ГДБОП проверява бизнесмена за данъчни престъпления при бизнеса с горива “Работя на печалба въпреки по-ниските цени, тъй като именно заради тях имам повече клиенти. Моят марж е около 3 до 5 стотинки, а на другите бензиностанции достига до 40 стотинки. Печеля от по-големия оборот и от повечето клиенти”. Това обяви на 12 ноември 2015 г. бизнесменът Веселин Марешки. По това време той вече е отворил бензиностанция във Варна. Твърденията му обаче не се покриват с данните във финансовия отчет на фирма “Трейднет Варна”, през която минава бизнесът на Марешки с горива. Компанията има 1,09 млн. лева задължения и загуба от 136 000 лева за миналата година. “Трейднет Варна” е собственост на Веска Марешка - майка на Веселин Марешки. В отчета е посочено, че през 2015 г. компанията се е занимавала основно с търговия с горива. Ако загубата се раздели на дните, през които е работела бензиностанцията във Варна през 2015 г., излиза, че Марешки не е печелел, а е губел по 1915 лв. на ден. Твърдението за марж от 3 до 5 ст. - разликата между доставната и продажната цена на дребно, също не отговаря на истината, показва финансовият отчет. В него е записано, че балансовата стойност на активите (горива), продадени от “Трейднет Варна”, е 4,172 млн. лева. А нетните приходи от продажби на стоки са 4,661 млн. лева. Ако се съпоставят тези данни с цените на дребно, които в края на 2015 г. са се движили около 1,80 лв/литър, може да се изчисли приблизително какви количества горива са били продадени и с какъв марж. През октомври 2015 г. Марешки е продавал във Варна дизела за 1,86 лв. Въз основа на тези сметки става ясно, че маржът, с който е работил варненският бизнесмен, е над 15 ст., а не 3 до 5, както той твърди. И въпреки това е губел от бизнеса с горива. През ноември и декември Марешки е свалил цената на дизела на 1,79 лв. на литър, което е намалило маржа на 10 ст. Още по-интересно е изчислението за доставната цена на горивата за Марешки. Данните за балансовата стойност на продадените активи показват, че бизнесменът е получавал литър гориво за 1,33-1,34 лева. Като в цената би трябвало да са включени акциз и всички транспортни разходи. За последните три месеца на 2015 г. подобна цена на едро е имало само на международната борса “Платц”, но ако горивата се натоварят на танкер в Средиземно море. Без да са начислени транспортни разходи, които са около 10 ст. на литър и биодобавката, която оскъпява горивото с още 3-4 ст. За да се докара до България, цената на горивата стига до 1,45 лв. без ДДС. Но за Марешки е 1,33 лв., което означава, че бизнесменът е имал доставчик, който му е докарал горивата, поемайки за собствена сметка всички допълнителни разходи. При това той е снабдявал само и единствено Марешки, тъй като останалите компании в България от петролния бранш твърдят, че никой не им е предлагал такава ниска цена. Кой е този доставчик, който работи без стотинки печалба, не е ясно. Допреди няколко дни Марешки отказваше да посочи кой му доставя горива въпреки настойчивите призиви от останалите петролни компании. Тяхната позиция е, че те също биха отишли да зареждат от този доставчик, за да свалят цените на дребно. В края на миналата година Марешки заяви, че зарежда от тримата големи търговци в страната - “Лукойл”, “Полисан” и “Сакса”. От “Лукойл” обаче обявиха, че имат документ, подписан от Марешки, с който той се отказва да сключи договор за доставки с компанията. Това не изключва горива от бургаската рафинерия да се продават от бизнесмена, но те явно са били купени от посредник. В действителност на бензиностанцията на Марешки във Варна в края на 2015 г. имаше сертификат, че продаваните горива са от “Лукойл”. По същото време с всички възможни отстъпки цената на едро в бургаската рафинерия е била над 1,42 лева. Докато Марешки е получавал горивата за 1,33 лв. И отново се появява неизвестен посредник, който купува горивата от “Лукойл” и обратно на всякаква икономическа логика ги доставя на Марешки на по-ниска от покупната цена. В момента на бензиностанциите на Марешки цената на дизела е 1,81 лв. на дребно - почти толкова, колкото е цената на едро при трите посочени от бизнесмена доставчика. Това означава, че би трябвало да продава, като не начислява никакви разходи за транспорт, поддръжка, амортизации и без печалба. Но има и нещо любопитно - цена на дребно от 1,81 лв. с начислени стандартни разходи, се получава, ако за цената на едро не е платен ДДС А част от горивата за бензиностанциите на Марешки се оказа, че изминават над 1000 км, преди да бъдат доставени. През три-четири посредника се купуват от “Лукойл Нефтохим” в Бургас, минават през данъчни складове и бази в Разлог и Велинград, за да се върнат във Варна. Митниците вече запечатаха склада в Разлог заради нарушения, а част от фирмите от веригата за доставки се оказаха в рисковия списък на НАП за ДДС измами. А в края на миналата година митниците запечатаха бензиностанцията на Марешки в Габрово заради горива с неплатен акциз. Пред депутатите от комисията за пазара на горива в края на миналата година от “Сакса” обявиха, че продават горива на Марешки, като при дизела слаганата от него надценка била 1 ст., а при бензина – с 2-3 ст. Управляващият партньор в “Сакса” Светозар Димов заяви пред комисията, че е невъзможно с такава надценка да се покриват разходите за дейността От финансовия отчет на “Трейднет Варна” се вижда, че това е точно така - продажбите на бензиностанцията на Марешки във Варна през 2015 г. не са били достатъчни по обем, за да се покрият разходите по нейната издръжка. От документа става ясно, че бензиностанцията се ползва под наем. Експерти от петролния бранш твърдят, че месечната сума за такъв обект е поне 5000 лв. Към това се добавят разходите за персонал - 4 смени по 4 души плюс управител, за да може да се работи денонощно. За заплати и осигуровки на персонала отиват още 15 хил. лв. месечно. За ток при денонощна работа на помпи, агрегати, осветление, отопление или охлаждане отиват още 3000 лв. Текущите разходи за задължителен абонамент към обслужващи фирми за колонките, касови апарати, СОТ, инкасо, консумативи, интернет, застраховки, работно облекло, предпазни средства и други са поне 2000 лв. Така месечният разход по поддръжката излиза между 25 000 и 30 000 