КТБ ще развива Креди Агрикол, като отделна банка Корпоративна търговска банка (КТБ) и придобитата от нея "Креди Агрикол България" ще продължат да съществуват като две отделни институции на българския пазар. Това казаха от "Корпоративни комуникации" на КТБ. На този етап цената на сделката няма да бъде съобщавана, посочиха още оттам. В сряда беше обявено официално подписването на споразумение между КТБ и една от водещите френски банки - Credit Agricole, за придобиването на дъщерното поделение на французите от Корпоративна банка. То беше подписано във вторник. Сделката е за 100% от акциите от капитала на "Креди Агрикол България". "Придобиването ще бъде финализирано след получаване на необходимите одобрения от компетентните органи", се казва в съобщението, разпространено от купувача. Това означава, че трябва да бъдат получени одобренията на БНБ и Комисията за защита на конкуренцията. След официалното обявяване на подписаното споразумение от купувача от централаната банка заявиха, че са запознати с "процеса по продажбата на "Креди Агрикол България" както от представителите на банката майка във Франция, така и от нейния субсидиар у нас". В съобщението на БНБ пише още, че след внасяне на документите за одобрение "Банков надзор" ще излезе с решение в срок според законовите изисквания. Там се казва и че "централната банка винаги е подкрепяла окрупняването в банковия сектор, тъй като това допринася за засилване на стабилността на банковата система у нас". В съобщението на френската банка Credit Agricole се посочва, че с продажбата на българското й поделение банката продължава да намалява мащаба на бизнеса си. Преди две години кредитната институция направи значително преструктуриране на глобално ниво, отстъпвайки от близо половината от страните, в които оперира, посочва The Wall Street Journal. Банката коментира, че продажбата в България ще редуцира рисково претеглените й активи със 160 млн. евро (216.7 млн. долара). От съобщението на КТБ става ясно, че новата банка ще се фокусира и в нов за профила на дейността на купувача сегмент - малък и среден бизнес и банкиране на дребно. Именно придобиването на "Кредит Агрикол България" ще служи като платформа в тази посока. "Креди Агрикол" е малка по размер, с ограничен бизнес и скромна клиентска база. Има 18 офиса общо в София и страната. Пазарният й дял (според размера на активите - 489.4 млн. лв.) в сектора е 0.6% към края на септември 2013 г. (данните за края на годината ще бъдат публикувани в края на януари). От 2008 г. банката е на загуба, като и за деветте месеца на миналата година е с отрицателен финансов резултат от близо 11 млн. лв. Именно през пролетта на 2008 г. френският вече собсвеник (преди това е гръцка собственост на Emporiki Bank, която през 2007 г. е придобита от Credit Agricole - бел. ред.) обяви петгодишна стратегия за развитие на поделенията в България, Румъния и Албания. Тогава банкирането на дребно - разработване и предлагане на продукти и услуги за домакинствата, и развитието на продукти и услуги за малки и средни предприятия бяха поставени като основен акцент в развитието на българското поделение, както и разширяване на клоновата мрежа. През последните няколко години банката наистина активизира дейността си в тези направления, но в условията на криза и изострена конкуренция очевидно стратегията не е изпълнена. В този контекст едва ли продавачът е разчитал на сериозен приход от сделката. Предвид и свиването и оттеглянето на Credit Agricole от други пазари, като Гърция например, напускането на българския пазар изглежда логично. Така предвид пазарните позиции на местното поделение най-ценното за купувача се оказва лицензът. Той би бил интересен за инвеститори извън Европейския съюз, които не могат да се възползват от правото на единния паспорт (банка от страна - членка на ЕС, може да отваря свое поделение в друга държава от евросъюза само чрез уведомление – бел. ред.). Още повече че в момента големите европейските банкови групи не купуват, а по-скоро продават. Запазването на двете банки като отделни има своите ползи за местен купува, както направиха ЦКБ и Тексимбанк. Основната е избягване на концентрации при инвестициите и кредитите, които иначе биха нарушили законови лимити. Например за КТБ, която има сериозни експозиции към свързани със собственика й компании, това може да се окаже важно. Още повече че в банката са концентрирани голяма част от депозитите на държавните дружества, които по сега действащите правила трябва да се разпръснат в повече институции. Друга полза би била в конкуренцията за пазарни дялове, което прави съответната бака системно по-важна. Освен това при намерение за продажба може да вдигне стойността на новата структура - това обаче в случай че двете се обединят, както ПИБ и Юнионбанк, чието сливане в момента е в ход.
