Новини
Новини за 2013
 
Държавата се връща в "Топлофикация - София" Поредното прехвърляне на собствеността на "Топлофикация - София" между държавата и общината отново е на път да стане факт. Този път идеята е "Български енергиен холдинг" (БЕХ) да придобие миноритарен дял в дружеството, съобщи изпълнителният директор на "Топлофикация - София" Стоян Цветанов. Целта е столичното парно ще изчисти дълга си от над 200 млн. лв. към БЕХ, който възникна в края на 2008 г. "В момента правим оценка на този дълг, работим съвместно и с колегите от БЕХ и търсим възможности и механизми да решим проблема, който бе натрупан в последните 4 години", посочи Цветанов. Освен новото прехвърляне на собственост в топлофикацията обаче се обмисля и друга схема - дружеството да инвестира съвместно с БЕХ в изграждането на когенерация за производство на електроенергия в ТЕЦ "Земляне" и ТЕЦ "Люлин". Според Цветанов най-вероятно още през януари ще стане ясно кой от вариантите ще бъде предпочетен от сегашния собственик на дружеството Столична община. От общината не бяха открити за коментар. Изпълнителният директор на БЕХ Михаил Андонов в предишни изявления беше потвърждавал, че се работи по идеята за покриване на дълга на топлофикацията чрез придобиване на собственост, което най-вероятно ще стане чрез участие на холдинга в проект на дружеството. Прехвърлянето на собственост между държавата и общината вече е добре изпитан сценарий за спасяването на дружеството. Първата такава операция беше през 2002 г. по времето на кмета Стефан Софиянски и енергийния министър Милко Ковачев. Тогава от държавния бюджет бяха отпуснати 45 млн. лв. за покриване на част от дълговете (общо 148 млн. лв.) на общинската топлофикация към "Булгаргаз", а останалите бяха разсрочени за пет години. Същата схема беше приложена за втори път в началото на 2009 г., когато общинският съвет гласува дружеството да бъде прехвърлено изцяло на "Български енергиен холдинг" срещу покриване на дълговете му, за което от държавния бюджет за 2008 г. бяха отпуснати 240 млн. лв. Това не намали задълженията на "Топлофикация - София" към "Булгаргаз", които дори нараснаха. Към тях обаче се прибавиха и дългове към БЕХ, което увеличи почти двойно общата задлъжнялост на дружеството през 2009 г. в сравнение с предходната 2008 г. Периодът на държавно ръководство над дружеството трая 2 години. В края на 2010 г. Столична община придоби безвъзмездно 100% от дружеството. Мотивът беше, че то е част от инженерната инфраструктура на столицата и ще стане част от системата за оползотворяване на отпадъците на София. Това се очаква да се случи към 2015 г. И се стигна до поредната спасителна операция заради дългове. Те от своя страна не могат да се изплащат от приходите на дружеството, които едва стигат за изплащане на текущите разходи за природен газ. Според данни, предоставени от "Топлофикация - София", едва през 2011 г. дружеството успява да покрие почти цялото количество синьо гориво, фактурирано от "Булгаргаз", а през 2012 г. дори да надплати 32 млн. лв. От топлофикацията също пресмятат, че от края на 2010 г., когато компанията стана отново общинска, на "Булгаргаз" са платени над 1 млрд. лв. Това обаче не е достатъчно да покрие дълга, който за 2011 г. е над 405 млн. лв. Изчистването, предлагано сега, е по схемата дълг срещу собственост. Все още не е решено какъв процент от капитала ще придобие БЕХ, но делът ще е миноритарен, което означава до 49%. Вместо "Топлофикация - София" да бъде прехвърляна постоянно между държавата и общината, дружеството можеше отдавна да бъде приватизирано. По този начин щеше да се избегне необходимостта от отпускането на държавни средства, което постави столичната топлофикация в привилегировано отношение спрямо останалите дружества в сектора. Още през 2007 г. френската Dalkia, която притежава "Топлофикация - Варна", и чешката CEZ, която приватизира столичното електроразпределение и ТЕЦ "Варна", проявяваха интерес да купят закъсалото дружество. През годините е имало и много други предложения, но никое от тях не беше прието. Продажбата на топлофикацията беше залегнала и в приватизационната програма на общината, но до продажба така и не се стигна. Според Стоян Цветанов една от причините "Топлофикация - София" да не бъде продадена е, че това би увеличило цената на услугата, тъй като в дружеството ще бъдат направени инвестиции, които след това трябва да бъдат платени. Държавата обаче не е имала подобни скрупули за нито едно от останалите топлофикационни дружества в страната, които бяха приватизирани. Освен това цената на парното в София остава една от най-високите в сектора. Според експерти друга причина дружеството да не бъде продадено на частен инвеститор е, че като общинско ще може по-лесно да кандидатства за финансиране на проектите си с пари от европейските фондове и програми. Очевидно и сега, вместо да се търси работеща промяна, "Топлофикация - София" ще продължи да разчита на облекчен режим за връщането на дълговете си чрез постоянни прехвърляния между държавата и общината.
Източник: Капитал (03.01.2013)
 
Българският енергиен холдинг може да придобие миноритарен дял от "Топлофикация София" за сметка на част от дълга на дружеството за газ. Но това е само един от обсъжданите варианти за решаване на проблема с борчовете на компанията към "Булгаргаз", заяви министърът на икономиката Делян Добрев. Целта на евентуалната сделка не е да се сменя собствеността на "Топлофикация", а да се осигурят допълнителни средства, които дружеството да инвестира в проектите си за модернизация и нови когенерационни мощности, допълни той. Към момента "Топлофикация" е изготвила около 20 различни проекта, за които се търсят варианти как да се финансират, допълни кметът на София Йорданка Фандъкова. В момента обаче най-важната задача пред дружеството е да се гарантира отоплителният сезон, каза още тя. Столичният градоначалник подчерта, че най-важно за бъдещето на "Топлофикация" са възможностите за инвестиции. Решаването на проблема със задълженията на дружеството също са сред основните задачи. "Общината получи "Топлофикация" с огромни дългове от 400 млн. лв., натрупани през периода 2007-2009 г., когато тя е била държавна. Трябва да се намери вариант как те да бъдат платени", каза Фандъкова.
Източник: Стандарт (08.01.2013)
 
През юни започваме “Набуко” До края на юни ще започне строителството на българския участък на "Набуко". Това заяви премиерът Бойко Борисов на първата министерска среща по проекта за тази година в София. Като ротационен председател на проекта България настоява за ясни срокове, заяви премиерът. До юни ще са издадени всички разрешителни за строителството, заяви министърът на икономиката Делян Добрев.
Източник: Стандарт (11.01.2013)
 
Трасето на “Набуко” ясно през юни Консорциумът "Шах Дениз-2" ще вземе решение за трасето на газопровода за Европа до края на юни, каза шефът на Българския енергиен холдинг Михаил Андонов. На 18 януари ще бъде подписано споразумение между "Набуко-интернешънъл" и потенциалните инвеститори, които са акционерите в "Шах Дениз-2". Ако компаниите в "Шах Дениз-2" предпочетат "Набуко", от 2018 година България ще получава през Турция 2 милиарда кубически метра азерски газ годишно.
Източник: Стандарт (14.01.2013)
 
Световен гигант иска да търси газ в Черно море Възможностите за добив на нефт и газ в дълбоко Черно море продължават да привличат интереса на големите производители. След като миналата година правителството сключи петгодишен договор с консорциума между френскатаTotal, австрийската OMV и испанска Repsol за търсене и проучване в най-големия блок "Хан Аспарух", сега е на път да завърши успешно и процедурата за съседната площ "Терес". Световно известна компания е закупила документи за участие в конкурса, срокът за което изтича на 9 май. Това съобщи икономическият министър Делян Добрев на семинар, на който беше отчетена работата на Единния орган за управление на подземните богатства, но отказа да уточни името на потенциалния кандидат. Колко и кои са кандидати за блока ще стане ясно на 27 май, когато приключва подаването на офертите. Победителят ще е ясен една-две седмици по-късно. Предоставянето на концесии и разрешения за търсене и проучване за нефт и газ беше определено от министъра като най-важната част от работата на Единния орган. Той беше създаден през март 2011 г. като дирекция "Природни ресурси и концесии" към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) и обедини дейностите по управление на подземните богатства, които дотогава бяха пръснати в още две министерства – на околната среда и водите и на регионалното развитие и благоустройството. "Даването на права за търсене и проучване за нефт и газ има най-голям потенциал и би имало най-голям ефект върху икономиката и бюджета", уточни Добрев. Местният добив е с 35% по-евтин от вносния газ. Това е записано в договорите на "Булгаргаз" с "Мелроуз рисорсиз", която има концесии за три находища в Черно море и с "Дайрект петролеум", която в края на 2012 г. получи концесия за находището "Койнаре" край Червен бряг и планира да започне добив до средата на тази година. Освен това държавата получава от 2 до 30% от приходите под формата на концесионно възнаграждение в зависимост от това колко е голямо находището и колко е продуктивен сондажът. "Хан Аспарух" е значително находище, около една четвърт от българската част на дълбоко Черно море, и още през първата или втората година след като започне добив, концесионното възнаграждение ще достигне 30%", каза министърът. По думите му по предварителни данни само в този блок има потенциал да бъдат открити количества, които да задоволят консумацията в България за повече от 20-30 години. През миналата година местният добив на газ е надминал 490 млн. куб.м, а общата консумация в страната е била около 3 млрд. куб.м. Очакванията са през тази количествата да достигнат 574 млн. куб.м, а през следващата – 655 млн. куб.м. Предстои да стартира и процедурата за издаване на разрешително за търсене и проучване за нефт и газ и в блока "Света Марина". Решение за това беше взето от Министерския съвет преди около седмица и в момента се чака да бъде публикувана обявата в Официалния вестник на Европейската комисия, след което кандидатите ще имат четири месеца да подадат оферти. Предвижда се разрешението да бъде издадено за срок от пет години. Потенциалът на "Света Марина" е по-скромен от този на съседните блокове и веднъж вече е проучван неуспешно. "Разбира се, технологиите се променят, компаниите правят проучвания на по-голяма дълбочина, така че имаме надежди и за този блок, макар и не толкова големи, колкото за "Терес" и "Хан Аспарух", уточни Добрев. Нова процедура за търсене и проучване ще започне и за блока "Силистар", след като миналата есен Агенцията за държавна финансова инспекция откри множество нарушения при провеждането на предишния конкурс през 2010 г., с който за победител беше определена компанията "Ледербел". Като най-обезпокоителни пропуски министърът посочи това, че дружеството е с 5000 лв. капитал, регистрирано е като развиващо само консултантска дейност, било е на загуба през последните няколко години и към момента на участие в конкурса е имало 1000 лв. в банковата си сметка. Освен това "Ледербел" е предложила едва 200 хил. евро бонус, в сравнение с 40 млн. евро, дадени от консорциума на Total, и то за площ, сравнима по размер и потенциал с "Хан Аспарух". В момента процедурата се обжалва пред Върховния административен съд. "Каквото и да е решението на съда обаче, ще стартираме нов конкурс с изискване за опит на кандидата и с много по-сериозни изисквания за бонус и работна програма", каза Добрев. Над четири пъти са се увеличили приходите от концесии за добив на подземни богатства след създаването на Единния орган, отчете още икономическият министър. До 2010 г. приходите са били около 40 млн. лв. годишно, през 2011 г. са нараснали до 63 млн. лв., а за миналата година са достигнали 186 млн. лв. От тях 40 млн. евро без ДДС (около 96 мнл. лв. с ДДС) е бонусът, платен от Total, OMV и Repsol. "Дори и без него обаче чистата сума е над два пъти по-голяма – около 90 млн. лв.", изчисли Добрев. За 2012 г. очакванията са приходите да достигнат 100 млн. лв. без бонусите. От разрешения за проучване и добив през миналата година пък в държавния бюджет са влезли близо 123 млн. лв., или почти три пъти повече, отколкото през 2011 г. Нараснала е и сумата, която получават общините от концесионни възнаграждения. За 2012 г. при тях са отишли близо 35 млн. лв. в сравнение с 24 млн. лв. през 2011 г. Освен на общото увеличение на приходите това се дължи и на промените в Закона за подземните богатства, които бяха приети в края на 2010 г. Сега местните власти получават 100% от приходите от общо разпространените полезни богатства за находища до 500 хил. куб.м и 50% от приходите от всички останали находища спрямо 30% преди. "Това са изключително важни приходи за общините, защото за разлика от делегираните бюджети, които те получават от държавата, приходите от концесионни възнаграждения могат да използват за каквото решат", посочи Добрев и добави, че средствата обикновено се използват за съфинансиране на проекти по европейски програми, за инфраструктура и други. Единният орган вече е обработил всички висящи заявления за търсене и проучване и е приключил над 140 процедури за предоставяне или изменение на концесии. При създаването му през март 2011 г. той наследи над 1400 преписки, най-старите от които бяха още от 1999 г. Към края на миналата година в страната са били действащи 194 разрешения за търсене и проучване и 483 концесии за добив на подземни богатства. При металните полезни изкопаеми засилен интерес има към търсенето и проучването на находища на злато, отчетоха от МИЕТ. През последните години има повече заявления и за строителни материали, което е свързано с изграждането на инфраструктурни проекти. Затова и желание за добив има главно от находища около трасето на магистралите "Тракия" и "Хемус". В последно време се наблюдава и голям интерес към находищата на зеолити. Заради способността им да "заключват" различни молекули в решетката си те имат много широк кръг приложения, включително и за пречистване на отпадни води от атомни електроцентрали.
Източник: Капитал (21.01.2013)
 
Искаме 4 млрд. кубика газ годишно от „Шах Дениз 2” Преговори за доставки на газ от азербайджанското находище „Шах Дениз 2” води държавната газова компания „Булгаргаз”. Това обяви за „Монитор” изпълнителният директор на „Булгаргаз” Димитър Гогов. Преговорите се водят от над две години и половина и към момента „Булгаргаз” и консорциумът, който разработва „Шах Дениз 2”, са изяснили на 99% условията по бъдещия договор за доставки. На въпрос за какви количества преговаряме шефът на „Булгаргаз” Димитър Гогов каза, че практически ние искаме всичките 10 млрд. куб. м, които ще останат свободни извън количествата за Азербайджан и Турция. „Разбира се, не е реалистично да смятаме, че ще успеем да вземем всички 10 млрд. куб. м. Затова говорим за един обем, който да ни позволи да си гарантираме потреблението в България към 2020 г.”, обясни Гогов. Според прогнозите потреблението на природен газ у нас ще нараства в следващите 10 г. Очакванията са, че към 2020 г. то ще възлиза на около 4,4 млрд. куб. м при песимистичната прогноза и на близо 6 млрд. куб. м при оптимистичната. Очакванията са договорът за доставки с консорциума „Шах Дениз 2” да бъде подписан до края на тази година. Според работната програма на „Шах Дениз 2” до края на 2013 г. консорциумът трябва да е взел окончателно решение за финансиране на проекта. За целта преди това трябва да е ясно къде ще се реализира газът от находището и на какви цени. До края на юни пък трябва да се избере трасето, по което ще се транспортира газът от „Шах Дениз 2” за Европа. Конкурентните газопроводи в проект са „Набуко-запад”, в който участва и България, и TAP (Трансадриатически газопровод – през Гърция, Албания и Адриатическо море до Италия). Както е известно, на 10 януари в София беше постигнато принципно споразумение консорциумът „Шах Дениз 2” да придобие 50% от консорциума, който развива проекта „Набуко”. То беше подписано на 18 януари във Виена. Четири дни по-късно част от акционерите в „Шах Дениз 2” подписаха принципно споразумение за придобиване на 50% и от TAP. На въпрос дали евентуалният избор на TAP няма да попречи на плановете на „Булгарагаз” да доставя азерски газ Димитър Гогов обясни, че постигнатата договорка с „Шах Дениз 2” е природният газ да бъде доставян на българо-турската или на гръцко-турската граница. Оттам нататък до България той може да стига по бъдещите ни междусистемни връзки съответно с Турция и Гърция. „Затова държим толкова да бъде изградена българо-турската междусистемна връзка и тя да стане преди началото на 2018 г., когато „Шах Дениз 2” ще започне доставките”, допълни той. Гогов припомни, че между Турция и Азербайджан има постигнато споразумение за изграждането на Трансанатолския газопровод (TANAP). По него азерският газ минава през турската територия и ще достига границата на Турция с България и с Гърция. За нас предпочитаното трасе е „Набуко-запад” защото е по-късо. Но няма да откажем, ако газът ни бъде доставен и през TAP до гръцката граница, при положение че към този период междусистемната връзка Стара Загора – Комотини трябва да бъде изградена”, обясни още шефът на „Булгаргаз”.
Източник: Монитор (28.01.2013)
 
Андон Роков застава временно начело на ДКЕВР Сегашният член на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Андон Роков става временно изпълняващ длъжността председател на държавния регулатор, докато бъде избран новият председател. Това реши правителството, след като освободи досегашния председател Ангел Семерджиев. Андон Роков е юрист. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Притежава дългогодишен опит в областта на енергетиката и търговското право. Бил е заместник главен юрисконсулт на "Булгаргаз" ЕАД, синдик и адвокат. Владее руски и френски език.
Източник: Дарик радио (31.01.2013)
 
Израелската Telemenia купи "Топлофикация - Шумен" Шуменската "Топлофикация" стана собственост на израелската компания Telemenia, след като в петък кметът на града Красимир Костов и представителят на фирмата Ронен Зингер официално подписаха договора за приватизация. Telemenia поема ангажимента да гарантира отоплителния сезон 2013 - 2014, да инвестира 75 млн. евро през следващите 3 години и да запази персонал в размер на най-малко 50 души. По думите на Ронен Зингер в момента се водят преговори с кредитора "Булгаргаз" за изплащането на дълга на "Топлофикация - Шумен" от над 18 млн. лв. Първите стъпки, които новият собственик ще направи, са бързо да инсталира мощност от 12 мегавата, след което ще мисли за допълнително увеличаване на капацитета. При подписването на договора стана ясно, че купувачът вече е платил половината от цената на топлоцентралата от общо 101 хил. лв. и остава да преведе остатъка от 50 хил. лв. До 7 дни фирмата трябва да представи в общината банкова гаранция в размер на 750 хил. лв., след което акциите на теца ще бъдат джиросани и новият собственик ще може да направи вписване в Търговския регистър и да назначи друг управленски състав в "Топлофикация - Шумен". Ронен Зингер е бил лаконичен относно броя на очакваните абонати, не е уточнил и цената, на която ще продава топлоенергия. Той е признал, че досега компанията не е имала случай в своята бизнес практика, когато е трябвало да "спасява" закъсала топлофикация, но е заявил, че Telemenia може да направи централата печеливша. Кметът Костов от своя страна пък е изразил убеденост, че при икономически изгодни условия от страна на компанията общинските абонати, които сега се отопляват с природен газ, може да преминат към парно. "Нашата основна цел е това да се случи и общинските абонати да бъдат част от "Топлофикация - Шумен" на преференциални цени", е заявил той. Шуменският общински ТЕЦ не работи вече втора зима, след като през 2009 г. изцяло спря да плаща задълженията си към "Булгаргаз". През 2009 г. опитът за продажба на дружеството пропадна, когато двата кандидата за нея - софийската "Титан пауър" и "Топлоснабдяване - Шумен" съвместно с "Далкия" провалиха конкурса, тъй като бяха пропуснали реквизити в офертите си. През 2010 г. дружеството беше прехвърлено от държавата на общината, след което беше подписан рамков договор с "Титан пауър" и "Ер Ве Е България". Те поеха ангажимент да погасят дълговете на топлофикацията към "Булгаргаз" и да инвестират 20 млн. евро в изграждането на когенерация. Инвеститорите обаче така и не изпълниха ангажиментите си, което накара общинският съвет в Шумен да прекрати договора с тях в края на юни 2012 г. После дружеството отново беше обявено за продажба с цена от 101 хил. лв. Въпреки че документи за участие в търга бяха закупили четири компании, сред които "Газпром" чрез дъщерното си дружество "Био пауър", софийските "Пирин Ват" и русенската "Геррад", оферта подаде само фирмата от Израел. Основаната през 1956 г. Telemenia е участвала в проектирането, изграждането и управлението на електроцентрали от различен тип в 55 държави в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка. Фирмата има опит с енергийни проекти, базирани на природен газ, вода, дизел, биомаса, биогорива и др. с мощност до 450 Мегавата. Според сайта на Telemenia тя си партнира с компании като General Electric, Siemens, Kohler и Rolls-Royce.
Източник: Капитал (04.02.2013)
 
София и Атина в битка за европейския пазар България и Гърция в близко бъдеще ще станат сериозни конкуренти за износа на каспийски газ за Европа. Това стана ясно на конференцията "Газови перспективи: Първа регионална газова конференция". Южната ни съседка планира да получава синьо гориво от няколко източника в Азербайджан, Кипър и от терминали за втечнен газ. След това тя планира да го изнася за Европа, използвайки междусистемната връзка с България, стана ясно от презентацията на Димитриос Манолис от гръцката газова компания DEPA. Паралелно обаче родната "Булгаргаз" също се цели в европейския пазар, стана ясно от думите на изпълнителния й директор Димитър Гогов. Той заяви, че не вижда бъдещето на компанията само в България и развитието й е свързано с разширяване на дейностите й като търговец на газ извън пределите на страната. За целта "Булгаргаз" преговаря с "Шах Дениз 2" да получи максимално възможен дял от капацитета от 10 млрд. кубика на година, които да търгува извън България след 2019 г., заяви Гогов.
Източник: Стандарт (06.02.2013)
 
Общественият доставчик "Булгаргаз" е заявил, че е готов да купи всички 10 млрд. куб. метра предназначени за Европа от азербайджанското находище "Шах Дениз 2". Това съобщи изп. директор на компанията Димитър Гогов по време на газова конференция организирана от икономическото министерство и вестник Капитал. "Съмнявам се, че принципалът ни ще се съгласи да плати всички количества, но съм убеден, че бъдещето на "Булгаргаз" е да се оринтира към външните пазари", обясни Гогов. Той допълни, че компанията ще търси клиенти първо в региона след като бъдат построени междусистемните връзки. Шанс за компанията е и изграждането на газопровода "Набуко Запад" или конкурентния Трансадриатически газопровод - ТАП. По думите на Гогов има опция да бъдат изградени и двете тръби. България, заедно с останалите акционери в "Набуко Запад" се опитва да спечели битката и участниците в консорциума "Шах Дениз 2" да изберат тръбата за свой основен път към западните клиенти. От азербайджанското находище се очаква да вземат окончателно решение през есента на тази година. От януари освен "Булгаргаз", синьо гориво от Русия има право да внася и "Овергаз". За първия месец на годината новият конкурент е внесъл 40 млн. куб. метра, обясни Гогов. Той допълни, че всяко дружество, което може да предложи по-добра цена е добре дошло на пазара.
Източник: Труд (06.02.2013)
 
Булгаргаз" се готви за експанзия на газовите пазари „Булгаргаз“ се готви за експанзия на газовите пазари, стана ясно по време на първата регионална газова конференция, която се проведе в София. Основната тема беше либерализацията на газовите пазари и перспективите за развитие. Директорът на газовата компанията Димитър Гогов обясни, че няма да създава пречки пред либерализацията, но ще се бори „със зъби и нокти“, за да запази дела си на пазара. Пред Investor.bg той поясни, че е в процес на преговори за покупка на газ от консорциума „Шах Дениз II”. Става дума за 16 млрд. куб. метра газ годишно, които остават след доставката на точката за Азербайджан и Грузия. 6 млрд. куб. метра вече са договорени. В момента консорциумът води преговори с определен брой компании и една от тях е „Булгаргаз“ за останалите количества. Що се отнася до клиентите, на които компанията би могла да продава газ, Гогов уточни, че такива ще бъдат търсени след реализацията на газовите връзки със съседните страни – Сърбия, Румъния, Гърция, Турция или Македония. „На първо място обаче е гарантирането на интересите на българските потребители“, допълни той. От неговите думи стана ясно още, че преговорите с консорциума „Шах Дениз II” ще продължат независимо кое трасе изберат те за пренос на газ от Каспийския регион към Европа. По-рано икономическият министър Делян Добрев обясни, че „Набуко Запад“ е по-добрата алтернатива за България. В същото време дори и да бъде избрана алтернативата ТАР, пак ще можем да получаваме газ, но през системна връзка с Гърция. Добрев коментира още, че България работи активно „Шах Дениз II” да избере „Набуко Запад“. „Смятам, че позитивите на този проект са, че по него има силно политическо съгласие и е проект от национално значение за всички държави, през които ще мине“, коментира Добрев и допълни, че тръбите на „Набуко“ ще докарат газа до „сърцето на Европа“ и ще има по-голям пазар на суровината. „ТАР се движи по периферията“, смята още той. Що се отнася до отварянето на пазарите Гогов не отрече, че те ще доведат до по-силна конкуренция, но допълни, че цената не винаги зависи от наличието на повече играчи на пазара. „Цената се определя от пазара, а в България има по-голямо търсене, отколкото предлагане“, допълни още шефът на „Булгаргаз“. По негови думи в редица сектори в Европа се вижда, че не винаги противопоставянето на големите играчи е доброто решение за либерализация на пазара. „Самият консорциум „Шах Дениз II” е пример за това как се обединяват големи компании и интересите на всички се запазват“, обясни още Гогов. В някои страни от Европа се водят разговори цената на природния газ да се освободи от петролните индекси, обясни Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт. Използват се цените на spot-пазарите. Това вече е въведено във Франция, където 80% от цената се определя от пазарите. Предстои подобна промяна да бъде направена и в Белгия.
Източник: Инвестор.БГ (07.02.2013)
 
"Булгаргаз" предлага цената на газа да не се променя до юли Държавната газова компания "Булгаргаз" предлага цената на природния газ да остане непроменена и през второто тримесечие, се вижда от нейно съобщение. Прогнозата на "Булгаргаз" е, че цената трябва да остане 656.47 лв./ за 1000 куб. м (без акциз и ДДС), колкото е и през първото тримесечие на 2013 г. Прогнозната цена отчита положителната тенденция в съотношението лев/долар, повишаващите се цени на алтернативните на природния газ горива на международните пазари и изискванията на нормативните актове за регулиране на цените, се посочва в съобщението. От 1 януари 2013 г. цената на суровината беше намалена с почти 10% спрямо предходното тримесечие. "Булгаргаз" ще внесе окончателното си предложение в Държавната агенция за енергийно и водно регулиране на 11 март, а след това регулаторът ще определи цената за април - юни.
Източник: Дневник (12.02.2013)
 
"Булгаргаз" не предлага промяна в цената на синьото гориво "Булгаргаз” ЕАД съобщи в понеделник, че прогнозната цена на природния газ за ІІ-рото тримесечие на 2013 г., е 656,47 лв./хил. куб. м. (без акциз и ДДС) , и е без изменение в сравнение с прилаганата цена през І-во трим. на 2013 г. Прогнозната цена отчита положителната тенденция в съотношението лев/долар, повишаващите се цени на алтернативните на природния газ горива на международните пазари и изискванията на нормативните актове за регулиране на цените. Окончателното предложение на “Булгаргаз“ ЕАД за цената на природния газ, която трябва да влезе в сила от 1 април 2013 г., ще бъде оповестено при внасяне на предложението в ДКЕВР на 11 март 2013 г.
Източник: Класа (12.02.2013)
 
Топлим се цяла година с газ от Свиленград Газово находище от около 3 милиарда кубични метра се очаква да бъде разкрито на територията на Свиленград. Това съобщи в Хасково ръководителят на проект "Тракия" инж. Димитър Мерачев. Ако прогнозата се окаже вярна, това количество природен газ ще задоволи годишната консумация в България, коментира икономическият министър Делян Добрев, който е на посещение в Хасково. Той припомни, че през следващите 4-5 години се очаква да приключат и няколко много важни проучвания на други газови находища у нас като черноморското "Хан Аспарух". Според прогнозите там се очакват количества около 100 милиарда кубични метра газ, които ще покрият нуждите на страната за 33 години.
Източник: Стандарт (18.02.2013)
 
