови трасета за източници на газ. Обектът ни се предвижда да се изгради напълно до края на май 2013 г. Наземната част на територията на страната ще бъде изградена и в по-кратки срокове вероятно. Като цяло това е проект, който обвързва не само българската част, но трябва да координираме частите, които са на румънската територия и покрай Дунав, всички тези части са в ход в момента. Така се работи, че през май 2013 г. интерконекторът да е въведен в експлоатация, обясни Темелков. Политиката на правителството е за интегриране на газопреносните мрежи на България с тези на съседните държави. Той каза, че няма опасения за газопреносната мрежа през зимата. "Ако настъпят усложнения в европейски план, тогава ние като част от европейската мрежа, можем да изпаднем в по-тежка ситуация. Имаме реално една криза от началото на 2009 и оттогава имаме усложнени обстановки, но нямаме криза, при която след 2009 г. да се спира или намалява газоподаването до нашите потребители", поясни Темелков
Източник: Класа (20.08.2012)

Не една, две газови връзки правим с Турция След дълги месеци на неяснота дали страната ни ще осъществи интерконекторна газова връзка със Турция стана ясно че се подготвят не една а цели две такива. По време на пресконференция днес бившият шеф на Булгаргаз Васил Филипов и участник в Движениято за енергийна независимост заяви, че правителството е сключило първоначални споразумения със частната турска комапния СЕТГАЗ за изграждане на газова връзка между Турция и България. Документите са парафирани през агвуст месец, като изгрждането на трубата, която ще свързва газопреносната система на южната ни съседка със Стара Загора може да отнеме до 2 години, каза още Филипов. По този начин той хвърли смут сред ресорните журналисти, тъй като правителството досега не беше обявало поодбни намерения от страна на турски инвеститор. Според Филипов тази тръба е станала взможна заради либерализацията на енергийния пазар, която залегна в промените на Закона за енергетиката, поради опасност от сакнции ит Брюксел. Спорд Филипов с тази връзка, която ще има капацитет от 5-6 млрд. куб м. газ годишно, страната ни ще може да си осигури така желаната енергийна диверсификация и свобода от руското газово кранче. Във свое уточнение след изказването на Филипов от Булгартрансгаз посочват, че наистина турската компания СЕТГАЗ е изразила такива намерения, като дори от оператора посочват, че са готови да предоставят връзката под управлението на Булгаргаз. Булгатрансгаз"ЕАД подкрепя инвестиционните намерения, които биха допринесли за повишаване сигурността и условията на доставка на природен газ за България, посочват от дъщерното дружество на Булгаргаз, което отговаря за газовата инфраструктура. От там посочват че проектът на СЕТГАЗ е различен от този за междусистемна газова връзка, която договарят правителствата на България и Туция в която свърже системите на най-голямата турска газова компания Боташ и тази на Булгаргаз. Проверка установи, че СЕТГАЗ са поискали разрешение да бъде проведена процедура по Оценка за въздействие върху околната среда)ОВОС от Министервството на околната среда и водите още през август 2010 г. В свое решение от юли 2011 г. Обаче министър Нона Караджова отказва такава процедура да продължи, като препраща турската компания да търси правата си във ВАС.
Източник: Money.bg (13.09.2012)

Българският енергиен холдинг (БЕХ) обяви конкурс за рейтингова агенция. В мегакомпанията влизат най-големите държавни енергийни фирми - АЕЦ "Козлодуй", НЕК, ТЕЦ "Марица изток 2", "Мини Марица изток", "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Булгартел". Парите от емисията ще се използват за подпомагане на двете закъсали дружества НЕК и "Булгаргаз". Обявеният конкурс за рейтингова агенция е разделен на два етапа - присъждане на кредитен рейтинг и превръщането му в емисионен. Първата фаза трябва да бъде изпълнена най-много за два месеца, а втората - за месец и половина. В конкурса може да се включат само агенции, които през последните 3 години са изпълнили поне 3 успешни договора за присъждане на рейтинг на енергийни компании с оборот поне 1 млрд. евро. Освен това досегашните им поръчители трябва да са емитирали успешно облигации за минимум 250 млн. евро, предвиждат условията на конкурса.
Източник: Труд (17.09.2012)

Кабинетът даде съгласие „Български енергиен холдинг” ЕАД да продаде на дъщерното си дружество „Булгартрансгаз” ЕАД поземлен имот, заедно с построените в него административна сграда и спомагателни постройки и съоръжения. Обектът се намира на бул. „Панчо Владигеров” №66 в столичния ж. к. „Люлин 2”. Продажбата ще се извърши чрез пряко договаряне на основание чл. 17, ал. 1 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, като началната цена ще бъде определена от сертифициран оценител. Целта на продажбата е да се оптимизират и намалят разходите за ползване и поддържане на помещения и сграден фонд от дружествата в групата на БЕХ. По този начин ще се осигури и изпълнението на изискванията на Третия енергиен либерализационен пакет и на Закона за енергетиката, съгласно които операторът на преносната мрежа има отделно седалище от вертикално интегрираното предприятие.
Източник: profit.bg (20.09.2012)

Над 700 млн. лева ще са необходими на държавната "Булгартрансгаз" в следващите пет години за разширяване на газопреносната мрежа и на капацитета на хранилището в Чирен. Около 400 млн. лева ще са необходими за удвояване капацитета на хранилището от сегашните 500 млн. куб. метра на 1 млрд. Останалите средства ще се насочат към изграждането на нови газопроводи. Все още не е уточнено каква част от инвестициите ще са собствени средства и каква - от привлечени капитали, включително и от ЕС. Днес дружеството ще представи десетгодишния си план за развитие на мрежата. Нови тръби ще бъдат изграждани там, където има интерес от абонати. "Булгартрансгаз" често е критикувана от газоразпределителните дружества, които доставят синьо гориво за бита, че бави инвестиционната си програма. През последните четири години компанията е успяла да вложи едва около 60 млн. лева в разширение на мрежата си. "Булгартрансгаз" завърши с печалба от 69,4 млн. лева първото шестмесечие на годината. Компанията ще изплати 107,9 млн. лева на принципала си БЕХ до края на годината под формата на дивидент.
Източник: Труд (29.09.2012)

Булгартрансгаз" ще инвестира 650 млн. лв. за 10 години Държавната "Булгартрансгаз" ще инвестира 650 млн. евро в газопреносната мрежа в страната през следващите 10 години. Това предвижда планът на компанията за развитие на инфраструктурата за пренос и съхранение на природен газ, който предстои да бъде одобрен от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Задължението за изготвянето на подобен план е във връзка с изискване на Европейския съюз (ЕС) и беше наложено с последните промени в Закона за енергетиката. То се отнася както за газовия оператор "Булгартрансгаз", така и за Електроенергийния системен оператор (ЕСО), чиито планове за развитие трябва да са готови до края на тази година. "Булгартрансгаз" ще инвестира основно собствени средства, заяви изпълнителният директор на дружеството Кирил Темелков на семинар в "Златни пясъци". За част от сумата обаче ще бъдат взети и външни заеми. Темелков посочи, че се надява и на грантови схеми, но те ще бъдат използвани по-скоро за допълнителни проекти. "Убедени сме, че ще можем да осигурим финансирането на предвидения план", допълни той. За междусистемните връзки със съседните страни са предвидени 117 млн. лв. Сумата покрива разходите за изграждането им на българска територия. Тези газопроводи ще са с обща дължина от 300 км и капацитет от 8-15 млрд. куб. м газ. Разширението на съществуващата инфраструктура ще бъде с над 270 км за близо 50 млн. евро. Капацитетът за съхранение на газ в Чирен ще бъде увеличен до 1 млрд. куб. м при дневен добив до 10 млн. куб. м на ден. Проектът ще е на стойност 200 млн. евро. Според Темелков по този начин "Булгартрансгаз" може да предлага капацитет за съхранение на природен газ на целия регион. Най-много средства ще бъдат отделени за модернизация на съществуващата инфраструктура - 250 млн. евро. Тази част от проекта включва и модернизация на компресорните станции, за които в момента тече избор на изпълнител. Според Темелков скоро ще бъдат обявени и други процедури. Планът на "Булгартрансгаз" поставя доста оптимистични срокове за изграждането на междусистемната връзка с Турция. Според него трасето трябва да е готово до края на 2014 г. Капацитетът на газопровода ще бъде между 3 и 5 млрд. куб. м на ден, а инвестицията само на българска територия е на стойност 75 млн. евро. За изграждането на проекта се работи по 3-4 идеи, като една от тях предвижда тръбата да тръгва от компресорна станция Лозенец и да стига до Мармара, където има и терминал за втечнен газ. Друга възможност е тръбата да бъде част от газопровода "Набуко Запад", за което проектната компания може да вложи 200 млн. евро, но само за българската отсечка от проекта. Според енергийния министър Делян Добрев в момента се водят разговори в тази насока, като е необходимо съгласие от страна на акционерите в "Набуко". "Това ще стане ясно до края на годината", посочи той. По думите на Темелков освен турската "Боташ", в изграждането на интерконектора на тяхна територия могат да се включат и частни турски компании.
Източник: Капитал (01.10.2012)

650 млн. евро ще инвестира "Булгартрансгаз" в газопреносната инфраструктура Близо 650 млн. евро инвестиции в развитие на газопреносната инфраструктура предвижда "Булгартрансгаз" пред следващите 10 години, съобщи сайтът 3E-news.com. Това съобщи изпълнителният директор Кирил Темелков, който представи пред журналисти десетгодишния инвестиционен план на компанията в курорта "Златни пясъци". С мащабната инвестиция трябва да се осигури надеждна и сигурна инфраструктура за газовите потоци за и през страната, както и диверсификация на източниците и маршрутите за доставки, обясни Темелков. Той уточни, че инвестицията ще се осигури със собствени средства на "Булгартрансгаз" , грантови схеми и привлечено външно финансиране на проектен принцип. Основният източник за акумулирането на собствен капитал на "Булгаргаз" в момента са таксите от транзита на руски природен газ и таксите за пренос на газ по вътрешната мрежа в страната. Интерконекторите до Гърция, Турция, Сърбия и Румъния с общ капацитет 8-15 млрд. куб. м и обща дължина 300 км. ще погълнат 117 млн. евро. България отложи плановете си за свързване на своята газопреносна мрежа с нейните съседни балкански страни с една година до края на 2014 г., сочи нов план за развитие на „Булгартрансгаз”, предаде Ройтерс. Техническите пречки с Гърция и бавните преговори с Турция са забавили усилията на България да намали почти абсолютната си зависимост от руските газови доставки. Ще бъдат изградени 272 км нови отклонения, които ще направят възможен достъпа до газ възможен за регионите. Общият им капацитет ще е около 2.5 млрд. куб. м газ, а цената 49 млн. евро. Разширението на преносната мрежа ще струва 250 млн. евро, а до 5 години ще бъде удвоен и капацитета на хранилището в Чирен за съхранение на природен газ в България, който в момента е 550 млн. куб. м. В следващите пет години се планира капацитетът да бъде удвоен и да стигне 1 млрд. куб. метра съхранение и до около 10 млн. куб. метра за нагнетяване и за добив. Това ще коства на компанията 200 млн. евро, посочи Темелков. В момента капацитетът не е запълнен изцяло. Без цялостно разширение дебитът на находището не може да се достигне. В момента газа от Чирен се предлага на пазара в България, но след разширяването ще се предлага на целия регион. Очаква се малък ръст на потреблението на газ през 2012 г. През 2011 г.е било 3 млрд. куб. метра. Прогнозата е за увеличение с около 150 млн. куб. метра, каза Темелков. До края на следващата година местният добив на природен газ в България ще се увеличи до 35 на сто от общото потребление на страната, съобщи пред журналисти в неделя министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. Това ще стане с включването на газовото находище “Девенци”, което до края на октомври 2012 г. ще получи от Министерския съвет концесия за добив. В България има пълна либерализация на пазара, но няма конкурентен пазар заради това тази либерализация не е реална, каза Темелков. „Заради това, че имаме над 75 % достъп само до една точка, ние спокойно можехме да поискаме дерогация на цялата система и да кажем, че други нямат право да продават в България освен „Булгаргаз”. Ние имахме това право като държава. България не е поискала дерогация. При нас всеки има право да доставя газ и това е политиката в момента на държавата”, посочи Кирил Темелков. В момента ние реално имаме либерализиран пазар. Определят се входовете и изходите на системата, както и тарифите за влизане и излизане на газ. Този модел трябва да заработи следващата година за всеки един оператор. Промяната на входно-изходния модел няма да се отрази на потребителите и на цените. Тази промяна по никакъв начин няма да натовари газа. България ще се конкурира с алтернативни трасета.
Източник: Класа (01.10.2012)

Проучват три нови находища за газ За местния добив на природен газ се проучват нови три находища, които са доказали наличието си на горивото - Галата и Калиакра, както и находището в плевенското село Девенци, което се очаква да започне да добива газ още следващата година. Това обясни Кирил Темелков, изпълнителен директор на „Булгартрансгаз” в комплекс „Златни пясъци” при представяне на десетгодишен план за развитие на инфраструктурата за пренос и съхранение на природен газ в България, цитиран от Фокус. По думите му през 2013 г. местният добив ще бъде 500 млн. куб. метра, през 2014 г.- 800 млн. куб. метра и ще достигне до 1,3 млрд. през 2015 г. В момента се проучвали тези три терена. Според прогнозите му до края на 2014 г. се очаква България да осигурява достатъчен капацитет на останалата газова инфраструктура в случай на прекъсване на най-голямата единична газова структура в ден на изключително голямо търсене на газ. 16,8 млн. куб. метра на ден е най-голямото потребление на газ в България. Проектите за развитие на газовата инфраструктура 2013-2022 г. предвиждат модернизация на съществуващата преносна система, разширяване на газопроводни отклонения до нови региони, междусистемни връзки, увеличаване капацитета за съхранение на природен газ, свързване с международните газопроводи, преминаващи през територията на България и осигуряване на постоянен реверсивен поток. В десетгодишния план е заложено и удвояването на капацитета на подземното газохранилище в Чирен, като се очаква това да стане след пет години. Темелков обясни, че в Чирен има и 750 млн. куб. метра т. нар. буферен газ, който не може да се добие, защото служи за поддържане на налягането и съществуване на хранилището. Максималният дневен дебит в него е 4,2 млн. куб. метра дневно. В следващите пет години се планира капацитетът да бъде удвоен и да стигне 1 млрд. куб. метра съхранение и до около 10 млн. куб. метра за нагнетяване и за добив. Изпълнителният директор коментира, че през 2015 г. технически има възможност да се разшири хранилището и има къде да се продаде този капацитет и допълни, че в момента газа от Чирен се предлага на пазара в България, но след разширяването ще се предлага на целия регион.
Източник: Новинар (01.10.2012)

"Южен поток" ще влиза на наша територия от Провадия Проектът "Южен поток", който ще пренася газ от Русия до Австрия, ще бъде втора входна точка в транзитната система на България. Очаква се тя да се намира в района на град Провадия. Това съобщи в неделя изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Кирил Темелков. Според него това е най-близката точка, в която новата система ще се доближава до вече съществуващата тръба, по която транзитно се пренася "синьо гориво" от Русия до останалите страни от Балканския полуостров. На 9 ноември тази година ще бъде взето решение за започване на изграждането на инфраструктура. Тя трябва да доведе до нова входна точка на българска територия. Очаква се тя да е готова някъде около 2015 г., стана ясно още от думите на Темелков. Тогава може да бъдат направени и промени в договора за транзитен пренос на газ от Русия към останалите държави от Балканския полуостров. Според шефа на „Булгартрансгаз“ те ще бъдат продиктувани от пазара. Той успокои, че каквото и да се случи, няма да се стигне до положение, в което газови тръби, разположени на българска територия, да останат неизползвани. С приходите от транзитните такси ще се изплаща привлеченото за построяването на газопровода финансиране, обясни министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев в понеделник по време на посещение си в Рилския манастир. Той коментира информацията за договорката с "Газпром" България да не участва с пари във финансирането на проекта, средствата да се привлекат от руската компания като в замяна България няма да получава в продължение на 15 години приходи от транзитните такси за пренос на природния газ през българска територия. "Този проект ще бъде финансиран с привлечени средства. Тези привлечени средства ще се плащат от транзитни такси", обясни лаконично министърът Стана ясно още, че Украйна иска да купува газ от България. Интересът е проявен във връзка с плановете на България да разшири газопреносната си система и да изгради междусистемни връзки с Турция, Гърция и Румъния, както и със строежа на газопровода "Набуко-Запад". По него количества газ от Азербайджан ще се транспортират до Централна Европа. Коментари (1)
Източник: Класа (02.10.2012)

Държавният мастодонт “Български енергиен холдинг” (БЕХ) отчете невиждана за родните мащаби печалба. За деветмесечието държавната компания е на зелено с 560,851 млн. лв., показва отчетът й, публикуван на сайта на финансовото министерство. По всяка вероятност дружеството, което е собственик на АЕЦ “Козлодуй”, “Мини Марица-изток”, ТЕЦ “Марица изток-2”, Електроенергийния системен оператор, НЕК, “Булгаргаз”, “Булгартрансгаз” и “Булгартел”, ще удари и рекорд по годишна печалба в родната корпоративна история. За сравнение, през 2011 г. БЕХ имаше печалба от 183 млн. лева. Приходите на дружеството се формират основно от получаването на дивиденти от дъщерните му предприятия. Причината за мегапечалбата е взетото през юли решение дружеството да прибере 292,3 млн. лв. дивиденти от АЕЦ “Козлодуй” и “Булгартрансгаз” от натрупани и неразпределени печалби от минали години. По закон 80% от печалбата на БЕХ за 2012 г. след приспадането на резерви ще отидат в държавната хазна. Все още не е ясен нейният размер, но в бюджета за 2013 г. са разчетени постъпления от дивиденти за 317 млн. лева. Иначе за деветмесечието водещите държавни енергийни фирми влошават финансовите си резултати. В сравнение със същия период на 2011 г. приходите на АЕЦ “Козлодуй” намаляват с 2,4% до 655,161 млн. лв., като печалбата на атомната централа се свива с 21% до 142,636 млн. лева. За периода НЕК е натрупала загуба от 77,191 млн. лв. при печалба от 77,170 млн. лв. за същия период на м.г. Причината за това са ниските продажни цени на тока на регулирания пазар. Но след повишението на цените на тока от 1 юли за третото тримесечие НЕК излиза на печалба.
Източник: Труд (05.11.2012)

Двубой за 120 млн. лева Две компании се борят за една от най-големите поръчки както в държавата, така и в газовия сектор през последните години. Става въпрос за около 120 млн. лева, с които "Булгартрансгаз" ще модернизира шест компресорни станции – четири от транзитната и две от националната система. Поръчката е интересна не само с огромния си размер - тя може да е трамплин при предстоящото строителство на "Южен поток" - спечелилата компания лесно ще докаже опит в изпълнение на сходни големи проекти. Има и още една ключова черта - процедурата е обвита в пълно мълчание. За разлика от големите магистрални поръчки и други проекти, финансирани по европрограми, за тази на "Булгартрансгаз" информацията е оскъдна. Журналисти бяха допуснати единствено на първоначалното подаване на оферти. Оттам насетне публично не е огласявано нито че пет от седем кандидата са отстранени, нито кои продължават, нито кога се подават оферти, макар и това да не са изисквания по закон. Избран е и начин на пряко договаряне, а не състезание с прозрачни цени и методика, което внася допълнителен привкус на подозрение. Въпреки че първоначално документи подадоха седем кандидата, до участие бяха допуснати само "Главболгарстрой" и консорциумът "Адванс - Водстрой инженеринг" между "Адванс инженеринг", свързана с Кирил Домусчиев, "Водстрой 98" и "Енемона". Това става ясно от жалба, подадена от един от отстранените кандидати в процедурата - консорциум ЕФ СИ АЙ БИ, в Комисията за защита на конкуренцията. Изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков също беше потвърдил , че кандидатите, които продължават в процедурата, са два. Но без детайли като имена и причини за отстраняване на петте компании. Отпадналите фирми са "Енергоремонт холдинг", който е индиректно свързан с Богомил Манчев и Цветан Василев, и "Риск инженеринг – Монтажинженеринг", които пак са от групата на Богомил Манчев. Другите кандидати са обединението "Груп файв констръкшън - Владимпекс - Станилов" и партньорство "ПГ Енергия 2012", в което участват фирмата "ПСТ холдинг", свързана с Васил Божков. Последният консорциум е ЕФ СИ АЙ БИ, в който участва българската "ИСА 2000". Двата кандидата - "Главболгарстрой" и "Адванс инженеринг", които бяха допуснати до участие, трябваше да подадат ценовите си оферти до понеделник. Предложенията обаче не бяха отворени публично, тъй като процедурата предвижда пряко договаряне с кандидатите, обясниха от държавното дружество. Избраният начин на провеждане на обществената поръчка означава, че и двете фирми ще бъдат поканени за преговори, на които техните ценови предложения да се уточнят. Тези преговори ще се проведат най-рано след две седмици. Методът "преговори" беше компрометиран в миналото, защото в приватизационни сделки кандидатът, който трябваше да спечели, се канеше последен и така той съобразяваше цената си с тази на конкурентите си. Заради мълчанието около процедурата не е ясно и кога ще има избран победител. Изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков пък преди седмици беше коментирал, че поръчката трябва да бъде възложена до края на годината. Самата процедура беше обявена повторно в края на миналата година, след като няколко месеца по-рано беше прекратена заради пропуски в параметрите на основното техническо оборудване. По неофициална информация именно този търг е причината за отстраняването на дотогавашния изпълнителен директор на "Булгартрансгаз" Иван Дреновички. Според сроковете на новообявената поръчка документи за участие трябваше да се подават до 20 февруари 2012 г. Въпреки това отсяването на кандидатите е станало през лятото, а чак сега се стига до представяне на оферти. От "Булгартрансгаз" обясниха, че подобни срокове са нормални при такава голяма поръчка, като единственото забавяне е дошло заради обжалване на процедурата в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от един от отстранените участници. Става въпрос за консорциума ЕФ СИ АЙ БИ, който не беше допуснат до участие, тъй като в документите му са липсвали декларации на част от прокуристите. В тази връзка консорциумът подаде жалба в КЗК с искане за временно спиране на процедурата. Антимонополният орган обаче отхвърли жалбата с мотива, че в конкурса не са допуснати нарушения. Изпълнителният директор на "ИСА 2000", която е част от консорциума ЕФ СИ АЙ БИ, Юлиян Инджов коментира, че непълните документи не са били единствената причина за тяхното отстраняване. По думите му от "Булгартрансгаз" не са харесали предложената от тях технология, въпреки че тя е отговаряла на изискванията. Още при подаването на документи за участие в процедурата стана ясно, че повечето кандидати са посочили един и същ подизпълнител – фирмата "Химкомплект инженеринг". Компанията е партньор в различни проекти на "Главболгарстрой" и "Енемона холдинг". От избраните кандидати да продължат обаче само "Главболгарстрой" ще ползва техните услуги, а консорциумът между "Адванс инженеринг" и "Енемона" ще ползва за подизпълнител General Еlectric. Конкретната модернизация на компресорните станции ще се извърши чрез замяна на старите агрегати с нискоемисионни газотурбокомпресорни агрегати. Според условията на поръчката операцията трябва да бъде извършена за срок от 3 години от сключването на договора, като дейностите ще бъдат изцяло за сметка на "Булгатрансгаз". Тази поръчка е част от много по-амбициозната инвестиционна програма на "Булгартрансгаз", която предвижда в следващите 10 години в газопреносната система на страната да бъдат вложени общо 650 млн. евро. От тях 250 млн. евро са предвидени именно за модернизация на съществуващата инфраструктура, а 200 млн. евро ще бъдат отделени за разширяване на капацитета за съхранение на природен газ в хранилището в Чирен до 1 млрд. куб. м, с което от там дневно ще може да се добива до 10 млн. куб. м. За междусистемните връзки със съседните страни са предвидени 117 млн. евро. Сумата покрива разходите за изграждането им на българска територия. Тези газопроводи ще са с обща дължина от 300 км и капацитет от 8-15 млрд. куб. м газ. За разширение на съществуващата инфраструктура с над 270 км ще бъдат вложени близо 50 млн. евро.
Източник: Капитал (07.11.2012)

Две компании се борят за една от най-големите поръчки както в държавата, така и в газовия сектор през последните години. Става въпрос за около 120 млн. лева, с които "Булгартрансгаз" ще модернизира шест компресорни станции – четири от транзитната и две от националната система. Поръчката е интересна не само с огромния си размер - тя може да е трамплин при предстоящото строителство на "Южен поток" - спечелилата компания лесно ще докаже опит в изпълнение на сходни големи проекти. Има и още една ключова черта - процедурата е обвита в пълно мълчание. За разлика от големите магистрални поръчки и други проекти, финансирани по европрограми, за тази на "Булгартрансгаз" информацията е оскъдна. Журналисти бяха допуснати единствено на първоначалното подаване на оферти. Оттам насетне публично не е огласявано нито че пет от седем кандидата са отстранени, нито кои продължават, нито кога се подават оферти, макар и това да не са изисквания по закон. Избран е и начин на пряко договаряне, а не състезание с прозрачни цени и методика, което внася допълнителен привкус на подозрение. Два от седем Въпреки че първоначално документи подадоха седем кандидата, до участие бяха допуснати само "Главболгарстрой" и консорциумът "Адванс - Водстрой инженеринг" между "Адванс инженеринг", свързана с Кирил Домусчиев, "Водстрой 98" и "Енемона". Това става ясно от жалба, подадена от един от отстранените кандидати в процедурата - консорциум ЕФ СИ АЙ БИ, в Комисията за защита на конкуренцията. Изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков също беше потвърдил в интервю за "Капитал Daily", че кандидатите, които продължават в процедурата, са два. Но без детайли като имена и причини за отстраняване на петте компании. Отпадналите фирми са "Енергоремонт холдинг", който е индиректно свързан с Богомил Манчев и Цветан Василев, и "Риск инженеринг – Монтажинженеринг", които пак са от групата на Богомил Манчев. Другите кандидати са обединението "Груп файв констръкшън - Владимпекс - Станилов" и партньорство "ПГ Енергия 2012", в което участват фирмата "ПСТ холдинг", свързана с Васил Божков. Последният консорциум е ЕФ СИ АЙ БИ, в който участва българската "ИСА 2000". Минимална публичност Двата кандидата - "Главболгарстрой" и "Адванс инженеринг", които бяха допуснати до участие, трябваше да подадат ценовите си оферти до понеделник. Предложенията обаче не бяха отворени публично, тъй като процедурата предвижда пряко договаряне с кандидатите, обясниха от държавното дружество. Избраният начин на провеждане на обществената поръчка означава, че и двете фирми ще бъдат поканени за преговори, на които техните ценови предложения да се уточнят. Според източници на "Капитал Daily" тези преговори ще се проведат най-рано след две седмици. Методът "преговори" беше компрометиран в миналото, защото в приватизационни сделки кандидатът, който трябваше да спечели, се канеше последен и така той съобразяваше цената си с тази на конкурентите си. Заради мълчанието около процедурата не е ясно и кога ще има избран победител. Изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков пък преди седмици беше коментирал, че поръчката трябва да бъде възложена до края на годината. Бавен избор Самата процедура беше обявена повторно в края на миналата година, след като няколко месеца по-рано беше прекратена заради пропуски в параметрите на основното техническо оборудване. По неофициална информация именно този търг е причината за отстраняването на дотогавашния изпълнителен директор на "Булгартрансгаз" Иван Дреновички. Според сроковете на новообявената поръчка документи за участие трябваше да се подават до 20 февруари 2012 г. Въпреки това отсяването на кандидатите е станало през лятото, а чак сега се стига до представяне на оферти. От "Булгартрансгаз" обясниха, че подобни срокове са нормални при такава голяма поръчка, като единственото забавяне е дошло заради обжалване на процедурата в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от един от отстранените участници. Става въпрос за консорциума ЕФ СИ АЙ БИ, който не беше допуснат до участие, тъй като в документите му са липсвали декларации на част от прокуристите. В тази връзка консорциумът подаде жалба в КЗК с искане за временно спиране на процедурата. Антимонополният орган обаче отхвърли жалбата с мотива, че в конкурса не са допуснати нарушения. Изпълнителният директор на "ИСА 2000", която е част от консорциума ЕФ СИ АЙ БИ, Юлиян Инджов коментира, че непълните документи не са били единствената причина за тяхното отстраняване. По думите му от "Булгартрансгаз" не са харесали предложената от тях технология, въпреки че тя е отговаряла на изискванията.
Източник: Капитал Dаily (07.11.2012)

“Булгартрансгаз” търси ново корпоративно лого Държавното дружество “Булгартрансгаз” ще се утвърждава като независим национален газопреносен оператор с ново корпоративно лого. Конкурс за избор на такова бе обявен в четвъртък и до 20 ноември компанията ще набира предложения от "иновативни и креативно мислещи" хора, които да предложат нов прочит на профила на газовия оператор. Условията и реда за провеждането на конкурса са обявени на сайта на дружеството, а победителят в надпреварата ще получи премия от 2 хил. лв. Информация за конкурса е пратена и до всички висши учебни заведения в страната, за да се привлекат повече млади хора за участие. Жури, съставено от представители на "Булгартрансгаз" и дизайнери с професионален опит з изработката на фирмени лога, ще оценяват изпратените предложения. Отделно всички служители на компанията ще могат да дадат своя глас за надпреварващите се проекти и тяхното мнение ще бъде взето предвид при окончателния избор. Конкурсът за ново лого на оператора е етап от разработването на цялостна нова програма за корпоративна идентичност, която да отрази в пълнота стремежа за прозрачна и отговорна работа в интерес на държавата и обществото, допълват от “Булгартрансгаз” и пожелават на участниците "вдъхновение и смелост при демонстрирането на авторски стил".
Източник: Медия Пул (09.11.2012)

Държавното дружество “Булгартрансгаз”, което управлява националната и транзитните газови мрежи на България, обяви конкурс за ново лого. До 21 ноември фирмата ще набира предложения за това как да изглежда новият запазен знак. Победителят в надпреварата ще получи премия от 2000 лв. Той ще се определи от жури, съставено от представители на предприятието и дизайнери с професионален опит в тази област.При оценяването на кандидатстващите проекти ще се вземе предвид и гласуването на работещите в “Булгартрансгаз”, съобщиха от фирмата. Информация за конкурса е пратена до всички висши учебни заведения в страната, за да се привлекат повече млади хора за участие. Предложения могат да подават физически и юридически лица, като за физическите ограничението е да са навършили 18 години. Изискване е също шрифтовете да не са със защитени авторски права.
Източник: Труд (09.11.2012)

Правителството каза твърдо "да" на "Южен поток" "Газопроводът "Южен поток" е най-големият инвестиционен проект в Европа и с него жизненият статус на населението в България ще се увеличи, а в държавния бюджет ще влизат значителни приходи от транзитни такси." Това заяви председателят на УС на "Газпром" Алексей Милер, след като сложи подписа си под споразумението за окончателно инвестиционно решение за участието на България в проекта. От българска страна подпис сложи изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг Михаил Андонов. Оптимизмът на Милер обаче изглежда свръхголям. От известното дотук е ясно, че по-скоро България няма да изгуби от проекта. Спорно е обаче дали ще спечели нещо. От публичните финансови параметри на проекта вече е ясно, че българската инвестиция в тръбата, която се равнява на малко над 1.6 млрд. евро, трябва да се възвърне за срок от 15 години, считано за получаване на Акт 16 за целия газопровод. Заложеният срок за достигане на договорената вътрешна норма на възвращаемост от 8% е 25 години. Въпреки че засега транзитните такси не са ясни, запознати с финансовия модел източници твърдят, че те не са фиксирани, а са "вързани" с договорената възвращаемост. Тези средства щели да бъдат гарантирани независимо от това доколко Русия ще успее да запълни капацитета на тръбата. Според източниците в споразумението съществува и клауза, според която на 15-ата година страната ни се освобождава от плащането на кредитите (като за акционерното си участие, така и за дълговото финансиране на проекта), независимо дали транзитните такси за този период са успели да покрият направените разходи. С изтичането на този период отпада и единствената гаранция от наша страна - залогът върху 50% от акциите на "Южен поток България". Сегашните количества от 17.8 млрд. куб. метра руски газ, които се транзитират през страната ни за Гърция, Турция и Македония също ще се запазят. Така "Булгартрансгаз" ще продължи да получава приходите си от транзитни такси, коментира министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев. По думите му за 2011 г. тези приходи са били на стойност 157 млн. лв. Единствената промяна, която ще настъпи с пускането в експлоатация на "Южен поток", е, че руският газ вече няма да преминава през Украйна и Румъния, а през новата тръба по дъното на Черно море. Това означава, че новата входна точка на българската транзитна система вече няма да е Черна вода на българско-румънската граница, а компресорна станция "Провадия". Така "Булгартрансгаз" ще загуби около 90 км от транзита на българска територия в отсечката между Черно море и "Провадия". Според Добрев и Андонов обаче загубата на този участък ще бъде компенсирана на "Булгартрансгаз" чрез транзитните такси. Не е ясно дали това ще стане заради увеличена транзитна такса или заради това, че са договорени допълнително 2.5 млрд. куб.м транзит за южните ни съседки. Отделно има възможност за страната ни да бъдат доставяни допълнителни количества от 1.6 млрд. куб. метра газ. Бившият министър на енергетиката Трайчо Трайков обаче коментира пред БНР, че с промяната на трасето страната ни ще загуби по 40 млн. лв. годишно. Тази сума обаче реално представлява почти една трета от годишните транзитни такси, и то за отсечка от 90 км, при положение че цялата транзитна система е над 900 км. Засега откритите въпроси, които остават по проекта, са получаване на положителна екологична оценка, без която проектът няма как да стартира. За проекта Бургас - Александруполис това беше основната (поне публично) причина, изтъквана от правителството, която спираше взимане на окончателно инвестиционно решение. В случая това не се оказа проблем, въпреки че тръбата отново ще излиза на морския бряг близо до Варна. Другият въпрос, който е от съществено значение за целия проект, е дали ЕК ще разреши на "Газпром" да ползва 100% капацитета на тръбата, или ще трябва 50% от него да бъдат резервирани за други компании. Според руски източници, ако евентуално се стигне до втория вариант, Русия най-вероятно ще се откаже от изграждането на газопровода. По този въпрос вчера еврокомисарят по енергетика Гюнтер Йотингер заяви, че засега за проекта "Южен поток" липсва доклад, който да отбелязва необходимостта от допускането на изключения.
Източник: Капитал (16.11.2012)

Влязохме в голямата газова игра България вече е сред големите газови играчи в Европа. Това става благодарение на взетото вчера окончателно инвестиционно решение за изграждането на българския участък от газопровода "Южен поток". Документът беше официално подписан в Гранитна зала на Министерски съвет от изпълнителния директор на "Българския енергиен холдинг" Михаил Андонов и председателя на Управителния съвет на "Газпром" Алексей Милер. "С това решение страната ви става най-големият транзитьор на газ за Европа, а тези 63 млрд. куб. метра синьо гориво на година, които ще текат по тръбата на запад, правят България един от най-големите играчи на Стария континент", каза след полагането на подписа си Милер. И допълни, че за България вече са изключени газовите кризи, както се случи през 2009 г. "Южен поток" гарантира, че ние винаги ще можем да си отклоним газ и българските граждани никога няма да останат на студено", категорично подкрепи думите му Бойко Борисов. Премиерът отбеляза, че преговорите за цената на газа в новия договор са били тежки. Те започнали още в четвъртък късно вечерта, веднага след като тежката артилерия на "Газпром" пристигна в София. Изненадата бе, че президентът Алексей Милер доведе и заместника си Александър Медведев. "Трябваха огромни усилия, за да се махнат трите посредника в доставките на газ за България. Милиони са се губили през тях за сметка на българския потребител. До сутринта сме спорили на тази тема", каза Борисов.
Източник: Стандарт (16.11.2012)

"Булгаргаз" вече има конкурент На 1 януари в българския газов пазар може да настъпят сериозни промени. Те обаче няма да са породени от новия дългосрочен договор с "Газпром". Или поне той няма да е пряката причина за тях. Най-вероятно от началото на годината "Овергаз", дъщерното дружество в България на руския газов гигант, ще започне да си доставя газ, избягвайки досегашния монопол на "Булгаргаз". Доскоро това беше невъзможно, тъй като държавата и двете й газови дружества всячески препятстваха навлизането на нов играч. Миналата седмица изпълнителният директор "Булгаргаз" в интервю за "Капитал" вече сигнализира за промяната, като каза, че компанията вече нямала задължение за доставки към "Овергаз". "По какъв начин те ще си осигуряват газа не е моя работа да коментирам", допълни той. Пред "Капитал" заместник изпълнителният директор на "Овергаз инк" АД Светослав Иванов потвърди, че до края на годината компанията ще сключи договор за пренос с "Булгартрансгаз" и от началото на 2013 г. ще може да доставя газ на своите клиенти, който не е закупен от доскорошния държавен монополист "Булгаргаз". Иванов не уточнява от кого ще идва суровината за най-голямото българско газоразпределително предприятие, но най-вероятно става въпрос за "Газпром". От това развитие има една добра и една лоша новина. Добрата е, че българските потребители на газ ще имат реален избор на доставчици. Лошата е, че "Булгаргаз" ще трупа още повече загуби, тъй като едва ли управлението му ще се подобри драстично. А това са загуби за данъкоплатците. Компанията се опитва сериозно да измести "Булгаргаз" поне от две години. През 2010 г. изтече договорът за доставки на газ от дъщерното на "Газпром" дружество към държавната фирма. Тогава Димитър Гогов беше коментирал, че фирмата е продавала газа с около 7 до 8% по-скъпо, отколкото го е купувала, като с тази надценка е била развивана газопреносната мрежа на "Овергаз" в България. Вече две години "Овергаз инк" доставя суровина само като заплащане за транзитния договор на "Газпром". От това тя печели по един долар на всеки 1000 куб.м газ, или между един и един и половина милиона долара годишно (в зависимост от обема на транзита). Доскоро "Булгаргаз" имаше фактически монопол върху вноса на газ, макар че поне на теория пазарът в България е lиберализиран още през 2007 г. Причината за това, е че дружеството е резервирало целия капацитет на транзитната система в Румъния. Поради това никой конкурент, дори да си е осигурил газ директно в Русия или Украйна не можеше да го докара в България. Случайно или не, миналата седмица, в деня, в който бяха подписани споразуменията за газопровода "Южен поток" и дългосрочните договори за доставка, Европейската комисия публикува информационен доклад относно състоянието на енергийните пазари в ЕС, в който изрично се казва: "Трябва да бъде приложено изискването за предоставяне на пълен достъп на трети страни до газопреносната мрежа..." На практика досега "Овергаз" и "Газпром експорт" продаваха на "Булгаргаз", а след това дъщерното дружество на руския газов гигант си купуваше същата суровина, за да я продаде на крайните си клиенти. Стигаше се до абсурдни ситуации, в които "Овергаз" получаваше газ на по-ниска цена от тази, на която го е доставил на държавната компания, тъй като регулаторът ДКЕВР задържаше цените на вътрешния пазар по-ниски от доставните. Изпълнителният директор на "Овергаз холдинг" Сашо Дончев пък постоянно критикуваше "Булгаргаз", че тя е единственият посредник в цялата схема по вноса на природен газ. От компанията дори намекваха, че ударите срещу него са започнали, когато "Овергаз" заяви намерението си да заобиколи държавния доставчик. Завоят започна още в началото на годината, когато от "Газпром" подновиха натиска да стъпят директно на българския пазар. В средата на годината министърът на икономиката Делян Добрев заговори за реално отваряне на пазара. В интервю за "Капитал" Добрев тогава заяви: "Името на доставчика няма значение, ако предложи по-добра цена." След подписването на дългосрочните договори за доставка на газ от Русия миналата седмица пък се появи съмнение, че резкият спад на цената (към юли тази година газът, доставян в Германия по дългосрочни договори, беше с близо 100 долара за 1000 куб.м по-евтин от този в България) e свързан с други ползи за руската компания. Една от тях може да е обещанието за директен достъп до българския пазар. Сега остава да се види дали все пак "Булгаргаз" ще пусне друг доставчик, като освободи капацитет по транзитния газопровод в Румъния. ато се има предвид, че през мрежата на "Овергаз" минават 35% от потреблението на газ в България (по информация на самото дружество), това означава сериозно разместване на газовия пазар в страната. Пред "Капитал" Гогов каза миналата седмица, че не е притеснен от евентуалната конкуренция. Това обаче едва ли е точно така. "Булгаргаз" вероятно ще изгуби приходи, тъй като ще препродава с една трета по-малко газ. В средносрочен план тенденцията само може да се засилва. Освен това държавното дружество ще остава с по-малко платежоспособните клиенти. Само "Топлофикация - София" дължи към края на миналата година 191 млн. лева на газовата компания и отделно още толкова на Българския енергиен холдинг. В тежката ситуация, в която се намира "Булгаргаз", това е сериозен удар. Само за последното деветмесечие загубите на компанията стигнаха 112 млн. лева (основно заради разликите между пазарната и регулираната цена на газа, която е по-ниска), нарастване със стряскащите 423% спрямо деветмесечието на 2011 г. Получената отстъпка от 11% в цените на газа през миналата година вероятно ще стопи тази загуба. Новите цени на газа, закупуван от "Газпром" от 2013, които се очаква да бъдат с около 23% по-ниски от пика им през миналата година, също ще облекчат положението на "Булгаргаз", но това няма как кардинално да подобри отношенията с лошите клиенти, на които компанията трябва да продава газ по политически и социални причини.
Източник: Капитал (26.11.2012)

Част от "Южен поток" е резервиран за български строителни фирми За да могат български фирми да участват в изграждането на "Южен поток" на наша територия, тръбата, дълга 538 км, трябва да бъде разделена на участъци. Това коментира министърът на регионалното развитие и градоустройство Лиляна Павлова пред журналисти. Тя беше на церемонията по символичната "първа заварка" на тръбата на "Южен поток" между руските курортни градове Анапа и Геленджик на черноморското крайбрежие, откъдето газопроводът ще тръгва. "Първа заварка" беше направена на 7 декември в присъствието на руския президент Владимир Путин и представители на компаниите и правителствата на страните - акционери в проекта. Премиерът на България Бойко Борисов също беше поканен, но не присъства на церемонията. "Българският енергиен холдинг" (БЕХ), който е акционер в проекта за българския участък, и руската "Газпром" са се договорили български фирми да участват в най-малко 30% от дейностите по изграждане на "Южен поток" през територията на България. Това означава, че при инвестиция от 1.5 млрд. евро около 450 млн. евро от поръчките ще бъдат за български компании. Държавата обаче ще печели и от данъци, тъй като всички фирми, които участват в изграждането на "Южен поток" на наша територия, трябва да бъдат регистрирани в страната ни, каза преди време Михаил Андонов, изпълнителен директор на БЕХ. В интервю Андонов коментира, че тези фирми няма да се избират с обществена поръчка, но за всички дейности по изграждането на газопровода ще бъдат изготвени процедури. Пред "Труд" той също така е посочил, че конкурсът за доставка на тръби и избор на изпълнител ще бъде обявен до февруари 2013 г. Все още обаче не е ясно дали процедурата ще бъде обявена за изграждането на целия газопровод, или той ще бъде разделен на части, както предлага министър Павлова. В първия вариант е възможно изграждането на тръбата да бъде спечелено от международен консорциум, който да използва български фирми като подизпълнители. Ако газопроводът обаче бъде разделен на участъци, български компании ще могат по-лесно да покрият критериите и да участват самостоятелно или в консорциум в процедурата. Като потенциални кандидати вече се спрягат "Главболгарстрой" и "Адванс инженеринг", свързана с Кирил Домусчиев. Двете фирми бяха допуснати до участие в конкурса за модернизация на шест компресорни станции – четири от транзитната и две от националната система, обявен от "Булгартрансгаз". Това е една от най-големите поръчки, обявявани в газовия сектор, като предполагаемата й стойност според запознати ще достигне 120 млн. лв. Други фирми, които вероятно също ще имат интерес да се включат в изграждането на "Южен поток", са "Енергоремонт холдинг", който е индиректно свързан с Богомил Манчев и Цветан Василев, както и компании от групата на Васил Божков. Те също бяха подали документи за модернизация на компресорните станции, но не бяха допуснати до участие. Нито една от тези фирми обаче реално няма опит в изпълнението на газопроводи. Точно затова поръчката за модернизация на компресорните станции беше изключително важна, тъй като изпълнителят ще придобие опит, с който да участва и в изграждането на "Южен поток". Като част от газопровода на българска територия е предвидено да бъдат построени три компресорни станции, които са най-сложната и скъпа част от газопровода. Една от сигурните фирми подизпълнители пък е "Химкомплект инженеринг", която участва в множество поръчки на "Главболгарстрой" и "Енемона холдинг" и която беше посочена като изпълнител в поръчката на "Булгартрансгаз" от почти всички кандидати.
Източник: Капитал (10.12.2012)

Газопроводът Силистра - Добрич получи разрешение за строеж Министерството на регионалното развитие и благоустройството е издало разрешение за строежа на преносен газопровод високо налягане и автоматична газоредуцираща станция (АГРС) Силистра на територията на областите Добрич и Силистра. Това съобщи областният управител на Силистра Николай Димов, като отбеляза, че издаването на разрешение за строеж е последната стъпка, предшестваща реалното изграждане на газопровода. По думите ва Димов съоръжението е част от задължителната инфраструктура за региона. Липсата му досега отблъсна много инвеститори и лиши областта от възможността да развие своя потенциал. При изграждането на газопровода, освен газоразпределителната станция в Силистра, са предвидени отклонения и за общините Алфатар, Дулово и Тервел. Това означава, че при бъдещо газифициране на района ще се даде шанс на общините от двете области да решат редица икономически и социални проблеми и да създадат трайни условия за развитие, изтъкна Николай Димов. В края на месец ноември с решене на Министерския съвет бе учреден и безсрочен сервитут в полза на "Булгартрансгаз" ЕАД, припомнят от областната администрация. Правото на ползване е върху площ от 79,716 дка в поземлени имоти в горски територии – публична държавна собственост, разположени по трасето на газопровода, в землищата на селата Росеново, Божурово, Черна, Крагулево, Камен, Лясково, Житница, Балик, Коларци, Главан, Попкралево, Срацимир, Бабук, Ценович, Средище и Войново в общините Добрич, Тервел, Силистра и Кайнарджа. Очаква се скоро да бъде направена и първата копка и да започне реалното изграждане на преносния газопровод. Технологичният срок за това е около една година, в зависимост от метеорологичните условия. Газопроводът ще се изгражда от "Булгартрансгаз" ЕАД. От дружеството нееднократно декларираха, че имат готовност за реална дейност - избран е изпълнителят за строителството, налице са и тръбите. Оборудването за автоматичната газоразпределителна станция е доставено и е на склад. Вътрешната газоразпределителна мрежа ще се изгражда от "Ситигаз - България", която има лиценз за тази дейност на територията на областта. В момента се изготвя работният проект. Очаква се той да е готов до един месец, след което предстоят съгласувателните процедури. Дружеството има готовност – когато започне изграждането на преносния газопровод - да започне и развитието на газоразпределителната мрежа, увери инж. Емил Гойчев – представител на "Ситигаз - България" ЕАД. По неговите думи "идеята е когато газта достигне до автоматичната газоразпределителна станция, да може да се включи и вътрешната мрежа и синьото гориво да достигне до реални потребители. В първия етап са включени Промишлена зона "Запад" (подали заявка че желаят да бъдат включени) и общински и държавни обекти, на територията на града. С решение на Министерски съвет от 2009 г., газопроводът бе обявен за обект от национално значение. Предназначението му е да доставя природен газ за промишлена и битова газификация на град Силистра и района. Газопроводът е с дължина 79.6 км. Ще преминава през 2 области - Добрич и Силистра, 4 общини - Добричка, Тервел, Кайнарджа и Силистра и 25 землища. Обектът е на обща стойност 12.4 млн. От тях 75% са безвъзмездно финансиране от Европейската банка за възстановяване и развитие и 25% - съфинансиране от Булгартрансгаз" ЕАД, припомнят от областния пресцентър.
Източник: Строителство Градът (14.12.2012)

Преговаряме с Москва за газа за Гърция Правителството ще преговаря с Русия с цел изменение на спогодбата от 1986 г. за пренос на руски газ към Турция и Гърция през тръбите на "Булгартрансгаз". Причината е в новите изисквания на ЕС за газопреносните системи. Според правилата на ЕС собствениците на газови тръби трябва да обявяват свободните капацитети по тях и да предоставят възможност на всеки търговец да пренася синьо гориво, ако това е възможно за съответните количества. В момента обаче по нашите тръби към южните ни съседи тече само руски газ. Ако до 1 януари 2017 г. между София и Москва не бъде постигнато споразумение, отговарящо на евроизискванията, България ще прекрати спогодбата от 1986 г., съобщиха от Министерски съвет.
Източник: Стандарт (20.12.2012)

БЕХ очаква печалба от 36 млн. лв. за 2012 г. Българския енергиен холдинг (БЕХ) очаква да приключи 2012 г. с печалба от 36 млн. лв. Това заяви изпълнителният директор на холдинга Михаил Андонов, цитиран от БТА. В дъщерните компании има достатъчно финансови средства, за да може да оперират безпрепятствено, а освен това всички са готови за предстоящия зимен сезон, стана ясно от отчетите и коментарите на директорите на отделните предприятия. БЕХ разполага с активи на стойност 12.8 млрд. лв. и 8.840 млн. лв. капитал, а брутният приход от продажби за 2012 г. е 6.460 млрд. лв., отчете Михаил Андонов. Разходите на всички дружества за природен газ и елентроенергия са 3.640 млрд. лв., а оперативните им разходи и издръжката са на стойност 2. 790 млрд. лв., съобщи още той. "Булгаргаз" и НЕК отчитат значителна загуба, докато "Мини Марица-Изток", АЕЦ "Козлодуй" и "Булгартрансгаз" са с най-добри финансови резултати, показва обобщената справка. "Мини Марица-Изток" е с печалба от над 3 млн. лв. за настоящата година. От компанията са имали планове за ремонти и инвестиции на стойнот от около 66 млн. лв., но реалната инвестиционната програма на дружеството е от порядъка на 57-58 млн. лв., заяви Теодор Дребов, изпълнителен директор на дружеството, цитиран от БТА. По думите му през следващата година ще се произведат и реализират повече въглища, но това предполага и повече инвестиции в ремонтна дейност – нещо, което е предивдено в програмата за следващата година. Финансовият директор на ТЕЦ "Марица-Изток 2" Боян Боев посочи, че в дружеството са завършени два големи проекта - рехабилитация на блокове от 1-ви до 4-ти и изграждане на сероочистващите им инсталации. От 1450 мегавата мощностите на ТЕЦ "Марица-Изток 2" са били увеличени на 1600 мегавата. Дружеството излиза на печалба от 45 млн. лв., става ясно от представената информация. Изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов пък отбелязва, че дружеството е имало огромни загуби през първата половина на 2012 г. "Успяхме да постигнем определени договорености с основния ни доставчик, които улесниха дейността ни през октомври и ноември, успяхме и да подпишем договор за доставка на газ от един доставчик", отчита Гогов. Въпреки това "Булгаргаз" ще приключи 2012 г. с финансова загуба. "Надявам се тя да е под 100 млн. лв., като спрямо 1 октомври 2012 г. има прогрес - тогава загубата беше 113 млн. лв.", посочи директорът на дружеството. Печалбата на "АЕЦ Козлодуй" за 11-те месеца на годината е в размер на 152 млн. лв. До края на ноември централата е произвела повече от планираната електроенергия, като за това е допринесло съкращаването на сроковете за планов ремонт на двата блока, заяви изпълнителният й директор Валентин Николов. Той посочи и че АЕЦ "Козлодуй" е дала много добри резултати при проверката на безопасността, извършена на всички ядрени централи след аварията във Фукушима и се нарежда между десетте най-добри централи в света. НЕК отчита загуба от 87 млн. лв. към началото на декември 2012 г. В същото време обаче изпълнителният директор на компанията Крум Анастасов уточни, че регулаторният период за цените на електроенергията е от 1 юли 2012 г. до 1 юли 2013 г. В края му тази загуба ще бъде минимизирана и дори може да се реализира печалба, прогнозира директора на НЕК. Изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков посочва пък, че 2012 г. е била добра финансова година за дружеството, като реализираната печалба ще бъде около 115 млн. лв. По думите му следващата година ще бъде година на активно изграждане на газопроводи в страната, като целта е газоснабдяването да достигне до повече потребители. Електроенергиен системен оператор (ЕСО) очаква загуба от около 30 млн. лв., заяви изпълнителният директор на компанията Иван Йотов. На загуба ще бъде и най-малкото дъщерно дружество в холдинга - "Булгартел", като отрицателният му финансов резултат ще е в размер на около 300 хил. лв.
Източник: Капитал (21.12.2012)

Взимаме газ и от Европа догодина България ще може да получава газ и от европейски доставчици през 2014 г., стана ясно от думите на зам.-министъра на икономиката Евгения Харитонова. Това ще стане след изграждането на междусистемната връзка между българската и сръбската газопреносни системи. Тръбата ще започне да се изгражда още тази година, а през следващата вече ще работи. Чрез нея България ще има достъп до газовите хранилища в Унгария и до европейски доставчици на газ, обясни Харитонова. Тя допълни, че междусистемната връзка със Сърбия ще обедини двата пазара на газ и ще развие нашия. Паралелно ще бъде довършена и междусистемната връзка с Гърция, чрез която ще получим достъп до каспийския и средиземноморския пазар на синьо гориво. Строителството на газовата тръба до Сърбия ще даде и сериозен тласък за икономиката на регионите по пътя й, които са едни от най-бедните. Те ще започнат да привличат повече инвестиции, допълни Харитонова.
Източник: Стандарт (04.01.2013)

През юни започваме “Набуко” До края на юни ще започне строителството на българския участък на "Набуко". Това заяви премиерът Бойко Борисов на първата министерска среща по проекта за тази година в София. Като ротационен председател на проекта България настоява за ясни срокове, заяви премиерът. До юни ще са издадени всички разрешителни за строителството, заяви министърът на икономиката Делян Добрев.
Източник: Стандарт (11.01.2013)

Трасето на “Набуко” ясно през юни Консорциумът "Шах Дениз-2" ще вземе решение за трасето на газопровода за Европа до края на юни, каза шефът на Българския енергиен холдинг Михаил Андонов. На 18 януари ще бъде подписано споразумение между "Набуко-интернешънъл" и потенциалните инвеститори, които са акционерите в "Шах Дениз-2". Ако компаниите в "Шах Дениз-2" предпочетат "Набуко", от 2018 година България ще получава през Турция 2 милиарда кубически метра азерски газ годишно.
Източник: Стандарт (14.01.2013)

Булгартрансгаз започна 2013 г. с ново лого съобщиха от компанията. То е избрано с конкурс. Спечелилият автор е 24-годишният Георги Стоянов, второкурсник в пловдивската Академия за музика, танци и изобразително изкуство. Неговият проект е избран между 77 предложения. "Новата визия на "Булгартрансгаз" е резултат от желанието ни да се развиваме като независим газопреносен оператор в унисон с европейското и българското законодателство", каза изпълнителният директор на дружеството Кирил Темелков.
Източник: Стандарт (24.01.2013)

София и Атина в битка за европейския пазар България и Гърция в близко бъдеще ще станат сериозни конкуренти за износа на каспийски газ за Европа. Това стана ясно на конференцията "Газови перспективи: Първа регионална газова конференция". Южната ни съседка планира да получава синьо гориво от няколко източника в Азербайджан, Кипър и от терминали за втечнен газ. След това тя планира да го изнася за Европа, използвайки междусистемната връзка с България, стана ясно от презентацията на Димитриос Манолис от гръцката газова компания DEPA. Паралелно обаче родната "Булгаргаз" също се цели в европейския пазар, стана ясно от думите на изпълнителния й директор Димитър Гогов. Той заяви, че не вижда бъдещето на компанията само в България и развитието й е свързано с разширяване на дейностите й като търговец на газ извън пределите на страната. За целта "Булгаргаз" преговаря с "Шах Дениз 2" да получи максимално възможен дял от капацитета от 10 млрд. кубика на година, които да търгува извън България след 2019 г., заяви Гогов.
Източник: Стандарт (06.02.2013)

Топлим се цяла година с газ от Свиленград Газово находище от около 3 милиарда кубични метра се очаква да бъде разкрито на територията на Свиленград. Това съобщи в Хасково ръководителят на проект "Тракия" инж. Димитър Мерачев. Ако прогнозата се окаже вярна, това количество природен газ ще задоволи годишната консумация в България, коментира икономическият министър Делян Добрев, който е на посещение в Хасково. Той припомни, че през следващите 4-5 години се очаква да приключат и няколко много важни проучвания на други газови находища у нас като черноморското "Хан Аспарух". Според прогнозите там се очакват количества около 100 милиарда кубични метра газ, които ще покрият нуждите на страната за 33 години.
Източник: Стандарт (18.02.2013)

"Булгартрансгаз" ЕАД започва изграждането на газопровод от град Добрич до град Силистра. Символичен старт на строителството ще бъде даден на 5 март 2013 г., от 11:00 ч на площадката, предвидена за изграждане на автоматична газорегулираща станция Силистра, в землището на с. Калипетрово, община Силистра (ул. "Тутракан", в посока Русе-Силистра) Газопроводът е с дължина 80 км., с диаметър 350 мм. и капацитет за пренос на 100 000 м3/час. Проектът се финансира от Международен фонд "Козлодуй" чрез Европейската банка за възстановяване и развитие в размер на 9 214 000 евро, съфинансирането от страна на "Булгартрансгаз" ЕАД е в размер на 3 070 000 евро. Газопроводът ще бъде изграден до края на 2013 г. Проектът ще даде възможност за газифициране на общините по трасето на газопровода: Добрич, Тервел, Дулово, Алфатар, Силистра. По този начин домакинствата ще намалят разходите си за отопление и битови нужди с близо 35%. Газопроводът от Добрич до Силистра е от съществен интерес и за развитието на местната икономика. Двайсет и шест са потенциалните индустриални потребители само за гр. Силистра. Обществените потенциални потребители - болници, училища и др. са над шестдесет.
Източник: Стандарт (05.03.2013)

Турция пуска газ за “Набуко” Газопроводът "Набуко" ще може да се захранва със синьо гориво от азербайджанското находище "Шах Дениз 2" чрез турската тръба TANAP (трансанадолския газопровод). Това става след подписаното вчера споразумение за сътрудничество между международния консорциум за "Набуко" и TANAP. Двете страни поемат ангажимента да си сътрудничат за развитието на Южния газов коридор. Двете газови тръби ще си обменят техническа и друга стратегическа информация и ще сътрудничат по начин, който да подпомага развитието и на двата проекта.
Източник: Стандарт (05.03.2013)

От площадката на бъдещата газоразпределителна станция край Силистра започна изграждането на 80-километров газопровод от Добрич до дунавския град. Изпълнител на проекта е държавният газов оператор „Булгартрансгаз" ЕАД. Първата копка днес бе направена от директора на дружеството Кирил Темелков, областните управители на Силистра и Добрич Николай Димов и Желязко Желязков, кметовете на двете добруджански общини Юлиян Найденов и Детелина Николова, и народният представител Стефан Господинов. Тръбата е с дължина 80 км и ще минава през общините Добрич, Тервел, Дулово, Алфатар и Силистра. Това ще даде възможност за газифициране на тези райони. Максималният капацитет на газопровода е 100 000 м3 / ч. Само за Силистра потенциалните потребители са 26 индустриални обекта, 59 обществените институции и 10 хиляди домакинства. Икономиите от електроенергия за жилищния сектор на града, където живеят 62% от населението на общината, се очаква да достигнат 35 GWh/ годишно. А замяната на електричество за битови нужди с газ ще намали разходите на домакинствата с 35 на сто, уверяват от дружеството. Проектът е финансиран с над 12 млн. евро. 9 млн. от тях са обезпечени от Международния фонд „Козлудуй", чрез Европейската банка за възстановяване и развитие, а 3 млн. евро е съфинансирането на изпълнителя. Успоредно с газопровода ще се изгражда и газоразпределителната мрежа на Силистра, съобщи представителят на „Ситигаз България" инж. Емил Гойчев. До 2017-та година в плана на държавният газов оператор е предвидено изграждане на междусистемните връзки с Румъния, Гърция, Сърбия и Турция и довеждащи газопроводи до всички населени места, които са заявили потребност.
Източник: Дарик радио (06.03.2013)

Милиард във вторник, половин в четвъртък Колко дълг ще вземе БЕХ? Този въпрос през седмицата получи два отговора, все с източник държавния енергиен холдинг, като за противоречието не беше дадено ясно обяснение. Първо изпълнителният директор на мегаструктурата Михаил Андонов обяви, че компанията ще тегли заем и ще емитира облигации с общ обем до 1 млрд. лв. Два дни по-късно пък от пресцентъра изпратиха уточнение, че всъщност таванът на дълга ще е 500 млн. лв. И промяната от половин милиард беше наречена "уточнени цифри". Във вторник Андонов заяви: "Чакаме Министерството на финансите да даде становище и ще започнем процедури за получаване на синдикиран и на облигационен заем. Взето е решение и двата заема да са максимум до 250 млн. евро всеки, но размерът на средствата ще зависи от това на каква цена ще бъде намерен финансов ресурс. Ако и двата заема са с добри условия и има кой да ги даде, защо да не вземем и 1 млрд. лв. (500 млн. евро)." На пресконференцията той обясни и за какво ще се ползват средствата - освен за погасяване на заема на НЕК към BNP Paribas, за което беше ясно, и за газовите връзки с Турция и Гърция и "Набуко". "Теглим първо синдикирания и погасяваме BNP (195 млн. евро - бел. ред.), след това идват и облигациите (250 млн. евро) и имаме 300 млн. евро, ако и двата търга са добри", уточни Андонов и допълни, че вече 30 банки са се презентирали за заема. В четвъртък обаче беше изпратено уточнение. "Стратегията за финансиране, избрана от БЕХ, предвижда привличане на дълг в размер до 500 млн. лв, а не 1 млрд. лв. Независимо какъв вариант за финансиране бъде избран, общият размер на привлечения дългов капитал няма да надвишава 500 млн. лв.", се казва в съобщението. От БЕХ заявиха още, че са разработени две алтернативи – пласиране на облигационна емисия или договаряне на заем с банка/синдикат от банки, всяка от които предполага привличане на дълг в размер до 500 млн. лв. Пред "Капитал Daily" oт БЕХ не дадоха ясен отговор за промяната. Заявиха единствено, че съобщението им цели да уточни цифри. От пресцентъра на Министерство на финансите отговориха, че когато има решение по този въпрос, то ще се обяви публично. В края на миналата седмица международната агенция "Фич" (Fitch) определи рейтинг с подинвестиционно ниво (ВВ+), или "боклук" (junk) на БЕХ. Това е една степен под този на държавата, присъден от Fitch, и две под тези на Moody's и S&P, като и трите са инвестиционни. Подинвестиционният рейтинг означава, че компанията би се финансирала при по-високи лихви. Планираните облигации са петгодишни. През 2012 г. държавата успя да продаде книжа с аналогичен матуритет в чужбина при доходност от малко над 4.4%. Логично е за корпоративни книжа, и то с по-нисък рейтинг, инвеститорите да изискат по-висока лихва. В края на миналата година ръководството на БЕХ обяви, че очаква в зависимост от пазарната ситуация доходността да е между 3.5 и 4.5%. Тогава обаче идеята беше да се емитират книжа в долари заради по-големия интерес към тях в момента. Сега вече холдингът е притиснат от предстоящия падеж на заема към BNP Paribas през май и го използва за генериране на нови задължения. Кредитът беше взет от НЕК за проекта АЕЦ "Белене" и дължимата сума сега е 195 млн. евро. Нуждата от още пари във вторник пък беше обяснена с нови газови връзки и проекти. Огромната нужда от средства и лошият рейтинг обаче поставят много важен въпрос за БЕХ. Може ли енергийният холдинг да управлява толкова солидно ново задължение. През 2007 г. НЕК например взе кредита към BNP Paribas с доста добри условия, но само година и половина по-късно изпадна в затруднения и кредитът започна да му тежи като воденичен камък. В мотивите си за определения рейтинг "Фич" посочва, че холдингът държи 87% от средствата си в една банка и това представлява риск. "Слабост за ликвидността на средствата на БЕХ е фактът, че той държи почти всичките си пари в една банка", пише в документа. Сред другите мотиви за понижението са слабостите на регулаторната рамка и планираните увеличени капиталови разходи за периода 2013 - 2015 г. Регулираните цени, които осигуряват видимост на паричните потоци, не са задоволителни по отношение на инвестициите на холдинга. Според данните, цитирани от Fitch в края на септември 2012 г., паричните средства на БЕХ са били 717 млн. лева (става дума за консолидираните данни на групата БЕХ за този период - холдинга и дружествата в структурата му, те все още не са публикувани официално). Агенцията ги определя като "задоволителна ликвидност" срещу краткосрочните задължения (около 520 млн. лева). Агенцията обаче отбелязва като проблем "слабата диверсификация" на парите по банки. Грубата сметка показва, че около В края на 2011 г. година изтече неофициална справка с близки параметри. Тя показа, че държавните енергийни дружества държат 630 млн. лв. на депозит в Корпоративна търговска банка - 77% от общо 825 млн. лв. Финансовата институция е известна като предпочитаната банка на властта - защото вече при второ правителство голяма част от парите на държавните фирми се депозират в нея. А премиерът Бойко Борисов през ноември 2011 г. обясни странната формула, която поддържа това статукво - ако тръгнат да вадят тези пари, "ще фалираме банката и тя ще повлече всички останали". Общата сума на депозитите например е много по-голяма от собствения капитал КТБ - към края на миналата година той е 449 млн. лв. Логично следва и въпросът дали БЕХ може да разполага със средствата си свободно. Не е ясно и колко са те към момента (февруари 2013 г.). Изпълнителният директор Михаил Андонов отказва коментари по темата. Последният публичен отчет до момента е индивидуалният на БЕХ към края на септември 2012 г., според който дружеството има парични средства и депозити в размер на почти 163 млн. лева. Това обаче не включва парите на енергийните фирми, които са под шапката на холдинга (в него влизат "Мини Марица-изток", ТЕЦ "Марица-изток 2", АЕЦ "Козлодуй", НЕК, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Булгартел") и с чиито средства явно сумата достига посочените от Fitch 717 млн. лева. "Мнението е, че общото развитие на корпоративното управление е тревожно за рейтинга", казва още Fitch. Ако енергийната компания управляваше разумно парите си, може би предстоящите нови задължения щяха да са излишни или поне не в този размер. И ако досега холдингът не се справя с финансите си, изглежда още по-рисково добавянето на нови дългове на по-висока цена. Защото всички разходи по тях се прехвърлят и към потребителите на електроенергия и сметките за ток. Продължава да липсва прозрачност и върху вътрешногруповите задължения в БЕХ (т.е. между дружествата под шапката му). НЕК дължи пари на АЕЦ "Козлодуй", ядрената централа на холдинга, той пък отпуска заеми на НЕК... Не е ясно колко от стотиците милиони са налични в момента и могат ли да се използват за погасяване на дълга поне частично или за инвестиции. Логичен е и въпросът има ли БЕХ въобще реален достъп до средствата си в КТБ, или те са практически блокирани за неограничено време и не могат да се "вадят" по причините, които Борисов изтъква по-горе - за да не се разклати банката и цялата система. При всички случаи концентрация от 87% е огромен проблем, защото за каквито и суми да става дума, за да се разплаща нормално, българската енергетика зависи от ликвидното състояние на една банка. Но проблемът има и други измерения. Огромният финансов ресурс, който държавата поддържа в КТБ, позволява да се финансира създаването и издръжката на голяма група от медии, обслужващи винаги силните на деня, както и да се придобият значителен брой други активи в икономиката, с които икономическото и общественото влияние на този олигархичен монопол да се разширява.
Източник: Капитал (08.03.2013)

Търси се нов собсвеник за "РМЗ Вратцата" срещу 9 млн. долара Врачанското предприятие за производство на резервни части за химическата и металургичната индустрия "РМЗ Вратцата" ООД от няколко седмици е „на тезгяха“. Настоящият собственик търси кой да купи предприятието срещу сумата от 9 млн. долара, показа справка на сайта businessesforsale.com, където е публикувана обява за продажбата. В настоящия момент "РМЗ Вратцата" ООД е ориентирано в производството и реализацията на оборудване, заготовки и резервни части за химическата, фармацевтичната, нефтохимическата, металургичната и хранително-вкусовата промишленост. То реализира производство и в областта на енергетиката в съответствие с нормите на ASTM, DIN, ГОСТ, БДС и други стандарти. Производствената му програма обхваща изделия от черни, цветни и неръждаеми материали, като топлообменници, кондензатори, бъркалки, резервоари, съдове за течен хлор, грайферни кофи, подгреватели, цистерни, просечена ламарина, фланци, компенсатори, дъна и други подобни изделия. Дружеството е разположено на площ от 16 хил. кв. метра от които застроената площ е 11 хил. кв. метра. Към момента "РМЗ Вратцата" ООД е 100% частна собственост. През 1998 г. предприятието премина в частни ръце след като бе приватизирано. Според информация от обявата "РМЗ Вратцата" работи в сътрудничество с някои световни фирми в бранша, като японските CHISSO и TOYO, германската YTONG, както и швейцарската FRIMOCAR. През последните години сред българските клиенти на фабриката са били „Булгартрансгаз“ ЕАД, Монбат АД , АЕЦ "Козлодуй" ЕАД, "Стомана Индъстри" АД и други, сочи информация, публикувана на сайта на дружеството. Собственикът на предприятието не посочва каква е конкретната причина за неговата продажба.
Източник: Инвестор.БГ (02.04.2013)

Спряно е търсенето на банков заем за погасяване ядрения дълг на НЕК “Българският енергиен холдинг“ (БЕХ) е прекратил процедурата по търсене на банка, която да предостави нов заем до 250 млн. евро за погасяване на дълга на “Националната електрическа компания“ (НЕК) от 195 млн. евро към банки, водени от френската БНП-Париба. Остатъкът от заема бе нужен на БЕХ, за да финансира инвестиционни проекти и за корпоративни цели. Кредит от 250 млн. евро бе взет през 2007 г. за подготовката на проекта за строеж на АЕЦ “Белене“, но по-голямата част от него бе похарчена всъщност за строежа на хидровъзела “Цанков камък“ и за текущи плащания на НЕК. Главницата трябваше да бъде погасена с еднократна вноска през май 2012 г., но тогава електрическата компания плати само 55 млн. евро към една от банките във финансовия синдикат чрез отпуснат й от БЕХ вътрешен заем. Остатъкът от 195 млн. евро бе разсрочен за 10 май тази година. Тъй като НЕК е в тежко финансово състояние, отчитайки загуба от около 80 млн. лв. за 2012 г., нейният собственик БЕХ реши да обяви две процедури за банков кредит и за структуриране на облигационна емисия, всяка от които за до 250 млн. евро. Обявеното в началото на март от шефа на БЕХ Михаил Андонов намерение бе със заема да се плати ядреният дълг, а след това с парите от пласираната емисия да се покрие това задължение. След като в определения от БЕХ срок – 8 април 2013 г., е внесена оферта за нужното финансиране само от лондонския клон на германската “Дойче Банк“, по която обаче не е платена изискуемата гаранция за участие, бордът на енергийния холдинг е решил да прекрати търсенето на този вид кредит. Така сега “Българският енергиен холдинг“ ще разчита до началото на май да се пусне облигационната емисия за другите 250 млн. евро, за да може да се разплати с банките, водени от БНП-Париба. Самият Андонов коментира преди месец, че пласирането на облигациите ще стане по-бавно заради необходимостта от избор на финансов и правен консултант, които да помогнат на холдинга да структурира необезпечената емисия със срок на изплащане от 5 до 7 години. Проблемът със срока на пласирането на облигациите обаче изглежда решен чрез поставеното в поканата за избор на инвестиционен консултант за емисията искане да се осигури краткосрочно мостово финансиране, “при положение, че времето за пласиране на емисията не е достатъчно за рефинансиране на дълг на дъщерно дружество през месец май“. “Става въпрос за краткосрочен кредит от 195 млн. евро, който ще бъде рефинансиран при пласиране на емисията“, обясняват на потенциалните си кандидат-консултанти от БЕХ. Така БЕХ получава шест предложения за инвестиционен консултант по сделка за емитиране на облигационната емисия. Те са на немската “Дойче банк“ (Deutsche Bank), френската “Сосиете Женерал“ (Societe Generale), американските “Голдмън Сакс“ (Goldman Sachs) и “Сити Груп“ (Citi Group), обединение на “Джей Пи Морган“ (JP Morgan) с българската “Първа финансово-брокерска къща“, както и британската банка HSBC, която бе консултант на БЕХ за оценка на рентабилността на проекта за строеж на АЕЦ “Белене“. Кандидатите да дават правни консултации за структурирането на облигационната емисия са били десет, две от предложенията са дисквалифицирани, тъй като не отговарят на изискванията за допустимост. Останалите осем ще бъдат разгледани и класирани. Сред тях е и фирмата “Уайт енд Кейс“ (White & Case), която консултира НЕК в арбитражния спор с руската “Атомстройекспорт“, предявила в Париж иск за над 1 млрд. евро заради спряния строеж на АЕЦ “Белене“. Останалите са Herbert Smith Freehills; Latham & Watkins, Clifford Chance, Ashurst; Allen & Overy; Cleary Gottlieb Steen & Hamilton и Freshfields Bruckhaus Deringer. Отстранените са обединението между Shearman & Sterling и Skadden, Arps, както и Slate, Meagher & Flom.
Източник: Медия Пул (16.04.2013)

Неуредени финансови взаимоотношения станаха причина ползватели на земеделски земи край Силистра да блокират с трактори изкопните работи за изграждане на преносния газопровод Добрич - Силистра. Инвеститор на проекта е държавното дружество „Булгартрансгаз", което трябва да заплати на земеделските производители обезщетения за унищожената реколта при изкопните работи по трасето на газопровода. Хората обаче се оплакаха, че повече от месец нямат никаква връзка с държавното дружество. В същото време част от нивите им вече са разорани, а продукцията - унищожена, разказва БНТ. Работата по изграждането на газопровода започна в началото на март, с уверението, че са преодолени всички пречки за реализацията на проекта. Италианската фирма изпълнител вече е прокопала няколко километра от трасето, като е унищожила декари с рапица и пшеница. Затова стопаните на нивите бойкотираха изкопните работи. "Ние сме ползвателите на това трасе и това значи, че трябва да ни платят обезщетения за площта, през която преминават, понеже имаме засети площи, вече става около месец и нещо се мъчим да влезем в контакт с тях, но уви", каза Иван Динков, председател на ЗК в село Калипетрово. Напрежението между земеделци и строители расте. Стигна се и до изостряне на тона между земеделските производители и фирмата-изпълнител на проекта. За няколко часа багерите спряха работа. Дойде и полиция, но само за да обясни на строителите, че се намират в частен имот. Земеделските производители пък подадоха жалба в прокуратурата за самоуправство и неправомерно унищожаване на селскостопанска продукция. По предварителни разчети 80-километровият газопровод Добрич - Силистра трябва да бъде готов до края на годината. Проектът е на стойност 9 214 000 евро.(http://www.novini.bg)
Източник: Други (17.04.2013)

Газова поръчка на годината След почти двегодишни опити от страна на "Булгартрансгаз" да намери изпълнител за модернизацията на четири компресорни станции от транзитната газопреносна мрежа държавният преносен оператор най-накрая успя да финализира една от най-големите обществени поръчки в страната на стойност почти 104 млн. евро без ДДС. Победителят в процедурата, която беше обявена през 2011 г., е строителната фирма "Главболгарстрой", която успя да спечели между първоначално подалите оферти общо седем кандидата. На втората фаза бяха отсети само два кандидата и в двубоя останаха ГБС и консорциумът "Адванс - Водстрой инженеринг" между "Адванс инженеринг", свързана с Кирил Домусчиев, "Водстрой 98" и "Енемона". И двата кандидата предвиждаха да използват оборудване на големи американски компании. Освен че поръчката е важна, не е случайно, че "Булгартрансгаз" толкова дълго и внимателно провежда въпросната процедура. Компанията вече има опит с провалената модернизация на компресорни станции "Кардам" и "Лозенец" - там изпълнителят не само забави изпълнението, но и достави оборудване, което постоянно дефектира и значително затруднява транзита на руски газ през страната ни от Румъния към Турция, дори и в момента. Поръчката за модернизацията на четирите компресорни станции – "Странджа", "Петрич", "Лозенец" и "Ихтиман", които осигуряват транзита през страната ни към Турция, Гърция и Македония, също има дълга история.
Източник: Строителство Градът (29.04.2013)

След почти двегодишни опити от страна на "Булгартрансгаз" да намери изпълнител за модернизацията на четири компресорни станции от транзитната газопреносна мрежа държавният преносен оператор най-накрая успя да финализира една от най-големите обществени поръчки в страната на стойност почти 104 млн. евро без ДДС. Победителят в процедурата, която беше обявена през 2011 г., е строителната фирма "Главболгарстрой", която успя да спечели между първоначално подалите оферти общо седем кандидата. На втората фаза бяха отсети само два кандидата и в двубоя останаха ГБС и консорциумът "Адванс - Водстрой инженеринг" между "Адванс инженеринг", свързана с Кирил Домусчиев, "Водстрой 98" и "Енемона". И двата кандидата предвиждаха да използват оборудване на големи американски компании. Освен че поръчката е важна, не е случайно, че "Булгартрансгаз" толкова дълго и внимателно провежда въпросната процедура. Компанията вече има опит с провалената модернизация на компресорни станции "Кардам" и "Лозенец" - там изпълнителят не само забави изпълнението, но и достави оборудване, което постоянно дефектира и значително затруднява транзита на руски газ през страната ни от Румъния към Турция, дори и в момента. Според отлично запознати източници двете компресорни станции (една от които е обект на модернизация и на настоящата поръчка) са в критично състояние и работят с минимална част от капацитета си. В момента по случая се води и следствие, от което скоро трябва да бъдат обявени резултатите. Дългият подбор Поръчката за модернизацията на четирите компресорни станции – "Странджа", "Петрич", "Лозенец" и "Ихтиман", които осигуряват транзита през страната ни към Турция, Гърция и Македония, също има дълга история. Първоначално процедурата беше обявена през юни 2011 г. като месец по-късно бе прекратена с мотива, че при "откриването и провеждането й са установени нарушения, изразяващи се в пропуски и неточни параметри на основното технологично оборудване и методите за оценка на офертите". Междувременно тогавашния изпълнителен директор Иван Дреновички бе отстранен, като по неофициална информация на източници на "Капитал Daily" причината е именно провалът на поръчката. Една от първите задачи на новия изпълнителен директор Кирил Темелокв бе да подготви нова процедура и така тя започна отново през декември. През февруари 2012 г. в сградата на "Булгартрансгаз" бяха отворени документите на фирмите, желаещи да участват в процедурата. Седемте кандидата, както "Капитал Daily" тогава писа, бяха "Главболгарстрой" на Симеон Пешов, "Енергоремонт холдинг", което е индиректно свързано с Богомил Манчев и Цветан Василев, и пет обединения, с участието на "Риск инженеринг" на Богомил Манчев, "Адванс инженеринг" и "Водстрой 98", "ПСТ холдинг", свързана с Васил Божков, и Еф Си Ай Би, в която участва българската "ИСА 2000". Последва дълъг период на оценяване и отсяване на фирмите и така през ноември 2012 г. до участие в процедурата бяха допуснати само "Главболгарстрой" и консорциумът "Адванс - Водстрой инженеринг". Това стана ясно от жалба, подадена от един от отстранените кандидати, Еф Си Ай Би, в Комисията за защита на конкуренцията, която впоследствие беше отхвърлена. Интересът на всички тези беше обясняван с факта, че победителят ще получи добър трамплин за предстоящото състезание за изграждане на българската част от "Южен поток". Пълна тайнственост Процедурата по оценяване на кандидатите беше обвита в пълна тайнственост, тъй като според обяснението на "Булгартрансгаз" тя предвижда пряко договаряне с кандидатите. Избраният начин на провеждане на обществената поръчка означава, че и двете фирми бяха поканени за преговори, на които техните ценови предложения се уточняваха. През февруари 2013 г. от жалба, подадена от "Адванс инженеринг" в КЗК срещу решението на "Булгартрансгаз", пък стана ясно, че за изпълнител на поръчката е избрана "Главболгартрсой". Отстраненият конкурент обаче не подаде жалба във Върховния административен съд (ВАС), което позволи договорът за започване на модернизацията да бъде подписан на 17 април тази година. Параметри на поръчката Според условията на поръчката модернизацията на компресорните станции включва интегрирането на 6 нискоемисионни генератора. Тя трябва да бъде извършена за срок от 1040 дни от сключването на договора, като дейностите ще бъдат изцяло за сметка на "Булгатрансгаз". Самото финансиране ще бъде осигурено със собствени средства на дружеството. От газовата компания коментираха, че с изпълнението на този проект ще бъде повишена надеждността на преноса на природен газ през транзитната газопреносна система на България до Турция, Гърция и Македония. "Освен това четирите компресорни станции "Лозенец", "Странджа", "Ихтиман" и "Петрич" ще бъдат напълно приведени в съответствие с най-високите европейски екологични изисквания за намаляване на вредните емисии в атмосферата", допълват от там. Изпълнителите Подизпълнителите, с които "Главболгарстрой" ще изпълнява поръчката, са Solar Turbines, "Химкомплект инженеринг", "Старт инженеринг, "ГСИ-Балкани". Американската Solar Turbines е добре известна като един от най-големите производители на газотурбокомпресорни агрегати в света, компанията е собственост на Caterpillar Inc. "Химкомплект", която беше посочена като подизпълнител от пет от кандидатите в поръчката, пък е най-голямата българска проектантска компания, специализирана в сектора на енергетиката. Фирмата има опит в проектирането на аналогични обекти в страните от Близкия изток. Те са проектирали и по-голямата част от газопреносната мрежа на България, като и газопровода "Набуко" през нашата територия. Останалите две дружества също са специализирани в строителни дружества в енергийния сектор. Тъй като главният изпълнител няма съществен опит в модернизацията на компресорни станции, от "Булгартрансгаз" заявиха, че съгласно документацията на процедурата критериите следва да се покрият общо от кандидата и декларираните от него подизпълнители, които ще участват при изпълнението на поръчката. "Главболгарстрой" е доказал, че заедно със своите подизпълнители удовлетворяват всички изисквания на възложителя както по отношение на икономическо и финансово състояние, така и по отношение на технически възможности и квалификация", допълват от дружеството възложител. По неофициална информация строителната дейност е едва около 20% от цялата задача. От "Главболгарстрой" не отговориха на въпросите на "Капитал Daily". Така дългата и обвита в медийно мълчание поръчка започва. Остава един от най-големите газови договори този път да бъде изпълнен в срок и качествено.
Източник: Капитал (29.04.2013)

13 кандидати за изграждане на оптични магистрали на "Булгартрансгаз" 13 фирми и сдружения кандидатстват в търга за изграждане и въвеждане в експлоатация на строежи към оптичната кабелна мрежа на "Булгартрансгаз". Офертите бяха отворени на 8 май в сградата на възложителя, в присъствието на 5 членна комисия и представители на фирмите кандидати. Поръчката е разделена на две обособени позиции: Oбособена позиция 1: строеж на оптична кабелна магистрала Автоматична газорегулираща станция (АГРС) "Ботевград" - кранов възел (КВ) "Батулци" - Подземно газово хранилище (ПГХ) "Чирен" с обща дължина 17 420 метра; Oбособена позиция 2: строеж на магистрални и локални оптични кабели – северна магистрала от междинна точка от трасето (МТТ) кранов възел (КВ) "Батулци" – МТТ КВ "Николаево" до възлова точка (ВТ) ГРС "Плевен" с дължина 57 530 метра Кандидати за двете позиции са: - Глобъл Оптик ДЗЗД, София, обединяващ фирмите "Водстрой 98", "Орбел Ком" ЕООД и Неткомс ООД; - Овъргаз Фиберком ДЗЗД, сформирано между ОВЕРГАЗ Инженеринг АД и испанската компания Fibercom. За подизпълнител е обявено телекомуникационното дружество "Вестител БГ" АД – част от групата на "Овергаз"; - Мармет ООД; - Обединение "ТС БГ – ДЛВ" – сформирано от Телеком сервиз България и ДЛВ ЕООД, гр. Перник; - АМТЕКО АД, Италия; - Телелинк; - Обединение "Монтажи Ко – Телекомплект" - "Монтажи Ко", София и "Телекомплект ЮГ" ООД, Благоевград; - ВИП Консорциум" ДЗЗД - "ВИП Консултинг Груп 08" - София, ТВ САТ Ком"- Пловдив и "Некст Дженерейшън Сървисез" – Смолян. За позиция 1 участват: - ЕТ "Мирса - 93 Цветан Асенов", София; - ДП "Съобщително строителсткво и възстановяване" - Консорциум "Техноинком – 04", съставен от "Техно – 04", София и Телекомуникационно и високо строителство Инком ООД (ТВС Инком) , Пловдив. Кандидати за позиция 2 са: - Хайтови Сие ООД, София - ЕЛМИ ООД, Стара Загора Дейностите, свързани с поръчката са: ременно строителство; трасиране на оптичната кабелна магистрала; доставка на необходимите материали и оборудване; строително - монтажни работи; контролни измервания, изпълнявани от лицензирани органи, единични, комплексни и приемни изпитания; идентификация на собствениците или на ползвателите/арендаторите на земи, определяне размера на обезщетенията за унищожена или пропусната реколта от земи строителната полоса на оптичния кабел; съставяне на строителни книжа; кадастрално заснемане на изградения строеж и получаване на удостоверения по Закона за кадастъра и имотния регистър; дейности по приемането на строежа и въвеждането му в експлоатация; гаранционна отговорност за изпълнените строителни и монтажни работи. Общата прогнозна стойност на поръчката е 3.59 млн. лв. без ДДС, като 1.6 млн. лева са за позиция 1 и 1.99 млн. лева - за позиция 2. Срокът на изпълнение на поръчката е 270 дни.
Източник: Строителство Градът (09.05.2013)

427 млн. лева има да събира БЕХ Над 437,3 млн. лв. просрочени задължения има да получава Българският енергиен холдинг (БЕХ) от своите дъщерни дружества, показва отчетът на компанията за първите 3 месеца на годината. Сред най-големите длъжници в групата са Националната електрическа компания (НЕК) и "Булгаргаз". Заради свити приходи печалбата на холдинга е с 1,5 млн. лв. по-ниска спрямо същия период на м.г. В БЕХ освен "Булгаргаз" и НЕК влизат още ТЕЦ "Марица изток 2", "Мини Марица изток", "Булгартел", АЕЦ "Козлодуй" и "Булгартрансгаз". В момента компанията е в процедура за емитиране на облигационен заем от 250 млн. евро. С него холдингът планира да върне кредита за АЕЦ "Белене" към френската банка БНП Париба, отпуснат на НЕК. От началото на годината БЕХ е инвестирал около 4,3 млн. лв. в газопровода "Набуко Запад". Според данните на холдинга капацитетът на тръбата ще спадне най-малко с 14% заради по-късото трасе, което ще започва от българо-турската граница и ще свършва при австрийския град Баумгартен.
Източник: Труд (14.05.2013)

11 банки държат парите на държавните фирми 11 търговски банки държат парите на държавните предприятия. Това стана ясно вчера, след като министерствата обявиха официално в кои трезори се съхраняват парите на предприятията с повече от 50% държавно участие в капитала. Публикуването на тази информация стана задължително, тъй като Министерският съвет прие промени в Правилника за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Така до приключване на редакционния брой 13 (от общо 16) ведомства публикуваха задължителната справка. В нея е посочен делът на нетната експозиция към една банка на държавните фирми със средства над 3 млн. лв. в случаите, когато експозицията надвишава 25% от паричните средства на дружеството. Така излиза, че банките, които посредничат за управлението на държавните пари и попадат в гореспоменатия фокус, са: Пощенска банка, Централна кооперативна банка, Корпоративна търговска банка, УниКредит, Първа инвестиционна банка, Инвестбанк, Търговска банка Д, Райфайзенбанк, ОББ, СИБАНК и Българо-американска кредитна банка. Занапред обаче максимум 25% от паричните средства на една държавна фирма ще могат да се държат на депозит в една банка. Това предвиждат новите правила за управление на компаниите с над 50% участие на държавата в капитала, които бяха приети от Министерски съвет. Така например, ако една държавна фирма има 80 млн. лева парични средства и иска да ги сложи на депозит в банки, новата регулация ще я задължи да разпредели парите в поне четири трезора. В случай, че същата държавна фирма има непогасен кредит към банка, тогава максималната допустима нетна експозиция към нея ще се изчислява на база разликата между сумата на депозита и сумата на непогасената част от кредита, която отново не трябва да надвишава 25% от общите парични средства на предприятието. Тези лимити ще се изчисляват всеки месец, като при възникнали отклонения ще се дава срок от 30 дни за изчистването им. Самият избор на банка ще се прави на база икономически най-изгодната оферта.
Източник: Стандарт (23.05.2013)

Пренасяме 45% от руския газ за Европа Между 40% и 45% от целите количества газ, които Русия изнася за Европа, ще минават през България, изчисляват експерти. Това ще стане след като газопроводът "Южен поток" бъде завършен и заработи на пълен капацитет. Тогава страната ни ще транзитира допълнителни 63 млрд. куб. метра руско синьо гориво на година, които ще се добавят към настоящите количества, които пренасяме за Турция, Гърция и Македония като клиенти на "Газпром". Освен съответните приходи от транзитните такси, които България ще започне да получава в края на 2015 г., когато заработи "Южен поток", страната ни ще получи и много по-сериозно геополитическо и стратегическо положение в региона на Балканския полуостров и в цяла Европа. Това може да помогне на държавата ни при преговори с други страни на политическо и дипломатическо ниво, смятат експерти. Не по-малки ще са и икономическите ползи за България. Освен самите транзитни такси бюджетът на страната ще получава приходи от данъците и осигуровките, които ще плаща компанията оператор на тръбата. Експлоатацията на газопровода пък ще създаде допълнителна заетост около трасето за съществуващи или нови фирми. Икономическият ефект от изграждането на "Южен поток" ще се усети още в края на тази година, за когато е планиран стартът на реалните строителни дейности на наша територия.
Източник: Стандарт (13.06.2013)

Еврокомисията започва разследване на БЕХ за господстващо положение и на пазара на газ Европейската комисия започва официално разследване дали Българският енергиен холдинг (БЕХ) и двете му дъщерни дружества за доставка на газ "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" ограничават достъпа на конкуренция до ключова газова инфраструктура в България в противоречие с антитръстовите правила на Европейския съюз, съобщи пресслужбата на институцията. Брюксел се безпокои, че българският енергиен титуляр и дъщерните му фирми вероятно злоупотребяват с доминиращата си позиция на пазара на природен газ в България. Това е в противоречие с чл. 102 от Договора за функциониране на ЕС. Основните опасения на Еврокомисията са, че тези компании могат да ограничават достъпа на потенциални конкуренти до българската мрежа за пренос на газ и местата за съхранение на газ, като категорично или мълчаливо отказват или забавят достъпа на трети страни. Като допълнение от Брюксел отбелязва възможността на тези компании да спират достъпа на конкуренти до основния газопровод, като запазват капацитета, който постоянно не се използва, без да го пускат на пазара. "Без достъп до тази ключова инфраструктура е невъзможно за компаниите да се конкурират с "Булгаргаз"на българския пазар за доставка на газ", продължава съобщението на комисията. Според Брюксел, ако такива практики бъдат установени, те могат да ограничат конкуренцията и да доведат до по-малък избор и по-лоши условия за доставката на газ, което от своя страна да доведе до вреди за европейските потребители. През септември 2011 г. Европейската комисия направи внезапна проверка на газовия пазар в България, която обхвана ревизии на четири дружествата, три от които държавни - Българския енергиен холдинг и двете дъщерни дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", както и частната компания "Овергаз". Тогава Еврокомисията проверяваше именно прилагането на правилата за свободна конкуренция в търговията и разпределението на природен газ, както и спазването на ангажиментите за достъп на трети страни до газопреносната мрежа, които могат да бъдат нарушени едностранно или въз основа на двустранни споразумения. Настоящото разследване е поредното, което Брюксел започва срещу БЕХ. През декември 2012 г. Европейската комисия откри официална процедура, за да разследва дали Българския енергиен холдинг злоупотребява с господстващото си положение на пазара за електрическа енергия на едро в България.
Източник: Дневник (08.07.2013)

От Българския енергиен холдинг коментираха, че образуването на производство от страна на Еврокомисията не е констатация за извършени нарушения от страна на холдинга и дъщерните му дружества, а само сигнал, че комисията започва проверка за наличието или отсъствието на такива. От "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" заявиха за "Хоризонт", че изготвят становищата си. От Министерството на икономиката и енергетиката не изразиха становище. По искане на служебното правителство Еврокомисията и Световната банка изготвиха одит на енергийния сектор. Констатиран беше огромен финансов дефицит в системата, а една от основните препоръки беше да бъде закрит Българският енергиен холдинг, който е описан като непрозрачна мегаструктура. По-рано общественият съвет по енергетика към Министерството на икономиката също поиска закриването на БЕХ.
Източник: БНР (08.07.2013)

Реализирането на "Южен поток" може да доведе "Булгартрансгаз" до състояние, близко до фалит, прогнозира бившият посланик на България в Русия Илиян Василев. По негови думите страната няма да инвестира средства в проекта, но същевременно се лишавала от външни приходи, които имали същата стойност на средствата, които ще бъдат спестени на държавата. Според него все пак проектът носел риск за страната ни. Според Василев няма дългосрочна визия за природния газ, който може да постъпи през интерконекторната връзка от Азербайджан, нито за газа, който евентуално ще постъпи през "Южен поток”. Той каза, че е притеснен от стойността на газопровода на българска територия – 6 милиона евро на километър. Същият газопровод в Германия по думите му струва 2,2 милиона.
Източник: БНР (09.07.2013)

Работа на 6000 дава “Южен поток” Проектът "Южен поток" ще открие 6000 работни места в България. Само в строителството ще бъдат заети 2500, а останалите - в снабдяване и обслужващи звена. Това каза във Варна Георги Гегов, изпълнителен директор на "Южен поток България" АД. Съгласно проектните документи са заложени поне 16 специалности в строителството на газопровода в наземната част през страната ни. Вече при експлоатацията ще работят постоянно 200 души на 3 компресорни станции у нас от общо 8 в цяла Европа - КС "Варна", КС"Лозен " и КС "Расово". Във Варна се проведе общественото обсъждане, 25-то поред в страната, на доклада за оценка на въздействие на околната среда (ДОВОС), което премина с гореща дискусия. Новият кмет Иван Портних откри срещата с пожелание за добър старт. Проектната компания, вярна на принципа да изслуша всички засегнати страни, настояваше за диалог с хората край морето след презентацията. Но те нямаха търпение за въпроси и изказвания. Няма никакви причини за притеснения, че шумът на компресорната станция в района до Варна, където отиват 4-ите тръби с газ, ще надвишават нормите, категорични бяха експертите.
Източник: Стандарт (17.07.2013)

Догодина пускаме газовата връзка с Румъния От началото на следващата година трябва да заработи газовата връзка с Румъния, до края на 2014 г. се очаква да бъде готов и българският участък към Турция. Това съобщи вчера изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков. Има отлагане на пускането в експлоатация с около шест месеца на реверсивната газова връзка с Румъния, защото по време на строителството са били намерени много археологически обекти. „Участъкът от тръбата на българска територия е изграден изцяло и в момента текат изпитания”, поясни Темелков. В момента се работи по сондажите на река Дунав и до ноември и този процес ще бъде приключен, добави той. Връзката с Румъния е с минимален капацитет от 0,5 млрд. куб. метра годишно, а максималният е 1,5 млрд. кубика годишно. За газовата връзка с Гърция проектът се движи от проектна компания, регистрирана от БЕХ и гръцката компания "Посейдон". „Доколкото съм информиран, проектът върви по график, проведен е ОВОС, текат процедури по утвърждаване на трасето на самия газопровод”, посочи Темелков. Предвижда се в началото на 2015 г. връзката да е готова.
Източник: Монитор (01.08.2013)

Министерството на вътрешните работи се е възползвало до последния момент от възможността да получава дарения от държавни фирми и общини, става ясно от отчета за последните 6 месеца, който е публикуван на страницата му в интернет. Общата стойност на даренията е 3 334 115.87 лв. Миналия месец вътрешният министър Цветлин Йовчев забрани тази практика. Повече от половината дарени вещи и пари по традиция идват по линия на фирмата "Безконтактни мултиплексорни вериги" (БМВ), собственост на самото министерство. Дружеството е монополист в производството на регистрационни табели на автомобили и от години субсидира МВР въпреки огромния бюджет от над 1 млрд. лв. и допълнителните финансови инжекции, идващи по линия на бюджета. Данните сочат, че само през последните два месеца фирмата БМВ е направила три големи дарения на министерството си. В края на април е дала 539 700 лв. за автомобили. Месец по-късно за същите покупки са дарени нови 554 180 лв. В същия ден фирмата е превела и още 286 292 лв., които пък са за мотоциклети. През март МВР получило и други 163 560 лв., пак за автомобили. Това не са единствените дарения на БМВ. Фирмата щедро е давала за ремонти (150 153 лв., 69 924 лв.), компютри (14 973 лв.), система за видеонаблюдение (2815 лв.), обзавеждане и стопански инвентар (21 986 лв., 149 480 лв.), както и 87 669 лв. за "стационарна конфигурация за озвучаване и мултимедийно проектиране" на Главна дирекция "Национална полиция". БМВ е дарила и 136 хил. лв. на областната дирекция в Шумен. Не е ясно за какво точно са отишли парите. Отделно от това в същата дирекция са дадени и над 114 хил. лв., този път за ремонти. Друг сериозен дарител на МВР е финансовото министерство. Според отчета то е дарило автомобили 6 пъти, като общата им стойност е 92 хил. лв. Други почти 15 хил. лв. са дадени под формата на компютри. Техника е дошла и по линия на меморандум с Кралство Нидерландия. Две дарения за над 20 хил. лв. има от посолството на Израел. Областните дирекции на МВР и по-специално районните управления страдат от постоянна липса на гориво, дърва за огрев и смазочни материали. Това става ясно от отчета, където преобладават малки на стойност подаръци, дадени в голямата си част от малки общини, ВиК и горски дружества. Сред дарителите са общините Кочериново, Рила, Айтос, Стражица, Сатовча, Разлог, Якоруда, Белица, Несебър, Приморско, Руен, Созопол, Средец и др. Голяма част от даренията са за малки суми в диапазона от 200-300 лв. до малко над 1000 лв., има дори и за 50 лв. Част от общините, традиционно попадащи в списъка, са известни със собствените си финансови затруднения. Малко по-големи са подаръците под формата на гориво от "Булгартрансгаз" - над 11 хил. лв., и Българския енергиен холдинг - почти 10 хил. лв. Не по-различна е ситуацията и с ВиК дружествата, които даряват предимно гориво. Дърва за огрев са давани в Благоевградско, Крумовград, Златоград и Трън. Областната администрация в Смолян е дарила и метална ограда за граничния пункт Ново село. АЕЦ "Козлодуй" пък е изградила отоплителна система в областната дирекция във Враца на цена почти 10 хил. лв. и е подарила лицеви маски на пожарникарите в Монтана и Враца. Това е последната порция дарения, които вътрешното ведомство получава от общини и държавни предприятия. На 7 юли МВР шефът Цветлин Йовчев официално забрани даването на подаръци, като остави възможност такива да се получават само по международни договори и проекти. Скандалът с даренията тръгна след разследване на "Сега" през 2011 г. Тогава стана ясно, че МВР е приемало подаръци от частни лица, сред които има дори разследвани и осъдени. Тогавашният министър Цветан Цветанов дълго време отказваше да прекрати порочната практика, но в крайна сметка бе принуден от обществения натиск. Даренията в МВР влязоха дори в един от брюкселските доклади. Тогава беше направен и публичният регистър. В крайна сметка обаче Цветанов забрани само подаръците от частни лица и фирми, а остави възможността това да правят общини и държавни предприятия. Така фирмата БМВ се превърна в най-големия спонсор на министерството си. Още с встъпването си на поста Йовчев заяви, че ще спре даренията. Според отчета за миналата година министерството е получило подаръци за почти 9 млн. лв. Преди дни вътрешният министър обяви, че не е редно с пари на данъкоплатците да се прави бизнес от министерството, и заяви, че закрива държавната охранителна фирма СОД. Той обаче не каза нито дума за съдбата на БМВ.
Източник: Сега (09.08.2013)

Местният добив на природен газ да скочи близо 5 пъти за 10 години, очакват от "Булгартрансгаз". В плана за развитие на преносната мрежа, представен вчера пред ДКЕВР, е записано, че местният добив ще нарасне до 250 млн. куб. метра през тази година. До 2015 г. количествата щели да стигнат 1300 млн. куб. метра, а през 2022 г. - 1520 млн. куб. метра. "Това са очаквания, които имаме на база на заявените планове на добивните предприятия. Съществено значение има и това как ще се развият проучвателните дейности в Черно море. Но все още не сме предвидили изцяло количествата, които биха могли да се добият от там", обясни Кирил Темелков, изпълнителен директор на "Булгартрансгаз". В плана се залага предимно на добив на природен газ от находищата в Галата и Калиакра, както и от Девенци. Там скоро ще започне търговски добив. Според Темелков до 2022 г. потреблението на синьото екогориво у нас ще се вдигне двойно. В много от градовете ни замърсяването с фини прахови частици е над пределно допустимите нива. Това, твърди Темелков, е достатъчна причина за преминаването на домакинствата към природния газ. У нас битовото потребление е само 2.6% спрямо 30 на сто в Европа. Според представения вчера план компанията ще започне да инвестира активно през идните няколко години. Целта е да се диверсифицират доставките на природен газ, което би довело и до по-ниски цени. --НАМАЛЕНИЕ-- Със 7.5% са се свили продажбите на природен газ за индустрията през 2012 г. у нас, съобщиха вчера от "Овергаз". Причината е лошата макроикономическа среда, която е довела до намаляване на производството и консумацията на синьо гориво от предприятията, както и до ликвидацията на някои от фирмите. Негативен ефект е оказало и въвеждането на акцизната ставка върху природния газ, ползван в индустрията. Изградената газоразпределителна мрежа в страната е проектирана за значително по-голям брой промишлени потребители, отколкото са присъединените. Тези неблагоприятни тенденции водят не само до намалено използване на капацитета на мрежата, но и до свиване на продажбите на индустриалните консуматори. В същото време природният газ за промишлеността е повече от два пъти по-евтин от електроенергията. За август индустриалните потребители плащат за киловатчас енергия, произведен със синьо гориво, средно 11 стотинки, а за същото количество електричество цената е 23 стотинки.
Източник: Сега (14.08.2013)

"Булгартрансгаз" планира 30% газификация до 2020 Битовото потребление на природен газ в България значително изостава от средното за Европа. По тази причина е разработен план за развитие на газопреносната мрежа на "Булгартрансгаз", който предвижда активни инвестиции. Целта е до 2020-а година да бъде достигната 30-процентна газификация. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране изслуша 10-годишния план, представена от "Булгартрансгаз". Това е първият подобен документ, подчертаха от дружеството, който дава яснота и прозрачност по дългосрочните намерения за развитието на преносната мрежа. В плана се предвиждат ударни инвестиции в първите 5 години. До края на тази година ще бъдат завършени газопроводът "Добрич-Силистра" и интерколекторната връзка "Русе-Гюргево". В предпроектно проучване са вътрешните газопроводи до Пирдоп, до Свищов и от Симитли до Банско. Тяхното изграждане се плаща от следващата година, а за финансиране се кандидатства пред Международния фонд "Козлодуй".
Източник: Стандарт (14.08.2013)

Прекален оптимизъм в "Булгатрансгаз" Местният добив на природен газ ще нарасне почти четири пъти през следващите 10 години и 33% от потреблението в България през 2022 г. ще се задоволяват от собствен добив (виж графиката). Тази прогноза е залегнала в десетгодишния план за развитие на мрежите на "Булгартрансгаз", който беше обсъден в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. През същия период планът предвижда увеличение от 2.5% на 30% на битовата газификация, както и създаване на междусистемни връзки със съседните страни, което да позволи диверсифициране на източниците за доставка и създаване на условия за намаляване цената на газа. На въпроса дали данните, заложени в този сценарий, не са прекалено оптимистични Кирил Темелков, изпълнителен директор на "Булгартрансгаз", заяви, че дружеството се съобразява с прогнозите и плановете за развитие, които подават добивните предприятия и Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ). "Нашите планове се съобразяват и с местните характеристики на добив и потребление, и с регионалното потребление на природен газ и източници за доставка", заяви още той. Към момента над 85% от природния газ в България се доставят от Русия. Проблемът с прекомерната българска зависимост от руските доставки се задълбочи, след като "Набуко" се провали, а същевременно правителството вдигна оборотите по изпълнението на "Южен поток". На този фон прогнозите за ръст в добива на български газ е добра новина. Добиваният от компанията "Мелроуз рисорсиз" газ от черноморските находищата на българска територия "Галата", "Калиакра" и "Каварна" през 2011 г. е бил 438 млн. м3, което е 14% от потреблението през същата година. До 2022 г. очакванията са добивът да нарасне до 1520 млн. м3, което дори на фона на общия ръст в потреблението ще доведе до дял от 33% спрямо вносния газ. В плана на "Булгартрансгаз" се предвижда след 2015 г. България да може да покрие изискването на Европейската комисия газовото търсене в района да може да бъде задоволено в случай на прекъсване на най-голямата единична газова инфраструктура в момент на високо потребление. За целта ще бъдат изградени няколко междусистемни връзки със съседни държави, чрез които ще могат да бъдат осигурявани алтернативни доставки към българската мрежа. През настоящата година България ще свърже с Румъния газопреносната си мрежа, а през следващата - с Турция, която има достъп до много повече източници. През 2015 г. пък се очаква да завърши изграждането на връзки и с Гърция и Сърбия. Тогава се очаква газ към България да тръгне и по газопровода "Южен поток". Очакваше се интерконекторите да започнат да функционират още през тази година, но се забавиха значително. По отношение на цената на природния газ ние не можем да правим прогнози, защото сме преносен оператор, заяви след обсъждането Кирил Темелков. Очакванията му обаче са цената да се понижи при равни други условия (т.е. ако в глобален мащаб има ценови спад). "В нашите възможности и задължения е да повлияем на този процес, като осигурим възможности за диверсификация на доставките, което респективно би довело до намаляване на цените на природния газ", допълни той. Предстои и промяна в тарифите за пренос, тъй като те не са променяни от 2005 г. и има европейско изискване в тази посока. Темелков заяви, че не се очаква съществено изменение спрямо настоящите тарифи, като анализите са показали, че те са на адекватни ценови нива. Тарифите за пренос не могат да повлияят съществено на цената на природния газ, тъй като представляват по-малко от 2% от крайната му цена. Заложената в плана прогноза за впечатляващ ръст до 30% на битовата газификация вероятно ще бъде коригирана до 16%, заяви по време на обсъждането Елеонора Николова от МИЕ. Причината е, че в момента потреблението на газ сред домакинствата е много ниско – едва 2.6%. Темелков също определи целта от 30% като много оптимистична, но подчерта, че това е цел не само за дружеството, но и за цялото общество, защото повишението на битовата газификация означавало по-ниски разходи за населението и създавало възможност за по-висока ефективност. В момента най-големият потребител на природен газ в страната е енергетиката, следвана от химическата промишленост и металургията. Газопреносното дружество планира и поетапно разширяване капацитета на подземното газохранилище "Чирен". В момента то може да съхранява 550 млн. м3 природен газ, като се предвиждат варианти на достигане на максимален капацитет от 1000 млн. м3 до 2017 г. Планът на "Булгартрансгаз" се изготвя за първи път и е в съответствие със задължението на всички газопреносни оператори на територията на Европейския съюз да разработят подобни десетгодишни планове. Той със сигурност ще претърпи актуализация, защото е разработен спрямо ситуацията към февруари т.г. и в него не е отразен например провалът на проекта "Набуко". Темелков обясни, че след като бъде приет, планът ще бъде актуализиран всяка година.
Източник: Капитал (15.08.2013)

В Европейския съд в Люксембург тази сутрин започнаха изслушванията по дело на Европейската комисия срещу България заради липса на двупосочни газови връзки със съседни страни. Това е първото дело срещу страната ни, което се гледа в Европейския съд. Други две висящи дела, свързани с либерализацията на енергийния пазар, също се очаква скоро да започнат, информира Портал Европа. Делото, по което днес България дебютира като ответник в Европейския съд, е заведено от Еврокомисията през април миналата година с аргумент, че страната ни не е предоставила на участниците на пазара максимален капацитет и в двете посоки на газопреносната си система. В иска на ЕК е обяснено, че „Булгартрансгаз" не предоставя капацитет за обратна струя във всяка входна и изходна точка, където нашата газова мрежа се свързва с тези на Румъния и Гърция. Българските власти обосновават това с липса на физическа връзка между транзитната и националната газопреносна система на България и с различни правни режими. Друг аргумент на защитата са три междуправителствени споразумения с бившия СССР, сключени още през 80-те години, които влизат в противоречие в европейското законодателство, изискващо осигуряване на така наречения "максимален капацитет на тръбите". На свой ред ЕК отбелязва, че ако договорът с „Газпром" от 1998-а година е пречка за изпълнението на европейските норми, то България следва да отстрани това несъответствие. Очаква се делото да приключи в срок от 3 до 8 месеца, а ако срещу България бъде произнесено осъдително решение, размерът на санкцията ще бъде определен от съда. По другите две висящи дела срещу страната ни - заради нелиберализирания пазар на газ и електричество, от Еврокомисията настоява и за дневна глоба в размер на 8448 евро до отстраняване на нарушението. Тези дела са заведени в началото на годината и също се очаква да започнат скоро.
Източник: Money.bg (05.09.2013)

Още местен газ през 2015 г. До 2015 г. "Булгаргаз" може да започне да получава природен газ от находището край Червен бряг. За целта държавният доставчик е подписал договор с добивната TransAtlantic Petroleum, съобщи в четвъртък по време на енергиен форум изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов, цитиран от сайта 3e-news.net. Гогов припомни, че канадската компания има търговско откритие за газ, но залежите там все още се изследват. По различни оценки в района на Койнаре има между 5.5 и 8 млрд. куб. метра залежи на природен газ. Местният добив е сред възможните варианти за диверсификация на доставките и понижение на цените на газа, от който зависи и цената на топлоенергията и индустриалните продукти. Консумацията на газ в България се движи между 2 и 3 млрд. куб. м. За сравнение, според отчет на "Булгаргаз" местният добив за първите девет месеца на 2012 г. е 254 млн. куб. м. Основният местен добив се извършва в шелфа на Черно море от "Мелроуз рисорсиз", която преди година беше придобита от ирландската Petroceltic. Миналия ноември TransAtlantic, която оперира в България чрез придобитата през 2011 г. Direct Petroleum Bulgaria, получи 35-годишна концесия за добив от района на Койнаре, където се намира участък "Р1-Девенци". По това време е подписан и предварителен договор с "Булгаргаз". През 2008 г. Direct Petroleum открива залежи на дълбочина около 4200 метра, става ясно от сайта на компанията майка. Като тестов добив през 2012 г. са извлечени 87.7 хил. куб. метра газ. Кандците кандидатстват и за концесия в района на Стефанец, южно от Койнаре. Най-много гориво "Булгаргаз" внася от руската "Газпром експорт", другият доставчик е "Мелроуз", която добива в блок "Галата" в Черно море и има концесии за находищата "Калиакра" и "Каварна". По думите на Гогов "Булгаргаз" се интересува и от залежите край Кипър. През септември "Булгаргаз" подписа договор за покупка на природен газ от консорциума "Шах Дениз", който разработва едноименното каспийско находище. Контрактът е за 25 години и най-ранните доставки могат да са факт през 2019 г. Очаква се българската компания да получава по 1 млрд. куб. м годишно. Изпълнителният директор на "Булгаргаз" очаква в бъдеще компанията да играе все по-малка роля на обществен доставчик и все повече да се адаптира към по-конкурентна пазарна среда, каквато е европейската тенденция. "Никъде не е казано, че газопреносната мрежа у нас трябва да остане една и да се управлява от един собственик", коментира Гогов. В бранша отчитат, че пречка пред това потребителите реално да имат по-широк избор на доставчици е липсата на инфраструктура и газопреносни връзки. През юли Европейската комисия започна антитръстово разследване срещу "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" (оператор на мрежата), както и срещу принципала им – Българския енергиен холдинг (БЕХ). Според комисията държавните компании може да злоупотребяват с господстващото си положение на газовия пазар и така да възпрепятстват навлизането на други играчи.
Източник: Капитал (04.10.2013)

Взимаме газ от два нови източника през 2015 г. България ще получава газ от два нови източника след по-малко от две години. До началото на 2015 г. родните потребители ще могат да разчитат на синьото гориво, което ще се добива от находището край с. Девенци. Това стана ясно от думите на изпълнителния директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов на форума "Природен газ - Инфраструктура, пазари и услуги". Държавното газово дружество е подписало договор с фирмата, която ще добива синьото гориво - "Транс Атлантик петролеум". През декември 2015 г. у нас ще дойдат и първите количества газ по "Южен поток". По план тогава трябва да заработи първата от тръбите, които ще минават по дъното на Черно море. Според зам.-министъра на енергетиката Иван Айолов в момента има 5-6 месеца забавяне на проекта "Южен поток". То обаче се наваксва, каза във вторник икономическият министър Драгомир Стойнев. Ако закъснението бъде наваксано, до края на 2015 г. България ще има два нови източника на газ. Междувременно ще заработи и междусистемната ни връзка с Румъния. До края на октомври трябва да приключат строителните дейности, каза Айолов. До 2017 г. капацитетът на хранилището в Чирен ще бъде увеличен на 1 млрд. куб. метра газ, каза изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков. Това ще стане с реализацията на проект за 200 млн. евро. В същото време ще бъде вдигнат и добивният капацитет, като на ден ще могат да се изпомпват по 4,2 млн. куб. м синьо гориво.
Източник: Стандарт (04.10.2013)

Газовата връзка с Румъния ще заработи от януари Газовата връзка с Румъния е почти готова и тръбопроводът ще бъде пуснат до началото на следващата година. Това е най-напредналият от няколкото проекта за свързване на българската газопреносна система със съседните страни, но на практика няма да доведе до значителна диверсификация, защото капацитетът на тръбата за пренос на газ към България ще е ограничен. Газовият интерконектор Русе - Гюргево е дълъг общо 25 км и в частта му на румънска територия (7.5 км) е готов. Това са съобщили от румънския оператор Transgaz пред местния вестник "Путеря", цитиран от БТА. Проектът включва и участък под р. Дунав, дълъг 2.1 км. От българска страна тръбопроводът е 15.4 км и се изгражда от държавната "Булгартрансгаз", която планираше да е готова с проекта до началото на 2013 г., а след това коригира плана си за края на май тази година. Миналата седмица зам.-министърът на енергетиката Иван Айолов обясни, че правителството е заварило изоставане с 6 месеца, но по думите му забавянето вече е компенсирано и тръбопроводът ще бъде пуснат от 1 януари 2014 г. Основен проблем е все още незавършената реверсивна (двупосочна) способност на газопровода, чрез която да се доставя гориво в България, каза наскоро в парламента икономическият министър Драгомир Стойнев. За целта е нужна компресорна станция в Румъния, която не е предвидена по проект. Според проекта на газопровода трябва да има две измервателни станции - една в Русе и една в Гюргево. Румъния е поела ангажимент за отпушване на износа към България, но не е ясно кога това ще стане възможно. По план между двата града ще могат да се пренасят между 0.5 и 1.5 млрд. куб. метра газ. Изграждането на връзката струва близо 24 млн. евро, от които 8.9 млн. са безвъзмездно финансиране по Европейската енергийна програма за възстановяване. Българският участък струва 7.1 млн. евро, от който 4.4 млн. са от европейската енергийна програма, а 2.7 млн. са собствено финансиране на "Булгартрансгаз". Строежът на газови интерконектори е сред мерките на правителството за разнообразяване на доставките, набелязани след газовата криза в началото на 2009 г. За България румънският интерконектор няма да доведе до съществено разнообразяване на доставките, а по-скоро да служи като резервен вариант при нова криза. За Румъния проектът ще даде косвен достъп до азерски природен газ, когато Трансадриатическият тръбопровод (от Турция през Гърция и Албания за Италия) бъде свързан с българската мрежа, каквито са намеренията на правителството. Строителството по другите интерконектори не е започнало. В момента се правят техническият проект и подробният устройствен план именно за газопровода с Гърция, съобщи още Иван Айолов. Той припомни, че освен азерски газ интерконекторите могат да се използват и за доставки на втечнен газ от новите терминали в Турция и Гърция. Връзката със Сърбия (61.1 км) трябва да заработи през 2017 г., стана ясно миналия месец след среща на министър Стойнев със сръбския му колега Зорана Михайлович. Очаква се през ноември да бъде открита процедура за изработване на техническия проект за газопровода София - Ниш. Газовата връзка с Турция е най-изостанала - тя все още на идеен етап. Възможно е свързване с преносните системи в Централна Европа, след като преди дни Европейската комисия представи списък с приоритетни енергийни проекти, сред които е и газопровод от България до Австрия през Румъния и Унгария. Той ще е с дължина 1318 км и потенциал за пренос на до 3 млрд. куб.м. По план съоръжението на година трябва да минава по трасето на проекта "Набуко", който беше изоставан след консорцима, разработващ находището "Шах Дениз 2" в Каспийско море, който предпочете да доставя газ за Трансадриатическия газопровод.
Източник: Капитал (22.10.2013)

Шампионите в строителството Дружествата "Геострой" от групата на "Геотехмин" и "СК-13 холдинг" взеха награди за най-големи строителни компании за 2012 г. в секторната класация на Камарата на строителите в България (КСБ). Те получиха златни призове сред големите предприятия съответно в категориите за високо и за инфраструктурно строителство. Победителите се избират на базата на подадените от тях към строителния регистър данни за приходи от продажби, дълготрайни материални активи и брой заети лица. Според регламента най-голяма тежест - 15 точки, носят приходите за съответната година, останалите два критерия носят по 5 точки. Най-голямата компания в категория високо строителство е "Геострой" с приходи от 111.8 млн. лв. за 2012 г. при 63.6 млн. лв. година по-рано. Данни за големите обекти на "Геострой" за миналата година не са подадени, но управляваното от Владимир Вутов (на снимката) дружество традиционно работи по обекти на медодобивния комплекс "Елаците мед". Изпълнител е и на смесения комплекс "Сан Стефано плаза" в центъра на София. В същата категория сребърен и бронзов приз взеха две варненски дружества - "Комфорт" и "Планекс", с приходи за 2012 г. в размер на съответно 103.9 млн. лв. и 86.3 млн. лв. В категорията за инфраструктура лидер е "СК-13 холдинг", която отчита лек спад на приходите през 2012 г. до 117.6 млн. лв. при 129.5 млн. лв. за 2011 г. Сред по-известните обекти, по които компанията е работила, са разширението на метрото в София и строителството на магистралите "Люлин" и лот 2 на "Тракия" (Стара Загора - Нова Загора). На второ място в категорията е "Хидрострой" с приходи от 86 млн. лв. за 2012 г. Трета сред големите компании е "ГБС-инфраструктурно строителство", чиито приходи за годината са 88.4 млн. лв. Въпреки че е реализирала повече продажби от "Хидрострой", тя отстъпва като материални активи и брой заети. В конкурса на камарата тази година участваха 3814 дружества. Сред тях не са включени осем от най-големите строителни компании и холдингови структури - "Балканстрой", "Булгартрансгаз", "Геотехмин", "Главболгарстрой", "Енемона", "ПСТ холдинг", "Станилов" и "Трейс груп холд", които миналата година получиха специални награди за цялостен принос към сектора.
Източник: Капитал (28.10.2013)

Няма кандидати за проектиране и изграждане на новия сондаж Е-72 и газопровод в Чирен Във връзка с разширението наподземното газово хранилище "Чирен" през септември т.г. "Булгартрансгаз" обяви отново поръчката за изграждане на нов експлоатационен сондаж Е-72 и газопровод към него, които да се присъединят към изградените досега 39 сондажа. Поръчката е на стойност над 9 млн. лева. Обект на поръчката е инженерингово изпълнение с въвеждане в експлоатация на обектите със следните дейности: съгласуване на работните проекти и получаване на разрешение за строеж; наемане на земя за временното строителство и за изграждането на обекта; доставка на необходимите материали и оборудване(без тръбите за газопровода и сепарационен и измервателен възел); организация на изпълнението на СМР; изграждане и ликвидация на временни подобекти (за електроснабдяване и водоснабдяване); прокарване на сондажа и СМР; изпитания за изграждане на обекта и операции по свързването му към съществуващите съоръжения в хранилището; упражняване на авторски надзор по време на строителството; съставяне на строителни книжа и кадастрално заснемане по приемане и въвеждане в експлоатация на обекта. Сондажът ще бъде съоръжен с телеметрична система с цел извършване на интегриране на контролната, измервателната и информационната система на сондажа със съществуващата СКАДА система на газовото хранилище. Целта е непрекъснат и автоматизиран контрол върху сондажния процес. Газопроводът трябва да е на 0.8 м под нивото на терена, с начална точка сондаж Е-72 и крайна точка – централната площадка на хранилището "Чирен". Параметри на газопровода са: дължина – около 1415 м, диаметър – 133 мм, работно налягане – 15 Mpa, и очаквано количество на добивания газ в сондажа – 280 - 480 хиляди куб. м/ден. Трасето на газопровода е възможно най-кратко, като за достъп до обекта ще се използва съществуващата пътна инфраструктура. Сондажът е на разстояние 2025 м северно от село Чирен, на 1740 м източно от асфалтовия път и на 1130 м югоизточно от площадката, където се намира компресорната станция на хранилището. До крайния срок за подаване на оферти - 24 октомври, нямаше кандидати. Изискването към кандидатите бе да през последните 3 години да са реализирали оборот от изпълнение на сондажни работи и строителство (в т.ч. инженерингово изпълнение) не по-малък от 4 млн. лева. Според комисията ще се направи анализ от възложителя и след време отново ще се поднови обществената поръчка. Вероятната причина за липсата на желаещи е спецификата на този вид дейност, както и изискването за съвременни сонди, които да прилагат сондиране на голяма дълбочина. Малко са фирмите у нас, които могат да се справят с това оборудване и неговото транспортиране до строителната площадка.
Източник: Строителство Градът (29.10.2013)

Облигациите на БЕХ са пласирани сред близо 200 инвеститори Облигационната емисия за 500 млн. евро на Български енергиен холдинг е била пласирана сред близо 200 инвеститори, като по-голямата част от тях са чуждестранни играчи, но има и участници от България. Това съобщиха източници, запознати с процедурата по предлагането, което се проведе на 31 октомври. Две трети от облигационерите са от Европа, а останалите участници са от САЩ и Азия. Близо половината от емисията са изкупили инвестиционни фондове, а останалите книжа са записали пенсионни фондове, застрахователни дружества и банки според неофициалната информация. Очакванията на пазара са били петгодишните книжа да бъдат пласирани при доходност под 4%, тъй като към момента на предлагането БЕХ не е отчитал големи задължения, съпоставено с активите му и постъпленията от дивиденти. Постигнатата доходност обаче бе малко по-висока, 4.287%, което показва, че участниците са калкулирали по-голям риск. Според банкер, занимавал се със сделката, цитиран от Reuters, за това са натежали притесненията около политическата обстановка в страната и дебютният характер на емисията. Дори и на това ниво специалисти от облигационния пазар окачествиха предлагането като успех за емитента на фона на резултатите от сравними емисии: през миналата година българските еврооблигации с 5-годишен матуритет бяха пласирани при доходност от 4.436%, а на последния аукцион за 5-годишни ДЦК през октомври постигнатата доходност бе 2.35%. Друго потвърждение на успеха за облигационната емисия дойде от ирландската и английската фондова борса, където книжата бяха качени за вторична търговия. В петък, когато пазарът вече бе научил, че БЕХ е договорил заем от "Газпром" за 620 млн. евро за участието си в газопровода "Южен поток", облигациите се търгуваха при доходност от 4.267%, което е по-ниско от постигнатата на аукциона. Това според експерт в търговията с такива книжа показва, че инвеститорите не са били неприятно изненадани от новината, сервирана едновременно с обявяването на резултата от предлагането, а също и че облигацията е била правилно оценена от банките, които я пласираха - Raiffeisen Bank International и Citigroup.Григорий Ананиев, началник ликвидност на Citibank за България и Румъния, декларира, че разочаровани от новината за "Газпром" е нямало. Поне това са показали разговорите, които той е повел с местните инвеститори, записали от облигациите на БЕХ. Имайки предвид, че книжата трябва да се платят до 7 ноември, може да се предположи, че ако все пак има недоволни сред облигационерите, те ще се откажат от сделката. Това обаче е с минимален шанс да се случи, коментират специалисти от пазара, които обръщат внимание на многото подадени заявки за покупки от емисията - те бяха пет пъти повече от предложеното количество от 250 млн. евро. Според тях инвеститорите не би следвало да са изненадани и от това, че на финала на предлагането бяха одобрени два пъти повече облигации за продажба, отколкото бе обявено в проспекта. Това е обичайна практика и е можело да се очаква, че ще се стигне дотам, тъй като по-голямата емисия се превръща в бенчмаркова и става по-видима за международните инвеститори. Енергийният холдинг подготвя излизането си на облигационните пазари от миналата година, за да осигури ресурс за покриване на задължения в групата. Едно от тях е заемът за 195 млн. евро, изтеглен от НЕК за финансиране на дейности по проекта АЕЦ "Белене". Той падежира през май тази година и бе рефинансиран с друг банков заем, който сега ще бъде върнат с постъпленията от облигационната емисия. С остатъка от средствата БЕХ ще може да изплати дължимия дивидент на държавата, който възлиза на 205 млн. лв. Крайният срок за внасянето му е 15 ноември. Така от изтегления милиард лева чрез продажбата на облигации дружеството ще остане с 413 млн. лв., които може да бъдат насочени към инвестиционни проекти, каквито са изграждането на газови връзки с Турция, Гърция, Сърбия и Румъния, както и удължаването на живота на двата работещи ядрени реактора на АЕЦ "Козлодуй". Това са все проекти, определени като стратегически и по които работата е започнала. Отделно със заема от "Газпром" БЕХ практически стартира дейностите по прокарване на "Южен поток", но отпусканите 620 млн. евро едва ли ще изчерпят цялата нужна инвестиция, с която държавната компания се ангажира пред руския партньор. Работата с него по проекта "Белене" вече показа как първоначалните сметки могат да се окажат сериозно сгрешени и в крайна сметка оскъпяването да е непосилно за българското дружеството. Ако се върнем пак към проспекта на облигационната емисия, в него се споменава, че във времето от 2013 до 2017 г. инвестиционната програма на БЕХ ще изисква по 700 млн. евро годишно, което е много повече от паричните потоци, които холдингът реализира. От отчета му към деветмесечието се вижда, че приходите му са малко над 250 млн. лв., а финансовото състояние и задлъжнялостта на дъщерните компании сериозно се влошават, което означава, че следващата година БЕХ най-вероятно няма да е в състояние сам да осигури 700 млн. лв. ресурс за инвестиции. Ето защо е много важно дали, след като взе лесните пари, дружеството ще се изкуши да се впусне в проекти, които не може да си позволи. Това гарантирано би го заробило с още дългове. Не бива да се забравя и че догодина предстои арбитражно дело с "Атомстройекспорт" за АЕЦ "Белене", което потенциално може да струва на холдинга 1 млрд. евро.
Източник: Капитал (04.11.2013)

Търси се изпълнител на нов газов сондаж в хранилището "Чирен" "Булгартрансгаз" удължи срока за избор на компания, която да извърши нов газов сондаж в хранилището "Чирен". Новият е 28 ноември, след като до първоначалната дата - 24 октомври, не са били подадени оферти, потвърдиха от газовата компания. Тя управлява газопреносната мрежа в страната и е собственик на подземното съоръжение край Враца. В момента в хранилището може да се съхраняват до 550 млн. куб.м гориво и така то се явява единственият съществен буфер при временни прекъсвания на вноса или при колебания в потреблението. Проектът е част от цялостното разширяване на "Чирен". Фирмата, която бъде избрана за изпълнител, трябва да проектира и прокара експлоатационен сондаж Е-72, да монтира газопровод с дължина от 1.4 км. Прогнозната стойност на проекта е 9.35 млн. лв., показва документацията на процедурата на газовия оператор. Още 14.4 млн. лв. са предвидени до 2015 г. за реконструкция на съществуващите сондажи. Според плана за развитие на мрежите на "Булгартрансгаз" в момента в "Чирен" има 22 експлоатационни сондажа, 10-мегаватова компресорна станция и други инсталации за нагнетяване и добив на гориво. Максималният дебит при извличане на газ може да достигне 4.2 млн. куб.м за денонощие, а при нагнетяване – съответно 3.5 млн. куб.м. Компанията планира да подобри възможностите на хранилището. Кандидатите трябва задължително да имат опит с прокарването на поне един газов сондаж. "Участниците трябва да разполагат с екип от специалисти с опит, квалификация и познания на всички приложими нормативни актове от националното законодателство в областта на изработването на инвестиционни проекти и изграждането на газови сондажи", пише в изискванията към потенциалните изпълнители. Освен това от газовия оператор изискват 3300 лв. гаранция за участие в конкурсната процедура. Според представители на бранша в България има малко компании, които разполагат с необходимото оборудване и експертен капацитет да работят по такива поръчки. Крайният срок е 28 ноември, като се очаква офертите да бъдат отворени на следващия ден. Документи за участие могат да се набавят до 18 ноември, пише в решението на изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков, което е публикувано и на сайта на Агенцията за обществени поръчки До 2017 г. "Булгартрансгаз", която е част от Българския енергиен холдинг, планира да разшири капацитета на "Чирен" почти двойно, до 1 млрд. куб.м. За целта са нужни инвестиции от 200 млн. лв. в нови сондажи и увеличаване капацитета на наземните съоръжения, става ясно от инфраструктурния план на държавното дружество. Наскоро Европейската комисия публикува списък с 250 енергийни проекта във всички държави от ЕС, които могат да се ползват с предимство при кандидатстването за разрешителни, както и да получат съфинансиране за общо 5.85 млрд. евро до 2020 г. Сред набелязаните проекти е и "Чирен", като според Брюксел обемът му може да достигне между 720 млн. и 1 млрд. куб.м, дневният дебит за добив и нагнетяване – до 10 млн. куб.м. Вероятно ЕС ще подкрепи и изграждането на още едно хранилище в България.
Източник: Капитал (05.11.2013)

Смениха шефа на НЕК На 26 ноември Български енергиен холдинг ЕАД (БЕХ) е взел решение да освободи от борда на директорите на Национална електрическа компания ЕАД (НЕК) Владимир Инков, като на негово място е избрана Екатерина Истаткова, съобщава publics.bg. Истаткова има дългогодишен опит в Държвната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), като е оглавявала дирекция „Икономически анализи и регулаторен одит". Ден по-късно на заседание бордът на директорите на НЕК единодушно е избрал за нов изпълнителен директор досегашния член на борда Йордан Желев. През септември Желев, който е бил финансист в БЕХ, също така се нареди сред представителите на българската страна в борда на „Южен поток България" на мястото на Борис Тодоров от борда на „Булгартрансгаз". Това е петата рокада в ръководството на НЕК в рамките на годината. Информацията предстои да бъде публикувана в Търговския регистър.
Източник: Money.bg (29.11.2013)

EK: "Южен поток" е нелегален Гигантският проект на Газпром "Южен поток" за доставки на газ към Европа не може да работи на територията на ЕС, освен ако не е в съответствие със Закона за енергетиката на блока, а това може да отнеме години, заяви Европейската комисия в сряда. Правото на ЕС не позволява на доставчиците на енергия да са собственици на тръбопроводите, които те използват за изпълнение на доставката, но руският газов износител все пак продължи с равитието на проекта си в Югоизточна Европа. Всички двустранните споразумения за изграждането на газопровода "Южен поток", сключени между Русия, България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Хърватия и Австрия, нарушават европейското законодателство и трябва да бъдат предоговорени, заяви пред Европейския парламент Клаус-Дитер Борхард, директор по енергийните пазари в Европейската комисия, предаде EurActive в сряда. Отношенията между ЕС и Газпром се влошиха, тъй като Комисията обяви, че разследва Газпром по подозрения , че дружеството е възпрепятствало свободното движение на газ в Европа и налага несправедливи цени в някои случаи. Еврокомисарят по конкуренцията Хоакин Алмуния каза в сряда, че Газпром е предложил концесии, за да предотврати глобите. Интересът на Русия и Европейския съюз в областта на алтернативните маршрути за доставка на газ датира от поредица от спорове между Русия и Украйна заради неплатени сметки за газ, най-вече в началото на 2009 г., когато газовите доставки в Европейския съюз бяха сериозно нарушени. Докато Русия се фокусира върху алтернативни маршрути за доставка, Европейският съюз търси алтернативни доставчици.
Източник: Стандарт (05.12.2013)

Газ от Азербайджан до края на 2019 г. България ще получи първите доставки на газ от Азербайджан в края на 2019 г. Това става, след като в Баку беше подписано окончателното инвестиционно решение за разработването на находището "Шах Дениз 2" от едноименния консорциум. Според условията първите доставки на синьо гориво от новия източник ще бъдат получени в Турция и Грузия в края на 2018 г. Доставките за Европа, включително и за България, ще тръгнат година по-късно. За нашата страна това ще стане на базата на подписания в края на септември договор между "Булгаргаз" и консорциума "Шах Дениз 2" за 1 млрд. куб. м синьо гориво годишно, което представлява близо 1/3 от потреблението в страната. "Днес направихме реална стъпка по отношение на диверсификацията на доставките на газ към България", заяви премиерът Пламен Орешарски, който присъства на официалната церемония в Баку. Министър-председателят се срещна и с президента на Азербайджан Илхам Алиев. "Енергетиката е само част от нашите двустранни отношения и тя би могла да бъде много мощен стимулатор за развитието им", заяви Алиев. По време на срещата между двамата е обсъдена възможността за стартиране на авиолиния между България и Азербайджан с цел по-активни контакти между двете държави, привличането на повече туристи и инвестиции от Азербайджан в България. Орешарски и Алиев са обсъдили и възможностите азерски компании да участват в газификацията на нашата страна и да инвестират в туризма ни.
Източник: Стандарт (18.12.2013)

Взимаме азерски газ през Гърция България ще получава газ от Азербайджан през Гърция. Това става ясно след подписания между Трансадриатическия газопровод (ТАР) и Българо-гръцката междусистемна връзка (ICGB) меморандум за техническо сътрудничество и бъдещо развитие на инфраструктурата в региона. Документът е крачка към изграждане на входна точка при град Комотини, от който започва интерконекторът към България. Така азерският газ ще има реално трасе, по което ще влезе в родната газопреносна система край Стара Загора. От ТАР отбелязват, че по този начин ще се осигури транспорт на синьото гориво от Азербайджан до Югоизточна Европа като цяло. България трябва да започне да получава азерски газ в края на 2019 г. Миналото лято "Булгаргаз" подписа 25-годишен договор за доставка на 1 млрд. куб. метра годишно с консорциума "Шах Дениз 2", който ще добива газ от едноименното находище. Първоначално Европа трябваше да се захранва със синьо гориво от въпросното находище чрез "Набуко". Газопроводът трябваше да минава през България и така газът да идва и до нас. Консорциумът "Шах Дениз 2" обаче избра ТАР за тази цел, за проекта "Набуко" остана в историята.
Източник: Стандарт (08.01.2014)

План 16:16 рестартира енергетиката План 16:16 ще рестартира българската енергетика. Той съдържа 16 мерки за стабилизиране на енергийния сектор у нас, които трябва да бъдат изпълнени до 2016 г. Документът е готов само в първоначален вариант и неговото обсъждане на експертно и политическо ниво тепърва предстои. След това ще бъде подложен на широка обществена дискусия. Планът бил разработен от широка група експерти в работна група към Министерския съвет и е първият елемент от подготвяната енергийна стратегия. Първата от мерките предвиждала отделянето на енергетиката в отделно министерство. За такава структурна реформа се говореше още при предишното правителство, но тя така и не бе реализирана. Според запознати вече дори била ясна бройката на заместник министрите Те щели да бъдат трима. Единият заместник щял да отговаря за стратегическото развитие на енергетиката, вторият – за газовия сектор, а третият щял да се занимава с въпросите на електроенергетиката и минния бранш. Сред 16-те мерки за рестарт на енергетиката били набелязани и такива, свързани с определянето на цените на електрическата енергия. Обмисляло се да се промени начинът на формирането на цените от сегашния разходо-ориентиран. Причината да се мисли за такива мерки било, че според европейските норми от 2015 г. пазарът на еленергия у нас трябва да се либерализира напълно. Това означава, че вече и домакинствата у нас ще могат сами да си избират доставчика на ток. Ускоряване на изграждането на енергийната борса също било сред набелязаните мерки. Наред с това имало предложения и за сериозни промени, свързани с държавните енергийни компании. Обмисляли се идеи за създаването на три нови холдингови компании. Едната щяла да бъде електроенергийна и в нея да се включат НЕК, ЕСО, АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица-изток 2” и държавните мини. Към нея можело да бъде прехвърлен и делът на НЕК в американската „Контур Глобул Марица-изток 3”. Той е 27%. Засега е останал отворен въпросът за проектната компания за 7-и блок ­ „АЕЦ „Козлодуй” – Нови мощности”, която е собственост на АЕЦ „Козлодуй”. Втората компания, за чието обособяване се говори е хидроенергийна. Към нея можело да минат ВЕЦ-овете на НЕК, каскадите и всички язовири. В момента големите големите язовири у нас, които се ползват за производството на ток са собственост на дъщерна компания на НЕК. Към третата холдингова компания, която щяла да е газова, щели да влизат „Булгаргаз” и „Булгартрансгаз”. Не са единодушни мненията какво при така начертаното реструктуриране трябва да се случи се енергийния холдинг. Според едни от експертите собствеността на новите холдингови компании трябва да мине към новото министерство на енергетиката. Според отлично информирани източници обаче подобни идеи са само мечти на отделни хора. БЕХ няма да бъде закриван, каквито мераци имат някои, смятат запознати. Още повече че в момента компанията е акционер в ключови проекти като „Южен поток” и изграждането на българо-гръцката газова връзка, които са в процес на реализация. Мястото на проектните компании за въпросните проекти също остава под въпрос. Наред с всичко това се обмисляло и дали да не се създаде държавна консултантска компания, която да обедини най-добрите специалисти. Идеята била тя да обслужва реализацията на големите държавни проекти в енергетиката. Експерти обясниха пред „Монитор”, че планът на практика дава краткосрочната визия за сектора. В края на януари се очаква да е готов и проектът на новата енергийна стратегия до 2030 г. След това ще бъде представена и визията на страната за развитие на сектора до 2050 г.
Източник: Монитор (09.01.2014)

Междусистемната газова връзка между България и Румъния ще бъде въведена в експлоатация до края на март. Това съобщиха от "Булгартрансгаз" ЕАД, изпълнител на проекта от българска страна. Промяната в първоначалните планове за пуск на газовото трасе през януари се е наложила заради извънредни затруднения, свързани с геоложките характеристики на участъка под река Дунав, където в момента се изпълнява подводната част на проекта. Устойчиви скали са забавили нормалните сондажни работи, става ясно от съобщението. При липса на допълнителни усложнения се очаква основният сондаж да бъде завършен през януари. Непосредствено след това ще бъде изтеглен завареният тръбен участък от румънска към българска територия, който е напълно готов и са проведени успешни изпитания на плътност. По отношение на сухоземния участък на българска територия още през август 2013 г. бе изградена линейната част и приемните изпитания са приключени успешно. Предстои приемане на обекта и въвеждане в експлоатация незабавно след приключване на работите по прехода под река Дунав. Допълнително забавяне е имало и заради открития некропол с над 300 гроба. Първата копка на междусистемната връзка Русе-Гюргево бе направена през август 2012 г., като първоначално крайният срок за пускане в експлоатация бе май 2013 г. В началото на октомври м. г. зам.-министърът на енергетиката Иван Айолов отчете, че е заварено изоставане с около 6 месеца, което той очакваше да се навакса и интерконекторът да бъде пуснат в експлоатация от януари 2014 г.
Източник: Дума (09.01.2014)

Москва и Брюксел в нов спор за “Южен поток” Започна поредният тур от спора между Москва и Брюксел относно газопровода "Южен поток". Повод отново са междуправителствените споразумения между Русия и държавите членки в проекта, за които ЕК настоява да бъдат предоговорени. Постоянният представител на Русия в ЕС Владимир Чижов заяви, че Москва няма никакво намерение на предоговаря споразуменията. Нещо повече, при дадения вече мандат на ЕК за преговори от името на държавите по трасето дискутираната тема ще бъде не синхронизирането на сключените договори с евроизискванията, а адаптирането на Третия либерализационен пакет към условията в споразуменията. Брюксел обаче реагира много бързо и отново потвърди, че ще преговаря с Москва за промяна на междуправителствените споразумения. Според Сабине Бергер, говорител на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, в петък той ще се срещне с руския енергиен министър Александр Новак и ще бъде категоричен, че споразуменията трябва да се променят. Според енергийния експерт проф. Атанас Тасев това е поредната игра на нерви между Брюксел и Москва. Той смята, че при прилагане на евроизискванията към "Южен поток" реално Европа може да получи и газ от Азербайджан по тръбата. В същото време за Русия ще е изгодно трети страни да пренасят газ по "Южен поток". Печалбата от него може да бъдe по-голяма, тъй като за свободния капацитет на тръбата ще има търгове, смята Тасев.
Източник: Стандарт (15.01.2014)

Проверяват конкурса за строител Еврокомисията ще проверява конкурса за избор на изпълнител на проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на газопровода "Южен поток" на българска територия. Това стана ясно от думите на Шантал Хюс, говорител на еврокомисаря по вътрешния пазар в ЕС, цитирана от БНР. Според думите й в Брюксел знаят, че около проведения наскоро първи етап от конкурса е имало тревоги. "Експертите на ЕК разглеждат този въпрос. Все още е твърде рано да кажем какви правила трябва да се прилагат и дали някои от тях са били нарушени, но правим оценка на ситуацията", казва Хюс. И допълва, че комисията отдава голямо значение на правилното прилагане на правилата за обществени поръчки в целия Европейски съюз.
Източник: Стандарт (15.01.2014)

Брюксел се отказа от нови споразумения за “Южен поток” Европейската комисия се е отказала да иска преразглеждане на междуправителствените споразумения между Русия и членките на ЕС, през които ще преминава газопроводът "Южен поток". Това пише руският вестник "Ведомости", позовавайки се на информация от източници, близки на руското Министерство на енергетиката и еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер. Преди малко повече от месец Брюксел поиска от България, Унгария, Словения, Австрия, Италия и Гърция да започнат нови преговори с Москва и да подпишат нови споразумения, така че "Южен поток" да отговаря и работи изцяло според изискванията на Третия либерализационен пакет, който не съществуваше, когато документите бяха подписани. Малко по-късно засегнатите членки на ЕС се обединиха около идеята на българския министър на икономиката Драгомир Стойнев Брюксел да преговаря с Москва от името на всички страни. Малко по-късно Европейската комисия получи мандат за тези преговори. Миналия петък Йотингер се срещна в Москва с енергийния министър Александр Новак. Двамата са обсъдили темата и са се разбрали да бъде създадена работна група, която да обсъжда юридическите и техническите въпроси около газопровода. По време на разговорите между двамата обаче не е ставало дума за преразглеждане на междуправителствените споразумения, нито че работната група ще се занимва с тях, казва пред "Ведомости" руският зам.-министър на енергетиката Анатолий Яновский. Според него задачата на работната група между Брюксел и Москва ще бъде да намерят вариант "Южен поток" да функционира според законите в ЕС.
Източник: Стандарт (21.01.2014)

"Булгартрансгаз" ще стане балансьор на газовия пазар Газопреносното дружество "Булгартрансгаз" е най-вероятният балансьор на газовия пазар, стана ясно по време на дискусия, посветена на новите правила за търговия с природен газ. Припомняме, че преди броени седмици Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) публикува за обсъждане новите правила за търговия с природен газ. Новите моменти в нея са въвеждането на балансьор на пазара, който да се намесва при ситуации, когато потреблението на газ не съвпада със заявените количества. Новите правила предвиждат още и потребителите да могат да сменят доставчика си на природен газ по всяко време без такси и неустойки. Тези текстове бяха обсъдени с представителите на предприятията, газопреносните дружества и търговците на газ. От Българска асоциация „Природен газ“ и от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) поискаха система за измерване на потребените количества природен газ. Според двете асоциации в момента няма подобни правила и така потребителите не могат да подават възражения, когато смятат, че доставките и заявените количества се разминават. Константин Каменов от БФИЕК изрази притеснения и по отношение на текст в предложените нови правила, според който клиентът и доставчикът отговорят пропорционално в случаите, когато заявеното количество и реално потребеното количество природен газ не отговаря на реалния небаланс. Идеята за създаване на правила за измерване на потребените количества природен газ беше одобрена от членовете на ДКЕВР. Коментирите обаче бяха, че едва ли те ще могат да бъдат подготвени до 17 февруари, когато се очаква новите правила за търговия с природен газ да бъдат приети от ДКЕВР. Ако бъде одобрена на закритото заседание на енергийния регулатор, новата наредба ще влезе в сила от 1 юли 2014 година.
Източник: Инвестор.БГ (22.01.2014)

Преговори до 2016 г. за “Южен поток” Москва и Европейската комисия ще намерят решение на въпросите около "Южен поток" и Третия либерализационен пакет. Това става ясно от думите на постоянния представител на Русия в ЕС Владимир Чижов. Той смята, че най-късно до 2016 г. Москва и Брюксел ще успеят да се споразумеят за това как ще работи газопроводът, когато реално започне дейността му, предаде ИТАР-ТАСС. В подкрепа на тезата си той изтъква, че през 2012 г. Русия и ЕК са успели да се договорят правилата на Третия либерализационен пакет да не бъдат прилагани за газопровода OPAL, който свързва "Северен поток" с газопреносната система на Германия. Чижов обаче разкритикува като цяло новите правила в сферата на енергетиката в ЕС, като сравни Третия либерализационен пакет с "ярем на шията" на европейската енергетика. Не случайно големи компании в ЕС правят всичко възможно да получават дерогация от правилата, когато започват мащабни проекти, допълва Чижов. Той отново заяви, че "Южен поток" и другите трансгранични проекти не попадат под въздействието на Третия пакет. Работната група между Москва и Брюксел за решаване на въпросите около проекта "Южен поток", за която се уговориха в петък руският министър на енергетиката Александр Новак и еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер, вече е създадена, съобщава още Чижов. Нейни ръководители ще бъдат руският зам.-министър на енергетиката Анатолий Яновский и шефът на Генерална дирекция "Енергетика" в ЕК Доминик Ристори. Преговорите в работната група започват от днес.
Източник: Стандарт (23.01.2014)

До две години може да бъде изградена газовата връзка между България и Турция Газовата връзка между България и Турция може да бъде изградена за срок от две години, каза министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, на среща с министъра на енергетиката и природните ресурси на Република Турция Танер Йълдъз. Още в началото на мандата си заявих, че ще работя за стабилност на енергетиката и диверсификация. „Винаги съм настоявал - да има сигурност на доставките на природен газ и диверсификация на доставките. Газовата връзка с Турция се явява един от основните източници на тази диверсификация. С г-н Йълдъз, взехме решението да се изгради в най-скоро време тази връзка, но се уговорихме и за конкретни срокове. Това е голям успех в политиката ни, двустранните ни отношения. Това показва конкретни действия в сферата на енергетиката. През март се разбрахме да имаме конкретно подписано споразумение за начина, по който ще бъде изградена връзката, със срокове и параметри. Две години ще е срокът, в който връзката може да бъде изградена”, заяви Стойнев. От българска страна, изграждането на газовата връзка с Турция ще бъде извършено от българския оператор „Булгартрансгаз”. „Това е начинът, по който най-бързо може да се реализира тази връзка”, посочи Стойнев. По начина, по който бъде изграден техническият проект за газовата връзка с Турция, ще бъде ясна и крайната цена, каза министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Министър Танер Йълдъз обясни, че по предварителни данни, които има, цената на проекта няма да бъде толкова висока. „Щом като имаме срок за две години, когато вече експертите и техническият проект бъде готов, считаме, че цената ще е напълно поносима”, каза Стойнев. „По-важното е, че вече имаме конкретни действия, а не само политически намерения, както през последните години”, заяви Стойнев. Министърът на енергетиката и природните ресурси на Република Турция Танер Йълдъз обясни, че частната фирма от турска страна, отговаряща за изготвянето на проекта за газопровод между България и Турция, ще бъде избрана и назначена, в съответствие с правната рамка. Както при природния газ, така и при електричеството, се правят оценки, спрямо връзките между преносните системи. Става дума за построяване на тръбопровод за природен газ, с дължина 114 км. Ще се създаде съвместна компания между Националната електрическа компания (НЕК) и фирма, предложена от турска страна, за улесняване на износа на електроенергия, директно от НЕК, каза министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, на среща с министъра на енергетиката и природните ресурси на Република Турция Танер Йълдъз. Благодаря на г-н Йълдъз, че прие предложението ни - да се създаде съвместна компания в Република Турция между НЕК и фирма, която ще бъде представена от тяхна страна. Да се регистрира в Република Турция, с цел да се улесни износът на електроенергия директно от НЕК. Състоянието на НЕК е тежко, но се подобрява. Това е един от начините, по който финансовите резултати на НЕК ще се подобрят в най-скоро време. Финансовите резултатите се подобряват с конкретните, прагматични действия на правителството”, заяви Стойнев. Ако вървим по план, както се споразумяхме с г-н Йълдъз и работата на експертите върви, според нашето желание, напълно възможно е до две години вече да имаме първи доставки на природен газ от Република Турция, каза Стойнев. При електричеството става дума за пренос на 600 мегавата, който може да бъде увеличен реално до 1200 - 1300 мегавата. "Надявам се, че през предстоящия период ще бъдат направени необходимите проучвания, така че да имаме повече яснота”, посочи още Йълдъз. Относно цената на енергията в Турция той посочи, че курсът на цената на валутата оказва негативно влияние върху сектора на енергетиката, но не става дума това да се превърне в икономическа криза. „България, като държава-членка на Европейския съюз, е важно да спазва европейските правила, но България в момента има правителство, което поставя на първо място националния си интерес и винаги ще защитава националния си интерес в рамките на Европейския съюз”, заяви министър Драгомир Стойнев. На въпрос - как вижда сътрудничеството си с България, в областта на енергетиката министърът на енергетиката и природните ресурси на Република Турция Танер Йълдъз посочи: „Убедени сме, че България има сериозни човешки ресурси и технически капацитет в ядрената енергетика. Моделирането на енергоблоковете в Козлодуй не е много по-различно от това, което се предвижда при нас. Смятам, че става дума за технически срещи по тези въпроси”, заяви Йълдъз. На въпрос - дали ще бъде строена атомна централа около Инеада, на черноморското крайбрежие, министър Йълдъз каза: „Нямаме окончателна констатация за това място, но това е едно от вероятните места, които са общо пет на брой. Разстоянието до България, както и разстоянието на българската атомна централа до нас, не е много голямо. Важното е да се намалят много рисковете, и да бъдат изграждани, наистина много сигурни централи. Много държим на народа си, но по същия начин държим и на народа на България. Не може да става дума за нещо, което да поражда притеснения”, заяви Йълдъз.
Източник: Агенция Фокус (27.01.2014)

"Булгартрансгаз” ще изгражда газовата връзка с Турция, от българска страна От българска страна, изграждането на газовата връзка с Турция ще бъде извършено от българския оператор „Булгартрансгаз”. Това каза министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, на среща с министъра на енергетиката и природните ресурси на Република Турция Танер Йълдъз, предаде репортер на Агенция „Фокус”. „Това е начинът, по който най-бързо може да се реализира тази връзка”, посочи Стойнев. Газовата връзка с Турция се явява един от основните източници на диверсификацията. С г-н Йълдъз взехме решението да се изгради в най-скоро време тази връзка, но се уговорихме и за конкретни срокове. През март се разбрахме да имаме конкретно подписано споразумение за начина, по който ще бъде изградена връзката, със срокове и параметри. Две години ще е срокът, в който връзката може да бъде изградена, заяви Стойнев.
Източник: Агенция Фокус (27.01.2014)

Одобриха морската част на “Южен поток” Морският участък на газопровода "Южен поток" е получил зелена светлина от екоминистерството. На заседание на Висшия експертен съвет на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) в петък е бил одобрен Докладът за оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) на газопровода, който ще се изгражда в българската икономическа зона на дълбоката част от Черно море, съобщиха от ведомството. Освен за тръбите, които ще се полагат по дъното на Черно море, въпросната оценка обхваща и 2,4-километровата зона на сушата от брега на морето до приемния терминал. Целият този участък на газопровода се изгражда от проектната компания "Южен поток транспорт", в която акционери са руската "Газпром", френската EDF, италианската Eni и германската Wintershall. Изграждането на газопровода между морето и сушата няма да засегне плажа "Паша дере", за което имаше опасения. Заради тях от "Южен поток транспорт" създадоха специална технология, която ще позволи тръбите да минат под плажа чрез пробиването на микротунели. По този начин се избягва необходимостта за изкопни дейности на повърхността на "Паша дере". Самите тръби ще бъдат вкарани хоризонтално в траншеите, като полагането им ще бъде в посока от морето към сушата. Докато се осъществяват тези дейности достъпът на туристите до плажа няма да бъде ограничаван.
Източник: Стандарт (28.01.2014)

Български и чужди компании са поканени да съхраняват газ в "Чирен" Държавната компания "Булгартрансгаз", която управлява газопреносната мрежа в страната, започна да търси партньори, които искат да съхраняват природен газ в хранилището "Чирен". През следващите няколко години капацитетът му трябва да бъде значително увеличен, показват плановете на газовия оператор. Това дава възможност подземното съоръжение да бъде не само буфер при кризи с доставките на газ (каквото имаше в началото на 2009 г.), но и да се използва срещу заплащане за съхранение на гориво от други компании. За целта в понеделник започна предварително пазарно проучване. От държавното дружество канят всички заинтересувани фирми да заявят какви количества гориво биха имали интерес да съхраняват от 2017 г. нататък в "Чирен", което е единственото газохранилище в България. Компаниите трябва да изпратят писма с предварителна оценка по години за нужния им капацитет и от кои входни точки горивото ще влезе в българската газопреносна система. Срокът за подаване на информацията е 27 февруари. Това на практика е първа стъпка от процедурата "открит сезон" (open season), по която "Булгартрансгаз" ще изследва потребностите на пазара, свързани с възможностите на "Чирен". Според дружеството това е първата процедура от този тип в България. Във втората й фаза ще бъде представена методология, по която ще се изчисляват тарифите за съхранение, а в третия етап ще се прави анализ на рентабилността на необходимите инвестиции, сочат плановете на газовия оператор. Такива изследвания се правят и за определянето на преносния капацитет на газопроводите. В момента в "Чирен" могат да се съхраняват около 550 млн. куб. метра природен газ, като целта на "Булгартрансгаз" е до 2017 г. капацитетът да се увеличи до 1 млрд. куб. метра. По план повече от два пъти трябва да нарасне и дневният дебит за нагнетяване и добив от съоръжението край Враца. Затова са необходими около 200 млн. евро инвестиции. Увеличеният обем за съхранение "значително надхвърля потребностите на българския газов пазар", сочи анализът на "Булгартрансгаз". Според дружеството изграждането на двупосочните газови връзки със съседните на България държави ще даде възможност на компаниите от региона да се възползват от "Чирен", което ще спомогне за интеграция на регионалните пазари. Това може да стане например чрез вече изградената газова връзка с Румъния, по която в момента текат проби и която ще влезе в действие до края на март. Разширяването на "Чирен" попадна в списъка на Европейската комисия с 250 прироритени за общността енергийни проекта, който могат да получат съфинансиране от Европейския съюз. В момента хранилището разполага с 22 експлоатационни сондажа и 10-мегаватова компресорна станция. Средно на сезон оттам се добиват около 300 млн. куб. метра. С пари на ЕС може да се финансира и изграждането на още едно хранилище в България.
Източник: Капитал (30.01.2014)

Ремонт на компресорни станции за 9 млн. лв. "Булгартрансгаз" е обявила обществена поръчка за модернизация на компресорните станции "Вълчи дол" и "Полски Сеновец", показва справка в Агенцията за обществени поръчки. Поръчката е на стойност 9 млн. лв. Кандидатите трябва да имат поне 18 млн. лв. оборот през предходните три години. Заинтересуваните компании трябва да предоставят 60 хил. лв. гаранция и да подадат документите си до 24 февруари.
Източник: Капитал (30.01.2014)

Държавните дружества отчетоха по-малко концентрирани депозити Почти всички държавни дружества отчитат, че са преразпределили средствата си сред обслужващите ги банки, показват данните към 30 декември, изготвени от министерствата, които са техни принципали. При някои компании това е станало дори преди да са провели конкурсите за избор на банкови оферти за депозитите им. Количествени данни няма, затова е възможно покриването на условията да е станало и чрез теглене на заеми от обслужващата финансова институция, защото по постановление се следи за нетна експозиция (депозити минус кредити). Процедурата се наложи като инструмент за справяне с проблема концентрация на средства, който създаваше рискове в системата и през последните години облагодетелстваше основно една банка - Корпоративна търговска банка (КТБ). За да се пресече това, през месец май бе прието постановление, което принуди държавните дружества да разпределят парите си в поне четири банки. След изтичането на дадения срок за привеждането му в действие все още има държавни дружества, които не се съобразяват с правилата. Някои от тях се оправдават с големи преводи от клиенти, постъпили в края на декември, а други са пресметнали, че развалянето на депозити сега ще им донесе загуби, което прави неоправдано прехвърлянето на средствата преди изтичането на вече сключените договори. Общо 11 са дружествата от портфейлите на икономическото и транспортното министерство (където са най-големите държавни компании), които не спазват изискването за депозитите към края на декември. "Българският енергиен холдинг", който разполага с най-голям ресурс, е отпаднал от черния списък, в който фигурираше до ноември. В него остават дружества като "Булгартрансгаз", "Булгаргаз", "Летище София", "Информационно обслужване". Макар да пристъпи към изпълнение на правилата със закъснение от дадения срок, "Булгартрансгаз" вече е избрало 5 банки, но предпочита да остави 31% от парите си в КТБ. Причината е, че развалянето на договора ще лиши дружеството от полагаемата му се лихвена доходност. Към края на септември дружеството бе отчело свободни парични средства в размер на 223.4 млн. лв. В същата банка са и парите на "Булгаргаз", който все още не е приключил с процедурите за избор на банки за депозитите си. Основната причина, поради която то не изпълнява правилата, е, че в самия край на годината, на 30 декември, то е получило голям превод от клиент, като сумата на плащането възлиза на 92.78% от наличните му пари. Макар традиционно да е обслужвано от повече банки, "Летище София" също попада в списъка с дружествата - нарушители на постановлението. През септември то бе разпределило основната част от парите си в три банки - КТБ, ЦКБ и ОББ, като във всяка от тях концентрацията бе над изискуемите 25%. Летището не е балансирало експозицията си само към КТБ, показват данните към края на декември. Предстои му и да предприеме и първи стъпки в организирането на конкурс за банки, които да предложат оферти за депозити, става ясно от отчета. През декември "Българският енергиен холдинг" е разрешил проблема си с концентрацията на средства. Първоначално той бе в полза на КТБ, а впоследствие се прехвърли към Българската банка за развитие, където постъпиха парите от изтегления през ноември облигационен заем в размер на 500 млн. евро. Впоследствие сумата по сметката намаля, тъй като БЕХ издължи 205 млн. лв. дивидент на държавата, а вероятно е покрил и мостовия заем от около 200 млн. евро (който холдингът пое заради НЕК). Не е ясно какво се е случило с останалите средства. В края на годината дружеството реши да вдигне капитала на "Южен поток България" с почти 200 млн. лв., така че средствата са се стопили и още, ако парите са преведени. В обяснението, което БЕХ е изплатило до принципала си, се посочва, че е извършено "вътрешно разконцентриране на паричен ресурс", в резултат на което към 30 декември няма нетна експозиция към отделна финансова институция, надвишаваща 25% от общия размер на паричните средства. Холдингът започна конкурс за избор на банки на 10 януари, като оферти се приемаха до 24-ти. Проблемът със забавените конкурси стои и пред другите по-малки дружества, попадащи в списъка с нарушителите. И ако обобщим - или постановлението изигра своята роля и парите бавно се преразпределиха, или държавните дружества намериха начин да го заобикалят.
Източник: Капитал (03.02.2014)

Започва отчуждаването на ниви за газовата връзка с Гърция Компанията ICGB, която ще изгради газопровода с Гърция, е започнала процедура по уреждане на статута на земите, през които по план ще минава съоръжението. Това става ясно от обявление на сайта на държавния Български енергиен холдинг (БЕХ), който е акционер от българска страна в проектната компания. ICGB търси консултантска фирма, която да уреди придобиването на право на строеж върху имотите на българския участък. Това е едно от изискванията за получаване на строително разрешително. Фирмите, които имат нужния опит, могат да кандидатстват до 27 февруари. Не е ясно каква е прогнозната стойност на поръчката. Самото строителство на връзката ще започне до края на годината, обеща в понеделник енергийният министър Драгомир Стойнев по време на посещението си в Горна Оряховица. По думите му връзката в Румъния се тества в момента, а забавяне има при договарянето на газопровода със Сърбия. Трасето на интерконектора е с дължина 151 км и минава през общините Стара Загора, Раднево, Опан, Димитровград, Хасково, Кърджали, Момчилград, Джебел и Кирково, показва документацията на изпълнителя. Изграждането на връзката ще засегне имоти с обща площ от почти 4700 дка. От тях около 63% са ниви, а 13.7 на сто – пасища, показва информация на проектното дружество. От всички засегнати имоти 57.4% са частна собственост. От ICGB искат изпълнителят да купи нужните имоти или да учреди безсрочно право на строеж от собствениците. За целта той ще трябва да установи кои са собствениците, да набави скици на имотите, да набави пазарни оценки, въз основа на които ще се извършват преговорите за придобиване на имотите. Срокът за изпълнение на задачите е шест месеца. В проектното дружество по равен дял имат БЕХ и IGI Poseidon S.A., която от своя страна е собственост на италианската Edison и гръцката DEPA. Капиталът на ICGB e 12.5 млн. лв., показва информация в Търговския регистър. През декември ICGB нашумя с назначаването в управата й на Асен Гагаузов, който беше министър на регионалното развитие по време на тройната коалиция. По план през българо-гръцката тръба ще минават между 3 и 5 млрд. куб. м годишно. Цялата връзка е дълга около 180 км и ще свърже газопреносните мрежите при Стара Загора и Комотини. Досега проектът на интерконектора е получил одобрение на оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) и от София, и от Атина. За газопровода са осигурени 45 млн. евро от Европейския съюз по програмата за възстановяване, а за допълнително финансиране са водени преговори с Европейската банка за възстановяване и развитие. Връзката с Гърция ще даде на България достъп до газови доставки, които са алтернативни на руските. Преди месец ICGB и фирмата за строежа на Трансадриатическия газопровод (TAP) сключиха меморандум за разбирателство и сътрудничество. Идеята зад споразумението е тръбите на двете компании да се свържат близо до Комотини. Газопроводът TAP e част от Южния газов коридор, по който Европа ще получава газ от азерското находище "Шах Дениз". За България проектът означава каспийски газ най-рано през 2019 г. Изграждането на повече връзки със съседните газопреносни мрежи е добре и за държавната "Булгартрансгаз", която планира да засили регионалната роля на хранилището "Чирен".
Източник: Капитал (11.02.2014)

Азерите ни дават 3 пъти повече газ Три пъти ще се увеличи предвидената доставка на газ от Азербайджан у нас през 2019 г. Това съобщи след срещата с президента Илхам Алиев икономическият министър Драгомир Стойнев. От планираните 1 млрд. куб. м те ще станат 3 млрд. куб. м. Президентът е дал уверения на българската делегация и лично на премиера Пламен Орешарски, че заедно с азербайджанската компания СОКАР ще изградим съвместно дружество, което ще работи по газификацията на България в бита и промишлеността. СОКАР са изявили желание за конкретни инвестиции, главно в сектор енергетика, и конкретно в газовата сфера, поясни Драгомир Стойнев. И допълни, че Азербайджан има намерение да инвестира в разширяване на газохранилището в Чирен. Едва 2%-3% от населението на България са газифицирани и инвестициите представляват сериозен интерес за СОКАР, обясни икономическият министър. С развиването на проекта ТАП страната ни ще има възможност за по-големи количества газ. Въпреки че газовите връзки са в проектен процес на реализация, лично президентът Илхам Алиев е декларирал желание със СОКАР да се инвестира в България.
Източник: Стандарт (21.02.2014)

Поредно отлагане на газова връзка с Румъния Пускането на газопровода между България и Румъния, който трябва да осигурява спешни доставки на гориво в случай на криза и който трябваше да заработи още в края на 2013 г., се отлага за пореден път. Причината са геоложки проблеми, установени през януари, когато стана ясно, че сондажът под Дунав е достигнал до слой от варовикови скали, които пречат на нормалната работа. В понеделник изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков е обяснил, че въвеждането в експлоатация на газовата връзка ще се случи по-скоро през април или май. Връзката между Русе и Гюргево е с обща дължина от 25 км и се изпълнява съвместно от "Булгартрансгаз" и румънския оператор "Трансгаз". Това е най-напредналият от няколкото проекта за свързване на България със съседните държави с газови интерконектори, които да гарантират диверсификация и сигурни доставки в случай на криза като тази от началото на 2009 г. Първо се очакваше проектът да приключи до края на миналата година, а след това министър Драгомир Стойнев обяви, че това ще се случи от 1 януари. По думите на Темелков румънските фирми, които работят по подводния участък, все още се борят със затрудненията с геоложката структура, за да бъде пробита скалата под реката и да може тръбата да се изтегли на сушата. Очакванията на Темелков са строителните дейности да приключат до края на март, след което ще започнат тестовете на цялата връзка. Първоначално тя ще е само с една тръба, а довършването на работите по резервната е отложено за ноември. По план връзката ще може да транспортира минимум 0.5 млрд. куб. метра газ годишно от Румъния към България и до 1.5 млрд. в обратната посока. Изграждането струва около 24 млн. евро, от които 8.9 млн. са безвъзмездни средства от Европейския съюз. Българската част излезе 7.1 млн. евро, от който 4.4 млн. са от европейската енергийна програма, а 2.7 млн. са собствени средства на българския оператор. По-рано Румъния се беше ангажирала износът към България да се отпуши, но не е ясно кога това ще стане възможно. В системата на "Булгартрансгаз" връзката е обявена като входна и се надяваме да има интерес от доставчици, казва още Темелков. По думите му интерес вече е проявен от няколко румънски фирми, от "Овергаз", както и от държавната "Булгаргаз".
Източник: Капитал (25.02.2014)

Предприятия правят екоинвестиции срещу безплатни въглеродни квоти Механизмът, по който български индустриални и енергийни компании ще получават безплатни европейски въглеродни квоти в замяна на инвестиции в екологично и енергоефективно производство, вече е в ход. Това показва първият доклад на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев до Европейската комисия (ЕК) по изпълнението на националния план за инвестиции за 2013 г. По силата на т.нар. дерогация (временно изключение от правилото) България и няколко страни - членки на Европейския съюз, получиха възможност за допълнително количество разрешителни за изпускане на въглероден диоксид заради зависимостта на икономиката си от централи на изкопаеми горива. Тези страни трябва да гарантират, че съответните енергийни предприятия инвестират в "позеленяване" средства, равни на безплатните квоти, които ще получат. Така миналата година държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" е инвестирала 36 млн. евро в екологични подобрения на инсталациите си, а дружеството "Лукойл енергия и газ България" е вложило 12.2 млн. евро. И в двата случая европейското изискване е преизпълнено и компаниите ще получат безплатните квоти, става ясно от документа, публикуван на сайта на икономическото ведомство. Според доклада през 2013 г. ТЕЦ "Марица-изток 2" е инвестирала 36.4 млн. евро съгласно изискванията на националния план и е преизпълнила програмата си за годината с 1.9 млн. евро. Централата ще получи полагащите й се 3.9 млн. безплатни въглеродни активи. Изчисленията на министерството се базират на рефрентна цена от 9.27 евро за тон изпуснат въглероден диоксид, която е била определена през 2012 г. Реално стойността на безплатните квоти е твърде условна – през април 2013 г. тя дори спадна под 3 евро на тон заради несигурното бъдеще на Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ). Инвестициите на държавната въглищна централа са били в дейности по няколко проекта: пълен инженеринг на нискоемисионни горелки на котли от 1 до 12 (21.6 млн. евро), модернизация на блокове 5 и 7 (13.4 млн. евро); пълен инженеринг на газоплътна пещ на котли от 1 до 8 (1.16 млн.евро) и др. При " Лукойл енергия и газ България" средства са вложени в ремонт и изграждане на електрически уредби, в подмяна на помпи и в монтиране на фотоволтаична централа с мощност 1.25 мегавата. В тези проекти "Лукойл" е вложил 12.2 млн. евро, което е с 3.8 млн. над минималните изисквания, и така ще получи всички 331 хил. безплатни квоти, които му се полагат. Повечето предприятия в доклада отчитат преизпълнение на инвестициите, но това са дължи на резкия спад в цените на квотите, заради които спадна и изискването за общия размер на екоинвестициите. Има и инсталации, които не са правили такива вложения. ТЕЦ "Варна" не е инвестирала предвидените 8.5 млн. евро. Според централата през последните няколко години приходите й са спаднали значително поради няколко основни причини: общ спад в електропотреблението, намаляването на студения резерв, ръста на ВЕИ мощностите и задължителното изкупуване на тока от двата американски ТЕЦ-а в комплекса "Марица-изток". Освен това в момента тече процедура по избор на изпълнител на модернизацията на блокове 4, 5 и 6, която включва монтиране на сероочистки и инсталации за улавяне на азотни оксиди. Екологизацията на блоковете не може да започне, преди да приключи изборът на изпълнител, което трябва да стане през март. Поради тези обстоятелства ръководството е поискало централата да излезе от Националния план за инвестиции. Други предприятия, които не са изпълнили или са изпълнили частично изискванията за инвестиции в модернизация, са ТЕЦ "Бобов дол", "Топлофикация - Сливен", ТЕЦ "Брикел", ТЕЦ "Марица 3" (свързвани с бизнесмена Христо Ковачки) и ТЕЦ "Девен". Предприятията, които са длъжни да направят екоинвестиции, включват 11 топлофикации, 7 кондензационни централи и 4 заводски топлоцентрали (например като тази на "Лукойл"). Електроразпределителните дружества, НЕК и "Булгартрансгаз" също могат да правят инвестиции в подобряване на енергийната ефективност, но тъй като не могат да получават квоти (те не са производители на енергия), техните вложения могат да се финансират от фонд "Национален план за инвестиции". Миналия декември ЕК потвърди, че България може да получи безплатни квоти с референтна стойност за общо 945 млн. евро за модернизация на енергетиката и това няма да се счете като неправомерна държавна помощ. Брюксел одобри плана, в който са набелязани 401 инвестиционни проекта за периода до 2020 г. Квотите, които останат неизползвани, ще се прехвърлят в националния фонд, от който ще може да се финансират проекти за подобряване на енергийната инфраструктура като тези на ЕРП-тата и газовия оператор. Основната идея според Брюксел е постепенно повече производствени мощности да преминат от въглища на природен газ, а други да бъдат заменени с такива на възобновяеми източници. Според ЕК пазарният дял на Българския енергиен холдинг, който обединява големите държавни централи, ще спадне от 59.6% през 2011 г. на 52.8% през 2020 г., т.е. вследствие на безплатните квоти няма да има увеличаване на монополното положение на холдинга.
Източник: Капитал (25.02.2014)

Към момента "Булгартрансгаз" няма информация за промяна на договорените количества природен газ, доставяни от Русия. Това обясниха от дружеството пред БНР по повод думите на вицепремиера Цветлин Йовчев за рискове и заплахи за националната ни сигурност, свързани с доставките на природен газ, заради напрежението в Украйна. От "Булгартрансгаз" поясниха още, че в случаите на ограничение на доставките от Русия основният алтернативен източник е хранилището в Чирен. В момента там има около 200 млн. куб. м природен газ. Те могат да обезпечат потребностите на уязвимите потребители в страната за период от два месеца. Съществуваща възможност за посрещане на нуждите от природен газ е и местният добив от находище "Галата". По данни за 2013 находището обезпечава около 10% от потреблението на "синьо гориво" в страната Като източник за алтернативни доставки е и съществуващата газопреносна мрежа с Гърция, която от 1 януари тази година осигурява техническа възможност за доставки към България.
Източник: Дума (05.03.2014)

Стартират газовата връзка с Турция Старт на междусистемната газова връзка с Турция ще бъде даден следващата седмица, заяви зам.-министърът на енергетиката Иван Айолов. На 10 февруари за Анкара заминава наша експертна група, която да подготви меморандума, за който се договориха българският министър на икономиката Драгомир Стойнев и турският министър на енергетиката Танер Йълдъз. Около 14 март документът трябва да бъде подписан. "Надявам се, че след това ще се върви активно към реализация на проекта и в рамките на 2 години връзката ще бъде готова", каза Айолов. Така България ще има достъп до алтернативни на руските доставки на газ. До април трябва да заработи и връзката с Румъния. Поради спиране на работа на фирмата, която прокопава трасето под Дунав по време на новогодишните празници, се получи пропадане, каза Айолов. Това е довело до забавяне на проекта. С предприетите мерки до края на март трасето ще бъде готово. Айолови изрази дълбоко съмнение за евентуална нова газова криза. При такава обаче ще можем да разчитаме на запасите в Чирен, както и на наличната тръба към Гърция, по която можем да си доставим до 1,5 млрд. кубика газ годишно.
Източник: Стандарт (06.03.2014)

Днес българска експертна група е на финални разговори в Анкара по меморандума за изграждане на газовата връзка между България и Турция. В него ще са указани конкретни срокове и параметри за изграждането на тръбата. Ако всички дискусионни моменти бъдат изчистени, днес или няколко дни по-късно ще бъде подписан и меморандумът, с който ще се даде старт на строителството на интерконектора.В действителност България вече е започнала подготовката по изграждането на тръбата на наша територия. Става въпрос за проекта "Газопровод Лозенец – Недялско". Той е за строителството на близо 20-километрова тръба от Компресорна станция Лозенец до село Недялско. От българска страна тя се разглежда като първи етап от проекта за нова междусистемна връзка с Турция (ITB). Очаква се при преговорите с южната ни съседкатози вариант на трасе да бъде приетКъм момента проектът за отсечката Лозенец – Недялско е на етап инвестиционно проектиране и изработване на Подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП-ПП). Изготвен е доклад за Оценка на въздействието върху околната среда, който вече е внесен за одобрение в екоминистерството. Предстои съгласуване на ПУП и инвестиционния проект от съответните институции и внасяне на документациятаза получаване на разрешение за строежот Министерството на регионалното развитие. Паралелно ще се проведе и процедура за избор на изпълнител за строителството. Очакваният срок за приключване на строителните работи по плановете на „Булгартрансгаз“ е 2015 г.Очакванията са целият проект за изграждане на газовата връзка с Турция да приключи в рамките на 2 г. Според предварителните планове трасето на газопровода на територията на България ще е с дължина около 75 км и ще се простира от КС Лозенец до турското село Малкочлар. По предварителни оценки изграждането на българския участък ще излезе 75 млн. евро. Капацитетът на тръбата ще е 3-5 млрд. куб. метра.Подписването на споразумението за интерконектора между България и Турция беше договорено в края на януари между министър Драгомир Стойнев и турския му колега Танер Йълдъз при посещението му у нас. Тогава двете страни се договориха и да се създаде базиран в Турция джойнт венчър между НЕК и турска компания. Целта му ще е увеличаване на износа на еленергия от България към Турция.
Източник: Класа (11.03.2014)

Брюксел забавя Южен поток Европейският съюз слага на трупчета проекта "Южен поток". Това стана ясно от думите на комисаря по енергетика Гюнтер Йотингер. "Аз няма да се опитвам да ускоря хода на преговорите по повод газовите тръбопроводи, например по "Южен поток". Напротив, такива преговори ще бъдат отложени", заяви Йотингер. Според него към настоящия момент нямало нужда да се търсят начини за увеличаване на вноса на енергия за Европа. Страните от ЕС не се боят от проблеми в доставките на газ, тъй като зимата вече си отива, твърди еврокомисарят. Йотингер е на мнение, че дори на фона на кризата около Украйна, Русия няма да намали подаването на газ за Европа. "Аз не смятам, че това би било в интерес на Русия. "Газпром" е заинтересован от ежедневни продажби", заявява той за изданието Wirtschaftswoche. И уточнява, че Русия се нуждае не само от получаване на доходи от търговията с ЕС, но и от инвестиции. Йотингер потвърди, че поддържа санкциите срещу Русия. В частност - прекратяването на преговорите за облекчен визов режим и замразяването на активите на отделни лица. Той обаче е против мащабни икономически санкции, които биха затруднили цялата икономика на Русия.
Източник: Стандарт (11.03.2014)

От хранилището "Чирен" вече не се черпи природен газ, а само се нагнетява От газохранилището в Чирен вече не се черпи природен газ, каквато е нормалната практика по това време на годината. Заради извънредната ситуация в Украйна в момента в хранилището само се нагнетява газ. Това обясниха представителите на "Булгаргаз" и " Булгартрансгаз" по време на изслушване в парламентарната комисия по енергетика относно готовността на страната за реакция при газова криза. Двете компании са разработили планове, така че защитените потребители да не бъдат засегнати от кризата. В рамките а 45 дни техните доставки са гарантирани По данни на "Булгаргаз" в Чирен в момента има 192 млн. куб. метра газ. До 22 март ще бъдат нагнетени още 10 млн. куб. метра. Дневният добив от находището може да е около 3 млн. куб. метра газ, обясни Александър Петров, началник отдел "Лицензионна дейност" в газовия доставчик. Той обясни, че на 5 март е изпратено писмо до "Газпром експорт" с уведомление, че заради извънредната ситуация е прекъснат добивът и се нагнетява хранилище "Чирен", за да няма санкции от страна на Русия. На този етап обаче няма отговор. Петров уточни, че в зимния период потреблението е между 10 и 14 млн. куб. метра в най-студените дни. Около половината от това потребление се пада на топлофикационните дружества. "Само потреблението на "Топлофикация -София е 4 млн. куб. метра газ дневно", допълни представителят на "Булгаргаз". Според плана за действие в кризисна ситуация, приет през 2012 година, в "Чирен" трябва да има 130 млн. куб. метра газ. "Количеството в момента е много повече", уточни той. В случай на прекъсване на доставките дружеството може да разчита на местен добив, който е около 600 - 650 хил. куб. метра, както и на реверсивната връзка с Гърция, по която могат да дойдат 3 млн. куб. метра газ. От думите на председателя на Управителния съвет на "Булгартрансгаз" Евгени Попов пък стана ясно, че ще има ново забавяне на изграждането на газовата връзка с Румъния. Този път заложеният срок е краят на април, като остават 200 метра за свързване на съоръженията. След това остава да бъде изтеглена тестваната тръба на българска територия. Открити археологически находки край град Мартен е причината за забавянето на строежа с пет месеца. На този етап не можем да ползваме това съоръжение, заради несъвместимост на мрежите. Налягането в българската мрежа е по-високо, но при спиране на доставките от Русия налягането ще падне и ще можем да получаваме газ от Румъния. При спиране на доставките от Русия България може да разчита още и на количествата газ в магистралните газопроводи, които са около 20 млн. куб. метра, както и транзитните газопроводи, които са над 38 млн. куб. метра. В момента изпълнителните директори на "Булгаргаз" и на "Булгартрансгаз" са в Анкара за подписване на Меморандум за сътрудничество за изграждането на връзка с Турция. На базата на докладите в комисията приеха заключението, че защитените потребители ще имат достатъчни количества при криза.
Източник: Инвестор.БГ (13.03.2014)

