"ВМ финанс груп" започва да развива и бизнес с ваучери за храна, съобщиха от компанията в четвъртък. Компанията е спечелила търг на финансовото министерство за оператор на ваучери и ще ги предлага под името MeNew. "Убеден съм, че с новата ни дейност съвсем скоро ще реализираме добри обеми и ще достигнем конкурентните фирми на пазара", коментира председателят на съвета на директорите на "ВМ финанс груп" Васил Мирчев. Компанията вече е сключила договори с 300 търговски обекта, в които ще може да се пазарува с чековете. Бизнесът с ваучери се развива с бързи темпове през последните години. На пазара през 2009 г. оперираха осем компании, които работят с корпоративни клиенти в цялата страна. Даването на ваучери като надбавки за служителите е привлекателно заради факта, че те не се облагат с данъци. През февруари предстои финансовото министерство да определи максималната сума, за която могат да бъдат издадени чекове в страната.
Източник: Дневник (08.01.2010)

Помните ли онази дълга, заплетена история с търговската верига "Фамилия"? Оранжевата, която няколко пъти през годините беше докарвана до фалит, а през последните месеци - раз(про)дадена на парче до нейното заличаване. Спокойно, сагата продължава. Разпадът на "Фамилия" остави в наследство редица проблеми за разрешаване и дългове за връщане. И не на последно място - ниша за нови български вериги. Ето какво се случва в момента: - Фирмата "Ена маркет", която последно купи конкурентната си "Нова Фамилия 2007" заедно с дългове за над 1 млн. лв., сега е продадена. Купувач е физическо лице. - Голям брой бивши доставчици на веригата "Фамилия" все още чакат своите вземания. Някои водят дела. - Нов играч влиза на пазара. Собственикът на "ВМ финанс груп" Васил Мирчев е купил наскоро компания с името "Йога". Тази фирма сега взима изпразнени магазини и скоро ще ги обедини в нова верига. А сега поред. "Ена маркет" - продадена През януари тази година компанията "Ена маркет" е продадена, показва справка в Търговския регистър. Купувач е Александър Алексиев, който няма друг действащ бизнес според фирмените регистри и е на завидната възраст от 72 години. Той е и управител на фирмата. Продаденото дружество управляваше десетина магазина в София с марката "Ена". В края на миналата година взе и самата фирма "Нова Фамилия 2007" заедно с два магазина и седемцифрен дълг към доставчици. Потърсихме доскорошния собственик на "Ена маркет" Красимир Иванов, за да му зададем два основни въпроса: първо, защо "Ена" се нагърби с лошото наследство на конкурента си "Фамилия", при положение че стотици фирми си търсят парите. И второ - каква е причината за последвалата продажба на "Ена маркет". Обяснението на първия въпрос е, че това е единственият начин, по който "Ена" може да си прибере вземанията от "Фамилия", натрупани преди около две години. Тогава за кратко първата компания взе да управлява част от обектите на втората. Красимир Иванов твърди, че той остава управител на фирмата "Ена маркет", а причината за продажбата е преструктутиране на бизнеса. "Фирмата "Ена маркет" продължава да съществува, но излиза от търговията на дребно. Ще се занимава с други дейности като търговия на едро", каза той. Веригата освобождава магазините си и обмисля варианти какво да прави с оборудването и стоката. Дребен детайл е, че през есента на миналата година от "Ена маркет" е излязъл тогавашният съдружник - Димитър Спасов, и Красимир Иванов е останал едноличен собственик. Още малко преди това пък е сменено и седалището на фирмата. Въпреки че Иванов не пожела да коментира тези действия, промените от последните месеци подсказват, че доскорошните съдружници са подготвяли раздялата си от известно време. Доставчиците си търсят парите Вторият и най-сериозен сюжет от сагата "Фамилия" са над сто фирми, които през последните години са натрупали вземания към "Фамилия" и сега си търсят парите. Трудно е да се предположи каква е точната сума, която фирмите чакат, но по предложения на доставчиците става въпрос за над 1 млн. лв. Най-големите задължения бяха натрупани по времето на предпоследния собственик - Дилян Попов. Това наложи и продажбата на "Фамилия" в края на миналата година. Той самият стана трудно откриваем през лятото на миналата година. Сега доставчиците логично си търсят парите от "Ена маркет". Затова и поредната смяна на собствеността ги притеснява. Ето една от многото история: Търговец с храни е работел с "Фамилия" от нейното създаване. При един от предишните фалити е имал да си взима 150 хил. лв. Тогавашните собственици