Осигурителен заряд Може и да не го осъзнавате, но с част от вашата заплата подпомагате българската икономика. Процент (доста нисък) от осигуровките ви отива по личната ви сметка в универсалния фонд на едно от деветте пенсионни дружества и те го влагат в ДЦК, корпоративни облигации, акции или други инструменти. Идеята на капиталовата пенсионна система е парите, които работещите спестяват за старините си, да не стоят "мързеливо" на депозит в банка, а да бъдат разумно инвестирани и да движат икономиката срещу по възможност по-добра доходност. Дали тя ще бъде постигната, ще трябва да почакате да разберете. Междувременно обаче може поне веднъж годишно да погледнете в какво пенсионните дружества са вложили парите ви. За 2012 г. например нещата на пръв поглед не изглеждат зле - доходността е средно над 7% върху инвестираните средства. Дяволът обаче е в детайлите - различните фондове са постигнали този резултат при доста различни стратегии. Някои са заложили повече на уюта на местния пазар (и дори на собствената си група, чрез инвестиции в свързани лица), докато други са диверсифицирали риска с вложения на чужди пазари. Българският капиталов пазар поставя сериозно ограничение за пенсионните фондове - той е много малък, а затова и не особено ликвиден. Затова така или иначе пенсионните компании са принудени да насочват все по-голяма част от своите увеличаващи се активи (вече 5.7 млрд. лв.) извън страната. Това е характерно предимно за по големите дружества и за тези с чуждестранна собственост. Същевременно пенсионните компании част от местни групи предпочитат да подпомогнат близки дружества. Макар така те да работят за българската, е малко съмнително колко работят и в най-добрия интерес на осигурените. През 2012 г. пенсионните фондове са инвестирали почти 85 млн. лв. (малко под една трета от капитала) в "ЧЕЗ Разпределение България", като почти половината от сумата идва от най-голямото дружество - "Доверие". Големи вложения идват и от "Съгласие" и "ЦКБ-Сила". Така електроразпределителното дружество измества фаворита от последните три години "Софарма". Това показват публикуваните в края на март данни за портфейлите на пенсионните фондове към края на 2012 г. През миналата година фармацевтичната компания загуби първото място не само защото две от електроразпределителните дружества излязоха на борсата, но и заради спада на цената на собствените й акции през последната година. Всъщност вложенията в компанията са нараснали и ако преди година пенсионни дружества са държали 8% от капитала й, сега те са нараснали на 17.5%, оценени на 48.6 млн. лв. Според допитване на "Капитал" до анализатори от началото на годината "Софарма" продължава да води листата за най-атрактивна инвестиция през 2013 г., докато ЧЕЗ е на трето място. Всъщност през миналата година дружеството изглеждаше много по-атрактивно, отколкото сега, когато води битка с регулатора за запазване на лиценза си. Извън това разместване в топ 40 на инвестициите на пенсионните фондове попадат и "ЧЕЗ Електро България", а също и другото електроразпределително - "Енерго-про мрежи". Като цяло обаче делът от инвестициите на фондовете, вложени в акции на компании и дялове на взаимните фондове, продължава да намалява, каквато беше тенденцията и през 2011 г. Данните показват, че мениджърите продължават да предпочитат по-нискорискови инструменти Все пак като абсолютна сума дружествата са вложили в акции и дялове колкото и през 2010 г. (когато те бяха на своето най-високо ниво) – малко над 1 млрд. лв., с почти 187 млн. лв. повече на годишна база. Добрата новина за борсовите инвеститори в България е, че ръстът се дължи основно на местния пазар - събраните данни за вложенията на всичките 27 фонда на деветте лицензирани пенсионни дружества показват, че инвестициите им в български акции са нараснали с почти 122 млн. лв. Расте и делът на държавните ценни книжа в портфейлите на пенсионните фондове. Общо всички 27 фонда са вложили над 30% от средствата си в тези най-нискорискови активи. Освен в български ДЦК обаче дружествата насочват все повече средства и зад граница - около 2.35 млрд. лв. са инвестираните в чужбина средства. С нарастването на управляваните от фондовете активи това е нормална тенденция, още повече че външните пазари предоставят повече ликвидност. Например най-големият фонд - универсалният на ПОК "Доверие", е вложил 197 млн. лв. в български и 421 млн. лв. в чужди (по-голямата