"Булгаргаз" е завел нов иск срещу "ТЕЦ Варна" ЕАД, този път за над 3 млн. лв. Държавното дружество "Булгаргаз" е завело съдебен иск в Варненския окръжен съд срещу дружеството "ТЕЦ Варна" ЕАД, мажоритарна собственост на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган, в размер на над 3 млн. лв. Сумата е натрупана от неизплатени задължения за доставки на природен газ за времето от март до септември м.г., както и от неустойки за забавените плащания. "Булгаргаз" е осигурила заявения от "ТЕЦ Варна" ЕАД годишен капацитет за пренос на 7800 хил. MWh/ден. В конкретния случай претенциите на държавното дружество са за предоставения природен газ за осемте месеца на 2022 г. За това време ТЕЦ "Варна" не е използвала предоставения капацитет, но независимо от това дължи възнаграждение за него, без оглед на причините, поради които газът не е бил оползотворен. ТЕЦ "Варна" е прехвърлил на "Сигда" акции и дялове от дъщерни дружества. Става дума за 50 хил. поименни налични акции на компанията "Делта епсилон", по 100 дружествени дяла с номинална стойност 10 лв. от "Порт логистика Бургас" и "Отманли вилидж", 6 379 820 акции от капитала на "Пристанище ТЕЦ Езерово" и 10 хил. обикновени налични поименни акции на стойност 100 хил. лв. от капитала на "Електрик секюрити". В средата на май т.г. обаче Агенцията по вписванията отказа да впише прехвърлянето на активите. ТЕЦ "Варна" дълги години беше сред обектите, които държавата използваше за функции като "студен резерв" и производство на електроенергия за балансиране на енергийната система. Компанията "Сигда" ООД, мажоритарна собственост на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган е прехвърлила акциите си от "ТЕЦ Варна" на дружеството "Сигда инвестмънт" АД. Прехвърлянето е станало с решене на Общото събрание на акционерите в "Сигда", проведено на 15 декември т.г. Фактическото прехвърляне на акциите е отразено в регистрите три дни по-късно - на 18 декември. Обект на прехвърлянето са 850 550 обикновени поименни акции, всяка с номинална стойност от 10 лв. Мажоритарен собственик на капитала на "Сигда" ООД със 70% от него е Ахмед Доган. Останалите дялове са поделени между Станислав и Ивелина Папазови - син и дъщеря на бившия министър на транспорта в правителството на Пламен Орешарски Данаил Папазов. Акционери в "Сигда инвестмънт" са Ахмед Доган и Данаил Папазов, а в Съвета на директорите на дружеството освен тях двамата е и Станислав Папазов.
Източник: Дневник (03.01.2024)

„Булгаргаз“ предлага с 6% по-евтин природен газ от февруари „Булгаргаз“ предлага по-ниска цена на природния газ от февруари. Синьото гориво да поевтинее с 6% от следващия месец, предвижда заявлението на държавното дружество. Ако няма резки промени на газовите пазари и предложението бъде одобрено от регулатора, цената ще се понижи до 73 лв. за мегаватчас без ДДС. Това ще бъде второто поевтиняване за последните месеци, след като за януари понижението беше с малко над 11%. През следващия месец в цената на „Булгаргаз“ влизат количествата по дългосрочния договор с Азербайджан и закупени чрез търгове втечнен природен газ. Предвидено е да се използват и количества от газохранилището в Чирен. От дружеството съобщават, че на този етап все още няма съгласуван график за 2024 г. за добив и нагнетяване на природен газ в Чирен. Изчисленията на „Булгаргаз“, които предвиждат поевтиняването от 6%, са към 10-о число на този месец и обикновено се променят до датата (1 февруари), когато компанията ще внесе окончателното си предложение и Комисията за енергийно и водно регулиране ще ги одобри (КЕВР). Сега към останалите фактори, които влияят на цените, ще се прибави и изострянето на конфликта в региона на Червено море, тъй като още от края на миналата година част от танкерите с втечнен природен газ започнаха да избягват този маршрут. Според анализатори това ще забави и оскъпи доставките.
Източник: 24 часа (15.01.2024)

