Природният газ и водата поскъпват от 1 януари 2019 г. Цените на природния газ и на водата поскъпват от 1 януари 2019 г. Без промяна остават цените на топлинната енергия и тока. Това съобщи Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Решенията бяха взети на закрито заседание от комисарите на фона на протест под прозорците им срещу увеличенето. Природният газ поскъпва с 3.51% от 1 януари. Цената му за първото тримесечие на годината става 44.80 лв./MWh без акциз и ДДС. Независимо от повишението, реалното увеличение за битовите и за стопанските клиенти, ползващи природен газ, ще бъде под 2%, тъй като цените за достъп, пренос, разпределение и снабдяване, не се променят, посочват от КЕВР. Увеличението на синьото гориво няма да доведе до поскъпване на парното и топлата вода, твърдят още от КЕВР. Без промяна остават цените на електрическата енергия за битовите и небитовите потребители на регулиран пазар, съобщава още КЕВР. КЕВР одобри и новите цени на ВиК услугите на 58 водни оператора за 2019 г. Актуализираните цени влизат в сила от 1 януари. На повечето места водата поскъпва с до 10%. Най-голямо е увеличението в София и Бургас, съответно с 9.81% и 9.82%. В столицата повишението е с 23.1 стотинки за кубик. Така столичани ще плащат от Нова година по 2.585 лв./куб. м с ДДС. В Бургас цената се вдига с 26.8 ст. и става 2.997 лв./куб. м. Най-скъпа вода ще продължат да плащат жителите на Добрич - 3.35 лв./куб. м. Във Варна цената ще се повиши с 12.3 ст. до 3.097 лв./ куб. м. Над 3 лв. за кубик вода от Нова година ще плащат още жителите на Шумен и Враца. В Силистра ще плащат по 3.318 лв./куб. м, а в Русе - 2.946 лв./куб. м. Най-малко ще е поскъпването в Пловдив– с 0.07%, което е 1.6 стотинки повече или кубик вода ще струва 2.216 лв. Единствено в Кърджали ще плащат по-малко с 3.5 стотинки за кубик вода от 1 януари. Така цената на кубик става 2.387 лв. Причината за по-евтината вода в Кърджали е, че водното дружество не е изпълнило изискванията за инвестиции в района.
Източник: Медия Пул (02.01.2019)

Азербайджанската СОКАР проучва дали да участва в хъба "Балкан" Азербайджанската компания СОКАР (SOCAR) започва внимателно проучване за евентуалното си участие на газоразпределителния пазар в България, съобщава информационният портал Тренд.аз, позовавайки се на ръководителят на СОКАР Балкан Мурад Гейдаров. "Внимателно проучваме концепцията за балкански газоразпределителен център, разработена съвместно от българското правителство и Европейската комисия. Освен това след изявление на българския премиер нашата компания започна да проучва техническите и търговски предпоставки за възможно наше присъствие на газоразпределителния пазар в България. В момента пристъпваме към подробни технико-икономически проучвания, които планираме да приключим до края на второто тримесечие на 2019 година", изтъкна Гейдаров. Що се отнася до участието на СОКАР Балкан в разширяването на газохранилището в Чирен, той отбеляза, че компанията е участвала в конкурс за провеждане на 3D сеизмични изследвания в газохранилището. "Търгът приключи. Според неговите резултати СОКАР Балкан е заела второ място и е прекратила участието си в проекта", заяви Гейдаров. България още през 2015 година представи на Азербайджан пакет от проекти за енергийно сътрудничество, припомня Тренд. България се надява да получи азербайджански газ по интерконектора Гърция-България, който ще бъде включен към Трансадриатическия газопровод (ТАР). Първоначалната мощност на интерконекторната връзка ще бъде 3 милиарда куб. метра газ.
Източник: Дневник (03.01.2019)

Първи газ за хъба “Балкан” през 2020 г. Първите количества природен газ, които биха се търгували на хъба “Балкан”, ще влязат в България през 2020 г. На 3 януари се изясни, че терминалът за втечнен газ при Александруполис ще се строи. На този ден бяха обявени резултатите от първия пазарен тест. От гръцката компания “Газтрейд”, която провежда теста, съобщиха, че са участвали 20 фирми, които са заявили необвързващ интерес за общо 12,2 млрд. куб. м на година при капацитет на терминала 5,5 млрд. куб. м газ Компаниите не са само от региона на Югоизточна Европа. Сериозна част от големите международни търговци на газ също са изявили интерес към проекта, съобщиха от гръцката компания. От българското министерство на енергетиката заявиха, че “Булгаргаз” и “Булгартрансгаз” са резервирали количества. Освен това българската страна чрез “Булгартрансгаз” иска да купи 20% дял от терминала, до който ще се доставя втечнен газ от САЩ, Катар и други държави. Българският газов оператор изчаква да мине пазарният тест за терминала и води преговори с “Газтрейд”. Вероятно споразумението за купуване на акции от терминала ще стане по едно и също време с включването на гръцката държавна компания за търговия с газ ДЕПА в проекта. Очаква се тя също да купи 20% от дяловете. Самата “Газтрейд” свързва терминала за втечнен газ и за регазификацията му с интерконектора Гърция - България, който също трябва да е готов през 2020 г. “България е най-важната връзка във веригата, тъй като чрез междусистемната връзка Гърция-България (IGB) и националната газопреносна система на България са възможни достъпът и транспортирането на газ от Александруполис на пазарите в по-широкия регион на Югоизточна Европа като Сърбия, Македония, Румъния и Украйна”, се казва в съобщение на гръцката компания от миналата година. 2019 и 2020 г. ще се окажат ключови за отваряне на пазарите на природен газ на Балканите и в Югоизточна Европа. През настоящата година ще се строи - и газовата връзка с Гърция, и терминалът при Александруполис, и довършването на Трансадриатическия газопровод (ТАП) от Гърция през Албания до Италия. И трите газови проекта ще заработят през 2020 г. По Трансадриатическия газопровод и през газовата връзка с Гърция България ще получава 1 млрд. куб. м газ от Азербайджан, за който “Булгаргаз” има и сключен договор със СОКАР. Тогава се очаква да влязат в експлоатация интерконекторът Гърция - България, терминалът за втечнен газ при Александруполис, Трансадриатическият газопровод, по който ще се транспортира предимно газ от азербайджанското находище “Шах Дениз II”. И терминалът за втечнен газ, и интерконекторът България - Гърция са от общ европейски интерес. Предвижда се терминалът да бъде свързан с гръцката газопреносна мрежа, а тя с интерконектора с България. Има възможност съоръжението за втечнен газ и регазификацията му да бъде свързано и с ТАП. До края на 2019-а и до края на 2020 г. пък у нас ще бъдат изградени липсващите газопроводи, по които да се транспортира руският газ от “Турски поток”. Строителството ще започне само ако след третата фаза на пазарния тест, която тече в момента, има обвързващи оферти за капацитета на тръбите за 15 г. напред. Крайният срок за подаване на обвързващите оферти е 31 януари. Очакваните общи приходи за 15 г. ще са над 7 млрд. лв., а необходимият нетен приход, за да стартира проектът на база на договори за пренос на газ, е 2,676 млрд. лв. “Булгартрансгаз” в един ден обяви третата фаза на пазарния тест за 90% от капацитета на тръбата, както и търга за проектиране и строителство на неизградените участъци. Израждането на липсващите газопроводи - 11 км от турската граница и 484 км от Провадия до сръбския град Зайчар, ще струват към 2,28 млрд. лв. Срокът за подаване на оферти е 15 февруари. До октомври тази година ще бъдат готови 11 км от турската граница до компресорната станция “Странджа”. Така, ако спре транзитът на газ през Украйна, България ще може да получава природния газ от юг. Няма проблем да се доставя пак от юг и газът за Гърция и Македония, каза изпълнителният директор на “Булгартрансгаз” Владимир Малинов.
Източник: 24 часа (04.01.2019)

Разширението на газовото хранилище в Чирен се очаква да е готово през 2024 г. През 2024 г. ще приключи разширението на газовото хранилище "Чирен". Дотогава се очаква да завърши строителството на подземни и надземни съоръжения на газохранилището. Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на днешния парламентарен контрол. Тя обясни, че в момента там се провеждат триизмерни полеви сеизмични проучвания. Те ще определят окончателния вариант за разширение на газовото хранилище. Петкова обясни, че е имало забавяне в изпълнението на проекта заради обжалване на обществена поръчка. Договорът за нея обаче е подписан през май 2018 г. и тя се изпълнява. Очаква се разширението да е изпълнено през 2024 г. и увеличи капацитета до 1 млрд. куб.м вместимост. След реализацията на Южния газов коридор и интерконектора между Гърция и България България ще може да получи 1 млрд. куб.м газ от Азербайджан, заяви още енергийният министър в отговор на друг въпрос. Петкова добави, че по този начин ще се изпълни договорът от 2013 г. между "Булгаргаз" и азербайджанската компания СОКАР. Това е една трета от потреблението на България на природен газ, посочи министърът на енергетиката.
Източник: Дневник (14.01.2019)

Булгартрансгаз регистрира дъщерна компания „Газов хъб Балкан“ В изпълнение на приетото от Министерския съвет и Народното събрание решение за изменение и допълнение на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. и във връзка с реализация на концепцията за изграждане на газоразпределителен център на територията на България, „Булгартрансгаз“ ЕАД регистрира дъщерна компания „Газов хъб Балкан“ ЕАД, съобщиха от държавната газова компания. Към настоящия момент 100% от акциите принадлежат на „Булгартрансгаз“ ЕАД, като на по-късен етап не повече от 49% от акциите биха могли да се предоставят на други физически и юридически лица. Това би допринесло за реализация на концепцията за газоразпределителен център „Балкан“ и за увеличаване ликвидността на пазара на природен газ в България и региона на Югоизточна Европа. Компанията ще оперира платформи за търговия за нуждите на пазарите на природен газ в рамките на газов хъб „Балкан“. В синергия с физическата инфраструктура на газоразпределителния център ще се осигурят необходимите предпоставки за изграждане на първия ликвиден физически и търговски газов хъб в региона на Югоизточна Европа, базиран в България. В изпълнение на своите цели, „Газов хъб Балкан“ ЕАД ще изгради ликвидна газова борса на територията на България, със сегмент и за двустранна търговия, предлагайки съвременни продукти и финансови услуги. Като първи етап от изграждането на борсата, „Газов хъб Балкан“ ЕАД ще предостави на участниците на пазара на природен газ в България и региона възможност да използват търговска платформа с всички необходими функционалности, съгласно изискванията на чл. 10 от Регламент (ЕС) № 312/2014 за установяване на Мрежов кодекс за балансиране на газопреносните мрежи. Новоучредената компания ще има едностепенна форма на управление чрез Съвет на директорите с Председател - Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД, г-н Владимир Малинов, и членове г-н Захари Дечев и г-н Кирил Равначки - Изпълнителен член на Съвета на директорите. „Булгартрансгаз“ ЕАД реализира концепцията за газов хъб „Балкан“ в пълно съответствие с плановете за развитие на газовата инфраструктура в Европа. С изграждането на газоразпределителен център на територията на България ще се подобри енергийната сигурност, ще се осигури диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ и ще се гарантират конкурентни цени за потребителите. Проектът е в унисон с нуждите, идентифицирани от Групата на високо равнище за газова свързаност на Централна и Югоизточна Европа (CESEC), с развитието на Европейския енергиен съюз и се подкрепя ативно от Министерски съвет на Република България и Европейската комисия.
Източник: 3e-news (18.01.2019)

С неуспех приключи първият етап от ангажиращата фаза на пазарния тест за търговския интерес към запълване на капацитета на бъдещата тръба на "Турски поток" от турско-българската до българо-сръбската граница. От четирима регистрирали се участници в процедурата обвързващи оферти за подали само трима, става ясно от публикувани резултати на сайта на "Булгартрансгаз" след като първата фаза на теста е приключила на 16 януари. Заявените количества за транзит са недостатъчни и се преминава към втората фаза, в която цените за ползване на капацитета на тръбата са намалени, а срокът на договорите е увеличен от 15 на 20 години. От "Булгартрансгаз" (БТГ) не съобщават кои компании са подали обвързващи оферти, нито за какви количества са кандидатствали, а само, че заявките са недостатъчни. По неофициална информация на Mediapool регистриралите се участници в пазарния тест са руската държавна компания "Газпром" и две нейни дъщерни фирми, както и българският държавен доставчик "Булгаргаз". Участието на "Булгаргаз" в тази фаза на теста обаче е било проформа, тъй като компанията е заявали нулеви количества. Според запознати причината била, че държавното дружество искало да види как ще тръгне процедурата, а и към момента то има сигурна точка за доставка на руски газ по силата на сключен договор с "Газпром". Той обаче се предоговаря и вероятно все пак от 2020 г. точката за доставка ще бъде променена от украинския маршрут през "Турски поток", каквито са плановете на Русия. Очевидно "Газпром" или въобще не са подали оферта, а са играли с малки количества чрез дъщерните си дружества, или пък също са участвали индикативно. Ако "Газпром", чиито намерения са по втората тръба на турски поток да минават 15.75 млрд. куб. м годишно, бе заявила това количество сега, БТГ щеше да е постигнала целта си от 70 на сто запълняемост на тръбата с годишна мощност от близо 20 млрд. куб. м. на входа то Турция. Това е условието да се счита пазарният тест за успешен. Според запознати целта на "Газпром" е да се премине към следващите две фази, при които съгласно правилата на процедурата се намаляват цените за резервиране на капацитет от тръбата и се удължава срокът за ползването ?. Именно транзитните такси не се харесаха на "Газпром" и от там заявиха, че заложената в проекта норма за възвръщаемост от 8.86 на сто е прекалено висока. Така сега руснаците постигат целта си, защото макар и да се удължава срокът на търсените договори за пренос на газ през "Турски поток" и на пръв поглед да изглежда, че за "Булгартрансгаз" финансовият ефект ще е по-голям, всъщност така държавният газов оператор ще си изплати за по-дълго време планираната инвестиция от над 3 млрд. лв. А в същото това време БТГ има разходи за поддръжка и ремонти на бъдещото съоръжение и те ще са повече за 20 вместо за 15 години, коментират експерти от бранша. Според техни изчисления и в момента нормата на възвръщаемост на българското трасе на "Турски поток" е на ръба на рентабилността, а ако и във втората фаза на пазарния тест не се съберат достатъчно оферти, нормата на възръщаемост и съответно транзитните такси ще паднат до търсените от руснаците 8 процента. От понеделник – 21 януари, до петък – 25 януари, ще се очакват новите оферти. Регистриралият се, но неучаствал кандидат в първия етап, ще може да играе, както и останалите ще могат да внасят допълнителни оферти. Ако и в този етап няма достатъчно обеми, се пристъпва към последният, чиито резултати ще са ясни на 31 януари и от тях ще зависим дали ще го има "Турски поток" у нас. Сега "Булгартрансгаз" предлага същите количества за транзитиране през бъдещата тръба, но за 20 години. Цената за капацитет във втория етап е 315.75 лв/МВтч без ДДС за дневни доставки, а предишната беше 322.44 лв./MВтч за дневен капацитет на годишна база за входната точка на границата с Турция. За изходната точка на сръбската граница сега исканата тарифа е 521.04 лв./МВтч за дневните количества, а предишната беше 542.97 лв./MВтч. Разликата в тарифите на вход и изход идва от това, че за влизането на количествата на българска територия ще се използва и съществуващата инфраструктура на "Булгартрансгаз", докато за изхода трябва да се изгради новото трасе и тези инвестиции влизат в преносната такса към Сърбия. При обявяването на пазарния тест, изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов каза, че процедурата ще се счита за успешна, ако в първия му етап постъпят оферти за пренос на 34 млн. куб. м дневно, което е около 70 на сто от капацитета. Ако няма толкова, ще се пристъпи към втория и третия етап, като цялата обвързваща фаза на теста ще приключи до 31 януари. Крайната цел са договори за близо 2.677 млрд. лв. нетни приходи. Паралелно с теста бе обявена и обществена поръчка за избор на фирма, която да проектира, да достави тръбите и да изгради линейното трасе от 486 км на "Турски поток", което практически ще повтаря това на прекратения проект "Южен поток". Цената на тази поръчка е близо 2.3 млрд. лв., отделно ще има втора за изграждане на компресорните станции по трасето. Общо проектът се оценява на над 2.8 млрд. лв. без ДДС. Относно разликата в търсените договори за близо 2.7 млрд лв. и планираните разходи по изграждането на тръбопровода от 2.8 млрд. лв. без ДДС или над 3.3 млрд. лв. крайна цена, Малинов каза преди месец, че цитираната стойност е нетни приходи, а общо приходите от газопровода се очаква да са над 7 млрд. лв. за 20 години.
Източник: Медия Пул (22.01.2019)

"Булгартрансгаз" прави последен опит да запълни тръбата от "Турски поток" Държавната компания "Булгартрансгаз" ще направи трети, последен опит да запълни планирания транзитен газопровод, по който се очаква да преминава природен газ от "Турски поток" през страната ни до границата със Сърбия. Тя очаква да постигне приемливи предложения, които да гарантират финансовата жизненост на проекта. Третата фаза на икономическия тест по процедурата Open Season на „Проект за развитие и разширение на газопреносната система“ трябва да приключи до 31 януари, след като първите две фази на теста, проведени през миналата седмица, се оказаха неуспешни. Тестът трябва да определи какъв е търговският интерес към тръбата. При първия етап от четирима регистрирали се участници в процедурата обвързващи оферти са подали само трима, но с недостатъчни количества за транзит. При втората фаза капацитетът, заявен от участниците в процедурата на българо-турската граница, е приблизително 100% от обявения входен капацитет. На българо-сръбската граница участниците са заявили приблизително 90% от обявения капацитет. "Тъй като Фаза 2 от икономическия тест се счита за положителна само при 100% резервиране на предложения капацитет за всяка газова година, „Булгартрансгаз“ ще публикува условията за провеждане на Фаза 3 от икономическия тест не по-късно от 28 януари 2019 г.", пише в съобщение на компанията от края на миналата седмица. Реално това означава, че държавният монополист няма да може да получи предвидените приходи от тръбата, което беше основното условие за нейното построяване. Според изискванията доставките трябва да са за последователни 20 години, а те са били разпокъсани. Така не е постигнато условието за осигуряване на приходи от 2.677 млрд. лв., за да се счита процедурата за успешна, обясниха от "Булгартрансгаз" в петък, предаде Медиапул. В третата фаза се намаляват количествата, които да се транспортират, но едновременно с това се увеличават цените за пренос на синьо гориво както на сръбската, така и на турската граница. Обявеният капацитет отново е за 20 години, до 2039 г., но участниците ще могат да заявяват количества за различни години. По неофициална информация на Медиапул регистрирани за участие в процедурата са "Газпром" и две негови дъщерни дружества и българският държавен доставчик "Булгаргаз". Какъв е крайният резултат, ще стане ясно на 31 януари. При нов провал пазарният тест трябва да бъде прекратен, но може да се поднови при промяна на обстоятелствата. В края на миналата година от "Газпром" заявиха, че таксите за пренос са твърде високи, а заложената норма на възвръщаемост от 8.86% е твърде висока. Тогава шефът на отдел "Логистика" в "Газпром експорт" Дмитрий Грачов коментира, че тя трябва да се намали. Така проектът щял да стане по-привлекателен за транзитьорите, а "Булгартрансгаз" би могла да си избие инвестицията чрез сключване на повече договори за пренос за по-дълго време.
Източник: Сега (28.01.2019)

