Още 3 банки подписаха рамкови договори с МФ за обслужване на транзитните сметки и плащанията от Единната сметка на разпоредителите с бюджетни кредити. Новите банки са ОББ, Биохим и Общинска. Така общият им брой става 17. В края на миналата година МФ сключи договор с Булбанк, Банка ДСК, Хебросбанк, Експресбанк, Стопанска и инвестиционна банка, Насърчителна банка, Юнионбанк, Росексимбанк, ТБ България-инвест, ЦКБ, ПИМБ, Райфайзенбанк-България, ПИБ, Корпоративна банка. Според договорите бюджетът ще заплаща месечна такса по 3 лв. за сметка, а преводите от тези сметка към Единната сметка ще се таксуват от банките по тарифа тарифата на Банксервиз с надбавка от 170%. Обслужването на останалите сметки и бюджетни организации, невключени в Единната сметка, ще се извършва през 2001 г. от всички банки по досегашния ред и при спазване на изискването за обезпечение на бюджетните средства с ДЦК.
Източник: Сега (04.01.2001)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 22.ХII.2000 г. регистрира по ф. д. № 2367/89 промяна за "Първа източна международна банка" - АД: вписва решението на надзорния съвет от 7.ХII.2000 г. за увеличение на капитала от 17 050 000 лв. на 20 050 000 лв. чрез издаване на нови 3 000 000 поименни акции с номинална стойност 1 лв.
Източник: Държавен вестник (13.02.2001)

Предстои пускането на две нови емисии корпоративни облигации на нашия фондов пазар. Проспектите в най-скоро време ще бъдат внесени в ДКЦК въпреки липсата на работеща в момента комисия, съобщиха инвестиционните посредници, ангажирани с подготовката и пласирането на книжата. Емисията облигации на Минерал сувенир 98, София, ще е публична, 2-годишна за 1.5 млн. лева, като номиналът на всяка облигация ще е 1000 лв. Доходността на книжата е фиксирана - 10% на годишна база. Основен собственик на фирмата емитент е Акционер фаворит холдинг, а посредник е ИП Фаворит АД. Емисията на казанлъшкото предприятие М+С хидравлик е с обща стойност 3 млн. лева и срок 3 години и 3 месеца. Тя не е публична и няма да се търгува вторично. Доходността на книжата ще е равна на основния лихвен процент за периода плюс 5 пункта. Главницата ще се изплаща на 6 равни полугодишни вноски от по 500 000 лв. Дружеството М+С хидравлик е най-големият производител на хидравлично оборудване в България. Посредници по емисията са ИП Бета корп и Първа източна международна банка.
Източник: Пари (07.03.2001)

Управителният съвет на Първа източна международна банка - АД, София, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно общо събрание на акционерите на 31.V.2001 г. от 11 ч. в Централния военен клуб - заседателна зала, ет. 2, бул. Цар Освободител 7, при следния дневен ред: 1.отчет на УС за дейността на банката през 2000 г.; проект за решение - ОСА приема отчета на УС за 2000 г.; 2. одобряване на годишния счетоводен отчет на банката за 2000 г., заверен от специализираното одиторско предприятие; проект за решение - ОСА одобрява заверения от специализираното одиторско предприятие годишен счетоводен отчет на банката за 2000 г.; 3. предложение за разпределение на печалбата на банката за 2000 г.; проект за решение - ОСА приема предложението на УС за разпределение на печалбата на банката за 2000 г.; 4. освобождаване от отговорност членовете на надзорния и управителния съвет за дейността им през 2000 г.; проект за решение - ОСА освобождава от отговорност членовете на НС и УС за дейността им през 2000 г.; 5. назначаване на специализирано одиторско предприятие за проверка и заверка на годишния счетоводен отчет за 2001 г.; проект за решение - ОСА назначава предложеното от УС специализирано одиторско предприятие за 2001 г.; 6. промени в устава на дружеството; проект за решение - ОСА приема предложените промени в устава; 7. преизбиране членовете на надзорния съвет; проект за решение - ОСА преизбира членовете на НС; 8. разни. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 12 ч., на същото място и при същия дневен ред. Писмените материали по дневния ред са на разположение на акционерите на адрес: София, бул. В. Левски 106. Поканват се всички акционери на банката или техни упълномощени представители да присъстват.
Източник: Държавен вестник (20.04.2001)

