Декларация с искане за спешни инвестиции и действия от страна на държавата за възстановяване и използване на мощностите и потенциала на пристанище Бургас ще бъде изпратена до министър-председателя, председателя на Народното събрание и министъра на транспорта. Документът беше приет по време на спешна среща в общината на местни и пристанищни власти, депутати, синдикати и представители на морския бизнес. Целта й беше да се формулира единна позиция на Бургас за развитието на местния порт, който е в изключително тежко финансово-икономическо състояние заради икономическата криза. През последните години над 200 млн. лева бяха инвестирани в бургаския порт за изграждане на Терминал за насипни товари 2А и дълбоководен канал. Поради драстичното намаляване в дела на тежката индустрия у нас това капиталовложение не можа да изпълни своите цели. В тази връзка Бургас иска бърза инвестиция от около 10 млн. лв. за спешно преструктуриране на част от Терминал 2А, за да може там да се разтоварват и контейнеровози. Отделно от това градът очаква доста по-сериозни средства за строеж на новия контейнерен терминал 1А. В документа стоят подписите на кмета Димитър Николов, областният управител Константин Гребенаров, депутатите Димитър Бойчев и Иван Вълков, директорът на Пристанище Бургас Руслан Петков, Павел Маринов и Александър Александров от „Институт за регионални стратегии”, Живко Петров - Морска администрация, Стефан Нейчев - Национална компания „Пристанищна инфраструктура”, Красимир Стойчев - заместник-кмет на община Бургас и Тодор Янков – експерт по морска политика в Община Бургас.
Източник: Дарик радио (08.01.2010)

"Лев инс", чиито офиси бяха обискирани при операцията "Октопод", прави един от най-успешните си договори през есента на 2008 г. Тогава компанията печели конкурса за застраховател на Агенция "Митници" с непосилна за конкуренцията оферта. В търга участват още четири фирми. Тогавашният шеф на митниците Христо Кулишев предвидил 1,2 млн. лева за услугата. "Лев инс" обаче предлага 585 000 лв. и безапелационно печели. Това сочи справка в регистъра на Агенцията за обществени поръчки. Като победител "Лев инс" получава поръчка за сключване на 3-годишен договор за застраховка КАСКО и "Гражданска отговорност" за 304 автомобила и 4 катера по Дунав, както и недвижимите имоти на агенцията. Сградите получили застраховка "Пожар и природни бедствия". Загубилите фирми шумно оспорват процедурата, но без успех. "Имахме съмнения, че от "Лев инс" са имали предварително информация за истинската цена на имотите и автомобилите, защото в документите тя бе нереално висока", коментираха вчера участници в конкурса. "Не знам защо цената е паднала толкова много, истината е, че документите не са пред мен и не помня детайли", обясни вчера за "Стандарт" бившият зам.-директор на митниците Христо Арабаджиев. Според него в договора имало специална клауза, според която новозакупените автомобили от митниците трябвало да се застраховат в същата компания по фактурна стойност. "Договорът е чист, загубилите винаги остават недоволни", убеден е обаче Арабаджиев. По онова време той е довършил сделката, започната при предишния директор на митниците. По медиите се завъртат съмнения, че истинският лобист за сключването на сладкия договор е другият зам.-директор на агенцията - Румен Божинов, познат с прякора си Цайса. "Сега научавам за този договор за застраховане", призна вчера настоящият шеф на Агенция "Митници" Ваньо Танов.
Източник: Стандарт (15.02.2010)

Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" започна изпълнение на проекта за създаване на речна информационна система в българския участък на р. Дунав, която се казва БУЛРИС, съобщиха от министерството на транспорта. Мрежата се финансира по оперативна програма "Транспорт" и трябва да бъде завършена през 2011 г. Тръжната процедура за избор на изпълнител на БУЛРИС беше проведена на 28 декември 2009 г. Избраната компания тогава беше "Обединение БУЛРИС 2009", а сумата на подписания в средата на май договор е 13 млн. лв. с ДДС. Индикативният бюджет на мрежата е 15 млн. евро общо.
Източник: Дневник (17.05.2010)

