От последната сряда, 4 януари, всички производители на яйца трябва да са започнали да водят дневници за своите кокошки. В тях те вече отбелязват информация за начина на отглеждане на носачките, броят им, дневното добито количество яйца, броят и теглото на яйцата. Новото изискване е записано в специална промяна на една от множеството наредби на Министерството на земеделието, които все повече превръщат обикновения фермер в нещо средно между счетоводител, ветеринарен психолог, лекар и писател. Или с други думи - поредният пример как фермерството и преработката на хранителни продукти стават все по-трудни за малките и непрофесионални производители. Макар и на пръв поглед да е забавна, погледната в детайли, ситуацията в сектора на животновъдството преди членството на България в Европейския съюз е показателна за това какво предстои в целия бранш на земеделието и хранителната промишленост. Ако за някои други бизнеси това членство означава по-скоро бъдещо предизвикателство, за секторите на млеко- и месопреработката звездният или по-скоро невесел ден 1 януари 2007 г. вече настъпи. От началото на тази година след проверки на ветеринарни експерти около 100 български млеко- и месопреработвателни предприятия (от общо около 733 действащи) се оказаха зат­ворени, тъй като не са модернизирани и не отговарят на европейските изисквания за хигиена. За голяма част от фирмите това означава сигурно затваряне, а за други (на този етап неясно колко и кои) все още има шанс да заработят отново, но само ако до средата на годината успеят изцяло да се модернизират. Броят на затворените предприятия обаче може да се окаже и по-голям, тъй като проверките на ветеринарните експерти продължават. За компаниите този край е отдавна предизвестен, тъй като срокът, в който те трябваше да отговорят на евро­стандартите, изтече в края на 2005 г. Въпреки това и двата сектора са в шок. Първо, заради неяснотата още колко предприятия реално ще бъдат закрити до средата на годината и, второ, заради предстоящото разделение кой от оцелелите след 2007 г. ще получи дос­тъп до европейския пазар и кой ще трябва да се задоволи само с местния. Цялата тази ситуация няма как да не създаде нап­режение между конкурентите на пазара. Засега то остава прикрито, но именно с него се обяснява нежеланието не само на фирмите, но и на контролиращите ги институции да отговорят на въпроса какво точно ще се случи в двата сектора и на пазарите на мляко и месо след закриването на част от фирмите и след членството в евросъюза. Преброяването на мандрите Единственото ясно нещо в момента е, че право свободно да продават продукцията си в европейските страни след 1 януари 2007 г. ще имат само броени предприятия. След тази дата достъп до пазара в ЕС ще получат само фирми, които до края на годината получат одоб­рение за експорт в ЕС. Освен че трябва да фигурират в списъците на фирмите с лиценз за износ в съюза, предприятията от двата сектора трябва и напълно да отговорят на всички европейски стандарти за хигиена и качество на продукцията. Става въпрос за комплекс от условия към самите производствени сгради, машините, суровините, работниците и прочее. В месопреработващия бранш сега работят над 300 малки фирми (кланици, месопреработвателни и производители на млени меса). Други близо 180 от тях са предприятията с индустриален капацитет до един тон на ден. От всички тях към момента едва около 30 имат лиценз за експорт в страните от ЕС. Подобна е ситуацията и в млеко­преработвателния сектор. От общо 263 предприятия одобрение за износ в общността имат 33. Тоест от приблизително 700 действащи млеко- и месо­преработвателни предприятия едва за 63 е сигурно, че ще имат право свободно да продават продукцията си в ЕС след 2007 г. Доколко тези фирми ще могат да се конкурират на европейския пазар е съвсем отделен въпрос. Все пак те са с едни гърди напред спрямо останалите предприятия, които след 2007 г. ще бъдат подложени на още по- ожесточена конкуренция от чуждите компании. И сега вносът на суровини за месопреработката преобладава спрямо българското производство, а и в млечния сектор импортът също е значителен. Сивите ще бъдат бели Въпреки множеството неизвестни и фактат, че за много предприятия членството на България в ЕС означава загуба на бизнеса, повечето