Новини
Новини за 2013
 
Съветът на директорите на ОББ избра Стилиян Вътев за главен изпълнителен директор на банката. Вътев поема поста от Димитриос Анагностопулос, който ще заеме нова позиция в Националната банка на Гърция. Там той ще отговоря по проекта за предстоящото сливане между Национална банка на Гърция и Eurobank, Гърция. Вътев е част от мениджмънта на ОББ от нейното основаване през 1993. Той беше главен изпълнителен директор на банката преди избирането на Анагностопулос, заемайки тази позиция в продължение на 15 години от 1997. Вътев е и председател на Съвета на директорите на ОББ.
Източник: Фирмена информация (03.01.2013)
 
Едно от най-старите млекопреработвателни предприятия в България - "Лакрима" - Пазарджик, се продава на търг заради натрупани дългове. Това става ясно от обява, публикувана от най-големия кредитор на компанията – ОББ. За продажба са обявени сградите, оборудването и марката "Лакрима" с минимална цена от 4.7 млн. лв. Активите на компанията се продават заедно, а крайният срок за изпращане на оферти до синдика е 11 часа на 21 януари, след което ще бъде проведен и самият търг. Неплатежоспособно от 2010 г. Млекопреработвателното предприятие "Лакрима" е обявено в производство по несъстоятелност с решение на Окръжния съд в Пазарджник в края на октомври 2011 г. Като начална дата за неплатежоспособност е определена 1 октомври 2010 г., а за синдик е назначена Снежина Маджарова. От компанията не бяха открити за коментар и повече информация как се е стигнало до несъстоятелността. След приватизацията на дружеството през 1997 г. изпълнителен директор е Горан Герджиков. Той управлява компанията до края на юни 2011 г., малко преди да започне делото за несъстоятелност. Според информация на пловдивския в. "Марица" спорове между Герджиков и другият изпълнителен директор Димитър Георгиев са една от причините за проблемите на предприятието. Двамата са депозирали молба до съда, с която искат несъстоятелност, съобщава местното издание. Натрупване на кредити От документите в Търговския регистър става ясно, че "Лакрима" има доста дългове, като само на държавната "Ел Би Булгарикум" дължи 548 хил. лв., а самото дружество на два пъти е било залагано заради кредити към ОББ. И двата залога са заличени през 2008 г. Първият от тях е бил на стойност 7 млн. лв., а вторият е за 4 млн. лв., в които влизат главници, лихви и неустойки. "Лакрима" е бившето държавно предприятие "Млечна промишленост" - Пазарджик, основано през 1959 г. През 1996 г. е взето решение да бъде приватизирано, а година по-късно 70% от капитала са придобити от "Млечна промишленост-96" за 1 550 000 лв. (изчислени след деноминацията). От 2003 г. името на компанията е променено на "Лакрима". С приемането на България в ЕС тя беше сред компаниите, одобрени да продават млечни продукти на територията на целия съюз.
Източник: Капитал Dаily (04.01.2013)
 
ОББ продава "Лакрима" заради дългове Едно от най-старите млекопреработвателни предприятия в България - "Лакрима" - Пазарджик, се продава на търг заради натрупани дългове. Това става ясно от обява, публикувана от най-големия кредитор на компанията – ОББ, в "Капитал Daily". За продажба са обявени сградите, оборудването и марката "Лакрима" с минимална цена от 4.7 млн. лв. Активите на компанията се продават заедно, а крайният срок за изпращане на оферти до синдика е 11 часа на 21 януари, след което ще бъде проведен и самият търг. Млекопреработвателното предприятие "Лакрима" е обявено в производство по несъстоятелност с решение на Окръжния съд в Пазарджник в края на октомври 2011 г. Като начална дата за неплатежоспособност е определена 1 октомври 2010 г., а за синдик е назначена Снежина Маджарова. От компанията не бяха открити за коментар и повече информация как се е стигнало до несъстоятелността. След приватизацията на дружеството през 1997 г. изпълнителен директор е Горан Герджиков. Той управлява компанията до края на юни 2011 г., малко преди да започне делото за несъстоятелност. Според информация на пловдивския в. "Марица" спорове между Герджиков и другият изпълнителен директор Димитър Георгиев са една от причините за проблемите на предприятието. Двамата са депозирали молба до съда, с която искат несъстоятелност, съобщава местното издание. От документите в Търговския регистър става ясно, че "Лакрима" има доста дългове, като само на държавната "Ел Би Булгарикум" дължи 548 хил. лв., а самото дружество на два пъти е било залагано заради кредити към ОББ. И двата залога са заличени през 2008 г. Първият от тях е бил на стойност 7 млн. лв., а вторият е за 4 млн. лв., в които влизат главници, лихви и неустойки. "Лакрима" е бившето държавно предприятие "Млечна промишленост" - Пазарджик, основано през 1959 г. През 1996 г. е взето решение да бъде приватизирано, а година по-късно 70% от капитала са придобити от "Млечна промишленост-96" за 1 550 000 лв. (изчислени след деноминацията). От 2003 г. името на компанията е променено на "Лакрима". С приемането на България в ЕС тя беше сред компаниите, одобрени да продават млечни продукти на територията на целия съюз.
Източник: Капитал (04.01.2013)
 
Седем инвестиционни посредника с по над 1000 сделки за тримесечие Клиентите на седем инвестиционни посредника са реализирали повече от 1000 сделки през четвъртото тримесечие на 2012 г., става ясно от тримесечния бюлетин на БФБ-София. Лидер по този показател е Карол с 6377 трансакции, следван от Първа Финансова Брокерска Къща и Елана Трейдинг с по 3723 и 3679 сделки. В челото са още БенчМарк Финанс, Капман, Юг Маркет и Евро Финанс, всички с по над 1000 трансакции. Сред топ 10 попадат още Централна кооперативна банка, София Интернешънъл Секюритиз и ОББ. Едва три от посредниците могат да се похвалят с оборот от над 100 млн. лв. за разглеждания период. Това са Корпоративна Търговска Банка (240.34 млн. лв.), Първа Финансова Брокерска Къща (167 млн. лв.) и Централна кооперативна банка с 155 млн. лв.
Източник: profit.bg (10.01.2013)
 
По-евтини кредити и за земеделци Земеделските производители ще могат да кандидатстват за кредити с по-ниски от пазарните лихви и с облекчени обезпечения. Те ще се отпускат от Банка ДСК, Пощенска банка, ОББ, СИБанк, Райфайзенбанк, ЦКБ и БАКБ. А условието към компаниите е да имат одобрен проект по европрограмата на Министерството на земеделието и горите за развитие на селските райони. В четвъртък банките подписаха споразумения с Националния гаранционен фонд (НГФ, дъщерно дружество на Българската банка за развитие). Те са за общо гаранции за 607 млн. лв. Очакванията са на тази база да се отпуснат заеми за поне 760 млн. лв. Схемата ще е подходяща по-скоро за малки или стартиращи производители, които имат трудности с обезпеченията. При големите това не е проблем, още повече че заради мащабите на бизнеса си (особено при зърнопроизводството) те успяват да си договорят атрактивни условия. Подобни схеми действат по програма JEREMIE за малкия бизнес, но изключват земеделците. Лихвите, при които банките ще отпускат кредитите по новата схема, са между 7% и 9%, а фондът гарантира до 80% от риска по кредитите, съобщи Андрей Генев, председател на съвета на директорите на НГФ. Средните за пазара лихвени нива за земеделци са над 10.5-11%, като за по-малки фирми са с поне 2 пункта по-високи. Оценките в бранша сочат, че най-скъпо финансиране получават фирмите от животновъдството, а най-изгодни условия - производителите и търговците на зърно. "За сериозните фирми в нашия бранш параметрите на тази схема не са атрактивни", коментира председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов. По думите му големите компании обикновено имат възможности да предложат добро обезпечение по кредитите и получават предложения от банките за под 7 на сто лихва. Вукодинов обаче каза, че условията по гаранционния фонд ще бъдат атрактивни за малките и стартиращи компании, които срещат затруднения с осигуряването на съфинансиране за проектите си. Договорено е още банките да отпускат кредитите без такси и комисиони за разглеждане на искането за заем и за обслужване на заема. Одобренията ще се издават между 8 и 21 дни. Срокът на заемите ще е до 10 г., като гаранции ще се издават до септември 2015 г., а средствата трябва да бъдат усвоени до края на същата година. По думите на Асен Ягодин, главен изпълнителен директор на ББР, фондът има готовност да започне да издава гаранциите веднага. Те ще позволяват банките да облекчат изискванията за обезпечение, което е един от големите проблеми особено на малките и средните предприятия. Според главния секретар на асоциацията на земеделските производители Ивайло Тодоров основно предимство на схемата е именно осигуряваното обезпечение от 80%. "Проблем на земеделските производители е, че банките искат 120-150% и дори 200% обезпечение по кредитите, което затруднява най-вече стартиращите компании", коментира още той, допълвайки и че заложеното изискване към банките за финансиране за новостартиращи бизнеси ще подпомогне отрасъла. Според земеделското министерство над 40% от получателите земеделци по тази програмата за селските райони са ги информирали, че имат проблем с предоставянето на обезпечения пред банките, стана ясно при подписването на споразуменията. Очакванията са гарантираните проекти да са на обща стойност над 1.2 млрд. лв. Ще се кредитират проекти, одобрени по мерки 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", 122 "Подобряване на икономическата стойност на горите" и 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти". Ще се кредитират и вече одобрени проекти по тези мерки, които чакат финансиране, но заради забавянето на схемата все още не са го получили.
Източник: Капитал (11.01.2013)
 
