Първа източна международна банка се нанесе в една от най-модерните и големи банкови сгради в София. Банковият салон, помещенията за ВИП-клиенти и кабинетите за мениджърите и служителите на ПИМБ са разположени на площ от 6 хил. квадратни метра. Сградата, проектирана от проф. Жеко Тилев и издигната на бул. "Тодор Александров", има автономна система за отопление, а на покрива й е оборудвана и площадка за кацане на хеликоптери. Официалното откриване на новата централа на банката бе на 23 януари.
Източник: Банкеръ (27.01.2003)

Гити България завърши изграждането на високоскоростна мрежа в ПИМБ.Изградената структурна система отговаря на международния стандарт ISO/IEC 11801 и на европейската норма CENELEC E 50173, както и на изискванията за качество БДС EN ISO 9001:1994.
Източник: ComputerWorld e-Daily (06.02.2003)

"Слънчев бряг холдинг" е инвестирал близо 1.7 млн. лв. от паричните си средства в акции на Първа източна международна банка (ПИМБ), сочи справка от отчета на бившия приватизационен фонд към 31 декември 2002 г. Дружеството е осъществило сделка за 310 хил. книжа от банката, които са равни на 1.55% от нейния капитал. Цената на операцията е 1 698 800 лв., или 5.48 лв. за акция. Досега основният актив на холдинга бяха около 280 хил. акции от преобладаващо държавния "Слънчев бряг" АД и печалбата му идваше от изплащаните от това дружество солидни годишни дивиденти. Амбициите на "Слънчев бряг холдинг" бяха да инвестира получените средства в туристически обекти в курорта, например хотел или парцел за ново строителство. "Не успяхме да направим такова вложение и затова решихме да се насочим към други отрасли", заяви във вторник изпълнителният директор на бившия приватизационен фонд Николай Николов. "Планираме и други инвестиции, но ще ги огласим, когато се вземе окончателно решение за тях", добави той. Промяната в посоката на движение на финансовите ресурси на холдинга вероятно е следствие от влизането на нови хора в съвета на директорите му през миналото лято. Тогава бе направен опит за превземане на дружеството, след като инвестиционният посредник "София интернешънъл секюритиз" закупи около 20% от капитала му. Това бе достатъчно за придобиване на контрол, тъй като до този момент нямаше акционер с повече от 5% от акциите на холдинга. Впоследствие книжата на посредника бяха изкупени на фондовата борса по 17.73 лв. (за сравнение сега акциите на "Слънчев бряг холдинг" струват 5 лв. едната). Така основни собственици с по над 5% от капитала станаха "Импетус" - Бургас, и "Нови имоти" ЕООД - София. На общото събрание от 23 юни 2002 г. пък за член на съвета на директорите беше избран Валери Йосифов - преподавател по финансов контрол в УНСС. По-малко известен факт от неговата биография е, че преди години е бил председател на надзорния съвет на "Секюрити иншурънс къмпани" (СИК). За бившата силова групировка се твърди, че чрез различни офшорни компании и физически лица контролира по-голямата част от акциите на ПИМБ. Трудно е да се прецени каква е реалната стойност на акциите на банката, защото те не се търгуват на фондовата борса. Отчетът на финансовата институция за деветмесечието на 2002 г. обаче показва, че платената от "Слънчев бряг холдинг" цена от 5.48 лв. за акция е твърде висока. Ако това е реалната стойност на книжата, то пазарната капитализация на банката би трябвало да бъде над 110 млн. лева. В същото време такъв е размерът на всички активи на ПИМБ, включително депозитите и привлеченият ресурс от други банки. Според счетоводния отчет капиталът плюс резервите на банката е 24.164 млн. лв., а печалбата й е равна на 1.382 млн. лева. "Нашите разчети показват, че една акция от ПИМБ струва 9 лева", сподели Николай Николов. Той допълни, че холдингът ще закупи и още книжа от ПИМБ, ако се предлагат.
Източник: Дневник (19.02.2003)

Анна Аспарухова, заместник-председател на управителния съвет на Юнионбанк, е избрана за председател на УС на Резервния обезпечителен фонд към Българската народна банка. Управителният състав на обезпечителния фонд се състои от десет души. Петима от тях са основни членове, а останалите петима - резервни. Основните членове освен Анна Аспарухова, която вече е и председател на фонда, са Калинка Кирова, член на УС на Булбанк, Росица Тошева, зам.-управител на Първа източна международна банка, и двама представители на БНБ - Петър Андронов и Павлина Аначкова. Резервният обезпечителен фонд е създаден във връзка с предстоящото внедряване на системата за брутен сетълмент в реално време. В този фонд всяка от търговските банки ще внася определена сума, като средствата, натрупани в него, ще служат за покриване на ликвидни проблеми, в случай че такива възникнат.
Източник: Пари (07.03.2003)