Община Шумен иска разваляне на договора за приватизация на местната „Топлофикация“ Община Шумен изпрати едномесечно предизвестие до изпълнителния директор на израелската фирма „Телемения" ЛТД Ицхак Еляшив за разваляне договора за приватизацията на „Топлофикация", съобщиха от общинската администрация. Искането за разваляне на договора е на основание на клаузи от сключения на 1 февруари 2013 г. между община Шумен и дружеството „Телемения" ЛТД договор за продажба на акции от „Топлофикация–Шумен" ЕАД. „Телемения" ЛТД в качеството си на купувач е нарушило задължението си по договора, като не е платило сума в размер на 51 хиляди лева, представляваща разликата между цената и внесения депозит. На това основание от община Шумен заявяват, че според Закона за задълженията и договорите дават едномесечен срок за изпълнение на посоченото задължение за плащане. „След изтичането на този срок ще смятаме сключения между нас договор за развален", заявяват от общината. С предизвестието кметът Красимир Костов напомня на купувача, че в посочения срок има възможност, освен да извърши плащане на дължимата сума, да представи и доказателства за доплащане на цената и внасяне на определената банкова гаранция, ако забавата се дължи на обективни причини.
Източник: Класа (06.03.2013)
 
Милиард във вторник, половин в четвъртък Колко дълг ще вземе БЕХ? Този въпрос през седмицата получи два отговора, все с източник държавния енергиен холдинг, като за противоречието не беше дадено ясно обяснение. Първо изпълнителният директор на мегаструктурата Михаил Андонов обяви, че компанията ще тегли заем и ще емитира облигации с общ обем до 1 млрд. лв. Два дни по-късно пък от пресцентъра изпратиха уточнение, че всъщност таванът на дълга ще е 500 млн. лв. И промяната от половин милиард беше наречена "уточнени цифри". Във вторник Андонов заяви: "Чакаме Министерството на финансите да даде становище и ще започнем процедури за получаване на синдикиран и на облигационен заем. Взето е решение и двата заема да са максимум до 250 млн. евро всеки, но размерът на средствата ще зависи от това на каква цена ще бъде намерен финансов ресурс. Ако и двата заема са с добри условия и има кой да ги даде, защо да не вземем и 1 млрд. лв. (500 млн. евро)." На пресконференцията той обясни и за какво ще се ползват средствата - освен за погасяване на заема на НЕК към BNP Paribas, за което беше ясно, и за газовите връзки с Турция и Гърция и "Набуко". "Теглим първо синдикирания и погасяваме BNP (195 млн. евро - бел. ред.), след това идват и облигациите (250 млн. евро) и имаме 300 млн. евро, ако и двата търга са добри", уточни Андонов и допълни, че вече 30 банки са се презентирали за заема. В четвъртък обаче беше изпратено уточнение. "Стратегията за финансиране, избрана от БЕХ, предвижда привличане на дълг в размер до 500 млн. лв, а не 1 млрд. лв. Независимо какъв вариант за финансиране бъде избран, общият размер на привлечения дългов капитал няма да надвишава 500 млн. лв.", се казва в съобщението. От БЕХ заявиха още, че са разработени две алтернативи – пласиране на облигационна емисия или договаряне на заем с банка/синдикат от банки, всяка от които предполага привличане на дълг в размер до 500 млн. лв. Пред "Капитал Daily" oт БЕХ не дадоха ясен отговор за промяната. Заявиха единствено, че съобщението им цели да уточни цифри. От пресцентъра на Министерство на финансите отговориха, че когато има решение по този въпрос, то ще се обяви публично. В края на миналата седмица международната агенция "Фич" (Fitch) определи рейтинг с подинвестиционно ниво (ВВ+), или "боклук" (junk) на БЕХ. Това е една степен под този на държавата, присъден от Fitch, и две под тези на Moody's и S&P, като и трите са инвестиционни. Подинвестиционният рейтинг означава, че компанията би се финансирала при по-високи лихви. Планираните облигации са петгодишни. През 2012 г. държавата успя да продаде книжа с аналогичен матуритет в чужбина при доходност от малко над 4.4%. Логично е за корпоративни книжа, и то с по-нисък рейтинг, инвеститорите да изискат по-висока лихва. В края на миналата година ръководството на БЕХ обяви, че очаква в зависимост от пазарната ситуация доходността да е между 3.5 и 4.5%. Тогава обаче идеята беше да се емитират книжа в долари заради по-големия интерес към тях в момента. Сега вече холдингът е притиснат от предстоящия падеж на заема към BNP Paribas през май и го използва за генериране на нови задължения. Кредитът беше взет от НЕК за проекта АЕЦ "Белене" и дължимата сума сега е 195 млн. евро. Нуждата от още пари във вторник пък беше обяснена с нови газови връзки и проекти. Огромната нужда от средства и лошият рейтинг обаче поставят много важен въпрос за БЕХ. Може ли енергийният холдинг да управлява толкова солидно ново задължение. През 2007 г. НЕК например взе кредита към BNP Paribas с доста добри условия, но само година и половина по-късно изпадна в затруднения и кредитът започна да му тежи като воденичен камък. В мотивите си за определения рейтинг "Фич" посочва, че холдингът държи 87% от средствата си в една банка и това представлява риск. "Слабост за ликвидността на средствата на БЕХ е фактът, че той държи почти всичките си пари в една банка", пише в документа. Сред другите мотиви за понижението са слабостите на регулаторната рамка и планираните увеличени капиталови разходи за периода 2013 - 2015 г. Регулираните цени, които осигуряват видимост на паричните потоци, не са задоволителни по отношение на инвестициите на холдинга. Според данните, цитирани от Fitch в края на септември 2012 г., паричните средства на БЕХ са били 717 млн. лева (става дума за консолидираните данни на групата БЕХ за този период - холдинга и дружествата в структурата му, те все още не са публикувани официално). Агенцията ги определя като "задоволителна ликвидност" срещу краткосрочните задължения (около 520 млн. лева). Агенцията обаче отбелязва като проблем "слабата диверсификация" на парите по банки. Грубата сметка показва, че около В края на 2011 г. година изтече неофициална справка с близки параметри. Тя показа, че държавните енергийни дружества държат 630 млн. лв. на депозит в Корпоративна търговска банка - 77% от общо 825 млн. лв. Финансовата институция е известна като предпочитаната банка на властта - защото вече при второ правителство голяма част от парите на държавните фирми се депозират в нея. А премиерът Бойко Борисов през ноември 2011 г. обясни странната формула, която поддържа това статукво - ако тръгнат да вадят тези пари, "ще фалираме банката и тя ще повлече всички останали". Общата сума на депозитите например е много по-голяма от собствения капитал КТБ - към края на миналата година той е 449 млн. лв. Логично следва и въпросът дали БЕХ може да разполага със средствата си свободно. Не е ясно и колко са те към момента (февруари 2013 г.). Изпълнителният директор Михаил Андонов отказва коментари по темата. Последният публичен отчет до момента е индивидуалният на БЕХ към края на септември 2012 г., според който дружеството има парични средства и депозити в размер на почти 163 млн. лева. Това обаче не включва парите на енергийните фирми, които са под шапката на холдинга (в него влизат "Мини Марица-изток", ТЕЦ "Марица-изток 2", АЕЦ "Козлодуй", НЕК, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Булгартел") и с чиито средства явно сумата достига посочените от Fitch 717 млн. лева. "Мнението е, че общото развитие на корпоративното управление е тревожно за рейтинга", казва още Fitch. Ако енергийната компания управляваше разумно парите си, може би предстоящите нови задължения щяха да са излишни или поне не в този размер. И ако досега холдингът не се справя с финансите си, изглежда още по-рисково добавянето на нови дългове на по-висока цена. Защото всички разходи по тях се прехвърлят и към потребителите на електроенергия и сметките за ток. Продължава да липсва прозрачност и върху вътрешногруповите задължения в БЕХ (т.е. между дружествата под шапката му). НЕК дължи пари на АЕЦ "Козлодуй", ядрената централа на холдинга, той пък отпуска заеми на НЕК... Не е ясно колко от стотиците милиони са налични в момента и могат ли да се използват за погасяване на дълга поне частично или за инвестиции. Логичен е и въпросът има ли БЕХ въобще реален достъп до средствата си в КТБ, или те са практически блокирани за неограничено време и не могат да се "вадят" по причините, които Борисов изтъква по-горе - за да не се разклати банката и цялата система. При всички случаи концентрация от 87% е огромен проблем, защото за каквито и суми да става дума, за да се разплаща нормално, българската енергетика зависи от ликвидното състояние на една банка. Но проблемът има и други измерения. Огромният финансов ресурс, който държавата поддържа в КТБ, позволява да се финансира създаването и издръжката на голяма група от медии, обслужващи винаги силните на деня, както и да се придобият значителен брой други активи в икономиката, с които икономическото и общественото влияние на този олигархичен монопол да се разширява.
Източник: Капитал (08.03.2013)
 
"Булгаргаз" предложи 3.22% намаление за природния газ Държавната "Булгаргаз" предложи цената на природния газ за второто тримесечие на годината (април-юни) да бъде 635.35 лв. за 1000 куб. метра, което е намаление с 3.22% от действащата в момента цена. Компанията внесе официално предложението си в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), която трябва да вземе решение в края на месеца. Предложението на "Булгаргаз" беше изненадващо на фона на прогнозите на компанията от преди месец, според които цената от април трябваше да остане непроменена. Сега от "Булгаргаз" обясняват, че намалението от 21.12 лв. на 1000 куб. метра, което предлагат е в резултат на по-ниския курс на лева спрямо долара. Предложената цена съдържа и 2 % надценка, което се равнява на 11.91 лв. за 1000 куб. метра и 8.09 лв. за 1000 куб. метра за възстановяване на недовзет от "Булгаргаз" приход от предходни периоди. Ако ДКЕВР одобри предложената цена, това ще е второто поевтиняване на природния газ в рамките на две поредни тримесечия (от януари имаше намаление от близо 10%), след като в последните години цената на синьото гориво непрекъснато растеше. Това се дължи основно на новият договор за доставка на природен газ сключен в края на миналата година между "Булгаргаз" и "Газпром". Тогава двете компании се договориха за отстъпка от над 20% в цената на природния газ за България. Не е ясно дали намалението на природния газ от април ще се отрази и на цената на топлофикациите, за които синьото гориво е основна суровина. Това зависи изцяло от политиката на енергийния регулатор и по-специално от новият му председател Евгения Харитонова. Тя беше назначена от Министерски съвет в петък като по този начин замени на поста Юлиана Иванова, която изкара на него по-малко от месец. Все пак евентуално поевтиняване на природния газ може да даде минимален принос и за намаление обществено чувствителната цена на тока от началото на юли.
Източник: Капитал (12.03.2013)
 
„Булгаргаз“ предлага леко понижение на цената на газа от април “Булгаргаз” ЕАД предлага на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да утвърди цена на природния газ за второто тримесечие на 2013 г. в размер на 635,35 лв. за 1000 куб. м (без акциз и ДДС), съобщиха от компанията. Предложението е на основата на факторите, формиращи равнището на цената на газа – международните цени на сходните горива, основно петрол, както и курса на долара спрямо лева. Намалението от 21,12 лв./1000 куб. м, т.е. с 3,22% в сравнение с действащата цена, е в резултат главно на по-ниския курс на лева спрямо щатския долар, поясняват от „Булгаргаз“. Предложената цена съдържа 2% надценка (11,91 лв. за 1000 куб. м) и 8,09 лв. за 1000 куб. м за възстановяване на недовзет от „Булгаргаз” ЕАД приход за предходни периоди.
Източник: Класа (12.03.2013)
 
Искат 3.22% по-евтин газ С 3.22% ще падне цената на природния газ от 1 април. Това ще стане, ако ДКЕВР одобри предложението на "Булгаргаз" от началото на следващия месец синьото гориво да поевтинее с 21.12 лв. на 1000 куб. метра. В момента природният газ в България се продава за 656.47 лв., след като от Нова година цената му падна с над 10%. Това стана заради условията в новия директен договор с "Газпром експорт", подписан на 15 ноември 2012 г. От "Булгаргаз" предлагат на ДКЕВР от 1 април да свали цената на 1000 куб. метра до 635.35 лв. без ДДС. В така предложената тарифа газовата компания е включила 2% надценка, както и сумата от 8.09 лв. за покриване на недовзет приход от предходните периоди. Преди Нова година няколко тримесечия подред ДКЕВР определяше "Булгаргаз" да продава синьото гориво на доста по-ниски от заявените от него цени. В резултат клиентите на компанията купуваха на по-ниска цена от тази, на която "Булгаргаз" плащаше на посредниците на "Газпром". Ако ДКЕВР одобри предложената сега тарифа, това няма да доведе до сваляне на цената и на парното. За да се случи това, в наредбата е записано, че поевтиняването на газа трябва да бъде над 5%.
Източник: Стандарт (12.03.2013)
 
Разходите на "Топлофикация - София" за външни услуги надхвърлят 25 млн. лв. на година. Това става ясно от справка, предоставена от дружеството на комисията по финанси към Столичната община заедно с инвестиционната му програма за тази година. От всички разходи парното заделя най-много за топлинните счетоводители. За тях през 2011 г. дружеството е дало 6.1 млн. лв. Миналата година сумата е набъбнала до 6.4 млн. лв., а през тази година се очаква да е 6 млн. лв. Според справката разходите за 2012 г. са очаквани, а за тази година са само прогнозни. Наред с разходите за счетоводителите другият най-голям харч на дружеството е свързан с лихви по задълженията към "Булгаргаз". През 2011 г. на доставчика са били изплатени 4.6 млн. лв., а през 2012 г. - 6.6 млн. лв. През т.г. се очаква лихвите да достигнат 8 млн. лв. В справката не фигурират лихвите върху стари задължения на дружеството, които са прехвърлени към Българския енергиен холдинг. "Това са над 200 млн. лв., а лихвите върху тях са около 27 млн. лв., а те не са отразени никъде", коментира пред "Сега" общинският съветник Георги Кадиев (БСП). На комисията по финанси директорът на "Топлофикация" Стоян Цветанов обяснил, че все още не са получени данните от БЕХ. Според Кадиев така разходите за външни услуги могат да надхвърлят 50 млн. лв. "Топлофикация" плаща и за доста други дейности. Така например за реклама и маркетинг дружество заделя около 80 хил. лв. на година, а за въоръжена охрана през последните три години се дават по около 1 млн. лв. За служебни карти и пътувания през 2011 г. парното е платило 182 хил. лв., а през 2012 г. - 190 хил. лв. В дейностите, за които плаща "Топлофикация", има и доста неочаквани разходи. За посрещане на гости през 2011 г. са дадени 30 хил. лв. През 2012 г. парите са паднали до 6000 лв., а тази година се предвижда да са 10 000 лв. За безплатна храна дружеството е отделило 769 хил. лв. преди две години, а през 2012 г. сумата достига 1.1 млн. лв. Сред другите разходи са опазване на околната среда, където са похарчени 103 хил. лв. през 2011 и 255 хил. лв. през 2012 г. За да плати собственото си парно на дружеството са му били необходими 688 хил. лв. през 2011 г., а през 2012 г. - 691 хил. лв. Има и някои дейности, които са доста сходни. За вестници дружеството дава около 10 хил. лв., а за ползване на информация отделно плаща средно по около 100 хил. лв. на година. Разходите за съдебни дела са били 129 хил. лв. през 2011 г., а м.г. са стигнали до 381 хил. лв. Според справката на дружеството отписаните съдебни вземания през 2011 г. са били на стойност 97 хил. лв., а през 2012 г. - 3 млн. лв. Инкасирането на топлинната енергия струва 2 млн. лв., а печатането и доставката на фактурите - 700 хил. лв.
Източник: Сега (13.03.2013)
 
Израелски инвеститор на път да се откаже от "Топлофикация-Шумен" Заради политическата криза и протестите в страната чуждестранен инвеститор има вереоятност да се откаже от придобиване на "Топлофикация-Шумен" ЕАД. Израелската фирма "Tелемения" (Telemenia) е на път да спре инвестиция от над 75 млн. евро. Компанията спечели процедура за приватизацията на общинската „Топлофикация-Шумен". "Телемения" беше и единствения участник, подал оферта и внесъл депозит за участие в обявената от община Шумен процедура за приватизация на дружеството. Останалите три компании, които купиха документация не бяха подали предложения. Сделката е на стойност 100 хил. лв. като чуждестранната фирма авансово заплати половината от сумата. Компанията се е ангажирала и да поеме и задълженията на ТЕЦ-а, в размер на 18 млн. лева. Въпреки подписаното споразумение обаче, притеснени от кризисната ситуация у нас, израелците не са финализирали сделката и към настоящия момент, става ясно от кореспонденцията им с община Шумен. "Във второто писмо ни информираха, че имат леки смущения във фирмата с процесите, които настъпват в България с падането на правителството и така нататък,” обясни пред телевизията заместник-кметът по стопанските въпроси на Община Шумен Митко Киров. При преговорите за сделката от „Телемения" се ангажираха да инвестират в шуменската Топлофикация 75 млн. евро, сега обаче това намерение е вероятно няма да се осъществи. По думите на Киров съгласно договора Община Шумен ще направи едномесечно предизвестие, с което ще уведоми компанията-инвеститор, че ако до един месец "не извършат всичко това, което се изисква по договора" общината ще го прекрати окончателно. Междувременно "Топлофикация-Шумен" не работи вече втора година. Към момента дружеството е в безтегловност, но ръководството му се надява след сделката да заработи отново. "Нямаме достатъчно средства, единствените ни доходи за сега са от стари задължения на граждани и фирми, с които водим дела срещу тях или има заведени дела и ги молим да си платят,” заяви директорът на дружеството Петър Петров. Преди години Шумен е бил един от най-добре топлоснабдените градове в страната, сега и последните 2000 абоната на ТЕЦ-а са намерили алтернативни начини за отопление, но продължават да искат парно в Шумен да има. Ако сделката с израелската фирма не се осъществи вероятно това ще е краят за шуменския ТЕЦ, който дължи и 18 млн. лева на „Булгаргаз". Задължение няма как да обслужва при неработещи мощности.
Източник: econ.bg (22.03.2013)
 
"Булгаргаз" ще тегли нов заем Държавната компания "Булгаргаз" ще тегли нов заем. С него дружеството ще покрие разходите си за природен газ, който ще бъде нагнетен в хранилището в Чирен през лятото. Това каза изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов след обществено обсъждане на цената на газа за второто тримесечие на годината, което се проведе в енергийния регулатор. По думите му в момента газохранилището е почти празно и се налага в следващите месеци в него да бъде нагнетен природен газ, който да покрие сигурността на доставките през следващия зимен период. От "Булгаргаз" вече са внесли документи за кредита в Български енергиен холдинг (БЕХ), част от чиято структура е газовото дружество. Гогов обаче не посочи за каква сума става въпрос и дали тя ще бъде взета като заем от БЕХ или дружеството отново ще обяви обществена поръчка за банково финансиране. Подобна процедура беше обявена от "Булгаргаз" в края на 2011 г. за заем от 60 млн. лв., които бяха нужни за покриване на текущите плащания към "Газпром". Тогава единствената банка, която участва в процедурата, беше Корпоративна търговска банка (КТБ), която отпусна кредит за срок от 3 години при оскъпяване от 5.7 млн. лв. По думите на Гогов обаче този кредит вече е погасен. Финансовите затруднения на "Булгаргаз" не са от вчера, макар че през първото тримесечие на годината дружеството е генерирало дори по-голям приход от очакваното, въпреки намалението на цената на природния газ с почти 10%. Това по думите на Гогов е благодарение на по-малкото закупени количества газ от доставчика "Газпром" следствие на ниската консумация през първото тримесечие и по-ниската цена на долара от утвърдените от регулатора стойности. Въпреки това Гогов се оплака, че при определянето на цената за второто тримесечие на годината ДКЕВР признава само недовзетия приход на дружеството за 2012 г., който е в размер на 173 млн. лв. "Ако вземем обаче 2010 и 2011 г. отиваме на 500 млн. лв. по наши разчети", посочи той. Причината за недоволството на "Булгаргаз" всъщност е, че регулаторът определи от началото на април природния газ да поевтинее с 3.89%, вместо с 3.22%, които дружеството предложи. "Как ние да водим политика за излизане на различни пазари, ако не генерираме някаква печалба", попита Гогов. По думите му обаче проблемът не е в цифрите, а в методиката за ценообразуване и нейното прилагане. В нея е записано, че трябва да има електронен модел, по който трябва да става изчисляването на надценката, но такъв към момента не се прилага. Нормативно дружеството би трябвало да има надценка от 2%, но според Гогов този процент никога не е постиган, а за второто тримесечие надценката е понижена до 1.26%. "По този начин в дружеството не остава нито стотинка и ние не знаем принципа, по който тази надценка е определена", каза Гогов. Ако прогнозите на "Булгаргаз" се сбъднат, до края на годината цената на природния газ трябва да претърпи минимални промени. Според Гогов ако курсът на долара се повиши леко, каквито са очакванията, това ще доведе до увеличение на цената от 1 юли с 0.07%, а от 1 октомври до намаление с 0.5%. Според Гогов такива малки промени не би трябвало да се отразят в цените на потребителите, тъй като дружеството може да ги поеме. Това означава, че до края на годината "Буларгаз" не би трябвало да иска промяна в цената. В крайна сметка решението за това е на енергийния регулатор, който анализира данните предоставени от дружеството за всяко тримесечие. Първият добив от газовото находище в Девенци може да се очаква чак от началото на 2013 г., каза още Гогов. До тогава дружеството концесионер "Дайрект петролеум" трябва да направи първия производствен сондаж и да построи газопровод, по който газът да достига до газопреносната мрежа. По думите на Гогов в концесионния договор с дружеството, който беше подписан в края на миналата година, е записано, че "Булгаргаз" ще изкупува минимум 80% от добития в находището газ.
Източник: Капитал (27.03.2013)
 
"Булгаргаз" ще изтегли нов кредит, за да нагнети газ за зимата в хранилището в Чирен, обяви изпълнителният директор на компанията Димитър Гогов. В момента "Чирен" е почти празен и се налага през идните месеци да се нагнетят сериозни количества синьо гориво. Финансовото състояние на "Булгаргаз" обаче не му позволява да покрие тези разходи, заради което вероятно ще се наложи да бъде изтеглен кредит, каза още Гогов. Шефът на "Булгаргаз" каза още, че намалението на цената на газа от 1 април с 3.89%, което предвижда ДКЕВР, вместо предложените от компанията 3.22%, я оставят на практика без печалба. "Въпреки че сме обществен доставчик, ние сме търговско дружество, регистрирано в Търговския регистър. Можем ли да работим без печалба?", риторично запита Гогов.
Източник: Стандарт (27.03.2013)
 
Цената на парното замръзва от 1 април След 1 април цената на парното вероятно няма да се променя поне до края на годината. Причината е, че прогнозите на „Булгаргаз” предвиждат несъществени и дори никакви поскъпвания на синьото гориво от 1 юли и 1 октомври. Според изпълнителният директор на компанията Димитър Гогов, сега курсът на долара е 1.51 лв. Ако до края на годината той се движи между 1.50 и 1.52 лв., от 1 юли би трябвало цената на синьото гориво да поевтинее с по-малко от 0.01%. От 1 октомври пък може да има поевтиняване от около 0.5%, сочат прогнозите на Гогов. „При такива малки стойности винаги има ресурс, благодарение на който промяна в цената просто да не се случи”, казва шефът на „Булгаргаз”. Той обаче допълни, че не може да бъде категоричен, че до края на годината няма да се наложи по-сериозно изменение на тарифата, тъй като никой не може да прогнозира какво ще се случи на борсите.
Източник: Стандарт (27.03.2013)
 
Шефът на най-голямата държавна ТЕЦ "Марица Изток 2" Георги Христозов се оказа мултимилионер и един от най-богатите хора в родната енергетика. Според подадената лично от него имотна декларация, енергийният бос е скътал в банките почти 3.5 млн. лв. Сумата е разделена в три депозита в лева и един в евро. Освен сериозните авоари Христозов има още къща с двор във Видин. Той държи и по 50% от друга къща с 3 декара двор в с. Узунджово, Хасковско, както и от 470 квадрата парцел в самото Хасково. На фона на всичко това от имотната декларация на шефа на "Марица Изток 2" излиза, че той кара нова "Лада". Колата е купена през 2010 г. срещу 10 300 лв. Далеч по-беден изглежда шефът на другото голямо държавно енергийно предприятие у нас - АЕЦ "Козлодуй". Семейството на изпълнителния директор на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов е почитател на автомобилите Toyota. Атомният шеф притежава Toyota Avensis, купена през 2009 г. Две години по-късно пък съпругата му се е сдобила с модела RAV 4 на японската марка. Тя е и доста по-имотната от двамата. Освен колата има още апартамент в София, вила и половин къща. Жената на Николов обаче има и два ипотечни кредита на обща стойност 100 хил. лв. Самият шеф на АЕЦ "Козлодуй", който е и член на Съвета на директорите на БЕХ, има депозит от 5000 лв. и кредитна карта за 20 хил. лв. Интересна собственост има и съпругата на директора по финансите на НЕК Николай Павлов. Тя притежава 251 акции от Microsoft Corporation, които се оценяват на 10 232 лв. В декларацията на мъжа й пише, че са й подарък от работодател. Иначе ковчежникът на НЕК притежава апартаменти в Хасково и Димитровград, както и парцел в с. Ябълково. На влогове Павлов държи 50 хил. евро, плюс 43 205 долара, а има и две кредитни карти за общо 11 100 лв. Съпругата му пък има други 7000 евро в банка. Шефът на Павлов - изпълнителният директор на НЕК Крум Анастасов, държи заедно със съпругата си 2 апартамента в София, парцел от 1700 кв. м край Правец и още 3 ниви. Той и жена му явно не са почитатели на новите автомобили, тъй като притежават "Шкода" за 5000 лв. и "Опел" за 6250 лв. Освен това Анастасов има и два депозита за общо 63 000 лв., а съпругата му - още 5000 лв. Шефът на всички изброени - изпълнителният директор на БЕХ Михаил Андонов, заедно с жена си има 2 апартамента в София, още две къщи в пернишки села, един парцел със стопанска сграда в старозагорското село Мъдрец, а също и части от две ниви. Шефът на държавната енергетика има също депозити от 21 300 лв. и още 5800 евро. Съпругата му също държи пари в банки - 16 400 лв. и още 11 700 евро. Андонов има обаче и два кредита за общо 30 хил. лв., а съпругата му в момента изплаща на лизинг Mitsubishi ASX за 48 700 лв. Шефът на "Булгаргаз" Димитър Гогов има два апартамента и гараж в София, както и половин вила. Жена му пък е собственик на парцел и Mercedes за 10 хил. лв. Освен това в наличност и по банкови депозити двамата имат към 200 хил. лв. Изпълнителният директор на "Топлофикация-София" Стоян Цветанов също има собствен апартамент с гараж, а още един е записан на името на съпругата му. Той притежава още Toyota Avensis за 4000 лв., има депозит от 7000 лв., но дължи на банка 35 000 евро по кредит. Наскоро подалият оставка шеф на Централното диспечерско управление на ЕСО Митю Христозов и съпругата му имат общо 4 апартамента в София и Хасково, плюс вила с двор в "Симеоново". В банките пък Христозов е скътал общо 172 хил. лв.
Източник: Стандарт (12.04.2013)
 
