Съветът на директорите на "Българска соя – фабрика за преработка на маслодайни култури" - АД, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите на 28.V.1996 г. в 10 ч. в търговския офис на дружеството, София, ул. Сребърна 28, при следния дневен ред: 1. промени в устава на дружеството - увеличаване на капитала и промяна на седалището на дружеството; 2. промени в състава на съвета на директорите; 3. назначаване на експерт-счетоводител за 1996 г. Писмените материали по дневния ред са на разположение на акционерите в дружеството. Поканват се всички акционери или упълномощени от тях лица срещу представяне на временните удостоверения да вземат участие в общото събрание.
Източник: Държавен вестник (23.04.1996)

Съветът на директорите на "Българска соя - Фабрика за преработка на маслодайни култури" - АД, Павликени, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 9.V.1997 г. в 10 ч. в седалището на дружеството, ул. Ат. Хаджиславчев 21, при следния дневен ред: 1. отчет за дейността през 1996 г.; 2. освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите; 3. назначаване на експерт-счетоводител за 1997 г. Писмените материали по дневния ред са на разположение на акционерите в дружеството. Поканват се всички акционери или упълномощени от тях лица да вземат участие в общото събрание.
Източник: Държавен вестник (04.04.1997)

Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа на основание § 11, ал. 2 ЗППДОбП обявява, че са сключени следните сделки през май 1997 г.: 1. "Българска оризарна" - ЕАД, Пловдив; купувач "Кремер - София" - ООД, София; цена 1 800 325 хил. лв., платима в деня на сключване на договора; 2. "Млечна промишленост - Пазарджик" - ЕАД, Пазарджик; купувач "Млечна промишленост - 96" - АД, Пазарджик; цена 1 550 000 хил. лв. при разсрочено плащане за 8 г.; 3. магазин за земеделски инвентар - Варна, обособена част от "Малтехагро" - ЕООД, Ботевград; купувач ЕТ "Коледжиков - Иван Иванов" - Варна; цена 20 045 хил. лв., като 30 % - в брой в деня на сключване на договора, а останалата част - в срок до 4 месеца; 4. участък за производство и продажба на зеленчуци - Пловдив, обособена част от "Полимерстрой" - ЕООД, София; купувач "Полимерстрой" - ООД, Пловдив; цена 15 514 хил. лв. при разсрочено плащане за 6 г. с едногодишен гратисен период; 5. "Месокомбинат - Карлово" - ЕАД, Карлово; купувач "Бони оборот производство Ловеч" - ЕООД, Ловеч; цена 571 000 хил. лв., като 50 % - в брой в деня на сключване на договора, и 50 % - в ЗУНК в срок до 7 дни; 6. "Агротехстрой - 62" - ЕООД, Кърджали; купувач "Агротехстрой - 97" - АД, Кърджали; цена 81 000 хил. лв. при разсрочено плащане за 6 г. с едногодишен гратисен период; 7. "Златна Тракия" - ЕООД, Харманли; купувач "Био - прим - агро" - ООД, Хасково; цена 502 000 хил. лв., като 50 % - в брой в срок до 3 работни дни от датата на сключване на договора, и 50 % - в ЗУНК до 30 дни; 8. "Родина" - ЕАД, Хасково; купувач "Родина" - АД, Хасково; цена 356 000 хил. лв., като 10 % - в деня на сключване на договора, а останалата част - при разсрочено плащане за 6 г.; 9. "Плиска" - ЕООД, Шумен; купувач "Плиска - 97" - ООД, Шумен; цена 839 000 хил. лв. при разсрочено плащане за 5 г.; 10. агроучастък - Айтос, обособена част от "Сем - Кар - Айт" - ЕООД, Карнобат, купувач "Сем - Кар - Айт" - АД, Айтос; цена 24 845 хил. лв. при разсрочено плащане за 6 г. с едногодишен гратисен период; 11. "Винко" - ЕООД, Силистра; купувач "Владимир Дистилърс къмпани" - ООД, София; цена 1 220 000 хил. лв., като 50 % - в брой в срок до 5 работни дни от датата на сключване на договора, и 50 % - в ЗУНК в срок до 10 работни дни; 12. свинеферма, част от "Тракийски протеин" - ЕООД, с. Труд, купувач Живко Кодинов Филев от с. Маноле, Пловдивска област; цена 11 185 хил. лв. при разсрочено плащане в срок 10 г. по чл. 35, т. 2 ЗППДОбП; 13. "Фураж - Росица" - ЕООД, Павликени; купувач "Българска соя" - АД, Павликени; цена 850 000 хил. лв., платими в срок до 14 дни от датата на сключване на договора; 14. "Екопротеин" - ЕООД, Русе; купувач "ТЕ - 45" - АД, Русе; цена 40 217 хил. лв., като 10 % - в брой в деня на сключване на договора, а останалата част - в срок до 2 месеца; 15. "Роса" - ЕАД, Попово; купувач "Роса - М" - АД, София; цена 913 000 хил. лв., като 52 % - в брой в срок до 3 дни от датата на сключване на сделката, а останалата част - в срок до 7 дни; 16. "Винзавод - Асеновград" - ЕАД, Асеновград; купувач "Вини - АС" - АД, Асеновград; цена 3 040 000 хил. лв., като 10 % - в брой в деня на сключване на договора, а останалата част - на пет равни годишни вноски с едногодишен гратисен период; 17. "Лактис - Бяла" - ЕАД, гр. Бяла; купувач "Фаланга - Кузеви" - ЕООД, Пловдив, цена 121 501 хил. лв., платими в брой в деня на сключване на договора; 18. "Малтехагро" - ЕООД, Ботевград; купувач "Малтехагро - 96" - ООД, Ботевград; цена 133 000 хил. лв. при разсрочено плащане за 5 г. с едногодишен гратисен период; 19. "Месокомбинат - Ловеч" - ЕАД, Ловеч; купувач "Бони оборот производство Ловеч" - ЕООД, Ловеч; цена 106 000 хил. лв., като 50 % - в брой в деня на сключване на договора, а останалата част - в срок до 3 дни; 20. "Растма май" - ЕАД, Бойчиновци; купувач "Региана - ВК", Козлодуй; цена 203 002 хил. лв., като 50 % - в брой в срок до 14 дни от датата на сключване на договора, а останалата част - в срок до 45 дни.
Източник: Държавен вестник (08.08.1997)

Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа на основание § 11, ал. 2 ЗППДОбП обявява, че са сключени следните сделки през май 1997 г.: "Фураж - Росица" - ЕООД, Павликени; купувач "Българска соя" - АД, Павликени; цена 850 000 хил. лв., платими в срок до 14 дни от датата на сключване на договора;
Източник: Държавен вестник (08.08.1997)

Великотърновският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ с решение от 1.IV.1996 г. по ф.д. № 466/96 вписа в търговския регистър акционерно дружество с фирма "Българска соя - Фабрика за преработка на маслодайни култури" - АД, със седалище с. Стамболово, община Павликени, Ловешка област, с предмет на дейност: маркетинг, инженеринг, предприемачество, производство, преработка и търговия в областта на фуражите и растителните масла в страната и в чужбина, както и всякакви други стопански дейности, незабранени със закон, и с капитал 1 000 000 лв., разпределен в 1000 акции на приносител по 1000 лв. Дружеството е с неопределен срок, с едностепенна система на управление със съвет на директорите от трима членове в състав: Огнян Георгиев Денчев - председател и изпълнителен директор, Цветан Стефанов Петков и Милко Колев Белев, и се представлява от Огнян Георгиев Денчев.
Източник: Държавен вестник (01.10.1997)

Великотърновският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 8.VIII.1996 г. по ф.д. № 466/96 вписа в търговския регистър промени за "Българска соя - фабрика за преработка на маслодайни култури" - АД, с. Стамболово: вписва ново седалище - гр. Павликени, ул. Атанас Хаджиславчев 21, Ловешка област; увеличава капитала от 1 000 000 лв. на 28 120 000 лв., разпределен в 28 120 обикновени акции на приносител по 1000 лв., чрез издаване на нови 27 120 обикновени акции на приносител по 1000 лв.; заличава члена на съвета на директорите Милко Колев Белев; вписа за член на съвета на директорите Томи Нейл Улри.
Източник: Държавен вестник (14.11.1997)

Съветът на директорите на "Българска соя - Фабрика за преработка на маслодайни култури" - АД, Павликени, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно общо събрание на акционерите на 27.IV.1998 г. в 11 ч. в София, ул. Шипка 3, при следния дневен ред: 1. доклад за дейността на дружеството, годишен счетоводен отчет за 1996 - 1997 г. и доклад на експерт-счетоводителя; предложение за решение - ОС приема доклада за дейността на дружеството, годишния счетоводен отчет за 1996 - 1997 г. и доклада на експерт-счетоводителя; 2. освобождаване от отговорност членовете на СД; предложение за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на СД за дейността им през 1996 - 1997 г.; 3. увеличаване на капитала и изменения и допълнения в устава на дружеството; предложение за решение - ОС приема предложението за увеличаване на капитала и за изменения и допълнения в устава на дружеството; 4. назначаване на дипломиран експерт-счетоводител за 1998 г.; предложение за решение - ОС назначава експерт-счетоводител съгласно предложението на СД. Писмените материали по дневния ред са на разположение на акционерите в търговския офис на дружеството. Поканват се акционерите лично или чрез упълномощени представители да вземат участие в общото събрание
Източник: Държавен вестник (20.03.1998)

Великотърновският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 3.VII.1997 г. по ф.д. № 466/96 вписа в търговския регистър промени за "Българска соя - Фабрика за преработка на маслодайни култури" - АД, Павликени: заличава вписаните членове на съвета на директорите; вписа нов съвет на директорите от 3 членове в състав: Огнян Георгиев Денчев, Цветан Стефанов Петков и Томас Майкъл Хигинс; дружеството ще се представлява от председателя на СД и изпълнителен директор Огнян Георгиев Денчев.
Източник: Държавен вестник (31.03.1998)

Великотърновският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 261, ал. 1 ТЗ с решение от 17.VII.1997 г. по ф.д. № 4040/91 вписа в търговския регистър промени за "Фураж - Росица" - ЕООД, Павликени: вписа за съдружник "Българска соя - Фабрика за преработка на маслодайни култури" - АД, Павликени; преобразува дружеството в дружество с ограничена отговорност "Фураж - Росица" - ООД (изписва се и на латиница); вписа за управители Огнян Георгиев Денчев и Цветан Стефанов Петков, които ще управляват дружеството с управителя Павлина Петкова Джамбова - тримата заедно или поотделно.
Източник: Държавен вестник (31.03.1998)

Съветът на директорите на "Българска соя - Фабрика за преработка на маслодайни култури" - АД, Павликени, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите на 19.X.1998 г. в 11 ч. в София, ул. Шипка 3, при дневен ред: увеличаване на капитала на дружеството; проект за решение - общото събрание приема предложението за увеличаване на капитала на дружеството. Материалите по дневния ред на общото събрание са на разположение на акционерите в седалището на дружеството.
Източник: Държавен вестник (09.09.1998)

Великотърновският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 9.XI.1998 г. по ф.д. № 466/96 вписа в търговския регистър промени за "Българска соя - Фабрика за преработка на маслодайни култури" - АД, Павликени: увеличава капитала на дружеството от 28 120 000 лв. на 50 000 000 лв., разпределен в 50 000 обикновени акции на приносител по 1000 лв., чрез издаване на нови 21 880 акции по 1000 лв.; вписа ново седалище и адрес на управление на дружеството - Павликени, ул. Тошо Кътев 5.
Източник: Държавен вестник (27.11.1998)

Съветът на директорите на "Българска соя - Фабрика за преработка на маслодайни култури" - АД, Павликени, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно общо събрание на акционерите на 23.IV.1999 г. в 11 ч. в Павликени, ул. Тошо Кътев 5, при следния дневен ред: 1. доклад за дейността на дружеството, годишен счетоводен отчет за 1998 г. и доклад на експерт-счетоводителя; предложение за решение - ОС приема доклада за дейността на дружеството, годишния счетоводен отчет за 1998 г. и доклада на експерт-счетоводителя; 2. освобождаване от отговорност членовете на СД; предложение за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на СД за дейността им през 1998 г.; 3. назначаване на дипломиран експерт-счетоводител за 1999 г.; предложение за решение - ОС назначава експерт-счетоводител съгласно предложението на СД. Писмените материали по дневния ред са на разположение на акционерите в дружеството. Поканват се акционерите лично или чрез упълномощени представители да вземат участие в общото събрание.
Източник: Държавен вестник (09.03.1999)

Великотърновският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 8.III.1999 г. по ф.д. № 400/99 вписа в търговския регистър еднолично дружество с ограничена отговорност "Българска соя - Павликени" - ЕООД (изписва се и на латиница), със седалище и адрес на управление Павликени, ул. Тошо Кътев 5, с предмет на дейност: преработка, производство и търговия, внос и износ в областите на фуражните и маслодайните култури на компоненти и добавки за фуражното производство, оползотворяване на отпадъчни и субпродукти от птицевъдство и месопреработка, както и всякакви други дейности, незабранени със закон, и с капитал 5 000 000 лв., собственост на "Българска соя - Фабрика за преработка на маслодайни култури" - АД, Павликени. Дружеството е с неопределен срок и се управлява и представлява от управителя Цветан Стефанов Петков.
Източник: Държавен вестник (25.05.1999)

Съветът на директорите на "Соинвест" - АД, Павликени, по искане на акционера "Българска соя - Фабрика за производство на маслодайни култури" - АД, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите на 29.IX.1999 г. в 14 ч. в офиса на дружеството в Павликени, ул. Тошо Кътев 5, при следния дневен ред: 1. увеличаване броя на членовете на съвета на директорите, промяна в състава му и определяне на възнаграждението на членовете му; предложение за решение - общото събрание приема предложението на "Българска соя - Фабрика за производство на маслодайни култури" - АД, за увеличаване броя на членовете на съвета на директорите, промяна в състава му и определяне на възнаграждението на членовете му; 2. разни. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 15 ч., на същото място и при същия дневен ред, независимо от представения капитал. Писмените материали по дневния ред са на разположение на акционерите в дружеството. Поканват се акционерите лично или чрез упълномощени представители да вземат участие в общото събрание.
Източник: Държавен вестник (20.08.1999)

Съветът на директорите на "Българска соя - Фабрика за преработка на маслодайни култури" - АД, по искане на акционера Българо-американски инвестиционен фонд, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите на 29.IX.1999 г. в 11 ч. в офиса на дружеството в Павликени, ул. Тошо Кътев 5, при следния дневен ред: 1. освобождаване на членове на съвета на директорите и избор на нови членове; предложение за решение - общото събрание приема предложението на Българо-американски инвестиционен фонд за освобождаване на членове на съвета на директорите и избор на нови членове; 2. разни. Писмените материали по дневния ред са на разположение на акционерите в дружеството. Поканват се акционерите лично или чрез упълномощени представители да вземат участие в общото събрание.
Източник: Държавен вестник (20.08.1999)

Великотърновският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ и § 5 ЗДЛ с решение от 21.IX.1999 г. по ф.д. № 466/96 вписа в търговския регистър промени за "Българска соя - Фабрика за преработка на маслодайни култури" - АД, Павликени: деноминира капитала на дружеството от 50 000 000 лв. на 50 000 лв.; увеличава капитала на дружеството от 50 000 лв. на 150 000 лв.; вписа дружеството с ново наименование - "Амета холдинг" - АД; заличава вписаните членове на съвета на директорите; вписа нов съвет на директорите от 5 членове в състав: Димитринка Алексиева Дрбохлавова, Милко Колев Белев, Огнян Георгиев Денчев, Томас Майкъл Хигинс и Цветан Тодоров Лъжански; дружеството се управлява и представлява от изпълнителните директори Огнян Георгиев Денчев и Цветан Тодоров Лъжански заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (26.10.1999)

Великотърновският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ и § 5 ЗДЛ с решение от 7.X.1999 г. по ф.д. № 400/99 вписа в търговския регистър промени за "Българска соя - Павликени" - ЕООД, гр. Павликени: деноминира капитала на дружеството от 5 000 000 лв. на 5000 лв.; заличава управителя Цветан Стефанов Петков; вписа за управител на дружеството Цветан Тодоров Лъжански.
Източник: Държавен вестник (26.10.1999)

