Държавата ще изгражда Wi-Fi мрежа по морските пристанища за 6 млн. лева Държавата ще изгради безжична интернет мрежа по морските пристанища за 6 млн. лева без ДДС. Проектът ще обхване портовете и терминалите във Варна, Бургас, Балчик, Леспорт и Несебър. В началото на февруари държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ) обяви обществена поръчка, с която трябва да се предостави безплатна Wi-Fi зона за всички, които ползват черноморските пристанища. Очакванията на държавното дружество са, че този проект ще се финансира по европейската оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" от новия програмен период 2014 - 2020 г. Спорен момент обаче е, че държавата ще направи инвестиции в инфраструктура на отдадени на концесия терминали. Това са концесионираните терминали на пристанище Бургас, които се оперират от "БМФ Порт Бургас" на братята Георги и Кирил Домусчиеви; пристанищата на север - Леспорт и Балчик, които се държат от холдинга "Химимпорт"; петролния терминал Росенец, където концесионер е рафинерията "Лукойл-Нефтохим Бургас", и морската гара в Несебър, която беше дадена на концесия на акционерното дружество "Водмар", където 50% дял от капитала държи свързаната с Делян Пеевски "Водстрой 98", която би имала голяма полза да може да предостави подобна услуга. От Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" коментираха, че системата им обхваща толкова много концесионирани пристанища, с "тя е насочена към корабния трафик и към подобряване на услугите, предлагани на плавателните съдове", т.е. не към докерите, които отговарят за обработката на товарите. "Организацията по посещението на кораба е наша задача. Цялата информация минава през нас. Навигацията е наша. Ние водим кораба. Така просто надграждаме услугите, които предоставяме", допълват оттам. Тъй като ДП "Пристанищна инфраструктура" отговаря само за пристанищата с национално значение, извън проекта за Wi-Fi ще останат регионалните като двете пристанища на Цветелина Бориславова в североизточната част на Бургаския залив например. Според публикуваната обществена поръчка на държавното предприятие трябва да се изгради безжична мрежа в осем обекта. Това са държавните терминали Бургас-изток, Варна-изток и Варна-запад и концесионираните Бургас-изток 2 и Бургас-запад, Росенец, Варна-изток, Варна-запад, Балчик, Леспорт и Несебър. Така се получава, че в пет от осемте пристанища се инвестира във вече отдадена на концесия инфраструктура. Новата инфраструктура ще предоставя връзка както на служителите на портовете, така и на пътниците и морските екипажи на акостиращите кораби. Според Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), което е принципал на държавното дружество, целта на проекта е да помогне да се намали използването на хартиени документи и подобряване на качеството на обслужване на клиентите. Мрежата трябва да послужи на корабите за получаване на директна информация от системите, които обслужват морския транспорт в страната. Първоначално сумата на поръчката от 6 млн лв. без ДДС за изграждане на Wi-Fi се стори доста висока за представители на бранша. Заради многото съпътстващи дейности обаче е трудно да се даде еднозначен отговор дали е скъпа. Проектът включва изграждане на нова оптична и захранваща инфраструктура около пристанищата, сървъри и системи за наблюдение на мрежата и др. - включително обучение и поддръжка. От транспортното министерство коментират, че където е невъзможно да се прокарат оптични кабели, ще се ползват радиорелейни станции. Цени за подобно оборудване на едро трудно могат да се намерят, отделно и може да има големи вариации в стойността. Всичко това затруднява се направи по-пълна оценка за цената само на базата на обявлението на поръчката. От транспортното министерство допълват, че прогнозната стойност е изчислена на базата на различни анализи, включително финансов и този на приходите и разходите за осъществяване на проекта.