Голяма част от емблематичния хотелски комплекс в Русе "Космополитън" е обявен за продажба. Публичната продажба се осъществява от частния съдебен изпълнител Венцислав Маринов и включва части от дворно място, магазини, нощен бар, снек-бар с кухня, както и четири жилищни етажи от комплекса. Първоначалната цена е 2 419 133 лв. с ДДС. Върху имотите има учредени 10 ипотеки в полза на ОББ за 8 500 000 евро и 2 845 206 лв. Процедурата по търга стартира в понеделник и ще продължи до 14 февруари в Русенския районен съд. 10 процентовите авансови вноски за участие в наддаването се внасят в Централна кооперативна банка.
Източник: Дарик радио (14.01.2013)
 
Сагата Бросс Холдинг АД минава в следваща фаза Обединена Българска Банка АД, в качеството на банка довереник по емисия корпоративни облигации, издадени от Бросс Холдинг АД-Варна (9FNA) с ISIN код BG2100032064, свиква извънредно ОСО на 31.01.2013 год. от 10.30 ч. в гр. Силистра, ул. Добруджа № 1, при следния дневен ред: 1. Разглеждане на неизпълнение на задължения и условия по емисия облигации с ISIN код BG2100032064, довело до обявяване на облигационния заем за предсрочно изискуем, а именно : 1.1. Неизпълнение на задължения съгласно решение на ОСО от 05.03.2012 г.както следва: - Учредяване без съгласие на облигационерите по емисията на особен залог на цялото свое търговско предприятие в полза на Диси&Кем Компани /Република Сейшели/ ; - Неизпълнение на задължението по чл.39, ал.1, т.6 от Устава на Бросс холдинг АД, съгласно който текст: "СД няма право да се разпорежда с активите на дружеството и участия в дъщерни дружества без решение на ОСО". Промяната в устава е приета с решение на ОСО от 17.04.2012 г.; 1.2. Неизпълнение на условия съгласно решение на ОСО по емисията съгласно Протокол от 29.11.2012 г.; Проект за решение: Във връзка с неизпълнението на задълженията и условията, описани в т.1, и предвид уведомлението за предсрочна изискуемост на облигационния заем, предоставено на Емитента и обществеността на 07.01.2013 г., ОСО приема решение за пристъпване към удовлетворяване на вземанията на облигационерите за главница, лихви, неустойки, разноски и др. по емисия с ISIN код BG2100032064, както и всички вземания на Обединена Българска Банка АД съгласно договор от 18.06.2006 г. с Емитента за изпълнение функцията Довереник на облигационерите; 2. Във връзка с вписано по партидата на Бросс Холдинг АД в ТР пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор Диси&Кем Компани /Република Сейшели/ , ОСО приема решение за овластяване на довереника на облигационерите да предявява каквито намери за добре искове, включително против Емитента с оглед защита правата и интересите на облигационерите и за събиране на вземанията им; 3. Действията по т.т. 1 и 2 Довереникът извършва само след представяне от облигационерите на всички необходими документи и доказателства за доказване размера на дълга, а при необходимост – и надлежно упълномощаване на довереника за извършване на конкретни действия; 4. Разноските за извършване на действията по т. т.1 и 2 за сметка на Емитента се осигуряват предварително от облигационерите, съразмерно на притежаваните от тях облигации. При липса на кворум извънредното ОСО ще се проведе на 15.02.2013 год. от 10.30 ч. на същото място и при същия дневен ред. Право на глас в ОСО имат лицата, вписани в регистрите на Централен депозитар като акционери 5 /пет/ дни преди датата на ОСО, или към 24.01.2013 год.
Източник: Money.bg (18.01.2013)
 
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши на ОББ да придобие Пощенска банка в България. Сливането им е резултат от поглъщането на собственика на "Пощенска" в Гърция Eurobank от този на ОББ там National Bank of Greece (NBG). Разрешението от КЗК се издава на собственика на NBG, но на практика в България обединението е между дъщерните структури. Това е така и в другите страни, в които присъстват и двете гръцки банки - Сърбия, Румъния и Кипър. В съобщение на антимонополата комисия се посочва, че "разрешава концентрацията между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване на едноличен контрол от страна на Национална банка на Гърция върху Юробанк Ергасиас и неговите дъщерни предприятия в страната". След оценка и анализ на съответния пазар и предлаганите финансови услуги от двете кредитни институции - банкови, застрахователни, лизинг, факторинг, управление на активи и пр. от КЗК посочват, че "планираната концентрация не води до създаване или засилване на господстващо положение, което значително да ограничи или възпрепятства ефективната конкуренция на анализираните пазари. В хода на проучването нито един от анкетираните участници не изрази опасения за конкурентната среда след обединяването на двете банкови групи". За да направи оценката си, комисията е поискала становища и информация от БНБ, Комисия за финансов надзор, Асоциация на банките в България, Българска асоциация за лизинг, основни конкуренти - Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Райфайзенбанк, ПИБ, Societe Generale Експресбанк, Корпоративна търговска банка, Банка Пиреос, МКБ Юнионбанк, Алианц банк, Централна кооперативна банка и основни клиенти на двете сливащи се банки. Комисията е установила, че ОББ и Пощенска няма да имат пазарен дял надвишаващ 25% в нито един от сегментите на банковия пазара. Данните в анализа на КЗК са към края на 2011 г. И според отчетите на двете банки в БНБ към края на септември 2012 г. общият им пазарен дял не надвишава 25%.
Източник: Капитал (28.01.2013)
 
КЗК разреши придобиването на „Юробанк Ергасиас“ от „Национална банка на Гърция“ Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши придобиване на едноличен контрол от страна на „Национална банка на Гърция“ върху гръцката „Юробанк Ергасиас“ и нейните дъщерни предприятия в страната, съобщиха от комисията. Предвижда се незабавно изпълнение на решението. В България участниците в концентрацията контролират банките „ОББ” АД, „Юробанк И Еф Джи” България АД (Пощенска банка), „И Еф Джи Лизинг” АД и др. КЗК установи, че в резултат на оценяваната сделка ще настъпят хоризонтални ефекти на пазарите за предоставяне на банкови, финансови, лизингови услуги и др. Комисията анализира състоянието и условията на конкуренция на всеки един от засегнатите пазари, бариерите за навлизане, пазарното положение на участниците в операцията преди и след осъществяването й и други показатели за ефекта на концентрацията върху ефективната конкуренция, посочват от регулатора. Възоснова на извършената оценка може да се заключи, че планираната концентрация няма да доведе до създаване на господстващо положение, което значително да ограничи или възпрепятства ефективната конкуренция на анализираните пазари, е заключението на КЗК. В хода на проучването нито един от запитаните участници не е изразил опасения за конкурентната среда след обединяването на двете банкови групи. С оглед на гореизложеното Комисията счита, че концентрацията следва да бъде разрешена без условия.
Източник: Класа (29.01.2013)
 
