Интернет търговците настъпват на българския пазар на складови и логистични площи С 10 на сто се е увеличило търсенето на складови площи от интернет търговци през миналата година. Това съобщи Симеон Митев, управител на консултантската компания „Шанс-96“, на форум за индустриалните и логистични площи и офис пространства, организиран в рамките на изложението Българска строителна седмица. Наемателите търсят основно големи и модерни пространства, на добра локация, с изградена инфраструктура, допълни Митев. Онлайн търговията е водещ двигател на пазара на логистични и складови площи в глобален план. Според данни на консултантската компания CBRE през миналата година онлайн търговците са сключили около 40 на сто от сделките за логистични площи на няколко европейски пазара. Заради трансформирането на веригите за доставка се наблюдава и засилено търсене на XXL складови и логистични площи – сгради с площ над 50 хил. кв. м, основно на водещите европейски пазари, подчертават от консултантската компания. Предлагането на големи, модерни площи на българския пазар е свито. Складовите и индустриални площи над 1 000 кв. м съставляват около 5% от общото предлагане, докато търсенето – 10 на сто от общото търсене, според Симеон Митев. По думите му има много запитвания от клиенти, но заради ограничения брой сгради, които отговарят на изискванията им, търсенето не може да бъде задоволено. Тук се отваря „вратичка“ за строители и инвеститори в спекулативни проекти. Те обаче са изключително предпазливи и строят или по поръчка, или при наличие на наемател, който е готов да предостави гаранции, коментира Митев. Същевременно за привличането на нови инвеститори е необходимо ново и качествено строителство. Така икономиката попада в омагьосан кръг, допълни той. Решението в случая е строителството на унифицирани сгради, които с малки корекции биха могли да отговорят на изискванията на заинтересуваните наематели. Оказва се, че на пазара най-търсени са по-малките складови площи и именно те намират най-бърза реализация, сочат данните на компанията на Митев. Половината от общото търсене е за площи до 300 кв. м, а 20 на сто от търсенето – за площи от 300 до 750 кв. м. Площите от 750 до 1 000 кв. м съставляват 15 на сто от търсенето, а тези над 1 000 кв. м – 5 на сто. Същевременно складовите и индустриални площи до 300 кв. м съставляват 20 на сто от общото предлагане. Площите от 300 до 750 кв. м са 35 на сто, от 750 до 1 000 кв. м – 20 на сто, а над 1 000 кв. м – 5 на сто. Митев отчита и сериозен дисбаланс между търсенето и предлагането на т. нар. от него „складови площи с логистична услуга“ - площи, от които се възползват клиенти с малки обеми товари за съхранение (на пале например). Той оценява предлагането на такива площи на 5 на сто от общото предлагане, докато търсенето достига 30 на сто от общото търсене. Заради свитото предлагане на модерни, качествени пространства наемите варират от 2,5 до 5 евро за кв. м, отчита още Симеон Митев. България е изключително привлекателна за инвестиции в индустриалния сектор, но инфраструктурата и свитото предлагане са пречка, коментира и председателят на парламентарната комисия по инвестиционно проектиране Емил Костадинов. Според него един от най-важните инструменти за привличане на инвеститори и насърчаване на икономическия растеж са индустриалните зони, с изграждането на които обаче страната ни изостава сериозно. Първоначалният график на Националната компания „Индустриални зони“ е предвиждал изграждането на общо 100 индустриални зони до 2013 г., 20 от които напълно нови, припомни Костадинов. Предишното правителство обаче е намалило стартовия капитал на компанията със 70 на сто, което е „замразило“ плановете за проектите. Към момента, според Костадинов, функционират общо 14 индустриални зони. Други 21 са с почти напълно изградена инфраструктура, а 27 са на подготвителен етап. Държавата управлява 8 проекта върху над 5 хил. дка, като половината от тях са стари, със съответните проблеми и „тежко наследство“, коментира Костадинов. Той посочи, че има заявен чуждестранен интерес към индустриалните зони, най-вече от компании от сферата на електрониката и производители на автомобилни компоненти. Китайска компания пък иска да развива търговска зона в индустриалната зона в Божурище. Заради стратегическото разположение на общината в близост до София и до основните пътни артерии – магистрала „Тракия“, магистрала „Хемус“, както и две жп линии, регионът е предпочитан за инвестиции в складови и логистични площи, както и в производство, коментира кметът на Елин Пелин Галя Георгиева. От 2007 г. до 2013 г. инвеститори са вложили над 219 млн. лева в логистични, складови и промишлени проекти, като са създадени над 1 000 работни места. Един от последните обявени проекти, които ще се реализират на територията на общината, е производственият и логистичен комплекс на Trisa. Свои бази в региона са изградили повечето от големите търговски вериги в страната, логистичната компания Univeg, южноафриканската ALC, която произвежда луксозни кожени аксесоари за автомобили, Kaven Orbico и други.
