Правителството в оставка вчера ненадейно реши да увеличи с 23 млн. лева бюджета на Министерството на регионалното развитие заради автомагистрала "Хемус". Според решението МС осигурява "допълнителни разходи по бюджета на МРРБ в размер на 22 880 400 лв. за авансово финансиране на доизграждането на автомагистрала "Хемус". Това се случва точно след като бе избран изпълнител на 10-километровата отсечка. Тя ще се строи за 54 млн. лева от консорциум, в който влизат фирми, свързвани с депутата бизнесмен Делян Пеевски. Решението на правителството за "допълнителни разходи" на МРРБ е странно, тъй като парите за "Хемус" би трябвало вече да са предвидени в бюджет 2017. От МС вчера изобщо не обясниха за какво точно ще се харчат "авансовите" 23 млн. лева. Вместо това припомниха на медиите, че автомагистралата е приоритет и ключов проект за развитието на Северна България. За довършване остават още доста километри и отсечки между Ябланица и Шумен. По проекта северната магистрала е 420 км, а километрите за довършване са 250. Най-вероятно парите са за участъка от 10 км Ябланица-Боаза, за който преди дни стана ясно, че има избран строител. В понеделник Агенция "Пътна инфраструктура" обяви за победител обединението "ХВП Ябланица" ДЗЗД, в което влизат "Хидрострой", "Водстрой 98" (свързвано с депутата от ДПС Делян Пеевски) и "Пътстрой Бургас". То спечели с оферта от близо 55 млн. лева. Гласуваният от кабинета в оставка "аванс" за "Хемус" е половината от тази сума. Поръчката на АПИ за 10-те километра беше обявена през миналия юли, след като преди година по нареждане на премиера Бойко Борисов бе спрян търгът за общо 60 км от магистралата. Оферти са подали 11 консорциума - с участието на "Автомагистрали Черно море", "Агромах", ГБС, испанската "Асигния", гръцката "Актор". На 18 ноември бяха отворени 10 оферти - отпадна консорциум с участието на "Агромах". Компанията стана известна с неприлично изказване на управителя Методи Бачев по адрес на премиера в оставка Бойко Борисов. Оказа се, че най-ниската оферта е подадена от обединението "АМ "Хемус" 1 - 2016" - 54.644 млн. лв. В него са "Асигния Инфраструктурас", "Мега инвест холд" и хасковската "АБ", която според "Медиапул" също се свързва с Делян Пеевски. Комисията е отстранила това обединение, защото обосновката на цената не е издържана. Например в офертата е посочено, че екипът от проектанти има опит и това ще минимизира посещенията им на обекта на място, а оттам и цената на услугата щяла да е по-ниска. Според специалистите в АПИ това твърдение е "недопустимо". Дали участникът е отстранен формално или не, би било без значение, ако и отстраненият, и спечелилият участник са свързани с едни и същи играчи зад консорциумите.
Източник: Сега (12.01.2017)

Прокуратурата и ДАНС за втори път за по-малко от месец влязоха в Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). От официалната информация стана ясно единствено, че действието е по сигнал на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и е свързано с първата отсечка на магистрала "Марица". От обясненията на прокурор Магдален Маринов пред журналисти се разбра, че той е получил задачата във вторник и ще разследва както голямата поръчка за строителството, така и допълнително дадените 50 млн. лв. за отводняване, а и магистрали по принцип. В първия случай проверката ще е по оста Георги Гергов - Лазар Лазаров, във втория - благоевградската "Агромах", която изпадна в немилост миналата година покрай нецензурна реплика за премиера Борисов и кмета на Симитли. И двете обществени поръчки са стари - от 2011 г. и 2015 г. Според документи, с които "Капитал" разполага, се вижда, че информацията, която OLAF са получили през 2014 г. и по която е проведено разследване, се коментира участието на Георги Гергов в процеса по изпълнение на обществената поръчка за лот 1 на "Марица". ДАНС влиза в АПИ за втори път през последния месец. В началото на април се оказа, че на 31 март оценителната комисия по търга за най-дългия и скъп тунел у нас - "Железница", е открила, че липсват документи от техническа оферта на кандидат. После се оказа, че в дома на експерт са намерени части от оферта на друг участник. Стара поръчка с участие на Гергов. Строителството на лот 1 от "Марица" между Оризово и Димитровград (с дължина 31.4 км) беше спечелена от италианската компания "Чи Ем Чи ди Равена" с цена от 133 млн. лв. без ДДС през далечната 2011 г. Реално обаче работата по трасето беше възложена на "Пътища Пловдив", тогава собственост на бизнесмена и политик от БСП Георги Гергов, а сега - на благоевградската "Агромах". Според Търговския регистър смяната в собствеността се случва през 2014 г., когато собственици на "Пътища