Забавянето на проекта "Южен поток" не означава спиране. "Южен поток" е дългосрочен проект", каза министърът на икономиката Драгомир Стойнев. Той участва на заседание на парламентарната комисия по енергетика, където бяха изслушани представители на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" относно готовността на страната за реакция при газова криза. От газохранилището в Чирен в момента не се черпи природен газ. Заради извънредната ситуация в Украйна в хранилището само се нагнетява газ, обясниха представителите на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз". Двете компании са разработили планове, така че защитените потребители да не бъдат засегнати от евентуална криза. В рамките на 45 дни техните доставки са гарантирани. В Чирен в момента има 192 млн. куб. метра газ. В зимния период потреблението е 10-14 млн. куб. м газ в най-студените дни. Половината от тези количества са за топлофикациите. Дневният добив от Чирен може да е 3 млн. куб. м газ. В случай на прекъсване на доставките може да се разчита и на местен добив от находището на Мелроуз, който е около 600-650 хил. куб. м. дневно, и на реверсивната връзка с Гърция, по която могат да дойдат 3 млн. куб. метра газ.
Източник: Стандарт (13.03.2014)

5 родни фирми и 1 руска ще строят "Южен поток" Консорциум между руската компания "Стройтрансгаз" и пет български фирми ще поеме строителството на българския участък на "Южен поток". Това съобщиха два независими източника. Новината идва дни след като Брюксел обяви, че отлага преговорите с Русия по "Южен поток", но българският министър на икономиката Драгомир Стойнев каза, че замразяване не значи спиране и работата продължава. От възложителя на конкурса - проектната компания "Южен поток България" нито потвърдиха, нито отрекоха информацията, че за изпълнител е избран "Стройтрансгаз консорциум" ДЗЗД. От ресорното министерство на икономиката допълниха, че на този етап нямат какво да кажат. Заради изисквания за конфеденциалност по провежданата процедура е необходимо и съгласие от участниците в търга, за да бъдат разкрити, обясниха от ведомството на министър Стойнев. Официалната информация от проектната компания до момента е, че в търга са участвали 11 кандидати, като до втория етап са били допуснати четирима. Това е най-голямата строителна поръчка на страната - за над 3,5 млрд. евро. Очаква се строителството на "Южен поток" да даде тласък на развитието на Северна България и на цялата икономика на страната, тъй като в проекта ще се включат и наши компании и работници. Петте български компании, които ще участват в изграждането на "Южен поток" са "Промишлено строителство холдинг", "Техноекспортстрой", "Главболгарстрой" (ГБС), "Понсстройинженеринг" и "ПСТ Холдинг". Те са обединени в акционерно дружество "Газпроект Юг" с капитал от 50 000 лв. Всяка от петте фирми има равен дял, показва справка в Търговския регистър.
Източник: Стандарт (17.03.2014)

Газ от Турция след 2 години През пролетта на 2016 г. България вече ще може да получава газ и през Турция. В близките дни се очаква турският министър на енергетиката Танер Йълдъз да подпише меморандума, както това вече стори българският министър на икономиката Драгомир Стойнев. Документът вече е изпратен към Анкара чрез турското посолство. Веднага след парафирането му и от страна на Йълдъз ще започне предпроектното проучване за тръбата. Целта е да бъдат уточнени всички технически и финансови параметри, възможността за еврофинансиране. Предпроектното проучване ще отчита и търговски, и пазарен интерес към интерконектора.
Източник: Стандарт (18.03.2014)

Свалят с 4,56% цената на газа Цената на природния газ ще падне близо 2 пъти повече от поисканото от "Булгаргаз" намаление. Това стана ясно от думите на председателя на ДКЕВР Боян Боев. Той обяви, че комисията планира да свали цената на синьото гориво с 4,56% и така от 1 април индустрията и топлофикациите ще купуват 1000 кубика срещу 601,25 лв. без акциз и ДДС вместо сегашните 630 лв. Това е доста по-голямо намаление от поисканото от "Булгаргаз" сваляне на цената с 2,73%. Официалното предложение на газовото дружество беше синьото гориво да поевтинее със 17,20 лв. и през второто тримесечие природният газ да се продава за 612,80 лв. без акциз и ДДС. Според нормативната уредба ДКЕВР има право да променя и цената на парното и топлата вода всяко тримесечие, ако обаче синьото гориво поевтинява или поскъпва с над 5%.
Източник: Стандарт (21.03.2014)

Отмениха избора на изпълнител в поръчка на Булгартрансгаз за Чирен Комисията за защита на конкуренцията отмени като незаконосъобразно решение на Изпълнителния директор на „Булгартрансгаз" ЕАД за класиране на участниците и избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет „ПГХ Чирен - подмяна на тръби на закрит цикъл на ГМК", открита с Решение № БТГ-РД-07-45/01.08.2012 г. на възложителя. По жалбата на ДЗЗД „Обединение Минпроект - ИДА" проучването установи, че класираните на първо и второ място участници Обединение „Прима" и „Монтажи Ко" ЕООД са представили оферти, които не отговарят на изискванията на възложителя. Участниците в Обединението - „Прима билд" ООД и „Прима билд лимитед" ООД не са представили списък на договорите за услуги, изпълнени през последните 3 години, до датата на подаване на офертата, за изработени инвестиционни проекти за аналогични обекти. Класираният на второ място кандидат „Монтажи Ко" ЕООД е представил сертификат за въведена система за контрол на качеството ИСО 9001 - 2008, в обхвата на който липсва строителство, поради което офертата му също не отговаря на изискванията, поставени в документацията за участие. В случая е налице неизпълнение на предварително поставени от възложителя изисквания в документацията от плик № 1 на офертите, поради което оценителната комисия следва да посочи вида на липсващите документи и даде срок на участниците да ги представят. КЗК връща процедурата от етап проверка на допустимост на документите в Плик № 1 при спазване на мотивите в решението.
Източник: Money.bg (26.03.2014)

Газовата връзка с Румъния ще заработи от юни След неколкократни технически забавяния газовата връзка с Румъния ще заработи през юни, съобщи по време на конференцията "Бъдещето на природния газ" министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Причината за забавянето е пропадане на трасето под река Дунав, което вече е преодоляно. За съжаление обаче България няма да може да получава газ по тази връзка, защото румънската страна се бави с изграждането на компресорна станция, обясни още министърът. До изграждането на станцията газ ще тече в посока Румъния. Той припомни важността на газовите връзки за диверсификацията на газовите доставки. "Ако се повтори кошмарът от 2009 година, когато за 14 дни бяха спрени доставките от Украйна, ние отново не сме готови", обясни Стойнев. Той допълни, че има забавяне от страна на Сърбия по отношение на планираната връзка, която да свърже България с газовия хъб в Баумгартен в Австрия. Припомняме, че тази връзка получи и европейско финансиране, затова страната ни е предупредила ЕК за забавянето, обясни още енергийният ни министър. В последните дни е подписан и Меморандум за сътрудничество за изграждането на газовата връзка с Турция. Тя е била бавена в продължение на шест години, но в крайна сметка Турция е взела политическо решение за нейната реализация. Стойнев не даде подробности за параметрите на връзката, но обясни, че подписаният документ дава възможност на технически групи на двете страни да работят по проекта, така че той да бъде реализиран до 2016 година. Доставките от Шах Дениз II, които ще бъдат в размер на 1 млрд. куб. метра, ще се извършват по новата връзка с Гърция - Комотини - Стара Загора, чиято реализация ще бъде активизирана до края на годината. Министър Стойнев призна за забавяне и при тази връзка, но причината са действията на трите страни по проекта - България, Гърция и Италия. Другите важни източници на диверсификация са терминалите за втечнен газ. Стойнев посочи, че има интерес от страна Гърция за изграждане на общ терминал в Егейско море, откъдето да получаваме втечнен газ от Катар. "Турция при никакви условия няма да допусне кораб с втечнен газ да премине през Босфора", коментира още Стойнев. Що се отнася до доставки на втечнен газ от Алжир, той призна, че всички разработени находища вече са разпродадени. "Трябва да инвестираме за развитие на находище, за да получаваме газ от Алжир", допълни той. "Ние бяхме изоставени за Nabucco, а вместо това беше избран по-несигурния проект ТАР", смята енергийният министър, посочвайки, че френският гигант Total се оттегли от ТАР. По тази причина и "Южен поток" сега е толкова важен за страната ни. "Южен поток" нямаше да бъде реализиран, ако Nabucco не беше пропаднал", категоричен беше Стойнев. Проектът е голям и ще динамизира икономиката ни, освен че ще разнообрази трасетата на доставките. Газопроводът ще премине и през територията на един най-бедните региони в България и Европа. Търсенето на газ у нас ще се увеличава, още повече, че страната ни много изостава с битовата газификация, коментира още енергийният министър. По данни на Лабораторията за управление на риска, представени от Иван Иванов, само 3% от българските домакинства са газифицирани."Коефициентът на полезното действие на газа е много по-голям, отколкото на електричеството, което използваме масово сега", обясни бившият депутат от „Синята коалиция" в 41-то Народно събрание. Спрямо въглищата и петрола природният газ е много по-щадящ за околната среда. За Иванов бъдещето на доставките на природен газ в страната са находищата в Каспийския регион, Средиземно море, както и българските находища. Той обаче посочи, макар и да има уверение, че се работи активно два обособени блока - Терес и Силистар, в момента дори не се проучват. Иванов посочи още, че не трябва да се забравят и находищата на шистов газ. По оценки в страната ни има около 481 млрд. куб. метра шистов газ.
Източник: Инвестор.БГ (27.03.2014)

През юни пускат гориво от Румъния До юни газовата ни връзка с Румъния ще бъде пусната в експлоатация. Това заяви министърът на икономиката Драгомир Стойнев по време на конференцията "Бъдещето на природния газ". Заради пропадане под р. Дунав строителните дейности са се забавили, но проблемът е преодолян. Стойнев допълни, че диверсификацията е сред приоритетите на правителството и затова са насочени много усилия към изграждането на газовите връзки със съседите. По интерконектора с Гърция още тази година ще започнат конкретни действия. След подписания меморандум с Турция вече работят две технически групи и тръбата трябва да заработи през 2016 г., каза още Стойнев. Той е провел разговор с еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, от когото е получил подкрепа за ускоряване на работата и по интерконектора със Сърбия. Стойнев отново подчерта, че "Южен поток" ще даде не само диверсификация и сигурност на доставките, но и икономически растеж за България.
Източник: Стандарт (27.03.2014)

Строим терминал за втечнен газ с Гърция България ще си осигури постоянен достъп до природен газ с участие в изграждането на плаващ терминал в морето в близост до град Кавала. Очаква се преговорите по проекта да приключат до края на тази година, съобщават гръцките медии. Идеята за създаване на плаващ терминал за природен газ е на гръцката държавна газова компания DEPA, която води преговори с българското правителство за съвместно изграждане. Така се създава дистрибуторна мрежа между страните, като България ще получава втечнен газ от Гърция и има възможност да го транспортира за Румъния и Сърбия, чрез интерконектори. Изграждането на проекта в морето близо до град Кавала ще осигури на България енергийна независимост от Русия. Втечненият газ за терминала може да идва от Катар, а на по-късен етап и от САЩ. Гърция вече има изграден един терминал за LNG до остров Ревитуса. От министерството на външните работи в Атина съобщиха, че споразумението с България се очаква да бъде ратифицирано до края на тази година. Правителството на Румъния също проявява интерес за включване в проекта за терминала при Кавала.
Източник: Дарик радио (31.03.2014)

“Южен поток” няма да завива към Крим Трасето на морската част на газопровода "Южен поток" няма да бъде променяно. Това заяви говорителят на компанията "Южен поток Транспорт", която ще изгражда тръбата между двата бряга на Черно море, Яспер Янсен. Преди няколко дни в европейски медии се появиха слухове, че трасето ще бъде променено поради присъединяването на Крим към Руската федерация и дори може да заобиколи България. "Категорично такова нещо няма, а и то реално не е възможно", заяви Янсен. Той допълни, че дори не са правени проучвания за различен от досега известния маршрут. Янсен поясни, че това буквално би означавало проектът да започне отначало. "Това са общо 16 хил. км тръби. Освен това "Южен поток Транспорт" вече сключи договори с доставчиците на материалите за първите две от общо четирите успоредни тръбопровода, които ще свържат руския град Анапа с българския бряг край Варна по дъното на Черно море. Освен това компанията има и контракт за цялостното изграждане на морския участък на "Южен поток", каза Янсен.
Източник: Стандарт (09.04.2014)

Обещават газ поне за 70 години България ще може да получава руски газ поне още 70 години. Това стана ясно от думите на зам.-директора на газодобивния комплекс номер 22 на "Газпром добича Уренгой" Олег Кабанов. За толкова време се оценяват запасите в находищата, които експлоатира компанията, ако търсенето на синьо гориво в Русия и Европа се запази на сегашните нива. В същото време обаче тези запаси остават относително постоянни във времето. Причината е, че на всеки 1 млрд. куб. метра добит газ компанията прави нови проучвания за същото количество, обясни Кабанов. Така през следващата година запасите в находищата на "Газпром добича Уренгой" няма да бъдат за 69 години, а пак за 70 години напред, допълни той. Освен това предприятието не е единственото, което доставя синьо гориво за Европа. Заедно с "Газпром добича Ямбург", което се намира в съседство, двете дружества добиват общо 90% от газа, продаван от компанията майка "Газпром". Дружеството от град Новий Уренгой е на второ място с 97 млрд. куб. м произведено синьо гориво за 2013 г., като отстъпва единствено на колегите си от Ямбург. Потреблението на България е около 3 млрд. куб. м годишно.
Източник: Стандарт (10.04.2014)

"Газпром": Ще имате газ за поне 70 години България ще може да получава руски газ поне още 70 години. Това стана ясно от думите на зам.-директора на газодобивния комплекс номер 22 на "Газпром добича Уренгой" Олег Кабанов. За толкова време се оценяват запасите в находищата, които експлоатира компанията, ако търсенето на синьо гориво в Русия и Европа се запази на сегашните нива. В същото време обаче тези запаси остават относително постоянни във времето. Причината е, че на всеки 1 млрд. куб. метра добит газ компанията прави нови проучвания за същото количество, обясни Кабанов. Така през следващата година запасите в находищата на "Газпром добича Уренгой" няма да бъдат за 69 години, а пак за 70 години напред, допълни той. Освен това предприятието не е единственото, което доставя синьо гориво за Европа. Заедно с "Газпром добича Ямбург", което се намира в съседство, двете дружества добиват общо 90% от газа, продаван от компанията майка "Газпром". Дружеството от град Новий Уренгой е на второ място с 97 млрд. куб. м произведено синьо гориво за 2013 г., като отстъпва единствено на колегите си от Ямбург. Потреблението на България е около 3 млрд. куб. м годишно.
Източник: Стандарт (11.04.2014)

Турската Botas започна сондажните работи по газовата връзка с България Турската компания Botas, на която е възложено изграждането на трасето на газовата връзка с България, е започнала сондажните работи по проекта. За първи път при строителството на тази връзка в страната ще бъде използвана технологията за хоризонтален сондаж. При този метод тръбите се поставят дълбоко под земята, без да се разрушава асфалтовата настилка и инфраструктурата на пътя. Припомняме, че още правителството на Бойко Борисов работеше за изграждането на връзката между двете страни като част от проекта Nabucco. Плановете бяха строителството да започне през лятото на 2013 година. Провалът на проекта за изграждане на газопровода Nabucco, както и смяната на правителствата, забави работата по газовата връзка. Проектът отново беше активиран след разговори между министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев и турския му колега Танер Йълдъз в София. Преди седмици в Анкара представители на "Булгаргаз" и на "Булгартрансгаз" подписаха и споразумението за изграждането на газовата връзка. Плановете са интерконекторната връзка с обща дължина от 114 километра, която ще достига до селището Шаркьой, област Текирдаг, да бъде изградена до 2015 година. Тя ще бъде захранвана с газ, който Турция получава от Русия чрез "Син поток". Припомняме, че преди месец турският посланик в София Сюлейман Гьокче заяви, че има вероятност България скоро да бъде включена в проекта за Трансанадолски газопровод (TANAP), свързващ Турция с Азербайджан. Преди няколко месеца пък Драгомир Стойнев подписа Меморандум за разбирателство, който предвижда транспорт през Турция за Европа на газ от Азербайджан. Все още обаче няма изградена инфраструктура за доставката на договорените количества. Освен през Турция азерския газ може да дойде в България и през Трансадриатическия тръбопровод (ТАР), който преминава през територията на Гърция. За целта обаче трябва да бъде изградена връзката Комотини - Стара Загора. Стойнев обеща, че това ще може да стане още в края на тази година. По думите на министъра почти наваксваме изоставането в изграждането на интерконекторната връзка с Гърция. „Тази година се очаква да имаме технически проект, в края на този месец ще започнем да търсим и евентуално финансиране“, каза Стойнев. И допълни, че няколко банки вече изявили желание да финансират тръбата със заеми.
Източник: Инвестор.БГ (23.04.2014)

Връзката е готова: до 10 часа може да тръгне газ от Гърция за България От 1 януари тази година съществуващата междусистемна газова връзка на България с Гърция осигурява техническа възможност за физически поток на синьо гориво към страната ни. Това е в изпълнение на Регламент 994/2010, съобщиха от Министерството на икономиката и енергетиката. Информацията бе потвърдена от Булгратрансгаз, като по тяхна информация има техническа възможност за реверсивни доставки на природен газ от Гърция за България, през съществуващата точка на свързване на газопреносните мрежи на ДЕСФА и Булгартрансгаз - Кулата/ Сидирокастро в обеми до 3 млн.куб.м./ден. По официална информация, дневното потребление на газ в България при сегашните условия е в рамките между 7 и 9 млн.куб.м./ден Тук е важно да отбележим, че технологичното време за реверсиране на потока към този момент не е до месец, а е до 10 часа. „След извършване на необходими допълнителни реконструкции на територията на Гърция, планирани за извършване през лятото на 2014 г., времето ще бъде съкратено до 2 часа", уточниха от българския оператор. На въпроса за цената, която от гръцка страна биха доставили горивото за страната ни, от Булгартрансгаз отговориха така: „Въпрос на търговско договаряне е произхода и цената на газа, както и конкретните източниците на доставка". Според непотвърдена информация на България Он Ер едната възможност е при реекспорт отново на руски газ от страна на Гърция или с преобразуването на втечнен газ от страна на южната ни съседка. Що се отнася до цената, експерти коментират, че предвид, че говорим за извънредна ситуация, то договорките определено няма да бъдат на пазарен принцип и цените ще бъдат по-високи от сега внасяния газ от Русия през Украйна. Припомням, че за обезпечаване на газовите доставки, при намалени или спрени такива от Русия, освен реверсивен пренос, в страната се осъществява добив от хранилището ПГХ „Чирен" и местен добив от находище "Галата", като по информация на икономическото министерство, вътрешният добив на природен газ задоволява 10% от потреблението в страната. От Булгартрансгаз казаха за България Он Ер, че в ПГХ "Чирен" има налични 245 млн.куб.м природен газ към този момент, като във връзка с динамичната ситуация в Украйна в хранилището продължава да се нагнетява газ и в момента. Възможността за дневен добив от ПГХ "Чирен" при форсиран режим ипри сегашните нива на активен газ е около 3 млн.куб.м./ден., което осигурява около 40% от дневното потребление за този период от годината при настоящите метеорологични условия в страната. Добивът от ПГХ "Чирен" е възможен за не по-малко от 80 дни, казаха още от оператора. „Когато говорим за извънредни ситуации, трябва да се има предвид, че значителна част от потребителите в страната имат възможност за преминаване на алтернативно гориво", уточниха от Булгартрансгаз, като допъниха, че в изпълнение на Регламент (ЕО) 994/2010 относно сигурността на газовите доставки през 2012 г. от Министерството на икономиката и енергетиката е разработен и въведен в действие План за действие при извънредни ситуации, в който е описана методологията на действията в ситуация на газова криза, както и Превантивен план за действие, съдържащ оценка на риска.
Източник: Money.bg (24.04.2014)

Министър Драгомир Стойнев: Проектът "Южен поток" няма да бъде прекратен Проектът "Южен поток" няма да бъде прекратен, обяви енергийният министър Драгомир Стойнев в Брюксел, след среща с комисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер. България по никакъв начин не нарушава европейската правна рамка с готвените промени в закона за енергетиката. Според него, представители на опозицията у нас са дали на Гюнтер Йотингер невярна информация за естеството на тези промени. Драгомир Стойнев заяви: "Аз бях доста изненадан от факта, че опозицията в България може би погрешно го е информирала. Може би тяхното желание е отново да бъде спрян. Това по никакъв начин не отговаря на интересите на страната. Комисарят Йотингер изрично заяви, че както Русия, така и "Газпром", са важен партньор на Европа и че този проект е важен за доставки на природен газ за Европа". Стойнев е обяснил, че промените са приети само на първо четене, както и че преди второто, опозицията може да представи свои предложения и ако те са адекватни, управляващите ще се съобразят. Също преди второто четене Стойнев и Йотингер ще имат нова среща, ще продължат и експертните разговори. Засега по думите на министъра комисията няма забележки относно наземната част на "Южен поток". Морската, каза Драгомир Стойнев, по нищо не се отличава от сега действащите и други бъдещи газопроводи към Европа.
Източник: Агенция Фокус (25.04.2014)

Чакаме бум на местен газ през 2016 година Рекорден добив на местен газ очаква България през 2016 г. Тогава от находища в страната ще се добиват 1,5 млрд. куб. метра синьо гориво годишно или една четвърт от потреблението. Това е записано в плана за развитие на държавната “Булгартрансгаз” за периода 2014-2023 г. Предстои той да бъде одобрен от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Според нея бум на местните добиви ще има още през 2015 г., когато те ще са 800 млн. куб. метра. В стратегията “Булгартрансгаз” разглежда само две сигурни местни находища на природен газ - на британската “Мелроуз” край Каварна и на канадската “Дайрект Петролиум” край Ловеч. Най-големи надежди се възлагат на второто находище. Прогнозите са, че там има залежи от 22 млрд. куб. метра. Добивът обаче ще стане възможен едва през 2015 г., когато находището ще бъде свързано с местната газова инфраструктура. Сега до него няма тръба, а и то е в процес на разработване. В същото време се очаква изчерпване на находището край Каварна. През 2013 г. там са добити 227 млн. куб. метра. Прогнозите са, че до две-три години количеството ще нарасне двойно, но след това ще започне да намалява. През 2013 г. използваното синьо гориво е било 2,8 млрд. куб. метра. От тях 90,2% са внос от Русия, а едва 277 млн. куб. метра - местен добив. За сравнение през 2011 г. от общо внесени почти 3 млрд. куб. метра синьо гориво, 14,6% идваха от черноморските ни находища и това се считаше за рекорд. Според плана на “Булгартрансгаз” дружеството ще вложи близо 1 млрд. лв. в нова газова инфраструктура до 2023 г. Парите са за свързването на “Южен поток” и бъдещите газови връзки с Румъния, Турция и Гърция към мрежата на страната, за разширяването на хранилището край Чирен, модернизация на компресорните станции и газопроводи.
Източник: Труд (28.04.2014)

Рекорден добив на местен газ очаква България през 2016 г. Тогава от находища в страната ще се добиват 1.5 млрд. куб. метра синьо гориво годишно или една четвърт от потреблението. Това е записано в плана за развитие на държавната “Булгартрансгаз” за периода 2014-2023 г. Предстои той да бъде одобрен от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Според нея бум на местните добиви ще има още през 2015 г., когато те ще са 800 млн. куб. метра. В стратегията “Булгартрансгаз” разглежда само две сигурни местни находища на природен газ - на британската “Мелроуз” край Каварна и на канадската “Дайрект Петролиум” край Ловеч. Най-големи надежди се възлагат на второто находище. Прогнозите са, че там има залежи от 22 млрд. куб. метра. Добивът обаче ще стане възможен едва през 2015 г., когато находището ще бъде свързано с местната газова инфраструктура. Сега до него няма тръба, а и то е в процес на разработване. В същото време се очаква изчерпване на находището край Каварна. През 2013 г. там са добити 227 млн. куб. метра. Прогнозите са, че до две-три години количеството ще нарасне двойно, но след това ще започне да намалява. През 2013 г. използваното синьо гориво е било 2.8 млрд. куб. метра. От тях 90.2% са внос от Русия, а едва 277 млн. куб. метра - местен добив. За сравнение през 2011 г. от общо внесени почти 3 млрд. куб. метра синьо гориво, 14.6% идваха от черноморските ни находища и това се считаше за рекорд. Според плана на “Булгартрансгаз” дружеството ще вложи близо 1 млрд. лв. в нова газова инфраструктура до 2023 г. Парите са за свързването на “Южен поток” и бъдещите газови връзки с Румъния, Турция и Гърция към мрежата на страната, за разширяването на хранилището край Чирен, модернизация на компресорните станции и газопроводи.
Източник: profit.bg (28.04.2014)

Енергийният холдинг раздал над 1,5 млрд. лева Финансовият възел в енергетиката продължава да се заплита и през тази година, показват отчетите на част от основните дружества в сектора. Над 1,5 млрд. лева е предоставил Българският енергиен холдинг (БЕХ) на своите дъщерни дружества, показва отчетът на холдинга за 2013 г. Половината от парите са отпуснати миналата година. Дружествата с повече от 50% държавно участие са длъжни всяка година до 25 април да изпращат годишните си отчети в Министерството на финансите, което ги публикува на сайта си. На него обаче липсват отчетите на най-губещата компания в държавната енергетика - НЕК, както и на централата ТЕЦ "Марица-изток 2". Схемата, по която БЕХ е разпределял парите в енергетиката, е да взема пари от печелившите дружества и да ги дава на губещите. Така през 2013 г. основната част от приходите на компанията идват от дивиденти - 235 млн. лева. Основни платци са АЕЦ "Козлодуй" и "Булгартрансгаз", които са превели съответно по 117,26 млн. и 77,5 млн. лева. Отделно газовият оператор е отпуснал кредит на БЕХ от 119,8 млн. лева през първото тримесечие на 2014 г. През миналата година БЕХ тегли голям облигационен заем от близо 1 млрд. лева. Основна част от парите са отишли за погасяване на задължения на Националната електрическа компания (НЕК). Тя дължеше близо 400 млн. лева на БНП Париба, изтеглени през 2006 г. за АЕЦ "Белене", но впоследствие изхарчени за строежа на хидровъзел "Цанков камък". Според обявени преди седмица данни от НЕК дружеството дължи близо 1 млрд. лева на производителите на ток в страната. По данни на АЕЦ "Козлодуй" неплащането от НЕК е сред причините за влошени финансови показатели на централата. За първото тримесечие на годината задълженията на електрическата централа към атомната са скочили с 32,7%. През миналата година АЕЦ-ът е успял да овладее големият дълг, след като е прехвърлил с цесия 200 млн. лв. от задълженията към БЕХ. Поредици от прехвърляния на дългове към БЕХ през миналата година е направила и "Булгаргаз". Става въпрос за близо 500 млн. лв. вземания от "Топлофикация София". Благодарение на прехвърлянето компанията е излязла на печалба от 62,1 млн. лева. С положителен финансов резултат годината завършат "Булгартрансгаз" - 94,58 млн. лв. и "Мини Марица-изток" - 3,23 млн. лв. Загуба от 13,4 млн. лв. отчита Електроенергийният системен оператор, собственик на елмрежата за високо напрежение.
Източник: Труд (07.05.2014)

Дълговото бреме върху държавната енергетика нараства Повече дългове, по-малко продажби, регулаторен натиск. Това показват финансовите резултати за миналата година и за първото тримесечие на повечето държавни енергийни дружества, след като отчетите им бяха публикувани на сайта на Министерството на финансите. От отчетите се набива на очи фактът, че спадащите приходи изострят още повече проблема със задлъжнялостта, която нараства, особено между свързани компании в сектора. Част от дружествата директно посочват като причина държавните регулации, която ги притиска да продават на по-ниски цени или изкуствено намалят техният пазарен дял. На практика шансовете за подобрение са свързани с покачването на общата икономическа активност в страната, което може да увеличи продажбите им, но не и с регулаторна намеса за повишение на цените. Така че прогнозите са по-скоро песимистични, като само в газовия сектор има позитивни очаквания за увеличаване на местния добив и развитието на преносната инфраструктура. Почти няма компания, която да не е намалила разполагаемите парични средства, като при някои спадът от март миналата година до края на март през тази е в пъти. До редакционното приключване на броя предстоеше да бъдат качени отчетите на "Булгаргаз" и "Националната електрическа компания" (НЕК) за първото тримесечие. По-малкото приходи на държавните енергийни дружества създава затруднения за извършване на задължителните ремонти и профилактики на съоръженията. Наред с това са пречка пред възможностите за изчистване на натрупаните от компаниите в сектора задължения. Характерното за тях е, че значителна част са вътрешни за системата, тоест, ако някой от участниците спре да погасява задълженията си, това би могло да блокира дейността на поне един друг по веригата. Предприятията имат практика да си помагат чрез дружеството майка - "Българският енергиен холдинг", който през миналата година получи 100 млн. лв. заем от дъщерното си дружество "Булгартрансгаз" за преодоляване на временни ликвидни затруднения. Разглеждайки задлъжнялостта по дружества (виж таблицата), прави впечатление размерът на текущите задължения, които трябва да бъдат погасени в рамките на една година. Според данните 85% от задълженията на "Булгаргаз" и 72% от задълженията на "Мини Марица-изток" са краткосрочни. Сред дружествата с най-чувствително свиване на приходите през миналата година е "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО), при който намалението е с близо 25% до 406 млн. лв. Сред причините за това е драстичното понижение на износа, паднал с до 40% през първото полугодие на 2013 г. В отчета на дружеството се припомня за обилните валежи, които доведоха до покачване на произведената електроенергия от ВЕЦ с 20%. Ситуацията бе характерна и за останалите съседни държави и така на регионалния пазар имаше дъмпингови цени на тока, което допълнително затрудни износа на електроенергия, блокиран най-вече от добавките за пренос, достъп, зелена енергия. ЕСО продължава да страда от спад на приходите и през първото тримесечие те са намалели с 27% спрямо март миналата година. В доклада се посочва, че най-голямо влияние за загубата на дружеството има "силно ограничената ценова рамка, в която ЕСО извършва дейността си". Конкретно това означава намалението на таксата за пренос от 9.71 лв. на мегаватчас до 4.15 лв., утвърдена от ДКЕВР. От държавното дружество се надяват, че при новите цени за достъп, които трябва да действат от 1 юли, ще бъдат отразени действителните им разходи – за лицензи, инвестиции и покриване на натрупаната загуба. Нетната експозиция на ЕСО показва, че 24.5% от паричните му средства са в КТБ, а останалите са разпределени почти поравно между ЦКБ, Уникредит Булбанк и Сосиете женерал Експресбанк – във всяка по близо 25%. По-малко от 1% са в Юробанк И Еф Джи и в Алианц банк. Интересното е, че само месец по-рано, към края на февруари, в Алианц банк са били също 25% от парите на компанията, а в Сосиете женерал не е имало никакви. ЕСО разполага с общо 14.7 млн. лв. на депозити и сметки Климатичните аномалии са се отразили неблагоприятно и върху баланса на "Булгаргаз". По-високите температури през миналата година са довели до по-слаба консумация на газ от страна на топлофикациите и газоразпределителните дружества. Върху размера на приходите е повлияла също и ниската продажна цена на синьото гориво, пише още в отчета на дружеството. Свиването на приходите е характерно и за другите големи в енергетиката - "АЕЦ Козлодуй", "Мини Марица-изток" и "Булгартрансгаз", като за ядрената централа това е следствие на рекордно ниското производство за последните 7 години. Според данните дружеството е реализирало на пазара с 10% по-малко електроенергия спрямо предходната година заради по-слабото потребление и блокирания износ. В отчета му се посочва, че продължителната работа с понижен товар (по диспечерско нареждане) е довело до експлоатация на блокове с влошено полезно действие, работа на основно оборудване в нехарактерен режим с повишен риск за повреда, както и до неизпълнение на доставките за регулирания пазар. Диспечерските ограничения са довели до непроизведена и нереализирана на пазара електроенергия на ниска цена. Така регулираният пазар е бил лишен от такава за сметка на енергията от скъпи производители. Подобно е било положението на "АЕЦ Козлодуй" и през първото тримесечие – макар приходите му да са нараснали, печалбата му е намаляла. Спад е имало в произведената в централата електроенергия - с 1.09% на годишна база заради диспечерски натоварвания, се посочва в доклада. При нерегулирания пазар приходите от продажбите са се увеличили с 49%, а тези по регулирани цени са с 40% по-малко. Като причина за това от централата посочват промените в регулаторния период (цените бяха определени през август миналата година вместо през юли) . Данните от отчета показват, че паричните средства на "АЕЦ Козлодуй" в края на март са 46 млн. лв., почти двойно по-малко, отколкото година по-рано. Отчетът на "Български енергиен холдинг" (БЕХ) за първото тримесечие още веднъж потвърди сериозните затруднения, в които се намира дружеството. За първото тримесечие печалбата се е увеличила, но това е единствено благодарение на финансови приходи – 21.5 млн. лв. при 2.5 млн. лв. за първото тримесечие на миналата година. Основно благодарение на тях печалбата на компанията се повишава до 8.5 млн. лв. За финансовите приходи в доклада се отбелязва само, че ръстът им е "в резултат на предоставените заеми към свързани лица през втората половина на миналата година и първото тримесечие на тази". Останалите приходи на БЕХ са спаднали силно, като според обясненията основната причина е намаление на възнагражденията, които дъщерните дружества на холдинга му плащат. Към края на март БЕХ е изкупил близо 120 млн. лв. вземания на "Булгаргаз" от "Топлофикация – София" и е предоставил над 1 млн. лв. заеми на дъщерни дружества, показва докладът му. Близо 46 млн. лв. са приходите от подобни заеми за разлика от първото тримесечие на миналата година, когато такива не е имало. Дългът на "Топлофикация" е за получен, но неплатен газ и с него парното на столицата дължи на БЕХ над 360 млн. лв. Холдингът има сериозен спад на паричните средства само за три месеца – от 216.4 млн. лв. към 1 януари на 167.6 млн. лв. в края на март. От ръководството на БЕХ, в чиято структура е НЕК, директно признават за "влошената ликвидност на НЕК" и посочват, че са подготвили проект за споразумение за консолидиране на задълженията, което би трябвало да се отрази и на холдинга майка. На този фон в последната част от доклада от БЕХ посочват като част от бизнес програмата си придобиването на обявения в несъстоятелност и отдавна затворен торов завод "Химко" във Враца. Междувременно на посещение във Враца в сряда икономическият министър Драгомир Стойнев заяви, че с предприетите от сегашното правителство мерки са успели да стабилизират НЕК. Просрочени вземания, малко парични средства на разположение, но като компенсация – ръст в приходите и печалба. Това показват резултатите на "Мини Марица-изток". Паричните средства на компанията в края на периода са едва 3.2 млн. лв. при 39 млн. лв. година по-рано. До края на юли следващата година "Мини Марица-изток" трябва да погаси и заем, който БЕХ е отпуснал. От доклада става ясно, че той е отпуснат заради неплатени услуги и дивидент за предишни години. Заемът е предоставен през август миналата година и първоначално е бил 34 млн. лв., а към края на март остават да се върнат малко над 25 млн. лв. "Мини Марица-изток" има много просрочени вземания – общо 100 млн. лв., близо една трета от които са от "Контур глобъл Марица-изток", почти по толкова са от "АЕS Mарица-изток 1", а четвърт са дълг на ТЕЦ "Марица-изток 2". Останалите 20 млн. лв. са на "Брикел". Последният кредит, който мините са изтеглили, е 9 млн. лв. от КТБ, използван в периода 2010-2011 г. Той е за рехабилитация на багер в рудник "Трояново" и е със срок до октомври 2016 г. Компанията има заеми още от Уникредит Булбанк (8 млн. лв.), БНП Париба (4.9 млн. лв.) и консорциум "Биохим-Уникредит Булбанк", който трябва да е бил погасен през миналия месец.
Източник: Капитал (08.05.2014)

Към настоящия момент нямаме основание да прогнозираме спиране на доставките на газ. Това успокои премиерът Пламен Орешарски на брифинг в парламента. Коментарът му бе по повод задълбочаващата се криза в Украйна. Той заяви, че българското правителство не е сменило позицията си за събитията в Украйна. „Призовавахме двете участващи страни да се въздържат от провокации”, заяви премиерът. Според него трябва да се разчита на дипломатически и политически средства за уреждане на конфликта, като се избягват други конфронтации. На въпрос дали е възможна актуализация на бюджета в средата на годината, Орешарски отговори: „Има достатъчно време до края на годината, така че да се стабилизира окончателно приходната част на бюджета. Има достатъчно резерви и в разходната част, така че на този етап да говорим за актуализация е прекалено рано". Пред медиите Орешарски коментира и предстоящите европейски избори. Той изрази подкрепата си за БСП и ДПС. „Бих се радвал на изборен успех на двете сили, които подкрепят кабинета, но нека да дискутираме резултатите от изборите вечерта след тях, когато ще бъдат известни”, заяви премиерът.
Източник: Новинар (08.05.2014)

Само няколко държавни дружества не са изпълнили правилата за концентрация на депозитите Осем държавни дружества от енергетиката, индустрията, технологиите и транспорта нарушават правилата за концентрация на депозитите, показва справка на ресорните министерства към края на март. Превишенията над поставения праг от 25% в една банка са малки и в някои от случаите имат оправдателна причина. Така четири месеца след като рестриктивните мерки влязоха в сила, те вече се изпълняват. От предоставената публична информация се вижда, че най-големите притежатели на паричен ресурс - дружествата от енергетиката, са изпълнили ангажимента си да разхвърлят депозитите в повече от една банка. Така, ако през март миналата година Българският енергиен холдинг (БЕХ) държеше 88.2% от парите си в КТБ, към същия период на тази година средствата му са разпределени измежду пет банки, явили се на конкурс за привличане на депозитите. Холдингът разполага със 167.5 млн. лв. свободни парични средства по данни от отчета му за първото тримесечие на тази година. Друго дружество със значителен финансов ресурс по сметки е "Булгартрансгаз", който в края на март отчита 175.32 млн. лв. То също вече спазва правилата, след като в края на декември нетната му експозиция към КТБ бе над 31%, а година по-рано тя възлизаше на 96% по данни на "Капитал". Въпреки че много дружества се оказаха в нарушение с влизане в сила на постановлението, досега няма данни някое от тях да е било санкционирано, каквото наказание е предвидено с цел въвеждане на дисциплина. Сред предприятията, които се отклоняват от разпоредбите за депозитите в края на март, са "Държавна консолидационна компания", "Националната компания индустриални зони", "Индустриален логистичен парк - Бургас" и "Ел Би Булгарикум". Последното от тях е обяснило, че причината за концентрацията е, че в последните дни на март по банковата му сметка в ЦКБ е постъпило плащане от чуждестранен контрагент. Производителят на млечни изделия има 8.2 млн. лв. по сметките си, показва отчетът му в края на тримесечието. При другите дружества нарушенията също са минимални и размерът на средствата, с които разполагат, не е застрашаващ стабилността на системата. От отчета на "Държавна консолидационна компания" прави впечатление, че преместването на средства се е отразило върху финансовите му приходи от лихви по депозитите. Това би могло да е тенденция и при останалите дружества, които още при приемането на постановлението през миналата година възроптаха, че това ще наложи разваляне на вече сключени договори за депозити и загуба на очакваната от доходност. От дружествата, подчинени на Министерство на транспорта, като нарушители в справката към края на март излизат "Холдинг БДЖ", който държи 25.12% от парите си в Юробанк България, "Летище София", което държи 26.36% от парите си в КТБ, "Безконтактни мултиплексорни вериги", което държи съответно 25.67% и 27.49% от парите си в ОББ и ПИБ, както и "Информационно обслужване", при което концентрацията е най-значителна - 93.1% от свободните парични средства се държат в ЦКБ. Прави впечатление, ме парите на държавните дружества продължават да са депозирани основно в банки с български собственици. През миналата година служебният кабинет въведе специални мерки чрез постановление към Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Те задължават предприятията, които разполагат с повече от 3 млн. лв., да разпределят средствата си в минимум четири банки, за да не се надвишава поставеният праг от 25% на нетната експозиция към дадена финансова институция. След няколко месеца на протакане и търсене на начини за заобикаляне на новите правила в държавния сектор бяха изработени правила за избор на банки, които да държат депозитите. От последната справка на икономическото министерство се вижда, че не всички са успели да проведат конкурсите. "Булгаргаз" се бави с избора на финансови институции и първите два проведени конкурса са били неуспешни. "Летище Стара Загора" е друго дружество с държавно участие, което не е пристъпило към избор на повече банки и опитва да запази статуквото. При него причината е, че то ползва услугите на Райфайзенбанк, за да икономиса от транзакционни разходи, които съпътстват регулярните преводи към Международната асоциация за въздушен транспорт (ИАТА), чиито сметки са в същата банка. При тези дружества обаче така или иначе няма концентрация и реално те спазват правилата.
Източник: Капитал (15.05.2014)

България се готви за нова газова криза. Запасите от синьо гориво в хранилището „Чирен" сега са 3 пъти по-големи, отколкото по същото време миналата пролет. Това показват данни на държавната фирма „Булгартрансгаз". Складът вече разполага с над 290 млн. куб. м, докато в средата на май 2013 г. там е имало едва 90 млн. куб. м. Сегашното количество може да осигури за 70 дни доставките на газ за най-уязвимите клиенти - топлофикациите и предприятията с непрекъсваемо производство. Потреблението на синьо гориво този месец е между 5,7 и 6,2 млн. куб. м на денонощие. Възможностите на сондите за добив на газ от „Чирен" обаче са недостатъчни, за да покрият нуждите изцяло. Те имат възможност да доставят максимум 4,2 млн. куб. м, или между 60 и 75% от необходимото на страната. Всяка седмица в хранилището се нагнетяват нови 10-11 млн. куб. м. Капацитетът му се оценява от „Булгартрансгаз" като недостатъчен - 550 млн. куб. м. За сравнение годишното потребление у нас е 2,5-2,7 млрд. куб. м. В случай на криза в доставките на руски газ през Украйна министърът на икономиката и енергетиката ще разпореди на компанията „Мелроуз рисорсиз" да увеличи максимално местния добив от находищата „Каварна" и „Калиакра". Годишно оттам се покриват 10-11% от националното потребление. Експертна работна група заминава в понеделник за Турция за преговори по проекта за изграждане на нова газова връзка с дължина 180 км. Интерконекторът ще осигурява алтернативни доставки за България. Очаква се строителството да отнеме до 2 години. Страната ни ще трябва да вложи в него около 100 млн. евро,
Източник: Преса (19.05.2014)

Булгартрансгаз ще изгради три нови преносни газопровода Булгартрансгаз ЕАД ще финансира с пари от Международен Фонд „Козлодуй” изграждането на три преносни газопровода – до Свищов, Панагюрище, Пирдоп, Банско и Разлог, съобщават от компанията. Общата стойност на проектите е 21,79 млн. евро, като безвъзмездната помощ е 11 млн. евро. Останалата сума – 10,79 млн. евро, е съфинансиране от Булгартрансгаз. Очаква се реализацията на проектите да приключи до 2016 г. По време на изграждането на довеждащите газопроводи ще бъдат създадени около 500 работни места, а за експлоатацията им – около 100 постоянни работни места, уточняват от компанията. Газопроводът до Банско и Разлог се планира да е с дължина от 40 км и диаметър 273 мм. Стойността му се изчислява на 9,67 млн. евро, от които 4,84 млн. евро са безвъзмездно финансиране. Освен общините Банско и Разлог, ще може да се газифицират и Баня и Добринище. Газопроводът до Панагюрище и Пирдоп ще е дълъг 46 км и с диаметър 273 мм. Стойността му е 7,2 млн. евро, от които безвъзмездното финансиране е 3,6 млн. евро. С реализирането на проекта се очаква да се реализира газификацията на общо 7 общини - Пирдоп, Златица, Панагюрище, Стрелча, Мирково, Чавдар и Челопеч. Газопроводът до Свищов ще е дълъг 36 км и диаметър 200 мм. Стойността му е 4,72 млн. евро, от които безвъзмездното финансиране е 2,36 млн. евро. С изпълнението на проекта се очаква да се реализира газификацията на общините Свищов, Белене и Никопол. Общият брой жители на 12-те обхванати от трасетата общини е над 104 хил. души. Потенциални ползватели са 42 индустриални потребители, близо 300 обществени потребители и около 18 900 домакинства, изчисляват от Булгартрансгаз. Прогнозната обща годишна консумация на дванайсетте общини може да достигне 183 млн. куб. м, а спестената електроенергия се очаква да достигне 221 789 MWh годишно.
Източник: Инвестор.БГ (23.05.2014)

Газ за 5 общини с пари от Европа Пет общини ще получат достъп до газ до края на 2016 г. чрез изграждането на 3 разклонения на газопреносната мрежа. "Булгартрансгаз" сключи договор с ЕБВР за безвъзмездна помощ, която ще дойде от Международен фонд "Козлодуй". Общата стойност на проектите е 21,79 млн. евро, от които 11 млн. ще бъдат осигурени от фонда. Чрез изграждането на трите газопровода достъп до синьо гориво ще получат общините Свищов, Пирдоп, Панагюрище, Банско и Разлог. Чрез изграждането на газоразпределителни мрежи след това синьото гориво ще стигне и до Белене, Никопол, Златица, Стрелча, Мирково, Чавдар и Челопеч.
Източник: Стандарт (23.05.2014)

"Булгартрансгаз" получи средства за градеж на 3 преносни газопровода "Булгартрансгаз" и Европейската банка за възстановяване и развитие сключиха Договор за грант № 057, с който се отпуска безвъзмездна финансова помощ от Международен Фонд "Козлодуй" за изграждане на три преносни газопровода с автоматични газорегулиращи станции (АГРС) до Свищов, Панагюрище, Пирдоп, Банско и Разлог, съобщиха от МИЕ. Общата стойност на трите проекта се оценява на 21 790 000 евро, от които безвъзмездната финансова помощ от Международен Фонд "Козлодуй" е в размер на 11 000 000 евро. Съфинансирането от "Булгартрансгаз" ЕАД е в размер на 10 790 000 евро. Договорът се подписва в резултат на решението на Асамблеята на донорите на Международен фонд "Козлодуй", за постигането на което Министерството на икономиката и енергетиката има ключова роля, водейки активни и последователни преговори през последната една година за разглеждане на трите отклонения като проекти с висока степен на икономическа и социална значимост.
Източник: expert.bg (23.05.2014)

България ще взима най-евтиния газ България ще получава най-евтиния газ от всички държави по трасето на "Южен поток", обяви началникът на департамента по строителството на газопровода в "Газпром" Леонид Чугунов. Това ще стане още в края на 2015 г., когато ще бъде изградена първата от 4-те линии на морския участък от "Южен поток". Страната ни е първата, до която ще идва синьото гориво, и поради краткия маршрут цената ще бъде най-ниска, обясни Чугунов. Все още не е уточнена точната тарифа за руското синьо гориво по новата тръба. От думите на Чугунов стана ясно, че тя ще бъде определена на пазарен принцип, но при всички положения ще бъде най-ниска. Паралелно с това България ще започне да печели и от транзитните такси, които ще получава още от първите доставки по "Южен поток". Част от тях ще тръгнат по транзитните ни газопроводи към Гърция, Турция и Македония, стана ясно от думите на изпълнителния директор на БЕХ Иван Йончев.
Източник: Стандарт (28.05.2014)

Получаваме гориво през Гърция Газовият интерконектор между България и Гърция вече е готов. Това съобщиха от гръцката компания ДЕСФА, която финансира проекта с 3,5 млн. евро. Съоръжението е в северната част на Гърция, близо до гр. Сидерокастро, на 12 км от границата с България. Интерконекторът е свързан с тръбата, по която Гърция получава газ от "Газпром" през България. Връзката вече позволява да се смени посоката на подаване на газ и ще бъде алтернатива за България при спиране на доставките през Украйна преди изграждането на "Южен поток". По нея у нас ще може да се доставя газ от Азербайджан по бъдещия Трансадриатическия газопровод.
Източник: Стандарт (30.05.2014)

Водим преговори с ЕИБ и ЕБВР да финансират строителството на интерконектора до Гърция Българското правителство прави много, за да ускори строителството на газовата връзка между Комотини и Стара Загора. В момента текат отчуждителните процедури за газопровода вече е одобрен и ОВОС-а на проекта, а до края на годината трябва да имаме и технически проект. Това обяви днес Иван Айолов, заместник-министър на икономиката и енергетиката. Очаква се газопроводът да бъде завършен до края на 2016 г. Припомняме, че Българския енергиен холдинг трябва да изтегли заем от 80 млн. евро за строителството на тръбата. Кредитът се очаква да бъде взет през тази година и да е държавно гарантиран.
Източник: 3e-news (05.06.2014)

България спечели дело в съда на ЕС, свързано с условията за достъп до газопреносни мрежи. То бе образувано по молба на ЕК в рамките на наказателна процедура заради нарушения на европравилата. Процедурата бе открита през 2009 г., защото "Булгартрансгаз" не дава възможност на търговци на газ да сключват договори с газопреносните оператори за виртуален пренос на газ в посока обратна на посоката на физическото движение на газа в тръбата. Според българските власти страната ни няма такова задължение, но въпреки това "Булгартрансгаз" вече изпълнява изискванията на ЕК.
Източник: Сега (06.06.2014)

България спечели дело в съда на ЕС, свързано с условията за достъп до газопреносни мрежи. То бе образувано по молба на ЕК в рамките на наказателна процедура заради нарушения на европравилата. Процедурата бе открита през 2009 г., защото "Булгартрансгаз" не дава възможност на търговци на газ да сключват договори с газопреносните оператори за виртуален пренос на газ в посока обратна на посоката на физическото движение на газа в тръбата. Според българските власти страната ни няма такова задължение, но въпреки това "Булгартрансгаз" вече изпълнява изискванията на ЕК.
Източник: Сега (06.06.2014)

Над 340 млн. кубични метра активен газ са налични в хранилището в Чирен и могат да се ползват при нова газова криза. Това показват данните на държавния газов оператор „Булгартрансгаз” към началото на миналата седмица. Спирането на доставките от Русия за Украйна изглежда все по-вероятно на фона на безрезултатните преговори, които увенчаха предпоследния ден за намиране на разрешение. Въпреки очевидно сериозните разминавания в позициите в 19 часа българско време вчера тристранните преговори за газа между Русия, Украйна и Европейския съюз бяха възобновени. Те се провеждат в Киев и участие в тях от страна на ЕК взе еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер. Крайният срок, даден от Москва на украинската газова компания „Нафтогаз”, изтича в 9 часа сутринта българско време днес. Дотогава „Нафтогаз” трябва да преведе на „Газпром” близо 2 млрд. долара, което е частично плащане по общия дълг, който според руската газова компания възлиза на над 4 млрд. долара. Освен това Москва настоява „Нафтогаз” да плаща авансово заявените количества. Другият сериозен проблем е свързан с цената на синьото гориво. Последното предложение на „Газпром” е за 385 долара за 1000 куб. метра, докато „Нафтогаз” настоява за 326 долара. Според международните медии Украйна се готви за най-лошия сценарий за спиране на доставките. От Министерството на икономиката и енергетиката съобщиха, че нито в газовите дружества, нито при тях е постъпвало предупреждение за спиране на доставките към Украйна Въпреки това от данните в сайта на „Булгартрансгаз“ става ясно, че през последните седмици се нагнетява все повече газ. Запълването на хранилището след зимата започна през март, като на седмица бяха нагнетявани по 5-6 млн. кубични метра. От началото на май се нагнетяват по над 10 млн. куб. метра седмично, като за последната седмица от 2 до 9 юни, за която има данни, в хранилището са вкарани 17 млн. куб. метра. Според шефа на борда на „Булгаргаз” Ботьо Велинов дори да бъдат спрени руските доставки за Украйна, до криза с газа у нас няма да се стигне. По думите му от Украйна нямат намерение да създават проблем за доставките към Европа, така че транзитните доставки ще продължат. Прогнозата на Велинов е, че при среднодневна консумация от 3 млн. куб. метра, колкото е през лятото, количествата газ в Чирен ще стигнат за над 100 дни. Според други експерти запасите ще осигурят потреблението за около месец и половина. Към статията няма коментари. Напишете първия.
Източник: Класа (16.06.2014)

Няма промяна в режима за доставка на газ за България и параметрите са в рамките на договорените, съобщиха в ранния следобед вчера от Министерството на икономиката и енергетиката, след като в 9 часа българско време Москва спря подаването на синьо гориво за Украйна. От ведомството допълниха, че към момента няма констатирани технически индикации за прекъсвания или промяна на характеристиките на газовия поток никъде по трасето, по което руският газ през Украйна стига до България. Няма промяна на физическия поток и налягането на входните точки на страната, съобщиха още от там. Спирането на доставките от „Газпром“ за Украйна започна веднага след изтичането на поставения от руската компания срок, до който „Нафтогаз Украйна” трябваше да плати 1,951 млрд. долара от задълженията си. Няколкодневните преговори с участието и на европейския енергиен комисар Гюнтер Йотингер обаче приключиха без резултат. Сега спорът между Москва и Киев ще се решава в Арбитражния съд в Стокхолм. Русия вече подаде иск за 4,5 милиарда долара, на колкото според „Газпром” възлиза украинският дълг. Освен това „Газпром“ активира авансовото плащане, което означава, че за да получи гориво, Киев трябва да го предплати. Шефът на руския газов гигант Алексей Милер обаче е съобщил, цитиран от чуждите медии, че „Газпром“ няма да взима предвид украинското авансовото плащане, ако не се погасява дългът. Българското правителство има готовност да осигури газ за минимум 3-4 месеца, коментира по-късно и вицепремиерът Даниела Бобева. Има решение на Министерския съвет да се нагнетяват допълнителни количества в хранилището в Чирен. Имаме идеи и за алтернативни доставки, добави Бобева. Според актуалните данни, предоставени от икономическото ведомство, в момента в хранилището в Чирен има налични 355 млн. куб. метра синьо гориво, като нагнетяването на газ продължава и в момента. Дневно от хранилището могат да се добиват средно 3,3 млн. кубични метра. Това осигурява около 65% от дневното потребление през лятото което означава, че запасите в Чирен ще стигнат най-малко за 100 дни. Освен от хранилището газ може да се ползва и от местен добив, уточниха от ведомството, но не посочиха количества. Допълнителна възможност за доставки в случай на криза е реверсивната връзка с Гърция, по която може да се внасят между 1 и 3 млн. кубични метра на денонощие в зависимост от възможностите на гръцката газопреносна мрежа. При ползването на всички тези ресурси е възможно да се осигури потреблението на газ в страната ни краткосрочно, без прекъсване на доставките за потребителите, допълват от икономическото министерство, без да уточняват конкретен срок.
Източник: Класа (17.06.2014)

Имаме природен газ за поне 100 дни, така че потребителите ни могат да бъдат спокойни, съобщиха от Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) по повод вчерашното решение на "Газпром" да спре подаването на газ за Украйна заради натрупаните дългове за синьо гориво. Доставките на газ към страните от ЕС обаче не са нарушени. Към 16 юни в българското подземно газохранилище "Чирен" се съхраняват 355 млн. куб. м природен газ, заявиха от МИЕ. Във връзка с динамичната ситуация в Украйна в газохранилището продължава да се нагнетяват допълнителни количества гориво, обясняват от министерството. "Чирен" дава възможност за дневен добив от около 3,3 млн. куб. метра газ, което осигурява около 65% от дневното потребление за този период от годината, обясняват от МИЕ. При тези нива добивът от "Чирен" ще осигури газ за минимум 100 дни, изчисляват от енергийното министерство. Следим с особено внимание динамичната ситуация, свързана с доставките на природен газ за България през Украйна, коментират още от МИЕ.
Източник: Стандарт (17.06.2014)

Москва врътна кранчето на Киев Руският енергиен гигант "Газпром" спря подаването на синьото гориво за Украйна заради натрупаните огромни дългове към компанията. Отсега нататък доставките ще се осъществяват само след като бъдат платени авансово. До 9 ч българско време вчера Москва очакваше Киев да плати $1,95 млрд. от газовия си дълг преди да премине към новата система на авансово плащане за Украйна. Това не стана и кранчето бе спряно. "Решението бе взето заради хронично неплащане от страна на "Нафтогаз Украйна". Просрочените задължения на компанията за доставения руски газ възлизат на $4,458 млрд. - 1,451 млрд. за периода ноември-декември 2013 г. и 3,007 млрд. за април-май 2014 г.", съобщи "Газпром". Решението за режим на предплащане бе взето в пълно съответствие с действащия договор, заяви говорителят на "Газпром" Сергей Куприянов. Отсега Украйна ще получава толкова газ, колкото е платила, добави той.
Източник: Стандарт (17.06.2014)

Белград подписва за “Южен поток” Договорът за изграждането на "Южен поток" в Сърбия ще бъде подписан до края на месеца. Дотогава се очаква да приключи конкурсът за избор на изпълнител на строителните дейности на територията на западната ни съседка, става ясно от съобщение на "Газпром". Споразумение за сключване на договора за изграждане на газопровода на сръбска територия е било постигнато по време на срещата на председателя на Управителния съвет на руската газова компания Алексей Милер и посланикът на Сърбия в Москва Славенко Терзич. По време на срещата основна тема е било сътрудничеството между двете страни в газовата сфера и предимно реализацията на проекта "Южен поток". По-рано в Белград руският министър на външните работи Сергей Лавров се срещна в Белград със сръбския си колега Ивица Дачич. Двамата също са обсъдили реализацията на "Южен поток". След разговорите им Лавров и Дачич са уверили, че няма да има промяна в плановете за изграждане на газопровода.
Източник: Стандарт (19.06.2014)

"Българският енергиен холдинг" започна преразпределие на средствата си в няколко финансови институции. Това става ден след като БЕХ взе решение за по-строг контрол върху средствата на дъщерните си дружества. Финансистите на компанията са заявили няколко транзакции още от сутринта. Целта е диверсифицира рискът съобразно вчерашното решение на БЕХ да няма концентрация на финансови ресурси в една банка. В понеделник изпълнителният директор на КТБ Георги Христов заяви, че банката управлява голяма част от парите на енергийната система. Вече нито едно от дружествата под шапката на „Българския енергиен холдинг" (БЕХ) не държи повече от 25% от финансовите си ресурси в една банка, коментираха от компанията днес. Така дружествата вече напълно отговарят на министерското постановление, което ги задължава да не държат по-голям дял от парите си в една финансова институция. До преди месеци проблем обаче е имало при „Булгаргаз" и „Булгартрансгаз". Тогава от Министерството на икономиката и енергетиката са изискали от всички компании с държавно участие да представят отчет за това дали имат концентрация на повече от една четвърт от парите си в една финансова институция. При „Булгаргаз" 72.62% от активите му са били в КТБ, става ясно от отчета, представен в министреството на икономиката. От компанията посочват като причина, че на 30.12.2013 г. е постъпило плащане от страна на клиент на дружеството, което представлява 92.78% от активите му. Впоследствие обаче компанията е провела няколко процедури по Закона за обществените поръчки за избор на други банки. Парите вече са прехвърлени и в нито една банка не се съхраняват повече от 25% от финансовите активи на газовото дружество. Подобен проблем е съществувал и при „Булгартрансгаз". Преди месеци компанията е имала подписани договори с 5 обслужващи банки. В същото време обаче в КТБ са се съхранявали 31.12% от финансовите активи на дружеството. Като причина за това от „Булгартрансгаз" посочват, че имат договор с въпросната банка преди приемането на правилата за концентрация на финансов ресурс и предсрочното му прекратяване ще доведе до значителна загуба на средства на компанията. Към днешна дата парите са разпределени според постановлението. Според изпълнителния директор на „Булгартрансгаз" Кирил Темелков това е било временна ситуация, тъй като клиентите на дружеството не могат да бъдат задължавани как да се разплащат с него и чрез коя финансова институция.
Източник: Стандарт (23.06.2014)

БЕХ преразпределя парите си в банките "Българският енергиен холдинг" започна преразпределие на средствата си в няколко финансови институции. Това става ден след като БЕХ взе решение за по-строг контрол върху средствата на дъщерните си дружества. Финансистите на компанията са заявили няколко транзакции още от сутринта, заявиха високопоставени източници от БЕХ. Целта е диверсифицира рискът съобразно вчерашното решение на БЕХ да няма концентрация на финансови ресурси в една банка. В понеделник изпълнителният директор на КТБ Георги Христов заяви, че банката управлява голяма част от парите на енергийната система. Вече нито едно от дружествата под шапката на „Българския енергиен холдинг" (БЕХ) не държи повече от 25% от финансовите си ресурси в една банка. Така дружествата вече напълно отговарят на министерското постановление, което ги задължава да не държат по-голям дял от парите си в една финансова институция. До преди месеци проблем обаче е имало при „Булгаргаз" и „Булгартрансгаз".
Източник: Стандарт (23.06.2014)

“Булгартрансгаз” дарява материали и инструменти за близо 15 хил. лв. за почистване и възстановяване на общините Варна и Добрич, съобщиха от дружеството. След заявена необходимост от страна на Българския червен кръст, дружеството изпрати на засегнатите от наводненията райони лопати, метли, маркучи, строителни колички, кофи, чували за отпадъци, работни ръкавици, маски за лице и други стоки, които и в този момент продължават да са необходими за почистване и отводняване на пострадалите обекти. Тежкотоварният автомобил ще достави дарението в Добрич и Варна утре съгласно нуждите на всяка от двете общини, координирано със звената на Българския червен кръст. Едновременно с това в момента 43-ма служители на “Булгартрансгаз” ЕАД се включиха активно в акцията за възстановяване на щетите от наводненията в Добрич. Тяхната работа се очаква да продължи в зависимост от нуждите от доброволчески ресурс в града.
Източник: 3e-news (27.06.2014)

Газът пада с 1,81% С по-малко от обявеното преди седмица поевтинява от днес природният газ. В последното проекторешение на ДКЕВР цената на синьото гориво трябваше да падне с 2,47%. Вчера обаче регулаторът реши, че цената трябва да бъде намалена по-малко и в крайна сметка поевтиняването е от 1,81%. Така от днес клиентите на "Булгаргаз" ще купуват синьото гориво от обществения доставчик срещу 601,69 лв. за 1000 куб. метра без ДДС и акциз. Което е с 11,11 лв. по-малко от действащата между 1 април и 30 юни цена от 612,80 лв. без налога и акциза. Първоначалната идея на регулатора беше тарифата да бъде намалена с над 24 лв. От "Булгаргаз" обаче се възпротивиха с мотива, че при така предложената цена компанията няма да има достатъчно средства, за да нагнети в хранилището в Чирен достатъчно синьо гориво за зимата. И поискаха тарифата да остане непроменена. В крайна сметка обаче ДКЕВР реши, че намаление ще има, но по-малко от първоначално предвиденото.
Източник: Стандарт (01.07.2014)

Енергийният холдинг пак с нов началник Българският енергиен холдинг (БЕХ) отново има нов шеф. За изпълнителен директор на дружеството е назначен Жаклен Коен, който заменя досегашния Иван Йончев. Коен поема кормилото на държавния холдинг от борда на дъщерната АЕЦ "Козлодуй", където беше назначен през есента на 2013 г. Като причина за поредната рокада в родната енергетика бяха посочени здравословните проблеми на досегашния шеф на БЕХ Иван Йончев. Заради предстоящото му продължително лечение той депозирал молба за напускане. "След провеждането на редица консултации с лекари те единодушно ми препоръчаха да се подложа на операция. Тъй като възстановяването ми се очаква да продължи дълго време и това ще доведе до невъзможност да изпълнявам пълноценно служебните си задължения, подадох заявление до министъра на икономиката и енергетиката да ме освободи от заеманата длъжност", казва Йончев. След като лечението му приключи, той обещава да продължи да работи за реализацията на важните за България енергийни проекти, сред които и 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй". Жаклен Коен ще заеме овакантената длъжност веднага след като бъде вписан в Търговския регистър, съобщават от БЕХ.
Източник: Стандарт (11.07.2014)

Пазим си газ за зимата в “Чирен” Търговци, газоразпределителни дружества, обществения доставчик и потребителите, които имат интерес, могат да си съхраняват свои количества природен газ в хранилището в Чирен. Собственикът му "Булгартрансгаз" приема оферти за използване на свободния капацитет на газохранилището за сезон 2014-2015 г. Всеки, който желае да нагнети и запази собствени количества синьо гориво в "Чирен", които възнамерява да използва на по-късен етап, трябва да подаде заявление с конкретни данни за капацитета, който иска да използва, периода, в който ще нагнетява и след това ще изпомпва запасите и т.н. Документите се приемат всеки ден в деловодството на "Булгартрансгаз" в София, бул. "Панчо Владигеров" 66 между 8,30 и 17,00 ч. Капацитетът за съхранение в настоящата процедура се разпределя на принципа "пръв заявил, пръв получил", като при получаване на повече от едно заявление в един и същи работен ден свободният капацитет се разпределя пропорционално на получените заявки, разясняват от компанията.
Източник: Стандарт (15.07.2014)

Чуждите транзитни тръби за природен газ и тези, които са българска собственост, да са с еднакви такси за пренос. Около това се обединиха експерти от енергийния сектор на обществено обсъждане на новата методика за тарифиране на преноса на газа в Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).В дискусията участваха представители на ДКЕВР, "Булгартрансгаз", "Булгаргаз", Министерството на икономиката и енергетиката, на Българската асоциация за природен газ и на потребителите. Новата предлагана методика ще увеличи прозрачността и ще направи тарифите за ползвателите на газопреносната мрежа недискриминационни, съгласиха се участниците в обсъждането. Цената ще се изчислява на база разходи за определено разстояние, без значение чия е тръбата. Така ще изпълним и изискванията на ЕС за либерализация на енергийния пазар.
Източник: Преса (16.07.2014)

Промяна в цената на газа няма да има след въвеждането на новата Методика за определяне на цените за пренос и достъп до мрежата на "Булгартрансгаз", заяви изпълнителният директор на дружеството Кирил Темелков. Основната промяна касае принципа на определяне на цените. Сегашният модел, който отчита преминаването на 1000 куб. метра газ през 100 км тръби, ще се замени с такъв, който ще отчита енергийната стойност на горивото, която ще се измерва в мегаватчаса. Новата методика ще заработи догодина.
Източник: Стандарт (16.07.2014)

Държавните компании „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ спряха складирането на природен газ в единственото за страната хранилище „Чирен“. Това показва отчет на оператора. Макар че остава в сила заплахата от блокиране на доставките от „Газпром“ през Украйна за България, запасяването е прекратено на 1 юли т.г. В момента в „Чирен“ има 391 млн. куб. м газ при капацитет 550 млн. куб. м. Спирането е по технически причини, обясни източник от „Булгаргаз“. Операторът „Булгартрансгаз“ информирал, че трябва да извърши проверка на газопроводи с т.нар. интелигентни бутала - уреди за инспекция с форма на торпедо, които се пускат в тръбите.Сега от газовата компания отричат, че запасяването е прекратено по финансови причини. Заради украинската криза запасът в „Чирен“ в момента е най-големият през последните три години за съответната седмица на юли. По това време през 2012 г. в склада е имало 355 млн. куб. м, а през м.г. - 249 млн. куб. м.
Източник: Преса (22.07.2014)

Газовият интерконектор с Румъния отложен за септември Интерконекторът с Румъния няма да се състои по-рано от септември. Причината е, че при полагането на тръбите една от тях е „ударила на камък” и се е счупила. В последните дни се правят опити да тя да се извади с помощта на наличната и допълнителна техника от специализирана компания. Първоначалните планове бяха газопроводът да заработи още в края на миналата година, но техническото изпълнение се забавя сериозно. От газовия ни оператор за момента не коментират дали изпълнителят на проекта ще плаща неустойки за забавянето или това е част от форс мажор клаузата на договора. Освен тази тръба българският оператор планира да изгради и още един газопровод, който да дублира първия. Припомняме, че страната ни може да получава от Румъния едва по 500 млн. кубични метра газ годишно, докато ние можем да транспортираме за северната ни съседка по 1,5 млрд. кубика. В бъдеще е предвидено чрез компресорна станция на румънския бряг да бъде увеличен капацитетът за доставки на синьо гориво за страната. По отношение на интерконектора с Гърция източниците твърдят, че нещата там напредват според плановете и няма отказ от реализирането на проекта.
Източник: News.bg (22.07.2014)

Забавя се присъединяването на газовото находище „Девенци“ към националната газопреносна мрежа. В момента все още текат съгласувателни процедури между компанията, собственик на концесията и „Булгартрансгаз“, съобщиха източници на 3eNews. Концесионер на обекта е американската компания „Транс Атлантик Петролеум“, която закупи предишна проучвател на терена „Дайрект петролеум“. Компанията има установени търговски открития на природен газ край плевенското с. Девенци и край ловешкото с. Койнаре. През миналата година мениджърът на „Транс Атлантик Петролеум“ Стефан Атанасов обяви, че край Койнаре има открити 2,2 млрд. куб. метра природен газ. Тези залежи са доказани, като е възможно те да достигнат и 6 млрд. кубични метра. Ако това се докаже, то това находище може да покрие консумацията на природен газ у нас през следващите две години и половина".
Източник: 3e-news (23.07.2014)

Турция одобри “Южен поток” Министерството на околната среда и урбанизацията на Турция одобри доклада за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за морския участък на "Южен поток", който пресича част от турската изключителна икономическа зона в Черно море. Оценката е за потенциалното влияние на проекта върху морското дъно, качеството на водата и биоразнообразието в морето. Заключението е, че проектът няма да окаже значителни въздействия върху морето и риболова в турската икономическа зона на Черно море. Газопроводът ще бъде изграден на разстояние от над 110 км от турското крайбрежие на дълбочина до 2200 метра. Заради наличието на огромни количества сероводород в Черно море на практика на около 100 м под повърхността няма живот, поради което и влиянието на тръбите по време на полагането им ще бъде минимално. Риболовът пък се осъществява близо до брега и затова строителството на газопровода няма да му окаже влияние, се казва в доклада.
Източник: Стандарт (25.07.2014)

Имаме газ за над 3 месеца В подземното газохранилище "Чирен" има около 415 млн. куб. метра природен газ, които в зависимост от потреблението могат да осигурят страната за значителен период. Това заяви изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков по повод заплахата на Украйна да прекрати транзита на руски газ към Европа. Тя е част от предложението на премиера на Украйна Арсений Яценюк страната му да наложи 26 санкции срещу Русия, за което съобщиха световните агенции. Кабинетът в Киев ще внесе предложението за санкции за одобрение във Върховната рада на Украйна. Максималното количество, което може да се тегли от газохранилището "Чирен" на ден, е до 4,2 млн. куб. метра, обясни Темелков. Това би задоволило потреблението на природен газ в страната, което в момента е ниско, коментира шефът на "Булгартрансгаз". Това се отнася за всички потребители, които са чувствителни към доставките на природен газ, и то за дълъг период от време, категоричен бе Темелков. При максимален дневен дебит от "Чирен" нагнетеното количество ще стигне за 100 дни, но с намаляване на количеството газ в хранилището пада и дебитът, обясни Темелков.
Източник: Стандарт (11.08.2014)

Газовата връзка с Гърция ще минава през Кърджали На извънредна сесия Общинският съвет в Кърджали одобри предложението на кмета Хасан Азис интерконекторната газова връзка България-Гърция да преминава през територията на общината. Проектът обхваща терени извън границите на урбанизираните територии на областите Кърджали, Хасково и Стара Загора. Началото му е до прохода Маказа, дължината му е 182 км, от които 31 км са в Гърция, а 151 км - България. 100 % е държавното участие в строителството на газопровода. Такива връзки ще има с Турция и Румъния, целта е да се избегне монополизмът по отношение на доставката на газ в момента. Тръбата ще е широка 800 милиметра, минава на не по-малко метър под земята. Край Кърджали и Димитровград ще има станции за подаване на газ към близките градове. Избегнато е преминаването през защитени зони и гори. Освен трасето, в проекта са посочени и сервитутите от 2 по 15 метра в земеделски земи и 2 по 10 метра в горски територии, както и зоната за превантивна устройствена защита от 2 по 200 метра, в която се ограничава жилищното застрояване. Собствеността в сервитутната зона не се променя, но на собствениците се налагат ограничения при ползването. Това предизвика недоволството в жителите на общините Кирково, Момчилград и Кърджали, през които ще преминава газопроводът. Те са подали писмени възражения срещу маршрута на трасето. Обезщетяването на засегнатите собственици на земеделски земи и арендаторите за създадените трайни насаждения в общински поземлени имоти ще бъде за сметка на изпълнителя на обекта, решиха съветниците в Кърджали. В началото на юли общинските съвети в Кирково и Момчилград поискаха трасето на газопровода да бъде изместено заради претенциите на земеделски стопани през чиито имоти то ще преминава. Правата на гражданите ще бъдат спазени, ще има обществени обсъждания, всички собственици на имоти ще могат да се запознаят с това откъде ще мине трасето, поясни при обсъждането в Момчилград пълномощникът на гръцко-българската проектна компания "Ай Си Джи Би" (ICGB AD), която ще проектира, изгради и експлоатира газовата междусистемна връзка Гърция – България Кирил Димитров . Въпреки това местният парламент гласува отрицателно, същото стана и в Кирково. Стигна се до намесата на бившият вицепремиер Даниела Бобева, която пристигна на място и ги убеди в ползите от проекта.
Източник: Стандарт (11.08.2014)

ЕК "не пожали" служебното правителство и още в първите дни на служебния икономически министър Васил Щонов обяви, че Българският енергиен холдинг (БЕХ) е заплашен от рекордната глоба до 10% от оборота му за последната финансова година. Причината за евентуалната санкция е, че дружеството ограничава търговците на ток, които развиват бизнеса си на свободния пазар. Новината дойде от Брюксел, откъдето обясниха, че подозират холдинга в злоупотреба с господстващо положение на пазара на електроенергия. Според консолидирания отчет на БЕХ приходите му за миналата година са около 5.7 милиарда лева. Констатацията на ЕК е част от разследване за предполагаеми нарушения на антитръстовите правила в ЕС, започнато още през юли 2012 г. Отделно от това комисарите проучват дали БЕХ и дъщерните му дружества - "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", пречат на конкурентите си да получат достъп до газовата инфраструктура, отново в нарушение на антитръстовите правила на ЕС. Ако се докаже подобно нарушение, глобата също е до 10% от оборота на провиненото дружество. Буквално преди няколко дни българският антимонополен орган КЗК наложи на "Булгаргаз" рекордна глоба от 23.3 милиона лева заради това, че е налагал нелоялни търговски условия по договорите за доставка на природен газ. Все пак БЕХ не е в безизходица по разследването за тока. Към момента ЕК и холдингът са в кореспонденция, а изпращането на становището не предопределя крайния изход на разследването, уточняват от Брюксел. В конкретния случай става въпрос за териториални ограничения за препродажба на електроенергия, заложени в споразуменията с партньорите на БЕХ, които търгуват на свободния пазар. Подобни условия ограничават свободата на купувачите, смятат в ЕК. На запитване на в. "Сега" от БЕХ обясниха, че въпросните ограничения вече не се прилагали. От там обаче признават, че подобни условия са били налагани от дъщерните дружества на холдинга - НЕК, ТЕЦ "Марица изток-2" и АЕЦ "Козлодуй", но не става ясно с кого. От холдинга уверяват, че ще изготвят анализ и ще отговорят на ЕК през втората половина на годината. По-рано вчера ресорният министър Васил Щонов коментира пред БНР финансовото здраве на енергийните фирми и напомни, че трябва да се осигури по-добра финансова стабилност на компаниите в сектора. "Основна задача пред нас е финансовото стабилизиране на енергийния сектор, в който са натрупани дългове поради неефективност. През последната една година задълженията на БЕХ са се увеличили", заяви Щонов. Той обеща решенията в секторите икономика и енергетика да се вземат в условията на прозрачност. Затова и вчера на сайта на министерството се появиха свалените по времето на кабинета "Орешарски" констатации и препоръки на Световната банка и ЕК от времето на миналия служебен кабинет. Преведени на български, те описват драматичната ситуация в българската енергетика, критикуват работата на ДКЕВР и на Българския енергиен холдинг. Все пак, според Щонов, мегаструктурата е нужна на страната ни, за да се осигури по-добра финансова стабилност за енергийните дружества на пазара. Стабилността в сектора ще бъде гарантирана и чрез енергиен борд, за какъвто от месеци насам настояват от бранша. "Трябва да бъде постигнато съгласие между всички участници в енергийния пазар, за да се изпълнят стъпките за оздравяване на българската енергетика", заяви икономическият министър. В борда ще участват не само заинтересованите страни, но и представители на ЕК, Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. НАДДАВАНЕ Октомври наближава, а с това и прогнозите за предстоящото увеличение на тока стават все по-шарени. Според бившия депутат Таско Ерменков поскъпването ще е около 10%, докато енергийният експерт Атанас Тасев смята, че то ще стигне 20 на сто. Каквато и да е промяната, тя първо трябва да мине през обществено обсъждане в ДКЕВР. Още отсега бизнесът настоява за преглед на методиката за цените. "Ясно е, че цените ще претърпят промяна, въпросът е тя да е постепенна, по-плавна, но посоката е ясна. Удачно е да се прегледа самата методика - тя в момента не стимулира самите монополни дружества да намаляват своите разходи, напротив, стимулира ги да доказват все по-големи разходи", заяви вчера заместник-председателят на БСК Камен Колев.
Източник: Сега (13.08.2014)

Йотингер: Газ за България ще има През есента и зимата в България няма да има проблеми с доставките на руски газ. Това е заявил еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер по време на срещата си с вицепремиера и регионален министър Екатерина Захариева и министъра на икономиката и енергетиката Васил Щонов. Еврокомисарят е уверил, че е в непрекъснати контакти с Москва и Киев и според него няма да се стигне до нова газова криза. Захариева е изразила опасенията си, че при спиране на доставките България ще губи по 400 млн. лв. на месец. По време на разговорите Йотингер е изказал подкрепа за създаването на Енергиен борд у нас и е поканил родни експерти на разговори в ЕК за намиране на правилните механизми за стабилизиране на българската енергетика. В тази връзка Йотингер и българските министри са се обединили около мнението, че секторният анализ, направен от експерти на ЕК и Световната банка през 2013 г., е добра основа за разработване на конкретни мерки. По време на разговорите са обсъдени и действията на България по "Южен поток". Захариева и Щонов са уверили, че страната ни замразява проекта до синхронизирането му с еврозаконите.
Източник: Стандарт (21.08.2014)

БЕХ увеличава капитала си с 337 млн. лв. Българският енергиен холдинг (БЕХ) ще увеличи капитала си с 336.7 млн. лв. чрез издаването на нови акции за сметка на неразпределената печалба за миналата година. Така капиталът на дружеството, което управлява ключовите активи в държавната енергетика, ще се вдигне от 2.6 млрд. лв. на 2.9 млрд. лв. Решението е взето на 4 септември и е подписано от служебния министър на икономиката и енергетиката Васил Щонов, става ясно от документите, подадени за вписване в Търговския регистър. От министерството уточниха, че увеличението на капитала ще се извърши със средства от печалбата на холдинга, която на индивидуална основа е 396.9 млн. лв. Това е възможно, след като за БЕХ беше направен компромис да внесе в държавния бюджет дивидент от консолидираната печалба - 29.2 млн. лв., тоест в дружеството остана сериозна сума. От министерството не дадоха отговор с каква цел се прави увеличението и за какво ще се използват парите. Отговорът им беше лаконичен: "По-високият основен капитал на дружеството дава положителни сигнали към инвеститорите." Увеличението на капитала реално ще се капитализира БЕХ и ще има по-добри финансови показатели. През миналата година дружеството издаде облигационна емисия за 500 млн. евро, която бе пласирана на международните пазари.
Източник: Капитал (10.09.2014)

Аргументът, че проблемите в КТБ ще доведат до масови фалити и загуба на много работни места е несъстоятелен, заради структурата на актива и пасива на банката, се казва в статия на Капитал. Юридическите лица, които имат сметки в КТБ са около 6800, но тези с по над 10 хил. лв. по тях са под 1500, депозитите над гарантираните, са 412. От тях немалко са финансови, държавни ведомства, общини и реално става въпрос за 251 частни фирми, чиито влогове подлежат на гаранция. Общо депозитите на всички частни фирми са 640 млн. лв., на държавните – още 360 млн. лв. Звучи внушително, но от тях 620 млн. лв. са за десетте най-големи вложителя, които в голямата си част са известни – БТК, “Топлофикация София”, БЕХ, Булгартрансгаз. А две от тези 10 са в несъстоятелност и вътре синдиците държат пари от масата на несъстоятелността . вложители в КТБ
Източник: Капитал (15.09.2014)

"Газпром" внесе 100 млн.евро в капитала на "Южен поток"\ Газпром ще внесе 100 милиона евро в капитала на "Южен поток транспорт" (South Stream Transport)- компанията оператор на морската част на газопровода "Южен поток". Решението е било одобрено от съвета на директорите на концерна на 10 септември. "Саут стрийм транспорт" е международно съвместно дружество, учредено за планиране, строителство и последваща експлоатация на частта от "Южен поток", преминаваща по дъното на Черно море. Руският "Газпром" държи 50% процента от акциите, италианската "Ени" (Eni) - 20%, а френската Е Де Еф (EDF) и германската "Винтерсхал" (Wintershall) - по 15%. Морската част на газопровода "Южен поток" ще бъде от четири линии, всяка с дължина от над 930 километра.
Източник: Vesti.bg (16.09.2014)

Тръбата с Гърция готова до 2016 г. До края на 2016 г. трябва да бъде готов интерконекторът България-Гърция, обяви зам.-министърът на икономиката Антон Павлов. Очаква се тази есен да бъде взето инвестиционно решение за проекта. След това ще може да започне и реалното строителство, което трябва да приключи до края на 2016 г. Павлов обясни, че след спирането на проекта "Набуко" интерконекторът България-Гърция е единствената възможност за страната ни да получи газ от Азербайджан, за което има и подписано споразумение. Става въпрос за синьо гориво от азербайджанската компания SOCAR. Отделно България е и единствената европейска страна, която сключи договор за доставки на газ от новото азербайджанско находище "Шах Дениз 2", което обаче ще започне да функционира от 2019 г. Павлов обяви още, че очаква развитие по отношение на газовото сътрудничество между България и Азербайджан по време на посещението в Баку на президента Росен Плевнелиев на 20 септември.
Източник: Стандарт (17.09.2014)

ЕК призова България да спре изграждането на "Южен поток" Европейската комисия призова България да спре изграждането на газопровода "Южен поток", но не разполага със своя полиция на място нито в там, нито в Сърбия, която да следи нещата - ние не действаме така. Нашият подход са наказателните процедури срещу правителствата. Това заяви на пресконференция говорителят на институцията по енергетиката Марлене Холцнер. Говорителят на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер беше помолена за коментар на обявените от Белград намерения да строи газопровода. "България е част от Европейския съюз, затова открихме наказателна процедура заради "Южен поток", според която българската страна е призована да спазва всички правила, свързани с обществените поръчки. Поискахме да бъде потвърдено, дали правилата са били спазени. По силата на предприетата процедура призовахме България да спре строежа. Процедурата продължава", заяви Холцнер.
Източник: econ.bg (18.09.2014)

България се готви за газова криза Има голяма вероятност доставките на газ за страната ни през зимата да бъдат нарушени. Това предупреди вчера икономическият вицепремиер Екатерина Захариева. Причината за това е сривът в отношенията между Русия и Украйна и споровете между двете държави за цената на газта, които продължават от лятото насам без ясна перспектива за скорошно решение. Във вторник министърът на икономиката и енергетиката Васил Щонов е свикал кризисен щаб, които е обсъждал мерки за излизане от ситуацията. Те включват максимално запълване на газохранилището "Чирен", доставки през реверсивната връзка с Гърция и евентуално преминаване на топлофикационните дружества към работа с мазут.
Източник: Капитал (18.09.2014)

Газ от Гърция и парно на мазут ни спасяват от криза Има разработен план за действие при евентуална криза с доставките на руски газ през зимата, каза министърът на икономиката и енергетиката Васил Щонов. Кризисният щаб във ведомството му е изготвил план с конкретни стъпки. Ако България остане без доставки на синьо гориво от Русия, тя ще трябва да ги следва много точно, за да не се стига до тежка криза, каза Щонов. Първата стъпка е добив от хранилището "Чирен". Количествата обаче няма да са достатъчни. Максималният капацитет за изпомпване е 4 млн. кубика на ден при потребление през зимата от 10-11 млн. кубика. В момента там има 430 млн. кубика, които ще се увеличат до 450 млн., което означава, че има резерви за 120-130 дни, обясни министърът. Другата стъпка е доставки от Гърция. В момента се водят активни преговори с Атина България да си резервира част от капацитета на терминала за втечнен газ "Ревитуса" и да си набавя известни количества от там. Третата стъпка е топлофикациите да започнат да работят с мазут. Те имат резерви за 7-8 дни работа с това гориво, отделно има и на други места, като "ЛУКОЙЛ Нефтохиим". Проблемът е, че има и мазут с високо съдържание на сяра, за чието използване ще трябва разрешение от екоминистерството, обясни Щонов. Ако всички стъпки се изпълняват, проблемът няма да е толкова голям, но все пак ще има предприятия, които ще трябва да преминат в ограничителен режим, каза още министърът.
Източник: Стандарт (19.09.2014)

Баку ни помага за разширение на Чирен Азербайджан ще участва в разширението на подземното газохранилище "Чирен", стана ясно от съобщение на Министерството на икономиката. Операторът на газопреносната мрежа "Булгартрансгаз" е подписал меморандум с държавната нефтена и газова компания на Азербайджан SOCAR за проучване възможностите за съвместно развитие на проекта за разширение на "Чирен", се казва в съобщението на МИЕ. Азербайджан за втори път декларира интерес към газохранилището "Чирен", след като направи това и при бившия министър Драгомир Стойнев. Освен това "Булгаргаз" и SOCAR са подписали писмо за намерение за започване на преговори за по-ранни доставки на природен газ за България по интерконекторната връзка с Гърция, която ще заработи през 2016 г. Ще се обсъдят и възможностите за доставки на природен газ от Азербайджан през Турция, посочват още от МИЕ. Азербайджан винаги е бил ценен и надежден партньор, заяви президентът Росен Плевнелиев на официалната церемония в Баку за старта на строителството на Южния газов коридор. Плевнелиев благодари на азербайджанския си колега Илхам Алиев за подписването на Договора за продажба на природен газ между "Булгаргаз" и SOCAR, предвиждащ доставка на 1 млрд. куб. м годишно от 2019 г. по Южния газов коридор.
Източник: Стандарт (23.09.2014)

Държавната петролна компания на Азербайджан (СОКАР) подписа два документа с българските газови компании, съобщава пресслужбата на СОКАР. Между СОКАР и Булгартрансгаз беше подписан меморандум за взаимно разбирателство. Под документа своите подписи поставиха президентът на азерската компания Ровнаг Абдулаев и генералния директор на Булгартрансгаз Кирил Темелков. СОКАР също така подписа с Булгаргаз протокол за намерения. Подписите си под документа поставиха Ровнаг Абдулаев и Ботьо Велинов, председател на борда ни директорите на Булгаргаз. По-рано българските медии разпространиха информация, че България планира от 2016 г. да започне да купува азерски газ в обем 200-300 милиона куб. м годишно. Предвижда се те да бъдат транспортирани по интерконектора, свързващ България с Гърция, който още не е построен. Очаква се, че още тази есен ще бъде взето окончателно инвестиционно решения за строителството на тази газова връзка, която трябва да бъде готова през 2016 г., съобщава БГНЕС Още от 2008-2009 г. България обсъжда възможността за купуването на "синьо гориво" от Азербайджан, но едва на 19 септември миналата година между консорциума Шах-Дениз и Булгаргаз беше подписан договор за купуването на 1 милиард куб. м азерски газ годишно в течение на 25 години, като се започне от 2019 г. Този газ ще бъде добит в рамките на разработването на втората фаза от проекта Шах-Дениз (най-голямото находище на "синьо гориво в азербайджанските териториални води на Каспийско море). 45 милиарда долара ще бъдат инвестирани в проекта, който предвижда доставката на азербайджански газ за Турция и страните от Европейския съюз, обяви Ровнаг Абдулаев. "Ние успешно осъществяваме разработката на едно от най-големите и сложни газокондензатни находища в света. В рамките на втората фаза от разработването на находището Шах-Дениз ние заедно с нашите партньори ще осъществим разширяването на Южнокавказкия газопровод и строителството на Трансанадолския (ТАНАП) и Трансадриатическия (ТАП) газопроводи. За осъществяването на тези проекти ще бъдат инвестирани 45 милиарда долара", отбеляза Абдулаев. Той уточни, че още през 2018 г., в рамките на втората фаза от усвояването на Шах-Дениз, "синьото гориво" ще се изнася за Турция, а от 2019 – и за ЕС. Началото на строителството на "Южния газов коридор", което беше поставено в събота (20 септември), беше приветствано от председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и американския държавен секретар Джон Кери. Първият го определи като геополитически проект и договора на 21 век, а вторият - "повече от енергетика и инфраструктура, това е визия, превръщаща се в реалност, съединяваща Европа с Азия с помощта на енергийните доставки". Местните анализатори определят стартирането на новия газов коридор като поредния успех на газовата политика на Азербайджан. Според оценките на специалистите, Баку ежегодно ще доставя 16 млрд.куб. м газ годишно, като този обем ще бъде увеличен постепенно до 20 милиарда. "Но даже тези обеми няма да представляват сериозна конкуренция за руските доставки", отбелязва водещият азербайджански специалист по петрол и газ Илхам Шабан, директор на Центъра за петролни изследвания на Азербайджан. През миналата година в страната са добити 43.48 милиона тона петрол и 29.46 милиарда куб. м газ, сочат данните на СОКАР. От януари до август 2014 г. в Азербайджан са добити 28.6 милиона тона петрол и 20.4 милиарда куб. м газ. От този обем на СОКАР се падат 5.6 милиона тона нефт и 5 милиарда куб. м газ. Очаква се до края на тази година са бъдат добити общо 41.2 милиона тона петрол и 28.8 милиарда куб. м газ.
Източник: profit.bg (23.09.2014)

При газова криза ще искаме от Брюксел да разреши продългжително използване на мазут При газова криза и необходимост от продължително използване на котелно гориво (мазут) от топлоцентралите, Министерството на околната среда и водите /МОСВ/ ще положи всички усилия да договори с Европейската комисия разрешение за това. Договарянето с ЕК ще е от изключително значение за България, за да се избегнат допълнителни наказателните процедури срещу страната ни, свързани с превишаване нормите за допустими емисии, съобщиха от ековедомството. Сега топлоцентралите имат право да работят на мазут в продължение на 10 денонощия, по регламентите на Наредба No10. При необходимост от удължаване на този период, ведомството може да издаде разрешение, което трябва да е предварително договорено с Европейската комисия. От МОСВ припомнят, че в комплексните разрешителни на топлофикационните дружества е разписана възможност за използване на котелно гориво (мазут) при авария и рязко спиране на газа. За ограничаване на вредното въздействие върху атмосферния въздух от преминаването на алтернативни горива при аварийни случаи, е необходимо мазутът да отговаря на изискванията на Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, уточняват от МОСВ.
Източник: 3e-news (23.09.2014)

“Чирен” ще съхранява два пъти повече газ "Чирен" ще съхранява два пъти повече газ, ако "Булгартрансгаз" реализира амбициите си да превърне подземното газохранилище в съоръжение с регионално значение. Това каза изпълнителният директор Кирил Темелков, след като представи в ДКЕВР 10-годишна програма за развитието на компанията. Има анализи, според които капацитетът на хранилището може да бъде увеличен двойно - до 1 млрд. куб. м, каза Темелков. Преди това трябва да бъдат извършени технически проучвания, за финансиране на които дружеството кандидатства пред ЕК, посочи Темелков. До 2016 г. те трябва да приключат и да бъде взето решение за разширяване на хранилището, което ще струва 200 млн. евро. С решение на кабинета "Булгартрансгаз" закупи допълнително 140 млн. куб. м газ, за да допълни капацитета на "Чирен", уточни Темелков. "Булгаргаз" не прие доклада на работната група към ДКЕВР, според който цената на природния газ за 4-то тримесечие не трябва да се променя. От холдинга бяха поискали горивото да поскъпне с 1,59%. "Булгаргаз" възрази срещу намаляването на нормата на възвръщаемост на капитала от 10 на 5 на сто.
Източник: Стандарт (24.09.2014)

Щонов: Има голяма вероятност да настъпи газова криза Дали ще има газова криза, или не е трудно да се предвиди, но има голяма вероятност, че може да стане това нещо. Това заяви пред журналисти служебният министър на икономиката и енергетиката Васил Щонов, който откри форума „Природен газ – инфраструктура, пазари и услуги". „Това, което е важното е ние да сме готови за тази криза. Следим активно процесите в момента в Украйна и отношенията между Русия, Украйна и европейската общност. Предприемаме активни мерки, за да се предпазим от евентуална газова криза. Ако спрат или дори намалеят доставките на газ, положението в България ще стане тежко. Това е така, защото в момента ние получаваме целия си газ от тази тръба, която идва от Русия през Украйна и Румъния", обясни Щонов. Имаме много малък местен добив, който е под 0,5 милиона кубически метра на ден, което като се сравни със средното потребление през зимните месеци е много малка част, каза министърът. „Остава ни газохранилището в Чирен. Там проблемът е, че то може да дава максимум до 4 милиона кубически метра на ден и колкото повече се изпразва, толкова повече този дебит намалява. Това, което е добре за България е, че топлоцентралите, и най-вече говорим за „Топлофикация София", защото тя е 80% от всички топлоцентрали в България, имат възможност да преминат на мазут. Това, което ние в момента подготвяме като вариант при криза", допълни Щонов.
Източник: Стандарт (24.09.2014)

Пътят на азерския газ до България минава през Гърция По всичко изглежда, че Гърция и България изграждат силни връзки с Азербайджан и държавната газова компания SOCAR, която търси дългосрочни възможности за експанзия в Югоизточна Европа. Предстои финализирането на процедурата за приватизация на DESFA, оператора на гръцката национална газопреносна мрежа, пише NaturalGasEurope. Процесът беше забавен от Европейските комисия за конкуренция, която изиска пълното прилагане на Третия енергиен пакет. Въпреки това по време на последното посещение на гръцкия премиер Андонис Самарас в Баку, властите в Азербайджан заявиха публично, че са получили уверение, че е въпрос на седмици, преди DESFA да стане собственост на SOCAR. Цената на сделката е 400 млн. евро за 66% от гръцката компания. Сделката ще осигури достъп на газ от Азербайджан както до междусистемните връзки с България и по-специално до газовия интерконектор с Гърция IGB, така и до гръцкия терминал за втечнен природен газ на остров Ревитуза, през Трансадриатическия газопровод /TAP/, който е предвиден да преминава през Гърция на път за Албания и Италия и се планира да бъде завършен до края на 2019 г.
Източник: Дарик радио (01.10.2014)

Смениха шефа на "Южен поток България" Бившият шеф на държавната компания "Булгаргаз" Димитър Гогов е новият изпълнителен директор на компанията "Южен поток България", която изгражда газопровода на българска територия, съобщи Министерството на икономиката и енергетиката на сайта си. Това е поредното дружество след Българския енергиен холдинг и АЕЦ "Козлодуй", в което служебният кабинет сменя ръководителя. Гогов идва на мястото на Владимир Инков. Решението е взето на 3 октомври на извънредно общо събрание на акционерите. През август енергийният министър Васил Щонов обяви, че ще даде на прокурор шефовете на компанията "Южен поток България", защото капиталът на компанията бе увеличен с 191 млн. лв. ден след като той забрани това, докато ЕК не одобри проекта. Целта на промяната в ръководството на "Южен поток България" е защита на българските интереси и гарантиране на максимални ползи при бъдеща реализация на проекта, се казва в съобщението.
Източник: Дарик радио (07.10.2014)

Изграждането на газовите връзки с Гърция, Сърбия и Турция изостава с 3 до 5 години В момента няма намаление нито на налягането в газопреносната мрежа на страната, нито на обемите на доставени количества газ от Русия към нас, съобщи заместник-министърът на икономиката и енергетиката Антон Павлов. Той посочи, че и нашата страна също коректно изпълнява задълженията си по транзита на газ към други страни. Павлов обаче констатира сериозно забавяне по всички проекти за интерконекторни газови връзки. Забавянето е с от три до пет години, посочи той. Решението за изграждането на три реверсивни газови връзки беше взето след зимата на 2009 г., когато Русия спря газа на Украйна, с което на практика спряха доставките за цяла Европа. Целта беше бързо да бъдат изградени, за да може България да има резервни варианти при друг такъв случай. Служебното правителство работи активно за изпълнението на тези проекти - по ОП "Конкурентоспособност" се предвижда изготвяне на предпроектното проучване по газовата връзка България - Сърбия, каза Павлов. Той съобщи, че по трасето има сериозни археологически обекти и трябва да се намери решение за тях.
Източник: Дневник (08.10.2014)

До 2020 г. България трябва да уточни откъде ще получава азербайджански газ До изграждането на Трансадриатическия газопровод (ТАР), тоест към 2020 година, България трябва да е уточнила точката, от която ще получава природен газ от Азербайджан, обясни президентът на азербайджанската газова компания SOCAR – Ровнаг Абдулаев. Дотогава трябва да бъдат решени техническите въпроси по доставките, коментира още той. Абдулаев припомни още, че при посещението на президента Росен Плевнелиев в Азербайджан българската страна е изявила желание да получава доставки две години по-рано от първоначалните планове – чрез турската газопреносна мрежа и съществуващата връзка с Гърция. По този начин страната ни може да получава 200-300 млн. куб. метра газ годишно. През септември 2013 година „Булгаргаз“ подписа отделен договор за разпределението на свободни количества газ от „Шах Дениз II”, според който българската компания трябва да получава 1 млрд. куб. метра газ годишно от 2019 година.
Източник: Инвестор.БГ (14.10.2014)

"Булгартрансгаз" очаква 34% от нужния ни газ да е от местен добив до 2 години До две години 34% от необходимия за България газ ще е от местен добив. Това става ясно от прогнозата на „Булгартрансгаз“, записана в 10-годишния план на компанията за развитие на мрежата. Очаква се планът да бъде разгледан и одобрен от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) следващата седмица. През 2016 г. годишното потребление на България ще бъде 3,850 млрд. куб. м, при 2,960 млрд. сега. А газът, добиван у нас, се изчислява на 1,3 млрд. куб. м, при 230 млн. сега. Всъщност още от догодина се очаква собственият ни газ да скочи на 800 млн. куб. м. Причина за очакваното повишение са по-големият брой нови концесии за проучване на находища. От компанията отчитат, че блок „Галата”, поле „Каварна” и поле „Калиакра” са с общ обем газ от 1,7 млрд. куб. м (440 млн. куб. м годишно), като капацитетът за добив ще започне да намалява постепенно с изчерпването на находищата. „Галата” се разработва от „Мелроуз Рисорсес”, придобита през 2012 г. от Petroceltic, Ирландия. Последните сеизмични изследвания на нови територии в блок „Галата” показват 23% вероятност за наличието на нови 3,5 млрд. куб. м газ.
Източник: econ.bg (14.10.2014)

ЕК е готова със стрес-тестовете на газопреносната мрежа България ще е сред най-потърпевшите при евентуално спиране на руския газ към Европа през зимата, но все пак страната ни сега е в по-добри позиции, отколкото по време на газовата криза през 2009-а година. Оценката даде еврокомисарят по енергетиката на пресконференция в четвъртък в Брюксел. Той представи данни от стрес-тестове за устойчивостта на различните европейски страни в случай на прекъсване на руските доставки за половин година, съобщи БНР. Европейският съюз внася от Русия 22 на сто от нужните му количества газ. Три страни от общността - България, Естония и Финландия, покриват с руски газ 100 процента от потреблението си. Според Еврокомисията най-уязвима от тях е Естония, която в случай на спиране на руските доставки за шест месеца няма да може да осигури дори снабдяването с газ на домакинствата. България според оценките на комисията ще е в състояние да обезпечи най-належащите си нужди, най-вече благодарение на по-доброто си сътрудничество с Гърция. Оттам бихме могли да получим алтернативни доставки на втечнен газ, обясниха експерти от комисията, според които са възможни и варианти за размяна на газ от Гърция срещу електроенергия от България. Подписването на споразумение с Гърция за спешен обмен на газ и електричество е и първата препоръка, която дава Еврокомисията на страната ни. Сред другите са да обмисли подобен обмен и с Турция, да довърши двупосочната газова връзка с Румъния, да повиши прозрачността на газовия сектор. Определени пазарни мерки, засягащи търговията, също могат да смекчат негативните ефекти, смятат в Еврокомисията. В краен случай оттам са готови да обмислят краткосрочно изключение от европейските екологични норми за ТЕЦ „Варна", така че той да може да произвежда максимални количества електроенергия. От Европейската комисия обаче подчертаха, че се надяват да няма проблем с руските доставки на газ и сценариите в представените стрес-тестове да останат само теоретични. Йотингер изрази надежда, че на предстоящата във вторник среща на министерско равнище между представители на Русия, Украйна и ЕС може да се стигне до временно споразумение за доставки на руски газ за Украйна.
Източник: Класа (17.10.2014)

Основните количества газ, които „Булгартрансгаз” транзитира, са за Турция. Те представляват 80 %. Това каза Кирил Темелков, изпълнителен директор на „Булгартрансгаз” при представяне на десетгодишен план за развитие на инфраструктурата за пренос и съхранение на природен газ в България. Цялото транзитирано количество за миналата година е 15 млрд. куб. метра газ. От тях близо 50 % са за Турция, за Гърция – около 20 %, за Македония – под 1 %. За всички тези страни се наблюдава ръст на потреблението, каза Темелков. Системата на „Булгартрансгаз” ще отговори на потребностите както в национален мащаб, така и в регионален по отношение на транзита. Прогнозата е до края на десетгодишния период потреблението на газ за България да достигне 4,5 млрд. куб. метра газ годишно. Ако се развият мощности за производство на електричество от газ тогава потреблението е възможно да се повиши. Очаква се ръст на потреблението на газ в Турция и Гърция. За Македония също се очаква значителен ръст, но там газоразпределителната система не е развита, тепърва ще се развива и затова през 2013 г. се очаква потребление от 0,4 млрд. куб. метра газ. В Сърбия потреблението в момента е 2,8 млрд., през 2013 г. се очаква 3 млрд., а до края на десетгодишния период – 3,8 млрд. куб. метра. Относно изграждането на интерконекторната връзка с Гърция, Темелков каза, че проектът не се развива от „Булгартрансгаз”, но самата технология изисква разполагане на трасета, за да се прецени кое от тях ще е най-подходящо. Прави се ОВОС, както и други проучвания и ако се срещнат проблеми – екологични, археологически, геоложки или други трасето се изменя. Гръцкият проект се развива много добре и върви по план. Няма нещо, което да е променило изцяло проекта, каза още Кирил Темелков. Планира се в този планов период да бъдат изградени междусистемни газови връзки с Румъния, Турция, Гърция и Сърбия. За Турция се планира двупосочен диверсивен капацитет – т.е. да тече газ и в двете посоки. От страна на Турция е заявено, че България не може да разчита на нея за доставки на газ, но на нейния пазар може да се намери газ, който да запълни конектора. България няма притеснения, че пазарът няма да осигури газ за този интерконектор. Разглежда се и вариант за включване на частни инвеститори в проекта. Съоръжението до границата ще е на „Булгартрансгаз”. За изграждане на интерконектор с Турция или Румъния не е необходимо междуправителствено споразумение, уточни Кирил Темелков. Удвояване на капацитета на подземното газохранилище в Чирен е заложено в десетгодишния план за развитие на инфраструктурата за пренос и съхранение на природен газ в България, каза Кирил Темелков. Планира се това удвояване на капацитета да стане след пет години, каза Темелков. Подземното газохранилище в Чирен е разработено на базата на изтощено газово находище, открито през 60-те години и от 70-те години се използва за газохранилище. В момента на него има прокарани 22 експлоатационни сондажи. Разположено е надземно оборудване с технологични инсталации, компресорна станция с мощност 10 мегавата. Капацитетът в момента на Чирен е 550 млн. куб. метра газ за съхранение. Същевременно има и 750 млн. куб. метра т. нар. буферен газ, който не може да се добие, защото служи за поддържане на налягането и съществуване на хранилището. Максималният дневен дебит в хранилището е 4,2 млн. куб. метра дневно. В следващите пет години се планира капацитетът да бъде удвоен и да стигне 1 млрд. куб. метра съхранение и до около 10 млн. куб. метра за нагнетяване и за добив. 200 млн. евро струва разширението на хранилището в Чирен, посочи Кирил Темелков. В момента капацитетът не е запълнен изцяло. Без цялостно разширение дебитът на находището не може да се достигне. Не може да се разшири само дебитът. През 2015 г. технически има възможност да се разшири хранилището и има къде да се продаде този капацитет. В такъв случай, инвестирайки 200 млн. евро, няма да се повиши таксата за съхранение. В момента газа от Чирен се предлага на пазара в България, но след разширяването ще се предлага на целия регион. Очаква се малък ръст на потреблението на газ през 2012 г. През 2011 г.е било 3 млрд. куб. метра. Прогнозата е за увеличение със около 150 млн. куб. метра, каза още Кирил Темелков.
Източник: Сега (20.10.2014)

„Южен поток“ или Южен газов коридор? Днес интересът на Европейския съюз към проекта за газопровод „Южен поток“ е много нисък, коментира в интервю председателят на комисията по енергетика в Европейския парламент Йежи Бузек. Вносът на втечнен газ от Катар е сред възможностите за диверсификация на доставките на природен газ. А украинската информационна агенция „Униан“ прогнозира, че изборът на ГЕРБ (взела най-много гласове на предсрочните парламентарни избори в България на 5 октомври) реално може да сложи край на плановете за газопровода. Работата е замразена и на власт идва партия, която, макар и да подкрепя проекта, поставя условието той да бъде в съзвучие с европейските правила, заявяват от украинското издание. На този етап ЕС и Руската федерация не отстъпват от позициите си - Москва смята, че газопроводът е международен проект и не трябва да изпълнява европейските изисквания. Брюксел, обаче, очаква руската страна да подаде искане за изключение от правилата на третия либерализационен пакет, който е за отварянето на енергийните пазари.
Източник: Стандарт (20.10.2014)

Връзката на газовите мрежи на България и Румъния край Русе и Гюргево ще бъде завършена до края на годината. Това каза в сряда по време на енергийна конференция в София Кирил Темелков, изпълнителен директор на държавния газов оператор "Булгартрансгаз", който участва в реализацията на проекта заедно с румънската "Трансгаз". Изявлението му идва ден, след като вицепремиерът по икономическите въпроси Екатерина Захариева съобщи, че тази зима интерконекторът няма да бъде завършен заради проблеми със строежа на подводното трасе по дъното на река Дунав. Темелков обаче обяви, че "силно се надяваме, че до края на годината ще успеем да решим всички технически проблеми и да изтеглим тръбата". "По прокарване на сондажа, за да може да не се въздейства и върху корабоплаването, и върху околната среда на Дунава, срещнахме изключително големи технически затруднения" каза шефът на газовия оператор. По думите му след решаването на сондажните проблеми е "въпрос на може би на една седмица да изтеглим тръбата и да заварим от двете страни". Той заяви, че се работи за разширяване капацитета на подземното газово хранилище в Чирен и ще се пристъпи към разработване на ново газохранилище на Галата, където в момента шотландската компания "Мелроуз" добива газ. И за двата проекта реално се говори от около десетина години, но реален напредък по тях няма.
Източник: Медия Пул (30.10.2014)

Най-голямото държавно предприятие в енергетиката - Български енергиен холдинг (БЕХ), продължава да задлъжнява, показва отчетът за първите 9 месеца на годината. Компанията е раздала кредити и има да взима от свързани лица и „Топлофикация София" общо над 1,75 млрд. лв. Към първото тримесечие на 2015 г. същият показател възлизаше на 1,5 млрд. лв. Голяма част от тази сума е осигурена от облигационната емисия на БЕХ, която е с падеж през 2018 г. По-голяма част от заемите са отпуснати на закъсалото дъщерно дружество НЕК (виж вдясно). Освен него в групата на БЕХ влизат Електроенергийният системен оператор, "Булгаргаз", ТЕЦ "Марица изток 2", "Булгартрансгаз", АЕЦ „Козлодуй", "Булгартел" и "Мини Марица-изток". Приходите в БЕХ (основно от дивиденти) за деветмесечието са със 148,6 млн. лв. по-малко заради лоши финансови резултат на дъщерните дружества на компанията. Холдингът е намалил и цената на услугите, които предоставя на фирмите в групата. От БЕХ отчитат и рекордно ниски нива на кешови наличности по сметките си. Голяма част от средствата на дружеството са блокирани в КТБ. От холдинга обаче уверяват, че малката налична сума за разплащане не пречи на работата. Задлъжнялостта расте и спрямо печелившата АЕЦ „Козлодуй". Компанията има да взима над 165,7 млн. лв. за неплатен ток от НЕК. Сумата щяла да е много по-голяма, но БЕХ е изкупил дълг на електроенергийното дружество към атомната централа за 200 млн. лв. АЕЦ обаче завършва деветмесечието на печалба от 89 млн. лв. при 13,9 млн. година по-рано. Със загуба от 11,3 млн. лв. към момента е Електроенергийният системен оператор. Обяснението - лоша регулаторна рамка на ДКЕВР. Заради регулацията страда и ТЕЦ "Марица изток 2". Компанията отчита загуба от 16,4 млн. лв. Причината е, че продава много малко ток на регулирания пазар, а на свободния не е конкурентоспособна.
Източник: Труд (03.11.2014)

Азейрбейджан готов да доставя природен газ за Унгария през България и Румъния Азербайджан е готов да доставя природен газ за Унгария през България и Румъния. Това е потвърдил президентът на европейската държава Илхам Алиев. „Гледаме на Унгария като на партньор в енергийното сътрудничество и изучаваме пътищата, по които може да минават азербайджанските газови доставки за страната”, коментира Алиев. По неговите думи тръбопровода със синьо гориво може да минава през България, Румъния и Унгария или по Йонийско-адреатическия газопровод през Хърватия до Унгария. „Трябва да изберем път, който да е добър за всички нас. Предвид Южния газов коридор, който изграждаме, и азербайджанските газови резерви, не се съмнявам, че Унгария и Азербайджан ще станат партньори в областта на газовите доставки”, казва още унгарският държавен глава. По неговите думи „Южен поток“ може да преобрази напълно енергийната карта на Европа.
Източник: econ.bg (13.11.2014)

Няма заплаха за доставките на газ И без кредити "Булгаргаз" успява стриктно да плаща доставките на природен газ от Русия. Това обясниха от ръководството на обществения доставчик. Няма заплаха за доставките на синьо гориво за потребителите, категорични са от компанията. На 12 ноември беше прекратена и втората процедура по ЗОП за избор на кредитни институции за предоставяне на револвиращи кредитни линии на обща стойност до 139 млн. лв., която беше обявена на 28 октомври. Но от това не произтича никакъв проблем, тъй като реално имаме около 350 млн. лв. собствени средства, обясниха от централата на "Булгаргаз". Към 17 ноември дружеството има 180 млн. лв. текущи вземания, 150 млн. лв. от които са от "Топлофикация София" и на трите ТЕЦ-а на Христо Ковачки - в Бургас, Плевен и Враца. Освен това имаме нагнетен газ в хранилището "Чирен" за около 170 млн. лв., от който едва сега започнахме да черпим по около 2 млн. куб. м дневно, за да компенсираме увеличеното потребление, допълниха оттам. Искахме тази кредитна линия само като финансов буфер срещу евентуални забавяния на вземанията от потребителите, коментираха от доставчика. След като процедурата за втори път се провали поради липса на оферти, ще разчитаме на тристранната схема на прихващане - БЕХ да преведе средства на НЕК за разплащане с когенерациите за изкупения от тях ток, които пък ни дължат на нас, обясниха от "Булгаргаз".
Източник: Стандарт (18.11.2014)

Договаряме с ЕС синьото гориво Европейската комисия (ЕК) предлага целият ЕС да купува природния газ въз основа на съвместно съгласувано решение. Това заяви еврокомисарят по енергийния съюз Мирош Шефчович в Брюксел. Категорично трябва да проучим възможността за общи покупки на газ, заяви той. Според него идеята може да се приложи ако се спазва законодателството на ЕС в областта на конкуренцията, както и правилата на Световната търговска организация. Страните от ЕС годишно внасят газ за 400 млрд. евро и трябва да се разглеждат от износителите като едно цяло. Това коментира Шефчович и допълни: Важно е Русия и Украйна да намерят решение за периода след март 2015 г., за да се стабилизират доставките на природен газ и други енергийни ресурси за Общността.
Източник: Стандарт (18.11.2014)

“Булгаргаз” извади 37 млн. куб. м газ от хранилището в Чирен “Булгаргаз” е извадила 37,22 млн. куб. метра газ от хранилището в Чирен за последните четири седмици. Това показват актуалните данни на газовия оператор “Булгартрансгаз”. Така към 24 ноември в подземното газово хранилище “Чирен” има 445,707 млн. куб. метра при 482,927 млн. куб. метра към 27 октомври. Най-голямото количество е извадено през последната седмица – 13,3 млн. кубични метра, което е нормално заради застудяването на времето. Предходната седмица до 17 ноември от хранилището са извадени 11,4 млн. кубични метра. Първото изваждане на синьо гориво от хранилището (8,1 млн. куб. м) от началото на есента е в седмицата от 27 октомври до 3 ноември. За сравнение миналата зима това се е случило чак в седмицата между 9 декември и 16 декември. Това се дължи, от една страна, на по-мекото време миналата зима. От друга обаче, “Булгаргаз” ползва повече гориво от хранилището, за да си намали разходите за руския газ. През 2012 г. ползването на газ от “Чирен” през зимата е започнало в същата седмица като тази година. С изключение на август и още две седмици в края на юни от “Булгаргаз” усилено пълнеха хранилището, като особено активно това се случваше през последния месец и половина поради нагнетяване на ситуацията около руско-украинските преговори по газовия въпрос. В края на октомври с посредничеството на Европейската комисия Киев и Москва се разбраха и гарантираха доставките за Европа до март.
Източник: Монитор (25.11.2014)

Скъсана тръба препъва газовата връзка с Румъния По време на сондирането под река Дунав има скъсана тръба, която трябва да бъде отстранена, за да се финализира газовата връзка с Румъния. Това стана ясно след заседание на ДКЕВР от думите на изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков, предаде репортер на БГНЕС. Той обясни, че скъсаната тръба не позволява изтеглянето на друга тръба, която е заварена на територията на Румъния и е готова. Той увери, че сондажната апаратура работи в момента и се опитва да реши този технически въпрос. Когато той бъде решен, са необходими до две седмици, за да може обектът да бъден приключен окончателно. '"Имаме увереност, че до края на тази година ще бъде решен този технически проблем. До средата на следващата година се предвижда да бъде реализирано и предприето сондирането на резервния газопровод", коментира Темелков. Той уточни, че по него страната ни ще може да получава и отдава газ с Румъния. С изключение на техническия проблем със скъсаната тръба, всички наземни съоръжения на територията на Българя и Румъния са изцяло изградени и въведени в експлоатация, посочи директорът на дружеството. За връзката с Турция Относно интерконектора с Турция Темелков обясни, че има работна група, която е сформирана от министерството и има достатъчно голям напредък в двустранната работа. Той уточни, че в началото на следващата година ще започнат детайлни проучвания по трасето и дейностите, които са необходими за изграждането му. "Булгартрансгаз" иска пари за напълването на "Чирен" Става ясно, че "Булгартрансгаз" е трябвало да плати за допълнително нагнетяване на газ в Чирен и ще предложи добавка задължение към обществото от 1 януари 2015 г. Темелков поясни, че тази добавка ще зависи от плана за действие при извънредни ситуации, който дава определени задължения на различните пазарни участници и от самите указания, които дружеството ще получи за формиране на цените. "За да може да определим точно някакъв размер на тази добавка ни е необходимо тези два документа да бъдат актуализирани и тогава може да определим за какво става дума. Добавките не дават допълнителни разходи на цената, а дори напротив - разпределят чрез тях разходите между отделните пазари. Не очакваме да има повишение на цената за пренос, но структурата на тарифата, която се предлага е много по-различна от тази, която е в момента", каза той. Според него, ако се оптимизират достатъчно добре разходите от страна на търговците, това няма да доведе до повишаване на цената.
Източник: Преса (26.11.2014)

Доставките на газ от Русия пак намаляха Доставките на руски природен газ за България отново са намалели. С нахлуването на студени въздушни маси в Югоизточна Европа налягането в газопровода на входа у нас е паднало на 30-32 атмосфери при нормални 40-42 атмосфери. Няма данни спадът да е свързан с Украйна. Недостигът на газ се покрива за сметка на резервите в хранилището „Чирен“, съобщи вчера изпълнителният директор на държавния оператор „Булгартрансгаз“ Кирил Темелков. В понеделник денонощното потребление у нас е било 10,686 млн. куб. м. От тях 8,445 млн. куб. м са внесени от Русия. Разликата от 2,241 млн. куб. м, или 21%, е доставена от „Чирен“. „Газпром“ изпълнява договора си с „Булгаргаз“, но не покрива изцяло заявките, които са завишени, обясниха пред „Преса“ експерти. Затова и добивът от „Чирен“ този месец се колебае в широки граници - от нула до 2,4 млн. куб. м на денонощие при максимално възможни 4,5 млн. куб. м. Сега в склада има около 442 млн. куб. м при капацитет 550 млн. куб. м. До тази есен натрупването на запаси беше задължение само на „Булгаргаз“. Тежкото финансово състояние на компанията обаче не й позволи да напълни изцяло „Чирен“. Затова през септември правителството възложи на „Булгартрансгаз“ да участва в запасяването със 140 млн. куб. м на стойност 84 млн. лв., а резервът достигна 483 млн. куб. м. Допълнителните разходи обаче, които „Булгартрансгаз“ е направил като „задължение към обществото“, ще трябва да се компенсират от цените на газа. За целта догодина ще бъде въведена нова такса като добавка в тарифите. Това предвижда проект на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Източник: Преса (27.11.2014)

Смениха ръководството на „Булгартрансгаз" С решение на Съвета на директорите на Български Енергиен Холдинг са извършени промени в Надзорния съвет на "Булгартрансгаз", съобщава пресцентърът на БЕХ. Новите членове на Надзорния съвет на "Булгартрансгаз" са Илия Иванов, Кирил Георгиев и Владимир Митрушев. Промените влизат в сила от деня на вписване на решението за промяна в Търговския регистър към Агенцията по вписвания. С извършените промени се цели ускоряване реализирането на проектите по свързване на българската газопреносна система с газопреносната мрежа на съседните страни и модернизацията на газохранилището в Чирен, посочват от БЕХ.
Източник: Дарик радио (02.12.2014)

Рокадите в енергийния сектор продължават с пълна сила. От „Българския Енергиен Холдинг“ (БЕХ) са взели решение за промени в Надзорния съвет на газовия оператор „Булгартрансгаз“. В него ще бъдат назначени Илия Иванов, Кирил Георгиев и Владимир Митрушев, съобщават от БЕХ.
Източник: econ.bg (02.12.2014)

Заради България спираме "Южен поток", обяви Путин в Анкара Русия при сегашните обстоятелства не може да продължи с изпълнението на "Южен поток". Това заяви руският президент Владимир Путин на съвместна пресконференция с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган в Анкара. Най-сериозната причина за спирането на проекта, изтъкната от Путин, беше България, която не дала зелена светлина на "Южен поток" и която не показвала, че действа като независима държава. Ако България е лишена от възможността да се държи като суверенна държава, трябва да иска пари от Европейската комисия като обезщетение за пропуснатите печалби. Само за транзита на газа България е трябвало да получи 400 млн. евро на година, заяви още руският президент. "Ние не можем да започнем работа в морето, докато нямаме разрешение от България да започнем строителството за стотици милиони долари, защото е нелепо да стигнем до брега на България и да трябва да го спрем", подчерта Путин. Той отбеляза още, че българските му колеги са го уверявали преди, че ще направят всичко възможно за реализацията на "Южен поток", тъй като това е изгодно за страната.
Източник: News.bg (02.12.2014)

Смениха надзора на Булгартрансгаз Трима нови членове назначи "Българският енергиен холдинг" в Надзорния съвет на "Булгартрансгаз" - Илия Иванов, Кирил Георгиев и Владимир Митрушев. Те ще заменят досегашните Красимир Витанов, Йовка Дойчевска и Деница Беязова след вписване на решението на БЕХ в Търговския регистър към Агенцията по вписвания. Промените целят ускоряване на проектите за изграждане на интерконекторните връзки и модернизацията на газохранилището в Чирен, се казва в съобщението на БЕХ.
Източник: Стандарт (02.12.2014)

"Булгаргаз" със заем от БЕХ за дълговете към "Газпром" Българският енергиен холдинг (БЕХ) ще осигури заем на "Булгаргаз", за да може газовото дружество да се разплати с "Газпром" за синьото гориво, което получаваме. Това заяви Северин Въртигов от БЕХ по време на енергийна конференция, част от провеждащия се Български икономически форум. Припомняме, преди дни стана ясно, че нито една банка не е готова да кредитира "Булгаргаз" заради затрудненото финансово състояние на дружеството. Това е втори отказ на банките да финансират дружеството. Към момента дружеството има 120 млн. лв. несъбрани вземания, а близо 20 млн. лв. от ликвидните средства на "Булгаргаз" са в КТБ. Въртигов посочи, че към момента има просрочено задължение от 50 млн. долара към "Газпром", като предстои и плащане от 100 млн. долара за осигуряване на синьо гориво през декември. От "Газпром" заявиха, че ще осигурят редовното количество газ на вересия. По думите на Въртигов, спирането на проекта "Южен поток" няма да се отрази негативно върху финансовото състояние на БЕХ. Строежът на проекта не е стартирал и ние не сме поемали никакви ангажименти за това, допълни експертът. Той говори и за финансовото състояние на някои от дружествата в енергетиката. За първите девет месеца АЕЦ "Козлодуй" и "Булгартрансгаз" са натрупали печалба от съответно 120 и 100 млн. лева. В същото време ТЕЦ "Марица-изток 2" е на загуба от 17 млн. лв. заради намаленото вътрешно потребление на електроенергия. "Мини Марица-изток" имат да взимат от въглищни централи 210 млн. лв. и те най-вероятно няма да си ги получат, преди тецовете да си приберат приходите от НЕК.
Източник: Дума (05.12.2014)

Сърбия готви проект за интеконекторна газова връзка с България Сърбия изготвя проектната документация за интерконекторна газова връзка с България, казва сръбският министър на енергетиката Александър Антич. Той допълва, че в бюджета за 2015 г. са предвидени средства за изработване на пространствен план, в който ще бъде отбелязано точното трасе на газопровода. "ЕС осигури на България средства за техния участък, докато ние преговаряме как ще се финансира сръбският участък", пояснява Антич. Сръбският участък от газопровода, който ще свързва България и Сърбия, ще бъде построен от Ниш до Димитровград. Интерконекторната връзка е проектирана по-рано и не е свързана с Южен поток, отбелязва "Блиц". От друга страна, ръководителят на делегацията на ЕС в Сърбия Майкъл Девънпорт каза, че ЕС е готов да включи Сърбия в проекта за изграждане на интерконектор с България, което ще допринесе за достъпа на Сърбия до алтернативни източници за снабдяване с газ, включително и втечнен природен газ.
Източник: Дневник (08.12.2014)

България, Румъния и Гърция ще изграждат инфраструктура за газ България, Гърция и Румъния са информирали заместник-председателя на Европейската комисия, че смятат да построят така наречения “вертикален газов коридор”. Това съобщи в Брюксел еврокомисарят Марош Шевчович преди срещата между представители на осемте държави, през които беше планирано да преминава “Южен поток”. Една от първите стъпки за създаването на този коридор ще бъде интерконекторна връзка, която да пренася природен газ от Гърция към България и оттам към Румъния и Сърбия. Шевчович заяви, че e много важно проект от мащаба на “Южен поток” да съответства на европейските закони. Той добави, че Европейската комисия е научила за спирането му от медиите, като не е имало официално съобщение от Русия. Преди началото на редовния съвет по енергетика германският министър на енергетиката Зигмар Габриел изрази надежда, че “Южен поток” може да бъде възстановен, след като се успокоят отношенията между Русия и Украйна. Договорът беше подписан от министрите на енергетиката на трите държави.
Източник: Преса (10.12.2014)

Борисов иска от ЕК Варна да стане газов хъб вместо Турция Европейската комисия да финансира изграждането на газов хъб там, където тръбата на "Южен поток" излиза край Варна. Писмо с такова предложение да бъде веднага изпратено от вицепремиера Томислав Дончев на еврокомисаря по енергетиката Марош Шефчович, е наредил премиерът Бойко Борисов. Това става ясно от публикуваната част от стенограмата от вчерашното заседание на правителството. "Предлагаме на територията на България там, където излиза тръбата на "Южен поток", Европейската комисия в унисон със стратегията за общ енергиен съюз на Европа да финансира хъб, където ЕК да плаща, така както Турция, газа, идващ от Русия, и на базата на общия енергиен съюз да го разпределя съответно за Сърбия, Македония, Гърция, Украйна, Румъния, Унгария, Хърватия, Словения и България. Позиция, по която не може да бъде отказано, ако те не са лицемерни. Никой не може да ми каже, че когато газът отиде в натовска Турция, е добре, а когато дойде в България, е зле", развива идеята си Борисов. Според Борисов в така изградения газов център България можела да вкара и газа, който евентуално ще започнем да добиваме в Черно море от Галата, "Силистар", "Терес", "Хан Аспарух" или от Ловеч. "Ние им даваме огромна възможност, вместо всички държави поотделно да се събираме, ЕК плаща за този хъб, правим на Варна разпределителния център по енергийния съюз и сме номер едно диверсифициращи за Европа, изпълваме се със съдържание", заявява Борисов.
Източник: Сега (11.12.2014)

Словакия ни кани да строим алтернатива на „Южен поток” Словакия е поканила представители на операторите на газопреносните системи от Румъния и България за преговори за изграждането на алтернативен на „Южен поток” газопровод. Компанията оператор на словашката газопреносна система „Юстрийм” планира да построи за 750 милиона евро газопровод от Словакия до българо-турската граница (Eastring), съобщи РИА Новости, позовавайки се на братиславското интернет издание vEnergetike. Планира в проекта да бъдат привлечени и работещите вече на румънския пазар френската GdF и австрийската OMV. Първата информация в словашките медии за проекта се появи точно ден преди руският президент Владимир Путин да обяви края на „Южен поток” в Турция. Тогава беше обявено, че новият газопровод ще има първоначален капацитет за пренос от 12,5 млрд. куб. м, който по-късно следва на нарасне на 20 млрд. куб. м. Дължината му ще е 570 км Вчерашната новина от Словакия идва ден след срещата в Брюксел на енергийните министри от европейските страни, които участват в проекта „Южен поток”. След нея България, Румъния и Гърция подписаха споразумение за изграждане на вертикален газов коридор, който да обедини националните мрежи на трите държави чрез свързващи газопроводи. По него газът ще се доставя от Гърция към България и Румъния, а след това е възможно и за други държави в Централна и Източна Европа. Капацитетът на вертикалния газов коридор ще бъде 3-5 млрд. куб. метра газ годишно в сравнение с планираните 63 млрд. куб. метра за „Южен поток”. Той ще бъде запълван от различни източници, съобщи вчера Министерството на околната среда, енергетиката и промените в климата на Гърция, цитирано от Фокус. Според гръцките власти природният газ ще бъде доставян през гръцката мрежа от завода за втечнен природен газ в Ревитуса от Трансадриатическия газопровод (който ще минава през Северна Гърция) и от плаващата станция за регазификация на втечнен газ в Северна Гърция. Еврокомисарят Марош Шефчович обяви “Южния газов коридор” за приоритет. Проектът „Южен газов коридор” включва строителството на система от газопроводи TANAP-TAP от азербайджанското находище “Шан Дениз” през Грузия, Турция, Гърция, Албания до Южна Италия. По него се планира доставянето на 6 милиарда куб. метра в Турция и 10 млрд. куб. метра до Европа. България също ще се включи в проекта с газопреносна връзка с Турция, а вече са договорени 1 млрд. куб. метра газ от Азербайджан. Междувременно руският премиер Дмитрий Медведев обяви проекта за разширяването на “Син поток” и създаването на хъб в Турция като отворен за участие за други страни. Тези проекти бяха лансирани за реализация от руска страна след обявеното отпадане на „Южен поток”.
Източник: Монитор (11.12.2014)

Отлагат сондажите за нефт и газ в Черно море Сондажите в находището „Хан Аспарух“ в Черно море, на което се възлагат най-големи надежди за намиране на нефт и газ, се отлагат заради понижаващите се цени на петрола. Съобщението е публикувано в официалния вестник на Европейския съюз. От публикацията се вижда, че редица обществени поръчки за доставка на оборудване и консумативи за сондажите са преустановени. Това е станало по решение на концесионера - консорциумът между френската „Тотал“, австрийската „О Ем Ви“ и испанската „Репсол“. От "Тотал" са съобщили пред БГНес, че отлагането в никакъв случай не означава отказване от сондажите. Отлагането е с 6 месеца до една година и така вместо в средата на 2015 г. сондажите ще започнат най-рано през 2016 г. Консорциумът е посочил сред мотивите за отлагането „значителното и непрестанно понижаване на цените на петрола в света за изключително кратки срокове в последните месеци, засягащо вътрешните бюджети на дружествата, ангажирани с проекта“.
Източник: Труд (16.12.2014)

Русия обмисля среща с България за "Южен поток" Руското министерство на енергетиката обмисля евентуална среща след 19 декември с представители на България, които искат да обсъдят бъдещето на газопровода "Южен поток", пише РИА Новости. Говорител на министерството е съобщил, че се планира среща с българската страна, но след 19 декември, като се е мотивирал с обяснението, че ведомството има много натоварен график, а предложението за срещата от страна на България е постъпило твърде късно. Засега датата на срещата не е фиксирана. По-рано беше обявено, че българска правителствена делегация ще посети Москва на 19 декември за преговори с руския министър на енергетиката Александър Новак относно възможността за продължаването на проекта "Южен поток".
Източник: Стандарт (18.12.2014)

“Булгартрансгаз” има нов изпълнителен директор - Георги Гегов, който поема поста от Кирил Темелков, е решил новият надзорен съвет на държавния газов оператор. Мотивите за рокадата са ускоряване на проектите за изграждане на междусистемните газови връзки и за разширяване на хранилището в Чирен. Георги Гегов е син на дългогодишния шеф на “Булгаргаз” Кирил Гегов. Досега Гегов-младши е участвал в управлението на “Булгаргаз”, на “Булгартрансгаз”, а също така е бил шеф на “Южен поток – България”. Заедно с Темелков е сменен целият управителен съвет на “Булгартрансгаз”. Новият шеф на УС на компанията е Таня Захариева, а Делян Димитров е избран за редови член на борда. Промените са направени още на 16 декември, но тъй като “Булгартрансгаз” е в процедура на сертифициране като независим преносен оператор, се иска одобрението на ДКЕВР за смените. То е получено на 29 декември. Рокада е направена и в “Булгаргаз”. На мястото на Анна Димитрова като член на съвета на директорите влиза Илиян Дуков. Това е решил бордът на БЕХ на 23 декември. Промените влизат в сила след вписването им в Търговския регистър.
Източник: Монитор (05.01.2015)

Булгартрансгаз получи сертификат за изградената система за управление на здравето и безопасността при работа в дружеството според изискванията на международния стандарт BS OHSAS 18001:2007. "Изграждането в съответствие с изискванията на стандарта ще направи възможно осъществяването на непрекъснат контрол по отношение на безопасните и здравословни условия на труд в дружеството, както и тяхното постоянно подобряване", коментират от Булгартрансгаз. Дейностите по разработване, внедряване и сертифициране са извършени при реализирането на проект "Оптимизиране на здравословните и безопасни условия на труд" в рамките на ОП „Развитие на човешките ресурси”. - See more at: http://industryinfo.bg/
Източник: Други (07.01.2015)

Правителството отново обмисля частична приватизация на енергийния холдингс Идеята част от акциите на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и на дружествата в него да бъдат продадени на Българската фондова борса - София (БФБ), отново излиза на дневен ред. Това е една от набелязаните средносрочни мерки за стабилизиране на енергетиката, става ясно от документ, изготвен от Министерството на енергетиката. От ведомството коментираха, че това е работен вариант, в който са представени необходимите стъпки за стабилизиране на отрасъла. "Предстои на предложенията да бъде направен финансов анализ, който да даде ясна представа за отражението на всяко от тях както върху компаниите от енергийния сектор, така и върху крайните потребители", пише още в становище на министерството. Оттам допълват още, че все още не е ясно кое от предложенията ще бъде прието и кое не. Причината за тези спешни действия е тежкото състояние на сектора и натрупаните дефицити в НЕК, които бяха оценени на приблизително 3 млрд. лв., което поражда натиск от увеличение на крайните цени на електроенергията. А и управляващите, и опозицията дават ясни сигнали, че в годината на избори не желаят цените за населението да се увеличават. Идеята за продажба на част от БЕХ на Българската фондова борса - София, или някоя от чуждите борси не е нова. За първи път тя беше лансирана в края на 2011 г. по време на първото правителство на ГЕРБ. Първоначално плановете предвиждаха да се продадат 15% от БЕХ на Българската фондова борса или на чужд фондов пазар или да се предложат пакети от по 20 - 25% само на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и газовия оператор "Булгартрансгаз". Впоследствие се оказа, че правителството има намерение да търси стратегически инвеститор за енергийния холдинг, като това трябваше да стане до края на 2012 г. С набраните средства от продажбата трябваше да бъдат покрити дупките в бюджета или да се покрие част от външния дълг на страната.
Източник: Капитал (09.01.2015)

Брюксел "за" газов хъб у нас България получи "зелена светлина" от Брюксел за изграждането на газов хъб на територията на страната. Това стана ясно след поредица разговори на премиера Бойко Борисов в Брюксел със зам.-председателя на Европейската комисия Марош Шефчович, който отговаря за Енергийния съюз, и еврокомисаря за мерките по климата и енергетиката Мигел Ариас Канете. По време на срещата е била обсъдена и възможността за финансиране на стратегическия проект. За целта с помощта на съществуващия механизъм за финансова подкрепа от ЕС може да се осигури бързото осъществяване на проекта. Премиерът Борисов представи идеята за превръщане на България в общ разпределителен център на газ за държавите членки на Европейския съюз в региона. Точно министър-председателят анонсира пръв изграждането на газов хъб у нас край Варна заради ситуацията с проекта "Южен поток". А в средата на декември кабинетът изпрати писмо с предложението до Шефчович. Такъв газов хъб може да снабдява Централна и Западна Европа, както и страни от Европейската Енергийна общност, се казва в съобщението от ЕК. Зам.-председателят на Комисията Шефчович огласи категоричната си подкрепа за създаването на газови хъбове, които могат да играят важна роля в развитието на регионалните пазари на газ.
Източник: Стандарт (13.01.2015)

Спреният "Южен поток" остава приоритет в програмата на правителството България ще продължи изграждането на проекта за газопровод "Южен поток". Това става ясно от "Програмата на правителството за стабилно развитие на България 2014-2018" в частта й посветена на сектор "Енергетика". В програмата на правителството, която трябва да бъде гласувана на заседанието на Министерски съвет утре, се посочва, че строителството на "Южен поток" ще продължи по европейските правила, при диалог с ЕК и при доказани икономически ползи, които са: "Пълно въвеждане на нормите на ЕС в националното законодателство. Анализ и създаване на предпоставки за публичност и прозрачност при изграждането на проекта" и "Диалог с ЕК по изясняване на въпроси, засягащи изпълнението и съответствието с европейското законодателство на конкретни договорни аспекти". Абсолютен приоритет на енергийната ефективност над изграждането на нови мощности. Приемане на енергийна стратегия на България до 2030 с поглед до 2050 г. Провеждането на пазарни реформи и финансова стабилизация на енергийния сектор. Преразглеждане на големите енергийни проекти. Участието на България в създаването на Европейски енергиен съюз и гарантиране на енергийната сигурност. http://offnews.bg
Източник: Други (26.01.2015)

Ударна продажба на части от осем сочни и апетитни държавни компании чрез борсата - това предлагат работодателски организации, пенсионните дружества и представители на инвестиционната общност. В писмо до премиера Бойко Борисов и до ресорни министри те съветват правителството как да намали бюджетния дефицит в хазната, като привлече бързо (до шест месеца) свеж паричен ресурс. По принцип сделките чрез борсата се смятат за прозрачни, а оценките - справедливи. Идеята на бизнеса е на тезгяха да бъдат изкарани миноритарни пакети (20-25%) от държавни компании, които биха привлекли силен инвеститорски интерес. Изброени са осем конкретни дружества, като акцентът е в енергетиката: Български енергиен холдинг (БЕХ), АЕЦ „Козлодуй“, „Булгартрансгаз“, Електроенергиен системен оператор (ЕСО), ТЕЦ „Марица-изток 2“. Към тях се добавят за цвят една финансова институция (Българска банка за развитие), едно летище (София) и 100 000 кв. м луксозни имоти, обединени под шапката на Агенция за дипломатически имоти в страната (АДИС). Авторите на идеята изтъкват следния мотив: от една страна, държавата има нужда от финансов ресурс. Заложеният в бюджет 2015 дефицит е 3% от брутния вътрешен продукт, или близо 2,4 млрд. лв. Изчисления на „Преса“ (виж горе) показват, че от продажбата на тези пакети може да се вземат около 2,5 млрд. лв. при интерес на борсата. От друга страна, в момента има много свободни пари в банките, пенсионните фондове, застрахователните компании и договорните фондове. И не на последно място - евентуалната продажба би привлякла и чуждестранни инвеститори в страната. Дава се пример с Румъния, която е събрала близо 2 млрд. долара от продажба на миноритарни пакети в енергийни компании след 2010 г. Не е тайна, че за повечето дружества от години се говори за приватизация (пълна или частична), но винаги неочаквани пречки осуетяват процедурите. Най-много пари биха се взели от сектор „Енергетика“, към чиито компании интерес има от наши и от чужди инвеститори. Перлата е Българският енергиен холдинг, чийто 25-процентен дял се оценява грубо на 838 млн. лв. Това е нетната стойност на активите, която се получава, като те се намалят със задълженията (пасивите) на холдинга. „Преса“ не претендира, че този метод е най-точният измерител. Разбира се, пазарът ще покаже на колко се оценява мастодонтът БЕХ. Дипломатическите имоти аха да бъдат продадени още при кабинета на Симеон Сакскобург­готски. „Миролио“ предложи 96 млн. лв. през 2003 г., но заради пропуски в документацията офертата бе отхвърлена. АДИС притежава близо 100 000 кв. м имоти, от които половината са жилища. Процедурата за концесия на летище София беше спряна заради проблеми с отчуждаване на земите. Кабинетът Борисов обаче я поднови и в момента се извършват предконцесионни анализи, съобщиха за „Преса“ от Министерството на транспорт
Източник: Преса (29.01.2015)

Строим газов хъб за 2,2 милиарда евро ЕК е замразила наказателните процедури за България, свързани с проекта "Южен поток". Това съобщи вицепрезидентът на ЕК Марош Шефчович, отговарящ за общия енергиен съюз, в резиденция "Бояна" вчера. След края на срещата стана ясно, че страната ни може да изгради газов хъб и той вече е остойностен на 2,2 млрд. евро. "Дискутирахме наказателните процедури, свързани с проекта "Южен поток", и сме тук, за да информираме, че тези процедури ще бъдат замразени", каза Шефчович. Вицепрезидентът на ЕК даде съвместно изявление с премиера Бойко Борисов след заседанието с енергийни министри от ЕС и еврокомисаря по енергетика и климат Мигел Канете. "Ако преди година време се беше провела тази среща, съм убеден, че нямаше да се стигне до падането на наказателните процедури или за програмите, които се явиха", отбеляза Борисов. "Южен поток" не е прекратен към днешна дата, ние нямаме писмен документ. Не сме направили нищо, което да спре строежа му", припомни министър-председателят. Икономически по-обосновано е тръбата на "Южен поток" да дойде до България на границата с ЕС", каза Борисов. Ние искаме да се върнем на прагматичното решаване на въпроса извън емоциите, даващо възможности за добър бизнес между държавите от ЕС и Русия", допълни Борисов. Вицепрезидентът на ЕК изрази единомислие с Борисов и допълни: "Имаме впечатлението, че комуникацията за такива проекти трябва да става по утвърдените канали, а това не стана така и затова бяхме изненадани". Шефчович припомни, че е инициирал среща с представителите на всички страни, участващи в проекта "Южен поток". А ден преди това руският президент Владимир Путин е обявил в Анкара с турския си колега Реджеб Ердоган спирането на проекта. "Когато чухме за "Турски поток" си зададохме въпроса дали би бил жизнеспособен", каза Шефчович. И припомни, че повечето от държавите членки на ЕС са имали сключени споразумения не само за количествата на газ, които ще се доставят, но и къде ще бъдат доставени.
Източник: Стандарт (10.02.2015)

"Булгартрансгаз" обяви нова обществена поръчка, свързана с разширяването на газовото хранилище "Чирен". Става въпрос за проектиране и изпълнение на строеж на експлоатационен сондаж Е-72 на единственото за момента газово хранилище в България, край Враца. Това е вторият опит на газовия оператор да избере фирма, която да извърши сондажа, след като през 2013 г. нито един кандидат не пожела да се включи в процедурата въпреки удължените срокове за подаване на офертите. Това накара "Булгартрансгаз" да прекрати поръчката в началото на декември 2013 г. Според неофициална информация отстраняването от поста на бившия изпълнителен директор на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков е било провокирано основно от забавянето на проекта за разширяване на хранилището. В началото на януари той беше заменен от Георги Гегов (поправено на 11.02.2015 г.), който преди това беше изпълнителен директор на "Южен поток България" до септември 2013 г. Изисквания Сега обявената прогнозна стойност на поръчката е 9.770 млн. лв. Тя е с малко по-висока от цената, която дружеството предложи през 2013 г. - 9.351 млн. лв. В същото време условията, поставени от "Булгартарансгаз", сега изглеждат по-завишени в сравнение с предишната поръчка. Сега дружеството изисква от кандидатите да докажат, че разполагат със свободен финансов ресурс - собствени средства или свободни средства по кредитна линия в размер на не по-малко от 2 млн. лв. без ДДС. При предишната поръчка изискването е било кандидатите да има оборот за последните три години (2010 - 2012 г.) от 4 млн. лв. от изпълнение на сондажни работи и строителство. По отношение на техническите възможности сега "Булгартрансгаз" поставят изискването участниците да разполагат с екип от специалисти с опит и квалификация за изработването на инвестиционни проекти и изграждането на газови сондажи. Фирмата също така трябва да има поне един специалист с опит в изпълнението на сондажно-геофизични измервания и най-малко един с опит в прокарването на газов сондаж. При предишната поръчка изискването е било кандидатите да имат опит в изграждането на аналогични обекти, които са въведени в експлоатация. Прогнозният срок на изпълнение на процедурата е един и същ - 360 дни. Периодът на изпълнение е и единият от двата критерия при избора на изпълнител, а другият е предложената цена при настоящата поръчка, докато при прекратената е бил само предложената цена. Офертите ще бъдат отворени на 27 март в 10.00 часа в сградата на "Булгартрансгаз". Проектът Според 10-годишния план за развитие на мрежата на "Булгартарнсгаз" разширяването на газовото хранилище в Чирен ще струва общо 200 млн. лв. За да бъдат осигурени, компанията ще кандидатства за европейско съфинансиране. Идеята е капацитетът на хранилището да бъде увеличен почти двойно от 550 млн. до 1 млрд. куб. метра. Добивите от хранилището също могат да се увеличат до 10 - 12 млн. куб. метра на денонощие, което ще покрива напълно потреблението на природен газ през зимата. След срещата на високо равнище, която се проведе в понеделник (9 февруари) в София, с представители на страните от Югоизточна Европа и заместник-председателя на Европейската комисия Марош Шефчович стана ясно, че България планира да изгради още едно газово хранилище край град Левски. По този начин по думите на Шефчович ще може "търговски да се регулира рискът".
Източник: Капитал (12.02.2015)

Уговаряме 3 страни за газова тръба Очевидно идеята на българското правителство за изграждане на газов хъб на българска територия е достигнала до руския президент Владимир Путин и в момента има раздвижване. Но страната ни очаква окончателното становище на нашите европейски партньори. Това заяви в четвъртък енергийният министър Теменужка Петкова по повод изявленията на руския държавен глава в Будапеща, че Русия може да насочи нов подводен газопровод към България, ако получи помощ от Европейския съюз. Все още не е ясно дали новата тръба ще се нарича "Южен поток" и в какъв мащаб ще бъде. "Винаги съм казвал, че може по-спокойно и по-мъдро да се коментира", заяви по-рано министър-председателят Бойко Борисов. И допълни: "Затова след изявленията на руския президент от Анкара на 1 декември миналата година ние си замълчахме. Дадохме няколко предложения за газовия хъб. Политиците правят изявления, но ние нямаме все още официално спиране на проекта "Южен поток". В четвъртък Петкова припомни, че само преди седмица София бе домакин на Групата на високо равнище за изграждане на газови връзки в Югоизточна Европа с енергийните еврокомисари и министри от ЕС. Тогава премиерът Борисов презентира официално концепцията за изграждането на газов хъб у нас, параметрите му бяха изчислени на 2,2 млрд. евро, а целта - диверсификация на газовите доставки за страните от ЦИЕ. "При много откровен диалог ние поставихме нашите основни проблеми, презентирахме нашата идея за газовия хъб, който да бъде изграден на територията на страната, конкретните параметри - технически и финансови, и очевидно тази информация е достигнала до президента Путин и той е запознат с нашето предложение, което вече е много конкретно", каза още енергийният министър. Енергийните министри на Румъния и Гърция, а вероятно и на Унгария пристигат у нас в седмицата след 15 март за първото заседание на работната група по изграждането на вертикалния газов коридор, съобщи Петкова. Очакванията са, че до средата на годината да имаме инвестиционно решение за реализацията на проекта, а следващата година да започнат строителните работи. В петък министърът на енергетиката ще отчете първите 100 дни на своето управление в сектор Енергетика. В пресконференцията ще участват и зам.-министрите Антон Павлов, Жечо Станков и Николай Николов, стана ясно от съобщение на ведомството. Ново находище на газ в Черно море Ново находище на газ в Черно море са открили румънската компания Petrom и партньорите им от американската ExxonMobil. Това съобщи вестник Ziarul Financiar днес, като се позова на свои източници. Двете компании обяснили, че все още проучват данните от сондата "Пеликан", разположена в участъка "Нептун" в Черно море. Според източници на изданието капацитетът на новооткритото находище е около 20 млрд. куб. метра. "Блок"Нептун" граничи с българския блок "Хан Аспарух". "Това е изключително добра новина за България, тъй като ни дава допълнително увереност за съществения потенциал от нефт и газ в българското Черно море", заяви шефът на комисията по енергетика в парламента и депутат от ГЕРБ Делян Добрев. "Собственият добив на газ е с 35% по-евтин от която и да е вносна алтернатива. В този смисъл той е огромен стимул за индустрията и енергетиката в страната. Не на последно място, добивът на газ от българското Черно море ще доведе до огромни концесионни възнаграждения за държавния бюджет", допълни той.
Източник: Стандарт (20.02.2015)

Правим енергийна борса с Румъния Създаването на регионална енергийна борса с общи инструменти за покупко-продажба на ток и газ са обсъдили при срещата си българският президент Росен Плевнелиев и румънският му колега Клаус Йоханис в Букурещ. Двамата са обсъдили възможностите за инвестиции и разширяване на газовите коридори както между двете страни, така и в региона. "През 2018 година трябва да е готова интерконекторната газова връзка между България и Гърция. Така от 2019 година по тръбата ще може да тече към Румъния и през нея към Централна Европа азерски газ, какъвто вече България е договорила. Защо не по тръбата да тече и газ от Катар и САЩ, което също е възможно", заяви Плевнелиев. Двете страни са обсъдили възможностите за модернизиране на съществуващата в момента газова връзка с Румъния, така че доставките да могат да стават в двете посоки. Как да се случи това разговори са водили и външният министър Даниел Митов и румънският му колега. Двете страни се надяват съоръжението да е факт възможно най-скоро като за финансиране освен на държавните бюджети, ще разчитат и на финансова помощ от Брюксел. Целта на либерализирания пазар е не само енергията да е по-достъпна, но и по-лесна за достигане, подчерта Йоханис. По време на срещата си двамата държавни глави са обсъдили и изграждането и модернизирането на транспортните коридори между двете страни с акцент върху свързващата инфраструктура между Средиземно и Балтийско море. България и Румъния ще обединят усилията си за приемането ни в Шенген, стана ясно след срещата на Плевнелиев и Йоханис. Двете страни са изпълнили техническите изисквания и не е редно приемането ни в зоната да се обвързва с механизма на общността, категоричен бе Плевнелиев. Не може очакването ни за включване в зоната да се отлага безкрайно, категоричен бе Плевнелиев.
Източник: Стандарт (23.02.2015)

Индустрията настоява за намаление на цената на газа с близо 23% Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) настоява за намаляване на цената на природния газ с 22,7% от 1 април. С по-чувствителното намаление на цената на природния газ и българската икономика ще бъде по-конкурентоспособна, настоява бизнесът. В отворено писмо, изпратено до икономическия министър, министъра на енергетиката, председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, както и до директора на „Булгаргаз“ от индустрията настояват, че цената на петрола стигна до най-ниското си ниво за последните пет години на международните пазари, а в същото време няма ефективно намаление на цената на природния газ за индустрията у нас. Припомняме, че преди броени дни „Булгаргаз“ съобщи, че ще поиска намаление на цената на природния газ с 13,3% до 522,69 лева за хиляда куб. метра без акциз и ДДС от второто тримесечие. Официалното ценово предложение газовата компания ще внесе в енергийния регулатор на 11 март. Тогава ДКЕВР ще направи оценка на базата на курса на валутите и цената на алтернативните горива и ще утвърди и новата цена на природния газ от 1 април.
Източник: Стандарт (24.02.2015)

ЕК подкрепи интерконектора с Гърция Европейската комисия подкрепя интерконектора между Българи и Гърция. Това заяви зам.-председателят на ЕК Марош Шевчович след среща с енергийния министър Теменужка Петкова в турския град Селим, където беше положена първата тръба от Трансанадолския газопровод. Проектът за реализацията на интерконектора България – Гърция е важен както за България, така и за целия Европейски съюз, подчерта Шефчович. Енергийният министър увери, че правителството е предприело необходимите мерки за ускоряване на реализацията на проекта, като в това число в бюджета е заложена държавна гаранция в размер на 80 млн. евро. Петкова подчерта още, че се работи за съкращаване на сроковете за осъществяване на проекта. Министърът припомни, че България е изготвила карта с разписани дейности и срокове за реализацията им, като според този план интерконекторът трябва да бъде завършен до края на 2018 г. България е на финалната права за изграждането на връзката с Румъния, като се очаква тя да е факт до края на годината, обясни още Теменужка Петкова. offnews
Източник: Други (19.03.2015)

Брюксел задълбава разследването срещу БЕХ за газов монопол Нова наказателна процедура срещу България може да започне Брюксел. Вчера Европейската комисия (ЕК) придвижи напред разследването срещу Българския енергиен холдинг (БЕХ) за злоупотреба с господстващо положение на пазара на природен газ. Преди около година ЕК обяви, че БЕХ е заплашен от глоба в размер на 10% от годишния му оборот заради това, че дружеството ограничава търговците на ток, които работят на свободния пазар. Едновременно с това комисията предупреди, че започва проверка дали БЕХ и дъщерните му дружества - "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" - пречат на конкурентите си да получат достъп до газовата мрежа. Това е ставало чрез резервиране на целия капацитет на газопровода за внос у нас, а той не е бил нужен на БЕХ и "Булгаргаз". Глобата за това провинение също може да е до 10% от оборота на БЕХ за последната финансова година. Ако се стигне дотам обаче, това би било сериозен удар по холдинга - само годишните му приходи за 2013 г. са около 5.7 млрд. лв., а част от дружествата му като НЕК и "Булгаргаз" са във влошено финансово състояние. За тази една година БЕХ не е успял да предостави на ЕК доказателства, че не пречи на конкуренцията. "Антитръстовите правила на ЕС са важен инструмент за допринасяне за Енергийния съюз. Трябва да премахнем бариерите, за да могат гражданите и бизнесът на ЕС да се ползват от по-конкурентни цени на енергията и сигурност на доставките. За да се конкурират на българките пазари на доставка на газ, предприятията се нуждаят от достъп до газовата инфраструктура на БЕХ", коментира вчера еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестегер. От холдинга съобщиха, че ще съдействат на ЕК. За целта дружеството ще подготви мотивиран отговор на "притесненията на ЕК". От БЕХ уточниха, че процедурата е започнала дори още по-рано - през юли 2013 г., заради опасения на Брюксел за евентуално ограничение на достъпа на трети страни до преносната ни мрежа, до газовото хранилище в Чирен, както и до инфраструктура за внос на природен газ.
Източник: Сега (24.03.2015)

БЕХ може да бъде глобен с 470 млн. лв. заради нарушаване на конкуренцията Български енергиен холдинг (БЕХ) е заплашен от глоба от 470 млн. лв. заради нарушения на конкуренцията, съобщиха от Еврипейската комисия. Брюксел придвижи напред разследването срещу холдинга за злоупотреба с господстващо положение на националния пазар на газ. На компанията и дъщерните му дружества, които също са обект на разследването, днес са били изпратени възраженията на Комисията срещу пазарните им практики. Ако подозренията за нарушаване на антитръстовите правила се потвърдят, може да последва сериозна финансова санкция. Ако докаже нарушение, Европейската комисия може да забрани съответните пазарни практики и да наложи глоба в размер до 10 на сто от годишния оборот на дружеството. Оборотът на БЕХ за 2013 г. по консолидирания отчет на компанията е 4,708 млрд. лв. Това означава, че ако се стигне до глоба държавният холдинг трябва да плати до 470 млн. лв. Разследването на дейността на БЕХ, "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" се води от юли 2013 г. Според предварителното становище на ЕК, което им е изпратено днес, те може да са нарушили антитръстовите правила чрез възпрепятстване на конкуренти да получат достъп до ключова газова инфраструктура в България. На този етап Комисията има опасения, че БЕХ и неговите дъщерни дружества са отказвали на конкурентите си достъп до газопреносната мрежа и до съоръжението за съхранение на газ, и че са резервирали капацитет, който не им е необходим по газопровода за внос. Припомняме, че Европейската комисия разследва БЕХ и за евентуални териториални ограничения, които холдингът налага в договорите за доставка на електроенергия. През август 2014 г. ЕК излезе по този казус с предварително заключение, но това не означава спиране на разследването.
Източник: econ.bg (24.03.2015)

Газова алтернатива - най-рано след три години Газовата връзка между България и Гърция ще бъде изцяло финансирана с европейски средства. Стойността на този интерконектор ще бъде 220 млн. евро. Европейската комисия е уверила България, че този проект ще се финансира с европейски средства. Газовата връзка с Гърция вече беше частично финансирана с 45 млн. евро от Европейската комисия още през 2009 г. по Европейската енергийна програма за възстановяване. През май трябва да бъде взето и окончателно инвестиционно решение от акционерите от гръцка страна - DEPA, италианската Edison и Българския енергиен холдинг (БЕХ) от българска, които държат равни дялове. По план строителството на газопровода трябва да завърши до края на 2017 г. и да влезе в експлоатация през 2018 г. Идеята е по него към България да потече азерският газ от Трансанадолския газопровод, чието начало на изграждане беше обявено преди седмица.
Източник: Капитал (24.03.2015)

Промените в Закона за енергетиката са съобразени с европейските директиви. Това обяви в Сливен председателят на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев. Ден по-рано местната Топлофикация излезе с открито писмо и съобщение, че от началото на април дружеството ще спре работа с всички произтичащи от това последици и за 13 000 абонати в Сливен, и за 700 миньори в "Мина Черно море Бургас", откдето се купуват въглищата. "Промените в закона предвиждат изкупуване само на комбинирана еленергия, произвеждана от тецовете в страната. Допълнителната енергия, при която няма производство на топлинна енергия, обаче няма да се изкупува", бе категоричен бившият министър. Това не е приумица на българската държава, а задължение на страната ни по европейските директиви, което в продължение на години не се спазваше, каза той. Междувременно ръководството на ТЕЦ-Сливен днес е на поредната среща в енергийното министерство. Делян Добрев изрази съжаление, че до момента няма нито един действащ интерконектор за доставка на газ от съседна държава. Румънският, който бил готов през 2014, не бил пуснат в експлоатация поради проблеми в подводната част, която трябвало да се изпълнява отново.
Източник: Стандарт (25.03.2015)

Възобновени са строително-монтажните дейности по доизграждането на газопровода Добрич - Силистра, съобщиха от Силистренската община. Съоръжението трябваше да бъде пуснато в експлоатация преди повече от година, но строителството се забави. Инвеститор на проекта е държавното дружество "Булгартрансгаз". От там не съобщават какви са причините за забавянето, но уверяват, че до няколко седмици оставащите около 500 метра тръби ще бъдат изградени и ще се пристъпи към провеждане на проби за якост и плътност. Довеждащият газопровод е с дължина 80 километра и преминава през територията на 5 общини. Капацитетът му е 100 000 кубически метра газ на час. Стойността на проекта е около 12 300 000 евро. Две трети от средствата са по линия на международния фонд "Козлодуй", а останалите - от държавния бюджет. Друг инвеститор "Ситигаз" вече е изградил над 9 километра газопроводна мрежа в град Силистра и се очаква още през следващия отоплителен сезон над 20 общински и държавни сгради да преминат на отопление с газ.
Източник: Money.bg (02.04.2015)

Обществена поръчка за избор на изпълнител на проекта за изграждането на експлоатационен сондаж на подземното газово хранилище в Чирен е обявила газопреносната компания "Булгартрансгаз", става ясно от обява на сайта на Агенцията за обществени поръчки. Прогнозната стойност на дейностите по проектиране и прокарване в експлоатация на сондажа е 9,77 млн. лева (без ДДС). Критериите за възлагане на поръчката са цената (с тежест 70) и срок за изпълнение (тежест 30). Крайният срок за подаване на оферти е 25 май. Изграждането на сондажа е част от проекта за ремонт и разширяване на газовото хранилище. Капацитетът на "Чирен" трябва да бъде удвоен и в него да могат да се съхраняват до 1 млрд. куб. метра природен газ. Така хранилището ще се превърне в съоръжение от регионално значение. Реализирането на сондажа ще допринесе съществено за развитието на газовия пазар в страната, както и ще даде възможност да се отговори на нуждите на променящата се структура на потреблението, уточняват от "Булгартрансгаз".
Източник: Дума (03.04.2015)

"Булгартрансгаз" търси изпълнител за разширяването на "Чирен" Обществена поръчка за избор на изпълнител на проекта за изграждането на експлоатационен сондаж на подземното газово хранилище в Чирен е обявила газопреносната компания "Булгартрансгаз.Прогнозната стойност на дейностите по проектиране и прокарване в експлоатация на сондажа е 9,77 млн. лева (без ДДС). Критериите за възлагане на поръчката са цената (с тежест 70) и срок за изпълнение (тежест 30). Крайният срок за подаване на оферти е 25 май. Изграждането на сондажа е част от проекта за ремонт и разширяване на газовото хранилище. Капацитетът на "Чирен" трябва да бъде удвоен и в него да могат да се съхраняват до 1 млрд. куб. метра природен газ. Така хранилището ще се превърне в съоръжение от регионално значение.
Източник: Дума (06.04.2015)

Франция става мотор за газовия ни хъб Франция ще стане мотор в Европа за газовия хъб на България. Това обещание получи премиерът Бойко Борисов от френския президент Франсоа Оланд след срещата им в Елисейския дворец във вторник следобед в Париж. Срещата между двамата продължи повече от предвиденото по протокол. Премиерът Борисов запознал детайлно Оланд с намеренията и предложенията на България за строежа на газовия хъб. "Франция винаги се е намесвала в тежки за България моменти, когато трябва да се даде репер за развитие. Газовият хъб и възможността да се развие "Южен поток" до България е чудесна възможност да се използва цялата газопреносна система на България с нови компресорни станции, които имат стратегическо място. Затова съм много щастлив, че президентът Оланд ме разбра. Над една карта половин час му чертах къде и какво може да се случи и мога за българите да кажа, че намерихме мотор, който да ни помогне в осъществяването на тази идея. А Франция е държавата, която има изключително влияние в Европейския съвет, Европейската комисия и отношения с Русия", заяви премиерът след срещата. И отново поздрави френския държавен глава и германския канцлер Ангела Меркел за усилията, които са положили за Минското споразумение. "И се надявам, че и Русия ще се съобразява с него и тези санкции, които толкова много тежат и на европейските държави, и на България като буквално във всяко едно отношение търпим загуби, на самите руснаци", обясни министър-председателят.
Източник: Стандарт (15.04.2015)

България опитва да преначертае енергийните карти на Европа България ще опита да преначертае картите на европейските газопроводи в опит да намали зависимостта си от Русия, коментира зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков преди срещата на енергийните министри в Рига, провела се на 15 април. Друга част от мерките в тази насока е даването на концесии за проучване на дълбоките води на Черно море за петрол и газ, както и превръщането на страната ни в разпределителен газов център за региона и като цяло – за Европа. По думите на Станков страната ни ще се опита да обърне посоката на движението на природния газ по европейските газопроводи – от юг на север, вместо сегашната – север - юг (пътят на газа от Русия към страните на Балканите - бел. ред). "За целта ще настояваме за реализацията на Трансадриатическия газопровод (ТАР), Трансанадолския газопровод (TANAP) и Вертикалния газов коридор", коментира Станков. България е една от страните, които останаха блокирани, след като Русия промени стратегията си и обърна тръбите на „Южен поток“ към Турция. В същото време Станков коментира, че страната ни още не е получила официално уведомление от „Газпром“ за края на проекта. Така проектната компания, в която Българския енергиен холдинг (БЕХ) и „Газпром“ държат равни дялове, е все още активна. Сега обаче и плановете на България са други, коментира още агенцията. Приоритет на страната ни ще е диверсификация на газовите доставки от Русия и превръщането ни в енергиен хъб.
Източник: Reuters (17.04.2015)

Рекламираме "Терес" и "Силистар" в САЩ Шефът на енергийната комисия в парламента Делян Добрев ще представи днес в Хюстън (САЩ) възможностите за проучване и добиване на нефт и природен газ в Черно море пред водещи фирми от САЩ и света. Той е на световното изложение OTC 2015 заедно със зам.-министъра на енергетиката Жечо Станков и Делян Димитров от Съвета на директорите на "Булгартрансгаз". Основен акцент в представянето на България ще са възможностите за работа в български води, които се разкриват след стартирането на процедурите за търсене и добиване на нефт и природен газ в блоковете "Терес" и "Силистар", заяви Добрев. По време на форума зад океана българската делегация ще има разговори с представители на едни от най - големите американски компании в сектора. Преди седмица започна и конкурсната процедура за проучването за срок от 5 години на два блока - "Силистар" и "Терес", в континенталния ни шелф. Наскоро пред "Франкфуртер алгемайне цайтунг" Делян Добрев припомни, че в напреднала фаза са дейностите в съседната зона "Хан Аспарух". "Там от три години са активни компаниите за добив "Тотал" от Франция, "ОМВ" от Австрия и "Репсол" от Испания", заяви пред немския вестник шефът на енергийната комисия в НС. По думите му първите сондажи за потвърждаване на залежите ще се извършат през следващата година. А четири години по-късно може да последва стопанският добив на газ.
Източник: Стандарт (05.05.2015)

Още една фирма иска да търси газ в Черно море Още една голяма американска компания прояви интерес към находищата на газ "Терес" и "Силистар" в Черно море. Преди два дни стана ясно, че гигантът "Ексон мобайл" се отнася много сериозно към възможността за участие в конкурсите за разрешително. Главният директор по международните преговори в американската "Анадарко" Ерик Фрай заявищ, че компанията ще се включи в надпреварата. Това стана на среща с председателя на Комисията по енергетика в Народното събрание Делян Добрев, заместник-министъра на енергетиката Жечо Станков и заместник-председателя на УС на "Булгар­трансгаз" Делян Димитров, провела се в Хюстън, Тексас в рамките на водещото в световен мащаб изложение OTC 2015, посветено за проучванията и добива на нефт и газ. Добрев подчерта, че двете находища са изключително перспективни след като в румънските води на Черно море в края на 2018 г. ще започне добив на природен газ, а в турската част сеизмиката е показала съществен потенциал само на километри от „Терес" и „Силистар" и там „Шел" вече прави проучвателен дълбоководен сондаж, който се очаква да докаже значителни количества нефт и газ. Освен това председателят на енергийната комисия информира американските представители, че България е страната с най-ниски данъци и такси в Европа и данък печалба е едва 10%.
Източник: Стандарт (07.05.2015)

Още една американска компания има интерес към проучвания за нефт и газ в Черно Море. Anadarko Petroleum Corporation, която е базирана в Тексас, ще се включи в конкурса за търсене в блоковете “Терес” и “Силистар”, съобщиха от пресцентъра на партия ГЕРБ, като цитират един от директорите в компанията Ерик Фрай. Интересът на Anadarko е бил заявен пред председателя на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев, който е на посещение в САЩ заедно със заместник-министъра на енергетиката Жечо Станков и заместник-председателя на управителния съвет на “Булгар­трансгаз” Делян Димитров, съобщи БНР. Във вторник стана известно, че и от Exxon Mobil проявяват интерес към конкурса. От компанията заявиха, че оценяват и имат конкретни очаквания към потенциала в българския район на Черно море, защото имат опит в проучването както на румънската част, така и на други части на Черно море. Обявата за старта на конкурсите за “Терес” и “Силистар” вече е публикувана в Официалния вестник на Европейския съюз и компаниите, които желаят да участват, могат да купуват документи до 17 август 2015 г. Компаниите могат да подават оферти до 21 септември, тази година. След провеждането на конкурса разрешението за търсене и проучване на нефт и газ в находищата “Силистар” и “Терес” ще бъде предоставено за срок от 5 години, като може да бъде удължено два пъти с по 2 години. Според независими енергийни експерти търговете за “Силистар” и “Терес” закъсняха с поне 10 години. Нашите висши чиновници са се похвалили в САЩ, че най-после започваме изграждането на интерконекторни газови връзки със съседните страни - Румъния, Сърбия, Гърция и Турция. Така капацитетът на системата ни за пренос на газ ще достигне 20 млрд. куб. м годишно.
Източник: Монитор (07.05.2015)

Търсят консултант за газова връзка Под 333,3 хил. лева ще вземе консултантът по проекта за изграждане на междусистемна газова връзка България-Сърбия, става ясно от обява по ЗОП, публикувана от Министерството на енергетиката. Средствата са по ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013 г. и ОП "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. Офертите могат да се подават до 17 ч. на 8 юни, а ще бъдат публично отворени на следващия ден. Изграждането на интерконектора ще повиши енергийната сигурност на двете страни и на региона като цяло. Това заяви зам.-министърът на енергетиката Николай Николов на среща с държавния секретар на Министерството на минното дело и енергетиката на Сърбия Миряна Филипович в Белград. Връзката беше обявена от Брюксел за проект от общ интерес на ЕС.
Източник: Стандарт (15.05.2015)

"Шеврон" ще възражда Бургас-Александруполис Американският енергиен гигант "Шеврон" е заинтересован да възроди спрения проект за нефтопровода Бургас-Александруполис. Това твърди в интервю Николай Токарев, президент на руската компания "Транснефт", която държи контрола в проектната компания за изграждане на нефтопровода. Интересът на "Шеврон" произтича от плановете за разширяване на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК), в който щатската компания държи 15%. Проектът за нефтопровода беше спрян преди 4 години от първия кабинет "Борисов" след местен референдум. КТК, който през 2014 г. транспортира 40 млн. тона нефт, а след разширението си догодина ще увеличи капацитета си до 67 млн. т, търси нов път за транзит на суровината, която Босфорът не може да поеме. "Шеврон" обеща да проведе консултации с българските партньори, затова смятам, че проектът има бъдеще, заяви Николай Токарев.
Източник: Стандарт (26.05.2015)

ОМВ ни иска трасе за газ Представител на австрийската компания ОМВ е отправил запитване към държавния оператор „Булгартрансгаз“ за възможностите да транспортира природен газ от Румъния по българските газопроводи. Това съобщи вчера изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Георги Гегов по време на енергийна конференция в София. Запитването е дошло от Райнхард Мичек, вицепрезидент на газовото направление в ОМВ. Компанията проучва за нефт и газ румънския блок „Нептун“, който е близо до българския „Хан Аспарух“. Мичек искал да ангажира от догодина целия свободен капацитет на българските тръби. От „Булгартрансгаз“ му обяснили, че транзитната ни система е почти изцяло ангажирана от „Газпром“ до 2030 г. Засега единствената възможност е да се използват 5-те млрд. куб. м свободен капацитет на вътрешната ни мрежа. „Булгартрансгаз“ планира изграждането на нов магистрален газопровод от Варна до Оряхово с дължина около 500 км и възможност за пренос до 45 млрд. куб. м годишно. Това е ключов елемент от големия проект за газов център (хъб) в България. Трасето е избрано по най-късия път от изток на запад към австрийския център „Баумгартен“. По новата тръба ще може да тече гориво от три източника - от Румъния, от бъдещия местен добив в българското Черно море и от „Южен поток“ при евентуалното му подновяване. „Концепцията за реализиране на газов хъб на територията на България е включена в 10-годишния план за развитие на Европейска мрежа на операторите за пренос на природен газ (ENTSO-G)“, заяви енергийният министър Теменужка Петкова. Освен строежа на газопровода Варна-Оряхово се предвижда модернизация на съществуващата транзитна мрежа, както и на националната газопреносна система. Целта е България да се превърне в незаобиколим фактор на газовата карта на Европа, каза министър Петкова. Тя допълни, че на 12 юни в София се очаква да бъде подписано окончателното инвестиционно решение за строежа на българо-гръцката газова връзка.
Източник: Преса (27.05.2015)

"Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" държали над 25% от парите си в КТБ Общият размер на паричните средства в КТБ на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и изборните дъщерни дружества възлиза на 132,839 млн. лева. Това каза в парламента министърът на енергетиката Теменужка Петкова. "По-конкретно за самия холдинг, общият размер на разплащателните сметки в КТБ възлиза на 44,073 млн. лева към момента на поставяне на банката под специален надзор. На 20 юни 2014 година АЕЦ "Козлодуй" е имал парични средства в КТБ в размер на над 4 млн. лева. Към 30 юни 2014 година изискването за нетна концентрация е спазена. НЕК е имал парични наличности в левове в КТБ в размер на над 14 млн. лева. Дружеството има сключен договор с банката след провеждане на процедура на Закона за обществената поръчка, обясни Петкова. Тя посочи, че изборът на банка е одобрен с решение на Съвета на директорите. Паричните средства на Електроенергийния системен оператор в банката са в размер на над 3 млн. лева. "КТБ е избрана за обслужваща банка по реда на обществените поръчки", уточни енергийният министър. Две държавни енергийния дружества обаче, са държали над 25% от парите си в КТБ, в нарушение на нормативните разпоредби, към момента, когато банката беше поставена под специален надзор - "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", каза министър Петкова. Тя ще възложи на Държавната финансова инспекция да провери как са проведени обществените поръчки в двете дружества, с които банката е била избрана за обслужваща.
Източник: Преса (27.05.2015)

Aвстрийската ОМV може да пренася румънски газ през България Австрийската OMV има интерес да пренася природен газ през България, ако в находището, което в момента проучва заедно с ExxonMobil в териториалните води на Румъния в Черно море, бъдат открити залежи. Идеята е около 1-2 млрд. кубични метра газ годишно да бъдат пренасяни през интерконекторната газова връзка между България и Румъния, която все още не е влязла в експлоатация. Причината за интереса за транзит на газ през българската газопреносна мрежа е провокиран от липсата на достатъчно добре развита газова инфраструктура в Румъния. Част от транзитираните количества дори могат да остават в България, ако "Булгаргаз" или останалите газоразпределителни дружества проявят интерес към подобна сделка. Три кандидата са проявили интерес към предпроектното проучване за строежа на интерконекторната връзка между България и Турция. Това са "Химкомплект инженеринг" АД, която беше проектант за изграждането на "Набуко", което така и не започна, "Газтек БГ" АД, която е собственост на "Овергаз холдинг" и която прави предпроектното проучване на газовата връзка със Сърбия, и "Бургаснефтепроект" ЕООД, собственост на "Лукойл". Офертите бяха отворени на 8 май. Поръчката за 380 хил. евро беше обявена от "Булгартрансгаз" в края на април.
Източник: Стандарт (12.06.2015)

Държавният газов оператор "Булгартрансгаз" е завел в Софийския градски съд (СГС), в Софийския административен съд (САС) и пред БНБ шест иска за задържани негови пари в обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка (КТБ), съобщи изпълнителният директор на компанията Георги Гегов. Исковете за по три за два превода от и към сметките на "Булгартрансгаз" в КТБ в периода на поставянето й под особения надзор на БНБ и са срещу банковия надзор, срещу държавата, че не са си свършили работата по контрола над фалиралата банка, както и срещу самата КТБ, че е извършила неправомерни банкови операции със средства на оператора. Основанието за иска срещу централната банка, че не си е изпълнявала задълженията по надзора върху КТБ, заради което дружеството в момента има блокирани там 55.133 млн. лв., до част от които сега иска до получи достъп. Срещу КТБ пък искът е за неизпълнени договорни задължения. Крайната цел е да се убедят градският или административният съд, или БНБ да предприемат действия по изваждането на близо 30 млн. лв. от масата на общата несъстоятелност на банката и те да се възстановят на дружеството. Не е ясно обаче колко ще се проточат процедурите, тъй като при отказ от страна на СГС и БНБ казусите отиват по по-висша инстанция пред Върховния административен съд. Вече сме си изчерпали всички законови възможности за търсене на правата си, коментира Гегов. 4Булгартрансгаз" ще бъде представлявана юридически от адвокатското дружество "Добрев и Люцканов". Така "Булгартрансгаз", която е дъщерно дружество на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ), чийто принципал е Министерството на енергетиката, стана първата държавна фирма, която предприе съдебни действия срещу БНБ за връщане на парите си от КТБ, макар и нейният случай да е по-особен от тези на останалите държавни фирми с депозити в банката на Цветан Василев. Става дума за два конкретни казуса с явни законови нарушения от страна на КТБ. Единият е свързан с наредени на 19 юни 2014 г. от "Булгартрансгаз” на КТБ валутни преводи към контрагенти на дружеството за 5.530 млн. евро (над 10.8 млн. лв.) и за 500 хил. долара (900 хил. лв.). Това е станало ден преди решението на БНБ за поставяне под специален надзор като платежното нареждане на "Булгартрансгаз" е било осчетоводено, но не е било извършено от банката. Тя е анулирала преводите незнайно защо и сумите и събраните комисиони са възстановени по сметките на дружеството същия ден. След спирането на финансовите операции на следващия ден парите остават блокирани. Още по-странен е другият случай с преведени два дни след затварянето на банката над 9.425 млн. долара (16.966 млн. лв.) от "Газпром Експорт" (вероятно транзитни такси за преноса на газ през българска територия – б.а.). Сумата е била наредена от "Дойче банк", която е кореспондент на плащането от руската газова компания, и прибрана от КТБ, въпреки че не е трябвало да извършва никакви финансови операции в този момент. Независимо че "Дойче банк" няколко пъти е отправяла официални искания към КТБ да анулира платежните нареждания и да възстанови парите, това не се случва. Така абсолютно неправомерно и в нарушение на договорните отношения КТБ е блокирала над 28.681 млн. лв. на "Булгартрансгаз" по днешните курсовете на долара и еврото.
Източник: Медия Пул (12.06.2015)

OMW строи газопровод през България Австрийската държава компания OMV може да построи газопровод, свързващ т.нар. "Турски поток" от българско-турската граница с централноевропейския разпределителен газов център в Баумгартен край Виена. Това твърди австрийското издание "Die Presse". Бъдещият главен изпълнителен директор на OMV Райнер Зеле планира с "Газпром" нов път за руския газ до Виена. Зеле ще поеме поста на една от най-силните енергийни компании в Централна Европа на 1 юли. Начело на проекта, преминаващ през България, Румъния и Унгария, щял да бъде Райнхард Мичек - бившият ръководител на газопровода "Набуко". От 2009 г. насам той ръководи Wintershall – поделение на химическия гигант BASF, катои един от основните европейски партньори на руския газов гигант и откровен критик на санкциите на ЕС срещу управляващите в Русия. При представянето на Райнер Зеле председателят на надзорния съвет на OMV Рудолф Кемлер заяви, че доставянето на руски газ през Украйна може да се промени и е "много важно OMV да се включи в този процес и да можем да играем ключова роля в качеството си на важен пункт за доставяне на газ от Русия към Централна Европа".
Източник: Стандарт (15.06.2015)