Съдебен изпълнител продава над 86 дка земеделска земя край Банкя Огромен парцел земеделска земя над Банкя се продава от частен съдебен изпълнител, стана ясно от обява в регистъра за търгове. Имотът е определен като нива и е с площ 86.4 дка, за които се иска начална цена от 4.56 млн. лв. Съседният парцел от малко над 1 дка също се продава на отделен търг с минимална цена от 54 хил. лв. Имотите се намират в землището на софийското с. Иваняне, а причина за продажбата им е дълг на сегашния собственик "Галина 2006". Земите са ипотекирани в ОББ, която е поискала продажбата им. От кантората на частния съдебен изпълнител Валентина Иванова обясниха, че терените се намират над бутилиращия завод за минерална вода "Банкя" и мястото е доста атрактивно. Те не са в регулация и нямат планове за застрояване. Справка във фирмените регистри показва, че "Галина 2006" се занимава с недвижими имоти, строителство и туризъм. Седалището на дружеството е в София, а собственик е кипърската "Елгадор кънстракшън кампъни лимитед". В регистрите няма актуален телефон на дружеството и не успяхме да се свържем с негови представители за коментар. От кметството в с. Иваняне също не бяха открити за повече информация. Интересно е, че макар да се намира много близо до магистрала "Люлин", както и до София и Перник, в сайта на Иваняне се посочва, че селището и околността имат изключително чист въздух и са едно от двете места в Европа с най-добри показатели за това заедно с чешкия курорт Карлови Вари. Офертите за земеделските земи могат да се подават до 5 март, след което ще бъдат отваряни и ще се проведе търг. И двата имота се продават за 75% от оценката си, става ясно от обявлението. Ипотеката върху тях, учредена от ОББ, е за 3 млн. евро. При интерес кандидат-купувачите могат да ги огледат на място. Обичайно големите терени на хубави места край София се продават заради дългове, след като преди това на тях е бил планиран строеж, който се е провалил. Така преди година частен съдебен изпълнител обяви на търг 1682 дка, които бяха предвидени за голф игрище и ваканционно селище до софийското с. Кътина. Необслужваният заем от 18 млн. евро на "Спортен център Кътина" към СИБанк беше причина за търга, обявен с начална цена 12.6 млн. лв. В регистъра за продажби на съдебните изпълнители няма данни дали опитът да се намери купувач е бил успешен. По-голяма част от имотите си намират купувачи едва на третия или четвъртия опит за продажбата им, след като цената вече е доста занижена. В момента в регистъра на частните съдебни изпълнители има общо 341 актуални обяви за продажби на земеделски земи и още 166, класифицирани като земеделски имоти. Най-скъпата продажба е парцелът в Иваняне - няколко пъти по-ниска е началната цена за следващите по стойност земеделски парцели - до Бургас, всеки за по над 200 хил. лв.
Източник: Капитал (06.02.2013)
 
В Русенския окръжен съд е заведено дело за обявяване в несъстоятелност на „Булстарс“ ЕООД. Управител на фирмата е Красимир Ангелов Даков, бивш собственик на дружеството, продадено на „Прима инвест груп“ АД още през 2010 година. Делото е заведено от „Пума България“ ЕООД. Молбата с искане за обявяване в несъстоятелност е подадена на 1 февруари т.г., а на 4 февруари съдът му дава ход. Ден по-късно са проведени две закрити разпоредителни заседания, приключили с определение и разпореждане на съда. Очаква се окончателно решение по случая. Според договора за прехвърляне на дружествения дял „Прима инвест груп” действа чрез Галимир Милков Енчев. Към 17 декември м.г. той е посочен като мажоритарен собственик на 49 500 акции на приносител от общо 50 000, а настоящ представител е Димитър Димов Иванов. Останалите 500 акции пък се държат от Веско Иванов Василев, който е член на съвета на директорите на „Прима инвест груп“ АД. Справка в Търговския регистър сочи, че той е управител на шуменската „ВИАС“ ЕООД – друга бивша собственост на Красимир Даков. „Булстарс“ всъщност е собственик на над 20 магазина от веригите „Tempo sport” и „Tempo Casual” в цялата страна. Това е втори удар срещу фирма „Булстарс” в рамките на по-малко от месец. През януари части от хотелски комплекс „Космополитън”, които са нейна собственост, бяха обявени за публична продан. Частен съдебен изпълнител ги извади на тезгяха при първоначална тръжна цена от близо 2.5 млн. лв. с ДДС. Причина за продажбата са 10 ипотеки за 8.5 млн. евро и над 2.8 млн. лв, учредени в полза на ОББ. Има и още една ипотека от 250 хил. лв., която е в полза на самия Красимир Даков. От Търговския регистър става ясно, че всъщност има ЕАД, което носи името на русенския хотел „Космополитън”. То действа на сходни начала с „Булстарс” - Галимир Енчев е собственик, а Красимир Даков е представител на дружеството.
Източник: Други (08.02.2013)
 
Банка ДСК, Уникредит и ОББ остават лидери по печалба преди обезценки Банка ДСК, Уникредит и ОББ остават трите най-печеливши банки в банковата система за 2012 г., преди заделяне на обезценки, показва анализ на база данни на БНБ. Печалбата им преди обезценки е съответно 414 млн. лв., 384 млн. лв. и 169 млн. лв. Поради големите разходи за обезценки на ОББ, банката излиза на нетна загуба от 41 млн. лв. за 2012 г. Съответно на трето място по нетна печалба е Корпоративна търговска банка с 57 млн. лв. Потенциалът на банките за абсорбиране на кризата остава голям, или 1,78 млрд. лв. през 2012 г., спрямо 1,88 млрд. лв. за 2011 г. Числата са резултат от сумата на печалбата и начислените обезценки - 567 млн. лв. положителен резултат за 2012 г. и 1,21 млрд. лв. обезценки. Тоест ако нямаше проблем с лоши кредити и нямаше нужда от обезценки, банките можеха да запишат поне 1,8 млрд. лв. печалба за миналата година. Инвестициите на банките са им донесли със 114 млн. лв. повече нетни приходи през 2012 г. в сравнение с предходната. Ефектът от тях е за общо 318 млн. лв., като с основна заслуга е поскъпването на притежаваните дългови книжа (ДЦК). Нетният лихвен доход обаче намалява с 243 млн. лв. до 2,63 млрд. лв. за 2012 г., като това е пряк ефект от влошаването на кредитните портфейли на банките и от повишаващата се средна лихва по депозитите. Представяме ви класации на банките по печалба преди обезценки, по нетна печалба и по размер на активите.
Източник: Инвестор.БГ (13.02.2013)
 
Двойно падна продажната цена на халетата на фалиралото гръцко предприятие „Дупница текстил”, които се разпродават на търг заради дългове. При обявяването им на публична продан помещенията бяха оценени на 432 000 лева, а цената, на която се продават сега е 200 000 лева. Докато цената падаше плавно през последните 2 години, то само в рамките на 2 месеца тя се понижи с 50 000 лева. На последният търг, който бе насрочен за месец декември, съдия-изпълнителят Елица Христова от Кюстендил предлагаше халетата за 250 000 лева. Сградата и машините на фалиралата шивашка фирма бяха оценени на сумата от 432 470, 42 лв. заради дълг към Обединена българска банка в размер на 130 000 лева. Върху тях е наложена възбрана, а отделно има и две договорни ипотеки, които са в Службата по вписвания. Само на освободените шивачки гръцкият собственик Теохарис Канелис дължи 100 000 лева, на община Дупница 30 000 за такса „смет” и данък „сгради”. Гръцкият собственик Теохарис Канели замина за родна Гърция след фалита, а 15-те шивачки, които спечелиха делата срещу него за неизплатените възнаграждения от месец декември 2009-а година до месец март 2010-а година все още чакат парите си заради провалените търгове.
Източник: Други (13.02.2013)
 