Искаме 20 млн. евро от Брюксел за модернизация на пристанищата 20 млн. евро от оперативна програма „Транспорт” да бъдат пренасочени към модернизацията на речните и морските ни пристанища – това ще предложат през юни в Брюксел представителите на Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура”, съобщи за „Класа” зам. генералният директор на дружеството Георги Генчев. Вече е ясно, че част от европейските пари, предвидени за транспорта, няма да бъдат оползотворени, затова се обсъждат различни варианти за прехвърлянето им към един или друг инфраструктурен проект. „Пристанищна инфраструктура” предлага няколко алтернативни проекта, например за подмяна на остарялата техника, чрез която се получават сигнали от бедстващи кораби по международната система Global Maritime Distress Safety System (GMDSS). Предприятието ще иска допълнително финансиране и за подобряване на условията за плаване в портовете Русе-Изток и Русе-Запад, подобряване на условията за маневри на корабите в бургаския терминал 2А, монтирането на т. нар. гумени „отбивачи” на кейовите стени във Варна и Бургас, които осигуряват еластична връзка между обшивката на кораба и бетонния кей. Другите алтернативни проекти са въвеждането на системи за навигация през тъмната част на денонощието в портовете Бургас и Варна и за създаването на електронен кадастър на пристанищната инфраструктура. Неотдавна стана ясно, че има сериозен риск България да загуби 131 млн. евро по програма ”Транспорт”, включително заради проекта „Батин–Белене“, който трябваше да подобри корабоплаването по р. Дунав. Именно тези средства ще се пренасочат към различни алтернативни проекти. ДП „Пристанищна инфраструктура” представи проекта за речна информационна система в българския участък на река Дунав БУЛРИС. Преди дни бе подписан договорът за изпълнение на първата фаза от проекта с изпълнителя „Обединение БУЛРИС 2009” за 13,5 млн. лв. Това стана възможно, след като ВАС и КЗК се произнесоха в полза на възложителя, което позволи сключването на договор. Досега всички европейски страни са изградили системите, които помагат на корабоплаването и позволяват да се проследят товарите, „затъмнение” има само в българския участък на реката. С включването ни ще завърши изграждането на единна европейска навигационна система за реката. „Така ще привлечем допълнително товари не само от Европа, а и от Русия, тъй като от там пътуват кораби тип река-море”, коментира Георги Генчев. До края на юни изпълнителят ще представи график за работата. Информацията от системата ще е безплатна. Тя трябва да се интегрира технически със системите на другите държави. В резултат товародателите и местните власти ще знаят във всеки един момент местоположението на корабите, освен това ще се следят опасните товари. До 2013 г. България трябва да разположи станции в своя участък от р. Дунав, информацията от тях ще се контролира от речен информационен център в Русе. В момента страната ни изпълнява подобен международен ангажимент, като подава информация за корабоплаването в Черно море.
Източник: Класа (19.05.2010)

Правителството ще се откаже от изгражденето на новия контейнерен терминал край варненския квартал Максуда. При последната проведена среща с представители на Японската банка за международно сътрудничество, която трябва да отпусне пари за проекта, от наша страна е поискано средствата да се пренасочат за развитие на жп транспорта, вместо на строителството на новото пристанище. Много по-евтино ще ни излезе да удвоим капацитета на пристанище Варна - запад, отколкото да строим изцяло ново, аргументира решението шефът на държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура" (ДППИ) Евгений Москов.
Източник: Money.bg (01.06.2010)

Екипът на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” (ДППИ) представи в гр. Бургас напредъка в изпълнението на проекта ECOPORT 8, съобщиха от пресслужбата на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. По време на пресконференцията бе разяснено, че в рамките на проекта ECOPORT 8 (2009-2012) се предвижда да бъдат извършени изследвания и тестове, въз основа, на които ще се изготви база за екологично сертифициране на пристанищата, като се вземат под внимание националните нормативни изисквания, както и тези на Европейския съюз за създаването на пилотна мониторингова система. В България тя ще бъде изпробвана първо на пристанище Бургас. Проектът „Екологосъобразно управление на пристанищата от трансграничния коридор” (ECOPORT 8) е част от приоритетна ос 2 на Оперативна програма за транснационално сътрудничество в Югоизточна Европа (2007-2013). Той е одобрен за финансиране сред 1099 предложения. Индикативният му бюджет е 324 200 евро, като 85% от тях са от Европейския фонд за регионално развитие, а останалите се отпускат от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Партньори по проекта са пристанищните власти и научните институти от шест страни: Италия, Гърция, Румъния, Черна гора, Албания и България. От българска страна Държавно предприятие ”Пристанищна инфраструктура” (ДППИ) е партньор и събенефициент по проекта. Друг български партньор е Институтът по водни проблеми към БАН.
Източник: expert.bg (13.08.2010)