"Булгартрансгаз" съди БНБ и КТБ за 29 млн. Държавният газов оператор "Булгартрансгаз" е завел в Софийския градски съд (СГС), в Софийския административен съд (САС) и пред БНБ шест иска за задържани негови пари в обявената във фалит Корпоративна търговска банка (КТБ), съобщи за Mediapool изпълнителният директор на компанията Георги Гегов. Исковете са за три превода от и към сметките на "Булгартрансгаз" в КТБ в периода на поставянето й под особения надзор на БНБ на 20 юни 2014 г. и са срещу банковия надзор, за това, че не са си свършили работата по контрола над банката, и срещу самата КТБ за това, че е извършила неправомерни операции с пари на дружеството. В момента компанията има блокирани в КТБ 55,133 млн. лв., до част от които иска до получи достъп. От "Булгартрансгаз" искат 29 млн. лв. от общата маса на несъстоятелност на КТБ да се възстановят на дружеството. В жалбите става дума за два казуса. Първият е за наредени на 19 юни 2014 г. от "Булгартрансгаз" на КТБ валутни преводи към контрагенти на дружеството за 5,53 млн. евро (над 10,8 млн. лв.) и за 500 хил. долара (900 хил. лв.). Това е станало ден преди решението на БНБ да постави КТБ под специален надзор. Платежното нареждане на "Булгартрансгаз" е осчетоводено, но не е извършено. Банката е анулирала преводите и сумите са възстановени по сметките на дружеството същия ден. След затваряне на КТБ на следващия ден парите остават блокирани. Вторият казус е за преведени два дни след затварянето на банката над 9,425 млн. долара (16,966 млн. лв.) от "Газпром Експорт" (вероятно транзитни такси за пренос на газ през българска територия - б.а.). Сумата е прибрана от КТБ, въпреки че не е трябвало да извършва транзакции в този момент, посочват в жалбата си от "Булгартрансгаз". Така в КТБ остават неоснователно блокирани общо 28,681 млн. лв., посочват от "Булгартрансгаз".
Източник: Стандарт (15.06.2015)

Регнум: България играе двойна игра с ”Турски поток” България е предложила на Русия да построи на своя територия газов хъб за "Турски поток". Според някои експерти обаче тази идея е опит да бъде провален планът за строителство на новия газопровод Русия-Турция, пише руското електронно издание "Регнум". По-рано България твърдеше, че е пожертвала изгодата си от строителството на "Южен поток" в полза на европейските правила от Третия енергиен пакет, припомня сайтът. Сега обаче по думите на руския енергиен министър Александър Новак страната предлага да построи не просто хъб на границата, а газов център на самата си територия. Експерти отбелязват, че България води двойна игра и се опитва да попречи на газовия транзит по новия маршрут през Турция, посочва изданието. Според тях България се опитва да убеди Русия, че ситуацията в Турция се усложнява след неубедителната победа на партията на президента Реджеп Тайип Ердоган. Изданието "Нейчъръл газ Юръп" писа, че ако по-рано разногласията между Русия и Турция бяха в икономическата сфера, то сега са се изместили към политиката. В Турция се съставя ново правителство, което може да организира сложна игра, ако подкрепи тезата, Европа може да бъде спасена от зависимостта си от руския газ само от Азербайджан по проекта "Южен газов коридор", според "Регнум". На форум в Санкт Петербург на 20 юни енергийният министър Теменужка Петкова представи пред руския си колега Новак идеята за газов хъб в България.
Източник: БТА (23.06.2015)

Булгартрансгаз е сертифициран като независим преносен оператор на българската газопреносна система Булгартрансгаз е сертифициран като независим преносен оператор на българската газопреносна система. Това ще увеличи възможностите за получаване на финансиране на български предложения като проекти от общ интерес, съобщиха от пресцентъра на „Булгартрансгаз” ЕАД. В реализация на приоритета на правителството за участие в концепцията за създаване на единен европейски енергиен съюз, „Булгартрансгаз” ЕАД изпълни всички изисквания за независим газопреносен оператор. С решение на Комисията за енергийно и водно регулиране „Булгартрансгаз” ЕАД е сертифициран като независим преносен оператор на газопреносната система на България, в съответствие с европейските изисквания и правила за вътрешните пазари на природен газ от 2009 г. Сертифицирането на „Булгартрансгаз” ЕАД като независим преносен оператор утвърждават българският национален газопреносен оператор като надежден и стабилен партньор на интегрирания Европейски енергиен пазар.
Източник: Агенция Фокус (24.06.2015)

Булгартрансгаз е сертифициран като независим преносен оператор на българската газопреносна система. Това ще увеличи възможностите за получаване на финансиране на български предложения като проекти от общ интерес В реализация на приоритета на правителството за участие в концепцията за създаване на единен европейски енергиен съюз, „Булгартрансгаз” ЕАД изпълни всички изисквания за независим газопреносен оператор. С решение на Комисията за енергийно и водно регулиране „Булгартрансгаз” ЕАД е сертифициран като независим преносен оператор на газопреносната система на България, в съответствие с европейските изисквания и правила за вътрешните пазари на природен газ от 2009 г. Сертифицирането на „Булгартрансгаз” ЕАД като независим преносен оператор утвърждават българският национален газопреносен оператор като надежден и стабилен партньор на интегрирания Европейски енергиен пазар. По този начин ще се разширят и възможностите за кандидатстване и одобрение на българските проектни предложения на финансова помощ по линия на механизма за свързване на Европа (CEF), като част от проектите от общ европейски интерес. Изпълнявайки изискванията за независимост, „Булгартрансгаз” ЕАД ще работи за постигане на взаимосвързан и ефективно функциониращ вътрешен енергиен пазар на ЕС. Сертифицирането на българския газопреносен оператор го поставят на равно с останалите европейски оператори при управлението на мрежите на общността. Решението на КЕВР за сертифициране на „Булгартрансгаз” е прието в съответствие с постъпилото становище на Европейскатата комисия от 22.04.2015 г. Първото заявление за сертифициране на дружеството е подадено през месец април 2013 г. С влизането в сила на Третия енергиен либерализационен пакет са регламентирани изискванията за сертифициране на операторите на газопреносни системи. От трите регламентирани модела на оператори, които могат да избират страните-членки на Европейския съюз, България е избрала този на „независим преносен оператор“. При него преносният оператор и мрежовите активи са обособени в отделно юридическо лице в рамките на вертикално интегрирано предприятие. „Булгартрансгаз” има право да взема независими решения по отношение на активи, необходими за функционирането, поддръжката или развитието на преносната мрежа. При осъществяване на дейността си българският независим газопреносен оператор не възпрепятства конкуренцията и предоставя услуги, които са недискриминационни между различните ползватели на мрежата за природен газ.
Източник: 24 часа (24.06.2015)

Към момента „Булгаргаз” има 40 млн. кубични метра синьо гориво в хранилището в Чирен. През май държавната газова компания е нагнетила едва 0,6 млн. кубични метра, а през юни – 17 млн. кубични метра, съобщиха за „Монитор” от „Булгаргаз”. От газовата компания уточниха, че това са оперативни данни и предстои „Булгартрансгаз” да представи търговските отчети за юни. За сравнение през май 2013 и 2014 г. са били нагнетени по над 50 млн. кубични метра, а през юни на същите две години – по 72-73 млн. куб. м. Последните данни на „Булгартрансгаз”, чиято собственост е хранилището в Чирен, са към 8 юни и според тях в него към тази дата е имало 166,5 млн. кубични метра.
Източник: Монитор (06.07.2015)

Трейс груп ще укрепва газопроводи за Гърция и Македония Трейс груп АД холд ще участва в укрепването на Транзитните газопроводи за Гърция и Македония при прехода им през реки, уведомяват от емитента. Дружеството, съвместно с Промишлено строителство холдинг ЕАД и Водострой 98 АД, участва в обединение "ЕДИФИКО" ДЗЗД, подписало рамково споразумение с Булгартрансгаз ЕАД за укрепване на газопровода за Гърция и македония, над реките Влахинска и Бистрица. Общата стойност на подписания договор е 325 331 лв., а срокът за изпълнение е 6 месеца. Според договора ще бъде извършено проектиране и изграждане на антикорозионо съоръжение, препятстващо разкритието на газопроводната тръба на Транзитния газопровод за Гърция, както и защитно антигорозонно съоръжение, препятстващо разкритието на оптичен кабел и на газопроводната тръба на Транзитния газопровод за Македония.
Източник: Money.bg (16.07.2015)

ЕСО и "Булгартрансгаз" може да участват в фонд "Сигурност на енергийната система" Има идеи да се разшири обхватът на вноската от пет процента, с която ще се попълва фонд "Сигурност на енергийната система", и тя да се събира не само от производителите на енергия, но и от системните оператори - ЕСО и "Булгартрансгаз". Това съобщи пред журналисти председателят на комисията по енергетиката в Народното събрание Делян Добрев. Той уточни, че все още не е е сигурно дали операторите ще бъдат включени в обхвата, но подчерта, че такива примери има в други европейски страни. До 18.00 часа утре е срокът за внасяне на предложения за промени в Закона за енергетиката преди второто четене на законопроекта, а на извънредно заседание на комисията по енергетика в понеделник законопроектът ще бъде разгледан на второ четене. В пленарната зала той трябва да бъде приет в сряда и до петък, 24 юли, трябва да е обнародван в Държавен вестник, така че да може КЕВР да се произнесе с новите цени до края на този месец, каза Добрев. В отговор на въпрос дали новата такса от пет процента за всички енергийни предприятия ще бъде включена в регулаторната рамка - тоест ще бъде призната за разход на дружествата, Добрев каза, че ще има предложения и в двете посоки, и какво всъщност ще бъде прието, ще стане ясно в понеделник. Засега няма идеи в обхвата на компаниите, дължащи 5-процентна вноска върху приходите си от продажба на еленергия, да бъдат включени и електроснабдителните дружества, заяви депутатът. „Трябва да се има предвид, че цялата тази енергия, за която е платена вноска във Фонда, веднаж е платена от производителя. Ако се пренесе тази вноска и на крайния снабдител, каквито са ЕРП-тата, то ще се получи вноска върху вноска", коментира Добрев. По думите му за преноса обаче не е така, там се събират такси от пренос, а не от чиста продажба.
Източник: econ.bg (17.07.2015)

БЕХ отчита добри резултати Българският енергиен холдинг (БЕХ), който е собственик на държавните енергийни дружества, отчита съществено подобрение на финансовите си резултати, сочат данните от предварителния междинен отчет на дружеството. Печалбата преди данъци за полугодието на 2015 г. е в размер на 113.232 млн. лв., което е увеличение от 136.1% спрямо същия период на миналата година. Основната причина за това изменение са увеличените приходи от дивиденти от дъщерните дружества на БЕХ с 57 млн. лв. (171.8%). Причина за тази разлика е решението на "Булгартрансгаз" да отчисли дивидента върху печалбата си за 2013 г. в размер на 53 млн. лв., което беше взето през юли 2014 г. и не е е отчетено в резултата на БЕХ за първото полугодие на 2014 г. Ако обаче този приход бъде отразен, реалното увеличение на приходите от дивидент за 2015 г. спрямо 2014 г. на годишна база е 3.898 млн. лв. Финансовите приходи на БЕХ също бележат ръст от 17.5%, достигайки 46 млн. лв. Те са формирани основно от лихви за просрочия по отпуснати заеми на дъщерните дружества на холдинга. В същото време оперативните разходи са намалели с 27.6%, като от тях най-голямо съкращение от 55% има на разходите за външни услуги, от които 53% са за консултантски услуги. От отчета става ясно, че тяхното намаление е близо 650 хил. лв. и идва от намаляването на часовите ставки на адвокатските дружества през 2015 г. чрез подписването на тригодишни рамкови договори. Отделно намаление се наблюдава в разходите за материали (39%), както и за персонал (7%.). Към средата на годината вземанията на БЕХ от дъщерните му дружества са на обща стойност 1.600 млрд. лв. Те са формирани от предоставени заеми и дължими лихви. Спрямо началото на годината тези вземания са намалели с 5.7 млн. лв. В същото време БЕХ е предоставил нови заеми на "Мини Марица-изток" и ТЕЦ "Марица-изток 2" съответно за 15 и 20 млн. лв. с цел да се подпомогнат финансовите им баланси, пише още в отчета.
Източник: Капитал (06.08.2015)

Газифицират Свищов Слeд дълги гoдини пpeдпpoeктни пpoyчвaния и плaнoвe зa инвecтициoнни нaмepeния, Свищoв e нa финaлa в пpoцeдypитe, пpeдшecтвaщи гaзифициpaнeтo нa кpaйдyнaвcкия гpaд. Дължинaтa нa пpeнocния гaзoпpoвoд oт cъщecтвyвaщaтa гaзoпpeнocнa мpeжa дo Свищoв e 36 км, кaтo щe бъдe изгpaдeнa и aвтoмaтичнa гaзopeгyлиpaщa cтaнция. С peaлизaциятa нa пpoeктa „Бyлгapтpaнcгaз“ ЕАД пpoдължaвa дa изпълнявa пpoгpaмaтa cи зa paзшиpeниe нa нaциoнaлнaтa гaзoпpeнocнa мpeжa. Изгpaждaнeтo нa гaзoпpoвoд дo гpaд Свищoв щe ocигypи нa дoмaкинcтвaтa и бизнeca дocтъп дo aлтepнaтивeн eнepгиeн изтoчник. Щe бъдaт нaмaлeни кaктo paзхoдитe зa eлeктpичecкa eнepгия, тaкa и вpeднитe eмиcии в oкoлнaтa cpeдa. Слeд пoдпиcaн дoгoвop мeждy „Бyлгapтpaнcгaз“ и Евpoпeйcкaтa бaнкa зa възcтaнoвявaнe и paзвитиe ca ycкopeни дeйнocтитe пo peaлизaциятa нa гaзoпpoвoдa дo Свищoв. Нoвoтo pъкoвoдcтвo нa бългapcкия гaзoпpeнoceн oпepaтop пpeдпpиe вcички нeoбхoдими мepки зa ycпeшнaтa peaлизaция нa пpoeктa в мaкcимaлни кpaтки cpoкoвe, пocoчвaт oт гaзoвaтa кoмпaния. Пpeдвидeнaтa cтoйнocт нa пpoeктa e 4,7 млн. eвpo. Пoлoвинaтa oт пapитe ce ocигypявaт пo Мeждyнapoдeн фoнд Кoзлoдyй oт ЕБВР. Оcтaнaлaтa чacт зa изпълнeниe нa пpoeктa щe ce ocигypят oт „Бyлгapтpaнcгaз“. Пpoвeдeнa e тpъжнa пpoцeдypa зa извъpшвaнe нa пpeдинвecтициoннo пpoyчвaнe нa гaзoпpoвoдa дo Свищoв. Сключeн e дoгoвop c „Дoнчeв П и Сиe“ ЕООД кaтo фиpмaтa e избpaнa cлeд пpoцeдypa пo Зaкoнa зa oбщecтвeнитe пopъчки, пocoчвaт oт гaзoвaтa кoмпaния. Сpoкът зa изпълнeниe нa дoгoвopa e 120 дни и ce пpeдвиждa дa пpиключи пpeз oктoмвpи тaзи гoдинa.
Източник: Янтра - Велико Търново (11.08.2015)

Газовите оператори от Румъния и България - "Трансгаз" и "Булгартрансгаз", търсят нови строители на газопровода Русе-Гюргево, след като са разтрогнали договора с фирмите, които трябваше да сондират под река Дунав за завършването на проекта.Фирмите обаче са се натъкнали на "специфични технически проблеми". Това съобщи сайтът investor.bg, позовавайки се нарумънскиявестник "Гъндул". "Специфичните технически проблеми, възникнали в хода на операциите по насочен хоризонтален сондаж за главния газопровод, предизвикани основно от непредвидимата конфигурация на геологичната структура на зоната, която ще се прекосява, доведоха до значителни закъснения и невъзможност за строителното сдружение да завърши работата. Поради тази причина двата газовиоператора "Трансгаз" и "Булгартрансгаз" решиха да разтрогнат договора”, уточняват представители на "Трансгаз", цитирани от вестник "Гъндул". Процедурата за възлагане на обществена поръчка за работата по преминаване на съоръжението под река Дунав ще бъде подновена съвместно от двата газови оператора. До Европейската комисия (ЕК) е било изпратено съвместно искане за последно удължаване на срока за приемане на разходите до края на 2016 г., посочват от румънската "Трансгаз". Проектът за свързване на националните системи за пренос на газ по маршрута Русе-Гюргево започна през 2011 г. и трябваше да бъде завършен две години по-късно. Пускането на интерконектора в експлоатация бе отложено първоначално за януари 2014 г., а след това още веднъж поради технически трудности, отбелязва "Гъндул". Проектът предвижда изграждане на измервателни станции в Гюргево и Русе и 25 км тръба, която ще преминава под река Дунав. Сегментите на сушата бяха завършени и от двете страни. Газопроводът ще има максимален капацитет от 1,5 млрд. куб.мгаз годишно от България към Румъния и 500 млн. куб.мгодишно в обратна посока.Според румънската компания стойността на извършените дейности в румънския участък са възлезли на 6,7 милиона евро, въпреки първоначално изчислените 10,9 милиона евро. Общата стойност на проекта е 24 милиона евро, а 8,9 милиона евро се осигуряват от Европейската комисия. Финансирането от страна на "Булгартрансгаз" възлиза на 14 милиона евро, пише "Гъндул".
Източник: Бряг (11.08.2015)

„Булгаргаз” вкара 135 млн. куб. м в хранилището в Чирен Макар че това лято „Булгаргаз” започна с 15 дни по-късно нагнетяването на природен газ в хранилището в Чирен, закъснението се наваксва. Това показват данните на газовия оператор „Булгартрансгаз”, който е собственик на хранилището. В момента „Булгаргаз” има в хранилището 175 млн. куб. м. Към края на юни държавният газов търговец разполагаше с 40 млн. куб. м. Това означава, че от тогава насам за шест седмици са нагнетени около 135 млн. куб. м. Така общото количество нагнетен газ към момента е около 300 млн. куб. м. Освен „Булгаргаз” синьо гориво в хранилището държи и „Булгартрансгаз”. Компанията беше задължена от предишния кабинет да поддържа резерв от газ. В действителност това беше направено основно за да се налеят свежи пари в „Булгаргаз”.
Източник: Монитор (17.08.2015)

Списъкът с кредиторите на Корпоративна търговска банка бе публикуван в Търговския регистър днес, след като вчера синдиците Лазар Илиев и Росен Ангелчев го внесоха. Списъкът включва имената на кредиторите, основанието за приемането на вземането и размерът му, видът и размера на обезпечението и поредността на удовлетворяване на вземането, предаде БНР. В него са вложителите с над гарантираните от държавата 196 000 лева депозити. В списъка фигурират имената на хора и фирми с признати вземания от банката. Най-големият кредитор е Фондът за гарантиране на влоговете. От 4 декември 2014 г. до 17 ч. на 17 август 2015 г. той е изплатил 3 647 600 хил. лева на 109 230 вложители. Банки Извън Фонда, сред най-големите кредитори-банки, се оказват държавната Българска банка за развитие с 46 651 510.50 лева, следвана от Societe Generale, Париж – 44 325 903.67 лева, и Commerzbank AG, Франкфурт – 12 458 917,99 лева. Отделно, Българска банка за развитие е направила две цесии – за 8 400 000.00 и още 13 001 047.22 лева – и така си е прибрала общо 21 401 047,22 лева. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол има 10 756 479,92 лева. Сред имената на хора в списъка, които се отличават, са почетният председател на ДПС Ахмед Доган, който има да взима 694 272 лева. Вътре е и евродепутатът Николай Бареков, който има само 50 лева в банката. Мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев също присъства в списъците - има да взима 189 833 лева. В списъка фигурират и фирми свързани с Василев като Бромак, които имат да взимат 11 млн. лева, Дунарит с 85 млн. лева и Нуртс с 3.5 млн лева. Commerzbank, Societe Generale и Българска банка за развитие ще получат първи парите си при осребряването на активите на фалиралата КТБ. Германската банка има да взима 12.45 млн. лева, Societe General – 41 млн. лева, а ББР – повече от 46 млн. лева. С една от най-високите суми в списъка фигурират „Топлофикация София” – 90 243 658 лева, „Булгартрансгаз” има 60 млн. лева, а АЕЦ Козлодуй 4.5 млн. лева.
Източник: 24 часа (18.08.2015)

Публикуваха списъка с кредиторите в КТБ В Търговския регистър е публикуван списъкът с кредиторите в Корпоративна търговска банка. В списъка, дълъг 173 страници, фигурират имената на хора и фирми с признати вземания от банката. Най-големият кредитор е Фондът за гарантиране на влоговете (ФГВБ), който е изплатил 3 647 600 хил. лева на 109 230 вложители за периода 4 декември 2014 г. - 17 август 2015 г. В списъка са вложителите с над гарантираните от държавата 196 000 лева депозити. Най-големите кредитори-банки са Българска банка за развитие с над 46 млн. лв, следвана от Societe Generale, Париж с над 44 млн.лв., и Commerzbank AG, Франкфурт с почти 12,5 млн. лв. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол има 10, 7 млн. лв, а НАП - над 3.2 млн. лв. Сред предприятията начело е „Топлофикация София" с над 90 млн. лева, следвана от военния завод "Дунарит" с над 85 млн. лева, както и винарската изба "Телиш" и НУРТС. "Булгартрансгаз" има да взима 60 млн. лв., "Летище София" 28.6 млн. лв., НЕК 15 млн. лв., БЕХ 14.7 млн. лв., ЕСО 5 млн. лв., АЕЦ "Козлодуй" 4.5 млн. лв., а "Холдинг БДЖ" - 3.8 млн. лв. В списъка с вложители в КТБ фигурират и болниците МБАЛ "Св. Анна" София и МБАЛ "Св. Анна" Варна, както и МБАЛ Пловдив АД и МБАЛ Пловдив към ВМА София и УМБАЛ "Д-р Георги Странски" ЕАД Плевен. В списъка фигурират имената и на физически лица, сред които липсват тези на министъра на културата Вежди Рашидов и на Иван Костов, които сами посочиха, че имат средства в банката. Сред имената обаче присъства това на почетния председател на ДПС Ахмед Доган 694 000 лв. Списъкът е съставен към 22 юни и не включва вземания, които са били изплатени, тъй като са в обхвата на гаранцията. Срокът за обжалване е 14-дневен, а след това синдиците имат още 7 дни да се произнесат по предявените претенции.
Източник: Агенция Фокус (19.08.2015)

С 4,7 милиона евро газифицират Свищов 4, 7 милиона лева е стойността на проекта за газифициране на Свищов. Вече е подписан договор между “Булгартрансгаз” ЕАД и Европейската банка за възстановяване и развитие и по този начин са ускорени дейностите по реализация на газопровод до дунавския град. Предвидената стойност на начинанието е 4, 7 млн. евро, от които 50% се осигуряват по Международен фонд „Козлодуй” от ЕБВР. Останалата стойност за изпълнение на проекта осигурява „Булгартрансгаз“ ЕАД. Проведена е тръжна процедура за прединвестиционно проучване на газопровода до Свищов. Преди месец е сключен договор с „Дончев П и Сие“ ЕООД, като фирмата е избрана след процедура по Закона за обществените поръчки. Срокът за изпълнение на договора е 120 дни и се предвижда да приключи през октомври 2015 г. Дължината на преносния газопровод от съществуващата газопреносна мрежа до Свищов е 36 км, като ще бъде изградена и автоматична газорегулираща станция.
Източник: Борба - Велико Търново (24.08.2015)

Изграждането на българо - румънска газова връзка тръгва отначало Точещата се повече от две години сага с подводното сондиране на трасето на българо-румънската газова връзка край Русе и Гюргево тръгва отначало, след като българският газов оператор Булгартрансгаз" не успя да сключи договор с избрания преди три месеца изпълнител на поръчката – фирмата "Станилов" ЕООД. Процедурата е прекратена и обявена отново с решение на борда на "Булгартрансгаз" в четвъртък, съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова пред журналисти. За задълбочаващите се проблеми с връзката и бавенето на сключването на договора за подводния пробив със "Станилов" Mediapool писа миналата седмица, сега очаквано процедурата е прекратена. Причината е, че българската компания е заявила пред "Булгартрансгаз", че не е успяла да се договори с единия от подизпълнителите си - германската фирма "ЛМР Дрилинг", която има опит в подводно сондиране в редица проекти в европейски държави и на която се разчиташе всъщност да свърши основната работа по прокарването на тръбата по дъното на Дунав. Тъй като "Станилов" няма право да сменя подизпълнителя, а в спечелената от нея процедура бяха отстранени останалите трима кандидати с мотив, че документите им не отговорят на изискванията, сега се обявява нова обществена поръчка. На "Станилов" ще бъде удържана банковата гаранция от 45 хил. евро, а България ще трябва да почака още поне два-три месеца докато се избере нова компания за пробив на геоложката структура по подводното трасе на тръбата. Опитът на предишния изпълнител – румънски консорциум, воден от фирмата "Кала", завърши плачевно със загубени сонди в каверните на реката. При това положение не е ясно кога ще приключи започналото през август 2012 г. изграждане на връзката в Румъния, за която Европейския съюз отпусна близо 9 млн. евро и на която страната ни разчита да повиши енергийната си сигурност и да разнообрази газовите си доставки. Според последната, дадена от Брюксел отсрочка, интерконекторът трябва да е пуснат в експлоатация до края на 2016 г. иначе ще трябва "Булгартрансгаз" и румънската "Трансгаз", които реализират проекта, да връщат парите. Изглежда не е розова и ситуацията с газовата с Гърция, тъй като Теменужка Петкова обясни, че няма как ситуацията с политическата нестабилност в южната ни съседка да не се отрази на такива глобални проекти, каквато е интерконекторът. От българска страна се предприемат всички възможни действия, дискусионните въпроси са решени, просто се изчаква правителство в Гърция, за да се вземе окончателното инвестиционно решение и проектът да стартира, заяви енергийният министър. В отговор на въпрос министърът отбеляза, че към настоящия момент няма основания за притеснение по отношение на газовите доставки. Необходимите действия са предприети от "Булгартрансгаз".http://www.dunavmost.bg
Източник: Други (08.09.2015)

Газопроводът Добрич - Силистра ще бъде завършен до месец Газопроводът Добрич - Силистра, чието изграждане започна през 2013 г., ще бъде финализиран следващия месец. Тогава проектът ще получи Акт 16. На практика това е първият проект за нов газопровод, който ще бъде завършен от "Булгартрансгаз" в последните години. Планът на газовото дружество предвижда както проекти за разширяване на националната газопреносна система, така и модернизация на компресорните станции за транзит на природен газ през страната. Изграждането на интерконекторните връзки със съседните страни и превръщането на страната ни в газов хъб също са сред приоритетните проекти. "Планът на "Булгартрансгаз" предвижда газовата инфраструктура да бъде развита така, че България да бъде трудно заобиколима", коментира изпълнителният директор на дружеството Георги Гегов. Планът на газовото дружество предвижда в следващите 10 години да бъдат осъществявани проекти общо за 1.237 млрд. лв. Дейностите, за които е взето окончателно инвестиционно решение и трябва да бъдат изпълнени до 2017 г., са за 344.512 млн. лв., а тези, които са задължителни за компанията, са за 257 млн. лв. В средата на октомври регулаторът ще проведе и закрито заседание, на което планът трябва да бъде одобрен, за да стане официален документ. Газопроводът до Силистра е с дължина 80 км и ще има капацитет за пренос на 100 хил. куб. метра на час.
Източник: Капитал (15.09.2015)

Ирландци търсят 3,5 млрд. куб. м газ в „Галата” До началото на следващата година ирландската „Петрокелтик” ще търси нефт и газ в блок „Галата” в Черно море. По искане на компанията кабинетът вчера удължи с 411 дни срока на проучвателния договор. Последните сеизмични изследвания на нови територии в блок „Галата” показват 23% вероятност за наличието на нови ресурси от 3,5 млрд. кубични метра газ, става ясно от последния 10-годишен план на държавния газов оператор „Булгартрансгаз”. Решението на МС се налага поради забавено сключване на едно от допълнителните споразумения, с което преди това договорът за търсене и проучване е бил удължаван. Това забавяне се счита за форсмажор, при който титулярът на разрешението има право на времева компенсация, обясниха от пресцентъра на кабинета. Договорът за търсене и проучване на нефт и природен газ в блок „Галата” беше сключен на 4 февруари 2008 г.
Източник: Монитор (17.09.2015)

"Булгартрансгаз" обяви обществена поръчка за изграждане на газопровод "Лозенец - Недялско", свързан с разширение на транзитното трасе към Турция. Проектът е един от приоритетните за дружеството. Индикативната му стойност е 47 млн. лв., което е доста повече от обявената в 10-годишния план на компанията сума от 32 млн. лв. Разликата идва от това, че работният проект на трасето е бил изработен, след като 10 годишния план вече е бил готов, обясниха пред "Капитал Daily" от "Булгартрансгаз". Оттам допълниха, че при разработването на плана за развитие не са разполагали с актуални цени и затова са определили по-ниска прогнозна стойност. Самият план, който беше публикуван за обществено обсъждане през април, предстои да бъде одобрен от Комисията за енергийно и водно регулиране. Средствата, с които ще бъде изграден газопроводът, са на самата компания. Въпрос на приоритети Проектът за разширение на газопровода към Турция е един от приоритетните за "Булгартрансгаз", защото 87% от транзитираните количества от България са насочени именно натам. От останалите 13% около 12% са за Гърция и 1% е за Македония. В момента страната изпитва и трудности с доставката на природен газ, което увеличава необходимостта от по-голям капацитет на тръбите за пренос. Според изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" Иван Гегов в момента дружеството транзитира към Турция на границата на възможностите си, което означава 45-46 млн. куб. метра дневно - количество, което почти напълно удовлетворява нуждите на Турция от природен газ. С новия газопровод капацитетът ще се повиши с 3 до 5 млрд. куб. метра газ годишно. За сравнение - това е планираният капацитет и на българско-гръцката газова връзка. За разлика от нейната дължина (общо 180 км) разширението към Турция ще бъде 17.5 км. Условията за участие С обявената обществена поръчка газовото дружество на практика търси изпълнител на цялостния проект за доставка, строително-монтажни работи и въвеждане в експлоатация на трасето. Обявеният срок за изпълнение е година и половина, което означава, че разширението ще е готово през 2017 г., каквито бяха и предварителните планове на самото дружество. Участниците в откритата процедура трябва да дадат гаранция за участие от 300 хил. лв. "Булгартрансгаз" ще плати авансово на изпълнителя 20% от стойността на поръчката. Кандидатите трябва да разполагат и със свободни средства от 14 млн. лв., за да отговорят на условията на процедурата. Критериите за възлагане са два, с равна тежест при оценката - цена и организация на изпълнение на строително-монтажните работи. Между техническите изисквания фигурира и опит при изпълнението на подобни проекти. Срокът за внасяне на офертите е 16 октомври, а отварянето им ще бъде на 19-и същия месец.
Източник: Капитал (23.09.2015)

"Булгартрансгаз" влага 47 млн. лв. за разширяване на транзита към Турция "Булгартрансгаз" обяви обществена поръчка за изграждане на газопровод "Лозенец - Недялско", свързан с разширение на транзитното трасе към Турция. Проектът е един от приоритетните за дружеството. Индикативната му стойност е 47 млн. лв., което е доста повече от обявената в 10-годишния план на компанията сума от 32 млн. лв. Разликата идва от това, че работният проект на трасето е бил изработен, след като 10 годишния план вече е бил готов, обясниха пред "Капитал Daily" от "Булгартрансгаз". Оттам допълниха, че при разработването на плана за развитие не са разполагали с актуални цени и затова са определили по-ниска прогнозна стойност. Самият план, който беше публикуван за обществено обсъждане през април, предстои да бъде одобрен от Комисията за енергийно и водно регулиране. Средствата, с които ще бъде изграден газопроводът, са на самата компания. Проектът за разширение на газопровода към Турция е един от приоритетните за "Булгартрансгаз", защото 87% от транзитираните количества от България са насочени именно натам. От останалите 13% около 12% са за Гърция и 1% е за Македония. В момента страната изпитва и трудности с доставката на природен газ, което увеличава необходимостта от по-голям капацитет на тръбите за пренос. Според изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" Иван Гегов в момента дружеството транзитира към Турция на границата на възможностите си, което означава 45-46 млн. куб. метра дневно - количество, което почти напълно удовлетворява нуждите на Турция от природен газ. С новия газопровод капацитетът ще се повиши с 3 до 5 млрд. куб. метра газ годишно. За сравнение - това е планираният капацитет и на българско-гръцката газова връзка. За разлика от нейната дължина (общо 180 км) разширението към Турция ще бъде 17.5 км. С обявената обществена поръчка газовото дружество на практика търси изпълнител на цялостния проект за доставка, строително-монтажни работи и въвеждане в експлоатация на трасето. Обявеният срок за изпълнение е година и половина, което означава, че разширението ще е готово през 2017 г., каквито бяха и предварителните планове на самото дружество. Участниците в откритата процедура трябва да дадат гаранция за участие от 300 хил. лв. "Булгартрансгаз" ще плати авансово на изпълнителя 20% от стойността на поръчката. Кандидатите трябва да разполагат и със свободни средства от 14 млн. лв., за да отговорят на условията на процедурата. Критериите за възлагане са два, с равна тежест при оценката - цена и организация на изпълнение на строително-монтажните работи. Между техническите изисквания фигурира и опит при изпълнението на подобни проекти. Срокът за внасяне на офертите е 16 октомври, а отварянето им ще бъде на 19-и същия месец.
Източник: Капитал (23.09.2015)

До средата на 2016 г. се очаква газовата връзка с Румъния да е готова Ако всичко върви по план, до средата на 2016 година газовата връзка между България и Румъния трябва да е готова. Това съобщи по време на парламентарния контрол министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Тя допълни, че този срок може да бъде спазен, ако няма обжалвания по процедурите за обществени поръчки. Министърът напомни, че с решение на Европейската комисия е удължен срокът за приключване на строежа до 31 декември 2016 година. Вече са изградени наземните участъци при Русе и Гюргево. Очаква се в началото на декември да има избран изпълнител на обявената обществена поръчка за изграждането на газопровода. Министърът припомни, че с решение на изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" ЕАД от 16 септември, е открита нова процедура за възлагане на обществена поръчка. Срокът за получаване на оферти е 16 октомври. Отчитайки законово регламентираните срокове, се очаква в началото на декември 2015 г. да бъде избран изпълнител на поръчката в случай, че има оферта, която да отговаря на изискванията и на двамата възложители, и няма подадени жалби срещу решението за класиране и определяне на изпълнител, отбеляза министърът, цитирана от БТА. Проектът за изграждане на междусистемна газова връзка България-Румъния се изпълнява съвместно от газопреносните оператори на двете държави - "Булгартрансгаз" - България и Националната газопреносна компания СНТГН "Трансгаз" - Румъния. За реализацията на проекта на двете компании е отпусната безвъзмездна финансова помощ по "Европейската енергийна програма за възстановяване" от 9.9 млн. евро. Петкова отново посочи, че изграждането на газовите връзки със съседните страни било приоритет за страната. Очаква се интерконектори да бъдат създадени още със Сърбия, Гърция и Турция като те са на различен етап на изпълнение. Заради кризата в Гърция има забавяне на проекта с нея. Решението за изграждането на междусистемни газови връзки със съседните страни беше взета след тежката газова криза през зимата на 2009 г.
Източник: Дневник (05.10.2015)

Ръководството на "Булгартрансгаз" ЕАД е получило Акт 16 на газопровода Добрич-Силистра. В края на вчерашния ден то е информирало за това и премиера Бойко Борисов, който рано тази сутрин съобщи новината в профила си във фейсбук „С най-голяма радост искам да честитя на Силистра и областта, че вече официално са газифицирани", пише министър- председателят. Той подчертава, че проектът е бил напълно замразен две години. С новото ръководство успели да го стартират отново и да го завършат само за шест месеца. Газопроводът до Силистра е с дължина 80 км и има капацитет за пренос на 100 хил. куб. метра на час. Стойността на инвестицията е общо 12 286 000 евро. Бойко Борисов изтъква, че благодарение на газопровода ще бъдат газифицирани всички общини по трасето. От услугата щели да могат да се възползват както битовите, така и индустриалните потребители. „Положихме огромни усилия, за да финализираме успешно проекта, който е със статут на обект от национално значение", коментира премиерът. Той е убеден, че подобни бързи действия са истинските реформи в сектора, които значително ще подобрят качеството на живот на жителите.
Източник: Сега (06.10.2015)

Реконструираната компресорна станция "Ихтиман" и изграденият нов газотурбинен агрегат се въвеждат в експлоатация от дружеството "Булгартрансгаз". На официалната церемония ще присъстват министърът на енергетиката Теменужка Петкова и представители на дружеството и местния бизнес. Поканени са също министър-председателят Бойко Борисов и вицепремиерът по икономическата политика Томислав Дончев.
Източник: БНР (13.10.2015)

Започваме разширението на хранилището в Чирен Другата седмица започваме разширението на хранилището в Чирен. Това заяви премиерът Бойко Борисов на официалното откриване на модернизираната компресорна станция „Ихтиман“. На нея присъства и изпълняващият длъжността посланик на САЩ у нас Родерик Мур. „Десет години говорим за разширяването на газовото хранилище, но нищо не се правеше досега“, коментира премиерът Бойко Борисов. „Не се правеше, защото ако имаме голямо газово хранилище, ще купуваме газ през лятото и няма да купуваме толкова много скъп газ през зимата“, обясни Бойко Борисов. По-късно шефът на“Булгартрансгаз“ Георги Гегов съобщи, че в хранилището в Чирен ще бъдат направени два сондажа, първият от които трябва да е факт до следващата година. След изпълнението на проекта дневният капацитет за нагнетяване на природен газ в „Чирен“ ще се увеличи от сегашните 4,2 млн. кубични метра на над 5 милиона кубични метра. Средствата, които ще бъдат вложени за всеки един от сондажите е пет милиона евро. Премиерът Бойко Борисов съобщи още, че в близките седмици ще бъдат открити още няколко модернизирани газокомпресорни станции. Енергийният министър Теменужка Петкова добави, че става въпрос за станциите „Странджа“, „Петрич“ и „Лозенец“. „България работи активно, за да бъде с най-модерната регионална газопреносна система“, увери Борисов и отново акцентира, че тя ще си остане 100 процента държавна собственост. „Всичко това го правим, за да бъдем конкурентоспособни и когато сядам на масата за преговори зад мен да стои най-добрата в региона система. Така ще можем да отстояваме позициите си България да бъде газоразпределителен център“, каза министър-председателят. Той се надява в следващите години през България да минават 20-30 милиарда кубични метра газ на година.
Източник: Монитор (14.10.2015)

Започва разширяването на газовото хранилище в Чирен Утре започва модернизацията на газовото хранилище в Чирен. Очаква се премиерът Бойко Борисов да присъства на официалния старт на проекта, заедно с енергийния министър Теменужка Петкова. Проектът предвижда да бъдат прокарани два нови сондажа, така че да се увеличат възможностите за дневен добив и нагнетяване на природен газ в хранилището. Сега максималният капацитет за добив е 4,2 млн. куб. метра денонощно, като след приключване на проекта той ще стане над 5 млн. куб. метра. Първият експлоатационен сондаж Е-72 ще бъде прокаран на площ от 17 декара. Неотдавна изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Георги Гегов сравни мащабите на сондажа с проект за изграждане на нов завод. Подземното газово хранилище „Чирен“ е изградено на базата на изтощеното газокондензатно находище, открито през 1963 г. в Северозападна България. То започва да функционира като хранилище през август 1974 г. Сега в него работят 22 експлоатационни сондажи, компресорна станция с мощност 10 MW и други технически съоръжения. Според актуалните данни към момента в него има складирани 431 млн. кубични метра синьо гориво, при максимален капацитет за съхранение от 550 млн. куб. метра.
Източник: Монитор (20.10.2015)

Тръбата с Румъния готова през 2016 г. В началото на 2016 г. България може да има първата си междусистемна газова връзка – тази с Румъния. Надежда за вкарване в експлоатация на тръбата в този срок изразиха енергийният министър Теменужка Петкова и шефът на държавния газов оператор „Булгартрансгаз“ Георги Гегов. Поредната процедура за избор на фирма, която трябва да изгради последните 2,1 км под река Дунав ще приключи в рамките на следващите 2-3 седмици. Тогава се очаква да бъде избран изпълнител сред четирите фирми, подали оферта. При предишната процедура избраният изпълнител не успя да се договори с подизпълнителя си и до подписване на договор така и не се стигна. „Въпреки неуспеха на проекта досега „Булгартрансгаз“ и българската държава не са похарчили нито лев по проекта. Напротив – събрали сме всички неустойки от компаниите“, коментира изпълнителният директор на газовата компания Георги Гегов. Утре в София пристигат гръцки експерти, които ще обсъдят последните технически въпроси по другия приоритетен за България газов интерколектор – с Гърция, съобщи енергийният министър Т. Петкова. Тя изрази надежда, че оставащите за договаряне въпроси между двете страни ще бъдат изчистени много бързо и окончателното инвестиционно решение за връзката с Гърция ще бъде подписано много скоро.
Източник: Монитор (21.10.2015)

Възстановиха подаването на природен газ след взрива край Павликени Възстановено е подаването на природен газ след взрива на тръбопровода в петък, който пресича землищата на павликенските села Патреш и Недан. Това съобщи в неделя пред „Труд” областния управител на Велико Търново проф.Пенчо Пенчев. Екипи на "Булгартрансгаз" ЕАД са се справили с аварията за 48 часа. По трасето между линеен кран Патреш и линеен кран Летница е била подменена 40-метровата гръмнала тръба. „Възстановено е подаването на природен газ за битови консуматори от мрежата на "Булгартрансгаз" ЕАД. След отстраняване на аварията, обектът е преминал всички необходими проверки от надзорните органи, след което е издадено разрешение за въвеждане в експлоатация”, допълниха от областната управа в старата столица. Достигнати са необходимите количества природен газ в района на Павликени, така че всички потребители да могат да минат на нормален режим на потребление на синьо гориво.
Източник: Труд (26.10.2015)

Четирима кандидати за довършване на газовата връзка с Румъния Три консорциума между български и чужди компании и една немска фирма са подали документи за извършване на подводния сондаж за изграждането на 2-километровото трасе от газовата връзка между България и Румъния край Русе и Гюргево. Това научи Mediapool от Георги Гегов, изпълнителен директор на държавния ни газов оператор "Булгартрансгаз", който за втори път опитва да намери изпълнител на проблемното трасе от интерконектора. Предишният опит пропадна през лятото, след като българската фирма "Станилов" ЕООД не успя да се разбере окончателно с подизпълнителя си – немската фирма "ЛМР Дрилинг", която има опит в подводно сондиране в редица проекти в европейски държави и на която се разчиташе всъщност да свърши основната работа по прокарването на тръбата по дъното на Дунав. Така "Станилов" загуби 45 хил. евро банкова гаранция за участие в обществената поръчка, чиято стойност и преди и сега е 4.7 млн. евро. В момента "ЛМР Дрилинг" играе отново, но с други компании. Сред участниците в новата поръчка има и такива, които са отпаднали при предишната. Сега газовият оператор преценява дали кандидатите отговорят на поставените им изисквания, след което ще се реши кои се допускат да отваряне на техническите предложения, а по-нататък и на ценовите оферти. Очакванията са най-късно в началото на декември този път да има изпълнител, който да успее да се справи с тежките геоложки структури по трасето на газопровода, чиито сухоземни участъци вече са изградени на българска и румънска територия и само трябва да се свържат през реката. Румънски консорциум, избран за сондажа още в началото на проекта от румънския партньор в строежа на газовата връзка – "Трансгаз", се провали в задачата в началото на 2014 г. и дори загуби скъпа техника при опита да прокара трасето. Така втора година се бави приключването на проекта, за който Европейската комисия отпусна 9 млн. евро още през 2010 г. и на който страната ни разчета да стане част от бъдещите й планове за транзит на огромни количества природен газ през другата бъдеща газова връзка с Гърция и дори с Турция към Румъния и Западна Европа. Очакванията на правителството са, ако всичко върви по план, до средата на 2016 година газовата връзка между България и Румъния най-сетне да е готова.
Източник: Медия Пул (29.10.2015)

Ускорява се строежът на газопровод за металургията в Пирдоп, Златица и Панагюрище Газовият оператор "Булгартрансгаз" ускорено работи по проект за изграждане на преносен газопровод до Панагюрище, Пирдоп и Златица, съобщи зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков по време на честването на Деня на металурга, в четвъртък, в производствената база на германската компания "Аурубис Груп" в индустриалната зона на Пирдоп. "С неговата реализация ще могат да бъдат снабдени с природен газ регионите на Панагюрище, Пирдоп и Златица и ще се повиши конкурентоспособността на местната индустрия, осигурявайки й достъп до евтина енергия“, обясни Станков. За изграждането на въпросния газопровод се говори от години и местният бизнес разчита на него, за да намали разходите си за енергия но досега нищо конкретно не се правеше за реализацията му. Енергийният заместник-министър коментира още, че с осигуряването на достъп до природен газ и с постигането на пазарни цени на електроенергията след заработването на борсата за търговия с ток металургичната индустрия ще заработи в по-конкуренти условия. "Въпреки предизвикателствата в сектора, българската металургична индустрия поддържа своето устойчиво развитие през годините, налагайки се като един от ключовите отрасли за икономиката на страната“, допълни той и посочи, че отрасълът осигурява над 15% от българския експорт за повече от 7 млрд. лева. Председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия Антон Петров коментира, че в последните две години секторът е имал трудности заради външнополитически и вътрешни събития, а от лятото и с повишената с 20 процента цена на тока за бизнеса. В отговор Жечо Станков припомни, че се очаква одобрението на Брюксел за отпускането на държавната помощ за енергоемките предприятия, с която ще се намалява зелената добавка в таксата "задължение към обществото". Субсидията ще е според потреблението, напомни зам.-министърът. Сред проблемите пред бранша Антон Петров посочи събитията в Украйна, ембаргото в Русия, Сирия и най-вече Китай, който съсипвал европейската металургична индустрия и най-вече стоманодобива. Той заяви, че българската металургия е видим отрасъл в България и в ЕС, генериращ 12 на сто от общото промишлено производство на България. Затова, според него, българското правителство трябва да направи всичко възможно, за да предотврати възможно изтичане на инвестиции от металургичните предприятия у нас към други географски ширини. По данни на асоциацията за деветте месеца на тази година, след няколко последователни години спад в производството на сурова стомана, има ръст от 2.6 на сто. Все още ниско остава производството на валцувани черни метали, поради липса на пазари и намалена реализация, както на вътрешния пазар, така и за износ, посочи Антон Петров. Изпълнителният директор на "Аурубис България" Тим Курт пък представи отново инвестиционната програма на дружеството до 2018 г. за 180 млн. евро. През последните десет години компанията е инвестирала 550 млн. евро, от които 400 млн. евро са вложени във високи технологии, 100 млн. евро - за опазване на околна среда, и 50 млн. евро за подобряване на оборудването.
Източник: Медия Пул (09.11.2015)

Обезценка на запаси в хранилището в Чирен доведе "Булгаргаз" до загуба Държавният газов доставчик "Булгаргаз" отчита загуба от 22.603 млн. лв. за деветмесечието на годината. Това е сериозно влошаване на финансовия резултат в сравнение с година по рано, когато компанията е била на печалба от 40.337 млн. лв. В сравнение с шестмесечието на 2015 г. загубата на "Булгаргаз" намалява с 34%. Според изпълнителния директор на "Булгаргаз" Петьо Иванов загубата за деветмесечието се дължи на обезценка на материални запаси в газохранилището в Чирен. За цялата 2015 г. намалението на цената на природния газ е общо 30%. Разликата между нея и продажната цена на дружеството през тази година намалява до 34.22 лв. за 1000 куб. метра при 46.67 лв. за миналата. От "Булгаргаз" отчитат, че ако към цената не се добавя такса пренос от 19.73 лв. за 1000 куб. метра, компанията би била на печалба от 14.49 млн. лв. Увеличение на цената на природния газ няма да има и от януари 2016 г., коментира Петьо Иванов. По думите му цената, определена от регулатора за последното тримесечие на 2015 г. от 415.20 лв. за 1000 куб. метра, вероятно ще се запази. Ако изобщо има промяна, тя няма да е в посока нагоре, допълни той. Иванов обясни, че тази прогноза е свързана със спада на цената на петрола и повишението на курса на долара спрямо лева. Официално дружеството ще обяви прогнозата си за цените на газа за януари на 10 ноември, а месец по-късно ще подадат заявлението си в енергийния регулатор. Според финансовия отчет основните приходи (99.42%) за деветте месеца очаквано са от продажбата на природен газ и са били 1.059 млрд. лв. С най-голям дял в графа "други приходи" пък са от начислени неустойки на клиенти - 3.719 млн. лв., което е намаление от 61% спрямо същия период на миналата година. С най-голям дял в общите разходи е себестойността на продадения природен газ, който е с 0.89% по-скъп в сравнение с деветмесечието на 2014 г. От компанията обясняват, че това се дължи както на по-голямото реализирано количество, така и на по високия курс на долара спрямо лева. Значително увеличение има и на разходите за съдебни такси и разноски, които са 704 хил. лв., или два пъти повече на годишна база. Причина за това е сключеният през юли договор с адвокатската кантора White and Case. Тя беше наета срещу 150 хил. евро, за да защитава компанията заедно с "Булгартрансгаз" и Български енергиен холдинг в започнатата от Европейската комисия процедура във връзка със съмнения за нарушение на конкурентните правила. Разходите на "Булгаргаз" за съхранение на природен газ за периода намаляват с 40%, което се дължи на по-малкото нагнетени количества в газохранилището Чирен. Разходите за дейността също са спаднали - със 70.26%, което се дължи на намалението на платените неустойки заради забавени плащания към доставчици. Причина за това е, че задълженията на дружеството са предоговорени и се плащат в срок, се посочва в отчета. Вземанията на "Булгаргаз" от клиенти продължават да са значителна сума и към края на септември са 148.731 млн. лв. Най-големият длъжник продължава да е "Топлофикация - София" с близо 70 млн. лв. Топлофикациите на Христо Ковачки в Плевен, Бургас и Враца също дължат общо 48.230 млн. лв. "Лукойл Нефтохим" е третият по големина длъжник с просрочени плащания за 14.108 млн. лв. Държавната "Булгартрансгаз" продължава да отчита изключително добър финансов резултат за деветмесечието. Дружеството увеличава печалбата си до 75.407 млн. лв. при 54.3 млн. лв. за полугодието на 2015 г. Спрямо деветте месеца на 2014 г. това е повишение от 30%. В същото време общите приходи са намалели с 7.7 млн. лв. Основната част от приходите са формирани от преноса на природен газ в страната и транзитирането му към Турция, Гърция и Македония.
Източник: Капитал (10.11.2015)

Започват проучвания за природен газ и във вътрешността на България Започват проучвания за добив на природен газ и в блокове във вътрешността на страната. Това съобщи зам.-министърът по енергетика Жечо Станков по време на конференция, посветена на газовата инфраструктура у нас, организирана от БФИЕК. Това е част от политиката на правителството за диверсификация на доставките чрез развитието на местния добив, уточни още той. Всъщност България е интересна за инвестиции в газовата сфера с една от най-модерните си газопреносни мрежи в региона и географското си положение. Това коментира вицепремиерът Томислав Дончев при откриването на конференцията. Той беше категоричен, че природният газ ще бъде важен за българската и европейската индустрия. На фона на случващото се в сферата няма как да не бъдат следени и процесите в Северна Америка, където цената на природния газ намалява заради алтернативния добив и конкуренцията, обясни още Дончев. По негови думи в момента суровината се пренася на дълги разстояния по скъпи газопроводи или терминали за втечнен газ. В същото време неконвенционалният добив държи 60% от ръста на предлагането на природен газ, отчете вицепремиерът. Той добави, че всяка политика обаче вече трябва да е паневропейска и даде пример за локално мислене с изчисленията колко средства се отпускат на членовете на ЕС или колко бежанци ще бъдат приети. Местният добив е един от приоритетите на правителството, потвърди зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков. Той припомни, че в последните месеци активно се е работело в тази насока и в крайна сметка беше избран изпълнител на проекта за проучване и добив за петрол и природен газ в Черно море. Това е англо-холандската Shell. Сега предстои и провеждането на конкурси за проучвания във вътрешността на страната - подготвят се поне две процедури, стана ясно още от думите на Станков. На въпрос на Investor.bg той потвърди, че става дума за конвенционален газ, но отказа повече подробности по проектите, включително и в коя част на България се намират. След като приключи изготвянето на документацията, проектите ще бъдат обявени и в Официалния вестник на ЕС, за бъдат привлечени и и големи европейски компании. "Няма как да говорим за диверсификация без свързаност", коментира пред участниците в конференцията Томислав Дончев. Напредъкът по изграждането на газовите връзки със съседните държави обаче е минимален, стана ясно от презентациите. Зам.-директорът на "Булгартрансгаз" Георги Гегов посочи, че се надява до 15 дни да приключи оценката на подадените оферти за довършването на връзката с Румъния. Инфраструктурата на двата бряга на реката е вече готова, но преходът по дъното на Дунав, чиято дължина е малко над 2 км, още не може да бъде довършена. Надеждите са в началото на декември да бъде обявен изпълнителят и до края на 2016 година газопроводът с обща дължина от 25 км най-накрая да бъде въведен в експлоатация. По отношение на връзката с Гърция последните подробности по проекта са уточнени и предстои подписването на инвестиционното решение на проекта, отчете изпълнителният директор на ICBG Теодора Георгиева. Тя припомни, че този интерконектор ще даде достъп до газ от Каспийско море, както и от терминалите за втечнен газ в Гърция и Турция. За реализацията на проекта обаче все още не е намерено финансиране и надеждата е да бъде получена европейска подкрепа в тази насока. Плановете са строителството на интерконектора да приключи до лятото на 2018 г. Жечо Станков обясни още, че до края на годината ще приключи първият етап от работата по връзката със Сърбия. Става въпрос за първоначалните проучвания и разкопки. Плановете са в началото на следващата година да започне и същинската работа по проекта. Той получи финансиране по ОП “Конкурентоспособност”. Европейско финансиране по “Свързана Европа“ получи и проучването по реализацията на интерконектора с Турция. Турският посланик у нас Сюлейман Гьокче отбеляза важността на Южния газов коридор за доставките на газ за цяла Европа, защото чрез него се разнообразяват и маршрутите, и източниците на суровината. Част от проекта е газопроводът TANAP, чието строителство вече започна. Гьокче коментира, че в момента капацитетът му е 16 млрд. куб. метра годишно, но има възможност за увеличение до 32 млрд. куб. метра, а дори и до 52 млрд. куб. метра. Емре Енгюр от турската държавна компания Botas обаче посочи, че газовата инфраструктура, преминаваща през територията на Турция, не се използва с пълния си капацитет заради политически решения и ситуацията в региона. Той посочи и някои от приоритетите на компанията, сред които реализацията на TANAP и продължението на съществуващата връзка с Гърция до Италия - газопроводът ITGI. Що се отнася до "Турски поток", има подписано споразумение, но проектът е в етап на изчакване, допълни още Енгюр. Освен върху развитието на газовите връзки България работи и върху модернизацията на газовата мрежа, отчете представителят на “Булгартрансгаз” Георги Гегов. В този проект са вложени повече от 100 млн. евро. Част от плановете е модернизацията на газовото хранилище в Чирен. Част от мерките вече са в ход след началото на двата сондажа, които ще увеличат капацитета на добива и нагнетяването на природен газ в хранилището. Предстои обаче и проект за разширяването на "Чирен", което ще коства 220 млн. евро. Гегов посочи, че първоначалните проучвания са обнадеждаващи - хранилището е напълно херметизирано и може да се повиши налягането. Това означава, че намерението за удвояване на капацитета му (до 1 млрд. куб. метра) е осъществимо. Гегов посочи, че има интерес от международни компании да извършат 3D проучвания, които със сигурност ще покажат дали плановете ще могат да бъдат изпълнени.
Източник: Инвестор.БГ (16.11.2015)

Внасяме френски газ през Гърция от 2016-а Големи български компании са път да започнат да си внасят „френски“ газ от Гърция още от следващата година. Това стана ясно на форум, организиран от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори. „Имахме разговори с „Газ дьо Франс“, съобщи зам.енергийният министър Жечо Станков. По думите му френският гигант води разговори в тази посока с един от най-големите индустриални потребители на синьо гориво у нас - „Неохим“. Станков допълни, че френската компания е уверила министерството, че имат възможност да започнат доставките в началото на 2016 г. Доставките могат да започнат догодина по съществуващата транзитна тръба, а не чак след изграждането на интерконкетора България – Гърция (най-рано 2019 г.). Става въпрос за търговски доставки, а не за такива, които бяха правени реверсивно от Гърция при газовата криза през 2009 г. Това може да стане, като се използва т. нар. свободен прекъсваем капацитет по транзитната тръба за руския газ през България за Гърция. „Това означава, че има моменти, в които Гърция получава по-малко газ от 100-те процента капацитет на тръбата, които са резервирани за руския газ. В тези моменти ние можем да внасяме газ за сметка на разликата до 100%“, обясни шефът на „Булгартрансгаз“ Георги Гегов. Най-простичко обяснено това означава, че коя да е българска компания физически пак ще ползва руския газ, който тече през транзитната тръба. Той обаче вече няма да му бъде доставян и фактуриран от „Булгаргаз“, а от коя да е чужда компания. Тоест тя ще осъществява виртуален внос, в конкретния случай – от Гърция. За да се случи това обаче между България и Гърция трябва да бъде подписано споразумение за междусистемна свързаност. „Пред подписване на споразумението сме с гръцките колеги. Предвид съществуващите дългосрочни договори за транзит на руски газ до 2030 г. сме изпратили документа в „Газпром експорт“, обясни още Гегов. Това се налага, тъй като измервателните уреди на точките на българската транзитна мрежа за предаване на обемите към Гърция, Турция и Македония се контролират от "Газпром експорт", уточни той. По-късно от юридическия отдел на „Булгартрансгаз“ обясниха, че споразумението между българския и гръцкия газови оператори има за цел да унифицира процедурите за разпределение на количествата газ от двете страна на точката на междусистемната свързаност между двете страни. Когато това вече стане факт, ще може да тръгне и вносът. Проектът на документа е бил обект на публична консултация, по време на която становище е получено от много компании, включително от „Газпром експорт“. По време на форума стана ясно, че в тези разговори е ангажирана и Европейската комисия. Шефът на „Булгартрансгаз“ допълни, че подобен ход се обмисля и с Румъния, така че и оттам да може да внасяме синьо гориво след време. На форума интерес към вноса на газ у нас и готовност за разговори с български компании заявиха дъщерна на "Газ дьо Франс" компания, както и американската "Шениър", която има терминал за втечнен газ в САЩ. Зам.енергийният министър Жечо Станков допълни, че от страна на министерството за раздвижване на газовата търговия се работи върху идеята на енергийната борса да бъде създаден сегмент за търговия с природен газ. По-усилена работа по тази идея ще започне след старта на борсата за ток на 8 декември, каза Станков.
Източник: Монитор (24.11.2015)

Природният газ е осигурен за зимата, уверени от "Булгартрансгаз" Проблемите в Украйна няма да се отразят на доставките на синьо гориво за страната ни. В това увери изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов. Гегов обясни, че са водени разговори с руската страна, които са дали подобно уверение от руска страна е получил като Освен това Георги Гегов посочи, че дори и по някаква причина доставките по транзитната мрежа на Украйна да спрат, в газохранилището в Чирен има достатъчни количества синьо гориво. В момента "Булгаргаз" не черпи газ оттам. При необходимост около 1 милион кубически метра газ на ден могат да влязат през газовата връзка с Гърция. Количествата, които могат да се внесат по този начин, са близо 10 процента от зимното потребление на газ в страната. България е с най-ниския коефициент на сигурност на снабдяването с природен газ на крайните потребители в ЕС - 47, стана ясно от думите на председателя на КЕВР Иван Иванов.
Източник: News.bg (24.11.2015)

В момента доставките на газ за България са нормални, заяви изпълнителният директор на "Булгартранс газ" Георги Гегов пред БНР. По-рано руският енергиен гигант "Газпром" съобщи, че спира доставките за Украйна, след като Киев не успя да направи авансово плащане за нови количества. Русия не е предупреждавала България за евентуално спиране на доставките и транзита, заяви Гегов. Той увери, че режимите са нормални, включително и транзитът за Турция. "Доставките за България също са нормални. Чирен е подготвен да може да вадим оттам газ, ако се наложи, на режим добив е. Нямаме официално предупреждение от Москва", каза още шефът на "Булгартранс газ". По-късно премиерът Бойко Борисов съобщи, че налягането в газопровода от Русия през УКрайна, по който и нашата държава получава природен газ е паднало от вторник. Той бил информиран за проблема по телефона, от министъра на енергетиката Теменужка Петкова, тъй като министър-председателят е в Китай. В началото на зимата имаме готовност с хранилищата, успокои Борисов. „Русия трябва да изкарва пари, така че според мен те ще подават газ“, заяви още той. Според него били взети достатъчно мерки, за да не пострада България от поредното спиране на руския газ през Украйна.
Източник: Дума (26.11.2015)

Делян Добрев: При спиране на газа ще се наложат ограничения за някои от консуматорите От газовото хранилище в Чирен могат да се точат до 4-5 млн. кубика газ дневно, а от Гърция могат да идват още максимум 2. В същото време консумацията на синьото гориво у нас вчера е била 9 млн. кубика. При някакви сътресения и спиране ще трябва да ограничим някои от консуматорите". Това призна в студиото на „Лице в лице” на bTVпредседателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев. Той призна за рисковете след спирането на руските газови доставки за Украйна, след като преди това коментираше, че не очаква проблеми, тъй като ситуацията в момента е много по-различна от тази при предишното мащабно спиране от 2009 г., когато икономиката ни понесе сериозни щети. "На този етап спадане на налягането няма, тоест Украйна не използва транзита за своята икономика. През 2009 г. Украйна имаше само един източник – Русия. В момента Украйна от повече от година има алтернативни източници на газ – повече от 50% идват през Полша и Словакия”, посочи Добрев и допълни, че украинските хранилища са с пълен капацитет и са 30 пъти по-големи от Чирен. По думите му преди 6 години страната ни не е имала договор за реверсивни доставки с Гърция и възможностите за използването на Чирен са били по-ограничени. Добрев отбеляза, че в момента основен проблем е, че няма алтернатива. „Връзките (със съседните държави – б.р.) дори да ги има, няма газ”, посочи бившият енергиен министър, който припомни, че каспийският газ ще стигне до Европа чак през 2019 г., а втечненият не дава достатъчно конкурентна цена. „Най-голямата енергийна сигурност са находища в България”, подчерта депутатът от ГЕРБ. Той напомни, че през 2012 г. е бил сключен договор за проучване на черноморския блок „Хан Аспарух”, като до момента са направени изключително подробни проучвания и през февруари ще има проучвателен сондаж. Добрев посочи, че в румънския блок, който е по-малък от нашия, са били открити 84 млрд. кубически метра газ, който би стигнал за нуждите на България за 25 години напред. До няколко седмици се очаква подписване на договор за проучване на още един блок – „Силистар”.
Източник: Труд (27.11.2015)

Стартира газовата връзка с Гърция Днес акционерите в съвместната проектна компания "Ай Си Джи Би" - "Български енергиен холдинг" ЕАД и "Посейдон" ще подпишат окончателно инвестиционно решение за изграждане на газовата връзка Гърция - България. С подписването се дава начало на изграждането на интерконектора между двете държави. Ще присъстват вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев, министърът на енергетиката Теменужка Петкова и министърът на възстановяването, околната среда и енергетиката на Гърция Панос Скурлетис. На събитието е поканен и министър-председателят Бойко Борисов. Междусистемната газова връзка България-Гърция ще свърже газопреносната мрежа на "Булгартрансгаз" край Стара Загора с тази на гръцката компания "ДЕСФА" при град Комотини. Тя е с дължина 182 км, от които 151 км са на наша територия, а 31 км - на гръцка. Планираният капацитет на интерконектора е 3 млрд. куб. метра годишно с опция да бъде увеличен до 5,5 млрд. кубика. Общата инвестиция е 220 млн. евро. От тях 45 млн. са безвъзмездно финансиране от ЕС. Интерконекторът е изключително важен за България, тъй като ще даде достъп на родните потребители до природния газ от Азербайджан, а впоследствие евентуално и от други страни, като Иран, през Турция по Трансанадолския газопровод, както и до регазификационните терминали в Ревитуса (Гърция) и Мармарис (Турция). Завършването на газовата връзка с Гърция трябва да стане през втората половина на 2018 г.
Източник: Стандарт (10.12.2015)

Споразумяхме се с ЕК за газов хъб "Балкан" Правителството на България и Европейската комисия се споразумяха за създаването на съвместна работна група, която да подкрепи развитието на търговска концепция, бизнес и финансов план за Газов хъб "Балкан". Работната група, която бе обявена от заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев и Клаус-Дитер Борхард, директор "Вътрешен енергиен пазар" на Европейската комисия, ще започне с оценка на законовите, нормативните и финансови аспекти на проекта. Работната група ще се фокусира и върху идентифицирането на решения за основно срещаните предизвикателства при развитието на стабилна регулаторна рамка и търговска среда, целящи улеснено свързване между България и останалата част от Югоизточна Европа. "Географското разположение на България и съществуващата газова инфраструктура осигуряват стабилна основа за развитието на регионален газов хъб", заяви вицепремиерът Дончев при откриването на съвместната работна група и добави, че правителството полага усилия за създаването на стабилна регулаторна рамка и добре развита търговска среда, в съответствие с правото на ЕС. Проектът Газов хъб "Балкан" подкрепя стратегията на България да диверсифицира своите енергийни доставки и маршрути. Той също е в съответствие с нуждите на региона, идентифицирани от Групата на високо равнище за газова свързаност на Централна и Югоизточна Европа, както и от Европейската стратегия за Eнергиен съюз. От името на комисар Мигел Ариес Канете, Клаус-Дитер Борхард подчерта големия интерес на Европейската комисия за развитие на газовия сектор в Югоизточна Европа, за да се гарантират доставките за всички страни в региона. Изграждането на регионален център за газ в България може да бъде важен трамплин за постигането на тази цел. Поради това комисар Канете приветства създаването на тази работна група. Борхард заключи, че "Европейската комисия отчита напредъка на България в развитието на газовата инфраструктура, в придвижване на регулаторните й проекти, както и в пълното прилагане на достиженията на правото на ЕС като неразделна част от работата, необходима за проекта Газов хъб "Балкан".
Източник: profit.bg (11.12.2015)

Задават се съдебни дела за 200 млн. лв. неплатен природен газ 2,5 млн. лв. предвижда да плати “Булгаргаз” за съдебни дела през 2016 г. Клиенти на дружеството, най-вече топлофикациите, дължат 200 млн. лв. и компанията заявява, че ще предприеме съдебни действия за събиране на част от сумите догодина. Тези 2,5 млн. лв. обаче не се калкулират в цените на природния газ, става ясно от доклада на КЕВР за цените на природния газ през първото тримесечие на 2016 г. Задълженията на газовата компания са 225,77 млн. лв. От тях 42,9 млн. лв. са разсрочване на дългове към “Булгартрансгаз” и за заем към БЕХ. Краткосрочните дългове обаче са 178,9 млн. лв., като освен борчовете към БЕХ и към “Булгартрансгаз” големият дълг от 92,714 млн. лв. е за данъчни задължения В доклада на КЕВР пише, че просрочените задължения се олихвяват с 10,01% лихва. За догодина “Булгаргаз” предвижда и 2,080 млн. лв. за комуникационно и софтуерно оборудване, на сървърна и мрежова инфраструктура за 404 000 лв. Тази инвестиция се прави, за да може да се предават данни от измервателните уреди към Агенция “Митници”. Срокът за връзване на газа с “Митниците” е 30 юни 2016 г. Експертите на шефа на КЕВР Иван Иванов съобщават, че цените на природния газ на “Газпромекспорт” са с 8,48% по-ниски за първото тримесечие на 2016 г. от последното на тази година. Усредненият валутен курс, който ще залегне в ценообразуването за първите три месеца, е с 2,22% по-висок от предходния ценови период. “Булгаргаз” внесе в комисията предложение за поевтиняване на газа с 2,10% до 406,49 лв. за 1000 куб. м. Експертите на КЕВР предлагат цената да падне до 405,56 лв., или с по-малко от лев.
Източник: 24 часа (22.12.2015)

"Овергаз" и "Булгаргаз" подписаха договор, гарантиращ доставките Днес държавната "Булгаргаз и частната "Овергаз" са подписали договор, по силата на който ще бъде гарантирано снабдяването с природен газ на клиентите на "Овергаз". Това съобщиха в Министерския съвет на извънреден брифинг премиерът Бойко Борисов и шефът на Българския енергиен холдинг Жаклен Коен. Коен допълни, че в момента колегите му работят и уточняват обемите, които трябва да се възложат на "Булгартрансгаз" да се пренесат, Премиерът благодари на държвните дружества за 24-часовите усилия, благодарение на които в полунощ подаването на газ няма да спре, домовете на хората ще останат топли и е избегнато съмнение, че "крадем от руската газ". По-късно в профила си във "Фейсбук Борисов написа: "Към този момент можем да гарантираме на българските граждани, че ще продължим да им доставяме газ на цените, които са договорени с тях. От получаването на информацията, че доставките на газ към частното дружество "Овергаз" от руската фирма "Газпром" ще бъдат спрени на 01.01.2016 г., направихме всичко възможно българските абонати да не останат без газ. На срещата в Министерски съвет, която свиках извънредно днес, бе подписан договор между "Булгаргаз" и "Овергаз", за да осигурим доставките на газ за януари към потребителите на частната компания. Проведени бяха много интензивни разговори с "Газпром" и от там получихме пълното уверение, че няма да има никакъв проблем по отношение на увеличените заявки подаден газ за държавното дружество. Изрично сме подчертали, че ние с руската страна нямаме проблем. Упълномощил съм изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов да говори с тях, за да спестим тези 10% отгоре върху цената на допълнителните количества. Очаквам в следващите десет дни да бъде намерено дългосрочно решение". За това, че руската "Газпром експорт" възнамерява да нулира доставките на "Овергаз" от 1 януари, се разбра от копие от писмо с такова съдържание, получено и в Българския енергиен холдинг. От самата "Овергаз" твърдят, че при тях не е получено такова предупреждение, нито са получили каквито и да било обяснения от руската страна впоследствие. Междувременно външното министерство в Москва увери, че няма да лиши България от синьото гориво и е гова дори да увеличи доставките. В самата "Овергаз" изказват подозрение за опит бизнесът им да бъде отнет. Директорът на БЕХ Жаклен Коен обаче коментира, че "всеки сценари има нужда от артисти" и предожи на журналистите сами да преценят кой как си изигра ролите. По думите му държавата е направила нещата на границата на невъзможното. "Овергаз" пък увери клиентите си, че ще ги компенсира за евентуални щети. "Овергаз Инк АД" е общо дружество на "Овергаз холдинг" и "Газпром". Преди дни "Капитал" писа, че тази съсобственост е на път да бъде прекратена като "Газпром" изтегли участието си.
Източник: Дневник (04.01.2016)

"Овергаз" нямали задължения към никого, контрират твърденията на БЕХ и "Булгартрансгаз" "Овергаз Инк." твърди, че няма задължения към нито една институция с настъпил падеж, в това число и към "Газпром Експорт". Това се посочва в позиция на компанията по повод пресконференциите от последните дни на шефовете на държавни енергийни дружества. В позицията "Овергаз" изтъкват следните обстоятелства: "В съответствие с клаузите на договора между „Овергаз Инк.” и "Газпром Експорт" в предвидения срок са изпратени: 1. Годишна програма и заявка за необходимите количества природен газ (по тримесечия); 2. Открита е банкова гаранция в съответствие със заявените за доставка количества. - Всеки ден до Балканския диспечерски център се изпраща заявка за предстоящите три дни. Тази заявка е резултат на създадена практика, но не е предвидена в договора и не представлява договорно задължение. Затова „Овергаз Инк.” не приема за официален изпратения от Центъра отговор с посочени нули за 1-ви януари 2016. - След получаването на този отговор от Балканския диспечерски център на 29 декември 2015 година „Овергаз Инк.” незабавно изпрати писмо (факс) до генералния директор на „Газпром Експорт” с искане за потвърждение на заявените за доставка количества природен газ. - За да избегне каквито и да са рискове за клиентите, без да дочака отговора на „Газпром Експорт”, ръководството на „Овергаз Инк” се свърза с представител на „Булгаргаз”, като го запозна с възникналата неочаквана ситуация и заяви, че ще се възползва от услугите му като обществен доставчик. - Фигурата на обществения доставчик съществува в Закона за енергетиката точно поради хипотезата за възникване на подобни ситуации. Това лицензионно задължение на „Булгаргаз” не предполага предварително известяване, тъй като газът в тръбите на „Булгартрансгаз” е повече от достатъчно. Известяването има за цел да предупреди всички участници по веригата, че заявителят от определен момент ще започне да консумира газ, който се явява собственост на обществения доставчик. - На 31 декември 2015 година след 17:00 часа, докато вървеше пресконференцията на министър-председателя и шефовете на държавните енергийни дружества, „Овергаз Инк.” получи отговор на писменото си запитване, с който служител на „Газпром Експорт” информира, че заявката не може да бъде изпълнена. - С това писмо „Овергаз Инк.” бе информирана, че „Газпром Експорт” е предприел действия за осигуряване на необходимите за нашите клиенти количества природен газ, но през „Булгаргаз”. - По повод подмятанията от страна на изпълнителните директори на БЕХ и „Булгартрансгаз” за очаквана коректност в плащанията, „Овергаз Инк.” подчертава, че няма задължения с настъпил падеж към нито една институция, в това число и към „Газпром Експорт”. Още повече – нито една банка в цялата история на компанията не й е отказвала кредит, което е независима оценка за кредибилитета на дружеството”.
Източник: News.bg (04.01.2016)

Газови неволи Мистериозни закачки с доставките на природния газ за потребителите на "Овергаз Мрежи" вгорчиха новогодишните празници на мнозина. В навечерието на Нова година на изпитание бяха поставени не само 56 хил. домакинства и 3 хил. обществени и производствени абонати на българо-руската компания. На неочакван стрес-тест беше поставен и целият управленски капацитет на правителството и големите държавни енергийни компании. Сагата започна късно вечерта на 30-и декември със спешното заседание на шефовете на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и подведомствените му "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и НЕК при премиера Бойко Борисов. Изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов заряза отпуск и семейство, захвърли ските на Боровец и долетя само за час при премиера. Целта на аудиенцията беше спешно решаване на проблема с отказа на "Газпром Експорт" да доставя договорените с "Овергаз Инк." количества природен газ от 1-ви януари 2016 г. Информацията се появила в изпратения до "Булгартрансгаз" график за доставяните и транзитирани през наша територия количества газ, в който срещу доставките за "Овергаз" за първия ден от новата година били записани нули. След заседанието при премиера шефът на БЕХ Жаклен Коен увери, че нито един потребител няма да има проблеми със синьото гориво, стига "Овергаз" да заяви пред "Булгаргаз" необходимите й количества. От офиса на отрязаната от Москва компания пък обявиха, че не са получавали известие за спиране на доставките и имат договор с "Газпром Експорт" до 2017 г. за "до 400 млн. куб. м газ. На 31-ви, броени часове преди да гръмнат новогодишните фойерверки, "Овергаз" отново увери от официалния си сайт, че "все още няма официален отговор от "Газпром Експорт" спират ли доставките за "Овергаз Инк" от 1 януари". На официалния сайт на руското Министерство на външните работи (МИД) пък излезе официално становище, че Русия няма да остави България без синьо гориво. А "с компанията "Овергаз Инк." ... продължават преговорите за урегулиране на натрупаните през последните години търговски въпроси." Едва в късния следобед на 31 януари представители на компанията подписаха договор с обществения доставчик "Булгаргаз" за закупуване на спасителните количества от около 1.5 млн. куб. м синьо гориво на денонощие. Нещо повече - "Овергаз" дори започна да насочва индустриалните си клиенти да се обърнат към "Булгаргаз" за доставки на газ. В крайна сметка след 0 часа на 1 януари доставките за "Овергаз" бяха спрени, а количествата - пренасочени към "Булгаргаз". Всички потребители в България получават газ нормално. Това обяви в късния следобед на 1-ви януари шефът на "Булгартрансгаз" Георги Гегов на нарочна пресконференция, дадена след третото поредно съвещание на енергийните босове при премиера. Изпълнителният директор на БЕХ Жаклен Коен пък коментира, че България е била поставена на стрес тест. "Очевидно за някои хора не е било новина, че се очаква спиране на доставките за "Овергаз". Непонятното е, че това нещо не беше заявено по-рано. И не само непонятно, според мен беше някакъв опит да се постави на изпитание способността на държавата да реагира", каза Коен. И допълни: "Аз не мога да не си задам въпроса защо не беше поискана една среща по-рано? Защо нямаше разговори, в които да се споделят, ако не факти, то опасения, за да може наистина да не се изправяме пред изпитание?" Той обаче веднага отхвърли всички апокалиптични прогнози и обясни, че от "Газпром Експорт" са постъпили "пълни уверения, че ще ни бъдат осигурени максимални количества газ". Фактът, че тези количества действително се доставят, е доказателство за доброто отношение на "Газпром Експорт" към нашата страна и нашите потребители, допълни Георги Гегов и посочи: "Която и да е компания да беше изпаднала в това положение, бихме направили всичко възможно да й помогнем". Надявам се колегите от "Овергаз" да бъдат достатъчно коректни, като единственото, което искаме, е те да заплащат доставките си, коментира още Коен. Искам много категорично да заявя, че в тази ситуация държавата и държавните дружества направиха всичко на границата на невъзможното, завърши изпълнителният директор на БЕХ Жаклен Коен. Въпреки че и тази сага с доставките на природния газ, както всяко чудо у нас, приключи за три дни, от обществото останаха скрити реалните първопричини за появата й. Обясненията от типа, че това е "опит да се открадне един бизнес", звучат като конспирация, на която се връзват малцина. Самият премиер Бойко Борисов бе категоричен, че не иска да говори "за сценарии и конспирации". "Ако държавата искаше да извива на някого ръцете, щеше ли да впрегне целия си потенциал, за да реши този проблем в зародиш?", риторично запита Коен в ефира на БТВ вчера. Най-логично изглежда обяснението на газовия експерт от Българския енергиен и минен форум Христо Казанджиев пред БНР, според когото действията на "Газпром Експорт" вероятно са резултат от дългосрочно неизпълнение на договорни задължения от страна на "Овергаз Инк.". Спирането на доставки от януари е крайна марка, предприемана спрямо некоректни клиенти, категоричен беше Христо Казанджиев. От "Овергаз" обаче още на 30 декември отрекоха да имат дългове към "Газпром експорт". И обясниха, че предстои да разделят общия бизнес с руския партньор. Вече имат пътна карта за развода, който трябва да приключи към средата на 2016 г. Възможно е случилото се да е натиск заради предстоящата раздяла, коментираха експерти. Каквато и да е причината, ние като потребители можем само да заявим, че никакви междуфирмени отношения не трябва да поставят потребителите в положението на заложници. Още повече, че у нас действа Закон за енергетиката, в който са записани клаузи за непрекъсваемост на доставките на енергия, включително и на газа.Копирано от standartnews.com
Източник: Стандарт (04.01.2016)

КЕВР ще проверява „Овергаз Мрежи“ Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) започва извънредна проверка на финансовото състояние на "Овергаз Мрежи" АД. Ще бъде проверено и изпълнението на дейностите, за които компанията има лиценз, съобщиха от регулатора. Комисията посочват, че ще продължат да следят въпроса с доставките на природен газ за крайните потребители на частната компания. От КЕВР посочват още, че са били информирани за постигната договореност между държавната „Булгаргаз“ и частната „Овергаз“, след като от началото на годината руската „Газпром експорт“ спря доставките за частното дружество. Изданието Euractive се позовава на говорител на ЕК, който посочва, че Европейската комисия е получила писма от "Овергаз" с оплаквания заради спирането на доставките от руския газов монополист "Газпром". Датата на първото писмо е от 23 декември 2015 година, а второто – седмица по-късно. В тях се казва, че спирането на доставките на газ при действащ договор без предупреждение е злоупотреба от страна на "Газпром" с монополното му положение на българския пазар и сериозно ще навреди на конкуренцията. Според "Овергаз" това действие в нарушение и на европейските директиви, информира Българското национално радио. Пред изданието изпълнителният директор на "Овергаз" Сашо Дончев е обяснил, че на 21-ви декември е провел телефонен разговор със заместник-председателя на “Газпром“ Александър Медведев, в който му е било казано, че руският газов концерн спира доставките от 1 януари без значение, че “Овергаз“ има договор до 31-ви декември 2017-а година. Подозираме, че съвпадението на интереси между Българския енергиен холдинг и "Газпром" е политическо мотивирано от желанието да се реанимира проекта "Южен поток" в светлината на сегашните отношения между Русия и Турция, твърди пред Euractive Дончев.
Източник: econ.bg (07.01.2016)

“Газпром” давал до 10% отстъпка на “Овергаз” “Газпром” е давал отстъпка на “Овергаз” от 6 до 10% и така цените им ставали по-ниски от тези на “Булгаргаз”, заявиха енергийни експерти. Именно тази отстъпка се спряга като един от вариантите за възникналото напрежение в последните месеци. “Газпром” е недоволен от това, че в последната година “Овергаз” навлиза на пазарите на големите индустриални потребители, които не са присъединени към неговата мрежа, твърди в. “Капитал”. Българската компания използвала отстъпката от 10%, за да предложи конкурентни условия на клиенти на “Булгаргаз”. Отстъпката обаче била дадена от руската компания за крайните клиенти на “Овергаз”. По този повод шефът на БЕХ Жаклен Коен призовал Комисията за защита на конкуренцията да се намеси. Действията на “Овергаз” можели да доведат до проблеми за “Булгаргаз” и той да загуби клиенти, а от “Газпром” били недоволни, че ще се намалят продажбите на по-високи цени, които давали на държавното дружество. В случая обаче става дума за много малки обеми, за да предизвикат такава реакция от руския газов гигант. В средата на 2011 г. “Овергаз” подаде оплакване в Европейската комисия, че не е допускана до газопреносната мрежа на “Булгартрансгаз”. Обяснението на държавното дружество е, че капацитетът е вече резервиран основно от “Газпром”. С жалбата обаче се оказа, че “Овергаз” се оплаква от единия си акционер. ЕК започна наказателна процедура срещу България, която не е прекратена. През 2011 г. дори имаше обиски в офисите на “Булгартрансгаз” и “Булгаргаз”. Тогава на доброволна проверка се бе подложила и “Овергаз”. “Капитал” лансира и версията, че руснаците не са доволни от парите, които ще вземат от напускането си на “Овергаз”, и поради това упражняват натиск с доставките.
Източник: 24 часа (07.01.2016)

Енергийният регулатор започна проверка на "Овергаз" Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) започна извънредна проверка на изпълнението на лицензионните задължения и финансовото състояние на "Овергаз Мрежи" АД, съобщиха от регулатора. Причината е спирането на доставките на природен газ от руската "Газпром експорт" към "Овергаз инк" от 1 януари 2016 г. и последвалото прехвърляне на снабдяването на клиентите на "Овергаз" към държавната "Булгаргаз". Заповедта за проверката е на председателя на КЕВР Иван Иванов. На 4 и 5 януари КЕВР е извикала за обяснения представители на ръководствата на "Булгаргаз" ЕАД и на "Овергаз Мрежи" АД. Членовете на регулатора са били информирани за постигнатата договореност между двете компании, която гарантира непрекъснатост на доставките на природен газ за крайните битови и стопански потребители на "Овергаз Мрежи" АД, се посочва в съобщението. На проведените срещи регулаторът е оценил високо положените усилия от страна на Българския енергиен холдинг и дъщерните му "Булгаргаз" ЕАД и "Булгартрансгаз" ЕАД, както и на "Овергаз Мрежи" АД за разрешаване на възникналия проблем.
Източник: Дневник (07.01.2016)

Износът на ток се срина с 40 на сто Докато през миналата година износът на ток растеше с двуцифрен темп, в началото на 2016 г. той се е сринал с 40 на сто. Това показват актуалните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Според тях за първите десет дни на годината са изнесени 182,3 млн. киловатчаса електрическа енергия при над 300 млн. киловатчаса за същия период на миналата година. Едно от обясненията е сравнително топлото време доесега тази зима, както и спадът в производството на ВЕЦ-овете на НЕК. Заедно с експорта на еленергия спад бележи и общото производство и то с немалък процент – близо 8 на сто на годишна база до 1,5 млрд. киловатчаса, генерирани за първата десетдневка на януари. Спад, макар с половин процент се отчита и при потреблението на ток От най-голямо намаление на производството, на което се дължи и общият спад на генерацията, страдат ВЕЦ-овете. Там става въпрос с над 50% по-ниски количества в сравнение с първите 10 дни на миналата година. Причината ВЕЦ-овете (основно на НЕК) да произведат едва 112 млн. квтч е липсата на дъжд и сняг, които изпразниха язовирите до много ниски нива. С последните снеговалежи ситуацията ще се промени чувствително. През миналата година хидроцентралите произведоха рекордни количества, като достигнаха 15-процентен дял от общата генерация при обичайни около 5 на сто. При ВЕИ-тата намалението на производството в началото на годината е с над 20% за големите зелени централи които са вързани към мрежата високо напрежение и с една трета за тези, които са в мрежата на ЕРП-тата. Единствено базовите централи – АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ-овете, отчитат по-висока генерация, като процентът е 1,6%. За първите десет дни на 2016 г. те са дали 1,33 млрд. киловатчаса, което е 99,9 на сто от потреблението и 88% от общото производство. През миналата година ядрената централа генерира с 3,1% повече, а въглищните ТЕЦ-ове – с 11,5 на сто. През 2015 г. производството на ток у нас нарасна с близо 4%, а потреблението – с около два процента и половина до 7,813 млрд. кВтч. Износът отбеляза 10% скок (10,5 млрд. квтч), благодарение основно на продажбите за Турция и Гърция. Справката на „Булгартрансгаз“ пък показва, че от хранилището в „Чирен“ вече е извадена една трета от съхранявания в него газ. Наличните към началото на миналата седмица количества вече са 357,1 млн. кубически метра. Консумацията на газ от „Чирен“ започна в последната седмица на ноември от ниво 451,6 млн. куб. метра. До първата седмица на януари седмичните количества, които са били вадени от хранилището, не надминаваха 11,5 млн. куб. м. Само от 4 до 11 януари са извадени 23,4 млн. куб. м., като това се дължи основно на застудяването.
Източник: Монитор (18.01.2016)

ЕК отпуска 850 хил. евро за газовата ни мрежа Европейската комисия отпуска 850 000 евро безвъзмездна помощ за рехабилитация, модернизация и разширение на съществуващата газова инфраструктура в България. Проектът е включен в списъка на проекти от общ интерес за Европа като част от инициативата за изграждане на газови връзки в Централна и Югоизточна Европа между ЕК, държавите-членки на Групата на високо равнище за газовата междусистемна свързаност в Централна и Югоизточна Европа и договарящите страни от Енергийната общност. Бенефициент по проекта е „Булгартрансгаз“, съобщиха от държавната компания. Сред включените дейности по проекта са модернизация и рехабилитация на компресорни станции у нас, инспекции на състоянието на газопроводите на българска територия, както и ремонт на определени участъци при констатирана необходимост. Със средствата ще бъде извършено и разширяване и модернизация на съществуващата газопреносна мрежа в България. Общата прогнозна стойност на проекта е 1,7 млн. лв.
Източник: Монитор (20.01.2016)

Загубата на НЕК пада до 220 млн. лв., АЕЦ „Козлодуй“ на плюс с 278 милиона Загубата на НЕК е паднала с 350 млн. лв. от отчетените през 2014 г. 586 млн. лв. Така по предварителни данни се очаква НЕК да приключи 2015 година на минус с 218 млн. лв. Това обяви вчера енергийният министър теменужка Петкова по време на годишната среща на бизнеса с правителството. Освен това за първи път НЕК е на печалба от продажбата на ток за регулирания пазар, подчерта тя. Електроенергийният системен оператор (ЕСО) пък ще завери отчетите си с тройно по-висока печалба от тази през 2014 г., или 73 млн. лв. На плюс ще завърши 2015 г. и държавният газов доставчик „Булгаргаз“, съобщи Петкова, но не посочи какъв е очакваният размер на печалбата. С печалба ще завърши и газовият оператор „Булгартрансгаз“, за който такъв финансов резултат е традиционен. За АЕЦ „Козлодуй“ предварителните данни сочат, че ще реализира печалба 278 млн. лв. от основна дейност. Държавните мини също ще са на плюс, но те имат сериозен ликвиден проблем заради липсата на плащания от централите в Маришкия район. Става въпрос основно за двата американски ТЕЦ-а, които дължат на мините 341 млн. лв. Те от своя страна не се разплащат с мините, защото повече от година не могат да си получат дължимия им близо 1 млрд. лв. от НЕК. За да може НЕК да се разплати с тях БЕХ в момента е в процедура на търсене на заем, след като първата такава се провали. До 26 януари ще приключат преговорите с 11-те банки, които проявиха интерес към втората процедура на пряко договаряне. До средата на януари ще има яснота какъв ресурс ще бъде отпуснат, от които банки и при какви условия, каза министър Петкова. БЕХ търси до 650 млн. евро заем, за да се разплати с американските ТЕЦ-ове. Ако БЕХ успее да намери пари и да изплати задълженията на НЕК ще влязат в сила споразуменията с тях за намаление на цените им за разполагаемост. От тях НЕК ще пести по 97 млн. лв. годишно в рамките на следващите 10 г. Срокът на тези споразумения веднъж вече беше удължен и новият изтича на 26 февруари.
Източник: Монитор (20.01.2016)

Два сондажа ще вдигнат дневния добив следващата зима от 4,2 на 5 млн. куб. м на ден От 21 януари в Чирен теглят газ близо до аварийния лимит. Това се налага заради минусовите температури и за да не се увеличават поръчките от единствения доставчик - “Газпромекспорт”. До 27 януари - сряда, от газовото хранилище ще добиват по 3,6-3,7 млн. куб. м Максималното възможно е 4,2 млн. куб. м, но с тегленето на газ налягането пада и затова постепенно намаляват и възможните количества. Най-големият пик е бил на 3 и 4 януари, в първите работни дни на новата година. Училищата, детските градини, производствените сгради след дългата ваканция по празниците са били изстинали и за да се отоплят, е било нужно да се тегли допълнително газ за топлофикациите. Максималният добив е по-скоро заради студеното време, а не толкова заради това, че “Булгаргаз” доставя гориво и за клиентите на “Овергаз”, казва Валери Петров, шеф на управление “Съхранение на природен газ” в “Булгартрансгаз”, докато пътуваме към хранилището. “24 часа” поиска да види как работи газовият “резервоар” на държавата ни в минусов режим на температурите. Та на 4 януари от Чирен са вкарани в системата 4,05 млн. куб. м и 10 млн. куб. м от “Газпром експорт”. Така че се налага газовото хранилище да работи за определен брой дни в авариен режим. Но пък затова е хранилището - да осигурява допълнително гориво при необходимост, казва Петров. Той признава, че се върви по ръба на бръснача при добива през тези студени дни. “Булгаргаз” са помолили нуждите на държавата от газ да се допълват от Чирен, за да не се налага да искат допълнителни доставки, защото щели да бъдат на по-високи цени. А това ще наложи да се иска от КЕВР и нова цена на газа, казва Петров. Всъщност досега не е внесен и 1 куб. м газ повече от това, което е по договор между “Булгаргаз” и “Газпромекспорт”. Справяме се, казва шефът на хранилището Младен Йорданов, който ни посреща в Чирен. Защо по ръба на бръснача и близо до аварийния лимит? Повечето хора си представят газовото хранилище като пещери, каверни, или пък нещо като цистерни, в които се складира горивото. Газът се складира, тоест - нагнетява се, под налягане в скални пластове, в които някога е било находището. Сондажите в Чирен са 22. При теглене на повече газ от сондажите обаче може да се получи завихряне и тъй като под него има вода, може да я засмуче и тя да влезе в скалите, в които се “складира” горивото. Оводняването на добивния пласт е най-големият кошмар. Изтласкването на водата отнема 10 години, казва зам.-шефът на хранилището Ивайло Пандурски. Но въпреки “ходенето по ръба” няколко дни е можело да се подават по 4 млн. куб. м. За януари е планиран добив от 90 млн. куб. м, такива са заявките на “Булгаргаз”, казва шефът на хранилището Йорданов. Тази година е нагнетяван газ до 2 ноември, складирани са 451 млн. куб. м при възможни 550 млн. Добивът е започнал на 23 ноември. След нагнетяването на горивото се изчакват поне 2 седмици, “за да се успокои пластовото налягане”, обясняват експертите. В петък, 22 януари, при минус 4 градуса в Чирен се добиваше от 20 сондажа. От всеки сондаж газът постъпва в инсталациите, там се отнема водата - сепарира се, отделя се газовият концентрат, “газът се суши”. И поема по газопроводи към преносната система. В това денонощие добивът бе 3,7 млн. куб. м, а в хранилището имаше 323 млн. куб. м. Складираният газ е собственост на “Булгаргаз”. Никой друг не е поискал да използва хранилището, за да задели резерв В годините от тази възможност са се възползвали “Овергаз” и “Агрополихим”. Ако имаше газови връзки с Гърция или Сърбия, те нямат хранилища, техни компании могат да използват свободния капацитет на българското. Това обаче остава като бъдеща възможност. Добивният сезон ще приключи през март и от 15 април ще започне нагнетяването на природен газ за следващата зима. И който иска да складира гориво, ще може да се възползва. И при минусови температури на терена на Чирен продължаваше работата на едната от новите сонди. Правят се два нови сондажа, за да може са се добива повече газ на денонощие С тях капацитетът за добив на ден ще се увеличи от 4,2 на 5 млн. куб. м на ден. Сонда Е72 е стигнала до над 1924 м дълбочина. От различни пластове се вадят ядки от скалите, които се изследват колко газ може да се складира в тях. Производителният пласт, този, в който може да се складира, се затваря с аргелити, скали, които като екран не го пропускат. След 2020 г. ще може да се складират 1 млрд. куб. м След 2020 г. в Чирен ще могат да се складират 1 млрд. куб. м газ, при до 150 бара налягане. Това предвижда планът за разширението на газовото хранилище. Намерението е да се направят съвсем нови 10 сондажа и с другите 4 нови да се разшири капацитетът му, а някои от старите да бъдат затворени. Цената на разширението е около 220 млн. евро. Преди това обаче има много работа. В момента се изпълнява геомеханично моделиране на Чиренския газов резервоар, за да се види дали е херметичен при това увеличено налягане. Втората задача е наземен газов анализ - вземат се проби от почвения слой 70-120 см. Третата задача е 3D сеизмичен анализ на хранилището. Сеизмични вълни се пускат в дълбочина, отразяват се в скалните формации и се приемат на повърхността от приемници. Така се добива детайлна информация за структурата на хранилището, това ще помогне да се прецени къде да се поставят сондите. В петък се отваряха ценовите оферти на 3 фирми, които са кандидатствали за 3D сеизмика. Към края на 2017 г. се очаква резултатите от проучванията да бъдат готови и да се обяви конкурс за проектиране. През 2018 г. ще започне самото сондиране. Впръскват “ракия менте” срещу замръзване Цистерна с метилов алкохол е до инсталацията, в която постъпва газът от всичките сондажи. От нея той отива в друга инсталация, откъдето пък се впръсква в тръбите. Цилиндър, пълен с алкохол, показва бистротата му. Отстрани е закачено предупреждение, че течността е силно токсична. Метанолът се впръсква в тръбите, за да предотврати образуването на ледени пробки, обяснява зам.-шефът на хранилището Ивайло Пандурски. Всъщност в тях е възможно да се образуват ледени тапи, които да ги запушат, и затова в тръбите се впръсква метанолът. Пандурски допуска, че точно такъв алкохол, краден отнякъде, е причина за смъртта на петимата от Якоруда. От хранилището обаче не се краде, категоричен е той.
Източник: 24 часа (26.01.2016)

България ще разчита на газ от Русия за газовия хъб Руският природен газ е един от източниците на суровина за проекта за газов хъб "Балкан". Това са отбелязали участниците в междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, която заседава в София. Сътрудничеството между двете страни в газовата и петролната област, ядрената енергетика и елекроенергетиката са били основната тема на разговорите, посочват от пресцентъра на енергийното министерство. България е уведомила руските си партньори за развитието на проекта за газов хъб. Той е част от инфраструктурата, която ще позволи диверсификация на доставките на природен газ за Европа. Русия е важен енергиен партньор за България, основен доставчик на петрол, природен газ и ядрено гориво, както и ключов партньор в процеса по модернизация на АЕЦ „Козлодуй“, посочили са още участниците в заседанието. България пък продължава да бъде важен транзитьор на руски природен газ за Турция, Гърция и Македония. Освен развитието на проекта за газовия хъб, участниците в комисията са разгледали и въпроса за продължаването на срока за експлоатация на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй", както и потенциалът за развитие на двустранните отношения в сектор "Електроенергетика". Преносните оператори на електрическа енергия на двете страни ще започнат обмен на опит, в това число и за работа при тежки климатични условия, допълват от енергийното министерство.
Източник: Инвестор.БГ (28.01.2016)

"Булгартрансгаз" ще строи нови газови отсечки за 22 млн. евро Държавната "Булгартрансгаз" има намерение да обяви процедурата за изграждането на нова газови отсечки, които ще свържат пет общини, до средата на 2016 г. Това става ясно от публикувано съобщение на сайта на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Проектите са на обща стойност от 21.8 млн. евро, половината от които ще бъдат осигурени от фонд "Козлодуй", който се администрира от банката. Средствата се отпускат на България като компенсация за преждевременното спиране на първите четири реактора на АЕЦ "Козлодуй". Общата дължина на трасетата ще е 122 км. Те ще свържат към националната газоразпределителна мрежа общините Свищов, Пирдоп, Панагюрище, Банско и Разлог. Очаква се изпълнението на проекта да отнеме 50 месеца. Според първоначалните планове изграждането на отсечките трябваше да приключи до края на 2016 г. Чрез новите връзки още седем общини ще получат достъп до газификация - Белене, Никопол, Златица, Стрелча, Мирково, Чавдар и Челопеч. Потенциални клиенти в тези населени места са 42 индустриални потребителя, близо 300 обществени потребителя и около 18 900 домакинства. За газопровода до Банско и Разлог, който ще е дълъг 40 км, са предвидени 9.67 млн. евро, като се очаква той достигне и до градовете Баня и Добринище. Отсечката Панагюрище – Пирдоп ще е 46 км, с две станции, а цената е 7.2 млн. евро. Тръбата ще стигне до клъстер "Средногорие", който обединява най-големите предприятия за добив на цветни метали. Газопроводът до Свищов ще е дълъг 36 км, ще има една газова станция и ще струва 4.72 млн. евро. Той ще стигне до Свищов, Белене и Никопол. В периода на изграждане на трите газопровода ще бъдат осигурени общо около 500 временни работни места, бяха съобщили преди време от "Булгартрансгаз". Постоянните работни места, които ще се разкрият на обектите, ще бъдат около 100.
Източник: Капитал (05.02.2016)

"Булгартрансгаз" ще строи газопровода Разлог-Банско, очаква се да достигне и от Добринище до с. Баня Държавната "Булгартрансгаз" има намерение да обяви процедурата за изграждането на нова газови отсечки, които ще свържат пет общини, до средата на 2016 г. Това става ясно от публикувано съобщение на сайта на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), цитирано от Seenews. Проектите са на обща стойност от 21.8 млн. евро, половината от които ще бъдат осигурени от фонд "Козлодуй", който се администрира от банката. Средствата се отпускат на България като компенсация за преждевременното спиране на първите четири реактора на АЕЦ "Козлодуй". В пет общини Общата дължина на трасетата ще е 122 км. Те ще свържат към националната газоразпределителна мрежа общините Свищов, Пирдоп, Панагюрище, Банско и Разлог, пише "Капитал". Очаква се изпълнението на проекта да отнеме 50 месеца. Според първоначалните планове изграждането на отсечките трябваше да приключи до края на 2016 г. Чрез новите връзки още седем общини ще получат достъп до газификация - Белене, Никопол, Златица, Стрелча, Мирково, Чавдар и Челопеч. Потенциални клиенти в тези населени места са 42 индустриални потребителя, близо 300 обществени потребителя и около 18 900 домакинства. Плановете За газопровода до Банско и Разлог, който ще е дълъг 40 км, са предвидени 9.67 млн. евро, като се очаква той достигне и до село Баня и Добринище. Отсечката Панагюрище – Пирдоп ще е 46 км, с две станции, а цената е 7.2 млн. евро. Тръбата ще стигне до клъстер "Средногорие", който обединява най-големите предприятия за добив на цветни метали. Газопроводът до Свищов ще е дълъг 36 км, ще има една газова станция и ще струва 4.72 млн. евро. Той ще стигне до Свищов, Белене и Никопол. В периода на изграждане на трите газопровода ще бъдат осигурени общо около 500 временни работни места, бяха съобщили преди време от "Булгартрансгаз". Постоянните работни места, които ще се разкрият на обектите, ще бъдат около 100.
Източник: Струма - Благоевград (09.02.2016)

„Газпром” все пак ще строи газопровод по дъното на Черно море „Газпром”, италианската компания Edison SpA и гръцката DEPA SA са подписали споразумение за доставка на природен газ, съобщи rbc.ru, като се позова на официално съобщение от руската компания. Газопроводът, по който ще се извърши доставката до Италия ще върви по дъното на Черно море и чрез „трети страни” до Гърция, а оттам- до Италия. Целта на подписания документ е „организиране на южен маршрут за доставка на природен газ в Европа”. Посочено е, че ще се използват и вече направените трасета по проекта ITGI Poseidon. ITGI (Interconnector Turkey — Greece — Italy) е газопровод, който трябва да отведе природен газ от Турция през Гърция до Италия. Той включва полагането на тръба по дъното на Йонийско море и съединяване на газотранспортните системи на Гърция и Италия. Споразумението за този проект е подписано през 2002 година, стойността му през 2008 година е била актуализирана до 1 милион евро, а само морският участък струва 350 милиона евро. Според руски експерти, под „трета страна” в подписаното споразумение се разбира България заради влошените отношения между Русия и Турция и спирането на проекта „Турски поток”.
Източник: 24 часа (25.02.2016)

"Булгартрансгаз" ЕАД въведе в експлоатация реконструираната компресорна станция "Лозенец", която се намира в Ямболска област в землището на село Лозенец. Модернизацията включва монтаж на два комплекта ниско емисионни газотурбинни компресорни агрегата, както и изграждане на два нови компресорни цеха. Официалната церемония по завършването на проекта се състоя на площадката на станцията. На събитието ще присъстват министърът на енергетиката Теменужка Петкова, изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов, както и министър-председателят Бойко Борисов.
Източник: Монитор (07.03.2016)

Близо 70 млн. лв. струва модернизацията на компресорната станция "Лозенец" „Булгартрансгаз” ЕАД въведе в експлоатация модернизираната компресорна станция „Лозенец”, съобщиха от пресцентъра на Министерството на енергетиката. „Години наред се говореше за диверсификация, но тя не може да се случи със старите съоръжения. Сега с въвеждането в експлоатация на новите мощни компресори, които са реверсивни, можем да транспортираме природен газ във всички посоки“, каза при откриването министър-председателят Бойко Борисов. „Инвестициите, които правителството прави в транзитната и газопреносната мрежа, изграждането на междусистемната свързаност на България със съседните страни и разработването на местния добив са стъпките, които трябва да извървим, за да постигнем един от основните си приоритети – диверсификацията“, подчерта енергийният министър Теменужка Петкова. Реконструкцията е станцията до село Лозенец е част от проекта на обща стойност над 200 млн. лв. за модернизация на четири компресорни станции - "Странджа", "Петрич", "Лозенец" и "Ихтиман", чрез интегриране на нискоемисионни газотурбокомпресорни агрегати. През тази година предстои да бъдат въведени в експлоатация и модернизираните компресорни станции „Странджа“ и "Петрич". През октомври бе въведена в експлоатация станция „Ихтиман“. Станция „Лозенец” е включена в трасето на преминаващия през българска територия транзитен газопровод за Турция, Гърция и Македония. Реконструкцията на обекта включва разширение на наличната площадка и инсталиране на два нови газотурбинни компресорни агрегата в съседство с наличното оборудване, с което се увеличава мощността на горивната инсталация Модернизацията на съоръженията се изпълнява от „Главболгарстрой“, а доставката на оборудването е на американската компания Солар Турбайнс. Стойността на реконструкцията на компресорна станция „Лозенец“ възлиза на близо 70 млн. лв. С изпълнението на модернизацията и четирите компресорни станции се привеждат в съответствие с европейските екологични изисквания и се повишава тяхната експлоатационна безопасност, отбелязват от пресцентъра на енергийното министерство.
Източник: Инвестор.БГ (08.03.2016)

Интерконекторът с Гърция зацикли, удължават срока Нито едно дружество не е подало заявление за резервиране на капацитет по очакваната нова българо-гръцка газова връзка. Това се казва в съобщение на компанията оператор на тръбата „Ай Си Джи Би“, която е поискала от Комисията за енергийно и водно регулиране на бъде удължен срокът, през който дружества могат да заявят интерес към запазването на капацитет от тръбата. "Ай Си Джи БИ" АД посочва, че при получаване на одобрение от КЕВР и гръцкия регулаторен орган РАЕ дружеството ще обяви удължения срок за получаване на заявления за интерес чрез публикуване на интернет страницата си, както и в национални медии. "Искането е обсъдено с РАЕ, които нямат възражения", се казва в съобщението. Изменението на срока не променя одобрените правила за провеждане на пазарния тест в съответствие със законодателството на ЕС, с националното законодателство на България и Гърция. Припомняме, че в дружеството 50% държи Българския енергиен холдинг, а останалите 50% си делят Гърция и Италия. Проектът беше отлаган дълго време. По план интерконекторът между Гърция и България трябва да заработи през 2018 г., като се очаква капацитетът на тръбата да бъде 3 млрд. куб. метра годишно. Заради липсата на интерес към съоръжението от компанията планират мащабна кампания за популяризиране, се казва още в писмото им към КЕВР. Новият срок за резервиране на части от тръбата е 31 март.
Източник: Дума (09.03.2016)

Виртуалната търговия с газ става реална възможност Възможността за алтернатива на доставяния от "Булгаргаз" руски газ може да стане реалност съвсем скоро, и то без наличието на интерконекторни връзки. Това ще е възможно благодарение на междусистемното споразумение, което предстои да бъде сключено между "Булгартрансгаз" и операторите на румънската и гръцката газопреносна система "Трансгаз" и DESFA, което ще позволи сключването на така наречените суапови сделки. Това стана ясно по време на конференцията организирана от "Капитал" - "Либерализация на енергийния пазар и новите тенденции в сектора", която се проведе на 22 март. Споразумението, което ще позови виртуална търговия с природен газ чрез суапови сделки, се подготвя отдавна, но проблемът пред финализирането му е различната регулаторна рамка в трите страни, обясни Георги Бузяков, заместник-началник на "Главно диспечерско управление" в "Булгартрансгаз". За целта е необходимо изготвянето на входно-изходен тарифен модел и изготвянето на правила за резервиране на капацитет, посочи експертът. На практика виртуалната търговия означава, даден клиент в България да може да използва част от транзитирания през страната ни газ за гръцката DEPA, която да си възстанови това количество чрез други договорени доставки. Подобни сделки могат да бъдат осъществявани и с румънски доставчици. За възможността за виртуална търговия отдавна настоява и индустрията, за която това е една алтернативна опция за намаляването на цените. В края на миналата седмица Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, Българската асоциация на металургичната индустрия и Българската камара на химическата промишленост разпространиха писмо, изпратено до председателя на КЕВР Иван Иванов и енергийния министър Теменужка Петкова, в което се посочва, че виртуалните сделки могат да осигурят по- ниски цени на природния газ. В него се посочва също, че цените на газа в България не отразяват пазарната действителност и че намалението на цената от 1 април трябва да е повече от предложените от "Булгаргаз" 23%. Паралелно с подготовката на междусистемното споразумение, което ще позволи суаповите сделки, "Булгартрансгаз" работи и по други аспекти на либерализацията на пазара. На сайта на дружеството беше публикуван проект на правила за обществено обсъждане за балансиране на пазара на природен газ и методика за определяне на дневната такса за дисбаланси. Мнения по документа ще се приемат до 24 март, след което ще бъде внесен за одобрение в Комисията за енергийно и водно регулиране. Правилата предвиждат балансиращата енергия също да може да се купува чрез виртуални договори за доставка, и то по пазарни цени. Така подобно на пазара на електроенергията потребителите на природен газ ще трябва да правят заявки за количествата. Правилата все пак дават възможност ден по-рано от деня на доставка те да могат да ги коригират с до 15%, а за конкретния ден с до 3%. Самият оператор на системата "Булгартрансгаз" също ще може да сключва виртуални сделки за балансиране или да купува газ от доставяния от "Газпром", но за не повече от една година. По думите на Бузяков следващата важна стъпка за либерализацията на пазара е изготвянето на модел за достъп до газовата инфраструктура. Една от алтернативите за доставка са терминалите за втечнен газ. Анита Орбан, главен съветник на Cheniere Marketing, част от американската Cheniere, която притежава терминали за втечнен газ и газопроводи в САЩ, представи компанията по време на конференцията на "Капитал". Към момента капацитетът на терминалите, които компанията изгражда, е почти 110 млрд. куб. метра. "Това са количества, които ще отидат на световните пазари", посочи Орбан. През 2015 г. компанията е покривала 22% от световните доставки на втечнен газ, като 36% от тях са доставени за Нигерия. Ниската цена на газа позволяват доставките и за нови страни като Египет и Йордания, посочи Орбан.
Източник: Капитал (24.03.2016)

Подновява се подводният сондаж за газовата връзка с Румъния След двугодишно прекъсване, идната седмица ще бъде подновен подводният сондаж по дъното на река Дунав за свързването на вече изградените сухопътни трасета от връзката между газовите мрежи на България и Румъния кай градовете Русе и Гюргево. Това научи Mediapool от свои източници в Министерството на енергетиката. Целта е през август за заработи интерконекторът, за чието построяване Европейската комисия отпусна част от парите още през 2009 г. и трябваше да заработи най-късно до края на 2014 г. В началото на 2014 г. обаче стана ясно, че тогавашният изпълнител на проекта – консорциум от румънски фирми, избран от румънския партньор в проекта "Трансгаз", не може да се прави с пробива на трасето по дъното на Дунав и се отказа. След първия неуспешен опит да се намери нов изпълнител, проведен вече от българския участник – газовият оператор "Булгартрансгаз", през следващата седмица ще се подпише договор с румънското дружество на австрийската "Хабау", което бе избрано за довършване на 2.1-километровия речен участък. Съгласно офертата на новия изпълнител, подводният сондаж трябва да бъде изпълнен за 119 дни срещу 4 477 649.69 евро. "Хабау" е внесла исканите гаранции и дори вече проучва терена на място. Идеята е веднага след подписването на контракта да започне работа и този път тя да бъде свършена докрай. Докато върви строежът през лятото, "Булгартрансгаз" ще направи през юни-юли пазарен тест, за да резервира капацитет. По план връзката е с мощност от 1.5 млрд. куб. м годишно от България за Румъния и тройно по-малък – 500 млн. куб. м от северната ни съседка на юг. Засега интерес да резервират количества за пренос през връзката са проявили британската "БиПи" (ВР), американската "Шениър" (Cheniere), както и австрийската "О Ем Ви" (OMV), която заедно с американската "ЕксънМобил" (ExonMobil) откри находище в румънските води на Черно море, а у нас разработва съседен морски участък заедно с френската "Тотал" и испанската "Репсол"участък, твърдят запознати. Интересът на "БиПи", която участва в разработването на азерското находище "Шах Дениз" в Каспийско море, откъдето у нас ще идва 1 млрд. куб. м от 2019 г. по Трансадриатическия газопровод (ТАП) след изграждането на българо-гръцката газова връзка, е заради потенциално трасе между двата интерконектора и нов маршрут до западна Европа извън този на ТАП до Италия. "Шениър", която от февруари 2016 г. внася американски втечнен газ в Европа и търси нови партньори още в края на миналата година обяви интереса си да внася синьо гориво у нас дори през съществуващата, а не бъдещата, гръцката връзка, а достъп и до румънската би разширило пазарните й възможности. Според други източници обаче интересът на американците и към двете връзки не бил чак толкова голям. "О Ем Ви", като работеща и у нас, и в Румъния също би могла да се възползва от капацитета на връзката Русе-Гюргево, още повече, че румънците уверили "Булгартрансгаз", че след извършена рехабилитация на тяхната мрежа могат да вдигнат капацитета на интерконектора от тяхна страна на 800 млн. куб. м годишно. На българския газов оператор предстоят на 30 март нови срещи с потенциални доставчици на газ, с които да се обсъди не само техния интерес към резервиране на капацитет от българо- румънската връзка, но и към българо-гръцката. В момента за нея се провежда пазарен тест, който да покаже пред финансиращите институции дали ще има запълняемост на първоначалния капацитет от 3 млрд. куб. м годишно, за да са сигурни, че дружеството ще може да връща кредитите си. Българо-гръцката връзка също бе съфинансирана от Европейската комисия и нейният строеж също се забави значително. В края на миналата година обаче компанията за реализацията на проекта "Ай Си Джи Би", в която с равни дялове участват "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) и компанията "Посейдон” с акционери гръцката ДЕПА и италианската "Едисон", подписа окончателно инвестиционно решение. След едномесечно удължаване на набирането на заявления от потенциални транзитьори, крайният срок за индикиране на интерес изтича след дни - на 31 март. Двама кандидати вече са проявили интерес, но дори и да няма внесени заявления, това няма да попречи на плановете строежът да започне през октомври 2016 г., коментира пред Mediapool Асен Гагаузов, член на борда на "Ай Си Джи Би". Той обясни, че именно за такава ситуация е дадена държавната гаранция от 110 млн. евро за строежа на интерконектора, който се оценява на 220 млн. евро. Със сигурност почти една трета - 1 млрд. куб. м, от капацитета са за българския държавен снабдител "Булгартрансгаз", който от 2019 г. ще започне да внася такъв договорен обем от находището "Шах Дениз ІІ". Очакванията са интерес към връзката да прояви и "Овергаз Инк", която от началото на 2016 г. бе отрязана от руски газови доставки от съакционера си "Газпром експрот", с когото са в "развод". Частната компания внасяше през Румъния близо 1 млрд. куб. м за нуждите на българското потребление, които бяха поети от "Булгаргаз". "Овергаз" обаче не се е отказала от търсене на алтернативни доставки и гръцкият интерконектор може да се окаже добра възможност. "Дори и да не се резервира целият капацитет на тази връзка, това не е фатално, тъй като проектът не е толкова търговски, колкото стратегически", коментира Гагаузов. По думите му най-късно в началото на май трябва да се вземе решение и за обявяване на обществената поръчка за строител на газопровода, чийто български участък ще е дълъг 151 км, между ГКПП-Маказа“ и село Загоре, а гръцкият – 31 км.
Източник: Медия Пул (29.03.2016)

Шест компании са заявили интерес към интерконектора между България и Гърция Шест компании са проявили интерес за участие в изграждането на интерконекторната връзка Гърция – България. Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова във времето за петъчен парламентарен контрол. Тя обясни, че самата процедура ще бъде възложена чрез обществена поръчка съгласно закона. По думите ? вчера е приключила първата фаза на пазарния тест за интерконектора. Министърът обясни, че има две фази на първата част от процедурата, като в първата фаза се дават индикативни оферти, които не са обвързващи, а втората фаза е свързана с подаването на ангажиращи оферти. Петкова допълни, че е необходимо удължаване на срока на първата фаза заради необходимостта от повече време за подготвянето на документите. Затова и българският, и гръцкият регулатор ще го увеличат. До средата на годината трябва да приключи и втората фаза на проекта, която е свързана с подаване на ангажиращи оферти. Това ще бъдат вече окончателните количества газ, които тези компании ще заявят.
Източник: econ.bg (04.04.2016)

Чужди компании ще довършат газовата връзка с Румъния Чужди компании, а не български, заради които в последните месеци бяха прекратени редица търгове, ще довършат газовата връзка с Румъния за 3.9 млн. евро. Договорът за изграждането на последния участък от 2 километра по дъното на река Дунав беше подписан в сряда с австрийската фирма "Хабау", която е в консорциум с холандската "Ахак". Така след три години забавяне проектът най-после има шанс да бъде завършен и България да се свърже с европейската газова система. По договор работата трябва да бъде свършена за 119 дни и през август най-после да заработи първият интерконектор на България. Проблемите около изграждането на този участък започнаха през 2013 г., когато малко преди връзката да бъде завършена, стана ясно, че има смачкана тръба по дъното на реката. В края на 2015 г. "Булгартрансгаз", българският изпълнител на проекта, съвместно с румънската "Трансгаз", обяви нова обществена поръчка за набиране на оферти. Консорциумът, наел се да довърши газовата връзка, включва водещи европейски строители, заяви Георги Гегов, директор на "Булгартрансгаз". Той допълни, че "Хабау" е избрала български подизпълнители на проекта и договорите с тях вече са сключени. Сред тях е "ВП Газ" и "няма фирма, свързана със събитията от последните месеци", подчерта Гегов. Той уточни, че няма и участници, регистрирани в офшорни зони. По връзката ще се подава до 500 млн. куб. м газ годишно България ще може да получава до 0.5 млрд. куб. метра природен газ от Румъния веднага след като връзката бъде въведена в експлоатация. Това съобщи зам.-генералният директор на румънската газопреносна компания "Трансгаз" Григоре Тарсар. След като Румъния построи и компресорната станция "Подишар", годишният капацитет ще се повиши до 1.5 млрд. куб. метра. Тази връзка изпълнява един от приоритетите на правителството за диверсификация на източниците на природен газ. Чрез нея нашата система ще може да се свърже с европейската. Румъния има връзка с газопреносната мрежа на Унгария, обясни енергийният министър Теменужка Петкова. В момента газопреносните мрежи на България и Румъния са свързани при точките Негру вода и Кардам. Оттам България получава газ от Русия. Тази връзка обаче не е реверсивна, а капацитетът й е запазен от "Газпром". Включването в проекта за втечнен газ Теменужда Петкова посочи още, че работата на правителството в тази насока няма да спре дотук, визирайки работата по интерконектора с Гърция. По време на пазарния тест на IGB е станало ясно, че потенциалните търговци са резервирали по-голям от първоначалния капацитет на връзката. Първоначално той ще бъде 3 млрд. куб. метра на година. Капацитетът обаче може да бъде повишен до 5 млрд. куб. метра. В момента страната обмисля участие и в проекта за терминал за втечнен газ край Александруполис, съобщи Теменужка Петкова. Той беше обявен за проект от общностно значение на Европейския съюз и до голяма степен е обвързан и с проекта за IGB.
Източник: Медия Пул (07.04.2016)

ГБС и свързваната с Пеевски "Техноекспортстрой" спечелиха поръчка за 51 млн. лв. Една от най-големите обществени поръчки на държавната "Булгартрансгаз" - за 20-километровото разширение на транзитния газопровод към Турция за над 50 млн. лв., вече е договорена с консорциум, в който влизат "Главболгарстрой", "ГБС – инфраструктурно строителство" и "Техноекспортстрой", която се свързва с депутата от ДПС Делян Пеевски. Договорът за изпълнение е бил подписан в началото на март и публикуван в регистъра на Агенцията за обществени поръчки на 1 април.Поръчката беше обявена от "Булгартрансгаз" в средата на септември миналата година, като индикативната стойност беше 47 млн. лв. без ДДС. Дружеството търсеше изпълнител за доставка, строително-монтажни работи и въвеждане в експлоатация на част от разширеното трасе до Турция. В средата на октомври 2015 г. оферти подадоха шест кандидата. Това са варненската "Интеком груп" на Павлин Николов и Светослав Миладинов. Фирмата е отстранена от надпреварата още в началния етап, тъй като офертата не е съдържала всички необходими документи. От протокола от отварянето на офертите става ясно, че дружеството е поискало удължаване на срока за подаването на оферти, което явно не е уважено от "Булгартрансгаз". Вторият кандидат е консорциум "Лозенец - Недялско", който на практика печели процедурата. Отново от протокола става ясно, че участието на "Главболгарстрой" в него е 90%, на "ГБС – инфраструктурно строителство" 7% и на "Техноекспортстрой" 3%. Това е изненада, защото досега ГБС беше чест партньор с "Водстрой 98" (най-често печелещата държавни поръчки фирма, свързвана с Пеевски) - централна гара, пловдивския колодрум и др. "Техноекспортстрой" през последните години беше по-пасивна, но явно сега се активира. Компанията беше приватизирана от тандема Цветан Василев - Пеевски, но сред разрива (по думите на банкера) е под контрола на Пеевски. Самата "Водстрой 98" също участва в търга в обединението "Газпроект Турция", но с друг партньор - "Трейс груп холд", като двете фирми не са нови партньори. Третият кандидат е "Консорциум С.Г.П.", който също е отстранен от процедурата. Той обединява италианската С.А.Л.П, чието участие е 51% и "Газстроймонтаж", собственост на "Газстрой". Според протокола кандидатът не е представил гаранция за участие от 300 хил. лв. и доказателства за финансовото си състояние. Според изискванията на процедурата участниците трябва да разполагат със свободни средства в размер на 14 млн. лв. Друг кандидат в процедурата е обединението "Енерго хабау ППС", в което влизат "Енергоремонт холдинг", представляван от Теодор Осиковски, чието участие е 40%, австрийската HABAU, която беше избрана за изпълнител на подземната част на интерконекторната връзка между България и Румъния и германската PPC pipelinesistems, чието участие е по 30%. Последният консорциум, кандидатствал в поръчката, е "Монтажи Ко – Ти Ви Би – ТГ 2015", който също е отстранен. В него с равни дялове влизат "Монтажи Ко" и димитровградската Ти Ви Би. Въпреки че отговаря на всички технически и финансови условия, консорциумът е отстранен, тъй като е заложил по-дълъг срок на изпълнение от предвидения от "Булгартрансгаз". Така до отварянето на ценовите оферти стигат три от кандидатите, два от които свързвани с Пеевски. Според протокола най-ниската цена, предложена от консорциума "Лозенец – Недялско", е 46.520 млн. лв. без ДДС, което е общата цена на изпълнение. Останалите два предлагат доста сходна цена. "Енерго хабау ППС" - 47.118 млн. лв., и "Газпроект Турция" - 47. 077 млн. лв. Тези оферти дават на "Лозенец - Недялско" съвсем малка преднина в точките. Консорциумът обаче излиза убедително напред в класирането благодарение на техническата част на офертата. Според критериите с равна тежест при оценката са цената и организацията на изпълнение на строително-монтажните работи. В крайна сметка договорът за изпълнение, подписан с "Булгартрансгаз", според сайта на Агенцията за обществени поръчки е на стойност 43.239 млн. лв. без ДДС, което прави 51.6 млн. лв. Въпреки че договорът е сключен за по-малка сума от индикативната, която беше 47 млн. лв., е интересно защо тя е доста по-висока от обявената стойност на проекта в 10-годишния план за развитие на мрежата от 32 млн. лв. Както "Капитал Daily" писа, разликата идва от това, че планът е бил изработен преди проекта за разширението на газопровода. Така не е можело да бъдат взети предвид реалните пазарни стойности, бяха коментирали от "Булгартрансгаз". Според параметрите на поръчката изпълнението й трябва да приключи за срок от година и половина, което означава, че разширението ще е готово през 2017 г. "Булгартрансгаз" ще плати авансово на изпълнителя 20% от стойността на поръчката.
Източник: Капитал (07.04.2016)

Два пъти по-голям капацитет ще има газохранилището в Чирен От следващата година газохранилището в Чирен ще побира двойно по-голямо количество природен газ. Така ще покриваме изцяло потреблението в страната за 6 до 8 месеца, каза в интервю за "Хоризонт" изпълнителният директор на "Булгартнасгаз" Георги Гегов: Добрата новина е, че със съдействието на Европейската комисия по Механизма за трансгранично сътрудничество успяхме да спечелим едно финансиране в размер на 220 милиона евро за двойното увеличение на дебита на хранилището - това означава от 550 милиона на малко над 1 милиард. И в момента, мога да ви уверя, че изпълняваме всички предпроектни дейности, които са необходими, и силно се надявам от догодина да се достигне действително до възможности за двойно съхранение на количествата природен газ. "Булгартрансгаз" ще въведе в експлоатация реконструираната компресорна станция "Странджа". Станцията, разположена до границата с Турция, е изключително важна за транзита на синьо гориво, обясни изпълнителният директор на газовото дружество: От шест компресора на четири компресорни станции, които в момента интегрираме, днес имаме удоволствието да открием тези два на "Странджа". Последният, който е на компресорна станция "Петрич" силно се надявам да бъде в експлоатация до 30-40 дни, с което първият етап ще приключи. Имаме и одобрени средства по един наш друг проект, за който Европейската комисия ще ни отпусне необходимите средства за рехабилитация на още четири компресорни станции.
Източник: БНР (11.04.2016)

Топлофикациите на Ковачки с нарушения в поръчки за над 10 млн. лв. Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е открила нарушение на закона за обществени поръчки за 10.7 млн. лв. в четири от топлофикациите, свързани с Христо Ковачки. Става въпрос за отоплителните дружества в Бургас, Плевен, Габрово и Велико Търново. Това са най-големите нарушители според проверката на агенцията извършена през първото тримесечие на 2016 г. И при четирите дружества поръчките са свързани с разходи за строителство, доставки и услуги. Установените нарушения са общо 45, а съставените актове - 89. От публикуваните данни не става ясно каква е тяхната стойност, но според закона за обществените поръчки за непровеждане на процедура глобата е 15 хил. лв. С най-много актове за нарушения е "Топлофикация – Габрово" - 31, а откритие нарушения са 15 общо за 2.7 млн. лв. С най-голяма стойност на поръчките, в които има нередности, пък е "Топлофикация - Бургас" - 4.9 млн. лв. Като наказателните постановления са 24. При "Топлофикация – Плевен" нарушенията са 13, общо за 1.4 млн. лв. С най-малко провинения от четирите е топлофикацията във Велико Търново, която има осем акта, а поръчките, в които са открити нарушения, са 6 за 1.545 млн. лв. Нарушения в топлофикациите на Ковачки бяха открити и в проверката на АДФИ за четвъртото тримесечие на 2015 г. Тогава при "Топлофикация - Сливен" имаше нарушения в 22 поръчки за 5.4 млн. лв. При "Топлофикация - Русе" пък бяха проверени поръчки за 878 хил. лв. и издадени два акта. В дружеството във Враца бяха открити проблеми при шест поръчки за 895 хил. лв. ТЕЦ "Марица 3" - Димитровград, който се свързва пак с Ковачки, също е получил 16 акта за поръчки на обща стойност 1.440 млн. лв. Проверката на АДФИ от първото тримесечие на 2016 г. е обхванала и други дружества от енергийния сектор, при които обаче не са констатирани никакви нарушения. Това са Електроенергийният системен оператор (ЕСО), Националната електрическа компания (НЕК) и "Булгартансгаз", които са 100% държавни. При две от дружествата агенцията е проверила само по една поръчка, като само при НЕК проверката е достигнала цели четири. При ЕСО това е поръчка за 20 млн. лв. Проведена е през 2014 г. за извършване на пропускателен режим и въоръжена охрана на техни обекти. Не е ясно обаче защо АДФИ не е проверила поръчка, обявена от ЕСО през 2014 г. за транспорт, монтаж и демонтаж на силови трансформатори, чийто изпълнител, както "Капитал Daily" писа, не отговаря на повечето от условията в процедурата и в крайна сметка доведе до унищожаването на техника за 1 млн. лв. Поръчките на НЕК, които са проверени от АДФИ, обхващат различни периоди и са за охрана на обекти на дружеството, за рехабилитация на ВЕЦ "Тополница" и ремонт на ПАВЕЦ "Белмекен". Последната проверка е за законосъобразност при отчитането на разполагаемия студен резерв към средата на 2013 г. Общата стойност на проверените поръчки е 5.4 млн. лв., като има един несъставен акт поради изтичане на давност. При "Булгартрансгаз" АДФИ е проверила поръчката за сключване на застраховки на служителите и имуществото на компанията, но в отчета на агенцията не е посочена нейната стойност. Проверка на "Капитал Daily" в регистъра на Агенцията за обществени поръчки показа, че нейната стойност не е показана и в обявлението за възложена поръчка, която е спечелена от "Застрахователно акционерно дружество Армеец". Индикативната й стойност обаче е за 4.8 млн. лв.
Източник: Капитал (11.04.2016)

Noble Globetrotter II започва сондажите за газ Корабът Noble Globetrotter II, който ще извърши първия проучвателен сондаж за природен газ в блок „Хан Аспарух" в българската част на Черно море, ще бъде официално представен днес в Бургас от управителя на „Тотал" за България Ксавие Фожрас. Поради огромните си габарити платформата премина през Босфора разглобена на части и в продължение на няколко дни на кея в Бургас бе завършен монтажа на кулата и допълнителните съоръжения. Днес предстои от фирмата, която спечели търга за концесията "Хан Аспарух" да представят съоръжението и графика за сондажа. Предварителните разчети показват, че там има залежи на над 100 млрд. кубични метра природен газ. "Първоначалните геоложки проучвания във връзка с блок "Хан Аспарух" и във връзка с блок "Силистар" са много оптимистични. Когато бъде направен този първи сондаж, ще видим какви ще бъдат резултатите от него. Резултатите от сондажа трябва да бъдат готови до четири месеца, в зависимост от метеорологичните условия", припомни енергийният министър Теменужка Петкова. Българското правителство разчита, че залежите ще бъдат достатъчни, за да се намали съществено необходимостта от внос на природен газ.
Източник: Стандарт (20.04.2016)

Нов ремонт на току що реконструирани компресорни газови станции Две прясно реконструирани компресорни газови станции и една, чиято модернизация ще приключи през месец май, ще бъдат изследвани за нуждата от нова рехабилитация. Това става ясно от обществена поръчка, обявена от държавния газов оператор "Булгартрансгаз" на 13 април. Заявления и оферти на желаещите да проучат техническото състояние на компресорните станции "Лозенец", "Ихтиман" и "Петрич" и дадат препоръки за нови ремонти, ще се приемат до 12 май. Цената на поръчката е 95 хил. евро и се съфинансира от Европейската комисия по Механизма за свързване на Европа, откъдето бяха отпуснати 850 хил. евро за разработване на проучване на необходимата "рехабилитация, модернизация и разширяване на българската газопреносна система". Сред включените дейности по проекта са модернизация и рехабилитация на компресорни станции у нас, инспекции на състоянието на газопроводите на българска територия, както и ремонт на определени участъци при констатирана необходимост. Това е част от по-голям проект, одобрен от Брюксел, за 174 млн. евро за северния газов пръстен на България. Реконструираните станции "Лозенец" и "Ихтиман" бяха въведени в експлоатация с фанфари съответно през март 2016 г. и през октомври 2015 г. През май се очаква да се пусне и съоръжението в Ихтиман, с което да бъде приключен цикълът от подмяна на агрегати от общо четири компресорни станции, сред които и откритата миналата седмица "Странджа". Тяхната реконструкция, изпълнена от "Главболгарстрой" с участието на американската "Солар Тюрбинс", струва общо 104 млн. евро. Колко ще струва новата модернизация на трите съоръжения ще е предмет на новото проучване, което ще посочи и какво трябва да се ремонтира. Според обявлението на "Булгартрансгаз" поръчката е продължение на сега извършваната модернизация и целта е да се интегрират нови нискоемисиони газотурбинни агрегати. Защо не е предвидена подмяна на всички агрегати в рамките на предишната поръчка не е ясно. Като крайна цел се посочва привеждане на трите компресорни станции в съответствие с екоизискванията. КС "Лозенец" е разположена на транзитното трасе за Турция, Гърция и Македония, КС "Ихтиман" придвижва суровината по маршрута до Гърция и Македония, а КС "Петрич" покрива преноса на руски газ до Гърция. От газовия оператор посочват, че голяма част от притежаваните от него 70 компресорни станции са много стари. Сред тях има руски на по 60 години, както и украински на 30 години, които се нуждаят от ново оборудване, което да отговаря на екоизискванията за вредни емисии и шум, както и да позволяват реверсивен (двупосочен) поток на синьото гориво. Модернизацията на компресорните станции и газопреносната ни мрежа е сред приоритетите на правителството като част от амбициите му да изгради газоразпределителен център край Варна, през който да се разпределят количества природен газ от три до пет различни източника и да се извършва търговия. Проектът за газовия хъб "Балкан" се анализира съвместно с Европейската комисия и се очаква в най-скоро време да стане ясно има ли икономически смисъл от него.
Източник: Медия Пул (21.04.2016)

"Булгартрансгаз" обяви нова поръчка за компресорните станции "Булгартрансгаз" ще продължи с модернизацията на три от компресорните станции по транзитния газопровод за Турция, Гърция и Македония, които се ремонтират и в момента. Компанията обяви обществена поръчка за предпроектно проучване на техническото оборудване и изготвяне на задание за доставка и монтаж на нови газотурбокомпресорни агрегати за станциите "Лозенец", "Ихтиман" и "Петрич". Поръчката изглеждаше странна при положение, че в момента също тече модернизацията на тези компресорни станции за сумата от 104 млн. евро. В тази връзка от компанията обясниха за "Капитал Daily", че новата поръчка е свързана с подмяна на oстаналата част от агрегатите, които не са подновени и са на възраст 45 години. Оттам също допълват, че във всяка компресорна станция има между 2 и 9 агрегата в зависимост от натоварването. В момента тече подмяната на шест от тях. Преди седмица официално беше открита модернизираната компресорна станция "Странджа", на която бяха подменени два от агрегатите. Преди нея бяха завършени и тези в "Ихтиман" и "Лозенец", а до юни ще бъде завършена и тази в "Петрич". Общата сума на поръчката беше 104 млн. евро, които се финансират със собствени средства на "Булгартрансгаз". Това е една от най-големите поръчки, обявявани в последните години в газовия сектор. Тя беше спечелена от "Главболгарстрой", която използва за доставчик на оборудването американската Solar turbines. Новата поръчка на "Булгартрансгаз" е на стойност 95 хил. евро, като половината от сумата ще бъде по механизма за свързване на Европа за проекти от общ интерес. Отпуснатите средства по механизма са общо 850 хил. евро безвъзмездна помощ за рехабилитация, модернизация и разширение на съществуващата газова инфраструктура в България. Заложените в тях дейности предвиждат модернизация и рехабилитация на компресорни станции, инспекции на газопроводите и ремонт на определени участъци. Тази сума е половината от гранта, като останалите 50% трябва да бъдат осигурени от "Булгартрансгаз". Тези средства обаче ще стигнат само за предпроектните проучвания. Тепърва "Булгартрансгаз" трябва да кандидатства пред ЕК за допълнителни средства за рехабилитацията нбуа съоръженията в размер на общо 174 млн. евро.
Източник: Капитал (22.04.2016)

Енергийният холдинг на плюс с 29,5 млн. лв. за 2015 г. Българският енергиен холдинг е завършил миналата година с консолидирана печалба от 29,5 млн. лв., съобщи енергийният министър Теменужка Петкова. За сравнение през 2014 г. беше отчетена загуба от 277,4 млн. лв. От девет компании под шапката на БЕХ четири са завършили на загуба миналата година. За енергийната борса и за „Булгартел“ данните не са изненада, защото първата стартира реална работа едва в началото на тази година, а за „Булгартел“ не е известно да развива някакви проекти. С най-голяма загуба, разбира се, е НЕК – 196,7 млн. лв. В сравнение с 2014 г. обаче тя е намалена с близо 390 млн. лв. Министър Теменужка Петкова подчерта, че това е станало благодарение на законовите промени и регулаторните решения. ТЕЦ „Марица Изток 2“ обаче влошава финансовия си резултат. Загубата й през миналата година е скочила двойно спрямо 2014 г. до 72 млн. лв. Петкова обясни, че това се дължи най-вече на големите разходи на централата за покупката на квоти за вредни емисии. Само за миналата година държавната ТЕЦ е платила 120 млн. лв. за вредни емисии. С най-голяма печалба миналата година е завършил „Булгартрансгаз“ – 93,1 млн. лв., което спрямо 2014 г. е ръст от 23 на сто. Следва го АЕЦ „Козлодуй“ с 82,4 млн. лв. и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) с 63,1 млн. лв. ЕСО има рекордно увеличение на печалбата – с 221%. На плюс с 20,3 млн. лв. е завършил миналата година и „Булгаргаз“, а „Мини Марица Изток“ - с 2,6 млн. лв. Самият БЕХ отчита намаляване на собствената си печалба почти два пъти до 124,6 млн. лв. през 2015 г. Шефът на холдинга Петьо Иванов обясни, че това се дължи на обезценени вземания от „Топлофикация – София“ в размер на 130 млн. лв. Обезценката е направена през 2014 г.
Източник: Монитор (26.04.2016)

На фона на увеличението на печалбата на "Булгартрансгаз" за 2015 г., която бележи ръст от 23% до 93 млн. лв., за първото тримесечие на тази година държавното газоразпределително дружество отбелязва спад на резултатите си. Според финансовия отчет то е реализирало печалба от 23.9 млн. лв., която е с 33% по-ниска в сравнение с първото тримесечие на 2015 г. Приходи и разходи Въпреки че приходите от дейността на компанията намаляват с 10%, те не са основната причина за по-ниския й резултат. Според данните от отчета основните приходи от транзита на руски газ към съседните на България страни дори са се увеличили минимално с 600 хил. лв., достигайки 56.5 млн. лв. Приходите от преноса на газ по националната газопреносна мрежа пък се запазват на същото ниво и са в размер от 14.4 млн. лв. въпреки увеличението на продажбите на "Булгаргаз" с близо 15%. От компанията обясниха за "Капитал Daily", че по-големите количества, които газовият търговец е реализирал, идват от поетите доставки на "Овергаз", но като цяло реално пренесените количества се запазват. Реално намаление има в приходите от технологичен газ, който е необходим за работата на компресорните станции по транзитната мрежа и се плаща от "Газпром", която е единственият транзитьор по нея. Те са намалели с близо 10 млн. лв., но на практика се отчитат като текущ приход и текущ разход и не оказват влияние върху финансовия резултат на компанията, е посочено в отчета. По отношение на разходите компанията отчита намаление от близо 2 млн. лв. за амортизации и минимално повишение на разходите за външни услуги. Най-голямо перо при последните са разходите за инспекция на газопроводите, които са се увеличили минимално и са в размер 1.67 млн. лв. Сериозно увеличение има в разходите от валутни курсови разлики, които за тримесечието са в размер на 5 млн. лв. срещу 850 хил. лв. за същия период на миналата година. Това е и основната причина за намалението на печалбата за тримесечието. Още по-голямо намаление има в печалбата от валутни курсови разлики, която е намаляла с 9.3 пъти до 1.1 млн. лв. Почти двойно увеличение има и в платените от "Булгартрансгаз" аванси, сумата за които достига 20.7 млн. лв. В отчета е посочено, че това са предплатени суми по сключения договор за модернизация на компресорните станции, чиято обща стойност е 104 млн. евро и извършената 3D сеизмика във връзка с разширяването на газовото хранилище "Чирен". Три от компресорните станции вече бяха открити, а до юни предстои да бъде завършена и последната от тях. Изпълнител на този проект е "Главболгарстрой". По-малко вземания Търговските и други вземания на "Булгартрансгаз" намаляват с 30% за тримесечието спрямо предходното, достигайки 20.9 млн. лв. Това се дължи основно на намалението на вземанията от продажби на услуги и по-малко ДДС за възстановяване. В същото време търговските задължения на компанията са се увеличили три пъти до 8.9 млн. лв. Вземанията към свързани лица от структурата на Българския енергиен холдинг (БЕХ) също са намалели с малко над 10 млн. лв., достигайки 56.8 млн. лв. По-голямата част от тях обаче - 36.5 млн. лв., са нетекущи вземания. Паричните средства бележат увеличение с близо 30% до 215 млн. лв. Най-голямо увеличение в тази графа имат паричните средства в разплащателни сметки, които се увеличават над три пъти до 201 млн. лв. Останалите са краткосочни депозити на стойност 13 млн. лв. и пари в брой. В началото на април са направени и промени в надзорния съвет на "Булгартрансгаз". Според информацията в Търговския регистър досегашният председател Илия Иванов е освободен, като на негово място е назначен Венцислав Цветанов. Останалите членове - Кирил Георгиев и Владимир Митрушев, са преизбрани с решение на едноличния собственик на капитал Български енергиен холдинг.
Източник: Капитал (16.05.2016)

Депутати предлагат още две държавни компании ще внасят пари във фонда за НЕК Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и „Булгартрансгаз“ да внасят 5% от приходите си във фонда за спасяването на НЕК. Това предлагат с промени в Закона за енергетиката депутатите от ГЕРБ Делян Добрев и Вланетин Николов. За ЕСО, който е собственик на мрежата високо напрежение тези отчисления ще се правят от приходите на компанията за достъп до мрежата и от приходите за пренос на еленергията по нея. „Булгартрансгаз“, която притежава газопреносната и газотранзитната мрежа у нас ще внася 5% от приходите си от достъп и пренос, но само по газопреносната мрежа. 5% вноска се въвежда и върху приходите на хранилището в Чирен за съхранение на синьо гориво. То също е собственост на „Булгартрансгаз“. Според вносителите допълнителните приходи във фонда „Сигурност на електроенергийната система“ ще са 30 млн. лв. годишно, като 17 млн. лв. от тях се очакват от ЕСО, а останалите 13 млн. лв. - от „Булгартрансгаз“. В мотивите си вносителите посочват, че въвеждането на вноската и за ЕСО, и „Булгартрансгаз“ няма да окаже влияние върху инвестициите им в модернизация на мрежата, защото компаниите са в добро финансово състояние. Предвижда се двата оператора да започнат да правят вноските от месеца, следващ този, през който промените на закона бъдат обнародвани. Вноската се въвежда с цел да се разшири приходната база на фонда с оглед либерализацията на пазара, пише в мотивите. В тях се посочва още, че в последната година се наблюдава спад на цената на тока на свободния пазар, което води до по-високи разходи за фонда за покриване на гарантираните цени на ВЕИ централите и на американските ТЕЦ-ове. В момента 5% от приходите си от продажби на еленергия внасят всички производители у нас, като вноските на ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ се правят от НЕК за сметка на компанията, както е предвидено в дългосрочните им договори. Такива вноски правят и вносителите. За първите три месеца на тази година фондът преведе на НЕК 68 млн. лв., като очакваните постъпления в него за цялата година са в размер на 290 млн. лв. (без тези от ЕСО и „Булгартрансгаз“). 140 млн. лв. от одобрения от кабинета бюджет на фонда трябва да дойдат от продажбата на въглеродни квоти, а 150 млн. лв. - от 5-процентната такса.
Източник: Монитор (19.05.2016)

Още две държавни компании ще внасят пари във фонда за НЕК Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и „Булгартрансгаз“ да внасят 5% от приходите си във фонда за спасяването на НЕК. Това предлагат с промени в Закона за енергетиката депутатите от ГЕРБ Делян Добрев и Вланетин Николов. За ЕСО, който е собственик на мрежата високо напрежение тези отчисления ще се правят от приходите на компанията за достъп до мрежата и от приходите за пренос на еленергията по нея. „Булгартрансгаз“, която притежава газопреносната и газотранзитната мрежа у нас ще внася 5% от приходите си от достъп и пренос, но само по газопреносната мрежа. 5% вноска се въвежда и върху приходите на хранилището в Чирен за съхранение на синьо гориво. То също е собственост на „Булгартрансгаз“. Според вносителите допълнителните приходи във фонда „Сигурност на електроенергийната система“ ще са 30 млн. лв. годишно, като 17 млн. лв. от тях се очакват от ЕСО, а останалите 13 млн. лв. - от „Булгартрансгаз“. В мотивите си вносителите посочват, че въвеждането на вноската и за ЕСО, и „Булгартрансгаз“ няма да окаже влияние върху инвестициите им в модернизация на мрежата, защото компаниите са в добро финансово състояние. Предвижда се двата оператора да започнат да правят вноските от месеца, следващ този, през който промените на закона бъдат обнародвани. Вноската се въвежда с цел да се разшири приходната база на фонда с оглед либерализацията на пазара, пише в мотивите. В тях се посочва още, че в последната година се наблюдава спад на цената на тока на свободния пазар, което води до по-високи разходи за фонда за покриване на гарантираните цени на ВЕИ централите и на американските ТЕЦ-ове. В момента 5% от приходите си от продажби на еленергия внасят всички производители у нас, като вноските на ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ се правят от НЕК за сметка на компанията, както е предвидено в дългосрочните им договори. Такива вноски правят и вносителите. За първите три месеца на тази година фондът преведе на НЕК 68 млн. лв., като очакваните постъпления в него за цялата година са в размер на 290 млн. лв. (без тези от ЕСО и „Булгартрансгаз“). 140 млн. лв. от одобрения от кабинета бюджет на фонда трябва да дойдат от продажбата на въглеродни квоти, а 150 млн. лв. - от 5-процентната такса.
Източник: Монитор (19.05.2016)

Парламентът одобри на първо четене вноската от 5% във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ от приходите на ЕСО и Булгартрансгаз Народното събрание одобри на първо четене промените в Закона за енергетиката, с които се въвежда 5% вноска във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ от приходите на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и Булгартрансгаз, предаде „Фокус” . На гласуването имаше 104 гласа „За”, 13 – „Против” и 11 – „Въздържал се”. На 17 май законопроекта е приет на първо четене в Комисията по енергетика. Негови вносители са народните представители от ПГ на ГЕРБ Делян Добрев и Валентин Николов. Като мотив за въвеждането му е отбелязано, че чрез вноската трябва да се разшири приходната база на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, с оглед либерализацията на пазара. Мярката се налага и заради това, че в последната година има намаляване на цената на свободния пазар на електроенергия, което налага по-високи разходи за фонда за да се покрият разликите между пазарната и преференциалните цени и цените по дългосрочните договори. Дружествата са в добро финансово състояние и промяната, твърдят вносителите й, няма да повлияе съществено върху финансовите им резултати.Очаква се допълнителните приходи във Фонда да са в размер на 17 млн. лв. от ЕСО и 13 млн. лв. от Булгартрансгаз. Въвеждането на такава вноска няма да окаже негативно влияние върху инвестициите на операторите в модернизацията и развитието на мрежата, смятат вносителите на законопроекта. Предвидените промени са подкрепени от Министерство на енергетиката и Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР). Това увери народният представител Делян Добрев, който е сред вносителите на законопроекта. Според народният представител от ГЕРБ Валентин Николов, промените в Закона за енергетиката са добър начин да не се позволи повишаването на електрическата енергия за потребителите, малкия и среден бизнес. Против промените се обявиха от „БСП лява България”, а в изказване народният представител Таско Ерменков обяви, че парламентарната му група ще се въздържи при гласуването им. „За” промените се обявиха и от ДПС. Рамадан Аталай отбеляза че тези мерки не са идея единствено на ГЕРБ, които са вносители. В подкрепа на предложението се изказаха и от ПГ на Патриотичния фронт. Народният представител от ПФ Искрен Веселинов коментира, че те са израз на продължение на една устойчива линия за стабилизиране на държавната енергетика и изпълнение на една от основните цели ПФ – задържане на цените на електрическата енергия на поносими за потребителите цени.
Източник: Труд (27.05.2016)

Вземат 5% от печалбите на държавни енергийни дружества Държавните дружества "Булгартрансгаз" и Електроенергийният системен оператор да внасят 5% от печалбите си във Фонд „Сигурност на електроенергийната система". Това предвиждат промените в Закона за енергетиката, които бяха приети на първо четене в парламента. Идеята е да се разшири приходната база на фонда. В мотивите на управляващите пише, че в последната година се наблюдава намаляване на цената на свободния пазар на електроенергия, което налага по-високи разходи за фонда с цел покриване на разликите между пазарната и преференциалните цени и цените по дългосрочните договори. Според вносителите от ГЕРБ дружествата са в добро финансово състояние и вноската от 5% няма да има съществен резултат върху тях.
Източник: Дарик радио (27.05.2016)

България и Румъния ще построят резервен газопровод под Дунав България и Румъния ще построят резервен газопровод под Дунав, съобщи държавната газопреносна компания "Булгартрансгаз". Вчера българското дружество и румънския му партньор "Трансгаз" са подписали допълнение към подписания през април договор за строителството на основната тръба. Съгласно румънското законодателство за изпълнител е избрано обединение с водещ партньор "INSPET" АД и дружеството "HABAU PPS Pipeline Systems" OOД. Изграждането на резервния газопровод от междусистемната връзка България - Румъния е планирано да приключи за 214 дни, считано от откриването на строителната площадка. Дължината на прехода е 2.1 км, а максималният капацитет на интерконектора е 1.5 млрд. куб. м. годишно. "Хабау" е изпълнител и на основната газова връзка, която се очаква да заработи в средата на лятото. Тя трябваше да е готова още през 2013 г., но технически проблем под реката забави реализацията. Активната работа за изграждане на интерконектори със съседните държави, за разширяване и модернизация на газопреносната мрежа и разработването на местния добив на природен газ ще осигурят енергийна сигурност на доставките в страната, се посочва в съобщението на "Булгартрансгаз".
Източник: Дневник (01.06.2016)

Газопровод под Дунав ни гарантира енергийна независимост България и Румъния започват изграждането на резервен газопровод под река Дунав. Тръбата ще свързва газопреносните системи на двете страни. Това съобщиха от "Булгартрансгаз", като уточниха, че договорът е сключен през април. От румънска страна със строежа се зае фирмата "Трансгаз" АД. Двете компании са подписали договор за изграждането на новото съоръжение с консорциум между Inspet и Habau. Стойността на договора не се споменава в съобщението на "Булгартрансгаз". Планирано е строежът да продължи 213 дни, или около седем месеца. Дължината на газопровода е около 2 километра, а максималният капацитет ще е 1,5 милиарда кубически метра годишно. Газопроводът под река Дунав трябваше да бъде готов още през 2013 г. Проектът се забави заради технически проблеми, свързани със смачкана тръба по дъното. "Активната работа за изграждане на интерконектори със съседните държави, за разширяване и модернизация на газопреносната мрежа и разработването на местния добив на природен газ ще осигурят енергийна сигурност на доставките в страната", подчертаха още от "Булгартрансгаз". Газовите мрежи на България и Румъния са свързани при точките Кардам и Негру вода, откъдето тече руският газ. В същото време правителството залага много и на разработването на съвместни проекти с Гърция, Сърбия и Турция. Например интерконекторът с Атина трябва да е завършен през 2018 г. Междусистемната газова връзка със Сърбия се предвижда да е готова през 2017 г. В началото на май пък започва строежът на Трансадриатическия газопровод, който ще пренася синьо гориво от Каспийския регион, а страната ни ще може да получава газ от съоръжението чрез изграждането на междусистемна газова връзка с Гърция.
Източник: Новинар (01.06.2016)

Либерализацията на пазара на ток – от 2017-а Към пълната либерализация на пазара на ток ще може да се пристъпи едва в началото на 2017 година. Това коментира по БНР енергийният министър Теменужка Петкова. Най-първоначалният срок за това беше април тази година. За да се случи пълната либерализация първо трябва да е готов моделът за това, който се прави от Световната банка. Плановете бяха той да е факт до края на май. След това трябва да бъдат направени съответните законови промени. Министър Петкова припомни, че вече има вариант за подпомагане на бедните на свободния пазар. Както беше обявено те ще плащат е една трета по-ниска цена за първите 100 или 150 киловатчаса от консумирания от тях ток, в зависимост от това дали са на парно и газ, или са само на ток. Около 500 хил. домакинства ще могат да се възползват от това намаление. Енергийният министър съобщи още, че китайската делегация е на работно посещение у нас за изграждане на нова ядрена мощност. Сред условията на българската страна обаче е подобен проект да се развива само ако е икономически обоснован, ако не се изисква държавна гаранция, както и ако не се изисква миксиране на цената на 5-и и 6-и блок с цена на бъдещ седми или осми. България няма да отстъпи от тези си условия, увери Петкова. Междувременно стана ясно, че китайски компании обмислят инвестиции в луксозни имоти, летище и мина в България, които общо могат да достигнат над 2 милиарда евро. Това посочи в интервю за Ройтерс Илиян Скарлатов, управляващ партньор в Мейн Кепитъл. За да бъде привлечен китайски капитал, България трябва да структурира проекти на стройност над 100 милиона евро, които могат да започнат след година, посочи Скарлатов. "Всяка инвестиция в модернизация на газопреносната ни мрежа е инвестиция в надеждността на нашата система и в конкурентоспособността на икономиката", каза пък днес Петкова, след като инспектира работата на газорегулираща станция "Бургас", изградена от "Булгартрансгаз" ЕАД. Инсталацията захранва с природен газ производствените мощности за комплекс "Хидрокрекинг" на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД. В инспекцията се включи и Сергей Караулов, заместник-председател на руската част на междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Той е у нас заедно с руски компании, които проявяват интерес към десетгодишния план за развитие на Електроенергийния системен оператор ЕАД. Представителите на бизнес делегацията посетиха подстанции на ЕСО в района на Бургас. Енергийният министър припомни, че основните ползватели на проектите за модернизация на газопреносната мрежа са големите енергийни консуматори, както е в случая с "Лукойл Нефтохим Бургас". По нейните думи изграждането на газорегулиращата станция „Бургас“ допринася за минимизиране на производствените разходи и за повишаване ефективността на производството. В условията на силна конкуренция това е важен фактор за развитие на предприятието. "Продължаваме да изпълняваме програма за развитие на газопреносната мрежа, както за транзита, така и в страната", каза още енергийният министър. От въвеждането в експлоатация през октомври 2015 г. досега "Булгартрансгаз" е транзитирал към новата мощност на "Лукойл" над 510 хил. м3 природен газ. Изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов посочи, че благодарение на водените политики в енергийния сектор са създадени условия, при които всяка важна инвестиция, каквато е новата инсталация в рафинерията на "Лукойл", да бъде подкрепена от държавата. Регулиращите и измервателни линии за "Лукойл Нефтохим Бургас" АД са въведени в експлоатация през октомври 2015-та година. Общата стойност на проекта е в размер на близо 1.5 млн. лв., като цената за присъединяване на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД към газопреносната мрежа на "Булгартрансгаз" ЕАД е в размер на 1.4 млн. лв. и финансови разходи, извършени от страна на "Булгартрансгаз" ЕАД, в размер на близо 100 хил. лв. Преди инспекцията в газорегулиращата станция "Бургас" министър Петкова посети производствените мощности на "Лукойл" в града.
Източник: Монитор (02.06.2016)

Законови промени ще спестят още 50 млн. лв. от сметката за тока Управляващите добавят нови законови текстове, които да ограничат разходите в енергетиката. От ГЕРБ ще предложат поправка, в която две централи - ТЕЦ "Видахим" и ТЕЦ "Свищов" ще спрат да получават високи цени. Ефектът ще е годишно спестяване от 50 млн. лв. или 1.5 лв. на мегават час, изчислиха енергийни експерти от партията. Промените ще минат по бързата писта - ще се предложат директно на второ четене към други изменения в Закона за енергетиката. Това е втори опит двете прикрити като заводски централи дружества да работят по пазарни цени. Първите рестрикции се обжалват и няма сигурност дали ще заработят и за колко време ще са валидни, затова сега се предлага ново решение. От поправките няма да пострадат топлофикациите, основен собственик на които е Христо Ковачки. Законовите поправки предвиждат заводските централи с над 5 млн. лв. годишен оборот, при които през последните три години приходът от продажбата на т. нар. високоефективна енергия е над 35% от общия, да не получават преференциална цена. Мярката няма да засегне централите, които доставят топлоенергия на битови потребители. Въпросните поправки ще бъдат внесени от депутати от ГЕРБ до дни и ще бъдат подложени на гласуване заедно с останалите промени в Закона за енергетиката, които в момента се обсъждат в парламента и предстои второ четене. Те предвиждат двете най-печеливши държавни дружества "Булгартрансгаз" и "Електроенергийния системен оператор" също да плащат 5% от приходите си във фонд "Сигурност на електроенергийната система" както всички производители на енергия. И двете законодателни промени се предлагат от председателя на енергийната комисия Делян Добрев и заместник-председателя Валентин Николов и двамата от ГЕРБ. Председателят на КЕВР Иван Иванов коментира, че е запознат с идеята за орязването на тарифите за заводските централи, като посочи, че производството на високоефективна енергия трябва да е спомагателна, а не основна дейност за тези дружества. Заводските централи, които ще бъдат засегнати от новата мярка са ТЕЦ "Видахим" и ТЕЦ "Свищов" (бившият ТЕЦ "Свилоза", който беше преименуван), собствеността на които чрез различни фирми се свързва с Борислав Лоринков, който притежава и една от големите фирми за търговия на електроенергия в страната "Енерджи маркет". Централата към едноименния завод за гуми във Видин - "Видахим", отдавна разчита основно на приходите от продажба на електроенергия. Според изявления на изпълнителния директор на дружеството Цветомир Лещарски за 2013 г. от общо приходи за 54 млн. лв. тези от продажби на енергия по преференциални цени са 51 млн. лв. Във финансовите отчети на дружеството обаче липсва разбивка на приходите. Подобна е и ситуацията в ТЕЦ "Свищов", която според данните във финансовите си отчети е дължи 91% от приходите си за 2014 г., които са общо 39.4 млн. лв., на продажбата на електроенергия. Подобна е и ситуацията през 2013 г. когато 86% от приходите на дружеството общо от 53.6 млн. лв. отново са били по това перо. За да бъдат намалени тези суми, които са за сметка на НЕК и потребителите, през миналата година бяха приети законодателни промени, които наложиха да се изкупува само тази част от енергията, която е високоефективна. Така КЕВР определи на двете дружества много по-ниски квоти. Сега обаче от "Видахим" отново искат съществено увеличение от 150% на тези количества, което да влезе в сила от 1 юли. То не е прието от регулатора, става ясно от ценовия доклад, който предстои да бъде одобрен в края на юни. Така количества остават същите като в предходното решение. От ТЕЦ "Свищов" не са посочили каква квота за високофективно производство искат, коментираха за "Капитал Daily" oт КЕВР. Дружеството не е представило финансовия си отчет за миналата година и на практика комисията е запазила миналогодишните параметри. Идеята за законодателните промени цели и да ограничи всякакви възможности в бъдеще двете централи отново да получат възможност да печелят за сметка на НЕК и потребителите. След тях ТЕЦ "Свищов" обаче може и да оцелее, тъй като предлага енергия за студен резерв, но "Видахим" вероятно ще спре изцяло. През миналата година дружеството е работило само до изпълнението на квотата си за електроенергия и е отчело загуба от 4.9 млн. лв.
Източник: Капитал (02.06.2016)

Всяка инвестиция в модернизация на газопреносната ни мрежа е инвестиция в надеждността на нашата система и в конкурентоспособността на българската икономика, каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова след като инспектира днес работата на газорегулираща станция "Бургас". Съоръжението е пуснато в експлоатация през октомври 2015 г. от "Булгартрансгаз" ЕАД и снабдява с природен газ производствени мощности за комплекс "Хидрокрекинг" на "Лукойл Нефтохим Бургас"
Източник: БТА (02.06.2016)

Фонд „Сигурност” вече ще се пълни и с пари от ЕСО и „Булгартрансгаз” Фонд "Сигурност на енергийната система", който бе създаден през миналата година с цел да спасява задлъжнялата НЕК, ще разшири обхвата си. Досега всички производители на енергия трябваше да внасят в него по 5% от приходите си за произведен и продаден ток. С промени в Закона за енергетиката, гласувани вчера на второ четене, депутатите задължиха такава такса да плащат и "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) и "Булгартрансгаз". Сметките показват, че с тази промяна във фонда могат да влязат още близо 30 млн. лв. - 13 млн. лв. от газовото дружество и още 17 млн. лв. от ЕСО. В мотивите на проекта вносителите от ГЕРБ, начело с депутата Делян Добрев, изтъкват, че разходите няма да влошат финансовото състояние на компаниите или да нарушат инвестиционните им разходи. В края на миналата седмица шефът на НЕК Петър Илиев коментира, че дружеството е на път да изпадне в поредната финансова криза. Повод за това са новите цени на тока, които КЕВР предвижда да остави без промяна от 1 юли. Само от поевтиняването на парното, чиято цена може да падне с до 16% пък годишните загуби на НЕК ще бъдат около 400 млн. лв., обясни Илиев. Според икономиста Калоян Стайков от Института за пазарна икономика идеята за включването на ЕСО и "Булгартрансгаз" е спорна. "Причината, поради която тези дружества трябва да внасят 5% такса, е, че са на печалба", коментира той. "Все още няма данни за дейността на фонда след март", обобщи Стайков. За първите три месеца на 2016 г. в него са влезли общо 83 млн. лева. Експерти допускат, че е възможно на следващ етап депутатите да задължат и ЕРП-тата да внасят 5% такса във фонда за спасяването на НЕК, макар че идеята среща сериозен отпор. ОГРАНИЧЕНИЯ С промените в Закона за енергетиката се ограничават и приходите от продажба на електроенергия на преференциални цени от заводските централи. Те ще получават пари по високата тарифа, ако годишните им приходи са над 5 млн. лв., а повече от 35% от тях идват от продажбата на ток. Предложението беше внесено между първо и второ четене от депутатите от ГЕРБ Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков и техния колега от РБ Мартин Димитров. Според техните изчисления това ще спести 40 млн. лева на НЕК. Новият текст дойде след остра декларация на национално представените работодателски организации от края на миналия месец. Тогава те изчислиха, че само на "Видахим" потребителите са надплатили 190 млн. лв., а продажбата на ток е 95% от приходите на дружеството. Не бе прието обаче предложението на депутата от ПФ Валери Симеонов горната граница на приходите от продажба на електроенергия да падне на 18%. Той настоява в ограниченията да бъдат включени и топлофикациите, които също имат преференциално високи цени за когенерациите си.
Източник: Сега (09.06.2016)

Н?С реши още две държавни компании да внасят във фонда за НЕК Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и „Булгартрансгаз“ ще внасят 5% от приходите си във фонда за спасяването на НЕК. Това решиха депутатите с приемането на второ четене на поправки в Закона за енергетиката. За ЕСО, който е собственик на мрежата високо напрежение тези отчисления ще се правят от приходите на компанията за достъп до мрежата и от приходите за пренос на еленергията по нея. „Булгартрансгаз“, която притежава газопреносната и газотранзитната мрежа у нас ще внася 5% от приходите си от достъп и пренос, но само по газопреносната мрежа. 5% вноска се въвежда и върху приходите на хранилището в Чирен за съхранение на синьо гориво. То също е собственост на „Булгартрансгаз“. Според вносителите допълнителните приходи във фонда „Сигурност на електроенергийната система“ ще са 30 млн. лв. годишно, като 17 млн. лв. от тях се очакват от ЕСО, а останалите 13 млн. лв. - от „Булгартрансгаз“. Парламентът отхвърли предложението на депутата от БСП Таско Ерменков такива отчисления да правят и трите ЕРП-та, както и газоразпределителните дружества, които доставят газ на крайните клиенти. Според Ерменков така частните дружества се поставят в преференциално положение спрямо държавните. Ако има пари в ЕСО, по-добре да бъде намалена таксата за пренос, смята депутатът. Така ще бъде облекчена цената както за бита, така и за фирмите. На същото мнение се оказа и депутата от ДПС Рамадан Аталай, според когото така ще се постигне по-справедлива цена за обществото. Аталай припомни, че движението е предлагало диференциране на вноската, така че централите с по-високи цени да правят по-високи отчисления във фонда. Предвижда се двата оператора да започнат да правят вноските от месеца, следващ този, през който промените на закона бъдат обнародвани. Тоест, от юли. В момента 5% от приходите си от продажби на еленергия отчисляват всички производители у нас, като вноските на ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ се правят от НЕК за сметка на компанията, както е предвидено в дългосрочните им договори. Такива вноски правят и вносителите. За първите три месеца на тази година фондът преведе на НЕК 68 млн. лв., като очакваните постъпления в него за цялата година са в размер на 290 млн. лв. (без тези от ЕСО и „Булгартрансгаз“). 140 млн. лв. от одобрения от кабинета бюджет на фонда трябва да дойдат от продажбата на въглеродни квоти, а 150 млн. лв. - от 5-процентната такса. Парламентът реши още 100% от приходите на България от търговията с квоти за вредни емисии да влизат във фонда за НЕК. Досега 29% остваха в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.
Източник: Монитор (09.06.2016)

"Булгартрансгаз" ще се сътрудничи с Eustreamза проекта Eastring Газопреносните оператори на България и Словакия „Булгартрансгаз“ и Eustream ще си сътрудничат при проучването на възможностите за изграждане на проекта Eastring на териториите на своите държави. Това се казва в Меморандум разбирателство между двете страни, подписан в рамките на 14-та годишна конференция на Gas Infrastructure Europe чиито домакин е София, съобщават от Министерството на енергетиката. На подписването на Меморандума присъстваха министърът на енергетиката на България Теменужка Петкова и министърът на икономиката на Словакия Петер Зига. По думите на Зига проектът Eastring е изцяло в съответствие с принципите на Европейския енергиен съюз, насочени към диверсификация на източниците и маршрутите за доставки на природен газ. Проектът е логична стъпка към създаването на регионален газов хъб, добави той. "Газопроводът Eastring би могъл да се реализира с минимални разходи, тъй като ще се използва съществуващата инфраструктура", каза министър Петкова. Документът регламентира, че двете страни ще си сътрудничат при анализа на перспективите за развитие на газовите пазари, който трябва да установи очакваното търсене на капацитет от газопровода Eastring. Предвидено е, че страните ще работят съвместно за включването на проекта в списъка на проекти от общ интерес на Европейската комисия. Eastring се смята, че може да играе ключова роля за създаване на Южния коридор, както е дефинирано в Европейската стратегия за енергийна сигурност. "Булгартрансгаз“ и Eastring се ангажират да подкрепят и представят проекта на най-високо равнище в Европейския съюз с цел осигуряване на максимална подкрепа от страна на ЕС при финансирането му. Двете страни подчертават в Меморандума, че Eastring е проект, който засилва регионалното сътрудничество в областта на развитието и интеграцията на енергийните мрежи и по този начин съдейства за сигурността на доставките и трансграничната търговия с газ. Eastring е проект за свързване на газопреносните системи на Словакия, Чехия, Украйна, Унгария, Румъния и България. По този начин ще се изгради коридор за ефективен пренос за диверсификация на източниците и маршрутите на природен газ в региона.
Източник: actualno.com (10.06.2016)

Модернизираната компресорна станция „Петрич“ вече е факт Модернизираната компресорна станция „Петрич“ вече работи. Тя бе въведена в експлоатация от “Булгартрансгаз“ ЕАД. Реконструкцията включва монтаж на нов компресор и изграждане на обвръзка на входно-изходните шлейфи, което ще осигури възможност за работа в пълен реверсивен режим и доставки на природен газ от Гърция при необходимост. С реализиране на съоръжението се гарантира реверсиране на пълния капацитет от 3 млрд.м3/год. на газопровода за южната ни съседка. С въвеждането в експлоатация и на четвъртата компресорна станция – „Петрич“ приключва първият етап от модернизацията на националната газова мрежа. Тази година започват подготвителните дейности и за втория етап от процеса. За период от осем месеца бяха въведени в експлоатация компресорните станции „Странджа“, „Ихтиман“ и „Лозенец“. Финансирането на проекта по модернизация на четирите компресорни станции е в размер на 220 млн. лева и се осигурява със собствени средства от „Булгартрансгаз“ ЕАД. Министър-председателят Бойко Борисов подчерта, че с наличната газова инфраструктура България се превръща в незаобиколим енергиен фактор в региона. По думите му с модернизацията на националната газопресносна мрежа страната ни ще има възможност да транзитира природен газ при реализацията на газовия хъб „Балкан“. Министър Теменужка Петкова бе категорична, че модернизацията на КС „Петрич“ е стъпка за осигуряване на водещия за правителството приоритет, свързан с диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ за страната. Реконструкцията на компресорна станция „Петрич“ е на стойност близо 35 млн. лева. „Всеки вложен лев в националната газова инфраструктура е инвестиция в енергийната сигурност на България“, подчерта Петкова. „За първи път се осигурява техническа възможност, при необходимост, да получаваме доставки и от терминала за втечнен природен газ на Ревитуса в Гърция“, каза още Петкова.
Източник: econ.bg (14.06.2016)

България ще може да получава до 3 млн. кубически метра газ дневно от Гърция по съществуващия вече газопровод за транзитен пренос. Това става възможно благодарение на модернизирането на компресорна станция в Петрич, която ще бъде открита официално днес, предаде БТВ. Единственото условие, което предстои да бъде договорено е сключването на между-системното споразумение между "Булгартрансгаз" и гръцкия мрежови оператор, което ще даде възможност и за виртуална търговия с природен газ. Инвестицията струва 17 милиона лева и се очаква да направи страната ни по-независима в енергийно отношение.
Източник: Труд (14.06.2016)

Още 100 млн. лв. влизат във фонда за спасяването на НЕК Още 100 млн. лв. ще влязат във фонда „Сигурност на електроенергийната система“, парите от който покриват недостига в НЕК. Допълнителните средства ще дойдат след законовите промени, които парламентът направи преди седмица и които предстои да бъдат обнародвани. 30 млн. лв. от тях ще дойдат от двамата нови вносители на 5% от приходите си. Това са Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и „Булгартрансгаз“. Досега такава вноска правеха само производителите на еленергия, както и вносителите. Остатъкът до 100 млн. лв. се очаква от приходите от търговията с въглеродни квоти, тъй като според промените в закона те вече ще постъпват на 100% във фонда за спасяването на НЕК. Досега от квотите влизаха 71 на сто от тези приходи. Към момента одобреният бюджет на фонда възлиза на 290 млн. лв., като 140 млн. лв. се очаква да се съберат по линия на квотите и 150 млн. лв. - от 5-процентната вноска. Според шефа на фонда Диан Червенкондев реално за тази година могат да се очакват приходи от порядъка на 350-390 млн. лв., като той е оптимист, че ще се постигне по-високата сума. В същото време в доклада си за новите цени на тока КЕВР е заложила приходи във фонда, от който ще се компенсира НЕК в размер на 434 млн. лв. Според Червенкондев в тях е отразена въпросната допълнителна сума, която идва в резултат на поправките в закона. Той коментира, че разминаването в очакванията на фонда и на КЕВР вероятно се дължи на прогнозната цена на тока на свободния пазар, която регулаторът залага. За първите пет месеца на годината във фонда са постъпили 126 млн. лв.
Източник: Монитор (20.06.2016)

Към момента задълженията на топлофикационните дружества в страната към "Булгаргаз" са общо 114 млн. лева, от които 71 млн. лева са на "Топлофикация София", коментира пред журналисти изпълнителният директор на "Булгаргаз" Николай Павлов. По думите му това са стари задължения, като всички текущи се покриват, съобщава БТА. През март 2015 г. задълженията на топлофикациите към държавното газово дружество са били 260 млн. лева, сравни той. Очаква се до края на месеца "Топлофикация София" да намали просрочията си към "Булгаргаз" до 67 млн. лева. Задълженията си към газовото дружество намаляват и всички останали топлофикации в страната, като най-голям длъжник сред тях е "Топлофикация Плевен" - с около 26 млн. лева, посочи Павлов. По думите му "Булгаргаз" успява да покрие всичките си задължения - към "Булгартрансгаз", БЕХ, НАП и към доставчика на природен газ за страната. Потреблението на природния газ у нас се е повишило с 11 на сто в сравнение с петте месеца на предходната година, което се дължи на по-ниската цена на природния газ, отбеляза изпълнителният директор на "Булгаргаз". Спрямо януари 2015 г. цената на синьото гориво е по-ниска с почти 54 процента, сравни той. Запитан дали се предвиждат преговори с "Газпром", Павлов не коментира, но отбеляза, че в момента имаме най-ниската цена на природния газ в Европа. По предварителни разчети за първото полугодие се очаква "Булгаргаз" да бъде на печалба от около 35 млн. лева, каза в отговор на журналистически въпрос Павлов. Той коментира още, че с въвеждането на газов сегмент на Българската независима енергийна борса пазарът "ще се отвори" и изрази предположение, че това ще се отрази положително както на цените, така и на пакета от услуги, които всеки търговец ще предоставя.
Източник: Дневник (24.06.2016)

"Булгартрансгаз" и DESFA тестват интереса за пренос през Кулата - Сидирокастро Българската газопреносна компания "Булгартрансгаз" и гръцката DESFA ще въведат услугата "нефизически обратен пренос на природен газ" през съществуващата връзка на газопреносните система на България и Гърция при Кулата и Сидирокастро. Това става ясно от съобщение на страницата на българския оператор. За целта двете страни подписаха днес споразумение за междусистемно свързване, което ще бъде със срок на действие от 1 юли до 1 октомври 2016 година. Споразумението реално дава възможността за вирутална търговия с природен газ, припомня енергийният министър Теменужка Петкова в свой пост във Facebook. След този тестови период ще бъде подготвено и сключено окончателно споразумение за междусистемно свързване, с което ще бъде въведен и регламентът на ЕС за установяване на мрежов кодекс за правилата на оперативна съвместимост. От "Булгартрансгаз" обявиха и процедура за разпределение на нефизически прекъсваем капацитет в посока Гърция - България и за разпределяне на физически прекъсваем капацитет в посока България - Гърция. Срокът за подаване на заявките е до 28 юни за целия тримесечен период и за доставките през юли. До 18 юли ще се заявяват доставките за август, а до 16 август - за септември. Доставките през Кулата - Сидирокастро станаха възможни след преговори за освобождаване на капацитета на връзката между операторите на България, Гърция и "Газпром". През тази връзка се осъществява транзитът на руски газ и целият капацитет доскоро беше запазен за нуждите на руската държавна газова компания. Чрез отварянето на капацитета обаче ще могат да бъдат осъществени и първите алтернативни доставки на газ за България извън Русия. Коментарите на експерти бяха, че на първо време това споразумение означава, че страната ни вече ще може да извършва виртуална търговия с природен газ, а по-късно и физически доставки - например от терминалите за втечнен газ в Гърция.
Източник: Инвестор.БГ (27.06.2016)

КЕВР утвърди с 10% по-ниска цена на газа от 1 юли На закрито заседание Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) одобри нови, по-ниски цени на природния газ за третото тримесечие. Регулаторът потвърди изчисленията на „Булгаргаз“ и така от 1 юли цената на суровината ще бъде 281,08 лева за 1000 куб. метра, което представлява понижение от 9,97% спрямо второто тримесечие на годината. Новата цена на природния газ ще се отрази и върху цената на парното и топлата вода, както и на цената на електроенергията, произвеждана от когенерациите. Промените обаче ще станат ясни след ново закрито заседание на КЕВР, насрочено за 30 юни, става ясно още от съобщението на Комисията. В началото на юни от „Булгаргаз“ поискаха промяна в цената на природния газ през третото тримесечие. Предложението се базираше на очакваната по-ниска доставна цена от „Газпром“, както и на курса на щатския долар. По време на общественото обсъждане на цената на газа в КЕВР от обществения доставчик посочиха, че ниската цена е стимулирала потреблението на газ в страната. Спрямо януари 2015 година суровината е с 54% по-евтина, обясни директорът на държавната газова компания Николай Павлов. През третото тримесечие „Булгаргаз“ е заявил доставката на 558,1 млн. куб. метра природен газ от „Газпром“, стана ясно още от доклад на работната група на регулатора, който анализира ценовото предложение на компанията.
Източник: Инвестор.БГ (29.06.2016)

Русия готова да доставя газ по „Южен поток“ при интерес от България и ЕС "Русия има готовност да осигури строителството и доставките на газ по „Южен поток“, ако България и Европейският съюз потвърдят интереса си към проекта". Това заяви руският енергиен министър Александър Новак в интервю за телевизионния канал "Россия-24", съобщи Интерфакс. „Газпром“ съвместно с европейски партньори планираше строителство на газопровода „Южен поток“, по който чрез територията на България да бъде доставян газ за вътрешността на Европа. Заради позициите на Европейската комисия обаче Русия се отказа от проекта и започна проучване на опцията „Турски поток“. Строителството на газопровода беше обвързано с предоставянето на отстъпки за доставките на руски газ в Турция. Преговорите пропаднаха след смяната на правителството в Анкара, припомня агенцията.
Източник: 24 часа (29.06.2016)

Брюксел не вярва на българската газова политика "Искат да ни наложат процедура за собствеността на тръбите и компресорните станции. Ние не можем да го допуснем това, тъй като ще е тежък политически удар срещу България и недопустимо за нас, каквито и пари да ни санкционират", каза премиерът Бойко Борисов сред срещите си в сряда в Брюксел с комисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер и с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. В бурния си коментар Борисов има предвид газопроводната мрежа на "Булгартрансгаз" и течащото в момента разследване на Европейската комисия по случая "БЕХ газ" за отказа на държавната компания да допуска други доставчици на газ. През март миналата година ЕК изпрати възраженията си до БЕХ и дъщерните му дружества, с което го информира за предварителното си становище, че холдингът може да е нарушил антитръстовите правила на ЕС чрез възпрепятстване на конкуренти да получат достъп до ключови газови инфраструктури в България. Разследването беше възбудено от "Овергаз", българското дружество, в което "Газпром" все още държи 50%. В последната година "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" се опитват да отговорят на обвиненията, така че да избягнат глобата, но Брюксел все още не е доволен от предложенията. Възможната глоба за България е между 250 и 300 млн. евро. В резултат на което преди няколко месеца се стигнало дотам ЕК да предложи българската газопреносна мрежа да се поеме за управление от независим трети оператор. По този начин ще се запази собствеността за България, но "Булгатрансгаз" няма да има контрол върху правилата за управление на газовите потоци. По подобен начин ЕК задължи БЕХ да продава все по-големи количества електроенергия на енергийната борса, за да се преодолее доминиращото положение на холдинга на електроенергийния пазар. Според източници от кабинета обаче става дума за натиск за приватизация, а от държавните дружества са убедени, че дори и да се приеме някой да управлява мрежата, това ще е ход, който би довел до продажба на собствеността им. Управляващите смятат, че сега не е много изгоден момент за продажба на енергийните компании, тъй като заради кризата в енергетиката, която едва сега отшумява, те биха имало подценена стойност. Новината всъщност вече беше намекната в началото на юни, когато след посещение на еврокомисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер в София Бойко Борисов коментира, че се е опитал да обясни "колко е важно запазването на собствеността върху газопреносната система, което е стратегическа за България задача". В последната година "Булгатрансгаз" рязко промени позициите си. Въпреки че от години отказваше да допусне виртуална търговия на газ и дори спечели дело срещу ЕК в Европейския съд, миналата седмица дружеството подписа споразумение с гръцкия газопреносен оператор DESFA. При виртуалната търговия даден клиент в България купува определени количества газ от търговец в Гърция, които обаче получава физически от транзитирания през страната ни руски газ. След това тези количества се възстановяват на държавната DEPA от договорения между клиента и търговеца газ. В същото време "Булгаргаз" преговаря с румънската "Ромтрансгаз", с което ще освободи резервирания от нея капацитет в Румъния, така че и други доставчици да могат да ползват тръбите. Всички тези усилия обаче бяха торпилирани в края на миналата година след мистериозното спиране на доставките на "Газпром" за "Овергаз". Тогава от ЕК заподозряха нелоялна игра от държавните компании, които разшириха пазарния си дял за сметка на частното дружество. След оплакване на "Овергаз" ЕК започна проверка и по този случай. Въпреки че България обяви, че у нас ще се създава газов хъб, на който ще се търгува свободно газ, настоящото изявление на премиера показва, че явно Брюксел не вярва на усилията на България да освободи пазара на газ.
Източник: Капитал (30.06.2016)

