Фалирай вкусно Фирма като всяка друга - стоката й е добре заредена в повечето магазини, продуктите се продават нормално, а логото "Живей вкусно" украсява доста пикапи, микробуси и бакалии. Малко от техните собственици изобщо знаят, че фирмата - притежател на марката "Браво" (доскоро "Браво" ООД, а преди година - на 18 януари 2013 г., преименувана на "Рун фууд"), е в процедура по несъстоятелност, която при това дава всички признаци да се окаже от онзи особен тип, оставящ горчив вкус у някои кредитори. Компанията - производител на колбаси "Браво", престава да се разплаща с кредиторите си преди повече от една година. Но тъкмо преди да го направи, вместо да предприеме някакви, поне видими, опити да се спаси от надвисващия банкрут, тя става собственик на запорирани дялове в друго закъсало дружество. Сделка, по която така и не превежда договорената сума, но пък води до иначе ненужен слалом по стръмната писта на несъстоятелността. В момента кредиторите очакват фирмата или някой друг с право на това да представи в съда оздравителен план или да се пристъпи към осребряване на имуществото. Според списъка на кредиторите задълженията й са над 28 млн. лв. В същото време колбасите с бранда "Браво" продължават да се продават в търговската мрежа, въпреки че Патентното ведомство по искане на частни съдия-изпълнители е наложило забрана за разпореждане с марките BRAVO. Проверка на "Капитал" показа, че на етикетите на продуктите с марка "Браво" сега пише "произведено от "Макро-кор" - София", която е собственост на кипърската "Гарлистрейд". Случайно или не, но компанията е регистрирана на адреса на "Браво", но пък на телефона отговаря не фирмата, а счетоводна къща. Атанас Янев и Огнян Лулчев, собствениците на "Рун фууд", отказаха да коментират какво се случва с компанията, как и в коя фирма произвеждат продуктите си и какво ще е бъдещето й. Те насочиха "Капитал" да се запознае с официалните документи от Търговския регистър. Точно там впрочем е виден странният механизъм на трупане на задължения, при който незначителен в началото кредитор става най-голям. Последният отчет на "Браво" в Търговския регистър е от 2011 г. От него става ясно, че нетните приходи от продажби за същата година са 9.7 млн. лв. спрямо 13.5 млн. лв. за предходната, а загубата за периода се увеличава от 25 на 51 хил. лв. (дружеството е с негативен финансов резултат от 2006 г.). Собственият капитал за 2011 г. също е отрицателна величина – минус 6.4 млн. лв. Текущите задължения са 22.8 млн. лв. В края на 2012 г. въпреки тежкото си финансово състояние "Браво" се съгласява на странна сделка. Участници в нея са "Еврофриго" и "Лидерпак". "Еврофриго" нашумя през 2008 г., когато заедно с "Елпин трейд интернешънъл" беше замесена в дело за източване на средства по САПАРД и пране на пари, по което обвиняеми бяха Марио Николов и Людмил Стойков заедно с още няколко души. "Лидерпак" пък заедно с още 15 други фирми е регистрирана на един и същ софийски адрес с "Еврофриго" – ул. "Малашевска" 1. "Еврофриго" продава на "Браво" дружествените си дялове от 99% в "БКБ Стандарт". Цената е 17.036 млн. лв. Купувачът се задължава да плати сумата по банков път в тридневен срок от сключване на договора. "БКБ Стандарт" е със запорирани дялове в полза на СИБанк от две години преди това. Иначе фирмата се занимава с производство на месо - има фабрика в пловдивското село Маноле, която преди това беше собственост на Георги Гергов. Тъй като "Браво" не изпълнява договора и не превежда парите, "Еврофиго" чрез цесия прехвърля на "Лидерпак" вземането си от нея. По партидата на "БКБ Стандарт" впрочем така и не е вписана промяна. Странното в случая е, че съдът по несъстоятелността приема за действителен договора, с който "Браво" приема да купи дяловете на "БКБ Стандарт", въпреки че Агенцията по вписванията е отказала да го впише с аргумента, че върху дяловете на купуваната фирма има наложен запор от банка. Адвокати също коментираха, че според тях това е недействителна сделка и затова агенцията правилно не я е вписала. В същото време "Браво" прехвърля на "Лидерпак" свое вземане от "Локал асетс мениджмънт" за 1.138 млн. лв., за да намали дължимата сума. С вече дължимото й по предишни договори за доставка на оборудване и тази схема "Лидерпак" вече се превръща в най-големия кредитор на "Рун фууд", като след него са Юробанк България, отпуснала кредити за малко под 7 млн. лв., и държавата, която има да събира данъци и осигуровки за над 2.8 млн. лв. Сред кредиторите са "Еврофриго стар", печатница "Демакс", лизингови и търговски компании. Съдът установява, че ответникът не е плащал задълженията си по договорите за покупко-продажба от 2010 г., а, от друга страна, е спрял плащанията на лихвата по кредитите на 22 октомври 2012 г., а на главницата – още на 29 декември 2009 г. Временният синдик, посочен от "Лидерпак", и постоянният съвпадат – това е Владимир Владинов. Той обясни пред "Капитал", че няма представа как се произвеждат продуктите "Браво", за да стигнат до пазара, тъй като е синдик на "Рун фууд". Владинов добави, че не знае дали длъжникът или кредиторите ще представят оздравителен план на дружеството. Оказва се, че той добре познава част от фирмите на ул. "Малашевска" 1, тъй като вече е бил синдик на две компании, чието седалище е там - "Елпина фуудс" и "Месокомбинат София". В момента пък е синдик и на "Еврофриго", която от месец май тази година също е в процедура по несъстоятелност. Нейните най-големи кредитори са "Локал асетс мениджмънт" (13.02 млн. лв.) и Марио Николов (6.3 млн. лв.). Пари имат да си прибират още ОББ (4.5 млн. лв.) и НАП (980 хил. лв.). Владинов отбеляза, че е бил синдик на над 10 компании, а в момента е такъв на четири-пет дружества. В случая се оказва, че той е заинтересован едновременно да брани интересите и на "Еврофриго", която би искала да си събере вземанията от "Рун фууд", и обратното. Междувременно на 17 април 2013 г. в Държавния регистър на марките е вписана обезпечителна мярка – забрана за разпореждане с правата върху марката BRAVO от нейния притежател "Браво", наложена от частния съдебен изпълнител Росица Апостолова. На 10 юни по молба на частния съдебен изпълнител Веселка Любенова в Държавния регистър на марките е вписана и втора обезпечителна мярка – забрана за "Браво" за използване и за разпореждане с правата (да прехвърля и предоставя лиценз) по отношение на марките ЕЛЕНА, НАШ’ТЕ, СИТИ/SITI, bravo. Софийската фирма "Браво" е учредена през 1993 г. и произвежда най-вече пресни колбаси. Собственици са Атанас Янев и Огнян Лулчев. Започват с производство на полуфабрикати - кебапчета и кюфтета за заведения, в стая от 15 квадратни метра под наем. В началото работят само двамата съдружници, по-късно наемат още двама. Влагат спечеленото в машини втора ръка. До 1995 г. компанията има колебливо развитие, но успява да оцелее при Виденовата криза. Тогава започва възходящото развитие на компанията. Още в годините преди присъединяването на България към ЕС изграденото ново предприятие е поставено в "първа категория" - на отговарящите на всички европейски технически изисквания. По това време "Браво" е сред малкото фирми в месопреработвателния бранш, които предлагат продукцията си в цялата страна, а работещите в нея надхвърлят 300 души. Фирмата бе и първата в бранша, която пусна телевизионна реклама по това време. Марката кренвирши "Браво" бе атакувана за имитация от "Белла България" пред Комисията за защита на конкуренцията. Антимонополният орган наложи санкция на фирма "Браво", но през 2006 г. петчленен състав на Върховния административен съд потвърди нейната автентичност – включително и заради това, че кренвиршите "Браво" се произвеждат от 2000 г. , а "Сачи " (на "Белла България") – от 2003 г. През 2008 г. дружеството стана доставчик на веригата "Кауфланд" в Румъния, където предлагаше месни продукти под собствената си марка "Браво". Според източници от бранша именно румънската експанзия е причина за залеза на фирмата, тъй като плащанията оттам не са били редовни. Въпросът в случая е доколко странните действия на собствениците на компанията не водят процедурата по несъстоятелността й в определена посока и дали резултатът няма да е вкусен някому и горчив за държавата и банката кредитор.
Източник: Капитал (06.01.2014)

Сменят шефовете на борсата От Съвета на директорите на Българска фондова борса да бъдат освободени Асен Ягодин, Васил Големански и Георги Български, искат от Министерството на финансите. Това показват материали към свиканото за 14 януари 2014 г. Oбщо събрание на акционерите на БФБ. Писмото от министъра на финансите Петър Чобанов до БФБ-София и КФН е от 30 декември 2013 г. Плановете на МФ са мястото си в борда на БФБ да запазят Иван Такев и Любомир Бояджиев. За нови членове на Съвета на директорите са предложени Гергана Беремска-Караджова, Иван Кутлов и Димо Спасов. Димо Спасов е председател на УС на Българска банка за развитие от 2013 г. Също от 2013 г. той е председател на борда на Национален гаранционен фонд. Преди това е бил директор в дирекция Трежъри в ПИБ, шеф на дирекция Управление на активи в ПИБ, и портфолио мениджър в Ти Би Ай Асет Мениджмънт (през 2005-2006 г.) От 1999 г. до 2005 г. е работил в БНБ. Иван Кутлов има 18-годишен опит в ОББ, Банкова консолидационна компания и ШЕЛ България. Той е член на СД на Българска дилърска асоциация, член на Регламентния комитет на СОФИБОР, Член на Резервния обезпечителен фонд на БНБ. В момента е началник на управление Трежъри в ОББ и член на борда на ОББ Асет Мениджмънт АД. Гергана Беремска-Караджова от април 2013 г. до ноември 2013 г. е била изпълнителен директор на Търговска банка Д АД, а от юли 2008 г. е била член на УС в същата банка. От 1994 до 2008 г. е работила в Министерство на финансите, като в края е била държавен съкровищник. Тя е била и член на борд на Централен депозитар от 1996 г. до 2008 г.
Източник: Инвестор.БГ (07.01.2014)

Нови 15 млн. евро за иновативни малки и средни фирми Иновативни малки и средни предприятия в България, чийто достъп до банково финансиране е по-затруднен, ще могат да кандидатстват за кредитиране по съвместна инциатива на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската комисия (ЕК), насочена към такъв тип фирми. Първа инвестиционна банка и Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ, част от групата на ЕИБ) подписаха гаранционно споразумение, което дава възможност на банката да финансира със собствен ресурс от 15 млн. евро до края на 2015 г. иновативни компанни. Това са малки и средни предприятия, които извършват научни изследвания, развойна дейност или иновации и търсят финансиране за инвестиции и оборотни средства. Заемите ще се отпускат с 1 до 2% по-ниска лихва от стандартната, при която банката финансира малки и средни фирми в страната, посочи Димитър Костов, изпълнителен директор на ПИБ. По думите му от това финансиране ще могат да се възползват бързоразвиващи се иновативни предприятия, които имат ограничена материална база и активи и обичайно труден достъп до кредитиране. Подписаното споразумение между ЕИФ и ПИБ е по инициативата "Инструмент за споделяне на риска" (Risk Sharing Instrument, RSI) на ЕК и ЕИБ. То важи и за финансиране на предприятия с малка и средна капитализация в рамките на инициативата. Схемата осигурява гаранционно покритие за съответната банка, в случая ПИБ, в размер на 50%. Това означава, че гаранцията покрива при неизпълнение до 50% от дължимата сума по всеки кредит. Средствата за гаранциите се осигуряват от ЕК, а ЕИФ управлява гаранционния портфейл. Тази инциатива не се финансира по структурни фондове на национално ниво, а е паневропейска. В случая с RSI няма режим на държавна помощ, поради което и не е задължително предоставянето на специални облекчения и преференциални условия при кредитирането на фирмите, какъвто е случаят с двете схеми по инциативата JEREMIE - гаранционната и нисколихвената. По двете програми на JEREMIE - според схемата, се предоставят кредити с до 50% по-малки обезпечения, наполовина по-ниски лихви, като и при двете има изискване за освобождаване от такси и комисиони за крайния кредитополучател. При RSI наличието на гаранция за банките, сключили споразумение, е по-скоро стимул те да кредитират иновативни фирми с по-високи нива на риск, а не да предоставят кредити при облекчени условия. От своя страна компаниите трябва да доказват иновативност, за да получат кредит по тази инциатива. Подписаното между ПИБ и ЕИФ споразумение е първото за България по тази схема. Според информация на интернет страницата на ЕИФ страните, които до момента са се включили в инциативата, са 12. Тя е валидна за страните, членки на Европейския съюз, както и Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария, Израел, Турция, Македония, Сърбия, Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина, Фарьорските острови и Молдова. RSI е част от Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (FP7) на ЕС. Принципът на избор на кредитни институции и лизингови компании, които да се включат при тяхно желание в инциативата, е различен от този при JEREMIE например, където се обявява процедура за кандидатстване и се прилага състезателен принцип с най-изгодни условия. При RSI процедурата е отворена, като банки, проявяващи интерес, кандидатстват, след което ЕИФ провежда на място финансово проучване на съответната банка и тогава се стига до сключване на гаранционното споразумение. ПИБ участва и в схемата за предоставяне на нисколихвени кредити на малки и средни предприятия по JEREMIE на ЕИБ и ЕК. Банката е усвоила напълно портфейла по програмата - 25.5 млн. евро ресурс, осигурен от ПИБ, и 25.5 млн. евро, осигурени от инциативата. Така до момента отпуснатите кредити са в размер на 51 млн. евро. Броят им е над 300, като средният размер на един кредит е около 150 - 160 хил. евро, посочи Васил Христов, изпълнителен директор на ПИБ. Т.нар. нисколихвена схема по JEREMIE започна в началото на 2013 г., като целта й е да се улесни достъпът до финансов ресурс на фирми с качествени проекти, които заради кризата имат известни затруднения при получаване на заеми. Банките по тази схема са Прокредитбанк, Societe Generale Експресбанк, ПИБ, Алианц банк, Уникредит Булбанк, Райфайзенбанк, Банка ДСК. От октомври 2012 г. реално действа и гаранционната схема по JEREMIE, която е за проекти с по-висок риск и покрива по-голям дял от потенциалните загуби по заема, който обаче не е с толкова ниски лихви. Банките, които отпускат по нея кредити, са Уникредит Булбанк, Райфайзенбанк, ОББ, СИБанк и Прокредитбанк. Към края на октомври 2013 г. по данни на представителството на ЕИФ в София отпуснатите по JEREMIE кредити са били за над 375 млн. евро. Общо по двата продукта - гаранционната схема (на 86% усвоена към тази дата) и програмата за нисколихвени кредити (с действие до края на 2015 г.), трябва да бъдат отпуснати 701 млн. евро.
Източник: Капитал (10.01.2014)

Нов търг за "Родина" през февруари Частен съдебен изпълнител ще обяви нов търг за продажба на столичния хотел "Родина", след като сегашната процедура за пореден път се провали заради липса на оферти. След неколкократно намаление на цената в края на 2013 г. 4-звездната база бе обявена за продажба с начална цена 28.4 млн. лв. И този път обаче до крайния срок – 9 януари, наддавателни предложения не бяха получени. Хотелът се продава заради необслужвани задължения на собственика "Родина турист" и свързани с него компании към ОББ. Те са на обща стойност 9.6 млн. евро. Пред "Капитал" частният съдебен изпълнител Георги Дичев, който продава имота, посочи, че най-вероятно при новата тръжна процедура след месец цената ще бъде намалена с още 20% спрямо последната. Това означава, че този път за "Родина" ще се искат малко под 23 млн. лв. Цената вече е близка до размера на задълженията на хотела и очакванията са този път да се появят купувачи. Според източници от имотния пазар интерес има както от български, така и от чужди инвеститори. Те обаче изчакват цената да падне още, тъй като необходимата инвестиция за реновиране на базата е много голяма.
Източник: Капитал (12.01.2014)

Общото събрание на БФБ ще одобри промени в ръководството й На общо събрание днес акционерите на Българска фондова борса - София АД се очаква да одобрят промени в ръководството й. От публикувания дневен ред се вижда, че предсрочно ще бъде прекратен мандатът на Асен Ягодин, Васил Големански и Георги Български. На тяхно място Министерството на финансите, което държи 50.5% в БФБ, предлага Димо Спасов, който наскоро замени Асен Ягодин и начело на Българската банка за развитие, бившия изпълнителен директор на Търговска банка АД и бивш държавен съкровищник във финансовото министерство Гергана Чавдарова Беремска - Караджова, а също и началника "Трежъри" в ОББ Иван Борисов Кутлов. Тримата трябва да преминат одобрение и в Комисията за финансов надзор. Промените съвпадат с подновяването на намерението държавата да приватизира борсата. След като ГЕРБ преди година в последния момент се отказа от приватизационната процедура, сегашните управляващи я подновяват като вече тече изборът на оценител.
Източник: Дневник (14.01.2014)

БФБ - София е с ново ръководство Въпреки нарушенията в процедурата по свикването на общото събрание БФБ - София, е с ново ръководство. Предложените от страна на Министерството на финансите трима нови членове за съвета на директорите на компанията бяха гласувани на провелото се във вторник, 14 януари, общо събрание. Предстои КФН да одобри новите имена. Самото събрание обаче бе свикано с нарушение на процедурата заради пропуски от страна на самото министерство. Съответно миноритарните акционери в борсата не бяха доволни и един от тях смята да обжалва решенията. Министерството на финансите, което е основен собственик, предложи в новото ръководство да влязат Димо Спасов, Иван Кутлов и Гергана Беремска на мястото на Асен Ягодин, Васил Големански и Георги Български. Спасов наскоро оглави Българската банка за развитие, Кутлов е началник "Трежъри" в ОББ , а Беремска ръководи дирекция "Международни финансови институции и сътрудничество" в Министерството на финансите. Димов е избран за новия председател на съвета на директорите на БФБ - София, на мястото на Ягодин, а Беремска за зам.-председател на мястото на Големански. Иван Такев остава изпълнителен директор. Той и Любомир Бояджиев запазват местата си в съвета на директорите, поясниха от борсовия оператор. Нарушенията в процедурата се изразяват в това, че Министерството на финансите като инициатор на промените и на събранието, първо, не успя в законоустановения срок да представи новите лица. Съответно по тази причина КФН наложи принудителна административна мярка и забрани на акционерите да гласуват продложените промени в ръководството. След това обаче министерството имаше втора възможност все пак да направи своите промени и предложи две нови точки за гласуване на събранието - т. 2. и т. 3, в което вече посочи кого предлага конкретно да назначи и съответно освободи от управлението на БФБ - София. И при втория опит обаче отново имаше нарушение на процедурата, тъй като не бяха представени всички нужни информационни документи, които да позволяват на акционерите да вземат информирано решение. Този път обаче КФН наложи мярка само по първата точка от дневния ред на събранието, която санкционира и по-рано, но посочи, че тази мярка не пречи да се вземат законосъобразни решения по новите две точки. Преди събранието от Министерството на финансите поясниха, че ще се съобразят с мерките на КФН. Това, изглежда, се е случило, макар все още да няма публикуван протокол от събранието. "Със сигурност ще обжалвам решенията на общото събрания заради нарушенията в закона по свикването на събранието", каза Виктор Папазов, акционер и бивш председател на съвета на директорите на БФБ - София. "Не се създава авторитет на институция, като се нарушава законът, особено когато говорим за фондовата борса и когато нарушенията са от страна на държавни органи, които са призвани да ги спазват", каза Папазов. "Не може така да се уронва авторитетът на фондоватата борса", обобщи той. По информация на дребни акционери те са гласували против или са били въздържали се. Точното разпределение на гласовете ще е видно обаче в протокола от събранието, който предстои да се публикува.
Източник: Капитал (15.01.2014)

