Софийският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 1 от 14.V.2004 г. по ф.д. № 531/2004 вписа в регистъра за търговски дружества дружество с ограничена отговорност "Сакса" - ООД, със седалище и адрес на управление гр. Долна баня, ул. Търговска 1, с предмет на дейност: търговия на едро и дребно с петролни продукти и деривати, производство и търговия със стоки и услуги в страната и в чужбина, производство и търговия със селскостопански продукти, експорт, импорт, хотелиерство, ресторантьорство, туристическа, инвестиционна и консултантска дейност, търговско представителство и посредничество в страната и в чужбина, агентство на местни и чуждестранни физически и юридически лица в страната и в чужбина, реклама, маркетинг, сделки с интелектуална собственост, вътрешен и международен транспорт и спедиция, както и всякаква други дейности и услуги, незабранени със закон. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 5000 лв., със съдружници Светозар Атанасов Димов и Атанас Груев Димов и се управлява и представлява от управителя Светозар Атанасов Димов.
Източник: Държавен вестник (21.06.2005)

Софийският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 2 от 28.VI.2004 г. по ф.д. № 531/2004 вписва промяна за "Сакса" - ООД, Долна баня: освобождава Светозар Атанасов Димов като управител на дружеството; избира Атанас Груев Димов за управител, който ще управлява и представлява дружеството.
Източник: Държавен вестник (01.07.2005)

"Сакса" купува две бензиностанции на OMV Търговецът на едро с горива "Сакса" купува две от бензиностанциите на "ОМВ България". Това става ясно от съобщение за предстояща концентрация между двете компании в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Сега антимонополният орган трябва да прецени дали сделката ще окаже влияние върху пазара на дребно с горива в област Пазарджик. Бензиностанциите, обект на сделката, са били под по-ниския бранд на "ОМВ България" - "Аванти", и се намират в Пазарджик и Велинград. "Цената на сделката е около 800 хил. евро, като купувач е "Уникредит лизинг", а "Сакса" ще стане собственик след 7 години", обясниха от компанията - търговец на едро. Тя разполага с голяма база за горива в Нови Искър и расте убедително през последните няколко години, като нейни клиенти са редица от големите търговци като "Шел България", "Еко България" и др. Обектите ще носят името "Круиз" - марката, под която "Сакса" развива търговията на дребно. Комплексите "Круиз" обикновено включват бензиностанция, газстанция, метанстанция, ТIR паркинг, кафене и магазин. С новите два обекта общата бройка във веригата ще достигне 16, като не всички са собственост на компанията. Според източници от пазара причината "ОМВ България" да продава някои от обектите си е желанието на веригата да оптимизира мрежата си и да се освободи от по-слабите обекти в нея. През миналата година компанията е на загуба от 7.2 млн. лв., а за сравнение - през 2010 г. финансовият резултат й е 33.5 млн. лв. печалба. Мотивите на "Сакса" са различни. Желанието там е да се диверсифицират източниците на приходи. Или при свиването на маржовете в продажбите на едро да разчита и на продажбите на дребно, където те са по-добри. По подобен начин доста търговци от различни браншове се стремят да подобрят печалбите си. Плюс за компанията е, че разполага със собствена база и транспортни средства, което може да направи веригата за продажби на дребно по-ефективна. За миналата година дружеството, през което се извършват продажбите - "Круиз 77", попадна в класацията на "Капитал" за най-динамични малки и средни компании в сектор горива. Според отчета на "Круиз 77" за 2012 г. приходите й са 22.2 млн. лв., а за предходната размерът им е 17.2 млн. лв. Собственик на "Круиз 77" е Крум Димов. "Сакса" пък е на Крум Димов, брат му Светлозар Димов и баща им Атанас Димов, показва справка в Търговския регистър. Характерно за групата е разделянето на направленията на дейността в отделни дружества. "Сакса сървисис" например се е специализирала в управлението на петролните бази и свързаните с това услуги. Броят на служителите на "Круиз 77" през 2012 г. е 56, а броят на клиентите е нараснал с около 5% спрямо предходната година, пише в отчета на дружеството. Основен негов доставчик логично е "Сакса".
Източник: Капитал (05.11.2013)

Търговецът на едро с горива "Сакса" купува две от бензиностанциите на "ОМВ България". Това става ясно от съобщение за предстояща концентрация между двете компании в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Сега антимонополният орган трябва да прецени дали сделката ще окаже влияние върху пазара на дребно с горива в област Пазарджик. Бензиностанциите, обект на сделката, са били под по-ниския бранд на "ОМВ България" - "Аванти", и се намират в Пазарджик и Велинград. "Цената на сделката е около 800 хил. евро, като купувач е "Уникредит лизинг", а "Сакса" ще стане собственик след 7 години", обясниха от компанията - търговец на едро. Тя разполага с голяма база за горива в Нови Искър и расте убедително през последните няколко години, като нейни клиенти са редица от големите търговци като "Шел България", "Еко България" и др. Обектите ще носят името "Круиз" - марката, под която "Сакса" развива търговията на дребно. Комплексите "Круиз" обикновено включват бензиностанция, газстанция, метанстанция, ТIR паркинг, кафене и магазин. С новите два обекта общата бройка във веригата ще достигне 16, като не всички са собственост на компанията. Марж на дребно Според източници от пазара причината "ОМВ България" да продава някои от обектите си е желанието на веригата да оптимизира мрежата си и да се освободи от по-слабите обекти в нея. През миналата година компанията е на загуба от 7.2 млн. лв., а за сравнение - през 2010 г. финансовият резултат й е 33.5 млн. лв. печалба. Мотивите на "Сакса" са различни. Желанието там е да се диверсифицират източниците на приходи. Или при свиването на маржовете в продажбите на едро да разчита и на продажбите на дребно, където те са по-добри. По подобен начин доста търговци от различни браншове се стремят да подобрят печалбите си. Малката голяма верига Плюс за компанията е, че разполага със собствена база и транспортни средства, което може да направи веригата за продажби на дребно по-ефективна. За миналата година дружеството, през което се извършват продажбите - "Круиз 77", попадна в класацията на "Капитал" за най-динамични малки и средни компании в сектор горива. Според отчета на "Круиз 77" за 2012 г. приходите й са 22.2 млн. лв., а за предходната размерът им е 17.2 млн. лв. Собственик на "Круиз 77" е Крум Димов. "Сакса" пък е на Крум Димов, брат му Светлозар Димов и баща им Атанас Димов, показва справка в Търговския регистър. Характерно за групата е разделянето на направленията на дейността в отделни дружества. "Сакса сървисис" например се е специализирала в управлението на петролните бази и свързаните с това услуги. Броят на служителите на "Круиз 77" през 2012 г. е 56, а броят на клиентите е нараснал с около 5% спрямо предходната година, пише в отчета на дружеството. Основен негов доставчик логично е "Сакса".
Източник: Капитал (06.11.2013)

Малки за ОМV, добри за "Газпром" По малко, но редовно. Така изглежда процесът на изграждане на мрежата от бензиностанции на "Газпром нефт" в България. Преди две години гигантът навлезе на местния пазар през сръбското си дружество "Нафтена индустрия Сърбия" (NIS). Тогава очакванията бяха за зрелищен сблъсък с другия руски играч на българска територия. Но българската дъщерна компания на NIS "НИС Петрол" избра стратегия за бавно навлизане на пазара чрез закупуване на единични обекти и терени, а не като придобие конкурентна верига. Компанията вече има 30 бензиностанции на сметката си, като около 10 от тях са брандирани като Gazprom. До края на годината се очаква броят им да достигне между 25 и 30. Малко преди финала на 2013 г. обаче "Газпром" ще добави още няколко обекта към активите си. Това са четири от бензиностанциите на "ОМВ България", тъй като австрийската верига от известно време оптимизира част от мрежата си. Сделката все още не е окончателно финализирана или обявена официално, но беше потвърдена от три независими източника. Стандартното съобщение за предстояща концентрация отдавна се очаква да достигне до Комисията за защита на конкуренцията. Според източници от пазара причината "ОМВ България" да продава някои от обектите си е желанието на веригата да оптимизира мрежата си и да се освободи от по-слабите обекти в нея. През миналата година компанията е на загуба от 7.2 млн. лв. За сравнение, само две години по-рано - през 2010 г., финансовият резултат й е 33.5 млн. лв. печалба. Според източници от пазара компанията е имала намерението да продаде 9 свои обекта, от които 6 от по-ниския бранд "Аванти" и 3 OMV. "OMВ България потвърждава продажбата на няколко бензиностанции в България като част от оптимизацията на нашите вериги на всички пазари, на които оперираме", коментираха от компанията пред "Капитал", без да дадат детайли около сделката. "България е и ще остане важен пазар за OMV и не възнамеряваме да се изтегляме от него", допълват още оттам. От дружеството обясняват, че в момента е в ход изграждането на OMV комплекс в новата отсечка на магистрала "Тракия" в района на Ямбол. "Новият ни обект ще бъде открит през декември 2013 г., като това ще бъде първата бензиностанция в новия участък на магистрала "Тракия". Освен това в момента тече пълна реконструкция на два наши магистрални обекта, намиращи се на магистрала "Тракия" (Виноградец и Белозем)", твърдят от "OMВ България". На сайта на КЗК вече беше публикувано съобщение за предстояща концентрация, от което става ясно, че две от бензиностанциите на ОМВ ("Аванти") ще станат собственост на търговеца на едро с горива "Сакса". Дружеството разполага с голяма собствена база в Нови Искър и друга под наем около Русе. Бензиностанциите се намират в Пазарджик и Велинград и сега антимонополният орган трябва да прецени дали сделката ще окаже влияние върху пазара на дребно с горива в област Пазарджик. "Цената на сделката е около 800 хил. евро, като обектите ще се изплащат 7 години", обясниха от компанията купувач. Бензиностанциите ще носят името "Круиз" - марката, под която "Сакса" развива търговията на дребно. С новите два обекта общата бройка във веригата ще достигне 16. Трите бензиностанции OMV и една "Аванти" пък се очаква да станат собственост на "Газпром", а цената им най-вероятно е малко по-висока от тази на обектите, придобити от "Сакса". Така без купувач остават три от обявените за продажба бензиностанции на ОМV, които са под марката "Аванти". Двете сделки са малки и едва ли ще разместят съществено пазара на горива в страната. Но са знак, че "Сакса" и най-вече "НИС Петрол" имат намерение да се борят за по-големи позиции. От години сред лидерите на пазара на "Лукойл България", "Шел България", "ОМВ България", а напоследък "Еко България" също набират скорост, като през 2012 г. дори изпревариха по приходи "Петрол". "Газпром нефт" нееднократно е заявявала желанието си за разрастване на Балканите посредством NIS. А българската сделка далеч не е първата между австрийската верига и руския гигант. В края на 2012 г. NIS съобщи, че купува 28 бензиностанции, собственост на OMV, в Босна и Херцеговина. Това й осигури 8% от местния пазар, като през лятото на тази година започна и ребрандирането им. NIS преговаряше за 60 бензиностанции на OMV и в Румъния, но до сделка така и не се стигна. Компанията навлезе самостоятелно и в момента оперира 13 обекта в страната, а до края на 2015 г. се надява броят им да стигне 120, обяви през октомври Вадим Смирнов, генерален директор на NIS Petrol Romania. Групата преговаряше за придобиване на бензиностанции на OMV и в Хърватия, но двете компании не се разбраха за цената. Сформирането на новата верига в България пък започна от есента на 2011 г. През 2012 г. дружеството е получило 22 заема от компанията майка. От тях 17 са за покупка на бензиностанции и данъчен акцизен склад и 5 за оперативни цели. Към края на миналата година заемите от компанията майка възлизат на общо 119.8 млн. лв. Българското дружество успя да купи и да наеме редица бензиностанции, някои от които работеха преди това на принципа на франчайз с други вериги на пазара. Пример за това е сделката с малката пловдивска верига "Емко-М", която работеше с "Шел България". Освен готови обекти компанията пазаруваше и терени за ново строителство. За да проправи път и към пазара на едро, миналата година тя закупи част от данъчния склад на "Газтрейд" в Костинброд, след като българската фирма реши да се концентрира предимно върху търговията с пропан-бутан. Оперативно разрастването на руския гигант се осъществява от Сърбия. През 2009 г. "Газпром нефт" купува мажоритарния дял в държавната "Нафтена индустрия Сърбия" и инвестира в разширяването на производствения капацитет на рафинерията в Панчево. Сега NIS търси начини да диверсифицира петролните доставки. Не липсват проблеми, а и скандали (виж карето). Прогнозните резултати показват, че печалбата на рафинерията в Панчево ще се понижи с 22% през тази година и ще достигне едва 0.45 млн. долара. Причините са намаленото търсене и свръхкапацитетът. Рафинерията работи с ниски маржове, което е характерна особеност за повечето нефтопреработвателни компании в Европа. Малката печалба може да бъде компенсирана, ако компанията има и по-развита мрежа за продажби на дребно, където маржовете са по-високи, обясняват от бранша. За целта са нужни бензиностанции. И очевидно NIS ще продължи експанзията си на Балканите. Конкретно за България планът на компанията е към края на 2015 г. да има поне 90 бензиностанции премиум клас, което означава, че на пазара на горива в страната тепърва ще има размествания.
Източник: Капитал (18.11.2013)