За втори път е удължен срокът за набирането на облигационната емисия на казанлъшкото машиностроително предприятие "М+С хидравлик". Посредниците "Бета корп" и ПИМБ успяха да договорят пласирането на около една четвърт от предвидения номинал за 3 млн. лв. Предварителните данни за 2000 г. показват положителен финансов резултат от 1 млн. лв. Предприятието държи около 10% от световния пазар на хидромотори.
Източник: Банкеръ (23.04.2001)

679 хил. души в България разполагат с кредитни карти, съобщиха от БОРИКА. У нас кредитни карти предлагат БНП-Дрезднербанк, Булбанк, ОББ, Първа източна международна банка и Първа инвестиционна банка. Според БОРИКА рекорден брой операции били извършени през март с картите. Дебитните карти с лотото БОРИКА са 650 000, а "Виза" - 21 350.
Източник: ComputerWorld e-Daily (24.04.2001)

АТБ /Асоциацията на търговските банки/ гласува на днешното Общо събрание да намали членския внос за редовните си членове от 8 на 7 хиляди лева, за асоциираните - от 4000 на 3500 лева, а встъпителната вноска за всички членове - от 2000 на 1000 лв. На Общото събрание присъстваха 24 от 26 редовни членове и 2 асоциирани от общо 4. Съгласно Закона за юридическите лица с идеална цел АТБ гласува промени в устава си, с които отпада съществуването на Контролен съвет и остава да се управлява от УС. От УС са освободени Момчил Андреев, който досега представляваше "Райфайзенбанк" в АТБ. От март Андреев премина на работа в "Булбанк", която има свой представител в УС на АТБ. Освен него от УС е освободен и Иван Радев от "Юнионбанк". Главният изпълнителен директор на ОББ е преизбран за нов тригодишен мандат в УС на АТБ, а на мястото на останалите двама освободени са избрани Цветан Цеков, директор в "Биохим", и Анна Събева, директор на ПИМБ. Общото събрание приело отчета за дейността и финансовия отчет през миналата година на АТБ и е гласувало бюджета за 2001 г.
Източник: БТА (04.05.2001)

Асоциацията на търговските банки е на път да се сдобие със собствена сграда в центъра на София на ул. “Княз Борис” 97 (между “Алабин” и “Позитано”). За строежа на новата централа асоциацията плати общо 190 000 долара и в момента според банкерите строителството е в доста напреднала фаза. За изграждането му миналата година АТБ събра извънредни вноски по 8000 лева от членовете си. Общото събрание на АТБ прие очакваните промени в управителния съвет. На мястото на Иван Радев и Момчил Андреев, които през последната година напуснаха управителните съвети съответно на Юнионбанк и Райфайзенбанк, беше гласувано в ръководството на асоциацията да влязат Цветан Цеков от Биохим и Анна Събева от Първа източна международна банка. Досега двамата бяха членове на контролния съвет на асоциацията, но общото събрание реши този орган да бъде закрит. Банкерите решиха да прекратят членството на “БНП-Дрезднербанк” (отскоро “БНП-Париба”) в асоциацията, тъй като банката не е платила членския си внос.
Източник: Капитал (07.05.2001)

Чистата печалба на Първа източна международна банка за 2000 г. е в размер на 153 хил. лв. Капиталовата адекватност е 28.91% спрямо 23.28% в края на 1999 г., като ръстът е с 5.63%. Активите на ПИМБ към 31 декември 2000 г. са 67 801 000 лв. и леко превишават нивото от края на 1999 г., когато са били 67 395 000 лв. Предоставените кредити представляват 59.63% от актива на банката. Делът на заемите в частния сектор е 95%. Близо 98% от предоставените кредити са за материалното производство
Източник: Дневник (01.06.2001)

Чистата печалба на Първа източна международна банка за 2000 г. е в размер на 153 хил. лв. Капиталовата адекватност е 28.91% спрямо 23.28% в края на 1999 г., като ръстът е с 5.63%. Адекватността на първичния капитал е 25.96% при 20.55% за предходната година. Активите на ПИМБ към 31 декември 2000 г. са 67 801 000 лв. и леко превишават нивото от края на 1999 г., когато са били 67 395 000 лв., сочи отчетът на банката. Предоставените кредити представляват 59.63% от актива на банката, като към 31 декември 2000 г. общият размер е 49 597 000 лв. Делът на заемите в частния сектор е 95%, а 5% в държавния. 98% от предоставените кредити са за материалното производство, като 56.82% са в промишлеността, 24.77% - в търговията, 2.15% - в селското стопанство, 16.26% - в строителството и в инвестиции. Размерът на големите заеми е 24 162 000 лв., или 128% от капиталовата база, което е 6.25 пъти под регламентирания от БНБ максимум. Кредитите са провизирани с 9 169 000 лв., което представлява 18.49% от всичките. Нетният им размер е 40 428 000 лв., като 53% са във валута. Редовните заеми през миналата година са 34 234 000 лв., или 69.02%, кредитите под наблюдение - 5 249 000 лв., или 10.58%, нередовните - 515 000 лв., или 1.04%, съмнителните - 4 861 000 лв., или 9.80%, и загубата е 4 736 000, или 9.55%. Общият размер на привлечените средства от депозити, разплащателни, набирателни и други сметки е 36 472 000 лв. За да привлече допълнителни парични ресурси, ръководството на банката ще пристъпи към използване на съвкупност от финансови инструменти, известни под наименованието управляеми пасиви. Такива са депозитните сертификати в голям размер, продажбата на ценни книжа със съгласие за обратно изкупуване, ипотечни облигации и друг
Източник: Пари (01.06.2001)