са му предложили погасителен план и във времето той си е получил част от парите. Когато Дилян Попов пое "Фамилия" в края на 2007 г., въпросната фирма е трябвало да получи още 35 хил. лв. за доставени, но неплатени храни. Вместо да се разплати с компанията, Попов започнал да трупа нови дългове и в момента те са близо 55 хил. лв. Тази история има много лица, само сумите са различни. Друг чакащ доставчик каза, че неуспешно си е потърсил парите от "Ена маркет" като нов собственик на оранжевата фирма. Някои компании са решили да си търсят правата по съдебен път. Мениджърът на голяма компания за напитки разказа за "Капитал", че чака малко вземане от "Фамилия". "Сумата е малка, но въпреки това ги съдим. Търсим си парите, независимо колко са те", каза той. Красимир Иванов коментира пред вестника, че до края на март ще направи пълен одит и анализ за точните задължения и вземания на всички "Фамилии". "След това ще разговарям с доставчиците, за да видим на кого до каква степен може да удовлетворим исканията", каза той и добави: "И сега говорим с по-големите доставчици да си върнат парите. Всеки по реда си." Нова верига Разпадът на "Фамилия", а очевидно и на "Ена", ражда възможности за нови играчи в търговията с бързооборотни стоки. В тази роля в момента влиза групата "ВМ финанс груп", която има дългогодишен бизнес в търговията с храни и напитки. Една от големите известни фирми в холдинга е "Авенди", позната с дистрибуцията си на алкохол. "ВМ финанс груп" е собственик на 60% от компанията "Йога", а управител е Спас Спасов - баща на доскорошния съдружник в "Ена маркет" - Димитър Спасов. "Йога" прави следното - взима магазини, които "Ена", "Фамилия" и всякакви други търговци изпразват, и продължава да ги управлява. Така например обектът на "Ена" на бул. "Витоша" издава касови бележки от "Йога". От "ВМ финанс груп" казаха за "Капитал", че до края на месеца ще имат над десет магазина. Засега обаче ще запазят предишните им табели и наименования. През следващите месеци ще се мисли за нова концепция, която трябва да се види на пазара до септември. "Имаме желание до края на тази година да развием верига от 25 магазина", казаха от "ВМ финанс". На въпроса защо сега и защо в търговията на дребно, обяснението беше: "Защото този пазар има голям потенциал."
Източник: Капитал (22.02.2010)

"Скания Файнанс България" ЕООД вече не дава на работниците си ваучери, но това няма нищо общо с кризата и необходимостта от свиване на разходите. Причината е Министерството на финансите, което намали максималната стойност на ваучерите от 213 млн. лв. през 2009 г. на 171.6 млн. лв. т.г. Резултатът е невъзможност за някои фирми да раздават ваучери на служителите си, а оттам и по-ниски обороти за търговските вериги. Ваучерите за храна като социална придобивка за служителите са политика, която фирмите в България следват от няколко години. Системата става атрактивна за бизнеса от 2007 г. с въвеждането на данъчни облекчения за работодателите първоначално върху сумата от 40 лв. месечно на служител, а от 2009 г. върху 60 лв. "Скания Файнанс България" ЕООД е една от няколкото хиляди фирми у нас, използващи ваучери. Доводите на финансовото министерство за орязване на сумата са, че в условия на криза трябва да се увеличават бюджетните приходи, а квотата за ваучери ще лиши държавата от 65 млн. лв. приходи през 2010 г. Това са спестените от бизнеса около 53 млн. лв. от невнасяне на осигурителни вноски и 12 млн. лв. данък върху печалбата. Министерството обаче не отчита положителния ефект от това, което влиза обратно в бюджета. Когато служителят използва ваучерите си в търговските вериги или заведенията, това увеличава оборотите, които водят до печалба. Т.е. държавата обратно получава ДДС и корпоративен данък. Стимулирането на икономиката и работните места са съвсем отделен въпрос. Операторите на ваучери получават лиценз от Министерството на финансите и са свързващото звено с фирмите и търговските вериги. През миналата година се появяват нови играчи на този пазар, като всеки получава равен дял от общата квота. Така се стига до ситуация, в която по-малко пари се разпределят между повече оператори и индивидуалната сума за всеки от тях намалява от 22.5 млн. лв. през 2009 г. на 13.2 млн. лв. т.