Capasca: прекрояване на модела За разлика от повечето истории за затворени магазини тази не звучи минорно. Докато я разказва, един от създателите на марката Capasca, Марин Кожухаров, се усмихва с вида на човек, убеден, че това е правилното решение. В края на февруари затваря последният магазин на българската марка в София – този на бул. "Витоша". Брандът Capasca и едноименната компания зад него обаче остават на пазара, макар и с различен фокус. Оттук нататък облеклата на марката ще се разпространяват в ограничен кръг партньорски обекти, а дизайнерският екип ще се занимава основно с продукция за големи чужди модни брандове от средния и високия ценови клас. Новината не радва феновете на Capasca и това личи по коментарите във Facebook страницата на марката. Но не е и неочаквана за пазар, на който местните брандове трудно оцеляват, притиснати от бюджетните марки и масовата мода. В подобна ситуация за екипа, който преди десет години създаде Capasca, очевидно няма много други полезни ходове. Пътят, по който поемат мениджърите на "Капаска", не е нов за компанията. Тя върви по него през последните две-три години. Марин Кожухаров определя модела като development studio, което разработва колекции за чужди фирми и брандове. Практиката е различна от популярното в българската шивашка индустрия "ишлеме" (работа на парче) и съответно носи по-висока добавена стойност от него. "При нас процесът обхваща всичко – клиентът ни дава идея и на тази база ние правим дизайн, изработваме облеклата и ги доставяме", обобщава управителят на "Капаска". Допълва, че това, което е направило компанията интересна на външните пазари, са опитът в дизайна, в доставката на материали и изобщо в процеса по изработката на облекла. За разлика отпреди години обаче, когато "Капаска" заложи на собствени магазини в шведската столица Стокхолм, за да пробие на външни пазари, сега концепцията изключва развитие на търговска мрежа. Фокусът е върху работата за други брандове. Марин Кожухаров ги определя като "световните Капаски". Не споменава имена, но посочва, че екипът на фирмата разработва колекции за марки от Франция, Италия, Великобритания и САЩ. Описва ги като световни брандове, които имат по 400-500 магазина, сериозни пазарни дялове и диктуват развитието на модните пазари. Един от важните моменти в това решение е ориентацията към марки от средния към висок ценови клас, или както ги описва Кожухаров "от Guess by Marciano нагоре". Логиката е, че те дават повече стабилност на бизнеса, тъй като не са строго ценово ориентирани за разлика от бюджетните брандове. "Не виждаме перспектива в клиенти, които търсят само цена. Днес са тук, утре във Виетнам, след това – в Бангладеш", обобщава мениджърът. Зад преориентацията на "Капаска" прозират две неща – трудностите на българските производители на облекла да поддържат собствени марки и магазинна мрежа в годините на кризата, но и осъзнаването на много от тях, че шиенето "на парче" също не е устойчиво решение. Компанията заложи на компромисна комбинация от двете, докато акцентът при други български марки като "Агресия", Denyl, остана по-скоро върху собствените колекции. Последното развитие около Denyl обаче също показа, че се оцелява трудно - през последните години компанията на братята Емил и Младен Арабаджиеви затвори магазините си на знакови софийски улици, премести се в моловете, но излезе и оттам. Заради дългове фабриката им във Варна се продава от частен съдебен изпълнител. Самата Capasca като бранд се появи на пазара през 2004 г. като проект на група дизайнери и мениджъри, отделили се от модна къща "Рила стил". През годините марката се наложи като нишова, ценово ориентирана към средния до висок клас, залагаща на изчистения дизайн и на мода, повлияна от културата на мегаполиса. От самото начало я развива дружеството "Капаска", в което равни дялове имат Марин Кожухаров и семейството на Любомир Ноков и тенисистката Магдалена Малеева. Впоследствие в него се обособиха търговските операции, докато