В Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), е постъпило уведомление, по което е образувана преписка КЗК-125/2015 г., с което Комисията се уведомява за намерението на „Паул Весйохан & Ко. ГмбХ III” и „Бългериан Американ Фуудс“ Лимитид да осъществят концентрация посредством придобиване на съвместен контрол по смисъла на Глава V от ЗЗК върху дружествата - „Амета Холдинг” ЕАД, „Камчия” ЕАД и „Търговска компания” ЕАД. http://reg.cpc.bg/AllNewMess.aspx?dt=1
Източник: Фирмена информация (23.02.2015)

Германци с мераци за „Лудогорско пиле” Германската компания „Паул Весойхан" иска да купи българския „Амета холдинг", който притежава марката „Лудогорско пиле" и птицекомбината „Пилко" в Разград, съобщава „Преса". В Комисията за защита на конкуренцията е внесено искане германците и едноличният собственик на „Амета" - „Бългериан американ фуудс", да придобият съвместен контрол върху холдинга. „Паул Весойхан" също се занимава с отглеждането на пилета и продажбата на пилешко месо. Компанията е една от водещите в сектора в Германия, като годишният й оборот възлиза на 2.3 млн. евро. Комисията за защита на конкуренцията ще чака мнение за сделката от трети страни до 27 февруари. След това антимонополният орган ще се произнесе дали я разрешава след цялостна оценка как тя ще се отрази на този сектор.
Източник: Класа (24.02.2015)

Разград е един от двата града, в които се произвежда най-много пилешко. То е българско, но всъщност е интернационално. От 17 години производството е собственост на създаден от американското правителство инвестиционен фонд. От тази година в рецептата му влиза и германски капитал. Причината - половината от акциите на разградския производител на "Лудогорско пиле" "Амета" до един-два месеца ще са притежание на един от най-големите производители на пилешко в Европа - германската PHW. Сделката е с интересен вкус поне по две причини. Първо, на пазара от пет години чуждестранните инвеститори масирано напускат страната, а в случая такъв влиза. При това с многогодишен опит в сектора на закупувания бизнес и многомилиарден финансов ресурс. И второ, още по-приятно като новина - че българската компания ще стане център на германската експанзия в региона, а и отвъд него. Първата половина Сделката не беше обявена официално нито от купувача, нито от продавача. Тя обаче е видима от поисканото разрешение за нея в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Оттам става ясно, че германската група PHW ("Паул Весйохан & ко."), се е договорила да направи съвместно предприятие с "Амета холдинг", "Камчия" и "Търговска компания". Според близки до сделката източници собствеността ще е разделена 50:50. Извън американската "Амета" другите две дружества са на компании с малтийска регистрация, но също се занимават с птици и фураж и имат допирни точки със собственика на "Лудогорско пиле". Преговорите между PHW и "Амета холдинг" се водят от пролетта на миналата година, но са навлeзли в интензивна фаза през есента, т.е. сделката е станала сравнително бързо. Тя много вероятно ще е само първата стъпка и е възможно в средносрочен период (3-5 години) германската група да придобие 100% от холдинга. Логиката е, че американската концепция за държавни инвестиции в страните от Източна Европа е във фаза излизане, защото страната вече се води пазарна икономика. Те вече го направиха от банката БАКБ и от няколко фонда за недвижими имоти. При "Амета" собственикът е от този тип, затова излизането е очаквано. От друга страна, с първоначална покупка на 50% германският купувач си гарантира, че може първо да установи дали инвестицията е добра и да вземе решение дали иска да придобие цялата компания. Информация за цената няма. По оценка на консултант оценката за 100% от "Амета холдинг" е годишната печалба на компанията преди лихви, данъци и амортизация (EBIDTA), умножена по пет. Друг анализатор обясни, че няма много сходни сделки за производители на храни в региона, но те са се движили в порядъка 4-6 пъти EBIDTA. Ако се приложи този коефицент към консолидираната печалба на "Амета", оценката е от порядъка на 56 млн. лева. Съответно предполага се, че цената на сделката е за половината от тази сума. За самия производител в България сделката също е позитивна новина. Позициите му на местния пазар и сега са стабилни (виж карето). Наскоро "Амета" създаде и ново дружество - "Ферма Енево", където всъщност са купените от нея и все още неизползвани активи на "Галисман". За "Лудогорско пиле" новият съдружник пък е ценен не само като стратегически инвеститор в производството, но и най-вече с международните си дистрибуторски канали. Според източници, запознати с намеренията на PHW, те включват разрастване на задграничните пазари не само в Балканския регион, но и в Централна и Югоизточна Европа и арабския свят. Германският купувач Групата PHW е семейна компания, която носи името на своя основател. В холдинговата структура, чиято