"Булстрад" купи "ОББ-Ей Ай Джи" Застрахователната компания "Булстрад Виена Иншурънс Груп“ придоби 100% от акционерния капитал на „ОББ - Ей Ай Джи Застрахователно Дружество“ АД, според съобщение на сайта на компанията. Това е станало въз основа на сключен договор за покупко - продажба на акции с „Ей Ай Джи Сентръл Юръп & Си Ай Ес Иншурънс Холдингс Корпорейшън“, Гръцко общозастрахователно акционерно дружество „Етники“ и Обединена българска банка. Според договора "Булстрад“ придобива 5 млн. акции от „ОББ - Ей Ай Джи Застрахователно Дружество“ АД и така става едноличен собственик на капитала. "ОББ - Ей Ай Джи" извършва дейност на българският застрахователен пазар от 2006 г. Процедурата по придобиването започна през юни 2015 г., когато купувачът подаде в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) съобщение за предстоящата концентрация.
Източник: Инвестор.БГ (06.01.2016)

Съдружниците в една от най-мощните фирми в началото на прехода „Източноевропейска петролна компания” (ИЕПК) с кредитни задължения към ОББ се оказаха сътрудници на Държавна сигурност. Още 8 от редиците на Държавна сигурност, кредитни длъжници към ОББ, изскочиха при повторна проверка на кредитните милионери към кредитната институция. Това стана ясно от повторна проверка, извършена от Комисията по досиетата, на дължащите суми над 1 милион неденоминирани лева по списъка на БНБ от 1997 г. (решение №2-590 от 6 януари 2016 г.). Прави впечатление присъствието на сътрудници на ДС сред членовете на управителните органи на фирмата "Източноевропейска петролна компания" – ИЕПК ООД и съдружници в нея, която според бюлетина на БНБ има 7,5 млрд. неденоминирани лв. дългове към ОББ и почти още толкова лихви към кредитната институция. ИЕПК е една от мощните структури в първите години на прехода в България. Основана е през 1993 г., със седалище хотел „Орбита” в София, място, което през първата половина на 90-те години е свърталище на прохождащи в контролирания от БКП/БСП див български капитализъм мутри и борчески персони, които по-късно създават групировката СИК. По време на югоембаргото ИЕПК активно търгува с петрол. Купува нефт от Ирак, преработва го в рафинерията в Констанца (Румъния), откъдето го изнася в Македония, след това – в Сърбия. Фирмата внася и захар, като тегли кредити от много банки, като впоследствие се оказва сред основните кредитни милионери с дългове към ОББ, Първа частна банка, Хебросбанк и банка „Юнион”. Разкритите сътрудници на ДС в ИЕПК с кредитни задължения към ОББ са: Димитър Георгиев Димитров, член на Общото събрание и съдружник във фирма –длъжник "ИЕПК" ООД до 1994 г.; от член на Съвета на директорите на същата фирма; Иван Борисов Христов, член на Общото събрание и съдружник във фирма –длъжник – "ИЕПК" ООД; Тони Колев Джунилов, член на Общото събрание и съдружник в "ИЕПК" ООД до 1994 г.; от 1994г. член на Съвета на директорите на "ИЕПК" АД. В „Източноевропейска петролна компания” известно време работи о. р. ген. Любен Гоцев – бивш зам.-началник на Първо главно управление на ДС (1974-1982), прекарал дълги години под дипломатическо прикритие в ООН в Ню Йорк, а след това като началник на IV отдел на Министерството на външните работи; зам.-министър на вътрешните работи (1990), шеф на предизборния щаб на преименуваната на БСП компартия, министър на външните работи в кабинета на Луканов (1990). Той е дин от създателите на т. нар. генералското движение в БСП в средата на 90-те години и една от основните фигури в кръга „Монтерей” (досието му – ТУК). През 2013 г. като агент на ДС беше разкрит и създателят на „Източноевропейска петролна компания“ Тенчо Тенев – Свинаря. През 90-те години той е съдружник с Любен Гоцев във фирмата „Дител“ ООД, която е регистрирана на същия адрес в хотел „Орбита“, където се помещава и „ИЕПК”. В повторната проверка на кредитните милионери към ОББ двама сътрудници на ДС се оказват сред членовете на управителните органи през 90-те години на футболен клуб „Монтана”, който според бюлетина на БНБ от 1997 г. дължи на ОББ 2,2 млрд. неденоминирани лева и 10,7 млрд. неденоминирани лева лихви. А това са Замфир Павлов Замфиров, член на Управителния съвет на футболен клуб – Монтана и Милко Стоянов Стоянов, член на Контролния съвет на футболен клуб – Монтана. Другите сътрудници – кредитни милионери – излизат от фирмите длъжници към ОББ "Вапцаров" ЕООД, "Агриголд" ООД и "Байт" М ЕООД. Повторната проверка на длъжниците към ОББ се извършва въз основа на нова идентифицираща сътрудници на ДС лица, обясниха от Комисията по досиетата. Първата проверка на кредитните милионери към ОББ беше извършена през 2013 г., като тогава разкрити имената на 47 сътрудници на комунистическите тоталитарни служби, наемащи ръководни постове във фирмите длъжници. Глобалната проверка на кредитните милионери Комисията по досиетата извърши глобална проверка на кредитните милионери през 2013-2014 г. Тя е обявила сътрудниците на комунистическите тоталитарни служби сред кредитните длъжници към следните банки: „Балканбанк” – 30 сътрудници от 228 проверени лица; „Тексим Банк” – 3 сътрудници от 42 проверени лица; „Минералбанк” – 22 сътрудници от 280 проверени лица; Стопанска банка – 84 сътрудници от 574 проверени лица; ОББ – 47 сътрудници от 465 проверени лица; Добруджанска банка – 1 сътрудник от 26 проверени лица; Банка за земеделски кредит – 20 сътрудници от 118 проверени лица; ЦКБ – 3 сътрудници от 27 проверени лица; „Кристалбанк” – 1 сътрудник от 34 проверени лица; БНБ – 23 сътрудници от 158 проверени лица; Търговска банка „Бобов дол” АД – 1 сътрудник от 8 проверени лица; Кредитна банка – 7 сътрудници от 60 проверени лица; Международна банка за търговия и развитие – 1 сътрудник от 13 проверени лица; Българска търговска и индустриална банка – 0 сътрудници от 5 проверени лица; ДСК – 31 сътрудници от 128 проверени лица; Банка „Юнион” – 5 сътрудници от 11 проверени лица; Банка „Райфайзен” – 3 сътрудници от 19 проверени лица; Българска универсална банка – 6 сътрудници от 24 проверени лица; Булбанк – 3 сътрудници от 75 проверени лица; Банка „Експрес” – 8 сътрудници от 36 проверени лица; Банка „Хеброс” – 18 сътрудници от 221 проверени лица; „Биохим” – 35 общо 348 проверени лица; Първа частна банка – 52 сътрудници от 367 проверени лица. Източник desebg.com
Източник: Други (12.01.2016)

Булстрад създава НОВА Инс след сделката с ОББ Булстрад Виена Иншурънс Груп АД създава нова компания, която ще оперира в областта на банковото застраховане, съобщава застрахователното дружество. НОВА Инс ЕАД е факт броени дни след финализиране на сделката по придобиване на застрахователното дружество ОББ-Ей Ай Джи от Булстрад Виена Иншурънс Груп. „НОВА Инс е резултат от ключова сделка между Булстрад и една от най-големите търговски банки в България - ОББ. С нея се откриват нови възможности за партньорство в банковото застраховане за защита на многобройните клиенти на ОББ“, пише в прессъобщението, изпратено от името на Управителния съвет на Булстрад. Новото дружество стъпва на застрахователния пазар у нас като част от „стратегията на Vienna Insurance Group за разширяване на дейността си в България и засилване потенциала за продажби чрез дистрибуция през множество брандове и дистрибуционни канали”, пише още в писмото. Условията по застрахователните полици на клиентите на ОББ-Ей Ай Джи, което се преименува на НОВА Инс, ще останат непроменени, като те и занапред ще продължат да бъдат обслужвани от клоновете на ОББ. НОВА Инс ЕАД ще работи като самостоятелно дружество. Адресът му на управление е гр. София, район „Триадица”, пл. „Позитано” 5, като на този адрес се намира и централното управление на Булстрад. Към 30 ноември 2015 г. Булстрад е второ по пазарен дял в общото застраховане с премии за 171,3 млн. лв. и второ в животозастраховането с дял от 17,55% и премии за 61,9 млн. лв. Според последните данни на Комисията за финансов надзор ОББ-Ей Ай Джи е 20-то на общозастрахователния пазар с дял от 0,3% и премии за общо 4,1 млн. лв. С 1,7 млн. лв. дружеството обаче е второ по пазарен дял по премиен приход по застраховки „Разни финансови загуби“. Останалата част от общите премии се формира от предлаганите застраховки „Пожар и природни бедствия“, от които има приходи за 2,4 млн. лв. Като цяло приходите по застраховките „Разни финансови загуби“ бележат сериозен годишен ръст – от 70,6% на годишна база до 10 млн. лв. Делът на ОББ-Ей Ай Джи при тях е 17%. За сравнение - Булстрад генерира премии по този вид застрахователен продукт от 180 хил. лв. Днес няма сделки с акции на Булстрад Виена Иншурънс Груп АД. Те поскъпват с 3,5% до 40 лв. за брой и 125,9 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (13.01.2016)

Банките завършват 2015 г. с ръст на печалбата от 20 на сто За изтеклата 2015 г. банките отчитат 20 на сто ръст на печалбата в сравение с 2014 г., или 898.5 млн. лв. За година активите на финансовите институции са нараснали с 2.8 на сто до над 87.5 млрд. лв. Това показват надзорните данни на БНБ. Въпреки спадащите през цялата година лихви банките успяват да увеличат и нетния си доход от лихви - с 5.3 на сто до 2.77 млрд. лв. При банките, които са свили по-видимо кредитирането, има спад на този показател, отбелязва изданието. В същото време, макар и като цяло за системата разходите за обезценки да остават на равнището си отпреди година от 1.1 млрд. лв., при някои финансови институции това са сериозни разходи, които ги изкарват дори на загуба. Причината за това е, че те едва през миналата година по-сериозно са "разчиствали" портфейлите си от лоши кредити. Пример за това е "Пиреос", която показва 147 млн. лв. разходи за обезценки (с около 120% повече от 2014 г.) и така отчита най-голямата загуба сред всички институции - 134 млн. лв. По-големи покачвания на обезценките има още при ПИБ, ЦКБ, Интернешънъл асет банк, ОББ. Традиционно лъвският пай на печалбата се концентрира в двете най-големи банки в страната. ДСК приключва годината с 305 млн. лв. положителен резултат, а Уникредит Булбанк с 290 млн. лв. Седем банки приключват годината на загуба, като извън споменатата "Пиреос" по-сериозен отрицателен резултат има при Alpha bank.
Източник: Дневник (02.02.2016)

Само 7 от 25-те банки в страната, специализирани в кредитиране на населението имат кредитни портфейли от над 1 млрд. лв. Справка на Profit.bg сочи, че населението дължи най-много средства на Банка ДСК и Уникредит Булбанк, съответно 4.89 млрд. лв. и 2.19 млрд. лв. Двете институции са и най-печелившите за изминалата 2015 г., като финансовият им резултат възлиза на 305.25 млн. лв. и 290 млн. лв. Лихвените приходи на Банка ДСК и Уникредит Булбанк за предходната година възлизат на 433.6 млн. лв. и 159.5 млн. лв. Трета по големина на кредитния си портфейл е Пощенска банка с 2.05 млрд. лв. Припомняме, че банката придоби и бизнеса на Алфа Банк в страната ни през 2015 г. В челото са още Обединена българска банка с 1.9 млрд. лв., Райфайзенбанк и Първа инвестиционна банка, раздали кредити за 1.489 и 1.479 млрд. лв., както и Сосиете Женерал Експресбанк с 1.29 млрд. лв. Портфейлите от жилищни кредити са най-големи на Банка ДСК, Уникредит Булбанк и Пощенска банка, докато при потребителските начело са Банка ДСК, Обединена Българска банка, Райфайзенбанк и Пощенска банка. Общата раздадена сума от кредити на българските домакинства към края на 2015 г. възлиза на 18.3 млрд. лв.
Източник: profit.bg (09.02.2016)

Опитът за смяна на ръководството на "Фонд имоти" не успя Опитът на група малки акционери да сменят ръководството на "Фонд имоти" с надеждата след това да развалят сделката за продадената без тяхно съгласие сграда на бул. "Цариградско шосе" в София претърпя нeуспех. Това се случи, след като на свиканото извънредно общо събрание не се събра необходимият кворум, а Комисията за финансов надзор (КФН) забрани да се гласуват излъчените номинации за директори. До две седмици ще има ново събрание, като междувременно се подготвя оспорване на регулаторния акт в съда. Недоволството на групата малки акционери, които общо притежават малко над 5%, породи сделката от 2014 година с основния актив на фонда - офис сграда, намираща се на бул. "Цариградско шосе", която бе продадена на лизинг срещу 23 млн. евро на дружество, което се явява посредник към основния й ползвател - енергийната компания ЧЕЗ. Макар тя да е спасителна на "Фонд имоти", тъй като води до ритмично обслужване на банков заем за подобна сума от ОББ, продажбата бе критикувана с мотивите, че след като има голям клиент, сградата е можело да му се отдаде под наем с директно договаряне, а от постъпленията да се обслужва заемът и да се раздава дивидент на акционерите. Заради съмнения, че сегашното ръководство на фонда е действало в ущърб на интересите на инвеститорите, групата малки акционери поиска промяна в управлението и излъчи номинациите на трима души, които да заменят на постовете им Веселин Генчев, "В и В интернешънъл" и Добромир Андонов. Поисканото извънредно общо събрание, на което да се гласува предложението, трябваше да се проведе миналия четвъртък. Ден по-рано обаче във "Фонд имоти" е била получена принудителна административна мярка (ПАМ) от КФН, с която се забранява гласуването на точка втора от дневния ред, а именно одобряване на новите директори. Мотивът на регулатора е, че справките за лицата не съдържат удостоверения за съдимост. Освен това събранието не е достигнало необходимия кворум, за да се проведе. Представени са били под 20% от имащите право на глас. Според Никола Филипов, който притежава 0.62% от капитала на фонда и е сред организаторите на групата малки акционери, причините за пропадналия кворум са две - големите акционери не са регистрирали всичките си акции за участие в събранието, а освен това в инвеститорските среди се е носела предварителна информация, че заседанието ще бъде саботирано. По закон при липса на кворум събранието се свиква повторно, като вече е определена датата за това - 25 февруари. Филипов смята, че следващия път ще се съберат повече участници, тъй като до тогава кандидат-директорите ще са изпълнили всички указание на КФН, а освен това се подготвя оспорване на регулаторния акт в съда. "Имаме 14 дни, за да обжалваме акта на КФН, и ще го направим. Надяваме се, че съдът бързо ще вземе решение и ще разполагаме с него преди следващото общо събрание", коментира Филипов. Според юрист ПАМ-ът на КФН е атакуем по много линии, основната от които е, че свидетелства за съдимост се прилагат при гласуване на номинацията на ръководен кадър в публично дружество, а не преди това. Освен това принудителните административни актове изискват активни действия за отстраняване на нарушения от поднадзорните лица, а не забрана за действия, каквато на практика се получава по казуса с "Фонд имоти".
Източник: Капитал (17.02.2016)