Гръцката независима газова компания M&M e изнесла газ за България на първи юли. Малки количества са били продадени на изпитателна основа. Сделката следва подписването на споразумението за газов връзка между ДЕСФА и „Булгартрансгаз“ , позволяващо превоза на газ между Гърция и България, предаде Hellenicshippingnews. Цената на газта е била договорена на двустранна основа и е били основана на „малка отстъпка в сравнение с българските цени“, според запознати източници. Газта е била продадена от собственото газово портфолио на M&M. Обменът е бил осъществен на интерконектора Кулата-Сидирокастро.
Източник: Агенция Фокус (05.07.2016)

България и Словакия са подписали договор за газопровода „Ийстринг“ Заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков и министърът на икономиката на Словакия Петер Жига са подписали в Братислава меморандум за създаването на газопровода „Ийстринг“, предаде Росбалт, цитирана от "Фокус". „Смятам, че проектът „Ийстринг“ ще способства създаването на енергийния съюз в Европа, защото диверсифицира трасетата и източниците на газ“, заяви министър Жига. През юни подобно споразумение подписаха представителите на българската компания „Булгартрансгаз“ и словашката „Еустрийм“. По-рано стана известно, че Русия е готова да разучи въпроса за включването на „Ийстринг“ към „Турски поток“.
Източник: 24 часа (14.07.2016)

ЕК не настоява за задължителна продажба на "Булгартрансгаз" Европейската комисия (ЕК) би приела и други варианти за „Булгартрансграз“, освен приватизация. Това стана ясно от изказване на еврокомисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер, цитирано от БНР. Припомняме, че в края на юни, след заседание на Съвета на Европейския съюз (ЕС), премиерът Бойко Борисов съобщи, че антитръстовите регулатори на блока са поискали от България да продаде държавния оператор на газопреносната мрежа "Булгартрансгаз". Страната ни е заплашена от глоби в размер до 300 млн. евро. На 28 и 29 юни Борисов, заедно с вицепремиера Томислав Дончев, е разговарял с ръководството на ЕК и председателя на Съвета на ЕС Доналд Туск за проблема. През миналата година ЕК обвини обвини Българския енергиен холдинг (БЕХ), който е собственик на "Булгартрансгаз", че нарушава антитръстовите закони на ЕС, като възпрепятства достъпа на конкуренти до ключова газова инфраструктура в България. ЕК все още не е излязла с решение, защото проверките продължават. Борисов бързо предложи и алтернативен вариант – да се раздели собствеността на дружествата. Премиерът обясни, че и на Вестагер, и на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер им е обяснено поради какви причини кабинетът не желае да продава оператора на газовите тръби. Днес Вестагер отрече да е поставяла на правителството изрично условие да се продаде "Булгартрасгаз". „Нямаме само един предпочитан вариант, че всичко трябва да стане точно по този начин. Някои дялове могат да се приватизират, но може да се намерят и други решения“, коментира тя. „Искаме да се възстанови прозрачността и конкуренцията, за да няма риск от щети за гражданите поради твърде близките отношения между дружествата“, уточни Вестегер. Еврокомисарят потвърди, че разговорите за алтернативни варианти за разделяне на собствеността продължават с правителството.
Източник: Инвестор.БГ (15.07.2016)

Два ключови български енергийни проекта получават европейско финансиране Няколко проекта, ключови за изграждането на бъдещия енергиен съюз, получиха европейско финансиране по линия на Механизма за свързване на Европа. Държавите от Европейския съюз (ЕС) одобриха предложението на Европейската комисия (ЕК) да бъдат отпуснати общо 263 млн. евро за девет проекта в областта на газовата и на енергийната инфраструктура. Два от тях са български. Единият е за изграждането на далекопровод 400 киловолта между Добруджа и Бургас. Дължината на трасето е от 100 км, като то ще подобри сигурността на доставките на електроенергия в региона, посочват от Брюксел. Изпълнител на този проект е Електроенергийният системен оператор (ЕСО), а средствата, които отпуска ЕК за него, са малко под 30 млн. евро. Със 130 хил. евро пък ще бъде подпомогната работата по разширяването на газохранилището „Чирен“. Проектът се реализира от „Булгартрансгаз“. Най-голяма сума ще получи проектът за интерконекторна връзка между газопреносните мрежи на Финландия и Естония – малко над 187 млн. евро. Като цяло ЕК подкрепя пет газови проекта, ключови за реализирането на европейската политика в сектора на енергетиката, с 210 млн. евро. Част от тях е и проучване за строителството на компресорна станция в Гърция, която ще помогне за свързването на гръцката газопреносна мрежа с Трансадриатическия газопровод (TAP). По Механизма за свързване на Европа за енергийната сфера през 2016 г. са предвидени 800 млн. евро. През втората половина на годината ще бъдат избрани проекти с индикативен бюджет от около 600 млн. евро.
Източник: Инвестор.БГ (18.07.2016)

658 млн. лв. инвестиции планира "Булгартрансгаз" до 2019 г. В периода 2016 – 2018 година газопреносната компания „Булгартрансгаз“ планира да вложи общо 658,4 млн. лева в годишните програми за прединвестиционна подготовка и за инвестиции. Това е записано в десетгодишния план за развитието на компанията, изпратен за одобрение до Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). „Булгартрансгаз“ планира в следващите години да развие националната и транзитната мрежа, както и да удвои капацитета на газовото хранилище в Чирен. Компанията ще модернизира компресорни станции и ще строи нови отклонения на газопреносната мрежа до отделни градове, което има за цел да ускори газификацията в страната. От компанията посочват ключовите проекти, върху които ще съсредоточат вниманието си до 2025 година – изграждането на газовите връзки със съседните държави, което ще е от ключово значение за подобряване на сигурността на доставките на природен газ в страната. Увеличеният капацитет на „Чирен“ до 1 млрд. куб. метра пък е от интерес не само за страната, а и за сигурността на доставките в целия регион, посочват още от компанията. Компанията обмисля и изграждането на ново хранилище в подходящи геоложки структури – изчерпаните находища на сушата и в Черно море. Изграждането му и въвеждането му в експлоатация би отнело най-малко 7-8 години, е записано още в плана. „Булгартрансгаз“ разглежда още и възможността за реализацията на газовия хъб „Балкан“. Концепцията обаче се основава на възможността да има нова реална физическа точка на природен газ край Варна – тоест там, където трябваше да бъде изграден „Южен поток“. В момента обаче този проект е замразен. Идеята за газоразпределителен център в България се подкрепя от „стратегическото географско разположение на България“, както и от добре развитата инфраструктура и проектите за междусистемни връзки с Румъния, Турция, Гърция и Сърбия. Припомняме обаче, че с изключение на връзката с Румъния, която след тригодишно забавяне трябва да бъде довършена към есента на 2016 година, останалите връзки все още не са започнали да се изграждат. От „Булгартрансгаз“ посочват и възможните източници на природен газ – нов газопровод от Русия, местния добив в шелфа на Черно море, както и Румъния, Южния газов коридор и LNG терминалите в Гърция и Турция. Като проект с важен потенциал за страната ни се разглежда още и международният газопровод Eastring, който планира връзката между газопреносните мрежи на Словакия, Унгария, Румъния и България. Като цяло от газопреносната компания очакват, че потреблението на газ в България, а и в региона, ще расте. У нас през 2015 година потреблението достига 2,96 млрд. куб. метра, което е ръст от 10,5% спрямо 2014 година. Причината за това са ниските цени на суровината и търсенето от страна на промишлеността. През следващите години се очаква тенденцията да се запази, като се разчита и на увеличаване на дела на битовата газификация. Местният добив обаче значително намалява. Находищата се изчерпват и през 2015 година са доставили едва 78 млн. куб. метра природен газ, или 2,6% от потреблението. Останалите количества са дошли от Русия и то само през един маршрут – по трасето през територията на Украйна, Молдова и Румъния. Според анализите спирането на потока през това трасе значително ще затрудни покриването на потреблението на газ в страната. Пикът на местния добив е през 2011 година. Тогава находищата в страната са доставили 443 млн. куб. метра природен газ, което е покрило 14% от общото потребление в страната тогава. В следващите години обаче добивът непрекъснато намалява. Анализът на работната група на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за дейността на „Булгартрансгаз“ през 2015 година показва от своя страна забавено изпълнение на програмите за прединвестиционна подготовка и инвестиции. Изпълнени са едва 59% от мерките, като най-голямо е забавянето по отношение на плановете за разширяване на капацитета за съхранение на природен газ. През миналата година приходите на компанията растат с почти 3% спрямо 2014 година и достигат до 391,6 млн. лева. Разходите пък намаляват с почти 3 на сто до 288,1 млн. лева. На базата на тези данни от КЕВР заключават, че финансовото състояние на „Булгартрансгаз“ е стабилно и може да изпълни плановете за следващите години. Докладът за развитието на газопреносната компания ще бъде обсъден по време на обществено обсъждане в КЕВР през следващата седмица.
Източник: Инвестор.БГ (18.07.2016)

Изграждането на газовата връзка с Турция може да се забави Изграждането на газовата връзка с Турция може да се забави. Причина за това са събитията, които се случват в последно време в страната. „За мен случващото се в Турция е доста обезпокоително, въобще за региона. По отношение на природния газ, естествено е, че имам някои съображения - първо, по отношение на бързото достигане на азиатския газ на територията на Република Турция и второто, по скоростното изграждане на интерконектора с Турция. В контакт сме с турските колеги и се надявам там нещата скоро да се успокоят и да продължим да работим по начина, по който сме работили до момента. Вие знаете, че, за да изградим инфраструктура, трябва да има стабилитет и спокойствие, не само у нас, но и в региона“, заяви изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Георги Гегов, цитиран от Българско национално радио. По думите му обаче разговорите по проекта продължават. Снощи българското министерство съобщи, че турция е въвела извънредно положение, което ще продължи три месеца. Все още не е ясно какви дикрети ще предприеме южната ни съседка. Ден по-рано стана ясно, че турският президент Реджеп Ердоган е забранил на учените да напускат страната, а тези, които са в чужбина, да се приберат незабавно. Хиляди учители, преподаватели в университети, декани, адвокати, прокурори и други бяха съкратени. Действията на Ердоган бяха продиктувани, след като опитът за военен преврат срещу управляващите не постигна успех.
Източник: econ.bg (22.07.2016)

Увеличава се интересът към виртуална търговия с природен газ от Гърция Увеличават се интересът и заявените количества за виртуална търговия с природен газ от Гърция. Това коментира пред журналисти изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов, който участва в обществено обсъждане в КЕВР на десетгодишен план за развитие на газопреносните мрежи, предаде БТА. Една от фирмите има вече над 10 сделки за български клиент, в момента има 2-3 фирми, които искат да участват от втория месец на тестовото предлагане на виртуален капацитет и в момента се разглеждат заявленията, каза Гегов. За втория месец количествата са по-големи, отколкото през първия, т.е. нарастват интересът и количествата, коментира той. Виртуалната търговия с Гърция вече се осъществява, обемите не са особено големи, но посоката е правилна, каза Гегов. По думите му през миналата седмица споразумение за виртуална търговия с природен газ е подписано и с Румъния. По думите на Гегов подписаните споразумения с Гърция и Румъния доказват, че газовият пазар у нас наистина се отваря и се върви към реална диверсификация, което иска да види и Европейската комисия (ЕК). Брюксел настоява да бъде осигурен достъп на конкуренти до газовата инфраструктура в България, заради което ни заплашва и наказателна процедура. Гегов коментира, че ЕК добре разбира значението на газовата инфраструктура за българите и искане за приватизация на "Булгартрансгаз" вече "не стои на дневен ред". Виртуалната търговия е една от стъпките, така че ЕК да оттегли претенциите си към нас, работим и в посока на физическа диверсификация, каза още Гегов. Според него първият алтернативен газ у нас ще постъпи с изграждането на интерконектора с Румъния - Русе-Гюргево. Според него и шансът да започне местен добив е много голям. Не може да се счита, че пазарът в България е картелиран, каза още Гегов. Той увери, че откакто е изпълнителен директор на дружеството, не е подписал нито един отказ за достъп до газопреносната мрежа. Гегов допълни, че интерконекторът с Румъния ще бъде готов до края на август - началото на септември. В събота ще се състои работна среща на място с участието на българската и румънската страна по реализацията на проекта, като ще се направи и проверка на дейностите, обясни той. Гегов допълни, че румънците са изразили пълна готовност да ни продават румънски местен добив от момента, когато технически това ще бъде възможно. Предстоят и предстоят разговори на "Булгартрансгаз" и с Македония за изграждане на интерконектор между двете страни. Пред журналисти Гегов обясни, че инициативата за такова съоръжение в района на Петрич е дошла от Скопие, тъй като близката част от Македония не е газифицирана, а България разполага с добра компресорна станция в района. Гегов предупреди обаче, че заради събитията в Турция има опасност да се забави строителството на интерконектора с югоизточната ни съседка.
Източник: Инвестор.БГ (22.07.2016)

Интерконекторът с Румъния се очаква да бъде готов до началото на септември Очаква се до края на август - началото на септември да бъде готов интерконекторът с Румъния. Това коментира пред журналисти изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов, след като участва в обществено обсъждане в КЕВР на десетгодишен план за развитие на газопреносните ни мрежи. В събота ще има работна среща с участието на българската и румънската страна по реализацията на проекта, която ще се състои на място. Ще бъде осъществена и текуща проверка на изпълнението на интерконектора, информира Гегов. Разговаряхме с румънските си колеги, които изразиха пълна готовност да ни продават румънски местен добив от момента, когато технически това ще бъде възможно, каза Гегов. Затова той очаква първият алтернативен природен газ у нас да постъпи с изграждането на интерконектора Русе-Гюргево. Пред членовете на КЕВР Гегов каза, че предстоят разговори на "Булгартрансгаз" и с Македония за изграждане на интерконектор между двете страни. Пред журналисти по-късно той поясни, че интересът е заявен от македонската страна - за изграждане на връзка в района на Петрич, тъй като тази част на съседната ни страна не е газифицирана, а на наша територия там има добра компресорна станция. През тази година успяхме да изготвим предпроектно проучване и имаме основните параметри на газовата връзка с Турция, каза пред КЕВР Георги Гегов. Пред журналисти той коментира, че случващото се там е доста обезпокоително въобще за района. По отношение на природния газ имам някои съображения - за бързото достигане на азиатския газ до територията на Турция и за по-скоростното изграждане на интерконектора, каза Гегов. Той каза, че "Булгаргаз" е в контакт с турските си колеги и изрази надежда обстановката там скоро да се успокои, а работата по проекта да продължи. "За да се гради инфраструктура трябва да има стабилитет и спокойствие, не само у нас, но и в региона", коментира изпълнителният директор на "Булгаргаз". Запитан за възможностите за второ газохранилище у нас, Гегов каза, че газохранилището е единственият начин за балансиране на сезонните неравномерности. "След като имаме амбицията да станем газоразпределител, това означава, че трябва да балансираме сезонните неравномерности и на съседните държави, в този смисъл има определени зони на територия на България, които могат да се обследват, това е на идейна фаза в момента", каза Гегов. В случай, че първоначалните изследвания покажат, че тези зони могат да се ползват за второ хранилище, ще работим по изграждането му, водят се разговори в момента, добави той. Пред членовете на КЕВР Гегов коментира, че стремежът на екипа на дружеството е страната ни да не бъде заобиколена от нито един проект в региона. По десетгодишният план за развитие положително се изказаха, както от КЕВР, така и независими експерти.
Източник: БТА (22.07.2016)

Газ между България и Румъния тръгва ноември? "През ноември най-сетне се очаква да стане възможен преносът на газ между Румъния и България. В края на октомври трябва да бъде готова интерконекторната връзка през село Мартен, край Русе между двете страни и така до края на година ще може да се пренася природен газ между тях", обеща край Дунав министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Тя направи инспекция на строителството на междусистемната връзка заедно със своя румънски колега Виктор Влад Григореско. Министър Петкова обясни, че строителството на наземните части на интерконектора вече е готово и остава само преминаването на тръбите 2 км под река Дунав. "Предстоящото водно строителство е много проблемно и е най-важната част от интерконтектора", подчерта тя. Петкова обаче била уверена в технологичните възможности на компанията "Хабал", която е спечелила обществената поръчка за проекта. Същност именно нейното строителство го бави вече с няколко години. Румънският министър на енергетиката Виктор Град Григореско заяви, че в петък в 5 часа е започнало сондирането от българска страна за прехода под Дунав. При завършването на тази част интерконекторът най-сетне ще може да се свърже с румънското строителство, което вече е започнало. Министър Григореско е убеден, че всичко ще стане готово във срок, тъй като има много добро сътрудничество между двете енергийни министерства и съвместната работа между българската фирма "Булгартрансгаз" и румънската "Трансгаз" също е добра. Румънският министър припомни, че става дума за много сложен проект и това ще е първият интерконектор в този европейски регион.
Източник: 24 часа (25.07.2016)

Експерти се усъмниха в сроковете за развитие на мрежата на "Булгартрансгаз" Доколко са реалистични плановете за развитие на мрежата на "Булгартрансгаз"? Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) одобри преди дни 10-годишния план на компанията. Припомняме, че в него е заложено в периода 2016 – 2018 година газопреносната компания да вложи общо 658,4 млн. лева в инвестиции. „Булгартрансгаз“ планира в следващите години да развие националната и транзитната мрежа, както и да удвои капацитета на газовото хранилище в Чирен. Компанията обмисля изграждането на второ хранилище в следващите 7-8 години, разглежда още възможността за реализацията на газовия хъб „Балкан“, очаква развитие на местния добив. „Има няколко елемента, които са на ръба за реализма. Това, което за мен е нереалистично, не са толкова целите, колкото времевата рамка“, каза пред БНР експертът Славчо Нейков. „Като правило в последните 20 години прогнозите в енергетиката се базират на едни много оптимистични оценки, и отразяват най-общо вижданията на ръководството“, смята експертът Христо Казанджиев. Този оптимизъм по думите му в много голяма степен е натоварен с политически пристрастия, например свързани с изграждането на газовия хъб. Според него първо трябва да се работи систематично за развитие на пазара, от което да следва изграждането на един такъв хъб. А не да се действа обратното – да се изгради първо хъб, а след това да се развива пазарът. Казанджиев смята, че главната цел трябва да бъде работата по междусистемните връзки със съседните страни. Славчо Нейков коментира, че в доклада е посочено интензивно развитие на транзитния пренос – до 2020 г. се предвижда увеличение с 60 на сто. Освен това самият доклад предвижда, че постигането на тази цел ще стане възможно, ако са изградени всички интерконекторни връзки със съседните страни, което е заложено да стане до 2019 г. По темата за изграждане на второ хранилище изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов коментира: „След като имаме амбицията да станем газоразпределител, трябва да балансираме сезонните неравномерности и на съседни държави. В случай че изследвания докажат, че определени зони в България могат да се ползват като второ хранилище, може да се пристъпи към изграждането му“. Заложената времева рамка 2020 г. трябва да бъде гледана доста условно, казва по този повод Нейков. По повод прогнозата за драстичен скок на местния добив Гегов заявява: „Най-големите фирми в света няма да дойдат тук и да харчат стотици хиляди евро всеки ден, ако няма шанс да открием местен добив“. Той допълва, че залежи на природен газ в Черно море са открити край Крим, Румъния и Турция. Славчо Нейков обаче казва, че в плана е предвидено едно увеличение от около 8 пъти на местния добив, като са заложени количества от 600 млн. куб. м годишно. Това означава не само да бъдат открити залежи в рамките на българската територия, но да е икономическо обосновано тяхното използване и да бъде изградена инфраструктура. „Това не е реалистично да стане за 4 години“, категоричен е той. „Нямам представа откъде биха дошли тези 600 млн. куб. м от местен добив. Реален добив не се очаква в скоро време“, смята Христо Казанджиев. Той твърди, че от местен добив в близките 5 – 6 години не може да се очаква сериозен ръст. Ако се потвърдят очакванията за блок „Хан Аспарух“, ще отидат 7 – 8 години, за да бъде разработено находището, казва експертът. Надеждата за България е реализацията на проекта за добив на газ в румънския шелф, има намерения част от този газ да дойде в България по съществуващата сега връзка с Румъния, допълва той.
Източник: Инвестор.БГ (26.07.2016)

"Булгаргаз" продължава да подобрява резултата си Държавният газов търговец "Булгаргаз" продължава да подобрява резултатите си. За полугодието компанията излиза на печалба от 35.4 млн. лв. при загуба от 34.4 млн. лв. година по-рано. Това става ясно от публикувания финансов отчет за шестмесечието. "Булгаргаз" отчита увеличение и спрямо края на 2015 г., когато излезе на печалба от 20.3 млн. лв. В същото време поради трайното понижение на цената на природния газ приходите са се свили с 28.7% и от 819.5 млн. лв. преди година сега са 584.3 млн. лв. Една от основните причини за доборото финансово състояние на "Булгаргаз" е повишената събираемост на вземанията, която е достигнала 113.5% (от главница и неустойки от просрочия) спрямо края на миналата година, коментира изпълнителният директор на дружеството Николай Павлов за "Капитал Daily". Така в края на юни вземанията на компанията са в размер на 177.5 млн. лв. при 291.7 млн. лв. в края на 2015 г. Това се дължи най-вече на плащанията от най-големите длъжници на "Булгаргаз" - "Топлофикация - София" и топлофикациите на Христо Ковачки в Плевен, Бургас и Враца и още няколко по-малки топлофикации. Така към 31 юли те дължат общо 105.017 млн. лв., което е намаление от 52% спрямо края на 2015 г. Най-значително намаление има на задълженията на "Топлофикация - София", които достигат 62 млн. лв. към края на юни, което е спад от 2.5 пъти спрямо края на миналата година. Повишената събираемост се дължи най-вече на цедирането на вземания на "Булгаргаз" от топлофикациите чрез прихващане на задълженията на НЕК към същите дружества. Друга причина за увеличение печалбата на "Булгаргаз" е по-ниският валутен курс на долара към лева спрямо утвърдения от енергийния регулатор при определянето на цената на газа за второто тримесечие, обясни Павлов. Признатата обезценка от страна на КЕВР на количества природен газ от хранилището в Чирен в размер на 18 млн. лв., която е включена в цената за първо тримесечие също е причина за подобрението на резултатите на компанията. Благодарение на ниската цена на природния газ "Булгаргаз" отчита увеличение на потреблението с 10.37%. По думите на Павлов то идва основно от сектор химия, който е и основният консуматор на суровината. Повишение има и при металургията и стъкларската промишленост. Засега компанията не усеща отлив на клиенти заради възможностите за виртуалната търговия от Гърция. "Нашите изчисления са, че имаме най-добрата цена в региона и спрямо ликвидните газови хъбове също", коментира Павлов. В началото на тази година "Булгаргаз" пое и доставките на газ за "Овергаз". Това се наложи, тъй като "Газпром" спря газа на дъщерната си компания в навечерието на нова година. Засега "Овергаз" обаче не е подала заявка към "Булгаргаз" за доставката на газ за следващото тримесечие, което трябва да стане най-късно до 5 август. През полугодието компанията изчисти голяма част от задълженията си. Това включва 18.515 млн. лв. просрочия по кредит към собственика й - Българския енергиен холдинг (БЕХ). Намеренията на дружеството са до края на годината да изчисти и останалата част от заема в размер на 11 млн. лв., каза Павлов. Разходите за външни услуги също са намалели с 45% спрямо полугодието на миналата година и към края на юни 2016 г. са 1.6 млн. лв. Газовият оператор "Булгартрансгаз" отчита намаление на печалбата си спрямо полугодието на 2015 г. с близо 10 млн. лв., с което тя достига 43.5 млн. лв., се вижда в отчета на дружеството. В същото време приходите на компанията намаляват минимално до 168.7 млн. лв., докато разходите по някои пера се увеличават. Най-съществено повишение има на тези за амортизации, които достига 41.3 млн. лв. от 34.5 млн. година по-рано. Общо вземанията от свързани лица намаляват до 54.7 млн. лв., като през първото полугодие на 2015 г. са били 67 млн. лв. Задълженията към дружествата в групата на БЕХ също се увеличават до 14.9 млн. лв., което вероятно се дължи на новото задължение на "Булгартрансгаз" да плаща 5% от прихода си във фонд "Сигурност на електроенергийната система".
Източник: Инвестор.БГ (04.08.2016)

Газовият хъб с Гърция отново се отлага Макар само преди дни премиерите на България и Гърция да потвърдиха като общ приоритет изграждането на връзката между газовите системи на двете държави, реализацията на стартиралият преди шект години проект продължава да изостава. Процедурата по търсене на транзитьори на синьо гориво, които да ползват капацитета на тръбата – т. нар. пазарен тест, е във втората си фаза и се очаква до края на септември да станат ясни офертите за пренос. В процес на подготовка са тръжните процедури за доставка на материали за строежа и за негов изпълнител. През декември 2015 г., когато бе подписано решение, бяха обявени намеренията търгът да е един и да се проведе това лято, а самото изграждане да започне през октомври 2016 г. Сега всичко се отлага поне с половин година. Намерението за старт на строежа се очертава най-рано март 2017 г., тъй като участниците в проекта са решили да изчакат резултатите от пазарния тест, които ще са ясни в края на другия месец, за да задвижат процедурата по осигуряване на заем от Европейската инвестиционна банка при изгодни лихви. Друго забавящо обстоятелство е изчакването на окончателното решение на Европейската комисия дали ще одобри допълнително финансиране за проекта. То трябва да бъде взето в началото на следващата година, до когато се очаква вече да са стартирали и търговете за доставчик на материали и изпълнител на строежа. Това стана ясно от думите на Асен Гагаузов, член на борда на компанията за реализацията на проекта „Ай Си Джи Би“, в която с равни дялове участват „Българският енергиен холдинг“ (БЕХ) и компанията „Посейдон” с акционери гръцката ДЕПА и италианската „Едисон“
Източник: econ.bg (08.08.2016)

"Булгартрансгаз" избра фирма пред фалит да проучва разширението на "Чирен" Одобрението на проекта за разширението на подземното газохранилище "Чирен" и финансирането от 220 млн. евро , което той трябва да получи от Европейската комисия (ЕК), ще се забавят значително. Причината е, че поръчката за 3D сеизмичните проучвания на терена с прогнозна стойност от 10 млн. лв., което е последната стъпка преди взимането на финално инвестиционно решение за разширението. Дотук се стигна, след като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обяви избора на изпълнител – румънската Prospectiuni, за незаконосъобразно поради нарушения в процедурата. Заедно с това пък само ден след като компанията е избрана за изпълнител на поръчката, тя е поискала от румънския съд да стартира процедура по несъстоятелност. Искането е прието от съда, назначен е и синдик. Изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" коментира, че не е имало как оценителната комисия да види това в представените от фирмата документи. В условията е посочено, че не се изисква информация по отношение на икономическите и финансовите възможности на кандидатите. По думите му обаче в случая прекратяването на процедурата е по-добрият изход от ситуацията, отколкото да се търсят неустойки и да се развалят договори впоследствие. Сеизмичните проучвания са последната стъпка, преди ЕК да реши дали да отпусне средствата за разширението на "Чирен". Тепърва обаче "Булгартрансгаз" трябва да обяви нова обществена поръчка, а ако се съди по първата, която беше прекратена, изборът на нов изпълнител ще отнеме още осем месеца, а при обжалване - и година.Поръчката за изпълнител за сеизмичните проучвания бе обявена в средата на септември миналата година. Избраната процедура е договаряне с обявление, тъй като по думите на изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" става въпрос за много специфични дейности и специалистите на държавната компания са искали да преговарят по всеки един детайл от офертите. Месец по-късно са получени и самите оферти, като кандидатите са трима - полската Geofizyka Torun, румънската Prospectiuni и унгарската Acoustic geophyzical servces. И трите фирми са допуснати до участие като отговарящи на всички изисквания. Оценката на възможностите и офертите на участниците трае четири месеца и в началото на април излиза с решение, че на първо място е класирана румънската фирма Prospectiuni. Преглед на доклада на оценителната комисия на "Булгартрансгаз" показва, че в хода на преговорите е постигнато намаление на предложените първоначално цени. Така максималната договорена цена на полската фирма е 3.8 млн. евро, на унгарската 3.5 млн. евро, а на румънската 4.038 млн. евро, всички без ДДС. Въпреки че последната дава най-висока цена, тя е и победител за поръчката, в която основният критерии е икономически най-изгодна оферта.Вероятно всичко щеше да приключи дотук, ако една от останалите фирми участници не решава да обжалва решението на "Булгартрансгаз" за избор на изпълнител в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). От органа в началото на юни излизат със становище, че решението на оценителната комисия за класирането е нецелесъобразно. Проучванията на КЗК са установили, че избраната фирма не е доказала в техническото си предложение всички изисквания, заради което е трябвало да бъде отстранена от процедурата. Освен това комисията е изискала допълнителни технически данни, което според КЗК не е законосъобразно. Това е дало на самата фирма възможност да измени офертата си, което е втора причина за отстраняването й. Така КЗК връща процедурата за ново преразглеждане. Два месеца по-късно (в средата на юли) нова оценителна комисия на "Булгартрансгаз" излиза с решение, че първоначалните предложения за изпълнение на поръчката на всички участници не отговарят на изискванията на възложителя, с което процедурата е прекратена.Ден след като румънската Prospectiuni печели поръчката на "Булгартрансгаз", румънският съд одобрява стартирането на процедура за несъстоятелност, поискана от самата компания. Лошото финансово състояние на фирмата, специализирана в геоложки проучвания, е видимо и от финансовите й данни. През 2015 г. тя отбелязва загуба от 5.4 млн. евро според различни електронни издания, а оборотът й намалява до 43.09 млн. евро, което е 38% по-малко в сравнение с предходната година. Освен това тя завършва 2015 г. с дълг от 21.7 млн. евро към банки, данъчни служби и служители. В началото на юни на сайта й са публикувани и списъците с кредиторите. Една от основните причини за влошаване на финансовото й състояние е колапсът на цените на петрола, което се запази като трайна тенденция в последната година и половина, става ясно от публикациите. Самата компания е създадена през 1950 г., в нея работят 750 души и работи по сеизмични проучвания в над 10 държави, между които и България.
Източник: Капитал (09.08.2016)

Над 200 фирми ще получат 94 млн. лева заради скъпия ток За над 200 фирми от различни браншове разходите за ток ще намалеят. Вчера Европейската комисия (ЕК) разреши предприятията, които са на свободния пазар, да плащат намалена добавка "задължение към обществото". Добавката отива в НЕК като компенсация за скъпия ток, който изкупува от ВЕИ, американските тецове и когенерациите. Облекчението ще влезе в сила със задна дата - от 1 август 2015 г., и ще важи до 31 декември 2020 г., съобщиха от Министерството на енергетиката. Предприятията ще получат различен процент намаление на добавката - според големината си. Годишният бюджет на помощта ще бъде в размер на 94 млн. лв., показват разчетите на Българската федерация на индустриалците и енергийните консуматори (БФИЕК). Парите за фирмите ще дойдат от фонд "Сигурност", в който само през юни са влезли 26.9 млн. лева, а общата сума е вече 153.7 млн. лева. Фондът бе създаден преди година и в него всички производители на ток - частни и държавни, внасят по 5% от продадения ток. От юни отчисления дължат и Електроенергийният системен оператор и "Булгартрансгаз". Парите от фонда се превеждат към НЕК, а част от тях се пазят и за разходите, свързани с таксата "задължение към обществото". От БИФЕК, където членуват най-големите енергийни потребители, приветстваха решението. Оттам припомниха, че настояват за въвеждането на подобен механизъм от началото на 2012 г., когато добавките към цената на тока за фирмите на свободния пазар нараснаха с над 380% само в рамките на една регулаторна година.
Източник: Сега (11.08.2016)

Започна втората фаза от пазарния тест за газовата връзка с Гърция Официално стартира втората фаза – „Фаза на офериране за капацитет“ – от пазарния тест за междусистемната газова връзка Гърция-България. Тя ще покаже какво ще бъде нивото на реалния ангажиран капацитет, въз основа на сключени предварителни договори. Указанията, свързани с втората, обвързваща, фаза от пазарния тест бяха публикувани на интернет страницата на ICGB, която отговаря за реализирането на газопровода Гърция-България (IGB) и която ще притежава съоръжението. Акционери в нея са БЕХ с 50% и гръцката IGI Poseidon с 50%. Участниците в първата фаза - „Изразяване на интерес“ - и оператори на газопреносни системи ще бъдат уведомени директно, като ще им бъдат предоставени съответните документи и ще бъдат поканени да участват във „Фаза на офериране“ в съответствие с чл. 3 от Указанията на „Фаза на офериране“, обясниха от ICGB. Пазарният тест протича в две фази. По време на първата фаза, „Изразяване на интерес“, която приключи на 8 април 2016 г., бяха получени девет необвързващи заявления за интерес.
Източник: Монитор (12.08.2016)

Нова методика за плащане на преноса на природен газ на българска територия е внесена в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Предстои тя да бъде публично обсъдена в края на месеца – на 29 август (понеделник). В основата на предложението е търговците на природен газ да плащат вече за мегаватчас, а не както досега – цена за 1000 куб. метра газ при транспортиране за 100 километра. Не винаги обаче суровината е с еднаква калоричност и затова при влизането й в системата на "Булгартрансгаз" ще се измерва калоричността и ще се приравнява на мегаватчас енергия и вече върху тази качествена мярка ще се налага тарифата. Евентуално новата методика ще влезе в сила от 1 октомври, 2016 година. Новият начин за определяне на цените за пренос и транзит ще доведе до минимални промени в крайните тарифи, някои ще са малко нагоре, други – леко надолу, но като цяло ще са по-справедливи, каквато е и целта на въвеждането им, обясни пред Mediapool председателят на КЕВР Иван Иванов. По думите му България отново е закъсняла с промяната, изисквана от Европейския съюз, и е последната страна членка, която ще приложи новите правила. Иван Иванов посочи и, че промяната се прави заради планирания газов хъб „Балкан“. Според председателя на КЕВР с новата методика на плащане щели да бъдат привлечени международни инвеститори. Иванов не очаква и да има промяна в крайните приходи на „Булгартрансгаз“ заради промяната на методиката. На 10 септември предстои държавният газов доставчик "Булгаргаз" да внесе окончателно заявление за цената на природния газ от 1 октомври като прогнозните изчисления сочат поскъпване с 3.4 на сто. Планираното повишаване на цената е с 9,55 лв. До 290,63 лв. без ДДС за 1000 куб. метра. Като основни мотиви за поскъпването са посочени очакваните по-високи доставни тарифи на природния газ през четвъртото тримесечие на годината и на курса на лева спрямо щатския долар.
Източник: expert.bg (23.08.2016)

Двойно ще се съкрати срокът за включване в елмрежата Значително намаление на срока за присъединяване на производители и клиенти към елмрежата предвижда Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Предложението е той да се съкрати от сегашните 15 на 7 работни дни. Промяната е записана в промени в Наредбата за присъединяване към мрежите, публикувани за обществено обсъждане. В момента срокът за включване е две седмици, но той може да се удължава до 30 дни. Предложението за съкращаването на срока идва от финансовото министерство, което се надява с тази и с други мерки да успее да съживи инвестициите. Според едно от последните проучвания на Световната банка - Doing business, дори и 15 дни не са достатъчни за "опъването на жиците". Българските компании например успяват да пуснат тока в заводите или цеховете си средно за 130 дни, докато в Южна Корея това става средно за 18 дни. Проблемът най-често е в нужната документация и пилеенето на време и часове по опашки, отбелязват експертите. Сроковете за свързване с газопреносната и газоразпределителните мрежи също ще бъде намален на 25 дни. В момента сключването на предварителен договор отнема 30 дни. Правилата тепърва ще трябва да се одобрят от КЕВР, която идната седмица ще разгледа и нова методика за определяне на цените за пренос на природен газ. Тя е предложена от "Булгартрансгаз" и предвижда от есента търговците да плащат за преноса на суровината през българска територия за мегаватчас, а не както досега - за обем за транспортиране на 1000 куб. м на сто километра. Новият начин за определяне на цените за пренос и транзит ще доведе до минимални промени в крайните тарифи, някои ще са малко нагоре, други - леко надолу, но като цяло ще са по-справедливи, каквато е и целта на въвеждането им, коментира пред Медиапул шефът на КЕВР Иван Иванов.
Източник: Сега (24.08.2016)

От октомври за пренос на газ ще се плаща по нов начин От 1 октомври 2016 г. търговците на природен газ ще плащат за преноса на суровината през българска територия цена в мегаватчас, а не както досега за обем – тарифа за транспортиране на 1000 куб. м на сто километра. Това предвиждат промени в методиката за определяне на цените за достъп и пренос по газопреносната мрежа на държавния оператор "Булгартрансгаз", внесени в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за обсъждане и приемане. Публично те ще бъдат разгледани на 29 август на заседание на регулатора. Новият начин за определяне на цените за пренос и транзит ще доведе до минимални промени в крайните тарифи, някои ще са малко нагоре, други – леко надолу, но като цяло ще са по-справедливи, каквато е и целта на въвеждането им, обясни пред Mediapool председателят на КЕВР Иван Иванов. По думите му България отново е закъсняла с промяната, изисквана от Европейския съюз, и е последната страна членка, която ще приложи новите правила. Освен това те са важна юридическа норма за работата на планирания от правителството на ГЕРБ газоразпределителен център "Балкан" край Варна, който ще бъде представен пред инвеститори на 5 и 6 септември в морския град. "Ако искаме да привлечем търговци за осигуряване на доставки за хъба, трябва да предложим съвременни цени за достъп и пренос през българската газова мрежа", коментира Иванов. В момента таксата за пренос на синьо гориво се определя за транспортирането на 1000 куб. м на разстояние от сто километра. Не винаги обаче суровината е с еднаква калоричност и затова при влизането й в системата на "Булгартрансгаз" ще се измерва калоричността и ще се приравнява на мегаватчас енергия и вече върху тази качествена мярка ще се налага тарифата. Освен това цената в мегаватчас ще е по-лесна за сравнение с останалите тарифи в региона. Това означава, че след одобрение на промяната в методологията газовият оператор ще трябва да разработи предложения за цени на входните точки на мрежата си и според различните направления до също така определените изходни точки ще се плащат различни цени. Промените са важни за развитието на конкуренцията и отварянето на транзита и за други доставчици освен руската "Газпром Експорт", която на практика в момента владее пълния капацитет на тръбите за пренос към Турция, Гърция и Македония. От "Булгартрансгаз" посочват, че новите цени ще гарантират възстановяване на ефективно направените от тях разходи и ще дадат тарифна стабилност за ползвателите на мрежата, които ще са защитени от необосновано повишение на цените въз основа на неточни прогнози за пренасяните обеми. Според Иванов не се очаква промяна в крайните приходи на "Булгартрансгаз" от транзита на руско синьо гориво и от преноса, тъй като преструктурирането на тарифата ще се балансира. Все пак обаче предстои да се внесат заявления за този вид цени, които тепърва ще бъдат разглеждани от енергийния регулатор. Това със сигурност трябва да стане в рамките на септември, за да може новите цени за достъп до мрежата и преноса на газа да влязат в сила с новата цена на самата суровина, която се определя на всяко тримесечие. На 10 септември предстои държавният газов доставчик "Булгаргаз" да внесе окончателно заявление за цената на природния газ от 1 октомври като прогнозните изчисления сочат поскъпване с 3.4 на сто. Планираното повишаване на цената е 9.55 лв. до 290.63 лв. без ДДС за 1000 куб. м и увеличаването е аргументирано с очакваните по-високи доставни тарифи на природния газ през четвъртото тримесечие на годината и на курса на лева към щатския долар. Друга подготвяна промяна е намаляването от 30 на 25 дни на срока за сключване на предварителен договор за присъединяване на инвестиционни проекти към газопреносните и газоразпределителните мрежи.
Източник: Медия Пул (24.08.2016)

Енергийният системен оператор с печалба от 42 млн. лв. за полугодието Електроенергийният системен оператор, който притежава цялата електропреносна мрежа в страната, продължава да отчита добри резултати. Към средата на годината държавното дружество реализира печалба от 41.8 млн. лв., която е една от най-добрите в групата на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Единствено газовите "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" отчитат по-добри печалби за полугодието - съответно от 48.9 и 43.5 млн. лв. В същото време приходите от продажби бележат незначително увеличение с 5.2 млн. лв., достигайки 287.7 млн. лв. Освен това приходите на компанията за придобиване на дълготрайни материални активи също се увеличават с 3.380 млн. лв. заради финансирания от фонд "Козлодуй" . Количеството енергия, за която ЕСО събира цена за достъп и пренос, се е понижило с 13.15%. Тази тенденция започна в средата на миналата година, което доведе до понижение на цените на електроенергията в Европа с 15 - 20%.
Източник: Капитал (26.08.2016)

България е разработила четири варианта за хъб "Балкан" Разработени са четири варианта за планирания от българското правителство газоразпределителен център "Балкан" край Варна, като цената варира от 1.2 млрд. евро до 2 млрд. евро. Те ще бъдат представени на 5 и 6 септември на инвеститорска конференция, в която ще участват стратегически добивни компании, международни финансови институции като ЕИБ и ЕБВР, пенсионни и инвестиционни фондове, както и транзитьори и търговци на природен газ. До понеделник участие са потвърдили над 35 компании, сред които световни гиганти и регионални играчи с разработвани газови проекти у нас и в региона на Балканите. Това е съобщил пред Mediapool Георги Гегов, изпълнителен директор на държавния газов оператор "Булгартрансгаз", който организира конференцията. Още не е ясно дали руската "Газпром" ще участва във форума. Това е важен въпрос, защото българското правителство разчита да възроди проекта "Южен поток", но в мини вариант - само по дъното на Черно море - за да си гарантира един от исканите от ЕК минимум три източника на суровина за газовия център, а и да се намалят загубите по спрения газопровод. Инвеститорската конференция трябва да покаже какъв е интересът на бизнеса, банките и доставчиците на синьо гориво към реализирането на регионален газов хъб у нас. Според Mediapool, за захранването му се разчита директно на руски газ по "Южен поток", както и на каспийски газ от междусистемната връзка с Гърция, какъвто вече е договорен след 2019 г. в обем от 1 млрд. куб. метра годишно. Очаква се в хъба да влиза и втечнен газ от терминалите в Турция и Гърция, доставян по бъдещите интерконектори с двете страни, още повече че България в момента разработва с Гърция проект за общ терминал за регазификация на втечнен газ край Александруполис. Вариант е и суровина от австрийския газов център "Баумгартен" при реализацията на проекта "Йистринг", иницииран от Словакия за разнообразяване на доставките от Западна към Източна Европа и вкарването и на алтернативен газ от Иран, Ирак, Египет, Израел и Кипър в обратна посока.
Източник: econ.bg (31.08.2016)

"Булгартрансгаз" ще прави ново дружество за газовия хъб "Балкан" Дъщерно дружество на "Булгартрансгаз" ще поеме изграждането на газовия хъб "Балкан". До 50% от акциите в новата проектна компания се предвижда да бъдат предложени на стратегически инвеститори. Това съобщи изпълнителният директор на държавния газов оператор Георги Гегов на инвеститорска кръгла маса за новия проект във Варна. На този етап инвестицията се оценява на 1.5 млрд. евро, но точната сума ще е ясна след приключване на предпроектните проучвания, които са предвидени за 2017-2018 г. Изграждането на хъба ще даде възможност за увеличение на преноса на газ през страната до 43 млрд. куб.м, каза още Гегов. Предстои да се реши дали трасето да минава северно или южно от Стара планина, като по думите на Гегов в зависимост от инвеститорския интерес може да се избере и вариант с изграждане на два, а не на един тръбопровод. За момента не е ясно как ще бъде финансиран проектът. "Има какво още да се уточнява по финансовия модел, но всички въпроси ще бъдат изяснени в хода на преговори с потенциалните инвеститори", посочи енергийният министър Теменужка Петкова.Пет страни вече са заявили интерес да доставят газ на бъдещия газоразпределителен център, сред тях е и Русия. Това съобщи премиерът Бойко Борисов на форума, цитиран от "Медиапул". "Няма да позволим България да бъде изключена от газопреносната система и да бъде превърната в клиент от основен транспортьор", посочи премиерът, след като няколко дни по-рано председателят на управителния съвет на руската "Газпром" заяви, че няма да има тръба от "Турски поток" към България, а доставките на руски газ ще стават през Гърция. Борисов посочи, че очаква не само окуражаване от Брюксел, а и практическа помощ за създаването на газовия хъб. За целта той очаква Европейската комисия (ЕК) да участва в тристранни срещи не само с България и Русия, но и с останалите страни, които пожелаят да участват в проекта. Като потенциални партньори освен Русия той посочи Азербайджан, Туркменистан, Иран, САЩ и др.Увеличението на потреблението на газ в региона показва, че има потенциал нещо да се развие и че един хъб на Балканите е вярното решение, посочи директорът на "Вътрешен енергиен пазар" в Генералната дирекция "Енергетика" на ЕК Клаус-Дитер Борхард. По думите му ползите от проекта ще са очевидни - нарастваща сигурност на доставки за България и съседните страни, по-ниски цени за домакинствата и промишлените потребители, подобрен достъп до чист природен газ. Прогнозите са, че през 2030 г. Европа ще консумира 380 млрд. куб.м природен газ годишно. В същото време вътрешното производство на газ намалява, което означава, че трябва да се запълни разликата между търсенето и предлагането. Според Борхард един от ключовите елементи е диверсификацията на източници, на транспортирането и на доставчиците. Той обаче добави, че все още трябва да се направят някои реформи в регулаторната рамка и да се коригират някои договори. "Честната конкуренция е нещо много важно, защото югоизточните пазари все още се доминират основно от един голям доставчик с дългосрочни договори, които понякога са след 2030 г.", посочи той.Проектът за газов хъб "Балкан" не е конкурентен на някой от съществуващите проекти или на разработваните и планирани в момента. Той ще даде техническа инфраструктурна възможност за конкурентен сблъсък на различни доставчици, заяви вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев, който ръководи създаването на газоразпределителния център. Вицепремиерът коментира, че е право на руската страна да изнася газ за Турция. "Ние не се интересуваме от други проекти, имаме нашия проект и каним всички заинтересувани страни, включително Русия, да участват", каза той. Пред участниците в инвестиционната кръгла маса Дончев посочи още, че при разглеждане потенциала на проекта не бива да се разсъждава само за България, която е малък пазар, а да се има предвид потенциалът на целия район заедно със съседните държави, чийто общ брутен вътрешен продукт е 1.2 трлн. евро, населението достига 126 млн. души, а консумацията на газ надхвърля 70 млрд. куб.м.
Източник: Капитал (07.09.2016)

Алтернативните сделки с газ от Гърция вече са 100 За по-малко от три месеца интересът към виртуалните сделки с газ значително нарасна, но търгуваните количества все още са твърде пренебрежими и са по-скоро опит на търговците и потребителите да тестват новата възможност за алтернативни доставки. По данни на "Булгартрансгаз" става въпрос за около 100 хил. куб. метра. За сравнение, общото потребление в страната е около 150-160 млн. куб метра месечно през летния период. Самите сделки обаче значително са нараснали, като от една в началото на юли техният брой вече достига 100. Засега големите потребители по-скоро опипват почвата, тъй като българската цена е по-ниска от гръцката. Това обаче е въпрос на пазарна конюнктура. Само през миналата година кумулативното намаление на цената също беше около 30%. Поевтиняването продължи и през тази, така че дори с очакваното увеличение от 3% от октомври газът пак ще е наполовина по-евтин в сравнение с началото на 2016 г. Виртуалните сделки с газ станаха възможни в края на юни, когато българският и гръцкият газов оператор - "Булгатрансгаз" и DESFA, подписаха споразумение. Засега те са в тестови период, но от 1 октомври (или най-късно до началото на ноември) трябва да стане дългосрочна възможност. На практика този тип сделки са вид суап, при който клиентът в България получава доставките си от транзитирания през страната ни газ за Гърция, а гръцкия продавач си го възстановява от терминала за втечнен газ в Ревитуса или от търговете, организирани от гръцкия газов търговец DEPA. В бъдеще, когато в Гърция има повече доставчици, например от Каспийския регион, алтернативите могат да станат повече и по-изгодни.Хасковската фирма "Химмаш" бе първата, която купи виртуалнo газ в началото на юли. Макар и с малки количества, машиностроителната компания продължава да е един от основните купувачи при алтернативните доставки. Първите две сделки на дружеството бяха за около 1000 куб. метра газ. Тогава изпълнителният директор и основен собственик във фирмата Йордан Христов коментира за "Капитал", че това е по-скоро тест на системата. "Ако има газ и ако е по-евтин, ще правим и други сделки", допълни той. Един от най-големите консуматори на природен газ в станата - химическият завод "Агрополихим", също вече има сключени сделки за виртуална доставка на газ. Изпълнителният директор на компанията Васил Александров коментира, че става въпрос за около 3 хил. куб. метра, което е чисто символично (месечно компанията потребява около 30 млн. куб. метра). "Намеренията ни са да проиграем системата. Ако работи, може да се координираме с гръцките компании и при изгодни цени да търгуваме", посочи той. По думите му обаче към момента е трудно да се намери по-евтин газ от Гърция, тъй като цената на "Булгаргаз" е изключително изгодна. Изпълнителният директор на държавното дружеството Николай Павлов беше коментирал за "Капитал", че в момента това е най-добрата цена, предлагана в региона. Точно затова изглежда съвсем логично обяснението на Александров, че гръцките търговци в момента имат интерес по-скоро да внасят количества от България, отколкото да изнасят към страната ни. Потенциални купувачи на практика са всички големи консуматори на газ, като металургичните и химическите заводи. От Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, която представлява тези потребители, коментираха, че имат интерес към виртуалните сделки, стига да са на по-изгодни условия от предлаганите от "Булгаргаз". "Любопитно е да се проиграе схемата, а не толкова да се внасят големи количества", посочи Константин Стаменов, председател на федерацията. Вероятно освен посочените две фирми има и други купувачи, но от "Булгартрансгаз" отказаха да посочат кои са те с мотива, че това е търговска тайна. По всичко обаче изглежда, че сключваните в момента сделки са по-скоро подготовка за момента, в който цената на руския газ, който се продава в България, стане неконкурентна.Търговците, които към момента предлагат количества газ чрез виртуални сделки, са общо четири. Две чужди и две български компании посочиха от "Булгартрансгаз", но не назоваха имената им. Както "Капитал" вече писа, едната от тях е Vitol, чието седалище е в Швейцария и е един от най-големите глобални търговци на петрол. Засега от компанията отказват да коментират търговската си дейност в България. Другият търговец, който трупа опит с виртуални доставки, е българската "Дексиа България", която е наполовина собственост на Пола Найденова и "Трансферт".Освен че към момента няма особен икономически смисъл да се внася газ от Гърция, продажбата на толкова малки количества има и друго обяснение. Едно от тях по думите на Пола Найденова е, че таксите за прекъсваем капацитет (които се плащат освен таксите за пренос), определени от "Булгартрансгаз", са твърде високи. Получава се така, че за една и съща услуга цените на гръцкия газов оператор DESFA са много по-ниски от тези на българския му аналог. "Не знам дали тези високи цени не бяха наложени в бързината след подписването на междусистемното споразумение за тестовия период, но те са една от основните причина за малките обеми на виртуалните сделки", посочи тя. Друг проблем пред алтернативните доставките за българските потребители са договорите, които те имат с "Булгаргаз". Причината е, че при неспазване на заявените за потребление количества те дължат неустойки. Толерансът от 5%, който "Булгаргаз" дава, е прекалено малък, за да си струва да го купуваш от друг доставчик, коментира Васил Александров. По думите му засега не може да се разчита изцяло на виртуалните сделки. Това обаче сигурно ще се промени, ако има икономическа логика и сигурни количества. Такъв поне е опитът в останалата част от Европа, където виртуалните сделки са един от най-използваните инструменти за търговия с газ.
Източник: Капитал (15.09.2016)

"Булгартрансгаз" ще наема консултант за газовия хъб "Булгартрансгаз" търси консултантска фирма, която срещу 119 000 лв. без ДДС да каже в състояние ли е дружеството да изгради газов хъб. Фирмата ще направи преглед на възможностите на фирмата за доставки, потребление и инвестиции. Парите ще бъдат осигурени от бюджета на дружеството и няма да са по линия на някой от европейските фондове. Кандидатите трябва да са изпълнявали сходни дейности в последните три години от датата на подаването на офертата. Те трябва да разполагат с квалифициран персонал и ръководен състав за изпълнението на поръчката. Това ще бъде поредното плащане на "Булгартрансгаз" за консултанти. Средствата по това перо растат почти тройно - ако през първото полугодие на миналата година компанията е платила 203 000 лв. за експертни съвети и анализи, тази година разходите вече са близо 600 000 лв., показа справка на в. "Сега". В последната година останалите дружества от държавната енергетика също увеличават разходите си за консултанти, външни услуги и оценки. Сред рекордьорите е Българският енергиен холдинг, чиито харчове за такива услуги са скочили със 112%, или с близо 1 млн. лв., спрямо миналата година. Това се дължи най-вече на договора със Световната банка, която бе наета да разработи заедно с правителствени експерти модела за освобождаването на енергийния пазар.
Източник: Сега (16.09.2016)

Европейската комисия е готова да съфинансира с 50 на сто предпроектно проучване за възможностите за изграждане на газовия хъб "Балкан", съобщи БНР. Брюксел очаква документите да бъдат подадени до 8 октомври. "Булгартрансгаз“ вече обяви обществена поръчка за избор на консултант, който да оцени възможностите на държавната компания за изграждане на хъба. Дъщерно дружество на "Булгартрансгаз" ще поеме изграждането на газовия хъб "Балкан". До 50% от акциите в новата проектна компания се предвижда да бъдат предложени на стратегически инвеститори. На този етап инвестицията се оценява на 1.5 млрд. евро, но точната сума ще е ясна след приключване на предпроектните проучвания, които са предвидени за 2017-2018 г. Изграждането на хъба ще даде възможност за увеличение на преноса на газ през страната до 43 млрд. куб.м.
Източник: Банкеръ (26.09.2016)

Още 4 компании с интерес към газовата връзка с Гърция Четири нови компании са заявили интерес да участват в проекта за междусистемната газова връзка между България и Гърция . Те искат да резервират капацитет във втората обвързваща фаза на пазарния тест - процедурата по търсене на транзитьори на синьо гориво, които да ползват капацитета на тръбата. Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова на брифинг в София с министъра на околната среда и енергетиката на Гърция Панос Скурлетис. Втората фаза на пазарния тест официално започна на 5 август, след като енергийните регулатори на България и Гърция одобриха указанията за управление и разпределение на капацитета на газовата връзка. Министър Петкова посочи, че и българският, и гръцкият регулатор в момента търсят възможност за разработване на правила, които да дадат възможност на тези компании да се включат във втората фаза на пазарния тест при спазването на всички изисквания за публичност, прозрачност и равнопоставеност. „Надяваме се всичко да бъде успешно с тези нови участници, което е гаранция за интереса към проекта и за неговата икономическа обоснованост“, каза още министър Петкова.
Източник: Монитор (06.10.2016)

Тръгват евтините кредити за европроекти Догодина тръгва нисколихвеното финансирне през Фонда на фондовете по проекти, свързани с ОПРР. Това съобщи зам.-регионалният министър Деница Николова. „Около 12% от ресурса на програмата е заделен за използване във финансови инструменти”, каза тя и добави, че 17 на сто от общия ресурс на програмата вече е разпределен. Тя прогнозира още, че през следващата година инвестициите по ОПРР ще достигнат 700 млн. лв. „До края на годината трябва да прехвърлим средствата към Фонда на фондовете, който от своя страна да избере тези 3 подфонда , които ще оперират на територията на страната. Очаквам, че от средата на следващата година те трябва и да функционират и да могат да се подават проекти към тях. Хубаво е общините отсега да готвят проекти, защото подготовката изисква време. Кандидатстването ще бъде на едно гише и ще се кандидатства пред фонда, който ще преценява жизнеспособността на даден проект. Фондът ще може да предлага и отпускането от ОПРР на безвъзмездна помощ, когато в проекта има елементи, които не могат да се изплатят, като генерират приходи. Изпълнителният директор на фонда Валери Белчев, обясни за „Монитор”, че отпускането на публичния ресурс, който отпускаме, може да е безлихвен, но към него задължително се добавят и средства от банки, чиито лихви са пазарни. „Когато бенефициентът получи средствата, лихвата е под пазарната”, уточни той. „Фондът е длъжен да увеличи наличният ресурс с допълнително привлечени средства от други източници. Така ще може да се финансират повече проекти. Фондът дава и гаранции за проекти, като по този начин те няма нужда да залагат пред банките цялото си имущество, за да вземат кредит за начинанието си. Принципът на отпускане на пари чрез фонда е да се ползват и частни средства, като делът може да бъде различен”, добави той. По думите му ресурсът за финансовия инструмент е 189,1 млн. евро. Според Белчев тепърва предстои да се направи споразумение между фонда и управляващия орган на европрограмата за прехвърлянето на средствата. След като се публикува рамката на инструмента, фондът ще направи избор на банки, с които ще работи. Белчев прогнозира, че най-вероятният вариант е да бъде консорциум с участието на банки.
Източник: Монитор (24.10.2016)

Държавните енергийни фирми продължават плавно да потъват. Националната електрическа компания (НЕК) и "Марица-изток 2" са на загуба, а печалбите на АЕЦ "Козлодуй" и "Булгартрансгаз" намаляват. Положителен резултат и увеличение на печалбата отчита обаче Българският енергиен холдинг (БЕХ), който е принципал на основните държавни дружества в енергетиката. Това сочат данните за деветмесечието, публикувани на сайта на финансовото министерство, цитирани от Инвестор. В периода януари - септември загубата на НЕК е 154 милиона лева. Положителен факт е, че тя намалява със 101 милиона лева в сравнение със същия период на миналата година, но въпреки това дружеството е притеснено да посреща задълженията си. Именно НЕК бе осъдена от международния арбитраж по делото за АЕЦ "Белене". Общо около 1.2 милиарда лева трябва да бъдат платени максимум до средата на декември, очаква се и одобрение от Брюксел за държавна помощ за покриване на задълженията. Приходите от продажби на електроенергия намаляват с 2.3% до 2.19 милиарда лева. С либерализацията на пазара намаляват и приходите от продажба на регулиран пазар. Разходите на НЕК също намаляват - с 6% до 2.4 милиарда лева заради по-малките разходи за закупуване на електроенергия. Приходите на ТЕЦ "Марица-изток 2" намаляват с почти 16% до 384.5 млн. лева. Разходите също се свиват до 444 млн. лева. Централата увеличава загубите си в първото деветмесечие - до 86.1 млн. лева, спрямо загуба от 68.1 млн. лева в същия период на 2015 г. Въпреки увеличеното с 6.3% производство за деветте месеца в сравнение с миналата година печалбата на АЕЦ "Козлодуй" се свива с 87 млн. лева до 39 млн. лева. Централата е реализирала приходи за 636 млн. лева, а разходите са 595 млн. лева. Основната част от разходите са по проектите за удължаване на експлоатацията на пети и шести блок. Централата е активен участник на енергийната борса, а нереализираните там количества електроенергия се изкупуват от НЕК на регулирани цени или се използват за балансиране на пазара. На практика двустранните договори за централата са по-малко и приходите от продажбата на електроенергия намаляват. Намалява и печалбата на "Булгартрансгаз" - 59.9 млн. лева, спрямо 75.4 млн. лева за първите девет месеца на 2015 г. Приходите на дружеството се свиват до 235.7 млн. лева.
Източник: Сега (04.11.2016)

Газовата връзка с Румъния получи разрешение за експлоатация Връзката между газовите системи на България и Румъния край Русе и Гюргево е получила разрешително за въвеждане в експлоатация – т. нар. акт 16, в понеделник и така страната ни се сдобива с първия работещ интерконектор, чиято реализация се забави над три години. Това съобщи за Mediapool изпълнителният директор на газовия оператор "Булгартрансгаз" Георги Гегов. Проектът се изпълнява от българската фирма и румънския газов оператор "Трансгаз", а преди два дни премиерът Бойко Борисов съобщи, че връзката ще заработи на 11 ноември. Вероятно за тогава е насрочено прерязването на лентата – непосредствено преди балотажа на президентските избори на 13 ноември. Реверсивният газопровод с обща дължина от 25 км, за който Еврокомисията отпусна съфинансиране, трябваше да заработи още през лятото на 2013 г., но проблеми с прокарването на тръбата по дъното на река Дунав отложиха изпълнението на два пъти. Сегашното приключване на проекта спасява еврофинансиране от 9 млн. евро, което двата оператора трябваше да връщат на Брюксел, ако не бяха успели да въведат връзката в експлоатация в новия последен срок – края на 2016 г. Общо интерконекторът с капацитет от 1.5 млрд. куб. м годишно излезе около 24 млн. евро като усложненията с геоложките структури на дъното на реката го оскъпиха с 4.7 млн. евро. Финално прокарването на тръбата по дъното на Дунав бе извършено от австрийската фирма "Хабау" в консорциум с холандската "Ахак". Така вече България ще може да доставя на Румъния 1.5 млрд. куб. м като идеята е тази връзка да заработи в синхрон с бъдещия интерконектор с Гърция. От северната ни съседка обаче засега страната ни ще може да внася през газопровода само 500 млн. куб. м годишно заради нуждата от компресорна станция на румънска територия за постигане на пълния капацитет на тръбата в българска посока. След като Румъния построи компресорната станция "Подишар", годишният капацитет ще се повиши до 1.5 млрд. куб. метра. Тази връзка изпълнява един от приоритетите на правителството за диверсификация на източниците на природен газ на страната ни. Чрез нея нашата система ще може да се свърже с европейската мрежа през румънско-унгарската газова връзка. В момента газопреносните мрежи на България и Румъния са свързани при точките Негру вода и Кардам. Оттам България получава газ от Русия. Тази връзка обаче не е реверсивна, а капацитетът й е запазен единствено за "Газпром".
Източник: Медия Пул (04.11.2016)

За първи път клиентите на "България Ер" могат да пътуват до едни от най-популярните гръцки острови като Санторини, Миконос, Кос, Хераклион, Родос и др. с директен полет на националния превозвач до Атина и полет на Aegean Airlines до съответния остров. Това стана възможно благодарение на новото codeshare споразумение, което двете авиокомпании подписват за първи път. Увеличават се и всекидневните директни полети до и от Атина, които са подходящи и за бизнес пътувания в рамките на един ден.Друга възможност, която предоставя споразумението, е комбинация между директните полети на "България Ер" до Ларнака, Бейрут и Тел Авив с полети през Атина, изпълнявани в сътрудничество с Aegean Airlines. "България Ер" ще лети съвместно с гръцкия превозвач и до Ереван.
Източник: Сега (07.11.2016)

Газовата връзка с Румъния получи разрешение за експлоатация вчера. Връзката между газовите системи между Русе и Гюргево се забави над 3 години, но сега страната ни се сдобива с първия работещ интерконектор, казва пред Mediapool шефът на газовия оператор "Булгартрансгаз" Георги Гегов. Проектът се изпълнява от българската фирма и румънския газов оператор "Трансгаз". Реверсивният газопровод е с обща дължина от 25 км и се съфинансира от ЕС. Приключването на проекта спасява еврофинансиране от 9 млн. евро, което двата оператора трябва да връщат на Брюксел, ако не пуснат връзката в новия краен срок - до края на 2016 г. Общо интерконекторът с капацитет от 1.5 млрд. куб. м годишно излезе около 24 млн. евро.
Източник: Сега (08.11.2016)

Пускат газ между хъб "Балкан" и "Ийстринг" "Булгартрансгаз" ЕАД и "eustream" a.s ще работят за подобряване сигурността на доставките на природен газ в региона на Централна и Югоизточна Европа и за реализацията на инфраструктурни проекти - газов хъб "Балкан" и газопроводът "Ийстринг". Това предвижда подписаният вчера, в присъствието на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, Меморандум за разбирателство между българския и словашкия газопреносен оператор. "Булгартрансгаз" и "eustream" ще разработят концепция за развитието на газоразпределителен хъб у нас в съответствие с проекта Eastring. Двете страни подробно ще анализират и ще разгледат техническите възможности за координираното изпълнение на двата проекта. Със споразумението се потвърждава свързаността между проектите. Газопроводът "Ийстринг" ще служи като приоритетен западен маршрут за междусистемното свързване на регионалните пазари и газов хъб "Балкан". С цел гарантиране сигурността на доставките на природен газ в региона на Централна и Югоизточна Европа, в меморандума се предвижда подкрепа за включването на други страни, заинтересовани от развитието на двата проекта.
Източник: Стандарт (09.11.2016)

Газовата връзка с Румъния се оказа еднопосочна След почти тригодишно забавяне, серия от проблеми, буксуване на процедурата и засядане на тръбите под Дунав, газовата връзка с Румъния между Русе и Гюргево най-накрая е завършена. Тя трябваше да бъде пусната в експлоатация още преди повече от година, но заради проблемите "рязането на лентата" бе отлагано многократно. Този път отлагане няма да има и тръбата ще бъде открита днес. Парадоксът е, че така нареченият интерконектор засега няма да е двупосочен, а България ще може единствено да изнася газ към Румъния. За участие в днешната церемония са поканени министър-председателят Бойко Борисов, вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев, представители на правителството на Румъния, на Европейската комисия и т.н., гласи съобщението на Министерството на енергетиката. Засега все още не е изградена компресорната станция на румънска територия, която да гарантира нормален газов поток към България. Налягането на румънската газопреносна мрежа е едно от най-ниските в Европа и това налага изграждането на такава станция, за да могат да бъдат осъществени доставките към България, каза в сряда шефът на КЕВР Иван Иванов, цитиран от Инвестор. Той все пак е категоричен, че проблемът ще бъде решен. Според него никой няма да построи интерконектор, без да има начин да се осъществи газовият обмен. Интерконекторът е с капацитет от 1.5 млрд. куб. м природен газ годишно. В посока България възможностите са за пренос до 500 млн. куб. м. Тепърва обаче ще се обявява процедура за продажба на капацитета на тръбата, в която търговци ще могат да запазят обеми за транспорт на суровина към България или към северната ни съседка. "При положение че Румъния осигурява 80 процента от газовите си нужди от местен добив, извън ситуацията аварийни доставки у нас, интерконекторът ще може да осигури и внос на румънски газ", коментира шефът на "Булгартрансгаз" Георги Гегов пред Медиапул. Освен за "физическа" търговия, тръбата ще може да се ползва и за виртуална търговия. При нея суровината не се пренася реално, а се приспада за сметка на други потоци, разменяни между компаниите. С пускането в експлоатация на интерконектора се изпълнява едно от изискванията на Европейския енергиен съюз за изграждане на липсващата междусистемна свързаност на газопреносните системи между страните, поясниха още от Министерството на енергетиката. Така ще се гарантират постоянни и сигурни доставки на природен газ за битовите и индустриалните потребители в България и Румъния, отбелязват експертите. Газовата връзка е с обща дължина от 25 км, от които 15.4 км са на българска територия. Проблемното трасе под реката е 2.1 км, но дори толкова кратко разстояние създаваше големи трудности. В крайна сметка през април "Булгартрансгаз" и "Трансгаз" С.А. подписаха договор с австрийската компания "Хабау", която довърши основния и резервния газопровод под река Дунав. Интерконекторът с Румъния ще бъде първата изцяло завършена газова връзка на България със съседните държави. В напреднала фаза е изграждането на тръбата с Гърция. В процес на проучване е строителството на газовата връзка със Сърбия, която от българска страна ще се изгражда на два етапа, с пари от Брюксел. Интерконекторът с Турция от години е на фаза "договаряне".
Източник: Сега (11.11.2016)

Газовата връзка между България и Румъния ще бъде открита официално Още от началото на следващата година може да има реални търговски сделки с газ през българо-румънската връзка, каза за "Хоризонт" изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов. Той посочи, че вече има и няколко компании, които проявяват интерес да пренасят синьо гориво през интерконектора: 80 % от потребностите на румънския пазар се задоволяват със собствен природен газ, така че очакванията ми са много скоро румънския алтернативен източник да получи достъп и до българския пазар. Всъщност чакахме този момент на въвеждане в техническа експлоатация на интерконектора, за да можем да пристъпим към процедурата по обявяване на резервиране на капацитет и вследствие на процедурата ще се получат условия, при които да се стигне до реална търговия с природен газ, подобно нещо, виртуална, реална търговия се случва на съществуващата тръба с Гърция. Газовата връзка между България и Румъния ще бъде открита официално днес. Очаква се тя да разнообрази и да гарантира сигурността на доставките на синьо гориво за двете страни.
Източник: БНР (11.11.2016)

Газовите доставки по интерконектора България-Румъния ще стартират реално през 2018 г. Това каза за „Фокус" енергийният експерт проф. Атанас Тасев. По думите му румънското направление към момента е перспективно. „Реално тази връзка може да задейства още сега, защото идва зима и налягането в румънската система в Гюргево и в околностите е доста ниско, така че ние реално ще подпомагаме румънския потребител. Но едва през 2017 година започва изграждането на компресорна станция, която ще постави в равноправни условия двете газопреносни системи, което означава, че от 2018 година ние реално ще имаме и физически и виртуална възможност да получаваме и обратно от Румъния газ", обясни проф. Тасев Той каза още, че когато има пазарна експозиция, тогава цените са по-ниски за крайния потребител, защото се сблъскват интересите на много доставчици. "За самите тях диверсификацията не е толкова благоприятна", посочи енергийният експерт.
Източник: Дарик радио (14.11.2016)

"Булгаргаз" излезе на печалба от 36 млн. лв. за деветмесечието Държавният газов търговец "Булгаргаз" отчита нетна печалба от 36.12 млн. лв. за деветте месеца на годината при загуба от 22.6 млн. лв. за същия период на 2015 т. Това показва финансовият отчет на дружеството. За същия период на миналата година тази разлика е била 6.66%. Оперативната печалба на компанията за периода от 51.2 млн. лв. е още по-впечатляваща на фона на оперативната загуба за миналата година от 22.038 млн. Лв. Тенденцията за намаляване цената на газа води и до драстично понижение на приходите на "Булгаргаз" от основна дейност с 30.8% до 732.95 млн. лв. спрямо миналата година. За деветмесечието намалението в закупените количества е 5.4%. Основните длъжници на "Булгаргаз" продължават да са "Топлофикация София" за консумиран, но неплатен газ. За деветмесечието техните задължения намаляват до 97.5 млн. лв. при 123 млн. за предходното тримесечие. Това се дължи основно на договора за цесия от март тази година, с който са цедирани вземания от "Топлофикация София" на НЕК в размер на 51 млн. лв.
Източник: Капитал (23.11.2016)

Над 264 млн. лв. набрал спасителният фонд за енергетиката До края на октомври 2016 година във Фонда за сигурност на електроенергийната система са набрани 264,1 млн. лева, сочи справка на институцията. Направените разходи са в размер на 198,5 млн. лева. Фондът беше създаден със законодателни промени през юли 2015 година. В него внасят 5% от приходите от дейността си производителите и търговците на електроенергия, както и „Булгартрансгаз“, и Електроенергийният системен оператор (ЕСО). Във фонда влизат и приходите от търговия с квоти на въглеродни емисии. Събраните средства се използват за покриване на разходите, направени от Националната електрическа компания (НЕК) в качеството й на обществен доставчик. Фондът е спасителен за НЕК, но се оказва в тежест на други в държавната енергетика. В началото на месеца ТЕЦ "Марица изток" 2 съобщи, че за първите девет месеца на годината е внесла 33 млн. лева във Фонда. Очакванията са, че до края на годината вноската ще нарасне до 44 млн. лева. От централата поискаха заем от Българския енергиен холдинг (БЕХ), за да могат да плащат своите задължения, включително и към Фонда за сигурност на електроенергийната система.
Източник: Дума (21.12.2016)

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) реши на последното си заседание за 2016 г. цената на природния газ да се вдигне от януари 2017 г. с 4,65%. Цената вече е 280,20 лв. на 1000 куб. м и това е цена без акциз и ДДС. В нея не е включена цената за пренос през газопреносната мрежа и до определянето й по приетата вече от КЕВР нова методика клиентите ще заплащат за пренос 19,73 лв. на 1000 куб. м. "Булгаргаз" ще превежда тези пари за пренос на "Булгартрансгаз". Цената на топлото за българските потребители не се променя за първото тримесечие, не се променя и цената на високоефективната еленергия, която произвеждат когенерациите. Не се променя и добавката "Задължение на обществото", което означава, че няма промяна и за крайните потребители. За първото тримесечие на 2017 г. година няма да има промяна на цената на топлоенергията, следим как се променя цената на петрола на световния пазар, но не може да се даде прогноза за останалия период на следващата година, смята председателят на КЕВР Иван Иванов.
Източник: Дума (03.01.2017)

През първите три месеца на годината заявките на „Булгаргаз“ са в размер на 951 млн. куб. метра, от които 743 млн. куб. метра ще покрити с количествата, закупени от „Газпром Експорт“. За останалите ще се разчита на добив от хранилището в Чирен. Това става ясно от стенограмата от закритото заседание на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) по повод ценовото предложение на газовата компания за зимния сезон. Актуалните данни на „Булгартрасгаз“, който е оператор на газовото хранилище, показват, че от началото на месеца от хранилището вече са добити 24 млн. куб. метра. Към 9 януари активният газ в „Чирен“ е 342 млн. куб. метра. Зимният сезон за хранилището започва с малко над 445 млн. куб. метра природен газ. „Булгартрансгаз“ е нагнетявал газ до 17 октомври, сочи справка в сайта на компанията. Традиционно газът в хранилищата се нагнетява през летните месеци, когато заради по-ниското потребление цените на суровината са по-ниски. Това прави икономически обосновано съхранението на газ. Газохранилищата покриват и пиковото потребление в извънредни ситуации, каквито са ниските температури, обхванали Централна и Източна Европа в последните дни. Украйна, например, удвоява добива на газ от хранилищата и в последните дни черпи по 100 млн. куб. метра на ден. Русия вече повдигна въпроса за количествата газ в хранилищата в Украйна. Миналия зимен сезон Киев посрещна с около 17 млрд. куб. метра газ. Сега обаче в хранилищата има по-малко от 14 млрд. куб. метра. Това обаче засега не представлява проблем на фона на рекордните доставки, които извършва „Газпром“ за европейските си клиенти. Традиционно по това време на годината Русия и Украйна си разменят взаимно обвинения за неизпълнение на записаното в договорите за доставка на природен газ. Ако напрежението ескалира и Москва спре доставките на газ, у нас ще влезе в сила план за действие, предвиждащ преминаване на алтернативно гориво за топлофикациите. Газ ще бъде доставян приоритетно за защитени потребители - битови абонати, малки и средни предприятия и топлофикации, които нямат алтернативни варианти за гориво. Дневното потребление през зимния сезон в страната е около 10-11 млн. куб. метра природен газ на ден. От "Чирен" максимално могат да бъдат добивани около 4 млн. куб. метра дневно, но добивът се ограничава с падане на налягането в хранилището. Допълнително в кризисна ситуация газ може да получим и през съществуващата връзка Кулата-Сидирокастро. Максималният капацитет е 3 млн. куб. метра газ на ден.
Източник: Инвестор.БГ (10.01.2017)

Брюксел одобри близо 1 млн. евро за проучване за газовия хъб Европейската комисия и държавите от ЕС одобриха днес отпускането на средства за проучването на възможностите за обособяването на газов разпределителен център в България, съобщи БТА. Проектът е познат и като газов хъб "Балкан". Комисията одобрява държавната компания "Булгартрансгаз" да получи 920 500 евро. Същото дружество може да получи и до 182 000 евро за изясняване на нуждите от осъвременяване на газопреносната система край Вълчи дол, област Варна. Българският проект е един от 18 проекта на обща стойност 444 млн. евро за подобряването на системите за пренос на енергия. Седем от подкрепените проекти са на стойност 176 милиона евро и са в областта на производството и преноса на ток, 10 проекта на обща стойност 228 милиона евро са в областта на преноса на газ, а един проект получава 40 милиона евро и е свързан с обособяването на високотехнологична енергопреносна мрежа. От всички тези проекти пет са свързани със строителни дейности на стойност 350 милиона евро, а 13 са за проучвания за общо 94 милиона евро.
Източник: Дневник (20.02.2017)

Европейската комисия и държавите от ЕС одобриха днес отпускането на средства за проучването на възможностите за обособяването на газов разпределителен център в България, съобщи БТА. Проектът е познат и като газов хъб "Балкан". Комисията одобрява държавната компания "Булгартрансгаз" да получи 920 500 евро. Същото дружество може да получи и до 182 000 евро за изясняване на нуждите от осъвременяване на газопреносната система край Вълчи дол, област Варна. Българският проект е един от 18 проекта на обща стойност 444 млн. евро за подобряването на системите за пренос на енергия. Седем от подкрепените проекти са на стойност 176 милиона евро и са в областта на производството и преноса на ток, 10 проекта на обща стойност 228 милиона евро са в областта на преноса на газ, а един проект получава 40 милиона евро и е свързан с обособяването на високотехнологична енергопреносна мрежа. От всички тези проекти пет са свързани със строителни дейности на стойност 350 милиона евро, а 13 са за проучвания за общо 94 милиона евро.
Източник: Банкеръ (20.02.2017)

Енергийният министър на Азербайджан Натиг Алиев потвърди пред българския служебен министър на енергетиката Николай Павлов ангажимента на страната си да доставя 1 милиард куб. метра газ годишно за България. Двамата обсъдиха на среща в Баку развитието на двустранните отношения в енергийния сектор. Задължително условие за доставката на договорените количества газ от Азербайджан е изграждането на българо-гръцката газова връзка - интерконектора IGB. Проектът е от ключово значение за диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ за България, подчерта служебният министър на енергетиката. "В момента тече интензивна работа по подготовка на документите за обявяване на търга за изграждането на междусистемния газопровод, така че в началото на 2018 г. строителството на IGB да започне", заяви Николай Павлов по време на срещата. Най-важното е, че финансово проектът е осигурен, допълни той. Проектът получи 45 млн. евро безвъзмездно финансиране по „Европейска енергийна програма за възстановяване”. Отделно в бюджета на България е предвидена държавна гаранция в размер на 110 млн. евро, която осигурява кредит при изгодни условия от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. "Източниците на газ в Азербайджан са реални. Възможностите за увеличаване на добива също са реални. Мисля, че ние ще се заинтересуваме от проектите, които България планира да реализира в газовия сектор. Ние сме готови да участваме. Разчитаме преди всичко да се включим в проекта за газовото хранилище”, каза министър Натиг Алиев и допълни: „Вярваме, че газопроводът IGB ще бъде изграден в срок.” „България днес се явява лидер в Южния газов коридор”, подчерта още той. Министърът на енергетиката на Азербайджан коментира и плановете за изграждане на регионален газов хъб „Балкан” в България. „Мисля, че това е много интересен проект”, каза той, като поясни, че Азербайджан очаква чрез България природният газ от Каспийския регион да влезе и в други страни в Европа, като например в Румъния.
Източник: Банкеръ (23.02.2017)

Фондът "Сигурност в електроенергийната система" е изплатил 69.7 млн. лева през януари, а приходите му са 33.3 млн. лева, сочи статистиката на институцията. Фондът беше създаден, за да подкрепи НЕК, която е длъжна да изкупува скъпия ток, произведен от ВЕИ централи, американските тецове и въглищни централи. През миналата година фондът набра 355.4 млн. лева, а разходите му достигнаха 290.5 млн. лева. Той се пълни с вноски от по 5% от приходите на производители и търговци на енергия и на мрежовите оператори ЕСО и "Булгартрансгаз".
Източник: Сега (28.02.2017)

„Булгартрансгаз” ЕАД има инвестиционно предложение за изграждане на преносен газопровод до Разлог и Банско. Държавното предприятие обяви своето намерение, а проектните варианти на трасета на преносния газопровод са три. Те са с различна дължина – 34,1 км, 36,9 км и 38,3 км. Минават през град Симитли, симитлийските села Полето, Брежани и Градево, за да стигнат до Разлог. Зоната за превантивна устройствена защита на газопровода (2 х 200 m) засяга освен изброените и следните землища – симитлийското село Крупник и град Банско. При проявен интерес всеки може в срок от 14 дни от публикуване на обявата на информационното табло на община Разлог да уведоми възложителя за своите предложения и мнения. Доставката на компресирано синьо гориво за града в момента се извършва чрез специални автомобили, които возят в бутилки синьото гориво от газоизмервателната станция в Симитли. Срокът за експлоатация на газопровода, който ще се направи, е 50 години. Предвижда се строителството му да стартира през втората половина на 2018 година. Строителните дейности трябва да продължат 14 месеца.
Източник: 24 часа (20.03.2017)

Вдигат със 158 лв. заплатите на миньорите в "Оброчище" Трудовите възнаграждения на всички работещи в „Евроманган“ ЕАД ще се увеличат със 158 лв., считано от 1 април 2017 г. Това предвижда споразумение, подписано късно снощи от работещите в мина "Оброчище" и компанията-собственик. Спорът бе разрешен след 4-часови преговори с активното съдействие на служебния министър на енергетиката Николай Павлов,експерти на ИА „Главна инспекция по труда“ и омбудсманът Мая Манолова. Ваучери за храна ще се дължат и за работа през почивни дни и положен извънреден труд, предвижда още споразумението. Медицински прегледи ще се извършват веднъж годишно, като следващите прегледи ще се проведат в 3-месечен срок. Възнагражденията за положен нощен труд ще се увеличат от 28 на 30 ст. на час. Дните на протеста от 9 до 23 март включително ще се начисляват като платен годишен отпуск. От днес мината възстанови нормалната си дейност. Тази сутрин е проведен извънреден инструктаж и първата смяна е започнала работа.http://www.economic.bg
Източник: Други (27.03.2017)

“Ханиуел България” ЕООД – българското подразделение на германската индустриална компания Honeywell, е намерила начин да се справи с недостига на висококвалифицирани инженери. Тя инвестира в обучение на кадри, идващи не само като студенти от техническите университети, но и след завършването си. Това стана ясно след среща на икономическия министър Теодор Седларски във фабриката. По думите на Красимир Станчев, акаунт мениджър за България, броят на заетите, които работят във фирмата е 162 души, като голяма част от тях са висококвалифицирани инженери. „Спонсорираме Техническия университет в София и по-конкретно катедра "Топло и ядрена енергетика", както и Факултета по автоматика и Химикотехнологичният институт“, каза Станчев. Тихомир Тошков, директор за Каспийския регион, поясни че компанията е разработила и внедрила успешни и ефективни решения за компании като ТЕЦ „Марица Изток 2”, „ЛУКОЙЛ България” ЕООД, ТЕЦ „Бобов дол”, „Неохим” АД, „Агрополихим” АД, „Девен” АД „Солвей Соди” АД, „Булгартрансгаз” ЕАД, „Овергаз Мрежи” АД, „Лукойл Нефтохим България” АД и др. Той допълни, че общият експортен оборот на Регионалния център за системни решения за 2016 г. възлиза на 71 милиона долара.(http://www.economic.bg)
Източник: Други (03.04.2017)

Държавните дружества казват утре становището за "Газпром" Държавните компании „Булгаргаз", „Булгартрансгаз" и Българският енергиен холдинг (БЕХ) били готови със своите становища по предложенията на „Газпром" за поемане на ангажименти, отправени в рамките на антимонополното дело на Европейската комисия срещу руската компания. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на енергетиката. На 19 април 2017 г. във Варшава, Полша, се проведе V4 Gaz Forum, организиран от страните от Вишеградската четворка с участието на представители на българското Министерство на енергетиката, БЕХ, „Булгаргаз" и „Булгартрансгаз". На експертно равнище по време на форума бяха анализирани в детайли направените предложения. Като използват резултатите от проведените дискусии, трите български енергийни компании ще предоставят утре, 21 април 2017 г., в Министерството на енергетиката своите становища по предложенията за поемане на ангажименти от „Газпром". Те ще включват оценки на ефекта БЕХ от евентуалното приемане от ЕК на ангажиментите, предложени от руснаците, върху договорите на „Булгаргаз", „Булгартрансгаз" и БЕХ.
Източник: Стандарт (21.04.2017)

Прокурори и ДАНС нахлуха в КЕВР, изземват документи Прокуратурата и ДАНС Влязоха днес в КЕВР, където са изземали документи. Специализирано звено “Антикорупция“ - СГП образува досъдебно производство срещу длъжностни лица – членове на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), за престъпления по служба. Разследването е възложено на екип от следователи от Следствения отдел на Софийска градска прокуратура. Към момента със съдействието на ДАНС се извършват активни действия по изземването на документи в сградата на КЕВР. Проверява се дълъг период от време - от 2011 г. досега, съобщи бТВ. Обект на проверка са разрешения за вливане на дружества в "Овергаз", както и последиците от сигнала на Сашо Дончев до ЕК срещу монополното положение на БЕХ и Булгаргаз. Досъдебното производство е образувано по повод постъпил на 16.01.2017 г. сигнал до главния прокурор. Главният прокурор е изпратил сигнала на Софийска градска прокуратура – СЗ “Антикорупция“, по компетентност. Сигналът е изпратен и до председателя на Народното събрание, до министър – председателя, до министъра на вътрешните работи и до председателя на ДАНС. До настоящия момент на прокуратурата не са известни предприетите от тях действия, съобщиха от прокуратурата. След постъпването на сигнала в СГП е извършена проверка на твърденията в него от екип прокурори. Разследването, образувано днес в резултат на проверката, трябва да установи дали членовете на независимия регулатор са изпълнявали задълженията си за контрол по отношение на изпълнението на основни елементи от бизнес програмите на газоразпределителните дружества и дали действително направените инвестиции от тези дружества отговарят на заявените от тях и утвърдени от КЕВР. Изпълнението на тези задължения /контрол за съответствие на действително направени инвестиции в газоразпределителните мрежи със заявените в утвърдените от КЕВР бизнес планове/ има пряко отношение върху цената на газа за крайния потребител. Предмет на разследване ще бъде и осъществено през март 2015 г. вливане на търговски дружества в „Софиягаз” /впоследствие „Овергаз мрежи” АД/ и по-точно дали действията на КЕВР в тази насока не са довели до запазване на необосновано висока продажна цена на газта. Сигналът е изпратен и до председателя на Народното събрание, до премиера, вътрешни министър и до председателя на ДАНС. До настоящия момент на прокуратурата не са известни предприетите от тях действия. Друга насока на разследването е свързана с подадена на 20 януари 2011 г. от „Овергаз Инк“ АД до ДКЕВР жалба срещу „Булгартрансгаз“ ЕАД, за непредоставяне на достъп до газопреносната система и до ПГХ „Чирен”. В задълженията на регулатора е разглеждане на жалби и произнасяне по тях в двумесечен срок. Въпреки че Комисията е била сезирана надлежно, в законния срок членовете й не са се произнесли по подадената жалба и не са взели каквото и да е решение. Това е довело до образуване на дело за злоупотреба с господстващо положение пред Европейската комисия срещу БЕХ, „Булгаргаз“ ЕАД и „Булгартрансгаз“, което към момента не е приключило, изтъкват от държавното обвинение. От там допълват, че от бездействието на длъжностни лица от ДКЕВР, които заемат отговорно служебно положение, могат да настъпят немаловажни вредни последици, изразяващи се както в налагане на финансови санкции, така и в разстройване на енергийната система на държавата. „Преценява се и евентуалното извършване на длъжностни престъпления при последното определяне на цените на газта, топлоенергията и водата (за София), довело до значителен ценови скок за крайния потребител. Предмет на разследване в тази насока е наличието на действителна обоснованост на цените от страна на крупните енергийни доставчици”, се казва още в съобщението на прокуратурата. Разследването е възложено на екип от следователи от Следствения отдел на Софийска градска прокуратура. Със съдействието на ДАНС се извършват активни действия по изземването на документи, включително и в сградата на КЕВР. Служителите на КЕВР са увредили националния интерес финансово чрез сключване на неизгодни договори. Това каза пред журналисти зам.-главният прокурор Борислав Сарафов във връзка с образуваното досъдебно производство срещу длъжностни лица – членове на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), за престъпления по служба, предаде Агенция „Фокус“. Във връзка с това колко дълго ще продължи разследването, Сарафов заяви: „Това не бих могъл да кажа, разследването е в начален етап“. Попитан дали разследването касае Сашо Дончев, той отговори, че също не би могъл да каже коя е компанията. „В крайна сметка ние разследваме дейността на държавния орган за енергийно и водно регулиране, а не на частни търговски дружества. По-скоро предмет и обект на разследването са държавните служители, които са членове на комисията”, уточни Сарафов. Той посочи, че държавните служители са увредили националния интерес финансово чрез сключване на неизгодни договори. „Става въпрос за контрол и бездействие. Със сигурност щетите биха били с големи размери, но не бих могъл да кажа. Още повече, че разследването е в начален етап и не са назначени необходимите експертизи, които да дадат някаква конкретика“, поясни Сарафов. Във връзка с това защо тези действия се предприемат няколко дни след като Сашо Дончев оповести за срещата си с главния прокурор, на която твърди, че му е оказан натиск от страна на Сотир Цацаров, Сарафов заяви: „Не се наемам да гадая. Вие сами ще се направите съответните изводи. Аз не бих изказал такава връзка“. По думите му действията са планирани отдавна. Сарафов не пожела да каже кой е подателят на сигнала от 16 януари 2017г. „Нали не очаквате да кажа името на лицето, подало сигнала на вас, за да може да бъде упражнен какъвто и да е натиск върху него. Не очаквайте това от мен, не би било професионално“, добави той. На въпрос дали е имало натиск върху него да оттегли кандидатурата си за член на ВСС той отговори с думите : „Само от страна на жена ми. Тя ме демотивира и каза, че всъщност моята роля и сила са по-скоро оперативната работа, отколкото административната като член на Съвета. Главният прокурор подкрепи моето решение“. Към момента не се разследва настоящият състав на КЕВР, уточни прокурор Сарафов. „Става въпрос за разследване, което е на СГП. Разследва се дейността на длъжностни лица от КЕВР. Става въпрос за длъжностно престъпление в по-предходен период. Към момента не се разследва дейността точно на този състав на КЕВР“, уточни той. „Става въпрос за сключени неизгодни договори и длъжностни престъпления от членове на КЕВР. Разбира се към момента няма привлечени обвиняеми лица, но се събират доказателства. Дали ще се съберат такива, или не е въпрос на доказателства и преценка след техния анализ“, поясни Сарафов. „Не изключвам разследването да се разпростре в по-голям период. Не бих искал да коментирам конкретни детайли от разследването, за да не попреча на същото. То би било далеч по-ефективно ако се проведе в някаква степен в рамките на служебната тайна“, допълни той. На въпрос дали се разследва Ангел Семерджиев, бивш председател на КЕВР, който беше уволнен през 2013 г. от тогавашния премиер Бойко Борисов, Сарафов коментира: „Не бих искал да отговоря нито положително нито отрицателно“. Във връзка с това дали разследването е от този период зам.-главният прокурор отговори по същия начин. Относно това колко папки ще бъдат иззети, Борислав Сарафов заяви: „И към момента не сме иззели, но, както казах, разговаряхме с председателя на КЕВР и с експерти от комисията, които ни оказаха необходимото съдействие. В момента колегите от ДАНС, които ни придружават и помагат останаха, за да уточнят всички детайли за предоставяне на кореспонденцията“, каза още Борислав Сарафов.
Източник: 3e-news (25.04.2017)

Макар да е още в проект, газовият хъб "Балкан" вече поскъпна. Изграждането му ще струва между 1.4 и 2.4 млрд. евро, показват разчетите на плана за развитие на "Булгартрансгаз" за периода 2017 - 2026 година. В плана е записано, че разходите ще бъдат покрити от собствени и привлечени средства. Проектът е все още в идейна фаза и няма окончателно инвестиционно решение. Само преди година обаче тогавашният шеф на компанията Георги Гегов обяви, че хъбът ще струва до 2 млрд. - значително по-малко от посочената сега цена. Проектът е определен като ключов за компанията, а прогнозата е, че ще бъде пуснат в експлоатация до 2022 година. Хъбът ще работи с газ от различни източници, като сред вариантите са руски газ от нов морски газопровод, местен добив, газ от Южния газов коридор или от терминалите за втечнен газ от Гърция и Турция. В плана на "Булгартрансгаз" за пореден път се отбелязва важността на интерконекторите с Турция, Сърбия и Гърция, както и газопровода Eastring, който ще свърже мрежите на Румъния и Унгария. Въпреки това обаче, с изключение на газовата връзка с Гърция и пуснатата тръба със северната ни съседка, нито един от тях не е в напреднала фаза.
Източник: Сега (26.04.2017)

Настояваме за ежегодно договаряне на цените на руския газ България да може да предоговаря всяка година цената, по която купува природния газ от "Газпром". В рамките на първите две години занапред предоговарянето да се прави даже и по-често - на полугодие. Това е българската позиция по делото "Газпром", по което ЕК обвини руския гигант в монопол. Страната ни ще настоява и за отпадане на задължението на "Булгаргаз" да плаща заявените предварително количества газ на руснаците, дори когато те не са използвани напълно, съобщи вчера ресорният министър Николай Павлов. "Притеснителното в предложението на "Газпром" обаче е, че се дава достъп до българския пазар на фирми от Унгария, Словакия и Полша, а няма реципрочност. Тоест не е предвиден такъв ангажимент, с който ние да имаме възможност да продаваме газ на тяхна територия", допълни забележките на българската страна служебният министър. Павлов се похвали, че в края на мандата си оставя държавните енергийни дружества в добро финансово здраве - единствено "Булгаргаз" регистрира загуба в размер на 29 млн. лв. Общественият доставчик е изплатил над 150 млн. лв. просрочени задължения към НАП, 47 млн. лв. заем към БЕХ и повече от 30 млн. лв. - към "Булгартрансгаз", отчете Павлов. С по-добри финанси спрямо година по-рано завършват първите три месеца НЕК, ЕСО, АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица Изток 2". Така например електрическата компания е регистрирала 120 млн. лв. печалба за първото тримесечие на 2017 г., спрямо 54 млн. лева за първите три месеца на м.г. За Първа атомна резултатите са плюс от 54 млн. лв. спрямо 37 млн. лв. печалба за същия период на миналата година, отчетоха от министерството. Междувременно Върховната административна прокуратура протестира решението на енергийния регулатор за цената на парното, което поскъпна средно с 22.14% след рязкото увеличение на цената на газа от април. Магистратите изброяват и дружествата, за които се отнасят новите цени, и посочват, че става въпрос за над 30 компании - тецове и фирми, които се занимават с производство на топлоенергия. От обвинението изтъкват, че подобна ситуация "не е в унисон с целите и основните, ръководните начала за дейността на независимия държавен орган". По закон при промяна на цената на газа с над 5% КЕВР е длъжна да отрази това и в цените на парното.
Източник: Сега (28.04.2017)

България приема антимонополната оферта на "Газпром" с условия След направен задълбочен анализ Министерският съвет подкрепи становище към Европейската комисия по предложени от "Газпром" ангажименти по дело АТ. 39816 - "Газпром", съобщиха от пресслужбата на кабинета. Българската страна приема предложението за приключване на делото по реда на Чл.9 от Регламент (ЕО) номер 1/2003, ако одобрените от ЕК ангажименти предлагат бързо и трайно решение на опасенията от злоупотреба с господстващо положение от страна на "Газпром". Становището е, че ангажиментите следва да създадат модел на равнопоставено договаряне с "Газпром" и ясен и обективен контролен механизъм, включително за разрешаване на спорове, който да гарантира спазване на пазарните принципи.В предложения вид ангажиментите са стъпка в тази посока, но имат нужда от съществено изменение. Поради множеството неясноти в предложението на "Газпром", заинтересованите български дружества "Български енергиен холдинг" ЕАД, "Булгаргаз" ЕАД и "Булгартрансгаз" ЕАД са в контакт с ЕК за получаване на допълнителна информация. Очакваме в рамките на пазарния тест на ангажиментите, извършван от ЕК, поставените въпроси да бъдат изяснени и в партньорски дух да бъде намерено решение на идентифицираните рискове. Към момента ангажиментите не предлагат достатъчно гаранции за изпълнение на клаузите за пазарно ценообразуване. Не са предвидени функции на контролиращия управител в тази връзка, а механизмът за уреждане на спорове е оставен непроменен. Неприемливо е, че сега ангажиментите изглежда предвиждат неравнопоставеност между газовите дружества от Централна и Източна Европа, които ще имат право да променят точката си на доставка с такава на българската граница, докато "Булгаргаз" и всеки друг български търговец, който купува газ от "Газпром", няма да има възможност да доставя газ в точки на доставка на тези държави. Непропорционално изглежда и поставянето на ангажиментите на "Газпром" в зависимост от това дали "Булгартрансгаз" ще поеме отговорност за качеството на природния газ вместо "Газпром".България има нужда от допълнителна информация за предвидената в ангажиментите възможност "Газпром" да промени точката на доставка "Негру Вода" с друга точка на доставка на границата на България. Настояваме ангажиментите да бъдат преработени в тази част, като изключат дори съмнение, че промени на маршрутите за доставка и транзит на природен газ са приети или мълчаливо подкрепени от ЕК в противоречие с действащите договори. С оглед на сигурността на доставките, за България е важно промени на точките на доставка да бъдат обсъждани само след внимателен анализ дали количествата природен газ за страната и съседните държави са гарантирани, по какъв маршрут и срещу какви транзитни такси. Осигуряването на директни доставки през Черно море до България и оттам до държавите от Югоизточна Европа би допринесло за политическата и икономическата стабилност в региона.От гледна точка на газовите пазари, директни доставки до България биха имали предимството, че ще поставят в условия на конкуренция както източниците на природен газ (Русия и очакваните доставки от Каспийския регион), така и маршрутите за транзит до Европа.
Източник: Дарик радио (04.05.2017)

“Газпром” и министерството на енергетиката ще проучат въпроса за развитие на газопреносната инфраструктура в България В рамките на Петербургския международен икономически форум - 2017 днес се проведе работна среща на председателя на УС на “Газпром” Алексей Милер с министъра на енергетиката на Република България Теменужка Петкова, съобщиха от ведомството. Страните обсъдиха перспективите за развитие на сътрудничеството в газовата сфера. Бе отбелязан ежегоден ръст на експортните количества руски газ за България, считано от 2013 година. Положителната динамика се запазва и през 2017 година. От 1 януари до 31 май обемът на доставките е нараснал с 14,5%, в сравнение с първите пет месеца на 2016 година. Отбелязано бе ползотворното сътрудничество между „Булгартрансгаз“ ЕАД и ПАО „Газпром“ по отношение на транзита на природен газ през България за трети страни. По време на срещата, особено внимание бе отделено на въпросите по организацията на доставките на природен газ за България в дългосрочна перспектива. Алексей Милер информира Теменужка Петкова за изпълнението на проекта „Турски поток” и изрази увереност, че създаването на нови мощности за пренос на газ през акваторията на Черно море ще допринесе в значителна степен за повишаване сигурността на доставките на природен газ за потребителите от Южна и Югоизточна Европа, в това число и за България. Министър Петкова го информира за развитието и инвестициите в газопреносната система на България, както и за концепцията за газоразпределителен център. След срещата, Алексей Милер и Теменужка Петкова подписаха Пътна карта, съгласно която страните ще проучат въпроса за развитие на газопреносната инфраструктура на територията на България, при отчитане на правилата на ЕС.
Източник: Монитор (05.06.2017)

Българо-гръцката газова връзка ще получи финансиране от 35 млн. евро Проектът за изграждане на газова връзка между България и Гърция ще получи допълнително финансиране от 35 млн. евро по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност". Това съобщи изпълнителният директор на проектната компания ICGB от българска страна Теодора Георгиева по време на конференцията "Стратегическа инфраструктура и инвестиции, България 2017" . Тези средства ще са за само за българската част от проекта, който е на обща стойност от 220 млн. евро, обясни тя. За останалата част от сумата ще се преговаря с Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка. По думите на Георгиева одобрената държавна гаранция за връзката от наша страна, в размер на 110 млн. евро, може да осигури с 1-2% по-ниски лихви от пазарните. До момента за газопровода има одобрено европейско финансиране от 45 млн. евро, които ще бъдат разделени между българските и гръцките партньори.През септември тази година трябва да бъде обявена процедурата за избор на изпълнител за изграждане на газопровода, съобщи още Георгиева. По думите й през третото тримесечие на годината проектът трябва да получи и необходимото строително разрешително за изграждането на газопровода на българска територия, а през четвъртото тримесечие и на гръцка. Тепърва проектът ще кандидатства и за изключване от някои изисквания на европейското законодателство, което ще позволи договарянето на транзитните такси за по-дългосрочен период. Едва след това ще бъде обявен и нов пазарен тест, чрез който да се привлекат търговци, които да резервират свободния капацитет на тръбата. До момента такива споразумения са сключени с пет компании за 1.6 млрд. куб. метра, което е около 60% от целия капацитет на газопровода. По думите на Георгиева проектната компания има право да организира подобни пазарни тестове до пускането в експлоатация на газовото съоръжение.Държавната компания "Булгатрансгаз" ще преговаря за доставка на допълнителни количества газ от Азербайджан, над договорените вече 1 млрд. куб. метра. Това съобщи заместник-министъра на енергетиката Жечо Станков по време на конференцията. По думите му все още е много рано да се каже за какви количества става въпрос, но че свободният капацитет от находището е за 3 млрд. куб. метра. Станков уточни, че преговорите ще се водят от страна на "Булгатрансгаз", тъй като компанията е отговорна за проекта за газов хъб "Балкан", чиято идея е да превърне страната в газоразпрерделителен център.
Източник: Капитал (16.06.2017)

Обявяват поръчката за проучване на газовия хъб „Балкан“ През юли ще бъде обявена обществената поръчка за предпроектно проучване за газов хъб "Балкан". Това съобщи във Варна началникът на управление "Правно" на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов, който участва в работна среща за проекта, заедно с представители на парламентарната комисия по енергетика. Той обясни, че "Булгартрансгаз" кандидатства за финансиране на предпроектното проучване и преди два месеца е подписан договорът за предоставянето на безвъзмездната финансова помощ. Общият размер на обществената поръчка за проучването ще бъде малко по-малко от 2 млн. евро, като 50% от тях се осигуряват от програмата за свързване на Европа, припомни Малинов. По думите му 920 хил. евро е грантовото финансиране от ЕК. Той коментира, че природен газ в хъба ще идва от всички възможни източници. Един от основните е от Русия, но също така синьо гориво от Каспийския регион - Азербайджан, Иран, както и от Средиземно море. Зам. председателят на комисията по енергетика в парламента Валентин Николов пък коментира, че целта на газовия хъб е България да не бъде заобиколена от т. нар. "Турски поток". По думите му 80% от компресорните станции на Балканите са съсредоточени в страната ни.
Източник: Монитор (27.06.2017)

Първи търг за газов хъб "Балкан" - през юли Държавното дружество "Булгартрансгаз" ще обяви обществената поръчка за предпроектното проучване за газовия хъб "Балкан" край Варна през юли. Това съобщи зам.-председателят на комисията по енергетика в парламента от ГЕРБ Валентин Николов, цитиран от БНТ. Целта на първата крачка към старт на проекта е да бъдат обсъдени всички възможни трасета на газопреносната инфраструктура на територията на страната ни. Търгът ще е за около 2 милиона евро, като половината от финансирането се осигурява от Европейската комисия, а останалата част - от Програмата "Механизъм за свързване на Европа"."Целта е България да не бъде заобиколена, да бъдат реализирани всички тези инвестиции, които бяха направени. 80% от компресорните станции на Балканите са съсредоточени тука. Голяма част от тях са подменени. В момента правим реверсивна връзка с Турция, която да подпомогне процеса за диверсификация на трасета, на източници. Идеята е България в никакъв случай да не бъде заобиколена от т.нар. "Турски поток", обясни Николов.
Източник: Club Z (27.06.2017)

БЕХ увеличи капитала на шест от дружествата си със 143 млн. лв. Българският енергиен холдинг (БЕХ) е увеличил капитала на шест от своите дъщерни дружества общо със 143.6 млн. лв. Става въпрос за "Електроенергиен системен оператор", "Булгартрансгаз", АЕЦ "Козлодуй", "Мини Марица-изток", "Булгаргаз" и Българска независима електроенергийна борса (БНЕБ). Това става ясно от решението на Министерството на енергетиката, което е едноличен собственик на БЕХ. То е взето в края на юни и вече е вписано в Търговския регистър. Увеличението на капитала на тези дружества е станало с неразпределената печалба за 2016 г. и с такава от предходни години. То е било гласувано на ниво БЕХ още в края на май, става ясно от регистъра. Подобно увеличение на капитала на част от държавните енергийни дружества, които са били на печалба, е имало и през миналата година, става ясно от Търговския регистър. Тогава общата сума на увеличението е била 114.6 млн. лв. Подобна стъпка беше предприета и за държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", въпреки че завърши 2015 г. със загуба от 72 млн. лв. Тогава капиталът на централата беше увеличен с 49.550 млн. лв. чрез апортиране на вземане по заем от 65 млн. лв., предоставен от БЕХ през 2013 г. БЕХ обаче е намалил капитала на "Булгартел" през миналата година от 7.05 млн. лв. на 6.4 млн. лв. Най-голямо увеличение на капитала от 50 млн. лв. е получила "Мини Марица-изток". На следващо място е ЕСО с 37.9 млн. лв., а при мрежовия газов оператор "Булгартрансгаз" увеличението е с 29.8 млн. лв. Капиталът на АЕЦ "Козлодуй", която отчете рекордно нисък резултат от 1.6 млн. лв. за 2016 г., се увеличава с 8.4 млн. лв. При "Булгаргаз" увеличението е със 17.2 млн. лв., а на енергийната борса - с 201 хил. лв. В същото време приходите от дивиденти, изплатени от енергийните дружества на БЕХ за 2016 г., са 115.9 млн. лв., което е увеличение с 26.5% спрямо предходната година. Увеличението на капитала на държавните дружества на практика ще улесни взимането на нова емисия облигации през следващата година, за която съобщи изпълнителният директор на БЕХ Петьо Иванов пред Publics.bg. По думите му нейната цел ще е да замени емисията, падежираща през ноември 2018 г., която беше пласирана в края на 2013 г. на Ирландската фондова борса и беше в размер 500 млн. евро. Тези средства бяха необходими на БЕХ, за да се платят натрупаните задължения в групата. Най-голямото от тях беше заемът на Националната електрическа компания за 195 млн. евро, с който трябваше да се финансира изграждането на АЕЦ "Белене". Иванов е допълнил още, че въпреки че в момента условията на финансовите пазари са много изгодни за нова емисия, БЕХ няма да предприеме подобна стъпка до следващата година. През 2016 г. БЕХ пласира и друга емисия облигации на стойност 550 млн. евро на Ирландската фондова борса. Тогава парите бяха необходими на холдинга, за да се разплати с двете американски централи - ТЕЦ "Контурглобал Марица-изток 3" и ТЕЦ "AES Гълъбово", към които НЕК беше натрупала задължения за близо 1 млрд. лв.
Източник: Капитал (10.07.2017)

Между 3 и 4 млрд. евро за газови връзки, развитие на газопреносната ни мрежа и за хъб “Балкан” предвижда 10-годишният план за развитие на “Булгартрансгаз”. Две нови тръби по трасето на “Южен поток” на наша територия са начертани на картата за развитие на газовата мрежа 2017-2026 г. Едната тръба завива към Оряхово, а другата продължава към Сърбия. Новите тръби са от концепцията за развитието на газовия хъб “Балкан”, за който в плана са предвидени инвестиции между 1,4 и 2,4 млрд. евро. 1,6 млрд. евро са инвестициите, без газовия хъб “Балкан”, които е предвидил газовият оператор. Те за са интерконекторите с Гърция и Турция, разширяването на Чирен, което ще струва 223 млн. евро. Важна е инвестицията за реконструкция на мрежата - тя е 321 млн. евро. България бърза с обновяването и разширяването на мрежата до 2019 г., когато се очаква първата тръба на “Турски поток” да е готова и да може да се транзитира газ от юг по тръбата, по която сега доставяме газ на Турция. До 2019 г. планът е да се вложат 312 млн. лв. В плана липсват доставки от евентуални морски находища на природен газ, но пък са записани 13,7 млрд. куб. м газ от блок “А-Ловеч” на газокондензатното находище “Койнаре” на “Дайрект Петролеум” (придобита от канадската компания TransAtlantic). Според одобрено инвестиционно предложение от МОСВ очакваните ресурси от находището са 36 млрд. куб. м. Предстои изграждане на връзка между находището и газопреносната мрежа.
Източник: 24 часа (12.07.2017)

ГЕРБ реже права на граждани и фирми заради магистралите ГЕРБ се кани да направи поредния скандален ремонт на закон. Депутати от управляващата партия внесоха законопроект, който предвижда орязване на възможностите да се обжалват екологичните оценки за големи инвестиционни проекти. Ако поправката бъде приета, оценките за въздействие върху околната среда (ОВОС) за магистрали, язовири, газопроводи и нефтопроводи, паркове като "Рила" и "Пирин" и други обекти с национално значение ще минават по "експресна писта", тъй като ще могат да бъдат обжалвани пред една-единствена съдебна инстанция. Юристи веднага коментираха, че такава промяна ще е шамар за гражданското общество. ГЕРБ лансира поправката точно когато предстои обсъждане и одобрение на екооценката за най-главоболния и скъп участък от магистрала "Струма" - през Кресненското дефиле. Очаква се Министерството на околната среда (МОСВ) да се произнесе наесен. Вчера седем природозащитни организации съобщиха, че са подали официална жалба в Европейската комисия срещу намерението магистралата да минава през дефилето. Според тях, ако това се случи, България ще бъде осъдена от Европейския съд за погазване на екозаконодателството на ЕС. Кресненският пролом е част от европейската мрежа "Натура 2000". Ако там бъде построен аутобан, трафикът ще унищожи десетки и стотици ценни видове животни и растения, а на България ще се наложи да върне на Брюксел близо 800 млн. евро за строителството и да плаща жестоки глоби, твърдят подателите на жалбата. Поправката на ГЕРБ за претупване на екооценките е внесена с подписите на Данаил Кирилов, шеф на правната комисия в Народното събрание, както и на Ивелина Василева, която само допреди месеци бе министър на околната среда в предния кабинет на Бойко Борисов. Те предлагат несъгласните с решение на екоминистъра, засягащо инвестиционни намерения за обекти от национално значение (определят се от Министерския съвет и списъкът може непрекъснато да се дописва), да могат да обжалват в съда само веднъж, на една инстанция. В допълнение от ГЕРБ предлагат да се съкрати срокът за произнасяне по жалбите и съответният съд да излиза с решение в рамките на не повече от 6 месеца. Сега времеви ограничения няма. "С цел да се съкрати съществено времето за процедиране и влизане в сила на изграждането на обекти с национално значение и за да се избегнат дългите и тежки процедури на обжалване, считаме, че не е необходим касационен контрол", пише в мотивите на вносителите. Според тях обществеността можела да си каже възраженията "на най-ранен етап", докато трае обсъждането, и затова нямало нужда да се затъва в дълги съдебни процедури. Предложението със сигурност ще предизвика остри критики и отпор, защото най-големите скандали и спорове за въздействието върху природата избухват точно за големи инфраструктурни проекти - достатъчно е да припомним трусовете с разширяването на курорта Банско и заплахите за парк "Пирин". Възможно е идеята на ГЕРБ за "бърза писта" за ОВОС-ите да е и заради казуса с преминаването на магистрала "Струма" през Кресна, смята Ивайло Хлебаров от "За Земята" - едно от седемте сдружения, сезирали Брюксел заради рисковия избор на трасето. Премахването на касационното обжалване на екооценките е ограничаване на достъпа до правосъдие и е опасен прецедент, който ще покаже, че България не желае да спазва европейското природозащитно законодателство, коментира Хлебаров пред "Медиапул". Споровете как "Струма" да преодолее Кресненското дефиле се точат повече от 10 години и през това време многократно бяха приемани и отхвърляни различни варианти на трасето. За изграждането на магистралата са осигурени европейски средства, тъй като тя е част от Европейския коридор №4, свързващ Германия с България и Гърция. Само за проблематичната отсечка между Кресна и Крупник са предвидени 800 млн. евро (включително и участието на българския бюджет). Последният вариант предвижда магистралата да се понижи до скоростен път с две платна, като едното следва сегашното шосе, а другото преминава покрай дефилето. И този вариант е неприемлив, твърдят обаче в жалбата си до ЕК "Приятели на Земята Европа" (Friends of the Earth Europe), Мрежата CEE Bankwatch Network, Екологично сдружение "За Земята", Сдружение за дива природа "БАЛКАНИ", Институт за зелена политика, Информационен и учебен център по екология и Училище за природа Влахи. Ако Комисията или Европейският съд открият нарушения на Европейското природозащитно законодателство, българското правителство ще трябва да върне европейско финансиране на стойност близо 756 милиона евро, предупреждават екоорганизациите, сезирали Брюксел. Те предупреждават, че ако магистралата прореже Кресненското дефиле, това ще бъде катастрофално за защитените видове растения и животни в региона. "Кресненското дефиле, дълго 16 километра, е районът с най-голяма концентрация на биоразнообразие в България с 92 защитени вида и част от "Натура 2000". За сравнение на един квадратен километър тук живеят повече видове пеперуди, отколкото в цяла Великобритания", твърдят природозащитниците. Според тях целият трафик трябва да бъде изнесен на изток от дефилето. Проблемът е, че такъв вариант ще оскъпи строителството с повече от 1 млрд. лева. До няколко месеца се очаква екоминистерството да излезе с доклад за Оценката за въздействие на околната среда. След това местната общност и широката общественост ще могат да изразят своите становища. Избраното трасе трябва да бъде одобрено от Европейската комисия.
Източник: Сега (13.07.2017)

„Булгартрансгаз“ с проект на рамков договор и общи условия за достъп и пренос Българският газопреносен оператор „Булгартрансгаз“ съобщи, че във връзка с предстоящите изменения на регулаторната рамка на предлаганите услуги по пренос е изготвен проект на Рамков договор за достъп и пренос и Общи условия към него, които ще се прилагат от 1 октомври 2017 г. Докунментите се предлагат за публична консултация от всички заинтересовани страни. С помощта на Рамковия договор и общите условия към него, значително ще бъде улеснена възможността за мрежовите ползватели да резервират капацитетни продукти „ден напред“ и „в рамките на деня“, без да е необходимо да имат резервирани по-дългосрочни продукти в своето портфолио. Също така всички капацитетни продукти в рамките на газовата година ще бъдат използвани от ползвателите след резервацията им на RBP, без да е необходимо последващо подписване на допълнителни документи. Друго предимство на този договор е ясното регламентиране на процедурите за използване на Търговската диспечерска платформа (CDP) на „Булгартрансгаз“ ЕАД и подаването на уведомления за сделка на Виртуалната търговска точка (VTP) и подаването на съответните заявки за пренос до/от VTP към входно-изходните точки на газопреносната система. /publics.bg
Източник: Други (13.07.2017)

"Булгартрансгаз" и "Сърбиягаз" преговарят за нова газова връзка "Булгартрансгаз" преговаря със "Сърбиягаз" за изграждане на напълно нова газова връзка с капацитет от 10-12 млрд. куб. метра годишно. Това съобщи изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов след общественото обсъждане на 10-годишния план за развитие на газопреносната мрежа в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). "Преди два дни подписахме със сръбските колеги меморандум, с който, ако успеем да реализираме нашата идея за газов хъб, те също да направят необходимото да разширят мрежата си и този газ да се транспортира оттам за Унгария и Австрия", посочи Гегов. Все още с експерите на "Газпром" се обсъжда по какъв маршрут да бъде пренасочен руският газ след изгрждането на "Турски поток", който цели да замени сегашния маршрут през Украйна, стана ясно от думите на Гегов. Той обясни, че обсъжданите варианти са два, през Варна (което на практика е смален вариант на проекта "Южен поток") или през българско-турската граница. Други варианти за доставки за газовия хъб са евентуалните залежи в Черно море, азерски, турски (от LNG терминалите) и дори румънски газ, обясни още Гегов. Според Гегов най-евтиният вариант за новия маршрут за руския газ през страната ни ще бъде, ако се използва съществуващият транзитен газопровод с Турция, през който в момента преминават около 12 млрд. куб. метра годишно, само че в обратна посока. "Ако газът влиза през Турция, ще се използва сега съществуващата тръба, но трябва да се инвестира в разширение. Това ще е най-евтиният маршрут, ако се налага да поемаме 16 млрд. куб. метра газ годишно", посочи Гегов.
Източник: Капитал (14.07.2017)

Компании от 4 страни подписаха за Вертикалния газов коридор Представители на газовите компании - „Булгартрансгаз“ ЕАД (България), ICGB AD (България), DESFA S.A. (Гърция), FGSZ LTD (Унгария) и SNTGN TRANSGAZ S.A. (Румъния) подписаха вчера в Букурещ меморандум за разбирателство относно реализацията на Вертикалния газов коридор, съобщиха от министерството на енергетиката. Подобен документ през септември миналата година бе подписан в Будапеща от ресорните министерства на България, Гърция, Румъния и Унгария в рамките на заседание на Групата на високо равнище за газова междусистемна свързаност в Централна и Югоизточна Европа (CESEC). Приетият вчера в румънската столица документ цели сътрудничество между газовите компании за реализацията на коридора за двупосочен пренос на природен газ, който свързва междусистемно мрежите на България, Гърция, Румъния и Унгария. Насърчаването на проекти от общ интерес, както и на други необходими проекти съвместно и индивидуално, са сред целите, записани в Меморандума за осъществяването на Вертикалния газов коридор.
Източник: Монитор (20.07.2017)

НЕК получила близо 291 млн. лв. от фонда за енергийна сигурност Общественият доставчик на ток "Националната електрическа компания" (НЕК) е бил компенсиран с 290.713 млн. лв. през 2016 г. за изкупената възобновяема електроенергия и тока по дългосрочните договор с американските въглищни централи. Парите са преведени от Фонд "Сигурност на електроенергийната система“, в който от средата на 2015 г. година влизат 5% от приходите от продажба на електроенергия от всички производители и вносители, както и от "Електроенергийния системен оператор" и газовия "Булгартрансгаз". Във фонда влизат и държавните приходи от продажба на парникови квоти. Така през миналата година във фонда са влезли над 355 млн. лв., от които отчисленията са в размер на 215.164 млн. лв., а от постъпленията от въглеродна търговия - 140.741 млн. лв. Разходите за издръжката на фонда през 2016 г. са били за близо 132 хиляди лева. След изплатените на НЕК близо 291 млн. лв., във фонда са останали над 64 млн. лв., към които вече се натрупват новите отчисления и приходи от парникови квоти.
Източник: Медия Пул (20.07.2017)

Европейската комисия пуска руски газ за "Балкан" Европейската комисия разрешава на България да използва руски газ в своя проект за газаразпределителен център "Балкан". Това съобщи енергийният министър Теменужка Петкова. До десет дни министерството ще обяви обществена поръчка за предварителен анализ на проекта. Отделно ведомството планира да създаде работна група за проучване на нуждата за изграждане на газова тръба и към Македония. Така България може да се върже към тръбата за "Турски поток" или "Южен", ако този проект бъде възстановен. "За България е изключително важно, поне това трябва да бъде наш национален приоритет - да останем фактор на газовата карта на Европа. Ние не трябва да допускаме по никакъв начин да бъдем заобиколени от големите инфраструктурни проекти, които се развиват или ще се развиват около нас", каза Петкова.
Източник: Стандарт (28.07.2017)

Газифицират Свищов до 2019 г. Пpeдcтoи нa тepитopиятa нa oбщинa Свищoв дa бъдe изгpaдeн пpeнoceн гaзoпpoвoд, cлeд кaтo “Бyлгapтpaнcгaз” ЕАД и Евpoпeйcкaтa бaнкa зa възcтaнoвявaнe и paзвитиe (ЕБВР) cключихa дoгoвop, c кoйтo ce oтпycкa бeзвъзмeзднa финaнcoвa пoмoщ oт Мeждyнapoдeн Фoнд “Кoзлoдyй” зa изгpaждaнe нa тpи пpeнocни гaзoпpoвoдa c aвтoмaтични гaзopeгyлиpaщи cтaнции (АГРС) дo Свищoв, Пaнaгюpищe, Пиpдoп, Бaнcкo и Рaзлoг. Общaтa пpoгнoзнa cтoйнocт нa тpитe пpoeктa ce oцeнявa нa 21 790 000 eвpo, oт кoитo бeзвъзмeзднaтa финaнcoвa пoмoщ oт МФ “Кoзлoдyй” e в paзмep нa 11 000 000 eвpo. Съфинaнcиpaнeтo oт “Бyлгapтpaнcгaз” e в paзмep нa 10 790 000 eвpo. Пpeдвидeнaтa индикaтивнa cтoйнocт нa пpoeктa дo Свищoв e 4,72 млн. eвpo, oт кoитo 50 % ce ocигypявaт oт МФ “Кoзлoдyй”, cъoбщи кмeтът нa Свищoв Гeнчo Гeнчeв. Рeaлизиpaнeтo нa пpoeктa щe дaдe възмoжнocт зa гaзификaция нa oбщинa Свищoв, кaктo и щe ocигypи пoтeнциaлнa възмoжнocт зa зaхpaнвaнeтo нa пoтpeбитeли c пpиpoдeн гaз. Изгpaждaнeтo нa пpeнocния гaзoпpoвoд щe дoвeдe дo cъщecтвeни икoнoмичecки, oбщecтвeни и coциaлни пoлзи и щe пoвиши eнepгийнaтa eфeктивнocт в peгиoнa, кaтeгopичeн e Гeнчeв. Гpaдoнaчaлникът пoяcни, чe пpeдcтoи избpaният кoнcyлтaнт зa пpoeктиpaнe “РАП Сиcтeмc Бългapия” ООД дa oпpeдeли нaй-пoдхoдящия вapиaнт нa тpace нa пpeнoceн гaзoпpoвoд дo Свищoв, cъoбpaзeн c тeхничecкитe и eкoлoгични acпeкти нa paйoнa. Пpeдлoжeни ca двa вapиaнтa нa пpoeктнитe тpaceтa. Te ca paзпoлoжeни нa тepитopиятa нa oблacт В. Tъpнoвo и пpeминaвaт пpeз oбщинитe Пaвликeни и Свищoв, кaтo в Пaвликeнcкo ce включвaт зeмлищaтa нa ceлaтa Гopнa Липницa, Бaтaк, Слoмep, Кapaиceн, a в oбщинa Свищoв – ceлaтa Гopнa Стyдeнa, Овчa мoгилa, Кoзлoвeц, Бългapcкo Сливoвo, Цapeвeц и Свищoв.
Източник: Янтра - Велико Търново (01.08.2017)

Индустрията се готви за стачка заради новите тарифи на "Булгартрансгаз" Големите индустриални предприятия обявиха готовност за стачни действия. В отворено писмо браншовата организация на промишлените потребители изразява несъгласие с новата методика, която "Булгартрансгаз" предлага за определяне на тарифите за достъп и пренос до газопреносната мрежа. Според предварителните изчисления на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) новите тарифи ще доведат до покачване на таксите за пренос с 60% за отделните крайни клиенти. Това ще предизвика сериозен ценови шок на пазара и ще блокира алтернативите за внос на синьо гориво, различно от руското. Ако не се спре въвеждането на новия модел, бизнесът заплашва със стачки, подобни на тези през юни 2015 г., заради поскъпването на тока. От организацията настояват "Булгартрансгаз" да не въвежда новия ценови модел от 1 октомври, преди публично да бъде обсъден анализ, обхващащ спецификата на пазара, натовареността на газопреносната мрежа и ефекта от новата тарифа. В момента клиентите на "Булгартрансгаз" плащат такса единствено върху реално пренесените обеми природен газ, но операторът иска вече само 10% от разходите ще се изчисляват върху реално пренесените количества, а останалите 90% - на базата на прогнози при резервирането на капацитет за поне 20 месеца напред. Индустриалните потребители настояват да се проведе тестов период преди прилагането на новата методика. Ако това не бъде направено, ще сезират компетентните органи, тъй като според тях действията на "Булгартрансгаз" пряко застрашават конкурентоспособността на българската индустрия.
Източник: econ.bg (30.08.2017)

Индустрията се готви за стачка заради новите тарифи на "Булгартрансгаз" Големите индустриални предприятия обявиха готовност за стачни действия. В отворено писмо браншовата организация на промишлените потребители изразява несъгласие с новата методика, която "Булгартрансгаз" предлага за определяне на тарифите за достъп и пренос до газопреносната мрежа. Според предварителните изчисления на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) новите тарифи ще доведат до покачване на таксите за пренос с 60% за отделните крайни клиенти. Това ще предизвика сериозен ценови шок на пазара и ще блокира алтернативите за внос на синьо гориво, различно от руското. Ако не се спре въвеждането на новия модел, бизнесът заплашва със стачки, подобни на тези през юни 2015 г., заради поскъпването на тока. От организацията настояват "Булгартрансгаз" да не въвежда новия ценови модел от 1 октомври, преди публично да бъде обсъден анализ, обхващащ спецификата на пазара, натовареността на газопреносната мрежа и ефекта от новата тарифа. В момента клиентите на "Булгартрансгаз" плащат такса единствено върху реално пренесените обеми природен газ, но операторът иска вече само 10% от разходите ще се изчисляват върху реално пренесените количества, а останалите 90% - на базата на прогнози при резервирането на капацитет за поне 20 месеца напред. Индустриалните потребители настояват да се проведе тестов период преди прилагането на новата методика. Ако това не бъде направено, ще сезират компетентните органи, тъй като според тях действията на "Булгартрансгаз" пряко застрашават конкурентоспособността на българската индустрия.
Източник: econ.bg (30.08.2017)

Петкова:Природният газ няма да поскъпва с 60% Няма да има драстично увеличение на цената на природния газ. Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова след днешното заседание на правителството. Тя опроверга спекулациите за поскъпването на такса пренос с около 60% и уточни, че увеличението ще бъде под 2%. Петкова каза, че днес по-късно по темата ще има среща с представители на "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и КЕВР. По думите й увеличението на таксите е резултат от европейски регламент в сила от 2011 година. Той гарантира приходите на операторите и присъщите разходи, за да може той да осъществява своята дейност. За целта са разработени две методики във връзка с формирането на двете цени за пренос и достъп и са съобразени с изискванията на Европейския съюз. Трябвало е обаче са бъдат въведени още преди 3-4 години. Енергийният министър заяви, че новите цени трябва да влязат в сила от 1 октомври тази година. "Цената за пренос и достъп, по която "Булгартрансгаз" работи към настоящия момент, е от 2005 г. Сами можете да прецените от 2005 г. до настоящия момент само с процента на инфлация, ако трябва да бъде актуализирана тази цена, тя трябва да бъде със съвсем други стойности", бе категорична Петкова. Тя добави, че следващата седмица ще бъда организирана и среща с бизнеса, "защото за нас като правителство е изключително важно българският бизнес и българската индустрия да работи в една абсолютно конкурентна среда, за да може и нашата икономика да бъде конкурентноспособна".
Източник: Монитор (31.08.2017)

Новата входно–изходна тарифна система на пазара на природен газ няма да увеличи цените с повече от 2.4% След въвеждането на новата входно-изходна система на пазара на природен газ крайната цена ще се увеличи между 0.37 и 2.4% за различните видове консуматори. Това показва анализ, изготвен от „Булгартрансгаз“, който бе представен на среща в Министерството на енергетиката днес. В разговорите участваха министър Теменужка Петкова, заместник-министър Жечо Станков, председателят на КЕВР Иван Иванов, представители на „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“, както и на големите индустриални консуматори. Новите тарифи, обявени от оператора на газопреносната мрежа, са базирани на реални разходи и инвестиции, се посочва в анализа на „Булгартрансгаз“. За нас е особено важно индустрията да се развива при пазарни условия и да бъде конкурентоспособна, каза министър Петкова по време на срещата. Едновременно с това обаче страната трябва да спази европейските правила и да промени модела на ценообразуване. Срещата в Министерството на енергетиката днес е част от разяснителната кампания за въвеждане на новия матричен модел на входно-изходната тарифна система. Той трябва да започне да действа от 1 октомври 2017 г., като с въвеждането му България изпълнява изискванията на ЕК, свързани с функционирането на пазара на природен газ. България е последната държава от ЕС, която все още не е въвела новия модел на ценообразуване. Той е разработен през 2012 г. и избран от Булгартрансгаз“ след две обществени обсъждания при изцяло публични условия. Председателят на КЕВР Иван Иванов бе категоричен, че не може да се очаква отлагане на действието на новите правила.
Източник: 3e-news (07.09.2017)

България, Гърция и Сърбия ще си сътрудничат за либерализиран газов пазар в региона България, Гърция и Сърбия ще задълбочат сътрудничеството си по проекти, които осигуряват сигурност на газовите доставки за Югоизточна Европа. Около това се обединиха енергийните министри на трите балкански страни – Теменужка Петкова, Йоргос Статакис и Александър Антич по време на тристранна среща в рамките на провеждащия се в Александруполис форум за нефт и природен газ. Събитието се организира от Американо-гръцката търговска камара, със съдействието на гръцката асоциация за енергийна икономика. Общото разбиране на страните е, че диверсификацията на източниците за доставка на природен газ ще даде възможност за конкурентни цени и справяне с предизвикателствата в региона, съобщиха от пресцентъра на българското енергийно министерство. Министър Теменужка Петкова подчерта стратегическото значение на интерконектора Гърция-България за постигане на заложените цели за доставки на природен газ от различни източници. „Българското правителство твърдо стои зад проекта, водим разговори с Европейската комисия за осигуряване на допълнително финансиране“, каза още тя. По думите на гръцкия енергиен министър Статакис, за газовата връзка следва да се осигурят допълнителни средства както от български, така и от гръцки еврофондове. По време на срещата бе дискутирано и развитието на проектите за изграждане на Вертикален газов коридор, терминала за втечнен природен газ на Александруполис, интерконектора България-Сърбия. „Тези проекти са основополагащи за начертаването на нови трасета за доставка в региона. България, Гърция и Сърбия ще бъдат определящ фактор при формирането на свободен и прозрачен газов пазар на Балканите“, подчерта министър Петкова. „Уверена съм, че Гърция и Сърбия ще имат важна роля при изграждането на европейския газов хъб „Балкан“. За да реализираме концепцията на българското правителство, преди всичко трябва да изградим липсващата инфраструктура със съседните страни, както и да осигурим доставки на природен газ от поне три различни източника. С изграждането на единен регионален енергиен пазар ще изпълним приоритетите на България, Гърция и Сърбия за сигурни доставки на природен газ и достъпни цени за потребителите“, допълни Петкова. /publics.bg
Източник: Други (08.09.2017)

Частично отлагане на новия входно-изходен модел за цените за пренос и капацитет, които "Булгартрансгаз" има намерение да въведе от 1 октомври, не е решение според Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори" (БФИЕК). Това става ясно от открито писмо на организацията, изпратено до министър-председателя заради "тежките последици за България" от въвеждането на въпросния модел, който ще оскъпи цената с до 60% за различните потребители. Предложението за отлагане е направено по време на поредната среща в края на миналата седмица между представители на индустрията с министерството на енергетиката и КЕВР.
Източник: Капитал (18.09.2017)

И регулаторът хареса поевтиняването на природния газ с 7.3% от октомври Природният газ ще поевтинее с 7.29% от октомври, с което ще струва 343.22 лв. за 1000 куб/м без акциз и ДДС, или 32.26 лв. за мегаватчас. Това показват изчисленията на работната група към Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която трябва да одобри новата цена. Разчетите показват, че на практика енергийният регулатор напълно е удоволетворил поисканото намаление от "Булгаргаз", което ще бъде в сила през четвъртото тримесечие на годината. Докладът на работната група ще бъде обсъден на открито заседание на 25 септември, след което КЕВР трябва да вземе своето решение, което ще влезе в сила на 1 октомври.Очакваното намаление би трябвало да се отрази и върху цените на топлофикациите, тъй като практиката, която КЕВР следва, е те да се индексират при над 5% увеличение на природния газ. Не е ясно обаче как ще процедира регулаторът в тази ситуация, тъй като от 1 октомври би трябвало да се вдигнат и цените за пренос и достъп на газ, които потребителите плащат на "Булгартрансгаз". Според изчисления на регулатора това ще се отрази в крайната цена на различните видове потребители между 0.36 и 2.5%, а специално за "Топлофикация София" с малко под 2.5%. Индустрията, както и топлофикациите са недоволни от поскъпването и изчисляват, че самата цена за пренос, която в момента е 19.73 лв. за 1000 куб. метра, ще се увеличи с до 60%, което според тях е необосновано.Цената на природни газ се изменя на всеки три месеца съгласно сключения договор за доставка между държавния търговец "Булгаргаз" и руската "Газпром". Един от основните ценообразуващи фактори са месечните котировки на алтернативните горива през предходните девет месеца. Разчетите показват, че средно за този период цените на мазута и газьола се увеличават с 1.90 и 1.76% спрямо третото тримесечие на годината. Цените на алтернативните продукти на международните пазари пък растат с от 3.6 до 5.9% през август спрямо юли. Подобна тенденция се наблюдава и през септември, когато увеличението стига до 9.5%. Това означава, че ако този тренд се задържи, през следващите тримесечия може да се очаква поскъпване на природния газ за българските потребители. Това, което все пак влияе на намалението от октомври, е цената на лева към долара, която също е фактор при определянето на стойностите. От разчетите на "Булгаргаз" се вижда, че за ценообразуващия период този курс намалява с 6.66% спрямо предходния. През четвъртото тримесечие "Булгаргаз" ще разчита освен на руския газ и на местния добив от находището "Галата", за който през август е сключен договор с концесионера "Петрокелтик". Част от количествата ще бъдат осигурени и от газовото хранилище "Чирен". На практика себестойността на газа на входа на газопреносната система е 334.99 лв. за 1000 куб. метра, а необходимите количества газ през последното тримесечие са 919 хил. куб. метра газ.
Източник: Капитал (19.09.2017)

Бизнесът и държавата постигнаха съгласие за модела за цената на природния газ Новият входно-изходен модел за такси пренос и достъп до газопреносната система ще бъде въведен от 1 октомври тази година, съобщиха от Министерството на енергетиката. От енергийното министерство допълниха, че Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) се е ангажирала да следи и контролира ежемесечно приходите на "Булгартрансгаз" и при констатирани изкривявания и диспропорции, установени с ясни аргументи, да разгледа възможностите за промяна на методиката. Държавата в лицето на Министерството на енергетиката, регулатора и представители на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) ще се срещат текущо всяко тримесечие, за да обсъждат отражението на новия модел и евентуална необходимост от корекции. Председателят на КЕВР Иван Иванов е пояснил, че 1 октомври е най-подходящото начало за въвеждане на новите правила, защото тогава започва газовата година, тригодишният регулаторен период за "Булгартрансгаз", както и първата от трите ценови години. Представителите на бизнеса са декларирали съгласие с въвеждането на новия ценови модел при строг и прозрачен текущ контрол от страна на регулатора и регулярни разговори с държавата, ако са необходими промени в него.
Източник: Дарик радио (28.09.2017)

Проучването за газовия хъб "Балкан" тръгва от над 4.2 милиона лева Държавният монополист "Булгартрансгаз" е готов да плати над 4.2 милиона лева за предпроектно проучване на газов разпределителен център край Варна. Така нареченият газов хъб "Балкан" ще се гради гради на мястото, където трябваше да бъде изходната точка на спрения газопровод "Южен поток". Според съобщението на държавната компания този център е определен от Европейската комисия за проект от "общ интерес" на 18 ноември 2015 г. Прогнозната стойност на проучването е 1.8 милиона евро без ДДС. С включено ДДС сумата е малко над 4.224 милиона лева. Съобщението дойде едновременно с информацията, че "Булгатрансгаз" и големите индустриални потребители са постигнали споразумение за новите, по-високи такси за пренос на природен газ и за достъп до мрежата. Драстичното завишаване на тези такси се оправдава със забавеното с 6 години въвеждане на входно-изходния модел при доставките на газ, налаган от евродиректива. Бързането сега е заради предстоящи големи енергийни проекти, част от които е и газовият хъб "Балкан". Индустриалните потребители на газ обаче неведнъж заявиха, че подобен еврорегламент няма. "Никъде в директивите на ЕС не пише, че България трябва да вдига цени и такси, единственото изискване е да бъде въведен "входно-изходният модел", което е трябвало да се случи още през 2011 г.", заявиха в отворено писмо работодателите от АИКБ, БСК, КРИБ и БТПП. От съобщението за газовия хъб става ясно, че проектът за "Балкан" е основан на идеята значителни количества природен газ от различни източници да постъпват в реална физическа точка в района на Варна за по-нататъшен пренос. В тази точка ще бъде организирана и търговия с газ, където всеки пазарен участник да търгува на пазарни принципи. Кои са тези различни източници на газ, обаче не е ясно. Предпроектното проучване ще покаже какви са сценариите за търсене и предлагане на природен газ, ще се направи анализ на разходите, ще има и предварителна екологична и социална оценка. Ще се изяснят и бизнес моделът и различните възможности за публично-частно партьорство, проектните приходи - като обем и тарифи, както и разходите. Междувременно КЕВР обеща вчера на големите индустриални потребители на газ да следи изкъсо приходите на "Булгартрангаз" след като от 1 октомври бъде въведена новата методика на цените за пренос. Заради опасенията на бизнеса, че това ще изкриви пазара, от КЕВР са се ангажирали при констатирани изкривявания и диспропорции да разгледа възможностите за промяна в методиката. Представители на Министерството на енергетиката, на КЕВР и на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) ще се срещат всяко тримесечие, за да обсъждат отражението на новия модел и евентуална необходимост от корекции.
Източник: Сега (28.09.2017)

"Булгартрансгаз" приема оферти за предпроектното проучване за газовия хъб Държавната "Булгартрансгаз" обяви обществената поръчка за избор на компания, която да направи предпроектното проучване за газов хъб "Балкан". Кандидатите ще могат да подават оферти до 1 ноември, а фирмата, която спечели, ще има 170 дни за изпълнението й. Целта на предпроектното проучване е да оцени доколко проектът на ГЕРБ и правителството за превръщането на България в газоразпределителен център е жизнеспособен, да определи точния бизнес модел, по който хъбът може да бъде осъществен, както и рисковете пред изпълнението му. Половината от финансирането за предпроектното проучване в размер на 920 хил. евро беше осигурено от Европейската комисия през февруари. Останалите 920 хил. евро ще бъдат финансирани от газовия оператор. За изграждането на газовия хъб пък ще са необходими между 1.4 и 2.4 млрд. евро, като разходите по него ще бъдат покрити от собствени и привлечени средства. Според обявените от "Булгартрансгаз" изисквания целта е да бъде извършено пълно и всеобхватно предпроектно проучване на хъба, което включва анализ на целевите пазари, оценка на търсенето на газ и сценариите за неговата доставка. Отделно трябва да бъдат проучени и основните технически аспекти на хъба, както и оценка на различни модели на публично-частното партньорство и на структурата на собствеността. Анализът трябва да даде препоръка и за жизнената финансова структура на проекта. Преди месец енергийният министър Теменужка Петкова коментира пред медии, че в рамките на предпроектното проучване ще се разгледа и възможността природен газ да постъпва на входна точка Турция и да преминава през изходна точка Сърбия. Това се налага заради плановете на "Газпром" от 2019 г. да преустанови доставките по Трансбалканския газопровод, който преминава през Украйна и България, като замени маршрута с новоизграждащия се "Турски поток". В тази връзка от българска страна се водят преговори с руската компания част от количествата, предназначени за Европа, да минават през нашата територия. В средата на юли пък стана ясно, че "Булгартрансгаз" преговаря със "Сърбиягаз" за изграждане на напълно нова газова връзка с капацитет от 10-12 млрд. куб. метра годишно, която да може да задоволи евентуалните количества газ, които ще бъдат транспортирани за Европа. Други източници на газ, на които страната ни се надява, за да изпълни ролята на газоразпределителен център, са от азерското находище "Шах Дениз 2" и от терминали за втечнен газ. Друга хипотетична възможност е местен газ, за който френската Total проучва в Черно море. За реализацията на идеята ще бъде използвана съществуващата национална мрежа и капацитетът на газовото хранилище "Чирен". Изискванията към кандидатите за предпроектното проучване са реализиран оборот за последните три години в размер на 7 млн. лв. По отношение на техническите характеристики те трябва да са изпълнявали сходни поръчки, тоест да са извършвали предпроектно проучване за изграждане или подмяна на поне 30 км газопровод или на компресорна станция. При критериите за подбор с най-голяма тежест е предложената цена, но кандидатите ще се съревновават и според предложените от тях срокове за приключване на междинния доклад и самото предпроектно проучване. Отварянето на офертите ще бъде на 3 ноември от 10:30 ч. в сградата на "Булгартрансгаз".
Източник: Капитал (02.10.2017)

Провежда се първото заседание на газовата група България – Македония за нова директна връзка Основните проекти, по които работи България в газовата област, ще имат значение за диверсификацията на източниците и маршрутите на синьо гориво и в Македония. Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова на среща със своя колега – министърът на икономиката на Република Македония Крешник Бектеши, съобщиха от Министерството на енергетиката. Министър Бектеши е в София за провеждането на първото заседание на съвместната газова работна група, която ще проучи възможностите за развитие на нова директна връзка между газовите системи на двете държави. Меморандум за това бе подписан при посещението на министър Петкова в Скопие на 1 август 2017 г. По думите на енергийния министър липсващата инфраструктура е основен проблем за региона на Балканите и България работи активно, за да преодолее този негатив. Основният фокус по време на стартиращото в началото на следващата година българско председателство на Съвета на ЕС ще бъдат Западните Балкани, каза Петкова. До края на този месец предстои обявяването на две обществени поръчки, свързани с изграждането на интерконектора Гърция-България. Целта е в средата на следващата година да стартира строителството на тръбата, така че през втората половина на 2020 г. тя да влезе в търговска експлоатация. Министър Петкова припомни, че България има сключен договор за доставка на 1 млрд. куб. м. природен газ от Азербайджан, който ще бъде доставян в страната именно чрез връзката с Гърция.
Източник: Други (27.10.2017)

Първа стъпка към обединение на енергийните борси в България и Македония От началото на 2018 година ще има съвместни търгове за разпределение на преносни капацитети между електроенергийните оператори на България и Македония, съобщават от Министерството на енергетиката. Решението за това беше взето по време на съвместното заседание на правителствата на двете държави в Струмица. С новите тръжни процедури търговците от македонска страна ще участват съвместно с българските си партньори на дневните търгове, които Електроенергийният системен оператор (ЕСО) ще провежда от името на двата оператора. Споразумението е подписано на базата на съгласувани вече общи Правила за разпределение на преносни способности, обясняват от своя страна от ЕСО. Новите тръжни правила ще улеснят търговските участници, защото вече ще използват една платформа. Провеждането на търговете ще доведе до ръст на търгуваната електроенергия в региона и ще повиши ликвидността на националните енергийни борси, посочват още от ведомството, ръководено от Теменужка Петкова. Общите тръжни процедури са задължителна мярка за обединение на енергийните борси на Западните Балкани и в Югоизточна Европа. По време на заседанието в Струмица беше подписано и споразумение за извършване на предпроектно проучване за изграждането на нова газова връзка между двете държави. Страни по документа са българският газопреносен оператор "Булгартрансгаз" и акционерното дружество за извършване на енергийни дейности Македонски енергийни ресурси "МЕР АД Скопие". При анализите на маршрутите за изграждане на нова междусистемна газова връзка ще бъде взето предвид развитието на газопроводите Гърция-България и Турция-България, както и реализацията на концепцията за газоразпределителен център "Балкан". Работна група между Република България и Република Македония ще създава общ Балкански туристически маршрут, стана ясно по време на срещата на министъра на туризма Николина Ангелкова с Кочо Ангушев, вицепремиер по икономическите въпроси на Македония, допълват и от пресцентъра на Министерството на туризма. Двустранни разговори е добре да се проведат и между туроператори, които ще помогнат за реализиране на Балканския туристически маршрут, препоръча още Ангелкова. Македония е сред водещите туристически пазари за България в периода януари-септември у нас са пътували повече от 413 хил. македонски граждани, като се отчита 5,8% ръст спрямо същия период на 2016 г. По този показател Македония заема шесто място у нас. Традиционно македонските туристи идват у нас, за да посетят черноморските курорти, но също така има и сериозен интерес към зимни курорти като Банско, Боровец и Пампорово. Като ротационен председател на Съвета на ЕС България насочва вниманието на своите европейски партньори към Западните Балкани. Една от задачите, които си постави българското правителство, е намаляването на цените на роуминга. Първата стъпка в тази посока е направена след подписването на Меморандум за разбирателство между транспортните министерства на България и Македония по време на заседанието в Струмица, посочва БТА. Решението за този меморандум беше взето по време на заседанието на българското правителство в сряда. Документът предвижда страните да насърчат мобилните оператори за постигането на конкретни споразумения помежду си, които да доведат до трайното намаляване на международните тарифи на роуминг услугите. Цените на мобилните разговори между България и Македония са едни от най-високите в Европа. Те са между 2,99 лева и 6,99 лева на минута и около 25 лева на мегабайт. „Подписването на тази междуправителствена спогодба е израз на политическата воля, с която ще изпратим ясно послание, че интеграцията на Западните Балкани е от изключителна важност за приобщаването им към ЕС“, коментира министър Московски. Според него това ще мотивира операторите да сключат споразумения за реално намаление на цените за разговори в роуминг и за ползване на интернет. Очаква се на 6 декември да бъде подписано същото споразумение и със Сърбия.
Източник: Инвестор.БГ (24.11.2017)

България очаква до 330 млн. евро глоба от Брюксел за газов монопол До 330 млн. евро глоба може да плати България по делото на Европейската комисия срещу страната заради злоупотреба с господстващо положение от държавния "Български енергиен холдинг" (БЕХ) и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз". Размерът на глобата беше съобщен за първи път официално от министъра на енергетиката Теменужка Петкова в неделя пред БНР. Петкова каза още, че правителството ще се съобрази с решението на парламента делото да се обжалва до край, вместо да се признае нарушение, за да може санкцията да бъде намалена. В петък депутатите задължиха Петкова да не признава нарушението. Това противоречи на първоначалния план на правителството да признае газовия монопол и така да се стигне до 30% намаление на санкцията. Според юристи решението на депутатите може да бъде пренебрегнато законно, тъй като министрите не са задължени да спазват решенията на парламента, а само тези на Министерския съвет. Петкова обаче обяви, че няма да се възползва от тази възможност. "Българският парламент се е произнесъл. Ние сме парламентарна република, това, което българският парламент е взел като решение, това ще бъде изпълнено", обяви в неделя Петкова. България вече беше осъдена от комисията за газовия монопол. Следващата стъпка е Брюксел да заведе второ дело за определяне на глобата за страната заради нарушението. "Не успяхме да стигнем до споразумение с Европейската комисия и оттук нататък вариантът е забранително решение. Това забранително решение съдържа размер на глобата, която Европейската комисия ще определи. Тази глоба може да достигне до 10% от оборота на БЕХ. Максималният размер на глобата би могъл да бъде 330 милиона евро", коментира Петкова и добави, че се надява сумата все пак да е по-малка. Според нея имало основание за това, тъй като Европейската комисия сама отбелязвала, че нарушението, започнало през 2007 г., е преустановено през 2015 г. Петкова коментира, че ако България признае нарушението, а не следва решението на парламента за обжалване, глобата за страната можело да бъде намалена с до 30%. Разследването срещу БЕХ и дъщерните му газови дружества започна през юли 2013 г. Мотивът беше, че злоупотребяват с монопола си и пречат на частни фирми да получат достъп до газопреносната мрежа, за да могат да участват на вътрешния пазар, както и че не са им позволили да съхраняват свое гориво в газохранилището в Чирен. Жалбата бе внесена от "Овергаз Инк", която не успя да осигури транзит за собствени доставки, след като "Булгаргаз" спря да ? продава синьо гориво. В допълнение компанията на Сашо Дончев в края на 2015 г. бе отрязана от доставки и от "Газпром", макар руската компания да бе акционер в развод в дружеството. Според "Овергаз" това е станало в договорка с българската държава, в резултат на което в края на 2016 г. компанията заведе арбитражен иск срещу България за 202.5 млн. евро, заради създавани пречки пред бизнеса ? и защото нарушава правилата на Енергийната харта за защита на инвестициите. По наказателната процедура Еврокомисията предложи част от "Булгартрансгаз" и притежаваната от дружеството мрежа да бъдат продадени на стратегически инвеститор, но тази възможност бе категорично отхвърлена от премиера Бойко Борисов по време на предишния му мандат, а същата позиция се защитава и сега. Освен запазване на суверенитета на газовата мрежа, възможен мотив за това е и желанието на Борисов да изгради газов хъб на територията на страната. Петкова за пореден път коментира и доклада на Българската академия на науките за АЕЦ "Белене". Според нея той е дал категоричен положителен отговор за това дали е нужна нова атомна мощност. Петкова за пореден път заяви, че окончателното решение по въпроса ще бъде взето от парламента.
Източник: Медия Пул (27.11.2017)

Продължава проверката за злоупотреба с господстващо положение на пазара на природен газ в България Европейската комисия продължава проверката, започнала преди две години срещу "Български енергиен холдинг" (BEH) и неговите дъщерни дружества "Булгаргаз" ЕАД и "Булгартрансгаз" ЕАД за предполагаема злоупотреба с господстващо положение на пазара на природен газ в България. Това заяви говорител на ЕК в понеделник. "В този случай изпратихме нашите възражения, засега не мога да съобщя какви ще бъдат следващите стъпки," добави говорителят, цитиран от БТА. През март 2015 г. Европейската комисия изпрати изложение на възражения до BEH, с което информира за предварителното си становище, че държавният холдинг може да е нарушило антитръстовите правила на ЕС, като възпрепятства достъпа на конкуренти до инфраструктурата за пренос на природен газ в България. Документите са изпратени също до дъщерното дружество на БЕХ за доставка на газ "Булгаргаз" и до неговата дъщерна компания газопреносен оператор "Булгартрансгаз". Комисията изразява загриженост, че BEH и неговите дъщерни дружества могат да възпрепятстват конкурентните компании да получат достъп до инфраструктурата, от която се нуждаят, за да се конкурират успешно на газовия пазар в България. Ако опасенията са оправдани, това поведение би било бариера за развитието на конкуренцията на пазарите за доставки на газ в страната, смятат от ЕК. ЕК е на мнение, че гражданите и бизнесът в ЕС следва да могат да се ползват от по-конкурентни цени на енергията и сигурност на доставките. За да се съревновават на българския пазар за доставка на газ, предприятията се нуждаят от достъп до газовата инфраструктура на БЕХ - преносната мрежа и националното газохранилище, и ЕК трябва да се увери, че се предоставя равноправен достъп, коментира в началото на процедурата еврокомисарят по въпросите на конкуренцията Маргрете Вестегер.
Източник: 3e-news (28.11.2017)

"Овергаз" подготвя нов сигнал до Брюксел за газовата мрежа "Овергаз" подготвя нова жалба до Брюксел, която е свързана с таксите за достъп и разделянето на газовата мрежа в страната на транзитна и за вътрешно ползване. Това каза изпълнителният директор на "Овергаз мрежи" Светослав Иванов в интервю за седмичника "Капитал". Въведеният модел противоречи на Регламент 715 и благоприятства "Газпром експорт", твърдят от компанията, която очаква ЕК да образува дело и по този казус. В края на миналата седмица стана ясно, че България ще бъде глобена от Европейската комисия (ЕК) по наказателната процедура, която беше образувана след жалба на "Овергаз" от 2011 г. Въпросната глоба реално ще бъде платена от Българския енергиен холдинг (БЕХ), който е нарушил правилата, и ще влезе директно в бюджета на ЕК. Самата газова компания затова ще търси компенсация за понесените щети в съда, обясни Иванов.На закрито заседание в петък парламентът реши България да не признава вина по т.нар. газово дело на ЕК срещу БЕХ и дъщерните му "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" и задължи кабинета да обжалва решението. По този начин депутатите на практика бламираха правителството, което в началото на ноември отново на закрито заседание прие точно обратното решение, предложено в доклад на енергийния министър Теменужка Петкова. Макар формално решението на ЕК все още да не е обявено, от документите, с които "Капитал" разполага, става ясно, че санкцията може да достигне 330 млн. евро. Значително намаляване на глобата - до 70 млн. евро, страната може да постигне, ако признае вина и ако се обвърже с определени мерки. Първата опция обаче отпадна след гласуването на депутатите. Оспорването на решението пък е много малко вероятно да доведе до обрат, което означава, че страната ще трбява да плати и разходи по делото. Според Иванов основният проблем е, че държавата е в сериозен конфликт на интереси и на практика няма интерес да промени статуквото, така че независими търговци да получат реално свободен достъп до газопреносната мрежа. Предстоящата санкция е резултат от жалбата на "Овергаз" и последвалото разследване от ЕК, която още преди две години формулира съмненията си за нарушение и започна преговори със София, които явно не са я убедили, че правителството смята да промени ситуацията. Макар че през 2015 г. България формално беше принудена да отвори достъпа до мрежата, според Иванов става въпрос по-скоро на имитация на свободен пазар, тъй като "Булгаргаз" продължава да държи над 90% от търгуваните обеми.
Източник: Капитал (30.11.2017)

Българо-швейцарска фирма ще прави предпроектното проучване за газовия хъб Българо-швейцарското дружество ДЗЗД "АФ-ЕМГ Консулт" е избрано да извърши продпроектното проучване за изграждането на газов хъб край Варна, свиден проект на премиера Бойко Борисов. Проучването трябва да отговори колко ще струва подобен проект, как може да се финансира, ще бъде ли рентабилен, откъде ще се захранва с газ и каква трябва да е правната му регулация. Девет консорциума подадоха оферти в конкурса, но четирима от кандидатите са отстранени заради непокриване на изискванията или други нередности. Така от допуснатите петима най-висока оценка на техническото и ценово предложения е получила ДЗЗД "АФ-ЕМГ Консулт", сочи решение на държавния газов оператор "Булгартрансгаз", който е възложител на поръчката. Дружеството е създадено специално за поръчката дни преди крайния срок за подаване на офертите. Негови собственици са българската консултантска фирма "ЕМГ Консулт" ЕООД, която е на Михаил Генов, и швейцарската "АФ Консулт" ООД, представлявана у нас от Никола Битрак. ДЗЗД "АФ-ЕМГ Консулт" е класирано на първо място с предложена цена от 2 327 437.70 лв. без ДДС, което е под прогнозната за 1.8 млн. евро без ДДС, обявена в процедурата. Две от отпадналите оферти са-скъпи, а две са по-евтини. Консорциумът ще се ползва от опита на швейцарското дружество, което е извършвало предпроектно проучване за 100-километров дълбоководен газопровод в Нигерия, както и проучване за интерконектор Гърция – Македония и ТЕЦ "Бенин сити". Спечелилият кандидат ще има 170 дни, за да изработи предпроектното проучване, което трябва да даде живот на правителствената концепция за изграждането на газоразпределителния център край Варна, който да се захранва със суровина от различни източници и да извършва газова търговия. Решението за класацията може да се обжалва в Комисията за защита на конкуренцията от останалите кандидати. На второ място е била класирана офертата на консорциум между италианската "Трактебел Инженеринг" ООД, "Прайсуотърхаускупърс България" ЕООД и "България Инженеринг" ЕАД, който също е специално създаден за целта. Неговото ценово предложение е било за 1 901 067 лв. без ДДС. Представеният опит е свързан с подобни проучвания за свързващ газопровод Малта – Сицилия, за модернизиране на компресорна станция и ПГХ Серняно, Италия, както и за моделиране на моделиране на газопреносна мрежа високо налягане на турската държавна компания "Боташ". Трето е останало ДЗЗД "Химкомплект Балкан" – обединение между софийските "Химкомплект-Инженеринг" и "Инфрапроект Консулт" ЕООД с цена от 2 112 300 лв. без ДДС. Предпоследно в класацията е обединението "Газов Хъб Балкан", което също е създадено специално за поръчката. В него влизат "Химремонтстрой" АД, НПВО "НГС-Оргпроектикономика", "Еф Си Джи Поввик" ЕАД и "Си Ем Ес Камерън Маккена Набаро Олсуанг ЛЛП- клон България/Дънкан Уестън". Представеният от консорциума опит е свързан с руски газови проекти – магистралния газопровод "Ухта - Торожок 2" и компресорната станция за изчистен компресиран природен газ "Ново-уренгойский". Неговата цена и втората най-висока - 2 540 623 лв. безз ДДС. Последна в класацията е и най-скъпата оферта от 1.399 млн. евро без ДДС, подадена от германското дружество "ПСЕ Инженеринг" ООД, което е работило по анализи за Торенското газово съоръжение и тръбопроводи. Още при отварянето на офертите заради нередности е бил отстранен участникът ДЗЗД "Газтек-МГУ". "Газтек" е печелило редица други проекти на "Булгартрансгаз", но този път дори не е допуснато до разглеждане на офертата. Другите отстранени са "Юройл Индъстриъл енд Трейд Ко. Лимитид", което е работило по провалилия се руски проект за строежа на газопровода "Южен поток" – за тръбата на територията на Унгария, обединението между "Роланд Бергер" и "Унипер Технолоджис", както и ДЗЗД "Риск-ИСС", сформирано между популярния в ядрената енергетика подизпълнител "Риск Инженеринг" и испанската "Инспесион и Контрол де Калидат Ингениерос". Целта на предпроектното проучване е да оцени в детайли търговската и техническата жизнеспособност на проекта, да определи точния бизнес модел, да оцени рисковете от изпълнението му и да предложи стратегия за управлението на тези рискове. Анализите също така трябва да определят финализирането на регулаторната рамка на хъба и структурата на неговото финансиране. Изпълнителят на поръчката трябва да анализира целевите пазари и да разгледа сценариите за търсене и предлагане на природен газ. Друга негова задача е да проучи подробно основните технически аспекти на проекта и да изготви предварителна екологична и социална оценка. "Булгартрансгаз" иска да се проучат подробно най-малко три инфраструктурни варианта за маршрут, но това може и да се промени предвид ранния стадий на планиране на хяба, става ясно от съобщението на дружеството. Трябва да се анализират северен и южен вариант, с различни опции за допълнителен капацитет на вход (15.75 млрд. куб. м годишно или 31.5 млрд. куб. м годишно) и западен маршрут с предвиден допълнителен капацитет от 15.75 млрд. куб. м. Предвидените за проучване маршрути са съгласувани с Изпълнителната агенция иновации и мрежи на ЕС, която съфинансира предварителните анализи. В рамките на поръчката ще се проучат подходящите бизнес модели, като се оценят различните модели на публично-частно партньорство и структурирането на собствеността. Това ще се базира на оценка на проектните приходи (обем, тарифи) и разходи. Изпълнителят на анализите трябва да даде и препоръки за ролите и отговорностите на "Булгартрансгаз“ и потенциалните партньори по проекта, с цел осигуряване на най-ефективна и рентабилна структура. Предпроектното проучване трябва също така ще оцени рисковете пред проекта и ще даде препоръки по отношение на търговските, регулаторните, техническите, инженеринговите, социалните и проектни рискове. Трябва да се препоръча и жизнеспособна финансова структура за хъба, като вземе предвид бизнес модела и модела на собствеността, както и мерките за намаляване на рисковете. Газовата компания очаква препоръки за най-ефективната по отношение на разходите структура, включително налични публични финансови инструменти на ЕС; Изпълнителят на поръчката трябва и да разработи подробна пътна карта по изпълнение на проекта, включваща всички бъдещи проектни фази до датата на пуск в търговска експлоатация. От резултатите в предпроектното проучване зависи окончателното инвестиционно решение за реализирането на проекта. При вземането на такова ще се формулират последващите фази за реализацията му до датата на търговска експлоатация и да разработи подробна финансова структура, която да обсъди с международни финансови институции и с инвеститори от частния сектор. Възлаганите сега анализи ще позволят определянето на окончателните параметри на проекта (като дължина, диаметър, налягане и необходимо наземно оборудване и т.н.) и ще служат като основа за последващи дейности, свързани с проектиране и строителство, посочват от "Булгартрансгаз".
Източник: Медия Пул (20.12.2017)

КЗК проверява държавната "Булгартрансгаз" за злоупотреба с монопол Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е образувала производство за злоупотреба с монополно или господстващо положение срещу държавната компания "Булгартрансгаз", която отговаря за доставките и транзита на природен газ. Проверката е образувана още на 14 декември, но за нея се разбра едва тази седмица, когато информацията бе публикувана на сайта на регулатора. Инициатор на въпросното производство е "Овергаз инк" АД. Жалбите до КЗК не са публични и докато антимонополният орган не излезе с решение по казуса, няма как да се разбере какви точно са доводите на жалбоподателя. "Капитал" обаче научи, че в конкретния случай "Овергаз инк" е сезирало комисията за възникнала още в началото на тази година ситуация. Става дума за следното: на 6 януари 2017 г. заради изключително студеното време и рекордната консумация на ток Електроенергийният системен оператор активира студения резерв на "Топлофикация – Русе". Заради проблем с разпалването на въглищата обаче русенската топлофикация е преминала на газ, но не е променила своевременно заявките си към своя доставчик, който не е "Овергаз". Въпросният доставчик на свой ред не е коригирал заявките си към "Булгартрансгаз". По някакъв начин част от тези количества природен газ са били разпределени като незаявени от "Овергаз", което в крайна сметка е коствало на компанията загуба в размер на 2 млн. лева. Същността на проблема е, че ползвателите на мрежата трудно могат да променят своето поведение и да балансират потреблението, защото липсва информация. Конкретният казус от началото на тази година има много общо с въведения през есента входно-изходен тарифен модел и с балансирането. "Ако на 7 януари бяхме разбрали, че на 6 януари някой ни разпределя 33 пъти повече газ, отколкото сме заявили и отколкото сме в състояние да получим, по всяка вероятност щяхме да намерим начин да предприемем коригиращи действия. Постфактум е невъзможно", каза преди седмица изпълнителният директор на "Овергаз мрежи" Светослав Иванов по време на дискусия за входно-изходен тарифен модел за заплащане на достъпа и преноса на природния газ. Преди месец в интервю за "Капитал" Светослав Иванов обяви, че "Овергаз" възнамерява да подаде сигнал и до Брюксел по повод недостатъците на действащия в България входно-изходен модел за природния газ.
Източник: Капитал (21.12.2017)

Цената на природния газ се увеличава с 2,75% Увеличиха с 2,75 на сто цената на природния газ за първото тримесечие на 2018 г. Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ е приела решение, заради подаденото от "Булгаргаз" ЕАД заявление за утвърждаване на цени за първото тримесечие на 2018 г., по които общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители на природен газ и на клиенти, съобщиха от енергийния регулатор. В Решението на КЕВР утвърдената цена на природния газ за първото тримесечие на 2018 г. е в размер на 352,65 лв. на 1000 куб. м. или 33,39 лв./MWh без акциз и ДДС. Тя е с 2,75 на сто по-висока от досегашната цена за четвъртото тримесечие на 2017 г. и е определена въз основа на представените данни и документи и след направени изчисления съгласно прилагания ценови модел, добавиха от регулатора. В утвърдената от КЕВР цена на природния газ от 352,65 лв. на 1000 куб. м. са включени компонента за услугата "обществена доставка" в размер на 4,76 лв./1000 nm3, както и компонента "задължение към обществото" от 1,35 лв./1000 nm3, която покрива разходите на "Булгаргаз" ЕАД за съхранение на количества природен газ в газохранилището в Чирен, съгласно Плана за действие при извънредни ситуации, поясниха от Комисията. В тази цена не са включени цени за достъп и пренос през газопреносната мрежа и клиентите следва да ги заплащат на крайните снабдители, по реда на Методиката за определяне на цени за достъп и пренос на природен газ през газопреносните мрежи, собственост на "Булгартрансгаз" ЕАД. Увеличението на цената на природния газ с 2,75 на сто няма да доведе до повишаване на цените на топлинната енергия до края на отоплителния сезон. Няма да има промяна и в цената на електрическата енергия за битовите потребители и небитовите потребители на регулирания пазар, информираха още от КЕВР.
Източник: Монитор (02.01.2018)

Две жалби спряха избора на консултант за газовата връзка с Гърция Подадени две жалби до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) са спрели процедурата по намиране на инженер-консултант за газовата връзка с Гърция. Това става ясно от проектната компания ICGB, предаде investor.bg. В края на миналата година компаниите „Некст Инвест“ и „Вини България“ са поискали от антимонополния регулатор да спре търга, показа справка в регистъра на КЗК. Техните жалби са свързани с разяснение на проектната компания, поискано от участник в търга и с решение за одобряване на обявление за изменение и допълнителна информация на възложителя. Разяснението на ICGB, срещу което е подадена едната жалба, е свързано с няколко въпроса, възникнали от участници в конкурса. Те са свързани основно с определяне на годишния оборот на участниците, както и опита на експертите, за отчуждителните процедури по трасето и други подробности за проекта. От справката е видно, че има и искане за удължаване на срока за подаване на оферти, тъй като поръчката е сложна. Със свое решение ден по-късно компанията реши да позволи на участниците да подават оферти до 15 януари 2018 година, като от проектната компания посочиха основание за това големият интерес на участниците. Процедурата по избор на инженер-консултант за газовата връзка стартира в началото на ноември миналата година. Прогнозната стойност за услугата е 8,45 млн. евро. Допълнително беше даден старт и на доставката на тръбите по проекта, за която досега няма внесени жалби. В края на годината в КЗК е подадена и жалба срещу избора на „Булгартрансгаз“ за предпроектното проучване на газовия хъб „Балкан“. Документацията е подадена от едни от отхвърлените участници – унгарската ЕУРОИЛ И Пари еш Керешкеделми.
Източник: Дума (11.01.2018)

Азербайджанската Socar проявява интерес към газопреносната мрежа на България Азербайджанската държавна компания Socar проявява интерес към инвестиране в българската газопреносна мрежа. Това стана ясно след срещата на министър-председателя на България Бойко Борисов и президента на Азербайджан Илхам Алиев в Баку, пишат от правителствената пресслужба. Socar и "Булгартрансгаз" дискутираха през лятото и варианти за доставки на газ за газовия хъб "Балкан". Компанията участваше и в процедурата за приватизация на гръцката газопреносна компания Desfa, но преговорите пропаднаха. Азербайджанската компания даваше 400 млн. евро за 66% от гръцкия мрежов оператор, но се отказа, след като Брюксел поиска да се откаже от мажоритарния дял в Desfa. По време на срещата си с Алиев българският премиер е отбелязал, че само 3% от територията на България е газифицирана.В същото време въздухът у нас е замърсен заради използване на твърди горива за отопление. Поставяме си амбициозната цел да разширим използването на материали за отопление на населението, които не водят до замърсяване“, е коментирал Борисов. 93% от територията на Азербайджан е газифицирана и страната е инвестирала успешно в газификацията на Грузия, е заявил от своя страна азербайджанският президент. Алиев е предложил страната му да даде своя опит и добрите си практики и в България по отношение на газификацията. След срещата енергийните и икономическите министри на двете страни ще разработят план за инвестиране в газопреносната мрежа на България, допълват още от Министерския съвет. Азербайджан и България са стратегически партньори в реализацията на проекта за изграждане на Южния газов коридор, който ще гарантира енергийна сигурност за Европа. По този път България ще получава газ от Каспийско море – находището „Шах Дениз“ II. „Очакваме през месец юни да стартира изграждането на междусистемата газова връзка Гърция-България, а през месец юли да е готово разширението с Турция“, отчете още премиерът на срещата си в Баку. Борисов и Алиев обсъдиха и важността на транспортните коридори номер 8 и 10, които ще свържат Европа и Азия. Директната авиолиния София-Баку, която утре ще бъде открита официално, беше договорена през 2015 година, когато Алиев беше на посещение у нас. Новата транспортна връзка ще помогне за бизнеса между двете държави и ще укрепи още по-здраво икономическите, търговските и културните отношения.
Източник: Инвестор.БГ (16.01.2018)

България с проект за газопровод по трасето на “Южен поток” България работи по проект за газопровод по трасето на “Южен поток”, но не с начало Варна, а компресорната станция при Провадия и край границата със Сърбия при Зайчар. Капацитетът му ще бъде много по-малко от 60 млрд. куб. м газ на година, както бе проектът “Южен поток”. Какво се случва? Подготвя ли се страната ни да транспортира газ от “Турски поток” към Сърбия, а оттам към газовото хранилище “Баумгартен” в Австрия? Преди дни сръбският премиер Ана Бърнабич заяви, че скоро вместо газопровода “Южен поток” ще бъде изграден “Сръбски поток”, който ще върви от България до Сърбия. Съществуващата компания “Южен поток”, формирана с намерението да изгради газопровода със същото име, ще се преименува в “Сръбски поток”, съобщиха местните медии. “Булгартрансгаз” няма да назовава евентуалния нов газопровод в Северна България с никакво име. Този проект се води просто част от разширението на газопреносната мрежа на България. Защо ще се строи? През лятото на миналата година “Булгартрансгаз” пуска, по европейски правила обявление за първи етап по процедурата “Отворен сезон”.Тя е оценка за пазарното търсене на добавен капацитет за доставки на природен газ към и от съседни на България пазарни зони. Това се прави на всеки две години. Казано по-просто, газовият оператор събира оферти на бъдещ пренос на природен газ и за резервиране на капацитет на тръбите. В рамките на тази процедура компанията е получила искане от “Газпром експорт” за допълнителен капацитет на границата с Турция В момента той е към 14 млрд. куб. м газ, но синьото гориво с източник Русия се транспортира по българската транзитна мрежа към Турция. Искането на руската газова компания е за обратен поток и за увеличен капацитет за пренос на газ от Турция през България до границата със Сърбия. Количествата руски газ са чувствителна търговска информация и не се казват, но пък министърът на енергетиката Теменужка Петкова заяви при срещата си с турския посланик на 26 януари, че през юли се очаква да приключи модернизацията на транзитния газопровод за Турция и капацитетът му ще се увеличи на 15 млрд. куб. м. Годината, от която “Газпром експорт” иска да започне транзириране на газ от Турция през България към Сърбия, е тази, в която изтича договорът за транзитиране на синьо гориво през Украйна, казаха от “Булгартрансгаз”. Справка показва, че това е 2020-а. Тогава се очаква да бъде завършен и “Турски поток”. В момента се строят две тръби с общ капацитет 30 млрд. куб. м газ на година. Количествата от едната тръба са за задоволяване на нуждите на Турция, а газът от втората е за транспортиране към Европа. Стартирането на “Турски поток”, първата тръба се планира за 2019 г., би означавало, че транзитът към България, който сега е 17 млрд. куб. м, ще престане и тръбите от транзитната ни мрежа ще пресъхнат, въпреки че договорът за транзит с “Газпром експорт” е до 2030 г. и носи на година към 120 млн. долара от транзитни такси. Необвързващото все още заявление на “Газпром експорт” е сигнал, че потокът на газа може да се обърне и българските газови тръби да не останат празни Заявените количества, които ще се транспортират към Сърбия, се по-малко от тези на входа на българската мрежа на границата с Турция. Така е, защото в България ще останат над 3 млрд. куб. м. В последните години вътрешното потребление расте с 6-7%, за 2017 г. е 3,1 млрд. куб. м. Освен това вероятно ще се транспортира газ към Гърция и Македония, което става и сега, но от Украйна през Румъния и България. Има и разходи за компресорните станции. Необвързани с държавата експерти казват, че може да е 12 млрд. куб. м. На база на това искане, с обществена поръчка, “Булгартрансгаз” възлага предпроектно проучване за разширяване на газопреносната мрежа. То е готово и предстои да се разгледа от технико-икономически съвет, както и от управителния и надзорния съвет на “Булгартрансгаз”, което ще стане съвсем скоро. То казва варианти на трасето, капацитета на тръбата, колко компресорни станции ще се строят, какво ще е налягането. Какви ще са разходите. На тази база се изчислява тарифата за пренос на входно-изходната точка, която се внася за одобрение в КЕВР. Следва втора фаза на така наречения “Открит сезон”. При нея се прави пазарен тест - събират се необвързващи оферти за добавен капацитет. Третата фаза е обвързващи оферти. Всичко това са необходими условия, за да вземе “Булгартрансгаз” окончателно инвестиционно решение за реализиране на проекта Според публикуваната от газовия оператор процедура за “Открит сезон” третата фаза - разпределение на допълнителния капацитет на тръбите на преносната система, както и обвързващи споразумения, е между 15 април и 15 юни тази година. Подписването на предварителни ангажиращи договори е фиксирано до 15 юли 2018 г. С какво разполагаме в момента? България към днешния ден има възможност да обърне потока на газа от Турция към България. От юли ще може да транспортира вече 15 млрд. куб. м газ на година от компресорните станции Странджа при Лозенец до компресорната станция в Провадия. А оттам накъде? Затова се разработва проектът за газова тръба от Провадия за Зайчар Към това обаче ще се пристъпи, ако има ангажиращи договори по газови години и се вземе окончателно инвестиционно решение. Допуска се, че това може да стане през третото тримесечие на тази година. Следващата стъпка е обявяване на обществени поръчки за разширяване на съществуващата инфраструктура за пренос на природен газ. За да се скъсят сроковете, ще се търси възможност да се използват съществуващи активи на компанията “Южен поток България”. Оценката за въздействие на околната среда за трасето и за газопровода още дълго време ще е в сила. Тя обаче трябва да бъде адаптирана към по-малкия капацитет на тръбата. В становище на МОСВ се казва, че докладът по ОВОС може да се препотвърди. Ще се използва и техническият проект. Земи по трасето на “Южен поток” не са изкупувани, въпреки че се правеха много срещи по села и градове по трасето. Това също тепърва предстои. От “Булгартрансгаз” казват, че всеки може да подаде искаше на допълнителен капацитет за тръбата. Осевен заявеното от “Газпром експорт” искане и подписания меморандум с азербайджанската газова компания “Сокар” за транспортиране на газ от тяхните находища, извън оня 1 млрд. куб. м газ за нуждите на българския пазар. Възможностите са още за транзитиране на газ от LNG терминали (за втечнен газ -б.а.), строяли са два плаващи в Турция, за синьо гориво от Израел и от Кипър. Българският газов оператор се подготвя, за да стартира проекта за новата тръба по трасето на “Южен поток”, но към този момент все още стъпките до окончателно решение на “Газпром експорт” не са изминати Все още я има опцията газът да се транспортира от Турция към Гърция, въпреки че гърците нямат инфраструктура и ще трябва тепърва да я строят. Докато у нас съществуващата се модернизира, а трасето на “Южен поток” е с ОВОС и проект. Източници от газовите среди казват, че България е по-напред и от Сърбия в подготовката на проекта за транспортиране на газ от “Турски поток”.
Източник: 24 часа (06.02.2018)

Починал е Георги Гегов - изпълнителен директор на "Булгартрансгаз" В следствие на влошено здравословно състояние почина изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" ЕАД Георги Гегов, съобщиха от пресцентъра на Министерството на енергетиката. В този изключително труден момент семейството на Гегов моли да бъде уважена скръбта им и правото им на уединение. 42-годишният юрист е син на бившия изпълнителен директор на "Булгаргаз" Кирил Гегов. Георги Гегов живееше с депутатката от ГЕРБ Теодора Георгиева. Той е завършил УНСС като магистър по "Право", както и "Стратегическо икономическо развитие на енергийния пазар" в Холандия. Работил е в сферата на енергетиката и търговията и преноса на газ, като е бил и част от юридико-консултантския комитет по проекта "Набуко". Гегов беше и директор от българска страна на "Южен поток България", от който пост бе освободен по времето на министър Драгомир Стойнев. Аз съм от основателите на тази компания, каза тогава Гегов. Той оглави "Булгартрансгаз" в самото начало на 2015 г.
Източник: 24 часа (09.02.2018)

Шефката на общинарите в Хасково оглави временно "Булгартрансгаз" Председателят на общинския съвет в Хасково Таня Захариева оглави "Булгартрансгаз" временно. Тя ще бъде упълномощен представител на дружеството. Назначението й идва, след като преди дни почина бившият шеф на компанията Георги Гегов. Захариева е и председател на управителния съвет на дружеството. Тя коментира пред Дарик радио, че новият й ангажимент няма да попречи на работата в общинския съвет, тъй като е излязла в двуседмичен отпуск. "Имах право на избор дали да оглавя дружеството". На въпрос защо е приела тя отговори: "Това са лични мотиви и не е необходимо да ги споделям". По думите на Захариева временното й назначение не е коментирано с председателя на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев. Името й нашумя около т.нар. "Кумгейт" с назначенията на близки до Делян Добрев в общината и в държавни фирми. Захариева по образование е юрист и според различни информации основно е работила като адвокат и юрисконсулт. Както в. "Сега" писа, зам.-председател на тричленния надзорен съвет на компанията е бившият зам.-кмет на Димитровград и бивш депутат от ГЕРБ Владимир Митрушев. Организацията на ГЕРБ в Димитровград е подчинена на Делян Добрев. А бащата на Митрушев - Вълчо, в момента е общински съветник от ГЕРБ. Покойният шеф на "Булгартрансгаз" Георги Гегов пък е кум на депутата от ГЕРБ Александър Ненков, чиято съпруга до скоро също работеше в компанията. Майката на Ненков е Юлия Ненкова, председател на Комисията за защита на конкуренцията. В същото време с решение на надзорния съвет за нов член на управителния съвет на "Булгартрансгаз" е избран Владимир Малинов, съобщиха от компанията.
Източник: Сега (15.02.2018)

Шефът на правното управление на "Булгартрангаз" ще оглави оператора Досегашният шеф на правното управление на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов е избран да оглави държавния газов оператор след внезапната кончина на изпълнителния директор Георги Гегов в края на миналата седмица. Това е решил Надзорният съвет на компанията, бе съобщено на сайта й. Назначението на Малинов обаче трябва да бъде одобрено от Комисията за енергийно и водно регулиране, която ще провери компетенциите му, каквито са изискванията на Закона за енергетиката. Регулаторът трябва да се произнесе по кандидатурата на Малинов в триседмичен срок, а дотогава временно упълномощена да представлява дружеството е Таня Захариева. Тя в момента е председател на управителния съвет на "Булгартрансгаз", а Делян Димитров и третия му член. Имената и на Захариева, и на Малинов, и на Димитров нашумяха покрай провокирания от БСП скандал "Кумгейт" с назначенията на роднини и близки на депутата от ГЕРБ и бивш министър на икономиката и енергетиката от първия кабинет на Борисов Делян Добрев в общината в родното му Хасково. Захариева освен, че председателства управата на държавния газов оператор, е и председател на общинския съвет в Хасково и се счита за близка на Делян Добрев. През 2014 г. тя бе избрана за депутат в 43-ото Народно събрание, но се отказа от този пост. Името на Малинов бе огласено от социалистите като част от герберско-роднинските назначение, тъй като е съпруг на един от членовете на Комисията за защита на конкуренцията - Георгица Стоянова. Делян Димитров пък е съпруг на пиарката на премиера Бойко Борисов Севделина Арнаудова
Източник: Медия Пул (19.02.2018)