Дълговете на "Топлофикация - София" гонят 1 милиард лева Столичната "Топлофикация" продължава да затъва. През 2018 г. общинското дружество вече е дължало 835 млн. лв., което е ръст от около 10% в сравнение с година по-рано. Това показва бизнес планът на компанията, в който е заложено и минимално поскъпване на услугата от лятото. Цената за мегаватчас трябва да се повиши от 92.80 лв. на 93.65 лв. Увеличението трябва да бъде одобрено от енергийния регулатор. В огромния дълг, натрупан от столичното парно, се включват както текущите, така и нетекущите задължения. Най-много са борчовете към Българския енергиен холдинг (БЕХ) - в размер на 594 млн. лв. Отделно "Топлофикация - София" дължи над 60 млн. лв. на доставчика "Булгаргаз". Дългът към БЕХ се трупа систематично. През септември миналата година холдингът за пореден път влезе в любимата си роля на спасител и пое задълженията на парното към държавния доставчик на природен газ. Причината е, че през лятото "Топлофикация - София" бе заплашена от кредитори с принудително събиране на задължения за 106 млн. лв. чрез частен съдия изпълнител. Затова БЕХ реши да плати на "Булгаргаз" 100 млн. лв. за доставения в предишни периоди природен газ. Същата процедура бе приложена и през 2015 г. Тогава сумата бе за над 500 млн. лв., но парното така и не успява да върне съществена част от задълженията си към холдинга. На този фон и през 2018 г. доставчикът на парно и гореща вода няма да успее да излезе на нула. През 2018 г. "Топлофикация - София" е натрупала загуба от 19 млн. лв., но все пак резултатът бил добър - през 2017 г. загубата е била 35 млн. лв. Минус обаче се залага и за настоящата година - очакванията на дружеството са то да завърши тази година със загуба от 14 млн. лв., пише в бизнес плана. Допълнителна загуба може да се генерира, ако цената на произвежданата от централите топло- и електрическа енергия не бъде повишена през втората половина на годината. При това положение дружеството няма как да компенсира нарастването на цената на природния газ с 3.5 на сто от началото на 2019 г., отчитат от "Топлофикация - София". На фона на непрекъснатите аварии от компанията планират да вложат за обновление над 106 млн. лева през тази година. Едва 9 млн. от тях обаче са за ремонт на 28 км от топлопреносната мрежа, която е дълга около 2000 км.
Източник: Сега (01.02.2019)

„Булгартрансгаз“ ще даде 2.8 млрд. лв. за „Турски поток“ Третата фаза на пазарния тест за резервиране на капацитет от българското разширение на „Турски поток“ е приключила успешно, съобщи „Булгартрансгаз“. По тази причина държавната компания е взела решение да реализира проекта, който на този етап се оценява на около 2.8 млрд. лв. В последствие тези средства трябва да се възстановят от транзитни такси в следващите 15-20 години. От официалната информация става ясно, че ангажиращи оферти за участие във Фаза 3 на икономическия тест са подадени от трима кандидати, като предстои с тях да бъдат сключени ангажиращи договори за капацитет. "С подадените ангажиращи заявки от ползвателите е резервиран 100% от обявения в рамките на Фаза 3 капацитет на българо-турската граница и 100% от обявения капацитет на българо-сръбската граница“, става ясно от съобщението на държавната компания. Там обаче отново липсват имената на фирмите, проявили интерес да пренасят газ през българската тръба. Не е посочена и информация колко точно капацитет е резервиран като количество и при какви транзитни такси. По неофициална информация на Economic.bg от двама източници интересът идва от руската „Газпром“ и други две нейни дъщерни фирми. В първите две фази на теста компаниите, проявили интерес към българското разширение на газопровода „Турски поток“ на българска територия, не бяха заявили достатъчни количества, за да има икономическа изгода от осъществяването на проекта. Тогава от „Булгартрансгаз“ заявиха, че капацитетът ще бъде редуциран до нивото на заявките на кандидатите, при срок за резервации от 20 г. Така резервационните цени във фаза 3 бяха завишени, а капацитетът намален, за да се спазят одобрените от КЕВР приходи от проекта, които трябва да са 329 млн. лв. годишно. „Имаме добра новина“, коментира темата енергийният министър Теменужка Петкова днес. „Добрата новина е, че процедурата е успешна. На база тази успешна процедура „Булгартрансгаз“ ще вземе финалното икономическо инвестиционно решение и би трябвало да пристъпи към подписване на договорите за капацитет с компаниите, които участваха там“, добави Теменужка Петкова. Според енергийния експерт от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров, ако информацията за изцяло руски интерес към българската част от „Турски поток“ е вярна и руският газ ще преминава през България, то все още не е ясно накъде ще отива той и кой ще го купува. По думите му не е сигурно, че „Газпром“ някога ще подаде този газ към страната ни, тъй като няма сигурни клиенти. "Ние обаче вече ще сме започнали да харчим пари по проекта, инвестирайки в изграждане на необходимата за него инфраструктура", коментира той. Според Владимиров опасенията са, че ако компанията реално е една, и тя реши да не изпълнява ангажиментите по сключените договори, може да се стигне до съд между двете страни и изхарчването на милиарди по проекта, който в крайна сметка може да се окаже, че не е необходим.
Източник: economic.bg (01.02.2019)

КЗК глоби Metro с рекордните 15 млн. лв. по жалба на Lidl Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби с 14.97 млн. лв. "Метро Кеш енд Кери България" за рекламен клип, който внушава сравнение с конкурента "Лидл България". Това е рекордна глоба за нарушение, свързано с реклама. Досега КЗК има две гигански санкции: на "Булгаргаз" за злоупотреба с монопол от 23 млн. лв. и на вносителя на "Хюндай" за ограничения към дистрибутори за 16 млн. лв. В сферата на нелоялната конкуренция глобите са били от по няколкостотин хиляди, а рядко по 1-2 млн. лв. В случая с "Метро" за една рекламна кампания регулаторът решава да накаже търговеца с 2% от оборота и тъй като приходите са гигантски (749 млн. лв. за 2017), се стига до близо 15 млн. лв. глоба. Самата "Лидл" на няколко пъти през годините беше глобявана от КЗК и имаше усещане за тенденциозност от страна на регулатора. Сега активната страна е германският дискаунтър. Който от дни има и жалба за нелоялна конкуренция срещу "Фантастико". Производството е образувано по молба на "Лидл България енд Ко". Поводът е, че на 5 март миналата година по телевизия, а впоследствие и в Youtube и Facebook, започва излъчване на рекламен видеоклип на "Метро Кеш енд Кери България" с послание "Не сменяй вкуса, смени магазина. При нас италианската седмица е през цялата година. Метро. Имаме го." В профилите на "Метро" в социалните мрежи под клипа е поставен пост: "Заповядай от 1 януари до 31 декември на италианска, азиатска, испанска, мексиканска, вегетарианска и каквато още седмица се сетиш. МЕТРО. Имаме го." В клипа има ясна и дори пряка идентификация на "Лидл", тъй като поставя акцент върху силно специфичен бизнес подход на веригата с нейните т.нар. "тематични седмици", по време на които се предлагат продукти, типични за кухните на някои държави, известни с традиции в кулинарията, смятат от "Лидл". В искането до КЗК от веригата посочват, че излъчването на рекламния клип по телевизията, в Youtube и Facebook започва непосредствено след приключване на седмицата 26 февруари – 4 март 2018 г., в рамките на която в "Лидл" са се предлагали характерни за италианската кухня продукти под надслов "Влюби се в Италия". От веригата са убедени, че посланието "Италианска седмица свърши, сега е азиатската" и "Не сменяй вкуса, смени магазина. При нас италианската седмица е през цялата година", не остава съмнение, че магазинът, който трябва да бъде сменен според клипа е "Лидл". Налице е и извличане на нелоялно предимство от известността на тематичните седмици, които са отличителни белези на "Лидл". Не е спазено изискването за обективно сравнение, доколкото бизнес моделите на "Метро" и "Лидл" са различни заради големината на търговската площ, а оттам и на броя предлагани артикули, твърдят от "Лидл". Според веригата в рекламната кампания са направени необективни сравнения, без да са необходими, а чрез заблуждаващите послания, комбинирани с директния призив за "смяна на магазина", се прави опит за нелоялно привличане на клиентите на конкурента, което нарушава или най-малкото застрашава интересите и стопанската дейност на "Лидл". В отговора до КЗК "Метро Кеш енд Кери България" оспорва всички твърдения в искането на "Лидл" като погрешни и неоснователни и посочва, че в обсъжданата реклама не се идентифицира конкретен конкурент. От "Метро" изразяват резерви за наличието на преки конкурентни отношения с "Лидл", тъй като се определят като търговец на едро, прилагащ специфична система "кеш и кери". От "Метро" определят "тематичните седмици" като опит за монополизиране на рекламния и бизнес подхода. От веригата смятат също, че твърдението за пряка асоциация между въображаемия магазин от клипа и обектите на "Лидл" е напълно неоправдано, тъй като липсва визуално сходство и не са налице доказателства, че единствено "Лидл" следва бизнес стратегия със седмична цикличност на продуктовите предложения. Доколкото има някакво сравнение с конкурент, то е с обобщен образ на всички вериги супермаркети, а освен това в клипа не се сравняват определени стоки, които се предлагат от "Лидл", с еквивалентни стоки, продавани от "Метро". От компанията дават примери с други търговски вериги, които също организират дни с продуктите от различни национални кухни. В клипа не е посочено фирменото наименование на "Лидл" или на друг търговец на бързооборотни стоки, не са използвани лога, търговски марки или друга интелектуална собственост на "Лидл", посочват от "Метро". И уточняват още една особеност - в магазините на търговеца на едро може да се пазарува само с клиентска карта, клипът не е насочен към "обикновените потребители", а цели да привлече вниманието на клиенти с по-специфични вкусове и търсения - като любители готвачи, собственици на заведения за хранене и др. Комисията установява, че рекламната кампания на "Метро" продължава от 5 март до 25 юни 2018 г. и включва телевизия, радио-, интернет, билбордове, а рекламните послания присъстват във Facebook страницата на "Метро" и в Youtube и към настоящия момент. Регулаторът смята, че във въпросната рекламна кампания е налице косвено идентифициране на конкурента "Лидл", който организира тематични седмици от 2012 г. досега. При тях стоките се предлагат без намаление на цената и под собствени марки на "Лидл", като в преобладаващата си част са едни и същи от 2012 г. досега. В същото време тематичните кампании, провеждани от други търговски вериги, включват продукти, които са част от обичайния асортимент на магазините, и по същество представляват промоции с намаление на цените, важащо за съответен период, посочва регулаторът. Затова организирането и провеждането на тематични седмични кампании, свързани с предлагането на определени продукти, обединени от общ признак (традиционни кухни и др.), може да се определи като "важен и индивидуализиращ елемент от маркетинговата дейност и рекламната стратегия на "Лидл", заключава комисията. КЗК смята също, че използваните рекламни послания налагат внушението, че в "Метро" се предлагат целогодишно продукти, типични за определени традиционни кухни, докато "Лидл" не предлага и не осигурява постоянен асортимент на подобни стоки. "Това внушение почива на необективно и преиначено интерпретиране на редица факти и обстоятелства и пряко засяга изградената с години репутация и имидж на "Лидл" и засяга бизнес концепцията на веригата с нейните специфични особености. Нещо повече - с конкретното послание "Не сменяй вкуса, смени магазина" потребителите пряко се приканват да се преориентират от "Лидл" към "Метро" именно защото в "Метро" е наличен постоянен асортимент от такива продукти", се посочва в решението. Според КЗК не е необходимо конкретната реклама пряко и непосредствено да съдържа неверни, несъществуващи или неотговарящи на действителността факти и обстоятелства за конкурента. Достатъчно е по своето съдържание, смисъл или внушение, поради необективно, неточно или непълно представяне на обективно съществуващи в действителността факти, свързани с конкурента, да създаде съмнение или негативна нагласа по отношение на един или някои от характерните му и определящи го белези, или дейността и положението му като стопански субект. Комисията смята, че "Метро" се стреми да привлече потребителите и по този начин извлича за себе си нелоялно предимство от известността на отличителния за "Лидл" белег – тематичните седмици. Дори самият начин на представяне на това послание във видеоклиповете - с хумористичен, дори снизходителен елемент, противоречи на добрите нрави и уврежда доброто име и доверието към "Лидл" и предлаганите от него продукти в представите на потребителите, преценява регулаторът. Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-област, в четиринадесетдневен срок. От "Метро" отказаха коментар по темата и не съобщиха дали ще обжалват.
Източник: Капитал (05.02.2019)

Цената на природния газ спада от април Цената на природния газ може да намалее от началото на април. Това сочи прогнозата на "Булгаргаз", оповестена в края на миналата седмица. Макар очакваното поевтиняване да е по-скоро символично, то прекъсва тенденцията от няколко поредни тримесечия на непрекъснато поскъпване на синьото гориво. Според уведомлението на "Булгаргаз", което компанията е длъжна да оповести месец преди да подаде окончателно заявление в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), цената може да спадне с 0.22 лева на мегаватчас до 44.58 лева за мегаватчас (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС). Това е малко под половин процент - 0.49 на сто. За последно обаче поевтиняване на газа е имало в последното тримесечие на 2017 г., след което започна непрекъснато движение нагоре, показва справка в сайта на държавния монополист. През миналата година синьото гориво поскъпна с около 34 на сто, което доведе до последователни увеличения и на цените на парното и топлата вода. Прогнозното намаление на продажната цена се дължи на очакваните по-ниски доставни цени на природния газ от внос през второто тримесечие на тази година, пише в съобщението на "Булгаргаз". Конкретно предложение ще бъде внесено в енергийния регулатор на 8 март. Каквото и да е то, КЕВР ще реши окончателно каква да е цената на газа в края на март. И при сегашните цени отоплението, готвенето и подгряването на вода с природен газ вместо с ток излизат 2.5 пъти по-евтино, а в сравнение с нафтата - 2.7 пъти по-евтино, изчислиха неотдавна от "Овергаз мрежи". За апартамент с площ 70- 90 квадрата, който е газифициран, средната сметка за декември е 164 лева. За такова жилище разходите за отопление с ток са към 411 лева, а ако източникът на енергия е нафта, месечната сметка стига до 452 лева. Изчисленията за по-големи апартаменти - между 90 и 100 кв. метра, също показват предимство за газифицираните абонати. Средната сметка за такива жилища е 193 лева, ако ползват синьо гориво, 486 лева, ако са на ток, и 534 лева, ако се отопляват с нафта.
Източник: Сега (11.02.2019)

Рокади в управлението на "Топлофикация София" "Топлофикация София" е с ново ръководство и нова структура на управление. Изпълнителен директор на дружеството вече е Кремен Георгиев, който досега беше в ръководството на топлофикациите във Враца, Велико Търново и Перник. Кремен Георгиев заема поста на Сашо Чакалски, който пък влиза в новообразувания Надзорен съвет на софийската топлофикация. Дружеството вече има двустепенна форма на управление. Председател на Управителния съвет е Иванка Попова, неин заместник - Петър Тодоров, а изпълнителен директор става Кремен Георгиев. Освен него, но в новосъздадения Надзорен съвет влиза и още един енергетик, свързван с Христо Ковачки. Това е Валентин Терзийски, който преди време ръководеше плевенската "Топлофикация". Председател на Надзорния орган на "Топлофикация София" е Десислава Билева, а неин заместник е вече бившият изпълнителен директор на дружеството Сашо Чакалски. На предишния си пост Чакалски остана около година, съобщи БНР. В този период общинското дружество натрупа дълг от близо 100 милиона лева към "Булгаргаз", който беше изкупен от Българския енергиен холдинг. Към този момент дължимата от столичната "Топлофикация" сума за гориво отново е достигнала 90 милиона лева. Задълженията на "Топлофикация София" към края на миналата година възлизат на около 830 млн. лева. Най-големи са задълженията към БЕХ - почти 600 млн. лева. Над 60 млн. лв. са борчовете към "Булгаргаз".
Източник: Банкеръ (11.02.2019)

Жалба в КЗК блокира "Български поток" Жалба временно блокира процедурата за избор на изпълнител за построяването на разклонението на "Турски поток" през България. Причината е подадена в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) жалба от дружеството "Атоменергоремонт", съобщиха вчера от "Булгартрансгаз". Подателят на жалбата е компания, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, а собствеността й е заличена от Търговския регистър. Това вероятно е най-голямата блокирана поръчка от КЗК. За построяването на близо 500-километровия участък са предвидени 2.86 млрд. лв. без ДДС. До момента не е съвсем ясно откъде ще бъдат осигурени те първоначално. Според проведения наскоро пазарен тест се смята, че инвестицията ще бъде възвърната в рамките на около 20 години. Обществени поръчки масово се обжалват заради заложените критерии в самата процедура. В случая обаче дружеството се оплаква от неясни разяснения на газовия оператор по търга, направени в отговор на въпроси на кандидатите. Сега предстои КЗК да се произнесе дали жалбата е основателна. Така, ако комисията на Юлия Ненкова отхвърли искането за спиране на търга, той ще бъде възобновен. Блокирането на избора на изпълнител, макар и за кратко, ще удължи срока за реализация на газопровода. Според досегашните планове дейностите по него трябва да приключат до 1 януари 2020 г. Това е датата, от която "Булгартрансгаз" би трябвало да започне да предоставя резервираните капацитети от тръбата. Компанията вече е подписала договори с руската "Газпром" и поделение на швейцарската "Мет", за която се твърди, че е свързана с руския монополист, съобщи Медиапул, позовавайки се на информация от ресорното министерство. Жалбата идва две седмици след като в последния ден на януари стана ясно, че страната ни ще строи отклонението на "Турски поток". Това стана факт след трети етап на пазарния тест за запълване на планираното отклонение на тръбата през България към Централна Европа. Първите два теста приключиха с провал. За да се счита за успешен пазарният тест, капацитетът на тръбата трябваше да е резервиран на 100% на турско-българската и на сръбско-българската граница. След като първият и вторият тест се провалиха, цените за ползване на капацитета на тръбата бяха намалени с цел така да се привлекат повече участници. До приемлив за държавния монополист вариант се стигна от трети опит.
Източник: Сега (15.02.2019)