"Лукойл Нефтохим Бургас" е новият стар лидер в подреждането на най-големите компании в България – "Капитал 100". Резултатите от осмото поредно издание на класацията бяха обявени на специално събитие в сряда вечерта. През 2013 г. приходите на бургаската рафинерия са се свили със 7.15% до 7.6 млрд. лв. Въпреки понижението, обемът им остава далеч по-висок от следващите в класирането. Всъщност, челната четворка остава непроменена спрямо миналогодишното издание. Вицешампион отново е медодобивният комбинат в Пирдоп "Аурубис България", чиито приходи намаляват с 10.41% до 4.8 млрд. лв. Третата позиция вече традиционно е за другото българско дружество от групата на руската "Лукойл" – търговецът на горива "Лукойл България", чийто оборот за годината е намалял с 9.9% до 3.2 млрд. лв. Позицията си от последните няколко години запазва и държавната НЕК, която приключва годината с 4.37% свиване на приходите си до малко над 3 млрд. лв. Топ 5 се допълва от "ОМВ България", която е и единствената от групата на водещите пет, чиито продажби са се увеличили през миналата година – с 3.54% до 1.8 млрд. лв. Изминалата година всъщност е първата, в която и четирите най-големи дружества стават по-малки. Съществена подробност е това, че при "Аурубис" свиването е резултат от финансови операции, докато основната дейност на комбината расте. Металургичният гигант е и единствената компания сред четирите, която е на печалба. Топ 10 В пълния си вариант водещата десетка на класацията изглежда по следния начин: 1. Лукойл Нефтохим Бургас 2. Аурубис България 3. Лукойл България 4. Национална електрическа компания 5. ОМВ България 6. Булгаргаз 7. ЧЕЗ електро България 8. Нафтекс петрол 9. Кауфланд България 10. Сакса От групата на лидерите в "Капитал 100" отпада "Овергаз", чиито приходи през 2013 г. спадат рязко до 186 млн. лв. в сравнение с отчетените година по-рано 1.47 млрд. лв. Обяснението е, че компанията вече не е посредник при вноса на руски газ, а купува само за крайните си клиенти в България. Овакантената позиция се заема от търговеца на едро с горива "Сакса", чиито продажби растат устойчиво през последните години. Увеличението само за 2013 г. също е осезаемо – с 24.68% до над 900 млн. лв. в края на миналата година. Най-бързо растящите Забележителният ръст прави "Сакса" и една от топ 50 най-динамично развиващи се компании. Лидерите в тази класация обаче отчитат още по-внушителни, скокове на бизнеса си, като ръстовете на приходите им са трицифрени. За изминалата година най-голям е растежът – с 315% до 81.8 млн. лв., отбелязан от производителя на електрическо оборудване "АББ България", който в началото на 2014 г. приключи и изграждането на четвъртия си завод в страната. Втората позиция е за варненската селскостопанска "БГ Агро търговска компания", чиито продажби са се увеличили с близо 300% до 48.9 млн. лв. Челната тройка на най-динамичните сред корпоративните гиганти се допълва от "Захарни заводи", чийто оборот е нараснал със 139% до 150.5 млн. лв. Секторни лидери В класациите в отделните сектори има както изненади, така и познати участници. Повече за това каква е била изминалата година в отделните отрасли на икономиката ще можете да прочетете в специалното издание "Капитал 100". А ето и кои са секторните лидери: Металургия 1. Аурубис България 2. София мед 3. КЦМ Ритейл 1. Кауфланд България 2. Метро кеш енд кери България 3. Техномаркет България Машини и оборудване 1. Идеал стандарт – Видима 2. Либхер – Хаусгерете Марица 3. АББ България Горива 1. Лукойл Нефтохим Бургас 2. Лукойл-България 3. ОМВ България Транспорт 1. Национална компания "Железопътна инфраструктура" 2. Параходство "Български морски флот" 3. БДЖ – Пътнически превози Храни и напитки 1. Папас-олио 2. Кока-кола Хеленик ботълинг къмпани 3. Нестле България Енергетика 1. Национална електрическа компания 2. Булгаргаз 3. ЧЕЗ Електро България Фармация 1. Софарма трейдинг 2. Стинг 3. Фармнет Строителство 1. ПСТ холдинг 2. Главболгарстрой 3. Трейс груп холд Телекомуникации 1. БТК 2. Мобилтел 3. Космо България мобайл Текстил и облекла 1. Е.Миролио 2. Булсафил 3. Калинел Земеделие 1. Алфред С. Тьопфер интернешънъл (България) 2. Гленкор грейн България 3. Севан Софтуер 1. САП Лабс България 2. Виемуеър България 3. Си Ес Си България
Източник: Капитал (03.07.2014)

Българската търговско промишлена палата традиционно отличи компаниите с най-добри финансови резултати през изминаващата 2014 г. Телекомуникационната компания "София Коннект", транспортната "Вили Бетц Логистик", машиностроителната "Мадара СП" и веригата бензиностанции "Еко България" са сред отличниците по приходи от продажби в класацията "Топ 100", която изготвя палатата. Бяха отличени и 5 фирми с голям принос за отделните региони - "Балджиеви-91", "Солвей соди", "Сакса", "Евро Ферт" и "Севан". "Тазгодишните призьори са с 50% по-добри финансови резултати от миналогодишните, което е добър признак за икономиката ни и за подобряването на мениджмънта на компаниите въпреки трудната 2014 година", посочи председателят на БТПП Цветан Симеонов. Допитване до членовете на палата обаче показва, че очакванията 2015 г. да бъде по-добра от тази година са твърде плахи.
Източник: Стандарт (03.12.2014)

Лукойл е №1 в класация на най-големите компании "Лукойл Нефтохим Бургас" и тази година оглави класацията на "Капитал" за 100-те най-големи български компании. Приходите на рафинерията за 2014 г. са 6,5 млрд. лв. На второ място е "Аурубис България" с 4,1 млрд. лв., а търговската компания на "Лукойл България" е трета с 3,2 млрд. лв. приходи. На първите четири места (четвърти е НЕК) подреждането на фирмите е същото като за 2013 г. с тази разлика, че приходите и на четирите компании са били по-високи, отколкото през 2014 г. Резултатите показват, че 100-те най-големи компании в страната имат приходи от общо 58 млрд. лв., което е 20% от всички декларирани от бизнеса обороти за 2014 г. Въпреки растежа на икономиката с 1,7% за годината, приходите на големия бизнес у нас се свиват. Дебют сред първите 10 компании в класацията прави АЕЦ "Козлодуй", който се качва от 14-та на 10-та позиция. Останалите компании в топ 10 са "Булгаргаз", "ЧЕЗ Електро България", "ОМВ България", "Кауфланд България" и "Сакса".
Източник: Стандарт (02.07.2015)

17 български компании попадат сред най-големите 500 в ЦИЕ 17 български компании попадат в класация на най-големите дружества в Централна и Източна Европа за 2014 г., след като година по-рано бяха 13. Общият им оборот достига 17,99 млрд. евро, което също е ръст – с 4,24%. Това показва класацията на международния кредитен застраховател Кофас - Кофас ЦИЕ Топ 500, която се публикува за седма поредна година. В целия регион компаниите в класацията генерират общ оборот от 572 милиарда евро, което надвишава почти половината от общата сума на номиналния БВП на тези икономики. Класацията подрежда компаниите, като отчита за основен показател оборота им и други допълнителни индикатори като брой на служителите и нетна печалба. Броят на българските компании нараства, което определено е позитивен знак. Общо взето, оборотите им също нарастват, но със сравнително по-малки стойности, което пък премества компаниите по-надолу в класацията. На предна позиция остава Лукойл Нефтохим Бургас, макар и вече на 23-то място, а от производствените компании най-напред е Аурубис, която е 52-ра. Тя отбелязва и най-сериозен ръст в печалбата сред родните компании – близо 216%.“ Най-големите 10 български компании в класацията са Лукойл Нефтохим, БЕХ, Аурубис България, Лукойл България, НЕК, Булгаргаз, ЧЕЗ Електро България, ОМВ България, Кауфланд България и Сакса.
Източник: Инвестор.БГ (27.08.2015)

17 наши фирми в класация Топ 500. Международният кредитен застраховател „Кофас“ е за страните от Централна и Източна Европа Броят на българските компании в класацията Топ 500 на международния кредитен застраховател „Кофас“ за страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) расте. В подреждането за 2014 г. вече са включени 17 наши компании спрямо 13 предходната година. Критериите са били ръст на оборота и назначените служители спрямо предходната година. Общият оборот на българските фирми, включени в подреждането, достига 17,99 млрд. евро. Това е увеличение с 4,24% на годишна база. Новите компании в класацията са шест - „Адванс Пропъртис“, АЕЦ „Козлодуй“, „Софарма“, БТК, „Метро Кеш енд Кери“ и Мтел. Има и две фирми, които са отпаднали – „Нафтекс Петрол“ и „Табак Логистик Груп“. Останалите БГ фирми в класацията са предимно от енергийния сектор. Най-напред в подреждането е „Лукойл Нефтохим Бургас“, която заема 23-о място. Дори годишният спад в оборота на компанията с 14,5% до 3,33 млрд. евро не е успял да я измести от предните позиции. На второ място сред българските фирми и на 26-о в подреждането е Българският енергиен холдинг (БЕХ). Оборотът на дружеството за 2014 г. е 3,17 млрд. евро и се е увеличил с 8,8% за година. На трета позиция сред нашите фирми и на 52-о в общото подреждане е „Аурубис България“. Годишният оборот на компанията е 2,11 млрд. евро, но се свива със 7 на сто. Печалбата на компанията обаче нараства с близо 216% до 61 млн. евро. Освен тях в класацията са включени още „Лукойл България“, НЕК, „Булгаргаз“, „ЧЕЗ Електро България“, „ОМВ – България“, „Кауфланд“, „Сакса и Петрол“. „Оборотите на българските фирми като цяло нарастват, но със сравнително по-малки стойности, което пък премества компаниите по-надолу в класацията“, коментира Милена Виденова, управител на „Кофас“ за България. Челните места в класацията са заети от дружества, опериращи в Полша, Унгария и Чехия. Голяма част от тях работят в петролния бранш и автомобилната индустрия. Общият оборот на всички компании, включени в класацията, е 572 млрд. евро.(http://www.bulgaria.utre.bg/2015/08/27/335979-17_nashi_firmi_v_klasatsia_top_500)
Източник: Други (27.08.2015)

11 български фирми в Топ 100 за региона Единайсет български компании са включени в класацията на SeeNews TOP 100 SEE на стоте най-големи фирми в Югоизточна Европа за 2014 г., съобщиха от агенцията за бизнес новини. Фирмите са класирани на база общи годишни приходи. На трето място за втора поредна година е Лукойл Нефтохим с 3,331 млрд. евро приходи за 2014 г. Устойчиво на осма позиция е Аурубис България с 2,372 млрд. евро приходи. Класацията водят заводите Дачия с годишни приходи за 2014 г. от 4,247 млрд. евро и печалба от почти 83 млн. евро. Показателно е, че осем от първите десет компании се занимават с преработка или търговия с петрол. Останалите български фирми в Топ 100 са Лукойл ЕООД, НЕК, Булгаргаз, ЧЕЗ Електро България, Кауфланд България, ОМВ България, Сакса, АЕЦ Козлодуй и БТК. Отделно има и класация на банките и застрахователите. При банките подреждането е по размер на активите. Сред първите 100 място са намерили 18 родни трезора, като на челните позиции са УниКредит Булбанк (8-о място), Банка ДСК (12-то) и ПИБ (13-то). България има 20 представители в класацията на стоте най-големи застрахователя в региона. Най-високо класираната компания е Армеец - на 20-то място, следвана от Булстрад Виена Иншурънс Груп и Лев Инс съответно на 23-та и 24-та позиция. Копирано от standartnews.com
Източник: Стандарт (07.10.2015)

Два месеца след като от Министерството на отбраната дадоха 5 млн. лева на фирма, близка до бившия борец и настоящ бизнесмен Младен Михалев - Маджо, нова, двойно по-скъпа поръчка получи неговата фирма "Бент ойл“ ООД, съобщи Епицентър, позовавайки се на информация в Агенцията за обществени поръчки. При първата поръчка от 5 млн. лева военният министър Николай Ненчев гордо обясни в Комисията по отбрана в парламента, че не се интересува кой печели поръчките за армията, но по-късно призна, че доставчик е фирма, близка до един от съоснователите на силовата групировка СИК - Маджо. Втората поръчка е за 10 млн. лева. Първите 5 млн. лева от бюджета на военното министерство са за доставка на дизелово гориво F-54 и автомобилен бензин F-67. Два месеца по-късно е и втората поръчка за двойна сума. Справка в Агенцията за обществените поръчки показа (АОП), че на 12 декември 2015 година - само 10 дни след обявяването на поръчката, вече е договорено нейното изпълнение. Избраната процедура е: „Договаряне без обявяване на конкурентно възлагане на поръчка. Основания за възлагането на поръчката без предварително публикуване на обявление в Официален вестник на Европейския сюъз (ОВ на ЕС) съгласно Директива 2004/18/ЕО", се казва в документите по сделката. Първият договор е за авиационен керосин Jet A-1 е сключен със „Сакса“ ООД, регистрирана в град Долна баня. Фирмата получава 9 620 000 лв. Останалите 10 615 000 лева са за „Бент ойл“ ООД 2 815 000 лева са за автомобилен бензин F-67; 3,5 млн. лв. за дизелово гориво F-54; 1,8 млн. лв. за газьол ПКЦ с 0,1 % сяра и 2,5 млн. лв. за дизелово гориво F-75 за плавателни средства. Проверка в Търговския регистър показа, че основен собственик в "Бент ойл" е директорът й Димитър Радев чрез фирмата "Вилет". Радев е и в управлението на "Фарма", в която дял от 67% има съпругата на Младен Михалев – Елена. „Бент ойл“ държи и 28% от акциите на новата застрахователна компания "Асет иншурънс". „Бент ойл“ се занимава с продажба на горива, стремежът им е: "Да бъдем водеща фирма в областта на дистрибуцията на петролни продукти". За близостта й до един от основателите на СИК и настоящ бизнесмен Младен Михалев стана известно преди години, по време на едно от разследванията за дрога срещу Златомир Иванов - Баретата. В съдебна зала стана ясно, че "Бент Оил" е зареждала бензиностанциите на близкия до Баретата бизнесмен Росен Драгнев-Капитана. Гарант по сделката бил самият Златомир Иванов. Заради финансови проблеми Капитана не смогвал да плаща доставките и натрупал дълг за над 3 млн.лв. Неуредените взаимоотношения стават причина за скандал между Капитана и Златко Баретата. За известно време Росен Драгнев дори бе основният заподозрян като поръчител на стрелбата срещу Баретата. Впоследствие това не се доказа. Вместо това Росен Капитана стана основен свидетел в едно от наркоделата срещу Златомир Иванов. Именно той е човекът, разкрил схемата, по която бившият командос и бандата му са продавали дрога в София и Слънчев бряг, след като бе разбита групировката му "Фирмата", припомня изданието. Припомняме, преди осем години мощна охрана блокира центъра на София, а журналист беше пребит от полицаи, защото се опита да свърши работата си. Дори тогавашният премиер Сергей Станишев заяви: "Не е добре, че охраняваха Маджо като президент на САЩ". Вътрешният министър Румен Петков защити действията си с мотива, че имало сигнал за атантат срещу Михалев.
Източник: Други (11.01.2016)