Владимир Малинов е новият изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“ Новият изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“ е Владимир Малинов. Комисията за енергийно и водно регулиране е одобрила избора на Малинов за член на Управителния съвет на дружеството. Управителният и Надзорният съвет от своя страна са го избрали за изпълнителен директор на мястото на починалия внезапно Георги Гегов. Владимир Малинов досега бе началник на управление „Правно“ в“Булгартрансгаз“, става ясно от съобщение на сайта на дружеството. Документите за вписване на променените обстоятелства по партидата на дружеството са подадени в Търговския регистър към Агенция по вписванията. Досега временно изпълняващ длъжността заемаше Таня Захариева.
Източник: 3e-news (26.02.2018)

От създаването си спасителният енергиен фонд е дал 1,1 млрд. лева на НЕК От създаването си през 2015 г. Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) е изплатил 1,1 млрд. лева на Националната електрическа компания (НЕК) под формата на компенсации заради преференциалните цени на електроенергията. Това съобщи председателят на Фонда Диан Червенкондев пред БНР. Във ФСЕС задължение да внасят 5% от приходите си имат производители и търговци на електроенергия, както и „Булгартрансгаз“ и Електроенергийният системен оператор (ЕСО) в качеството им на оператори на мрежа. Червенкондев призна, че някои компании не плащат своите задължения към Фонда, но сумата до момента е около 30 млн. лева. През последните месеци се повишава цената на квотите въглеродните емисии, приходите от които също влизат във ФСЕС – до около 10 евро, спрямо 4 евро през 2016 година, стана ясно още от думите на Червенкондев. ФСЕС ще има важна роля при бъдещите промени в Закона за енергетиката, които предвижда излизането на някои от производителите с преференциални договори на борсата. Моделът за компенсация на тези компании тепърва трябва да се изяснява, на според очакванията именно Фондът ще компенсира разликата в цената, постигната на борсата и цената, вписана в договорите на производителите с НЕК. С излизането на повечето производители на борсата се цели повишаването на ликвидността и по-голяма конкуренция на цената на електроенергията. Мярката е част от обещанията на правителството, дадени на бизнеса преди няколко седмици. Работодателските организации протестираха срещу високите цени на електроенергията на свободния пазар и дори заплашиха с протести. След обещания за промени те се отказаха от протеста.
Източник: Инвестор.БГ (07.03.2018)

"Булгартрансгаз" ще купи активи на "Южен поток" за 13 млн. лв. Държавният газов оператор "Булгартрансгаз" ще купи активи на българско-руското дружество "Южен поток България" на стойност над 13 млн. лв., които ще бъдат използвани за изграждане на газоразпределителния център край Варна. Това става ясно от обявена обществена поръчка за пряко договаряне между двете дружества на покупката на 28 поземлени имота и правата за строеж върху пет имота, пише "Медиапул". Активите вероятно ще се използват за реализацията на проекта за газов хъб край Варна. Проектът за газопровода "Южен поток" бе спрян официално през декември 2014 г., но смесеното дружество за реализацията на трасето през българска територия още съществува. Макар и само с трима шефове и почти без дейност, то има имоти и дълготрайни материални активи за общо близо 37 млн. лв. и генерира разходи за заплати и др.
Източник: Капитал (09.03.2018)

"Булгартрансгаз" купува имоти от "Южен поток" "Булгартрансгаз" ще купи активи от българо-руската проектна компания "Южен поток България" на стойност над 13.2 млн. лева. Това става ясно от обществена поръчка за пряко договаряне между двете фирми за покупко-продажба на 28 поземлени имота и правата за строеж върху 5 от тях. Всички те ще бъдат използвани за изграждане на бъдещия газоразпределителен център "Балкан" край Варна, който вече беше включен сред енергийните приоритети и на ЕС. "Южен поток България" продължава да съществува вече над 3 години, след като Русия едностранно спря проекта за изграждане на газопровод по дъното на Черно море през България, Сърбия и Унгария до Австрия. Българо-руската проекта компания не развива никаква дейност, а неотдавна акционерите в нея - БЕХ и "Газпром", взеха решение за разпродажба на активите й. Част от тях са и продаваните 28 имота, за които има издадени и Доклад за ОВОС, Подробен устройствен план, технически проекти, учредено право на строеж и др. Разрешителните са били издадени за изграждане на две компресорни станции и на приемен терминал за подводната тръба на газопровода в местността Паша дере. Приходите от продажбата на тези 28 имота ще постъпят по сметките на българо-руската проектна компания и най-вероятно ще бъдат разделени поравно между БЕХ и "Газпром".
Източник: Стандарт (09.03.2018)

"Булгартрансгаз" вади 13 млн. лв. за активи на "Южен поток" "Булгартрансгаз" ще купи активи на българо-руското дружество "Южен поток България" на стойност над 13 млн. лв., които ще бъдат използвани за реализацията на правителствените планове за изграждане на газоразпределителния център край Варна. Това става ясно от обявена обществена поръчка за пряко договаряне между двете дружества на покупката на 28 поземлени имота и правата за строеж върху пет имота. Възможността активи на дружеството "Южен поток България" да се използват за разширяването или модернизирането на българската газова мрежа, както и за реализацията на проекта за газов хъб край Варна, бе обявена от вицепремиера Томислав Дончев още през февруари 2016 г. Руското решение за спиране на проекта за газопровода от Русия по дъното на Черно море, през България, Сърбия и Унгария до Австрия бе обявено през декември 2014 г., но смесеното дружество за реализацията на трасето през българска територия още съществува, макар и само с трима шефове и почти без дейност. То обаче има капитал в размер на 397.606 млн. лв. и имоти и дълготрайни материални активи за общо близо 37 млн. лв., според последния публичен финансов отчет на дружеството за 2015 г. Натрупаната към онзи момент обща загуба е била за 19.289 млн. лв. В края на януари 2018 г. "Булгартрансгаз" бил уведомен с писмо, че акционерите с равни дялове в "Южен поток България“ – "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) и руската "Газпром", са решили да прекратят проекта за газопровода и да предприемат продажба на активите на проектната компания. Според БЕХ е целесъобразно тези активи да останат във владение на българската енергийна група и да се използват от дъщерното й дружество "Булгартрансгаз“ за други негови инвестиционни проекти. Затова е сега газовият оператор смята да купи въпросните имоти и разрешителните към тях, които в момента са интелектуална собственост на "Южен поток България". В поръчката не се посочва къде са разположени въпросните 28 имота, нито каква е общата им площ, но става ясно, че купуваните активи включват Доклад за оценка на въздействието върху околната среда, Подробен устройствен план – Парцеларен план и План за застрояване във фази Предварителен и Окончателен проект, технически проекти и издадените във връзка с тяхното съгласуване и одобряване документи, геотехнически и геоложки проучвания, археологически проучвания, учредено право на строеж и др. От финансовите отчети на смесеното дружество става ясно, че разрешителните основно са свързани с изграждане на две компресорни станции – Ресово и Варна, и за строежа на планирания приемен терминал за подводната тръба на газопровода на плажа Паша дере. Според дадените към момента изявления от страна на премиера Бойко Борисов и членове на последните му две правителства, край Варна се планира да се изгради газовия хъб "Балкан", за който в момента се подготвя предпроектно проучване за смисъла от подобен проект, възможните източници за захранване, рентабилността и начините за финансиране. Все още не е ясно дали газовият център ще има хранилище за синьо гориво, каквато е практиката за подобни хъбове, защото освен място за газова търговия те са и газохранилища. Не е ясно и как точно ще се използват закупуваните сега активи от "Булгартрансгаз", който е предвидил да похарчи 13 187 688 лв. без ДДС. Придобиваните терени обаче явно са по-голямата част от парцелите за спрения газопровод, тъй като според докладите на "Южен поток България" притежаваните земи и правата за строеж възлизат на 19.289 млн. лв. От "Българския енергиен холдинг" заявиха за Mediapool, че "Булгартрансгаз" проявява интерес само към посочените 28 поземлени имота и вещни права. На този етап няма проявен интерес от други дружества на БЕХ и няма намерения за обявяване на поръчки за закупуването на останалите активи на "Южен поток България", казаха от държавната компания. Приходите от продажбата ще постъпят по сметките на проектната компания и е въпрос на решение на акционерите кога да се разпределят поравно към тях и под каква форма, допълниха от БЕХ. Холдингът обясни още, че взетото с "Газпром" решение за прекратяване на дейностите по проекта не води автоматично до ликвидация на дружеството "Южен поток България". Към такава евентуално ще се пристъпи след евентуалната реализация на активите на проектната компания и сключване на споразумение между акционерите относно цялостно уреждане на отношенията по прекратяването на проекта, заявиха от БЕХ.
Източник: Медия Пул (09.03.2018)

Започва предпроектното проучване за газовия хъб "Булгартрансгаз" и българо-швейцарският консорциум "АФ-ЕМГ Консулт" подписаха днес договор за предпроектното проучване на газовия хъб "Балкан". В срок от 40 календарни консорциумът ще представи междинен доклад, а всеобхватното проучване ще бъде изготвено в срок от 110 дни, съобщи пресцентърът на Министерството на енергетиката. Предпроектното проучване ще оцени в детайли търговската и техническата жизнеспособност на проекта, ще определи точния бизнес модел за неговото реализиране, ще даде възможност за финализиране на регулаторната рамка и структура за неговото финансиране. В рамките на проучването ще бъдат анализирани целевите пазари, търсенето и доставката на природен газ. Ще бъде изготвена пътна карта за реализацията на проекта. Миналата година Европейската комисия одобри финансирането на предпроектно проучване по проекта в размер на 920 500 евро (половината от предвидената обща стойност). Общата стойност на подписания днес договор е в 2.3 млн. лв.
Източник: econ.bg (16.03.2018)

Започва изготвянето на предпроектно проучване на газовия хъб "Балкан" Продължава изпълнението на един от основните приоритети на правителството в областта на енергетиката в рамките на българското председателство на Съвета на Европейския съюз - изграждане на европейския газоразпределителен център "Балкан", който ще спомогне за енергийната сигурност в Югоизточна Европа. В присъствието на министъра на енергетиката Теменужка Петкова "Булгартрансгаз" ЕАД и избраният консорциум подписаха договора за изготвяне на предпроектно проучване за газов хъб "Балкан". От министерство на енергетиката съобщиха, че предпроектното проучване ще оцени в детайли търговската и техническата жизнеспособност на проекта, ще определи точния бизнес модел за неговото реализиране, ще даде възможност за финализиране на регулаторната рамка и структура за неговото финансиране. В рамките на проучването ще бъдат анализирани целевите пазари, търсенето и доставката на природен газ. Ще бъде изготвена пътна карта за реализацията на проекта. Припомняме, че миналата година Европейската комисия одобри финансирането на предпроектно проучване по проекта за газов хъб "Балкан" в рамките на 920 500 евро (половината от предвидената обща стойност) по Механизма за свързване на Европа. Стойността на подписания днес договор е в общ размер на 2 327 437 лв. След проведена обществена поръчка за изпълнител е избран българо-швейцарският консорциум ДЗЗД "АФ-ЕМГ Консулт". В срок от 40 календарни дни след подписване на договора, консорциумът ще представи междинен доклад за проведените дейности, а всеобхватното проучване ще бъде изготвено в срок от 110 дни.
Източник: Банкеръ (16.03.2018)

10 фирми подадоха заявления за производство и доставка на тръби за интерконектора с Гърция 10 фирми подадоха заявления за участие в ограничената процедура за възлагане на обществена поръчка за производство и доставка на тръби за изграждане на междусистемната връзка Гърция - България. Заявленията бяха отворени публично днес в присъствието на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, изпълнителните директори на БЕХ ЕАД Петьо Иванов и на „АйСиДжиБи“ АД Теодора Георгиева. В процедурата кандидатстват Jindaw SAW Ltd., JSC "Zagorsk Pipe Plant", Welspun Corp. Limited, Salzgitter Mannesmann International GmbH, Ноксел Челик Бору Санайи А.Ш, Umran Celik Boru Sanayii A.S, Erciyas Celik Boru Sanayi A.S (Erciyas Steel Pipe Co), Топливо -2 ЕООД, Korinth Pipeworks S.A Pipe Industry S.A и Public Joint Stock Company "Chelyabinsk Pipe Plant". Това е първата от няколко ключови процедури, които ще осигурят фактическия старт на строителството на интерконектора Гърция–България. В нея участниците ще бъдат селектирани на два етапа: първо те удостоверяват съответствието с критериите за подбор, а след това се подават и оценяват същинските оферти.
Източник: actualno.com (19.03.2018)

„Булгартрансгаз“ ще плати 13.2 млн. лв. за няколко имота на „Южен поток България“ Държавната газопреносна компания „Булгартрансгаз“ ще плати 13.2 млн. лв. за активите на българо-руското дружество „Южен поток България“ АД. Става въпрос за 28 поземлени имота и право на строеж върху 5 от тях. Дружеството продавач на активите бе създадено през 2010 г., като целта му бе да изгражда руския газопровод на „Южен поток“ на българска територия. През 2014 г. обаче проектът бе спрян с едноличното решение на руския президент Владимир Путин, който се разбра с турския си колега Реджеп Ердоган да строят „Турски поток“. Въпреки че на практика не извършва дейност, компанията не е закрита. Тя има и значителен капитал. По информация от Търговския регистър той е на стойност 397.6 млн. лв. Акционери в дружеството са БЕХ и ОАО „Газпром“, всеки с по 50% дял. Решенията относно проектната компания се вземат с единодушието на двамата акционери. От създаването на дружеството са изхарчени над 55 млн. лв.http://www.economic.bg
Източник: Други (21.03.2018)

"Булгартрансгаз" купува земята и активите на "Южен поток" за 13.2 млн. лв. "Булгартрансгаз" ще купи земята и активите на "Южен поток България", след като строителството на едноименния газов проект беше прекратено. Държавният газов оператор ще плати 13.2 млн. лв. на дружеството, в което акционери са Българският енергиен холдинг (БЕХ) и руската "Газпром", макар че по баланс активите са за над 37 млн. лв. До сделката се стигна, след като в началото на месеца "Булгартрансгаз" обяви обществена поръчка за закупуване на активите по препоръка на БЕХ. Целта е те да останат в групата на държавния холдинг и да се използват за други проекти, включително евентуалното изграждане на газоразпределителен център край Варна. На 6 март "Булгартрансгаз" обяви обществена поръчка за пряко договаряне на покупката на дълготрайни активи, собственост върху 28 поземлени имота и правата за строеж върху 5 имота на "Южен поток България". Прогнозната стойност на поръчката беше 13.2 млн. лв. и това е окончателно съгласуваната цена, въпреки че в процеса на преговорите "Южен поток България" е поискала повече, става ясно от доклада по процедурата. Точно 13.2 млн. лв. беше сумата, която компанията плати преди три години за придобиване на горски парцели до Варна от Министерството на земеделието и храните. Отделно от това обаче дружеството има земя и в редица други части на страната, както и други активи. Според последния отчет на "Южен поток България" към края на 2016 г. компанията има земя и права на строеж (придобити за изграждане на компресорни станции) за 19.3 млн. лв., а дълготрайните материални активи са малко под 18 млн. лв., или общо над 37 млн. лв. В отчета си компанията предупреждава, че в случай на пълно прекратяване на дейността тя може да понесе съществени загуби от обезценки. Извън земята активите, които ще преминат към "Булгартрансгаз", включват доклад за ОВОС, подробен устройствен план, технически проекти, геотехнически и геоложки проучвания, археологически проучвания, учредено право на строеж и др. Решението за покупката на активите от "Булгартрансгаз" е взето след писмо от енергийния министър Теменужка Петкова в края на януари тази година. С него тя информира компанията, че акционерите на "Южен поток България" са решили да прекратят дейностите по проекта "Южен поток" и съответно да продадат активите. В същото време от БЕХ, който е собственик на "Булгартрансгаз", са изразили становище, че активите трябва да останат в рамките на групата. Затова енергийният министър е предложила на "Булгартрансгаз" като единствен лицензиран оператор за пренос на газ в страната и собственик на газопреносната мрежа да придобие активите и да ги използва при бъдещи инфраструктурни проекти. Самият проект за газопровода "Южен поток" неофициално беше спрян в края на 2014 г. Смесеното дружество обаче, което трябваше да отговаря за трасето на българска територия, продължава да съществува, макар и с редуциран екип. Сегашната сделка няма връзка с апетитния имот от 165 дка в местността Паша дере край Варна, който преди малко повече от две години Първа инвестиционна банка продаде за 100 млн. евро. Купувач тогава беше регистрираната в Холандия South Stream Transport B.V. на руската "Газпром", която трябваше да изгради морският участък на газопровода. След спирането на проекта компанията беше пренасочена към строителството на "Турски поток".
Източник: Капитал (22.03.2018)

"Булгартрансгаз" проучва нов транзитен газпровод за 2.8 млрд. лева На България може да й се наложи да изгради нов транзитен газопровод от турската до сръбската граница, ако иска да продължи да печели от преноса на природен газ. Проучванията показват, че потреблението в Западните Балкани и Гърция ще се удвои до 2035 г., като основните доставки ще са от каспийския регион през Турция и ще започнат в края на 2019 г. Точно затова "Булгартаснгаз" провежда т.нар. Open season процедура за развитие и разширяване на газопреносната инфраструктура. Като втора фаза от нея до 27 април ще се събират необвързващи оферти за капацитети за новото газово трасе между границите ни с Турция и Сърбия. Очакваният размер на инвестицията според разчетите на "Булгартрансгаз" е до 2.8 млрд. лв. без ДДС. Прогнозните експлоатационни разходи пък са 131.4 млн. лв. на година. Необвързващи оферти се приемат и за транзит на газ с посока България – Турция. Очакванията са, че такива могат да се случат след 1 октомври 2021 година. В рамките на първата фаза на процедурата Open Season през лятото на 2017 г. "Булгартансгаз" получи необвързващи прогнози за търсене на капацитет. Според тях максималното количество природен газ, което се очаква да постъпва на българска територия до 2040 г., е 54.6 млн. куб. м дневно, а това, което се очаква да излиза през българско-сръбската граница, е 34.4 млн. куб. дневно. Очакваната нова инфраструктура е 470 километрова тръба (Dn 1200) от компресорна станция "Провадия" до българско-сръбската граница (до гр. Зайчар). Частта от границата с Турция до станция "Провадия" съществува и сега и няма да има нужда от разширяване с изключение на 9 км от компресорна станция "Странджа" до границата. "На база анализ на потребностите от добавен капацитет след провеждане на Фаза 2 при нужда ще бъде изготвен втори, допълнително прецизиран вариант на предварителен инвестиционен план за нови проекти, в т.ч. инвестиции за линейна част, компресорни станции, газоизмервателни станции и други", обясняват от "Булгартрансгаз". В периода 17 октомври – 31 декември пък ще се проведе третата фаза на процедурата Open Seаson. В нея ще се подават обвързващи оферти - договори за пренос. Наред с това в края на миналата година "Булгартрансгаз" подписа договор за 70 хил. лв. с "Енсол ВМ" за изготвяне на обобщени прединвестиционни проучвания за разширяване на газопреносната мрежа от турската до гръцката граница.
Източник: Капитал (13.04.2018)

Строителството на газовата връзка с Гърция започва през юни България и Гърция се стремят строителството на газовата връзка между двете страни да започне през юни, така че тя да влезе в търговска експлоатация през 2020 г. Около това се обединиха на среща днес министърът на енергетиката Теменужка Петкова и министърът на околната среда и енергетиката на Гърция Георгиос Статакис, съобщи пресцентърът на българското ведомство. В момента са в ход процедурите за избор на доставчик на тръбите и на инженер-консултант. По първата от тези процедури участват десет кандидати от различни континенти, което е знак за оценката, която бизнесът дава на перспективността на проекта. Предстои до края на април да станат известни участниците, допуснати до втория кръг на състезанието, а изпълнителят да бъде избран през юни. Петкова е подчертала желанието на България да участва в проекта за изграждане на терминал за втечнен природен газ край Александруполис, защото то е стратегически важно за диверсификацията и сигурността на енергийните доставки. Работната група анализира възможностите за това. Синергията на този проект с изграждането на междусистемната връзка ще съдейства за сигурността и диверсификацията на енергийните доставки, подчерта министърът.
Източник: Дневник (19.04.2018)

ICGB стартира ключова процедура, която гарантира реален старт на строителството на газовия интерконектор с Гърция „Ай Си Джи Би“ АД стартира процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет „Проектиране, доставка и строителство на междусистемна газова връзка Гърция-България (IGB Project)”. Прогнозната стойност на обществената поръчка е 145 000 000 (сто четиридесет и пет милиона) евро без ДДС, а срокът за изпълнение на поръчката е 18 месеца, считано от започване на изпълнението. Изборът на строител ще бъде направен чрез ограничена процедура по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) на два етапа: фаза на предварителен подбор и втора фаза – разглеждане, оценка и класиране на офертите на преквалифицираните след първия етап кандидати. При предварителния подбор ICGB ще прецени и определи кандидатите, които имат необходимата финансова и техническа способност да изпълнят предмета на обществената поръчка съобразно поставените изисквания.
Източник: 3e-news (02.05.2018)

Държавната икономика печели, рекордьор е АЕЦ “Козлодуй” с 8575% ръст за 2017 г. С 8575% до 117,899 млн. лв. е увеличена печалбата на АЕЦ “Козлодуй” за 2017-а спрямо 2016 г., показва финансовият отчет на дружеството. Със 100 млн. лв. в повече е продадената през миналата година електроенергия в сравнение с 2016 г. В отчета си дружеството пише като причина увеличените приходи и по-ниски разходи. И НЕК е на печалба малка - 6,87 млн., при 128,71 млн. лв. загуба. за 2016-а. “Мини Марица-изток”, чиито работници искат увеличение на цените на въглищата, са на печалба от 9,8 млн. лв. преди данъци, като увеличението е 27%. ТЕЦ “Марица-изток 2” отчита загуба от 182,85 млн. лв., като увеличението е със 75%. Печалбата на “Булгаргаз” се е сринала на 9,46 млн. лв., при 36,68 млн. през 2016-а. Това е заради повишаване на цените на природния газ. 61,4 млн. лв. е печалбата на “Булгартрансгаз” за 2017 г. при 66,3 млн. лв. година по-0рано. Най-голяма част от разходите са за амортизации - 90,3 млн. лв., а за 2016 г. - 85,5 млн. лв. С 15,39% се е понижила печалбата на Българския енергиен холдинг за 2017 г. Разходите за дейността, които не включват амортизации, са се повишили със 754,31% от 9,9 млн. на 84,5 млн. лв. Така, извън държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”, останалите компании, които са дъщерни на Българския енергиен холдинг, са на плюс. На печалба е и самият холдинг. Може да се каже, че през 2017 г. държавната енергетика е в оздравяваща фаза. В държавната отбранителна индустрия пък 1332% е печалбата на външния търговец “Кинтекс” - от 1,15 млн. през 2016 г. на 16,48 млн. лв. за миналата година. С 20 млн. лв. е спаднала печалбата на “Вазовски машиностроителни заводи” за 2017 г., сравнено с 2016 г. Дружеството отчита печалба в размер на 150 млн. лв., като през 2017 г. е 171,6 млн. лв. “Авионамс” също отчита спад на печалбата от 1,776 млн. лв. през 2016 г. до 1,653 млн. лв. през 2017 г.
Източник: 24 часа (04.05.2018)

Хъб "Балкан" и още 8 обекта вече са от национално значение Девет ключови обекта на "Булгартрансгаз" ЕАД, между които и газовият хъб "Балкан", са обявени от Министерския съвет днес за обекти от национално значение според Закона за устройство на територията и за национални обекти според Закона за държавната собственост. Освен хъба в решението са включени разширение на газопреносната мрежа в участъка от българско-турската граница до компресорна станция "Странджа", разширение на газопреносната инфраструктура паралелно на няколко газопроводни пункта. С изграждането на газовия хъб "Балкан" ще се създаде необходимата газопреносна инфраструктура, която да свърже пазарите на природен газ в региона с тези в Централна и Западна Европа, както и на държавите от Енергийната общност – Сърбия, Република Македония, Босна и Херцеговина. Проектът е включен в десетгодишния план за развитие на мрежите на ENTSOG. Проектите за изграждане на преносни газопроводи се финансират по линия на Международния фонд "Козлодуй", администриран от Европейската банка за възстановяване и развитие. Изпълнението на всички обекти е включено в десетгодишния план за развитие на мрежите на "Булгартрансгаз" ЕАД за периода 2017-2026 г., одобрен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 1 август 2017 г.
Източник: Дневник (10.05.2018)

Девет ключови обекта на „Булгартрансгаз“ са обявени за национални обекти Девет ключови обекта на „Булгартрансгаз“ ЕАД бяха обявени от Министерския съвет за обекти от национално значение според Закона за устройство на територията и за национални обекти според Закона за държавната собственост. Обектите за разширение, модернизация и рехабилитация на газопреносната мрежа, които получават този статут, са: газов хъб „Балкан“, разширение на газопреносната мрежа в участъка от българо-турската граница до компресорна станция „Странджа“, разширение на газопреносната инфраструктура паралелно на северния магистрален газопровод до българо-сръбската граница, преносен газопровод до Панагюрище и Пирдоп, преносен газопровод за Свищов, преносен газопровод до Разлог и Банско, модернизация на компресорните станции „Лозенец“, „Петрич“ и „Ихтиман“ чрез интегриране на четири газотурбокомпресорни агрегата, подмяна на северен (магистрален) газопоровод в участъка Беглеж – Дерманци –Батулци – Калугерово и подмяна на северния (магистрален) газопровод в участъка от Вълчи дол до Преселка. С реализацията на проекта за газов хъб „Балкан“ ще бъде изградена необходимата газопреносна инфраструктура, която да свърже пазарите на природен газ в региона с тези в Централна и Западна Европа, както и на държавите от Енергийната общност – Сърбия, Република Македония, Босна и Херцеговина. По този начин проектът ще допринесе за постигането на основните приоритети на европейската енергийна политика. Проектът е включен в десетгодишния план за развитие на мрежите на ENTSOG. С реализацията на проекта за разширение на газопреносната инфраструктура на “Булгартрансгаз” ЕАД в участъка от българо-турската граница до българо-сръбската граница ще се постигне сигурност на доставките на природен газ както за нашата страна, така и за съседните балкански държави и региона, откриване на допълнителни висококвалифицирани работни места, затвърждаване на ролята на България като транзитна страна в региона и ЕС. Проектите за изграждане на преносни газопроводи до Панагюрище и Пирдоп, до Свищов, както и до Банско и Разлог се финансират по линия на Международния фонд „Козлодуй“, администриран от Европейската банка за възстановяване и развитие. Проектът за модернизация на трите компресорни станции „Лозенец”, „Петрич” и „Ихтиман” е част от дейностите, които се финансират по линия на Механизма за свързване на Европа. Модернизацията на компресорните станции предвижда интегриране на 4 нискоемисионни турбинни газокомпресорни агрегата, като в компресорна станция „Лозенец” ще бъдат интегрирани два агрегата. С реализацията на проекта компресорните станции ще отговарят на най-високите европейски екологични изисквания. С рехабилитацията на участъци от северния полупръстен Беглеж –Дерманци - Батулци –Калугерово и Вълчи дол - Преселка ще бъде гарантирана надеждността на съоръженията и ще бъде осигурен проектният капацитет за пренос на природен газ. Изпълнението на всички обекти е включено в десетгодишния план за развитие на мрежите на „Булгартрансгаз” ЕАД за периода 2017-2026 г., одобрен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 1 август 2017 г.
Източник: Банкеръ (10.05.2018)

БЕХ нае Citigroup и ПФБК за нова емисия облигации от поне 500 млн. евро Българският енергиен холдинг ще емитира поредната порция облигации, за да финансира стари задължения. През ноември тази година е падежът на една от големите облигационни емисии на държавната компания с размер от 500 млн. евро. Тя беше пласирана през 2013 г. с цел да се покрият задължения на НЕК по проекта АЕЦ "Белене" и други дългове на холдинга. Планът е да се рефинансира и по-новата емисия, която бе за 550 млн. евро, така че в излизането на капиталовия пазар много по-вероятно да се търси сума от порядъка на 1 млрд.евро. Това ще е най-голямата облигационна емисия на българско дружество. Обемът, естествено ще зависи от състоянието на пазара. Преди време Петьо Иванов, председател на съвета на директорите на БЕХ, обяви, че ако бъдат постигнати по-добри нива, е възможно да се търси и по-голямо финансиране. БЕХ контролира най-големите държавни енергийни компании, сред които са НЕК, АЕЦ "Козлодуй", "Булгартрансгаз", "Булгаргаз", ЕСО, ТЕЦ "Марица-изток 2", едноименните мини и други. На 3 май, след проведена процедура за избор на инвестиционен консултант по сделка за емитиране на облигационна емисия, е подписан договор със Citigroup Global Markets Limited (CGML) и "Първа финансова брокерска къща" ЕООД в качеството им съответно на водещ мениджър и комениджър. Консултантите ще съдействат за емитирането на облигациите на Ирландската фондова борса и на Българската фондова борса (двойно листване). От БЕХ поясняват, че в процедурата са участвали общо седем кандидата. "С оглед оптимизиране на лихвените разходи за дружеството те ще организират и провеждането на процедура за по-ранното обратно изкупуване (tender offer) на съществуващите облигации на БЕХ", казват от дружеството. Настоящата емисия, чийто падеж наближава, е с доходност 4.25%. През 2021 г. обаче БЕХ има да погасява още една голяма облигационна емисия, която бе реализирана през 2016 г. Тя е за 550 млн. евро, с които холдингът погаси задължения на НЕК към двете т.нар. американски въглищни централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3". Годишните лихвени плащания по тази емисия са в размер на 4.875%. Отчетът на БЕХ към края на първото тримесечие показва задължения за 2.3 млрд. лв., като 1.05 млрд. са краткосрочни облигации под 1 година (тези падежиращи през ноември) и 1.06 млрд. лв. дългосрочни бондове. Останалите са търговски и други задължения. В същото време компанията е дала заеми на свои дружества за над 2.6 млрд. лв., а най-големият бенефициент е НЕК с 2.356 млрд. лв. и ТЕЦ "Марица-изток 2" с 276 млн. лв.
Източник: Капитал (21.05.2018)

Енергийната комисия ще обсъди доклада за АЕЦ "Белене" Засега имаме заявени три намерения за инвестиционни намерения за проекта АЕЦ "Белене" – на китайската компания CNNC, на "Фраматом" и на руската "Росатом". Това е достатъчна предпоставка да възложим на министъра на енергетиката да провежда преговори. Това заяви пред БНР зам.-председателят на парламентарната комисия по енергетика Валентин Николов. На днешното заседание на комисията ще бъде обсъден приетия от Министерския съвет доклад за АЕЦ "Белене" с варианти какво да е бъдещето на централата - да не се прави нищо, оборудването да се продаде или да се търси стратегически инвеститор с условието да не се дава държавна гаранция и да не се поема ангажимент за изкупуване на тока. Николов уточни, че руската страна е желан инвеститор в проекта, тъй като технологията е на "Росатом". По повод на вчерашната среща между премиера Бойко Борисов и президента на Русия Владимир Путин и обсъждането на проекта "Турски поток" Николов поясни, че ""Булгартрансгаз" не прави само реверсивна връзка с Турция, но и увеличава капацитета със съвсем нова инфраструктура, която в началото на другата година ще може да бъде използвана. "Тази тръба освен за руски газ, може да бъде използвана и за азербайджански газ", каза той.
Източник: Дневник (01.06.2018)

Разширената газова връзка с Турция може да е готова до края на юни Разширената двупосочна газова връзка с Турция може да бъде открита в края на юни, а трасетата за газовия хъб "Балкан" вече са готови. Двете твърдения бяха изказани вчера от премиера Бойко Борисов и от представители на държавния газов монополист. Борисов се срещна с турския си колега Бинали Йълдъръм в Измир, а в Брюксел "Булгартрансгаз" представи вариантите за газовия разпределителен център, който ще разчита евентуално на руски и азерски газ. "Десетилетия наред много български политици са говорели за азерски газ. Само че са забравяли да кажат как ще дойде този газ в България", изтъкна Борисов в Измир. Но пропусна да обясни, че става въпрос за сега съществуващата тръба, по която газът предстои да бъде пуснат в двете посоки. Засега по транзитния газопровод единствено се доставя руски газ за южната ни съседка. Срещата между двамата премиери се проведе след поканата на министър-председателя на Турция Борисов да гостува при откриването на трансанадолския газопровод ТАНАП. Веднага след срещата обаче българският премиер отлетя за Израел и остави рязането на лентата за министъра на икономиката Емил Караниколов. След планираното разширяване на газопровода за Турция в участъка между компресорна станция "Лозенец" и съоръжението "Недялско" ще бъдат увеличени възможностите за транзитиране на природен газ през връзката от 14 млрд. куб. м до 15.7 млрд. куб метра годишно. Освен това газът ще може да тече и в двете посоки. Надеждите на управляващите са част от газа, предназначен за Европа, да бъде отклонен към бъдещ хъб на наша територия. "Това, което с руската и турската страна сме се разбрали, е газът да мине през България. Оттам нататък нашето домашно е да кажем как. Към този момент преговаряме с ЕК", заяви премиерът, цитиран от Би Ти Ви . И във видимо добро настроение Борисов подхвърли към колегата си: "Ако имаш нещо да отречеш, отричай, защото в България има много преводачи, които след това ми търсят кусурите. Вече ще се застраховам предварително". Междувременно "Булгартрансгаз" представи в Брюксел междинните резултати от предпроектното проучване за газовия хъб "Балкан". Посочени са били няколко варианта за трасета за газовата инфраструктура в България, включително и два, които са разработени на база очаквани бъдещи източници за доставка на природен газ. Според експертите като предпочитан маршрут за реализацията на хъба се очертава "Балкан 1", който ще се реализира на две фази, съобщиха от "Булгартрансгаз". Първата фаза включва нов входен капацитет от Турция, а втората - входна точка около Варна. Като други входни точки се разглеждат Гърция и Турция (съществуваща и нова инфраструктура), както и местен добив от дълбоко Черно море (от България и Румъния). Инфраструктурата на газовия хъб ще свърже пазарите на природен газ на България, Гърция, Румъния, Унгария, Сърбия, Хърватия, Словения, Австрия, Германия, Италия и други. Като основни източници за "Балкан" се разглеждат руски природен газ, местен добив от България и Румъния, природен газ от Южния газов коридор (ТАП и ТАНАП). Съществуващите и изграждащите се терминали за втечнен природен газ в Гърция и Турция биха могли да осигурят количества природен газ от САЩ, Катар, Алжир, Египет и др., добавят от "Булгартрансгаз".
Източник: Сега (13.06.2018)

България става врата към Европа за нови доставки на газ България се превръща във врата към Европа за природен газ от Азербайджан, а газовият хъб "Балкан" ще изпраща синьото гориво до Германия и Италия. Това стана ясно от предпроектното проучване за газоразпределителния център, което бе представено от страната ни пред Европейската комисия. Предвидени са няколко маршрута за газова инфраструктура на територията на България, включително и два, които са разработени на база очакваните източници на доставка на природен газ. Предпочитан маршрут се очертава "Балкан 1", който трябва да се осъществи на 2 етапа. Първата фаза предвижда нови доставки от Турция, а втората - доставки през Варна. Варианти за други входни точки са Гърция и Турция (съществуваща и нова инфраструктура), местен добив от дълбоко Черно море (от България и Румъния). Инфраструктурата на газовия хъб ще свърже пазарите на природен газ на България, Гърция, Румъния, Унгария, Сърбия, Хърватия, Словения, Австрия, Германия, Италия, Украйна, Молдова и др. Като основни източници за хъба се разглеждат руски природен газ, азербайджански газ от Южния газов коридор (газопроводите ТАП и ТАНАП) и местен добив от България и Румъния. Съществуващите и изграждащите се терминали за втечнен природен газ в Гърция и Турция могат да осигурят количества природен газ от САЩ, Катар, Алжир, Египет и други. Проектът за български газов център се харесва и на Брюксел, който е за максимална диверсификация на газовите доставки, и се вписва в концепцията за Европейски енергиен съюз. Европейската комисия продължава да подкрепя категорично проекта, каза Клаус-Дитер Борхард, директор на дирекция "Вътрешен енергиен пазар" на ЕК. Eвропейският газоразпределителен център "Балкан" ще допринесе за енергийната сигурност в региона на Югоизточна Европа, заяви заместник-министърът на енергетиката на България Жечо Станков. С помощта на газовия център страната ни ще намали силната си зависимост от доставките на руски газ. България внася почти целия газ, необходим за покриване на вътрешните си нужди от Русия чрез един тръбопровод от Украйна през Румъния. Проучването на стойност 2.3 млн. лева, поръчано от българската "Булгартрансгаз", е изготвено от българската EMG consult и швейцарската AF consult.
Източник: Money.bg (14.06.2018)

БЕХ ще емитира евроблигации В понеделник Българския енергиен холдинг (БЕХ) започва поредица от срещи с международни инвеститори във връзка с планираното емитиране на еврооблигации в размер на 500 млн. евро. Серията от срещи ще започне от Лондон и ще продължи във Франкфурт и Виена. След успешното приключване на преговорите БЕХ ще емитира нови 7-годишни и 10-годишни еврооблигации. БЕХ нае Citigroup и First Financial Brokerage House да ръководят предстоящата емисия облигации, която е необходима за рефинансиране на 5-годишен еврооблигационен дълг на компанията в размер на 500 млн. евро, чийто падеж предстои през ноември тази година. С него ще бъде рефинансиран облигационният заем за 500 млн. евро, който холдингът емитира през 2013 г. при доходност от 4.25%. БЕХ пласира и втора емисия облигации преди две години за стойност 550 млн. евро при доходност от 4.875%, чийто падеж е през 2021 година. Очакванията са чрез рефинансирането на първата емисия БЕХ да спести от такси за обслужване. Холдингът планира двойно листване на новите еврооблигации както на Българската, така и на Ирландската фондова борса. Именно чрез БЕХ държавата е собственик на най-големите енергийни фирми в България за производство, доставка и пренос на електроенергия, природен газ и лигнитни въглища - АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица изток 2", НЕК, ЕСО, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Мини Марица изток".
Източник: Стандарт (18.06.2018)

На 27 юни се открива газовата връзка с Турция Разширението на транзитния газопровод за Турция ще бъде открито на 27 юни от министър Теменужка Петкова, съобщи енергийното министерство. На същата дата съоръжението ще влезе в експлоатация. 20-километровата газопроводна отсечка е от компресорна станция Лозенец до Недялско и нейната задача е да повиши сигурността и капацитета на съществуващия транзитен газопровод на “Булгартрансгаз”. Дейностите по модернизацията на тази отсечка са част от проекта за рехабилитация, модернизация и разширение на съществуващата газопреносна система, определен за проект от общ интерес от Европейската комисия. Съоръжението е важно за системата, тъй като позволява обръщане на газовите потоци, а това ще е необходимо при бъдещото изграждане на “Турски поток”, когато може да се наложи руският газ през България да се транспортира в обратна посока.
Източник: 24 часа (20.06.2018)

"Булгартрансгаз" разширява мрежата си с 49 млн. лева "Булгартрансгаз" обяви търг за проектиране и изграждане на преносен газопровод от българо-турската граница до станция "Странджа", става ясно от документацията за обществената поръчка, публикувана на сайта на компанията, съобщава Investor.bg. Очакваната стойност на проекта е 48,9 млн. лева (без ДДС) и изпълнителят трябва да проектира, изгради и въведе в експлоатация газопровод с дължина от 10,7 километра - от българо-турската граница до компресорната станция "Странджа", както и да го свърже и с два транзитни газопровода. Проектът е свързан с модернизацията на транзитния газопровод за Турция и с идеята на българското правителство да изгради газов хъб на територията на страната. На 27 юни енергийният министър Теменужка Петкова ще открие т. нар. "лупинг" между станциите "Лозенец" и "Недялско", който ще позволи обръщането на потока на природния газ и доставките на синьо гориво откъм Турция. Проектът бе започнат в средата на 2017 г. Именно модернизацията на транзитния газопровод с Турция беше посочена от премиера Бойко Борисов по време на визитата му в Русия като вариант България да получава и транзитира руския природен газ, идващ от "Турски поток". Засега от Москва още не дават ясен сигнал как ще продължи пътят на природния газ от газопровода по дъното на Черно море към Европа. Вариантите са два - през България или през Гърция. За да бъдат спазени правилата на ЕС, газът трябва да мине през търговски хъб. Вариант, ако трасето мине през Гърция, е да бъде използван и свободен капацитет на Трансадриатическия газопровод (TAP), който е част от Южния газов коридор и ще пренася газ от Каспийския регион към Европа. Плановете на "Газпром" за "Турски поток" са да бъдат изградени две тръби с мощност от по малко над 15 млрд. куб. метра газ годишно. Едната е предназначена директно за турските потребители и така Анкара ще получава газ изцяло директно от Русия - през "Турски поток" и "Син поток", и няма да разчита на транзита от България. По този начин се освобождава капацитета на връзката между България и Турция.
Източник: Монитор (27.06.2018)

"Булгартрансгаз" се подготвя за отклонението на "Турски поток" Категоричен отговор на въпроса ще има ли отклонение на газопровода "Турски поток" към България все още няма. Но това очевидно не пречи на "Булгартрансгаз" да се подсигури за евентуалното свързване. На 26 юни държавната компания обяви обществена поръчка за инвестиционно проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на "Преносен газопровод от българо-турската граница до ГИС "Странджа" и възел за включване към транзитните газопроводи ТГ1 и ТГ2". Прогнозната стойност на търга е 48 944 646 лв., а оферти могат да се подават до 26 юли. Сумата ще бъде платена със средства на компанията, т.е. за проекта няма европейско финансиране. Иначе преносният газопровод ще е дълъг 11 километра. "Булгартрансгаз" изисква кандидатите задължително да бъдат вписани в Централния професионален регистър на строителя към Камарата на строителите. Освен това те трябва да са изпълнили за последните пет години дейности с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката в частта на строителството. Това на практика означава претендентите да са извършвали ново строителство, реконструкция или основен ремонт на газопровод, преминаващ извън урбанизирани територии с дължина най-малко 10 000 метра непрекъснат участък. Прави впечатление обаче, че документацията към обществената поръчка е изпълнена с условности. Причината е, че на практика България не е получила зелена светлина за отклонение на "Турски поток". Или както от "Булгартрансгаз" се изразяват: "Възлагането на изпълнението на дейностите по договора, който ще бъде сключен въз основа на настоящата обществена поръчка, е поставено под условие с оглед очакваното изграждане на газопровод, който ще даде възможност за пренос на природен газ по сухопътната част на турска територия на газопровод "Турски поток" до Европа..." От държавното дружество допълват също така, че възлагането на поръчката е под условие и "поради необходимост от постигане на съгласие с бъдещата проектна компания за изграждане на газопровод на територията на Турция". Съмненията ще бъдат разсеяни едва когато Москва и Анкара вземат категорично решение дали отклонението ще минава през България или през Гърция. Руските високопоставени чиновници неведнъж са казвали, че искат твърди гаранции както от България, така и от Европейската комисия предвид лошия опит, натрупан покрай проваления "Южен поток".
Източник: Банкеръ (29.06.2018)

Борисов и Ципрас подписаха за газовата връзка между България и Гърция С гръцкия ми колега Алексис Ципрас подписахме политическата декларация за изграждане на интерконектора между България и Гърция в присъствието на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Предвижда се строителните работи да започнат до края на 2018-та година. Интерконекторът следва да бъде въведен в експлоатация през 2020 година, когато се очакват и първите доставки на азербайджански природен газ през Транс-Адриатическия газопровод. Това съобщи премиерът Бойко Борисов след подписването на документа. В документа се подчертава, че страните подкрепят амбициозния график за изпълнение на дейностите по проекта. Съгласно декларацията се предвижда строителните работи по газопровода Гърция-България да започнат до края на 2018 г. Интерконекторът следва да бъде въведен в експлоатация през 2020 година, когато се очакват и първите доставки на азербайджански природен газ през Транс-Адриатическия газопровод. Министър-председателите на България и Гърция ще следят отблизо изпълнението на дейностите по проекта, за да се осигури своевременното му реализиране. Тръбата ще свързва националната газопреносна мрежа на "Булгартрансгаз" в близост до Стара Загора и с газопреносната мрежа на Гърция край Комотини. Проектът се реализира от смесено дружество с равен дял по 50% участие от двете страни. Газовата връзка е с дължина от 140 км на българска територия. Предвиденият първоначален капацитет на интерконектора е 3 млрд. кубически метра газ на година , а максималният до 5,5 млрд. на следващ етап. Планира се газовата връзка да бъде изградена през 2018 г. и въведена в експлоатация до 2020 г. Междусистемната газова връзка Гърция e обявена от Европейската комисия за проект от общ интерес на ЕС.
Източник: Банкеръ (02.07.2018)

"Булгартрансгаз" влага над 850 милиона лева в газовата мрежа на България Операторът на газопреносната система на България "Булгартрансгаз" смята да инвестира 850.6 млн. лева в газовата инфраструктура на страната до 2027 г., съобщава компанията, цитирана от SееNеws. Основната част от инвестицията ще бъде изразходвана за реконструкция, рехабилитация и капиталов ремонт на дълготрайни активи, посочва газовият оператор в 10-годишния си бизнес план. Инвестициите в нова инфраструктура са свързани с изграждането на интерконекторите (газовите връзки) със съседните Сърбия, Гърция и Турция, както и с това на газоразпределителен център (газовия хъб "Балкан") на територията на България. Проектът за газовия хъб предвижда изграждането на регионален газоразпределителен център, финансиран от ЕС. Той ще се намира близо до пристанище Варна и ще доставя газ на държавите членки Гърция, Румъния, Унгария, Хърватия, Словения, както и на страни от Централна и Западна Европа, както и на Сърбия, Македония и Босна и Херцеговина, които не са членки на ЕС. Компанията е обявила обществена поръчка за доставка, изграждане и пускане в експлоатация на главен газопровод между клапанните станции Батулци и Калугерово в северозападната част на страната. Стойността на поръчката е 22 милиона лева. Тя е част от по-голям проект за газова връзка между станциите на Беглеж и Калугерово. Крайният срок за подаване на оферти е 6 август, а дейностите трябва да бъдат завършени в рамките на 210 дни. Офертите ще бъдат класирани въз основа на цена, време за изпълнение на строителните работи и качество. Инвестиционният план на "Булгартрансгаз" ще бъде обсъден от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) на 5 юли. Междувременно стана ясно, че "Газпром" може да започне износ на газ за България, Сърбия и Унгария в началото на 2020 г. чрез газопровода "Турски поток". "Няма да ви кажа точната дата днес, но пускането в експлоатация на първия и втория етап на газопровода ще се случи до края на 2019 г.", съобщи изпълнителният директор на "Газпром" Алексей Милер във видеообръщение, публикувано на сайта на компанията. Газопроводът се състои от 2 паралелни тръби, като първата ще доставя газ за Турция, а втората - за Южна и Югоизточна Европа. Общият годишен капацитет на двете тръби е 15.75 млрд. куб. м газ.
Източник: Money.bg (03.07.2018)

БЕХ е на път да поеме ангажименти и по делото „БЕХ Газ“ След като през 2016 г. БЕХ пое ангажименти по воденото от ЕК антимонополно дело за електроенергийния сектор, сега Холдингът е на път да приключи с поемането на ангажименти и газовото дело „БЕХ Газ“. За целта Народното събрание ще възложи на министъра на енергетиката Теменужка Петкова да предприеме действия по постигане на споразумение с ЕК по „БЕХ Газ“. Това предвижда проект на решение, внесен в Народното събрание от депутатите от ГЕРБ Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков. То ще бъде разгледано в Комисията по енергетика в четвъртък. Делото беше образувано от ЕК срещу БЕХ, „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ заради съмнения за злоупотреба с господстващо положение на газовите пазари в България. В мотивите си вносителите изтъкват, че в края на май ЕК постигна споразумение с „Газпром“ по воденото дело за злоупотреба с господстващо положение на газовите пазари в Централна и Източна Европа, без налагане на финансови санкции. Според депутатите, внесли проекта на решение, развитието на делото срещу „Газпром“ е относимо към делото "БЕХ Газ", заради сходната правна квалификация на предявените нарушения и припокриване на пазарните участници, които имат отношение по двете дела. Затова, те смятат, че са налице нови обстоятелства, които налагат допълване на предишното решение на Народното събрание, без то да бъде отменяно. Предишното решение на парламента за газовото дело беше взето в края на ноември 2017 г. С него НС подкрепи приключването на делото „БЕХ Газ“ без признаване на твърдените нарушения и без поемане на отговорност за тях, като в същото време бъдат изпълнени задълженията, произтичащи от евентуално забранително решение, включително относно евентуална финансова санкция. Това решение беше взето след като на 9 ноември ЕК е отхвърлила направените от българска страна предложения за поемане на ангажименти и е станало ясно, че възнамерява да приключи делото „БЕХ Газ“ със забранително решение и налагане на финансова санкция. / publics.bg
Източник: Други (19.07.2018)

България ще търси споразумение с ЕК по делото срещу енергийния холдинг България ще търси споразумение с Европейската комисия по делото срещу "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и Българския енергиен холдинг (БЕХ) , въпреки че в края на миналата година Народното събрание забрани извършването на подобни действия. Депутатите от ГЕРБ Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков са внесли в деловодството на парламента проект за решение, който възлага на министъра на енергетиката Теменужка Петкова да опита да намали определената санкция, която може да е над 300 млн. евро. ЕК започна наказателна процедура срещу България, след като през 2010 г. частната компания "Овергаз" подаде жалба, че държавните предприятия, които на практика имат монопол върху тръбите, са ограничили достъпа й до газовата инфраструктура и до пазара на газ. През 2015 г. проверката завърши с извод, че има нарушения, като на България беше предложено да представи план за прекратяването им под заплаха от санкции. Европейската комисия беше склонна да намали глобата значително, ако бъдат изпълнени определени мерки. Една от тях е признаването на вина, което би намалило санкцията до 70 млн. евро. Друга мярка бе държавата да приватизира мажоритарен дял в "Булгартрансгаз".
Източник: expert.bg (20.07.2018)

Фирма за лепене на плочки спъва поръчка за 50 млн. лв. на "Булгартрансгаз" Неизвестното дружеството "Фърст Партнър", което се занимава с полагане на настилки като теракота, гранитогрес и фаянс, е подало жалба в Комисията за защита на конкуренцията срещу ключова обществената поръчка на "Булгартрансгаз" с бюджет почти 50 млн. лева. Фирмата, която няма дори сайт в интернет, е подала възражението си срещу процедура на 23 юли, като е поискала и налагане на мярката "временно спиране". Това е поредната обществена поръчка в газовия сектор, която се блокира още в началния етап от фирми без никакъв опит в областта и със съмнителни икономически възможности. По-рано през годината редица жалби от, меко казано, странни дружества забавиха процедурите за изграждане на газовата връзка с Гърция. За "Фърст Партнър" на практика няма никаква информация. Според Търговския регистър собственик и управител е Ира Милова. Регистрацията на фирмата е на столичната улица "Крум Попов", като през май е подадено заявление за промяна на адреса в кв. "Обеля". Последният публикуван финансов отчет на компанията е за 2013 г., когато приходите й са били 15 хил. лева. Предметът й на дейност е покупка и продажба на стоки, консултантски услуги, ремонт на автомобили и всичко друго, което не е забранено от закона. Единственото проявление на "Фърст Партнър" в публичното пространство обаче е свързано с публикувани обяви за плочкаджии. "Капитал" се свърза с представител на фирмата на посочения в обявата телефон, но той не пожела да коментира с какви мотиви е подадена жалбата. Търгът на "Булгартрансгаз" е за разширение на газопреносната мрежа в участъка от българско-турската граница до компресорна станция "Странджа" и оферти в него могат да се подават до днес - 26 юли. Целта е да бъде изграден нов 11-километров тръбопровод, който ще осигури връзка от границата (точка Малкочлар) към транзитната мрежа на България. Идеята е именно през него да се осъществи евентуалният пренос на газ от "Турски поток", при положение че се случи насочването му към България, а не към Гърция.
Източник: Капитал (27.07.2018)

Фирма за лепене на плочки спъва поръчка за 50 млн. лв. на "Булгартрансгаз" Неизвестното дружеството "Фърст Партнър", което се занимава с полагане на настилки като теракота, гранитогрес и фаянс, е подало жалба в Комисията за защита на конкуренцията срещу ключова обществената поръчка на "Булгартрансгаз" с бюджет почти 50 млн. лева. Фирмата, която няма дори сайт в интернет, е подала възражението си срещу процедура на 23 юли, като е поискала и налагане на мярката "временно спиране", предава capital.bg. Това е поредната обществена поръчка в газовия сектор, която се блокира още в началния етап от фирми без никакъв опит в областта и със съмнителни икономически възможности. По-рано през годината редица жалби от, меко казано, странни дружества забавиха процедурите за изграждане на газовата връзка с Гърция. За "Фърст Партнър" на практика няма никаква информация. Според Търговския регистър собственик и управител е Ира Милова. Регистрацията на фирмата е на столичната улица "Крум Попов", като през май е подадено заявление за промяна на адреса в кв. "Обеля". Последният публикуван финансов отчет на компанията е за 2013 г., когато приходите й са били 15 хил. лева. Предметът й на дейност е покупка и продажба на стоки, консултантски услуги, ремонт на автомобили и всичко друго, което не е забранено от закона. Единственото проявление на "Фърст Партнър" в публичното пространство обаче е свързано с публикувани обяви за плочкаджии. Представител на фирмата на посочения в обявата телефон не пожелал да коментира пред "Капитал" с какви мотиви е подадена жалбата. Търгът на "Булгартрансгаз" е за разширение на газопреносната мрежа в участъка от българско-турската граница до компресорна станция "Странджа" и оферти в него могат да се подават до днес - 26 юли. Целта е да бъде изграден нов 11-километров тръбопровод, който ще осигури връзка от границата (точка Малкочлар) към транзитната мрежа на България. Идеята е именно през него да се осъществи евентуалният пренос на газ от "Турски поток", при положение че се случи насочването му към България, а не към Гърция.
Източник: 24 часа (30.07.2018)

Антимонополната комисия отряза "Овергаз" в спора му с "Булгатрансгаз" Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не удовлетвори жалбата на "Овергаз" срещу новия тарифен модел на държавния оператор на газопреносната мрежа "Булгатрансгаз". Жалбата беше подадена в края на 2017 година и тогава от дружеството обявиха, че готвят и аналогичен иск и към Европейската комисия. Заключението на антимополния орган е, че пазарът на доставка на природен газ у нас е много концентриран и с малко участници, но няма злоупотреби от страна на основния играч - "Булгартрансгаз". Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд (ВАС). Според публикуваната документация на сайта на КЗК "Овергаз" се оплакват, че в началото на 2017 година "Булгартрансгаз" не е предоставяла информация за балансите на дружеството и така то не е могло да направи корекция на потреблението си, съответно са начислени големи суми за дисбаланс. Първите два месеца на миналата година газоразпределителното дружество неправилно е извършило разпределението между "Овергаз" и "Булгаргаз" на входната точка "Русе - Изток", което също е ощетило частното дружество. От "Овергаз" се оплакват още, че "Булгартрансгаз" обявяват цената за достъп и разпределение на природния газ преди началото на газовата година (1 октомври), въпреки че търговете за разпределение на суровината са проведени месеци по-рано. По този начин клиентите на компанията не могат да оптимизират заявките си и да намалят разходите си. "Булгартрансгаз", която е единственото дружество, което управлява газопреносната мрежа на България, въведе нов тарифен модел от тази газова година (1 октомври 2017 година - 30 септември 2018 година). Той въвежда европейската практика при ценообразуването на тази услуга, но участниците на пазара често критикуваха новите моменти.
Източник: econ.bg (02.08.2018)

Открива се разширената газова връзка с Турция Утре "Булгартрансгаз" пуска официално в експлоатация разширението на газовата връзка с Турция, като на церемонията ще присъства енергийният министър Теменужка Петкова, поканен е и премиерът Борисов. Изграждането на 20-километровата отсечка от компресорна станция с. Лозенец до Недялско отне две години. Проектът на стойност 42.3 млн. лв. без ДДС бе спечелен от консорциум между "Главболгарстрой", "ГБС – Инфраструктурно строителство" и "Техноекспортстрой".
Източник: Капитал (03.08.2018)

"Булгартрансгаз" отчита 100 хил. лв. приходи от пренос на газ до юли Към 30 юни 2018 г. "Булгартрансгаз" ЕАД отчита приходи от транзитен пренос на природен газ в размер на 99 730 хил. лв. Приходите от пренос на природен газ по националната газопреносна мрежа са в размер на 43 964 хил. лв. Приходите от балансиране са 6 818 хил. лв. Приходите от съхранение на природен газ са 1 133 хил. лв., а тези от безвъзмезден газ са 30 138 хил. лв. Това показва отчетът на дружеството за първите шест месеца на 2018 година, публикуван от Министерството на финансите и цитиран от БТА. Общо приходите на дружеството са в размер на 185 599 хил. лв. Печалбата от оперативна дейност в края на първото полугодие на тази година възлиза на 43 907 хил. лв. Общо всеобхватният доход за периода е 47 133 хил. лв. Общите активи на "Булгартрансгаз" ЕАД към 30 юни 2017 г. са в размер на 2 384 678 хил. лв. Към тази дата е отчетен общо собствен капитал на дружеството в размер на 2 128 372 хил. лв. Общо нетекущи пасиви са 192 678 хил. лв., а общо текущи пасиви са 63 628 хил. лв. Общо пасивите са в размер на 256 306 хил. лв. Приходите от дейността са формирани основно от приходи от предоставени услуги по пренос на природен газ на територията на страната, пренос на природен газ от границата с Румъния до границите с Гърция, Турция и Македония (транзитен пренос на природен газ съгласно сключено споразумение с ООО "Газпром Экспорт" - Русия), съхранение на природен газ в ПГХ "Чирен" и балансиране на пазара на природен газ. При извършване на услугата по пренос на природен газ от границата с Румъния за Турция, Гърция и Македония е необходим природен газ за работа на компресорните станции, който представлява технологичен газ (газ за технологични нужди). Технологичният газ, необходим за работата на компресорните станции по пренос от Румъния за Турция, Гърция и Македония, се предоставя безвъзмездно на Дружеството от ползвателя на тази мрежа, за които се извършва услугата. "Булгартрансгаз" ЕАД отчита този безвъзмезден газ като текущ приход и текущ разход, което не оказва влияние върху финансовия резултат.
Източник: Банкеръ (03.08.2018)

"Овергаз" ще обжалва в съда решение на КЗК в полза на "Булгартрансгаз" Частното газово дружество "Овергаз" съобщи, че ще обжалва в съда решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която не откри нарушение на държавната "Булгартрансгаз" в спор между двете компании за около 2 млн. лв. Жалбата на "Овергаз" беше срещу предполагаема злоупотреба с монополно или господстващо положение на държавната компания, след като частното дружество е трябвало да плати за природен газ, който не е заявявала и не е ползвала. На 6 януари 2017 г. заради изключително студеното време и рекордната консумация на ток Електроенергийният системен оператор активира студения резерв на "Топлофикация – Русе". Заради проблем с разпалването на въглищата обаче русенската топлофикация е преминала на газ, но не е променила своевременно заявките си към своя доставчик, който не е "Овергаз". Въпросният доставчик на свой ред не е коригирал заявките си към "Булгартрансгаз". Част от тези количества природен газ са били разпределени като незаявени от "Овергаз", а от дружеството се е очаквало да ги плати. През юни на закрито заседание Комисията за енергийно и водно регулиране вече се произнесе по казуса като нареди на "Булгаргаз" да извърши ново разпределение на спорните количества. Сега антимонополният регулатор заключава, че благодарение на намесата на КЕВР вредните последици са отстранени, а нарушение на Закона за защита на конкуренцията няма. "Овергаз инк." ще обжалва решението на КЗК пред Върховния административен съд, се казва в прессъобщение на компанията.
Източник: Дневник (08.08.2018)

Държавните дружества в енергетиката задлъжняват към БЕХ Държавните енергийни дружества задлъжняват все повече към своята компания майка - Българския енергиен холдинг. Това показват финансовите отчети на дружествата за първите шест месеца на годината. За периода от януари до юли вземанията на БЕХ от дъщерните му компании са се увеличили с 293 млн. лева до 3 милиарда и 70 милиона лева. Най-голямата енергийна компания у нас продължава да финансира дружествата от групата й, които се намират в тежко финансово състояние. Сред най-задлъжнелите компании е общественият доставчик на електроенергия - НЕК. Компанията се намира на ръба на фалита, според публикувания й финансов отчет. Непокритата загуба от минали години на дружеството към края на последното шестмесечие достига вече 1 милиард и 180 милиона лева. Просрочените задължения на компанията за същия период са 360 млн. лева. Така дружеството, което преразпределя тока в държавата завършва полугодието със загуба от 75 млн. лева. Според финансовия отчет, без подкрепата на БЕХ, има сериозни съмнения, че НЕК може да продължи да функционира. На загуба за първите шест месеца на годината са също така държавната ТЕЦ "Марица Изток" 2 и добивното предприятие Мини "Марица Изток". Българският енергиен холдинг получава средства от печелившите си дружества, които дава на губещите. Традиционно на печалба през първото полугодие на 2018 г. са АЕЦ "Козлодуй", газовият преносител "Булгартрансгаз", собственикът на електропреносните мрежи ЕСО.
Източник: econ.bg (08.08.2018)

"Булгаргаз" печели повече, а "Булгартрансгаз" има почти 500 млн. лв. по сметките си Повече приходи и по-големи печалби отчитат "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" за първото полугодие на 2018 г., става ясно от отчетите на двете държавни газови дружества. Търговецът има приходи от 635.7 млн. лв., което е с 8% повече спрямо същия период на миналата година. Печалбата преди лихви и данъци на дружеството пък е 2.7 млн. лв., докато през първите 6 месеца на 2017 г. "Булгаргаз" бе на загуба от над 17 млн. лева. Близо 185.6 млн. лв., или с 4% повече са постъпленията на преносния оператор. Положителният финансов резултат на дружеството се увеличава с над 35% - от 34.7 млн. лв. до 47.1 милиона. За периода януари - юни тази година "Булгаргаз" е продал 17.24 млн. MWh природен газ на стойност 626.7 млн. лева, докато през първо полугодие на 2017-а количествата са били 18.6 млн. MWh на стойност 579.9 млн. лева. Нетният приход от продажба на природен газ за първото полугодие на 2018 г. е 17 млн. лева, посочват от обществения доставчик, докато за същия период на миналата година тази дейност е донесла загуба от 6.67 млн. лева. Причината за драстичната промяна е положителна разлика между среднопретеглена продажна цена и среднопретеглена доставна цена на природния газ от 0.17 лева спрямо отрицателна в размер на 1.35 лева година по-рано. Намаленото потребление на природен газ със 7.3% се обяснява със занижена консумация на дружества в отраслите "Енергетика", "Химия" и "Строителни материали". По информация на "Булгаргаз" причината за това е намаленото през периода януари – март потребление от топлофикационните дружества заради по-високите температури, както и аварии при големи консуматори от химическата промишленост. Към 30 юни 2018 г. "Булгартрансгаз" отчита приходи от транзитен пренос на природен газ в размер на 99.7 млн. лв. Това е с 10 милиона по-малко спрямо същия период на миналата година. В същото време обаче точно с толкова се увеличават постъпленията от пренос на газ по националната газопреносна мрежа и достигат почти 44 млн. лв., като обяснението е в увеличените такси. Над три пъти нарастват и приходите от балансиране - от 2.2 до 6.8 милиона. Въпреки това печалбата от оперативната дейност на дружеството от 43.9 млн. лв. е с 600 хил. лв. по-малка спрямо постигнатата през същия период на 2017-а. По-големият общ положителен финансов резултат за "Булгартрансгаз" се дължи на приходите от финансови операции - 8.5 млн. лв. През първото полугодие на миналата година това перо е донесло 7 млн. лв. загуби за дружеството. Наличните парични средства и еквиваленти на "Булгартрансгаз" се увеличават с 63 млн. лв. до 474.2 милиона.
Източник: Капитал (20.08.2018)

Разходната компонента на цената на природния газ може да се увеличи двойно В Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ днес бе обсъдено предложението на "Булгартрансгаз" за увеличение на разходната компонента за балансиране. Със заявление от 2 август "Булгартрансгаз" предлага разходната компонента на цената на природния газ за новата газова година /01.10.2018 - 30.09.2019 г./ да стане 1,52 лв./MWh. В момента тя е 0,78 лв./MWh. Операторът на транзитната и газопреносната мрежа предлага още за периода 01.10.2018 - 14.04.2019 г. размер на приложимия толеранс 3 процента и отпадане на толеранса от 15.04.2019 г. Компанията предлага още намаляване на малката корекция на 8 на сто за газова година 2018/2019, за да се облекчи финансовата тежест върху ползвателите на газопреносната система на приложимия режим на балансиране, съобщи БТА. Данаил Диков от "Булгартрансгаз" обясни, че увеличението на разходната компонента се дължи основно на разликата на прогнозираните дисбаланси. Той посочи, че това няма предизвика шоково увеличение, но ако има такова, то операторът ще предложи освобождаване на сметката за неутралност на етапи. Според него разходната компонента е само механизъм за изчистване на сметката на неутралност чрез цената за балансиране. Ако сметката за неутралност бъде предложено да бъде изчиствана чрез цените за пренос, то тогава няма да има нужда от разходна компонента и "Булгартрансгаз" може да предложи дори подобен вариант, добави Диков. По време на общественото обсъждане повечето от индустриалните ползватели на газопреносните мрежи възразиха срещу предлаганото увеличение. Поради тази причина председателят на КЕВР Иван Иванов призова всички да изложат аргументите си писмено, за да може експертите на Комисията да се съобразят с тях. Решението на КЕВР ще бъде прието на закрито заседание на 14 септември.
Източник: Банкеръ (24.08.2018)

КЕВР: Газът може да поскъпне и с 15% от 1 октомври, а с него и парното Увеличението на цената на природния газ през четвъртото тримесечие на година е неизбежно. Това заяви председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов по време на общественото обсъждане на заявлението на "Булгартрансгаз" за утвърждаване на разходна компонента на цената на природния газ за балансиране. На 11 август държавният газов доставчик обяви, че прогнозира цена на природния газ за четвъртото тримесечие на годината от 458.44 лв. за 1000 куб. м без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС. В сравнение с действащата сега цена това представлява увеличение от 14.34%. Окончателно предложение обаче ще бъде внесено в КЕВР на 10 септември и е възможно да бъде дори по-високо. Регулаторът ще определи новата цена на газа на 30 септември, като тя ще влезе в сила на 1 октомври. По думите на Иванов е напълно възможно скокът да бъде около 15%. И шефът на регулатора, и "Булгаргаз" обясняват, че предстоящото поскъпване на природния газ се дължи на по-високи доставни цени на природния газ от внос, както и на по-високия курс на щатския долар спрямо лева. Ако искането за увеличение на цената бъде удовлетворено от КЕВР, то ще бъде четвъртото поредно. След поевтиняването на природния газ в края на 2017 г. от началото на тази година цената му непрекъснато расте. Повишението от 1 януари беше 2.75% ("Булгаргаз" поиска 2.83%), от 1 април тя се покачи с още 2.6%, докато искането на държавната компания тогава беше за 4.82%, а на 1 юли поскъпването беше 10.81% при поискани над 15%. "Възможностите на комисията са силно ограничени. Ние преди всичко трябва да установим дали предложената цена е в съответствие с договора, който има между "Газпром експорт" и "Булгаргаз". Комисията има много повече инструменти за въздействие върху цената на електрическата енергия, но не и на природния газ. А оттам и на топлинната енергия, която се определя въз основа на цената на природния газ", обясни Иванов. Ако сега КЕВР реши, че цената ще се повиши с повече от 5%, по закон ще се наложи и нова актуализация на тарифите за парно и високоефективната електрическа енергия, произвеждана по комбиниран способ от топлофикационните дружества, използващи природен газ. Такова например е "Топлофикация София". През юли заради поскъпването на природния газ цената на парното в страната беше повишена средно със 7.33%. "Ще направим всичко възможно, ако се наложи увеличение, то да се направи в началото на отоплителния сезон", каза Иванов. От думите му стана ясно още, че регулаторът работи по промяна на методиката за изчисление на цената на природния газ. Това обаче няма да може да бъде въведено преди 30 септември. При определяне на цената на природния газ КЕВР прилага изцяло съществуващата методика, описана в действащия договор между "Булгаргаз" и "Газпром експорт". Формулата отчита движението на цената на петрола и на алтернативните на природния газ горива на световните пазари за последните 9 месеца, както и промените в курса на щатския долар. Правомощията на регулатора са единствено да установи дали заявлението на обществения доставчик "Булгаргаз" отговаря на изискванията на Наредба №2 за определяне цените на природния газ и на договора за доставка между двете дружества.
Източник: Капитал (24.08.2018)

„Булгартрансгаз“ започва ремонти в София Във връзка с публикувана информация относно временното преустановяване на подаването на природен газ към стопанските клиенти в няколко столични квартала, „Булгартрансгаз“ ЕАД внася следните уточнения: Съгласно ремонтната програма на „Булгартрансгаз“ ЕАД за 2018 г. от 07:00 часа на 29.08.2018 г. до 07:00 часа на 31.08.2018 г. ще се извършат планови ремонтни дейности на технологичните съоръжения при ГРС- 4 София. В посоченият период ще бъде преустановено подаването на природен газ в изходна точка на газопреносната мрежа ГРС- 4 София. Ремонтите се провеждат в съответствие с обявения на интернет страницата на Дружеството предварителен график за изпълнение на ремонтни работи от месец ноември 2017 г. https://bulgartransgaz.bg/bg/pages/remontni-deinosti-29.html Те са съгласувани с „Топлофикация София“ ЕАД и с други големи консуматори на природен газ с цел съвместяване на плановите ремонти и недопускане на допълнителни ограничения през настоящия летен сезон. За извършването на плановите ремонти клиентите на мрежата са уведомени предварително по установения ред. „Булгартрансгаз“ ЕАД ще положи усилия за ускоряване извършването на необходимите ремонтни работи, така че подаването на природен газ да бъде възстановено във възможно най-кратки срокове.
Източник: Монитор (28.08.2018)

Над 490 млн. лв. са събрани във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2017 г. Събраните средства във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2017 г. възлизат на 490.3 млн. лв. Това сочи отчетът на фонда за миналата година, одобрен на днешното правителствено заседание. По закон във фонда се събират по 5% от месечните приходи на производителите и вносителите на електроенергия в страната, както и на „Булгартрансгаз“ и Електроенергийния системен оператор. Средствата от търгове за продажба на квоти емисии парникови газове също постъпват във фонда. Със събраните средства се покриват разходите на Националната електрическа компания от изкупуване на електроенергия на преференциални цени. През миналата година от 5% вноски са събрани близо 236 млн. лв., а от продажба на квоти - 254.5 млн. лв., е посочено още в отчета. Разходите за издръжка на фонда през 2017 г. възлизат на 193 хил. лв. За покриване на разходите на НЕК, произтичащи от статута й на обществен доставчик, са изплатени близо 505 млн. лв. Разликата спрямо приходите на фонда през 2017 г. е осигурена от останали средства, събрани в него през 2016 г. Отчетът на фонд „Сигурност на електроенергийната система“ е приет от Управителния съвет на фонда през март 2018 г. и е одитиран от Сметната палата.
Източник: Банкеръ (05.09.2018)

Над 490 млн. лв. са събрани във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2017 г. Събраните средства във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2017 г. възлизат на 490.3 млн. лв., сочи отчетът на фонда за миналата година, одобрен на днешното правителствено заседание. По закон във фонда се събират по 5% от месечните приходи на производителите и вносителите на електроенергия в страната, както и на „Булгартрансгаз“ и Електроенергийния системен оператор. Средствата от търгове за продажба на квоти емисии парникови газове също постъпват във фонда. Със събраните средства се покриват разходите на Националната електрическа компания от изкупуване на електроенергия на преференциални цени. През миналата година от 5% вноски са събрани близо 236 млн. лв., а от продажба на квоти - 254.5 млн. лв., е посочено още в отчета. Разходите за издръжка на фонда през 2017 г. възлизат на 193 хил. лв. За покриване на разходите на НЕК, произтичащи от статута й на обществен доставчик, са изплатени близо 505 млн. лв. Разликата спрямо приходите на фонда през 2017 г. е осигурена от останали средства, събрани в него през 2016 г. Отчетът на фонд „Сигурност на електроенергийната система“ е приет от Управителния съвет на фонда през март 2018 г. и е одитиран от Сметната палата.
Източник: econ.bg (05.09.2018)

НЕК е получила 505 млн. лв. субсидия като обществен доставчик през 2017 г. "Националната електрическа компания" (НЕК) е получила през миналата година близо 505 млн. лв. субсидия от държавния фонд "Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) заради покриването на разходите ?, произтичащи от задължението ? като обществен доставчик да купува на преференциални цени електроенергията, произведена от възобновяемите източници, когенерации и двете т.нар. американски въглищни електроцентрали. Това сочи отчетът на фонда за 2017 г., одобрен от правителството на заседанието му. През 2017 г. във ФСЕС са постъпили близо 236 млн. лв., събрани от 5-процентовите вноски, които правят от месечните си приходи производителите и вносителите на електроенергия в страната, както и "Булгартрансгаз“ и "Електроенергийният системен оператор". От продажба през миналата година на държавни парникови емисии във фонда са влезли 254.5 млн. лв. Общо приходите възлизат на 490.3 млн. лв., но във фонда е имало останали средства от събраните през 2016 г. средства и така се получават преведените в повече суми към НЕК. Разходите за издръжка на фонда през 2017 г. възлизат на 193 хил. лв., сочи още отчетът му, който е бил одитиран от Сметната палата.
Източник: Медия Пул (05.09.2018)

Нова финансова инжекция за държавната ТЕЦ вместо реформи Държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", която се отказа от договор за 27 млн. лв. в полза на придобитата от почетния лидер на ДПС Ахмед Доган ТЕЦ "Варна" , ще получи нова финансова инжекция от държавата в лицето на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ). Така централата ще може да продължи работата си, а от там да няма и съкращения в захранващите я държавни Мини "Марица Изток". БЕХ ще купи парникови квоти за ТЕЦ "Марица Изток 2", която е една от най-силно замърсяващите в Европа въглищни централи. По този начин очакванията са до края на ноември тя да получи екоразрешение за работа при сегашните си параметри на очистване на вредните газове, а отделно с Еврокомисията се преговаря за одобрение на държавна помощ за ТЕЦ-а. Това е съобщила министърът на енергетиката Теменужка Петкова на среща с президента на КНСБ Пламен Димитров и енергийните федерации от синдиката. Към момента не изглежда планът на държавата за стабилизиране на ТЕЦ-а да предвижда каквито и да е реформи – или поне Петкова не е говорила за тях. Енергийното министерство сформира работна група за "Марица Изток 2", чиято чиста загуба за шестмесечието е над 122 млн. лв. Преди седмица Петкова обяви, че са необходими 466 млн. лв. за закупуване на парникови квоти, за да може държавната ТЕЦ да продължи да работи и през следващата година. Сега Петкова е обявила, че до март 2019 г. дружеството трябва да заплати за емисии парникови газове над 300 млн. лв., става ясно от прессъобщение на нейното ведомство за срещата с профсъюзите. Според информацията от КНСБ, парите за въглеродните емисии отново ще бъдат предоставени от БЕХ, който е собственик на ТЕЦ "Марица Изток 2". Холдингът вече отпусна вътрешен заем от 115 млн. лв. на дъщерното си дружество заради поскъпналите квоти към средата на 2018 г. Според запознати БЕХ има неразпределена сериозна печалба от дейността на АЕЦ "Козлодуй", "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз". Тези пари се очаква да отидат като кредит към затъналата финансово въглищната централа. Проблемът обаче е, че така се декапитализира ТЕЦ-ът, коментират експерти. Централата вече дължи на собственика си над 600 млн. лв., а отделно има заеми за 270 млн. лв., които не може да обслужва и лихвите за просрочие растат. Още един кредит за 300 млн. лв. или близо 500 млн. лв.(според времевия период за ползване на емисиите) ще надхвърли съотношението на дългове към капитал, който според Търговския регистър е 89.676 млн. лв. Това означава, че дружеството е под заплаха от несъстоятелност, тъй като не може да му се вдига капиталът, защото се води предприятие в затруднено положение и подобна мярка би била санкционна от страна на Брюксел. Как дружеството ще връща тези заеми е въпрос, чийто отговор липсва. Друг проблем е, че реално печалбата на работещите държавни енергийни фирми се налива през БЕХ в неефективни дружества. Мини "Марица Изток", чиято дейност се гарантира през тази схема, също влошава финансовите си резултати и за полугодието излизат на загуба от 3.175 млн. лв. докато година по-рано за същия период е отчетена печалба от 21.336 млн. лв. В коментар на друга абсурдна (но обсъждана) идея – за сливане на печелившата АЕЦ "Козлодуй" със задлъжнялата ТЕЦ "Марица Изток 2" – министър Петкова заяви преди дни, че това би било форма на кръстосано субсидиране, за каквото Брюксел следи изкъсо. Сега обаче се готви точно това, макар и през шапката на БЕХ. И единственото, което обещава Петкова, е наливането на още пари в ТЕЦ "Марица Изток 2", никакви съкращения в Мини "Марица Изток" поне до 2020 г. (тоест поне до местните избори през есента на 2019 г.) и разбира се – никакви реформи. "И през тази година ще се намери финансовата схема за плащане на емисиите, дължими от ТЕЦ "Марица Изток 2" въпреки завишената им цена. Това ще позволи на централата да продължи нормално работа и заявките към мините. Заради очакваната стабилизация поне през следващата и началото на 2020 година няма да има съкратени миньори, обеща енергийният министър", съобщиха от КНСБ. Петкова е декларирала също така, че няма да се стигне до закриване или спиране на държавната ТЕЦ. "Енергийната система на страната не може да издържи без тази голяма енергийна мощност, заплашена е националната сигурност, затова не можем да позволим тя да спре да работи", заявила тя. Освен това е съобщила, че правителството вече преговаря с Европейската комисия по различни мерки за спасяване на една от най-големите ни енергийни мощности. Както Mediapool писа, българското правителство иска ЕК да одобри финансова помощ, която централата да получава в случай, че не работи, тъй като е "критична енергийна инфраструктура". Тъй като тези средства трябва да влязат в цената на тока и ще доведат до увеличението му, последната обсъждана идея била тази част от тарифата да се намести в ценовата компонента "задължение към обществото" за сметка на намалението на частта, засягаща разходите за изкупуване на възобновяема енергия, твърдят запознати с работата на групата в енергийното министерство за стабилизиране на ТЕЦ "Марица Изток 2". Последно Петкова обеща да запознае депутатите от парламентарната енергийна комисия с решенията за държавната централа до края на октомври. Специалисти обаче коментираха пред Mediapool, че разходите, които ТЕЦ-ът може да покрие чрез помощ за критична инфраструктура, която се изчислява според времето на престой на мощността и пазарните цени на електроенергията, са за под 20 млн. лв (по-малко от отказания договор в полза на Доган). Това е крайно недостатъчно за решаване на тежките финансови проблеми на дружеството. Освен това, според тях, е спорно защо само държавната ТЕЦ да е критична инфраструктура за енергийната система, а да няма и други български електроцентрали, обявени за такива. Министър Петкова обаче явно смята, че ще бъде намерено дългосрочно спасение на ТЕЦ "Марица Изток 2". Пред синдикатите тя е заявила, че до края на ноември мощността ще получи правото да не отговаря на приетите миналата година от съвет на министрите на околната среда на Евросъюза нови изисквания за изхвърляне на вредни вещества във въздуха от големите горивни инсталации. Според този регламент, предприятия, които не постигат повишените нива на очистване на своите емисии, трябва да спрат работа след 2021 г. Според съобщението на КНСБ Петкова е обявила, че очакваната дерогация ще е безсрочна. Само преди дни обаче зам.-министърът на околната среда и водите Атанаска Николова изрично подчерта, че безсрочна дерогация не може да има. Изключение от новия регламент може да бъде давано само до 2030 г и то ако предприятията докажат, че необходимите им инвестиции за прилагане на екоизискванията имат тежка социална цена, надхвърляща ползите за околната среда и човешкото здраве. Николова обясни още, че до края на 2018 г. ще стане ясно коя от българските въглищни централи каква отсрочка за изключение от екоизискванията ще получи. Тя посочи също така, че има варианти за модернизацията и екологизацията на въглищните мощности у нас чрез еврофинансиране. Петкова е коментирала пред синдикатите и напрежението в ЕС по повод преминаването към нисковъглеродна икономика. Целта е постепенно да се достигне ниво от 32 на сто възобновяеми източници. Не само България, а и ЕС не е готов за такъв рязък скок, преходът трябва да бъде плавен, посочила тя. Лидерът на КНСБ Пламен Димитров, от своя страна, изтъкнал напрежението в региона на енергийния комплекс "Марица Изток" и липсата на яснота за бъдещето му. Според него в подхода си за спасяване на големите енергийни мощности България трябва да ползва чуждия опит и посочил този на Полша, където отделни региони от консуматори са се превърнали в производители на енергия, което е намалило напрежението върху енергийната система. Той настоял за спешното приемане на енергийна стратегия до 2050 г. В отговор Петкова е заявила, че следващата седмица експерти от Министерството на енергетиката ще представят пред заинтересовани страни първоначални данни, свързани с разработваната Стратегия за устойчиво енергийно развитие с хоризонт 2030 – 2050 г. "Очертани ще бъдат основните тенденции при формиране на енергийния микс, произтичащи от европейското законодателството в областта на енергетиката", обявила тя, цитирана от пресцентъра ?. По думите ? страната ни следва да избере поетапния преход към нисковъглеродна икономика, за да се гарантират достъпни цени на енергията у нас.
Източник: Медия Пул (17.10.2018)

Фондът за енергийна сигурност ще върти 2.23 млрд. лв. годишно Поскъпналите над два пъти парникови емисии в европейската търговия и новото изискване от средата на 2018 г. компонентата от цената на тока "задължение към обществото" да влиза във Фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) увеличават значително сумите, с които той ще оперира не само през тази година, но и следващите три. Така фондът ще върти 2.23 млрд. лв. годишно при досега постъпващи и изплащани от него средства с над 1.7 млрд. лв. по-малко. Това става ясно от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза на финансовото министерство за периода 2019-2021 г. ФСЕС бе създаден в средата на 2016 г. с 5-процентни отчисления от продадения ток от всички електроцентрали и с приходите от търговията на държавата със спестените парникови емисии в резултат на свитата спрямо референтната 1990 година промишленост и намалените замърсявания на въздуха от предприятията. По-късно принудени да правят 5 на сто вноски във фонда бяха "Електоренергийният системен оператор" и "Булгартрансгаз". С парите се покриваха разходите на "Националната електрическа компания" (НЕК) за задължителното изкупуване на произведената от възобновяемите източници електроенергия по преференциални цени. Първоначалните преводи към държавната компания бяха около 350-450 млн. лв. годишно. Поправки в Закона за енергетиката от началото на 2018 г., влезли в сила от средата на годината, обаче увеличиха значително ролята на ФСЕС. От юли 2018 г. всички производители на ток с инсталирана мощност над 4МВ бяха принудени да продават своята електроенергия на борсата, а разликата между постигнатите там пазарни цени и определените от енергийния регулатор преференциални тарифи за тока от слънце, вятър и биомаса се покрива има от ФСЕС. В същото време във фонда започнаха да постъпват и сумите от компонентата "задължение към обществото", която е част от цената на тока, за да могат да се извършват тези нови разплащания. Изчисления на финансовото министерство сочат, че приходите от "задължение към обществото" във ФСЕС възлизат на 1.2 млрд. лв. годишно. Към тях се прибавят и рязко повишените приходи от продадените държавни парникови емисии заради поскъпването им от 9.8 евро за тон в началото на 2018 г. до 21.79 евро за тон през август и прогноза да ударят 25 евро до края на годината. Това ще донесе 530 млн. лв. повече от въглеродни емисии във фонда, в който през миналата година влязоха 244 млн. лв. от парниковата търговия. Отделно се оказва, че през 2019 г. България ще има право да продаде по-голямо от досегашното количество СО2 квоти на европейският пазар, което означава още повече приходи по това перо. Така в бюджетната прогноза за периода 2019-2021 г. за Фонда "Сигурност на електроенергийната система“ се предвижда неговите годишни разходи да са 2.23 млрд. лв. От тях около 1 млрд. лв. ще бъдат предоставени на НЕК за компенсиране на разходите му като обществен доставчик, който продължава да е длъжен да купува електроенергията от двете американски въглищни централи в комплекса "Марица Изток" и от всички възобновяеми източници с инсталирана мощност под 4 МВ. 1.230 млрд. лв. са предвидени за изплащане на договорите за премиране на разликата между пазарните и преференциалните цени на тока от топлофикационни централи и когенерации и слънчеви, вятърни и на биомаса електроцентрали с мощност до 4 МВ. Бюджетната прогноза за периода 2019-2021 г. предвижда Министерството на енергетиката да получи за извеждането от експлоатация на малките реактори на АЕЦ "Козлодуй" и за управлението на радиоактивни отпадъци 46 млн. лв. догодина, 47 млн. лв. - през 2020 г., и 50 млн. лв. - през 2021 г.. В тези суми влиза и издръжката на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци“. Ведомството ще получи и 28.2 млн. лв. за финансиране на разходи в изпълнение на Националния план за инвестиции до 2020 г. в сероочистващи инсталации за намаляване замърсявания на въздуха то въглищните централи.
Източник: Медия Пул (26.10.2018)

"Булгартрансгаз" ще загуби основната част от приходите си заради "Турски поток" С реализацията на „Турски поток” „Булгартрансгаз” ще загуби основната част от приходите си. Това заяви днес енергийният министър Теменужка Петкова на заседание на парламентарната комисия по енергетика. „Приходите на „Булгартрансгаз” са около 207 млн. лева на година. Малко над 125 млн. са приходите от транзит за Турция. „Булгартрансгаз” реализира приходите си от транзит, основно за Гърция, Турция и Македония. От 17 млрд. куб. газ годишно, които транзитира нашият оператор, 14 млрд. са за Турция. Около 2 млрд. са за Гърция, малко под 1 млрд. са за Македония”, обясни Петкова, цитирана от „Фокус”. По думите ?, ако България не реагира адекватно и не актуализира енергийната си стратегия, големите инфраструктурни проекти биха се отразили неблагоприятно върху енергийния сектор и икономиката. Вчера Съветът по енергийна сигурност към Министерския съвет одобри актуализиране на Енергийната стратегия на България до 2020 г. Предложението за промяна на документа бе направено от Петкова. Русия и Турция сключиха договор за прокарването на газопровода „Турски поток” през октомври 2016 година. В началото на октомври унгарският министър на външните работи и търговията Петер Сиярто обяви, че Унгария се е споразумяла с България и Сърбия за разработка на газопреносните мрежи с цел да купува газ след изграждането на втората линия на газопровода.
Източник: Сега (02.11.2018)

Булгартрансгаз ще загуби сериозни приходи от транзит след завършването на „Турски поток“ Основната част от приходите на „Булгартрансгаз" от транзит идват от Турция. С реализацията на „Турски поток" ще загубим много съществена част от транзита и от приходите. Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова на заседание на парламентарната комисия по енергетика. „Приходите на „Булгартрансгаз" са около 207 млн. лева на година. Малко над 125 млн. са приходите от транзит за Турция", обяви тя. „Булгартрансгаз" реализира приходите си от транзит, основно за Гърция, Турция и Македония. От 17 млрд. куб. м газ годишно, които транзитира нашият оператор, 14 млрд. са за Турция. Около 2 млрд. са за Гърция, малко под 1 млрд. са за Македония", обясни Теменужка Петкова. „Ако ние не реагираме адекватно и не актуализираме енергийната стратегия, големите инфраструктурни проекти биха се отразили неблагоприятно във финансово отношение върху българския енергиен сектор и икономика", заяви министърът. Енергийната стратегия на България по отношение на природния газ трябва да бъде актуализирана, каза още Теменужка Петкова и обясни, че промяната се налага заради динамиката по отношение на големите инфраструктурни проекти, които се развиват в региона, за доставки на природен газ. „На първо място заради „Турски поток", който вече е факт", посочи министърът и допълни, че други такива проекти са Южния газов коридор, както и връзката Гърция- България. „Направихме анализ на мястото, което България би заела на базата на тези инфраструктурни проекти", коментира Теменужка Петкова. „За да стане България център в региона трябва да разполагаме с необходимата инфраструктура, която да ни даде възможност да доставяме природен газ, и да го транспортираме", каза още енергийният министър.
Източник: Стандарт (02.11.2018)

Ще правим платформа за търговия с газ България ще изгради своя собствена платформа за търговия с природен газ. Това стана ясно от актуализираната Енергийна стратегия на страната, одобрена от Съвета по енергийна сигурност към Министерския съвет. В актуализираната стратегия не е упоменато кога точно ще има действаща борса за природен газ, но е логично тя да бъде изградена след създаването на газовия хъб "Балкан". Експертите очакват промяна на посоката на транзита на газ след 2020 г. от Север-Юг на Юг-Север, както и потенциално намаляване на транзитираните през нашата страна количества. Което означава, че България се подготвя за спиране или рязко намаляване на доставките на гориво през Украйна. Подобен ход ще намали и основните приходи на държавната компания "Булгартрансгаз". В региона предстои изграждане на ключови инфраструктурни проекти, които ще променят основната посока и маршрути на потоците на природен газ. Такива са "Турски поток", проектите от "Южния газов коридор", Транс-анадолският газопровод, Транс-адриатическият газопровод, междусистемната връзка Гърция - България, както и проектът за нов терминал за втечнен газ в гр. Александруполис.
Източник: Банкеръ (05.11.2018)

АЕЦ “Козлодуй” с 69% ръст на печалбата АЕЦ “Козлодуй” отчита 69% ръст на печалбата за първите три тримесечия на тази година в сравнение със същия период на миналата. До края на септември 2018 г. печалбата достига 169, 6 млн. лв. спрямо 101 млн. лв. за година по-рано. Това показва отчетът на дружеството за първите 9 месеца на годината. Атомната централа има по сметки на дружеството 417 млн. лв., като това е увеличение с 227,5 млн. лв., сравнено с предходната година. Печалбата на Българския енергиен холдинг, в чийто състав влиза и АЕЦ “Козлодуй”, е 134,3 млн. лв. спрямо 116,2 млн. лв. за година по-рано. “Булгартрансгаз” отчита увеличение на печалбата с близо 20 млн. лв. на годишна база, като тя достига 68,8 млн. лв. Към 30 септември 2018 г. 484,19 млн. лв. са наличните средства на дружеството, като увеличението е с 54,43% спрямо същия период на м.г. След кратък период, в който Националната електрическа компания отчиташе печалба, сега тя е на загуба в размер на 153,4 млн. лв. Рекордьор по загуби в енергетиката обаче е държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”. Към 30 септември 2018 г. отрицателният финансов резултат е 260,4 млн. лв. Основна причина са разходите за квоти за емисии, струващи 259,1 млн. лв., което е близо 3 пъти увеличение спрямо 89,1 млн. лв. за същия период на 2017-а. Спад на печалбата отчита и Електроенергийният системен оператор. За третото тримесечие този спад е 18 млн. - 43,4 млн. лв. м.г. на 25,1 млн. лв. през тази. В държавната отбранителна индустрия ВМЗ-Сопот отчита спад на печалбата от 136,6 млн. лв. на едва 1,3 млн. лв.Финансовият отчет на “Кинтекс” показва, че дружеството достига 29,4 млн. лв. печалба спрямо 17 млн. лв. за година по-рано.
Източник: 24 часа (07.11.2018)

Българският газопреносен оператор „Булгартрансгаз“ продължава с доброто си финансово представяне, но транзита на газ намалява в последната година. Това става ясно от междинния финансово отчет на компанията от януари до края на септември тази година. За деветмесечието компанията е формирала печалба преди данъци от 76,4 млн. лв. Компанията е платила и дивидента на БЕХ за 2018 г., който е за 27,7 млн. лв. Заделени са и още 5,9 млн. лв. за фонд „Резервен“, става ясно от отчета. бhttp://3e-news.net) Паричните средства на „Булгартрансгаз“ пък са се увеличи със завидните 54% и вече са 484,1 млн. лв. Общите приходи на компанията за деветте месеца на година се увеличават с 30,1 млн. лв. и вече са 286,9 млн. лв. По закон газовият оператор е задължен да внесе и средства във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Дружеството и там е дало своя дан като е внесло 10,5 млн. лв. за деветте месеца. Любопитна подробност при разходите на компанията е, че дружеството е дало 151 хиляди лева през лятото за представянето на проекта за газов хъб Балкан пред Европейската комисия в Брюксел. Очаква се именно средства от ЕК да потекат към идеята за българския хъб в идните години. Вземанията на „Булгартрансгаз“ от свързани лица бележат спад с 50% и са намалели до 16,4 млн. лв. Основните вземания са от газовия доставчик „Булгаргаз“ за предоставяне на услуги за пренос и съхранение. „Булгаргаз“ е покрил почти изцяло тези свои задължения като е платил на оператора 12,5 млн. лв. „Булгартрансгаз“ вече е акционер и в друга държавна фирма – „Булгартел“. БЕХ е взел решение половината от акциите на „Булгартел“ да бъдат предадени на „Булгартрансгаз“. Пълно газохранилище и по-малък пренос за Турция От данните се вижда, че преносът на природен газ за вътрешна употреба за деветмесечието е намалял с 8,84% и вече е 2,45 млн. мвтч. С 9,45% до 10,7 млрд. куб. м пък е намалял и транзита на природен газ за съседните страни. По-конкретно са намалени значително доставките за Турция и Македония. За югоизточната ни съседка доставките са намалели с 1,4 млрд. куб м (15%) през деветте месеца на годината и сега са били общо 8,1 млрд. куб. м. Вероятно една от причините за това са доставките на гориво по газопровода „Турски поток“, който все още не работи с пълния си капацитет. Планирано е това да се случи до две години. За Македония пък доставките са се понижили с 10,7 млн. куб. м. Само доставките на синьо гориво за Гърция се увеличават с 16,4% до 2,39 млрд. куб. м. От данните на „Булгартрансгаз“ става ясно, че 76% от транзитирания през страната ни природен газ отива за Турция. Ако през 2020 г. доставките по Балканския газопровод бъдат заместени с тези от „Турски поток“, каквито са плановете на руската страна, то „Булгартрансгаз“ ще загуби голяма част от приходите си, а транзитната мрежа ще остане полупразна. Именно заради това българската страна се очаква да ускори проектите си за изграждане на газова инфраструктура със съседните страни. В следващите години се очаква значително увеличаване на броя на входните точки за доставка на природен газ. Това ще се случи след изграждането на газовите връзки с Гърция, Турция и Сърбия. Те, заедно с румънската връзка, ще осигурят нови възможности за доставки на природен газ от различни източници, е записано в доклада на „Булгартрансгаз“. По този начин ще се засили и конкуренцията на пазара на природен газ у нас. Новите връзки ще осигурят и възможност за доставки на газ от LNG терминалите в региона. Добри тенденции през този сезон се наблюдават и при единственото ни газово хранилище „Чирен“. В края на септември в него има природен газ за 6,1 млн. мвтч. Това е увеличение със 187,5% спрямо същия период на миналата година. В същото време обаче добивите от там са намалели с 8,16% до 2,5 млн. мвтч. В документа няма информация докъде е стигнала "Булгартрансгаз" в създаването на нови сондажи за разширяване на газовото хранилище.
Източник: Други (09.11.2018)

Инфраструктурата на газовия хъб "Балкан" ще струва 2.8 млрд. Лева Около 2.8 млрд. лева ще струва изграждането на инфраструктурата за газовия хъб "Балкан" край Варна. Оценката е направена на база на предпроектното проучване за газоразпределителния център. Сумата е коментирана по време на среща в Министерството на икономиката за промяната на енергийната стратегия на страната. Документът трябва да бъде ревизиран, за да може в него да се включат нови енергийни проекти като хъба "Балкан", които не са били на дневен ред при приемането на стратегията през 2011 г. За изграждането на хъба ще бъде направена и дъщерна компания на "Булгартрансгаз", която ще оперира борсова платформа за търговия с природен газ.
Източник: econ.bg (14.11.2018)

Иран подкрепи българската идея за газов хъб „Балкан“ Идеята за изграждане на газоразпределителен център на територията на България бе една от централните теми, които обсъдиха на среща помежду си министърът на енергетиката Теменужка Петкова и посланикът на Ислямска република Иран у нас Сейед Мохаммад Джавад Расули. Министър Петкова представи пред своя гост концепцията, разработена съвместно с Европейската комисия и подчерта, че проектът е получил подкрепата на комисията като важен за енергийната сигурност и либерализацията на търговията в целия регион на Югоизточна Европа. До момента е направено предпроектно проучване за газоразпределителния център, в което се разглеждат няколко източника за доставки на природен газ – от Русия, от Каспийския регион през междусистемната връзка с Гърция, от Румъния, както и евентуален местен добив от дълбоко Черно море, където в момента се осъществяват проучвания. Доставки на природен газ от Иран, който е един от водещите световни производители, биха били още един възможен източник за захранване на хъба.
Източник: Стандарт (14.11.2018)

„Газпром“ обмисля вариант за продължаване на „Турски поток" през България Руският газов гигант „Газпром“ обмисля евентуални варианти за продължаването на проекта „Турски поток" през територията на България. Това заяви руският министър на външните работи Сергей Лавров в интервю за в. „Сръбски телеграф“, цитирано от РИА Новости. „В момента се разработват различни възможности за продължаване на газопровода на европейска територия, включително по маршрута България-Сърбия-Унгария с изход на газоразпределителния център в австрийския Баумгартен“, заяви пред изданието министърът. В същото време той посочи, че Москва отчита и печалните уроци от съдбата на „Южен поток“ и не иска подобна ситуация да се повтаря. По думите му Русия ще е готова да пристъпи към конкретни действия само след получаването на категорични гаранции от съответните структури на Европейския съюз. През декември 2014 г. Русия обяви прекратяването на работата по проекта „Южен поток“, посочвайки като причина неконструктивната позиция на ЕС. Газопроводът трябваше да преминава през територията на България, Сърбия и Унгария. Пред „Сръбски телеграф“ Лавров посочи също, че Москва е удовлетворена от хода на строителството на „Турски поток" във варианта за две линии. Проектът предвижда построяването на газопровод, състоящ се от две линии с капацитет по 15,75 милиарда кубически метра всяка. Първата линия е предназначена за доставката на газ на турските потребители, а втората - за снабдяване с газ на Южна и Югоизточна Европа. Първата линия трябва да бъде завършена през 2019 г. и тогава ще започнат доставките на газ за Турция.
Източник: Инвестор.БГ (19.11.2018)

Ядреният бизнес на БЕХ процъфтява, НЕК потъна още в червената зона ЕСО и държавните мини се съживяват след лошите показатели от лятото АЕЦ "Козлодуй" и "Булгартрансгаз" отчитат отлични финансови резултати за деветмесечието на 2018 г. Мини "Марица Изток" и "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) се съживяват след влошените показатели за шестмесечието. "Булгаргаз" обаче отстъпва съществено назад от добрите си резултати преди три месеца, а "Националната електрическа компания" (НЕК) и ТЕЦ "Марица Изток 2" потъват още по-дълбоко в червената зона. Тяхната компания майка "Български енергиен холдинг" (БЕХ) също подобрява финансовите си показатели благодарение на процъфтяващия ядрен бизнес. Това сочат финансовите отчети на държавните енергийни дружества под шапката на БЕХ, публикувани на сайта на Министерството на финансите. От данни се вижда, че подобряването на по-голямата част от държавната енергетика се дължи на повишените цени на тока на свободния пазар, макар това изобщо да не важи за въглищната електроцентрала, както и на поскъпналия газ. Резултатите можеше да са още по-добри, ако "Булгаргаз" не беше загубил над 44 млн. лв. от обезценки на несъбрани вземания от топлофикации и от потъналите във фалиралата Корпоративна търговска банка депозити. Негативно влияние оказват драстично поскъпналите парникови квоти, които държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" трябва да купува, за да компенсира изхвърляните в повече вредни газове във въздуха. Друг негативен фактор е намаленият с 1 млрд. куб. м транзит на руски природен газ, както и увеличената задлъжнялост на част от дъщерните дружества към собственика им БЕХ и неговата към кредитори. Държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" продължава да пропада Държавната въглищна централа, която на полугодието отчете загуба от 122 млн. лв., драстично е влошила финансовия си резултат и вече е на минус 265 млн. лв. Дружеството, което се отказа от сигурни приходи от студения резерв и те отидоха в купената от почетния лидер на ДПС Ахмед Доган ТЕЦ "Варна", отчита с 54 млн. лв. по-малко приходи от свободния пазар, независимо че цените там се повишиха в този период. Като цяло приходите от реализирана продукция на централата за периода са намалели с 9 млн. лв. до 432.4 млн. лв. Повишени са обаче постъпленията от предоставена разполагаема мощност на НЕК, с което бе оправдано и развалянето на договора с ЕСО за студен резерв и неучастие в следващи търгове за стендбай мощности, от което ТЕЦ "Варна" си осигури 27 млн. лв. приходи. Задълженията на ТЕЦ "Марица Изток 2" вече са 1.199 млрд. лв. Те обаче ще нараснат още, тъй като предстои БЕХ да купи парникови квоти за дейността на въглищната мощност и разходите да бъдат оформени като поредният вътрешен заем към дъщерната фирма. Загубата на НЕК надхвърли 153 млн. лв. НЕК, която за шестмесечието отчете загуба от 74 млн. лв., е задълбочила съществено негативния си финансов резултат и "дупката" вече е 153.410 млн. лв. - тоест, влошаване с 62.473 млн. лв. спрямо същия период на 2017 г. От данните става ясно, че това се дължи най-вече на платените 61 млн. лв. по дела, спечелени от фирмите "ОЕТ" ("Обединени енергийни търговци") и "УорлиПарсънс". Делото с ОЕТ нашумя най-вече заради поредицата от опити да се повдигне обвинение срещу съдия Румяна Ченалова за извършено престъпление по служба и документно престъпление, докато гледала този казус и така ощетила НЕК. Според прокуратурата бившата съдийка и основен участник в записите от "Яневагейт" е ощетила държавната компания. В момента случаят се гледа от спецсъда, но от отчета на електрическата компания става ясно, че е платила на ОЕТ 8 млн. лв. по претенцията на фирмата за надплатени от нея суми за зелена енергия. На инженер-консултанта за строежа на АЕЦ "Белене" – "УорлиПарсънс", който осъди НЕК за преждевременно прекратяване на договора по проекта, са платени 53 млн. лв., макар решението на арбитражния съд да бе за 32 млн. евро. Въпреки че НЕК имаше тримесечен срок да реши дали да обжалва плащането, компанията е предпочела да не прави това, а е платила. Дружеството посочва в отчета си, че продължава да работи в условията на отрицателен нетен оборотен капитал и влошен паричен поток. НЕК е закупила с близо 10% по-малко електроенергия, а в същото време е продала по-малко балансираща енергия и така приходите ? са спаднали с 23.7 на сто. Заради много дъждове, водноелектрическите централи на държавното дружество са изработили повече енергия, но това се е отразило върху степента на натоварване на т.нар. американски централи - "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "Контур.Глобал Марица Изток 3". Така НЕК им е плащала за пълна разполагаемост – тоест да може да ползва тока им по всяко време, а е ползвала едва половината от капацитетите им. Също така НЕК е увеличила значително разходите за закупуване на въглеродни емисии за дейността на тези две централи. Това е нейно задължение по силата на дългосрочните договори и платената за целта сума е над 76 млн. лв. Мините излизат от червената зона След като на полугодието Мини "Марица Изток" отчетоха загуба от над 3 млн. лв., три месеца по-късно отрицателният резултат е преодолян и записаната печалба е 3.564 млн. лв. Въпреки това спрямо същия период на предходната година влошаването е съществено, тъй като тогава е била отчетена печалба от близо 41 млн. лв. Въгледобивното дружество обаче е изчистило задълженията си към енергийното министерство за концесионната такса в размер на 18 млн. лв. Мините все пак отчитат спад на приходите от продукция с 54 млн. лв., което е над 13 процента по-малко в сравнение с деветте месеца на 2017 г. Дружеството увеличава и задълженията си и те вече са за 65.8 млн. лв. Близо 30% ръст на износа на ток, но спад в приходите на ЕСО "Електроенергийният системен оператор" също се съживява и преодолява регистрирания в края на юни спад на печалбата до 7.6 млн. лв. В края на септември е наваксал до положителен резултат от над 25 млн. лв., но това е под постигнатите 43.404 млн. лв. година по-рано. ЕСО отчита ръст в износа на ток с над 29 процента до 5.675 млн. МВтч, но като цяло приходите му са намалели с 10 на сто в сравнение със същия период на миналата година или 52 млн. лв. Това се е случило най-вече заради спадналите постъпления от достъп на възобновяеми енергийни източници до преносната мрежа на ЕСО, от продажбата на балансираща енергия и заради междуоператорското компенсиране. "Булгартел", телекомуникационното дружество на БЕХ, също подобрява (макар и слабо) състоянието си, намалявайки загубата си до 415 хил. лв., докато преди година тя е била 439 хил. лв. Основните приходи на дружеството, което има свой филиал в Македония, са от предоставяни услуги на собственика си БЕХ и "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", ЕСО и Мини "Марица Изток". "Булгаргаз" дръпва назад Държавният газов доставчик "Булгаргаз" отчете на полугодието чиста печалба от над 47 млн. лв. Сега положителният финансов резултат се е свил до 10.172 млн. лв. Все пак представянето е по-добро спрямо година по-рано, когато нетната печалба е била малко над 1 млн. лв. Снабдителят отчита реализирани с 5.8% по-малко количества руски природен газ на пазара. За периода дружеството не е купувало газ от местен добив. Приходите от продажби намаляват с над 6 процента. Принос за влошените резултати има обезценяването на вземания от топлофикации длъжници и на депозираните в КТБ близо 17.5 млн. лв. Дружеството сега може да си търси от фалиралата банка едва 561 хил. лв. Заедно с обезценените и продадени на цесия дългове на топлофикациите, загубената сума достига 44.523 млн. лв. От отчета става ясно, че "Булгаргаз" е продал не само на собственика си БЕХ борча на "Топлофикация София" за близо 100 млн. лв., но и на НЕК – дълговете на топлофикациите в Плевен, Бургас и Петрич. Отделно газовото дружество има да си прибира още 73.844 млн. лв., а самото то дължи над 34 млн. лв. АЕЦ "Козлодуй" остава отличникът в групата Ядреният оператор в държавната енергийна група продължава да е отличникът ? с чиста печалба от 170 млн. лв. като за три месеца тя е значително нараснала спрямо постигнатите близо 99 млн. лв. положителен резултат в края на юни. Представянето спрямо отчетената преди година 147 млн. печалба е много добро. Тези резултати се дължат най-вече на повишената мощност на VІ блок след ремонта и удължаването на живота му до 104 процента и намаленото време за планов годишен ремонт и презареждане с гориво на V блок. Макар цените на атомната централа на регулирания пазар да са намалени с 92 ст/МВтч през юли с решението на енергийния регулатор, дружеството е успяло да се възползва от повишените цени на тока на свободния пазар. Така приходите от продажбите на ток са се увеличили с 22 на сто. Принос за подобряване състоянието на атомната централа има и издължаването на 117 млн. лв. от НЕК за закупена енергия. Спад на транзита на руски газ Газовият оператор "Булгартрансгаз" (БТГ) отчита счетоводна печалба от 76.467 млн. лв. за деветмесечието, докато преди година тя е била малко над 52 млн. лв. В края на юни 2018 г. чистият положителен резултат бе 47.113 млн. лв. Дружеството отчита повишени с над 6 на сто приходи от балансиране и продажби, но също така и спад в постъпленията от транзита на руски природен газ през България. Пренесените количества са с над 1 млрд. куб. м по-малко спрямо миналата година. Спадът е най-вече за обемите към Турция – с 15 на сто, и за Македония. Увеличен обаче е транзитът до Гърция с над 16 процента. От тази дейност газовият оператор е получил 147.960 млн. лв. срещу 154.784 млн. лв. година по-рано. БТГ също е потърпевш от обезценка на вземане от КТБ, което е намалено с над 2.5 млн. лв. Компанията майка БЕХ получила четвърт повече дивиденти Собственикът на тези дружества – БЕХ, също отчита подобрение на финансовия си резултат, благодарение на платения солиден дивидент от ядрената централа. Печалбата е повишена до 137.706 млн. лв. - малко повече спрямо постигнатия в края на юни резултат от 132 млн. лв. Това се дължи на повишените с близо 23 на сто или 219 млн. лв., платени от дъщерните дружества дивиденти за управление. Реално обаче огромната част от тези плащания се пада на АЕЦ "Козлодуй", а закъсалите финансово не са внесли нищо. От отчета на БЕХ става ясно, че холдингът вече е предоставил заеми на дъщерните си дружества за 2.996 млрд. лв., а неговите пасиви достигат 3.328 млрд. лв. заради новата облигационна емисия. Наскоро обаче БЕХ погаси изцяло първия си облигационен заем и в момента задължнялостта му е по-ниска от записаната в отчета за деветмесечието.
Източник: Медия Пул (22.11.2018)

"Газпром" вече резервира газови мощности за "Турски поток" през България "Газпром" е определил маршрута за доставки на газ по втората тръба на "Турски поток" до Европа и той ще преминава през България, Сърбия, Унгария и Словакия, съобщи руското издание "Комерсант" в четвъртък. Според него дори газовият концерн вече е започнал процедура по резервиране на тръбопроводни мощности през тези държави. Доставките за България и Сърбия се планира да започнат още през 2020 г., в Унгария – през 2021 г., което ще позволи на руския монополист да се откаже от транзита през Украйна от 2022 г. От българското енергийно министерство заявиха, че засега не са информирани за такъв избор. Енергийният министър Теменужка Петкова коментира по-късно в парламента: "Готови сме за "Турски поток“, но трябва да изчакаме официалната информация от страна на "Газпром". Тя заяви още, че проектът трябва да се реализира при стриктно спазване на европейскоот законодателство и че "за България е изключително важно да запази своето стратегическо място на газовата карта на Европа". Информацията охотно бе коментирана от депутатите от различните политически сили, които изразиха задоволството си от взетото решение. Реално маршрутът ще повтаря този на спрения от Русия "Южен поток", срещу който Евросъюзът имаше възражения, защото не отговаряше на европейското енергийно законодателство. Сега от "Газпром" смятат напълно да се съобразят с него, но проектът надали ще се спаси от политически нападки, пише изданието. Според цитираната от него анализаторка Мария Белова такива могат да се очакват най-вече от САЩ, които в последно време се опитват да санкционират по всевъзможен начин руските енергийни проекти. Сериозна реакция се очаква и от страна на Киев, тъй като значителна част от транзита на руски газ към Европа през територията на Украйна ще се пренасочи към "Турски поток". "Комерсант" прави изводи за избора на "Газпром" от публикувани от газовите оператори на България, Сърбия, Унгария и Словакия процедури за пазарен тест за резервиране на количества газ за пренос през системите им. Според условията, на участниците се предлага да запазят обеми от бъдещите мощности и след приключването на своеобразните търгове операторите да изградят посочената инфраструктура, която ще се изплаща от договорените такси. Българският оператор "Булгартрансгаз" (БТГ) действително е внесъл в енергийния регулатор подобна процедура, която трябва да покаже дали има интерес от страна на доставчици, което ще е ключово и за решението дали да се изгражда газовият хъб "Балкан" край Варна. Той засега разчита в голяма степен именно на количества от "Турски поток". След среща на българския премиер Бойко Борисов с руския президент Владимир Путин в края на май в Москва, на която Путин обеща "Турски поток" да завие към България, Борисов каза, че е поставил условие половината от капацитета на тръбата от 15.750 млрд. куб. м годишно да остава за хъба. Според представените от "Булгартрансгаз" документи за пазарния тест се предлагат мощности на входа на българската газова мрежа от Турция и на изхода за Сърбия. Обявените за резервиране на входа количества от 1 януари 2020 г. за 20 години са 15.8 млрд. куб. м годишно, а на изхода – 4 млрд. куб. м. с възможност за увеличаване на капацитета към Сърбия от 1 януари 2021 г. до 11 млрд. куб. м. За тези доставки БТГ ще използва и част от сегашната си инфраструктура в реверсивен режим. След съществуващата компресорна станция "Провадия" се планира построяването на нова – "Нова Провадия", след която да се построи нов газопровод до Сърбия с дължина 474 км, който ще има още една компресорна станция – "Расово", след което ще пресича границата край Зайчар. Инвестицията в тези съоръжения се оценява на 1.63 млрд. долара, пише "Комерсант".. Маршрутът повтаря този на българския участък на "Южен поток". През март 2018 г. БТГ купи от българо-руското дружество "Южен поток България" срещу 13 млн. лв. негови активи като разрешителни за изграждането на газопровода и имоти, през които се планираше да минава прекратеният от Русия през 2014 г. "Южен поток". Газовите оператори на Унгария, Словакия и Австрия в края на октомври проведоха търгове за резервиране на нови мощности от октомври 2022 г. за седем години, посочва "Комерсант". Запазени са 4.3 млрд. куб. м на входа на системата на Словакия от Унгария. От Словакия към Австрия пък са договорени 3.8 млрд. куб м. годишно. Процедурите все още не са приключени, те ще продължат през март 2019 г. От "Газпром" са отказали коментари пред руското издание, но то припомня, че точно такава процедура за резервиране на мощности е била приложена при продължаването на бъдещия газопровод "Северен поток 2" през Германия, Чехия и Словакия. Така руският монополист се готви активно действително да пусне втората тръба на "Турски поток" през 2020 г., както Владимир Путин обеща по време на официалната церемония по приключването на строежа на морския участък на "Турски поток" преди дни. Според изданието обаче тръбата ще бъде натоварена през 2020 г. частично с количества за България, Гърция и Сърбия, а пълният ? капацитет ще се постигне през 2022 г. Как точно ще се организира транспортирането на синьото гориво до Гърция при положение, че тръбата ще стига до България засега не е ясно. Възможно е това да става именно през България, но също така експерти коментират вероятността "Газпром" да направи суапови сделки с азерски газ, който да стига до Гърция през Трансадриатическия газопровод. "Турски поток" ще помогне на "Газпром" да постигне две стратегически цели: да редуцира зависимостта от транзитните маршрути през Украйна и да увеличи пазарния си дял в Турция, която е сред трите най-големи пазари на руски газ, отбеляза агенция "Блумбърг" в материала си за завършването на морския участък от проекта на 19 ноември. С пускането на първата тръба, руските газови доставки в Турция ще нараснат с 54% годишно – до 15.75 млрд.куб.метра, с което "Газпром" си гарантира най-съблазнителния пазар в региона. Миналата година руският гигант изнесе 29 млрд.куб.метра газ за Турция, половината от които през Украйна, а другата половина през газопровода "Син поток", изграден преди 15 години. Турция е най-големият потребител на газ в Югоизточна Европа през миналата година, като нуждите ? вече са от 53.6 млрд. куб. метра или с над 15% повече от предходната година. "Блумбърг" отбелязва също, че Съединените щати, които са нов доставчик на газ в Европа и се опитват да се наместят на този пазар, се противопоставят на руските проекти "Северен поток 2" и "Турски поток", защото заплашват енергийната сигурност на ЕС.
Източник: Медия Пул (23.11.2018)

"Булгартрансгаз" се готви да стане акционер в терминала в Александруполис България ще участва като акционер в терминала за втечнен газ, който се изгражда в Александруполис, съобщи вчера министърът на енергетиката Теменужка Петкова на конференция, посветена на енергийната сигурност. Решението е подкрепено от правителството, а компанията ще участва като миноритарен акционер. Точен процент не бе споменат, но се говори за около 20 на сто. Според Петкова така България ще гарантира разнообразяването на газовите си доставки. Вече има сключен договор с Азербайджан за 1 млрд. кубически метра газ годишно, но след изграждането на конекторната връзка България-Гърция ще можем да доставяме и втечнен газ от САЩ, Алжир или Катар, добави енергийният министър. "Когато говорим за интерконектора Гърция-България, безспорно трябва да отдадем необходимото значение и на една друга възможност за диверсификация на източника за доставка на природен газ - именно участието ни в изграждането на терминала при Александруполис. Това е един проект, който има изключително важно значение за целия регион и затова българското правителство обсъжда възможността и взе решение за участие в този проект като акционер", каза Петкова. Идеята бе подкрепена и от председателя на енергийната комисия в парламента Делян Добрев. Той коментира, че тази седмица предстоят две важни гласувания в Народното събрание, които са свързани с промяната в енергийната стратегия. Първото от тях е да се даде разрешение на "Булгартрансгаз" да участва като акционер в изграждането на терминала за втечнен газ в Александруполис, а второто е да се даде разрешение на "Булгартрансгаз" да създаде дъщерна компания, която да създаде бъдещата енергийна борса, част от газовия хъб "Балкан". Идеята е работата по създаването на газовата борса да започне догодина. Засега се предвижда платформата да не е изцяло държавна, а в нея да се включат и частни акционери. Повече подробности не бяха дадени. Само преди десетина дни от енергийното министерство представиха спорни планове за промяна на газовите трасета, което би струвало около 2.8 млрд.лв. при срок на откупуване между 15 и 17 години. Така и не се разбра откъде ще дойдат парите, а според експерти сметките на министерството не са били придружени с ясни разчети. Проблем е още, че плановете предвиждат единствено транзит на газ, но не и развитие на вътрешната газопреносна мрежа. В момента газът достига до едва 83 от общо 264 общини.
Източник: Сега (27.11.2018)

4,4 млрд. лева печалба, ако “Турски поток” е през България Над 2,8 млрд. лв. ще са нужни, за да се изгради инфраструктура, която да съответства на новите газови потоци в региона. Това заяви пред ресорната парламентарна комисия енергийният министър Теменужка Петкова. Основната част от инвестицията ще е за нови 484 км тръби от Провадия до Зайчар в Сърбия и за нови две компресорни станции и 11,5 км газопровод от българо-турската граница до станция “Странджа”. Промяната в енергийната стратегия се налага след индикации от “Газпром”, че след пускането на втората тръба на “Турски поток” ще спре транзитът от Украйна, което означава и през България към Турция. Планът е след 2020 г. по новите тръби да идва газ от три източника, каквито са изискванията на ЕК. Петкова обяви също, че още до края на тази година “Булгартрансгаз” ще пусне електронна борса за търговия на природен газ. Два пазарни теста показали, че към новата инфраструктура ще има интерес. “Булгартрансгаз” е пред обявяване на трети пазарен тест с обвързващи оферти за капацитета за пренос на газ от турската граница и на изход - до сръбската. Тя заяви още, че ако се спазят стъпките в актуализираната енергийна стратегия, държавната компания “Булгартрансгаз” ще излезе на плюс с 4,4 млрд. лв. и четири пъти по-малко, ако не бъдат приети поправките. Според Петкова заради променената ситуация в региона предстои предоговаряне на дългосрочния договор с “Газпром”, което може да освободи капацитет по Трансбалканския тръбопровод, след като заработи “Турски поток”. Спирането на транзита на руски газ през Украйна, а оттам през България, въпреки че има договор до 2030 г., ще доведе до 1 млрд. лв. пропуснати ползи, каза депутатът от “Обединени патриоти” Искрен Веселинов. Шефът на “Булгартрансгаз” Владимир Малинов пък заяви, че има идея след прекъсването на транзита на руски газ, този газопровод може да стане нов интерконектор. Това ще изисква компресорните му станции да бъдат трансформирани за поемане на реверсивен поток, вкл. до украинския пазар. Депутатът от БСП Желю Бойчев попита докъде са стигнали проектите за междусистемните газови връзки. Петкова заяви, че интерконекторът Гърция-България е обвързан със сроковете по Южен газов коридор, тоест 2019 - 2020 г. Газопроводът със Сърбия е със срок май 2022 г. По интерконектора с Румъния съседите трябва да изградят компресорна станция до края на 2019 г., за се използва тръбата за транспортиране на газ към България. По изменението на енергийната стратегия енергийното министерство работи, след като стана ясно, че след 1 януари 2020 г. се очаква промяна в маршрутите на доставка на природен газ през територията на България, както и че е възможно намаляване на транзитираните от нас количества. Депутатите подкрепиха приемането на поправките.
Източник: 24 часа (28.11.2018)

"Булгартрансгаз" ще участва с 20% в новия LNG терминал в Александруполис До края на тази година държавната компания "Булгартрансгаз" трябва да предприеме необходимите действия за започване на процедура по придобиването на акционерно участие в проекта за изграждане на нов терминал за втечнен газ (LNG) край гръцкия град Александруполис. Това е записано в проекта за промени в Енергийната стратегия на страната до 2020 г., който бе одобрен от ресорната комисия в парламента и този петък предстои да бъде гласуван в пленарна зала. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова обясни пред комисията, че участието на "Булгартрансгаз" е предвидено да бъде в рамките на 20%. По думите й такова ще е и акционерното участие на другите партньори по този проект. "Това дава възможност за диверсификация не само на източниците, но и маршрутите за доставка на природен газ, за осъществяване на конкуренция на газовия пазар", каза още Петкова. Ако българската страна иска да участва в проекта обаче, ще трябва да заяви не само конкретен дял от проектната компания и съответно във финансирането, но и да поеме ангажимент за дългосрочно договаряне на определено количество природен газ, което да гарантира жизнеспособността на проекта в бъдеще. По принцип осигуряването на допълнителни източници е важно условие за създаването на газовия хъб "Балкан". Като основен източник на газ в този терминал се очаква да бъдат САЩ, Катар и други големи производители на втечнен природен газ. В енергийната стратегия се казва, че българското участие в проекта за изграждане на терминал за втечнен природен газ край Александруполис е стратегически важно за диверсификацията и сигурността на енергийните доставки. Колко обаче ще струва това участие не е ясно. Прогнозните сметки на гръцката енергийна компания Gastrade, която разработва проекта, сочат минимум 370 млн. евро. Което означава, че "Булгартрансгаз" трябва да се ангажира поне със 74 млн. евро, или около 150 млн. лева. Сумата не е непосилна за държавната компания предвид факта, че по сметките й има налични около 500 млн. лева. Но предвид очертаващите се разходи от 2.8 млрд. лв. за изграждането на нов транзитен газопровод от турската до сръбската граница и свързаната с това невъзможност за реализиране на печалби за поне 15 г. след 2020-а, ситуацията се променя. LNG-терминалът в Александруполис включва офшорна система за съхранение, секция за газификация на втечнения газ, система за акостиране и тръбопровод, който го свързва с националната газова мрежа на Гърция. Предвижда се терминалът да бъде разположен в морето на 17.6 км югозападно от град Александруполис. Капацитетът за съхранение ще бъде 170 хил. куб. м. Общата дължина на газопровода ще е 28 км, от които 24 км ще бъдат под водата, а 4 км на сушата. За транспортиране на постъпващите в терминала количества природен газ към България ще се използва междусистемната газова връзка от Стара Загора до Комотини, която се очаква да бъде изградена през 2019 г.
Източник: Капитал (28.11.2018)

До края на годината правим борса за търговия с природен газ До края на годината „Булгартрансгаз“ трябва да създаде електронната платформа и борса за търговия с природен газ. Това каза по време на заседанието на енергийната комисия днес ресорният министър Теменужка Петкова. На заседанието бяха обсъдени промени в енергийната стратегия на България. Тя обясни още, че до края на 2019 г. трябва да изградим инфраструктурата за транспортиране на природен газ откъм Турция. Причината е, че от началото на 2020 г. "Газпром" е обявил намерение да спре доставките и транзита на газ по Трансбалканския газопровод в направление от Украйна към България и от там за Гърция, Турция и Македония. Енергийният министър съобщи на депутатите, че държавният преносен оператор е направил 2 пазарни теста, които са показали, че при изграждането на новата инфраструктура ще има интерес от страна на фирми. Петкова уточни, че предстои от началото на декември да се направи трети пазарен тест за резервиране на капацитет за съществуващата и планираната да се изгражда газопреносна мрежа, като при него ще фирмите, проявили интерес ще подпишат с „Булгартрансгаз“ обвързващи договори за пренос на синьо гориво през наша територия. Според Петкова при спазване на всички стъпки в изменената енергийна стратегия, държавната транзитираща компания ще получи приходи в размер на 4,350 млрд. лв. В случай че държавата не направи нищо и не изгради нова инфраструктура - приходите от сега действащия договор за транзит на руски газ през България ще бъдат 1,092 млрд. лв. „С оглед на изменената ситуация на газовия пазар в региона, предстои да се направи предоговаряне на дългосрочния договор с „Газпром“ с оглед на евентуалното освобождаване на капацитет по Трансбалканския тръбопровод след пускането на „Турски поток““, припомни енергийният министър и добави, че след 1 януари 2020 г. се очаква промяна в маршрутите на доставка на природен газ през територията на България, както и възможно намаляване на транзитираните през страната количества. Депутатите се заинтересуваха дали планираните инвестиции от около 3 млрд. лв. ще бъдат достатъчни и доколко е защитен напълно интересът на България, за да може страната да не бъде заобиколена от транзита на газа от „Турски поток“ към Европа и по какъв начин ще се променя договорът ни за транзит с „Газпром“, който е в сила до 2030 г. След заседанието на комисията от ръководството на държавната транзитираща компания казаха неофициално за „Монитор“, че доколко е предпочетен транзитът през нашата страна ще стане ясно след завършването на обвързващия пазарен тест, което най-вероятно ще се реализира в края на годината. От КЕВР уточниха, че в най-скоро време ще одобрят правилата за теста, за да може той да бъде обявен бързо. Енергийният министър Теменужка Петкова от своя страна поясни, че промяна в действащия транзитен договор ще има единствено и само при условие, че бъде резервиран капацитет за пренос през наша територия на газ от „Турски поток“ за период от 15-20 години, какъвто е максималният срок според правилата на ЕС. Депутатът от ГЕРБ и член на енергийната комисия в НС Валентин Николов е оптимист, че транзитът на синьо гориво към Европа от Русия от „Турски поток“ ще минава през България. На въпрос на „Монитор“, дали няма риск след визитата на гръцкия премиер Алексис Ципрас в Москва, насрочена за 7 декември, „Газпром“ да избере трасе през южната ни съседка, депутатът отговори, че България в техническо отношение е много по-напред от Гърция. „В политическо отношение мисля, че премиерът, когато беше в Москва са се разбрали с господин Путин“, поясни Николов. Шефът на „Булгартрасгаз“ Владимир Малинов пък смята, че след спирането на транзита на руски газ по Трансбалканския газопровод от север на юг, по тази тръба ще може да се транспортира синьо гориво в обратна посока, като промяната на направлението ще се постигне с минимални инвестиции. Председателят на енергийната комисия Делян Добрев съобщи, че гласуваните днес промени в енергийната стратегия на България ще бъдат обсъдени в пленарна зала най-вероятно в петък.
Източник: Монитор (29.11.2018)

Турски поток през България се забавя с година Продължението на газопровода "Турски поток" в Европа ще бъде готово с минимум една година забавяне. Причината е забавянето на изграждането на съответната газотранспортна инфраструктура в Централна и Източна Европа. Сръбският и българският участък от продължението на „Турски поток” ще бъдат готови не по-рано от края на 2020 г. и съответно ще могат да заработят през януари 2021 г. В същото време и двете линии на морския газопровод "Турски поток" могат да заработят в края на 2019 г., което ще принуди „Газпром” да чака.
Източник: Стандарт (30.11.2018)

Строим 485 км нови тръби за „Турски поток” След като стана ясно, че „Турски поток“ ще мине през България, държавният газопреносен оператор ще трябва да изгради 11 км от турската граница до наша територия и още 474 км нов тръба до Сърбия. Освен това ще се построят и нови две компресорни станции. Това уточни вчера в парламента енергийният министър Теменужка Петкова. Средствата ще бъдат осигурени от българската компания. По предварителни разчети за тръбата през българска територия се оценяват на 2,8 млрд. лева. За строителството ще бъде обявена обществена поръчка. Енергийният министър Теменужка Петкова е убедена, че страната ще успее да спази всички срокове за пускането на втората тръба на „Турски поток“. От публикуваните през октомври-ноември материали на газотранспортните оператори на България, Сърбия, Унгария и Словакия в рамките на процедурата за резервиране на техните бъдещи мощности става ясно, че „Газпром“ е избрал маршрутът на втората отсечка на „Турски поток“ да мине през тези страни. В България и Сърбия природният газ ще бъде пуснат през 2020 г., в Унгария през 2021 г. и в Словакия през втората половина на 2022 г.
Източник: Стандарт (03.12.2018)

Глобата за България заради газовия монопол може да стигне 330 млн. евро Сумата по делото, заведено от Европейската комисия (ЕК) срещу България, Българския енергиен холдинг, „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ за това, че са възпрепятствали други компании да получат достъп до газовата инфраструктура на страната, може да достигне 330 млн. евро. Това каза в сряда анализаторът от Атлантическия съвет Васко Начев пред БНР. Наказателната процедура беше образувана заради жалба на „Овергаз“ от 2011 г., а разследването започна две години по-късно. Окончателно решение не е взето, но според експерта наказателната процедура срещу страната ни може да се окаже „коледен подарък с негативни окраски“ за България. Присъдените санкции по наказателни процедури постъпват в бюджета на ЕС. В момента България е в наказателна процедура и за качеството на въздуха и също може да се наложи да плаща сериозни глоби. "Сумата ще бъде такава, каквато ЕК счете за необходимо да определи. Българското правителство и колегите от БЕХ сме направили всичко необходимо да водим разговори с ЕК. Много е важно да стане ясно това, че твърдените от ЕК нарушения категорично са отстранени от 1 януари 2015 г., ако изобщо е имало такива, и ЕК ни е уведомила официално за това. Така че аз очаквам санкция, която евентуално да отговаря на това, което реално се е случило за този период от време, а именно - нарушение няма, България реализира успешно своята политика за изграждане на междусистемните връзки, за развитие и либерализация на пазара". Това отговори вчера енергийният министър Теменужка Петкова в отговор на въпрос на в. "Сега". В края на ноември м.г. парламентът задължи енергийния министър Теменужка Петкова да защитава пред Брюксел позицията, че няма газов монопол от страна на държавата и ако й бъдат наложени санкции от страна на Еврокомисията, да ги обжалва пред Съда на ЕС. В делото на ЕК за достъпа до газовата инфраструктура българското правителство не успява да защити ефективно националния интерес, смята обаче Васко Начев. "Има пряко отговорни за това, че България ще бъде осъдена със сума, по-голяма от 70 млн. евро, която министър Теменужка Петкова обяви в изслушване в Народното събрание“, подчерта Начев, като добави: „Тогава казаха, че не трябва да влизаме в извънсъдебно споразумение, където договорката беше да платим 70 млн. евро наказание, а да защитаваме националния интерес. Не знам някой да е предложил извънсъдебно споразумение, и то да е с по-тежък ефект, отколкото влизайки в съдебен спор и решение на съда. Няма такъв вариант“. „Газпром“ също влезе в извънсъдебно споразумение с ЕК, а не предпочете съда, защото си даде сметка, че там наказанието със сигурност ще бъде по-високо“, каза още Васко Начев. Той визира постигнатото споразумение на "Газпром" с еврокомисията, с което руският монополист призна, че е налагал неправомерни цени на няколко източноевропейски държави, сред които и България, за да избегне многомилиардна глоба.
Източник: Сега (07.12.2018)

Брюксел казва "не" на България и за "Турски поток" България ще бъде подложена на подновяване на контрола на ЕС по газопровода с Русия четири години след неуспеха на предишния му проект. Европейската комисия няма да го подкрепи, ако газопроводът не отговаря на условията, тя ще "реагира в рамките на своите правомощия", ако България подкопае енергийната сигурност на ЕС, коментира пред EUobserver Марош Шефчович, зам.-председател на комисията, отговарящ за енергийната политика на ЕС. Тръбопроводът от 484 километра в България ще изпрати руски газ в Европа, като се свърже с новия тръбопровод "Турски поток" в Турция. Русия изгражда тръбопровод за Германия - "Северен поток 2". Както тръбопроводите в Германия, така и в Турция заобикалят страни като Полша и Украйна, които в миналото са били в руската сфера на влияние. Това прави района по-опасен, твърдят критици, като позволява на Москва да намали доставките там, като запази газта си, която тече на запад към Европа. Това се променя и в условията на геополитическо напрежение в района на Балтийско море и Черно море. "Северен поток 2 и разширеният тръбопровод "Турски поток" се стремят да задълбочат зависимостта на ЕС от Русия. Това не са търговски проекти, те са политически инструменти ... и руската държава използва енергия за принудителни политически цели", предупреждава американски дипломат. Предишният проект на Русия, още по-амбициозният газопровод "Южен поток", беше да се превозва газ директно от Русия в България. Но Москва го изостави през 2014 г., когато Европейската комисия обяви, че се нарушават законите за единния пазар. България, където депутатите одобриха проект за връзка с "Турски поток" на 30 ноември, все още не са предоставили на Шефкович подробности за своя план. Енергийните и външни министерства отказват да коментират пред EUobserver. Ако тръбопроводът на България ще продава руски газ на ЕС в нов търговски хъб с друга международна газ, това "развитие е приветствано", обяснява Шефкович. Но ако просто "транзитира" газ от "Турски поток" в държави от ЕС, като Австрия или Италия, тогава това не е така, допълва той. "Ако се окаже, че проектът е прост транзитен тръбопровод, той не може да бъде част от проекта газов хъб Балакан и Комисията няма да го подкрепи, независимо дали минава през Гърция до Италия или през България-Сърбия-Унгария-Словакия Австрия", обяснява Шефкович пред медията. "При такъв сценарий, "Турски поток" и неговият транзитен тръбопровод ще бъдат очевидно в конкуренция с други източници и маршрути на пристигане на газ в региона", коментира той. Комисията по-рано финансира проучване за осъществимост на идеята за Балкански газов хъб. Хъбът във Варна, на брега на Черно море, може да търгува с газ от "Турския поток", както и с два газопровода, подкрепяни от ЕС за Азербайджан и Израел - Южния газов коридор и EastMed. Може да търгува с течен природен газ от Катар или САЩ, което би създало "по-диверсифицирани и сигурни доставки" за Европа, коментира Шефкович. "Комисията може да подкрепи един сценарий, при който газта от "Турски поток" може да се продава в газов хъб Балкан ... не просто транспортиран чрез транзитни тръбопроводи до западноевропейските центрове", отбеляза еврокомисарят, родом от Словакия. "След като стане ясно как ще бъде организиран преноса през "Турски поток", Комисията ще реагира в рамките на своите правомощия", допълва той. България, най-бедната държава в ЕС, няма да получи пари от ЕС за изграждането на линията за връзка от 1,4 млрд. евро, ако не отговаря на условията, коментира той и допълва, че няма да получи и "регулаторна подкрепа" от ЕС. "Комисията не вижда никаква разлика между турския поток и неговите транзитни тръбопроводи или северния поток и неговата връзка на сушата Eugal", добавя Шефкович. Eugal е немски тръбопровод с дължина 480 километра, който свързва "Северен поток 2" с централна Европа. Новите руски тръбопроводи и връзките с ЕС трябва да започнат доставки през 2020 г. Комисията има закони за енергетиката и за обществените поръчки, които да следят връзки към ЕС по сушата. От своя страна САЩ заплашват да наложат глоби на фирми от ЕС, които подкрепят "Северен поток 2". Появява се напрежение и за "Турски поток". "Ние не коментираме бъдещи действия, които американското правителство може да предприеме, но ясно разбрахме къде стоим", коментира американският енергиен пратеник Франсис Фанън пред международни медии в конферентен разговор. "Ние се противопоставяме на "Северен поток 2" и ние ще призовем всички страни да напуснат проекта", обясни той, като се позова на петте енергийни фирми в ЕС, които съфинансират газопровода. "Като се има предвид агресията на Русия в последните дни, това е най-доброто време, за да откроим нашата дипломация по въпросите на трансатлантическата енергийна сигурност", обяснява Фанън. Франсис Фанън коментира след посещението си в Хърватия, Чехия, Унгария ислед като посети Близкия изток, за да популяризира тръбопровода EastMed от Израел. Руските тръбопроводи ще допринесат Украйна да загуби по-голямата част от транзита си на газ за ЕС, нанасяйки и щети за милиарди, а нови доставчици, като Израел, ще бъдат блокирани от Европа, което е "само част от математиката" по отношение на търсенето и предлагането, обяснява Фанън. "САЩ и Европа споделят западните ценности, но този вид търговия просто не е в съответствие с тези споделени ценности", коментира американският дипломат.
Източник: Money.bg (13.12.2018)

По сигнал на газовия Сашо Дончев ЕК глоби България със 77 млн. Евро 77,068 млн. евро глоба наложи в понеделник Европейската комисия на БЕХ, “Булгартрансгаз” и “Булгаргаз” по газовото дело по сигнал на Сашо Дончев от “Овергаз”. Санкцията е заради блокиране на достъпа на конкуренти до ключова газова инфраструктура в България в нарушение на антитръстовите правила на ЕС, се казва в официалното съобщение на комисията. Наказателното производство срещу България започна през 2011 г. В понеделник енергийният министър Теменужка Петкова заяви, че от 2015 г. се водят разговори с ЕК. Българската страна се е надявала да се постигне споразумение. От Брюксел настоявали в “Булгартрансгаз” да влезе чуждестранен оператор, тоест дружеството, което държи газовите тръби, да бъде приватизирано. Това за България и за българското правителство е неприемливо, каза Петкова. Министърката допълни, че това е “червена линия, която не можем да прекрачим, защото газовата инфраструктура е свързана с енергийната и с националната сигурност”. В министерството очакват официално да бъде връчено решението. След разговор с правни консултанти ще се реши как да се реагира. Плащането на глобата трябва да стане в срок от 3 месеца. Петкова посочи, че ще направят всичко възможно, за да защитят националните интереси и финансовите на дружеството. Попитана ще се търси ли политическа отговорност, министърката отвърна: “Единственото политическо лице тук съм аз. Ако някой иска да търси политическа отговорност, готова съм”. Газовото дело засяга период от юли 2010 до януари 2015 г., съобщи пък изпълнителният директор на БЕХ Петьо Иванов. Той припомни, че в периода, за който е наложена глобата, “Булгаргаз” е продавала газ под себестойност и така е било по решение на енергийния регулатор. На въпрос дали дружествата разполагат с финансов ресурс да платят глобата, шефът на БЕХ каза, че това е било предвидено при емитирането на облигациите през 2018 година. Очаквало се е глобата да е 330 милиона евро, сега тя е 77 милиона. Така че наложената санкция е по-малка, отколкото сме очаквали, каза Иванов. Как ще се разпределят сумите между трите дружества, ще се решава допълнително. В понеделник комисар Маргрете Вестегер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията, заяви: “Години наред българските потребители на природен газ са били лишени от възможност за избор на доставчици, тъй като групата БЕХ е отказвала да предостави достъп до своята газова инфраструктура на други доставчици на газ на едро. С днешното решение ще насърчим развитието на отворен и конкурентен енергиен пазар в полза на потребителите в България в съответствие с целите на енергийния съюз.” Петьо Иванов обаче заяви, че българските потребители не са били ощетени. И не е съгласен, че дружествата в холдинга са злоупотребявали с господстващо положение.
Източник: 24 часа (18.12.2018)

Европейската комисия глоби БЕХ със 77 млн. евро Европейската комисия наложи глоба на държавния Български енергиен холдинг (БЕХ) и неговите дъщерни дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" в размер на 77 млн. евро. Глобата е по т.нар. газово дело, заведено от комисията след жалба на "Овергаз" от 2011 г. за това, че на компанията е отказан достъп до газопреносната мрежа. Санкцията е по-малка от очакваните 330 млн. евро, което означава, че България вероятно е поела ангажименти за преструктуриране на държавните дружества. В хода на делото е установено, че БЕХ и неговите дъщерни дружества са злоупотребили с монопола си, като са възпрепятствали навлизането на други играчи на пазарите за доставка на газ в България чрез неправомерно ограничаване на достъпа до притежаваната и експлоатираната от тях инфраструктура.
Източник: Капитал (18.12.2018)

Управляващите се оплетоха в обясненията си за глобата на БЕХ Опитите на управляващите да смекчат вината си след глобата, която Брюксел наложи на Българския енергиен холдинг (БЕХ) заради газовия монопол, доведоха до поредните абсурдни изказвания. Вчера енергийният министър Теменужка Петкова заяви, че ЕК е санкционирала България не защото са били нарушени антитръстовите правила, а защото комисията "имала съмнения", че съществува риск за достъпа на трети страни до газовата инфраструктура. Държавният холдинг от своя страна заяви в официално заявление, каквото пуска само в изключителни случаи, че от една страна, не вижда своя вина, а от друга - че проблемите вече били отстранени. В понеделник от Брюксел съобщиха, че глобяват БЕХ и дъщерните му "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" заради злоупотреба с господстващо положение. Те са попречили на други фирми да получат достъп до мрежата, за да участват на вътрешния пазар. Компаниите не са могли и да съхраняват свое гориво в газовото хранилище в Чирен. Жалбата бе подадена от "Овергаз" през 2011 г. В нарочно съобщение до медиите вчера от БЕХ заявиха, че "вероятно" ще обжалват решението, като ще оспорят както твърденията, така и размера на глобата. Въпреки че принципно плащането на глобата е дължимо в срок от три месеца от датата на решението, в случай на обжалване се предвижда или условно плащане на глобата, която подлежи на възстановяване в случай на успешно обжалване, или предоставяне на обезпечение, подчертават от БЕХ. Теменужка Петкова, а след нея и премиерът Бойко Борисов обявиха, че единственият начин да избегнат глобата бил да приватизират "Булгартрансгаз" - условие, наложено от ЕК. "В хода на преговорите с Европейската комисия българската страна предложи десетки варианти за реорганизация на газовите дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", заяви и вицепремиерът Томислав Дончев на вчерашното правителствено заседание. По думите му в рамките на продължилите три години преговори по проблема страната ни е предложила различни мерки, но предложението на ЕК собствеността на "Булгартрансгаз" да бъде сменена чрез продажба на мажоритарен дял, било неприемливо. Еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер обаче отрече това и заяви, че Брюксел не е притискал България за раздържавяване на дружеството. Комисията настоявала най-вече за разделянето на доставчика и оператора на газовата мрежа от БЕХ. "През тези три години разговори на различни нива - политически, експерти - многократно сме обсъждали различни варианти за изход от ситуацията. Предложили сме изваждане на "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз" не само от БЕХ, но и от структурата на Министерството на енергетиката и да минат към друго министерство, но според ЕК така пак се запазва държавният контрол върху дружествата, дори и да са извън БЕХ и Министерството на енерегетиката", посочи Петкова. Отхвърлено от Брюксел било и предложението в "Булгартрансгаз" с миноритарен дял да участва друг оператор, който да даде на ЕК гаранции за спазване на европравилата. Сериозните разминавания в твърденията на Брюксел и на кабинета "Борисов" доведоха до остри спорове в парламента. "Да критикуваш ЕС, е нормално, но да набеждаваш ЕК в нещо, което не е искала, за да си спасиш собствената кожа, е антиевропейско", каза вчера лидерът на БСП Корнелия Нинова в декларация от името на партията. "За да оправдае бездействието, некадърността, нарушаването на европейските и българските закони, премиерът на държавата Бойко Борисов си позволи да излъже, че му е поставено условие за приватизация. Както е видно от изявлението на европейския комисар, такова условие не е имало", коментира тя. Председателят на Комисията по енергетика в парламента Делян Добрев се опита да защити колегите си и посочи, че казусът се точи отдавна. "През тези години са управлявали различни правителства. Много е жалко да се използват такива важни за държавата теми, за да се трупат политически дивиденти", заяви той.
Източник: Сега (20.12.2018)

БЕХ вероятно ще обжалва наложената глоба от ЕК Български енергиен холдинг (БЕХ) и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" вероятно ще обжалват решението за налагане на глоба от 77 млн. евро от ЕК, обявиха от холдинга. "Български енергиен холдинг (БЕХ) и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" получиха Решението на Европейската комисия. Дружествата изразяват съжаление, че Комисията е решила да пристъпи към приемане на Решението, както и налагане на глоба. Отчитайки това развитие, трябва да се има предвид, че предполагаемото поведение касае период далеч в миналото, който е бил преходен за българския енергиен пазар след присъединяването на България към Европейския съюз. По-конкретно, БЕХ и дъщерните му дружества не приемат заключенията на Комисията, че са злоупотребили с господстващо положение на българския газов пазар. Дружествата продължават да считат, че достъпът до българската преносна мрежа и до газохранилището винаги се е осъществявал в съответствие с действащите закони. Също така предоставянето на достъп до румънския транзитен газопровод никога не е било под контрола нито на БЕХ, нито на някое от неговите дъщерни дружества. Наред с това, дружествата считат, че размерът на глобата е очевидно несъразмерен. През целия период на разследването българската страна оказа пълно съдействие на Комисията и положи всички усилия за приключване на Делото със споразумение („поемане на ангажименти“) по взаимно приемлив начин. За съжаление Комисията отхвърли предложенията, които включваха значителни отстъпки от българска страна. Изразяваме съжаление от това развитие, предвид кооперативния подход на Комисията по отношение на други скорошни антитръстови дела, касаещи търговията с природен газ в Централна и Източна Европа. Отбелязваме, че Комисията е отчела част от аргументите на българската страна по отношение на продължителността на предполагаемото нарушение, което според Решението е приключило в самото начало на 2015 г. Комисията също така е приела, че отделянето на дъщерно дружество от БЕХ като структурна принудителна мярка вече не е наложително. Такава мярка беше предвидена от Комисията в Изложението на възраженията до трите дружества през 2015г. Наложената глоба от EUR 77 068 000, макар и очевидно прекомерна, въпреки това e значително под допустимия максимален размер от EUR 316 800 000 (т.е 10% от оборота на БЕХ за 2014 г.). Подчертаваме, че в нито един момент от периода на твърдяното нарушение не са били засегнати интересите на българските потребители. Цените на природния газ в България са били регулирани от независим орган – Комисията за енергийно и водно регулиране – по правила, които защитават интересите на потребителите и обществото, и ограничават възможностите за ценообразуване от обществения доставчик Булгаргаз. Български енергиен холдинг и дъщерните му дружества полагат всички усилия за реализация на проекти, които водят до диверсификация на източниците за доставка на природен газ в България. Тези усилия се оценяват положително и се подкрепят от Комисията. Съвместните цели на дружествата и Комисията остават непроменени и реализацията им по никакъв начин няма да бъде засегната от Решението. Дружествата внимателно ще разгледат Решението и вероятно ще го обжалват, като ще оспорят както твърденията, така и размера на глобата. Въпреки че принципно плащането на глобата е дължимо в срок от три месеца от датата на Решението, в случай на обжалване процедурните правила предвиждат или условно плащане на глобата, която подлежи на възстановяване в случай на успешно обжалване, или предоставяне на обезпечение", се казва в позицията на холдинга.
Източник: Дарик радио (20.12.2018)

Азербайджанската СОКАР проучва дали да участва в хъба "Балкан" Азербайджанската компания СОКАР (SOCAR) започва внимателно проучване за евентуалното си участие на газоразпределителния пазар в България, съобщава информационният портал Тренд.аз, позовавайки се на ръководителят на СОКАР Балкан Мурад Гейдаров. "Внимателно проучваме концепцията за балкански газоразпределителен център, разработена съвместно от българското правителство и Европейската комисия. Освен това след изявление на българския премиер нашата компания започна да проучва техническите и търговски предпоставки за възможно наше присъствие на газоразпределителния пазар в България. В момента пристъпваме към подробни технико-икономически проучвания, които планираме да приключим до края на второто тримесечие на 2019 година", изтъкна Гейдаров. Що се отнася до участието на СОКАР Балкан в разширяването на газохранилището в Чирен, той отбеляза, че компанията е участвала в конкурс за провеждане на 3D сеизмични изследвания в газохранилището. "Търгът приключи. Според неговите резултати СОКАР Балкан е заела второ място и е прекратила участието си в проекта", заяви Гейдаров. България още през 2015 година представи на Азербайджан пакет от проекти за енергийно сътрудничество, припомня Тренд. България се надява да получи азербайджански газ по интерконектора Гърция-България, който ще бъде включен към Трансадриатическия газопровод (ТАР). Първоначалната мощност на интерконекторната връзка ще бъде 3 милиарда куб. метра газ.
Източник: Дневник (03.01.2019)

Първи газ за хъба “Балкан” през 2020 г. Първите количества природен газ, които биха се търгували на хъба “Балкан”, ще влязат в България през 2020 г. На 3 януари се изясни, че терминалът за втечнен газ при Александруполис ще се строи. На този ден бяха обявени резултатите от първия пазарен тест. От гръцката компания “Газтрейд”, която провежда теста, съобщиха, че са участвали 20 фирми, които са заявили необвързващ интерес за общо 12,2 млрд. куб. м на година при капацитет на терминала 5,5 млрд. куб. м газ Компаниите не са само от региона на Югоизточна Европа. Сериозна част от големите международни търговци на газ също са изявили интерес към проекта, съобщиха от гръцката компания. От българското министерство на енергетиката заявиха, че “Булгаргаз” и “Булгартрансгаз” са резервирали количества. Освен това българската страна чрез “Булгартрансгаз” иска да купи 20% дял от терминала, до който ще се доставя втечнен газ от САЩ, Катар и други държави. Българският газов оператор изчаква да мине пазарният тест за терминала и води преговори с “Газтрейд”. Вероятно споразумението за купуване на акции от терминала ще стане по едно и също време с включването на гръцката държавна компания за търговия с газ ДЕПА в проекта. Очаква се тя също да купи 20% от дяловете. Самата “Газтрейд” свързва терминала за втечнен газ и за регазификацията му с интерконектора Гърция - България, който също трябва да е готов през 2020 г. “България е най-важната връзка във веригата, тъй като чрез междусистемната връзка Гърция-България (IGB) и националната газопреносна система на България са възможни достъпът и транспортирането на газ от Александруполис на пазарите в по-широкия регион на Югоизточна Европа като Сърбия, Македония, Румъния и Украйна”, се казва в съобщение на гръцката компания от миналата година. 2019 и 2020 г. ще се окажат ключови за отваряне на пазарите на природен газ на Балканите и в Югоизточна Европа. През настоящата година ще се строи - и газовата връзка с Гърция, и терминалът при Александруполис, и довършването на Трансадриатическия газопровод (ТАП) от Гърция през Албания до Италия. И трите газови проекта ще заработят през 2020 г. По Трансадриатическия газопровод и през газовата връзка с Гърция България ще получава 1 млрд. куб. м газ от Азербайджан, за който “Булгаргаз” има и сключен договор със СОКАР. Тогава се очаква да влязат в експлоатация интерконекторът Гърция - България, терминалът за втечнен газ при Александруполис, Трансадриатическият газопровод, по който ще се транспортира предимно газ от азербайджанското находище “Шах Дениз II”. И терминалът за втечнен газ, и интерконекторът България - Гърция са от общ европейски интерес. Предвижда се терминалът да бъде свързан с гръцката газопреносна мрежа, а тя с интерконектора с България. Има възможност съоръжението за втечнен газ и регазификацията му да бъде свързано и с ТАП. До края на 2019-а и до края на 2020 г. пък у нас ще бъдат изградени липсващите газопроводи, по които да се транспортира руският газ от “Турски поток”. Строителството ще започне само ако след третата фаза на пазарния тест, която тече в момента, има обвързващи оферти за капацитета на тръбите за 15 г. напред. Крайният срок за подаване на обвързващите оферти е 31 януари. Очакваните общи приходи за 15 г. ще са над 7 млрд. лв., а необходимият нетен приход, за да стартира проектът на база на договори за пренос на газ, е 2,676 млрд. лв. “Булгартрансгаз” в един ден обяви третата фаза на пазарния тест за 90% от капацитета на тръбата, както и търга за проектиране и строителство на неизградените участъци. Израждането на липсващите газопроводи - 11 км от турската граница и 484 км от Провадия до сръбския град Зайчар, ще струват към 2,28 млрд. лв. Срокът за подаване на оферти е 15 февруари. До октомври тази година ще бъдат готови 11 км от турската граница до компресорната станция “Странджа”. Така, ако спре транзитът на газ през Украйна, България ще може да получава природния газ от юг. Няма проблем да се доставя пак от юг и газът за Гърция и Македония, каза изпълнителният директор на “Булгартрансгаз” Владимир Малинов.
Източник: 24 часа (04.01.2019)

20 фирми са заявили два пъти капацитета на LNG терминала край Александруполис Двадесет дружества са изразили необвързващ засега интерес към резервиране на общо 12,2 милиарда кубически метра годишно от капацитета на плаващия терминал за регазификация на втечнен природен газ (LNG) край Александруполис, както и към доставките до гръцката национална газопреносна система. Това е два пъти повече от проектния технически капацитет на бъдещото съоръжение, който е 5.5 млрд. куб. м годишно, съобщиха от проектната компания за реализацията на терминала "Газтрейд". В момента неин мажоритарен собственик е гръцката фамилия Копелузу, а 20 процента са на от една от големите международни флотилии с танкери за превоз на втечнен газ – "ГазЛог". В края на декември 2018 г. стана ясно, че българският държавен газов оператор "Булгартрансгаз" смята да също да влезе в капитала с 20 на сто. Очаква се съакционер да стане и гръцката държавна компания ДЕПА. "Булгартрансгаз" също е сред кандидатите за капацитет от LNG терминала, но за какво количества играе е търговска тайна. Заявените количества газ в първата необвързваща фаза на пазарния тест за търговци, които да ползват терминала, ще бъдат насочени към пазарите на по-широкия регион на Югоизточна Европа, посочват от "Газтрейд" в съобщение, в четвъртък. Компаниите, участвали в този етап на пазарния тест, са не само от региона на Югоизточна Европа. Сериозна част от големите международни търговци на газ също са изявили интерес към проекта. "Изключително успешният резултат от първата фаза на пазарния тест и големият интерес от страна на важни регионални и международни газови играчи към проекта за LNG терминал край Александруполис е ключова стъпка към изпълнението на проекта и най-вече към подобряване на енергийните позиции и диверсификацията на енергийните доставки на Гърция, България и целия регион на Югоизточна Европа“, заяви изпълнителният директор на "Газтрейд“ Константинос Спиропулос, цитиран в съобщението. Първата фаза на пазарния тест беше стартирана на 30 октомври 2018 г. и бе проведена в съответствие с насоките за управление и разпределение на капацитета на LNG-терминала, одобрени от гръцкия Регулаторен орган за енергетика (РАЕ) и в синхрон с параграф 6 от чл. 36 на Директива 2009/73/ЕС. Той приключи успешно на 31 декември 2018 г. Проектът ще продължи към следващата обвързваща фаза на пазарния тест, щом съответните нови насоки и известия до компаниите, участвали в първата фаза, бъдат одобрени от РАЕ. Плановете на "Газтрейд" са да изгради край гръцкия град Александруполис офшорна плаваща платформа за съхранение и регазификация, където ще може да се приема, съхранява и регазифицира втечнен природен газ. Платформата ще е на 17.6 км навътре във водите на морето. Предвижда се и система от подводни и надземни газопроводи, чрез които природният газ ще бъде доставян до гръцката национална газопреносна система, а от там и до крайните потребители в Гърция, България, Сърбия, Македония, Турция, Румъния, Украйна и Унгария. Терминалът ще разполага с номинален капацитет за регазификация и изход към системата в размер на 530 милиона стандартни кубически фута на ден, което се равнява на 600 000 нормални кубически метра на ден (5.5 млрд. куб. м годишно). Максималният технически капацитет за регазификация и изход към системата ще достига 800 милиона стандартни кубически фута на ден или 950 000 нормални кубически метра на ден (8.3 млрд. куб. м годишно). Втечненият газ, доставян и съхраняван в терминала, ще се регазифицира и предава системата за пренос на природен газ с дебит в съответствие с изискванията на ползвателите на проекта и отговарящ на спецификациите на съответната преносна система за природен газ (качество, налягане, температура и т.н.). Съществува и възможност за бъдещо включване в газопреносната система на Трансадриатическия газопровод (ТАП).
Източник: Медия Пул (04.01.2019)

"Свободният" ток рязко вдигна приходите на БЕХ Над 90% ръст на приходите си до 312 млн. лв. за деветте месеца на миналата година отчита Българският енергиен холдинг (БЕХ). За този период има ръст и в печалбата - преди данъците тя е била 137.7 млн. лв., или увеличение с около 15% спрямо година по-рано. Това показва отчетът на компанията, публикуван от финансовото министерство. Огромният ръст на приходите си дължи най-вече на изплатените дивиденти от подопечните на БЕХ дружества, основно от АЕЦ "Козлодуй". Продажбата на енергийната борса за 5.2 млн. лв. на Българската фондова борса също се е отразило на приходите на БЕХ. Заслуга има и "Мини Марица-изток", която е на печалба от 3.5 млн. лв. и също е превела дължимия 50-процентов дивидент към БЕХ. На печалба излиза и друга държавна енергийна компания - "Булгаргаз". Въпреки това дружеството регистрира спад в нетните си приходи до 4.1 млн. лв. за деветте месеца на 2018 г. За сравнение през същия период година по-рано те са били почти 20 млн. лв. Все по-зле се представя и НЕК. Компанията отчита отрицателен финансов резултат за деветте месеца в размер на 153.4 млн. лв., като спрямо същия период на 2017 г. пропадането е с 62.4 млн. лв. С положителен резултат обаче са "Булгартрансгаз" и Електроенергийният системен оператор, чиято печалба за деветте месеца е 23.4 млн. лв.
Източник: Сега (09.01.2019)

Разширените на газохранилището в Чирен ще приключи през 2024 г. През 2024 г. ще приключи разширението на газовото хранилище "Чирен". До тогава трябва да се завършило строителството на подземни и надземни съоръжения на газохранилището. Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на петъчния парламентарен контрол. Тя обясни, че в момента там се провеждат триизмерни полеви сеизмични проучвания. Те ще определят окончателния вариант за разширение на газовото хранилище, уточни министър Петкова. Целта на разширението е да може да се нагнетяват по-големи количества природен газ и използваемият обем на хранилището да се увеличи двойно до 1 млрд. куб. м. В момента такъв е техническият му капацитет, но реално могат да се изпомпват при нужда само 500 млн. куб. м. Забавянето на разширението е било поради обжалване на един от участниците в обществената поръчка, допълни министър Петкова. От 25 май 2018 г. "Булгартрансгаз" е подписал договор за изпълнение на поръчката и тя в момента се изпълнява, посочи Теменужка Петкова.
Източник: Медия Пул (14.01.2019)

Разширението на газовото хранилище в Чирен се очаква да е готово през 2024 г. През 2024 г. ще приключи разширението на газовото хранилище "Чирен". Дотогава се очаква да завърши строителството на подземни и надземни съоръжения на газохранилището. Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на днешния парламентарен контрол. Тя обясни, че в момента там се провеждат триизмерни полеви сеизмични проучвания. Те ще определят окончателния вариант за разширение на газовото хранилище. Петкова обясни, че е имало забавяне в изпълнението на проекта заради обжалване на обществена поръчка. Договорът за нея обаче е подписан през май 2018 г. и тя се изпълнява. Очаква се разширението да е изпълнено през 2024 г. и увеличи капацитета до 1 млрд. куб.м вместимост. След реализацията на Южния газов коридор и интерконектора между Гърция и България България ще може да получи 1 млрд. куб.м газ от Азербайджан, заяви още енергийният министър в отговор на друг въпрос. Петкова добави, че по този начин ще се изпълни договорът от 2013 г. между "Булгаргаз" и азербайджанската компания СОКАР. Това е една трета от потреблението на България на природен газ, посочи министърът на енергетиката.
Източник: Дневник (14.01.2019)

„Булгартрансгаз“ ЕАД регистрира дъщерна компания „Газов хъб Балкан“ ЕАД, съобщиха от газоразпределителното дружество. Регистрацията е в изпълнение на приетото от Министерския съвет и Народното събрание решение за изменение и допълнение на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. и във връзка с реализация на концепцията за изграждане на газоразпределителен център на територията на България, уточниха от "Булгартрансгаз" ЕАД. Към настоящия момент 100 процента от акциите принадлежат на "Булгартрансгаз" ЕАД. На по-късен етап не повече от 49 на сто от акциите биха могли да се предоставят на други физически и юридически лица. Това би допринесло за реализация на концепцията за газоразпределителен център "Балкан" и за увеличаване ликвидността на пазара на природен газ в България и региона на Югоизточна Европа. Компанията ще оперира платформи за търговия за нуждите на пазарите на природен газ в рамките на газов хъб "Балкан". Целта е освен газоразпределителния център да се осигурят необходимите предпоставки за изграждане на първия ликвиден физически и търговски газов хъб в региона на Югоизточна Европа, базиран в България. "Газов хъб Балкан" ЕАД ще изгради ликвидна газова борса на територията на България, със сегмент и за двустранна търговия, предлагайки съвременни продукти и финансови услуги, се посочва в съобщението. Новоучредената компания ще има едностепенна форма на управление чрез Съвет на директорите с председател - изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" ЕАД, Владимир Малинов, и членове Захари Дечев и Кирил Равначки - изпълнителен член на Съвета на директорите, допълват от газоразпределителното дружество.
Източник: Дарик радио (18.01.2019)

"Булгартрансгаз" регистрира дружество "Газов хъб Балкан" Държавната компания "Булгартрансгаз" ЕАД регистрира дъщерно дружество "Газов хъб Балкан" ЕАД. Към момента 100% от акциите принадлежат на "Булгартрансгаз" ЕАД с възможност на по-късен етап до 49% да бъдат предоставени на други физически и юридически лица, се казва в съобщение на "Булгартрансгаз". Регистрацията на новата компания е следствие от промените в Енергийната стратегия на страната до 2020 г. одобрена от Народното събрание, и във връзка с осъществяването на идеята за изграждане на газоразпределителен център на територията на България. Компанията ще оперира платформи за търговия за нуждите на пазарите на природен газ в рамките на газов хъб "Балкан, който да стане първия ликвиден физически и търговски газов хъб в региона на Югоизточна Европа. В изпълнение на своите цели, "Газов хъб Балкан" ЕАД ще изгради ликвидна газова борса на територията на България, със сегмент и за двустранна търговия, предлагайки съвременни продукти и финансови услуги, се казва в съобщението. Като първи етап от изграждането на борсата, "Газов хъб Балкан" ЕАД ще предостави на участниците на пазара на природен газ в България и региона възможност да използват търговска платформа с всички необходими функционалности, предвидени в европейските регламенти. Новоучредената компания ще има едностепенна форма на управление чрез Съвет на директорите с председател - изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" ЕАД Владимир Малинов, и членове Захари Дечев и Кирил Равначки, който ще е изпълнителен член на Съвета на директорите. С изграждането на газоразпределителен център на територията на България ще се подобри енергийната сигурност, ще се осигури диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ и ще се гарантират конкурентни цени за потребителите, се подчертава в прессъбщението.
Източник: Дневник (18.01.2019)

Булгартрансгаз регистрира дъщерна компания „Газов хъб Балкан“ В изпълнение на приетото от Министерския съвет и Народното събрание решение за изменение и допълнение на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. и във връзка с реализация на концепцията за изграждане на газоразпределителен център на територията на България, „Булгартрансгаз“ ЕАД регистрира дъщерна компания „Газов хъб Балкан“ ЕАД, съобщиха от държавната газова компания. Към настоящия момент 100% от акциите принадлежат на „Булгартрансгаз“ ЕАД, като на по-късен етап не повече от 49% от акциите биха могли да се предоставят на други физически и юридически лица. Това би допринесло за реализация на концепцията за газоразпределителен център „Балкан“ и за увеличаване ликвидността на пазара на природен газ в България и региона на Югоизточна Европа. Компанията ще оперира платформи за търговия за нуждите на пазарите на природен газ в рамките на газов хъб „Балкан“. В синергия с физическата инфраструктура на газоразпределителния център ще се осигурят необходимите предпоставки за изграждане на първия ликвиден физически и търговски газов хъб в региона на Югоизточна Европа, базиран в България. В изпълнение на своите цели, „Газов хъб Балкан“ ЕАД ще изгради ликвидна газова борса на територията на България, със сегмент и за двустранна търговия, предлагайки съвременни продукти и финансови услуги. Като първи етап от изграждането на борсата, „Газов хъб Балкан“ ЕАД ще предостави на участниците на пазара на природен газ в България и региона възможност да използват търговска платформа с всички необходими функционалности, съгласно изискванията на чл. 10 от Регламент (ЕС) № 312/2014 за установяване на Мрежов кодекс за балансиране на газопреносните мрежи. Новоучредената компания ще има едностепенна форма на управление чрез Съвет на директорите с Председател - Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД, г-н Владимир Малинов, и членове г-н Захари Дечев и г-н Кирил Равначки - Изпълнителен член на Съвета на директорите. „Булгартрансгаз“ ЕАД реализира концепцията за газов хъб „Балкан“ в пълно съответствие с плановете за развитие на газовата инфраструктура в Европа. С изграждането на газоразпределителен център на територията на България ще се подобри енергийната сигурност, ще се осигури диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ и ще се гарантират конкурентни цени за потребителите. Проектът е в унисон с нуждите, идентифицирани от Групата на високо равнище за газова свързаност на Централна и Югоизточна Европа (CESEC), с развитието на Европейския енергиен съюз и се подкрепя ативно от Министерски съвет на Република България и Европейската комисия.
Източник: 3e-news (18.01.2019)

Почна проучване за разширение на Чиренското газохранилище „Булгартрансгаз“ ЕАД започна триизмерни сеизмични проучвания в землищата на общините Враца и Криводол във връзка с планираното разширяване на газовото хранилище край Чирен. В рамките на проучванията ще бъдат обхванати 198 кв. км., в които са включени землищата на Враца, Криводол и 7 села в района. Целта е да бъдат получени сеизмични данни за геоложко и структурно характеризиране на подземния резервоар, необходимо за разширението на капацитета за добив и съхранение на природен газ. След приключване на дейностите полската фирма изпълнител „Геофизика Торун“ ще уведоми заинтересованите страни за следващите замервания. Цялостното разширение на Чирен трябва да приключи през 2024 г. според разчетите на енергийното министерство. До тогава трябва да се завърши строителството на подземни и надземни съоръжения на газохранилището.
Източник: 24 часа (21.01.2019)

САЩ може да наложат санкции на "Булгартрансгаз" заради "Турски поток" Плановете на българското правителство да изгради транзитен газопровод като продължение на руския "Турски поток" до сръбската граница не се одобряват от САЩ и може да доведат до санкции срещу газопреносния оператор "Булгартрансгаз". Това става ясно от изпратено в края на миналата седмица писмо от американския посланик в Германия Ричард Гренел до ръководството на компаниите BASF и Uniper, които работят по проекта "Северен поток". Директна заплаха към българската компания няма, но Гренел казва, че компаниите, които подкрепят изграждането на двата газопровода, "активно подкопават сигурността на Украйна и Европа" и действията им носят "значителен риск от санкции". Министърът на външните работи Екатерина Захариева обаче обяви в петък, че държавата прави всичко възможно втората тръба на "Турски поток" да мине именно през България, Сърбия и Унгария. Още в края на декември 2018 г. "Булгартрансгаз" обяви конкурс за строежа на новата газова тръба от Турция към сръбската граница с прогнозната стойност 2.73 млрд. лв. Обществената поръчка беше обявена под условие, че към газопровода ще има достатъчен интерес и ще бъдат резервирани необходимите обеми за транзит. Предполага се, че "Газпром" ще резервира около 90% от капацитета на тази тръба, за да може да пренася природен газ от "Турски поток" към Сърбия, а оттам и към Централна Европа. Това намерение беше потвърдено тази седмица при посещението на руския президент Владимир Путин в Белград, където той заяви, че Русия е готова да вложи 1.4 млрд. долара в газова инфраструктура в Сърбия за продължението на "Турски поток". Американският посланик в Германия Ричард Гренел казва, че строителството на втората тръба на "Турски поток" ще улесни опитите на Русия да заобиколи Украйна като трасе за пренос на газ. "Ако това се случи, това може да означава премахване на ключово стратегическо възпиращо средство срещу руското агресивно поведение в Украйна", твърди още той в писмото си до германските компании, ангажирани със "Северен поток 2". Според министър Захариева обаче новината, че Русия ще инвестира в сръбското продължение на газопровода "Турски поток", е добро послание за България. "От визитата на руския президент Владимир Путин в Сърбия нашата държава има интерес. Добро беше посланието от срещата и мисля, че има много голям шанс това да се случи", заяви тя. Сега България печели по повече от 200 млн. лв. на година от транзита на руски природен газ през Украйна към Турция, Гърция и Македония. Макар договорът с "Газпром" да е до 2030 г. и да гарантира плащания дори и при спиране на доставките, след 1 януари 2020 г. Русия има намерение да пренасочи транзита си към Турция по новия газопровод през Черно море. Заради това тези доходи ще намалеят поне пет пъти - до не повече от 40 млн. лв. годишно. Българските власти обаче решиха да не съдят "Газпром" за пропуснатите ползи. Вместо това "Булгартрансгаз" - операторът на транзитната газопреносна мрежа, ще похарчи 2.8 млрд. лв. за изграждането на изцяло ново преносно трасе към сръбската граница, което да поеме транспорта на газ от Турция към Централна Европа. Прогнозата на българските власти е, че този проектът ще донесе печалба 4.3 млрд. лв. за 20 години. Информацията към този момент е, че единствено "Газпром" ще резервира капацитет за новия газопровод, като обемът ще е равен на възможните доставки от "Турски поток", или 15.4 млрд. куб.м на година. Това ще бъде около 90% от техническия капацитет на тръбата, като плановете са останалите 10% да се предлагат на търг за други оператори. Резултатите от подадените оферти за резервиране на капацитет за бъдещия транзитен газопровод трябваше да бъдат обявени на 18 януари, но към този момент те не са публикувани. Според графика на провежданата Open Season процедура от "Булгартрансгаз" трябва да се публикуват и данни дали икономическият тест на проекта е успешен - дали кандидатите са заявили, че ще плащат поисканите от тях преносни такси. Интересното тук е, че в края на 2018 г. от "Газпром" поискаха техният размер да се намали, но Комисията за енергийно водно регулиране отказа да направи това при одобряването на правилата за процедурата. Именно според тези правила при неуспешен пазарен тест ще се пристъпи към втория етап на процедурата, когато ще са възможни промени в параметрите на проекта. Например може да се намали размерът на таксите, но да се увеличи срокът на договора за пренос от 15 на 20 години. При нов провал ще има и трети, последен, опит да се постигне споразумение за пренос на газ по трасето, като тогава ще бъдат направени нови отстъпки от страна на "Булгартрансгаз". Ако сега "Газпром" запази за себе си 90% от капацитета на тръбопровода и го натовари напълно (но ако не го използва, "Булгартрансгаз" ще има право да търгува вторично неизползвания капацитет), това означава, че в следващите 15 или 20 години тази инфраструктура няма да може да се използва за преноса на каспийски природен газ към Централна Европа, както и на LNG от терминала в Александруполис.
Източник: Капитал (21.01.2019)

С неуспех приключи първият етап от ангажиращата фаза на пазарния тест за търговския интерес към запълване на капацитета на бъдещата тръба на "Турски поток" от турско-българската до българо-сръбската граница. От четирима регистрирали се участници в процедурата обвързващи оферти за подали само трима, става ясно от публикувани резултати на сайта на "Булгартрансгаз" след като първата фаза на теста е приключила на 16 януари. Заявените количества за транзит са недостатъчни и се преминава към втората фаза, в която цените за ползване на капацитета на тръбата са намалени, а срокът на договорите е увеличен от 15 на 20 години. От "Булгартрансгаз" (БТГ) не съобщават кои компании са подали обвързващи оферти, нито за какви количества са кандидатствали, а само, че заявките са недостатъчни. По неофициална информация на Mediapool регистриралите се участници в пазарния тест са руската държавна компания "Газпром" и две нейни дъщерни фирми, както и българският държавен доставчик "Булгаргаз". Участието на "Булгаргаз" в тази фаза на теста обаче е било проформа, тъй като компанията е заявали нулеви количества. Според запознати причината била, че държавното дружество искало да види как ще тръгне процедурата, а и към момента то има сигурна точка за доставка на руски газ по силата на сключен договор с "Газпром". Той обаче се предоговаря и вероятно все пак от 2020 г. точката за доставка ще бъде променена от украинския маршрут през "Турски поток", каквито са плановете на Русия. Очевидно "Газпром" или въобще не са подали оферта, а са играли с малки количества чрез дъщерните си дружества, или пък също са участвали индикативно. Ако "Газпром", чиито намерения са по втората тръба на турски поток да минават 15.75 млрд. куб. м годишно, бе заявила това количество сега, БТГ щеше да е постигнала целта си от 70 на сто запълняемост на тръбата с годишна мощност от близо 20 млрд. куб. м. на входа то Турция. Това е условието да се счита пазарният тест за успешен. Според запознати целта на "Газпром" е да се премине към следващите две фази, при които съгласно правилата на процедурата се намаляват цените за резервиране на капацитет от тръбата и се удължава срокът за ползването ?. Именно транзитните такси не се харесаха на "Газпром" и от там заявиха, че заложената в проекта норма за възвръщаемост от 8.86 на сто е прекалено висока. Така сега руснаците постигат целта си, защото макар и да се удължава срокът на търсените договори за пренос на газ през "Турски поток" и на пръв поглед да изглежда, че за "Булгартрансгаз" финансовият ефект ще е по-голям, всъщност така държавният газов оператор ще си изплати за по-дълго време планираната инвестиция от над 3 млрд. лв. А в същото това време БТГ има разходи за поддръжка и ремонти на бъдещото съоръжение и те ще са повече за 20 вместо за 15 години, коментират експерти от бранша. Според техни изчисления и в момента нормата на възвръщаемост на българското трасе на "Турски поток" е на ръба на рентабилността, а ако и във втората фаза на пазарния тест не се съберат достатъчно оферти, нормата на възръщаемост и съответно транзитните такси ще паднат до търсените от руснаците 8 процента. От понеделник – 21 януари, до петък – 25 януари, ще се очакват новите оферти. Регистриралият се, но неучаствал кандидат в първия етап, ще може да играе, както и останалите ще могат да внасят допълнителни оферти. Ако и в този етап няма достатъчно обеми, се пристъпва към последният, чиито резултати ще са ясни на 31 януари и от тях ще зависим дали ще го има "Турски поток" у нас. Сега "Булгартрансгаз" предлага същите количества за транзитиране през бъдещата тръба, но за 20 години. Цената за капацитет във втория етап е 315.75 лв/МВтч без ДДС за дневни доставки, а предишната беше 322.44 лв./MВтч за дневен капацитет на годишна база за входната точка на границата с Турция. За изходната точка на сръбската граница сега исканата тарифа е 521.04 лв./МВтч за дневните количества, а предишната беше 542.97 лв./MВтч. Разликата в тарифите на вход и изход идва от това, че за влизането на количествата на българска територия ще се използва и съществуващата инфраструктура на "Булгартрансгаз", докато за изхода трябва да се изгради новото трасе и тези инвестиции влизат в преносната такса към Сърбия. При обявяването на пазарния тест, изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов каза, че процедурата ще се счита за успешна, ако в първия му етап постъпят оферти за пренос на 34 млн. куб. м дневно, което е около 70 на сто от капацитета. Ако няма толкова, ще се пристъпи към втория и третия етап, като цялата обвързваща фаза на теста ще приключи до 31 януари. Крайната цел са договори за близо 2.677 млрд. лв. нетни приходи. Паралелно с теста бе обявена и обществена поръчка за избор на фирма, която да проектира, да достави тръбите и да изгради линейното трасе от 486 км на "Турски поток", което практически ще повтаря това на прекратения проект "Южен поток". Цената на тази поръчка е близо 2.3 млрд. лв., отделно ще има втора за изграждане на компресорните станции по трасето. Общо проектът се оценява на над 2.8 млрд. лв. без ДДС. Относно разликата в търсените договори за близо 2.7 млрд лв. и планираните разходи по изграждането на тръбопровода от 2.8 млрд. лв. без ДДС или над 3.3 млрд. лв. крайна цена, Малинов каза преди месец, че цитираната стойност е нетни приходи, а общо приходите от газопровода се очаква да са над 7 млрд. лв. за 20 години.
Източник: Медия Пул (22.01.2019)

Без икономически изгоди от Турски поток у нас? Трите компании, които са проявили интерес към разширението на газопровода "Турски поток" на наша територия, не са регистрирали достатъчни количества, за да има икономическа изгода от осъществяването на проекта. Това е станало ясно след приключването на първия етап от пазарния тест, който се очакваше да определи дали проектът може да бъде икономически обоснован. От “Булгартрансгаз“, която трябва да построи проекта за новия транзитен газопровод от турската до сръбската граница, обясниха, че за следващия етап са променили условията. Цената за резервиране на капацитета на тръбата ще бъде намалена, а същевременно срокът за това ще бъде увеличен от 15 на 20 години. Общата стойност на проекта се очаква да е 2,8 млрд. лева.
Източник: Стандарт (22.01.2019)