Бивш директор на БЕХ и "Булгаргаз" поема новите ядрени мощности Държавното дружество "АЕЦ "Козлодуй" - Нови мощности", което е под шапката на ядрената централа, има ново ръководство. Управителният съвет е изцяло подменен и са освободени директорът Валентин Илиев и членовете Георги Кирков, който бе шеф на АЕЦ "Козлодуй" и сега е в борда ?, и Ивайло Иванов. Нов изпълнителен директор на компанията, която ще осъществява проекта за разширяване на централата с до два реактора, е Петьо Иванов. В миналото той е заемал ръководни постове в редица енергийни дружество, включително е оглавявал "Български енергиен холдинг" (БЕХ) и "Булгаргаз". Докато съвместяваше двата поста през 2019 г. антикорупционната комисия го уличи в конфликт на интереси, защото като шеф на холдинга Илиев беше гласувал за себе си при назначаването в "Булгаргаз" и беше определил възнаграждението си. Сред другите нови попълнения в борда на "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" е Алекс Нестор, бивш изпълнителен директор на Американската търговска камара в България. До 2014 г. беше изпълнителен директор на канадската "Дънди прешъс метълс" в България, а сега е председател на Канадската търговска камара в България. Друг член на съвета на директорите е Свилен Спасов, бивш консултант на американската "Уестингхаус" в България. Именно тази компания в момента прави проучване за изграждането на един или два нови реактора на нова площадка на АЕЦ "Козлодуй". Спасов е бил председател на борда на Варненската корабостроителница в периода 1997 и 1999 г. и като такъв е осветен като секретен сътрудник на Държавна сигурност. Четвърти член на борда е Янко Джинков - бизнесмен, чийто бизнес е във вноса на минерална вода и вино и в недвижимите имоти.
Източник: Дневник (17.01.2024)

Газът през март по-евтин с 13%. Азерски доставки и от Ревитуса, но без Александруполис Държавният газов доставчик "Булгаргаз" е внесъл заявление за цена на природния газ през март, която е с малко над 13 процента по-ниска от тази за февруари. Количествата включват доставки по азерския договор, втечнен газ, осигурен от френската "Тотал Енерджи" на гръцкия терминал Ревитуса, остатъчен, който същата компания за миналия месец е транспортирала до съоръжение в Турция и не е бил внесен напълно по споразумението с БОТАШ, както и количества от газовите запаси в Чирен. За март обаче не са включени доставки за страната от новия гръцки терминал за регазификация на втечнен газ край Александруполис, където "Булгаргаз" има резервиран 1 млрд. куб. м капацитет годишно. Собственикът на съоръжението, в който 20 процента дял има и българският газов оператор "Булгартрансгаз", бе обявил, че терминалът ще влезе в експлоатация в началото на март. Оказва се обаче, че това ще стане през април, а освен това "Булгаргаз" продължава да не е подписал договора с предпочетения доставчик на втечнен газ за следващите десет години на Александруполис. Търгът за осигуряването на тези 1 млрд. куб. м годишно се проточи близо година, доставчик бе избран още през есента, контракт все още няма, а отговорът на "Булгаргаз" е, че все още се изчистват клаузите. Според заявлението в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) цената на газа през идния месец трябва да е 62.39 лв./МВтч без данъци и такси, докато в момента стойността за газоснабдителните дружества, топлофикациите и предприятията е 71.08 лв./МВтч без данъци и такси.
Източник: Медия Пул (20.02.2024)

