Освен за заплати "Железопътна инфраструктура" дължи още 7,168 млн. лв. за ДДС., 5,247 млн. лв. корпоративен данък и 9 млн. лв. към НОИ. Най-трагично е изоставането в изплащането на задълженията на към фирми за изпълнено строителство. НКЖИ дължи на ДП "Транспортно строителство и възстановяване" 8,5 млн. лв., на "СК 13 Трансстрой" и "Трансстрой Варна" - по 4 млн. лв.
Източник: Стандарт (17.06.2004)

Бившият началник на разформированите Строителни войски генерал Радослав Пешлеевски е назначен в борда на държавното предприятие "Транспортно строителство и възстановяване" със заповед на министър Петър Мутафчиев.
Източник: 24 часа (02.11.2005)

Правителството одобри доклад на министъра на транспорта Петър Мутафчиев за предприемането на мерки за финансово и организационно подобряване на дейността на „Български държавни железници”, Национална компания "Железопътна инфраструктура", Държавно предприятие "Транспортно строителство и възстановяване" и финансово оздравяване на железопътния сектор. Това съобщи правителствената информационна служба. В БДЖ се обособяват 3 поделения - "Товарни превози", "Пътнически превози" и "Тягов подвижен състав" /локомотиви/.В Национална компания "Железопътна инфраструктура" ще има 4 поделения - "Управление на движението на влаковете и капацитета"; "Енергетика"; "Сигнализация и телекомуникации"; "Ремонт и поддържане на железния път и съоръженията". Очаква се задълженията на двете компании за 2006 г. да бъдат около 424 000 000 лева. От тях 126 000 000 лева са на НК "Железопътна инфраструктура", а 298 000 000 лева за БДЖ .
Източник: Дарик радио (19.01.2007)

Само 48 часа продължи разбирателството между кмета на София Бойко Борисов и премиера Сергей Станишев за чистенето на София. Мирът беше взривен, след като правителственият кризисен щаб върна в бизнеса изгонената от Борисов фирма "Новера". Ден след като беше обявено кризисно положение, кабинетът вкара в чистенето още четири компании - "Искър 2000", "Содос", ДП "Строителство и възстановяване" и "Транспортно строителство и възстановяване" (виж карето). Те бяха избрани без конкурс с мотива, че положението е кризисно. Колко им плаща държавата, не се съобщава, а Министерството на финансите трябва да изготви механизъм за "обезщетения". Днес Столичният общински съвет се събира извънредно, за да реши дали да обжалва в съда обявяването на криза в града. Срещу връщането на "Новера" се обявиха съветниците от ГЕРБ, СДС и ДСБ.
Източник: Дневник (13.04.2009)

Дружеството е регистрирано в ТД "Големи данъкоплатци и осигурители" към 30.04.2009 г.
Източник: НАП (30.04.2009)

Орязаха и бордовете на държавни фирми към министерствата на транспорта и на регионалното развитие. Това стана с решение на Министерския съвет вчера. По трима ще са членовете на Управителния съвет на 6 предприятия в МТСИТ - "Пристанищна инфраструктура", НКЖИ, "Ръководство на въздушното движение", "Транспортно строителство и възстановяване", "Съобщително строителство и възстановяване" и "Строителство и възстановяване". Само за година ще бъдат спестени 500 хил. лв. от възнаграждения. По трима ще са в бордовете и на държавните фирми към строителното ведомство.
Източник: Стандарт (03.09.2009)

Ръководствата на три фирми от системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) бяха отстранени вчера.С нови шефове са Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), Държавно предприятие "Ръководство въздушно движение" (РВД), както и "Транспортно строителство и възстановяване". На мястото на досегашния шеф на НКЖИ Антон Гинев е назначен Милчо Ламбрев. Новият управителен съвет на "Ръководство въздушно движение" пък включва Георги Ангелов, Росен Петков и Петя Димитрова. Ангелов е избран за генерален директор. Валери Василев е новият главен директор на Държавно предприятие "Транспортно строителство и възстановяване" (ТСВ) и член на управителния съвет. От 2006 г. Василев е заместник главен директор на компанията. Преди това е бил главен инженер във фирма "Топинженеринг" ООД, гр. Плевен.
Източник: Монитор (21.10.2009)

Министър Александър Цветков почти приключи със смените на директорите на всички големи държавни дружества в системата на транспорта. Вчера бяха подменени ръководствата на Национална компания Железопътна инфраструктура, Ръководство въздушно движение и Транспортно строителство и възстановяване. Освободен e генералният директор на НКЖИ Антон Гинев. Неговият пост заема Милчо Ламбрев. Гинев имаше всички шансове да се задържи като шеф на Национална компания Железопътна инфраструктура заради управленския му опит във всички нива на компанията досега. Информацията за тежкото положение в НКЖИ и стачките на служителите обаче повлияха на решението на транспортния министър Александър Цветков да го смени. Наследникът му Милчо Ламбрев не е ново лице, защото е работил както в БДЖ, така и в националната компания. Завършил е Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков". Продължават рокадите и в мениджърския екип на БДЖ. Преди две седмици Цветков избра нов изпълнителен директор на превозвача - Пенчо Попов, а сега смените засягат и следващите в йерархията постове. Освободен е финансовият директор на БДЖ Михаил Драгиев. Тази промяна буди изненада, защото той предложи ефективна схема за намаляване на дълговете на превозвача при предишното ръководство. Държавното предприятие Транспортно строителство и възстановяване от днес също има нов главен директор. Дружеството е подизпълнител на големи инфраструктурни проекти у нас в областта на железниците и на пътищата. Валери Василев ще наследи Александър Станоев. Василев беше заместник на Станоев в предприятието. Той е натрупал опит и в железниците, защото е работил в БДЖ и в НКЖИ. Подменен е и мениджърският екип на Ръководство въздушно движение. Емануил Радев напуска, а на негово място транспортният министър Александър Цветков назначава Георги Ангелов. Той е служител в РВД от 1981 г. и е известен с непримиримата си позиция срещу злоупотреби в предприятието по времето на по-предишния директор Цветан Дилов.
Източник: Пари (21.10.2009)

Само за ден министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков смени ръкодствата на три дружества, съобщиха от ведомството. С ново ръководство ще бъдат държавните компании "Железопътна инфраструктура", "Ръководство въздушно движение" и "Транспортно строителство и възстановяване". И трите смени не са мотивирани от ведомството. Новият генерален директор на националната компания "Железопътна инфраструктура" е Милчо Ламбрев, който сменя на поста Антон Гинев. Новият генерален директор е работил в БДЖ и в инфраструктурното дружество на железниците. Главен директор на "Транспортно строителство и възстановяване" става Валери Василев, който заменя на поста Александър Станоев. Досега Василев е бил зам.-директор в предприятието. Работил е в НК "Железопътна инфраструктура" и в частната "Топинженеринг". В дружеството са назначени и нови членове на управителния съвет - Камелия Димитрова и Бисер Борисов. Досега в ръководството на компанията влизаха петима души. Генерален директор на "Ръководство въздушно движение" стана Георги Ангелов, който ще замести Емануил Радев на поста. Назначени са и нови членове на управителния съвет - Росен Петков и Петя Димитрова.
Източник: Дневник (21.10.2009)