Източник: Инвестор.БГ (24.03.2014)

Българо-китайски бизнес форум се проведе в Пекин Голям интерес предизвика организираният от Министерство на икономиката и енергетиката българо-китайски бизнес форум в посолството на България в Пекин. Форумът се състоя в рамките на посещението на българската делегация, ръководена от заместник-министъра на икономиката и енергетиката Красин Димитров в Китай за 15-ата сесия на българо-китайската междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество, съобщиха от пресцентъра на Министерство на икономиката. Повече от 50 китайски компании и 15 български имаха възможност да се запознаят с бизнес средата и инвестиционните условия, които двете страни предлагат. Към бизнес форума в Пекин проявиха интерес български компании в сферата на енергетиката, пътната и железопътна инфраструктура, финансови консултации и мениджмънт, индустриални зони, сертификация на продукти, винопроизводство и др., които представиха и конкретни проекти в рамките на двустранни срещи с китайски фирми. В рамките на форума „Национална компания индустриални зони” ЕАД и Високотехнологичен парк Джунгуанцун, Китай подписаха и Меморандум за сътрудничество. Независимо от икономическата криза, която повлия и някои водещи икономики в Европа, България съумя да запази положителните темпове на развитие и стабилност на своята фискална политика. Ръстът на БВП на България е над средния за страните от ЕС, поддържаме едно от най-ниските нива на бюджетен дефицит и съотношение на държавен дълг към БВП. Независимо от кризата, банковата система в страната остана стабилна, запозна участниците във форума зам.-министър Красин Димитров. Той подчерта пред китайския бизнес, че България предоставя безмитен достъп до пазара на ЕС. Със своето географско положение, страната ни е важен транзитен център между пазарите на ЕС, Близкия Изток, Северна Африка, Русия и страните от ОНД. Развива модерна транспортна и логистична инфраструктура, които съчетани с достъпа ни до морски транспорт на пристанищата на Черно море и транспорта по р. Дунав, я превръщат в основен водещ транспортен и транзитен център. Икономическите затруднения и свитото търсене в Европа през последните години мотивираха бизнеса да търси нови възможности за ръст на експорта към бързоразвиващите се икономики на Азия, в това число и към огромния китайски пазар. Китай вече се нарежда на второ място след Турция сред експортните дестинации на България извън Европейския съюз. През 2013 г. стокообменът между България и Китай достига 1.884 млрд. щ.д., от които български износ за Китай е 864 млн. щ.д. и бележи ръст от 13.4%. Редица български стоки могат да присъстват по-осезаемо на китайския пазар, като за нас е особено важно улесняването на процедурите за внос в Китай на българска селскостопанска продукция и хранителни стоки. Други стоки с потенциал за по-широко присъствие на китайския пазар са вина, минерална вода, изделия от етерични масла и особено от розово масло, стоки на машиностроенето, електрониката и електротехниката. Не на последно място бих искал да Ви поканя да се възползвате и от прекрасните условия за туризъм, които предлага страната ни. От 2007 г. България се ползва със статут на одобрена туристическа дестинация за китайските туристи. Със своите климатични и природни дадености, хилядолетна история и култура, България е интересна туристическа дестинация, която може да предложи отлични условия на китайските туристи за голф и културен туризъм, разполагаме с качествена база за спа туризъм и балнеолечение. Малко известен е и фактът, че България има над 600 минерални извора. С тези думи зам.-министър Красин Димитров покани китайските гости да посетят и опознаят България като туристическа дестинация.
Източник: Агенция Фокус (29.04.2014)

Нова инвестиция в Индустриален парк - Бургас Още един инвеститор стартира проект в новия Индустриален и логистичен парк - Бургас. "Термал инженеринг" предвижда изграждане на производствено-складова база, намираща се в новия индустриален парк на гр. Бургас, съобразена с всички европейски изисквания. Инвеститорът е с основна дейност проектиране, доставка, монтаж и сервиз на отоплителни, климатични, вентилационни, слънчеви и газови инсталации. Проектът предвижда изграждане на шоурум, производствен цех, сервизна част и складова база. Размерът на инвестицията е над 2.5 млн. лв. Предвижданията са да се разкрият 55 работни места. През последните месеци още няколко фирми купиха парцели в индустриалния парк, съобщиха от община Бургас. Това са полската "Грийн пойнт", занимаваща се с производство на яхти, габровската "Зоомаркет", която ще търгува с храни и аксесоари за домашни любимци, и бургаската "Вихри", която ще открие логистичен център. Очаква се през май още две компании да позиционират офисите си в индустриалния парк. За да може да се постигне пълна реализация на индустриалната зона, е необходимо в нея да бъдат привлечени около 50 фирми. На финален етап е разработването на концепция, която ще бъде представена през тази година със старта на втория етап от дейността на парка и ще бъде свързана с привличане на голям инвеститор. Индустриален и логистичен парк - Бургас е разположен на територията на промишлена зона "Север". Решението за изграждането на новата индустриална зона бе взето през септември 2010 г., когато между община Бургас и "Национална компания индустриални зони" ЕАД се подписа меморандум за сътрудничество. За зоната има разработен и приет подробен устройствен план – план за регулация и застрояване. С финансиране по ФАР е изградена цялата довеждаща инфраструктура (ток, вода, газ) и локално платно. Избраната територия е с много добра логистична обезпеченост – на 2 км от АМ "Тракия, на 4 км от пристанището, на 10 км от летището. В близост има и жп терминал. Първата фаза на проекта, която приключва, включва създаване на дружеството, административно регулиране, процедиране, проектиране и изграждане на вътрешната техническа инфраструктура.
