Приключи изплащането на дивидента от нетната печалба за 2023 г. от “Българо-американска кредитна банка” АД – София. Решението за разпределение на сума в размер на 19 753 050.40 лв. в полза на акционерите или по 0.80 лв. за една акция, беше гласувано от редовното общо събрание на кредитната институция. Останалата част от нетния положителен финансов резултат, в размер на 35 146 141.76 лв., беше внесена във фонд „Резервен“. „Българо-американска кредитна банка“ отчете за миналата година нетна печалба от 54 899 192.16 лева. От нетната печалба за 2022 г., в размер на 43 663 589.79 лева, също бе изплатен дивидент в общ размер на 2 469 131.30 лева или за една акция брутна сума от по 0.10 лева. Цялата печалба на БАКБ за 2021 г. след данъчно облагане беше внесе във фонд „Резервен“. Най-големият акционер в банката е „СИЕСАЙЕФ” АД, което се контролира от Цветелина Бориславова – председател на Надзорния съвет на банката. Този акционер е с дял от 45.68 на сто от капитала. “ЕлТиБиАй Холдингс” ЛЛС (LTBI Holdings LLC) държи 35.74 на сто, а Цветелина Бориславова лично притежава 9.98 процента. Останалите книжа с право на глас са собственост на по-малки инвеститори.
Източник: Банкеръ (06.01.2025)

БАКБ няма да изплати дивидент от печалбата си за 2024 година Предстоящото Общо събрание на акционерите на „Българо-американска кредитна банка“ АД, което ще де проведе на 20 май в София, ще гласува предложението печалбата на банката за 2024 г., след данъчно облагане, в размер на 48 394 911.33 лв., да остане като „Неразпределена печалба от предходни години“. Така БАКБ няма да изплати дивидент. Банката разпредели сума в размер на 19 753 050.40 лв. от нетната печалба за 2023 година като дивидент или по 0.80 лв. за една акция. Останалата част от нетния положителен финансов резултат, в размер на 35 146 141.76 лв., беше отнесена във фонд „Резервен“. В оперативното управление на банката са: Илиан Петров Георгиев, Лорета Григорова, Александър Димитров и Силвия Кирилова Кирилова. Най-големият акционер в банката е „СИЕСАЙЕФ” АД, което се контролира от Цветелина Бориславова – председател на Надзорния съвет на банката. Този акционер е с дял от 45.68 на сто от капитала. “ЕлТиБиАй Холдингс” ЛЛС (LTBI Holdings LLC) държи 35.74 на сто, а Цветелина Бориславова лично притежава 9.98 процента. Останалите книжа с право на глас са собственост на по-малки инвеститори.
Източник: Банкеръ (23.04.2025)

Пристанищата на Бургас - врата към Изтока България и по-специално морските терминали на Бургас правят опит да се позиционират на картата като врата за Далечния изток към ЕС и обратно. Връзката с Азия по море към момента се осъществява от една българска компания, която оперира редовна фериботна линия между Бургас и Батуми в Грузия. Ro-Ro фериботът "Дружба" (roll-on/roll-off, т.е. ферибот за превозни средства, които на собствен ход се качват и слизат от кораба). Корабът работи от пристанището на Цветелина Бориславова "Порт България уест" на инвестиционния фонд Си Ес Ай Еф (CSIF, Clever Synergies Investment Fund). На "БМФ Порт Бургас", концесионер на няколко терминала на Бургас и част от портфолиото на братя Кирил и Георги Домусчиеви, пък завършва проектът за дълбоководното корабно място. То ще позволи най-големите контейнеровози, които могат да минат през Босфора, да могат да акостират на пристанище в България, а не да отидат директно към Констанца. Пристанището също така се е насочило и към развитие на Ro-Ro превозите. През миналата година "БМФ Порт Бургас" се е присъединило като асоцииран член към Trans-Caspian International Transport Route (TITR) Association. Ro-Ro превози между "БМФ Порт Бургас" (терминал "Бургас-изток 2") и Поти в Грузия са започнали през декември, като те се осъществяват от грузинска компания морски оператор. Към момента от Бургас оперира един-единствен български ферибот, като той плава по редовна линия между Бургас и Батуми в Грузия. Бориславова придобива бившето пристанище на "Океански риболов" в североизточната част на Бургаския залив през есента на 2013 г. заедно с хладилната база и рибопреработвателно предприятие в района. През 2014 г. фондът купи още едно пристанище, част от "Черноморски риболов Бургас", намиращо се в съседство с първото. През август същата година беше пуснат и първият ферибот - "Дружба", за грузинското пристанище Поти (сега спира в Батуми) и Новоросийск, който може да превозва над 200 контейнера, 110 камиона, 90 леки автомобила и около 400 пасажери. Впоследствие той е заменен с нов - карго ориентиран, като новият кораб разполага с 80 места за пътници. А корабът е закупен от Испания. Той е собственост на "ПБ шипинг", собственост на "Порт България Уест", като оператор е "ПБ мениджмънт", отново на "Порт България Уест". През 2023 г. корабът е извършил 50 рейса, като в посока от Бургас към Грузия са превозени над 6100 превозни средства, а в обратната посока - близо 2400. Грузинската компания, която извършва фериботните превози между Поти и "БМФ Порт Бургас" е Lider Shipping Georgia, а корабът е ?ampiyon Trabzonspor. Фирмата е специализирана в ро-ро транспорт и транспортни услуги между Европа и Кавказ, особено между черноморските пристанища. С фериботен кораб, но железопътен, разполагаше и "Варнафери", собственост на Параходство "Български морски флот" на братята Кирил и Георги Домусчиеви и Параходство "Българско речно плаване" на "Химимпорт". Корабът "Варна" работеше по линията порт Кавказ към жп ферибота във Варна заедно с два руски. Дружеството обаче влезе в ликвидация, а фериботът "Варна" е продаден на грузинската фирма e60shipping, която смени името на кораба на AIA и сега прави курсове между Поти и Констанца.
Източник: Капитал (21.05.2025)

