Брутната печалба на ЧПБ Тексимбанк АД за изтеклата година е в размер на 1,646 млн. лв. , а след провизиране и плащане на данъци е1,133 млн. лв. , заяви Мария Ненова - Видолова, председател на УС и главен изпълнителен директор на банката. Данните са предварителни и вероятно ще има корекция, които няма да са чувствителни.
Източник: Пари (09.01.2001)

“Трема” е дружество от военно-промишления комплекс, специализирано в производството на снаряди и друг вид бойна продукция. Миналата година закъсалото предприятие беше приватизирано в полза на работническо-мениджърско дружество “Трема - 2000” АД, което държи 50% плюс една акция от собствеността. Като се изключат задълженията към доставчици, най-голям кредитор на предприятието е Тексимбанк. Банката е отпуснала 3 млн. долара кредит на “Трема” през 1994 г. Заемът е получен по стандартна схема с участието на бившия Държавен фонд за реконструкция и развитие (ДФРР), при която Тексимбанк ползва ресурс от фонда и печели от по-високата лихва, като същевременно носи целия кредитен риск. По същата схема беше отпуснат кредит и за друго военно предприятие - “Аркус”. Заради срива на дружествата от ВПК банката дълги години не успяваше да си събере вземанията, а в същото време трябваше да плаща на ДФРР. Преди година “Тексим” беше принудена да изплати изцяло дълга си към държавата, като остана да си търси парите от своите длъжници. По информация от самата банка “Трема” е върнала до момента около 1.7 млн. долара. Остатъкът от сумата не се обслужва от дълго време. След като безуспешно опитва всички методи за притискане на своя длъжник, в края на миналата година Тексимбанк прибягва до крайната стъпка и запорира всички сметки на “Трема” в наши банки. Мярката е предприета с надеждата, че най-после ще бъде сложен край на мъчителните отношения между банката и нейния длъжник. За изненада на банката обаче се оказва, че въпреки наложения запор “Трема” е успяла да извърши плащания по свои сметки. През Централна кооперативна банка и ТБ “България инвест” са минали суми, които надхвърлят задължението на завода към “Тексим”. Съществуването на тези плащания е установено след проверка на управление “Банков надзор” в БНБ. От една страна, това показва, че въпреки лошото си финансово състояние “Трема” има средства, с които може да обслужва дълга си към своя кредитор. Едно от тези плащания е било към “Трема - 2000” - РМД-то, което е мажоритарен собственик в завода. От друга страна, “пропускането” на пари през запорирани сметки вече представлява прецедент, с чието разрешаване би трябвало да се занимаят БНБ и съда. След като не успява да си събере парите, “Тексим” е предявила претенциите си към другите две банки. Така в конфликта между банката и предприятието изведнъж се оказват замесени още две финансови институции и централната банка. Длъжникът вика - дръжте длъжника По-интересното в историята е нейното продължение. То носи дата 27 декември 2000 г. Само в рамките на един ден притисканата от своя кредитор “Трема” успява да подаде молба за обезпечение в Тревненския районен съд и да издейства определение на съдията Мария Динева, с което се налага обезпечителна заповед на Тексимбанк. Въз основа на нея в последния работен ден на миналата година съдия-изпълнител при Софийския районен съд заповядва запор за сумата от 3 млн. долара върху сметката на Тексимбанк в БНБ. Абсурдът е, че наложеният запор служи за обезпечение по бъдещ иск, който “Трема” смята да заведе срещу банката. В обезпечителната заповед на съдия-изпълнителя е посочено, че мярката се налага въз основа на изп. дело №2127/1999 г. По това дело банката е взискател, а “Трема” - длъжник! Не е много ясно за какво точно смята да съди банката си кредитор тревненският завод. Въпреки опитите “Капитал” не успя да получи официален коментар от шефа на предприятието Никола Драганов. Според източници от