След реконструкцията и модернизацията на пристанище Бургас то ще бъде дадено на 5-ма концесионери, като всеки ще вземе отделна негова част. Това се предвижда в стратегията за развитие на българските пристанища, която се пише от екип на транспортното министерство, съобщи вчера шефът на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" кап. Пейчо Манолов. 3 от терминалите, които не са построени - контейнерният, за насипни и за наливни товари, ще се дадат на оператор по схемата "построй, експлоатирай, предай". Другите два - източният и западният терминал, ще се дадат на концесия за 20 или 35 години. Към процедурите ще се пристъпи едва след като се усвои заемът от Японската банка за Международно икономическо сътрудничество за 170 млн. долара. 4 млн. лв. са загубите на българските портове за 2005 г.заради блокираните в Конституционния съд промени в пристанищния закон. Те са останали в бюджета, тъй като през почти цялата 2005 г. пристанищната администрация се занимаваше с таксите. В пристанищата са вложени само 16 млн. лв.
Източник: Сега (10.01.2006)

Годишната програма за развитие на пристанищата с национално значение през 2006 г. предвижда в ремонт и рехабилитация на съоръжения да бъдат вложени около 17 млн. лв., каза изпълнителният директор на “Пристанищна администрация” кап. Пейчо Манолов. Ремонти ще има във Варна, Бургас, Русе и Лом. След последните промени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата програмата ще се изпълнява от новото държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”, уточниха от дружеството. В средата на годината ще започне цялостна реконструкция на варненския вълнолом, по който последните години са правени само частични ремонти. Най-пострадали са местата, където морската вода е изровила бетона от конструкциите. Вълните, които се бият в преградната стена на съоръжението, са отмъкнали в морето дори част от тежащите повече от тон тетраподи, които го изграждат. Вълноломът е построен през 1906 г. Според Манолов опасността от скъсване на съоръжението е съвсем реална. Реконструкцията на съоръжението ще отнеме около година и според проектно-сметната документация ще струва 8.5 млн. лв. Проектът се разработва от “Трансстрой” - Варна, а изпълнителите ще бъдат избрани след обществена поръчка. Тя ще бъде обявена до месец. Паралелно с реконструкцията на вълнолома ще върви и конкурс за разработването на технически проект за изграждането на нов пасажерски терминал до него. Конкурсът ще бъде международен и също ще бъде обявен до броени седмици. В Бургас ще бъде довършено удълбочаването на фарватера. Реализацията на цялостния проект по драгирането на канала струва общо 8.5 млн. лв., но до края на 2005 г. са вложени само 2.5 млн. лв. Остатъкът от средствата ще бъде усвоен до края на 2006 г. Вдълбочаването се налага заради разликата в дълбочината на кея и на канала. В програмата е заложена и реконструкция на порт “Росенец”. Тя е на стойност 2.75 млн. лв. Проектът предвижда обособяването на кейовете като отделни пирсове подобно на някогашния кей на “Петрол” във Варна. Засега по проекта са усвоени 1.12 млн. лв. На “Росенец” ще бъде направен и цялостен ремонт, тъй като част от инфраструктурата е в плачевно състояние. От откриването на порта досега съоръженията там не са ремонтирани. През 2006 г. ще бъде довършен и вълноломът в Балчик. Предвидените средства са 1.15 млн. лв. Вълноломът трябва да бъде готов до началото на април. Досега в него са вложени около 3 млн. лв. В Лом спешно ще бъде ремонтиран т.нар. бял кей, където се просмуква вода. Предвидените за целта средства са 300 хил. лв. Авариен ремонт ще има и в пристанище Русе-изток, където има пропадания на кея.
Източник: Дневник (12.01.2006)