Великотърновският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 26.XI.1999 г. по ф.д. № 466/96 вписа в търговския регистър промени за "Амета холдинг" - АД, Павликени: заличава вписания съвет на директорите; вписа нов съвет на директорите от 5 членове в състав: "Мона" - АД, София, "Българо-американски инвестиционен фонд" (БАИФ) - гр. Чигаго, САЩ, "Бългериън-Америкън Пропърти Мениджмънт" - ЕООД, София, "Сердика Ентърпрайсис" - ЕООД, София, и "Пилко - БС" - ЕООД, Разград; вписа за управляващ и представляващ дружеството "Сердика Ентърпрайсис" - ЕООД, София, представлявано от изпълнителния директор Цветан Тодоров Лъжански.
Източник: Държавен вестник (17.12.1999)

Великотърновският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 26.XI.1999 г. по ф.д. № 466/96 вписа в търговския регистър промени за "Амета холдинг" - АД, Павликени: заличава вписания съвет на директорите; вписа нов съвет на директорите от 5 членове в състав: "Мона" - АД, София, "Българо-американски инвестиционен фонд" (БАИФ) - гр. Чигаго, САЩ, "Бългериън-Америкън Пропърти Мениджмънт" - ЕООД, София, "Сердика Ентърпрайсис" - ЕООД, София, и "Пилко - БС" - ЕООД, Разград; вписа за управляващ и представляващ дружеството "Сердика Ентърпрайсис" - ЕООД, София, представлявано от изпълнителния директор Цветан Тодоров Лъжански.
Източник: Държавен вестник (17.12.1999)

Към 31.03.2001 г. общия размер на дългосрочното задължение на Фураж-Росица АД-Павликени към БАИФ възлиза на 1612 хил. лв., към БАКБ 1236 хил лв и към Амета полдинг - 138 хил. лв. От БНП Дрезднербанк се ползва краткосрочен кредит в размер на 973 хил лв.
Източник: ЦМП (31.03.2001)

Съветът на директорите на "Амета холдинг" - АД, Павликени, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на дружеството на 29.V.2001 г. в 9 ч. в Павликени, ул. Тошо Кътев 5, при следния дневен ред: 1. приемане отчета на СД за дейността на дружеството през 2000 г.; проект за решение - ОСА одобрява отчета за дейността на СД за работата му през 2000 г. и го приема; 2. приемане годишния счетоводен отчет на дружеството за 2000 г.; проект за решение - ОСА приема годишния счетоводен отчет на дружеството за 2000 г.; 3. приемане доклад на дипломирания експерт-счетоводител за 2000 г.; проект за решение - ОСА приема доклада на дипломирания експерт-счетоводител за 2000 г.; 4. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2000 г.; проект за решение - ОСА освобождава от отговорност членовете на СД за дейността им през 2000 г.; 5. избор на съвет на директорите на дружеството; проект за решение - ОСА избира СД според направеното предложение на акционерите; 6. избор на експерт-счетоводител за 2001 г.; проект за решение - ОСА избира експерт-счетоводител за 2001 г. според направеното предложение на СД; 7. разни. Акционерите на дружеството се канят лично или чрез писмено упълномощен свой представител да вземат участие в работата на общото събрание. Регистрацията ще се извърши същия ден до 8 ч. и 45 мин. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание на акционерите на дружеството ще се проведе същия ден в 11 ч., на същото място и при същия дневен ред. Материалите по дневния ред и проектите за решения са на разположение на акционерите в седалището на дружеството.
Източник: Държавен вестник (24.04.2001)

1. - Съветът на директорите на "Амета Холдинг" - АД, Павликени, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на дружеството на 3.IХ.2002 г. в 10 ч. в Павликени, ул. Тошо Кътев 5, при следния дневен ред: 1. приемане отчета на СД за дейността на дружеството през 2001 г.; проект за решение - ОС одобрява отчета за дейността на СД за работата му през 2001 г. и го приема; 2. приемане на годишния счетоводен отчет на дружеството за 2001 г.; проект за решение - ОС приема годишния счетоводен отчет на дружеството за 2001 г.; 3. приемане доклада на дипломирания експерт-счетоводител за 2001 г.; проект за решение - ОС приема доклада на дипломирания експерт-счетоводител за 2001 г.; 4. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2001 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на СД за дейността им през 2001 г.; 5. увеличаване капитала на дружеството; проект за решение - ОС взема решение за увеличаване на капитала на дружеството по предложение на акционерите; 6. промени в устава на дружеството; проект за решение - ОС взема решение за приемане на предложените промени в устава на дружеството; 7. промяна във фирменото наименование; проект за решение - ОС взема решение за промяна на фирменото наименование по направеното предложение; 8. избор на съвет на директорите на дружеството; проект за решение - ОС избира СД според направеното предложение на акционерите; 9. избор на експерт-счетоводител за 2002 г.; проект за решение - ОС избира експерт-счетоводител за 2002 г. според направеното предложение на СД; 10. разни. Акционерите на дружеството се канят лично или чрез писмено упълномощен свой представител да вземат участие в работата на общото събрание. Регистрацията ще се извърши същия ден до 9 ч. и 45 мин. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 11 ч., на същото място и при същия дневен ред. Материалите по дневния ред и проектите за решение са на разположение на акционерите в седалището на дружеството.
Източник: Държавен вестник (02.08.2002)

Великотърновският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 21.V.2002 г. по ф. д. № 466/96 вписа промени за "Амета холдинг" - АД, Павликени: заличава като членове на съвета на директорите "Мона" - АД, София, и "Пилко - БС" - ЕООД, Разград; заличава Цветан Тодоров Лъжански като председател и изпълнителен член на съвета на директорите на дружеството "Сердика Ентърпрайсис" - ЕООД, София, управляващ и представляващ "Амета холдинг" - АД, Павликени; вписа за членове на съвета на директорите "Сердика Ентърпрайсис" - ЕООД, София, представлявано от своя упълномощен представител Любомир Борисов Лозанов - председател и изпълнителен директор, "Бългериън-Америкън Пропърти Мениджмънт" - ЕООД, София - зам.-председател, и "БАИФ" - САЩ - член; вписа "Сердика Ентърпрайсис" - ЕООД, София, в качеството му на изпълнителен член на дружеството, управляващ и представляващ "Амета холдинг" - АД, Павликени, което дружество да се представлява от Любомир Борисов Лозанов.
Източник: Държавен вестник (05.09.2002)

Великотърновският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 4.VI.2002 г. по ф. д. № 160/97 вписа в търговския регистър промени за "Соинвест" - АД, Павликени: заличи като член на СД, изп. директор, управляващ и представляващ дружеството Цветан Тодоров Лъжански; заличи като изп. директор, управляващ и представляващ дружеството Станислав Кирилов Дечев; вписа за членове на СД "Сердика Ентърпрайсис" - ЕООД, София, представлявано от своя упълномощен представител Любомир Борисов Лозанов - изп. директор, "Амета Холдинг" - АД, Павликени - председател на СД, "Българо-американска кредитна банка" - АД, София - зам.-председател, и Станислав Кирилов Дечев; вписа "Сердика Ентърпрайсис" - ЕООД, София, което се представлява от своя упълномощен представител Любомир Борисов Лозанов, като изп. директор, управляващ и представляващ дружеството самостоятелно.
Източник: Държавен вестник (05.09.2002)

Разградският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ регистрира промени по ф. д. № 506/2002 за "Амета холдинг" - АД: вписа ново седалище и адрес на управление - Разград, Индустриална зона, гара Разград - Птицекланица; увеличава капитала от 150 000 лв. на 5 550 000 лв.; вписва нов съвет на директорите в състав: "Средец ентърпрайс" - ЕООД, с представител Любомир Борисов Лозанов, Българо-американски инвестиционен фонд и "Бългериън-америкън пропърти мениджмънт" - ЕООД, и се представлява от изпълнителния директор "Средец ентърпрайс" - ЕООД, с представител Любомир Борисов Лозанов.
Източник: Държавен вестник (11.03.2003)

Разградският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ регистрира промени по ф. д. № 508/2002 за "Соинвест" - АД: вписа ново седалище и адрес на управление - Разград, Индустриална зона, гара Разград - Птицекланица; вписва нов съвет на директорите в състав: "Средец ентърпрайс" - АД, с представител Любомир Борисов Лозанов, "Българо-американска кредитна банка" - АД, "Бългериън-америкън пропърти мениджмънт" - ЕООД, "Амета холдинг" - АД, и Станислав Кирилов Дечев; дружеството ще се представлява от изпълнителния директор "Средец ентърпрайс" - АД, с представител Любомир Борисов Лозанов.
Източник: Държавен вестник (11.03.2003)

Разградският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ регистрира промени по ф. д. № 507/2002 за "Фураж Росица" - АД: вписа ново седалище и адрес на управление - Разград, Индустриална зона, гара Разград - Птицекланица; увеличава капитала от 50 000 лв. на 2 100 000 лв., разпределен в 210 000 поименни акции по 10 лв.; вписа предмет на дейност: производство на комбинирани фуражи, изкупуване, съхранение, заготовка на зърнени храни, търговия и съхранение на зърно, дейност като публичен склад, търговска дейност в страната и в чужбина; вписва нов съвет на директорите в състав: "Средец ентърпрайс" - ЕООД, с представител Любомир Борисов Лозанов, "Българо-американска кредитна банка" - АД, и "Амета холдинг" - АД; дружеството ще се представлява от изпълнителния директор "Средец ентърпрайс" - ЕООД, с представител Любомир Борисов Лозанов.
Източник: Държавен вестник (11.03.2003)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение по ф. д. № 4191/2003 вписа в търговския регистър едноличн дружество с ограничена отговорност "ЛПМ" - ЕООД, със седалище и адрес на управление София, район "Витоша", кв. Симеоново, ул. 47 № 7, с предмет на дейност: сделки с недвижими имоти, туристически услуги и всякакъв друг вид услуги, покупка на стоки с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, търговско представителство и посредничество, всякакъв вид търговски сделки с местни и чуждестранни лица, консултантски, информационни, програмни и други услуги, хотелиерство, сделки с интелектуална собственост, всякаква друга търговска дейност, незабранена със закон. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 5000 лв., с едноличен собственик на капитала и управител Цветан Тодоров Лъжански, който го управлява и представлява.
Източник: Държавен вестник (09.09.2003)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ с решение от 26.II.2004 г. по ф. д. № 1910/2004 вписа в търговския регистър под № 82047, том 987, стр. 92, акционерно дружество с фирма "Екопак България" - АД, със седалище и адрес на управление София, район "Възраждане", ул. Охридско езеро 3, с предмет на дейност: извършване на дейност на лицензирана организация по оползотворяване съгласно Закона за управление на отпадъците (след получаване на съответно разрешение), извършване на услуги в полза на компаниите, задължени да организират оползотворяването и рециклирането на отпадъчни опаковки, извършване на посредничество, свързано с вторични сурови материали, предоставяне на консултации в сферата на общинското управление на отпадъците, организиране на квалификации и обучителни програми в сферата на управлението на отпадъците, консултантска дейност, свързана с комуналното управление на отпадъците, извършване на търговски дейности и услуги в своя полза и за своя сметка, както и в полза на своите клиенти, респективно компаниите, задължени да организират оползотворяването и рециклирането на пусканите на пазара опаковки съгласно нормативната уредба, както и всяка съпътстваща или помощна дейност, незабранена със закон. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 50 000 лв., разпределен в 500 поименни акции с номинална стойност 100 лв., има съвет на директорите в състав: Мълиган Пол Дейвид - председател, Микулски Цезари Анджей, Ивац Марков Николов, "Агрима" - АД, представлявано от генералния директор Георги Иванов Гановски, Николай Стефанов Андреев, Александър Георгиев Грънчаров, Цветан Тодоров Лъжански - изпълнителен директор, и Жак Бернар Мари Понти - изпълнителен директор, и "Готмар" - ЕООД, представлявано от Мина Тенчева Николова. Дружеството се управлява и представлява от изпълнителните директори Цветан Тодоров Лъжански и Жак Бернар Мари Понти заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (22.03.2005)

Разградският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ регистрира промяна по ф. д. № 506/2002 за "Амета холдинг" - АД: увеличава капитала от 5 550 000 лв. на 13 860 000 лв., разпределен в 13 860 000 поименни акции по 1 лв.
Източник: Държавен вестник (12.07.2005)

Плевенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 12.VII.2004 г. по ф. д. № 809/98 вписа промени за "Свиневъдство - Аспарухово" - ЕООД, с. Аспарухово, област Плевен: вписва като едноличен собственик на капитала на дружеството "Амета холдинг" - АД, Разград (рег. по ф. д. № 506/2002 на Разградския окръжен съд), представлявано от "Сердика ентърпрайс" - ЕООД, представлявано от Любомир Борисов Лозанов; дружеството се представлява и управлява от управителя Любомир Борисов Лозанов.
Източник: Държавен вестник (22.07.2005)