Първа източна международна банка е новият акционер в ПОД ЛУКойл Гарант България, съобщи Кирил Червенков, изпълнителен директор на пенсионноосигурителното дружество. Решението на съда за одобрението на акционера е от 7 април т. г. Кредитната институция ще притежава 9.6% от капитала на пенсионната компания. На 4 декември м. г. в Централния депозитар беше регистрирано прехвърлянето на 1530 безналични акции от акционерите на пенсионноосигурително дружество ЛУКойл Гарант България на частния руски пенсионен фонд ЛУКойл Гарант. Дотогава акционери в ЛУКойл Гарант България бяха ЛУКойл България ЕООД и ЛУКойл-Нефтохим Бургас АД с по 1500 акции. ЛУКойл Гарант Русия придоби 900 акции от българското пенсионно дружество от ЛУКойл-Нефтохим Бургас срещу 900 000 лв., а останалите 630 акции закупи от ЛУКойл България за 630 000 лв. ПОД ЛУКойл Гарант е учредено в София с капитал от 3 млн. лв., разпределен в 3000 поименни безналични акции с номинал 1000 лв. всяка. Съдебната регистрация на дружеството е от 8 март 2000 г., а лицензът е от 23 ноември 2000 г., сочат данните от бюлетина на ДАОН към 30 септември 2002 г. Дружеството отчете най-висока доходност сред всички дружества от бранша за 2002 г. и в трите си фонда - доброволен, професионален и универсален - съответно 11.55, 12.09 и 17.95%.
Източник: Пари (16.04.2003)

Първа източна международна банка (ПИМБ) придоби 9.4% от капитала на пенсионноосигурителното дружество "Лукойл Гарант", съобщиха от фонда. Влизането на кредитната институция в осигурителната компания е станало по време на проведеното на 6 февруари общо събрание. "Решението ПИМБ да стане акционер в "Лукойл Гарант" дойде след период на дълго сътрудничество, през което имахме възможност добре да се опознаем", обясни изпълнителният директор на пенсионното дружество Кирил Червенков. Той обясни, че голяма част от служителите на банката са били осигурителни посредници към "Лукойл Гарант". Освен това в доброволния фонд на дружеството повече от една година за трета пенсия се осигуряват всичките почти 600 служители на ПИМБ . Значителна част от тях чакат и втора пенсия от универсалния фонд на "Лукойл Гарант". На общото събрание на пенсионната компания освен разместването в акционерната структура собствениците са гласували и за вдигане на капитала от 3 млн. лв. на 5 млн. лв. ПИМБ са внесли 470 хил. от общата сума от 2 млн. лв., с която е увеличен капиталът на "Лукойл Гарант". "Капиталът на пенсионното дружество вече е реално внесен", каза още Червенков. В Кодекса за социално осигуряване, който ще влезе в сила съвсем скоро, е записано, че минималният капитал на пенсионноосигурително дружество трябва да бъде 5 млн. лв. Досега той беше 3 млн. лв. Преди промяната акционери във фонда бяха с по 50% "Лукойл България" ЕООД и "Лукойл Нефтохим Бургас" АД. Към настоящия момент тези две компании държат по 30 на сто от капитала. Нов акционер в българския фонд с 30.6% е едноименната руска осигурителна компания. Промените в акционерния състав вече са регистрирани в Централния депозитар. За 2002 година "Лукойл Гарант" реализира най-високата доходност на пенсионния пазар. Всичките 42 хил. души , осигуряващи се в универсалния му фонд, получиха брутна доходност от 17.95%. В професионалния фонд е била разпределна брутна доходност от 12.09%, а в доброволния - 12.90%. Във всичките три фонда се осигуряват 83 хил. души, а общите им активи са в размер на над 22 млн.лв. Според изпълнителния му директор "Лукойл Гарант" е може би единственото дружество на пенсионния пазар, което е инвестирало макар и минимална част от активите си в чужбина. Високите изиисквания за минимален рейтинг на инвестициите от АА обаче карат българските пенсионни компании да се въздържат от подобни инвестиции. Освен това дружествата все още и не разполагат с достатъчно ресурс, за да имат максимална полза от вложения зад граница.
Източник: Дневник (18.04.2003)

Управителният съвет на "Първа източна международна банка" - АД, София, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно общо събрание на акционерите на 30.V.2003 г. в 11 ч. в конферентната зала на ЦУ на "ПИМБ" - АД, София, бул. Тодор Александров 81 - 83, при следния дневен ред: 1. отчет на УС за дейността на банката през 2002 г.; проект за решение - ОС приема отчета на УС за 2002 г.; 2. одобряване на годишния счетоводен отчет на банката за 2002 г., заверен от специализирано одиторско предприятие; проект за решение - ОС одобрява заверения от специализираното одиторско предприятие годишен счетоводен отчет на банката за 2002 г.; 3. предложение за разпределение на печалбата на банката за 2002 г.; проект за решение - ОС приема предложението на УС за разпределение на печалбата на банката за 2002 г.; 4. освобождаване от отговорност членовете на надзорния и на управителния съвет за дейността им през 2002 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на НС и УС за дейността им през 2002 г.; 5. назначаване на специализирано одиторско предприятие за проверка и заверка на годишния счетоводен отчет за 2003 г.; проект за решение - ОС назначава предложеното от УС специализирано одиторско предприятие за 2003 г.; 6. промени в надзорния съвет на банката; проект за решение - ОС приема предложените промени в надзорния съвет на банката; 7. разни. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 12 ч., на същото място и при същия дневен ред. Писмените материали по дневния ред са на разположение на акционерите в София, бул. Т. Александров 81 - 83. Поканват се всички акционери на банката или техни упълномощени представители да присъстват.
Източник: Държавен вестник (22.04.2003)

