Двете американски централи в комплекса “Марица-изток” не са най-приятното нещо за българските потребители. Защото имат дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията за 15 г., които са неотменими и заедно с договорите за изкупуване на енергията от възобновяеми източници и на топлофикациите съставляват една надценка “задължения към обществото”, която е неприета и от бизнеса, и от битовите потребители. Това е реалната обстановка и ситуация в момента. Може би през 2001 г., когато тези две централи са плачели - едната за ново строителство, а втората за сериозна рехабилитация, се е смятало, че ще има недостиг на ток. Може би се е предполагало, че населението и българският бизнес ще забогатеят и ще могат да плащат тези инвестиции. Но нито едно от двете не се случи. Как са били подписани договорите: На 13 юни 2001 г. в последните дни на правителството на Иван Костов НЕК подписва договор с компанията “3-С Мавриций” за изграждане на мощност от 670 мегавата в “Марица-изток 1”. В него националната компания поема ангажимент да изкупува задължително тока по преференциални цени за 15 г. По-късно това споразумение се прехвърля на американската “Ей И ЕС”, която действително изгражда централата. Говори се, че по договорите с американците се е трудил и Красимир Георгиев от “Фронтиер”. Проф. Атанас Тасев, който е работил по финансовия модел на този проект, казва, че инвестицията в него е била 981 млн. евро, а цена на тока е записана като 4,62 евроцента на киловатчас. “Как се е стигнало до сегашните 18 ст., не е ясно. Искал съм да видя сегашния финансов модел, но не ми е попадал”, казва Тасев. Той е предал първия финансов модел и на прокуратурата. В момента в доклада на КЕВР цената на тази централа за следващия период е определена на 14,01 ст. за квтч, а на другата американска - “Контур Глобал Марица-изток 1” - на 10,8 ст. Намалението е постигнато преди месец със споразумението за свиване на 14% от разполагаемостта за годините, в които действа договорът и на двете централи. Срещу това трябва да се платят дълговете на НЕК към двете компании, които бяха към 800 млн. лв. Но да се върнем към началото. “3-С Мавриций” продава дела си на американската АЕS. Според споразумението централата трябва да е готова през 2006 г. През това време обаче идва сривът на енергийната компания “Енрон” в САЩ, което се отразява сериозно и на акциите на AES. Затова според Тасев инвестицията се забавя, докато се успокоят нещата. На 22 юни 2005 г., по време на тройната коалиция, правителството дава писмо за държавна подкрепа за проекта. Основните части в него са записани дори във финансовия отчет на централата за 2014 г. Писмото най-общо гарантира въздържане от действия, които могат да попречат на НЕК да изкупува тока от централите, гаранция, ако НЕК бъде закрита или обявена в несъстоятелност. Тогава друго дружество или дружества незабавно трябва да поемат задълженията. Има също гаранция, ако НЕК бъде приватизирана. Тогава новият собственик трябва да продължи да изкупува тока. Според шефа на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев най-сериозното нещо е договорът за особен залог от края на 2005 г., с който се обезпечават месечните плащания на НЕК към централата. НЕК залага свои вземания от “ЕВН България Електроснабдяване”, “ЧЕЗ България Електроразпределение” и “Енерго-Про” (тогава са били с други имена), тоест залагат се сметките за ток. Апропо - за това първи писа “24 часа”. И при другата централа - “Контур Глобал Марица-изток 3”, нещата са огледални. Пак на същата дата - 13 юни 2001 г., НЕК подписва договор с “Ентърджи” за рехабилитацията на “Марица-изток 3”, но дяловете са 73% на американската компания и 23% на българската. Инвестицията е пак срещу задължително изкупуване на еленергията от НЕК. По-късно “Ентърджи” продава дела си на италианската “Енел”, която пък го препродава след няколко години на “Контур Глобал Марица-изток 3”. И там са заложени като гаранция сметките за ток на домакинствата. 15-те години започват да текат от 2011 г. и за двете централи. Разликата според проф. Тасев, е, че при “Марица-изток 3” финансовият модел не е променян и затова цената е по-ниска. Според споразуменията НЕК плаща още квотите от парниковите емисии и на двете централи. За бъдещия ценови период те са 129,89 млн. лв. Пак НЕК ще плаща и петте процента вноска, която, след промяната в Закона за енергетиката ще дължат всички производители на ток. Според експерти в енергетиката договорите трудно могат да бъдат развалени.