Първа източна международна банка (ПИМБ) е успяла да продаде проблемните активи, заради които преди година банката беше заставена да подпише меморандум с БНБ. Става дума за акции от предприятия, придобити като обезпечение по невърнати кредити. Тези акции фигурираха в баланса на банката като “активи за препродажба” и към края на 1999 г. общата им стойност беше 10.214 млн. лева. Притесненията на БНБ идваха от факта, че над 15% от активите на банката бяха в акции, главно на пазарджишкото дружество “Елхим искра”. Централната банка поиска от ПИМБ да продаде тези недоходоносни активи в определени срокове, като заедно с това се искаше тя да вдигне капитала си. Това условие на БНБ вече е изпълнено, заяви изпълнителният директор на ПИМБ Анна Събева. Банката е успяла да се освободи от акции и дялови участия на стойност 8.4 млн. лева. В това число влизат както акциите от “Елхим искра”, така и участията в завод за пакетиране на кафе и фирма за бутилиране на минерална вода. Друга част от активите за препродажба в размер на 1.7 млн. лева е била заведена като стопански инвентар поради изтичане на двегодишния срок за реализацията им. В резултат на тези операции делът на недоходоносните активи в баланса на банката е спаднал до 0.004%.
Източник: Капитал (04.06.2001)

На 31. 05. 2001 г. Първа източна международна банка АД, София проведе своето общо събрание. Банката е една от най-старите финансови институции в България, предлагаща пълен набор от всички банкови услуги на територията на страната и в чужбина на своите корпоратовни и частни клиенти. Банката има лиценз за инвестиционен посредник от Държавната комисия по ценни книжа, акционер е на Централния депозитар и член на Софийската фондова борса. Банката е член на международната картова организация Europay International и има лицензи за издаване на всички дебитни и кредитни картови продукти. Своята дейност тя осъществява чрез балансирано изградена клонова мрежа, състояща се от 28 клона /във всички областни градове/, 14 филиала и 9 офиса в 44 населени места в страната. Чистата печалба на Банката за 2000 г. е в размер на 153 хил. лева. Капиталовата й адекватност е 28.91%, адекватността на първичния капитал е 25.96%. Внесеният й капитал е в размер на 17 050 000 лева. Размерът на привлечените средства от депозити, разплащателни и набирателни сметки е 36 472 000 лева.
Източник: Фирмена информация (05.06.2001)

Първа източна международна банка е отклонявала тайно в продължение на 2 години пари от сметката на ЛУКойл-Нефтохим АД, информираха от рафинерията. Това е ставало в периода 1998-2000 г., преди приватизацията на комбината. По това време шеф на надзорния съвет на бургаското предприятие е бившият заместник-министър на промишлеността Едит Гетова. През 1998 г. ръководството на Нефтохим открива своя сметка в бургаския клон на банката, по която да превежда дължимите екотакси и акцизи. Вместо в бюджета обаче сумите са били пренасочвани към тайна сметка и едва след изтичането на определен срок от време са отивали в държавната хазна, твърди изпълнителният директор на ЛУКойл-Нефтохим Владимир Ракитски. По този начин всеки месец са били отклонявани около половин милион лева. Фирмата разкрива финансовата злоупотреба, след като при нея започват да пристигат начислени лихви за закъснения по внасяния на дължимите данъчни задължения. По-късно става ясно, че средствата, които Нефтохим е внасял в ПИМБ, са били таксувани като временен депозит, поради което не ставало ясно кой е преносителят и къде отиват натрупаните лихви. От нефтената компания твърдят, че имат безспорни доказателства за 4 превода, които през 1999 г. са били отклонени във въпросната сметка. Натрупаните за 2 г. лихви от пренасочените пари са в размер на 2 420 618 лв., заявиха от комбината. От комбината обвиняват ПИМБ във виновно противоправно поведение. Делото срещу финансовата институция ще се гледа през септември, съобщиха юристите на бургаското предприятие.
Източник: Пари (01.08.2001)