През изминалата 2023 г. има съществено разместване на електроенергийния пазар в България, сочат данните от годишния доклад на Комисията за енергийно и водно регулиране. Производството на електроенергия от въглищни електроцентрали е намаляло почти наполовина – с 46 на сто при ТЕЦ на лигнитни въглища, каквито са мощностите в "Марица Изток", и с 51 процента при централите на черни и кафяви въглища. Спадът при производството на хидроенергия е 21 на сто. АЕЦ "Козлодуй" е намалила съвсем леко производството си – с 0.23 процента. Всичко това води до 22% намаление на тока, отдаден в електропреносната мрежа. Значителен ръст от 141 процента бележи производството на енергия от фотоволтаици. Той като соларните паркове са присъединени не към мрежата високо напрежение, а към тази на електроразпределителните дружества, отдадените при частните мрежови оператори електроенергия се е увеличила с около 30 на сто. Така през миналата година ядрената електроцентрала е произвела най-много ток и делът ? на пазара е бил 43 на сто, на топлоелектрическите централи се падат 29 процента, а останалите 18% от тока са дошли от възобновяемите енергийни източници. През 2023 г. Комисията за енергийно и водно регулиране е издала 27 нови лиценза за търговци на електроенергия и те вече са 168. Цената на природния газ е намаляла с около 51 на сто през цялата 2023 г. Ако през януари синьото гориво е струвало 179.33 лв./МВтч, през декември цената вече е била 87.50 лв./МВтч. Спадът продължи и в първите три месеца на 2024 г. и отне от цената на газа още около 23 на сто, но за април очакванията на държавния доставчик "Булгаргаз" са тя да нарасне макар и с минималните 2 процента от настоящите 57.59 лв. до 58.84 лв./МВтч. "Булгаргаз" е закупил повече втечнен природен газ през миналата година, отколкото тръбен по договора за добив от азерското находище "Шах Дениз ІІ". Данните сочат още, че има съществено раздвижване на свободния пазар на ток у нас и тук също има нови 35 играчи, които са получили лицензи за търговия със синьо гориво, и техният брой вече е 108.
Източник: Медия Пул (27.03.2024)

"Булгаргаз" обяви търг за газова доставка на Александруполис през май След като през септември 2022 г. "Булгаргаз" обяви търг за десетгодишни доставки на още строящия се по онова време терминал за регазификация на втечнен газ край гръцкия град Александруполис, година и шест месеца по-късно още няма договор със спечелилия кандидат, чието име така и остана в тайна. Днес не е ясно въобще ще има ли контракт за доставки на газ от 1 млрд. куб. м годишно до 2034 г., но "Булгаргаз" търси кандидати да разтоварят през май месец 150 хил. куб. м втечнен газ или 1 млн. МВтч на съоръжението в Гърция, което ще започне работа на 30 април. Обявата за количеството е от 27 март, а срокът за заявяване на интерес за участие в процедурата е 2 април. Желаещи доставчици, които отговарят на изисквания трябва да внесат ценовите си предложение до 22 часа на 4 април, а на следващия ден по обяд ще се отворят офертите им и до 17 часа ще има избран победител. Критерий е най-ниската цена, която ще се формира от индексите на нидерландската борса TTF с дадена от доставчика отстъпка. Условията на процедурата позволяват вместо на Александруполис втечненият газ да се достави на турски терминал по силата на споразумението между "Булгаргаз" и турската БОТАШ. Според условията каргото трябва да се достави на 18 май на гръцкия терминал или в Турция. Не става ясно защо обществения снабдител с газ търси тези количества и най-вече ще има ли изобщо десетгодишен договор за втечнен газ на Александруполис, където "Булгаргаз" е резервирал капацитет за регазификация на 1 млрд. куб. м годишно и ще плаща договорените такси независимо дали доставя танкери на този терминал.
Източник: Медия Пул (01.04.2024)