Огнян Денчев е управител на “Еврогрин” ­ Михалци ­ първата българска фирма от земеделския сектор, сертифицирана т.г. по ISO 9001:2000. Тя е правоприемник на “Одексим” ­ Павликени, която реализира проект на стойност 1 млн. евро и въведе холандското ноу-хау в родното розопроизводство. От 2005 г. започна първото в страната контейнерно производство на растения. От 10 г. работи с холандска фирма “Еврогрин Гоорен”, с който е в процес на сливане в единна холдингова структура. Фирмата обработва 400 дка в землището на Михалци. Постоянно заети в нея са 50 работници, а по време на кампания ­ 150 човека. Средната им заплата по време на кампанията е 500 лв. месечно. Огнян Денчев е завършил средното си образование в САЩ. По професия е строителен инженер. Завършил е и Университета за световно стопанство със специалност “Икономика”. ­ Г-н Денчев, какви врати отваря пред вас новият сертификат и за какво точно е той? ­ Т.г. дружеството ни беше сертифицирано по стандарта ISO 9001:2000 ­ международен стандарт за управление на качеството. Взехме сертификат от оторизираните организации от Англия, Холандия и САЩ. Ние сме първата българска фирма от областта на земеделието, която притежава този документ. Сертифицирането отне половин година, но процедурата ще продължи още 3 години, през които ние ще защитаваме получения документ. Но този сертификат отваря още по-широко вратите на европазара пред нашата фирма. В розопроизводството трябва да спазваме над 100 европейски стандарта, които обхващат целия производствен процес. Нашата фирма спазва всички тези изисквания, защото отдавна работим по европейски маниер. Излиза, че фирмата ни е в Европа още преди официалното приемане на страната ни. ­ Разкажете повече за бъдещата холдингова структура. ­ Регистрирали сме три фирми с общото название “Еврогрин” ­ българска, смесена българо-холандска и холандска. Родната “Еврогрин” ООД е със седалище в с. Михалци и има за задача да произвежда и опакова посадъчен материал от рози. Провоприемник е на “Одексим” ­ Михалци, която реализира 1 млн. евро за въвеждане на холандска ноу-хау технология в розопроизводството Втората смесена фирма е “Еврогрин Интернешънъл” и има за задача да започне дистрибуция, продажби на българския пазар и впоследствие на Балканския полуостров. Отчитаме, че Румъния и Македония са нововъзникващи пазари и затова създаваме смесената фирма, за да обхванем тези потенциални пазари. Тя е с 50 % българско и 50 % холандско участие. Трета е холандската фирма “Еврогрин Гоорен”, която се занимава с дистрибуцията на произведения от нас посадъчен материал. Реализира продукцията ни в повечето европейски страни и дори в Япония. Контактите ни с холандския партньор са от 10 години и това е време на изграждане на взаимно доверие. Сега искаме да създадем интернационален холдинг от трите фирми, чиито имена започват с “Еврогрин”. Предимството на такъв холдинг е, че заедно издържаме на натиска на хипермаркетните вериги от Европа за намаляване на цената на посадъчния материал. ­ Какви пазарни “бариери” падат пред интернационални обединения като “Еврогрин”? ­ При износ на продукцията ни няма мита. Изискват се фитосанитарни сертификати при експорт. Т.г. влизаме в големите супермаркетни вериги “Алди”, “Норма”, “Милкънсънс” и др. Друго предимство на нашето производство е ниската цена и високото качество. Предимството ни в България е, че може да поддържаме ниска себестойност на продукцията заради по-евтината работна ръка. Основните ни конкуренти на европейския пазар са Полша и Унгария, които, след като влязоха в ЕС, повишиха цената на посадъчния материал от рози. Цените им са по-високи с около 20­50 % от нашите. Затова т.г. ще останат непродадени рози не само в Полща и Унгария, но и в останалите европейски страни розопроизводителки като Белгия, Холандия. Освен това през настоящата година има свръхпроизводство на посадъчен материал и затова цените спаднаха с 10­15 %. ­ Какво количество посадъчен материал се изнася т.г. и кои сортове са хит на европейския пазар? ­ През т.г. ще изнесем на европейския пазар 1,2 млн. бройки посадъчен материал от рози. Над 80 % от количествата заминават за Холандия и оттам се дистрибутират към останалите европейски страни и Япония. В момента на европейски пазар са хит рози с червен и бял цвят. Преди 4­5 г. се търсеха оранжеви и жълти. През т.г. излизат на мода и увивните сортове рози. Напоследък се наблюдава и завишен интерес към миниатюрните рози, високи до 30 см, с миниатюрни цветчета. Друга нова тенденция е, че европейците започнаха да предпочитат силно ухаещи рози. Нашата продукция отива в Холандия и оттам се дистрибутира към Белгия, Германия, Италия, чак в Япония. ­ Колко вървят розите на европазара? ­ Пазарът на рози се диференцира в три ценови нива. Първото включва съвременно селекционирани рози, които са нещо като висш пилотаж, като цената им е 15­20 евро. Но това са лицензирани сортове, които нямаме право да произвеждаме в България, те се купуват предимно от колекционери. Второто ниво са рози, които се продават в градинските центрове из цяла Европа, като цената им е 4­5 евро бройката. Третото ­ най-ниското ниво е пласирането на продукцията в супермаркетите, обикновено по време на промоционални кампании през пролетта. Това става обикновено през февруари, март, когато всеки се замисля какви растения да засади в градината си. Цената на роза варира от 1 до 1,50 евро. България изнася рози за вериги, които реализират 80 % от продажбите на рози. ­ На каква стойност е проектът за контейнерно производство на растения? ­ 150 000 лв., осигурени от Холандия. С нашия партньор решихме да развием контейнерното производство на растения в България ­ отглеждане на декоративни растения в саксии. Прилагаме изцяло холандско ноу-хау в това производство. Тази година купихме всички съоръжения, оранжериите, растенията, дори торо-почвения субстрат от Холандия. Пренесохме изцяло холандския модел в това производство тук, в Михалци. Произведохме 150 000 растения. Ние сме първата фирма в България, която реализира контейнерно производство на растения по холандски образец, със съоръжения, сортов състав и хранителна среда, внос от северната държава. ­ Пострада ли фирмата от наводненията? ­ Три пъти река Росица излезе от коритото си и заля площите на фирмата. На 4 юли и 400-те декара бяха под 60 см вода. Дойде комисия от Община Павликени, които направиха оценка на щетите. Но това се отрази върху качеството. Следващите два пъти бяха наводнени малки части от полето. Щетите са за около 150 000 лв. Ще продължаваме да търсим обезщетение за нанесените загуби. ­ Вашата фирма помогна ли на пострадалите хора от община Павликени. ­ Осигурихме чаршафи и одеяла за пострадалите от Бутово на стойност 1000 лв. Дарението предадохме на община Павликени, която го е разпределила и раздала на пострадалите семейства. Повече от 2 седмици източвахме с наши машини залетия терен в Стамболово. Направихме разходи за близо 6000-7000 лв., които ни бяха възстановени в по-голямата част. ­ С каква цел английската делегация ще посети фирмата Ви през следващата седмица? ­ Очаквам посещение на бизнесмени от Англия ­ управители на фирми, които търгуват с рози. Те ще посетят нашето дружество, за да видят на място как сме организирали производството си. Ние от м.г. успяхме да навлезем на английския пазар, през т.г. износът ни за Острова ще е по-голям. “Еврогрин” ще е първата фирма, която ще предлага на пазара на Острова стотици хиляди български рози. А това е огромен успех, защото Англия е защитила положението си на водещ производител на рози и Европа. Факт е, че успяхме да накараме консервативния англичанин, който пие само английско уиски и купува само родното си производство, да отглежда български рози.
Източник: Янтра - Велико Търново (07.12.2005)

От последната сряда, 4 януари, всички производители на яйца трябва да са започнали да водят дневници за своите кокошки. В тях те вече отбелязват информация за начина на отглеждане на носачките, броят им, дневното добито количество яйца, броят и теглото на яйцата. Новото изискване е записано в специална промяна на една от множеството наредби на Министерството на земеделието, които все повече превръщат обикновения фермер в нещо средно между счетоводител, ветеринарен психолог, лекар и писател. Или с други думи - поредният пример как фермерството и преработката на хранителни продукти стават все по-трудни за малките и непрофесионални производители. Макар и на пръв поглед да е забавна, погледната в детайли, ситуацията в сектора на животновъдството преди членството на България в Европейския съюз е показателна за това какво предстои в целия бранш на земеделието и хранителната промишленост. Ако за някои други бизнеси това членство означава по-скоро бъдещо предизвикателство, за секторите на млеко- и месопреработката звездният или по-скоро невесел ден 1 януари 2007 г. вече настъпи. От началото на тази година след проверки на ветеринарни експерти около 100 български млеко- и месопреработвателни предприятия (от общо около 733 действащи) се оказаха зат­ворени, тъй като не са модернизирани и не отговарят на европейските изисквания за хигиена. За голяма част от фирмите това означава сигурно затваряне, а за други (на този етап неясно колко и кои) все още има шанс да заработят отново, но само ако до средата на годината успеят изцяло да се модернизират. Броят на затворените предприятия обаче може да се окаже и по-голям, тъй като проверките на ветеринарните експерти продължават. За компаниите този край е отдавна предизвестен, тъй като срокът, в който те трябваше да отговорят на евро­стандартите, изтече в края на 2005 г. Въпреки това и двата сектора са в шок. Първо, заради неяснотата още колко предприятия реално ще бъдат закрити до средата на годината и, второ, заради предстоящото разделение кой от оцелелите след 2007 г. ще получи дос­тъп до европейския пазар и кой ще трябва да се задоволи само с местния. Цялата тази ситуация няма как да не създаде нап­режение между конкурентите на пазара. Засега то остава прикрито, но именно с него се обяснява нежеланието не само на фирмите, но и на контролиращите ги институции да отговорят на въпроса какво точно ще се случи в двата сектора и на пазарите на мляко и месо след закриването на част от фирмите и след членството в евросъюза. Преброяването на мандрите Единственото ясно нещо в момента е, че право свободно да продават продукцията си в европейските страни след 1 януари 2007 г. ще имат само броени предприятия. След тази дата достъп до пазара в ЕС ще получат само фирми, които до края на годината получат одоб­рение за експорт в ЕС. Освен че трябва да фигурират в списъците на фирмите с лиценз за износ в съюза, предприятията от двата сектора трябва и напълно да отговорят на всички европейски стандарти за хигиена и качество на продукцията. Става въпрос за комплекс от условия към самите производствени сгради, машините, суровините, работниците и прочее. В месопреработващия бранш сега работят над 300 малки фирми (кланици, месопреработвателни и производители на млени меса). Други близо 180 от тях са предприятията с индустриален капацитет до един тон на ден. От всички тях към момента едва около 30 имат лиценз за експорт в страните от ЕС. Подобна е ситуацията и в млеко­преработвателния сектор. От общо 263 предприятия одобрение за износ в общността имат 33. Тоест от приблизително 700 действащи млеко- и месо­преработвателни предприятия едва за 63 е сигурно, че ще имат право свободно да продават продукцията си в ЕС след 2007 г. Доколко тези фирми ще могат да се конкурират на европейския пазар е съвсем отделен въпрос. Все пак те са с едни гърди напред спрямо останалите предприятия, които след 2007 г. ще бъдат подложени на още по- ожесточена конкуренция от чуждите компании. И сега вносът на суровини за месопреработката преобладава спрямо българското производство, а и в млечния сектор импортът също е значителен. Сивите ще бъдат бели Въпреки множеството неизвестни и фактат, че за много предприятия членството на България в ЕС означава загуба на бизнеса, повечето фирми не очакват да се стигне до драстично преструктуриране на двата сектора, нито пък до трусове на пазара след 2007 г. Засега никой не очаква нито дефицити на суровини, нито рязък скок в цените на продукцията. „Закриването на фирмите в сектора ще доведе до по-ясна идентификация на производителите. Очаквам потребителите да изострят вниманието си върху произхода и качеството на продуктите. Предприятията, които останат на пазара, няма да вдигнат цените. По-скоро ще изчезне практиката фирми от сивия сектор да продават на нереално ниски цени. Така, след като на пазара останат само изрядните компании, на купувачите привидно ще им се стори, че цените на месните продукти са се повишили, защото на пазара ще останат продуктите с по-високо качество и съответно с по-високи цени“, смята Атанас Янев, един от собствениците на „Браво“. От тази гледна точка и според други производители по-скоро може да се очаква, че двата сектора ще изсветлеят. Според собственика на „Тандем В“ Кирил Вътев от пазара след 2007 г. на практика ще изчезнат всички фирми, които сега работят с контрабандно внесено месо, не плащат данъци и осигуровки и правят дъмпинг на пазара. „Това едва ли ще доведе до дефицит на пазара, тъй като след 2007 г., когато отпадат всички ограничения за внос на храни (като мита, лицензи и квоти), в България ще влязат непознати европейски производители“, смята обаче Вътев. Големите - още по-големи „Едва ли ще има и сериозно преразпределяне на пазарни дялове между отделните фирми, тъй като във всеки от секторите си има лидери, които отдавна са отговорили на всички европейски изисквания. Вероятно след затварянето на някои от фирмите, които предлагат по-нискокачествени продукти, големите фирми ще засилят пазарните си позиции, но едва ли промяната ще е съществена“, прогнозира Любомир Лозанов, един от управляващите на „Амета холдинг“ (собственик на „Пилко“ - Разград). „Дяловете на фирмите, които се затварят, ще бъдат поети от останалите, но преразпределянето на пазара ще зависи преди всичко от качеството и известността на продуктите, както и от готовността на оцелелите компании да поемат съответните производствени мощности“, коментира Камен Стоянов от „Дил тур“, част от „Бела България“ и производител на кренвирши. Подобни очаквания имат и фирмите от млеко­преработвателния бранш. Според Траян Халаджов, изпълнителен директор на „Обединена млечна компания“, след закриването на предприятия от пазара ще изчезнат някои марки. „Повечето фирми, които ще бъдат затворени, са регионални - продават в своя район или в определени магазини, така че изчезването им няма да се отрази съществено на пазара“, смята още Халаджов. „Премахването на нелоялните производители от пазара ще освободи суровина и ще я насочи към останалите фирми. Това ще доведе до спад в цените на суровината и ще позволи на преработвателите да понижат себестойността, а може би и цените на продукцията си“, прог­нозира Георги Хаджийски, търговски директор на фирма „Хаджийски и фамилия“. Малките - погълнати Като на все още неосъзната необходимост и далечно бъдеще фирмите гледат на възможността за консолидация в двата сектора. „Окрупняването на фирми в месопреработвателния бранш трябваше да се случи отдавна, така както е в ЕС. Според европейските критерии за индустриални предприятия българските фирми са твърде малки и много трудно ще се състезават с конкурентите си от страните от общността, чиито производствени разходи са по-ниски. Аз съм за кооперирането, това е шанс за оцеляване“, коментира Кирил Вътев. „Млякото е всекидневна, основна стока, бизнесът е разпръснат, предприятията са много на брой. Има поне 20 големи фирми и затова е трудно да се стигне до консолидация, която да се отрази съществено на пазара. Окрупняването е неизбежно, но с каква скорост ще се развие зависи от икономическото развитие на страната“, смята Траян Халаджов. Според него едва ли в близките няколко години обаче ще се стигне до някакви сливания или окрупняване на фирми и в млекопреработвателния бранш. Макар и консолидацията засега да се струва твърде далечна и най-вече неатрактивна възможност на малките предприемачи, за много от тях тя неподозирано скоро ще се окаже единствен шанс за оцеляване. Или с други думи - предложение, което не може да бъде отказано.
Източник: Капитал (09.01.2006)

Собствена разяснителна кампания за необходимите мерки срещу заразата от птичи грип започва "Амета холдинг", обяви в петък в Разград директорът на животновъдното подразделение в компанията Майкъл Лонгли. Дружеството, което е собственост на Българо-американския инвестиционен фонд в България, е вторият по големина производител на птичи продукти у нас. За да научи стопаните в малките ферми от рисковите региони да пазят птиците си от опасната болест, компанията е издала 100 000 брошури. Текстовете са преведени от листовка, издавана от американския Департамент по селско стопанство, с която щатското правителство е провеждало сходна разяснителна кампания зад океана. Нивото на сигурност в един регион зависи от системата за защита в най-бедната ферма в района, предупреди Лонгли. Затова кампанията ще бъде насочена към дребните стопани в областите Разград, Шумен, Силистра и Търговище, където рискът е повишен. Листовките ще бъдат разпространявани с помощта на кметовете и санитарните власти. Специалисти на "Амета холдинг" ще участват в общоселски събрания, където ще обясняват техниките за безопасност. Целта е да се помогне на дребните стопани с експертен опит, с който международните компании разполагат.
Източник: Дневник (27.01.2006)

Фирма "Градус" - Стара Загора, вече притежава най-голямата птицекланица на Балканите, разположена на площ от 11 хиляди квадратни метра, с капацитет 8000 бройлера на час. Инвестирани са 35 млн. лева, от които 5 млн. евро са получени по програма САПАРД. Годишно заводът ще произвежда приблизително 40 хиляди тона пилешко месо, разфасовки, колбаси, полуфабрикати и деликатеси. В птицекланицата работят 350 служители, преминали през специално обучение. Оборудването е на фирма STORK - Холандия. В "Градус" е въведена задължителната система за анализ на опасностите и контрол на критичните точки HACCP. Освен това компанията е сертифицирана по международните стандарти за качество - ISO 9001:2000 и QS. "Инвестицията ни гарантира два пъти по-голям капацитет. Стратегията ни предвижда засилен експорт главно за ЕС, защото за такова модерно предприятие не съществуват разрешителни режими и пречки", казва Иван Ангелов, собственик на "Градус". Фирмата е основана през 1992 г. от двамата братя Иван и Лука Ангелови. Днес предприятието е най-големият производител на птичи продукти в страната. Разполага с фуражен завод, люпилни и птицеферми. Втората по пазарен дял фирма в сектора - "Пилко" - Разград, също е готова със своята нова птицекланица. Компанията е 100% собственост на "Амета холдинг" и предлага продуктите си под марката "Лудогорско пиле" и "Амета". Инвестицията в новата птицекланица е около 7 млн. евро, от които 5 млн. са по програма САПАРД. Построена е изцяло нова кланица с минимален капацитет 8000 бройки на час, цех за разфасовка, голямо хладилно стопанство, изгражда се нова инфраструктура. Новото предприятие заема 14 000 кв.м площ. В него вече работят 300 души на две смени. По експертни неофициални данни "Градус" държи 30%, а разградската компания - 25-26% от производството на птиче месо в страната. И двете фирми започнали строителството на новите кланици със свои пари, още преди да получат одобрение на проектите си по САПАРД. "Основната цел на тези инвестиции не е да се увеличи капацитетът, а да се отговори на евронормите. Ние и досега имахме достатъчно капацитет, но произвеждаме толкова, колкото можем да продаваме на печалба. С новите предприятия ще се отворят доста големи експортни възможности към съседни страни и Западна Европа. Но нашата концепция предвижда главно присъствие и развитие на местния пазар", коментира Любомир Лозанов, изпълнителен директор на "Пилко". Третият голям играч на пазара - "Птицекланица Добрич" АД, също изгражда изцяло нова кланица с оборудване от Холандия. Инвестицията включва още хладилна база и собствена пречиствателна станция. Строителството е на площ от 4 декара, а стойността му е 5 млн. евро от САПАРД. "Капацитетът на птицекланицата е до 6000 бройлера на час, което е два пъти повече от досегашните ни възможности", казва Иван Вълков, главен инженер. И уточнява, че компанията е построила със собствени средства колбасарски цех, в който са вложени около 800 000 лв. От няколко години изнасят птиче месо за Македония. Новата инвестиция ще даде възможност за експорт и на европейския пазар. Фирмата е приватизирана през 1998 г. Мажоритарен собственик е Иван Иванов - изпълнителен директор. През август стартира и новата птицекланица "Гала" в Монтана с капацитет 2000 бройки на час, съобщава Филип Филипов, собственик на инженеринговата консултантска фирма "Филмар". И уточнява, че проекти за инвестиции имат също "Еко пиле" - Варна, и "Галисман" - Нови пазар. Според него строителството е нормална тенденция за сектора, защото кланиците са крайно недостатъчни. През следващата година Новите вложения са доказателство, че браншът се оттласква от дъното след психозата с птичия грип, смята проф. Борис Стоименов, председател на Съюза на птицевъдите в България. Въпреки че е далеч от рекордните 190 хиляди тона през 1989 г., браншовата организация очаква производството да се повиши с 5000-6000 тона в сравнение с 2005 г. и промишленият добив да достигне около 90 хил. тона. През миналата година той е бил 86 хил. тона, а общото производство на птиче месо - 126 хил. тона, казва Иван Ангелов. След 1 януари 2007 г. обликът на бранша ще се определя от кланиците с възможности за промишлено производство. Ако до 1 януари те не заработят по европейските правила, секторът ще бъде ликвидиран", категоричен е Ангелов. След 1 януари 2007 г. в страната ще действа тарифната политика на ЕС спрямо трети страни. Тя е по-рестриктивна от действащите в момента тарифни ограничения в България. И тъй като основният внос на птиче месо е от Бразилия и САЩ, вероятно внесените количества ще са по-малко заради по-високите ограничения, прогнозира проф. Борис Стоименов. В същото време износът на български птичи продукти за трети страни (извън ЕС) ще бъде субсидиран, така както е за всички европейски компании. Мнозина свързват оцеляването си с цените на пилешкото. Заради страха от птичи грип и силно ограничената консумация 7-8 месеца птицевъдите продаваха на цени под себестойността на продукцията. Сега пазарът се връща към нормалните си равнища на потребление. Цените предпазливо вървят нагоре, но скок не се очаква, твърдят производители. "Вътрешното търсене е нормално, но цените са ниски засега", казва Благо Джиев, съсобственик в "Джиев" - Костинброд. Според него "браншът е разбит, в него има много случайни хора, малките фирми са се затворили в черупката си и работят за собственото си оцеляване". Любомир Лозанов от "Пилко" прогнозира, че производството на птиче месо през следващата година ще се увеличава. Той смята, че потреблението ще расте с около 8-10% годишно, като включва и засилващото се влияние на туристите, които са доста голям консуматор. Миналата година потреблението на птиче месо (включително и преработено под форма на колбаси) е достигнало 17-18 кг на глава от населението. През 1997 г. например статистиката отчита двойно по-малко потребление, но след това то расте годишно с около килограм, съобщават от браншовата организация. В САЩ се консумират 37.5 кг, в Бразилия - 32 кг, в страните от ЕС - около 20-22 кг на глава от населението.
Източник: Капитал (02.10.2006)