БЕХ няма да плати глобата за монопол от 77 млн. евро до крайния срок 19 март Българският енергиен холдинг (БЕХ) и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" са обявили процедури за избор на кредитни институции, които да издадат банкови гаранции в полза на Европейската комисия (ЕК) за обезпечаване на наложената в края на миналата година глоба от 77 млн. евро. Това означава, че санкцията по т.нар. газово дело, заведено от ЕК след жалба на "Овергаз" заради отказан достъп до газопреносната мрежа, няма да бъде действително платена до посочената от Брюксел дата на падежа - 19 март 2019 г. Причината е намерението да се обжалва както самото решение на ЕК, с което беше наложена глобата за злоупотреба с държавен газов монопол, така и размерът на санкцията. При неуспех обаче ще бъдат начислени съответните лихви за забавеното плащане, с което крайната дължима сума може да нарасне значително. Ако обаче по някакъв начин българските държавни компании успеят да оборят заключението на ЕК, ще се разминат само с разходите по издаването и поддържането на банковите гаранции. По принцип Еврокомисията наложи три отделни глоби от по 25 689 333 евро на БЕХ, "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз". Но тъй като газовият оператор "Булгаргаз" не разполага със собствени средства и като цяло не е в отлично финансово състояние, неговата глоба ще бъде гарантирана от БЕХ. Затова холдингът иска издаването на банкова гаранция в размер на 51 378 667 евро. Що се отнася до оператора на преносната мрежа "Булгартрансгаз", дружеството има по сметките си над 500 млн. лв. и спокойно може да необходимата гаранция, като сложи на депозит 10% от тях. От публикуваните покани става ясно, че целта е да бъдат получени най-малко по 5 оферти от кредитни институции, като с първите три ще бъдат подписани рамкови договори за срок от 5 години. Целта е дружествата да са сигурни, че през този период ще могат да разполагат с необходимата гаранция за пред ЕК, дори ако някой от избраниците откаже да предостави въпросния документ. Изискванията към кандидатите са централите им д бъдат на територията на ЕС с изключение на Великобритания, да имат дългосрочен кредитен рейтинг с индекс не по-малко от А3 по Moody’s или еквивалент, както и да не изискват задължителното използване на други услуги освен предоставянето на самата гаранция. Сроковете за подаване на офертите са 26 февруари за БЕХ и 28 февруари за "Булгартрансгаз". В случай че има по-малко от 5 оферти във всяка една от процедурите, съответните срокове ще бъдат удължени с по 5 работни дни. ЕК заведе делото срещу БЕХ и дъщерите му газови дружества след жалба на "Овергаз" от 2011 г. за това, че на компанията е отказан достъп до газопреносната мрежа. В хода на продължилата 7 години процедура беше установено, че държавните компании са злоупотребили с господстващото си положение, като са възпрепятствали навлизането на други играчи на пазарите за доставка на газ в България чрез неправомерно ограничаване на достъпа до притежаваната и експлоатираната от тях инфраструктура. На практика БЕХ е използвал господстващото положение на "Булгартрансгаз", за да защити почти монополното положение на "Булгаргаз" при доставките на газ. Освен това "Булгаргаз" се е презапасявало с капацитет по единствения газопровод за внос, транспортиращ газ през Румъния за България, за да не може той да бъде използван от потенциални конкуренти. "Години наред българските потребители на природен газ са били лишени от възможност за избор на доставчици, тъй като групата на БЕХ е отказвала да предостави достъп до своята газова инфраструктура на други доставчици на газ на едро", каза при обявяването на санкцията през декември 2018 г. комисар Маргрете Вестегер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията. Според шефа на БЕХ обаче потребителите на са претърпели никакви вреди. "Не съм съгласен с твърденията на ЕК, тъй като във визирания период "Булгаргаз" работи по регулирани цени и неведнъж е продавал природния газ под себестойност. Това не може да се случи с един частен оператор", каза Петьо Иванов.
Източник: Капитал (21.02.2019)

Газовата връзка с Гърция е стъпка по-близо до реализация Компанията, която подготвя изграждането на българо-гръцката газова връзка „Ай Си Джи Би“ АД подаде към регулаторите на България и Гърция Мрежови кодекс за газопровода IGB, с което направи още една стъпка към сертифицирането му като независим газопреносен оператор. Документите са подадени на 19 февруари 2019 г., четири месеца преди крайния срок, който е 1 юли 2019 г. – не по-късно от 12 месеца преди датата на търговска експлоатация на интерконектора. Мрежовият кодекс съдържа правилата и процедурите за оперирането на газопреносната система на IGB и подробности за правата и задълженията на преносния оператор и търговците. В него са посочени - подробни процедури за нормалната работа, включително заявяване на капацитет на входни и изходни точки на IGB за прав и реверсивен поток; всички необходими процедури за търговия на вторичния пазар, които ще са достъпни за всички търговци; процедури за управление на претоварването и принципа „използваш или губиш“; процедури за публикуване на данни относно функционалността и наличността на капацитет за всички потребители на газопровода. Пълният текст на кодекса ще бъде публикуван на сайта на ICGB след координиране с регулаторните органи на двете страни. През август 2018 г. националните регулатори на Гърция и България взеха окончателно съвместно решение за освобождаване на газопровода от изискванията на чл. 36 от газовата директива 73/2009/ЕC за достъп на трети страни, регулирана тарифа и отделяне по собственост. Решението определя регулаторната рамката, при която ще работи газопроводът при въвеждане в търговска експлоатация. В рамките на три месеца след влизане в сила на решението проектната компания следваше да представи за одобрение пред регулаторите окончателната методика (Тарифен кодекс) за прилагане на тарифата за IGB. Тарифният кодекс e подаден в срок на 06.11.2018 г. и съдържа окончателната методология, приложима за изчислението на тарифата на IGB съгласно одобрената от регулаторите методология при провеждането на пазарния тест за проекта. Одобрението на Тарифния кодекс на IGB от националните регулатори е предусловие към пристъпване подписването на споразумения за пренос на газ с търговците, резервирали капацитет през IGB. Към момента са налице подписани единствено предварителни споразумения за резервиране на капацитет за газопровода. След одобрението на Тарифния и Мрежови кодекс, с цел спазване изискванията за функционално разделяне на проектната компания от акционерите, ICGB следва минимум 6 месеца преди стартиране на търговска експлоатация на газовата връзка да подаде за одобрение към регулаторите Програма за съответствие. В Програмата ще бъдат посочени предприетите от ICGB мерки за гарантиране на недискриминационното поведение и предотвратяването на оповестяване на чувствителна търговска информация към акционерите. В същия срок ще бъде подадено и заявление за сертифициране като независим преносен оператор.
Източник: economic.bg (26.02.2019)

Търгът за строежа на българския участък от „Турски поток“ е подновен „Булгартрансгаз“ обяви, че е подновен търгът за строежа на българския участък на газопровода „Турски поток“. От газовия оператор официално обявиха, че срокът за подаване на офертите ще бъде до 6-и март. Стойността на проекта за разширяването на българската газопреносна система от границата с Турция до границата със Сърбия е 1,4 млрд. евро (около 1,6 млрд. долара). В официално съобщение „Булгартрансгаз“ ЕАД уведомява потенциалните участници в откритата процедура „Доставка на необходимите материали и оборудване, инвестиционно проектиране – фаза работен проект, изграждане и въвеждане в експлоатация на обект: „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз” ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбската граница”, етап: „Линейна част“, че възобновява процедурата и удължава срока за подаване на оферти. Процедурата беше спряна поради подадена жалба и постъпило във връзка с нея искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“. С Определение № 245 от 21.02.2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ жалбата се оставя без разглеждане, прекратява се образуваното производство и искането за спиране на процедурата е оставено без разглеждане. Определението на КЗК не е обжалвано и съответно същото е влязло в сила. Проектът предвижда изграждането на газопровод с дължина 474 км от българо-турската до българо-сръбската граница, както и на две нови компресорни станции. По-рано тази седмица руският производител на петролни и газови тръби ТМК заяви, че е заинтересован от наддаването за изграждането на газопровода с дължина 484 км, чрез който София иска да осигури връзка с газопровода „Турски поток“. Става дума за „Тръбната металургична компания“ на бизнесмена Дмитрий Пумпянский. Според източник на руското издание РБК обаче руската компания вече преговаря с австрийската „Щрабак“, която да извърши строителните дейности. От „Щрабак“ отричат да водят подобни преговори. От компанията на Пумпянский твърдят, че в момента не участват в проекта, но имат намерение да се включат в обявения от „Булгартрансгаз“ търг.
Източник: Труд (01.03.2019)

БЕХ и газовите му дружества обжалват глобата за злоупотреба с монопол "Български енергиен холдинг" (БЕХ) и дъщерните му компании "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" са подали жалба в Съда на Европейския съюз срещу решението на Европейската комисия за налагане на обща глоба за над 77 млн. евро, съобщиха то държавния холдинг в петък. Жалбата е внесена предишния ден, когато изтича крайният срок от трите месеца за обжалване на решението на ЕК. С нея се иска отмяна на това решение и на наложената санкция. Самата глоба не е платена, а ще бъде предоставено обезпечение за нея до приключването на делото. Още през декември от БЕХ обявиха, че не са съгласни със заключенията на Брюксел, че дружествата от групата са злоупотребявали с господстващото си положение на българския пазар и вероятно ще я обжалват. Тогава от холдинга обявиха, че макар принципно плащането на глобата е дължимо в срок от три месеца от датата на решението, при обжалването ? се предвижда или условно плащане, което трябва да се възстанови при успешно обжалване, или предоставяне на обезпечение. Трите компании са предпочели втория вариант. В средата на декември стана ясно, че Европейската комисия санкционира с над 77 млн. евро държавния "Български енергиен холдинг" (БЕХ) и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" заради това, че са пречили на частни фирми да получат достъп до газопреносната мрежа, за да могат да участват на вътрешния пазар, както и че не са им позволили да съхраняват свое гориво в газохранилището в Чирен.
Източник: Медия Пул (05.03.2019)

Енергийният холдинг обжалва глобата от 77 млн. евро, наложена от Еврокомисията Българският енергиен холдинг (БЕХ) обжалва глобата от 77 млн. евро, която Европейската наложи на него и на дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" за монопол върху газопреносната мрежа на страната. Това се вижда от сайта на държавната енергийна компания. Жалбата пред Общия съд на Европейския съюз е подадена на 28 февруари. БЕХ и дъщерните му дружества не приемат заключението на Европейската комисия, че са злоупотребили с господстващо положение на българския газов пазар и настояват съдът да отмени санкцията. Плащането на глобата, наложена на 17 декември, е дължимо в срок от три месеца. В случай на обжалване процедурните правила предвиждат или условно плащане на глобата, която подлежи на възстановяване в случай на успешно обжалване, или предоставяне на обезпечение. Според Еврокомисията между 2010 и 2015 г. БЕХ и неговите дъщерни дружества са злоупотребили с господстващото си положение, като са възпрепятствали навлизането на пазарите за доставка на газ в България чрез неправомерно ограничаване на достъпа до притежаваната и експлоатираната от тях инфраструктура. БЕХ е използвало господстващото положение на едно от дъщерните си дружества — "Булгартрансгаз", за да защити почти монополното положение на другото си дъщерно дружество, "Булгаргаз", по отношение на доставките на газ. Освен това "Булгаргаз" се е презапасявало с капацитет по единствения газопровод за внос, транспортиращ газ през Румъния за България, за да не може той да бъде използван от потенциални конкуренти. Без да имат достъп до тази основна инфраструктура, за потенциалните конкуренти е било невъзможно да навлязат на българския пазар за доставки на газ на едро в България. Това е попречило на развитието на конкуренция и е осигурило почти монополно положение на "Булгаргаз". Разследването е започнало през 2013 г. От стенограма на правителствено заседание, проведено два дни след оповестяването на глобата, се разбира, че в продължение на три години България е предлагала на Брюксел различни мерки, но не се е съгласила с предложението на ЕК собствеността на "Булгартрансгаз" да бъде сменена чрез продажба на мажоритарен дял. Тогава като български успех беше изтъкнато, че размерът на глобата е намален над три пъти - от 300 млн. на 77 млн. евро.
Източник: Дневник (05.03.2019)

Фирми от Саудитска Арабия, Италия и Унгария искат да строят "Български поток" Три компании са подали оферти за търга на "Булгартрансгаз" за газовата отсечка на "Турски поток" през България, стана ясно при отварянето на офертите. В "Газово развитие и разширение в България" участват "Консорциум Варна 1" (учреден от "Бонати" и "Макс Щрайхер") и "Комплишънс дивелъпмънт" - клон България. Вторият консорциум с оферта е обединение между Fovallakozo и KVV Kivitelezo. Третото предложение идва от "Консорциум Аркад", в който участници са "Аркад Ей Би Би" и "Аркад Енджиниъринг енд Констръкшънс Къмпани". Това са обединения между фирми от Саудитска Арабия, Италия и Унгария, обясни шефът на държавното дружество Владимир Малинов. Засега не е видно дали в консорциумите има български или руски компании, тъй като продължава отварянето на офертите, каза още Малинов. Тръжната комисия ще работи до края на март, когато се очаква да бъдат отворени и ценовите предложения.
Източник: Сега (08.03.2019)

БЕХ избра банка, гарантираща плащането на 2/3 от глобата, наложена от ЕК "Български Енергиен Холдинг" ЕАД избра финансова институция, която ще издаде банкова гаранция, обезпечаваща задължението за плащане на 2/3 от глобата, наложена от Европейската комисия (ЕК) на БЕХ Груп по Дело АТ.39849. Банката ще предостави банкова гаранция за обезпечаване задълженията на БЕХ и дъщерното му дружество "Булгаргаз" ЕАД по наложената глоба. Предстоят преговори между БЕХ и банката за уточняване на клаузите на договора за издаване на банкова гаранция. "Булгартрансгаз" ЕАД, "Български Енергиен Холдинг" ЕАД и "Булгаргаз" ЕАД на 28.02.2019 г. подадоха жалба срещу решението на ЕК от 17.12.2018 г. Дружествата от групата на БЕХ не приемат заключението на ЕК, че са злоупотребили с господстващо положение на българския газов пазар. През декември комисията глоби БЕХ със 77 милиона евро за възпрепятстване на достъпа до газопреносната мрежа у нас. Дори да обжалва решението на ЕК за налагане на глоба на БЕХ, България ще трябва да го изпълни.
Източник: 24 часа (11.03.2019)

"Топлофикация - София" няма да завежда дела срещу клиентите, които дължат малки суми "Топлофикация - София" вече няма да завежда дела срещу клиентите, които дължат малки суми. Това заяви за "Хоризонт" изпълнителният директор на дружеството Кремен Георгиев. Потребителите, срещу които има заведени дела, са между 12 и 17 хиляди годишно, което е под половин процент от абонатите, посочи Георгиев: "Практиката досега беше, че при задължение над 50 лева и непостигане на какъвто и да е консенсус на комуникацията с абоната, поне да се започне съдебна процедура. Тази практика също няма да продължи, защото за 5 лева, за 50 лева или за 5 хиляди лева, работата, която върши юрисконсултът, е една и съща. На практика си губи смисълът за такива малки суми да се хаби ресурс". Приоритетно "Топлофикация" ще завежда дела за дължими суми над минималната работна заплата, т.е. 560 лв. В момента текущите задължения на дружеството към "Булгаргаз" са 140 милиона лева, но една трета от тях са начислени авансово за месец март.
Източник: БНР (13.03.2019)

БЕХ, "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" предоставят банкова гаранция по глобата, наложена от ЕК До 19 март Българският енергиен холдинг и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" трябва да предоставят банковата гаранция по глобата от 77 млн. евро, която им наложи Европейската комисия в края на миналата година. Компаниите обжалваха решението, тъй като не приемат, че са злоупотребили с господстващо положение на българския газов пазар. Осигуряването на банкова гаранция по делото е по-евтиният вариант от плащането на глобата, каза изпълнителният директор на енергийния холдинг Петьо Иванов: “Наличните пари така или иначе ги имаме както в БЕХ, така и в "Булгартрансгаз", но въпрос на преценка. Знаете, че по отношение на "Булгартрансгаз" им предстои интензивен проект, който има нужда от пари, от плащане на инвестицията“. Необходимите на “Булгартрансгаз“ пари за изграждането на българския участък на газопровода "Турски поток" е около 2,7 млрд. лева.
Източник: БНР (15.03.2019)

Газът поскъпва с под 1% от април Природният газ да поскъпне от 1 април с 0,83%. Това е предложението на експертите на Комисията за енергийно и водно регулиране в доклада до комисарите. Сега цената е 44,80 лв. за мегаватчас, предложението на “Булгаргаз”, което и експертите приемат, е да стане 45,17 лв. без цени за достъп и пренос през мрежата, акциз и ДДС. В прогнозата си от 8 февруари газовата компания, чийто шеф е Николай Павлов, оповести цена от 44,58 лв за мегаватчас, което бе намаление от 0,49% в сравнение със сега действащите. Компанията очакваше по-ниски доставни цени на природния газ от внос през второто тримесечие. Разходите за доставка на природен газ за вътрешния пазар у нас са изчислени на 303,71 млн. лв. В тази сума влизат и транзитните такси през Румъния. За резервиране на капацитет в тръбата от “Негру вода” до българската граница “Булгаргаз” се явява на търговете на румънската преносна компания “Трансгаз”. Предвижда се нормата на възвръщаемост на капитала (печалбата) да е 7,26%.
Източник: 24 часа (18.03.2019)

„Булгаргаз“ да продава природния газ по цена от 45,17 лв. за MWh за второто тримесечие ще обсъжда КЕВР Цената на природния газ да бъде 45,17 лв. за MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС) през второто тримесечие, предлага в докладът си работната група към Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Увеличението, спрямо предходното тримесечие е 0,83 % или 0,37 лв. за MWh. Становището на работната група съвпада с внесеното на 8 март заявление от „Булгаргаз“. Докладът на експертите от КЕВР и заявлението на газовото дружество ще бъдат разгледани в рамките на открито заседание днес. Ценообразуващите елементи, взети предвид при предложението за цената са съобразени с договора между „Булгаргаз“ и „Газпром експорт“ и се отнасят за месечните котировки на алтернативните горива за предходните 9 месеца преди прилагането на цените. От доклада на работната група става ясно, че през второто тримесечие на 2019 г. очакваните доставни цени на природния газ са с около 2,5 % по-ниски от доставните цени през първото тримесечие. В същото време обаче курсът на долара, който също е сред ценообразуващите елементи се е повишил с 0,17%. Въз основа на заявените прогнозни количества от крайните снабдители и клиентите, присъединени към газопреносната мрежа, общото заявено от дружеството количество природен газ за доставка от внос за второто тримесечие на 2019 г. е 6 848 806 MWh, като намалява с 2 355 253 MWh спрямо предходното тримесечие. За второто тримесечие на 2019 г. „Булгаргаз” ЕАД не прогнозира количества природен газ от местно добивно предприятие и добив от ПГХ „Чирен“ . Регулаторната база на активите за второто тримесечие на 2019 г. е в размер на 39 307 хил. лв., а възвръщаемостта на активите за периода е в размер на 2854 хил. лв. Предложеният размер на компонентата за дейността „обществена доставка“ е 0,69 лв./MWh и представлява 1,5495% от ценовата компонента–цена на вход на газопреносната мрежа. В подаденото заявление от газовото дружество в цената на природния газ за второто тримесечие на 2019 г. е включена компонента за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени задължения към обществото в размер на 0,13 лв. /MWh. Както е известно тези задължения са свързани с Плана за действие в извънредни ситуации, в частност свързани със съхранение на природен газ в газохранилището в Чирен. Докладът ще бъде подложен на открито обществено обсъждане на 21 март. Въз основа на извършения анализ на данните от подаденото заявление и предоставените документи и обосновки е установено следното: Разходите за закупуване на природен газ по договора за внос за вътрешния пазар с включени транзитни такси през територията на Република Румъния възлизат на 303 712 573 лв. , се казва още в доклада на работната група. Увеличението няма да се отрази на цените на топлнната енергия.
Източник: 3e-news (21.03.2019)

"Булгаргаз" ще търси евтин неруски газ За пръв път в своята история "Булгаргаз" обявява конкурс за доставчик на природен газ, който не е от Русия, съобщи изпълнителният директор на компанията Николай Павлов. Търгът е бил обявен още на 15 март. "В процедурата има ясно разписани критерии и изисквания към участниците. Всички са поканени да предоставят своята оферта", каза още той след обсъждането на новите цени на природния газ, които трябва да бъдат определени от енергийния регулатор на 28 март. Шефът на "Булгаргаз" определи конкурса като "нещо ново и важно, което ще бъде в интерес на българските потребители". На въпрос защо "Булгаргаз" пуска този търг точно сега, Павлов отговори, че в момента са налице условия за покупка на синьо гориво на по-ниска цена. Компанията поиска от регулатора поскъпване на природния газ с около 45 лв. за мегаватчас от 1 април. Това е повишение от 0.83%, а искането е заради ситуацията на международните пазари.
Източник: Сега (22.03.2019)