9% ръст на приходите от комисиони зарадва застрахователните брокери през 2015 г. Приходите от комисиони на застрахователните брокери, които формират около половината от премийните приходи на застрахователните компании, се покачват с 8,9% през 2015 г. Ръстът е факт благодарение основно на възнагражденията, които получават брокерите за сключени автомобилни, имуществени и животозастраховки. През миналата година застрахователните брокери, които работят с всички застрахователни компании, а не само с една, каквато е практиката при застрахователните агенти, отчитат приходи от комисиони в размер на 170,1 млн. лв. Това е с 13,9 млн. лв. повече спрямо регистрираните преди година 156,2 млн. лв., показват изчисленията на Investor.bg на база статистиката на Комисията за финансов надзор (КФН). 90,8% от комисионите, или 153,4 млн. лв., идват по линия на общото застраховане, а останалите 9,2%, или 16,7 млн. лв. - по линия на животозастраховането. Комисионите на брокерите от общо застраховане се увеличават с 4,6%, или с 6,8 млн. лв. за година. През периода делът на получените комисиони от сключени застраховки „Каско“ в полза на застрахователи, осъществяващи дейност на територията на България, възлиза на 43,5%. Задължителната „Гражданска отговорност“ формира 32,2% от приходите от комисиони, докато имуществените застраховки допринасят с 12,6%. В абсолютно изражение говорим за приходи от комисиони за 66,7 млн., 54,8 млн. и 19,4 млн. лв., съответно. Брокерите печелят все повече и от сключване на застраховки „Живот“. В края на 2015 г. приходите на брокерите от предлаганите продукти в този сегмент възлизат на 16,7 млн. лв. Това е ръст от 73,5% на годишна база. За сравнение – в края на 2014 г. от животозастраховане брокерите генерираха комисиони за 9,6 млн. лв. С най-голям дял в приходите от комисиони по животозастрахователни продукти е застраховката „Живот“ и рента – 61,1%, или 10,2 млн. лв. Статистиката на КФН показва, че през миналата година в полза на застрахователи със седалище в България брокерите са реализирали премиен приход в размер на 903,4 млн. лв. Това е с 9,5%, повече спрямо 2014 г., разкриват изчисленията на Investor.bg. В полза на застрахователни дружества със седалище извън страната брокерите са генерирали приходи за 96,9 млн. лв., което е с цели 42% повече в сравнение с година по-рано. В крайна сметка общият премиен приход, който компаниите печелят, благодарение на брокерите, нараства с 12,3% за година и надхвърля 1 млрд. лв. Разбивка по брокери сочи, че първи по пазарен дял на база премии, реализирани в полза на български застрахователи, са SDI, I&G Insurance Brokers и Марш, съответно със 7,43%, с 6,75% и 3,73%. Топ 5 допълват дружеството на ОББ и General Brokers с дял от 3,46% и 3,03%, съответно. Интересно е да се отбележи, че 10-те най-големи брокера по пазарен дял на база премийния приход, реализиран за застрахователно дружество, опериращо в България, държат 38% от пазара спрямо 37,1% в края на 2014 г. На него всъщност оперират 398 застрахователни брокера, а данните на КФН са на базата на информация, подадена от 363 брокера
Източник: Инвестор.БГ (19.02.2016)

ОББ избра New Moment New Ideas за своя рекламна агенция New Moment New Ideas е новата рекламна агенция на "Обединена българска банка" (ОББ). Media S SMV, част от New Moment, пък ще се грижи за медийното обслужване на банката. Решението е резултат от приключилия наскоро конкурс за рекламно и медийно обслужване, обявен през октомври 2015 г. Рекламодателят коментира пред "Капитал", че е стандартна практика за компанията да провежда конкурс на всеки 3 години, чрез който да се изберат стратегически партньори като рекламната и медийната агенция например. PR обслужването на банката се извършва за трета поредна година от M3 Communications, които се грижат и за присъствието на компанията в социалните мрежи, посочва рекламодателят. "Останалите дигитални дейности ще бъдат в рекламната агенция", уточняват от ОББ. В проведения пич (жаргон за "рекламен конкурс" - бел. авт.) са участвали "първите 6 водещи агенции" в България, сред които и досегашната рекламна агенция на банката McCann Erickson Sofia, посочват от ОББ. Рекламодателят все пак отказа да разкрие имената на останалите участници в конкурса, поради сключени споразумения за конфиденциалност. Заданието към участниците в приключилия конкурс е било по-скоро отворено. "Дадохме свобода на агенциите да ни представят така, както ни виждат в момента и така, както биха искали да изглеждаме с тяхна помощ в бъдеще", уточняват от ОББ. "Освен това за нас е много важен екипът, който съответната агенция ще предостави за работа с банката през следващите три години. В този смисъл настояхме всички негови членове да присъстват на представянето", допълват от банката. През 2015 г. ОББ е инвестирала 5.6 млн. лв. в телевизионна реклама, което е с 1.1 млн. лв. повече от бюджетите на компанията през 2014 г., става ясно от отчетите на Be Media Consultant. Сегашната победа далеч не е първата среща на New Moment New Ideas с "Обединена българска банка". "ОББ е клиент на New Moment от далечната 1999 година", казва пред "Капитал" Ненад Лозович, управляващ директор на агенцията. Той уточнява, че заедно двете организации са създали и първия телевизионен клип в банковия сектор в България. New Moment беше обслужващата рекламна агенция на ОББ и преди компанията да избере McCann Erickson след провеждането на подобен на сегашния конкурс през 2013 г.
Източник: Капитал (19.02.2016)

Китайската ReneSola продаде две слъчеви централи в България Китайската ReneSola продаде два фотоволтаични парка в България на базирания в Люксембург частен инвестиционен фонд Solar World Invest Fund SIF. Двете инсталации се намират край Сливен и са с капацитет 5 и 4.7 мегавата. парковете са купени за общо 9.3 млн. лв., като отделно те имат и заеми към ОББ за около 20 млн. лв. Купувачът досега няма проекти в страната. Двата парка са част от дълготрайните активи на ReneSola. Сделката е комбинация от плащане и прехвърляне на дълг. "Нове еко енерджи" произвежда електроенергия от август 2012 г. Той е разположен на 125 декара край Сливен. Другият парк - "Ем Джи солар системс" започва да работи от средата на 2012 г., след като става собственост на ReneSola. Самите паркове са изградени от "Седна палър плантс". През миналата година Renesola е продала и други свои проекти в Япония, Китай, Великобритания и САЩ. Стратегията на SWIF е да генерира възвращаемост чрез инвестициите си в слънчева енергия и чрез продажбата на произведената от тях електроенергия. Всеки проект функционира като дъщерно дружество на фонда.
Източник: Капитал (29.03.2016)

"ОББ асет мениджмънт" пуска три нови взаимни фонда Управляващото дружество на Обединена българска банка създаде три нови взаимни фонда - "Глобал детски фонд", "Глобал дивидент" и "Глобал растеж". Първият се предлага от края на март, а другите два ще бъдат активни до края на месец април. С тях управляващите фондове на "ОББ асет мениджмънт" стават общо девет. "Глобал детски фонд" ще инвестира в акции на компании, занимаващи се с продукти и услуги, свързани с отглеждането на деца. "Глобал дивидент" ще насочва средствата си към акции на компании с дивидентна политика, а "Глобал растеж" - към компании, които реинвестират печалбите си в развойна дейност. Минималният размер на инвестицията и в трите фонда ще бъде 100 лв. Годишната такса за управление ще бъде 2.5% от средната нетна стойност на активите.
Източник: Капитал (04.04.2016)

Разпродават активи на Техногипс Про Частен съдебен изпълнител е обявил за продажба имот, собственост на „Техногипс Про“ в Раднево, става ясно от обява в регистъра на публичните продажби. Началната цена на активите е 13,2 млн. лева. Срещу тази сума купувачът ще получи собствеността върху имот с обща площ от 71,7 декара в местността „Бозалъците“ в землището на с. Ковачево. На този парцел са построни 14 сгради с различна площ и предназначение, сред които производствени халета, складове и инсталация за производство на сухи строителни смеси. От обявата е видно, че върху имота има тежести – особен залог на цялото предприятие в полза на УниКредит Булбанк и ООБ на стойност над 33 млн. евро. Предприятието е в близост до ТЕЦ Марица Изток 2. Строителството му започва през 2006 година, а три години по-късно е въведено в експлоатация. Заводът работи в три направления – калцинация на тецов гипс, производство на гипсокартонени плоскости и сухи смеси. Желаещите да участват в процедурата ще могат да представят своите оферти в периода между 9 април и 9 май.
Източник: Инвестор.БГ (05.04.2016)

Банките кредиторки отново ще опитат да си вземат парите от "Техногипс" Нов опит за продажба на недвижимите имоти на производителя на гипсокартон "Техногипс" ще направи частен съдебен изпълнител. Процедурата е по искане на Обединена българска банка (ОББ) и Уникредит Булбанк заради просрочени кредити и се организира за втори път. Претенциите на финансовите институции са свързани със заем за 33 млн. евро, който е обезпечен с недвижимите имоти и оборудването на завода. Kъм края на март задължението вече е набъбнало до близо 47.8 млн. евро. С две отделни обяви се предлага недвижимите имоти на предприятието, което се намира край село Ковачево, община Раднево. Първата включва 14 производствени сгради с различно предназначение и обща застроена площ от 25 хил. кв.м, които се продават за 13.2 млн. лв. Втората обява е за земята, която е с площ близо 72 дка и е оценена на 1 млн. лв. Предложения от потенциални купувачи се приемат до 9 май. Самото предприятие е съвсем ново и модерно оборудвано. Продуктите му включва различни гипсови плоскости и гипсокартони, сухи смеси и шпакловки, които се произвеждат от отпадъчния продукт от сероочистващите инсталации на близката ТЕЦ "Марица-изток 2". То влезе в експлоатация през 2009 г. Заводът продължава да работи и в момента,
Източник: Капитал (08.04.2016)

Нов удар срещу мощната строителна компания „Балканстрой инженеринг груп” АД, която до началото на миналата година бе известна като "Балканстрой". Заради неизплатени дългове кредитори погнаха собствениците й за пореден път. Претенции към компанията са предявили Стефка Драгунина, фирмата ЕАД "Интерлийз-Ауто“, ОББ, Ивко ГР“ ЕООД И Георги Гаврилов. Поради тази причина днес съдия изпълнител отново обяви за продан чрез търг два имота с първоначална цена, съответно 667 425 лв. и 615 225 лв. или общо 1 282 650 лв. И двата имота са разположени на ул. „Христо Ботев” 79 в Разлог и се ползват основно за дърводобивна и дървообработваща промишленост. Желаещите да наддават могат да го направят в срок от от 18.04.2016 до 18.05.2016. Офертите ще бъдат обявявени на: 19 май 10:00. Припомняме ви, че това не е първият удар за собствениците на на „Балканстрой инженеринг груп” АД. Неотдавна фирмата, която изгради Пирин Голф, бе една от най-мощните строителни фирми в областта. Кризата обаче се отрази пагубно върху бизнеса им и много от направените инвестиции се оказаха невъзвръщаеми. Заради непогасен многомилионен заем, през ноември миналата година съдия изпълнител обяви за продан и друг апетитен имот на строителната фирма, разположен в местността "Попада", като наддаванията за него стартираха от 2 005 873 лв. (regiona.bg)
Източник: Други (12.04.2016)

Земята и сградите на завода за гипсокартон "Техногипс" са купени от един от двата големи кредитора и продавача - Уникредит Булбанк, научи "Капитал Daily" от два независими източника. По непотвърдена информация предложената цена е била около 18 млн. лв., което е над търсените в търга на съдебния изпълнител 14.2 млн. лв. Със сделката банката прибира при себе си имота, за да може, ако операторът на завода спре да плаща, тя бързо и лесно да продаде актива на друг. Заводът, който е от групата на "Балканстрой", от години бави плащанията по заема от Уникредит Булбанк и ОББ. Преди над година собствениците на предприятието опитаха да прехвърлят активите към офшорна компания. Земята и сградите на завода сега вече са извън риск за банките, но висящ остава въпросът с машините. Задължения и прехвърляния Това беше вторият опит за продажба на земята и сградите на "Техногипс", след като миналия февруари така и не се стигна до търг. Заводът беше изграден и оборудван с 33 млн. евро заем от Уникредит Булбанк и ОББ, който беше обезпечен с недвижимото и движимото имущество на предприятието. По данни към края на март задължението вече е достигнало близо 47.8 млн. евро. От 2011 г. компанията не обслужва кредита си и в началото на миналата година двете банки предприеха мерки за принудително събиране на вземанията си. Точно по същото време, докато тече срокът за вписване на решението за търга, "Техногипс" регистрира дъщерно дружество "Техногипс про" и апортира в капитала му част от недвижимото имущество. Освен това направи опит да прехвърли всичките си акции в новото дружество на офшорната "Инвенто бизнес корп", но операцията и досега не е вписана в Търговския регистър. Компанията също така учреди особен залог върху оборудването в полза на същата офшорна фирма, нищо че то е заложено пред двете банки, и веднага след това "Инвенто" го продаде. Тази операция може да бъде развалена през съда, но въпросът все още не е решен. Според коментарите на банките тогава това е бил класически начин да се попречи на кредиторите да съберат вземанията си. Логична сделка Сделката е добра за Уникредит Булбанк, тъй като недвижимите имоти на "Техногипс" ще влязат в баланса й и така тя ще има по-пряк контрол и директна собственост. По принцип плащане на цена едва ли ще има, а просто ще се приспадне пропорционална част от задължението към двете банки. От общия кредит за компанията 55.5% бяха отпуснати от ОББ и 45.5% от Уникредит Булбанк. Няма конкретна информация дали ОББ ще получи кешово плащане от банката купувач, или операцията ще е по-сложна и ще се приспадне от вземането. Успоредно с продажбата на имуществото на длъжника двете банки са завели и дело за несъстоятелност срещу компанията. То се води в Благоевградския окръжен съд, тъй като преди година "Техногипс" премести седалището си в село Горно Драглище, община Разлог. Бъдещето След направените от "Техногипс" прехвърляния на активи формалният оператор на завода е "Техногипс про". Крайният собственик пък е "Балканстрой инженеринг груп", в която равни дялове притежават Йордан Каназирев и братята Николай и Костадин Калоянови. Уникредит Булбанк ще остави компанията да оперира завода, за да може да изплаща задълженията си, каза източник на вестника. Предприятието е ново, добре оборудвано и би привлякло интереса на евентуални други купувачи. Потенциално такива са производителите на строителни материали като работещата наблизо "Кнауф България", "Баумит", "Сен Гобен" и т.н., смята източникът. Заводът на "Техногипс" се намира край село Ковачево, община Раднево, и работи от 2009 г. Продуктите му включват различни гипсови плоскости, сухи смеси и шпакловки, които се произвеждат от отпадъчния продукт от сероочистващите инсталации на близката ТЕЦ "Марица-изток 2". Справка в КАПИ показва, че за 2013 г. (последната, за която има данни) "Техногипс" отчита 17.6 млн. лв. приходи и над 5 млн. лв. загуба. За "Техногипс про", която е формалният оператор на завода сега, данни няма.
Източник: Капитал (16.05.2016)