лева. Ако литър гориво се продава с 1 ст. чиста печалба след приспадане на всички разходи при марж от 3-4 ст., би трябвало дневно да се продават по 100 000 литра, за да се покрият разходите по бензиностанцията. От отчета на “Трейднет” обаче се вижда, че Марешки е продавал на ден два пъти по-малко от това количество. През декември 2016 г. в парламента Валентин Златев - председател на петролната асоциация и шеф на “Лукойл България”, заяви, че за 15 г. компанията е платила в България близо 31,5 млрд. лв. данъци и осигуровки. “Нека г-н Марешки да каже колко данъци е платил за горивата за последната година и дали държавата е защитила своите интереси, и кой може да гарантира, че от този търговец, продаващ на по-ниска цена, си е събрала ДДС и акциза”, допълни Златев. В отворено писмо наскоро Марешки заяви, че е почтен предприемач, създал 4000 работни места, а бизнесът му не е свързан с обществени поръчки. “Спазвам българските и европейските закони. Всеки може да провери в Търговския регистър съответните финансови отчети от предходните години. Като данъкоплатци сами разбирате, че няма как да съм крил данъци в бизнеса с горивата, при положение че съм в него едва от година и тя не е приключила нито календарно, нито счетоводно. А като потребители вече усетихте делата ми по спестените пари в джоба си”, казва Марешки. И тук има известно разминаване в твърденията на бизнесмена, тъй като през 2015 г., която вече е приключила и календарно, и счетоводно, два месеца той вече е бил в бизнеса с горива. В отчета на “Трейднет Варна” за 2015 г. никъде не се посочват платени от компанията данъци Тъй като тя е на загуба, е ясно, че няма да има начислен корпоративен данък. В документа обаче липсва ред, в който да е посочен внесен ДДС. За сравнение в отчета на фирма “Фармнет”, през която минана бизнесът с лекарства на Марешки, е посочено, че за 2015 г. компанията е внесла 30 млн. ДДС. За “Трейднет” обаче е дори обратното - записано е, че държавата има да възстановява 58 000 лв. ДДС на фирмата. Как се е развил бизнесът на Марешки с горива през 2016 г., предстои да стане ясно след публикуването на финансовия отчет на “Трейднет Варна” за миналата година. Вероятно документите ще се появят след парламентарните избори през март, на които Марешки има намерение да се кандидатира. А междувременно все още не е завършила нито една от започнатите от НАП и митниците проверки на Марешки. Въпреки че от началото им минаха над 6 месеца. В края на 2016 г. председателят на временната комисия за конкуренцията и изкривяването на пазара на горива Валентин Николов заяви, че ГДБОП работи по сигнали за данъчни престъпления в бензиностанциите на Марешки, но досега няма досъдебно производство. Наскоро от петролната и газова асоциация пък излязоха с официално становище, че “феноменът Марешки” е проблем на държавата, а не на бранша От асоциацията допълват, че са загрижени за изсветляването на пазара на горива в България, поради което поставят въпроса колко са данъците, заплатени на държавната хазна от бизнеса на Марешки с горива през последната година. Организацията настоява още държавата да отговори пред българското общество дали е защитила интереса си и кои са държавните органи, извършили проверка и излезли с окончателни актове за дейността на Марешки в бизнеса с горива. Освен това от асоциацията канят цитираните от варненския бизнесмен доставчици - “Лукойл”, “Полисан” и “Сакса”, да предложат на членовете на организацията същите условия като на Марешки, за да преценят и те възможността да се продават горивата на същите цени като тези на Марешки. От асоциацията допълват, че държавата дължи отговори не само на представителите на петролния бранш, но и на всички български данъкоплатци, а заявилият се като борец срещу статуквото Веселин Марешки - на неговите избиратели и на цялата общественост. Пари от аптеките финансират горивата Въпреки твърденията на Веселин Марешки, че финансира бизнеса си с банкови кредити, през 2015 г. това не е важало за горивата. Във финансовия отчет на “Трейднет Варна” не са записани никакви заеми от банки. За сметка на това е посочено финансиране от свързани лица. Това са 40 фирми, предимно такива, които държат аптеки или участват в бизнеса на Марешки с лекарства. В документа е посочено, че от тях “Трейднет Варна” е получила заеми за 859 000 лева през 2015 г. и е върнала кредити за 453 000 лева. Към свързани фирми задълженията са 835 000 лева, като в тях са включени получени стоки и услуги,у дължими наеми и кредити. В секторен анализ на пазара на лекарства, изготвен от КЗК, бе посочено, че веригата аптеки на Марешки и изградена като са регистрирани редица фирми. Така се заобикаля ограничението на закона една компания да има до 4 аптеки. От КЗК посочват, че въпреки тази рестрикция няма текст, който да забранява отделните фирми да се притежават от едно и също лице или свързани лица. Собственик на марката “Марешки” е търговецът на дребно с лекарства “Варнафарма-М” ООД. Другите компании, които имат аптеки с марката “Марешки” работят въз основа на договори за франчайзинг с “Варнафарма-М”. Дружествата прилагат обща търговска политика - доставките се осъществяват основно от “Фармнет” АД, се казва в анализа на КЗК. В резултат на това било възможно да се договарят условия за доставка на лекарства с отстъпки. При направена заявка, тя се изпълнява с приоритет спрямо други, за да стигне възможно най-бързо лекарството до пациента. При ценообразуването се прилагат едни и същи принципи, насочени към поддържане на по-ниски маржове и по-ниски цени, отбелязват от КЗК. На практика самият Марешки няма аптеки, тъй като основна част от фирмите се водят на майка му Веска Марешка. Нейното име се среща в над 100 фирми - като съдружник или управител. Бизнесменът има дял от 10% във “Фармнет”. Компанията бе създадена въз основа на бизнеса на един от четирите най-големи търговци на едро с лекарства - фирма “Хигия”, която Марешки купи от “Актавис” през 2010 г. В момента “Фармнет” има впечатляващи обороти. За 2015 г. приходите на компанията са над 487 млн. лева. Но и разходите са доста големи, тъй като печалбата е едва 1,59 млн., което е под 0,5% от приходите. В сравнение с 2014 г. печалбата се е свила над 5 пъти, тъй като тогава е била 7,686 млн. лв.