Големите пътни компании се втурнаха в надпревара за зимно почистване на шосетата. Въпреки проблемите с неплатените от държавата пари за поддръжката през миналия сезон, само в първите търгове са подадени 34 оферти. Те са отворени в 12 областни управления във вторник, съобщиха от пътната агенция. В началото на септември заради изтичане на старите договори тя обяви 69 обществени поръчки. Най-голям интерес засега са предизвикали търговете за шосета от областите Пловдив, София, Габрово и Шумен. За района на Годеч например оферти са подали "Холдинг Пътища", в който шеф на надзора е бизнесменът Васил Божков, държавното предприятие "Транспортно строителство и възстановяване", "Пътстрой-92" и "Пътно поддържане-Годеч". Последното е собственост на "Елаците Мед". В управата му, както и на "Пътстрой-92" е едно и също лице - Кети Кирова. "Пътища Пловдив", която бе купена от бизнесмена Георги Гергов, и "Интегрирани пътни системи", в чийто борд е Ясен Ишев, ексшеф на пътищата, се състезават за района на Граф Игнатиево, Карлово и Йоаким Груево. За Елхово има една оферта - на "Технострой инженеринг 99", в която дял има бившият депутат от БСП Стоян Проданов. В търговете участват няколко консорциума, в които влизат други големи фирми от бранша - "Трейс" и"Тера груп". За района на Велики Преслав наддава и "Автомагистрали Черно море". Работниците й от няколко месеца протестират заради неплатени от пътната агенция пари. Вчера в пет от областните управления на агенцията са отворени още оферти. За тази зима са осигурени 35 млн. лв. за снегопочистване, обяви вчера регионалният министър Росен Плевнелиев. В същото време държавата дължи 132 млн. лв. за миналата зима. "Убеден съм, че поне 100 млн. лв. от тези пари са откраднати, но вече е късно да го докажем. Действали са, както Вълка крадеше в София", обяви премиерът Бойко Борисов. Той припомни как в столицата фирмите на Румен Гайтански са пишели, че почистват снега с 400 машини, при излезли по улиците 17. Предното правителство обаче е признало разходите на фирмите и парите ще трябва да се платят, каза още Борисов.
Източник: 24 часа (22.10.2009)

Родното ФБР взе на мушка транспортния министър Александър Цветков. Той и няколко негови подчинени са разследвани за далавери около проекта за изграждането на терминал за комбинирани превози на жп гара Драгоман, научи "Стандарт". Вече повече от седмица борците с корупцията привикват свидeтели и събират документи, озадачени от факта как държавата налива 6 млн. лева в проект, скалъпен набързо, без правен анализ и икономическа обосновка. Според осведомени част от привикваните чиновници все още били в платен годишен отпуск и поради това ще се явяват на разговор в агенцията тепърва. Стартът на далаверата е даден още преди първата копка на ро-ла терминала (б.а. - съоръжение за претоварване на тежкотоварни камиони на жп платформи и обратно), направена лично от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков на 6 юли тази година. Изпълнител на проекта е държавното предприятие "Транспортно строителство и възстановяване" (ТСВ). Срокът за изграждането на терминала е 90 дни, т.е. на 5 октомври трябва да е готов. Дотук нищо лошо. По същество ро-ла терминалът край Драгоман е изключително необходим на България. На специални жп платформи, които трябва да осигури БДЖ, на терминала ще се претоварват от шосе на влак и обратно 700 тежкотоварни автомобила. Те ще пътуват по релси до Свиленград, без да създават задръствания, разбиват шосетата и замърсяват околната среда. Там на подобен терминал, който е просторен отдавна и трябва само да бъде ремонтиран, тировете ще се разтоварват и поемат към Турция. Обратно между Свиленград и Драгоман пак на влакове ще се движи същият брой тирове. Изграждането на ро-ла терминала в Драгоман е част от стратегията на транспортното министерство за развитието на комбинираните превози и ще доведе до увеличаване на товарните жп превози и до подобряване на финансовото състояние на БДЖ. Единственият проблем е цената на терминала. Официално изграждането се финансира с близо 6 млн. лв. от Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Според експерти обаче тя е поне 3 пъти по-висока от реалната стойност на съоръжението. А далаверата се състои в това, че никой не е направил икономически анализ на всички варианти за строителство на терминала. Защото според специалисти по-модерните технологии - монтиране на модулни или мобилни рампи, от които да става качването на камионите на жп платформите и обратно, струват поне 3 пъти по-евтино. И дават пример с жп спирка "Вардар" в София, за която проучването посочило цена 1 млн. лв. по стандартния начин и 280 хил. лева - с модулни платформи. Ако в днешната тежка финансова криза разликата от около 4 млн. лева не е била забелязана от министър Александър Цветков, то как ли управлява още по-тежки инфраструктурни проекти, умуват сега икономическите експерти в ДАНС.
Източник: Стандарт (02.09.2010)

Около 400 работници и служители в базите на Държавно предприятие “Транспортно строителство и възстановяване” (ТСВ) не са получавали заплати от три месеца. Затова алармираха служители във фирмата, пожелали анонимност. В огромните халета се пазят камиони, бронетранспортьори, УАЗ-ки, понтонни мостове, военни, кухни, палатки и други активи на Българската армия. “Не сме получили нито лев за февруари, март и април”, каза работник с дълъг стаж във фирмата. Според него причината за това е, че от Министерството на финансите не са превели субсидията за дейността на дружеството. От министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията потвърдиха, че в предприятието наистина има проблем със заплатите. Неепрекъснато водим разговори с финансовото министерство и се надяваме съвсем скоро хората да си получат парите, казаха от ведомството на Ивайло Московски. В момента военновременните запаси се съхраняват в пет бази на ТСВ. Те са в село Асеновец, Пловдивско, в село Соколово край Габрово, в Бяла, Русенско, във Варна и в Горна Оряховица. Служителите, които охраняват и поддържат военния арсенал, масово са на заплата от около 500 лева, а много от тях сега са затънали в дългове и не могат да обслужват кредити към банки. В момента ТСВ е в доста тежко финансово състояние. Фирмата осъществява също и поддръжка и ремонт на жп мостове и полага жп линии.
Източник: Труд (08.05.2012)

Линии доникъде България откри, че по жп линиите могат да се вдигат и високи скорости тази година. Със 160 км могат да се движат мотрисите по линията Пловдив – Димитровград, която бе открита реновирана на 1 юни. Събитието бе толкова празнично, че събра Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, еврокомисаря по регионална политика Йоханес Хаан, министъра на транспорта Ивайло Московски и колегите му Лиляна Павлова, Томислав Дончев и дори Мирослав Найденов. "Историческата справка показва, че такива мащабни строителни дейности по железопътната инфраструктура не са били извършвани в нашата страна повече от 30 години", заяви министър Московски. Въпреки че един проект (вече) не отнема толкова десетилетия, жп линиите остават най-бавната и тромава част от инфраструктурното развитие на България. Новооткритата отсечка например е част от проекта "Реконструкция и електрификация на жп линия Пловдив – Свиленград – турска/гръцка граница" и на практика е едва половината от разстоянието. По този проект страната успя да изгуби и средства по програма ИСПА. До началото на 2011 г. изпълнителят, италианската компания Astaldi трябваше да е построил 95 км железен път от гара Първомай до Свиленград, но работата бе само върху първите 35 км. Държавата имаше известна вина за забавянето, тъй като отчужденията и археологическите проучвания не вървят по график. После проектът бе взет от компанията и беше прехвърлен към ОП "Транспорт" с нови срокове и изпълнители. Другият основен железопътен проект - жп линията Пловдив - Бургас, също не стартира много успешно. През април 2010 г. комисията по избор на изпълнителя отстрани 5 от 8-те компании кандидати. Комисията остави само два консорциума с българско участие и френската TSO, която кандидатстваше за най-късата от трите отсечки и предложи много висока цена. Поръчката следваше да бъде разпределена между двата консорциума. В единия участват "Главболгарстой" и държавната "Транспортно строителство и възстановяване" с принципал транспортното министерство. А в другия - "Енергоремонт холдинг". Тези, които останаха в надпреварата, обаче предложиха да рехабилитират линията срещу повече от 400 млн. лв. при индикативен бюджет от 319 млн. лв. Заради недоволство на отстранените и намеса от Брюксел, търгът бе преигран. Към момента са изградени около 35% от трасето, което е 292 км, като проектът се очаква да приключи през 2015 г. Стойността на целия проект е 317 млн. лв., а изпълнител е консорциумът "Джи Си Еф - Ск 13 - Трейс рейлинфра". Като цяло този период се води "загубен" за жп инфраструктурата в страната, за което най-добре говори фактът, че близо 200 млн. евро за този сектор бяха пренасочени към софийското метро, за да не бъдат върнати на Брюксел. Надеждите са 2014 - 2020 г. да е "златната петилетка" на железниците.
Източник: Капитал (03.09.2012)