Разградският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ регистрира промени по ф. д. № 508/2002 за "Търговска компания" - АД: заличава като членове на съвета на директорите "Средец ентърпрайс" - ЕООД, с представител Любомир Борисов Лозанов, и "Амета холдинг" - АД; вписва като членове на съвета на директорите Марин Радоев Маринов и Янка Русева Цонева.
Източник: Държавен вестник (24.07.2007)

Разградският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ регистрира промени по ф. д. № 506/2002 за "Амета холдинг" - АД: заличава съвета на директорите в състав: "Средец ентърпрайс" - ЕООД, "Българо-американски инвестиционен фонд", "Бългериън америкън пропърти мениджмънт" - ЕООД; заличава като изпълнителен директор "Средец ентърпрайс" - ЕООД; вписа нов съвет на директорите в състав: "Средец ентърпрайс" - ЕООД, Любомир Борисов Лозанов, Джонсън Хю Бернард; вписа като изпълнителен директор Любомир Борисов Лозанов.
Източник: Държавен вестник (19.08.2008)

Амета холдинг АД - Разград свиква Годишно общо събрание на акционерите на 24.07.2010. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2009 година.
Източник: Агенция по вписвания (14.05.2010)

Най-големите компании за храни и напитки: Развитие навън Инвестиции и нови пазари. Плюс нови продукти, подобрена дистрибуция, по-високи цени. Това са най-общо факторите, които определят растежа на компаниите през 2013 в традиционната класация на "Капитал" за хранителния бранш. Приходите на топ 30 дружества в сектора растат с над 10%, което поставя бранша сред малкото със силна година. Хроничен проблем за сектора става свитото потребителско търсене, както и спорът трябва ли да се регулират със закон отношенията между производители и търговски вериги. В традиция се превръща и лидерската позиция на "Папас-олио". Дружеството е основано през 1994 г., има заводи, рафинерии и складови бази за масла в Ямбол, Елхово, Балчик. Компанията оглавява класацията на "Капитал" за трета поредна година, макар че през 2013 отчита лек спад на приходите в сравнение с предходната година. "Той е резултат от намалението на цените на суровините на международните пазари с около 30%, както и на експортните цени", обясни Цветелина Пенева, финансов директор на компанията. В същото време дружеството отбелязва ръст в обема на произведената продукция, който става възможен след приключилата през 2013 модернизация на маслодобивния завод в Ямбол. Инвестицията е за над 10 млн. евро. "С нея капацитетът на предприятието за преработка на слънчоглед достига до 1200 тона на денонощие, или около 400 хил. тона на година", коментира Пенева. И уточнява, че "Папас-олио" работи основно с дългосрочни договори за големи компании в Централна и Северна Европа, които купуват както наливни, така и бутилирани масла. В секторната класация на "Капитал" влизат още четири компании за растителни масла, като "Олива" – Кнежа, е с най-голям оборот сред тях и с огромен ръст - приходите скачат почти три пъти. В края на 2012 г. Европейската банка за възстановяване и развитие отпусна на "Олива" заем от 22 млн. евро за капиталови инвестиции и за оборотни средства. Фирмата има и проект по оперативна програма "Конкурентоспособност" за модернизация на предприятието в Кнежа. "Бисер олива" в Стара Загора отчита повишен интерес към слънчогледово олио от чужбина и изнася 75% от продукцията си зад граница – в ЕС, но и в страни като Македония, Албания и Турция, Армения и дори в Австралия и Южна Корея. През октомври 2013 Комисията за защита на конкуренцията наложи санкция от 95 хил. лв. на "Бисер олива" и основните му дистрибутори на едро заради механизми на контрол при ценообразуването по веригата. По-големи продажби през 2013 отчита и "Клас олио" - с. Карапелит, Добрич. Тя е основана през 2001 г. от Кенан Йълмаз и Мерт Йълмаз. През юли миналата година компанията подписа договор за продажба на слънчогледово олио с китайската BBCA Group. През април тази година от "Клас олио" съобщиха, че са доставили първите 850 тона слънчогледово масло на китайския пазар. Нараснали приходи през 2013 отчита още една маслодобивна компания - "Роса" – Попово. Дружеството увеличи капацитета си на производство от 12 хил. литра на ден на 20 хил. литра. Растеж от нови продукти Потреблението на безалкохолни напитки през 2013 г. е 1.547 млрд. литра, което е с близо 11 млн. литра повече от предходната година и се равнява на 0.7% ръст, съобщи Жана Величкова, председател на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки. Увеличение на продажбите има при групите бутилирани води, газирани напитки и студен чай. В посока надолу е потреблението на сокове и нектари, негазирани и енергийни напитки. "Кока-Кола Хеленик ботълинг къмпани" отбелязва малък ръст и е вицешампион в класацията. И през 2013 компанията допълни портфолиото с нови продукти - минералната вода "Банкя PlantBottle" - в бутилки, в които до 30% от суровината е от материал на растителна основа, първият продукт със стевия на българския пазар – студен чай Nestea, Coca-Cola Zero. Още една компания за безалкохолни напитки присъства в класацията - "Девин". За 2013 пазарният дял на дружеството е 39% в стойност при бутилираните води и 4.8% на марката Frutelli в категорията "напитки от плодове", посочи Мая Герасимова, маркетинг директор на компанията. Серията Frutelli по данни на дружеството за една година е увеличила пазарния си дял два пъти. Растеж отчитат и дистрибутираните от компанията сокове Granini и енергийни напитки Red Bull. Донякъде сладко След времената на възход от 2005 до 2008 г. се наблюдава трайно намаление на потреблението на шоколадови изделия в страната и стагнация през 2011 г. Но през 2012 потреблението на шоколадови изделия отново отбелязва лек ръст от 1.5%. През миналата година общият пазар, който се оценява на близо 408 млн. лева годишно, по-скоро се запазва като стойност, но движението по сегменти е различно. "Нестле България" отчита възходящи приходи. През 2013 г. дружеството инвестира над 20 млн. лева в нови производствени линии и свързани с това дейности. Компанията произвежда своите продукти в две фабрики - в завода за шоколадови продукти и бисквити в София и в предприятието за сладолед във Варна (придобит през 2006 г.). Около 80% от производството на шоколадови изделия е предназначено за износ в повече от 30 страни в целия свят и около 30% от сладоледа предимно за Балканския регион. През миналата година дружеството смени начина си на дистрибуция. А през юни тази година "Нестле България" откри обновената си линия за производство на нов вид шоколадов десерт - Kit Kat Double Caramel. Инвестицията е на стойност 12.8 млн. лв. Фабриката в София е един от трите центъра за производство на KIT KAТ в Европа (другите са в Йорк, Обединеното кралство, и в Хамбург, Германия). "През последните десет години сме инвестирали 146 млн. лв. в България, а за периода 2012-2013 сме вложили близо 35.2 млн. лв. в страната", обобщи Хуан Карлос Пералехо, изпълнителен директор на "Нестле България". Традиционен участник в класацията е и "Амилум – България". Разградското дружество - първоначално белгийска инвестиция, а от 2000 г. част от британската Tate & Lyle, произвежда царевично нишесте, глюкозен сироп, течна декстроза и високофруктозен царевичен сироп, както и вторичните царевичен глутен, зародиш и фураж. Ръстът на приходите през 2013 е резултат от работата на новия завод за кристална декстроза. "Амилум - България" е с капацитет 1200 тона преработена царевица на ден, едно от най-модерните дружества в групата и най-голямото на Балканския полуостров, което дава работа и на 70 постоянно заети подизпълнителя. "Монделийз България" (с предишно име "Крафт фуудс") отчита 23% намаление на приходите в сравнение с класацията за 2012. Това се дължи основно на намаления износ от фабриките им за кафе и шоколад в България, докато на вътрешния пазар се отчита ръст, по-висок от средния за пазара. В страната "Монделийз България" е лидер в категорията таблети (шоколад), която се оценява на 126.2 млн. лева за 2013 г. Компанията има пазарен дял в стойност от 77.1%, а марките й са в топ 3 на най-продавания шоколад в страната. Milka e лидер с 41.1% дял в стойност, следвана от "Своге" и "Млечен". Лек спад в приходите за 2013 отчита и "Чипита България". Дружеството по традиция е лидер на пазара на кроасани с марките "7Days" и "Chipicao" със своя над 90% пазарен дял, който има от години. И през 2013 "Чипита България" предложи нови продукти: "7Days Double Ягода-Ванилия", нов детски кроасан Chipicao, три вида пай "Борсето", детски "Финети Дипс и Стикс" и др. През 2013 г. "Захарни заводи" отчита 7.4% ръст в приходите от продажби спрямо 2012 г., ръст от 17% в натура при продажбите на захар и 3% при захарните изделия. Фирмата участва в класацията и със самостоятелното си дружество "Захар". Увеличението е резултат главно от намирането на нови клиенти зад граница – компанията продава в Румъния, Холандия, Русия, Гърция, Хърватия, Германия. Консолидираният финансов резултат обаче е отрицателен и това се дължи основно на влиянието на макроикономически фактори върху пазара на захар и на етилов алкохол в Европейския съюз, обясниха от "Захарни заводи". Останалите поделения - за печат и опаковки, захарни изделия и енергия, отчитат печалба. Мес(т)ни успехи Традиционен участник в класацията е и холдингът "Белла България". Портфолиото й включва над 200 продукта - тестени, месни, млечни, маслени, които се произвеждат в седем предприятия. За 2013 г. холдингът регистрира двуцифрен ръст на износа на всички пазари и навлизане в Саудитска Арабия, Ирак, Армения и Казахстан. Търговската структура в Румъния – Unibel Nord, се нареди сред лидерите в топ 10 в годишната класация на фирмите за търговия на едро с хранителни продукти в Румъния. От създаването му досега Unibel Nord има ръст на оборота от около 20% всяка година, съобщиха от холдинга. Фокусът на "Белла България" през 2014 г. е върху развитието на бизнеса в Румъния и в Гърция, където от години има дистрибуторска мрежа - Unibel FoodHellas. Производителят на "Лудогорско пиле" - "Амета холдинг", който обединява "Пилко" – Разград, фермите на "Лудогорско пиле" и фуражен завод, също участва с консолидирания си отчет. Холдингът продава 35% от продукцията си зад граница, отчита силно присъствие на пазарите в Гърция и Румъния през 2013 и продължава да бъде международен доставчик на KFC, включително на британското поделение на веригата. И "Бони холдинг" участва с консолидираните си данни. През октомври миналата година най-големият месопреработвател в страната подписа споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие. Институцията ще отпусне 10.5 млн. евро на компанията, с които тя ще финансира средносрочната си инвестиционна програма за обновяване на свинекомплексите и месопреработвателните си мощности. Програмата предвижда покупка на ново оборудване, модернизация на съществуващи и купуване на нови свинеферми. В плановете на "Бони" за тази година влиза изграждането в Ловеч на най-голямата кланица на Балканския полуостров. Теренът е 4500 квадрата, инвестицията е за около 25 млн. евро и се очаква да бъдат разкрити и 300 нови работни места. През 2013 г. производителят на пилешко "Градус -1" постави началото на инвестиционна програма за цех за колбаси на стойност около 12 млн. лева. "Градус -1" е пионер в производството на пилешки колбаси на българския пазар и сега възнамерява да разшири производствената база в Стара Загора. Приоритет за фирмата е българският пазар, но около 50% от продукцията са за износ - разплодни яйца, еднодневни пилета и пилешко месо. "Градус -1" е част от старозагорската група "Градус" – собственост на братята Иван и Лука Ангелови, които започват бизнеса си в началото на 90-те години с производството на яйца и пилешко месо. Днес групата има фуражен завод, люпилня, ферми за родителски стада, ферми за угояване на бройлери и предприятие за преработка на птиче месо. Сред бизнесите на двамата братя са и фирмата за слънчогледово олио "Бисер олива", а също и винарската изба "Анжелус естейт". През март тази година "АП март" - дружество на групата "Градус" и Петър Дудоленски, купи веригата магазини "Пикадили", но в сектора се твърди, че скоро ще има препродажба към гръцкия франчайзьор на "Карфур" и българския му партньор. Лек спад при бирите Българските пивовари отчетоха 57 млн. лв. инвестиции и лек спад в продажбите през 2013 г. За последните 5 години (2009 – 2013 г.) в бирената индустрия в страната са вложени общо 286 млн. лева в оборудване, производствени мощности, нови технологични линии, логистични центрове и други материални активи, съобщи Ивана Радомирова, изпълнителен директор на Съюза на пивоварите. Само за първото полугодие на 2014 г. пивоварните компании, членове на съюза, са инвестирали 24 млн. лева за бизнес развитие и са разширили портфолиото си с 9 нови продукта. И тази година спадът продължава - през юли Съюзът на пивоварите в България отчете 6% свиване на продажбите на българска бира заради студеното лято и увеличаващия се внос на пиво. За шеста поредна година "Загорка" e лидер, който държи близо 60% от печалбата на целия пазар на бира в България, съобщиха от компанията. По данни на фирмата делът й за 2013 по обем продажби е 30%, а по стойност – 34%. По данни на AC Nielsen за миналата година марката "Ариана" на дружеството е с пазарен дял 19.4% по обем продажби на национално ниво (или всяка пета изпита бира в страната). Бирата "Загорка" отчита 10.1% пазарен дял в обем, а продажбите на бирата Heineken отбелязват ръст от близо 20% през 2013 г. През 2013 дружеството представи новите "Ариана Радлер Грейпфрут" и Zagorka Rezerva 2013. През миналата година приключи "зеленият" проект на компанията от над 1 млн. евро с изграждането на "зелен склад" за готова продукция. Това е и първата зелена индустриална сграда в страната, както и първата сграда от такъв тип сред всички пивоварни на "Хайнекен" в цял свят. През август тази година холандският производител Heineken договори придобиването на почти пълен контрол върху пивоварната "Загорка", като изпи косвеното участие на Coca-Cola HBC. През 2013 г. другият голям производител на бира - "Каменица" - също продължи инвестиционната си политика и вложи 30.9 млн. лв. за разширяване и оптимизиране на производството, за нови технологии, в търговските операции, човешкия капитал и иновативни продукти. Марката Kamenitza Fresh повиши пазарния си дял от 23% на 36%. Kamenitza 1881 увеличи дела си от 19.1% на 19.4%, а Astika - от 9.9% на 11.7%, съобщиха от компанията. През 2013 г. Staropramen успя да стане марка №1 в премиалния сегмент от март до декeмври 2013 с 2% пазарен дял спрямо 1.4% през 2012. През юни тази година компанията навлезе в нов пазарен сегмент – сайдер. Третият голям играч в бранша - "Карлсберг България", инвестира почти 6.8 млн. лв. през миналата година в двете си пивоварни в страната, съобщиха от компанията. "Сумата включва инсталирането на нова охладителна система, която намалява консумацията на енергия, извършването на ремонтни дейности, осветление и развитие на инфраструктурата в пивоварната в Благоевград. В общия обем инвестиции влиза също реновирането и модификацията на кег линията в пивоварната в Шумен", коментира Камен Алексов, маркетинг директор на "Карлсберг България". През 2013 компанията пусна на пазара "Пиринско Радлер" и "Somersby къпина". По данни на маркетинговите агенции "Карлсберг България" е лидер в категорията "сайдер". От началото на тази година "Карлсберг България" стана официалният вносител в страната на германската Erdinger Weissbier. Производителят на алкохолни напитки "Винпром Пещера" продължи да увеличава лозовите си масиви и през 2013 г. Компанията инвестира в придобиването на нови собствени лозя, с което гроздовите й насаждения достигат 20 хил. декара. По данни на дружеството за 2006 - 2012 г. експортът бележи над 100% ръст и продукцията се продава в над 40 държави. Значително расте печалбата на фирмата. Другият голям български производител на спиртни напитки и вина - "СИС индъстрийс" отчита намаление на приходите и печалбата през 2013. Винаги с хляб и мляко "Гудмилс България" (с предишно име "София мел"), която е част от базираната във Виена GoodMills Group, е лидер на пазара на брашно в потребителски опаковки в България с около 50% дял - конкурентите са многобройни, но с присъствие под 10%. Дружеството предлага 22 специализирани вида брашна и два вида грис под марката "София мел" за B2B сегмента. Още един мелничен комплекс - "Топаз мел", влиза в топ 30 за 2013. Той е разположен в землището на с. Церковски, община Карнобат. Компанията обработва над 43 000 дка собствени земеделски земи. През годините "Топаз мел" построи и пусна в действие три мелници. Продуктите на френската група Danone в България, Чехия и Португалия вече се произвеждат от американската компания Schreiber Foods. Това стана възможно, след като производствените мощности на "Данон Сердика" и на предприятията на групата в другите две държави бяха прехвърлени на Schreiber Foods. Това е част от стратегията на Danone за оптимизиране на производствените капацитети и разходи заради спада на пазарите в Европа. Сделката не е продажба на дружеството, а само прехвърляне на мощности и производството на продукти с марка "Данон", като приходите от продажбата им ще продължат да отиват към групата, обясниха от българското поделение. Годишно "Данон Сердика" изкупува около 30 хил. тона мляко. Компанията доставя суровината си от около 30 български ферми, като в някои от тях тя прави и инвестиции за оборудване и технологии. От "Обединена млечна компания" (ОМК) съобщиха, че инвестициите в производство и собствена дистрибуция от 2007 до края на 2013 г. са почти 23 млн. лв. "ОМК има собствена дистрибуционна мрежа, с която осигурява зареждането на веригите, но и директно на 5688 по-малки обекта, което е с 550 повече от 2012 г. Затова и през 2013 г. най-голям ръст в продажбите има именно в регионите на Югоизточна и Североизточна България, в които последно са правени инвестиции", коментира Йолита Ботева, маркетинг директор. За миналата година компанията отчита 28.3% пазарен дял в обем при продажбите на прясно мляко за домакинствата (специално марката "Верея" е с 22.6%) и 37.9% дял при продажбите през търговските вериги ("Верея" е с 35.5%). При киселото мляко ОМК е с дял от 7.8% в обем при продажбите в домакинства ("Верея" е с 5.8%) и с 15.1% в търговските вериги ("Верея" - с 13.5%).
Източник: Капитал (19.09.2014)

В Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), е постъпило уведомление, по което е образувана преписка КЗК-125/2015 г., с което Комисията се уведомява за намерението на „Паул Весйохан & Ко. ГмбХ III” и „Бългериан Американ Фуудс“ Лимитид да осъществят концентрация посредством придобиване на съвместен контрол по смисъла на Глава V от ЗЗК върху дружествата - „Амета Холдинг” ЕАД, „Камчия” ЕАД и „Търговска компания” ЕАД. http://reg.cpc.bg/AllNewMess.aspx?dt=1
Източник: Фирмена информация (23.02.2015)

Германци с мераци за „Лудогорско пиле” Германската компания „Паул Весойхан" иска да купи българския „Амета холдинг", който притежава марката „Лудогорско пиле" и птицекомбината „Пилко" в Разград, съобщава „Преса". В Комисията за защита на конкуренцията е внесено искане германците и едноличният собственик на „Амета" - „Бългериан американ фуудс", да придобият съвместен контрол върху холдинга. „Паул Весойхан" също се занимава с отглеждането на пилета и продажбата на пилешко месо. Компанията е една от водещите в сектора в Германия, като годишният й оборот възлиза на 2.3 млн. евро. Комисията за защита на конкуренцията ще чака мнение за сделката от трети страни до 27 февруари. След това антимонополният орган ще се произнесе дали я разрешава след цялостна оценка как тя ще се отрази на този сектор.
Източник: Класа (24.02.2015)

Разград е един от двата града, в които се произвежда най-много пилешко. То е българско, но всъщност е интернационално. От 17 години производството е собственост на създаден от американското правителство инвестиционен фонд. От тази година в рецептата му влиза и германски капитал. Причината - половината от акциите на разградския производител на "Лудогорско пиле" "Амета" до един-два месеца ще са притежание на един от най-големите производители на пилешко в Европа - германската PHW. Сделката е с интересен вкус поне по две причини. Първо, на пазара от пет години чуждестранните инвеститори масирано напускат страната, а в случая такъв влиза. При това с многогодишен опит в сектора на закупувания бизнес и многомилиарден финансов ресурс. И второ, още по-приятно като новина - че българската компания ще стане център на германската експанзия в региона, а и отвъд него. Първата половина Сделката не беше обявена официално нито от купувача, нито от продавача. Тя обаче е видима от поисканото разрешение за нея в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Оттам става ясно, че германската група PHW ("Паул Весйохан & ко."), се е договорила да направи съвместно предприятие с "Амета холдинг", "Камчия" и "Търговска компания". Според близки до сделката източници собствеността ще е разделена 50:50. Извън американската "Амета" другите две дружества са на компании с малтийска регистрация, но също се занимават с птици и фураж и имат допирни точки със собственика на "Лудогорско пиле". Преговорите между PHW и "Амета холдинг" се водят от пролетта на миналата година, но са навлeзли в интензивна фаза през есента, т.е. сделката е станала сравнително бързо. Тя много вероятно ще е само първата стъпка и е възможно в средносрочен период (3-5 години) германската група да придобие 100% от холдинга. Логиката е, че американската концепция за държавни инвестиции в страните от Източна Европа е във фаза излизане, защото страната вече се води пазарна икономика. Те вече го направиха от банката БАКБ и от няколко фонда за недвижими имоти. При "Амета" собственикът е от този тип, затова излизането е очаквано. От друга страна, с първоначална покупка на 50% германският купувач си гарантира, че може първо да установи дали инвестицията е добра и да вземе решение дали иска да придобие цялата компания. Информация за цената няма. По оценка на консултант оценката за 100% от "Амета холдинг" е годишната печалба на компанията преди лихви, данъци и амортизация (EBIDTA), умножена по пет. Друг анализатор обясни, че няма много сходни сделки за производители на храни в региона, но те са се движили в порядъка 4-6 пъти EBIDTA. Ако се приложи този коефицент към консолидираната печалба на "Амета", оценката е от порядъка на 56 млн. лева. Съответно предполага се, че цената на сделката е за половината от тази сума. За самия производител в България сделката също е позитивна новина. Позициите му на местния пазар и сега са стабилни (виж карето). Наскоро "Амета" създаде и ново дружество - "Ферма Енево", където всъщност са купените от нея и все още неизползвани активи на "Галисман". За "Лудогорско пиле" новият съдружник пък е ценен не само като стратегически инвеститор в производството, но и най-вече с международните си дистрибуторски канали. Според източници, запознати с намеренията на PHW, те включват разрастване на задграничните пазари не само в Балканския регион, но и в Централна и Югоизточна Европа и арабския свят. Германският купувач Групата PHW е семейна компания, която носи името на своя основател. В холдинговата структура, чиято централа е в Рехтерфелд, Долна Саксония, влизат над 35 самостоятелни предприятия за производство, преработка и дистрибуция на прясно и замразено птиче месо и отглеждане на птици. Отделно подразделение на групата е фокусирано върху фуражите и ветеринарните медикаменти. Третото направление в дейността на PHW се занимава с производство на витамини, антиоксиданти и разтворими таблетки за хранителната и фармацевтичната индустрия. Според сайта на PHW в нея работят около 6000 души. Компанията има над 2.3 млрд. евро оборт за стопанската 2013/2014 г., което е увеличение от 3.7% спрямо предходната. За последните пет години инвестициите й са за над 511 млн. евро, като само за последната те са 66.6 млн. евро. PHW е най-голямата в птицевъдния бранш в Германия и продава своите продукти под марката Wiesenhof. Компанията търгува в цяла Западна Европа и под други марки, но е слабо представена в останалата част от континента. В Германия тя притежава шест люпилни, 10 кланици, преработвателна фирма и ветеринарна лаборатория. Досегашният й бизнес модел включва съдружие с местни партньори зад граница с цел разширяване на пазарите. Съвместни птицевъдни и преработвателни предприятия тя има в Полша (Drobimex и Bomadek) и Холандия (Esbro). Обектът на сделката "Амета холдинг" обединява птицефермите с кланица "Пилко" и "Лудогорско пиле" в Разград, фуражния завод "Росица" - Павликени, и "Свиневъдство Аспарухово" край Плевен. Кланицата е с капацитет 60 хил. пилета на ден, фуражният завод произвежда 10 хил. тона годишно, а готовата продукция от месо е 3000 тона месечно. "Амета холдинг" е 100% собственост на "Бългериън америкън фуудс лимитид", свързана с Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ). Той бе създаден от Конгреса на САЩ по Закона за подпомагане на демокрацията в Източна Европа. През 1998 г. БАИФ стана мажоритарен собственик на "Амета", но след влизането на България в ЕС се оттегли от страната, като продаде или преобразува акционерните си участия в български компании. През есента на миналата година холдингът купи на търг активите на обявената в несъстоятелност "Галисман", Шумен - 44 504 кв.м дворно място, девет сгради (сред които складове, администрация, фуражен цех, силози за зърно), производствено оборудване, машини и апаратура, превозни средства. Те са станали притежание на "Амета" за минимум 3.23 млн. лв. - толкова е оценката на имуществото, публикувана в официално съобщение на синдика, под която офертите не може да падат. Дружеството изнася 35% от продукцията си в Румъния, Гърция, Македония, Кипър и е международен доставчик на KFC. Според Търговския регистър холдингът има 195 млн. лв. приходи за 2013 г. , което е с 11% повече спрямо 2012 г., и очаква 2% ръст на този показател за 2014. На вътрешния пазар групата продава под марката "Лудогорско пиле", а на външните – под "Амета" (името е измислено специално така, че да се пише еднакво и на кирилица, и на латиница). В момента холдингът няма кредити. В него работят 740 души. През 2006 - 2008 г. "Амета" разшири и реконструира кланицата си и отвори ново предприятие за разфасоване и пакетиране. През 2012 инвестира 1.5 млн. евро, от които един милион - в изграждането на нова пречиствателна станция. Като цяло направените инвестиции от групата се изчисляват на 15 млн. евро за периода от 2006 г. досега. Другите две дружества – предмет на сделката, са в същия сектор. "Камчия" отглежда птици и произвежда и търгува с птиче месо, яйца и яйчни продукти. Според Търговския регистър фирмата е собственост на "Лайвсток дивелъпмънт корпорейшън лимитид" - Малта. През 2013 "Камчия" има 29.6 млн. лв. приходи, което е с 20% повече спрямо предходната година. При данните за кореспонденция на компанията е посочен имейл за връзка с разширение @ameta.bg. "Търговска компания" е също притежание на регистрираното в Малта "Комодити трейдинг лимитед". Иначе тя се занимава с отглеждане на птици и търговия със зърно. За 2013 отчита намаление на приходите - 19 млн. лева срещу 23.7 млн. лв. за 2012 г. - резултат от намалението на цените на зърното. Към 2006 г. "Амета" е държала дял от 7.9%. Българският пазар "През последните години секторът произвежда около 100 хил. тона птиче месо годишно. От тях около 70 хил. тона е месо от бройлери, а останалото – кокоше и патешко", съобщи д-р Димитър Белоречков, председател на Съюза на птицевъдите. По данни на НСИ за 2013 г. този пазар се оценява на 355.8 млн. лева. "На пазара на пилешко играчите са три: "Амета", "Градус" и нерегламентираният внос." Така образно описват ситуацията в страната мениджъри на фирми от бранша. По неофициална информация "Амета" и старозагорската "Градус" имат по около 30-35% пазарен дял всяка. Проблемът с нерегламентирания внос на пилешко в страната не е нов, но няма точен измерител. В бранша обаче отчитат, че в последните две години има затягане на контрола по митниците и опити за пресичане на ДДС измамите.
Източник: Капитал (04.03.2015)

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши на германската "Паул Весйохан & Ко. ГмбХ III" (PHW) и "Бългериън американ фуудс лимитид" да придобият съвместен контрол върху три фирми - "Амета холдинг", "Камчия" и "Търговска компания". Антимонополният орган е направил оценка на концентрацията и е установил, че съвместното предприятие (джойнт венчър) няма да доведе до създаване или засилване на господстващо положение, което да пречи на ефективната конкуренция. Добре познати участници Разрешението за сделката беше поискано през февруари. PHW е най-голямата в птицевъдния бранш в Германия, където продава птиче месо и продукти от него под търговската марка Wiesenhof. Компанията търгува в цяла Западна Европа и под други търговски марки, но е слабо представена в останалата част от континента. Досегашният й бизнес модел включва съдружие с местни партньори зад граница, последвано от разширяване на пазарите. Пример за това са съвместните птицевъдни и преработвателни предприятия в Полша (Drobimex и Bomadek) и Холандия (Esbro). "Амета холдинг" е 100% собственост на "Бългериън американ фуудс лимитид", която се свързва с Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ). "Амета" обединява птицефермите с кланица "Пилко" и Лудогорско пиле" в Разград, фуражния завод "Росица" - Павликени, "Свиневъдство Аспарухово" край Плевен. През есента на миналата година холдингът купи на търг активите на обявената в несъстоятелност "Галисман" - Шумен, и основа ново дружество - "Ферма Енево". "Камчия" и "Търговска компания" са с малтийска регистрация, но също работят в птицевъдния бранш и имат допирни точки с "Амета". Възможни параметри на сделката Няма официална информация за разпределението на акциите нито за цената, но според близки до сделката източници собствеността ще бъде разделена поравно между германския и американския собственик. Според консултанти оценката за 100% от "Амета холдинг" е годишната печалба на компанията преди лихви, данъци и амортизация (EBIDTA), умножена по пет. Сходни сделки за производители на храни в региона досега се движат в порядъка 4-6 пъти EBIDTA, уточни анализатор. Ако се приложи този коефициент към консолидираната печалба на "Амета", оценката е от порядъка на 56 млн. лв. Предполага се, че цената на сделката е за половината от тази сума. Какви са очакванията Българският холдинг може да предложи местно ноу-хау, високотехнологично оборудване, традиции, добри пазарни позиции и в България, и в региона. По неофициална информация компанията държи 30-35% от пазара на пилешко в страната. Очаква се инвестицията в неизползваните все още мощности във "Ферма Енево" плюс германският опит и международните дистрибуторски канали на PHW да доведат до по-бърз растеж на българската компания и до разширение на задграничните й пазари. Възможните дестинации се свързват не само с Балканския регион, но и с Централна и Югоизточна Европа и дори с арабския свят, за където е нужна специална кланица (халал). Предполага се също, че смесеното предприятие е първа стъпка за окончателно излизане на американския собственик от българския пазар. БАИФ беше създаден от Конгреса на САЩ по Закона за подпомагане на демокрацията в Източна Европа. През 1998 г. той стана мажоритарен собственик на "Амета", но след влизането на България в ЕС се оттегли от страната, като продаде или преобразува акционерните си участия в български компании.
Източник: Капитал (27.03.2015)