Пловдив" стават Асен Савев и Маргарита Попиванова. Синът на Асен Савев - Христо Савев, е собственикът на "Агромах". Още през 2013 г. италианското дружество е имало претенции за оскъпяване на строителството на лот 1 от "Марица", тъй като работата по отсечката беше забавена, и то не по тяхна вина. Първо възникват проблеми с отчужденията. Археологическите проучвания не бяха приключени, а впоследствие се оказа, че на мястото има останки от античен град, който трябва да бъде консервиран. Исковете на компанията строител растяха от 20 млн. лева на 45 млн. лева, за да достигнат 76 млн. лева. През 2014 г. тогавашният шеф на пътната агенция Лазар Лазаров призна, че оскъпяването на лот 1 на "Марица" е неизбежно заради сбъркани проекти - пропуснати инженерни съоръжения и неточни геоложки проучвания. Важен детайл е, че от октомври 2013 г. Лазар Лазаров става главен директор на Пловдивския панаир, контролиран отново от Георги Гергов. Тогава в строителния сектор се твърдеше, че Лазаров по-скоро участва в управлението на "Пътища Пловдив", а не на панаира. По време на правителството на Пламен Орешарски Лазаров излезе от АПИ, но с връщането на ГЕРБ на власт той отново застана начело на пътната агенция. 50 млн. лв. за отводняване за "Агромах" Оскъпяване все пак имаше - през много спорна обществена поръчка. През февруари 2015 г. АПИ обяви поръчка за укрепване на трасето и отводнителен канал по част от отсечката от Оризово до Димитровград с прогнозна стойност 43 млн. лева без ДДС, т.е. над 50 млн. лв. На търга формално се явиха четири фирми - "Инжстройинженеринг", "Иса 2000", "Пътища Пловдив" и "ГБС Инфраструктурно строителство". Участието на "Пътища Пловдив" беше очаквано, тъй като се явяваше подизпълнител на строителството на същия участък от "Марица". Два от кандидатите бяха отстранени от търга. Впоследствие "Пътища Пловдив" спечели поръчката с цена, малко по-ниска от прогнозната - 42.78 млн. лв. без ДДС. На второ място беше "ГБС Инфрастуктурно строителство" с удобно малко по-висока оферта от 42.95 млн. лв. Нечестно състезание Друг проблем е, че търгът за тази отсечка от "Марица" всъщност обезсмисля състезанието през 2011 г. заради въпросното оскъпяване. Тогава в поръчката участваха седем кандидата, а финансирането беше от ЕС. Оскъпяването доведе до това, че новополучената обща стойност на лота стана общо 176 млн. лв. Така излиза, че състезанието е било спечелено с много ниска цена, а впоследствие са изникнали допълнителни плащания, които се поемат от държавния бюджет. Позната схема Похватът с оскъпяване чрез поръчки за отводняване е традиционен. При 4-километровия участък от лот 1 на магистрала "Струма" (Долна Диканя – Дупница) ситуацията е аналогична. Поръчката отново е за укрепване на преовлажнени почви, като е разделена на две части – за стабилизация на земната основа и за допълнително насипване със скален материал. Индикативната стойност е 6 млн. лв. без ДДС, а максималният срок за изпълнение – 90 дни. Изпълнител на 17-километровото трасе между Долна Диканя и Дупница е консорциум между "Главболгарстрой", "Пътстрой 92" и италианската Impressa. Поръчката за влагата беше спечелена от "Пътстрой 92" срещу 5.7 млн. лв. При един от лотовете на АМ "Тракия", изграждан от строителните фирми на "Холдинг Пътища" (тогава контролирани от Васил Божков, после от ПИБ и Делян Пеевски), също се случи нещо подобно. Първо имаше претенции за сбъркани проекти и нестабилен терен, след което пътната агенция и "Напоителни системи" бяха принудени да обявят два търга за стабилизиране на почвите по трасето на "Тракия" за над 25 млн. лева, като и двата бяха спечелени от фирми на Васил Божков. "Агромах" и прокуратурата През март 2016 г. специализираната прокуратура, ГДБОП и служители на НАП извършиха претърсвания в Пловдив, Благоевград, Лом и София в рамките на разследване на дейността на "Агромах" и "Пътища Пловдив". Проверени бяха и дъщерни дружества на двете предприятия, които са участвали като подизпълнители при изграждането на строителни обекти. Според прокуратурата дружествата от групата на "Агромах" и "Пътища Пловдив" са ползвали доставки от буферни дружества, през които са били предоставяни фалшиви документи (вероятно фактури за покупки). По този начин те са укривали ДДС – през представянето на фалшиви документи за данъчен кредит към буферните фирми, заявиха тогава от прокуратурата. Самите буферни дружества пък получавали от своя страна фалшиви документи за схемата от кухи фирми, регистрирани на социално слаби лица. Според прокуратурата общата щета за бюджета от тези действия на "Агромах" и "Пътища Пловдив" е в размер на 14 млн. лв. Досега резултати от проверката на прокуратурата не са обявени.