Източник: Капитал (23.01.2014)

Нов изпълнителен директор бе вписан в Търговския регистър по партидата на Тексимбанк. Това е Ивайло Дончев, който освен изпълнителен директор е и член на Управителния съвет Тексимбанк АД се представлява пред трети лица, заедно от всеки двама от тримата представляващи: Красимир Георгиев Жилов, Мария Петрова Видолова и Ивайло Лазаров Дончев. Към 31 декември 2013 г. банката управлява активи за 123.2 млн. лв., спрямо 126 млн. лв. за година по-рано. Реализираната печалба на Тексимбанк за 2013 г. е в размер на 87 хил. лв., спрямо загуба от 1.667 млн. лв. за 2012 г. Банката е публично дружество от 13 февруари 2013 г. Последна сделка с акциите на Тексимбанк бе сключена на цена от 1.502 лв. за брой. Прочети повече на: http://profit.bg/news/Nov-izpulnitelen-direktor-na-Teksimbank/nid-119611.html
Източник: Фирмена информация (26.02.2014)

Скъпи роднини Пазарната оценка на "Велграф асет мениджмънт" на Българската фондова борса е 196 млн. лв. Според котировките на акциите "Инвестиционна компания Галата" струва близо 103 млн. лв., наскоро отделеното от нея "Регала инвест" - 32 млн. лв., а "Химснаб България" - 81 млн. лв. А ако към тях се прибавят и оценените на 61.5 млн. лв. активи, които са в процедура по вливане под шапката на "Родна земя холдинг", сумата набъбва до почти половин милиард, или над 5% от цялата пазарна капитализация на всички публични компании в България. Същевременно, ако не сте запален борсов спекулант, вероятно никога не сте чували за което и да е от тези дружества. Какво е общото между тях? Всички те са формирани от различни активи, които през годините по един или друг начин (покупки, осребряване на обезпечения и др.) са попадали под контрола на групата "Химимпорт" или на близки до нея лица. Имоти, земи, производствени активи поетапно се пакетират тематично в публични дружества, формалните връзки с холдинга са скъсани, но практически единствените институционални инвеститори в тези дружества са двете паралелни финансови структури в групата - банките ЦКБ и Тексим банк, пенсионните фондове "ЦКБ-Сила" и "Съгласие" и малка армия от взаимни фондове (които в голямата си част на свой ред са финансирани от пенсионните). Опитът да се подредят хаотичните придобивки в някаква ясна структура е логичен и в него няма нищо лошо. Единственият проблемен момент е в справедливата цена на активите, тъй като реално в тези компании се влага публичен ресурс - депозитите на вложителите и осигуровките на клиентите на пенсионните дружества. На теория оценката трябва да бъде открита от търсенето и предлагането на пазара, но предвид почти нулевата ликвидност на дружествата и концентрацията на собствеността единствено в дружества от групата, този механизъм не изглежда надежден. Съпоставка с приходите и печалбите, генерирани от тези компании, показва, че те се търгуват при съотношения в пъти над пазарните нива. Фактът, че за няколкото години, откакто са публични, те не са привлекли никой извън групата, също говори, че пазарът приема цената за нереално висока. Всичко това поражда съмнения за конфликт на интереси. Основният въпрос е дали парите на депозанти и осигурени не се влагат не толкова в тяхна изгода, колкото в полза на дружествата от групата. И затова е нормално да има и любопитство към вече изградените дружества, а също и към настоящото мега сливане на 11 компании. Новия живот на "Родна земя" Холдингът е наследник на едноименния приватизационен фонд от масовата приватизация, който през годините постепенно е декапитализиран. Той е придобит от групата "Химимпорт" през 2011 г. макар и индиректно - чрез "Бългериан милс", което е собственост на лихтенщайнската Unimetal International Estabishment. От 2006 до 2010 г. дружеството е регистрирано на адреса на централата на "Химимпорт" - софийската ул. "Стефан Караджа" 2, а след това се премества в сградата на "Техноимпортекспорт" ул. "Фр. Жолио Кюри" 20, която е собственост на застрахователя "Армеец" и където доскоро се помещаваха и други дружества от групата като пенсионната компания "Съгласие". Другият голям акционер е "Финанс консултинг", което притежава дялове в Тексим банк и "Съгласие". Негов основен акционер е швейцарското PHL Group, което (според документ, представен преди две години от руското поделение на ЦКБ) е с акции на