Излизането на чужди капитали от финансовия сектор в България в последните години постепенно се превърна в устойчив процес. Затова и плановете на една от водещите банки във Франция - Credit Agricole, да продаде местното си поделение трудно може да се окачестви като изненада, а според източници, близки до продавача, и представители на банковия сектор процедурата вече е в ход. Ако се стигне до сделка, тя едва ли ще е грандиозна и ще разтърси пазара, защото за разлика от банката майка "Креди Агрикол България" е малка по размер, с ограничен бизнес и скромна клиентска база. Изтеглянето на поредна чуждестранна западноевропейска банка от България само по себе си обаче не е добра вест. Само преди броени месеци втората по големина банка в Бавария - Bayern LB, напусна българския пазар. Това стана, като продаде поделението на групата си тук MKB Юнионбанк (сега Юнионбанк) на Първа инвестиционна банка. Причините бяха поети ангажименти по спасителния й пакет от германското правителство. От подобно естество са и факторите за преструктуриране на големите гръцки банки – National Bank of Greece (собственик на ОББ), Eurobank (собственик на Пощенска банка), които много вероятно ще доведат до продажбата на дъщерни поделения, включително и в България. Другите две сделки от началото на кризата също са с местни инвеститори - в Българо-американската кредитна банка като мажоритарен акционер влезе Цветелина Бориславова, а групата на "Химимпорт", чиято собственост е и Централна кооперативна банка, придоби Тексимбанк. А другата причина сделката за "Креди Агрикол България" да е любопитна са потенциалните купувачи. Експанзия на местния капитал Според двама източници е проявен интерес основно от местни институции. Друг запознат със сделката сочи, че единствената оферта е подадена от Цветан Василев, мажоритарен собственик и председател на надзорния съвет на Корпоративна търговска банка. "Слухове не коментираме", каза пред "Капитал" главният изпълнителен директор на "Креди Агрикол България" Атанасиос Петропулос, а Цветан Василев не беше открит за коментар. Според информацията на "Капитал" Цветан Василев е подал индикативна оферта, като не е ясно на този етап дали това е направено през банката или чрез друго негово дружество. Крайният срок за подаване на окончателни оферти е до края на февруари, като ако кандидатът е един, може процедурата да се ускори. Финансовият и правен анализ на "Креди Агрикол България", както и подаването на оферти се случват в Париж. Според законовите изисквания в момента, в който се постигне предварително договорено споразумение за покупко-продажба между купувач и продавач, трябва да бъде уведомен "Банков надзор" на БНБ. След подаване на искане за разрешение и проверка от надзора на купувача централната банка взима решение да разреши ли покупката или не. На този етап в БНБ няма постъпило нищо официално. Преди малко повече от година и половина също са търсени купувачи на "Креди Агрикол България", включително и сред западни банки, представени на българския пазар. Какво се продава "Креди Агрикол България" е на 21-во място от 30 институции, опериращи в страната. По последни данни към края на септември 2013 г. балансовото й число според отчета й в БНБ е 489.4 млн. лв., а собственият капитал - 31.5 млн. лв. От 2008 г. банката е на загуба, като и за деветте месеца на миналата година финансовият й резултат е отрицателен – близо 11 млн. лв. Според информацията в интернет страницата на банката тя има 18 офиса общо в София и страната (по един във Враца, Плевен, Велико Търново, Русе, Варна, Бургас, Сливен, Стара Загора, Пловдив, Благоевград). Всичко това говори, че едва ли продавачът разчита на сериозен приход от сделката, а просто напуска пазара. А също така и че най-ценното за потенциалния купувач е лицензът. Той от своя страна би бил интересен за инвеститори извън Европейския съюз, които не могат да се възползват от правото на единния паспорт (банка от страна - членка на ЕС, може да отваря свое поделение в друга държава от евросъюза само чрез уведомление – бел. ред.). Още повече че в момента големите европейските банкови групи не купуват, а по-скоро продават. За местен играч от сектора също би имало ползи. Едната е в борбата за дял, който прави институцията по-системно важна, а и при намерение за продажба може да вдигне стойността й. Като цяло регулаторът поощрява този процес на консолидация, който би подобрил ефективността и рентабилността и улеснява надзора. Според източници от сектора именно БНБ е настоявала например след придобиването й Юнионбанк да се влее в ПИБ. Другият вариант е запазването на втора паралелна (а често и формално несвързана институция), както например беше решено за ЦКБ и "Тексим". Основната полза е избягване на концентрации при инвестициите и кредитите, които иначе биха нарушили законови лимити. Така например за КТБ, която има сериозни експозиции към свързани със собственика й компании, това може да се окаже важно. Още повече че в банката са концентрирани голяма част от депозитите на държавните дружества, които по сега действащите правила трябва да се разпръснат в повече институции. 20 години по-късно Сегашната "Креди Агрикол България" е малка, но има дълга история на българския банков пазар. Предшественик на банката е създадената през 1994 г. Българска инвестиционна банка. Нейни основатели тогава са Европейската банка за възстановяване и развитие и група български банки и други акционери. През 1998 г. Emporiki Bank, Гърция придобива контролния пакет акции, а през 2003 г. гръцката банка става едноличен собственик. През 2007 г. френската Credit Agricole Group придобива контролния пакет акции на Emporiki в Гърция и така българското поделение става част от групата на френската банка. И след сделката обаче банката тук продължи да се възприема като гръцка. През пролетта на 2008 г. новият собственик в Гърция обяви петгодишна стратегия за развитие на поделенията в България, Румъния и Албания. Тогава банкирането на дребно - разработване и предлагане на продукти и услуги за домакинствата, и развитието на продукти и услуги за малки и средни предприятия бяха поставени като основен акцент в развитието на българското поделение, както и разширяване на клоновата мрежа. През последните няколко години банката наистина активизира дейността си в тези направления. През лятото на 2012 г. последва ново преструктуриране в собствеността на върха, което имаше последици и за дъщерните банки в региона. Credit Agricole придоби директно 100% от капитала на поделенията си в България, Румъния и Албания и след това продаде Emporiki на Alpha Bank. Тогава от Credit Agricole посочиха, че това е последната стъпка от процес на интегриране, разработен от началото на 2009 г. Целта му според банката беше заздравяване на връзките между Credit Agricole и дъщерните дружества от групата и пряк достъп до финансиране от френската централа. Изглежда обаче връзките не са станали чак толкова здрави, след като по-малко от две години по-късно банката се продава.
Източник: Класа (20.01.2014)

Сделките на 2013 Всяка стратегически игра изисква дългосрочно планиране. Форсмажорните ситуации обаче могат да обърнат играта с главата надолу. Кризата беше тази повратна точка за западните чуждестранни инвеститори и тяхното присъствие в България. За четвърта поредна година през 2013 г. тенденцията при сливанията и придобиванията е една: излизат големи чуждестранни стратегически и финансови инвеститори, а на тяхно място от отворилите се възможности се възползват местни играчи. Има няколко изключения, но те не са основание да се говори за скорошно обръщане на тренда. Сред тях са двете най-голeми сделки на годината - придобиванията на "Глобул" и "Германос" от норвежката Telenor и на "Каолин" от германската Quarzwerke съответно за 717 млн. евро и 103 млн. евро. Оттам нататък повечето сделки бяха малки, трудно определими като средни. Те бяха и по-малко на брой спрямо 2012 г., но сравними по обем - около 1 млрд. евро. "Разликата се запълва от малко на брой и малки по обем сделки, чийто основен двигател отново бяха западни чуждестранни инвеститори, излизащи от българския пазар както по стратегически причини, така и заради слабия икономически растеж в страната. На тяхно място идват основно местни играчи", каза Илко Стоянов, партньор в адвокатско дружество "Андреев, Стоянов и Цекова" в сътрудничество с австрийската правна кантора Schoenherr. Изход от вложенията си в България направиха редица западни инвеститори като например германският собственик на МКБ, холандският акционер в "Интерамерикан", италианската Lavazza, германската Klockner, шведската Sanoma и др. (виж таблицата). И тяхното място заеха местни играчи. Местните изкупувания от една страна водят до консолидация в определени сектори, но в същото време е и капсулиране на пазара в ръцете на невинаги пазарно ориентирани играчи. "Не мисля, че трябва да се "фатализира" трендът, това е цикличен процес – при забавен икономически ръст непосредствените ползи в една корпоративна сделка са резултат от оперативни синергии, а местните компании са в най-добра позиция да ги осъществят", посочи от друга страна Тодор Тодоров, директор финансово консултиране в Deloitte България. За да не е прекомерно черна картината обаче, трябва да отбележим, че все пак имаше и няколко нови за пазара чуждестранни имена. Така например най-големият оператор на центрове за данни в Европа TelecityGroup стъпи в България, като придоби създадената през 2008 г. 3DC. Европейският лидер в производството на торове, австрийският Borealis, и бахрейнската банка First Energy Bank пък взеха 20-процентов дял в българския торов завод "Неохим". И при двете сделки целите на купувачите са по-голям пазарен дял и разрастване. Това е сигнал, че за качествени активи има купувачи и в добри, и в лоши времена. Засега обаче повечето анализатори не виждат сериозен потенциал за активизиране на пазара. Според Тодор Тодоров пазарът е толкова плитък в момента, че и една-две сделки в някой сектор правят тренд. "В европейски мащаб телекомуникациите остават горещ сектор, включително кабелните оператори, но развитието на процеса по продажба на Blizoo, е показателно за това, че всяка инвестиционна възможност е поставена на глобалната карта и се съпоставя с останалите," посочи Тодоров. Продажбата на Blizoo, която в крайна сметка не се случи, показа разминаването в очакванията на продавачи и купувачи. Интересът към актива бе сравнително слаб, а оттам и търсената цена не бе оферирана. За да има основание за по-високи ценови очаквания, първо, ситуацията в Европа трябва да се нормализира още и, второ, местният пазар трябва да започне да расте повече и да носи по-добра възвращемост. Затова и анализаторите не са особени оптимисти за 2014 г. "Като цяло пазарът остава подвластен на стагнацията сред големите западни инвеститори, които биха погледнали отново към пазар като българския, ако икономическата ситуация в еврозоната остане стабилна по-дълго, а пазарите се задържат на сегашното си приповдигнато настроение", посочи Димитър Костадинов, управляващ партньор в консултантската компания Entrea capital. И Диана Димова, старши адвокат в правната кантора Wolf Theiss, не се ангажира с прогноза дали пазарът ще остане подвластен на местните играчи, или чуждестранните инвеститори ще се раздвижат, но заяви, че очаква броят на външните купувачи да се повиши поради подобряващия се бизнес климат в Европа, както и поради засиления интерес на инвеститори от Азия и арабския свят. Този интерес е насочен към няколко сектора. Според Костадинов бързооборотните стоки, добивът на суровини и технологиите са сред основните атрактивни за инвеститорите сектори в момента. Така например източни инвеститори проявяват интерес към българския млечен и месен сектор открай време. Сериозен интерес има към пазара на земя, макар той да е основно от местни играчи. Над 1 млн. дка земеделска земя вече притежава българската "Ромфарм компани", а над 350 хил. дка пък консолидира дружеството "Уинслоу ленд инвест", свързано с основателите на "Винпром Пещера" Атанас Петров и Антон Щерев. Компанията за инвестиции в земя бе активен участник на пазара на сливания и придобивания, тъй като окрупняваше позициите си в бранша със земя през 2013 г. "Логистика също е сектор, който се развива добре, като тук можем да станем свидетели както на местна консолидация, така и на придобивания от чуждестранни играчи", допълни още Костадинов. Всъщност в този сектор вече все по-отчетливо се вижда преливането на чуждестранни играчи на местния пазар. Както коментира през седмицата Христо Христов, основател и изпълнителен директор на "Дискордиа", над 100 чужди превозвача са пререгистрирали камионите си в България, тъй като условията са по-изгодни, а потенциалът за растеж е двуцифрен. Това естествено би следвало да предполага разместване на пазара. "Здравният сектор също е атрактивен, макар за момента да нямаме сделки там", посочи още Костадинов. Последните години вложенията в нови частни болници в страната сериозно се увеличиха, заговори се и за първите им препродажби, но такива още да не са се случили. Недвижимите имоти и машиностроенето също са често споменавани като атративни за инвеститорите сектори, но поне досега сделките тук са малко, една-две, и то след доста преговори. Очакват се интересни 12 месеца и за телекомуникационния медиен сектор след доста бурната за него 2013 г. Надали обаче сделките ще са големи, а според някои анализатори ще са повече в областта на съдържанието, отколкото в чистите телекомуникации. Там по-скоро може да се очаква изходът на VTB Capital от БТК. Руският инвеститор вече рефинансира дълговата си експозиция в телекома с пласирнаето на сериозно количесто частен дълг: 400 млн. евро публични облигации и 150 млн. евро мостов заем, конвертируем в капитал. Както коментира преди няколко месеца съакционерът на VTB Capital в БТК Цветан Василев чрез дъщерното си дружество "Бромак", през 2014 г. ще се търси инвеститор за компанията. Не бива да се подценява и развитието във финансовия сектор. През 2013 г. такова имаше в застрахователния бранш, където "Еврохолд България" (под чиято шапка е застрахователната компания "Евроинс") си напазарува бизнеса на два от най-малките участници в сектора. В банковия обаче едно преструктуриране и консолидиране на пазара се очаква отдавна, особено по линия на гръцките банки. През 2012 се провали сливането на гръцките собственици на ОББ и Юробанк България. Сега ясно поделенията ще бъдат реализирани самостоятелно. По същия начин например германската Bayern LB се раздели с Юнионбанк, като я продаде на... местен играч - Първа инвестиционен банка (ПИБ). Тази година също започна с банкова сделка. Този път френската Credit Agricole се раздели с българското си поделение като го продаде на Корпоративна търговска банка (КТБ). Мили мой кредиторе Всъщност КТБ беше един от най-често срещните участници на пазара на сливания и придобивания и тази година. Така например дружества, косвено свързани с банката, тази есен и в началото на януари придобиха над 90% от дистрибутора на горива "Петрол". Дяловете бяха прехвърлени от "Петрол холдинг" чрез частен съдебен изпълнител и "Нафтекс петрол" след решение на съда, че акциите на второто трябва да се обезсилят. Придобиването реално бе развръзката по продължилата няколко години акционерна драма в "Петрол холдинг". КТБ е основният кредитор на "Петрол" от 2011 г., като през 2013 г. експозицията й надхвърли 100 млн. долара. Заради проблеми със задълженията си имаше смяна и в собствеността на "Бургаски корабостроителници". Новият собственик е офшорно дружество и не е ясно кой точно седи зад него. Не е изключено мястото на Васил Божков да е заето от основния кредитор ПИБ. Като цяло обаче подобни заплетени казуси със задлъжнели предприятия и техните кредитори тепърва предстои да се развържат. Според повечето анализатори това надали ще стане скоро и бързо. И причините за това са много. Според Виктор Манев, управляващ партньор в консултантската компания MMC, от една страна, всички участници в процеса трябва да направят преоценка на стойността на активите и цената на пропуснатите възможности във времето. "Изсмукването на "зомби" компаниите донасяше някаква доходност на техните кредитори, но вече пет години след финансовата криза от 2008 г. трябва да се търсят нови модели за добавена стойност, което да продиктува поведението на кредитори и инвеститори в процеса. Водещ подход в тази насока е коректната оценка на паричните потоци, които могат да се генерират от дадена фирма или актив", каза той. Но той, а и други негови колеги от консултантския бранш, все още виждат значително разминаване в пазарните очаквания на страните. Така изчистването на корпоративния сектор от задлъжнялостта му и връщането му към нормални операции явно ще отнеме време. Това, от друга страна, има своето негативно отражение и върху желанието на финансовия сектор да кредитира бъдещи сливания и придобивания. "Грешките, натрупани в банковата система (необслужвани кредити), не позволяват трезва оценка на степента на риск в новите реалности. Оттам и кредитирането е анемично. Дълговото финансиране на придобивания в някои особени случаи е трудно упражнение", каза Манев. И въпреки това надали кредиторите ще са готови вечно да поддържат дадени бизнеси. Стига, разбира се, желанието за трупане на икономически активи, а оттам и влияние, да не надделява над страстта да се занимаваш с чисто банкиране. Все пак може да се очаква, че рано или късно голяма част от затруднените активи пак ще се на пазара. Например "Петрол" може все пак да си намери стратегически инвеститори. И макар от началния си ъгъл годината да не изглежда силна, то са видими заявки за нови размествания, консолидации и търсене на синергии. Друг е въпросът дали и кога участниците в стратегическата игра ще се разнообразят.
Източник: Капитал (27.01.2014)

Държавните дружества отчетоха по-малко концентрирани депозити Почти всички държавни дружества отчитат, че са преразпределили средствата си сред обслужващите ги банки, показват данните към 30 декември, изготвени от министерствата, които са техни принципали. При някои компании това е станало дори преди да са провели конкурсите за избор на банкови оферти за депозитите им. Количествени данни няма, затова е възможно покриването на условията да е станало и чрез теглене на заеми от обслужващата финансова институция, защото по постановление се следи за нетна експозиция (депозити минус кредити). Процедурата се наложи като инструмент за справяне с проблема концентрация на средства, който създаваше рискове в системата и през последните години облагодетелстваше основно една банка - Корпоративна търговска банка (КТБ). За да се пресече това, през месец май бе прието постановление, което принуди държавните дружества да разпределят парите си в поне четири банки. След изтичането на дадения срок за привеждането му в действие все още има държавни дружества, които не се съобразяват с правилата. Някои от тях се оправдават с големи преводи от клиенти, постъпили в края на декември, а други са пресметнали, че развалянето на депозити сега ще им донесе загуби, което прави неоправдано прехвърлянето на средствата преди изтичането на вече сключените договори. Общо 11 са дружествата от портфейлите на икономическото и транспортното министерство (където са най-големите държавни компании), които не спазват изискването за депозитите към края на декември. "Българският енергиен холдинг", който разполага с най-голям ресурс, е отпаднал от черния списък, в който фигурираше до ноември. В него остават дружества като "Булгартрансгаз", "Булгаргаз", "Летище София", "Информационно обслужване". Макар да пристъпи към изпълнение на правилата със закъснение от дадения срок, "Булгартрансгаз" вече е избрало 5 банки, но предпочита да остави 31% от парите си в КТБ. Причината е, че развалянето на договора ще лиши дружеството от полагаемата му се лихвена доходност. Към края на септември дружеството бе отчело свободни парични средства в размер на 223.4 млн. лв. В същата банка са и парите на "Булгаргаз", който все още не е приключил с процедурите за избор на банки за депозитите си. Основната причина, поради която то не изпълнява правилата, е, че в самия край на годината, на 30 декември, то е получило голям превод от клиент, като сумата на плащането възлиза на 92.78% от наличните му пари. Макар традиционно да е обслужвано от повече банки, "Летище София" също попада в списъка с дружествата - нарушители на постановлението. През септември то бе разпределило основната част от парите си в три банки - КТБ, ЦКБ и ОББ, като във всяка от тях концентрацията бе над изискуемите 25%. Летището не е балансирало експозицията си само към КТБ, показват данните към края на декември. Предстои му и да предприеме и първи стъпки в организирането на конкурс за банки, които да предложат оферти за депозити, става ясно от отчета. През декември "Българският енергиен холдинг" е разрешил проблема си с концентрацията на средства. Първоначално той бе в полза на КТБ, а впоследствие се прехвърли към Българската банка за развитие, където постъпиха парите от изтегления през ноември облигационен заем в размер на 500 млн. евро. Впоследствие сумата по сметката намаля, тъй като БЕХ издължи 205 млн. лв. дивидент на държавата, а вероятно е покрил и мостовия заем от около 200 млн. евро (който холдингът пое заради НЕК). Не е ясно какво се е случило с останалите средства. В края на годината дружеството реши да вдигне капитала на "Южен поток България" с почти 200 млн. лв., така че средствата са се стопили и още, ако парите са преведени. В обяснението, което БЕХ е изплатило до принципала си, се посочва, че е извършено "вътрешно разконцентриране на паричен ресурс", в резултат на което към 30 декември няма нетна експозиция към отделна финансова институция, надвишаваща 25% от общия размер на паричните средства. Холдингът започна конкурс за избор на банки на 10 януари, като оферти се приемаха до 24-ти. Проблемът със забавените конкурси стои и пред другите по-малки дружества, попадащи в списъка с нарушителите. И ако обобщим - или постановлението изигра своята роля и парите бавно се преразпределиха, или държавните дружества намериха начин да го заобикалят.
Източник: Капитал (03.02.2014)

Инвестбанк с най-голям ръст на активите сред банките у нас за 2013 г. Инвестбанк е банката с най-голям ръст на активите за 2013 г. Активите на финансовата институция бележат скок с 22,31% до малко над 1,678 млрд. лв. Това показват изчисленията на Investor.bg на база данните на Българска народна банка (БНБ). Общо 21 банки увеличават сумата на своите активи в периода 1 януари - 31 декември 2013 г. В топ три по най-голям ръст на активите за периода се нареждат два клона на чуждестранни банки. Втора е ТИ БИ АЙ Банк с повишение от цели 115,85%. Кредиторът бе пръв по този показател и за деветмесечието на миналата година. Зад нея отново се нарежда клонът на ИШБАНК ГМБХ в София с прираст от 53,21% за 2013 г. На четвърто място в класацията по ръст на активите за 2013 г. е Корпоративна търговска банка с увеличение от 19,6 на сто до 6,74 млрд. лв. За деветте месеца на 2013 г. тя отчете най-сериозно покачване в сумата на активите си. Това бе причината КТБ вече да е четвъртата най-голяма по размер на активите. Топ пет по ръст на активите на банките в България за изминалата година се допълва от Ситибанк, където има увеличение от 17,2 на сто до 635,42 млн. лв. УниКредит Булбанк продължава да бъде банка номер едно що се отнася до размера на активите. Финансовата институция увеличава със скромните 0,55% сумата на активите си до близо 12,73 млрд. лева. С ръст от 1,77% втора в класацията остава Банка ДСК. Сумата на активите й нарасна до малко над 8,88 млрд. лв. Размерът на активите на Първа инвестиционна банка се увеличава със 7,80% до 7,45 млрд. лв. ПИБ финализира сделката за МКБ Юнионбанк и от отчета й е видно, че през четвъртото тримесечие на 2013 г. тя е увеличила инвестициите си в асоциирани, дъщерни и съвместни предприятия с 46,94 млн. лв. до 70,36 млн. лв., след като получи одобрение от регулаторните органи за сделката. Може би именно 46,94 млн. лв. е сумата, платена за банката. Цената така и не беше обявена официално, но подробните отчети дават известна информация. Активите на Обединена българска банка нарастват с 5,79% до 6,72 млрд. лв. Това обаче не бе достатъчно, защото през периода банката с гръцки капитали отстъпи четвъртото си място на КТБ. През изминалата година най-голям спад в сумата на активите си бележи ИНГ БАНК Н.В.-клон София – с цели 31%. Следват я Креди Агрикол с понижение от 22,10% и МКБ Юнионбанк с 11,96 на сто. По всичко личи, че след сделката между ПИБ и МКБ ще станем свидетели на поредното придобиване в банковия сектор в страната. КТБ съобщи, че e подписала споразумение с IUB Holding SAS, изцяло дъщерна компания на глобалната група за финансови услуги Креди Агрикол, Франция, за придобиването на 100% от акциите от капитала на Креди Агрикол България ЕАД. Като цяло БНБ подкрепя окрупняването в банковия сектор, тъй като според централната банка това допринася за засилване на стабилността на банковата система у нас. В конкретния случай една от водещите български кредитни институции в условия на конкуренция придобива друга, което е свидетелство за продължаване на процеса по консолидация на банковия капитал в българския банков сектор, посочиха от БНБ в прессъобщение. След като бъдат внесени необходимите документи за одобрение, управление „Банков надзор” ще се произнесе за сделката в установените от закона срокове. През 2013 г. нетният лихвен доход на банките намалява с 3,22% в сравнение с 2012 г. Това е така заради все още големите разходи, които банките правят, за да плащат лихви по депозитите.
Източник: Инвестор.БГ (05.02.2014)