фирми не очакват да се стигне до драстично преструктуриране на двата сектора, нито пък до трусове на пазара след 2007 г. Засега никой не очаква нито дефицити на суровини, нито рязък скок в цените на продукцията. „Закриването на фирмите в сектора ще доведе до по-ясна идентификация на производителите. Очаквам потребителите да изострят вниманието си върху произхода и качеството на продуктите. Предприятията, които останат на пазара, няма да вдигнат цените. По-скоро ще изчезне практиката фирми от сивия сектор да продават на нереално ниски цени. Така, след като на пазара останат само изрядните компании, на купувачите привидно ще им се стори, че цените на месните продукти са се повишили, защото на пазара ще останат продуктите с по-високо качество и съответно с по-високи цени“, смята Атанас Янев, един от собствениците на „Браво“. От тази гледна точка и според други производители по-скоро може да се очаква, че двата сектора ще изсветлеят. Според собственика на „Тандем В“ Кирил Вътев от пазара след 2007 г. на практика ще изчезнат всички фирми, които сега работят с контрабандно внесено месо, не плащат данъци и осигуровки и правят дъмпинг на пазара. „Това едва ли ще доведе до дефицит на пазара, тъй като след 2007 г., когато отпадат всички ограничения за внос на храни (като мита, лицензи и квоти), в България ще влязат непознати европейски производители“, смята обаче Вътев. Големите - още по-големи „Едва ли ще има и сериозно преразпределяне на пазарни дялове между отделните фирми, тъй като във всеки от секторите си има лидери, които отдавна са отговорили на всички европейски изисквания. Вероятно след затварянето на някои от фирмите, които предлагат по-нискокачествени продукти, големите фирми ще засилят пазарните си позиции, но едва ли промяната ще е съществена“, прогнозира Любомир Лозанов, един от управляващите на „Амета холдинг“ (собственик на „Пилко“ - Разград). „Дяловете на фирмите, които се затварят, ще бъдат поети от останалите, но преразпределянето на пазара ще зависи преди всичко от качеството и известността на продуктите, както и от готовността на оцелелите компании да поемат съответните производствени мощности“, коментира Камен Стоянов от „Дил тур“, част от „Бела България“ и производител на кренвирши. Подобни очаквания имат и фирмите от млеко­преработвателния бранш. Според Траян Халаджов, изпълнителен директор на „Обединена млечна компания“, след закриването на предприятия от пазара ще изчезнат някои марки. „Повечето фирми, които ще бъдат затворени, са регионални - продават в своя район или в определени магазини, така че изчезването им няма да се отрази съществено на пазара“, смята още Халаджов. „Премахването на нелоялните производители от пазара ще освободи суровина и ще я насочи към останалите фирми. Това ще доведе до спад в цените на суровината и ще позволи на преработвателите да понижат себестойността, а може би и цените на продукцията си“, прог­нозира Георги Хаджийски, търговски директор на фирма „Хаджийски и фамилия“. Малките - погълнати Като на все още неосъзната необходимост и далечно бъдеще фирмите гледат на възможността за консолидация в двата сектора. „Окрупняването на фирми в месопреработвателния бранш трябваше да се случи отдавна, така както е в ЕС. Според европейските критерии за индустриални предприятия българските фирми са твърде малки и много трудно ще се състезават с конкурентите си от страните от общността, чиито производствени разходи са по-ниски. Аз съм за кооперирането, това е шанс за оцеляване“, коментира Кирил Вътев. „Млякото е всекидневна, основна стока, бизнесът е разпръснат, предприятията са много на брой. Има поне 20 големи фирми и затова е трудно да се стигне до консолидация, която да се отрази съществено на пазара. Окрупняването е неизбежно, но с каква скорост ще се развие зависи от икономическото развитие на страната“, смята Траян Халаджов. Според него едва ли в близките няколко години обаче ще се стигне до някакви сливания или окрупняване на фирми и в млекопреработвателния бранш. Макар и консолидацията засега да се струва твърде далечна и най-вече неатрактивна възможност на малките предприемачи, за много от тях тя неподозирано скоро ще се окаже единствен шанс за оцеляване. Или с други думи - предложение, което не може да бъде отказано.