Абсурдите в българската енергетиката продължават. С одобрено в петък решение правителството на Николай Денков в оставка е изменил едно от поредицата решения в сектора, с което задължи „Български енергиен холдинг“ да дари 728 млн. лв. на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. До странното дарение се стигна, след като НС задължи финансовото министерство спешно да осигури 1 млрд. лв. за покриване на дефицит във фонда, който трябва да поеме разходите по либерализация на пазара на ток за домакинствата. Сега обаче се оказа, че върху дарението трябва да се плати местен данък, възлизащ на 36,4 млн. лв. Обикновено данъкът се плаща от получателя, но в случая кабинетът е взел решение да задължи дарителя БЕХ да го плати. По закон държавата и общините са освободени от местен данък върху даренията, но в случая безвъзмездното финансиране е от търговско дружество към фонд. Самото дарение следва да бъде извършено в 7-дневен срок от деня, в който министерство на енергетиката ще придобие дълговете на „Топлофикация-София“ към БЕХ и „Булгаргаз“ на обща стойност 1,6 млрд. лв. Към момента няма данни тази операция да е финализирана. По партидата на общинската фирма няма подадени подобни проектодокументи за вписване. Няма и решение на столичния общински съвет по темата, а дружеството е общинско. Предложената от кабинета "Денков" схема за прехвърляне на заеми и дългове в енергетиката е много проблемна, особено по линия на държавните помощи. Не е ясно дали на фона на тези въпросителни служебното правителство няма да отмени постановлението за предоставяне на 1,6 млрд. лв. извънредни средства по бюджета на енергийното министерство до получаването на становище от ЕК. Сумата бе разпоредена от МФ още в началото на април и огромното плащане е една от причините парламентът да вземе решение за ограничаване на разплащанията извън пенсии, заплати и режийни. Ако МС отмени постановлението, ще трябва да се търси друго решение за осигуряването на средства за фонда „Сигурност на електроенергийната система“.
Източник: Сега (12.04.2024)

БЕХ смени ръководствата на няколко компании в енергетиката Българският енергиен холдинг направи смени в ръководствата на "Мини Марица Изток", Националната електрическа компания, в съвета на директорите на "АЕЦ Козлодуй-Нови мощности" и на оператора на газовата връзка с Гърция. С решение на холдинга за изпълнителен директор на „Мини Марица-изток“ е назначен Тодор Тодоров, който е заемал длъжността от 2009 до 2011 година и през януари 2022 г. В Съвета на директорите на НЕК влиза Деян Иванов, бивш сътрудник в парламентарната комисия по енергетика. Приета е и оставката на Свилен Спасов като член на Съвета на директорите на „АЕЦ Козлодуй - Нови мощности“ ЕАД. Мястото му заема Георги Добрев, който е с дългогодишен опит в областта на енергетиката. Промяна е гласувана и в Надзорния съвет на „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД - на мястото на Момчил Ванов като член на Надзорния съвет влиза Румяна Петрова. Нейният професионален път също е в областта на енергетиката, като е заемала длъжности в Дирекция „Правна“ в „Булгаргаз” ЕАД - главен юрисконсулт, заместник-директор на дирекция и директор на дирекция. Предстои свикване на общо събрание на акционерите на „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД за вземане на решение.
Източник: econ.bg (17.04.2024)

"Български Енергиен Холдинг" е приел оставката на Деница Златева като изпълнителен директор на "Булгаргаз" С решение на Съвета на директорите (СД) на „Български Енергиен Холдинг” ЕАД е извършена промяна в ръководството на „Булгаргаз“ ЕАД като е приета оставката на Деница Златева, а от състава на Съвета на директорите на дружеството се освобождават Димитър Спасов и Татяна Петрова-Бояджиева. На техните места влизат Михаил Милков, Бянка Рачева и Марин Филиповски. С решение на СД на „Булгаргаз“ ЕАД за изпълнителен директор на дружеството е определен Веселин Синабов.
Източник: Blitz (18.04.2024)

Турция иска продължаване на сътрудничеството на БОТАШ с "Булгаргаз" Турция засега не показва готовност за прекратяване на споразумението между БОТАШ и “Булгаргаз“, който тласка към неплатежоспосбност българския държавен газов оператор. Това стана ясно след срещата между българския министър на енергетиката Владимир Малинов и неговия турски колега Алпарслан Байрактар в Истанбул. “Българската страна изрази желание за преразглеждане на договора, а от турска бе изразено разбиране и готовност за продължаване на сътрудничеството. Енергийните министри възложиха на мениджмънта на двете компании да започнат активна работа във връзка със споразумението между "Булгаргаз" и "Боташ". Българските власти от повече от половин година се опитват да постигнат предоговаряне на споразумението, но неуспешно. Контрактът между „Булгаргаз“ и БОТАШ е за резервиране на капацитет от 1.85 млрд. куб. м годишно от турски терминали за втечнен газ и до българската граница през тръбите на Трансбалканския газопровод. Според контракта до 2035 г. “Булгаргаз” може да разтоварва танкери на определени LNG-терминали в Турция и да получи същото количество природен газ на граничния пункт Странджа-Малкочлар.
Източник: Медия Пул (29.04.2024)

