Механизмът с ваучерите за храна в България буксува трета година, но апетитът на фирмите към безсрочните разрешителни за оператори на книжата нараства. Досега такива разрешителни са получили седем фирми. Само три от тях работят от началото на 2005 г., макар и на загуба, с около 5000 притежатели на ваучери. Това са фирмите с френски собственици „Содексо пас България“, „Аккор сървисиз България“ и „Чек дежене България“. От няколко месеца оперира и „Призма лукс“, но все още със символичен брой притежатели на ваучери за храна. Другите три фирми - „Етап адрес“, „Виабел“ и „Тамбоу България“ - имат разрешителни, но не ги ползват, изчаквайки подходяща данъчна среда. „Дъщерните фирми в България на големи международни оператори могат да работят на загуба, защото имат зад гърба си капиталите на фирмата майка“, коментира Борис Ангелов, търговски мениджър на „Виабел“. Широко рекламираният от бившия социален министър Лидия Шулева ваучерен механизъм поне засега се оказва мъртвороден. Идеята да се въведе и в България социална система, подкрепена от Международната организация по труда (МОТ) и прилагана успешно в над 30 държави, се сблъска с един от многобройните законодателни парадокси. Нормативното несъответствие между два данъчни закона - за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и за облагане доходите на физически лица (ЗОДФЛ) блокира системата. „Нищо не се променя, въпреки че когато бяха в опозиция, и днешният социален министър Емилия Масларова, и председателят на парламента Георги Пирински защитаваха системата“, чуди се Антоний Петков, търговски директор на „Аккор сървисиз България“. Ваучерите са наш приоритет и ще бъдат включени в бъдещия социален пакт, обяви неотдавна зам. социалният министър Горан Банков. От финансовото министерство обаче се въздържат от публични коментари. От патовата ситуация, вместо да печелят, всички по веригата губят - работодатели, оператори, работници и търговци. Работодателите губят, защото, от една страна, са освободени от данък по ЗКПО за отпуснатите 40 лв. на месец, но пък от друга, внасят осигурителни и здравни вноски за тези суми. Счетоводното отчитане на ваучерите е много сложно и отблъсква доста малки и средни предприятия“, коментира Денка Василковска, дипломиран експерт-счетоводител. Доказателство е обемистото указание на бившия финансов министър Милен Велчев от 21 март 2005 г. (две години след старта на системата) за счетоводно отчитане, представяне и данъчно третиране на ваучерите за храна. Механизмът с книжата за замяна може да се прилага от компании, които имат големи финансово-счетоводни отдели, категорична е Василковска. Работниците също губят, защото не са освободени от данък по ЗОДФЛ, а 40-те лева се прибавят към трудовото им възнаграждение и в резултат те трябва да внасят осигурителни и здравни вноски върху цялата си заплата, включително ваучерите. В крайна сметка губи и държавата, защото при запушена система тя не може да си събере приходи от ДДС, или 20% от номинала на всеки ваучер за храна. „Ако се отпуши механизмът на книжата за замяна, може да бъде намален делът на сивата икономика, защото част от иначе укриваните обороти от търговците ще излязат на светло“, коментира Димитър Василев, търговски директор на „Содексо пас България“. В наредбата, регламентища условията и реда за работа с ваучерите за храна, е записано, че работодателите, които предоставят средства за ваучерите, операторите, които отпечатват, контролират и отчитат книжата, и търговците, които заменят хранителни стоки срещу ваучери, трябва да са регистрирани по ДДС. Разплащанията по цялата верига се извършва само по банков път. В листата на чакащите на пазара с ваучерите за храна ще се присъединят още четири фирми. „Фидуция“ ЕАД е собственост на Михаил Станчев, чието влияние в туризма нараства чрез контролираните от него две сдружения - Българска асоциация за развитие на туризма и Българската асоциация по балнеотуризъм. „ВМ Финанс груп“ АД е собственост на Васил Мирчев, който развива разнопосочен бизнес, но има и позиции в безмитната търговия. „Поултрипродъктс“ ЕАД е 100% собственост на „Въгледобивна компания“ ЕООД, притежавана от Христо Ковачки, за когото е известно, че има бизнес освен в енергетиката, и в търговията чрез веригите „Европа“ и „Оазис“, и в хранително-вкусовата промишленост. „Била сървис“ ЕООД е дъщерна фирма на „Била България“ ЕООД, която пък е 100% собственост на австрийската „Еуробила Варенхандел“ от състава на германския концерн REWE. Офертите на четирите фирми са одобрени и се очаква на 14 ноември т.г. специалната комисия към Министерството на финансите (МФ) да им издаде безсрочни разрешителни за оператори на ваучери. Представители и на четирите фирми отказаха да коментират какви са намеренията им за работа на запушения пазар на ваучери с аргумента, че комисията към МФ все още не се е произнесла. Те обаче не отрекоха, че ще изчакат със стартирането на реалната си дейност, докато се уредят противоречията в ЗКПО и ЗОДФЛ, както правят и другите три фирми - „Етап адрес“, „Виабел“ и „Тамбоу България“. „Механизмът наистина е запушен, но е въпрос на време да се променят някои закони. Ще изчакаме“, сподели Евдокия Тодорова, управител на „Била сървис“. Системата с ваучерите е Специфичен пазар Появата на двама или трима големи работодатели, които са в състояние да вложат по 40 лв. необлагаеми пари за около 40 000 потребители всеки месец, може да обърнат пазара, прогнозират оператори. Това се равнява на оборот от минимум 1.6 млн. лв. всеки месец. В момента срещу книжата за замяна се търгуват хранителни стоки за около 200 хил. лв. месечно. Държавният лимит за тази дейност до 2005 г. с натрупването за предходните две години възлиза на общо 77 млн. лв., които трябва да си поделят всички оператори на ваучери. В Румъния например, след като сумите за ваучерите бяха освободени, общият оборот с хранителни стоки в магазини и ресторанти нарасна с повече от 30%. „Само във веригата „Била“ оборотите скочиха с 15%“, уточни Евдокия Тодорова. Операторите на ваучери в Румъния са 12 и са се насочили в различни сектори на икономиката. И там оперират дъщерни фирми на трите френски компании, които обслужват работодатели от всички отрасли на румънската икономика. По-слаби са в онези сектори, където по-силни са местните фирми оператори. Най-вероятно подобна ще бъде ситуацията и в България, ако се променят двата данъчни закона - ще оцелеят онези оператори, които успеят да привлекат за обслужване повече фирми. Не са изключени и сливания, така като е станало в много държави в края на 90-те години на миналия век. Почти във всички европейски страни доминират френските „Аккор сървисиз“ и „Содексо алианц“. Oтстъпва им „Чек дежене“.
Източник: Капитал (15.11.2005)