Източник: 24 часа (07.07.2015)

Вече само от НЕК зависи задействането на новата цена на тока от "Ей И Ес Гълъбово" Всички 24 банки-кредиторки на построената нова въглищна мощност "Ей И Ес Гълъбово" на мястото на старата ТЕЦ "Марица Изток 1" вече са одобрили проекта на споразумение между НЕК и американската компания "Ей И Ес - 3С Марица Изток 1” за намаляване на цените по дългосрочния договор за изкупуване на електроенергията до 2026 г., съобщиха от дружеството в понеделник. Предоговорените цени са подкрепени и от Европейската банка за възстановяване и развитие, Световната банка и агенциите за експортно кредитиране на Франция и Германия. Така, за да влязат в сила с 14 на сто по-ниските тарифи за разполагаемост на мощностите, трябва само НЕК да погаси дължимите 220 млн. евро за изкупен в предишни години ток. Не е ясно обаче кога това ще стане възможно, след като все още нищо не е направено за осигуряването на финансиране за силно закъсалата с парите държавна компания, за да може тя да се издължи не само към "Ей И Ес Гълъбово", но и към другата американска ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3", с която бе сключено в началото на април подобно споразумение за намаляване на цената на тока й при същите условия. Така НЕК трябва да извади накуп близо 800 млн. лв., за които стана ясно, че собственикът й – "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) ще търси заем. Според различни изявления на холдинга и енергийното министерство се обсъждат различни варианти за кредита, който може да е както облигационен, така и синдикиран, като се търси опция за спешно мостово финансиране, за да може да се платят парите на американските централи и отстъпкатада време в сила. "Продължаваме да работим по осигуряването на финансиране за НЕК", заявиха в отговор на въпрос на Mediapool от Министерството на енергетиката. Което означава, че едва ли има шанс в оставащите три седмици до началото на август да влязат в сила новите цени на американските ТЕЦ, каквото беше намерението на правителството и на Комисията за енергийно и водно регулиране, изчислявайки колко ще струва токът за бита, за да намалят максимално поскъпването му. Изменението на договора допринася за усилията на българското правителство да преструктурира и реформира енергийния сектор, заяви изпълнителният директор на "Ей И Ес България" Оливие Маркет. По думите му, намаляването на цената за разполагаемост с 14 процента на централата, веднага след като й бъдат изплатени всички просрочени задължения. ще спести на НЕК около 50 млн. лв. годишно или общо 550 млн. лв. до края на дългосрочния договор, изтичащ през 2026 г. "Намалението на нашите цени, заедно с пакета законови мерки, целящи финансовото стабилизиране на НЕК, са правилните стъпки за разрешаване на трудностите в енергийния сектор", заяви Маркет. Той допълва, че дългосрочният договор не е пречка за либерализирания енергиен пазар и европейският опит показва, че има много пазари, на които подобна формула работи успешно. "Ние сме част от решението на проблемите, които енергийният сектор изпитва в момента, и ще продължим да подкрепяме желанието на правителството за дълбоки и мащабни реформи", каза оше шефът на "Ей И Ес България".