Булгаргаз стартира търг за доставка на 1 млн. MWh втечнен природен газ за месец юни "Булгаргаз" ЕАД стартира тръжна процедура за доставка на 1 000 000 MWh втечнен природен газ (LNG) през месец юни 2024 г. Сред условията за участие в процедурата е източникът на доставка на природен газ да е от държави без наложени санкции, ембарго или търговски ограничения. Собствеността на компаниите трябва да е ясна и да са с добра търговска репутация, посочват от дружеството. Очаква се доставката на втечнения природен газ да бъде извършена на LNG терминал в Турция, съгласно сключеното споразумение с турската държавна компания "Боташ". Допуснатите в тръжната процедура участници ще трябва да представят ценови предложения, рефериращи към индекс TTF, които ще бъдат оценени и класирани по Методика за оценка, приложена към документите за търга. На 14 май ще бъдат отворени ценовите предложения на допуснатите кандидати.
Източник: News.bg (02.05.2024)

"Булгаргаз" ще претендира претърпени вреди от прекратяването на доставките на природен газ от "Газпром" през 2022 г. Новото ръководство на "Булгаргаз" ще претендира претърпени вреди от прекратяването на доставките на природен газ в края на април 2022 г. за над 400 млн. евро. На "Газпром експорт" ще бъде даден срок от 1 месец да уреди доброволно претенцията. Ако не бъде постигнато съгласие, ще бъде заведено арбитражно дело в Париж, обяви енергийният министър Владимир Малинов. Тези претенции са на базата на правен и финансов анализ, в подготовката на който са ползвани услугите и на международни адвокатски кантори.
Източник: Дневник (17.05.2024)

"Булгаргаз" продава резервирания си капацитет в турските LNG терминали "Булгаргаз" обяви два търга за оползотворяване на резервирания капацитет от 1.850 млрд. куб. м годишно на турските терминали за регазификация на втечнен газ. Единият е за продажба на други доставчици на правото да доставят газ в Турция, да го съхраняват там и пренасят до България. Другият е за извършването на тази услуга в полза на доставчици от името на "Булгаргаз", срещу което българското държавно дружество ще прибира такса и с приходите ще се разплаща с БОТАШ за дължимите по 13-годишното споразумение собствени такси. Това решение на проблема с неоползотворявания от "Булгаргаз" капацитет бе обявено пред журналисти от служебния енергиен министър Владимир Малинов и шефа на компанията Веселин Синабов пред журналисти в четвъртък, а по-късно бяха публикувани и условията и сроковете на двете процедури. Синабов коментира, че това се предприема, за да се използва капацитетът по споразумението, който надхвърля възможностите на управляваното от него дружество, а и в допълнение потреблението на природен газ е намаляло. За близо година и половина от действието на договора с БОТАШ "Булгаргаз" е успял да използва минимална част от капацитета с доставките на три товара за общо 2.5 млн. МВтч, а през юни ще бъде извършена четвъртата – от самата БОТАШ. Въпреки че Малинов каза, че ще се обявяват и други търгове за доставка на газ за "Булгаргаз" по споразумението, дружеството няма да може да използва целият капацитет, а плаща за него над 480 хил. долара на ден.
Източник: Медия Пул (17.05.2024)