част германски) ДЦК – двойно повече спрямо 2011 г. Двете най-малки дружества - "Топлина" и Пенсионноосигурителен институт, пък почти не насочват средства извън България. При тези, с български собственици, делът е по-нисък - от под 5% от активите при "Бъдеще" до около 25-30% при "Съгласие" и "ЦКБ-Сила". Най-висок е при тези, с чужди акционери - "Алианц" и "ДСК-Родина" имат по около 45-55%, а ING – 55-65%. По думите на София Христова, изпълнителен директор на "Алианц България", в интервю пред "Капитал Daily" в началото на годината по-висока степен на прозрачност е едно от необходимите условия за по-активна ангажираност на пенсионните фондове на местния капиталов пазар. Освен ниската степен на ликвидност доскоро капиталовият пазар беше притеснен и от несигурната политическа обстановка. Новината за правителствената оставка в края на февруари например доведе до спад в началото на деня на акциите на Първа инвестиционна банка (ПИБ) и Централна кооперативна банка (ЦКБ), които регистрираха понижения от 8-9%, а тези на "Трейс груп холд" губеха около 11%. "Местният пазар е доста притеснен от политическата обстановка. Не очаквам сериозно движение, докато не минат изборите. Хубавото е, че се запази финансовата стабилност. Затова гледаме повече навън - имаме сериозни очаквания за американския пазар до края на годината", коментира Милен Марков, изпълнителен директор на "Съгласие". Вложенията в български акции като дял от активите също варират според собствеността - местните фондове влагат по между 20% и 40%, докато чуждите - до около 10%. Една от причините за по-малки по размер играчи е, че те познават най-добре местния пазар. За част от дружествата обаче причината е, че те насочват значителен дял от средствата в близки до собственика компании. Традиционно концентрирани в инвестиции от орбитата около собственика си са двете пенсионни компании на групата "Химимпорт" - "Съгласие" и "ЦКБ-Сила". По сметки на "Капитал" на база на портфейлите на двете дружества за различните типове фондове вложените средства в акции и облигации на свързани дружества към края на годината са между 25% и 40% от активите им (или общо над 300 млн. лв.). Това не включва инвестиции в самия холдинг "Химимпорт", а в негови дъщерни дружества, както и в такива, където няма преки връзки. Още по-драстична е концентрацията на инвестиции в близки компании от пенсионната компания "Бъдеще". Тя формално е собственост на люксембургско дружество, където номинално собственик е адв. Тодор Табаков, но седалището й е в централата на "Еврохолд", а около 40-50% от активите й са вложени в близки до публичния холдинг компании. През миналата година няколко от тях издадоха емисии облигации, които бяха почти изцяло записани от "Бъдеще". Подобна стратегия прилага и свързаното с Христо Ковачки пенсионно дружество "Топлина", като двете с "Бъдеще" дори джентълменски си разменят инвестиции в другата група. Така също могат да се заобикалят законовите лимити за инвестиции в едно дружество или група. Все пак формално по буквата на закона в случая няма нарушение, защото индиректната свързаност не е сред изброените в Кодекса за социално осигуряване ограничения. Това обаче би могло да бъде повод за притеснение. В началото на годината София Христова от "Алианц" каза, че този проблем би могъл да генерира значителни рискове. Причината е, че евентуални сътресения в групата биха повлияли негативно на много съществена част от активите на пенсионния фонд. "Друг аспект на повишения риск при инвестиране в свързани лица е свързан с преоценката на тези активи и по-конкретно с възможните манипулации и подозренията за липса на прозрачност при определяне на цените, по които се правят ежедневните преоценки на тези инвестиции", каза тя. Другата гледна точка е, че пенсионните дружества дават информация за портфейлите си веднъж годишно. Какво се случва през 12-те месеца в общия случай е неясно. "За портфейла на пенсионен фонд не бива да се правят изводи само по състоянието му към 31 декември. През годината имаме много повече инвестиции зад граница, част от които са затворени на печалба. Добрите резултати в сектора в последните години са от външните пазари", коментира Милен Марков. Накрая това, което има значение, е кой каква пенсия ще получи. От тази гледна точка доходността е най-важният показател. Тя обаче е неизменно свързана с повече риск и за всеки осигурен е хубаво да поглежда дали той е обоснован.
