Окръжен съд – Смолян отхвърли като неоснователни исковете на „Родопска тъкан – 97“ АД – Смолян, в несъстоятелност, да се признае за установено, че договор за банков кредит на стойност 370 000 лв., сключен с „Интернешънъл Асет Банк“ АД – София е прекратен поради плащане и за признаване на същия договор за нищожен поради противоречие със Закона за задълженията и договорите. Това съобщиха от пресцентъра на Окръжния съд в Смолян. С решението си съдът осъди „Интернешънъл Асет Банк“ АД – София да заплати на Акционерното дружество събраната без основание сума на стойност 32 450.18 лв., ведно със законната лихва, като отхвърли иска в частта за лихвите за минал период. Съдебният акт не е окончателен и може да се обжалва пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Решение № 58 от 15.02.2013г., ведно с мотивите, е публикувано на интернет страницата на Окръжен съд – Смолян. (antenneair.eu)
Източник: Други (21.02.2013)

Местните банки продължават да се разрастват Местните банки – тези с български акционери, се оказват най-активните при привличане на депозити и отпускане на кредити. Това съответно утвърждава и нарастването на пазарните им позиции в сектора, което се наблюдава като процес още от началото на 2010 г. И през последното тримесечие на миналата година местните банки са били водещи в това отношение, става ясно от тримесечния бюлетин на БНБ "Икономически преглед". През периода октомври-декември 2012 г. местните банки са запазили основния си принос в привличането на ресурс от граждани и домакинства, посочват от централната банка. Това се наблюдава, след като през предходното тримесечие на годината те бяха формирали изцяло растежа на депозитите тогава, като са били най-активните в привличането на депозити от българския пазар (нетно нарастване с 285 млн. лв., а само депозитите от домакинства се бяха увеличили с 929 млн. лв.). И през предходния период – април-юни 2012 г., местните банки бяха направили над половината от тримесечното увеличение (980 млн. лв.) на депозитите от домакинствата тогава. В последното тримесечие на миналата година е регистрирано най-голямото увеличение на привлечените средства от домакинства – над една четвърт от общия годишен растеж, посочват от БНБ. Увеличението е с 1.2 млрд. лв или 3.3%. Така от една страна се засилва ролята на депозитите от населението, които в края на годината формират 50.7% от всички привлечени средства, а от друга - банките намаляват зависимостта си от външно финансиране. За кредитните институции с български акционери местният пазар сега, в условията на криза, е основен и почти единствен източник на финансиране поради липсата на банки майки в Европа. Макар че и сред тези със западни централи има такива, за които т. нар. банки-майки са по-скоро "мащехи", както се изразяват в сектора шеговито, заради високата цена, на която им предоставят финансов ресурс. Положителен резултат от устойчивия ръст на депозитите на ниво банкова система е благоприятното повлияване на коефициента кредити/привлечени средства. В края на миналата година той вече е под сто процента – 99.8%, след като беше достигнало близо 115%. По-големите и активни банки с местни собственици, които са и в топ десет по размер на активите според класификацията на БНБ (която няма оценъчен характер - бел. ред.), към края на миналата година са ПИБ (трета), Корпоративна търговска банка (шеста), Централна кооперативна банка (девета). Те са и сред т. нар. системно важни банки, именно защото са в топ десет според размера на активите. Други като Инвестбанк, БАКБ, Тексимбанк (която също гравитира около групата на "Химимпорт", в която е и ЦКБ) и Интернешънъл асет банк са с малък пазарен дял. Освен в привличането на депозити, местните банки се оказват и в епицентъра на кредитирането, поне през последното тримесечие на миналата година. В изданието на БНБ се посочва, че в сравнение с предходното тримесечие кредитната активност се е засилила главно под влияние на местните институции. В по-малка степен принос са имали европейските дъщерни банки. През последните години в кризата местните банки финансираха по-големи единични проекти или сделки в корпоративния сектор тук, което доведе до ръст в кредитните им портфейли и съответно активите, докато дъщерните поделения на европейските банкови групи по-скоро следват политиката на централите да отпускат по-малко или почти никакви кредити. Всъщност ръстът на дела на местните банки идва основно от трите по-големи кредитни институции сред тях – ПИБ, ЦКБ и КТБ. Местните банки продължават и да увеличават пазарната си позиция в сектора, което е логичен резултат от разрастването на активите и пасивите им. В края на миналата година пазарният им дял е бил 26.4%. В същото време пазарният дял на дъщерните банки от Европейския съюз е продължил да намалява, като в края на годината е бил 65.3%. Тази тенденция се наблюдава от началото на 2010 г. За три години – от края на 2009 г., когато делът на местните банки е бил 16%, те са увеличили пазарните си позиции на практика с 65 на сто, а дъщерните поделения са се свили с 15 процента. Останалият малък дял до 100% се държи от клонове на банки от ЕС (6.1% към края на миналата година) и банки извън съюза (0.7%). Продължаващото три години плавно разместване на основните пластове на пазара в крайна сметка води и до изменение в позицията на петте най-големи банки (Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ, ОББ, Райфайзенбанк). Техният дял на пазара през последното тримесечие на миналата година се е понижил от 51% на 49.5%.