Трети опит за продажба на хотел "Родина" в София Столичният хотел „Родина“ за трети пореден път е обявен за принудителна продажба, става ясно от обява, публикувана на сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ). Началната цена на хотела с 525 стаи и 980 легла е намалена до 22,72 млн. лева с включен ДДС. На предишния търг се искаха над 35,5 млн. лева, а на първия – над 44,4 млн. лева, но кандидат-купувачи така и не се появиха. Четиризвездният хотел „Родина“ излезе на пазара заради дългове към ОББ. Оферти за хотела ще се приемат до 7 април включително. Предложенията ще бъдат отворени на 8 април, посочва се в обявлението за публичната продан. Хотел „Родина“ тества пазара още през 2009 г., когато със задачата за продажба беше натоварена една от най-големите агенции в страната. До сделка така и не се стигна заради падащите цени на имотите и не особено добрите резултати на хотела на фона на представянето на конкурентите му във високия сегмент от пазара в София. Хотелът е един от най-големите в София, със спортен и конгресен център, паркинг на няколко нива, басейн, ресторантска част и 18-етажно хотелско тяло. Прилежащият към хотела терен е над 6 хил. кв. м.
Източник: Инвестор.БГ (10.02.2014)

КФН одобри новия борд на борсата КФН одобри Димо Спасов, Гергана Беремска-Караджова и Иван Кутлов за членове на Съвета на директорите (СД) на фондовата борса, избрани на извънредно общо събрание на 14 януари. Акционерите прекратиха предсрочно мандата на досегашните членове на СД Асен Ягодин, Васил Големански и Георги Български. Решението е на Министерството на финансите, което държи над 50% от капитала на БФБ. Иван Такев и Любомир Бояджиев остават в СД. Гергана Беремска-Караджова е била изпълнителен директор на Търговска банка Д АД от април 2013 г. до ноември 2013 г. От юли 2008 г. е била в УС в банката. От 1994 до 2008 г. е работила в МФ, като в края е била държавен съкровищник. Тя е била и член на СД на Централен депозитар от 1996 до 2008 г. Димо Спасов е председател на УС на ББР от 2013 г. Също от 2013 г. е председател на СД на Национален гаранционен фонд. Преди това е бил директор в дирекция "Трежъри" в ПИБ, директор дирекция "Управление на активи" в ПИБ, и портфолио мениджър в Ти Би Ай Асет Мениджмънт. От 1999 до 2005 г. е работил в БНБ. Иван Кутлов има 18-годишен опит в ОББ, БКК и ШЕЛ-България. Той е член на СД на Българска дилърска асоциация, член на Регламентния комитет на СОФИБОР, член на Резервния обезпечителен фонд на БНБ. В момента е началник на управление "Трежъри" в ОББ и член на Борда на директорите на ОББ Асет Мениджмънт АД.
Източник: Стандарт (12.02.2014)

Машиностроителното предприятие "Бесттехника ТМ - Радомир" на практика не работи вече осем месеца. Това се вижда от доклада за дейността, който е публикуван заедно с отчета на публичната компания за 2013 г. на сайта на борсата. На площадката на завода обаче производството продължава, само че се извършва от друга фирма и в значително намалени обеми. Макар че "Бесттехника" е успяла да запази известни позиции в завода - както непряко с малък дял в новата компания собственик, така и като продължава да държи контрола върху някои по-незначителни активи, новият голям играч остава неизвестен. Причината за това е обичайната - следите водят до офшорно дружество. "Пряка производствена дейност в дружеството не се извършва от средата на годината поради преминаване на основните производствени активи във владение на нов собственик", пише в доклада за дейността през 2013 г. Съобщението на компанията е както неочаквано, така и донякъде предвидимо. "Бесттехника" е един от дългогодишните производители на оборудване за металургията, енергетиката, въгледобива, циментовата индустрия и пристанищата. Кризата обаче сви дейност и това доведе до трудности с обслужването на задълженията. Така в края на 2011 г. основният й тогава кредитор - Обединена българска банка, продаде вземанията си за 4.6 млн. евро (около 9 млн. лв.) на "Еврометал". Според отчета за 2013 г. дълговете на машиностроителното дружество към цедента вече са почти 12.8 млн. лв. Самото дружество "Еврометал" е специализирано в търговията с метали и скрап. Мажоритарен собственик е регистрираното в Белиз Transmetal Group, но неофициално фирмата се свързва с небезизвестния Людмил Стойков, който е управител и миноритарен съдружник. Стойков е известен като бивш собственик на "Стомана" и курорта Дюни, но най-вече като един от първите обвинени (и впоследствие оправдани) за източване на пари по програма САПАРД. Продажбата на активите на "Бесттехника" засяга двата основни производствени корпуса (номера 7 и 12) и 192 броя машини и съоръжения. Отделно от това още през 2012 г. "Еврометал" продаде други 23 машини. Купувач на последната порция активи е "Бултравел лизинг ко", която се занимава с отдаване под наем на автомобили. Компанията се управлява от Валентин Василев, а основен акционер в нея е регистрираното на Сейшелите Eastwest Business Association. В момента производството в Радомир се осъществява от прясно регистрираното "Булмашинъри ентерпрайсис", на което са прехвърлени съществуващите договори на "Бесттехника". Същата фирма в момента поема и повечето от новите договори, които "Бесттехника" успява да подпише. Последната пък получава комисиона от около 10%. Купувачът и ползвателят на активите в Радомир са свързани непряко чрез Валентин Василев, който е едноличен собственик на единия от съдружниците в "Булмашинъри" - "Бултравел лизинг". Другият съдружник е регистрираната през октомври миналата година фирма "Ханора". Тук е и връзката между новия и стария собственик. В "Ханора" 100% от капитала се държат от Ребека Максимова Клейтман-Балсамаджиева. Името директно препраща към Максим Клейтман - мажоритарния собственик (62%) на "Бесттехника и ко", което от своя страна държи 79% от капитала на "Бесттехника ТМ - Радомир". Тази връзка индиректно осигурява малък дял от собствеността на активите. Кой е големият купувач обаче не е ясно. Според запознати много вероятно е зад сделката да стои самият Людмил Стойков, но дори да е така, той със сигурност не би застанал с името си, тъй като в момента дяловете му във всички дружества са запорирани от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Самият Стойков не беше открит на мобилния телефон. На минимални обороти След като "Бесттехника" остава без основните си активи, приходите й от продажби на продукция през 2013 г. са намалели с 23% до 3 млн. лв., показва отчетът. Това обаче може да се приеме като доста добър резултат, тъй като е постигнат само за шест месеца работа. За сравнение, за цялата 2012 г. продажбите са били 3.9 млн. лв. Основната причина за това са приходите, които компанията очакваше да получи за изпълнените през 2012 г. поръчки. Компанията приключва годината с шест пъти по-голяма загуба, отколкото през 2012 г. - общи 60.6 млн. лв. През тази година "Бесттехника" очаква да работи на минимални обороти. Компанията все още разполага с някакви активи, макар и неключови. Предвиждат се приходи от договорите, които тя осигурява на новия оператор "Булмашинъри", както и на други подизпълнители. Постъпления се очакват и от предоставянето за ползване на съоръжения и оборудване в продадените корпуси, които са останали собственост на "Бесттехника". Към края на годината в компанията са работели едва 41 души, докато в началото на годината броят им е бил 260. Дори и със заетите в "Булмашинъри" 61 души (по данни на НОИ към ноември 2013 г.), производството в Радомир явно е на минимум. Съдебен изпълнител продава още една сграда Частен съдебен изпълнител обяви за продан друг актив на "Бесттехника". Става дума за т.нар. Корпус 20, който представлява магазин със склад. Търгът се организира по искане на "Бестимекс" и е с начална цена 1.780 млн. лв. Мажоритарен собственик на фирмата с 51% е Максим Клейтман. Продажбата вероятно е свързана с посочения в отчета на "Бестимекс" за 2012 г. предварителен договор за покупка на склад на територията на Радомир, за който са направени 1.208 млн. лв. разходи. Юридически продажбата е трябвало да бъде оформена до края на 2013 г.
Източник: Капитал (20.02.2014)

Съдът спря промените в ръководството на БФБ - София След жалба на един от дребните акционери в "Българска фондова борса - София", Софийският градски съд, спря вписването на новото ръководство на борсовия оператор. Междувременно пък Агенцията за приватизация избра и консултант за готвената приватизация на борсата и Централния депозитар, стана ясно от съобщение на агенцията. След като направи рокади по върховете на ведомствата, а след това и в ръководството на големите държавни компании, новият кабинет на Пламен Орешарски направи опит за промени и в управлението на БФБ - София. Събранието бе свикано по молба на Министерството на финансите като принципал на дружеството с искане да се смени ръководството на борсовия оператор. То бе насрочено и проведено на 14 януари 2014 г., но в нарушение на законодателството. Нарушенията се изразяваха в това, че Министерството на финансите като инициатор на промените и на събранието, първо, не успя в законно установения срок да представи новите лица, които ще заемат ръководни функции. По тази причина Комисията за финансов надзор (КФН) наложи принудителна административна мярка и забрани на акционерите да гласуват предложените промени в ръководството. След това обаче министерството имаше втора възможност все пак да направи своите промени и предложи две нови точки за гласуване на събранието - т. 2. и т. 3, в което вече посочи кого предлага конкретно да назначи и съответно освободи от управлението на БФБ - София. И при втория опит обаче отново имаше нарушение на процедурата, тъй като не бяха представени всички нужни информационни документи, които да позволяват на акционерите да вземат информирано решение. Този път обаче КФН наложи мярка само по първата точка от дневния ред на събранието, която санкционира и по-рано, но посочи, че тази мярка не пречи да се вземат законосъобразни решения по новите две точки. По тази причина събранието бе проведено и с мажоритарния глас на финансовото министерство новото ръководство бе избрано. То включва Димо Спасов, Иван Кутлов и Гергана Беремска, които заменят Асен Ягодин, Васил Големански и Георги Български. Спасов наскоро оглави Българската банка за развитие, Кутлов е началник "Трежъри" в ОББ , а Беремска ръководи дирекция "Международни финансови институции и сътрудничество" в Министерството на финансите. Като служител на министерството обаче Беремска не би следвало да може да стане част от ръководството на БФБ - София, заради изрично разписаните правила в специалното законодателство. Заради тези нарушения акционерът Виктор Папазов подаде молба в Софийския градски съд, с която иска да бъдат отмени тези решения на общото събрание на БФБ - София, и паралелно с това да бъде спряно вписването им в търговския регистър. Съдът се е съобразил с молбата и след като промените са били заявени за вписване, и на 18 февруари е поискал спиране на вписването в търговския регистър. Това определение подлежи на обжалване в едноседмичен срок. Предстои обаче съдът да гледа по същество жалбата на Виктор Папазов. Веднага след събранието той коментира, че направените промени в ръководството на една държавна институция с толкова закононарушения уронва престижа й. "Не се създава авторитет на институция, като се нарушава законът особено когато говорим за фондовата борса и когато нарушенията са от страна на държавни органи, които са призвани да ги спазват", каза тогава той. Междувременно обаче Комисията за финансов надзор одобри промените в ръководството на борсата въпреки нарушенията, като решението й е от 10 февруари 2014 г. Докато финансовото министерство се опитва да прокара рокадите си, Агенцията за приватизация, макар и бавно, върви по заявения през есента от вицепремиера Даниела Бобева приоритет БФБ - София, и Централният депозитар да бъдат приватизирани. В четвъртък беше обявено, че на 20 февруари агенцията е избрала консултанта, който ще направи анализи на правното състояние, оценки и информационни меморандуми на двете дружества във връзка с предстоящата приватизационна процедура и това е консорциумът "Камбуров - Юропиън програм адвайзъри - Мейн кепитъл". Обединението вече частично участва в изготвянето и на предишната оценка на борсата и Централния депозитар, направена в края на 2012 и началото на 2013 г. при кабинета на Бойко Борисов. Оставката на неговото правителство замрази процедурата. Припокриването е в екипа на бившия български клон на KBC Securities, който след излизането на белгийската група от българския пазар създаде "Мейн кепитъл". Предишната оценка бе направена от чешкото поделение на KBC Securities - Patria Corporate Finance, която използваше и опита на местното поделение на KBC Secutiries в работата си по проекта. "Юропиън програм адвайзъри" е на икономиста и преподавател в Софийския университет Васил Караиванов. "Камбуров и съдружници" пък напоследък извърши няколко приватизационни оценки, например на "БДЖ - Товарни превози". По неофициална информация цената сега е в пъти по-ниска от предходната (вероятно защото имат добра заготовка от миналото), а срокът за извършване на анализа е 10 дни. Агенцията избираше между общо четири кандидата, като останалите бяха дружество "ГИВЕ консулт", консорциум "Първа финансова брокерска къща" и адвокатско дружество "Цветкова, Бебов и съдружници" и обединение между "EY България" и адвокатско дружество "Събев и съдружници".
Източник: Капитал (21.02.2014)

Фабриката за PVC тръби "Капитан Дядо Никола" се продава на търг След като се раздели с основните си машини и ведомствените апартаменти, в които живееха работниците му, габровското предприятие "Капитан Дядо Никола" е на път да изгуби и главната си производствена база. Заради дългове към банки частен съдия-изпълнител е обявил за продан фабриката за PVC тръби и фитинги. Това не е първият опит за намиране на купувач на производствения обект, но за разлика от предишния този започва с 20% по-атрактивна начална цена спрямо първия търг, провалил се през миналата година. Ако тогава не се намери кой да плати 6.4 млн. лв. за фабриката, то сега надеждите са цената от 5.4 млн. лв. да събуди интерес. От публикуването на обявлението за търга преди 10 дни досега заявки за участие в него няма, каза за "Капитал Daily" съдия-изпълнителят Весела Цонева, която организира публичната продан. Възможна причина за това е, че фабриката се продава в цялост като поземлен имот с площ от 50 271 кв.м с всичките му прилежащи 26 сгради и трайно прикрепено към имота оборудване като трансформатори, електрозахранване, наблюдателна система и дори вентилационна инсталация. Потенциалният купувач ще трябва да има предвид, че основни производствени машини вече бяха продадени на предишни търгове, а в ход са продажби и на други групи оборудване, за което е обособен отделен търг. Именно към него имало проявен най-голям интерес, включително от конкурентни фирми от габровския район, специализирани в производството на PVC тръби. Съдия-изпълнителят Весела Цонева организира търгове за продажба на имущество на предприятието от 2011 г. насам, като с най-голям успех дотук са реализирани ведомствените апартаменти. От общо 30 жилища остават за продажба още две. Сред тях е тристаен апартамент с площ от 91 кв.. на ул. "Даскал Алекси" в Габрово, който се продава за 23 194 лв. Към 31 декември 2012 г. от разпродажба на имущество на "Капитан Дядо Никола" са събрани 7.4 млн. лв., пише в отчет на дружеството. Освен това през миналата година са разпродадени машини за 1.4 млн. лв., като тези търгове са организирани заради дългове към две банки: Райфайзенбанк и ОББ. В отчета за 2012 г. задължението е представено с общата сума от 11.3 млн. лв. В отчета на дружеството към 31 декември 2013 г. сумата на текущите банкови задължения е 8.8 млн. лв. Освен на банки предприятието дължи и на други институции, включително на община Габрово за данъци, стана ясно от разговора със съдия-изпълнителя Весела Цонева. Финансовата и икономическата криза е отговорна за трудностите, в които изпада "Капитан Дядо Никола" според мениджърите на дружеството. В отчета им за 2012 г. те посочват, че задълбочаването на кризата е довело до силен спад в производството. "Дружеството изпадна в състояние на невъзможност да погасява банковите си кредити и да плаща на доставчиците. В резултат на това кредиторите описаха движимата и недвижимата собственост на дружеството и обявиха публични търгове за тяхната продажба. Проведеният публичен търг на машини и оборудване, на който бяха продадени основни производствени мощности, се отрази силно негативно върху производствения процес, което наложи съкращаването на 58 работници и закриване на ремонтно инструменталния цех", пише още в доклада. В отчета към декември 2013 г. освен кризата се появяват и още виновници: неплатежоспособни клиенти, главно от турския пазар. Заради тях "Капитан Дядо Никола" е решил да ограничи договорните си отношения с клиенти, които не притежават достатъчно ликвиден ресурс. "Относно бъдещото развитие ръководството на дружеството полага много усилия за запазване на пазарното си присъствие и за понижаване на себестойността на продукцията", пише в доклада, подписан от Нелифер Ахмедова Шабанова, изпълнителен член на съвета на директорите. От последния финансов отчет на дружеството е видно, че макар и със силно редуциран състав (към 27 ноември 2013 г. при 107 човека година по-рано), "Капитан Дядо Никола" продължава да работи. За миналата година са реализирани продажби на продукция за 5.9 млн. лв. Резултатът от дейността е загуба в размер на 8.5 млн. лв. и се дължи основно на отписани заради изтекла давност вземания. Мажоритарен собственик на "Капитан Дядо Никола" е регистрираното в САЩ дружество Nicoren LLC, което държи 67% от капитала на компанията. Компанията беше приватизирана през 1999 г. от турската "Алтън Мая", но през 2001 г. в задълженията й встъпи американското дружество.
Източник: Капитал (24.02.2014)

ОББ продава недовършено предприятие за хладилна техника Предприятието за охладителна техника "Фригус" се продава на търг заради непогасени дългове към ОББ, става ясно от обява в регистъра на съдебните изпълнители. Банката е поискала продажбата на сградите и терена в София след забавени плащания по няколко кредита. Началната цена за 6.3 дка имот и сградите върху него е 6.23 млн. лв. Те се намират на ул. "Първа българска армия" 18А в кв. "Военна рампа". Според описанието за продажба са обявени готови складове, административна сграда и още една недовършена, която е била предназначена за производство на хладилна техника. Ако се съди по информация от фирмените регистри, "Фригус" вече не е действащо – към края на миналата година има само един здравно осигурен служител. На телефоните на компанията не отговаря никой, а уеб сайтът й не работи. Последният вписан документ в Търговския регистър е протокол от общо събрание от юни миналата година, на което е взето единствено решение за приемане на отчета за 2012 г. Финансовите данни показват високи задължения, над десет пъти спад на приходите и загуба за 2012 и 2011 г. В обявлението на частния съдебен изпълнител Мария Цачева се посочва, че недовършената сграда е трябвало да бъде предприятие за хладилна техника "Фрамо" и разширение на складовете. Новото предприятие е завършено до груб строеж още през 2009 г. и има разгърната застроена площ от над 5 дка. Дружествата "Фрамо" и "Фригус" са собственост на Георги и Кристиан Пиперови, а върху дяловете им и в двете има наложени запори. "Фрамо" има 504 хил. лв. активи към края на 2012 г. и 1.35 млн. лв. задължения, като всички са били с падеж до края на годината. Подобно на "Фригус" и то е завършило със загуби през 2012 и 2011 г. Върху дяловете на съдружниците компанията има наложени два запора от ОББ и два от "Интерлийз", всичките от 2012 г. Същата година лизинговата компания е запорирала и дяловете им във "Фрамо". В това дружество последните данни за здравно и социално осигурени в регистъра ДАКСИ са от февруари миналата година – те показват само един осигурен при 20 през 2011 г. Според бизнес регистрите "Фригус" е бил представител на италианския производител на охладителна техника ARNEG SpA и на австийския BITZER. Дружеството е имало намерение да произвежда и собствена техника, но плановете му не са се осъществили. Крайният срок за подаване на оферти за покупка на предприятието и складовете е 7 март, а ако има кандидати, на 10 март ще бъде обявен купувачът. Освен ипотеките на ОББ върху имотите има възбрана заради неплатени данъци и осигуровки. Тежестите от банката са вписани заради два инвестиционни кредита – за 3.2 млн. евро и за 650 хил. евро.
Източник: Капитал (24.02.2014)

