Индустриалните зони в България Индустриалните зони в България предлагат различни условия за производство, складове, логистика и други при цени 25 - 40 евро/кв.м. В момента в страната има около 14 функциониращи зони с активни местни и чужди инвеститори, 21 зони с почти напълно изградена инфраструктура и готови за инвестиране и около 27 зони в подготовка, информира Българската агенция за инвестиции. Държавата чрез Национална компания "Индустриални зони" ЕАД управлява 8 проекта на над 5000 дка, 4 от тях са в големите градове – София, Варна, Бургас и Русе. Част от останалите зони са всъщност съществуващите наследени индустриални зони на градовете, има и частни индустриални зони. Национална компания "Индустриални зони" ЕАД оперира три действащи зони в градовете Русе, Видин и Свиленград и развива пет допълнителни индустриални терена - Божурище, Бургас, Карлово, Телиш/Плевен и Варна. В напреднал стадий на развитие са Икономическа зона София-Божурище и Индустриален и логистичен парк Бургас. Пред финализиране са преговори с инвеститори от сферата на електрониката и автомобилостроене от Австрия и Германия. Китай също проявява засилен интерес за реализиране на търговска зона, която по всяка вероятност ще е в Индустриална зона София-Божурище. Управляваните зони от Национална компания "Индустриални зони" Русе На 800 м източно от единствения мост на река Дунав, свързващ България и Румъния, в регион - пресечна точка на два европейски транспортни коридори - 7 и 9, в непосредствена близост до пристанище Русе - най-голямото речно пристанище на България. Площ - 370 235 кв.м РЗП – 30 000 кв.м Открити площи – 20 000 кв.м Паркинг – 2200 кв.м Видин На брега на река Дунав в близост до Фериботния комплекс Видин – Калафат и пристанище Видин, на 2 граници - сухопътна със Сърбия и река Дунав с Румъния, в регион - пресечна точка на два европейски транспортни коридора (4 и 7) Площ - 308 627 кв.м РЗП - 7450 кв.м Открити площи - 3000 кв.м, включително паркинг Свиленград Индустриална зона Свиленград е на 2 км от българско-гръцката граница, на 50 м от железопътните връзки България – Турция и България – Гърция с достъп до европейски транспортен коридор №10, свързващ Европа с Турция. Обща площ –70 000 кв.м РЗП - 4130 кв.м Открити складови площи – 2500 кв.м Паркинг – 3157 кв.м Божурище Икономическа зона София-Божурище е разположена в непосредствена близост до столицата на България – град София, и международен път Белград - Истанбул. Планиран старт на експлоатация - в края на 2014 г. Обща площ - 2 495 000 кв.м Карлово Индустриална зона Карлово се намира на територията на община Карлово, на 140 км източно от София и на 50 км северно от Пловдив. Обща площ - 580 000 кв.м Телиш (Плевен) Индустриална зона Телиш е в централната част на Северна България, на територията на област Плевен и община Червен бряг. Обща площ - 2 000 000 кв.м Варна Индустриална зона Варна е разположена в близост до град Варна, най-голямото черноморско пристанище в България, на територията на община Суворово. Обща площ: 535 000 кв.м
Източник: Строителство Градът (22.04.2013)

Свежа автоинвестиция от Германия Новините за навлизащи чужди индустриални инвеститори в България напоследък са рядкост, но сега има такава с германски произход. Министерството на икономиката съобщи, че производителят на климатични системи Behr-Hella Thermocontrol (BHTC) ще изгради нов завод за авточасти, като първоначално в него ще бъдат вложени 42.5 млн. лв. Германската BHTC ще започне строежа на своя завод през второто тримесечие на тази година. Предприятието ще се намира в Икономическа зона София – Божурище на площ от 70 декара. Очакванията са предприятието да започне да произвежда през следващата пролет с около 350 души персонал, а в него ще бъде изграден и развоен център. За германския проект се заговори в средата на миналата година, когато кметът на Пловдив Иван Тотев и икономическият министър Делян Добрев обявиха, че компанията оглежда града за следваща своя производствена база. Тогава Тотев предложи на BHTC да не купува терена за завода, а да се учреди право на строеж за 25-30 години върху общинска земя. Все пак накрая BHTC избра не Пловдив, а София за своето капиталовложение, става ясно от съобщението на икономическото министерство. "Работим с BHTC върху проекта от пролетта на 2012 г. Преди да се спре на България, компанията оглеждаше много държави", каза Борислав Стефанов, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции. Накрая