производствената дейност бе отделена в други компании, най-голямата от които "Ай Пи Ел България". Доскоро бизнесът беше затворен цикъл – от дизайна, през производство във фабриките в София, Бяла Слатина и Берковица (плюс поръчки за 7-8 по-малки цеха в страната), до продажбите в мрежа от собствени или партньорски магазини. Първоначално "Капаска" отвори на бул. "Витоша", след това – в софийските молове, продаваше се също във Варна, Благоевград и Русе. Последваха опитът с магазините в Швеция, а по-късно и продажби онлайн. Междувременно през 2007 г. собствениците на "Капаска" стартираха проекта Z Outlet, който до влизането на Inditex на българския пазар предлагаше аутлет колекции на марки от испанската група като Zara, Bershka, Stradivarius. По това време в цеховете на фирмата се шиеше за Zara – бизнес модел, прилаган от много български производители на облекла, за да издържат финансово. След отварянето на първите магазини на Inditex през 2010 г. аутлет веригата запази повечето си локации в София и големите градове, но вече под името Outlet 1 и с промяна в продаваните марки. Сега аутлетите вече не работят, а мрежата от обекти на Capasca поетапно затваря. Същото ще се случи с електронния магазин. Така разпространението на марката ще бъде ограничено до чужди търговски обекти. Марин Кожухаров уточни, че в момента се водят преговори с търговци, които да представляват Capasca в София и в страната. "Имаме партньори, с които работим в Русе, Варна и Благоевград, ще продължим доставките за тях", допълни той. Обещанието е информация за новите места, където ще де продават колекциите на марката, да се появи скоро на страницата във Facebook. Решението за затварянето на магазините Capasca е взето преди шест месеца от екипа на марката и причината за него е пазарната конюнктура. Преценихме, че досегашният модел на продажби вече е рисков за нас, обобщава Марин Кожухаров. Описва развитието на вътрешния пазар през последните години като поредица от негативни тенденции за нишовите модни марки като Capasca. Първата от тях е кризата, която удари най-силно брандовете от средния клас и пренасочи част от клиентите им към ниския ценови диапазон. Ефектът се засили с отварянето на новата вълна молове през 2010 г. и влизането на модни гиганти от типа на Zara и H&M. С него постепенно много компании в модния сектор загубиха позиции, а с това и поддръжката на мрежа от магазини за собствена марка започна да губи пазарна логика. "Пазарът вече е наситен с модни марки, като в най-добри позиции са тези в ниския ценови сегмент", обобщава Марин Кожухаров. Вторият негативен ефект са високите наеми на търговските площи. За повечето търговци цените не са паднали въпреки кризата, защото по това време вече са били обвързани с дългосрочни договори за наем, обяснява той. Данните от финансовите отчети на по-големите компании в групата "Капаска" потвърждават думите му. Докато в този на "Капаска" приходите през 2012 г. намаляват и се колебаят около 3 млн. лв., в този на производствената компания "Ай Пи Ел България" се очертава видим ръст – от 9.96 млн. лв. през 2011 г. до 12.8 млн. лв. през 2012 г. плюс увеличение на печалбата до 1.3 млн. лв. Отчетите за 2013 г. още не са публикувани, но Марин Кожухаров отчита, че групата като цяло бележи ръст на приходите. А цялата печалба се реинвестира в производството, чийто капацитет собствениците оценяват като недостатъчен дори при по-ограничените поръчки за колекции на Capasca. Според управителя на "Капаска" случващото се с групата не е изолирано явление – в цял свят малките независими компании в модния сектор са в неблагоприятна ситуация. Докато за чуждите марки обаче изходът е да излязат от бизнеса, в България по чисто имиджови причини е трудно голям световен бранд да прояви интерес към покупка. Така остава другото решение – промяна на бизнес модела. "Всъщност, за да си добър в нещо, трябва да имаш фокус. В момента имаме фокус", заключава Марин Кожухаров.
Източник: Капитал (24.02.2014)