Източник: 24 часа (11.01.2017)

6 банки, рафинерия и завод за мед с най-големи приходи 6 банки, рафинерия и завод за мед са с най-големите декларирани приходи през 2015 г. Това става ясно от отговор на бившия финансов министър Владислав Горанов до ексдепутатите Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев. В топ 10 на дружествата с най-големите декларирани приходи попадат Пощенска банка, ЦКБ, “Лукойл Нефтохим Бургас”. УниКредит Булбанк, “Аурубис България”, НЕК, Алианц Банк България, “Лукойл България”, Банка ДСК и Сосиете Женерал Експресбанк. През 2014 г. в групата на десетте компании с най-големи приходи са били “Булгаргаз” и “Джи Пи презастраховане”, които обаче отстъпват местата си. От друг отговор на Горанов до депутатите става ясно, че от 2011 до 2015 г. “Лукойл България” е първенец с най-големи декларирани приходи сред дружествата, които търгуват с горива. В периода до 2014 г. на второ място е “ОМВ България”, а през 2015 г. - “Сакса”. С най-голям размер на внесен корпоративен данък сред нефтените компании през 2016 г. е “ОМВ България”, следвана от “Лукойл България” и “Шел България”. Сред първите десет са “Сакса”, “Бент ойл”, “Лукойл авиейшън България”, “Петрол”, “Литекс”, “Овергаз инк”, “Еко България”. През 2015 г. с най-голям размер на ефективно внесен корпоративен данък отново е била “ОМВ България”, следват “Лукойл”, “Сакса” и “Шел”. Копирано от https://www.24chasa.bg/novini/article/6024531 © www.24chasa.bg
Източник: 24 часа (30.01.2017)

Шест банки са в топ 10 на най-големите данъкоплатци у нас Шест банки са в топ 10 на най-големите данъкоплатци в България за 2015 г., става ясно от отговор на Министерството на финансите на депутатско питане. От информацията на бившия министър на финансите Владислав Горанов става ясно, че десетте най-големи корпоративни данъкоплатци за 2015 г. са „Юробанк България“, Централна кооперативна банка, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Уникредит Булбанк“, „Аурубис България“, НЕК, „Алианц банк България“, „Лукойл България“, „Банка ДСК“ и „Сосиете Женерал Експресбанк“. За 2014 г. най-големите корпоративни данъкоплатци са: „Юробанк България“, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Аурубис България“, „Централна кооперативна банка“, „Лукойл България“, НЕК, „Уникредит Булбанк“, „Банка ДСК“, „Булгаргаз“ и "Джи Пи Презастраховане“. Въпросът е зададен от депутатите Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев. Горанов уточнява, че за 2016 г. към момента не може да бъде предоставена информация, тъй като все още не е изтекъл срокът за подаване на годишните данъчни декларации. Данните за конкретния размер на декларираните приходи, печалбата и платения от тях корпоративен данък са данъчна и осигурителна тайна, пише още в отговора на Горанов. От годишния финансов отчет на „Юробанк България“ за 2015 г. става ясно, че финансовата институция е платила на държавата 9,4 млн. лв. данъци. За 2014 г. сумата е 773 хил. лв. Вероятната причина за драстичната разлика е, че през 2015 г. „Юробанк България“ стартира сделката по придобиване на всички банкови дейности на българския клон на „Алфа банк“. Според годишния финансов отчет на Централна кооперативна банка за 2015 г. кредитната институция е превела по сметките на Националната агенция за приходите (НАП) сумата от 1,918 млн. лв. „Уникредит Булбанк“ пък са платили 38,3 млн. лв. за данъци през 2015 г. Сумата за 2014 г. е 32,1 млн. лв. 36,4 млн. лв. пък е платила „Банка ДСК“ за 2015 г., става ясно от отчетите на групата. За 2014 г. сумата е била 28 млн. лв. „Сосиете Женерал Експресбанк“ пък са внесли в държавната хазна 8,7 млн. лв. данък върху доходите за 2015 г., за 2014 г. платеният налог възлиза на 6,8 млн. лв. От финансовия отчет за 2015 г. на „Алианц банк България“ става ясно, че финансовата институция е внесла в бюджета 1,215 млн. лв., а за 2014 г. - 2,467 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (31.01.2017)

Контрабандата на горива годишно доближава 2 млрд. лева, твърдят финансисти, които са сравнили данни от оборотите от продажба и постъпленията от акциз и ДДС. Основният канал за нелегални дизел и бензин вървял от внос с танкери, които се разтоварват на пристанища, регистрирани като митнически складове. При тях няма монтирани измервателни уреди, които да подават информация към митниците колко горива се разтоварват. Няма и постоянен митнически контрол, а митничари се викали само когато има пристигнал танкер. При разтоварването на горивото се прилагали различни схеми, за да се избегне митническият контрол - преместване на плавателния съд на различни докове, подправяне на времето за разтоварване, фиктивни ремонти и други. В края на миналата година от Българската петролна и газова асоциация изнесоха данни, че през миналата година през митнически складове са разтоварени общо 54 танкера. През 2015 г. бройката им е била два пъти по-голяма. Сумата на несъбраните акцизи и ДДС от тези канали е 2 млрд. лева. 50% от вноса на горива е нелегален, показват изчисления на асоциацията въз основа на официални данни от финансовото министерство. 