Източник: Капитал (24.02.2016)

Транспортният министър спря поръчки за над 45 млн. лв. Министърът на транспорта, информационнните технологии и съобщенията Ивайло Московски е спрял 2 обществени поръчки, научи „Монитор“. Едната е за доставка на релси за Националната компания „Железопътна инфраструктура“ /НКЖИ/ за 45 млн. лв. Според експерти от компанията това няма да повлияе на изпълнението на проектите, финансирани от Евросъюза, за модернизация на жп линиите по протежение на европейските транспортни коридори. Те са реконструкция на линиите Пловдив-Бургас, Септември-Пловдив, София-Драгоман и София – Септември. Спирането на поръчката за релсите ще се отрази на ремонтната програма на НКЖИ, финансирана с пари от държавната хазна и със собствени средства на ведомството. Вторият спрян проект е на ДП „Пристанищна инфраструктура“. Той е за безжична система за корабоводене, поясниха от транспортното министерство.
Източник: Монитор (17.03.2016)

С 3 млн. лв. ще бъде цялостно ремонтиран Морският дом във Варна Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”(ДППИ) ще инвестира 3 млн. лв. собствени средства в цялостна реконструкция на т. нар. Морски дом – затворената в момента сграда на бившия Дом на транспортните работници. В момента приключва работата по проекта, съобщи за в. „Черно море” Румен Арабаджиев, директор на териториално поделение ”Пристанище Варна” към ДППИ. Преди време е направен частичен ремонт на предното тяло и там сега се помещава агенция „Морска администрация”. По-голямата част от сградата (второ и трето тяло), която включва голяма кинозала и прилежащи помещения, е затворена от дълги години поради липса на средства за капиталов ремонт. Сградата е в активите на ДППИ със статут на публична държавна собственост и миналата година беше включена в инвестиционната програма на дружеството. Имало е забавяне на проектирането заради проблеми с високите подпочвени води, но вече е намерено инженерно решение чрез съвременни способи за дрениране на водата. Това ще позволи изграждането на подземен паркинг. Ще бъде спазено архитектурното изискване сградата външно да не бъде променена. Предстои получаването на разрешително за строеж и избор на изпълнител.
Източник: Инвестор.БГ (22.03.2016)

Шест проекта от България търсят финансиране през портала на ЕС за инвестиции Шест проекта от България са публикувани на специалния портал за инвестиции на Европейския съюз (ЕС), който беше стартиран в сряда. Порталът е един от елементите на Плана Юнкер. Основната му цел е да свързва организатори на проекти и инвеститори от ЕС и извън съюза. Един от публикуваните проекти е за интермодалния терминал на Пристанище Варна. Като дата за започване на проекта е посочен 1 април 2019 г., а очакваната стойност – малко над 432 млн. евро. Има два идейни проекта за изграждането на интермодалния терминал. В момента се работи по подробния устройствен план на за гаровата зона на пристанището във Варна. След това ще се пристъпи към разработването на техническия проект за строителството. Проектирането се осъществява със средства на Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“, а за реализирането на проекта ще се търсят средства от ЕС или заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), става ясно от анотацията. Друг публикуван проект от България е за международен център, който да обслужва фирмите от „Пътя на коприната“ от Азия към Европа и обратно. Проектът е на „Димтеос“ ЕООД, намира се в Хасково и се оценява на малко над 19,8 млн. евро. Компанията си е осигурила частично финансиране в размер на близо 2,6 млн. евро. В анотацията се посочва, че фирмата е изкупила терени от повече от 100 собственици и ги е консолидирала в един парцел с площ от над 90 хил. кв.м. Осъществени са процедурите по промяна на статута на земята и получаване на разрешително за строеж, изградена е и инфраструктура. Проектът е приоритетен за община Хасково. Финансиране се търси и за два проекта на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) – за далекопровода Добруджа – Бургас и подобно съоръжение между „Марица-изток“ и Пловдив. Общото финансиране за двата проекта е за над 171 млн. евро. За първия далекопровод е осигурено минимално финансиране в размер на 1% от необходимата инвестиция, докато за втория осигурените средства достигат 40% от стойността на проекта. Другите два проекта са международни с участие на България. Единият – Eastring, е за газова инфраструктура и предвижда изграждането на връзка между интерконектора на Словакия и Украйна с транзитния газопровод от Украйна към Унгария, Румъния и България. Стойността на проекта е малко над 2 млрд. евро. Другият проект е съвместен между Гърция, България, Италия и Турция и е свързан с изграждане на международна хидропланна мрежа. Стойността му е 50 млн. евро.