централа е в Рехтерфелд, Долна Саксония, влизат над 35 самостоятелни предприятия за производство, преработка и дистрибуция на прясно и замразено птиче месо и отглеждане на птици. Отделно подразделение на групата е фокусирано върху фуражите и ветеринарните медикаменти. Третото направление в дейността на PHW се занимава с производство на витамини, антиоксиданти и разтворими таблетки за хранителната и фармацевтичната индустрия. Според сайта на PHW в нея работят около 6000 души. Компанията има над 2.3 млрд. евро оборт за стопанската 2013/2014 г., което е увеличение от 3.7% спрямо предходната. За последните пет години инвестициите й са за над 511 млн. евро, като само за последната те са 66.6 млн. евро. PHW е най-голямата в птицевъдния бранш в Германия и продава своите продукти под марката Wiesenhof. Компанията търгува в цяла Западна Европа и под други марки, но е слабо представена в останалата част от континента. В Германия тя притежава шест люпилни, 10 кланици, преработвателна фирма и ветеринарна лаборатория. Досегашният й бизнес модел включва съдружие с местни партньори зад граница с цел разширяване на пазарите. Съвместни птицевъдни и преработвателни предприятия тя има в Полша (Drobimex и Bomadek) и Холандия (Esbro). Обектът на сделката "Амета холдинг" обединява птицефермите с кланица "Пилко" и "Лудогорско пиле" в Разград, фуражния завод "Росица" - Павликени, и "Свиневъдство Аспарухово" край Плевен. Кланицата е с капацитет 60 хил. пилета на ден, фуражният завод произвежда 10 хил. тона годишно, а готовата продукция от месо е 3000 тона месечно. "Амета холдинг" е 100% собственост на "Бългериън америкън фуудс лимитид", свързана с Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ). Той бе създаден от Конгреса на САЩ по Закона за подпомагане на демокрацията в Източна Европа. През 1998 г. БАИФ стана мажоритарен собственик на "Амета", но след влизането на България в ЕС се оттегли от страната, като продаде или преобразува акционерните си участия в български компании. През есента на миналата година холдингът купи на търг активите на обявената в несъстоятелност "Галисман", Шумен - 44 504 кв.м дворно място, девет сгради (сред които складове, администрация, фуражен цех, силози за зърно), производствено оборудване, машини и апаратура, превозни средства. Те са станали притежание на "Амета" за минимум 3.23 млн. лв. - толкова е оценката на имуществото, публикувана в официално съобщение на синдика, под която офертите не може да падат. Дружеството изнася 35% от продукцията си в Румъния, Гърция, Македония, Кипър и е международен доставчик на KFC. Според Търговския регистър холдингът има 195 млн. лв. приходи за 2013 г. , което е с 11% повече спрямо 2012 г., и очаква 2% ръст на този показател за 2014. На вътрешния пазар групата продава под марката "Лудогорско пиле", а на външните – под "Амета" (името е измислено специално така, че да се пише еднакво и на кирилица, и на латиница). В момента холдингът няма кредити. В него работят 740 души. През 2006 - 2008 г. "Амета" разшири и реконструира кланицата си и отвори ново предприятие за разфасоване и пакетиране. През 2012 инвестира 1.5 млн. евро, от които един милион - в изграждането на нова пречиствателна станция. Като цяло направените инвестиции от групата се изчисляват на 15 млн. евро за периода от 2006 г. досега. Другите две дружества – предмет на сделката, са в същия сектор. "Камчия" отглежда птици и произвежда и търгува с птиче месо, яйца и яйчни продукти. Според Търговския регистър фирмата е собственост на "Лайвсток дивелъпмънт корпорейшън лимитид" - Малта. През 2013 "Камчия" има 29.6 млн. лв. приходи, което е с 20% повече спрямо предходната година. При данните за кореспонденция на компанията е посочен имейл за връзка с разширение @ameta.bg. "Търговска компания" е също притежание на регистрираното в Малта "Комодити трейдинг лимитед". Иначе тя се занимава с отглеждане на птици и търговия със зърно. За 2013 отчита намаление на приходите - 19 млн. лева срещу 23.7 млн. лв. за 2012 г. - резултат от намалението на цените на зърното. Към 2006 г. "Амета" е държала дял от 7.9%. Българският пазар "През последните години секторът произвежда около 100 хил. тона птиче месо годишно. От тях около 70 хил. тона е месо от бройлери, а останалото – кокоше и патешко", съобщи д-р Димитър Белоречков, председател на Съюза на птицевъдите. По данни на НСИ за 2013 г. този пазар се оценява на 355.8 млн. лева. "На пазара на пилешко играчите са три: "Амета", "Градус" и нерегламентираният внос." Така образно описват ситуацията в страната мениджъри на фирми от бранша. По неофициална информация "Амета" и старозагорската "Градус" имат по около 30-35% пазарен дял всяка. Проблемът с нерегламентирания внос на пилешко в страната не е нов, но няма точен измерител. В бранша обаче отчитат, че в последните две години има затягане на контрола по митниците и опити за пресичане на ДДС измамите.