Най-големите български компании през 2015 г. Класацията "Капитал 100" подрежда корпоративните гиганти в страната за десета поредна година Годината, в която растежът се завърна. Това е картината, която рисуват данните от тазгодишната класация на най-големите компании в България "Капитал 100". Те показват, че през 2015 г. приходите на гигантите в бизнеса са се повишили след отчетения през 2014 г. спад, а финансовият резултат, чието сумарно изражение допреди година бе отрицателно, сега осезаемо се е подобрил. Юбилейното десето издание на подреждането на корпоративните шампиони ще бъде официално представено на 28 юни (виж карето). От него за пореден път ясно се вижда, че производството се съживява и заема все по-осезаемо място в челната стотица. Данните обаче показват още, че значителна част от растежа е резултат на раздаден от държавата бизнес – тенденция, която вреди на общата инвестиционна среда. Отново нагоре На пръв поглед постигнатият през 2015 г. ръст в приходите на най-големите български компании е скромен – едва 3.3%. Числото почти съвпада с растежа на икономиката за миналата година от 3%. Зад този привидно умерен резултат обаче всъщност се крият доста по-позитивни тенденции. При отчитането му трябва да се има предвид и това, че той е постигнат в година, в която цените на горивата и на металите по света продължиха устремно да падат, а дружествата именно от тези сектори са почти една пета от местните корпоративни гиганти и формират над една трета от общата сума на приходите в топ 100. Извън тяхната група останалите компании в челната стотица са успели да увеличат оборотите си с 13%. Също както и предходната година, 200 от общо 300 дружества, които попадат в разширения състав на класацията, са успели да увеличат бизнеса. Новините са особено положителни за производствения сектор, където почти всички предприятия растат, като това често е и с двуцифрени темпове. Общо компаниите от топ 300 имат приходи за 85 млрд. лв. – число, съизмеримо с БВП на страната, който за 2015 г. е 86.4 млрд. лв. В подреждането от 101 до 300 растежът е съпоставим – 3.45%, като и тук фактор за по-скромното представяне са падащите цени на горивата в световен мащаб. Ускорението е малко по-осезаемо в групата на компаниите, заели втората стотица от голямата класация – техните обороти са се повишили с 6.2% за годината. Броят на дружествата от топ 100, които работят на минус, намалява – в тазгодишната класация те са 21, при 29 за 2014 г. В подреждането от 101 до 300 загуби отчитат едва 25 фирми. По-силното представяне през изминалите 12 месеца се вижда още по-добре в данните за финансовите резултати, където сумарното постижение вече е положително – общата печалба на компаниите от топ 100 е близо 2 млрд. лв. при загуба за почти 700 млн. лв. година по-рано. Намалява и броят на дружествата, които работят на минус – през 2015 г. те са само 21 (спрямо 29 за 2014 г.) от водещите 100, а по-надолу в класацията загуби записват само 25 от следващите 200 фирми, като повечето от нерентабилните бизнеси са държавни или общински представители на транспортния сектор. За поредна година "шампион" в отрицателните резултати е държавният енергиен мастодонт НЕК, но дори и там загубата е почти три пъти по-ниска в сравнение с 2014 г. По-детайлните разрези на данните от "Капитал 100" също показват поводи за повече оптимизъм – резултатите на най-динамичните компании се подобряват и средният темп на увеличаване на оборотите им вече е 63%, което е съпоставимо със силната за бизнеса в страната 2011 г. Средната норма на рентабилност при най-печелившите скача двойно – от 10% на 20.8%. Ситуацията на пазара на труда също се подобрява, като през миналата година две трети от стоте най-големи работодатели са разкрили нетно близо 7000 нови работни места, или почти една четвърт от новосъздадената през 2015 г. заетост. Разнородните двигатели на растежа Външните пазари остават ключова съставка от формулата на растежа и това се вижда все по-ясно от състава на компаниите в класацията – почти всяка трета от тях е завод, който работи за износ. Миналата година бе особено силна за производителите на машини и авточасти, където оборотите на най-големите 40 представители на сектора отбелязаха ръст от над 18% и вече сумарно достигат 6 млрд. лв. Голяма част от компаниите продължават да разширяват и производствените си мощности в България, а междувременно чужди инвеститори отварят и нови фабрики в страната, така че следващите години ще донесат още ръст на бизнеса в сектора, както и още заети в индустрията. Сред най-успешните истории в тазгодишното издание на класацията е и развитието на производителите и търговците на оръжие, които записват втора поредна силна година. Силните ръстове и на частните играчи в бранша – "Арсенал", "Емко", "Аркус" и "Аполо инженеринг", и на държавната ВМЗ са подкрепени от множеството международни конфликти, които явно водят до увеличаване на разходите на държавите за отбрана. Търговията с електроенергия също е сред отраслите, за които изминалите 12 месеца са били особено добри. За това свидетелства и фактът, че сред най-големите 300 компании в страната вече има 10 търговеца на ток. А либерализирането на пазара вероятно ще доведе и до нов растеж в сектора, тъй като все повече дружества ще могат да се договарят директно за цените, при които купуват енергия. Една от отличителните тенденции в "Капитал 100" тази година са и ръстовете в хазарта и в строителството. И в двата сегмента съществен тласък на развитието дава държавата. В единия случай чрез позволяването на масовите продажби на лотарийни талони от страна на първото правителство на ГЕРБ и даването на едногодишна данъчна ваканция за бизнеса от кабинета Орешарски. На този фон не е толкова изненадващо, че най-растящата компания в страната за годината се оказва хазартното дружество на Васил Божков "Ню геймс", което е собственик на "Националната лотария". Държавната подкрепа в строителството пък е по линия на раздадените поръчки за инфраструктурни проекти. Ръстът на приходите в сектора е средно 38%, като този бум идва от разплатените милиарди от европейски фондове. Ефектът обаче е еднократен, което вещае доста по-трудна 2016 г. за строителните дружества. Поредна силна година записват и компаниите от аутсорсинга и софтуерната индустрия. Най-големите 25 софтуерни разработчици са увеличили бизнеса си с 23%, а лидерът в сектора – "Телерик" (която вече работи под бранда на новия си американски собственик Progress), е на крачка от попадане в групата на най-големите 300 дружества в страната. Челната десетка В основната си част съставът на топ 10 на "Капитал 100" остава непроменен. Традиционно челната десетка се доминира от представителите на енергетиката и сектора на горивата, които обаче тази година са с един по-малко – мястото си в елитната група отстъпва държавната централа АЕЦ "Козлодуй". Вместо това към медодобивния комбинат "Аурубис" и търговеца "Кауфланд", които разбиват хегемонията на енергийния бизнес в челото на подреждането, се присъединява свързваният с депутата Делян Пеевски дистрибутор на цигари, вестници и напитки "Експрес логистика и дистрибуция". Как точно са класирани компаниите в челната десетка, както и в останалата част на "Капитал 100", ще можете да разберете следващата седмица. А ето и пълния състав на топ 10, подредени по азбучен ред: "Аурубис България" "Булгаргаз" "Експрес логистика и дистрибуция" "Кауфланд България" "Лукойл България" "Лукойл Нефтохим Бургас" Национална електрическа компания "ОМВ България" "Сакса" "ЧЕЗ електро България" За бъдещето с оптимизъм И тази година в процеса на изготвянето на "Капитал 100" попитахме мениджърите на най-големите компании в страната за техните прогнози и планове за развитие на бизнеса им през настоящия корпоративен сезон. Очакванията си споделиха общо 27 от тях, от които едва четирима се готвят за свиване на оборотите си през 2016 г. За сравнение, в миналогодишното издание на класацията прогнози направиха 24 дружества, като броят на песимистично настроените също беше четири. Преобладаващият оптимизъм има своята основа в макроданните. През първите пет месеца на настоящата година БВП на страната растеше, като увеличението за първото тримесечие бе с 2.9%, а прогнозата за годината е за нарастване с между 2% и 3.4%. Износът и чуждестранните инвестиции отчитат по-негативни движения, но пък положителни сигнали идват по линия на трайното подобрение на пазара на труда.
Източник: Капитал (27.06.2016)

Десет от 500-те най-големи компании в Централна и Източна Европа са български Десет от 500-те най-големи компании в региона на Централна и Източна Европа са български. Това показва класацията на международната консултантска компания Dеlоіttе, която тя публикува за юбилейна десета година подред. Българските компании са в секторите на горивата, енергетиката, транспорта, добивната промишленост и потребителските стоки. Най-напред в класацията е рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас”, която заема 51-о място. Година по-рано обаче тя беше на 36-о място, но заради сериозния спад на приходите от над 22% дружеството излезе извън топ 50. На второ място е медодобивният завод в Пирдоп, чийто собственик Аurubіs е 65-и в общата класация. На трето място отново е компания на „Лукойл” – „Лукойл България”, а на четвърто държавната НЕК. Пето и шесто място заемат съответно „Химимпорт” и „ЧЕЗ електро България”, седмо и осмо – „Булгаргаз” и ОМВ. Българските участници в класацията се допълват от „Експрес логистика и дистрибуция” и „Сакса”, които са съответно 464-и и 490-и в общото подреждане.
Източник: Money.bg (09.09.2016)

Мистерия откъде Марешки купува горива „Лукойл-България“ не продава горива на фирми на Веселин Марешки. Петролната компания обяви това във връзка с изявление на бизнесмена, че купува от „Лукойл“, „Полисан“ и „Сакса“. „Самият Веселин Марешки отказа да влезе в преки договорни отношения с „Лукойл-България“, въпреки че такива му бяха предложени“, допълниха от компанията. Българската петролна и газова асоциация (БПГА) от своя страна заяви, че „феноменът“ Марешки е проблем на държавата. От бранша отново поставиха въпроса колко са данъците, платени на хазната от бизнеса на Марешки с горива през последната година. „Категорично настояваме държавата да отговори пред българското общество – защитила ли е своя интерес и кои са държавните органи, извършили проверка и излезли с окончателни актове за дейността на г-н Марешки в бизнеса с горива?“, заяви асоциацията.
Източник: Труд (20.12.2016)