Трявна предприятието ще настоява в съда, че не дължи нищо на Тексимбанк, въпреки че при подписването на приватизационния договор лично Никола Драганов като представител на РМД е подписал декларация, с която признава съществуващите задължения на дружеството. В документа, с копие от който разполага и “Капитал”, е цитирана и сумата 2.358 млн. лева, която е левовата равностойност на остатъка от дълга към Тексимбанк. Суматоха в БНБ След издействането на запорното съобщение представителите на “Трема” изпращат серия от писма до БНБ, с които се настоява централната банка “служебно” да запорира 3 млн. долара от разплащателната сметка, която Тексимбанк поддържа при нея. Макар че централната банка е запозната с абсурдността на ситуацията, тя е длъжна да изпълни съдебното разпореждане. В противен случай рискува да бъде обвинена, че не спазва закона. Проблемът е, че по сметката на Тексимбанк в БНБ няма толкова голяма сума. Банката не е и длъжна да държи 3 млн. долара под формата на минимални задължителни резерви. По наредбите на централната банка резервите са 8% от депозитната база на всяка банка, което за институция от мащабите на “Тексим” е далеч по-малка сума от тази, за която е издаден запорът. Изглежда, съдия-изпълнителят не е бил запознат в тези детайли от банковата практика у нас, но фактът е, че БНБ изведнъж се оказва изправена пред доста конфузна ситуация. След известно умуване БНБ е стигнала до решението да запорира само сумата, с която Тексимбанк превишава нужния лимит за минимални задължителни резерви по разплащателната си сметка. Друго централната банка едва ли би могла и да предприеме, коментираха пред “Капитал” юристи, запознати със случая. По нито един закон БНБ няма право да принуждава банките да увеличават сумите в поддържаните при нея разплащателни сметки с цел обезпечеване на възможни бъдещи искове срещу тях. Следва рекет След като успява да изненада неприятно своя кредитор, длъжникът “Трема” започва и откровена атака за сплашване на Тексимбанк. Миналия понеделник в банката е получено копие от прессъобщение, което новите собственици на завода заплашват да разпространят чрез БТА и няколко вестника. В него половинчато е представена историята само от гледна точка на длъжника, без да се обяснява как едно предприятие може да съди банка за 3 млн. долара?! Целта на този ход е била по-скоро банката да бъде принудена да отстъпи в спора със своя длъжник, като направи всичко възможно да спре разразяването на медиен скандал, който винаги може да бъде изтълкуван грешно от вложителите и надзорните институции. В потвърждение на тази версия в Тексимбанк е получен и проект на извънсъдебно споразумение, подготвено от собствениците на “Трема”. Разбира се, условията в него са изцяло от полза на предприятието-длъжник. Срещу отмяна на запора за 3 млн. долара от Тексимбанк се иска да прекрати действията за събиране на остатъка от дълга, като освободи всички залози върху продукция на тревненското предприятие и се вдигнат запорите върху неговите сметки. Срещу остатъка от дълга си “Трема” предлага да даде на банката специална продукция - боеприпаси, произведени от завода и досега стояли заложени в нейна полза. Според запознати става дума за 3260 броя снаряди по около 200 долара единия. От Тексимбанк се иска също да прекрати всички заведени от нея дела срещу завода, както и да оттегли претенциите си към ЦКБ и “България инвест” заради извършените плащания по запорираните сметки на “Трема”. Играта на нерви между банката и длъжника през миналата седмица продължи с пълни сили. За да заведе въпросния иск за 3 млн. долара срещу “Тексим”, предприятието трябва да внесе до 27 януари държавна такса в размер на 4% от стойността на иска. Това прави 120 000 долара, които закъсалата “Трема” едва ли ще осигури, без да прибегне до разпродажба на готова продукция или свои активи. Първото няма