Източник: Капитал (04.03.2015)

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши на германската "Паул Весйохан & Ко. ГмбХ III" (PHW) и "Бългериън американ фуудс лимитид" да придобият съвместен контрол върху три фирми - "Амета холдинг", "Камчия" и "Търговска компания". Антимонополният орган е направил оценка на концентрацията и е установил, че съвместното предприятие (джойнт венчър) няма да доведе до създаване или засилване на господстващо положение, което да пречи на ефективната конкуренция. Добре познати участници Разрешението за сделката беше поискано през февруари. PHW е най-голямата в птицевъдния бранш в Германия, където продава птиче месо и продукти от него под търговската марка Wiesenhof. Компанията търгува в цяла Западна Европа и под други търговски марки, но е слабо представена в останалата част от континента. Досегашният й бизнес модел включва съдружие с местни партньори зад граница, последвано от разширяване на пазарите. Пример за това са съвместните птицевъдни и преработвателни предприятия в Полша (Drobimex и Bomadek) и Холандия (Esbro). "Амета холдинг" е 100% собственост на "Бългериън американ фуудс лимитид", която се свързва с Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ). "Амета" обединява птицефермите с кланица "Пилко" и Лудогорско пиле" в Разград, фуражния завод "Росица" - Павликени, "Свиневъдство Аспарухово" край Плевен. През есента на миналата година холдингът купи на търг активите на обявената в несъстоятелност "Галисман" - Шумен, и основа ново дружество - "Ферма Енево". "Камчия" и "Търговска компания" са с малтийска регистрация, но също работят в птицевъдния бранш и имат допирни точки с "Амета". Възможни параметри на сделката Няма официална информация за разпределението на акциите нито за цената, но според близки до сделката източници собствеността ще бъде разделена поравно между германския и американския собственик. Според консултанти оценката за 100% от "Амета холдинг" е годишната печалба на компанията преди лихви, данъци и амортизация (EBIDTA), умножена по пет. Сходни сделки за производители на храни в региона досега се движат в порядъка 4-6 пъти EBIDTA, уточни анализатор. Ако се приложи този коефициент към консолидираната печалба на "Амета", оценката е от порядъка на 56 млн. лв. Предполага се, че цената на сделката е за половината от тази сума. Какви са очакванията Българският холдинг може да предложи местно ноу-хау, високотехнологично оборудване, традиции, добри пазарни позиции и в България, и в региона. По неофициална информация компанията държи 30-35% от пазара на пилешко в страната. Очаква се инвестицията в неизползваните все още мощности във "Ферма Енево" плюс германският опит и международните дистрибуторски канали на PHW да доведат до по-бърз растеж на българската компания и до разширение на задграничните й пазари. Възможните дестинации се свързват не само с Балканския регион, но и с Централна и Югоизточна Европа и дори с арабския свят, за където е нужна специална кланица (халал). Предполага се също, че смесеното предприятие е първа стъпка за окончателно излизане на американския собственик от българския пазар. БАИФ беше създаден от Конгреса на САЩ по Закона за подпомагане на демокрацията в Източна Европа. През 1998 г. той стана мажоритарен собственик на "Амета", но след влизането на България в ЕС се оттегли от страната, като продаде или преобразува акционерните си участия в български компании.
Източник: Капитал (27.03.2015)

КЗК разреши на германската PHW да купи част от "Лудогорско пиле" Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши на германската "Паул Весйохан & Ко. ГмбХ III" (PHW) и "Бългериън американ фуудс лимитид" да придобият съвместен контрол върху три фирми - "Амета холдинг", "Камчия" и "Търговска компания". PHW е най-голямата в птицевъдния бранш в Германия, където продава птиче месо и продукти от него под търговската марка Wiesenhof. Компанията търгува в цяла Западна Европа и под други търговски марки. Досегашният й бизнес модел включва съдружие с местни партньори зад граница, последвано от разширяване на пазарите. "Амета холдинг" е 100% собственост на "Бългериън американ фуудс лимитид", която се свързва с Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ). "Амета" обединява птицефермите с кланица "Пилко" и Лудогорско пиле" в Разград, фуражния завод "Росица" - Павликени, "Свиневъдство Аспарухово" край Плевен. През есента на миналата година холдингът купи на търг активите на обявената в несъстоятелност "Галисман" - Шумен, и основа ново дружество - "Ферма Енево". "Камчия" и "Търговска компания" са с малтийска регистрация, но също работят в птицевъдния бранш. Българският холдинг може да предложи местно ноу-хау, високотехнологично оборудване, традиции, добри пазарни позиции и в България, и в региона. Kомпанията държи 30-35% от пазара на пилешко в страната
Източник: Капитал (27.03.2015)