Източник: Строителство Градът (07.05.2014)

Само няколко държавни дружества не са изпълнили правилата за концентрация на депозитите Осем държавни дружества от енергетиката, индустрията, технологиите и транспорта нарушават правилата за концентрация на депозитите, показва справка на ресорните министерства към края на март. Превишенията над поставения праг от 25% в една банка са малки и в някои от случаите имат оправдателна причина. Така четири месеца след като рестриктивните мерки влязоха в сила, те вече се изпълняват. От предоставената публична информация се вижда, че най-големите притежатели на паричен ресурс - дружествата от енергетиката, са изпълнили ангажимента си да разхвърлят депозитите в повече от една банка. Така, ако през март миналата година Българският енергиен холдинг (БЕХ) държеше 88.2% от парите си в КТБ, към същия период на тази година средствата му са разпределени измежду пет банки, явили се на конкурс за привличане на депозитите. Холдингът разполага със 167.5 млн. лв. свободни парични средства по данни от отчета му за първото тримесечие на тази година. Друго дружество със значителен финансов ресурс по сметки е "Булгартрансгаз", който в края на март отчита 175.32 млн. лв. То също вече спазва правилата, след като в края на декември нетната му експозиция към КТБ бе над 31%, а година по-рано тя възлизаше на 96% по данни на "Капитал". Въпреки че много дружества се оказаха в нарушение с влизане в сила на постановлението, досега няма данни някое от тях да е било санкционирано, каквото наказание е предвидено с цел въвеждане на дисциплина. Сред предприятията, които се отклоняват от разпоредбите за депозитите в края на март, са "Държавна консолидационна компания", "Националната компания индустриални зони", "Индустриален логистичен парк - Бургас" и "Ел Би Булгарикум". Последното от тях е обяснило, че причината за концентрацията е, че в последните дни на март по банковата му сметка в ЦКБ е постъпило плащане от чуждестранен контрагент. Производителят на млечни изделия има 8.2 млн. лв. по сметките си, показва отчетът му в края на тримесечието. При другите дружества нарушенията също са минимални и размерът на средствата, с които разполагат, не е застрашаващ стабилността на системата. От отчета на "Държавна консолидационна компания" прави впечатление, че преместването на средства се е отразило върху финансовите му приходи от лихви по депозитите. Това би могло да е тенденция и при останалите дружества, които още при приемането на постановлението през миналата година възроптаха, че това ще наложи разваляне на вече сключени договори за депозити и загуба на очакваната от доходност. От дружествата, подчинени на Министерство на транспорта, като нарушители в справката към края на март излизат "Холдинг БДЖ", който държи 25.12% от парите си в Юробанк България, "Летище София", което държи 26.36% от парите си в КТБ, "Безконтактни мултиплексорни вериги", което държи съответно 25.67% и 27.49% от парите си в ОББ и ПИБ, както и "Информационно обслужване", при което концентрацията е най-значителна - 93.1% от свободните парични средства се държат в ЦКБ. Прави впечатление, ме парите на държавните дружества продължават да са депозирани основно в банки с български собственици. През миналата година служебният кабинет въведе специални мерки чрез постановление към Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Те задължават предприятията, които разполагат с повече от 3 млн. лв., да разпределят средствата си в минимум четири банки, за да не се надвишава поставеният праг от 25% на нетната експозиция към дадена финансова институция. След няколко месеца на протакане и търсене на начини за заобикаляне на новите правила в държавния сектор бяха изработени правила за избор на банки, които да държат депозитите. От последната справка на икономическото министерство се вижда, че не всички са успели да проведат конкурсите. "Булгаргаз" се бави с избора на финансови институции и първите два проведени конкурса са били неуспешни. "Летище Стара Загора" е друго дружество с държавно участие, което не е пристъпило към избор на повече банки и опитва да запази статуквото. При него причината е, че то ползва услугите на Райфайзенбанк, за да икономиса от транзакционни разходи, които съпътстват регулярните преводи към Международната асоциация за въздушен транспорт (ИАТА), чиито сметки са в същата банка. При тези дружества обаче така или иначе няма концентрация и реално те спазват правилата.