КЗК разреши на германската PHW да купи част от "Лудогорско пиле" Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши на германската "Паул Весйохан & Ко. ГмбХ III" (PHW) и "Бългериън американ фуудс лимитид" да придобият съвместен контрол върху три фирми - "Амета холдинг", "Камчия" и "Търговска компания". PHW е най-голямата в птицевъдния бранш в Германия, където продава птиче месо и продукти от него под търговската марка Wiesenhof. Компанията търгува в цяла Западна Европа и под други търговски марки. Досегашният й бизнес модел включва съдружие с местни партньори зад граница, последвано от разширяване на пазарите. "Амета холдинг" е 100% собственост на "Бългериън американ фуудс лимитид", която се свързва с Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ). "Амета" обединява птицефермите с кланица "Пилко" и Лудогорско пиле" в Разград, фуражния завод "Росица" - Павликени, "Свиневъдство Аспарухово" край Плевен. През есента на миналата година холдингът купи на търг активите на обявената в несъстоятелност "Галисман" - Шумен, и основа ново дружество - "Ферма Енево". "Камчия" и "Търговска компания" са с малтийска регистрация, но също работят в птицевъдния бранш. Българският холдинг може да предложи местно ноу-хау, високотехнологично оборудване, традиции, добри пазарни позиции и в България, и в региона. Kомпанията държи 30-35% от пазара на пилешко в страната
Източник: Капитал (27.03.2015)

Повече сделки и чуждестранни купувачи След 4-5 години спад на пазара на сливания и придобивания в България и отлив на чуждестранни инвеститори тенденцията плахо започва да се променя. Първите малки сигнали за оптимизъм от края на 2014 г. постепенно се пренесоха и в 2015 г., като от началото на годината пазарът вече отбеляза около двайсетина сделки на фона на общо 69 за цялата минала година. Различно е и качеството на купувачите - в няколко сделки дружествата се придобиват от световни или европейски лидери от сектора. Тенденцията обаче е валидна за производствения сектор, докато във финансовия, търговията и недвижимите имоти все още интересът идва от местни икономически групи. Силно начало "Първото тримесечие на 2015 г. определено е едно от най-силните първи тримесечия за сливанията и придобиванията от доста време насам не само като мащаб, но и като качество на сделките", отбелязва Юлиан Гиков, който е управляващ директор на "Райфайзен инвестмънт" и директор за Югоизточна Европа. Гигантски сделки от мащабите, които имаше в годините преди кризата и на българския пазар, засега не се очертават. Така най-голямото придобиване от началото на годината е това на производителя на керамични плочки "КАИ груп" от страна на глобалния лидер в производството на подови настилки – американската Mohawk Industries, за около 195 млн. евро. Сделката е сред изключително редките случаи, в които най-големият световен играч в даден сектор инвестира в българска компания. В този смисъл съществен детайл за покупката е и фактът, че продавачът също е голямо американско дружество – инвестиционният фонд Advent. Сред знаковите сделки за първото тримесечие е и влизането на германската Paul Wesjohann & Co. (PHW) в разградския производител на "Лудогорско пиле" – "Амета". Германският купувач ще придобие 50% от българското дружество, което се оценява на общо около 56 млн. лв. Макар и доста по-малка като размер, сделката е сходна по значение, доколкото купувачът е най-големият играч в птицевъдния бранш в страната си. Към по-голям европейски инвеститор мина и фабриката за бентонит в Кърджали, като там промяната в собствеността дойде през сделка за досегашния гръцки собственик, придобит от френски гигант. Пак по международна линия се смени и собственикът на завода за хартия и велпапе "Дуропак Тракия". Все още малки Извън тези изключения сделките в България до момента остават доста по-малки, а и прогнозите не чертаят някаква промяна в това отношение. "Не очаквам особено големи сделки през годината, но работим по няколко по-малки проекта, като характерното при тях е, че преобладава интересът от страна на стратегически инвеститори", посочва Атанас Бангачев, партньор в българския офис на CMS Cameron McKenna. Известен интерес от страна на стратегически инвеститори отчита и директорът във фонда за дялово инвестиране Entrea Capital Димитър Узунов, който отбелязва, че влизането на играчи като Mohawk и PHW е положителен сигнал за българските компании, в които чуждестранните стратегически вложители очевидно виждат възможности за развитие. Обяснението за засилването на стратегическия интерес е просто – задържането на благоприятните условия на пазара в световен мащаб през последните месеци стимулира активността на инвеститорите. Рекордно ниските лихвени равнища позволяват на компаниите да набират евтино финансиране, а високите цени на акциите допълнително увеличават средствата, с които разполагат. "Стратегическите големи играчи знаят, че това е перфектният момент да навлязат на нови географски пазари или в нови продуктови линии", обяснява Гиков. Той обаче изтъква, че въпреки политическата стабилност от последните месеци, която определено е допринесла за активизирането на пазара и в България, страната все още не е достатъчно привлекателна по отношение на фактори като предвидимост, защита на интересите на инвеститорите и правна система. Оптимистични очаквания Съживяването на пазара в страната остава далеч от рекордните нива, наблюдавани в глобален мащаб – по данни на Financial Times, за първото тримесечие на 2015 г. стойността на сливанията и придобиванията по света се е увеличила с 21% на годишна база, а очакванията са активността да се запази висока. Положителното развитие на Запад обаче все пак дава основания и за по-оптимистични прогнози за българския пазар. Сред факторите за по-благоприятните очаквания са и по-стабилната политическа обстановка в страната, както и вече поизчерпаното търпение при отлагането на продажби. Събитията около Корпоративна търговска банка също предполагат промени в собствеността на още от дружествата от орбитата на финансовата институция, например при телеком лидера БТК. Не на последно място активност се очаква и от няколко фонда за дялово инвестиране, които трябва да вложат средствата си до края на годината. Вече традиционно за последните години сред секторите във фокуса на инвеститорския интерес са информационните технологии и ауторсинг индустрията. От началото на годината собствениците си вече смениха софтуерната компания "Страйпс" (виж на стр. 15) и дигиталната агенция "Деспарк", а в началото на април към сделките в сектора се добави и придобиването на мажоритарен дял в компанията - собственик на BG-Mamma – НЕГ.БГ, от страна на управляващия партньор във фонда за рисково финансиране LAUNCHub Любен Белов. Чрез борсово предлагане нови инвеститори ще влязат и в IT холдинга "Сирма". "Продължаваме да виждаме засилен интерес от чуждестранни стратегически инвеститори, които искат да отварят свои развойни центрове в България", отбелязва Узунов. "Също така новият собственик на "Софика груп" се очаква да раздвижи аутсорсинг сектора след наскоро обявеното намерение да търси растеж чрез придобивания не само в България, но и в региона", допълва той. През 2014 г. най-голямата българска аутсорсинг компания стана собственост на американския гигант TeleTech. Интерес има и към сектора на финансовите услуги, отчита Бангачев. През първото тримесечие "Евроинс" купи българския застрахователен бизнес на германската Talanx – "ХДИ Застраховане", а "Индустриален холдинг Доверие" има предварителен договор за Токуда банк, като сделката трябва да бъде одобрена от БНБ. Плановете за преструктуриране на гръцките банки също могат да доведат до продажби и на дъщерните им лизингови дружества и банки в България. Според Гиков 2015 г. определено ще бъде годината на промишлеността и на производствените предприятия. Узунов също отбелязва наличието на интерес от страна на италиански стратегически инвеститори към сектор "Производство". Сред по-големите сделки, които вероятно ще станат факт в следващите месеци, е продажбата на незавършения варненски Mall Galleria от страна на полската Globe Trade Center (GTC). По информация на "Капитал" преговори за покупка на имота е водил Петър Дудоленски, като последващата идея е обектът да бъде нает от "Сити клиник", в която миналата година като инвеститори влязоха фондът Empower Capital и финансовият инвеститор Александър Минов. След дълга зима в приватизацията и там е възможно леко раздвижване. За трети път държавата ще опита да приватизира Българската фондова борса (БФБ) заедно с Централния депозитар, ще бъдат предложени няколко дружества с имоти в актива им, минимален шанс има и за продажба на "БДЖ Товарни превози".
Източник: Капитал (20.04.2015)

Сделките за полугодието: Слаба пролет, но с оптимизъм за годината След силното начало – успокояване на темповете. Така най-кратко изглеждаше второто тримесечие на 2015 г. на пазара на сливания и придобивания в България. Докато на международната корпоративна сцена активността продължи да процъфтява благодарение на наличното евтино финансиране и стремежа за ускоряване на растежа в редица сектори, на местния пазар темпото поне на пръв поглед като че ли намаля осезаемо. Сделки не липсват, но броят им е значително по-нисък от отчетеното за януари-март. Според наблюденията на анализатори обаче активността се запазва, просто сделките не са приключени. Доказателство за това е началото на юли, когато бяха обявени приключването на сделката за НУРТС и на придобиването от "Евроинс" на гръцки застраховател, на бизнеса на Алфа банк от Пощенска банка, както и набирането на окончателни оферти за "Близу", която ще е една от най-големите продажби за годината. Оживени преговори "След оживлението през първото тримесечие на 2015 г., когато в България се случиха доста сделки, някои от които знакови, като германската инвестиция в "Амета" и американската в "КАИ груп", през второто тримесечие имаме спад на броя сделки", обобщава Климент Начков, който е старши сътрудник в консултантската компания Entrea Capital. Според наблюденията на дружеството през първите три месеца на годината са били сключени около 40 сделки, докато в периода април-юни броят е само осем, а на обявените – шест. По думите му обаче зад този спад не стои конкретна причина и най-вероятно той се дължи на това, че в началото на годината са завършени много сделки, които са започнали през 2014 г., а текущите в момента преговори все още не са се материализирали в приключени сделки. "Тенденцията, която беше започнала за раздвижване на пазара на сливания и придобивания, определено продължава", коментира от своя страна и Атанас Бангачев, партньор в българския офис на CMS Cameron McKenna. По думите му активност има в почти всички сектори, но в основната си част подготвяните сделки са на доста ранен етап. Запазване на сравнително висока активност отчита и Юлиан Гиков, който е управляващ директор на "Райфайзен инвестмънт" и директор за Югоизточна Европа. Според него за цялата 2015 г. ще има 30-40 по-значими сделки, а обемът на пазара може да надмине 550-600 млн. евро тази година, като значително отклонение нагоре би могло да се наблюдава покрай евентуално преобразуване собствеността на активи, свързани с КТБ. Горещите сектори Вече традиционно за последните години сред секторите, които генерират съществен интерес, са информационните технологии. IT секторът отчете най-голямата сделка за миналата година, но макар и по-малки като обем, сделки в него имаше и в началото на 2015 г. През второто тримесечие липсваха значителни придобивания, но според наблюдателите на пазара инвеститорският интерес се запазва. "Става дума за добре развити български компании, които търсят партньор за развитие", обяснява Бангачев. Според друг консултант приближава IT сделка, в която чужд инвеститор ще придобие местно дружество. По думите на Климент Начков производството и хранително-вкусовата промишленост също остават във фокуса на инвеститорите. "Като цяло очакваме 2015 да е малко по-добра от 2014, надяваме се до края на годината да се случат още няколко знакови сделки, подобно на тези през първото тримесечие", казва той. Като особено интересен сектор Гиков очертава още телекомуникациите. Там очакванията са до края на годината собственика си да смени "Близу", но по думите му не липсва и консолидационен апетит сред останалите играчи на пазара – включително по-малки участници с по 15-30 хил. абонати. "Големите национални оператори – трите телекома и "Булсатком" – също осъзнават, че сега е моментът да се позиционират", посочва той. Тук най-голямата очаквана сделка е за БТК. Компанията собственик не обслужи заем за 150 млн. евро и вероятно през есента ще има структурирана сделка за смяна на контрола върху телекома. Сделки се очакват и в сектора на финансовите услуги. Макар и не за цели банки (извън малката "Токуда"). "До края на годината очаквам продажби във финансовия сектор, свързани най-вече с изхода на чуждестранни собственици от България. С по-малък шанс е материализирането на сделки в активни процеси в банковия сектор, но можем да видим транзакции на лизинговия пазар. Евентуалното успешно приключване на някои активни процеси по продажба на активи в застрахователния сектор значително да измени структурата му в посока консолидация на пазара - там очаквам поне две по-значими сделки", прогнозира Гиков. "Развитие има и в енергетиката, най-вече на вторичния пазар на възобновяеми енергийни източници, а освен това някои от играчите, които навлязоха на първичния пазар, търсят излизане", казва още Гиков. Тъй като приватизация няма, надеждите са нови инвеститори да влязат по линия на концесиите. Най-големият обект на хоризонта е "Летище София", но той ще бъде предложен догодина. Кой купува Добрата новина от годината е завръщането на интереса от чуждестранни купувачи. Явлението не е повсеместно, но напълно отсъстваше последните пет следкризисни години. Тогава неоспоримата тенденция беше чуждите собственици да напускат страната, а местата им да заемат местни играчи. Този тип купувачи ще идват при по-големите сделки и при тези за активи в сектори с по-висока добавена стойност, като те ще са както стратегически, така и финансов такъв, смята Гиков. Бангачев откроява друга тенденция: новите чуждестранни инвеститори, които тепърва влизат на пазара, са малко, повечето са вече установени в България и търсят разширяване на дейността си в страната.
Източник: Капитал (27.07.2015)