Транспортното министерство ще ускори процедурата по отдаването на концесия на пристанищата в Росенец, на ТЕЦ "Варна" и на пристанищен терминал "Петрол Варна". Това съобщи директорът на изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" Пейчо Манолов. Той посочи, че тези портове са приоритетни в програмата на министерството за развитие на пристанищата до 2012 г. Тя предвижда портът на централата да има терминал за въглища, като инвеститорът в концесията ще се задължи да модернизира инфраструктурата му. Преди две седмици Агенцията за приватизация подписа договора за продажбата на ТЕЦ "Варна" с CEZ. Купувачът е готов да заплаща за използване на пристанището. Неотдавна тази позиция изрази директорът по придобивания в компанията Владимир Шмац. Манолов поясни, че до момента чешката компания не е заявила интерес към концесията за пристанището. От концесионера на пристанище "Петрол" ще се изисква модернизация на оборудването. При приватизацията на дружеството пристанището е било част от активите му и в момента негов оператор е държавното пристанище. Програмата предвижда на пристанище "Варна-запад" да има терминал за опасни товари, многофункционален и контейнерен. Вероятно за концесиите за трите терминала ще бъдат обявени конкурси, каза Манолов. Той обясни, че новият закон за концесии не предвижда получаване на концесия без търг или конкурс. През миналата година беше обявена процедура за концесията на зелено на терминала за опасни товари, но кандидати нямаше. През февруари най-големите товародатели на пристанището “Кумерио мед”, “Солвей Соди”, “Девня цимент”, “Каолин” и "Агрополихим" създадоха клъстър, който да участва в концесията на многоцелевия терминал. Компаниите осигуряват около 85 на сто от общия товарооборот на пристанище Варна. Те обещават да инвестират около 970 млн. лв. в инфраструктурата на порта през следващите четири години. Преди великденските празници след среща с представители на "Солвей Соди" министърът на икономиката Румен Овчаров обеща, че правителството ще ускори концесията. Според търговския директор на "Девня цимент" Иван Атанасов, след като се приеме програмата за развитието на пристанищата и се реши колко терминала ще има, ще стане ясно как транспортното министерство ще процедира. По думите му от важно значение е дали ще има терминал за опасни товари и какви инвестиции ще се изискват в него.
Източник: Дневник (28.04.2006)

Транспортното министерство предвижда да подпише договорите за концесии за пристанищата Видин-център и Видин-север и русенското летище "Щръклево" до март 2007 г. Това е заложено в хронограма за концесионирането, съобщи транспортният министър Петър Мутафчиев на обществено обсъждане на програмата за развитие на пристанищата до 2015 г. Изработването на програмата стана причина за спиране на обявени вече концесии. В хронограмата е предвидено започването на 24 процедури, обясни той. Според документа още през следващата седмица трябва да е готов икономическият и правен анализ на русенското летище, което през миналата година беше обявено за обществено. Транспортното министерство беше недоволно от първоначално представените анализи и те бяха върнати. До момента няма реално концесиониране на нито едно летище, въпреки че през миналата година беше избрана датската компания "Копенхаген еърпортс" за победител в конкурса за летищата във Варна и Бургас. Изборът беше оспорен от "Фрапорт и "БМ стар" и френската компания "Венси" и съдът отмени избора, като върна процедурата на оценка дали кандидатите отговорят на изискванията. За да получи клъстър "Девня" концесия по право, без търг или конкурс, трябва да бъде създадено дружество оператор на многофункционалния терминал на пристанище "Варна" с участието на порта, съобщи още Мутафчиев. Операторът пък ще може да кандидатства за концесия. В дружеството може да участва и общината. Парите, които ще плаща операторът, ще бъдат използвани за обновяване на съоръженията. Според Мутафчиев това са възможностите, които юристите на министерството обсъждат. По думите му възниква проблем доколко пристанището като държавен оператор ще е равнопоставен с частните оператори и затова трябва да се търси становището на Комисията за защита на конкуренцията. В този случаи държавното пристанище ще плаща само на себе си такси. За да бъде решен въпросът с концесията на клъстъра и на пристанищата "Росенец", което се ползва от "Лукойл Нефтохим", и това на ТЕЦ "Варна" и "Варна-запад", трябва да бъде променен приетият преди месец Закон за концесиите. Промяна обаче едва ли може да се очаква до края на 2006 г. Според Мутафчиев в закона не са разписани случаи, в които може да използват други форми на публично-частни партньорства. Той подчерта, че при всички случаи големите инвеститори трябва да получат достатъчно гаранции, че ще имат контрол на пристанищата и няма да има прекалено увеличение на пристанищните такси. Шефът на изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" Пейчо Манолов заяви, че няма нужда от инвестицията на "Солвей" в терминала на "Варна-запад".
Източник: Дневник (15.05.2006)