Първа източна международна банка ще отпуска заеми от $ 500 хил. до $ 1 млн. за период от 1 до 7 години. Кредитите ще са за малки и средни фирми и предприятия в ИТ сектора, туризма, транспорта и леката промишленост. Заемите ще са частично гарантирани от Американската агенция за международно развитие.
Източник: ComputerWorld e-Daily (10.09.2001)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, чл. 3 ТЗ с решение от 27.IV.2001 г. по ф. д. № 2367/89 вписва промяна за "Първа източна международна банка" - АД: вписва увеличение на капитала от 17 050 000 лв. на 20 050 000 лв. чрез издаване на нови 3 000 000 поименни акции с номинална стойност 1 лв.
Източник: Държавен вестник (14.09.2001)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ с определение от 14.VI.2001 г. допуска прилагането в търговския регистър по ф. д. № 2367/89 на проверения и приет годишен счетоводен отчет за 2000 г. на "Първа източна международна банка" - АД.
Източник: Държавен вестник (12.10.2001)

Трима въоръжени бандити обраха 70 000 лв. от банка "Хеброс" в Монтана. Парите са отнети от касиерката на банката, когато слизала от служебния си автомобил. Двама мъже нападнали жената, третият им съучастник ги чакал в паркиран наблизо фиат със запален двигател. Банката нямала собствен трезор и парите се оставяли вечер на съхранение в трезора на Първа източна международна банка, а сутрин се вземали оттам. Пострадали няма. От РПУ и РДВР-Монтана издирват грабителите.
Източник: Сега (22.10.2001)

Надзорният съвет на СИБанк е изпратил в БНБ документите на Станислав Иванов Дерлипански, Алипи Петров Алипиев, Антон Николаев Андонов и Васил Стефанов Симов с молба да им бъдат издадени сертификати за членове на управителния съвет на кредитната институция.
Източник: Банкеръ (05.11.2001)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ регистрира с решение от 6.VII.2001 г. по ф. д. № 2367/89 промени за "Първа източна международна банка" - АД: вписва промени в устава, приети на ОС на акционерите, проведено на 31.V.2001 г.; допуска прилагането в търговския регистър на препис от устава на дружеството, изменен на общото събрание на акционерите на 31.V.2001 г., заверен от съответния орган.
Източник: Държавен вестник (13.11.2001)

Бургаският апелативен съд отмени запора върху сметките на Промет Трейд в Първа източна международна банка и Юнионбанк. С решение на магистратите е изтеглен и синдикът на предприятието, а неговото управление се поема отново от финансовия директор на фирмата Мирослав Борисов, който беше временно отстранен от ръководството. Запорът върху имуществото на Промет Трейд /търговската фирма на металургичния комбинат Промет - Дебелт/ беше поискан от руската офшорна компания Лерос Балкани. Тя предяви финансови претенции към дружеството, което според Дмитрий Медведев дължи на Лерос Балкани около 3.5 млн. USD. Те са били инвестирани в предприятието по договор за съвместна дейност, който беше прекратен от собственика на Промет Нева холдинг. Това бе причина Медведев, който е представител на Лерос Балкани у нас, да внесе в съда иск срещу Промет Трейд. Като обезпечителна мярка до изясняването на спора магистратите наложиха през лятото запор върху имуществото на фирмата. Преди месец руската компания поиска и обявяване в несъстоятелност на Промет Трейд. От своя страна ръководството на предприятието твърди, че общите дългове към офшорната фирма са не повече от 1.5 млн. USD. Те обвиняват ръководството на Лерос Балкани, че по време на тяхното управление дружеството е било източвано чрез споразумения с купувачи на продукция на завода, за който липсват счетоводни документи. Медведев сключвал и неизгодни за фирмата договори, като обещавал нереални преференции на традиционни контрагенти.
Източник: Пари (23.11.2001)