основен конкурент за привличане на производителя е била Сърбия, която за подобни проекти предлага щедри финансови стимули от милиони евро. При избора на производителя значение е имал и планът за нов инвестиционен стимул в България (вече приет) - това е възможността да се възстановят разходите за осигуровки в продължение на 2 години. Според Стефанов първоначално мениджърите на германската компания са оглеждали около десет града в Южна и Северна България, като в шортлистата са останали Пловдив и София. В първия ги е привлякло присъствието на международни производствени компании като "Либхер", "Иксетик" и др. В столицата пък са били впечатлени от Техническия университет и лабораториите за машиностроене и информационни технологии. За групата е важно близо до предприятието да има университет заради развойния център и този факт вероятно е натежал при избора на столицата. BHTC ще е първата компания в държавната икономическа зона в Божурище. Тя е част от "Национална компания индустриални зони". Началото на проекта беше обявено преди три години, но засега няма публично развитие по проекта в Божурище. Плановете са зоната да се простира върху 2.5 млн. кв.м. От години се говори и за навлизането на китайски компании в нея, но все още няма подписани договори. Според запознати дебютът на германците ще е своеобразен тест за бъдещето на зоната, тъй като инфраструктурата все още не е готова. От години има осигурени средства от бюджета, които са в дружеството и са за развитие на индустриалния парк. Инвеститорът във вторник ще получи и сертификат от държавата за подкрепа на проекта. Още не е ясно какви точно стимули ще иска и ще получи BHTC. Много възможно е да се кандидатства за преференцията с осигуровките. Освен това според закона германската компания ще има право да закупи земя без търг, но по пазарни цени. Behr-Hella Thermocontrol e създадена през 1999 г. като джойнт венчър между Behr GmbH & Co. и Hella KGaA Hueck & Co. Постепенно предприятието се превърна в един от водещите производители на оборудване и контролни системи за климатици за автомобили и камиони. В момента в компанията работят над 1500 души, а оборотът й за 2012 г. достигна 333 млн. евро. Сред клиентите на BHTC са почти всички големи автомобилни производители - както луксозни като Lamborghini, Рorsche и Bugatti, така и традиционни марки като Volkswagen, Ford и Renault. Отделно групата държи и над 80 патента в сектора, които са резултата от иновациите в развойните центрове. Такъв трябва да има и в завода край Божурище. В момента BHTC има подразделения в Германия, САЩ, Китай и Индия, както и развоен и търговски център в Япония. Секторът за автомобилни компоненти е сред малкото, които през последните години привличат нови производствени проекти. Македония и Сърбия също се борят за инвестиции, като предлагат щедри отстъпки и субсидии, но заради ниските си разходи, плосък данък и членство в ЕС България явно продължава да привлича западни компании. Общите приходи на компаниите, работещи в тази индустрия, надхвърлят 2 млрд. лв. Сред тях има както производители на кабели (японската "Язаки" в Ямбол и Сливен и германската "СЕ Борднетце") и алуминиеви компоненти (френската "Монтюпе" в Русе), така и далеч по-високотехнологични като щатската Johnson Controls, която разработва софтуер за електрониката на почти всички големи автомобилни компании. BHTC далеч не е първата германска компания от сектора, която навлиза в България. Всъщност приходите на фирмите за автокомпоненти от водещата икономика в ЕС през последната година надминаха 400 млн. лв. Най-големият инвеститор от Германия в сектора по приходи и служители е "СЕ Борднетце". Предприятията на групата в Бургас и Мездра произвеждат кабели за коли и дават работа на над 2300 души, а оборотът за за 2011 г. достигна 183 млн. лв. Друг голям германски производител е "Иксетик" с приходи за 2011 г. от над 122 млн. лв. Дружеството произвежда вакуумни и хидравлични компоненти в завода си в индустриална зона Раковски край Пловдив. Всъщност една от най-ранните инвестиции в целия сектор също е германска - производителят на калъфи, тапицерии и седалки "Граммер". Компанията купи през 1997 г. фабрика "Възход" в ботевградското село Трудовец. Последната германска фирма за автокомпоненти, която навлезе в България, е Kostal Group. Преди две години тя започна производство в Смолян на осветителни и електронни системи за BMW, Chrysler, Ford и др.