Министърът на финансите Пламен Орешарски да проучи възможностите за финансирането на строежа на автомагистрала "Черно море" с 350 млн. долара от Японската банка за международно сътрудничество, реши правителството вчера. Автомагистралата е част от Общоевропейския коридор 8 (Дурас-Тирана-Скопие-София-Бургас-Варна). Общата дължина на участъка Бургас-Варна е 103 км. Предпроектните проучвания сочат, че за изграждането му ще са необходими 350 млн. долара. За финансиране от Японската банка за международно сътрудничество ще кандидатстваме и с проекта за строителството на терминал за обработка на контейнери в пристанище "Бургас запад- терминал номер 4" и пристанище "Варна изток". В момента е невъзможно новите терминали в Бургас и Варна да бъдат построени с финансиране от самите пристанища и ДП "Пристанищна инфраструктура". Забавянето на модернизацията им ще доведе до отклоняване на националния и транзитен контейнерен поток през конкурентните пристанище в региона. Прогнозната стойност на проекта е около 170 млн. евро. От тях 155 млн. евро са за строителство и претоварно оборудване, а 15 млн. евро за проектиране.
Източник: Монитор (26.05.2006)

Държавното предприятие е създадено със разпоредбата на чл.115а от закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Национална Компания "Пристанища" поема всички активи и пасиви, права и задължения на изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" по нарочен баланс към 31.10.2004 г. Вписва прекратяване без ликвидация на Национална Компания "Пристанища" и заличаването й в търговския регистър. съгл. чл.26, ал.2 от преходните и заключителни разпоредби на ЗМПВВППРБ, Държавно Предприятие "Пристанищна Инфраструктура" е правоприемник на Национална Компания "Пристанища", със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Ген. Й. В. Гурко 5.
Източник: Съдебна регистрация (01.11.2006)

Държавното предприятие е създадено със разпоредбата на чл.115а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Национална компания "Пристанища" поема всички активи и пасиви, права и задължения на изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" по нарочен баланс към 31.10.2004 г. вписва прекратяване без ликвидация на Национална копмания "Пристанища" и заличаването й в търговския регистър. Съгл. чл.26, ал.2 от преходните и заключителни разпоредби на ЗМПВВППРБ, Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" е правоприемник на Национална компания "Пристанища", със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Ген. Й. В. Гурко 5.
Източник: Съдебна регистрация (06.11.2006)

Строителството на зърнен терминал във Варненското езеро не е рентабилно дори при двоен от предвидения в момента капацитет, съобщи в четвъртък председателят на Асоциацията на частните пристанища Златко Бакалов. Той представи възможностите за участие на частните капитали в портовете на международната конференция “Ролята на пристанищата като ключов фактор за икономическия растеж”, която се провежда в София. Държавната власт трябва да мисли повече за рентабилността на обектите, в които се влагат средства, коментира Бакалов. Според плановете на транспортното министерство, строителството на новия зърнен терминал трябва да започне през 2009 година и да приключи през 2015 година. Планираният капацитет на терминала е за малко над 1 млн.тона зърно, а прогнозираната стойност е от 15 млн. евро. Изчисленията на собствениците на частни пристанища сочат, че дори при капацитет от над 2 млн. тона зърно сметката на специализирания терминал не излиза и държавата няма да успее да привлече частни капитали в строителството му, подчерта Златко Бакалов. Трябва добре да се помисли дали не е по-добре тези средства да се вложат в нов контейнерен, а не зърнен терминал, допълни той. Не румънското пристанище Констанца е основният проблем на родните портове, коментира председателят на асоциацията. Родните пристанища не успяват да предложат нужните услуги и да привлекат повече товародатели, уточни Златко Бакалов. Според него, са нужни не по-малко от 500 млн.евро първоначална инвестиция, за да се постигне някаква прилична пристанищна инфраструктура. Изискванията на еколозите са толкова високи, че много често стават причина да се бавят сроковете за инвестициите в пристанищата и в крайна сметка се стига и до загуба на европейски средства, съобщи кап.д.п. Пейчо Манолов, директор на изпълнителна агенция “Пристанищна администрация”. Той посочи проблема с проекта за строителство на контейнерен терминал във Варненското езеро, от които се нуждаят спешно товародателите. Според еколозите обаче, точно в този район има редки птици. Тези птици могат да се изместят в специален резерват наблизо, коментира Пейчо Манолов. В противен случай Варненското езеро ще остане едно бунище, макар и с птички, а ТИР-овете ще продължават да минават през централната част на морската ни столица. През последните години българските пристанища се втренчиха в оцеляването си и изостанаха технологично, коментираха експертите от българските пристанища. Крайно време е държавата да обърне повече внимание на обучението в кадрите, защото може да се окаже, че инвестицията в тях е по-рентабилна, отколкото в строителството на инфраструктура, коментираха от Асоциацията на частните пристанища. Централната власт да създаде предпоставки за неутралитет на бъдещите оператори на пристанищата, които ще се концесионери, поискаха от Националното сдружение на българските спедитори (НСБС). Според неговия председател Георги Минчев, дейността на бъдещите частни пристанищни оператори трябва да се ограничи до претоварни операции, складиране, преопаковане на стоките и вътрешен транспорт на територията на порта. Така те няма да имат търговски интерес по отношение на останалите дейности като корабно и линейно агентиране, застраховане, митническо обслужване и снабдяване на корабите. Търговската дейност трябва да се извършва на принципа на свободния пазар от повече фирми, за да има конкуренция. Над 60 процента от вноса и износа на България преминава през пристанищата, съобщи кап. Манолов. Прогнозите на агенция “Пристанищна администрация” са, че общият товарооборот на морските портове през тази година ще е 28 - 30 млн. тона. Очакванията са, че през речните пристанища ще минат 6 млн. тона товари.
Източник: Медия Пул (17.11.2006)

