България се отказва от заем за 640 млн. лв. от Японската банка Правителството започва преговори за прекратяване на споразумение с Японската банка за отпускането на заем за строителството на контейнерни терминали на пристанищата във Варна и Бургас. Решението за това беше взето на днешното заседание на кабинета на базата на анализ на транспортното министерство. Споразумението за заема беше подписано през 2008 г., а кредитът е 37 млрд. японски йени, или 640 млн. лв. по сегашния курс. Строителството на новите терминали обаче не е започнало. В момента тече гратисният период по заема, чието изплащане трябва да започне през 2015 г. Правителството обаче е решило да се откаже от него заради проблемите на "Пристанище Бургас" и държавното предприятия "Пристанищна инфраструктура" с изплащането на друг заем от Японската банка. Той е за изграждане на нов терминал за насипни товари на порта в Бургас. Размерът му е 4.3 млрд. японски йени (247 млн. лв.) и е отпуснат през 1998 г. Терминалът обаче беше построен миналата година и в момента почти няма работа.
Източник: Дневник (24.02.2011)

Държавата търси концесионер на нерентабилен терминал на пристанище Бургас Терминалът за насипни товари на пристанище Бургас-изток беше обявен официално за отдаване на концесия. Решението за откриването на процедурата беше взето преди повече от две седмици от Министерския съвет, а причината е, че съоръжението според транспортния министър Александър Цветков е нерентабилно за държавната фирма "Пристанище Бургас", която освен това погасява и заем към Японската банка, с който е построен терминалът. "Този терминал е изграден, за да обслужва металургичния комбинат "Кремиковци" и на практика, когато през 2010 г. получихме акт 16 за него, той е на практика мъртвороден и именно затова започва процедура за концесия, тъй като държавата не може да продължава да обслужва заема от Японската банка", обяснил Цветков по време на последното заседание на правителството, показва стенограмата от заседанието. Тогава заради проблемите по изплащането на кредита кабинетът се отказа от нов заем от същата банка за контейнерни терминали на портовете във Варна и Бургас. На концесия за 35 години се отдават пристанищна площ от над 419 хил. кв.м, както и инфраструктура. Бъдещият частен оператор на терминала ще има задължението да погасява частично или изцяло вноските към Японската банка по кредита, с който беше направено съоръжението. Предложението за това каква част от парите ще бъдат поети ще е и основният критерий за избор на концесионер.
Източник: Дневник (28.02.2011)

В близките дни ще бъде даден ход на процедурата за концесиониране на варненското пристанище. Това съобщи депутатът от ГЕРБ и лидер на регионалната организация на партията във Варна Павел Димитров. Предложеният от ГЕРБ вариант за отдаване на порта на концесия предвижда, всички негови терминали да бъдат стопанисвани от една компания. Срещу този вариант обаче е възразило дружеството "Солвей – Соди", собственик на содовия завод в Девня. Според противниците на идеята за общ стопанин на Варна-изток и Варна-запад, големите компании от девненската низина, чиято продукция е с експортна насоченост ще бъдат поставени на колене и ще трябва да се съобразяват с монополните условия на новия пристанищен оператор. Още преди 10 години компаниите с интерес към експлоатацията на пристанище Варна – Изток направиха клъстър, за да кандидастват за концесия на терминала в езерото, през който минава продукцията им. Процедурата обаче беше блокирана заради бездействието на няколко правителства. Сега проблемът отново се връща на дневен ред около опита да бъде спасена идеята за построяване на нов контейнерен терминал във Варна. Той трябваше да бъде финансиран с така наречения "Японски заем", с който бе обезпечено строителството на новото контейнерно пристанище в Бургас. В края на миналия месец обаче правителството реши, че заемът е неизгоден и се отказа от използването му. Според Павел Димитров, само за обслужването на транша, отпуснат за строителството в Бургас вече са похарчени около 2/3 от приходите на държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура").
Източник: Дневник (06.04.2011)