Уникредит Булбанк купи имотите на длъжника си "Техногипс" Земята и сградите на завода за гипсокартон "Техногипс" са купени от един от двата големи кредитора и продавача - Уникредит Булбанк. Предложената цена е била около 18 млн. лв. Със сделката банката прибира при себе си имота, за да може, ако операторът на завода спре да плаща, тя бързо и лесно да продаде актива на друг. Заводът, който е от групата на "Балканстрой", от години бави плащанията по заема от Уникредит Булбанк и ОББ.. Земята и сградите на завода сега вече са извън риск за банките, но висящ остава въпросът с машините. Това беше вторият опит за продажба на земята и сградите на "Техногипс", след като миналия февруари така и не се стигна до търг. Заводът беше изграден и оборудван с 33 млн. евро заем от Уникредит Булбанк и ОББ, който беше обезпечен с недвижимото и движимото имущество на предприятието. По данни към края на март задължението вече е достигнало близо 47.8 млн. евро.
Източник: Капитал (16.05.2016)

Лихвите по депозитите замръзват Лихвите по депозитите няма да покачват нивата си, прогнозира Иван Кутлов, началник на управление „Трежъри“ във финансова институция у нас, по време на седмото издание на форума „Шумът на парите“. „Тази среда на ниски лихви в Европа вероятно ще продължи още поне година и половина – две“, поясни Кутлов. Според последните данни на Българската народна банка (БНБ) за месец април 2016 г., лихвите по влоговете на българските домакинства са се покачили. През март лихвата по депозитите договорени в лева е била 1.13%, а само месец по-късно банките са давали по новите депозити – 1.17%. На месечна база се наблюдава и увеличение на цените по влоговете в евро. През третия месец на тази година лихвата, която са получавали българите за това, че държат парите си в родните трезори, е била 0.78%. Месец по-късно, дори с минимално покачване, лихвата достига 0.80 на сто. Въпреки това, лихвата, която са получавали домакинствата през април 2015 г., е била с 0.62 пункта по-висока спрямо сегашните нива. В евро цената на влоговете за една година е намаляла с 0.65%. При фирмените депозити в левове спадът на лихвите продължава. През април лихвата за фирмени пари в банка пада до 0.41% спрямо 0.48% през март и 0.89% преди година. Ставката в евро при фирмените депозити се е увеличила до 0.44% през април спрямо 0.25% през март, но остава под 1.02% от преди година. От данните на БНБ става ясно, че вече няма нито една банка, която да предлага лихва над 2% по депозити. За сравнение преди година е имало 12 банки, които са били с такива оферти. По отношение на потребителските кредити, изпълнителният директор на кредитна институция у нас Цветан Петринин обясни, че очаква през тази година да се повиши средната срочност при заемите за потребление. По думите му цялостната икономическа обстановка положително води към нарастване на потребителското търсене. От бранша споделят още, че през последната година има съживяване на сектори като строителство, недвижими имоти, аутсорсинг и хотелиерство. Експертите обясниха, че повечето хора предпочитат плаващи лихви, когато купуват недвижими имоти. Банките ставали все по-агресивни от гледна точка на своите предложения по ипотечното кредитиране. „Мисля, че като цяло средата е благоприятна за инвеститорите, които желаят да инвестират в недвижими имоти било като ги купуват за собствено ползване или алтернативен инвестиции“, каза Зденек Метелак, изпълнителен директор на една от банките у нас. По думите му, условията на пазара са благоприятни за недвижимите имоти. „Мисля, че банките също така са готови да отговорят на това търсене. Виждаме, че от гледна точка на очакванията, хората предпочитат плаващи лихви, когато купуват недвижими имоти като очакват, че лихвените равнища ще спаднат“, коментира Метелак. По време на форума Петер Атила Хорват, управител на фирма, предлагаща бързи кредити, съобщи, че през първото тримесечие на 2016 г. компанията е отчела сериозен ръст на раздадените кредити. Във връзка с това дали българинът е достатъчно финансово грамотен, Хорват каза, че 80% от хората заявяват, че ясно разбират условията по заемите.
Източник: Монитор (03.06.2016)

Дивидентна смелост В годината на голямата течаща проверка на качеството на активите в банковата система логичното очакване е всяка банка да иска да трупа максимално буфери, в случай че резултатите покажат изненади. Затова и генерираната миналата година печалба от 900 млн. лв. изглеждаше като добра опция за капитализиране, което допълнително да подсили показателите на сектора. Над половината от тази сума обаче ще напусне системата под формата на дивиденти. Засега още много от банките не са провели общите си събрания, но дори и само гласуваните от двете най-големи на пазара - Уникредит Булбанк и ДСК, вече правят внушителните 466 млн. лв. Решението може да се разглежда и като демонстрация на увереност в собствените сили, защото и двете банки всъщност увеличават разпределяните към собствениците си средства, а сумата доближава гласуваните миналата година 479 млн. лв., които обаче бяха дадени от шест банки. Картината в сектора сериозно варира. Нормално е банките с чужда собственост и тези, които са лидери на пазара или по-ключови части от международните си групи, да се чувстват уверени, че при нужда могат да получат обратно подкрепа. Освен това и банките в страната оперират с различни нива на капиталов излишък над изискваните от регулатора, така че някои имат повече сигурност, че, каквото и да покаже стрес тестът, ще имат достатъчно възможност да поемат загубите. Същевременно банките с местна собственост, както и донякъде тези с централи в нестабилната Гърция, където никога не се знае дали няма изневиделица да се развихри нов кризисна ситуация, имат всички причини да са по-предпазливи и да бранят всеки лев капитал. За втора поредна година най-внушителното дивидентно плащане идва от ДСК. Банката вече е провела общото си събрание на 30 март, като решението е да се разпределят 321 млн. лв. дивидент за 2015 г. Любопитно е, че за втора поредна година сумата, която банката превежда на собственика си - унгарската OTP, е по-голяма от генерираната печалба за годината. В случая тя е 305.8 млн. лв., като към нея от банката добавят и още 15.2 млн. лв. неразпределена печалба от минали години. За 2014 г. ДСК преведе 289.85 млн. лв. дивидент при 226 млн. лв. печалба, така че като цяло коефициентът на разпределение намалява и банката раздава по-малко от натрупаните си печалби. Другият гигант - Уникредит Булбанк, макар и също с внушителен дивидент от 145 млн. лв., е доста по-консервативен в действията си. Решението е да се разпредели половината печалба за 2015 г., а "останалата половина ще остане в банката като неразпределена печалба и ще бъде реинвестирана в нови проекти", гласи официалното съобщение от институцията. Така Уникредит Булбанк реално допълнително засилва показателите си за капиталова адекватност, въпреки че и без това банката работи с едни от най-високите нива на пазара. Всъщност с нейните 24.7% обща капиталова адекватност и 24.4% от първи ред към края на 2015 г. тя е чувствително над средните за системата стойности и разполага с над 1.1 млрд. лв. излишък над изискваното от регулатора 13.5% (което включва и буфери). А без тях стойността достига близо 1.5 млрд. лв. БНБ вече обясни, че ако при стрес тестовете капиталът на някоя банка падне в зоната на буферите, няма да следват директно надзорни мерки, а ще се изисква план за възстановяване. Същевременно ДСК е в средата на класацията по този показател със 17.26% обща адекватност, излишъкът й от капитал е 241 млн. лв. с буферите и близо 600 млн. лв. без тях. В тези числа обаче не е включена печалбата за 2015 г., която сега се разпределя, така че показателите й няма да се свият чувствително. Още повече че и при двете банки трябва да се има предвид, че от началото на годината продължават да отчитат печалби, като само за първото тримесечие те са по над 70 млн. лв. Те също при нужда биха могли да бъдат капитализирани. Дали и други банки ще дадат дивиденти още не може да се каже, тъй като за много от тях дори не са свикани общи събрания. Някои са и еднолични дружества, така че решението на собственика може да се оповести и без публична покана. Нормално обаче може да се погледне към институциите, разпределяли част от печалбата и предходната година. Тогава Райфайзенбанк (България) също като ДСК разпредели и печалби за минали години - 69.8 млн. лв. дивидент, което надвишава с 50% финансовия й резултат за 2014 г. За 2015 г. печалбата й расте на 61.4 млн. лв., а капиловата й адекватност е по-висока и от тази на Уникредит Булбанк (36.5% обща и 25.4% от първи ред). Така че при желание от собственика й банката спокойно може да си позволи да продължи дивидентната си политика без опасност да влезе в пререкания с регулатора. От другите гласували дивиденти за 2014 г. за Прокредит банк още няма информация за общо събрание, а "Алианц" има свикано за 27 май, но още няма решения, а от дневния му ред не се разбира какво предлага мениджмънтът. За разлика от предходната година този път Сосиете Женерал Експресбанк ще се въздържи от дивидент. Според поканата за общо събрание в Търговския регистър не само цялата печалба за 2015 г. от 73.4 млн. лв., а и още 17.2 млн. лв. неразпределени печалби от минали години (появили се в резултат на смяна на счетоводната политика) ще бъдат отнесени към допълнителни резерви. Това беше очаквано, тъй като банката оперира с едни от най-ниските нива на капитал над регулаторно изискваните. Още през април главният финансов директор на Сосиете Женерал Експресбанк Славейко Славейков заяви пред "Капитал", че "банката няма да разпределя дивиденти през годината и ще капитализира 92 млн. лв. печалби от минали години, което допълнително ще повиши капиталовата адекватност от първи ред до 5% над регулаторния минимум и общата капиталова адекватност до 3% над регулаторния минимум". За другите големи банки в страната по-скоро не може да се очакват дивиденти. От поканата за общо събрание на Пощенска банка става ясно, че и тя планира да внесе печалбата в капитала си, още повече че покрай придобиването на клон на Alpha bank през март тя дори получи 55 млн. евро капиталова инжекция от акционерите си. В дневния ред за свиканото събрание за ОББ няма точка за разпределяне на печалбата. Третата по активи ПИБ вече проведе общо събрание, на което беше взето решение да се капитализара печалбата за 2015 и евентуалната за 2016 г. Това ще й позволи да вкара в капитала си за регулаторни цели и реализираната печалба през първото полугодие на 2016 г. При БАКБ вече също има решение за капитализация. За местните банки, без подкрепа от банка майка, и особено за борсовите набирането на капитал е по-трудно и времеемко, като при по-лоши от очакваните резултати може да се окаже проблем да привлекат инвеститори. Затова и от банките с българска собственост едва ли може да се очаква дивидент предвид, че за тях е по-ключово да консервират капитала си.
Източник: Капитал (06.06.2016)

Кредити на 242 компании, отпуснати от търговските банки до края на март 2016 г., е гарантирал Националният гаранционен фонд (НГФ), който е част от Българската банка за развитие. В подкрепените фирми работят над 5200 души, става ясно от съобщение на фонда. Кредитите по гаранционната схема за собствен риск на фонда, която стартира в края на 2015 г., са отпуснати от Алианц банк, Банка ДСК, Банка Пиреос, БАКБ, ОББ, ПИБ, Райфайзенбанк, СИБанк, Ти Би Ай Банк, УниКредит Булбанк. Общата стойност на финансираните от банките партньори проекти е 80 млн. лв.
Източник: Сега (14.06.2016)

