Около 400 работници и служители в базите на Държавно предприятие “Транспортно строителство и възстановяване” (ТСВ) не са получавали заплати от три месеца. Затова алармираха служители във фирмата, пожелали анонимност. В огромните халета се пазят камиони, бронетранспортьори, УАЗ-ки, понтонни мостове, военни, кухни, палатки и други активи на Българската армия. “Не сме получили нито лев за февруари, март и април”, каза работник с дълъг стаж във фирмата. Според него причината за това е, че от Министерството на финансите не са превели субсидията за дейността на дружеството. От министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията потвърдиха, че в предприятието наистина има проблем със заплатите. Неепрекъснато водим разговори с финансовото министерство и се надяваме съвсем скоро хората да си получат парите, казаха от ведомството на Ивайло Московски. В момента военновременните запаси се съхраняват в пет бази на ТСВ. Те са в село Асеновец, Пловдивско, в село Соколово край Габрово, в Бяла, Русенско, във Варна и в Горна Оряховица. Служителите, които охраняват и поддържат военния арсенал, масово са на заплата от около 500 лева, а много от тях сега са затънали в дългове и не могат да обслужват кредити към банки. В момента ТСВ е в доста тежко финансово състояние. Фирмата осъществява също и поддръжка и ремонт на жп мостове и полага жп линии.
Източник: Труд (08.05.2012)

Линии доникъде България откри, че по жп линиите могат да се вдигат и високи скорости тази година. Със 160 км могат да се движат мотрисите по линията Пловдив – Димитровград, която бе открита реновирана на 1 юни. Събитието бе толкова празнично, че събра Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, еврокомисаря по регионална политика Йоханес Хаан, министъра на транспорта Ивайло Московски и колегите му Лиляна Павлова, Томислав Дончев и дори Мирослав Найденов. "Историческата справка показва, че такива мащабни строителни дейности по железопътната инфраструктура не са били извършвани в нашата страна повече от 30 години", заяви министър Московски. Въпреки че един проект (вече) не отнема толкова десетилетия, жп линиите остават най-бавната и тромава част от инфраструктурното развитие на България. Новооткритата отсечка например е част от проекта "Реконструкция и електрификация на жп линия Пловдив – Свиленград – турска/гръцка граница" и на практика е едва половината от разстоянието. По този проект страната успя да изгуби и средства по програма ИСПА. До началото на 2011 г. изпълнителят, италианската компания Astaldi трябваше да е построил 95 км железен път от гара Първомай до Свиленград, но работата бе само върху първите 35 км. Държавата имаше известна вина за забавянето, тъй като отчужденията и археологическите проучвания не вървят по график. После проектът бе взет от компанията и беше прехвърлен към ОП "Транспорт" с нови срокове и изпълнители. Другият основен железопътен проект - жп линията Пловдив - Бургас, също не стартира много успешно. През април 2010 г. комисията по избор на изпълнителя отстрани 5 от 8-те компании кандидати. Комисията остави само два консорциума с българско участие и френската TSO, която кандидатстваше за най-късата от трите отсечки и предложи много висока цена. Поръчката следваше да бъде разпределена между двата консорциума. В единия участват "Главболгарстой" и държавната "Транспортно строителство и възстановяване" с принципал транспортното министерство. А в другия - "Енергоремонт холдинг". Тези, които останаха в надпреварата, обаче предложиха да рехабилитират линията срещу повече от 400 млн. лв. при индикативен бюджет от 319 млн. лв. Заради недоволство на отстранените и намеса от Брюксел, търгът бе преигран. Към момента са изградени около 35% от трасето, което е 292 км, като проектът се очаква да приключи през 2015 г. Стойността на целия проект е 317 млн. лв., а изпълнител е консорциумът "Джи Си Еф - Ск 13 - Трейс рейлинфра". Като цяло този период се води "загубен" за жп инфраструктурата в страната, за което най-добре говори фактът, че близо 200 млн. евро за този сектор бяха пренасочени към софийското метро, за да не бъдат върнати на Брюксел. Надеждите са 2014 - 2020 г. да е "златната петилетка" на железниците.
Източник: Капитал (03.09.2012)

Товарните жп превози с държавен конкурент Държавата прави конкурент на "БДЖ-Товарни превози", с което цели да намали цената на бъдещите проекти за строителство на нови и ремонт на стари жп линии. Това е една от основните цели на проекта за промяна на Закона за железопътния транспорт (ЗЖПТ), подготвен от транспортното министерство. Промените премахват досегашната забрана НК "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) да извършва превози и създават условия да създаде свой жп превозвач. Така за първи път от 1 януари 2002 г. насам една и съща жп компания ще може да поддържа жп мрежата и да извършва превози с влак. След продажбата на "БЖД-Товарни превози" до три месеца "Холдинг БДЖ" ще се разпадне. Според запознати втората цел на промените в закона е да създаде условия държавата да сформира нов холдинг между НКЖИ, "БДЖ-Пътнически превози" (БДЖ-ПП)и ДП "Транспортно строителство и възстановяване" (ТСВ). Въпреки че и трите фирми ще останат счетоводно разделени в рамките на бъдещия холдинг, междуфирмената задлъжнялост между тях ще намалее и ще стабилизира БДЖ-ПП и ТСВ.
Източник: Стандарт (09.10.2012)