Източник: Капитал (29.03.2013)

Двадесет и две лица, ръководители или собственици на дружества, длъжници на закритата през 1997 г. Минералбанк, са били сътрудници или служители на бившата Държавна сигурност. Това обяви комисията по досиетата в сряда, продължавайки проверката за агентурно минало на така наречените кредитни милионери. Минералбанк бе една от банките, които фалираха през 1996-1997 г., натоварени с огромни невъзвръщаеми кредити. Проверката на комисията се отнася до лица, които са били еднолични собственици или членове на ръководствата на фирми, дължащи над 1 милион неденомирани лева без лихвите към момента на закриването й - ноември 1997 г. Комисията по досиетата освети и имената на членовете на управата на Интернешънъл Асет банк през годините, които са били свързани с ДС. Сред тях има както вече известни като сътрудници на ДС лица, така и нови. Сред известните са името на бизнесмена Младен Мутафчийски, който е бил член на Надзорния съвет на банката между 2003 и 2007 г. и Иван Драгневски (от 2003 г. до днес), бивш подуправител на БНБ. Ново име е на Васил Симов, член на УС на банката през 1993-1994 г. В момента Симов е управител на Софийската стокова борса. Той е бил нещатен сътрудник на ДС. Интернешънъл Асет Банк претърпява ред транформации в името си (и в капитала и собствеността) от създаването на банката през 1989 г. като държавна под името Търговска банка "Кремиковци". През 1991 г. банката се преименува на Фърст Ийст Интернешънъл банк, същата година се преименува на Първа източна международна банка (ПИМБ), с което име остава до 2004 г. След това за няколко месеца се нарича Унибанк, а от 2005 година до днес е вече Интернешънъл Асет банк.
Източник: Медия Пул (30.05.2013)

Заводът за производство на малц на „Пивоимпекс“ е обявен за продан от частен съдебен изпълнител. Исканата цена е малко над 8 млн. лева. Промишленият имот се продава по искане на кредитор - „Интернешънъл Асетс Банк“. Строителството на завод за производство на малц и други суровини за пивоварната индустрия започва още през 80-те години. Тогава правителството решава един завод да захрани цялата пивоварна промишленост. Разрешителното за строеж е издадено през 1986 година. Инвестирани са милиони, но промените спират реализацията на проекта до груб строеж. През 2000 година е приватизирано създаденото през 1964 година дружество „Българско пиво“, което е собственик на недостроения завод за малц край Ямбол. Осем години по-късно новият собственик - „Пивоимпекс“ взима решение да довърши строителството. Идеята е годишно да бъдат произвеждани по 60 хил. тона малц и преработка на 75 хил. тона ечемик, като зърната предварително се обработват в прилежащата към завода база. Години по-късно обаче заводът и прилежащите имоти – складове, касети за сушене, силозни блокове и т.н, разположени на площ от почти 55 декара, са обявени за продан. Новият собственик ще бъде обявен на 27 септември в Ямболския окръжен съд. Повечето пивоварни компании у нас постепенно се отказаха от варианта сами да произвеждат малц за своите марки бира. През 2005 година „Загорка“ се отказа от завода си в Чирпан, а през 2011 година „Каменица“ продаде завода си в Плевен на френско-белгийския гигант Malteries Soufflet. Френският инвеститор взе с дългосрочен договор под наем и другата подобна мощност на „Каменица“ в Хасково. Според финансовите отчети на компанията за миналата година и двете фабрики работят с пълния си капацитет. По данни на Съюза на пивоварите само „Болярка“ има собствена фабрика за производство на малц. Малцът е основната суровина за производство на бира и се получава от пивоварен ечемик или пшеница. За да се превърнат в малц, зърната трябва да покълнат и в точно определен момент процесът да бъде прекратен. След това той се суши и се отстраняват покълналите корени. В България се произвежда единствено ечемичен малц.
