Тексим банк вдигна капитала си с почти 18 млн. лв. Тексим банк е приключила успешно увеличението на капитала си, става ясно от Търговския регистър (ТР). Според публикуваната информация в рамките на определения период акционерите на банката са записали и заплатили стойността на общо 17 995 036 броя акции от предложените нови обикновени, поименни, безналични 20 млн. книжа с номинална и емисионната стойност 1 лев. В резултат капиталът на финансовата институция се увеличава от досегашните 10 млн. лева до 27 995 036 лева. Решението за увеличаването на капитала беше взето на проведено на 10 септември 2012 г. извънредно общо събрание на акционерите. Плановете са след приключването на увеличението и вписването му в ТР банката да стане и публично дружество. Одобреният от Комисията за финансов надзор в началото на ноември 2012 г. проспект предвижда за търговия на алтернативния пазар на БФБ да бъде вписана цялата емисия акции след увеличението. От проспекта става ясно, че целта на увеличението е да се укрепи капиталовата позиция на институцията. За това са били издадени и указания от страна на БНБ. "Влошеното качеството на кредитния портфейл за периода 2009 – 2011 г., съчетано с превишаващия ръст на депозитната база над ръста на кредитния портфейл, доведе до намаляване на финансовия резултат и ограничи способността на банката да управлява активно своя баланс и капиталови ресурси. Освен това съществува все още висока концентрация в кредитния портфейл на банката", се посочва в документа. В проспекта се посочва още, че възможностите за генериране на печалба от типично банкова дейност са изчерпани, което налага и необходимостта от нов, свеж капитал. Според регулатора собственият капитал на Тексим банк следва да достигне до ниво от 30 млн. лв. Основата част от набраните средства ще се насочат в две направления – развитие на банката в потребителското и корпоративно кредитиране и разширяване и разнообразяване на портфейла от финансови инвестиции. За всяко от тях се предвиждаше да бъдат използвани по 9 млн. лв. от очакваните нетни постъпления от увеличението в размер на 19 985 760 лв. (след приспадане на административните разходи при пълно записване на капитала). По план останалите средства трябваше да се насочат към внедряване на иновативни продукти и услуги с цел разрастване на клиентската база (200 хил. лв.), развитие на онлайн предлагани банкови услуги и електронно банкиране (300 хил. лв.), разработване на нови канали за дистрибуция и повишаване ефективността на съществуващите (985 760 лв.) и допълнително хеджиране срещу влиянието на външни рискове (500 хил. лв.). При увеличението на капитала всеки от акционерите получи правото да запише две нови акции за всяка съществуваща, която притежава. Според решението на общото събрание, ако емитираните нови акции не бъдат записани изцяло, капиталът на банката ще бъде увеличен само със стойността на записаните и заплатени в съответните срокове акции. Тексим банк се свързва с групата "Химимпорт" от началото на 2011 г., когато стана ясно, че 33% от капитала й са собственост на четири компании, част от които се свързват с холдинга. Това са "Финанс консултинг", "Итрейд", "Датамакс" и "Датамакс систем холдинг". Четирите дружества придобиха пакета акции от оръжейния завод "Аркус" - Лясковец, като заедно имат разрешение от БНБ за придобиване на до 40% от капитала на банката. Според публикуваната в Търговския регистър информация и четирите са участвали в увеличението на капитала. В последния публикуван тримесечен бюлетин на БНБ "Търговските банки в България" е посочено, че към края на юни 2012 г. акционери с над 10% дял в капитала на банката са "Финанс консултинг" с 19.24% и Павлина Найденова със 17.53%. Найденова, която също е участвала в увеличението на капитала, е дъщеря на основателя на "Тексим" Георги Найденов. Заедно със сестра си Мариета преди време двете държаха мажоритарен дял от институцията. Групата "Химимпорт" контролира Централна кооперативна банка, която също се търгува на борсата.