Представители на "ПроКредит Банк" са заявили пред Министерство на финансите интереса си за получаване от държавната Насърчителна банка 2.5 млн. евро от заема, отпуснат през 1999 г. от германската банка "Кредитанщалт фюр Видерауфсбау" на България. За тези пари обаче кандидатстват и НЕФТИНВЕСТБАНК, ПИМБ и ТЕКСИМБАНК. Общият размер на заема, отпуснат на държавата ни от "Кредитанщалт фюр Видерауфсбау", бе 8.5 млн. евро. Първоначално с него се разпореждаше БНБ, която предоставяше тригодишно финансиране на търговските ни банки. А те го обезпечаваха с държавни ценни книжа. При тези условия ЕВРОБАНК и ЮНИОНБАНК получиха общо 6 млн. евро. През пролетта на 2001 г. БНБ прехвърли на Насърчителна банка ангажиментите си за управление на заема от държавната "Кредитанщалт фюр Видерауфсбау", която междувременно се вля в немската държавна банка "Дойче Инвестиционс унд Ендвиклунг Гезелшафт". Тя от своя страна пък стана един от акционерите на учредената през лятото "ПроКредит Банк", която си е поставила за цел да овладее пазара на кредити за малък и фамилен бизнес.
Източник: Банкеръ (26.11.2001)

Общинският съвет във Варна позволи на ръководството на "Пазари" ЕООД да тегли кредит за довършване на два обекта на фирмата. Заемът, тип овърдрафт, ще бъде получен от Първа източна международна банка. Той ще бъде със срок 6 месеца. Кредитът ще бъде отпуснат при лихвен процент, равен на основната лихва плюс 10 пункта. Парите ще бъдат изплатени по-бързо от шестмесечния срок, твърдят от "Пазари". Те очакват да получат около 160 000 лв. от наеми на търговските площи веднага след откриването на обектите. Останалата част от кредита ще бъде възстановена със собствени средства на фирмата. По-голяма част от кредита ще бъде използвана за изграждане на пазара в кв."Вл. Варненчик". Все още не е определена точна дата за завършването на обекта. Останалите пари са нужни за доизграждането на магазините на пазар "Роза", над ХЕИ. Работите там трябва да бъдат приключени до средата на декември. Официалното откриване на пазар "Роза" ще бъде по Коледа.
Източник: Черно море (29.11.2001)