г. На практика те не само няма как да поемат повече клиенти, но трябва да се откажат от такива, които обслужват отдавна. Някои от операторите са на пазара няколко години, не извършват реално дейност, но получават квоти, които не използват. Това поражда условия за нелоялна конкуренция и възможности неактивните да развиват друга дейност - да търгуват квотите си, предлагайки ги на активните, които имат нужда от тях. Разбира се, това е незаконно. Министерството на финансите не е предвидило процедура за преразпределяне на неизползваните квоти между активните играчи. Този механизъм роди и друго явление. Операторите започнаха да създават дъщерни компании, които получават нов лиценз и съответно нова квота. Подобно клониране не беше забранено от закона и през миналата година на пазара се появяват свързани оператори като "Чек кадок" България, подразделение на един от Топ 3 операторите у нас "Чек дежене", "Аккор сървисиз тикет ресторант", свързана с друг от ключовите играчи на пазара - "Аккор сървисиз България". Пропускът в регулирането беше коригиран с промяна в наредбата в началото на тази година, която въведе декларирането на свързаност между операторите. Сега вече те получават само една квота независимо от броя на свързаните компании. Това не е единственият порок на системата. За да си запази лиценза, операторът все пак трябва да извършва някаква дейност, макар и символична. Или смешно символична - отпечатването на един-единствен ваучер за цялата година го прави активен и той продължава да функционира или по-точно фигурира като функциониращ. Получава квоти, но не ги използва, а бизнесът губи възможността да се възползва от тази "социална мярка" на правителството. Изкривяванията и недомислията във ваучерната система неизбежно пораждат екзистенциалния въпрос трябва ли изобщо тя да съществува. Тя е приета като вече утвърдена социална придобивка и отмяната й е неудачна заради необходимостта от последователност в държавната политика, мотивира се Министерството на финансите. Ако обаче държавата наистина губи, лишавайки се от данъчни и осигурителни постъпления, както самата тя твърди, прилагането й става неудачно в условията на криза. Промяната е повече от наложителна, независимо дали в посока на премахване на квотите или на цялата система. Дори и малките оператори на ваучери, започнали да развиват тази дейност през миналата година, смятат, че квотите трябва да паднат. Очакванията ни са системата да продължи да се развива, като въпросът е по-скоро кога ще паднат квотите, а не дали, казва Петър Балников, финансов директор и член на съвета на директорите на "ВМ Финанс Груп", която започва да предлага ваучери през миналата година. Системата на този етап е в услуга именно на новопоявилите се и все още неразвили бизнеса си оператори, тъй като имат свободни квоти и имат възможност да привлекат клиентите, които по-големите са принудени да спрат да обслужват. И те обаче осъзнават, че дори да развият бизнеса си през тази година, през следващата ще са в същата неизгодна позиция, ако Министерството на финансите отново намали квотата и се появят нови играчи на пазара, с които ще трябва да я делят.
Източник: Пари (19.03.2010)

Пазарът на корпоративни придобивания в България се активизира напоследък. Само за кратко се сключиха сделки за над 200 млн. лв., а експерти на пазара се надяват това да е краят на застоя в сектора. Раздвижването му пък може да се тълкува и като индикатор за подобряване на икономическата картина в страната, макар засега повече от причините да са по-скоро предизвикани от кризата - продажби заради непосилни дългове и оптимизация на холдингови структури. Само през миналата седмица бяха обявени 3 сделки - "Спектър нет"- "Мегалан", "Хлебозавод Корн" и "Флорина". Преди дни пък "Еврохолд България" обяви, че се разделя с производствените си предприятия. Стойността само на сделките, за които има информация, достига 220 млн. лв. с поетите от купувачите дългове на новопридобитите предприятия. Тук не са включени парите за сделката за bTV, която беше договаряна и се сключи в чужбина за малко над 400 млн. долара (619 млн. лв.).
Източник: Дневник (20.09.2010)

Производителят на плодови сокове "Флорина България" официално обяви, че ще предложи разсрочване на проблемната си облигационна емисия, става ясно от съобщение на Българската фондова борса. От банката - довереник на емисията - Пиреос България, свикват общо събрание на облигационерите на 7 октомври, на което ще бъде предложена промяна в плана за погасяване на книжата, увеличение на капитала и поддържане на минимални финансови показатели. Ако предложенията бъдат одобрени, компанията ще увеличи капитала си с поне 3 млн. евро. Разсрочването на облигациите беше очаквано, след като "ВМ Финанс груп" на Васил Мирчев договори покупката на "Флорина".