Източник: Капитал (22.01.2013)

Местните банки са най-активни в привличането на депозити Местните банки - тези с български акционери, са били най-активните в привличането на депозити от българския пазар през третото тримесечие на 2012 г. Това се посочва в тримесечния бюлетин на БНБ "Банките в България". През периода привлечените средства в системата нетно са нараснали с 285 млн. лв., като в края на септември са били 68.4 млрд. лв. "Растежът бе осигурен изцяло от местните банки", посочва БНБ. Само депозитите от домакинства са се увеличили с 929 млн. лв., като запазват наблюдавания и през предходните два тримесечни периода темп на растеж. Ресурсът от компании и фирми нараства с 687 млн. лв. за три месеца, като това беше най-голямото тримесечно увеличение от началото на 2012 г. В същото време парите, взети от кредитни институции, намаляха с 835 млн. лв . Така нарастването на привлечения ресурс в системата се определя от активността на кредитните институции с български акционери. За тях местният пазар сега, в кризата, е основен и почти единствен източник на финансиране поради липсата на банки майки в Европа. И през предходния период местните банки бяха направили над половината от тримесечното увеличение (980 млн. лв.) на депозитите от домакинствата тогава. По-големите и активни банки с местни собственици, които са и в топ десет по размер на активите според класификацията на БНБ (която няма оценъчен характер - бел. ред.), към края на ноември миналата година (данните към края на декември ще бъдат публикувани на 31 януари - бел. ред.) са ПИБ (трета), Корпоративна търговска банка (седма), Централна кооперативна банка (девета). Други като Инвестбанк, БАКБ, Тексимбанк (която също гравитира около групата на "Химимпорт", в която е и ЦКБ) и Интернешънъл асет банк са с малък пазарен дял. Устойчивото нарастване на депозитите от домакинства, което се наблюдава от 2009 г. насам и което е естествена реакция на условията в криза и ограничено потребление, заедно със засилването ролята на ресурса от компании и фирми оказва положително влияние върху структурата на финансиране на банките. Устойчива е и тенденцията към намаление на ресурса от кредитни институции, посочват още от централната банка. Ефектът е намаляване на зависимостта от привлечените средства отвън, най-вече от банките майки. Процесът на намаляване на задълженията на българските банки към централите им се наблюдава от около три години. Така, от една страна, се ограничава вероятността от "зараза" при евентуални проблеми на банката майка, а от друга, кредитните институции тук връщат неоползотворен заради свитото кредитиране ресурс, за който плащат лихви (около 4%). В резултат на запазения темп на растеж на депозитите от домакинствата се повишава делът им в структурата на общо привлечения ресурс. В края на септември миналата година те заемат над половината от общите привлечени средства (50.7%). Заедно със средствата от компании и фирми делът на местния ресурс е 82.1%. Подобрява се и съотношението кредити (без тези за кредитни институции) към привлечени средства (без тези от кредитни институции) - към края на септември 2012 г. то е 100.6%. Година по-рано е било 106.1%. Освен на депозитния пазар местните банки като цяло разширяват пазарните си позиции още от първото тримесечие на 2010 г. Тази тенденция продължава и през третото тримесечие на миналата година. От БНБ посочват, че и през периода юли - септември пазарният дял на местните банки се повишава за сметка на дела на дъщерните банки от Европейския съюз, при които има леко намаление. Така в края на септември делът на поделенията на международните финансови групи е 67.6% (при 76.9% в края на 2009 г.), а на местните институции – 26.1% (при 16% в края на 2009 г.). В останалите групи банки през периода не е имало съществени изменения в пазарните позиции. Нарастването на депозитите от местния пазар, освен че подобрява структурата на привлечения ресурс на банките и ликвидността им, има и друга страна - води до нарастване на разходите на банките, тъй като те плащат лихви за този ресурс. Наистина сега лихвите са наполовина в сравнение с нивата им от 2009 г., но на фона на трайно намаляващите приходи от лихви заради свитото кредитиране и ограничения дял на приходите от такси и комисионни са фактор. Именно в резултат от растежа на депозитната база разходите за лихви през третото тримесечие са се увеличили с 53 млн. лв. (3.3%). В същото време приходите от тях се понижават със 156 млн. лв. (4.1%). Като краен резултат към септември 2012 г. нетният лихвен доход отбеляза намаление на годишна база с 209 млн. лв. (9.6%), като темпът е близък до отчетения за периода юни 2011 – юни 2012 г. (спад с 9.8%). Очакванията са и данните за последното тримесечие към края на декември да покажат сходно движение. Така намаляващото ниво на нетния лихвен доход продължава да оказва натиск върху рентабилността на кредитните институции, посочват от БНБ.