Източник: Капитал (15.05.2014)

Очакват се 153 милиона лева инвестиции и разкриване на 1650 работни места в индустриалните зони Телиш, Бургас и Божурище Националната компания "Индустриални зони" очаква да привлече 153 милиона лева инвестиции и разкриване на 1650 работни места в индустриалните зони Телиш, Бургас и Божурище. Това каза изпълнителният директор на Национална компания "Индустриални зони" ЕАД Атанас Ненов, на пресконференция за представянето на дейността на компанията, предаде репортер на Агенция “Фокус”. На въпроса - за какъв срок очакват тези инвестиции Ненов отговори, че различните компании има проекти с различне срок на реализация - някои проекти са за 3 години, други са за 5 години. Тези договори са подписани през 2013-а и 2014 година и ще бъдат реализирани в близкия период. Националната компания "Индустриални зони" ЕАД има 8 индустриални зони, с обща площ 6,6 млн. кв.м., от които 74 хиляди кв.м. са застроени и приблизително 225 хиляди са открити складови площи, разясни министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Съществуващите зони, само през последната година, са сключили 26 нови договора с фирми, основно в областта на производството, строителството и търговията, посочи той.
Източник: Агенция Фокус (16.05.2014)

Насред индустриалната зона в Божурище, която още е в проектна фаза, ще се роди Долина на таланта. В Бургас ще тръгне производство на яхти, а в зоната в Телиш - на биохрани. Ръководството на държавната Национална компания "Индустриални зони" (НКИЗ) и министърът на икономиката Драгомир Стойнев вчера дадоха специална пресконференция, за да представят тези инвестиционни намерения, които са с доста неясен времеви хоризонт. В същото време се появиха поредни лоши данни за притока на чуждестранни капитали в България. БНБ съобщи, че през януари - март инвестициите у нас са едва 88.9 млн. лева при 372.9 млн.евро за същия период на м.г. Данните само за март са още по-тревожни - в рамките на месеца напусналите страната инвестиции са повече от привлечените с 1 млн. евро. Министър Стойнев обаче не се притеснява от статистиките. Той посочи, че през 2013 г. инвестициите са били повече в сравнение с 2012-а. Разликата обаче е символична, а сумите и за двете години са доста скромни - 1.093 млрд. евро за миналата година и 1.07 млрд. евро за по-миналата. В промишлените зони, за които отговаря държавната фирма НКИЗ, щели да бъдат вложени 153 млн. лв. и ще бъдат открити 1650 нови работни места, съобщи директорът й Атанас Ненов. Под "шапката" на компанията са новосъздаваните зони в Божурище, Бургас, Карлово, Плевен, Варна-Запад, както и старите свободни и безмитни зони в Русе, Видин и Свиленград. В Долината на талантите в Божурище щели да се настанят фирми и научни обединения, които ще разработват иновативни идеи и ще ги превръщат в реални производства. Първите обитатели ще са част от фирмите, които ще работят със "София тех парк" и ще имат нужда от място, където да разположат персонала и оборудването си, те са 5 високотехнологични компании, посочи шефът н НК "Индустриални зони" Атанас Ненов. Самият технопарк в София обаче все още е само проект - тепърва ще се строи и населява. За изграждането му трябваше да се ползват 50 млн. евро по сегашната програма "Конкурентоспособност", но в крайна сметка финансирането бе отложено за новия програмен период на еврофондовете. Бургаската индустриална зона пък ще стане Мека на яхтите. Там полската "Грийнпойнт България" обещава да вложи 6 млн. лв. в завод. Инвестиционното предложение бе внесено в общината още м.г. Освен че ще правят моторни лодки и ветроходи, поляците имали намерение да се занимават и с рециклиране на пластмаса. През 2013 и 2014 г. за зоната са сключени предварителни договори с инвеститори за продажба на 6 имота с обща площ от 30 дка, бе отчетено вчера. Южнокорейската фирма "ИЮ Съндей", регистрирала у нас "Азия инвест", ще развива биоземеделие в зоната в Телиш, Плевенско. "Ще има три завода, ще бъдат инвестирани 85 млн. лв. и ще бъдат открити 700 работни места", съобщи Ненов. Ще се отглеждат биогъби, фураж, кокошки за яйца, овце и кози. Производството ще бъде "еко" - отпадъците ще се ползват за фураж, а заедно с животинския тор - и за обогатяване на почвата, на която ще се отглеждат биокултурите.