Товарните жп превози с държавен конкурент Държавата прави конкурент на "БДЖ-Товарни превози", с което цели да намали цената на бъдещите проекти за строителство на нови и ремонт на стари жп линии. Това е една от основните цели на проекта за промяна на Закона за железопътния транспорт (ЗЖПТ), подготвен от транспортното министерство. Промените премахват досегашната забрана НК "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) да извършва превози и създават условия да създаде свой жп превозвач. Така за първи път от 1 януари 2002 г. насам една и съща жп компания ще може да поддържа жп мрежата и да извършва превози с влак. След продажбата на "БЖД-Товарни превози" до три месеца "Холдинг БДЖ" ще се разпадне. Според запознати втората цел на промените в закона е да създаде условия държавата да сформира нов холдинг между НКЖИ, "БДЖ-Пътнически превози" (БДЖ-ПП)и ДП "Транспортно строителство и възстановяване" (ТСВ). Въпреки че и трите фирми ще останат счетоводно разделени в рамките на бъдещия холдинг, междуфирмената задлъжнялост между тях ще намалее и ще стабилизира БДЖ-ПП и ТСВ.
Източник: Стандарт (09.10.2012)

Българско-унгарски консорциум ще обнови тролейбусната мрежа в Плевен Във втора поредна поръчка за модернизация на тролейбусния транспорт в Плевен обединение с участието на унгарската "Келет УТ" печели надпреварата. Това става ясно от класацията на участниците в търга, с която "Капитал Daily" разполага. Този път процедурата е за реконструкция и разширение на тролейбусната мрежа в града с прогнозна стойност 9.7 млн. лв. Унгарската компания участва заедно със "Строймонтаж" като обединение "Електротранспорт Плевен" в процедурата, обявена от общинското дружество "Тролейбусен транспорт". Българско-унгарското обединение предложи най-ниска цена за оптимизиране на мрежата – 8.9 млн. лв., което взе превес в избора на изпълнител. Междувременно поръчката, за която обединение "Стройдепо Плевен" между "Инфраструктурно строителство" и "Келт УТ" беше избрано за изпълнител на тролейбусното депо в общината, беше отменена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по жалба на два от участниците и върната на етап ново разглеждане на документите за подбор. Изграждането на обектите се финансира по проект за развитие на градския транспорт в Плевен за близо 24 млн. лв. по оперативна програма "Регионално развитие". За да бъдат усвоени европейските средства, местната управа трябва да завърши в срок обектите, който изтича през май 2015 г. В обявената още през август процедура за избор на изпълнител взеха участие три кандидата - "Електротранспорт Плевен", "АВИС Тролейбусна инфраструктура"("Авис инженеринг", "Валмекс", "Евротранспроект") и държавно предприятие "Транспортно строителство и възстановяване", което беше отстранено на етап технически предложения и преди дни подаде жалба в КЗК. Първите два участника получиха равен брой от по 50 точки при техническата оценка, но ценовото предложение на "АВИС Тролейбусна инфраструктура" е с няколко хиляди по-малко, или 9 млн. лв. Очаква се "Тролейбусен транспорт" да подпише договор с избрания изпълнител, ако антимонополният регулатор не уважи жалбата на ДП ТСВ. Отменената обществената поръчка е втори опит на местните власти да изградят тролейбусно депо в града. КЗК отмени първия търг, след като откри ограничителни критерии за подбор на кандидатите по жалба на компания, закупила документация за участие - "Прогрес билдинг къмпани". Вторият търг беше атакуван от обединението "Монолит-Авис-Пътища и мостове", в което влизат "Монолит"(София), "Авис инженеринг" и "Пътища и мостове" и обединение "Монолит-Хоризонт МК", съставено от "Хоризонт Иванов", "Монолит" (Плевен), "Инжстрой" и "Иво Петров архитекти". Според жалбоподателите не е ясно дали "Стройдепо Плевен" е оферирал стойност за доставка на технологично оборудване в общата цена за изграждане на депото. Според тях "оскъдната информация" за унгарската "Келт УТ" и специфичните проектантските възможности на "Инфраструктурно строителство" будят съмнения за избора на победител. Изпълнителният директор на "Тролейбусен транспорт" Ангел Несторов каза за "Капитал Daily", че все още дружеството не е решило дали ще обжалва решението на антимонополния регулатор пред ВАС. Българско-унгарският консорциум беше избран отново на база най-ниска оферта – 6.9 млн. лв. при прогнозна стойност 7.8 млн. Прави впечатление, че всички допуснати участници до ценовите оферти получиха максимален брой точки за техническо изпълнение и срок.
Източник: Капитал (14.03.2014)

Интермодалният терминал в Пловдив ще заработи през 2016 година, прогнозира днес заместник министърът на транспорта Петър Киров. Обектът ще бъде изграден на гара „Тодор Каблешков”, разположена на магистралната жп линия София-Пловдив. Самата площадка ще бъде разположена от северната страна на гарата, в землището на село Златитрап върху площ от 71 450 кв.м. В следващата година и половина се предвижда там да бъдат изградени площадка за товаро-разтоварителни операции на контейнери от вагон на автомобил и обратно, зона за складиране на контейнери и техника, административна сграда, офиси за митнически контрол и склад и паркинги. Изграждането на интермодалния терминал ще глътне 11.7 милиона без ДДС, по предварителни оценки. Ще се ползват средства от Европейския фонд за регионално развитие чрез оперативна програма Транспорт. Изпълнител на поръчката е „Трейс Груп Холд” АД, която предложи най-ниската оферта от 8.57 млн. лв и така пребори „Терна” АД и държавно предприятие „ Транспортно строителство и възстановяне - ГУ”. Договорът с фирмата е подписан днес.
Източник: Марица (26.05.2014)

Новата ограда с Турция вече минава 48 млн. лв. Повече от 48 млн. лв., без провеждането на обществена поръчка, ще бъдат платени от правителството по сключените договори за строителството на оградата по границата с Турция. Това показва справка на Министерския съвет, изготвена по искане на OFFNews. Избраните от управителите на областите Бургас, Ямбол и Хасково фирми ще трябва да построят 82-километрова ограда заедно с инфраструктурата около нея. Към момента разчетите сочат, че новият участък ще излезе доста по-скъп, отколкото 30-те километра, построени от правителството на Пламен Орешарски. Тогава оградата бе градена от военните за близо 7.5 млн. лв., което прави под 250 хил. лв. на километър. Новото заграждение засега излиза близо 600 хил. лв. на километър. Най-много пари ще глътне участъкът в Бургаско. Там сключените договори са за 25 млн. лв. Областният управител Вълчо Чолаков е посочил три фирми, с които са сключени договори. Това са АБ ИНВЕСТ НН и "Пътстрой Бургас". Третата фирма е "Булдени". Три са и фирмите, избрани за строежа на оградата в Хасково. Губернаторът Добри Беливанов е подписал договори за близо 11 млн. лв. с фирмите "Транспортно строителство и възстановяване", ЕТ "Металик - Иван Михалов" и "Геопланпроект". Участък от оградата в Ямбол пък ще излезе близо 13 млн. лв. Областният Димитър Иванов е посочил фирмите ДП "Транспортно строителство и възстановяване" и "Геострой инженеринг". До момента правителството е отпуснало 30.5 млн. лв. за строителството на оградата. Предвидено е строежът в Бургаско да продължи 6 месеца, но има опции за удължаване на строежа.
Източник: Сега (01.10.2015)

Новата естакада до Терминал 2 на Летище София ще е готова след по-малко от 2 години След по-малко от 2 години ще има нов, пряк път с естакада до Терминал 2 на Летище София. В края на декември Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е подписало договор с изпълнителя – обединението "Брюксел 2015" ДЗЗД с партньори "ПСТ Груп" и “Транспортно строителство и възстановяване” (ТСВ). Общата инвестиция в проекта – проектиране и строителство, е в размер на малко над 13,7 млн. лева с ДДС плюс още почти 98 300 лева за надзор. Финансирането е осигурено от държавния бюджет, съобщиха за Investor.bg от ведомството. Транспортното министерство реши през лятото на миналата година да възобнови проекта за естакада до Терминал 2 на столичното летище. Пътната отсечка е категория градска магистрала от ІІ клас с дължина от малко над километър, включително мостово съоръжение с дължина 350 м. Терминал 2 беше открит малко преди България да стане член на Европейския съюз (ЕС). До него се планираше да има нов път, но той не беше реализиран заради спорове със собствениците на имотите, през които минава съоръжението, и липсата на финансиране. Все пак през 2006 г. беше проведена тръжна процедура въпреки неуредиците с терените, която беше спечелена от “Мостстрой”. Фирмата започна и строителство, но впоследствие прекрати дейностите. През миналата година експерти на транспортното министерство провериха какво е останало от строителните работи и дали вече построеното е годно, за да се ползва като основа за продължаване на строителството. Групата констатира, че изградените подпорни стени и стълбове са в добро състояние и се налагат само някои корекции, но армировката, оставена за продължаване на строителството, е изрязана и открадната. В договора с изпълнителя е заложено строителството на пътния участък да бъде завършено за 630 дни от сключването на договора. Параметрите на естакадата са съгласно одобрения инвестиционен проект и няма да има промени, посочват от министерството.
Източник: Инвестор.БГ (19.01.2016)