Жилищното кредитиране през 2014 г. - раздвижване, но леко Леко повишаване на търсенето на жилищни кредити. Задържане на нивото на лихвите или символични намаления в рамките само на промоции, или само за клиенти с добри доходи. Това са прогнозите в банковия сектор за тенденциите в жилищното кредитиране за годината. Данните на БНБ показват, че миналата година е била най-лошата за този тип кредити от последните пет. Именно през 2013 г. тези заеми в цялата банкова система започнаха да се свиват за първи път, като тази тенденция се запази през цялата година. По думите на банкери и януари е бил такъв, но през февруари е имало раздвижване на пазара. През миналата година най-много банки са отчели намаляване на портфейлите си според отчетите им, публикувани в БНБ. От 26 банки (другите 4 са клонове на чужди банки, които не развиват такъв тип кредитиране – бел. ред.) повече от половината – 15, отчитат свиване. Предните няколко години броят им беше по-малък. Това не означава никакви кредити, а повече погашения по съществуващи заеми в сравнение с размера на новоотпуснатите. Няма данни какъв е броят и/или обемът само на новия бизнес в жилищното кредитиране. И не само за него, а по принцип по сегменти не се публикува такъв тип информация нито от регулатора, нито от банките. Може да се види какъв е обемът на целия портфейл и нарастването/свиването за даден период. Според данните в Агенцията по вписванията през 2013 г. има 224 644 изповядани сделки и вписани 27 738 ипотеки, което показва ръст от 3% на сделките и близо 1% ръст на броя на ипотеките, посочиха от ОББ. Данните за банките поотделно, а не на ниво система, се публикуват на тримесечна база. От тях се вижда, че за миналата година десет банки отчитат ръст. В някои случаи той е впечатляващ на общия фон – двуцифрен. Това се наблюдава при по-малки банки съответно с по-малки портфейли и при ниска база големият ръст е характерен. През изминалата година доста банки се бяха насочили в сегмента на жилищното кредитиране, тъй като в предните години то поддържаше приличен растеж. Имаше моменти като пролетта на 2013 г., когато броят на банките с телевизионни реклами за жилищни кредити достигна 9. В крайна сметка някои от тях не можаха да отговорят на апетита си с капацитет и префокусираха дейността си в други ниши на пазара. Сред по-големите банки (като активи) прави впечатление двуцифреният ръст на Райфайзенбанк през 2013 г. Той се дължи на нарастване със 105.9 млн. лв. през четвъртото тримесечие при спад или лек ръст през предходните тримесечия на годината. Това увеличение би могло да бъде резултат на върнат портфейл от жилищни кредити, който през някакъв предишен момент банката е извадила от баланса си и трансферирала. Практиката е това да се прави към друго дружество в групата, част от която е съответната банка, особено ако е международна. При Сосиете женерал Експресбанк например ръстът също е двуцифрен, като е такъв през целия период на кризата. Банката активизира маркетинговото си присъствие и дейността си именно в жилищното кредитиране, а и портфейлът й е по-малък като обем, което също има принос за двуцифрения растеж. Банките с по-големи портфейли отчитат или малки ръстове, или в някои случаи свиване. Според Екатерина Кирилова, директор "Маркетинг и клиентски сегменти" в Уникредит Булбанк, през втората половина на изминалата година е имало динамика в пазарните дялове на банките, като при голяма част от тях са регистрирани спадове. "Основните причини за това са, че една част от населението предпочете да погаси частично кредитите си със спестявания, а друга част от кредитополучателите се ориентира от една банка към друга, предлагаща по-ниски промоционални лихвени нива", коментира Кирилова. Като нови кредити обаче се отчитат ръстове. През 2013 г. Уникредит Булбанк е повишила пазарния си дял в кредитирането на домакинства с 51 базисни точки, като в това число по ипотечните кредити повишението е със 17 базисни точки. От ОББ отчитат "изключително успешна година със 17% ръст на отпуснатите ипотечни кредити в сравнение с 2012 г.". За 2013 г. Пощенска банка отчита 25% ръст на нови кредити, като от банката посочват, че през февруари се наблюдава оживление и имат 30% повече молби за жилищни кредити. Това, разбира се, не отразява пазара, допълват оттам. По оценка на Пощенска банка се наблюдава активизиране на търсенето на жилищни кредити. "След пет години криза домакинствата, които досега са отлагали покупката на имот, предприемат такива стъпки", коментира Румен Радушев, началник "Жилищно кредитиране" в Пощенска банка. Според него принос във вземането на такова решение може би има спадът на цените на имотите, който в някои райони достигна 40%, както и спадът на лихвите по жилищни кредити и отчитаният лек ръст на доходите. Наблюденията на ОББ показват, че преобладаваща част от сделките с имоти стават със собствени средства. "По информация от някои наши партньори само около 20% от сделките са с финансиране от банка", посочиха от кредитната институция. Причината според банката е, че през последните две-три години клиентите подхождат много внимателно към сериозни инвестиции, включително и покупка на жилище и имот. Наблюденията й показват, че финансовата култура на българите е значително по-добра и кредитоискателите внимателно проучват детайлите и условията, когато желаят да се възползват от финансиране. Според Пощенска се финансират сделки до 85% от стойността на покупката (до 500 хил. лв. максимален размер на кредита в банката). "Имаме и случаи на кредитиране до 90-95%, но при добър профил на клиента", посочи Радушев. Сделки със 100% финансиране вече са много рядко на пазара. Случват се, ако клиентът осигури допълнително обезпечение. Предвид опита от кризата банките предпочитат вече клиентът да има ангажираност (самоучастие) към имота, а и към кредита. Освен това самите клиенти сега теглят по-малки суми и участват с по-нисък процент на финансиране на покупката. Преди кризата средният размер на финансиране беше 87%, сега е 67-70%, каза още той. Прогнозите на едни от активните играчи на пазара и с едни от най-големите пазарни дялове в жилищното кредитиране са за леко повишение в активността и търсенето на кредити. От ОББ очакват леко повишаване на търсенето на ипотечни кредити на годишна база с около 10-12%, като клиентите внимателно ще избират финансиращата институция не само на база на най-ниската цена, но и ще проучват всички условия, включително репутация на банката и какви покрития им дават застрахователните пакети, съпътстващи заема. От друга страна, ипотечните кредити ще бъдат един от топ приоритетите на банките. Предлагането от банките е изключително активно, подпомагани от сериозни маркетингови кампании и промоционални оферти. В края на миналата година лихвите на повечето банки се позиционираха в диапазона между 6.2-7%, допълниха от ОББ. И от Уникредит Булбанк очакват леко повишение без значителна промяна в търсенето предвид запазване на цените на имотите и през 2014 г. "Очакваме младите хора, които до момента изчакваха и се ориентираха в обстановката, да направят крачката към придобиване на собствено жилище, тъй като все по-голяма част от населението, която плаща наем, се убеждава, че този месечен разход може да бъде вложен по-разумно", коментира Екатерина Кирилова. Според Пощенска банка тази година по-активните банки в сегмента на жилищното кредитиране ще са 4-5 – такива, които реално имат какво да предложат на клиентите си. "Ще се наблюдава активност на пазара с голяма конкуренция. Има и тенденция за ръст", коментира Румен Радушев. Не са особено обнадеждаващи прогнозите за движението на лихвите. Според банките дъното е достигнато, през тази година ще се наблюдава по-скоро задържане на нивото, а промоциите ще са ограничени. "В момента наблюдаваме най-ниските лихви в историята на ипотечното кредитиране в България. Ценовите корекции надолу през 2014 г. ще бъдат по-скоро символични - с 0.1- 0.2 процентни пункта, и то в рамките на промоционални предложения или специални индивидуални оферти, направени към клиенти с много високи доходи", прогнозираха от ОББ. И според Уникредит Булбанк банките ще задържат текущо предлаганите лихвени нива. "Левовото кредитиране ще остане по-достъпно и по-търсено от клиентите. Очакванията са предлагането основно на тези кредити да продължи през цялата година. Следва да се има предвид, че отражение на банковия пазар като цяло ще даде евентуална промяна на законовата рамка", обясни Екатерина Кирилова. Румен Радушев посочи, че по отношение на нивата на лихвите вече е достигнато дъното. "Разбира се, ще се предлагат отделни промоции, но за по-осезаем спад на лихвите по кредитите е необходимо и тези по депозитите да продължат да се понижават. Ако тази тенденция продължи при депозитите, ще бъде последвана и от допълнително намаление на лихвените нива при кредитите", допълни той. Клиенти със стабилни и високи доходи и такива, които са сигурни за работните си места. Това води и до одобрение на по-голямата част от кандидатстващите за ипотечен кредит според ОББ. При Пощенска банка сред най-кредитираните като професии са тези от IT сектора, държавни служители, собственици и мениджъри на фирми. От банката отчитат, че около 75% от подалите искане за кредит получават такъв и припомнят, че няма такса за разглеждане на документи и всеки, който пожелае, може да кандидатства. От Уникредит Булбанк посочват, че около 60-65% от клиентите, търсещи жилища, отговорят на условията, които банката поставя, което означава, че те реално са платежоспособни. Това е и процентът на одобрените сделки от всички подадени искания за ипотечни кредити през изминалата година в банката. В Пощенска банка 80% от кредитните сделки са за жилища монолитно строителство и по-голяма площ – тристайни апартаменти например, като се ползва заем за смяната на по-малко жилище с по-голямо. Средно за пазара данните показват спад в цените на имотите, в големите градове се наблюдава раздвижване и ръст. По наблюдения на ОББ има лек спад на цените на имотите в рамките на 3-5% през 2013 г. Изключение са имоти с качествено ново строителство и тези с добри разпределения и отлична локация, където има стабилизиране на цените. Според Уникредит Булбанк има застой в цените на жилищните имоти през последната година - година и половина, като проучванията показват, че клиентите, желаещи да закупят имот, се насочват към жилища с по-малки квадратури (двустайни апартаменти) поради по-ниска цена и по-евтината последваща поддръжка. От Пощенска посочват, че в момента се наблюдава стабилизация и ръст на цените на по-качествените имоти и леко подобрение на имотния пазар в София. На практика ипотечният пазар е съсредоточен в столицата, където се реализират 50% от обемите и сделките и още четири големи града в страната, чийто принос е 30%. Останалите 20% от сделките и обемите се случват в останалата част от страната.
Източник: Капитал (05.03.2014)

Крупният обир на 340 000 лева от куриерската фирма "Спиди" на 14 октомври в столичния квартал "Горубляне" все още не е разкрит от полицията. Пачките са прибрани досущ като в холивудски сценарии. Значителна група маскирани и тежко въоръжени мъже нахлуват с взлом в помещенията за касови операции на дружеството около 20,30 часа. Заплашват работещите на място служители, натръшкват ги на пода, разбиват 4-5 каси и започват да пълнят сакове с банкноти. Обирът е продължил само 5 минути, показват камерите за видеонаблюдение. Бандитите са били облечени в полицейски униформи с надписи ГДБОП, маски на лицата и въоръжени с автомати "Калашников". Докато бягали с плячката, маскираните умишлено изтървали част от парите. Разследването по този случай обаче удари на камък. От МВР профилактираха целия крими контингент и всички по-известни обирджии, обаче данните са оскъдни. На този етап разследващите са на мнение, че в групата е имало бивш полицай, който е подпомагал останалите. Сред кръга на заподозрените попаднаха люлинският крими герой Михаел Николов-Кривия и хора от някогашната банда на покойния Йордан Цонков-Джиджи. През ноември по случая бе разпитван и магистралният бандит Емил Милев-Крокодила. Твърдеше се дори, че очевидци са разпознали Крокодила като един от нападателите. Той бе заподозрян за този обир, както и за мотористката акция в клона на ОББ в Студентски град, където бяха отмъкнати 215 000 лева и разпилени по пътя на бягството 40 000 лева. Последните двама, чиито имена се спрягаха в кръга на заподозрените лица, са пернишките бабаити Валентин Кирилов-Пуйката и аверът му Славчо Магеров-Мегера. Те са сред заподозрените за дръзкия грабеж на трезор в Кърджали и за обира на клона на ПИБ в столичния кв. "Хаджи Димитър". Разследващите обаче за момента не успяват да съберат необходимите доказателства, за да бъде повдигнато обвинение на някого.
Източник: Стандарт (07.03.2014)

ОББ продава един от първите месопреработватели с лиценз за ЕС Да бъдеш един от първите и да вложиш огромни суми, за да си модерен, в нормални времена често е гаранция за успех. Проблемите идват, когато си направил планове и ситуацията в кратко време се променя, а ти не успяваш да реагираш достатъчно бързо. В общи линии така изглежда историята на "Месоцентрала Монтана", чиито активи ОББ вече няколко пъти се опитва да продаде. Минималната цена за цялото предприятие сега е 7.73 млн. лв. От банката не дадоха информация при какви стойности са провеждани предишните търгове, като обясниха, че продължават да търсят активно възможност за продажба на активите. Кредитът на "Месоцентрала Монтана" и свързани с него дружества е около 12 млн. лв., показва справка от ОББ. Официално то е в несъстоятелност от февруари миналата година, a производството е спряно още през 2010 г. по информация от банката. Началната дата за неплатежоспособността е 30 юни 2009 г. ОББ е основният кредитор и е пробвала многократно да продаде цялото предприятие с оборудването, включително и чрез три търга на държавен съдебен изпълнител. От банката обясниха, че инсталираните машини са от производители от Западна Европа и България и се намират в цеховете му в много добро състояние. Ако има подадени оферти, продажбата на предприятието ще бъде на 28 април, а дотогава желаещите могат да направят и оглед на място. "Месоцентрала Монтана" беше сред първите дружества, одобрени от ветеринарен комитет на Европейския съюз за търговия в рамките на цялата общност още през 2007 г. Справка в Търговския регистър показва, че основен собственик с 99.9% от капитала е "Месоцентрала" АД, а останалите дялове са на множество дребни притежатели. Във фирмените регистри няма данни кой е собственик на "Месоцентрала". В средата на миналата година синдикът на затворената месоцентрала е приел списък с няколко кредитора, които имат право да получат вземанията си. Най-големият сред тях е ОББ – преките задължения на дружеството са 8.9 млн. лв. Останалите до 12 млн. лв., за които банката казва, че си търси, са на свързани компании, но от кредитната институция не дадоха данни кои точно са длъжниците. Според справката на синдика ОББ кредитира предприятието още от 2001 г., като последователно отпуска кредитни линии, заем за инвестиции и кредит за оборотни средства. Малко над 200 хил. лв. е дългът на компанията към Националната агенция за приходите (НАП) за данъци и осигуровки. Справка показва, че един от опитите за продажба на част от предприятието от държавен съдебен изпълнител е по искане на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Този опит е бил в началото на миналата година за поземления имот и сградите върху него с обща начална цена от 2.85 млн. лв. И досега върху "Месоцентрала Монтана" не са вдигнати запорите от АПСК и ОББ. Според обявата за продажба предприятието позволява две основни производства – клане и обработка на храна. В кланицата има три линии – за телета, прасета и овце, както и капацитет за производство от 100 тона малотрайни продукти на месец, още толкова варено-пушено месо, 80 тона сушено, 30 тона шунка и 50 тона деликатеси. Целият терен, на който се намират производствата, е с площ 42 дка, а разгърнатата площ на сградите – включително складове, е близо 12 хил. кв.м.
Източник: Капитал (24.03.2014)

Фонд гарантира безплатно заеми за над 360 млн. лв. Националният гаранционен фонд (НГФ), част от групата на Българска банка за развитие, ще гарантира отпускането на кредити за бизнеса в размер на над 360 млн. лв. Това става възможно след подписването на споразумение с 10 търговски банки, които ще се възползват от гаранциите на фонда при отпускането на корпоративни кредити. Гаранцията, издавана от НГФ, е безплатна за предприятията и им помага да постигнат по-изгодни условия при кандидатстването за финансиране. Фондът ще издаде гаранции на обща стойност до 180 млн. лв., като ще гарантира не повече от 50% от всеки отпуснат от банките заем. Така общата сума на заемите, които може да се отпуснат с гаранция на НГФ, ще е най-малко 360 млн. лв. В случай, че по отделни заеми фондът покрива задължения в по-малък размер, а също и поради бързото изплащане на отделни заеми, общата сума на кредитите, отпуснати с гаранции по програмата, ще се увеличи. Гаранцията може да намали нужните движими и недвижими дълготрайни материални активи, които кредитоискателят трябва да заложи като обезпечение пред търговските банки. Заради понижаването на риска, който банките поемат, отпускайки заеми с гаранция от НГФ, се очаква и лихвите по кредитите да се намалят, съобщават от институцията. "Гаранционната програма е самостоятелен продукт на НГФ и той сам ще поеме риска по гаранциите, които издава. В същото време на банките не се поставят изисквания и условия да променят политиките си по оценка на проектите, които ще получат кредитиране", обясни Самуил Шидеров, изпълнителен директор на НГФ.
Източник: Стандарт (26.03.2014)

Продължава съдебната сага по делото на ОББ и Национален хиподрум АД В днешното съдебно заседание съдът трябваше да разпита свидетели на ищеца, които да установят, че ищецът е владял имота в продължение на 16 години и го е придобил по давност, както и свидетели на Национален хиподрум АД и Обединена българска банка АД , които да докажат обратното. След като 5 съдебни заседания ищецът боледува и това беше повод за отлагане на делото, за днешното съдебно заседание се разболяха свидетелите му. Тъй като разпитът на посочените от страните свидетели се извършва съвместно - в едно съдебно заседание, за пореден път ищецът стана повод за отлагане на делото. В днешното съдебно заседание след многократни отлагания беше изслушано и вещото лице по назначената от съда експертиза, която по искане на ищеца трябваше да установи местонахождението, площта, границите и статута на имота и построените в него сгради, които ищецът твърди да е владял. Теренът на Национален хиподрум АД е с площ повече от 500 дка и попада в територията на два района- Район Люлин и Район Банкя. Общоизвестно и общодостъпно, като информация е обстоятелството, че за Район Люлин Кадастрална карта и регистри са одобрени през 2010г. ,а за Район Банкя през 2012г., тъй като тази информация се оповестява на сайта на АГКК и я има във всяка община. Това обстоятелство, което всеки, без да е специалист, може лесно да установи, явно е убягнало на вещото лице по делото. При изготвяне на заключението и скиците, които да го онагледят, се оказа, че вещото лице въобще не е взело предвид, че за терените на Национален Хиподрум има одобрена кадастрална карта далеч преди изготвяне на заключението. Вещото лице откровено заяви пред съда, че имотите са полски (земеделски), въпреки общоизвестния факт, че терените представляват скъпо струващо спортно-техническо съоръжение. И лаиците знаят, че при одобрена кадастрална карта за определен имот, не може да се направи нито сделка, нито да се предяви иск за имота, ако той не се опише по скица, издадена от Агенция по кадастъра. Делото на ветеринаря, обаче, явно се гледа по особен ред - имотът е описан както от Ветеринаря, така и от вещото лице в заключението без да се държи сметка, че има одобрена кадастрална карта за региона, което прави трудно да се разбере за кои имоти точно става въпрос. Вещото лице не можа да даде смислени отговори на поставените му в тази връзка въпроси от адвокатите на Национален хиподрум АД и ОББ АД и те поискаха замяна на вещото лице поради очевидната му некомпетентност. След пререканията в съдебната зала заключението не беше прието, като съда отложи решението си дали да замени вещото лице или да приеме заключението му за по-късно. В следващото съдебно заседание, насрочено за 09.06.2014 г., съдът трябва да разпита свидетелите по делото, като съдът изрично указа на ищеца, че това е последната му възможност да доведе своите свидетели.
Източник: Други (01.04.2014)

Пак отложиха делото "Ветеринарят срещу ОББ" Свидетелите на ветеринаря в конната база в Банкя, който води дело срещу ОББ, не дойдоха да докажат, че той е собственик на имота, за който се води съдебният спор. Още повече че той е завел делото. Освен това назначено вещо лице, което трябва да опише границите на въпросния имот - "Национален хиподрум", го прави въз основа на карта, изготвена от поземлена комисия, а не на базата на действащ актуален кадастрален план. Това бяха двата основни мотива на поредното заседание на съда в понеделник по юридическата сага "ветеринарят срещу ОББ". Въпросният ветеринар се казва Валери Кръстев и претендира за собствеността върху "Национален хиподрум", който е обезпечение по кредит към фирми, свързани с Васил Божков (в хода на друго дело беше доказано от адвокатите на банката, че са свързани). Заседанието на 31 март беше второто, след като на 7 октомври 2013 г. след двегодишно отлагане Софийският градски съд даде ход на делото. Въпреки че Кръстев го е завел през 2011 г., до момента той не се е явявал в съда поради счупен горен крайник, болест и пр. През октомври изпрати адвокат Силвия Цветкова, която трябваше в понеделник да доведе свидетели в съда, които да докажат, че Кръстев е собственик по давност на имота. Но и те не дойдоха. По думите на адвокат Цветкова тя е получила сведения от свидетелите в последния момент, точно преди съдебното заседание, че не могат да дойдат, тъй като единият е болен, а другият е в командировка. Валери Кръстев оспорва ипотека за над 26 млн. евро (кредит от ОББ към фирми, свързани с Васил Божков, срещу обезпечение "Национален хиподрум") на имот от 540 хил. кв.м със сгради с площ 6000 - 7000 кв.м, между които и жилищен блок. Ветеринарят твърди, че е собственик на имотите, като ги е придобил по давност, тъй като ги е стопанисвал повече от 10 години. Като ветеринарен лекар той постъпва в конната база през 1995 г. Ако Кръстев спечели делото, въпреки необслужването на отпуснатия кредит ипотеката ще бъде обявена за нищожна, банката ще остане с невърнат кредит и без обезпечение по него, а длъжникът няма да загуби заложеното имущество и няма да върне кредита. Целта на едновременния разпит на по двама свидетели на всички страни – ветеринаря (ищец), хиподрума (ответник) и ОББ (трето лице по делото), е да се изясни кой владее имота. Според банката това не е ветеринарният лекар, тъй като той е в трудовоправни отношения с "Национален хиподрум" и е наемател. Собственикът на един имот се грижи за него като собственост, което се изразява в плащане на данъци за него, обработва го, прави подобрения и др. На заседанието в понеделник от банката поискаха заличаване на свидетелите на Валери Кръстев. Сред мотивите им са, че те не се явяват, не са обявени имената им и по никакъв начин не може да се установи кои са и какво им се случва. Съдията по делото Богдана Желявска не уважи искането на банката, като по думите й даде последна възможност на ветеринарния лекар да доведе свидетелите си на следващото заседание по делото, което насрочи за 9 юни 2014 г. Тя посочи още, че при отсъствие на някой от свидетелите, независимо на коя от страните, всички ще бъдат заличени. ОББ поиска и ново вещо лице по делото. Отмяна на действащото поиска и ответникът - "Национален хиподрум". Вещото лице е трябвало да установи местонахождението, площта, границите и статута на имота и построените в него сгради, които ветеринарният лекар твърди да е владял. Именно Валери Кръстев поиска експертизата. Адвокатите на банката мотивират позицията си с това, че вещото лице е изготвило становището си за границите на имота на база карта от поземлена комисия, а не на база действащ кадастрален план. Освен това то нямало необходимата квалификация - не е геодезист по образование и професия, а строителен инженер и специалист по земеделски земи. По този въпрос беше решено страните да подадат писмени молби и след това ще се вземе решение. Така в крайна сметка делото беше отложено за 9 юни. Досега то е отлагано няколко пъти - на 29 октомври 2012 г., на 3 декември 2012 г., на 18 февруари 2013 г. Ход му беше даден през октомври 2013 г.
Източник: Капитал (02.04.2014)