ГДБОП проверява бизнесмена за данъчни престъпления при бизнеса с горива “Работя на печалба въпреки по-ниските цени, тъй като именно заради тях имам повече клиенти. Моят марж е около 3 до 5 стотинки, а на другите бензиностанции достига до 40 стотинки. Печеля от по-големия оборот и от повечето клиенти”. Това обяви на 12 ноември 2015 г. бизнесменът Веселин Марешки. По това време той вече е отворил бензиностанция във Варна. Твърденията му обаче не се покриват с данните във финансовия отчет на фирма “Трейднет Варна”, през която минава бизнесът на Марешки с горива. Компанията има 1,09 млн. лева задължения и загуба от 136 000 лева за миналата година. “Трейднет Варна” е собственост на Веска Марешка - майка на Веселин Марешки. В отчета е посочено, че през 2015 г. компанията се е занимавала основно с търговия с горива. Ако загубата се раздели на дните, през които е работела бензиностанцията във Варна през 2015 г., излиза, че Марешки не е печелел, а е губел по 1915 лв. на ден. Твърдението за марж от 3 до 5 ст. - разликата между доставната и продажната цена на дребно, също не отговаря на истината, показва финансовият отчет. В него е записано, че балансовата стойност на активите (горива), продадени от “Трейднет Варна”, е 4,172 млн. лева. А нетните приходи от продажби на стоки са 4,661 млн. лева. Ако се съпоставят тези данни с цените на дребно, които в края на 2015 г. са се движили около 1,80 лв/литър, може да се изчисли приблизително какви количества горива са били продадени и с какъв марж. През октомври 2015 г. Марешки е продавал във Варна дизела за 1,86 лв. Въз основа на тези сметки става ясно, че маржът, с който е работил варненският бизнесмен, е над 15 ст., а не 3 до 5, както той твърди. И въпреки това е губел от бизнеса с горива. През ноември и декември Марешки е свалил цената на дизела на 1,79 лв. на литър, което е намалило маржа на 10 ст. Още по-интересно е изчислението за доставната цена на горивата за Марешки. Данните за балансовата стойност на продадените активи показват, че бизнесменът е получавал литър гориво за 1,33-1,34 лева. Като в цената би трябвало да са включени акциз и всички транспортни разходи. За последните три месеца на 2015 г. подобна цена на едро е имало само на международната борса “Платц”, но ако горивата се натоварят на танкер в Средиземно море. Без да са начислени транспортни разходи, които са около 10 ст. на литър и биодобавката, която оскъпява горивото с още 3-4 ст. За да се докара до България, цената на горивата стига до 1,45 лв. без ДДС. Но за Марешки е 1,33 лв., което означава, че бизнесменът е имал доставчик, който му е докарал горивата, поемайки за собствена сметка всички допълнителни разходи. При това той е снабдявал само и единствено Марешки, тъй като останалите компании в България от петролния бранш твърдят, че никой не им е предлагал такава ниска цена. Кой е този доставчик, който работи без стотинки печалба, не е ясно. Допреди няколко дни Марешки отказваше да посочи кой му доставя горива въпреки настойчивите призиви от останалите петролни компании. Тяхната позиция е, че те също биха отишли да зареждат от този доставчик, за да свалят цените на дребно. В края на миналата година Марешки заяви, че зарежда от тримата големи търговци в страната - “Лукойл”, “Полисан” и “Сакса”. От “Лукойл” обаче обявиха, че имат документ, подписан от Марешки, с който той се отказва да сключи договор за доставки с компанията. Това не изключва горива от бургаската рафинерия да се продават от бизнесмена, но те явно са били купени от посредник. В действителност на бензиностанцията на Марешки във Варна в края на 2015 г. имаше сертификат, че продаваните горива са от “Лукойл”. По същото време с всички възможни отстъпки цената на едро в бургаската рафинерия е била над 1,42 лева. Докато Марешки е получавал горивата за 1,33 лв. И отново се появява неизвестен посредник, който купува горивата от “Лукойл” и обратно на всякаква икономическа логика ги доставя на Марешки на по-ниска от покупната цена. В момента на бензиностанциите на Марешки цената на дизела е 1,81 лв. на дребно - почти толкова, колкото е цената на едро при трите посочени от бизнесмена доставчика. Това означава, че би трябвало да продава, като не начислява никакви разходи за транспорт, поддръжка, амортизации и без печалба. Но има и нещо любопитно - цена на дребно от 1,81 лв. с начислени стандартни разходи, се получава, ако за цената на едро не е платен ДДС А част от горивата за бензиностанциите на Марешки се оказа, че изминават над 1000 км, преди да бъдат доставени. През три-четири посредника се купуват от “Лукойл Нефтохим” в Бургас, минават през данъчни складове и бази в Разлог и Велинград, за да се върнат във Варна. Митниците вече запечатаха склада в Разлог заради нарушения, а част от фирмите от веригата за доставки се оказаха в рисковия списък на НАП за ДДС измами. А в края на миналата година митниците запечатаха бензиностанцията на Марешки в Габрово заради горива с неплатен акциз. Пред депутатите от комисията за пазара на горива в края на миналата година от “Сакса” обявиха, че продават горива на Марешки, като при дизела слаганата от него надценка била 1 ст., а при бензина – с 2-3 ст. Управляващият партньор в “Сакса” Светозар Димов заяви пред комисията, че е невъзможно с такава надценка да се покриват разходите за дейността От финансовия отчет на “Трейднет Варна” се вижда, че това е точно така - продажбите на бензиностанцията на Марешки във Варна през 2015 г. не са били достатъчни по обем, за да се покрият разходите по нейната издръжка. От документа става ясно, че бензиностанцията се ползва под наем. Експерти от петролния бранш твърдят, че месечната сума за такъв обект е поне 5000 лв. Към това се добавят разходите за персонал - 4 смени по 4 души плюс управител, за да може да се работи денонощно. За заплати и осигуровки на персонала отиват още 15 хил. лв. месечно. За ток при денонощна работа на помпи, агрегати, осветление, отопление или охлаждане отиват още 3000 лв. Текущите разходи за задължителен абонамент към обслужващи фирми за колонките, касови апарати, СОТ, инкасо, консумативи, интернет, застраховки, работно облекло, предпазни средства и други са поне 2000 лв. Така месечният разход по поддръжката излиза между 25 000 и 30 000 лева. Ако литър гориво се продава с 1 ст. чиста печалба след приспадане на всички разходи при марж от 3-4 ст., би трябвало дневно да се продават по 100 000 литра, за да се покрият разходите по бензиностанцията. От отчета на “Трейднет” обаче се вижда, че Марешки е продавал на ден два пъти по-малко от това количество. През декември 2016 г. в парламента Валентин Златев - председател на петролната асоциация и шеф на “Лукойл България”, заяви, че за 15 г. компанията е платила в България близо 31,5 млрд. лв. данъци и осигуровки. “Нека г-н Марешки да каже колко данъци е платил за горивата за последната година и дали държавата е защитила своите интереси, и кой може да гарантира, че от този търговец, продаващ на по-ниска цена, си е събрала ДДС и акциза”, допълни Златев. В отворено писмо наскоро Марешки заяви, че е почтен предприемач, създал 4000 работни места, а бизнесът му не е свързан с обществени поръчки. “Спазвам българските и европейските закони. Всеки може да провери в Търговския регистър съответните финансови отчети от предходните години. Като данъкоплатци сами разбирате, че няма как да съм крил данъци в бизнеса с горивата, при положение че съм в него едва от година и тя не е приключила нито календарно, нито счетоводно. А като потребители вече усетихте делата ми по спестените пари в джоба си”, казва Марешки. И тук има известно разминаване в твърденията на бизнесмена, тъй като през 2015 г., която вече е приключила и календарно, и счетоводно, два месеца той вече е бил в бизнеса с горива. В отчета на “Трейднет Варна” за 2015 г. никъде не се посочват платени от компанията данъци Тъй като тя е на загуба, е ясно, че няма да има начислен корпоративен данък. В документа обаче липсва ред, в който да е посочен внесен ДДС. За сравнение в отчета на фирма “Фармнет”, през която минана бизнесът с лекарства на Марешки, е посочено, че за 2015 г. компанията е внесла 30 млн. ДДС. За “Трейднет” обаче е дори обратното - записано е, че държавата има да възстановява 58 000 лв. ДДС на фирмата. Как се е развил бизнесът на Марешки с горива през 2016 г., предстои да стане ясно след публикуването на финансовия отчет на “Трейднет Варна” за миналата година. Вероятно документите ще се появят след парламентарните избори през март, на които Марешки има намерение да се кандидатира. А междувременно все още не е завършила нито една от започнатите от НАП и митниците проверки на Марешки. Въпреки че от началото им минаха над 6 месеца. В края на 2016 г. председателят на временната комисия за конкуренцията и изкривяването на пазара на горива Валентин Николов заяви, че ГДБОП работи по сигнали за данъчни престъпления в бензиностанциите на Марешки, но досега няма досъдебно производство. Наскоро от петролната и газова асоциация пък излязоха с официално становище, че “феноменът Марешки” е проблем на държавата, а не на бранша От асоциацията допълват, че са загрижени за изсветляването на пазара на горива в България, поради което поставят въпроса колко са данъците, заплатени на държавната хазна от бизнеса на Марешки с горива през последната година. Организацията настоява още държавата да отговори пред българското общество дали е защитила интереса си и кои са държавните органи, извършили проверка и излезли с окончателни актове за дейността на Марешки в бизнеса с горива. Освен това от асоциацията канят цитираните от варненския бизнесмен доставчици - “Лукойл”, “Полисан” и “Сакса”, да предложат на членовете на организацията същите условия като на Марешки, за да преценят и те възможността да се продават горивата на същите цени като тези на Марешки. От асоциацията допълват, че държавата дължи отговори не само на представителите на петролния бранш, но и на всички български данъкоплатци, а заявилият се като борец срещу статуквото Веселин Марешки - на неговите избиратели и на цялата общественост. Пари от аптеките финансират горивата Въпреки твърденията на Веселин Марешки, че финансира бизнеса си с банкови кредити, през 2015 г. това не е важало за горивата. Във финансовия отчет на “Трейднет Варна” не са записани никакви заеми от банки. За сметка на това е посочено финансиране от свързани лица. Това са 40 фирми, предимно такива, които държат аптеки или участват в бизнеса на Марешки с лекарства. В документа е посочено, че от тях “Трейднет Варна” е получила заеми за 859 000 лева през 2015 г. и е върнала кредити за 453 000 лева. Към свързани фирми задълженията са 835 000 лева, като в тях са включени получени стоки и услуги,у дължими наеми и кредити. В секторен анализ на пазара на лекарства, изготвен от КЗК, бе посочено, че веригата аптеки на Марешки и изградена като са регистрирани редица фирми. Така се заобикаля ограничението на закона една компания да има до 4 аптеки. От КЗК посочват, че въпреки тази рестрикция няма текст, който да забранява отделните фирми да се притежават от едно и също лице или свързани лица. Собственик на марката “Марешки” е търговецът на дребно с лекарства “Варнафарма-М” ООД. Другите компании, които имат аптеки с марката “Марешки” работят въз основа на договори за франчайзинг с “Варнафарма-М”. Дружествата прилагат обща търговска политика - доставките се осъществяват основно от “Фармнет” АД, се казва в анализа на КЗК. В резултат на това било възможно да се договарят условия за доставка на лекарства с отстъпки. При направена заявка, тя се изпълнява с приоритет спрямо други, за да стигне възможно най-бързо лекарството до пациента. При ценообразуването се прилагат едни и същи принципи, насочени към поддържане на по-ниски маржове и по-ниски цени, отбелязват от КЗК. На практика самият Марешки няма аптеки, тъй като основна част от фирмите се водят на майка му Веска Марешка. Нейното име се среща в над 100 фирми - като съдружник или управител. Бизнесменът има дял от 10% във “Фармнет”. Компанията бе създадена въз основа на бизнеса на един от четирите най-големи търговци на едро с лекарства - фирма “Хигия”, която Марешки купи от “Актавис” през 2010 г. В момента “Фармнет” има впечатляващи обороти. За 2015 г. приходите на компанията са над 487 млн. лева. Но и разходите са доста големи, тъй като печалбата е едва 1,59 млн., което е под 0,5% от приходите. В сравнение с 2014 г. печалбата се е свила над 5 пъти, тъй като тогава е била 7,686 млн. лв.
Източник: 24 часа (11.01.2017)

6 банки, рафинерия и завод за мед с най-големи приходи 6 банки, рафинерия и завод за мед са с най-големите декларирани приходи през 2015 г. Това става ясно от отговор на бившия финансов министър Владислав Горанов до ексдепутатите Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев. В топ 10 на дружествата с най-големите декларирани приходи попадат Пощенска банка, ЦКБ, “Лукойл Нефтохим Бургас”. УниКредит Булбанк, “Аурубис България”, НЕК, Алианц Банк България, “Лукойл България”, Банка ДСК и Сосиете Женерал Експресбанк. През 2014 г. в групата на десетте компании с най-големи приходи са били “Булгаргаз” и “Джи Пи презастраховане”, които обаче отстъпват местата си. От друг отговор на Горанов до депутатите става ясно, че от 2011 до 2015 г. “Лукойл България” е първенец с най-големи декларирани приходи сред дружествата, които търгуват с горива. В периода до 2014 г. на второ място е “ОМВ България”, а през 2015 г. - “Сакса”. С най-голям размер на внесен корпоративен данък сред нефтените компании през 2016 г. е “ОМВ България”, следвана от “Лукойл България” и “Шел България”. Сред първите десет са “Сакса”, “Бент ойл”, “Лукойл авиейшън България”, “Петрол”, “Литекс”, “Овергаз инк”, “Еко България”. През 2015 г. с най-голям размер на ефективно внесен корпоративен данък отново е била “ОМВ България”, следват “Лукойл”, “Сакса” и “Шел”. Копирано от https://www.24chasa.bg/novini/article/6024531 © www.24chasa.bg
Източник: 24 часа (30.01.2017)

Шест банки са в топ 10 на най-големите данъкоплатци у нас Шест банки са в топ 10 на най-големите данъкоплатци в България за 2015 г., става ясно от отговор на Министерството на финансите на депутатско питане. От информацията на бившия министър на финансите Владислав Горанов става ясно, че десетте най-големи корпоративни данъкоплатци за 2015 г. са „Юробанк България“, Централна кооперативна банка, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Уникредит Булбанк“, „Аурубис България“, НЕК, „Алианц банк България“, „Лукойл България“, „Банка ДСК“ и „Сосиете Женерал Експресбанк“. За 2014 г. най-големите корпоративни данъкоплатци са: „Юробанк България“, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Аурубис България“, „Централна кооперативна банка“, „Лукойл България“, НЕК, „Уникредит Булбанк“, „Банка ДСК“, „Булгаргаз“ и "Джи Пи Презастраховане“. Въпросът е зададен от депутатите Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев. Горанов уточнява, че за 2016 г. към момента не може да бъде предоставена информация, тъй като все още не е изтекъл срокът за подаване на годишните данъчни декларации. Данните за конкретния размер на декларираните приходи, печалбата и платения от тях корпоративен данък са данъчна и осигурителна тайна, пише още в отговора на Горанов. От годишния финансов отчет на „Юробанк България“ за 2015 г. става ясно, че финансовата институция е платила на държавата 9,4 млн. лв. данъци. За 2014 г. сумата е 773 хил. лв. Вероятната причина за драстичната разлика е, че през 2015 г. „Юробанк България“ стартира сделката по придобиване на всички банкови дейности на българския клон на „Алфа банк“. Според годишния финансов отчет на Централна кооперативна банка за 2015 г. кредитната институция е превела по сметките на Националната агенция за приходите (НАП) сумата от 1,918 млн. лв. „Уникредит Булбанк“ пък са платили 38,3 млн. лв. за данъци през 2015 г. Сумата за 2014 г. е 32,1 млн. лв. 36,4 млн. лв. пък е платила „Банка ДСК“ за 2015 г., става ясно от отчетите на групата. За 2014 г. сумата е била 28 млн. лв. „Сосиете Женерал Експресбанк“ пък са внесли в държавната хазна 8,7 млн. лв. данък върху доходите за 2015 г., за 2014 г. платеният налог възлиза на 6,8 млн. лв. От финансовия отчет за 2015 г. на „Алианц банк България“ става ясно, че финансовата институция е внесла в бюджета 1,215 млн. лв., а за 2014 г. - 2,467 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (31.01.2017)