Източник: Капитал (24.01.2013)

На свое заседание от 31 януари 2013 г. КФН е вписала Тексим банк АД като публично дружество. След регистрация на БФБ-София, акциите на банката ще могат да се търгуват на регулиран пазар. Те са общо 27 995 036 броя с номинална стойност от 1 лв. всяка. В последната четвърт на 2012 г. банката увеличи основния си капитал от 10 на 28 млн. лв., тоест почти три пъти. Новият капитал е работил за банката в малка част от годината, затова резултатите от 2012 г. са в известна степен непоказателни. Тексим Банк АД намалява загубата си с 56% на годишна база до 1,7 млн. лв. за 2012 г. Тя е една от малките банки у нас с активи от 126 млн. лв. към 31 декември 2012 г. (увеличение с 29% през годината). Нетният лихвен доход през 2012 г. е отрицателен в размер на 1,1 млн. лв., спрямо минус 78 хил. лв. за 2011 г. Нетният доход от такси и комисиони намалява с 412 хил. лв. до 1,34 млн. лв. за 2012 г.
Източник: Инвестор.БГ (04.02.2013)

Търговията с Тексим Банк тръгва от сряда БФБ допусна до търговия акциите на Тексим Банк АД-София. Това стана на проведено на 11.02.2013 г. заседание. Книжата ще се търгуват в сегмент „Standard”, като размерът на емисията е 27 995 036 лота с номинална стойност от 1 лв. или общо 27 995 036 лв. Борсовият код, който им е присвоен, е 5CP. Датата на стартиране на търговията с книжата на банката е 13.02.2013 г. Определената от заявителя индикативна референтна цена за първата търговска сесия е 1.20 лв. за лот. Към края на миналата година коефициентът на капиталова адекватност на банката по Стълб 1 е 36.59%. Активите на дружеството възлизат на 126 млн. лв. През миналата година сумата на активите е нараснала с 28.61 млн. лв. или 29%, като ръстът се дължи на нарастването на привлечените средства от други банки и на увеличението на акционерния капитал с близо 18 млн. лв. Нетните оперативни приходи на банката за 2012 г. възлизат на 3 198 хил. лв.
Източник: Дарик радио (12.02.2013)

Един от най-широко застъпените сектори на Българска фондова борса – банковият, ще има нов представител – Тексим Банк. С това публичните банки в страната ще станат 5, като тук добавяме Централна кооперативна банка, Първа инвестиционна банка, Корпоративна Търговска Банка и Българо-американска публична банка. Не така добре стоят нещата при застрахователните дружества в България. Инвеститорите могат да търгуват книжата на само две от дружествата по общо застраховане – Булстрад Виена Иншурънс Груп и Евроинс. Както знаем, от петък (8 февруари) за търговия бяха въведени акциите от увеличението на капитала на Булстрад след сливането му с Български имоти. Заедно с Евроинс, част от Еврохолд България, двете дружества държат малко под 20% от пазара по общо застраховане (19.42 на сто). Планове за листване на Българска фондова борса в годините преди 2008 г. имаха и от Армеец, част от Химимпорт, както и Лев Инс - компании лидери на пазара по общо застраховане съответно към ноември 2012 г. и юни 2012 г. Очакванията на Insurance.bg и Profit.bg са, че с възстановяването на фондовия пазар у нас двете компании, а защо не и друг техен конкурент, отново да обяви намеренията си за листване и набиране на свеж капитал от родната и/или чужда борса.