Природният газ поскъпва с 8% през юни През юни цената на природния газ ще е с около 8% по висока спрямо миналия месец. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) утвърди цена на природния газ за юни от 59.55 лв на мегаватчас (MWh). През май тя беше 54.70 лева за MWh. Стойността е без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС. На тази цена "Булгаргаз" ще продава природен газ на крайните снабдители и на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия. Регулаторът утвърди цената след извършен анализ на внесените от обществения доставчик актуални данни, формиращи цената на природния газ за юни. Според КЕВР, независимо от повишаването на цената за юни, анализът показва, че "Булгаргаз" е осигурил благоприятни условия за доставка, на фона на все по-високото увеличение на референтния индекс TTF през май. На 31 май, последния работен ден на месеца, при затварянето на нидерландската борса индексът TTF е достигнал стойност 34,70 евро на мегаватчас, т.е. 67,87 лв. Утвърдената за юни цена на "Булгаргаз" е с 8 лв. по-ниска, посочват от регулатора.
Източник: Медия Пул (03.06.2024)

Търговци на газ ще получат 278 млн. лв. Търговци на природен газ, които са нагнетили в газохранилището в Чирен количества в периода 1 май 2022 – 11 октомври 2022 г., ще получат общо 278 млн. лв. компенсации заради това, че по онова време суровината е била много скъпа и днес не може да се реализира на пазара, където вече цените са много по-ниски. Това реши служебното правителство на Димитър Главчев като одобри програма за изплащане на компенсации от Фонда "Сигурност на електроенергийната система", която ще влезе в сила след ката бъде одобрена от Европейската комисия, тъй като става въпрос за държавна помощ. Според предварителните оценки дъэржавният обществен газов доставчик "Булгаргаз" ще получи най-голямата част от сумата – 157 млн. лв. Останалите 122 млн. лв. са за другите търговци, нагнетили газ в този период. Сред тях е и фирмата "Състейнъбъл Енерджи Съплай", която е собственост на дъщерната на руската компания "Лукойл" фирма "Литаско" и бившия шеф на "Лукойл България" Валентин Златев. Тя внася руски природен газ в България за нуждите на бургаската рафинерия "Нефтохим" и има резервиран капацитет в газохранилището. Капацитети в Чирен има и гръцката компания "Митилинеос", която системно доставя газ за българския пазар чрез "Булгаргаз". Според Министерския съвет, компенсациите са необходими, защото поемайки определен търговски риск, фирмите са допринесли за постигане на заложената цел за запълняемост на хранилището минимум 80% в съответствие с европейския план за действие при извънредни ситуации.
Източник: Медия Пул (08.07.2024)

"Булгаргаз" е разсрочил дълга за милиони на ТЕЦ "Варна" Назначеното от служебния кабинет "Главчев" ръководство на "Булгаргаз" е разсрочило за 3 години 37 милиона лева от присъдените задължения на ТЕЦ "Варна", собственост на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. За това съобщава разследващият сайт BIRD, цитирайки сключено на 31 май тази година споразумение между двете страни. Информацията идва няколко дни, след като стана ясно, че "Булгаргаз" крие информация за това изплаща ли ТЕЦ "Варна" ЕАД задълженията си, натрупани като неизплатени вноски за доставка на природен газ. Служебният министър на енергетиката Владимир Малинов посочи, че информацията засяга търговски взаимоотношения между трети страни и е определена от "Булгаргаз" ЕАД като "търговска тайна".
Източник: actualno.com (09.07.2024)