Повече сделки и чуждестранни купувачи След 4-5 години спад на пазара на сливания и придобивания в България и отлив на чуждестранни инвеститори тенденцията плахо започва да се променя. Първите малки сигнали за оптимизъм от края на 2014 г. постепенно се пренесоха и в 2015 г., като от началото на годината пазарът вече отбеляза около двайсетина сделки на фона на общо 69 за цялата минала година. Различно е и качеството на купувачите - в няколко сделки дружествата се придобиват от световни или европейски лидери от сектора. Тенденцията обаче е валидна за производствения сектор, докато във финансовия, търговията и недвижимите имоти все още интересът идва от местни икономически групи. Силно начало "Първото тримесечие на 2015 г. определено е едно от най-силните първи тримесечия за сливанията и придобиванията от доста време насам не само като мащаб, но и като качество на сделките", отбелязва Юлиан Гиков, който е управляващ директор на "Райфайзен инвестмънт" и директор за Югоизточна Европа. Гигантски сделки от мащабите, които имаше в годините преди кризата и на българския пазар, засега не се очертават. Така най-голямото придобиване от началото на годината е това на производителя на керамични плочки "КАИ груп" от страна на глобалния лидер в производството на подови настилки – американската Mohawk Industries, за около 195 млн. евро. Сделката е сред изключително редките случаи, в които най-големият световен играч в даден сектор инвестира в българска компания. В този смисъл съществен детайл за покупката е и фактът, че продавачът също е голямо американско дружество – инвестиционният фонд Advent. Сред знаковите сделки за първото тримесечие е и влизането на германската Paul Wesjohann & Co. (PHW) в разградския производител на "Лудогорско пиле" – "Амета". Германският купувач ще придобие 50% от българското дружество, което се оценява на общо около 56 млн. лв. Макар и доста по-малка като размер, сделката е сходна по значение, доколкото купувачът е най-големият играч в птицевъдния бранш в страната си. Към по-голям европейски инвеститор мина и фабриката за бентонит в Кърджали, като там промяната в собствеността дойде през сделка за досегашния гръцки собственик, придобит от френски гигант. Пак по международна линия се смени и собственикът на завода за хартия и велпапе "Дуропак Тракия". Все още малки Извън тези изключения сделките в България до момента остават доста по-малки, а и прогнозите не чертаят някаква промяна в това отношение. "Не очаквам особено големи сделки през годината, но работим по няколко по-малки проекта, като характерното при тях е, че преобладава интересът от страна на стратегически инвеститори", посочва Атанас Бангачев, партньор в българския офис на CMS Cameron McKenna. Известен интерес от страна на стратегически инвеститори отчита и директорът във фонда за дялово инвестиране Entrea Capital Димитър Узунов, който отбелязва, че влизането на играчи като Mohawk и PHW е положителен сигнал за българските компании, в които чуждестранните стратегически вложители очевидно виждат възможности за развитие. Обяснението за засилването на стратегическия интерес е просто – задържането на благоприятните условия на пазара в световен мащаб през последните месеци стимулира активността на инвеститорите. Рекордно ниските лихвени равнища позволяват на компаниите да набират евтино финансиране, а високите цени на акциите допълнително увеличават средствата, с които разполагат. "Стратегическите големи играчи знаят, че това е перфектният момент да навлязат на нови географски пазари или в нови продуктови линии", обяснява Гиков. Той обаче изтъква, че въпреки политическата стабилност от последните месеци, която определено е допринесла за активизирането на пазара и в България, страната все още не е достатъчно привлекателна по отношение на фактори като предвидимост, защита на интересите на инвеститорите и правна система. Оптимистични очаквания Съживяването на пазара в страната остава далеч от рекордните нива, наблюдавани в глобален мащаб – по данни на Financial Times, за първото тримесечие на 2015 г. стойността на сливанията и придобиванията по света се е увеличила с 21% на годишна база, а очакванията са активността да се запази висока. Положителното развитие на Запад обаче все пак дава основания и за по-оптимистични прогнози за българския пазар. Сред факторите за по-благоприятните очаквания са и по-стабилната политическа обстановка в страната, както и вече поизчерпаното търпение при отлагането на продажби. Събитията около Корпоративна търговска банка също предполагат промени в собствеността на още от дружествата от орбитата на финансовата институция, например при телеком лидера БТК. Не на последно място активност се очаква и от няколко фонда за дялово инвестиране, които трябва да вложат средствата си до края на годината. Вече традиционно за последните години сред секторите във фокуса на инвеститорския интерес са информационните технологии и ауторсинг индустрията. От началото на годината собствениците си вече смениха софтуерната компания "Страйпс" (виж на стр. 15) и дигиталната агенция "Деспарк", а в началото на април към сделките в сектора се добави и придобиването на мажоритарен дял в компанията - собственик на BG-Mamma – НЕГ.