Източник: profit.bg (13.02.2013)

Нови 5 банки бяха избрани за партньори на Националния гаранционен фонд към Българска банка за развитие (ББР). След проведена открита процедура по ЗОП УниКредит Булбанк, Банка Пиреос, Алианц Банк България, Тексим банк, Ти Би Ай Банк бяха избрани като изпълнители на гаранционната схема по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Така нови 371 млн. лв. кредити за реализиране на проекти по ПРСР ще могат да бъдат отпуснати от банките-партньори към крайните бенефициенти. Гаранционната схема на ББР е предвидена да облекчи земеделските производители, които имат вече одобрени проекти по три от мерките по ПРСР - мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”, мярка 122 „Подобряване на икономическата стойност на горите” и мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”. Бенефициентите ще могат да кандидатстват за отпускане на кредити от банките-партньори при облекчени условия – до 21 дни срок за одобрение на кредита, липса на такси и комисиони за разглеждане и обслужване, както и покриване на до 80% от кредитния риск. Последното е от особенно значение, тъй като дава възможност за получаване на заемите при намалени изисквания към обезпечението по тях. „Чрез разработената гаранционна схема по ПРСР успяхме да улесним достъпа на фирмите до финансов ресурс и да намалим с повече от 2 процента лихвите по кредити за одобрени проекти по включените в програмата мерки. Считам, че формата на настоящата гаранционна програма се утвърждава като успешен. Би било логично той да бъде използван за повишаване усвояването на средства и по други оперативни програми през следващия програмен период “, заяви Асен Ягодин, главен изпълнителен директор на ББР. В началото на 2013 г. беше проведена първата открита процедура по ЗОП с гаранционен лимит от 606 млн.лв. Тогава бяха избрани 8 търговски банки за изпълнители на гаранционната схема - Банка ДСК, Банка Пиреос, БАКБ, ОББ, Пощенска банка, СИБанк, Райфайзенбанк и ЦКБ. От стартирането на гаранционната схема до момента вече са одобрени гаранции по 147 кредита с обща стойност 52 млн. лв. Средният лихвен процент по тези кредити е 6.75% годишно.
Източник: profit.bg (16.08.2013)

Още 5 трезора дават пари за селата Нови пет банки бяха избрани за партньори на Националния гаранционен фонд към Българска банка за развитие (ББР). УниКредит Булбанк, Пиреос, Алианц банк България, Тексим банк и Ти Би Ай са изпълнители на гаранционната схема по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), след като спечелиха процедура по ЗОП. Така още 371 млн. лв. кредита може да отидат за селските райони. Гаранционната схема на ББР ще облекчи земеделските производители, които вече имат одобрени проекти по три от мерките по ПРСР - 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", 122 "Подобряване на икономическата стойност на горите" и 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти". Кредитите ще се отпускат при облекчени условия - срок до 21 дни за одобрение на кредита, без такси и комисионни за разглеждане и обслужване, както и покриване на до 80% от кредитния риск. Последното е от особено значение, тъй като дава възможност за получаване на заемите при намалени изисквания към обезпечението по тях.