Източник: Сега (16.05.2014)

Индустриален магнит Общините също се включиха в битката за инвеститори чрез развитието на собствени производствени зони . Индустриални зони, високотехнологични паркове, бизнес инкубатори… Често чуваме тези съчетания в плановете за засилване на икономиката и траен ръст. Понякога употребата им е доста самоцелна и зад изразите се крие безпомощност и липса на реални мерки в подкрепа на бизнеса. Сами по себе си индустриалните зони и парковете са една от мерките, за да се чувстват компаниите по-добре, докато работят и искат да се разширяват. Най-големите и стари индустриални зони в България са държавни или общински инвестиции и сега са част от "Национална компания Индустриални зони". През последните години се развиха и някои изцяло общински проекти, както и такива, които местните власти развиват с помощта на частни партньори. Най-стари са зоните в Русе, Видин и Свиленград, в последните една-две години започнаха да се изграждат и такива в Шумен и Бургас. Не е случайно, че те са на стратегически места – това е един от най-важните фактори за привличане на бизнеса. Какво прави една индустриална зона удобна и с какво може да привлече компании? На едно от първите места като условия е местоположението й – тя трябва да бъде на удобно от гледна точка на транспорта място. Зоните в Бургас, Русе и Видин имат предимството да са близо до пристанища, а при износа на стоки водния транспорт си остава един от най-използваните, евтини и удобни алтернативи. В Бургас има и сравнително добри връзки с железопътен възел и магистрала "Тракия", но пък ако целта ви е износ към Западна Европа, Русе и Видин може да са по-удобни варианти. Обратно – насочването на юг и изток прави предпочитани крайморския град и Свиленград. Старите европейски връзки на Русе "Индустриален парк – Русе" е проект на общината в града и заема 369 дка, като изграждането му е с финансова подкрепа от държавата. Първата компания в парка е френският производител на автомобилни части "Монтюпе", последваха го испанската "Керос", металургичните "МБМ Металуърк", "Балканцинк", както и още едно предприятие за авточасти – "Витте аутомотив". Намерение за отваряне на производство или използване на складове са заявили още няколко компании, закупили имоти, обясниха от "Индустриален парк – Русе". Това са "Уббикалия България", "Тамарес индъстрис Бългрия", "Бългериън пропърти девелъпмънтс" и "Ретро 2003". От ръководството на парка изтъкнаха, че индустриалната зона е един от успешните модели от подобен тип в България, защото територията й разполага с добри съоръжения. Зоната е газифицирана, има и собствена електрическа подстанция. На около километър разстояние са Дунав мост, ново пристанище и жп гара, а в момента се изгражда и интермодален терминал, който трябва да направи логистиката още по-удобна. В момента от зоната са обявили за продажба и няколко имота – парцел от близо 22 дка се продава срещу 847 хил. лв. Близо 989 хил. лв. е цената на друг имот от 17 дка с построени четири масивни сгради. Новият мост на Видин Близо до втория мост на Дунав се намира "Свободна зона - Видин", но това е както предимство, така и донякъде проблем за индустриалния парк в момента. Изпълнителният й директор Добромир Тодоров коментира, че след приключването на строежа на моста много от компаниите в зоната са напуснали. "Мостът беше произведен в "Свободна зона - Видин" и в някои моменти 80-90% от парка бяха заети от строителните фирми", обясни Тодоров. След тяхното напускане голяма част от зоната остава празна и сега от ръководството се надяват да привлекат нови компании. Доколко мостът помага – Тодоров не се наема да твърди, че със сигурност съоръжението е основна причина за привличане на производства, но определено е плюс. Фериботът е бил далеч по-бавен и неудобен по думите на директора. Подобно на тази в Русе и зоната във Видин има наблизо товарно пристанище, терминал на катамарани, а и тя е още по-близо до Западна Европа. Сериозен недостатък, за който говорят от ръководството, е лошият път до София. Част от Е79 е в много добро състояние и се поддържа, но след област Монтана, при наближаване на Видин, пътят е лош, минава през много села, има и остри завои, които за товарен камион са изпитание. Общата площ на зоната във Видин е близо 309 дка, от които 220 хил. дка са свободни. Цените за разполагане на производство и използване на складове в зоната се определят индивидуално и точни стойности не могат да се дадат, уточни Тодоров. Те зависят и от това колко работни места ще бъдат разкрити, дали компанията има дългосрочни намерения. Освен пътя сериозен недостатък на зоната във Видин е липсата на газификация – градът няма достъп до синьо гориво за разлика от повечето индустриални зони. Свиленград, близо до две граници Без директна газификация е и зоната в Свиленград, но тя им предимството да е близо до гръцката и турската граница. Всъщност за Свиленград скоро се очаква да има удобна газификация след изграждането на връзка Стара Загора - Одрин, чрез която индустриалната зона ще се включи в турския колектор, обясни изпълнителният директор Маври Инджебазов. Кога точно ще се случи това все още не е ясно. Иначе в града и в зоната газ се доставя в бутилки под налягане, които се карат до разпределителна станция, каза директорът. Общата площ на зоната в крайграничния град е над 70 дка, до нея е и жп гара. Зоната има и база за ремонт на камиони, а в последната година наемателите й са се увеличили от един на осем, обясни Инджебазов. Сред наемателите са търговецът на строителни материали "Балканика", "Агросат", която се занимава със съхранение и износ на зърно, производителят и вносител на топлотехника "Ерато холдинг". Изпълнителният директор посочи, че вече имат уговорени и нови наематели, които са производствени и търговски компании, но засега не може да даде повече информация. Промишленият парк основно отдава имотите под наем, като в момента има свободни 1500 кв.