ОББ ще реши за разпределянето на печалбата за 2015 г. през септември Обединена българска банка АД (ОББ) ще реши за разпределянето на печалбата за 2015 г. през септември. Това коментира главният изпълнителен директор Стилиян Вътев по време на проведеното на 21 юни 2016 х. Общо събрание на акционерите на петата по големина банка у нас по размер на активите. На заседанието бяха приети годишните одитирани отчети за 2015 г., доклада на одитния комитет, на одиторското предприятие и беше избрано одиторско дружество за заверка на отчетите през 2016 г. През 2015 г. ОББ спечели 48,9 млн. лв. на индивидуална основа и 51,2 млн. лв. на консолидирана основа при положителен финансов резултат след данъци от 76,3 млн. лв. на индивидуална и 77,4 млн. лв. на консолидирана база за 2014 г., показва одитираният годишен отчет. Финансовият резултат на кредитната институция се формира основно от нарастването на нетния лихвен доход със 7% на годишна база до 256,8 млн. лв., повишението на нетния доход от такси и комисиони от 4,9% на годишна база до 87,3 млн. лв. и значителния ръст на нетния доход от търговия от 39,8% спрямо 2014 г. до 14,6 млн. лв. Отделно, управление „Трежъри“ допринася с 52,8 млн. лв. Главният изпълнителен директор на ОББ Стилиян Вътев определи изминалата 2015 г. като година с неособено благоприятна за банкиране среда, но и като добра година за банката на фона на постигнатите финансови резултати, капиталовата позиция и конкурентното присъствие на банковия пазар. Вътев се спря на ситуацията в Гърция, която беляза първата половина на миналата година, прегледа на качеството на активите и стрес тестовете, които са важни за доверието и стабилността на системата, и на конкуренцията. Според отчета на ОББ разходите за лихви се свиват с 54,6% на годишна база до 50,2 млн. лв. Общите административни разходи пък са нагоре с 4,1% до 166,8 млн. лв., като от тях разходите за възнаграждения и заплати се повишават с 6,1 на сто спрямо 2014 г. В края на 2015 г. на индивидуална основа разходите за обезценка и несъбираемост са нагоре с 51,5% до 145,8 млн. лв. спрямо отчетените през 2014 г. 96,2 млн. лв. Разходие за обезценка при кредитите и авансите нарастват от 101,4 млн. лв. до 395,1 млн. лв. Разходите по възстановяване на отписани дългове растат от 11,5 млн. лв. до 263 млн. лв., а тези за обезценка на ценни книжа за търгуване – од 1,8 млн. лв. до 9,9 млн. лв. На индивидуална основа активите са за 6,544 млрд. лв., като от тях нетната стойност на предоставените в края на 2015 г. кредити е за 4,192 млрд. лв. Брутните кредити са надолу с 1,6 на сто на годишна база, заемите за домакинства се свиват с 8,9 на сто, докато кредитите за корпоративния сектор са нагоре с 3,7% до 3 млрд. лв. В края на миналата година депозитната база се равнява на 5,089 млрд. лв., като на практика е почти без промяна спрямо 2014 г. Привлечените средства от граждани и домакинства са за 3,643 млрд. лв. Към 31 декември 2015 г. собственият капитал на ОББ нараства с 5% спрямо 2014 г. до 1,2 млрд. лв. Общата капиталова адекватност към края на отчетената година е 28,2%, а адекватността на първичния капитал е 26,1 на сто. Възвращаемостта на активите (ROA) е 0,9%, възвращаемостта на капитала (ROЕ) 4,8%. Съотношението кредити/депозити е 82% в края на 2015 г., а коефициентът на ликвидност е 36,5 на сто. „За доброто развитие на ОББ говорят не само резултатите ни за миналата година, но и тези, постигнати за първите пет месеца на настоящата, които са едни от най-добрите за системата“, оцени още Стилиян Вътев. Цифрите и то за първото полугодие ще бъдат публикувани от Българска народна банка в края на юли. Към 31 март 2016 г. ОББ записа 12% годишен ръст на нетната печалба до 28,3 млн. лв. Общото събрание на акционерите освободи от отговорност всички членове на Съвета на директорите за дейността им по управление на банката за миналата година и преизбра Теодор Маринов за член на СД с мандат от 3 години. За одиторско предприятие за проверка и заверка на финансовия отчет на банката за 2016 г. отново бе избрано „Делойт Одит“ ООД. Според Вътев на събрание на акционерите през септември 2016 г. ще се вземе решение за разпределянето на печалбата за 2015 г., като може и финансовият резултат за 2014 г. да попадне в това число. Основен акционер е National Bank of Greece с 99,9% от капитала, а останалите 0,01% са собственост на други акционери. ОББ консолидира ОББ Асет Мениджмънт АД, ОББ „Застрахователен брокер“ АД и ОББ „Факторинг“ ЕООД, като ОББ – Метлайф Животозастрахователно дружество АД и Дружество за касови услуги АД са асоциирани дружества.
Източник: Инвестор.БГ (22.06.2016)

Standard & Poor's повиши оценката на ОББ на "B" Рейтинговата агенция Standart & Poor's Global Ratings повиши оценката си за Обединена българска банка на B от B- и потвърди краткосрочния рейтинг C със стабилна перспектива. Това се казва в доклад на агенцията от понеделник. "ОББ демонстрира стабилно финансово представяне, а освен това българската централна банка не позволи на финансовата институция да подкрепи банката майка Националната банка на Гърция (НБГ) чрез прехвърляне на капиталови потоци, с което предотврати разпространяването на риск от НБГ", се казва в официално съобщение на рейтинговата агенция. "Това е добра новина", беше единственият коментар за "Капитал" от Стилиян Вътев, главен изпълнителен директор на банката. Година назад Преди около година именно понижаването на кредитния рейтинг на НБГ, която притежава 99% от акциите на ОББ, беше основната причина S&P да свали и оценката на българската финансова институция от B на B- с негативна перспектива. Тогава оценката на гръцката банка беше коригирана на CCC- от CCC и рейтинговата агенция прогнозира, че ОББ по-трудно ще привлича нови клиенти поради влошената репутация на собственика. Последният доклад на агенцията от този понеделник обаче посочва, че дългосрочният рейтинг на ОББ няма да се обвързва с кредитния профил на групата на НБГ поради изискванията на българския регулатор. Това се случва над година след като българските банки с гръцки собственици бяха инструктирани от БНБ да изчистят портфейлите си от ценни книжа и депозити, които биха донесли загуби, в случай че Гърция напусне еврозоната. Тогава източник на "Капитал" коментира, че и без инструкцията местните поделения на гръцките банки отдавна са изчистили балансите си от подобни активи и не са заплашени директно от евентуално влошаване на икономическата ситуация в южната ни съседка. Позитивни прогнози Като цяло прогнозата на S&P е, че ОББ ще запази стабилен финансов и ликвиден профил през следващите 12 месеца с ограничен риск от банката майка. Финансовата институция продължава да изпълнява регулаторните изисквания, като нивото на капитализация към края на март е 28.8%, значително над регулаторния минимум от 13.5%. Агенцията очаква ОББ да постигне 5-6% възвращаемост на собствения капитал през следващите 2 години след 4.2% за 2015 г. и 9.4% за първите три месеца на 2016 г. Затова S&P променят оценката на капитала на "силна" от "адекватна".
Източник: Капитал (29.06.2016)

Fitch повиши рейтинга на ОББ и потвърди тези на Райфайзенбанк и ПИБ Fitch Ratings повиши кредитния рейтинг на Обединена българска банка АД (ОББ) и потвърди тези на Райфайзенбанк България ЕАД и Първа инвестиционна банка АД (ПИБ), гласи решението на агенцията, поместено на нейния сайт. Международната компания повиши оценката си за рейтинга на ОББ от В на В+, като перспективата е стабилна. Същевременно Fitch Ratings потвърждава дългосрочния рейтинг на Райфайзенбанк на ниво от BBB- с негативна перспектива и на ПИБ от B- със стабилна перспектива. Потвърждението при Райфайзенбанк се дължи на потенциалната подкрепа от едноличния ? собственик – австрийската Raiffeisen Bank International (RBI). От Fitch смятат, че е налице висока вероятност българското подразделение да получи подкрепа, ако се наложи, от банката майка заради стратегическото значение на дъщерната й банка за цялостната дейност в региона на Централна и Източна Европа. Негативната перспектива Fitch отдава на рисковете в кредитния профил на RBI. Оценката на компанията за ОББ и ПИБ се базира на техните подобрени финанси. Според Fitch двете банки биха могли да разчитат на подкрепа от държавата заради приетата европейска директива за възстановяване и преструктуриране на банки, според която обезпечените кредитори трябва да участват в евентуално реорганизиране и покриване на евентуални загуби, ако банките не получат държавна подкрепа. Например, за ОББ се казва, че не може да разчита на банката майка National Bank of Greece, която притежава 99,9% от нея, заради ниския рейтинг на гръцката банка. Като цяло Райфайзенбанк и ОББ имат нисък риск пред рефинансирането си, тъй като се финансират сами чрез местни депозити и разполагат с висока ликвидност. Потвърденият рейтинг при ПИБ се базира и на това, че няма съществени промени във финансовите показатели спрямо последната оценка, която бе публикувана съвсем скоро, през май 2016 г. При ОББ повишението отразява подобрения рейтинг за жизнеспособност. За профилите на Райфайзенбанк и ОББ от Fitch посочват техните умерен апетит за риск, значителни капиталови буфери и солидна депозитна база и висока ликвидност. Подобрението при двете банки си личи от постепенното намаляване на необслужваните кредити, за което от агенцията смятат, че ще продължи през 2016 г. и в следващите години. Като цяло според Fitch оперативната среда за българските банки ще остане трудна през втората половина на 2016 г. заради потиснатото кредитно търсене, ниските лихви и растящата конкуренция. Компанията счита, че провеждащите се проверки на качеството на активите и реформи в надзора ще спомогнат за възстановяване на общественото доверие в банковия сектор. Рейтинговата агенция смята, че банките разполагат с достатъчни капиталови буфери, за да поемат значителни допълнителни кредитни провизии, които могат да произтекат от проверката на активите. Потиснатото вътрешно кредитно търсене, придружено с по-ниски пазарни лихвени проценти, се отразяват на рентабилността на българските банки. Въпреки това резултатите им са сравнително добри спрямо представянето на конкурентите им в региона заради все още високите маржове. Кредитната активност едва ли ще се възстанови през второто полугодие, особено сред фирмите, а натискът върху маржовете ще се увеличи, тъй като възможността за допълнително намаляване на лихвите по депозитите е ограничена, пише Fitch.
Източник: Инвестор.БГ (15.07.2016)

ОББ продава оранжерия в Свиленградско за 2.5 млн. лв. Обединена българска банка (ОББ) е обявила за продажба неработеща оранжерия край село Генералово, община Свиленград, за просрочен кредит на три компании. Съоръжението е собственост на "Булком 2001", "Зимно слънце" и "Тенет", които дължат близо 2 млн. лв. на банката. Офертата включва над 100 дка земя заедно с оранжериен блок, машини, съоръжения и оборудване, които се предлагат само заедно, тъй като са технологично свързани. Началната цена за всичко е 2.5 млн. лв. с включен ДДС върху движимите вещи. Трите предприятия и активите им са заложени в полза на банката като обезпечение за взети кредити. През април тази година ОББ е пристъпила към изпълнение на залога, като общата дължима сума сега е малко под 2 млн. лв. Най-голям е дългът на "Тенет", която има инвестиционен кредит за 700 хил. евро от 2007 г. и овърдрафт за 200 хил. лв. от 2008 г. По данни от Търговския регистър претенциите на банката към компанията в момента са за 578.4 хил. евро и 275.1 хил. лв., което означава, че поне част от инвестиционния заем е била изплатена. Просрочените задължения на "Булком 2001" и "Зимно слънце" са по договори за овърдрафт от 2008 г., съответно на стойност 220 хил. лв. и 200 хил. лв. В момента първата компания дължи 268.9 хил. лв., а втората - 246.8 хил. лв. главници, лихви и неустойки. Активите, които банката предлага за продан, са разделени на три групи по длъжници. Те обаче се продават само заедно, тъй като са свързани като технология и функции и практически не могат да бъдат разделени, става ясно от обявата на ОББ. Оранжериите например ползват обща инсталация за отопление, общи са и помещенията за пакетиране. Цялата оферта включва близо 108 дка земя, самите оранжерии, административни и производствени сгради, както и оборудване и транспортни средства. Срокът за подаване на оферти е до 4 август, като първоначално се предвижда да се проведе търг с тайно наддаване. В случай че постъпят повече предложения, на следващия ден ще се проведе търг с явно наддаване, като стъпката е определена на 10% от началната цена, т.е. малко под 251 хил. лв. "Булком 2001", "Зимно слънце" и "Тенет" са регистрирани в София. Инвестицията в оранжериите вероятно е на база партньорство, тъй като компаниите не са свързани. За съоръженията се знае, че в момента не работят, но няма информация дали някога фирмите са отглеждали зеленчуци в тях. "Капитал Daily" не успя да се свърже с никоя от тях, тъй като публично достъпните им телефони се оказаха неактуални. И трите фирми са с предмет на дейност производство и търговия с непреработена селскостопанска и оранжерийна продукция. За миналата година всички те отчитат намаляващи приходи и загуба (виж таблицата). Заедно с още няколко фирми и трите участват в сдружението "Булко", което беше създадено преди 10 години, за да подпомага зеленчукопроизводителите. Справка в ДАКСИ показва, че върху дяловете им в "Булко" също е наложен запор от ОББ.
Източник: Капитал (22.07.2016)

Петте най-големи банки у нас увеличават активите си с 4,7 млрд. лв. за година През първото полугодие петте най-големи банки у нас по размер на активите към 30 юни 2016 г. увеличават балансовото си число с 4,7 млрд. лв. за година. На практика целият нетен прираст на активите в банковата система за последните 12 месеца се дължи на тези първи пет по големина банки - УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка, Обединена българска банка и Юробанк България (Пощенска банка). В края на отчетния период с най-голяма сума растат активите на Банка ДСК – с 1,488 млрд. лв. до 11,493 млрд. лв. спрямо първите шест месеца на 2015 г. Това е годишен прираст от 14,9%. Банка ДСК е втора по размер на активите в банковата система. Първата банка по големина на активите – УниКредит – отчита 9% годишно повишение до 17,351 млрд. лв. В абсолютно изражение става дума за нарастване с 1,431 млрд. лв. Трета по ръст за полугодието е Пощенска банка с 22,2% годишен скок до 6,7 млрд. лв. Придобиването на клоновата мрежа на гръцката Алфа банк в България й помогна да отбележи това покачване и да се настани на пето място по размер на активите към 30 юни 2016 г. Третата по размер на активите – Първа инвестиционна банка – единствена сред големите пет бележи спад на показателя. Понижението е с 255,2 млн. лв., или с 2,9% на годишна база, до 8,533 млрд. лв. Четвъртата по големина на активите е Обединена българска банка. През първите шест месеца на 2016 г. спрямо същия период на 2015 г. трезорът бележи 13,4% ръст на балансовото число до 7,02 млрд. лв. Общото нетно нарастване на активите на петте банки възлиза на 4,71 млрд. лв. – приблизително толкова, колкото е нетното покачване на общите активи за банковата система за последните 12 месеца. Към 30 юни 2016 г. общите активи на сектора са нагоре с 5,7%, или с 4,766 млрд. лв., до 88,65 млрд. лв. Общите активи на петте най-големи банки у нас се повишават от 46,39 млрд. лв. за година до 51,1 млрд. лв. Така делът им спрямо цялата сума на системата нараства от 55,3% до 57,6%, сочат още изчисленията на Investor.bg. Делът на активите на клоновете на чуждестранните банки – други пет, които БНБ класифицира в т.нар. трета група, се смалява до 2,65% от 4,2%, колкото беше към 30 юни 2015 г., когато към Ситибанк Европа, БНП Париба, Те-Дже Зираат Банкасъ, Ишбанк и ИНГ Банк централната банка причисляваше и клона на Алфа банк, който все още присъстваше на пазара. Останалите 39,7% пък се падат на останалите 17 банки, попадащи в т.нар. втора група банки. Те имат активи за 35,2 млрд. лв., показват още калкулациите на Investor.bg. За тримесечието общият ръст на активите на банките е от 1,7%, или с 1,5 млрд. лв., изчислява БНБ в своето прессъобщение, придружаващо финансовите отчети на кредитните институции. Според статистиката на централната банка най-съществен е растежът на кредитите и авансите – с 974 млн. лв., или с 1,8% за три месеца. Те заемат 62,2% в общата сума на активите на банковия сектор. Ценните книжа се увеличават с 208 млн. лв., основно в портфейлите на разположение за продажба и държани до падеж. Спрямо края на март делът на дълговите и на капиталовите инструменти в общата сума на активите на банковата система се запазва при 14,3%. Позицията „Пари и парични салда в централни банки и други депозити на виждане“ намалява с 39 млн. лв., или леко с 0,2% на тримесечна основа, като в края на отчетния период делът ? остава висок – цели 18,5% от активите на банковия сектор. Към 30 юни 2016 г. само ликвидните активи са за 27,8 млрд. лв. Коефициентът на ликвидни активи, изчисляван по Наредба № 11 на БНБ, се понижава до 36,64% от 37,02%, колкото бе в края на май. В структурата на ликвидните активи най-голям остава делът на паричните средства и парични салда при БНБ, а именно - 48%.
Източник: Инвестор.БГ (02.08.2016)