Източник: Капитал (08.04.2013)

КФН потвръди разкрития на БГНЕС за източване на ПОК "Доверие" В официален отговор от Комисията за финансов надзор се потвърждават всички разкрития на Агенция БГНЕС за ПОК "Доверие". В разследването на БГНЕС се разказваше как Пенсионно-осигурителна компания "Доверие" е превърнала бизнеса си в спомагателна каса за Иво Прокопиев. В последните 3 години задлъжнелият олигарх е успял да усвои чрез обръча от свои фирми близо 100 млн. лв. от парите, предвидени за втора пенсия на осигуряващите се. Средствата Прокопиев е получил с различни инвестиционни трикове – емитиране на огромни емисии облигации, последвани от прехвърляне на задължения в кухи компании, залагане на акции срещу финансиране (репо сделка) и др. Само неколкократните намеси на Комисията за финансов надзор засега успява да стопира пълното източване в "Доверие". В писмото на КФН се казва, че със заповед № 217 - ПОД от 28 -03- 2013 година, издадена от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор", на ПОК "Доверие" АД е наложена принудителна административна мярка под формата на следното задължително предписание: "ПОК "Доверие" АД да не сключва, в срок от 6 месеца от получаване на настоящата Заповед, от името и за сметка на управляваните от компанията УПФ "Доверие", ППФ "доверие" и ДПФ "Доверие", нови договори за обратно репо с акции на "Калоин" АД, както и да не продължава срока на действие на сключените договори". Със заповед № 279 – ПОД от 15.04.2013г., издадена от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Осигурителен надзор", на ПОД "Алианц България" АД е наложена принудителна административна мярка под формата на следното задължително предписание: "ПОД "Алианц България" АД да не сключва, от името и за сметка на управляваните от дружеството ЗУПФ "Алианц България", ЗППФ "Алианц България" и ДПФ "Алианц България" , нови договри за обратни репо сделки с акции на "Каолин" АД, както и да не продължава срока на действие на сключените договри през периода от датата на получаване на заповедта до 31.10.2013г." Със Заповед № 331 – ПОД от 30.04.2013г., издадена от заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Осигурителен надзор", на ПОК "Доверие" АД е наложена принудителна административна мярка под формата на следното задължително предписание: ПОК "Доверие" АД в тримесечен срок от получаване на настоящата заповед да продаде притежаваните от УПФ "Доверие", ППФ "Доверие" и ДПФ "Доверие" обезпечени корпоративни облигации с ISIN код на емисията BG2100021091, с първоначален емитент "Алфа Енерджи Холдинг" ЕАД, заместено в дълг от "Алфа Енерджи" ЕАД, като положи изискуемата от закона грижа на добър търговец и защити в максимална степен интересите на осигурените лица". Със заповед № 332 от 30.04.2013г., издадена от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Осигурителен надзор", на ПОД "Алианц България" АД е наложена принудителна административна мярка под формата на следното задължително предписание: "ПОД "Алианц България" АД в тримесечен срок от получаване на настоящата заповед да продаде притежаваните от ЗУПФ "Алианц България" обезпечени корпоративни облигации ISIN код на емисията BG2100021091, с първоначален емитент "Алфа Енерджи Холдинг" ЕАД, заместено в дълг от "Алфа Енерджи" ЕАД, като положи изискуемата от закона грижа на добър търговец и защити в максимална степен интересите на осигурените лица. В разследването стана ясно, че офшорки от кръга на Плевнелиев изплуваха в скандала с "Доверие". Регистрирано в Кипър дружество оплита интересите на президента и Иво Прокопиев в пенсионния бизнес Офшорки, свързани с президента Росен Плевнелиев, са в дъното на скандала с "Доверие". Дружество, регистрирано в Кипър, е пресечната точка на интересите на Плевнелиев от "предприемаческия му период" и неговия добър приятел Иво Прокопиев в пенсионния бизнес. Разследването на агенция БГНЕС показа как в последните 3 години задлъжнелият олигарх Прокопиев е успял да усвои чрез обръча от свои фирми близо 100 млн. лв. от парите, предвидени за втора пенсия на осигурените във водещите български пенсионни компании. Средствата Прокопиев е получил с различни инвестиционни трикове – емитиране на огромни емисии облигации, последвани от прехвърляне на задължения в кухи компании, залагане на акции срещу финансиране (репо сделка) и др. В основата на схемата обаче стоят компании, регистрирани под юрисдикцията на специалната зона на Кипър, зад които се прокрадва сянката на Росен Плевнелиев в партньорството на Прокопиев. Затова и едва ли е случайна настойчивата позиция на държавния глава, който открито се противопостави на договорената продажба на мажоритарния пакет в "Доверие". Разследването показа и още, че в акционерната книга на ПОК "Доверие" сред собствениците е и дружеството "Грийн Ейкърс". При това то е вторият по големина