как да стане, тъй като в момента предприятието е затворено поради липса на поръчки. Работниците са разпуснати в отпуск до края на март, съобщи източник от Трявна. В действие са само малка част от производствените мощности, които работят по граждански поръчки. Става дума за производство на осветителни тела, които осигуряват на “Трема” около 300 хил. лева на месец и с които едва се изплащат заплатите на част от персонала. Продажба на активи също едва ли е възможно, тъй като почти всички имоти на дружеството са заложени по приватизационния договор. Дори и да намери необходимата сума за завеждане на дело обаче, едва ли това е целта на шефовете на “Трема”. Целта е да се протака колкото може повече, за да може да се отклоняват средства от предприятието, смятат хората в Трявна. Основания за подобни опасения дава и фактът, че в края на миналата година тихомълком беше създадено дружеството “Трем инженеринг” ООД, което почти изцяло дублира предмета на дейност на “Трема” - производство и търговия със специална продукция и стоки с двойна употреба. Съдружници в него са Васил Иванов Дамянов и Стоян Иванов Дамянов (за които се твърди, че са синове на Иван Дамянов - бивш генерален директор на “Кинтекс”), Добрин Василев Василев (син на о.з. генерал Васил Василев - бивш началник на управлението за търговия със специална продукция при Министерството на външната търговия), Соня Александрова Христова (съпруга на председателя на съвета на директорите на “Трема” Генчо Вълков Христов). Съдружник в дружеството е и самата “Трема”. Не е ясно обаче защо на военния завод му трябва дружество-двойник, който дублира предмета му на дейност, освен ако зад това не стои стремеж да се използва предприятието (в което държавата все още държи 50% без една акция), за да носи печалба на няколко души, които го управляват. Това е най-логичният въпрос, който всеки посветен в историята би си задал. Изводите Случаят с “Трема” всъщност за пореден път показва колко неефективна е действащата нормативна уредба за събиране на стари вземания от приватизирани предприятия. Вече се очертава нещо като практика силно задлъжнели държавни дружества да бъдат купувани от РМД на безценица. Големите дългове служат като аргумент за договаряне на по-ниска цена, след което започва атака за тяхното отписване, включително чрез рекет върху кредиторите. Ако методите на “Трема” за натиск срещу Тексимбанк успеят, нищо не пречи утре да бъдат използвани и от други длъжници срещу техните банки-кредитори. Излиза, че не е толкова трудно с помощта на един окръжен съдия да бъдат разиграни няколко институции и да бъдат скарани три банки. Най-смущаващото е, че случката идва на фона на опитите на правителството да подобри средата за кредитиране, като въведе в ГПК по-строги мерки за събиране на лошите кредити от неизрядни длъжници.
Източник: Капитал (14.01.2001)

Една година условна присъда и три години изпитателен срок постанови видинският районен съд за бившия директор на местния клон на Тексимбанк Валери Сираков. Той бе обвинен за неправомерно отпускане на кредити. Още три дела срещу видински банкери се подготвят в следствието, съобщиха от районната прокуратура. В Добрич пък банкери, обвинени в престъпление по служба от ексглавния прокурор Иван Татарчев, се канят да съдят държавата заради близо петмесечния си незаконен арест през 1998 г. Това стана ясно, след като Добричкият окръжен съд оневини окончателно бившите шефове на фалиралата ДТБ - Енчо Енчев и Георги Маринов. Общо 22 г. затвор ефективно и условно,и 3 оправдателни присъди за 10-мата подсъдими по аферата "Хлебна мая" обяви вчера Русенският окръжен съд. Екслидерът на СДС и бивш шеф на директорския борд Юлиян Гарелов и регионалният председател на "Подкрепа" Валентин Димитров бяха оправдани. Бившият икономически директор Лиляна Михайлова получи 4 години затвор и 3500 лв. глоба.