Банковата консолидация у нас много прилича на пазарната икономика - всички я чакат, а тя все не идва. Години наред експерти и критици не намират адекватно обяснение как на един малък пазар като българския могат да оперират 28 банки и 7 клона на чуждестранни кредитни институции. При това над 47% от всички банкови активи са съсредоточени в БУЛБАНК, "Банка ДСК" и ОББ, а другите около 53% са разпределени между останалите 32 институции, някои от които в. "БАНКЕРЪ" представи в миналия си брой. Логично е да се предположи, че при сегашното състояние на пазара времето на обединението е дошло. За него говорят мениджъри и акционери на наши банки от средата на 2001 г., но до момента няма никакво пряко или косвено доказателство, че това ще се случи. Напротив, всяка от нашите банки се опитва да разширява пазарните си дялове самостоятелно. През деветте месеца на 2001 г. Пощенска банка не бе особено агресивна на пазара. От началото на годината до края на септември балансовото й число нарасна от 509 млн. лв. на 575 млн. лева. Изпълнителните директори на банката Панайотис Варелас, Оливър Уитъл, Дейвид Бартън и Теодорос Каракасис залагат на усъвършенстването на услугите за корпоративни клиенти и на разширяването на кредитните продукти за граждани. Пощенска банка е една от малкото български финансови институции, които предлагат жилищни и почти всички видове потребителски заеми - за текущи нужди, за бяла техника и за автомобили. От юни до септември общият размер на този тип кредити е увеличен с 12.7% - от 45.4 млн. лв. до 51.2 млн. лева. Ръстът на заемите за частни фирми пък е 28.2%, - от 148.4 млн. лв. на 190.3 млн. лева. На кредитирането като основен източник на доходите си залага и "Райфайзенбанк (България)" Но за разлика от лидерите в бранша тя се е съсредоточила предимно върху корпоративния сектор и почти не залага на потребителските заеми. Обяснението на председателя на управителния съвет и изпълнителен директор на "Райфайзенбанк (България)" Йохан Йонах е, че отпускането на кредити за гражданите и домакинствата е рентабилно само за банка с голяма клонова мрежа, която притежава специализирани информационни продукти за тази дейност. Австрийците предоставят потребителски заеми, но само за служителите на дружества, които са клиенти на банката. Силата на "Райфайзенбанк (България)" е във финансирането на големите фирми. Минималният размер на отпусканите от нея кредити е 150 хил. щ. долара или равностойността им в левове (в евро). От есента на тази година австрийците съвместно с "Фонд за икономическо развитие Сорос" предлагат и целеви заеми за малките и средните предприятия. За тях могат да кандидатстват фирми, които работят поне от две години и имат персонал между 10 и 100 души. Минималният размер на кредитите е 30 хил. евро, а максималният - 100 хил. евро. Обезпеченията по тези кредити са не по-малко от 130% от размера им. Годишната лихва се движи между 9 и 10%, като банката събира допълнително комисиона за управление, която е 2.5% от главниците на заемите. "Райфайзенбанк (България)" е една от малкото банки, чийто общ размер на отпуснатите кредити надхвърля половината от всичките й активи. В края на юни 2001 г. това съотношение е било 50.5%, а три месеца по-късно - 62.4 процента. При това само за тези три месеца общият размер на отпуснатите кредити е нараснал с 24.7% - от 171.2 млн. на 213.5 млн. лева. За този период приходите от лихви по отпуснатите от банката заеми се е увеличил с над 67% и е достигнал 10.4 млн. лв., а чистата й печалба е нараснала над 2 пъти - от 1.5 млн. на 3.1 млн. лева. "БНП-Париба (България)" също е свързала бизнеса си с големите корпоративни клиенти. Но за разлика от "Райфайзенбанк (България)" тя не залага толкова на кредитирането, колкото на управлението на активи. Мениджърите на банката разшириха тази дейност, след като през 2000 г. начело застана Улрих-Гюнтер Шуберт. Още с идването си той заяви, че иска да развие т. нар. "частно банкиране", което се занимава с управлението на средствата на заможни граждани и проспериращи фирми. И това начинание вече има успех у нас. Според служители на банката, до края на септември тя вече управлява над 30 млн. лв. свободни средства на граждани. Балансовото число на "БНП-Париба (България)" от юни до края на септември 2001 г. се е увеличило със 7% - от 340 млн. на 366.1 млн. лева. В средата на годината общият размер на отпуснатите от нея заеми е бил 22.2% от активите й, а три месеца по-късно този дял е намалял до 21.1 процента. По-голямата част от парите, привлечени от граждани и фирми в "БНП-Париба", са инвестирани в депозити в чуждестранни банки. Съвсем друга политика следва РОСЕКСИМБАНК В момента тя е една от най-бързо развиващите се кредитни институции в България. От началото на 2001 г. до края на септември общият размер на активите й е нараснал около 136.8% - от 96 млн. на 227.3 млн. лева. Председателят на банката Емил Кюлев направи удар на пазара за мениджъри, като през юли 2001 г. успя да привлече за изпълнителни директори шефовете на Пощенска банка Владимир Владимиров и Рени Петкова. Поемайки мениджмънта на РОСЕКСИМБАНК, Владимир Владимиров се зарече, че до края на годината ще удвои балансовото й число и е на път да изпълни обещанието си. През юни общият размер на активите на РОСЕКСИМБАНК бе 132.7 млн. лв., а три месеца по-късно той достигна 227.3 млн. лева. Банката предложи системата за бързи плащания в чужбина "Мъниграм" и възможност за електронни разплащания. Клиентите й могат да извършват преводите си към своите партньори в Русия в рубли. Мениджърите на банката вземат мерки и за разширяването на позициите й на пазара за дебитни карти. Подобряването на услугите и привличането на нови клиенти обаче е само едната линия в политиката на РОСЕКСИМБАНК. Другото направление за разширяване на пазарните позиции, на което председателят й Емил Кюлев отдава важно значение, е придобиването на банкови активи. РОСЕКСИМБАНК кандидатства за покупката на фалиралата БАЛКАНБАНК, но