акционер след мажоритарния собственик TBHI (част от Vienna Insurance Group). Зад дружеството "Грийн Ейкърс" стои "АМ Рисърч", което пък е еднолична собственост на "Алфа финанс холдинг". Това означава, че "Доверие" на практика са финансирали щедро своя собственик. Всичките притежавани акциите в пенсионната компания пък са заложени от "Грийн Ейкърс" срещу кредит, показва справка в Регистъра на особените залози към Централния депозитар. Но по-детайлен преглед на партидата на "Грийн Ейкърс" показва смущаваща свързаност с президента. По времето на учредяване на залога върху акциите едноличен собственик на "Грийн Ейкърс" е регистрираното в Кипър Hanford Consultancy (Overseas) limited. Дружеството лъсна и в друго скорошно разследване като една от компаниите, през които Иво Прокопиев отклонил близо 7 млн. при продажбата на акции от "Каолин" на германската Кварцверке. Fallner properties limited и Hanford Consultancy (Overseas) limited (чрез "Алфа венчърс") придобиват на 28 май от "Доверие" акции в "Каолин" на цена от 1.18 лв. за брой, които след това продават за 3.90 лв. за ценна книга. Офшорката Hanford Consultancy (Overseas) limited се представлява от Меглена Тушева, която е в управлението и на други, свързани с Иво Прокопиев и с Росен Плевнелиев офшорни дружества. Така например от 13 март 2008 г. до 5 ноември 2010 г. Меглена Тушева е пълномощник на друга добре позната офшорка, която преплела интересите на Прокопиев и Плевнелиев в Stallberg investments limited. Дружеството също участва в сделката по отклоняването на милиони при продажбата на акциите в "Каолин" преди малко повече от месец. Но то е и деен участник в бизнеса на Росен Плевнелиев. Телевизионното разследване показа, че от 2005 г. бизнесменът Росен Плевнелиев е управител на дружеството "Бългериън Резиденшъл Парк", което строи "Резиденшъл парк София" – настоящия дом на президентското семейство. От 2008 г., когато започва активната търговия с жилищата, две кипърски компании Wyclef holding limited и заветната Stallberg investments limited заедно с фирмата "Плевнелиеви ООД" купуват по 33% от акциите на строителя, а Юлияна Плевнелиева сменя мъжа си като управител на компанията-строител. Офшорките и Плевнелиеви се изнасят от дружеството заедно, така както и влизат, в края на 2010 г. Тогава за първи път Плевнелиев настойчиво започва да се спряга за бъдеща номинация на ГЕРБ за президент и името му очевидно трябва да бъде изчистено от "офшорното" влияние. Прокопиев и Плевнелиев продължават да държат здраво в ръце контрола над ключовото за бизнеса дружество "Грийн Ейкърс"(собственик на акции в ПОК "Доверие" и очевиден лост за финансиране през пенсионните фондове) дори и след смяната на собствеността в него. Нещо повече, връзките им се затвърждават, естествено отново чрез подставени лица. През 2010 г. кампанията по изчистване от офшорки (или поне замазване на следите) протича и в "Грийн Ейкърс". То става еднолична собственост на "АМ рисърч", като изкупува предприятието от Hanford Consultancy (Overseas) limited. По това време "АМ рисърч" е вече директна собственост на "Алфа финанс холдинг". Но две години по-рано то е друга платформа за общ бизнес на Прокопиев и Плевнелиев. Собственици на дружеството по това време са БАПТО - СЛАВИК ВЕНЧЪРС ЛИМИТИД - МАЛТА със 72% и добре позната Hanford Consultancy (Overseas) limited - Кипър с 28%. БАПТО - СЛАВИК ВЕНЧЪРС ЛИМИТИД - МАЛТА се представлява от Христо Москов, който има редица съвместни дружества с Росен и Юлияна Плевнелиеви, и участва в управлението на свързани с тях фирми. Москов например учредява фирмата "Аклади имобилиен" ЕООД като своя еднолична собственост, но през октомври 2007 г. дружеството се преобразува в ООД и в него съдружници с по 50% стават "Брейкаут" ЕООД (на Христо Москов) и "Плевнелиеви" ООД (представлявано от управителя Росен Плевнелиев). През декември 2006 г. пък "СИ Ю Пропърти" ЕООД е учредено от Христо Москов и Юлияна Плевнелиева като съдружници с управител Христо Москов. Историческото преплитане на бизнес интересите на Прокопиев и Плевнелиев само показва, че в принципната позиция на държавния глава да не се позволява смяната на собствеността в "Доверие" може би стоят доста по-безпринципни съображения. На 20 юли той се появи във Военната академия "Г. С. Раковски" и без никаква връзка със събитието заговори за офшорката, която "е на път да сложи ръка върху парите на българските пенсионери." Ставаше дума именно за ПОК "Доверие", където са осигурявани над 1.2 млн. души. В това няма нещо лошо, дори е похвално президентът да заеме принципна позиция. В изказванията му от последните дни пролича добро познаване на офшорната тематика, макар той да отрича връзки с подобни компании. Фактите обаче показват съвсем друго. А очевидно зад "принципната му позиция" има доста безпринципни опасения и намерения.