Източник: Капитал (09.01.2006)

Собствена разяснителна кампания за необходимите мерки срещу заразата от птичи грип започва "Амета холдинг", обяви в петък в Разград директорът на животновъдното подразделение в компанията Майкъл Лонгли. Дружеството, което е собственост на Българо-американския инвестиционен фонд в България, е вторият по големина производител на птичи продукти у нас. За да научи стопаните в малките ферми от рисковите региони да пазят птиците си от опасната болест, компанията е издала 100 000 брошури. Текстовете са преведени от листовка, издавана от американския Департамент по селско стопанство, с която щатското правителство е провеждало сходна разяснителна кампания зад океана. Нивото на сигурност в един регион зависи от системата за защита в най-бедната ферма в района, предупреди Лонгли. Затова кампанията ще бъде насочена към дребните стопани в областите Разград, Шумен, Силистра и Търговище, където рискът е повишен. Листовките ще бъдат разпространявани с помощта на кметовете и санитарните власти. Специалисти на "Амета холдинг" ще участват в общоселски събрания, където ще обясняват техниките за безопасност. Целта е да се помогне на дребните стопани с експертен опит, с който международните компании разполагат.
Източник: Дневник (27.01.2006)

Фирма "Градус" - Стара Загора, вече притежава най-голямата птицекланица на Балканите, разположена на площ от 11 хиляди квадратни метра, с капацитет 8000 бройлера на час. Инвестирани са 35 млн. лева, от които 5 млн. евро са получени по програма САПАРД. Годишно заводът ще произвежда приблизително 40 хиляди тона пилешко месо, разфасовки, колбаси, полуфабрикати и деликатеси. В птицекланицата работят 350 служители, преминали през специално обучение. Оборудването е на фирма STORK - Холандия. В "Градус" е въведена задължителната система за анализ на опасностите и контрол на критичните точки HACCP. Освен това компанията е сертифицирана по международните стандарти за качество - ISO 9001:2000 и QS. "Инвестицията ни гарантира два пъти по-голям капацитет. Стратегията ни предвижда засилен експорт главно за ЕС, защото за такова модерно предприятие не съществуват разрешителни режими и пречки", казва Иван Ангелов, собственик на "Градус". Фирмата е основана през 1992 г. от двамата братя Иван и Лука Ангелови. Днес предприятието е най-големият производител на птичи продукти в страната. Разполага с фуражен завод, люпилни и птицеферми. Втората по пазарен дял фирма в сектора - "Пилко" - Разград, също е готова със своята нова птицекланица. Компанията е 100% собственост на "Амета холдинг" и предлага продуктите си под марката "Лудогорско пиле" и "Амета". Инвестицията в новата птицекланица е около 7 млн. евро, от които 5 млн. са по програма САПАРД. Построена е изцяло нова кланица с минимален капацитет 8000 бройки на час, цех за разфасовка, голямо хладилно стопанство, изгражда се нова инфраструктура. Новото предприятие заема 14 000 кв.м площ. В него вече работят 300 души на две смени. По експертни неофициални данни "Градус" държи 30%, а разградската компания - 25-26% от производството на птиче месо в страната. И двете фирми започнали строителството на новите кланици със свои пари, още преди да получат одобрение на проектите си по САПАРД. "Основната цел на тези инвестиции не е да се увеличи капацитетът, а да се отговори на евронормите. Ние и досега имахме достатъчно капацитет, но произвеждаме толкова, колкото можем да продаваме на печалба. С новите предприятия ще се отворят доста големи експортни възможности към съседни страни и Западна Европа. Но нашата концепция предвижда главно присъствие и развитие на местния пазар", коментира Любомир Лозанов, изпълнителен директор