ББР, ОББ и Райфайзен с най-висок базов собствен капитал от първи ред след AQR Българска банка за развитие (ББР), Обединена българска банка (ОББ) и Райфайзенбанк България са трите банки с най-високо съотношение на базовия собствен капитал от първи ред според обобщените данни от резултатите от прегледа на качеството на активите (Asset Quality Review, или AQR) на българската банкова система, оповестени от международната консултантска компания Deloitte и Българска народна банка (БНБ). Именно съотношението на базовия собствен капитал от първи ред е един от показателите, който централната банка използва в оценката на активите. Т.нар. Common Equity Tier 1 (CET1) се изчислява като съотношение между базовия собствен капитал и рисково претеглените активи на всяка от банките. Резултатите показват силни и устойчиви капиталови позици. Банковата система остава добре капитализирана, като след отразяване на резултатите от AQR капиталовото съотношение на базовия собствен капитал от първи ред се понижава от 19,98% към 31 декември 2015 г. до 18,9%, като остава значително над регулаторния минимум от 4,5%. Резултатите на отделните банки показват, че капиталовата адекватност на всяка една от 22-те оценени банки остава над задължителния регулаторен минимум. ББР, ОББ и Райфайзенбанк са трите банки с най-висок показател след AQR – от 53,9%, 25,6% и 25,4%, съответно. В доклада си БНБ изрично посочва, че показателят за ТБ Виктория АД, която е четвърта, е на базата на увеличения през февруари 2016 г. капитал. Топ 5 допълва УниКредит Булбанк с 24,3%. В таблицата са обобщени CET1 на всички 22 банки преди и след AQR. БНБ подчертава, че AQR е надзорен, а не счетоводен процес. Поради това АQR не следва да води до заключения относно коректното прилагане на счетоводните стандарти. Надзорното решение изисква банките да отразят промените вследствие на АQR в своите финансови отчети към 31 декември 2016 г. Оценката за счетоводния ефект от тези промени следва да взема предвид събития, възникнали след 31 декември 2015 г., след одиторска проверка в съответствие със счетоводните принципи на Международните стандарти за финансовo отчетане (МСФО). Подобни събития са и финансовите резултати, реализирани към момента, като последните са към 30 юни 2016 г.
Източник: Инвестор.БГ (15.08.2016)

Обединена българска банка /ОББ/ е обявила за продажба оранжерията край свиленградското село Генералово заради просрочен кредит на три компании. Съоръжението е собственост на „Булком 2001", „Зимно слънце" и „Тенет", които дължат близо 2 млн. лв. на банката. Офертата включва над 100 дка земя заедно с оранжериен блок, машини, съоръжения и оборудване, които се предлагат само заедно, тъй като са технологично свързани. Началната цена за всичко е 2.5 млн. лв. с включен ДДС върху движимите вещи. Трите предприятия и активите им са заложени в полза на банката като обезпечение за взети кредити. През април тази година ОББ е пристъпила към изпълнение на залога, като общата дължима сума сега е малко под 2 млн. лв. Най-голям е дългът на „Тенет", която има инвестиционен кредит за 700 хил. евро от 2007 г. и овърдрафт за 200 хил. лв. от 2008 г. По данни от Търговския регистър претенциите на банката към компанията в момента са за 578.4 хил. евро и 275.1 хил. лв., което означава, че поне част от инвестиционния заем е била изплатена. Просрочените задължения на „Булком 2001" и „Зимно слънце" са по договори за овърдрафт от 2008 г., съответно на стойност 220 хил. лв. и 200 хил. лв. В момента първата компания дължи 268.9 хил. лв., а втората - 246.8 хил. лв. главници, лихви и неустойки. Активите, които банката предлага за продан, са разделени на три групи по длъжници. Те обаче се продават само заедно, тъй като са свързани като технология и функции и практически не могат да бъдат разделени, става ясно от обявата на ОББ. Срокът за подаване на оферти е до 4 август, като първоначално се предвижда да се проведе търг с тайно наддаване. В случай че постъпят повече предложения, на следващия ден ще се проведе търг с явно наддаване, като стъпката е определена на 10% от началната цена, т.е. малко под 251 хил. лв. „Булком 2001", „Зимно слънце" и „Тенет" са регистрирани в София. Инвестицията в оранжериите вероятно е на база партньорство, тъй като компаниите не са свързани. И трите фирми са с предмет на дейност производство и търговия с непреработена селскостопанска и оранжерийна продукция. Заедно с още няколко фирми и трите участват в сдружението „Булко", което беше създадено преди 10 години, за да подпомага зеленчукопроизводителите. Справка в ДАКСИ показва, че върху дяловете им в „Булко" също е наложен запор от ОББ. Оранжерията в Генералово бе построена през 1968 г. за производство на домати и краставици. След 1989 г. бе приватизирана и стана собственост на „Обединени оранжерии“ с още няколко такива обекта в страната. През 1999 г. обаче тръгна назад. Падналият тогава голям сняг изпочупи стъклата й заради липсата на отопление. Отоплителната й система се захранва с мазут, а това гориво е скъпо и най-вероятно собствениците й не са могли да си го позволят. В момента оранжерията в Генералово все още работи. Заложено е производство на люти чушки и краставици, които след дни ще са готови за реализация. Много хора, работещи там обаче ще останат с празни ръце. Още преди няколко месеца в редакцията на „Старият мост“ постъпиха оплаквания, че с месеци не са изплащани заплати. Много и от в момента наетите имат да вземат по няколко хиляди лева от неполучени трудови възнаграждения. След продажбата на оранжерията, ако изобщо такава се състои, те ще бъдат на опашката на кредиторите.
Източник: Други (15.08.2016)

Синдикът на "Балканстрой" е одобрил вземания за над 210 млн. лева Синдикът на „Балканстрой Инженеринг Груп“, която влезе в процедура по несъстоятелност през май, е одобрил вземания на кредитори на дружеството за над 210 млн. лева. Това показват списъците, публикувани по партидата на дружеството в Търговския регистър. Неодобрените вземания са за над 647 хил. лева, като са основно на служители и за такси, свързани с принудителни производства чрез частни съдебни изпълнители. Сред първите, които ще имат шанс да си съберат задълженията при осребряване имуществото на дружеството, са Националната агенция за приходите (НАП) – заради неплатени осигуровки, както и няколко банки (ОББ – най-големият кредитор на дружеството, Юробанк България, Банка ДСК, Си Банк) и някои служители на компанията. На опашката на кредиторите обаче са други служители, както и фирми, лизингови дружества, пенсионни фондове, инвестирали в облигации на дружеството, Българската банка за развитие и НАП, която има да получава от компанията лихви по несъбрани вземания и различни несъбрани глоби, показват списъците. Само за данъци и осигуровки „Балканстрой“ дължи над 3,5 млн. лева. Останалите суми се разпределят между плащанията по банковите и облигационен заеми, заплати, плащания към контрагенти и доставчици. „Балканстрой“ беше обявено в несъстоятелност по искане на няколко пенсионни фонда заради неразплатени задължения по облигационна емисия. Съдът прие за начална дата на неплатежоспособността 31 март 2014 г.
Източник: Инвестор.БГ (18.08.2016)

30 000 лева дари Обединена българска банка (ОББ) на Община Търговище за ремонт на обслужваща улица в промишлената зона на града, съобщават от местната администрация. По волята на дарителя, безвъзмездната финансова помощ ще се използва за изграждане на посочена от него улица, която ще бъде с дължина от 150 метра и широчина от 5 метра. Тя ще започва от улица „Железничарска” и ще приключва до входа на месопреработвателното предприятие. В момента там има път, насипан с чакъл. Това затруднява работата на няколко фирми, които имат бази в района. Според подписания договор между кмета на Община Търговище д-р Дарин Димитров и ръководството на ОББ дарената сума ще се използва целево и банката има право да проследи усвояването на средствата, както и да получи копия от разходооправдателните документи. С дарената сума ще бъде завишен планът за капиталовите разходи на Община Търговище. Това предложение ще бъде внесено на сесия на Общинския съвет, който ще заседава на 31.08.2016г., уточняват от общинската администрация.
Източник: 24 часа (26.08.2016)

Офис сграда и блок във Варна се продават за 4 млн. лв. Офис сграда и жилищен блок във Варна се продават от частен съдебен изпълнител за сумата от 4 млн. лв. Имотите включват 1.2 дка земя и други постройки. Като длъжник е обявен търговецът на горива "Газтрейд", а кредитори са Обединена българска банка и "Фюълтрейд". Началната цена е малко над 4 млн. лв. с ДДС, а оферти се подават до 29 септември. Основната дейност на "Газтрейд" е търговия на едро и дребно с петролни продукти. От отчета на компанията за 2015 г. става ясно, че през миналата година "Газтрейд" е придобила активи за 8.6 млн. лв., в което влизат земя, сгради и съоръжения в Белослав. Приходите от продажби са намалели с 8% през миналата година до 122.9 млн. лв., но печалбата е нараснала над пет пъти до 4.6 млн. лв.
Източник: Капитал (31.08.2016)

Програмата за енергийна ефективност се отваря и за фирми За третия етап от програмата за енергийна ефективност на домовете са осигурени 20 милиона евро. Този път те ще са достъпни чрез две банки (ОББ и Пиреос). За кредит, предназначен за енергийна ефективност на дома, могат да кандидатстват както отделни семейства, така и цяла многофамилна сграда. Обособен е и ресурс за еднофамилни и двуфамилни жилища и за новостроящи се сгради. Новост са и т.нар. "енергоефективни асансьори", обясни консултантът по програмата Борис Петков. За първи път по програмата могат да кандидатстват и фирми, но крайният ефект от продуктите им трябва да бъде насочен към спестяването на енергия в домовете - например проект за обща слънчева колекторна система за многофамилна сграда с фирмен кредит към организация, склонна да разработи проекта. Над половината от ресурса по програмата обаче е насочен директно към крайни клиенти. Очаква се парите да достигнат до 4 хиляди домакинства.
Източник: БНР (02.09.2016)

Печалбата на банките продължава да расте Банките в България са спечелили 909 млн. лв. за първите седем месеца на годината. Това е с близо 50% повече в сравнение със същия период на миналата година. Рекордно високото число дойде още през юни, когато приключването на сделката за Visa Europe добави над 150 млн. лв. към резултатите на банките. Само за седмия месец печалбата е 136 млн. лв., което е доста над традиционния за системата напоследък плюс от 80 - 90 млн. лв. месечно. Положителният тренд идва след огласяването на резултатите от проверките на активите и стрес тестовете, които показаха, че нужда от още провизии, а оттам и капитал, имат ПИБ и Инвестбанк. Как се движи тяхната печалба през юли е неясно, защото данните са за системата като цяло и по едри групи. От числата се вижда, че петте най-големи банки - Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ, ОББ и Пощенска банка, са генерирали над 2/3 от общата печалба за банковата система. Оставащите 266 млн. лв. печалба се разпределят между оставащите 17 банки и 5 чуждестранни банкови клона. Основните пера, които носят печалбата, са разликите в лихвените плащания и свиването на обезценките по необслужваните кредити. Приходите на банките от лихви намаляват с 10% на малко под 2 млрд. лв. За сметка на това обаче разходите им за лихви се свиват почти наполовина в сравнение със същия период на миналата година и са малко над 300 млн. лв. Увеличават се приходите от такси и комисиони, макар и с доста по-слаб темп, отколкото преди няколко месеца – ръстът е 3% на годишна база до 604 млн. лв. Финансовите институции отчитат и плюс от курсови разлики.Друго перо, по което българските банки продължават да подобряват представянето си, е при свиването на обезценки на лоши кредити. Тази сума се свива с над 20% на годишна база на 374 млн. лв. По-голямата печалба обаче означава и значително повече приходи за държавата от данъци. Банковият сектор е изплатил общо 105 млн. лв. на държавата през първите седем месеца на годината, което е с 57% повече, отколкото преди 12 месеца. Административните разходи на финансовите институции отбелязват леко понижение и към края на юли възлизат на около 930 млн. лв., с 9% по-малко, отколкото са били платени преди година.Данните сочат, че банките имат вече над 45 млрд. лв. депозити от домакинства и нетърговски предприятия, а разходите за тях са били 0.47%. За сравнение - в края на юли 2015 г. сумата на гражданските спестявания беше 42.7 млрд. лв., а разходите представляват около 1% от тях. През тази година банките имат по-високи разходи по депозитите на други финансови институции при тях, отколкото по тези на гражданите. Този сектор представлява общо 4.4 млрд. лв. депозити в банковата система, като по тях за първите 7 месеца са били платени 0.53%. Като цяло, въпреки че обемът на депозитите се е увеличил както при домакинствата, така и при бизнеса, разходите на банките за лихви по тези две пера са се свили почти два пъти. Общо кредитите растат с 0.4% за месец, като най-голям е приносът на корпоративните заеми - 186 млн. лв., следвани от потребителските и жилищните. По ипотечните кредити за първите седем месеца от началото на годината банките са получили приходи в размер 288 млн. лв., което представлява 3.3% от отпуснатата сума. Сумата на потребителските кредити също е 8.7 млрд. лв., а приходите по тях отговарят на 456 млн. лв. от тази сума, тоест 5.3% от нея. Заемите за компании са на стойност 33.1 млрд. лв., като само от началото на 2016 г. банките имат 892 млн. лв. приходи по лихви от тях, тоест 2.7%. Най-голям дял от общите приходи по лихвите отиват за първите пет банки с най-голям обем на активите. За тях отиват близо две трети от всичките 1.79 млрд. лв.
Източник: Капитал (07.09.2016)