Източник: Дарик радио (07.08.2013)

"Алианц България" отхвърли твърденията за източване на фондовете й Пенсионната компания "Алианц България" опроверга публикация в агенция БГНЕС от 23 юли със заглавие:" "Доверие" се е превърнала в спомагателна каса за Прокопиев", която след това е била многократно препечатана и публикувана в интернет. В материала се твърди, че ПОД "Алианц България", заедно с ПОК "Доверие", са инвестирали средства на управляваните от тях пенсионни фондове, общо за 100 млн. лв., в облигационни емисии, репо-сделки и акции на емитенти и публични дружества, свързани с Иво Прокопиев. Както и че фондовете на ПОД "Алианц България" щедро финансират дейностите на Иво Прокопиев, като това представлява директно посегателство към личните средства на осигурените в тези фондове. В изявление до своите клиенти и осигурени лица от ПОД "Алианц България" заявяват категорично, че не са имали и нямат инвестиции в портфейлите на пенсионните си фондове в размер на 100 млн. лв. в облигационни емисии и акциии на емитенти, свързани с "Алфа финанс холдинг", заедно с "Доверие". Реалните размери на експозициите са били много по-малки. В право на отговор в сряда към публикация отново в БГНЕС от 6 август "Алфа финанс" също оспори твърденията за източване на пенсионните фондове на "Доверие" и "Алианц". Като изрази позиция, че Комисията за финансов надзор извършва целенасочена, незаконна кампания срещу дейността й и конкретно срещу един от основните й акционери Иво Прокопиев, заради независимата редакционна политика на "Капитал" и "Дневник", чийто съиздател е той. "Алианц България" е изпълнила без изключение принудителните мерки на финансовия надзор и в резултат на това в момента пенсионните фондове, управлявани от ПОД "Алианц България", нямат експозиция към репо-сделки с акции на "Каолин" АД и обезпечени корпоративни облигации на "Алфа енерджи". Тези сделки са приключени и фондовете на "Алианц България" са получили обратно абсолютно всички инвестирани средства по тези сделки, заедно със значителна доходност от вложенията, категорични са от компанията. Като осигурените лица не са претърпели никакви загуби. В този смисъл, квалификации като "източване" на фондовете, са откровено неверни, заявяват от дружеството и дават конкретни примери за резултатите от тези си инвестиции. От репо-сделките с "Каолин" - при инвестирана сума около 4 млн. евро, общата възвръщаемост е приблизително 8% на годишна база, или над 600 хил. евро за общия период, през който инвестицията е била в портфейлите на фондовете на "Алианц България". В облигации на "Алфа енерджи холдинг" са били вложени 2 млн. евро, като общата възвръщаемост е била над 6.5% на годишна база, или над 400 хил. евро за общия период.Тези инвестиции са били незначителна част от общия размер на управляваните от ПОД "Алианц България" средства – под 1%, и не може и дума да става за концентрация на средства на осигурените лица в компании, визирани в публикациите. От компанията уверяват своите клиенти, че поверените от тях средства не са изложени на рискове и се управляват "при съблюдаване на всички общоприети инвестиционни принципи и практики".
Източник: Капитал (09.08.2013)

"Балканстрой" получи още три години отсрочка за облигациите си Поредно удължаване на срока на корпоративни облигации, но този път не според желанието на длъжника. След три общи събрания, първото от които беше отложено заради липса на кворум, строителната компания "Балканстрой" получи три години удължаване на срока на книжата си вместо поисканите от ръководството четири и половина. Освен това първите вноски по основния дълг ще бъдат направени през март следващата година вместо в началото на този месец, както беше според предишния план за разсрочване. Досега компанията плащаше само лихви. Емисията се удължава до март 2019 г. след едно преструктуриране до 2016 г. същия месец при оригинален падеж 2011 г. Интересното обаче е, че само за няколко дни се взимат две различни решения за сроковете на книжата на две отделни събрания на облигационерите. Решението за последната промяна е взето на събрание в понеделник, разказаха пред "Капитал Daily" участници, присъствали на него. До редакционното приключване на броя протоколът от последното събрание все още не беше публикуван, а представители на "Балканстрой" не пожелаха да коментират. За събранието няма и публично публикувана покана. То обаче е предшествано от друго - миналия четвъртък, за което има покана и протокол, като тогава са били гласувани различни параметри. Какво е накарало облигационерите да свикат ново само няколко дни по-късно, те не пожелаха да коментират. Според протокола и дневния ред на събранието миналия четвъртък исканията на "Балканстрой" са били за удължаване на емисията до септември 2020 г., но всички облигационери единодушно са ги отхвърлили. Тогава са били приети предложенията на пенсионна компания "Алианц България" - отлагането да е само с две години (до септември 2018 г.), а параметрите по емисията да не се променят. "Две години разлика с това, което ни искаха и което ние искахме, е много време, от компанията говорят за няколко проекта за милиони, а ние какво да правим", заяви изпълнителният директор на дружеството Страхил