Източник: Труд (25.01.2001)

По настояване на “Банков надзор” Тексимбанк е била принудена да провизира вземането си от Трема АД. Става дума за прословутия кредит, отпуснат през 1994 г. с пари на Държавния фонд за реконструкция и развитие, по който тревненското военно предприятие все още дължи на банката около 1.3 млн. долара. Около този дълг се вдигна много шум в последните месеци, тъй като предприятието отказа да го плаща и дори заплаши Тексимбанк със съдебни действия. Като обезпечителна мярка по бъдещ иск за 3 млн. долара “Трема” дори успя да си издейства запор върху разплащателната сметка на банката в БНБ. Впоследствие обаче залогът беше отменен от по-висша съдебна инстанция, а “Трема” така и не заведе въпросния иск. Според запознати с развоя на конфликта в момента са прекратени всякакви преговори за постигане на извънсъдебно споразумение и се чака поредното заседание на съда на 5 март по делата, заведени от банката срещу нейния длъжник. Междувременно Тексимбанк е била принудена да подпише меморандум с БНБ, в който се е задължила да провизира вземането от “Трема” на 75% от цялата експозиция, тъй като развоят на взаимоотношенията с длъжника дават основания този дълг да бъде смятан в графата “съмнителни експозиции”. Документът няма санкциониращ характер, а просто регламентира извършването на определени действия от Тексимбанк с цел предпазване от непредвидени рискове. Досега банката водеше експозицията като редовна и по тази причина беше начислила върху нея само 3% провизия. Едно от основанията на Тексимбанк да смята вземането си за безрисково беше фактът, че преди време през запорираните от съда сметки на “Трема” бяха преминали няколко плащания за суми, надхвърлящи дълга на предприятието. Преводите, за които “Капитал” подробно писа, бяха осъществени от клонове на Централна кооперативна банка и ТБ “България инвест”. Разбира се, Тексимбанк заведе съдебни искове срещу двете банки, “пропуснали” плащания по запорирани сметки. Ако съдът се произнесе в нейна полза, банката ще поиска вместо от “Трема” парите й да бъдат възстановени служебно от ЦКБ и “България инвест”. Това даваше основание на Тексимбанк да отстоява пред БНБ, че рискът по тази експозиция е значително по-малък. Тезата беше, че длъжник вече е не закъсалото военно дружество, а две действащи банки в добро финансово здраве. Въпреки това обаче БНБ очевидно е счела за необходимо Тексимбанк да се застрахова по общия ред. На практика банката ще трябва да начисли близо 1.8 млн. лева допълнителна провизия по остатъка от дълга на “Трема”, като намали със същата сума печалбата си. По този начин вероятно ще бъде “изяден” целият положителен резултат на банката за миналата година. В случай че Тексимбанк успее да си събере парите от “Трема”, тя ще реинтегрира провизиите и с тяхното обратно отчитане като приход ще бъде увеличен резултатът й за 2001 г. Това ще стане независимо дали “Трема” ще плати в брой или по някаква схема “дълг срещу собственост”. Преди месец и половина военното предприятие и банката бяха на път да постигнат подобна форма за разплащане. Тогава от “Трема” предлагаха да се издължат с 3260 артилерийски снаряда, които да станат собственост на банката, както и с прехвърлянето на промишлена сграда в Сливен. Тексимбанк е една от малките банки на българския финансов пазар. Тя беше създадена през 1992 г., за да възроди съществувалото през 60-те години външнотърговско дружество “Тексим”. Неин основател беше Георги Найденов - човекът, опитал първи да приспособи плановата икономика в България към правилата на свободния пазар. Банката беше създадена за развитието на дребното и средното предприемачество в България, като в устава й доскоро имаше текст, който забраняваше акционерното участие на държавата под каквато и да е форма. След смъртта на Жоро Тексима, както го наричаха неговите приятели, управлението на банката беше поето от дъщерите му Мариета и Павлина Найденови. Събирането на отпусканите през годините кредити за дружества от военно-промишления комплекс (като “Трема” и “Аркус”) беше основната задача пред наследниците на покойния Георги Найденов. Въпреки проблемите с някои длъжници обаче банката продължи да функционира нормално, поддържайки сравнително добра ликвидност и висок коефициент на капиталова адекватност. Във връзка със случая “Трема” в меморандума, подписан с БНБ, Тексимбанк е поела ангажимент да вдигне до края на годината капиталовата си база до 11 млн. лева.
Източник: Капитал (26.02.2001)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ регистрира с решение от 21.II.2001 г. промяна по ф. д. № 24103/92 за ЧПБ "Тексим" - АД ("Тексимбанк" - АД): вписва като член на управителния съвет Боян Петров Каменов.