Telemania все още има интерес към "Топлофикация - Шумен" Израелската Telemania, която в началото на февруари подписа споразумение за приватизацията на "Топлофикация - Шумен", е потвърдила в края на март пред местната община, че не се отказва от сделката, но иска да получи потвърждение от централните власти каква ще бъде политиката на правителствата занапред по отношение на изкупуването на електроенергията, произвеждана от топлофикациите, съобщиха от общината. В момента тази енергия се изкупува задължително от НЕК по преференциални цени, като във фактурите за ток формира така наречената добавка за кафява енергия. След масовите протести от началото на годината заради високите сметки за електроенергия обаче бяха обсъждани различни варианти, някои от които включваха отпадането на тази добавка от сметките. Това реално е и причината, поради която Telemania е поискала отсрочка за подписването на окончателния договор, с който да придобие шуменската топлофикация. Първоначално дружеството имаше срок до началото на април да вземе решение, но общината реши да му даде отсрочка с един месец до 4 май, коментира Росица Андонова, директор икономическо развитие в община Шумен. При подписването на договора за приватизация в началото на февруари Telemania плати половината от договорената цена от 101 хил. лв. Дружеството се ангажира също да инвестира 75 млн. лв. за три години и да запази персонал от най-малко 50 души. Новият собственик трябваше да плати и дълговете на дружеството към "Булгаргаз" от над 18 млн. лв. По думите на представителя на Telemania в България - Ронен Зингер, първите стъпки, които новият собственик ще направи, са бързо да инсталира когенерационна мощност от 12 мегавата, чрез която топлофикацията ще може да произвежда едновременно топло и електроенергия. До 7 дни след подписването на договора Telemania трябваше да представи в общината банкова гаранция в размер на 750 хил. лв., след което акциите на ТЕЦ-а да бъдат джиросани и новият собственик да направи вписване в Търговския регистър и да назначи друг управленски състав в "Топлофикация - Шумен". Oт сайта на израелската фирма става ясно, че тя е основана през 1956 г. и има опит в изграждането на централи на природен газ, вода, дизел, биомаса и други от 1 до 450 мегавата в над 55 страни. Telemania има изградени централи в Куба, Бразилия, Казахстан и Израел. Според сайта на Telemаnia тя си партнира с компании като General Electric, Siemens, Kohler и Rolls-Royce. По време на подписването на договора за "Топлофикация - Шумен" обаче Ронен Зингер е признал, че досега компанията не е имала случай в своята бизнес практика, когато е трябвало да "спасява" закъсала топлофикация, но е заявил, че Telemаnia може да направи централата печеливша. "Топлофикация Шумен" е в тежко положение от години като от две напълно спря да функционира. От 2009 г. насам дружеството спря изцяло да плаща задълженията си към "Булгаргаз", които са над 18 млн. лв. През 2010 г. топлофикацията беше прехвърлена от държавата на общината (често срещан похват при все още неприватизираните топлофикации), след което беше подписан рамков договор с "Титан пауър" и "Ер Ве Е България". Те поеха ангажимент да погасят дълговете на топлофикацията към "Булгаргаз" и да инвестират 20 млн. евро в изграждането на когенерация, която трябваше да заработи през октомври 2010 г. Част от оборудването за нея дори е било закупено, но въпреки това инвеститорите така и не изпълниха ангажиментите си, което накара общинският съвет да прекрати договора с тях. В края на миналия месец общинският съвет единодушно е приел предложението да бъде сезирана прокуратурата за злоупотреби в "Топлофикация - Шумен" от страна на "Титан пауър" и "Ер Ве Е България". От писмото на борда на директорите на дружеството до общинския съвет, цитирано от местния сайт grada.bg, става ясно, че "Топлофикация - Шумен" е внесла по сметката на "Ер Ве Е България" обезпечителна гаранция по договор за финансов лизинг в размер на 505 733.75 лева. Същевременно са продадени емисии от парникови газове за цена, която не е известна до този момент. Установено е също, че е нает лек автомобил с наемна цена от 9000 лева, а само няколко дни след това е бил продаден.
Източник: Капитал (16.04.2013)
 
Спряно е търсенето на банков заем за погасяване ядрения дълг на НЕК “Българският енергиен холдинг“ (БЕХ) е прекратил процедурата по търсене на банка, която да предостави нов заем до 250 млн. евро за погасяване на дълга на “Националната електрическа компания“ (НЕК) от 195 млн. евро към банки, водени от френската БНП-Париба. Остатъкът от заема бе нужен на БЕХ, за да финансира инвестиционни проекти и за корпоративни цели. Кредит от 250 млн. евро бе взет през 2007 г. за подготовката на проекта за строеж на АЕЦ “Белене“, но по-голямата част от него бе похарчена всъщност за строежа на хидровъзела “Цанков камък“ и за текущи плащания на НЕК. Главницата трябваше да бъде погасена с еднократна вноска през май 2012 г., но тогава електрическата компания плати само 55 млн. евро към една от банките във финансовия синдикат чрез отпуснат й от БЕХ вътрешен заем. Остатъкът от 195 млн. евро бе разсрочен за 10 май тази година. Тъй като НЕК е в тежко финансово състояние, отчитайки загуба от около 80 млн. лв. за 2012 г., нейният собственик БЕХ реши да обяви две процедури за банков кредит и за структуриране на облигационна емисия, всяка от които за до 250 млн. евро. Обявеното в началото на март от шефа на БЕХ Михаил Андонов намерение бе със заема да се плати ядреният дълг, а след това с парите от пласираната емисия да се покрие това задължение. След като в определения от БЕХ срок – 8 април 2013 г., е внесена оферта за нужното финансиране само от лондонския клон на германската “Дойче Банк“, по която обаче не е платена изискуемата гаранция за участие, бордът на енергийния холдинг е решил да прекрати търсенето на този вид кредит. Така сега “Българският енергиен холдинг“ ще разчита до началото на май да се пусне облигационната емисия за другите 250 млн. евро, за да може да се разплати с банките, водени от БНП-Париба. Самият Андонов коментира преди месец, че пласирането на облигациите ще стане по-бавно заради необходимостта от избор на финансов и правен консултант, които да помогнат на холдинга да структурира необезпечената емисия със срок на изплащане от 5 до 7 години. Проблемът със срока на пласирането на облигациите обаче изглежда решен чрез поставеното в поканата за избор на инвестиционен консултант за емисията искане да се осигури краткосрочно мостово финансиране, “при положение, че времето за пласиране на емисията не е достатъчно за рефинансиране на дълг на дъщерно дружество през месец май“. “Става въпрос за краткосрочен кредит от 195 млн. евро, който ще бъде рефинансиран при пласиране на емисията“, обясняват на потенциалните си кандидат-консултанти от БЕХ. Така БЕХ получава шест предложения за инвестиционен консултант по сделка за емитиране на облигационната емисия. Те са на немската “Дойче банк“ (Deutsche Bank), френската “Сосиете Женерал“ (Societe Generale), американските “Голдмън Сакс“ (Goldman Sachs) и “Сити Груп“ (Citi Group), обединение на “Джей Пи Морган“ (JP Morgan) с българската “Първа финансово-брокерска къща“, както и британската банка HSBC, която бе консултант на БЕХ за оценка на рентабилността на проекта за строеж на АЕЦ “Белене“. Кандидатите да дават правни консултации за структурирането на облигационната емисия са били десет, две от предложенията са дисквалифицирани, тъй като не отговарят на изискванията за допустимост. Останалите осем ще бъдат разгледани и класирани. Сред тях е и фирмата “Уайт енд Кейс“ (White & Case), която консултира НЕК в арбитражния спор с руската “Атомстройекспорт“, предявила в Париж иск за над 1 млрд. евро заради спряния строеж на АЕЦ “Белене“. Останалите са Herbert Smith Freehills; Latham & Watkins, Clifford Chance, Ashurst; Allen & Overy; Cleary Gottlieb Steen & Hamilton и Freshfields Bruckhaus Deringer. Отстранените са обединението между Shearman & Sterling и Skadden, Arps, както и Slate, Meagher & Flom.
Източник: Медия Пул (16.04.2013)
 
Независим оценител ще анализира доклада за наличие на природен газ край Ловеч Министерството на икономиката, енергетиката и туризма обяви обществена поръчка за изготвянето на одит на доклада на Direct Petroleum България за наличието на залежи от природен газ край Ловеч. Проверката ще коства 66 хил. лева, показа справка в портала на Агенцията по обществени поръчки. Изпълнителят ще трябва да даде оценка на методиката, използвана от компанията, за да определи какви са запасите и еднозначно да отговори дали предложената от компанията технология за добив противоречи на мораториума, наложен от парламента за проучване и добив на шистов газ. Критерият за избор на оценител на доклада ще бъде най-ниската цена, става ясно още от обявата. Крайният срок за получаване на офертите е 23 април. В края на миналата година Direct Petroleum получи 35-годишна концесия за добив на природен газ от находището „Койнаре“ в участъците „Борован“, „Враняк“, „Девенци“ и „Садовец“. Очакванията са добивът на природен газ да започне от средата на тази година. Компанията вече има сключен договор с "Булгаргаз" за изкупуване на добитите количества газ.
Източник: Инвестор.БГ (17.04.2013)
 
От половин година текат преговори за рестарт на "Химко". Това съобщи кметът на Враца Николай Иванов. Към торовия завод проявява интерес инвеститор, който вчера дойде във Враца по покана на градоначалника. Кой е предприемачът обаче, засега остава в тайна. "Не искам да коментирам инвестиционните му намерения, докато не се убедя, че има реална надежда за завода", подчерта кметът. Според него на този потенциален купувач му предстоят тежки преговори с най-големите кредитори, които са държавни фирми - "Булгаргаз" и НЕК.
Източник: Стандарт (30.04.2013)
 
Колко се печели от държавен бизнес Частната собственост в икономиката на България преобладава, но държавата е тази, която доминира силно в два сектора - транспортна инфраструктура и енергетика. Отчетите на компаниите за миналата година и началото на тази дават разнопосочни сигнали за държавния бизнес. Това донякъде е обяснимо - върху него влияят както пазарни фактори, така и силни регулации - енергетиката например е най-силно контролирания сектор в държавата, който често е ставал заложник на социални, политически и икономически интереси. Това обаче остава най-печелившият бизнес за държавата. В същото време в него са и компаниите, които трупат сериозни загуби. Като цяло браншът е повлиян от регулациите на цените на електроенергията и спадналото потребление през миналата година и началото на тази. За 2012 например приходите му растат и са над 8 млрд. лв. (заедно с по-малките компании), а печалбата е близо 600 млн. лв. за най-големите дружества. При губещите пък общият минус е малко над 150 млн. лв. В сайта на Министерство на финансите отчети на "Булгаргаз" не бяха открити и неговите цифри не са включени в горните суми. Приходите му са над милиард, което директно прави общите постъпления над 9 млрд. лв. През 2010 и 2011 г. обаче компанията беше на сериозни загуби. Българският енергиен холдинг, който е шапката на най-големите държавни дружества в сектора, е получил над два пъти по-голям дивидент през миналата година - 539 млн. лв. при 213 млн. лв. за предходната. Това е и основното постъпление на мегаструктурата. Печалбата му обаче не расте с толкова голям темп, колкото приходите. Причината - над 300 млн. загуби от обезценки. В отчета не е посочено каква е причината за тях и те в крайна сметка изяждат голяма част от приходите. До редакционното приключване на броя официален коментар от БЕХ не беше получен. Експерти от сектора обаче обясниха, че това най-вероятно са обезценки от отписани вземания на холдинга. Например тези от "Топлофикация София" вече са изчистени от отчета. Печалбата за 2012 г. се покачва до 285 млн. лв. при 186 млн. лв. година по-рано. Преди месец доклад на Държавната финансова инспекция показа, че дъщерната НЕК е загубила 36 млн. лв. от лихвени суапови сделки покрай заема, отпуснат на компанията от BNP Paribas за АЕЦ "Белене" за 250 млн. евро (текущо вече 195 млн. евро, след като част от него беше погасена). За плащането му се нагърби пък БЕХ, който вече избра Citigroup за банка, която да осигури мостово финансиране и емитиране на облигации за рефинансиране на задължението към френската банка. Това трябва да стане до 21 май, когато е падежът. Заради заема БЕХ получи и рейтинг от Fitch. В доклада към него сред рисковете беше посочена слабата диверсификация на паричните му средства - към края на септември ставаше въпрос за 717 млн. лв. на консолидирана основа, 87% от които (624 млн. лв) са в една банка - в случая КТБ. Паричните средства на индивидуална основа към края на миналата година на БЕХ са 75.7 млн. лв. при 167 млн. лв. година по-рано. Толкова са и към края на март, но в отчета не е посочено как са разпределени те. Една част от печалбата си държавния холдинг вкарва в бюджета, а друга предоставя на дъщерните си дружества - за 2012 г. са им предоставени над 240 млн. лв. В доклада за дейността към края на март е посочено, че размерът на вземанията (търговски и заеми) от дъщерни дружества остава висок, като просрочените задължения от тях са в размер на 427.4 млн. лв. Потреблението на електроенергия през миналата година в страната се е понижило с 4%, а за износ са внушителните 21.9%, показва докладът на НЕК. Тенденцията продължи и в началото на тази година (спад на потреблението с 9.9%), което беше причина за изключване на доста централи. Това е и причината НЕК да отчита рекордно ниски приходи от износ, се казва в отчета й. От електрическата компания посочват, че към края на миналата година общите присъединени мощности от ВЕИ (вятърни и соларни паркове) към цялата мрежа вече надхвърлят 1600 МВт. Като цяло компанията е закупила по-малко електроенергия, но на по-висока цена - средно 82.58 лв. за мегаватчас. Заради компенсаторните плащания за зелена енергия обаче НЕК рязко влошава крайния си резултат - дружеството е на загуба от 94 млн. лв. Допълнителният фактор за това е и бумът на присъединените мощности на ВЕИ през пролетта на миналата година. Всъщност основната загуба за НЕК е натрупана в първото полугодие на 2012 заради по-тежките регулаторни изисквания, които от 1 юли бяха облекчени, което е компенсирало част от загубите и дори довело до печалба през първото тримесечие. При АЕЦ "Козлодуй" се налага тенденцията на плавно намаление на приходите, като основна причина за това са по-малкото продадена електроенергия и свитите реализирани количества на свободния пазар. Това се отнася както за миналата година, така и за началото на тази. През 2012 г. общите приходи са за малко над 847 млн. лв., което е спад с 1%. Темпът на понижение в началото на тази година обаче се ускорява. През първото тримесечие те се понижават с 6% до 224.6 млн. лв. заради по-малко продаден ток на нерегулирания пазар - там продажбите са се понижили с 9% до 9.27 млн. лв., като за това е натежала и по-ниската средна продажна цена основно при износа. Свитото производство обаче е довело до по-малко разходи за ядрено гориво и транспорт на отработеното, което в крайна сметка извежда централата до сериозен ръст на печалбата - с 28% до 146.5 млн. лв. за миналата година. Не такава е ситуацията обаче в началото на тази - печалбата вече се е понижила с 10 млн. лв. до 66.39 млн. лв. Криза и спад – в транспорта проблемите на реалната икономика личат много силно. Резултатите на повечето държавни компании показват спад и за първото тримесечие, и за миналата година, сравнено с предходни периоди. Масово обясненията за това са по-малко пътници, по-малко товари и общ застой, а специално при пристанищата и железниците силно влияние е оказал и намаленият добив на въглища в България. Сред по-големите транспортни компании през миналата година увеличение на приходите е имало само при "Пристанище Варна", компания "Пристанищна инфраструктура" и "Летище София" - последното обаче с по-малко от 2 на сто спрямо 2011 г. и то заради продажба на имоти. През първото тримесечие положението е по-добро. На двете най-големи пристанища – Варна и Бургас, обработените товари са били над планираното съответно с 30% и с 21%. В Бургас доста повече от първоначално предвижданите са били насипните товари, скрап, зърнени храни. Като цяло обаче износът на цимент и изкуствени торове през пристанищата е намалял, същото се е случило и при "БДЖ – Товарни превози". В Русе преминалите въглища, които са и основният насипен товар, са повече от двойно по-малко на годишна база. През първото тримесечие количеството им е било едва 43 хил. тона при над 100 хил. тона в предишните две години. Като причина от ръководството посочват слабия пазар на електроенергия и топлинна енергия на "Топлофикация Русе". Подобни проблеми има и "БДЖ - Товарни превози", което за пореден път излиза на загуба и със спад на приходите и през първото тримесечие, и за миналата година. Оборотът е изостанал с 20% от плановете за януари-март, като основните причини, посочени от ръководството, са затруднения на клиентите на компанията, които не могат да намерят пазар за стоките си. Косвеното влияние на кризата е под формата на по-малко доставки на въглища, чиито доставки след средата на февруари са били на практика замразени. Спад има и при превозени руда, нефтопродукти, металургични изделия, изкуствени торове. Интересно е, че товарният превозвач има и вземания за близо 7 млн. лв. от чужди железопътни оператори — малко над половината са от гръцките железници. В същото време държавната компания има дългове към чужди превозвачи, основно към Чехия и Австрия. Пътническите превози на БДЖ отново са се върнали към загуба в края на март, а и за миналата година, и само за първото тримесечие оборотът при тях е паднал. Промяна в броя на пътниците почти няма, макар че през ноември и декември миналата година броят им рязко е намалял в сравнение с пролетните и летните месеци. Въздушният транспорт също не е в добро положение — само за първите три месеца международните полети в България са намалели с 10%, което не може да се компенсира от едва 2% ръст на вътрешните. Лоша е ситуацията и с товарите, и с пътниците, преминали през най-голямото летище - София. Там оборотите са намалели и само продажба на земя за 8 млн. лв. през март е довела до общ ръст на приходите, се посочва в доклада за дейността. Аеропортът не е изпълнил плановете си за обслужени самолети и пътници, като сред причините са фалит на отделни авиокомпании, сливане на други и отменени полети. Конкуренцията пък продължава да убива бавно бившия пълен монополист "Български пощи" - макар че в първото тримесечие загубата намалява, а приходите са почти без промяна, миналата година е показала поредното потъване на компанията. Традиционно силните ниши на пощите се свиват — намалени са приходите от плащане на пенсии, като според доклада само за първите три месеца на годината броят на хората, които са използвали държавната компания за това, са по-малко с 255 хил. души. Като причина се посочва конкуренцията от банките, заради която все повече пенсионери предпочитат дебитни карти. Намалени са и приходите от плащания на сметки за електроенергия. За сметка на това са нараснали приходите от винетки, продажба на активи и странични дейности, като например от почивните станции на "Български пощи". При по-малките дружества на държавата тенденциите са разнопосочни - някои свиват приходи и печалби, други ги повишават. Без значение дали са малки или големи обаче доброто управление и резултати на държавните дружества са важни, защото създават работни места, дивидентите от тях отиват в бюджета. Има и още нещо. Управлението на такъв сериозен ресурс без контрол и прозрачност създава условия за корупция и странични зависимости. Нещо, което видяхме последните години с парите на държавните дружества, съсредоточени в една частна банка, финансирала впоследствие създаването на медийна и бизнес империя
Източник: Капитал (10.05.2013)
 
"Булгаргаз" задържа цените Общественият доставчик "Булгаргаз" няма намерение да иска промяна в цената на природния газ от 1 юли. В петък компанията публикува предварителните си разчети за цените. Така за 1000 куб. метра потребителите ще продължат да плащат 630,94 лв. без акциз и ДДС. В прогнозата си държавното дружество е взело под внимание съотношението на лева спрямо долара, както и движението на цените на алтернативните горива. На 10 юни "Булгаргаз" ще направи окончателно предложение за цените. Според финансовия отчет на компанията за 2012 г. тя работи на загуба от 113 млн. лв. Миналата година цената на синьото гориво за потребителите е скочила средно с 24,95%, но е била по-ниска с 4,73% от тази, на която "Булгаргаз" купува горивото от Русия. В същото време потреблението продължава да намалява. Най-драстичен спад при покупката на газ има в химическата индустрия - 18,71%, в металургията - 16,16%, и в производството на строителни материали - 11,36%.
Източник: Труд (13.05.2013)
 
427 млн. лева има да събира БЕХ Над 437,3 млн. лв. просрочени задължения има да получава Българският енергиен холдинг (БЕХ) от своите дъщерни дружества, показва отчетът на компанията за първите 3 месеца на годината. Сред най-големите длъжници в групата са Националната електрическа компания (НЕК) и "Булгаргаз". Заради свити приходи печалбата на холдинга е с 1,5 млн. лв. по-ниска спрямо същия период на м.г. В БЕХ освен "Булгаргаз" и НЕК влизат още ТЕЦ "Марица изток 2", "Мини Марица изток", "Булгартел", АЕЦ "Козлодуй" и "Булгартрансгаз". В момента компанията е в процедура за емитиране на облигационен заем от 250 млн. евро. С него холдингът планира да върне кредита за АЕЦ "Белене" към френската банка БНП Париба, отпуснат на НЕК. От началото на годината БЕХ е инвестирал около 4,3 млн. лв. в газопровода "Набуко Запад". Според данните на холдинга капацитетът на тръбата ще спадне най-малко с 14% заради по-късото трасе, което ще започва от българо-турската граница и ще свършва при австрийския град Баумгартен.
Източник: Труд (14.05.2013)
 
Американската мечта “Неохим” "Неохм" АД работи на пълни обороти 13 години след приватизацията си. Всичко, което се е случило от 2000 година до днес, изпълнителният директор инж. Васил Грънчаров обобщава - като в американска мечта. Димитровградският торов гигант е едно от най-успешните приватизирани предприятия не само в Хасковски регион, но и в страната. "Неохим" е приемник на създадения през 1951 г. "Химически комбинат". Първоначално в завода се произвеждат азотни и фосфорни торове. През 1987 г. в експлоатация е въведен нов комплекс за производство на амоняк, азотна киселина и амониев нитрат. При първата вълна на масовата приватизация държавата продава 25% от капитала на дружеството. През 1999 г. Агенцията за приватизация стартира процедура за продажбата на пакет от 1 353 723 акции, представляващи 51% от капитала. Крайна оферта подава само консорциумът "Неохим инвест" /между мениджърското дружество "Евро ферт" и ливанската фирма "Каримекс кемикълс интернешънъл"/. Cделката се сключва на 12 юни 2000 г., а цената е 100 000 долара. През 2000 г. АП продава на физически лица при облекчени условия още 381 725 акции /14.37% от капитала/. "Купувачът завари производствена площадка, развивана без ясна мисъл и визия за енергийна и суровинна интеграция на инсталациите", спомня си изпълнителният директор инж. Васил Грънчаров. Първата година след приватизацията е изключително тежка. Новото ръководство решава да тегли кредит, основно за натрупаните плащания за природен газ към "Булгаргаз", които тогава възлизат на около 30 млн. лв. Тегленето на заема обаче се оказва трудно. "По онова време банките започнаха да стават частни, а никой не познаваше "Неохим"", разказва инж. Грънчаров. С лични контакти, чар и добър бизнесплан, новият екип успява да издейства необходимите пари от "Булбанк". Връща ги сравнително бързо и колелото се завърта. Следващата стъпка е да се направи заявка за качеството на продукцията на външния пазар. Днес в предприятието се трудят 1300 души. Годишният оборот е около 140 млн. евро. На външния пазар "Неохим" използва добре развита дистрибуторска мрежа. През последните години приходите на дружеството, формирани от износ, yварират между 40 и 60%. Мажоритарният собственик "Евро ферт" АД е основен разпространител на продуктите на торовия завод за вътрешния пазар. Основен конкурент на Неохим е "Агрополихим" АД - Девня. На външните пазари конкуренти са производители от Румъния, бившия Съветски съюз, Германия и Китай.
Източник: Стандарт (20.05.2013)
 
11 банки държат парите на държавните фирми 11 търговски банки държат парите на държавните предприятия. Това стана ясно вчера, след като министерствата обявиха официално в кои трезори се съхраняват парите на предприятията с повече от 50% държавно участие в капитала. Публикуването на тази информация стана задължително, тъй като Министерският съвет прие промени в Правилника за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Така до приключване на редакционния брой 13 (от общо 16) ведомства публикуваха задължителната справка. В нея е посочен делът на нетната експозиция към една банка на държавните фирми със средства над 3 млн. лв. в случаите, когато експозицията надвишава 25% от паричните средства на дружеството. Така излиза, че банките, които посредничат за управлението на държавните пари и попадат в гореспоменатия фокус, са: Пощенска банка, Централна кооперативна банка, Корпоративна търговска банка, УниКредит, Първа инвестиционна банка, Инвестбанк, Търговска банка Д, Райфайзенбанк, ОББ, СИБАНК и Българо-американска кредитна банка. Занапред обаче максимум 25% от паричните средства на една държавна фирма ще могат да се държат на депозит в една банка. Това предвиждат новите правила за управление на компаниите с над 50% участие на държавата в капитала, които бяха приети от Министерски съвет. Така например, ако една държавна фирма има 80 млн. лева парични средства и иска да ги сложи на депозит в банки, новата регулация ще я задължи да разпредели парите в поне четири трезора. В случай, че същата държавна фирма има непогасен кредит към банка, тогава максималната допустима нетна експозиция към нея ще се изчислява на база разликата между сумата на депозита и сумата на непогасената част от кредита, която отново не трябва да надвишава 25% от общите парични средства на предприятието. Тези лимити ще се изчисляват всеки месец, като при възникнали отклонения ще се дава срок от 30 дни за изчистването им. Самият избор на банка ще се прави на база икономически най-изгодната оферта.
Източник: Стандарт (23.05.2013)
 
Нов голям заем се готви да изтегли общественият доставчик "Булгаргаз", показва справка в регистъра за обществените поръчки. Дружеството се нуждае от 150 млн. долара, за да купува природен газ. Компанията, която от години работи на загуба заради определяните от ДКЕВР по-ниски цени на синьото гориво, през 2011 г. изтегли от КТБ заем от 80 млн. лева. Парите не стигнаха. Дружеството има дългове и към компанията майка БЕХ. Новият заем най-вероятно ще бъде използван, за да може "Булгаргаз" да запълни изпразненото вече хранилище в Чирен. Количествата от него се използват през зимата.
Източник: Труд (23.05.2013)
 
Нов голям заем се готви да изтегли общественият доставчик "Булгаргаз", показва справка в регистъра за обществените поръчки. Дружеството се нуждае от 150 млн. долара, за да купува природен газ. Компанията, която от години работи на загуба заради определяните от ДКЕВР по-ниски цени на синьото гориво, през 2011 г. изтегли от КТБ заем от 80 млн. лева. Парите не стигнаха. Дружеството има дългове и към компанията майка БЕХ. Новият заем най-вероятно ще бъде използван, за да може "Булгаргаз" да запълни изпразненото вече хранилище в Чирен. Количествата от него се използват през зимата.
Източник: Труд (23.05.2013)
 
Френски гигант влиза в Набуко Френският индустриален консорциум GDF Suez, който е един от най-големите енергийни компании в Европа, се включва в проекта за тръбопровода "Набуко"-запад. Това съобщи австрийската енергийна компания OMV в комюнике. OMV, без да посочва стойността на сделката е продал на GDF Suez 9% от своя дял в "Набуко- запад" - проект подкрепен от ЕС. Австрийската компания от своя страна наскоро трябваше да изкупи дяловете на германската компания RWE, която се оттегли от проекта. Включването на GDF Suez като партньор в "Набуко - запад" бележи нов, важен напредък и показва, че "Набуко е правилният път за снабдяване в бъдеще на Европа по сигурен начин с повече газ от повече източници", каза генералният директор на OMV Герхард Ройс. Така в момента проектът "Набуко-зарад" има шест инвеститори: австрийската енергийна компания OMV, унгарската MOL, румънската Трансгаз, българската Булгаргаз, турската Botas и френската GDF Suez
Източник: Дарик радио (29.05.2013)
 
Задълженията на "Топлофикация София" надхвърлиха 600 млн. лв. Задълженията на "Топлофикация София" през 2012 г. са нараснали с близо 10 на сто до 603.97 млн. лв., съобщи председателят на комисията по инженерна инфраструктура в Столичния общински съвет Иван Илиев. Той участва в представянето на резултатите от работата на комисиите, които оценяват финансовото състояние на общинските дружества. Причината е основно в нарастването на краткосрочните задължения към "Булгаргаз", които от 160 млн. лв. през 2011 г. стават 220 млн.лв. през 2012 г. В същото време дългосрочият дълг към газовия доставчик е намален тройно - от 32 млн. лв. на 10 млн. лв. Промени се и начинът, по който "Топлофикация София" разплаща газа, обясни председателят на инженерната комисия в общинския съвет. Докато през 2011 г. газът се е предплащал за два месеца напред, през 2012 г. - вече три месеца предварително. Илиев изтъкна, че въпреки трудностите за втора поредна година "Топлофикация София" има положителен финансов резултат, а средствата се използват за инвестиции и погасяване на стари задължения. През 2008 г. дружеството е било на загуба от 63 млн. лв., а през 2009 г. - от 100 млн. лв., докато през 2012 г. излиза на печалба от 3 млн. лв.
Източник: Дневник (30.05.2013)
 