Пристанище Лом е най-пряката връзка по река-суша-море на пристанище Солун и Средиземно море с Европа. Международното му значение се допълва от възможността да приема транзитни товари от и за Македония от европейските държави по река Дунав, а чрез канала Рейн-Майн-Дунав всички водни маршрути от Северно море достигат до пристанище Лом. Това определя международното му значение и бъдещото му развитие. Пристанище Лом вече излиза от кризата, която намали товарите и паркира много кораби по световните пристанища. 430 255 тона са обработените товари през 2010 г., докато през 2009 г. те са били 358 312 т. Вече се преодолява силният спад на насипните товари след спирането на металургичния комбинат "Кремиковци", като през 2010 г. през порта са минали 387 668 тона, при 308 871 тона през 2009 г. При това се забелязва трайна тенденция на увеличение на зърнените храни, като през 2010 г. те са 118 614 т. при 58 723 т. през 2009 г. и 25 073 т. през 2008 г. Интересно е и увеличението при изкуствените торове - през 2009 г. са обработени 2000 тона, а през миналата година - 12 307 тона, които са повече и от предкризисната 2008 г. - 9895 тона. Тази промяна в структурата на товарите и международните тенденции за даване на приоритет на водния като най-екологичен транспорт изисква гъвкавост в мениджмънта при планиране развитието на порта. Необходими са инвестиции в инфраструктурата, модернизация и специализация на терминалите. Разположен на около 160 км от София, на десния бряг на река Дунав, Пристанищен терминал Лом е част от пристанище за обществен транспорт с национално значение. Записан е в регистъра на пристанищата в България с предназначение - обработка на генерални и насипни товари, обслужване на пътници и корабно снабдяване. Има национално значение като неразделна част от българската и трансевропейската мрежа за комбиниран транспорт по река Дунав. Операторът на терминала, държавната компания "Пристанищен комплекс - Лом" ЕАД, предлага пристанищните услуги - товарене, разтоварване, подреждане, съхраняване, мерене, укрепване и разкрепване на товари, вътрешно пристанищен превоз, снабдяване на корабите с вода, телефон, електрическа енергия и др. Разполага с 22 портални крана с товароподемност между 5 и 20 т, с мобилен кран, вилкови повдигачи, трактори, ремаркета и автотоварачи. На терминала са изградени открити и закрити складове, както и временен склад под митнически контрол тип "А" в съответствие с изискванията на Закона за митниците. Пристанищният терминал се състои от 5 кея. Извършеното одълбочаване на вътрешния водоем "Лимана" гарантира безпроблемна обработка на корабите на четирите претоварни кея с 10 корабни места и при екстремно ниски нива на река Дунав. Важността на Пристанище Лом за транспортната инфраструктура на страната определя разполагането на териториални поделения на ИА "Морска администрация" и ДП "Пристанищна инфраструктура ", ГКПП, Гранична полиция, Агенция "Митници", корабни агенции, спедитори и превозвачи в град Лом.
Източник: Стандарт (14.04.2011)

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отмени решение на държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" по обществена поръчка за изграждането на информационна система за управление на трафика по черноморското крайбрежие. Поръчката е на прогнозна стойност 3 млн. лв. и според възложителя трябва да бъде спечелена от консорциум "Скортел-Транзас". Класираният на второ място участник консорциум между българската "Балкантел" и естонската "Сибернетика АС" е обжалвал избора, с мотива, че точките на победителя са неправилно изчислени. Според жалбоподателя при оценяването на техническото предложение комисията е присъдила повече точки на "Скортел-Транзас" и неоснователно е занижила тези на класирания на второ място консорциум. От "Пристанищна инфраструктура" са обяснили пред КЗК, че част от офертата на българо-естонския консорциум е била неясна и за това той е получил по-малко точки. От антимонополния орган обаче смятат, че оценката е сгрешена и трябва да се направи наново.
Източник: Дневник (19.04.2011)