Източник: Държавен вестник (06.04.2001)

Надзорният и управителният съвет на Частна предприемаческа банка "Тексим" - АД, София, на основание чл. 223 ТЗ свикват редовно общо събрание на акционерите на 15.V.2001 г. в 14 ч. в заседателната зала "ВИАС" на УАСГ, ул. Христо Смирненски 1, София, при следния дневен ред: 1. отчет за дейността на банката през 2000 г.; проект за решение - ОС приема отчета на управителния съвет за дейността на банката през 2000 г.; 2. доклад на специализираните одиторски предприятия по годишния счетоводен отчет на ЧПБ "Тексим" - АД, за 2000 г.; проект за решение - ОС приема доклада на специализираните одиторски предприятия по годишния счетоводен отчет на ЧПБ "Тексим" - АД, за 2000 г.; 3. одобряване на годишния счетоводен отчет и на предложението за разпределение на печалбата на ЧПБ "Тексим" - АД, за 2000 г.; проект за решение - ОС одобрява годишния счетоводен отчет на ЧПБ "Тексим" - АД, за 2000 г. и предложеното в него разпределение на печалбата; 4. освобождаване от отговорност членовете на надзорния и управителния съвет за дейността им през 2000 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на надзорния и управителния съвет за дейността им през 2000 г.; 5. назначаване на одиторски предприятия за проверка и заверка на годишния счетоводен отчет на банката за 2001 г.; проект за решение - ОС назначава предложените от управителния съвет одиторски предприятия за проверка и заверка на годишния счетоводен отчет на банката за 2001 г. Поканват се всички акционери или писмено упълномощени техни представители да вземат участие в общото събрание. Пълномощното следва да бъде за конкретното общо събрание, да е изрично, нотариално заверено и да има минималното съдържание, определено от ЗППЦК. Пропуски за участие ще се издават в централното управление на банката и в нейните клонове и офиси в София, Пловдив, Варна, Сливен, Ловеч и Хасково. Регистрацията на участниците в общото събрание ще започне от 13 ч. в деня на провеждането му във фоайето пред залата. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 15 ч., на същото място и при същия дневен ред. Материалите за общото събрание са на разположение на акционерите всеки работен ден след 15.IV.2001 г. от 9 до 15 ч. в централното управление на ЧПБ "Тексим" - АД, и в нейните клонове и офиси в страната.
Източник: Държавен вестник (12.04.2001)

Печалбата на Тексимбанк през 2000 г. е 1,1 млн. лева, а балансовото й число е 18,3 млн. лева. Акционерите на банката утре провеждат своето общо събрание. На него ще бъде приет отчетът и балансът на трезора през миналата година. Депозитите на гражданите и фирмите в банката са се увеличили с 45,45% в сравнение с края на 1999 г.
Източник: Монитор (14.05.2001)

Тексимбанк открива нови офиси в Русе и Хасково. Клоновете се намират в две големи тържища - "Търговия на едро" в Русе и "Зеленчукова борса" в Хасково. В края на миналата година размерът на активите на банката е бил 17,222 млн. лв. Общата капиталова адекватност на банката възлиза на 57,73 процента при адекватност на първичния капитал 53,64 на сто. Размерът на заделените провизии по активите на банката възлиза на 3,945 млн. лв.
Източник: Монитор (16.05.2001)

Най-старата българска частна банка ориентира развитието си през 2000 г. към бавен, но стабилен растеж, каза Мариета Найденова, председател на надзорния съвет на ЧПБ Тексим, пред общото събрание на акционерите. Банката има печалба преди провизиране в размер на 1.645 млн. лв., но по препоръка на БНБ е провизиран кредитът, обект на съдебно вземане от Трема-Трявна. След заделянето на провизиите остава нетна печалба от 7 хил. лв. Положителният финансов резултат е преоформен като бъдеща печалба, успокои дребните акционери Мария Видолова, председател на УС и главен изпълнителен директор. Собственият капитал на ЧПБ Тексим е 11 108 млн. лв. Капиталовата база към края на 2000 г. е 10.852 млн. лв. и е формирана от основния капитал в размер на 10 000 лв., фонд Резервен - 340 хил. лв., и допълнителни капиталови резерви за 761 хил. лв., намалени със съучастията и нематериалните активи в размер на 256 хил. лв. Банката е постигнала високи показатели за общите капиталови съотношения. Общата капиталова адекватност е 57.73%, а адекватността на първичния капитал - 53.64%. Степента на покритие на активите е 47.05%. Банката поддържа висока степен на ликвидност - отношението ликвидни активи към депозити е 18.05%, както и стабилни нетни лихвени приходи и лихвени маржове. Съотношението вземания към задължения е в рамките на 42.61%. Предоставените кредити на нефинансови институции и други клиенти заемат дял от 36.64% от съвкупните активи. За 2000 г. процентът на левовите кредити е 18.07, а тези във валута са 81.93%.