Източник: Капитал (26.04.2017)

Строежът на "Струма" от Благоевград до Крупник започва през август През август започва строителството на отсечката от автомагистрала "Струма" от Благоевград до Крупник. Това обяви в сутрешния блок на bTV министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. За трасето има избран изпълнител още от 2015 г., а в края на април бе официално одобрено и еврофинансирането за отсечката, като се изчаква издаването на разрешението за строеж. Отсечката е с дължина близо 13 км. Строител е обединението "АМ Струма 3.1", като водеща компания в нея е благоевградската "Агромах", а участват още АБ, "Хидрострой", "Пътища Пловдив груп", "Пътища Пловдив" и "Алве консулт". Очакванията са участъкът да бъде готов някъде през пролетта на 2021 г., тъй като срокът за изпълнение е три години и половина. Другата отсечка - от Кресна до Сандански, e възложена през септември 2015 г. на консорциум "Струма – лот 3.3" с основен участник "ГБС Инфраструктурно строителство". Строителството там започна още през август 2016 г., а сега министър Нанков уточни, че тя трябва да е готова през 2019 г., макар че бившият министър Лиляна Павлова даваше заявки, че може да приключи и по-рано - до края на 2018 г. Проблемни остават обаче поръчката за най-дългия и скъп тунел "Железница", която беше спряна преди два месеца след установена липса на части от офертите на два кандидата. Освен разследване сега тече подготовка за подновяването на търга. Не е взето и крайно решение за окончателния вид на спорното трасе през Кресненското дефиле. Срокът за построяване на магистралата е краят на 2022 г., като това е условие, за да бъде усвоено безвъзмездното европейско финансиране."Имаме амбицията в този мандат да изградим голяма част от автомагистрала "Хемус", каза още министър Нанков и посочи, че има готовност за строеж на 9 км от магистралата между Ябланица и Боаза, където се чака решение на ВАС. Очаква се и решение за избор на изпълнител на още 16 км от Белокопитово към пътен възел Буховци. До 6 месеца се очаква и да бъде готов новият проект за трасето на магистралата от Боаза до разклона за Плевен и Ловеч. Петдесеткилометровото трасе се проектира отново, за да се избегне строителството на скъпи и сложни съоръжения. След изготвянето на проекта няма пречка да започнат процедури за избор на изпълнител на строително-ремонтните дейности, отбеляза министър Нанков. Той подчерта, че новите трасета ще са с магистрален габарит. Активно се работи и по строителството на обходния път на Габрово, като малкият тунел на обхода ще е готов до кая на годината, съобщи още министърът. Очаква се през 2018 г. да е готов целият обходен път на града, след което ще се търси вариант и за строителството на тунела под Шипка. Николай Нанков съобщи още, че през тази година със средства от оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г. ще се ремонтират голяма част от алтернативните трасета на направлението Ботевград - Видин, с което ще се подобри значително състоянието на пътищата в Северозападна България. Паралелно с това се работи по реализацията на скоростния път Видин - София, който е разделен на четири етапа. Стойността на отсечката Мездра - Ботевград, където стават най-големите тапи, е на стойност 55 млн. лв. Там върви процедура по отчуждаване на имотите. Проектира се и обходният път на Димово, тъй като отсечката Бела - Ружинци - Димово е сред най-натоварените. Това са двата най-важни участъка от направлението. Регионалният министър коментира още, че след въвеждането на електронната система за таксуване цените на винетките за леките автомобили няма да бъдат повишени. Той информира, че индикативната стойност на бъдещата тол-система е около 200 млн. лв., но още в първата година след въвеждането й се очаква приходите от пътни такси да надхвърлят 1 млрд. лв., като по-голямата част от тях ще бъдат от тежкотоварния трафик. Кога ще бъде факт системата обаче остава неясно. Вече над година търгът е непрекъснато блокиран от жалби на компании в Комисията за защита на конкуренцията, а Агенция "Пътна инфраструктура" всеки път го подновява с абсурдно кратки срокове, което води до нови жалби. Последно процедурата бе подновена на 18 май със срок от 24 часа и отново бе спряна.След като ден по-рано в. "Сега" публикува информация, че министерството дължи близо 3 млн. лв. на Българската банка за развитие за лихви по програмата, регионалният министър информира, че през последните месеци наистина е имало забавяне в плащанията от бюджета през министерството към Българската банка за развитие, което е довело до начисляване на лихва за сметка на държавата, но те били възстановени още в първата седмица от мандата на правителството. Има забавяне и при подписването на споразумението между министерството и банката в последните 4 месеца. Според Нанков проблем в този период е било политизирането на програмата и замразяването й по време на служебното правителство. Николай Нанков отрече цените за обновлението на старите жилищни сгради да са завишени, каквито констатации се появиха след доклад на служебния кабинет, но уточни, че ще бъдат изчакани и резултатите от проверката на прокуратурата. Министърът подчерта, че различните нива на стойностите в отделните райони не означава завишение, и напомни, че е бил наложен таван на цените, който е намаляван два пъти.