Общинските фирми подобряват финансовите си резултати "Общинската икономика е стабилизирана." Така описва финансовото състояние на търговските дружества през миналата година председателят на Столичния общински съвет Елен Герджиков. Според него това се дължи на повишения контрол и новите мерки, които администрацията е въвела. "Не гледаме всичко с розови очила, тъй като все още има фирми, които трябва да подобрят своите резултати или да се преструктурират, но сме удовлетворени от резултата", допълни Герджиков. С положителен финансов резултат за 2012 г. са 17 от общо 20-те общински търговски дружества. На печалба са и 28 от общо 44 лечебни заведения към кметството. Общата печалба на всички 64 фирми е 18.8 млн. лв. Реализираните приходи за изминалата година показват също добър резултат, отчитат от ГЕРБ - над 1.59 млрд. лв., като общината очаква да получи и 14.4 млн. лв. дивиденти. Въпреки положителния резултат обаче балансовият отчет на столичните предприятия сочи увеличение на разходите с 11%. Това според общинските съветници от ГЕРБ се дължи на мащабните инвестиционни програми на дружествата. Фирмите показали най-добър резултат през 2012 г. са Центърът за градска мобилност (ЦМГ) с печалба от 4.3 млн. лв. "Чистота - Искър" отчита 1.9 млн. лв. печалба, а "Топлофикация - София" - над 2.7 млн. лв. Въпреки това обаче топлинното дружество има дългове към "Булгаргаз" и БЕХ в размер на над 603 млн. лв. Вземанията пък са в размер на 608 млн. лв., като през 2011 г. те са били 525 млн. лв. От общинската администрация обясняват, че увеличението е резултат от присъдени вземания по съдебни дела, дължими суми за електрическа енергия от НЕК и просрочени задължения от абонати. Според общинските съветници от ГЕРБ финансовият резултата на "Топлофикация - София" за миналата година е добър, сравнено с предишни периоди. Те припомнят 2009 г., когато дружеството отчете загуба от 100 млн. лв. "Увеличава се ефективността на работата на транспортните дружества и цифрите го показват", казва председателят на стопанската комисия Николай Стойнев. По думите му общинските фирми са увеличили резултатите си два пъти от последните години. Така например "Столичен електротранспорт" е увеличил печалбата си от 189 хил. лв. през 2011 г. на 1.8 млн. лв. през миналата година. Според Стойнев това се дължи на новосъздаденото строително поделение към дружеството, благодарение на което са се повишили приходите. "Новата структура изпълнява различни поръчки, като например подмяна на трамвайни линии и контактна мрежа. Работи и по проекти в община Бургас", допълни председателят на стопанската комисия. Друг отличник по приходи е ЦМГ с 31.2 млн. лв. Печалбата на компанията е 4.3 млн. лв., като спрямо 2011 г. дружеството отчита увеличение с 1.1 млн. лв. Това най-вероятно се дължи на разширението на зоните за платено паркиране, увеличението на цените за престой в синя зона, както и на по-високата цена за репатриране на неправилно паркирани автомобили. Въпреки тези резултати обаче задълженията на фирмата продължават да растат. През 2011 г. те бяха близо 90 млн. лв., а година по-късно са 114.6 млн. лв. Общинските съветници от ГЕРБ не уточниха на какво се дължат тези резултати. "Подобрението на финансите на общинските дружества се дължи на постоянния контрол от страна на кметството, както и на конкурсния принцип на избор на директори", каза Николай Стойнев. По негови думи промените, които са въведени през 2011 г. за определяне на заплатите в общинските дружества, които вече се формират от икономическия резултат на всяка компания, също са допринесли за положителното състояние на предприятията. Въпреки удовлетворението на общината от финансовите резултати през 2012 г. по традиция някои от дружествата са в тежко състояние. Три фирми - "Егида", "Галатея" и "Озеленяване", отчитат загуби през годините. Общинската охранителна компания, която неведнъж е давала поводи за дебати в Столичния общински съвет, отчита загуба от 300 хил. лв. и задължения в размер на 1.5 млн. лв. Вариантите за съдбата на дружеството, които местната управа обсъжда, са три – ликвидация, приватизация или преструктуриране в общинско предприятие. За да се стигне до някое от тези решения обаче, първо Столичната община трябва да разгледа актуализацията на капитала и приемането на нов устав. Това според съветниците от ГЕРБ ще се случи до края на юни. Друго предложение за решение на проблема е дългосрочното отдаване под наем за срок от пет години на три имоти, които да стопят част от дълговете на компанията. Това са "Баня "Мадара", Гарнизонното стрелбище и помещенията за наблюдение в Южния парк. "Дружеството е създадено в години, когато не е имало обществени поръчки, през него са минавали много пари и много се е крало", казва председателят на Столичния общински съвет. По негови думи ситуацията в момента е различна и общината трябва да прецени дали е необходимо да има изобщо подобно дружество. Друга фирма, която също показва отрицателни стойности, е "Озеленяване" със загуба от 458 хил. лв. Според Столичната община това се дължи на стари вземания, които през 2011 г. ръководството на дружеството е определило като несъбираеми. "През миналата година, когато идва новият екип, се предприемат действия и в момента се водят дела, като спечелените пари влизат в приходите на фирмата", казват от администрацията. Столичното дружество "Галатея", което стопанисва общински бази, е със загуба в размер на 383 хил. лв. "Тъй като дружеството не може да съществува в този вид, изходите са два - да намери начин за увеличение на приходите или да бъде влято в "Софийски имоти", казва Стойнев. Според него това са единствените варианти за фирмата.
Източник: Капитал (31.05.2013)
 
Дълговете на “Топлофикация София” нараснаха до 604 млн. лв. Дълговете на “Топлофикация София” са нараснали с нови 53 млн. лв. през изминалата година и вече достигат близо 604 млн. лв. В същото време вземанията на компанията от абонати са в размер на 350 млн. лв. Това сочи финансовият отчет на дружеството за 2012 г. Увеличението на задълженията на “Топлофикация” се дължи на ръста на краткосрочните дългове, докато при по-старите борчове се отчита намаление. През 2012 г. дългосрочните дългове са намалели с 55 млн. лв., докато краткосрочните са се увеличили със 108 млн. лв. спрямо предходната година. Най-големите задължения на “Топлофикация” са към доставчика на горивото “Булгаргаз” от 230 млн. лв. Дълговете към “Българския енергиен холдинг“ са над 125 млн. лв. През 2012 г. се е променил начинът, по който “Топлофикация София” разплаща газа. През 2011 г. горивото се е предплащало за два месеца напред, докато през 2012 г. - три месеца предварително, каза Илия Илиев, председател на комисията по инженерна инфраструктура в Столичния общински съвет. Той изтъкна, че въпреки трудностите за втора поредна година общинското дружество има положителен финансов резултат, като излиза на печалба от 3 млн. лв. за 2012 г. По думите на Илиев средствата се използват за инвестиции и погасяване на стари задължения. През 2008 г. “Топлофикация София” беше на загуба от 63 млн.лв., през 2009 г. тя намаля до 10 млн. лв., а през 2011 г. беше отчетена печалба от 21 млн. лв.
Източник: Медия Пул (31.05.2013)
 
"Булгаргаз" ЕАД, дъщерно дружество на „Български Енергиен Холдинг” (БЕХ) ЕАД предложи на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да утвърди цена на природния газ за трето тримесечие на 2013 г. в размер на 630 лева за 1000 куб. м, съобщиха от компанията. Посочената цена е без акциз и ДДС. Тя представлява намаление с 0,15% (0,94 лв. за 1000 куб. м) в сравнение с действащата цена. Предложението на „Булгаргаз“ е в съответствие с изискванията и условията на Наредбата за регулиране на цените на природния газ, уточняват от дружеството. Предстои държавният регулатор да разгледа предложението за цената на газа и да излезе с предварително решение, като след общественото му обсъждане ще бъде взето и окончателно решение.
Източник: Класа (11.06.2013)
 
ДКЕВР започва да отстъпва от радикалните идеи за промени в цените на тока Цената на парното няма да пострада вследствие на новата методика на ценообразуване на електроенергията, която в момента се подготвя от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Това заяви новият председател на регулатора Анжела Тонева на първото открито заседание на обновения му състав, допълвайки, че предстои разглеждането и на цената на природния газ. Изявлението на Тонева идва след като преди три седмици служебното правителство и бившият шеф на ДКЕВР Евгения Харитонова представиха идеите за намаляването на задължително изкупуваната от НЕК електроенергия на преференциални цени от топлофикациите. Конкретно ставаше дума "Топлофикация-София", чиято електроенергия се продава на цена близо 300 лв. за мегават час, или повече отколкото тази от фотоволтачините паркове, присъединени към мрежата след 1 юли миналата година. Причината за отказа от тока на столичното парно е, че то не е високоефективно - спестената първична енергия е под 10% и е съмнително доколко изобщо може да получава преференциални тарифи. За да се запазят приходите на "Топлофикация - София" обаче това би означавало значително повишение на цената за топлоенергията. Вчера от "Булгаргаз" внесоха предложението си за третото тримесечие за цената на природния газ, в което на практика предлагат запазване на одобрената от ДКЕВР стойност от второто тримесечие. "Надяваме се никой да не пострада и всички дружества да разберат сложността и тежестта на сегашната ситуация", каза по този повод Тонева. Не бих могла да се ангажирам, че цената на електроенергията ще бъде такава, каквато правителството счита, че трябва да бъде, тъй като ДКЕВР е независим орган – така Тонева отговори на въпроса как и за сметка на кого регулаторът ще успее да задържи цената на тока, въпреки исканото от дружествата увеличение. В този дух беше и новото интериорно решение, което видяха присъстващите в заседателната зала. Членовете на регулатора вече няма да седят на една маса с дружествата, които регулират. Тонева обясни разместването с желанието на регулатора да не стои на една маса с дружествата, тъй като трябва да обсъждат нещата като съдници "равноотдалечени от всичките страни". В средносрочен план тя заяви желание да бъде променена работата на комисията, така че да има по-добри резултати в нейната дейност. Заповедите за назначение на комисията са едва от 6 юни и членовете й тепърва "открехват вратата" пред проблемите в енергетиката, каза Еленко Божков. Снощи за първи път комисията се е събрала, за да бъде запозната с фактите от администрацията, така че ще е необходимо време за ориентация в ситуацията, която Божков определи като "не розова". Новият състав заяви краткосрочните си амбиции да работи при пълна прозрачност за запазване цената на електроенергията чрез преструктурирането й, както и за отпушване на блокирания от такса пренос износ. Това ще позволи да се спрат ограниченията в работата на електроцентрали. Към момента България изнася в реално време около 100-150 MW, които се добавят към около 250 MW транзитен ток, който преминава през България за трети страни. Божков изнесе данни, според които за първите пет месеца на годината има реализиран 1.5 млрд. киловатчаса износ, което е с пъти по-малко от количествата през добрите години, когато годишният износ е достигал 10 млрд. киловатчаса. "Искаме да направим разчетите така, че да дадем възможност за износ на 5 млрд. киловатчаса", заяви Божков. Относно конкретните срокове, в които трябва да бъдат взети необходимите решения, за да се промени патовата ситуация, в която намира българската енергетика, Тонева призна, че има сериозно изоставане в работата на ДКЕВР. Амбицията на комисията е максимално скоро да влязат в сила не само цените, но и да се създадат условия да заработи пазарът на електроенергия като се уредят търговските правила за работата му, издаването на лицензиите за доставчиците на последна инстанция, както и всички други съпътстващи документи, необходими за ефективно му функциониране. Във връзка с вчерашното изявление на министъра на икономиката и енергетиката, че очаква до края на седмицата ДКЕВР да има нова методика за ценообразуване на електроенергията, Анжела Тонева коментира, че се работата по този нов механизъм е започнала още по време на служебното правителство и изрази надежда, че до края на седмицата тази методика ще бъде факт. В новата методика се преразглеждат разходите и съответно приходите от такса зелена енергия, невъзстановяемите разходи, както и високоефективното производство в цената на електроенергията. От ДКЕВР все още не са запознати официално с предложението на Топлофикация София и Столична община за въвеждане на социална тарифа за топлоенергията за бита. То предвижда потребената топлоенергия до 250 киловатчаса да се заплаща с 20 на сто отстъпка, а до 1200 киловатчаса – с прогресивно намаляване на отстъпката. Над 1500 киловатчаса ще бъдат с 5% по-висока цената от регулираната. Михаил Димитров, който ще отговаря за топлоенергетиката в комисията, заяви, че е запознат с идеята и предстои тя да бъде разгледано и да се отговори. В тази връзка той коментира, че Европейската комисия стимулира комбинираното производство не с идеята да се получава кръстосано субсидиране, което да пази цената на парното ниска, а единствено защото комбинираното производство е вид екологично производство, при което се оползотворява над 80% от първичния ресурс. "Трябва да мислим какво ще дишат нашите деца, а не да си мислим дали това ще ни поевтини парното със стотинки или с левове", допълни той, без да засяга въпроса, че Топлофикация София трудно влиза в стандарта за високоефективно производство
Източник: Капитал (12.06.2013)
 
Пренасяме 45% от руския газ за Европа Между 40% и 45% от целите количества газ, които Русия изнася за Европа, ще минават през България, изчисляват експерти. Това ще стане след като газопроводът "Южен поток" бъде завършен и заработи на пълен капацитет. Тогава страната ни ще транзитира допълнителни 63 млрд. куб. метра руско синьо гориво на година, които ще се добавят към настоящите количества, които пренасяме за Турция, Гърция и Македония като клиенти на "Газпром". Освен съответните приходи от транзитните такси, които България ще започне да получава в края на 2015 г., когато заработи "Южен поток", страната ни ще получи и много по-сериозно геополитическо и стратегическо положение в региона на Балканския полуостров и в цяла Европа. Това може да помогне на държавата ни при преговори с други страни на политическо и дипломатическо ниво, смятат експерти. Не по-малки ще са и икономическите ползи за България. Освен самите транзитни такси бюджетът на страната ще получава приходи от данъците и осигуровките, които ще плаща компанията оператор на тръбата. Експлоатацията на газопровода пък ще създаде допълнителна заетост около трасето за съществуващи или нови фирми. Икономическият ефект от изграждането на "Южен поток" ще се усети още в края на тази година, за когато е планиран стартът на реалните строителни дейности на наша територия.
Източник: Стандарт (13.06.2013)
 
Най-големите български компании през 2012 г. "Лукойл Нефтохим България" отново оглавява класацията на най-големите компании в България – "Капитал 100". Резултатите от седмото поредно издание бяха обявени на специално събитие в сряда вечерта. През 2012 г. приходите на стария-нов лидер в подреждането са се увеличили с 22% и достигат 8.2 млрд. лв. За последните три години компанията отчита двуцифрени ръстове на бизнеса си (23% за 2011 г. и 31% за 2010 г.). Фактор за подобряването на резултатите са и растящите през последните години в световен мащаб цени на горивата. Те стоят и зад ръста на приходите, отчетен от другото българско дружество от групата на руската "Лукойл" – търговецът на горива "Лукойл България". Въпреки повишените продажби (с 3% до 3.6 млрд. лв.) компанията остава на третата позиция в класация. Така за втора поредна година вицешампион е медодобивният комбинат в Пирдоп "Аурубис България". През изминалата година приходите му са се свили с 8% до 4.3 млрд. лв., като причината е планов ремонт през есента. Водещата десетка В пълния си вариант подреждането в челото на класацията на най-големите български компании изглежда по следния начин: "Лукойл Нефтохим Бургас" "Аурубис България" "Лукойл България" Национална електрическа компания "Булгаргаз" "ОМВ България" "Овергаз" "Нафтекс петрол" "ЧЕЗ електро България" "Кауфланд България" За първи път в челната десетка на класацията "Капитал 100" липсва представител на телекомуникационния сектор. През годините място сред местните гиганти са заемали БТК и "Мобилтел". Растящата конкуренция на пазара обаче, както и регулаторният натиск върху цените за поредна година изяждат приходите на компаниите от сектора. В резултат на свиването на бизнеса на телекомуникационните оператори място в топ 10 на най-големите компании намира германската търговска верига Kaufland. Продължаващата експанзия на ритейл компанията на местния пазар обаче по всяка вероятност означава, че дружеството ще успее да прескочи прага от 1 млрд. лв., при това може би още през настоящата година. Година на бавни обороти Общите приходи на компаниите от топ 10 са се увеличили с 6.8% през 2012 г. Този резултат е съпоставим с постигнатия от дружествата от топ 100 ръст от 7%. В подреждането от 101 до 200 обаче повишението на приходите е с далеч по-скромните 0.13%, които доста по-красноречиво отразяват трудната икономическа обстановка през изминалата година. Приходите на най-бързо растящите 50 компании също се увеличават със значително по-бавни темпове в сравнение с предишни издания на класацията – за 2012 г. средният ръст сред топ 50 по показателя е с 31%. По отношение на печалбите ситуацията също не е съвсем розова. През 2012 г. около една пета от компаниите в топ 100 отчитат негативни финансови резултати, което е съпоставимо с данните за 2011 г. Във втората стотица една от всеки десет компании е работела на загуба през изминалата година. И в това издание на класацията обаче не липсват дружества, предпочели да не разкриват информация за финансовите си резултати за годината, което означава, че реалната картина вероятно е в по-негативни тонове. През 2012 г. средният финансов резултат на компаниите от топ 100, за които има данни, се е свил със 7%. При челната десетка общият финансов резултат за годината е загуба в размер на 227 млн. лв. в сравнение с печалба от почти 67 млн. лв. за 2011 г. Всъщност едва три от компаниите от топ 10 (за "Кауфланд" няма данни) са успели да реализират нетна печалба от дейността си през изминалата година. В подреждането на 50-те най-рентабилни компании също се забелязва влошаване на резултатите. Средната норма на печалба през 2012 г. намалява до 17 стотинки на всеки лев приходи в сравнение с 19 стотинки, отчетени през 2011 г. (в сметката не са включени резултатите на създадената от правителството на ГЕРБ Държавна консолидационна компания, която е своеобразна "касичка" за парите от приватизация). Софтуерни отличници За първи път в "Капитал 100" обръщаме специално внимание на компаниите от IT сектора. Първата ни класация на технологичните дружества е с фокус върху софтуерните разработчици, като подреждането включва само "производителите", но не и дистрибуторите на хардуер и софтуер. През последните няколко години секторът е един от най-динамично развиващите се в страната, като само за 2012 г. реализираният износ е за над 2 млрд. лв. Макар и все още да са по-скоро средни по размер, софтуерните компании определено имат потенциал скоро да намерят място и сред корпоративните гиганти в страната.
Източник: Капитал (27.06.2013)
 
Бърз закон за новите цени на тока Намаляване цената на тока, отпушване на износа и създаване на нов механизъм за компенсиране разходите за зелена енергия са част от ефектите, които се надяват да постигнат управляващите с промените в Закона за енергетиката, които бяха гласувани от депутатите на второ четене в петък. Законодателните действия са в подкрепа на обявените от министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев седем мерки, които според него ще доведат до намаление от 5% на цената на електроенергията. Сред основните промени, които Стойнев анонсира на 17 юни, са намаляването на студения резерв и изкупуването на тока от заводските централи по преференциални цени само за сертифицираното количество, надвишаващо собственото потребление на предприятието. Окончателните промени в законопроекта бяха гласувани на второ четене в четвъртък късно вечерта от комисията по енергетика, а на другия ден без никакъв дебат (но затова пък директно излъчени по телевизията) бяха приети с гласовете на 95 депутати. Измененият закон би трябвало да гарантира законодателната рамка за въвеждането на нов модел на ценообразуване от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). В парламента Драгомир Стойнев определи промените като "едно добро дело за енергетиката и българския народ". Министърът заяви, че цената за промишлеността нямало да се увеличи за сметка на бита. Законът за енергията от възобновяеми източници ще остане непроменен, а предвидените в него промени бяха преместени в Закона за енергетиката. Причината за решението на комисията по енергетика е, че в петък бе предвидено да се гласува само Законът за енергетиката, а депутатите бързаха да дадат законодателна писта за реализиране на новия модел на ценообразуване и обещаното намаление цената на тока. В името на това те решиха измененията да влязат в сила от деня на публикуването им в Държавен вестник, а не три дни след това. Председателят на парламента Михаил Миков апелира президентът в най-къси срокове да издаде указ за обнародването на закона. Неяснотата, която витае около новия модел на ценообразуване, както и бързината, с която законопроектът се придвижи за няколко дни до окончателното гласуване, предизвикаха реакции на неодобрение от страна на много от участниците в енергийния сектор. Общи обвинения са, че законът се приема прибързано, без обществена дискусия и без оценка на въздействието. Големите индустриални потребители предупредиха, че провеждането на непрозрачна политика ще доубие българската енергетика, ще доразруши българската индустрия и ще лиши страната от икономическа перспектива. ЕРП от своя страна изразиха недоволство, че промените ще върнат назад процеса на либерализацията. По отношение на либерализацията комисията донякъде се е съобразила със становищата на ЧЕЗ и ЕВН, в които те се обявиха срещу задължението на Доставчика от последна инстанция (ДПИ) да купува енергия за своите клиенти единствено от Националната електрическа компания (НЕК). ЕРП поискаха като компромисен вариант тази мярка, целяща да заздрави финансово НЕК, да бъде включена в преходните и заключителни разпоредби на закона с ясно фиксиран срок на действие. В противен случай според тях се създават условия за блокиране на либерализацията. Така в окончателния вариант на законопроекта вече е предвиден период от една година (ценовият период 2013-2014 г.), в който ДПИ ще има право да купува само от обществения доставчик. На заседанието на комисията Явор Куюмджиев допусна този период да бъде и две години. От текстовете в законопроекта не става съвсем ясно кога ще отпадне ограничението и съответно кога ДПИ ще има право да избира лица, различни от НЕК, от които да купува енергия. Единствено е уточнено, че това ще стане, след като ДПИ получи лиценз, както и надлежна регистрация от ЕСО на пазара на балансираща енергия. Притеснението на електроразпределителните дружества, които до дни ще получат лицензия за ДПИ, се базират на опасението, че НЕК може да продава енергия на ДПИ на по-ниска цена от тази, която е на свободния пазар. Това ще демотивира служебно разпределените към ДПИ клиенти да не търсят услугите на крайните търговци. При обратния случай – продажби на по-високи цени от тези на свободния пазар, клиентите биха се ориентирали към търговците и съответно НЕК няма да успее да реализира енергията, която е резервирала, и това ще доведе до нови дефицити в системата. Присъстващият на заседанието на комисията Иво Лефтеров, изпълнителен директор на НЕК, изрази притеснения, че с новия закон компанията се връща към периода до 2007 г., когато е изкупувала цялата енергия. Лефтеров не беше сигурен дали това не нарушава европейските директиви. Той пожела в новия закон да бъде изрично упоменато, че цената, на която НЕК ще продава по свободно договорени цени, не може да бъде по-ниска от регулираната. Шефът на НЕК поиска още да се запише в закона ДПИ да няма право да прави прихващане при тези продажби. И двете предложения на Лефтеров не бяха приети. Разходите за зелената енергия вече няма да са част от такса пренос под формата на зелена добавка, а ще бъдат компенсирани чрез два нови европейски инструмента. Първият приход ще бъде от търговете на квоти за емисии парникови газове. Това действие е предвидено по европейската Директива 29/2009 г. Досега въпросът кой има право да ползва тези приходи се решаваше от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), което беше упълномощено от предишното Народно събрание чрез промените в Закона за климата да използва средствата за различни екологични проекти. Приходите за България до декември м.г. от търговията с емисии са били около 57 млн. евро, приведени по сметка в БНБ. Новият Закон за енергетиката ще фиксира използването на тези средства и очакванията са, че по тази сметка ще могат да се натрупат доста средства. Европейската директива допуска използването на приходите от търговията с парникови емисии както за директна помощ за енергийно бедните и за проекти за ВЕИ, така и за справяне с тежестта, която обществото поема заради зелената енергия. Т.е. чрез тази директива може да се избегне евентуално обвинение за държавно субсидиране, което не се разрешава от ЕК. Другите постъпления ще дойдат от продажбата на зелена енергия на други държави, членки на ЕС. Т.нар. статистическо прехвърляне на енергия, както се нарича продажбата на зелени сертификати, беше сред препоръките от доклада на Европейската комисия (ЕК) от месец май. След като новият закон го регламентира, осъществяването на търговия със зелени сертификати може да се извършва единствено с междуправителствени споразумения, каквито вече има в ЕС. България е достигнала междинната си цел за производството на зелена енергия към момента и това й дава възможност да продава зелени сертификати на страни като Полша и Великобритания, които още не са постигнали целите си. Според Явор Куюмджиев преференциалната цена за изкупуване на зелена енергия в България е една от най-ниските в съюза, което дава възможност на страната да се позиционира добре на този пазар, на който вече търгуват страни като Гърция и Италия. Тъй като това е нов подход за целия съюз, не е още ясно колко реално могат да бъдат приходите по тази линия, но за ВЕИ бранша промяната в закона е важна, защото дава механизма, по който правителството може да предприема действия за намаляване на напрежението, което зелената енергия създава като разход в системата. В новия закон от такса пренос се изваждат зелената и кафявата добавка, както и невъзстановяемите разходи. Целта е таксата да достигне нивата си от юни м.г., преди въвеждането на сега действащия модел на ценообразуване. Това по думите на Куюмджиев щяло автоматично да отпуши износа, вкарвайки в системата по различни оценки между половин и 1 млрд. лева свежи пари годишно. След отпадането на тези такси обаче се създава дефицит в системата, който в новия закон се предвижда да бъде покриван по няколко начина. Освен вече споменатите приходи от квоти и от продажби на зелени сертификати третата възможност се състои във въвеждането на такса, която да се плаща от стопанските потребители на високо и средно напрежение, които са излезли на свободния пазар, включително и от тези, които са разпределени служебно към ДПИ. В закона влиза текст, който регламентира плащането на тази такса и от онези потребители, които изберат да купуват вносен ток. Депутатите приеха решение за удължаване на ценовия регулаторен период до 31 юли 2013 г. вместо 1 юли. Рамадан Аталай мотивира това решение с необходимостта, ако по стечение на обстоятелствата законът не влезе в сила, ДКЕВР да има възможност при удължаване на ценовия период да не бъде обвинена в нарушение. Такъв казус би се създал, ако президентът Плевнелиев наложи вето върху закона. За това още преди приемането на законопроекта вече го призоваха в свое отворено писмо представители на индустрията. Прехвърлянето на тежестта на т.нар. цветни добавки от преноса към индустрията ще доведе според тях до фалит на останалите малко на брой големи индустриални предприятия.
Източник: Капитал (01.07.2013)
 
Природният газ, който ще бъде транспортиран от Азербайджан до Гърция, Албания и Италия ще бъде достъпен и за други страни. Това заяви вицепрезидентът на СОКАР Елшад Насиров, предаде APA. Припомняме, през последните дни стана ясно, че проектът на Трансадриатическия газопровод (ТАР) е предпочетен пред проекта „Набуко", който ни засягаше пряко. С официално съобщение консорциумът "Шах Дениз" потвърди, че е избрал Трансадриатическия газопровод (TAP) да доставя обеми от природен газ от втория етап на проекта "Шах Дениз" на потребители в Гърция, Италия и Югоизточна Европа. Насиров подчерта, че проектът на Трансадриатическия газопровод (ТАП) ще доставя 10 млрд. куб. м газ от находището „Шах Дениз II" до Гърция, Албания и Италия, „обаче азерският газ ще бъде достъпен за България също". „Това е така, защото Гърция и България имат инфраструктура за пренос на газ", изтъкна той. България може да стане първият купувач на доставения по Трансадриатическия газопровод газ, според Насиров, отбелязва БНР. Между Гърция, където ще мината тръбите и България, има съединителен газопровод, който може да работи в двупосочен режим. Ако това се окаже технически възможно, то България ще може по него да купува азербайджански газ още на първия етап от неговото транспортиране до Европа, заяви Насиров. България има планове за закупуване на 1-2 милиарда кубични метра азербайджански природен газ на година, посочва азербайджански икономически сайт. Насиров подчерта, че в бъдеще Черна гора и Хърватия също ще могат да използват азерски газ. Интерконекторната връзка между България и Гърция се превръща в стратегически проект за гарантиране на енергийната диверсификация на България и е добре да започнат незабавно преговори с консорциума „Шах Дениз", гръцките партньори и Европейската комисия за гарантиране реализирането на проекта. Това се казва вчера в изявление на президента Плевнелиев по повод избора на консорциума „Шах Дениз" да заобиколи България и проекта „Набуко-Запад".
Източник: Класа (01.07.2013)
 