40% от бензина и дизела в България са от внос, а 60 на сто се произвеждат тук. Приходите от акциз за 2015 г. били над 2,1 млрд., от които 57% се падали на “Лукойл”, 23% идвали от други търговци и производители. Делът на вносителите бил 20%, а не 40 на сто, какъвто е пазарният им дял. За сивия сектор говорели и приходите от ДДС от внос на горива, коитоса паднали с над 700 млн. лева. За 2015 г. те били 293,7 млн. лева, а през 2014 г. - над 1,4 млрд. Според асоциацията системата на митниците БАЦИС за следене на акцизни стоки позволява манипулация на данни от нея. Имало доклад на прокуратурата за този проблем. След като горивата от танкерите бъдат разтоварени, се превозвали с автоцистерни и се продавали през ведомствени бензиностанции или в малки обекти, които нямат връзка с митниците и НАП. От данни на финансовото министерство става ясно, че през миналата година ведомствените бензиностанции са продали над 3,3 млрд. литра бензин, дизел и пропан-бутан. Ако количеството се сравни с отчетения оборот, то излиза, че средната им цена на литър е била около 1,80 лева. Почти същата е цената и на бензиностанциите на бизнесмена Веселин Марешки, без той да ползва ведомствени бензиностанции. За да се продава за 1,80 лева на дребно с включен акциз и всички разходи за транспорт, биодобавка, поддържане на бензиностанции, за заплати, остигуровки и други, би трябвало доставната цена да е 1,33-1,34 лева. Такива нива наистина е имало през миналата година, но само на международната борса “Платц”, при това, ако горивата се натоварят на танкер в Средиземно море. Без да са начислени транспортни разходи, които са около 10 ст. на литър, и биодобавката, която оскъпява горивото с още 3-4 ст. За да се докара до България, цената на горивата стига до 1,45 лв. без ДДС. Но за ведомствените бензиностанции и Марешки се оказва, че е 1,33 лв. Това означава, че те би трябвало да са имали доставчик, който е докарал горивата, поемайки за собствена сметка всички допълнителни разходи. При това той е снабдявал само тези обекти, тъй като останалите компании в България от петролния бранш твърдят, че никой не им е предлагал такава ниска цена. Кой е този доставчик, който работи без стотинка печалба, не е ясно В края на миналата година Марешки например заяви, че зарежда от тримата големи търговци в страната - “Лукойл”, “Полисан” и “Сакса”. От “Лукойл” обаче обявиха, че имат документ, подписан от Марешки, с който той се отказва да сключи договор за доставки с компанията. Това не изключва горива от бургаската рафинерия да се продават от бизнесмена, но са били купени от посредник. В действителност на бензиностанцията на Марешки във Варна например имаше сертификат, че продаваните горива са от “Лукойл”. По същото време с всички възможни отстъпки цената на едро в бургаската рафинерия е била над 1,42 лева. Докато Марешки е получавал горивата за 1,33 лв. И отново се появява неизвестен посредник, който купува горивата от “Лукойл” и обратно на всякаква икономическа логика ги доставя на Марешки на по-ниска от покупната цена. Наскоро в парламента от другия посочен от Марешки доставчик - фирма “Сакса”, обясниха, че с отстъпката, която му дават, варненският бизнесмен не може да покрива разходите по бензиностанциите си. И направиха предположение, че това може да е временна политика за завземане на пазарен дял, като горивата се дофинансират от друг бизнес. Ако се погледне финансовият отчет за 2015 г. на фирма “Трейднет Варна”, през която минава бизнесът с горива на Марешки, се оказва, че това твърдение е вярно. Там е записано, че компанията не е получила заеми от банки. За сметка на това е посочено финансиране от свързани лица Това са 40 фирми, предимно такива, които държат аптеки или участват в бизнеса на Марешки с лекарства. В документа е посочено, че от тях “Трейднет Варна” е получила заеми за 859 хил. лева през 2015 г. и е върнала кредити за 453 хил. лева. Към свързани фирми задълженията са 835 000 лева. Има и друго любопитно изчисление - цена на дребно от около 1,80 лв., на колкото са продавали ведомствените бензиностанции и Марешки, може да се постигне, ако не се начисляват разходи за транспорт, поддръжка, амортизации и няма печалба. Но има и нещо още по-любопитно - цена от 1,81 лв. с разходите се получава, ако се спести ДДС Изто9чването на ДДС е и една от новите схеми при горивата, която набира скорост. Използват се схеми чрез фиктивни доставки, чриез намаляване на облагаемите количества, чрез фирми бушони, които се закриват или предродават. За да се свие сивият сектор, от петролната асоциация предлагат НАП да може да упражнява фискален контрол върху акцизните стоки, да се гарантира равнопоставеност между участниците на пазара, да се криминализират нарушенията и да има отделен закон за пазара на горива и участниците на него. През миналата тодина бяха приети промени в Закона за ДДС, според които търговците на горива трябва да обезпечават дейността си пред приходната агенция при доставки над 25 хил. лева. Целта на промяната е да бъдат намалени злоупотребите с ДДС, посочиха от финансовото министерство. Предложена е и промяна в наредба, според която тъговците ще подават данни в НАП и за цената на доставените количества горива без включен ДДС. Това щяло да гарантира ефективно събиране на ДДС, твърдят от финансовото министерство.