"Водстрой 98" с летен бонус Кой каквото и да говори, държавните милиони продължават да пълнят сметките на "Водстрой 98" - компанията, зад която според мнозина стои депутатът от ДПС Делян Пеевски. При това през последния месец броят и обемът на договорите стават внушителни. Основен "донор" на финансов ресурс е Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), която само за юли е предоставила контракти за 24 млн. лева. Официално "Водстрой 98" се води собственост на дружеството "ПМ Контрол", което пък еднолично се държи от Иван Мирински. Бизнесът обаче се върти основно чрез поредица от консорциуми, в които фирмата участва. В последния й публикуван отчет те са 76, а сега, според информационната система "Дакси", вече са над 100. Изборът на тази формула не е никак случаен, тъй като носи редица дивиденти - регистрацията е бърза, лесна и най-важното е по-евтина в сравнение с останалите компании, които се регистрират по Търговския закон. Освен това паричните потоци остават скрити в джойнтвенчъра, който не е длъжен да публикува отчети. Точно по този начин "Водстрой 98" е оплела още през 2013-а Националната компания "Железопътна инфраструктура" и сега си осигурява солидни суми от нея. Преди три години държавното предприятие решава да сключи рамково споразумение с няколко фирми за ремонт на железния път и съоръженията към него, за рехабилитация и модернизация на високо-, средно- и нисковолтовите съоръжения, за обновяване и поддръжка на сградите и възстановяване и укрепване на обекти от железопътната инфраструктура. Избрани са общо осем различни юридически лица, но сянката на "Водстрой 98" пада върху три от тях. На първо място това е консорциумът "Железен път 2012-2016". Водеща в обединението е именно "Водстрой 98" с 56 процента. Останалите партньори са Държавното предприятие "Транспортно строителство и възстановяване" (34%) и варненската "Хидрострой" (10 на сто), която също се свързва с Делян Пеевски. Друг консорциум, подписал рамковото споразумение с НКЖИ, е "ЕТС Технолоджи". В него фирмата на Мирински държи 40 на сто, а останалите дялове са разпределени между "Хидрострой" (25%), "Балкантел" (25%), "Бонети" (10 на сто). Сред класираните е и "Консорциум ТИП 2012-2016". В него влизат държавното предприятие "Транспортно строителство и възстановяване" (34% от капитала), "Промишлено строителство холдинг" (33%), "Инфраструктурно строителство" (33%). Управител обаче е Валери Борисов Василев - същият, който ръководи и обединението "Железен път 2012-2016", чийто мажоритарен собственик, както вече споменахме, е "Водстрой 98". Случайно или не, тези три обединения са прибрали лъвския пай от раздадените през последните три години от НКЖИ над 396 млн. лева. Общият им резултат стига 264 млн. лв., като "Железен път 2012-2016" е лидер със 117 млн. лв., следвано от "ЕТС Технолоджи" - с 75.6 млн. лв., и "Консорциум ТИП 2012-2016" с договори за 48 милиона. И това при положение че сред подписалите рамковото споразумение е и "Трейс Груп Холд" АД. Само че нейният оборот от Националната компания "Железопътна инфраструктура" по тази линия е само 42 милиона лева. Но да се върнем към последните контракти от юли. Става дума за 5 договора на стойност около 24 млн. лева. Всички те са записани на сметката на "Железен път 2012-2016". На 5 юли обединението е избрано за механизирано подновяване на 2.5 км железен път между гарите Делян – Дяково. Офертата за тази услуга е 3 670 386 лева. Другият мераклия за този ремонт е бил "Трейс Груп Холд", като офертата му е отхвърлена. В публикуваните документи по случая има и една доста интересна техническа (или може би не) грешка. При изписването на кандидатите вместо "Железен път 2012-2016" е посочено името на "Консорциум ТИП 2012-2016", но съставните дружества - "Водстрой 98", "Транспортно строителство и възстановяване" и "Хидрострой", съответстват на първото обединение. Явно грешката не прави впечатление на никого или просто за чиновниците и двете фирми са едно и също нещо, щом цял месец по-късно не е направена корекция. А все пак говорим за официален документ - обявление за възложена поръчка. На 21 юли в регистъра на обществените поръчки е качена информация за други два договора. Единият е за "скромните" 140 хил. лв. и включва демонтаж на 6 обикновени железопътни стрелки, а другият е за 351 хил. лв. и се отнася за укрепване на компрометираната част от насип на железния път между гарите Разменна - Батановци. Големият удар за "Железен път 2012-2016" обаче идва на 29 юли, когато е сключено споразумението за ремонт на близо девет километра жп линии между Сеново и Просторно. Тези дейности са оценени на 11 123 133 лева. Конкурентна оферта в случая е подала и "Трейс Груп Холд", но явно не е била толкова добра. Проблемът е, че всички споменати договорки стават по стария Закон за обществените поръчки и Националната компания "Железопътна инфраструктура" не е длъжна да оповестява подробна информация за офертите на участниците, класирането им и т.н. Същото е положението и при последния засега контракт, за който отново са се състезавали двете дружества. Става дума за ремонт на жп отсечки край Русе, с бюджет от 4 млн. лева, който пак е спечелен от обединението на "Вдострой 98". Макар да няма конкретни данни, с голяма доза сигурност може да се каже, че до изтичане на рамковото споразумение в началото на следващата година НКЖИ ще похарчи поне още 100 млн. лева. И ако традицията се запази, то консорциумите около фирмата на Мирински (или Пеевски) ще вземат две трети от тази сума.
Източник: Банкеръ (10.08.2016)

НКЖИ възложи пореден договор за над 28 млн. лв. на "Водстрой 98" Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) възложи пореден договор на "Водстрой 98". Последната поръчка е за 28.5 млн. лв. с ДДС на обединение "ЕТС технолоджи", съставено от строителните компании "Водстрой 98", "Хидрострой" АД, "Балкантел" и "Бонети", става ясно от регистъра на обществените поръчки. Той е за "електрификация на 83-а железопътна линия Симеоновград - Нова Загора". С този договор сумата, предоставена от държавната компания на сдружението "ЕТС технолоджи" от 2013 г. насам, надхвърля 100 млн. лв. Другите две избрани за подобни дейности обединения нямат почти нищо поръчано. Допреди три месеца "Водстрой 98" се свързваше в сектора с депутата Делян Пеевски и за 3-4 години натрупа обществени поръчки за над 800 млн. лв. През юни компанията беше продадена на "Хидрострой" с мажоритарен собственик Велико Желев. Освен в "ЕТС технолоджи" двете компании си партнираха преди сливането и в обединението, изградило Северната скоростна тангента. Позициите в железопътното строителство на "Водстрой 98" бяха изтъкнати от Велико Желев като една от причините да купи компанията.В "ЕТС технолоджи" "Водстрой 98" държи 40-процентов дял, "Хидрострой" и "Балкантел" са с по 25%, а "Бонети" - с 10%. През 2012 г. обединението се явява заедно с осем други участника в търг на НКЖИ за сключване на 4-годишно рамково споразумение за "Рехабилитация и модернизация на високо-, средно- и нисковолтови съоръжения, слаботокови, осигурителни и телекомуникационни съоръжения, които осигуряват нормалната експлоатация на жп инфраструктура". Държавното предприятие избира три потенциални изпълнителя за въпросните дейности, но от сключваните впоследствие договори излиза, че те са възлагани почти само на обединението на "Водстрой 98". От 2013 г. досега то има 14 договора за над 108 млн. лв. Другите изпълнители на рамковото споразумение са сдружение "ЕМИС 2012" (съставено от "Енемона" и "Мармет") и "Консорциум ТБС 2012 - 2016" ("ГБС", "Инфраструктурно строителство", Държавно предприятие "Транспортно строителство и възстановяване"). "Емис" има 5 договора за малко над 7 млн. лв. без ДДС, а "Консорциум ТБС" - един договор за 309 хил. лв. Само от началото на тази година "ЕТС технолоджи" има 6 договора с НКЖИ за близо 44 млн. лв. без ДДС, или за половината от спечелената сума. Срокът на рамковото споразумение изтича през декември. За всеки от договорите е провеждан вътрешен конкурс с покани до трите потенциални изпълнителя. От протоколите става ясно, че в спечелените процедури "ЕТС технолоджи" дава най-нисък срок за изпълнение и най-ниски цени и конкурентите му нямат шанс.Разследване на "Капитал" от март 2016 г. показа, че НКЖИ - собственикът на жп мрежата у нас, от години раздава стотици милиони чрез рамкови споразумения на един и същ ограничен кръг фирми, сред които се открояват "Водстрой 98", фирмите на депутата от ДПС Илия Илиев и "Крам комплекс" на Симеон Кралев. През юни Софийската градска прокуратура повдигна обвинение на Антон Гинев - бивш зам.-министър на транспорта и шеф на НКЖИ в периода 2006 - 2009 г., заради сключвани неизгодни договори. Държавната компания преразпределя и още стотици милиони еврофондове за реконструкция на жп мрежата. За последната голяма поръчка от 120 млн. лв. беше избрана неизвестната в сектора хасковска компания АБ. Според представители на бранша това е новата строителна фирма под контрола на Делян Пеевски. Тя повтаря модела на "Водстрой" - закъсал местен играч започва да печели големи поръчки и взема финансиране от държавната ББР, в случая с АБ кредитът е от август и е за 29 млн. лв.
Източник: Капитал (14.09.2016)