Източник: Пари (16.05.2001)

На 1 Юли ще се навършат две години, откакто Трема-Трявна и Тексимбанк водят съдебни спорове за сумата от 3 млн. USD. Поредното и евентуално последно дело Трема срещу Тексимбанк е насрочено за 21 септември т. г. От Трема твърдят, че Тексимбанк иска да получи от завода две погашения по един и същи кредит. От своя страна банката иска да обяви Трема в несъстоятелност заради натрупани дългове и делото за това в Габровския съд е насрочено за 29 юни т. г. Историята между Агробизнесбанк, Тексимбанк и Трема започва в далечната 1993 г. Тогава пловдивската Агробизнесбанк отпуска два кредита на Трема-Трявна за оборотни средства с общ размер 84 млн. лв. Кредитите са усвоени изцяло и към края на декември 1994 г. по тях главниците са 84 млн. лв., лихвите - 85 320 671 лв. Или общо Трема дължи 169 320 671. На 30 декември 1994 г. между Трема и Агробизнесбанк е бил сключен нов договор за кредит за оборотни средства в размер на 175 млн. лв. На същата дата Трема е погасила стария си кредит от 169 320 671 лв., взет от същата банка. Така експертиза на вещото лице по делото доказва, че към 31.12.1994 г. дългът на Трема към Агробизнесбанк е 175 млн. лв. Междувременно на 30 декември 1994 г. преди фалита на пловдивската банка Тексимбанк откупува дълга на Трема към Агробизнесбанк с цесия В цесионния договор се казва, че цедентът /Агробизнесбанк/ прехвърля вземането си от длъжника Трема в размер на 157 млн. лв., но точният размер на кредита ще се поеме към 20.01.1995 г. с 30% отстъпка на цесионера /Тексимбанк/ заедно с обезпечението към него, представляващо готова продукция за 5 720 000 USD. В договора се казва още, че Тексимбанк ще прехвърли авансово 50 млн. лв. под формата на краткосрочен депозит в полза на Агробизнесбанк за срок от 30.12.1994 г. до 20.01.1995 г. Интересно е, че липсва част от първичната документация по цесионния договор и в него имало полууговорки, твърдят юристи. Към 20 януари 1995 г. общата сума на главница и лихви, които Трема дължи, е 182 410 334 лв. С анекс към договора за дълга на Трема вече към Тексимбанк от 23.01.1995 г. вземането се превалутира в щатски долари и германски марки. При превалутирането Трема е ощетена от Тексимбанк с 8000 DEM, е заключението на вещото лице. При превалутирането в долари банката печели 2 585.52 USD. Двата кредита на Трема вече изглеждат така: главници 2 698 335.00 DEM и 1 005 851.65 USD. Главниците са погасени от Трема. Начислените лихви за 1995-1996 г. 436 021.70 DEM и 156 694.47 USD също са изплатени от Трема. На 21.12. 1995 г. се сключва договор за валутен кредит между Трема и Тексимбанк. Според този договор банката предоставя на Трема кредит в размер на 3 млн. USD, необходим за инвестиционни цели. В договора обаче не се посочва какви са инвестиционните нужди. Юристи определят процедурата като новиране - отпуска се нов кредит, за да се погаси предишен. При превалутирането има надвзети пари от Трема в полза на Тексимбанк, които са доказани от вещото лице по делото Трема срещу Тексимбанк. В началото е ДФРР /Държавният фонд за реконструкция и развитие/ и отпускането на средства за оръжейни предприятия по кредитни споразумения между ДФРР, БНБ и обслужващата банка - Тексимбанк. За Тексимбанк тогава се говори, че е свързана с оръжейния бизнес. Покойният й шеф Георги Найденов е имал мотив да откупи дълга на Трема, защото е познавал специфичните пазари и си е направил ясна сметка за възможностите на Трема да се издължи. През 1995 г. се събира управителният съвет на ДФРР, в който участват тогавашният министър на икономиката Румен Гечев, на промишлеността - Климент Вучев, и шефът на фонда Тодор Палазов. ДФРР решава да финансира държавни предприятия от системата на оръжейния комплекс с държавни кредити за внедряване на нови изделия. Сред по-големите дружества, които получават пари от ДФРР, са Трема-Трявна, Дунарит-Русе и Аркус-Лясковец. Конкретно Трема щяла да разработва по руски лиценз снаряди с по-голяма мощност. Обслужваща банка по кредитите от ДФРР е Тексимбанк На Трема са отпуснати 3 млн. USD с договор от 21.12.1995 г. В подписания договор между БНБ и ДФРР изрично е казано, че средствата трябва да се използват целево - за внедряване на новото изделие, и че в противен случай се предвиждат санкции. Уговорено е, че средствата от ДФРР ще се преведат на БНБ по сметките й в Цюрих, а оттам - в цюрихска сметка на Тексимбанк. Първото усвояване на 2 млн. USD по държавния кредит от частната банка е на 4 януари 1996 г. /ордерът е с дата 4.13. 