Природният газ ще поскъпне символично от 1 април От 1 април цената на природния газ вероятно ще се повиши с 0.82%, ако Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) одобри предложението на "Булгаргаз", съобщи пред журналисти днес председателят на КЕВР Иван Иванов, след обществено обсъждане на предложението, предаде БТА. КЕВР ще реши каква да е цената на синьото гориво на закрито заседание на 28 март. Заради подобно малко увеличение няма да се повишава цената на парно отопление, топла вода и на електроенергията на регулирания пазар, каза Иванов. "Булгаргаз" мотивира поисканото увеличение с повишената международна цена на петрола от 62 на 67 долара за барел и поскъпването на щатския долар.
Източник: Дневник (22.03.2019)

Четворно повече газ ще може да се внася у нас от Гърция от април Държавният газов оператор "Булгартрансгаз" обяви в четвъртък, че от 1 април увеличава повече от четири пъти техническия капацитет за внос на природен газ от Гърция у нас на точката на преносната си мрежа при Кулата- Сидирокастро. Това се прави във връзка с обръщането на потока на движение на суровината по Трансбалканския газопровод, по който в момента се транзитира руски газ през Украйна, Румъния и България до Турция, Гърция и Македония. Намеренията на "Газпром" са от 1 януари 2020 г. да пренасочи сегашния поток към Турция по газопровода "Турски поток" по дъното на Черно море. "Булгартрансгаз" на свой ред смята да използва освободения капацитет на съоръжението за транспортиране на суровина от юг на север и сега предприема първите стъпки в тази посока. Така от 1 април 2019 г. техническият капацитет на газовата точка при Кулата-Сидирокастро ке увеличава от сегашните 10.570 млн. кВтч дневно на 46.535 млн. кВтч. Тези обеми ще бъдат предложени на платформата за резервиране на капацитети (RBP). За април ще бъдат обявени тези количества като дневен твърд капацитет. През май и юни офертата е за месечен твърд капацитет, а за следващите три месеца - тримесечен твърд капацитет с същия обем. Увеличението на капацитета ще позволи на търговците на газ да внасят в страната ни синьо гориво от различни източници, включително и на втечнен газ от терминала в Ревитуса, а на следващ етап и от този в Александруполис, коментира шефът на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов пред БНР. "Основните източници на диверсификация, които биха могли да дойдат от територията на Гърция, е втечненият природен газ, тъй като това е допълнителният вход, който Гърция има повече от това, което има България. Това дава възможност за произход от САЩ, от Катар, от Северна Африка да бъде доставен и съответно потребяван на българския пазар", посочи газовият шеф. Според него вдигането на тази капацитет дава стабилна основа в обявените от неговата компания и от "Булгаргаз" търгове за доставка на газ да бъдат подадени оферти, които да бъдат конкурентни на сегашните цени за българския пазар. "Конкуренцията предполага по-добри цени", каза шефът на "Булгартрансгаз".
Източник: Медия Пул (29.03.2019)

По-скъп газ през второто тримесечие Комисията за енергийно и водно регулиране прие решение във връзка с подаденото от „Булгаргаз” ЕАД заявление за утвърждаване на цена за IІ-ро тримесечие на 2019 г., по която общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители на природен газ и на клиенти, присъединени към газопреносната мрежа. Това съобщиха от пресслужбата на КЕВР. Утвърдената от Комисията цена на природния газ за второто тримесечие е в размер на 45,17 лв./мвтч (без акциз и ДДС). Тя е с 0,83 % по-висока от цената за І-то тримесечие на 2019 г. В утвърдената цена на природния газ от 45,17 лв./мвтч (без акциз и ДДС) са включени компонента „цена на природния газ на входа на газопреносните мрежи“ в размер на 44,35 лв./мвтч, компонента за дейността „обществена доставка“ по чл. 17, ал. 6 от НРЦПГ в размер на 0,69 лв./мвтч и компонента за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени задължения към обществото по чл. 11а, ал. 2 от НРЦПГ в размер на 0,13 лв./мвтч, покриваща разходите на „Булгаргаз“ ЕАД за съхранение на количества в подземното газово хранилище „Чирен“ в изпълнение на задължения по Плана за действие при извънредни ситуации, съгласно Регламент на ЕС № 994/2010. В цената на природния газ не са включени цени за достъп и пренос през газопреносната мрежа, определени по реда на Методиката за определяне на цени за достъп и пренос на природен газ през газопреносните мрежи, собственост на „Булгартрансгаз“ ЕАД, които клиентите следва да заплащат на крайните снабдители. При утвърждаването на цената на природния газ КЕВР се съобразява с условията, залегнали в действащия договор между „Булгаргаз“ ЕАД и ООО „Газпром экспорт“. В ценообразуващата формула по договора се отчита движението на цените на алтернативните на природния газ горива - мазут със съдържание на сяра 1% и газьол със съдържание на сяра 0,1%, на световните пазари за последните 9 месеца. При определяне на цената се отразяват и промените в курса на щатския долар спрямо лева, калоричността и количествата природен газ за съответното тримесечие. В правомощията на КЕВР е да установи единствено дали заявлението на обществения доставчик „Булгаргаз“ ЕАД отговаря на изискванията на Наредба № 2 за регулиране на цените на природния газ и на договора за доставка между между „Булгаргаз“ ЕАД и ООО „Газпром Експорт“. Независимо от повишението с 0,83%, за битовите и за стопанските потребители, ползващи природен газ, реалното увеличение ще бъде около 0,5%, тъй като останалите компоненти, формиращи цената на услугата - цена за достъп, пренос, разпределение и снабдяване, не се променят. Промяната на цената на природния газ няма да се отрази на цените на топлинната енергия. На същото ниво остават и цените на електрическата енергия за битовите и небитовите потребители на регулиран пазар.
Източник: Монитор (29.03.2019)

Природният газ поскъпва с 0.83% Природният газ поскъпва символично с 0.83% от следващия месец, реши окончателно Комисията за енергийно и водно регулиране. Така през следващото тримесечие "Булгаргаз" ще продава синьото гориво на клиентите си по 45.17 лв. за мегаватчас без акциз и ДДС. Тъй като повишението е с по-малко от процент, то няма да се отрази на парното, топлата вода и тока. Новата цена влиза в сила от 1 април. И след това минимално поскъпване синьото гориво ще остане най-изгодното решение за домакинствата, тъй като е три пъти по-евтино от тока. През миналата година например клиентите на "Овергаз Мрежи" са спестили над 280 млн. лв. от сметките си за енергия. Икономията е изчислена, като са сравнени разходите на битовите и стопанските потребители за природен газ и за алтернативни енергоносители. Оказва се, че всяко домакинство, което е заменило тока с природен газ, е намалило сметките си за енергия средно с 1159 лева.
Източник: Сега (01.04.2019)

"Булгаргаз" ще купи газ от гръцката DEPA по-евтино, околкото от "Газпром" От 20 април до 30 юни "Булгаргаз" ще получи 144 млн. куб. м природен газ от държавната газова компания на Гърция - DEPА S.A. Това ще бъдат първите алтернативни на "Газпром" доставки, след като за целта беше проведена открита тръжна процедура за закупуване на газ. Гръцката компания е предложила най-голям процент отстъпка от утвърдената от КЕВР цена за второто тримесечие на 2019 г. (476 лв./1000 куб. м), като в надпреварата оферти са подали още две дружества - "Дексиа България" и холандската KOLMAR NL B.V. Конкретните доставни цени не са обявени публично, но по информация на "Капитал" получената отстъпка като цяло е измерима с общото потребление на природен газ през най-студения ден в годината, или около 15 млн. куб. м, което като стойност е малко над 7 млн. лв. Природният газ ще бъде използван от "Булгаргаз" за нагнетяване и съхранение в "Чирен" и няма да доведе до неустойки по договора с "Газпром". "Потребители ще се възползват от новата по-ниска доставна цена през есенно-зимния период на 2019-2020 г., когато закупените на търга и съхранени количества ще бъдат пласирани към крайните клиенти – както битовите потребители в страната, така и българската индустрия", обясни изпълнителният директор на газовия доставчик Николай Павлов. Гръцката газова компания DEPА S.A е обявила, че газът, който предлага, ще бъде с произход от вътрешната система на страната. Това до известна степен може да означава, че отново ще получим руски газ, тъй като Гърция също се снабдява от "Газпром" (през България) и в зависимост от ценовите равнища може сега да върне част от тези количества. Разбира се, гърците имат и терминал за втечнен газ край Атина, който също могат да използват като източник. Така че най-вероятно в случая ще става дума за микс от природен газ с различен произход, който в крайна сметка да позволи и формирането на най-добрата цена. Последното се подкрепя и от факта, че другите два кандидата са обявили, че газът, който ще доставят, ще бъде с произход гръцкия LNG терминал Ревитуса. На второ място е класирана офертата на "Дексиа България", която е собственост на Пола Найденова и Искър Искров (чрез "Транснефт"). Трета е класирана офертата на холандския кандидат KOLMAR NL B.V., за която обаче няма никаква публична информация. Това е първата процедура, която "Булгаргаз" обявява за покупка на природен газ, различен от този, който получава по договора с "Газпром". Търсените количества са общо 144 млн. куб. м - 20 млн. куб. м за април и по 62 млн. куб. м за май и юни. За сравнение - годишното потребление на природен газ в България е около 3 млрд. куб. м, което означава, че сега се купуват около 5% от необходимия за страната газ. Количествата са ограничени заради техническите възможности за внос, които се предоставят от операторите на преносните мрежи на България ("Булгартрансгаз") и съседните страни. "Проведеният търг беше открит, прозрачен, с ясно разписани и конкретни изисквания, като възможност за участие имаха всички търговци на пазара на природен газ", казва Павлов. По думите му за точка на доставка е била определена т.нар. Виртуална търговска точка, за да се даде възможност газът да бъде доставян от всички възможни съседни страни и газови връзки. "Освен това разходите за капацитет на входна точка България и разходите за пренос до виртуалната търговска точка са за сметка на търговците, участвали в търга", поясни още директорът на "Булгаргаз". "Решението за този търг взехме в резултат на извършен подробен анализ на спот пазара на природен газ в Европа през 2019 г. и на традиционните дългосрочни петролно индексирани договори в Западна Европа. Той показа, че са налице условия и възможности за доставки в България на по-ниски цени от действащите в страната", обясняват от "Булгаргаз". На практика от началото на 2019 г. борсовите цени на природния газ се понижиха значително и са на най-ниските си нива от две години насам. Факторите за това са няколко. От една страна, е сравнително по-топлата зима в Европа, което доведе до по-малко търсене на природен газ и рекордно високи нива на запасите в газохранилищата. От друга, има значителни количества LNG, които стигнаха до системите на страните в Западна Европа, в резултат на излишъци на азиатския пазар. "Продължаваме внимателно да следим динамиката на цените на природния газ, търгуван както на борсите, така и по традиционните дългосрочни договори в Западна Европа и региона, и отново ще предприемем действия, които биха намалили цената на газа за българските потребители", каза още Павлов.
Източник: Капитал (03.04.2019)

ТЕЦ "Варна" на Доган дължи над 6 млн. лв. на "Булгаргаз" ТЕЦ "Варна" ЕАД дължи 6.63 млн. лв на държавното дружество "Булгаргаз" за консумиран, но неплатен природен газ към 31 март 2019 г. Това става ясно от финансовия отчет на държавният доставчик за първото тримесечие на година. От разчетите е видно, че 5.26 млн. лева са просрочени задължения. Последните данни в Търговския регистър показват, че почетният председател на ДПС е част от съвета на директорите на "ТЕЦ Варна" ЕАД. Мандатът на съвета изтича 21 декември 2022 година. Собственик на централата е фирмата "Сигда" ООД. В нея Ахмед Доган разполага с най-голям дял. Негови партньори са децата на бившия транспортен министър Данаил Папазов. Иначе с най-големи задължения към "Булгаргаз" за неплатен газ е "Топлофикация София" - вземане в размер на близо 94 млн. лв., от които над 51 млн. лв. са просрочени. Топлофикациите в Бургас и Враца дължат съответно 6.04 млн. лв. и 5.81 млн. лева. Другият контрагент с най-големи задължения е "Лукойл Нефтохим Бургас" - 14.21 млн. лева. Общо търговските вземания за неплатен природен природен газ възлизат на близо 150 млн. лв., като 62.38 млн. лв. са просрочени.
Източник: Банкеръ (07.05.2019)

"Булгаргаз" прогнозира поевтиняване на газа с 0,22% "Булгаргаз" обяви прогнозата си за поевтиняване на природния газ от 1 юли с 0,22%. Според Закона за енергетиката дружеството е задължено месец преди да внесе заявление в КЕВР за нова цена, да го обяви в медиите. Прогнозното намаление на продажната цена се дължи на очакваните по-ниски доставни цени на природния газ от внос през третото тримесечие. Прогнозната цена на природния газ отчита влиянието на ценообразуващите фактори към 09 май и е неокончателна. Прогнозната цена на природния газ за третото тримесечие е 45,07 лв. за мегаватчас (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС). В сравнение със сега действащата, тя е по-ниска с 0,10 лв./мвтч, или с 0,22%. “Булгаргаз“ ЕАД ще внесе предложение за утвърждаване цената на природния на 10 юни.
Източник: Банкеръ (13.05.2019)

Първи американски втечнен газ за България България започва да потребява и американски втечнен газ, което е първа стъпка към диверсификацията на доставките и намаляване на зависимостта от вноса само на руски природен газ. В четвъртък вечерта на гръцкия терминал за регазификация на втечнен газ в Ревитуза е пристигнал първият танкер д 90 млн. куб. м суровина за "Булгаргаз", чието разтоварване ще започне от 1 юни. Това съобщиха на пресконференция в петък министърът на енергетиката Теменужка Петкова и шефовете на държавните дружества "Булгаргаз" Николай Павлов" и на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов. Доставчик на суровината е холандската компания "Колмар", която бе сред участниците в първия в историята на "Булгаргаз" търг за алтернативни на "Газпром" доставки на 144 млн. куб. м газ. Той бе спечелен от гръцката ДЕПА, като бе обявено, че постигнатите цени са били по-ниски от тези на руския газ, но не бе посочено какви са те. Третият кандидат бе българския газов доставчик "Дексиа". От "Колмар" обаче са предложили после на "Булгаргаз" да купи други количества на по-ниски от на ДЕПА цени и това било прието от газовата компания. По информация на Mediapool такава оферта била отправена и от "Дексиа" и тъй като тарифите били по-изгодни от газпромовските, а и държавният газов доставчик не бил длъжен да провежда търгове за доставки, е решено да се ползват конкурентните услуги. Сега пристигналите количества газ са за изминаващото второ тримесечие, за следващото "Колмар" ще осигури още 50 млн. куб. м, обясни министър Теменужка Петкова. "Цените са конкурентни и по-ниски от тези на настоящия доставчик. Смятам, че това е една много сериозна крачка напред към либерализацията на пазара на природен газ в България и един много ясен знак за това, че правителството работи изключително насочено в посока диверсификация и то не само на думи, а и на дела“, каза още тя. Производител на доставеният вече природен е американската "Шениер“, която имаше интерес да резервира капацитет от прясно започнатата да се строи газова връзка между Гърция и България, а също така проявяваше интерес да захранва и бъдещия терминал за втечнен газ край Александруполис, в който акционер иска да става "Булгартрансгаз". Втората доставка на "Колмар" ще е осигурена от "Бритиш Петролеум“, каза Петкова. Тези количества ще бъдат доставени у нас през точката за достъп между гръцката и българската газова мрежа "Кулата – Сидирокастро“, чийто капацитет бе увеличен от 1 април, обясни шефът на газовия оператор "Булгартрансгаз" Владимир Малинов. Нейният капацитет вече е 4.4 млн. куб. м твърд капацитет плюс 6 млн. куб. м прекъсваем, което означава, че газопреносните мрежи на двете държави осигуряват възможността до 5 млн. куб м на ден физически да влязат на територията на Гърция от терминала в Ревитуза и да бъдат използвани за целите на българския пазар, каза Малинов. Целта на "Булгаргаз" е внесените през лятото количества газ от различните на "Газпром" доставчици и на по-ниски цени да бъдат нагнетени в газохранилището в Чирен. Те ще влязат в образуването на цената на природния газ през зимата, когато традиционно суровината поскъпва. Доставените от ДЕПА количества вече се вкарват в газохранилището. От "Колмар" обаче са депозирали в Министерство на енергетиката и заявление за преговори и сключване на споразумение за доставка на 500 млн. куб м за следващите 5 години, които да се търгуват на създаваната в момента у нас газова борса. Очаква се тя да започне работа на 1 октомври 2019 г. Газовата борса е част и от намеренията за изграждане на център за регионална и дори европейска търговия с природен газ – т. нар. газов хъб "Балкан". Осигуряването на тези количества е втората стъпка по реализацията на поректа ,след като "Булгартрансгаз" успя да сключи договор с "Газпром" за внос на природен газ у нас за "Турски поток" към Сърбия, част от които обаче ще е отива за хъба. Владимир Малинов каза, че се надява тези 500 млн. куб. м от "Колмар" да донесат добра ликвидност на бъдещия газов пазар у нас. Всичко това показва, че пътя, по който върви правителството в посока диверсификация, посока либерализация на пазара е правилен, а това, което сме поели като ангажимент го изпълняваме, обобщи Петкова.
Източник: Медия Пул (03.06.2019)

План за старт на газовия хъб и борса догодина с близо 1 млрд. куб. м План от началото на 2020 г. да заработят газовият хъб "Балкан" като виртуална точка за търговия заедно с борсата за синьо гориво с първоначални количества от близо 1 млрд. куб. м, бе представен пред парламентарната комисия по енергетика от "Булгартрансгаз" и дъщерното му дружество "Газов хъб Балкан" на дискусия в Народното събрание във вторник. За да се реализират тези намерения, ще бъдат направени поправки в Закона за енергетиката, които ще задължат държавния газов доставчик да продава на борсата своите нереализирани на вътрешния пазар количества по дългосрочния договор с руския монополист "Газпром", съобщи председателят на комисията Валентин Николов от ГЕРБ. Промените ще бъдат публикувани за обсъждане на сайта на Световния енергиен съвет още в сряда, но част от тях предизвикаха критики от бранша, веднага след като бяха представени, и мненията ще бъдат отразени веднага, обясни след заседанието в парламента Николов пред Mediapool. Шефът на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов припомни, че дружеството му има споразумение с оператора на платформата за газова търговия в австрийския хъб "Баумгартен" и ще се ползва моделът на борсата там за българската борса. От думите му стана ясно, че през юли ще започне реалната разработка на платформата на борсата у нас, за да може дружеството "Газов хъб Балкан" да защити концепцията пред Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и да получи лиценз за борсов оператор. От представянето на пътната карта за развитие на хъба и борсата от шефа на "Газов хъб Балкан" Кирил Равначки стана ясно, че намеренията са от 1 октомври платформата за търговия с газ да започне да работи в тестови режим, а от следващата година - и реално. Плановете са от 2020 г. на борсата да се предлагат 210 млн. куб. м газ от нереализираните количества на "Булгаргаз" по договора с "Газпром", а още 700 млн. куб. м да се пускат от други участници, сред които и местен добив и чужди доставчици на едро. Макар да бе помолен от бившия посланик на България в Русия и енергиен експерт от Центъра за балкански и черноморски изследвания Илиян Василев да обясни откъде точно ще идват другите количества газ и на базата на какви анализи са правени прогнозите, Равначки не даде отговор. Шефът на "Булгаргаз" Николай Павлов пък каза пред Mediapool, че не е запознат с намеренията количества, осигурени от неговата компания, да се пускат на борсата. Той посочи, че дружеството му ще съдейства за изграждането на свободния газов пазар и, ако бъде задължено да продава на борсата, ще се съобрази с това. Валентин Николов коментира пред Mediapool, че плановете са именно със законови поправки да се изкара държавният газов доставчик на борсата, но допълни, че ще иска от Равначки допълнителна информация за прогнозата на "Газов хъб Балкан" за осигуряването на количества газ за платформата за търговия. Според представената от Равначки графика количествата на "Булгаргаз" за свободния пазар ще се увеличават от 210 млн. куб. м през следващата година до над 1 млрд. куб. м през 2024 г. Това ще е почти половината от планираните за търгуване на борсата количества, тъй като другите търговци се предвижда да осигурят 1.1 млрд. куб. м през 2024 г. Пак според неясно как направена прогнози търсенето на газ от хъба ще стартира с близо 700 млн. куб. м през 2020 г., за да стигне до почти 2.5 млрд. куб. м през 2024 г. Енергийният министър Теменужка Петкова се опита да внесе малко повече яснота, като припомни, че компанията "Колмар", внесла за "Булгаргаз" в края на май 90 млн. куб. м втечнен американски газ, е предложила да осигурява 500 млн. куб. м годишно за борсата в продължение на пет години. Тя отбеляза, че в търга за капацитета на бъдещия "Турски поток" са останали нерезервирани количества и те също ще се предлагат на борсата. Петкова коментира бланкетно, че страната ни трябва да се възползва от географското си местоположение, пред което минават газовите потоци.
Източник: Медия Пул (05.06.2019)