Източник: Дневник (23.09.2010)

Новите квартални магазини Чичо с бяла коса и омазнена престилка, затъкнал молив зад ухото, загръща парче свинско филе в кафява амбалажна хартия. Слага го в найлоново пликче и го бутва в ръцете на клиента насреща. Асортиментът в магазина му се изчерпва със салам, няколко бучки сирене в тава-алпака, кренвирши, два вида мляко, хляб и сухи пасти с дата на производство, която дори не се помни, китка копър и две изкривени краставици. С жълтия наръфан в единия край молив чичото отбелязва в тетрадка с широки редове може би последната си продажба. Тези бакалии, скрити в гаражи и трафопостове, вече са на доизживяване. На тяхно място се появяват други, по-цветни, по-модерни, по-добре заредени и по-истински търговски обекти - новите удобни магазини. Развитието на така наречената модерна търговия следва установената хронология: в един нов пазар първо идват големите хипер- и супермаркети (такива са Metro, BILLA, Kaufland). След това влизат дискаунтърите (магазините, характерни с непознатите си собствени марки и ниските си цени като LIDL, Penny). Накрая се развиват кварталните магазини (наречени още удобни- Convenience stores). Когато идват големите, те срещат местните играчи - самостоятелни бакалии или оформили се малки вериги. Те или стават част от по-големи свои конкуренти, или постепенно изчезват. Разделението между различните видове магазини, разбира се, е условно и границата не може да се начертае с молив. Но се смята, че сега нишата на модерните квартални магазини е недоразвита в България и затова интересът на инвеститорите и компаниите в бранша е насочен към нея. Това, което се случва в момента, е, че по-бързо от очакваното разни малки магазинчета просто затварят. Най-често те са семеен бизнес на някой предприемач, който не е издържал на натиска от кризата, конкуренцията и свитото потребление. Или просто в годините на възход си е напазарувал имоти и коли, кредитите за които сега не може да обслужва. Другите търсят варианти да продадат бизнеса си на някой по-голям търговец, конкурент, фонд. В тази игра има и трети вид компании, които използват слабостта на съперниците си, разполагат с ресурс, с който искат бързо да развият мрежата си и да завземат пазарен дял. Всичко това води до окрупняване сред малките магазини в централните градски части и кварталите. Промените се случват засега в София, но съвсем скоро ще преминат и към други градове на страната. Ситуацията изглежда така: преди дни Комисията за защита на конкуренцията одобри сделката, при която собственикът на "Т-Маркет" - литовската "Максима", купи седем от общо 11 магазина от софийската "Калея". От страната на активните купувачи е "Пикадили", която иска да развива малкия си формат "Пикадили експрес". Словенската Mercator, която скоро предстои да има премиера с хипермаркетите си Roda в София, проучва възможностите и в удобните магазини. В групата на активните влиза и една от големите гръцки вериги, които още нямат бизнес в страната, съобщи източник на "Капитал". Интерес към развитие на малки магазини има и BILLA, която има принципен план за бърз растеж на мрежата през следващата година. От другата страна са тези, които са отворени за предложенията на инвеститорите. Сред най-интересните е веригата "Елемаг", която има три магазина в София и по един в Сандански и Плевен. Собственикът й е дал мандат за продажбата на четири от петте обекта, съобщиха два независими източника на "Капитал". Така гурме веригата "Елемаг" се намира в преломен момент. През 2008 г. собственикът й направи два резки хода: веригата престана да бъде само софийска и отвори по един магазин в Сандански и Плевен. Само че потреблението в тези два града в комбинация с кризата не осигури заложените в бизнесплана постъпления. Веригата се опита да промени профила на магазините в тези градове, като пускаше продукти с по-ниски цени. Но резултатът пак не беше задоволителен. Паралелно с търговския си бизнес компанията инвестира в хотел на морето, което съвпадна с кризата и спада в пазара на имоти. Така сумарната кредитна задлъжнялост видимо се покачи. "По време на криза клиентите, които пазаруват в магазините от високия сегмент, се насочват към средния. А тези от средния отиват към ниския. Само че няма какво да компенсира отлива на клиенти от луксозните магазини", коментира собственикът на компанията Божидар Петракиев. Той даде за пример продажбите на вино: ако преди клиентите на "Елемаг" редовно са купувлаи вино за 40-50 лв., днес средната продажба е за 15-20 лв. Сега компанията търси възможност