приносител, а като собственик на сертификат за 100% от тях се е идентифицирал Марин Митев - единият изпълнителен директор и съсобственик на "Химимпорт". Към момента официалното становище на "Химимпорт" е, че те не са свързани нито пряко, нито непряко с "Родна земя". По план в "Родна земя" трябва да се влеят 10 дружества - част от тях собственост на холдинга, а част на други близки до "Химимпорт" фирми като "Финанс консултинг", "Нова индустриална компания", "Сила холдинг" и други. (виж схемата). Вече е получено одобрение от Комисията за финансов надзор (тъй като холдингът е публична компания и след сливането новото дружество ще продължи да е такова) и всички са провели общи събрания, където са взети съответните решения. От самото "Родна земя" не се ангажират със срокове. "Допирните точки между компаниите са сходният предмет на дейност, притежаваните от тях активи (мелнични комбинати, оранжерийни комплекси, недвижими имоти и др.) и синергетичният ефект, който се очаква да бъде постигнат от обединението на вливащите се компании в една структура. Към настоящия момент измерването на ефектите от синергията между компаниите е предмет на предварителни прогнози, които ще могат да бъдат потвърдени след осъществяване на вливането и отчитането на резултатите от дейността в срок от една година", обясниха от холдинга. При тази неяснота логично остава въпросът дали подобна оценка за 61.5 млн. лв. на активите може да се приеме за реална. От "Родна земя" поясняват, че тъй като част от дружествата са дъщерни на холдинга, реално увеличението ще е само с 36 млн. лв. и след преобразуването собственият капитал ще е същото число. "Оценките на вливащите се дружества са извършени от лицензиран оценител, който е взел предвид детайлна информация за съществените елементи на оценяваните активи и пасиви на дружествата, всички обстоятелства, съобразно конкретните характеристики на всяко оценявано дружество и т.н. Голяма част от дружествата са създадени чрез апорт на подходящи за новата структура на холдинга недвижими имоти, оценени от три вещи лица, назначени от Агенция по вписванията", обясняват оттам. Въпреки това остават неясноти. За новосъздадените компании трудно може да се съди какви приходи биха могли да генерират. Другата част, които имат история, са със доста скромни приходи, хронично на загуба и някои са декапитализирани. Има и активи, които не са използвани и вероятно ще е нужно време да заработят. Всичко това предполага да има доста сериозна стратегия как ще се развива дружеството, която да обоснове оценката и да могат инвеститорите да вземат обосновано решение. Засега от "Родна земя" не предоставят детайли, като посочват, че ще се търси "развитие на планираните проекти, за осъществяването на които дружеството ще разполага с по-солидна основа и ще се търсят основно чуждестранни партньори". "За всеки един от проектите ще бъде представена обективна и неподвеждаща информация до инвеститорите предвид публичния статут на дружеството. В тази връзка предварителното представяне на значими очаквания от сбъдването на плановете на дружеството е нерелевантно", се казва още в отговора на компанията. Дали така структурираната компания ще е добра за инвеститорите не може да се каже, но със сигурност тя е добре дошла за основния кредитор - ЦКБ. Банката е финансирала "Родна земя холдинг" със 17.1 млн. евро заем, който е обезпечен със залози на част от вливащите се компании. Предвид отрицателния собствен капитал и консолидираните загуби на холдинга увеличението на капитала ще е добре дошло за кредитора и за възможностите за възстановяване на отпуснатия заем. От ЦКБ коментираха, че кредитната експозицията към "Родна земя холдинг" и дружества от неговата група е формирана, отчитайки факторите за управление на риска, включително предоставените от кредитополучателя обезпечения. "Предвид непрекъснатия анализ на финансовото състояние на своите кредитополучатели, банката изисква задоволително покритие на елементите на кредитния си портфейл, включително предоставяне на допълнителни обезпечения и предприемане на действия с цел подобряване на дейността и заздравяване на капиталовата позиция на кредитополучателя... Банката подкрепя осъществяването на процес по преобразуване, който би довел до подобряване на финансовото състояние на