Разрешение за ползване №166/09.04.2003г. на строеж “Централен офис на първа източна международна банка АД”, находящ се на бул.Тодор Александров №81-83, Район Възраждане, гр.София с инвеститори “Първа източна международна банка” АД и “Мобилтел” ЕАД, гр.София.
Източник: ДНСК (13.05.2003)

Акционерите на Първа източна международна банка (ПИМБ) ще решават в петък на общо събрание как да бъде разпределена отчетената за 2002 година печалба в размер на 1.04 млн.лв. Управителният съвет вече е предложил тези пари да се насочат фонд "Резервен". Освен това в дневния ред на събранието се предвижда промяна в надзорния съвет. Предложението е контролният орган на ПИМБ да увеличи числеността си на петима души. Сега надзорният съвет на банката се състои от трима членове, които са Георги Харизанов, Георги Георгиев и Траян Лялев.
Източник: Дневник (27.05.2003)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ регистрира с решение от 23.I.2003г. по ф. д. № 2367/89 промени за "Първа източна международна банка" - АД: заличава като член на управителния съвет Динко Димитров Чалъков; вписва като член на управителния съвет Иван Йовев Колев.
Източник: Държавен вестник (27.05.2003)

СГС заличи Динко Чалъков като член на УС на Първа източна международна банка. На негово място е вписан новият член на УС на ПИМБ Иван Колев.
Източник: Пари (28.05.2003)

Печалбата на Първа източна международна банка ( ПИМБ ) за 2002 г. е 1, 043 млн. лв., като увеличението спрямо 2001 г. с 60 %. Това бе отчетено на общото събрание на кредитната институция вчера. През миналата година банката е раздала 64 ,279 млн. лв., докато през предходнaта година те са били 51,302 млн. лв. Раздадените в лева кредiти са 66%, а валутните- 34%, обясниха от пресслужбата на ПИМБ. Привлеченият през 2002 г. финансов ресурс е в размер на 94,494 млн. лв. Той е нараснал с 27,919 млн. лв. спрямо 2001 г., добавиха от кредитната институция. На общото събрание на акционерите на ПИМБ вчера бе решено още неразпределената печалба на банката в размер на 1,965 млн. лв. да бъде внесена във фонд "Резервен".
Източник: Монитор (02.06.2003)

Иван Драгневски и Младен Мутафчийски са новите членове на надзорния съвет на Първа източна международна банка. Те бяха избрани от акционерите й по време на годишното общо събрание (на 30 май 2003-а). В петчленния надзор на кредитната институция останаха Георги Харизанов, който ще продължи да го председателства, Траян Лялев и Георги Георгиев.
Източник: Банкеръ (02.06.2003)

Първа източна международна банка /ПИМБ/ сключи рамков договор със ЗК Български имоти АД за съвместна дейност. Освен с общозастрахователното дружество ПИМБ е подписала споразумение и с животозастрахователната компания Български имоти. Споразумението е сключено в началото на юни и предвижда предоставянето на комбинирани банково-застрахователни продукти, уточниха от банката. Договорката е дългосрочна и определя стратегическата рамка за съвместна дейност между двете институции в развитието и продажбата на нови продукти.
Източник: Пари (12.06.2003)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 10.V.2003 г. вписва промени по ф. д. № 2367/89 за "Първа източна международна банка" - АД: премества седалището и адреса на управление в София, район "Възраждане", ул. Тодор Александров 81 - 83; вписва промени в устава, приети на ОС на акционерите, проведено на 31.V.2002 г.
Източник: Държавен вестник (03.10.2003)

"Първа източна международна банка" продаде своя дял (от 8.9%) от капитала на "Елхим Искра" - Пазарджик, съобщиха от Българска фондова борса. Купувач на акциите е дружеството "Си Ес Пи Фънд Мениджърс" ООД.
Източник: Банкеръ (20.10.2003)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение по ф. д. № 6417/2003 вписа в търговския регистър еднолично дружество с ограничена отговорност "Палация" - ЕООД, със седалище и адрес на управление София, район "Красно село", ул. Хубча, бл. 195, магазин 3, с предмет на дейност: вътрешна и международна търговия, разкриване и експлоатация на питейни и хранителни заведения, транспортна дейност, както и други дейности, незабранени със закон. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 5000 лв. и се управлява и представлява от едноличния собственик на капитала и управител Георги Христов Лялев.
Източник: Държавен вестник (11.11.2003)