„Булгартрансгаз“ стартира разширението на газопреносната инфраструктура до българо-сръбската граница „Булгартрансгаз“ стартира разширението на газопреносната инфраструктура до българо-сръбската граница. Става въпрос за газопровод с дължина 474 километра, Прогнозната стойност на обществената поръчка е в размер на 2 286 000 000 лева без ДДС. От информацията на дружеството става ясно, че поръчката се обявява във връзка с наличието на възможност за разширение на газопреносната врежа на „Булгартрансгаз“ с цел повишаване сигурността на доставките на природен газ за България, както и за съседните страни и региони, така също и за утвърждаване на ролята на България като газоразпределителна страна в региона на ЕС. В настоящата процедура е налице необходимост от възвръщаемост на инвестицията с цел финансиране и респективно ежемесечно изплащане на дължимото възнаграждение на изпълнителя за по-дълъг срок от време, се казва в информацията. Припомня се също така че дружеството е процес на Open Season. „Булгартрансгаз“ обявява процедура за изграждане на етап от разширението на газопреносната инфраструктура до българо-сръбската граници. Процедурата е по реда на ЗОП, се казва в съобщението на дружеството. „Доставка на необходимите материали и оборудване, инвестиционно проектиране-фаза работен проект, изграждане и въвеждане в експлоатация на обект: „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз” ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбската граница”, етап: Линейна част“ „Булгартрансгаз“ ЕАД обявява открита процедура по реда на Закона за обществените поръчки с наименование „Доставка на необходимите материали и оборудване, инвестиционно проектиране-фаза работен проект, изграждане и въвеждане в експлоатация на обект: „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз” ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбската граница”, етап: Линейна част“. С провеждането на процедурата „Булгартрансгаз“ ЕАД спазва своите задължения от актуализираната Енергийна стратегия на Република България, съгласно новия раздел VII “Обезпечаване сигурността на доставките, осигуряване на ликвиден и конкурентен пазар на природен газ и развитие на газопреносната инфраструктура”. С реализацията на поръчката се цели повишаване сигурността на доставките на природен газ за България и съседните балкански страни и региона и затвърждаване ролята на Република България като транзитна страна в региона и Европейския съюз. Параметрите на предвидения за изграждане преносен газопровод с приблизителна дължина 474 км с диаметър DN 1200 и максимално работно налягане от 7,5 MPa. Трасето на преносния газопровод ще премине през землищата на 11 области. Основните видове работи, включени в предмета на поръчката, са: Изработване на инвестиционен проект – фаза работен проект; Доставка на материали и оборудване – тръби, кранове, фасонни части и други; Строително-монтажни работи – изкопни работи, монтажни работи при полагането на газопровода, включително заваръчни работи, строително-монтажни работи, свързани с електрозахранване, електроинсталации, КИП и А, мълниезащита, комуникационни и информационни мрежи и съоръженията към тях и други; Прогнозната стойност на обществената поръчка е в размер на 2 286 000 000 лева без ДДС, като тя е определена на база извършените обобщени предварителни (прединвестиционни) проучвания през месец януари 2018 г. Икономически най-изгодна оферта ще се определя въз основа на избрания критерий за възлагане „оптимално съотношение качество/цена“, съгласно обективни показатели, включващи срокове за изпълнение, ценови параметри и процент на оскъпяване във връзка с разсроченото плащане. Поради големия обем на документацията за участие в обществената поръчка, както и предвид обстоятелството, че същата съдържа множество специфични технически данни, с цел да бъдат улеснени заинтересованите лица и евентуални участници, документацията на поръчката ще се публикува в Профила на купувача на „Булгартрансгаз“ ЕАД и в превод на английски език.
Източник: 3e-news (23.01.2019)

"Булгартрансгаз" прави последен опит да запълни тръбата от "Турски поток" Държавната компания "Булгартрансгаз" ще направи трети, последен опит да запълни планирания транзитен газопровод, по който се очаква да преминава природен газ от "Турски поток" през страната ни до границата със Сърбия. Тя очаква да постигне приемливи предложения, които да гарантират финансовата жизненост на проекта. Третата фаза на икономическия тест по процедурата Open Season на „Проект за развитие и разширение на газопреносната система“ трябва да приключи до 31 януари, след като първите две фази на теста, проведени през миналата седмица, се оказаха неуспешни. Тестът трябва да определи какъв е търговският интерес към тръбата. При първия етап от четирима регистрирали се участници в процедурата обвързващи оферти са подали само трима, но с недостатъчни количества за транзит. При втората фаза капацитетът, заявен от участниците в процедурата на българо-турската граница, е приблизително 100% от обявения входен капацитет. На българо-сръбската граница участниците са заявили приблизително 90% от обявения капацитет. "Тъй като Фаза 2 от икономическия тест се счита за положителна само при 100% резервиране на предложения капацитет за всяка газова година, „Булгартрансгаз“ ще публикува условията за провеждане на Фаза 3 от икономическия тест не по-късно от 28 януари 2019 г.", пише в съобщение на компанията от края на миналата седмица. Реално това означава, че държавният монополист няма да може да получи предвидените приходи от тръбата, което беше основното условие за нейното построяване. Според изискванията доставките трябва да са за последователни 20 години, а те са били разпокъсани. Така не е постигнато условието за осигуряване на приходи от 2.677 млрд. лв., за да се счита процедурата за успешна, обясниха от "Булгартрансгаз" в петък, предаде Медиапул. В третата фаза се намаляват количествата, които да се транспортират, но едновременно с това се увеличават цените за пренос на синьо гориво както на сръбската, така и на турската граница. Обявеният капацитет отново е за 20 години, до 2039 г., но участниците ще могат да заявяват количества за различни години. По неофициална информация на Медиапул регистрирани за участие в процедурата са "Газпром" и две негови дъщерни дружества и българският държавен доставчик "Булгаргаз". Какъв е крайният резултат, ще стане ясно на 31 януари. При нов провал пазарният тест трябва да бъде прекратен, но може да се поднови при промяна на обстоятелствата. В края на миналата година от "Газпром" заявиха, че таксите за пренос са твърде високи, а заложената норма на възвръщаемост от 8.86% е твърде висока. Тогава шефът на отдел "Логистика" в "Газпром експорт" Дмитрий Грачов коментира, че тя трябва да се намали. Така проектът щял да стане по-привлекателен за транзитьорите, а "Булгартрансгаз" би могла да си избие инвестицията чрез сключване на повече договори за пренос за по-дълго време.
Източник: Сега (28.01.2019)

И строеж в курорта "Св. св. Константин и Елена" влезе в полезрението на ДНСК. Сигналите идват от граждани, стана ясно от репортаж на Би Ти Ви. "Беше покъртително, защото там не намерих обичайната гледка от заливи, красива природа, видях само строежи... Адски много съжалих, тъй като това е едно плажче, на което аз съм пораснал, там беше офицерски плаж, имаше басейн с минерални извори", разказва Боян Георгиев пред телевизията. От курорта обясняват, че изпълняват инвестиционна програма за подобрение на материалната база с три проекта - апартаменти, студиа, басейн, ресторант към съществуващия 5-звезден хотел, както и търговски център, който да замени досегашните преместваеми обекти за дрехи и сувенири. Община Варна и МРРБ са одобрили строителните книжа, проектите са съгласувани и с екоинспекцията. Въпреки това ДНСК ще ги провери поради обществения интерес към поредните строителни безобразия по морето.
Източник: Сега (29.01.2019)

"Булгартрансгаз" реши да строи продължението на "Турски поток" до Сърбия Фаза 3 на икономическия тест от процедурата за транзитния газопровод "Турски поток" на наша територия от турската до сръбската граница е с положителен резултат. Това става ясно от публикуваните от "Булгартрансгаз" днес резултати, с което успешно приключва Open Season процедурата по проекта за развитие и разширение на газопреносната система. Според публикуваната информация с подадените ангажиращи заявки от ползвателите е резервиран 100 процента от обявения в рамките на третата фаза капацитет на българо-турската граница и 100 процента от обявения капацитет на българо-сръбската граница, допълват от газоразпределителното дружество. В резултат от проведените две фази, в съответствие с одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране правила на процедурата, "Булгартрансгаз" промени параметрите, за да постигне положителен резултат на икономическия тест във Фаза 3, уточняват от дружеството. Поради тази причина предлаганият капацитет е бил редуциран до нивото на заявките на кандидатите в предходната фаза при срок за резервации от 20 години. Резервационните цени са били актуализирани, за да се запазят одобрените от КЕВР финансови параметри на процедурата. Ангажиращи оферти за участие във Фаза 3 на икономическия тест в предвидения за това срок 29-30 януари 2019 г. са били подадени от трима кандидати, посочват от газоразпределителната компания. След постигнатия положителен резултат в икономическия тест "Булгартрансгаз" ЕАД е взел окончателно инвестиционно решение за реализиране на "Проект за развитие и разширение на газопреносната система", в съответствие с което ще сключи ангажиращи договори за капацитет с кандидати, подали ангажиращи оферти. Прогнозните инвестиционните разходи на проекта възлизат на 2 767 115 441 лева без ДДС, се посочва в съобщението.
Източник: Инвестор.БГ (01.02.2019)

„Булгартрансгаз“ ще даде 2.8 млрд. лв. за „Турски поток“ Третата фаза на пазарния тест за резервиране на капацитет от българското разширение на „Турски поток“ е приключила успешно, съобщи „Булгартрансгаз“. По тази причина държавната компания е взела решение да реализира проекта, който на този етап се оценява на около 2.8 млрд. лв. В последствие тези средства трябва да се възстановят от транзитни такси в следващите 15-20 години. От официалната информация става ясно, че ангажиращи оферти за участие във Фаза 3 на икономическия тест са подадени от трима кандидати, като предстои с тях да бъдат сключени ангажиращи договори за капацитет. "С подадените ангажиращи заявки от ползвателите е резервиран 100% от обявения в рамките на Фаза 3 капацитет на българо-турската граница и 100% от обявения капацитет на българо-сръбската граница“, става ясно от съобщението на държавната компания. Там обаче отново липсват имената на фирмите, проявили интерес да пренасят газ през българската тръба. Не е посочена и информация колко точно капацитет е резервиран като количество и при какви транзитни такси. По неофициална информация на Economic.bg от двама източници интересът идва от руската „Газпром“ и други две нейни дъщерни фирми. В първите две фази на теста компаниите, проявили интерес към българското разширение на газопровода „Турски поток“ на българска територия, не бяха заявили достатъчни количества, за да има икономическа изгода от осъществяването на проекта. Тогава от „Булгартрансгаз“ заявиха, че капацитетът ще бъде редуциран до нивото на заявките на кандидатите, при срок за резервации от 20 г. Така резервационните цени във фаза 3 бяха завишени, а капацитетът намален, за да се спазят одобрените от КЕВР приходи от проекта, които трябва да са 329 млн. лв. годишно. „Имаме добра новина“, коментира темата енергийният министър Теменужка Петкова днес. „Добрата новина е, че процедурата е успешна. На база тази успешна процедура „Булгартрансгаз“ ще вземе финалното икономическо инвестиционно решение и би трябвало да пристъпи към подписване на договорите за капацитет с компаниите, които участваха там“, добави Теменужка Петкова. Според енергийния експерт от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров, ако информацията за изцяло руски интерес към българската част от „Турски поток“ е вярна и руският газ ще преминава през България, то все още не е ясно накъде ще отива той и кой ще го купува. По думите му не е сигурно, че „Газпром“ някога ще подаде този газ към страната ни, тъй като няма сигурни клиенти. "Ние обаче вече ще сме започнали да харчим пари по проекта, инвестирайки в изграждане на необходимата за него инфраструктура", коментира той. Според Владимиров опасенията са, че ако компанията реално е една, и тя реши да не изпълнява ангажиментите по сключените договори, може да се стигне до съд между двете страни и изхарчването на милиарди по проекта, който в крайна сметка може да се окаже, че не е необходим.
Източник: economic.bg (01.02.2019)

През февруари каним желаещите да строят АЕЦ "Белене" Процедурата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене" е в ход, работи се върху поканата, която да бъде разпратена до заявилите интерес компании от Китай, Франция включително и до конструктора на проекта Росатом, интерес има и от "Дженеръл електрик". Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова в ефира на БНР. "Това, върху което в момента работят експертите на Министерството на енергетиката, НЕК и БЕХ е да разработим поканата, свързана с първия етап от процедурата за избор на стратегически инвеститор. Тази покана ще бъде публикувана в официален вестник на ЕС и още в два местни ежедневника. До края на февруари се надявам да бъде даден старт на процедурата. След това следват останалите етапи, през които тя трябва да премине. Тя ще бъде публична, прозрачна процедура. Тя ще даде възможност за участие на всички заинтересовани страни. Ако процедурата приключи успешно, това означава, че този проект е икономически жизнеспособен, че е налице необходимост от гарантиране на енергийната сигурност не само за България, но и за целия регион в резултат на неговото изграждане", обясни министър Петкова и добави, че за да мине през всички етапи, ще е необходима около една година. "Всичко това, което предстои да се случи в рамките на процедурата, ще покаже доколко този интерес е реален и доколко проектът ще има своята икономическа реализация и жизнеспособност. Нашата амбиция и желание е българската държава, чрез Националната електрическа компания да притежава блокираща квота в този проект, тъй като не бива да забравяме, че проектът се развива на територията на България и ядреният риск остава за държавата", увери още Теменужка Петкова. България ще строи отклонение от газопровода "Турски поток", което да доведе руски газ до хъб "Балкан". Процедурата е в съответствие с европейските правила и че стремежът е да се запази ключовото място на България на газовата карта в Европа. Пазарният тест е проведен и е ангажиран на 100 процента както входния, така и изходния капацитет на тръбата, уточни министърът. "Стартът на строителството е пряко ангажиран с успеха на третата фаза на пазарния тест. Вчера, в рамките на срока на провеждане на процедурата, към 31 януари 2019 г. стана ясно, че пазарният тест е успешен. В резултат на успеха на пазарния тест, "Булгартрансгаз" взе окончателно инвестиционно решение за реализацията на този проект и пристъпи към сключване на договори с участниците, които подадоха ангажиращи оферти в рамките на третата фаза на пазарния тест. Обществената поръчка е в ход и ние очакваме подаването на заявление за участие до 15 февруари. В началото на 2020 година проектът трябва да бъде въведен в експлоатация".
Източник: Монитор (04.02.2019)

"Булгартрансгаз" ще плати 57.6 млн. лв. за археологически разкопки "Булгартрансгаз" ще плати на археолози 48 млн. лв. без ДДС (57.6 млн. лв. с ДДС), за да бъдат направени "спасителни теренни археологически проучвания за строежи към системата за пренос на природен газ". За целта е било подписано рамково споразумение с Националния археологически институт с музей към БАН. Договорът е за четири години, показва справка в регистъра на Агенцията за обществени поръчки. Споразумението е от края на миналата година, но документите са подписани в края на януари. При разширяването и поддържането на националната газопреносна мрежа и тази за транзитен пренос компанията възлага различни строителни дейности, свързани с подмяна и ремонт на газопроводи и площадкови обекти, както и с изграждане на нови. За да реализира строежите, е необходимо да се извършат дейности за опазване на културното археологическо наследство. По сключеното рамково споразумение ще се възлагат отделни поръчки с отделни договори за извършване на спасителни теренни археологически проучвания, става ясно от споразумението. Сред проектите на държавната компания са преносен газопровод до Банско и Разлог, до Панагюрище и Пирдоп, увеличаване капацитета на отклонението "Търговище" и др. В плановете влиза и изграждането на продължението на "Турски поток" през България. В края на миналата седмица министърът на енергетиката Теменужка Петкова обяви, че след успешен пазарен тест "Булгартрансгаз" ще построи транзитния газопровод от турската граница до границата със Сърбия. По предварителни оценки той ще струва минимум 2.7 милиарда лева. Междувременно вчера стана ясно, че строителството на газовата връзка с Гърция може да започне през май. Дотогава се очаква да приключат трите обществени поръчки - за доставка на тръби, за инженерен консултант и за строител, съобщи вчера енергийният министър Теменужка Петкова, при среща с посланиците на страните от ЕС. Тя прогнозира, че първият газ по тръбата ще може да потече през 2020 година. Срещата с дипломатите е била организирана по инициатива на Румъния, която в момента е ротационен председател на ЕС. Търгът за 145 млн. евро без ДДС привлече общо 11 кандидата. Впоследствие обаче в надпреварата останали само българските "Джи Пи груп", "Трейс груп холд" и "Главболгарстрой", както и гръцките "Терна", "Актор" и "Джей енд Пи - Авакс", писа в. "Капитал". Сега предстои втория етап от оценката на офертите, както и тяхното класиране.
Източник: Сега (06.02.2019)

„Булгартрансгаз” дава 67 млн. лв. за обновяване на газопреносната мрежа Държавната компания „Булгартрансгаз” пусна обществена поръчка за модернизация на газопреносната мрежа на стойност 67.5 млн. лв., без ДДС. Става въпрос за строителство и доставки на материали и оборудване за рехабилитация на 45-километров участък от северния полупръстен на газопреносната мрежа. Обществена поръчка е за „Доставки, изграждане и въвеждане в експлоатация на обект „Подмяна на преносен (магистрален) газопровод в участъка ОС „Беглеж” – КВ „Дерманци” – КВ „Батулци” – КВ „Калугерово””, Строежи: Етап 1 – „Преносен газопровод от ОС „Беглеж“ до КВ „Дерманци““; Етап 2 - „Преносен газопровод от КВ „Дерманци“ до КВ „Батулци““ и Етап 4 - „ОС „Беглеж“. Финансирането се извършва със собствени средства на държавната компания и със средства от Европейския съюз. За целия проект през януари 2019 г. Координационният комитет към Механизъм за свързване на Европа отпусна над 27 млн. евро безвъзмездна помощ. От „Булгартрансгаз” добавят, че икономически най-изгодна оферта ще се определя въз основа на избрания критерий за възлагане „оптимално съотношение качество/цена“, съгласно показатели, включващи срок за изпълнение, качествени показатели, свързани с организацията на изпълнението и предлагана цена. Проектът за рехабилитация, модернизация и разширение на българската газопреносна мрежа предвижда изпълнението на строителство и доставки на материали и оборудване за подмяна (рехабилитация) на два участъка от Северния полупръстен с обща дължина от около 81 км. Тези дейности са част от втората фаза на проект „Рехабилитация, модернизация и разширение на българската газопреносна система“, включен в списъка с проекти от общ интерес на Европейската комисия (PCI). Поради стратегическото му значение, той е определен през 2015 г. и за един от 7-те приоритетни проекти на инициативата за газова свързаност в региона на Централна и Югоизточна Европа (Central and South Eastern Europe Gas Connectivity - CESEC). Повече информация за него можете да намерите ТУК Проектът „Рехабилитация, модернизация и разширение на българската газопреносна система“ е част от концепцията за изграждане на газоразпределителен център „Балкан”. Подобряването на техническите параметри на мрежата у нас ще допринесе за развитието на газовата инфраструктура в региона, добавят от дружеството.
Източник: economic.bg (07.02.2019)

„Булгартрансгаз” дава 67 млн. лв. за обновяване на газопреносната мрежа Държавната компания „Булгартрансгаз” пусна обществена поръчка за модернизация на газопреносната мрежа на стойност 67.5 млн. лв., без ДДС. Става въпрос за строителство и доставки на материали и оборудване за рехабилитация на 45-километров участък от северния полупръстен на газопреносната мрежа. Обществена поръчка е за „Доставки, изграждане и въвеждане в експлоатация на обект „Подмяна на преносен (магистрален) газопровод в участъка ОС „Беглеж” – КВ „Дерманци” – КВ „Батулци” – КВ „Калугерово””, Строежи: Етап 1 – „Преносен газопровод от ОС „Беглеж“ до КВ „Дерманци““; Етап 2 - „Преносен газопровод от КВ „Дерманци“ до КВ „Батулци““ и Етап 4 - „ОС „Беглеж“. Финансирането се извършва със собствени средства на държавната компания и със средства от Европейския съюз. За целия проект през януари 2019 г. Координационният комитет към Механизъм за свързване на Европа отпусна над 27 млн. евро безвъзмездна помощ. От „Булгартрансгаз” добавят, че икономически най-изгодна оферта ще се определя въз основа на избрания критерий за възлагане „оптимално съотношение качество/цена“, съгласно показатели, включващи срок за изпълнение, качествени показатели, свързани с организацията на изпълнението и предлагана цена. Проектът за рехабилитация, модернизация и разширение на българската газопреносна мрежа предвижда изпълнението на строителство и доставки на материали и оборудване за подмяна (рехабилитация) на два участъка от Северния полупръстен с обща дължина от около 81 км. Тези дейности са част от втората фаза на проект „Рехабилитация, модернизация и разширение на българската газопреносна система“, включен в списъка с проекти от общ интерес на Европейската комисия (PCI). Поради стратегическото му значение, той е определен през 2015 г. и за един от 7-те приоритетни проекти на инициативата за газова свързаност в региона на Централна и Югоизточна Европа (Central and South Eastern Europe Gas Connectivity - CESEC). Повече информация за него можете да намерите ТУК Проектът „Рехабилитация, модернизация и разширение на българската газопреносна система“ е част от концепцията за изграждане на газоразпределителен център „Балкан”. Подобряването на техническите параметри на мрежата у нас ще допринесе за развитието на газовата инфраструктура в региона, добавят от дружеството.
Източник: economic.bg (07.02.2019)

Интеконекторът получи разрешение за строеж в Гърция Междусистемната газова връзка Гърция-България получи инсталационно разрешение за започване на строителство на територията на южната ни съседка, съобщи смесеното дружество ICGB, което изпълнява проекта. Разрешението, както и придобиването на основните имоти в района на град Комотини, са предпоставка за успешното начало на строителството на интерконектора Гърция-България на територията на Република Гърция. Последната стъпка, свързана с получаване на разрешителни преди започване на строителните работи, е придобиване на лиценз за независим оператор на газопреносна мрежа, който се очаква да бъде издаден от гръцкия енергиен регулатор РАЕ (RAE) във втората половина на 2019 г. Проектът IGB (Междусистемна газова връзка Гърция-България) се изпълнява от смесеното инвестиционно дружество ICGB АД, регистрирано в България през 2011 г. с акционери БЕХ ЕАД с дял от 50 процента и IGI Poseidon с дял от също 50%. В гръцкото дружество акционери са държавната газова корпорация DEPA S.A. и италианската енергийна група Edison SpA. Газопроводът IGB трябва да свърже гръцката и българската газопреносни системи. Планира се общата дължина на газопровода да е 182 км, диаметърът на тръбата - 32 инча, а проектният капацитет - до 3 млрд. куб метра годишно в посока Гърция-България. В зависимост от пазарния интерес към ползване на по-голям капацитет и възможностите на съседните газопреносни системи, капацитетът е проектиран да се увеличи до 5 млрд. куб метра годишно, като следва развитието на пазара и по този начин позволявайки обратно подаване (от България към Гърция) с допълнително изграждане на компресорна станция. Има подписан меморандум за разбирателство между ICGB и TAP AG за съвместни действия във връзка с бъдещо свързване на интерконектора с Трансадриатическия газопровод (ТАР).
Източник: Монитор (14.02.2019)

Холандци откриват предприятие за паста в Българово Първото у нас предприятие за ръчно направена италианска паста ще отвори врати в индустриалната зона край Българово. Инвеститор е компанията "Maviglia", която днес заема лидерски позиции в производството на прясна паста в Белгия и Холандия.Фирмата вече закупи 9 декара от промишления парк, уточняват от Община Бургас. Прогнозната инвестиция е за около 5 милиона лева. Компанията обяви, че ще стартира с 10 работника, с опция да ги увеличи до 40. Нейният интерес към Бургас е продиктуван от стратегическото географско разположение на града и качествените зърнени култури, които произвежда регионът. Това не е единствената нова италианска инвестиция тук. Отново в индустриалната зона край Българово стартираха подготвителните дейности по изграждане на производствената база на компанията "Стратежия", която е производител на детайли за обувната промишленост.През март там ще отвори врати също така центърът за търговия и сервиз на селскостопанска техника на фирма "Мегатрон". В процес на проектиране са базите на "Интерагри България" АД, "Генчев Агри" ООД и Панайот Пейчев ЕООД. "Интерагри" инвестира в търговска и сервизна база за селскостопанска техника, "Генчев Агри" в складова база за селскостопанска продукция, а Панайот Пейчев ЕООД в производство на тръби за водопроводни, канализационни, газопреносни мрежи и складова база. Интерес към индустриалната зона в Българово е проявила и фирмата "Уником Болкан" EООД. Нейното намерение е да изгради база за производство на игри и детски играчки върху терен от 6 декара. Междувременно се запълни капацитетът на Промишлена зона "Север". Там заработиха десетки малки и средни предприятия, други са в процес на изграждане. Зоната в Българово е с площ 111 декара и скоро ще бъде запълнена също. Така че Община Бургас планира развитието на следващи две индустриални зони - "Юг" край к-с "Меден рудник" и най-голямата като размер, около 3000 декара, близо до село Равнец.
Източник: Дарик радио (15.02.2019)

Жалба спря търга за продължението на „Турски поток“ през България Постъпила жалба от „Атоменергоремонт“ АД срещу разяснение на „Булгартрансгаз“ ЕАД доведе до временно спиране на действията по процедурата за доставка на необходимите материали и оборудване, инвестиционно проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на разширение на газопреносната инфраструктура до българо-сръбската граница” (продължението на „Турски поток“ през наша територия), съобщиха от държавната транзитираща компания, която е възложител на проекта. Предстои Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да се произнесе по основателността на това искане. След произнасянето на компетентния орган и в случай, че искането за налагане на временна мярка бъде отхвърлено, процедурата ще бъде възобновена и сроковете за подаване на оферти ще бъдат удължени така, че да се спази изискването на чл. 28, ал. 5 от Правилника за прилагане на ЗОП, общата продължителност на всеки от сроковете, изтекли до момента на спирането на процедурата, заедно с новоопределените удължени срокове да не е по-кратка от първоначалния срок, определен от възложителя, уточни. Възложителят уверява всички потенциални участници, че ще бъдат своевременно уведомявани за всички последващи действия.
Източник: Монитор (15.02.2019)

БЕХ няма да плати глобата за монопол от 77 млн. евро до крайния срок 19 март Българският енергиен холдинг (БЕХ) и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" са обявили процедури за избор на кредитни институции, които да издадат банкови гаранции в полза на Европейската комисия (ЕК) за обезпечаване на наложената в края на миналата година глоба от 77 млн. евро. Това означава, че санкцията по т.нар. газово дело, заведено от ЕК след жалба на "Овергаз" заради отказан достъп до газопреносната мрежа, няма да бъде действително платена до посочената от Брюксел дата на падежа - 19 март 2019 г. Причината е намерението да се обжалва както самото решение на ЕК, с което беше наложена глобата за злоупотреба с държавен газов монопол, така и размерът на санкцията. При неуспех обаче ще бъдат начислени съответните лихви за забавеното плащане, с което крайната дължима сума може да нарасне значително. Ако обаче по някакъв начин българските държавни компании успеят да оборят заключението на ЕК, ще се разминат само с разходите по издаването и поддържането на банковите гаранции. По принцип Еврокомисията наложи три отделни глоби от по 25 689 333 евро на БЕХ, "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз". Но тъй като газовият оператор "Булгаргаз" не разполага със собствени средства и като цяло не е в отлично финансово състояние, неговата глоба ще бъде гарантирана от БЕХ. Затова холдингът иска издаването на банкова гаранция в размер на 51 378 667 евро. Що се отнася до оператора на преносната мрежа "Булгартрансгаз", дружеството има по сметките си над 500 млн. лв. и спокойно може да необходимата гаранция, като сложи на депозит 10% от тях. От публикуваните покани става ясно, че целта е да бъдат получени най-малко по 5 оферти от кредитни институции, като с първите три ще бъдат подписани рамкови договори за срок от 5 години. Целта е дружествата да са сигурни, че през този период ще могат да разполагат с необходимата гаранция за пред ЕК, дори ако някой от избраниците откаже да предостави въпросния документ. Изискванията към кандидатите са централите им д бъдат на територията на ЕС с изключение на Великобритания, да имат дългосрочен кредитен рейтинг с индекс не по-малко от А3 по Moody’s или еквивалент, както и да не изискват задължителното използване на други услуги освен предоставянето на самата гаранция. Сроковете за подаване на офертите са 26 февруари за БЕХ и 28 февруари за "Булгартрансгаз". В случай че има по-малко от 5 оферти във всяка една от процедурите, съответните срокове ще бъдат удължени с по 5 работни дни. ЕК заведе делото срещу БЕХ и дъщерите му газови дружества след жалба на "Овергаз" от 2011 г. за това, че на компанията е отказан достъп до газопреносната мрежа. В хода на продължилата 7 години процедура беше установено, че държавните компании са злоупотребили с господстващото си положение, като са възпрепятствали навлизането на други играчи на пазарите за доставка на газ в България чрез неправомерно ограничаване на достъпа до притежаваната и експлоатираната от тях инфраструктура. На практика БЕХ е използвал господстващото положение на "Булгартрансгаз", за да защити почти монополното положение на "Булгаргаз" при доставките на газ. Освен това "Булгаргаз" се е презапасявало с капацитет по единствения газопровод за внос, транспортиращ газ през Румъния за България, за да не може той да бъде използван от потенциални конкуренти. "Години наред българските потребители на природен газ са били лишени от възможност за избор на доставчици, тъй като групата на БЕХ е отказвала да предостави достъп до своята газова инфраструктура на други доставчици на газ на едро", каза при обявяването на санкцията през декември 2018 г. комисар Маргрете Вестегер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията. Според шефа на БЕХ обаче потребителите на са претърпели никакви вреди. "Не съм съгласен с твърденията на ЕК, тъй като във визирания период "Булгаргаз" работи по регулирани цени и неведнъж е продавал природния газ под себестойност. Това не може да се случи с един частен оператор", каза Петьо Иванов.
Източник: Капитал (21.02.2019)

Газовата връзка с Гърция е стъпка по-близо до реализация Компанията, която подготвя изграждането на българо-гръцката газова връзка „Ай Си Джи Би“ АД подаде към регулаторите на България и Гърция Мрежови кодекс за газопровода IGB, с което направи още една стъпка към сертифицирането му като независим газопреносен оператор. Документите са подадени на 19 февруари 2019 г., четири месеца преди крайния срок, който е 1 юли 2019 г. – не по-късно от 12 месеца преди датата на търговска експлоатация на интерконектора. Мрежовият кодекс съдържа правилата и процедурите за оперирането на газопреносната система на IGB и подробности за правата и задълженията на преносния оператор и търговците. В него са посочени - подробни процедури за нормалната работа, включително заявяване на капацитет на входни и изходни точки на IGB за прав и реверсивен поток; всички необходими процедури за търговия на вторичния пазар, които ще са достъпни за всички търговци; процедури за управление на претоварването и принципа „използваш или губиш“; процедури за публикуване на данни относно функционалността и наличността на капацитет за всички потребители на газопровода. Пълният текст на кодекса ще бъде публикуван на сайта на ICGB след координиране с регулаторните органи на двете страни. През август 2018 г. националните регулатори на Гърция и България взеха окончателно съвместно решение за освобождаване на газопровода от изискванията на чл. 36 от газовата директива 73/2009/ЕC за достъп на трети страни, регулирана тарифа и отделяне по собственост. Решението определя регулаторната рамката, при която ще работи газопроводът при въвеждане в търговска експлоатация. В рамките на три месеца след влизане в сила на решението проектната компания следваше да представи за одобрение пред регулаторите окончателната методика (Тарифен кодекс) за прилагане на тарифата за IGB. Тарифният кодекс e подаден в срок на 06.11.2018 г. и съдържа окончателната методология, приложима за изчислението на тарифата на IGB съгласно одобрената от регулаторите методология при провеждането на пазарния тест за проекта. Одобрението на Тарифния кодекс на IGB от националните регулатори е предусловие към пристъпване подписването на споразумения за пренос на газ с търговците, резервирали капацитет през IGB. Към момента са налице подписани единствено предварителни споразумения за резервиране на капацитет за газопровода. След одобрението на Тарифния и Мрежови кодекс, с цел спазване изискванията за функционално разделяне на проектната компания от акционерите, ICGB следва минимум 6 месеца преди стартиране на търговска експлоатация на газовата връзка да подаде за одобрение към регулаторите Програма за съответствие. В Програмата ще бъдат посочени предприетите от ICGB мерки за гарантиране на недискриминационното поведение и предотвратяването на оповестяване на чувствителна търговска информация към акционерите. В същия срок ще бъде подадено и заявление за сертифициране като независим преносен оператор.
Източник: economic.bg (26.02.2019)

„Газпром” си избра кой да строи „Турски поток” в България, твърди РБК Компанията на руския металургичен магнат Дмитрий Пумпянский „Трубная металлургическая компания” (ТМК) ще спечели търга за изграждането на газопровода „Турски поток” през България. Това твърди руското издание РБК, позовавайки се на двама свои източници. Формално, търгът все още не е приключил, но „проектът трябва да се осъществи с ускорени темпове, особено след като в Сърбия (изграждането на газопровод от границата с България до границата с Унгария) работата вече е в разгара си”, е обяснил един от източниците. Според него ТМК ще доставя за проекта тръби и вече договаря участие в строителните работи с австрийската Strabag. От Strabag са отказали коментар. Представител на ТМК е заявил пред РБК, че в момента компанията не участва в строителството на българския участък на „Турски поток”, но обмисля възможността за участие в търга на „Булгартрансгаз” и очаква решение за неговото подновяване (обществената поръчка бе спряна миналата седмица заради жалба на „Атоменергоремонт”, но дни по-късно тя бе оттеглена). От „Булгартрансгаз” не са отговорили на запитването на РБК. В България, според източници на РБК, „Газпром” привлича ТМК като изпълнител, за да намали политическите рискове. Руския гигант трябва да достави 300 хил. тона тръби. Според директора на изследователската агенция Vygon Consulting Мария Белова „Газпром” все още се дистанцира от газопровода в България, не обявявайки точния маршрут, за да не предизвиква политически натиск. „Веднага след обявяването на маршрута на газопровода, същото ще се случи и с него, както със „Северен поток“ 2 , който непрекъснато е критикуван от САЩ”, посочва експертът.
Източник: economic.bg (27.02.2019)

Търгът за строежа на българския участък от „Турски поток“ е подновен „Булгартрансгаз“ обяви, че е подновен търгът за строежа на българския участък на газопровода „Турски поток“. От газовия оператор официално обявиха, че срокът за подаване на офертите ще бъде до 6-и март. Стойността на проекта за разширяването на българската газопреносна система от границата с Турция до границата със Сърбия е 1,4 млрд. евро (около 1,6 млрд. долара). В официално съобщение „Булгартрансгаз“ ЕАД уведомява потенциалните участници в откритата процедура „Доставка на необходимите материали и оборудване, инвестиционно проектиране – фаза работен проект, изграждане и въвеждане в експлоатация на обект: „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз” ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбската граница”, етап: „Линейна част“, че възобновява процедурата и удължава срока за подаване на оферти. Процедурата беше спряна поради подадена жалба и постъпило във връзка с нея искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“. С Определение № 245 от 21.02.2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ жалбата се оставя без разглеждане, прекратява се образуваното производство и искането за спиране на процедурата е оставено без разглеждане. Определението на КЗК не е обжалвано и съответно същото е влязло в сила. Проектът предвижда изграждането на газопровод с дължина 474 км от българо-турската до българо-сръбската граница, както и на две нови компресорни станции. По-рано тази седмица руският производител на петролни и газови тръби ТМК заяви, че е заинтересован от наддаването за изграждането на газопровода с дължина 484 км, чрез който София иска да осигури връзка с газопровода „Турски поток“. Става дума за „Тръбната металургична компания“ на бизнесмена Дмитрий Пумпянский. Според източник на руското издание РБК обаче руската компания вече преговаря с австрийската „Щрабак“, която да извърши строителните дейности. От „Щрабак“ отричат да водят подобни преговори. От компанията на Пумпянский твърдят, че в момента не участват в проекта, но имат намерение да се включат в обявения от „Булгартрансгаз“ търг.
Източник: Труд (01.03.2019)

БЕХ и газовите му дружества обжалват глобата за злоупотреба с монопол "Български енергиен холдинг" (БЕХ) и дъщерните му компании "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" са подали жалба в Съда на Европейския съюз срещу решението на Европейската комисия за налагане на обща глоба за над 77 млн. евро, съобщиха то държавния холдинг в петък. Жалбата е внесена предишния ден, когато изтича крайният срок от трите месеца за обжалване на решението на ЕК. С нея се иска отмяна на това решение и на наложената санкция. Самата глоба не е платена, а ще бъде предоставено обезпечение за нея до приключването на делото. Още през декември от БЕХ обявиха, че не са съгласни със заключенията на Брюксел, че дружествата от групата са злоупотребявали с господстващото си положение на българския пазар и вероятно ще я обжалват. Тогава от холдинга обявиха, че макар принципно плащането на глобата е дължимо в срок от три месеца от датата на решението, при обжалването ? се предвижда или условно плащане, което трябва да се възстанови при успешно обжалване, или предоставяне на обезпечение. Трите компании са предпочели втория вариант. В средата на декември стана ясно, че Европейската комисия санкционира с над 77 млн. евро държавния "Български енергиен холдинг" (БЕХ) и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" заради това, че са пречили на частни фирми да получат достъп до газопреносната мрежа, за да могат да участват на вътрешния пазар, както и че не са им позволили да съхраняват свое гориво в газохранилището в Чирен.
Източник: Медия Пул (05.03.2019)

Енергийният холдинг обжалва глобата от 77 млн. евро, наложена от Еврокомисията Българският енергиен холдинг (БЕХ) обжалва глобата от 77 млн. евро, която Европейската наложи на него и на дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" за монопол върху газопреносната мрежа на страната. Това се вижда от сайта на държавната енергийна компания. Жалбата пред Общия съд на Европейския съюз е подадена на 28 февруари. БЕХ и дъщерните му дружества не приемат заключението на Европейската комисия, че са злоупотребили с господстващо положение на българския газов пазар и настояват съдът да отмени санкцията. Плащането на глобата, наложена на 17 декември, е дължимо в срок от три месеца. В случай на обжалване процедурните правила предвиждат или условно плащане на глобата, която подлежи на възстановяване в случай на успешно обжалване, или предоставяне на обезпечение. Според Еврокомисията между 2010 и 2015 г. БЕХ и неговите дъщерни дружества са злоупотребили с господстващото си положение, като са възпрепятствали навлизането на пазарите за доставка на газ в България чрез неправомерно ограничаване на достъпа до притежаваната и експлоатираната от тях инфраструктура. БЕХ е използвало господстващото положение на едно от дъщерните си дружества — "Булгартрансгаз", за да защити почти монополното положение на другото си дъщерно дружество, "Булгаргаз", по отношение на доставките на газ. Освен това "Булгаргаз" се е презапасявало с капацитет по единствения газопровод за внос, транспортиращ газ през Румъния за България, за да не може той да бъде използван от потенциални конкуренти. Без да имат достъп до тази основна инфраструктура, за потенциалните конкуренти е било невъзможно да навлязат на българския пазар за доставки на газ на едро в България. Това е попречило на развитието на конкуренция и е осигурило почти монополно положение на "Булгаргаз". Разследването е започнало през 2013 г. От стенограма на правителствено заседание, проведено два дни след оповестяването на глобата, се разбира, че в продължение на три години България е предлагала на Брюксел различни мерки, но не се е съгласила с предложението на ЕК собствеността на "Булгартрансгаз" да бъде сменена чрез продажба на мажоритарен дял. Тогава като български успех беше изтъкнато, че размерът на глобата е намален над три пъти - от 300 млн. на 77 млн. евро.
Източник: Дневник (05.03.2019)

Фирми от Саудитска Арабия, Италия и Унгария искат да строят "Български поток" Три компании са подали оферти за търга на "Булгартрансгаз" за газовата отсечка на "Турски поток" през България, стана ясно при отварянето на офертите. В "Газово развитие и разширение в България" участват "Консорциум Варна 1" (учреден от "Бонати" и "Макс Щрайхер") и "Комплишънс дивелъпмънт" - клон България. Вторият консорциум с оферта е обединение между Fovallakozo и KVV Kivitelezo. Третото предложение идва от "Консорциум Аркад", в който участници са "Аркад Ей Би Би" и "Аркад Енджиниъринг енд Констръкшънс Къмпани". Това са обединения между фирми от Саудитска Арабия, Италия и Унгария, обясни шефът на държавното дружество Владимир Малинов. Засега не е видно дали в консорциумите има български или руски компании, тъй като продължава отварянето на офертите, каза още Малинов. Тръжната комисия ще работи до края на март, когато се очаква да бъдат отворени и ценовите предложения.
Източник: Сега (08.03.2019)

БЕХ избра банка, гарантираща плащането на 2/3 от глобата, наложена от ЕК "Български Енергиен Холдинг" ЕАД избра финансова институция, която ще издаде банкова гаранция, обезпечаваща задължението за плащане на 2/3 от глобата, наложена от Европейската комисия (ЕК) на БЕХ Груп по Дело АТ.39849. Банката ще предостави банкова гаранция за обезпечаване задълженията на БЕХ и дъщерното му дружество "Булгаргаз" ЕАД по наложената глоба. Предстоят преговори между БЕХ и банката за уточняване на клаузите на договора за издаване на банкова гаранция. "Булгартрансгаз" ЕАД, "Български Енергиен Холдинг" ЕАД и "Булгаргаз" ЕАД на 28.02.2019 г. подадоха жалба срещу решението на ЕК от 17.12.2018 г. Дружествата от групата на БЕХ не приемат заключението на ЕК, че са злоупотребили с господстващо положение на българския газов пазар. През декември комисията глоби БЕХ със 77 милиона евро за възпрепятстване на достъпа до газопреносната мрежа у нас. Дори да обжалва решението на ЕК за налагане на глоба на БЕХ, България ще трябва да го изпълни.
Източник: 24 часа (11.03.2019)

БЕХ, "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" предоставят банкова гаранция по глобата, наложена от ЕК До 19 март Българският енергиен холдинг и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" трябва да предоставят банковата гаранция по глобата от 77 млн. евро, която им наложи Европейската комисия в края на миналата година. Компаниите обжалваха решението, тъй като не приемат, че са злоупотребили с господстващо положение на българския газов пазар. Осигуряването на банкова гаранция по делото е по-евтиният вариант от плащането на глобата, каза изпълнителният директор на енергийния холдинг Петьо Иванов: “Наличните пари така или иначе ги имаме както в БЕХ, така и в "Булгартрансгаз", но въпрос на преценка. Знаете, че по отношение на "Булгартрансгаз" им предстои интензивен проект, който има нужда от пари, от плащане на инвестицията“. Необходимите на “Булгартрансгаз“ пари за изграждането на българския участък на газопровода "Турски поток" е около 2,7 млрд. лева.
Източник: БНР (15.03.2019)

Газът поскъпва с под 1% от април Природният газ да поскъпне от 1 април с 0,83%. Това е предложението на експертите на Комисията за енергийно и водно регулиране в доклада до комисарите. Сега цената е 44,80 лв. за мегаватчас, предложението на “Булгаргаз”, което и експертите приемат, е да стане 45,17 лв. без цени за достъп и пренос през мрежата, акциз и ДДС. В прогнозата си от 8 февруари газовата компания, чийто шеф е Николай Павлов, оповести цена от 44,58 лв за мегаватчас, което бе намаление от 0,49% в сравнение със сега действащите. Компанията очакваше по-ниски доставни цени на природния газ от внос през второто тримесечие. Разходите за доставка на природен газ за вътрешния пазар у нас са изчислени на 303,71 млн. лв. В тази сума влизат и транзитните такси през Румъния. За резервиране на капацитет в тръбата от “Негру вода” до българската граница “Булгаргаз” се явява на търговете на румънската преносна компания “Трансгаз”. Предвижда се нормата на възвръщаемост на капитала (печалбата) да е 7,26%.
Източник: 24 часа (18.03.2019)

Обжалване спря поръчка за 45 км газопровод за 67 млн. лв. Поръчка за подмяна на магистрален газопровод за 67 млн. лв. е спряна, след като италианската фирма “Салп Сочиета Апалто Лавори Публичи Спа” АД обжалва в КЗК. Тя е за подмяна на 45 км тръби от преносната система - от Беглеж до Дерманци и от Дерманци до Батулци. Предвижда се демонтаж на съществуващите газопроводни тръби и монтаж на нови. В участъка от Дерманци до Батулци има две съществуващи газопроводни отклонения за газоразпределителната станция “Златна Панега” и за хранилището в “Чирен”, които трябва да се свържат към новоизградения газопровод. На 15 март КЗК уведомява “Булгартрансгаз”, че е образувала производство във връзка с жалба срещу разяснения на компанията. В нея се иска временна мярка “спиране”. Газовият оператор спира всички действия по поръчката, включително по приемане на оферти.
Източник: 24 часа (19.03.2019)

„Булгартрансгаз“ стартира публична консултация на проекта за Десетгодишен план за развитие на мрежите В изпълнение на европейските и национални нормативни изисквания, в съзвучие с добрите практики на европейския газов пазар и политиката си за прозрачност, „Булгартрансгаз” ЕАД започва публична консултация на проекта на Десетгодишен план за развитие на мрежите на Дружеството, който обхваща периода 2019 – 2028 г., се казва в съобщение на дружеството. Планът се отнася за дейностите на „Булгартрансгаз” ЕАД, които се предвижда да бъдат изпълнени през следващите десет години. Те трябва да гарантират сигурността на газовите доставки, готовността на газопреносната система за поемане на очакваното бъдещо търсене и предлагане на природен газ в региона, както и постигането на диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. „Булгартрансгаз” ЕАД отправя покана към всички заинтересовани страни да участват в публичната консултация, като изпратят своите предложения и коментари по Плана на електронен адрес info@bulgartransgaz.bg до 8 април 2019 г. включително, заявяват от дружеството. След провеждане на публичната консултация и при отчитане на получената обратна връзка, Десетгодишен план за развитие на мрежите на “Булгартрансгаз” ЕАД за периода 2019-2028 г. ще бъде внесен за утвърждаване от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Десетгодишните планове за развитие на мрежата се разработват от газопреносните оператори на територията на Европейския съюз в изпълнение на чл. 22 от Директива 2009/73 (EO). „Булгартрансгаз” ЕАД разработи своя Десетгодишен план и в съответствие с разпоредбите на чл. 81г, ал. 1 от Закона за енергетика (ЗЕ).
Източник: 3e-news (25.03.2019)

Нов газопровод за 3.5 млрд. лв. планира "Булгартрансгаз" Държавният газов оператор "Булгартрансгаз" възнамерява да реализира проект за газопровод между Варна и Оряхово. Съоръжението е включено в новият 10-годишен план за развитие на газовата мрежа в страната, който обхваща периода 2019 – 2028 г. и предстои да бъде одобрен от Комисията за енергийно и водно регулиране. Според плана бъдещата газова тръба, която на практика е комбинация от "Южен поток" и "Набуко", трябва да бъде готова през 2025 г. Тя е описана като втора част от проекта за газов хъб "Балкан" и прогнозната й стойност е 1.78 млрд. евро, или близо 3.5 млрд. лв., като в сумата е включена и модернизацията на съществуващи обекти. Записано е, че необходимото финансиране ще се осигури със собствени средства и заеми, но няма яснота какви количества природен газ ще се транспортират през нея и откъде ще идват те. Това е вторият огромен разход, планиран от газовата компания. В момента "Булгартрансгаз" вече провежда процедура за строителството на транзитен газопровод - от турската до сръбската граница, с цена 2.8 млрд. лева. Проектът е продължение на руския "Турски поток" и по него "Газпром" ще пренася газ за Сърбия и Унгария.
Източник: Капитал (27.03.2019)

Четворно повече газ ще може да се внася у нас от Гърция от април Държавният газов оператор "Булгартрансгаз" обяви в четвъртък, че от 1 април увеличава повече от четири пъти техническия капацитет за внос на природен газ от Гърция у нас на точката на преносната си мрежа при Кулата- Сидирокастро. Това се прави във връзка с обръщането на потока на движение на суровината по Трансбалканския газопровод, по който в момента се транзитира руски газ през Украйна, Румъния и България до Турция, Гърция и Македония. Намеренията на "Газпром" са от 1 януари 2020 г. да пренасочи сегашния поток към Турция по газопровода "Турски поток" по дъното на Черно море. "Булгартрансгаз" на свой ред смята да използва освободения капацитет на съоръжението за транспортиране на суровина от юг на север и сега предприема първите стъпки в тази посока. Така от 1 април 2019 г. техническият капацитет на газовата точка при Кулата-Сидирокастро ке увеличава от сегашните 10.570 млн. кВтч дневно на 46.535 млн. кВтч. Тези обеми ще бъдат предложени на платформата за резервиране на капацитети (RBP). За април ще бъдат обявени тези количества като дневен твърд капацитет. През май и юни офертата е за месечен твърд капацитет, а за следващите три месеца - тримесечен твърд капацитет с същия обем. Увеличението на капацитета ще позволи на търговците на газ да внасят в страната ни синьо гориво от различни източници, включително и на втечнен газ от терминала в Ревитуса, а на следващ етап и от този в Александруполис, коментира шефът на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов пред БНР. "Основните източници на диверсификация, които биха могли да дойдат от територията на Гърция, е втечненият природен газ, тъй като това е допълнителният вход, който Гърция има повече от това, което има България. Това дава възможност за произход от САЩ, от Катар, от Северна Африка да бъде доставен и съответно потребяван на българския пазар", посочи газовият шеф. Според него вдигането на тази капацитет дава стабилна основа в обявените от неговата компания и от "Булгаргаз" търгове за доставка на газ да бъдат подадени оферти, които да бъдат конкурентни на сегашните цени за българския пазар. "Конкуренцията предполага по-добри цени", каза шефът на "Булгартрансгаз".
Източник: Медия Пул (29.03.2019)

Арабски консорциум с най-ниска оферта за "Турски поток" у нас Арабският консорциум "Аркад" единствен предложи цена за изграждането на трасето на "Турски поток" у нас, която се вмества в обявените параметри на провежданата от държавния газов оператор "Булгартрансгаз" обществена поръчка. Това стана ясно при отварянето на ценовите оферти на кандидатите да проектират, доставят материали, изградят и въведат в експлоатация 474-километровия газопровод от турско-българската към българо-сръбската граница. Обществената поръчка за 2,286 млрд. лв. без ДДС е само за линейна част на тръбата. Вторият кандидат, допуснат до отваряне на ценовите оферти - ДЗЗД "Консорциум Газово развитие и разширение в България" (ГРРБ), предложи двойно по-висока цена от "Аркад". ГРРБ иска близо 2,415 млрд. евро без ДДС за построяване на цялото трасе за 250 дни. За период от 615 дни предложението е за близо 1,601 млрд. евро. Предложението на "Аркад" е за близо 1,289 млрд. евро за срока от 250 дни и за малко над 1,102 млрд. евро без ДДС за дългия период. Макар техническата оценка на ГРРБ да е малко по-висока от тази на "Аркад" - 30 точки срещу 27,4 точки, тяхното предложение не се вмества в търсената цена. В началото на седмицата официално ще бъде обявено решението за класирането на кандидатите и победителят в търга.
Източник: Дума (01.04.2019)

Саудитската "Аркад" е най-вероятният строител на "Турски поток" през България Саудитският консорциум "Аркад", в който влизат "Аркад Ей Би Би" и "Аркад енджиниъринг енд констръкшънс къмпъни", най-вероятно ще бъде избран за строител на транзитния газопровод от турската до сръбската граница. Единствено неговата ценова оферта от 2.15 млрд. лв. без ДДС (1.1 млрд. евро) се вмества в поставения от държавната компания максимален бюджет от 2.28 млрд. лв. без ДДС. Това стана ясно при отварянето на финансовите предложения на кандидатите в сградата на "Булгартрансгаз". Според изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" окончателното решение за класирането на кандидатите трябва да бъде обявено следващата седмица, но изненади са почти невъзможни. Така строителството на газопровода може да започне през май, като целта е от 1 януари да бъде осигурена техническа възможност за пренос на природен газ.
Източник: Капитал (01.04.2019)

"Булгартрансгаз" получава 55 млн. лева по европейски механизъм С решение на координационния комитет към механизма за свързване на Европа се отпускат 27,184 млн. евро безвъзмездна финансова помощ за проекта "Рехабилитация, модернизация и разширение на българската преносна система - Фаза 2" на "Булгартрансгаз" ЕАД, съобщиха от дружеството, цитирани от БТА. Дейностите са за рехабилитацията на два участъка от северния полупръстен на газопреносната система с обща дължина около 81 км. Това са участъците "ОС Беглеж - КВ Дерманци - КВ Батулци - КВ Калугерово" с дължина 58 км. и "ОС Вълчи дол - КВ Преселка" с дължина около 23 км., посочиха от Булгартрансгаз. Средствата са за доставка, строителство и въвеждане в експлоатация на двата участъка, както и за свързаните с това дейности по строителен надзор. С рехабилитацията на участъците ще се гарантира по-сигурен и надежден пренос на природен газ. Предвижда се дейностите по рехабилитация на участъците да се изпълняват в периода януари 2019 - юни 2022 година, допълниха от дружеството. Основната цел на проекта от общ интерес "Рехабилитация, модернизация и разширение на българската преносна система - Фаза 2" е адаптиране на газопреносната мрежа на "Булгартрансгаз" ЕАД към плановете за развитие на инфраструктурата в региона. По този начин ще се осигури техническа възможност за пренос на допълнителни количества природен газ през територията на страната, постъпващи през съществуващите и нови входни и изходни точки като интерконекторите Гърция-България, България-Сърбия, концепцията за изграждане на Газов хъб "Балкан", както и плановете за разширение на ПГХ "Чирен", пише в съобщението.
Източник: 24 часа (02.04.2019)

Саудитци и италианци ще строят "Български поток" Консорциумът "Аркад" е компанията, избрана от "Булгартрансгаз" за построяването на отсечката на "Турски поток" през България. Обединението, в което влизат саудитската "Аркад Енджиниъринг енд Констракшънс Къмпъни" и италианската "Аркад Ей Би Би С.п.А.", е предложило цена за проекта до сръбската граница от 2.15 млрд. лв. без ДДС за срок от 615 дни. Така офертата влиза в заложения от "Булгартрансгаз" максимален бюджет от 2.28 млрд. лв. без ДДС. През тръбата се очаква да преминават 31.5 млрд. куб. м природен газ годишно. Инвестицията трябва да се изплати до 2039 г. За "Български поток" оферти подадоха "Аркад" и "Газово развитие и разширение в България" (ОТ Industries Fovallkozo Zrt., OT Industries – KVV Kivitelezo Zrt. и Консорциум "Аркад"). Имаше и трети кандидат, но той бе отстранен, тъй като според "Булгартрансгаз" той не отговаря на критериите. Спекулациите около избора на фирма заваляха още преди месец. Тогава руска медия съобщи, че конкурсът е предрешен и ще бъде спечелен от "Тръбна металургична компания" (ТМК) на бизнесмена Дмитрий Пумпянски. Впоследствие се оказа, че дружеството изобщо не участва в процедурата, но все пак не е изключено да влезе като подизпълнител.
Източник: Сега (04.04.2019)

Италиано-арабски консорциум ще строи "Турски поток" в България Обединение „Консорциум Аркад“ е класиран на първо място и предложен за изпълнител на българската част от "Турски поток". "Булгартрансгаз“ финализира успешно обществената поръчка за избор на изпълнител в откритата процедура по Закона за обществените поръчки (ЗОП) с наименование: „Доставка на необходимите материали и оборудване, инвестиционно проектиране - фаза работен проект, изграждане и въвеждане в експлоатация на обект: „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз” ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбската граница”, етап: „Линейна част“ и референтен номер: 180-100 на „Булгартрансгаз“ ЕАД. Решението за избор на Обединение „Консорциум Аркад“ е публикувано на профила на купувача, на сайта на „Булгартрансгаз“ ЕАД, на 03.04.2019 г. Три обединения подадоха оферти за участие в процедурата - Д3ЗД Консорциум „Газово развитие и разширение в България“ (ГРРБ), Обединение от „ОТ Industries Fovallkozo Zrt., OT Industries – KVV Kivitelezo Zrt.“ и Обединение „Консорциум Аркад“. Офертата на обединението от унгарските Industries Fovallalkozo Zrt и Industries-KVV Kivitelezo Zrt, в които мажоритарен акционер е унгарската енергийна група МОЛ, не беше допусната до отваряне на ценовата оферта, тъй като не отговаря на техническите изисквания на поръчката за 2,286 млрд. лева без ДДС. Офертата на Обединение Консорциум „Аркад“ с участници „Аркад Ей Би Би” С.п.А и „Аркад Енджиниъринг енд Констръкшънс Къмпъни” предложи цена от близо 1,1 млрд. евро при срок за изграждане от 615 дни и цена от 1,289 млрд. евро за по-краткия срок от 250 дни. Третият кандидат - ДЗЗД „Консорциум–Газово развитие и разширение в България“ (ГРРБ) с участници „Консорцио Варна 1“ (учредено от „Бонатти“ С.п.А и „Макс Щрайхер“ С.п.А) и „Комплишънс дивелъпмънт“ С.А.Р.Л- клон България, предложиха съответно цена от 1,6 млрд. евро за срок на изграждане от 615 дни и цена от 2,415 млрд. евро за срок на изграждане от 250 дни. Изборът на изпълнител е осъществен чрез прилагане на показателите от Методиката за комплексна оценка, зададени от „Булгартрансгаз“ ЕАД, като избраният консорциум е предложил икономически най-изгодната оферта по предварително обявения критерий за възлагане „оптимално съотношение качество/цена“ , казват от държавната газова компания. Предложението на Обединение „Консорциум Аркад“ включва най-ниските цени, както за изпълнение на всички дейности от предмета на поръчката при максимално допустим срок на изпълнение на дейностите 250 (двеста и петдесет) календарни дни, така и при изпълнение на всички дейности от предмета на поръчката при максимално допустим срок на изпълнение на дейностите 615 (шестстотин и петнадесет) календарни дни. Избраният консорциум е обединение от чуждестранни компании, като негови членове са: Аркад Ей Би Би С.п.А. - Италия и Аркад Енджиниъринг енд Констракшънс Къмпъни – Саудитска Арабия.
Източник: economic.bg (04.04.2019)

4,8 млрд. евро за 10 години в газови мрежи и транзит на над 40 млрд. куб. м 4,8 млрд. евро инвестиции в газопроводи е записал газовият оператор “Булгартрансгаз” в проекта за 10-годишен план за развитие на газовата мрежа в България за периода 2019-2028 г. Това, което е сигурно, че ще се строи, е с хоризонт за завършване 2020-2021 г. и е на стойност 943 594 млн. лв. Най-голямата сума - 550 млн. лв. за три години, е за липсващите газопроводи от “Турски поток”. Тези нови тръби се водят като първа фаза на хъб “Балкан” и са за пренос на 17,93 млрд. куб. м на година от границата с Турция и на 13,03 млрд. куб. м към Сърбия. В бележка се уточнява, че прогнозните инвестиционни разходи за проекта са 2,767 млрд. лв., като начинът на финансиране на останалите средства ще бъде определен след избор на изпълнител. Вече е класиран консорциумът, който ще изгражда тръбите - това е “Аркад”, в него са “ Аркад Ей Би Би” - Италия, и “Аркад Енджиниъринг енд Констракшънс Къмпани” - Саудитска Арабия. Проектът трябва да е готов към края на 2020 г. в такава степен, че да може да се транспортира газ от “Турски поток”. Останалите суми са насочени към модернизация на националната и транзитната мрежа и за газовото хранилище в Чирен. С тях ще се добави общ допълнителен капацитет към мрежата за около 3 млрд. куб. м, тоест включва се и газът от българо-гръцкия интерконектор. Връзката с Гърция, чието строителство предстои, не е включена в плана, защото акционер в компанията “Ай Си Джи Би” е БЕХ. “Булгартрансгаз” е включил 8,16 млн. лв. за присъединяването й към националната преносна система, предвидено за 2020 г.
Източник: 24 часа (23.04.2019)

"Булгартрансгаз" ще похарчи още 351 млн. лв. за продължението на "Турски поток" До близо 3 млрд. лв. се увеличават разходите за продължението на "Турски поток" през България. След като в началото на април "Булгартрансгаз" избра саудитската "Аркад" за строител на 474-километрово трасе срещу 2.6 млрд. лв., сега държавният газов оператор е обявил и търг за изграждането на две компресорни станции с прогнозна цена над 351 млн. лева. Булгартрансгаз очаква да получи средно 340 млн. лв. годишно от таксите за транзит на газ от разширяването на TurkStream, но ще трябва да покрие и такси за експлоатация от 130 млн. лв. годишно, както и лихвени плащания по инвестицията.
Източник: Капитал (02.05.2019)

"Булгартрансгаз" обяви поръчка за над 350 млн. лв. за обекти по тръбата към Сърбия Държавната компания "Булгартрансгаз" обяви днес обществена поръчка за строителство на две компресорни станции за продължението на газопровода "Турски поток" до границата със Сърбия. Въпреки че обектите са два, поръчката е една с прогнозна стойност 351 635 657.46 лева без ДДС. Сумата включва изработване на инвестиционен проект, доставка на материали и оборудване и строително-монтажно работи. Едната компресорна станция ще е при монтанското село Расово, а другата - при Провадия. За да бъдат свързани двете станции с мрежата на "Булгартрансгаз" ще бъдат проектирани и изградени входящи и изходящи шлейфи и оптична кабелна линия, а за присъединяването им към мрежите на техническата инфраструктура – проектиране и изграждане на пътни връзки, електрозахранване, водоснабдяване и канализация. Според съобщението на държавното дружество поръчката цели да повиши сигурността на газовите доставки за България и региона и да затвърди ролята на страната като транзитен център в ЕС. Като икономически най-изгодна ще бъде преценена офертата, която има оптимално съотношение между качеството и цената, а показателите, по които това ще се преценява, са сроковете за изпълнение, показател свързан с работата на газотрубинните двигатели, ценови параметри и процент на оскъпяване във връзка с разсроченото плащане. Срокът за подаване на оферти за участие в откритата процедура е до 10-ти юни 2019 г. За строител на самата тръба наскоро беше избран консорциумът "Аркад", в който влизат "Аркад Ей Би Би С.п.А". – Италия, и "Аркад Енджиниъринг енд Констракшънс Къмпъни" – Саудитска Арабия. Той е готов да изпълни проекта за 615 дни за сумата от 2.15 млрд. лв. без ДДС. Общата прогнозна стойност на новата газова инфраструктура е 2.6 млрд. лв.
Източник: Дневник (07.05.2019)

Избраха нов строител на газопровода "Балкан" "Булгартрансгаз" избра нов изпълнител на газопровода от Провадия до сръбската граница, по който ще се транспортира газ от "Турски поток". Това е вторият в класирането - консорциум "Газово разширение и развитие на България". Участници в него са италианската "Бонатти", германската "Макс Щрайхер" и люксембургската "Комплишънс дивелъпмънт"- клон България, съобщи на пресконференция изпълнителният директор на компанията Владимир Малинов. На търга първоначално първи бе класиран саудитският консорциум "Аркад", който предложи 1,28 млрд. евро за построяване на газопровода за 250 дни и 1,102 млрд. евро при срок от 615 дни. Лихвеният процент, който предложиха саудитците за изплащането в продължение на 10 г. беше 4,1%. В деня на отварянето на финансовите оферти шефът на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов заяви, че има предложение, което се вписва в прогнозната цена, която е 2,28 млрд. лева. Така първи бе класиран саудитският консцорциум "Аркад", който е трябвало до 16 май да подаде документи за сключване на договор. Тъй като това не е станало, срокът е бил удължен до 27 май. Дотогава са били представени едва 4 от необходимите 30 документа, за да се подпише контрактът. Затова днес ръководните органи на "Булгартрансгаз" са взели решение да се пристъпи към подписване на договор с втория участник - консорциум "Газово разширение и развитие на България".
Източник: 24 часа (29.05.2019)

ТЕЦ-ът на Ахмед Доган отнесе 2 млн. лева глоба ТЕЦ "Варна", в която политикът в оставка Ахмед Доган неотдавна стана собственик, е глобен с над 2 млн. лева. Наказанието е наложено от ЕСО (Електроенергийният системен оператор), защото топлоцентралата не изпълнява задължението си да поддържа мощности в готовност (т.нар. студен резерв). Това съобщи "Капитал". Оказва се, че централата не е осигурявала зададените от ЕСО мощности, тъй като се налагали сериозни ремонти. Обществените поръчки за ремонтите обаче били спрени, защото "Булгартрансгаз" не можел да осигури в рамките на 2019 г. необходимия природен газ за работата на енергоблоковете. "ЕСО извършва контрол на работата на съоръженията на ТЕЦ "Варна", както и на останалите производители, чрез средствата за търговско измерване и за телеуправление и телекомуникация в реално време", са обяснили от ЕСО пред "Капитал". Именно така ЕКО установили, че централата не поддържа необходимите мощности в запас. ?oчeтният пpeдceдaтeл нa Д?C Axмeд Дoгaн стана мaжopитapен coбcтвeнocт в "Cигдa", ?oятo ?yпи TEЦ "Bapнa" миналата есен.Само за година - до края на юли 2019 г., ТЕЦ "Варна" е получил над 27 млн. лв. от държавата, за да е в готовност да се присъедини към мрежата при временен недостиг на ток в страната. През юни предстоят новите търгове за студен резерв. "Капитал" прогнозира, че тецът на Доган отново ще е фаворит.
Източник: Сега (31.05.2019)

Първи американски втечнен газ за България България започва да потребява и американски втечнен газ, което е първа стъпка към диверсификацията на доставките и намаляване на зависимостта от вноса само на руски природен газ. В четвъртък вечерта на гръцкия терминал за регазификация на втечнен газ в Ревитуза е пристигнал първият танкер д 90 млн. куб. м суровина за "Булгаргаз", чието разтоварване ще започне от 1 юни. Това съобщиха на пресконференция в петък министърът на енергетиката Теменужка Петкова и шефовете на държавните дружества "Булгаргаз" Николай Павлов" и на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов. Доставчик на суровината е холандската компания "Колмар", която бе сред участниците в първия в историята на "Булгаргаз" търг за алтернативни на "Газпром" доставки на 144 млн. куб. м газ. Той бе спечелен от гръцката ДЕПА, като бе обявено, че постигнатите цени са били по-ниски от тези на руския газ, но не бе посочено какви са те. Третият кандидат бе българския газов доставчик "Дексиа". От "Колмар" обаче са предложили после на "Булгаргаз" да купи други количества на по-ниски от на ДЕПА цени и това било прието от газовата компания. По информация на Mediapool такава оферта била отправена и от "Дексиа" и тъй като тарифите били по-изгодни от газпромовските, а и държавният газов доставчик не бил длъжен да провежда търгове за доставки, е решено да се ползват конкурентните услуги. Сега пристигналите количества газ са за изминаващото второ тримесечие, за следващото "Колмар" ще осигури още 50 млн. куб. м, обясни министър Теменужка Петкова. "Цените са конкурентни и по-ниски от тези на настоящия доставчик. Смятам, че това е една много сериозна крачка напред към либерализацията на пазара на природен газ в България и един много ясен знак за това, че правителството работи изключително насочено в посока диверсификация и то не само на думи, а и на дела“, каза още тя. Производител на доставеният вече природен е американската "Шениер“, която имаше интерес да резервира капацитет от прясно започнатата да се строи газова връзка между Гърция и България, а също така проявяваше интерес да захранва и бъдещия терминал за втечнен газ край Александруполис, в който акционер иска да става "Булгартрансгаз". Втората доставка на "Колмар" ще е осигурена от "Бритиш Петролеум“, каза Петкова. Тези количества ще бъдат доставени у нас през точката за достъп между гръцката и българската газова мрежа "Кулата – Сидирокастро“, чийто капацитет бе увеличен от 1 април, обясни шефът на газовия оператор "Булгартрансгаз" Владимир Малинов. Нейният капацитет вече е 4.4 млн. куб. м твърд капацитет плюс 6 млн. куб. м прекъсваем, което означава, че газопреносните мрежи на двете държави осигуряват възможността до 5 млн. куб м на ден физически да влязат на територията на Гърция от терминала в Ревитуза и да бъдат използвани за целите на българския пазар, каза Малинов. Целта на "Булгаргаз" е внесените през лятото количества газ от различните на "Газпром" доставчици и на по-ниски цени да бъдат нагнетени в газохранилището в Чирен. Те ще влязат в образуването на цената на природния газ през зимата, когато традиционно суровината поскъпва. Доставените от ДЕПА количества вече се вкарват в газохранилището. От "Колмар" обаче са депозирали в Министерство на енергетиката и заявление за преговори и сключване на споразумение за доставка на 500 млн. куб м за следващите 5 години, които да се търгуват на създаваната в момента у нас газова борса. Очаква се тя да започне работа на 1 октомври 2019 г. Газовата борса е част и от намеренията за изграждане на център за регионална и дори европейска търговия с природен газ – т. нар. газов хъб "Балкан". Осигуряването на тези количества е втората стъпка по реализацията на поректа ,след като "Булгартрансгаз" успя да сключи договор с "Газпром" за внос на природен газ у нас за "Турски поток" към Сърбия, част от които обаче ще е отива за хъба. Владимир Малинов каза, че се надява тези 500 млн. куб. м от "Колмар" да донесат добра ликвидност на бъдещия газов пазар у нас. Всичко това показва, че пътя, по който върви правителството в посока диверсификация, посока либерализация на пазара е правилен, а това, което сме поели като ангажимент го изпълняваме, обобщи Петкова.
Източник: Медия Пул (03.06.2019)

План за старт на газовия хъб и борса догодина с близо 1 млрд. куб. м План от началото на 2020 г. да заработят газовият хъб "Балкан" като виртуална точка за търговия заедно с борсата за синьо гориво с първоначални количества от близо 1 млрд. куб. м, бе представен пред парламентарната комисия по енергетика от "Булгартрансгаз" и дъщерното му дружество "Газов хъб Балкан" на дискусия в Народното събрание във вторник. За да се реализират тези намерения, ще бъдат направени поправки в Закона за енергетиката, които ще задължат държавния газов доставчик да продава на борсата своите нереализирани на вътрешния пазар количества по дългосрочния договор с руския монополист "Газпром", съобщи председателят на комисията Валентин Николов от ГЕРБ. Промените ще бъдат публикувани за обсъждане на сайта на Световния енергиен съвет още в сряда, но част от тях предизвикаха критики от бранша, веднага след като бяха представени, и мненията ще бъдат отразени веднага, обясни след заседанието в парламента Николов пред Mediapool. Шефът на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов припомни, че дружеството му има споразумение с оператора на платформата за газова търговия в австрийския хъб "Баумгартен" и ще се ползва моделът на борсата там за българската борса. От думите му стана ясно, че през юли ще започне реалната разработка на платформата на борсата у нас, за да може дружеството "Газов хъб Балкан" да защити концепцията пред Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и да получи лиценз за борсов оператор. От представянето на пътната карта за развитие на хъба и борсата от шефа на "Газов хъб Балкан" Кирил Равначки стана ясно, че намеренията са от 1 октомври платформата за търговия с газ да започне да работи в тестови режим, а от следващата година - и реално. Плановете са от 2020 г. на борсата да се предлагат 210 млн. куб. м газ от нереализираните количества на "Булгаргаз" по договора с "Газпром", а още 700 млн. куб. м да се пускат от други участници, сред които и местен добив и чужди доставчици на едро. Макар да бе помолен от бившия посланик на България в Русия и енергиен експерт от Центъра за балкански и черноморски изследвания Илиян Василев да обясни откъде точно ще идват другите количества газ и на базата на какви анализи са правени прогнозите, Равначки не даде отговор. Шефът на "Булгаргаз" Николай Павлов пък каза пред Mediapool, че не е запознат с намеренията количества, осигурени от неговата компания, да се пускат на борсата. Той посочи, че дружеството му ще съдейства за изграждането на свободния газов пазар и, ако бъде задължено да продава на борсата, ще се съобрази с това. Валентин Николов коментира пред Mediapool, че плановете са именно със законови поправки да се изкара държавният газов доставчик на борсата, но допълни, че ще иска от Равначки допълнителна информация за прогнозата на "Газов хъб Балкан" за осигуряването на количества газ за платформата за търговия. Според представената от Равначки графика количествата на "Булгаргаз" за свободния пазар ще се увеличават от 210 млн. куб. м през следващата година до над 1 млрд. куб. м през 2024 г. Това ще е почти половината от планираните за търгуване на борсата количества, тъй като другите търговци се предвижда да осигурят 1.1 млрд. куб. м през 2024 г. Пак според неясно как направена прогнози търсенето на газ от хъба ще стартира с близо 700 млн. куб. м през 2020 г., за да стигне до почти 2.5 млрд. куб. м през 2024 г. Енергийният министър Теменужка Петкова се опита да внесе малко повече яснота, като припомни, че компанията "Колмар", внесла за "Булгаргаз" в края на май 90 млн. куб. м втечнен американски газ, е предложила да осигурява 500 млн. куб. м годишно за борсата в продължение на пет години. Тя отбеляза, че в търга за капацитета на бъдещия "Турски поток" са останали нерезервирани количества и те също ще се предлагат на борсата. Петкова коментира бланкетно, че страната ни трябва да се възползва от географското си местоположение, пред което минават газовите потоци.
Източник: Медия Пул (05.06.2019)

Първоначалният победител в търга за строителство на разширението на „Турски поток“ през България, италиано-арабския „Консорциум Аркад“, е подал жалба срещу „Булгартрансгаз“ заради декласирането му. Това става ясно от справка в сайта на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). „Аркад“ е подал жалба на 6 юни, като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) вече е стартирала процеса. Това действие на фирмата би трябвало да спре процедурата до произнасянето на регулатора. Законът за обществените поръчки допуска предварително изпълнение на решението за подписване на договора, но и това може да бъде обжалвано. Ако КЗК се разпореди, че „Аркад“ е отстранен неправомерно, „Булгартрансгаз“ ще отнесе и глоба в размер на 10% от стойността на договора, или 214 млн. лв. Все още не са ясни конкретните мотиви за жалбата на саудитците. Според информация на „Капитал“ „Булгартрансгаз“ е поела ангажимент пред „Газпром“ да осигури техническа възможност за пренос на природен газ в посока Сърбия от началото на 2020 г. В края на май „Булгартрансгаз“ изненадващо реши да отстрани „Аркад“ и да възложи поръчката на втория в класирането. Тогава ръководството на държавната компания изтъкна като причина непредоставени в срок документи от страна на италиано-арабския консорциум. Оказа се, че „Газово развитие и разширение в България“ изведнъж е готово да намали първоначалната си ценова оферта с над 30%, сваляйки я удобно под офертата на „Аркад“. „На 16 май получихме писмо от втория класиран в процедурата. Те декларираха, че без да променят техническите условия на предложението си, са готови да ни направят 31.5% отстъпка от първоначалната им цена“, обясни директорът на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов. Предложената цена от Обединение „Консорциум Аркад“ беше 1.1 млрд. евро. ДЗЗД „Консорциум–Газово развитие и разширение в България“ беше предложил 1.6 млрд. евро. И двете дружества бяха готови да построят разширението до сръбската граница за 615 дни. В „Консорциум–Газово развитие и разширение в България“ влизат „Консорцио Варна 1“ (учредено от „Бонатти“ С.п.А и „Макс Щрайхер“ С.п.А) и „Комплишънс дивелъпмънт“ С.А.Р.Л- клон България. Този консорциум се очакваше още първоначално да спечели милиардната обществена поръчка за изграждането на газопровода, тъй като през него прозират руски интереси. „Комплишънс дивелъпмънт“ е свързана с компанията на руския металургичен магнат Дмитрий Пумпянский - „Трубная металлургическая компания” (ТМК). Още през февруари тази година руското издание РБК, позовавайки се на двама свои източници, написа, че ТМК ще спечели търга за изграждането на газопровода „Турски поток” през България. Сегашният зам.-генерален директор по развитието на ТМК е Владимир Шматович преди години е бил директор в „Комплишънс дивелъпмънт“, става ясно от професионалния му профил в чуждестранни медии.
Източник: economic.bg (11.06.2019)

Две оферти за компресорните станции на газопровод “Балкан” Два консорциума подадоха оферти за строителството на компресорни станции “Расово” и “Нова Провадия” на газопровода “Балкан”, който е от Провадия до сръбската граница. Прогнозната стойност на поръчката е 351 635 657,46 лв. Във вторник в “Булгартрансгаз” комисия отвори кашоните с офертите пред представители на сдруженията и журналисти. Единият консорциум, който е предложил да проектира, да достави оборудването и изгради станциите, е “Ферощал Балкангаз”. Водеща в него е немската компания Ferrostaal Industrieanlagen GmbH. Тя е създадена през 1920 г., до 2010 г. е част от MAN Group. В момента е част от Deutsche Industrieanlagen GmbH, която обединява международни компании, специализирани в проектирането, управлението и изграждането на обекти от енергийната инфраструктура. В настоящия търг тяхна ще бъде отговорността за изготвянето на техническия проект, доставката на част от оборудването и осигуряване на тежкото финансиране. Другите партньори са “Главболгарстрой” и “Главболгарстрой Интернешънал”. “Главболгарстрой”, в партньорство с американските Solar Turbines и Honeywell модернизираха 4 компресорни станции - “Странджа”, “Петрич”, “Лозенец” и “Ихтиман”, които осигуряват транзита към Турция, Гърция и Македония. В момента “Главболгарстрой” изгражда транзитен газопровод за Турция (лупинг) в участъка от компресорна станция “Лозенец” до очистителното съоръжение “Недялско”. И в този търг американската компания Solar Turbines, част от Caterpillar Group, е посочена като доставчик на компресорите и турбините. Другият консорциум е ДЗЗД “Расово-Провадия КС”. В него представляващ партньор е “Климатроник” ЕООД. В Търговския регистър на ЕООД с това име отговаря само една фирма с едноличен собственик Цветелина Персийска. От сайта на компанията става ясно, че е създадена през 2007 г. в продължение и развитие на дейността на фирма ЕТ “Тотал ЕАР”. Фирмата е специализирана в областта на вентилационна, климатична и отоплителна техника. Разполага с проектантско-конструкторско бюро, производствено предприятие в София и Етрополе, с търговско-консултантски център и магазин в София. Партньор в това сдружение са още украинската “Полтаваспецмонтаж”. От сайта на компанията става ясно, че тя работи от 1996 г., изгражда обекти и съоръжения в нефтената и газовата, химическата, хранителната и преработвателната промишленост. Друг участник е ЗАО “Алвора”, компании с такива имена има в Литва и в Беларус. “Тек-куатро” АД е четвъртият партньор в консорциума. Кога ще бъдат отворени пликовете с финансовите оферти, ще бъде съобщено по-късно.
Източник: 24 часа (12.06.2019)

Премиерите на България и Гърция направиха първа копка на строежа на връзката между газовите системи на двете страни преди близо три години, но реализацията на проекта реално не може да започне. Причина за това стана жалбата на българската компания "Топливо-2" срещу определението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за предварително изпълнение на поръчката за доставка на тръби за газопровода. Процедурата бе спечелена от гръцката компания "Коринт Пайпуъркс" с цена за 58.2 млн. евро без ДСС при търсена максимална стойност от 60 млн. евро. Офертата на втория кандидат Ц "Топливо-2" не бе допусната до отваряне на цената, защото не покрива предварителните критерии за участие в търга, а третият поканен претендент - турската "Ерсияш Челик Бору Санайъ", се отказа от надпреварата. Българската фирма обжалва избора на "Коринт", но КЗК позволи на проектната компания "Ай Си Джи Би" да сключи договор с "Коринт", докато тече производството по жалбата. Спорът обаче продължава с жалба във Върховния административен съд (ВАС) срещу предварителното изпълнение на поръчката. От "Ай Си Джи Би" се надяват до средата на юли предварителното изпълнение да бъде потвърдено, което ще позволи договорът да бъде подписан. "Паралелно с това тече подготовката на договора със строителя, като процедурата не е обжалвана и решението вече е влязло в сила. Така че независимо от жалбата считаме, че на този етап няма съществен риск за пътната карта на проекта", допълват от проектната компания. "От всички факти е видно, че в конкретния случай са налице особено важни държавни интереси, поради което сме на мнение, че предварителното изпълнение е добре обосновано и мотивирано от КЗК и няма причина ВАС да не го потвърди", посочва още "Ай Си Джи Би". КЗК обосновава разрешението си за предварително изпълнение на поръчката със стратегическата важност на газовата връзка за България с капацитет от 3 млрд. куб. м газ годишно. Антимонополният орган приема, че интерконекторът е предпоставка за изпълнението на сключения от "Булгаргаз" договор за доставка на 1 млрд. куб. м природен газ от Азербайджан. "Към настоящия момент датата на доставка по този договор е определена през втората половина на 2020 г., което означава, че газопроводът трябва да бъде пуснат в експлоатация до края на 2020 г.", посочват от КЗК. Както писа вчера "Дума", и другият газов проект , изграждането на "Турски поток" през България, също е напът да се забави. И при него причината за това е жалба до КЗК на Саудитския консорциум "Аркад" срещу решението на възложителя "Булгартрансгаз" да го декласира от спечелената поръчката за изграждането на трасето. Както е известно, той бе заменен от конкурента си - обединение "Газово развитие и разширение в България" (ГРРБ). До произнасянето на антимонополния орган се спира поръчката за над 2.2 млрд. лв. без ДДС, която е ключова за транзита на руския природен газ през Турция, България и Сърбия до Западна Европа, както и за реализацията на намеренията на правителството за регионален газов хъб и борса за природен газ в България. Реално трасето няма как да бъде изградено в срок, освен ако не стане някакво чудо. Изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов заяви пред БНР, че спирането на проекта за изграждане на българския участък на газопровода "Турски поток" заради жалба ще забави процеса. Газовата компания ще настоява пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разглеждането на жалбата, подадена от отстранения участник - арабската компания "Аркад", да стане във възможно най-кратките срокове, предвидени в закона, с аргумент, че проектът е с изключително важно значение, посочи Малинов.
Източник: Дума (12.06.2019)

КЗК разпореди спиране на строежа на "Турски поток" през България Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) спря строежа на разклонението на "Турски поток" през България. От определението на антимонополната комисия става ясно, че тя е отказала на "Булгартрансгаз" предварително изпълнение на обществената поръчка. Определението на КЗК подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 3-дневен срок от съобщаването му на страните. Предстои да се види дали държавното дружество ще се възползва от тази възможност. Преди седмица КЗК образува производство по жалбата срещу строителството на 475-километровото трасе, оценено на 2.2 млрд. лева. Подател е отстраненият преди сключването на договора с изпълнителя саудитски консорциум "Аркад". Официалният мотив за декласирането му бе, че той не е внесъл навреме изисканите от "Булгартрансгаз" документи за подписването на контракта. По-конкретно, саудитците са поискали удължаване на срока за осигуряване на документите до края на май, но от газовия оператор са удовлетворили исканията им само частично. "Булгартрансгаз" искаше предварително изпълнение, за да сключи договор с класирания на второ място в търга консорциум "Газово разширение и развитие в България". Той предложи намаление на цената за построяването на газопровода - 1.102 млрд. евро без ДДС. Тоест, отстъпката бе около 31 процента. В обединението участват италианската компания "Бонатти", германската "Макс Щрайхер" и люксембургската "Комплишънс дивелъпмънт". Любопитна подробност е, че представител на люксембурското дружество "Комплишънс дивелъпмънт" е Андрей Зимин. Въпросният Зимин е директор в руското дружество "Трубная металлургическая компания" (ТМК). В началото на годината руското издание "РБК" ("РосБизнесКонсалтинг") съобщи, че именно то е посочено от "Газпром" за доставчик на тръбите, необходими за строителството на българска земя. Според същото издание за българското разклонение ще са необходими над 300 т тръби, а включването на руската фирма имало за цел да се работи по-бързо. В същото време КЗК ще разгледа и жалба срещу изграждането на компресорните станции за газопровода, подадена от "Дж. Кристоф Е&П Сървисиз" СРЛ. Индикативната стойност на този търг е 351 млн. лв. (без ДДС). При сегашната ситуация перспективите за завършването на проекта навреме определено не са добри. Ако "Аркад" не приеме решението на КЗК по своята жалба, може да се стигне и до дело във Върховния административен съд. Забавянето може да доведе до неблагоприятни финансови последици за държавното дружество "Булгартрансгаз" заради поетите ангажименти към руския доставчик "Газпром". Предварителните планове бяха транзитът на газ по тръбопровода да започне от началото на 2020 г., а към края на следващата година той да достигне своя пълен капацитет.
Източник: Банкеръ (21.06.2019)

КЗК спря строежа на „Турски поток“ през България Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отказа на „Булгартрансгаз“ предварително изпълнение на договора с „Газово развитие и разширение в България“ (ГРРБ) за изграждане на продължението на руския газопровод „Турски поток“ през България. Това става ясно от днешното определение на антимонополния орган по Закона за обществените поръчки. Така „Булгартрансгаз“ няма да може да подпише договор с предпочетения кандидат, който всъщност беше втори в класирането в търга. В ГРРБ влизат „Консорцио Варна 1“ (учредено от „Бонатти“ С.п.А и „Макс Щрайхер“ С.п.А) и „Комплишънс дивелъпмънт“ С.А.Р.Л- клон България. Този консорциум се очакваше още първоначално да спечели милиардната обществена поръчка за изграждането на газопровода, тъй като през него прозират руски интереси. „Комплишънс дивелъпмънт“ е свързана с компанията на руския металургичен магнат Дмитрий Пумпянский - „Трубная металлургическая компания” (ТМК). Строежът на разширението остава замразен докато КЗК се произнесе по жалбата на декласирания победител в търга за 2.286 млрд. лв. без ДДС – саудитския консорциум „Аркад“. Дружеството подаде жалба на 10 юни заради изненадващото му декласиране в полза на ГРРБ.
Източник: economic.bg (21.06.2019)

ЕК поиска да въведем изцяло пазарни цени за тока Енергийните планове на България са хаотични, числата са разбъркани, а източниците на финансиране - неясни. Страната не казва точно как ще успее да се пребори с енергийната бедност, как ще направи по-чист въздуха, използвайки за отопление или охлаждане чисти енергии. В същото време газовите планове изостават, а разнообразяването на източниците все още е в бъдеще време. Това се разбира от доклада на ЕК за това доколко българският проект на национален план "Енергетика и климат" до 2030 година, оповестен през миналата седмица, е адекватен, оповестен през миналата седмица. Той е важен, защото на тази база ще бъде обновена и Енергийната стратегия на България до 2050 г. До голяма степен именно тя ще предопредели как ще се развива страната ни в идните десетилетия. Брюксел изтъква, че трябва да преминем към пазарни, а не регулирани цени на тока - критика, отправяна многократно през годините и от Световната банка. Колко точно ще струва изпълнението на всички тези планове, все още не е ясно, но неофициалните сметки показват, че става въпрос за милиарди левове, за които не се знае откъде точно ще дойдат. За пример - само за газовия хъб "Балкан" и за прилежащата му инфраструктура ще бъдат нужни около 2.2 млрд. лв. Брюксел очаква от правителството да коригира плана си до края на годината. От ресорното министерство досега не са коментирали критиките на ЕК. В същото време в парламента спешно бе внесен проект за промяна в Закона за енергетиката, с който да се либерализира газовият пазар и да се създаде платформа за търговия по подобие на силно критикуваната борса за ток. Миналия петък проектът бе разгледан от ресорната комисия, а премиерът Бойко Борисов побърза да се похвали, че това е нов етап в развитието на газовия хъб. В доклада от Брюксел се казва, че целите на страната ни са лишени от амбиция. България е заложила по-нисък дял на зелената енергия, макар Европа отдавна да се стреми към по-чисти източници на енергия, включително и природен газ. Неамбициозните цели на България дори не са подплатени с конкретни инвестиционни планове с оценка за необходимите вложения, а разпиляно са нахвърляни възможности за еврофинансиране, при това само до края на 2020 г. Комисията иска да знае и как всички тези мерки ще се отразят на цените на тока, на гражданите и на бизнеса, особено там, където се използват въглища или се наблюдава повишено замърсяване на въздуха. Иска се и ясна социална политика за подпомагане на енергийно бедните, които ще бъдат сред най-засегнатите от новия екоподход. Сметките показват, че за да може България да отчете пред ЕК, че е постигнала целите си за енергийна ефективност, ще са нужни милиарди. Държавата е прехвърлила изпълнението на мерките към големите енергоразпределители - ЧЕЗ, ЕВН, "Енерго-Про", "Топлофикация -София" и др. Почти 100 компании трябва да намалят енергийното потребление при милиони крайни потребители, като инвестират в енергоефективни проекти, правят вноски в специален фонд или купуват удостоверения за енергийни спестявания. В зависимост от избрания метод разходите само за 2017 и 2018 г. могат да стигнат до 1 милиард лева, показват сметки на в. "Капитал". Тъй като не е предвидена възможност за компенсиране на тези разходи, дружествата ще си ги търсят през по-високи сметки за потребителите. От ЕК са недоволни, че България залага едва 25% дял на ВЕИ в общото потребление на страната до 2030 г. Експертите изтъкват, че това е под предвидените 27% зелен ток в Парижкото споразумение за климата, а общото ниво в ЕС е 32%. Критикува се и това, че България не казва точно как ще постигне целите си за зелена енергия в отоплението и охлаждането. Не е отчетен адекватно и ефектът на транспорта върху замърсяването на въздуха. След бума на перки и солари от преди десетина година сега желанието за инвестиции в подобни проекти не е голямо. Донякъде причината за това е, че ВЕИ-тата постепенно бяха изведени на борсовия пазар и с тях вече не се работи по дългосрочни договори за изкупуване на ток.
Източник: Сега (24.06.2019)

Revythousa ще помогне на България в снабдяването с LNG По-малко от година след като беше модернизиран с трети резервоар, газовият терминал на остров Revythousa потвърждава стратегическата си роля на съоръжение, захранващо по-широкия балкански пазар, тъй като на 31 август той ще получи първото натоварване с втечнен природен газ, предназначено за България, която е закупена директно от българска компания. Енергико, собственост на бивш служител на газовия оператор Булгартрансгаз, ще бъде първата българска компания, която ще извърши директно закупуване на втечнен природен газ чрез Revythousa, за да покрие нуждите на България, тъй като край бреговете на Атика е единственото съоръжение, което позволява диверсификация на природните ресурси, източници на газ, в северната съседка на Гърция, която е почти 100% зависима от руския газ. Тази опция ще стане още по-лесна, когато Интерконекторът / междусистемния тръбопровод/ между Гърция и България започне да работи през 2020 г., заедно с Транс-Адриатическия газопровод (TAP).
Източник: 3e-news (26.06.2019)

КЗК върна саудитския консорциум "Аркад" за строител на "Турски поток" у нас Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отмени странното решение на "Булгартрансгаз" да подмени избрания строител на "Турски поток" през българска територия. В края на май държавната компания декласира саудитския консорциум "Аркад" и обяви, че една от най-големите инфраструктурни поръчки – на стойност над 2 млрд. лв. - отива при втория претендент- свързаното с Русия обединение "Газово развитие и разширение в България" (ГРРБ). "Аркад" бе определен за победител за строежа на 474-километровото трасе от турско-българската до българо-сръбската граница, тъй като единствен влизаше в стойността на поръчката. ГРРБ предложи далеч по-висока цена. Изненадващо обаче "Булгартрансгаз" реши да декласира "Аркад" с мотива, че не е подал навреме изискваните документи за сключване на договора. Точно когато изтекъл крайният срок за внасянето им, конкурентът ГРРБ подобрил значително офертата си и тя паднала под цената на "Аркад". Така газовият оператор сметна, че "Аркад" се отказват от поръчката и реши да я даде на ГРРБ. Според КЗК това решение е незаконосъобразно и договорът трябва да бъде възложен на "Аркад". Преди да се произнесе по казуса, антимонополният орган отказа предварително изпълнение на оспорваната поръчка и така държавният газов оператор не можа да сключи договор с "Газово разширение и развитие в България", което блокира започването на строежа на газопровода, който българското правителство планираше да изгради в необичайно кратки срокове. Ангажиментът му към "Газпром" беше още от началото на 2020 г. да се осигури техническа възможност за пренос на газ към Сърбия. В жалбата си "Аркад" посочи, че "Булгартрансгаз" не е имала право едностранно да определя дата за сключване на договора и да поставя ултиматуми, че ще счита неявяване на представител на "Аркад" в определения ден и час като отказ от поръчката. Подписването е трябвало да бъде съгласувано и от двете страни. Отказът трябва да бъде изрично заявен писмено, а неявяване за подписване може да е повод за отстраняване, ако няма обективни причини за неприсъствието на кандидата, а такива е имало и за тях държавната компания е била уведомена. КЗК е уважила тези аргументи на декласирания консорциум, който надлежно уведомил какви са обективните причини да поиска още време. Комисията констатира, че между "Аркад" и "Булгартрансгаз" е вървяла усилена кореспонденция и че консорциумът "неколкократно, добросъвестно и своевременно, преди изтичане на крайния срок, определен му от възложителя" е уведомявал българския газов оператор за напредъка по снабдяване с документите. "Аркад" е поискал и минимално удължаване до 31 май, мотивирайки се с нереалистично кратките срокове за осигуряване на банкова гаранция на стойност 64.4 млн. евро, както и финансиране на проекта за най-малко 1.1 млн. евро. Възложителят обаче е отказал да удължи срока. "Булгартрансгаз" не е отчел факта, че става дума за значителна по обем поръчка, а се е аргументирал само с това, че тя е спешна, посочва КЗК. И уточнява, че с обжалването възложителят практически е загубил повече време за изпълнение на договора, отколкото ако беше уважил искането на "Аркад" за удължаване на срока за подписване до 31 май. Освен това, докато е чакала "Аркад" да си събере документите, "Булгартрансгаз" е водела кореспонденция и преговори с втория участник, посочва КЗК. Доказателство за това е изпратеното именно в този период писмо от "Газово развитие и разширение в България", с което обединението предлага отстъпка от първоначално предложената цена от 31.15%. Според КЗК това представлява недопустимо изменение на офертата извън законово регламентираните срокове, особено след като вече вторият кандидат е бил наясно с цените, предложени от другия участник. С отмяната на незаконното решение на "Булгартрансгаз" от 28 май, в сила остава решението от 3 април, според което обществената поръчка следва да се възложи на "Аркад". Държавната компания ще трябва и да плати разходите от 4500 лв. на консорциума за разноските по производството пред КЗК. Решението на антимонополния орган подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в двуседмичен срок. Ако "Булгартрансгаз" предприеме такъм ход, рискува още по -голямо забавяне на проекта, граничещо с блокирането му. В отказа си от 20 юни да спре предварително изпълнение на оспорваната поръчка КЗК заяви, че спирането ? не застрашава важни държавни или обществени интереси и закъснението на изпълнението ? няма да доведе до значителна трудно поправима вреда, тъй като в момента страната ни има работеща газопреносна мрежа.
Източник: Медия Пул (01.07.2019)

КЗК отмени подмяната на строителя на "Турски поток" в България Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отмени безпрецедентното решение на "Булгартрансгаз" да подмени строителя на продължението на "Турски поток" през българска територия. В края на май държавната компания реши, че няма да изчаква класирания на първо място саудитски консорциум "Аркад" да събере необходимите документи, а ще премине към подписване на договор с втория кандидат - свързаното с руската ТМК обединение "Газово развитие и разширение в България". Междувременно то значително намали ценовата си оферта, въпреки че предложението на другия участник вече беше отворено. Според антимонополното ведомство това решение е незаконосъобразно и договорът трябва да бъде възложен на "Аркад". Проектът е на стойност над 2 млрд. лв. без ДДС. Казусът възникна, след като на 28 май "Булгартрансгаз" излезе с решение, с което отмени избора на "Аркад" за изпълнител, който беше обявен в началото на април. Като мотиви държавната компания посочи забавяне от страна на победителя при предоставянето на необходимите документи, след като веднъж срокът е бил удължен с две седмици по искане на "Аркад", както и с факта, че представители на консорциума не са се явили на определената дата 23 май за подписване на договора. Това според "Булгартрансгаз" означава отказ от сключване на договор за възлагане на обществена поръчка, което е причина да се избере вторият кандидат. В гигантската процедура имаше и трети участник - унгарското обединение OT Industries, но той отпадна на по-ранен етап, тъй като не отговаряше на минималните изисквания. Затова и съмненията бяха, че той се явява проформа, а фаворит за договора е "Газово развитие и разширение в България". КЗК обаче не приема аргументите на "Булгартрансгаз". От една страна, от комисията посочват, че датата и начинът на сключване на договора трябва да се определят по взаимно съгласие и да са съобразени с възможностите на двете страни. Освен това като отказ от сключване на договор може да се приеме само неявяване на избрания кандидат, без да има обективни причини и без възложителят да е уведомен. В случая обаче ситуацията е различна. От решението на КЗК става ясно, че е разменена многобройна кореспонденция между "Аркад" и "Булгартрансгаз" и че консорциумът "неколкократно, добросъвестно и своевременно, преди изтичане на крайния срок, определен му от възложителя" е уведомявал държавната компания за напредъка по снабдяване с документите. Консорциумът е поискал също минимално удължаване до 31 май, като е посочил, че сроковете са нереалистични за осигуряване на банкова гаранция на стойност 64.4 млн. евро, както и финансиране на проекта за най-малко 1.1 млн. евро. "Булгартрансгаз" обаче е отказала допълнително удължаване. Според КЗК възложителят не е отчел факта, че става дума за значителна по обем поръчка, а се е аргументирал само с това, че тя е спешна. Причината е, че "Булгартрансгаз" е поела ангажимент пред "Газпром", че още от началото на 2020 г. ще осигури техническа възможност за пренос на газ в посока Сърбия, а ако това не се случи, ще има значителни по размер негативни последици за държавната компания. От комисията обаче логично посочват, че с обжалването възложителят на практика е загубил повече време за изпълнение на договора, отколкото ако беше уважил искането на "Аркад" за удължаване на срока за подписване до 31 май. Нещо повече, докато е чакала "Аркад" да събере документите, "Булгартрансгаз" е водела кореспонденция и преговори с втория участник, посочват от КЗК. Това е видно от факта, че в този период "Газово развитие и разширение в България" е изпратила писмо, с което е предложила отстъпка от първоначално предложената цена от 31.15%. Това представлява недопустимо изменение на офертата извън законово регламентираните срокове, особено след като вече вторият кандидат е бил наясно с цените, предложени от другия участник, категорични са от комисията. С отмяната на незаконното решение на "Булгартрансгаз" от 28 май в сила остава решението от началото на април, според което обществената поръчка следва да се възложи на "Аркад". Държавната компания ще трябва и да плати разходите от 4500 лв. на консорциума за разноските по производството пред КЗК. Самото решение на антимонополното ведомство подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в двуседмичен срок, но една такава стъпка би забавила проекта още повече.
Източник: Капитал (01.07.2019)

Кабинетът поиска отмяна на глобата за 77 млн. евро по антимонополно дело срещу БЕХ "Българския енергиен холдинг" обжалва глобата в размер на 77 млн. евро, наложена му от Европейската комисия заради установен държавен монопол при достъпа до газовата инфраструктура на страната. Това става ясно от решение на правителството, което е одобрило действията на БЕХ и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз". В позицията на министрите се казва, че ако българският холдинг плати глобата, това ще се отрази на изграждането на "стратегически за българската държава инфраструктурни проекти", включително изграждането на интерконектора с Гърция, отклонението на "Турски поток" и газовия хъб "Балкан". Както "Банкеръ" писа още в края на миналата година, до глобата от Брюксел се стигна, защото в периода 2010-2015-а "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" са блокирали достъпа до мрежата на частни конкуренти в нарушение на антитръстовите правила на Европейския съюз. Еврокомисията констатира също така, че БЕХ и неговите дъщерни фирми са злоупотребили с господстващото си положение, блокирайки достъпа до вътрешната газопреносна мрежа, единственото газохранилище у нас и единствения тръбопровод за внос на синьо гориво. Без да имат достъп до тази основна инфраструктура, за потенциалните конкуренти е било невъзможно да навлязат на нашия пазар за доставки на газ на едро. Това е попречило на развитието на конкуренция и е осигурило почти монополно положение на "Булгаргаз", показа проверката на Европейската комисия, датираща от 2013 година. По това време жалба в ЕК внесе "Овергаз Инк" на Сашо Дончев. Тя не успя да осигури транзит за собствени доставки, след като "Булгаргаз" спря да й продава гориво. Очакванията сега са, че искането за отмяна на глобата ще забави плащането ? с няколко години. Този ход обаче е доста рискован, тъй като при негативна развръзка съдът на ЕС може да разпореди на България да плати пълния размер на санкцията, който е 316.8 млн. евро. Ще припомним, че глобата бе редуцирана до 77 млн. евро след продължителни преговори между Европейската комисия и българските власти. Друг любопитен момент е, че санкцията на Брюксел "отваря широко вратата" за потенциална вълна от съдебни искове срещу България. В решението на Еврокомисията изрично бе посочено, че "всяко лице или дружество, пострадало от антиконкурентното поведение, описано в това дело, може да предяви иск за обезщетение за вреди пред съдилищата в страните от Евросъюза". Съответно решението на комисарите може да бъде представено като доказателство за "незаконно поведение" от страна на холдинга и дружествата, влизащи в него. Този риск фигурира и в решение на Народното събрание от 2017 г., където е записано, че "признаване на нарушението и приемане на отговорност и финансова санкция за него би довело до сериозни финансови и репутационни последици за българската енергетика, като би дало възможност на трети лица незабавно да предявят претенции за вреди от признатото нарушение срещу групата БЕХ и държавата".
Източник: Банкеръ (04.07.2019)

България ще подкрепи Български енергиен холдинг, Булгаргаз и Булгартрансгаз по дело Т-136/19 пред Общия съд на ЕС Министерският съвет одобри позицията на Република България по дело Т-136/19 пред Общия съд на Европейския съюз. Делото е образувано по жалба на „Български енергиен холдинг“ ЕАД, „Булгаргаз“ ЕАД и „Булгартрансгаз“ ЕАД, с която се иска от Общия съд да отмени Решение на Европейската комисия от 17-ти декември 2018 година. Това съобщиха от правителствената информационна служба. Делото се отнася до производство по член 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз по Дело АТ.39849 БЕХ-Газ за блокиране на достъпа на конкуренти до ключова газова инфраструктура в България в нарушение на антитръстовите правила на ЕС. Българската страна встъпва по дело Т-136/19 в подкрепа на искането на трите енергийни дружества да бъде отменено посоченото решение на Европейската комисията. Както е известно Европейската комисия наложи глоба от 77 млн. евро на дружествата в края на миналата година. Глобата е по дело на ЕК след жалба на "Овергаз". Българският енергиен холдинг и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" обжалват от края на февруари тази година наложената глоба. Газовите компании не приемат заключението на Еврокомисията, че са злоупотребили с господстващо положение на българския газов пазар. Изпълнението на Решението ще се отрази върху възможностите на БЕХ ЕАД и „Булгартрансгаз“ ЕАД да изпълнят ангажиментите си по реализацията на стратегически за българската държава инфраструктурни проекти, между които изграждането на междусистемната газова връзка Гърция-България, развитието на националната газопреносна мрежа, изграждане на Газов хъб „Балкан“ и други.
Източник: 3e-news (04.07.2019)

Строителството на "Български поток" ще се проточи за неопределено време Строителството на българския участък от трасето на "Турски поток" ще се забави допълнително. Причината е, че Върховният административен съд (ВАС) окончателно не позволи на държавната "Булгартрансгаз" да подпише договор със свързаното с руската ТМК обединение "Газово развитие и разширение в България" (ГРРБ), докато не приключи спорът за отстраняването на саудитския консорциум "Аркад". Определението на съда потвърждава неотдавнашно решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която отмени решението на "Булгартрансгаз" да подмени избрания строител на "Турски поток" през българска територия. В края на май държавният оператор обяви, че "Аркад" отпада от състезанието, тъй като не е подал навреме редица документи, а от ГРРБ са дали по-добра оферта. Според КЗК това решение е незаконосъобразно и договорът трябва да бъде възложен на "Аркад". Едновременно с това КЗК отказа предварително изпълнение на оспорваната поръчка и така държавният газов оператор не можа да сключи договор с ГРРБ, което блокира започването на строежа на газопровода. Ангажиментът към "Газпром" бе първият газ към Сърбия да потече още догодина. Това може да се отрази и на бъдещата либерализация на газовия пазар. През април например енергийният министър Теменужка Петкова коментира, че концепцията за "Български поток" включва две неща - изграждане на тръбата и старт на газовата борса. "Това са двете задължителни условия, за да можем да говорим за либерализиран пазар и сигурност на доставките. Когато имаме възможност да доставяме от различни източници, по различни маршрути, тогава ще имаме съответно и ликвидна борса, която да осигури конкурентни цени на българските потребители и бизнес", заяви Петкова. Борбата за това кой да изгради 474-километровото трасе от турско-българската до българо-сръбската граница продължава пореден месец. Строителството на участъка ще струва над 2.2 млрд. лв., осигурени от българската държава, и това прави проекта особено атрактивен.
Източник: Сега (16.07.2019)

Съдът забрани "Булгартрансгаз" да подписва с консорциума с руската връзка за "Турски поток" Върховният административен съд (ВАС) окончателно забрани на държавната компания "Булгартрансгаз"да подпише договор със свързаното с руската ТМК обединение "Газово развитие и разширение в България", докато не приключи спорът за отстраняването на саудитския консорциум "Аркад". Определението на съда потвърждава решението на Комисията за защита на конкуренцията, която отмени странното решение на "Булгартрансгаз" да подмени избрания строител на "Турски поток" през българска територия. В края на май държавната компания декласира саудитския консорциум "Аркад" и обяви, че една от най-големите инфраструктурни поръчки – на стойност над 2 млрд. лв. - отива при втория претендент- свързаното с Русия обединение "Газово развитие и разширение в България" (ГРРБ). "Аркад" бе определен за победител за строежа на 474-километровото трасе от турско-българската до българо-сръбската граница, тъй като единствен влизаше в стойността на поръчката. ГРРБ предложи далеч по-висока цена. Изненадващо обаче "Булгартрансгаз" реши да декласира "Аркад" с мотива, че не е подал навреме изискваните документи за сключване на договора. Точно когато изтекъл крайният срок за внасянето им, конкурентът ГРРБ подобрил значително офертата си и тя паднала под цената на "Аркад". Така газовият оператор сметна, че "Аркад" се отказват от поръчката и реши да я даде на ГРРБ. Според КЗК това решение е незаконосъобразно и договорът трябва да бъде възложен на "Аркад". Решението на антимонополния орган е потвърдено от ВАС, който се е произнесъл по казуса на 11 юли. Едновременно с това КЗК отказа предварително изпълнение на оспорваната поръчка и така държавният газов оператор не можа да сключи договор с "Газово разширение и развитие в България", което блокира започването на строежа на газопровода, който българското правителство планираше да изгради в необичайно кратки срокове. Ангажиментът му към "Газпром" беше още от началото на 2020 г. да се осигури техническа възможност за пренос на газ към Сърбия. Към момента постигането на тази цел е практически невъзможно. КЗК се мотивира, че спирането на поръчката не застрашава важни държавни или обществени интереси и закъснението на изпълнението ? няма да доведе до значителна трудно поправима вреда, тъй като в момента страната ни има работеща газопреносна мрежа. Предстои да се види какво ще предприеме "Булгартрансгаз", която вече пое риска да се забави със сроковете, като избра да обжалва решението на КЗК и пред върховния съд, за да наложи за изпълнител консорциума "Газово развитие и разширение в България". В него участват водещите в изграждането на газопроводи италиански компании "Бонатти С.П.А." и "Макс Щрайхер С.П.А.". Третият им партньор е "Комплишънс дивелъпмънт С.А.Р.Л." - клон България. Видно от Търговския регистър, този клон е основан в началото на януари 2019 г., очевидно с цел да участва в търга. Неговият предмет на дейност е: "Проектиране, техническо консултиране и строителство на газопровод в България и експлоатация и управление на този проект; b Други инвестиционни и търговски сделки и дейности; и c. Всякакви други дейности, които не са забранени от закона". Компанията майка е регистрирана в Люксембург и се представлява от руския гражданин Aндрей Владимирович Пархомчук, който е свързан с руската компания "Трубная металлургическая компания" (ТМК) на Дмитрий Пумпянски. "Комплишънс дивелъпмънт" има клон и в Белград, което е логично с оглед на обстоятелството, че "Газпром" ще строи газопровода по трасето на "Турски поток" от българската до унгарската граница.
Източник: Медия Пул (16.07.2019)

Газовата връзка Петрич-Струмица не влиза в 10-годишния план на "Булгартрансгаз" Проектът за изграждане на газова връзка между България и Северна Македония не присъства в 10-годишния план на българското държавно енергийно дружество "Булгартрансгаз" ЕАД, заяви Ясен Иванов, началник Управление „Анализи и международна дейност“ в компанията, по време на обществено обсъждане на плана в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). По неговите думи проектният газопровод Петрич-Струмица е в прекалено ранен етап на развитие, за да бъде включен в плана на "Булгартрансгаз" за периода 2019-2028 г., въпреки подписания меморандум за сътрудничество между двете страни. Иванов подчерта, че основният ангажимент на дружеството е насочен към развитие на газовата инфраструктура на България, постигането на енергийна диверсификация и установяването на свободен газов пазар в страната. Планът включва и разширение на газовата инфраструктура в участъците от българо-турската и българо-сръбската граница. В разглеждания период до 2028 г. „Булгартрансгаз“ се ангажира да извърши модернизация и разширение на газопреносните системи и съоръжения. Според Иванов е предвидено да се разшири и капацитетът за съхраняване на природен газ. Според 10-годишния план България ще се превърне в регионален газов хъб, след като бъде реализирана връзката между единния европейски пазар на природен газ с пазарите от региона на Каспийско море, Близкия изток, страните от Северна Африка и тези от Източното Средиземноморие. По този начин страната ни ще си осигури енергийна диверсификация, както на маршрути, така и на източници на природен газ. Според Пламен Павлов, председател на Българска газова асоциация, изграждането на газова връзка между България и Северна Македония трябва да бъде един от приоритетите на „Булгартрансгаз“ през следващите години. Той подчерта, че двете страни вече водят преговори за реализирането на този проект и че плановете на българското държавно енергийно дружество трябва да са свързани не толкова със сегашната икономика, колкото с икономиката в перспектива. Относно разглеждания план Павлов изтъкна необходимостта от налагането на една мерна единица при разглеждането на количествата на природния газ, като направи своята препоръка това да бъде енергийна единица. Председателят на КЕВР Иван Иванов информира присъстващите на общественото обсъждане, че планът на „Булгартрансгаз“ ще бъде приет на закрито заседание КЕВР на 8 август.
Източник: Инвестор.БГ (17.07.2019)

Спецпрокуратурата се зае с доставчик на оборудване за ВВС Специализираната прокуратура започна разследване срещу дружеството "Банкантел" ООД, което е един от доставчиците на оборудване за Военновъздушните сили (ВВС), съобщиха в четвъртък от държавното обвинение. По време на акцията са извършени претърсвания и изземвания на компанията, както и на жилища на трима души в София. Разследва се корупция и търговия с влияние при доставянето от "Банкантел" на оборудване за нуждите на ВВС, се посочва още в съобщението. Едновременно с това спецпрокуратурата е изискала и свързаните със случая документи от Министерството на отбраната и въздушните сили. За да не попречат на разследването, от държавното обвинение посочиха още, че няма да предоставят повече информация. Компанията "Балкантел", която е създадена през 1990 г., не се занимава само с доставка на оборудване за ВВС. Освен това тя предоставя телекомуникационни системи и за цивилната авиация, пренос на всякакъв вид информация по въздух, оптичен или меден кабел, с приложение в жп транспорта, отбраната, авиацията и пр. От съобщението на прокуратурата не става ясно какви проекти точно се разследват, но според данни от сайта на дружеството то е направило системата за мониторинг в реално време (така нар. Front Desk) на военните летища "Граф Игнатиево", "Безмер" и "Крумово". Освен това е изградила интегрирана система за централизиран контрол на основните комуникационни, информационни и навигационни системи на ВВС. По проекта се е работело от 2009 до 2017 г., пише Медиапул. Сред клиентите на компанията са посочени АЕЦ "Козлодуй", НЕК, "Булгартрансгаз" и др. В края на 2016 г. името на фирмата нашумя около скандал с Външно, повдигнат от депутата от БСП и бивш външен министър Кристиан Вигенин. Тогава компанията обяви, че ще съди Вигенин, който заподозря публично корупционна схема с участието на компанията във ведомството. През 2016 г. той съобщи, че е сезирал прокуратурата. Според него български посланици са получили грами и фактура на фирма "Балкантел”, по която трябвало да преведат по над 30 хил. евро за купуване и инсталиране на нова телефонна централа. Обяснено било, че нововъведението се прави за подобряване на комуникацията във връзка с българското председателство на Съвета на ЕС.
Източник: Сега (19.07.2019)

Гърция лицензира интерконектора с България като преносен оператор Гръцкият енергиен регулатор е лицензирал българо-гръцко-италианското дружества "Ай Си Джи Би", изграждащо газовата връзка между Стара Загора и Комотини, като независим оператор на газопреносна мрежа. Разрешителното е официално получено на 18 юли 2019 г. и се отнася за гръцката отсечка на газовия интерконектор с Гърция. Лицензът се издава за срок от петдесет (50) години и изтича на 27 юни 2069 г.. Той дава право на "Ай Си Джи Би" да започне изграждането на проекта, включително на газопровода и спомагателните съоръжения и оборудване на територията на Гърция. Получаването на този лиценз представлява огромен напредък, тъй като е последната стъпка към осигуряването на регулаторния режим на проекта и гарантирането на успешен старт на строителството на газопровода на територията на Гърция, допълват от дружеството, в което 50 процента държи "Българският енергиен холдинг", останалият дял е на гръцко-италианското дружество "Посейдон". Първата копка на строежа бе направена в края на май от българския премиер Бойко Борисов и тогавашния му гръцки колега Алексис Ципрас, но реално изграждането все още не е започнало.
Източник: econ.bg (23.07.2019)

ICGB подаде заявление за одобрение на Мрежовия кодекс за интерконектора с Гърция Междуправителствената компания „Ай Си Джи Би“ АД (ICGB) е подала заявление за одобрение на Мрежови кодекс за междусистемната газова връзка Гърция-България (IGB), съгласно Окончателното съвместно решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и Регулаторния орган за енергия на Гърция от 8 август 2018 г. С цитираното решение на дружеството е предоставено освобождаване от изискванията на директивата на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на директива за достъп на трети страни, регулирани тарифи и отделяне по собственост. Съгласно Окончателното съвместно решение ICGB e задължена не по-късно от дванадесет месеца преди датата на търговска експлоатация да представи за одобрение пред националните енергийни регулатори на България и на Гърция Мрежови кодекс за IGB. В рамките на изминалата седмица приключи процесът по лицензиране на гръцкия участък от интерконектора Гърция-България.
Източник: Инвестор.БГ (29.07.2019)

"Ферощал Балкангаз" с най-ниска оферта за изграждане на две компресорни станции за газовия хъб В сградата на "Булгартрансгаз" ЕАД бяха отворени ценовите оферти в рамките на обществената поръчка с наименование "Инвестиционно проектиране, доставка на необходимите материали и оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на две компресорни станции - "Расово" и "Нова Провадия" към обект "Разширение на газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз" ЕАД, паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбска граница". Оферти за участие в процедурата бяха подадени от две обединения: Д3ЗД "Расово - Провадия КС", с участници "КЛИМАТРОНИК" ЕООД, ЗАО "АЛВОРА", ТОВ "ПОЛТАВАСПЕЦМОНТАЖ" и "ТЕК - КУАТРО" АД, и ДЗЗД "ФЕРОЩАЛ БАЛКАНГАЗ", с участници в обединението "Ферощал Индустрианлаген" ГмбХ, "Главболгарстрой" АД и "Главболгарстрой Интернешънал" АД. Офертите и на двамата участника отговарят на изискванията на възложителя от документацията за участие и комисията е извършила оценяване по другите показатели от методиката за комплексна оценка, различни от ценовите показатели. Предложената най-ниска обща цена за изпълнение предмета на поръчката е на участника ДЗЗД "ФЕРОЩАЛ БАЛКАНГАЗ" и е в размер на 179 377 777 евро без ДДС . Предложената от участника Д3ЗД „Расово – Провадия КС“ цена е в размер на 369 094 882,05 лева без ДДС. Комисията за провеждане на процедурата на закрито заседание ще разгледа ценовите предложения и приложенията към тях с оглед преценка дали същите са съобразени с изискванията на възложителя. За резултатите от работата си комисията ще изготви доклад до възложителя. Икономически най-изгодната оферта ще бъде определена въз основа на избрания критерий за възлагане "оптимално съотношение качество/цена", съгласно обективни показатели, включващи срокове за изпълнение, показател свързан с работата на газотрубинните двигатели, ценови параметри и процент на оскъпяване във връзка с разсроченото плащане. Прогнозната стойност на обществената поръчка е в размер на 351 635 657.46 лева без ДДС. С провеждането на процедурата "Булгартрансгаз" ЕАД спазва своите задължения от актуализираната Енергийна стратегия на Република България, съгласно новия раздел VII "Обезпечаване сигурността на доставките, осигуряване на ликвиден и конкурентен пазар на природен газ и развитие на газопреносната инфраструктура". Реализацията на поръчката цели повишаване сигурността на доставките на природен газ за страната и региона на Югоизточна Европа, както и затвърждаване ролята на България като транзитен център в Европейския съюз.
Източник: Банкеръ (05.08.2019)

ГБС вероятно ще спечели търг по "Турски поток" за 350 млн. лв. Консорциумът между българската ГБС и германската Ferrostaal е почти сигурен победител в един от най-големите търгове за тази година - този на държавното "Булгартрансгаз" за изграждането на две компресорни станции за продължението на "Турски поток" през България. Прогнозната стойност на поръчката е 351 млн. лв. без ДДС, а офертата на ГБС и германците е 350.8 милиона. Единственият конкурент - обединение на малка фирма за климатични системи с партньори от Украйна и Беларус, е предложил над 369 млн. лв., което е над бюджета на процедурата. В същото време строежът на самия газопровод от турската до сръбската граница остава под въпрос. На 11 юли Върховният административен съд окончателно забрани на "Булгартрансгаз" да подпише договор със свързаното с руската ТМК обединение "Газово развитие и разширение в България", докато не приключи окончателно спорът за безпрецедентното отстраняване на саудитския консорциум "Аркад". Първото заседание по това дело е насрочено за 24 септември.Така обаче може да се окаже, че "Булгартрансгаз" ще възложи строителството на компресорни станции, без да е ясно кога и дали въобще ще има нужда от тях. Освен това подписаният в началото на тази година договор с "Газпром" предвижда преносът на газ от Турция към Сърбия да започне още от 2020 г. - нещо, което вече е невъзможно да се случи и може да доведе до финансови загуби или дори до разваляне на споразумението.Очертаващият се победител в търга за компресорите е обединение "Ферощал Балкангаз", което е съставено от българските ГБС и "Главболгарстрой интернешънъл" и германската Ferrostaal Industrieanlagen. Наличните данни за чуждестранния партньор обаче са повече от оскъдни, като според самия сайт на Ferrostaal към момента дружеството е част от базирания в Хамбург холдинг MPC Industries. В същото време посочените в документацията управители са част от Deutsche Industrieanlagen, на чийто сайт Ferrostaal Industrieanlagen е посочена като акционер. Последните изпълнени проекти според интернет страницата на Ferrostaal са от преди няколко години, като няма данни за актуалното финансово състояние. В същото време в германската секция на Уикипедия компанията се свързва с редица корупционни афери, включващи политици от Гърция и Португалия. Така или иначе нейното участие в консорциума с ГБС е само 10% и явно е привлечена колкото да покрие изискванията за допустимост на кандидатите. Предвид мащабите и сложността на обществената поръчка предложилият по-високата цена кандидат изглежда не съвсем на място. Става дума за консорциум "Расово-Провадия КС", чийто водещ партньор (с 55% дял) е "Климатроник". Дружеството, чийто собственик е Цветелина Персийска, се занимава основно с проектиране и изграждане на климатични системи, което няма общо с мощните компресорни станции за транзит на природен газ. А приходите на компанията за миналата година едва достигат 30 млн. лв. Партньорите на "Климатроник" също са интересни. Единият от тях е украинската "ТОВ Полтаваспецмонтаж", която според сайта ? се занимава с индустриално строителство, включително в нефтената и газова сфера. Участието ? точно в този търг обаче е повече от изненадващо, тъй като проектът за преминаването на "Турски поток" през България обслужва руските интереси за заобикаляне на Украйна при транзита на природен газ. Не по-малко странно е и присъствието на беларуската ЗАО "Алвора", която работи основно в строителния сектор, но няма данни досега да е работила извън страната. Третият чужд участник в консорциум "Расово-Провадия КС" е испанската консултантска компания TEC Cuatro.
Източник: Капитал (08.08.2019)

"Булгаргаз" завършва полугодието с печалба от 27,9 млн. лева Държавната „Булгаргаз“ значително е увеличила чистата си печалбата си през шестте месеца на тази година и тя е достигнала 27,9 млн. лв. Това е записано във финансовия отчет на дружеството, който бе публикуван наскоро. Печалбата на компания се е увеличава със 187,5%, а през същия период на миналата година печалбата е била за едва 9,3 млн. лв. От компанията са успели да платят наложената им глоба по делото БЕХ газ. Дружеството солидарно с БЕХ и „Булгартрансгаз“ е платило една трета от наложената глоба, която е в размер на 50,2 млн. лева. Сумата е била платена в края на 2018 г., обясняват от „Булгаргаз“. От началото на годината „Булгаргаз“ пробно е сключил няколко договора за доставка на природен газ чрез виртуална търговска точка.
Източник: 3e-news (16.08.2019)

„Булгартрансгаз“ класира първаta оферта за 179.4 млн. евро за две компресорни станции „Булгартрансгаз“ заяви, че е класирала на първо място офертата от 350.8 млн. лева на консорциум между германската Ferrostaal и две български компании за изграждане на две компресорни станции от планираното удължаване на газопровода TurkStream през България. Консорциумът, в който членуват българските "Главболгарстрой" и "Главболгарстрой Интернешънъл", е получил максимален резултат от 100 в търга, обявен от "Булгартрансгаз", се казва в изявление на държавния български оператор на газопреносна мрежа. Другият консорциум с оферта включва българската компания Климатроник, базираната в Беларус строителна компания Alvora, украинската Poltavaspezmontage и испанската консултантска компания за инфраструктура TEC Cuatro. Предлага се изграждането на двете компресорни станции за 369.1 млн. лева. Изграждането на двете компресорни станции е част от проект за разширяване на газопровода TurkStream от руската Газпром на запад от Турция през България. Предстои "Булгартрансгаз" да подпише договор за изграждането на 484 км тръбопровод за транзит на природен газ от границата на България с Турция до границата със Сърбия.
Източник: SeeNews (23.08.2019)

Газовият хъб “Балкан” тръгва с 5,7 млрд. куб. м газ “Булгартрансгаз” преговаря с турската компания “Боташ” и с румънската “Трансгаз”, за да може от 1 януари 2020 г. 5,7 млрд. куб. м газ допълнително да влизат в България. Това каза за “24 часа” шефът на компанията Владимир Малинов. Следващата седмица предстоят преговори с “Боташ”. Точката на свързване на двете газови системи е Странджа - Малкочлар. Ако се подпише споразумение, ще може да бъдат транспортирани 11 млн. куб. м на ден втечнен природен газ от терминалите в Турция. В момента у нас освен руския газ по трансбалканския газопровод има възможност за физически внос на 1,5 млрд. куб. м синьо гориво от Гърция при Кулата - Сидерокастро. Износът през Румъния ще е с капацитет 3 млрд. куб. м на година. Сега от Гърция от терминала за втечнен газ в Ревитуса може да се транспортират 1,5 млрд. куб. м на година, освен това е осигурен прекъсваем капацитет за още 0,5 млрд. куб. м. Ако се подпише споразумение с “Боташ” за 4 млрд., то в България търговци на газ ще могат да транспортират 5,7 млрд. на година, износът към Румъния, а оттам евентуално към Украйна може да е до 3 млрд., а за търговия у нас остават 2,7 млрд. Ако всичко това приключи до края на тази година, от януари може да се даде старт на газовия хъб “Балкан” и да заработи газовата борса. Малинов каза, че предстои разширението на хранилището в Чирен, където да се складира газ. А дотогава търговците могат да използват газови хранилища в Турция и Украйна. Оттам до България газът може да пристигне за един ден. Шефът на “Булгартрансгаз” казва още, че е поел ангажимент до 2022 г. да бъде построен и интерконекторът със Сърбия, който е с капацитет 1,8 млрд. куб. м на година. Всичко това няма нищо общо с продължението на “Турски поток” през България, който ние наричаме “Балкански поток”. Кога ще започне строителството му, ще стане ясно през октомври.
Източник: 24 часа (09.09.2019)

Саудитската "Аркад" все пак ще строи "Български поток" Интригата около това кой ще строи участъка на "Турски поток" през България, наричан "Български поток", върви към развръзка. В понеделник Върховният административен съд (ВАС) прекрати делото срещу решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за избор на изпълнител на газовия проект и така на финала остава саудитската енергийна компания "Аркад". Дотук се стигна, след като през април "Булгартрансгаз" избра за изпълнител саудитците, тъй като тяхната оферта от 1.102 млрд. евро без ДДС попадаше във финансовите параметри на търга. Вторият кандидат - "Газово развитие и разширение в България" (ГРРБ), предложи да строи участъка за над 1.6 млрд. евро без ДДС. Месец по-късно обаче от "Булгартрансгаз" изненадващо размислиха и обявиха, че отстраняват "Аркад" заради пропуски в документацията. Впоследствие отстраненото дружество подаде жалба в КЗК, а от регулатора обявиха, че решението на газовия оператор е незаконосъобразно и договорът все пак трябва да бъде възложен на "Аркад". Решението на КЗК бе обжалвано от конкурента им - ГРРБ, пред Върховния административен съд. В консорциума, зад който стоят руски интереси, влизат "Консорцио Варна 1" (учредено от "Бонатти" С.п.А и "Макс Щрайхер" С.п.А) и "Комплишънс дивелъпмънт" С.А.Р.Л. - клон България. През юли магистратите потвърдиха решението на КЗК, а вчера от съда обявиха, че жалбата е "недопустима за разглеждане по същество", тъй като един от участниците в консорциума се е отказал да търси правата си в съда. "Определението на върховните магистрати е на основание липса на воля за обжалване у консорциума, констатирана във връзка с постъпила молба от "Комплишънс Дивелъпмънт С.А.Р.Л." - клон България, който е един от участниците в ГРРБ", става ясно от определението на ВАС. Първоначално делото беше насрочено за разглеждане за 24 септември. Състезанието за това кой да изгради почти 500-километровото трасе от турската до сръбската граница през България тече вече близо половин година. Битката е за над 2.2 млрд. лв. без ДДС, осигурени от държавата.
Източник: Сега (17.09.2019)

Официално започва строежът на "Балкански поток" От днес започва строежът на газопреносната инфраструктура през България от границата с Турция до тази със Сърбия, след като “Булгартрансгаз” и саудитското обединение “Консорциум Аркад” подписаха договор в Министерския съвет в сряда. Отсечката е част от “Турски поток”, а на наша територия ще се казва “Балкански поток”. Новият газопровод се очаква да се превърне в едно от основните трасета за пренос на руски газ към Европа след като Русия планира през следващата година да спре транзита през Украйна. Газопроводът трябва да бъде изграден за година и шест месеца, а стойността на проекта е 1 милиард и 102 милиона евро. В рамките на първите 250 дни трябва да бъде изградени приблизително 308 км. Така "Булгартрансгаз" ще доставя необходимите количества газ до Сърбия и от там до Унгария и Австрия.
Източник: 24 часа (19.09.2019)

Либерализацията на пазара на природен газ в България тръгва от октомври Либерализацията на пазара на природен газ тръгва от октомври. Дотогава се очаква поправките в закона за енергетиката в частта за природния газ да получат окончателно одобрение от депутатите в пленарна зала. Това стана ясно по време на заседанието на комисията по енергетика към Народното събрание, на което ударно и без особени препятствия бяха приети на второ четене вече прецизираните поправки. Измененията дават възможност за разнообразяване на доставките на природен газ, което впоследствие ще се отрази и при ценовите нива. С промените се дава началото на старта на газовата борса, като се въвежда понятието „организиран борсов пазар на природен газ“. В рамките на обсъждането на промените, депутатите изразиха надеждата, че при формирането на пазара на природен газ ще бъдат избегнати пропуските, направени при пазара на електроенергия. Разбира се, в голямата си част промените ще зависят от Правилата за работа, които ще трябва да се подготвят от оператора на организирания борсов пазар на природен газ. Срокът за предлагането на правилата за организирания борсов пазар е един месец. С толкова време ще разполага и Комисията за енергийно и водно регулиране за одобрението им.
Източник: 3e-news (20.09.2019)

Скопие иска миноритарен дял в АЕЦ "Белене" и 10% от произведения ток Северна Македония е заинтересована от провеждане на преговори на експертно равнище във връзка с проекта АЕЦ „Белене“. В рамките на процедурата за избор на стратегически инвеститор за проекта Скопие заяви интерес за придобиване на миноритарен дял в бъдещата проекта компания, както и за изкупуване на електрическа енергия от атомната централа в размер на 10 процента. "В момента се прави преглед на подадените от компаниите заявления, след което ще се изготви кратка листа на фирмите, с които ще се водят разговори", заяви енергийният министър Теменужка Петкова на среща с македонския министър на икономиката Крешник Бектеши. Според двамата министри проектът АЕЦ "Белене" ще е от регионално значение. Продължава съвместната работа между двете страни и във връзка с подписания през 2017 г. меморандум за сътрудничество в областта на природения газ. От страна на "Булгартрансгаз" ЕАД е изготвено предпроектно проучване за възможността за развитие на нова газова връзка между България и Северна Македония. Очаква се такъв анализ да бъде изготвен и от македонска страна. Македонският министър информирал българските си колеги, че правителството в Скопие е изменило енергийното си законодателство, така че да отговаря на най-новите европейски регламенти. Тези изменения според Теменужка Петкова щели да допринесе за обединението на пазарите "Ден напред" между двете страни. По време на първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз, на 12 април 2018 г. в София бе подписан Меморандум за разбирателство между Българската независима енергийна борса, Македонския електропреносен системен оператор (МЕПСО), Енергийната регулаторна комисия на Северна Македония и Българския електроенергиен системен оператор, с който беше поставено началото на осъществяването на обединението на пазарите "Ден напред" на двете страни. Министрите Петкова и Бектеши се ангажираха съвместната работа по тази тема да бъде ускорена, така че в най-кратки срокове пазарната интеграция да е факт.
Източник: Банкеръ (01.10.2019)

КЕВР одобри по-ниската цена на природния газ Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) одобри 0.11% по-ниска цена на природния газ за периода октомври-декември 2019 г. С това свое решение регулаторът се съгласява с предложението на „Булгаргаз”, направено преди три седмици. Цената, по която общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители на природен газ и на клиенти, присъединени към газопреносната мрежа, става 44.85 лв./MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС). КЕВР оставя без промяна цените на топлинната и на електрическата енергия „поради незначителното изменение на цената на природния газ“. В утвърдената цена на природния газ са включени компонента „цена на природния газ на входа на газопреносните мрежи“ в размер на 44.03 лв./MWh, компонента за дейността „обществена доставка“ по чл. 17, ал. 6 от НРЦПГ в размер на 0.69 лв./MWh, както и компонента за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени задължения към обществото по чл. 11а, ал. 2 от НРЦПГ в размер на 0.13 лв./MWh, покриваща разходите на "Булгаргаз" ЕАД за съхранение на количества в подземното газово хранилище „Чирен“ в изпълнение на задължения по Плана за действие при извънредни ситуации.
Източник: 24 часа (01.10.2019)

„Булгартрансгаз“ започва изграждане на компресорни станции за хъб “Балкан” В присъствието на министъра на енергетиката Теменужка Петкова и на изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД Владимир Малинов ще бъде подписан договор за изграждане на компресорните станции „Нова Провадия“ и „Расово“, които са част от разширението на газопреносната инфраструктура в страната по проекта „Балкански поток“, съобщиха от министерството на енергетиката. Подписването с избрания изпълнител – ДЗЗД „Ферощал Балкангаз“, ще се състои на 3 октомври 2019 г., четвъртък. ДЗЗД „Ферощал Балкангаз“ е обединение между Ферощал индустрианлаген ГмбХ – Германия, „Главболгарстрой“ АД и „Главболгарстрой интернешънъл“ АД. Изпълнителят бе избран през м. август 2019 г. след проведена процедура по реда на Закона за обществените поръчки. Стойността на договора е 350.8 млн. евро без ДДС. Проектът за разширение на газопреносната инфраструктура от турско-българска до българо-сръбска граница ще осигури условията за реализация на концепцията за газов хъб „Балкан“.
Източник: economic.bg (03.10.2019)

Правят две компресорни станции на “Балкански поток” “Булгартрансгаз” подписа в четвъртък договор за строителството на двете компресорни станции на северното трасе на газопровода “Балкански поток” с консорциума “Ферощал Балкангаз”. На церемонията присъства и министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Сдружението, в което са германската “Ферощал Индустрианлаген”, “Главболгарстрой” и “Главболгарстрой Интернешънал”, спечели обществената поръчка за инвестиционно проектиране, доставка на материали и оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на компресорни станции “Расово” и “Нова Провадия”. Общата стойност на договора е над 350,83 млн. лв. без ДДС. Според договора “Булгартрансгаз” ще плати 40% авансово, а пълното плащане ще бъде през двете години след въвеждане в експлоатация на “Расово” и “Нова Провадия”, съобщи шефът на газовата компания Владимир Малинов. “Участието на международни компании гарантира реализацията на проекта за разширение на газопреносната инфраструктура да се реализира в заложените срокове”, заяви той. “С днешното подписване се доближаваме до изпълнението на актуализираната енергийна стратегия”, коментира министър Петкова. По думите и? правителството стои твърдо зад проектите за изграждане на необходимата инфраструктура и газова борса, които ще осигурят диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ в региона. Подизпълнители ще бъдат “Солар Търбайнс Юръп” - Белгия, “Турбо Машина България” и “Химкомплект Инженеринг”. Компресорна станция “Нова Провадия” ще бъде в района на варненското село Ветрино, оборудването и? е с четири газотурбокомпресорни агрегата, с мощност от по 10 мегавата всеки. Компресорна станция “Расово” е в землището на с. Расово, община Медковец, област Монтана. Ще има три газотурбокомпресорни агрегата, с мощност от по 12 мегавата всеки. Предвидените компресорни агрегати и за двете станции са най-ново поколение, производство на американската компания Solar Turbines. Преди месец “Булгартрансгаз” подписа с консорциума “Аркад” договор за изграждането на самия газопровод от българо-турската до българо-сръбската граница.
Източник: 24 часа (04.10.2019)

„Булгартрансгаз“ ще търси кредит за 150 млн. евро за проекти от „Балкански поток“ „Булгартрансгаз“ ще търси кредит за 150 млн. евро за изграждането на проекти, които са част от „Балкански поток“, обяви ръководителят на газовото дружество Владимир Малинов. „Краткосрочен кредит, който предвиждаме в рамките от 6 до 12 месеца“, посочи той. Владимир Малинов подписа договор за изграждане на две компресорни станции, които са част от разширението на газопреносната инфраструктура на страната ни. Изграждането ще струва 350 милиона лева без ДДС, като 40% от тях ще бъдат платени авансово. Останалите средства ще бъдат изплатени в следващите две години. Договорът за изграждане на станциите, които са част от проекта „Балкански поток“, беше подписан от "Булгартрансгаз" и избраният за изпълнител на проекта консорциум „Ферощал Балкангаз“. „По този начин виждаме една възможност за осигуряване на доставки на природен газ от различни източници по различни маршрути, което представлява концепцията за газоразпределителен център на територията на България“, заяви министър Теменужка Петкова, която също присъства на подписването на договорите.
Източник: econ.bg (04.10.2019)

Газовото находище „Блок Враца 1-25 Запад“ е перспективно Газовото находище „Блок Враца 1-25 Запад“ е перспективно и очакванията са да съдържа 7,4 млрд. куб м газ. Точните обеми обаче предстои да се докажат чрез 2D и 3D сеизмични проучвания, като до края на 2019 г. трябва да бъдат избрани изпълнителите. Това съобщи на конференция в София мениджърът за България на компанията SPM Ангел Семерджиев (преди изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“, както и бивш председател на ДКЕВР сега КЕВР). „Блок Враца 1-25 Запад“ е най-големият блок на сушата в Европейския съюз, за който е издаден лиценз, по думите на Семерджиев. В случай че предварително очакваните количества газ от 7,4 млрд. куб м се докажат, то това ще е достатъчно за нуждите на страната ни за срок от поне две години при настоящото потребление. Американската SPM ще вложи в проучванията 7,4 млн.евро без ДДС и ще заплати на държавата бонус от 210 хил. евро без ДДС при подписването на договорите за търсене и проучване на терена, разположен на територията на Северозападна България. Предвижда се срокът на проучването да е 5 години, концесията за добив 35 години с възможност за увеличаване от още 15 години. "Блок 1-25 Враца запад" е с площ е близо 5 хил. кв. км и обхваща областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч и София. Оптимизмът на компанията по отношение на находището се дължи от една страна на сеизмични проучвания от 1980-те години и от друга на близостта на настоящия проучвателен терен до находището "Девенци", за което е известно, че има регистрирано търговско откритие и бившето находище "Чирен" (сега ПГХ). Американската SPM, чието българско подразделение е регистрирано в България през август ще търси финансиране за дейността си чрез капиталовите пазари.
Източник: 3e-news (16.10.2019)

"Булгартрансгаз" ще открие разширението на газопреносната мрежа на "Балкански поток" "Булгартрансгаз" ЕАД ще открие разширението на газопреносната мрежа по трасето на "Балкански поток" в участъка от българо-турската граница до компресорна станция "Странджа". Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на енергетиката. Трасето включва газоизмервателна станция "Странджа" и 11 км. новоизграден преносен газопровод. Събитието ще се състои на 21 октомври, понеделник, от 10 часа на площадката на ГИС "Странджа" в с. Горска поляна, община Болярово, област Ямбол (приложена е карта на маршрута до мястото). За участие в откриването са поканени министър-председателят Бойко Борисов, вицепремиерът Томислав Дончев, министърът на енергетиката Теменужка Петкова, народни представители, областни управители, кметове и други.Напредъкът на строителните дейности по разширяване на газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз" ЕАД в района на гр. Кнежа ще бъде проверен на 21 октомври, съобщиха още от Министерството на енергетиката. Ще бъде проверено изграждането на участъка от преносния газопровод на "Булгартрансгаз" ЕАД на територията на общините Искър, Кнежа и Оряхово, уточниха от ведомството. В инспекцията са поканени да участват министър-председателят Бойко Борисов, вицепремиерът Томислав Дончев, министърът на енергетиката Теменужка Петкова, народни представители, областни управители, кметове и представители на местната власт, представите на изпълнителите и други, пише в съобщението.
Източник: 24 часа (18.10.2019)

Турската Sisecam ще разширява производството си в Търговище Турската компания Sisecam планира да разшири производството в два от заводите си в Търговище. Става дума за "Шишеджам аутомотив България", който прави автомобилни стъкла, и "Пашабахче България", който произвежда домакински изделия от стъкло. Това съобщиха от енергийното ведомство след посещение на министър Теменужка Петкова в индустриалната зона в града. Размерът на инвестицията не се уточнява. По време на посещението се разбра още, че в подкрепа на проекта Електроенергийният системен оператор (ЕСО) в момента разширява една от подстанциите си, която да захранва заводите на турската компания, а държавната "Булгартрансгаз" планира да изгради отклонение от строящия се нов газопровод, за да увеличи капацитета за пренос на газ към тях. След като през 2006 г. изгради първия си завод в Търговище за 160 млн. долара, Sisecam инвестира допълнително над 300 млн. лв. в разширение, което я превърна в най-големия турски инвеститор в страната, а впоследствие бяха изпълнени и редица по-малки проекти. В началото на 2016 г. от местното дружество "Тракия глас България" бяха отделени две компании, като трите поеха различните дейности. Така "Тракия глас" в момента отговаря за производството на плоско стъкло, "Пашабахче" - за домакинските изделия, а "Шишеджам аутомотив" - за автомобилните и обработените стъкла. Последните две производства са тези, които предстои да бъдат разширени. За момента няма информация колко ще бъде увеличено производството, в какви срокове, с каква инвестиция и колко допълнителни работни места ще бъдат отворени. Справка в регистъра по ОВОС показва, че засега няма подадени конкретни инвестиционни намерения. Само преди няколко месеца във фабриката за плоско стъкло на "Тракия глас" беше пусната в експлоатация нова пещ с инвестиция за 42 млн. евро. Капацитетът на съоръжението е 740 тона разтопено стъкло на денонощие, което го прави най-голямата такава пещ в Европа. От трите български компании най-голям е оборотът на "Тракия глас", която за 2018 г. отчита 238.4 млн. лв. приходи. Втора е "Пашабахче" със 195 млн. лв. оборот и най-голям ръст за миналата година - над 13%. Лек спад в приходите отбелязва третата компания - "Шишеджам аутомотив", с продажби от 102.8 млн. лв. Обединените им резултати правят Sisecam най-големия производител на стъкло в страната. По данни от регистъра КАПИ през миналата година в трите компании са работели над 2900 души. Значението на компанията като инвеститор и работодател в региона е причина държавата да осигури подкрепа за новия проект. Една от мерките е разширяване на подстанция "Търговище запад" на ЕСО, която захранва директно производствените предприятия на Sisecam. По информация на енергийното министерство проектът е на стойност 3 млн. лв. и предвижда да бъде монтиран нов трансформатор, за да се гарантира надеждното електроснабдяване на заводите. Разширението на подстанцията се очаква да приключи до края на март догодина. Успоредно с това "Булгартрансгаз" ще направи отклонение от новия газопровод, който се изгражда като част от Северния полупръстен на националната газопреносна мрежа, с което ще осигури допълнително газ за заводите. Отклонението ще е с дължина 17.6 км, а в двата му края е предвидено да бъдат изградени станции за очистване на газопровода. От ведомството съобщиха, че необходимите тръби вече са доставени и в момента се прави работен проект за обекта, който трябва да приключи през юли 2020 г. Финансирането е изцяло със средства на "Булгартрансгаз", но размерът му не се посочва.
Източник: Капитал (22.10.2019)

Връзката на "Турски поток" с българската мрежа вече е готова Първите 11 км от продължението на газопровода "Турски поток" през България - от турската граница до компресорна станция "Странджа", бяха официално открити днес. Те не са част от големия договор със саудитската Arkad, а изпълнението им бе възложено още в края на 2018-а на воден от "Главболгарстрой" консорциум. Стойността на договора е 47.9 млн. лв., осигурени от "Булгартрансгаз". Отделно от този 11-километров участък с друга процедура бе възложено на "Главболгарстрой" и изграждането на газоизмервателна станция "Странджа", в която ще се измерват постъпващите количества природен газ от "Турски поток". Инвестицията на "Булгартрансгаз" в нея бе 27.7 млн. лева.Инвестирали сме над 75 млн. лв. в тези проекти през последните месеци. Остава турските колеги да направят т.нар. златна заварка, която да свърже самия "Турски поток" от тяхната територия с нашата мрежа", обясни директорът на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов. Капацитетът на този участък ще позволи в България да постъпват над 17 млрд. куб.м газ на година.
Източник: Капитал (22.10.2019)

Осигурени са първите 200 млн. евро за “Балкански поток” “Булгартрансгаз” взе кредит от 200 млн. евро от 4 банки за авансово плащане на консорциумите, които строят “Балкански поток”. Това съобщи за “24 часа” шефът на газовото дружество Владимир Малинов. В процедурата са участвали 9 банки, подписани са договори със Ситибанк, ИНГ банк, Уникредит Булбанк и Международната банка за икономическо сътрудничество. Заемът е обезпечен с депозити в долари, които са в тези банки. Доларите в момента носят по-голяма лихва, отколкото е тази по кредита в евро. Освен това и плащането към изпълнителите е в евро. При тази операция компанията ще спечели за 6 месеца 2 млн. лв. Има опция за удължаване на срока с още 6 месеца, което би донесло още 2 млн. лв. Тези 200 млн. евро ще осигурят по-голямата част от авансовото плащане. Към саудитския консорциум “Аркад”, който вече изгражда линейната част на газопровода, то е 250 млн. лв. и 50 млн. ДДС. 140 млн. лв. и 28 млн. за ДДС са към консорциума “Ферощал Балкангаз”, който строи двете компресорни станции. Срокът за останалото плащане за линейната част на газопровода е 120 месеца след въвеждането в експлоатация, а за компресорните станции - 2 години.
Източник: 24 часа (23.10.2019)

Интерконекторът с Гърция за доставки на природен газ, който се строи в момента, трябва да бъде готов и да заработи през октомври 2020 г. Неговата роля за диверсификацията на енергийните източници за България и региона на Източна Европа като цяло ще бъде изключително важна. Това каза енергийният министър Теменужка Петкова в сутрешния блок на Българската национална телевизия. „Изключително важна е ролята на Интерконектора с Гърция, който се строи в момента. Той трябва да бъде готов и да бъде въведен в експлоатация през октомври 2020 г. Отделно „Булгартрансгаз“ ще участва в реализацията на проекта за изграждане на терминал за втечнен природен газ на Александруполис, което ще ни даде възможност за доставки на втечнен природен газ от различни източници като САЩ, Алжир и Катар“, каза Петкова. По думите ? ето това е реална диверсификация на енергийните източници и ефектът от нея ще доведе както до по-голяма сигурност при енергийните доставки, така и до по-висока конкуренция по отношение на цените. „Когато има конкуренция, цените са по-ниски“, напомни енергийният министър. Петкова посочи, че като цяло тенденцията в развитието на пазара на природен газ е въпросният пазар да бъде либерализиран. Именно затова едни от основните изисквания и цели на европейските директиви по тази тема е да има по-голяма конкуренция и разнообразяване на източниците на природен газ. „Стойността на проекта „Балкански поток“ е ясно дефинирана в обществената поръчка, която „Булгартрансгаз“ проведе, на база на технико-икономически анализ и на разчетите, които бяха направени с оглед на мащабите на този проект. Той ще струва 1.101 млрд. евро. Финансира се една част със собствени средства на „Булгартрансгаз“, а обществената поръчка предвижда опция, която дава възможност на избрания изпълнител да осигури финансирането и в последствие „Булгартрансгаз“ в рамките на 120 месеца ще възстанови това финансиране на изпълнителя“, посочи Петкова. По думите ? става въпрос за осигуряване на финансов ресурс от изпълнителя, който е избран да реализира проекта“, обясни българският министър на енергетиката. Според Петкова обществената поръчка съдържа още една опция, която дава възможност на „Булгартрансгаз“, след като бъдат построени първите 308 км и пуснати в експлоатация, „Булгартрансгаз“ да излезе на финансовите пазари и ако дружеството успее да осигури финансиране при по-добри параметри. Тогава ще има възможност „Булгартрансгаз“ да възстанови размера на задължението си към изпълнителя, да получи заем от банките и да има задължение към банката, която ще финансира дружеството. „Булгартрансгаз“ преведе аванса на изпълнителя от „Аркад“ в размер на 127 млн. евро, който трябва да преведем по договор. Той е предоставен и оттук нататък предстои да бъде осигурено и то е осигурено, финансирането от изпълнителя.
Източник: economic.bg (23.10.2019)

"Булгартрансгаз" изтегли 200 млн. евро кредити заради "Балкански поток" Държавният газов оператор "Булгартрансгаз" е взел 200 млн. евро кредити от четири банки. Средства са за авансови плащания по българската част от газопровода "Турски поток", наричан от премиера Бойко Борисов "Балкански поток". Любопитен елемент е, че държавната компания обяви печалба от операцията от над 2 млн. лв. В момента по големи корпоративни доларови депозити може да се получи и лихва над 1%, а заради излишъка на евро и отрицателните лихви е възможно да се получи въпросната положителна разлика, обясни пред "Капитал" банкер. Заемите са за срок от 6 месеца и са обезпечени със собствени средства на "Булгартрансгаз", чиито парични наличности към 30 юни тази година са били 548 млн. лева. Тези средства явно са били в долари, тъй като валутата се ползва от всички петролни и газови компании за разплащания. Освен това на 11 октомври Българският енергиен холдинг е увеличил капитала на газовото дружество с 350 млн. лв. чрез 73 млн. лв. неразпределена от минали години печалба и 277 млн. лв. резерви от преоценки. Процедурата за събиране на оферти за банково финансиране бе обявена на 3 октомври, като такива можеше да се подават до 17 октомври. От "Булгартрансгаз" казват, че са получили общо 9 предложения, като след оценка са подписали с договори със Ситибанк Европа, ИНГ банк, Уникредит Булбанк, както и с Международната банка за икономическо сътрудничество. Какви точно средства е предоставила всяка от банките не е ясно. Според условията на конкурса е имало две опции - за кредит между 30 и 40 млн. евро и за такъв между 40 и 50 млн. евро, като за всяка от тях финансовите институции е трябвало да предложат конкретни лихвени проценти. Предвид общия размер от 200 млн. евро следва да се предположи, че всяка от избраните 4 банки е предоставила по 50 млн. евро. Но в поканата имаше включено условие, че "Булгартрансгаз" може да поиска увеличение с до 50% на предлагания кредит, което на практика означава, че може съотношението на участието на банките да е различно. Кредитите са обезпечени чрез депозити в щатски долари за срок от 6 месеца, с опция за удължаване за още шест, обясняват от държавната компания, като допълват, че това ще им позволи да постигнат положителен финансов ефект от над 2 милиона лева. По-голямата част от получените 200 млн. евро ще са за авансовото плащане към саудитския консорциум Arkad, който изгражда линейната част на газопровода. Конкретната сума според договора е 250 млн. лв. плюс 50 млн. лв. за ДДС. Останалите 1.9 млрд. лв. без ДДС за строителството ще бъдат осигурени Arkad и ще бъдат изплащани от "Булгартрансгаз" за срок от 120 месеца след въвеждането в експлоатация на проекта. Годишната лихва в този случай обаче е определена от арабите на 4.1%, което означава оскъпяване от над 400 млн. лева. За обединението на ГБС и "Ферощал", което е избрано да изгражда двете компресорни станции за "Балкански поток" - "Расово" и "Нова Провадия", пък са предвидени 140 млн. лв. аванс и 28 млн. лв. за ДДС. Тук цялата стойност на договора е 350 млн. лв. без ДДС и останалите 210 млн. лв. ще бъдат осигурени от изпълнителя, като държавния газов оператор има ангажимент да ги изплати за 2 години. Определената от ГБС и германския им партньор лихва е 3.9% за първата година и 4.1% за втората. Общата сума на тези авансови плащания е 468 млн. лв., или 239.3 млн. евро, което означава, че "Булгартрансгаз" ще използва и част от паричните си наличности, които към 30 юни са били 548 млн. лева.
Източник: Капитал (24.10.2019)

БЕХ преведе 41 млн. лв. за газовата връзка с Гърция „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД (БЕХ) преведе на проектната компания „Ай Си Джи Би“ АД сумата от 41.5 млн. лв. за увеличение на капитала. Решението за това бе взето на 10 октомври от Общото събрание на акционерите в проектната компания (БЕХ и IGI Poseidon). Средствата ще се използват за финансиране на строителството на междусистемната газова връзка Гърция-България (IGB). За да осигури парите, БЕХ взе държавно гарантиран заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) до 215 млн. лв. Средствата ще се усвояват в продължение на 3 години и ще се връщат 25 години. Прогнозната стойност на инвестиционните разходи по проекта възлизат на 240 млн. евро без ДДС. Европейската комисия одобри държавна помощ за междусистемната газова връзка между Гърция и България (IGB) със свое решение от 8 ноември 2018 г. Междувременно вчера стана ясно, че „Булгартрансгаз“ е осигурила 200 млн. евро банково финансиране за проекта „Балкански поток“.
Източник: Монитор (24.10.2019)

Газопреносните оператори на България и Гърция публикуваха втория си съвместен доклад за оценка на търсенето на добавен капацитет В съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2017/459 за установяване на Мрежов кодекс относно механизмите за разпределение на капацитет в газопреносните системи „Булгартрансгаз” ЕАД и ДЕСФА изготвиха своя втори съвместен доклад за оценка на търсенето на добавен капацитет на границата на съседните входно-изходни газопреносни системи между България и Гърция. Оценката на търсенето на добавен капацитет се състои от два етапа - подаване от страна на мрежовите ползвателите на техните необвързващи прогнози за търсенето (в период от 8 седмици) и изготвяне от страна на операторите на съвместни доклади за оценка на търсенето - DAR (също в срок от 8 седмици). Според доклада съществуващият капацитет към настоящия момент е достатъчен и няма необходимост от процедури за осигуряване на добавен капацитет преди началото на следващия процес за добавен капацитет (т.е. през 2021 г.), като се имат предвид получените необвързващи прогнози и възможността за използване на процедурите за управление на претоварването, е посочено в доклада.Във връзка с Глава V от Регламента, операторите на газопреносна мрежа всяка нечетна година, считано от датата на влизане в сила на Регламента, следва да стартират своя процес за оценка на търсенето на добавен капацитет (incremental process). Процесът се състои от няколко фази, започвайки от оценка на търсенето на добавен капацитет и завършващи с изграждането на проектите, в случай на успешен икономически тест.
Източник: 3e-news (28.10.2019)

Бизнесът купува газ на борсата от догодина Бизнесът ще купува газ от борсата. Това предвиждат промени в наредба, които КЕВР публикува за обществено обсъждане. Регулаторът ще определя цените за регулирания пазар само на газоразпределителните компании и на топлофикациите.А колко ще струва той, ще зависи само от прогнозните количества газ, които ползват тези дружества, от разходите на “Булгаргаз” за доставка на синьото гориво от внос, от газовото хранилище и от местни източници, плюс добавката “задължения към обществото”. Общите разходи за “Булгартрансгаз” за двата пазара – регулирания и свободния, се разпределят пропорционално на количествата газ, които се търгуват на двата пазара. Промените в Закона за енергетиката, както и промените в наредбата по отношение на сроковете, предвиждат покупките на свободния пазар да стартират от началото на следващата година. Законът предвижда програма за освобождаване на природен газ за свободния пазар, в която поетапно са приложени количества и срокове. Започва се от 2020 г. с освободени от “Булгартрансгаз” 2220 гигаватчаса през 2020 г., за да се стигне до 2024 г. с 11 099 гигаватчаса.
Източник: 24 часа (29.10.2019)

Експерти оспориха нуждата от "Балкански поток" Потреблението на газ у нас остава ниско, а България все още разчита основно на един източник на синьо гориво, няма местен добив и няма изградени газови връзки със съседните страни. На този фон шансовете пред бъдещия газов хъб "Балкан" в България не са големи, а "Балкански поток" ще разнообрази маршрута на газа, но не и източника му. Около това мнение се обединиха експерти на вчерашната кръгла маса, посветена на газовите доставки за България. "За да има хъб, трябва да има газ", коментира идеята на газовия център "Балкан" Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество. Димитров цитира и думите на шефа на руския гигант "Газпром" Алексей Милер, според когото компанията предпочитала да работи по дългосрочни договори и няма да участва в хъба. "Няма много пазарни играчи, нямаме традиции в тази сфера, а няма и кадри", обясни Пламен Димитров. България не може да има работещ хъб, защото няма работещ пазар, обобщиха експертите. Те разкритикуваха и проекта "Балкански поток", чието строителство започна преди дни. Цената на трасето е над 1.1 млрд. евро, а миналата сряда държавната "Булгартрансгаз" обяви, че е взела кредит от 200 млн. евро за авансовите плащания на отсечката. "Че няма да минем без руски газ, е ясно, въпросът е дали ще имаме алтернатива, така че да избираме ценови доставки, когато те са по-изгодни", коментира експертът Галина Александрова. По думите й се твърди, че проектът не води до разнообразяване на източниците, а само на маршрутите. Риск има и при финансирането на проекта. "Осигуряването на парите ще изисква гаранция от БЕХ, което предполага нов дълг на холдинга. В случай че БЕХ изпадне в трудно положение, единственият изход ще бъде покриване на задълженията от държавата. А така бихме попаднали в казуса нерегламентирана държавна помощ, която трябва да бъде нотифицирана от Брюксел", каза още Галина Александрова. Бъдещ газов хъб на Балканите трудно ще намери нови клиенти в региона, обобщи Димитър Бечев. По думите му газовото потребление в Западните Балкани е едва 2 млрд. куб. м годишно, а в държавите липсват бизнес интереси и средства за изграждане на газови връзки, без които няма как да се реализира концепцията за газоразпределителен център в България.
Източник: Сега (30.10.2019)

АЕЦ “Козлодуй” с рекордна печалба от 308 млн. лева, почти се е удвоила за година 308 млн. лв. е печалбата на АЕЦ “Козлодуй” за деветте месеца на годината, показват финансовите отчети на държавната енергетика. Това е почти двойно повече, отколкото за същия период на 2018 г. И то при условие, че КЕВР задължи централата да продава 55,5% повече ток на регулирания пазар и намали цената за бита и малкия бизнес с 10 ст. за мвтч. Приходите на централата са малко над 1 млрд. лв. и са със 181 млн. лв. повече от същия период. АЕЦ “Козлодуй”, чийто шеф е Наско Михов, е с 530 млн. лв. парична наличност. В енергетиката на плюс е и “Булгаргаз”, като печалбата му е 35,8 млн. лв., при загуба в края на 2018 г. от 31,9 млн. лв., което е подобряване на финансовия резултат с 211,99%.От отчета на “Булгартрансгаз” става ясно, че драстично са намалели количествата транспортиран газ към Турция - с 63% и към Гърция - с 20,38%, към Северна Македония увеличеният транзит е с 34%. Газовият оператор отчита печалба от 81 млн. лв. сега при 68,8 млн. година по-рано. Другият оператор - електроенергийният (ЕСО), отчита 16,6 млн. плюс при 25,11 млн. през 2018 г. НЕК е на загуба с 16 млн. лв., при 161 млн., или подобреният финансов резултат е 145 млн. лв. Държавната ТЕЦ “Марица-изток 2” е натрупала загуба от 173 млн. лв. при 262 млн. през 2018-а, причината са най-вече разходите за квоти въглеродни емисии. Този разход дърпа назад и Българския енергиен холдинг, който е на загуба от 36,37 млн. лв. при 141,27 млн. печалба през 2018 г.
Източник: 24 часа (05.11.2019)

Чиновниците се разбързаха с газовата борса Едва 14 дни - това е срокът за приемане на предложения, коментари и становища по поправките в Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката. Те са важни, защото без тях Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) няма как да организира новата газова борса, която по закон трябва да стартира от началото идния месец. Стандартният срок за обществени консултации по нормативните документи е 30 дни, но явно чиновниците закъсняват. Промените в наредбата целят да допълнят изискванията, свързани с това дали определено лице отговаря на Закона за енергетиката за издаване на лицензия за организиране на борсов пазар на газ. Предвидени са и други специализирани поправки, свързани с организирането на новия пазар, които трябва да се приемат, за да може той да е факт. Част от последните промени в Закона за енергетиката предвиждат платформата за газови сделки да заработи още на 1 декември, но поради нуждата от приемането на куп нови правила вероятно първите сделки ще тръгнат след Нова година. Целта на борсата е да създаде конкуренция, въпреки че първоначално основен продавач ще бъде държавната "Булгаргаз". Газовата борса ще е под контрола на "Булгартрансгаз", която регистрира дъщерна компания "Газов хъб Балкан", като 100% от акциите са на държавната компания. На по-късен етап не повече от 49% от акциите биха могли да се предоставят на други физически и юридически лица.
Източник: Сега (06.11.2019)

БЕХ затъва още въпреки рекордната печалба на АЕЦ и свестяването на НЕК Въглищният бизнес продължава да трупа загуби и дългове, газовият се подобрява Държавният мастодонт "Български енергиен холдинг" (БЕХ) увеличава натрупаната за първи път в историята си загуба за полугодието на 2019 г. и за деветмесечието нетният отрицателен резултат на компанията вече е 22.279 млн. лв. Това се случва въпреки рекордната печалба от 308 млн. лв., постигната от дъщерната АЕЦ "Козлодуй", свестяването на "Националната електрическа компания", която е свила загубите си със 145 млн. лв. за отчитания период и подобряването на финансовите резултати на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз". Проблемна остава ТЕЦ "Марица Изток", която е навлязла в червената зона с още 173 млн. лв., но има забавяне на ръста на загубите. "Електроенергийният системен оператор" отчита негативна тенденция за спад на печалбата, а Мини "Марица Изток" са излязли на загуба. Това сочат финансовите резултати на дружествата от държавната енергетика за деветте месеца на 2018 г., публикувани на сайта на Министерството на финансите. От БЕХ обясняват намаляването със 177.651 млн. лв. на печалбата преди данъци или със 125.7% спрямо година по-рано отчасти и с влезли в сила нови международни счетоводни стандарти, които довели до обезценка на вземанията на холдинга с над 50 млн. лв. и до спад на приходите с 23.563 млн. лв. Отделно БЕХ получи по-малко дивиденти от дъщерните дружества за управлението им от компанията майка през 2018 г., когато част от тях влошиха финансовите си показатели. АЕЦ "Козлодуй" с пореден рекорд Ядрената централа продължава да се възползва от високите цени на тока на свободния пазар и да увеличава печалбата си, която в края на септември достига 308 млн.лв. преди облагане с данъци, докато в същия период на 2018 г. е възлизала на 170 млн. лв. Приходите на АЕЦ "Козлодуй" са надхвърлили милиард лева, което е със 181 млн. лв. над отчетените за съпоставимия период на 2018 г. Това обаче е довело и до по-големи с 26 млн. лв. отчисления. Общо 364 млн. лв. е внесъл ядреният оператор във фондовете за радиоактивни отпадъци, за извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация и за сигурност на електроенергийната система. АЕЦ "Козлодуй" е произвела с 3.2 на сто повече енергия през деветмесечието спрямо същия период на миналата година. Направила е инвестиции за 63 млн. лв. и ремонти за 54 млн. лв. НЕК забавя темпа на трупане на загуби "Националната електрическа компания" (НЕК) отчита загуба от 16.079 млн. лв., което е подобрени със 145.223 млн. лв. спрямо година по-рано, когато отчетеният отрицателен финансов резултат е 161.312 млн. лв. Общественият доставчик отчита ръст на продажбите на регулирания пазар за бита и спад на свободния като причината за това е по-малкото с 37 на сто произведена електроенергия от водните централи. От данните в отчета става ясно, че положението на компанията би било по-добро, ако не беше осъдена от няколко топлофикации на Ковачки да плати 21 млн. лв. заради оспорени от тях в съда цени. НЕК също така е купила двойно повече енергия от ТЕЦ "Марица Изток 2", което е довело до намаления темп на трупане на загуба и за това държавно дружество. СО2 все така държи държавната въглищна централа на дъното ТЕЦ "Марица Изток 2" отчита увеличение на приходите си с 14.74 процента, но това не е достатъчно да я измъкне от примката на скъпите въглеродни емисии, които въглищната централа трябва да купува, за да може да работи, след като изчерпи своите права за замърсяване на въздуха. Разходите през изминалото деветмесечие на 2019 г. само за въглеродни емисии възлизат на 256.858 млн..лв, а за фонд "Сигурност на ЕЕС“ са били 21 402 хил.лв. На този фон дружеството отчита загуба преди данъци от 173.231 млн. лв., която обаче е подобрение с 90.490 млн. лв. спрямо отчетеният отрицателен финансов резултат загуба преди данъци в размер на 263.721 млн. лв. към края на септември 2018 г. Въглищната централа обаче отчита лек ръст на дълговете си и те вече надхвърлят 1.4 млрд. лв., кожето означава технически фалит. ТЕЦ "Марица Изток 2" обаче очаква разрешение от Европейската комисиячаст от заодълженията ? към собственика БЕХ да бъдат трансформирани в увеличение на капитала с 597.955 млн. лв. Мините задълбават в червената зона Мини "Марица Изток" увеличават отрицателния си резултат и за деветмесечието счетоводната им загуба достига7.493 млн. лв. Отчетеният финансов резултат е по-нисък с 11. 057 млн. лв. спрямо година по-рано. Дружеството не е изпълнило както добивната, така и ремонтната и инвестиционната си програма. ЕСО намалява печалбата си, износът на ток спаднал наполовина "Електроенергияният системен оператор" също влошава финансовото си състояние и намалява печалбата си от 23.420 млн. лв. в края на септември 2018 г. на 16.439 млн. лв. година по-късно. Обяснението е в спада на приходите от цената за достъп и пренос на енергия по мрежата високо напрежение, както и намаления наполовина износ на електроенергия. В същото време преносният оператор е увеличил разходите си за плащане на централи за студен резерв с близо 8 млн. лв. спрямо 2018 г. Причината е в увеличения от министъра на енергетиката капацитет за разполагаемост и увеличените цени в търговете за закупуване на студен резерв, които бяха спечелени от централите на Христо Ковачки и ТЕЦ "Варна" на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган. В малки количества се уредиха и ТЕЦ "Марица Изток 2" и когенерацията на Кирил Домусмиев "Биовет". Газовите дружества вдигат печалбите си Двете газови дружества на БЕХ продължават да подобряват състоянието си. Доставчикът "Булгаргаз" отчита нетна печалба от 35.811 млн. лв., докато година по-рано тя беше 17.123 млн. лв, а към края на 2018 г. надхвърли 25 млн. лв., но беше "изядена" от провизирана от газовото дружество загуба от около 52 млн. лв. заради платена оспорвана глоба за злоупотреба с монопол, наложена от Европейската комисия. Дружеството отчита спад на продажбите на газ на вътрешния пазар с 1.88 процента и сериозен ръст на приходите от тях с 23.5 млн. лв. Продължава да не може да си прибере дълговете от "Топлофикация София", които са просрочени и са за близо 105 млн. лв. В предизборната битка за кмет на София спечелилата четвърти мандат Йорданка Фандъкова нарече държавният доставчик "рекетьор", защото той дръзна да заплаши столичното парно със съд заради неплатените сметки за газ. Операторът "Булгартрансагаз" пък отчита печалба за деветмесечието от 81 млн. лв., докато година по-рано тя е била в размер на 68.820 млн. лв. Принос за този резултат има и получената сума за 6.818 млн. лв. от депозита на БТГ във фалиралата Корпоративна търговска банка. Приходите от транзитни такси за пренос на газ през българска територия обаче са спаднали до 250 млн. лв., докато преди година са били над 261 млн. лв. Причината е спадът на пренесените количества природен газ до Турция и Гърция, които не могат да бъдат компенсирани от ръста на транзита до Северна Македония. От отчета на газовия оператор става ясно още, не ча 1 октомври е бил увеличен регистрираният капитал на дружеството с близо 351 млн. лв. и той вече надхвърля 1.225 млрд. лв.
Източник: Медия Пул (06.11.2019)

АЕЦ ”Козлодуй” отита рекордно висока печалба. В тежко финансово състояние остават Националната електрическа компания и ТЕЦ ”Марица изток 2”. В същото време преноса на газ през България намалява с две трети. Печеливши през първите девет месеца на годината са преносните предприятие Електроенергиен системен оператор и "Булгартрансгаз". Най-голямата енергийна компания - Българският енергиен холдинг, обаче е на загуба за първите девет месеца на годината. Рекордните над 308 млн. лева печалба отчита АЕЦ "Козлодуй" за първите девет месеца на годината. Централата е успяла да спести и пари, като не е извозвала отработено ядрено гориво към Русия, показва отчета на дружеството, съобщава БНТ. Резултатите на държавните енергийни фирми обаче са разнопосочни. На печалба освен АЕЦ "Козлодуй", са също така Електроенергият системен оператор, който пренася ток за бита и бизнеса, "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз". На загуба излиза компанията-майка на всички дружества Български енергиен холдинг, както и отдавна губещите Национална електрическа компания, ТЕЦ "Марица изток" 2 и Мини "Марица изток". Последните отчети също така показват и нова тенденция при преноса на газ, транзитът през България е намалял с 63%. Очаква се от януари, Русия да спре изцяло преноса през Украйна. Според експерти обаче, страната ни вече се е подсигурила със строежа на Балкански поток. Анализаторите са категорични, че притеснения не трябва да има за идващия отоплителен сезон.
Източник: Фрогнюз (06.11.2019)

„Газов хъб Балкан“ започва регистрация за участие в Програма за освобождаване на газа за 2020 г. „Газов хъб Балкан“ започва регистрация в програмата за освобождаване на природен газ, става ясно от съобщение на „Булгартрансгаз“. Припомняме, че в края на този месец, на 29 ноември КЕВР трябва да се произнесе както по платформата за търговия, така и по програмата за освобождаване на газ. По време на общественото обсъждане по-рано през този месец газовите асоциации и БФИЕК поискаха “Булгартрансгаз” и “Булгаргаз” да организират дискусии, на които да разяснят идеите си. Поискаха също така старт на газовата платформа само с “Ден напред” само до края на март месец. “Булгаргаз” от своя страна изрази несъгласие с варианта на работната група на регулатора по споразумението за освобождаване на количества. Във връзка с провеждането на търговете по Програмата за освобожаване на газа (GRP) за 2020 г., съгласно изискванията на чл. 176а от ЗЕ, уведомяваме заинтересованите страни, че „Газов Хъб Балкан“ ЕАД, в качеството си на страна по Споразумението за изпълнение на Програмата и на доставчик на софтуерната среда за нейното изпълнение, стартира регистрация на потенциалните участници в Програмата, се казва в съобщението. За целта е необходимо да бъде попълнена и изпратена по имейл Регистрационната форма, посочена на страницата на дружеството ( и която можете да намерите тук ) С оглед участието в търговете, първият от които е планиран за 9 декември 2019 г. (в зависимост от решението на КЕВР за одобрение на Споразумението за изпълнение на програмата за освобождаване на газ), от дружеството искат сканирано копие на попълнената форма и придружаващите я документи да бъдат изпратени не по-късно от 4 декември 2019 г. , се казва в съобщението, като се посочва и съответният имейл адрес. Попълнената и надлежно подписана регистрационна форма и придружаващите я документи следва да бъдат изпратени в деловодството на „Газов Хъб Балкан“ ЕАД в запечатан плик с надпис „Регистрационна форма за GRP“ не по-късно от 6 декември, уточняват още от дружеството. В допълнение, необходимо е изрично нотариално заверено пълномощно, в случай, че Регистрационната форма се подписва от лице, което не е вписано в търговския регистър като имащо право да представлява компанията и да подписва правнообвързващи документи от името на компанията. Съпровождащите Регистрационната форма документи се представят в оригинал на езика на издаването им и при нужда се съпровождат от превод на български или английски език. Документите се удостоверяват с апостил в съответствие с Хагската конвенция от 1961 г., а преводът следва да бъде нотариално заверен (извършен от заклет преводач). В резултат на успешна регистрация, „Газов Хъб Балкан“ ЕАД ще предложи на кандидатите Споразумение за участие, уточняват още от “Булгартрансгаз”. Допълнителна информация за регистрация на нови участници при провеждането на последващите търгове, както и одобреното от КЕВР Споразумение за изпълнение на Програмата, в т.ч. конкрентите условия за всеки търг (количества, типове продукти и др.) ще бъдат регулярно публикувани от страна на „Газов Хъб Балкан“ ЕАД в сътрудничество с обществения доставчик и КЕВР. Регистрaцията за участие от страна на потенциалните купувачи на освободените количества газ по Програмата не ги задължава да направят обвързващи оферти в търгoвете, не ги задължава да се регистрират в останалите сегменти на търговската платформа на „Газов Хъб Балкан“ ЕАД и не изисква други такси с изключение на обявената в проекта на Споразумение такса за транзакция в размер на 0,1 BGN/ MWh при успешно сключен договор за доставка, се казва още в съобщението.
Източник: 3e-news (15.11.2019)

„Газов хъб Балкан“ въведе успешно платформата за търговия Платформата за търговия на „Газов хъб Балкан” беше успешно въведена в търговска експлоатация в рамките на първия търг по Програмата за освобождаване на газ за 2020 г., се казва в съобщение на „Булгартрансгаз“. Успешно са изтърувани близо 55 млн .куб м, се уточнява в съобщението. Право на участие в търга имаха над 15 участника, като бяха предложени един годишен и дванадесет месечни продукта. В резултат от сделките за първи път на българския газов пазар беше осъществена електронна търговия, като бяха изтъргувани успешно 550 000 MWh (~ 55 млн. м?), или 25 процента от общо освободеното количество, заявяват от „Газов хъб Балкан“. Вторият търг от програмата ще се проведе на 16 декември 2019 г.
Източник: 3e-news (10.12.2019)

Утвърдиха 1,81% по-евтин природен газ за първото тримесечие С 1,81% по-ниска цена на природния газ за първото тримесечие, спрямо предходното утвърди на заседание днес КЕВР, съобщиха от регулатора. То бе във връзка с подаденото от „Булгаргаз” ЕАД заявление за утвърждаване на цени за първото тримесечие на 2020 г., по които общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители и на лицата с издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия. Приетото решение е съобразено с последните промени в Закона за енергетиката, с които от субектите, купуващи природен газ от обществения доставчик по регулирани цени, отпадат клиентите, присъединени към газопреносната мрежа, с изключение на лицата, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия. Отчетени са и други законови промени, с които се въвежда задължението на обществения доставчик да предлага за продажба на организирания борсов пазар количества природен газ на годишна база за периода 2020 г. – 2024 г., в съответствие със споразумение за изпълнение на програма за освобождаване на природен газ. Утвърдената от Комисията цена за I тримесечие на 2020 г. за продажба на природен газ на крайните снабдители на природен газ и и на лицата, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, е в размер на 44,04 лв./MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС), което в сравнение с действащата цена за ІV тримесечие на 2019 г. е намаление с 0,81 лв./MWh или с 1,81%. В утвърдената цена на природния газ от 44,04 лв./MWh са включени компонента „цена на природния газ на входа на газопреносните мрежи“ в размер на 43,34 лв./MWh лв./MWh, компонента за дейността „обществена доставка“ по чл. 17, ал. 6 от НРЦПГ в размер на 0,56 лв./MWh и компонента за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени задължения към обществото по чл. 11а, ал. 2 от НРЦПГ от 0,14 лв./MWh, покриваща разходите на "Булгаргаз" ЕАД за съхранение на количества в газохранилището Чирен в изпълнение на задължения по Плана за действие при извънредни ситуации. В цената на природния газ не са включени цени за достъп и пренос през газопреносната мрежа и клиентите следва да ги заплащат на крайните снабдители по реда на Методиката за определяне на цени за достъп и пренос на природен газ през газопреносните мрежи, собственост на "Булгартрансгаз" ЕАД. Компонентата „цена на природния газ на входа на газопреносните мрежи“ се образува от обществения доставчик като среднопретеглена стойност при отчитане на последно заявените прогнозни количества природен газ от внос за вътрешния пазар, от местни добивни предприятия и от запаси природен газ с цел продажба през следващия период, условията по договорите за доставка и за достъп и пренос на природен газ до българската граница. Отчита се и движението на цената на петрола и на алтернативните на природния газ горива на световните пазари за последните 9 месеца, както и промяната в осреднения валутен курс на БНБ на лева спрямо чуждестранната валута, в която се заплаща внасяният в страната природен газ, за период от четиридесет и пет дни, предхождащи месеца на внасяне на предложението за утвърждаване на цени. В правомощията на КЕВР е да установи единствено дали заявлението на обществения доставчик "Булгаргаз" ЕАД отговаря на изискванията на Наредба № 2 за определяне цените на природния газ и на договора за доставка между "Булгаргаз" ЕАД и ООО "Газпром Експорт". С утвърдената цена на природния газ за първото тримесечие на 2020 г. цените на топлинната енергия остават непроменени до края на отоплителния сезон. Без промяна остават и цените на електрическата енергия за битовите и небитовите потребители на регулиран пазар. Преди утвърждаването на решението за цената на природния газ за първото тримесечие, в съответствие с нормативните изисквания на 19.12.2019 г. КЕВР проведе открито заседание за обсъждане на изготвения доклад във връзка със заявлението на „Булгаргаз“ ЕАД. В съответствие с изискванията за публичност и прозрачност на институциите откритото заседание беше излъчено онлайн на интернет страницата на регулатора.
Източник: Монитор (02.01.2020)

„Булгаргаз“: България ще пести 81 млн. лева от новата точка за доставка на природен газ „Булгаргаз“ и руската „Газпром експорт“ сключиха допълнително споразумение към Договора за доставка на природен газ от 15 ноември 2012 г. С подписването на допълнението от утре, 1 януари, се променя пунктът на доставка – от „Исакча“ и „Негру-Вода“ на „Странджа 2/Малкочлар“, съобщиха от българската компания. Финансовите ползи от смяната на пункта на доставка се оценяват в приблизителен размер на 81 млн. лева. Тази икономия се дължи на отпадането на разходите за достъп и пренос през територията на Р. Румъния в приблизителен размер на 76 млн. лева, като същите няма да бъдат заплащани от „Булгаргаз“ ЕАД и от българския потребител на природен газ. В допълнение на това, „Булгаргаз“ ЕАД ще реализира положителен финансов резултат в приблизителен размер на 4.6 млн. лева от заплащане на по-ниските тарифи, обявени от „Булгартрансгаз“ ЕАД на вход „Странджа 2“, в сравнение с тези, които дружеството би заплатило на вход “Негру Вода/Кардам”. Част от икономията е отразена в предложеното намаление на цената на природния газ за І-вото тримесечие на 2020 г.
Източник: Труд (02.01.2020)

Газовата борса в България тръгна официално Започва да работи нова платформа за двустранна търговия с природен газ. Тя ще позволи на пряко присъединените към системата крайни потребители на газ да сключват договори за покупка на синьо гориво. "До една година всички сделки на газовата борса ще започнат да се извършват чрез тази платформа", съобщи за националното радио председателят на Съвета на директорите на газов хъб „Балкан“ и изпълнителен директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов. "Както крайните потребители и бизнесът, така и търговците на природен газ ще могат да се възползват от услугите, които ще предоставя газов хъб "Балкан" и което считам, че ще допринесе освен за либерализация и за по-добри финансово-икономически условия за крайните потребители на природен газ", изтъкна Малинов. Сделки ще се сключват на краткосрочен, дългосрочен сегмент и чрез брокерска услуга. Краткосрочният сегмент ще предлага краткосрочни стандартизирани продукти "в рамките на деня" или "ден напред", продукти за балансиране на мрежата на операторите на газопреносни мрежи, а също комбинация от няколко поредни газови дни - например продукти "уикенд", отделни дни и комбинация от тях. Дългосрочният сегмент ще предлага продукти, които се търгуват на средносрочна и дългосрочна база на анонимен принцип. Те могат да бъдат месечни - до 60 месеца напред, тримесечни - до 20 тримесечия напред, или годишни - до 5 календарни години напред. Брокерската услуга пък ще дава възможност за сключване на договори за покупка на газ от крайни клиенти и снабдители, пряко присъединени към газопреносната система. За тях няма да има разходи за членство на платформата за търговия и те не е необходимо да получават право на достъп и пренос през мрежата.
Източник: Банкеръ (03.01.2020)