Парите по JEREMIE: Заемите са на привършване, но идват нови фондове Над 70% от кредитите, отпускани по двете дългови схеми на евроинициативата JEREMIE, вече са усвоени, като са подкрепени над 6000 малки и средни компании в страната с около 500 млн. евро. Скоро се очаква да заработят и два от фондовете за дялов капитал по инициативата - за мецанин финаниране и за коинвестиции. Това стана ясно по време на конференцията за възможностите за малките и средните предприятия, организирана от Представителството на Европейската комисия в София. "Към днешна дата подкрепените фирми с кредити по JEREMIE са над 6000", поясни Ели Милушева, директор на управляващия орган "Европейски фондове за конкурентоспособсност" към Министерството на икономиката и енергетиката. По думите й първата дългова схема, която осигурява гаранции на банките да отпускат заеми с облекчени условия, е усвоена на 95% към края на февруари, а втората схема - известна като продукт за споделяне на риска, по който се отпускат нисколихвени заеми, е разпределена на 50%. Раздадените заеми по първия продукт в края на февруари са били около 4600, а по втората около 1500, каза тях. "Двата продукта по дизайн са с общ проектен порфейл от 700 млн. евро, който трябва да бъде достигнат до края на следващата година. Към днешна дата изпълнението е над 500 млн. евро и очакваме 100% изпълнение на дълговия портфейл по JEREMIE още до края на тази година", допълни Христо Стоянов от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). По думите му инструментът за портфейлни гаранции и този за споделяне на риска са трасирали "пилотно пътеката, по която структурните фондове могат да се канализират към малкия и средния бизнес през традиционната банкова система по начин, който осигурява прозрачно усвояване на публичен ресурс". "Вече няма компании в България, които да не знаят какво е JEREMIE", каза по време конференцията Николай Коцев от ОББ. Банката е сред финансовите институции, които предлагат заеми по гаранционната схема на програмата. И според Марин Йотов от Уникредит Булбанк, ако в началото характерът на инструментите не е бил особено познат, с времето продуктите са набрали популярност и вече няма клиенти на банките, които да не запознати с продуктите на JEREMIE, посочи той. Все пак банковите експерти подчертаха, че макар гаранционната схема да носи капиталово облекчение за самите банки, продуктът с ниска лихва е по-търсен от малкия бизнес поради простата причина, че търсенето му се ръководи от цената Близо 100 стартиращи компани от България и региона вече са били финансирани и от фондовете за стартиращи компании по JEREMIE - Eleven и Launchub, подчерта още Милушева. "Двата фонда се справят много добре до момента", каза тя. Създадени са над 200 нови работни места, като вече инвестираният капитал от двата фонда е общо около 5 млн. евро, а допълнително привлеченият е близо 3 млн. евро. Общо капиталът на двата фонда е 21 млн. евро - 9 млн. евро за Launchub и 12 млн. евро. Както коментира и Стефан Цалов от ЕИФ, само за година и половина работа двата фонда са успели да покажат потенциала на предприемаческата екосистема в България и да започнат да я развиват. Досега те са разгледали над 5000 проекта. По думите на Милушева през април или май се очаква да заработи отдавна подготвяният мецанин фонд. Капиталът му ще е 60 млн. евро, като половината ще се осигурят от JEREMIE, а останалият ресурс идва от Европейската инвестиционна банка, Черноморската банка за търговия и развитие и други инвеститори. Фондът ще се управлява от австрийската инвестиционна компания Mezzanine Management в партньорство с българската Rosslyn Capital. Вече са избрани и двата фонд мениджъра, които ще управляват двата коинвестиционни фонда по JEREMIE. Общият им капитал ще е минимум 20 млн. евро. При този продукт мениджърите ще могат да инвестират в дадена компания само ако се намери и друг инвеститор, който да влезе в проекта с 50% от търсения ресурс, или както поясни Цалов, задачата мениджърите на фонда да наберат допълнителен частен капитал се сваля от традиционното ниво фонд на ниво отделна сделка. По първия фонд ЕИФ ще работи с екипа на Empower United (сред пионерите във финансирането на стартиращи проекти), където парньор е успешният предприемач Елвин Гури. Той е един от основателите на компанията за бързи кредити Jet Credit, която след това бе придобита от BNP Paribas Personal Finance. Коинвестиционните фондове имат нелеката задача в рамките на година и половина да инвестират сериозен ресурс, и то при изискване 50% от общата инвестиция в една компания да идва и от друг инвеститор. Целта им заедно с тази на останалите фондове за дялово финансиране, създадени по JEREMIE, е да запълнят сериозната дупка на пазара на капитал в България. "Тълкувам създаването на цялата верига от фондове като имаща три ползи - едната е да подпомага малките и средните предприятия; втората е да действа като катализатор на частни инвеститори да дойдат и да инвестират в България; третата е създаването на една индустрия за рисково и дялово финансиране, т.е. с един куршум три заека. Дяловото финансиране е най-малко развитита, дори въобще неразвитата част на финансовата индустрия в страната въпреки огромната нужда на бизнеса от дялово финансиране", коментира Гури, партньор в Empower. По думите му през последните 20 години на прехода българските компании са страдали много от липсата на дялово финансиране. "Като човек, преминал през това, знам колко ми е коствало. Убеден съм, че индустрията има изключително голям потенциал както за дялово финансиране, така и за квазикапитал като конвертируеми заеми и преференциални акции. Като един фонд, който първоначлано ще започне с капитал от около 15 млн. евро, ние имаме вече списък от проекти, търсещи финансиране, за 100 млн. евро", каза още Гури. По думите му новият фонд ще може да инвестира 3 млн. евро и повече в един проект, което означава, че се цели в компании с нужда от финансиране за поне 6 млн. евро. Според Гури като цяло макар България да не е определяна като идеалната инвестиционна дестинация и да носи етикета "малка страна, малък пазар", всъщност има много добри предприемачи, която индустрията за дялово финансира просто не може да захрани досега с достатъчно капитал. По тази причина е важно и през следващия програмен период капиталовите инструменти отново да бъдат застъпени така, че да се продължи започнатото. "Ако до края на 2015 г., докогато ние можем да инвестираме, няма нови инструменти, които да продължат това, което правим, всичко изградено дотук ще остане във вакуум. А системата не търпи вакуум и тъй като вече има достатъчно алтернативи в Западна Европа и САЩ, просто всички тези предприемачи, които сега са в България, ще отидат другаде", подчерта Ивайло Симов, партньор във фонда за стартиращи компании Eleven. "Наистина в момента сме в уникална позиция в региона. Всички искат да копират това, което ние направихме", посочи и Тодор Брешков, партньор в другия фонд за стартиращи компании Launchub. На практика нито една от съседните страни няма подобна "система" за подкрепа на предприемачеството и в момента готви проекти, които да копират българския модел. По тази причина според Брешков новите инструменти, които България мисли да разработва с евроресурс оттук нататък, трябва да защитят и задълбочат този аванс, който страната си е създала пред останалите държави в региона. Засега въз основа на настоящия опит държавата смята да включи финансови инструменти и през новия прогамен период при усвояването на парите по ОП "Конкурентоспособност. По думите на Милушева ще има както още гаранционни и нисколихвени продукти, така и още фондове за рисков капитал и стартиращи компании. Тя обаче подчерта, че най-вероятно ресурсът за тях ще е по-малък. Сегашния програмен период тези пари бяха една трета от цялата програма, или 349 млн. евро от 1.16 млрд. евро. Милушева обаче не посочи колко точно ще е ресурсът, тъй като още няма решение на този въпрос.
Източник: Капитал (03.04.2014)

Людмил Стойков купува хотел "Родина" След три неуспешни опита за продажба столичният хотел "Родина" скоро ще има нов собственик. По непотвърдена информация купувач е Людмил Стойков, който притежава също ваканционното селище "Дюни" и други имоти в страната (виж карето). Той е подал оферта в четвъртата поред процедура за публична продажба на хотела, организирана от частния съдебен изпълител Георги Дичев заради непогасени задължения към ОББ. Самият Дичев потвърди, че до изтичането на крайния срок в понеделник вечерта за хотела са внесени две наддавателни предложения. Отказа обаче информация за имената на кандидатите и предложената цена. Според източници на "Капитал" Людмил Стойков е избран за купувач на хотел "Родина" с оферта от 25 млн. лв. Тя е подадена през дружеството "Дюни" и е малко над обявената начална цена от 22.72 млн. лв. с ДДС, каза втори източник на вестника. Другото предложение е било на банката-кредитор, за да спре по-нататъшен спад на цената в нов търг, ако не се явят кандидати. При появата на такъв обаче тя се е оттеглила и до устно наддаване не се е стигнало. Продажбата на "Родина" е поредната сделка на хотелския пазар с български купувач. През последните две години по сходен начин се смени собствеността на петзвездните Radisson Blu и Hilton, които бях с чужди собственици. Купувач и в двете сделки, в съдружие или самостоятелно, бе Спас Русев. Друга очаквана, но проточила се продажба, е тази на "Кемпински хотел Зографски", където интересът също е от български купувачи. Със сделката за хотел "Родина" дългът към ОББ вероятно ще бъде изцяло погасен, но не е ясно дали парите ще стигнат и за задълженията на собственика към държавата. Тя също е кредитор заради неплатени данъци и осигуровки. Собственик на четиризвездния хотел е дружеството "Родина турист", свързано с осъдения на доживотен затвор в Гърция за трафик на наркотици Васко Нинов. Изпълнителното дело срещу "Родина турист" започна заради кредити на три дружества, обезпечени с хотел "Родина". Сред тях са собствениците на дружеството - "Родина турист 97" и "Ел-ми". Третият длъжник е "Здравец 2007", с предишно име "Иво стар". Последното дружество е получило кредит от 3.3 млн. евро от ОББ през 2007 г., с който е купило хотел "Здравец" в Златни пясъци. Опитите за продажба на столичния хотел започнаха в средата на миналата година заради необслужвани кредити към ОББ. Първата процедура беше при начална цена от 44.4 млн. лв., но кандидати нямаше. Последваха още два неуспешни търга, като при всеки от тях цената намаляваше. Продажбите бяха съпътствани от съдебни спорове, при които длъжниците направиха опит да попречат на банката да събере дълга си и именно заради тях нямаше официална информация какви точно са задълженията на хотела. Според различни източници обаче общата стойност на ипотеките върху имота (хотелът и земята под него) се изчисляваха на около 10.5 млн. евро. Още при предните процедури за публична продажба прогнозите бяха, че ще се появи купувач, когато исканата цена доближи стойността на задълженията. Пак според източници обаче заради проточилите се съдебни спорове, натрупаните лихви и неустойки в момента те вече са над 12 млн. евро. Това означава, че обявената начална цена при последната продажба на хотел "Родина" вече дори е била под задълженията на собственика. Извън дълговете към банката кредитор старият собственик дължи и над 3 млн. лв. за заплати плюс още около 2 млн. лв. за данъци и осигуровки. Данните са към края на 2012 г., тъй като нов финансов отчет на "Родина турист" още няма. До приключването на броя Людмил Стойков не бе открит за коментар по сделката за "Родина". Хотелът е един от най-големите в София – с над 500 стаи и приблизително 50 000 кв.м разгъната площ. В това число влизат подземен паркинг на три нива, спортен център с плувен басейн, конгресен център, рецепция, ресторантска част плюс лоби и 18-етажно хотелско тяло. Към комплекса има прилежащ терен от 6000 кв.м, който на практика обхваща цялото каре между три улици и бул. "Тотлебен". Подробност по сделката е, че обект на продажба е само недвижимият имот - хотелът и земята под него. Ако иска да придобие и оборудването, без което хотелът на практика не може да оперира, новият собственик трябва да плати допълнително. Източници от пазара оценяват стойността на това оборудване на около 2 млн. лв., но част от него е силно амортизирана и не е изключено да се инвестира по-скоро в нови съоръжения. Пазарът следи с интерес развитието около "Родина" и новината за близката смяна на собствеността веднага роди коментари за потенциала на хотела. Формално той е категория четири звезди, но реално като големина на стаите и удобства попада по-скоро в тризвездния клас. Не е ясно към коя от двете категории ще се прицели новият собственик, но и в двата случая имотът има нужда от солидна инвестиция, за да работи като хотел и да е конкурентен на пазара. "Каквото и да реши купувачът на "Родина", вариантът пред него е един - да затвори за няколко месеца и да инвестира в основен ремонт. Лично аз виждам потенциал в ребрандирането на хотела като част от световна верига и развитие на потенциала му за конферентен туризъм", коментира управителят на консултантската компания "Сортис груп" Мартин Паев. Той е сред хората, които не са убедени, че си струва да се инвестира в запазване на 4-звездната категория от гледна точка на по-скъпия ремонт и по-високите оперативни разходи, съотнесени към потенциала за заетост и среден приход от стая. В чисто имиджов план "Родина" също има да наваксва. През последните години хотелът не стои добре на пазара, а приходите му постепенно намаляват. През 2012 г. те са били 3.73 млн. лв., което за актив с подобни размери е пренебрежимо малко.
Източник: Капитал (08.04.2014)

„Родина” – най-високият хотел в България, ще има нов собственик до дни. Четвъртият поред търг за 104-метровият обект е на път да приключи успешно, след като се намери купувач, който да плати исканите 22,7 млн. лева. „Подадени са две оферти и има определен победител”, съобщи съдебният изпълнител Георги Дичев, чиято кантора организира продажбата. Според запознати победител в търга е фирма „Дюни” на бизнесмена Людмил Стойков. Той е собственик на едноименния курорт на морето, контролира заводите „Бесттехника” ТМ-Радомир и „Чугунолеене” – Ихтиман, както и други бизнеси. Втората оферта е била на ОББ. Хотелът до Руски паметник беше пуснат на търг точно заради необслужван кредит към банката. Сега тече седемдневният срок, в който купувачът трябва да внесе парите. Минималната цена на търга беше 22,7 млн. лева. Разгънатата застроена площ на хотела е 46 805 кв/м, а прилежащият терен е 6 декара.
Източник: Преса (09.04.2014)

Купиха двореца на Бурови в Русе за 200 бона Софийска фирма е купила двореца на фамилията Бурови в Русе за 200 хиляди лева, научи „Монитор” от свои източници. Информацията за сделката потвърдиха и от централния офис на Обединена българска банка (ОББ), към която предишният собственик на сградата – дружеството „Актиния 2”, имаше необслужен кредит в размер на 520 000 лв. Новият собственик на достолепната постройка, която е била обитавана от известната българска фамилия, е „Имбилити” ООД с управител Снежана Сариева. Софийската фирма, която развива консултантска дейност, единствена е подала оферта за насрочената на 28 януари т.г. публична продан. Преди това синдикът е правил три други неуспешни опита да продаде имота на ул. „Атанас Буров” 16 с площ 1644 кв. м. Обявената цена при четвъртата продан е 200 000 лв. и „Имбилити” придобива двуетажния дом и двора, като на 6 февруари 2014 г. се снабдява и с нотариален акт. Първата продан, насрочена от синдика след одобрението на съда, е била на 26 юли м.г. за цена 389 500 лв., втората – на 18 ноември м.г. за 311 600 лв., и третата – на 27 декември м.г. за 249 300 лв. До сделка не се е стигнало поради липса на подадени оферти. По предварителна информация намеренията на новия собственик на двореца на Бурови е сградата да функционира като място, в което децата да провеждат извънкласни занимания – дейност, от която не се печели много, но затова пък е благородна. Преди дни е наета русенска строителна фирма, която да почисти двора от струпаните отпадъци. Изхвърлихме тонове боклуци, а от спомагателните постройки събрахме килограми използвани спринцовки казаха работници, които почистваха. Отвътре обаче сградата все още прилича на бунище, видя репортер на „Монитор”. Великолепната сграда на Бурови е строена през 1908 г. от архитект Янович. Тя е одържавена през 1949 г. и близо 40 години в нея се е помещавал Общинският пионерски дом „Иван Димитров”. През 1989 г. имотът е реституиран и е върнат на наследниците на известната фамилия, които през 2007 г. го продават на „Актиния 2”, представлявано от строителния предприемач Виктор Трифонов. Той им плаща, като тегли 520 000 лв. от ОББ и ипотекира постройката. Тъй като „Актиния 2” не може да се издължи до 6 април 2010 г., когато е крайният срок за връщане на кредита, частен съдебен изпълнител обявява за публична продан имота с първоначална цена 896 000 лв. Поради липса на купувачи цената беше намалявана два пъти, като достигна 370 000 лв. Публичната продан от частния съдебен изпълнител беше спряна, тъй като дружеството изпадна в несъстоятелност и със съдбата на сградата се зае синдик по приетата процедура. Клошари и наркомани съсипваха сградата В продължение на години клошари и наркомани съсипваха достолепния дом на Бурови. Откакто стана необитаем, архитектурният паметник на културата е подпалван поне десетина пъти. През зимата той се беше превърнал в свърталище на алкохолици, които палеха огън в кофи, за да се сгреят. От пожарите обаче дограмата и подът са унищожени и за възстановяването на първоначалния блясък на сградата със сигурност са необходими много средства.
Източник: Монитор (10.04.2014)