Третото тримесечие с малко, но по-евтин газ Поевтиняване на природния газ през третото тримесечие предложи "Булгаргаз", съобщават от компанията. Комисията за енергийно и водно регулиране да утвърди цена от 44,90 лв. за мегаватчас (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС). В сравнение с утвърдената за второ тримесечие на 2019 г. цена предложената за третото е по-ниска с 0,60% или 0,27 лв. на мегаватчас. Това се дължи на договорените от "Булгаргаз" алтернативни доставки на по-ниски цени, в сравнение с тази по дългосрочния договор с основния доставчик, съобщават от компанията. В прогнозата си преди месец тя посочи пак по-евтин газ, но с 0,22%, или 45,07 лв. за мегаватчас. По-голямото поевтиняване става възможно след осигурените доставки на втечнен природен газ.
Източник: 24 часа (11.06.2019)

На опашката сме по достъпност до природен газ България е на 31-во място сред европейските държави по достъпност на населението до природен газ. Това показва класация, в която участват 33 страни, подготвена по данни на Центробанк, ОИСР, Евростат и регулаторни органи. Според подреждането със средната заплата в България може да се купят 1152,9 куб. м синьо гориво. На първо място в класацията е Люксембург с впечатляващото количество от 7870,1 куб. м газ, достъпно за населението на страната на месец за средната месечна заплата. Цените на газа в страната са сравнително ниски, докато средната заплата е една от най-високите в Европа. На 2-ро и 3-то са Казахстан и Русия със съответни стойности от 7521,4 и 6651,6 куб. м газ. В Казахстан заплатите са сравнително ниски, но цените на газа, както и в Русия, са сред най-ниските от всички страни, участващи в рейтинга. Следват ги Великобритания и Германия. Сред десетте страни с най-добри условия за жителите си по отношение на газ са и Белгия, Ирландия, Австрия, Холандия и Дания. Турция е на 16-о място с 2016,5, а Гърция на 19-о с 1925,9 куб. м газ, достъпен за хората, живеещи в тези страни.
Източник: Дума (12.06.2019)

Работната група на Комисията за енергийно и водно регулиране и ръководството на „Булгаргаз“ за пореден месец стигат до пълно съгласие за цената на природния газ и за съответното в случая трето тримесечие. Това става ясно от публикувания доклад на експертите. „Булгаргаз” ЕАД предлага за III тримесечие на 2019г. да бъде утвърдена цена, по която общественият доставчик да продава природен газ на крайните снабдители на природен газ и на клиенти, присъединени към газопреносната мрежа, в размер на 44,90лв./MWh(без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС), което представлява намаление с 0,27лв./MWh или с 0,60% в сравнение с действащата цена. Цената, която регулаторът утвърди и все още действа за настоящото второ тримесечие е 45,17 лв. за MWh без цени за достъп, пренос, акцизи и ДДС. Предложението на газовото дружество не е изненада. Още На 31 май 2019 г. изпълнителният директор на „Булгаргаз“ Николай Павлов обяви, че неговата компания ще поиска по-ниски цени на природния газ, защото е успяла да договори 140 млн. куб.м. газ, различен от руския. Доставчикът е холандската фирма „Kolmar NL B.V.“, транспортирала американски LNG до терминала „Ревитуса“ в Гърция. Доставени са 90 млн. куб. метра за второто тримесечие, и се очакват още 50 млн. куб. метра за третото тримесечие на 2019 г., съобщиха неотдавна енергийният министър Теменужка Петкова и изп. Директор на „Булгаргаз“ Николай Павлов.. Основните ценообразуващи елементи за вземането на решение от регулатора са цените на алтернативните горива (месечните котировки на алтернативните горива за предходните девет месеца преди прилагането на цените) и курса на долара. „По данни на „Булгаргаз“ ЕАД, цените на алтернативните горива, които са в основата за определяне на доставните цени на природния газ за III тримесечие на 2019 г., бележат намаление в сравнение със същите, формирали доставните цени за II тримесечие на 2019 г. Осреднените цени на алтернативните горива съгласно горецитирания договор, които ще формират доставните цени на природния газ за III тримесечие на 2019 г., са с около 2% по-ниски от осреднените за същия период цени, формирали доставните цени за II тримесечие на 2019 г. При определяне на очакваните доставни цени е отчетена динамиката на цените на алтернативните горива на международните пазари. Като резултат, през III тримесечие на 2019 г. очакваните доставни цени на природния газ са с около 1,7% по-ниски от доставните цени, прилагани през II тримесечие на 2019 г.“, се казва в цитираното в доклада предложение на дружеството. В същото време другият важен ценообразуващ елемент – валутният курс на лева към щатския долар за период от 45 дни предхождащи месеца на внасяне на заявлението се променя в посока нагоре. Стойността на щатския долар се увеличава с 1,6 % Към това трябва да се прибави и количеството заявен внос на синьо гориво. Както се посочва в документа, заявеното от дружеството количество природен газ за доставка от внос за III тримесечие на 2019 г. е 5 503 905 MWh. Част от количествата са по договора с „Газпром експорт“, а друга част по договор от 22 май тази година за покупко-продажба на природен газ с холандската компания „Kolmar NL B.V.“ Включването на газа от холандската компания е заради предложена по-ниска цена на синьото гориво от тази на руската „Газпром“ на българска граница. „Общото количество от внос намалява с 1 344 901 MWh спрямо количеството природен газ за доставка за предходното тримесечие. „Булгаргаз” ЕАД не прогнозира количества природен газ от местно добивно предприятие и добив от ПГХ „Чирен“ за III тримесечие на 2019 г.“ , се посочва още в доклада, като се прави преглед и на компонентата за обществена доставка, съхранението в газохранилището и пр. „Въз основа на извършения анализ на данните от подаденото заявление и предоставените документи и обосновки е установено следното: Разходите за закупуване на природен газ за продажба на вътрешния пазар по договора с ООО „Газпром экспорт” с включени транзитни такси през територията на Република Румъния и по договора за покупко-продажба на природен газ между „Булгаргаз“ ЕАД и „Kolmar NL B.V.“за III тримесечие на 2019 г. възлизат на 241 998 809 лв.“, констатира работната група. След съответния анализ и приложение на формулата за цената експертите стигат до извода и на газовото дружество, а именно: „Въз основа на предоставените данни и документи и след направените изчисления, цената за III тримесечие на 2019 г., по която общественият доставчик следва да продава природен газ на крайните снабдители на природен газ и на клиенти, присъединени към газопреносната мрежа, е в размер на 44,90лв./MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС).“.
Източник: 3e-news (19.06.2019)

"Булгаргаз", местен добив и заводи излизат на газовата борса Още през 2020 г. държавният газов доставчик "Булгаргаз" трябва да предлага на бъдещата специализирана борса количества, равни на 7 процента от потреблението на страната, а големите предприятия ще са длъжни да купуват 10 на сто от необходимия им газ от свободния пазар. Това предвиждат поправки в Закона за енергетиката, внесени в парламента от група депутати от управляващите. Промените са очаквани, след като преди две седмици стана ясно, че усилено се работи за осигуряване на ликвидност за планираната да заработи през октомври газова борса. От предложенията на народните представители става ясно, че подходът ще е същият като при сформирането на борсата за ток – производителите да са длъжни да предлагат конкретни квоти в тази търговия, а стопанските потребители да бъдат принудени да я купуват. Че "Булгаргаз" ще е длъжен да продава на борсата за газ се знае от началото на юни. Сега внесените текстове фиксират конкретните квоти. Още догодина държавният снабдител, който едва от скоро започна да купува количества, различни от дългосрочно договорените с "Газпром", ще трябва да осигури за свободния пазар обеми, съответстващи на 7 процента от тазгодишното потребление в страната. За следващите четири години задължителните квоти ще стигат съответно до 13.5 на сто от консумацията през предходната година, 20 процента и 27.6%, за да станат 35 процента през 2024 г. Тези количества трябва да бъдат освободени от договорените с "Газпром" и други търговци обеми по силата на споразумение между държавния енергиен регулатор и оператора на бъдещата газова борса – дъщерното на "Булгартрансгаз" дружество "Газов хъб Балкан". Тези освободени количества обаче ще могат да се ползват само от потребители, присъединени към газопреносната и/ или газоразпределителните мрежи на територията на България, предвиждат поправките. Не става ясно къде е пазарната логика "Булгаргаз", който в случая ще играе ролата но посредник, да предлага на борсата тези обеми. Ако ще следва икономическите процеси, доставчикът би трябвало да предлага суровината си по-скъпо, отколкото при директни договори с потребителите. Доставчикът реално ще има допълнителни разходи за администриране на целия процес по регистрация като борсов участник, гарантиране на сделките и самото извършване на сделките през търговската платформа. От проектопредложението е видно, че фирмите, които добиват природен газ на българска територия, също ще са длъжни да осигуряват количества за свободния пазар. Те ще трябва да дават минимум 25 на сто от продукцията си на газовата борса. Към момента обаче местният добив е на критично ниско ниво и осигурява нищожен дял в потреблението на страната. Очакванията са това да се промени, ако бъде открит газ в проучваните в момента дълбоководни находища "Хан Аспарух" и "Хан Кубрат". Има и редица сухоземни сондажи, по които се работи, но какъв ще е резултатът от изследванията още не е напълно ясно. Според депутатите от ГЕРБ и Обединените патриоти, внесли корекциите, прилагането на тези мерки ще осигури за продажба на борсата 910 млн. куб. м газ през 2020 г. и плавното увеличение на количествата до 2.15 млрд. куб. м през 2024 г. Търсенето на суровина пък се оценява на 694 млн. куб. м догодина и ръст до 2.485 млрд. куб. м след пет години. В мотивите за създаването на борсата се посочва, че търгуваните на борсата количества природен газ може да се реализират за покриване на вътрешното потребление на България за пазарите в Гърция, Турция, Румъния, Македония и Сърбия, както и за свързаност на планирания у нас газов хъб "Балкан" с газовите центрове и хранилища в Западна Европа и Украйна. Част от обемите може да са за суапови и спред продукти, включително опции и фючърси, аргументират се вносителите. За да се осигурят и купувачи на суровината, се предвижа крайните клиенти и крайните снабдители, присъединени към газопреносната система с годишно потребление над 300 гигаватчаса природен газ за предходната година, да купуват от борсата задължително част от нужните им количества газ. Това може да става директно или чрез търговец, регистриран на борсата. За догодина е предвидено стопанските потребители да купуват 10 на сто от нужните им обеми и с всяка година да нарастват с по 5 процента, докато стигнат 25% през 2024 г. За да се осигури ликвидност на пазара, длъжен да купува от него ще е и "Булгартрансгаз" като оператор на газопреносната мрежа и газохранилището в Чирен. Става въпрос за необходимите му количества за технологични нужди и за балансиране на пазара. Според вносителите борсата ще демонополизира пазара и ще създаде конкурентна среда за добивните предприятия, търговците и потребителите на природен газ. В същото време пазарните участници ще могат да си сключват и договори помежду си. Предвижда се на газовата борса да има сегмент за двустранна търговия и сегмент за краткосрочна търговия на анонимен принцип. Вносителите на законовите промени смятат, че бъдещата организирана търговия ще отправи устойчиви ценови сигнали към пазара и ще бъде постигана справедлива цена на база конкуренцията. Отделно се очаква да се осигури газ за българския пазар от нови източници извън доминиращия сега играч при вноса – руската "Газпром", осигуряваща 90 процента от суровината за българския пазар. Архитектите на идеята за газовата борса признават, че предвид старта на свободната търговия с ограничено предлагане на суровина е възможно цените да са твърде променливи с резки увеличения и спадове. Това обаче било малко вероятно заради заложената програма за освобождаване на газ от страна на "Булгаргаз" и по-скоро ефектът ще е положителен за икономиката и доходите в страната. Намеренията са Комисията за енергийно и водно регулиране да лицензира борсовия оператор "Газов хъб Балкан", да следи за манипулации при търсенето и предлагането на суровина и обмен на вътрешна пазарна информация, които биха могли да изкривят пазара. След като първоначално се предлагаше да се въведе лицензионен режим и за участниците на борсата – продавачи и купувачи, тази идея е изоставена и те ще се регистрират пред борсовия оператор. Какъв ще е механизмът трябва да реши "Газов хъб Балкан" при подаване на собствените си документи пред регулатора за лицензиране като борсов оператор. Управляващите са на мнение, че България има голям потенциал да се превърне в регионален газов разпределителен център и да стане регулаторен и търговски модел за региона на Югоизточна Европа.
Източник: Медия Пул (20.06.2019)

Чуждите инвестиции остават на минус и през април Отчетените от статистиката преки чуждестранни инвестиции в България остават на минус и през април. Нетната сума към края на четвъртия месец на 2019 г. е отрицателна в размер на 54.8 млн. евро, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За справка - месец по-рано минусът беше общо 254.4 млн. евро, но данните за първото тримесечие са ревизирани нагоре и ще продължат да се ревизират през следващите месеци. Отрицателната стойност тази година идва до голяма степен от операцията по покупката на Сосиете женерал Експресбанк от ДСК - българското поделение на унгарската OTP. Финализирането на сделката през януари 2019 г. доведе до изплащането на близо 600 млн. евро (под формата на дялов капитал) към френската Societe Generale. Реално отлив на инвестиция няма, тъй като в края на 2018 г. за целта беше увеличен капиталът на ДСК със същата сума, но тази операция остана в данните за миналата година. Нетната сума на чуждите инвестиции в страната е отрицателна, но пък капиталовложенията под формата на дългови инструменти са на плюс 656.5 млн. евро, от които близо 123 млн. евро са постъпили само през април.
Източник: Капитал (20.06.2019)

ЕК поиска да въведем изцяло пазарни цени за тока Енергийните планове на България са хаотични, числата са разбъркани, а източниците на финансиране - неясни. Страната не казва точно как ще успее да се пребори с енергийната бедност, как ще направи по-чист въздуха, използвайки за отопление или охлаждане чисти енергии. В същото време газовите планове изостават, а разнообразяването на източниците все още е в бъдеще време. Това се разбира от доклада на ЕК за това доколко българският проект на национален план "Енергетика и климат" до 2030 година, оповестен през миналата седмица, е адекватен, оповестен през миналата седмица. Той е важен, защото на тази база ще бъде обновена и Енергийната стратегия на България до 2050 г. До голяма степен именно тя ще предопредели как ще се развива страната ни в идните десетилетия. Брюксел изтъква, че трябва да преминем към пазарни, а не регулирани цени на тока - критика, отправяна многократно през годините и от Световната банка. Колко точно ще струва изпълнението на всички тези планове, все още не е ясно, но неофициалните сметки показват, че става въпрос за милиарди левове, за които не се знае откъде точно ще дойдат. За пример - само за газовия хъб "Балкан" и за прилежащата му инфраструктура ще бъдат нужни около 2.2 млрд. лв. Брюксел очаква от правителството да коригира плана си до края на годината. От ресорното министерство досега не са коментирали критиките на ЕК. В същото време в парламента спешно бе внесен проект за промяна в Закона за енергетиката, с който да се либерализира газовият пазар и да се създаде платформа за търговия по подобие на силно критикуваната борса за ток. Миналия петък проектът бе разгледан от ресорната комисия, а премиерът Бойко Борисов побърза да се похвали, че това е нов етап в развитието на газовия хъб. В доклада от Брюксел се казва, че целите на страната ни са лишени от амбиция. България е заложила по-нисък дял на зелената енергия, макар Европа отдавна да се стреми към по-чисти източници на енергия, включително и природен газ. Неамбициозните цели на България дори не са подплатени с конкретни инвестиционни планове с оценка за необходимите вложения, а разпиляно са нахвърляни възможности за еврофинансиране, при това само до края на 2020 г. Комисията иска да знае и как всички тези мерки ще се отразят на цените на тока, на гражданите и на бизнеса, особено там, където се използват въглища или се наблюдава повишено замърсяване на въздуха. Иска се и ясна социална политика за подпомагане на енергийно бедните, които ще бъдат сред най-засегнатите от новия екоподход. Сметките показват, че за да може България да отчете пред ЕК, че е постигнала целите си за енергийна ефективност, ще са нужни милиарди. Държавата е прехвърлила изпълнението на мерките към големите енергоразпределители - ЧЕЗ, ЕВН, "Енерго-Про", "Топлофикация -София" и др. Почти 100 компании трябва да намалят енергийното потребление при милиони крайни потребители, като инвестират в енергоефективни проекти, правят вноски в специален фонд или купуват удостоверения за енергийни спестявания. В зависимост от избрания метод разходите само за 2017 и 2018 г. могат да стигнат до 1 милиард лева, показват сметки на в. "Капитал". Тъй като не е предвидена възможност за компенсиране на тези разходи, дружествата ще си ги търсят през по-високи сметки за потребителите. От ЕК са недоволни, че България залага едва 25% дял на ВЕИ в общото потребление на страната до 2030 г. Експертите изтъкват, че това е под предвидените 27% зелен ток в Парижкото споразумение за климата, а общото ниво в ЕС е 32%. Критикува се и това, че България не казва точно как ще постигне целите си за зелена енергия в отоплението и охлаждането. Не е отчетен адекватно и ефектът на транспорта върху замърсяването на въздуха. След бума на перки и солари от преди десетина година сега желанието за инвестиции в подобни проекти не е голямо. Донякъде причината за това е, че ВЕИ-тата постепенно бяха изведени на борсовия пазар и с тях вече не се работи по дългосрочни договори за изкупуване на ток.
Източник: Сега (24.06.2019)

"Булгаргаз" ще иска по-ниски цени от "Газпром" "Булгаргаз" се готви да поиска от "Газпром" предоговаряне на цените на газовите доставки и за целта анализира пазарната ситуация, каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова пред парламентарната енергийна комисия в отговор на въпрос на депутата от БСП Атанас Костадинов дали страната ни прави нещо за намаляване на цената на руския газ след постигната договорка между газовия монополист и Европейската комисия по антимонополното дело за злоупотреба на "Газпром" с господстващо положение в осем европейски държави, след които и България. Споразумението позволява на потърпевшите държави да предоговорят своите дългосрочни контракти с "Газпром" за доставка по редица параметри. Не стана ясно за какво намаление може да претендира "Булгаргаз", но шефът на държавния доставчик Николай Павлов заяви, че до края на 2018 г. цената за българския пазар е била конкурентна. "Считано от началото на 2019 г., цените на борсовите пазари започнаха своя спад. Естествено ние разполагаме с надеждна информация, изготвили сме анализ и сме на финалната права", обясни той. "Ще направим всичко възможно, за да постигнем максимално изгодни условия за българските потребители", увери газовият шеф. По време на заседанието на комисията депутатите приеха на първо четене поправките в енергийния закон, регламентиращи дейността на газовата борса у нас, която трябва да започне работа от октомври 2019 г. и да стане основа за газовия хъб "Балкан".
Източник: Дума (24.06.2019)