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски и кметът на Столична община Йорданка Фандъкова ще открият в 9:30 ч. днес новопостроената пътна връзка от бул. "Брюксел" до Терминал 2 на летище София, съобщи пресцентърът на транспортното министерство. Проектът "Пътна връзка за летище София с обхват от бул. "Брюксел" до ул. "Мими Балканска" е на обща стойност 13.7 млн. лв. с ДДС, а финансирането е осигурено от бюджета на транспортното министерство. Само за проектирането и строителството са похарчени 13,4 млн. лева. Историята на отсечката датира от 2006 г., когато строителството беше дадено на вече несъществуващата фирма "Мостстрой". Заради финансови неуредици и съдебни спорове за отчужденията на имотите обаче строителството спря и частично изградените съоръжения доскоро се рушаха. Строителството на отсечката беше рестартирано през 2015 г. с ревизия на проектите. Реалното и изграждане започна през септември 2016 г., а срокът за завършване беше удължаван няколко пъти. Изграждането на новия път предизвикваше сериозни затруднения с трафика в района. Последната промяна на сроковете предвиждаше пътния възел да бъде финализиран до края на февруари. Трасето включва изграждането на директно скоростно шосе от бул. "Брюксел" до Терминал 2 на летище София и две пътни връзки до Терминал 1. Пътната отсечка е категория градска магистрала от ІІ клас с дължина от малко над километър, включително мостово съоръжение с дължина 350 м. Изпълнител на проекта е обединението "Брюксел 2015" ДЗЗД с партньори "ПСТ Груп" и “Транспортно строителство и възстановяване” (ТСВ).
Източник: Инвестор.БГ (09.01.2018)

Отново търсят купувач за 62 дка и 21 сгради от бившето сержантско училище в Г. Оряховица На 18 юли 2018 г. ще се проведе друг търг с тайно наддаване за продажба на бившето сержантско училище в Г. Оряховица. Огледите на имота започват от днес. Обявената цена е значително по-ниска от предишните и е в размер на 839 035 лв., а депозитът е 167 807 лв. Бившето сержантско училище е на разпореждане на държавната фирма “Транспортно строителство и възстановяване”, която от години има дългове към данъчните. Затова Агенцията по приходите продава активите, за да покрие част от борчовете. Имотът е с площ 62 262 кв.м и включва 21 сгради. В близост до имота се намира производствената база на “Захарни заводи” АД. От три страни имотът граничи с поделение на МO, Поделение Г. Оряховица към Национална агенция Гражданска защита и Техникума по хранително-вкусова промишленост. Сградите са построени за периода от 1941 г. до 1981 г. като във всички има ток, вода и канализация. Една от сградите представлява изграден оборудван трафопост, който захранва всички сгради на територията на имота.
Източник: Янтра - Велико Търново (26.06.2018)

Продадоха Сержантското училище в Горна Оряховица Сержантското училище в Г. Оряховица най-накрая е продадено, научи “Янтра ДНЕС”. Информацията потвърди кметът на града инж. Добромир Добрев. Той посочи, че по сметката на Общината са постъпили пари от продажбата на имота. Сделката е факт от миналия месец, но от НАП отказаха да дадат информация кой е новият собственик на апетитния терен. Бившето Сержантско училище е с площ от 62 дка и 21 сгради и е на разпореждане на държавната фирма “Транспортно строителство и възстановяване”. Заради крупни задължения данъчните обявиха за продан активите в Г. Оряховица като първоначалната оценка за имота бе 1 864 524 лв. Според оценителите цената на земята е 498 096 лв., а на сградите – 1 366 428 лв. Последваха няколко неуспешни търга, след което бе насрочен нов за 18 юли, а наддаването започна от 839 000 лв. За колко точно е продаден имотът все още не е ясно. Сержантското училище в Г. Оряховица бе закрито през 1989 г., а Общината няколко пъти постави искане пред Министерството на транспорта, като принципал на държавното предприятие, да ? преотстъпи терена, за да стане част от новата индустриална зона. Министерството така и не пожела да се раздели с имота си, който отиде за погасяване на задължения към бюджета. Кой и за какво ще използва мястото, което се намира недалеч от летището, тепърва ще стане ясно. В града се говори, че интерес към мястото има столичният бизнесмен Румен Гайтански, който участва в “Консорциум Гражданско летище Г. Оряховица”. Вчера се проведе търгът и за бившите казарми във В. Търново, след като миналия месец НАП обяви за продажба шест поземлени имота заедно с намиращите се върху тях сгради. Общата цена за тях е 2 147 920 лв. Теренът се простира на площ от 28 дка, като най-високата цена от 495 872 лв. е за имот с площ от 9779 кв.м. Продават се също санитарни помещения, навес, складове и столова. През 2016 г. Община В. Търново поиска безвъзмездно от Министерството на отбраната пустеещите казарми на Строителни войски, които се намират на ул. “Иларион Драгостинов” 1, точно до Старческия дом. Идеята бе да бъдат използвани за реализиране на инвестиционни намерения – частни или общински.
Източник: Борба - Велико Търново (20.08.2018)

"Транспортно строителство и възстановяване" и "Съобщително строителство и възстановяване" се преобразуват в еднолични търговски дружества Министрите обсъдиха и приеха решение за преобразуването на държавните предприятия "Транспортно строителство и възстановяване" и "Съобщително строителство и възстановяване" в еднолични акционерни дружества с държавно участие, съобщиха от правителствения пресцентър. Процедурата по преобразуването на двете предприятия се осъществява в изпълнение на законовото изискванe на § 2, ал.1 от заключителните разпоредби на Закона за отмяна на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, и при спазване на Търговския закон. Държавното предприятие "Транспортно строителство и възстановяване" има многогодишни традиции и богат опит в транспортното строителство у нас от страна на Войските на Министерство на транспорта, на които ДП "ТСВ" е правоприемник. То е специализирано в изпълнение на различен тип дейности, свързани с пътно-магистрано строителство и ремот и жп строителство и ремонт. Държавното предприятие "Транспортно строителство и възстановяване" разполага с действаща строителна лаборатория в град Горна Оряховица. ДП "ТСВ" изгражда участък "Ихтиман" от автомагистрала "Тракия" и участъците "Ботевград" и "Ябланица" от автомагистрала "Хемус". Дружеството изгражда двупътни електрифицирани жп линии, извършва и реконструкции и електрификация на жп линии. "Съобщително строителство и възстановяване" е правоприемник на Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения и е преобразувано със Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия (ДВ, бр. 57/2000 г.), с който се закриват Войските на КПД и се образува Държавно предприятие "Съобщително строителство и възстановяване". Основният предмет на дейност на предприятието е: строителство, ремонт и възстановяване на далекосъобщителни мрежи и фиксирани телефонни мрежи, проектантска, строителна, ремонтна и предприемаческа дейност, както и производство и търговия със строителни материали, конструкции, изделия и съоръжения. ДП "Съобщително строителство и възстановяване" има 35-годишен опит в съобщителното строителство и е построило със собствени сили хиляди километри подземни кабелни линии на територията на страната и особено в труднодостъпните райони. То е специализирано и за работа в градски условия, по отношение изграждане на СТМ (селищни телефонни мрежи). ДП "ССВ" е единствената строителна организация специализирана и съоръжена за изваждане на отдавна положени кабели с медни проводници.
Източник: Банкеръ (18.04.2019)