На КОЙ е млякото Млекопреработването трудно може да се нарече секси бизнес. Бързооборотен, раздробен, с високи рекламни разходи и с ниски маржове. Има обаче и едни голям плюс - ако вече имаш наложени марки, бизнесът е сравнително сигурен, дори и по време на криза. Точно в тази атрактивна част на бранша започва да се формира нова група чрез придобиването на две млечни компании с разпознаваеми марки, фалирали не толкова заради липса на бизнес, колкото заради лоши инвестиционни и финансови решения. Главното официално лице в нея е безизвестна дама от Пазарджик - Силвия Ботева, подкрепена със заеми от държавната Българска банка за развитие. Чрез своя компания тя вече е собственик на активите на две немалки млекопреработвални предприятия - "Лакрима" в Пазарджик и "Дядо Либен" в Копривщица. Неофициално обаче източници от бранша коментират, че тази група се гради с благословията на друго много по-известно в публичното пространство лице - депутатът от ДПС Делян Пеевски, чието назначаване начело на ДАНС доведе до няколкомесечни многохилядни протести срещу правителството. Млечната история, която ще ви разкажем, започва, случайно или не, от Пазарджик - избирателният район на Пеевски. Миналата година синдикът на обявеното в несъстоятелност заради задължения към Обединена българска банка млекопреработвателно предприятие "Лакрима" продава всичките му ценни активи на неизвестно за бранша лице, Силвия Ботева, и учреденото от нея през 2012 г. дружество "Лодис инвест". За целта на сделката то заплаща 3.5 млн. лв. Публично наличните данни не дават информация как "Лодис" намира финансиране през април 2013 г. Финансовият отчет на компанията за 2012 г. показва липсата на каквито и да било приходи, 27 хил. лв. разходи за лихви и още 1000 лв. разходи за външни услуги. Активите му по отчета пък са 445 хил. лв. и са главно земя и сгради, а капиталът е едва 1000 лв. Заради дълговете си към ОББ "Лакрима" бе обявена в неплатежоспособност през 2011 г., а от лятото на 2012 г. е в процедура по несъстоятелност. След продажбата на активите на предприятието миналата пролет обаче на "Лодис" вече е видно, че то отново е започнало работа, защото хора ходят на работа. За повече информация по отношение на дейността обаче "Капитал" не успя да се свърже с ръководството. Справка в Българската агенция по храните показва, че "Лакрима" е регистрирана като преработвателно предприятие на мляко от 1-ва категория, което му позволява да продава и в България, и зад граница. В края на януари 2014 г. "Лодис инвест" е вписана и в регистъра на одобрените изкупвачи на краве мляко към земеделското министерство. Тази пролет към активите на"Лакрима" вече се присъединява и мандрата от Копривщица на "Дядо Либен", известна с продуктите си с марка Frezco както и като доставчик на "Фикосота синтез" за нейната марка Terter. Историята й започва през 1997 г., а през 2004 г. е придобита от Димитър Григоров и Михаил Тачев. Няколко години по-късно вече са наложили марката за млечни продукти Frezco, а управител става синът на единия съдружник - Наско Тачев. Заради големи задължения, основно към банки, и грешни стъпки в управлението обаче дружеството постепенно изпада в хронични затруднения, спира да плаща на доставчици, те спират да осигуряват мляко и преди година продуктите изчезват от пазара. Следват няколко месеца преговори с кредитора Пощенска банка и промяна в собствеността – доскорошният съдружник с 51% Димитър Григоров излиза и Михаил Тачев остава едноличен собственик. Опитите за разговори с банката очевидно приключват неуспешно и през октомври 2013 г. активите – производствени мощности, сгради и терена под тях, бяха обявени за продажба с начална цена 5.08 млн. лв. Кандидати нямаше и банката ги пусна на втори търг със същата начална цена, като включи и търговската марка Frezco. Заради разлика в начисляването на ДДС (първия път само върху движими вещи и част от терена, а при втория - върху вещи, терен и търговска марка), реално минималната цена беше по-висока, отколкото на първия търг – с данъка първата беше 5.334 лв., а втората – 5.389 лв. И при двата търга за активите на "Дядо Либен" коментарите на големи млекопреработвателни компании бяха, че исканата стойност е доста висока, въпреки че оборудването в мандрата е сравнително ново. Високата цена обаче не е била пречка за инвеститора "Лодис инвест". Сделката за имотите на "Дядо Либен" е вписана на 2 април. Справка в Имотния регистър показва, че цената за сградите и терена е 3.6 млн. лв. Това е под обявената минимална цена, тъй като стойността на търговската марка беше обявена на 375 хил. лв. Т.е. "Лодис инвест" най-вероятно е платил общо 4.09 млн. лв., или с близо 1 млн. лв. по-малко от това, което Пощенска банка искаше. Дружеството купува активите този април и финансира покупката със заеми от Българската банка за развитие (ББР), обезпечени с два залога върху търговското предприятие. Първият заем по договор от 4 март 2014 г. е за 478 хил. лв. и е обезпечен с движими и недвижими активи, както и търговската марка на "Лакрима". Вторият заем е по договор от 28 март 2014 г. и е за 2.34 млн. евро, отново с обезпечение имоти и вещи на предприятието в Пазарджик. По-големият заем е отпуснат с условие обезпечение по част от него да бъдат и активи, които "Лодис" да придобие до 30 дни. Най-вероятно става въпрос за тези в Копривщица. ББР отказа да коментира на кои дружества отпуска кредити и в какъв размер с аргумента, че тези отношения са предмет на банкова тайна. По информация на хора от града в предприятието в Копривщица дори вече са започнали ремонти и се подготвя пускането на производството. Засега от мандрата в Копривщица не са подавали документи до Софийската областна дирекция на Българската агенция по храните за разрешително да продават продукти, обясниха от ведомството. Дотук няма нищо необичайно. Един млад предприемач от Пазарджик - Силвия Ботева, си купува активите на две млекопреработвателни предприятия, като за част от парите взима заем от държавната банка ББР, чиято основна цел е именно да насърчава малкия и средния бизнес. Управител на млекопреработвателна компания от региона, запитан дали е правилно предположението, че Ботева е само подставено лице в "Лодис", отговори: "Правилно смятате. Знае се, че тя не е истинският собственик." Според няколко източника на "Капитал" от млечния сектор всъщност новият действителен собственик на мандрата в Копривщица е Делян Пеевски. За това обаче няма преки доказателства и всички следи са по-скоро косвени, а самият той не беше открит за коментар. Най-безспорната връзка е, че Силвия Ботева се е явила на отваряне на офертите за обществена поръчка в села от района на Монтана, като представител на новия любим строител на властта "Водстрой 98", който се свързва с Пеевски и се финансира от КТБ. Това става ясно от протокол от отварянето на офертите по поръчка за реконструкция на водопроводната мрежа в едно от селата в района. Дружеството е едно от новите звезди в строителния сектор. То е наследник на сливенската строителна компания "Водно строителство - Сливен". Сред основателите й е Румен Йончев, понастоящем председател на Земеделския народен съюз, депутат, избран от "Коалиция за България", но напуснал парламентарната група и подписал коалиционно споразумение с "България без цензура" на Николай Бареков. От декември 2008 г. мажоритарен акционер във "Водстрой 98" е наскоро основаното "ПМ контрол", собственост на Иван Мирински, който преди това има проектантски бизнес, а най-големият обект в биографията му е реконструкцията на Съдебната палата. Придобиването на "Водстрой 98" обаче е финансирано с кредит от КТБ, като банката е сред основните кредитори на компанията и впоследствие. "Капитал" направи два опита да говори с Ботева за инвестициите й в млечния бизнес. Първия път тя заяви, че няма време да говори, а вторият отказа коментар и затвори телефона веднага след въпроса за връзката й с "Водстрой 98". Източници от Пазарджик, които познават семейството на Силвия Ботева, коментираха, че младата бизнесдама е дъщеря на шофьора на кмета на града Тодор Попов, подкрепен от ГЕРБ. Освен това той е и председател на Националното сдружение на общините. През 2010 г., когато Попов вече е кмет на Пазарджик, "Водстрой 98" в консорциум с "Интегрирани пътни системи", също от орбитата на КТБ, печели обществена поръчка за ремонта на централната част на града за 7.4 млн. лв. В края на 2011 г. лично тогавашният премиер Бойко Борисов прерязва лентата на обновения център на града. Друга от брънките, насочващи в посока Пеевски, са действията на служители от "Табак маркет" (дъщерно на "Булгартабак холдинг", което развива веригата Lafka и се свързва с Пеевски и основния акционер на Корпоративна търговска банка Цветан Василев). По информация на "Капитал" тези служители са търсили активно контакти в търговските вериги, в които да започнат да продават продуктите с марка на Frezco. В същото време те са коментирали, че не искат под никаква форма тези продукти да бъдат свързвани с Пеевски и другите му бизнеси. Това си има и логично обяснение - противоречивите фигури на Пеевски и Василев и конкретно монополизирането на пазара от Lafka доведоха до мащабни призиви за бойкот на техните компании, продукти и услуги. Facebook групата "АЗ НЕ купувам от Lafka" вече вкючва над 50 хиляди участници и рискът негативното отношение да се насочи и към новопридобити активи не е за пренебрегване. А това определено би попречило да се издоят добри печалби от този бизнес.
Източник: Капитал (22.04.2014)

На 16 април от 14 часа се проведе заключителното събрание на кредиторите на бившата рафинерия „Нова Плама" АД. Това се случи в Зала № 8 на Окръжен съд - Плевен, а на събранието, освен съдия Силвия Кръстева, която разглежда делото, присъстваше представител на НАП - София, в лицето на Александър Колевски, адвокат Красимир Янев, представляващ „ОББ" АД и синдиците Валентин Георгиев и Цветан Банков. Припомняме, че производството по несъстоятелност на „Нова Плама" АД започна още през 1998 г. По-късно е приет оздравителен план за фирмата, но през 2006 г. част от кредиторите подават молба производството да бъде възобновено, тъй като приетият оздравителен план не се изпълнява. При подновяване на производството, след приемане на оздравителен план, законът не дава възможност за втори оздравителен план, така че единствената възможност е осребряване на имуществото на бившата рафинерия и обявяването й в несъстоятелност. На заключителното събрание на кредиторите беше обсъден и приет отчетът на синдиците, който се отнасяше до разпределението на сумите от осребряване на имуществото на фирмата и обстоятелството, че масата по несъстоятелността е изчерпана. Съдия Кръстева заяви, че сумата, изплатена на кредиторите на бившата рафинерия „Нова Плама" АД е около 45 млн. лева., а в момента по сметката на рафинерията са останали само 32 лв. и 25 ст.. Тази сума ще бъде разпределена, като 12 лв. ще отидат за такси, докато влезе в сила решението за приключване на производството и 20 лв. ще бъдат необходими за закриване на фирмената сметка. Средствата от осребряването на имуществото на „Нова Плама" АД са разпределени за банки, публични вземания, т.е. държавни и общински вземания, разноски в производството по несъстоятелност, както и за заплати на бившите работници в предприятието, като са изплатени само главниците. Според синдиците, тук няма място за възражения, защото каквито средства е имало, всичките са изплатени и разпределени, като разбира се няма как парите да бъдат възстановени на кредиторите на 100 %. Съдия Кръстева добави, че от тук нататък в процедурно отношение следва да бъде постановено решение, но след като се провежда заключително събрание на кредиторите, това означава, че цялата процедура е почти приключила. Решението на съда се обявява в Търговския регистър и подлежи на обжалване. Това е основание за приключване на производството по несъстоятелност и прекратяването му, което на практика ще означава и окончателно заличаването на „Нова Плама" АД като търговско дружество в Търговския регистър.
Източник: Посредник-Плевен (24.04.2014)

Износът на "Емка" се свил през първото тримесечие Производителят на кабели "Емка" е намалил продажбите и печалбата си през първото тримесечие в сравнение със същия период на миналата година, показва отчетът на дружеството. Причината е спад в продадената за износ продукция, докато приходите от вътрешния пазар леко са се повишили. Севлиевското дружество работи основно за чужбина и към края на март постъпленията от експорт носят над 80% от общите продажби, показва докладът за дейността. Наред с продажбите спад има и в разходите, като основната им част – тези за материали, са паднали с 9 на сто на годишна база. Разходите за лихви са се увеличили леко, макар че дългосрочните задължения на компанията бележат доста сериозно повишение до близо 3.5 млн. лв. В доклада за дейността от ръководството посочват, че двата им основни кредита са инвестиционни – към ОББ и към Ситибанк. Този към ОББ е с текуща експозиция 416 400 евро, а към Ситибанк е 1.79 млн. евро. Последният беше изтеглен през миналата година за покупка на нови машини за "Емка". Заемът от ОББ е от повече от две години и е за финансиране на проект за по-рационално използване на енергията в производството. "Емка" започна програма за цялостно обновяване на машините си още през 2007 г., като миналата година за това получи и подкрепа от европейски фондове. Покупката на активи с помощ от ЕС ще продължи и през тази година. За миналата "Емка" имаше леко намаление на продажбите до 76.1 млн. лв. при 77.7 млн. лв. за 2012 г. Повишени разходи обаче доведоха до спад на печалбата с 1 млн. лв. до 3.5 млн. лв. При публикуването на отчета от компанията обясниха, че спадът на оборота е заради бонуси, които правят на клиентите си за по-голямо количество продукция. За тази година прогнозите бяха сегашното ниво на производство да се запази с възможност и за леко увеличение.
Източник: Капитал (28.04.2014)

Шест са банките, с които са избрали да работят 2/3 от органите на съдебната власт. Това става ясно от справка, предоставена на "Сега" от Висшия съдебен съвет. Най-много съдилища и прокуратури са клиенти на УниКредит Булбанк - общо 83, а 58 са избрали ОББ. Следват ДСК, ЦКБ, СЖ Експресбанк и Сибанк, които обслужват между 37 и 20 структури на съдебната власт. Общо 15 са банките, с които работи съдебната система, в това число и БНБ. Темата за банковите договори на съдебната власт се отвори като покрай избора на Ванухи Аракелян за председател на Апелативния съд във Варна в началото на годината. Тогава се разбра, че като шеф на Окръжния съд тя е избрала Корпоративна търговска банка (КТБ) да го обслужва, след това е преместила ипотечния си кредит от 140 000 лв. в нея, а после е изтеглила и потребителски заем от 50 000 евро с преференциална лихва. Затова "Сега" поиска от съдебния съвет по Закона за достъп до обществена информация справка за договорите с банките на всички звена на съдебната система, кога са сключени и дали клаузите предвиждат преференциални клиентски условия за магистратите в съответната банка, както и в какво са изразяват те. Бяха поискани и самите договори. От ВСС обаче предоставиха само списък на обслужващите банки с обяснението, че информацията за договорите е в звената на системата. Освен Окръжния съд във Варна КТБ обслужва и Окръжния съд в Габрово, Окръжния, Районния и Административния в Стара Загора, Районния в Раднево, както и Националната следствена служба. Покрай казуса "Аракелян" от Съюза на съдиите в България призоваха ВСС "да изработи критерии, за да се намери баланс между утвърдилата се практика за предлагане от банките на преференциални условия на магистратите и високите изисквания, поставени пред нас за независимост и безпристрастност, като се отговори коя е разумната граница, при която не възниква конфликт на интереси". Калин Калпакчиев, който е член на съвета, пък още през декември м.г. постави пред колегите си същия въпрос. Калпакчиев поиска да се изработи етичен стандарт за поведение, когато магистратите имат договор с дадена фирма. Пред ВСС бе поставена и задачата да анализира колко са ефективни правилата, по които от 2005 г. се избират банките, и дали не създават риск от корупционен натиск върху председателите на съдилищата. И досега обаче съветът не е дискутирал тези теми. А самите правила, по които се избират обслужващите банки, не са огласени на сайта му.
Източник: Сега (28.04.2014)

Само няколко държавни дружества не са изпълнили правилата за концентрация на депозитите Осем държавни дружества от енергетиката, индустрията, технологиите и транспорта нарушават правилата за концентрация на депозитите, показва справка на ресорните министерства към края на март. Превишенията над поставения праг от 25% в една банка са малки и в някои от случаите имат оправдателна причина. Така четири месеца след като рестриктивните мерки влязоха в сила, те вече се изпълняват. От предоставената публична информация се вижда, че най-големите притежатели на паричен ресурс - дружествата от енергетиката, са изпълнили ангажимента си да разхвърлят депозитите в повече от една банка. Така, ако през март миналата година Българският енергиен холдинг (БЕХ) държеше 88.2% от парите си в КТБ, към същия период на тази година средствата му са разпределени измежду пет банки, явили се на конкурс за привличане на депозитите. Холдингът разполага със 167.5 млн. лв. свободни парични средства по данни от отчета му за първото тримесечие на тази година. Друго дружество със значителен финансов ресурс по сметки е "Булгартрансгаз", който в края на март отчита 175.32 млн. лв. То също вече спазва правилата, след като в края на декември нетната му експозиция към КТБ бе над 31%, а година по-рано тя възлизаше на 96% по данни на "Капитал". Въпреки че много дружества се оказаха в нарушение с влизане в сила на постановлението, досега няма данни някое от тях да е било санкционирано, каквото наказание е предвидено с цел въвеждане на дисциплина. Сред предприятията, които се отклоняват от разпоредбите за депозитите в края на март, са "Държавна консолидационна компания", "Националната компания индустриални зони", "Индустриален логистичен парк - Бургас" и "Ел Би Булгарикум". Последното от тях е обяснило, че причината за концентрацията е, че в последните дни на март по банковата му сметка в ЦКБ е постъпило плащане от чуждестранен контрагент. Производителят на млечни изделия има 8.2 млн. лв. по сметките си, показва отчетът му в края на тримесечието. При другите дружества нарушенията също са минимални и размерът на средствата, с които разполагат, не е застрашаващ стабилността на системата. От отчета на "Държавна консолидационна компания" прави впечатление, че преместването на средства се е отразило върху финансовите му приходи от лихви по депозитите. Това би могло да е тенденция и при останалите дружества, които още при приемането на постановлението през миналата година възроптаха, че това ще наложи разваляне на вече сключени договори за депозити и загуба на очакваната от доходност. От дружествата, подчинени на Министерство на транспорта, като нарушители в справката към края на март излизат "Холдинг БДЖ", който държи 25.12% от парите си в Юробанк България, "Летище София", което държи 26.36% от парите си в КТБ, "Безконтактни мултиплексорни вериги", което държи съответно 25.67% и 27.49% от парите си в ОББ и ПИБ, както и "Информационно обслужване", при което концентрацията е най-значителна - 93.1% от свободните парични средства се държат в ЦКБ. Прави впечатление, ме парите на държавните дружества продължават да са депозирани основно в банки с български собственици. През миналата година служебният кабинет въведе специални мерки чрез постановление към Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Те задължават предприятията, които разполагат с повече от 3 млн. лв., да разпределят средствата си в минимум четири банки, за да не се надвишава поставеният праг от 25% на нетната експозиция към дадена финансова институция. След няколко месеца на протакане и търсене на начини за заобикаляне на новите правила в държавния сектор бяха изработени правила за избор на банки, които да държат депозитите. От последната справка на икономическото министерство се вижда, че не всички са успели да проведат конкурсите. "Булгаргаз" се бави с избора на финансови институции и първите два проведени конкурса са били неуспешни. "Летище Стара Загора" е друго дружество с държавно участие, което не е пристъпило към избор на повече банки и опитва да запази статуквото. При него причината е, че то ползва услугите на Райфайзенбанк, за да икономиса от транзакционни разходи, които съпътстват регулярните преводи към Международната асоциация за въздушен транспорт (ИАТА), чиито сметки са в същата банка. При тези дружества обаче така или иначе няма концентрация и реално те спазват правилата.
Източник: Капитал (15.05.2014)