м складове и около 300 кв.м офиси. Откритата площ, на която могат да се изграждат производствени халета, е 40 дка. По думите на Инджебазов закритите площи не се продават, само се дават под наем, но при желание на инвеститора и със съгласието на министерство на икономиката откритите терени може да се продават. Полъхът на морето в Бургас Съвсем нов е "Индустриален и логистичен парк - Бургас", чието изграждане започна през 2012 г., като паркът заема около една пета от старата северна промишлена зона. Инвестицията е на община Бургас, която държи 49% от капитала и апортира терени, и "Национална компания Индустриални зони" с останалите 51%. Първият етап от изграждането на зоната вече е готов, като той заема 80 дка площ, а общо след приключването на втора фаза ще е 240 дка. За 40 дка вече са осигурени инвеститори, обясни Аристид Каравидов, директор на "ИЛП - Бургас". Това са общо шест фирми за рециклиране на пластмаса, производство на яхти, мебели, хранително-вкусова промишленост, транспорт и логистика, дистрибуция на храни и аксесоари за домашни любимци, както и едно проектантско бюро за енергийна ефективност. Очакванията на Каравидов са от следващата година фирмите да започнат реална дейност, като някои вече са стартирали строителството на сградите си. За още 40 дка готова индустриална площ се търси инвеститор, като амбицията на ръководството е това да е голяма компания, каза изпълнителният директор. При липса на такава е възможно теренът да се даде и на други по-малки компании. За да получат възможност да работят в зоната, кандидатите подават инвестиционно намерение, което се разглежда на събрание на акционерите и се решава какви ще са условията за продажба или отдаване под наем. Зоната в Бургас не е изцяло газифицирана, като на 400 м от нея има газова връзка и при индивидуална договорка с доставчика всяка компания може да си прокара гориво. Сериозно предимство на зоната в Бургас освен магистрала и жп връзка е и морското пристанище. То е най-дълбоководното в България, което означава, че в него могат да акостират и големи кораби с дълбоко газене. Бизнес под Мадарския конник в Шумен Сега стартиращ е "Индустриален парк - Шумен", който е публично-частно партньорство между общината (40%) и "Ники-БТ" (60%). Паркът предлага за продажба индустриални парцели при цени от 20 до 38 евро на кв.м. Общо проектът предвижда зоната да заема 2400 дка, от които 460 дка вече са готови за инвестиции. Изпълнителният директор на парка Николай Тончев посочи, че предлагат и малки парцели от по 2 дка, и големи, по 20 и повече, според нуждите на малки и големи компании. Индустриалният парк вече има осигурени договори с два инвеститора, единият от които е изградил два цеха на завод за опаковки и сега строи трети. Водят се и преговори с други, но засега Тончев обясни, че не може да каже имена. Зоната е напълно газифицирана, в нея има станция на "Булгаргаз", а за всеки парцел са предплатени по 100 киловата първоначална мощност към "Енерго-про". Това означава, че ако дойде инвеститор, веднага може да започне строителство и да използва електричество, коментира Тончев. Централната жп линия София - Варна минава през самата зона, а на 1 км разстояние е най-близката товарна гара. Проектът за нова жп инфраструктурата в България предвижда линията на влаковете вече да не минава през града, а близо до "Индустриален парк - Шумен" и вероятно ще се изгради и нова товарна гара, каза още Тончев. Високотехнологичните паркове в България все още са по-скоро на етап проекти и начало на строежа. В по-напреднала фаза е индустриалната зона в Божурище, в която много компании, основно технологични, са обявили проектите си за инвестиции. Общата й площ трябва да е близо 5000 дка, като тя предлага освен газификация и оптичен интернет. Паркове в проект на "Национална компания Индустриални зони" са и тези във Варна (535 дка), Карлово (580 дка), както и до плевенското с. Телиш (2000 дка). Разбира се, трябва да споменем и гордостта на държавните технологични зони - "София тех парк", чието реално изграждане би трябвало скоро да започне, но вече има подписан договор за развоен център с производителя на катерачни стени Walltopia. Финансирането на инвестицията е в голямата си част по европейски програми. След като в началото на април Комисията за защита на конкуренцията върна поръчката за изграждане на цялостна инфраструктурата, не е ясно кога точно ще бъде избран изпълнител и кога високотехнологичните компании ще могат да се нанесат в българската Силициева долина.