Съдът отложи делото за дълга на Божков към ОББ Софийският градски съд отложи делото за дълга на фирми на Васил Божков към ОББ, заведено от длъжника срещу опита на банката да си събере вземанията заради необслужването им. Става въпрос за над 25 млн. евро, отпуснати от ОББ към девет компании, обезпечен с активи на "Национален хиподрум", което пък е в несъстоятелност от 2011 г. Това е сумата само на главницата, отделно има и натрупани лихви по заема. След като деветте фирми, изтеглили заема (в хода на делото се оказаха свързани с Васил Божков и хиподрума), една по една спират да го обслужват, ОББ предявява вземанията си по обезпеченията. Отговорът е завеждане на дела срещу банката, едно от които беше вчерашното. Делата на практика са две – едното е заведено от синдика на "Национален хиподрум" в Банкя, който е ипотекиран като обезпечение по отпуснатия кредит, а другото от ветеринарния лекар, стопанисвал конната база - Валери Кръстев. И двете дела са за обявяване на ипотеките в полза на ОББ за недействителни. Целта е длъжникът да не загуби заложеното обезпечение. Вчера беше отложено за втори път делото на хиподрума, заведено от синдика. Оказа се, че докато тече процесът, част от ответниците по делото (фирмите, взели заемите) е трябвало да бъдат представлявани от синдиците им, а не от техните управители, защото тези дружества са били обявени в несъстоятелност преди началото на процеса. Освен това се оказа, че две от дружествата - "Сигнус 5" ЕООД и "Дейтона", имат за синдик Елвира Танчева. В края на миналата година тя беше назначена и за синдик на хиподрума, сменяйки предишния - Стоил Моллов. Първото отлагане на делото беше на 12 декември 2012 г. То се води от началото на август миналата година, а съдия по него е Жаклин Комитов. Делото на ветеринарния лекар е заведено през 2011 г., но до момента е отлагано два пъти и след малко повече от година все още не му е даден ход, и то по вина на този, който го е завел. Първото заседание по него беше насрочено за 29 октомври 2012 г., но беше отложено. Новата дата, на която трябваше да се гледа, беше 3 декември, но отново се отложи. Този път за 18 февруари 2013 г. и предстои да се види в понеделник дали ще стартира. Съдия по него е Богдана Желязка. Първия път причината да не се даде ход на делото е подадена на 26 октомври (петък) молба от Валери Кръстев за отлагане заради операция на горен крайник. На 3 декември 2012 г. обявената от съдията причина беше "влошено здравословно състояние", като молбата на Кръстев беше делото да бъде отложено за по-дълъг период от време до подобряване на състоянието му. Ветеринарният лекар иска да му се признае собствеността върху хиподрума, тъй като го стопанисва от 1996 г. - придобил базата по давност, защото я е стопанисвал повече от 10 години. Става въпрос за 540 декара площ, за които Кръстев се е грижил. В случай че съдът реши в негова полза, "Национален хиподрум" ще бъде изваден от масата на несъстоятелността и за кредиторите (основно банката) няма да има обезпечение.
Източник: Капитал (14.02.2013)
 
Синдик поиска от Софийския градски съд да обяви за недействителни ипотечните договори, с които ОББ дала общо 28 млн. и 661 хил. лв. кредити на 8 фирми на бизнесмена Васил Божков. Зад кредитополучателите, фалиралото дружество "Национален хиподрум", което гарантирало връщането на парите и неговите кредитори с изключение на ОББ стои Васил Божков. 90% от дълга на обявеното в несъстоятелност "Национален хиподрум" е към ОББ, стана ясно по време на заседанието. Банката отпуснала над 28 млн. лв. на 8-те фирми на Божков през 2008 г. срещу ипотека върху 530 дка терени и конюшни на "Национален хиподрум" АД - също свързана с бизнесмена. Според синдика ипотеките били нищожни , тъй като фирмата, която ги предоставила, е свързана с дружествата, получили парите.
Източник: 24 часа (14.02.2013)
 
Закрепяне на положението с продажба на активи Двоен спад на продажбите и троен ръст на загубата има "Фарин" - Добрич през миналата година, показва консолидираният отчет на дружеството. Продажбите му към края на декември са достигнали едва 10.3 млн. лв., при повече от 21 млн. година по-рано. Около половината от оборота е дошъл от продажбата на зърнобаза в с. Игнатиево, обясниха от счетоводния отдел на компанията. В резултат на слабите продажби загубата на групата е достигнала 1.5 млн. лв., почти тройно увеличение за година. Разбивка на оборота показва, че "Фарин" има едва 69 хил. лв. постъпления от продажба на продукция, при 12.5 млн. лв. за 2011 г. Почти двойно е паднал оборотът и от продажби на услуги – до 631 хил. лв. Основната дейност на компанията е търговия със селскостопанска продукция, горива, техника, производство на семена и фуражи, транспорт, сервиз на земеделски машини, производство на енергия от възобновяеми източници и застрахователно посредничество. Въпреки слабите продажби на продукция, холдингът е натрупал над 5.5 млн. лв. положителни разлики от промяна на валутни курсове. Увеличение има и на приходите от лихви и дивиденти, но като краен резултат общите постъпления са едва 16.3 млн. лв., при над 23 млн. лв. за 2011 г. За разлика от 2011 г., когато "Фарин" е имало 776 хил. лв. печалба от малцинствено участие в дружества, за миналата резултатът от това е бил 56 хил. лв. загуба. Тези печалби и загуби не влизат в нетния финансов резултат на компанията. Спадът на разходите обаче е доста по-малко, отколкото този на приходите – с 22%, до 17.8 млн. лв. Най-много са се свили разходите за материали, които от 3.35 млн. лв. са паднали на 121 хил. лв. Спад има и на парите за външни услуги и за заплати. Тъй като заемите на "Фарин" са намалели през миналата година, разходите за лихви също са паднали повече от двойно, до 1.4 млн. лв. Към края на декември дългосрочните дългове на дружеството са под 9 млн. лв., при 26.6 млн. лв. година по-рано. При тези с падеж до 12 месеца има съвсем леко увеличение до 11.6 млн. лв. "Фарин" е сред компаниите с проблемни емисии облигации – през 2006 г. дружеството издава дългови книжа за 5 млн. евро, по които силно забавяше плащания. Така в началото на декември банката-довереник по емисията ОББ обяви, че облигациите са станали предсрочно изискуеми. ОББ изиска незабавно плащане на целия дълг на стойност 4 024 892 евро. Според отчета в края на годината "Фарин" няма дълг по облигациите с падеж над 1 година, но няма и информация те да са били погасени. Компанията беше свързана с "Химимпорт" допреди около година, когато свързаната с холдинга "Зърнени храни" ООД продаде 50% от капитала на изпълнителния директор Веселин Бакърджиев. Така в момента той е собственик на 100% от дружеството.
Източник: Капитал (19.02.2013)
 
ОББ има нови членове в Съвета на директорите. На извънредно общо събрание на акционерите на ОББ бяха избрани с мандат от три години за нови членове в Съвета на директорите на банката Павлос Милонас и Панайотис Карандреас. Председател на СД и главен изпълнителен директор остава Стилиян Вътев. Павлос Милонас е генерален мениджър "Стратегия и международна дейност", главен икономист, член на Изпълнителния комитет на Групата на Националната банка на Гърция (която е собственик на ОББ). Панайотис Карандреас е зам.-мениджър, Управление "Международна дейност", Група НБГ.
Източник: Стандарт (19.02.2013)
 
National Bank of Greece (NBG) (собственик на ОББ у нас) се слива с Eurobank Ergasias (която е собственик на Пощенска банка в България). 84,35% от акционерите на Eurobank са приели офертата на NBG за обединението, съобщи Ройтерс. Зелена светлина на сделката наскоро даде и родната Комисия за защита на конкуренцията. Така сделката вече може да се осъществи. Акционерите в Eurobank ще получат по 58 акции от новата банкова група, която ще се казва NBG Group, за всеки 100 притежавани от тях акции на Eurobank. Общите активи на новата банкова група ще бъдат 174 млрд. евро, раздадените от NBG Group заеми ще са 113 млрд. евро, а депозитите - 85 млрд. евро, сочат последните финансови отчети от края на септември. С обединението се очаква да се пестят по 630 млн. евро годишно. NBG планира след обединението да съкрати 2000 души (15% от служителите), както и да затвори редица от клоновете, пише Ройтерс.
Източник: Стандарт (20.02.2013)
 