Източник: Капитал (30.04.2013)

Кабинетът прехвърли още един терен на компанията "Индустриални зони" Още един имот беше прехвърлен към "Национална компания Индустриални зони" (НКИЗ) ЕАД, съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет. На днешното заседание на кабинета министрите са решили теренът да бъде отнет от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от публична държавна собственост да бъде обявен за частна държавна собственост. Имотът е внесен като непарична вноска в капитала на компанията. Теренът е с площ от 55 дка и се намира в землището на с. Гурмазово, община Божурище. Той ще бъде приобщен към останалите терени, които се използват за реализиране на един от приоритетните проекти на компанията - "Икономическа зона София - Божурище". В края на миналата година имот от 581 дка на Министерство на отбраната беше прехвърлен на "Национална компания Индустриални зони", както и още 4 други имота с площ от над 1 900 дка. Икономическата зона край Божурище ще привлича експортноориентирани компании. Наскоро икономическият министър Асен Василев връчи сертификат клас А на компанията Behr Hella Thermcontrol – BHTC, която ще изгради предприятие и развоен център за производство на уреди за управление на климатични инсталации на автомобили и камиони. Това е и първата мащабна инвестиция в икономическа зона.
Източник: Инвестор.БГ (07.05.2013)

Първите инвеститори влизат в индустриалната зона на Бургас до края на годината Очаква се до края на годината да бъдат подписани договорите с първите инвеститори, които ще работят в индустриалната зона в Бургас. Това съобщи изпълнителният директор на "Национална компания индустриални зони" ЕАД Валери Андреев, който участва в дискусия за изграждането на индустриална зона Варна-Запад в община Суворово. Срещата във Варна се състоя по инициатива на областния управител Коста Базитов и събра представители на браншовите камари, на местните власти и на бизнеса, съобщава БТА. В момента в страната има три действащи индустриални зони, посочи Андреев. Те се намират в Русе, Видин и Свиленград. Други пет - край София, в Бургас, Карлово, Плевен и Варна, са в различни фази на развитие. Той припомни, че в края на април бе подписан първият договор с инвеститор за икономическата зона в Божурище край София. Според него в момента се водят активни разговори със седем български компании, които също планират да започнат дейност в нея. За индустриалните зони в Карлово и в Плевен Андреев посочи, че са в начална фаза на развитие. Същото е валидно и за зоната, която ще е в Суворово. Според Андреев за този район е планирано изграждане на пречиствателна станция, административна сграда и газова централа. Кметът на Суворово Павлин Параскевов обаче посочи, че тази задача не е по силите на общината. Той припомни, че проектът за индустриална зона датира от 2009 г., като тогава държавата дори беше осигурила 10 милиона лева, но старт на инициативата така и не бе даден. Изпълнителният директор на "Агрополихим" АД Филип Ромбаут коментира, че е много по-разумно във Варненско да се развие индустриална зона в Девня, където вече има инфраструктура. Никой няма да дойде и да започне "на голо поле", каза бизнесменът. Позицията му бе подкрепена и от представителя на "Солвей Соди" АД Иво Божидаров. Двамата посочиха, че в планирания район инвеститорите ще срещат проблеми и с намирането на квалифицирана работна ръка.
Източник: Строителство Градът (10.05.2013)

Президентът на Република България Росен Плевнелиев, министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, кметът на София Йорданка Фандъкова, както и кметът на община Божурище Аспарух Аспарухов ще участват в церемонията за първа копка на Икономическата зона София-Божурище, която е насрочена за днес (17 юни). Икономическата зона София – Божурище е проект на "Национална компания индустриални зони". Началото му е поставено през септември 2010 г. , когато дружеството закупи терен от 1 914 000 кв. м от община Божурище. Това е най-големият проект за нова икономическа зона в България през последните години. Първата инвестиция в рамките на Икономическата зона София – Божурище е на германската компания "Бер-Хелла Термоконтрол", която ще изгради там ново предприятие и развоен център за производство на уреди за обслужване и управление на климатични инсталации за автомобили. Проектът е на стойност 42.5 млн. лева. Преди месец дружеството получи за него сертификат за инвестиция клас А от Българската агенция за инвестиции.