Сделките за деветмесечието: Бавното завръщане на чуждия капитал Сливанията и придобиванията са далеч от рекордни стойности, но и от дъното Лятно успокояване, но съчетано с умерен оптимизъм. Тава е описанието на пазара на сливания и придобивания (M&A) в България през третото тримесечие на 2015 г. На пръв поглед забавянето на темповете, което дойде след минизалпа от началото на годината, плавно премина в лятно спокойствие. Ваканционните месеци обаче свършиха с една от най-големите сделки за годината - продажбата на телекомуникационния оператор "Близу" за 120 млн. евро. Така към есента умереният оптимизъм на пазара се запазва, а сигналите за интерес от стратегически инвеститори не са изчезнали. Според наблюденията на консултантската компания Entrea Capital в периода от 1 юли до 16 октомври 2015 г. в страната са приключени 13 сделки по сливания и придобивания, като са oбявени още шест. За сравнение, през второто тримесечие приключените сделки бяха осем при също шест в процес, сочат данните на дружеството. По думите на Климент Начков, който е старши консултант в компанията, активността през третото тримесечие е "прилична за българския пазар", а интересът към България както от страна на стратегически, така и от финансови инвеститори остава стабилен. "Пазарът все още се движи от продавачите. Но за разлика от предходни години сега виждаме много по-силен интерес от чуждестранни и местни инвеститори да участват в процеса като потенциални купувачи. Оттук и самите продажби станаха значително по-усложнени поради многото участници. Това е положителна индикация, защото дори купувачите все още да не са свръхактивни, техният интерес бързо може да се събуди, ако има подходяща сделка. Това означава, че българският пазар се наблюдава активно отвън и отвътре", обобщава наблюденията си адвокат Илко Стоянов от Schoenherr, правни консултанти на продавачите или финансиращите страни по трите топ M&A сделки за 2015 г. - "КАИ груп", "Близу" и "Амета". Слабо спрямо еуфорията по света Така, докато на глобално равнище пазарната активност продължава да се движи с рекордни от периода преди световната криза насам темпове (по данни на Thomson Reuters само за третото тримесечие в света са обявени сделки за над 1 трлн. долара), България и регионът на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) като че ли остават леко встрани от инвеститорския интерес. Фокусът в глобален мащаб е насочен главно към компании от САЩ, Западна Европа и Азиатско-Тихоокеанския регион, докато в по-голямата част от страните от ЦИЕ активността е по-умерена. Сред изключенията традиционно е Полша и Чехия, където икономическият растеж изпреварва този в повечето страни в региона, отчитат от консултантската компания Allen & Overy. Според анализаторите от компанията икономическите проблеми в Русия и продължаващите неясноти, свързани с кризата в Украйна, все още възпират инвеститорите и помрачават М&A активността в региона, както и в бившите съветски републики. В последния си доклад за перспективите пред M&A пазара в Европа от адвокатската кантора CMS също посочват събитията в Русия като фактор, който ще спъва по-осезаемото съживяване на активността в региона на ЦИЕ. Общият обем на сделките за тримесечието в България, за които цената е обявена, е под 160 млн. евро. Извън лидера "Близу" останалите са в графата малки. Най-големите от тях пък – влизането на финансови инвеститори в "Уолтопия" и излизането на германския гигант Bosch от петте му проекта за ВЕИ в страната, илюстрират и някои от основните тенденции на пазара. Едната от тях е увеличаващата се активност на фондовете за споделено инвестиране BlackPeak Capital и Empower Capital, които бяха създадени с европейски средства от този програмен период, управляват общо 25 млн. евро, които до края на годината трябва да достигнат до работещи малки и средни български компании. Три от по-големите сделки, завършени през тримесечието, са именно инвестиции на BlackPeak – освен в производителя на стени за спортно катерене "Уолтопия" фондът влезе и в доставчика на електроенергия до места без изградена мрежа "Интернешънъл пауър съплай" (IPS), както и в аутсорсинг компанията от IT сектора "Булпрос консултинг". По думите на управляващия съдружник във фонда Росен Иванов през тримесечието са били затворени още две по-малки сделки, а в момента усилено се работи по други три. Какво пречи Изтеглянето на Bosch от фотоволтаичния му бизнес в страната пък е показателно за някои от основните пречки, които все още задържат интереса на чуждестранните инвеститори в по-умерени граници – несигурната политическа среда засяга компаниите от всички сектори на икономиката, но енергетиката и особено зелената енергия през последните години са сред най-потърпевшите от противоречивите политически мерки в него. [Shutterstock] "Пазарните интервенции, свръхрегулациите и бюрокрацията отдавна тормозят Европа, а въздействието им е по-дълбоко в източните страни като Румъния, България и Словакия", отчитат в годишното си изследване за инвестиционната привлекателност на страните в Европа European Attractiveness Survey 2015 анализаторите от консултантската компания EY (Ernst&Young). "България привлича повече интерес, макар че се нуждае от допълнителни реформи и по-добра инфраструктура", се посочва в проучването. "Демографските тенденции, качеството на кадрите, както и образованието са други фактори, възпиращи чуждите инвестиции", отчита Ангел Келчев, който е мениджър "Сливания и придобивания" в българския офис на EY. Той е сред малкото отчитащи намаляваща активност на чуждите инвеститори в страната. "Все пак емблематични сделки като тази с "Фадата", КАИ от началото на годината и "Телерик" от миналата година демонстрират, че за сериозните родни компании винаги могат да се намерят инвеститори", допълва той. Иначе сред малкото примери за напускане на чуждестранен инвеститор е и продажбата на неотворилия мол Galleria Varna. Сделката е знакова не само с това, че е една от най-големите на имотния пазар за тази година, но и заради интересното бъдеще на сградата с над 100 хил. кв. метра застроена площ – за половината от тях все още се търси предназначение, но другата половина вместо клиенти ще посреща пациенти. Идеята на тримата нови български собственици, които са свързани с веригата болници "Сити клиник", е в сградата да има именно здравно заведение, най-вероятно многопрофилна болница. Имотният пазар се оказва сред най-активните напоследък сегменти. През последните месеци собствеността си смениха и два големи хотела – кюстендилският "Стримон СПА клуб" и варненският "Димят". След последните сътресения в гръцката банкова система очаквано се стигна и до промяна в собствеността на български финансови институции с гръцки собственици – през юли беше обявено, че Пощенска банка (част от групата на Eurobank) ще придобие българския бизнес на Alpha bank, която работи в страната чрез банков клон. Традиционно във фокуса на инвеститорите остава и IT секторът. В края на юли британската компания за застрахователни услуги Charles Taylor и фондът за дялови инвестиции The Riverside Co. купиха 80% от акциите на софтуерния разработчик "Фадата". Българското дружество доставя софтуерни решения предимно за застрахователния пазар. Сделката, чиято стойност не беше оповестена, оцени компанията на 20.4 млн. евро. Накъде Там, където го има, чуждестранният интерес е с ясна насоченост. "Фокусът на международните инвеститори ще е върху по-мащабните активи с външни пазари (особено в производствената индустрия, както и хранително-вкусовия сектор) и към по-малки и средни компании от сектори с висока добавена стойност, като например нишови играчи в софтуерни подсегменти", обяснява Юлиан Гиков, управляващ директор на "Райфайзен инвестмънт" и директор за Югоизточна Европа. Според прогнозата му общо за годината в страната ще има 30-40 по-значими сделки, като обемът на пазара ще е от порядъка на 600 млн. евро. "В помощ ще е привидната политическа стабилност, както и увеличаването на икономическия ръст, но за да се усети това и на M&A пазара, по правило растежът трябва да е поне 4-5%", обяснява той. "До края на годината вероятно ще се случат още интересни транзакции в IT и банковия сектор, както и в сферата на производството", коментира Климент Начков. Очакванията му са пазарът на офис площи също да продължава да се активизира. Ангел Келчев очаква в близко бъдеще активност в ТМТ (технологии, медии и телекоми) сектора, в хранителния бранш, както и в банковия, здравния и ритейл бизнеса.
Източник: Капитал (22.10.2015)

Биомандра за 4 млн. лв. ще започне работа край Горна Оряховица Горнооряховското предприятие "Планета 98", което се занимава със земеделие, животновъдство и преработка на месо, смята да навлезе и в млекопреработвателния бизнес. В момента компанията строи собствена мандра с дневен капацитет за преработка на 15 тона мляко и планира да произвежда традиционни български продукти - сирене, кашкавал, масло и кисело мляко, които няколко месеца след откриването трябва да са в категорията "био". Инвестицията в проекта е за 3.8 млн. лв., частично финансирана по европейска програма и с банков кредит, съобщи за "Капитал Daily" управителят на фирмата Цанко Цанев. Очаква се новата фабрика да заработи през май 2016 г. и в нея да бъдат наети 15 нови служители. През ноември "Планета 98" е закупила терена на бившия цех за двигатели в с. Поликраище срещу 120 хил. лв., показва справка в Имотния регистър. В имота с размер 3 дка вече има сграда с площ от 1000 кв.м, която ще бъде преустроена и оборудвана. Общата инвестиция е малко под 4 млн. лв., като от тях 2.75 млн. лв. са за реконструкция и оборудване, 915 хил. за транспортни средства, а останалите за техническия проект и бизнес плана, уточни Цанев. Проектът се финансира по европрограми и с кредит от Първа инвестиционна банка. Млякото за новата мандра - 12 тона, ще идва основно от собствената кравеферма на фирмата, която в момента е в преход към от конвенционално към биопроизводство. От двугодишния преходен период, в който се спира производството на фураж с торове, вече е изминала половината, което означава, че към края на 2016 г. млякото ще бъде чисто производство и тогава новата мандра ще стане био. "Планета 98" отглежда 600 млекодайни и още толкова млади животни, които захранва със собствени фуражи, в село Поликраище. Още около 3 т овче и козе мляко Цанев предвижда да бъдат закупувани от местни производители. В мандрата ще се произвеждат традиционни български млечни продукти, като част от тях ще бъдат за износ - в Германия, Австрия, Холандия и Италия, уточнява Цанков, който е проучил пазарите. Това ще е и първата продукция на компанията за външния пазар, а идеята на Цанков е до 70% от нея да се реализира извън България. В момента тя работи с мандра "Елена", а "Милком" произвеждат продукти на ишлеме под бранда на "Градски хали", които се продават във фирмените магазини на "Планета 98". Освен кравефермата, обработваемите земи и фирмените магазини "Планета 98" има птицеферма в с. Върбица и свинеферма в с. Писарево. И двете стопанства по думите на Цанков са високоавтоматизирани, което позволява във всяко от тях да работят само по двама души. Свинефермата, в която в момента има 3 хил. прасета, е с капацитет до 10 хил. животни годишно, a по-голямата част от продукцията отива за месокомбинат "Свищов". В птицефермата, чието производство е предназначено за холдинг "Амета" и "Градус", годишно се отглеждат около 700 хил. пилета. "Планета 98", както подсказва и името, е създадена през 1998 г., а предметът и на дейност е производство, преработка и реализация на животинска продукция. Компанията, собственост на Диана Алексиева и управлявана от Цанко Цанев, има 6 хил. декара обработваема земя, кравеферма, свинеферма и птицеферма. Всички съоръжения са в района на Горна Оряховица. "Планета 98" има и два фирмени магазина - в Горна Оряховица и наскоро откритият във Велико Търново. Производственият цикъл е затворен - от собствено производство на фуража, през отглеждането на животни и преработването на месото до продажбата на стоките. Сега в цикъла ще се включи и новият компонент млекопреработване, с което Цанков очаква приходите да се увеличат с 20% следващата година. Компанията, в която са заети около 50 души и засега работи само за местния пазар, показва добри резултати през последните години. За 2014 г. приходите на предприятието са малко над 9 млн. лв., а печалбата 1.6 млн. лв., година по-рано печалбата на компанията е 1.3 млн. лв. при оборот от 7 млн. лв., показва справка в Търговския регистър. "През 2015 г. бизнесът се развива много добре благодарение на европейското финансиране", обяснява Цанко Цанев и допълва, че новата биомандра е финансирана по мярка 4.2 за подпомагане на малки селскостопански производства.
Източник: Капитал (17.12.2015)

Най-големите сделки на 2015 г. Телекоми и производствени предприятия бяха най-атрактивни за купувачите Добрата новина за сливанията и придобиванията в България за изминалата година определено беше прекратяването на тенденцията от последните 5-6 години за изтегляне на чуждестранните инвеститори от местния пазар. И макар страната все още да остава по-скоро в периферията на инвеститорския хоризонт, не липсват и международни купувачи, като интересът е главно върху добре работещи компании със силен продукт и установено присъствие на българския, но и на чуждестранни пазари. Тези определения важат и за повечето от водещите сделки на пазара през 2015 г. 1. БТК Най-голямата от тях е за БТК, за която българският бизнесмен Спас Русев и руската финансова група ВТБ ще платят 330 млн. евро. Продажбата, наложена от необслужването на мостов заем за 150 млн. евро, вероятно ще бъде завършена през януари 2016 г., след получаването на одобрение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Телекомът сменя собствеността си за шести пореден, но не и за последен път – целта на купувачите е още до края на 2016 г. да започнат да търсят възможности за препродажба срещу печалба. Операторът до тук все се придобива от финансови инвеститори и не успява да стане част от голяма телеком група. 2. "КАИ груп" Продажбата на производителя на керамични плочки "КАИ груп" е един от редките случаи, в които глобалният лидер в даден сектор купува българска компания. За местната група американската Mohawk Industries плати около 195 млн. евро на досегашния собственик – също американския инвестиционен фонд Advent (пръввият приватизатор на БТК). Влизането в портфолиото на водещия световен играч при подовите настилки, който до момента нямаше други мощности в Източна Европа, дава на "КАИ груп" възможност да се превърне в ключова за региона компания. 3. "Близу" Третата и последна в обзора на годината сделка на стойност над 100 млн. евро също е от телекомуникационния сектор. В нея срещу 119.7 млн. евро водещият кабелен фиксирани доставчик на телевизия и интернет стана собственост на "Мобилтел" и част от Telekom Austria. Сделката беше очаквана на пазара, тъй като досегашният акционер – шведския фонд EQT, вече на два пъти беше опитал да излезе от инвестицията. 4. "Амета холдинг" Разградският производител на пилешко с марката "Лудогорско пиле" привлече като стратегически инвеститор един от най-големите европейски играчи в сегмента – германската Paul Wesjohann & Co. (PHW). Официалната цена на сделката, чрез която PWH придоби 50% от българския бизнес, не беше обявена, но по оценки на пазара е между 10 и 20 млн. евро. Продавач е "Бългериън американ фуудс лимитид", която се свързва с Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ). 5. Хотел Hilton Само за две години столичният хотел Hilton сменя собствеността си за втори път, след като през 2013 г. беше купен от Спас Русев. Тогава той плати 24 млн. евро на изпадналата в тежко финансово състояние ирландска компания Quinn Group, като част от покупката беше финансирана със заем от пловдивската компания за недвижими имоти "Галакси инвестмънт груп", която е собственост на основателите на "Винпром Пещера" Антон Щерев и Атанас Петров. Сега пловдивското дружество придобива хотела в сделка, чиято цена не се съобщава, но вероятно е от порядъка на платената преди две години, или около 20 млн. евро заради малък нов заем. При останалите по-големи сделки за годината има и други примери за български компании, успели да привлекат като стратегически инвеститори водещи международни играчи. Такъв е случаят с австрийския лидер на мебелния пазар XXXLutz, който чрез собственика си XLCEE Holding, купи 67% от капитала на двете дружества, които развиват българските вериги "Аико" и "Моббо". Раздвижването на имотния пазар през годината също е осезаемо. Сред знаковите сделки за изминалите месеци е договорената в края на 2015 г. продажба на незавършения софийски мол Plaza West, който ще стане мажоритарна собственост (89.4%) на гръцкия фонд за имоти NBG Pangаea срещу 23 млн. евро, след като бъде завършен и заработи. Друг незавършен мол, който обаче в бъдеще няма да бъде търговски център, а ще се превърне в здравно заведение, е варненският Galleria, който беше придобит от част от инвеститорите във веригата "Сити клиник". Собствеността си смени и пловдивският "Марково тепе". Сред по-съществените сделки за годината е и придобиването на българския клон на гръцката Alpha Bank от Пощенска банка, която също е собственост на гръцка финансова институция – Eurobank. По информация от пазара продажбата е на символичната стойност от 1 евро, но включва "всички банкови дейности на Alpha, които са на обща стойност 500 млн. лв., както и кредити за 800 млн. лв." Сделката вече получи нужните регулаторни одобрения, но вероятно ще бъде финализирана след провеждането на надзорните проверки за качеството на активите в българската банкова система през първата половина на 2016 г.
Източник: Капитал (04.01.2016)