Дойните крави в енергетиката Проблемите в родната енергетика, особено държавната, далеч не са от днес или от последните месеци. Сред най-закъсалити компании е НЕК. Експерти и министри отдавна я наричат дойна крава. Над 10 години компанията се ползва като буфер за всичко - поема разходи, взима огромни кредити, изплаща ги, покрива други разходи. И затова никак не е чудно, че дължи 1,9 млрд. лв., както обяви в неделя икономическият министър Драгомир Стойнев. Оказва се обаче, че на хоризонта излиза и втора дойна крава - Българският енергиен холдинг /БЕХ/, в чиято структура влиза и НЕК. Със сигурност всички проблеми и игри на политическата класа се решават не без активното участие на тези компании. Според данни на Драгомир Стойнев бившият вече изпълнителен директор на холдинга Михаил Андонов е получил власт, която му е давала възможност да оперира с 10% от активите на БЕХ и да прави с тях каквото реши, без да иска за това разрешение от Съвета на директорите или пък от министъра на икономиката. Стойнев тълкува тези права като възможност, която би позволила шефът на БЕХ да продаде всички язовири и каскади на НЕК, без да иска позволение. "Михаил Андонов е "натискал" шефа на НЕК да заложи държавните ВЕЦ-ове като обезпечение на заема от 195 млн. евро, който БЕХ получи от "Сити Груп". Аз категорично забраних още от първия си ден като министър ВЕЦ-овете да бъдат използвани като обезпечение, защото те не са създадени някой да ги приватизира", заяви вчера Стойнев. Ден по-рано министърът определи дадените на Андонов права като прецедент. Според юристи обаче Търговският закон позволява изпълнителният директор на подобни компании да оперира с определен дял от собствеността й без да иска позволението на хората над него. Процентите пък се определят именно от Съвета на директорите в зависимост от фактори, обстоятелства и т.н. Това, че в такъв случай изпълнителният директор не е поискал разрешение от висшестоящите над него, не означава, че не носи отговорност пред закона и съда за действията си, допълват юристите. Възможно ли е това да е сигнал, че в родната енергетика се появява втора дойна крава, питат се мнозина. Отговорът не може да е еднозначен. Холдинговата структура е инструмент за реформи, обясняват експерти. Това означава, че той апортира в активите си и своите поделения. Обединяването на тези активи дава много по-големи възможности за действия. "Ако например "Мини Марица-изток" излезе на пазара да търси кредит, там започват да гледат капиталова адекватност на дружеството, паричните му потоци и т.н. В такъв случай е възможно никоя банка да не му отпусне заем или пък той да бъде с непосилни условия", обясняват експерти. При холдинговата структура обаче нещата стоят малко по-различно - наличието на по-големи активи, по-сериозни парични потоци и т.н. дава по-голяма сигурност за банката, която отпуска кредита, и тя го прави при по-добри условия, обясняват специалистите. Освен това ръководството на компанията майка, която в случая е БЕХ, разрешава или забранява действията на шефовете на апортираните дружества. Друг въпрос, който се задава от няколко години относно БЕХ, е дали той е нужен на системата, или е паразитна структура. Отговорът засега също не е еднозначен. Според някои в момента той все още е необходим на държавната енергетика именно заради проблемите. Защото самостоятелно енергийните компании много трудно биха получавали свеж финансов ресурс и опасностите пред тях и бъдещето им ще са по-сериозни, смятат експерти.
Източник: Стандарт (02.07.2013)
 
Еврокомисията започва разследване на БЕХ за господстващо положение и на пазара на газ Европейската комисия започва официално разследване дали Българският енергиен холдинг (БЕХ) и двете му дъщерни дружества за доставка на газ "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" ограничават достъпа на конкуренция до ключова газова инфраструктура в България в противоречие с антитръстовите правила на Европейския съюз, съобщи пресслужбата на институцията. Брюксел се безпокои, че българският енергиен титуляр и дъщерните му фирми вероятно злоупотребяват с доминиращата си позиция на пазара на природен газ в България. Това е в противоречие с чл. 102 от Договора за функциониране на ЕС. Основните опасения на Еврокомисията са, че тези компании могат да ограничават достъпа на потенциални конкуренти до българската мрежа за пренос на газ и местата за съхранение на газ, като категорично или мълчаливо отказват или забавят достъпа на трети страни. Като допълнение от Брюксел отбелязва възможността на тези компании да спират достъпа на конкуренти до основния газопровод, като запазват капацитета, който постоянно не се използва, без да го пускат на пазара. "Без достъп до тази ключова инфраструктура е невъзможно за компаниите да се конкурират с "Булгаргаз"на българския пазар за доставка на газ", продължава съобщението на комисията. Според Брюксел, ако такива практики бъдат установени, те могат да ограничат конкуренцията и да доведат до по-малък избор и по-лоши условия за доставката на газ, което от своя страна да доведе до вреди за европейските потребители. През септември 2011 г. Европейската комисия направи внезапна проверка на газовия пазар в България, която обхвана ревизии на четири дружествата, три от които държавни - Българския енергиен холдинг и двете дъщерни дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", както и частната компания "Овергаз". Тогава Еврокомисията проверяваше именно прилагането на правилата за свободна конкуренция в търговията и разпределението на природен газ, както и спазването на ангажиментите за достъп на трети страни до газопреносната мрежа, които могат да бъдат нарушени едностранно или въз основа на двустранни споразумения. Настоящото разследване е поредното, което Брюксел започва срещу БЕХ. През декември 2012 г. Европейската комисия откри официална процедура, за да разследва дали Българския енергиен холдинг злоупотребява с господстващото си положение на пазара за електрическа енергия на едро в България.
Източник: Дневник (08.07.2013)
 
От Българския енергиен холдинг коментираха, че образуването на производство от страна на Еврокомисията не е констатация за извършени нарушения от страна на холдинга и дъщерните му дружества, а само сигнал, че комисията започва проверка за наличието или отсъствието на такива. От "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" заявиха за "Хоризонт", че изготвят становищата си. От Министерството на икономиката и енергетиката не изразиха становище. По искане на служебното правителство Еврокомисията и Световната банка изготвиха одит на енергийния сектор. Констатиран беше огромен финансов дефицит в системата, а една от основните препоръки беше да бъде закрит Българският енергиен холдинг, който е описан като непрозрачна мегаструктура. По-рано общественият съвет по енергетика към Министерството на икономиката също поиска закриването на БЕХ.
Източник: БНР (08.07.2013)
 
Работа на 6000 дава “Южен поток” Проектът "Южен поток" ще открие 6000 работни места в България. Само в строителството ще бъдат заети 2500, а останалите - в снабдяване и обслужващи звена. Това каза във Варна Георги Гегов, изпълнителен директор на "Южен поток България" АД. Съгласно проектните документи са заложени поне 16 специалности в строителството на газопровода в наземната част през страната ни. Вече при експлоатацията ще работят постоянно 200 души на 3 компресорни станции у нас от общо 8 в цяла Европа - КС "Варна", КС"Лозен " и КС "Расово". Във Варна се проведе общественото обсъждане, 25-то поред в страната, на доклада за оценка на въздействие на околната среда (ДОВОС), което премина с гореща дискусия. Новият кмет Иван Портних откри срещата с пожелание за добър старт. Проектната компания, вярна на принципа да изслуша всички засегнати страни, настояваше за диалог с хората край морето след презентацията. Но те нямаха търпение за въпроси и изказвания. Няма никакви причини за притеснения, че шумът на компресорната станция в района до Варна, където отиват 4-ите тръби с газ, ще надвишават нормите, категорични бяха експертите.
Източник: Стандарт (17.07.2013)
 
30 млрд. кубика газ чакат в Добруджа Газ от въглища може да се добива в Добруджа. Българо-руската компания "Овергаз" вече проучва възможността да изгради край Добрич газова централа, която да работи с газ, извличан от Добруджанския въглищен басейн по метода "подземна въглищна газификация". Това е най-сигурният вариант България да диверсифицира доставките на синьо гориво, 90% от които идват от Русия. Консорциумът начело с "Тотал" пък може да открие газ в "Блок 1-21 Хан Аспарух" в българските води на Черно море. Около 30 млрд. куб. метра газ чакат в Добруджа да бъдат ...произведени, добити и използвани. Защо произведени? Защото засега тези огромни количества синьо гориво лежат на голяма дълбочина, затрупани от милиарди тонове скали и вода, във вид на ...въглища. Става дума за Добруджанския въглищен басейн, който не може да бъде експлоатиран. Международен екип специалисти, заедно с експерти на "Овергаз" е анализирал възможностите за разработване на находището. Изводът бил, че то предлага отлична възможност за подземна газификация на въглищата и извличането на синтетичен газ (т. нар. сингаз - от англ. Synthetic?Natural?Gas?- SNG, който е различен от естествения въглищен газ (Coalbed Methane - CBM). Според изследвания на български геолози от всеки тон въглища в Добруджанския басейн могат да бъдат извлечени 20-25 куб. метра сингаз. Тъй като в находището лежат около 1,2-1,5 млрд. тона въглища, сметката сочи, че при пълноценното им използване за газификация те биха дали до около 30 млрд. кубика сингаз. Изследването на "Овергаз" показало, че извличаният сингаз би струвал около 60 евро за 1000 кубика - над 5 пъти по-евтино от синьото гориво, продавано от "Булгаргаз" на големите потребители. Сингазът е по-нискокалоричен от природния газ, но ниската цена компенсира този недостатък. С Решение номер 718 на МС от 4 октомври 2010 г. кабинетът "Борисов" дава разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в "Блок 1-11 Вранино" на канадския клон на щатската компания "Парк Плейс Енерджи Корп". А блокът, чийто размер е 397,42 кв. км, в голяма степен съвпада с Добруджанския въглищен басейн. В конкурса участва и "Овергаз", но не печели и оттогава обжалва процедурата. Времето тече, от което губят и двете компании. Възможно е обаче "Овергаз" и "Парк Плейс Енерджи Корп" да се договорят да експлоатират съвместно блока, смятат енергийни експерти. Още повече, че става дума за добив на различни изкопаеми - канадците ще търсят нефт и газ, а "Овергаз" ще газифицира въглищата и ще произвежда ток. А ако един ден "Парк Плейс" открие газ, ще има алтернатива да избира на кого да го продава - на газовата топлоцентрала на "Овергаз" или на обществения доставчик "Булгаргаз".
Източник: Стандарт (22.07.2013)
 
220 млн. лв. дължи парното в София на „Булгаргаз Столичната топлофикация продължава да дължи милиони на „Булгаргаз”. „В последните две години и половина успяваме да разплатим текущите количества природен газ, които потребяваме, но имаме и около 220 милиона лева стари задължения към "Булгаргаз", призна вчера шефът на топлинното дружество Стоян Цветанов. Той взе участие в обсъждането на цените на топлинната и на електрическата енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство, които трябва да влязат в сила от 1 август тази година. Цветанов посочи, че „Топлофикация” ще успее да въведе мощности, отговарящи на изискванията за високоефективна комбинирана енергия и в двете големи топлоцентрали в столицата (ТЕЦ "София-изток" и ТЕЦ "София") една година преди крайния срок.
Източник: Новинар (24.07.2013)
 
“Топлофикация” пак ще бави парите на “Булгаргаз” Предвиденото намаляване на приходите на "Топлофикация-София" с 59,3 млн. лв., предвидено от ДКЕВР, ще се отрази на плащанията за газ към "Булгаргаз". Това предупреди по време на общественото обсъждане на проекта за нови цени на парното изпълнителният директор на дружеството Стоян Цветанов. Той отбеляза и, че намаляването на разходите за амортизация със 17 млн. лв. при съоръжения от 60-те години на ХХ в. ще влоши качеството на топлоснабдяването. Стоянов обаче прикани ДКЕВР да побързат въвеждането на по-ниска тарифа за потребление до 250 киловатчаса на месец от бедните хора. "Това ще вдигне малко потреблението и ще изчисти изкривяването на сметките вътре в сградите", каза Цветанов. Намаляването на цените на парното ще доведе всички топлофикации до границата на оцеляването, заяви председателят на Асоциацията на топлофикациите Илия Николаев. Според заместника му и шеф на "Топлофикация-Плевен", Валентин Терзийски, проекторешението на ДКЕВР ще доведе всички дружества до отрицателни резултати, а може да се стигне и до фалити.
Източник: Стандарт (24.07.2013)
 
Софийската "Топлофикация" да се разплаща с "Булгаргаз", подкани министърът Новият модел на ценообразуване в енергетиката няма да доведе до увеличаване на цената на топлоенергията за крайните консуматори, но "Топлофикация София" трябва да намери начин да се разплаща с "Булгаргаз". Това коментира пред журналисти министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. По-късно Столичната община, която е принципал на дружеството, реагира остро и обвини министъра, че пропуска факти около натрупването на дълга. Доколкото знам "Топлофикация София" дължи 450 млн. лева към Българския енергиен холдинг, крайно време е да започнат да се разплащат, и особено за "Топлофикация София" държа да започне конкретни финансови потоци към "Булгаргаз", допълни министърът. Той беше помолен да коментира опасенията на "Топлофикация София" и "Топлофикация Варна" във връзка с новия модел на ценообразуване в енергетиката, който според тях ще доведе до намаляване на печалбата им и от там - на възможността да се разплащат с "Булгаргаз". Нека да тръгне българският износ и на следващ етап - от септември-октомври, ще мислим за нова цена на въглищата, каза министърът в отговор на въпрос защо в новия ценови модел въглищата са със стара цена. На този етап цената на въглищата не може да се увеличи, без да се знае дали ще може да се изнася електроенергия, допълни той. Дълговете на топлофикационното дружество към "Булгаргаз" и Българския енергиен холдинг са натрупани по времето, когато то е било държавно до 2009 г. Зарков определи новия ценови модел като ножица, с която режат много инвестиции, за да се намали цената на тока с 5. Според него ДКЕВР е много зависимо щом точно с толкова намали цената, колкото заяви премиера Пламен Орешарски. С новите правила се орязват 60 млн. лева приходи на "Топлофикация София". Половината са от намаляването с 11% изкупуването на електроенергия от дружеството. Най-вероятно ще се засегнат проекти за 22 млн. лева, с които трябва да се обнови преносната мрежа, по която се губи сериозно количество енергия. Засега нямало опасност цената на парното и топлата вода да се повиши, каза още Зарков, но финансовото състояние на дружеството се влошава.
Източник: Дневник (26.07.2013)
 
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – София” дължи 450 млн. лв. за газ „Топлофикация – София дължи 450 млн. лева към „Булгаргаз” и Българския енергиен холдинг”, заяви енергийният министър Драгомир Стойнев вчера в НС. А задлъжнялостта на доставчика „Булгаргаз” възлиза на 461 млн. лева. „Топлофикация – София” трябва задължително да намери начин и да започне да плаща дълговете си към доставчика. Министър Стойнев обясни, че голяма част от дълговете на „Булгаргаз” са натрупани заради събиранията, които трябва да бъдат взети от топлинното дружество на столицата.
Източник: Монитор (31.07.2013)
 
“Южен поток - България” с ново ръководство Проектната компания "Южен поток - България" има ново ръководство. Промените касаят само българската част от Съвета на директорите на дружеството, което ще строи българския участък от едноименния газопровод. Освободени от заеманите длъжности са изпълнителният директор Георги Гегов и членовете на СД Борис Тодоров и Михаил Андонов, който доскоро беше шеф на БЕХ. На тяхно място в управата на "Южен поток - България" са назначение настоящият изпълнителен директор на БЕХ Боян Боев, Йордан Желев, който е в управата на "Булгаргаз", а за изпълнителен директор на проектната компания е избран Илия Иванов. Рокадата до известна степен изненада хората в газовия бранш, които коментират, че старото ръководство се е справяло добре със задълженията си.
Източник: Стандарт (04.09.2013)
 
Шуменският окръжен съд отложи за 26 септември възобновеното дело за обявяване в несъстоятелност на „Топлофикация"-Шумен. То беше образувано по искане на „Булгаргаз", защото шуменското дружество не може да изплаща дълга си от около 18 млн. лв. за доставка на газ. Делото е отложено заради това, че новата съдебно - икономическа експертиза, която бе поискана по време на предходното заседание през юли не е била депозирана в срок. „Очакванията ми за следващото заседание е да се изслуша експертизата, нямам други очаквания", коментира след заседанието адвокатът на „Топлофикация" -Шумен Благовест Петров. „Имаме все още питания и интерес към „Топлофикация"-Шумен. Очакваме нови кандидати за приватизация, защото без сериозен кандидат ние не можем да вървим напред", заяви Петър Петров, Изпълнителен директор на „Съвета на директорите" на „Топлофикация". По думите му израелската компания„Телемения" все още проявява сериозен интерес към топлофикационното дружество, такъв заявили и софийски фирми, които се занимават главно с изгаряне на отпадъци. Припомняме, че процесът за несъстоятелност на „Топлофикация"-Шумен беше прекъснат в края август 2012 година, заради стартиралата приватизация на топлофикационното дружество. Тъй като тя не се осъществи обаче делото беше възобновено.
Източник: Дарик радио (04.09.2013)
 
"Булгаргаз" не иска нова цена Общественият доставчик "Булгаргаз" ще предложи на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да не променя цената на природния газ до края на годината. От юли синьото гориво поевтиня с 94 стотинки до 630 лева за 1000 куб. метра. Очаква се подобно намаление и за четвъртото тримесечие на годината въпреки исканията на "Булгаргаз". Синьото гориво е основен ресурс на топлофикациите в страната. От него зависи и цената на парното и топлата вода. Първото полугодие на годината "Булгаргаз" завърши с печалба от 2,5 млн. лева, но непокритата загуба достига вече 150 млн. лв., показва отчетът на дружеството. Очаква се газът да поскъпне в средата на отоплителния сезон от януари 2014 г. заради вдигането на акциза върху горивото. Това е заложено в промените на Закона за акцизите и данъчните складове.
Източник: Труд (12.09.2013)
 
Petroceltic се готви да увеличи добива на газ от Черно море Ирландската енергийна и добивна компания Petroceltic обяви, че е готова да започне да извлича по 850 хил. куб.м природен газ дневно от черноморския шелф на България. Това ще стане възможно благодарение на нов сондаж в находището "Калиакра", който вече е присъединен към помпените инсталации. Новината идва четири месеца след разочарованието, което поднесоха проучванията на обекта "Камчия - 1" и които станаха повод за спекулации, че Petroceltic е охладил интереса си към България. По думите на изпълнителния директор Брайън О'Кахан компанията ще продължи да инвестира в страната, тъй като тя е източник на значителна част от приходите в групата Прокарването на допълнителни сондажи за експлоатирането на газовите находища е обичайна практика. Този, който е направен в обекта "Калиакра", е втори поред. Според Дориета Ангелова, която е мениджър на компанията за България, сондата е прокарана с цел оптимизация на работата. "Тя ще помогне за увеличаване на добива, от което интерес имат и "Булгаргаз", и крайните консуматори", коментира тя пред "Капитал Daily". Връзката на втория сондаж с помпените инсталации е била завършена на 10 септември, става ясно от корпоративното съобщение на Petroceltic. Извършени са и тестови добиви, които са показали потенциал за извличане на 340 хил. куб.м газ дневно от находището, което се експлоатира от 2010 година. Предстоят допълнителни технически изпитания, които ще отнемат около месец, преди новата инсталация да заработи на пълни обороти. Оборудването, към което е свързан вторият сондаж, централизира потоците, извличани от още две находища в съседство: "Галата" и "Каварна". Така общото количество на изпомпван от компанията природен газ може да се увеличи и да достигне до 850 хил. куб.м дневно. "Ние сме много доволни от напредъка на работите в "Калиакра", които ще доведат до подсилване на производството от другите ни два кладенеца", казва в изявление до инвеститорите изпълнителният директор на дружеството Брайън О'Кахан. Той добавя, че Petroceltic ще продължи да инвестира в страната, а също и че предстои да излязат резултати от проучванията за добив на газ в Румъния, които са започнали неотдавна. Petroceltic взе газови находища в България чрез покупката на шотландската Melrose Resources, която разработваше обектите преди това по силата на концесионни договори и права за проучване. Сделката бе сключена през миналата година за сумата от 210 млн. евро. Така бе наложен контрол над бизнес, който представлява основна алтернатива за България на природния газ, внасян от Русия. През 2012 година от разработваните находища на Melrose в България са добити 382 млн. куб.м природен газ, като приходите от него възлизат на 170 млн. лв. При средногодишно потребление от 3 млрд. куб.м газ в България това прави дял на компанията от около 13% на пазара. Тъй като дружеството е поставено пред ограничение да продава свободно суровината извън страната, висок процент от добивания природен газ бива продаван директно на държавната "Булгаргаз". Така за добивното дружество единственият начин за реализиране на по-големи приходи, които покриват производствените му разходи, е да извлича повече природен газ от черноморския шелф.
Източник: Капитал (17.09.2013)
 
ДКЕВР: Без промяна за газа до края на годината Държавната комисия за енергийно и водно регулиране планира да остави непроменена цената на природния газ от 1 октомври. Това означава, че 1000 куб. метра синьо гориво ще продължат да се продават по 630 лв. без ДДС и акциз, става ясно от доклад на експертите в регулатора. При равни други условия непроменена трябва да остане и цената на парното. Намерението на ДКЕВР този път съвпада изцяло с предложението на „Булгаргаз”. От държавната газова компания прогнозират, че за последните три месеца на тази година ще са нужни 758,9 млн. кубични метра газ. От тях 35 млн. ще бъдат от местен добив, а близо 652 млн. ще бъдат внесени от Русия. „Булгаргаз” планира до края на декември да извади и 72 млн. куб. метра от хранилището в Чирен. За закупуването на синьото гориво по договорите за внос с включени транзитни такси и по договорите с местни добивни „Булгаргаз” ще плати 448,4 млн. лв. Докладът на ДКЕВР ще бъде разгледан на открито заседание в комисията на 24 септември.
Източник: Монитор (19.09.2013)
 
„Булгаргаз” подписа за 1 млрд. куб. м азерски газ „Булгаргаз“ подписа договор за закупуване на 1 млрд. куб. метра природен газ годишно от консорциума „Шах Дениз“. Контрактът е бил сключен вчера в столицата на Азербайджан Баку, съобщиха от българската компания. Доставките за България ще започнат най-рано през 2019 г. Срокът на контракта е 25 г., като количествата, които ще се купуват, са от находището Шах Дениз–фаза 2 в Каспийско море. Клаузите на договора се задействат при приемането на окончателното инвестиционно решениe във връзка с Шах Дениз–фаза 2. С този договор за първи път реално се диверсифицират източниците и трасетата за доставка на природен газ за българския пазар. Това от своя страна ще доведе до разширяване на търговския портфейл на „Булгаргаз“ ЕАД и повишаване сигурността на доставките на природен газ за българския потребител, посочват от компанията. Общо 9 договора бяха подписани вчера с консорциума „Шах Дениз“ в Баку, съобщиха азерските медии. Освен „Булгаргаз“ контракти сключиха DEPA, Shell, Gas Natural Fenosa, EON, Gaz de France, Hera, Enel и Axpo.
Източник: Монитор (20.09.2013)
 
"Булгаргаз" ЕАД подписа в Баку договор за продажба на природен газ с цел купуване на природен газ от консорциума "Шах Дениз", съобщиха от дружеството. Доставките за България ще започнат най-рано през 2019 г., като съгласно подписания договор, който е със срок от 25 години, количествата за "Булгаргаз" ЕАД, добити в резултат от разработването на находището Шах Дениз - фаза 2 в Каспийско море, ще бъдат 1 млрд. куб. м годишно. Клаузите на договора се задействат при приемането на окончателното инвестиционно решениe във връзка с Шах Дениз - фаза 2. С този договор за първи път реално се диверсифицират източниците и трасетата за доставка на природен газ за българския пазар, се посочва в съобщението. Това от своя страна ще доведе до разширяване на търговския портфейл на "Булгаргаз" ЕАД и повишаване на сигурността на доставките на природен газ за българския потребител, се отбелязва още в него.
Източник: Дарик радио (20.09.2013)
 
Димитър Гогов: „Булгаргаз” очаква да има клиенти както за газа от „Газпром”, така и за газа от Азербайджан „Булгаргаз” се надява след 7-8 години да има достатъчно клиенти, които да купуват количествата газ както от „Газпром”, така и от консорциума „Шах Дениз”. Това заяви пред журналисти изпълнителният директор на доставчика „Булгаргаз” Димитър Гогов. Димитър Гогов отбеляза, че сключеният договор с „Шах Дениз” е за газ, който се произвежда от Азербайджан, но всъщност е собственост на консорциума „Шах Дениз”. „Това е газ, който ще се произвежда по т.нар фаза на производство „Шах Дениз 2” ще от увеличаване на производството в находището на консорциума от 2019 година, като все пак консорциумът си остава един период от 18 месеца за достигане на максималния обем, предвиден в програмата им”, обясни директорът на „Булгаргаз”. Той посочи, че в договора с „Газпром”, както и в договора с „Шах Дениз 2”, има условия, които предвиждат вероятност за предоговаряне на цената, като за това обаче трябва да се седне на масата на преговорите. „Договорът с „Газпром” е направен така, че той да не бъде ощетяван по никакъв начин от покупката на газ през „Шах Дениз 2” и обратното. Прогнозата ни е за след 6-7 години да имаме клиенти , които да ревизират цялото количество газ и от двата доставчика”, подчерта Гогов. По отношение на цената на договора с „Шах Дениз” Гогов отбеляза, че има конкретна цена, а формулата й е подобна на тази в дългосрочния договор с „Газпром”. Договорът за доставка на газ от Азербайджан е за 1 млрд. кубическа метра годишно и за срок от 25 години.
Източник: Агенция Фокус (25.09.2013)
 
„Топлофикация София” се представя пред енергийната комисия в парламента Топлофикация София” ще представи готовността си да посрещне зимния сезон пред енергийната комисия в парламента. Вчера изпълнителният директор на „Булгаргаз” Димитър Гогов посочи дружеството като един от големите длъжници на газовия доставчик и дори намекна, че е възможно към топлофикациите, които имат големи просрочия, да се прибегне до събиране на вземанията чрез съда. Малко по-късно от столичната топлофикация реагираха със съобщението, че редовно изплащат на „Булгаргаз” фактурираните суми за доставения природен газ. Оттам уточниха, че за 2013 г. имат задължение към доставчика в размер на 34 млн. лева, но това е сумата, която те имат да получават от НЕК за продадената електроенергия. Топлофикационното дружество има и стари дългове към „Булгаргаз” в размер на 56 млн. лева, като за покриването им се полагат „максимални усилия”. През 2013 г. са изплатени над 386 млн. лв. при фактурирани от „Булгаргаз” 383 млн. лв., от които 348 млн. лв. са по фактури от 2013 г. От „Топлофикация София” посочиха и важността на събираемостта на дълговете си от клиентите си. Вчера стана ясно, че ако цената на природния газ остане на настоящото равнище от 1 октомври, вероятно няма да има и промени в цената на парното и топлата вода.
Източник: Дарик радио (25.09.2013)
 
Парното няма да поскъпва за зимата Няма причини за поскъпване на природния газ. Това заяви изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов на редовното заседание на ДКЕВР, на което бяха обсъдени цените на горивото за IV тримесечие. От началото на 2014 г. дори е възможно синьото гориво да поевтинее, ако няма рязък скок в цената на петрола или съществена промяна в курса на долара, обясни още Гогов. Засега обаче пазарът е стабилен и няма причини за искане на промяна в цената на природния газ, коментира той. Така цената ще остане 630 лв. за 1000 куб. м без ДДС. Това означава, че не се предвижда увеличение на цената на парното за зимата, заяви председателят на ДКЕВР Анжела Тонева. Финансовите проблеми на "Булгаргаз" заради несъбрани дългове от няколко топлофикации обаче не се решават, каза Готов. Задълженията на ТЕЦ-овете за използвано гориво са над 125 млн. лв.
Източник: Стандарт (25.09.2013)
 
„Топлофикация” гори с борчове за 112 млн. лв. Столичната топлофикация гори със сметки за 112,577 млн. лв., които са близо 48% от всички просрочени дългове. Това каза вчера изпълнителният директор на „Топлофикация София” Стоян Цветанов на заседание на парламентарната Комисия по енергетика. Сумата е за борчовете на абонати, минали давностния срок от 3 години Общо просрочените задължения към столичната топлофикация възлизат на 236,888 млн. лв. За разлика от преди, когато за да може абонатът да си отпише дълг от над 3 години, трябваше да мине задължително през съда, сега дружеството е сменило тактиката. Отписването на стари борчове вече става само срещу молба, като преди да опрости задълженията, топлофикацията прави проверка. Тя установява дали няма сключени споразумения за разсрочено плащане или пък дали не е заведено дело, тъй като и в двата случая давността спира да тече. Към 30 юни текущите вземания на столичната топлофикация възлизат на 615,522 млн. лв., срещу 548,8 милиона за същия период на миналата година. Най-големите длъжници са СУ „Св. Кл. Охридски”, ВМА и Столичният автотранспорт. В същото време топлофикацията дължи 586,6 млн. лв. основно към „Булгаргаз” и към БЕХ. Краткосрочните задължения на столичното парно за газ са 225 млн. лв. за първите 6 месеца, при 164 милиона за същия период на 2012 г.. Шефът на топлото Стоян Цветанов обясни нарастването на общите борчове на дружеството с това, че от НЕК не са получили 45 млн. лв. за произведената от когенерациите еленергия. По думите му общо 42% от приходите на парното в София идват от продажбата на ток. От началото на 2013 г. до края на юни са заведени 10 652 дела срещу неизправни длъжници. За същото време са събрани през съда 9,9 млн. лв. За 2012 г. са били заведени 27 хил. дела и събрани 20 млн. лв. От столичното парно се похвалиха още, че вече имат цех за абонатни станции и вече са продали 15. Привършва и монтажът на новата турбина на ТЕЦ „София”, а се проектира и втора. Столичната топлофикация вече е и топлинен счетоводител на 750 сгради.
Източник: Монитор (26.09.2013)
 