Контрабандата на горива годишно доближава 2 млрд. лева, твърдят финансисти, които са сравнили данни от оборотите от продажба и постъпленията от акциз и ДДС. Основният канал за нелегални дизел и бензин вървял от внос с танкери, които се разтоварват на пристанища, регистрирани като митнически складове. При тях няма монтирани измервателни уреди, които да подават информация към митниците колко горива се разтоварват. Няма и постоянен митнически контрол, а митничари се викали само когато има пристигнал танкер. При разтоварването на горивото се прилагали различни схеми, за да се избегне митническият контрол - преместване на плавателния съд на различни докове, подправяне на времето за разтоварване, фиктивни ремонти и други. В края на миналата година от Българската петролна и газова асоциация изнесоха данни, че през миналата година през митнически складове са разтоварени общо 54 танкера. През 2015 г. бройката им е била два пъти по-голяма. Сумата на несъбраните акцизи и ДДС от тези канали е 2 млрд. лева. 50% от вноса на горива е нелегален, показват изчисления на асоциацията въз основа на официални данни от финансовото министерство. 40% от бензина и дизела в България са от внос, а 60 на сто се произвеждат тук. Приходите от акциз за 2015 г. били над 2,1 млрд., от които 57% се падали на “Лукойл”, 23% идвали от други търговци и производители. Делът на вносителите бил 20%, а не 40 на сто, какъвто е пазарният им дял. За сивия сектор говорели и приходите от ДДС от внос на горива, коитоса паднали с над 700 млн. лева. За 2015 г. те били 293,7 млн. лева, а през 2014 г. - над 1,4 млрд. Според асоциацията системата на митниците БАЦИС за следене на акцизни стоки позволява манипулация на данни от нея. Имало доклад на прокуратурата за този проблем. След като горивата от танкерите бъдат разтоварени, се превозвали с автоцистерни и се продавали през ведомствени бензиностанции или в малки обекти, които нямат връзка с митниците и НАП. От данни на финансовото министерство става ясно, че през миналата година ведомствените бензиностанции са продали над 3,3 млрд. литра бензин, дизел и пропан-бутан. Ако количеството се сравни с отчетения оборот, то излиза, че средната им цена на литър е била около 1,80 лева. Почти същата е цената и на бензиностанциите на бизнесмена Веселин Марешки, без той да ползва ведомствени бензиностанции. За да се продава за 1,80 лева на дребно с включен акциз и всички разходи за транспорт, биодобавка, поддържане на бензиностанции, за заплати, остигуровки и други, би трябвало доставната цена да е 1,33-1,34 лева. Такива нива наистина е имало през миналата година, но само на международната борса “Платц”, при това, ако горивата се натоварят на танкер в Средиземно море. Без да са начислени транспортни разходи, които са около 10 ст. на литър, и биодобавката, която оскъпява горивото с още 3-4 ст. За да се докара до България, цената на горивата стига до 1,45 лв. без ДДС. Но за ведомствените бензиностанции и Марешки се оказва, че е 1,33 лв. Това означава, че те би трябвало да са имали доставчик, който е докарал горивата, поемайки за собствена сметка всички допълнителни разходи. При това той е снабдявал само тези обекти, тъй като останалите компании в България от петролния бранш твърдят, че никой не им е предлагал такава ниска цена. Кой е този доставчик, който работи без стотинка печалба, не е ясно В края на миналата година Марешки например заяви, че зарежда от тримата големи търговци в страната - “Лукойл”, “Полисан” и “Сакса”. От “Лукойл” обаче обявиха, че имат документ, подписан от Марешки, с който той се отказва да сключи договор за доставки с компанията. Това не изключва горива от бургаската рафинерия да се продават от бизнесмена, но са били купени от посредник. В действителност на бензиностанцията на Марешки във Варна например имаше сертификат, че продаваните горива са от “Лукойл”. По същото време с всички възможни отстъпки цената на едро в бургаската рафинерия е била над 1,42 лева. Докато Марешки е получавал горивата за 1,33 лв. И отново се появява неизвестен посредник, който купува горивата от “Лукойл” и обратно на всякаква икономическа логика ги доставя на Марешки на по-ниска от покупната цена. Наскоро в парламента от другия посочен от Марешки доставчик - фирма “Сакса”, обясниха, че с отстъпката, която му дават, варненският бизнесмен не може да покрива разходите по бензиностанциите си. И направиха предположение, че това може да е временна политика за завземане на пазарен дял, като горивата се дофинансират от друг бизнес. Ако се погледне финансовият отчет за 2015 г. на фирма “Трейднет Варна”, през която минава бизнесът с горива на Марешки, се оказва, че това твърдение е вярно. Там е записано, че компанията не е получила заеми от банки. За сметка на това е посочено финансиране от свързани лица Това са 40 фирми, предимно такива, които държат аптеки или участват в бизнеса на Марешки с лекарства. В документа е посочено, че от тях “Трейднет Варна” е получила заеми за 859 хил. лева през 2015 г. и е върнала кредити за 453 хил. лева. Към свързани фирми задълженията са 835 000 лева. Има и друго любопитно изчисление - цена на дребно от около 1,80 лв., на колкото са продавали ведомствените бензиностанции и Марешки, може да се постигне, ако не се начисляват разходи за транспорт, поддръжка, амортизации и няма печалба. Но има и нещо още по-любопитно - цена от 1,81 лв. с разходите се получава, ако се спести ДДС Изто9чването на ДДС е и една от новите схеми при горивата, която набира скорост. Използват се схеми чрез фиктивни доставки, чриез намаляване на облагаемите количества, чрез фирми бушони, които се закриват или предродават. За да се свие сивият сектор, от петролната асоциация предлагат НАП да може да упражнява фискален контрол върху акцизните стоки, да се гарантира равнопоставеност между участниците на пазара, да се криминализират нарушенията и да има отделен закон за пазара на горива и участниците на него. През миналата тодина бяха приети промени в Закона за ДДС, според които търговците на горива трябва да обезпечават дейността си пред приходната агенция при доставки над 25 хил. лева. Целта на промяната е да бъдат намалени злоупотребите с ДДС, посочиха от финансовото министерство. Предложена е и промяна в наредба, според която тъговците ще подават данни в НАП и за цената на доставените количества горива без включен ДДС. Това щяло да гарантира ефективно събиране на ДДС, твърдят от финансовото министерство.
Източник: 24 часа (02.02.2017)

Дизелът със съдържание на сяра с 50% над нормата, заради който бе запечатана през миналата година бензиностанция на Веселин Марешки, идва от Молдова. Това съобщиха пред “24 часа” източници от митниците. Въпросното гориво стига до варненския бизнесмен от русенската рафинерия “Полисан”. В сряда тя бе запечатана след акция на ГДБОП и митниците под ръководството на специализираната прокуратура. Разследването засяга данъчни престъпления, каза Румяна Арнаудова, говорител на главния прокурор. Тя отказа подробности, тъй като акцията не е приключила. Проверката започнала още през 2016 година. Тя е провокирана от съмнения, че “Полисан” е част от верига за продажба на горива, при която не се плаща пълният размер на акциз и ДДС. Според източници от службите схемата е с дизел, който се внася от Молдова. Той се товари на танкери в пристанище Джурджурлещ - единственото, от което Молдова има излаз на вода и което е свободна безмитна зона. Вероятно по чиста случайност един от акционерите в “Полисан” е “Индустриал инвест - дружество, регистрирано в Молдова. Горивото по документи не се оформя като доставка директно за “Полисан”, а минава през 2-3 посредника, преди да стигне до русенската рафинерия. Обикновено това са офшорни компании. След като пристигне в България, дизелът се вкарва в данъчния склад, който е на територията на “Полисан”. И тук настъпват процесите, които смаляват платения акциз и ДДС. При измерване на показателите му от митниците, за да се обложи, изведнъж се оказва, че това не е дизел заради отклонение от нормите за плътност или съдържание на сяра. Това ставало възможно, след като към дизела се добавят малко количество тежки масла. Пропорциите били така прецизирани, че да не се облага като дизел, но в същото време да има същите горивни качества, които позволяват безпроблемно да се продава по бензиностанциите. Заради смесването и отклонението от показателите, документите се оформяли като внос на тежко гориво мазут или котелно гориво. Според тарифната таблица на митниците такъв вид горива се облагат с 400 лева акциз на 1000 килограма. При дизелът обаче ставката е 646 лв. на 1000 литра. От тази врътка се спестявали поне 246 лева само от акциза. Общата печалба била над 350 лв. на 1000 литра, тъй като и начисленият ДДС е по-малък заради получената по-ниска цена на облагане. Според експерти от петролния бизнес от разликата в облагането при дизела в литри, а при тежките горива в килограми също имало бонус. Ако се декларирало тежко гориво, а след това се окаже дизел, при продажбата му на дребно се спестявал акциз от 64 лева за 1000 литра. След като молдовският дизел влезел в “Полисан” оформен като тежко гориво, по документи той преминавал през рафиниране. За него държавата признава разходи и технологични загуби. Рафиниране на практика нямало, твърдят разследващи, но признатите загуби позволявали да се създаде остатък от горива, който се продавал, без да се облага с акциз и ДДС. Дизелът, оформен по документи като тежко гориво, се продавал на фирми- посредници, които го доставяли в повечето случаи до ведомствени бензиностанции без връзка с НАП и измервателни уреди. Другият канал за пласиране бил чрез по-малки търговски обекти. Цената на въпросното гориво била с 250-270 лева по-ниска от тази, която може да се намери на едро от легалните производители и вносители. Това означавало, че то се продава за около 1500 лева на 1000 литра. Като се добави към тази цена ДДС, ставало възможно по част от бензиностанциите да се продава на дребно за около 1,80 лв. на литър - цени, които може да се видят по ведомствените бензиностанции и тези на Марешки. Фирмите доставчици от русенската рафинерия до бензиностанции обикновено служели за бушони, ако горивото бъде проверено от мобилни митнически групи, докато се транспортира. Тогава се съставял акт за нарушение, но фирмата се прехвърляла на циганин или на социално слаб и не плащала нищо. Според запознати с проверката срещу “Полисан” прякото участие на русенската рафинерия в схемите за спестяване на акциз и ДДС можело да се окаже трудно за доказване. Причината била, че внасяните и изнасяните горива отговоряли на придружаващите ги документи. Ако се проследели обаче внимателно паричните потоци и декларираният оборот, можело да се открият разлики. От финансовия отчет на “Полисан” за 2015 г. например прави впечатление изключително ниската печалба като процент от приходите. Те са за над 206 млн. лева, а печалбата след данъци е под 1,6 млн. - под 1% спрямо приходите. Митнически складове без измервателни уреди има във Варна, Бургас, Русе, Сомовит и Видин. Само в Русе има 3 понтона за претоварване на горива в автоцистерни, разказа за “24 часа” бившият шеф на митниците Емил Димитров. При разтоварването на горивото се прилагали разнообразни схеми - различни количества по документи и реално разтоварено, неточно отчитане на времето за разтоварване - по документи се пишат 2 дни, а разтоварването продължава 5 дни. Времевата разлика се използвала за претоварване на гориво в автоцистерни или жп цистерни. На тези, а и на други места няма никакъв контрол над качеството на горивото, не се влагат биокомпоненти, твърди Димитров. “Да припомня, че на 1 литър дизел 1,05 лв. са данъците. Ако не ги плащаш и ако не отделяш количества за резерва, може и по 67 ст. литър да се продава”, казва той. Според него на река Дунав всеки митничар може да разкаже кои са пристанищата, вносителите, схемите, кой вкарва гориво и не го разтоварва в склада, а му го обработват по документи. Интересни били и отговорите на въпросите кой още не си е построил инсталацията, но вече продава чисти горива, кой няма лиценз, но също продава горива, къде се смесват горивата за битовото потребление, което никой не контролира. Димитров е категоричен, че намереното некачествено гориво по някои бензиностанции е или сирийско, или от незаконна инсталация, преработваща масла и всякакви боклуци, или контрабанден внос от трети страни. И посочва, че имаме над 40 хил. обекта - пристанища, складове, цистерни, бензиностанции и съхранители. Те се наблюдават от 1 компютър, 2 часа в седмицата. Човекът, който вършел тази работа в митниците, бил уволнен. Не съм сигурен дали има заместници, допълва Димитров. Официално внесените количества минават през данъчен склад, разказва още той. Докато стигнат до пазара те минават през няколко фирми и накрая дори за официално внесеното количество ДДС липсва. А бензиностанции, включени в схема за точене на ДДС, се познавали и по това, че в тях има банкомати за теглене на пари, но няма терминал за плащане с банкова карта. Твърди се, че събират бележките от продажбите и ги дават на транспортни фирми които им връщат до 10% от платеният ДДС. Ако плащат по банков път, няма как касовите бонове да се представят в НАП, защото си личи кой е пазарувал, докато със схемата се подсигурявали безименни разходи през съответната фирма.
Източник: 24 часа (16.03.2017)