Скандалът около смесеното дружество „София сити къмпани“, учредено между двата тура на местните избори, на което впоследствие са били прехвърлени тихомълком единайсет имота от Южния парк, хвърли известна светлина върху начините, по които е била управлявана общинската фирма „Софийски имоти“ досега. Смесените дружества са един от начините за нейното източване, но не единствен. Проверката на специално създадената временна комисия от деветима общински съветници е все още в началото си и вероятно далеч по-скандални ще се окажат многобройните продажби, замени, прехвърляния на имоти, тайните и явните спонсорства на спортни отбори, концерти и благотворителни акции, извършвани от „Софийски имоти“ през годините. Става дума за огромен масив от информация, чието обработване ще отнеме време. Не случайно комисията поиска справки и документи само за сделките на фирмата през последната година. Случаят със „София сити къмпани“ не е прецедент. Не по-малко скандална може да се окаже и смесената фирма „Парк Мария Луиза“, в която преди изборите също без търг или конкурс са били прехвърлени някои от най-хубавите имоти в Борисовата градина в София. Подобни сделки са били сключвани и в минали години, но досега по нито една от тях не е имало такъв отзвук заради спуснатата информационна завеса около дружеството. Справка в Държавен вестник и регистъра БУЛСТАТ показва, че в момента фирмата участва в общо 13 смесени дружества . При внимателен поглед върху акционерите и съдружниците в тях става ясно, че фирмата е прибягвала често до сдружения с хора и фирми, близки до СИК и ВИС-2. Макар формално да враждуват помежду си в много бизнеси, двете бивши силови групировки са успели да постигнат завиден паритет в партнирането със „Софийски имоти“. Ново „сити“ в Южния парк В съботния си брой преди седмица „24 часа“ съобщи, че „Софийски имоти“ е прехвърлила най-апетитните парчета от Южния парк в капитала на новосъздаденото дружество „София сити къмпани“. Става дума за 11 парцела с обща площ от над 54 декара. Това са предимно зелени площи и пешеходни алеи в парка зад хотел „Хилтън“, които според регулационния план са предвидени за строителство на развлекателен комплекс, включващ закрит плувен басейн, концертна зала, изложбен комплекс, клубен център, административна сграда, тенис кортове, ресторант, сладкарница и други. Имотите са прехвърлени като непарична вноска (апорт) от страна на „Софийски имоти“ в капитала на „София сити къмпани“. Това дружество е учредено на 29 октомври - три дни след първия тур на местните избори. Решението на съда, с което са вписани прехвърлените имоти в капитала на новото дружество, е от 4 ноември - дни преди първото заседание на новите общински съветници. Единайсетте парцела са оценени на 6 239 000 лева, което въпреки всички условности е доста под пазарната цена на земята в тази част на столицата. Според брокери на недвижими имоти стойността на апортираните парцели може да достигне и десетки милиони евро, ако за тях бъде проведен конкурс или търг. Вместо публично предлагане шефовете на „Софийски имоти“ с одобрението на Столичния общински съвет са прехвърлили тихомълком безценните парцели на „София сити къмпани“. По този начин капиталът на смесената фирма е увеличен от 50 000 лева на 18 400 000 лева. Това едва ли е най-фрапиращият случай на изваждане на имоти и прехвърлянето им в капитала на смесени фирми, но е особено показателен за морала на част от членовете в новата „дясна“ коалиция. Очевидно се е бързало, тъй като учредяването на дружеството и прехвърлянето на имотите е станало в рамките на една седмица, докато вниманието на всички беше заето с местните избори. Още по-фрапиращ е фактът, че съдружници на общинската фирма в новото дружество са структури, близки до бившата силова групировка СИК. „Софийски имоти“ притежава 34% от акциите на новото дружество. Останалите са поделени между два бивши приватизационни фонда - „Стара планина холд“ и „Слънчев бряг холдинг“, които притежават съответно по 34% и 32% от акциите. И в двете дружества като собственици фигурират офшорни компании - структури, които често се използват за прикриване на собствеността. В ръководствата и на двата холдинга пък участват лица, свързани в миналото с бившата групировка СИК. В управата на „Стара планина холд“ участва Евгени Узунов, последният първи секретар на ЦК на ДКМС преди десети ноември, който впоследствие беше изпълнителен директор на Първа източна международна банка (ПИМБ), смятана за свързана със сикаджии. Първото официално потвърждение, че борците контролират банката, се съдържаше в доклад на Националната служба за сигурност от октомври 1995 г. В него се казваше: „Като най-фрапиращ пример може да се посочи фактическото обсебване на ПИМБ от силовата и криминално проявена групировка, действаща под прикритието на ЗПАД СИК и „Интергруп“ АД.