Източник: profit.bg (17.06.2013)

Сглобяваме климатици за „Бугати” и „Порше” Първото предприятие, което ще стартира в новата икономическа зона в Божурище, ще произвежда както климатични системи за стандартни автомобили, така и за луксозни марки като „Ламборджини“, „Бугати“ и „Порше“. Инвестицията е за над 42 млн. лв., а работните места на първи етап са над 350. Тази фабрика е с аналог по света в Япония, Китай, Германия и в Индия. И на нито едно друго място. Това стана ясно по време на тържествената церемония на първата копка за изграждането на новата икономическа зона. Предстои изграждането и на технологичен център на няколко иновативни български компании. „Оптикс” е обрал златните медали от изложението в Лас Вегас със специализирана оптика, която ще се произвежда и тук. Тяхната техника се ползва за наблюдение и охрана на американо-мексиканската граница. Другата фирма произвежда машини за лазерно рязане на световно ниво, третата създава системи за защита на летища и ветрени паркове от гледна точка на екология. Техните системи вече се инсталират на летището JFK в Ню Йорк, стана ясно на откриването. Общо 3 хил. дка е общата площ на новата икономическа зона в Божурище. На този етап отделената територия е 2,5 хил. дка и предстои да бъде приобщена територия, която сега е действаща военна база. Това обясни за „Монитор” изпълнителният директор на НК „Индустриални зони” Валери Андреев. Той допълни, че грубият строеж на първото предприятие с площ от 12 хил. кв. м ще бъде готов до Нова година, а до средата на 2014 г. там ще са заработили и постоянните служители. Андреев поясни, че проектът е наречен икономическа зона, която е по-мащабно начинание от индустриалния парк и включва в себе си производствени дейности в различни области, както и интермодален терминал. Зоната ще бъде изградена на три етапа. В срок от две години може да бъде завършен и пътят, който продължава от „Царица Йоанна”, а успоредно с това се търси финансиране за северната тангента на околовръстното шосе, за да бъде изведен трафикът от центъра на столицата. Това обясни кметът Йорданка Фандъкова. Тя допълни, че жп линията София-Банкя е границата между столичната община и Божурище, но всички големи инфраструктурни елементи, които обособяват целостта на новата зона като електроснабдяване, водоснабдяване, канализация, газоснабдяване, идват от столицата. Валери Андреев заяви, че неосъщественият интермодален комплекс в столицата ще бъде изграден в рамките на икономическата зона на площ от 400 дка. Досегашният проект, който трябваше да бъде построен с финансиране от оперативна програма „Транспорт” (ОПТ) в „Подуяне“, пропадна заради неподходящо избрано място. Андреев не потвърди дали средствата за терминала ще дойдат отново по ОПТ, но каза, че подобни разговори вече се водят с транспортното министерство и детайлите ще бъдат договорени съвместно с НК „Железопътна инфраструктура” (НКЖИ). Той каза, че налице за терминала са всички фактори – жп линия, която минава покрай зоната, три магистрали и пътища, които заобикалят столицата. Йорданка Фандъкова допълни, че разчита северната скоростна тангента на околовръстното да получи финансиране по ОП „Регионално развитие”, като се възползва от евросредства, които е възможно да останат неоползотворени. Нашият проект е в пълна готовност, избран е изпълнител, остава ни само да започнем да градим, каза кметът. Тя мотивира бързането с това, че до няколко години в икономическата зонаще работят няколко хиляди души повечето от които столичани и те се нуждаят от бърз транспорт. Според Андреев вече 10 български високотехнологични компании са заявили намерение да развият производството си в зоната. На този етап в напреднал стадий са преговорите с компании от Германия, Швейцария и няколко от Китай.
Източник: Монитор (18.06.2013)

Наличието на инфраструктура е решаващо за чуждите инвеститори Г-н Андреев, в какво точно инвестира германската BHTC в икономическа зона София - Божурище? - BHTC е съвместно предприятие, основано през 1999 г., между германските Hella KGaA Hueck & Co. и Behr GmbH & Co. KG и е сред ключовите производители на контролни панели и уреди за обслужване и управление на климатични инсталации. Основни клиенти на компанията са големите производители на автомобили като тези от групата на "Фолксваген", "Мерцедес-Бенц", "Порше", "Дженеръл мотърс" и др. Освен централната производствена база в гр. Липщадт, Германия, BHTC има подразделения още в САЩ, Китай и Индия. Инвестицията в България включва изграждане на ново производствено предприятие и развоен център за производство на уреди за обслужване и управление на климатични инсталации за автомобили и камиони на стойност над 42 млн. лв. Строителството е в ход и се надяваме следващата година да имаме една модерна работеща производствена база. Как България и Национална компания индустриални зони (НКИЗ) привлече компания като BHTC? - Като цяло инвеститорът от Германия направи проучване в няколко държави от региона и разгледа много варианти, а външен консултант изготви анализ на предимствата и недостатъците на всяка от тях. Процесът на взимане на решение беше