Частник ще възражда "Химко" Частник има мераци към "Химко" във Враца. Възстановяването на торовия завод е сред приоритетите за развитие на региона, които губернаторът на града Венцислав Василев връчи на премиера Пламен Орешарски. Нито един от двамата обаче не разкри кой е инвеститорът, за да не го изплашат."Харесах идеята, тя е реалистична, но това не означава, че е лесна за реализация", заяви Орешрски. Според него си заслужава да се работи по нея. По думите му, част от производството наистина може да тръгне с помощта на частни инвеститори. "Химко" спря окончателно преди повече от десет години. Заради натрупани дългове от над 130 милиона лева, основно към "Булгаргаз" и НЕК, дружеството фалира. /БЛИЦ
Източник: Други (30.09.2013)
 
Още местен газ през 2015 г. До 2015 г. "Булгаргаз" може да започне да получава природен газ от находището край Червен бряг. За целта държавният доставчик е подписал договор с добивната TransAtlantic Petroleum, съобщи в четвъртък по време на енергиен форум изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов, цитиран от сайта 3e-news.net. Гогов припомни, че канадската компания има търговско откритие за газ, но залежите там все още се изследват. По различни оценки в района на Койнаре има между 5.5 и 8 млрд. куб. метра залежи на природен газ. Местният добив е сред възможните варианти за диверсификация на доставките и понижение на цените на газа, от който зависи и цената на топлоенергията и индустриалните продукти. Консумацията на газ в България се движи между 2 и 3 млрд. куб. м. За сравнение, според отчет на "Булгаргаз" местният добив за първите девет месеца на 2012 г. е 254 млн. куб. м. Основният местен добив се извършва в шелфа на Черно море от "Мелроуз рисорсиз", която преди година беше придобита от ирландската Petroceltic. Миналия ноември TransAtlantic, която оперира в България чрез придобитата през 2011 г. Direct Petroleum Bulgaria, получи 35-годишна концесия за добив от района на Койнаре, където се намира участък "Р1-Девенци". По това време е подписан и предварителен договор с "Булгаргаз". През 2008 г. Direct Petroleum открива залежи на дълбочина около 4200 метра, става ясно от сайта на компанията майка. Като тестов добив през 2012 г. са извлечени 87.7 хил. куб. метра газ. Кандците кандидатстват и за концесия в района на Стефанец, южно от Койнаре. Най-много гориво "Булгаргаз" внася от руската "Газпром експорт", другият доставчик е "Мелроуз", която добива в блок "Галата" в Черно море и има концесии за находищата "Калиакра" и "Каварна". По думите на Гогов "Булгаргаз" се интересува и от залежите край Кипър. През септември "Булгаргаз" подписа договор за покупка на природен газ от консорциума "Шах Дениз", който разработва едноименното каспийско находище. Контрактът е за 25 години и най-ранните доставки могат да са факт през 2019 г. Очаква се българската компания да получава по 1 млрд. куб. м годишно. Изпълнителният директор на "Булгаргаз" очаква в бъдеще компанията да играе все по-малка роля на обществен доставчик и все повече да се адаптира към по-конкурентна пазарна среда, каквато е европейската тенденция. "Никъде не е казано, че газопреносната мрежа у нас трябва да остане една и да се управлява от един собственик", коментира Гогов. В бранша отчитат, че пречка пред това потребителите реално да имат по-широк избор на доставчици е липсата на инфраструктура и газопреносни връзки. През юли Европейската комисия започна антитръстово разследване срещу "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" (оператор на мрежата), както и срещу принципала им – Българския енергиен холдинг (БЕХ). Според комисията държавните компании може да злоупотребяват с господстващото си положение на газовия пазар и така да възпрепятстват навлизането на други играчи.
Източник: Капитал (04.10.2013)
 
Топлофикации не получават парите си за произведения ток Националната електрическа компания (НЕК) не изплаща редовно електроенергията, произведена от топлофикациите по комбиниран начин, и така те не могат да платят за природния газ, които им е доставен от държавната "Булгаргаз". Така на практика тежкото финансово състояние на НЕК застрашава доставките на газ от руската "Газпром". За това алармираха представители на топлофикационни дружества в сряда по време на заседание на парламентарната енергийна комисия, посветено на проблемите в сектора. По закон НЕК и трите електроразпределителни дружества са задължени да изкупуват електричеството, генерирано от вискоефективни централи за топлина и ток (когенерации) по преференциални тарифи, подобно на зелените централи. За целта компаниите, поддържащи електрическата мрежа, получават средства чрез т. нар. кафява добавка към цената за пренос на електроенергия. От когенарация топлофикациите набират средства и покриват дефицити заради недостатъчната събираемост от абонатите на парното. На практика се получава кръстосано субсидиране, защото потребителите на ток подпомагат клиентите на топлофикациите. Най-големи задължения - около 45 млн. лв., общественият доставчик на електричество има към "Топлофикация – София", обясни Валентин Терзийски от Асоциацията на топлофикационните дружества в България, който е и директор на плевенското топлинно дружество. От своя страна, столичната топлофикация е сред най-големите длъжници на "Булгаргаз". Топлоснабдителната компания в Русе очаква 17 млн. лева от НЕК, а тази в Плевен – 15 млн. При дружествата в Перник и Бургас сумите са съответно 9 и 8 млн. лева. По думите на Терзийски топлофикациите в София, Плевен, Бургас и Враца са сключили споразумения, по силата на които НЕК да се разплаща директно с "Булгаргаз". Топлофикациите, свързани към мрежата на средно напрежение, засега не срещат трудности с вземанията си от електроразпределителните фирми. Обвиненията към НЕК са част от общите проблеми със задлъжнялостта в сектора. Миналата седмица изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов съобщи, че компанията трябва да събере от топлофикациите общо 125 млн. лв., от които 56 млн. са задължения само на столичната компания. Сред другите длъжници на газовия доставчик са топлофикациите в Плевен, Враца и Бургас. Задълженията на домакинствата са "солидно бреме", което не позволява изпълнение на инвестиционните програми, стана ясно по време на заседанието. Директорът на топлофикацията в Перник Стойчо Василев се оплака, че битовите клиенти на дружеството вече дължат 42 млн. лева и недоволството от топлинните счетоводители е нараснало. Като пример за мащабите на проблема Кремен Георгиев от топлофикацията във Враца изтъкна, че не само битови клиенти, но и бюджетни организации закъсняват значително със сметките си за парно. От топлоснабдителните компани поискаха промени в закона за енергетиката, които да повишат доверието на абонатите и да увеличат събираемостта. Комбинираното производство на ток и топлина обаче дава глътка въздух на компаниите в сектора. Заради когенерационната централа в Пловдив топлофикационното дружество на EVN България за първи път отбелязва печалба, отчете председателят на управителния съвет на компания Йорг Золфелнер. Централата заработи през 2010 г. По думите на Золфелнер може да се очаква поевтиняване на топлинната услуга. От бургаската топлофикация също посочиха, че комбинираното производство им помага с приходите.
Източник: Капитал (04.10.2013)
 
Взимаме газ от два нови източника през 2015 г. България ще получава газ от два нови източника след по-малко от две години. До началото на 2015 г. родните потребители ще могат да разчитат на синьото гориво, което ще се добива от находището край с. Девенци. Това стана ясно от думите на изпълнителния директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов на форума "Природен газ - Инфраструктура, пазари и услуги". Държавното газово дружество е подписало договор с фирмата, която ще добива синьото гориво - "Транс Атлантик петролеум". През декември 2015 г. у нас ще дойдат и първите количества газ по "Южен поток". По план тогава трябва да заработи първата от тръбите, които ще минават по дъното на Черно море. Според зам.-министъра на енергетиката Иван Айолов в момента има 5-6 месеца забавяне на проекта "Южен поток". То обаче се наваксва, каза във вторник икономическият министър Драгомир Стойнев. Ако закъснението бъде наваксано, до края на 2015 г. България ще има два нови източника на газ. Междувременно ще заработи и междусистемната ни връзка с Румъния. До края на октомври трябва да приключат строителните дейности, каза Айолов. До 2017 г. капацитетът на хранилището в Чирен ще бъде увеличен на 1 млрд. куб. метра газ, каза изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков. Това ще стане с реализацията на проект за 200 млн. евро. В същото време ще бъде вдигнат и добивният капацитет, като на ден ще могат да се изпомпват по 4,2 млн. куб. м синьо гориво.
Източник: Стандарт (04.10.2013)
 
Газовите връзки остават във фокуса на правителството на Пламен Орешарски и въпреки забавянето няма отказ от проектите. Основен приоритет обаче е строителството на "Южен поток". Това стана ясно от думите на зам.-министъра на енергетиката Иван Айолов в приветствието към участниците в конференцията "Природен газ - инфраструктура, пазари и услуги", която се проведе в София вчера, предаде Investor.bg. В най-напреднал стадий е връзката с Румъния, като очакванията са строителството на тръбопровода да приключи до края на този месец. След това предстоят тестове и до края на годината газовата връзка може да влезе в експлоатация, допълни Айолов. Той съобщи още, че до края на този месец ще бъде приключена процедурата за избор на проектант по изграждането на газопровода със Сърбия, както и отчуждаването на терени. Очакванията са газопроводът да влезе в експлоатация през 2017 година. Зам.-министърът коментира още, че ЕС продължава да поддържа проекта - по време на неформална среща на енергийните министри във Вилнюс през септември енергийният комисар Гюнтер Йотингер е декларирал подкрепата на Европейската комисия. Припомняме, че меморандумът за изграждането на връзката между Сърбия и България беше подписан в Брюксел, а част от средствата за сръбския участък на газопровода идват от европейските фондове. Зам.-енергийният министър обясни, че на този етап най-забавен в идейно отношение е проектът за изграждането на газова връзка между България и Турция. Предишното правителство имаше планове за първа копка по този проект през юни, но отказа на Шах Дениз II да използва тръбопровода Набуко, което обаче забави изграждането на връзката. На този етап плановете са изграждането на газова връзка с Турция да бъде факт през 2019 г. Диверсификацията - чрез свързаността и възможностите за внос на втечнен газ, е в основата на намаляването на цените на природния газ, коментира от своя страна Константин Стаменов, председател на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК). Необходимо е също така въвеждането на третия енергиен пакет, както и увеличението на обемите на газовите хранилища, които покриват пиковите натоварвания. Намаляването на цената може да дойде и от използването на шистов газ, стига добивът да не застрашава околната среда, категоричен беше Стаменов. Той даде и данни за потреблението на природен газ през последните години, според които индустриалното потребление непрекъснато намалява. Големи колебания има по отношение на потреблението на суровината в химическата индустрия. Заради голямата конкуренция периодично имаме голямо потребление, което после се свива, обясни още той. Силната конкуренция в сектора е причината и за стопеното потребление от страна на металургичните предприятия. В сферата на производството на енергия потреблението на природен газ запазва равнището си. Може да има още една газопреносна компания Природен газ от находището в Девенци, общ. Червен бряг, ще започне да се добива в началото на 2015 г., заяви изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов. Газът, чийто концесионер е Транс Атлантик петролеум, трябваше да се добива у нас още от средата на тази година. Такива обещания имаше от енергийния министър в кабинета "Борисов" Делян Добрев. Освен това цената на този газ се очаква да е с 35% по-ниска от тази, по която доставки прави "Газпром експорт". В момента "Булгаргаз" има два действащи договора, по които получава природен газ - с руската компания "Газпром експорт" и с местния доставчик "Мелроуз ризорсис". Договорът с шотландската компания обаче изтича догодина. От думите на Гогов стана ясно, че "Булгаргаз" е "хвърлил око" и към залежи на природен газ, които в момента се намират в акваториите на Кипър, както и в Близкия изток. Припомняме, че в средата на септември "Булгаргаз" подписа договор с акционерите в находището Шах Дениз II за доставка на до 1 млрд. куб. м. газ годишно от 2019 г. Вчера Гогов намекна, че е възможно газопреносната инфраструктура да се разшири извън тази на "Булгартрансгаз", която в момента играе ролята на преносен оператор. Според управителя на дружеството Кирил Темелков е възможно съвсем скоро други дружества със същата дейност да се регистрират у нас и да започнат да изграждат своя инфраструктура.
Източник: Дума (04.10.2013)
 
Български газ потича край Червен бряг до 2015 г. До 2015 г. "Булгаргаз" може да започне да получава природен газ от находището край Червен бряг. Държавната компания е подписала договор с канадската TransAtlantic Petroleum, съобщи изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов. Гогов припомни, че компания има търговско откритие за газ, но залежите там все още са обект на проучване. По различни оценки в района на Койнаре има между 5.5 и 8 млрд. куб. метра залежи на природен газ. Миналия ноември TransAtlantic, която оперира в България чрез придобитата през 2011 г. Direct Petroleum Bulgaria, получи 35-годишна концесия за добив от района на Койнаре, където се намира участък "Р1-Девенци". Като тестов добив през 2012 г. са извлечени 87.7 хил. куб. метра газ. Дълбочината на находището е 4200 метра. От TransAtlantic планират да инвестират общо 40 млн. долара в Бълагрия, като 75% от тази сума е предвидена за разработване на находището в Койнаре.
Източник: Дарик радио (07.10.2013)
 
До месец приключва строителството на газовата връзка с Румъния В края на този месец трябва да приключат строителните работи по газовата връзка България – Румъния и да започнат тестови изпитания, обяви Иван Айолов, зам.–министър на МИЕ, при откриването на първата газова конференция, организирана от Българската фeдерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), провела се на 3 октомври в София. За интерконекторът България – Сърбия намеренията са до края на месеца да се проведе процедура за избор на проектант и за отчуждаването на имоти, оглед в началото на юни 2014 г. и да се подпише договор за строителството на газопровода. Програмата на Министерството на икономиката и енергетиката, което управлява този проект, е тази връзка да заработи през 2017 г. Въпреки че Сърбия изостава в сравнение с нас, те планират пуска за 2016 г. Връзката ни с Гърция има напредък за сметка на тази с Турция, която сериозно изостава, обобщи Айолов. Приоритетният за страната ни проект "Южен поток" изостава с 5-6 месеца, но с отпадането поне на този етап на проекта "Набуко" и най-вече с подписването на договора между консорциума "Шах Дениз" и "Булгаргаз" за доставка на 1 млрд. куб. метра синьо гориво за България, както и мерките, които предприе правителството, изоставането ще се навакса, уточни зам.-министърът. "Южен поток" е една нова магистрала, от която страната ни има нужда, коментира Константин Стаменов, председател на УС на БФИЕК. Според него потенциалът на природния газ като екологично гориво нараства за индустрията. Газът играе основна роля за компенсиране на флуктоациите (колебанията) в енергийната система, акцентира той. 1 млрд. куб. м азерски газ ще се отделя за българския потребител От договорените общо 16 млрд. м? газ, които ще излизат годишно от находището "Шах Дениз 2", 6 млрд. ще отиват до Турция, а останалите 10 ще се отправят към Югоизточна и Централна Европа. Пътят е през трасето на Трансадриатическия газопровод (Гърция - Италия). 1 млрд. от този газ ще отива за българските потребители, като горивото ще се транспортира чрез бъдещите междусистемни връзки с Гърция и Турция. "Булгаргаз" подкрепя изграждането на газовата инфраструктура, като приоритет е потокът на газ в посока юг-север-северозапад. Това е реалната възможност за диверсификация на източниците на природен газ, обобщи Гогов. 1 януари 2014 г. потича газ от Румъния, чрез интерконектора Русе - Гюргево( IBR). В момента продължават двата сондажа под р. Дунав, като първият е направен и в момента се прокарват тръбите. Графикът на строителите е до края на ноември да приключи строителството, а до края на този месец да се финализира първият сондаж, уточни Кирил Темелков, изп. директор на "Булгартрансгаз". Инфраструктурата на територията на България вече е изградена. Връзката ни с Турция в момента е на етап проектиране у нас и преговори с турската страна по уточняване на възможностите за реализиране на целия проект. В момента се изготвя ПУП – парцелиран план на българската територия, и се определя сервитутът в област Хасково на връзката България – Гърция, уточниха от БЕХ. Паралелно се разработва и техническия проект по ЗУТ. На гръцка територия е приключил ОВОС и се чака до 2 седмици одобрението му.
Източник: Строителство Градът (07.10.2013)
 
11 големи енергийни начинания на територията на България влязоха в първия списък с проекти от общ интерес на Европейската комисия. В списъка са включени 248 проекта, които ще се ползват от различни преференции, включително някои ще могат да бъдат финансирани с почти 6 милиарда евро. Сред проектите, с които България попада в списъка, са строежът на високоволтови електропроводи за връзка с Гърция и Румъния, дострояването на язовир "Яденица", подобряване на съществуващия и изграждане на нов наземен газопровод за връзка с Гърция, на хранилище за газ в района на Кулата, на газова връзка със Сърбия, изграждане на газопровода от Туркменистан през България към Западна Европа. Проектите от този списък ще могат да се възползват от ускорени процедури за издаване на разрешения, като срокът ще бъде най-много три и половина години. Проектите ще се обработват от един-единствен национален орган, което ще доведе до намаляване на разходите. Националните власти трябва да публикуват ръководство за издаване на разрешения за тези проекти и то да е публично достъпно. Друго предимство е възможността за кандидатстване за европейски пари. Присъствието на някой проект в списъка не го прави автоматично получател на средства, а трябва да се кандидатства отделно, обясни еврокомисарят по енергетика Гюнтер Йотингер.
Източник: БНТ (15.10.2013)
 
БЕХ пое още дългове на "Топлофикация - София" Българският енергиен холдинг (БЕХ) е поел нова порция от задълженията на "Топлофикация - София" към газовия доставчик "Булгаргаз", който е собственост на холдинга. През септември към БЕХ са прехвърлени 129 млн. лв. задължения на общинската отоплителна компания. Това е поредният случай, при който държавният холдинг е призван да облекчава финансовите проблеми на закъсалите дружества в структурата си, превръщайки се в кредитор от последна инстанция. Така БЕХ вече е натрупала над 1 млрд. лв. вземания от дъщерните си дружества и "Топлофикация - София". И тъй като новите дългове трудно ще бъдат обслужвани, скоро ще доведат до сериозни загуби за холдинга, а оттам - и за държавния бюджет. От триъгълната операция се виждат ясно два проблема - първо, общинската топлофикация трупа огромни дългове, които изглеждат неплатими. Те заразяват "Булгаргаз", а той пък пренася недостига към БЕХ. Но тази ситуация не може да продължава до безкрай, а за трайно решение никой не мисли. Въпросът с дълговете на топлофикацията е разгледан в сряда на заседанието на комисията по стопанска политика в Столичния общински съвет. Прехвърлянето на дълга от "Булгаргаз" към БЕХ е станало чрез договор за цесия, за което общинарите били уведомени писмено. Стойнев обясни, че БЕХ може да препродаде дълга на частен инвеститор, каквато идея е била обсъдена на заседанието. От общинския съвет казаха пред "Дневник", че до две седмици ще бъде съставен преговорен екип от общинари и мениджъри от топлофикацията, който ще договаря с холдинга разсрочено плащане на дълговете. По такава схема трябваше да се плаща старото задължение към "Булгаргаз", но при цесия старите договорки не се преместват. Това не е първият път, в който БЕХ се намесва в помощ на "Булгаргаз" и столичното парно. Според отчета на "Топлофикация - София" в края на миналата година общите текущи и нетекущи задължения на дружеството възлизат на 528 млн. лева. От природен газ са натрупани дългове за 238 млн. към "Булгаргаз" и за 222 млн. са към холдинга, т.е. това са почти 87% от всички задължения на топлофикацията. През първата половина на 2013 г. дълговете на топлофикацията са се увеличили до 586 млн. лева. На запитване на "Капитал Daily" за прехвърлените вземания от "Булгаргаз" обясниха, че въпросът е от компетенцията на БЕХ като собственик на газовата компания. До редакционното приключване на броя от БЕХ не отговориха за причините за новото встъпване в дълг и дали ще има още подобни прехвърляния. За да закрепи финансовото си състояние и да купува гориво, "Булгаргаз" изисква авансово плащане на част от заявените количества газ. Освен от дълговете на топлофикациите държавният доставчик страда и от ниските регулирани цени, зададени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Ситуацията се усложнява допълнително, защото отоплителните компании получават пари от абонатите след края на фактурирания период, т.е. дружествата трупат задължения и лихви. Друг проблем е, че и Националната електрическа компания (НЕК) се бави с превеждането на пари за ток, произведен по комбиниран начин в топлофикационните инсталации. "Топлофикацията в София не би имала толкова задължения към "Булгаргаз", ако беше получила плащанията си от НЕК за произведена електроенергия", коментира Николай Стойнев. Става дума за около 45 млн. лв., показват данни на Асоциацията на топлофикационните дружества. НЕК е законово задължена да купува ток от високоефективна когенерация по преференциални цени, подобни на тези за зелените централи. Средствата идват от крайната цена на тока и така потребителите на електричество подпомагат отоплителните компании. БЕХ наложи практиката да спасява държавните енергийни фирми от неплатежоспособност. През април холдингът взе мостов кредит от 195 млн. евро от американската банка Citigroup, с който да се покрие заемът на НЕК за проекта "Белене", взет по-рано от банков синдикат, воден от френската BNP Paribas. Сега, както беше договорено, това мостово финансиране ще бъде трансформирано в облигационен заем. Като се позова на анонимен източник, в сряда агенция Bloomberg съобщи, че консултантите на холдинга Citigroup и Raiffeisen Bank International започват да организират срещи с потенциални купувачи на дълга. Срещите с европейските инвеститори ще започнат на 28 октомври, твърди агенцията.
Източник: Капитал (25.10.2013)
 
Една трета, или около 20 млрд. кубически метра газ, ще получават България, Турция, Македония и Гърция от газопровода "Южен поток" след 2017 г. Това стана ясно по време на конференция в Любляна, посветена на развитието на газопровода. В момента четирите страни получават същите количества, но по старата тръба, която доставя газ от Русия през Украйна, Молдова, Румъния и България. "Търсенето на газ в Европа тепърва ще расте и не толкова заради развитието на индустриите, колкото заради намаляването на източниците на синьо гориво в света", обясни Александър Сиромятин, зам.-директор на департамента за международни проекти в "Газпром". Той увери, че новата тръба ще има капацитет при нужда да увеличи доставките за Балканите. В България строителството на "Южен поток" се очаква да стартира в началото на следващата година и да приключи в края на 2018 г. Все още не са избрани строители на газопровода, обясниха от Българския енергиен холдинг. Най-вероятно участъкът у нас ще бъде разделен на три лота, които ще имат различни строители. София има уговорка с Москва 30% от всички дейности по строителството на "Южен поток" у нас да бъдат дадени на български фирми. Първият газ по тръбата ще тръгне през 2016 г., когато ще бъде готова първата от общо четирите тръби на газопровода. Тя ще пренася за Балканите около 15,7 млрд. куб. метра годишно, като се очаква капацитетът й да бъде удвоен до края на 2017 г. Тогава ще може да спре старият маршрут за доставка на газ в региона през Украйна. Цената на българския сухоземен участък от "Южен поток" ще бъде около 1,5 млрд. евро, като България планира да вземе заем от Русия, за да финансира тръбата. София ще връща кредита с таксите, които ще получава от преноса на газ 15 години след пускането на тръбата. В момента министерството на икономиката се опитва да скъси срока за изплащане на съоръжението. По време на конференцията в Любляна стана ясно, че Русия и останалите страни, които участват в газопровода, продължават да водят преговори с Европейския съюз - да бъде дадена дерогация на тръбата. Ако това се случи, по нея няма да може да тече друг газ освен руски или такъв от страните, през които тя преминава. "Целта на "Южен поток" ще бъде да доставя руски газ към Централна Европа, не планираме по него да тече друг газ, нито той да може да тече в обратна посока", обясни още Сиромятин. Той не скри задоволството си от отпадането на "Набуко" като конкурентен проект и заменянето му с Трансадриатическия газопровод. Основните притеснения, които имат словенците за "Южен поток" са да не попаднат в голяма енергийна зависимост от Русия и бъдещият газопровод да не предизвика политическа корупция в страната. Любляна се надява и на краткосрочни договори с "Газпром" за доставката на синьо гориво. Друг проблем, който Словения има, е договарянето на количествата за съседните на нея страни. "Имаме готовност да увеличим капацитетите с Италия, но все още нямаме окончателно решение. Това забавя проектите ни", каза Марян Еберлинк, генерален мениджър на местния газов оператор "Плиноводи". "По-голямата част от населението подкрепя тръбопровода, като най-силна е тази подкрепа във възрастовата група над 55 години", обясни тенденциите в страната Бен Шимшън от консултанската компания "Уорлд Тинкс". По план "Южен поток" трябва да започне от руския бряг на Черно море, да мине по дъното му, да излезе в България и след като премине през страната, да се насочи към Сърбия, Унгария, Словения и да достигне Северна Италия. До момента са планирани две разклонения на газопровода към Хърватия и към Босна и Херцеговина. Общият капацитет на тръбата ще бъде 63 млрд. куб. м, а цената му засега се изчислява на 17 млрд. евро плюс/минус 25%. Най-скъпата част от газопровода ще бъде морският участък, който по първоначални сметки ще струва 10 млрд. евро, а строителството му ще започне през второто тримесечие на 2014 г.
Източник: 24 часа (29.10.2013)
 
Промените в Наредбата за топлоснабдяването, приета от Министерството на икономиката и енергетиката и обнародвана във вторник в Държавен вестник, предизвика остра реакция от страна на Столичната община. В наредбата, която се отнася до всички топлофикационни дружества, се променя начинът на отчитане на изразходваната топлинна енергия. Досега топлофикациите изчисляваха сметките с прогнозни дялове на базата на потребеното количество енергия за същия месец в миналия отоплителен сезон. По новият модел вече ще се смятат на база средно консумирано количество на ден, т.е. общата изразходвана енергия за миналия сезон на домакинство, разделена на броя дни, в които е имало парно, умножена по коефициент за средната температура за месеца. Според председателя на Столичния общински съвет Елен Герджиков това ще доведе до по-високи сметки за по-топлите месеци от отоплителния сезон и сравнително по-ниски за тези с по-студено време. Причината е, че средната стойност на ден през този отоплителен сезон ще е еднаква за всички месеци, а досега прогнозният дял беше за съответния месец. Така през ноември и март ще плащаме толкова, колкото през януари и февруари, посочи Герджиков. По думите му не е моментът сега, когато вече влизаме в отоплителния сезон, да се прави такава промяна. Председателят на СОС заяви, че в тази връзка ще поискат среща с икономическия министър Драгомир Стойнев. Сама по себе си наредбата решава много от поставените проблеми, но и много неща остават нерешени, като индивидуалните договори и сградната инсталация, изтъкна Герджиков. Стана ясно още, че ДКЕВР не е одобрила промените в общите условия на "Топлофикация София", с които се отменя начисляването на лихви върху прогнозни сметки. Това означава, че и в момента продължават да се трупат лихви, макар да не е ясно дали те ще се платят някога. С промените в наредбата се въвежда възможността за самоотчет, която досега се е правила на добра воля от "Топлофикация София", и може да се фиксира процентът за сградна инсталация с решение на етажните собственици на базата на изследване на външна фирма или топлинен счетоводител. "Разделя се сметката за парно от тази за топла вода, но не както ние искахме задължително, а е записано - по желание на етажните собственици и за тяхна сметка", посочи Зафир Зарков. От тази година влиза в сила и програмата за лоялни клиенти. Чрез нея ще има 3% отстъпка при редовно плащане и 50% отстъпка от първата сметка при плащане на равни вноски. Сред новостите е и проверка през януари на всички топломери, за които абонатите са заявили нулево потребление. Миналата пролет беше направена извънредна проверка, която установи, че много от тези клиенти на практика са използвали парно и по този начин сметките на съседите им са били по-високи. Ако не бъде даден достъп до уреда, ще се начислява максимално потребление. При установен демонтаж на водомери ще се начислява по 280 литра на член от домакинството на месец, ще се поставя и веднага уред. Според Зарков обаче нищо не се е направило по най-важния проблем - кражбата на топлоенергия. По думите му от 2006 г. досега няма нито един глобен за такова нарушение. "Булгаргаз" е изпратила писмо с ултимативен характер към "Топлофикация" да се разплати за получената през годините газ, заяви Елен Герджиков. В писмото нямало посочен краен срок за разплащане, но средствата се искат възможно най-скоро. Според Герджиков "Булгаргаз" вече е прехвърлила вземанията от 130 млн. лв. към Българския енергиен холдинг (БЕХ). В свое становище холдингът е посочил, че ако "Топлофикация София" не започне да погасява задълженията си, то те ще бъдат прехвърлени към трето лице. Притеснявам се, че това означава скрита приватизация на дружеството, посочи Герджиков и призова БЕХ да излезе с ясна позиция по казуса.
Източник: Дума (31.10.2013)
 