Печалбата на банките нарасна с близо 50% за година Банките в България са спечелили 909 млн. лв. за първите седем месеца на годината. Това е с близо 50% повече в сравнение със същия период на миналата, информира "Капитал Daily" в днешния си брой. Рекордно високото число дойде още през юни, когато приключването на сделката за Visa Europe добави над 150 млн. лв. към резултатите на банките, пояснява изданието. Само за седмия месец печалбата е 136 млн. лв., което е доста над традиционния за системата напоследък плюс от 80 - 90 млн. лв. месечно. Положителният тренд идва след огласяването на резултатите от проверките на активите и стрес тестовете, които показаха, че нужда от още провизии, а оттам и капитал, имат ПИБ и "Инвестбанк". Как се движи тяхната печалба през юли е неясно, защото данните са за системата като цяло и по едри групи, пояснява изданието. От числата се вижда, че петте най-големи банки - "Уникредит Булбанк", Банка ДСК, ПИБ, ОББ и Пощенска банка, са генерирали над две трети от общата печалба за банковата система. Оставащите 266 млн. лв. печалба се разпределят между оставащите 17 банки и 5 чуждестранни банкови клона. Основните пера, които носят печалбата, са разликите в лихвените плащания и свиването на обезценките по необслужваните кредити. Приходите на банките от лихви намаляват с 10% на малко под 2 млрд. лв. За сметка на това обаче разходите им за лихви се свиват почти наполовина в сравнение със същия период на миналата година и са малко над 300 млн. лв. Увеличават се приходите от такси и комисиони, макар и с доста по-слаб темп, отколкото преди няколко месеца – ръстът е 3% на годишна база до 604 млн. лв. Финансовите институции отчитат и плюс от курсови разлики.
Източник: Дневник (08.09.2016)

Хотели втора употреба За много хора, като чуят Черноморие, автоматично изниква асоциация със строеж. Естествено за този етикет големият виновник е периодът на кредитния бум, който доведе със себе си безчет хотелски проекти. След кризата по правилната асоциация беше застой. А сега, с лекото съживяване на летния туризъм, актуалната тема е продажби. Това е нещо, което и редица хотелиери прогнозираха като тенденция - идва момент на засилване на вторичния пазар с последващи реконструкции на придобитите комплекси. През тази година най-голямата сделка по морето беше тази на хотелиера Григор Фиданов, който през март стана собственик на хотелите "Обзор" и "Изгрев" на Златни пясъци за 31 млн. лв. На финала на лятото смяната на собственост е концентрирана в курортния мегаполис Слънчев бряг - Несебър - Свети Влас. Очаквано комплексът "Парадайз бийч" на Свети Влас, част от наследството на "Мултигруп", вече официално има нов собственик. Старият проект "Олд Несебър хилс" ще бъде подновен, след като е бил закупен от банката кредитор от Заки Маджид, който има и друг хотел в комплекса наред с разнородните си бизнес интереси. Вторичните продажби ще продължат, като не минават и без участието на частни съдебни изпълнители, а на вниманието на инвеститорите излиза и хотел "Виго" в Несебър при начална тръжна цена от 13.4 млн. лв.Комплексът "Парадайз бийч" в Свети Влас е част от наследството на "Мултигруп" на Илия Павлов. Хотелиерският бизнес на групата навремето се заражда по линия на приватизацията. "Мултигруп" сключва една от първите приватизационни сделки в сектора, купувайки туроператорска фирма, наследила марката "Балкантурист", а през 1995 г. холдингът придобива 49% от капитала на "Гранд хотел Варна". През 2001 г. експанзията продължава с "Хотел Интернационал" в Златни пясъци, година по-късно с бившата резиденция "Перла" в близост до Приморско, а на терен от завод се изгражда на зелено и ваканционно селище "Парадайз бийч". Хотелите са обединени под бранда Bt collection, който се управлява от мениджмънт компанията "Би Ти девелопмент сървисиз", като сега активите на "Мултигруп" са разпределени между наследниците му и мениджмънта, излъчен от група инвеститори. През пролетта на тази година от "Би Ти девелопмент сървисиз" потвърдиха пред "Капитал", че тече процес на продажба на "Парадайз бийч". Детайли по сделката не бяха споделени, като стана ясно, че менажиращата компания ще концентрира усилията и инвестициите си върху останалите активи (СПА комплекс "Гранд хотел Варна" ще бъде обновен в следващите 3 години, а инвестициите ще са около 50 млн. евро). Сега документите в Търговския регистър вече черно на бяло показват новия собственик на комплекс "Парадайз бийч" и едноименното дружество. Това е Венелин Ташев, общински съветник в Несебър, и компанията му "Гарант - турист - С.И.В". Ташев представя себе си като хотелиер и ресторантьор. Той притежава хотел "Котва" в Слънчев бряг и "Мариета палас", намиращ се в новия Несебър, като според регистрите на Министерството на туризма те се намират в дружеството купувач на "Парадайз бийч". Подобно на редица други хотелиери и срещу Ташев през годините е имало покушение. Той обясни, че преговори за покупката на комплекса се водят от две години. "Аз го харесах, те после го предложиха", коментира Ташев, като най-накрая се е стигнало и до общо съгласие за цената, която отказа да назове. От документите в Търговския регистър става ясно, че между "Гарант - турист - С.И.В" и Д банк е сключен договор за инвестиционен кредит в размер до 5 млн. евро. Крайният срок за издължаване по кредита е 25 септември 2025 г. и е за покупка на 100% от капитала на "Парадайз бийч", като ще бъде и рефинансиран кредит, предоставен от ПИБ през 2010 г. на "Балкантурист елит". От 26 юли 2016 г. компанията "Парадайз бийч" е заложена по договора за заем между Д банк и ""Гарант - турист - С.И.В" и Ташев като съдлъжник, като от него става ясно, че заложеното предприятие се оценява на 15.3 млн. лв. Въпреки че сделката се финализира на 26 юли, Венелин Ташев реално е влязъл във владение от 1 април. Плановете предвиждат от 1 октомври в комплекса да започнат реконструкции, които трябва да се случат на три етапа. "Първо едното крило, после второто и накрая третото", като по думите му всичко трябва да се дострои и да се изнесе напред, за да може помещенията и стаите да постигнат нужната големина. Целта е четиризвездният комплекс да се качи една категория нагоре. "През 2019 г. трябва да сме 5-звездни", заяви Ташев. "Парадайз бийч" ще продължи да се нарича по този начин, тъй като според Ташев "името си отговаря на мястото".Строителство по всяка вероятност предстои да се случи и в стария хотелски апартаментен комплекс "Олд Несебър хилс", намиращ се на територията на община Несебър в местността Юрта Балкан, между Свети Влас и Слънчев бряг. Той фигурира в дългата биография на прочулия се с случая "Дюнигейт" архитект Калин Тихолов. Информацията за проекта се появи преди 10 години в бума на строителството. Той щеше да предлага апартаменти за сезонно ползване, разпределени в 12 сгради на площ от над 44 хил. кв.м, от които 14.6 хил. кв.м застроени. "Сградите са в стила на старата българска архитектура на три или четири етажа. Партерните етажи са в камък и там са разположени обслужващи и обществени помещения. В средата на комплекса има открит басейн и ресторант. В близките сгради са предвидени магазини, детска градина и СПА център", гласеше описанието на проекта в медиите. Той обаче остана недовършен. Кредитополучател на заем за изграждането му от Уникредит Булбанк е "Г 56 дивелъпмънтс", която е собственост на "Групо Г 56 България", собственост на испанците Хуан Кортес и Фернандо Марти. Явно обаче това се оказва лош кредит за банката и имотът е обявен за продажба. В предходните години обаче настроението за инвестиции в туризма е доста минорно и затова той е купен от "УКТАМ България". Зад акронима стои името на собственика - австрийското UniCredit TurnAround Management CEE, което, както подсказва името, е звено за оздравяване на закъсали проекти на банката. В отчета на компанията за 2015 г. се казва, че през настоящата година ще активизира съвместната си дейност с "Уникредит Булбанк" по управление и реализация на собствени на банката имоти, придобити при изпълнение срещу обезпечение по влошени експозиции на длъжници. Така комплексът е закупен в края на юли през акционерното дружество "Холидей вилидж аква невис" отново с финансиране от Уникредит Булбанк. В него Заки Маджид притежава една златна акция, а другият съсобственик е "Наксиа", еднолична собственост пак на Заки Маджид. Новият собственик Заки Маджид има и друг хотелиерски бизнес в Слънчев бряг и по-конкретно комплекса Aqua Nevis Club Hotel, макар да е по-известен с дружеството си "Самекс", което има франчайз права на веригата за бързо хранене KFC, а в по-ранните години на прехода - с безмитната търговия. От пролетта на 2009 г. до пролетта на 2013 г. е бил в борда на директорите на свързаната с Васил Божков "Трансимпекс", компанията, която на практика замести "Кореком" като основен играч в безмитната търговия след 10 ноември. Там двамата са съдружници от 2001 г., като сега компанията е в списъка с големи длъжници на НАП и с изпълнителни листа от ОББ. От документите в Търговския регистър става ясно, че банката ще финансира бъдещия проект, като на 29 юли е сключен договор за комбиниран банков кредит в размер 35.8 млн. лв. с Уникредит Булбанк. Инвестиционния кредит е до 28.3 млн. лв. и той трябва да бъде получен на два транша от до 16.6 млн. лв. и до 11.7 млн. лв. Револвиращият е до 7.4 млн. лв. и пак се получава на 2 транша: до 4.3 млн. лв. и до 3.1 млн. лв. Целите на заема са да се постигне финансиране на до 75% от покупната цена на фаза 1 от проекта на "УКТАМ България" с първия транш на инвестиционния кредит, а с втория транш да се осигури финансиране на до 75% от общите проектни разходи на фаза 2. С револвиращия заем трябва да се осигури финансиране на дължимия данък във връзка с придобиването по фаза 1, а с втория да се финансира на 100% дължимият ДДС във връзка с общите проектни разходи на фаза 2. "Капитал" не успя да се свърже с новия собственик, който не обича публичните изяви, и бъдещите му планове не могат да бъдат категорично потвърдени. Сайтовете за резервации обаче вече показват, че през сезон 2017 г. на въпросното място предстои откриването на комплекса Family Life Nevis Resort.В Несебър пък частен съдебен изпълнител продава хотел "Виго", разположен на ул. "Иван Вазов" 9 в курорта. Началната цена на търга е 13.4 млн. лв. От регистрите на Министерството на туризма става ясно, че той е собственост на "Виго груп" ООД. Причината за продажбата на хотела е необслужван дълг към ОББ. Компанията има и натрупани дългове към различни кредитори, като "ЕВН България Електроснабдяване", община Поморие, банки. Собственици на компанията са Огнян Найденов и "ВГ кепитъл", която е еднолична собственост на Илко Десподов, и двамата са местни бизнесмени. През 2008 г. компанията е имала намерение да строи и 9-етажен мол в Несебър. Кризата обаче е променила хода на събитията. Това ще е вторият опит за продажба на хотела, след като при първия търг от лятото на тази година при минимална цена от 16.8 млн. лв. явно не се е намерил купувач. През май тази година имот на "Виго груп" в Поморие в местността Кротиря, върху който са били вписани множество възбрани, е продаден също чрез публичен търг, като справка в Имотния регистър показва, че купувач на имота от 3795 кв.м е бургаската "Ти Ви хотел", собственост на Владимир и Атанаска Колеви. Името на Владимир Колев се появи из регионалните медии, след като той закупил на търг и дома за деца "Ронкали", намиращ се в близост до централния плаж на Бургас, за да строи модерна сграда, като пред местния сайт "Флагман" бизнесменът е обяснил преди две години, че децата ще останат в дома 3 години, докато не се построи новата сграда за тях в квартал "Ветрен". Засега сделките са по-скоро епизодични и едва ли ще повлияят сериозно на голямата картина в туристическия сектор. Добрата нова тенденция е, че те са по-скоро стратегически и с цел реновация и развитие, а не следствие от натиск на кредитори.
Източник: Капитал (17.09.2016)

ОББ и SG Eкспресбанк отпускат 28 млн. лв. оборотен кредит на "Мини Марица-изток" "Мини Марица-изток" успя да намери банки, които да й отпуснат кредит в размер на 28 млн. лв. за оборотни средства. За оборотния кредит минното дружество е класирало на първо място ОББ и Сосиете женерал Експресбанк, които ще осигурят общо 28 млн. лв. под формата на овърдрафт. По-голямата част от кредита – 20 млн. лв. ще бъде отпусната от Сосиете женерал Експресбанк и с тях ще се покриват задълженията към персонала, данъци и осигуровки. Останалите 8 млн. лв., които ще бъдат осигурени от ОББ, са за текущи плащания и задължения към доставчици. Договорите с двете банки обаче все още не са подписани. Според условията на обявения конкурс срокът на погасяване е до 12 месеца. Процедурата за инвестиционен заем от 24.3 млн. лв. все още продължава тъй като чака одобрението на Български енергиен холдинг, коментираха от "Мини Марица изток". Към средата на годината дружеството отчете загуба от 18.368 млн. лв. при брутна печалба за първото тримесечие от 10.7 млн. лв
Източник: Капитал (20.09.2016)