Източник: Капитал (16.05.2014)

Търсят 1650 работници за бизнес зоните От заводи за яхти през биоземеделие и производство на климатици за коли до база за препакетиране на продукти за домашни любимци. Това са част от новите инвестиции в държавните индустриални зони, управлявани от компанията “Индустриални зони”. В следващите години в три от развиващите се бизнес и производствени комплекси ще бъдат инвестирани около 153 млн. лв. и ще бъдат открити 1650 работни места, показват данни на дружеството. Компанията “Индустриални зони” управлява 8 парка в страната. Пет от тях са в процес на развитие. Това са зоните край софийското Божурище, плевенското Телиш, край Карлово, Бургас и Варна. В момента държавата инвестира в инфраструктура и търси компании, които да направят производства, логистични бази или развойни центрове на държавните терени. За да влязат в зоните, фирмите трябва да получат сертификати за приоритетни инвеститори от Българската агенция за инвестиции. Освен 5-те зони в развитие има и 3 работещи - в Русе, Видин и Свиленград. Най-голяма сред развиващите се индустриални зони е тази край Божурище до София. Простира се на 2550 дка, които допреди години са били военно поделение. Първата голяма компания, която избра държавните терени, за да направи завод, беше германската “Бер-Хелла термоконтрол”. През лятото на миналата година дружеството, което произвежда климатични системи за някои от най-големите автомобилни компании в света, направи първа копка на обекта. Според директора на “Индустриални зони” Атанас Ненов съоръжението ще е готово през септември. Край Божурище ще се проектират и табла за контрол на климатичните системи. Договори за влизане в зоната имат и 5 по-малки български високотехнологични компании. Те ще инвестират общо 6 млн. лв. и ще открият 250 работни места. Проектите са за производство на усилватели и военна техника, на системи за безопасност за летящи птици и прилепи, които се използват на летища и ветропаркове, на машини за стиропорни продукти и такива за рязане на метал. Тези инвестиции трябва да са факт в периода декември 2014 г. - декември 2015 г. За 30 дка от бъдещата индустриална зона край Бургас вече има заявен интерес. Очаква се там да се инвестират около 20 млн. лв. и да бъдат открити 350 работни места. Инвеститорите са 6 компании с доста разнообразни сфери на дейност. Една от тях ще прави база за разфасоване и преопаковане на храни за домашни любимци. Друга ще инвестира в завод за яхти и завод за рециклиране. Ще се правят още хляб и хлебни изделия, мебели и логистична база. Южнокорейска компания, която у нас вече е инвестирала в соларни паркове, пък ще развива биоземеделие почти на цялата територия от над 2000 дка на зоната край плевенското село Телиш. Там ще се отглеждат гъби, фуражи, кокошки, кози и овце. Ще има и 3 преработвателни цеха. Дали заради икономическата криза, недостатъчната реклама или свободните площи в близост все още няма заявени инвестиции за две от неразвитите зони - Варна-запад и Карлово. Въпреки това държавното дружество няма намерение да се отказва от тях=
Източник: Труд (19.05.2014)

Държавните дружества към МИЕ изплащат 70% дивидент На 16 юни държавните дружества в системата на Министерството на икономиката и енергетиката, които не съставят консолидиран годишен финансов отчет, изплатиха дивидент в полза на държавата в размер на 70% след попълването на фонд “Резервен”. Това съобщиха от пресслужбата на министерството. За първи път след 2010 г. дивидентът е в размер на 70%, а не на 80% и се изплаща на 16 юни, а не на 31 май, обясниха от ведомството на министър Драгомир Стойнев.От там припомнят, че в края на 2009 г. по предложение на финансовия министър в кабинета на ГЕРБ Симеон Дянков държавните фирми започнаха да плащат 80% дивидент, при това в условията на глобална финансово-икономическа криза, когато останалите държави в ЕС подпомагаха финансово икономиките си с цел преодоляване на негативните ефекти. „В този период България осъществяваше противоположна политика, чрез която се „източваше“ значителен финансов ресурс от реалната икономика (дружествата с държавно участие в капитала), което доведе до невъзможност за инвестиции и трудности при възстановяването на стопанската активност“, коментират от МИЕ. И добавят: „Нещо повече - с Постановлението за изпълнение на държавния бюджет за 2011 г., освен дивидент в размер на 80%, държавата иззе изцяло и неразпределената печалба от минали години. В общия случай зад неразпределената печалба, не са стояли свободни парични средства, тъй като същите са били инвестирани в активи или с тях са погасени стари задължения“.
Източник: 3e-news (17.06.2014)

Корейска фирма е заявила намерение да инвестира в изграждането на завод за отглеждане на гъби на територията на бившето военно поделение в плевенското село Телиш. Заявката е направена по време на среща на плевенския губернатор Илиян Йончев и изпълнителния директор на „Азия Инвест" ЕООД Чой Бьонг Хо. Областният управител подчерта, че заедно с Национална компания „Индустриални зони" съдействат за реализирането на проекта. Той ще изпрати писма за подкрепа до различните институции и ще разговаря с кмета на община Червен бряг и Агенция „Пътна инфраструктура" по проблема с моста преди входа на бившето поделение. Гъбите ще растат на специални дървесни трупи и накрая ще се поставят в специални бутилки. Проектът предвижда първоначално да се произвеждат 6300 тона гъби годишно. За пет години в производството ще бъдат инвестирани 85 млн. лева. Ще бъдат разкрити и работни места, като се очаква да бъдат наети 1350 души. По подготовката на всички нужни документи се работи усилено, увериха инвеститорите. До момента те са вложили над 1 млн. евро за купуване на машини, като първите контейнери вече са доставени. На срещата присъства и директорът на Бюрото по труда в Плевен Бойко Тодоров. Той представи възможностите, които предоставя ОП „Човешки ресурси" и по-специално схемата за младежка заетост, която се очаква да стартира до месеци. „Азия Инвест" ЕООД има подготвен и втори проект, който ще се реализира в Телиш. Той предвижда предоставяне на местни стопани на малки пилета за отглеждане, заедно с необходимата храна. Фирмата ще изкупува обратно вече отгледаните биококошки. Социалната мрежа от ферми ще се реализира пилотно в нашата страна.