КЕВР потвърди поевтиняването на природния газ с 0.6% Енергийният регулатор е на път да одобри намаление на газа с 0.6% от 1 юли. Комисията на Иван Иванов вече се съгласи със сметките на държавната "Булгаргаз", а вчера бе проведено открито заседание. Така предложената цена за третото тримесечие на 2019 г. ще бъде 44.90 лв. за мегаватчас (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС). Ако обаче има ново поевтиняване на газа, то ще се отрази и върху цените на парното и топлата вода. "КЕВР има право на промени на всеки тримесечен период - тогава, когато поначало се актуализира цената на природния газ, да се произнесе с промяна в цената на топлинната енергия. Ако това се случи преди отоплителния сезон, комисията без колебание ще отчете намаляването на цената на природния газ", обясни Иванов. В идните дни регулаторът ще се произнесе с решения за цените на тока, парното и газа. Новите цени ще влязат в сила от 1 юли.
Източник: Сега (26.06.2019)

От днес поскъпват парното, токът и топлата вода Токът, парното и топлата вода поскъпват от 1 юли. Средно за страната цената за топлоподаването се увеличава с 4,5%. Най-голямо е повишението във Разград - близо 18%, тъй като цената там не е променяна няколко години. След това се нареждат Габрово, Враца, Велико Търново и Пловдив. Скокът на цената на тока е средно около 3,5% за страната. Увеличението е в рамките на годишната инфлация. Според председателя на КЕВР Иван Иванов, ако се изпълнят желанията на ЕРП-тата, то скокът трябва да е от 50%, но това няма да се случи. От НЕК пък са изчислили, че енергията струва на домакинствата по 1 лев на ден. С 0,6% поевтинява природният газ за следващото тримесечие. Утвърдената от КЕВР цена е 44,90 лв./MWh, което е с 0,27 лв. по-малко спрямо тази за второто тримесечие. Цената е без ДДС и не са включени такси за достъп, пренос и акциз. От държавното дружество „Булгаргаз“ обясниха, че поисканото намаление на синьото гориво е заради договорени доставки втечнен газ от САЩ. Първата партида от 50 млн. куб. метра газ беше доставена от холандската компания „Колмар“. Втората доставка ще извърши „Бритиш Петролиум“ за третото тримесечие на годината. От 1 юли влиза в сила и увеличението на пенсиите с 5,7 процента, което ще засегне над 2 милиона 130 хиляди възрастни хора у нас. Таванът на пенсиите също се увеличава - от 910 лева на 1 200 лева. Общо 270 милиона лева са осигурени за индексацията. Приложен процентът на нарастване от 5,7 на сто означава, че минималната пенсия за стаж и възраст от сегашните 207,60 лева ще бъде 219,43 лева. Социалната пенсия за старост от 125, 58 лева ще е 132,74 лева. След увеличението на тавана на пенсиите 43 000 пенсионери да получат своите действителни размери, които са в интервал между 910 и 1200 лева. Ограничение ще продължи да има за 26 000 лица, чиито действителни пенсии са над 1200 лева. Изплащането на новите по-високи пенсии ще започне от 8-ми юли, като на тази дата парите ще са по сметките на възрастните хора, заявили получаване по банков път. За останалите пенсионери изплащането на пенсиите ще по график в пощенските станции.
Източник: Сега (01.07.2019)

КЕВР утвърди поевтиняване на природния газ с 0,27 лв/MWh Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) утвърди днес цена на природния газ за третото тримесечие е в размер на 44,90 лв./MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС), което представлява намаление с 0.27 лв/MWh или с 0.6% в сравнение с действащата цена за второто тримесечие на 2019 г. В утвърдената цена на природния газ от 44.90 лв./MWh лв. са включени компонента "цена на природния газ на входа на газопреносните мрежи" в размер на 43.97 лв./MWh, компонента за дейността "обществена доставка" в размер на 0.80 лв./MWh и компонента за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени задължения към обществото в размер на 0.13 лв./MWh, покриваща разходите на "Булгаргаз" ЕАД за съхранение на количества в подземното газово хранилище "Чирен". От КЕВР допълват, че в утвърдената от Комисията цена на природния газ не са включени цени за достъп и пренос през газопреносната мрежа, определени по реда на Методиката за определяне на цени за достъп и пренос на природен газ през газопреносните мрежи, собственост на "Булгартрансгаз" ЕАД, които клиентите следва да заплащат на крайните снабдители.
Източник: Монитор (01.07.2019)

Кабинетът поиска отмяна на глобата за 77 млн. евро по антимонополно дело срещу БЕХ "Българския енергиен холдинг" обжалва глобата в размер на 77 млн. евро, наложена му от Европейската комисия заради установен държавен монопол при достъпа до газовата инфраструктура на страната. Това става ясно от решение на правителството, което е одобрило действията на БЕХ и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз". В позицията на министрите се казва, че ако българският холдинг плати глобата, това ще се отрази на изграждането на "стратегически за българската държава инфраструктурни проекти", включително изграждането на интерконектора с Гърция, отклонението на "Турски поток" и газовия хъб "Балкан". Както "Банкеръ" писа още в края на миналата година, до глобата от Брюксел се стигна, защото в периода 2010-2015-а "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" са блокирали достъпа до мрежата на частни конкуренти в нарушение на антитръстовите правила на Европейския съюз. Еврокомисията констатира също така, че БЕХ и неговите дъщерни фирми са злоупотребили с господстващото си положение, блокирайки достъпа до вътрешната газопреносна мрежа, единственото газохранилище у нас и единствения тръбопровод за внос на синьо гориво. Без да имат достъп до тази основна инфраструктура, за потенциалните конкуренти е било невъзможно да навлязат на нашия пазар за доставки на газ на едро. Това е попречило на развитието на конкуренция и е осигурило почти монополно положение на "Булгаргаз", показа проверката на Европейската комисия, датираща от 2013 година. По това време жалба в ЕК внесе "Овергаз Инк" на Сашо Дончев. Тя не успя да осигури транзит за собствени доставки, след като "Булгаргаз" спря да й продава гориво. Очакванията сега са, че искането за отмяна на глобата ще забави плащането ? с няколко години. Този ход обаче е доста рискован, тъй като при негативна развръзка съдът на ЕС може да разпореди на България да плати пълния размер на санкцията, който е 316.8 млн. евро. Ще припомним, че глобата бе редуцирана до 77 млн. евро след продължителни преговори между Европейската комисия и българските власти. Друг любопитен момент е, че санкцията на Брюксел "отваря широко вратата" за потенциална вълна от съдебни искове срещу България. В решението на Еврокомисията изрично бе посочено, че "всяко лице или дружество, пострадало от антиконкурентното поведение, описано в това дело, може да предяви иск за обезщетение за вреди пред съдилищата в страните от Евросъюза". Съответно решението на комисарите може да бъде представено като доказателство за "незаконно поведение" от страна на холдинга и дружествата, влизащи в него. Този риск фигурира и в решение на Народното събрание от 2017 г., където е записано, че "признаване на нарушението и приемане на отговорност и финансова санкция за него би довело до сериозни финансови и репутационни последици за българската енергетика, като би дало възможност на трети лица незабавно да предявят претенции за вреди от признатото нарушение срещу групата БЕХ и държавата".
Източник: Банкеръ (04.07.2019)

България ще подкрепи Български енергиен холдинг, Булгаргаз и Булгартрансгаз по дело Т-136/19 пред Общия съд на ЕС Министерският съвет одобри позицията на Република България по дело Т-136/19 пред Общия съд на Европейския съюз. Делото е образувано по жалба на „Български енергиен холдинг“ ЕАД, „Булгаргаз“ ЕАД и „Булгартрансгаз“ ЕАД, с която се иска от Общия съд да отмени Решение на Европейската комисия от 17-ти декември 2018 година. Това съобщиха от правителствената информационна служба. Делото се отнася до производство по член 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз по Дело АТ.39849 БЕХ-Газ за блокиране на достъпа на конкуренти до ключова газова инфраструктура в България в нарушение на антитръстовите правила на ЕС. Българската страна встъпва по дело Т-136/19 в подкрепа на искането на трите енергийни дружества да бъде отменено посоченото решение на Европейската комисията. Както е известно Европейската комисия наложи глоба от 77 млн. евро на дружествата в края на миналата година. Глобата е по дело на ЕК след жалба на "Овергаз". Българският енергиен холдинг и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" обжалват от края на февруари тази година наложената глоба. Газовите компании не приемат заключението на Еврокомисията, че са злоупотребили с господстващо положение на българския газов пазар. Изпълнението на Решението ще се отрази върху възможностите на БЕХ ЕАД и „Булгартрансгаз“ ЕАД да изпълнят ангажиментите си по реализацията на стратегически за българската държава инфраструктурни проекти, между които изграждането на междусистемната газова връзка Гърция-България, развитието на националната газопреносна мрежа, изграждане на Газов хъб „Балкан“ и други.
Източник: 3e-news (04.07.2019)

България може да пести 95 млн. евро годишно с тецове на газ Газификацията на част от тецовете ще спести на България милиони евро. Това сочи разпространеният наскоро доклад "Енергийният преход в България" на консултантите от "Баринга Партнърс". Според авторите на доклада преминаването към природен газ може да икономиса почти 95 млн. евро, като това ще стане чрез намаляване на парниковите емисии. В момента те трябва да се купуват от тецовете, за да покриват екоизискванията, а този разход влиза в цената на тока. В доклада се посочва и за кои мощности може да се приложи тази схема - частните ТЕЦ "Марица-изток 3", "Русе Изток" и "Девен". Те могат да кандидатстват за еврофинансиране през платформата "Въглищни региони в преход", се посочва още в доклада. Документът излиза в момент, в който България и още осем европейски държави искат отсрочка за затварянето на въглищните си централи. Новите правила за по-чист въздух на ЕК трябва да започнат да се прилагат от 2021 г., като към 2030 г. се очаква централите поетапно да спрат да работят. Най-сериозно засегната от еконормите е държавната ТЕЦ "Марица-изток 2". В доклада на "Баринга Партнърс" е записано, че замяната на въглищата с газ ще намали с 1.84 млн. тона годишно изхвърляните сега въглеродни газове, а годишните разходи за електроенергия ще паднат с близо 95 млн. евро. Общо за периода до 2050 г. спадът на парниковите газове ще е 46 млн. тона, а икономиите в сметките за ток, които неминуемо ще нарастват, ще са за общо 2.373 млрд. евро за 25-годишния период. Преходът към газ няма да мине и без съкращения. Пряко засегнати от това ще бъдат около 14 000 работещи сега във въглищните мини. На правителството ни се препоръчва да се възползва от опита на Германия и Испания, където между 2011 и 2018 г. са затворени губещи мини, а електроцентрали са преустроени за работа с природен газ. В анализа се посочва още, че подобна трансформация на български въглищни централи е напълно възможна и заради отворения шанс за предоговаряне на цената на газовите доставки от Русия след решението на ЕК, с което руският монополист е задължен да преразгледа политиката си спрямо осем източноевропейски държави, сред които и България. Държавната "Булгаргаз" и "Газпром експорт" вече започнаха разговори по темата, но към момента развитие по въпроса за цените няма.
Източник: Сега (16.07.2019)

Задълженията на „Топлофикация София“ към „Булгаргаз“ са 113 млн. лева Задълженията на „Топлофикация София“ към „Булгаргаз“ в момента са 113 милиона лева, но в близките дни ще се увеличат до 127 милиона. Причината е предстоящото начисляване и на сумите за поредната доставка на газ, обясни в интервю за програма „Хоризонт“ на БНР изпълнителният директор на топлофикационното дружество Кремен Георгиев. „Нито аз съм доволен, нито самият "Булгаргаз" естествено, но държа да отбележа, че за този период задължението не е увеличено, даже леко е намаляло“, каза той. „Топлофикация София“ обжалва решението на енергийния регулатор за цените на тока, който дружеството произвежда по високоефективен начин. „В ценовото заявление, което подадохме, цената на топлинната енергия е приблизително такава, каквато в крайна сметка утвърди КЕВР от цената на тока, ценовото заявление беше 255 лева, а в момента ни е дадена цена 200 лева“, посочи Кремен Георгиев.
Източник: БНР (02.08.2019)

Задълженията на „Топлофикация София“ към „Булгаргаз“ са 113 млн. Лева Задълженията на „Топлофикация София“ към „Булгаргаз“ в момента са 113 милиона лева, но в близките дни ще се увеличат до 127 милиона. Причината е предстоящото начисляване и на сумите за поредната доставка на газ, обясни в интервю за програма „Хоризонт“ на БНР изпълнителният директор на топлофикационното дружество Кремен Георгиев. „Нито аз съм доволен, нито самият "Булгаргаз" естествено, но държа да отбележа, че за този период задължението не е увеличено, даже леко е намаляло“, каза той. Когато в края на зимата Георгиев пое поста, той заяви че ще стопи няколко пъти дълговете на компанията към Булгаргаз и през юли те ще са 30 милиона лева. Директорът е оптимист, че дружеството ще извърши над 60% от планираните ремонтни дейности „Освен по топлопреносната мрежа се правят и необходимите ремонти по енергийните съоръжения и в централите“. В годишен аспект, сумите които се събират, са 92 процента от тези, които се фактурират каза директорът и допълни: „Реорганизират се нещата в дирекция „Правна“ и основните усилия се насочват към сериозните суми, но които приближава срока на давност и има всички основания да ги събираме по съдебен ред“. „Топлофикация София“ обжалва решението на енергийния регулатор за цените на тока, който дружеството произвежда по високоефективен начин. „В ценовото заявление, което подадохме, цената на топлинната енергия е приблизително такава, каквато в крайна сметка утвърди КЕВР. Но цената на тока в ценовото заявление беше 255 лева, а в момента ни е дадена цена 200 лева“, посочи Кремен Георгиев. "Токът, които произвеждаме, е несъизмерим с този който консумираме. Той е в пъти, пъти, много пъти повече като количество. Едно от условията, при които може да се получи премия за високоефективно комбинирано производство е да се получи сертификат за този ток и да бъде продаден на борсата. Фирмата е търговец на електрическа енергия. Говорим за търговец на електрическа енергия, а ние сме производител“. Фирмата, на която Топлофикация продава тока си, е избрана през 2017-а. Условията, които са били предложени са били „несравнимо по-добри от останалите две фирми“.
Източник: БНР (05.08.2019)

"Булгаргаз" планира увеличение на цената от октомври "Булгаргаз" планира да поиска по-висока цена на природния газ за четвъртото тримесечие на тази година. Това става ясно от предварителното уведомление на държавния монополист, публикувано в края на миналата седмица. Планираното увеличение засега е с 0.82%, до 45.27 лв. за мегаватчас без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС. В сравнение със сега действащата цена нарастването е с 37 стотинки на мегаватчас. По закон окончателното предложение за цената трябва да бъде внесено до 10 септември, след което да бъде одобрено от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). "Булгаргаз" оправдава искането си с по-високите тарифи за пренос на природен газ през Румъния. Още преди няколко седмици Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) изказа опасения, че цената на природния газ ще се повиши с около 3% от есента. Причината е, че Румъния внезапно реши да вдигне със 150% таксите за пренос. Това от своя страна ще вдигне с около 18 млн. евро сметките на заводите за периода 2019/2020 г. В края на миналата седмица от "Неохим" отправиха предупреждение, че високите цени на природния газ за индустрията в България, както и на въглеродните емисии може да доведат до масови съкращения в завода и той дори да спре работа за неопределен период, съобщи Money.bg. За разлика от сериозното поскъпване на синьото гориво през миналата година през тази година колебанията са сравнително минимални. През третото тримесечие имаше и поевтиняване с 0.6%. Причина за това бе осъществената първа доставка на американски втечнен газ от холандското дружество "Колмар". Сегашното предложение на "Булгаргаз", ако бъде одобрено, ще е с 47 ст. за мегаватчас по-високо от цената в началото на годината. За домакинствата природният газ продължава да е най-икономичният вариант за отопление и готвене. Само за един отоплителен сезон например абонатите на природен газ с апартамент от 80 - 90 кв. м спестяват около 1100 лева в сравнение с варианта да се отопляват с електричество.
Източник: Сега (12.08.2019)

"Неохим" се оплака от високи цени на газа и на квотите за въглеродни емисии Българското акционерно дружество "Неохим" отправи предупреждение в петък, че високите цени на природния газ в България, както и нарастващите цени на квотите за въглеродни емисии, могат да доведат до "масови съкращения на персонала" и "възможността пускът на производствените мощности за амоняк" след плановия ремонт да бъде отложен за неопределен период. В съобщение до Българската фондова борса и Комисията за финансов надзор от завода за минерални торове и химически продукти посочват, че опасенията им са свързани от една страна с цената на природния газ. "В момента българските индустриални потребители плащат за природния ресурс една от най-високите стойности в Европейския съюз", се посочва в съобщението. Компанията припомня, че е вторият по големина след "Топлофикация София" консуматор на природен газ в България и голяма част от разходите на дружеството са насочени към това перо. Друг съществен проблем, пред който е изправено дружеството, е все така нарастващите цени на квотите за въглеродни емисии. "Неохим" АД е обект на въглеродни разходи чрез Европейската схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове (ЕСТЕ). Поради тази причина торовият производител заплаща по над 25 евро за тон.
Източник: Money.bg (12.08.2019)

"Булгаргаз" съди "Топлофикация София" за 35 млн. Лева "Булгаргаз" съди "Топлофикация София" за 35 милиона лева. Това заяви пред БНР изпълнителният директор на газовата компания Николай Павлов . Тази сума е само част от общия дълг от 120 милиона лева, който столичното дружество има към "Булгаргаз". Задълженията са натрупани в рамките на една година, след като през август 2018 г. Българският енергиен холдинг изкупи изцяло дълга на топлофикацията. Павлов обясни, че "Булгаргаз" вече е завела съдебния иск, тъй като има опасност да не може да плати горивото на доставчика си - руската компания "Газпром Експорт"."Топлофикация София" на практика е преустановила плащанията за доставен природен газ. Не може "Булгаргаз" и не бива "Булгаргаз" да покрива задължения за своя сметка на клиент, включително и на "Топлофикация София", категоричен бе шефът на газовата компания. Той обясни, че никоя компания не може едновременно да покрива огромен дълг, а същевременно да изпълнява задълженията си. Павлов увери, че предприетите от "Булгаргаз" мерки спрямо "Топлофикация София" са възможно "най-меки и щадящи". По негови думи единствената цел е топлофикационното дружество да изплати задълженията си до края на този месец. Той съобщи и че разговорите с руснаците за промяна на условията по дългосрочния договор за доставка на газ продължават. Целта е до края на годината да се постигне споразумение, така че от 2020 г. цената на газа за българския пазар да стане значително по-ниска.
Източник: News.bg (12.08.2019)