Правителството разреши извършването на хидротехнически работи за удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 в пристанище Варна Министерският съвет разреши изпълнението на хидротехнически работи във връзка с удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 в пристанище Варна. Дейностите ще се извършват от „Транспортно строителство и възстановяване” ЕАД в изпълнение на сключено споразумение през 2019 г. с Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”. Разрешението е за срок от 630 дни от датата на постановяване на решението. За да бъде подобрена транспортната достъпност една от мерките, заложени в интегрираната транспортна стратегия е удълбочаването на Канал 1 и Канал 2 в пристанище Варна. Целта е цялостно и дългосрочно решение на настоящите проблеми за подход и маневриране на корабите и бъдещите потребности от нови маневрени зони, съобразно инвестиционните проекти на пристанищните оператори на терминалите и пристанищата, разположени в района на пристанище Варна. С изпълнение на обекта ще се постигне съответствие между съществуващите възможности на корабните места в отделните пристанища и ще бъдат осигурени нужните условия за развитие на всички пристанища, в съответствие с добрата морска практика за подобряване на условията за безопасно корабоплаване.(Министерски съвет)
Източник: Други (06.08.2020)

За първи път са обявени конкурси за шефове на държавни фирми Със заповеди на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков, са обявени 21 конкурса за началници на 21 държавни компании в транспорта. Ведомството на Желязков е първото, което започва да изпълнява приетия миналата година Закон за публичните предприятия, според който управителните тела на държавните компании трябва да се назначават след конкурси. Обявите за тях са публикувани на 12 октомври на сайта на министерството. Срокът за подаване на документи е 10 дни след оповестяването на конкурсите, т.е. 22 октомври, съобщава dir.bg. Сред обявените позиции са такива за членове на съвета на директорите летищата в София и Пловдив, както и за управител на летището в Горна Оряховица. В авиацията са обявени още конкурси за генерален директор на предприятието "Ръководство въздушно движение" (РВД) и за член на УС на РВД. В железопътния транспорт конкурсите са за членове на борда на директорите на "Холдинг БДЖ" и за член на УС на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Същата процедура е обявена и за членове на Съвета на директорите на "Български пощи" и на "Информационно обслужване". Конкурси има и за избор на управници на пристанищата в Бургас, Варна, Русе, Видин, плюс предприятие "Пристанищна инфраструктура" и "Български морски квалификационен център" - Варна. Ще се избират и началници на жп болниците в София и Варна, на "Транспортен диагностично-консултативен център" в Бургас, както и на строителните фирми "Съобщително строителство и възстановяване" и "Транспортно строителство и възстановяване". В обявленията, публикувани на сайта на министерството, са записани изискванията към кандидатите, включително образование, квалификация и опит. Изброени са документите, които трябва да представят. Процедурата предвижда конкурсите да са в две части - писмена и устна. В писмената се изисква представяне на концепция за развитието на съответната фирма с нейните специфики.
Източник: Сега (19.10.2020)

Държавната грижа за "Порт Доган" не секва Отминаващата година ще се запомни с несекващите грижи на държавата по изграждане на атрактивна пристанищна инфраструктура във Варненско-Белославското езеро, в средата на което е портът на Ахмед Доган. В сряда, 22 декември, правителството разреши изпълнението на хидротехнически дейности по удълбочаване на двете трасета (каналите 1 и 2), по които се движат плавателни съдове. Дейностите ще се извършват от държавното дружество "Транспортно строителство и възстановяване" ЕАД, а периодът за работа е 510 дни. Това е поредното решение на кабинета за модернизиране на водния коридор. По-рано през годината три пъти бяха разрешавани дейности около прокопаването с различен срок, а имаше и още едно разрешение - за работа по подобряване на едно от кейовите места на "Варна-запад" и възстановяване на проектните параметри пред стените на терминала "Леспорт". Най-вероятно за различните типове дейности се изискват отделни правителствени актове, затова и министрите се занимаваха няколко пъти с казуса. Проектът за водния коридор през езерото е на обща стойност 350 млн. лв. Той ще бъде от полза на всички околни пристанища, включително на държавното варненско. Идеята за удълбочаването е много стара, но пари се намериха едва след като Доган се появи като собственик в района в края на 2018 г. Досега е известно, че три плавателни съда са ангажирани в дейностите - дълбачката Glanford, както и корабите Milford и Seaford. Справка в специализираните портали, проследяващи морското движение в реално време, сочи, че и трите сега са край Варна. Преди време специализираният морски сайт maritime.bg публикува информация, че съдовете са управлявани от офшорни компании с адреси за кореспонденция в Калининград. На същия адрес е регистрирана и фирмата "Гидрострой", собственик на два от тях. Повечето от дейностите по проекта бяха възлагани директно на "Транспортно строителство и възстановяване", както сега. Дружеството има договор от 2019 г. с държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура". Най-вероятно "Транспортно строителство и възстановяване" наема дълбачките, но не се е чуло за търг и при избора им.
Източник: Сега (23.12.2020)

Съдът нареди държавата да каже кой удълбава канала към ТЕЦ-а на Доган Съдът нареди на директора на държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" да даде отговор на обществото кой удълбава канала към пристанището до ТЕЦ "Варна", собственост на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган. Това става ясно от решението на Административния съд във Варна, което не подлежи на обжалване. Решението на съда по повод заявление за достъп до обществена информация на гражданина С.Ц.С. В началото на ноември 2020 г. той е поискал копие от сключено споразумение между ДП "Пристанищна инфраструктура" и държавното предприятие "Транспортно строителство и възстановяване (ТСВ)" ЕАД за удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 на пристанище "Варна", както и копие от инвестиционния проект. Гражданинът не получава отговор от държавното предприятие на искането си и завежда дело срещу "Пристанищна инфраструктура", което печели. Административният съд във Варна отменя мълчаливият отказ на генералния директор на държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" Ангел Забуртов. Съдебният състав връща делото като преписка на генералния директор за произнасяне по заявлението, подадено от С.Ц.С. В мотивите си съдът посочва, че двете дружества са държавни организации на бюджетна издръжка и изразходват публични средства. И двете са под шапката на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Съдът прави заключение, че сключеното между тях споразумение за удълбочаването на двата канала е от обществен интерес, тъй като обектът е от национално значение. В решението си съдът приема, че без значение какъв ще е отговорът, държавното предприятие дължи изрично произнасяне по искането, с което се търси достъп до обществена информация. Съдебният състав акцентира на това, че исканата информация за извършения ремонт на Канал 1 и Канал 2 на пристанище "Варна", дава възможност да се повиши прозрачността и отчетността на ответника по отношение на дейността му, свързана с взетите от него мерки. Съдът намира, че обжалваният в настоящото производство мълчалив отказ по подаденото заявление, следва да бъде отменен, а преписката - върната на задължения субект за произнасяне с надлежен акт.
Източник: Медия Пул (15.07.2021)