дълъг и сложен и продължи около година, изминавайки стандартните процедури. След избора на България като инвестиционна дестинация, BHTC стартираха оценки на терени около София и Пловдив. Представителите на инвеститора искаха много точна информация и срокове за изпълнение на инфраструктурните проекти. За тях и за нас беше важно, че това, което се залага като срокове, е реално изпълнимо. BHTC е част от производствена верига на автомобилната промишленост и поради тази причина не могат да си позволят да нарушават срокове на доставки. Всъщност какво предложихме ние - подходящо местоположение, добра база с развита инфраструктура, съкращаване на срокове и допълнителни услуги, които съпътстват процеса на реализиране на една инвестиция, съдействие и партньорство. Мисля, че именно това оцени германската компания Berh – Hella Thermocontrol GmbH (BHTC), която вече започна изграждането на своя завод, като се очаква той да заработи през пролетта на 2014 г., а в дългосрочен план се предвижда създаването и на развоен център към него. Какво предвижда изграждането на инфраструктурата на икономическата зона? - Предвижда се инфраструктурата да бъде изградена на няколко етапа, като първият етап се реализира в част от имота с площ от 581 дка, разположен в близост до жп прелеза на бул. "Европа". През настоящата 2013 г. като първи етап ще бъде изградена базовата инфраструктура, която ще посрещне изискванията на вече заявения инвеститорски интерес. Зоната е проектирана с предимно производствено предназначение като база за развитие на високотехнологични и екологично чисти производства. Предвидени са също интермодален терминал с връзки към пътния и жп транспорт, високотехнологичен парк и административен център. Като цяло началото на проекта Икономическа зона София–Божурище е поставено с придобиването на имоти от Министерство на отбраната с отпаднало предназначение, като първият е апoртиран в капитала на НКИЗ в края на 2010 г. Що се отнася до изграждането на инфраструктурата, НКИЗ разполага със собствен финансов ресурс, предназначен именно за тази цел. В какво състояние е в момента инфраструктурата и уредеността на зоната? - Към момента територията се обслужва от съществуваща инфраструктура и за началния етап на строителство тя е достатъчна – това са път, ел. енергия, вода. НКИЗ вече е получила официални потвърждения за всички основни външни комунални услуги – два електропровода по 20kV, два водоснабдителни тръбопровода, снабдяване с природен газ. Тече процедура във връзка с предвиденото изграждане на местна пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ). Телекомуникациите ще бъдат осигурени от оптични трасета, като ще се вземе предвид бъдещия растеж на икономическата зона и предстоящия напредък в IT решенията и очакванията на клиентите. Съобщавате за собствен интермодален терминал и жп линия? - Както е известно, границата в югоизточната част на имота е съществуваща жп линия и тя осигурява свързаност с националната жп инфраструктура. С компетентните органи е съгласувана възможността за отклонение към нашата зона. Същевременно ние сме определили една територия от около 400 дка, която е най-подходяща за изграждане на интермодален терминал. Все още няма точни разчети, но реализацията на такъв проект изисква значителни средства. Предвид обстоятелството, че изграждането на такива терминали в различни точки е ангажимент на нашата страна, ние не изключваме възможността за подобен проект да бъдат използвани и средства от европейските фондове. Друг алтернативен вариант е за осъществяването на този проект да бъде привлечен като партньор частен инвеститор. В тази връзка НКИЗ в изпълнение на своята маркетингова програма, активно представя проекта за интермодален терминал на големи български и чуждестранни компании с основен предмет на дейност транспорт и логистика. Кои са предимствата на Икономическа зона София - Божурище? - Понастоящем НКИЗ управлява общо осем проекта, като три от тях са зони със специфичен митнически режим – това са свободните зони в Русе, Видин и Свиленград. От другите пет Икономическа зона София–Божурище е най-големият, по който НКИЗ работи в момента - тя е с обща площ от 2550 декара, със статут индустриална и бизнес зона. Предимство на Икономическа зона София–Божурище, от една страна, е нейното разположение. Зоната се намира на 13 км от центъра на София, на 23 км от летище София, и е в непосредствена близост до международна пътна артерия, свързваща Европа с Азия. Връзката с околовръстния път на София осигурява достъпа до автомагистралите "Хемус" и "Тракия". В момента се разглежда възможността за свързване на западната дъга на околовръстния път с нашата територия. Принципно стратегическото местоположение, изградената модерна инфраструктура, както и състоянието на работната сила са сред решаващите фактори за избора на една зона като подходящо място за инвестиция. Но когато се взема такова решение, се извършва комплексна оценка на условията, като не на последно място са сигурността и доверието, което се изгражда между партньорите в хода на преговорите.
Източник: Строителство Градът (24.06.2013)