Eurobank Ergasias вече окончателно принадлежи на Националната банка на Гърция Гръцката Eurobank Ergasias вече официално принадлежи на Националната банка на Гърция (National Bank of Greece-NBG), съобщават гръцки медии, цитирани от БТА. NBG е собственик на ОББ в България, а Eurobank - на Пощенска банка. В края на януари българската Комисията за защита на конкуренцията разреши на ОББ да погълне Пощенска банка. Сливането у нас е следствие на взетото в Гърция решение за сливането на собствениците на двете институции - съответно National Bank of Greece (NBG) и Eurobank. Разрешението е издадено на собственика на NBG, но у нас обединението е между двете дъщерни банки. Такава е процедурата и в другите страни, където присъстват посочените банки - Румъния, Сърбия и Кипър. Съгласно успешно финализираната сделка, NBG придобива 84.35 на сто от акционерния капитал на най-големия си конкурент Юробанк. Гръцките банки са под натиск да се слеят, след като понесоха големи загуби от тригодишната криза и от отписването на част от гръцкия дълг. Пазарната оценка на Националната банка на Гърция е 1.27 млрд. евро, оценката на Юробанк е 250 млн. евро, съобщава Bloomberg. "Тази стратегическа стъпка поставя основите на адекватна и бърза рекапитализация", обяви изпълнителният директор на NBG Александрос Турколиас. Според него сливането ще подобри ликвидността на групата и ще й позволи успешно да се справя с проблемите, пред които е изправена гръцката финансова система. След сливането институцията ще се нарича NBG Group. Тя ще разполага с активи за 178 млрд. евро, отпуснати заеми за 110 млрд. евро и депозити за 87.9 млрд. евро. Това сочат данните на NBG, оповестени в края на миналата година.
Източник: Класа (20.02.2013)
 
National Bank of Greece (NBG) (собственик на ОББ у нас) се слива с Eurobank Ergasias (която е собственик на Пощенска банка в България). 84,35% от акционерите на Eurobank са приели офертата на NBG за обединението, съобщи Ройтерс. Зелена светлина на сделката наскоро даде и родната Комисия за защита на конкуренцията. Така сделката вече може да се осъществи. Акционерите в Eurobank ще получат по 58 акции от новата банкова група, която ще се казва NBG Group, за всеки 100 притежавани от тях акции на Eurobank. Общите активи на новата банкова група ще бъдат 174 млрд. евро, раздадените от NBG Group заеми ще са 113 млрд. евро, а депозитите - 85 млрд. евро, сочат последните финансови отчети от края на септември. С обединението се очаква да се пестят по 630 млн. евро годишно. NBG планира след обединението да съкрати 2000 души (15% от служителите), както и да затвори редица от клоновете, пише Ройтерс.
Източник: Стандарт (20.02.2013)
 
В битка за банковия №2 Политическата криза в страната може и засега да не се отразява на ежедневното функциониране на повечето фирми. Със сигурност обаче несигурността води до преосмисляне на стратегическите планове. Тази неяснота може да обхване и продажбата на МКБ Юнионбанк, която навлиза в решителна фаза - подаване на обвързващи оферти от потенциалните кандидат-купувачи. Със сигурност България в момента е под обектива на чуждите инвеститори тук и навън и всички ще следят дали политическите рискове няма да се материализират в понижаване на рейтинга и въобще във влошаване на условията за бизнес. При тези обстоятелства може и заинтересуваните да предпочетат да останат на изчакване или ако все пак се решат да търсят по-ниска цена. И доколкото продавачът, унгарската банка MKB, част от групата на германската Bayern LB, не е притиснат от нуждата за продажба на всяка цена, сделката ще зависи предимно от склонността на кандидатите да поемат риск. А засега, според информация на "Капитал", има поне двама твърдо желаещи - унгарската OTP Bank и Първа инвестиционна банка (ПИБ), които при това не са нови на местния пазар и съответно добре познават подводните камъни, за да се отдръпнат при първи трусове. А двубоят между тях ражда и още една интрига - ако ПИБ придобие МКБ Юнионбанк, тя има реален шанс да измести от второто място в страната ДСК - българското поделение на OTP. Според запознати с процедурата определената дата за подаване на обвързващи оферти е 5 март. Първоначално крайната дата обаче е била 25 февруари, но срокът е удължен. Причината е, че от кандидат-купувачите са поискали да се запознаят с одитираните годишни отчети на банката. Предварителните данни вече бяха публикувани от БНБ в края на януари. Източниците на "Капитал" сочат, че като предпочетени купувачи от страна на продавача се гледа на OTP и ПИБ, като засега най-голям шанс за сделка се дава на унгарската банка. Унгарците са на българския пазар от 2003 г., когато купиха Банка ДСК за 311.1 млн. евро, докато мажоритарните собственици в ПИБ са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, които имат бизнес интереси в различни сектори от зимния туризъм до търговията с метали. Анализ на банката са правили и от Централна кооперативна банка (ЦКБ), част от групата на "Химимпорт", представители на която не бяха открити за коментар дали възнамеряват да подадат окончателна оферта. И от OTP и ПИБ не коментираха пред "Капитал" по въпроса. Упорито спрягана в банковия сектор за кандидат, проявил интерес към МКБ Юнионбанк, е и компанията "Юнион груп", собственост на Иван и Светослав Радеви. Двамата братя са основатели и бивши собственици на МКБ Юнионбанк. През 2006 г. те продадоха първоначално 60% на унгарската MKB Bank, а през 2009 г. и още 34%. Пред "Капитал" единият от собствениците на "Юнион груп" Иван Радев също отказа коментар. Още през есента на миналата година, при старта на процедурата, това бяха основните имена на потенциални заинтересувани от банката. Сред спряганите тогава бяха още и Цветелина Бориславова (собственик на БАКБ) и Societe Generale Експресбанк. В същото време обаче критичните обстоятелства в страната оставят поле за размисъл кои заинтересувани реално ще пристъпят към оферти. Още повече че промяната в собствеността не изключва и преглед на кредитния рейтинг на банката, който в момента е две степени над този на България благодарение на стабилността и вероятността за подкрепа от собственика. Още при първоначалните информации за планирана продажба говорител на MKB в Унгария посочи пред "Капитал", че банката не може да се отклони от утвърдената си практика да не коментира каквито и да било слухове на пазара. Другата интрига естествено е цената. При нормални условия практиката показва, че освен офертата като цена в крайното решение може да натежат и нефинансови параметри, които да определят избрания. Това се случи при продажбата на СИБанк на белгийската банково-застрахователна група KBC през 2007 г. Тогава продавачите (Цветелина Бориславова и Тор Бьорголфсон) предпочетоха именно KBC пред испанската La Caixa заради по-голям опит и възможности за развитие на банката, въпреки че по думите им другата оферта е била по-силна като цена, при това със съществена разлика. По принцип при банкови сделки показателно съотношение както за изгодна сделка от страна на продавача, така и за добра стойност на самата банка, е цена/нетна стойност на активите. Примери за постигнато добро такова съотношение в банковия сектор има – и при приватизацията, и при вторичната продажба на банки от последните няколко години. Сравненията обаче не са много адекватни по ред обективни обстоятелства. Сега е криза и стойността на активите само поради този факт е подценена. Също така последните сделки в сектора – за НЛБ Банка София (сега Ти Би Ай Банк), БАКБ, Тексим банк през 2011 г., на практика бяха, от една страна за малки банки, а от друга - бяха продавани под натиск за банките им майки. Собствениците на първите две от тях - словенската NLB и Allied Irish Banks бяха национализирани, а БАКБ имаше и проблемен портфейл от кредити в строителството и недвижимите имоти и спешна нужда от рефинансиране. МКБ Юнионбанк към края на 2012 г. е на печалба с 2.7 млн. лв., след като към полугодието отчете загуба от 4.7 млн. лв. Освен това годишният резултат е едва една четвърт от прогнозите във финансовия отчет за 2011 г. Активите й пък са 1.6 млрд. лв., което я поставя на 14-то място в сектора, а собственият капитал около 200 млн. лв. Банката е добре позиционирана в сегмента на малките и средни предприятия, който в момента придобива все по-голяма популярност сред кредитните институции. Разви доста активно и банкирането си на дребно за физически лица. Въпреки това е трудно да се прави сравнение с високите оценки, дадени преди кризата, в пика на кредитния бум, които при продажбата на СИБанк бяха около 3.9 пъти нетната стойност на активите й, или на ДЗИ банк, където съотношението достигна 5. Политическата криза в страната може и засега да не се отразява на ежедневното функциониране на повечето фирми. Със сигурност обаче несигурността води до преосмисляне на стратегическите планове. Тази неяснота може да обхване и продажбата на МКБ Юнионбанк, която навлиза в решителна фаза - подаване на обвързващи оферти от потенциалните кандидат-купувачи. Със сигурност България в момента е под обектива на чуждите инвеститори тук и навън и всички ще следят дали политическите рискове няма да се материализират в понижаване на рейтинга и въобще във влошаване на условията за бизнес. При тези обстоятелства може и заинтересуваните да предпочетат да останат на изчакване или ако все пак се решат да търсят по-ниска цена. И доколкото продавачът, унгарската банка MKB, част от групата на германската Bayern LB, не е притиснат от нуждата за продажба на всяка цена, сделката ще зависи предимно от склонността на кандидатите да поемат риск. А засега, според информация на "Капитал", има поне двама твърдо желаещи - унгарската OTP Bank и Първа инвестиционна банка (ПИБ), които при това не са нови на местния пазар и съответно добре познават подводните камъни, за да се отдръпнат при първи трусове. А двубоят между тях ражда и още една интрига - ако ПИБ придобие МКБ Юнионбанк, тя има реален шанс да измести от второто място в страната ДСК - българското поделение на OTP. Според запознати с процедурата определената дата за подаване на обвързващи оферти е 5 март. Първоначално крайната дата обаче е била 25 февруари, но срокът е удължен. Причината е, че от кандидат-купувачите са поискали да се запознаят с одитираните годишни отчети на банката. Предварителните данни вече бяха публикувани от БНБ в края на януари. Източниците на "Капитал" сочат, че като предпочетени купувачи от страна на продавача се гледа на OTP и ПИБ, като засега най-голям шанс за сделка се дава на унгарската банка. Унгарците са на българския пазар от 2003 г., когато купиха Банка ДСК за 311.1 млн. евро, докато мажоритарните собственици в ПИБ са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, които имат бизнес интереси в различни сектори от зимния туризъм до търговията с метали. Анализ на банката са правили и от Централна кооперативна банка (ЦКБ), част от групата на "Химимпорт", представители на която не бяха открити за коментар дали възнамеряват да подадат окончателна оферта. И от OTP и ПИБ не коментираха пред "Капитал" по въпроса. Упорито спрягана в банковия сектор за кандидат, проявил интерес към МКБ Юнионбанк, е и компанията "Юнион груп", собственост на Иван и Светослав Радеви. Двамата братя са основатели и бивши собственици на МКБ Юнионбанк. През 2006 г. те продадоха първоначално 60% на унгарската MKB Bank, а през 2009 г. и още 34%. Пред "Капитал" единият от собствениците на "Юнион груп" Иван Радев също отказа коментар. Още през есента на миналата година, при старта на процедурата, това бяха основните имена на потенциални заинтересувани от банката. Сред спряганите тогава бяха още и Цветелина Бориславова (собственик на БАКБ) и Societe Generale Експресбанк. В същото време обаче критичните обстоятелства в страната оставят поле за размисъл кои заинтересувани реално ще пристъпят към оферти. Още повече че промяната в собствеността не изключва и преглед на кредитния рейтинг на банката, който в момента е две степени над този на България благодарение на стабилността и вероятността за подкрепа от собственика. Още при първоначалните информации за планирана продажба говорител на MKB в Унгария посочи пред "Капитал", че банката не може да се отклони от утвърдената си практика да не коментира каквито и да било слухове на пазара. Другата интрига естествено е цената. При нормални условия практиката показва, че освен офертата като цена в крайното решение може да натежат и нефинансови параметри, които да определят избрания. Това се случи при продажбата на СИБанк на белгийската банково-застрахователна група KBC през 2007 г. Тогава продавачите (Цветелина Бориславова и Тор Бьорголфсон) предпочетоха именно KBC пред испанската La Caixa заради по-голям опит и възможности за развитие на банката, въпреки че по думите им другата оферта е била по-силна като цена, при това със съществена разлика. По принцип при банкови сделки показателно съотношение както за изгодна сделка от страна на продавача, така и за добра стойност на самата банка, е цена/нетна стойност на активите. Примери за постигнато добро такова съотношение в банковия сектор има – и при приватизацията, и при вторичната продажба на банки от последните няколко години. Сравненията обаче не са много адекватни по ред обективни обстоятелства. Сега е криза и стойността на активите само поради този факт е подценена. Също така последните сделки в сектора – за НЛБ Банка София (сега Ти Би Ай Банк), БАКБ, Тексим банк през 2011 г., на практика бяха, от една страна за малки банки, а от друга - бяха продавани под натиск за банките им майки. Собствениците на първите две от тях - словенската NLB и Allied Irish Banks бяха национализирани, а БАКБ имаше и проблемен портфейл от кредити в строителството и недвижимите имоти и спешна нужда от рефинансиране. МКБ Юнионбанк към края на 2012 г. е на печалба с 2.7 млн. лв., след като към полугодието отчете загуба от 4.7 млн. лв. Освен това годишният резултат е едва една четвърт от прогнозите във финансовия отчет за 2011 г. Активите й пък са 1.6 млрд. лв., което я поставя на 14-то място в сектора, а собственият капитал около 200 млн. лв. Банката е добре позиционирана в сегмента на малките и средни предприятия, който в момента придобива все по-голяма популярност сред кредитните институции. Разви доста активно и банкирането си на дребно за физически лица. Въпреки това е трудно да се прави сравнение с високите оценки, дадени преди кризата, в пика на кредитния бум, които при продажбата на СИБанк бяха около 3.9 пъти нетната стойност на активите й, или на ДЗИ банк, където съотношението достигна 5.
Източник: Капитал (04.03.2013)
 