Източник: 24 часа (02.02.2017)

Дизелът със съдържание на сяра с 50% над нормата, заради който бе запечатана през миналата година бензиностанция на Веселин Марешки, идва от Молдова. Това съобщиха пред “24 часа” източници от митниците. Въпросното гориво стига до варненския бизнесмен от русенската рафинерия “Полисан”. В сряда тя бе запечатана след акция на ГДБОП и митниците под ръководството на специализираната прокуратура. Разследването засяга данъчни престъпления, каза Румяна Арнаудова, говорител на главния прокурор. Тя отказа подробности, тъй като акцията не е приключила. Проверката започнала още през 2016 година. Тя е провокирана от съмнения, че “Полисан” е част от верига за продажба на горива, при която не се плаща пълният размер на акциз и ДДС. Според източници от службите схемата е с дизел, който се внася от Молдова. Той се товари на танкери в пристанище Джурджурлещ - единственото, от което Молдова има излаз на вода и което е свободна безмитна зона. Вероятно по чиста случайност един от акционерите в “Полисан” е “Индустриал инвест - дружество, регистрирано в Молдова. Горивото по документи не се оформя като доставка директно за “Полисан”, а минава през 2-3 посредника, преди да стигне до русенската рафинерия. Обикновено това са офшорни компании. След като пристигне в България, дизелът се вкарва в данъчния склад, който е на територията на “Полисан”. И тук настъпват процесите, които смаляват платения акциз и ДДС. При измерване на показателите му от митниците, за да се обложи, изведнъж се оказва, че това не е дизел заради отклонение от нормите за плътност или съдържание на сяра. Това ставало възможно, след като към дизела се добавят малко количество тежки масла. Пропорциите били така прецизирани, че да не се облага като дизел, но в същото време да има същите горивни качества, които позволяват безпроблемно да се продава по бензиностанциите. Заради смесването и отклонението от показателите, документите се оформяли като внос на тежко гориво мазут или котелно гориво. Според тарифната таблица на митниците такъв вид горива се облагат с 400 лева акциз на 1000 килограма. При дизелът обаче ставката е 646 лв. на 1000 литра. От тази врътка се спестявали поне 246 лева само от акциза. Общата печалба била над 350 лв. на 1000 литра, тъй като и начисленият ДДС е по-малък заради получената по-ниска цена на облагане. Според експерти от петролния бизнес от разликата в облагането при дизела в литри, а при тежките горива в килограми също имало бонус. Ако се декларирало тежко гориво, а след това се окаже дизел, при продажбата му на дребно се спестявал акциз от 64 лева за 1000 литра. След като молдовският дизел влезел в “Полисан” оформен като тежко гориво, по документи той преминавал през рафиниране. За него държавата признава разходи и технологични загуби. Рафиниране на практика нямало, твърдят разследващи, но признатите загуби позволявали да се създаде остатък от горива, който се продавал, без да се облага с акциз и ДДС. Дизелът, оформен по документи като тежко гориво, се продавал на фирми- посредници, които го доставяли в повечето случаи до ведомствени бензиностанции без връзка с НАП и измервателни уреди. Другият канал за пласиране бил чрез по-малки търговски обекти. Цената на въпросното гориво била с 250-270 лева по-ниска от тази, която може да се намери на едро от легалните производители и вносители. Това означавало, че то се продава за около 1500 лева на 1000 литра. Като се добави към тази цена ДДС, ставало възможно по част от бензиностанциите да се продава на дребно за около 1,80 лв. на литър - цени, които може да се видят по ведомствените бензиностанции и тези на Марешки. Фирмите доставчици от русенската рафинерия до бензиностанции обикновено служели за бушони, ако горивото бъде проверено от мобилни митнически групи, докато се транспортира. Тогава се съставял акт за нарушение, но фирмата се прехвърляла на циганин или на социално слаб и не плащала нищо. Според запознати с проверката срещу “Полисан” прякото участие на русенската рафинерия в схемите за спестяване на акциз и ДДС можело да се окаже трудно за доказване. Причината била, че внасяните и изнасяните горива отговоряли на придружаващите ги документи. Ако се проследели обаче внимателно паричните потоци и декларираният оборот, можело да се открият разлики. От финансовия отчет на “Полисан” за 2015 г. например прави впечатление изключително ниската печалба като процент от приходите. Те са за над 206 млн. лева, а печалбата след данъци е под 1,6 млн. - под 1% спрямо приходите. Митнически складове без измервателни уреди има във Варна, Бургас, Русе, Сомовит и Видин. Само в Русе има 3 понтона за претоварване на горива в автоцистерни, разказа за “24 часа” бившият шеф на митниците Емил Димитров. При разтоварването на горивото се прилагали разнообразни схеми - различни количества по документи и реално разтоварено, неточно отчитане на времето за разтоварване - по документи се пишат 2 дни, а разтоварването продължава 5 дни. Времевата разлика се използвала за претоварване на гориво в автоцистерни или жп цистерни. На тези, а и на други места няма никакъв контрол над качеството на горивото, не се влагат биокомпоненти, твърди Димитров. “Да припомня, че на 1 литър дизел 1,05 лв. са данъците. Ако не ги плащаш и ако не отделяш количества за резерва, може и по 67 ст. литър да се продава”, казва той. Според него на река Дунав всеки митничар може да разкаже кои са пристанищата, вносителите, схемите, кой вкарва гориво и не го разтоварва в склада, а му го обработват по документи. Интересни били и отговорите на въпросите кой още не си е построил инсталацията, но вече продава чисти горива, кой няма лиценз, но също продава горива, къде се смесват горивата за битовото потребление, което никой не контролира. Димитров е категоричен, че намереното некачествено гориво по някои бензиностанции е или сирийско, или от незаконна инсталация, преработваща масла и всякакви боклуци, или контрабанден внос от трети страни. И посочва, че имаме над 40 хил. обекта - пристанища, складове, цистерни, бензиностанции и съхранители. Те се наблюдават от 1 компютър, 2 часа в седмицата. Човекът, който вършел тази работа в митниците, бил уволнен. Не съм сигурен дали има заместници, допълва Димитров. Официално внесените количества минават през данъчен склад, разказва още той. Докато стигнат до пазара те минават през няколко фирми и накрая дори за официално внесеното количество ДДС липсва. А бензиностанции, включени в схема за точене на ДДС, се познавали и по това, че в тях има банкомати за теглене на пари, но няма терминал за плащане с банкова карта. Твърди се, че събират бележките от продажбите и ги дават на транспортни фирми които им връщат до 10% от платеният ДДС. Ако плащат по банков път, няма как касовите бонове да се представят в НАП, защото си личи кой е пазарувал, докато със схемата се подсигурявали безименни разходи през съответната фирма.