В бордовете на държавните фирми масово се назначават хора без конкурс Стремежът на България към членство в ОИСР и изричното изискване за подобряване на управлението на държавните дружества не респектира особено властта. В бордовете на държавните фирми масово продължават назначения без конкурс. Това показва годишният доклад на "Агенцията за публичните предприятия и контрол" за държавните публични предприятия за 2022 г. Според данните, актуални към края на декември 2022 г., трима от трима членове на управата на “Информационно обслужване” са избрани без конкурс. През процедура на състезание не са минали и 7 от 7-те членове на управата на държавно предприятие “Управление и стопанисване на язовири”. 5 от 5 членове на борда на “Булгаргаз” също са избрани без конкурс. В сектора на транспорта на публична процедура не са минавали 5 от 5 члена на “Холдинг Български държавни железници”, както и по 3 от 3 члена на бордовете на “Летище София” и “Летище Пловдив”. Конкурси не са провеждани за управите на нито едно от държавните дружества към спортното министерство, като тук всички членове на бордове - общо 19 души в 5 дружества, са избирани без конкурс. С правилника за прилагане на закона пък на практика бе дадена възможност за заобикаляне на изискването за конкурс с възможността да се назначават временни титуляри за период до 6 месеца. През 2022 г. държавните предприятия отчитат сериозен ръст в приходите, като от 265 държавни предприятия 171 отчитат нетна печалба в общ размер от 3.89 млрд. лв. Приходите от оперативна дейност са достигнали 32.8 млрд. лв. - близо 13 млрд. лв. повече от 2021 г., като основният принос е на сектор енергетика с общи приходи от оперативна дейност в размер на 25.1 млрд. лв. Внесеният дивидент в държавата от публичните предприятия през 2022 г. е в размер на 1.524 млрд. лв., като огромната част от него е плащане от БЕХ - 1.439 млрд. лв., включително неразпределена печалба от минали години.
Източник: Сега (09.07.2024)

"Булгаргаз" заведе дело срещу "Газпром" Държавният газов доставчик "Булгаргаз" заведе дело срещу руската компания "Газпром експорт" пред Арбитражния съд при Международната търговска камара в Париж, като иска обезщетение от над 400 млн. евро за вреди, претърпени в резултат на едностранното преустановяване на доставките на природен газ през април 2022 г. През май 2024 г. "Булгаргаз" ЕАД изпрати покана до "Газпром Експорт" за доброволно уреждане на претенцията съгласно договора между двете компании. Руската страна не е направила нищо за извънсъдебно разрешаване на въпроса. Размерът на претенцията е определен въз основа на правен и финансов анализ, в подготовката на който са ползвани услугите и на международни адвокатски кантори. Русия, която до началото на инвазията си в Украйна беше практически единствен доставчик на природен газ в България, спря внезапно подаването въпреки съществуващия договор и обяви страната за неприятелска.
Източник: econ.bg (10.07.2024)