1995 г./. Средствата са предоставени на Трема от клона на Тексимбанк във Велико Търново. На 31 януари 1996 г. в същия клон на банката по сметка на Трема идват и останалите 1 млн. USD. И двата превода са върнати от дружеството обратно по сметки на банката. По тази схема средствата от фонд ДФРР не са използвани целево, за да се внедри новото изделие, а за да се погаси превалутираният в марки и долари цедиран кредит на Трема към Тексимбанк, пише в анализа на специалиста. В случая с държавните целеви средства се погасява вземането на частна банка. Междувременно Тексимбанк провизира и връща средствата на БНБ - 3 млн. USD, през януари 1996 г., сочи справка на вещото лице. Плащането е станало чрез фирма Патон Анщалт - акционер в Тексимбанк. Така Тексимбанк с едни и същи пари хем се разплаща с БНБ, хем кредитира Трема Ако не беше превалутиран кредитът към 1 юли 1999 г., датата на завеждане на делото срещу банката, Трема щеше да дължи на банката 470 000 USD според вътрешната експертиза на Трема. Според вещото лице задължението е 280 000 USD.Срещу превалутирания кредит на Трема са заложени 3 хил. 122-милиметрови снаряда. Те са разкомплектовани, като части от тях се съхраняват и са собственост на Държавния резерв, а други части са в други складове. Тъй като е трудно да се секвестира спецпродукция, експерти смятат, че банката няма да може да се разпорежда с тях. Трема от своя страна има трудности с изплащането на кредита, защото изделието не е внедрено за производство и от него в момента има само 20 опитни образци, които обаче са само мостри. От кредита си с лихвите Трема е погасила над 3.5 млн. USD към Тексимбанк до момента. Банката претендира за още 1.145 млн. USD и 280 000 USD лихви и тогава Трема завежда дело през 1999 г. срещу Тексимбанк с иск в размер на 50 млн. лв., като Трема си запазва правото да увеличи стойността на иска до пълния му размер - 3 млн. USD. През юни 1999 г. съветът на директорите на Трема е дал съгласието си да се заведе дело от Трема срещу Тексимбанк за 3 млн. USD. При този иск обаче държавната такса в размер на 4% е 120 000 USD и предприятието не може да я плати. Затова се приема правната схема на частичния иск /Акция Паулиана/. Искът на Трема е осъдителен. Делото тече и в момента на първа инстанция. Поради сложността му Софийският градски съд една година е уточнявал основанията за завеждане на делото от страна на Трема, назначавана е допълнителна експертиза, давани са допълнителни задачи на вещото лице. Специалисти смятат, че от операциите с Трема Тексимбанк е спечелила 3.457 млн. USD и в момента претендира за 1.145 млн. USD и 280 000 USD лихви. В края на 2000 г. финансовото състояние на банката не е много добро. Сред определени банкерски кръгове тя се нарича дори банка - бутик. Тогава съветът на директорите на Трема решава да увеличи иска до пълния му размер - 3.457 млн. USD. Необходимата държавна такса за целта е 138 000 USD. Осъзнавайки тежкото състояние на банката и опасността при осъждането й да не върне дори държавната такса, бордът на директорите на Трема решава да поиска от съда по местонахождение на дружеството /Тревненския районен съд/ обезпечаване на бъдещия иск. Като гаранция Трема предлага на районния съд в Трявна ипотека на имоти на стойност 1.3 млн. USD. Тревненският съд е допуснал иска на Трема за запор на сметките на Тексимбанк в БНБ, наложен на 29.19.00 г. Въпреки запорното съобщение БНБ в продължение на 16 дни не е изпълнила заповедта на Тревненския съд с мотив, че по сметките на Тексимбанк има само 340 000 USD. Запорът е бил само 16 дни и е отменен от Габровския съд. В момента банката е подала молба до Габровския окръжен съд за обявяване на Трема в несъстоятелност. Делото е на 29 юни т.г.