Министър не знае защо руска фирма разширява каналите към пристанището на Доган Нямам информация как се е стигнало до сключване на договор с „Гидрострой“, която е ангажирана с разширяването и удълбаването на каналите към пристанището на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Каналите осигуряват достъп на корабите от Черно море до почти всички терминали на пристанище Варна, като най-големият терминал е във "Варна-запад". Поддържането на каналите било задължение на държавното предприятие “Пристанищна инфраструктура”. То е изготвило документацията за обществена поръчка и я възложило по процедурата ин хаус на “Транспортно строителство и възстановяване” на 9 август 2019 година. Общата цена на сторазумението между дружествата е 417,8 млн. лв. За изпълнител се избира "Есбилд". Съдружници там са "Семремонт" ЕООД и "ЕИС строителна компания" ЕООД.
Източник: 24 часа (26.08.2021)

Антикорупционният фонд установи нарушения за трасето до “Порт Доган“ Груби законови нарушения откри Антикорупционният фонд при удълбочаването на Варненското езеро. Работата по водното трасе започна преди две години, след като в района като инвеститор (портът в село Езерево и ТЕЦ "Варна") се появи Ахмед Доган. Фондът твърди, че Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ е нарушило Закона за обществените поръчки, възлагайки „ин хаус“ процедура за удълбочаване на държавното дружество „Транспортно строителство и възстановяване“ (ТСВ). Било е ясно, че дружеството няма капацитет да извърши подобни услуги, а и предметът му на дейност е съвсем различен. В последствие в нарушение на закона ТСВ превъзлага дейността на частни изпълнители - консорциума „ЕС Билд“. Договорът с него е за 393 млн. лв., от които до момента са платени почти 370 млн. ТСВ сключва договори и с други изпълнители на стойност 43 млн. лв. Но вместо от „ЕС Билд“, в крайна сметка дейността във Варненското пристанище е извършена от специализирани руски кораби дълбачки, собственост на компанията "Гидрострой", регистрирана в Калининград. Липсва публична информация за договора, сключен между ТСВ и „ЕС Билд“, както и за договора между „ЕС Билд“ и „Гидрострой“, твърди Антиикорупционният фонд. Нещо повече - 100 % държавното ТСВ отказва информация за тези договори дори на принципала си – министъра на транспорта.
Източник: Сега (31.03.2022)

Промени в ръководствата на пристанище "Варна" и на летищата в София и Пловдив Министърът на транспорта Николай Събев освободи изпълнителния директор на „Транспортно строителство и възстановяване“ Божидар Джелебов заради договора по удълбочаването на пристанище "Варна", който се проверява от МВР и прокуратурата. С друга заповед на министъра Пламен Станчев поема управлението на летище "София“. Рокади има и в ръководството на летище "Пловдив", където проверка е установила загуби от 3 милиона лева за последните три години, съобиха от транспортното министерство.
Източник: БНР (13.04.2022)

Одитните комитети към седем дружества работят неефективно, докладите са формални и не са насочени към намаляване на държавните разходи. С този мотив министърът на транспорта и съобщенията Николай Събев прекрати днес дейността на структурите, които наблюдават вътрешните контролни системи. Министър Събев не е доволен от работата на одитните комитети в Пристанище „Бургас“ ЕАД, Пристанище „Варна“ ЕАД, летище „София“ ЕАД, пристанищен комплекс – Русе ЕАД, „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД, Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.
Източник: Кеш (28.06.2022)

Руските дълбачки се отказаха от пристанището в Бургас Изненадващо обединението "ЕС Билд" ДЗЗД, което нашумя покрай случая с удълбочаването на пристанище Варна с руските дълбачки, се е отказало да направи същото и с порт Бургас, въпреки че беше определено за победител. В обществената поръчка на държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" (ДППП) за 70 млн. лв. участваха шестима кандидати, но на финала останаха двама.След отказа на класираното на първо място обединение "ЕС Билд" поръчката се печели от българо-нидерланския "Консорциум Космос Ван Оорд" ДЗЗД. Той ще направи драгирането на пристанище "Бургас-запад" на цена близка до обявената индикативна стойност от 70 млн. лв. без ДДС. Разликата е само 16 220 лв. Това става ясно от публикуваните документи в регистъра за обществените поръчки. Удълбочаването на пристанище Бургас е част от големия проект на братя Домусчиеви за разширяване на порт Бургас за 120 млн. лв., който се финансира с европари по механизма "Свързана Европа". Целта е на порта да могат да се обработват най-големите контейнеровози в света. Тази поръчка се следи под лупа от Европейската комисия. Причината е, че България е предложила проекта за удълбочаването на пристанище Бургас да се изпълни с европейски средства. Той беше вкаран като резервен с цел да се спасят от загуба средствата по оперативна програма "Транспорт" 2014 - 2020 г. Към средата на годината под риск бяха 178 милиона евро по програмата, чието финансово изпълнение приключва в края на годината. Не е ясно дали Брюксел ще одобри проекта, но със сигурност Еврокомисията не гледа с добро око, когато няма конкуренция в търга. Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" обяви обществената поръчка за капитално драгиране - басейн маневрена зона до Т2А и пристанищен терминал "Бургас - запад" по времето на служебното правителство на Гълъб Донев - на 17 май 2023 г. Предложенията бяха отворени на 22 юни. Оферти подадоха шестима кандидати. "ЕС Билд" ДЗЗД с участници "СЕМ Ремонт" и "ЕИС строителна компания"; "Консорциум Космос Ван Оорд" ДЗЗД, в което са варненската "Космос Шипинг" и "Ван Орд дреджинг енд марийн контрактърс Би Ви" (Нидерландия), предложението беше внесено от "Космос Шипинг"; "Боскалис" (Boskalis), Румъния; Обединение между "ТИС Хидротехника", Украйна и United Marine Dredging (Обединени арабски емирства), офертата е подадена от адвокат Севдалин Стамов; Jan De Nul nv, Белгия; "Дреджинг интернешънъл НВ", Белгия, а предложението е подадено от Олег Темников; След преглед на документите, назначената комисия открива липси, непълноти, фактически грешки или несъответствие с изискванията към критериите за подбор в представените документи от участниците. Те са уведомени за това и им е даден срок да отстранят грешките. След проверката на допълнително представените документи комисията установява, че офертите на трима кандидати не отговарят на поставените критерии за подбор. Това са румънската "Боскалис", обединението между украинската "ТИС-Хидротехника" и United Marine Dredging (ОАЕ) и белгийската Jan De Nul nv. Останалите участници - "ЕС Билд" ДЗЗД, "Дреджинг интернешънъл НВ" и "Консорциум Космос Ван Оорд" ДЗЗД са допуснати до разглеждане на техническите им предложения. Комисията установява, че техническата оферта на белгийската компания "Дреджинг интернешънъл НВ" не съответства на изискванията на възложителя и я отстранява от надпреварата. Така до отварянето на ценовите предложения на 30 август са допуснати само двама участника. Това са "ЕС Билд" ДЗЗД и "Консорциум Космос Ван Оорд" ДЗЗД. Оценяването на кандидатите става по критерий "икономически най-изгодната цена", в която техническото предложение има 60% тежест, а цената - 40 на сто. От двамата кандидати "ЕС Билд" ДЗЗД дава по-ниска цена - 68 806 680,27 лева без ДДС и получава максималните 40 точки. Техническото им предложение също е по-високо оценено от комисията спрямо другия кандидат (46.97 точки). Обещават да изпълнят поръчката за 450 календарни дни. С общ сбор от 86.97 точки "ЕС Билд" печели поръчката. Комисията класира на второ място "Консорциум Космос Ван Оорд" ДЗЗД с цена е 69 983 779,01 лева без ДДС - малко по-ниска от прогнозната стойност. Техническото им предложение е оценено с 39.33 точки и общо събират 84.33 точки. Обединението обещава да направя драгирането на пристанището за 204 календарни дни. Изненадващо на 8 септември управителят на "ЕС Билд" Васил Василев уведомява комисията, че в случай че обединението бъде избрано за изпълнител няма да сключи договор с възложителя за изпълнението на поръчката. Участникът посочва, че няма възможност "да изпълни в необходимия обем, в предвидения срок за изпълнение, с оглед инфлационните процеси в страната и повишаването на цената на горивата". Това означава, че към 8 септември 2023 г. офертата му вече не е валидна, показват публикуваните документи в регистъра за обществените поръчки. Васил Василев затвори мобилния си телефон, след като беше помолен от Mediapool за коментар защо са се отказали.Твърде вероятно е действителната причина обединението "ЕС Билд" да се откаже е, че за подизпълнител на драгирането то наема руската компания "Гидрострой". Така поне направи с удълбочаването на пристанище "Варна", което започна по времето на третото правителство на ГЕРБ. Тогава държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" с вътрешно възлагане даде 435 млн. лв. на държавното дружество "Транспортно строителство и възстановяване" (ТСВ ЕАД). То от своя страна предостави 393 млн. лв. на "ЕС Билд" ДЗЗД, които правят удълбаването на пристанище Варна, което стига до порта на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. В обединението "ЕС Билд" влизат варненската "СЕМ Ремонт" на Васил Василев и "ЕИС строителна компания" на братята Евгени и Веселин Огнянови, които имат бизнес отношения с "БМФ Порт Бургас" на братя Домусчиеви. Допълнителна причина за отказа на "ЕС Билд" може да бъде и подозрения за документна измама за стотици милиони чрез руски дълбачки. По случая тече проверка на прокуратурата след доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция. След отказа на "ЕС Билд" да изпълни поръчката и за пристанище Бургас, обединението е отстранено от надпреварата. Така на финала остава единствено офертата на "Консорциум Космос Ван Оорд" ДЗЗД с предложена обща крайна цена за изпълнение на поръчката - 69 983 779,01 лв. без ДДС. По тази причина генералният директор на ДППИ Петър Сеферов ги обявява за победител с решение, публикувано на 13 септември в регистъра за обществените поръчки. В "Консорциум Космос Ван Оорд" ДЗЗД влизат с равни дялове варненската "Космос Шипинг" и "Ван Оорд дреджинг енд марийн контрактърс Би Ви" (Нидерландия). Обединението е регистрирано още през 2006 г., а през 2017 г. се регистрира по ДДС. Негови управители са Пламен Иванов Проданов и Мариус Кристиаан Камстеег. "Ван Оорд" (Van Oord) е международна компания с офиси и представители по целия свят. Основният ? офис е в Ротердам. В България нямат представителство, а най-близкият им офис е в румънското пристанище Констанца. Компанията е един от лидерите в бранша при изграждането на пристанища и драгирането на морски пътища. Участвала е в редица международни проекти, сред които най-големите са изграждането на втория Суецки канал в Египет и разширяването на пристанището на Maasvlakte 2 в Ротердам. Договор с избрания изпълнител все още не е подписан. Причината е, че не е изтекъл 10-дневният срок за обжалване на поръчката.
Източник: Медия Пул (27.09.2023)