БДС по пътя на фалита Месокомбинатът в град Левски е поел по пътя на фалита. Това, с което предприятието е известно, е не мащабът на производство, а името, което прие преди няколко години и което Комисията за защита на потребителите определи като нелоялна търговска практика. Става дума за компанията "БДС - Български деликатесен стандарт", чието наименование създава асоциации с някогашния Български държавен стандарт. От няколко години частен съдебен изпълнител организира търг след търг за имуществото на предприятието, но досега купувач не се е намерил. Помещенията са отдадени под наем, а на телефоните на фирмата не отговаря никой. Преди година пък беше назначен временен синдик по искане на кредиторите заради съмнения, че се отклоняват парични средства. В момента тече поредна процедура за публична продажба на активите с начална цена 2.6 млн. лв. Дали този път ще има купувачи за земята, сградите и оборудването на предприятието ще се разбере на 22 април, когато изтича срокът за подаване на предложения. Междувременно обаче стана ясно, че освен това кредитор е поискал откриване на производство по несъстоятелност, но все още няма решение от съда. Бившето предприятие "Месокомбинат Левски 2000" смени името си през 2009 г., когато заради дългове беше заложено в полза на "Глобъл файненшъл мениджмънт". Кредиторът обаче реши да оздрави предприятието и новото наименование стана част от плана за възстановяване. По същото време "БДС - Български деликатесен стандарт" започна и активно да рекламира по телевизията продуктите си с марка "Кесар". Така от локален производител на евтини колбаси фирмата разшири бизнеса си в страната и навлезе в най-високия ценови клас. По това време от Комисията за защита на конкуренцията коментираха, че наименованието на фирмата не нарушава правилата на добрата конкурентна практика. Не след дълго обаче Комисията за защита на потребителите издаде заповед за забрана на "нелоялната търговска практика", изразяваща се в художественото оформление на продуктите. Причината за това беше, че на етикета с ярък и едър шрифт беше изписана абревиатурата БДС, а с много по-дребни букви останалата част от името на търговеца - "Български деликатесен стандарт" ООД. Компанията обжалва решението, но две години по-късно - през 2011 г., Върховният административен съд окончателно потвърди забраната. По това време обаче фирмата вече на практика не работеше, а помещенията бяха отдадени под наем. В момента собственици с равни дялове са "Десислава комерс" и "Десислава логистик", чийто краен собственик е регистрираната в Панама Keyway Capital. Какво точно е финансовото положение на компанията няма как да се разбере, тъй като до ден днешен тя не е публикувала нито един отчет в Търговския регистър. От обявата на частния съдебен изпълнител за поредната публична продажба става ясно, че върху имота има различни тежести - от залог на търговско предприятие и ипотеки на името на Обединена българска банка (ОББ) и "Глобъл файненшъл мениджмънт" до възбрана в полза на ОББ. Именно по искане на банката е насрочен сегашният търг. Като се има предвид, че производство на практика няма, приходите на фирмата най-вероятно се ограничават до наема, който получава. Въпреки това преди време кредиторите поискаха да бъде назначен временен синдик, за да се запази имуществото. Искането беше направено от "Алена пропърти", но към него се присъединиха и "Агора груп", "Риал - България" и ОББ. Притесненията им тогава бяха, че по запорираните сметки на фирмата не са постъпвали средства, а в същото време компанията продължавала да назначава работници на трудов договор. Това се виждаше от представеното в съда извлечение от НОИ, според което към януари 2012 г. фирмата е внасяла здравни и осигурителни вноски за 11 човека. Справка в системата Daxy показва, че през август миналата година осигурените са били 9 души. Според кредиторите това може да означава, че компанията отклонява парични средства. Същите съмнения явно е имал и Софийският градски съд, който на 22 февруари 2012 г. определи Александър Георгиев за временен синдик. Според магистратите от представените твърдения и писмени доказателства по това време не може да се заключи, че предприятието е неплатежоспособно или свръхзадлъжняло, за да открие производство по несъстоятелност. Година по-късно обаче ситуацията е на път да се промени. Пред "Капитал Daily" Георгиев каза, че има заведен иск за откриване на процедура и в момента се чака решението на съда. Докато то излезе, частният съдебен изпълнител ще се опита отново да продаде предприятието. Шансовете за успех обаче не са големи.
Източник: Капитал (08.03.2013)
 