Индия и Китай ще извадят портовете ни от кризата Евгений Москов, генерален директор на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ) - Г-н Москов, ще спаси ли Китай черноморските ни пристанища? - Много се надявам. Във Варна премиерът Бойко Борисов абсолютно точно посочи основния проблем на нашите пристанища - малкия обем товари. А товарите са малко по две причини. Първата е кризата в икономиката и предизвестеният крах на "Кремиковци", поради който пристанищата Бургас и Лом забуксуваха и се наложи държавата да поеме техни основни задължения. Става дума както за крайно необходимите инвестиции, които бюджетът задели за тях, така и за изплащането на държавно гарантирания заем към Японската банка за международно сътрудничество (JBIC), който беше отпуснат преди 11 г. за изграждането на новия Терминал 2А в Бургас. Така че привличането на големи товародатели от Китай, Индия, Русия и други страни извън ЕС, за чиито стоки пристанищата ни могат да се превърнат в широко отворени врати към Общността не само ще замени загубените товари на "Кремиковци", но и ще генерира допълнителни. Затова нека китайските товародатели нека заповядат. Втората причина за ниския товарооборот на пристанищата е технологичната им изостаналост. И тук премиерът отново е прав - с привличането на големи товародатели и сключването на договори за публично-частно партньорство с тях нашите портове не само ще се разширят, но и модернизират. Това ще ги направи привлекателни пред основните конкуренти Констанца и Солун. Защото, докато през последните 15-16 години Констанца и Солун привличаха огромни инвестиции и се развиваха, ние взехме само един заем от JBIC, за да изградим специален терминал за насипни товари 2А в Бургас. И то само за едно предприятие, за което и децата знаеха, че няма никакво бъдеще - а именно "Кремиковци". - Как се справяте с изплащането на японския заем за този терминал? - Изключително трудно. Днес (б.а. - вчера) у нас пристига мисия на JBIC, за да анализира бъдещето на Терминал 2А. След фалита на "Кремиковци" той работи с под 1/3 от капацитета си, което затруднява изплащането на заема. През 2А преминават едва 2.5 млн. тона товари. Те са 60% от товарооборота на порт Бургас, но формират едва 14% от приходите на пристанището. Сега японците идват да проверят нещо, което аз им казах, че би трябвало да са проверили преди 3-4 години, когато и на децата им беше ясно, че "Кремиковци" заминава на кино. Японците ще търсят варианти за привличане на транзитни насипни товари или за трансформирането на 2А в терминал за генерални товари или контейнери. - Но нали със същата JBIC преди две години подписахме втори договор за кредитиране изграждането на два контейнерни терминала във Варна и Бургас? Защо не усвояваме втория заем? - Именно защото заемът отново е от JBIC. Тъй като една и съща банка отпуска двата заема, ако се промени предназначението на 2А в контейнерен терминал, се обезсмисля изграждането на втори такъв в Бургас. - Значи излиза, че изплащането на първия заем от JBIC бави усвояването на втория? По-точно - Бургас бави Варна, нали така? - Точно така. Лошото е, че двата бъдещи контейнерни терминала са по един проект и един заем, така че банката не може да ги раздели, тъй като договорът е бил гласуван от парламентите на двете страни. От друга страна, това е последният заем, отпуснат от JBIC на България, тъй като преговорите за него са започнали още преди да влезем в ЕС. - Но лихвите по втория заем текат, нали? - Заемът е работещ, така че от 2015 г., строили, нестроили, ще плащаме по заема. - Бихте ли припомнили на каква стойност е? - 600 млн. лева. - Защо лева, нали е в йени? - 37 млрд. йени. Проблемът е, че йената скочи и оскъпи връщането на първия заем с над 30 на сто. И вече над 14 млн. лв. от 20-те млн. лв. приходи годишно нашето предприятие плаща по първия японски заем, затова и оставаме без пари за ремонти на пристанищата. Заради курса на йената през май 2010 г. платихме по първия транш към JBIC вместо 6.2 млн. - 7.2 млн. лв. В същото време порт Бургас плаща 5 млн. лв. годишно за монтираната на 2А претоварна техника, която е специализирана само за руди за "Кремиковци" и сега на практика е безсмислена Като за да плати юнския транш от 2.5 млн. лв., порт Бургас тегли кредит. Вероятно ще тегли и за изплащането на декемврийския транш към JBIC. Затова министър Александър Цветков издаде заповед да стартира проучване за отдаване на Терминал 2А на концесия. Концесионният анализ се прави паралелно с японското проучване. Това е добър вариант, тъй като изплащането на първия японски заем ще продължи чак до 2025 г. - Къде са сръбските товари, които минаваха през Бургас? - На едно