Месец и половина след смяната на министъра на транспорта Александър Цветков със заместника му Ивайло Московски започнаха рокади в дружествата, подчинени на транспортното ведомство. С нови директори са холдинг "Български държавни железници" (БДЖ) и "Летище София" ЕАД. Промени има в управителните съвети на предприятието "Пристанищна инфраструктура" и на Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), където има и нов зам.-директор. Освободените бяха назначени от предишния министър Цветков. С ускоряване на реформите в БДЖ, подобряване на финансовите резултати и на качеството на услугата Московски мотивира освобождаването на директора на БДЖ Пенчо Попов и назначаването на негово място на Йордан Недев. Попов оглави дружеството през октомври 2009 г., като работеше там и преди това. За разлика от него Недев е външен за системата. Той беше част от екипа на консултантската компания MMD Partners. Работил е в българския офис на германската консултантска компания Roland Berger. Завършил е London Business School, Великобритания, и стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Пред "Дневник" Недев каза, че опитът му с железниците е от два проекта с БДЖ. Коментира, че се е съгласил да поеме поста, тъй като видял, че на най-високо ниво има работещ екип. Според него компанията, която е в лошо финансово състояние, се нуждае от реформи, за да се стабилизира. "Положението със задлъжнялостта е, меко казано, сложно", добави Недев. В момента БДЖ трудно плаща на доставчиците си. От Европейската комисия, Световната банка и правителството искат компанията да се реформира, за да работи по-ефективно, тъй като е на последните места в ЕС по производителност. Прилагането на "нови механизми в управлението, което да доведе до оптимизиране на работата и по-високи финансови резултати", ще е основният приоритет пред новия директор на "Летище София" ЕАД Веселин Пейков. Той оглавява оператора на столичната аерогара след освобождаването на Асен Танчев. Танчев пое управлението на "Летище София" преди по-малко от година. В последната година компанията намали приходите си заради навлизането на нови оператори при наземните услуги и снабдяването със самолетно гориво. Новият директор на "Летище София" Пейков работи на аерогарата от 1994 г., като до момента е заемал различни позиции. Магистър е по гражданско инженерство от института за инженери в гражданската авиация в Киев, Украйна. Проверка на "Дневник" в Търговския регистър показва, че Московски е сменил и председателя на управителния съвет на НКЖИ Орлин Алексиев с Димитър Савов. Сменен е и зам.-директорът на компанията Красимир Крачунов, който отговаряше за европроектите. На негово място се е върнал освободеният от Цветков Христо Алексиев. Той заемаше поста, докато министър беше Петър Мутафчиев, а преди това беше негов съветник. Промяна има и в управителния съвет на "Пристанищна инфраструктура". На мястото на Мирослав Миланов е назначен Владимир Тодоров.
Източник: Дневник (04.07.2011)

Министерският съвет прие решение за придобиване на оборудване, собственост на "Пристанище Бургас" ЕАД и предоставянето му за управление от държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура", съобщиха от пресцентъра на кабинета. Оборудването е купено със средства от заема, получен от Японската банка за международно сътрудничество по споразумение от 29 юни 1998 г., подписано между България и Япония, с цел изграждане на нови контейнерни терминали на пристанищата в Бургас и Варна. Поради невъзможността българската страна да обслужва заема, възлизащ на 36,932 млрд. йени (около 327 млн. евро), през февруари т.г. кабинетът реши да се откаже от неусвоения ресурс по него. Одържавеното оборудване се включва към обекта на концесията "Пристанищен терминал Бургас изток - 2", част от пристанище за обществен транспорт с национално значение в Бургас, като самото включване ще влезе в сила от датата на подписване на договора за концесия, се посочва в прессъобщението. Чрез днешното си решение кабинетът цели да обезпечи плащанията по заема към Японската банка за международно сътрудничество, без с това да се натоварва държавният бюджет, се посочва в мотивите за решението.
Източник: Инвестор.БГ (29.12.2011)