Още една жп компания на Васил Божков влезе в несъстоятелност Очаквано "Ремонтно-възстановително предприятие Кьоне", още една от инфраструктурните компании, контролирани от Васил Божков, влезе в процедура по несъстоятелност. От дружеството обявиха, че с решение от 5 март Софийският градски съд е открил производството. За начална дата на неплатежоспособността е приета 2 септември 2010 г., а временен синдик ще е Елин Топалов. "РВП Кьоне" е част от публичното "Железопътна инфраструктура-холдингово дружество", което наскоро се преименува на "Инфра холдинг". Холдингът е приемник на "Нове индъстри", контролиран от Божков. Името му беше променено на "Инфра холдинг" с решение на общото събрание на акционерите на 11 февруари. Също тогава те одобриха и смяна в борда на директорите – на мястото на бившия депутат от ДПС Максим Димов влезе Иван Иванов. През август миналата година в несъстоятелност беше обявено друго дружество от структурата на "Инфра холдинг" - "Национален изследователски институт по транспорта". Началната дата за неплатежоспособността му е 24 април 2011 г. Месец по-рано, през юли 2012 г., в несъстоятелност влезе и "Локомотивен и вагонен завод" - Русе, чиято неплатежоспособност е от 14 юли 2011 г. насам. Активите на компаниите от "ЖП инфраструктура-холдингово дружество" на няколко пъти се продаваха на търг от частен съдебен изпълнител по искане на ОББ. Банката е сред основните кредитори на пътностроителните компании на Васил Божков, част от които вече са в несъстоятелност, като "Мостстрой". Компанията беше партньор в сдружението "Тракия IV", което спечели търга за строежа на едноименната магистрала от Ямбол до Карнобат. Там беше и друга компания на Божков - "Холдинг Пътища", който обаче се оттегли, а мястото му зае дъщерната му компания "ПСТ Холдинг". Точно преди месец подизпълнители на сдружението по строежа на магистралата за пореден път протестираха заради забавени плащания от "ПСТ Холдинг". Преди седмица холдингът обяви, че ще се разплати с тях, след като е получил банков заем за 40 млн. лв. ОББ води съдебна битка около кредита си и към друга свързана с Божков компания в несъстоятелност - "Национален хиподрум".
Източник: Капитал (14.03.2013)
 
Хлебозавод на "Нилана" се продава на търг Заводът в Княжево на един от най-големите доскоро производители на хляб поема по пътя на разпродажбата. Няколко месеца след като кредиторите заведоха искове за несъстоятелност срещу "Нилана" и дружеството й "Хлебни изделия - Подуяне", сега частен съдебен изпълнител е обявил на търг и имуществото на "Хлебни изделия - Княжево". Целият парцел от близо 14 дка заедно с производствено-административна сграда, магазин и склад се предлага за 4.7 млн. лв. Срокът за подаване на оферти е 25 април, а ден по-късно ще бъде обявен евентуалният купувач. Заводът е ипотекиран и има наложена възбрана от "Уникредит Булбанк", която е взискател по сегашната процедура. Според източник претенциите на банката са свързани с отпуснат кредит за 12 млн. лв. Предприятието не работи от края на 2011 г. Последните налични данни за него в Търговския регистър са за 2010 г. и показват, че тогава дълготрайните материални активи на компанията са били на стойност 8.5 млн. лв., включително 2.1 млн. лв. машини и оборудване. Последните не са включени в списъка на имуществото, което се предлага за публична продан в момента. През 2010 г. дружеството е било на печалба (3 млн. лв.) и е имало 1.4 млн. лв. продажби. За същата година приходите на "Нилана" са се удвоили спрямо 2009 г. и са достигнали 17.7 млн. лв., а печалбата й е била 1.7 млн. лв. До 2011 г. положителни резултати отчита и "Хлебни изделия - Подуяне" (418 хил. лв. печалба). Още в края на годината обаче ситуацията се промени и дружеството плати само част от дължимите лихви по облигационната си емисия от 2008 г., която е в размер на 6 млн. евро. Въпреки че компанията преведе останалата сума в рамките на обещаните 30 дни, това беше първият сигнал, че има проблем. Той стана още по-очевиден в средата на 2012 г., когато фирмата спря да плаща на облигационерите и довереникът Обединена българска банка обяви емисията за предсрочно изискуема. След като предприятието не представи поисканите допълнителни обезпечения от кредиторите, те подадоха иск за несъстоятелност на "Хлебни изделия - Подуяне" и на "Нилана", която се явява гарант по облигациите. Междувременно наскоро в предприятието беше назначен предварителен временен синдик, който да се грижи за имуществото и да подготви процедурата по несъстоятелност, в случай че такава бъде открита. Синдикът Ралица Топчиева вече е предоставила на кредиторите първия си отчет за състоянието на компанията, но той не се базира на счетоводни данни, тъй като такива липсват. Според кредиторите причината за това е, че дружеството е преустановило дейността си през септември и няма счетоводител и работеща счетоводна система. Това, което се знае засега, е, че охраната е наета от лизингодателя на оборудването "Интерлийз", на който фирмата дължи около 2 млн. евро, твърдят източници на "Капитал Daily". Освен това "Хлебни изделия - Подуяне" имала банков кредит и дължала около 3 млн. лв. към доставчици на брашно, както и стари заплати към работниците. За първото шестмесечие на 2012 г. компанията отчете 1.26 млн. лв. загуба. След това отчети не са публикувани. В продължение на години "Нилана" и дружествата й бяха сред най-големите производители на хляб в страната с капацитет от над 150 хил. броя дневно. Една от силните й страни - производството на специални хлябове, се оказа тежест по време на кризата, тъй като много потребители се преориентираха към по-евтините обикновени видове. Ценовият натиск на големите вериги, през които компанията продаваше над половината от продукцията си, също се отрази негативно на финансовите й резултати. Преди време вътрешни източници от компанията коментираха, че една от причините за неуспеха са загубените политически протекции. Става дума за това, че от основаването на "Нилана" през 1993 г. като съдружник в нея участваше бившият министър на отбраната Николай Цонев, който се оттегли при поемане на поста в средата на 2008 г. По това време фирмата се радваше на добър дял в държавните поръчки за доставка на хлебни изделия. През 2009 г. обаче правителството се смени. В момента собственици на компанията са Николай Тапаров, който е и изпълнителен директор, и Йордан Воденичарски. Малък дял притежава и регистрираната в Панама "Амтек груп". Миналата година собствениците се опитаха да продадат хлебозаводите с надеждата, че производството ще бъде възстановено. Преговори се водеха с хасковския земеделски арендатор Петър Касев, но приключиха без успех.
Източник: Капитал (27.03.2013)
 