Хотел „Родина“ може да блесне като 5-звезден Емблематичният столичен хотел „Родина“ е с нов притежател. Компанията „Дюни“ АД спечели публичния търг за 4-звездния обект и на 7 май влезе във владение. Най-високият хотел в България (104 м) бе пуснат за продажба от частен съдебен изпълнител заради необслужван кредит на стария собственик към ОББ. Досега имотът беше в активите на фирма „Родина турист“, която се свързваше с бившия банкер Васко Нинов. Миналото лято той бе осъден на доживотен затвор в Гърция за трафик на наркотици. За „Родина“ се намери купувач едва от четвъртия опит. На първия търг през миналото лято началната цена, на която се предлагаше хотелът, беше 44,4 млн. лв. Оттогава падна двойно - на 22,72 млн. лв. 104-метровият гигант е открит през 1981 г. Проектът е на архитектите Евлоги Цветков и Тодор Кожухаров. Какви са плановете на новия собственик за „Родина“ - разговаряме с г-жа Елза Радкова, изпълнителен директор на „Дюни“ АД. Г-жа Радкова, каква е стойността на сделката за хотел „Родина“? Разбрахме, че е имало две оферти - на „Дюни“ и на ОББ, като вашата е била по-висока. - Нашата оферта беше достатъчно по-висока от началната цена на търга - 25 млн. лв. Отделно купихме и движимото имущество, тъй като предмет на публичната продан бяха само имотът и прилежащият терен. След това се договорихме със собствениците да купим обзавеждането и оборудването на хотела. В какво състояние е движимото имущество? - По нашите оценки не е в добро състояние. „Родина“ загуби блясъка си в последните години - приходите непрекъснато намаляват, а печалбата е мираж. И все пак това е вторият по големина хотел в София, с капацитет от 525 стаи. Какво включват плановете ви за развитие или по-скоро за съживяване на обекта? - Най-важно е хотелът да бъде реновиран. Иначе няма как да очакваме подобряване на резултатите. Ще се консултираме с екип от архитекти и конструктори за общото състояние на сградата. Ако е възможно разширяванена стаите, може да се опитаме да постигнем по-висока категория - 5 звезди. Но трябва да изпълним и други условия. Ще проверим и как стоят нещата с фасадата. Има възможности за по-леко обновяване, но може да пристъпим към цялостна реновация. Имаме вече виждане за предстоящите ремонти. Задължително ще обновим общите части, конферентните зали, ресторантите и хотелските стаи. Доколкото знам, скорошен ремонт е правен само на три етажа със стаи, които на първо време ще запазим. За подготовка на проектите ще ни трябват поне 6 месеца. Намеренията ни са наесен или най-късно следващата пролет да започнем с реновирането. Съживяването на „Родина“ ще изисква време. Един хотел работи за името си поне 2-3 години - това показва опитът ни с „Дюни“. Последният хотел, който построихме там, беше „Марина бийч“. Хвърлихме огромни усилия в него. Въпреки че е на брега и има много лукс и комфорт в него, бяха нужни 2-3 години, докато се наложи, докато клиентите го харесат и разпространят това от дума на дума, което е най-добрата реклама. Откога имате интерес към придобиването на „Родина“? Бившите му собственици няколко години се опитваха да го продадат на свободния пазар за 25-30 млн. евро. - Запознати сме с първоначалните цени, но те бяха твърде високи за състоянието на хотела. За да се направи качествен продукт с добри услуги, трябват сериозни инвестиции, поне няколко милиона евро. При първоначалните цени възвръщаемостта щеше да отнеме много години и инвестицията беше нерентабилна. При цената, която платихте и сумата, която ще вложите за ремонти, каква възвръщаемост планирате? - В най-добрия вариант - 10 години. А при реалистичен сценарий? - Пак 10 години. Това е целта, която ще преследваме. При настоящите икономически условия не е реално да мислим за 7-годишна възвръщаемост, каквато търсят израелските бизнесмени например. Ще запазите ли името на хотела? - Ще преценим след реновацията. Има вероятност да го ребрандираме. Планирате ли да сключите договор за управление на „Родина“ с чуждестранна верига? Големите компании имат интерес към столицата - френската „Акор“ управлява „Новотел“, а „София принцес хотел“ вече се казва „Рамада“, след като се менажира от американската компания „Уиндъм“. - Първоначално сами ще управляваме нашата собственост. Работили сме с мениджърска верига, която от 2001 г. пое хотелите ни в „Дюни“. Схемата има плюсове, защото получаваш стриктна концепция, която трябва да следваш, и съответно мениджърски контрол от страна на веригата, с която е договорът. Времето ще покаже дали за управлението на „Родина“ ще има нужда от мениджърска верига. Казиното към „Родина“ беше ли обект на сделката? - Да, помещението е собственост на хотела и е отдадено под наем. За какъв период е договорът? - До 2018 г. Ще разчитате ли на казиното за постигане на по-добра заетост в „Родина“? - Стига да има добро ниво на обслужване. Не сме запознати с техния продукт. Други бизнесмени, които имаха предварителен интерес към „Родина“, разработваха вариант за преустройство на част от етажите в офис площи и луксозни мезонети. Вие имате ли подобни планове? - Не. Нашата идея е това да бъде чисто хотелски комплекс. Ще разчитате ли на банково финансиране при сделката за „Родина“? - В голяма част плащането е със собствени средства и малка част ще бъде със заем. Това ще ни даде спокойствие и няма да сме притеснени за бъдещите инвестиции. Към какъв тип клиенти ще се стремите - туристи или бизнесмени? - Всички са добре дошли. Доколкото знам, в момента цените са сравнително ниски, но те се определят от състоянието на базата. С реновирането на хотела ще се вдигне нивото на клиентелата. Ще се постараем да създадем условия за бизнес събития, тъй като има девет конферентни зали, най-голямата е за 350 души. Защо не е развита конферентната част досега? - Защото залите не са в блестящо състояние. Ще наблегнем на този сегмент, защото го има като даденост и няма смисъл да стои неизползваем. Допреди няколко години основни клиенти на „Родина“ бяха рейнджъри от американската мисия в Косово. Имате ли поглед върху посетителите на хотела напоследък? - В момента проучваме профила на клиентите. Принципно градският хотел е по-различен като структура и работа, отколкото морските ваканционни обекти, които притежаваме. Там работим по друга формула - „ол инклузив“. Докато пакетите в градските хотели обикновено са B&B - легло и закуска (от англ. „bed and breakfast“). За „Дюни“ това първият градски хотел ли е? - Да, но имаме виждане за работата. В портфолиото за развитие на „Дюни“ беше заложено придобиването на градски хотел. Имаме желание и за придобиване на планински зимен хотел с минимум 200 стаи. Искате да предоставите разнообразие на вашите клиенти? - В „Дюни“ имаме голям процент постоянно идващи гости - почти 50%, което говори добре за качеството. С придобиването на планински хотел нашата основна цел ще бъде задържането на персонала. Това е много трудно, ако имаш само летни хотели, които са отворени за определен период в годината. През юли и август в „Дюни“ работим с около 1000 души екип. През зимния период задържаме на трудов договор около 200 души - мениджърския екип, супервайзърите, дори част от редовия персонал, защото разчитаме на тях да обучават новите служители в началото на следващия сезон. Проблемът с персонала в последните години се задълбочава и особено сега - след отварянето на европейския пазар на труда - стана изключително трудно. Предлагането на легла по Черноморието е огромно и хората сменят често местоработата си. За съжаление, основната причина са 20 или 50 лв. по-висока заплата. Това е жалко, защото има места, където може да научиш много. Не трябва винаги заплатата да е водеща, но това е въпрос на лична преценка. Значи вашите служители ще работят на морето през лятото и в планината през зимата? - Да, по този начин ще може да сформираме постоянен екип и да повишим нивото на услугите. Специално в хотелиерството обслужването е много важно. Каквито и инвестиции да направиш, колкото и големи да са те, няма ли добър продукт и услуга, крайният резултат няма да е успешен. Отрази ли се на записванията за летния сезон напрежението между Украйна и Русия? - Отразява се, за съжаление. Това се видя при ранните записвания. Определено на тези пазари има спад, който при нас е около 10%. Отливът от Русия се дължи донякъде и на девалвацията на рублата. Ситуацията не е приятна, защото руският и украинският пазар са важни за нас. Руските клиенти обаче започват да се активизират и се надявам с по-късни записвания спадът да намалее до 5%. Общо туристите от Русия и Украйна са формирали една четвърт от всички нощувки в България през 2013 г. При вас така ли е? - Най-големият ни пазар е германският. След това са туристите от Русия и Румъния. Местният пазар всяка година се увеличава. Българските туристи осъзнаха, че у нас също има добри хотели и не е задължително да си в чужбина, за да получиш качествена услуга. Има ли страни, от които наблюдавате ръст на туристите? Ваши колеги са на мнение, че голям потенциал има полският пазар? - Да, в последните 2-3 години туристите от Полша се увеличават. Даже разработихме специални програми за деца, като ангажирахме полски аниматори. Няма ли български аниматори, владеещи полски език? - Трудно се намират. Самите клиенти и туроператори понякога настояват за аниматори от чужбина, за да гарантират по-добра комуникация с децата. Държим на тези програми, защото много често децата определят къде да почива семейството, а ние сме фамилно ориентиран клуб. Ако не са децата, ще е съпругата. Мъжът май няма дума за почивката? - Постарали сме се за всеки да има по нещо. Предлагаме възможност за спорт и забавления. Окончателното завършване на магистрала „Тракия“ предизвика ли по-голям интерес към Южното Черноморие и по-специално към „Дюни“ от София, Пловдив и другите големи градове, откъдето минава трасето? - Предполагам, че и това е оказало влияние за ръста на българския пазар, защото е много удобно да пристигаш за три часа до морето. Инвестициите в инфраструктура са изключително полезни за туризма. Пускането на новия терминал на летище Бургас ще бъде голям плюс, защото първите впечатления на туристите са при стъпването им на наша земя и при трансфера до хотела. Кой е най-големият проблем пред туристическия бранш по Черноморието? - Концесионните такси за плажовете сега са обвързани с инфлация, минимална работна заплата и други фактори. И всяка година се повишават. Таксите стават вече доста големи и трудни за изпълнение, особено на по-малките плажове. Отделно има заложени клаузи в договорите за задържане всяка година на 10% за т. нар. добро изпълнение. Тези пари обаче не се връщат и на десетата година на практика плащаме допълнително една цяла концесионна вноска. Вече има доста отказали се концесионери на плажове и това не е в интерес на държавата.
Източник: Преса (15.05.2014)

Банките вече включват новите изисквания за ипотеките в офертите си Акцентът е върху премахването на таксите, които ще отпаднат след 22 юли според законовите промени. Банките започнаха постепенно да включват новите изисквания за жилищните кредити, които ще са в сила след 22 юли, като условия към съществуващите си оферти. Това показват предложенията на пазара. Набляга се на премахването на таксите, свързани с теглене и ползване на жилищен кредит, като промяната се обявява като промоционални условия. Отпадането на всички такси, включително и тази за предсрочно погасяване, при това и за стари кредити, е една от съществените законови промени, гласувана от парламента през април. В закона остана само таксата за кандидатстване. В предложенията на банките засега обаче тя отпада и това се представя като промоционално условие. С включването на новите изисквания на по-ранен етап на практика се наблюдава пренастройване на пазарните участници към нововъведенията. Готови оферти, изцяло съобразени със законовите промени, все още няма. Очакванията са да се появят поне месец след влизането им в сила. Пренастройване Офертите показват, че се премахват най-вече таксите за кандидатстване, за предсрочно погасяване, но все още само ако е със собствени средства. Също така отпада или се намалява таксата за усвояване, както и тази за управление. Последната е доста съществен разход в годините на изплащане на заема, тъй като се начислява през целия живот на кредита и е процент от размера му на месечна или на годишна база. Друг голям разход за клиента е именно таксата за предсрочно погасяване. Освен в частта с таксите има и оферти, които са с намалени лихви. Очакванията в сектора по отношение на лихвите и промяната в закона на начина на ценообразуване, са по-скоро, че нивото им ще се повиши. Причината е, че банките ще търсят начини за компенсиране на пропуснатите доходи от законово забранените такси. Лихвата обаче не е крайната цена, която клиентите плащат. Такава е годишният процент на разходите (ГПР, който включва и такси и комисиони). Дори да се появят по-високи лихви, при липсата на такси, които са били съществена част от разходите по обслужване на кредита, общата цена на заема не би трябвало да се покачва. Така в крайна сметка ГПР не се очаква да бъде по-висок от сегашните нива. Важно е клиентите да започнат да се ориентират колко им струва кредитът по ГПР, а не по лихвата. Има и прогнози, че заради слабото търсене на кредити по-голяма е вероятността лихвените нива да не се повишат. Друга възможност освен калкулиране в лихвата за компенсиране на приходи от такси е по линия на някои застраховки. Например, ако до момента банката е предлагала безплатна за клиента застраховка "Живот" към ипотечен кредит и е покривала разходите за нея с приходите от такса управление, в бъдеще клиентът ще я плаща сам. Офертите И в месечния обзор на банковия пазар за април на финансовия портал "Моите пари" се посочва, че е започнало премахването на такси по жилищните кредити, като отбелязват, че през април четири банки са предприели такива корекции по офертите си. СИБанк е понижила таксата за усвояване на кредит от 1.25% на 0.75% при заеми за рефинансиране. Банката е намалила и лихвата за кредити в евро с 15 базисни пункта. Райфайзенбанк също е с оферта без такси за обработка на искане за кредит, за усвояване и управление и за предсрочно погасяване. Тези условия важат до края на юни. Офертата на Societe Generale Експресбанк е с 4.95% лихва за първата година и без такси за кандидатстване и управление. Алфа банк, клон София, също е премахнала таксата за разглеждане на документи, за усвояване и месечната такса за управление, както и таксата за предсрочно погасяване със собствени средства. ОББ също има оферта за ипотеки без такса за предсрочно погасяване със собствени средства и без такса за кандидатстване, както и по-ниска такса за усвояване (0.75%). През април банката е намалила лихвите с 20 базисни пункта. ПИБ има жилищен кредит с 0% за първата година и фиксирана за втората и третата.
Източник: Капитал (23.05.2014)

Вторият опит за смяна в ръководството на Българската фондова борса засега е успешен, стана ясно след приключването на общото събрание на акционерите. На него бяха избрани за нови членове на борда Димо Спасов, Иван Кутлов и Наталия Петрова. Те ще заменят Васил Големански, Георги Български и Асен Ягодин, назначени преди няколко години. Предложението за промени идва от Министерството на финансите, което държи малко над 50% от капитала на БФБ и има решаващ глас при гласуването. Предишният опит за смяна беше през февруари, но тогава един от малките акционери обжалва решенията на общото събрание и така те не влязоха в сила. Разликата е, че тогава вместо Петрова предложението на Министерството на финансите за член на борда беше Гергана Беремска, ръководител на дирекция "Международни финансови институции и сътрудничество" във ведомството. Димо Спасов сега е изпълнителен директор на ББР, а Кутлов е началник "Трежъри" в ОББ. Спънки по пътя На събранието през февруари имаше нарушения на процедурата по обявяване на точките в дневния ред и на документите с информация за кандидатите. По тази причина Комисията за финансов надзор първо забрани гласуването, а след поправка на МФ обяви, че няма пречка събранието да вземе законни решения по точките за смяна на ръководителите. За Беремска имаше пречка, че не може да е част от ръководството на БФБ, тъй като е служител във финансовото министерство. Пропуските станаха причина акционерът Виктор Папазов, който е бивш член на борсовото ръководство, да поиска от Софийския градски съд да се отменят решенията на събранието. Така на 18 февруари магистратите поискаха спиране на вписванията в Търговския регистър, макар че няколко дни по-рано КФН одобри гласуваните промени. За сегашното общо събрание не е известно да има пропуски и най-вероятно новото ръководство ще бъде вписано без проблем. Бъдещият изпълнителен директор Димо Спасов засега отказа да коментира официално какви са плановете му за развитие. Хора от екипа му, които помолиха да не бъдат цитирани, обясниха, че ще се работи за повишаване на стойността на борсата, за да може да се приватизира при по-висока цена, отколкото би получила в момента. "В този смисъл публичният интерес съвпада с този на инвеститорите и бизнеса – да има работещ капиталов пазар, за да може компаниите да го припознават като възможност за финансиране. Това ще доведе до повече прозрачност и ползи за фиска и като потенциален приход от приватизацията, и като повече прозрачност на дружествата", коментира представител на екипа на Спасов. Самият Спасов предстои да се запознае в детайли със ситуацията на БФБ и след вписването му в Търговския регистър публично ще бъдат обявени основните точки, по които ще работи, добави негов съветник. Една дълга държавна история Намерението за приватизация на БФБ и за активно развитие на капиталовия пазар се заявява периодично от правителството на НДСВ насам. По време на финансовия подем около 2007 г. за БФБ имаше и много кандидати, сред които скандинавското обединение OMX, Виенската фондова борса, Deutsche boerse във Франкфурт, имаше и идеи за общо балканско обединение. Накрая след спада на оборотите, настъпването на кризата и сливания на борси на високо ниво кандидат остана Варшавската фондова борса. За нея правителството на ГЕРБ имаше резерви, защото тя все още е държавна, т.е. собствеността щеше да премине от българската към полската държава, макар че Варшава се очерта като финансов център в Източна и Централна Европа. Там са листвани и три български компании - "Еврохолд България", "Софарма" и фондът за имоти "Интеркапитал пропърти дивелопмънт". Конкретните стъпки за приватизация бяха увеличаване на държавното участие в БФБ от 44% на 50.05%, за да има контролен дял от капитала. Това стана по времето на бившия финансов министър Симеон Дянков и решението отново беше атакувано от Виктор Папазов. Увеличението обаче се реализира. В края на февруари тази година Агенцията за приватизация избра консултант за анализа на БФБ и Централния депозитар, оценка и информационни меморандуми - консорциума "Камбуров - Юропиън програм адвайзъри - Мейн кепитъл". Депозитарът ще бъде продаден заедно с борсата.
Източник: Капитал (04.06.2014)

"Холдинг Пътища" официално фалира След като прекара дълго време във финансова агония, "Холдинг Пътища" бе обявен във фалит, а дейността му е прекратена. Наложен е общ запор върху имуществото на дружеството. Това става ясно от информация, разпространена на фондовата борса. Решението на Софийския градски съд за неплатежоспособността на дружеството е от 11 юни. То е било вписано в Търговския регистър вчера. Временният синдик на дружеството е Александър Георгиев, а първото събрание на кредиторите е свикано за 16 юли. Несъстоятелността е обявена със задна дата - от 30 септември 2013 г. Още в края на м.г. от компанията, свързвана с бизнесмена Васил Божков, обявиха, че са подали молба за обявяване в несъстоятелност. Според ръководството това ще защити "в най-голяма степен" интересите на акционери и кредитори на дружеството. Това е поредното дружество, влязло в подобна процедура след "Мостстрой" и негови дъщерни компании. Самият "Холдинг Пътища" има трудности с финансите, които са известни от години. Според доклада за дейността му към края на септември м. г. сметките му в ПИБ и Уникредит Булбанк са били запорирани по искане на ОББ до размера на 7.6 млн. лв., писа в. "Капитал". Освен към двете български банки "Холдинг Пътища" има дълг и към швейцарската UBS.
Източник: Сега (18.06.2014)

Банките, опериращи на територията на България, са спечелили 57,63 млн. лв. през май - спад с 43% на месечна база, но покачване от 5,5% на годишна, сочи статистиката на Българската народна банка. Общо за петте месеца на 2014 г. печалбата на трезорите вече е 364 млн. лв. - с 98,5 млн. лв., или 37%, повече спрямо първите пет месеца на предходната година. Няма промяна в топ пет на банките, що се отнася до размера на активите им. С най-голяма сума на активите продължава да е УниКредит Булбанк. Втора е Банка ДСК, а трета - Първа инвестиционна банка. На четвърта позиция остава Корпоративна търговска банка, а пета е Обединена българска банка. Към края на май банковата система остава изключително ликвидна. За периода коефициентът на ликвидност е 25,83%, а капиталът на банковата система е 11,1 млрд. лв., като нараства с 9 млн. лв.
Източник: Дума (02.07.2014)

След цяла серия неуспешни опити ловки апаши най-сетне успяха да разбият банкомат и да си тръгнат с плячка. Те атакуваха магазин от веригата „Джъмбо“ в столичния жк „Дружба 2“ и задигнаха малко над 30 000 лева от банкомат на ОББ. Наглият обир станал във вторник сутринта и продължил не повече от три-четири минути. Бандитите пристигнали към 5,30 ч. с автомобил. Счупили страничното стъкло отляво на входа, а после разбили машината с пари. Взели касетката, в която били подредени банкнотите, и изчезнали. Атаката веднага била забелязана в мониторинг центъра на ОББ, чрез който по интернет служители от банката наблюдават своите банкомати. Те се обадили на охранителната фирма „СОТ 161“, която пази „Джъмбо“. Към 6 ч. патрул пристигнал на мястото, но заварил счупено стъкло и разполовен на две банкомат. Част от машината била вътре в магазина, друга отвън, а касетката с парите липсвала. Частните гардове повикали полиция. Според ОББ изчезналата сума е около 30 000 лева, а според полицията - с две-три хиляди лева отгоре. От банката увериха, че кражбата няма да се отрази върху клиентите им. Междувременно към 2 ч. през нощта в полицията постъпил сигнал за запален микробус до Пета градска болница в кв. „Банишора“. Според участници в огледа в горящото возило била открита касетата от банкомата. Предполага се, че с буса е извършен обирът. Возилото вероятно е крадено. Разследващите усилено търсят крадците. За съжаление търговският обект бил без охранителни камери. От „Джъмбо“ отказаха коментар. Банкоматът вероятно е срязано с флекс. Засега няма данни крадците да са ползвали взрив, за да отворят машината, каквито случаи имаше в миналото. При един такъв инцидент през 2012 г. в жк „Надежда“ бандити взривиха банкомат, но от ударната вълна част от банкнотите са разпиляха. В крайна сметка те успяха да вземат към 37 000 лв., а други 50 хиляди останаха в касетата на машината и край нея. През последните години имаше регистрирани още няколко случая, в които обирджии пробваха да изтръгнат банкомати с ласо, но неуспешно.
Източник: Преса (17.07.2014)

Обединена българска банка (ОББ) приключи 2013 г. с нетна печалба от 17 млн. лв. след провизии и облагане с данъци. Цялата сума ще бъде разпределена за фонд "Резервен", реши вчера общото събрание на акционерите на банката. Там ще отиде и неразпределената печалба от предишни години в размер на 886 хил. лв., реши още събранието. Този резултат е скромен, доста по-нисък, отколкото банката заслужава, призна пред представителите на акционерите главният изпълнителен директор Стилиян Вътев. Но след като през 2012 г. ОББ отчете над 40 млн. лв. загуба заради това, че върна на банката майка целия си дълг от финансирането, сега има възможност да влезе с пълна скорост в 2014 г. и да възстанови пазарните си позиции, допълни той. Въпреки ниската печалба и загубата отпреди, не е намаляла стойността на акционерното участие, дори напротив. Така Вътев успокои тези от акционерите, които се надяваха да получат дивидент. Въпреки кризата от 2009 г., от 2001 г. досега ОББ е увеличила капитала си четири пъти, поясни главният изпълнителен директор.
Източник: Стандарт (29.07.2014)

Обединена българска банка в качеството й на довереник на облигационерите по емисията на Tехнологичен център - институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ) АД, е уведомила БФБ за наличието на молба за откриване на производство по несъстоятелност срещу емитента, подадена до СГС от Сиболе Сървисис Инкорпорейтид България ЕООД. Софийски градски съд е наложил предварителни обезпечителни мерки по отношение на имуществото на емитента - назначаване на временен синдик и запор на банковите му сметки в КТБ, се казва още в уведомлението, цитирано от investor.bg. ОББ е изискала от ТЦ-ИМЕ информация за предявената молба за откриване на производство по несъстоятелност, хода на делото и актуални данни за финансовото състояние на емитента. 5-годишните облигации на ТЦ-ИМЕ в размер на 15 млн. евро и купон от 8% са с падеж на 29 септември. Парите от емисията са използвани за покупката на два урегулирани поземлени имота в София, местност Задгарова артерия, с обща площ 59 154 кв. м. ТЦ-ИМЕ, основано през 1991 г., е част от фирмите на Цветан Василев - мажоритарния собственик на поставената под специален надзор КТБ. Наскоро и инвестиционният посредник на Василев ФИНА-С АД обяви, че преустановява дейност.
Източник: Стандарт (30.07.2014)

Уникредит Булбанк, Банка ДСК и Първа инвестиционна банка остават трите най-големи банки в страната към 30 юни 2014 г., става ясно от данни на централната ни банка. Размествания обаче има в следващите места в класацията. Тримесечие по-рано четвъртата позиция бе за Корпоративна търговска банка, следвана от Обединена Българска Банка (ОББ). Днес ОББ се изкачва с една позиция напред и е следвана от Пощенска банка, която изпревари по активи Райфайзенбанк, заемаща шестата позиция. В топ 10 попадат още четири банки, чиито активи надхвърлят 3 млрд. лв. Това са Сосиете Женерал Експресбанк, Централна кооперативна банка, Алфа Банк и Банка Пиреос. Само за едно тримесечие Динамичното тримесечие в банковия сектор донесе ръст на активите от над 100 млн. лв. за шест от представените в страната трезори. Най-голямо е повишението при Уникредит Булбанк – 567 млн. лв., докато ръстът за Пощенска банка и Сосиете Женерал Експресбанк е от 233.6 и 190.6 млн. лв. Алианц Банк добави 174 млн. лв. активи за три месеца, което й отрежда 11-а позиция в средата на годината, откъдето измести СИБАНК, чиито активи паднаха с 44 млн. лв. На плюс от съответно 172 и 130 млн. лв. са още Обединена Българска Банка и Първа инвестиционна банка.
Източник: profit.bg (05.08.2014)

Държавните мини опитват пак да заемат 50 млн. лева Държавните "Мини Марица-изток" ще опитат за втори път да намерят заем за 50,16 млн. лева, за да изпълнят инвестиционните си програми. Дружеството е пуснало поръчка за сумата. Компанията е готова да плати над 13 млн. лв. разходи на банката, която се реши да я финасира с десетгодишен заем. Гратисният период трябва да е 2 години. За първи път дружеството обяви поръчката в края на май, но нямаше кандидати. Държавният ТЕЦ "Марица изток 2" е сключил договор за овърдрафт от 15 млн. лв. с ОББ, за да покрие текущи нужди заради блокираните си пари в КТБ. Компанията обяви, че заради поставянето на банката под специален надзор няма с какво да плаща дори заплати. Заради блокирани пари в КТБ спешен кредит от 90 млн. долара търси и "Булгаргаз". Над 98% от парите на дружеството са в затворената банка.
Източник: Труд (13.08.2014)