на "Пилко". Третият голям играч на пазара - "Птицекланица Добрич" АД, също изгражда изцяло нова кланица с оборудване от Холандия. Инвестицията включва още хладилна база и собствена пречиствателна станция. Строителството е на площ от 4 декара, а стойността му е 5 млн. евро от САПАРД. "Капацитетът на птицекланицата е до 6000 бройлера на час, което е два пъти повече от досегашните ни възможности", казва Иван Вълков, главен инженер. И уточнява, че компанията е построила със собствени средства колбасарски цех, в който са вложени около 800 000 лв. От няколко години изнасят птиче месо за Македония. Новата инвестиция ще даде възможност за експорт и на европейския пазар. Фирмата е приватизирана през 1998 г. Мажоритарен собственик е Иван Иванов - изпълнителен директор. През август стартира и новата птицекланица "Гала" в Монтана с капацитет 2000 бройки на час, съобщава Филип Филипов, собственик на инженеринговата консултантска фирма "Филмар". И уточнява, че проекти за инвестиции имат също "Еко пиле" - Варна, и "Галисман" - Нови пазар. Според него строителството е нормална тенденция за сектора, защото кланиците са крайно недостатъчни. През следващата година Новите вложения са доказателство, че браншът се оттласква от дъното след психозата с птичия грип, смята проф. Борис Стоименов, председател на Съюза на птицевъдите в България. Въпреки че е далеч от рекордните 190 хиляди тона през 1989 г., браншовата организация очаква производството да се повиши с 5000-6000 тона в сравнение с 2005 г. и промишленият добив да достигне около 90 хил. тона. През миналата година той е бил 86 хил. тона, а общото производство на птиче месо - 126 хил. тона, казва Иван Ангелов. След 1 януари 2007 г. обликът на бранша ще се определя от кланиците с възможности за промишлено производство. Ако до 1 януари те не заработят по европейските правила, секторът ще бъде ликвидиран", категоричен е Ангелов. След 1 януари 2007 г. в страната ще действа тарифната политика на ЕС спрямо трети страни. Тя е по-рестриктивна от действащите в момента тарифни ограничения в България. И тъй като основният внос на птиче месо е от Бразилия и САЩ, вероятно внесените количества ще са по-малко заради по-високите ограничения, прогнозира проф. Борис Стоименов. В същото време износът на български птичи продукти за трети страни (извън ЕС) ще бъде субсидиран, така както е за всички европейски компании. Мнозина свързват оцеляването си с цените на пилешкото. Заради страха от птичи грип и силно ограничената консумация 7-8 месеца птицевъдите продаваха на цени под себестойността на продукцията. Сега пазарът се връща към нормалните си равнища на потребление. Цените предпазливо вървят нагоре, но скок не се очаква, твърдят производители. "Вътрешното търсене е нормално, но цените са ниски засега", казва Благо Джиев, съсобственик в "Джиев" - Костинброд. Според него "браншът е разбит, в него има много случайни хора, малките фирми са се затворили в черупката си и работят за собственото си оцеляване". Любомир Лозанов от "Пилко" прогнозира, че производството на птиче месо през следващата година ще се увеличава. Той смята, че потреблението ще расте с около 8-10% годишно, като включва и засилващото се влияние на туристите, които са доста голям консуматор. Миналата година потреблението на птиче месо (включително и преработено под форма на колбаси) е достигнало 17-18 кг на глава от населението. През 1997 г. например статистиката отчита двойно по-малко потребление, но след това то расте годишно с около килограм, съобщават от браншовата организация. В САЩ се консумират 37.5 кг, в Бразилия - 32 кг, в страните от ЕС - около 20-22 кг на глава от населението.
Източник: Капитал (02.10.2006)