Походът на Марешки "Изпълнихме обещаното! София, свободна си! Честито! Нашата ВОЛЯ за развитие надделя. Най-голямата бензиностанция на Балканите - VM Petroleum в "Люлин", вече работи". Минути преди 22 часа вечерта на 14 март, съобщението е публикувано във Facebook страницата на VM Petroleum. В сряда сутрин автомобилите от "Люлин" и Перник вече зареждаха в софийския обект от веригата бензиностанции на кандидата за депутат Веселин Марешки, намиращ в "Люлин" 4. Обектите в близост на Lukoil, Petrol и Eko продаваха на цени между 2.12 и 2.14 лв. за бензин A95, при цена 1.88 лв. на бензиностанцията на Марешки. Тя беше замислена като кандидат за рекордьор на Гинес за най-много зареждащи автомобили едновременно. И като обект, който да смъкне цените на останалите играчи на петролния пазар, които до момента дишаха спокойно в столицата. А вероятно и като предизборно кебапче от Марешки за софийските избиратели. Няколко часа преди "освобождението на столицата" обаче излезе друго съобщение. ГДБОП и Агенция "Митници" проведоха операция в офисите на "Полисан" в Русе. Компанията е основен доставчик на бензин и дизел за веригата на Веселин Марешки. Акцията е под надзора на прокуратурата и е срещу разпространението на нелегално гориво. Неприятностите за доставчика няма да спрат дейността на веригата на Марешки, като той коментира, че най-вероятно "ще започне трескаво зареждане от Lukoil", тъй като няма много варианти на пазара. Марешки определи акцията в "Полисан", като проява на страх и паника от това, което ще се случи на изборите на 26 март. На пазара има още два сюжета - чака се окончателното решение на КЗК има или няма картел между големите вериги и отново се заговори за прокарването на рестриктивния проектозакон за търговията с горива. Като фон тече задочният спор между Марешки и Валентин Златев, председател на Българската петролна и газова асоциация и генерален директор на "Лукойл България". Основата му е ясна - кой прецаква повече българските граждани и държавата. Политическият PR е безспорен. "Въпросът, който си задавам по отношение на цените в бензиностанциите на човека, е това купуване на гласове ли е, когато той казва "аз ще ви направя цената 1.80 лв. за литър", казва Златев. Марешки отговаря с две алтернативи пред гражданите: "Да спечели картела и неговите марионетки в парламента и цените по бензиностанциите да са 2.50 лв. или да спечели ВОЛЯ и до една година в цялата страна цените да са около 1.80 лв., както са в градовете, които сме освободили от картела." "Подозираме, че над Веселин Марешки тегне изключително тежък политически чадър", пък коментира Златев вече на няколко пъти, без да назовава кой държи чадъра. Като обяснение за съмненията си Златев допълва, че "няма нито една проверка от държавен орган, която да е започнала и да е завършила и приключила с документ". Твърдението обаче не е съвсем вярно, като бензиностанцията на Марешки в Габрово беше затворена за месец в края на миналата година, а компанията беше глобена заради наличие на газьол с неизрядни документи (виж карето). Проверка на НАП се очаква да започне скоро във фирмата на Марешки (виж другото каре), а както вече стана ясно, службите вече влязоха в офисите на основния му доставчик. Марешки от своя страна също не успява да разсее съмненията около себе си, като не отговаря на няколко доста съществени въпроса: какви са приходите от петролния му бизнес и финансовият резултат и какви количества продава. A всичко това е важно, за да стане ясно low cost стратегията му устойчива ли е и има ли реални шансове за успех или ентусиазмът ще се изпари след изборите. Валентин Златев: "Марешки е проблем на държавата, а не на петролната и газова асоциация." ----- В хартиената версия на текста, заради техническа грешка, е публикуван неверен цитат на Валентин Златев и редакцията се извинява за грешката. Веселин Марешки: "Реакцията е изключително некомпетентна. Все едно AirFrace или British Airways да се конкурират с Wizz Air. Просто това са два различни типа бизнес. То затова си има лоу кост компании. Когато идваха големите вериги, всички медии бяха "влязоха лоу кост вериги, радост за народа", пък когато влиза Марешки, със същата концепция, става проблем за някого". Анатомия на VM Идеята му да влезе на този пазар съществувала от 3-4 години, "когато се усети в България, че има проблем. Всички хора го усетиха, само Валентин Златев ни обясняваше, че едвам свързват двата края. Преди 1 година разбрах колко точно са ни грабили. Един приятел се свърза с мен и ми показа точно ценообразуването. И като видях този марж с 50-70 ст. разлика, видях, че има място къде да вляза", казва Марешки. Обяснението му защо друг не го прави, или поне не толкова мащабно и шумно, е, че е опасно, трудно и скъпо. Марешки навлезе в този бизнес през дружеството "Трейднет Варна", което е еднолична собственост на майка му Веска Марешка, като тя се води и управител на бизнеса. Другата компания е "ВМ Петролеум". Тя обаче държи само марката, като основният бизнес се извършва от "Трейднет Варна". В края на 2015 г. Марешки заяви, че за 2016 г. планира инвестиция от около 100 млн. лв. във верига, като това ще стане през купуване или наемане на обекти. Нещата вървят по-бавно от първоначалните мащабни планове, но все пак се случват. Към момента в страната вече има 15 обекта под бранда VM Petroleum (без най-новата в София). По думите на Марешки инвестициите само в бензиностанции е около 15 млн. лв. По голямата част от обектите са купени, като няколко от по-малките са наети. "Имаме още 2-3 закупени, но са в процес на ремонтиране. Тези две-три са около Велико Търново и тази, която в Бургас я отворихме, но в стария й вид и предстоят разширения", обяснява той. Отделно са закупени 20 нови камиона с 20 нови цистерни, като всяка композиция е на стойност около 500 хил. лв. "Така че там са още около 10 млн. лв", казва той. Най-голямата инвестиция от 5 млн. лв. е в бензиностанцията в София. Цената на терена, купен през август 2016 г., е 2.2 млн. лв. Купувач е "ВМ Петролеум", а продавач е "Олимпия" на Сиафарикас Ставрос. Най-големи продажби правят обектите във Варна, Айтос, Бургас, Пловдив, Добрич и Русе. "В големите градове всичко ни е суперуспешно. Ако имаме проблеми, то е в малките градове", казва Марешки. Пред "Капитал" той очерта целта си - "100 бензиностанции, за да сме добре позиционирани в България", допълва той. Връзва ли се сметката За да работи този тип low cost модел, при който разликата между доставните цени на едро и цените на дребно на литър на колонките е едва 3-4 стотинки, както твърди Марешки, има едно много важно изискване - количествата, които да се продават, да са огромни, за да има печалба. Ако то не е изпълнено, има още два не много пазарни варианта - бизнесът да се дотира от другите компании на Марешки или доставчиците му да му продават на по-ниски цени. Вариант 1 По данни от пазара средните месечни разходи на една бензиностанция са между 12 и 20 хил. лв. Там влизат разходи за персонал, като дори малка бензиностанция трудно може да мине с по-малко от 8 служители на месец, разходи за ток, за поддръжка на всички системи, наем и т.н. Тоест, ако няма поне 10 ст. разлика между доставната и продажната цена, и то на силна бензиностанция, която продава по 200 хил. литра на месец, един добър голям обект няма как да издържи. За да е успешен един обект, работещ с 3-4 стотинки надценка, трябва да продава на месец по около 600 хил. литра (т.е. три пъти над приетото за силен обект). Марешки обаче не казва какви са продажбите му средно на месец, но твърди, че сметката му се връзва. По данни на играчи на пазара на горива Марешки е продал през февруари 1-1.2 млн. литра бензин, 4.5-5 млн. литра дизел и 1.5 млн. литра пропан-бутан. Това прави общо между 7 и 7.7 млн. литра, което значи средно между 583 и 614 хил. литра на обект. Ако числата са верни, следва, че поне за въпросния месец продажбите на Марешки се движат около въпросния критичен обем. Преди месец цената на едро на А-95 без биокомпонента е 1610 лв. за 1000 литра гориво. С ДДС цената на дребно (без надценка за бензиностанцията) е 1.93 лв. за литър. Бензиностанциите на Марешки във Варна обаче продават горивото за 1.87 за литър, поради което той бива обвиняван, че работи на загуба. Това обаче не е точно така. Дистрибуторите, които доставят горивата, получават самите отстъпка от цената на едро от Лукойл. Ако приемем, че тя е 15% и че някои от доставчиците решат да я разделят с клиента си - веригата на Марешки, то неговите крайни цени изобщо не изглеждат като загадка. В момент, в който тече разследване от КЗК, "Лукойл" няма как да си позволи да "съветва" дистрибуторите си на каква цена да продават горивата му - практика, за която петролната фирма е подозирана, въпреки че никога това не е било доказвано. Вариант 2 Дали бизнесът на "Трейднет Варна" е на загуба или на печалба все още не може да се каже, тъй като компанията все още няма отчет за 2016 г., а този за 2015 г., когато дейността беше в началото, не е показателен (приходите й за 2015 г. са 4.8 млн. лв., а загубата е 136 хил. лв). Самият Марешки не казва какви са резултатите на компанията с обяснението: "от проверки не можем да си завършим счетоводно годината". Очакванията на представители от бранша са той да е на загуба, освен ако няма някакво преструктуриране на разходи от фирма във фирма с помощта на аптечния бизнес на Марешки, който има транспортни средства и потребява гориво. Тоест свързаните с Марешки фирми да купуват на по-висока цена горивото и всичко да е за сметка на дистрибутора му на лекарства "Фармнет". По думите на Марешки обаче самият той печели от новия си петролен бизнес по 200 хил. на година само от собствените си автомобили. Загубата също така няма как да е успешна бизнес стратегия за дълъг период от време. Или ако с една бензиностанция във Варна може да си позволи да си прави политическа кампания срещу 10 хил. лв. загуби на месец, то този вид политическа офанзива доста се оскъпява с верига от 15 бензиностанции - всичките на загуба. Вариант 3 По отношение на доставките на едро Марешки твърди, че получава по-скоро непреференциални цени от доставчиците си. "На много по-малки клиенти от мен дават много по-добри условия. Те в момента се възползват от невъзможността аз да си внасям сам. На мен ми дават отстъпки с около 2-3 стотинки по-малки в сравнение с тези на клиенти с много по-ниски продажби", казва той. "Доставчиците са ясни, те са трима–четирима в България - "Полисан", "Сакса" (за вискооктанов бензин) и "Лукойл" през посредници, и мисля, че сме взимали и от "Инса"," казва той. Доставчикът на LPG е "Пирин ойл груп", която внасяла от Беларус. "Полисан" пък е специализирана в производството на битум и котелни горива. Според източници от пазара светлите горива компанията внася на българския пазар от Русия и Румъния. Продуктите от "Полисан" и от "Лукойл" достигат до Марешки през посредника "Арго 03", регистрирана във Вълчи дол, Варненско, казват източници от сектора. На всички въпроси дотук би трябвало да се даде категоричен отговор след предстоящата проверка на НАП в "Трейднет Варна", както и след тази на агенция "Митници" и ГДБОП в "Полисан". Ще заплува ли танкер Дори трапът с проверките да бъде прескочен, low cost моделът на Марешки на принципа на големите продажби няма как да бъде успешен, ако няма вертикална интеграция по подобие на лекарствения му бизнес. Тоест освен въпросните 600 хил. литра е необходима и сигурност и независимост на доставките. Това е и най-голямата трудност. Марешки вече опита да купи старата база на "Петрол" в Стара Загора, но търгът беше спечелен от друг участник. База е необходима, ако VM Petroleum иска да започне да внася горива. За да може да пласира един танкер на пазара, ще е нужна и верига от около 20 бензиностанции. "Към днешна дата това вече сме го постигнали. Нямаме проблем да внасяме с танкер и да го пласираме", казва той. Тук обаче идва липсващото звено - базата. "Не сме приключили процеса с цялата логистика. Танкера лесно може да го докараме. Но трябва да имаме малка база, където да правим смесване на горивото с биосъставки и т.н. Доста са усложнили процеса, но смятам, че ще се справим", обяснява той. Компанията му разглеждала в момента различни варианти. Както бази за продажба в страната, така и алтернативата да стане складовложител в бази в Гърция и Румъния. "Имаме няколко плана. Единият, понеже се оказва по-лесно да правиш бизнес в Гърция и Румъния, е да ползваме като наемател само техни бази, а в България да имаме само малка разпределителна, а другият е да строим голяма в България, така че все още не знаем по кой път ще тръгнем. Просто не ни стига времето. Сега въпросът е да правим само бензиностанции, за да стигнем по-бързо до хората или да правим бази. За момента сме се засилили да правим повече бензиностанции, но в движение ще трябва да завършим и процеса с базите", казва Веселин Марешки. Тук идват новите трудности. В Румъния има регистрационен режим, а в Гърция лицензионен, т.е., за да стане складовложител в тези държави, Марешки трябва да има регистрирано дружество там, както и да разполага с обеми в база в България, където да посреща горивото. Според представители на пазара, ако Марешки влезе в бизнеса с вноса, трудно биха се намерили складодържатели, които да му предоставят площи под наем, защото той на практика ще се превърне в техен конкурент и на пазара на едро и на пазара на дребно, и то играч с доста агресивна ценово стратегия. Логично навлизането в бизнеса с базите и вноса би следвало да оскъпи и крайната му цена с поне 2 стотинки на литър заради големите разходи по пазене на резерв от горива и т.н. Акцията на ГДБОП в "Полисан" обаче показа колко крехък може да бъде бизнесът му, ако не се еманципира по линия на доставките. Какво ще стане с пазара Ако всичко това се случи и Марешки продължи да надгражда бизнеса си, няма как да не се стигне до промяна на пазара. Развитието му и към момента показва, че явно явлението "Марешки" беше подценено от страна на големите вериги. Някои от представителите на пазара го окачествяват като по-скоро вредно за пазара заради оплакванията на някои единични бензиностанции, които изпитват затруднения да следват ценовата му политика. На това той отговаря с паралел с аптечния бизнес. "Преди 10 - 15 години започна да се говори, че ще фалират аптеките. Това не се случи. Сега тролчетата пишат, че имало и по-евтини аптеки от моите. Същата работа е с бензиностанциите. Не съм видял фалирала бензиностанция още", казва той. Според няколко консултанти обаче от доста месеци Марешки търси на кого да продаде аптечния си бизнес, но не успява да намери желаещ нито в чужбина, нито в страната. С разрастването на веригата на Марешки проблемът става все по-сериозен и за големите вериги, които към момента компенсираха свитите маржове на обектите си около VM с бензиностанциите си в други градове, където той не присъстваше. Пазар, на който има само Марешки, разбира се, също няма как да е добра алтернатива, като всяко намаляване на конкуренцията няма как да не доведе до по-високи цени след време. Като вариант винаги остава и сделката - след време някой да купи веригата му и да я затвори.
Източник: Капитал (18.03.2017)

Около 60% от най-големите 100 компании у нас са повишили приходите си през 2016 г. Около 60% от най-големите 100 компании на българския пазар са повишили приходите си през изминалата година. Ръст отчитат фирмите, работещи в секторите технологии, машини, фармация, храни, търговия и текстил. Това показва класацията "Капитал 100", която се прави за десета поредна година. Средните производствени компании, а не гигантите, движат българската икономика, сочи анализът на данните за 2016 г. Въпреки като цяло добрата година приходите на десетте най-големи компании се свиват със средно 10%. Изминалата година не е била добра за енергийните и металургичните гиганти заради ниските цени на суровините. Строителният сектор също бележи общ спад поради намалелите държавни поръчки, въпреки оживлението в по-малките компании, които строят жилища и офиси в София. Растежът е осезаем при производителите и търговците на храни и лекарства, чиито приходи се изстрелват нагоре вследствие на високо вътрешно потребление. За втора поредна година приходите и печалбите на петте оръжейни завода растат. Географски големите компании остават съсредоточени в София - 49 от стоте най-големи. Втора е област Пловдив с осем представители. Най-голяма компания у нас традиционно е "Лукойл Нефтохим Бургас", следвана от "Аурубис България". Лидерите в растящите сектори са "Либхер-Хаусгерете Марица", следван от "ЕПИК" и "Идеал Стандарт - Видима" в сектор "Машини и оборудване". В сектор "Технологии" има разместване във водещата позиция - най-много приходи за 2016-а има "Пейсейф България", следвана от миналогодишния лидер "Телерик" (Progress) и "ВиЕмУеър България". В сектор "Търговия" с голяма преднина води "Кауфланд" пред "Лидъл" и "Метро". В сектор "Храни и напитки" най-голяма компания е "Олива", а в сектор "Фармация" за поредна година водеща е "Софарма Трейдинг". Данните в "Капитал 100" са събрани от подадена от компаниите информация, от публични източници на информация, регулаторни органи, бази данни. Част от отчетите са от Търговския регистър. Финансовата информация за публичните дружества е от Българската фондова борса, Комисията за финансов надзор и други платформи за отчети.
Източник: Медия Пул (10.07.2017)

18 български фирми в европейска класация 18 български фирми са сред 500-те най-големи компании в Централна и Източна Европа за 2016 г. според авторитетната годишна класация на международния кредитен застраховател “Кофас”. Компаниите са селектирани основно по оборот, но се отчитат и допълнителни данни като брой служители, обхватът на фирмите, секторите и пазарите. Водещ сред българските фирми в класацията през 2016 г. е Български енергиен холдинг, която заема 25-о място. След това е “Лукойл Нефтохим Бургас” - 45-о място, а “Аурубис България” е на 78-а позиция. Останалите са НЕК, “Лукойл България”, “Кауфланд България”, “ЧЕЗ електро”, “Адванс пропъртис”, “Експрес логистик енд дистрибюшън”, “Булгаргаз”, “Дафна груп”, “ОМВ България”, “Софарма”, БТК, “АЕЦ Козлодуй”, “Сакса”, “Хювефарма” и “Астра Биоплант”. Последните две влизат за първи път в класацията. Десет от фирмите, включително и първите 4, слизат надолу в класацията спрямо предишната година, което се дължи на спад в оборотите им. С най-много фирми в класацията на “Кофас” е Полша - 168 компании, следвана от Унгария и Чехия.
Източник: 24 часа (08.09.2017)