Източник: Дарик радио (18.06.2014)

Корейската фирма "Азия инвест" има намерение да инвестира в завод за гъби на територията на бившето военно поделение в село Телиш. Подписан е договор между инвеститора и "Национална компания индустриални зони", съобщи областният управител на Плевенска област Илиян Йончев. Възложено е проектиране. Инвестицията ще се реализира на няколко етапа, в първия ще бъдат ангажирани 100 човека. Планира се до началото на следващата година да заработи първият етап. Преди дни Илиян Йончев се е срещнал с изпълнителния директор на "Азия Инвест" Чой Бьонг Хо. Инвеститорите уверили, че усилено се работи по подготовката на всички необходими документи. Вече са вложени повече от 1 млн. евро за купуване на машини, първите контейнери са доставени. Проектът предвижда първоначално да се произвеждат 6300 тона гъби на година. Те ще растат на специални дървесни трупи и накрая ще се поставят в специални бутилки. За 5 години ще бъдат инвестирани 85 млн. лв. Очакваната заетост е между 500 и 600 човека. Областният управител е обещал съдействие за проекта и за решаване на проблема с моста преди входа на бившето поделение. "Азия Инвест" ЕООД има подготвен и втори проект, който ще се реализира в Телиш. Той предвижда предоставяне на местни стопани на малки пилета за отглеждане заедно с необходимата храна. Фирмата ще изкупува обратно вече отгледаните биококошки. Социалната мрежа от ферми ще се реализира пилотно в страната. Във връзка с подготовка на инфраструктурата в Индустриална зона Телиш "Национална компания индустриални зони" е възложила инженеринг на смесената канализация, малка ПСОВ и площадков водопровод. Изпълнител е "Водоканалстрой". Възложен е инженеринг на участък от площадкова електроразпределителна мрежа 20 kV, изведена от съществуващ нефункциониращ трафопост, и инженеринг на нов трафопост в имот в землище на с. Телиш, община Червен бряг. Изпълнител е ДЗЗД "Ел стандарт", съставена от "Етра Ел" ООД и "Релина" ЕООД. Договорът е на стойност 143 712 лв. Строителния надзор на двата обекта ще изпълнява фирма "Пешев" ЕООД.
Източник: Строителство Градът (01.07.2014)

Обновяват икономическата зона София - Божурище Завърши първият етап от изграждането на инфраструктурата на Икономическа зона София - Божурище. По този повод днес на нейната територия за първи път се представят изградените инфраструктурни обекти, както и новите инвеститорски проекти. Те се откриват от представители на "Национална компания индустриални зони" ЕАД. Икономическата зона София - Божурище е един от осемте проекта на националната компания и е най-мащабната инвестиция в България в нова икономическа зона за последните години. Строителната дейност по довеждащата инфраструктура на зоната стартира в средата на 2013 г.
Източник: Стандарт (18.09.2014)

Фирми от автоиндустрията с интерес към икономическата зона в Божурище Националната компания „Индустриални зони“ преговаря с още няколко компании, които да открият предприятия в икономическата зона „Божурище“. Това коментира изпълнителният директор на компанията Атанас Ненов. Фирмите са от автомобилната индустрия, електрониката и новите технологии, допълни Ненов. Днес беше открит първият етап от икономическата зона, в рамките на който е и заводът на Behr Hella Thermcontrol за климатични инсталации за автомобили. Заводът ще заработи още този месец, като компанията е разкрила около 350 работни места, а инвестицията е за 42,5 млн. лева. Още шест български високотехнологични компании ще изградят производствени мощности в икономическата зона „Божурище“ - Ацом ООД, АРК Метрология ООД, Иновас ООД, Неона ООД, Волаком ООД и Оптикс АД. Общият размер на инвестициите на фирмите е около 10 млн. лева, а очакваните нови работни места – около 400.
Източник: Инвестор.БГ (19.09.2014)

Националната компания „Индустриални зони“ преговаря с още няколко компании, които да открият предприятия в икономическата зона „Божурище“, коментира изпълнителният директор на компанията Атанас Ненов. Фирмите са от автомобилната индустрия, електрониката и новите технологии, допълни Ненов. Днес беше открит първият етап от икономическата зона, в рамките на който е и заводът на Behr Hella Thermcontrol за климатични инсталации за автомобили. Заводът ще заработи още този месец, като компанията е разкрила около 350 работни места, а инвестицията е за 42,5 млн. лева. Още шест български високотехнологични компании ще изградят производствени мощности в икономическата зона „Божурище“ - Ацом ООД, АРК Метрология ООД, Иновас ООД, Неона ООД, Волаком ООД и Оптикс АД. Общият размер на инвестициите на фирмите е около 10 млн. лева, а очакваните нови работни места – около 400. Още по темата Очакват се 153 млн. лв. инвестиции в три от държавните индустриални зони Дотук в зоната са изградени близо 2,5 км улици, тротоари и велоалеи, три кръгови кръстовища, 18 отклонения към имоти, резервоар за дъждовни води, дъждовна канализация, канализация, водопровод, газопровод, близо 3 км подземни тръбни трасета с кабелна мрежа, дизелов генератор и друга инфраструктура.
Източник: Инвестор.БГ (19.09.2014)