Печалбата на банките мина 1 млрд. лв. в към края на август Печалбата на банките в България е надминала 1 млрд. лв. през осемте месеца на годината. Към края на август тя е 1.04 млрд. лв., което е с 327 млн. лв. повече спрямо година по-рано. През месеца нарастват и депозитите, и балансовият капитал на банковата система. Традиционно най-голям дял от печалбата - 71%, формират петте банки, които са в първа група - Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ, ОББ и Юробанк (Пощенска банка). Само през август печалбата е 131 млн. лв., като толкова беше и месец по-рано. Големият резултат обаче се дължи и на еднократен ефект, който дойде още през юни. Тогава приключи сделката, при която Visa купи Visa Europe. Последната беше собственост на над 3000 европейски банки, които получиха пари от сделката. Макар и да не е точно ясно кои са били българските банки получателки, това доведе до повишение на финансовия резултат с около 150-170 млн. лв. Приходите от лихви са 2.22 млрд. лв. за цялата система, а от такси и комисиони са 698 млн. лв., показва отчетът на БНБ. Централната банка публикува данни по банки на тримесечие, а за останалите месеци данните са обобщени. Кредитирането и депозитите в банките продължават да се повишават към края на август. Заемите за домакинствата са се нараснали с нови 91 млн. лв., а с по-скромен ръст - 19 млн. лв., са тези към финансовите предприятия. Кредитирането за фирмите обаче намалява с 45 млн. лв. Пазарният дял на петте най-големи кредитни институции слабо се понижава до 57.6 на сто, отчита централната банка. Брутният кредитен портфейл в системата нараства с 0.1 на сто (60 млн. лв.) до 55.3 млрд. лв. Общо депозитите нарастват с 1.1% до 76.5 млрд. лв. през август. Най-съществен растеж има при привлечения ресурс от компаниите - със 759 млн. лв. Ръст има и при депозитите на домакинства - със 75 млн. лв., или 0.2 на сто, а при средствата на кредитни институции (с 62 млн. лв., 1.4 на сто), както и при тези на други финансови предприятия (с 9 млн. лв., 0.2 на сто). Спад се отчита при депозитите на сектор "Държавно управление" (с 62 млн. лв., или 3.5 на сто). Активите на банките са се повишили с 0.8% до 90.1 млрд. лв. Парите в централната банка и т.нар. други депозити на виждане са с увеличение от 3.5%, или 595 млн. лв., като делът на тази позиция в общите активи нараства до 19.5 на сто. Сумата по това перо към края на осмия месец на годината е 17.5 млрд. лв. Общата балансова сума на кредитите и авансите остава почти непроменена, а делът й в активите се понижава до 61.4 процента, посочват от БНБ. През август портфейлите на банките с ценни книжа са се увеличили с 1.2% (147 млн. лв.), като делът им в общия размер на активите е повишен до 14.2%. Собственият капитал е 12.2 млрд. лв., като за месеца се увеличава със 181 млн. лв. (1.5 на сто) поради нарастването на печалбата и на натрупания друг всеобхватен доход, отчитат от централната банка.
Източник: Капитал (03.10.2016)

Белгийската банкова група KBC иска да купи ОББ Белгийската банкова група KBC е заявила интерес да придобие четвъртата по големина на активите в България банка - ОББ, съобщиха белгийските медии в четвъртък. KBC се е обърнала към международната финансова компания JP Morgan да й помогне с процедурата според онлайн изданието на вестник L'Echo. По време на икономическата криза през 2008 г. на KBC бе забранено да участва в придолбивания от европейските власти, тъй като банката бе заета с децентрализация. Забраната бе отменена през ноември 2014 г., но банката все още не е участвала в голяма сделка. ОББ е част от финансовата група на Националната банка на Гърция. В България KBC притежава СИБанк и застрахователната компания ДЗИ.
Източник: 24 часа (03.10.2016)

Германската Deutsche Bank и американската Goldman Sachs приключиха сделката по придобиване на базираното в Лондон дружество на гръцката National Bank of Greece (NBG) - NBGI Private Equity. То управлява 11 фонда с общо 40 компании чрез дялови инвестиции, вложения в рисков капитал и инвестиции в недвижими имоти. Цената на сделката е 288 млн. евро, се посочва в официално съобщение на участващите институции. Сделката засяга два актива в България - "Престиж 96" и софийския The Mall. Ново дружество, ново име Сделката беше обявена в началото на февруари, беше подготвяна година и половина и сега приключва. През последните години гръцкият собственик на българската ОББ NBG разпродава активи, за да увеличи ликвидността си и да засили показателите си за платежоспособност и капиталова адекватност и продажбата на фондовете е част от тази стратегия. Новата мениджърска компания се нарича Stage Capital и ще управлява портфейла на NBGI Private Equity във Великобритания и Европа. Висшите мениджъри на NBGI Private Equity стават партньори в Stage Capital. Управляващ партньор в новото дружество е бившият банкер от Goldman Sachs Греъм Томас, който в началото на века е бил част от екипа на инвестиционната компания DB Capital Partners, отделил се през 2003 г., за да създаде MidOcean Partners, а след това е оглавявал частните инвестиции в тръста на лорд Ротшилд RIT Capital Partners. Stage Capital обикновено инвестира между 5 и 25 млн. евро в портфолиото на компаниите, които придобива. Част от дружествата са във фаза на растеж и развитие, уточняват от Stage Capital и уверяват, че ще продължат да бъдат активни в придобиванията и подкрепата на придобитите компании. Бизнесът в България В България Stage Capital придобива дял в компанията за захарни изделия "Престиж 96", която през 2012 г. стана собственост на NBGI Private Equity и фонда Citi Venture Capital International на американската Citigroup (сега The Rohatyn Group). Тогава цената на транзакцията не беше официално оповестена, но по оценки на анализатори става дума за сума от порядъка на 40-45 млн. евро, платени за 90% от акциите на създателите на фирмата Антон Танев и Георги Георгиев. Stage Capital придобива и миноритарен дял в The Mall на бул. "Цариградско шосе" – досега собственост на друг фонд на National Bank of Greece. Големият пакет в търговския център се държи от друг гръцки фонд - Assos Capital. През юли Stage Capital излезе успешно от имотни инвестиции, като продаде логистични активи в Полша, включващи пет склада с площ над 126 000 кв.м, на инвеститора в недвижими имоти Hines. Stage Capital успя успешно да продаде и дела си в световен лидер в производството на пакетирани кроасани - Chipita, се посочва още в официалното съобщение.
Източник: Капитал (04.10.2016)

Deutsche Bank и Goldman Sachs купиха дял в собственика на "Престиж 96" Германската Deutsche Bank и американската Goldman Sachs приключиха сделката по придобиване на базираното в Лондон дружество на гръцката National Bank of Greece - NBGI Private Equity. То управлява 11 фонда с общо 40 компании чрез дялови инвестиции, вложения в рисков капитал и инвестиции в недвижими имоти. Цената на сделката е 288 млн. евро. Сделката засяга два актива в България - "Престиж 96" и софийския The Mall.Сделката беше обявена в началото на февруари, беше подготвяна година и половина и сега приключва. През последните години гръцкият собственик на българската ОББ NBG разпродава активи. В България Stage Capital придобива дял в компанията за захарни изделия "Престиж 96", която през 2012 г. стана собственост на NBGI Private Equity и фонда Citi Venture Capital International на американската Citigroup. Тогава цената на транзакцията не беше официално оповестена, но по оценки на анализатори става дума за сума от порядъка на 40-45 млн. евро, платени за 90% от акциите. Stage Capital придобива и миноритарен дял в The Mall – досега собственост на друг фонд на National Bank of Greece. Големият пакет в търговския център се държи от друг гръцки фонд - Assos Capital.
Източник: Капитал (04.10.2016)

Приложението за мобилно банкиране на ОББ получи сребърно отличие Приложението на Обединена българска банка, UMobile, разработено от фирма „Мелон“, получи сребърно отличие на наградите „Мобайл Екселънс“ 2016. Журито, съставено от висшия мениджмънт на включените институции, консултанти от бранша и експерти по мобилните приложения, оцени високо UMobile, тъй като с приложението клиентите на банката имат възможност за бърз, лесен и сигурен достъп до справки за всички банкови продукти и най-популярните банкови транзакции. „ОББ е банка, която стои зад клиентите си и през последните 25 години търси новаторски подходи за обслужване на техните нужди - затова стъпихме на дългогодишния си опит, за да предложим най-удобния и потребителски ориентиран подход в мобилното банкиране. Тази награда е не само доказателство за нашето непрестанно търсене на начини да бъдем модерна и иновативна банкова институция, но и признание за нашите екипи, които са напълно отдадени на разработването на най-модерното приложение за мобилно банкиране на българския пазар“, сподели Ламбрина Гечева, Директор „Платежни продукти и услуги“. Наградите „Мобайл Екселънс“ са насочени към сферата на мобилния бизнес и маркетинг и хвърлят светлина върху най-оригиналните практики и подходи. Наградите се организират за втори път от Boussias Communications и ELTRUN (Изследователски център за електронен бизнес към Атинския университет по икономика и бизнес).
Източник: Банкеръ (18.10.2016)

Средният размер на активите на банките у нас към полугодието на 2016 г. е 3.28 млрд. лв. спрямо 2.99 млрд. лв. за 30 юни 2015 г. и 2.96 млрд. лв. за година по-рано. В последните седмици Profit.bg ви информира, че поне 3 от банките в страната могат да започнат 2017 г. с нови собственици. Консолидацията е на дневен ред, а кандидати за продаваните активи не липсват. Сред най-спряганите банки с бъдещ нов собственик са гръцките Обединена българска банка и Банка Пиреос, които по последни данни имат активи за 7.02 и 2.88 млрд. лв. Заедно с дъщерната на КТБ Виктория, продаваните активи са на стойност от малко над 10 млрд. лв. Или над 10% от активите на системата към полугодието. Днешната ситуация на банковия пазар изглежда така: Уникредит Булбанк продължава да е най-голямата банка в страната с активи за 17.35 млрд. лв. Заедно с Банка ДСК, управляваща активи за 11.49 млрд. лв., те са двете институции, попадащи в топ 50 на Централна и Югоизточна Европа в класация на Deloitte. Същите две са и начело сред българските, общо 18 представителя в топ 100 на ЮИЕ в подреждане, изготвено от Seenews. Третата най-голяма банка в момента в страната е Първа инвестиционна банка, следвана от ОББ, Пощенска банка, придобила Алфа Банк в началото на 2016 г. и изпреварила Райфайзенбанк и Сосиете Женерал. Голяма е вероятността класацията да преживее драстични промени след евентуалните сделки на хоризонта. Кои ще са най-големите 5 банки в страната в началото на 2017 г. - предстои да разберем...
Източник: profit.bg (26.10.2016)

AIG продава застрахователния си бизнес в България Американският гигант American International Group се оттегля изцяло от застрахователния си бизнес в България. Купувач на пакета е канадският Fairfax Financial Holdings, като в българския случай става въпрос за портфейл от корпоративни застрахователни договори за около 20 млн. лв. След сделката с Fairfax американската група си запазва две направления тук: презастраховането и създадения преди три години център, в който обслужват свои глобални клиенти. Общата стойност на сделката е около 240 млн. долара. По данни от годишния финансов отчет на българския клон AIG записаните за 2015 г. застрахователни премии са на стойност 21.3 млн. лв. при 23.5 млн. лв. година по-рано.
Източник: Капитал (01.11.2016)

ОББ планира 260 млн. лв. дивидент преди сделката Голям по размер дивидент от 260 млн. лв. се подготвя да изтегли National Bank Of Greece от Обединена българска банка (ОББ) почти непосредствено преди планираната й продажба. Това ще се отрази слабо върху капиталовите й показатели, които остават над средните за системата и регулаторните минимуми. Сумата е над 3.8 пъти печалбата за 2015 г., тъй като включва и натрупаните резултати от предходни периоди - от началото на кризата чрез изрични препоръки БНБ възпираше банките да разпределят печалбите си. За намерение за дивидент стана ясно още по време на годишното събрание на ОББ, като обаче тогава се чакаше да мине прегледът на качеството на активите. Решението ще се гласува на 5 декември, ден преди Денят на банкера, което е и индикация, че сделката по продажба на ОББ може да бъде форсирана в рамките на годината.Изтеглянето на дивидента ще се отрази върху цената, която новият собственик на банката ще плати за четвъртата по големина институция на пазара. Досега анализаторите предричаха, че ОББ ще бъде прехвърлена срещу 400 - 500 млн. евро, но най-вероятно изтегленият дивидент ще бъде приспаднат от тази сума. След него собственият капитал на ОББ би останал малко над 1 млрд. лв., като сделки на нива около 60-70% от капитала се приемат за изключително висока оценка при нива, на които се търгуват банките в Европа, под 50%. Вероятно намерението за дивидент е било комуникирано с двата основни кандидата да придобият ОББ - белгийската KBC, която в България е собственик на Сибанк, и унгарската OTP (Банка ДСК). Те са фаворизирани и от регулатора, който се надява сделката да допринесе за консолидиране на пазара. Другите желаещи са или банки без присъствие в страната или фондове.Според предложението на съвета на директорите разпределени ще бъдат 48.906 млн. лв. от печалбата за 2015 г. и 211.093 млн. лв. от печалбите за предходни периоди, които досега са били заделяни за фонд "Резервен". Изплащането на дивидента бе очаквано, след като през юни изпълнителният директор на банката Стилиян Вътев прогнозира, че ОББ ще премине успешно през стрес тестовете и това ще даде основание за освобождаване на резерви. Тогава той каза, че една такава стъпка ще подобри показателите за рентабилност на капитала, които през последните две години бяха влошени заради силно консервативната политика на централната банка. Ако решението бъде прието, ОББ ще разпредели втория най-голям банков дивидент за годината. Още преди проверките акционерите на Банка ДСК гласуваха 321 млн. лв., а тези на пазарния лидер Уникредит Булбанк взеха решение да изтеглят половината печалба за 2015 г., или 145 млн. лв. Още решения за дивиденти са гласувани на събранията на Райфайзенбанк, Алианц банк и Прокредит банк, като ако NBG гласува решението, общо изплатените в сектора дивиденти биха достигнала 826 млн. лв.
Източник: Капитал (02.11.2016)