МВФ: Държавните компании в България са скъпи, неефективни и носят рискове за всички Големите компании с държавно участие в България са с ниска рентабилност и неефективно разпределение на ресурсите и макар да не са значими като дял те са с решаващата роля в производствената мрежа, което може се отрази негативно върху производителността и конкурентоспособността на цялата икономика. Нивото на държавно гарантирания дълг на държавните предприятия е малък - средно само 0.5 % от БВП през 2010-21 г. (средното ниво в ЕС е 9 %, а в други страни от Централна и Източна Европа е 3.5%). И подпомагането с такива гаранции заради пандемията от COVID-19 е било в пъти по-ниско - 0.3% от БВП в България при почти 2% в ЕС за 2019-2021 г. Но има ключов момент - в България няма обобщена информация за гаранции, издадени от самите държавни предприятия,тъй като за тази им дейност не изисква одобрението или наблюдението на Министерството на финансите. Така общата сума на задълженията е била средно около 12% от БВП през 2013-2021 г., което може да бъде източник на безпокойство. Това се казва в Анализ на Международния валутен фонд "Фискални рискове от притежаваните от държавата компании". Анализът се основава на данните от 15 компании, в които властта на различни нива притежава над 50% дял: Енергиен сектор (Национална електрическа компания (НЕК), АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", ТЕЦ Марица Изток 2, Електроенергиен системен оператор, Български енергиен холдинг (БЕХ), Мини Марица Изток, "Булгартрансгаз"), Транспортен сектор (Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), БДЖ - Пътнически превози ООД, Ръководство въздушно движение (РВД), Транспортно строителство и възстановяване (ТСВ), БДЖ - Карго Сървисис ООД, Пристанище Варна, Българска пристанищна инфраструктура). Общите активи и пасиви на тези 15 компании представляват около 70% от общите за целия сегмент с държавно участие 2015-2021 г., който обхваща около 700 дружества. Общата оценка за тях е, че фискалната подкрепа е много по-висока от това, което те дават като приходи в бюджета. През 2017-19 г. те са получили субсидии, капиталови инвестиции и капиталови трансфери (пряка подкрепа) и отсрочени данъци и освобождаване от плащане на дивиденти (косвена подкрепа) от средно 1.5% от БВП. На това те са отговорили с принос от 0.2%. Нетно те са поглъщали 1.3% от БВП непосредствено преди пандемията и в края на последното правителство на ГЕРБ. В първата пандемична година (2020) това съотношение е станало 2.5% срещу 0.1% и е илюстрация как неочакван шок може да доведе до големи фискални разходи за фирмите с държавно участие, казват от МВФ. Това са фирми, в които работят 4.1% от всички заети. Финансовата им стабилност може да въздейства върху фискалните резултати на държавата, особено когато те са поели потенциално значителни разходи, независимо дали са изрично гарантирани или без властите да са поели договорен ангажимент. През 2023-2024 г. държавата удвои събирания от тези дружества дивидент от 50% на 100%, за да подкрепя бюджета, но цената за това е риск за инвестициите, производителността и рентабилността им. "Освен това в дивидентната политика липсва предвидимост и изглежда се ръководи от нуждите на държавния бюджет. Такава политика намалява стимулите на фирмите за инвестиции и по този начин има значителен неблагоприятен ефект върху икономическата дейност", допълват авторите на доклада. Държавните компании са много, много по-малко печеливши в сравнение с тези в частния сектор. Възвръщаемостта на активите (един от ключовите критерии за рентабилност) е била за периода 2015-2021 г. между минус 1% и 2%, при средно 10% в частните. През 2022 г. тази разлика изведнъж е стопена (9% за държавните, 11% за частните), но не защото е имало по-добро управление, а заради три конкретни фирми - НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ Марица Изток 2, и приходите им от рязко поскъпналата енергия заради руската агресия срещу Украйна. Възвръщаемостта на собствения капитал (друг критерий за рентабилност, измерващ способността на фирмата да генерира печалби, използвайки капитал на акционерите си) при държавните предприятия е средно с 20 процентни пункта по-нисък от този на частните фирми. Доходността заради спецификата на много държавни предприятия е логично да е по-ниска от тази при частните, но в страни с по-добри резултати в управлението разликата между тях е 4 процентни пункта или пет пъти по-малка от тази в България, припомнят от МВФ. От лошото управление на бизнеса с държавно участие страдат всички. Шест държавни предприятия са изправени от години пред краткосрочни предизвикателства при посрещането на своите задължения. В периода 2015-2022 г. без достатъчно ликвидни активи, за да покрият дължимите суми на кредиторите в следващите 12 месеца са били Национална компания "Железопътна инфраструктура", ТЕЦ Марица Изток 2, Национална електрическа компания, БДЖ - Пътнически превози, БДЖ - Товарни превози и Транспортно строителство и възстановяване. "Булгаргаз" беше изправен пред ликвидна криза в средата на 2022 г. поради ниска събираемост на вземанията и просрочените задължения от Топлофикация София. Натрупаните просрочени задължения към доставчици са били платени чрез (мостови) заем и/или чрез държавна помощ. Друг показател, предизвикал загрижеността на анализаторите от МВФ, е високото съотношение дълг/активи (т.е. по-малка финансова гъвкавост) при няколко големи държавни предприятия. Това са, например, "Булгартрансгаз", Национална железопътна инфраструктура, Български енергиен холдинг и Електроенергиен системен оператор. Наблюдавано е също как динамиката на дълга към активите може рязко да се промени - в случая с "Булгаргаз", той скача от около 45% през 2019 г. до над 90% през 2022 г. Комбинацията от висок дълг и ниска рентабилност поражда загриженост за способността за обслужване на дълга и следователно рискове на фискално ниво, обясняват от МВФ.
Източник: Дневник (18.07.2024)