от последните заседания на Дунавската комисия сърбите ясно са декларирали, че за тях морско пристанище е Констанца. Поради това те инвестират за развитие на инфраструктурата за извеждане на товарите си до техните дунавски пристанища и оттам - до Констанца. Сърбите ни заобикалят, тъй като няма какво да предложим. Нямаме една жп връзка като хората Жп линията Русе - Варна е в трагично състояние, един вагон взема разстоянието от 200 км за два дни! Не са по-добри и останалите ни главни жп линии. - Как върви изпълнението на инвестиционната ви програма? Трябваше да обявите процедури за ремонти на Варна, Бургас и Несебър и да довършите ремонта на порт Лом. - В края на 2009 г. имахме утвърдена инвестиционна програма, но заради финансовото състояние на държавата се наложи да преоценим обосноваността на някои проекти. Например за ремонта на вълнолома в пристанище Несебър в момента се анализира дали няма да е по-добре да се отдаде на концесия, с което да се облекчи финансовият ангажимент на държавата. Поради това не беше и обявена съответната обществена поръчка. До края на годината ще възложим проектирането, за да имаме остойностен проект, така че самият концесионен анализ ще реши дали бъдещата инвестиция ще може да бъде поета от евентуалния концесионер, или не. Проблемът е, че несебърският терминал е пасажерски, което означава, че приходите от него са малки. От друга страна, вълноломът пази целия залив и поради това неговата поддръжка е ангажимент на държавата. Лошото е, че вълноломът в Несебър е скъсан и вълните заливат морската гара и брега. Но в крайна сметка при ограничения ни бюджет даваме приоритет на портовете, които обслужват товарите, т.е., които носят пари и подпомагат развитието на икономиката. Така че очакваме експертите от отдел "Концесии" в транспортното министерство да решат дали поправката на вълнолома ще е ангажимент на бъдещия концесионер, или ще се пусне обществена поръчка. При това анализът трябва да е много точен, тъй като имаме негативния опит от концесионирането на порт Лом. Преди три години към бъдещия концесионер на порт Лом беше заложено изискването за обновяване на цялото пристанище, което се оказа непосилно и концесията се провали. Тогава потенциалните концесионери правилно прецениха, че отпадането на двамата най-големи клиента - "Кремиковци" и "Стомана", ще намали драстично работата и приходите. Затова държавата сама ремонтира порт Лом. Възстановен беше южният кей, който се беше сринал, по модерна технология на "Тисен Круп", с т.нар. метална шпунтова стена, по която са изпълнени речните портове в цяла Германия. Откриването на обновеното пристанище Лом е насрочено за празника на града - 17 септември. За отбелязване е, че порт Лом вече работи добре и дори отчита печалба. Това дава надежди той да се предложи на концесия. Изобщо целта е да се ускори концесионирането на пристанищата. Като идеята е да се отдават на концесия не цели пристанища, а отделни терминали, за да бъде процесът по-гъвкав и за да не бъде блокирано едно пристанище само с един концесионер. Лошото е, че от 11 години говорим за реформа в пристанищата, а реално нищо още не е направено. Изгубено е златно време, което трябва да се наваксва с ускорени темпове.
Източник: Стандарт (31.08.2010)

Съгласно Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на България, държавата предоставя на предприятие "Пристанищна инфраструктура" новопостроения Терминал 2А на пристанище за обществен транспорт с национално значение Бургас. Това съобщиха от правителствената информационна служба. Терминалът, съоръженията и оборудването, съставляващи терминала, са придобити със средства по Договор за заем № БГ-П4 от 29 юни 1998 г. сключен между Овърсийз Економик Кооперейшън Фънд и Република България (в момента - Японската банка за международно сътрудничество). Строежът „Разширение на Пристанище Бургас", който включва подходен навигационен канал, нов източен вълнолом, терминал 2А за насипни товари, е завършен и е получил разрешение за ползване от Дирекция за национален строителен контрол.
Източник: Банкеръ (14.10.2010)

Генералният директор на държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" Евгений Москов е уволнен заради забавени стратегически проекти, съобщи пресцентърът на министерството на транспорта. Това е станало със заповед на министър Александър Цветков. За нов генерален директор на държавното предприятие е назначен Георги Генчев, досегашен заместник-генерален директор на Пристанищна инфраструктура. От ведомството за него съобщават, че е завършил Висшето военноморско училище "Н.Й. Вапцаров" и е заемал различни постове в морския транспорт.
Източник: Дневник (18.10.2010)