"Булгартрансгаз" очаква повече приходи от "Турски поток" Доставките на газ от Русия вече се осъществяват успешно през новата входна точка - "Странджа 2", през Турция. Този проект ни дава икономическа сигурност и това ще се отрази върху крайните цени и върху крайния потребител. С промяната на точката на доставка се спестяват и транспортни разходи, каза Владимир Малинов, изпълнителен директор на "Булгартрансгаз", по БНР. Той увери, че България ще остане на газовата карта на Европа." След изграждането на "Балкански поток" приходите на държавната компания ще се увеличат няколко пъти. Това, което очакваме с реализацията в по-голям мащаб на "Балкански поток", е приходът от пренос на "Булгартрансгаз" да достигне около 400 млн. лева на годишна база, коментира Малинов. Междувременно в края на миналата седмица се появи информация, че премиерът Бойко Борисов е поканен на среща с турския президент Реджеп Ердоган и руския държавен глава Владимир Путин на 8 януари в Истанбул, където ще бъдат обсъждани газовите доставки за България през газопровода "Турски поток" и строежа на българското отклонение "Балкански поток". Пътуването на Борисов до Босфора обаче още не е официално потвърдено. За 8 януари е потвърдена само срещата на Борисов със зам.-държавния секретар на САЩ Дейвид Хил в България. Сред темите за обсъждане ще са и проектите за нови газопроводи и хъба "Балкан", обясниха дипломатически източници. Само седмица по-рано американският президент Доналд Тръмп разписа закона за военния бюджет на САЩ за 2020 г., с който се налагат санкции на компании, замесени в осъществяването на руските проекти за газопроводи "Северен поток 2" и "Турски поток". Това породи опасения, че България също може да бъде засегната, защото "Балкански поток" реално е втора тръба на турския газопровод, по която ще влизат в България над 19 млрд. куб. м природен газ на година. Над 12 млрд. куб. м газ обаче ще излизат директно от България към Сърбия. Останалото количество ще остава в страната както за вътрешно потребление, така и за захранване на планирания от българското правителство газов хъб "Балкан", от който да се доставя гориво в Централна и Източна Европа. Ще спазим сроковете и газопроводът "Балкански поток" ще е готов в края на май, заяви премиерът Бойко Борисов при инспекция в петък на хода на строителните дейности на трасето на тръбата в участъка от кранов възел "Горни Дъбник" до кранов възел "Селановци". Той обяви, че наложените санкции срещу Русия от страна на САЩ засягат "Турски поток", но не и българското му продължение, наречено от правителството ни "Балкански поток", макар фактически да е част от "Турски поток" с резервирани 90 процента от капацитета на тръбата за доставки на "Газпром". Той дори се разсърди на журналистите, че го питат за строежа на "Турски поток" и обяви, че е забранил българското трасе да се нарича по този начин, тъй като в името "Балкански поток" имало много смисъл. Газопроводът свързвал Балканите, а как другите страни ще наричат проекта на своя територия си било тяхна работа.
Източник: Дума (06.01.2020)

На газовата борса: за два работни дни - 8 сделки За двата работни дни от началото на 2020 г. - 2 и 3 януари, на новосъздадената българска газова борса, която стартира от началото на годината, са сключени осем сделки. Това съобщи по БНР изпълнителният директор на “Булгартрансгаз” Владимир Малинов. “Сделките са доста под регулираната цена, одобрена на първи януари от Комисията за енергийно и водно регулиране. Това означава, че интерес към борсата има. Има регистрирани 14 ползватели. Ценовите сигнали, които се дават от тези сделки, показват, че има смисъл от борсата. Освен до либерализация това ще доведе и до по-добри финансови и икономически условия”, каза Малинов. “След изграждането на “Балкански поток” приходите на “Булгартрансгаз” ще се увеличат няколко пъти. Това, което очакваме с реализацията в по-голям мащаб на “Балкански поток”, е приходът от пренос на дружеството да достигне около 400 млн. лева, каза той. От началото на годината доставките на природен газ от Русия вече се осъществяват успешно през новата входна точка – “Странджа 2”, през Турция. “Плюсовете от реализирането на този проект са сигурност и икономическа целесъобразност. Това ще се отрази върху крайните цени и върху крайния потребител. С промяната на точката на доставка се спестяват и транспортни разходи. През “Странджа 2” газ получават и Северна Македония, и Гърция”, каза още изпълнителният директор на “Булгартрансгаз”. “Считано от 1 януари липсва поток на природен газ по трансбалканския газопровод. Независимо от това нашата система е готова да поеме такъв поток, ако има необходимост. Реверсивният поток, част от концепцията за вертикалния газов коридор, вече е отворен и когато пазарът има интерес и пазарните нива позволяват, може да се транспортира природен газ във всички посоки”, допълни Малинов.
Източник: 24 часа (06.01.2020)

Булгартрансгаз ЕАД ще придобие 20% от капитала на „Газтрейд” С.А. „Булгартрансгаз” ЕАД сключи Предварителен договор за покупко–продажба на 20% от акционерния капитал на „Газтрейд” С.А., проектното дружество, което ще реализира терминала за втечнен природен газ в близост до град Александруполис, Северна Гърция, съобщиха от дружеството. Документът бе подписан от изпълнителния директор на „Булгартрансгаз” ЕАД Владимир Малинов и основния акционер в „Газтрейд” С.А. Асимина–Елени Копелузу, в Министерския съвет в присъствието на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи г-жа Екатерина Захариева, енергийния министър Теменужка Петкова и Н.Пр. Херо Мустафа, посланик на САЩ в Република България. Участието на „Булгартрансгаз“ ЕАД в проекта за нов LNG терминал в Гърция е заложено в актуализираната Енергийна стратегия на България до 2020 г. „За надеждна, ефективна и по-чиста енергетика“ и е одобрено с решение на Министерски съвет, взето на заседание днес. С решението е одобрено и извършването от „Булгартрансгаз“ ЕАД на инвестиционни разходи за изграждане на съоръжението, съответстващи на акционерното му участие. Това е поредна значима стъпка за реализиране на цялостната концепция за газов хъб „Балкан“, която предвижда чрез изграждане и развитие на необходимата газопреносна инфраструктура да се свържат пазарите на природен газ на страните членки в Централна и Източна Европа. Реализацията на концепцията е необходима за утвърждаването на прозрачен, ликвиден и надежден пазар на природен газ не само в България, но и в региона. Проектът за терминал за втечнен природен газ край Александруполис, Гърция, е определен от Европейската комисия за проект от „общ интерес“ за страните-членки. Проектът е идентифициран от Групата на високо равнище за газова свързаност на Централна и Югоизточна Европа (CESEC), както и от Европейската стратегия за Енергиен съюз. LNG терминалът в Александруполис се реализира изцяло в изпълнение на политиката и приоритетите за изграждане на единен взаимосвързан общоевропейски енергиен пазар. С реализацията му ще се подобри сигурността на доставките и ще се осигури допълнителна диверсификация на източниците на природен газ в региона. Проектът за LNG терминал в Александруполис, като част от Газов хъб „Балкан“, е в синергия с други инфраструктурни проекти в региона, като интерконектора Гърция–България (IGB). Тези проекти, наред със съществуващата инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД, ще подобрят достъпа на България и страните в региона до втечнен природен газ. Основни доставчици на LNG за терминала в Александруполис се очаква да бъдат компании от САЩ, Катар и др. Освен за диверсификация на източниците, реализацията на проекта ще насърчи конкуренцията между различните доставчици на природен газ в региона, включително между участниците на платформата на Газов хъб „Балкан“, на която вече се осъществяват сделки от редица търговски компании. Днешните решения са важни за реализацията на газоразпределителен център на територията на страната и ще позволят България да се възползва в пълна степен от новите възможности, които доставките на втечнен природен газ предлагат.
Източник: 3e-news (09.01.2020)

Придобиваме 20% дял от LNG терминала в Александруполис "Булгартрансгаз" ЕАД ще придобие 20% от капитала на "Газтрейд" - проектната компания за изграждане на терминала за втечнен природен газ край Александруполис, съобщи пресслужбата на кабинета. Това е регламентирано в решение на МС, взето на последното му заседание. С него е одобрено акционерното участие на българския газопреносен оператор. Проектът за изграждане на терминал за втечнен природен газ в Северна Гърция е изцяло в съответствие с актуализираната енергийна стратегия на България и е съществена стъпка за реализиране на цялостната концепция за газов хъб "Балкан", в основата на която е утвърждаването на прозрачен, ликвиден и надежден пазар на природен газ. Проектът за терминал за втечнен природен газ край Александруполис, Гърция, се реализира изцяло в изпълнение на политиката и приоритетите за изграждане на единен взаимосвързан общоевропейски енергиен пазар, се посочва в прессъобщението. Той ще съдейства за подобряване сигурността на доставките и диверсификация на източниците на природен газ в региона. Синергията на този проект с изграждането на междусистемната връзка Гърция-България (IGB) ще доведе до повишаване достъпа на България и останалите страни в региона до втечнен природен газ. Компании от САЩ, Катар и др. се очаква да бъдат основните доставчици на газ до терминала в Александруполис. По този начин проектът ще допринесе както за диверсифициране на източниците и трасетата за доставка на газ, така и за насърчаване на конкуренцията в полза на крайните клиенти. Проектът е идентифициран от Групата на високо равнище за газова свързаност на Централна и Югоизточна Европа (CESEC), както и от Европейската стратегия за Енергиен съюз. С днешното си решение МС одобри извършването от страна на "Булгартрансгаз" ЕАД на инвестиционни разходи за изграждане на съоръжението, съответстващи на двадесет процентното му акционерно участие. "Булгаргаз" ЕАД ще участва в обвързващата фаза на процедурата по пазарен тест за резервиране на капацитет от терминала за втечнен природен газ до Александруполис, като резервира до 500 млн. куб. м. на година, но не по-малко от 300 млн. куб. м. на година, за период от 3 до 5 години. За използване на резервирания капацитет, "Булгаргаз" ЕАД ще проведе преговори за реализиране на доставки на втечнен природен газ през интерконектора Гърция - България.
Източник: Монитор (09.01.2020)

"Булгартрансгаз" обяви поръчка за тръби за газифициране на Средногорието "Булгартрансгаз" обяви търг за доставка на тръби и друго оборудване за газифициране на няколко общини в Средногорието. Това е една от ключовите поръчки по проекта, който ще осигури по-екологично гориво на десетките индустриални предприятия в региона, както и на домакинствата. Заедно с разклоненията към Свищов и Разлог проектът се съфинансира от Международен фонд "Козлодуй". До края на годината трябва да започне и самото строителство. Обявената сега поръчка е за доставка на стоманени тръби, фитинги, газова арматура, оборудване за автоматични газорегулиращи станции, пускова и приемна станция и свързаните с това услуги, необходими за изграждането на преносните газопроводи. Предложения се приемат до 24 февруари през портала за електронни поръчки на ЕБВР. Очаква се договорът да бъде подписан в началото на април и да е със срок около 7 месеца. Според споразумението от фонда трябваше да бъдат отпуснати 11 млн. евро субсидия, а "Булгартрансгаз" трябваше да инвестира други 10.79 млн. евро. Проектът в Средногорието е особено важен за индустрията, тъй като там са съсредоточени големите медодобивни предприятия ("Асарел Медет" и "Елаците Мед"), металургичният завод "Аурубис" в Пирдоп, както и множество други производствени фирми.
Източник: Капитал (23.01.2020)

500 млн. куб. м газ влязоха в България през „Турски поток“ Около 460 млн. куб. метра газ са влезли в България през "Турски поток" към 27 януари 2020 г. Това става ясно от съобщение на руския газов холдинг. Руската компания „Газпром“ достави първия милиард кубически метра газ по газопровода „Турски поток“, се казва в изявлението. „Около 54% от този обем е доставен на турския пазар на газ, около 46% - на турско-българската граница“, става ясно от съобщението. Търговските доставки по газопровода започнаха на 1 януари 2020 г., а на 5 януари през новата компресорна станция „Странджа-2“ България транзитира газ за Гърция и Северна Македония по съществуващата вече мрежа за транзитен пренос. Официалното откриване на „Турски поток“ се проведе на 8 януари 2020 г. от президентите на Русия и Турция на церемония в Истанбул.
Източник: economic.bg (28.01.2020)

"Топлофикация София" вече купува природен газ от борсата "Топлофикация-София" ЕАД вече има първи сделки за покупка на природен газ на свободния пазар. До края на годината предприятието смята още да се еманципира от "Булгаргаз" и да си доставя над 50% от нужните количества синьо гориво чрез платформата за търговия на "Газов хъб Балкан". Това стана ясно на пресконференция днес. Столичната топлофикация подписа първите две успешни сделки на платформата за търговия с природен газ, обяви Владимир Малинов, председател на Съвета на директорите на "Газов хъб Балкан" и изпълнителен директор на "Булгартрансгаз". До края на седмицата всеки ден ще купуваме по 1000 мегаватчаса газ в сегмента "Ден напред", през следващите две седмици ще купуваме на седмична база, докато се стигне до момента, в който ще се купи количество приблизително 100 000 мегаватчаса за март, обясни изпълнителният директор на "Топлофикация София" Александър Александров. Той добави, че целта е чрез сделки на борсата дружеството да си осигури поне 50% от необходимите годишни обеми синьо гориво (успоредно с обвързващите договори с "Булгаргаз", които изтичат в края на годината). Първите покупки на топлофикацията на свободния пазар са на цени, които са с 12% по-ниски от доставките на "Булгаргаз". "Топлофикация София" се снабди с необходимите разрешения да участвата на газовата борса на 7 февруари. Така тя вече може да си доставя природен газ от мрежата на "Булгартрансгаз" с посредничеството на "Газов Хъб Балкан". Задълженията на столичното парно към "Булгаргаз" в момента са към 200 млн. лева. Те вече се обслужват редовно, 54 милиона лева са преведени на "Булгаргаз" само през януари, а до средата на годината дължимите суми ще бъдат изчистени, увери Александър Александров.
Източник: Сега (12.02.2020)

Отчуждават се имоти за техническа инфраструктура на КС „Лозен“ Части от имоти - частна собственост се отчуждават за държавна нужда за изграждане на технологична площадка на пускова станция „ПуС Лозен“ и на обслужваща техническа инфраструктура. Тя включва пътна връзка към технологичните площадки на компресорна станция „КС Лозен“, пускова станция „ПуС Лозен” и кранов възел „ПрС Нова Върбовка“. Те са част от обект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз” ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбската граница”. Имотите са в землищата на с. Лозен и с. Нова Върбовка, община Стражица, област Велико Търново. Средствата за обезщетяване на собствениците са за сметка на „Булгартрансгаз” ЕАД. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс, припомнят от пресцентъра на Министерски съвет.
Източник: 3e-news (20.02.2020)

„Булгартрансгаз“ започва процедурата за строеж на преносен газопровод до Свищов Държавното енергийно дружество „Булгартрансгаз“ ЕАД стартира открита процедура за възлагане на обществена поръчка за изграждане и въвеждане в експлоатация на обект „Преносен газопровод до Свищов“, съобщават от компанията. Обществената поръчка се провежда с цел разширяване на газопреносната мрежа на България чрез изграждане на нов преносен газопровод до гр. Свищов. С реализацията на новия преносен газопровод ще бъдат създадени условия и предпоставки за газоснабдяване на промишлени консуматори и обществено-административни потребители в района, както и за битово газоснабдяване на общините Свищов, Белене и др. Доставката на основни материали и оборудване за изграждане на газопровода до гр. Свищов е предмет на тръжна процедура, която „Булгартрансгаз“ ЕАД стартира на 13.01.2020 г. Дружеството е бенефициент по Договори за безвъзмездна финансова помощ, отпусната от Международен фонд Козлодуй за проект "Изграждане на преносни газопроводи с автоматични газорегулиращи станции до Свищов, Панагюрище, Пирдоп и Банско-Разлог". До края на месец февруари 2020 г. „Булгартрансгаз“ ще стартира и открита процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП за „Изграждане и въвеждане в експлоатация на обект „Преносен газопровод до Панагюрище и Пирдоп“.
Източник: Инвестор.БГ (20.02.2020)

Руска фирма влиза в строителството на Балкански поток Регистрираната в Белград руска компания IDC (Infrastructure Development and Construction), която беше главен изпълнител за изграждането на газопровода „Турски поток“ през Сърбия, ще бъде подизпълнител на българския участък от газопровода, предаде кореспондентът на БГНЕС от Белград. Както е известно, премиерът Бойко Борисов нарича "българската част" от газопровода Балкански поток. IDC ще изгради над 100 км газопровод от границата със Сърбия през територията на България в качеството си на един от подизпълнителите на строителството. Компанията ще използва машините и част от работниците, с които е построен „Турски поток” през Сърбия. Те ще подготвят терена, ще монтират и заваряват тръбите на тръбопровода, т.е. ще бъде извършена комплексна услуга. Разрешението за включване на IDC е дадено от саудитския консорциум „Аркад”( Arkad), който след обществена поръчка спечели изграждането на газовата тръба у нас. Държавното предприятие „Булгартрансгаз” възложи строителството на "Балкански поток" на "Аркад" с договор за 1,1 млрд. евро. . Оказа се обаче, че възложителят на българската част от големия газов проект - "Булгартрансгаз", не знае, че в изграждането е включена въпросната фирма IDC. Това се разбра от специално съобщение, изпратено от държавната газова компания до медиите. “Булгартрансгаз“ твърди, че не е уведомяван за привличането на подизпълнители за строежа на магистралния газопровод до българо-сръбската граница.
Източник: Сега (26.02.2020)

Нямало симптоми на коронавирус сред строителите на "Балкански поток" Няма работници и служители на саудитския консорциум "Аркад", строители на "Балкански поток", които да са със симптоми на коронавирус. Това заяви изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов и нарече спекулации твърдения по сайтове, че заразата в Плевен може да е тръгнала от работник на компанията. Той поясни, че от 550 човека на терен, италианските граждани са 75, 25 от тях са пристигнали в периода от края на февруари до 8 март. Тези 25 са преминали през прегледа на летище София и здравните власти са ги пуснали. Останалите отдавна са минали карантинния период. Новодошлите италианци са на работа на терен. Всекидневно се прави мониторинг на всеки работник и служител, каза още шефът на "Булгартрансгаз". Малинов припомни, че при строителството на газопровода се работи на територията на 5 области - Плевен, Велико Търново, Ловеч, Враца и Монтана. Изпълнител е саудитския консорциум "Аркад", обектът е от национално значение, така че той помоли да се се спекулира с коронавируса.
Източник: 24 часа (10.03.2020)

ЕК задължи Румъния да отвори пазара си на природен газ за България Румънският газов оператор Transgaz ще трябва да предостави на регионалния пазар значителни гарантирани капацитети за износ на природен газ към съседни държави членки, по-специално България и Унгария. Това става ясно от изявление на Европейската комисия, която обяви, че е приела ангажиментите, предложени от компанията, съгласно анитръстовите правила на ЕС. Така Румъния няма да може да ограничава износа, което е стъпка напред към единен европейски енергиен пазар, се съобщава в комюнике на ЕК.През юни 2017 г. Комисията започна разследване, за да прецени дали румънската държавна Transgaz, която е технически оператор на румънската транспортна система, е нарушила антитръстовите правила на ЕС, като е ограничила износа на природен газ от Румъния. По-специално опасенията на Комисията, че Transgaz е прибегнала до подобни ограничения, се основаваха на факта, че: дружеството инвестира недостатъчно в изграждането на инфраструктурата за износ на природен газ или забавя изграждането на тази инфраструктура; прилагане на междусистемни тарифи за износ на газ, които са направили износа икономически нерентабилен; използване на неоснователни технически аргументи като претекст за ограничаване на износа. „Тези ограничения биха могли да създадат пречки пред трансграничния поток на природен газ от Румъния - един от най-големите производители на природен газ в ЕС - към Унгария и България, противно на целта за интегриран енергиен съюз, в който енергията циркулира свободно между държавит -членки въз основа на конкурентоспособност и възможно най-доброто използване на ресурсите.След започването на официалната процедура по разследване Transgaz предложи да поеме определени ангажименти в отговор на опасенията на Комисията. Впоследствие Комисията се консултира с участниците на пазар, за да провери дали предложените ангажименти ще премахнат проблемите с конкуренцията, установени от Комисията.
Източник: economic.bg (10.03.2020)

"Булгаргаз" ще резервира 500 млн. куб. м. природен газ за десет години от терминала за втечнен газ до Александруполис С решение на Министерския съвет се фиксират количествата втечнен природен газ, които "Булгаргаз" ЕАД ще резервира от терминала до град Александруполис, Гърция - 5 300 000 MWh/година (около 500 млн. куб. м. на година), съобщи пресслужбата на кабинета. С акта се удължава и периодът, за който се резервират количествата на десет години. Предвижда се крайният срок за подаване на оферти в обвързващата фаза на процедурата по пазарен тест за резервиране на капацитет в терминала да приключи до 10 март 2020 година.Българската страна, чрез "Булгартрансгаз" ЕАД ще участва като акционер в проектната компания "Газтрейд" С.А., която осигурява развитието на проекта за изграждане на новия LNG терминал до Александруполис. Участието на България в проекта е в изпълнение на политиката за диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ с цел гарантиране на енергийната сигурност и постигане на конкурентни цени за българските потребители, се посочва в прессъобщението.
Източник: Дарик радио (11.03.2020)

"Булгаргаз" заяви 5 млрд. куб. м от терминала в Александруполис Държавният газов доставчик "Булгаргаз" да подаде оферта за резервиране на годишен капацитет от 500 млн. куб. м природен газ за десет години в търга за разпределяне на достъпа до бъдещия терминал за регазификация на втечнен газ край гръцкото пристанище Александруполис, реши правителството на заседанието си във вторник. Това прави общо 5 млрд. куб. м за целия период на доставки, На 10 март - в деня на решението, изтича срокът за подаване на обвързващи оферти за капацитета на съоръжението, което са планира да влезе в експлоатация през третото тримесечие на 2022 г.. Предишното решение на Министерския съвет бе за заявка на капацитет от 300 до 500 млн. куб. м годишно за период от три до пет години. Сега мизата се вдига, вероятно заради големия заявен интерес от страна на участниците в търга, заради което и бе удължен срокът за подаване на предложенията. Сега разпределянето на капацитета за терминала зависи както от количествата и срокът за доставки, така и от цената, която кандидатите ще предложат. Намеренията на "Булгаргаз" бяха да играе с минимални цени, което поставя под съмнение успеха за резервиран ена търсения капацитет, който е 1/6 от годишното потребления на страната от около 3 млрд. куб. м. В първата фаза на пазарния тест за резервирането на използваемия капацитет на терминала от 5.5 млрд. куб. м играха 20 дружества и внесоха заявки за 12.2 млрд. куб. м. Предстои да се види кои ще са предпочетените партньори, договорите с които са изключително важни за осигуряването на финансирането за строежа на терминала, в който 20 на сто ще придобие българският газов оператор "Булгартрансгаз". Макар да се очакваше през февруари да се подпише акционерното споразумение за включването на "Булгартрангаз" в капитала срещу 30 млн. евро, това още не е станало. Причината според започнати е изчакването на резултата от търга за капацитет, както и приключването на преговорите с пети потенциален акционер в проектната компания за терминала "Газтрейд". В момента 60 процента в дружеството държи гръцката фамилия Копелузу, от които "Булгартрансгаз" се е договорил да купи 20 на сто, а останалите по 20% са на гръцкия мрежови оператор ДЕПА и компанията с танкерна флотилия "ГазЛог". Предполага се, че в дружеството ще влезе голям търговец на природен газ, за да се осигури проектът от всички страни.
Източник: Медия Пул (11.03.2020)

"Булгартрансгаз" ще проучва интереса за допълнителен пренос на газ към Сърбия Държавният газов оператор "Булгартрансгаз" започва пазарно проучване за потенциален интерес за пренос на природен газ в посока от България към Сърбия. Става дума за останалия свободен капацитет по газопроовда, който е продължение на "Турски поток" през страната и преди година бе резервиран основно от "Газпром". В случая свободния капацитет през транграничната точка Киреево - Зайчар е под 20% или по-малко от 3 млрд. куб.м на година. В случай на проявен интерес "Булгартрансгаз" ще уведоми пазарните участници за точния размер на допълнителния капацитет. Той ще бъде предложен за резервиране според календара на Платформата за резервиране на капацитети, поясниха от компанията. Пазарното проучване е само за периода от 1 януари 2021 г. до 1 октомври 2021 година. Това става ясно от съобщение на компанията, която е отправила запитване до всички заинтересовани страни. Възможните доставчици са както държавната "Булгаргаз", която се очаква да започне да получава каспийски газ от следващата година, така и частни компании, които биха могли да пренасят количества по междусистемната газова връзка с Гърция или да правят сделки през виртуална търговска точка. Междувременно държавната компания обяви рекордно ниска цена, предложена на дългосрочния сегмент на газовата борса миналия петък с доставка за април - 26.00 лв./мВтч, или с 0.21 лв. по-ниска от прогнозната регулирана цена от 1 април след новите формули за ценообразуването по договора с "Газпром".
Източник: Капитал (17.03.2020)

"Булгартрансгаз" ще плати 1.5 млн. лв., за да мери колко газ влиза от Турция "Булгартрансгаз" е предвидил бюджет от 1.5 млн. лв. без ДДС за абонаментно поддържане на системите за измерване на количеството и качеството на природния газ, който минава през газоизмервателната станция "Странджа". Става дума за точката, през която постъпва природния газ от Турция - както за вътрешното потребление, така и за бъдещото продължение на "Турски поток". От обявената обществена поръчка става ясно, че поддръжката ще включва техническа помощ при повреди и отстраняване на дефекти без посещение на място. Предвижда се също и осигуряването на технически специалисти при нужда, доставка на оборудване, гаранционна поддръжка и др. Договорът с избрания изпълнител ще е за срок от 24 месеца, като от участниците се изисква да има подобен опит - да са изпълнявали дейности с предмет и обем, сходни с тези на поръчката, и то в последните три години. От регистъра на Агенцията за обществените поръчки обаче се вижда, че "Булгартрансгаз" досега не е обявявал търг за абонаментно поддържане на газоизмервателната станция. Иначе оферти ще се събират до 13 април.
Източник: Капитал (19.03.2020)

Изграждането на газовата връзка Комотини - Стара Загора продължава Коронавирусът не спря изграждането на газовата връзка Комотини - Стара Загора, съобщават гръцките медии. Европейската инвестиционна банка е отпуснала заем от 109 млн. евро за строителството на газовата връзка между Гърция и България. Въпреки разпространението на вируса успешно се извършва строителството и от двете страни на границата. Вестник "Етнос" съобщава, че само преди дни и въпреки извънредната обстановка на пристанището в Александруполис е пристигнала първата партида от тръбите, които са необходими за изграждане на трасето на интерконектора от гръцка страна. Гръцкият завод на "Коринт Пайпуъркс" ще произведе необходимите тръби. По междусистемната газова връзка Гърция - България ще се пренася природен газ между двете страни чрез свързване с националната газопреносна мрежа на "Булгартрансгаз" ЕАД, в близост до Стара Загора, и с газопреносната мрежа на "ДЕСФА" С. А. - Гърция в района на град Комотини. Проектът се реализира от смесено инвестиционно дружество "Ай Си Джи Би" АД, с акционери "Българският енергиен холдинг" ЕАД (50%) и гръцкото инвестиционно дружество IGI Poseidon (50%). Акционери с равни дялове в IGI Poseidon са гръцката DEPA и италианската Edison.
Източник: Банкеръ (30.03.2020)

Имот на "Летище Пловдив" бе даден под наем на "Аркад" Част от имот, собственост на "Летище Пловдив" ЕАД, да бъде отдаден под наем на ДЗЗД Консорциум "Аркад", разпореди правителството. Парцелът от 65 000 кв. м е част от малкото бивше "Летище Търговище", намиращо се в село Буховци, община Търговище. То е обособена част от "Летище Пловдив" ЕАД, което пък в момента е в процедура за концесиониране. Имотът ще се използва за складирането на тръби, необходими за изпълнението на проекта за разширение на газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз" ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбска граница. С решението на правителството се дава възможност за по-бързото изграждане на "Балкански поток", който е обект от национално значение, както и се осигуряват допълнителни приходи за "Летище Пловдив" ЕАД. През септември миналата година "Булгартрансгаз“ подписа договор със саудитската фирма "Аркад“ за изграждането на продължението на газопровода "Турски поток", така нареченият "Балкански поток" към Сърбия и Европа. Този договор регламентира доставката на необходимите материали и оборудване, инвестиционно проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на разширението на газопреносната инфраструктура от турско-българската до българско-сръбската граница. Стойността на проекта е 1.102 млрд. евро, а срокът за реализиране - 615 календарни дни от датата на сключването му, като в първите 250 дни трябва да бъде изградена линейна инфраструктура от 308 километра. Продължението на газопровода "Турски поток" през територията на страната ни до границата със Сърбия е с приблизителна дължина 474 километра. Очакванията на правителството са строителството да бъде завършено до края на юни. Аванс от близо 250 млн. лева е платила вече държавната "Булгартрансгаз" за строителството на "Балкански поток". Трасето на "Балкански поток" е алтернативния маршрут за доставка на руски газ вместо през Украйна - през Турция. Капацитетът му е над 15 млрд. куб. метра.
Източник: Банкеръ (07.05.2020)

Италианската „Бонати“ изгради базата си за газопровода „Балкански поток“ в Горна Оряховица За мен е огромно удоволствие, че италианската фирма „Бонати“, която изгражда трасето на газопровода „Балкански поток”, избра Горна Оряховица за своя база, това е важно за икономиката на региона, която се намира в трудна ситуация, коментира за „Борба“ кметът на общината инж. Добромир Добрев. Офисите и техниката на компанията, която прави „Балкански поток“, вече са разположени в бившето поделение на Транспортни войски в железничарския град. В момента фирмата се подготвя за началото на активното строителство, което се очаква да започне до десетина дни. Италианците трябва да изградят трасето от Летница до Попово, като по график трябва да завършат работа до края на октомври. Началото на строителството се забави заради кризата с COVID-19. Всички специалисти на компанията преминават през 14-дневна карантина и ще започнат работа след поне два отрицателни теста. В базата са взети всички противоепидемични мерки и досега няма случай на заразен работник или специалист. Италианската фирма започна кампания за масово набиране на работници от България, за което „Борба“ вече съобщи. Търсят се стотици общи работници и специалисти, повечето от които са разквартирувани в старата столица и Арбанаси. С набирането на кадри за нуждите на „Балкански поток“ са ангажирани всички бюра по труда в региона, трудови посредници и дори кметствата в областта. По първоначални данни се търсят над 700 души, като възнагражденията им започват от минимум 1100 лв., но в зависимост от дейността има множество бонуси и социални придобивки. Италианската фирма „Бонати“ е сред най-големите изпълнители на проекти за полагане на тръбопроводи по целия свят.
Източник: Борба - Велико Търново (15.05.2020)

"Булгартрансгаз" отчита 104 млн. лв. печалба, но и 500 млн. по-малко наличности По-малко приходи, двойно по-голяма печалба, допълнителни заеми и близо половин милиард лева по-малко по сметките. Това отчита държавната "Булгартрансгаз" за 2019 г. Големите парични потоци на дружеството са свързани с изграждането на газопровода от турската към сръбската граница като продължение на "Турски поток" и необходимите компресорни станции. Реално харчовете на компанията, която се занимава със съхранение и пренос на природен газ, са над 1.1 млрд. лв. за миналата година, което е 17 пъти над резултата за 2018 г. В резултат на това наличностите по сметките на "Булгартрансгаз" намаляват от близо 517 млн. лв. до само 97 милиона, и то въпреки изтегления заем 391 млн. лева. Въпреки че приходите от оперативна дейност намалява с 15 млн. лв. - до 358 млн., дружеството отчита печалба 104 млн. лв. Това е двойно по-добър резултат от регистрираните над 47 млн. лв. за 2018 г., показва финансовият отчет на дружеството. Той се дължи отчасти на по-големите приходи от предоставени услуги по пренос на природен газ в България - от границата с Румъния до границите с Гърция, Турция и Македония, съхранение на природен газ в хранилището "Чирен" и балансиране на пазара на природен газ. Например приходите от пренос до Гърция, Турция и Македония през 2019 г. са достигнали 224.6 млн. лв. на фона на 202.8 млн. лв. година по-рано. Данните са за 2018 година и са по последния подаден отчет на дружеството. Сумите са в млн. лв. Разходите за външни услуги се увеличават от 7.5 млн. лв. на 10.9 млн. лв. Увеличение има и при разходите в графа "инспекция на газопровод", гражданските договори, абонаментния сервиз и др. Намаление обаче има при харчовете за автомобили и реклама. Миналата 2019 г. е рекордна за инвестиции на "Булгартрансгаз". Дружеството е придобило активи за почти 462 млн. лв. - различни газопроводни връзки, отклонение и компресорни станции, включително разширението на тръбата от станция "Страшимирово" до ТЕЦ "Варна", за която от компанията бяха съобщили пред "Капитал", че ще се финансира от собственика на централата, Ахмед Доган. Сега от отчета се вижда, че разходите от над 1 млн. лв. са поети от държавното дружество. Освен това 250 млн. лв. са платени като аванс на саудитския консорциум "Аркад" за изграждането на "Турски поток" през България. Общата стойност на проекта е 2.15 млрд. лв., но по-голямата част от финансирането ще бъде осигурена от строителя и "Булгартрансгаз" ще я изплаща в следващите 10 години от транзитните такси, които "Газпром" ще плаща. Други 140 млн. лв. са платени като аванс на обединението "Ферощал Балкангаз", в което водещ партньор е ГБС. То изгражда компресорните станции "Расово" и "Нова Провадия", без които няма да може да се транспортира газ от Турция към Сърбия. За да има средства за всички тези харчове, богатата по принцип държавна компания (с над 50 млн. лв. по сметките си допреди година) изтегли кредит в размер на 200 млн. евро. Това стана през октомври 2019 г., като финансиращите институции са Ситибанк Европа, ИНГ банк, Уникредит Булбанк, както и с Международната банка за икономическо сътрудничество. Въпреки че отчетът е за 2019 г., от дружеството изтъкват, че поради разпространението на COVID-19 в световен мащаб в началото на настоящата година са се появили затруднения в бизнес и икономическата дейност на редица предприятия и цели икономически отрасли. От компанията посочват, че ситуацията и мерките, предприети от властта, са изключително динамични и дружеството не може да оцени влиянието на пандемията върху бъдещото финансово състояние и резултатите от дейността му. В края на април стана ясно още, че дейностите по строителството на отсечката на "Турски поток" през България се бавят заради ограниченията, породени от COVID-19. Спазването на мерките затруднява осигуряването на квалифицирани кадри и пречи на строително-монтажните работи на обекта.
Източник: Капитал (26.05.2020)

"Булгартрансгаз" ЕАД ще кандидатства за съфинансиране по ОПИК за реализацията на газовата връзка България-Сърбия “Булгартрансгаз” ще кандидатства по Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност” (ОПИК) за междусистемната газова връзка България-Сърбия (IBS), съобщиха от дружеството. Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност”, управляващ орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 г. покани „Булгартрансгаз“ ЕАД да представи проектно предложение по процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна помощ на конкретен бенефициент: BG16RFOP002-4.003 „Техническа помощ за завършване на подготвителните дейности, необходими за старта на строителството на междусистемна газова връзка България–Сърбия“ по Приоритетна ос 4 „Премахване на пречките в областта на сигурността на доставките на газ“, Инвестиционен приоритет 4.1. „Подобряване на енергийната ефективност и сигурността на доставките чрез разработване на интелигентни системи за пренос на енергия“ на ОПИК 2014-2020. Поканата дава възможност „Булгартрансгаз“ ЕАД да кандидатства за съфинансиране на подготвителни дейности за актуализиране на подробния устройствен план за проекта, за изработване на инвестиционен проект, за извършване на археологически проучвания, придобиване на вещни права и други. В резултат от изпълнението на подготвителните дейности ще бъде завършен етапът на проектиране на междусистемната газова връзка между България и Сърбия и ще бъдат издадени необходимите разрешения за строеж. Средствата по поканата възлизат на 11 734 980 лева и са осигурени от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и национално съфинансиране. Междусистемната газова връзка България-Сърбия (IBS) е от особена важност за гарантиране на сигурността на енергийните доставки както за България, така и за региона и за ЕС. Интерконекторът има статут на „проект от общ интерес“ за ЕС и е включен във всички списъци с проекти от общ европейски интерес, съставяни до момента. IBS е важна част и от реализацията на концепцията за Газов хъб „Балкан“. Газопроводът от Нови Искър в България до Ниш в Сърбия е с планирана дължина от 170 км., 62 км. от които на българска територия. След изграждането й, газовата връзка ще бъде с пропускателна способност 1,8 млрд. м3/г. като ще има възможност и за реверсивен поток. През м. май 2018 г. енергийните министри на Република България и Република Сърбия подписаха съвместна декларация относно изграждането на газовия интерконектор. „Булгартрансгаз“ ЕАД е определен за организатор на проекта и бъдещ оператор на интерконектора на българска територия. Поет е съвместен ангажимент от двете страни за изграждане и въвеждане в експлоатация на газопровода до м. май 2022 г.
Източник: 3e-news (02.06.2020)

Предоставиха на "Булгартрансгаз" поземлен имот за строеж в Свищовско Учредява се възмездно безсрочен сервитут на енергиен обект върху поземлен имот в полза на „Булгартрансгаз" ЕАД. Това съобщиха от пресцентъра на правителствената информационна служба. Правителството учреди възмездно безсрочен сервитут на енергиен обект върху поземлен имот в горска територия-публична държавна собственост, в полза на „Булгартрансгаз" ЕАД. Имотът се намира в землището на село Козловец, Община Свищов. Той е с площ на сервитутната зона 0,531 дка. Теренът попада в района на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Свищов" към Държавно предприятие „Северноцентрално държавно предприятие" - Габрово. Имотът ще се използва за изграждане, експлоатация и ремонт на преносен газопровод за Свищов.
Източник: 24 часа (04.06.2020)

"Булгартрансгаз" търси 400 млн. евро за Балкански поток "Булгартрансгаз" ЕАД обяви, че набира оферти от банки за финансиране на оперативни разходи и за ключови инвестиционни проекти. Държавното предприятие иска да си осигури заем до 400 млн. евро със срок на изплащане 6 години и цената на финансирането да е под 3.9 процента. Средствата ще са необходими за реализацията на "Балкански поток", междусистемната връзка България-Сърбия, разширението на подземното газохранилище "Чирен". Ще е необходимо финансиране и за изграждането на преносни газопроводи за осигуряването на повече достъп до природен газ за промишлените и битовите потребители в България. Обявеният таван за цената на ресурса не е случайно избран. Такъв процент бе постигнат при договарянето с изпълнителя на две компресорни станции по пътя на "Балкански поток" - "Расово" и "Нова Провадия", обединението между ГБС и "Ферощал", (ДЗЗД "Ферощал Балкангаз") което осигури част от необходимите за строителството средства. В съобщението си за откритата процедура "Булгартрансгаз" подчертава, че инвестиционната му програма е насочена към позиционирането на страната като газоразпределителен център в региона. Срокът за представяне на офертите за участие в процедурата е до 17:00 часа на 30 юни 2020 г. Миналата есен "Булгартрансгаз" взе назаем 200 млн. евро за авансови плащания към изпълнителя на "Балкански поток" - консорциум, воден от саудитската компания "Аркад", припомня Дир.бг. На свой ред изпълнителят осигури по-голямата част от необходимите средства при договорена лихва от 4.1%. Само преди дни, на 1 юни, "Булгартрансгаз" съобщи, че е получил покана от управляващия орган на оперативната програма Иновации и конкурентоспособност" да кандидатства за финансиране на подготвителните дейности по изграждането на междусистемната газова връзка между България и Сърбия. Става дума за общо 11.735 млн. лв от европейския и българския бюджет. Газовата връзка България-Сърбия е проект от общ европейски интерес и е част от Газовия хъб "Балкан". Газопроводът от Нови Искър в България до Ниш в Сърбия ще е с дължина от 170 км, 62 км от които на българска територия.
Източник: Сега (08.06.2020)

"Булгартрансгаз" търси проектант на газовата връзка със Сърбия „Булгартрансгаз“ ЕАД обяви първите две обществени поръчки за реализация на газовата връзка България-Сърбия. Първата е за изработване на технически проект за интерконектора на българска територия и е за 540 хил. лв. без ДДС Оферти за участие в нея ще се приемат до 3 юли 2020 г. В рамките на втората процедура компанията ще търси консултант по проекта, който ще трябва да упражнява и строителен надзор. Прогнозната стойност на тази процедура е 320 хил. лв. без ДДС. Класирането на участниците и по двете поръчки ще се извършва на база на икономически най-изгодна оферта, която се изразява в оптимално съотношение качество/цена, съгласно обективни показатели като срок на изпълнение, ценови параметри и други. Междусистемната газова връзка България–Сърбия е обявена за проект от общ интерес за Европейския съюз. Нейната реализация е част от управленската програма на правителството в сектор "Енергетика", насочена към гарантиране на енергийната сигурност и диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. „Интерконекторът е от ключово значение за реализиране на концепцията за изграждане на газоразпределителен център в страната. Той е сред приоритетните проекти на Групата на високо равнище в рамките на инициативата за енергийна свързаност на Централна и Югоизточна Европа (CESEC).
Източник: 24 часа (16.06.2020)

"Булгартрансгаз" задвижи газовата връзка със Сърбия След като дълго време стоя "на трупчета", проектът за изграждането на газовата връзка със Сърбия най-накрая се раздвижи. Държавната компания "Булгартрансгаз" обяви първите две обществени поръчки, свързани с реализацията на газопровода, който няма нищо общо с продължението на "Турски поток", а цели да свърже мрежите на България и Сърбия, така че да има възможност за реверсивни доставки - например от Унгария към България. Пускането на газовата връзка обаче няма да бъде тази година, както се планираше, а чак след две години - през май 2022 г., става ясно от съобщение на държавното дружество. Но и това е под въпрос, тъй като поръчка за самото строителство все още не е обявена. Само преди дни стана ясно, че "Булгартрансгаз" кандидатства за близо 12 млн. лв. по програма "Иновации и конкурентоспособност", които ще бъдат използване за актуализиране на подробния устройствен план за проекта на интерконектора. Първата поръчка, на стойност 540 хил. лв. без ДДС, е за изработване на технически проект за интерконектора на българска територия. Оферти за участие в нея ще се приемат до 3 юли 2020 г. В рамките на втората обявена процедура държавното дружество търси консултант по проекта, който ще трябва да упражнява и строителен надзор. Прогнозната стойност на тази процедура е 320 хил. лв. без ДДС, а оферти за участие ще се приемат до 17 юли 2020 г. "Класирането на участниците и по двете поръчки ще се извършва на база на икономически най-изгодна оферта, която се изразява в оптимално съотношение качество/цена съгласно обективни показатели като срок на изпълнение, ценови параметри и други", обясниха от "Булгартрансгаз". От "Булгартрансгаз" изтъкват, че реализацията на газовата връзка е "част от управленската програма на правителството в сектор "Енергетика", насочена към гарантиране на енергийната сигурност и диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ". В същото време проектът от години стои на пауза и на практика по него не се работи. Планирането му започна през 2012 г., но по различни причини (включително липса на финансиране от сръбска страна) той бе отлаган няколко пъти. За отсечката са предвидени почти 90 млн. лв. по програма "Иновации и конкурентоспособност". През годините това бе подложено на критики от страна на бизнеса, тъй като с пари по програмата за бизнеса ще се финансира държавен инфраструктурен проект. Дължината на трасето е 150 км (от Нови Искър до Ниш), от които 61 км на българска територия. Капацитетът ще бъде 1.8 до 5 млрд. куб.м годишно.
Източник: Капитал (17.06.2020)

"Булгартрансгаз" е осигурил необходимия капацитет за доставки на природен газ Доставките на природен газ през точката Странджа 2/Малкочлар са преустановени. Прекъсването се извършва съгласно годишните ремонтни програми на съседните газопреносни оператори. Това съобщиха от "Булгартрансгаз" във връзка с изпълнението на планово техническо обслужване и профилактични дейности на приемен терминал Къйкьой на вход в Турция в периода 23.06.2020 г. – 28.06.2020 г. През последните години „Булгартрансгаз“ ЕАД работи целенасочено за диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ за България. В резултат на тези усилия беше увеличен капацитетът на точките Кулата/Сидирокастро (Гърция) до 6,1 млн. м3/ден и Русе/Гюргево (Румъния) до 2,5 млн. м3/ден. В допълнение към възможностите за диверсификация чрез доставка от алтернативни източници, повишаването на капацитетите на съществуващите точки на междусистемно свързване с Гърция и Румъния гарантира сигурността на доставките за потребителите в България и региона. За периода на техническо обслужване на приемния терминал в Турция „Булгартрансгаз“ ЕАД е осигурил необходимия капацитет за доставки на природен газ за Република България чрез реверсивните връзки на българската газопреносна система с Гърция (Кулата/Сидирокастро) и Румъния (Кардам/Негру Вода 1 и Русе/Гюргево). Това се отнася включително за количествата, планирани за нагнетяване в подземното газово хранилище „Чирен“. Цялостната политика на дружеството за диверсификация посредством увеличаване на съществуващите капацитети и изграждане на нова инфраструктура позволява и гарантиране на непрекъснатост на доставките на природен газ, както при подобни планови дейности, така и при възникване на извънредни ситуации. При промяна на потреблението на природен газ в Република България, за ползвателите на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД е осигурен капацитет за пренос на допълнителни количества в тези точки на междусистемно свързване и възможност за подаване на коригиращи заявки на всеки час.
Източник: 24 часа (24.06.2020)

2.905 млрд. лв. ще инвестира „Булгартрансгаз“ в газопреносната система на България в следващите десет години. Това става ясно от новия „Десетгодишен план за развитие на мрежите на „Булгартрансгаз“ ЕАД за периода 2020 – 2029 г.“, внесен за одобрение в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Общественото обсъждане на документа „от разстояние“ е насрочено за 10.00 ч на 7 юли, става ясно от съобщение на сайта на държавния регулатор. Прави впечатление, че 86.7% от тази огромна сума – а именно 2.563 млрд. лв., ще бъдат инвестирани само през първите три години от действието му – през тази и до края на 2022 г. Става въпрос за инвестиции, за които вече е взето решение и голяма част от които са в процес на изпълнение. Останалите 13.3% - 341.892 млн. лева, трябва да бъдат вложени в газопреносната мрежа на страната през всичките останалите 7 години от действието на плана – от 2023 до 2029 г. включително. Нещо повече – 97.8% от инвестициите, предвидени за първите три години от плана – 2.504 млрд. лв., ще бъдат вложени само до края на тази и през следващата година. За 2022 г. са заложени едва 58.977 млн. лева. Причината за хвърлянето на такива огромни инвестиции за наистина кратко време е спешната необходимост от гарантиране сигурността на доставките на природен газ чрез диверсификация на източниците и маршрутите им. За целта в плана е заложено довършването да края на годината на Междусистемната газова връзка Гърция – България и присъединяването й към националната газопреносна мрежа. До края на 2022 г. трябва да бъде готов и интерконекторът със Сърбия. Вече е взето и решение за придобиване на 20% дял от капитала на бъдещия регазификационен терминал в Александруполис, през който България ще може да получава природен газ от цял свят. В документа е заложена и модернизацията на 4 компресорни станции (КС) по транзитната и на 2 КС по националната газопреносни системи, както и на 2 автоматични газорегулиращи станции (АГРС) и 2 - газорегулиращи станции (ГРС) по националния газопреносен пръстен на страната. Сериозна реконструкция, рехабилитация и модернизация е заложена и за Подземното газохранилище (ПГХ) „Чирен“, включително и на телеметричната система на сондажите и други основни технологични инсталации там. Предвиден е и основен ремонт с подмяна на участък от преносния газопровод Вълчи дол - Преселка; подмяна на преносен газопровод Беглеж – Дерманци – Батулци - Калугерово; реконструкция на газопроводното отклонение „Враца 1” с подмяна на участъци и изграждане на приемна камера при ПГХ „Чирен”; увеличаване на капацитета на газопроводното отклонение към Търговище и пр. До края на 2021 година трябва да приключи и разширението на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ от българо-турската до българо-сръбската граница, а също и ремонтът на голяма част от северния полупръстен на магистралния транзитен газопровод чрез подмяна на големи тръбни участъци от него. Именно тук са и заложени най-големите инвестиции: 1.319 млрд. лв. за тази и 890 млн. лв. – за следващата година. За 2022 г. инвестициите, заложени за националната газопреносна система са 13.3 млн. лв., а за транзитната – едва 821 хил. лв. През всички останали години от 2023 до 2029 вкл. За транзитните газопроводи са заложени средно по малко над 4 млн. лв. инвестиции на година, а за националната газопреносна мрежа – между 5.3 и 10.8 млн. лева годишно. До края на 2022 г. трябва да бъдат изградени очистни съоръжения за газопроводните отклонения към Бургас, Димитровград, Девня и Перник. Заложено е изграждането на нови газопроводни отклонения, които да снабдят със синьо гориво нови потребители в общините Свищов, Панагюрище, Пирдоп, Банско и Разлог.
Източник: economic.bg (02.07.2020)

„Булгартрансгаз“ планира да инвестира 2.9 млрд. лв. за 10 години 2.905 млрд. лв. ще инвестира „Булгартрансгаз“ в газопреносната система на България в следващите десет години. Това става ясно от новия „Десетгодишен план за развитие на мрежите на „Булгартрансгаз“ ЕАД за периода 2020 – 2029 г.“, внесен за одобрение в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Общественото обсъждане на документа „от разстояние“ е насрочено за 10.00 ч на 7 юли, става ясно от съобщение на сайта на държавния регулатор. Прави впечатление, че 86.7% от тази огромна сума – а именно 2.563 млрд. лв., ще бъдат инвестирани само през първите три години от действието му – през тази и до края на 2022 г. Става въпрос за инвестиции, за които вече е взето решение и голяма част от които са в процес на изпълнение. Останалите 13.3% - 341.892 млн. лева, трябва да бъдат вложени в газопреносната мрежа на страната през всичките останалите 7 години от действието на плана – от 2023 до 2029 г. включително. Нещо повече – 97.8% от инвестициите, предвидени за първите три години от плана – 2.504 млрд. лв., ще бъдат вложени само до края на тази и през следващата година. За 2022 г. са заложени едва 58.977 млн. лева. Причината за хвърлянето на такива огромни инвестиции за наистина кратко време е спешната необходимост от гарантиране сигурността на доставките на природен газ чрез диверсификация на източниците и маршрутите им. За целта в плана е заложено довършването да края на годината на Междусистемната газова връзка Гърция – България и присъединяването й към националната газопреносна мрежа. До края на 2022 г. трябва да бъде готов и интерконекторът със Сърбия. Вече е взето и решение за придобиване на 20% дял от капитала на бъдещия регазификационен терминал в Александруполис, през който България ще може да получава природен газ от цял свят. До края на 2021 година трябва да приключи и разширението на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ от българо-турската до българо-сръбската граница, а също и ремонтът на голяма част от северния полупръстен на магистралния транзитен газопровод чрез подмяна на големи тръбни участъци от него. Именно тук са и заложени най-големите инвестиции: 1.319 млрд. лв. за тази и 890 млн. лв. – за следващата година. За 2022 г. инвестициите, заложени за националната газопреносна система са 13.3 млн. лв., а за транзитната – едва 821 хил. лв. През всички останали години от 2023 до 2029 вкл. За транзитните газопроводи са заложени средно по малко над 4 млн. лв. инвестиции на година, а за националната газопреносна мрежа – между 5.3 и 10.8 млн. лева годишно.
Източник: economic.bg (02.07.2020)

Шест са кандидатите да строят газопровод до Панагюрище и Пирдоп Общо шест компании и обединения са подали оферти за изграждане на преносния газопровод до Панагюрище и Пирдоп. Поръчката на "Булгартрансгаз" беше обявена малко преди началото на извънредното положение през март, а оферти се приемаха до средата на април. Проектът е част от плановете за снабдяване на основни промишлени центрове с природен газ. Подобна поръчка за тръба до Свищов също привлече шестима кандидати, като част от компаниите са заявили желание да участват и в двата проекта. Засега строителите все още не са избрани.Трасето на газопровода до Панагюрище и Пирдоп е с дължина 62.6 км и минава през пет общини - Септември, Лесичово, Панагюрище, Пирдоп и Златица. Прогнозната стойност на проекта е 24.728 млн. лв. без ДДС. Тя не включва материалите и оборудването, които ще бъдат доставени от "Булгартрансгаз", за което има обявена отделна поръчка. Заедно с материалите общата стойност на проекта става 37.636 млн. лв. От кандидатите се очаква да предложат срок на изграждане най-много 400 дни, което означава, че самото строителство ще отнеме около година. Компаниите трябва да имат оборот от поне 20 млн. лв. за последните три години и да са изпълнявали сходна поръчка през последните пет. При оценката на офертите предложената цена ще има тежест 55 от 100 точки, останалите 45 точки ще се дават за качество (организация и срок на изпълнение).С изключение на "Главболгарстрой", която участва самостоятелно, останалите пет кандидата са обединения, като всички те включват и чуждестранни компании - от Италия, Канада и Македония. Първата оферта е подадена от "ЕГВ Пирдоп", в което влизат познатите от процедурата за тръбата до Свищов компании Eurotecnoimpianti - Италия (водеща в обединението с 94%) и "Газенерго 2001", а с минимален дял се включва и "Водоканалстрой Костови". За двата проекта кандидатства също и "Нова газ", в което с по 50% са представени "Атоменергоремонт" на Христо Ковачки и македонската "Рапид билд". Българо-италианското обединение "Евротрансгаз С.М." с водещ участник "Монолит София" (96.5%) и S.A.L.P. също наддава за двете тръби. Останалите два кандидата са нови. Единият е обединението "Монтажи-Про 2020", в което с по 35% влизат "Монтажи Ко" и "Про арм", македонската "Ел Те инженеринг" има 10%, а останалите 20% са на "Дател", която ще осигурява материали и оборудване, но няма да участва в строителството. Последното обединение е "Газстрой Панагюрище/Пирдоп", включващо българският клон на канадската Canpipe Industries International (50%), македонската "Чакар-Партнерс" (45%) и българската "Оскар-Ел". На практика от всички кандидати без "Главболгарстрой" комисията е поискала представяне на допълнително документи и уточнения. Победител засега не е избран.
Източник: Капитал (07.07.2020)

13 банки се състезават за кредитори на "Булгартрансгаз" Общо 13 български и чуждестранни банки са подали документи в конкурса на „Булгартрансгаз“ за избор на кредитор, който да осигури до 400 млн. евро заемно финансиране. В обявения срок - до 30 юни, са получени общо 10 оферти, като една от тях е подадена от обединение на три банки, съобщиха от държавното газопреносно предприятие. Средствата са необходими за осъществяването на големите проекти за транспортиране на природен газ. Кандидатите са: ING Bank N.V., „Ситибанк Европа“ АД, „Райфайзенбанк България“, "Уникредит Булбанк", "Обединена българска банка", International bank for economic co-operation, "Юробанк България", Банка ДСК, VTB Bank Europe SE и обединение на ББР, Международна инвестиционна банка и Общинска банка. От „Булгартрансгаз“ обясняват, че целта на процедурата е осигуряване на финансов ресурс за реализация на инвестиционната програма на дружеството, която трябва да повиши сигурността на доставките и да позволи България да се утвърди като газов хъб - разпределителен център в региона. В офертите лихвите варират за всяка от 6-те години на кредита, като най-ниският предложен процент е 1.35%, а най-високият – 3.5%., посочват от "Булгартрансгаз". Резултатите от проведената процедура са одобрени и предстои следващата стъпка - по уточняване на условията за сключване на договори с финансиращите институции. В процедурата е заложена възможност, ако дружеството получи изгодни оферти, да увеличи размера на кредитното финансиране. Събраните предложения са с по-ниски лихви в сравнение със заложените в договорите с Консорциум „Аркад“ и обединението „Ферощал Балкангаз“ - избрани за изпълнители на проекта „Балкански поток“. Благодарение на това „Булгартрансгаз“може да спести 65 млн. евро лихви, посочват от предприятието.
Източник: Сега (10.07.2020)

Цветанов пита кой ще поеме отговорността за заемите на "Булгартрансгаз" "От самото стартиране на разклонението на "Турски поток" през България, експертната общност изразява убеденост, че той ще попадне под ударите на санкции от страна на ЕС или/и от страна на САЩ. Второто вече е сигурно, първото е въпрос само на време." Това написа във Фейсбук председателят на Евро-атлантическия център за сигурност Цветан Цветанов. "Неясно остава единствено все още кой ще поеме отговорност за вече взетите от "Булгартрансгаз" 200 млн. евро заем през октомври 2019г. и предстоящия допълнителен заем от още 400 млн. евро. Така общият заем от страна на българското държавно дружество ще възлиза на 600 млн. евро, а средствата ще са вложени в проект, обречен на санкции и увеличаващ руското влияние в региона", подчертава бившият втори в ГЕРБ. Камарата на представителите на Конгреса на САЩ вчера единодушно одобри внасяне на поправки за затягане на санкциите срещу газопроводите "Северен поток 2" и "Турски поток" в проекта за бюджета за отбраната на САЩ за следващата финансова година, започваща от 1 октомври тази година.
Източник: Банкеръ (22.07.2020)

Канадско-македонски консорциум ще строи газопровода в Средногорието Консорциум с предимно чуждестранно участие ще строи преносния газопровод в Средногорието, който индустрията в региона очаква от години. ДЗЗД "Газстрой Панагюрище/Пирдоп", който включва местният клон на канадската Canpipe Industries International (50%), македонската "Чакар-Партнерс" (45%) и българската "Оскар-Ел", е определен за победител в процедурата, която "Булгартрансгаз" обяви в началото на март. Консорциумът предлага да завърши проекта за 280 дни, а офертата му е 23.6 млн. лв. без ДДС. До финала на процедурата са допуснати още двама кандидата, а три от предложенията са отхвърлени заради документални непълноти. Поръчката за избор на изпълнител на проекта за изграждане и въвеждане в експлоатация на преносен газопровод до Панагюрище и Пирдоп беше обявена на 9 март, малко преди началото на извънредното положение. Прогнозната стойност на проекта, който е с дължина 62.6 км и минава през пет общини, беше 24.728 млн. лв. без ДДС. В сумата не влизат самите тръби, които се предвижда да бъдат осигурени от "Булгартрансгаз". Максималният срок, за който трябва да се направи газопроводът, беше определен на 400 дни.
Източник: Капитал (23.07.2020)

КЕВР ще решава на 30 юли дали да одобри Десетгодишния план на „Булгартрансгаз“ На закрито заседание на 30 юли Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ще реши окончателно дали да одобри Десетгодишния план за развитие на газопреносните мрежи за периода 2020-2029 г. на държавното енергийно дружество „Булгартрансгаз“ ЕАД, съобщава енергийния регулатор. Съгласно Закона за енергетиката КЕВР одобрява Десетгодишен план за развитие на преносната мрежа, внесен от дружеството, като наблюдава и контролира изпълнението му. Задължението за разработване на десетгодишни планове за развитие на мрежата от операторите на газопреносни системи на територията на Европейския съюз (ЕС) е предвидено в Директива на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. В Десетгодишния план на „Булгартрансгаз“ за развитие на мрежите за периода 2020-2029 г. се отбелязва, че наличието на организиран пазар на природен газ подобрява условията за поддържане на конкурентна, прозрачна и недискриминационна търговия и постепенно отпадане на регулираната цена на природния газ. Заедно с това със създаването на борсов пазар на природен газ в България се стимулира създаването на либерализиран пазар, реална конкуренция в сектора и постигане на конкурентни цени.
Източник: Инвестор.БГ (29.07.2020)

Държавната енергетика и военни заводи на печалба и в кризата Въпреки коронакризата държавната енергетика и военни заводи работят с печалба. Това показват резултатите за второто тримесечие на годината. АЕЦ “Козлодуй” за полугодието е на плюс 140,18 млн. лв., при 178,57 млн. за шестте месеца на 2019 г., което е с 21,5% по-малко. Централата е произвела 2,4 на сто повече ток. Една от причините за по-ниската печалба е повечето електроенергия за регулирания пазар с 53,8%. С 9% са спаднали приходите от свободния пазар и заради ниските цени на енергийната борса. Извънредното положение заради COVID-19 e довело до искане от страна на партньори на централата за предоговаряне на сключени сделки, както и отказ на договорени количества електроенергия. Газовият оператор “Булгартрансгаз” е на печалба от 60,9 млн. лв., при 45,64 млн. през полугодието на 2019 г. Заради коронавируса се отчита забавяне на доставките по проекта “Балкански поток”. През този период компанията има разрешение от правителството да стане акционер в гръцката “Газтрейд”, която ще изгражда терминала за втечнен газ в Александруполис, но акциите все още не са купени. 200 млн. евро кредит е теглен от 4 банки за изграждане на “Балкански поток”. В тези шест месеца е направена и обезценка 100% на вземане от КТБ за 4,8 млн. лв. И Електроенергийният системен оператор е на плюс с 30,28 млн. лв., при 7 млн. за шестте месеца на 2019 г. Традиционно ТЕЦ “Марица-изток 2” отчита загуба - 128,7 млн. лв., което обаче е с 46,7 млн. по-малко от същия период на 2019 г. За полугодието централата е дала над 130 млн. лв. за квоти въглеродни емисии. За въглища са платени 58,52 млн. лв., което е с над 50 млн. по-малко от същия период на 2019 г. Мениджмънтът на централата отново пише, че е създадена неравнопоставеност между производителите на електроенергийния пазар и че тецът не може да съществува без подкрепата на БЕХ. Мини “Марица-изток” също са на червено - с 9,6 млн. лв., при 1,75 млн. за първото полугодие на 2019 г. Ръст от 10,6% на активите отчита Българската банка на развитие - към края на юни те възлизат на 3,51 млрд. лв., докато в края на 2019 г. са били 3,17 млрд. лв. Дадените на бизнеса кредити чрез търговските банки са 151 млн. лв. 8,178 млн. лв. е печалбата на ББР за първите 6 месеца на годината. За същия период на миналата година е била 18,332 млн. лв., като понижението се дължи предимно на нарастването на разходите за обезценки и провизии, на увеличението на разходите за лихви и по-високата вноска във Фонда за преструктуриране на банките. София Тех парк отчита загуба от 1,2 млн. лв. за полугодието. Дружеството обаче очаква през септември да му бъдат изплатени европейски средства за вече изпълнени проекти по ОПИК. Националната компания “Индустриални зони” също има загуба - 1,47 млн. лв. ВМЗ отчита печалба от 11,892 млн. лв. към края на юни, което е подобрение спрямо миналата година с над 2 млн. лв. “Кинтекс” удвоява печалбата си до 12,5 млн. лв., но “Авионамс” отчита по-лоши резултати - печалбата за второто тримесечие е 1,14 млн. лв., докато преди година е била почти 3 млн. лв. Коронавирусът е ощетил “Летище София”. При планирана печалба от 5,4 млн. лв. за първото полугодие се отчита загуба от 586 хил. лв. Над половината от приходите на летището са от търговия на стоки в магазини. Приходите от продажба на самолетни билети са с 67 хил. лв. по-малко на годишна база, тъй като обслужените пътници са с 86% по-малко за периода април - юни и наполовина по-малко за януари - юни. РВД е на печалба от 5,66 млн. лв. при очаквана 6,2 млн. През пандемията са намалели пътуванията не само със самолет, но и с влак - “БДЖ - Пътнически превози” е на минус 12,549 млн. лв., като на годишна база загубата нараства с 2,577 млн. лв.
Източник: 24 часа (07.08.2020)

След руските фирми, и руски пари за "Турски поток" у нас След като три руски фирми вече строят като подизпълнители продължението на руския газопровод "Турски поток" в България, държавният газов оператор "Булгартрансгаз" ще вземе и руски заем за проекта, наричан у нас "Балкански поток". Компанията преговаря с европейския клон на руската "Външнотърговска банка" – "ВТБ Банк Юръп" (VTB Bank Europe SE), за финализирането на кредитното споразумение в рамките на обявената от държавното дружество процедура за търсене на кредити за този и други негови проекти. В началото на юли "Булгартрансгаз" съобщи, че са постъпили десет оферти от български и европейски банки и един консорциум за предоставянето на общо 542 млн. евро. Газовият оператор първоначално търсеше 400 млн. евро, но е решил да се възползва от целия предложен кредитен ресурс. В момента се договарят конкретните условия с финансовите институции, унифицират се общите показатели, срока за погасяване и лихвите. Договорите ще бъдат подписани най-късно до края на септември, а усвояването на средствата ще стане в края на 2020 г., когато се очаква да приключи първият етап на изграждането на по-голямата част от 474-километровата тръба и ще трябва да почне изплащането по фактурираната извършена дейност, обясни изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов.
Източник: Медия Пул (18.08.2020)

„Булгартрансгаз“ ЕАД и „Газтрейд“ С.А. подписаха споразумение за покупко-продажба на акции за терминала за втечнен газ до Александруполис В Атина, в присъствието на премиерите на Република България г-н Бойко Борисов и на Република Гърция г-н Кириакос Мицотакис, изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД Владимир Малинов подписа споразумение за покупко–продажба на акции от капитала на „Газтрейд“ С.А. с мажоритарния собственик госпожа Асимина – Елени Копелузу. Подписано бе и споразумение между акционерите DEPA Commercial S.А., Gaslog Cyprus Investments Ltd, „Булгартрансгаз“ ЕАД и проектното дружество Газтрейд С.А. Финализираните документи се последен етап от процеса, с който „Булгартрансгаз“ ЕАД става равнопоставен акционер в проекта за терминал за втечнен природен газ в изпълнение на решение на Министерския съвет от 08 януари 2020 година и сключен предварителен договор за покупко–продажба на 20% от капитала на Газтрейд С.А. Придобиването на участие в проекта за изграждане на терминал за втечнен природен газ край Александруполис е стратегически важно за диверсификацията и сигурността на енергийните доставки в България и региона. Терминалът ще бъде второто съоръжение за LNG в региона след този в Ревитуса, Гърция, до което България ще има достъп. Проектът допринася за реализиране на цялостната концепция за Газов хъб „Балкан“, която предвижда чрез изграждане и развитие на необходимата газопреносна инфраструктура да се свържат пазарите на природен газ на страните в Централна и Източна Европа. Той се реализира изцяло в изпълнение на политиката и приоритетите за изграждане на единен взаимосвързан общоевропейски енергиен пазар. Проектът „Независима система за природен газ „Александруполис“ е модерен високотехнологичен проект за плаващ терминал за приемане, съхранение и регазификация на втечнен природен газ (LNG). Планираният капацитет на терминала за регазификация и подаване към газопреносната мрежа на Гърция възлиза на 6,1 млрд. м? годишно. Капацитетът за съхранение е 170 хил. м? втечнен природен газ. Терминалът е в синергия с други инфраструктурни проекти в региона, като интерконектора Гърция–България (IGB) и разширението на подземното газово хранилище „Чирен“. Тези проекти, наред със съществуващата инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД, ще подобрят достъпа на България и страните в региона до втечнен природен газ. Основни доставчици на LNG за терминала в Александруполис се очаква да бъдат компании от САЩ, Катар и др. По съществуващи и бъдещи газопроводи в България като IGB в региона може бъде доставян природен газ за потребители в България, Северна Македония, Сърбия, Турция, Румъния, Унгария, Молдова и Украйна. Освен за диверсификация на източниците, реализацията на проекта ще насърчи конкуренцията между различните доставчици на природен газ в региона в полза на крайните потребители. Същевременно терминалът ще подобри сигурността и гъвкавостта на доставките.
Източник: Труд (25.08.2020)

Синдиците на КТБ връщат нови 430 млн. лв. на кредитори Втори транш от 430 млн. лв. към кредитори на фалиралата КТБ ще започне да бъде изплащан от 8 септември чрез клоновата мрежа на Уникредит Булбанк. Това съобщиха синдиците на банката, след като през юли обявиха списъците с близо 7000 вложители - фирми и граждани, с негарантирани спестявания. Те ще получат суми от няколко стотинки до десетки хиляди лева от втората частична сметка. С малки изключения на някои компании и държавни институции ще бъдат възстановени суми за стотици хиляди и дори милиони левове. Най-голямата сума - 320.5 млн. лв . отива във Фонда за гарантиране на влоговете. Фондът е най-големият кредитор на фалиралата КТБ, след като изплати защитени влогове за 3.7 млрд. лв. Така за вложителите с негарантирани влогове сега се разпределят само 110 млн. лв. В списъка фигурират държавни и общински фирми като "Топлофикация София", която ще получи 7.8 млн. лв., "Булгартрансгаз" с 5.2 млн. лв., "Булгаргаз" с близо 440 хил. лв., АЕЦ Козлодуй с 392 хил. лв., ТЕРЕМ с 860 хил. лв. Агенцията за приватизация ще си възстанови над 930 хил. лв, а Агенция "Дипломатически имоти" - 172 хил.лв. ББР ще получи от събраните от синдиците активи на фалиралата КТБ 1.5 млн. лв., които са от междубанков кредит по програма за подпомагане на малки и средни предприятия. За втори пореден път в списъците на вложителите с негарантирани влогове е и почетният председател на ДПС Ахмед Доган. Този път той ще си върне малко над 60 хил. лв. При предишното възстановяване на средства Доган получи 78 хил. лв. Всеки кредитор на КТБ може да провери каква е разпределената му за получаване сума в Единния портал за заявяване на електронни административни услуги към Агенцията по вписванията: portal.registryagency.bg, раздел „Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел”, подраздел „Справки”, по партидата на КТБ - ЕИК:831184677, в раздел „Обявени актове по несъстоятелност”. При първото частично връщане на средства от КТБ през май 2019 г. бяха разпределени 570 млн. лв. И тогава по-голямата част от парите отиде във Фонда за гарантиране на влоговете - 418 млн. лв.
Източник: Сега (08.09.2020)

Над 1.396 млрд. лв. са приходите на фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за 2018 г. Събраните средства във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2018 г. възлизат на 1.396 млрд. лв. Това е посочено в отчета на фонда за миналата година, одобрен на днешното заседание на Министерския съвет. По закон във фонда се събират по 5% от месечните приходи на производителите и вносителите на електроенергия в страната, както и на „Булгартрансгаз“ и „Електроенергиен системен оператор“. Средствата от търгове за продажба на квоти емисии парникови газове също постъпват във фонда. От 2018 г. във фонда постъпват и приходи от цената и/или компонентата от цената, чрез която всички крайни клиенти участват в компенсиране на невъзстановяемите разходи на енергийните предприятия или на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото. Със събраните средства фондът покрива разходите на „Национална електрическа компания“, произтичащи от функцията й на обществен доставчик. Със средства от фонда се предоставят и премии на топлофикационни централи и когенерации, както и на производителите с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW по Закона за енергията от възобновяеми източници. Разходите за издръжка на фонда през 2018 г. възлизат на 442 хил. лв. За покриване на разходите на НЕК, произтичащи от статута й на обществен доставчик, са изплатени близо 987 млн. лв. Отчетът на фонда на електроенергийната система е приет от управителния му съвет през м. март 2019 г. и одитиран от Сметна палата.
Източник: Банкеръ (10.09.2020)

Десет банки ще кредитират "Булгартрансгаз" с 545 млн. евро Три месеца след като обяви, че търси кредит за финансирането на "Турски поток" през България, държавната "Булгартрансгаз" е в края на изборната процедура. Получени и оценени са били оферти на 10 банки за общо 545 млн. евро, съобщиха за "Капитал" от Министерството на енергетиката. Това е вторият голям кредит, след като в края на 2019 г. дружеството взе заем 200 млн. евро от четири банки (Ситибанк Европа, ИНГ банк, Уникредит Булбанк, Международна банка за икономическо сътрудничество), за да обезпечи авансовите плащания по проекта. Към момента са подписани договори с 8 банкови институции на обща стойност 455 млн. евро. Това са ING Bank, Банка ДСК, Ситибанк Европа, Райфайзенбанк България, Уникредит Булбанк, International bank for economic co-operation, Юробанк България, Обединение ББР - Международна инвестиционна банка. В процес на договаряне са условията по контрактите с руската VTB BankEurope SE и ОББ, като се очаква до края на септември и те да бъдат подписани. Предложените лихвени нива варират за всяка от 6-те години на кредитите, като най-ниският предложен лихвен процент е 1.35, а най-високият - 3.5%, т.е. изпълнено е ключовото условие на процедурата да се привлече финансов ресурс при икономически по-изгодни условия. Целта на "Булгартрансгаз" бе при постигането на по-ниска лихва то да намали разходите си по отсечката на "Турски поток" през България чрез предсрочно плащане на част от дължимите суми към саудитските изпълнители от "Аркад". Проектът за тръбата е с обща стойност 2.15 млрд. лв., отделно за компресорни станции разходът е 350 млн. лв. От отчетите на компанията се вижда, че за последните две години по проекта са платени около 800 млн. лв.
Източник: Капитал (18.09.2020)

Преносът на газ в България расте през 2019 г., доставките от Русия намаляват Преносът на природен газ по газопреносната система на България до националните изходни точки през 2019 г. достига 35 978 593 мегаватчаса (MWh), като тук са включени и количествата, пренесени за нагнетяване в хранилището „Чирен“. Това е увеличение спрямо предходната година с 1,19 на сто, става ясно от доклад за одобрение на бизнес план на държавната енергийна компания „Булгартрансгаз“ ЕАД за развитие на дейността й за периода 2020 - 2024 г. Документът е разгледан на открито онлайн заседание днес в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). От дружеството допълват, че техническият проектен капацитет на националната газопреносна мрежа до основната част от потребителите в страната възлиза на 78 736 000 МWh. Количествата транзитиран природен газ през територията на България през 2019 г. общо за трите направления възлизат на 72 926 848 MWh, както следва: Турция - 45 993 769 МWh; Гърция - 23 797 596 МWh и Северна Македония - 3 135 483Wh. В бизнес плана се посочва, че Русия, в частност "Газпром Експорт", продължава да е основен доставчик на страната, но се наблюдава свиване на пазарния дял. За сравнение, ако доставките на руски природен газ през 2017 г. са били в обем от 33 516 GWh, или 98,65 на сто, а през 2018 г. са се увеличили на 31 630 GWh, или 99,84 на сто, през 2019 г. се наблюдава понижение до 24 802 GWh, или 81,4%. За сметка на това се увеличава вносът от други източници. Ако през 2017 г. няма такива, то през 2019 г. вносът възлиза на 5588 GWh. От друга страна местният добив намалява. От 459 GWh през 2017 г. се свива до 75 GWh и относителният дял е едва 0,25%, посочват от "Булгартрансгаз". По отношение на местния добив е отбелязано, че в страната има множество издадени концесии за търсене на природен газ, като най-сигурен източник е находището Каварна-Изток в блок "Галата", като се очаква "Петрокелтик България" ЕООД да увеличи месечния добив на газ от находище "Калиакра".
Източник: Инвестор.БГ (02.10.2020)

Променят проекта на „Балкански поток“ заради замътване на водата в Плевен Променят проекта за газопровода „Балкански поток“, след като заради строителните работи част от водата за Плевен стана мътна. Един от сложните етапи в проекта е преминаването на газопровода под река Вит край Плевен. „Когато установихме, че има проблем, ние спряхме работа веднага. Проблемът е, че под земната повърхност има голяма кухина. Когато установихме това, ние спряхме работа веднага – няма абсолютно никакво замърсяване“, разказва един от италианските инженери на обекта. Оказва се, че в кухината преминава подзема река, която пълни един от източниците на питейна вода за Плевен. „Един от водоизточниците, който подава вода за град Плевен, при извършване на строителни работи, подземно сондиране, са засегнали водоносния хоризонт и се получава замътване на водата. Тази вода не е постъпвала в мрежата. Взети са проби, прекратена е тази дейност на обекта и се чака техническо решение друго“, уточни директорът на местното ВиК дружество инж. Митко Спасов. Пробите доказват, че опасно замърсяване на водата няма. Но продължаването на строителството на газопровода по план е невъзможно, защото при пробиването се използва бентонит.
Източник: 3e-news (02.10.2020)

Газовата връзка България - Сърбия ще получи близо 28 млн. евро от Европа Управляващият орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) одобри на 30 септември тази година отпускането на близо 5,5 млн. лева за завършване на подготвителните дейности до получаване на разрешение за строеж за българският участък на Междусистемната газова връзка между България и Сърбия (IBS). На 06.10.2020г. предстои сключването на административен договор между „Булгартрансгаз“ ЕАД, в качеството му на бенефициент и Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, в качеството й на Управляващ орган на програмата. Финансовата подкрепа от ОПИК е насочена за завършване на подготвителни дейности до получаване на разрешение за строеж на интерконектора: довършване на теренни археологически проучвания, извършване на изменение, съгласуване и одобрение на ПУП-ПП, изработване, съгласуване и одобряване на инвестиционен проект във фаза технически проект, извършване на оценка на съответствие на техническия проект, придобиване на вещни права и учредяване на сервитут. Представителите на държавите членки приеха на 1 октомври (2020 г.) предложението на Европейската комисия да се инвестира близо 1 млрд. евро за реализацията на ключови енергийни инфраструктурни проекти. Близо 28 млн. евро от тези средства ще бъдат отпуснати за строителството на българският участък на междусистемната газова връзка България и Сърбия (IBS), като проектът е единственият от газовия сектор, за който са отделени средства.
Източник: 3e-news (05.10.2020)

България е променила срока на договора с Arkad за строителството на "Турски поток" Без каквото и да е публично обявление държавната компания "Булгартрансгаз" е подписала анекс към договора със саудитския консорциум Arkad за изграждането на "Турски поток" през България. С него са променени сроковете за изпълнение на проекта, решено е да няма неустойки за строителя за забавянето до тук и за капак - че България ще плаща лихви върху половината от цената, независимо дали сумата бъде платена предсрочно или не. Иначе общата крайна цена не се променя - 1.32 млрд. евро. Самото допълнително споразумение е подписано още на 2 септември, но се вижда публично едва тази седмица. По същия начин, с над месец закъснение, бяха публикувани и договорите с подизпълнителите на Arkad, които са основно руски и беларуски фирми. Смият консорциум Arkad пък вече се управлява от руския гражданин Юрий Швецов, който е подписал и анекса с "Булгартрансгаз". Според първоначалния договор с Arkad, подписан на 19 септември 2019 г., газопроводът от турската до сръбската граница трябваше да бъде завършен на два етапа. Първият - до 250 дни, така че да осигури техническа възможност за пренос на газ, използвайки наличната инфраструктура на "Булгартрансгаз", и вторият - до 615 дни, в който всичко трябва да е готово. Първият срок изтече на 4 юни 2020 г., тъй като самото възлагателно писмо за старт на строежа е от 24 септември 2019 г. И към момента обаче не е осигурена възможност за пренос на газ, като полагането на тръбите продължава, макар да няма официални данни на колко процента е изпълнението. С анекса двата срока са обединени в един нов - от 448 дни, до който Arkad се ангажира да изгради напълно продължението на "Турски поток" през България. Това означава, че новата финална дата е 15 декември. По-интересното е, че в допълнителното споразумение изрично е записано, че неустойки за закъснението по проекта, както и за промяната на сроковете няма да се налагат. Самият консорциум Arkad мотивира закъснението от първоначалния график с извънредната ситуация около коронавируса и забавени доставки на оборудване от Италия. Представят се и сертификати за форсмажор, но не става ясно кой е техният издател. Държавната "Булгартрансгаз" е обявила още, че за периода от 1 януари до 31 март 2021-а има допълнителен резервиран капацитет за газопровода на изходната точка при Сърбия, извън този на "Газпром" (но името не е публично обявено). Поради това е предвидено, ако има ново забавяне на строежа и няма как от Нова година да се осигури преноса на газ, неустойките, които държавната компания ще трябва да плати по този договор, да бъдат поети от Arkad. По отношение на договора с "Газпром" няма предвидени неустойки за забавяне при осигуряването на трасе за пренос на газ към Сърбия, което може да се обясни с факта, че именно руската компания стои зад изграждането на газопровода.По принцип, според проведената процедура, цялото финансиране за проекта трябва да се осигури от избрания строител - в случая Arkad, а "Булгартрансгаз" да изготви погасителен план със срок от 120 месеца и годишна лихва от 4.1% (предложена от изпълнителя). Средствата за месечните плащания към Arkad трябва да се набавят от таксите за пренос. Така, при офертна цена от 1.1 млрд. евро (2.15 млрд. лв.) без ДДС или 1.32 млрд. евро (2.58 млрд. лв.), като се приспадне платения аванс от 153 млн. евро, крайното плащане с оскъпяването (лихвата) трябваше да стигне до 3 млрд. евро с ДДС. Реално обаче "Булгартрансгаз" успя да осигури чрез кредити и собствени средства финансиране за предсрочно погасяване на дължимите към Arkad суми, за да намали оскъпяването. От подписаното сега допълнително споразумение става ясно, че предсрочно погасената сума ще достигне до 517 млн. евро и съответно за тази сума няма да се начисляват лихви от 4.1% от Arkad. Също така обаче е записано, че за останалата част от сумата (грубо около 660 млн. евро) общото оскъпяване, което Arkad няма да начисли се ограничава само до 3.8 млн. евро. Лихвата за период от 10 години върху тази сума обаче и била около 140 млн. евро, които "Булгартрансгаз" очевидно ще трябва да плати независимо дали плати предсрочно или не.
Източник: Капитал (23.10.2020)

КЕВР одобри 14% по-скъп природен газ за ноември Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР ) очаквано утвърди по-високата цена на природния газ за ноември, предложена от „Булгаргаз“. Регулаторът е приел цена от 28.21 лв./MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС) за този месец при 24.72 лв./MWh през октомври. Одобрената цена е тази, по която общественият доставчик ще продава природен газ на крайните снабдители и на лицата, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия. Окончателното ценово решение на Комисията е прието в съответствие с променените условия на договора между „Булгаргаз“ ЕАД и ООО „Газпром экспорт“. КЕВР е взела предвид и постъпилата отчетна информация за пазарните индекси на европейските газови хъбове за месец октомври 2020 г. и за средномесечния обменен курс за конвертиране на евро в щатски долари на Европейската централна банка за същия период. Независимо от увеличението на цената на природния газ, цените на топлинната енергия и на електрическата енергия остават непроменени, категорични са от регулатора. В утвърдената цена на природния газ от 28.21 лв./MWh са включени компонента цена на природния газ на вход на газопреносните мрежи, компонента за дейността „обществена доставка“ и компонента за компенсиране на разходи, покриваща разходите на "Булгаргаз" ЕАД за съхранение на количества в подземното газово хранилище „Чирен“ в изпълнение на задължения по Плана за действие при извънредни ситуации.
Източник: economy.bg (02.11.2020)

ТАСС: Изграждането на газопровода „Балкански поток“ е завършено Изграждането на газопровода „Балкански поток“ е практически завършено, българският участък от газопровода е свързан с газопровод в Сърбия. Това е съобщил пред ТАСС информиран източник, участващ в изграждането на газопровода, пише руската агенция. "Балкански поток е завършен, свързан е с газопровода в Сърбия, официални събития във връзка с завършването на газопровода няма поради пандемията на коронавируса, церемонията вероятно ще се състои по-късно", казал източникът. През октомври българският министър-председател Бойко Борисов обяви, че строителството на газопровода "Балкански поток" в страната е приключило, припомня ТАСС. Той подчерта, че „с изпълнението на проекта„ Балкански поток “България ще се превърне в регионален стратегически център за разпределение на газ и ще гарантира диверсификация на доставките на газ“. „Балкански поток“ всъщност е продължение на газопровода „Турски поток“ през територията на България. В официалните документи той се нарича „разширяване на газопреносната инфраструктура на компанията „Булгартрансгаз“ успоредно със северния главен газопровод до българо-сръбската граница“. Наименованието "Балкански поток" беше предложено от министър-председателя Борисов. Очакваше се линейната част на газопровода да бъде завършена до декември. Турски поток, който беше пуснат на 8 януари 2020 г., минава по дъното на Черно море от Русия до крайбрежието на Турция. Освен това, има сухопътна транзитна линия до границата със съседни държави, откъдето газът вече се изнася за Гърция, България и Северна Македония.
Източник: Труд (09.11.2020)

КЗК ще разгледа сделката на „Булгартрансгаз“ в Александруполис Комисията за защита на конкуренцията ще разгледа сделката на "Булгартрансгаз" и гръцката ДЕПА за придобиване на акции от капитала на "Газтрейд С.А.", става ясно от съобщение на антимонополния орган. Комисията ще извърши оценка на концентрацията и ще се произнесе с решение. Всяко трето заинтересовано лице може да представи информация или да изрази своето писмено становище относно сделката и въздействието, което тя може да окаже върху ефективната конкуренция на съответния пазар в страната. Становището следва бъде заведено в деловодството на КЗК в срок от седем дни от датата на публикуване на настоящото съобщение, като бъде подкрепено със съответни доказателства. Предварителната оценка на КЗК по нотификацията е, че сделката няма да окаже влияние върху пазарите, свързани с пренос, съхранение, разпределение, търговия и доставка на природен газ у нас. "Газтрейд" е притежател на плаващ блок за съхранение и регазификация, който се използва за втечняване на природен газ или за внос, разтоварване и регазификация на втечнен природен газ, и изграждане на терминал край Александруполис.
Източник: Банкеръ (18.12.2020)

България ще внесе 225 млн.куб.м. азерски газ по стария газопровод от Гърция България ще внесе около 225 млн. куб. м. азерски газ в продължение на 9 месеца през газопровода Кулата-Сидерокастро, докато бъде пусната в експлоатация междусистемната българо-гръцка газова връзка по-късно тази година. Това заявиха от Министерството на енергетиката. „Булгаргаз“ успешно започна доставката на „синьо гориво“ от Азербайджан за България в 7.00 часа сутринта на последния ден на отминалата 2020 г. „Булгаргаз“ ЕАД договори доставките по алтернативен маршрут през гръцката газопреносна мрежа до входен пункт Кулата – Сидирокастро на българската газопреносна мрежа. Транспортирането на природния газ по този маршрут е временно, за срок от девет месеца до края на 2020/2021 газова година“, посочиха от Министерството на енергетиката. От там уточниха, че количествата, които ще бъдат доставени за този период са в приблизителен обем на 225 млн. куб. м. и са съобразени с техническите възможности на гръцката газопреносна мрежа.
Източник: econ.bg (15.01.2021)

КЗК разреши на „Булгартрансгаз“ да участва в строежа на терминала в Александуполис Комисията за защита на конкуренцията разреши извършването на концентрация между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване от страна на „Булгартрансгаз“ ЕАД на съвместен контрол върху "Газтрейд" С.А., Гърция заедно с „ДЕПА ТЪРГОВИЯ“ АД, Гърция, „Газлог Кипър Инвестиции“ Лтд. и Асимина – Елени Копелузу. Това съобщиха от регулатора. Припомняме, че в края на август миналата година българската държавна компания подписа споразумение за покупко-продажба на 20% от акционерния капитал на "Газтрейд“ С.А. с Асимина-Елени Копелузу, в качеството й на продавач. По този начин страната ни се ангажира да участва в изграждането на бъдещия LNG терминал край Александруполис. Осъществяването на сделката бе в зависимост от решение на Комисията за защита на конкуренцията, разрешаващо концентрацията. Другите акционери са гръцкият газов оператор ДЕПА ( 20%), „Газлог Кипър Инвестиции“ ООД (дъщерно дружество на “Gaslog Services UK LTD”, Обединено кралство с 20%). Останалите дялове са собственост на учредителния акционер и председател на съвета на директорите на "Газтрейд" Асмина-Елени Копелузу, която в момента притежава дял от 40 процента. Участието на „Булгартрансгаз“ ЕАД в проекта за нов терминал за втечнен природен газ (ВПГ терминал) в близост до град Александруполис, Северна Гърция, е заложено в актуализираната Енергийна стратегия на България до 2020 година „За надеждна, ефективна и по-чиста енергетика“. Проектът е определен от Европейската комисия за проект от „общ интерес“ за страните-членки, както и е идентифициран от Групата на високо равнище за газова свързаност на Централна и Югоизточна Европа (CESEC) и от Европейската стратегия за Енергиен съюз. Проектът ще работи за интегриране на пазари, осигуряване на ликвидност на пазара, подкрепа на конкуренцията и ценова гъвкавост на регионалния пазар. Изграждането на терминала ще допринесе за реализиране на цялостната концепция за Газов хъб „Балкан“, която предвижда чрез изграждане и развитие на необходимата газопреносна инфраструктура да се свържат пазарите на природен газ на страните членки в Централна и Източна Европа.
Източник: Банкеръ (18.01.2021)

„Булгартрансгаз“ търси строител на газовата връзка със Сърбия Близо 10 години, след като първото правителство на Бойко Борисов подписа меморандум за изграждане на газовата връзка със Сърбия с тогавашния премиер Ивица Дачич и обеща най-късно след година (2013 г.) да е направена първата копка, България започва да търси строител за интерконектора. Обявяването на търга за строителството е важна стъпка към началото на реализацията на проекта, който се бави почти цяло десетилетие. Новината идва, след като сръбският министър на енергетиката Зорана Михайлович заяви, че до началото на 2023 г. Сърбия ще бъде свързана с газов интерконектор с България и вече е обявен търг за надзорен орган, а следващата седмица се очаква търг за строител на газовата връзка Ниш-Цариброд /Димитровград/, така че до 2-3 месеца ще бъде избран изпълнител, а до лятото ще започнат строителните работи. През лятото на 2020 г. „Бyлгapтpaнcгaз“ oбяви пъpвитe двe oбщecтвeни пopъч?и, cвъpзaни c peaлизaциятa нa мeждycиcтeмнaтa гaзoвa вpъз?a Бългapия–Cъpбия.
Източник: economic.bg (21.01.2021)

Гръцкият парламент е ратифицирал споразумението за междусистемната газова връзка между Гърция и България Гръцкият парламент е ратифицирал споразумението за сътрудничество между Гърция и България по проекта за междусистемната газова връзка между двете страни, съобщава АНА-МПА. То е било гласувано като част от проектозакон, включващ и договора за учредяване на Източносредиземноморския газов форум (EMGF) - международна организацияс членове Гърция, Кипър, Египет, Израел, Италия, Йордания и Палестина. "За" проектозакона са гласували депутатите от управляващата партия Нова демокрация, основната опозиционна формация СИРИЗА и Движение за промяна. Против споразумението са гласували от Гръцката комунистическа партия и партия МеРА25 на бившия финансов министър Янис Варуфакис. Припомняме, че през юли миналата година българското Народно събрание одобри законопроекта за ратификация на Междуправителственото споразумение между Република България и Република Гърция относно проекта за изграждане на междусистемната газова връзка Гърция България (газопроводът IGB).
Източник: Банкеръ (28.01.2021)

Вписаха „Булгартрансгаз“ ЕАД като акционер в терминала за втечнен газ на “Александруполис” Финализирана е сделката за участие на българския газопреносен оператор "Булгартрансгаз“ ЕАД в проекта за изграждане на терминал за втечнен газ на “Александруполис”. Дружеството бе вписано в книгата на акционерите на "Газтрейд" С.А като пълноправен акционер с всички произтичащи права и задължения съгласно подписаното Споразумение между акционерите, съобщиха от "Булгартрансгаз". "Независима система за природен газ "Александруполис“ е модерен високотехнологичен проект за плаващ терминал за приемане, съхранение и регазификация на втечнен природен газ (LNG). Планираният капацитет на терминала за регазификация и подаване към газопреносната мрежа на Гърция възлиза на 6.1 млрд. м? годишно. Капацитетът за съхранение е 170 хил. м?. Проектът допринася за реализиране на цялостната концепция за Газов хъб "Балкан“, която предвижда чрез изграждане и развитие на необходимата газопреносна инфраструктура да се свържат пазарите на природен газ на страните в Централна и Източна Европа. Той се реализира изцяло в изпълнение на политиката и приоритетите за изграждане на единен взаимосвързан общоевропейски енергиен пазар. Терминалът е в синергия с други инфраструктурни проекти в региона, като интерконектора Гърция–България (IGB) и Разширението на Подземното газово хранилище "Чирен“. Тези проекти, наред със съществуващата инфраструктура на "Булгартрансгаз“ ЕАД, ще подобрят достъпа на България и страните в региона до втечнен природен газ.
Източник: Банкеръ (29.01.2021)

"Булгартрансгаз" търси финансиране до 155 млн. евро за ключови проекти "Булгартрансгаз" ЕАД търси банково финансиране под формата на кредит за оперативни и инвестиционни разходи. Държавното дружество е публикувало покана за подаване на оферти. "Булгартрансгаз" ЕАД е в етап на реализация на ключови проекти, с които се търси диверсификация на източниците и повишаване на сигурността на доставките на природен газ за България и региона. С изпълнението им се цели запазване на ключовата рола на страната като значим регионален газоразпределителен център. Други проекти пък са насочени към разширение на газопреносната мрежа до региони в България. Такива са разширението на капацитета на подземното газохранилище „Чирен“, участието в терминала за втечнен природен газ край Александруполис, Гърция, междусистемната връзка България-Сърбия и газопреносните отклонения до общините Панагюрище, Пирдоп, Свищов, Банско и Разлог. С тази процедурата се търси осигуряване на финансов ресурс за реализация на инвестиционната програма на дружеството. В рамките на процедурата "Булгартрансгаз" ЕАД очаква да набере финансиране в размер на до 155 млн. евро със срок на изплащане шест години. Отправна точка за цената на търсения финансов ресурс е резултатът от аналогична процедура, проведена от „Булгартрансгаз“ ЕАД през юни миналата година. Ключово условие в рамките на настоящата процедура е цената на финансирането да е по-ниска от 2.5% годишно. Набраните средства ще подпомогнат активните и действията на „Булгартрансгаз“ ЕАД за повишаване сигурността на доставките и за развитие на конкурентен и прозрачен пазар на природен газ в страната и региона. Офертите за участие в процедурата могат да се представят до 5 март.
Източник: Банкеръ (10.02.2021)

Агенцията за публични предприятия и контрол публикува конкурсните книжа за избор на членове на управителните съвети на енергийните дружества На интернет страницата на Агенцията за публични предприятия и контрол, са публикувани публичните покани (заедно с придружаващата документация към тях) за номиниране на членове в органите за управление и контрол на следните дъщерни дружества – публични предприятия от групата на БЕХ: „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“, “Булгаргаз” ЕАД ЕАД, „БУЛГАРТРАНСГАЗ" ЕАД, “Електроенергиен системен оператор” ЕАД, “Мини Марица - изток” ЕАД, „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД. По този начин се стартират процедурите за избора на останалите двама независими членове в органите за управление и контрол на посочените дъщерни дружества – публични предприятия, след като на 02.02.2021г. БЕХ ЕАД стартира конкурсни процедури за избор на трима членове (представители на държавата) на органите за управление и контрол на същите дъщерни дружества, съобщават от холдинга.
Източник: 3e-news (22.02.2021)

БЕХ ще има ново ръководство, никой от сегашните мениджъри не се яви на конкурса Нито един от сегашните мениджъри на БЕХ не кандидатства в конкурса за членове на борда на директорите, който обяви Министерството на енергетиката. Шефът на холдинга в оставка Жаклен Коен заяви вече, че няма да остане, а Живко Динчев и Андон Андонов са подали документи съответно за бордовете на ТЕЦ “Марица-изток 2” и за “Мини Марица-изток”. Седем души ще се борят за 3 места в борда. Сред тях познати в енергийните среди са доскорошният депутат Валентин Николов, Иван Андреев, който е бивш шеф на АЕЦ "Козлодуй", финансовият директор на “Мини Марица-изток” Стелиан Коев, Димчо Маргитов, който работи в БЕХ, и Любомира Ганчева, която е от АБВ. В АЕЦ “Козлодуй” също ще има смяна на мениджърите с изключение вероятно на директора на централата Наско Михов, който участва в конкурса. Иван Йончев и Жаклен Коен не са подали документи. Йончев в момента е шеф на НЕК и кандидатства за там. Сред кандидатите за борда на директорите са сегашният зам.-директор Александър Николов, бившият евродепутат от ГЕРБ Владимир Уручев и Данаил Парталозов. В “Булгаргаз” документи са подали двама от тримата членове на борда - директорът Николай Павлов и Илиян Дуков. Третият допуснат е Николай Дончев. В “Булгартрансгаз” ще се избират чрез конкурс само членове на надзорния съвет. След това те ще изберат управителен съвет и шеф на компанията. Кандидатите са нови, досегашните двама в надзора - Кирил Георгиев и Владимир Митрушев, не са подали документи. Новите са Снежана Йовкова-Маркова, Николай Стефанов, Стефан Илиев. Същата е процедурата и за Електроенергийния системен оператор. От петима само един е сегашен член - Пламен Радонов. Останалите са Евден Николов, Иван Йотов, Лъчезар Димитров и Георги Наков. Петима са кандидатите за мениджъри на “Мини Марица-изток”. Трима са сегашни - Андон Андонов, Николай Диков и Георги Коев, останалите са Стойко Башалов и Петър Петров. И в конкурса за НЕК трима от четиримата кандидатите са досегашни членове на борда. Това са Момчил Ванов, Христо Георгиев и шефът на компанията Иван Йончев. Нов е Георги Наков. Трима са кандидатите за мениджъри на ТЕЦ “Марица-изток 2”, като от сегашния борд само директорът Живко Динчев е подал документи. Новите са бившият шеф на КЕВР Боян Боев и Руслан Германов.
Източник: 24 часа (24.02.2021)

Строителят на "Балкански поток" иска и газовата връзка със Сърбия Единадесет са кандидатите в обществената поръчка за изграждането на газовата връзка България-Сърбия, чиято стойност е 143.6 милиона лева, съобщи държавното дружество "Булгартрансгаз". Дължината на интерконектора на българска земя е 62 километра. Прави впечатление, че сред кандидатите е консорциумът "Аркад", който строи продължението на "Турски поток" през България, наричан от премиера Борисов "Балкански поток". Оферта е подала и италианската "Бонати". Сред останалите претенденти са добре познатите у нас "Главболгарстрой", "Джи Пи Груп" в консорциум с "Грома Холд", "Климатроник", "Атоменергоремонт". "Булгартрансгаз" все още не е определил датата, на която ще бъдат отворени ценовите оферти. Срокът за изпълнение е 350 дни. Според официалната информация Междусистемната газова връзка София – Димитровград (Сърбия) – Ниш (Сърбия) се предвижда като реверсивна връзка, която да свърже националните газопреносни мрежи на България и Сърбия. Първоначално се очаква газопроводът да осигури възможност за доставка на 1.8 млрд. куб м. газ годишно. Проектът претърпява сериозно забавяне, тъй като очакванията на правителството бяха връзката да е готова през 2017 година. Междусистемната газова връзка България - Сърбия e обявена от Европейската комисия за проект от общ интерес на ЕС. Mалко над една трета от сумата за изграждането е осигурена по програмата "Свързана Европа". Въпросните средства ще стигнат за превеждането на аванса към бъдещия строител, който е фиксиран на 46 млн. лв. Последно обявените намерения на правителството бяха интерконекторът да бъде въведен в експлоатация през май 2022 г., но от документацията на проекта пред Брюксел става ясно, че по-скоро това ще е през август 2022 година.
Източник: Банкеръ (24.02.2021)

Стартира изграждането на преносния газопровод до Свищов Стартира изграждането на преносния газопровод до град Свищов, съобщиха от Общината. Днес е определен изпълнителят на договора за обществената поръчка. Изпълнението на обекта е възложено на ДЗЗД "Преносен газопровод - Свищов" от "Булгартрансгаз" ЕАД, а процесът по изграждане и въвеждане в експлоатация се предвижда да приключи до края на месец октомври. Строителните дейности започват едновременно от двете страни на трасето, като разстоянието от Павликени до газовата разпределителната станция в местността "Ненова шатра" в Свищов е 42 километра.
Източник: Дарик радио (26.02.2021)

КЕВР обсъжда лицензи за борсова търговия с газ за две компании Енергийният регулатор ще обсъди искането на две компании да получат 35-годишни лицензи за борсова търговия с природен газ. Това са държавната „Газов Хъб Балкан“ и частната „Българска енергийна търговска платформа“. От заявлението на „Газов Хъб Балкан“, който е под шапката на „Булгартрансгаз“, става ясно, че от началото на миналата година на борсовия пазар като участници са регистрирани 39 потребители, а прогнозите са всяка следваща година те да нарастват с 10. Дружеството очаква различните такси, които ще плащат потребителите, да носят голяма част от приходите, и прогнозира, че 67 процента от потреблението на природния газ в България ще се търгува през борсовия пазар на синьо гориво. Искането си за получаване на лиценз за борсова търговия „Газовият Хъб Балкан“ аргументира с това, че трябва да обезпечи работата на оператора на газопреносната мрежа „Булгартрансгаз“, който има издаден лиценз за 35 години. Целта на борсовата търговия е постигане на пазарна цена, която да се основа на търсенето и предлагането. От „Хъб Балкан“ посочват още, че в страната се очаква да бъдат издадени лицензи за пренос на природен газ и на други оператори на газопреносни мрежи. На отделно заседание ще бъде разгледано и искането на частната компания „Българска енергийна търговска платформа”. Тя също е поискала 35-годишен срок на лиценза си. Дружеството предвижда за това време да адаптира своя бизнес според нуждите на потребителите и динамиката на пазара и постепенно да разширява вида на предлаганите продукти и подпомагането на търговията с природен газ в страната.
Източник: БНР (09.03.2021)

"Булгартрансгаз" подписа сделки на стойност 20 милиона евро за два нови тръбопровода Българският оператор на газопреносна система "Булгартрансгаз" е подписал сделки на обща стойност 39,1 милиона лева за изграждането на два нови газопровода за природен газ. По-големият договор, на стойност 24 милиона лева, предвижда изграждането на тръбопровод до градовете Пирдоп и Панагюрище, докато втората сделка се отнася до нов газопровод до град Свищов. Първата сделка, подписана на 10 февруари, бе спечелена поравно между местния Атоменергоремонт и базирана в Северна Македония Rapid Build. Вторият договор е подписан на 11 февруари с обединение, включващо Главболгарстрой и Главболгарстрой Интернешънъл. Всеки от двата търга привлече шест валидни оферти. Двата договора не включват стойността на необходимите материали и оборудване, които ще бъдат доставени от Булгартрансгаз.
Източник: SeeNews (15.03.2021)

"Булгартрансгаз" планира 43 млн. лв. "водородни" инвестиции за 4 години Водородът вече присъства и в десетгодишния план за развитие на мрежите на държавната компания "Булгартрансгаз" до 2030 г. Още в следващите три-четири години ще бъде изградена инфраструктура за пренос на този газ във въглищни региони, като за целта са предвидени почти 43 млн. лв. без ДДС. Изрично е посочено обаче, че това са проекти, за които все още не е взето инвестиционно решение. Не се споменава откъде ще бъдат осигурени въпросните средства, но най-вероятно те ще дойдат по линия на Плана за възстановяване, където за държавната компания са предвидени 333 млн. лв. точно за такива цели. С тях, както и с още 144 млн. лв. собствени средства, компанията ще изгради нови газопроводи (за смесен пренос на природен газ и водород) до четири ТЕЦ-а. Това са "Марица-изток 2", "Бобов дол" и американските "КонтурГлобал Марица-изток 3" и "Ей И Ес Гълъбово". Новата инфраструктура с обща дължина около 175 км ще бъде част от газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз", става ясно още от плана на компанията. Извън тези планове обаче новите инвестиции силно намаляват на фона на похарчените близо 3 млрд. лв. за продължението на "Турски поток". Най-големият нов проект, заложен за следващите години до 2025-а, е разширението на хранилището в Чирен. Прогнозата е, че за реализацията му ще са нужни малко над 600 млн. лв. Но в таблиците за разпределение на годишните инвестиции за този проект до 2030 г. са заложени средно по 1 млн. лв. на година. или общо 10 млн. лева. Което повдига много въпроси за достоверността на плановете и програмите. Като цяло "Булгартрансгаз" планира да вложи в модернизацията на стара и в изграждането на нова инфраструктура общо само около 600 млн. лв. до 2030 г., или колкото за проекта в Чирен. Част от парите обаче трябва да бъдат използвани за финансирането на нови обекти, за трансграничен пренос, реконструкция, рехабилитация и др. "Капитал" изпрати въпроси до "Булгартрансгаз" за разминаването в числата.
Източник: Капитал (17.03.2021)

Синдиците на КТБ започват изплащане на още 250 млн. лв. към вложителите От следващия вторник (30 март) синдиците на фалиралата КТБ започват да изплащат още 250 млн. лв. към кредиторите на банката. Сумата е включена в четвъртата поред частична сметка за разпределение на приетите вземания и представлява почти изцяло получените 125 млн. евро от БТК през май миналата година. Те бяха част от финансирането от контролираната от Цветан Василев банка за придобиване на мажоритарния пакет акции в телекома през 2012 г., като след затварянето на банката покрай спора за контрола над БТК имаше редица съдебни дела, блокиращи изплащането на сумата. Според публикуваната сметка в Търговския регистър сумата се разпределя между над 7000 вложители в КТБ, които имат неудовлетворени вземания. Това са предимно лица, които са имали по над 196 хил. лв. на влог в банката, тъй като тези с по-малки суми още в края на 2014 г. получиха средствата си от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Извън тях обаче в списъка влизат и тези, които са били с привилегировани условия, както и такива, които са придобили вземания чрез цесии, а също и такива, които са се озовали отново като кредитори на КТБ след разваляне на сключени цесии. Най-съществена част от сумата - 189 млн. лв., ще се насочи именно към ФГВБ, който след изплащането на гарантираните депозити за около 3.7 млрд. лв. се превърна в най-големия кредитор на КТБ. По-съществени суми имат да получават някои държавни и общински компании, които бяха сред големите вложители в банката при затварянето й. Например "Топлофикация София" ще може да получи 4.6 млн. лв, "Булгартрансгаз" - 3 млн. лв., "Летище София" - 1.47 млн. лв., ББР над 1 млрд. лв и др. Самият списък е публикуван в Търговския регистър по партидата на КТБ. Както и при предишните сметки, изплащането на сумите се обслужва от Уникредит Булбанк. На сайта на КТБ има публикуван списък с клонове, където всеки кредитор може да получи разпределената му сума. Парите могат да се изтеглят, прехвърлят по сметка в Уникредит Булбанк или друга банка. С това вече изплатените средства от КТБ ще надхвърлят 1 млрд. лв.
Източник: Капитал (29.03.2021)

Свързаната с Ковачки ОЗК ще застрахова "Турски поток" през България През този месец държавната "Булгартрансгаз" е сключила два договора със свързани с Христо Ковачки фирми. Единият е с "Атоменергоремонт" за изграждане на преносния газопровод в Средногорието за над 27 млн. лв., а другият е с "ОЗК-Застраховане" за застраховка на новоизградения газопровод от турската до сръбската граница, който премиерът Бойко Борисов нарича "Балкански поток", но реално е продължение на руския "Турски поток". Освен самата тръба в полицата са включени още сгради, конструкции, машини, съоръжения, оборудване, както и едната от компресорните станции - "Расово". Общата стойност на активите, които се застраховат, е над 2.3 млрд. лв., като се покриват всякакви щети - от кражба, през пожар и земетресения, до производствени аварии. В документацията обаче не са посочени лимити, до които застрахователят ще изплаща щети. Такива - до 1% от стойността, има само при кражба. За останалите събития пише: "Застраховката се сключва без уговаряне на условни или безусловни франшизи в застрахователното покритие", което означава, че няма граница, до или след която се покриват щетите. Месечната премия, която "Булгартрансгаз" ще плаща на ОЗК, е 92.6 хил. лв. Договорът ще влезе в сила на 1 април и ще има срок на действие до 14 февруари 2022 г., като в документите не е посочено защо и как е избрана точно тази дата. За 10-те месеца и двете седмици сумата по договора ще стигне почти милион. Фаворит на държавата Свързаният с Ковачки застраховател е избран в конкуренция с "Булстрад Виена иншурънс груп", чиято оферта за месечна премия е била 111.2 хил. лв. Любопитно е, че ОЗК е доказала капацитет за изпълнението на поръчката - а именно опит в застраховането на активи на стойност над 2.1 млрд. лв. - чрез договор с друго държавно енергийно дружество. Става дума за Електроенергийния системен оператор, чиято преносна мрежа е оценена на 2.35 млрд. лв. ЕСО е и предприятието, което до миналата година плащаше милиони за студен резерв на свързаните с Ковачки централи "Бобов дол", "Брикел" и "Топлофикация Русе", а през тази година прави аналогични месечни плащания към тези централи за регулиране на честотите и осигуряване на резервни мощности. От декември 2020 г. ОЗК е сключила нов 5-годишен договор за застраховане на националната електропреносна мрежа на ЕСО, като стойността на договора е 77 млн. лева. Премията тук е много по-висока от тази при газовата инфраструктура, тъй като и рисковете са много по-големи - както от кражби на кабели, така и от метеорологичните условия и авариите. Наред с това ОЗК е застраховател и на цялата национална газопреносна мрежа на "Булгартрансгаз". Договорът й е от края на 2018 г. и е за срок от три години. Стойността му е 4 млн. лв. Тук интересното е, че свързаните с Ковачки топлофикации в Русе, Плевен, Враца, Бургас и др. работят на природен газ, който получават именно по мрежата на "Булгартрансгаз".
Източник: Капитал (31.03.2021)

Две газови борси за 35 години напред лицензира КЕВР Вече има две газови борси с лиценз за 35 години. Комисията за енергийно и водно регулиране със свои решения одобри лицензирането им и прие бизнес плановете им до 2024 и 2025 г. Това се случи без никакви вълнения в газовия сектор, въпреки че експерти се съмняваха, че пазарът може да понесе две борси. Едната борса е държавната - „Газов Хъб Балкан“, която е на "Булгартрансгаз" и оперира от началото на 2019 г., тя е с капитал 500 000 лв. Предметът й на дейност е изграждане и опериране на електронна платформа за борсов пазар с природен газ, енергийни продукти, енергийни носители, енергийни, зелени и бели сертификати, въглеродни емисии и други, свързани с енергопотреблението продукти. „Газов Хъб Балкан“ ползва, след подписване на споразумение с Trayport Limited (Trayport) през 2019 г., системата за борсова търговия Global Vision Eхchange Trading Sistem (ETS). За 2019 г. борсата е на загуба от 150 хил. лв., но има достатъчен ресурс, както и подкрепата на собственика за развитие на платформата за търговия на природен газ, заключва КЕВР. Приходите за 2019 г. са 28 хил. лв. Клиенти на борсата са 39 търговци на газ. Частната „Българска енергийна търговска платформа“ използва същата търговска платформа - на Trayport Limited UK. На нея обаче няма да се търгуват количества от програмата за освобождаване на природен газ от "Булгаргаз", тъй като към момента има действащо споразумение за изпълнение на програмата за освобождаване на природен газ между „Булгаргаз“ ЕАД и „Газов Хъб Балкан“ ЕАД, което е одобрено от КЕВР. Капиталът на дружеството е в размер на 50 000 лева, разделен на 1000 обикновени поименни акции. Собственици са трима акционери - Искър Василев Искров (40%); Георги Цветанов Найденов (35%) и адвокатско дружество „Киров и Братулева“ (25%). Дружеството се управлява по едностепенна система на управление със Съвет на директорите в състав: Искър Василев Искров, Георги Цветанов Найденов, Киро Георгиев Киров. Според КЕВР тя има материалната и финансова възможност да осъществява организират борсов пазар на природен газ. Както и при "Газов хъб "Балкан", така и при частната борса всички конкретни числа и цели са търговска тайна и са заменени с многоточия. Все пак от приетия бизнес план на "Българска енергийна търговска платформа" се разбира, че до 2025 г. частната борса предвижда да търгова до 30% от общото потребление в България, което е над 3 млрд. куб. м. За периода 2021 – 2025 г. „Българска енергийна търговска платформа“ АД е планирала разходи в размер на 7,328 млн.лв.
Източник: 24 часа (02.04.2021)

Синдиците на КТБ са възстановили 25% от парите Над 1.25 млрд. лв. са разпределените към края на март 2021 г. от синдиците на фалиралата КТБ средства към кредиторите, отчитат от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Разпределената за възстановяване сума е значително по-голяма от прогнозите за не повече от 800 млн. лв. на специализираната международна разследваща компания АликсПартнърс Сървисис ЮКей (AlixPartners Services UK LLP), посочва председателят на фонда Матей Матев в статия в последния бюлетин на Асоциацията на банките в България. Според него основен принос за по-високата събираемост на суми от длъжниците на банката имат промените в Закона за банковата несъстоятелност, направени след обявяването на фалита на четвъртата по големина банка. Една от тези промени бе спорната поправка "Пеевски", която депутатът от ДПС Делян Пеевски, бивш бизнеспартньор на собственика на КТБ Цветан Василев, внесе през 2018 г., за да се спре "вторичното разграбване" на банката. Тогава ГЕРБ подкрепи закона "Пеевски", който обезсилва със задна дата прихващанията и цесиите, чрез които банката загуби стотици милиони левове. Според експертите, включително и ВАС, които дори сезираха Конституционния съд, подобно ретроактивно действие може да предизвиква сериозен хаос в стопанския оборот. "Макар и оспорвани, включително пред Конституционния съд, промените в закона дадоха възможност на синдиците на КТБ да постигнат този резултат, като вероятно без тях събраната и разпределена на кредиторите сума щеше да бъде именно тази, прогнозирана от АликсПартнърс", посочва председателят на ФГВБ. Всъщност данните показват, че за повече от 6 години синдиците са успели да съберат около 25% от активите на разграбената банка. Няма данни колко от въпросните 1.25 млрд. лв. са в резултат от събиране на предоставени от КТБ кредити, от осребряване на активи на банката или от обявяване за недействителни на извършени прихващания след нейния фалит. По-голямата част от разпределените за връщане пари - 928 млн. лв., всъщност отиват във ФГБВ, който е най-големият кредитор на КТБ, след като изплати през 2015 г. защитени влогове за 3.7 млрд. лв. От влизането на синдиците в банката досега връщането на пари на незащитени вложители (тези със спестявания над 196 000 лв.) и други кредитори е станало с четири частични сметки. Първата бе обявена през 2017 г. за общо 570 млн. лева, но заради обжалвания средствата по нея започнаха да се изплащат чак през 2019 г. До края на 2020 г. са изплатени 535.4 млн. лв., посочват от ФГВБ. От тях 418.3 млн. лв. са отишли във фонда, а останалите са разпределени между малко над 7000 незащитени вложители - фирми и физически лица. Сред тях излязоха имената на различни политици, начело с Ахмед Доган, както и на десетки общински и държавни фирми. В списъка с големите незащитени вложители фигурират Топлофикация София, Булгаргаз и Булгартрансгаз, ББР, БЕХ, НЕК, АЕЦ Козлодуй, Мини Марица изток, НКЖИ, както и държавни ведомства като Агенцията за приватизация и Агенция "Дипломотически имоти". Всички те до момента са получили не повече от 20% от някогашните си спестявания в банката. През септември 2020 г. стартира изплащането на суми по втората частична сметка за 430 млн. лв., по която до края на 2020 г. вече са изплатени 384.9 млн. лв. От тях 320.6 млн. лв. са за ФГВБ. Третата частична сметка за 5.6 млн. лв. бе за един единствен обезпечен кредитор и бе изплатена през октомври същата година. Става дума за френската банка "Сосиете Женерал", отпуснала срочен заем на КТБ през 2011 г.
Източник: Сега (15.04.2021)

„Булгартрансгаз“ стартира процедура за набиране на кандидати за членове на УС Надзорният съвет на „Булгартрансгаз" стартира конкурсна процедура с публикуването на публична покана за набиране на кандидати за членове на Управителния съвет на газовият оператор. Това са обявили от компанията на своята интернет страница, като са публикували и приложенията към поканата. Конкурсната процедура е съобразена с изискванията на Закона за публичните предприятия, Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия и Закона за енергетиката. За да стане член на УС на дружеството кандидатът трябва да представи набор от документи, както и да премине успешно трите отделни етапа от процедурата. Част от изискванията към кандидатите са да имат пет години професионален опит в сферата, да не заема висша публична длъжност, магистър, който да не е член на политически кабинет и секретар на община и да не извършва търговски сделки от свое или от чуждо име, сходни с дейността на „Булгартрансгаз“. Сред търсените професионални умения и компетенции при кандидатите са опитът им в областта на стратегическото планиране или в областта на оперативното управление, както и по отношение на други дейности, свързани с ефективното управление на предприятия Конкурсът ще се проведе на два етапа. Първи етап е за предварителен подбор на кандидатите по документи. Вторият етап на конкурса е разделен на две части – писменна и устно събеседване. При писмената част кандидатите трябва да представят концепция за развитие на „Булгартрансгаз". Последната част е устно интервю, до което ще бъдат допуснат само кандидатите, преминали през предходните два етапа от конкурса. В десетдневен срок след провеждането на интервютата с всеки един от кандидатите, комисията извършва крайно класиране и въз основа на получените резултати, номинира кандидатите за членове на Управителния съвет на „Булгартрансгаз“ ЕАД, обясняват оттам.
Източник: 3e-news (16.04.2021)

Потаен конкурс оставя начело на "Булгартрансгаз" шефа му и съпруга на пиарката на Борисов Обявен без излишен шум конкурс за избор на трима държавни представители в управата на държавния газов оператор "Булгартрансгаз", оставя начело досегашния му директор Владимир Малинов и още един от членовете на борда – съпругът на пиарката на премиера Бойко Борисов Севделина Арнаудова – Делян Димитров. Димитров влезе в полезрението на медиите покрай това, че той и съпругата му се сдобиха с луксозна къща за 1 млн. лв. В управата влиза един нов член – Дарина Колева, която заменя отстранената още в края на януари 2021 г. Таня Захариева. Досега Колева се е занимавала с обществените поръчки по важни проекти на оператора – включително изграждането на газопровода "Турски поток" на българска територия, подложен на тежки критики от опозицията, че вложените в него 3 млрд. лв. обслужват основно интересите на руската "Газпром". Надзорният съвет на дружеството обявява конкурса за избор на нов управителен съвет на 12 април – почти седмица след парламентарните избори, които показаха, че ГЕРБ няма как да се задържи във властта. Надзорът на "Булгартрансгаз" също е нов и съставът му е в процес на вписване в Търговския регистър. От стария двучленен състав остава Кирил Георгиев, който вече се води независим избор на Агенцията за публичните предприятия и контрол. Колегата му Владимир Митрушев си тръгва, а новите четирима в надзора са Делян Койнов, също независим, и Снежана Йовкова-Маркова, Стефан Илиев и Николай Стефанов, които са държавни представители.Кандидатите да управляват "Булгартрансгаз" са имали 10 календарни дни да подадат документите си за участие в конкурса, който се провежда на два етапа – вторият е защита на концепция за развитието на газовия оператор. Желаещи да влязат в съвета са били Малинов, Димитров, Колева и Ромен Кишкин. Последният обаче е отстранен от конкурса, тъй като не отговаря на изискването да има висше образование, образователно-квалификационна степен "магистър" в една от следните професионални области: Социални, стопански и правни науки, технически и хуманитарни науки, с направление икономика, финанси, счетоводство и контрол, право, енергетика, строителство, инженерство и други. Така до защитата на концепция са допуснати точно трима кандидати, колкото са и обявените места в борда. Това практически ги прави сигурни негови членове, а събеседването с тях и десетдневният срок за оценка как са се представили на устното интервю изглеждат формални. От Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК) нямат обявен конкурс за независимите двама членове на управата на БТГ, каквото е новото изискване за формирането на съветите в държавните предприятия.След реализацията на "Турски поток" у нас, газовият оператор има обявена поръчка за газовата връзка със Сърбия, за чиито над 60 км българско трасе са предвидени 144 млн. лв. Отделно "Булгартрансгаз" разчита ЕК да му одобри проект за близо половин милиард лева по Плана за възстановяване, предвиждащ изграждане на газопроводи, които ще могат да пренасят освен синьо гориво и биогаз и водород като заместващо гориво за държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", "КонтурГлобал Марица Изток 3", "Ей и Ес Гълъбово" и "ТЕЦ Бобов дол". Дружеството е в процес на рехабилитация на вътрешни газопроводи и изграждане на нови, част от които също са финансирани с европейски безвъзмездни средства. С потайния конкурс в "Булгартрансгаз" реално продължават опитите за бетониране на хора на отиващото си управление на ГЕРБ в държавната енергетика за пет години напред, независимо от наложения от парламента миналата седмица мораториум върху всички сделки и назначения на правителството в оставка. ГЕРБ оспорва въведения мораториум в Конституционния съд, който в понеделник образува дело по казуса.
Източник: Медия Пул (27.04.2021)

България е втора в ЕС по спад на цената на газа в края на 2020 г. Цената на природния газ за битови нужди в България е намаляла с 21,2% през второто полугодие на 2020 година, показват данните на Евростат. По този показател страната ни е на второ място в ЕС - пред нас е единствено Литва, където газът е поевтинял с 27,3 на сто. Основната причина за това е намаляването на данъците и разходите за доставката на суровината, отчита статистиката. Цената на природния газ за домакинствата намалява в 21 държави от общността през втората половина на миналата година. Ръст обаче има в най-голямата европейска икономика - Германия (с 5,4%) и Холандия (с 4,7%).От данните на Евростат е видно още, че цената на електроенергията за домакинствата в Германия е най-високата в целия ЕС - над 30 евро за 100 киловатчаса. В Дания цената на електроенергията надхвърля 28 евро за 100 киловатчаса, а в Белгия - 27 евро. България за пореден път е страната с най-ниската цена на електроенергията в ЕС - 9,80 евро за 100 киловатчаса, макар и да има слабо повишение спрямо второто полугодие на 2019 г. След нас се нареждат Унгария (10,10 евро) и Естония (12,90 евро). Нидерландия пък е държавата с най-рязкото поевтиняване на електроенергията в последните месеци на 2020 година. Цената на тока за бита там намалява с 33,8 на сто. Следват Кипър (-24,1%) и Швеция (-17,2%). На обратния полюс се нарежда Люксембург, където електроенергията поскъпва с малко над 10 на сто. В Полша цената на електроенергията се увеличава с 9,7%, а в Словакия - с 8,8%. Цената на електроенергията намалява в 14 държави от ЕС, е видно още от статистиката за втората половина на 2020 година.
Източник: Инвестор.БГ (27.04.2021)

3 компании в енергетиката с нови мениджъри, другите стопирани от мораториума, а БЕХ – от жалба в съда Три компании в държавната енергетика вече имат нови мениджъри, които са вписани в Търговския регистър. Първата промяна е в АЕЦ “Козлодуй”. От борда на директорите са извадени Иван Йончев и Жаклен Коен. Първият е шеф на НЕК и не участва в конкурса, вторият е шеф на БЕХ в оставка, която подаде на 19 август миналата година. След като съдът спря вписването на новия борд на холдинга, Коен ще продължи да го ръководи. В новия борд на директорите на атомната централа остава Наско Михов, който е изпълнителен директор. Нови са Ева Николова, зам.-директорът Александър Николов, бившият евродепутат Владимир Уручев и Илия Илиев. На 27 април в Търговския регистър са вписани Надзорният съвет на “Булгартрансгаз” и съветът на директорите на ТЕЦ “Марица-изток 2”. В надзора на газовия оператор до вторник бяха двама души - Кирил Георгиев и Владимир Митрушев, тъй като през септември миналата година е освободен Венцислав Цветанов. В новия надзорен съвет остава Кирил Георгиев, а нови са Николай Стефанов, Стефан Илиев, Делян Койнов, Снежана Бобева Йовкова-Маркова. В ТЕЦ “Марица-изток 2” двама са от предишния съвет на директорите - Живко Динчев, който е изпълнителен директор на централата, и Бончо Бонев. Нови са Боян Бонев, който е някогашен финансов директор на държавния ТЕЦ, беше шеф на БЕХ, а през 2013 г. и председател на КЕВР, Руслан Германов и Милан Миланов. Бонев и Миланов са от квотата на независимите. Подадени са документи за вписване на промени в борда на директорите на “Минпроект”, чийто принципал е енергийното министерство. Но има отказ заради мораториума, наложен от Народното събрание върху решения на правителството “Борисов”. Документи за вписване на нови бордове на НЕК, “Мини Марица-изток”, “Булгаргаз” и Надзорния съвет на Електроенергийния системен оператор не са подадени. Това е заради забавяне на конкурсите за независими членове.
Източник: 24 часа (29.04.2021)

Ремонт на "Турски поток" ще вдигне още юнската цена на газа Планиран в края на юни едноседмичен ремонт на газопровода "Турски поток" ще доведе до допълнително повишаване на цената на природния газ през юни, за което държавният доставчик "Булгаргаз" вече бе изчислил, че ще е малко над 13 на сто. Това стана ясно от думите на директора на газовото дружество Николай Павлов по време на публичното обсъждане на внесеното в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) заявление за цената на синьото гориво през следващия месец. По думите на Павлов между 22 и 29 юни доставките на руски газ по "Турски поток" ще бъдат прекъснати заради ремонт и това ще доведе до недостиг на газ не само в България, но и в целия регион на Балканите и съответно цените ще се повишат. По данни на газовия оператор "Булгартрансгаз" за този период от време ще се извършва годишна профилактика на приемния терминал от подводния участък на газопровода край турския град Къйъкьой, както и по турското сухопътно трасе до българската граница. Така капацитетът на входната точка при Странджа2-Малкочлар ще е нулев при обичаен дневен обем от 567 хил. МВтч. Павлов обясни, че вече месец се водят преговори с "Газпром" за осигуряване на доставките по старото трасе – Трансбалканския газопровод през Украйна и Румъния, както е било използвано частично при ремонта на "Турски поток" миналата година. Междувременно "Булгаргаз" води преговори с други доставчици за осигуряване на необходимите му за юни количества на приемливи цени. Въпреки това обаче сигурно ще има допълнително поскъпване, тъй като недостигащите обеми ще бъдат доставени на спот цени, които са по-високи от тези по договора с "Газпром". "Какво обаче ще бъде точното отражение в цената, към този момент не можем да калкулираме, тъй като преговорите не са приключили", заяви Павлов пред КЕВР. Реално обаче остават само два дни за разговори с "Газпром". Окончателното решение аз цените на газа ще бъде взето на 1 юни, когато "Булгаргаз" ще внесе и финалните си разчети според цените на европейските газови борси. А те продължават да нарастват и след калкулациите на българския доставчик за юнската цена, правени преди две седмици, когато е внесено сега разглежданото заявление. То е за поскъпване над 13 на сто, като предложената от газовия доставчик цена е 42.74 лв. за мегаватчас без данъци и такси. В момента стойността на синьото гориво е 37.71 лв./МВтч. Прогнозите на дружеството за цената на суровината през юли бяха за много по-малко от сегашното поскъпване. Очакванията бяха за цена от 44.72 лв./MВтч (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС), което е увеличение под 5 на сто, но и тези изчисления ще претървят промени..
Източник: Медия Пул (27.05.2021)

Дружествата в енергетиката дължат общо 2.5 млрд. лева Дружествата в сектор енергетика, обединени под шапката на Български енергиeн холдинг, имат дългове за 2.5 млрд. лв., каза служебният министър на енергетиката Андрей Живков. Той уточни, че само обслужването на тези задължения струва годишно на държавата 100 млн. евро. Андрей Живков критикува стила на работа на БЕХ. "БЕХ има достъп до атрактивни финансирания, но вместо да инвестира в стратегически проекти и да стане регионален играч, ги използва за решаване на текущи проблеми. Казано по друг начин, с дългосрочни задължения БЕХ решава краткосрочни проблеми. Това е път към дългова спирала", посочи министърът. За рефинансиране на задълженията си през юли БЕХ ще пусне облигационна емисия от 550 млн. евро, но за нея не е намерен базов инвеститор, който да даде имидж на компанията, уточни министър Живков. Неговият заместник Александър Николов допълни, че проблемът е, че БЕХ продължава да трупа дефицити. Сред най-големите длъжници на БЕХ е Националната електрическа компания с дълг от над 2 млрд. лв., който компанията не обслужва, а само го предоговаря. ТЕЦ "Марица-изток" 2 е друг голям длъжник с 580 млн. лв. От година на година нарастват и задълженията на "Булгартрансгаз", които вече са за 920 млн. лв., като основната причина е инвестицията от 2.6 млрд. лева в проекта за строежа на трасето на газопровода "Балкански поток". Министърът изрази съмнения в рентабилността на проекта, но обеща да даде повече подробности, като се запознае подробно с финансовите разчети. "Булгаргаз" също има ликвидни затруднения заради "Топлофикация-София", която не заплаща задълженията си, каза още министър Живков. Като проблем министърът посочи и че БЕХ иззема извънредни дивиденти от печелившите дружества и така "проблемът се прехвърля от болната глава към здравата". Той посочи, че от АЕЦ през 2019 и 2020 г. така са взети допълнителни 200 млн. и 270 млн., а от Електроенергийния системен оператор два пъти по 50 млн. лв.
Източник: Дневник (28.05.2021)

Канадската "Кенпайп" ще строи българското трасе от газовата връзка със Сърбия Дружество на канадската "Кенпайп Индъстрис Интернешънъл" и българския ? клон "Кенпайп Индъстрис Интернешънъл България" е избрано за строител на българския участък от газовата връзка между България и Сърбия – от София през Калотина до Ниш. Макар предложената от него цена да не е най-ниската, офертата е най-високо оценена, сочи протокол на комисията по избора на изпълнител на обекта в държавния газов оператор "Булгартрансгаз" (БТГ). Ако няма обжалвания от останалите участници в обществената поръчка, БТГ ще може да сключи договор с предпочетения строител на цена от 136 804 865.99 лв. без ДДС. Прогнозираната цена от газовия оператор за 62-километровия участък на българска територия беше 143 559 450 лв. без ДДС, а срокът за изграждането му е изчислен на 350 дни от датата на подписването на контракта. Макар консорциумът "Айбиес-Интергаз" ДЗЗД, в който участва един от строителите на тунел "Железница", да предложи най-ниската цена от 129 798 657.54 лв. без ДДС, неговата оферта е класирана на трето място заради по-ниска оценка на техническото предложение. Втора е поставена офертата на "Главболгарстрой" през дружеството "Интернешънъл газ" на стойност 139 777 777.77 лв. Предложението изостава с минимална разлика зад победителя.
Източник: Медия Пул (09.06.2021)

"Булгатрансгаз" затъва в дългове покрай "Турски поток" Над 250% ръст на задълженията до невероятните 2.57 млрд. лева отчита държавният газов оператор "Булгартрансгаз" през 2020 г. От финансовия отчет на дружеството се вижда, че задълженията към банки се увеличават от 391 млн. лв. до 922 млн. лв., а търговските и други задължения на дружеството пък направо избухват - от само 10 млн. лв. в началото на 2020 г. до внушителните 1.25 млрд. лв. в края на годината. Заедно с това наличните парични средства и еквиваленти в "Булгартрангаз" намаляват от 572.3 млн. лв. до 336.5 млн. лева. На този фон дружеството отчита печалба 115 млн. лв. от оперативната си дейност - пренос на природен газ. Но след приспадане на огромните курсови разлики (-41.6 млн. лв.) и данъците реалната печалба за периода е 72.5 млн. лв., като намалява с над 30% на годишна база. Извън това обаче са направени и преоценки на наличните количества природен газ в хранилището "Чирен" и преносната мрежа, с отчитането на които дружеството реално излиза на загуба 25.6 млн. лева при положителен финансов резултат 103.3 млн. лв. за 2019 г. Накратко: в годината, в която се изграждаше продължението на "Турски поток", финансовото състояние на "Булгартрансгаз" драматично се влошава. Разбира се, срещу всички тези разходи и задължения стоят инвестициите в нова газопреносна мрежа, които, поне на теория, би трябвало да се изплащат в бъдещите години. Засега обаче те се виждат само като придобити активи - общо за дружеството промяната е от 2.58 на 4.55 млрд. лева. През миналата година държавният газов оператор е платил за придобиване на имоти, машини и съоръжения 1.08 млрд. лв. при 687.4 млн. лв. през 2019 г. Въпреки това само за продължението на "Турски поток" през страната остават да се дължат още 1.25 млрд. лева. Отделно са задълженията за компресорните станции, за да може проектът за пренос на руски газ от Турция до Сърбия да заработи, както и ангажиментите по десетките по-малки проекти за газопроводи и подмяна на стари трасета. По договора със саудитския консорциум "Аркад", който изграждаше "Турски поток" и беше на практика превзет от руснаците, въпросните средства ще се изплащат на вноски в период от 10 години при годишна лихва 4.1%. Въпреки че през миналата година "Булгартрансгаз" неколкократно заяви, че осигурява заемно финансиране при по-изгодни условия, с което да предплати на "Аркад", за да си спести разходи, сега от отчета се вижда, че това едва ли ще се случи. Ясно е записано, че въпросните 1.25 млрд. лв. ще се дължат при лихва 4.1% до 1 януари 2031 г. Извън финансовите параметри, от отчета на "Булгатрансгаз" става ясно, че през 2020 г. потреблението на преносен газ в страната е намаляло с 12.9%. До голяма степен това може да се обясни с ограниченията заради коронавируса, които доведоха до спирането на някои индустриални консуматори в периода април - септември. Именно тогава пренесените по националната мрежа количества природен газ са с 20 - 30% по-малко. Обратното - през октомври и ноември има ръст съответно с 32% и 24% на годишна база. При транзитния пренос на газ също има големи промени. Пренесените количества по дългосрочния договор с "Газпром" за поредна година спадат с повече от 50% - за 2020 г. са били 3.1 млрд. куб.м, за 2019-а - 6.9 млрд. куб.м, а за 2018-а са отчетени 14.3 млрд. кубика. Това е така заради отпадналия транзит към Турция, след като "Газпром" пусна в действие "Турски поток". "Булгартансгаз" все пак е успял да компенсира част от това, като е пренесъл количества на други газови търговци и доставчици, които за миналата година са приблизително 3.9 млрд. куб.м - основно алтернативните доставки за българския пазар през Гърция, както и вероятно малък пренос към Румъния.
Източник: Капитал (14.06.2021)

Булгартрансгаз класира първа офертата на Canpipe BG за 70 милиона евро за изграждане на газова връзка със Сърбия Българският оператор на газопреносна система Булгартрансгаз заяви, че е класирал на първо място оферта от 136,8 милиона лева от Canpipe BG, компания, създадена от местни дъщерни дружества на базираната в Канада Canpipe Industries International Inc., за доставка на оборудване и изграждане на българския участък на газова връзка със Сърбия. Canpipe BG, обединение на Canpipe Industries International Inc. - клон България и Кенпайп Индъстрис Интернешънъл България ЕАД, получи обща оценка от 97,79 точки в търга за обществени поръчки. Цената не включва ДДС. Консорциум, състоящ се от български компании Главболгарстрой и Главболгарстрой Интернешънъл, бе класиран на второ място с оферта от 129,8 милиона лева и общ резултат от 97,14 точки. Класирането е извършено въз основа на съотношението качество-цена. Още четирима участници бяха класирани по-ниско, с резултати между 90,00 и 69,03 точки, Булгартрансгаз заяви по-рано тази година, че офертата му за доставка на оборудване и изграждане на съответната газова връзка от 143,6 млн. Лв. Е привлякла 11 оферти. Оферти са подадени от девет връзки и българските клонове на регистрираните в Италия компании Arkad и Bonatti, се казва в съобщението на Булгартрансгаз по това време. Дължината на българския участък на газовата връзка със Сърбия е 62 километра.
Източник: SeeNews (14.06.2021)

"Булгартрансгаз" отчита над 250% ръст на задълженията през 2020 г. Над 250% ръст на задълженията до 2.57 млрд. лева отчита държавният газов оператор "Булгартрансгаз" през 2020 г. От финансовия отчет на дружеството се вижда, че задълженията към банки се увеличават от 391 млн. лв. до 922 млн. лв., а търговските и други задължения на дружеството скачат от само 10 млн. лв. в началото на 2020 г. до внушителните 1.25 млрд. лв. в края на годината, съобщава "Капитал". Заедно с това наличните парични средства и еквиваленти в "Булгартрангаз" намаляват от 572.3 млн. лв. до 336.5 млн. лева. На този фон дружеството отчита печалба 115 млн. лв. от оперативната си дейност - пренос на природен газ. Но след приспадане на огромните курсови разлики и данъците реалната печалба за периода е 72.5 млн. лв., като намалява с над 30% на годишна база. Така в годината, в която се изграждаше продължението на "Турски поток", финансовото състояние на "Булгартрансгаз" драматично се влошава. Разбира се, срещу всички тези разходи и задължения стоят инвестициите в нова газопреносна мрежа, които поне на теория би трябвало да се изплащат в бъдещите години.
Източник: Дневник (15.06.2021)

5 жалби блокират газовата връзка със Сърбия Стартът на строителството на газовия интерконектор от София до Ниш ще се забави. След като на 3 юни "Булгартрансгаз" обяви класирането на участниците в процедурата, в Комисията за защита на конкуренцията са постъпили общо 5 жалби от загубили фирми. Конкретните мотиви на жалбоподателите обаче ще станат ясни когато и ако антимонополния орган образува съответните производства, но при всички случаи това означава отлагане на ключовия проект с няколко месеца, съобщи вестник „Капитал“. В търга за 173 млн. лв. участваха общо 11 компании и обединения, като до отварянето на ценовите оферти бяха допуснати само 6 от тях. На първо място с цена 164 млн. лв. държавната "Булгартрансгаз" класира консорциума "Кенпайп", в който влизат клон на канадското дружество Canpipe Industries International Inc. и едноименната му фирма, регистрирана в България. Жалби в КЗК са подали четири консорциума и италианската "Бонати", която участваше самостоятелно в надпреварата. Първият консорциум, който обжалва процедурата, е ДЗЗД "Интрабел 99". Той също има връзка с реализацията на "Турски поток" през България, тъй като в него влиза беларуската "Белтрубопроводстрой", която също участваше в строежа на "Турски поток" през България като подизпълнител на "Аркад". Другият участник в обединението е "Интерпром". Ценовата оферта на ДЗЗД "Интрабел 99" също не беше отворена от "Булгартрансгаз". Вторият консорциум, който се е обърнал към КЗК, е ДЗЗД "Нова газ 2021". В него влизат "Атоменергоремонт", македонската "Рапид билд", както и румънската "Хабау ППС пайплайн системс". Сега "Атоменергоремонт" и "Рапид билд" работят по разширение на газовата мрежа към Пирдоп и Панагюрище. Третият жалбоподател е "Ай Би Ес - интергаз" - обединение между "Глобал кънстръкшън" и руската ЗАО "Алвора". Именно този консорциум бе сочен и като най-вероятният изпълнител на газовата връзка до Сърбия, тъй като предложи най-ниска цена за изпълнението на проекта - 155.8 млн. лева. Заради ниска техническа оценка обаче остана едва на трето място в крайното класиране. Последната жалба е от ДЗЗД "Интернешънал газ". Той е съставен от "Главболгарстрой" и "Главболгарстрой интернешънъл", като е класиран на второ място от "Булгартрансгаз" с цена 167.8 млн. лв. От техническите оферти, публикувани на сайта на държавния газов оператор, се вижда, че последните две обединения - ДЗЗД "Интернешънъл газ" и ДЗЗД "Ай Би Ес - интергаз", са предложили еднакъв проектантски екип за изпълнението на проекти, който съвпада и с този на победителя "Кенпайп". Обяснението за това, което фирмите дават за "Капитал", е, че на пазара има изключително малко подготвени специалисти и е нормално фирмите да се състезават за тях, като ги привличат в екипите си.
Източник: 24 часа (22.06.2021)

Изграждането на "Балкански поток" приключи Сръбската компания "Сърбиягаз" и унгарската FGSZ свързаха на границата с Унгария тръбите от газопровода "Балкански поток", съобщи РТС. По него в бъдеще ще преминава газ от Турция до Централна Европа през България и Сърбия. Първите количества транзитен газ за Централна Европа се очакват на 1 октомври. В този бранш, свързването на две тръби, които идват от две различни държави, се нарича златна връзка. Когато се стигне до златна връзка, това означава, че проектът върви към приключване и доставката на газ ще започне скоро, обяснил е Ференц Саболч - председател на управителния съвет на FGSZ. Генералният мениджър на „Сърбиягаз“ Душан Баятович каза, че по този начин е сложен край на дългогодишните усилия, с която страната най-накрая е решила въпроса за доставките на газ от друг източник, а не само през Украйна. За изграждането на своята част от „Балкански поток” България инвестира между 2 и 3 милиарда лева. Газът, който ще преминава през него, ще бъде почти изцяло руски, което означава, че ролята му за разнообразяването на енергоизточниците за нашата страна, ще бъде на практика нулева. Обслужването на кредитите, взети за изграждането на тръбата на българска територия, ще тежи дълги години върху българските данъкоплатци. Освен това тръбата ще се използва само за транзит на газ от Турция към Сърбия, но не и за газоснабдяване на клиенти в Северозападна България.
Източник: Сега (05.07.2021)

Министърът на енергетиката Андрей Живков поиска от Българския енергиен холдинг да отстрани ръководството на „Булгартрансгаз“ ЕАД. Настояването му идва след проверка на Комисията за енергийно и водно регулиране, която потвърждава основни изводи на Министерството на енергетиката за управлението на газовото дружество. В края на миналата седмица регулаторът оповести резултатите от своя проверка в газовия оператор, от които става ясно, че при реализацията на проекта Балкански поток „Булгартрансгаз“ ЕАД не е поискал предварително одобрение от КЕВР както на сключването на договорите за изпълнение на строителните дейности, така и на банковите заеми, с които са извършени плащанията за тях. Всичко това е в нарушение на Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, отчитат от Комисията за енергийно и водно регулиране. Сключените договори за заем от страна на „Булгартрансгаз“ ЕАД са увеличили задлъжнялостта на газовия оператор от 4 млн. лв. в началото на 2019 г. на над 2.6 млрд. лв. днес. Тези договори е трябвало да бъдат одобрени от КЕВР, но „Булгартрансгаз“ ЕАД изобщо не е уведомило комисията за тях. Изводите на държавния регулатор потвърждават изнесените факти от служебния екип на Министерството на енергетиката в началото на неговия мандат. Прегледът на финансовото състояние на държавните енергийни дружества тогава установи, че в резултат на мащабната инвестиционна програма на „Булгартрансгаз“ ЕАД задълженията на дружеството драстично се увеличават. Това би било оправдано, само ако предполага повишаване на паричните потоци в компанията – прогноза, която не се потвърждава от направения финансов анализ на Балкански поток. Проверката на КЕВР потвърждава, че проектът Балкански поток оказва негативно влияние върху цялостното финансово състояние на „Булгартрансгаз“ ЕАД и води до свръхзадлъжнялост на дружеството. Това потвърждава изводите на Министерството на енергетиката за неефективно управление на държавния газов оператор.
Източник: Фрогнюз (05.07.2021)

БЕХ възложи на надзорниците да уволнят шефовете на Булгартрансгаз Бъларският енергиен холдинг (БЕХ) само донякъде се вслуша в заръката на служебния министър на енергетиката Андрей Живков да поиска оставките на ръководството на "Булгартрансгаз". Шефовете на БЕХ превъзлагат тази задача на Надзорния съвет на газовото дружество. Това става ясно от публикувано на страницата на холдинга съобщение. "В изпълнение на публично искане на министъра на енергетиката за отстраняване на ръководството на "Булгартрансгаз" ЕАД, във връзка с извършена проверка от Комисията за енергийно и водно регулиране, Съветът на директорите на "Български енергиен холдинг" ЕАД указа на Надзорния съвет на "Булгартрансгаз" ЕАД, с оглед правомощията им по чл. 24, т. 2, вр. с т. 1 от Устава на "Булгартрансгаз" ЕАД, да предприеме съответните действия по изпълнение на искането на министъра на енергетиката, съобразно публично изложените в прессъобщението мотиви", се казва в съобщението. От БЕХ са дали срок до 9 юли надзорниците на "Булгартрансгаз" ЕАД да представят съответните доклади и становища относно извършената от Комисията за енергийно и водно регулиране проверки. Енергийният министър Андрей Желязков се възмути в понеделник, че "Булгартрансгаз" са изтеглили заеми за над милиард лева за изграждането на тръбата на "Балкански поток", без да уведомят за това КЕВР.
Източник: Сега (07.07.2021)

"Булгартрансгаз" влезе в Европейския алианс за чист водород Държавният газов оператор "Булгартрансгаз" вече е член на Европейския алианс за чист водород, в който участват повече от половината европейски газови преносни оператори, за да си сътрудничат за внедряването на водорода като чисто и неизлъчващо въглероден двуокис гориво. Това съобщиха в сряда от дружеството, което вече има планове за строеж на тръбопровод за пренос на алтернативни на природния газ суровини като биогаз и водород до комплекса "Марица Изток", където намеренията са въглищните електроцентрали да получат евросубсидия за трансформация на газ, а после и на водород. Инициативата за създаване на Европейския алианс за чист водород бе започната през юли 2020 г. от Европейската комисия като част от изпълнението на заложените цели и приоритети в европейските Стратегия за използване на водород и с новата Стратегия за промишлеността. Организацията трябва да спомогне за изпълнението на климатичните и енергийни цели на ЕС за климатично неутрална икономика до 2050 г. Алиансът предвижда изграждане на канал за инвестиции за мащабно производство и подкрепа за търсенето на чист водород в ЕС. Амбицията е широко внедряване на водородни технологии до 2030 г., насърчавайки производството на нисковъглероден и зелен водород, както и неговия пренос и разпределение. В инициативата участват 23 от 45-те европейски преносни оператора, членуващи в европейската организация ENTSOG, в това число: Bayernets, Conexus Baltic Grid, DESFA, Energinet, Enag?s, Еustream, Fluxys, Gasunie, GRTgaz, Gas Connect Austria, GAS-SYSTEM,GASCADE Gastransport, Gas Networks Ireland, NET4GAS, Nowega, REN Gasodutos, OGE, ONTRANS, Plinacro, Snam, TRANSGAZ, Ter?ga, Thyssengas и Elering. От 13 юли към тях се присъединява и "Булгартрансгаз".
Източник: Медия Пул (15.07.2021)

КЗК спря процедурата за избор на строител на газовата връзка със Сърбия Строителството на газовата връзка между България и Гърция е на път да се забави за пореден път, а крайният срок за завършването й - май 2022 г., със сигурност няма да бъде спазен. Процедурата за избор на строител на практика е блокирана заради четири жалби на отстранени участници, по които едва сега стават известни някои детайли. Класирането за строител на междусистемната газова връзка бе обявено от "Булгартрансгаз" още на 3 юни, когато за победител с цена 164 млн. лв. бе избран консорциумът "Кенпайп", в който влизат клон на канадското дружество Canpipe Industries International Inc. и едноименната му фирма, регистрирана в България. Компанията изглежда свързана с бизнесмена Александър Сталийски, който минава за близък до Бойко Борисов и Делян Пеевски. Веднага след това обаче в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) постъпиха общо 5 жалби от загубили участници. Тези дни от КЗК излязоха с определение - процедурата по избор на изпълнител не може да продължи, което е проблем, тъй като за разлика от "Турски поток" интерконекторът със Сърбия би могъл да осигури реална диверсификация на източниците и доставките. Жалбоподателите са ДЗЗД "Интернешънъл газ", ДЗЗД "Нова газ 2021", "Бонати" (която беше конкурент на "Аркад" в процедурата за "Турски поток", но след това стана подизпълнител) и консорциумът "АйБиЕс-Интергаз". Техните възражения са обединени от КЗК в едно производство. Жалба срещу класирането в търга подаде и "Интербел 99", но тя е била счетена от антимонополната комисия за неоснователна.
Източник: Капитал (16.07.2021)

Комисията за защита на конкуренцията спира изграждането на газовата връзка със Сърбия Комисията за защита на конкуренцията заяви, че изграждането на газова междусистемна връзка със Сърбия не може да продължи преди да бъдат уредени жалбите срещу избора на местна компания Canpipe BG за изпълнител на проекта. Проектът не отговаря на критериите за спешност, които биха оправдали възлагането на договора за обществена поръчка на избрания кандидат, преди Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да е издала окончателното си решение по жалбите, заяви антитръстовият орган в изявление миналата седмица. Жалбите, блокирали проекта, бяха подадени от кандидати, които бяха изключени от участие в търга за 143,6 милиона лева (86,7 милиона долара / 73,4 милиона евро) за доставка на оборудване и изграждане на българския участък на газовия интерконектор със Сърбия, обявен от българския оператор на газопреносна система „Булгартрансгаз“, или бяха класирани по-ниско от избрания победител. Жалбоподателите включват три консорциума и българския клон на италианския Bonatti.
Източник: SeeNews (23.07.2021)

Газпром експорт с интерес за резервиране на дългосрочен капацитет и авансова плащане от 683 млн. лв. на Булгартрансгаз „Газпром експорт“ е изразил интерес към резервиране на дългосрочен капацитет по газопреносната система на „Булгартрансгаз“ и авансово изплащане за резервацията му. Сумата за резервиране на дългосрочния капацитет е от порядъка на над 349 млн. евро или 683 млн. лева от страна на ООО „Газпром Експорт“. Това ще донесе значителни финансови ползи за българския преносен оператор. В резултат на това ще бъдат изплатени значителни суми към консорциум „Аркад“ (за строителството на Балкански поток б.р.) и погасяване на дългове към банките, съобщават от „Булгартрансгаз“. На 17-ти юни „Булгартрансгаз“ ЕАД информира всички свои настоящи и бъдещи ползватели на газопреносната система, резервирали дългосрочен капацитет или възнамеряващи да резервират капацитетни продукти в предвидения търг за разпределение на годишни капацитетни продукти, съгласно календара на ENTSOG (Европейска мрежа на операторите за пренос на природен газ) за 05.07.2021 г., включително резервиралите капацитет по дългосрочни договори с фиксирани цени, за възможността за еднократно авансово плащане на стойността на резервирания дългосрочен капацитет, дисконтирана с 2,7% на годишна база, при резервация за най-малко една година. В тази връзка от страна на ООО „Газпром експорт“ бе изразен интерес и готовност за извършване на авансово плащане на дължими суми за резервация на капацитет по сключен договор за резервиране на капацитет за периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2023 г. , информират от дружеството. Според “Булгартрансгаз”, общата дължима сума за периода, изчислена при прогнозна годишна индексация на приложимите тарифи по действащия договор, за газови години 2021/2022 и 2022/2023 в размер на 1,7% възлиза на 704 477 888,26 лв. без ДДС. При прилагането на дисконтов фактор от 2,7% на годишна база сумата за авансовото плащане възлиза на 683 302 760,39 лв. без ДДС. Получените средства „Булгартрансгаз“ ЕАД ще използва за частично погасяване на задължения към основния изпълнител (Обединение „Консорциум Аркад“) на строително-монтажни дейности на проекта за „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбската граница“. След получено предложение от обединение „Консорциум Аркад“ газопреносният оператор ще заплати предсрочно сума в размер на 461 096 701,65 лв., като по този начин дружеството няма да дължи оскъпяване по същата и съответно ще реализира икономия в размер на 80 321 808,44 лв. В допълнение, съгласно предложенията на консорциума, „Булгартрансгаз“ ЕАД ще реализира допълнителна икономия в размер на 14 641 567,36 лв., в резултат от допълнителното намаление на процента на дължимото оскъпяване за тригодишен период, заявяват от преносния оператор. Наличните средства дават възможност за „Булгартрансгаз“ ЕАД предсрочно да погаси и 65 млн. евро към търговски банки. При предсрочно погасяване на задълженията, дружеството ще реализира спестяване в размер на общо 11 662 232,90 лв. от разходи за лихви, както и ще възстанови предоставени обезпечения в размер на 24 142 912,00 лв. Остатъкът от авансовото плащане, в размер на 95 077 109,16 лв., „Булгартрансгаз“ ЕАД ще използва за заплащане на бъдещи оперативни, инвестиционни и финансови разходи. „Булгартрансгаз“ ЕАД ще реализира обща икономия в размер на 106 млн. лв., заплащайки предсрочно задължения към обединение „Консорциум Аркад“ и погасявайки задължения към банки чрез авансовото плащане на над 349 млн. евро или 683 млн. лева от страна на ООО „Газпром Експорт“, посочват още от преносния оператор.
Източник: 3e-news (28.07.2021)

Надзорът на "Булгартрансгаз" отказа да смени директорите Надзорният съвет на "Булгаргтрансгаз" отказва да освободи ръководството на държавното дружество, защото нямало основание за това. Това съобщи днес по време на парламентарния контрол служебният енергиен министър Андрей Живков, който преди повече от месец поиска от Българския енергиен холдинг да отстрани директорите на газопреносния оператор. БЕХ обаче обяви, че превъзлага тази задача на Надзорния съвет на газовото дружество, защото според устава му той имал тези правомощия. Припомняме, че Андрей Живков поика отстраняването на тримата директори на "Булгаргтрансгаз", след като проверка на КЕВР потвърди, че те не са спазили нормативните изисквания да получат предварително одобрение от енергийния регулатор за строежа и за финансирането на разклонението на газопровода "Турски поток", което прекосява България и бе наречено от правителството на Бойко Борисов "Балкански поток". Без санкцията на КЕВР дружеството е сключило договори за изпълнение със саудитския концерн "Аркад" и българо-немската "Ферощал Балкангаз" и е изтеглило близо 2 млрд. лв. заеми за финансиране на строителството."Надзорният съвет на "Булгартрансгаз" е поискал становище от Агенцията за публичните предприятия и контрол, която да даде значение на израза "отстранява". В крайна сметка съветът е преценил, че не са налице основания за освобождаване на ръководството", обясни служебният енергиен министър. КЕВР е създал работна група и прави проучване за финансовия ефект от тези проекти и сделките по тях. Досега в Министерството на енергетиката не са получени резултати от проучването и кумулативния ефект от инвестициите, обясни още министър Живков. Българският енергиен холдинг също от 23 юни е започнал вътрешна проверка на работата на ръководството на дружеството, но и тя не е приключила. В Съвета на директорите на "Булгартрансгаз" са Владимир Малинов, Делян Димитров (съпруг на пиарката на Бойко Борисов Севделина Арнаудова) и Дарина Колева. Първите двама бяха преназначени с нов 5-годишен мандат през април т.г. - седмица преди изборите. Междувременно ръководството на "Булгартрансгаз" се похвали, че е предоговорило лихви по сключените заеми и е реализирало 18 млн. лв. икономии. В същото време в резултат от поетите кредити „Булгартрансгаз“ ЕАД е увеличил задлъжнялостта си през последните две години и половина от 4 млн. лв. на над 2.6 млрд. лв.
Източник: Сега (09.08.2021)

2,5 млрд. лв. са до момента разходите за "Балкански поток" Проектът за разширение на газопреносната мрежа от българо-турската до българо-сръбската граница, или "Балкански поток", до момента е на стойност 2,504 млрд. лв. без ДДС с всички разходи до въвеждане на обекта в експлоатация. Това заяви министърът на енергетиката Андрей Живков в парламента в отговор на депутатско питане. Той се позова на информация, дадена му от "Булгартрансгаз". Както "24 часа" е писал, министърът поиска уволнението на ръководството на компанията. Живков заяви, че газопроводът е свързан със съществуващата газопреносна мрежа на пет места - при компресорна станция "Странджа", при компресорна станция "Лозенец", в района на село Златина, община Провадия, при компресорни станции "Вълчи дол" и "Полски Сеновец". Това дава възможност за пренасяне на газ във всички изходни точки в страната. Към трасето на етап "линейна част" са създадени технически условия за свързване с газопроводно отклонение към хранилището в Чирен. Проектът за разширение на газопреносната инфраструктура, т.е. "Балкански поток", е въведен поетапно през 2019 и 2020 г, като са спазени всички законови процедури и изисквания за тази категория обекти. През 2019 г. са въведени в експлоатация първите два етапа от проекта, като са дадени разрешения за ползване от ДНСК на 17.10.2019 г. за газоизмервателна станция "Странджа" и на 20.11.2019 г. - за преносен газопровод от българо-турската граница до газоизмервателна станция "Странджа" и възела за включване към транзитните газопроводи 1 и 2. През 2020 г. са въведени в експлоатация линейната част и компресорната станция "Расовец" с разрешение за ползване от 23.12.2020 г. , издадено от ДНСК. Министърът съобщи данни и за пренесените количества природен газ. От входа на българо-турската граница са транспортирани 131,205 млн. мвтч от 1 януари 2020 г. до 31 юли 2021 г., което съответства на заявените количества. На българо-сръбската граница са пренесени 83,493 млн. мвтч за същия период, съобщи Живков данните на преносния оператор.
Източник: 24 часа (09.08.2021)

"Булгартрансгаз" успя да предоговори лихвите по основните си заеми "Булгартрансгаз" успя да предоговори лихвите по свои заеми с основните си кредитори и ще спести 18,2 млн. лева, съобщават от газопреносното дружество, но без да уточняват нито размера на главниците, нито институциите, с които са постигнали споразумението. В компанията получиха авансово плащане за запазения капацитет за преноса на природен газ от "Газпром" в размер на около 350 млн. евро. Със свободния финансов ресурс компанията вече плати предсрочно на "Аркад" за проекта за разширение на газопреносната мрежа на страната ("Балкански поток"). Разходите за реализацията на този проект са в размер на 2,5 млрд. лева, като част от тях са собствени средства, а друга - привлечен капитал. Отделно сега става ясно, че "Булгартрансгаз" е поискала и оферти за предоговаряне на заемите с основните си банки.В резултат от предоговарянето лихвените равнища по заемите вече са между 1,35% и 2%, при първоначално ниво, достигащи до 3,5%, уточняват още от компанията. В началото на юли от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) установиха направени нарушения при тегленето на заемите за реализацията на проекти на компанията, основно за "Балкански поток". Този доклад стана причина за искането на оставката на ръководството на "Булгартрансгаз" от страна на служебния министър Андрей Живков. По време на парламентарния контрол днес (6 август) той обясни, че ръководството на "Български енергиен холдинг" (БЕХ) е преценило, че няма основания за оставката на ръководството на "Булгартрансгаз". По тази причина и Живков е поискал и смяната на директора на БЕХ Валентин Николов.
Източник: Инвестор.БГ (09.08.2021)

КЕВР наложи санкции от близо 430 хил. лв. на "Булгартрансгаз" Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ извърши проверка на "Булгартрансгаз" за използваните начини на финансиране при реализацията на "Проект за развитие и разширение на газопреносната система на "Булгартрансгаз". В хода на проверката от страна на дружеството са били предоставени сключените договори, свързани с проектиране, строителство и финансиране на дейностите по проекта. Комисията е установила, че договорите са сключени без предварително разрешение от енергийния регулатор. Предвид това, на 5 август председателят на КЕВР издаде 21 бр. наказателни постановления, с които на "Булгартрансгаз" са наложени имуществени санкции в общ размер 427 413 лв.
Източник: Банкеръ (10.08.2021)

„Булгартрансгаз“ ще изгражда нови газопроводни отклонения у нас В Десетгодишния план на "Булгартрансгаз" ЕАД за периода 2021-2030 г. са предвидени инвестиции за над 2.99 млрд. лева без ДДС. С изграждането на нови газопроводни отклонения се създават условия за ускоряване на газификацията в страната със съответните икономически, социални, екологични и други ползи за местното население. Заедно с това за първи път в приоритетите за инвестиционната дейност е включено изпълнението на проекти за изграждане на инфраструктура за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива за захранване на електроцентрали и други потребители във въглищни региони в България. Очакваният резултат от изпълнението на Плана е превръщането на България в значим регионален газов център - хъб, създаващ технически възможности за вход и изход на потоци природен газ от разнообразни източници и по нови маршрути. Важен акцент в Десетгодишния план на Булгартрансгаз" е осигуряването на възможност за развитие на конкурентен газов пазар и за диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ, което ще допринесе за намаляване на енергийната зависимост на страната и открива възможност за създаване на регионална газова борса, в т.ч. спот пазар. Това ще бъде постигнато чрез изграждане на съоръжения за свързване на съществуващата газопреносна инфраструктура с бъдещите трансевропейски газови коридори и с проектите от Южния газов коридор. Гарантирането на сигурността на доставките на природен газ е планирано да сстане чрез инвестиции в изграждане на междусистемни връзки за осигуряване на свързаност с други газопреносни мрежи, както и чрез инвестиции за разширяване на подземното газово хранилище в Чирен.
Източник: Банкеръ (12.08.2021)

"Балкански поток" засега не носи значителни приходи на България Реализацията на проекта "Балкански поток" на практика не е оказала влияние върху приходите, които постъпват в дружеството „Булгартрансгаз“. Това стана ясно от изслушването на служебния министър на енергетиката Андрей Живков в парламента. Финансовите резултати на дружеството в годините преди и след пускането в действие на проекта са съотносими, уточни министърът. "Похарчени са 2,5 – 3 млрд. лв., а резултатът е същият като предната година. Ако се твърди, че инвестицията от 2,5 млрд. лева ще се възвърне за 10 години, това означава, че тя трябва да увеличи годишният приход грубо с 250 млн. лева", каза Живков. Пeчaлбaта нa дружеството за първите шест месеца нa 2021 година e 55 млн. лв. А прeз cъщия пepиoд нa 2020 г. печалбата възлизa нa 60 млн. лв., дори има спад. В Министерство на енергетиката не е постъпвала официална информация за унищожаване на документи в "Булгартрансгаз", посочи министърът в отговор на въпрос на депутата от "Има такъв народ" Иван Хиновски. Министърът изказа притеснение, че финансовото състояние на енергийното дружество застрашава реализацията на нови проекти. "Имаме притеснения, че ако финансовата дейност на "Булгартрансгаз" се развива по този начин, има опасност да бъдат застрашени нови проекти. Не мога да ви кажа какви нови проекти има, защото, когато изисках инвестиционната програма на "Булгартрансгаз", тя не бе предоставена на министерството. Исках на нейна база да направя анализ дали има опасност за инвестиционната програма", съобщи Живков. ТЕЦ "Марица Изток 2" ще е с минимална годишна загуба, подчерта още той: "ТЕЦ-ът за втората половина на тази година прогнозно ще излезе на печалба, което не се е случвало от много време. В годишен разрез ще излезе на минимална загуба, несравнима със загубите, които генерираше до момента." "Последните дни се наблюдава рязко покачване на цените на електроенергия на пазарен сегмент "Ден напред". Причините за много. Това е повишената температура при нас и в съседни държави, което увеличава потреблението неимоверно много. Независимо от това в електроенергийната система не е имало дисбаланси, застрашаващи електрозахранването на потребителите", увери ресорният министър. Министерството се е включило на оперативно ниво, за да може да влезе в пряк контакт с ТЕЦ "Марица изток 2" и да активира всички възможни мощности, за да може ликвидността на Българската енергийна борса да се увеличи: "Това стана с известно закъснение, тъй като нормално това е реакция на оперативното управление на ТЕЦ "Марица Изток", след това на Българския енергиен холдинг. Министерство на енергетиката няма преки задължения да наблюдава пазара и да реагира по отношение на мощностите."
Източник: Банкеръ (16.08.2021)

След разнобой в КЗК "Кенпайп" може да строи газовата връзка до Сърбия Счетири на два гласа Комисията за защита на конкуренцията отхвърли всички жалби срещу решението на "Булгартрансгаз" да избере консорциум "Кенпайп" за строителството на газовата връзка между България и Сърбия за 164 млн. лв. Най-често решенията на КЗК са единодушни и наличието на спор между комисарите в този случай показва силен сблъсък на интереси. Определеното за победител обединение е съставено от клон на канадско дружество Canpipe Industries International Inc. и едноименната му българска му фирма. Първото дружество реално е с люксембургски собственици, малък опит в бранша и счетоводна загуба от 58 хил. лв. за 2019 г. "Кенпайп" е неизвестна в България, като работи единствено по друг проект на "Булгартрансгаз". Срещу класирането на газовия оператор бяха подадени 4 жалби - от "Нова газ 2021", "Ай Би Ес - интергаз", "Интернешънал газ" и италианската "Бонати", която участваше самостоятелно в надпреварата и беше конкурент на "Аркад" в процедурата за "Турски поток", но след това му стана подизпълнител. Сега в търга за газовата връзка до Сърбия тя дори не беше допусната до отваряне на ценовите оферти. Решението на КЗК е дълго цели 228 страници, но като цяло в него се повтаря няколко пъти едно и също нещо - преценката на оценителната комисията на "Булгартрансгаз" е правилна и всички доводи в жалбата са неоснователни.
Източник: Капитал (17.08.2021)

"Булгартрансгаз" ще бъде задължен да изиска от руснаците изчезналата пътна карта за "Турски поток" Държавният газов оператор "Булгартрансгаз" да бъде задължен да изисква от руския концерн "Газпром" неоткриваемата никъде в българските институции и енергийните дружества т.нар. пътна карта за развитие на българската газопреносна инфраструктура, поставила основите на проекта за продължението на газопровода "Турски поток" през българска територия. Това реши парламентарната комисия по енергетика и климат на първото си заседание в четвъртък. На дружеството ще бъде изпратено писмо, чиято формулировка предстои да се изчисти и ще му бъдат поставени две седмици срок да изпълни нареждането на депутатите. Решението бе взето по предложение на зам.-председателя на комисията Мартин Димитров от "Демократична България" и председателя ? Иван Хиновски от "Има такъв народ". Още преди около две седмици служебният министър Андрей Живков отговори в пленарна зала по време на парламентарен контрол, че от "Булгартрансгаз" и "Българския енергиен холдинг", както и от Министерския съвет са му отвърнали, че не разполагат с тази карта. От "Булгартрансгаз" коментираха, че дружеството не е страна по този документ. За подписването му съобщи енергийното министерство през 2017 г. като бе посочено, че това е станало между енергийния министър Теменужка Петкова и шефа на "Газпром" Алексей Милер. Мартин Димитров сега обаче прочете в проектописмото, че документът е подписан от тогавашния шеф на "Булгартрансгаз" Георги Гегов, който почина година по-късно. Макар и Петкова да омаловажава съдържанието на пътната карта, липсата ? навежда на мисълта, че все пак в нея има неща, които предишната власт не иска да стават публично достояние. А формулировката на документа вероятно ще разкрие подробности за реализацията на транзитния газопровод от турската до сръбската граница. Той бе ударно изграден от "Булгартрансгаз" с редица заеми, подписани без задължителното одобрение на енергийния регулатор, и задлъжня с над 2 млрд. лв. Заради тези нарушения министър Живков иска да отстрани ръководството на газовия оператор, но засега не му се получава.
Източник: Медия Пул (20.08.2021)

„Булгартрансгаз“: Работим по израждането на инфраструктура за пренос на водород Българското държавно газопреносно дружество „Булгартрансгаз“ ЕАД работи по развитието на проекта за инфраструктура за транспортиране на водород и нисковъглеродни газообразни горива в източно-маришкия въглищен регион. Той е част от проекта на Национален план за възстановяване и устойчивост и предвижда 125 км газопровод, пригоден за пренос на водород, посочват от компанията по време на Енергийния форум на Югоизточна Европа, който се провежда в Солун. Във форума участваха посланиците на САЩ в страните от Югоизточна Европа, представители на държавни и частни енергийни компании от региона, както и енергийните министри. Дискутирани бяха актуални въпроси в областта на енергетиката в светлината на динамиката на енергийните пазари и възможностите и предизвикателствата, възникващи във връзка с енергийния преход и възстановяването от пандемията от COVID-19. Специално внимание беше обърнато на значението на усъвършенстването на енергийната инфраструктура, повишаването на енергийната сигурност, диверсификацията и дигитализацията. Реализацията на проекта за инфраструктура за транспортиране на водород и нисковъглеродни газообразни горива е в съзвучие с целите на Европейския съюз (ЕС) за преход към нисковъглеродна икономика. До постигането на достатъчно производство на водород, инфраструктурата ще транспортира природен газ и други нисковъглеродни газообразни горива и техните смеси в различни пропорции. Инфраструктурата ще бъде свързана към съществуващата газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз“ и към IGB. „В изпълнение на общоевропейските цели за диверсификация на енергийните източници и осъществяване на енергийния преход „Булгартрансгаз“ рехабилитира и разширява съществуващата мрежа и изгражда нови газови връзки“, заяви изпълнителният директор на дружеството Владимир Малинов, който представи проектите, по които българският газопреносен оператор работи. „Една от първите стъпки за подобряване на енергийната свързаност в Югоизточна Европа бе увеличението на капацитета на точката на свързване Кулата-Сидирокастро от 1 млн. куб. м./ден до 6,1 млн. куб. м./ден в посока България и от 10,1 млн. куб. м./ден до 11,1 млн. куб. м. /ден в посока Гърция“, припомня Малинов. В момента „Булгартрансгаз“ работи за свързване за интерконектора Гърция-България (IGB) към националната мрежа. Капацитетът на точката за свързване с IGB ще бъде до 3 млрд. куб. м./г. от Гърция към България и 0,7 млрд. куб. м./г. от България към Гърция. Успоредно с това се развива и проектът за нова газова връзка България-Сърбия с капацитет от 1.8 млрд. куб. м./година с възможност за реверсивен пренос. Наличният свободен капацитет на точката на свързване Киреево-Зайчар е 7,6 млн. куб. м./ден в посока от България към Сърбия и 32,0 млн. куб. м./ден в посока от Сърбия към България.
Източник: Инвестор.БГ (13.09.2021)

Общинският съвет на Бобов дол е дал разрешение през тази седмица трасето на проекта на ТЕЦ "Бобов дол" за свързване с националната газова инфраструктура да преминава през общински терени. „На този етап става въпрос само за прокарване на природен газ за горелките, благодарение на които ще спрем да използваме мазут при разплаване на всеки от нашите котли. На следващ етап ще е внедряването на природен газ като допълнително гориво за производство на енергия. Радостен съм, че местната управа подкрепя нашите инвестиционни проекти, защото съм силно убеден, че това е правилният път за развитието на ТЕЦ "Бобов дол“, каза изпълнителният директор на централата Любомир Спасов. Той подчерта, че преминаването към екологични източници на енергия е единственият начин да се запазят работните места на хилядите местни жители, които имат поминък, благодарение на функционирането на ТЕЦ "Бобов дол". Реализирането на инвестициите за смяна на основното гориво ще допринесе за подобряване на качеството на въздуха в района на централата. ТЕЦ "Бобов дол" е поискал предварително съгласие от общинския съвет за изработване на подробен устройствен план и парцеларен план за изграждане на газова връзка и газоразпределителна станция. От дружеството са заявили и искане за учредяване на вещно право на строеж и сервитут, като планират за тяхна сметка да изградят нужните съоръжения. Централата иска да създаде автоматична газорегулираща станция върху поземлен имот с 3135 кв. м в местността Царски върби. Според изчисленията въвеждането на природен газ в горивния микс ще повиши с 13% коефициента на полезно действие в централата, каза Спасов. От "Булгарстрансгаз" вече дадоха разрешение на ТЕЦ "Бобов дол" за присъединяване към националната газопросна мрежа, като вече са определени местоположението и точката на присъединяване към автоматичната газорегулираща станция. От централата през пролетта са входирали в РИОСВ документите за процедурата по одобрение за присъединяване към националната газопреносна мрежа на Булгартрансгаз. Плановете са да използват през 2022 година 99 000 хил.куб.м., през 2023 година 165 000 хил.куб.м., а през 2024 година 168 000 хил.куб.м. природен газ. „Остава ни само да получим „да“ от РИОСВ. Цялата процедура ще се извърши на 3 етапа. Първият е присъединяване към мрежата, следва въвеждане в експлоатация на газовата система и съответно захранване на разпалващите газови горелки на парогенераторите. На финалния етап ще се извърши монтаж на 4 газобутални двигатели, които ще пристигнат от Финландия и ще са с мощност 9,73 мв.“, уточни Спасов.
Източник: 24 часа (17.09.2021)

Строежът на газовата връзка със Сърбия заседна във ВАС Четирима участници в търга за строител на газовата връзка между България и Сърбия обжалват избора на фирма за участъка на наша територия, но въпреки това София е уверена, че връзката ще бъде изграден в срок. Това е заявил българският министър на енергетиката Андрей Живков по време на среща със сръбската си колежка Зорана Михайлович в рамките на министерската среща на Партньорството за трансатлантическо енергийно и климатично сътрудничество (Р-ТЕСС), провела се във Варшава, Основната тема на разговора им е бил именно напредъкът по строежа на междусистемната връзка, за която двамата министри са се съгласили, че е ключова за диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ за региона, особено в синергия с изграждането на междусистемната връзка Гърция – България. За изпълнител на 62-километровия български участък от газопровода от София през Калотина до Ниш, с обща дължина от 170 км, бе избран консорциумът ДЗЗД "Кенпайп БГ", в който българският клон на канадската "Кенпайп Индъстрис Интернешънъл" и българското ? дружество "Кенпайп Индъстрис Интернешънъл България" държат съответно 5 и 95 на сто. Неговата оферта за 136 804 865.99 лв. без ДДС не бе най-евтината, но най-евтиното предложение получи слаба техническа оценка. Решението на възложителя на поръчката – "Булгартрансгаз", бе обжалвано пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от петима от останалите претенденти. Единият иск не бе уважен, а останалите четири бяха обединени в едно производство. Антимонополният орган обаче не уважи жалбите, макар и с особеното мнение на двама от членовете му. Решението на КЗК е било оспорено пред Върховния административен съд и от четирите компании, става ясно сега от думите на Живков. Пред КЗК жалби подадоха "АйБиЕс-Интергаз", ДЗЗД "Интернешънъл Газ" на българската "Главболгарстрой", отстранената ДЗЗД "Нова газ 2021", в която водещ участник е свързваната с Христо Ковачки "Атоменергоремонт", и италианската "Бонати".
Източник: Медия Пул (28.09.2021)

Сериозен ръст на доставките на газ отчита НСИ в началото на лятото През юли доставките на природен газ се увеличават с 51,5% на годишна база до 259 млн. куб. метра, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за енергийните източници. Това е съпроводено с намаляване на добива на суровина в страната - с 50% на годишна база до 2 млн. куб. метра. Спрямо предходния месец юни доставките на газ у нас се повишават с почти 13%, докато добивът остава на същото ниво. Съществено увеличение през юли има и по отношение на добива на твърди горива. През летния месец в страната са добити 1,97 млн. тона твърди горива, което е увеличение от 33% спрямо същия период на миналата година. Спрямо юни добивът расте с внушителните 97 на сто. Доставките на твърди горива също отчитат повишение - от 32,4% на годишна база и от почти 97% на месечна. В страната са реализирани 2,06 млн. тона твърди горива, като разликата спрямо добива представлява вноса. През юли в България са произведени 3,83 тераватчаса електроенергия, което е с 14,5% повече спрямо юли 2020 година. На месечна база производството расте с 19 на сто. Основната част от тази електроенергия е реализирана в страната - 2,77 тераватчаса. От данните на НСИ е видно, че потреблението се увеличава със 7,2% на годишна база и с почти 10% спрямо юни 2021 година.
Източник: Инвестор.БГ (30.09.2021)

"Кенпайп" се отказа от газовата връзка със Сърбия Изненадващо, ден преди първото дело по жалбите на четири компании срещу избора му за строител на газовата връзка със Сърбия, ДЗЗД "Кенпайп БГ" се отказва да сключи договор за поръчката и оттегля офертата си за 62-километровия български участък от газопровода от София през Калотина до Ниш. Това става ясно от решение на комисията в "Булгартрансгаз" за обществената поръчка, с което се променя предишната им класация с първо място за предложението на "Кенпайп" и като победител е обявено обединението ДЗЗД "Интернешъналгаз" между "Главболгарстрой" и дъщерното "Главболгарстрой Интернешънъл". Консорциумът ДЗЗД "Кенпайп БГ", в който българският клон на канадската "Кенпайп Индъстрис Интернешънъл" и българското ? дружество "Кенпайп Индъстрис Интернешънъл България" държат съответно 5 и 95 на сто, бе избран в началото на юни за строител на газовата връзка. Неговата оферта за 136 804 865.99 лв. без ДДС не бе с най-ниска цена, но най-евтиното предложение на консорциума "Айбиес-Интергаз" ДЗЗД остана на едва трето място заради слаба техническа оценка. Решението на "Булгартрансгаз" (БТГ) обаче бе обжалвано пред антимонополната комисия от петима от кандидатите. Претенцията на единия бе отхвърлена, а исковете на останалите не бяха уважени от Комисията за защита на конкуренцията, макар и с особени мнения. Така случаят стигна до Върховния административен съд и е трябвало да бъде разгледан на 29 септември. Изненадващо обаче предишния ден в деловодството на "Булгартрансгаз" постъпва писмо от ДЗЗД "Кенпайп БГ", с което консорциумът изрично заявява, че оттегля офертата си и че същата не е валидна, както и че отказва да сключи договор за възлагане на поръчката. Това прави невалидна офертата на участника, а валидността ? е задължителен елемент за участие в обществената поръчка. Какви са мотивите за отказа не е ясно, но изборът на "Кепнайп" бе сериозно критикуван, заради липсата на опит, заради която едното от дружествата в консорциума е отстранявано от други полъчки на държавния газов оператор. "Оттеглянето на валидността на офертата е равнозначно на липса на конкретно, обвързващо волеизявление на участника за изпълнение на обществената поръчка и не може да се обоснове, че представената от него оферта съответства на изискванията, определени от възложителя за изпълнение на поръчката", пише в решението на БТГ. Така е обявено ново класиране в процедурата и първото място е отредено за ДЗЗД "Интернешъналгаз", чиято оферта е за 139 777 777.77 лв. без ДДС. Н автора позиция се придвижва "Айбиес-Интергаз" ДЗЗД, в който участва един от строителите на тунел "Железница". Третата остава за швейцарско-турският консорциум "ИнтерСиПиВи Консорциум" с ценова оферта за 142 989 789.69 лв., следван от ДЗЗД "Евротранс" и обединението ДЗЗД "ЧИС Газ – Климатроник", чиито оферти обаче надхвърлят търсената от БТГ цена от 143 559 450 лв. без ДДС. Новото решение за строител на газовата връзка със Сърбия подлежи на ново обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията в 10-дневен срок от връчването му на участниците. Много вероятно е такова да има, тъй като в предишните искове пред КЗК имаше претенции срещу "Главболгарстрой". Например, отстранената от процедурата ДЗЗД "Нова газ 2021", в която водещ участник е свързваната с Христо Ковачки "Атоменергоремонт", в жалбата си пред КЗК твърдеше, че "Кенпайп", "АйБиЕс" и "Интернешънългаз" е трябвало да бъдат отстранени от надпреварата, тъй като ползват едни и същи експерти в екипите си. Италианската "Бонати" пък твърдеше, че същите тези три компании са предложили нереален срок от един ден за изработването на инвестиционен проект с работни чертежи и и детайли. От "АйБиЕс-Интергаз" на свой ред смятаха, че тяхната оферта не е оценена правилно, тъй като не е била приложена както трябва методиката за оценката на предложенията. Твърде е вероятно тези дружества отново да имат претенции към новия избор на "Интернешъналгаз". В същото време обаче продължава делото във ВАС по жалбите срещу решението на КЗК, потвърждаващо избора на "Кенпайп", което е било отложено заради новите обстоятелства по отказа на избрания участък.
Източник: Медия Пул (04.10.2021)

След обрат ГБС е победител в търга за газовата връзка до Сърбия Фаворитът на "Булгартрансгаз" за строителството на газовата връзка между България и Сърбия - консорциум "Кенпайп", изненадващо се отказа от договора за 164 млн. лв. Това става точно в момента, когато Върховния административен съд даде ход на делото по жалбите срещу избора на "Кенпайп" за строител, които по-рано Комисията за защита на конкуренцията отхвърли. По тази причина на 1 октомври "Булгартрансгаз" е променил решението си за класирането и вече на първо място е консорциумът на "Главболгарстрой" - "Интернешънал газ", чиято оферта е 167.8 млн. лв. Ако няма нови обжалвания, е възможно договор да се подпише в средата на месеца. Но това е малко вероятно, а и от горе на всичко проектът вече върви с голямо забавяне - според междуправителственото споразумение на България и Сърбия газопроводът трябва да бъде пуснат през май 2022 г., но срокът за изпълнение е 350 дни, което значи, че теоретично най-ранната дата е ноември 2022 г. Ако се стигне до договор с "Главболгарстрой", компанията ще има има 350 дни да завърши обекта. През последните години тя работи по няколко проекта за разширение на газовата мрежа в страната, а последно изгради и компресорните станции за "Турски поток". Дължината на цялата газова връзка е над 150 км (от Нови Искър до Ниш), от които 62 км на българска територия. Планирания капацитет е 1.8 млрд. куб.м годишно или около 60% от годишното потребление в България. За разлика от "Турски поток" през този интерконектор ще може да се осъществява търговия - например към София може да бъдат извършвани доставки от LNG терминала в Хърватия или пък за Ниш да се доставя азерски газ през България.
Източник: Капитал (05.10.2021)