Източник: Инвестор.БГ (03.06.2016)

Проектът за строителство на нов интермодален терминал във Варна ще струва 432.5 млн. евро. Това става ясно от информацията, публикувана на сайта на Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура". Проектът е наречен Varna Connect, а през сайта на Европейската комисия той вече е достъпен за инвеститори от цял свят. Според публикуваната информация дълбочината на предвидените пет корабни места ще бъде 12.5 м, а терминалът трябва да осигури качествено нови логистични възможности за претоварване на товари между трите вида транспорт - морски, железопътен и автомобилен. Предвидено е строителството да започне на 1 април 2019 г., а собствеността върху активите на терминала ще може да бъде и смесена.
Източник: Капитал (03.06.2016)

Новото пристанище на Варна След няколко фалстарта и ожесточени спорове, продължили повече от десет години, проектът за ново пристанище във Варна е реанимиран отново и вече търси инвеститори през Европейския портал за инвестиционни проекти. Проектът си има цена и дори дата за изпълнение. Става дума за съвършено нов пристанищен комплекс, чието строителство трябва да започне на 1 април 2019 г. и ще струва 432.5 млн. евро. Целта му е да изведе тежкия товарен трафик от централната част на града и в същото време да привлече повече бизнес. Това е и един от проектите, с които България ще се опита да спечели европейско финансиране по Плана за инвестиции в Европа, обещан от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, известен като плана "Юнкер". Няколко вродени дефекта обаче поставят под въпрос не само реализацията, но и бъдещето му. Проектът, наречен Varna Connect, беше официално представен още през есента на миналата година. Негови възложители бяха Министерството на транспорта, Национална компания "Железопътна инфраструктура" и Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", което осигури и бюджета за проектиране в размер на близо 8.8 млн. лв. Проектът, изработен от българско-холандския консорциум "Енергопроект - Роял Хасконинг", предвижда на северния бряг на Варненското езеро, близо до гетото "Максуда" в Южната промишлена зона на града, да бъдат изградени пет корабни места с дълбочина 12.5 метра и нова логистична инфраструктура за обработка на товари между трите вида транспорт - морски, железопътен и автомобилен. "Терминалът ще се развива на две териториални зони, обясни Ангел Забуртов, изпълнителен директор на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Първата обхваща т.нар. кейов фронт, складовите площи и нова товарна гара заедно със съответните сервизни и помощни стопанства, които ще обслужват железопътната част от проекта. Новото пристанище ще включва три нови терминала - контейнерен, зърнен и за генерални товари. "Изграждането на интермодалния терминал във Варна е от стратегическо значение не само за града и за България като цяло, но и за Европейския съюз. Самата идея за създаването му в района на Варна се основава на ревизираната политика за изграждане на Трансевропейската транспортна мрежа", твърди Забуртов. Сериозната стойност на проекта налага да бъдат търсени различни източници на финансирането му. "Не изключваме комбинацията от финансиране със средства от националния бюджет, европейски програми и частни инвеститори, каза Забуртов. Към момента се проучват такива възможности, включително и чрез заем от Европейската инвестиционна банка. Подадено е и искане за подкрепа от Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси, който също е част от плана "Юнкер". Дебатът около идеята за строителство на ново пристанище във Варна продължава повече от десет години. В него мненията "за" и "против" са в радикален конфликт и са съсредоточени основно върху позиционирането на бъдещия проект. Още през март 2007 г. тогавашното Министерство на транспорта обяви, че с Японската банка за международно сътрудничество (JBIC) е договорено финансиране от 175 млн. евро за строителството на терминали за обработка на контейнери в Бургас и Варна. От тази сума Варна трябваше да получи около 90 млн. евро., а Бургас - 65 млн. Три години по-късно обаче първият кабинет "Борисов" отказа заема, като мотивира решението си с "невъзможност Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" и "Пристанище Бургас" ЕАД да обслужват кредита". Но според неофициалната версия за отказа до него се е стигнало заради категоричната позиция на варненското лоби в тогавашния парламент контейнерен терминал да бъде изграден само във Варна. Вторият вариант бе лансиран от бившия министър на транспорта в правителството на Пламен Орешарски Данаил Папазов по времето, когато той беше все още изпълнителен директор на "Пристанище Варна". Идеята му предвиждаше контейнерният терминал да бъде разположен на т.