Местят пристанище Варна Пристанище Варна трябва да се премести в защитената област Казашко, стана ясно след обсъждане на Общия устройствен план на морската столица. Областният управител на Варна Петър Кандиларов е дал срок от една седмица на общинските власти да представят своето становище по въпроса. Втори вариант предвижда варненският порт да се разположи в района на пристанище Леспорт. Според експерти обаче този вариант не бил толкова подходящ, защото ще се наложи да се вложат много средства в удълбочаване на канала и изкупуване на частни земи. За преместване на пристанището до 2 години се обяви и съветникът на министър Петър Мутафчиев за морския транспорт Павел Маринов. Според експерти обаче това не е наложително, а тази идея се лансира, за да се отклони вниманието от оспорването в Конституционния съд на държавната компания Пристанищна инфраструктура.
Източник: Пари (27.11.2006)

Дават още 20 млн. лв. за порт Бургас Кабинетът взе решение 20 млн. лв., предвидени в бюджета за 2006 г. за пристанище Бургас, да бъдат пренасочени към Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура. Така средствата ще може да се използват за драгирането на подходния канал, включен отначало в проекта за разширение на бургаския порт. правителството вече упълномощи министърът на транспорта и на финансите да поискат от Японската банка да преразпредели средствата, отпуснати за реконструкция на пристанището. Мотивът бе, че така няма да се налага ново оскъпяване на проекта. През 1998 г. бе сключено споразумение с Японския фонд за задгранично сътрудничество за отпускането на кредит в размер на 14 32 000 японски йени или 120 млн. USD за проекта. Държавата веднъж вече отпусна допълнително 40 млн. лв. за разширяването. Пристанищна инфраструктура обяви поръчка за удълбочаване на подходния канал и на 23 ноември сключи договор с избраната фирма. Последните 20 млн. лв. от бюджета за 2006 г. са за изпълнение на поръчката.
Източник: Пари (01.12.2006)

Около 40 млн. EUR ще струва изграждането на нов контейнерен терминал във Варна. Представители на местната власт, депутати и експерти обсъдиха вариантите за преместването на пристанището. Според тях, ако това не стане до края на 2006 г., рискуваме транзитът на товарите окончателно да се пренасочи през Констанца. Заради липсата на контейнерен терминал варненският порт търпи огромни загуби. Обмисля се да се изгради и зърнен терминал. Два са възможните варианти за новото разположение на порта. Първият е той да е в района на старата жп гара, а вторият - на северния бряг на Варненското езеро, преди с. Казашко. Зоната около Казашко обаче ще бъде включена в мрежа Натура 2000, което изключва варианта. Според експерти не е наложително местенето. Идеята се лансирала, за да се отклони вниманието от друг проблем - оспорването в Конституционния съд на новата компания за управление на портовете Пристанищна инфраструктура.
Източник: Пари (06.12.2006)

Правителството реши да приключи без определяне на участник, спечелил конкурса, процедурата за концесия на пристанищен терминал Сомовит, част от пристанище за обществен транспорт с национално значение Русе, обект - публична държавна собственост, съобщиха от правителствената информационна служба. Процедурата се прекратява поради отмяна на решение номер 608 на МС от 1 юли 2005 г. и поради изтичане на срока по чл. 11, ал. 4 от Закона за концесиите /отменен/, съобщават от МС.
Източник: БТА (15.12.2006)