“ Освен „Интергруп“ и СИК през годините участие в банката имаха фирмите „Бухал“ на Рахмат Сукра, „Омега“ на Румен Николов-Пашата и други фигури, известни със спортното си минало. През последните години банката беше старателно изчистена от всички по-явни следи за присъствие на бившата силова групировка, но все още сред акционерите и фигурира дружеството „Интерпетролеум енд партнерс“. Съдружници в него са Младен Михалев-Мад­жо, Румен Николов-Пашата и Венцеслав Стефанов. Сегашният председател на управителния съвет на ПИМБ Анна Събева също е в борда на холдинга. В ръководството на „Слънчев бряг холдинг“ пък участва преподавателят от УНСС Валери Йосифов, който е бивш председател на надзорния съвет на СИК. Узунов и Йосифов участват и в съвета на директорите на „София сити къмпани“ като представители на двата холдинга. Негов председател е Тошко Добрев, който беше принуден да освободи поста на изпълнителен директор в „Софийски имоти“ преди изборите, тъй като по новия закон за местното самоуправление общинските съветници нямат право да участват в бордовете на фирми. Добрев беше втори в листата на коалицията между „Гергьовден“, БЗНС-“Народен съюз“ и Демократическата партия, придобила популярност като „Баба, дядо и внуче“. В борда на „София сити къмпани“ е вписан и новият шеф на „Софийски имоти“ Петър Савов, който беше заместник на Тошко Добрев доскоро. Между другото Савов е и в ръководството на Асоциацията на българските оценители. След като се разбра за скандалните апорти, в суматохата около изборите председателят на новия Столичен общински съвет (СОС) Владимир Кисьов заяви, че ще бъде извършена пълна проверка и сделката може да бъде разтрогната. Според юристи тя може да се окаже и незаконна по чисто формални причини, тъй като към датата на прехвърляне на имотите Тошко Добрев вече е бил избран за общински съветник. А като такъв той не е имал вече право да участва в бордовете на дружества. След разшумяването на скандала Добрев заяви, че вече е подал документи за освобождаване от ръководството на „София сити къмпани“. Общинските съветници обаче може да използват това нарушение на закона с няколко дни като основание за разтрогване на сделката. Веднага след изборите Тошко Добрев беше избран и за председател на общинската Комисия по архитектура, градоустройство и жилищна политика, с което влезе в троен конфликт на интереси. Решението, на което е основана сделката, е гласувано от предишния СОС, когато председател беше Антоан Николов. От самото и създаване досега фирмата „Софийски имоти“ винаги е била в неговата зона на влияние, а шефът и Тошко Добрев винаги е бил смятан за едно от най-доверените лица на Антоан Николов. Докладната за апортирането на 11-те имота пък е била внесена от Красимир Арсов, бивш директор на „Чистота - София“ и шеф на работническо-мениджърското дружество, изкупило фирмата впоследствие, който също е смятан за приближен на Антоан Николов. Футболният отбор на „Славия“ Надписът „Софийски имоти“ в последните години неизменно е върху фланелките на най-стария футболен клуб в България. Фирмата стана спонсор на белите в края на 1998 г. Договорът първоначално беше за една плюс три години, а задълженията на фирмата включваха освен спонсорство и съвместни инвестиции, подобрение на спортната база и други подобни. Фирмата получи разрешение от СОС да придобие 34% от акциите на акционерното дружество „Професионален футболен клуб Славия - 1913“. Участието и беше под формата на първоначална вноска от 25 000 000 неденоминирани лева и апорт на терени, представляващи общо 242 декара земя в квартал „Овча купел“, където се намира стадионът на „Славия“. Останалите акционери са физически лица, повече или по-малко свързани със СИК. Най-голям пакет от акциите - 25%, притежава Венцеслав Стефанов. Той е един от учредителите на небезизвестната фирма „Интергруп енд партнърс“ ООД, в което участваха Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата. По-късно дружеството беше пререгистрирано като АД и в него като акционери влязоха Милчо Бонев-Бай Миле, както и нашумелите покрай стрелбата в „Ескейп“ Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака. „Интергруп енд партнърс“ беше дъщерната структура на СИК, занимаваща се с внос и търговия на горива. Венци Стефанов е съучредител и на другата петролна фирма на сикаджии - „Интерпетролеум енд партнърс“ ООД, отново заедно с Пашата и Маджо. Стефанов има още дузина участия във фирми на бившите борци. Самият Младен Михалев също притежава 10% от акциите на АД-то. Приближеният до него Антон Григоров е собственик на други 20%, а бившият адвокат на сикаджиите Георги Лялев притежава 5% от акциите. Партньорството с ВИС-2 Доказателства за връзки между общинари и силовата групировка могат да се открият във фирмените регистри. Сред съдружниците в създадената през 1997 г. фирма „Гала Интербилд“, са Антоан Николов, Георги Василев - бившият шеф на общинската фирма „Паркинги и гаражи“, а после и на приватизираната „Паркиране и гаражи“. В общинските среди отдавна се говори, че в бизнеса с паркингите Василев е подставеното лице на бившата ВИС и че всъщност „Паркиране и гаражи мениджмънт“ - дружеството, което купи общинската фирма „Паркиране и гаражи“, е контролирано от групировката. Съдружник в „Гала Интербилд“ е и Методи Методиев, по-известен като Мето Илиянски. Неговото име според служители на НСБОП се свързва най-често с контрабандата през границата, а в последно време и с трафик на наркотици. Миналата седмица Мето Илиянски загадъчно изчезна, като според близките му той е бил отвлечен (повече подробности на стр. 17). Първото съвместно дружество с висаджии е „Софийска компания за строителство и развитие“. Фирмата е учредена през юли 1997 г. Освен „Софийски имоти“ в акционерното дружество като учредител участва и фирмата „П.