Отново три мултинационални компании оглавяват класацията "Регал 500+" През 2015 г. компаниите в топ 25 на производителите на бързооборотни стоки отчитат продажби за 2.573 млрд. лв. общо. Резултатът е почти аналогичен с този за 2014, когато 25-те най-големи фирми в проучването "Регал 500+" са отбелязали общо продажби за 2.6 млрд. лв. Топ 3 На първо място в класацията както и през 2014 г. е "Монделийз България продакшън", производител на кафе, шоколад, бисквити и какао. През 2015 г. "Монделийз" обособи производството си на кафе в България в отделно дружество - "Якобс Дау Егбертс" ЕООД, което е на седма позиция в класацията. През миналата година голяма част от производството на кафе обаче все още се е отчитало през "Монделийз България продакшън" наред с шоколадовите изделия. Той като и двете дружества обявяват само произведените количества продукция, получените стойности са получени като тонажът в отделните категории е остойностен по средната цена на другите производители в тях за 2015 г. През 2014 г. преизчислението беше на база последните обявени цени - тези от 2013 г. Втора е "Кока Кола Хеленик ботълинг къмпани България" с приходи за над 273.2 млн. лв. през 2015 г. Дружеството отчита ръст на производството от 13.1% в сравнение с 2014. През 2015 "Кока Кола Хеленик" инвестира 10 милиона лева в завода си за минерални води в Банкя, а тази година - 5 милиона лева в нова линия в производствения си център в Костинброд. Последната инвестиция е предназначена за новаторската стъклена бутилка "Кока-Кола" от 750 мл, създадена от българския екип за българския пазар. Другата световна корпорация в бизнеса с шоколадови и захарни изделия - "Нестле България", заема трета позиция с продажби за над 169 млн. лв. Около 70% от продукцията на завода в София са предназначени за износ - през 2015 г. задграничните продажби на дружеството са за над 112.4 млн. лв. Известно е, че софийската фабрика е избрана за компетентен център за производството на шоколад в Европа и през 2007 г. стана един от трите най-големи центъра за производство на Kit-Kat на континента. Бири Изминалата година беше добра за бирените компании в страната. Съюзът на пивоварите отчете, че членовете му са реализирали общо 5 050 100 хектолитра пиво, което е почти 4% повече от продажбите през 2014 г. Продажби от над 157.6 млн. лв. и скок от 16.6% отреждат на "Загорка" АД четвърто място в класацията. 2015 е най-добрата година за компанията след приватизацията й от 1994 г. насам, обявиха от дружеството. В основата на успеха според мениджърите на фирмата са новата "Загорка Ретро" и износът на сайдер за съседните държави (пивоварната в Стара Загора е регионален център на Heineken за бутилиране и износ на сайдер под марката Strongbow за Балканите). Ниската база за сравнение осигурява на фирмата ръст от над 9660% в износа. Другият голям производител на бира - "Каменица" АД (6-а позиция), отчита продажби за над 154.5 млн. лв. През 2015 компанията затвори пивоварната си в Пловдив заради местоположението й (в жилищен квартал близо до централната част на града) и премести производството си в завода в Хасково. По данни на дружеството в пивоварната в Хасково са инвестирани почти 30 млн. евро за периода 2014-2015 г. Третата мултинационална пивоварна в страната - "Карлсберг България", е на 13-о място с продажби за над 90 млн. лв. и ръст от 13.5%. През 2015 г. компанията е инвестирала близо 7 млн. лв., като близо 5 млн. лв. са за изграждането на пречиствателна станция за отпадни води. Олио С продажби за над 155 млн. лв. най-големият производител на олио в България - "Олива" - Кнежа, се нарежда на 5-а позиция в класацията. Над 90% от произведеното са продадени зад граница, сочат данните в таблицата. Фирмата има два маслодобивни завода – в Кнежа и в Полски Тръмбеш, с които преработва около 30% от маслодайните семена в България. Силна година – с ръст от близо 28%, отбелязва и "Бисер олива" (17). Продажбите на дружеството през 2015 надхвърлят 61.4 млн. лв. Близо 60% от продукцията са за експорт, предимно в ЕС, а по данни на компанията през 2015 г. има и 106% ръст на продадените на българския пазар количества. Приходите на другата маслопреработваща компания, която влиза в топ 25 - "Клас олио" (18), се увеличават до 58.7 млн. лв. през 2015. Производствената база се намира в с. Карапелит край Добрич и по данни на дружеството има дневен капацитет 200 хиляди литра олио. Компанията обаче има сериозен спад от 73.3% в експорта. Месо и колбаси "Пилко" (8) - част от "Амета холдинг" (марката "Лудогорско пиле"), отчита продажби за над 145 млн. лв. през 2015. Приходите на другия голям производител на пилешко - "Градус-1" (20) – бележат лек спад от 1.6% и надхвърлят 57.5 млн. лв. Според пазарни проучвания всяка от двете компании държи между 30% и 40% от пазара. "Месокомбинат – Ловеч" (11) – част от "Бони холдинг", отбелязва лек спад от 1.69% (до 128.8 млн. лв.). Причина за по-ниските приходи през 2015 е понижението на цените на свинското месо, което достигна едно от най-ниските си нива през последните пет години, както и преструктурирането на начина на фактуриране към част от големите търговските вериги, коментираха от компанията. Холдингът притежава месокомбинатите в Ловеч и Карлово и е най-големият производител на прасета в страната. Вече започна проектирането на нова индустриална кланица в Ловеч. Планираната инвестицията е за над 10 млн. евро и ще осигури 100 нови работни места. Продажби от над 95.8 млн. лв. отреждат на "Фермата" АД (част от холдинга "Белла България") 12-о място в таблицата. От "Белла" съобщиха, че започват процес на консолидиране на предприятията си, който ще доведе до намаляване броя на юридическите лица и до опростяване на производствената, търговската и развойната структура на холдинга. Спад на продажбите от 11.6% отчита другият месопреработвател в класацията - КЕН - Стара Загора (24). Понижението е резултат от по-ниската средна цена на дребно на продуктите, което обаче е добре за крайните клиенти, твърдят от компанията. Сладкиши и хляб Освен "Монделийз" и "Нестле" в класацията влизат още няколко компании от сектора на сладките изделия. Лидерът в продажбата на кроасани "Чипита България" (9) отчита 11.4% ръст и приходи над 141.4 млн. лв. Възходящ тренд показват и данните за производителя на вафли и бисквити "Престиж-96" (16). Фирмата изпраща 2015 с продажби за над 62.3 млн. лв. и ръст от 9.6%. "Захарни изделия Варна" (21) също отбелязва двуцифрен ръст на приходите, които достигат близо 57.3 млн. лв. Приходите от продажби на производителя на брашно "Гудмилс България" (15) надхвърлят 63.4 млн. лв. Компанията, известна доскоро с името "София мел", планира да инвестира до 2018 г. над 5.5 млн. лв. в производствената си база в София. Препарати, ароматизатори, козметика Производителят на хартиени изделия, перилни и почистващи препарати, козметика и храни "Фикосота" (10) намалява приходите от продажбите си с 4.1% през 2015 до 136.1 млн. лв. От тях 68 млн. лв. са зад граница, като намалението тук е 11.39%. Спад от 16.2% на продажбите отчита и "Дзобеле България" (19). Компанията произвежда ароматизатори и работи само за износ. Производителят на козметика "Рубелла Бюти" (25) обаче почти удвоява приходите си през 2015, които достигат до близо 48.4 млн. лв. Компанията постига ръст от 94.2%, който е най-високият за топ 25 на фирмите, класирани по продажби на бързооборотни стоки за 2015 г. Напитки В таблицата влизат две компании, произвеждащи вино и високоалкохолни напитки. "Винпром Пещера" (14) e с 15% ръст на продажбите, които надхвърлят 81.8 млн. лв. Приходите от продажби на "СИС индустрийс" (22) обаче спадат с 2.14% до 53.1 млн. лв. От категорията на безалкохолните напитки в класацията влиза само "Девин" АД (23). Компанията отбелязва ръст от 16.7% и приходи, надхвърлящи 51.8 млн. лв. Ниската база за сравнение позволява на дружеството да отчете ръст от близо 268% в експорта. Тази година от класацията липсват компании от млекопреработващия бранш. В миналогодишната класация секторът бе представен от ОМК и "Тирбул".
Източник: Други (02.11.2016)

Министър дава БАБХ на прокурор - спрели внос на полско пилешко заради 2 родни фирми Министърът на земеделието Христо Бозуков ще сезира прокуратурата за незаконосъобразни заповеди на предишния директор на Агенцията по храните (БАБХ). Причината е ограничаването на вноса на пилешко месо от Полша, тъй като се твърдеше, че то е заразено със салмонела. През декември 2019 г. на българския пазар бяха пуснати над 100 тона такова месо, а след това агенцията започна да изследва всички пратки от Полша. В резултат на няколко пъти бяха спрени пратки, като общото им количество достигна до около 155 тона. В интервю за БНР министър Бозуков обаче заяви, че салмонелата е била само претекст за ограничаване на вноса, а целта е била да се удовлетвори интересът на конкретни големи фирми. (Най-големите производители на пилешко месо в България са “Амета холдинг” и “Градус” АД). “В заповедта пише че птичето месо и субпродукти да бъдат поставени под забрана до получаване на резултати от лабораторното изпитване, без да има нужда, без да има особен случай на салмонела, като заповедите на изпълнителния директор са незаконосъобразни и са предпоставка за корупционни практики от служители от областните дирекции по безопасност на храните, извършващи официален контрол на пратките с птиче месо с произход Полша и внос от трети страни. Фактът, че е извършен такъв контрол, за да се задържа внос на месо и яйца, предизвиква известни съмнения”, каза министърът. Изводите са направени след приключен одит в агенцията. Справка в комисията по стокови борси и тържища показва, че цената на едро на пилешкото месо през декември 2019 г. е била съответно 3,91 лв. за килограм. През следващите месеци варира между 3,92 и 3,96 лв., не се наблюдават съществени изменения и спрямо ноември. През декември в сравнение с октомври пилешкото месо е поскъпнало с 10 ст. Бозуков заяви също, че БАБХ е превъзлагала дейности, които тя самата може да извърши. Това е довело до натрупване на задължения от 18 млн. лв. към тези фирми. Договорите са били финансово необезпечени и негарантирани със средства. Министърът коментира и темата с дефицита на дърва за огрев. Според него осигуряването им се оказва заложник на предстоящите избори. Имало райони, в които горските раздават дърва на местното население по списъци със симпатизанти на конкретни партии. Конкретен пример Бозуков даде с Кърджали, като припомни, че дървата за огрев се разпределят от общинските кметове. “Имах среща с асоциацията на общинските гори, които ми заявиха, че това е политически въпрос и веднага непосредствено след изборите дърва ще има в изобилие”, каза Бозуков. В същото време дърва имало достатъчно.
Източник: 24 часа (09.11.2021)

"Пилко" - Разград, инвестира 3.9 млн. лв. в модернизиране и изграждане на фотоволтаици Месопреработващото предприятие "Пилко" - Разград, инвестира 3.909 млн. лв. в подмяна на производствено оборудване и изграждане на фотоволтаични централи. Половината от сумата е субсидия по линия на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Проектът ще приключи в средата на 2025 г. Фотоволтаикът от 547 kWp е вече изграден и е разположен върху покривите на две от сградите в птицекланичния комплекс в Разград. Предстои строителство на втора инсталация, която ще е с по-малка мощност. Всички соларни панели, които компанията изгражда, са за собствени нужди, като очакванията са в пик на производство те да задоволяват 10% от консумацията на ел. енергия. "Пилко" изпълнява инвестиционна програма от начало 2020 година, която е с общ бюджет 30 милиона евро. Компанията вече обнови технологиите си в люпилнята и фермите за отглеждане на птици. "Пилко" ЕООД е част от "Амета холдинг" - притежание на един от най-големите производители на пилешко в Европа - германската PHW. Българската група включва фуражен завод, птицеферми, люпилни, преработвателно предприятие, извършва търговия със зърно и с пилешко месо с марката "Лудогорско пиле". Компанията продава в страната, както и в Гърция, Румъния, Италия, Северна Македония, Кипър, Косово, Албания, Германия и Централна Европа, и е международен доставчик на KFC. За 2022 г. "Пилко" отчита 250.841 млн. лв. приходи от продажби (32% ръст спрямо 2021) и 12.331 млн. лв. печалба. Очакваният ръст на оборота за 2023 е 4.5%.
Източник: Капитал (03.01.2024)

Месопреработващото предприятие „Пилко“ в Разград увеличава своето производство на пакетирани продукти за българския пазар, както и количествата продукция за износ. Във връзка с разширението на бизнеса, увеличения обем от работа и недостига на работна ръка са привлечени работници от Узбекистан, Непал и Бангладеш. „Пилко“ ЕООД е част от „Амета холдинг“ – притежание на един от най-големите производители на пилешко месо в Европа – германската PHW. Компанията има над 1500 служители в България. Като част от дългосрочната фирмена програма за обновяване на производствения процес се залага на вложения в автоматизацията на процесите, а сред мащабните проекти на „Пилко“ е и инвестицията в подмяна на производственото оборудване и изграждане на фотоволтаични централи за собствени нужди. Размерът на вложението е 3.909 млн. лв. Половината от сумата е субсидия по линия на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Проектът се очаква да приключи в средата на 2025 година.
Източник: Други (09.01.2024)

Амета Холдинг АД е основан през 1995 година със седалище Разград. От 1995 до 2000 година компанията участва в различни селскостопански проекти. Първоначално Българо - Американският инвестиционен фонд - Фонда има малък дял акции и е заемодател на Амета, но през 1999 година придобива собствеността и управлението над цялата компания. През 2001 дружеството насочва своит усилията към подобряване условията за угояване на бройлерите. В продължение на двадесет и четири месеца в халетата са инсталирани ново хранилно, поилно и вентилационно оборудване. След обстоино сравнение на различни хибриди е въведена нова генетична линия. Внедрени са модерни фермерски практики. Във фуражния завод е внедрена нова гранулираща линия, след което се обръща голямо внимание на хранителните аспекти при производството на фуражи. През 2003 Амета разшири дейността си чрез интегриране на нови ферми. Тази интеграция осигури необходимата инфраструктура за превъщането на Амета в първокласен птицевъден комплекс. Разширението на преработвателното предприятие на компанията завършва през 2006 година, когато влизат в действие новите линии, които са окачваща, кланична и кормачна. През 2007 завършва изцяло реконструирането и преоборудването на зоните за разфасовка, опаковка и експедиция. Амета е печеливша, разрастваща се и независима българска компания, която търси начини да бъде най - добрия и най - печелившия производител на птиче месо в региона. През 2009, Амета разширява своите контактите с Европейските вериги, ресторанти, с търговците на едро и дистрибуторите, които ги обслужват. Амета продължава да работи с местните KFC компании, но също така разработва и доставя спесифични, трудоемки продукти с добавена стойност за KFC подразделенията и в други държави. Амета работи с клиенти, които изнасят продукти за Германия, Франция и Великобритания. Компанията доставя пълната гама от охладени и замразени пилешки продукти, както на вътрешния пазар така и в Европа. Амета се гордее, че задоволява специфичните изисквания на клиентите, посредством работата на своите квалифицирани и компетентни служители.?
Източник: Фирмена информация (08.09.2025)

Три от предприятията в Разград изнасят продукцията си на 6 континента Фармацията е водещата индустрия в гр. Разград. Тук са седалищата и производствените бази на ключови компании като "Биовет" АД, която реализира мащабни проекти, включително за съхранение на енергия от възобновяеми източници, което повишава конкурентоспособността. През 2025 г. започна работа и нов завод за ветеринарни ваксини след сериозна инвестиция. "Биовет", както и "Антибиотик-Разград" и "Балканфарма" произвеждат широка гама от продукти с висока добавена стойност, изнасяни на 6 континента. Сред тях са антибиотични субстанции и готови лекарствени форми, ветеринарни препарати и ваксини, лиофилизирани субстанции, пробиотици и закваски за млечната промишленост. Икономическото развитие на сектора напоследък се характеризира с преход към високотехнологично и екологично чисто производство, което компенсира общите демографски предизвикателства в региона и поддържа жизнеспособността на местния бизнес. Една голяма част от местната индустрия работи за износ и вътрешното потребление не е в състояние да я засегне значително. "Амилум Разград" например работи за над 60 държави и е един от основните износители на царевична декстроза за Европа и САЩ. Икономическият профил на града е доминиран от индустрията, която съставлява близо 63% от произведената продукция. Освен фармацията друг стратегически сектор за региона е хранително-вкусовата промишленост. Освен "Амилум" водещ за областта работодател е и "Пилко" ЕООД, по-известно като "Лудогорско пиле". Гръбнакът на хранително-вкусовата промишленост се допълва от "Млин-97" АД, традиционен лидер в мелничарската и хлебопроизводителната индустрия, и "Милкком" ЕООД – едно от най-големите млекопреработвателни предприятия в България. През 2025 г. местният бизнес инвестира засилено в модернизация и зелена енергия. Пример за това са проектите за изграждане на нови фотоволтаични мощности и системи за съхранение на енергия в големите заводи. Инвестициите в разградската икономика в последните 2-3 г. се отнасят предимно до разширяване и модернизиране на вече съществуващи мощности. През юни 2024 г. например бе открит нов завод на "Биовет" след инвестиция от 140 млн. лв. Проектът включва инсталации за производство на имуногенни продукти и е част от по-голям инвестиционен план за около 400 млн. лв. В началото на 2025 г. компанията обяви изграждането на мащабна система за съхранение на енергия с мощност 13,4 мвт, която да обслужва нуждите на заводите , захранвана от фотоволтаична централа с мощност над 44 мвт. "Амилум" пък завърши едно от най-големите разширения в историята на предприятието, което удвои капацитета му. Инвестицията от над 200 млн. лв. включваше и нов завод за технически етанол, което превърна обекта в един от най-големите зърнопреработвателни комплекси в Югоизточна Европа.
Източник: 24 часа (29.01.2026)