Източник: 24 часа (16.03.2017)

Походът на Марешки "Изпълнихме обещаното! София, свободна си! Честито! Нашата ВОЛЯ за развитие надделя. Най-голямата бензиностанция на Балканите - VM Petroleum в "Люлин", вече работи". Минути преди 22 часа вечерта на 14 март, съобщението е публикувано във Facebook страницата на VM Petroleum. В сряда сутрин автомобилите от "Люлин" и Перник вече зареждаха в софийския обект от веригата бензиностанции на кандидата за депутат Веселин Марешки, намиращ в "Люлин" 4. Обектите в близост на Lukoil, Petrol и Eko продаваха на цени между 2.12 и 2.14 лв. за бензин A95, при цена 1.88 лв. на бензиностанцията на Марешки. Тя беше замислена като кандидат за рекордьор на Гинес за най-много зареждащи автомобили едновременно. И като обект, който да смъкне цените на останалите играчи на петролния пазар, които до момента дишаха спокойно в столицата. А вероятно и като предизборно кебапче от Марешки за софийските избиратели. Няколко часа преди "освобождението на столицата" обаче излезе друго съобщение. ГДБОП и Агенция "Митници" проведоха операция в офисите на "Полисан" в Русе. Компанията е основен доставчик на бензин и дизел за веригата на Веселин Марешки. Акцията е под надзора на прокуратурата и е срещу разпространението на нелегално гориво. Неприятностите за доставчика няма да спрат дейността на веригата на Марешки, като той коментира, че най-вероятно "ще започне трескаво зареждане от Lukoil", тъй като няма много варианти на пазара. Марешки определи акцията в "Полисан", като проява на страх и паника от това, което ще се случи на изборите на 26 март. На пазара има още два сюжета - чака се окончателното решение на КЗК има или няма картел между големите вериги и отново се заговори за прокарването на рестриктивния проектозакон за търговията с горива. Като фон тече задочният спор между Марешки и Валентин Златев, председател на Българската петролна и газова асоциация и генерален директор на "Лукойл България". Основата му е ясна - кой прецаква повече българските граждани и държавата. Политическият PR е безспорен. "Въпросът, който си задавам по отношение на цените в бензиностанциите на човека, е това купуване на гласове ли е, когато той казва "аз ще ви направя цената 1.80 лв. за литър", казва Златев. Марешки отговаря с две алтернативи пред гражданите: "Да спечели картела и неговите марионетки в парламента и цените по бензиностанциите да са 2.50 лв. или да спечели ВОЛЯ и до една година в цялата страна цените да са около 1.80 лв., както са в градовете, които сме освободили от картела." "Подозираме, че над Веселин Марешки тегне изключително тежък политически чадър", пък коментира Златев вече на няколко пъти, без да назовава кой държи чадъра. Като обяснение за съмненията си Златев допълва, че "няма нито една проверка от държавен орган, която да е започнала и да е завършила и приключила с документ". Твърдението обаче не е съвсем вярно, като бензиностанцията на Марешки в Габрово беше затворена за месец в края на миналата година, а компанията беше глобена заради наличие на газьол с неизрядни документи (виж карето). Проверка на НАП се очаква да започне скоро във фирмата на Марешки (виж другото каре), а както вече стана ясно, службите вече влязоха в офисите на основния му доставчик. Марешки от своя страна също не успява да разсее съмненията около себе си, като не отговаря на няколко доста съществени въпроса: какви са приходите от петролния му бизнес и финансовият резултат и какви количества продава. A всичко това е важно, за да стане ясно low cost стратегията му устойчива ли е и има ли реални шансове за успех или ентусиазмът ще се изпари след изборите. Валентин Златев: "Марешки е проблем на държавата, а не на петролната и газова асоциация." ----- В хартиената версия на текста, заради техническа грешка, е публикуван неверен цитат на Валентин Златев и редакцията се извинява за грешката. Веселин Марешки: "Реакцията е изключително некомпетентна. Все едно AirFrace или British Airways да се конкурират с Wizz Air. Просто това са два различни типа бизнес. То затова си има лоу кост компании. Когато идваха големите вериги, всички медии бяха "влязоха лоу кост вериги, радост за народа", пък когато влиза Марешки, със същата концепция, става проблем за някого". Анатомия на VM Идеята му да влезе на този пазар съществувала от 3-4 години, "когато се усети в България, че има проблем. Всички хора го усетиха, само Валентин Златев ни обясняваше, че едвам свързват двата края. Преди 1 година разбрах колко точно са ни грабили. Един приятел се свърза с мен и ми показа точно ценообразуването. И като видях този марж с 50-70 ст. разлика, видях, че има място къде да вляза", казва Марешки. Обяснението му защо друг не го прави, или поне не толкова мащабно и шумно, е, че е опасно, трудно и скъпо. Марешки навлезе в този бизнес през дружеството "Трейднет Варна", което е еднолична собственост на майка му Веска Марешка, като тя се води и управител на бизнеса. Другата компания е "ВМ Петролеум". Тя обаче държи само марката, като основният бизнес се извършва от "Трейднет Варна". В края на 2015 г. Марешки заяви, че за 2016 г. планира инвестиция от около 100 млн. лв. във верига, като това ще стане през купуване или наемане на обекти. Нещата вървят по-бавно от първоначалните мащабни планове, но все пак се случват. Към момента в страната вече има 15 обекта под бранда VM Petroleum (без най-новата в София). По думите на Марешки инвестициите само в бензиностанции е около 15 млн. лв. По голямата част от обектите са купени, като няколко от по-малките са наети. "Имаме още 2-3 закупени, но са в процес на ремонтиране. Тези две-три са около Велико Търново и тази, която в Бургас я отворихме, но в стария й вид и предстоят разширения", обяснява той. Отделно са закупени 20 нови камиона с 20 нови цистерни, като всяка композиция е на стойност около 500 хил. лв. "Така че там са още около 10 млн. лв", казва той. Най-голямата инвестиция от 5 млн. лв. е в бензиностанцията в София. Цената на терена, купен през август 2016 г., е 2.2 млн. лв. Купувач е "ВМ Петролеум", а продавач е "Олимпия" на Сиафарикас Ставрос. Най-големи продажби правят обектите във Варна, Айтос, Бургас, Пловдив, Добрич и Русе. "В