Начало на процедура по ОВОС за разширяване на газохранилището "Чирен" Министерството на околната среда и водите започва процедура по оценка на въздействието върху околната среда на проект за разширение на газохранилището в Чирен. Три инвестиционни предложения за разширяването на капацитета са постъпили в министерството. Разширяването на газовото хранилище е ключов фактор за сигурността на доставките на природен газ за България и за търговията в региона, а проектът е неделима част от инфраструктурата за газов разпределителен център на територията на страната, се посочва в съобщението. Решението за поетапно разширяване на хранилището е взето на базата на извършени преди години изследвания, като целта е увеличаване на дневната производителност до 10 милиона кубични метра, при настоящ максимум 4,7 милиона кубични метра дневно. За целта ще се проектират и изграждат нови надземни съоръжения, компресорна станция и нова газоизмервателна станция, както и подземни съоръжения, 10 нови високодебитни експлоатационни и 3 наблюдателни сондажа и нови връзки с компресорната станция. Предстои процедура по оценка на въздействието върху околната среда, одобряване на актуализиран доклад за безопасност и процедура по издаване на комплексно разрешително.
Източник: БНР (14.10.2021)

Газовото хранилище "Чирен” вече е "национален обект” Подземното газово хранилище “Чирен" вече е “национален обект". Това реши Министерският съвет на заседание. Решението се налага във връзка с регламент на Европейската комисия от 31 октомври 2019 г., с който проектът за разширение на газовото хранилище е потвърден като проект от общ интерес. За неговото изпълнение се въвежда специфичен режим, който включва задължително даване на най-висок приоритет съгласно националното законодателство. С получаването на статут на “национален обект" "Чирен" ще може да разчита на ускорено издаване на разрешения, правила за ОВОС и запознаване на обществеността на най-ранен етап от тяхното изпълнение, регулаторни стимули, правила за трансгранично разпределение на разходите и механизми за финансова подкрепа. Проектът за разширение предвижда поетапно увеличаване на капацитета на единственото на територията на България газово хранилище. С изпълнението му се очаква удвояване на обема съхраняван газ до 1 млрд. м3 и на дебита на добив и нагнетяване до 8 - 10 млн. м3/ден. "Чирен" е ключов инструмент за функционирането на газовия пазар в България, чрез който се компенсира сезонната неравномерност в потреблението на природен газ в страната. С проекта за неговото разширение се цели от една страна да бъдат създадени условия за гарантиране сигурността на газовите доставки, а от друга - интегрирането на хранилището в един взаимосвързан регионален и общоевропейски пазар.
Източник: Банкеръ (15.10.2021)

Над 50% от парите за разширението на Чирен - европейски “Булгартрансгаз” кандидатства за финансиране на проекта за разширение на подземното газово хранилище в Чирен, съобщиха от компанията. Във вторник е подадено проектно предложение за частично финансиране на разширението по Механизма за свързване на Европа. Бъдещата инвестиция е на обща стойност 308 млн. евро, ще се кандидатства повече от половината от тази сума да е европейско финансиране. Разширението на единственото в страната газово хранилище е определено от Европейската комисия за проект от “общ интерес” за ЕС във всички публикувани до момента списъци. Този статут е едно от изискванията за допустимост за получаване на финансиране по механизма. В началото на годината беше завършено едно от най-важните предпроектни проучвания за разширението – 3D-сеизмичните проучвания на чиренската структурa, които Механизмът за свързване на Европа съфинансира с 50% от допустимите разходи. Разширяването на газовото хранилище в Чирен ще позволи увеличаване на обема на активния газ до 1 млрд. куб. м, при 550 млн. куб. м. Дневният капацитет на добив ще се увеличи до 10 млн. куб. м на ден, а на нагнетяване - до 8 млн. куб. м. Сега максималният добив е 3,82 млн. куб. м, а максималният дневен капацитет за нагнетяване - 3,2 млн. куб. м. Постигането на тези цели ще стане възможно чрез прокарването на 10 нови високопродуктивни експлоатационни сондажа и 3 нови наблюдателни сондажа и газопроводна връзка със съществуващата газопреносна инфраструктура. Увеличаването на капацитета на хранилището ще насърчи търговията с природен газ, ще стимулира конкуренцията и ще подобри ликвидността на газовия пазар в страната и региона. Реализацията на проекта ще допринесе за повишаване на сигурността на доставките и подобряване на пазарната интеграция в Югоизточна Европа, съобщават от “Булгартрансгаз”. Газовото хранилище в Чирен е определено за национален обект с решение на Министерския съвет, а разширението му е и приоритетен проект за инициативата “Три морета”. Очаква се резултатите от оценяването на проектните предложения да бъдат обявени в началото на 2022 г.
Източник: 24 часа (20.10.2021)

“Булгартрансгаз” може да плаща за газопроводите си “Булгартрансгаз” може да обслужва кредитите си за “Балкански поток” и да се разплаща с изпълнителите, нещо повече - и да изпълнява инвестиционната си програма. Тя включва разширение на хранилището в Чирен, връзката със Сърбия, участието в терминала за втечнен газ при Александруполис, разширение на инфраструктурата. Заключенията са от приет от КЕВР доклад, в който е изследвана опасността от свръхзадлъжнялост на газопреносния оператор. Проверката беше назначена след доклад на регулатора до министъра на енергетиката Андрей Живков, че “Булгартрансгаз” е сключила договори с изпълнителите на “Балкански поток” - “Аркад” и “Ферощал Балкангаз”, и с банките кредиторки, без да е искано съгласие на КЕВР. Това бе повод министърът да поиска оставки в “Булгартрансгаз”, което не беше одобрено от надзорния съвет. Затова след това поиска и освобождаването на мениджърите на БЕХ. КЕВР пък глоби газовия оператор с 427 000 лв. От доклада става ясно, че парите на “Булгартрансгаз” от 2021 до 2030 г. ще се увеличат 4 пъти и компанията може да се разплаща с изпълнителите и кредиторите. В документа се акцентира и на авансовото плащане на 683 млн. лв. такси от “Газпром експорт” до средата на 2023 г. С тях газовият оператор е издължил на “Аркад” 461 млн. лв., с което се икономисват над 80 млн. лв. лихви. Заради предсрочното плащане е намалена и лихвата от 4,1 на 3%, с което се пестят още 14,6 млн. лв. Компанията е предоговорила с банките и лихвите по кредитите от стигащи до 3,5% на 1,35% - 2%. Общо са спестени над 120 млн. лв.
Източник: 24 часа (27.10.2021)

ТЕЦ „Бобов дол” подписа договор за включване към газовата мрежа РИОСВ разреши на ТЕЦ „Бобов дол” да изгради трасе от 1420 м, с което да се вкара газ в централата. От екоинспекцията са преценили, че няма нужда от извършване на екологична оценка на проекта, тъй като няма вероятност инвестиционното намерение да окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. От „Булгартрансгаз” вече са потвърдили, че централата може да се присъедини към мрежата. Факт е и договорът с газовото дружество за присъединяване към газоразпределителната мрежа. Планира се за 2022 г. към тецът да тръгнат 99 000 хил. куб. м годишно синьо гориво, на следващата година да са 165 000 хил. куб. м, а през 2024-а - 168 000 хил. куб. м. Има и сключен договор с „Черноморска газова компания” за извършване на дейностите по предпроектно проучване, геодезични дейности, устройствено планиране и инвестниционно проектиране. Планът за газификация на централата минава през три етапа. Първият е именно присъединяването към националната газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз” и осигуряването на синьо гориво за нуждите на ТЕЦ-а. Вторият включва въвеждане в експлоатация на газова система на площадката на централата и захранване на разпалващите газови горелки на парогенераторите. А третият- монтиране на газобутални двигатели с мощност 9 MW и със сумарна електрическа мощност на новите машини 39,92 MW. Новото трасе ще минава през земеделски земи в землищата на селата Палатово и Големо село, за което Общинските съвети в Дупница и Бобов дол вече дадоха разрешение. Със стартирането на проекта се предвижда изграждането на газово отклонение от магистралния газопровод за Северна Македония, който отстои на по- малко от 1 км от централата. В последната година ръководството на централата даде заявка за обръщане на посоката към зелената енергия. Директорът инж. Любомир Спасов обяви веднага, след като зае поста, че целта е преминаване на ТЕЦ-а на газ, а в по- далечно бъдеще на водород. В ход е и проект за изграждането на фотоволтаичен парк на терени, които представляват стар сгуроотвал
Източник: 24 часа (28.10.2021)

Започват тестове на инфраструктурата по трасето на интерконектора с Гърция Всички основни дейности по изграждане на интерконектора Гърция-България продължават да се изпълняват активно, като през втората половина на октомври стартират и първите хидротестове на инфраструктурата. Те вече се изпълняват на територията на Гърция, очаква се скоро процесът да стартира и по трасето на IGB на българска територия. Хидротестът е един от най-важните етапи в тестването на газопровода, тъй като позволява да се провери обстойно дали изпълнението на инфраструктурата отговаря напълно на зададените параметри в работния проект, дали качеството на материалите и на вложения труд отговарят на изискванията. Хидротестовете се провеждат на етапи, които започват след извършването на всички останали задължителни безразрушителни проверки на вече заварения газопровод. До въвеждане на интерконектора в търговска експлоатация предстоят още редица други процедури, включително тестове с пренос на реални количества газ, за да се гарантира спазването на всички стандарти за безопасност и за да се потвърди издръжливостта на изграденото съоръжение напред във времето.
Източник: 3e-news (01.11.2021)

След ремонт 6-и блок на АЕЦ Козлодуй отново работи Плановият годишен ремонт на шести блок на АЕЦ „Козлодуй” е приключил. След проверка и издадено одобрение от страна на Агенцията за ядрено регулиране блокът бе включен в електроенергийната система на страната в 1:41 часа на 1 ноември. Ремонтът започна на 29 септември, като включваше и презареждане на реактора със свежо ядрено гориво. Реализирани са и предвидените дейности, свързани с повишаване на безопасността и осигуряване на дългосрочната експлоатация на блока. Другият ядрен енергоблок на АЕЦ „Козлодуй” – пети, работи с пълно натоварване на мощността, посочват от атомната централа. Междувременно от "Булгартрансгаз" съобщи за аварирал газопровод в района на село Ветрино. Разкъсан е участък от стария газопровод за пренос на природен газ за Румъния, като доставките за България са осигурени. От 3.15 часа тази нощ е спрян преносът на природен газ за Румъния, а от 7 часа сутринта са преустановени доставките по направлението Сърбия-Унгария. След 8 часа е възстановен частично преносът за Румъния. Аварийните групи на дружеството са на място, като в най-кратки срокове нарушеният участък на газопровода ще бъде подменен. Щетите са материални за дружеството, няма пострадали в района на аварията и не са нанесени материални щети на трети лица, посочват от "Булгартрансгаз".
Източник: Сега (02.11.2021)

Петролен бос изгражда 377 м газопровод край с. Белозем Газопровод за биорафинерия и автоматична газорегулираща станция ще се изгражда в землището на с. Белозем, в местността „Кара Сулук“ /черен въздух/. Инвеститор е „Инса Спирит“ АД, с мажоритарен собственик Георги Самуилов.Дружеството е учредено през май тази година специално за посочената инвестиция. То е с капитал от 50 000 лв. , разпределени в 5000 бр. акции, всяка с номинална стойност 10 лв. За снабдяването на биорафинерията с газ е предвидено да се положи преносен газопровод от газоизмерителна станция на „Булгартрансгаз“ ЕАД, като захранването ще се осъществява от доставчици по газопреносната мрежа на дружеството, е посочено в инвестиционното предложение на „Инса Спирит“ АД до РИОСВ Пловдив. Газопроводът ще е с дължина 377 м, диаметър 16,83 м и работно налягане 5,4 МРа. Съоръжението ще е подземно, изградено от стоманени безшевни тръби с изолация от полимерна лента. По план ще се изградят три площадки с трайна настилка. На едната ще се монтира газоизмерителна станция, на втората ще се разположи кранов възел, който ще се вгради в съществуващия газопровод на „Инса ойл“ ЕООД, също на Георги Самуилов, а на третата – друг кранов възел, който е в началото на газопровода за биорафинерията. Както "Марица" писа, петролният бос Георги Самуилов и доскорошен спонсор на ПФК "Ботев Пловдив" започна тази пролет изграждането на биорафинерия край с. Белозем на площ от 50 декара. Инвестиционното предложение до РИОСВ Пловдив, бе от името на фирма "ССПИРИТ" ЕООД, с капитал от 10 лв. Дружеството е под шапката на "Джи Ес Формула" АД, със съдружници Деян Калинов, който държи 99%, и Васил Данаилов, а Самуилов се води управител. Преди две години той е прехвърлил акциите си на Калинов.
Източник: Марица (19.11.2021)

ЕК остави 4 български газови проекта в приоритетния си списък Европейската комисия публикува Пети списък с проекти от общ интерес (PCIs/ПОИ) с българско участие. От документа става ясно, че в него остават и четирите газови начинания – три на „Булгартрансгаз“ и едно на „Ай Си Джи Би“. Всички те са част от Коридор север-юг между газопреносните мрежи в Централна източна и Югоизточна Европа. Както беше и четвъртия списък, публикуван през март 2020 г., и сега като приоритетни за Брюксел са посочени: • Междусистемна газова връзка Гърция – България, известна като IGB, между Комотини (Гърция) и Стара Загора (България) и компресорна станция при Кипи (Гърция); • Рехабилитация, модернизация и разширение на българската газопреносна система; • Междусистемна газова връзка България - Сърбия, IBS; • Разширение капацитета на ПГХ „Чирен”. Първият от тези проекти се изпълнява от съвместното инвестиционно дружество „Ай Си Джи Би“ АД, което е собственик на проекта и бъдещ притежател на газопровода, като делът на „Български енергиен холдинг“ ЕАД е 50%, а другият дял от 50% се притежава от гръцко-италианското дружество IGI Poseidon (50% DEPA S.A.; 50% Edison SpA). Другите три са на „Булгартрансгаз“ ЕАД. Чрез включването на даден проект в списъка с проекти от „общ интерес“ Европейската комисия го идентифицира като инвестиция с особено значение за сигурността и диверсификацията на доставките на природен газ в Европа, както и за изграждането на интегриран и конкурентен пазар. Списъкът на ПОИ за целия ЕС се актуализира от 2013 г. на всеки близо две години. Всички ПОИ са обект на рационализирани процедури за издаване на разрешения и регулаторни процедури и са допустими за финансова подкрепа по Механизма за свързване на Европа (МСЕ) на ЕС.
Източник: economic.bg (25.11.2021)

„Главболгарстрой“ може да строи газовата връзка със Сърбия „Главболгарстрой“ може да строи газовата връзка със Сърбия, а изненадващият начин, по който компанията спечели поръчката, е в рамките на закона. Това става ясно от решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по жалбите на двама от другите кандидат-строители. Най-голямата строителна фирма в България спечели конкурса на държавното дружество „Булгартрансгаз“ с втора най-висока комплексна оценка, след като победителят – консорциум „Кенпайп“, в края на септември се отказа от договора, докато течеше проверка по жалби срещу неговото избиране. Офертата на „Главболгарстрой“ е с около 3 млн. лв. по-висока – 167.8 млн. лв. Решението на КЗК сега може да бъде обжалвано във Върховния административен съд (ВАС) в 14-дневен срок. Подобно действие обаче ще забави още повече проекта, който трябваше да бъде готов до май 2022 г. Очакванията са той да бъде завършен в срок от 350 дни, което означава отлагане на пускането му в експлоатация с поне половин година.
Източник: economic.bg (25.11.2021)

Булгартрансгаз увеличава нетната печалба за 9 месеца с по-високи приходи Българският държавен оператор на газопреносна мрежа Булгартрансгаз съобщи, че нетната му печалба е нараснала до 79,2 млн. лв. за януари-септември от 66,8 млн. лв. сравнен със същия период на 2020 г., тъй като компанията е увеличила приходите си. Приходите на "Булгартрансгаз" нараснаха до 368,8 млн. лв. за деветте месеца на тази година от 281,6 млн. лв. за същия период на миналата година. Компанията увеличи технологичните си разходи до малко над 26 млн. лв. през отчетния период от 18,5 млн. лв. година по-рано. Основната част от разходите на дружеството се формират от разходите за амортизация, които скачат до 131,9 млн. лв. през отчетния период от 79,6 млн. лв. година по-рано. Активите на компанията възлизат на над 5,3 млрд. лв. в края на септември спрямо 5,1 млрд. лв. в края на 2020 г. През март Булгартрансгаз заяви, че ще инвестира около 2,5 млрд. лв. през следващите две години, предимно в строителството на нови инфраструктура. Само през 2021 г. компанията планира да инвестира около 1,5 млрд. лв., от които 1,1 млрд. лв. в изграждането на инфраструктура за пренос и съхранение на природен газ, преди да инвестира още 1 млрд. лв. през 2022 г., като 65,7 млн. лв. от общата сума са предвидени за реконструкция и рехабилитационни работи.
Източник: SeeNews (20.12.2021)

LNG терминалът в Александруполис влиза във фазата на изграждане Окончателното инвестиционно решение за изграждане на Независимата система за природен газ (INGS) Александруполис вече е гласувано от акционерите на проектната компания "Газтрейд" С.А. „Булгартрансгаз“ ЕАД притежава 20% от акционерния капитал на "Газтрейд". Окончателното инвестиционно решение е последният и най-важен основен етап преди навлизане във фазата на изграждане на проекта. Общото събрание единодушно е приело, че всички изисквания за реализация на проекта са осигурени и той се реализира съгласно графика. Изграждането на терминала за втечнен природен газ край Александруполис, Гърция, ще осигури нови количества газ за снабдяване на регионалните пазари в Югоизточна Европа. Компании от САЩ, Катар, Израел и други се очаква да бъдат основните доставчици на газ до терминала край Александруполис. По този начин проектът ще допринесе както за диверсифициране на източниците и трасетата за доставка на газ, така и за насърчаване на конкуренцията в полза на крайните клиенти. Очаква се терминалът да заработи до края на 2023 г., като договореният капацитет за регазификация вече достига 50% от техническия му капацитет от 5,5 млрд. куб. м. на година. Проектът е включен и за финансиране от Оперативна програма на Гърция „Конкурентоспособност, предприемачество и иновации 2014-2020” (EPAnEK), с публични средства в размер на 166.7 млн. евро. Плаващото съоръжение за съхранение и регазификация ще бъде свързано към Националната газопреносна система на Гърция посредством тръбопровод с дължина 28 км, по който регазифицираният втечнен природен газ ще се пренася до пазарите на Гърция, България и по-широкия регион - от Румъния, Сърбия и Северна Македония, чак до Молдова и Украйна. Изпълнителният директор на българския газопреносен оператор „Булгартрансгаз“ ЕАД Владимир Малинов също подчерта значимостта на решението. „Единодушното вземане на окончателно инвестиционно решение от страна на всички акционери е ключов момент за пристъпване към същинското изграждане на Терминала за втечнен природен газ в Александруполис, Гърция“. Според него участието на българската държава чрез "Булгартрансгаз" ЕАД като акционер в проекта ще допринесе за укрепване на пазара на природен газ в региона на Югоизточна Европа. "Достъпът до алтернативни доставки на природен газ, включително от САЩ, Египет, Катар и други, за България и съседните страни, ще гарантира конкурентни цени на пазара на природен газ. Нарастващата ликвидност чрез достъпа до втечнен природен газ ще ускори процеса по декарбонизация в България“, допълни Малинов.
Източник: Банкеръ (31.01.2022)

Бизнесът се закани да сезира ЕК, ако има отделна цена на газа за бита Трите най-големи работодателски организации се обявиха против намеренията на правителството да промени пазара на природен газ у нас и да има отделни цени за бита, топлофикациите и газоразпределителните дружества и за стопанските потребители. Според тях това ще доведе до дискриминация на промишлените предприятия, които са присъединени към газоразпределителната мрежа и които са вързани към газопреносната мрежа на "Булгартрансгаз". Така ще се стигне до забранено от европейското и българското законодателство кръстосано субсидиране, тъй като "Булгаргаз" ще образува отделни цени за различните си клиенти, при условие че получава природния газ от външни доставчици на единна цена за всички негови клиенти. Това се посочва в писмо на Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, изпратено до премиера Кирил Петков и разпространено до медиите в понеделник. Бизнес организациите заявяват готовност да сезираме главна дирекция "Конкуренция" на ЕК за това намерение на правителството, анонсирано в последните дни не само от енергийния министър Александър Николов, но и от самия Петков. Те припомнят, че "Българският енергиен холдинг", "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" вече бяха осъдени от ЕК да платят 77 млн. евро заради отказ да осигурят достъп на частната "Овергаз" до газопреносната мрежа, което е злоупотреба с господстващо положение Работодателите отбелязват, че "Булгаргаз" като обществен доставчик има достъп до дългосрочни договори, до газохранилището в Чирен и тези ползи трябва да са за цялото общество, а "направените в публичното пространство изявления създават внушението, че индустрията не е част от обществото, а действа в негов ущърб". Те отбелязват, че индустриалното потребление на газ в страната е 37 на сто от цялата консумация и благодарение на тях "Булгаргаз" може да сключва дългосрочни договори за големи обеми и да постига максимално благоприятни условия по тези контракти. В писмото се обръща внимание, че бизнесът е редовен платец на газовия доставчик, без което той надали би успял да покрива плащанията си към "Газпром" предвид огромните системните дългове на другия най-голям консуматор на газ в страната – столичната топлофикация.
Източник: Медия Пул (01.02.2022)

LNG терминалът при Александруполис ще даде възможност за увеличаване на капацитета на IGB след старт на търговската експлоатация Терминалът за втечнен природен газ (LNG) близо до Александруполис - ключов проект за регионалната сигурност на доставките и диверсификацията на природен газ - вече има одобрено окончателно инвестиционно решение. Благодарение на стратегическата синергия между гръцкия проект и газопровода IGB, окончателното решение за реализацията на терминала ще стимулира допълнително пазарния интерес към IGB, създавайки нови възможности за увеличаване на капацитета на газопровода и осигуряване на обратен поток на природния газ в посока България-Гърция. Проектът, който предвижда плаващо съоръжение за съхранение и регазификация (FSRU) близо до гръцкия град Александруполис, ще се свързва с гръцката газопреносна система чрез 28-километров газопровод. LNG терминалът се разработва от Gastrade, където акционери са гръцкият национален газопреносен оператор DESFA, българският оператор „Булгартрансгаз“, кипърската компания GasLog, фамилията Копелузу и един от акционерите на ICGB – гръцката национална компания DEPA (част от IGI Poseidon с 50% дялове в проектната компания). Поради стратегическото местоположение на IGB в близост до LNG терминала, реализацията на двата проекта ще осигури технологични предимства при транспортирането на природен газ до потребителите в България, засилвайки позицията на страната на енергийната карта на региона. Освен това въвеждането в експлоатация на терминала за втечнен природен газ – предвидено за края на 2023 г., ще даде възможност за запълване на капацитета на интерконектора. Връзката между двата проекта ще създаде условия за транспортирането на по-големи количества природен газ до региона на Югоизточна Европа и възможност за ICGB да увеличи капацитета на интерконектора до 5 милиарда кубически метра годишно, осигурявайки реверсивен поток в посока България-Гърция. Това ще позволи доставки на газ от различни нови източници като САЩ, Катар, Алжир да достигнат до българските потребители на конкурентни цени.
Източник: 3e-news (02.02.2022)

Над 80 на сто от строителните дейности на газопровода между Гърция и България са изпълнени към края на януари Над 80 на сто от строителните дейности по реализацията на интерконектора Гърция-България са изпълнени към края на януари. Хидротестовете на територията на Гърция са изцяло завършени, а процедурата вече напредва и по българската част от трасето, съобщиха от смесеното инвестиционно дружество Ай Си Джи Би, което работи по проекта. Изпитанията на четири от общо 11 участъка на територията на България вече са приключени. Всички 53 пресичания на вече съществуващи инфраструктурни съоръжения - пътища, магистрали, ж.п. линии и др., по метода на шнеково сондиране също са приключени. Така общият дял на изпълнени хидротестове достига две трети от цялата дължина на трасето на газопровода. В края на януари е изпълнена и една от забавените доставки на кранове, необходими за изграждане на крановите възли по трасето. Монтажните дейности са започнали незабавно, като към днешна дата над 30 на сто от тях вече са завършени. Последната партида кранове от италианския доставчик се очаква през февруари, като изпълнителят на строителните дейности се е ангажирал да осигури пълна мобилизация на своите екипи, така че крановите възли да бъдат изпълнени максимално бързо и при спазване на всички професионални стандарти, пише в съобщението. Паралелно с довършителните дейности по линейната част на газопровода се работи и по наземните съоръжения. Това са две газоизмервателни станции (ГИС) - при Стара Загора и Комотини, както и диспечерски център близо до Хасково. ГИС "Стара Загора" е в напреднала фаза на изпълнение - над 70 на сто готовност - като предстоят хидравличните тестове на площадковите тръбопроводи и съоръжения. От началото на 2022 г. успешно са проведени и интегрирани приемо-приемателните тестове (FAT) на оборудването за системата за управление на технологичния процес (SCADA) и съпътстващите системи за комуникация, анализ и наблюдение. Всички съоръжения на газопровода ще се управляват и следят автоматизирано от операторите на смяна благодарение на модерните системи за дистанционен контрол. С оглед постигане на заложената дата за въвеждане на интерконектора в търговска експлоатация - юли 2022 г., проектната компания работи активно по варианти за оптимизация на сроковете по оставащите административни и сертификационни процедури. Проектът IGB (Междусистемна газова връзка Гърция-България) се реализира от смесеното инвестиционно дружество "Ай Си Джи Би" АД, регистрирано в България през 2011 г. с акционери "БЕХ" ЕАД (50 процента) и "Ай Джи Ай Посейдон" (IGI Poseidon - също 50 процента). Съакционерът "Ай Джи Ай Посейдон" e дружество, регистрирано в Гърция, с акционери гръцката публична газова корпорация "Депа" (DEPA S.A.) (50 на сто) и италианската енергийна група "Едисон" (Edison SpA) (50 на сто собственост). В съответствие с устава си, "Ай Си Джи Би" АД следва да бъде собственик на газопровода IGB, като извършва финансиране на реализацията му, разпределяне на преносния му капацитет и получаване приходите от преноса на природен газ. Газопроводът IGB се проектира да се свърже с гръцката национална газопреносна система в района на Комотини (Гърция) и с българската национална газопреносна система в района на Стара Загора. Планира се общата дължина на газопровода да е 182 км, и проектен капацитет до 3 млрд. кубически метра на година в посока Гърция-България. В зависимост от пазарния интерес към ползване на по-голям капацитет и възможностите на съседните газопреносни системи, капацитетът е проектиран да се увеличи до 5 млрд. куб. метра на година, позволявайки обратно подаване (от България към Гърция) с допълнително изграждане на компресорна станция. Налице е подписан Меморандум за разбирателство между "Аи Си Джи Би" АД и ТАП (TAP AG) относно съвместни действия във връзка с бъдещо свързване на газопровода IGB и с Трансадриатическия газопровод, пишат още от Министерството на енергетиката.
Източник: БТА (03.02.2022)

Ай Си Джи Би ще предлага на пазара свободния капацитет Ай Си Джи Би АД (ICGB) ще предлага на пазара свободния капацитет по интерконектора Гърция-България чрез Регионалната платформа за резервации (RBP), съобщиха от компанията. Проектната компания, отговаряща за реализацията на газовата връзка с Гърция, подписа договор с RBP - една от водещите европейски платформи за провеждане на търгове за капацитет. RBP предоставя услуги на общо 17 оператора на преносни системи и над 300 потребители. Jова е вторият договор на Ай Си Джи Би с платформа за търговия с капацитет, след като по-рано тази година проектната компания стана най-новият системен оператор в портфолиото на платформата ПРИСМА (PRISMA). "Като бъдещ независим системен оператор, ние сте стремим към това Ай Си Джи Би да предлага на пазара свободния капацитет по газопровода IGB по сигурен и прозрачен начин. Това ще осигури равен достъп на всички заинтересовани страни, които биха пожелали да резервират капацитет", отбелязаха изпълнителните директори на Ай Си Джи Би Теодора Георгиева и Константинос Караянакос. Чрез Регионалната платформа за резервации (RBP) Ай Си Джи Би ще извършва тръжни процедури в точката за междусистемна свързаност в България. Понастоящем половината капацитет на Ай Си Джи Би - или 1,57 млрд. куб. м/год., вече е резервиран в рамките на дългосрочни договори, сключени за срок до 25 години. Поради стратегическата си локация газопроводът има голяма синергия с планирания терминал за втечнен природен газ близо до Александруполис, Гърция. Въвеждането на терминала в търговска експлоатация в края на 2023 г. допълнително ще стимулира увеличаване капацитета на IGB до общо 5 млрд. куб. м/год., пише в съобщението Газовата връзка с Гърция е с планиран срок за въвеждане в търговска експлоатация през юли тази година.
Източник: БТА (16.02.2022)

Върнатият в битката за газовата връзка със Сърбия Ковачки все пак я загуби Върховният административен съд върна свързвана с енергийния бос Христо Ковачки фирма в надпреварата за изграждането на българското трасе на газовата връзка със Сърбия. Въпреки това ДЗЗД "Нова газ 2021" не успя да се пребори за поръчката и неин изпълнител остава "Интернешънал Газ" на "Главболгарстрой", а "Нова газ 2021" остава втора в обявената скоростно нова класация. Свързваното с Ковачки дружество бе върнато е процедурата с окончателно произнасяне на съда, отменящо решение на възложителя на обществената поръчка за строежа на трасето "Булгартрансгаз", с което миналия юни държавният оператор отстрани петима от общо 11-те кандидати заради нередности в офертите, класира останалите участници в процедурата и избира за изпълнител дружество на канадската "Кенпайп Интернешънъл" и българския ? клон. Трима от отстранените и двама от неуспелите участници обжалваха решението на "Булгартрангаз" пред Комисията за защита на конкуренцията. Претенции имаха отпадналите от надпреварата "Бонати С.П.А. - Клон България", "Интербел 99" и "Нова газ 2021", в която водещ участник е свързваната с Христо Ковачки "Атоменергоремонт". Другите участници, оспорващи класацията, бяха "Айбиес-Интергаз" ДЗЗД, която предложи най-ниската цена от 129 798 657.54 лв. без ДДС, но остана трета в класацията, и "Главболгарстрой" през дружеството "Интернешънал Газ", което остана на второ място с предложение за 139 777 777.77 лв. без ДДС. Антимонополната комисия не уважи претенциите и на петимата кандидати срещу избора на "Кенпайп" и спорът отиде във Върховния административен съд (ВАС). Междувременно пред октомври 2021 г. "Кенпайп" се отказа да сключи договор за поръчката и оттегли офертата си за 62-километровия български участък от газопровода от София през Калотина до Ниш. Така "Булгартрансгаз" (БТГ) промени решението си за избор на изпълнител и определи "Интернешънал Газ" за победител. Това обаче също бе обжалвано пред ВАС от "Бонати" и свързваното с Ковачки дружество. Така в средата на февруари 2022 г. ВАС излиза с решение, неподлежащо на обжалване, според което се отменя променената класация с избора на "Интернешъналгаз", а БТГ е осъден да плати правни разноски по воденото дело за 4500 лв. на "Бонати" и за 15 хил. лв. за ДЗЗД "Нова газ 2021". В началото на март съдът се произнася и по жалбите на ДЗЗД "Нова газ 2021", "Бонати" и "Интернешънал Газ" срещу решението на КЗК да не уважи исковете им срещу избора на "Кенпайп". ВАС установява, че антимонополната комисията не е преценила правилно и постановява отмяна на решението ? и на това основание нарежда да се върне процедурата на етапа класиране на участниците и определяне на изпълнителя. Също така съдът преценява, че "Булгартрансгаз" неправилно не е приел допълнително предоставени документи от страна на участника в "Нова газ 2021" – "Атоменергоремонт", и така го е отстранил от поръчката. Така в новото класиране БТГ трябва да вземе предвид и неговата оферта. За "Бонати С.П.А. - клон България" обаче правилно е било преценено и от БТГ, и от КЗК, че е налице несъответствие с критериите за подбор, поставени от възложителя, пише в решението на Така ВАС отменя решението на КЗК да остави без уважение жалбите на ДЗЗД "Нова газ 2021" и на ДЗЗД "Интернешънал Газ" срещу първоначалната класация и избора на "Кенпайп" за строител. Нея също я отменя и връща процедурата до момента, в който "Булгартрансгаз" трябва да провери за съответствие с критериите за участие свързваната с Ковачки "Нова газ 2021". Четири дни след решението на съда държавният газов оператор излиза с ново решение, базирано на ценова оферта на "Нова газ 2021", която остана неразкрита заради отстраняването ? по технически причини. Отново са класирни кандидатите, но без оттеглилата се "Кенпайп" и без тези с предложения, надвишаващи индикативната стойност на проекта. Поръчката бе за 143 559 450 лв. без ДДС. Консорциумът "Айбиес-Интергаз" ДЗЗД предложи най-ниската цена - 129 798 657.54 лв. без ДДС, но остана трети в отменената вече от съда класация, заради техническата част от предложението. С днешна дата обаче кандидатът не е потвърдил офертата си и отпада. ДЗЗД "Интернешънал Газ" на "Главболгарстрой" с оферта за 139 777 777.77 лв. първоначално дишаше във врата на "Кенпайп" с минимална разлика, а след оттеглянето на канадците бе избрано за изпълнител, какъвто остава в изготвената преди ден нова класация. Швейцарско-турският консорциум "ИнтерСиПиВи Консорциум" с ценова оферта за 142 989 789.69 лв., също не е потвърдил офертата си и е изключен от новата класация. Така ДЗЗД "Евротранс" и обединението ДЗЗД "ЧИС Газ – Климатроник" остават на трето и четвърто място с оферти, които обаче надхвърляха търсената от БТГ цена. Газопроводът от София през Калотина до Ниш е с дължина 170 км и годишен капацитет 1.8 млрд. куб. м. Макар че изборът на изпълнител за сръбското трасе да тръгна по-късно от процедурата в България, неговият строеж започна на 1 февруари 2022 г.. 109-километровият газопровод от Цариброд до Ниш ще струва 85.5 милиона евро, което прави около 170 млн. лв. Българският участък е с дължина 62 км и за реализацията му са предоставени безвъзмездно над 55 млн. лв. от европейската програма "Свързана Европа". Останалите средства "Булгартрансгаз" взе назаем.
Източник: Медия Пул (10.03.2022)

"Булгартрансгаз": Запълваме хранилището в Чирен с втечнен газ от Гърция и Азербейджан "Войната промени изцяло правилатра на играта. Има дни, в които на световните и европейски пазари цената скача с 60%, а на другия пада с 30-40%. Това не е нормално". Това каза в предаването "На фокус" в ефира на Нова Телвизия изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов. "Съвместно с министъра на енергетиката предприехме мерки, които да гарантират сигурността на доставките на газ към настоящия момент. Ако президентът на Русия спре кранчето, имаме изработен план, според който в рамките на първите 48 часа отговорността е моя, за добро или лошо, да гарантирам потребителите с битово отопление и основополагащите предприятия", каза Малинов. По думите му потреблението в последните ни е достатъчно високо заради студеното време. "Хранилището в Чирен е запълнено на 20% от техническия си капацитет. Това е средноевропейско ниво. Затова активно започваме да работим по запълването на обема за следващия отоплителен сезон. освен това искаме да разширим двойно капацитета", посочи той. Владимир Малинов увери, че имаме достъп до два основни алтернативни източници на руския природен газ - втечнен газ от Гърция и Азербейджан. "Искрено се надявам да успеем до октомври да запълним хранилището в Чирен на 90 процента. Има възможност и за допълнително и количества от азербейджанския газ", добави Малинов.
Източник: 24 часа (14.03.2022)

Обявени са поръчки за над 300 млн. лв. за газохранилището в Чирен Две поръчки за разширението на газохранилището в Чирен е обявил държавния газов оператор "Булгартрансгаз", който управлява сегашното съоръжение за нагнетяване и добив на газовите запаси на страната. Едната е за доставка на материали и оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на допълнителните наземни съоръжения, които ще позволят увеличаване на капацитета на газохранилището. Тя е за 300 млн. лв. без ДДС и оферти за изпълнението ? ще се приемат до 20 април. Втората е за изработване на инвестиицонен проект за построяване на газопровод, който да свърза хранилището със съществуващата газопреносна мрежа на "Булгартрансгаз" в близост до козлодуйското село Бутан. Тази обществена поръчка е за 820 хил. лв. без ДДС и предложения за участие се набират до 8 април. И двете поръчки са важни за изпълнението на проекта за разширяване на капацитета на газохранилището от сегашните 550 млн. куб. м на 1 млрд. куб. м, който бе финансиран в края на януари 2022 г. със 78 млн. евро по програмата Свързана Европа на Европейската комисия, тъй като е от стратегическо значение за Европа. Общо увеличаването на обема на съоръжението се оценява на 500 млн. евро, като "Булгартрансгаз" ще търси допълнителни заемни средства и финансиране, включително по инициативата "Три морета". Намеренията са новите съоръжения да влязат в експлоатация през юли 2024 г. и да може едновременно да се нагнетява и да се добива газ от запасите, докато в момента се прави само едното или само другото.
Източник: Медия Пул (16.03.2022)

Газохранилището в Чирен е запълнено на 18,03 процента, европейските - на 25,80 процента Обемът на природния газ, съхраняван в подземното газохранилище в Чирен (ПГХ "Чирен"), е 18,03 процента към 15 март или 1,0481 тераватчаса, показват данните на Асоциацията на европейските оператори на газохранилищата (Aggregated Gas Storage Inventory). Статистиката сочи, че преди месец - на 17 февруари - ПГХ "Чирен" е било запълнено на 22,09 на сто (1,2844 тераватчаса). Европейските подземни газохранилища са пълни на 25,80 процента или с 286,5956 тераватчаса природен газ към 15 март. На 17 февруари те са били пълни на 31,73 на сто или 352,4804 тераватчаса. В Европейския съюз (ЕС) най-запълнени са хранилищата в Португалия - на 73,56 процента. Най-малко природен газ се съхранява в австрийските хранилища - общо 13,64 на сто. На следващо място се нареждат газохранилищата в Белгия с 15,60 на сто. Българското ПГХ "Чирен" е на едно от последните места по запълненост с природен газ в ЕС, сочат данните на Асоциацията. Страните от ЕС трябва незабавно да започнат да попълват газовите запаси, за да се подготвят за идната зима и да осигурят защита при проблеми с доставките. Това се очаква да решат европейските лидери на срещата на върха идната седмица, съобщи Ройтерс вчера.
Източник: БТА (18.03.2022)

Гърция обмисля съхранението на природен газ в България Министерството на енергетиката на Гърция обмисля съхранението на природен газ в Италия и България, за да осигури достатъчно доставки за зимния сезон 2022-2023, предаде в. "Kathimerini". Европейската комисия изисква от всички държави-членки на Европейския съюз, които не съхраняват газ да сключат споразумения със страни, които имат хранилища. Срокът е до 1 ноември тази година и договорът трябва да е за количества, еквивалентни на 15% от годишното потребление на газ. В случая с Гърция годишното потребление на природен газ през 2020 г. е 5,8 милиарда кубически метра. България има съоръжение за съхранение на природен газ, към което е свързан гръцкият газопреносен системен оператор (Hellenic Gas Transmission System Operator (DESFA). Подземното съоръжение в България обаче има относително ограничен капацитет. Капацитетът на складовите съоръжения в Италия е от порядъка на 20 милиарда кубически метра. Гърция е свързана с тях чрез Албания и Трансадриатическия газопровод. В този случай необходимите количества могат да бъдат осигурени въз основа на споразумения за замяна.
Източник: Money.bg (30.03.2022)

"Булгартрансгаз" ЕАД стартира обществена поръчка за разширението на газохранилището в Чирен "Булгартрансгаз" ЕАД обявява още една открита процедура по реда на Закона за обществените поръчки във връзка с разширението на подземното газово хранилище "Чирен", съобщиха от дружеството. Проектът е от стратегическо значение за подобряване на енергийната сигурност и повишаване на конкуренцията и ликвидността на пазара на природен газ в страната и региона. В обществената поръчка за "Устройствено планиране, инвестиционно проектиране, доставка на необходимите материали и оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на строеж: "Разширение на капацитета на ПГХ Чирен - сондажен фонд" са включени дейностите по проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на подземни съоръжения - десет нови експлоатационни и три наблюдателни сондажи, както и нови шлейфи, свързващи всеки един от експлоатационните сондажи с нова компресорна станция. Чрез изграждането на съоръженията ще се създаде техническа възможност за поетапно разширение на хранилището в Чирен, като ще се повиши експлоатационната му безопасност и ще се увеличат капацитетните му възможности. Прогнозната стойност на обществената поръчка е в размер на 133 694 000 лева без ДДС, се посочва в съобщението. За част от дейностите по изпълнение на договора е предвидено разсрочено плащане за 24-месечен период, като съответният процент на оскъпяване във връзка с него е лимитиран до 3 процента за всеки 12-месечен период и следва да бъде офериран от участниците в процедурата.
Източник: БТА (31.03.2022)

Още над 130 млн. лв. за разширяване на "Чирен" ще даде "Булгартрансгаз" Единственото българско газово хранилище - това в Чирен, е пълно на едва 17% (към 29 март), което е най-ниската стойност за това време на годината. Това означава, че запасите на България са критично ниски и евентуален проблем с доставките от Русия по-трудно може да се преодолее. Точно за това е изключително важно да се увеличат възможностите за съхранение на природен газ. Преди две седмици бяха обявени две процедури - за разширение на капацитета на хранилището, и за изграждането на допълнителен газопровод от него към газопреносната мрежа. А на 30 март бе пусната и нова обществена поръчка - за изграждане и въвеждане в експлоатация на подземни съоръжения, които да могат да се свържат с нова компресорна станция. Крайната цел е не само капацитетът за съхранение на газ да се увеличи значително - от сегашните 0.55 млрд. куб.м до над 1 млрд. куб.м, но и работния капацитет (нагнетяване и изпомпване), който за момента е 4.5 млн. куб. м на ден, да се удвои. Последното е важно, тъй като дори и да има достатъчно газ в "Чирен" той няма как да се изпомпа достатъчно бързо, за да задоволи по-голяма част от дневните нужди на страната, които са около 13 млн. куб. м. Стойността на новата обществената поръчка е 133.7 млн. лева без ДДС. Плащането обаче ще е разсрочено за 24-месечния период на изпълнение, като процентът на оскъпяване е лимитиран до 3% за всеки 12-месечен период и следва да бъде офериран от участниците в процедурата.
Източник: Капитал (01.04.2022)

Ковачки пак цака газовата връзка със Сърбия Свързваната с енергийния бос Христо Ковачки ДЗЗД "Нова газ 2021" за втори път цака обществената поръчка за изграждането на българското трасе от газовата връзка между България и Сърбия. Фирмата отново е подала жалба срещу избора на "Главболгарстрой" за изпълнител на проекта, препотвърден от "Булгартрансгаз" на 8 март 2022 г. след като Върховният административен съд нареди на държавната компания да отвори офертата на ДЗЗД "Нова газ 2021", да я оцени и да извърши ново класиране. Комисията за защита на конкуренцията е образувала на 29 март производство по случая, което ще забави реализацията на проекта с още незнайно колко. Поръчката бе обявена от "Булгартрансгаз" (БТГ) в края на януари 2021 г., а в началото на юни за победител в надпреварата бе обявен консорциумът "Кенпайп Интернешънъл". Това бе обжалвано от петима от неуспелите и отстранените кандидати, сред които и свързаният с Ковачки. КЗК обаче през юни отказа да уважи претенциите им и казусът отиде във Върховния административен съд. Междувременно през октомври "Кенпайп" се отказа от сключване на договор за поръчката и оттегли офертата си за 62-километровия български участък от газопровода от София през Калотина и сръбския Димитровград до Ниш. Така "Булгартрансгаз" (БТГ) промени решението си за избор на изпълнител и определи "Интернешънал Газ" на "Главболгарстрой" за победител. Това обаче също бе обжалвано пред ВАС от двама от претендентите, сред които и ДЗЗД "Нова газ 2021". В началото на март ВАС върна Ковачки в играта като отмени решението на БТГ за отстраняване на участниците и нареди на БТГ да направи нова класация. Операторът светкавично определи отново "Интернешънал Газ" за победител, независимо че офертата на ДЗЗД "Нова газ 2021" се оказа на по-ниска цена от това на победителя. Сложената на първо място е за 139 777 777.77 лв. без ДДС, а останалата втора – за 138 322 988 лв. без ДДС. Крайната оценка на дружеството на "Главболгарстрой" обаче е по-висока с близо пет точки от тази на дружеството, свързвано с Ковачки през единия от участниците в него – дружеството "Атоменергоремонт". Много по-високо е оценено техническото предложение на победителя за изработването на инвестиционния проект Какви са мотивите в новата жалба на ДЗЗД "Нова газ 2021", подадена на 21 март пред КЗК, не става ясно, тъй като макар да е образувано производство искът на дружеството не е публикуван на сайта на антимонополната комисия.
Източник: Медия Пул (01.04.2022)

КЕВР повиши цената на природния газ за април с 25,3 процента Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) прие решение, с което утвърди цена на природния газ от 1 април 2022 г. в размер на 142,59 лева за мегаватчас (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС), съобщиха от регулатора. Утвърдената от регулатора цена е 25,3 процента по-висока спрямо март, но е значително по-ниска от предложената в първоначалното заявление на "Булгаргаз" цена от 179,36 лева за мегаватчас. Причината за вдигането на цената на природния газ е повишената несигурност на доставките поради заплахите на Русия да прекрати подаването на газ, уточняват от КЕВР. През миналия месец е имало сериозно покачване на цените на европейските газови борси, като само през деня на откритото заседание на КЕВР на 30 март цената е нараснала с 15 на сто. Цените на природния газ на борсите продължават да бъдат силно зависими от хода на военния конфликт между Русия и Украйна, добавят от регулатора. Ситуацията е изключително динамична, налице са и други събития, които се очаква да окажат пряко влияние върху тях. Русия обяви, че от 1 април въвежда заплащане в рубли на доставяния природен газ, а Австрия и Германия активираха първо ниво на план за извънредни ситуации за осигуряване на доставките на газ. Всичко това води до повишаване на цените на природния газ, който България внася по договора с "Газпром". От КЕВР изтъкват, че Комисията е положила максимални усилия за намаляване на цената за април, като е използвала всички възможни количества от газохранилището в Чирен. Поради приключването на отоплителния сезон повишението на цената ще има минимално отражение върху сметките на битовите потребители, добавят от регулатора.
Източник: БТА (04.04.2022)

Правителството се е съгласило да раздроби БЕХ Правителството ще отговори на дългогодишните искания на Европейската комисия и ще извади две от държавните предприятията от Българския енергиен холдинг. Тази реформа е заложена с последните промени в Плана за възстановяване и устойчивост, одобрен от Комисията. За промените не бе съобщено предварително, но те вероятно са били част от условията на Брюксел да подкрепи документа. Става въпрос за двата оператора на преносните системи за природен газ и електроенергия – „Булгартрансгаз“ и Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Според обясненията в Плана целта е да се подобри прозрачността и конкурентоспособността на държавните компании в енергийния сектор. Те ще бъдат обособени като отделни публични предприятия със 100% държавна собственост на капитала и принципал Министерството на енергетиката. В допълнение към това, на Европейската комисия ще се представя и „независим одитен доклад“, който да представя подробна оценка на пазарното съответствие относно кръстосаното субсидиране (т.нар. кроссубсидиране) между държавни или контролирани от държавата енергийни предприятия по отношение на производството на ток от въглища. В документа, представен публично от кабинета в сряда, не е уточнено кой ще подготвя въпросния одитен доклад, но е записано, че той ще се предоставя ежегодно спрямо предходната календарна година. Според времевите разчети на реформата тя трябва да приключи до 30 септември 2024 г.
Източник: economic.bg (08.04.2022)

Над месец върви смяна на собствеността на газа в Чирен Повече от месец собствеността на съхраняваните количества природен газ в хранилището в Чирен може да бъде сменяна анонимно в сделки през платформата за търговия на дружеството "Газов хъб Балкан", което е дъщерно на държавния оператор на газохранилището и на газопреносната мрежа на България – "Булгартрансгаз" (БТГ). Според някои играчи на българския газов пазар възможността фирми с такива запаси да могат да продават нагнетени количества на други компании с капацитет в хранилището позволява спекулации. Причината е, че евтините количества от запасите впоследствие могат да бъдат предоставени на посредници, които ги продават на борсата по-скъпо. Други обаче смятат за нормално да се търси купувач на вкарани в "Чирен" обеми по договори с прогнозни заявки, които след това по различни причини не са ползвани и остават излишък. Още повече, "Булгартрансгаз" иска в края на добивния сезон, който по изключение тази година е 30 април, а не 31 март, количествата да са на нула, за да започне запълването на съоръжението и капацитетът му да не се блокира от доставчици с цел манипулации на пазара. Те също допускат борсови спекулации в търсене на печалба от страна на ползвателите на газохранилището, които за отиващия си сезон за съхранение са били 13. Най-големият дял от съоръжението ползва държавният доставчик "Булгаргаз". Според ръководството на "Газов хъб Балкан" сделките по вътрешна смяна на собствеността на газа са "утвърдена във времето практика, удобен, бърз и ефективен начин, чрез който се преодоляват и редица административни спънки и чрез който се достига до максимална утилизация на хранилищата, при оптимални приходи за съответния оператор". От въвеждането на новия продукт на държавната газова борса на 28 февруари досега са сключени три сделки за смяната на собствеността на нагнетените в съоръжението запаси за 37 500 МВтч. Сред тях обаче не е "Булгаргаз", който е отговорен за снабдяването на промишлеността, топлофикационните и газоразпределителните дружества, заявиха от газовия хъб за Mediapool.
Източник: Медия Пул (08.04.2022)

Завършиха хидротестовете по цялото трасе на интерконектора с Гърция Цялото трасе на междусистемната газова връзка Гърция-България и всичките осем кранови възела вече са успешно хидротествани, съобщиха от "Ай Си Джи Би". Проектът "Ай Джи Би" (IGB) - междусистемна газова връзка Гърция-България, се реализира от смесеното инвестиционно дружество "Ай Си Джи Би" АД (ICGB). Хидротестът, известен още като хидростатично изпитване, е метод за проверка на целостта на газопровода след неговото изграждане. Тестът се прилага поетапно по цялата дължина на съоръжението и включва запълване на сегментите на газопровода с вода под налягане – по-високо отколкото природният газ някога би достигнал. Този метод позволява на проектната компания да потвърди безопасното работно налягане на газопровода и да гарантира, че изграденото съоръжение е структурно здраво, верифицирайки качеството му. "Финализирането на този процес е основна стъпка към завършването на интерконектора и към неговото въвеждане в търговска експлоатация. Проектът "Ай Джи Би" е стратегически и все по-важен не само за двете държави, които го осъществяват, но и за целия регион, така че разчитаме строителят да изпълни ангажиментите си възможно най-бързо, за да може съответните институции да задействат всички необходими административни процедури за въвеждане в експлоатация“, заявиха изпълнителните директори на проектната компания "Ай Си Джи Би" Теодора Георгиева и Константинос Караянакос. Двамата инспектираха на терен изпълнението на текущите строителни дейности както в България, така и в Гърция, за да оценят напредъка на строителната фирма по завършване на проекта. Към средата на април 91 процента от всички строителни дейности са завършени. Основните елементи, които следва да бъдат довършени от фирмата строител, са двете газоизмервателни станции при Стара Загора и Комотини, където работата напредва активно. По завършената линейна част вече стартира рекултивация – по проект цялото 182-километрово трасе на газопровода следва да бъде възстановено в съответствие с всички екологични норми. 31 км вече са напълно възстановени, се посочва в съобщението. В синхрон с екологичните ангажименти на "Ай Си Джи Би" и с изискванията, наложени от Европейската инвестиционна банка, която е финансираща институция за проекта, наскоро бе завършен и петият екологичен одит на интерконектора. Проверката бе извършена от независим външен одитор - РСК ООД. По време на одита не бяха установени съществени несъответствия.
Източник: БТА (15.04.2022)

ТЕЦ "Бобов дол" излиза на борсата с 9 млн. акции Комисията за финансов надзор е одобрила проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия акции, издадени от ТЕЦ "Бобов дол" АД, с. Големо село. Тя е в размер на 8 705 040 лева, разпределени в 8 705 040 броя обикновени, безналични, поименни акции с право на глас, с номинална стойност от 1 лев всяка една. Емисията вече е вписана в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от КФН, с цел търговия на регулиран пазар. През 2008 г. Консорциум „Енергия МК“ АД придобива 100% от капитала на ТЕЦ „Бобовдол“ ЕАД след сключване на договор за приватизационна продажба с Агенцията за приватизация. Централата има три блока с обща инсталирана мощност 630 MW, които са въведени в експлоатация през 1973-1975 година. Електроенергията се произвежда чрез изгаряне на лигнитни и кафяви въглища. Основните доставчици на въглища са "Мина Станянци", "Мини Бобов дол", "Мина Бели брег". През тази година дружеството започва изграждане на фотоволтаична централа на площ от 1343 322 кв. м с мощност 100 MWh, за което има необходимите документи. Предвижда се част от произведената от нея електроенергия да се съхранява в батерийно стопанство. От централата съобщават, че дружеството има сключен договор през миналата година с "Булгартрансгаз" ЕАД за присъединяване на Кондензационната топлоелектрическа централа към газопреносната мрежа в страната.
Източник: Инвестор.БГ (18.04.2022)

„Булгартрансгаз“ обяви процедура за разпределение на 6-месечен интегриран капацитетен продукт за търговско съхранение в ПГХ „Чирен“ Предвид останалия свободен капацитет за съхранение след проведена процедура за годишни интегрирани единици за газова година 2022-2023 г., "Булгартрансгаз" ЕАД, в качеството си на оператор на ПГХ "Чирен", обявява Процедура за разпределение на шестмесечен интегриран капацитетен продукт за търговско съхранение на природен газ в ПГХ "Чирен" за газова година 2022-2023 г. Процедурата за разпределение на шестмесечен интегриран капацитетен продукт за търговско съхранение за газова година 2022/2023 ще бъде проведена на RBP на 20.04.2022 г. в два етапа. В първата фаза стартираща от 11:00 ч. ще бъде направено разпределение на интегрираните единици, а във втората фаза започваща от 14:00 ч. ще бъде направено разпределение на капацитет за добив и нагнетяване по месеци в рамките на разпределените в първата фаза интегрирани единици, се казва в съобщение на дружеството. Информация за наличния шестмесечен интегриран капацитетен продукт за съхранение в ПГХ "Чирен можете да намерите тук. Базови насоки за провеждането на процедурата на платформата RBP можете да намерите тук. Изискванията към потенциалните клиенти, принципите и методологията за разпределение на капацитета са съгласно действащите към момента на подаване на заявленията Правила за ползване на подземно газово хранилище "Чирен". Право на участие в процедурата има всяко българско и чуждестранно лице със сключени и действащи Договор за достъп и пренос до газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД и Договор за покупка и продажба на природен газ за балансиране. За участие в процедурата всеки потенциален участник следва да предостави финансово обезпечение, съгласно изискванията по т.4.4 от Правилата за ползване на ПГХ „Чирен“. Търговете за неинтегрирани месечни капацитетни продукти за търговско съхранение за м. май и следващите месеци на газова година 2022/2023 и предварителни дневни капацитетни продукти за м. май 2022 г., ще бъдат проведени съответно на 21.04.2022 г. от 11:00 ч. и 28.04.2022 г. от 11.00 ч. Времето за провеждане на последващите търгове за разпределение на свободни неитегрирани капацитетни продукти ще бъдат публикувани в календара на Платформата за разпределение на капацитет (RBP).
Източник: 3e-news (19.04.2022)

Спряно е разширението на газохранилището в Чирен Поръчката за изпълнението на разширението на надземната част на газохранилището в Чирен на стойност 300 млн. лв. е спряна от Комисията за защита на конкуренцията заради жалба, а същото скоро ще се случи и с търга за подземната част на съоръжението, който е на стойност над 133 млн. лв. Причината е жалби на свързваното с енергийния бизнесмен Христо Ковачки дружество ДЗЗД "Нова газ 2021", което блокира с непрестанни жалби и проекта за изграждането на газовата връзка със Сърбия За третата поръчка, която е част от целия проект за увеличаването на капацитета на газохранилището от сегашните 550 млн. куб. м на 1 млрд. куб м – тази за изработването на технически проекти на газопровода, който ще свързва съоръжението в Чирен с газовата мрежа край козлодуйското село Бутан, играят трима кандидати, чиито ценови оферти предстои да се отворят. Поръчката за надземната част от хранилището бе обявена от държавния газов оператор "Булгартрансгаз" в средата на март, а срокът за подаване на офертите бе 20 април. На 1 април обаче в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е внесена жалба от ДЗЗД "Нова газ 2021", чиито акционери са свързваното с Ковачки дружество "Атоменергоремонт" с 50%, както и "Рапид билд" (48%), а австрийската "Хабау" с остатъчните 2% явно е за ползване на безспорния ? опит. Претенциите на ДЗЗД "Нова газ 2021" са няколко. Дружеството се жалва, че всички публикувани като част от досието на поръчката документи са на английски език, макар възложителят изрично да посочва, че процедурата се провежда на български език. "Доколкото официалният език в Р. България е български, то за участниците в поръчката не съществува задължение да владеят какъвто и да е чужд език и в този смисъл наличието на документи на английски език, които са част от процедурата, е ограничаващо условие", аргументират се от фирмата. Според нея по този начин не е осигурен равен достъп на кандидатите до процедурата и се създават необосновани пречки за участие пред някои от тях. От ДЗЗД "Нова газ 2021" посочват също така, че възложителят е посочил конкретен модел оборудване, което трябва да бъде осигурено - газова турбина на американския производител "Солар Търбайнс" (Solar Turbines), който достави оборудване и за продължението на газопровода "Турски поток" през българска територия. Според жалбоподателя посочването на един единствен производител на оборудване, или конкретните параметри на това оборудване би било обосновано само в случай на вече изградена инсталация, пригодена именно за въпросното оборудване и/или съвместимостта на последното с вече доставено и монтирано оборудване, което не би могло да работи качествено при наличие на разлика в доставчика на останалата част от оборудването. Такава необходимост обаче не е посочена от "Булгартрансгаз", а на европейския пазар са налични достатъчно производители, предлагащи оборудване, което е подходящо за целите на разширяването, без да е необходимо да притежава абсолютно и точно параметрите на Solar Turbines, обосновава претенциите си фирмата. Според нея също така има непълнота в техническата спецификация, която е от съществено значение за точното изпълнение на поръчката. Оспорва се и методиката за комплексна оценка на офертите. ДЗЗД "Нова газ 2021" смята, че тя създава условия за субективност и не е гарантирана обективност на дейността на комисията, който ще провежда тръжната процедура.
Източник: Медия Пул (28.04.2022)

Българският антимонополен орган спира търга за разширяване на газовото хранилище Чирен КЗК съобщи, че е спрял обществена поръчка за разширяване на надземната инфраструктура в единственото българско газово хранилище Чирен, свикана от оператора на газовата мрежа Булгартрансгаз, след като се произнесе в полза на жалба, подадена от местната компания Нова газ 2021. Процедурата беше временно спряна за осигуряване на конкурентна среда, както и за спазване на законодателството за обществени поръчки, се казва в решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), публикувано миналата седмица. В средата на март Булгартрансгаз покани оферти за изграждане и въвеждане в експлоатация на надземни инфраструктурни съоръжения в Чирен - проект с прогнозна стойност от 300 млн. лева. Потенциалните кандидати могат да подадат офертите си до 20 април. Нова газ е съвместна собственост на компанията за поддръжка на оборудване за електроцентрали Атоменергоремонт, както и строителни компании Rapid Build и Habau. Компанията подаде жалба за конкуренция в КЗК в началото на април, според документи, публикувани на сайта на органа по конкуренция. От Нова газ възразиха, че определени технически параметри и условия на търга са ограничителни, като например изискванията на Булгартрансгаз за използване на газови турбини, произведени от американската компания Solar Turbines. В края на март Булгартрансгаз пусна и 133,7 млн. лв. за пробиване и изграждане на нови кладенци в подземното газово хранилище (ПХГ) Чирен. Местни медии съобщиха, че Нова газ е подала жалба и срещу тази процедура. През януари Европейската комисия отпусна 78 млн. евро на Булгартрансгаз за финансиране на разширяването на съоръжението в Чирен, което се смята за решаващо за сигурността на доставките на газ в региона на Югоизточна Европа.
Източник: SeeNews (29.04.2022)

Терминалът за втечнен природен газ в Александруполис ще започне да функционира до края на 2023 г. - Gastrade Гръцката компания Gastrade заяви, че нейният планиран плаващ терминал за втечнен природен газ (LNG) край град Александруполис трябва да започне да снабдява съседните страни в Югоизточна Европа (ЮИЕ) до края на 2023 г., след като строителството официално е започнало през май. Gastrade също се движи към разработването на втори LNG терминал в морето Александруполис, независимата от Тракия система за природен газ (Trace INGS), в Тракийско море, в най-северната част на Егейско море, Gastrade, в който българският преносен оператор Булгартрансгаз притежава дял от 20%. Второто съоръжение за плаващо съхранение и регазификация (FSRU) може потенциално да разшири доставките на втечнен природен газ за Молдова и Украйна. Терминалите за внос на втечнен природен газ се разглеждат като решаващо средство за гарантиране на алтернативни доставки на газ за ЮИЕ от САЩ, Катар, Египет и други места, засилвайки енергийната сигурност и независимостта на региона от руския газ, в момент, когато три страни от ЕС, включително България, са били прекъснати от доставките на Газпром. FSRU Александруполис е договорил до 60% от техническия си капацитет за преобразуване на LNG в природен газ, което възлиза на общо 5,5 милиарда кубически метра годишно. Строителството е финансирано с директна безвъзмездна помощ от ЕС в размер на 166,7 милиона евро. FSRU, който има капацитет от 153 500 м3 LNG, ще бъде свързан с Националната газопреносна система на Гърция (NNG?S) с тръбопровод с дължина 28 km, по който газифицираният LNG ще се пренася до пазарите на Гърция, България и по-широкият регион на ЮИЕ. Зелената светлина за изграждането на FRSU беше официално дадена от гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и българския му колега Кирил Петков на церемония, на която присъстваха председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, президентът на Сърбия Александър Вучич и премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски.
Източник: SeeNews (05.05.2022)

Газовата връзка със Сърбия ще е готова до края на 2023 г., договорът с ГБС е подписан След 10-годишно забавяне строителството на газовата връзка със Сърбия на българска територия най-после може да започне. Това стана възможно след като държавната компания "Булгартрансгаз" ЕАД подписа в четвъртък договора с ДЗЗД "Интернешънал Газ", в което влизат фирми на ГБС, за 140 млн. лв. без ДДС. Това стана в рамките на международна министерска кръгла маса в София, на която бе създадена регионална работна група, като част от платформата на ЕС за съвместно закупуване на енергоносители. Реализацията на интерконектора България - Сърбия е ключов проектза постигане на диферсификация на източниците и маршрутите на доставка и задълбочаване процеса на либерализация на енергийния пазар. Очакваният на енергийния министър Александър Николов са газовата връзка между България и Сърбия да е готова до октомври 2023 г. Интерконекторът ще разшири възможностите за достъп на страната ни до европейския газов пазар. Тя ще осигури на Сърбия и други страни от региона достъп до различни източници на газ през Южния газов коридор и терминала за втечнен природен газ край Александруполис. Проектът за газовата връзка със Сърбия Проектът за междусистемна газова връзка на територията на България се реализира от "Булгартрансгаз" ЕАД на основание подписаната през май 2018 г. съвместна декларация между българската и сръбската страна относно изграждането на газовия интерконектор.
Източник: Медия Пул (09.05.2022)

Преговаряме за свързване с газовата мрежа на Турция България е започнала преговори с Турция за осигуряване на трасе за доставка на природен газ като алтернативен маршрут. Това съобщи изпълнителният директор на “Булгартрансгаз” Владимир Малинов. Той посрещна депутати от енергийната комисия към парламента в Чирен. Въпреки намерението за изнесено заседание на комисията в Чирен, до такова не се стигна, тъй като много народни представители не откликнаха на поканата. Пред БНТ изпълнителният директор на “Булгартрансгаз” заяви, че компанията е готова да напълни хранилището до края на лятото и есента. “Към настоящият момент - в хранилището има над 113 млн. куб. м природен газ, което представлява около 21% от техническия капацитет за съхранение. За този период от годината това е един нормален обем. В сравнение с миналата година - това е с около 6% повече газ в хранилището. В момента сме в период на нагнетяване и на дневна база се нагнетяват около 1 милион куб. м. природен газ” - каза Малинов. При нужда хранилището може да заработи и през лятото, но в момента количествата са достатъчни за 30 дни и могат да осигурят около 40% от лятното потребление на природен газ. В събота е направена поредната проба на трасето между България и Гърция и е установено, че всичко върви по план, така че тръбата да бъде завършена в срок, каза още Малинов.
Източник: Труд (16.05.2022)

Изпитанията на газоизмервателната станция на интерконектора Гърция-България при Стара Загора завършиха успешно Строителните дейности по завършване на интерконектора Гърция-България напредват активно, като оставащите елементи за изпълнение са на финалната права. Газоизмервателната станция при Стара Загора ще бъде изцяло завършена през май, съобщиха от смесеното инвестиционно дружество "Ай Си Джи Би”. Линейната част на проекта е изцяло завършена. В първата половина на май е проведено и вътрешнотръбно изследване по дължината на целия газопровод посредством интелигентно инспекционно бутало, като този процес верифицира допълнително качественото изпълнение на линейното съоръжение. Линейната част е регистрирана от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и предстои да й бъде издаден акт за първоначален преглед. Довършителни дейности се извършват по газоизмервателната станция при Стара Загора, която е завършена на 94 процента. Съоръжението е преминало успешно пневматични изпитания, които удостоверяват неговата якост и плътност. Тестовете са проведени при 1,3 пъти по-високо налягане от нормалното при експлоатация, като не са установени никакви несъответствия с изискванията и стандартите. Предстои провеждане на функционални тестове на станцията, включително с реални количества газ, което е сред задължителните изисквания преди потвърждаване на техническа готовност за експлоатация. През месец юни този процес следва да се повтори и при газоизмервателната станция до гръцкия град Комотини, чието изпълнение също напредва.
Източник: БТА (17.05.2022)

Луда надпревара за пренос на газ през Кулата-Сидирокастро за юни Спирането на доставките на руски газ за България от края на април доведе до огромен интерес от търговците на синьо гориво в региона за внос у нас, който резултира в заявки над възможностите на капацитета на газовата връзка с Гърция при Кулата-Сидирокастро за юни месец. Търгът на държавния газов оператор "Булгартрансгаз" за месечния капацитет на тази точка, който е 60 хил. МВтч дневно или 6 млн. куб. м, е предизвикал на 16 май (понеделник) заявки за 140 процента от възможността за пренос през юни. Това налага провеждането ден по-късно на наддаване за капацитета с премия от 20 процента над първоначално обявената от "Булгартрансгаз" цена за пренос през точката. Във вторник вече са договорени около 57 хил. МВтч природен газ, свободни са останали само 3 хил. МВтч, по данни на участници в търга. Дали освен държавния газов доставчик "Булгаргаз" има други компании, запазили възможността за пренос на газ през Кулата-Сидирокастро, не е ясно. На "Булгаргаз" капацитетът е необходим, за да внесе количествата азерски газ, които принципно би трябвало да влизат в страната през все още незавършената газова връзка Комотини-Стара Загора. За следващия месец те остават в намалените обеми. Пълните – но с по-близки цени до пазарните, а не по-евтините договорни тарифи, трябва да започнат да постъпват от 1 юли. Отделно се очаква през Кулата-Сидирокастро да постъпят и договорените юнски количества американски втечнен газ, за който преди дни премиерът Кирил Петков каза, че вече пътува с двата танкера за България. Според неговите думи тези обеми ще бъдат доставени на терминали за регазификация на втечнен газ в Гърция или Турция. Правителствени източници заявиха пред Mediapool миналата седмица, че алтернативните доставки ще дойдат на гръцкия терминал Ревитуса. За да влязат обаче оттам, "Булгаргаз" трябва да купи вече резервиран от други търговци капацитет за разтоварване на каргото. Затова, според други източници, все още не е изключена възможността за внос през турски LNG терминали, а не се посочва излично къде ще пристигнат танкерите, за да се избегне блокиране на входен капацитет от конкуренти играчи, много от които се опитват да пробият или засилят позициите си на българския пазар след оттеглянето на руската "Газпром" от него. Освен това, според запознати, правителството се опитва да избяга от необходимостта "Булгаргаз" да купува капацитет за терминала в Ревитуса от компанията "МЕТ Енерджи", в която работеше допреди назначението си шефът на "Булгаргаз" Людмир Йоцов. Държавното дружество в последните седмици е подложено на тежки атаки от страна на бившите управляващи от ГЕРБ, че МЕТ е след компаниите, които осигуриха експресно алтернативните доставки за май.
Източник: Медия Пул (18.05.2022)

"Булгартрансгаз" отчита печалба от 140 млн. лв., но дълговете са близо 3 милиарда През 2021 г. българският газопреносен оператор "Булгартрансгаз" е увеличил приходите си с 50%, а печалбата е удвоена спрямо предходната година и достига 140 млн. лв. към края на годината. Това е в резултат на по-големите количества транзитиран природен газ - основно заради пускането на "Турски поток", както и заради по-голямото вътрешно потребление след пандемичната 2020. Дружеството обаче продължава да задлъжнява, като банковите кредити са над 1 млрд. лв., а общо пасивите на компанията стигат 3 млрд. лв. Това пак е свързано с изграждането на "Турски поток" и другите проекти за разширяване и модернизиране на газопреносната мрежа през последните години. Засега "Булгартрансгаз" успява да обслужва дълговете си, като перспективите за увеличаване на приходите са добри - след пускането на газовата връзка с Гърция и сформирането на регионален център на ЕС за покупки на газ, през България може да започнат да преминават много по-големи обеми, най-вече в посока Украйна. Но заедно с това ще има и нови разходи - в разширението на газовото хранилище "Чирен", за изграждането на терминала за втечнен газ край Александруполис (компанията е акционер с 20%), както и за газовата връзка със Сърбия.
Източник: Капитал (27.05.2022)

Газовата връзка с Гърция започва да се пълни на 13 юни Бъдещият оператор на газовата връзка между България и Гърция обяви търг за запълването на тръбата от Комотини до Стара Загора с технически газ, което трябва да започне на 13 юни. Това е една от последните стъпки към провеждането на тестове преди въвеждането в експлоатация, за което всички усилия са да стане преди вече обявения последен срок – през септември 2022 г. Паралелно се работи по всички аспекти за завършването и търговската експлоатация на съоръжението. Миналата седмица енергийните регулатори на двете държави приеха скоростно проект за сертифициране на проектната компания "Ай Си Джи Би", чака се одобрението и на Еврокомисията за вземане на решението. В последните седмици е засилена работа по завършването на продължаващия 12 години строеж на интерконектора с Гърция, за да може по него България да започне да получава пълните обеми суровина по договора за доставки от азерското находище "Шах Дениз ІІ", които в момента са на цени доста под тези на борсовите газови пазари. Във вторник външният министър на Азербайджан Джейхун Байрамов, който се среща с българския си колега Теодора Ганчовска в София, увери, че когато бъде въведен в експлоатация този газопровод, България ще получи пълните обеми по договора. Преди седмици стана ясно, че Баку ще доставя на "Булгаргаз" допълнителни количества от 1 юли 2022 г., но те ще са на цени около пазарните, а не по договора. От "Ай Си Джи Би" и "Газов хъб Балкан" обявиха, че на 6 юни на държавната газова борса ще се проведе търг за необходими количества за първоначалното запълване на газопровода. Компанията търси общо 42 667 Мвтч или над 4 млн. куб. м, които да бъдат доставени от 13 до 16 юни включително, на точката на свързване на системата на интерконектора с тази на държавния газов оператор "Булгартрансгаз". При нужда търгът ще продължи на 8 или 10 юни, посочва се в условията на процедурата, обявена от "Ай си Джи Би". Оферти ще се приемат за пълното търсено количество за съответния от четирите дни, търговците могат да участват с повече от една оферта. Началната цена на търговете ще бъде утвърдената от енергийния регулатор цена за природния газ през юни, по която "Булгаргаз" ще продава на своите контрагенти. При повече оферти за даден ден, "наддаването" ще е в обратна посока – кандидатите ще намаляват цената си, ако искат да получат сделката. Всичко това означава, че се работи за по-скорошно от септември въвеждане в експлоатация на газопровода. Паралелно, от "Ай Си Джи Би" обявиха, че качеството и техническата изправност на 182-километровия интерконектор, свързващ газопреносните мрежи на Гърция и България, е препотвърдено с проверка с калибриращо инспекционно бутало по цялата дължина на съоръжението.
Източник: Медия Пул (01.06.2022)

"Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" планират заеми за над милиард лева Държавни гаранции за над 1 милиард лева, за да теглят по-евтини заеми държавните газови дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", са заложени в проекта за актуализация на бюджет 2022 г. Той бе публикуван в понеделник от Министерството на финансите, който в следващите дни ще бъде разгледан от Тристранката и Министерския съвет, преди да влезе за обсъждане и приемане от парламента. Предвидено е гарантиране на средства за енергийни проекти за 532 млн. евро. Държавният газов доставчик "Булгаргаз" се планира да тегли заем за 150 млн. евро или около 300 млн. лв. от Европейската банка за възстановяване и развитие. Средствата ще отидат за осигуряването на алтернативни количества синьо гориво след спирането на руските доставки в края на април, пише в обосновката на финансовото ведомство. Детайли не се дават, но дружеството наскоро обяви финансовите си резултати за първото тримесечие, според които е на загуба от 2.8 млн. лв. Отделно дълговете на "Топлофикация София" отново растат и достигат 250 млн. лв., а като цяло са се увеличили и неплащанията или забавените такива от други контрагенти. За държавния газов оператор "Булгартрансгаз" (БТГ) е предвидено да се издадат държавин гаранции за 382 млн. евро по три проекта.
Източник: Медия Пул (07.06.2022)

Европейските подземни газохранилища са запълнени почти наполовина, нагнетява се газ и в Чирен Европейските подземни газохранилища са запълнени почти наполовина или по-точно до 49,41 % - 542.1958 TWh, (52,4 млрд. куб м) сочат данните на GIE от 6 юни при темп на нагнетяване на синьо гориво от порядъка на 0,48%. Върху темповете на запълване на газохранилищата не се е отразило спирането на доставките за финландската Gasum, нидерландската GasTerra, немската Shell Energy Europe и датската Orsted заради отказа от разплащане в рубли. Както и по-рано най-запълнени са газохранилището на Полша - до 95,56 % или 34,794 TWh и Португалия – 93,88 % или 3,3516 TWh. След тях се нарежда Дания с ниво на запълване от 70,52 % или 6,4032 TWh. Възстановено е запълването на газохранилището в България (ПГХ Чирен) като според данните този процес е стартирал още на 1 юни при първоначален слаб темп, който се засилва след 3 юни. Така при темп на запълване от 0.59 % през последните дни, ПГХ Чирен нивото на запълване достига до 24,76 %. При спиране на нагнетяването на 31 май обемът на запълване на българското газохранилище е бил до 22,41% или 1,4365 TWh, сочат още обновените данни на GIE. Трябва да се отбележи, че за разлика от другите страни, спирането на газовите доставки от Русия за „Булгаргаз“ се отразява негативно. За сравнение, през миналата година към 7 юни ПГХ Чирен е било запълнено до 25,42 %, но при редовни доставки на синьо гориво от доскорошния доставчик „Газпром“. В момента страната ни разчита единствено на редовни доставки от Азербайджан, както и на договорен внос на LNG. Според изискванията на Европейската комисия газохранилището в Чирен трябва да бъде запълнено до 80 % към първи ноември тази година. За следващата година летвата се вдига до 90 %.
Източник: 3e-news (08.06.2022)

Кристина Лазарова: ТЕЦ “Бобов дол” получи разрешение за фотоволтаичен парк В края на декември 2025 г. ще бъде изцяло изграден, насочваме усилията си в посока производство на енергия от зелен водород, миксиран с биогаз и природен газ, казва съоснователката на Brown to Green „В ход е реализация на трансформация на ТЕЦ „Бобов дол“ и „Топлофикация Перник“. Това са двете големи предприятия от Югозападния въглищен регион. Като платформа имаме конкретна визия и проекти за реализиране на плавен и справедлив енергиен преход. Усилията се насочват в посока производство на зелен водород, миксиран с биогаз и природен газ за осигуряване на текущия електропроизводствен режим до 2030 г. и преминаване само на водород и ВЕИ след 2030 г.“Това заяви Кристина Лазарова, съосновател и представляващ платформата "Brown to Green" за преход към нисковъглеродна икономика на форума за Зелената сделка в София. В началото на своето изказване Кристина Лазарова представи накратко Платформата "Brownto Green". Тя сподели, че нейната основна цел е енергийната трансформация на двете големи предприятие от Югозападния въглищен регион – ТЕЦ „Бобов дол“ и „Топлофикация Перник“. „През последните две години беше изготвен конкретен проект за тези две дружества, за намаляване на техните мощности, както и за премахването на въглищата като основно гориво за производство на електроенергия.“, заяви Лазарова. По време на конференцията Кристина Лазарова представи конкретната визия и обобщи текущото и предстоящо развитие на двете дружества. Предмеждународната и българска аудитория тя представи новия интегриран 10 годишен Life проект на “Brown togreen” платформата за изграждане на капацитет и внедряване на интегрирани решения и нов проект на общини Перник и Бобов дол за надграждане на съществуващия капацитет в областта на климатичните политики и справедливия преход Съоснователят на Платформата заяви, че ТЕЦ „Бобов дол“ вече имат подписан договор с "Булгартрансгаз" за присъединяване към националната газова инфраструктурна мрежа и замяна на част от горивото с природен газ. Кристина Лазарова заяви, че предстоящото развитие на предприятието е свързано с нова инсталация, състояща се от комбиниран парогазов цикъл от 180 МВТ електрическа енергия и парна турбина като използваното гориво ще бъде природен газ и водород. "Предстои и инсталиране на електролизериза производство на водород от фотоволтаичен парк, намиращ се на 1400 дка, което е бившиятрекултивиран сгуроотвал. Вече има получено разрешение за строежа на фотоволтаичния парк. Очаква се през декември 2025 г. той да бъде изцяло завършен.", допълни Лазарова. "Съхранението на водорода ще се извършва чрез поставяне на батерии за съхранение на енергия от него. Ще бъде извършена и рекултивация на терените на мината в "Бобов дол" и на текущ сгуроотвал, използван от "Бобов дол", обясни съпредседателят на “Brown togreen”
Източник: 24 часа (13.06.2022)

Прекратени са всички поръчки за газохранилището в Чирен Държавният газов оператор "Булгартрансгаз" е решил да прекрати и трите поръчки за разширението на газохранилището в Чирен до 1 млрд. куб. м., две от които са блокирани от жалби пред Комисията за защита на конкуренцията още на етап подаване на офертите, а за третата се очаква същото. Така за тях ще се обявят нови обществени поръчки, които ще са по-различни от сега прекратените. Причините са в намерението на дружеството да преформатира финансовата част на обществените поръчки – осигуряването на средствата и начина на плащане, заради очакваната държавна гаранция за теглене на 207.6 млн. евро заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Тя е заложена в актуализацията на бюджет 2022, която в момента се разглежда в парламента в условията на напуснал партньор от управляващата коалиция – "Има такъв народ", но очакванията са предвид важността на проекта за увеличаване на стратегическите газови запаси, текстовете за държавната гаранция за "Булгартрансгаз" да минат. Правителствената подкрепа ще позволи по-евтино кредитиране, а оттам и промяна на плащанията по поръчките по по-изгоден за газовия оператор начин. Прекратените процедури са за доставката на материали и оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на надземната част от газохранилището с прогнозна стойност 300 млн. лв. без ДДС; за извършването на подземните сондажи, които да поемат новите количества, оценявана на 133 млн. лв. без ДДС; както и за изработване на технически проект за газопровод от съоръжението в Чирен до село Бутан край Козлодуй за свързване с газопреносната мрежа на "Булгартрансгаз". Последната поръчка бе за 820 хил. лв. без ДДС. Поръчката за наземната част от газохранилището бе обжалвана от свързваното с енергийния бизнесмен Христо Ковачки дружество ДЗЗД "Нова газ 2021", което имаше претенции и към процедурата за строежа на газовата връзка със Сърбия, но там в крайна сметка бе сключен договор с фирми на "Главболгарстрой". В мотивите на решението за прекратяването на поръчките за наземната част и за новите подземни сондажи от разширението на Чирен е посочено, че това се прави, защото в сегашните процедури е предвидено "Булгартрансгаз" (БТГ) да плаща разсрочено, защото няма наличните средства. Което означава, че изпълнителят вероятно ще трябва да тегли заем, за да работи и затова е предвидено кандидатите да искат до 3 процента оскъпяване. Междувременно обаче "Булгартрансгаз" е решил, че може да се възползва от одобрена от ЕБВР линия за финансиране на пряко или косвено засегнати от конфликта в Украйна дружества. Предложението е за пет до седемгодишни заеми с 2 години гратисен период и годишен лихвен процент 6-месечен EURIBOR + 1%. Единственото условие е държавна гаранция, каквато "Булгартрансгаз" се надява да мине с актуализацията на бюджета.
Източник: Медия Пул (14.06.2022)

Започна пробният трансфер на азерски газ за България по газовата връзка с Гърция Започна пробният трансфер на азерски газ от Гърция за България по интерконектора Комотини-Стара Загора, съобщават гръцките медии. До края на месец юни ще се подава по връзката пробно количество природен газ, а от 1 юли започва снабдяването с договорените от България количества, съобщава БНР. Със старта на интерконектора България обръща нова страница за енергийната си сигурност, подчертават гръцките експерти. Българската страна е акционер с 20% дял и в изграждащия се терминал за втечнен газ край Александруполис. Медиите припомнят и изявлението на българския премиер Кирил Петков от официалната церемония в Александруполис, че "икономическият шантаж на Кремъл срещу моята страна и Европейския съюз няма да успее". Газовата връзка при Комотини, както и терминалът до Александруполис, дават възможност на България и страните от региона да получават природен газ по Южния газов коридор, акцентират коментарите. Пренасяните за България количества природен газ от Азербайджан може да бъде увеличен до 3 млрд. куб.м годишно.
Източник: Инвестор.БГ (20.06.2022)

Хранилището за газ в Чирен пълно 32%, до новия зимен сезон трябва да стигне 80% Газовото хранилище в Чирен е пълно 32%, съобщи изпълнителният директор на “Булгартрансгаз” Владимир Малинов във вторник. В края на отоплителния сезон имаше 18% складирано гориво. Малинов смята, че до началото на новия зимен сезон хранилището ще се напълни изцяло. Последните изисквания на ЕС е да бъдат заети 80% от капацитета. За седмица обаче доставките на руски газ през “Балкански поток” от 21 юни са спрени. Причината е планов ремонт на подводната част на “Турски поток”. На 20 юни на входа на газопреносната система при “Странджа” - ден преди спирането, са отчетени 32 млн. куб. м газ, който е транспортиран по “Балкански поток” към Гърция, Сърбия, Унгария, Босна и Херцеговина и Северна Македония. Експерти припомнят, че и миналата година руският газ е спрял за седмица заради профилактиката на тръбата в Черно море и това няма общо със “Северен поток 1” и намалелите количества за Германия и Италия. Газови специалисти казват, че южният коридор не е за България и Гърция, двете страни били нещо като придатък по трасето, основният пазар бил Италия. “Булгаргаз” във вторник обяви втори търг за доставка на газ за юли. Той ще се проведе на държавната борса “Газов хъб “Балкан” в четвъртък. На първия от 20 юни не е имало кандидати да продават. При обявена оферта за купуване на 46 000 мегаватчаса на ден е направена оферта едва за 1000 мегаватчаса на ден. Новата обява е за купуване на 45 000 мегаватчаса на ден за целия юли. Началната цена се определя по формула, която включва индекса за юли на нидерландската борса TTF, публикуван в издание Argus European Natural Gas на последния работен ден, предхождащ датата на провеждането на търга, минус 5 евро за мегаватчас. Цената при фактурирането е по цитираната формула минус постигнатата в рамките на търга отстъпка, ако е приложимо.
Източник: 24 часа (22.06.2022)

Шефът на "Булгартрансгаз" за бъдещето на природния газ и водорода По отношение на диверсификацията на източниците на природен газ - с решението да се направи първата инвестиция на държавна компания извън територията на България с акционерното участие на "Булгартрансгаз" в терминала за втечнен газ, са поставени основите. Малинов е убеден, че терминалът за втечнен природен газ ще бъде готов за експлоатация най-късно от 1 януари 2024 г. и ще даде на България един различен източник, който ще бъде на конкурента цена. Другият проект - за разширението на подземното газово хранилище в Чирен, ще служи не само на България, но и на държавите от региона. Разширението, в симбиоза с инвестицията в терминала за втечнен природен газ, ще даде по-голяма стабилност на пазара. Същевременно с това трябва да се работи активно и за развитието на водорода, изтъкна изпълнителният директор на "Булгартрансгаз". Компанията има няколко проекта, като се работи съвместно и с гръцките колеги. Малинов уточни, че следващата седмица ще бъде в Атина, за да говори за тези проекти. Ще се работи за свързаността на мрежите на водород на двете държави. Той посочи, че изискването е на 1 януари 2025 г. да има минимум 5 процента свързаност, но са поставени по-амбициозни цели - до 10-15 на сто свързаност да се постигне в този период. Освен това се предвижда изграждане на изцяло нови мрежи, включително на водородопровод за Маришкия басейн. Има и съвместен проект, който да свърже София и Солун с водородопровод.
Източник: БТА (22.06.2022)

"Булгаргаз" е договорил танкер с втечнен газ от САЩ и за юли "Булгаргаз" е резервирала капацитет на гръцкия LNG терминал "Ревитуса" за частично карго от танкер с американски газ, за да достави 62 млн. куб.м на българския пазар. Това грубо може да покрие 25% от нуждите на страната. Освен това от началото на юли се очаква България да започне да получава пълните доставки по азерския договор, което може да покрие над една трета от нуждите на пазара. За останалите количества "Булгаргаз" е обявил търг на газовия хъб "Балкан", който ще се проведе на 23 юни. Според данни от платформата на гръцкия газов доставчик DESFA (еквивалент на "Булгартрансгаз") българската компания ще получи 650 хил. мВтч природен газ, което е приблизително 62 млн. куб.м. Те ще бъдат доставени с танкера OAK SPIRIT (под бахамски флаг), който побира 95 млн. куб.м. Или "Булгаргаз" е заявил 65% от него. Каргото ще пристигне на "Ревитуса" на 2 юли и след като се регазифицира, ще бъде транспортирано най-вероятно през газовата точка Кулата-Сидирокастро, за да може да влезе в мрежата на "Булгартрансгаз". Към 22 юни танкерът се намира на път за САЩ, където ще зареди американско гориво и след това ще се върне към Европа. При тази сделка няма да се минава през трети търговци, които да оскъпят цената. Но на каква точно цена обаче е купен не е ясно. Паралелно с това "Булгаграз" е обявил и търг за купуване на природен газ през българската борса газов хъб "Балкан". Той ще се проведе на 23 юни и е за 4.2 млн. куб.м на ден (45 хил. мВтч/ден) през юли. Като референция за цената ще се използват котировките на TTF Front Month July index за 30 юни, като стартовата цена на търга е -5 евро/мВтч.
Източник: Капитал (23.06.2022)

"Булгартрансгаз" ще получи 78 млн. евро грант за разширението на "Чирен" Българският държавен газов оператор "Булгартрансгаз" подписа грантовия договор за 78 млн. евро, чрез който ще се съфинансира проекта за разширението на газовото хранилище в Чирен. Средствата са част от Механизма за свързване на Европа (CEF) и беше обявен за приоритетен енергиен проект за газовата диверсификация в Югоизточна Европа, тъй като ще увеличи капацитета на хранилището от 0.55 млрд. м3 на 1 млрд. м3 - една трета от годишните нужди на България. Интересното е, че това се случва, след като и три обявени през тази година обществени поръчки за разширяването на газово хранилище в Чирен, бяха отменени от "Булгартрансгаз". Официалната причина за това е, че търговете ще се обявят наново и ще са с подновени финансови условия, свързани с планирания заем от малко над 200 млн. евро заем, който "Булгартрансгаз" ще изтегли, за да се финансира планираните проекти. Всичко това обаче означава, че разширението на газовото хранилище ще се забави още. По план проектите трябва да бъдат изпълнение за две години, но реално може да очакваме начало на дейностите през втората половина на 2023-а и въвеждане в експлоатация през 2026 г. Трите вече отменени търга за ПГХ "Чирен" бяха на обща стойност 434 млн. лв. без ДДС (521 млн. лв. с ДДС), а целта им - да се разшири капацитета на хранилището двойно (от 0.55 млрд. м3 на 1 млрд. м3), да се изгради допълнителен газопровод от него към газопреносната мрежа и да се въведат в експлоатация подземни съоръжения, които да могат да се свържат с нова компресорна станция. В предстоящата актуализация на държавния бюджет сумата, която ще се даде като гаранция на "Булгартрансгаз", е 207 млн. евро. Очаква се те да бъдат одобрени през тази седмица в Народното събрание. А целта въпросните средства да бъдат получени чрез заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
Източник: Капитал (28.06.2022)

Българският държавен газов оператор "Булгартрансгаз" подписа грантовия договор за 78 млн. евро, чрез който ще се съфинансира проекта за разширението на газовото хранилище в Чирен. Средствата са част от Механизма за свързване на Европа (CEF) и беше обявен за приоритетен енергиен проект за газовата диверсификация в Югоизточна Европа, тъй като ще увеличи капацитета на хранилището от 0.55 млрд. м3 на 1 млрд. м3 - една трета от годишните нужди на България. Интересното е, че това се случва, след като и три обявени през тази година обществени поръчки за разширяването на газово хранилище в Чирен, бяха отменени от "Булгартрансгаз". Официалната причина за това е, че търговете ще се обявят наново и ще са с подновени финансови условия, свързани с планирания заем от малко над 200 млн. евро заем, който "Булгартрансгаз" ще изтегли, за да се финансира планираните проекти. Всичко това обаче означава, че разширението на газовото хранилище ще се забави още. По план проектите трябва да бъдат изпълнение за две години, но реално може да очакваме начало на дейностите през втората половина на 2023-а и въвеждане в експлоатация през 2026 г. Трите вече отменени търга за ПГХ "Чирен" бяха на обща стойност 434 млн. лв. без ДДС (521 млн. лв. с ДДС), а целта им - да се разшири капацитета на хранилището двойно (от 0.55 млрд. м3 на 1 млрд. м3), да се изгради допълнителен газопровод от него към газопреносната мрежа и да се въведат в експлоатация подземни съоръжения, които да могат да се свържат с нова компресорна станция. В предстоящата актуализация на държавния бюджет сумата, която ще се даде като гаранция на "Булгартрансгаз", е 207 млн. евро. Очаква се те да бъдат одобрени през тази седмица в Народното събрание. А целта въпросните средства да бъдат получени чрез заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). С предвиденото разширение, газовото хранилище би могло да поема двойно повече количества и да осигури много по-голяма сигурност за страната през зимния период, която консумацията е двойно по-висока от лятото. Освен обема за съхранение ще се увеличи и капацитетът за изпомпване и нагнетяване. В момента той е 4.5 млн м3 на дневна база, а след ремонта ще бъде удвоен. Това означава, че двойно повече газ ще може да бъде нагнетяван или изпомпван на ден, което пък ще позволи да се покриват по-големи нужди на вътрешното потребление. При сегашната ситуация дори да имаме пълно до горе хранилище няма как през зимата да теглим от него по повече от 4.5 млн. м3 на, при положение че са нужни 12-15 млн. м3.
Източник: Капитал (28.06.2022)

„Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ ще теглят нови заеми Държавата ще поеме гаранции за над 1 млрд. лева на „Булгаргаз“ и на „Булгартрансгаз“, за да могат да теглят нови по-евтини кредити. Депутатите от парламентарната Комисия по бюджет и финанси записаха това в проекта за актуализацията на държавния бюджет за 2022 година. Държавният газов доставчик смята да вземе заем за 150 млн. евро или около 300 млн. лева, с които да се осигури доставката на алтернативни количества природен газ след като Русия спря доставките. Вицепремиерът и финансов министър Асен Василев каза, че това се налага, тъй като при доставките от „Газпром“ част от сумата се предплаща, а останалите пари се плащат след доставката. При вноса на втечнен природен газ обаче цялото количество трябва да се плати авансово. Тегленето на нов заем се налага, тъй като като „Топлофикация-София“ вече дължи 300 млн. лева на газовия доставчик за получено гориво, но не плаща редовно и задълженията само растат. Държавният газов оператор „Булгартрансгаз“ ще получи държавни гаранции за 382 млн. евро, които ще използва за развитие на инвестиционните си проекти. Един от тях е разширението на ПГХ „Чирен“, като той е на стойност 285.5 млн. евро. От Брюксел вече сме получили безвъзмездно 78 млн. евро. Останалите пари обаче трябва да се набавят с теглене на кредит.
Източник: Банкеръ (29.06.2022)

Разширението на “Чирен” ще завърши до края на 2024 г. До края на 2024 г. се очаква да е готово разширението на газовото хранище в “Чирен”, а по проекта няма забавяне. Това става ясно от писмен отговор от енергийния министър в оставка Александрър Николов на депутатско питане. Проектът за разширение предвижда увеличаване на активния газ до 1 млрд. куб. м при 550 млн. сега. Дневния капацитет на нагнетяване се увеличава до 8 млн. куб. м на ден, а добивът - до 10 млн. куб. м. В момента дневният капацитет на добив е 3,82 млн. куб. м, а капацитетът на нагнетяване - 3,2 млн. куб. м дневно. Увеличаването на капацитета на хранилището се очаква да насърчи търговията и да подобри пазарната интеграция в Югоизточна Европа чрез стимулиране на конкуренцията и подобряване на ликвидността на газовите пазари в региона. Обектът е част от подадено проектно предложение за финансиране по програма “Механизъм за свързване на Европа”, за което има постигнато съгласие за съфинансиране и предстои подписване на грантово споразумение в размер на 78 млн. евро. От отговора на министъра става ясно, че към момента се извършва актуализация на техническата спецификация за строеж “Газопровод, свързващ Чирен” със съществуващата газопреносна мрежа на “Булгартрансгаз” в района на с. Бутан. Изготвя се и прогнозен паричен поток, както и нова концепция за начин на плащане към изпълнителите по трите инфраструктурни обекта. От министерството подготвят нова обществена поръчка съобразно изискванията на ЗОП.
Източник: 24 часа (05.07.2022)

Печалбата на „Турски поток“ е 83,5 млн. лв. Приходите от дейността на тръбопровода през 2021 г. достигат 212,8 млн. лева при общо условно разпределени оперативни и финансови разходи за периода на стойност 129,23 млн, лева. „Булгартрансгаз“ е изградил и експлоатира разширението на „Турски поток“, който е част от концепцията за европейски газоразпределителен център „Балкан“. Приходите, които дружеството реализира от проектите за разширение на газопреносната мрежа на страната, са в резултат както на сключените обвързващи договори за резервиране на капацитет за период от 20 г. от проведената съгласно общоевропейската законова рамка процедура Ореп Season, така и от предлаган свободен капацитет на междусистемните точки, обясняват от Министерството на енергетиката.БГНЕС припомня, че „Турски поток“ свързва Русия с европейския бряг на Турция по дъното на Черно море. Той се състои от две тръби всяка с капацитет по 15,75 млрд. куб.м. Първата тръба доставя директно „синьо гориво“ на Турция, а втората е предназначена за страните от Европа и Западните Балкани. В Европа тя влиза на българска територия, откъде пътят на газа отива в Сърбия и Унгария. Българската част от газопровода е известна също така като „Балкански поток“. От края на април България вече не внася газ от Русия заради сложната ситуация свързана с войната на Кремъл срещу Украйна. Въпреки това транзита на руски газ през нашата страна по „Турски/Балкански поток“ не е спрял. В периода от 21 до 28 юни „Турски поток“ беше в планирана годишна профилактика.
Източник: БГНес (06.07.2022)

Интерконекторът Гърция-България ще започне работа до края на юли Интерконекторът Гърция-България (IGB) на стойност 220 милиона евро, който ще бъде открит официално в петък в Комотини в присъствието на премиерите на двете страни Кириакос Мицотакис и Кирил Петков, ще започне да функционира до края на юли, заяви гръцкият министър на околната среда и енергетиката Костас Скрекас, съобщават АНА-МПА и БТА. Скрекас, който говори на конференция в Атина, организирана от сп. "Икономист", подчерта ролята на Гърция за засилването на енергийната сигурност в региона и Европейския съюз чрез инфраструктурата за втечнен природен газ (LNG), която вече е в експлоатация, както и планираните нови инсталации, Източносредиземноморския газопровод (East Med), модернизирането на междусистемната електрическа връзка с България, Албания и Италия и изграждането на междусистемна електрическа връзка с Египет. Той също така отбеляза, че терминалът за втечнен природен газ в Ревитуса вече покрива до 80 процента от дневните нужди на България. 180-километровият газопровод се изгражда от съвместно предприятие на българската държавна енергийна компания БЕХ, гръцката газова компания ДЕПА (DEPA) и италианската Едисон(Edison). Капацитетът му ще бъде 3 млрд. куб. м, който може да бъде увеличен до 5 млрд. куб. м.
Източник: 24 часа (07.07.2022)

Завърши строителната фаза на интерконектора Гърция-България Приключи строителната фаза на междусистемната газова връзка Гърция-България. Събитието беше отбелязано на газоизмервателната станция при гръцкия град Комотини, където интерконекторът се свързва с газопреносната мрежа на Гърция и с Трансадриатическия газопровод. Изпълнителните директори на ICGB Теодора Георгиева и Константинос Караянакос обявиха заедно финализирането на този етап от развитието на проекта IGB, като подчертаха огромното значение на газопровода отвъд националните граници на Гърция и България. Знаковото събитие бе уважено от министър-председателя на България Кирил Петков, министър-председателя на Гърция Кириакос Мицотакис, министрите на енергетиката на двете държави – Александър Николов и Костас Скрекас, министъра на енергетиката на Азербайджан Парвиз Шахбазов, високопоставени представители от Европейската комисия (EК) и от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и редица официални лица.От втората половина на месец юни интерконекторът е запълнен с тестови количества природен газ. Трасето и прилежащата инфраструктура са вече успешно тествани при пренос на природен газ в посока Стара Загора – Комотини, като от началото на юли станцията на Комотини също е загазена. Продължава интегрирането на системата за автоматизиран контрол и цялостно управление на газопровода (т.нар. SCADA система). SCADA отговаря за предаването на информацията и всички данни, необходими за безопасното функциониране на газопровода през комуникационната мрежа и ще осигури възможност на диспечерите да наблюдават и контролират цялото съоръжение от отдалечен централизиран контролен център. IGB е първият изцяло автоматизиран газопровод в България. В началото на месец юли ICGB бе успешно сертифицирана като независим преносен оператор. Това ще позволи на компанията да оперира търговски след старта на IGB. За тази цел в едномесечен срок ICGB следва да въведе изцяло нова вътрешна структура на управление с двустепенен контрол.
Източник: 3e-news (11.07.2022)

„Булгартрансгаз“ ЕАД обявява три открити процедури по реда на Закона за обществените поръчки във връзка с разширението на подземното газово хранилище „Чирен“. Първата обществена поръчка е прогнозната стойност на обществената поръчка е в размер на 300 млн., втората - за 133.694 млн. лв. и третата - за 83.915 млн. лв, без ДДС.Проектът е от стратегическо значение за подобряване на енергийната сигурност и повишаване на конкуренцията и ликвидността на пазара на природен газ в България и в региона.
Източник: Стандарт (15.08.2022)

ICGB: Интерконекторът с Гърция е свързан с българската газопреносна мрежа Интерконекторът Гърция-България вече е свързан с българската национална и транзитна газопреносна мрежа, съобщиха от проектната компания. Свързването на инфраструктурата на двата независими преносни оператора за България - Ай Си Джи Би (ICGB) и "Булгартрансгаз", е извършено близо до Стара Загора в периода 16-17 август. Процесът е изпълнен с три златни заварки. Златната заварка представлява заваръчен шев, който не се подлага на хидравлично изпитване, а вместо това преминава през задълбочен безрарушителен контрол, за да се гарантира, че заварката е без дефекти и изцяло в съответствие със приложимите стандарти за качество. По-рано тази година газопроводът се свърза с Трансадриатическия газопровод (TAP). Физическото свързване беше извършено при газоизмервателната станция на газопровода до гръцкия град Комотини. След завършването на задължителното безразрушително тестване на връзката с мрежата на "Булгартрансгаз" участъкът ще бъде засипан, с което всички механични работи ще бъдат завършени. Междусистемната газова връзка с Гърция е във финален етап на реализация преди старт на търговската експлоатация, планиран за началото на предстоящия отоплителен период. Газопроводът и всички прилежащи наземни съоръжения са завършени, технически годни и тествани с реални количества природен газ, съобщават от компанията.
Източник: Труд (19.08.2022)

Над два пъти по-голяма печалба отчита държавният газов оператор "Булгартрансгаз" за първите 6 месеца на тази година спрямо същия период на 2021-а - 115 срещу 55 милиона лева. Резултатът е донякъде изненадващ на фона на намалените руски доставки и ограниченото потребление в страната - има спад с 14%. Голяма част от положителния финансов резултат идва от предоставените услуги по балансиране, както и заради увеличен транзитен пренос към Сърбия по "Турски поток", макар че последното е по-скоро счетоводна операция, тъй като "Газпром" плати авансово таксите до средата на 2023 г. още миналата година. Положителен ефект има и от валутните курсове, най-вече от поскъпването на долара, тъй като част от депозитите на компанията са в тази валута. Приходите на "Булгартрансгаз" са се увеличили с внушителните 72% до 423 млн. лв. Това се дължи на ръст от 80 млн. лв. при постъпленията от транзитни такси, 65 млн. лв. за работен газ за компресорите (който обаче след това се отчита и като разход), както и 39 млн. лв. от услуги за балансиране. Последните две са свързани с цената на газа, която през периода е било в пъти по-висока спрямо миналата година. Дългосрочните задълженията към банки намаляват с почти 100 милиона, но въпреки това остават големи - са 936 млн. лв., а краткосрочните са още 242 милиона и растат със 72 млн. лв. Или общо само кредитите на "Булгартрансгаз" са 1.21 милиарда лева и остават почти непроменени. Като цяло обаче пасивите на дружеството се увеличават - от 2.65 млрд. лв. до почти 2.7 милиарда. Данните от отчета показва, че в страната "Булгартрансгаз" реално е доставил по-малко количества природен газ през първите 6 месеца на 2022 г. От миналогодишните 1.9 млрд м3 има спад с 14% и сега са били транзитирани 1.6 млрд м3. Най-голям спад (-27%) е имало през април, когато "Газпром" експорт спря подаването към България. През май и юни понижението е средно 18%. До голяма степен по-малкото количества може да обяснят с високите цени и оптимизациите, които потребителите правят. Освен това значително е намалял преносът на природен газ към всички страни наоколо, освен към Сърбия (през "Турски поток"). Например, към Гърция спадът е с 20%, а към Румъния - с над 50%. За сметка на това почти тройно се увеличило подаването към Сърбия (и към Унгария) - пускането на "Турски поток" се случи в началото на 2021 г., но до октомври същата година капацитетът му беше минимален, тъй като компресорите все още не работеха. Балансът на съхранението на газ в хранилището в "Чирен", очаквано е в полза на добитите количества за първото полугодие на 2022 г., когато е зимния пик (януари, февруари и март). Добити са 295 млн. м3, а са били нагнетени 224 млн. м3 (основно през май и юни) в хранилището, чийто капацитет 550 млн. м3. В сравнение с миналата година обаче нагнетяването е вървяло много по-добре и вече са съхранени повече количества въпреки спрения руски газ. Към момента хранилището е пълно на 65% и продължава да се запълва с добри темпове, което дава известно спокойствие за зимата.
Източник: Капитал (08.09.2022)

Хранилището в Чирен е запълнено на 67% Към днешна дата хранилището в Чирен е запълнено на 67% от техническия му капацитет и с темповете, с които върви нагнетяването, има вероятност до края на октомври да постигнем целта, заложена в регламента на ЕС за 80% запълняемост. Това заяви пред БНТ директорът на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов. "Най-важното е в Чирен да бъдат съхранявани количествата за есенно-зимния сезон, защото тогава потреблението нараства значително и Чирен влияе съществено върху целия микс", каза той Досега пред най-студените зимни дни България е употребявала около 17-18 млн. куб. метра от Чирен. В момента техническият капацитет преди проекта за разширяване позволява при форсмажорни обстоятелства да добиваме 4-4,5 млн. куб. метра на ден. В проценти е около 15-16%, уточни Малинов. Разширяването на хранилището е одобрено от Европейската комисия, която е отпуснала финансова подкрепа в размер на 78 млн. евро. В момента "Булгартрансгаз" води разговори за останалата част от фиансирането с различни институции, включително с държавни финансови фондове от САЩ, каза още директорът на дружеството.
Източник: Труд (12.09.2022)

"Булгаргаз" готви търг за 10-годишни доставки на LNG терминала в Александруполис Държавният газов доставчик "Булгаргаз" ще заяви допълнителни 500 млн. куб. м годишен капацитет от строящия се в момента терминал за регазификация на втечнен природен газ (liquid natural gas – LNG) край гръцкия град Александруполис, с което ще вдигне възможността си за внос на синьо гориво от там на 1 млрд. куб. м годишно, след което ще обяви търг за десетгодишни доставки в рамките на този капацитет. Това реши правителството на редовното си заседание в сряда, което следва обявената в края на август принципна договорка за това на среща на президента Румен Радев с шефа на проектната компания "Газтрейд", реализираща проекта за терминала, в която 20 процента държи българският газов оператор "Булгартрансгаз". "Булгаргаз" вече има резервирани 500 млн. куб. м за десет години от бъдещото съоръжение, което се очаква да заработи в началото на 2024 г. По силата на този договор за капацитет може да поиска увеличаването му, което сега предстои да бъде направено официално. LNG терминалът има свободен капацитет, тъй като в процедурата за резервирането на мощностите за регазификация бяха запазени 2.6 млрд. куб. м от капацитета на терминала, който е 5.5 млрд. куб. м годишно.
Източник: Медия Пул (15.09.2022)

Интерконекторът на България с Гърция е получил Акт 16, който е необходим за да започне официално работа. Очаква се газовата връзка между Гърция и България да бъде въведена в експлоатация в събота (1 октомври). На официалната церемония по откриването на интерконектора се очаква да участва Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Източник: Дневник (29.10.2022)

България ще доставя по 500 000 куб. метра природен газ на ден на Северна Македония Споразумение за междусистемно свързване на газопреносната система на Република Северна Македония с тази на България подписаха Александър Арсич, изпълнителен директор на "Га-Ма" АД и Владимир Малинов, изпълнителен директор на "Булгартрансгаз". Точката за свързване е Кюстендил/Жидилово. Така Северна Македония ще получи възможност за диверсификация на газовите доставки. "Документът е плод на дългогодишен труд и се подписва в момент, в който Република Северна Македония ще има възможност за диверсификация на източниците и доставчиците на природен газ. Той е резултат от една пътна карта, която сме начертали заедно с нашите колеги. Те ще могат да доставят втечнен природен газ и да ползват нашето хранилище в Чирен", каза Владимир Малинов. Ще използваме действащата инфраструктура и според подписания документ ще пренасяме към нашите съседи по 500 000 куб. метра природен газ на ден, каза Малинов.
Източник: БТА (01.11.2022)

Подземните газохранилища в Европа вече са запълнени средно на 95 процента, българското - над 90 на сто Нивото на запасите от газ в подземните газови хранилища (ПГХ) в Европа е средно 94,95 процента към 1 ноември. Българското ПГХ в Чирен е запълнено на 90,41 на сто, сочат данните на Асоциацията на европейските оператори на газова инфраструктура. В Европейския съюз изцяло пълни са хранилищата в Португалия, Белгия и Франция, по данни на GIE. В Дания нивото на запълване е 99,27 на сто, а в Германия - 99,19 процента. Преди около два месеца по предложение на "Булгартрансгаз" и след решение на Комисията за енергийно и водно регулиране бе предприета пазарна мярка за стимулиране на съхранението на природен газ, с която бяха определени нулеви цени за достъп за входните и изходни точки от/към газохранилището за газовата година 2022/2023, считано от 1 октомври тази година.
Източник: БТА (04.11.2022)

„Булгартрансгаз“ търси финансов ресурс за газова връзка България-Сърбия "Булгартрансгаз" ЕАД събира оферти за банково финансиране под формата на кредит за финансиране на инвестиционни разходи на компанията във връзка с проект от Общ интерес за Европейския съюз (ПОИ) 6.8.3. Междусистемна реверсивна газова връзка България–Сърбия (IBS)“. В рамките на процедурата "Булгартрансгаз" има за цел да набере финансиране в размер на 49 млн. евро със срок на изплащане шест години. Средствата ще бъдат използвани за финансиране и рефинансиране на разходи по сключен договор през 2020 г. за изпълнение на „Инвестиционно проектиране - фаза работен проект, доставка на необходимите материали и оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на обект: Междусистемна газова връзка България – Сърбия на българска територия”.Компанията предоставя държавна гаранция за гарантиране на задълженията съгласно изискванията от Наредба за условията, на които трябва да отговарят инвестиционните проекти, финансирани с държавни заеми, и проектите, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция, и за реда за тяхното разглеждане.
Източник: Банкеръ (07.12.2022)

България и още 11 държави от ЕС не са съгласни с ценовия таван за газа 12 страни членки на ЕС, сред които България, искат значително намаляване на предложения ценови таван на газа, предаде "Блумбърг". Искането е отправено два дни преди извънредния Съвет „Енергетика“ в Брюксел, на който държавите членки ще се опитат да постигнат споразумение по въпроса. Групата разполага с достатъчно гласове, за да го блокира, ако исканията ? не бъдат изпълнени, твърди дипломат от ЕС. Според предложението на Европейската комисия от ноември корекционният механизъм за пазара на газ ще бъде задействан, когато цената на сключените предния месец договори на хъба TTF надвишат 275 евро на мегаватчас и разликата между световните цени мине 58 евро. За България идеалният ценови таван е под 200 лева, каза министърът на енергетиката Росен Христов на предишния Съвет „Енергетика“. Заедно с България намаляване на тавана искат още Гърция, Италия, Белгия, Полша, Литва, Латвия, Словакия, Румъния, Хърватия и Словения и Малта.
Източник: БНР (12.12.2022)

Още 1,5 млрд. куб. м газ на година си гарантира България през Турция България си гарантира доставка на още 1,5 млрд. куб. м газ на година. Това стана възможно с подписаното споразумение между “Булгаргаз” и турската компания “Боташ” за резервиране на слотове на терминали за втечнен газ и преноса му до нашата граница. Втечненият газ, който “Булгаргаз” ще купува, ще може да се доставя при Странджа -Малкочлар. От тази точка, преди да се изгради “Турски поток”, влизаше руският газ към Истанбул. Капацитетът на входа на България е 4 млрд. куб. м на година. Експерти казват, че при търговски интерес от “Боташ” той може да се увеличи на 6 млрд. Като се приспаднат 1,5 млрд. куб. за българския пазар, остава възможност за транспортиране на други 4,5 млрд. куб. м.
Източник: 24 часа (04.01.2023)

Консорциуми около ГБС и "Атоменергоремонт" ще разширяват "Чирен" Консорциуми около "Главболгарстрой" и "Атоменергоремонт" си поделят разширението на газохранилището в Чирен. Първият ще прави надземната част, вторият – сондажите. Договорите за общо близо 500 млн. лв. ще бъдат подписани с възложителя "Булгартрансгаз". След продължително обжалване на процедурите за обществените поръчки две от тях са приключили с избора на изпълнители. За газопровода, свързващ газохранилището с козлодуйското село Бутан, предстои отваряне на ценовите оферти на кандидатите, след като и там имаше обжалвания, които обаче може да продължат след избора на изпълнител.
Източник: Медия Пул (17.01.2023)

Подписаха договора за разширяването на газохранилището в Чирен "Булгартрансгаз" подписа договор за изграждането на надземни съоръжения на територията на подземното газово хранилище в Чирен с консорциума, спечелил поръчката за изграждане на нова компресорна и измервателна станция в ПГХ "Чирен" - "Тех Енерджи Експанжън". Договорът е на стойност от 297,777 млн. лв. и се очаква строителството на тази част от разширението на проекта да приклкючи в рамките на две години. Този ангажимент е поет от изпълнителния директор на "Главболгарстрой" Калин Пешов, който ръководи една от от водещите компании в обединението, спечелило обществената поръчка. Фирмата, която ще достави оборудването за компресорната станция - "Солар Търбайнс" (Solar Turbines), също влиза в консорциума. Цялостният проект за разширяване на ПГХ "Чирен" включва изграждането на посоченото по-горе оборудване, което бе обект на една от трите обществени поръчки, проведени за осъществяване на намерението капацитетът на хранилището да нарасне от 550 млн. куб. м. в момента на 1 млрд. куб м. в рамките на следващите около две години.
Източник: Труд (23.01.2023)

Българското газохранилище е пълно над 82%, тези в ЕС - близо 78% В момента българското газохранилище е запълнено на 82,19 процента. През януари от него не са изтегляни количества природен газ. В началото на ноември газохранилището в Чирен беше запълнено на 90,41 процента. Подземните газохранилища в ЕС са пълни средно на 77,81 процента към 22 януари, показват данните на специализираната платформа Aggregated Gas Storage Inventory (AGSI). На 1 ноември те бяха запълнени средно на 94,95 на сто. През последните седмици най-много газ е изтеглен от хранилището във Франция - 0,97 процента. Само от българското, шведското и португалското газохранилище не са ползвани никакви количества газ.
Източник: 24 часа (25.01.2023)

Държавна гаранция за 49 млн. евро кредит за газовата връзка със Сърбия Служебният кабинет пое държавна гаранция за кредит от нидерландската ИНГ банк чрез клона и? в София за финансиране на реверсивната газова връзка с Гърция. Договорът е между банката и “Булгартрансгаз”. Прогнозната сума за изграждане на интерконектора е 76,7 млн. евро. А заемът е 49 млн. евро с период на усвояване до края на тази година и на погасяване - 5 години. Източниците на финансиране на проекта са още ОП “Иновации и конкурентоспособност” и Механизмът “Свързана Европа”. Газопроводът е от Нови Искър до границата със Сърбия, дължината му на българска територия е 62 км. Ще има две газопроводни отклонения за Сливница и Драгоман. Капацитетът на тръбата е 1,8 млрд. куб. м на година с възможност и за реверсивен поток. С построяването му ще бъде създадена нова входно-изходна точка на междусистемно свързване на границата на България със Сърбия.
Източник: 24 часа (26.01.2023)

ИНГ Банк финансира “Булгратрансгаз” за интерконектора България-Сърбия “Булгартрансгаз” ЕАД сключи договор за държавно гарантиран заем с нидерландската “ИНГ Банк” Н.В. чрез “ИНГ Банк” Н.В – клон София за финансиране на Проект от Общ интерес за Европейския съюз “Междусистемна реверсивна газова връзка България – Сърбия (IBS). Това става възможно, след като Министерският съвет одобри на свое заседание проекта на гаранционно споразумение между Република България и “ИНГ Банк” Н.В. чрез “ИНГ Банк” Н.В – клон София. Държавната компания е дъщерна фирма на “Български енергиен холдинг” и се занимава основно със съхранение и пренос на природен газ. Дружеството е собственик и оператор на голяма част от газовата инфраструктура на територията на страната, която включва мрежа за пренос на газ за местно потребление, мрежа за транзитен пренос на газ и подземното газохранилище “Чирен”. Прогнозните инвестиционни разходи по проекта „Междусистемна реверсивна газова връзка България – Сърбия“ възлизат на 76,7 млн. евро без ДДС. Предложеният заем с държавна гаранция за проекта е в размер до 49 071 661 евро. Периодът на усвояване е до 31 декември 2023 г., а срокът за погасяване – пет години от изтичането на едногодишния гратисен период.
Източник: Банкеръ (27.01.2023)

"Булгартрансгаз" се готви за пренос на водород Държавният газов оператор "Булгартрансгаз" търси консултант, който да анализира годността на участъци от мрежата му за пренос на водород чрез смесване в различно процентно съотношение с природния газ, както и какви ще са необходимите инвестиции за преоборудване на определени съоръжения, за да могат да правят това. Обявената обществена поръчка е за 350 хил. евро без ДДС и в нея участва само един кандидат – фирмата "Симатекс" ЕООД , която се занимава с търговия, монтаж и обслужване на инсталации, инженеринг, имотни сделки, внос, износ. Неин собственик е 37-годишният Людмил Стоянов. Последният публичен отчет на дружеството е от 2018 г. и тогава то е било на печалба от 379 хил. лв. Все още възложителят "Булгартрансгаз" не е излязъл с доклад дали да допусне единствения кандидат до отваряне на офертата.
Източник: Медия Пул (01.02.2023)

Газовата връзка със Сърбия поскъпна с над 40 млн. лв. заради инфлацията Заради забавените процедури проектът за изграждане на газовата връзка между България и Сърбия ще поскъпне значително. От анекс, публикуван в регистъра на обществените поръчки, става ясно, че договорената цена от 139.8 млн. лв. без ДДС ще се увеличи с 32.6% до 183.4 млн. лева. Това оскъпяване с 43.6 млн. лв. е заради инфлацията през последната година и е изчислено на база Методика за индексация на договорите по обществени поръчки, която бе приета от служебния кабинет на Румен Радев в края на 2022 г. Първата копка на проекта обаче бе направена в края на януари 2023 г., а срокът за изпълнение е 300 дни. Затова е възможно да има допълнителни индексации по време на изпълнението на самите дейности, като се прилагат съответните индекси за всяко ново тримесечие. Например, за първото тримесечие на 2023 г. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар на строителни материали ще е по-висок спрямо средата на 2022 г. Наличните данни към момента са до края на септември 2022 г. и стойността е 230 пункта.
Източник: Капитал (23.02.2023)

Отчуждават част от имот за газовата връзка със Сърбия Правителството прие решение за отчуждаване на част от имот - частна собственост, необходим за изграждането на площадката на пусково-приемна станция и газоизмервателна станция „Калотина“ и автомобилен път към тях от обект „Междусистемна газова връзка България - Сърбия. Имотът е в землището на село Калотина, община Драгоман, Софийска област. Средствата за обезщетяване на правоимащите лица са за сметка на „Булгартрансгаз“.
Източник: 24 часа (16.03.2023)

Работи се за компенсиране на високата цена на природния газ в хранилището в Чирен В момента се работи по предложение в рамките на европейска директива да се компенсира високата цена на природния газ в подземното хранилище в Чирен. Това каза служебният министър на енергетиката Росен Христов. Директивата е с цел да се покрие разликата между цената на нагнетения газ и пазарната цена в момента. Очаква се до 1-2 седмици да приключат анализите по този въпрос, като другата седмица ще се поканят и заинтересованите страни, за да може съвместно да се изработи работеща схема. Изпълнителният директор на "Булгартрансгаз“ Владимир Малинов допълни, че този компенсаторен механизъм ще допринесе в няколко посоки. Съгласно европейското законодателство страните членки на Европейския съюз имат цел да запълнят на газохранилищата си и за 2023 г.
Източник: Медия Пул (20.03.2023)

ГБС поема изцяло разширението на газохранилището "Главболгарстрой" в комбинация със своя дъщерна и други по-малки фирми поема и останалите две поръчки за разширението на газохранилището в Чирен. След като компанията вече подписа договор за изграждането на нова компресорна станция и наземната инфраструктура на газохранлищите, тя ще извърши и новите сондажи за вдигане на капацитета на газовите запаси, а също така ще построи свързващия газопровод от съоръжението до мрежата на "Булгартрансгаз" край козлодуйското село Бутан. Това съобщиха от държавния газов оператор "Булгартрансгаз". Така консорциуми с участието на ГБС ще вземат общо около 603 млн. лв. без ДДС за трите проекта за вдигането на капацитета на газохранилището от сегашните 550 млн. куб. м на 1 млрд. куб. м и работата му в реверсивен режим независимо от сезоните. Избраният изпълнител за изграждането на новите сондажи за разширението на газохранилището в Чирен - ДЗЗД "Чирен дрилинг 2022" се е отказал от сключване на договора.
Източник: Медия Пул (24.03.2023)

"Главболгарстрой" поема цялото разширение на хранилището в "Чирен" Консорциум "Екзало дрилинг Чирен", с водещ партньор "Главболгарстрой", смени сдружението на "Чирен дрилинг 2022" в процедурата за 13 нови сондажа за разширението на газовото хранилище в Чирен. Според "Булгартрансгаз" заради отказ на първия класиран в процедурата за изпълнител е определен вторият. Изпълнителят, който бе класиран на първо място - "Чирен дрилинг 2022", е с водещ партньор "Атоменергоремонт" и участник „Айеней билд“. В консорциум "Екзало дрилинг Чирен" участват „Главболгарстрой", "Главболгарстрой интернешънал", "Газ проджект девелопмънт", се мотивира "Булгартрансгаз". "Главболгарстрой", заедно с американски партньори е изпълнител на наземната част на разширението на газовото хранилище. Договорът с консорциума на “Главболгарстрой” и американските му партньори “Солар Търбайнс Юръп” и “Ханиуел” беше подписан на 21 януари. Строителната компания трябва да построи за 600 дни нова компресорна станция, която да осигури непрекъсната работа в режим нагнетяване и добив на газ от 10 нови сондажа, както и нова газоизмервателна станция. Оборудването се доставя от американските компании.
Източник: 24 часа (27.03.2023)

Още един договор за разширението на хранилището в Чирен Със заем от американски държавни институции ще бъде осигурено част от финансирането за разширението на капацитета на газохранилището в Чирен от сегашните 550 млн. куб.м на 1 млрд. куб.м., заяви изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов след подписването на договор между "Булгартрансгаз" и ДЗЗД "Ю Джи Ес Дрилинг Чирен" за "Устройствено планиране, инвестиционно проектиране и въвеждане в експлоатация на строеж: "Разширение на капацитета на ПГХ "Чирен"-сондажен фонд". В дружеството изпълнител влиза "Главболгарстрой". 78 млн. евро или близо една трета от необходимото финансиране за разширението на газохранилището в Чирен са осигурени безвъзмездно по механизма „Свързана Европа“. Получен е и заем от БЕХ в размер на 87 млн. лв , a за останалите средства преговарят с американски държавни институции.
Източник: Труд (07.04.2023)

Започна процедурата по отчуждаването на имоти за технологичната площадка на нова компресорна станция "Чирен" Министърът на регионалното развитие и благоустройството обявява, че е започнала процедура по отчуждаване на имот и част от имот – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на технологична площадка на компресорна станция (КС) "Чирен" и на обслужваща техническа инфраструктура – пътна връзка към технологичната площадка на станцията от Обект "Разширение на капацитета на Подземно газово хранилище "Чирен" – надземна част", в землището на с. Чирен, съобщи на интернет страницата си ведомството. С Решение № 709 на Министерския съвет от 2021 г. газовото хранилище "Чирен" е определено за национален обект. Финансирането на процедурата по отчуждаване на част от имота – частна собственост се осигурява от "Булгартрансгаз" ЕАД. На заседанието си от 11 май служебният кабинет прие решението. Договорът за изграждането на надземни съоръжения на територията на подземното газово хранилище в Чирен бе подписан на официална церемония на територията на съоръжението в близост до едноименното село на 20 януари тази година. Договорът е на стойност 297,777 млн. лв. и се очаква строителството на тази част от разширението на проекта да приключи в рамките на две години.
Източник: БТА (16.05.2023)

АЕЦ "Козлодуй", НЕК и "Аурубис" са рекордьори по данък печалба Пeт eнepгийни ?oмпaнии влизaт в тoп 10 нa нaй-гoлeмитe дaнъ?oплaтци в Бългapия зa 2022 г., a AEЦ "Koзлoдyй" е абсолютен шампион по преведени в бюджета данък печалба и ДДС. Информацията от приходната агенция разкрива, че 2022 г. е била особено успешна за големите предприятия в енергетиката, цигарения бизнес и минната промишленост. В челната десятка по платен корпоративен данък влизат AEЦ "Koзлoдyй", HЕК, "Бyлгapтpaнcгaз" и TEЦ "Mapицa Изтo? 2" EAД), дoбивните ?oмпaнии "Aypyбиc Бългapия", "Eлaцитe-Meд" и "Дънди ?peшъc Meтaлс" - Чeлoпeч. Производителят на торове "Агрополихим" Девня е на девето място. На осмо място в класирането е "Aмюзнeт Интepa?тив", бългapc?aтa coфтyepнa ?oмпaния, ?oятo paзpaбoтвa oнлaйн и игpaлни peшeния, a cъщo и ?aзинo игpи. Компаниите, които са начислили и превели най-големи суми ДДС в бюджета през миналата година са: AEЦ "Koзлoдyй", "Бyлгapгaз", TEЦ "Mapицa Изтo? 2", "Koнтyp Глoбaл Mapицa Изтo? 3", "Лy?oйл Бългapия EOOД, "Eй и Ec-3C Mapицa Изтo?", "Бpитиш Aмepи?aн Taбa?o Tpeйдинг", "Лидл Бългapия", "Kapeлия Бългapия" и "Лy?oйл Heфтoxим Бypгac". Компаниите, които са ползвали най-голям данъчен кредит са големи износители и бюджетът им възстановява ДДС са: Българска независима енергийна борса, Лукойл Бенелукс Б.В.- чужд. лице, Аурубис България, Олива АД, Булкомерс КС ЕООД, София Мед АД, Макском ЕООД, Лукойл Ейвиейшън България ЕООД, Астра Биоплант ЕООД и Хювефарма ЕООД. Дeceттe нaй-гoлeми дaнъ?oплaтци - физичec?и лицa, са внecли oбщo близо 22 млн. лева, като първият в класацията се е отчел с нaд 7 млн. лeвa, сочи още справката от НАП. Всичките се водят на отчет ?ъм НАП - София.
Източник: Сега (25.05.2023)

Печалбата на Българския енергиен холдинг преди данъци се подобрява и е достигнала 224,3 млн. лв. за първите три месеца на годината. Спрямо същия период на миналата година печалбите на финансовия холдинг са скочили с над 300%. Холдингът е собственик на най-голямата въглищна електроцентрала на Балканите – ТЕЦ „Марица Изток 2“, за която е закупила квоти за CO2 емисии на централата за 178,8 млн. лева през първото тримесечие на годината. За същия период на миналата година покупките на квоти са били за 835,5 млн. лева. Най-големи са предоставените заеми на БЕХ към „Национална електрическа компания“. Към края на март 2023 г. дължимите средства са за над 1,6 млрд. лева, като компанията успява да ги погасява редовно. Задълженията на ТЕЦ „Марица Изток 2“ към БЕХ са били за над 1,13 млрд. лева. Всички обаче са погасени до края на март тази година. На проектната компания ICGB също е отпуснат кредит от холдинга. Средствата са 215,1 млн. лв. към края на март и се погасяват редовно от газовото дружество. Това е реално кредитът, които ЕИБ е отпуснала за изграждането на газовия интерконектор като той сега се изплаща от БЕХ. Задълженията на „Булгартрансгаз“ по договори за заеми с БЕХ са за над 122,6 млн. лв. Газовият търговец "Булгаргаз" също успява да изплаща навреме задълженията си по кредитите към БЕХ. БЕХ има и търговски вземания от „Топлофикация София“, които към края на март възлизат на 8,9 млн. лв. Спрямо същия период на миналата година тези задължения са се стопли драстично – през март 2022 г. те са били за над 46,2 млн. лв.
Източник: 3e-news (02.06.2023)

ICGB обяви годишни търгове за наличния свободен капацитет по газопровода Независимият преносен оператор "Ай Си Джи Би" (ICGB) ще проведе търгове за наличния свободен капацитет по газопровода Гърция - България - "Ай Джи Би" (IGB). Годишните търгове ще се проведат на 3-ти юли на две платформи за резервиране на капацитет съгласно календара на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ (ENTSOG). Това съобщиха от "Ай Си Джи Би". Свободният капацитет в точките на междусистемно свързване в Комотини (Гърция) с операторите на преносни системи TAP и DESFA ще бъде предлаган на търг на платформата за резервиране на капацитет PRISMA. Това ще се случи чрез предлагане под формата на конкуриращи се капацитети като пазарен механизъм за разпределяне на капацитет в такива случаи. Това се налага, тъй като капацитетът в една от тези точки не може да бъде разпределен, без от това автоматично да последва намаляване (изцяло или частично) на капацитета в другата точка. Свободният капацитет в точката за междусистемно свързване в Стара Загора с оператора на преносната система „Булгартрансгаз“ ще се предлага на платформата RBP (Регионалната платформа за резервиране на капацитет), се посочва още в съобщението. Общият капацитет на интерконектора е 3 млрд. куб. м годишно, като 1,57 млрд. куб. м са резервирани по дългосрочни договори с продължителност до 25 години. Останалият капацитет се предлага на търгове за различни периоди на европейските платформи PRISMA и RBP.
Източник: БТА (15.06.2023)

"Булгартрансгаз" удвоява печалбата си до над 280 млн. лв. през 2022 г. Държавният газопреносен оператор "Булгартрансгаз" завършва за 2022 г. с печалба от 283.4 млн.лв. при 141 млн. година по-рано. Общите приходи на компанията вече са 1.1 млрд.лв. при 582.6 млн. лв. през 2021 г. Разходите растат до 881 млн. лв. (при 462 млн. лв. година по-рано), като отчита печалба от 140 млн. лв., но дълговете са близо 3 милиарда Основната част от търговските й задължения са свързани с дейностите по газовата връзка със Сърбия, както и към консорциума "Аркад". Само по договора за спорния "Турски поток" в продължение на 10 години компанията трябва да плаща сумата за неговото изграждане (над 2 млрд. лв.) при годишна лихва 3%, като плащания има и за компресорните станции към проекта. Заради забавените процедури проектът за връзката със Сърбия ще поскъпне значително и договорената цена от 139.8 млн. лв. без ДДС ще се увеличи с 32.6% до 183.4 млн. лева. Финансите на компанията рязко се променят през първото тримесечие на 2023 г. Печалбата на "Булгартрансгаз" пада до 38.5 млн. лв. при 51.2 млн. лв. година по-рано, показва отчетът на компанията. Разходите растат с 30% до 220 млн. лв., а пасивите са 2.4 млрд. лева.
Източник: Капитал (20.06.2023)

“Главболгарстрой” подписа договор за “Сондажен фонд” с Mинно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ при изграждането на ПГХ “Чирен” Минно-геоложкият университет „Св. Иван Рилски“ чрез „Мингеоуниверс инженеринг – НИС – МГУ” ЕООД получи официална покана да бъде подизпълнител по договора заради експертизата си в областта. “Главболгарстрой” АД е един от участниците в ДЗЗД „Ю ДЖИ ЕС ДРИЛИНГ ЧИРЕН“. Дружеството участва в проекта след като подписа договор с “Булгартрансгаз” ЕАД за устройствено планиране, инвестиционно проектиране, доставка на необходимите материали и оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на строеж: „Разширение на капацитета на „ПГХ Чирен”- сондажен фонд”. Част от обхвата на договора с “Булгартрансгаз” ЕАД включва актуализиране на съществуващия 3D геомеханичен модел и определяне местоположението на сондажите.„Мингеоуниверс инженеринг – НИС – МГУ” ЕООД ще подпомага главния изпълнител именно в тези дейности. През април беше подписан договор за разширението на капацитета на подземното газово хранилище (ПГХ) “Чирен”. Възложител е “Булгартрансгаз”, изпълнител – “Ю Джи Ес Дрилинг Чирен”. Проектът има стратегическо значение за подобряване на енергийната сигурност и повишаване на конкуренцията и ликвидността на пазара на природен газ в България и в региона.
Източник: 24 часа (26.06.2023)

“Булгартрансгаз” с пазарен тест за капацитет на междусистемно свързване „Булгартрансгаз“ ЕАД започна пазарен тест за оценка на търсенето на добавен капацитет в точките на междусистемно свързване. Това съобщиха от държавната компания, която е комбиниран оператор с предмет на дейност пренос и съхранение на природен газ и поддържане, експлоатация, управление и развитие на подземно газово хранилище. „Булгартрансгаз“ информира настоящите и потенциалните ползватели на газопреносната мрежа за възможността да подават своите необвързващи прогнози за търсене на добавен капацитет в точките на междусистемно свързване. Резултатите ще покажат интереса на пазарните участници за транспортиране на допълнителни количества природен газ през мрежата на „Булгартрансгаз“. Информацията следва да бъде представена в рамките на осем седмици от началото на ежегодния търг за годишни капацитетни продукти, т.е. до 28 август. „Булгартрансгаз“ се отказва от възможността да въведе такса за оценка и обработване на необвързващи прогнози за търсенето, за да улесни в максимална степен пазарните участници. Операторите на преносни системи ще публикуват своите съвместни Доклади за оценка на пазарното търсене в срок от 16 седмици от началото на ежегодния търг за годишен капацитет (до 23 октомври 2023 г.).
Източник: Банкеръ (04.07.2023)

ЕК одобри 16 млн. евро за разширяване на газохранилището в Чирен Европейската комисия одобри 16 млн. евро за разширение на газохранилището на "Булгартрансгаз" в Чирен. Инвестицията от около 285 млн. евро ще увеличи капацитета му от 550 млн. на 1 млрд. кубични метра, подобрявайки снабдяването с природен газ в България и региона. Проектът е част от стратегията на ЕС за енергетика и климат. Според плановете, "Булгартрансгаз" ще инвестира около 285 млн. евро в разширяване на капацитета на газохранилището в Чирен, което е единственото съоръжение за съхранение на природен газ в България. Прогнозите са за нарастване на капацитетът от 550 млн. до 1 млрд. кубични метра, съпътстващо с увеличение на възможностите за подаване и изтегляне на газ в мрежата.
Източник: Стандарт (09.08.2023)

"Булгартрансгаз" ще развива инфраструктура за пренос на водород Отчитайки европейските политики и приоритети за декарбонизация, "Булгартрансгаз" активно работи за развитие на инфраструктурата си, съобразно плановете за мащабно развитие и навлизане на водорода в енергийния микс в ЕС, съобщават от дружеството. Планът REPowerEU на Европейската комисия предвижда значително потребление на възобновяем водород към 2030 г., равняващо се на 20 млн. тона, с определена цел от 10 млн. тона вътрешно производство и 10 млн. тона внос, уточняват от "Булгартрансгаз". "Булгартрансгаз" планира проекти в областта на водорода, включително за изграждане на инфраструктура за пренос на чист водород и за адаптиране на съществуващата газова инфраструктура за пренос на водородно-газови смеси със съдържание на до 10 процента на водород. Дружеството е активен участник и в инициативите "European Clean Hydrogen Alliance" и "European Hydrogen Backbone". Дружеството започва необвързващо пазарно проучване за търсене на капацитет за пренос на водород и информира всички настоящи и потенциални пазарни участници (производители, търговци и потребители) за възможността да представят своите необвързващи прогнози за търсене на капацитет за пренос на водород. Резултатите от проучването ще покажат интереса на пазарните участници към потенциалното използване на водород, като част от бъдещия енергиен микс. Информацията следва да бъде представена до 15 септември 2023 г.
Източник: Труд (18.08.2023)

Над 90% от капацитета на газовото хранилище “Чирен” е запълнен Подземното газово хранилище “Чирен” вече е запълнено на над 90% от техническия капацитет за съхранение, съобщават от “Булгартрансгаз“. За първи път в историята на експлоатацията на хранилището е постигнато такова равнище на запълняемост на такъв ранен етап. Съгласно европейския регламент 2017/1938 относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ, с цел гарантиране на енергийната сигурност на страните от Европейския съюз е въведено задължение хранилищата да бъдат запълнени на 90% от обема им не по-късно от 1 ноември през настоящата година. Наличието на достатъчни капацитети за съхранение, добив и нагнетяване на газ е от ключово значение както за гарантиране на сигурността на снабдяването, така и за успешното навлизане на пазара на алтернативни източници, включително и LNG и за развитието на регионалния пазар. Проектът за разширение на хранилището в Чирен ще осигури увеличаване обема на активния газ до 1 млрд. кубични метра и на дневните капацитети на нагнетяване и добив до 8-10 млн. куб. метра, допълват от “Булгартрансгаз“.
Източник: Банкеръ (22.08.2023)

Разработва се проект газохранилището "Чирен" да произвежда зелен водород Стартира разработването на пилотен проект за производство и използване на зелен водород за технологични нужди в съоръженията на подземното газово хранилище "Чирен", съобщи неговият оператор – държавната "Булгартрансгаз". Това ще става в партньорство с "Главболгарстрой Холдинг", чиито дружества участват в извършваното разширение на газохранилището, с американските компании "Солар Търбайнс" и "Хъниуел", които са подизпълнители в този проекти, както и италианската "Пиетро Фиорентини" – всички те водещи разработчици и доставчици на технологии и в областта на производството и използването на водородно гориво. Компаниите ще изготвят заедно проучване с няколко варианта за капацитета на инсталациите и оборудването за производство на зелен водород, съотношения на смесване и други характеристики. Зеленият водород, произведен по проекта, се предвижда да се използва за технологични нужди като гориво на площадката и не се планира да се доставя на трети страни, посочват от "Булгартрансгаз".
Източник: Медия Пул (20.09.2023)

Печалбата на "Булгартрансгаз" се понижава до 58.6 млн. лева Почти наполовина - до 58.6 млн.лв. е намаляла печалбата на "Булгартрансгаз" за първото полугодие на 2023 г. в сравнение със същия период на м.г., когато тя е била 115.3 млн. лева. Това се случва въпреки, че общият размер на приходите нараства с около 2% до 476.8 млн.лв. спрямо същия период на м.г., като конкретно постъпленията от продажби са 447.9 млн. лева. Това показва междинният отчет на държавния оператор за първите шест месеца на годината. Най-голяма тежест в общата структура на приходите имат постъпленията от пренос на природен газ по трансграничната мрежа (277.9 млн.лв.), които са с относителен дял от 62%. Печалбата на "Булгартрансгаз" към средата на годината е 115 млн. лева. Паричните наличности на компанията са намалели с 26.6% до 384.8 млн.лв., а собственият капитал е нарастнал на 5.3 млрд.лв. при 3.6 млрд.лв. година по-рано заради увеличен преоценъчен резерв. Към края на юни натрупаната неразпределена печалба е в размер на 618 млн.лв., включваща печалбата за периода в размер на 58.6 млн.лева. Преносът на природен газ е спаднал с 20% до 13 479 852 MWh. Намаление на пренесените количества се наблюдава през пет от месеците на отчетния период (спрямо 2022 г.), като единствено през април е отчетено увеличение от 2.56%. В същото време през периода се наблюдава незначителен ръст от 0.39% на общо пренесения природен газ по трансграничната мрежа, спрямо същия период на 2022 г.
Източник: Капитал (12.10.2023)

Съдът на ЕС отмени глобата от 77 млн. евро на Българския енергиен холдинг Общият съд на ЕС отмени решението на Европейската комисия срещу Българския енергиен холдинг (БЕХ), с което той беше глобен със 77 млн. евро през 2018 г. за нарушаване на правилата за конкуренцията на европейския пазар. Според съда Европейската комисия не е доказала надлежно, че групата БЕХ е злоупотребила с господстващото си положение на пазара за доставка на газ в България, не предоставяйки достъп на трети лица до румънския газопровод 1, по който по онова време основно се е внасял природният газ. Делото беше заведено от БЕХ, след като Еврокомисията отсъди по жалба на "Овергаз" срещу дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" за това, че са блокирали достъпа на конкуренти до ключова газова инфраструктура и така са лишили потребителите от възможност за избор на доставчици. Според Общия съд на ЕС обаче не става ясно, че липсата на достъп до румънското трасе "е в основата на трудностите, с които се сблъскват трети лица, които искат да получат достъп до посочения газопровод, за да доставят газ от Русия до България". Общият съд приема също, че Комисията не е дала възможност на групата БЕХ да развие напълно позицията си относно нарушението, в което е упрекната, и така е нарушила правото ? на защита. През 2018 г. Еврокомисията реши, че БЕХ е блокирала достъпа до вътрешната газопреносна мрежа на България, до газохранилището в Чирен и до единствения тогава газопровод за внос на газ в България, който е бил изцяло резервиран от холдинга. Нарушението е било осъществено между 2010 и 2015 г. Така конкурентите на държавната компания не са могли да навлязат на пазара за доставки на газ на едро и това е осигурило почти монополно положение на "Булгаргаз", се казва в отмененото сега решение на Комисията. Тъй като Общият съд е първоинстанционен за Съда на ЕС, страните могат да обжалват решението, но само по правни въпроси.
Източник: Дневник (26.10.2023)

Започва проект за повишаване на капацитета на газовите връзки с Гърция и Румъния Държавната газопреносна компания "Булгартрансгаз" ЕАД започва технически проучвания с партньорите си от Гърция и Румъния за повишаване на техническия капацитет на газовите връзки при Кулата - Сидирокастро, Стара Загора, Негру Вода 1 - Кардам и Русе - Гюргево. Оценката на пазарното търсене е показала повишен интерес към услуги за пренос от юг на север, съобщи компанията. Обобщените прогнози, получени от "Булгартрансгаз", са: 155.9 GWh/d за Кулата - Сидирокастро при съществуващ твърд технически капацитет в размер на 66.6 GWh/d; 302.2 GWh/d общо за Негру Вода 1 - Кардам и Русе - Гюргево при съществуващ твърд технически капацитет в двете точки в размер на 185.2 GWh/d; 182.4 GWh/d за IP Стара Загора при съществуващ твърд технически капацитет в размер на 122.3 GWh/d от страна на "Булгартрансгаз". Изпълнителният директор Владимир Малинов коментира, че получените прогнози за търсене на услуги по пренос на газ от юг на север са значително по-високи от съществуващите капацитети, като за някои газови години превишават над два пъти настоящите възможности на инфраструктурата. Според него за реализация на амбициите на страните от Централна и Югоизточна Европа за диверсификация е необходимо разширение на инфраструктурата, която да поеме допълнителни количества газ от надеждни източници. "Основен фактор за нарастването на търсенето на капацитет за пренос през мрежата на "Булгартрансгаз" са увеличаващата се роля на втечнения природен газ в ЕС и планираните нови LNG терминали в Гърция, както и плановете за увеличаване на потоците по Южния газов коридор", допълни той.
Източник: Дневник (26.10.2023)

Рекордни за последните десет години държавни гаранции да бъдат заложени в бюджета за 2024 г., предлага финансовото министерство. Сумата е до 4,5 млрд. лв., като правителственото обезпечение основно е предвидено за енергийни проекти. По-голямата част от сумата - около 3 млрд. лв. или 1 500 417 089 евро, са предвидени за изграждането на Седми блок на АЕЦ "Козлодуй". Държавната гаранция е необходима за вземане на заеми от страна на проектната компания за строежа на новата ядрена мощност по технологията AP-1000 на "Уестингхаус". В края на октомври правителството реши "Българският енергиен холдинг" да внесе 500 млн. лв. в капитала на проектната компания "АЕЦ Козлодуй Нови мощности" и така да стане съакционер на ядрената централа в това дружество. Другото крупно държавно обезпечение всъщност е прехвърлена от миналата година гаранция по взетия вече от държавния газов оператор "Булгартрансгаз" заем за 207,5 млн. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие. Средствата са за проекта за разширяване на газохранилището в Чирен и вдигането на капацитета му за полезно ползване на запасите до 1 млрд. куб. м. Общата му стойност ще е около 308 млн. евро по последни данни. Запазва се и държавната гаранция, включена миналата година при актуализацията на бюджета, в полза на държавния газов доставчик "Булгаргаз". Дружеството получи тогава гаранция за заем от около 300 млн. лв. или 150 млн. евро за за осигуряването на алтернативни количества синьо гориво след спирането на руските доставки в края на април 2022 г. Две нови гаранции са заложени в бюджета догодина в полза на "Националната електрическа компания" (НЕК) и нейни водни проекти. Едната е за модернизацията и рехабилитацията на неработещата след тежък инцидент ПАВЕЦ "Чаира" и е за 80 млн. лв. През април 2022 г. при подготовка за пускане след рехабилитация на един от четирите агрегата бе повреден окончателно. Другото ремонтирано съоръжение така и не бе пуснато от съображения за сигурност, а останалите два още тогава бяха спрени. Следващото обезпечение за НЕК е за 75 млн. лв. и също е за нови заеми за увеличаване обема на долния изравнител на ПАВЕЦ "Чаира" с изграждането на язовир "Яденица" и реверсивен напорен тунел за връзка с язовир "Чаира". За гарантиране на заеми на "БДЖ - Пътнически превози" за придобиване на подвижен железопътен състав" са заложени 300 млн. евро. В периода 2020-2022 г. държавните гаранции са били между 760 и 840 млн. лв., като през 2019 г. те са били едва за 215 млн. лв., през 2018 и 2017 г. са били за по 700 млн. лв., а в предходните две години са стигали до 3 млрд. лв.
Източник: Дума (16.11.2023)

"Булгартрансгаз" и сръбският газопреносен оператор подписаха споразумение Българският газопреносен оператор "Булгартрансгаз" и операторът на газопреносната система на Сърбия "Transportgas Srbija" d.o.o. подписаха споразумение за междусистемно свързване за новата точка Калотина/Димитровград, която се създава с интерконектора България-Сърбия (IBS). Капацитетът на IP Калотина/Димитровград е 1.8 млрд. м 3 годишно с възможност за реверсивен поток. Благодарение на IBS България получава достъп до източници на газ от Западна Европа по нов маршрут, а Сърбия до терминалите за втечнен природен газ и други алтернативни източници в региона. Като част от приоритетните проекти за Европа, връзката България-Сърбия е призната за ключова инфраструктура, която ще има значителен принос за подобряване на енергийната свързаност. По линия на Механизма за Свързване на Европа проектът получи финансиране в размер на 28 млн. евро.
Източник: Дневник (20.11.2023)

Заради таксата върху руския газ: За 38 дни "Булгартрансгаз" задлъжня към хазната с 260 млн. лв. За 38 дни задължение на "Булгартрансгаз" да събира енергийната такса от "Газпром експорт" за транспорта на руския газ на българска територия, компанията задлъжня към държавния бюджет с 260 млн. лв., съобщи шефът на преносния оператор Владимир Малинов. За първия етап - от влизане на закона за въвеждане на енергийната такса на 13 октомври до края на месеца, задължението възлиза на 140 млн. лв. За времето от 1 до 20 ноември, когато депутатите отмениха този ангажимент с промяна в закона, "Булгартранзгаз" задлъжня с още 120 млн., или общо 260 млн.лв. Изменението в закона влезе в сила от този понеделник, на 20 ноември. Оттук нататък събирането й е функция на Агенция "Митници" и НАП.
Източник: 24 часа (27.11.2023)

ЕК прие 250 км газопровод за пренос на водород между България и Гърция. Първият водороден проект за България е включен в публикувания от Европейската комисия първи списък на проектите от общ интерес и проектите от взаимен интерес за ЕС. Предложеният от „Булгартрансгаз" проект "Водородопреносна инфраструктура в България" е ключов за реализиране на концепцията за транспортиране на чист водород. Планираната инфраструктура е нов тръбопровод с дължина около 250 км и две компресорни станции в района на Дупница и Кулата. Предвижда се създаването на водородна точка на междусистемно свързване с мрежата на гръцкия газопреносен оператор DESFA в района на Кулата / Сидирокастро. Новата инфраструктура ще позволява двупосочен пренос както на водород, произведен в страната, така и на водород от Гърция. Включването на проекта "Водородопреносна инфраструктура в България" в списъка на проекти от общ интерес за общността е важна стъпка в изпълнението на целите на ЕС за декарбонизация и осигуряване на достъпна енергия за всички потребители.
Източник: 24 часа (29.11.2023)

"Булгартрансгаз" обмисля инвестиции във втори LNG терминал в Гърция Българският газопреносен оператор “Булгартрансгаз” ЕАД ще анализира всички възможности да инвестира във втори терминал за регазификация на втечнен газ в Гърция, обяви изп. директор Владимир Малинов. Българското дружество вече има 20-процентен дял в компанията "Газтрейд", изграждаща терминала край Александруполис, който се очаква да влезе в търговска експлоатация около 1 март 2024 г. Не става ясно към кой точно проект за нов такъв терминал в Гърция се е насочило дружеството. Към момента се разглеждат три проекта за съоръжения за разтоварване на втечнен газ, които обаче са на ниво идеи и тепърва ще се провеждат предпроектни проучвания, които да направят икономически и технически анализи с потенциални източници за захранване и потребители. В момента в Гърция функционира само терминалът на остров Ревитуса. Този в Александруполис чака плаващата платформа за прием на танкерите. При дни нейното изграждане приключи и тя напусна корабостроителницата на Keppel Corporation в Сингапур. Очакванията са съоръжението да Александруполис в средата на декември, обяви посланикът на САЩ в Гърция Джордж Цунис. Миналата година Гърция обяви, че се планира изграждането на втори терминал за втечнен газ край Александруполис от "Газтрейд". Възможно е точно него да е имал предвид Малинов предвид участието на "Булгартрансгаз" в тази проектна компания.
Източник: Медия Пул (01.12.2023)

Печалбата на "Булгартрансгаз" спада почти наполовина до 144.9 млн. лв. Значителен спад в печалбата отчита "Булгартрансгаз" за деветте месеца на годината - 144.9 млн. лв. при 263.1 млн. лв. година по-рано. Общият размер на приходите към третото тримесечие е 740.6 при 900 млн. лв. в сравнение със същия период на предходната година, което е понижение с около 17%. Приходите от продажби също намаляват и в края на септември вече са 691.1 млн. лв. при 830.5 млн. лв. за същия период на 2022 г. Въпреки намалената печалба и по-скромните постъпления разходите на компанията не намаляват съществено. За деветте месеца на 2023 г. те са 579.5 при 607.8 млн. лв. година по-рано, или разлика малко под 5%. Пасивите на "Булгартрансгаз" обаче спадат до 2.4 млрд. лв. при 2.6 млрд. лв. година по-рано. В същото време "Булгартрансгаз" регистрира понижение с 12.8% на пренесените количества природен газ до изходните точки (включително в страната), като то е било най-голямо през януари. За сметка на това през периода януари - септември се наблюдава минимален ръст с 4.8% (или 4 695 997 MWh) на общо пренесения природен газ до границите със съседни държави спрямо същия период на предходната година.
Източник: Капитал (05.12.2023)

Започва работа газовата връзка между България и Сърбия Президентите на България, Сърбия и Азербайджан - Румен Радев, Александър Вучич и Илхам Алиев участваха в официалното откриване в гр. Ниш на газовата връзка между България и Сърбия с дължина 170 км. "Интерконекторът е гаранция за диверсификация и сигурност. Ние не просто свързваме нашите газопреносни мрежи, интерконенкторът е символ на нарасналите технологични способности на нашите страни, на успешното сътрудничество", заяви Радев. Илхам Алиев обяви, че до 2027 г. Азербайджан ще удвои износа си на природен газ към Европа. Строителството на газопровода на българска територия започна в началото на февруари тази година. Цената на проекта в България е 76.6 млн. евро. Голяма част от сумата е осигурена чрез заем и собствено финансиране от държавната компания "Булгартрансгаз". Капацитетът на тръбата е 1.8 млрд. кубични метра. Първоначално съоръжението ще пренася природен газ от България към Сърбия. За януари е резервиран 40% от общия капацитет на тръбата, показват данните на "Булгартрансгаз". Съоръжението ще може да работи и в двете посоки. В случай, че България има нужда да получи количества, чрез тръбата получава достъп до хърватските терминали за втечнен газ, както и до най-голямото газово хранилище край австрийската столица - Баумгартен.
Източник: Дневник (11.12.2023)

15,5 млн. мегаватчаса газ са транспортирани през интерконектора с Гърция за 2023 г. Над 15,5 милиона мегаватчаса (MWh) природен газ са транспортирани по междусистемната връзка Гърция-България през 2023 г., съобщиха от дружеството ICGB ("Ай Си Джи Би"), което е оператор на газопровода. Той отбеляза своята първа годишнина. Газопроводът оперира с капацитет 3 млрд. кубични метра в година, като осигурява около половината от нуждите на България за вътрешно потребление и дава възможност за пренос на газ до други държави в региона. През изминалата година са регистрирани над 20 нови ползватели. Чрез изграждането на допълнителна инфраструктура в Кърджали, газовата връзка вече осигурява достъп до нов диверсифициран източник на природен газ и за местния бизнес, и битовите потребители, допълват от "Ай Си Джи Би". През 2023 г. "Ай Си Джи Би" проведе годишни търгове за капацитета на интерконектора, които осигуриха над 80% резервиран капацитет за новата газова година. Оценявайки нарастващия пазарен интерес към този нов маршрут за доставки, "Ай Си Джи Би" инициира процедура за увеличаване на капацитета на интерконектора, за да разшири техническия капацитет на интерконектора до 5 млрд. куб. метра годишно. Обвързващата фаза на процеса е планирана за лятото на 2024 г. Посредством газовата връзка Гърция - България бе осигурен нов маршрут за сигурни доставки на природен газ за Молдова и Украйна през Трансбалканския газопровод, което допринесе за подобряване енергийната свързаност на Европа и диверсификацията на източниците. С тази цел "Ай Си Джи Би" инициира и идеята за разширяване на Вертикалния газов коридор към Молдова и Украйна с подкрепата на операторите на преносни системи в съседните държави, тъй като развитието на енергийната инфраструктура в синхрон е от ключово значение за по-устойчив и сигурен енергиен сектор.
Източник: Труд (05.01.2024)

Над 15,5 милиона MWh са пренесени през газовата връзка с Гърция за 2023 г. Над 15,5 млн. MWh са транспортирани по междусистемната газова връзка на IGB между Гърция и България през 2023 г. Проектът отбеляза своята първа годишнина и постигна успешно 365 дни на експлоатация без прекъсване на дейностите. Газопроводът оперира с капацитет 3 млрд. куб. м/г, като осигурява около половината от нуждите на България за вътрешно потребление и дава възможност за пренос на газ до други държави в региона. През изминалата година са регистрирани над 20 нови ползватели на мрежата на IGВ. Чрез изграждането на допълнителна инфраструктура в Кърджали, IGB вече осигурява достъп до нов, диверсифициран източник на природен газ и за местния бизнес и битовите потребители. През 2023 г. ICGB проведе за пръв път годишни търгове за капацитета на интерконектора, които осигуриха над 80% резервиран капацитет за новата газова година. Чрез търгове за квазигодишен капацитет компанията даде възможност за запазване на капацитет и на точката за междусистемно свързване с гръцката преносна мрежа. Тази стратегическа стъпка ще позволи на търговците достъп до количества от терминала за втечнен природен газ в Александруполис още при пускането му в експлоатация. Оценявайки нарастващия пазарен интерес към този нов маршрут за доставки, ICGB инициира процедура за увеличаване на капацитета на интерконектора, за да разшири техническия капацитет на IGB до 5 млрд. куб. м годишно. Обвързващата фаза на процеса е планирана за лятото на 2024 г. Проектът IGB (Междусистемна газова връзка Гърция-България) се реализира от смесеното инвестиционно дружество „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД, регистрирано в България през 2011 г. с акционери БЕХ ЕАД (50%) и IGI Poseidon (50%). Съакционерът IGI Poseidon e дружество, регистрирано в Гърция, с акционери гръцката компания DEPA International Projects S.A. (50%) и италианската енергийна група Edison S.p.A (50%). „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД е собственик на газопровода IGB, като извършва финансиране на реализацията му, разпределяне на преносния му капацитет и получаване приходите от преноса на природен газ. Газопроводът IGB е свързван с гръцката национална газопреносна система (DESFA S.A.) и с Трансадриатическия газопровод (TAP AG) в района на гр. Комотини (Гърция), и с българската газопреносна система (Булгартрансгаз ЕАД) в района на гр. Стара Загора. Общата дължина на газопровода е 182 км, диаметърът на тръбата - 32’’ - и проектен капацитет до 3 млрд.м3/год. в посока Гърция-България. В зависимост от пазарния интерес към използване на по-голям капацитет и възможностите на съседните газопреносни системи, капацитетът е проектиран да се увеличи до 5 млрд.м3/год. с допълнително изграждане на компресорна станция. offnews.bg
Източник: Други (08.01.2024)

Европейските газохранилища остават запълнени до 84.88% Европейските газохранилища към 6 януари остават запълнени до доста високото ниво от 84.88 % или 967.2410 TWh при среден темп на теглене на синьо гориво от 0.30 п.п., става ясно от данните на Асоциацията на операторите на европейските газохранилища (GIE). В частност газохранилището в България – ПГХ Чирен също остава запълнено до доста високия обем от 4.8066 TWh или 81.61 % при среден темп на теглене на синьо гориво от 0.22 п.п. Що се отнася до потока от LNG от европейските терминали към газотранспортната система на ЕС, те намаляват до 311,1 млн. куб м за газовия ден на 5 януари спрямо предходния, когато регистрираните потоци са от порядъка на 319 млн. куб м. Най-високото ниво от седмицата остава това на 1 януари – 333,3 млн. куб м. Потокът на синьо гориво от LNG терминалите в газотранспортната инфраструктура през декември са спаднали до 11,4 млрд. куб м от 11,85 млрд. куб м през ноември. Общо през 2023 г. Европа е внесла рекордно количество втечнен природен газ от около 131,8 млрд. куб м.
Източник: 3e-news (09.01.2024)

Още държави се включиха във Вертикалния коридор за втечнен газ през България Украйна, Молдова и Словакия официално се присъединиха в петък към Вертикалния газов коридор, който предвижда пренос на допълнителни количества втечнен природен газ през територията на България. Досега партньори в проекта бяха Гърция, България, Румъния и Унгария, чиито газови оператори дори проведоха миналото лято необвързващ пазарен тест сред търговците за интереса им към увеличаване на капацитета на съществуващите между страните газови връзки. Тестът на българските оператори "Булгартрансгаз" и "Ай Си Джи Би" показа, че доставчиците биха резервирали двойно по-голям от сега съществуващия капацитет на точките за вход в страната на границата с Гърция и на изхода към Румъния. Според сега подписания в Атина нов меморандум за присъединяване на тримата нови участници, през юли 2024 г. газовите оператори на всички държави трябва да проведат едновременно обвързващ пазарен тест за разпределение на капацитета в съответните точки за междусистемно свързване. Това ще стане година по-рано от досега планирания график на проекта и резултатите от търговете, които трябва да приключат с договори за конкретно резервиране на капацитет, ще послужат за вземането на конкретните решения с колко да се увеличат мощностите, да се оцени инвестицията на всеки от участниците и да се търси финансирането. Участниците в проекта очакват да получат безвъзмездно съфинансиране от Европейската комисия. Прогнозите са Вертикалният газов коридор да осигури преноса на общо около 10 млрд. куб. м природен газ годишно през България през мрежата на "Булгартрансгаз", включително през освободения от "Газпром" Трансбалкански газопровод, както и през газопровода Комотини-Стара Загора, който е на българо-гърцко-италианската компания "Ай си Джи Би".
Източник: Медия Пул (22.01.2024)

„Булгартрансгаз“ и "Боташ" подписаха споразумение за междусистемно свързване "Булгартрансгаз“ ЕАД и операторът на газопреносната система на Турция "Боташ" подписаха оперативно Споразумение за междусистемно свързване за точката Странджа/Малкочлар. В споразумението са уточнени техническите условия, включително минимално предавателно налягане и качествените характеристики на природния газ, както и приложимите процедури от двете страни на точката Странджа/Малкочлар. На база договорените в документа условия, техническият капацитет на точка Странджа/Малкочлар в посока Турция-България в газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД е определен в размер на 117 677 153 kWh/d, а в посока България-Турция - 504 138 541 kWh/d.
Източник: actualno.com (26.01.2024)

САЩ ще финансират проекта за производство на водород в Чирен Агенцията за търговия и развитие на САЩ е започнала процедура по осигуряване на финансиране на предпроектното проучване по пилотния проект за производство и използване на зелен водород в съоръженията на подземното газово хранилище "Чирен"“. Това потвърди Карл Крес, регионален директор за Близкия Изток, Северна Африка, Европа и Азия от Агенцията за търговия и развитие на САЩ (The U. S. Trade and Development Agency) по време на среща с изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов във Вашингтон. Държавната "Булгартрансгаз", която е оператор на газохранилището в Чирен, обяви през септември, че започва да разработва такъв проект. Това ще става в партньорство с "Главболгарстрой Холдинг", чиито дружества участват в извършваното разширение на газохранилището, с американските компании Solar Turbines Inc. и Honeywell, които са подизпълнители в този проекти, както и италианската Pietro Fiorentini – всички те водещи разработчици и доставчици на технологии и в областта на производството и използването на водородно гориво. Първата стъпка за реализацията е предпроектно проучване, което ще определи техническата конфигурация и структурата на публично-частното партньорство за неговото изпълнение. Агенцията за търговия и развитие на САЩ е специализирана във финансиране на ключови проекти и си сътрудничи с компании с цел развитие на устойчива инфраструктура и стимулиране на икономическото развитие в партньорски страни, се посочва в съобщението. Предпроектното проучване е допустимо за финансиране в пълния му обем. След като приключи вътрешна процедура по одобрение в рамките на агенцията, ще бъде подписано грантово споразумение.
Източник: Сега (16.02.2024)

Газът през март по-евтин с 13%. Азерски доставки и от Ревитуса, но без Александруполис Държавният газов доставчик "Булгаргаз" е внесъл заявление за цена на природния газ през март, която е с малко над 13 процента по-ниска от тази за февруари. Количествата включват доставки по азерския договор, втечнен газ, осигурен от френската "Тотал Енерджи" на гръцкия терминал Ревитуса, остатъчен, който същата компания за миналия месец е транспортирала до съоръжение в Турция и не е бил внесен напълно по споразумението с БОТАШ, както и количества от газовите запаси в Чирен. За март обаче не са включени доставки за страната от новия гръцки терминал за регазификация на втечнен газ край Александруполис, където "Булгаргаз" има резервиран 1 млрд. куб. м капацитет годишно. Собственикът на съоръжението, в който 20 процента дял има и българският газов оператор "Булгартрансгаз", бе обявил, че терминалът ще влезе в експлоатация в началото на март. Оказва се обаче, че това ще стане през април, а освен това "Булгаргаз" продължава да не е подписал договора с предпочетения доставчик на втечнен газ за следващите десет години на Александруполис. Търгът за осигуряването на тези 1 млрд. куб. м годишно се проточи близо година, доставчик бе избран още през есента, контракт все още няма, а отговорът на "Булгаргаз" е, че все още се изчистват клаузите. Според заявлението в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) цената на газа през идния месец трябва да е 62.39 лв./МВтч без данъци и такси, докато в момента стойността за газоснабдителните дружества, топлофикациите и предприятията е 71.08 лв./МВтч без данъци и такси.
Източник: Медия Пул (20.02.2024)

"Булгартрансгаз" започва работа по вертикален газов коридор Държавната компания "Булгартрансгаз" обяви, че ще проведе обществена поръчка по т. нар. вертикален газов коридор. Проектът за него цели да се повиши капацитетът за пренос на природен газ в точките за междусистемно свързване Кулата/Сидирокастро в посока от Гърция към България и Негру Вода/Кардам в посока от България към Румъния. Разширението на газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз" ЕАД ще позволи постигане на целите на вертикалния коридор за диверсификация и подобряване сигурността на доставките чрез пренос на допълнителни количества природен газ от юг на север. Първата поръчка по проекта ще бъде за инвестиционно проектиране и доставка на необходимите материали и оборудване за разширяване на капацитета в двете точки. Тя е с три обособени позиции, като прогнозната й стойност е 586 669 410 лева без ДДС. Вертикалният газов коридор може да изпълни двете цели - едновременно да осигури алтернативни количества за тези засегнати пазари (основно чрез втечнен природен газ) и, на второ място, утилизиране на украинската система. В компанията се разглеждат вариантите за втечнен природен газ от Гърция и Турция през мрежата на "Булгартрансгаз", ICGB, а оттам към мрежата на Румъния и Молдова към Украйна.
Източник: Дневник (21.03.2024)

Приходите от "Турски поток" през България са половината от инвестицията в него Държавната компания "Булгартрансгаз" е получила общо 1.3 млрд. лв. приходи от пускането на "Турски поток" през България - от 1 януари 2022 г. почти до края на март 2024 г. В това време компанията е имала разходи за издръжка на трасето от 44 млн. лв. Проектът няма разклонения на българска територия и има за цел да транзитира руски газ към Сърбия, Унгария и други страни, като заобикаля Украйна. Трасето е изградено с пари от българския бюджет, като проектът е за близо 3 млрд. лв. От цитираните данни се вижда, че към момента е изплатена почти половината от тази инвестиция. За 2022 г. приходите са били почти 376 млн. лв. А през 2021 г. "Газпром" плати авансово 683 млн. лв. за транзитни такси до края на юни 2023 г.
Източник: Медия Пул (03.04.2024)

"Булгартрансгаз" има нов изпълнителен директор Кирил Равначки е новият изпълнителен директор на "Булгартрансгаз" ЕАД. Решението е на Управителния съвет и е одобрено от Надзорния съвет на дружеството на 9 април. Промяната се наложи, след като досегашният шеф на дружеството Владимир Малинов стана служебен министър на енергетиката в кабинета на Димитър Главчев. В периода от 2019 г. до началото на 2023 г. Равначки е изпълнителен директор на "Газов Хъб Балкан" ЕАД. До декември 2023 г. той е член на общото събрание на Европейската Асоциация на енергийните борси в Европа. Представител е на България в управителния координационен съвет на общата платформа за покупка на природен газ, създадена в края на 2022 година от Европейската комисия. От февруари 2023 г. Кирил Равначки е член на Управителния съвет на "Булгартрансгаз" ЕАД. От 2012 до 2018 г. работи в газопреносния оператор като специалист в отдел "Финанси", както и като директор на управление "Анализи и международна дейност". Завършил е специалности "Икономика" и "Бизнес администрация" в Американския университет в България.
Източник: News.bg (11.04.2024)

Започва проект за газификация на Маришкия басейн "Булгартрансгаз" обяви обществена поръчка за технически проект за изглаждане на газопреносна инфраструктура за захранване на потребители в източномаришкия регион. Държавната компания е получила заявления за инвестиционен интерес за бъдещо захранване с природен газ на съществуващи и планирани мощности в региона. Целта е да се модернизират горивните инсталации на ТЕЦ и други енергийни потребители, да се намалят емисиите на парникови газове и да се запазят работни места. Разработеният от газопреносния оператор проект включва изграждане на нови газопроводи високо налягане с ориентировъчна обща дължина 73 км. Прогнозната стойност на обществената поръчка е 1.3 млн. лв.
Източник: Дневник (16.04.2024)

Загуби за над 3 милиона евро грозят фабриката за керамични плочи "Керос керамика" ЕАД Загуби за над 3 милиона евро грозят фабриката за керамични плочи "Керос керамика" ЕАД в източната индустриална зона на Русе заради планирано спиране на газоподаването към града за профилактика. Поради спецификата на производството, призовават газовата компания да им даде достатъчно време, за да могат да си подготвят техниката за плавно спиране. Едва вчера от "Булгартрансгаз" са уведомили, че на 14 май ще бъде спряно подаването на газ. За да не се счупят машините в предприятието, е необходим дълъг период за подготовка, обясни изпълнителният директор Салвадор Байестер. Ако не бъде дадено достатъчно време за подготовка, общите загуби за предприятието може да са в размер на над 3 милиона евро. В него работят 170 души персонал. dunavmost.
Източник: Други (10.05.2024)

Печалбата на "Булгартрансгаз" за 2023 г. намалява до 210 млн. лв. Общата тенденция за свиване на печалбите на държавните енергийни дружества не подминава и газопреносния оператор "Булгартрансгаз". Компанията отчита намаляване на печалбата си до 210.5 млн. лв. за 2023 г. при 283 млн. лв. за същия период на предходната година. Общият размер на приходите вече е под милиард - 958 млн. лв. (при 1.1 млрд. лв. за 2022 г.). Размерът на пасивите намалява с 13% до 2.3 млрд. лв. при 2.6 млрд. лв. година по-рано. Основната част от търговските задължения на дружеството са свързани с изпълнените дейности по "Турски поток", дължими към обединение "Консорциум Аркад". 3адълженията към него са в общ размер 457.3 млн. лв. към 31.12.2023 г., като съгласно условията на договора те ще се изплащат на база погасителен план до края на 2031 г. В същото време през 2023 г. се наблюдава ръст 7% до 145.5 млн. Mwh на общо пренесения природен газ до съседните държави спрямо същия период на предходната година, когато количествата бяха 135 млн. Mwh. Преносът до границите с Румъния, Северна Македония и Сърбия расте, докато този към Гърция намалява. Най-много са пренесените количества природен газ към Сърбия - 89.5 млн. Mwh, на фона на почти 81 млн. Mwh за същия период на м.г., но това се дължи на транзитния пренос по "Турски поток". Този ръст е повече от устойчив - за сравнение, през 2021 г. пренесените количества са били едва 29.4 млн. Mwh. Разходите за т.нар. външни услуги на "Булгартрансгаз" растат до 22.6 млн. лв. през м.г. в сравнение с 15 млн.лв. през 2022 г. Допреди време това бяха "любимите" плащания на държавните дружества, през които финансираха спорни дейности като реклама, консултантски услуги и др., възложени на външни фирми.
Източник: Капитал (10.05.2024)

"Булгартрансгаз" обяви победителите, които ще строят вертикалния газов коридор Държавното газоразпределително дружество "Булгартрансгаз" обяви резултатите от обявената обществена поръчка във връзка с реализацията на вертикалния газов коридор чрез изграждане и въвеждане в експлоатация на нови обекти за разширение на газопреносната инфраструктура в България. Проектът цели да се повиши капацитетът за пренос на природен газ в точките за междусистемно свързване Кулата/Сидирокастро в посока от Гърция към България и Негру Вода/Кардам в посока от България към Румъния. Обществената поръчка е в три обособени позиции с обща прогнозна стойност 586 669 410 лв. без ДДС. На първо място са класирани: за обекта "Лупинг от Кулата до Кресна" - "ХИЛ Интернешънал - ГБС 1" (с предложена цена 131 777 777 лв. без ДДС); за обект "Преносен газопровод от Пиперево до Перник" - "Негру вода Кардам 2024" (с цена от близо 100 млн. лв. без ДДС).; за обекта "Лупинг от Рупча до Ветрино" - "ХИЛ интернешънал - ГБС 3" (353 222 222 лв. без ДДС). "ХИЛ Интернешънал - ГБС 1" е обединение от две чуждестранни и три български компании, като в него участват: американската "ХИЛ Интернешънал Н.В.", българските "Главболгарстрой", "Главболгарстрой интернешънал", "ГБС Енерджи Сълюшънс" и американската "ГБС Текнолоджис". Декларираните от обединението подизпълнители са: "Си Ер Си - Евънс" Б.В., "Емерсон Аутомейшън Солюшънс", "Ханиуел" и "Енсол ВМ". "Негру вода Кардам 2024" е обединение от две чуждестранни и една българска компания, като негови членове са американското "Дивиком", румънското "Хабау" и българското СА.И.Е. Декларираните от обединението подизпълнители са "Енсол ВМ" и "Химкомплект Инженеринг". "ХИЛ Интернешънал - ГБС 3" е обединение от "ХИЛ Интернешънал Н.В.", "Главболгарстрой", "Главболгарстрой интернешънал", "ГБС Енерджи Сълюшънс" и "ГБС Текнолоджис Инк". Декларираните от обединението подизпълнители са: "Си Ер Си - Евънс", "Емерсон Аутомейшън Солюшънс", "Ханиуел" и "Енсол ВМ".
Източник: Дневник (21.05.2024)

Служебният кабинет одобри изтеглянето на инвестиционен заем и държавни гаранции за него в размер на 625 млн. лв. за изпълнението на проекта Вертикален газов коридор. Държавните гаранции са поискани от Министерството на енергетиката, като те ще бъдат заложени в бюджета за 2025 г. Заемът ще бъде изтеглен от държавната компания „Булгартрансгаз“. Инвестиционият проект е за разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз" за изпълнение на инициативата Вертикален коридор на газопреносните оператори на България, Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова. Това ще осигури възможност за пренос на допълнителни обеми природен газ, при спазване на законодателството в областта на държавните помощи. Проектите са „Повишаване на капацитета за пренос на природен газ в точка на междусистемно свързване Кулата-Сидирокастро в посока от Гърция към България“; „Повишаване на капацитета за пренос на природен газ в точка на междусистемно свързване Негру Вода-Кардам в посока от България към Румъния“ и „Довеждаща газопреносна инфраструктура с високо налягане за захранване на потребители в Източномаришкия регион“.
Източник: Сега (05.07.2024)

МВФ: Държавните компании в България са скъпи, неефективни и носят рискове за всички Големите компании с държавно участие в България са с ниска рентабилност и неефективно разпределение на ресурсите и макар да не са значими като дял те са с решаващата роля в производствената мрежа, което може се отрази негативно върху производителността и конкурентоспособността на цялата икономика. Нивото на държавно гарантирания дълг на държавните предприятия е малък - средно само 0.5 % от БВП през 2010-21 г. (средното ниво в ЕС е 9 %, а в други страни от Централна и Източна Европа е 3.5%). И подпомагането с такива гаранции заради пандемията от COVID-19 е било в пъти по-ниско - 0.3% от БВП в България при почти 2% в ЕС за 2019-2021 г. Но има ключов момент - в България няма обобщена информация за гаранции, издадени от самите държавни предприятия,тъй като за тази им дейност не изисква одобрението или наблюдението на Министерството на финансите. Така общата сума на задълженията е била средно около 12% от БВП през 2013-2021 г., което може да бъде източник на безпокойство. Това се казва в Анализ на Международния валутен фонд "Фискални рискове от притежаваните от държавата компании". Анализът се основава на данните от 15 компании, в които властта на различни нива притежава над 50% дял: Енергиен сектор (Национална електрическа компания (НЕК), АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", ТЕЦ Марица Изток 2, Електроенергиен системен оператор, Български енергиен холдинг (БЕХ), Мини Марица Изток, "Булгартрансгаз"), Транспортен сектор (Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), БДЖ - Пътнически превози ООД, Ръководство въздушно движение (РВД), Транспортно строителство и възстановяване (ТСВ), БДЖ - Карго Сървисис ООД, Пристанище Варна, Българска пристанищна инфраструктура). Общите активи и пасиви на тези 15 компании представляват около 70% от общите за целия сегмент с държавно участие 2015-2021 г., който обхваща около 700 дружества. Общата оценка за тях е, че фискалната подкрепа е много по-висока от това, което те дават като приходи в бюджета. През 2017-19 г. те са получили субсидии, капиталови инвестиции и капиталови трансфери (пряка подкрепа) и отсрочени данъци и освобождаване от плащане на дивиденти (косвена подкрепа) от средно 1.5% от БВП. На това те са отговорили с принос от 0.2%. Нетно те са поглъщали 1.3% от БВП непосредствено преди пандемията и в края на последното правителство на ГЕРБ. В първата пандемична година (2020) това съотношение е станало 2.5% срещу 0.1% и е илюстрация как неочакван шок може да доведе до големи фискални разходи за фирмите с държавно участие, казват от МВФ. Това са фирми, в които работят 4.1% от всички заети. Финансовата им стабилност може да въздейства върху фискалните резултати на държавата, особено когато те са поели потенциално значителни разходи, независимо дали са изрично гарантирани или без властите да са поели договорен ангажимент. През 2023-2024 г. държавата удвои събирания от тези дружества дивидент от 50% на 100%, за да подкрепя бюджета, но цената за това е риск за инвестициите, производителността и рентабилността им. "Освен това в дивидентната политика липсва предвидимост и изглежда се ръководи от нуждите на държавния бюджет. Такава политика намалява стимулите на фирмите за инвестиции и по този начин има значителен неблагоприятен ефект върху икономическата дейност", допълват авторите на доклада. Държавните компании са много, много по-малко печеливши в сравнение с тези в частния сектор. Възвръщаемостта на активите (един от ключовите критерии за рентабилност) е била за периода 2015-2021 г. между минус 1% и 2%, при средно 10% в частните. През 2022 г. тази разлика изведнъж е стопена (9% за държавните, 11% за частните), но не защото е имало по-добро управление, а заради три конкретни фирми - НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ Марица Изток 2, и приходите им от рязко поскъпналата енергия заради руската агресия срещу Украйна. Възвръщаемостта на собствения капитал (друг критерий за рентабилност, измерващ способността на фирмата да генерира печалби, използвайки капитал на акционерите си) при държавните предприятия е средно с 20 процентни пункта по-нисък от този на частните фирми. Доходността заради спецификата на много държавни предприятия е логично да е по-ниска от тази при частните, но в страни с по-добри резултати в управлението разликата между тях е 4 процентни пункта или пет пъти по-малка от тази в България, припомнят от МВФ. От лошото управление на бизнеса с държавно участие страдат всички. Шест държавни предприятия са изправени от години пред краткосрочни предизвикателства при посрещането на своите задължения. В периода 2015-2022 г. без достатъчно ликвидни активи, за да покрият дължимите суми на кредиторите в следващите 12 месеца са били Национална компания "Железопътна инфраструктура", ТЕЦ Марица Изток 2, Национална електрическа компания, БДЖ - Пътнически превози, БДЖ - Товарни превози и Транспортно строителство и възстановяване. "Булгаргаз" беше изправен пред ликвидна криза в средата на 2022 г. поради ниска събираемост на вземанията и просрочените задължения от Топлофикация София. Натрупаните просрочени задължения към доставчици са били платени чрез (мостови) заем и/или чрез държавна помощ. Друг показател, предизвикал загрижеността на анализаторите от МВФ, е високото съотношение дълг/активи (т.е. по-малка финансова гъвкавост) при няколко големи държавни предприятия. Това са, например, "Булгартрансгаз", Национална железопътна инфраструктура, Български енергиен холдинг и Електроенергиен системен оператор. Наблюдавано е също как динамиката на дълга към активите може рязко да се промени - в случая с "Булгаргаз", той скача от около 45% през 2019 г. до над 90% през 2022 г. Комбинацията от висок дълг и ниска рентабилност поражда загриженост за способността за обслужване на дълга и следователно рискове на фискално ниво, обясняват от МВФ.
Източник: Дневник (18.07.2024)