нар. остров между стария и новия канал "Море - езеро". Както тогава, така и сега този вариант е оценяван от членове на Варненската морска камара като по-удачен от избрания за строителството на интермодален терминал край гетото "Максуда". Аргументите в негова полза бяха, че той "заобикаляше" две конфликтни точки - канала "Море - езеро" и Аспаруховия мост, които заради недостатъчната си дълбочина и височина се оказват препятствие пред голямотонажни контейнеровози. В крайна сметка този проект също беше отхвърлен заради прекалено високите разходи за преместването на петте флотски поделения, дислоцирани на "острова", а обработката на контейнери бе прехвърлена на пристанище "Варна-изток". Докато този спор течеше, липсата на ново и модерно пристанище изхвърли Варна от конкуренцията на големите контейнерни терминали в Черно море. В края на 90-те години оборотите на пристанищата в Констанца и Варна са били съизмерими - малко под 100 хил. 20-футови контейнера годишно. В момента заради модерната си инфраструктура Констанца обработва над 1.8 млн. контейнера. В същото време статистиката на пристанище Варна за миналата година показва, че там са обработени не повече 140 хил. контейнера. На форум в Китай миналата година българската страна предложи пристанището в Русе и заедно с терминал във Варна на концесия. Тогава обаче специалисти обясниха за "Капитал", че предимствата са на страната на румънското пристанище заради вече изградената и работеща магистрална и жп връзка с Букурещ, а оттам - и с транспортен коридор номер 4. Така заради липса на далновидност варненското пристанище вече е обречено да остане сред малките в Черно море по отношение на контейнерните превози, твърдят от Морската камара във Варна. Според нейни членове сега дори и изграждането на новия интермодален терминал няма да промени радикално нещата. По тази причина за него трудно ще бъде намерен частен инвеститор. Още повече че Турция също поднови своите пристанища, в момента и Грузия довършва голям проект."Реализацията на проекта за интермодален терминал трябва промени Варна за десетилетия напред. Личното ми мнение обаче е, че "Максуда" не е удачно място за неговата реализация", казва председателят на варненската Морска камара кап. Богдан Богданов. Така, висящ около целия проект, остава важен въпрос: Защо въпреки аргументите на бизнеса и очевидните недостатъци за нов пристанищен терминал в общия устройствен план на Варна бе отреден именно въпросният терен близо до "Максуда"? Един от вероятните му отговори дават съвпаденията в собствеността на компаниите, изработили общия устройствен план на Варна и проекта на бъдещия интермодален терминал. Офертите, подадени в конкурса за изработване на проекта, наречен Varna Connect, бяха отворени на 8 септември 2014 г. - в последните дни от работата на тогавашното служебно правителство. От общо седем участника във финалната тройка попаднаха "Консорциум Нирас Транспроект", "ИМТ Варна дивелъпърс" и "Консорциум Енергопроект - Роял Хасконинг". За краен победител бе излъчен последният кандидат. Справка в Търговския регистър показва, че участници в "Консорциум Енергопроект - Роял Хасконинг" са компанията "Хасконинг Нидерландия" и "Енергопроект", свързана с кръга от компании около "Химимпорт" и Централна кооперативна банка. В началото на юли 2012 г. в сила влезе новият общ устройствен план на Варна. Въпреки акта на окончателното му приемане развитието на Варна, трасирано в него, остава спорно и до днес. Автор на този проект, възложен от бившия кмет на града Кирил Йорданов, е дружеството "ТПО - Варна - ЦППБО", свързано отново с "Химимпорт". През последните години с интересите на същия бизнес кръг бяха свързани и множество спекулации около собствеността на терени в района, където би трябвало да бъде изградено новото пристанище. "В лично качество аз също не съм сред най-големите поддръжници на този вариант (на терминала - бел. ред.)", признава и Ангел Забуртов. Но той е предвиденият както в общия устройствен план на Варна, така и в Генералния план за развитие на пристанище Варна. На определения терен няма реституционни претенции, собствеността му е изчистена, изборът на мястото е минал през обществено обсъждане. А това означава, че по принципа Majority Rules (от англ. - правила на мнозинството) съм длъжен да му се подчинявам", допълва изпълнителният директор на "Пристанищна инфраструктура".