Парното в София ще изплаща дълга си към "Булгаргаз" с нова визия "Топлофикация - София" има визия за това как да плати дълга си към доставчика "Булгаргаз", но каква е тя - не се знае. "Търсим парите, което означава, че най-вероятно ще ги намерим от продукцията, която произвеждаме - електрическа и топлинна енергия. Плащанията по това, което сме произвели, предстоят до края на месеца", заяви във вторник директорът на столичното парно Кремен Георгиев. Той прогнозира, че от изравнителни сметки, които ще са готови около 15 август, в дружеството ще влязат поне 10 млн. лв. Прогнозата му означава, че немалко от над 400-те хиляди абонати на парното в София ще трябва да се бръкнат солидно за начислената им енергия за миналата зима. В понеделник шефът на "Булгаргаз" Николай Павлов заяви, че "Топлофикация" е спряла да плаща задълженията си и затова ще бъде заведен иск за 35 млн. лв. - около една четвърт от непрекъснато растящите борчове на столичното парно. "Не е вярно, че сме спрели да плащаме", заяви новият директор на "Топлофикация", който застана на този пост през февруари. Тогава Кремен Георгиев, който се свързва с енергийния бос Христо Ковачки, се зарече да стабилизира дружеството, да стопи излишните разходи и да повиши събираемостта на сметките до 100%. "С магическа пръчка не става, едва от дни съм на този пост, дайте ми няколко месеца, за да реализирам начертаната програма", каза шефът на парното. В понеделник от "Булгаргаз" задочно обявиха, че им е омръзнало да чакат парите си от парното в София и затова завеждат дело. Мярката е предприета, тъй като има риск "Булгаргаз" да не успее да плати на своя доставчик - руската компания "Газпром експорт". Само за година дълговете на столичното парно набъбнаха до около 120 млн. лева, след като през 2018 г. предишните им борчове бяха изкупени от БЕХ.
Източник: Сега (14.08.2019)

"Булгаргаз" завършва полугодието с печалба от 27,9 млн. лева Държавната „Булгаргаз“ значително е увеличила чистата си печалбата си през шестте месеца на тази година и тя е достигнала 27,9 млн. лв. Това е записано във финансовия отчет на дружеството, който бе публикуван наскоро. Печалбата на компания се е увеличава със 187,5%, а през същия период на миналата година печалбата е била за едва 9,3 млн. лв. От компанията са успели да платят наложената им глоба по делото БЕХ газ. Дружеството солидарно с БЕХ и „Булгартрансгаз“ е платило една трета от наложената глоба, която е в размер на 50,2 млн. лева. Сумата е била платена в края на 2018 г., обясняват от „Булгаргаз“. От началото на годината „Булгаргаз“ пробно е сключил няколко договора за доставка на природен газ чрез виртуална търговска точка.
Източник: 3e-news (16.08.2019)

"Топлофикация София" започва да се разплаща с "Булгаргаз" На 1 август „Топлофикация София“ е превела 7 млн. лева на държавния газов доставчик „Булгаргаз“. До края на този месец дружеството ще изплати на енергийната компания 36 млн. лева. Това съобщава говорителят на топлофикационната компания на столицата Елизабет Павлова, цитирана от агенция Фокус. Припомняме, че „Булгаргаз“ заведе съдебен иск срещу „Топлофикация София“ за 35 млн. лева просрочени задължения от общо около 130 млн. лева натрупан дълг. Павлова обяснява, че столичната „Топлофикация“ не се е разплащала с доставчика заради забавени плащания към нея от клиенти, очаквали годишните си изравнителни сметки. Те бяха издадени към края на юни, а през юли течеше срок за обжалване. По думите и „Топлофикация София“ разчита на постъпленията от изравнителните сметки, както и на постъпленията от произведена електрическа енергия, и в рамките на указания от „Булгаргаз“ срок дълговете ще бъдат изплатени. „Дружеството заплаща консумирания природен газ предварително. Плаща се това, което се предполага, че ще се консумира, преди да е получено и след изтичане на периода получаваме изравнителна сметка. В един зимен ден отоплението на столицата струва около 2 млн. лева. Това обяснява защо са толкова големи сумите“, обяснява говорителят на столичното дружество. От „Булгаргаз“ наскоро обясниха, че подобен сценарий се е разиграл и през 2018 г. И миналата, и тази година са уведомени принципалите на двете дружества - Столичната община и БЕХ, както и Министерство на енергетиката, защото държавният газов доставчик изпада в невъзможност да се разплаща за доставката и преноса на природен газ.
Източник: Инвестор.БГ (20.08.2019)

„Булгаргаз” предложи по-ниска цена на природния газ за последното тримесечие В съответствие с изискванията и условията на наредба за регулиране на цените на природния газ, "Булгаргаз" ЕАД, дъщерно дружество на „Български Енергиен Холдинг” ЕАД, предложи на КЕВР да утвърди цена на природния газ за четвърто тримесечие на 2019 г., в размер 44,85 лв./MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС), съобщиха от „Булгаргаз”. В сравнение с утвърдената за трето тримесечие на 2019 г. цена (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС), предложената за ІV-то тримесечие на 2019 г. е по-ниска с 0,11% или 0,05 лв./MWh. Предложената за утвърждаване по-ниска продажна цена на природния газ за ІV- то тримесечие на 2019 г., се дължи на очакваните по-ниски доставни цени по дългосрочния договор с ООО „Газпром експорт“. „Булгаргаз“ ЕАД поиска от ООО „Газпром експорт“ предоговаряне/намаление на доставната цена за страната и по голяма гъвкавост на доставките. Целта е до края на 2019 г. да се постигне изменение на условията по договора, което ще доведе до по-ниска цена на доставките за България от 2020 г.
Източник: 24 часа (10.09.2019)

Либерализацията на пазара на природен газ в България тръгва от октомври Либерализацията на пазара на природен газ тръгва от октомври. Дотогава се очаква поправките в закона за енергетиката в частта за природния газ да получат окончателно одобрение от депутатите в пленарна зала. Това стана ясно по време на заседанието на комисията по енергетика към Народното събрание, на което ударно и без особени препятствия бяха приети на второ четене вече прецизираните поправки. Измененията дават възможност за разнообразяване на доставките на природен газ, което впоследствие ще се отрази и при ценовите нива. С промените се дава началото на старта на газовата борса, като се въвежда понятието „организиран борсов пазар на природен газ“. В рамките на обсъждането на промените, депутатите изразиха надеждата, че при формирането на пазара на природен газ ще бъдат избегнати пропуските, направени при пазара на електроенергия. Разбира се, в голямата си част промените ще зависят от Правилата за работа, които ще трябва да се подготвят от оператора на организирания борсов пазар на природен газ. Срокът за предлагането на правилата за организирания борсов пазар е един месец. С толкова време ще разполага и Комисията за енергийно и водно регулиране за одобрението им.
Източник: 3e-news (20.09.2019)

КЕВР одобри по-ниската цена на природния газ Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) одобри 0.11% по-ниска цена на природния газ за периода октомври-декември 2019 г. С това свое решение регулаторът се съгласява с предложението на „Булгаргаз”, направено преди три седмици. Цената, по която общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители на природен газ и на клиенти, присъединени към газопреносната мрежа, става 44.85 лв./MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС). КЕВР оставя без промяна цените на топлинната и на електрическата енергия „поради незначителното изменение на цената на природния газ“. В утвърдената цена на природния газ са включени компонента „цена на природния газ на входа на газопреносните мрежи“ в размер на 44.03 лв./MWh, компонента за дейността „обществена доставка“ по чл. 17, ал. 6 от НРЦПГ в размер на 0.69 лв./MWh, както и компонента за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени задължения към обществото по чл. 11а, ал. 2 от НРЦПГ в размер на 0.13 лв./MWh, покриваща разходите на "Булгаргаз" ЕАД за съхранение на количества в подземното газово хранилище „Чирен“ в изпълнение на задължения по Плана за действие при извънредни ситуации.
Източник: 24 часа (01.10.2019)

Три български компании са в топ 10 на най-губещите за региона АЕЦ „Козлодуй“ е единствената българска компания, която попада в топ 10 на най-печелившите бизнеси през 2018 г., поставена на осмо място в класацията на SeeNews на най-големите бизнеси в Югоизточна Европа по общи приходи. Общо десет български компании влизат в класацията, а две влизат в челната десетка на тазгодишното издание TOP 100 SEE. Седем от тях са от енергийния бранш, две са крупни търговци на едро и дребно и една е добивната компания. Три от 10-те компании в класацията на губещите пари са български – „Лукойл Нефтохим“ (2-ра), Национална електрическа компания (6-а) и „Булгаргаз“ (9-а). Автомобилната компания Dacia е най-голямата компания в Югоизточна Европа за пета поредна година, следвана от словенската Petrol и румънската OMV Petrom. Класацията TOP 100 SEE е доминирана от Румъния с 54 участници, следвана от Сърбия с 13, надминавайки Словения, която тази година влиза с 12 представители. България и Румъния влизат в изданието съответно с 10 и 9 компании, докато Босна и Херцеговина и Северна Македония имат по един. Албания и Молдова все още нямат представители в класацията.
Източник: Банкеръ (09.10.2019)

КПКОНПИ откри конфликт на интереси при бивш шеф на БЕХ Бившият шеф на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Петьо Иванов се оказа в конфликт на интереси. Причината е, че е съвместявал този пост с участието си в съвета на директорите на "Булгаргаз". Това става ясно от решение на антикорупционната комисия, публикувано вчера. Мотив за него е, че като директор на холдинга Илиев е гласувал за себе си при назначаването в "Булгаргаз" и е определил заплатата си. Затова му е наложена глоба от 15 хил. лв. и е постановено отнемане на полученото възнаграждение от 60 хил. лв., според декларацията пред самата комисия. В сходна ситуация са и други бивши и настоящи ръководители в БЕХ като Жаклен Коен, Живко Динчев и Андон Андонов, но не се знае за тях да има решения за конфликт на интереси. Коен, освен директор на холдинга, е и член на съвета на директорите на АЕЦ "Козлодуй". Динчев е изпълнителен директор на ТЕЦ "Марица-изток 2", а Андонов ръководи и "Мини Марица-изток". В края на юли енергийният министър Теменужка Петкова смени изпълнителния директор на БЕХ Петьо Иванов, без да каже защо. Неофициално се счита, че между двамата отдавна е имало напрежение, а разминаването дошло не от административните позиции, които Иванов е заемал, а от политиката по отношение на държавните фирми. Любопитно е, че сигналът срещу Петьо Иванов е отлежавал дълго в КПКОНПИ. По информация на в. "Капитал" той е подаден още на 27 ноември 2018 г., но едва на 7 май 2019 г. комисията е изискала доказателства от Министерството на енергетиката за избора на Иванов и назначаването му на определените позиции. Според в. "Капитал" самият Иванов казва, че няма нарушение, защото забраната физическо лице да бъде управител, контрольор и член на изпълнителни или контролни органи на повече от едно търговско дружество с държавно участие в капитала не се прилага спрямо търговски дружества от второ ниво, каквото е "Булгаргаз". Негов собственик не е директно държавата, а БЕХ. Решението на комисията може да се обжалва пред Административния съд – София.
Източник: Сега (15.10.2019)

АЕЦ “Козлодуй” с рекордна печалба от 308 млн. лева, почти се е удвоила за година 308 млн. лв. е печалбата на АЕЦ “Козлодуй” за деветте месеца на годината, показват финансовите отчети на държавната енергетика. Това е почти двойно повече, отколкото за същия период на 2018 г. И то при условие, че КЕВР задължи централата да продава 55,5% повече ток на регулирания пазар и намали цената за бита и малкия бизнес с 10 ст. за мвтч. Приходите на централата са малко над 1 млрд. лв. и са със 181 млн. лв. повече от същия период. АЕЦ “Козлодуй”, чийто шеф е Наско Михов, е с 530 млн. лв. парична наличност. В енергетиката на плюс е и “Булгаргаз”, като печалбата му е 35,8 млн. лв., при загуба в края на 2018 г. от 31,9 млн. лв., което е подобряване на финансовия резултат с 211,99%.От отчета на “Булгартрансгаз” става ясно, че драстично са намалели количествата транспортиран газ към Турция - с 63% и към Гърция - с 20,38%, към Северна Македония увеличеният транзит е с 34%. Газовият оператор отчита печалба от 81 млн. лв. сега при 68,8 млн. година по-рано. Другият оператор - електроенергийният (ЕСО), отчита 16,6 млн. плюс при 25,11 млн. през 2018 г. НЕК е на загуба с 16 млн. лв., при 161 млн., или подобреният финансов резултат е 145 млн. лв. Държавната ТЕЦ “Марица-изток 2” е натрупала загуба от 173 млн. лв. при 262 млн. през 2018-а, причината са най-вече разходите за квоти въглеродни емисии. Този разход дърпа назад и Българския енергиен холдинг, който е на загуба от 36,37 млн. лв. при 141,27 млн. печалба през 2018 г.
Източник: 24 часа (05.11.2019)

Чиновниците се разбързаха с газовата борса Едва 14 дни - това е срокът за приемане на предложения, коментари и становища по поправките в Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката. Те са важни, защото без тях Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) няма как да организира новата газова борса, която по закон трябва да стартира от началото идния месец. Стандартният срок за обществени консултации по нормативните документи е 30 дни, но явно чиновниците закъсняват. Промените в наредбата целят да допълнят изискванията, свързани с това дали определено лице отговаря на Закона за енергетиката за издаване на лицензия за организиране на борсов пазар на газ. Предвидени са и други специализирани поправки, свързани с организирането на новия пазар, които трябва да се приемат, за да може той да е факт. Част от последните промени в Закона за енергетиката предвиждат платформата за газови сделки да заработи още на 1 декември, но поради нуждата от приемането на куп нови правила вероятно първите сделки ще тръгнат след Нова година. Целта на борсата е да създаде конкуренция, въпреки че първоначално основен продавач ще бъде държавната "Булгаргаз". Газовата борса ще е под контрола на "Булгартрансгаз", която регистрира дъщерна компания "Газов хъб Балкан", като 100% от акциите са на държавната компания. На по-късен етап не повече от 49% от акциите биха могли да се предоставят на други физически и юридически лица.
Източник: Сега (06.11.2019)

БЕХ затъва още въпреки рекордната печалба на АЕЦ и свестяването на НЕК Въглищният бизнес продължава да трупа загуби и дългове, газовият се подобрява Държавният мастодонт "Български енергиен холдинг" (БЕХ) увеличава натрупаната за първи път в историята си загуба за полугодието на 2019 г. и за деветмесечието нетният отрицателен резултат на компанията вече е 22.279 млн. лв. Това се случва въпреки рекордната печалба от 308 млн. лв., постигната от дъщерната АЕЦ "Козлодуй", свестяването на "Националната електрическа компания", която е свила загубите си със 145 млн. лв. за отчитания период и подобряването на финансовите резултати на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз". Проблемна остава ТЕЦ "Марица Изток", която е навлязла в червената зона с още 173 млн. лв., но има забавяне на ръста на загубите. "Електроенергийният системен оператор" отчита негативна тенденция за спад на печалбата, а Мини "Марица Изток" са излязли на загуба. Това сочат финансовите резултати на дружествата от държавната енергетика за деветте месеца на 2018 г., публикувани на сайта на Министерството на финансите. От БЕХ обясняват намаляването със 177.651 млн. лв. на печалбата преди данъци или със 125.7% спрямо година по-рано отчасти и с влезли в сила нови международни счетоводни стандарти, които довели до обезценка на вземанията на холдинга с над 50 млн. лв. и до спад на приходите с 23.563 млн. лв. Отделно БЕХ получи по-малко дивиденти от дъщерните дружества за управлението им от компанията майка през 2018 г., когато част от тях влошиха финансовите си показатели. АЕЦ "Козлодуй" с пореден рекорд Ядрената централа продължава да се възползва от високите цени на тока на свободния пазар и да увеличава печалбата си, която в края на септември достига 308 млн.лв. преди облагане с данъци, докато в същия период на 2018 г. е възлизала на 170 млн. лв. Приходите на АЕЦ "Козлодуй" са надхвърлили милиард лева, което е със 181 млн. лв. над отчетените за съпоставимия период на 2018 г. Това обаче е довело и до по-големи с 26 млн. лв. отчисления. Общо 364 млн. лв. е внесъл ядреният оператор във фондовете за радиоактивни отпадъци, за извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация и за сигурност на електроенергийната система. АЕЦ "Козлодуй" е произвела с 3.2 на сто повече енергия през деветмесечието спрямо същия период на миналата година. Направила е инвестиции за 63 млн. лв. и ремонти за 54 млн. лв. НЕК забавя темпа на трупане на загуби "Националната електрическа компания" (НЕК) отчита загуба от 16.079 млн. лв., което е подобрени със 145.223 млн. лв. спрямо година по-рано, когато отчетеният отрицателен финансов резултат е 161.312 млн. лв. Общественият доставчик отчита ръст на продажбите на регулирания пазар за бита и спад на свободния като причината за това е по-малкото с 37 на сто произведена електроенергия от водните централи. От данните в отчета става ясно, че положението на компанията би било по-добро, ако не беше осъдена от няколко топлофикации на Ковачки да плати 21 млн. лв. заради оспорени от тях в съда цени. НЕК също така е купила двойно повече енергия от ТЕЦ "Марица Изток 2", което е довело до намаления темп на трупане на загуба и за това държавно дружество. СО2 все така държи държавната въглищна централа на дъното ТЕЦ "Марица Изток 2" отчита увеличение на приходите си с 14.74 процента, но това не е достатъчно да я измъкне от примката на скъпите въглеродни емисии, които въглищната централа трябва да купува, за да може да работи, след като изчерпи своите права за замърсяване на въздуха. Разходите през изминалото деветмесечие на 2019 г. само за въглеродни емисии възлизат на 256.858 млн..лв, а за фонд "Сигурност на ЕЕС“ са били 21 402 хил.лв. На този фон дружеството отчита загуба преди данъци от 173.231 млн. лв., която обаче е подобрение с 90.490 млн. лв. спрямо отчетеният отрицателен финансов резултат загуба преди данъци в размер на 263.721 млн. лв. към края на септември 2018 г. Въглищната централа обаче отчита лек ръст на дълговете си и те вече надхвърлят 1.4 млрд. лв., кожето означава технически фалит. ТЕЦ "Марица Изток 2" обаче очаква разрешение от Европейската комисиячаст от заодълженията ? към собственика БЕХ да бъдат трансформирани в увеличение на капитала с 597.955 млн. лв. Мините задълбават в червената зона Мини "Марица Изток" увеличават отрицателния си резултат и за деветмесечието счетоводната им загуба достига7.493 млн. лв. Отчетеният финансов резултат е по-нисък с 11. 057 млн. лв. спрямо година по-рано. Дружеството не е изпълнило както добивната, така и ремонтната и инвестиционната си програма. ЕСО намалява печалбата си, износът на ток спаднал наполовина "Електроенергияният системен оператор" също влошава финансовото си състояние и намалява печалбата си от 23.420 млн. лв. в края на септември 2018 г. на 16.439 млн. лв. година по-късно. Обяснението е в спада на приходите от цената за достъп и пренос на енергия по мрежата високо напрежение, както и намаления наполовина износ на електроенергия. В същото време преносният оператор е увеличил разходите си за плащане на централи за студен резерв с близо 8 млн. лв. спрямо 2018 г. Причината е в увеличения от министъра на енергетиката капацитет за разполагаемост и увеличените цени в търговете за закупуване на студен резерв, които бяха спечелени от централите на Христо Ковачки и ТЕЦ "Варна" на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган. В малки количества се уредиха и ТЕЦ "Марица Изток 2" и когенерацията на Кирил Домусмиев "Биовет". Газовите дружества вдигат печалбите си Двете газови дружества на БЕХ продължават да подобряват състоянието си. Доставчикът "Булгаргаз" отчита нетна печалба от 35.811 млн. лв., докато година по-рано тя беше 17.123 млн. лв, а към края на 2018 г. надхвърли 25 млн. лв., но беше "изядена" от провизирана от газовото дружество загуба от около 52 млн. лв. заради платена оспорвана глоба за злоупотреба с монопол, наложена от Европейската комисия. Дружеството отчита спад на продажбите на газ на вътрешния пазар с 1.88 процента и сериозен ръст на приходите от тях с 23.5 млн. лв. Продължава да не може да си прибере дълговете от "Топлофикация София", които са просрочени и са за близо 105 млн. лв. В предизборната битка за кмет на София спечелилата четвърти мандат Йорданка Фандъкова нарече държавният доставчик "рекетьор", защото той дръзна да заплаши столичното парно със съд заради неплатените сметки за газ. Операторът "Булгартрансагаз" пък отчита печалба за деветмесечието от 81 млн. лв., докато година по-рано тя е била в размер на 68.820 млн. лв. Принос за този резултат има и получената сума за 6.818 млн. лв. от депозита на БТГ във фалиралата Корпоративна търговска банка. Приходите от транзитни такси за пренос на газ през българска територия обаче са спаднали до 250 млн. лв., докато преди година са били над 261 млн. лв. Причината е спадът на пренесените количества природен газ до Турция и Гърция, които не могат да бъдат компенсирани от ръста на транзита до Северна Македония. От отчета на газовия оператор става ясно още, не ча 1 октомври е бил увеличен регистрираният капитал на дружеството с близо 351 млн. лв. и той вече надхвърля 1.225 млрд. лв.
Източник: Медия Пул (06.11.2019)