кредитополучателя", казаха още от институцията пред "Капитал". За банката може да има плюс и по друга линия - тя е кредитор и на компании, вливащи се в "Родна земя". Според Търговския регистър "Бългериан милс" е заложено в ЦКБ срещу 26 млн. лв. кредит, изтеглен през 2009 г., а в последния си отчет за 2012 г. то декларира близо 10 млн. лв. отрицателен собствен капитал. "Нова индустриална компания" е заложена в ЦКБ срещу 17.5 млн. лв. през 2012 г., а впоследствие има още два вписани залога в полза на банката срещу 4 и 5.7 млн. лв. "Дениз 2001" също е заложена в банката неколкократно и има задължения за 15 млн. лв. Едно от вливащите се дружества - "Ловешки мелници 2005" пък служи като обезпечение по кредит от ЦКБ към "Ловешки мелници" АД за 18.9 млн. лв. Така, ако тези компании, които ще са бъдещите акционери в публичното дружество след сливането, продадат дяловете си на пенсионни и взаимни фондове на групата, в тях ще влязат парични потоци, които могат да се ползват за обслужване и погасяване на кредитите. На този етап от "Родна земя" заявяват, че не се предвижда търсене на нови инвеститори, както и набиране на капитал, тъй като осъщественото преобразуване значително ще повиши капиталовата позиция на холдинга. Нищо обаче не пречи след сливането някои от акционерите да продадат дела си и пенсионни и взаимни фондове да инвестират в компанията. От "Химимпорт" посочват, че към момента нямат инвестиции в акции на "Родна земя", а в бъдеще това ще е "предмет на анализ на конкретната инвестиционна алтернатива от страна на мениджмънта" на фондовете. Примерът с аналогично структурираните компании като "Велграф" (сливане на четири дружества) и "Химснаб" (осем) показа именно това - новата публична компания привлича интереса на портфолио мениджърите в пенсионните и взаимните компании в групата и те влагат милиони в нея. Дали инвестицията им е изгодна е трудно да се каже. От една страна, ако приемем оценките на активите за меродавни, те могат да бъдат оправдани. Ако теоретично в някакъв момент пазарът на имоти се раздвижи, появи се интерес от чужди инвеститори и цената се вдигне, може и да се намери купувач за целите портфейли и фондовете да успеят да излязат на печалба. От другата страна обаче стои въпросът доколко тези активи могат да генерират приходи и печалби, които да оправдаят инвестицията. Поне до момента това не се случва (виж таблиците). Пазарната оценка на "Велграф асет мениджмънт", която е фокусирана основно в офис площи и е собственик на много клонове на ЦКБ, надвишава 130 пъти печалбата. Това е така нареченото съотношение P/E (цена към печалба) и показателят на дружеството е космически за сектора на недвижимите имоти. Такива високи стойности може да са оправдани само за някоя стартираща компания с огромни перспективи за растеж, но не и за класически бизнес, където бум трудно може да се очаква. При "Химснаб България", в която са концентрирани складови площи, същият показател е над 40, което все още е изключително високо съотношение. "Галата" практически няма дейност и приходи и стойността е единствено активът. Дори и съпоставени със собствения им капитал или с продажбите оценките на двете компании изглеждат високи на фона на средните нива на компаниите на борсата. Рисковите стойности, съчетани с липсата на ликвидност за акциите на компаниите, говорят за опасност пенсионните фондове да инкасират загуби. Ако оценката се окаже завишена, те може никога да не успеят да възстановят инвестициите си. Ако планираните синергии не се материализират - също. Ако цените на имотите паднат - също. "Химимпорт" е огромен играч на капиталовия пазар. Ако към тези дружества се добави и капитализацията на самия холдинг (560 млн. лв.) и на всичките останали публични компании във и около групата, нейният дял от борсата може да надмине и 20%. В пенсионните й фондове също влизат над 1/5 от всички осигуровки в частни партиди и съдейки по портфейлите им, към края на 2012 г. около 1/3 от активите са вложени в свързани компании. А с този системно важен размер идва и отговорност за повече прозрачност. Подобни сделки, включващи множество свързани лица, публичен ресурс и неясни оценки, винаги ще будят подозрения и ако групата иска да ги обори, тя трябва да ги обосновава и комуникира перфектно. Нещо, което дотук не й е силната страна.