Източник: Инвестор.БГ (22.08.2013)

Заводът за малц край Ямбол си търси нов собственик Заводът за производство на малц на „Пивоимпекс“ е обявен за продан от частен съдебен изпълнител. Исканата цена е малко над 8 млн. лева. Промишленият имот се продава по искане на кредитор - „Интернешънъл Асетс Банк“, става ясно още от съобщението в регистъра на частните съдебни изпълнители. Строителството на завод за производство на малц и други суровини за пивоварната индустрия започва още през 80-те години. Тогава правителството решава един завод да захрани цялата пивоварна промишленост. Разрешителното за строеж е издадено през 1986 година. Инвестирани са милиони, но промените спират реализацията на проекта до груб строеж. През 2000 година е приватизирано създаденото през 1964 година дружество „Българско пиво“, което е собственик на недостроения завод за малц край Ямбол. Осем години по-късно новият собственик - „Пивоимпекс“ взима решение да довърши строителството. Идеята е годишно да бъдат произвеждани по 60 хил. тона малц и преработка на 75 хил. тона ечемик, като зърната предварително се обработват в прилежащата към завода база. Години по-късно обаче заводът и прилежащите имоти – складове, касети за сушене, силозни блокове и т.н, разположени на площ от почти 55 декара, са обявени за продан. Новият собственик ще бъде обявен на 27 септември в Ямболския окръжен съд. Повечето пивоварни компании у нас постепенно се отказаха от варианта сами да произвеждат малц за своите марки бира. През 2005 година „Загорка“ се отказа от завода си в Чирпан, а през 2011 година „Каменица“ продаде завода си в Плевен на френско-белгийския гигант Malteries Soufflet. Френският инвеститор взе с дългосрочен договор под наем и другата подобна мощност на „Каменица“ в Хасково. Според финансовите отчети на компанията за миналата година и двете фабрики работят с пълния си капацитет. По данни на Съюза на пивоварите само „Болярка“ има собствена фабрика за производство на малц. Малцът е основната суровина за производство на бира и се получава от пивоварен ечемик или пшеница. За да се превърнат в малц, зърната трябва да покълнат и в точно определен момент процесът да бъде прекратен. След това той се суши и се отстраняват покълналите корени. В България се произвежда единствено ечемичен малц.
Източник: Инвестор.БГ (23.08.2013)

Хотел да искаш! Банки вадят на търг куп сгради по морето Осем хотела от Лозенец до Обзор се продават от банки, заради лоши ипотеки. Необслужван кредит от 350 000 лева сложи на тезгяха и Националния център за социална рехабилитация – „Свети Георги” в Поморие. Колосалната сграда се продава от частния съдебен изпълнител Станимира Николова.Търгът е обявен за октомври. Първоначалната цена, от която кандидатите ще наддават, е 2 025 300 лв. Имотът, който е 1234 квадратни метри, се намира на улица Търговска № 5. Задълженията на сдружението-собственик са към „Интернешънъл Асет Банк” АД. Дълг към Българо-американската кредитна банка извади на търг хотел „Елири”, който се намира на главния път между Равда и Несебър. Той е оценен за 1 416 000 лева. Собственост е на Христо Въжаров. В сайта на частните съдебни изпълнители се предлагат и хотел в Кошарица за 375 000 лева, хотел в Свети Влас за 517 600 лева, в Ахелой за 603 000 лева и хотел в Обзор за 551 700. На публична продан е и хотел „Соня” в Равда. Собственикът – дружеството „КИС 2003” дължи пари на „Райфайзенбанк”. Стойността му е 457 700 лева. Частният съдебен изпълнител Делян Николов обяви публичен търг за семейния хотел „Яневи” в Лозенец, заради лоша ипотека към „Райфазенбанк”. Длъжник по изпълнителното дело е „Янев и Янев” ООД, имотът се продава с първоначална цена от 521 220 лева. Според брокери тепърва през есента започва разпродажбата на хотели, тъй като бизнесът изнемогва поради ниските цени на нощувките и високите разходи. На пазара на имоти в района на Царево и Приморско се продават десетки семейни хотели. Огледи обаче се случват на сгради под 200 000 евро. Въпреки това в Приморско се продават два хотела на цени от 370 000 евро и 420 000 евро. В Лозенец има оферти, които задминават 1 млн. лв. Многобройни са офертите и в Равда, където всеки метър около морето е застроен./БЛИЦ
Източник: Други (24.08.2013)