големите градове всичко ни е суперуспешно. Ако имаме проблеми, то е в малките градове", казва Марешки. Пред "Капитал" той очерта целта си - "100 бензиностанции, за да сме добре позиционирани в България", допълва той. Връзва ли се сметката За да работи този тип low cost модел, при който разликата между доставните цени на едро и цените на дребно на литър на колонките е едва 3-4 стотинки, както твърди Марешки, има едно много важно изискване - количествата, които да се продават, да са огромни, за да има печалба. Ако то не е изпълнено, има още два не много пазарни варианта - бизнесът да се дотира от другите компании на Марешки или доставчиците му да му продават на по-ниски цени. Вариант 1 По данни от пазара средните месечни разходи на една бензиностанция са между 12 и 20 хил. лв. Там влизат разходи за персонал, като дори малка бензиностанция трудно може да мине с по-малко от 8 служители на месец, разходи за ток, за поддръжка на всички системи, наем и т.н. Тоест, ако няма поне 10 ст. разлика между доставната и продажната цена, и то на силна бензиностанция, която продава по 200 хил. литра на месец, един добър голям обект няма как да издържи. За да е успешен един обект, работещ с 3-4 стотинки надценка, трябва да продава на месец по около 600 хил. литра (т.е. три пъти над приетото за силен обект). Марешки обаче не казва какви са продажбите му средно на месец, но твърди, че сметката му се връзва. По данни на играчи на пазара на горива Марешки е продал през февруари 1-1.2 млн. литра бензин, 4.5-5 млн. литра дизел и 1.5 млн. литра пропан-бутан. Това прави общо между 7 и 7.7 млн. литра, което значи средно между 583 и 614 хил. литра на обект. Ако числата са верни, следва, че поне за въпросния месец продажбите на Марешки се движат около въпросния критичен обем. Преди месец цената на едро на А-95 без биокомпонента е 1610 лв. за 1000 литра гориво. С ДДС цената на дребно (без надценка за бензиностанцията) е 1.93 лв. за литър. Бензиностанциите на Марешки във Варна обаче продават горивото за 1.87 за литър, поради което той бива обвиняван, че работи на загуба. Това обаче не е точно така. Дистрибуторите, които доставят горивата, получават самите отстъпка от цената на едро от Лукойл. Ако приемем, че тя е 15% и че някои от доставчиците решат да я разделят с клиента си - веригата на Марешки, то неговите крайни цени изобщо не изглеждат като загадка. В момент, в който тече разследване от КЗК, "Лукойл" няма как да си позволи да "съветва" дистрибуторите си на каква цена да продават горивата му - практика, за която петролната фирма е подозирана, въпреки че никога това не е било доказвано. Вариант 2 Дали бизнесът на "Трейднет Варна" е на загуба или на печалба все още не може да се каже, тъй като компанията все още няма отчет за 2016 г., а този за 2015 г., когато дейността беше в началото, не е показателен (приходите й за 2015 г. са 4.8 млн. лв., а загубата е 136 хил. лв). Самият Марешки не казва какви са резултатите на компанията с обяснението: "от проверки не можем да си завършим счетоводно годината". Очакванията на представители от бранша са той да е на загуба, освен ако няма някакво преструктуриране на разходи от фирма във фирма с помощта на аптечния бизнес на Марешки, който има транспортни средства и потребява гориво. Тоест свързаните с Марешки фирми да купуват на по-висока цена горивото и всичко да е за сметка на дистрибутора му на лекарства "Фармнет". По думите на Марешки обаче самият той печели от новия си петролен бизнес по 200 хил. на година само от собствените си автомобили. Загубата също така няма как да е успешна бизнес стратегия за дълъг период от време. Или ако с една бензиностанция във Варна може да си позволи да си прави политическа кампания срещу 10 хил. лв. загуби на месец, то този вид политическа офанзива доста се оскъпява с верига от 15 бензиностанции - всичките на загуба. Вариант 3 По отношение на доставките на едро Марешки твърди, че получава по-скоро непреференциални цени от доставчиците си. "На много по-малки клиенти от мен дават много по-добри условия. Те в момента се възползват от невъзможността аз да си внасям сам. На мен ми дават отстъпки с около 2-3 стотинки по-малки в сравнение с тези на клиенти с много по-ниски продажби", казва той. "Доставчиците са ясни, те са трима–четирима в България - "Полисан", "Сакса" (за вискооктанов бензин) и "Лукойл" през посредници, и мисля, че сме взимали и от "Инса"," казва той. Доставчикът на LPG е "Пирин ойл груп", която внасяла от Беларус. "Полисан" пък е специализирана в производството на битум и котелни горива. Според източници от пазара светлите горива компанията внася на българския пазар от Русия и Румъния. Продуктите от "Полисан" и от "Лукойл" достигат до Марешки през посредника "Арго 03", регистрирана във Вълчи дол, Варненско, казват източници от сектора. На всички въпроси дотук би трябвало да се даде категоричен отговор след предстоящата проверка на НАП в "Трейднет Варна", както и след тази на агенция "Митници" и ГДБОП в "Полисан". Ще заплува ли танкер Дори трапът с проверките да бъде прескочен, low cost моделът на Марешки на принципа на големите продажби няма как да бъде успешен, ако няма вертикална интеграция по подобие на лекарствения му бизнес. Тоест освен въпросните 600 хил. литра е необходима и сигурност и независимост на доставките. Това е и най-голямата трудност. Марешки вече опита да купи старата база на "Петрол" в Стара Загора, но търгът беше спечелен от друг участник. База е необходима, ако VM Petroleum иска да започне да внася горива. За да може да пласира един танкер на пазара, ще е нужна и верига от около 20 бензиностанции. "Към днешна дата това вече сме го постигнали. Нямаме проблем да внасяме с танкер и да го пласираме", казва той. Тук обаче идва липсващото звено - базата. "Не сме приключили процеса с цялата логистика. Танкера лесно може да го докараме. Но трябва да имаме малка база, където да правим смесване на горивото с биосъставки и т.