А.П. - 94“ ООД. Това е една от структурите до бившата силова групировка ВИС-2. Собственици на фирмата по това време са Диян Пачеджиев и „ВАИ инвест холдинг“, представлявано от Георги Илиев, брат на убития бос на групировката Васил Илиев. Последната фирма е известна като икономическата структура на ВИС, под чийто контрол функционираха дълги години всички по-големи бизнеси на групировката. При учредяването на дружеството е решено двамата съакционери да притежават по 50% от капитала, който е в размер на 1000 лева. С устава при самото учредяване „Софийски имоти“ се задължава да апортира (прехвърли) впоследствие в капитала на дружеството три от своите имоти. Става дума за терен в Зона Б-4, намиращ се на ул. „Опълченска“, почивна база и поликлиника в Несебър, представляващи незавършено строителство, както и спортната зала „Люлин“, също представляваща незавършено строителство с възможност за промяна на предназначението. Година след учредяването акционерите вземат решение за вдигане на капитала, но за апортната вноска са подбрани други имоти - терен в Борисовата градина, местността „Погребите“ (до „Софияленд“), с обща площ 3376 кв. метра, отреден за строителство на бензиностанция, както и терен в жк „Бели брези“, намиращ се на ъгъла на бул. „България“ и ул. „Битоля“, с обща площ 3500 кв. метра, предназначен за изграждане на магазини. Двата имота са оценени от вещи лица, назначени от съда, за скромната сума от 257 135 лева. По това време съдружник на общинската фирма вече е друго дружество - „Юпи Ем“ ООД. В документите, приложени към фирменото дело, никъде не пише кога и как е станала смяната на собствеността върху притежаваните първоначално от „П.А.П.-94“ акции, както и дали „Юпи Ем“ се явява правоприемник на висаджийската фирма. Посочено е само, че след увеличението на капитала новият съдружник продължава да държи 50% от акциите, тъй като той е извършил съответната парична вноска. Според Държавен вестник съдружници в „Юпи Ем“ първоначално са три физически лица - Петър Цървенков, Пламен Манолов и Юлиян Иванов. Последният впоследствие напуска и на негово място като съдружник е вписан Юлиян Цеков, който е бил съдружник на покойния шеф на ВИС-2 Васил Илиев в хасковското дружество „Шанс - 93“ ООД. След апорта на имотите капиталът нараства до 515 270 лева. Впоследствие общото събрание на акционерите взема решение за изваждане на един от терените от капитала, тъй като се оказва, че той е бил включен неправомерно в активите на „Софийски имоти“. Става въпрос за парцелът между бул. „България“ и ул. „Битоля“. Имотът е бил вписан като обособена част от друг парцел, който обаче е бил публична общинска собственост. От това следва, че той не може да бъде прехвърлян или продаван. Извършеното постфактум разкритие на тези обстоятелства принуждава „Софийски имоти“ да го извади от капитала на смесеното дружество и да внесе на негово място парична вноска в размер на 64 388 лева. Граждански протести По-нататък съдбата на имота е още по-интересна. След решение на СОС той е обявен за частна общинска собственост и продаден. Вместо магазини вече се предвижда строителството на бензиностанция. Според нотариален акт, с който „Капитал“ разполага, 1500 кв. метра от парцела са били прехвърлени на „Софийска компания за строителство и развитие“ за сумата от 75 хил. лева. Това прави по 50 лева за кв. метър - цена, която е в пъти по-ниска от пазарната. Според оценки на брокери квадратен метър земя за бензиностанция в този район може да достигне и цена от 300 евро. Още през юли живеещите в съседните блокове граждани завеждат дело срещу общината заради предвидения строеж на бензиностанция. Съставена е и подписка, зад която застават 600 души. Протестите им обаче не спират строителството, въпреки че в непосредствена близост има четири детски градини. Малко след местните избори работници от общинската фирма „Озеленяване“ изсичат дърветата. На 20 ноември на обекта се изсипват работници и започва трескава работа. Целият квартал се вдига на бунт. Според живеещите в „Белите брези“ разрешението за строежа на бензиностанция е било дадено от главния архитект на столицата Стоян Янев дни преди да бъде наложен мораториум върху строежа на бензинови колонки миналото лято. В квартала се говори, че ползватели на бъдещия комплекс от бензиностанция, магазин и бизнес сграда ще бъдат структури, свързани с „ВАИ холдинг“. Протестите ще продължат и през следващата седмица. Плажът „Мария Луиза“ също е даден на близки до групировката ВИС. Сделката е