"Булгаргаз" няма да спре доставките на природен газ за "Топлофикация - София", пише БТА. Съобщението е по повод изказване на кмета на София Йорданка Фандъкова по-рано днес. В него тя предупреди за безпрецедентен натиск да бъдат погасени задълженията на топлофикационното дружество. В сряда от "Булгаргаз" са изпратили предупреждение за спиране на доставките от 1 ноември. "Топлофикация - София" дължи около 50 млн. лева на газовата компания. В същия размер обаче са задълженията на Националната електрическа компания (НЕК) към столичното дружество. Именно споразумение от името на НЕК, която също като "Булгаргаз" е част от структурата на Българския енергиен холдинг (БЕХ), за преводи към газовия доставчик за сметка на столичната топлофикация отменя заплахата за спиране на доставките.
Източник: Инвестор.БГ (01.11.2013)
 
Облигациите на БЕХ са пласирани сред близо 200 инвеститори Облигационната емисия за 500 млн. евро на Български енергиен холдинг е била пласирана сред близо 200 инвеститори, като по-голямата част от тях са чуждестранни играчи, но има и участници от България. Това съобщиха източници, запознати с процедурата по предлагането, което се проведе на 31 октомври. Две трети от облигационерите са от Европа, а останалите участници са от САЩ и Азия. Близо половината от емисията са изкупили инвестиционни фондове, а останалите книжа са записали пенсионни фондове, застрахователни дружества и банки според неофициалната информация. Очакванията на пазара са били петгодишните книжа да бъдат пласирани при доходност под 4%, тъй като към момента на предлагането БЕХ не е отчитал големи задължения, съпоставено с активите му и постъпленията от дивиденти. Постигнатата доходност обаче бе малко по-висока, 4.287%, което показва, че участниците са калкулирали по-голям риск. Според банкер, занимавал се със сделката, цитиран от Reuters, за това са натежали притесненията около политическата обстановка в страната и дебютният характер на емисията. Дори и на това ниво специалисти от облигационния пазар окачествиха предлагането като успех за емитента на фона на резултатите от сравними емисии: през миналата година българските еврооблигации с 5-годишен матуритет бяха пласирани при доходност от 4.436%, а на последния аукцион за 5-годишни ДЦК през октомври постигнатата доходност бе 2.35%. Друго потвърждение на успеха за облигационната емисия дойде от ирландската и английската фондова борса, където книжата бяха качени за вторична търговия. В петък, когато пазарът вече бе научил, че БЕХ е договорил заем от "Газпром" за 620 млн. евро за участието си в газопровода "Южен поток", облигациите се търгуваха при доходност от 4.267%, което е по-ниско от постигнатата на аукциона. Това според експерт в търговията с такива книжа показва, че инвеститорите не са били неприятно изненадани от новината, сервирана едновременно с обявяването на резултата от предлагането, а също и че облигацията е била правилно оценена от банките, които я пласираха - Raiffeisen Bank International и Citigroup.Григорий Ананиев, началник ликвидност на Citibank за България и Румъния, декларира, че разочаровани от новината за "Газпром" е нямало. Поне това са показали разговорите, които той е повел с местните инвеститори, записали от облигациите на БЕХ. Имайки предвид, че книжата трябва да се платят до 7 ноември, може да се предположи, че ако все пак има недоволни сред облигационерите, те ще се откажат от сделката. Това обаче е с минимален шанс да се случи, коментират специалисти от пазара, които обръщат внимание на многото подадени заявки за покупки от емисията - те бяха пет пъти повече от предложеното количество от 250 млн. евро. Според тях инвеститорите не би следвало да са изненадани и от това, че на финала на предлагането бяха одобрени два пъти повече облигации за продажба, отколкото бе обявено в проспекта. Това е обичайна практика и е можело да се очаква, че ще се стигне дотам, тъй като по-голямата емисия се превръща в бенчмаркова и става по-видима за международните инвеститори. Енергийният холдинг подготвя излизането си на облигационните пазари от миналата година, за да осигури ресурс за покриване на задължения в групата. Едно от тях е заемът за 195 млн. евро, изтеглен от НЕК за финансиране на дейности по проекта АЕЦ "Белене". Той падежира през май тази година и бе рефинансиран с друг банков заем, който сега ще бъде върнат с постъпленията от облигационната емисия. С остатъка от средствата БЕХ ще може да изплати дължимия дивидент на държавата, който възлиза на 205 млн. лв. Крайният срок за внасянето му е 15 ноември. Така от изтегления милиард лева чрез продажбата на облигации дружеството ще остане с 413 млн. лв., които може да бъдат насочени към инвестиционни проекти, каквито са изграждането на газови връзки с Турция, Гърция, Сърбия и Румъния, както и удължаването на живота на двата работещи ядрени реактора на АЕЦ "Козлодуй". Това са все проекти, определени като стратегически и по които работата е започнала. Отделно със заема от "Газпром" БЕХ практически стартира дейностите по прокарване на "Южен поток", но отпусканите 620 млн. евро едва ли ще изчерпят цялата нужна инвестиция, с която държавната компания се ангажира пред руския партньор. Работата с него по проекта "Белене" вече показа как първоначалните сметки могат да се окажат сериозно сгрешени и в крайна сметка оскъпяването да е непосилно за българското дружеството. Ако се върнем пак към проспекта на облигационната емисия, в него се споменава, че във времето от 2013 до 2017 г. инвестиционната програма на БЕХ ще изисква по 700 млн. евро годишно, което е много повече от паричните потоци, които холдингът реализира. От отчета му към деветмесечието се вижда, че приходите му са малко над 250 млн. лв., а финансовото състояние и задлъжнялостта на дъщерните компании сериозно се влошават, което означава, че следващата година БЕХ най-вероятно няма да е в състояние сам да осигури 700 млн. лв. ресурс за инвестиции. Ето защо е много важно дали, след като взе лесните пари, дружеството ще се изкуши да се впусне в проекти, които не може да си позволи. Това гарантирано би го заробило с още дългове. Не бива да се забравя и че догодина предстои арбитражно дело с "Атомстройекспорт" за АЕЦ "Белене", което потенциално може да струва на холдинга 1 млрд. евро.
Източник: Капитал (04.11.2013)
 
"Златните кокошки" на държавната енергетика са на ръба. Това показват отчетите им за деветмесечието. АЕЦ "Козлодуй" е свила печалбата си със 134 млн. лв., за деветте месеца на 2012 г. тя е на 142,62 млн. плюс, сега числото е едва 13,91 млн. лв. Централата е продала с 16% по-малко ток заради ограниченията на диспечерите. НЕК дължи 334,815 млн. лв. и АЕЦ е с отрицателен нетен паричен поток. Краткосрочните депозити са намалели с 54 млн., или с 69%, спрямо 2012 г. Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1,00 до 4 лева И втората печеливша централа - ТЕЦ "Марица-изток 2", отчита 935 хил. лв. печалба при 18,18 млн. за същия период на 2012 г. Причините са намалено производство на ток заради високите добавки, които блокираха износа, намалена цена на еленергията и повишена на въглищата. За 9-те месеца НЕК е на минус със 130, 55 млн. лв. През 2012 г. е била на плюс с 55 млн. лв. "Булгаргаз" излезе на печалба от 14,13 млн. лв. при 99,8 млн. загуби за 2012 г. Има срив обаче при покупката на газ от местен добив с 52,3%.
Източник: 24 часа (05.11.2013)
 
Търсят 100 млн. за отоплението в София Приблизително 100 млн. лв. са необходими, за да се гарантира нормален отоплителен сезон в София, стана ясно от думите на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Става въпрос за сумата, която "Топлофикация София" дължи на "Булгаргаз" за синьо гориво. И държавата трябва да я намери, ако Столична община, чиято собственост е дружеството, не успее да направи така, че то да си плати дълговете. "Правим всичко възможно и софиянци ще имат парно", каза Стойнев след заседанието на Министерски съвет. Той призова кмета на София Йорданка Фандъкова да поеме своята отговорност и "Топлофикация" да успее да се разплати с "Булгаргаз". От думите на министъра стана ясно, че се опасява дали парите, които ще влязат в "Топлофикация" от сметките, които плащат хората, ще стигнат до "Булгаргаз". Драгомир Стойнев припомни, че столичното дружество има и около 360 млн. лв. натрупани задължения към Българския енергиен холдинг (БЕХ) и нито по този дълг, нито по другия към "Булгаргаз" има някакво обезпечение. Министърът допълни, че газовата компания е в тежко финансово състояние и правителството трябва да прави чудеса от храброст, за да обезпечи необходимите финансови средства за спокойната работа на цялата система.
Източник: Стандарт (07.11.2013)
 
Шефът на "Булгаргаз" Димитър Гогов е освободен от поста изпълнителен директор на дружеството, потвърдиха от Българския енергиен холдинг. Оттам мотивираха промяната с цялостна промяна на политиката на дружествата в холдинга, което налага промени в ръководствата им. От холдинга отказаха да коментират конкретни причини за освобождаването на Гогов, включително и дали един от проблемите е бил невъзможността да събере вземанията на дружеството от "Топлофикация - София". От ведомството уточниха, че до излизане на решението от Търговския регистър, Гогов ще продължи да изпълнява длъжността си. Едва след това ще бъде оповестено името на наследника му. По неофициална информация новият шеф на обществения газов доставчик ще е Шишман Чаушев. Той е бивш регионален директор в НАП-Видин.
Източник: Дарик радио (08.11.2013)
 
Българският енергиен холдинг реши да освободи изпълнителния директор на „Булгаргаз” Димитър Гогов Българският енергиен холдинг реши да освободи изпълнителния директор на „Булгаргаз” Димитър Гогов. Официално решението не е потвърдено от пресцентъра на Министерството на икономиката и енергетиката и от Българския енергиен холдинг. В Агенцията по вписванията вече е входирано заявление с решение на борда на директорите на Българския енергиен холдинг на мястото на Димитър Гогов да се впише бившият регионален директор в НАП Видин Шишман Чаушев.
Източник: Агенция Фокус (11.11.2013)
 
Доскорошният шеф на Националната агенция за приходите във Видин Шишман Чаушев ще оглави "Булгаргаз". На поста той ще замени дългогодишния шеф на компанията Димитър Гогов. Това решение е взето от ръководството на компанията майка на дружеството - Български енергиен холдинг (БЕХ). То е разписано минути след като България и Русия направиха символична първа заварка на тръби за газопровода "Южен поток" у нас на 31 октомври. Решението беше публикувано в Търговския регистър чак днес и все още се чака одобрение от Агенцията по вписванията Чаушев да влезе в съвета на директорите. Въпреки че процедурата още не е приключила, Чаушев вече е участвал в заседание на съвета на директорите, на което е гласувал да бъде назначен за изпълнителен директор, става ясно от Търговския регистър. БЕХ не обяви мотивите за смяната. Само уточни, че промени в управителните съвети се правят с цел успешното развитие на дружествата. Димитър Гогов пък обясни, че е научил за решението от Търговския регистър. Мандатът му бе до 2 декември 2015 г. Гогов е с педагогическо образование, но работи в компанията от 1999 г., като първата му длъжност е специалист в отдел "Продажби и събирания на вземанията". През 2005 г. оглавява икономическото направление в компанията, а през 2007 г. при кабинета "Станишев" е назначен за шеф на "Булгаргаз". Новият началник Шишман Чаушев оглави НАП-Видин през 2006 г. В града е известен като скромен човек, който ходи пеша на работа. Не е засичан в съмнителни компании. Според колегите му от НАП той е "съвестен и изпълнителен човек, но новият пост може да се окаже прекалено голяма хапка за него". Преди да оглави териториалната дирекция, той е бил шеф на отдел "Ревизии", а преди това е отговарял за ДДС в НАП. Името на Чаушев се появи за първи път в медиите през 2006 г. заради разследванията на вече покойния ромски бизнесмен Александър Методиев-Алико. Тогава Чаушев се оплакваше, че е заплашван с уволнение. Така и не стана ясно от кого. Данъчният оглавява "Булгаргаз" броени дни преди началото на отоплителния сезон и броени дни след като икономическият министър Драгомир Стойнев обяви, че има опасност от нова газова криза.
Източник: Труд (11.11.2013)
 
С решение на Българския енергиен холдинг (БЕХ) от петък (8 ноември) дългогодишният изпълнителен директор на дъщерната му компания "Булгаргаз" - Димитър Гогов, бе изненадващо освободен. Отлично осведомени източници заявиха , че основната причина за смяната му са подписани 16 анекса към договора с "Овергаз Инк" (в която 50% от собствеността са на "Газпром"). Компанията на Сашо Дончев, заедно с "Газпром Експорт" и "Винтерсхал" бе сред трите доставчици на синьо гориво за България. Контрактът, по който страната получаваше по 1 млрд. куб. м природен газ годишно, изтече в края на 2010-а и след това никъде официално не е излизала информация той да е бил подновяван. Тогава изпълнителният директор на "Овергаз" Сашо Дончев каза, че фирмата му ще плаща преносни такси на мрежовия оператор "Булгартрансгаз" и ще захранва директно своите потребители с гориво. По наша информация обаче, с одобрението на Гогов, по договора с "Овергаз" са били сключени споменатите 16 анекса, с които той е бил удължен до края на 2012-а, а държавната газова компания е задлъжняла на "Овергаз" с 80 млн. долара. Парите трябва да се изплатят до края на тази година, но нито "Булгаргаз", нито неговият собственик - БЕХ, разполагат с необходимите свободни средства. "Булгаргаз" ни дължат не 80 млн., а 120 млн. долара. Това са задължения по стария ни контракт към ноември 2012-а. Не съм най-големият защитник на Гогов, но той няма абсолютно никаква вина. Изобщо не знам защо го сменят. Виновен съм аз, че не си поисках парите и да фалирам "Булгаргаз", изтъкна пред репортер на вестника Сашо Дончев. На практика думите му потвърждават съществуването на сериозен дълг на "Булгаргаз" към частното дружество, за който досега така и не се е споменавало. В годишния финансов отчет на държавната газова компания за миналата година черно на бяло е записано, че през 2011-а и 2012-а тя е получавала твърдо по 1.424 млрд. куб. м природен газ от фирмата, управлявана от Сашо Дончев. По този начин "Овергаз" е била водещ доставчик за страната с дял от 54.41% за 2012-а и 47.96 на сто за предишната година. По каква цена е получавано синьото гориво е търговска тайна, но по непотвърдени данни тя е най-високата спрямо тази на останалите двама доставчици. Обясненията за тези действия на "Булгаргаз" явно тепърва ще се дават от Българския енергиен холдинг и Министерството на икономиката и енергетиката. Според нашите източници другата причина за освобождаването на Димитър Гогов е, че с всяка година ръководената от него фирма е регистрирала все по-големи загуби, което реално я изправя пред фалит. Съдейки по отчетите й, за 2012-а тя е на загуба от 113.57 млн. лв., при положение че през 2011-а е била на минус 73.2 млн. лева. Всъщност драматичното финансово състояние на "Булгаргаз" се дължи основно на несъбраните вземания за общо около 200 млн. лв. от "Топлофикация- София" и други топлофикационни предприятия в страната. За уволнението на Гогов е натежало и започналото от Европейската комисия разследване през лятото срещу "Български енергиен холдинг" и дъщерните му дружества "Булгаргаз" (за доставка на газ) и "Булгартрансгаз" (за газова инфраструктура) заради това, че пречат на свои конкуренти да получат достъп до важна газова инфраструктура в България. Тогава от Брюксел изразиха безпокойство, че има вероятност тези фирми изрично или негласно да отказват или бавят достъпа на трети страни до националната мрежа, както и до хранилището за съхранение на синьо гориво, разположено край врачанското село Чирен. "Освен това те могат да пречат на конкурентите да получат достъп до главния газопровод за внос, като запазват капацитет, който редовно остава неизползван, без да го пускат на пазара. Без достъп до тази инфраструктура, която е от основно значение, нито едно дружество не може да се конкурира с "Булгаргаз" на българските пазари за доставки на газ", посочиха от Европейската комисия. Самият Димитър Гогов лаконично коментира, че не е бил информиран предварително за подготвяната смяна и няма представа какви са причините. Проверка в Търговския регистър показа, че в Агенцията по вписванията вече е внесено заявление с решение на борда на директорите на Българския енергиен холдинг на мястото му да се впише Шишман Антонов Чаушев. Според информационната система "Дакси" Чаушев е бил директор на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите във Видин. Той фигурира и в управата на Сдружение "Ротари клуб" в крайдунавския град. От Министерството на икономиката и енергетиката уточниха единствено, че до излизане на решението в Търговския регистър Гогов ще продължи да изпълнява задълженията си.
Източник: Банкеръ (11.11.2013)
 
Приходите на „Топлофикация София” отиват за плащания към "Булгаргаз" НЕК е превела около 16,5 млн. лв. на "Топлофикация София", а през следващата седмица ще бъдат преведени около 4,5 млн. лв. на "Булгаргаз", за да бъдат изплатени част от задълженията към дружеството, обяви изпълнителният директор на столичната "Топлофикация" Стоян Цветанов. "Всички пари, които „Топлофикация София” получава от клиентите си, отиват за плащане на природния газ", каза Цветанов. Той посочи, че се прави всичко възможно за изплащане на натрупаните задължения. По новия договор задълженията към "Булгаргаз" са за около 33 млн. лв. Толкова е и сумата, която НЕК дължи на "Топлофикация". "Има план за разсрочено плащане на задълженията към "Булгаргаз" и целият паричен ресурс е насочен за осъществяването му. За две години фактурираният природен газ е за около 1,5 млрд. лв., но за последните три години няма увеличаване на сумите, които дължим", каза още директорът на дружеството. Цветанов коментира и смяната на директора на "Булгаргаз". На въпрос дали това е свързано по някакъв начин с повереното му дружество той отговори, че всичко, което се случва в "Топлофикация", се отразява и на "Булгаргаз". Стоян Цветанов заяви, че още не е разговарял с новия изпълнителен директор на "Булгаргаз" - Шишман Чаушев. „Очаквам от него, както и от предходното ръководство, по-бързо да намираме общи решения, така че да гарантираме отоплителния сезон на софиянци“, коментира Цветанов. Той подчерта, че от съществено значение да може топлофикация да си плаща горивото на "Булгаргаз" е абонатите да си плащат сметките навреме. От днес, със старта на отоплителния сезон, влизат в сила трите процента отстъпка при плащане на сметката за парно в срок, припомниха от "Топлофикация София".
Източник: Инвестор.БГ (12.11.2013)
 
’’Булгаргаз’’ предлага запазване на сегашната цена на газа от 1 януари Булгаргаз'' има предложение цената на природния газ да остане без промяна през първото тримесечие на 2014 г, съобщават от компанията. Предложението е прогнозната цена на природния газ за първото тримесечие на следващата година да е 630 лева за 1000 куб. метра без акциз и ДДС. Прогнозната цена отчита тенденциите в съотношението лев/долар, цените на алтернативните на природния газ горива на международните пазари и изискванията на нормативните актове за регулиране на цените. На 11 декември ще бъде оповестено окончателното предложение на компанията при внасянето му в енергийния регулатор, съобщават от ''Булгаргаз''.
Източник: 24 часа (15.11.2013)
 
Държавната метла стигна и ръководствата на БФБ и ЦД Съветът на директорите на БФБ-София АД свиква Oбщо събрание на акционерите на 14 януари 2014 г. с единствена точка „промени в състава на Съвета на директорите на дружеството“. Събранието се свиква по искане на Министерството на финансите което е акционер, притежаващ 3 292 000 акции, или 50,05% от капитала на БФБ-София. Подобно събрание ще бъде свикано и за акционерите на Централен депозитар АД, както и за всички фирми с преобладаващо държавно участие. Вече имаше промени в ръководствата на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), на НДК, Булгаргаз и други. Все още поканата за свикване на Oбщо събрание на акционерите на БФБ-София не е представена както в Търговския регистър, така и на страницата на БФБ-София, което трябва да стане в следващия месец. От поканата може да стане ясно, кои са кандидатите за директори на БФБ-София.
Източник: Инвестор.БГ (19.11.2013)
 
Тука има, тука нема "Химко" Кой е мистериозният инвеститор, който иска да вземе "Химко"? Това се питат врачани след всяко поредно изявление на политиците, че за завода се е появил кандидат, който ще го възкреси. Около първата заварка по "Южен поток" апетитите към неработещия от 10 години торов гигант са нараснали, издаде източник от левицата. Но предстоят тежки преговори, като не е изключено в проекта да участва и голямо българско държавно дружество. За продажбата на обявения в несъстоятелност торов завод заговориха публично най-върлите политически врагове още през април. Пръв запали фитила заместник-председателят на БСП Янаки Стоилов. Дни преди парламентарния вот в качеството си на кандидат за депутат той обяви, че консорциум от немска и китайска фирма проучва ТЕЦ-а на комбината с намерение да го превърне в газова централа. След него лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов гръмко обяви на митинг на площада: "Пускаме "Химко!" Кметът на Враца Николай Иванов веднага след това пък разкри, че по евентуална сделка се работи от половин година. Още тогава коментаторите на новината по форумите се разделиха на лапнишарани и реалисти. "Дано да стане, та да се разкрият работни места", молеха се тези, които повярваха. "Безумни лъжи, само баламосват хората. Това, което е останало от завода, за нищо не става", отвръщаха опонентите им. На обвинението, че става дума за поредния предизборен евъргрийн, градоначалникът отговори. "Нямам вина, че нещата напреднаха точно преди вота". Полъхът от надежда, че предприятието ще заработи отново, тогава раздвижи замрялата от месеи продажба на акции на фондовата борса. Точно от май са и последните сделки, макар и за жълти стотинки. След известно затишие през лятото плочата отново се завъртя през септември. Новият губернатор Венцислав Василев хвърли бомбата при посещението на премиера Пламен Орешарски в града. Той му връчи папка със стратегията за развитието на областта. В нея приоритет е рестартът на "Химко". "Има инвеститор, но нека го запазим в тайна, за да не го изплашим", лаконично пресече медийния интерес министър- председателят. Оттогава любопитството към мистериозния предприемач се подхранва на порции както от местната власт, така и от средите на управляващите. Този път обаче фондовата борса не реагира. Бодряшките коментари почти изчезнаха за сметка на песимистичните, че "Химко" ще стъпи на крака, когато мумията оживее". "Нашият залог е ясен - работни места" - коментира областният управител Венцислав Василев. Прогнозата е комбинатът частично да заработи и да даде хляб на 500 души край инсталациите. И на още 350-400 по обслужване на дружеството. Най-актуалната оферта е за възобновяване на производството с капацитет 105 хиляди тона амоняк и 180 хиляди тона карбамид. Сериозни намерения предявил преди време арабски инвеститор, разкри губернаторът. Но компанията се оказала гнила и го отрязали от министерството. Заради провалилите се десетки опити фалиралото дружество да бъде продадено оптимистите във Враца стават все по-малко. Макар че и те ще се зарадват, ако бъдат опровергани. Кой е мистериозният инвеститор, който иска да вземе "Химко"? Това се питат врачани след всяко поредно изявление на политиците, че за завода се е появил кандидат, който ще го възкреси. Около първата заварка по "Южен поток" апетитите към неработещия от 10 години торов гигант са нараснали, издаде източник от левицата. Но предстоят тежки преговори, като не е изключено в проекта да участва и голямо българско държавно дружество. За продажбата на обявения в несъстоятелност торов завод заговориха публично най-върлите политически врагове още през април. Пръв запали фитила заместник-председателят на БСП Янаки Стоилов. Дни преди парламентарния вот в качеството си на кандидат за депутат той обяви, че консорциум от немска и китайска фирма проучва ТЕЦ-а на комбината с намерение да го превърне в газова централа. След него лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов гръмко обяви на митинг на площада: "Пускаме "Химко!" Кметът на Враца Николай Иванов веднага след това пък разкри, че по евентуална сделка се работи от половин година. Още тогава коментаторите на новината по форумите се разделиха на лапнишарани и реалисти. "Дано да стане, та да се разкрият работни места", молеха се тези, които повярваха. "Безумни лъжи, само баламосват хората. Това, което е останало от завода, за нищо не става", отвръщаха опонентите им. На обвинението, че става дума за поредния предизборен евъргрийн, градоначалникът отговори. "Нямам вина, че нещата напреднаха точно преди вота". Полъхът от надежда, че предприятието ще заработи отново, тогава раздвижи замрялата от месеци продажба на акции на фондовата борса. Точно от май са и последните сделки, макар и за жълти стотинки. След известно затишие през лятото плочата отново се завъртя през септември. Новият губернатор Венцислав Василев хвърли бомбата при посещението на премиера Пламен Орешарски в града. Той му връчи папка със стратегията за развитието на областта. В нея приоритет е рестартът на "Химко". "Има инвеститор, но нека го запазим в тайна, за да не го изплашим", лаконично пресече медийния интерес министър- председателят. Оттогава любопитството към мистериозния предприемач се подхранва на порции както от местната власт, така и от средите на управляващите. Този път обаче фондовата борса не реагира. Бодряшките коментари почти изчезнаха за сметка на песимистичните, че "Химко" ще стъпи на крака, когато мумията оживее". "Нашият залог е ясен - работни места" - коментира областният управител Венцислав Василев. Прогнозата е комбинатът частично да заработи и да даде хляб на 500 души край инсталациите. И на още 350-400 по обслужване на дружеството. Най-актуалната оферта е за възобновяване на производството с капацитет 105 хиляди тона амоняк и 180 хиляди тона карбамид. Сериозни намерения предявил преди време арабски инвеститор, разкри губернаторът. Но компанията се оказала гнила и го отрязали от министерството. Заради провалилите се десетки опити фалиралото дружество да бъде продадено оптимистите във Враца стават все по-малко. Макар че и те ще се зарадват, ако бъдат опровергани. Източването на отличника на врачанската индустрия започна още през 1997 г. Тогава заводът бе сложен на тезгяха за приватизация за 100,2 млн. долара. Две години по-късно обаче 57% от капитала на дружеството е продаден за 1 млн. стари лева на "Ай Би И транс ъф Ню Йорк". Собственикът на фирмата - украинецът Юрий Литвиненко, наследява и дългове от 102 млн. лева, срещу него започват дела и той е заключен в нюйоркски затвор. Междувременно и българската държава го осъди. Юрий Литвиненко дължи 30 млн. лв. заради неизпълнен приватизационен договор. Претенциите на големите кредитори "Булгаргаз", НЕК и НОИ са за 86 млн. лв. През 2000 г. пък е разстрелян пред офиса на фирмата в столицата Димитър Дацов - един от шефовете на завода. След няколко полукриминални прехвърляния на собствеността заводът спира, а през 2005 г. е обявен в несъстоятелност. След дълги съдебни саги новообразуваното дружество "Ново Химко" получава правото да реализира оздравителна програма. Малко преди да изтече 5-годишният гратисен период обаче, следва нов трансфер - "Химко" става собственост на благоевградския строителен предприемач Николай Галчев. Но само на хартия. Той нито инвестира, нито покрива дълговете. Те остават и заводът за втори път е във фалит от края на миналата година. Според последния финансов отчет в Търговския регистър на неработещия от години завод активите му са за 149 млн. лв., а задълженията - за 212 млн. лв. От АПСК са се възползвали от промените в закона и са наложили запор върху част от активите заради иска от 30 млн. лв. към първия купувач.
Източник: Стандарт (25.11.2013)
 