МВФ: Държавните компании в България са скъпи, неефективни и носят рискове за всички Големите компании с държавно участие в България са с ниска рентабилност и неефективно разпределение на ресурсите и макар да не са значими като дял те са с решаващата роля в производствената мрежа, което може се отрази негативно върху производителността и конкурентоспособността на цялата икономика. Нивото на държавно гарантирания дълг на държавните предприятия е малък - средно само 0.5 % от БВП през 2010-21 г. (средното ниво в ЕС е 9 %, а в други страни от Централна и Източна Европа е 3.5%). И подпомагането с такива гаранции заради пандемията от COVID-19 е било в пъти по-ниско - 0.3% от БВП в България при почти 2% в ЕС за 2019-2021 г. Но има ключов момент - в България няма обобщена информация за гаранции, издадени от самите държавни предприятия,тъй като за тази им дейност не изисква одобрението или наблюдението на Министерството на финансите. Така общата сума на задълженията е била средно около 12% от БВП през 2013-2021 г., което може да бъде източник на безпокойство. Това се казва в Анализ на Международния валутен фонд "Фискални рискове от притежаваните от държавата компании". Анализът се основава на данните от 15 компании, в които властта на различни нива притежава над 50% дял: Енергиен сектор (Национална електрическа компания (НЕК), АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", ТЕЦ Марица Изток 2, Електроенергиен системен оператор, Български енергиен холдинг (БЕХ), Мини Марица Изток, "Булгартрансгаз"), Транспортен сектор (Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), БДЖ - Пътнически превози ООД, Ръководство въздушно движение (РВД), Транспортно строителство и възстановяване (ТСВ), БДЖ - Карго Сървисис ООД, Пристанище Варна, Българска пристанищна инфраструктура). Общите активи и пасиви на тези 15 компании представляват около 70% от общите за целия сегмент с държавно участие 2015-2021 г., който обхваща около 700 дружества. Общата оценка за тях е, че фискалната подкрепа е много по-висока от това, което те дават като приходи в бюджета. През 2017-19 г. те са получили субсидии, капиталови инвестиции и капиталови трансфери (пряка подкрепа) и отсрочени данъци и освобождаване от плащане на дивиденти (косвена подкрепа) от средно 1.5% от БВП. На това те са отговорили с принос от 0.2%. Нетно те са поглъщали 1.3% от БВП непосредствено преди пандемията и в края на последното правителство на ГЕРБ. В първата пандемична година (2020) това съотношение е станало 2.5% срещу 0.1% и е илюстрация как неочакван шок може да доведе до големи фискални разходи за фирмите с държавно участие, казват от МВФ. Това са фирми, в които работят 4.1% от всички заети. Финансовата им стабилност може да въздейства върху фискалните резултати на държавата, особено когато те са поели потенциално значителни разходи, независимо дали са изрично гарантирани или без властите да са поели договорен ангажимент. През 2023-2024 г. държавата удвои събирания от тези дружества дивидент от 50% на 100%, за да подкрепя бюджета, но цената за това е риск за инвестициите, производителността и рентабилността им. "Освен това в дивидентната политика липсва предвидимост и изглежда се ръководи от нуждите на държавния бюджет. Такава политика намалява стимулите на фирмите за инвестиции и по този начин има значителен неблагоприятен ефект върху икономическата дейност", допълват авторите на доклада. Държавните компании са много, много по-малко печеливши в сравнение с тези в частния сектор. Възвръщаемостта на активите (един от ключовите критерии за рентабилност) е била за периода 2015-2021 г. между минус 1% и 2%, при средно 10% в частните. През 2022 г. тази разлика изведнъж е стопена (9% за държавните, 11% за частните), но не защото е имало по-добро управление, а заради три конкретни фирми - НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ Марица Изток 2, и приходите им от рязко поскъпналата енергия заради руската агресия срещу Украйна. Възвръщаемостта на собствения капитал (друг критерий за рентабилност, измерващ способността на фирмата да генерира печалби, използвайки капитал на акционерите си) при държавните предприятия е средно с 20 процентни пункта по-нисък от този на частните фирми. Доходността заради спецификата на много държавни предприятия е логично да е по-ниска от тази при частните, но в страни с по-добри резултати в управлението разликата между тях е 4 процентни пункта или пет пъти по-малка от тази в България, припомнят от МВФ. От лошото управление на бизнеса с държавно участие страдат всички. Шест държавни предприятия са изправени от години пред краткосрочни предизвикателства при посрещането на своите задължения. В периода 2015-2022 г. без достатъчно ликвидни активи, за да покрият дължимите суми на кредиторите в следващите 12 месеца са били Национална компания "Железопътна инфраструктура", ТЕЦ Марица Изток 2, Национална електрическа компания, БДЖ - Пътнически превози, БДЖ - Товарни превози и Транспортно строителство и възстановяване. "Булгаргаз" беше изправен пред ликвидна криза в средата на 2022 г. поради ниска събираемост на вземанията и просрочените задължения от Топлофикация София. Натрупаните просрочени задължения към доставчици са били платени чрез (мостови) заем и/или чрез държавна помощ. Друг показател, предизвикал загрижеността на анализаторите от МВФ, е високото съотношение дълг/активи (т.е. по-малка финансова гъвкавост) при няколко големи държавни предприятия. Това са, например, "Булгартрансгаз", Национална железопътна инфраструктура, Български енергиен холдинг и Електроенергиен системен оператор. Наблюдавано е също как динамиката на дълга към активите може рязко да се промени - в случая с "Булгаргаз", той скача от около 45% през 2019 г. до над 90% през 2022 г. Комбинацията от висок дълг и ниска рентабилност поражда загриженост за способността за обслужване на дълга и следователно рискове на фискално ниво, обясняват от МВФ.
Източник: Дневник (18.07.2024)