предизвикателство пред нея е приватизационното наддаване за БИОХИМ. Мечтата на Емил Кюлев е да превърне РОСЕКСИМБАНК в голяма кредитна институция, способна да конкурира банките, контролирани от западни капитали. Шефовете на банка "БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ" залагат развитието й на имиджа на основния й акционер "Алианц България Холдинг". Той има развита структура, в която влизат също три застрахователни фирми и едно пенсионно дружество. Негова собственост е и "Индустриален холдинг България", който контролира дузина ценни промишлени предприятия в страната. На този фон основната задача на банката е да управлява ефективно свободните средства (от около 50 млн. лева.) на "Алианц България Холдинг" и на дъщерните му фирми. Засега мениджърите на банката - Олег Недялков, Димитър Костов и Страхил Виденов, се справят успешно с нея. "България Инвест" е между най-големите местни купувачи на държавни еврооблигации. Тя придоби ценни книжа с общ номинал от 8 млн. евро за свои клиенти. От началото на 2001 г. досега "България Инвест" се опитва да развива и услугите за клиенти, които не са в структурата на холдинга. Банката предлага специални депозити, които автоматично дават възможност за получаване на кредит. Тази услуга засега са ползвали около 170 души, а натрупаните средства по тези депозити са 2.3 млн. лева. За една година броят на издадените карти от "България Инвест" се е увеличил от 371 на 15 015, а плащанията с тях са нараснали от 1 271 на 135 396 броя. В сферата на кредитирането банката "България Инвест" все още обръща внимание предимно на фирмите. Заемите за тях формират 96% от целия й кредитен портфейл, който в края на септември 2001 г. е 49.5 млн. лева. Общата сума на потребителските кредити е едва 1.9 млн. лева. НЕФТИНВЕСТБАНК също е съсредоточила усилията си предимно към обслужване на корпоративни клиенти, повечето от които са свързани с бизнеса на "Нафтекс Петролеум България" и на "Феста холдинг". Към края на септември балансовото й число е 96.8 млн. лв., а общият размер на отпуснатите заеми 26.3 млн. лв. от тях - около 98% са за частни фирми. Чрез системата "Контакт" НЕФТИНВЕСТБАНК дава възможност на българите и на чуждестранните граждани да извършват незабавни международни плащания до 2000 щ. долара с европейските и средноазиатските държави от бившия Съветски Съюз, както и с Ливан и със САЩ. Клиентите й могат да ползват и дебитните й карти, но засега операции с тях се извършват само на територията на страната. За граждани и фирми, които разполагат със свободни средства, надхвърлящи 10 хил. лв. или равностойността им в конвертируема валута, НЕФТИНВЕСТБАНК предлага специален инвестиционен депозит, който носи годишна доходност между 6 и 8 процента. Интересът към тази услуга, според изпълнителната директорка Мария Котева, е много голям. До момента са разкрити около 400 специални инвестиционни депозита, а общата сума по тях надхвърля 13 млн. лева. КОРПОРАТИВНА БАНКА активно си пробива път на финансовокредитния пазар у нас. През лятото на 2000 г., когато БУЛБАНК я продаде на десет фирми с чуждестранна регистрация, тя бе капсулирана - балансово й число бе около 13.3 млн. лева. В началото на 2001 г. активите на Корпоративна банка вече надхвърляха 22.1 млн. лв., а към края на юни те бяха над 35.5 млн. лева. През следващите три месеца мениджърите й Цветан Василев, Джеймс Хауи и Иван Константинов продължиха да разширяват пазарната ниша. В края на септември балансовото число на банката достигна 43.3 млн. лв., а отпуснатите от нея кредити за частни дружества бяха 15.1 млн. лв., срещу привлечени средства от граждани и фирми за 17.4 млн. лева. В края на май 2001 г. Корпоративна банка купи сградата на площад "Гарибалди" в София, в която някога е била банката на превърналия се в легенда български финансист Атанас Буров. Три месеца по-късно тя премести в нея централата си. През юли Цветан Василев успешно пласира 19.43-процентния акционерен пакет на кредитната институция в Централна кооперативна банка и успя да спечели от операцията около 315 хил. лв. - по 10 стотинки на акция. Четири месеца по-късно БКК продаде 32.8-процентния си пакет в ЦКБ с печалба от 13 стотинки на акция. Една от целите в политиката на Корпоративна банка е да се наложи на възникващия в момента у нас пазар на управление на свободните средства на състоятелни граждани и фирми. Но освен това мениджърите на Корпоративна банка смятат бързо да развият бизнеса й, като се опитат да придобият активите на фалиралата БАЛКАНБАНК. За да осъществят това свое намерение обаче, те ще трябва да се справят с конкуренцията на РОСЕКСИМБАНК. "Първа източна международна банка" успя да устои на конкурентния натиск и да запази пазарния си дял. От юни до края септември 2001 г. балансовото й число нарасна от 72 млн. на 78.4 млн. лв., а депозитите на граждани и фирми се увеличиха от 31.4 млн. до 34.8 млн. лева. Мениджмънтът на банката, оглавяван от Анна Събева, е съсредоточил усилията си върху обслужването на фирмите, контролирани от холдингите "Труд и Капитал" и от "Стара планина холд" (бившия "Централен приватизационен фонд"), който се управлява от Евгени Узунов - бивш изпълнителен директор на ПИМБ и подуправител на БНБ от юни 1996 до юни 1997 година. Банката е отпуснала 450 кредита за оборотни средства с общ размер от 39.8 млн. лева. Предоставени са и 11 инвестиционни заема, чиято обща сума е над 5.3 млн. лева. ПИМБ разширява присъствието си на пазара на дебитни и кредитни карти, като към края на септември е пласирала над 25 570 броя, с които са извършени 150 хил. броя плащания. Банката развива и чековите операции, като за деветте месеца на 2001 г. тя е издала чекове за повече от 3 млн. щ. долара. Въпреки че ПИМБ не заема голям пазарен дял във финансовокредитния ни сектор, главният изпълнителен директор на ПИМБ Анна Събева успя да създаде здрава основа, върху която банката може успешно да развива по-нататъшния си бизнес.
Източник: Банкеръ (03.12.2001)