Видинов, но не пожела да коментира защо е имало две събрания в толкова кратък срок (през един работен ден). Два от пенсионните фондове на "Алианц" - универсалния и доброволния, държат общо 25.02% от дълга на "Балканстрой". Сред останалите кредитори са пенсионни фондове на Ай Ен Джи, "ДСК-Родина" и "Бъдеще", договорни фондове на "ОББ асет мениджмънт", ОББ, Алианц банк и Юробанк България. Основният акционер в строителната компания със 79.9% е "Балканстрой груп холдинг", в която равен дял имат Николай Калоянов, Костадин Калоянов и Йордан Каназирев. Отделно тримата притежават по 6.7% от капитала на "Балканстрой". Облигационерите, с които се свързахме, не пожелаха да кажат какви други решения са били взети на събранието в понеделник и дали те са потвърдили тези от миналата седмица. "Балканстрой" има емисия облигации за 5 млн. лв., издадени през март 2006 г. Те трябваше да бъдат изплатени още през 2011 г. Малко преди падежа кредиторите одобриха 5-годишна отсрочка и за компенсация лихвата се увеличи. Първоначално беше 6-месечен индекс Euribor с 4% надбавка, след това тя стана 5.5% годишно. Именно тази лихва са искали да намалят от "Балканстрой" в четвъртък, но това е било отхвърлено. Събранието в четвъртък беше свикано от банката довереник ОББ, а първоначалното предложение по дневния ред беше изплащането на основната част на дълга да се отложи с две години и да започне едва през 2015 г. Дотогава "Балканстрой" трябваше да плаща само лихви. Миналата седмица кредиторите са отхвърлили и останалите планове за промени в облигационната емисия. Те бяха за връщане на първоначалните нива на лихви, т.е. намалението им, както и за поддържане на по-високи нива на задлъжнялост и покритие по книжата. Не е ясно дали и в понеделник кредиторите са гласували промени в нивата на задлъжнялост и покритие. Според последния отчет за спазване на задълженията по емисията нивата на покритие са в рамките на договореното. Съотношението на пасивите, без собствения капитал, към активите на дружеството се вмества в рамките до 75%. В поканата за общото събрание от ръководството дружеството искаха този коефициент да стига до 80 на сто.
Източник: Капитал (25.09.2013)

Броят на новите осигурени за втора пенсия продължава да намалява Броят на хората, които започват първа работа на постоянен трудов договор, продължава да намалява. Това става ясно от данни на Комисията за финансов надзор (КФН) за частното пенсионно осигуряване през деветмесечието. Всички, които започват първа работа на трудов договор, си избират универсален пенсионен фонд или биват служебно разпределени, ако не посочат къде искат да се осигуряват. Броят на новоосигурените е показател колко хора започват постоянна работа и според статистиката на КФН през последните години те постоянно намаляват. От началото на тази година те са малко над 60 хил. души. За сравнение – през цялата 2011 г. са били 100 хил., а през 2008 г., когато кризата започна да се усеща в икономиката, те са надминавали 170 хил. Освен започващите първа работа останалите осигурени в универсални фондове са всички, родени след 1959 г. Още няколко показателя сочат, че пазарът на труда е стагнирал, а за много хора възможността да заделят пари е намаляла. Осигурените в доброволните пенсионни схеми отново намаляват, като тенденцията продължава още от 2009 г. насам. Освен това средната месечна вноска в тях е спаднала в сравнение с деветмесечието на миналата година. За сметка на това тя се е увеличила при универсалните и професионалните фондове – последните ще осигуряват ранна пенсия на работещите при тежки условия. Причините за нарастването може да са две – ръст на заплащането или изсветляването му и осигуряването на по-висок доход. В годините на кризата Националният статистически институт често отчиташе ръст на средната заплата, но причината не беше цялостно покачване на възнагражденията. Това се получаваше, защото много компании съкращаваха нискоквалифицирани и нископлатени служители и така средните възнаграждения се покачваха. Наред с общото покачване на управляваните активи и приходите на пенсионните дружества растат. Те се определят като дял от направените вноски и от общо управляваните пари. За деветмесечието общите приходи в компаниите са нараснали с 10%, но печалбата е спаднала с 6% спрямо септември миналата година. Понижил се е крайният резултат на "Доверие", "Съгласие", "Алианц България", "Ай Ен Джи", докато "ДСК-Родина" и "ЦКБ-Сила" приключват с ръст на печалбата. Дружество "Бъдеще" е на загуба за периода при малка печалба година по-рано, а отрицателният резултат на "Топлина" и "Пенсионноосигурителен институт" се е задълбочил. Пазарните дялове на пенсионните компании почти не са се променили от началото на годината. Заради проблемите и неяснотата около кандидат-купувача на "Доверие" - регистрираното във Великобритания United Capital, от осигурителното дружество казаха още преди няколко месеца, че доста техни клиенти са се преместили в други компании. Неофициално това твърдят и хора от други пенсионни дружества, но поне данните на КФН не показват сериозно разместване. В края на миналата година пазарният дял на "Доверие" по брой осигурени лица е бил 30.63%, а в края на септември - 30.08 на сто.