Източник: Капитал (20.06.2016)

Транспортното министерство пак подготвя концесия на пристанище "Видин-център" Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията отново ще се опита да отдаде на концесия пристанищния терминал „Видин-център“. За концесията на пристанището се говори още от 2012-2013 г. В момента министерството, съвместно с община Видин, подготвя необходимите анализи. Ако се обоснове целесъобразност и законосъобразност на концесията, ще се стартира и процедурата. проектът за интермодалния терминал във Видин пак ще бъде подаден за финансиране по Механизма за свързване на Европа (Connecting Europe) през септември, когато започва нова фаза по набиране на проекти. Проектът беше подаден при втората фаза, но не беше одобрен. Mоже се да разчита на 85% финансиране, а за съфинансирането Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ има готовност.
Източник: Инвестор.БГ (04.07.2016)

ДП "Пристанищна инфраструктура" инвестира над 6 млн. лв. в управленска информационна система Последните няколко години работата на ДП ПРистанищна инфраструктура е свързана с реализацията на проекти за внедряване на информационни технологии, акцентира нейният Генерален директор Ангел Забуртов, по време на представянето на новия проект за интегрирана информационна система (ИИС) за планиране и управление на ресурсите на ДППИ. Първо са реализирани успешно проектите VTMIS "Информационна система за управление на трафика на плавателни съдове", BULRIS "Речна информационна система в българската част на река Дунав" и ГИС "Географска информационна система", отбеляза той. Приключва и внедряването по проект "Мониторинг и информационна система за Черно море". Предприятието вече има идеи и за други проекти за управление на пристанищата, които възнамерява да реализира, допълни Забуртов. Настоящият проект цели внедряване на информационна система в ДППИ за модерно и ефективно управление на ресурсите на предприятието като предпоставка за повишаване на ефективността му. Част от задачите са свързани с подпомагане планирането и разработването на инвестиционни проекти и ускоряване изпълнението на проекти в настоящия и в следващия програмен период на ОПТТИ 2014-2020 г.
Източник: Строителство Градът (29.07.2016)

Променя се тарифата за пристанищните такси Министерският съвет одобри промени в Тарифата за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура". Основните изменения са свързани с финансовото обезпечаване на поддръжката на средствата за навигационно осигуряване, каналите и пристанищната акватория. Това е свързано със задължението на държавното предприятие да осигурява достъп във всички случаи до пристанищата за обществен транспорт с регионално значение, яхтените, рибарските и пристанищата със специално предназначение. Въвеждат се такси за събиране и обработване на отпадъци от корабоплавателната дейност във връзка с привеждането на националната правна уредба в съответствие с международното и европейско право. Актуализират се тарифите за канална такса на база направен анализ на приходите и разходите на ДП „Пристанищна инфраструктура" за драгажни и други свързани дейности. За стимулиране на ро-ро корабите, посещаващи българските пристанища, и привличането на нови товаропотоци са предвидени облекчения с новата тарифа за пристанищни такси.
Източник: Дарик радио (21.09.2016)