Бюджетът вече втора година не може да си пребере 500 000 долара от Бизнесбанк , въпреки че плащането им е било наредено от синдиците на фалиралата банка още през 1999 г. По неизвестни причини синдиците са избрали за обслужваща институция Първа източна международна банка (ПИМБ), която е погасила свои вземания от Бизнесбанка, като просто е прихванала сумата, предназначена за бюджета. За този случай се разчу чак сега заради неуспешните опити на държавата да придобие активите на затворената Бизнесбанка. Както е известно, проведените през последните месеци два търга за банката се провалиха и в момента предстои трети, който най-вероятно също ще се провали, тъй като кандидати за банката липсват, а държавата ще поиска пак активите да й бъдат възложени директно като неин най-голям кредитор. Според публикация в един вестник отпреди седмица синдиците са платили над един милион лева на финансовото министерство през 2000 г. Когато се приспаднело това плащане, дългът на Бизнесбанка спадал на 7.47 млн. лева. Така според публикацията държавата можела да придобие активите на Бизнесбанка само ако възстанови по сметки на синдиците 560 хил. лева или от активите на затворената институция се извади имущество на тази стойност. В действителност финансовото министерство не е получило парите си от Бизнесбанка и, изглежда, около този случай тепърва ще се разгарят страсти, тъй като може да се окаже препъникамък в предстоящата продажба на фалиралия трезор. От известната до момента фактология се знае, че синдиците са внесли 500 000 долара по валутна сметка в ПИМБ през май 1998 г. През март 1999 г. ПИМБ е уведомила синдиците, че с внесената сума е извършила прихващане на своето вземане от нея на стойност 713 643 000 неденоминирани лева заедно с лихви за още 176 362 396 неденоминирани лева, за които банката е имала изваден изпълнителен лист. Преизчислени по фиксинга на БНБ към деня на прихващането 22 март 1999 г.; двете суми (главницата и лихвите) са били равни на 496 932 долара, тоест почти колкото е бил депозитът на Бизнесбанка. В писмото си до синдиците ПИМБ ги уведомява, че смята своето вземане за погасено. Още по онова време синдиците са оспорили извършената от ПИМБ операция, като са алармирали за нея БНБ, съда и финансовото министерство. Според тях операцията е нищожна, тъй като с извършеното прихващане ПИМБ е прескочила кредитори от по-горни редове. Юристите на държавата също са категорични, че обслужващата банка неправомерно е задържала пари, предназначени за държавния бюджет. По закон прихващания могат да се правят само ако двете насрещни задължения са съществували преди обявяването на банка в несъстоятелност. В случая това не е било спазено, тъй като депозитът на синдиците е бил извършен доста след затварянето на Бизнесбанка, коментираха през миналата седмица от финансовото министерство. От друга страна, от ведомството на Милен Велчев посочват като озадачаващ факта, че синдиците на Бизнесбанка са депозирали пари точно в ПИМБ. “Не е ясно защо синдиците са закрили предишна своя сметка в друга банка, за да открият депозит в банка кредитор. При това с точно определена сума, равна приблизително на нейните вземания от Бизнесбанка, за които вече е имало издаден изпълнителен лист”, коментира източник от финансовото министерство. Според юристите на държавата прихващането трябва да се обяви за нищожно и парите да бъдат преведени на бюджета. Синдиците на Бизнесбанка са на същото мнение, но твърдят, че проблемът трябва да бъде решен между финансовото министерство и ПИМБ. “За нас случаят е приключен. Вземането на ПИМБ от Бизнесбанка беше равно на сумата от депозита. Ние сме направили прихващане и сме уведомили синдиците писмено за това”, коментира на свой ред шефът на ПИМБ Анна Събева. Според независими юристи случаят е доста оплетен и най-вероятно ще се наложи да бъде разрешаван в съда.
Източник: Капитал (22.12.2001)