БГ, от страна на управляващия партньор във фонда за рисково финансиране LAUNCHub Любен Белов. Чрез борсово предлагане нови инвеститори ще влязат и в IT холдинга "Сирма". "Продължаваме да виждаме засилен интерес от чуждестранни стратегически инвеститори, които искат да отварят свои развойни центрове в България", отбелязва Узунов. "Също така новият собственик на "Софика груп" се очаква да раздвижи аутсорсинг сектора след наскоро обявеното намерение да търси растеж чрез придобивания не само в България, но и в региона", допълва той. През 2014 г. най-голямата българска аутсорсинг компания стана собственост на американския гигант TeleTech. Интерес има и към сектора на финансовите услуги, отчита Бангачев. През първото тримесечие "Евроинс" купи българския застрахователен бизнес на германската Talanx – "ХДИ Застраховане", а "Индустриален холдинг Доверие" има предварителен договор за Токуда банк, като сделката трябва да бъде одобрена от БНБ. Плановете за преструктуриране на гръцките банки също могат да доведат до продажби и на дъщерните им лизингови дружества и банки в България. Според Гиков 2015 г. определено ще бъде годината на промишлеността и на производствените предприятия. Узунов също отбелязва наличието на интерес от страна на италиански стратегически инвеститори към сектор "Производство". Сред по-големите сделки, които вероятно ще станат факт в следващите месеци, е продажбата на незавършения варненски Mall Galleria от страна на полската Globe Trade Center (GTC). По информация на "Капитал" преговори за покупка на имота е водил Петър Дудоленски, като последващата идея е обектът да бъде нает от "Сити клиник", в която миналата година като инвеститори влязоха фондът Empower Capital и финансовият инвеститор Александър Минов. След дълга зима в приватизацията и там е възможно леко раздвижване. За трети път държавата ще опита да приватизира Българската фондова борса (БФБ) заедно с Централния депозитар, ще бъдат предложени няколко дружества с имоти в актива им, минимален шанс има и за продажба на "БДЖ Товарни превози".
Източник: Капитал (20.04.2015)

Сделките за полугодието: Слаба пролет, но с оптимизъм за годината След силното начало – успокояване на темповете. Така най-кратко изглеждаше второто тримесечие на 2015 г. на пазара на сливания и придобивания в България. Докато на международната корпоративна сцена активността продължи да процъфтява благодарение на наличното евтино финансиране и стремежа за ускоряване на растежа в редица сектори, на местния пазар темпото поне на пръв поглед като че ли намаля осезаемо. Сделки не липсват, но броят им е значително по-нисък от отчетеното за януари-март. Според наблюденията на анализатори обаче активността се запазва, просто сделките не са приключени. Доказателство за това е началото на юли, когато бяха обявени приключването на сделката за НУРТС и на придобиването от "Евроинс" на гръцки застраховател, на бизнеса на Алфа банк от Пощенска банка, както и набирането на окончателни оферти за "Близу", която ще е една от най-големите продажби за годината. Оживени преговори "След оживлението през първото тримесечие на 2015 г., когато в България се случиха доста сделки, някои от които знакови, като германската инвестиция в "Амета" и американската в "КАИ груп", през второто тримесечие имаме спад на броя сделки", обобщава Климент Начков, който е старши сътрудник в консултантската компания Entrea Capital. Според наблюденията на дружеството през първите три месеца на годината са били сключени около 40 сделки, докато в периода април-юни броят е само осем, а на обявените – шест. По думите му обаче зад този спад не стои конкретна причина и най-вероятно той се дължи на това, че в началото на годината са завършени много сделки, които са започнали през 2014 г., а текущите в момента преговори все още не са се материализирали в приключени сделки. "Тенденцията, която беше започнала за раздвижване на пазара на сливания и придобивания, определено продължава", коментира от своя страна и Атанас Бангачев, партньор в българския офис на CMS Cameron McKenna. По думите му активност има в почти всички сектори, но в основната си част подготвяните сделки са на доста ранен етап. Запазване на сравнително висока активност отчита и Юлиан Гиков, който е управляващ директор на "Райфайзен инвестмънт" и директор за Югоизточна Европа. Според него за цялата 2015 г. ще има 30-40 по-значими сделки, а обемът на пазара може да надмине 550-600 млн. евро тази година, като значително отклонение нагоре би могло да се наблюдава покрай евентуално преобразуване собствеността на активи, свързани с КТБ. Горещите сектори Вече традиционно за последните години сред секторите, които генерират съществен интерес, са информационните технологии. IT секторът отчете най-голямата сделка за миналата година, но макар и по-малки като обем, сделки в него имаше и в началото на 2015 г. През второто тримесечие липсваха значителни придобивания, но според наблюдателите на пазара инвеститорският интерес се запазва. "Става дума за добре развити български компании, които търсят партньор за развитие", обяснява Бангачев. Според друг консултант приближава IT сделка, в която чужд инвеститор ще придобие местно дружество. По думите на Климент Начков производството и хранително-вкусовата промишленост също остават във фокуса на инвеститорите. "Като цяло очакваме 2015 да е малко по-добра от 2014, надяваме се до края на годината да се случат още няколко знакови сделки, подобно на тези през първото тримесечие", казва той. Като особено интересен сектор Гиков очертава още телекомуникациите. Там очакванията са до края на годината собственика си да смени "Близу", но по думите му не липсва и консолидационен апетит сред останалите играчи на пазара – включително