Източник: Стандарт (16.08.2013)

Банките стават все по-български Петте години криза промениха облика на банковия сектор в България. Но ако за изчезналото кредитиране се говори често, то има и друга ключова разлика - собствеността става все по-българска и пазарният дял на местните играчи расте. Секторът остава с доминираща чужда собственост, но с намаляващ дял. Ако в края на 2008 г. дъщерните поделения на големи европейски банки (без регистрирани като клонове поради относително незначителния им дял в активите - бел. ред.) са държали близо 80% от активите, то в средата на тази година пазарният им дял се е свил с 16.2% до 65 на сто. В същото време делът на банките с българска собственост расте, като тенденцията става постоянна и по-отчетлива от началото на 2010 г. Така за четири години и половина пазарният дял по активи на т.нар. местни банки – с български акционери, скача от 16.09% в края на 2008 г. до 27.28%. Ако към картината се прибави и сделката от миналата седмица – покупката на МКБ Юнионбанк от ПИБ, почти една трета от сектора се оказва с български акционери (виж графиката). В същото време концентрацията на гръцки капитали намаля със свиването на бизнеса на банките им в страната и заради политиката на централите на европейските институции за въздържане от кредитиране. Освен чрез органичен растеж на активите основно на три банки – Корпоративна търговска банка (КТБ), ПИБ и Централна кооперативна банка (ЦКБ), делът на местната собственост се увеличи и в резултат на активни придобивания в сектора. Така, от една страна, с растежа на активите си, финансирайки основно някои по-големи единични проекти или сделки на вътрешния пазар (като сделката за "Кремиковци" за 360 млн. лв., кредитирана от ПИБ), две банки с българска собственост вече са в топ 5 в сектора. Към края на юни тази година ПИБ е трета според размера на активите (6.970 млрд. лв.) след Уникредит Булбанк и Банка ДСК, а КТБ е пета (6.274 млрд. лв.). Възходът на КТБ дойде, след като банката концентрира почти всички депозити на държавни фирми при себе си. В десетте системно важни банки влиза и ЦКБ, която е девета (3.385 млрд. лв. активи). В края на 2008 г. ПИБ и КТБ са били съответно шеста и девета, а ЦКБ единайста. За сравнение - преди четири години и половина гръцките банки в топ десет (ОББ, Пощенска банка, Банка Пиреос) са държали почти една четвърт (24.9%) от активите в сектора, сега трите български банки (КТБ, ПИБ, ЦКБ) формират една пета (19.99%). След приключване на сделката за МКБ Юнионбанк делът им ще е по-голям. Другите банки с местна собственост са значително по-малки – Инвестбанк, БАКБ, International Asset Bank, Тексим банк (която също гравитира около групата на "Химимпорт", собственост на която е и ЦКБ), и приносът им в растежа на дела на местните банки е почти незначителен. Българските собственици се оказаха и сред най-активните купувачи на банки в последните години. Всъщност двете по-големи сделки в сектора в годините на кризата са именно с местни инвеститори – за БАКБ, чийто мажоритарен дял беше купен от Цветелина Бориславова преди две години, и за МКБ Юнионбанк. В процеса на продажба и на двете се оказа, че голям интерес от чужди инвеститори липсва. Имената на кандидатите, които се споменаваха неофициално и при двете процедури, бяха сходни и основно с български произход – ЦКБ, ПИБ, инвестиционният фонд на бившия министър на икономиката от кабинета на Симеон Саксгобургготски Николай Василев. Това заедно с акционерните промени и в някои малки банки през периода (виж инфографиката) затвърждава похода на българските купувачи в сектора. На този етап капацитетът им в капиталово и финансово отношение за по-голяма сделка в банковия сектор обаче изглежда недостатъчен. Малкото влели се свежи пари от чужбина, както и проявяван интерес при сделки, показват смяна на посоката, от която идват инвеститорите в банковия сектор. Допреди кризата това бяха големите европейски банкови групи. Сега те са заети със собствени проблеми – преструктуриране, продажба на активи заради ангажименти срещу получена държавна помощ (случаите с Ти Би Ай банк, БАКБ, МКБ Юнионбанк – виж инфографиката). Омански пари подкрепиха капитала на Инвестбанк, инвестиционното поделение на втората по големина руска банка стана акционер в КТБ, руска банка – Инвестбанк, проявява интерес към Токуда банк. Преди две години най-голямата частна турска банка Turkiye Is Bankas? (Ишбанк) откри свой клон в България чрез германското си поделение, за да избегне искането на лиценз от БНБ (правото на т.нар. единен паспорт в ЕС). Австрийската Mеinl e в процес на отваряне на клон. Други новодошли няма, а един литовски инвеститор с украйнски произход (Регионална инвестиционна банка, клон Варна) си тръгна.