минала тихомълком през лятото на тази година. Използвана е същата схема като с имотите от Южния парк - за целта е създадена специално смесена фирма, в която са апортирани голяма част от Борисовата градина, лятната къпалня и летният театър. Става дума за имоти в идеалния център на столицата, които без търг или конкурс са апортирани в капитала на смесеното дружество „Парк Мария Луиза“ АД. Фирмата е учредена на 26 март 2003 г. Съучредители са „Софийски имоти“ и дружеството „Енджел“ ООД. Съдружници в него са Румен Андреев и „ВАИ холдинг“ ООД, представлявано от Георги Илиев. Първоначалният капитал е 50 000 лева. „Софийски имоти“ придобива 245 акции, а дружеството на ВИС 255 акции - всички с номинал 100 лева. Учредителното събрание задължава съвета на директорите в срок до две години да увеличи капитала на дружеството до 1 000 000 лева. Не е посочено изрично по какъв начин да стане това - чрез парична вноска от акционерите или чрез апорт на недвижимо имущество. Идеята очевидно е била това да стане чрез прехвърляне на имоти, фигуриращи в капитала на „Софийски имоти“. Доказателство за това е протокол от заседанието на съвета на директорите на фирмата, проведено на 13 март 2003 г. Петимата членове на борда упълномощават Тошко Добрев да апортира имоти на дружеството при бъдещото увеличение на капитала на „Парк Мария Луиза“ АД. Увеличението на капитала е гласувано на 30 юни, когато се провежда общо събрание на акционерите на „Парк Мария Луиза“ АД. Решено е капиталът да нарастне от 50 000 лева на 5 212 400 лева, което да стане чрез апорт на земя и сгради от „Софийски имоти“ и парична вноска от „Енджел“ ООД. По този начин в капитала на смесено дружество се озовава лятната къпалня „Мария Луиза“ заедно с прилежащите и терени с площ от 30 декара и постройки - ресторанти, барове, фитнес салон, съблекални, кабини, душове, тоалетни, административни стаи и складове. В капитала на дружеството е апортиран и летният театър в Борисовата градина заедно с прилежащите му терени от 25 973 декара. Оценката на тези имоти е извършена от три вещи лица, назначени от съда, които са използвали два метода на оценка - по възстановителна стойност и по сравнителна стойност. Така в крайна сметка те са поставили пазарна цена на сградите и земята в размер на 2 162 400 лева. Оттук е дошло и следващото решение - „Енджел“ ООД да участва в увеличението на капитала с 3 000 000 лева под формата на парична вноска, дължима в двумесечен срок. Имот ли бе да го опишеш Тънкият момент е именно в оценката на имотите, които са апортирани в капитала на новото дружество. В приетите единни стандарти за бизнес оценяване „справедливата пазарна стойност“ е дефинирана като „сума, срещу която едно имущество би сменило собственика си, преминавайки от ръцете на продавач в ръцете на купувач, при което и двамата действат с желание, без да им е оказан натиск, и достатъчно добре познават имащите отношение факти“. Вероятно от формална гледна точка процедурите са били спазени и е трудно да се намерят пукнатини в работата на вещите лица. Друг е обаче въпросът дали може изобщо да се определи пазарна цена на толкова огромен имот в идеалния център на столицата. Единственият начин това да стане е, като се проведе открит търг или конкурс за имотите, на който потенциалните инвеститори да наддават. Точно тази публична процедура, гарантираща интереса на столичани, се заобикаля чрез метода на смесените дружества. Любопитното е, че фирмата „Селф-Соф“ ООД, която също е собственост на висаджии, дълги години беше наемател на къпалнята „Мария Луиза“. Преди време Тошко Добрев твърдеше, че фирмата стопанисва имота срещу наем от 15 000 долара на година. Съдружници в „Селф-Соф“ освен покойния Васил Илиев и брат му Георги Илиев бяха Николай Цветин-Близнака и футболистът Любослав Пенев. Изглежда, Борисовата градина отдавна е запазена територия за висаджии, защото „Енджел“ ООД пък беше наемател в продължение на години на другия голям имот в парка - летния театър, известен в миналото като дискотека „Нерон-2“. Явно, в някакъв момент хората на Георги Илиев са решили, че е по-разумно да заменят договорите за наем с документи за собственост. Така се е стигнало до идеята за смесеното дружество „Парк Мария Луиза“. Неговото създаване и последвалото увеличение на капитала са обосновани единствено от взето решение на СОС от 18 декември 2002 г. Докладната е внесена отново от Красимир Арсов, който очевидно е бил „отговорникът“ за докладните на „Софийски имоти“ в предишния мандат. Точката, касаеща съдбата на къпалнята „Мария Луиза“ и на практика половината от имотите в Борисовата градина, е свряна между много други по-маловажни точки, касаещи технически корекции в предишни решения. Очевидно се е разчитало, че в този вид предложението няма да направи особено впечатление на общинските съветници и ще мине безпроблемно. Използвани са и същите аргументи като в случая със „София сити къмпани“. При прокарването на предложението за изваждане на имотите от Борисовата градина и вкарването им в дружеството с висаджии отново