по-малки участници с по 15-30 хил. абонати. "Големите национални оператори – трите телекома и "Булсатком" – също осъзнават, че сега е моментът да се позиционират", посочва той. Тук най-голямата очаквана сделка е за БТК. Компанията собственик не обслужи заем за 150 млн. евро и вероятно през есента ще има структурирана сделка за смяна на контрола върху телекома. Сделки се очакват и в сектора на финансовите услуги. Макар и не за цели банки (извън малката "Токуда"). "До края на годината очаквам продажби във финансовия сектор, свързани най-вече с изхода на чуждестранни собственици от България. С по-малък шанс е материализирането на сделки в активни процеси в банковия сектор, но можем да видим транзакции на лизинговия пазар. Евентуалното успешно приключване на някои активни процеси по продажба на активи в застрахователния сектор значително да измени структурата му в посока консолидация на пазара - там очаквам поне две по-значими сделки", прогнозира Гиков. "Развитие има и в енергетиката, най-вече на вторичния пазар на възобновяеми енергийни източници, а освен това някои от играчите, които навлязоха на първичния пазар, търсят излизане", казва още Гиков. Тъй като приватизация няма, надеждите са нови инвеститори да влязат по линия на концесиите. Най-големият обект на хоризонта е "Летище София", но той ще бъде предложен догодина. Кой купува Добрата новина от годината е завръщането на интереса от чуждестранни купувачи. Явлението не е повсеместно, но напълно отсъстваше последните пет следкризисни години. Тогава неоспоримата тенденция беше чуждите собственици да напускат страната, а местата им да заемат местни играчи. Този тип купувачи ще идват при по-големите сделки и при тези за активи в сектори с по-висока добавена стойност, като те ще са както стратегически, така и финансов такъв, смята Гиков. Бангачев откроява друга тенденция: новите чуждестранни инвеститори, които тепърва влизат на пазара, са малко, повечето са вече установени в България и търсят разширяване на дейността си в страната.
Източник: Капитал (27.07.2015)

Сделките за деветмесечието: Бавното завръщане на чуждия капитал Сливанията и придобиванията са далеч от рекордни стойности, но и от дъното Лятно успокояване, но съчетано с умерен оптимизъм. Тава е описанието на пазара на сливания и придобивания (M&A) в България през третото тримесечие на 2015 г. На пръв поглед забавянето на темповете, което дойде след минизалпа от началото на годината, плавно премина в лятно спокойствие. Ваканционните месеци обаче свършиха с една от най-големите сделки за годината - продажбата на телекомуникационния оператор "Близу" за 120 млн. евро. Така към есента умереният оптимизъм на пазара се запазва, а сигналите за интерес от стратегически инвеститори не са изчезнали. Според наблюденията на консултантската компания Entrea Capital в периода от 1 юли до 16 октомври 2015 г. в страната са приключени 13 сделки по сливания и придобивания, като са oбявени още шест. За сравнение, през второто тримесечие приключените сделки бяха осем при също шест в процес, сочат данните на дружеството. По думите на Климент Начков, който е старши консултант в компанията, активността през третото тримесечие е "прилична за българския пазар", а интересът към България както от страна на стратегически, така и от финансови инвеститори остава стабилен. "Пазарът все още се движи от продавачите. Но за разлика от предходни години сега виждаме много по-силен интерес от чуждестранни и местни инвеститори да участват в процеса като потенциални купувачи. Оттук и самите продажби станаха значително по-усложнени поради многото участници. Това е положителна индикация, защото дори купувачите все още да не са свръхактивни, техният интерес бързо може да се събуди, ако има подходяща сделка. Това означава, че българският пазар се наблюдава активно отвън и отвътре", обобщава наблюденията си адвокат Илко Стоянов от Schoenherr, правни консултанти на продавачите или финансиращите страни по трите топ M&A сделки за 2015 г. - "КАИ груп", "Близу" и "Амета". Слабо спрямо еуфорията по света Така, докато на глобално равнище пазарната активност продължава да се движи с рекордни от периода преди световната криза насам темпове (по данни на Thomson Reuters само за третото тримесечие в света са обявени сделки за над 1 трлн. долара), България и регионът на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) като че ли остават леко встрани от инвеститорския интерес. Фокусът в глобален мащаб е насочен главно към компании от САЩ, Западна Европа и Азиатско-Тихоокеанския регион, докато в по-голямата част от страните от ЦИЕ активността е по-умерена. Сред изключенията традиционно е Полша и Чехия, където икономическият растеж изпреварва този в повечето страни в региона, отчитат от консултантската компания Allen & Overy. Според анализаторите от компанията икономическите проблеми в Русия и продължаващите неясноти, свързани с кризата в Украйна, все още възпират инвеститорите и помрачават М&A активността в региона, както и в бившите съветски републики. В последния си доклад за перспективите пред M&A пазара в Европа от адвокатската кантора CMS също посочват събитията в Русия като фактор, който ще спъва по-осезаемото съживяване на активността в региона на ЦИЕ. Общият обем на сделките за тримесечието