Източник: Капитал (07.11.2013)

Двойно повече хора са сменили пенсионния си фонд до септември Неяснотата и несирността около смяната на собствеността и кандидат-купувачите на най-голямата пенсионна компания в България - "Доверие", са накарали много хора да изтеглят осигуровките си от фондовете й през третото тримесечие на годината. Това показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН), според които в периода от юли до септември 26 хил. души са прекратили договора си с универсалния фонд на компанията. Все пак "Доверие" е привлякла в него и 5 хил. клиенти на други дружества, а през трите месеца най-много осигурени от конкурентите си са успели да добавят "Алианц България" и "ДСК-Родина". Универсалните фондове са най-масови, защото са задължителни за всички, родени след 1959 г., и съответно между тях има най-много прехвърляния на клиенти. Общо за деветте месеца на годината 141 хил. осигурени в трите вида фондове са сменили компанията си, повече от двойно увеличение спрямо същия период на миналата година. Трите компании, при които общият брой клиенти в универсалните фондове са намалели в резултат на промените, са "Доверие", "Съгласие" и "Бъдеще". Изпълнителният директор на ПОК "Доверие" Даниела Петкова обясни, че засега нямат точна информация дали засиленото прехвърляне на клиенти е продължило и след третото тримесечие. "Ще разберем, когато излезе статистиката. Ние самите нямаме информация, защото заявленията се подават в новоизбраните дружества и след това те ни ги изпращат. Доколкото имаме наблюдения, поуспокоила се е малко обстановката, но не мога да го твърдя със сигурност", добави Петкова. Миналата седмица от "Доверие" съобщиха, че са подали иск в Софийския градски съд срещу агенция БГНЕС. Причината е публикация на изданието от лятото, в която се твърди, че пенсионните компании "Доверие" и "Алианц България" се източват, като осигуряват непозволено финансиране на компании от групата на "Алфа финанс холдинг", където основен акционер е Иво Прокопиев, съиздател на "Капитал Daily". След публикацията от "Алфа финанс", "Доверие" и "Алианц" публикуваха опровержения на твърденията и призоваха, ако действително има нарушения, КФН (регулаторът на този пазар) да представи факти и доказателства за тях. Такива и досега не са оповестявани. От "Доверие" са подали иска срещу БГНЕС, след като са събрали и мнения от свои клиенти, някои от които вече са напуснали, защото са се разтревожили от публикацията, която беше публикувана и в други медии. Още през август от ръководството на компанията заявиха, че това е било целенасочена кампания във връзка с продажбата й. Напоследък няма движение около смяната на собствеността, като и до момента няма внесени документи в КФН. Служебна незаинтересованост Освен от универсалните доста повече прехвърляния има и при професионалните и доброволните фондове, макар последните да си остават с най-малък дял на клиентите, пожелали смяна. Това може да се обясни с личния избор при осигуряване в доброволна схема, докато в другите две около половината хора продължават да са служебно разпределени. Много често те не се интересуват години наред къде се намира партидата им и често научават едва когато агент на друга компания им предложи да ги прехвърли в ново дружество. Дори и при толкова голям ръст на прехвърлянията в края на деветмесечието сериозно разместване на пазарните дялове нямаше - "Доверие" и "Алианц България" продължават да бъдат най-големите и по размер на управляваните активи, и по брой осигурени.
Източник: Капитал (29.11.2013)

Пенсионни фондове вече държат над 25% от "Елана Агрокредит" "Елана агрокредит" привлече интереса на пенсионните фондове. След като осъществи успешно първично публично предлагане на акции (IPO) и се листна за търговия на Българската фондова борса, дружеството, предлагащо лизинг за покупка на земеделска земя, вече има за акционери четири институционални инвеститора. Това са пенсионни фондове от групата на "Алианц" и "Доверие", придобили дялове с размери, близки до максимално позволеното им от закона 7%. Новите инвеститори аргументираха покупките си с надеждния бизнес модел на новата компания, с очакваната норма на възвращаемост на вложенията и не на последно място с факта, че познават мениджмънта на "Елана агрокредит" и се доверяват на неговата експертиза. Новото дружество е учредено от Камен Колчев и финансовия му холдинг "Елана". Дали в дружеството ще влязат повече дребни инвеститори обаче зависи и от ликвидността на позицията - тоест възможността да купят или продадат акции във всеки момент на цена, която намират за изгодна. Най-активни в покупка на акции в "Елана агрокредит" са били пенсионните фондове на "Алианц". Три дружества от групата са придобили общо 19.5% от акциите, а четвъртият нов инвеститор е универсалният пенсионен фонд "Доверие", който вече държи пакет от 5.86%. Това показва бюлетинът на Централен депозитар, в който са отразени