Източник: Класа (14.07.2015)

Българският енергиен холдинг (БЕХ), който обединява десетте основни държавни енергийни дружества в страната, няма да внесе дивидент в националния бюджет за 2015 г., а със средствата вероятно отново ще бъде увеличен капиталът му. По този начин държавата ще подпомогне БЕХ, който се готви да вземе заем за 650 млн. евро и да емитира облигации на същата стойност, с което финансовата му задлъжнялост значително ще нарасне. Това става ясно от отговорите на постъпилите запитвания във връзка с публикуваната на 3 септември покана за участие в конкурс за избор на финансираща институция за предоставянето на заем, който ще бъде използван за покриване на задълженията на Националната електрическа компания към двете американски централи – "Ей И Ес ЗС Марица-изток 1" и "КонтурГлобал Марица-изток 3". Te са в размер на приблизително 900 млн. лв., но с останалите средства холдингът има намерение да покрие задълженията на НЕК към други производители, както и да подобри финансовата си ликвидност. За намирането на средствата холдингът обяви процедура и за избор на финансов консултант, който да емитира облигации на същата стойност и да предостави мостово финансиране. В края на миналата седмица енергийният министър Теменужка Петкова съобщи, че големи банки вече са заявили интерес да кредитират БЕХ. Капиталът на БЕХ беше увеличен в края на юли с близо 240 млн. лв. със средствата от индивидуалната печалба за 2104 г. с решение на министъра на енергетиката. С това увеличение капиталът на дружеството стана общо 3.188 млрд. лв. На консолидирано ниво обаче дружеството реализира загуба за миналата година в размер на 274 млн. лв., което е увеличение от 13 пъти спрямо 2013 г. През 2014 г. БЕХ плати на държавата само 20.508 млн. лв., тъй като с постановление на Министерския съвет беше решено, че отчисленията към бюджета ще бъдат 70% от консолидираната печалба. Така с останалите средства от индивидуалната печалба беше увеличен капиталът му. Финансова стабилност? Основните въпроси, от които потенциалните банки - кредиторки на Българския енергиен холдинг (БЕХ), се интересуват, са финансовата стабилност на държавната мегаструктура и подкрепата от страна на държавата. Сред конкретните въпроси към БЕХ са дали държавата ще предостави гаранция за заема. От холдинга обаче посочват, че към настоящия момент няма такава и офертите трябва да са на необезпечена основа. За първи път официално това беше съобщено от министъра на енергетиката Теменужка Петкова през август пред журналисти. Основният проблем за предоставянето на гаранцията е, че държавният бюджет за 2015 г. не е предвидил такава. Потенциалните кандидати в процедурата се интересуват и как държавата ще гарантира, че общото финансово състояние на БЕХ ще се подобри. Отговорът на холдинга е, че това може да се гарантира от последните законодателни промени, които бяха приети. Едно от тях е задължението производителите на електроенергия да внасят 5% от приходите си във фонд "Сигурност на електроенергийната система", както и орязването на плащанията за енергията по преференциални цени. От БЕХ все пак посочват, че все още е много рано да се отчете икономическият ефект от ценовото решение на регулатора, което влезе в сила от 1 август. Банките се интересуват и от кредитния рейтинг на БЕХ, който през март тази година беше намален от международната рейтингова агенция Fitch с една степен до BB, а перспективата беше променена на отрицателна най-вече заради нарасналия дефицит в Националната електрическа компания (НЕК). От БЕХ очакват прегледът на агенцията за средата на годината да бъде публикуван на 18 септември. Делата на Европейската комисия (ЕК) срещу БЕХ заради съмнения за злоупотреба с господстващо положение на газовия пазар и това на руската "Атомстройекспорт" срещу НЕК за 1 млрд. евро заради проваления проект "Белене" очаквано също интересуват банките. От БЕХ обаче отказват да дадат повече информация за техния ход. Резултатите от второто обаче се очакват скоро, а ако НЕК загуби, това със сигурност няма да повлияе добре на пласирането на облигационната емисия. От отговорите на БЕХ става ясно също, че заемът трябва да бъде усвоен до първата половина на ноември. Причината за бързането е, че условията по споразуменията между НЕК и двете американски централи за предоговаряне на дългосрочните им договори (едно от които е изплащането на задълженията на НЕК) трябва да бъдат изпълнени до края на ноември. Специално в споразумението с "КонтурГлобал" дори има клауза, която предвижда неговото автоматично разваляне, ако НЕК не се изплати до края на ноември. Изпълнителният директор на компанията Гари Лесли дори коментира през миналата седмица, че има опасност от недостиг на въглища и електроенергия, ако НЕК не се издължи на двата американски теца до 30 ноември. Вече има заявен интерес от банки Има заявен интерес от големи банки да отпуснат кредита, с който НЕК ще може да разплати задълженията си. Това заяви в събота в Бургас министърът на енергетиката Теменужка Петкова, цитирана от БНР. "В момента, в който тези средства се влеят в сектора, това ще отпуши системата, ще даде възможност мините да се разплатят със своите доставчици, да покрият свои други задължения, да извършат инвестиционни разходи, които са изключително важни за сектора. И се надявам нещата да добият едно положително развитие. Надявам се до месец–месец и половина да имаме резултат от процедурата, която Българският енергиен холдинг провежда. Да ни бъдат предоставени условия, които са най-изгодни, така че да не се допуска оттук нататък по-голямо финансово натоварване на системата от това, което всъщност тя може да понесе", обясни Петкова.
Източник: Капитал (14.09.2015)