е използвана формулировката „с цел съз­даване на комплексни зони за отдих, развлечение, спорт и обслужване на населението в територии, предназначени за прекарване на свободното време на гражданите“. Ако се остави настрана цинизмът, с който са били извършвани всички тези сделки, е доста спорно доколко самото решение може да служи като правно основание за извършеното прехвърляне на имотите. В него не е посочено нито кое ще е дружеството, на което се прехвърлят имотите, нито кой ще е партньорът в него, нито по какъв начин общината ще следи в бъдеще за интересите си. Посочено е само, че дяловото участие на „Софийски имоти“ не може да бъде по-малко от 34%, но никъде не е поставено изрично условие да се включи в устава на бъдещото дружество изискване за квалифицирано мнозинство от 2/3 при вземане на важни решения, което би осигурило блокираща квота на общинската фирма. Дял от 34% не би могъл да осигури на „Софийски имоти“ влияние върху бъдещото разпореждане с имотите, ако уставът на дружеството предвижда обикновено мнозинство от 50% плюс една акция при гласуване на решения в общото събрание. Случаят е огледално копие на този със „София сити къмпани“ и други смесени дружества. Съвпаденията в методите на прокарване на решенията през СОС, учредяването на дружествата и последващото им захранване с имоти зад гърба на съветниците говорят за отработен модел, по който се е действало години наред. Вместо конкурси - смесени дружества Създаването на смесени дружества за дейности, които би трябвало да бъдат приватизирани, дълги години беше патент на столичните общинари. По този начин се заобикаля Законът за обществените поръчки и дейността се възлага на предварително избран „инвеститор“. В най-голяма степен олицетворение на тази порочна практика беше „Софийски имоти“. Фирмата беше съз­дадена с цел да акумулира имоти, които да служат като обезпечение по заеми за кметството. Впоследствие тази идея беше изцяло загърбена, а фирмата започна да се рои в множество смесени дружества, в които под една или друга форма бяха прехвърляни имоти. Посоката беше точно обратната на тази в държавата. Докато правителството се стремеше да се оттегля от стопанската дейност, приватизирайки предприятия, общината вършеше обратното - създаваше нови. Оправданието на общинарите винаги е било, че само чрез съдружия могат да контролират изпълнението на инвестиционните проекти. В действителност това си беше форма за източване зад гърба на общинските съветници. Нямаше практика на тях да им бъде давана подробна информация за съинвеститорите, за тяхното финансово състояние или предишна дейност. Тези данни обикновено си оставаха само за вносителя на предложението. Когато все пак някой по-буден съветник отбелязваше липсата на такава информация, отговорът на председателя на СОС Антоан Николов в повечето случаи беше в стил „да, прав сте за забележката“. Така точката се отлагаше до следващото заседание, когато отново биваше вкарвана в същия вид. Заради това непрекъснато вадене и вкарване на активи „Софийски имоти“ се превърна във фирмата с най-чести промени в капитала. Само през 1998 г. според Държавен вестник капиталът е изменян 12 пъти! Във всички изброени случаи резултатът е един и същ - вадят се апетитни парчета от общинската земя в идеалния център на столицата и без търг или конкурс се дават на избрани фирми. Едва ли е съвпадение, че в повечето случаи партньори на „Софийски имоти“ се явяват структури на СИК и ВИС. Ако всички сделки на фирмата видят бял свят някога, ще стане ясно каква коалиция от интереси е управлявала столицата досега. Тя не е нито дясна, нито лява, а корупционна.
Източник: Капитал (06.12.2003)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ с определение от 24.VI.2003 г. допуска прилагането в търговския регистър по ф. д. № 2367/89 на проверения и приет годишен счетоводен отчет за 2002 г. на "Първа източна международна банка" - АД.
Източник: Държавен вестник (12.12.2003)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 24.VI.2003 г. регистрира по ф. д. № 2367/89 промени за "Първа източна международна банка" - АД: вписва промяна в броя на членовете на надзорния съвет от 3 на 5 членове; вписва като членове на надзорния съвет Иван Минков Драгневски и Младен Иванов Мутафчийски.
Източник: Държавен вестник (12.12.2003)

Министерството на финансите одобри на 19 декември новия списък на първичните дилъри на ДЦК, които единствени могат да участват в аукционите за покупка на книжата. Той включва БУЛБАНК, "Банка ДСК", ХЕБРОСБАНК, "БНП Париба (България)", Пощенска банка, "Демирбанк (България)", ЕВРОБАНК, ИНВЕСТБАНК, "ИНГ банк" - клон София, Корпоративна банка, ОББ, Общинска банка, Първа източна международна банка, Първа инвестиционна банка, "Райфайзенбанк (България)", РОСЕКСИМБАНК, СЖ ЕКСПРЕСБАНК, "Ситибанк" - клон София, СИБАНК, БИОХИМ, "Алианц България", ЮНИОНБАНК и Централна кооперативна банка. Финансовите къщи "Елана", "Евро-финанс" и "Булброкърс" пък запазват статута си на първични дилъри за още шест месеца.
Източник: Банкеръ (22.12.2003)