най-големите сделки от миналата седмица. От него е видно, че продавач е компанията "ЕФ-консулт", която е специализирана във финансови услуги и посредничество. Купувайки на емисионна цена от 1 лв. и продавайки средно на 1.01 лв. за лот, тя е спечелила от разликите в цената. Пенсионните фондове нямат право по закон да участват директно в IPO-та, а придобиват акции на вторичния пазар. Най-вероятно тези по-големи прехвърляния са извършени на 22 ноември, когато бе първият ден на търговия с "Елана агрокредит" и през борсата преминаха 1.3 млн. акции, представляващи 26% от капитала на дружеството, което е над 1.3 млн. лв. Пред "Капитал Daily" изпълнителният директор на ПОД "Алианц" Страхил Видинов коментира, че това, което е привлякло институционалните инвеститори, е сигурността, която предлага бизнес моделът на "Елана агрокредит" от гледна точка на обезпечеността. Според него той е по-добър от модела на банковите кредити, тъй като собствеността върху земята се прехвърля върху получателя на лизинга едва тогава, когато приключи периодът на издължаване на кредита. "Обемът на лизинговия бизнес ни показа, че си заслужава да участваме с по-голям дял, за да е ефективна експозицията ни", каза още Виденов. По думите му стратегията, към която ще се придържат пенсионните фондове на "Алианц" като акционери, ще е да задържат инвестицията в средносрочен план от 3 до 5 години, като биха обмислили и възможността за участие при евентуално вторично предлагане на акции, каквото според изпълнителния директор на "Елана агрокредит" Камен Колчев се подготвя за средата на следващата година. Другият голям инвеститор, навлязъл в дружеството, УПФ "Доверие", добави, че е бил привлечен от иновативния подход, с който "Елана агрокредит" пристъпва на пазара на земеделска земя. Изпълнителният директор на ПОК "Доверие" Даниела Петкова заяви, че след предпазливото заемане на позиции следва сериозен мониторинг върху дейността на дружеството. "Когато мине достатъчен период от време, в който да направим анализи на база на реалната дейност на новия емитент, ще решаваме дали да задълбочаваме позицията си или не", коментира Петкова. Според нея има нужда институционалните инвеститори да подкрепят капиталовия пазар, на който IPO-та вече са рядкост. Камен Колчев не е крил, че новият му проект е създаден така, че да отговори на потребностите на пенсионните фондове от нискорискови продукти. Макар че според някои коментари компанията е закъсняла с появата си на пазара, индивидуални инвеститори също проявиха интерес към нея. На проведеното IPO, което бе едно от трите за тази година, се включиха десетки малки играчи, като така набраната от пазара сума достигна 4.4 млн. лв. Според специалисти в борсовата търговия занапред инвеститорите следва да внимават за ликвидността на акцията на борсата, както и за динамиката на пазара на земеделска земя.
Източник: Капитал (03.12.2013)

Прехвърлиха 47,9% от Петрол АД през фондовата борса. Търговията с акции на борсата вчера възлезе на 105,69 млн. лв., след прехвърляне на 47,9% от капитала на Петрол АД на стойност 104,733 млн. лв. в 567 сделки при средна цена от 2,02 лв. за акция. Пенсионни фондове на Алианц и Доверие придобиха по над 5% от Елана Агрокредит, като фондовете на Алианц България притежават 19,5486%, а УПФ Доверие е с 5,8646%.
Източник: Стандарт (03.12.2013)

Колчев излиза от ръководството на Елана Агрокредит, представител на Алианц влиза Камен Колчев и Ваня Василева да напуснат Съвета на директорите на Елана Агрокредит АД, е едно от предложенията към дневния ред на Общото събрание насрочено за 14 януари 2013 г. Камен Колчев, изпълнителен директор на Елана Агрокредит АД, коментира предложенията за промени в Съвета на директорите. “Пенсионни фондове, които са обслужвани от брокерската ни компания Елана Трейдинг, проявяват интерес към инвестиция в Елана Агрокредит, но нямат право по закон да инвестират при наличие на свързаност, каквато има в момента, защото аз също съм част от ръководството на Елана Трейдинг. По тази причина на предстоящото извънредно Общо събрание на акционерите ще изляза от Съвета на директорите, а моята позиция ще заеме най-опитния ни финансов директор – Гергана Костадинова, която ръководи като изпълнителен директор Елана Холдинг. Така ще дадем възможност за повече присъствие на институционални инвеститори, като запазим също стабилното оперативно управление на компанията“, заяви Колчев. Другият предложен за член на Съвета на директорите, Владислав Русев, е заместник- изпълнителен директор на ПОД Алианц България. Мястото си в Съвета на директорите запазва Петър Божков. Пенсионни фондове на Алианц България и Доверие вече придобиха над 25% от капитала на Елана Агрокредит АД. Дружеството привлече около 4,4 млн. лв. чрез увеличение на капитала, а изтъргуваният обем на БФБ-София вече възлиза на 1,99 млн. акции на цени между 1,01 и 1,03 лв. за ценна книга.
Източник: Инвестор.БГ (09.12.2013)