Банките с българска собственост - все по-големи и все по-напред Банките с българска собственост стават все по-големи и заемат все по-предни места в разпределението на кредитните институции по групи според размера на активите. Това показват данните на БНБ за състоянието на банковата система към края на октомври тази година. Три банки с българска собственост са увеличили активите си през октомври, като по този начин заемат по-предни позиции, премествайки се с по едно място напред. Така Корпоративна търговска банка (КТБ) вече е четвърта по големина (пета към края на септември 2013 г.) според размера на активите, Централна кооперативна банка (ЦКБ) е осма (до октомври девета), а Инвестбанк - тринадесета (до октомври дванадесета). Те изместват съответно ОББ, Сосиете женерал Експресбанк и Българска банка за развитие. Има вероятност разместването да е и в резултат на намаление на активи на някоя от банките, чиято позиция спада с по една място. Дали това е така, ще се види в данните към края на декември, при това на обобщена тримесечна база, тъй като БНБ публикува данни за отделните банки само на тримесечие. Окончателните годишни резултати ще излязат в края на януари 2014 г. Така в топ пет на най-големите банки в България по размер на активите две са българска собственост – третата по големина е ПИБ и четвъртата КТБ. Първите две са Уникредит Булбанк и Банка ДСК. От БНБ посочват, че "Банков надзор" групира банките, за да се откроява динамиката на процесите в банковата система, като групирането не съдържа елементи на рейтинг и не е оценка за финансовото състояние на отделните банки. Първа група се състои от петте най-големи банки, втора – от останалите, а в трета група влизат клоновете на чуждестранни банки в България. Октомврийското разместване на позициите в сектора за пореден път показва как петте години криза промениха в още един аспект (освен по отношение на силно свитото кредитиране) облика на банковия сектор в страната. Собствеността става все по-българска и пазарният дял на местните играчи расте. Тази тенденция стана постоянна и по-отчетлива от началото на 2010 г. Секторът остава с доминираща чужда собственост, но с намаляващ дял. Ако в края на 2008 г. дъщерните поделения на големи европейски банки (без регистрирани като клонове поради относително незначителния им дял в активите - бел. ред.) са държали близо 80% от активите, то в средата на тази година пазарният им дял се е свил с 16.2 пр. пункта до 65 на сто. В същото време пазарният дял по активи на т.нар. местни банки – с български акционери, скача от 16.09% в края на 2008 г. до 27.28%. Като към картината се прибави и покупката на Юнионбанк (преди МКБ Юнионбанк) от ПИБ, почти една трета от сектора се оказва с български акционери. Сред другите банки с местна собственост са значително по-малките Българо-американска кредитна банка, International Asset Bank, Тексим банк (която заедно с ЦКБ гравитира около групата на "Химимпорт"). Секторът остава печеливш и към края на октомври, макар и финансовият резултат да се свива на годишна база. Към края на октомври 2013 г. печалбата на банките е в размер на 511.4 млн. лв., като намалява с 8.8% спрямо октомври миналата година. За един месец все пак положителният финансов резултат се е увеличил с 45 млн. лв. Извършената допълнителна обезценка през месеца на кредитния портфейл за 90 млн. лв. се покрива изцяло от нетния лихвен доход (215 млн. лв.) и нетните приходи от такси и комисиони (71 млн. лв.), посочват от централната банка. Общо натрупаният размер на обезценките към края на октомври е 840 млн. лв., като за една година размерът им се е свил с 9.7%. От БНБ посочват, че през октомври е отчетена значителна динамика в привлечените средства, като размерът им - 72.8 млрд. лв., остава почти без промяна спрямо септември. Това се определя от увеличението при депозитите на домакинствата с 1.1% (399 млн. лв.) до 38.1 млрд. лв. и на тези от фирми с 0.3% (66 млн. лв.) до 23.6 млрд. лв. В същото време се свиват привлечените средства от кредитни институции със 166 млн. лв. до 9.3 млрд. лв. През миналия месец е отчетено и намаление при подчинения срочен дълг (заемен ресурс, който се включва като капитал при определени конкретни изисквания - бел. ред.) с 20.5% до 1.229 млрд. лв. Кои банки и с колко са намалили подчинения срочен дълг в капитала си ще стане известно при излизане на декемврийските данни, като тогава ще бъде с натрупване на тримесечна база. В резултат на тези изменения делът на местния ресурс в общия обем на привлечените средства нараства до 83.5%, посочват от БНБ.
Източник: Капитал (02.12.2013)