Пет банки ще дават 385 млн. евро заеми по програмата за дребния бизнес Пет банки ще отпуснат 385 млн. евро николихвени заеми при облекчени условия за малките и средните предприятия за стартиране или развитие на бизнес. Това са Обединена българска банка, Райфайзенбанк България, УниКредит Булбанк, Прокредит банк и СИБАНК. Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ), част от групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), подписа гаранционни споразумения с петте търговски банки по програма "Инициатива за малки и средни предприятия", съобщи Министерството на икономиката, което е управляващ орган на новата оперативна програма. Споразуменията имат за цел да подобрят достъпа до финансиране за над 4000 български малки и средни предприятия (МСП), включително микропредприятия и стартиращи фирми. Това ще стане чрез банково кредитиране при по-ниски обезпечения и по-ниски лихви, е посочено в съобщението. Петте гаранционни механизма ще генерират финансиране на МСП от общо 385 млн. евро, което представлява две трети от планираните 600 млн. евро, които са на разположение по оперативната програма. Инициативата за МСП в България е съвместен финансов инструмент на Европейската комисия, групата на ЕИБ и българското правителство. Нейната цел е да стимулира финансирането на МСП чрез осигуряване на защита от кредитен риск на портфейлите от кредити за дребния бизнес, предоставяни от финансовите институции. Наред със средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, Инициативата за МСП се съфинансира от Европейския съюз и чрез ресурси на "Хоризонт 2020", както и с ресурси на групата на Европейската инвестиционна банка. "Инициатива за МСП е важен инструмент, който ще позволи на Министерството на икономиката да ускори политиките си за повишаване на конкурентоспособността на българския бизнес", заяви министърът на икономиката Божидар Лукарски. "Съчетаването на европейските структурни и инвестиционни фондове, "Хоризонт 2020", както и ресурсите на групата на ЕИБ ще позволи на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) да осигури поделяне на риска и капиталово облекчение на финансовите посредници, което ще бъде изцяло в полза на малките и средни предприятия", коментира главният изпълнителен директор на ЕИФ Пиер Луиджи Джилиберт.
Източник: Медия Пул (21.11.2016)

Пет банки ще дават 385 млн. евро заеми за дребния бизнес Пет банки ще отпуснат 385 млн. евро нисколихвени заеми при облекчени условия за малките и средните предприятия за стартиране или развитие на бизнес. Това са Обединена българска банка, Райфайзенбанк България, УниКредит Булбанк, Прокредит банк и СИБАНК. Европейският инвестиционен фонд, част от групата на Европейската инвестиционна банка, подписа гаранционни споразумения с петте търговски банки по програма "Инициатива за малки и средни предприятия", съобщи Министерството на икономиката, което е управляващ орган на новата оперативна програма. Споразуменията имат за цел да подобрят достъпа до финансиране за над 4000 български малки и средни предприятия, включително микропредприятия и стартиращи фирми. Това ще стане чрез банково кредитиране при по-ниски обезпечения и по-ниски лихви, е посочено в съобщението. Петте гаранционни механизма ще генерират финансиране на МСП от общо 385 млн. евро, което представлява две трети от планираните 600 млн. евро, които са на разположение по оперативната програма.
Източник: Дума (22.11.2016)

Съдебен изпълнител продава "Никром – Тръбна мебел" Производителят на метални мебели "Никром – Тръбна мебел" пое по пътя на разпродажбата на активи, след като по-рано тази година предприятието спря работа. Над 50 дка земя и множество сгради в Източната промишлена зона на Ловеч са обявени за публична продан от частен съдебен изпълнител. Началната цена е малко под 6 млн. лв., а оферти се подават до 16 декември. Освен ипотечни заеми от две банки и няколко други групи кредитори, компанията има и облигационна емисия, която тази година спря да обслужва. Затова в края на миналата седмица по предложение на довереника по емисията – Обединена българска банка (ОББ), заемът беше обявен за предсрочно изискуем, а търговията с книжата на борсата беше спряна. Към края на септември дружеството има общо 15.7 млн. лв. задължения.Недвижимото имущество на компанията се предлага за пръв път на публична продан от частен съдебен изпълнител Велислав Петров. То включва 51.7 дка земя и общо 46 сгради, а началната цена е 5.998 млн. лв. Предложения се приемат до 16 декември (петък), а евентуалните оферти ще бъдат отворени в понеделник на 19 декември. За момента машините и оборудването не са обявени за продажба, но върху тях има учредени залози. От съобщението не става ясно кой е взискател по изпълнителното дело, но Петров уточни за "Капитал", че има общо четири групи кредитори с претенции към дружеството. Върху земята и сградите има ипотеки в полза на ОББ и Българската банка за развитие (ББР) във връзка с банкови кредити, както и във връзка с функцията на ОББ на довереник по облигационната емисия. Справка в Имотния регистър показва, че от юли 2016 г. досега са наложени няколко възбрани от доставчици и партньори на компанията. От отчета на "Никром – Тръбна мебел" към края на септември става ясно, че дружеството има задължения по кредити и лихвени заеми за общо 11.2 млн. лв., търговски дългове за 3.4 млн. лв., а 900 хил. дължи на персонала. Общо с другите по-малки задължения сумата достига 15.7 млн. лв.В края на миналата седмица на извънредно общо събрание облигационерите на компанията решиха да обявят емисията за предсрочно изискуема и книжата временно бяха спрени от търговия на Българската фондова борса. Емисията беше издадена през 2006 г. за срок от пет години. Общата й стойност беше 6 млн. евро, като целта беше половината от сумата да се използва за рефинансиране на кредит от ОББ, а с другата половина да се финансира дейността на фирмата. През 2011 г. падежът на емисията беше удължен до март 2017 г., а през миналата година компанията получи нова отстъпка – удължаване на падежа до март 2018 г. и едногодишен гратисен период за главницата до юни 2016 г. От отчета на самата компания обаче става ясно, че през тази година не са правени плащания нито по лихвите, нито по главницата. Тя не спазва и ангажимента си да поддържа покритие на дължимите лихви от 200% (съотношението печалба преди лихви и данъци към разходите за лихви), тъй като е на загуба. От поканата на ОББ за свикване на извънредно събрание на облигационерите се вижда, че просрочените плащания по облигациите тази година са за общо 593.1 хил. евро. Също оттам става ясно, че срещу компанията са започнали изпълнителни действия от необезпечения кредитор "Дунапак Родина" чрез ЧСИ Велислав Петров и се предлага осигуряване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника."Никром – Тръбна мебел" на практика е собственост на изпълнителния директор Галин Перянов, който държи над 99% от акциите чрез дружествата си "Никром" и "Никром индъстри". До 2013 г. компанията работеше на печалба и отчиташе приходи от порядъка на 40 млн. лв., а работниците бяха около 500 души. Основната част от продукцията се изнасяше за страни като Германия, Италия и Швеция. През 2014 г. обаче компанията излезе на загуба, която се задълбочи още повече през 2015 г., достигайки 2.4 млн. лв., а работниците намаляха до под 300 души. Така се стигна до затварянето на предприятието по-рано тази година.
Източник: Капитал (23.11.2016)

Очаквано ОББ ще разпредели 260 млн. лв. дивидент Както се очакваше, на общото събрание на акционерите на ОББ бе решено цялата печалба за 2015 г. да бъде изплатена като дивидент. Неотдавна стана известно, че собственика National bank of Greece - NBG търси купувач за ОББ. Има прогнози, че сделката може да се осъществи до края на годината. Така съгласно взетото решение общата сума на дивидента, който ще бъде платен на акционерите на банката, възлиза на 259.8 млн. лв., или по 3.42 лева на акция. Общото събрание на акционерите реши също да бъде отнесена в резерв "Неразпределени печалби" сумата от 840 хил. лева, представляваща реализирани печалби от минали периоди. Това решение е реализация на част от стратегията на банката за оптимизиране на капитала на акционерите, без да засяга нейната капиталова стабилност. Изплащането на дивидента ще започне след 19 декември.
Източник: Дневник (06.12.2016)

Съдебен изпълнител продава имоти на ТЦ-ИМЕ за над 24 млн. лв. Два парцела с обща площ от близо 60 хил. кв.м в София, собственост на Технологичен център – Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ), се продават от частен съдебен изпълнител за 24.2 млн. лв. Длъжникът някога беше ключова компания в структурите на Цветан Василев, но след фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) се смята, че се контролира от лагера около депутата от ДПС Делян Пеевски. В дружеството дори беше назначен временен синдик преди две години по искане на свързваната с депутата "Сиболе", но Софийският апелативен съд отмени обезпечителната мярка. Сега производството е по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който урежда събирането на публични вземания. Върху двата имота има ипотека и възбрани, включително от други съдебни изпълнители. Самата продажба ще стане чрез търгове с тайно наддаване, които ще се проведат в седмицата между Коледа и Нова година.Имотите се намират в местността Задгарова артерия на столицата и включват два парцела с площ 31 311 кв.м и 27 836 кв.м. Частен съдебен изпълнител Иван Чолаков е обявил начална цена от 12.8 млн. лв. за първия и 11.4 млн. лв. за втория. Сумите не включват ДДС, но данъкът е дължим, като данъчната основа ще бъде определена след приключване на публичната продан, става ясно от обявите. За участие във всеки от търговете кандидатите трябва да внесат задатък от 20% от обявената първоначална цена. Предложения се подават до 27 декември, а отварянето на офертите ще стане на 28 декември сутринта. Върху имотите има договорна ипотека в полза на Обединена българска банка, както и възбрани от частни съдебни изпълнители и по други производства. От обявите не става ясно кой е взискателят по делото, а Чолаков не беше открит за коментар. Справка в Имотния регистър показва, че през последните месеци има множество възбрани върху различни имоти на ТЦ-ИМЕ.Компанията е регистрирана с предмет на дейност научноизследователска дейност, но реално се занимава с отдаване на имоти под наем и инвестиции. Последният й отчет в Търговския регистър е от 2012 г., а за миналата година ръководството е подало само баланс. От него става ясно, че дружеството има активи за 752.2 млн. лв., половината от които нетекущи (главно инвестиции). Текущите активи са основно търговски и други вземания. Данни от регистъра КАПИ показват, че през 2014 г., когато КТБ фалира, а в ТЦ-ИМЕ влезе временен синдик, приходите на дружеството са се свили наполовина и то е излязло на загуба. В компанията официално заети са трима души.ТЦ-ИМЕ някога беше основна фирма в структурите на Цветан Василев и най-големия длъжник на КТБ. Сега компанията се управлява от един от свидетелите срещу Василев – Теодора Танева. Последният отчет е подписан от нея като изпълнителен директор и от Бисер Лазов като съставител. Лазов е бивша дясна ръка на банкера, който впоследствие премина в лагера на Делян Пеевски. Веднага след като банката беше затворена, срещу ТЦ-ИМЕ беше подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност от свързваната с Пеевски "Сиболе сървисис инкорпорейтид България". Софийският градски съд (СГС) наложи предварителни обезпечителни мерки, като назначи временен синдик и запорира вземанията на дружеството по банковите му сметки в КТБ. През март 2015 г. обаче Софийският апелативен съд отмени определението за обезпечителните мерки, като заключи, че СГС на практика е обосновал решението си с аргументите на молителя "Сиболе". "По делото няма предоставени доказателства, които да обосноват нуждата от наложени привременни обезпечителни мерки", се посочва в определението на апелативните съдии.
Източник: Капитал (07.12.2016)

Собствениците на СИБАНК и ДСК наддават за ОББ Белгийската група KBC и унгарската OTP са отправили предложения за придобиване на Обединена българска банка (ОББ), съобщава Reuters, позовавайки се на източници от банковите среди. Собственикът на българската банка – гръцката NBG, има намерение да продаде някои от своите клонове в Източна Европа като част от плана си за преструктуриране. "Времето за подаване на оферти приключи. Има две предложения – едно на KBC, и едно на OTP”, е казал един от източниците. Според втория сделката може да бъде затворена още до края на годината. И двете групи, желаещи да придобият ОББ, имат представителства в България. KBC притежава СИБАНК, а OTP – ДСК Банк. Главният изпълнителен директор на OTP Шандор Чани, коментира пред Reuters, че унгарската банка ще затвори поне една сделка за придобиване през тази година. Говорителят на KBC заявява, че белгийската група търси други възможности на основните си пазари, а според него България е такъв. И двамата не са дали повече детайли. ОББ е четвътата най-голяма банка в България. Активите и се оценяват на над 7 млрд. лв. Капиталовата адекватност на финансовата институция по време на прегледа на активите през лятото беше една от най-високите – 29%. Преди няколко дни финансовата институция обяви, че ще разпредели дивидент на стойност 260 млн. лв. След разплащането съотношението на капитала към активите ще падне до 20%. Economic.bg
Източник: Други (09.12.2016)

KBC и OTP подадоха ценови оферти за ОББ И двата финалиста в процедурата за продажба на Обединена българска банка са подали обвързващи ценови предложения, като срокът за избор на ексклузивен купувач е до края на годината. Претендентите са белгийската KBC, която е собственик на СИБанк, и унгарската OTP Group, която притежава втората по големина банка в страната – ДСК. На този етап няма данни какъв е диапазонът на офертите, но първоначалните очаквания бяха, че заради добрия кредитен портфейл особено в частта корпоративни клиенти кандидатите ще предложат над 400 млн. евро, което се равнява на около 60% от капитала й. По последни данни към септември ОББ е четвъртата по размер банка на пазара с активи за 7.1 млрд. лв.
Източник: Капитал (12.12.2016)

"БАНКЕРЪ" връчи своите награди Вестник "БАНКЕРЪ" връчи за двадесет и трети път своите награди "Банкер на годината". По традиция с тях редакцията отличава онези мениджъри на търговските банки, които през годината със своите професионални и лидерски качества са допринесли за отличните им резултати. Раздадени бяха четири равностойни приза, с които за 2016-а са наградени: Изпълнителния директор на ОББ Радка Тончева - двадесет и пет години неотклонно начело на една от най-големите банки в страната , която през тази година даде 260 млн. лв. дивидент на акционерите си. Андреа Казини, който повече от десет години бе главен оперативен директор на "УниКредит Булбанк", а от септември 2016-а бе преместен на водеща позиция в централата на "УниКредит" в Италия. Главният изпълнителен директор на "Райфайзенбанк (България)" Оливер Рьогл, който през тригодишното си присъствие у нас успя да изтласка ръководената от него банка на по-предни позиции. Главният изпълнителен директор на "Алианц Банк България" Светослав Гаврийски, чийто безспорни лидерски и професионални качества нееднократно са доказвани през години и то в най-сложните моменти за финансовия сектор и за държавата. Церемонията по награждаването бе уважена от финансовия и икономически елит на България.
Източник: Банкеръ (14.12.2016)