Източник: Капитал (07.06.2017)

"Агромах" започва да строи отсечката на "Струма" след Благоевград След 20 месеца блокаж по строителството на отсечката от магистрала "Струма" между Благоевград и Крупник тази седмица най-после има раздвижване. Министерството на регионалното развитие и благоустройството издаде разрешение за строеж за първите шест километра от участъка. А първата копка ще бъде направена на 31 август от консорциума "Агромах". Тоест след седмица продължението на "Струма" най-после ще започне да се строи. Освен това през следващата седмица ще бъде подновена поръчката за тунел "Железница", който е на участъка на "Агромах" на "Струма". В момента напредва строителството и на отсечката до Сандански, която се изгражда от консорциум на ГБС. Според близки до проекта тя ще бъде завършена предсрочно - следващия септември, вместо договорения финал през пролетта на 2019 г.Изпълнител на поръчката е обединението ДЗЗД "АМ Струма 3.1", в което мажоритарен участник е благоевградската строителна компания "Агромах". В консорциума влизат и дъщерните им дружества "Пътища Пловдив" и "Пътища Пловдив груп". Малки дялове имат "Хидрострой" на Велико Желев, "АБ" Хасково (която през последните месеци се свързва в бранша с депутата от ДПС Делян Пеевски) и проектантската "Алве консулт". Договорът с обединението на "Агромах" беше подписан още на 30 декември 2015 г. Дълго време обаче цареше тишина, особено след неприлична реплика на акционер в компанията по отношение на премиера, и нямаше движение по търга. Строителството не започна над година и половина, а трябва да бъде завършено за 42 месеца, или три години и половина. Това значи, че е възможно участъкът да е готов през май 2019 г. (но с уговорката, че тунел "Железница", който се намира на него, също започне да се строи навреме). Търгът е на стойност 186 млн. лв. с ДДС, a средствата за строителството са осигурени от оперативна програма "Транспорт". Точно затова строителството трябва да приключи най-късно до 2023 г. Забавянето създаваше притеснения дали "Струма" ще е готова навреме, или ще се наложи България да връща всички европейски средства, инвестирани в нея. През февруари вече се отчиташе забавяне от няколко седмици (поръчката е и за проектиране). Тогава служебният министър Спас Попниколов каза, че отлагането е заради нуждата от поправки в предадения проект. В края на февруари от "Агромах" обясниха пред "Капитал", че техническият проект е бил внесен в АПИ и се очаква да се нанесат тези минимални корекции. След одобрението на техническия проект трябваше да бъде изготвен и окончателният работен проект и да се издаде разрешително за строеж. И ето че този момент най-после е дошъл. Но само за половината отсечка. Така и не стана ясно каква е конкретната причина проектирането да се бави толкова време. От АПИ обясниха пред "Капитал" през май месец, че на трасето на автомагистралата се извършват спасителни археологически проучвани и отчуждителни процедури, които се обжалвали от собственици на засегнати имоти. Пътната агенция добави и че обединението изпълнител не е спазило срока от 365 дни за представяне и одобрение на пълен технически проект, затова е било глобено със 70 хил. лв.Друга възможна причина процедурата да "се спъва" е тунел "Железница". Той се намира на самия лот между Благоевград и Крупник и е една от най-големите пътни поръчки с прогнозна стойност 250 млн. лв. Тунелът е дълъг 2 км, като в поръчката се включва и строителството на 2.46 км път. Търгът беше обявен през лятото на 2016 г., но преглеждането на офертите вървеше бавно. По заявки от зимата изпълнител трябваше да бъде избран в края на март. Изненадващо АПИ прекрати търга на 4 април, а след това стана ясно, че причината е сериозна: бяха изчезнали части от офертите на двама от участниците. Заявките бяха поръчката да бъде подновена скоро след това, но вече пет месеца тя не е обявена. Срокът за изграждането на тунела е 1400 дни, или почти четири години, а възлагането и всички процедури по обжалването ще отнемат около година, ако се съди по подобни търгове. Тъй като тунелът се намира на въпросния участък и не е проектиран все още, е трудно целият лот 3.1. да бъде завършен, преди да има проект за "Железница". "Прекратената поръчка за изграждането на тунел "Железница" няма отношение към процеса на работа по лот 3.1. За строителството на съоръжението има изготвен идеен проект", обясниха от АПИ през май месец. В четвъртък регионалният министър обяви, че търгът за "Железница" ще бъде обявен през следващата седмица, но ще е разделен на три отсечки.