Прецедент: „Топлофикация-Шумен” обявена в несъстоятелност Шуменският окръжен съд (ШОС) обяви „Топлофикация - Шумен” в несъстоятелност. Решението по делото за обявяване на топлофикационното дружество в несъстоятелност е публикувано на интернет страницата на ШОС. Производството бе образувано по молба на „ Булгаргаз” заради непогасени задължения за доставки на природен газ на стойност над 18 млн. лв. От „Топлофикация” са оспорили като изцяло неоснователна и недоказана исковата молба на „Булгаргаз” с мотива, че договорните отношения между страните се основават на нищожни договор и допълнителни споразумения. На база представените по делото документи и заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно-счетоводни експертизи, съдът е приел за доказано, че към 30 септември 2011 г. задълженията на ТЕЦ-а са били в размер на 19 617 627.51 лева, като стойността на активите на дружеството към края на септември 2011 г. е била 6 026 384 лева – дълготрайни материални активи, 546 210 лева – материали и 1 310 360 лева – вземания към клиенти. Заключението на експертите е, че за периода след 31 декември 2008 г. шуменското дружество не притежава достатъчно оборотни средства, не може да покрива задълженията си към кредитори само с вземанията си от клиенти и налични парични средства, не разполага с активи с висока степен на ликвидност, достатъчни да покрият задълженията му без опасност за кредиторите, намира се във финансова зависимост и затрудненията му за плащане на задълженията му не могат да бъдат определени като временни. С решението си съдът е определил като начална дата на неплатежоспособността на „Топлофикация – Шумен” 1 януари 2009 г. Открито е производство по несъстоятелност на дружеството и е назначен временен синдик, чието възнаграждение ще бъде в размер на 500 лева месечно. Магистратите са допуснали и налагане на запор и възбрана върху движимото и недвижимо имущество на „Топлофикация – Шумен”, като първото събрание на кредиторите на дружеството ще бъде на 10 декември т.г. Съдът е оставил без уважение искането на „Булгаргаз” за прекратяване дейността на ТЕЦ-а, тъй като не са събрани доказателства, че продължаването й би увредило масата на несъстоятелността. ШОС е признал за доказано направеното от „ Булгаргаз” ЕАД оспорване на представените от топлофикационното дружество рамков договор от 11 декември 2010 г., допълнителното споразумение към договора и джирото за залог, по силата на които документи неуспелите инвеститори „Титан Пауър” и „Ер Ве Е България” трябваше да покрият борчовете на задлъжнялата „Топлофикация”. Съгласно решението на съда, „Топлофикация” ще трябва да плати направените деловодни разноски в размер на 4 552.60 лева. Решението на ШОС подлежи на незабавно изпълнение и може да бъде обжалвано в 7-дневен срок пред Апелативен съд – Варна, като обжалването не спира неговото изпълнение.
Източник: 1kam1.com (26.11.2013)
 
Според него началната дата, от която дружеството трябва да се счита в неплатежоспособност, е 1 януари 2009 г. Магистратите са назначили и синдик с месечно възнаграждение от 500 лв. Делото срещу шуменския ТЕЦ бе образувано по искане на „Булгаргаз" заради задължения в размер на 18 млн. лв. От „Топлофикация" оспорваха иска и го определиха като неоснователен, защото според тях взаимоотношенията между двете страни се определят от нищожни като юридическа стойност договори. Съдът признава още заключенията на вещите лица, изготвили експертизи по делото, според които общите задължения на „Топлофикация” - Шумен са малко над 19,5 млн. лв., а стойността на активите към септември 2011 г. е малко над 6 млн. лв., от които 1,3 млн. са несъбрани от клиенти дължими суми. Според съдебното решение се допуска и налагане на запор и възбрана върху движимо и недвижимо имущество на компанията. Като дата за първото събиране на част от дълга магистратите са определили 10 декември. Решението на Окръжния съд подлежи на незабавно изпълнение. То може да бъде обжалвано пред Апелативния съд във Варна, но ако това се случи, изпълнението му не може да се спира.
Източник: Струма - Благоевград (26.11.2013)
 
Торовият завод "Химко" във Враца ще бъде възроден, като държавата ще инвестира в него близо 50 млн. лева. Парите ще бъдат дадени от Българския енергиен холдинг (БЕХ). Така ще бъдат създадени работни места и поминък за цял регион. Това заяви министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев в интервю за ДУМА. Припомняме, че от 2001 г. насам, когато бе продадено на кипърска офшорка, предприятието смени на няколко пъти собственика си, но така и не бе изправено на крака. "Химко" бе обявен два пъти в несъстоятелност - през 2004 г. и през юли 2012 г. по искане на най-големите му кредитори - НЕК и "Булгаргаз", дъщерни дружества на БЕХ, на които торовият завод дължи над 80 млн. лева. Седми блок на "Козлодуй" не е алтернатива на АЕЦ "Белене". Неговото предназначение е да замести 5-и и 6-и блок, когато те някога бъдат извадени от експлоатация, каза още министър Стойнев.
Източник: Дума (28.11.2013)
 
Нов опит за приватизация на "Топлофикация-Шумен", въпреки несъстоятелността Шуменският общински съвет обяви нова процедура за приватизация на "Топлофикация – Шумен", въпреки съдебно решение, с което дружеството е обявено в несъстоятелност. Според общински съветници - юристи няма законова пречка да започне подобна процедура. Съветът е одобрил докладната записка на местната администрация, според която чрез публично оповестен конкурс ще бъдат продадени на един етап 9 697 101 акции, представляващи 100 процента от капитала на дружеството при минимална конкурсна цена 10 000 лева. Сред изискванията към инвеститорите са: направените вложения за тригодишен период от сключването на приватизационния договор да не са по-малко от 2 млн. лв., да се представи банкова гаранция за добро управление в размер на 200 хил. лв. в срок 45 дни от датата на сключване на договора, дружеството да възобнови дейността си и топлоподаването да започне най-късно за сезон 2014-2015 г.; да се извърши погасяване или предоговаряне на задълженията, да не се допуска обявяване в ликвидация или несъстоятелност на дружеството за период от три години от сключването на договора. В процедурата за приватизация имат възможност да участват фирми с предмет на дейност топлоснабдяване. Първоначалното предложение на администрацията бе да се даде възможност и на инвеститори в сектора на производството и търговията с електроенергия. „Топлофикация - Шумен" не работи от две години, а задълженията към "Булгаргаз" не са плащани от 2009 г. насам, което беше и причината за обявяване на несъстоятелност. В началото на март 2013 година дружеството разтрогна договора си с "Телемения", тъй като израелската компания не плати сума в размер на 51 хил. лв., представляваща разликата между цената и внесения депозит при приватизацията на "Топлофикация - Шумен".
Източник: Инвестор.БГ (29.11.2013)
 
"Булгаргаз" не иска по-висока цена на природния газ от януари Булгаргаз“ предложи на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) цената на природния газ да остане без промяна през първото тримесечие на 2014 година. Така, ако регулаторът не реши друго, суровината ще бъде продавана от компанията при цена от 630 лева за хиляда куб. метра без акциз и без ДДС. Преди месец от компанията съобщиха, че няма да искат промяна заради тенденциите при курса лев/долар на валутните пазари, както и на цените на алтернативните на природния газ горива. Цената на природния газ не е променяна от началото на юли 2013 година. Месец по-рано газовата компания предложи минимално намаление от 0,15% и ДКЕВР прие това предложение. Комисията обаче не е длъжна да се съобрази с искането на „Булгаргаз“ и може да промени цените на синьото гориво.
Източник: Инвестор.БГ (04.12.2013)
 
Двустранните договори на България и останалите европейски държави с Русия за изграждането на газопровода „Южен поток” са в нарушение на законодателството на ЕС и трябва да бъдат предоговорени от нулата. Това се посочва в становище на Европейската комисия, цитирано от EurActiv.com. Според Клаус Борхерт, директор по въпросите на енергийните пазари в Европейската комисия, нито едно от споразуменията на България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Хърватия и Австрия с Русия не е в съответствие със законодателството на ЕС. Комисията прегледа тези междуправителствени споразумения и стигна до заключението, че нито едно от споразуменията не е в съответствие с правото на ЕС, заяви Борхерт. България, както и останалите европейски държави, подписали споразумение за „Южен поток“, трябва да поискат предоговаряне с Русия. София и Москва подписаха междуправителствено споразумение за “Южен поток” на 18 януари 2008 г.
Източник: Класа (05.12.2013)
 
Депозитите на големите държавни дружества не помръднаха Шест месеца не бяха достатъчни на държавните дружества да разпределят парите си по банките така, че никоя от тях да не държи повече от 25% от средствата им. На 4 декември вечерта изтече крайният срок, в който съществуващата концентрация на ресурси трябваше да бъде разбита. Проверка на "Капитал Daily" установи, че най-големите дружества, разполагащи и с най-големи депозити, не са спазили нормативни изисквания и сега директорите им ще трябва да бъдат глобени с половината от заплатите им за три месеца напред. А парите ще си останат в Корпоративна търговска банка. Тя стана основно място за парите на държавните компании още при тройната коалиция, като при ГЕРБ мащабът просто порасна. Заради рисковете от тази концентрация през май служебното правителство прие промени в нормативната уредба, които задължиха дружествата да разпределят парите си в най-малко четири банки. От министерствата или не отговарят по темата, или обясняват, че тепърва ще обобщават и ако трябва, ще глобяват нарушителите. Разпоредбите на Постановление 127 към Правилника за упражняване правата на държавата в търговските дружества с нейно участие ги задължава да публикуват обява за избор на обслужващи банки на интернет страницата на органа, упражняващ правата на собственост на държавата, тоест на министерствата. Така банките, желаещи да предложат услугите си, биха могли бързо и лесно да намерят информация за конкурсите. На сайта на Министерството на икономиката към 5 декември се виждат обяви от 15 дружества, като най-голямото сред тях е Държавната консолидационна компания. Според отчета на дружеството към деветмесечието то разполага с 10.8 млн. лв., без да се брои приходът от 1.9 млн. лв. от продажбата на държавния дял в "Частно акционерно дружество Зографски" в средата на октомври. Липсват обяви от топ депозантите - енергийните дружества като БЕХ, НЕК, АЕЦ, "Булгаргаз". Няма я и обявата на Електроенергийния системен оператор, който в сряда публикува покана до банките, но на страницата на Агенцията за обществените поръчки, както и на собствения си сайт. В последния срок обява на сайта си пусна и "Булгартрансгаз", който към края на септември разполага с 223.4 млн. лв. според отчета му. По аналогичен начин липсват обяви и на сайта на транспортното министерство, където би трябвало да публикуват данни за конкурсите си "Летище София", НК "Железопътна инфраструктура", пристанищата във Варна и Бургас. От големите дружества има покана до банките от "Ръководство на въздушното движение", което разполага с 37.2 млн. лв. по депозитни сметки и 86.37 млн. лв. в разплащателни банкови сметки. Обявата на РВД е пусната на 22 ноември, но не е сигурно, че процедурата ще приключи бързо. Според разпоредбите при първо стартиране на избор на банки дружествата трябва да получат поне 5 оферти. Банките разполагат с 10-дневен срок, за да подготвят и подадат такива. Ако не се съберат достатъчно оферти, се насрочва нов конкурс, при който приемът на оферти се извършва в рамките на пет дни, а изборът се прави независимо от броя на явилите се кандидати. Пред "Капитал Daily" служители от различни държавни дружества коментираха, че изпълнението на разпоредбите ги е затруднило и че през последните месеци е имало интензивни срещи и консултации между представители на министерствата и счетоводните и юридическите отдели на компаниите. На първо място недоразуменията са произтекли от противоречията между Постановление 127, което изисква избор на поне 4 банки, и Закона за обществените поръчки, който задължава дружествата да изберат един победител в конкурсите. Малка подробност е, че изборът на банка не става по правилата за обществените поръчки, т.е. проблем липсва. Освен това от счетоводните отдели твърдят, че задължението им е било до 4 декември да са стартирали процедурите по избор на банки, а до 31 декември вече да са избрани поне четири финансови институции. Място за такава интерпретация обаче липсва, защото постановлението ясно казва "да приведат дейността си в съответствие с правилата", т.е. да имат 4 банки.
Източник: Капитал (06.12.2013)
 
Прилив на средства попречил да се спазят правилата за депозитите Внезапен прилив на средства в края на ноември е оправданието, с което най-големите дружества от сектор енергетика обясниха пред министерството принципал защо парите им са концентрирани в една банка. Това противоречи на изискването за по-балансирано разпределение на ресурсите, което влезе в сила на 4 декември. Дни преди тази дата компании като БЕХ, НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и "Булгаргаз" продължават да работят по старому и парите им да са предимно в Корпоративна търговска банка, е видно от собствените им отчети пред Министерството на икономиката и енергетиката, под чиято шапка са те. Плащанията от контрагенти не обясняват защо към 30 ноември дружествата не са стартирали процедурите за избор на банки, въпреки че имаха шест месеца срок да приведат дейността си към правилата. Имайки предвид, че събирането на оферти изисква технологично време, а концентрацията на средства в посочените дружества е отдавна забелязан проблем, тези конкурси трябваше отдавна да са обявени и приключили. Забавянето може да е резултат и на юридически или счетоводни недоразумения, които е трябвало да бъдат изчистени, но именно затова на дружествата бе даден гратисен период. Протакането до крайния възможен момент може да означава и че дружествата са очаквали правилата да бъдат променени по начин, който ги прави лесни за заобикаляне (за което имаше опит през октомври по инициатива на вицепремиера Даниела Бобева и финансовия министър Петър Чобанов), или че може да разчитат на слаб контрол от страна на държавата. Засега тя не е заклеймила като нарушител никое от дружествата и не е обявявала, че ще пристъпи към санкциите, предвидени по правилник. Изтегленият облигационен заем е алибито на Българския енергиен холдинг срещу евентуалните обвинения, че парите му са в една банка. Привлечените по този начин 1 млрд. лв. през октомври са депозирани по сметка в Българската банка за развитие и това е причината в края на ноември близо 89% от парите на холдинга да се оказват концентрирани в тази институция. Месец по-рано също имаше концентрация и тя бе в полза на КТБ, но тогава наличните средства на БЕХ според отчета му към деветмесечието възлизаха на 84 млн. лв. Това означава, че парите от КТБ най-вероятно не са преместени. Имайки предвид, че към 30 ноември холдингът не е стартирал и процедура за избор на банки, които да му помогнат да се справи с проблема, може да се очаква, че той ще продължи да съществува още известно време. Според обясненията, с които мениджмънта на БЕХ се отчита пред икономическото министерство по повод концентрацията, наличните средства ще бъдат използвани за разрешаване на ликвидни проблеми на дъщерните дружества в групата. В този смисъл "може да се очаква, че за следващия отчетен период няма да има концентрация на парични средства в една финансова институция", пишат от БЕХ. АЕЦ "Козлодуй" също оправдава неспазването на изискването за концентрация със събитие с еднократен ефект. Към края на ноември 53.49% от средствата на ядрената централа са депозирани в КТБ, което е увеличение спрямо експозицията към банката през септември. От централата обясняват, че част от тези средства са постъпили в края на ноември от контрагенти и че със значителна част от тях предстои да бъдат направени плащания по договори с Exmont-Energo s.a и ЗАО "Росенергоатом" в началото на декември. АЕЦ-ът не е обявявал конкурс за избор на банки към 30 ноември, но пък бе активен в друга процедура - тегленето на овърдрафт. През октомври бе публикувана обява за избор на институция, която да предостави заем до 30 млн. лв. Тогава от централата обясниха, че целта на процедурата е да се избегне опасността от дефицит на оборотни средства. Любопитното при овърдрафта е, че той дава възможност за заобикаляне на правилата за концентрация, тъй като правилата разглеждат нетната експозиция към дадена банка, тоест депозити минус кредит и гаранции. Така ако банката, отпуснала овърдрафт, е същата, както тази, в която е депозитът, може да се постигне нетиране на експозицията, което да отговори на законовия праг от 25% допустима нетна експозиция. Прилив на средства в края на ноември е оправданието и на НЕК, която също не е стартирала процедура по избор на банки. Към 30 ноември над 40% от парите й се държат в КТБ. От НЕК обясняват, че "част от средствата са в резултат на постъпления от контрагенти, извършени в края на месеца". Освен това се обяснява, че през декември част от средствата, съхранявани в КТБ, ще бъдат насочени за плащания към Европейската инвестиционна банка и по търговски кредитни споразумения с ING Bank. "Булгаргаз" също се оказва с концентрация на средства над допустимото. Тя отново е в полза на КТБ към края на ноември. Два месеца по-рано дружеството държеше повече от половината си средства в Д банк, а причината за промяната не е разпределение на депозитите по други банки, а извършен паричен превод по договор за цесия. Това пише в обясненията пред министерството на икономиката. Най-вероятно се има предвид процедурата, при която БЕХ изкупи вземането на "Булгаргаз" към "Топлофикация - София", което възлиза на 129 млн. лв. С изтичането на крайния срок, в който с концентрацията на средства трябваше да е приключено, се оказва, че най-небрежни в прилагането на правилата са именно най-големите дружества. Някои от тях като ЕСО и "Булгартрансгаз" публикуваха обявите за предстоящите конкурси за избор на банки на 4 декември, което не ги прави изпълнили навреме изискването на Постановление 127 към Правилника за прилагане правата на държавата в дружествата с нейно участие. В края на януари, когато трябва да се публикуват данните към декември, ще стане ясно дали процедурите ще дадат резултат и разпоредбите най-после ще бъдат изпълнени.
Източник: Капитал (12.12.2013)
 
"Булгаргаз" съди "Топлофикация Враца" за 2,3 млн. лв Държавното газово дружество "Булгаргаз" е завело съдебен иск срещу "Топлофикация Враца" за около 2,3 милиона лева. Това каза пред журналисти в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Александър Петров, началник управление "Лицензионна дейност и корпоративни отношения" в дружеството. "Топлофикация Враца" дължи на "Булгаргаз" общо около 6 млн. лева, които са натрупани през тази година, поясни Петров. „По съдебен ред си търсим вземанията само в случаите, когато не успеем да се споразумеем за малка отсрочка на плащанията или разсрочване на задълженията“, коментира той. Общият размер на текущите задължения на различни дружества към "Булгаргаз" към момента са 131 млн. лева. От тях над 90 на сто - 124 млн. лева, се дължат от шест дружества - "Топлофикация София", "Топлофикация Враца", "Топлофикация Плевен", "Топлофикация Бургас", "Оранжерии Петрич" и газоразпределителното дружество "Промишлено газоснабдяване - Сливен". Засега само към "Топлофикация Враца" е заведено дело, тъй като дружеството има най-старото задължение към "Булгаргаз". Петров увери, че доставките на природен газ към "Топлофикация Враца" няма да спрат.
Източник: Инвестор.БГ (14.12.2013)
 
Финансистът Иван Йончев е новият директор на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Той заема мястото на Боян Боев, който пък се отказа от него вчера. Боев бе избран за председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) в сряда. Иван Йончев е член на Съвета на директорите на „Мини Марица-Изток". Там той бе назначен през октомври. Само преди няколко дни започнаха големите рокади в сектор енергетика. Първо председателят на ДКЕВР Анжела Тонева подаде оставка. Един от членовете на регулатора Михаил Димитров си тръгна след нея. Шефът на „Булгаргаз" Шишман Чаушев също подаде оставка през изминалата седмица. Той бе назначен на поста едва през ноември. На неговия стол сяда Дафинка Янкова, която е и завеждащ одита на БЕХ. Чаушев пък ще бъде директор на енергийните диспечери в Електроенергийния системен оператор.
Източник: Стандарт (16.12.2013)
 
Държавното газово дружество "Булгаргаз" е завело съдебен иск срещу "Топлофикация Враца" за над 2.3 млн. лв, коментира пред журналисти в ДКЕВР Александър Петров, началник управление "Лицензионна дейност и корпоративни отношения" в дружеството. Представители на "Булгаргаз" бяха в ДКЕВР на открито заседание за разглеждане на заявлението на газовото дружество за утвърждаване на цени на природния газ за първото тримесечие на 2014 година. "Топлофикация Враца" дължи на "Булгаргаз" общо около 6 млн. лева, които са натрупани през тази година. Окончателно решение за цената на горивото ДКЕВР ще вземе на закрито заседание на 18 декември. По съдебен ред си търсим вземанията само в случаите, когато не успеем да се споразумеем за малка отсрочка на плащанията или разсрочване на задълженията, коментира Петров. Общият размер на текущите задължения на различни дружества към "Булгаргаз" към момента са 131 млн. лева. От тях над 90% - 124 млн. лева, се дължат от шест дружества - "Топлофикация София", "Топлофикация Враца", "Топлофикация Плевен", "Топлофикация Бургас", "Оранжерии Петрич" и газоразпределителното дружество "Промишлено газоснабдяване - Сливен". Засега само към "Топлофикация Враца" е заведено дело, тъй като има най-старото задължение към "Булгаргаз". Ще сме застрашени, ако не си потърсим вземанията, коментира Петров. Той изрази надежда, че държавното газово дружество ще се справи със задълженията си и след 1 януари 2014 г., откогато се предвижда цената на природния газ в страната да се запази на нивото от последното тримесечие на т.г. Ползвателите на централно отопление в градовете със задлъжнели топлофикации могат да са спокойни, няма да спираме кранчето, увери Петров. Read more: http://business.actualno.com/Bulgargaz-iska-Toplofikacija-Vraca-pred-syda-news_8992.html#ixzz2ncDNUeqv
Източник: Други (16.12.2013)
 
Финансистът Иван Йончев е новият директор на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Йончев ще заеме поста на Боян Боев, който в сряда беше избран за председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Иван Йончев е член на Съвета на директорите на "Мини Марица-Изток", където беше назначен през октомври, съобщи бТВ. Досегашният директор на БЕХ Боян Боев беше назначен на поста през юни. Преди дни стана ясно, че председателят на ДКЕВР Анжела Тонева е подала оставка. Освен нея от ДКЕВР си тръгна и един от членовете на регулатора Михаил Димитров. Назначеният през ноември шеф на "Булгаргаз" Шишман Чаушев също подаде оставка през миналата седмица. Неговото място ще заеме Дафинка Янкова, която е и завеждащ одита на БЕХ. След оставката си Чаушев става директор на енергийните диспечери в Електроенергийния системен оператор.
Източник: Новинар (16.12.2013)
 
Каспийски газ ще стигне в България най-рано през 2019 г. Добивът на газ от Каспийско море за европейския пазар беше подкрепен във вторник с окончателното инвестиционно решение по втората фаза на находището "Шах Дениз", което е в азерски води. За България това означава доставки оттам най-рано през 2019 г. На церемонията в Баку присъстваха представители на енергийни компании и правителствени ръководители, сред които и българският премиер Пламен Орешарски. Проектът включва 26 подводни сондажа, изграждане на две платформи, преработващи и компресиращи станции на терминала Сангачал край Баку, съобщиха местни медии. Консорициумът "Шах Дениз", в който влизат държавната азерска фирма SOCAR, британската BP и френската Total, потвърди и изграждането на Трансанадолския газопровод (TANAP). Той ще свърже Азербайджан и Грузия и ще мине през цяла Турция до границата й с Гърция. Оттам започва Трансадриатическият газопровод (TAP), който освен през Гърция ще мине през Албания и Италия. Преди няколко месеца консорциумът предпочете газът да се доставя по TAP, а не по конкурентния тръбопровод "Набуко Запад", който трябваше да достигне Австрия. България ще бъде свързана към TAP чрез газовата връзка с Гърция, чийто технически проект се изготвя в момента. През септември "Булгаргаз" сключи 25-годишен договор с консорциума "Шах Дениз" за покупка на 1 млрд. куб. м газ годишно. За сравнение, потреблението на газ в страната варира между 2 и 3 млрд. куб. м. "TAP ще минава близо до България, което е добра възможност за диверсификация на газовите доставки", е казал Орешарски в Баку, цитиран от Azernews. С окончателното инвестиционно решениe във вторник влязоха в сила газовите контракти на "Булгаргаз", Shell, испанската Gas Natural Fenosa, гръцката DEPA, немската E.ON, френската GDF Suez, швейцарската AXPO и италианските Enel и Hera Trading. Междувременно Financial Times съобщи, че норвежката Statoil и френската Total се отказват от участие в TANAP, защото газопроводът е поскъпнал от 7.5 млрд. на 12 млрд. долара. Турция ще увеличи дела си в проекта на тяхно място. Двете западни фирми обаче ще запазят участието си в TAP. Statoil обяви още, че ще намали дела си в консорциума "Шах Дениз" от 25.5% на 15.5%. Купувачите BP и SOCAR ще платят 1.45 млрд. долара за 10-процентния дял. Заедно "Шах Дениз" TANAP и TAP оформят Южния газов коридор на Европа, чиято стойност се оценява между 35 млрд. и 40 млрд. долара. Очаква се находището да осигурява по 16 млрд. куб. м газ на година. Първите доставки за Грузия и Турция ще бъдат в края на 2018 г., а за Европа – около година по-късно. В Азербайджан консорциумът реши да удължи споразумението за добив с 12 години до 2048 г. "Чрез допълнителното си разширение в дългосрочен план коридорът има потенциала да покрие до 20% от нуждите на ЕС от природен газ", коментира енергийният еврокомисар Гюнтер Йотингер. От компанията BP също изразиха сериозни очаквания за проектите. "Шах Дениз 2" и тръбите по Южния коридор не само ще променят енергийната карта, но за първи път ще дадат достъп на европейските потребители до ресурсите на Азербайждан", обяви главният изпълнителен директор на BP Боб Дъдли.
Източник: Капитал (18.12.2013)
 
Държавен ТЕЦ търси още пари Почти месец след като изтегли кредит от над 2 млн. лв., държавният ТЕЦ "Марица-изток 2" отново се нуждае от пари, показва справка в регистъра за обществени поръчки. Централата търси банка, която да отпусне заем от 50 млн. лв. със срок на погасяване 20 декември 2016 г. Централата ще използва парите за инвестиции. На 19 ноември тецът взе заем от 2 млн. лв. от КТБ, за да покрие вноска към Японската държавна банка, която пък му беше отпуснала кредит за рехабилитация на мощности. Отделно дружеството от юни усвоява и заем от 20 млн. лв. за оборотни средства. С изтеглянето му компанията се превърна в третото държавно енергийно дружество, което се нуждае от пари за покриване на текущите си нужди, след "Булгаргаз" и АЕЦ "Козлодуй". ТЕЦ "Марица-изток 2" е получила заем от 137 млн. лв. в средата на годината от своята компания майка БЕХ, показва справка в отчета на дружеството. Държавният ТЕЦ е втората след АЕЦ "Козлодуй" централа с най-евтин ток у нас. Компанията е и основен купувач на въглищата на "Мини Марица-изток".
Източник: Труд (18.12.2013)
 
Газ от Азербайджан до края на 2019 г. България ще получи първите доставки на газ от Азербайджан в края на 2019 г. Това става, след като в Баку беше подписано окончателното инвестиционно решение за разработването на находището "Шах Дениз 2" от едноименния консорциум. Според условията първите доставки на синьо гориво от новия източник ще бъдат получени в Турция и Грузия в края на 2018 г. Доставките за Европа, включително и за България, ще тръгнат година по-късно. За нашата страна това ще стане на базата на подписания в края на септември договор между "Булгаргаз" и консорциума "Шах Дениз 2" за 1 млрд. куб. м синьо гориво годишно, което представлява близо 1/3 от потреблението в страната. "Днес направихме реална стъпка по отношение на диверсификацията на доставките на газ към България", заяви премиерът Пламен Орешарски, който присъства на официалната церемония в Баку. Министър-председателят се срещна и с президента на Азербайджан Илхам Алиев. "Енергетиката е само част от нашите двустранни отношения и тя би могла да бъде много мощен стимулатор за развитието им", заяви Алиев. По време на срещата между двамата е обсъдена възможността за стартиране на авиолиния между България и Азербайджан с цел по-активни контакти между двете държави, привличането на повече туристи и инвестиции от Азербайджан в България. Орешарски и Алиев са обсъдили и възможностите азерски компании да участват в газификацията на нашата страна и да инвестират в туризма ни.
Източник: Стандарт (18.12.2013)