Източник: Капитал (22.08.2013)

Банките с българска собственост - все по-големи и все по-напред Банките с българска собственост стават все по-големи и заемат все по-предни места в разпределението на кредитните институции по групи според размера на активите. Това показват данните на БНБ за състоянието на банковата система към края на октомври тази година. Три банки с българска собственост са увеличили активите си през октомври, като по този начин заемат по-предни позиции, премествайки се с по едно място напред. Така Корпоративна търговска банка (КТБ) вече е четвърта по големина (пета към края на септември 2013 г.) според размера на активите, Централна кооперативна банка (ЦКБ) е осма (до октомври девета), а Инвестбанк - тринадесета (до октомври дванадесета). Те изместват съответно ОББ, Сосиете женерал Експресбанк и Българска банка за развитие. Има вероятност разместването да е и в резултат на намаление на активи на някоя от банките, чиято позиция спада с по една място. Дали това е така, ще се види в данните към края на декември, при това на обобщена тримесечна база, тъй като БНБ публикува данни за отделните банки само на тримесечие. Окончателните годишни резултати ще излязат в края на януари 2014 г. Така в топ пет на най-големите банки в България по размер на активите две са българска собственост – третата по големина е ПИБ и четвъртата КТБ. Първите две са Уникредит Булбанк и Банка ДСК. От БНБ посочват, че "Банков надзор" групира банките, за да се откроява динамиката на процесите в банковата система, като групирането не съдържа елементи на рейтинг и не е оценка за финансовото състояние на отделните банки. Първа група се състои от петте най-големи банки, втора – от останалите, а в трета група влизат клоновете на чуждестранни банки в България. Октомврийското разместване на позициите в сектора за пореден път показва как петте години криза промениха в още един аспект (освен по отношение на силно свитото кредитиране) облика на банковия сектор в страната. Собствеността става все по-българска и пазарният дял на местните играчи расте. Тази тенденция стана постоянна и по-отчетлива от началото на 2010 г. Секторът остава с доминираща чужда собственост, но с намаляващ дял. Ако в края на 2008 г. дъщерните поделения на големи европейски банки (без регистрирани като клонове поради относително незначителния им дял в активите - бел. ред.) са държали близо 80% от активите, то в средата на тази година пазарният им дял се е свил с 16.2 пр. пункта до 65 на сто. В същото време пазарният дял по активи на т.нар. местни банки – с български акционери, скача от 16.09% в края на 2008 г. до 27.28%. Като към картината се прибави и покупката на Юнионбанк (преди МКБ Юнионбанк) от ПИБ, почти една трета от сектора се оказва с български акционери. Сред другите банки с местна собственост са значително по-малките Българо-американска кредитна банка, International Asset Bank, Тексим банк (която заедно с ЦКБ гравитира около групата на "Химимпорт"). Секторът остава печеливш и към края на октомври, макар и финансовият резултат да се свива на годишна база. Към края на октомври 2013 г. печалбата на банките е в размер на 511.4 млн. лв., като намалява с 8.8% спрямо октомври миналата година. За един месец все пак положителният финансов резултат се е увеличил с 45 млн. лв. Извършената допълнителна обезценка през месеца на кредитния портфейл за 90 млн. лв. се покрива изцяло от нетния лихвен доход (215 млн. лв.) и нетните приходи от такси и комисиони (71 млн. лв.), посочват от централната банка. Общо натрупаният размер на обезценките към края на октомври е 840 млн. лв., като за една година размерът им се е свил с 9.7%. От БНБ посочват, че през октомври е отчетена значителна динамика в привлечените средства, като размерът им - 72.8 млрд. лв., остава почти без промяна спрямо септември. Това се определя от увеличението при депозитите на домакинствата с 1.1% (399 млн. лв.) до 38.1 млрд. лв. и на тези от фирми с 0.3% (66 млн. лв.) до 23.6 млрд. лв. В същото време се свиват привлечените средства от кредитни институции със 166 млн. лв. до 9.3 млрд. лв. През миналия месец е отчетено и намаление при подчинения срочен дълг (заемен ресурс, който се включва като капитал при определени конкретни изисквания - бел. ред.) с 20.5% до 1.229 млрд. лв. Кои банки и с колко са намалили подчинения срочен дълг в капитала си ще стане известно при излизане на декемврийските данни, като тогава ще бъде с натрупване на тримесечна база. В резултат на тези изменения делът на местния ресурс в общия обем на привлечените средства нараства до 83.5%, посочват от БНБ.
Източник: Капитал (02.12.2013)