Източник: Капитал (10.03.2014)

Изтъргуваните обеми с акции на борсата са се понижили с 51% през март След засилената борсова активност през първите два месеца на годината за март тя леко се е охладила. Данните на БФБ - София, за месеца показват, че общият обем изтъргувани книжа през месеца е спаднала едва с 5%, но изтъргуваните обеми с акции са надолу с 51% в сравнение с февруари. За месеца основният индекс Sofix се е повишил с близо 1% до 600.32 пункта, показва статистиката на борсовия оператор. По-широкият и с равни тегла BG TR30 също претърпя корекция в средата на март и завърши месеца при стойност 443, което е повишение с 3.24% спрямо края на февруари. Миналата година беше белязана с възстановяване на фондовия пазар, който направи най-доброто си представяне от началото на кризата през 2007-2008 г. Тогава основният индекс направи над 40% възвращаемост. И тогава, и сега в основата на активността стоят дребните инвеститори. "Активността на индивидуалните инвеститори, измерена чрез броя на сключените сделки, остана висока с повече от 15 000 сделки, което представлява увеличение от близо 25% на месечна база", посочват от борсата. Големите играчи обаче все още трудно се престрашават да се завърнат на борсата, което си личи и от дневните обеми, които често остават под 1 млн. лв. или около тази сума. Раздвижване има при прехвърляне на по-големи договорени пакети. Активността при тях си личи и в търговията с облигации. Изтъргуваните обеми с там през март надхвърлят 50% от общия реализиран обем, но и това се дължи на големи сделки с еднократен характер, става ясно от данните на борсата. Пазарната капитализация на основния пазар на БФБ - София, достигна 4.583 млрд. евро, което представлява ръст от 0.69% на месечна база. Дружествата с най-голяма пазарна стойност са "Булгартабак холдинг", "Софарма", "Химимпорт". При лидерите по активност голяма промяна няма. Първите три в топ 5 са компании близки или от групата на "Химимпорт" - холдингът е начело с 2397 сделки, следван от "Зърнени храни България" с 1040 и Централна кооперативна банка с 898. След тях са "Еврохолд България" и "Софарма". При посредниците традиционен лидер по сделки е "Карол", а по оборот е Тексимбанк.
Източник: Капитал (10.04.2014)

ПФК „Ботев” (Пловдив) предприе промени в Съвета на директорите на клуба. Изненадващо беше освободен Ангел Палийски, който се занимава със строежа на стадион „Христо Ботев”. Освен него акционерите в клуба взеха решение да освободят Юли Попов и Бисер Лазов. Новите лица в Съвета на директорите са Апостол Апостолов, адвокат Георги Несторов и Иван Йончев.
Източник: Фирмена информация (27.10.2014)

Банка "Виктория" вече е с ново ръководство Поставената под специален надзор банка "Виктория", дъщерна на КТБ, вече е с нов съвет на директорите, натоварен със задачата да я подготви за продажба, става ясно от съобщение, разпространено вчера чрез Българската фондова борса (БФБ). В съвета на директорите влизат Красимир Георгиев Жилов, Божидар Иванов Аршинков, Стефка Тинкова Загорова, Бойка Маркова Василева и Евгения Димитрова Стоянова. Техният мандат ще бъде тригодишен. Мандатът на следващия съвет на директорите вече ще е за 5 г. Решението е било взето на проведено общо събрание на акционерите на 16 декември. Жилов е бивш член на Управителния съвет и изпълнителен директор на Тексим банк. Аршинков беше назначен за квестор на "Виктория" от БНБ. Стефка Загорова е била ръководител управление "Малък бизнес" в "Креди Агрикол България", преди тя да бъде купена от КТБ и преименувана на "Виктория". Бойка Василева пък е била директор "Корпоративно и инвестиционно банкиране" и член на УС на Емпорики банк. От новия екип на банката БНБ очаква да бъде възстановено доверието на клиентите, както и да привлече подходящ инвеститор. Преди седмица "Виктория" отвори врати след 6-месечно прекъсване на работа и всичките й вложители получиха достъп до блокираните си средства, независимо дали са гарантирани или не. Очаква се, че след анализ на състоянието на трезора, на 22 декември БНБ ще се произнесе дали надзорът ще бъде свален. Междувременно стана ясно, че при заверяването от "КПМГ България" на годишните финансови отчети на КТБ са допуснати слабости и съществени пропуски и неточности. Това е установено в доклада от разследването на дейността на одиторската компания, който Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО) е приела. Документът беше представен на парламентарната комисия по бюджет и финанси на закрито заседание късно вчера.
Източник: Сега (19.12.2014)