Само 17 български фирми са в Топ 500 на компаниите в Централна и Източна Европа Само 17 български компании влизат в класацията на 500-те на най-големи дружества в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) - с една по-малко в сравнение с 2016 г. Това става ясно от десетото годишно проучване на международната кредитна застрахователна компания "Кофас". Най-напред в класацията е Български енергиен холдинг (БЕХ), който заема 29-а позиция спрямо 25-а предишната година. Втора сред българските компании е "Лукойл Нефтохим Бургас", която се изкачва от 44-то на 35-о място. Трета се нарежда медодобивната компания "Аурубис България", която отбелязва рязък скок в позициите от 77-о до 43-то място. В първите десет на България са още Националната електрическа компания (НЕК) - на 101-во място, "Лукойл България" (131-ва позиция), „Кауфланд България“ (223-та позиция). „Адванс пропъртис“ заема 298-о място, „ЧЕЗ Електро България“ е класирана на 318-а позиция. „Булгаргаз“ и „Сакса“ са съответно на 377-о и 395-о място в топ играчите в ЦИЕ. Общият оборот на българските компании в класацията достига над 18 млрд. евро, с което бележат ръст от близо 2 млрд. евро в сравнение с предишната година. Нетната им печалба е 724 млн. евро и е над два пъти по-голяма спрямо 2016 г., когато печалбата е била 287 млн. евро. България е сред страните с подобрена оценка на риска през 2017 г., сочи още проучването. Останалите страни с подобрен кредитен риск в региона са Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Русия. Единствено Хърватия остава с доста висок риск от неизпълнение на задълженията си. Частното потребление е най-големият фактор за растежа в страната ни въпреки по-високата инфлация. Като цяло в ЦИЕ растежът се дължи на потреблението на домакинствата, което се ускорява особено през 2017 г. благодарение на намаляващата безработица и нарастващите заплати, отбелязва "Кофас". Заетостта в България се е увеличила с 4.8% през юни 2018 г. „Станахме свидетели на малък, но устойчив растеж в българската икономика (3.6% ръст на БВП), но при водещите компании почти няма промени. Енергийните, комуникационните, търговските и производствените компании запазват своите позиции, формирайки бизнес гръбнака на страната. Потреблението ще продължи да бъде един от основните двигатели на растежа в България.“ – коментира Милена Виденова, управител на "Кофас България". Анализът показва, че трите ключови сектора (автомобилостроене и транспорт, петрол и газ, неспециализирана търговия) продължават да съставляват почти 60% от приходите. Високи са печалбите от минерали, химикали, петрол, пластмаси и фармацевтични продукти (9.5 млрд. евро). Строителният сектор е единствената индустрия, която отчита нетна загуба (-118.6%), макар че приходите нарастват с 16%, гласи още докладът.
Източник: Сега (11.09.2018)

България почти няма едър бизнес Само 17 български компании, предимно в енергетиката, са сред най-големите в Централна и Източна Европа Само 17 български компании попадат в класацията на 500-те най-големи корпорации в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), изготвена от международната кредитна застрахователна компания Кофас (Coface) - Coface CEE Top 500. България фигурира в списъка с едва 17 дружества, най-голямото от които е държавният "Български енергиен холдинг", следван от руския "Лукойл Нефтохим" и медодобивния завод "Аурубис". Страната е на едва 7-а позиция от общо 12 държави, включени в класацията на Кофас. Общият оборот през 2017 г. на 17-те български компании е 18.5 млрд. евро, като по-зле от България са само Словения, Хърватия, Сърбия, Естония и Латвия, които имат по-малко големи фирми. В класацията България присъства предимно с дружества от сектор "Енергетика" - БЕХ, "Лукойл Нефтохим", "Лукойл България", НЕК, "Булгаргаз", "Сакса", "АЕЦ Козлодуй", "ОМВ", "Енерго Про". От фирмите извън този бранш на по-предна позиция в класацията (298-ма) е само инвестиционната компания "Адванс Пропъртис", контролирана от братя Домусчиеви. Повечето от българските фирми заемат позиция след 300 в класацията. Сред тях са "Експрес лоджистикс енд дистрибюшън", "Астра Биоплант", "Софарма" и БТК. Полша е безапелационен лидер Безспорен лидер по брой на големите корпорации в региона е Полша, която има 175 компании в списъка с общ оборот 262 млрд. евро. Полша има и най-диверсифицираната индустриална структура, без силно доминиращи отрасли. Водещата компания в топ 500 на ЦИЕ е най-голямата полска петролна рафинерия - PKN Orlen, чийто годишен оборот е по-голям от този на целия едър бизнес у нас - близо 23 млрд. евро за 2017 г. В най-големите компании в Полша работят 1.2 милиона души, докато в най-едрия бизнес у нас - едва към 23 хиляди души. В същото време населението на Полша е само около 5 пъти по-голямо от това на България. Прави впечатление, че България е предпоследна по брой заети в едрия бизнес. Само Латвия, която е представена в класацията от 6 фирми с общ оборот около 5.2 млрд. евро, има по-малко работници в тях - към 18 хиляди души. За сравнение, Сърбия, която е представена от 10 фирми с оборот 9.6 млрд. евро, отчита към 71 хиляди души, работещи в тях. Унгария и Чехия също отчитат голям брой фирми в топ 500 - съответно 71 дружества (96 млрд. евро) и 67 дружества (97 млрд. евро). Румъния е на четвърта позиция с 56 едри фирми с оборот от 59 млрд. евро, тоест приблизително колкото целия БВП на България. Следва по-малката от България Словакия, представена от 43 големи фирми с общ оборот от 50 млрд. евро. По-добре от България се представя дори Литва, която има под 3 милиона души население. България изостава и по икономически растеж България не изпъква и по икономически растеж в региона. Със своите 3.6% през 2017 г. тя изостава от Румъния (6.9%), Словения (5%), Естония (4.9%), Полша (4.6%), Латвия (4.5%), Чехия (4.3%), Унгария (4%) и Литва (3.8%). По-лоши са показателите само на Словакия (3.4%), Хърватия (2.9%) и Сърбия (1.9%). Единствената добра новина за България е, че е с подобрена оценка за риска през 2017 г. Частното потребление у нас продължава да бъде основен фактор за растежа. Увеличението на работната заплата е допринесло за значителен ръст на заетостта от 4.8% през юни 2018 г., сочи анализът на Кофас. "Станахме свидетели на малък, но устойчив растеж в българската икономика (3.6% ръст на БВП), но при водещите компании почти няма промени. Енергийните, комуникационните, търговските и производствените компании запазват своите позиции, формирайки бизнес гръбнака на страната. Потреблението ще продължи да бъде един от основните двигатели на растежа в България", коментира Милена Виденова, управител на Кофас България. Автомобилостроене, петрол и търговия са топ секторите в ЦИЕ Трите ключови сектора, представени от най-големите компании в региона (автомобилостроене и транспорт, петрол и газ, неспециализирана търговия), продължават да съставляват почти 60% от генерираните приходи. Нетната печалба също се развива положително за повечето, като нарастването е между 5.0% (дърво и мебели) и 51.4% (текстил, кожа и облекло). Най-високи са печалбите от минерали, химикали, петрол, пластмаси и фармацевтични продукти (9.5 млрд. евро). Строителният сектор отново се бори и е единствената индустрия, която отчита нетна загуба (-118.6%), макар че приходите нарастват с 16%. Автомобилната и транспортна промишленост е най-големият сектор и се възползва от нарастващото търсене особено в Западна Европа, където се изнася основната част от производството в ЦИЕ. Секторът на минералите, химикалите, нефтопродуктите, пластмасите и фармацевтичната промишленост върви нагоре след възстановяването на цените на петрола през 2017 г. като се възползваха от отскока на цените на петрола и нарастващото търсене.
Източник: Медия Пул (11.09.2018)

10 български компании влизат в топ 100 на Югоизточна Европа 10 български компании влизат в годишната класация за 2017 г. на най-големите фирми по приходи в Югоизточна Европа на SeeNews – независим доставчик на бизнес информация. Класацията обхваща нефинансови дружества, регистрирани в Албания, Босна и Херцеговина, България, Косово, Македония, Молдова, Словения, Сърбия, Румъния, Черна гора и Хърватия. Най-предна позиция сред българските фирми – пето място в топ 100, заема рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас", а веднага след нея – на шеста позиция, е "Аурубис България". Компанията е най-големият български износител, формиращ 9% от износа на страната. "Аурубис България" е и единствената българска компания, която попада в класацията на десетте най-динамично развиващи се фирми в региона. В листата влизат предимно дружества от енергийния сектор като ЧЕЗ, "Булгаргаз", НЕК, "Сакса" и др. От подобна класация, представена през септември - Coface CEE Top 500, стана ясно, че България почти няма едър бизнес, защото само 17 български компании попадат сред 500-те най-големи корпорации в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), селектирани от международната кредитна застрахователна компания Кофас (Coface). Включените български дружества отново бяха предимно от сектор енергетика. Според SeeNews 2017 г. се характеризира с изключително увеличение на приходите в региона в период на устойчив растеж. Общият приход на 100-те компании, включени в класацията, е 113.9 млрд. евро, което е ръст от 12.5% спрямо 2016 г. Печалбата бележи още по-голям растеж - 22% спрямо предходната година до 4.9 млрд. евро. Най-големите компании в региона са от петролната и газовата индустрия, както и в сектора търговия на едро и дребно. Следват електроенергийният и автомобилният бранш. Металопроизводството участва в класацията с пет компании, а фармацевтичният и селскостопанският сектор - с по три. Прави впечатление, че ИТ секторът не попада в класацията въпреки ролята му на основен двигател в много от регионалните икономики и въпреки факта, че създава хиляди работни места и е основен участник в едни от най-мащабните сделки по придобивания и сливания в последните години, коментират от SeeNews.
Източник: Медия Пул (10.10.2018)

КЗК и полицаи влязоха в щаба на фирмите от едрия петролен бизнес Комисията за защита на конкуренцията съобщи, че е извършила внезапна проверка на място в офиса на Българската петролна и газова асоциация. Акцията е част от разследване за недопустими практики при определяне цените на масовите автомобилни горива по веригата производство/внос – съхранение – търговия на едро – търговия на дребно, както на отделните хоризонтални нива, така и по вертикала, от страна на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Лукойл България“ ЕООД, „Сакса“ ООД, „Инса Ойл“ ЕООД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ЕАД, „Шел България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „НИС Петрол“ ЕООД, „Петрол“ АД, „Трейднет Варна“ ЕООД и Българската петролна и газова асоциация. Действията по проверката на място са били извършени от служители на КЗК със съдействието на служители на МВР, след получено съдебно разрешение от Административен съд - София, поясняват от антимонополния регулатор. Сегашното разследване е поредното, в което КЗК се опитва да намери доказателства, че най-големите в бранша се договарят да поддържат високи цени на бензина и дизела и да си гарантират големи печалби. Досега комисията е правила три секторни анализа и неизменно стигаше до извода, че картел няма. Този път регулаторът на конкуренцията бе спешен от прокуратурата, която настоя да се изясни защо при сриващи се котировки на петрола на световните пазари у нас поевтиняването на горивата е недостатъчно и става с голямо закъснение. Задачата, поставена от прокуратурата, е комисията да установи има ли непозволени ценови договорки между бензиностанциите - т.е. картел или злоупотреба с пазарна мощ на някои от играчите на пазара. От началото на годината нефтът буквално се срина - от над 60 долара за барел в момента цената е около 20 долара. Горивата у нас обаче падат много бавно и неохотно. Министърът на финансите Владислав Горанов на два пъти напоследък изтъква, че на българския бензинов пазар има странности, които трябва да бъдат обяснени. Той цитира анализ на митниците, в който се посочва, че при значителен спад в цената на суровия петрол в световен мащаб (с 47,4%) през март средните цени на автомобилните горива в България са спаднали само с около 11%. Когато през април КЗК започна разследването си, тя обяви и кои компании ще проверява - "ЛУКойл", "Шел", "ОМВ", "Петрол" и още няколко големи вериги. Този път обаче антимонополният регулатор изненадващо включи в обхвата на разследването си и веригата на депутата Веселин Марешки "ВМ Петролиум". Хрумването на КЗК е, меко казано, странно, защото Марешки още с отварянето на първата си бензиностанция обяви търговска война на големите вериги и до днес продава горивата на много по-ниски цени.
Източник: Сега (21.05.2020)

22 наши фирми са сред най-големите 500 в Източна Европа 22 български фирми попадат в тазгодишната класация ТОП 500 на най-големите компании в Централна и Източна Еропа, която за 13-та година се изготвя от международната агенция за кредитно застраховане и управление на риска "Кофас". За сравнение през предходната година България бе представена в ТОП 500 в ЦИЕ с 18 компании. Сега общият оборот на 22-те най-големи български фирми е 20.748 млрд. евро (по финансови отчети за 2020 г.) и така страната ни се нарежда на 7-о място в класацията. Българските фирми, които попадат в ТОП 500, са предимно от химическата, петролната и фармацевтичната промишленост, наред с финансови, информационни и телекомуникационни услуги. За поредна година най-голяма българска компания е Български енергиен холдинг, който се нарежда на 34-то място с оборот през 2020 г. от 2.861 млрд. евро и печалба от 80 млн. евро. Въпреки че по двата показателя БЕХ отбелязва спад, все пак държавният енергиен холдинг се е изкачил с една позиция нагоре в тазгодишната класация. Втората най-голяма българска компания е металургичната "Аурубис България" - на 38-о място, с 12% ръст на продажбите до 2.7 млрд. евро и печалба от 135 млн. евро. "ЛУКойл Нефтохим" е паднала до 111-то място (38-о предата година). Петролната рафинерия е отчела 53% спад на оборота си през 2020 г. до 1.523 млрд. евро и загуба от 260 млн. евро. "ЛУКойл България" с продажби за 1.109 млрд. евро също е преминала на по-задни позиции - от 112-то място на 182-ро. Сред най-големите български компании са също така НЕК (150-о място), инвестиционният холдинг "Адванс Пропъртис" - 206-то, производителят на стъклен амбалаж "Би ей глас", който скача от 416-а позиция на 217-а, "Кауфланд България" - 221-во, заводът за биодизел "Астра био плант" - 233-то, "Софарма", "Сакса", "Лидл България", АЕЦ "Козлодуй", "Хювепроджект", "Експрес лоджистик", БТК. Тази година за първи път в ТОП 500 на ЦИЕ влизат шест български компании - "Софарма трейдинг", "А1", "Олива", "Видеолукс" (притежава веригите "Практикер" и "Технополис"), доставчикът на логистични услуги "Орбико България" и металургичният завод "София мед"
Източник: Сега (12.11.2021)

Асен Василев обвини две фирми за спекулата с бензина Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев посочи изрично две фирми, виновни според него за паниката с бензина преди няколко дни. Това той направи тази вечер по bTV, коментирайки скока на цените. "За бензина стана ясно - "Инса ойл" и "Сакса" са двете вериги бензиностанции, които са вдигали цените нагоре, без да има предпоставка за това", каза Василев. На забележката на водещата, че все пак те не са направили нещо незаконно, Василев опонира, че всяване на паника, опит за манипулация на пазара и господстващо положение са незаконни действия, заслужаващи тежки глоби. В момента Комисията за защита на конкуренцията извършва проверка. "Инса ойл" е собственост на бизнесмена Георги Самуилов. А "Сакса" е един от най-големите български търговци на петролни продукти. Комисията за защита на конкуренцията проверява и скока на олиото, който също се дължал на спекула. "Някои фирми или хора, които организират тази манипулация, в момента издевателстват над българския народ", заяви Василев. Все още не било ясно кои точно са те. Но нещата щели да се успокоят, тъй като суровина за олиото има достатъчно много у нас. Вицепремиерът каза още, че очаква подобни акции със захарта и брашното. Зад всичко това стояли политически интереси. Той повтори тезата, че при бензина за паниката допринесла и младежката организация на ГЕРБ. Според него е нормално при война да има инфлация в порядъка на 5%-10%. Но всичко, което се вдигало двойно и тройно, било манипулация. Държавата от своя страна се намесвала единствено с пазарни механизми
Източник: Сега (14.03.2022)