в България, за които цената е обявена, е под 160 млн. евро. Извън лидера "Близу" останалите са в графата малки. Най-големите от тях пък – влизането на финансови инвеститори в "Уолтопия" и излизането на германския гигант Bosch от петте му проекта за ВЕИ в страната, илюстрират и някои от основните тенденции на пазара. Едната от тях е увеличаващата се активност на фондовете за споделено инвестиране BlackPeak Capital и Empower Capital, които бяха създадени с европейски средства от този програмен период, управляват общо 25 млн. евро, които до края на годината трябва да достигнат до работещи малки и средни български компании. Три от по-големите сделки, завършени през тримесечието, са именно инвестиции на BlackPeak – освен в производителя на стени за спортно катерене "Уолтопия" фондът влезе и в доставчика на електроенергия до места без изградена мрежа "Интернешънъл пауър съплай" (IPS), както и в аутсорсинг компанията от IT сектора "Булпрос консултинг". По думите на управляващия съдружник във фонда Росен Иванов през тримесечието са били затворени още две по-малки сделки, а в момента усилено се работи по други три. Какво пречи Изтеглянето на Bosch от фотоволтаичния му бизнес в страната пък е показателно за някои от основните пречки, които все още задържат интереса на чуждестранните инвеститори в по-умерени граници – несигурната политическа среда засяга компаниите от всички сектори на икономиката, но енергетиката и особено зелената енергия през последните години са сред най-потърпевшите от противоречивите политически мерки в него. [Shutterstock] "Пазарните интервенции, свръхрегулациите и бюрокрацията отдавна тормозят Европа, а въздействието им е по-дълбоко в източните страни като Румъния, България и Словакия", отчитат в годишното си изследване за инвестиционната привлекателност на страните в Европа European Attractiveness Survey 2015 анализаторите от консултантската компания EY (Ernst&Young). "България привлича повече интерес, макар че се нуждае от допълнителни реформи и по-добра инфраструктура", се посочва в проучването. "Демографските тенденции, качеството на кадрите, както и образованието са други фактори, възпиращи чуждите инвестиции", отчита Ангел Келчев, който е мениджър "Сливания и придобивания" в българския офис на EY. Той е сред малкото отчитащи намаляваща активност на чуждите инвеститори в страната. "Все пак емблематични сделки като тази с "Фадата", КАИ от началото на годината и "Телерик" от миналата година демонстрират, че за сериозните родни компании винаги могат да се намерят инвеститори", допълва той. Иначе сред малкото примери за напускане на чуждестранен инвеститор е и продажбата на неотворилия мол Galleria Varna. Сделката е знакова не само с това, че е една от най-големите на имотния пазар за тази година, но и заради интересното бъдеще на сградата с над 100 хил. кв. метра застроена площ – за половината от тях все още се търси предназначение, но другата половина вместо клиенти ще посреща пациенти. Идеята на тримата нови български собственици, които са свързани с веригата болници "Сити клиник", е в сградата да има именно здравно заведение, най-вероятно многопрофилна болница. Имотният пазар се оказва сред най-активните напоследък сегменти. През последните месеци собствеността си смениха и два големи хотела – кюстендилският "Стримон СПА клуб" и варненският "Димят". След последните сътресения в гръцката банкова система очаквано се стигна и до промяна в собствеността на български финансови институции с гръцки собственици – през юли беше обявено, че Пощенска банка (част от групата на Eurobank) ще придобие българския бизнес на Alpha bank, която работи в страната чрез банков клон. Традиционно във фокуса на инвеститорите остава и IT секторът. В края на юли британската компания за застрахователни услуги Charles Taylor и фондът за дялови инвестиции The Riverside Co. купиха 80% от акциите на софтуерния разработчик "Фадата". Българското дружество доставя софтуерни решения предимно за застрахователния пазар. Сделката, чиято стойност не беше оповестена, оцени компанията на 20.4 млн. евро. Накъде Там, където го има, чуждестранният интерес е с ясна насоченост. "Фокусът на международните инвеститори ще е върху по-мащабните активи с външни пазари (особено в производствената индустрия, както и хранително-вкусовия сектор) и към по-малки и средни компании от сектори с висока добавена стойност, като например нишови играчи в софтуерни подсегменти", обяснява Юлиан Гиков, управляващ директор на "Райфайзен инвестмънт" и директор за Югоизточна Европа. Според прогнозата му общо за годината в страната ще има 30-40 по-значими сделки, като обемът на пазара ще е от порядъка на 600 млн. евро. "В помощ ще е привидната политическа стабилност, както и увеличаването на икономическия ръст, но за да се усети това и на M&A пазара, по правило растежът трябва да е поне 4-5%", обяснява той. "До края на годината вероятно ще се случат още интересни транзакции в IT и банковия сектор, както и в сферата на производството", коментира Климент Начков. Очакванията му са пазарът на офис площи също да продължава да се активизира. Ангел Келчев очаква в близко бъдеще активност в ТМТ (технологии, медии и телекоми) сектора, в хранителния бранш, както и в банковия, здравния и ритейл бизнеса.