Източник: Капитал (25.08.2017)

250 млн. лв. за тунел "Железница" привлякоха 28 оферти Най-голямата пътна поръчка за годината - най-дългия тунел в България - "Железница" на автомагистрала "Струма", привлече общо 28 оферти. В състезанието участват почти всички големи местни строителни компании и макар да има ограничение да се кандидатства за една от трите отделни части, повечето го заобикалят. Това стана ясно, след като офертите на кандидатите бяха отворени във вторник (28 ноември). Надпреварата е за общо 250 млн. лв. без ДДС, но по-голямата част от тях - малко над 194 милиона, са именно за тунелното съоръжение, което е част от магистрала "Струма". За пътните участъци северно и южно от него са предвидени съответно 34 млн. лв. и 22 млн. лева.Логично най-много - 13, са желаещите да поемат изграждането на самия тунел. Сред тях самостоятелно играят гръцката "Актор", италианската "Асталди" и турската "Доуш". Всички останали претенденти са обединения, в които участват добре известни местни фирми: "Главболгарстрой", "Станилов", "Агромах", "Джи Пи груп", "Геострой", "Автомагистрали Черно море", Х.С.С., "ИСА 2000" и други. Има и още една турска фирма - "Б.Ергюлен Йол Япъ", както и втора италианска - "Тодини", които са част от консорциуми с български компании. Седем са кандидатите за северния вход на тунела, а осем фирми са подали документи за направата на километър и половина южно от него. На практика това е третият опит на Агенция "Пътна инфраструктура" да избере строител на тунел "Железница". Първият търг бе прекратен заради изчезнали документи на два от претендентите. Интересното е, че тогава нямаше разделение на отделни участъци (обособени позиции) и в надпреварата за целия обект се явиха 17 кандидата. Така преди година реално кандидатите са били повече от сега. Вторият опит да се избере строител на сложното съоръжение бе през септември, но и той приключи съвсем безславно месец преди крайния срок за подаване на оферти. Поводът бяха променените в движение изисквания на пътната агенция, заради които Агенцията за обществени поръчки обяви, че няма как процедурата да продължи по законен начин, тъй като се променя кръгът от потенциалните участници. Тунел "Железница", който ще се намира в района на Симитли, ще бъде с дължина 2 км, което го прави почти двойно по-дълъг от сегашния рекордьор в България - "Витиня" по магистрала "Хемус". Заради сложността на съоръжението първоначално се предвиждаше строителството му да продължи 1400 дни. Досегашните провали на процедурите за избор на изпълнител обаче намалиха този срок на 1000 дни. Причината е, че тунел "Железница" трябва да бъде завършен най-късно до 2023 г. заедно с цялата магистрала "Струма". В противен случай България ще загуби европейското финансиране за нея и дори ще се наложи да връща пари на Брюксел. Дори и проблемът с тунела да се реши гладко и без обжалвания, което е малко вероятно предвид множеството интереси, все още отворен остава въпросът за другия проблемен участък от магистралата - трасето през Кресненското дефиле. Висшият експертен екологичен съвет към екоминистерството вече одобри един от петте варианта на аутобана в този район, при който движението в едната посока ще се извършва по съществуващия път Е-79, а в обратната - по нов, който ще минава източно по билото на планината. Но търгът и строителството са на месеци разстояние.
Източник: Капитал (29.11.2017)