Сиесайеф и Монек България получиха сертификати за инвестиция клас А Българската агенция за инвестиции връчи 2 сертификата клас А на на „Сиесайеф“ и „Монек България“. „Сиесайеф“ получи сертификат за инвестиционен проект, който включва създаването на съвременна складово-логистична база в Индустриална зона „Загоре“, гр. Стара Загора. „Монек България“ реализира проект в гр. Кърджали, който предвижда мащабна технологична модернизация и внедряване на мерки за енергийна ефективност в основния производствен корпус на предприятието.
Източник: economy.bg (10.06.2025)

"Сиесайеф" ще произвежда ванадиеви батерии за съхранение на енергия Преди около две години "Сиесайеф" - холдингът на Цветелина Бориславова, който обединява множество дружества - от банка, през туристически до производствени, решава да проучи съществуващите технологии и да избере една за свое предприятие. В крайна сметка се спира на ванадиева поточна батерия (vanadium flow battery), а наскоро такава демонстрационна система е изградена в завода за минно оборудване "Монек България" в Кърджали, също част от групата. Компанията предвижда да направи смесено предприятие с китайски партньор и да започне производство на ванадиеви батерии в България. Екипът се спира на ванадиевите батерии, които използват електрохимичен процес. Създадено е официално партньорство с китайската компания, като предстои регистрирането на смесено дружество в България. Най-вероятно в него ще влезе "Сиесайеф", а целта е да се започне производство в страната. Инсталирането на батерията в Кърджали е част от проект, за който "Монек" наскоро получи инвеститорски сертификат клас А и който включва също саниране и обновяване на производствената сграда. Със собствени средства компанията изгражда соларни панели на покрива си, инвестира и в нови машини, като целта е да се модернизира производството. В завода работят около 100 души, а оборотът за 2023 г. е 5 млн. лв. С натрупания опит от Кърджали и заедно с китайските си партньори "Сиесайеф" вече планира следващата си стъпка - производство на ванадиеви батерии в България. За целта ще бъдат изградени два завода - един за клетки и един за електролит. За първото предприятие вече е закупен парцел в индустриалния парк на Стара Загора, тече вертикална планировка, а идейният проект е готов. Заводът за електролит ще е в сграда под наем на друго място, като в момента се произвежда оборудването. В края на март 2025 г. "Сиесайеф" е купила близо 206 дка земя от "Индустриална зона Загоре". Сделката е за 6.4 млн. лв. Наскоро "Сиесайеф" също получи инвеститорски сертификат клас А. Очакванията са производството на клетки да започне до средата на следващата година. Общата инвестиция в двата завода се оценява на малко над 10 млн. евро, а производството ще бъде максимално автоматизирано, така че разходите за труд няма да имат голяма тежест в себестойността. За момента заводът за клетки е планиран с капацитет 100 мегавата годишно. В идейна фаза обаче вече са още 100 мегавата. Очакванията са, че производството в България ще позволи да се понижат и началните капиталови разходи за монтиране на ванадиеви батерии.
Източник: Капитал (10.07.2025)