Източник: Капитал (22.10.2015)

Биомандра за 4 млн. лв. ще започне работа край Горна Оряховица Горнооряховското предприятие "Планета 98", което се занимава със земеделие, животновъдство и преработка на месо, смята да навлезе и в млекопреработвателния бизнес. В момента компанията строи собствена мандра с дневен капацитет за преработка на 15 тона мляко и планира да произвежда традиционни български продукти - сирене, кашкавал, масло и кисело мляко, които няколко месеца след откриването трябва да са в категорията "био". Инвестицията в проекта е за 3.8 млн. лв., частично финансирана по европейска програма и с банков кредит, съобщи за "Капитал Daily" управителят на фирмата Цанко Цанев. Очаква се новата фабрика да заработи през май 2016 г. и в нея да бъдат наети 15 нови служители. През ноември "Планета 98" е закупила терена на бившия цех за двигатели в с. Поликраище срещу 120 хил. лв., показва справка в Имотния регистър. В имота с размер 3 дка вече има сграда с площ от 1000 кв.м, която ще бъде преустроена и оборудвана. Общата инвестиция е малко под 4 млн. лв., като от тях 2.75 млн. лв. са за реконструкция и оборудване, 915 хил. за транспортни средства, а останалите за техническия проект и бизнес плана, уточни Цанев. Проектът се финансира по европрограми и с кредит от Първа инвестиционна банка. Млякото за новата мандра - 12 тона, ще идва основно от собствената кравеферма на фирмата, която в момента е в преход към от конвенционално към биопроизводство. От двугодишния преходен период, в който се спира производството на фураж с торове, вече е изминала половината, което означава, че към края на 2016 г. млякото ще бъде чисто производство и тогава новата мандра ще стане био. "Планета 98" отглежда 600 млекодайни и още толкова млади животни, които захранва със собствени фуражи, в село Поликраище. Още около 3 т овче и козе мляко Цанев предвижда да бъдат закупувани от местни производители. В мандрата ще се произвеждат традиционни български млечни продукти, като част от тях ще бъдат за износ - в Германия, Австрия, Холандия и Италия, уточнява Цанков, който е проучил пазарите. Това ще е и първата продукция на компанията за външния пазар, а идеята на Цанков е до 70% от нея да се реализира извън България. В момента тя работи с мандра "Елена", а "Милком" произвеждат продукти на ишлеме под бранда на "Градски хали", които се продават във фирмените магазини на "Планета 98". Освен кравефермата, обработваемите земи и фирмените магазини "Планета 98" има птицеферма в с. Върбица и свинеферма в с. Писарево. И двете стопанства по думите на Цанков са високоавтоматизирани, което позволява във всяко от тях да работят само по двама души. Свинефермата, в която в момента има 3 хил. прасета, е с капацитет до 10 хил. животни годишно, a по-голямата част от продукцията отива за месокомбинат "Свищов". В птицефермата, чието производство е предназначено за холдинг "Амета" и "Градус", годишно се отглеждат около 700 хил. пилета. "Планета 98", както подсказва и името, е създадена през 1998 г., а предметът и на дейност е производство, преработка и реализация на животинска продукция. Компанията, собственост на Диана Алексиева и управлявана от Цанко Цанев, има 6 хил. декара обработваема земя, кравеферма, свинеферма и птицеферма. Всички съоръжения са в района на Горна Оряховица. "Планета 98" има и два фирмени магазина - в Горна Оряховица и наскоро откритият във Велико Търново. Производственият цикъл е затворен - от собствено производство на фуража, през отглеждането на животни и преработването на месото до продажбата на стоките. Сега в цикъла ще се включи и новият компонент млекопреработване, с което Цанков очаква приходите да се увеличат с 20% следващата година. Компанията, в която са заети около 50 души и засега работи само за местния пазар, показва добри резултати през последните години. За 2014 г. приходите на предприятието са малко над 9 млн. лв., а печалбата 1.6 млн. лв., година по-рано печалбата на компанията е 1.3 млн. лв. при оборот от 7 млн. лв., показва справка в Търговския регистър. "През 2015 г. бизнесът се развива много добре благодарение на европейското финансиране", обяснява Цанко Цанев и допълва, че новата биомандра е финансирана по мярка 4.2 за подпомагане на малки селскостопански производства.
Източник: Капитал (17.12.2015)