за изход от бизнеса. Петракиев потвърди информацията за обектите извън София, но не и за тези в столицата. Въпреки това източници на вестника съобщиха, че се водят конкретни разговори с потенциални купувачи и за столичните. В различна фаза се провеждат преговори за поне две други вериги от типа удобни магазини. Регулярно на купувачи се предлагат и обектите на Христо Ковачки "Европа". Изпълнителният директор на "Пикадили" Николай Нешев разказа, че в момента действително много малки магазини и вериги търсят начин да излязат от бизнеса. "Предлагат ни партньорство под една или друга форма", казва той. Това съвпада със стратегията на "Пикадили" да разширява мрежата си от малки магазини с различен профил - както във високия и средния, така и в ниския ценови клас. "Сега е моментът, когато може да се развием бързо за сметка на конкуренцията и така да завземем пазарен дял", казва Нешев. В момента компанията има осем обекта от кварталния си формат - "Пикадили експрес". До края на годината се очаква да отвори още пет, а през следващата поне още десет в София и в някои градове на страната. Въпреки че някои компании вече се обособяват като по-големи вериги, все още бизнесът е прекалено раздробен. А за да е успешна една верига, макар и с малки магазини, трябва да натрупа критична маса от обекти, които да й гарантират ефективния бизнес. Затова в момента има голям потенциал за изкупуване и обединяване на различни магазини под една шапка. Само в София могат да се идентифицират поне десет вериги, които биха били интересни за инвеститорите. Като се започне от наследниците на някогашните "Фамилия", която беше раздробена и разпродадена на различни собственици, от тях "Верде" стабилизира бизнеса си и вече работи на печалба. Все още не е ясна посоката на развитие на "Йога" (част от магазините на "Ена" бяха придобити от "ВМ финанс груп" и прекръстени). От веригата обявиха, че има различни варианти за бъдещето й и до края на годината ще е се знае нейната стратегия. "Интересът на големите компании е насочен към сегмента на удобните магазини и в следващите месеци се очакват сериозни размествания", прогнозираха от "ВМ финанс груп". Сред успешните вериги се нареждат и "345" и "Промаркет", които засега обаче не дават признаци, че търсят външен инвеститор. "За да е успешна една верига, макар и с малки магазини, тя трябва да има поне 20 обекта. Само че големината не трябва да е самоцелна. Необходимо е добро управление на паричния поток. Колкото повече магазини има, веригата може да договаря по-добри условия с доставчиците и да привлича маркетинговия им бюджет", коментира собственик на верига търговски обекти. "Малките магазини имат малък приход, но работят на по-големи маржове. До скоро нивата на наемите бяха прекалено високи, но сега могат да се договарят и под 10 евро на кв. м. Един от проблемите в този бизнес е зареждането на обектите, когато няма централизирана логистика", посочи и Николай Нешев. Навлизането на чуждите големи вериги неведнъж е предизвиквало изказвания от типа "застрашават, убиват малките". В действителност това не е така. Големите вериги привличат седмичните и месечните покупки. Но винаги ще има място и за магазина до дома, от който да купиш пастата за зъби, олиото, което е свършило, или хляба, който си пропуснал. Друг е въпросът, че те вече няма да използват амбалажна хартия. Макар че тя е еко.
Източник: Капитал (18.10.2010)

Смяната на собствеността в производителя на плодови сокове "Флорина" скоро може да стане факт, след като Комисията за защита на конкуренцията разреши покупката от "ВМ финанс груп". Холдингът на Васил Мирчев, издател на сп. "Мениджър" и собственик на дистрибутора "Авенди", договори покупката на "Флорина" преди няколко месеца. Причината бяха задълженията на производителя на сокове, включително и тези по облигации, по които имаше забавяне на плащанията. След като стана ясно, че "ВМ финанс груп" ще купи "Флорина", облигационерите на компанията се съгласиха емисията да бъде разсрочена. Падежът й остава през 2014 г., но беше приета нова схема за плащания на лихви и главница. Дълговите книжа бяха за 8 млн. евро, част от тях вече са погасени. Условието за разсрочването беше компанията да увеличи капитала си с поне 3 млн. евро. Според последния отчет към края на деветмесечието "Флорина" има общо 13.77 млн. лв. задължения по облигации. Общите дългосрочни задължения са близо 19 млн. лв., а краткосрочните са 14.8 млн. лв. Все още не е ясна цената на сделката за придобиването на производителя на сокове.
Източник: Дневник (25.11.2010)