Източник: Пари (27.06.2001)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 20.IV.2001 г. регистрира промени по ф. д. № 24103/92 за "ЧПБ "Тексим" - АД ("Тексимбанк" - АД): заличава члена на управителния съвет Вартухи Артюн Мердинян; дружеството се представлява съвместно от Мария Петрова Видолова - председател на УС и главен изпълнителен директор, и Цветан Монов Огнянов - член на УС и главен изпълнителен директор.
Източник: Държавен вестник (25.09.2001)

Софийският градски съд отложи за неопределено време делото Трема срещу Тексимбанк, което е за 3 млн. щ. д., съобщи адвокатът на оръжейната фирма Красин Кръстев. Според него причина за отлагане на делото е неявяването на вещото лице, което не е представило доклада си по възложената му задача. Оттук идва непълнотата в доказателствата, обясни г-н Кръстев и отказа повече подробности. Средствата са спорни, защото от Трема твърдят, че не са ги получили, а са правени банкови операции между Тексимбанк и ДФРР и с тях Тексимбанк си е погасила дълг към БНБ. Още през юли 1999 г. съветът на директорите на Трема е дал съгласието си да се заведе дело от Трема срещу Тексимбанк за 3 млн. щ. д. При този иск обаче държавната такса в размер на 4% е 120 000 щ. д. и предприятието не може да я плати. Затова се приема правната схема на условно наречения частичен иск /Акция Паулиано/. Искът на Трема е за неоснователно обогатяване на банката. Софийският градски съд една година е уточнявал основанията за завеждане на делото от страна на Трема. Оръжейното дружество е включено в списъка, публикуван преди дни от АП за неизпълнение на приватизационния договор. То е собственост на РМД. Междувременно стана ясно, че Тексимбанк е открила процедура за обявяване на Трема в несъстоятелност и делото е било насрочено за 14 септември т. г. Изпълнителният директор на Трема Никола Драганов не се е явил с мотив, че получил призовката на 17 септември. Близки до Трема смятат, че от операциите с оръжейната фирма Тексимбанк е спечелила 3.2 млн. щ. д. и в момента претендира за 1.145 млн. щ. д. и 280 000 щ. д. лихви. Още при започването на дело за несъстоятелност всички други производства се отменят, обясниха адвокати от банката.
Източник: Пари (02.10.2001)

Представители на "ПроКредит Банк" са заявили пред Министерство на финансите интереса си за получаване от държавната Насърчителна банка 2.5 млн. евро от заема, отпуснат през 1999 г. от германската банка "Кредитанщалт фюр Видерауфсбау" на България. За тези пари обаче кандидатстват и НЕФТИНВЕСТБАНК, ПИМБ и ТЕКСИМБАНК. Общият размер на заема, отпуснат на държавата ни от "Кредитанщалт фюр Видерауфсбау", бе 8.5 млн. евро. Първоначално с него се разпореждаше БНБ, която предоставяше тригодишно финансиране на търговските ни банки. А те го обезпечаваха с държавни ценни книжа. При тези условия ЕВРОБАНК и ЮНИОНБАНК получиха общо 6 млн. евро. През пролетта на 2001 г. БНБ прехвърли на Насърчителна банка ангажиментите си за управление на заема от държавната "Кредитанщалт фюр Видерауфсбау", която междувременно се вля в немската държавна банка "Дойче Инвестиционс унд Ендвиклунг Гезелшафт". Тя от своя страна пък стана един от акционерите на учредената през лятото "ПроКредит Банк", която си е поставила за цел да овладее пазара на кредити за малък и фамилен бизнес.
Източник: Банкеръ (26.11.2001)