КЗК ще разследва „Сакса“ и „Инса ойл“ за картел при горивата Комисията за защита на конкуренцията започва разследване срещу двете компании „Сакса“, която е представена чрез веригите бензиностанции „Круиз“, и „Инса ойл“. Двете фирми официално бяха обвинени за спекулата с горивата отпреди няколко дни и от финансовия министър Асен Василев. Часове след неговото изказване регулаторът се включва със стартирането на официална процедура срещу тях и посочва, че може да се направи основателно предположение за наличие на картел между тях. За бензина стана ясно - „Инса ойл“ и „Сакса“ са двете вериги бензиностанции, които са вдигали цените нагоре, без да има предпоставка за това“, каза в неделя вечер Василев. Комисията за защита на конкуренцията започна преглед на пазара на горива два дни след огромните опашки, образувани на десетки бензиностанции в страната. В официалното си съобщение днес регулаторът посочва, че от началото на годината се наблюдава постоянно увеличение на цените на дребно в страната, като най-сериозен ръст е отчетен в периода 2- 3 март. Според КЗК тогава средната цена на бензин А95 достига 2.78 лв./л, а на дизела - 2.82 лв./л. След анализ на получените сигнали и становища, може да се направи основателно предположение за наличие на забранено картелно споразумение, забранено от Закона за защита на конкуренцията от страна на двама търговци на горива, опериращи вериги от бензиностанции - дружествата „Сакса“ ООД и „Инса ойл“ ЕООД“, посочва КЗК. Регулаторът посочва, че за двете дружества са събрани данни, че във въпросния период неоснователно са определяли /фиксирали/ продажни цени за крайни клиенти, от което е налице ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния продуктов и географски пазар. Това тяхно поведение може да бъде насочено към извършено нарушение на антитръстовите правила по чл. 15 от ЗЗК, което поведение има за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар.
Източник: economic.bg (15.03.2022)

25 български компании сред най-големите в Европа 25 български компании са сред най-големите в Централна и Източна Европа по приходи и печалби, показва класацията за 2021 г. на анализаторите от “Кофас”. Българският енергиен холдинг е на 15-о място, а консолидираните приходи за 2021 г. 5,7 млрд. евро. От енергийните компании попадат още въглищните централи “Контур Глобъл Марица-изток 3” и “Марица-изток 2”, АЕЦ “Козлодуй”, “Булгаргаз”, “Енерго-Про Варна”. “Еврохолд” също влиза в топ 500 на Централна и Източна Европа след покупката на бизнеса на ЧЕЗ у нас. От телекомуникационния бизнес в класацията попада “А1 България”. Сред компаниите, които за първа година са включени, са “Адванс Пропъртис” и “Хювепроджект”. Друг представител на фармацевтичния бизнес в класацията - производител на лекарства за хора, е “Софарма”. Нефтеният бизнес е представен от “Лукойл България”, “Лукойл Нефтохим Бургас”, “Астра Биоплант” и “Сакса”. “Аурубис България” също е в топ 500, като заема сравнително предно място в класацията. Изпълнителен директор е Тим Курт, а компанията за добив на метали е собственост на германската “Аурубис”.
Източник: 24 часа (02.12.2022)

Руски петролни продукти за над 10 милиона долара са били внесени в България в нарушение на санкциите на ЕС срещу Русия. Съмнителният внос е ставал вече два пъти, като последния път е вчера. Руските горива са разтоварени от танкера “Mustafa Necati” на петролния терминал във Варна. Собственик на горивото е фирма „Сакса“, която преди няколко години стана известна с внос на гориво от Турция, купувано от посредници на Ислямска държава. Доставката от Русия е с неясно предназначение, но струпването на голямо брой цистерни с украинска регистрация пред базите на „Сакса“, дават възможност да се предположи, че доставките ще бъдат за украинския пазар. Другата възможност е с горивата да бъдат изпълнени доставки по договори на търговеца с Министерството на отбраната на Република България. Търговската фирма „Сакса“, която управлява веригата бензиностанции „Круиз“, неколкократно е била уличавана в сделки с ислямски фундаменталисти. В момента има подозрения, че фирмата драстично е нарушила режима на санкции срещу Русия и правилата за внос и износ в условията на дерогация за нашата страна.
Източник: Труд (31.03.2023)

Най-големите български компании в Югоизточна Европа Четиринадесет български компании попадат сред стоте най-големи дружества в Югоизточна Европа в тазгодишната класация SEE TOP 100, която подрежда компаниите на база общ приход за фискалната година, приключваща на 31-ви декември 2022 г. Единадесета, сред българските участници се класира преработвателят на мед и един от водещите световни доставчици на цветни метали "Аурубис България" с приходи от 4,2 млрд. евро за 2022 г. В миналогодишната класация на изданието "Аурубис България" попадаше на 5-та позиция с приходи от 3.8 милиарда евро. В тазгодишната класация отново попада производителят на биодизел "Астра Биоплант". С общи приходи от 3.9 милиарда евро компанията се изкачва от 28-та позиция (за 2021 г.) до 12-та позиция. На 14-та позиция откриваме "ЛУКОЙЛ България" с общи приходи от 3,7 милиарда евро. Търговецът на горива попадаше и в класацията на Seenews за 2021 г. - под номер 30. Сред най-големите компании в ЦИЕ попада и АЕЦ "Козлодуй" - на 20-та позиция (40-та позиция за 2021 г.). Общите приходи на атомната ни централа за изминалата година са възлизали на над 3 милиарда евро. В класацията попада и компания, която отсъстваше през 2021 г. - търговецът с възобновяема енергия и газ "Акспо България". Дъщерното предприятие на швейцарската "Акспо Груп" заема 21-ва позиция, с приходи от 3 милиарда евро. През 2022 г. "Национална електрическа компания" пада с 6 позиции до 26-та позиция, с общи приходи от 2.6 милиарда евро. С 2.5 милиарда евро за 2022 г. "Булгаргаз" заема 28-а позиция (54-та позиция за 2021 г.). "ТЕЦ Марица Изток 2" заема 36-та позиция. Компанията за търговия с енергоносители "MET Енерджи Трейдинг България", която през 2021 г. отстстваше от класацията попада на 42-ра позиция в последното й издание, с общи приходи от 1.9 милиарда евро. Нов в класацията е и производителят на стъклен амбалаж "БиЕй Глас България", който с 1.4 млрд. евро приходи заема 59-та позиция. С 1.3 млрд. евро приходи за 2022 г. преработвателят на слънчоглед "Олива" достига 65-та позиция (при 90-та за 2021 г.). Търговската верига "Кауфланд България" заема 81-ва позиция (64-та позиция за 2021 г.), с общ приход от 1.1. милиарда евро. Компанията за нефтопреработване "ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас", която не попадна сред най-големите компании в ЦИЕ за 2021 г., година по-късно реализира общ приход от 1.1 млрд. евро, който я класира на 83-то място за 2022-а. Търговската верига "Лидл България", която с общ приход от над 1 милиард евро зае 93-та позиция (84-та за 2021 г.). В миналогодишното издание на изследването попадаха 12 български компании, от тях тази година отсъстват - "Българска независима енергийна борса", "Сакса" и "София Мед". За втора поредна година румънският газов и петролен гигант "ОМВ Петром", част от австрийската група "ОМВ", оглавява класацията с 13,4 млрд. евро приходи - почти два пъти повече спрямо 2021 г. Компанията е на първо място в региона и по печалба - през 2022 г. тя нараства повече от три пъти и достига 2 млрд. евро. Общите приходи на стоте най-големи компании в Югоизточна Европа нарастват с 46 процента и достигат 223,9 млрд. евро, а печалбата скача с 61 процента до 10,3 млрд. евро, показва SEE TOP 100. SEE TOP 100 е годишна класация на най-големите компании по общи приходи, регистрирани в Албания, Босна и Херцеговина, България, Молдова, Румъния, Северна Македония, Словения, Сърбия, Хърватия и Черна гора. Прагът за влизане в класацията също се вдига и достига 975,6 млн. евро. За сравнение той е 699 млн. евро година по-рано и наполовина по-нисък - едва 441,9 млн. евро - преди десет години.
Източник: Money.bg (25.10.2023)

Най-големите компании в България и региона през 2024 година Стоте най-големи компании в Югоизточна Европа значително намаляват приходите си - от 223,9 млрд. евро миналата година до 198,4 млрд. евро през тази, но чрез подобрено управление на разходите печалбата расте до 10 и половина милиарда евро. Това става ясно от новото издание на доклада SEE Top 100. Най-високо, на седма позиция, е класирана "Лукойл Нефтохим Бургас". Тя оглавява класацията на най-динамично развиващите се компании в Югоизточна Европа за 2023 година, с впечатляващ ръст на приходите от 297,10%. Компанията увеличи четирикратно приходите си до 4,4 милиарда евро, затвърждавайки позицията си като ключов играч в енергийния сектор на региона, пишат авторите на доклада. Като цяло, енергийният сектор в региона се отличава с най-голямата динамика. Така АЕЦ "Козлодуй" се откроява като най-успешната българска компания в класацията на най-печелившите дружества в Югоизточна Европа за 2023 година. Атомната централа заема престижното шесто място в топ 10 на най-рентабилните компании с възвръщаемост на приходите от 21,06%, значително подобрение спрямо 12% през предходната година. В негативната част на същата класация обаче също има две български компании. "Астра Биоплант" заема второ място сред най-губещите компании с отрицателен финансов резултат от 75,1 милиона евро за 2023 г., драстична промяна спрямо печалбата от 46 милиона евро през 2022 г. Компанията, специализирана в производството на биодизел, обяснява резултата с неблагоприятната пазарна конюнктура, като приходите ? са намалели с 45% на годишна база. "Булгаргаз" се нарежда на седмо място сред губещите компании със загуба от 26,8 милиона евро, макар че това представлява подобрение спрямо загубата от 47,8 милиона евро през предходната година. В регионален план, най-печеливша остава сръбската минна компания с китайска собственост Serbia Zijin Mining с впечатляваща възвръщаемост на приходите от 60,48%. Румънските енергийни компании също демонстрират силно представяне - Hidroelectrica (49,87% възвръщаемост), Nuclearelectrica (31,33%) и Romgaz (28,52%) заемат челни позиции в класацията. Най-голяма загуба в региона регистрира обаче регистрира петролната компания от северната ни съседка Rompetrol Rafinare (-110,6 милиона евро). Металургичният сектор, който традиционно е силно застъпен в българската икономика, демонстрира най-висока възвръщаемост на приходите (15%) сред всички сектори в класацията, въпреки предизвикателствата на пазара. Ключов играч в този сектор е германският производител на мед Aurubis, чийто завод в Пирдоп е важен индустриален център за България. Това е 11-ата най-голяма компания в Югоизточна Европа. Въпреки че компанията отчита 13% спад в приходите и наполовина намалена печалба, тя планира мащабна инвестиционна програма на стойност над 400 милиона евро в българското си производство. Тези инвестиции са насочени към увеличаване на капацитета, подобряване на устойчивостта и разширяване на производството в медодобивния завод в Пирдоп. 2023 година се оказа изключително успешна за банковия сектор в Югоизточна Европа, посочват от SEENews в доклада си. Стоте най-големи банки в региона отчетоха комбинирана нетна печалба от 8,9 милиарда евро, значително повече от 5,9 милиарда евро през 2022 г. и над предпандемичното ниво от 4,673 милиарда евро през 2019 г. Общите активи на водещите банки достигнаха 467,3 милиарда евро, спрямо 428,9 милиарда евро година по-рано. В този контекст българският банков сектор демонстрира особено силно представяне, като страната зае второ място по брой финансови институции в класацията с 16 банки, след Румъния със 17 банки. Най-забележителното постижение дойде от ДСК, която е лидер по нетна печалба сред всички банки в региона с 514,4 милиона евро - ръст от 68% спрямо предходната година. Банката отчете 56% увеличение на нетния лихвен доход, а активите ? нараснаха с 13% до 16,5 милиарда евро. OTP Group, част от която е и Банка ДСК, начело в класацията на най-добре представящите се банки в Европа. Българската банка за развитие има най-голям спад на активите в региона - 9% до около 1,4 милиарда евро. Това я сваля от 59-а на 71-о място. Румънските банки продължават да доминират финансово с активи на стойност 157,6 милиарда евро, което представлява около една трета от общите активи на най-големите банки в региона. В класацията на Топ 100 влизат още следните български компании: НЕК (№39); БА Глас България ЕАД (№50); Кауфланд България ЕООД (№63); Лидл България ЕООД (№70); Сакса ООД (№83 - за първи път в класацията).
Източник: Money.bg (01.11.2024)

65 български компании са отчели приходи над 1 млрд. лв За последните 3 отчетни години (2022-2024) общо 65 български компании са отчели приходи над 1 млрд. лв в годишните си счетоводни отчети. От тях 47 през 2022 г., 42 през 2023 г. и до момента за 2024 г. - 22, но с уговорката че повечето от тях все още не са обавили в Търговския регистър финансовите си резултати за 2024 г. До момента, предприятията с най-големите приходи за 2024 г. са: Национална електрическа компания ЕАД - София, Номад енерджи къмпани ЕООД, БиЕй Глас България АД - София, Лидл България ЕООД енд Ко КД - Равно поле, Астра Биоплант ЕООД - Сливо поле, Банка ДСК ЕАД - София, АЕЦ Козлодуй ЕАД - Козлодуй, Хайделберг Матириълс Девня АД, Уникредит Булбанк АД - София, Табако Трейд ООД - Пловдив. Все още не са обявени финансовите резултати за 2024 г. от компании като: Лукойл Нефтохим Бургас АД - Бургас, Аурубис България АД - Пирдоп, Лукойл-България ЕООД - София, Булгаргаз ЕАД - София, Кауфланд България ЕООД енд Ко КД - София и Сакса ООД - Долна баня, които през предходната 2023 г. отчетоха приходи над 2 млрд. лв. Можете да проследите текущото класиране на най-големите български предприятия (по оборот, печалба, ДМА, брой заети и др. като цяло, по сектори и региони) в Информационната система за българските предприятия - BEIS.
Източник: Капиталов пазар (18.09.2025)