н. Доста са усложнили процеса, но смятам, че ще се справим", обяснява той. Компанията му разглеждала в момента различни варианти. Както бази за продажба в страната, така и алтернативата да стане складовложител в бази в Гърция и Румъния. "Имаме няколко плана. Единият, понеже се оказва по-лесно да правиш бизнес в Гърция и Румъния, е да ползваме като наемател само техни бази, а в България да имаме само малка разпределителна, а другият е да строим голяма в България, така че все още не знаем по кой път ще тръгнем. Просто не ни стига времето. Сега въпросът е да правим само бензиностанции, за да стигнем по-бързо до хората или да правим бази. За момента сме се засилили да правим повече бензиностанции, но в движение ще трябва да завършим и процеса с базите", казва Веселин Марешки. Тук идват новите трудности. В Румъния има регистрационен режим, а в Гърция лицензионен, т.е., за да стане складовложител в тези държави, Марешки трябва да има регистрирано дружество там, както и да разполага с обеми в база в България, където да посреща горивото. Според представители на пазара, ако Марешки влезе в бизнеса с вноса, трудно биха се намерили складодържатели, които да му предоставят площи под наем, защото той на практика ще се превърне в техен конкурент и на пазара на едро и на пазара на дребно, и то играч с доста агресивна ценово стратегия. Логично навлизането в бизнеса с базите и вноса би следвало да оскъпи и крайната му цена с поне 2 стотинки на литър заради големите разходи по пазене на резерв от горива и т.н. Акцията на ГДБОП в "Полисан" обаче показа колко крехък може да бъде бизнесът му, ако не се еманципира по линия на доставките. Какво ще стане с пазара Ако всичко това се случи и Марешки продължи да надгражда бизнеса си, няма как да не се стигне до промяна на пазара. Развитието му и към момента показва, че явно явлението "Марешки" беше подценено от страна на големите вериги. Някои от представителите на пазара го окачествяват като по-скоро вредно за пазара заради оплакванията на някои единични бензиностанции, които изпитват затруднения да следват ценовата му политика. На това той отговаря с паралел с аптечния бизнес. "Преди 10 - 15 години започна да се говори, че ще фалират аптеките. Това не се случи. Сега тролчетата пишат, че имало и по-евтини аптеки от моите. Същата работа е с бензиностанциите. Не съм видял фалирала бензиностанция още", казва той. Според няколко консултанти обаче от доста месеци Марешки търси на кого да продаде аптечния си бизнес, но не успява да намери желаещ нито в чужбина, нито в страната. С разрастването на веригата на Марешки проблемът става все по-сериозен и за големите вериги, които към момента компенсираха свитите маржове на обектите си около VM с бензиностанциите си в други градове, където той не присъстваше. Пазар, на който има само Марешки, разбира се, също няма как да е добра алтернатива, като всяко намаляване на конкуренцията няма как да не доведе до по-високи цени след време. Като вариант винаги остава и сделката - след време някой да купи веригата му и да я затвори.
Източник: Капитал (18.03.2017)

Около 60% от най-големите 100 компании у нас са повишили приходите си през 2016 г. Около 60% от най-големите 100 компании на българския пазар са повишили приходите си през изминалата година. Ръст отчитат фирмите, работещи в секторите технологии, машини, фармация, храни, търговия и текстил. Това показва класацията "Капитал 100", която се прави за десета поредна година. Средните производствени компании, а не гигантите, движат българската икономика, сочи анализът на данните за 2016 г. Въпреки като цяло добрата година приходите на десетте най-големи компании се свиват със средно 10%. Изминалата година не е била добра за енергийните и металургичните гиганти заради ниските цени на суровините. Строителният сектор също бележи общ спад поради намалелите държавни поръчки, въпреки оживлението в по-малките компании, които строят жилища и офиси в София. Растежът е осезаем при производителите и търговците на храни и лекарства, чиито приходи се изстрелват нагоре вследствие на високо вътрешно потребление. За втора поредна година приходите и печалбите на петте оръжейни завода растат. Географски големите компании остават съсредоточени в София - 49 от стоте най-големи. Втора е област Пловдив с осем представители. Най-голяма компания у нас традиционно е "Лукойл Нефтохим Бургас", следвана от "Аурубис България". Лидерите в растящите сектори са "Либхер-Хаусгерете Марица", следван от "ЕПИК" и "Идеал Стандарт - Видима" в сектор "Машини и оборудване". В сектор "Технологии" има разместване във водещата позиция - най-много приходи за 2016-а има "Пейсейф България", следвана от миналогодишния лидер "Телерик" (Progress) и "ВиЕмУеър България". В сектор "Търговия" с голяма преднина води "Кауфланд" пред "Лидъл" и "Метро". В сектор "Храни и напитки" най-голяма компания е "Олива", а в сектор "Фармация" за поредна година водеща е "Софарма Трейдинг". Данните в "Капитал 100" са събрани от подадена от компаниите информация, от публични източници на информация, регулаторни органи, бази данни. Част от отчетите са от Търговския регистър. Финансовата информация за публичните дружества е от Българската фондова борса, Комисията за финансов надзор и други платформи за отчети.
Източник: Медия Пул (10.07.2017)

18 български фирми в европейска класация 18 български фирми са сред 500-те най-големи компании в Централна и Източна Европа за 2016 г. според авторитетната годишна класация на международния кредитен застраховател “Кофас”. Компаниите са селектирани основно по оборот, но се отчитат и допълнителни данни като брой служители, обхватът на фирмите, секторите и пазарите. Водещ сред българските фирми в класацията през 2016 г. е Български енергиен холдинг, която заема 25-о място. След това е “Лукойл Нефтохим Бургас” - 45-о място, а “Аурубис България” е на 78-а позиция. Останалите са НЕК, “Лукойл България”, “Кауфланд България”, “ЧЕЗ електро”, “Адванс пропъртис”, “Експрес логистик енд дистрибюшън”, “Булгаргаз”, “Дафна груп”, “ОМВ България”, “Софарма”, БТК, “АЕЦ Козлодуй”, “Сакса”, “Хювефарма” и “Астра Биоплант”. Последните две влизат за първи път в класацията. Десет от фирмите, включително и първите 4, слизат надолу в класацията спрямо предишната година, което се дължи на спад в оборотите им. С най-много фирми в класацията на “Кофас” е Полша - 168 компании, следвана от Унгария и Чехия.
Източник: 24 часа (08.09.2017)