АЕЦ ”Козлодуй” отита рекордно висока печалба. В тежко финансово състояние остават Националната електрическа компания и ТЕЦ ”Марица изток 2”. В същото време преноса на газ през България намалява с две трети. Печеливши през първите девет месеца на годината са преносните предприятие Електроенергиен системен оператор и "Булгартрансгаз". Най-голямата енергийна компания - Българският енергиен холдинг, обаче е на загуба за първите девет месеца на годината. Рекордните над 308 млн. лева печалба отчита АЕЦ "Козлодуй" за първите девет месеца на годината. Централата е успяла да спести и пари, като не е извозвала отработено ядрено гориво към Русия, показва отчета на дружеството, съобщава БНТ. Резултатите на държавните енергийни фирми обаче са разнопосочни. На печалба освен АЕЦ "Козлодуй", са също така Електроенергият системен оператор, който пренася ток за бита и бизнеса, "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз". На загуба излиза компанията-майка на всички дружества Български енергиен холдинг, както и отдавна губещите Национална електрическа компания, ТЕЦ "Марица изток" 2 и Мини "Марица изток". Последните отчети също така показват и нова тенденция при преноса на газ, транзитът през България е намалял с 63%. Очаква се от януари, Русия да спре изцяло преноса през Украйна. Според експерти обаче, страната ни вече се е подсигурила със строежа на Балкански поток. Анализаторите са категорични, че притеснения не трябва да има за идващия отоплителен сезон.
Източник: Фрогнюз (06.11.2019)

По-евтин газ с 0.71% от януари изчисли "Булгаргаз" Държавният газов доставчик "Булгаргаз" прогнозира спад на цената на природния газ от януари 2020 г. с нищожните 0.71 на сто и обяви,че е поискал от "Газпром експорт" намаление на тарифите и по-голяма гъвкавост на доставките от 2020 г., без обаче да се посочва нещо по-конкретно. Според изчисленията на газовия снабдител природният газ у нас трябва да струва през следващото тримесечие 44.53 лв./MВтч (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС). това е с 0.32 лв. по-евтино спрямо сегашната цена и това се дължи на влиянието на ценообразуващите фактори. След месец ще стане ясно каква точно стойност ще поискат да им одобри енергийния регулатор от 1 януари 2020 г.
Източник: Медия Пул (12.11.2019)

„Газов хъб Балкан“ започва регистрация за участие в Програма за освобождаване на газа за 2020 г. „Газов хъб Балкан“ започва регистрация в програмата за освобождаване на природен газ, става ясно от съобщение на „Булгартрансгаз“. Припомняме, че в края на този месец, на 29 ноември КЕВР трябва да се произнесе както по платформата за търговия, така и по програмата за освобождаване на газ. По време на общественото обсъждане по-рано през този месец газовите асоциации и БФИЕК поискаха “Булгартрансгаз” и “Булгаргаз” да организират дискусии, на които да разяснят идеите си. Поискаха също така старт на газовата платформа само с “Ден напред” само до края на март месец. “Булгаргаз” от своя страна изрази несъгласие с варианта на работната група на регулатора по споразумението за освобождаване на количества. Във връзка с провеждането на търговете по Програмата за освобожаване на газа (GRP) за 2020 г., съгласно изискванията на чл. 176а от ЗЕ, уведомяваме заинтересованите страни, че „Газов Хъб Балкан“ ЕАД, в качеството си на страна по Споразумението за изпълнение на Програмата и на доставчик на софтуерната среда за нейното изпълнение, стартира регистрация на потенциалните участници в Програмата, се казва в съобщението. За целта е необходимо да бъде попълнена и изпратена по имейл Регистрационната форма, посочена на страницата на дружеството ( и която можете да намерите тук ) С оглед участието в търговете, първият от които е планиран за 9 декември 2019 г. (в зависимост от решението на КЕВР за одобрение на Споразумението за изпълнение на програмата за освобождаване на газ), от дружеството искат сканирано копие на попълнената форма и придружаващите я документи да бъдат изпратени не по-късно от 4 декември 2019 г. , се казва в съобщението, като се посочва и съответният имейл адрес. Попълнената и надлежно подписана регистрационна форма и придружаващите я документи следва да бъдат изпратени в деловодството на „Газов Хъб Балкан“ ЕАД в запечатан плик с надпис „Регистрационна форма за GRP“ не по-късно от 6 декември, уточняват още от дружеството. В допълнение, необходимо е изрично нотариално заверено пълномощно, в случай, че Регистрационната форма се подписва от лице, което не е вписано в търговския регистър като имащо право да представлява компанията и да подписва правнообвързващи документи от името на компанията. Съпровождащите Регистрационната форма документи се представят в оригинал на езика на издаването им и при нужда се съпровождат от превод на български или английски език. Документите се удостоверяват с апостил в съответствие с Хагската конвенция от 1961 г., а преводът следва да бъде нотариално заверен (извършен от заклет преводач). В резултат на успешна регистрация, „Газов Хъб Балкан“ ЕАД ще предложи на кандидатите Споразумение за участие, уточняват още от “Булгартрансгаз”. Допълнителна информация за регистрация на нови участници при провеждането на последващите търгове, както и одобреното от КЕВР Споразумение за изпълнение на Програмата, в т.ч. конкрентите условия за всеки търг (количества, типове продукти и др.) ще бъдат регулярно публикувани от страна на „Газов Хъб Балкан“ ЕАД в сътрудничество с обществения доставчик и КЕВР. Регистрaцията за участие от страна на потенциалните купувачи на освободените количества газ по Програмата не ги задължава да направят обвързващи оферти в търгoвете, не ги задължава да се регистрират в останалите сегменти на търговската платформа на „Газов Хъб Балкан“ ЕАД и не изисква други такси с изключение на обявената в проекта на Споразумение такса за транзакция в размер на 0,1 BGN/ MWh при успешно сключен договор за доставка, се казва още в съобщението.
Източник: 3e-news (15.11.2019)

756 млн. лв. са дълговете на „Топлофикация – София” Общо 756 млн. лв. са дълговете на “Топлофикация – София”. 596 млн. лв. от тях общинското дружество има да плаща на Български енергиен холдинг. Към “Булгаргаз” дългът е 147 млн. лв и включва 50 млн. лв авансова фактура за ноември. Това стана ясно по време на заседанието на комисията по финанси към Столичния общински съвет, на което беше изслушано ръководството на “Топлофикация – София”. Новият шеф на дружеството Александър Александров увери, че то обслужва коректно задълженията си и няма причина за безпокойство. Според него решението на проблема е “Топлофикация” да произвежда повече електрпенергия и диверсификация на доставките на гориво. До март трябва да са готови всички нужни анализи, за да може да стартира търсенето на външен стратегически инвеститор.
Източник: Труд (27.11.2019)

Евростат: България с най-голямо увеличение на цените на домакинския газ в ЕС Между първата половина на 2018 г. и първата половина на 2019 г. най-голямото увеличение на цените на газ за битови нужди в Европейския съюз е в България, съобщи статистическата агенция на ЕС Евростат. Между първата половина на 2018 г. и първата половина на 2019 г. най-голямо намаление на цените на домакинския газ в национални валути е в Дания (-1.7%), Унгария (-1.6%) и Австрия (-1.3%). За разлика от тях, най-голямо увеличение е регистрирано в България (+18.3%), изпреварвайки Латвия (+15.8%) и Естония (+14.2%). Изразени в евро, средните цени на газ за домакинствата през първата половина на 2019 г. са най-ниски в Унгария и Румъния (по 3.5 евро за 100 кВтч) и Хърватия (3.8 евро), а най-високи в Швеция (11.8 евро), Холандия (9.2 евро) и Дания (8.6 евро), съобщи Евростат. През първата половина на 2019 г. средните цени на електроенергията на домакинствата в ЕС леко се увеличиха в сравнение с първата половина на 2018 г. (20 евро за 100 кВтч), като бяха 21 евро за 100 кВтч, съобщи статистическата агенция.
Източник: Sofia Globe (27.11.2019)

Междусистемната газова връзка Гърция-България ще бъде готова до края на 2020 г., увери министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на заседание на Комисията по енергетиката в парламента. Строителството на интерконектора между Гърция и България трябва да приключи паралелно със завършването на Трансадриатическия газопровод /TAP/. По този начин ще може да се изпълни договорът между "Булгаргаз" и азербайджанската компания "СОКАР" за доставка на 1 млрд. куб. метра газ от находището "Шах Дениз 2". Депутатите от Комисията по енергетиката днес одобриха законопроект за ратифициране на гаранционно споразумение между България и Европейската инвестиционна банка /ЕИБ/ във връзка със подписан на 10 октомври 2019 г. Договор за финансиране на междусистемната газова връзка Гърция-България между ЕИБ и "Български енергиен холдинг" ЕАД. Заемът е до 109.9 млн. евро, а срокът за усвояване е три години.
Източник: 24 часа (29.11.2019)

Остатъците от активите на"Агробиохим" в Стара Загора вече се ...подаряват За пореден път синдикът на дружеството Димитър Смиленов се опитва да събере последните мижави средства, чрез продажбата на „огризките “ от активите на обявения в несъстоятелност бивш химически комбинат. За 11 декември той е обявил осем търга за продажба на имоти, които са били собственост на предприятието. След десетките опити за продажба цената им вече е станала повече от смехотворна. Така например 18 132 кв.м. земеделски терен в землището на село Хрищени край Стара Загора, ще се търгува на цена от 9 660 лева. Или за по два декара за...лев. Същата е ситуацията с още 15 042 кв.м., които ще бъдат продавани за 7 980 лева. И въпреки уж нарастващия интерес към придобиване на земеделски земи у нас, ако се вгледаме в печалния опит от предишните продажби, едва ли можем да очакваме, че мераклиите ще направат опашка пред офиса на синдика. Други 3 878 кв.м. в същото землище пък ще се продават за 60 % от последната им оценка или за 1800 лева. Още три терена в урбанизирана територия на същото място с обща площ от близо 7.5 дка са оценени на 9024 лева. Остатъкът от предназначената за химическа и каучукова промишленост имот (така е определен в обявлението) с площ от 111 кв.м. е оценена на 768 лева. По-скъпи тук са имотите, които имат статут на т.нар. „територия за транспорт“. Четирите поземлени имота в нея с обща площ около 8 дка са с оценка 120 912 лева. Още 5920 кв.м в село Дълбоки се предлагат за 2160 лева. Още при предишните търгове, обявени от синдика, когато други подобни имоти се търгуваха "малко по-скъпо“ – за около 4 лв. на квадратен метър , „Банкеръ“ изрази недоумението си от факта, че макар управляващите да твърдят, че интересът към индустриалните зони у нас е по-голям, отколкото са възможностите на държавното предприятие „Индустриални зони“ , ръководството на въпросното дружество сякаш никак не се интересува от възможността за покупки на земи в тях. Въпреки , че става въпрос за имоти с изградена инженерна инфраструктура и това е известно отдавна. Дълговете на фалиралите предприятия от химическата индустрия, които наброяват десетки милиони са главно към държавните дружества „Булгаргаз,“ НЕК и Мини „Марица Изток“,а при тези нива на търговия те посмъртно няма как да бъдат върнати. Задълженията, за които става дума към 30 септември 2000-а, когато комбинатът в Стара Загора се отправи по пътя към фалита, надхвърлят 90 млн. лева. А само задълженията към работниците в него по онова време бяха на стойност 5 млн. лева.Пак тогава наличните материални активи не надхвърлят 10-12 млн. лева (но преди десетките им преоценки). Не бива да се забравя също , че през годините се е налагало държавната хазна да отпуска допълнителни средства за „обезопасяването“ на района от остатъчни опасни химикали и токсични вещества. Съвсем наскоро за пореден път се наложи хазната да "олекне" с близо 500 хил.лв, , за да бъдат изкупени 83 дка, частни улици на територията на бившия азотно –торов завод, за да може фирмите, които работят на тази територия, да разширят производствата си и в крайна сметка да работят нормално. Чрез тези продажби на парче през годините проблемите не само не се решаваха, а напротив - задълбочаваха се. Преди няколко години стана ясно, че фирмите , които работят на площадка на “Агробиохим” изпитват остър недостиг от електроенергия заради ниския капацитет на съществуващата кабелна мрежа. Тогава общината и обслужващият региона търговец на електрическа енергия - ЕВН България Електроразпределение” АД, бяха принудени да правят всякакви гимнастики , за да могат да изградят нужните им съоръжения. И за пореден път „Банкеръ“ задава въпроса не е ли време, днешните управници да престанат да се оправдават за несгодите само с безспорно безумните решения на предшествениците си за приватизация и полуприватизация на подобни дружества. И да решат какво може да бъде спасено днес и сега. Още повече, че в случая с „Агробиохим“, макар повече от 20 на сто от акциите да „прелетяха“ към всякакъв вид приватизационни фондове, все пак контролният пакет остава в Министерството на икономиката... Това сочат данните от информационната система "Дакси" към 2002 –а, когато собственик на 79% от капитала на "Агробиохим" е Министерството на икономиката. Тогава "Стара планина холд" е притежавало 10.48% от дружеството, група физически лица са собственици са държали акции за 7.3% от капитала. Останалите акции са били разпределени на около 20 акционери , основно инвестиционни посредници, но дяловете им са под 1 на сто.
Източник: Банкеръ (11.12.2019)

“Булгаргаз“ предлага по-ниска цена на газа от януари Природният газ да поевтинее с близо 2% от януари, това е поискал “Булгаргаз“ от енергийния регулатор (КЕВР). Ако цената бъде одобрена, през първото тримесечие на идната година синьото гориво ще струва близо 44 лева за мегаватчас без такси и данъци, или по-ниска с 1,94% (с 0,87 лева за мегаватчас) от тази през последното тримесечие на 2019 година. Намалението се дължи на очакваните по-ниски разходи, след като от началото на следващата година се предвижда точката на доставка на руския газ да бъде сменена и вносът да става от българо-турската граница на „Странджа - Малкочлар“. В момента “Булгаргаз“ води преговори с „Газпром експорт“ за намаление на цената за доставка на природния газ за страната. Въпреки че срокът за постигане на споразумение изтече на 3 декември, двете страни продължават преговорите, като българската страна настоява доставната цена за българския потребител да отразява развитието на цените на ликвидните континентални газови хъбове и действащите гранични цени за Германия, Франция и Италия. Интересът на двете страни предполага преговорите да бъдат завършени в най-кратък срок, посочват от “Булгаргаз“.
Източник: БНР (12.12.2019)

“Булгаргаз“ предлага по-ниска цена на газа от януари Природният газ да поевтинее с близо 2% от януари, това е поискал “Булгаргаз“ от енергийния регулатор. Ако цената бъде одобрена, през първото тримесечие на идната година синьото гориво ще струва близо 44 лева за мегаватчас без такси и данъци. Намалението се дължи на очакваните по-ниски разходи, след като от началото на следващата година се предвижда точката на доставка на руския газ да бъде сменена и вносът да става от българо-турската граница на „Странджа - Малкочлар“. В момента Булгаргаз води преговори с „Газпром експорт“ за намаление на цената за доставка на природния газ за страната. Въпреки че срокът за постигане на споразумение изтече на 3 декември, двете страни продължават преговорите, като българската страна настоява доставната цена за българския потребител да отразява развитието на цените на ликвидните континентални газови хъбове и действащите гранични цени за Германия, Франция и Италия. Интересът на двете страни предполага преговорите да бъдат завършени в най-кратък срок, посочват от “Булгаргаз“.
Източник: econ.bg (12.12.2019)

„Газов хъб Балкан“ стартира вторият търг по Програмата за освобождаване на газ „Газов хъб Балкан“ стартира вторият търг по Програмата за освобождаване на газ в понеделник, 16 декември. Припомняме, че първият търг се доведе на 9 декември, с право на участие на 15 дружества. В рамките на търга бяха предложени 1 годишен и 12 месечни продукта. В резултат от сделките за първи път на българския газов пазар беше осъществена електронна търговия, като бяха изтъргувани успешно 550 000 MWh (~ 55 млн. м?), или 25 процента от общо освободеното количество, съобщиха след търга от „Газов хъб Балкан“, като отчетоха успешно въвеждане на Платформата за търговия. Вторият търг на 16 декември 2019 г. се провежда при условията на Споразумението по Програмата за освобождаване на газ (Споразумение за GRP, т. 8.2 ) одобрено от КЕВР, с цел гарантиране сигурността на доставките в страната. Участниците, които са вече регистрирани и са подписали Споразумение за участие, вкл. Съответното приложение (Приложение №2) имат право на участие на втория търг, без необходимост от представяне на допълнителни документи, съобщиха от „Газов хъб Балкан“, напомняйки, че валидността на подписаното Споразумение за участие е за търговете през м. декември 2019 г., или до датата на тяхното приключване. В допълнение от „Газов хъб Балкан“ направиха уточнения и във връзка „с формирането и актуализирането на цената на доставката на природен газ по програмата“, като предоставиха на участниците „сравнителна информация за включените компоненти в цената за доставка по GRP (Програмата за освобождаване на газ), спрямо регулираната цена на обществения доставчик.“. Документът е публикуван на интернет страницата на „Булгартрансгаз“. Става въпрос за сравнителна таблица на компонентите на регулираната цена за обществена доставка и цената, по която ще се осъществява продажбата на природен газ по GRP, съгласно условията на споразумението (за изпълнение на GRP). „Съгласно т. 12 и т. 13 на одобреното споразумение, обявената от „Булгаргаз“ ЕАД начална цена за търговете е само индикативна, докато реалната цена, по която ще се осъществява продажбата на природния газ, е актуализираната за всяко тримесечие цена спрямо изменението на нейните компоненти, и съобразно съответните решения на КЕВР за утвърждаване на цена на природния газ на „Булгаргаз“ ЕАД като се добави тръжната надбавка (ако има). По този начин, предстоящото потенциално намаление, на която и да е от компонентите на регулираната цена ще рефлектира върху актуализацията на цената за доставка по GRP. „Булгаргаз“ ЕАД има задължението да обявява на първо число от всяко съответно тримесечие актуализираната цена за продажба по GRP, по компоненти, с цел сравнимост на стойността на природния газ по програмата спрямо регулираната цена, тъй като регулирана цена не включва разход за капацитет, той се прехвърля от „Булгаргаз“ ЕАД към клиентите отделно. Представеният от „Газов хъб Балкан“ ЕАД анализ, цели внасяне на допълнителна прозрачност и изразява единствено позицията на компанията по отношение параметрите формиращи цената по Споразумението за изпълнение на програмата за освобождаване на природен газ“, заявяват от Платформата.
Източник: 3e-news (16.12.2019)