Раздадените кредити по JEREMIE са за близо 570 млн. Евро Около 568 млн. евро са отпуснати като кредити към малки и средни фирми в България по двете схеми – гаранционната и нисколихвената, на инциативата JEREMIE към края на юли 2014 г. Това показват индикативни данни към тази дата на офиса на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) тук. С тези средства са финансирани над 6800 компании (виж инфографиката). Гаранционната схема, която започна реално да работи от октомври 2012 г., е усвоена напълно и предоставянето на заеми по нея е приключило. Срокът й беше до 31 март 2014 г. При нея ЕИФ предостави общ гаранционен портфейл от общо 60.2 млн. евро на банки, кандидатствали пред фонда и одобрени за партньори (Уникредит Булбанк, Райфайзенбанк, ОББ, СИБанк и Прокредит банк), като те отпускат кредитите със собствен ресурс. Въз основа на тези гаранции банките имаха възможност да отпускат заеми с изисквания за по-ниска степен на обезпеченост в сравнение със стандартните им условия. Именно предоставянето на качествени активи за обезпечения е едно от затрудненията пред малките и средните предприятия в кризата предвид и обезценяването на самите активи.
Източник: Капитал (25.08.2014)

От 1 990 800 лева обектът се продава на 626 784 лева. Хотелът на един от най-големите търговци на цигари в Благоевград в миналото и собственик на спедиторска фирма Любомир Бумбаров-Бумбарата се продава за пореден път. "Марая" в Банско, в който той е съдруник с братовчедка си банкерката Вера Граховска се продава за 626 784 лева ,което е три пъти по малко от първоначално обявената цена. Първият път луксозният хотел, които е близо до хотела на Цветелина Бориславова "Перун Лодж" бе оцетнен на 1 990 800 лева. Искането за публичната му продан бе на Обединена българска банка - клон Благоевград заради непогасен дълг. В обявлението на частния съдия-изпълнител хотелът е обявен под името “ЕЛВИ ТУРС”. Той е с разгъната площ от 1108 кв.м, на 4 етажа, ресторант и басейн. Обявен е за 1 610 175 лева без ДДС, а земята под него за 48 825 лева. Банката е прибегнала до крайната мярка, за да си върне парите, след като Л. Бумбаров не е погасявал редовно вноските си по кредита. Банкрутът на Л. Бумбаров започна първо с разпродажба на 5-те ТИР-а на спедиторската му фирма. Последва искане на банките към собствеността му и му бе взет апартаментът във ВИП кооперацията срещу входа на болницата. През 2004 г. благоевградският бизнесмен продаде и автокъщата си “Нико кар” след трагичния инцидент с похитените негови шофьори в Ирак Г. Лазов и Ив. Кепов, които бяха ексзекутирани в Ирак.
Източник: Струма - Благоевград (02.09.2014)

Плащанията на стоки и услуги през ПОС терминалните устройства в страната придобиват все по-голяма популярност. Но колко ни струва всеки път, когато ползваме картите си в магазините в страната? Справка на Profit.bg сред 10-те най-големи банки в България сочи, че издателите на карти на седем от тях не взимат такси при ползването на ПОС терминали. Това са Банка ДСК, Обединена Българска Банка (ОББ), Пощенска банка, Райфайзенбанк, Сосиете Женерал Експресбанк, Алфа банк и Банка Пиреос, класирани по размер на активите си към 30 юни 2014 г. При останалите банки, като например Първа инвестиционна банка и Централна кооперативна банка, таксите са 0.15 и 0.20 лв. за трансакция, но това не важи при ползването на определени карти - Maestro PayPass и DebitMasterCardPayPass (за ПИБ) и Debit MasterCardи World Debit MasterCard (за ЦКБ). Плащанията на стоки и услуги с част от картите на Уникредит Булбанк, която е най-голямата банка в страната, е с такса от 0.20 лв. Данни на Българска народна банка сочат, че за първите шест месеца на 2014 г. ПОС терминалите в страната са ползвани 35.3 млн. пъти, или 195 109 пъти средно дневно. Платените стоки и услуги от началото на 2014 г. са за общо 2.35 млрд. лв. Изчисления на Profit.bg сочат, че за 2013 г. сме ползвали картите си 59.59 млн. пъти, за да заплатим стоки и услуги. За 2012 г. данните на централната ни банка показват 49.35 млн. плащания, а за 2011 г. те са 39.03 млн. броя. Общата стойност на платените стоки и услуги през изминалата година е 3.91 млрд. лв. срещу 3.196 млрд. лв. за 2012 г. и 2.529 млрд. лв. за 2011 г. Средната стойност на една трансакция е 65.61 лв., докато за 2012 и 2011 г. тя е респективно 64.77 и 64.80 лв. От началото на 2014 г. средната стойност на едно плащане пък расте до 66.63 лв.
Източник: profit.bg (05.09.2014)

Светослав Гаврийски, главен изпълнителен директор и председател на УС на "Алианц Банка България", е мениджърът, който се ползва с най-голямо доверие сред бизнеса. Това показва второто национално допитване на списание "Мениджър". Въпросът "На кого бихте поверили парите си?" е зададен на 290 мениджъри от различни браншове. Светослав Гаврийски събира доверието на 20% от тях. Втори е Левон Хампарцумян, шеф на УниКредит Булбанк, със 17,5%, а трети - Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБанк, с 10%. Но класацията не е за банка или банкер, а за личности, на които бизнесът най-много се доверява. Високо доверие получават Йорданка Фандъкова, кмет на София, за която са гласували 7% от анкетираните. Също със 7% са Виолина Маринова, шеф на Банка ДСК, и Васко Райчев, председател на "Делойт България". Кристалина Георгиева печели 4,5% доверие, със същия процент са бизнесменът Кирил Домусчиев и Стилиян Вътев, главен изпълнителен директор на ОББ. Сред посочените са още Ивайло Пенчев, изпълнителен директор на Walltopia, Стоян Желев, председател на Асоциацията на автомобилните производители, Димитър Маджаров, Васил Велев и Симеон Дянков.
Източник: Стандарт (10.09.2014)

ТЦ-ИМЕ АД* част от империята на Цветан Василев - мажоритарният собственик на поставената под специален надзор КТБ, е в невъзможност да изпълни поетите към облигационерите задължения на падежа им, съобщи дружеството чрез БФБ. Дружеството предвижда свикване на Общо събрание на облигационерите, на което да се обсъди вариант за преструктуриране на задълженията чрез предоговаряне на условията по облигационната емисия, се казва в съобщението. В понеделник (29.09.2014 г.) Tехнологичен център - институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ) АД трябваше да плати главница и лихва в размер на общо 16,2 млн. евро по петгодишната емисия облигации в размер на 15 млн. евро и купон от 8%, платим веднъж годишно. Средствата от емисията, набрани при първоначалното частно пласиране на облигациите, са използвани за придобиване от дружеството на два недвижими имота, представляващи незастроени урегулирани поземлени имоти в гр. София, местност "Задгарова артерия" с обща площ от 59 154 кв. м. Преди около два месеца довереникът на облигационерите по емисията - ОББ, уведоми БФБ за наличието на молба за откриване на производство по несъстоятелност срещу емитента, подадена до СГС от Сиболе Сървисис Инкорпорейтид България ЕООД. Софийски Градски Съд е бил наложил предварителни обезпечителни мерки по отношение на имуществото на емитента - назначаване на временен синдик и наложен запор на вземанията по банковите му сметки, открити в Корпоративна търговска банка АД. В края на юли инвестиционният посредник на Василев ФИНА-С АД обяви, че преустановява дейност, като представи план за уреждане на отношенията с клиентите си.
Източник: Капитал (29.09.2014)

“Делойт”: Гръцки банки ще напуснат България Една или повече гръцки банки, работещи в България, се очаква да продадат бизнесите си у нас, за да се фокусират върху основните си пазари. Това се казва в доклад на консултантската компания "Делойт" "Преглед на банковия сектор в Централна Европа", който анализира първите 10 банки в Чехия, Хърватия, Полша, Словакия, България, Унгария, Румъния и Словения. В България има четири банки с гръцки собственици - Алфа банк, Пиреос, ОББ и Пощенска (Юробанк България). Затварянето на КТБ ще окаже влияние върху сектора, но се очаква банките да засилят кредитирането, посочват от "Делойт". Консултантите очакват ръст на кредитирането от 4% през 2015 г. и 5% през 2016 г. Причина за това е ръстът в икономиката, подобряването на финансовото състояние на фирмите и намаляващата безработица, пише още в доклада. От "Делойт" очакват съживяване на икономическата активност след спада през 2012 г. и 2013 г. и постепенно разширяване на потребителското кредитиране. Растежът у нас обаче ще бъде по-слаб в сравнение с държавите в Централна Европа. Отчетено е и повишаване на доверието на домакинствата и бизнеса за първата половина на 2014 г. и спад в последно време най-вече заради поставянето на КТБ под специален надзор. Причина за загубата на доверие е и политическата несигурност, смятат от "Делойт".
Източник: Стандарт (03.10.2014)

Кой изплаши чуждия капитал Ако през допреди няколко години пазарът на сливания и придобивания в България жужеше от активност, то през последните ситуацията изглежда все по-притихнала. Кризата, разбира се, изигра съществена роля в тази посока, като охлади апетита за риск на инвеститорите не само на местния пазар, а и в Европа и по света като цяло. Навън обаче постепенно активността започва да се съживява, докато в България броят на сделките остава ограничен, а размерът им отстъпва на наблюдаваното в силните години. Негативната картина се допълва от запазващата се вече пета поредна година тенденция на изтегляне на големи чуждестранни играчи – както стратегически, така и финансови инвеститори, които напускат пазара, а местата им се заемат от местни компании. Надолу, надолу От началото на годината до края на септември в страната е имало общо 55 сделки, включително и за миноритарни дялове, на стойност 644 млн. евро, сочат данни на EMIS-DealWatch. За сравнение - през първите девет месеца на миналата година броят на сключените сделки е бил 69. Общата им стойност пък е била 1.1 млрд. евро, посочват от консултантската компания, като отбелязват, че основната част от тази сума се дължи на покупката на "Глобул". Мобилният оператор стана собственост на норвежкия телеком Telenor, който плати 717 млн. евро за придобиването му от гръцката OTE, като в цената влизаха и задълженията на "Глобул". Тази година гигантска сделка отсъства. Но реалността е, че отново значителна част от общата сума за деветмесечието на 2014 г. също се дължи на една сделка – изкупуването на дела от 36.6% на американския финансов инвеститор The Rohatyn Group в "Хювефарма" от компания на братята Кирил и Георги Домусчиеви, които ще си върнат контрола над дружеството срещу 255 млн. евро. Данните на Ernst&Young също показват ясно свиването на инвестиционната активност в България. Според публикувания от компанията "Барометър на сливанията и придобиванията в Централна и Югоизточна Европа" към края на полугодието общият брой на финализираните в региона сделки е бил 630, което е с 4.4% по-малко спрямо година по-рано, а свиването се дължи най-вече на значителния спад в сделките в България – едва 39 в сравнение със 109 за периода януари - юни 2013 г. Общата им стойност също намалява и към края на полугодието е от порядъка на 800 млн. евро при около 900 млн. евро година по-рано, сочат данните на E&Y. Справка на "Капитал" показва, че сделките са на сходно ниво с 2013 г., но са много по-малки. За деветте месеца на миналата година е имало общо 33 сделки, докато тази те са 38. Част от тях обаче са вътрешни преструктурирания като "Булгартабак" и "Табак маркет". Няколко едри продажби са през съдия-изпълнители или са за компании, затънали в дългове, т.е. изчистване на дълго отлагани проблеми. "От гледна точка на обем сключените сделки през 2014 г. не биха могли да наваксат размера на големите сделки за периода от миналата година, каквито бяха например покупката на "Глобул" или на "Каолин". В това отношение през 2014 г. се открояваме от другите пазари от региона, където се случиха значими емблематични сделки като закупуването на Serbia Broad Band от KKR за 1 млрд. евро и в която Raiffeisen бяхме консултант, или придобиването на Mercator от Agrokor срещу 1.5 млрд. евро", коментира Юлиан Гиков, управляващ директор на Raiffeisen Investment за България. Трайни липси Ако трябва да се обобщи видяното дотук, то извън вече традиционния отлив на чужди инвеститори това е годината на пропадналите сделки и на изтеглянето на ритейлърите. Но и на придобиването на аутсорсинг и куриерски компании от външни стратегически купувачи. "Подобно на миналата година повече от 80% от сделките представляват отлив на чужди инвеститори за сметка на местни купувачи или просто смяна на чуждата собственост, т.е. не се наблюдава навлизане на повече западни инвеститори на българския пазар", посочват анализаторите от DealWatch. Както и през 2013 г., в повечето случаи сделките с чуждестранно участие са продиктувани от външни фактори като смяна на собствеността на компанията майка. Сред най-големите от тях беше смяната на собствеността в "Мтел" – българският мобилен оператор вече е част от портфолиото на мексиканския милиардер Карлос Слим чрез сделка за Telekom Austria. Подобен беше и случаят с местния бизнес на Cinema City, който в резултат от промяната в собствеността на компанията майка премина oт холандски към британски собственици. Сред директно излизащите от пазара чуждестранни играчи се открояват продажбите на някои от големите ритейл вериги като "Практикер", "Баумакс" и "Пикадили". В първите два случая излизанията на международните им собственици бяха продиктувани от финансови проблеми на родните им пазари – фалит на веригата Praktiker в Германия, висока задлъжнялост и губещ бизнес на BauMax в Австрия. При "Пикадили" водещ мотив се оказа желанието на чуждестранните инвеститори да излязат от местния пазар. Интерес към купуването на българския бизнес обаче проявиха само местни играчи. "Сделки като Baumax, Praktiker и Piccadilly показват желанието на чуждестранните стратегически инвеститори в определени индустрии да напуснат България и да се фокусират в по-значими за тях пазари", отбелязва Ивайло Спасов, управляващ партньор в Entrea Capital. В списъка на големите играчи, напускащи българския пазар, не липсват и представители на финансовия сектор. В началото на годината от одитирания отчет на Първа инвестиционна банка за 2013 г. стана ясно, че българската финансова институция е платила 46.94 млн. лв. (24 млн. евро) на унгарската MKB, която е част от групата на германската Bayern LB, за изкупуването на местното й подразделение – МКБ Юнионбанк. През януари беше обявено и изтеглянето от пазара на френската Credit Agricole, която продаде дъщерната си "Креди агрикол България" за 47.2 млн. евро на Корпоративна търговска банка (КТБ). Сделката беше финализирана в началото на юни, броени дни преди поставянето на КТБ, а впоследствие и на вече преименуваната "Търговска банка Виктория" под специален надзор от страна на БНБ. На българския пазар някои от най-големите очаквани сделки по продажба или по привличане на частен капитал претърпяха неуспех, казват консултанти. "Може да се каже, че това е годината на неосъществените или отложените сделки", смята Юлиан Гиков. Макропроблем Слабото представяне на България за пръв път има ясно българско обяснение - страната е политически нестабилна и започва да влошава икономическите си показатели. "Основният фактор, който притеснява международните инвеститори, е променливата макросреда и трудността да се правят средно- и дългосрочни прогнози", обяснява Ангел Келчев, мениджър "Сливания и придобивания" в E&Y. "Политическата нестабилност е един от факторите, който продължава да има отражение върху липсата на реален интерес от страна на чуждестранни инвеститори", смята и Росен Иванов, управляващ съдружник в BlackPeak Capital. По думите му сред факторите за това е и липсата на активна реклама на България като инвестиционна дестинация. Според Илко Стоянов, който е съдружник в българския офис на международната адвокатска кантора Schoenherr, също трябва да се работи в посока промотирането на България като инвестиционна дестинация. "Необходими са повече истории за успешни инвестиции в България. Тези истории не трябва да идват под формата на реклама, която, разбира се, има своята роля, а под формата на споделен успешен опит от реални инвеститори", отбелязва той. По думите му обаче засега по-силно се чуват гласовете, които се оплакват от средата в страната във връзка с лошата регулация в определени сектори, корупцията и липсата на правна сигурност. Ситуацията около съдбата на КТБ всъщност внася допълнителна нотка несигурност към и без това нестабилната политическа обстановка в страната. "Липсата на решителни действия по отношение на КТБ от редица институции вдъхва недоверие и несигурност по отношение на взимането на решение за инвестиции в България", посочва Ивайло Спасов. И допълва едрия проблем: закъснелите, а в някои сектори и пълна липса на реформи като съдебна система, образование, енергетика също допринасят значително за намаляване на интереса от страна на стратегически и финансови инвеститори. (http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2014/10/17/2402191_koi_izplashi_chujdiia_kapital/)
Източник: Капитал (20.10.2014)

ОББ получи 10 млн. долара кредитна линия за малки и средни предприятия Международната финансова корпорация (IFC, част от групата на Световната банка) предоставя 10 млн. долара кредитна линия на ОББ, съобщиха от IFC. Средствата са за финансиране на малки и средни предприятия в областта на международната търговия. Кредитната линия е първият съвместен проект между ОББ и IFC, като целта е да се насърчи дейността на експортно-импортно ориентираните предприятия в България предвид ключовата им роля в икономиката, е посочил Стилиян Вътев, главен изпълнителен директор на ОББ. Според регионалния директор за Европа, Централна Азия, Средния изток и Северна Африка на IFC Ед Строудерман растежът на експортния сектор ще бъде от решаващо значение за България, за да се възстанови от ефектите на кризата в еврозоната. Със средствата от кредитната линия ще се финансират малки и средни предприятия, които да получат достъп до международни пазари. ОББ е третата банка, която се присъединява към програмата за финансиране на глобалната търговия на IFC. В съобщението се посочва още, че разширявайки финансирането на фирми в областта на международната търговия, програмата ще допринесе за България да развие експортния сектор и за цялостния растеж на икономиката на страната. От началото си през 2005 г. програмата е издала повече от 19 хил. гаранции на обща стойност 32 млрд. долара към банки в развиващите се пазари. Само през 2013 г. IFC е предоставила 7 млрд. долара за подпомагане на вноса и износа в развиващите се пазари. Програмата включва повече от 550 банки партньори в 150 страни. Основни възможности за осигуряване на целеви ресурс за кредитиране на малки и средни предприятия в България са международните финансови институции като Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд, Европейската банка за възстановяване и развитие. Двете схеми на ЕИФ по инициативата JEREMIE - гаранционната и нисколихвената, бяха отчетени като особено успешни от банките в България. Към края на юли 2014 г. общо по двете схеми са отпуснати около 568 млн. евро като кредити за малки и средни фирми по данни на ЕИФ. С тези средства са финансирани над 6800 компании. Гаранционната схема, която започна реално да работи от октомври 2012 г., е усвоена напълно и предоставянето на заеми по нея е приключило. Срокът й беше до 31 март 2014 г. При нея ЕИФ предостави общ гаранционен портфейл от общо 60.2 млн. евро на банките партньори. Над две трети от средствата по нисколихвената схема, която започна през първото тримесечие на 2013 г., са усвоени. Срокът й е до края на 2015 г. При нея основно изискване към банките е да отпускат кредити с лихви, наполовина по-ниски от стандартните за съответната банка. Към края на юли среднопретеглената лихва, при която са се отпускали заемите по JEREMIE II, е била 3.9% спрямо 8.1% средно за пазара.
Източник: Капитал (21.10.2014)

Девет банки сключват днес договори с Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) за изплащане на парите от депозитите от затворената Корпоративна търговска банка (КТБ), научи "Стандарт". Вчера премиерът Бойко Борисов уточни броя им след среща с банкерите от Асоциацията на банките в България (АББ). Става въпрос за УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Пощенска, Райфайзен, ПИБ, ОББ, СЖ Експресбанк, Общинска банка и ЦКБ, научи "Стандарт". Повечето от изброените банки потвърдиха, че са избрани.Разплащането на парите на вложителите в КТБ ще започне на 4 декември и всеки, който поиска, ще може да получи парите си на стойност до 196 хил. лв.
Източник: profit.bg (21.11.2014)

9 банки започват изплащането на гарантираните суми на вложителите в Корпоративна търговска банка АД (КТБ). 255 000 са вложителите с гарантирани депозити в КТБ. Общата сума на гарантираните сметки е 3,6 милиарда лева, като парите ще бъдат осигурени в клоновете на деветте обслужващи банки. Банките, които ще изпращат гарантираните депозити са: Алианц Банк България АД, Банка ДСК ЕАД, Обединена българска банка АД, Първа инвестиционна банка АД, Райфайзенбанк (България) ЕАД, СИБАНК ЕАД, УниКредит Булбанк АД, Централна кооперативна банка АД и Юробанк България АД. Вложители с последна цифра на ЕГН 0 или такава в ЕИК или БУЛСТАТ ще могат да теглят влоговете си от ДСК. Тези с последна цифра 1 – от ОББ, с последна цифра 2 – Юробанк, с последна цифра 3 – от Райфайзенбанк, с последна цифра 4 – от Алианц, с последна цифра 5 и 6 – от УниКредит, с последна цифра 7 от ЦКБ, с последна цифра 8 – от Сибанк и с последна цифра 9 от ПИБ.
Източник: Агенция Фокус (04.12.2014)