Местните банки продължават да се разрастват Местните банки – тези с български акционери, се оказват най-активните при привличане на депозити и отпускане на кредити. Това съответно утвърждава и нарастването на пазарните им позиции в сектора, което се наблюдава като процес още от началото на 2010 г. И през последното тримесечие на миналата година местните банки са били водещи в това отношение, става ясно от тримесечния бюлетин на БНБ "Икономически преглед". През периода октомври-декември 2012 г. местните банки са запазили основния си принос в привличането на ресурс от граждани и домакинства, посочват от централната банка. Това се наблюдава, след като през предходното тримесечие на годината те бяха формирали изцяло растежа на депозитите тогава, като са били най-активните в привличането на депозити от българския пазар (нетно нарастване с 285 млн. лв., а само депозитите от домакинства се бяха увеличили с 929 млн. лв.). И през предходния период – април-юни 2012 г., местните банки бяха направили над половината от тримесечното увеличение (980 млн. лв.) на депозитите от домакинствата тогава. В последното тримесечие на миналата година е регистрирано най-голямото увеличение на привлечените средства от домакинства – над една четвърт от общия годишен растеж, посочват от БНБ. Увеличението е с 1.2 млрд. лв или 3.3%. Така от една страна се засилва ролята на депозитите от населението, които в края на годината формират 50.7% от всички привлечени средства, а от друга - банките намаляват зависимостта си от външно финансиране. За кредитните институции с български акционери местният пазар сега, в условията на криза, е основен и почти единствен източник на финансиране поради липсата на банки майки в Европа. Макар че и сред тези със западни централи има такива, за които т. нар. банки-майки са по-скоро "мащехи", както се изразяват в сектора шеговито, заради високата цена, на която им предоставят финансов ресурс. Положителен резултат от устойчивия ръст на депозитите на ниво банкова система е благоприятното повлияване на коефициента кредити/привлечени средства. В края на миналата година той вече е под сто процента – 99.8%, след като беше достигнало близо 115%. По-големите и активни банки с местни собственици, които са и в топ десет по размер на активите според класификацията на БНБ (която няма оценъчен характер - бел. ред.), към края на миналата година са ПИБ (трета), Корпоративна търговска банка (шеста), Централна кооперативна банка (девета). Те са и сред т. нар. системно важни банки, именно защото са в топ десет според размера на активите. Други като Инвестбанк, БАКБ, Тексимбанк (която също гравитира около групата на "Химимпорт", в която е и ЦКБ) и Интернешънъл асет банк са с малък пазарен дял. Освен в привличането на депозити, местните банки се оказват и в епицентъра на кредитирането, поне през последното тримесечие на миналата година. В изданието на БНБ се посочва, че в сравнение с предходното тримесечие кредитната активност се е засилила главно под влияние на местните институции. В по-малка степен принос са имали европейските дъщерни банки. През последните години в кризата местните банки финансираха по-големи единични проекти или сделки в корпоративния сектор тук, което доведе до ръст в кредитните им портфейли и съответно активите, докато дъщерните поделения на европейските банкови групи по-скоро следват политиката на централите да отпускат по-малко или почти никакви кредити. Всъщност ръстът на дела на местните банки идва основно от трите по-големи кредитни институции сред тях – ПИБ, ЦКБ и КТБ. Местните банки продължават и да увеличават пазарната си позиция в сектора, което е логичен резултат от разрастването на активите и пасивите им. В края на миналата година пазарният им дял е бил 26.4%. В същото време пазарният дял на дъщерните банки от Европейския съюз е продължил да намалява, като в края на годината е бил 65.3%. Тази тенденция се наблюдава от началото на 2010 г. За три години – от края на 2009 г., когато делът на местните банки е бил 16%, те са увеличили пазарните си позиции на практика с 65 на сто, а дъщерните поделения са се свили с 15 процента. Останалият малък дял до 100% се държи от клонове на банки от ЕС (6.1% към края на миналата година) и банки извън съюза (0.7%). Продължаващото три години плавно разместване на основните пластове на пазара в крайна сметка води и до изменение в позицията на петте най-големи банки (Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ, ОББ, Райфайзенбанк). Техният дял на пазара през последното тримесечие на миналата година се е понижил от 51% на 49.5%.
Източник: Капитал (29.03.2013)
 
Още една банка ще отпуска бизнес заеми с наполовина по-ниски лихви Още една банка се присъедини към схемата по JEREMIE за отпускане на кредити с наполовина по-ниски лихви от стандартните. През този месец ще бъде направен финансов и правен анализ и на още една банка, която евентуално ще сключи договор с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), който управлява инициативата JEREMIE. Портфейлът по схемата се увеличава на 380 млн. евро. Първите заеми, които са отпуснати от началото на годината, са с лихви под 4%, казаха от ЕИФ. Техните очаквания са средната лихва по кредитите от тази схема да е под 5%. Нивата на лихвите, на които се отпускат заеми за микро-, малки и средни предприятия по схемата, са между 3% и 7%. Границите са широки, тъй като целта е да не се лишат от достъп до ресурс най-рисковите клиенти за банките - стартиращи фирми, микропредприятия, такива без обезпечения. От средата на април Уникредит Булбанк ще започне реално да отпуска кредитите с 50% по-ниски лихви в сравнение със стандартните лихвени равнища, съобщиха от банката. Така банките по тази схема на инициативата стават пет, след като в края на миналата година бяха подписани договори с Прокредитбанк, Societe Generale Експресбанк, Първа инвестиционна банка и Алианц банк. Всяка от тях се договаря и взима различен обем ресурс, като има ангажимента за удвояването му. Уникредит Булбанк е предвидила портфейл от общо 50 млн. евро - 25 млн. евро по споразумение с фонда и още толкова собствени средства. Освен наполовина по-ниската лихва, което е изискване на ЕИФ, кредитите от тази прогарама на JEREMIE са и с облекчени изисквания за обезпечения и преференциални такси и комисионни. Уникредит Булбанк ще отпуска заемите при размер на обезпеченията, не по-голям от 65% от размера на кредита. От банката обясниха, че не биха могли да посочат конкретни граници на лихвените нива, при които ще отпускат тези заеми, тъй като формирането на крайната лихва зависи от много фактори по проекта и профила на клиента. Средствата по заемите са както за инвестиционни, така и за оборотни цели. Уникредит Булбанк е една от банките (другите са Райфайзенбанк, ОББ, СИБанк и Прокредит банк), които имат споразумение и по първата прогмрама на JEREMIE - гаранционната схема за проекти с по-висок риск. От банката посочват, че вече е изчерпала средствата от първата схема на инициативата, като над 84% от финансирането вече е усвоено от фирмите, а за останалите има договорени сделки. Първоначално предвидените средства по схемата на JEREMIE за кредитите с наполовина по-ниска лихва бяха 260 млн. евро - 130 млн. евро по инициативата и още 130 млн. евро от банките (четири към момента на стартиране). Сега средствата се увеличават на 380 млн. евро. Те се отпускат на съответните банки на траншове при определени условия. За да получи следващия транш, всяка банка трябва да е изпълнила предходния на 80%. За времето на престой на парите от съответния транш в банката до усвояването им от кредитополучателите банката плаща лихви върху тях на ЕИФ. Така се елиминира възможността тези средства да се използват например за ликвидна подкрепа. ЕИФ проведе конкурс за избор на банките през есента на миналата година, като освен избраните тогава има и резервна листа. Кредитните институции в тази листа са уведомени, че на следващ етап може да бъдат поканени за присъединяване към схемата.
Източник: Капитал (05.04.2013)
 
Финансовите проблеми застигнаха и "Артекс" Поредна строителна компания с финансови затруднения и пореден разсрочен дълг – тези новини вече са нещо обичайно, след като кризата удари силно сектора на имотите, а падащи цени и забавени плащания повлякоха след себе си още проблеми с дългове на различни компании. Една от тях е "Артекс инженеринг", доскоро едно от дружествата с кратки забавяния при плащане по облигационния си заем от 6 млн. евро. Сега компанията е поискала разсрочване с пет години на дълга, издаден през 2008 г. Погасяването му трябваше да бъде през юли 2015 г., но от "Артекс" са предложили това да стане на 3 април 2020 г. Финансовото състояние на дружеството към края на миналата година не е много добро и според консолидирания отчет то има печалба от малко над 1 млн. лв., двоен спад спрямо 2011 г., като в същото време приходите му са паднали почти четири пъти. Предложението за разсрочване ще бъде обсъдено на общо събрание на кредиторите, свикано за 22 април от банката-довереник по облигациите ОББ. Според плановете лихвените плащания ще си останат на три месеца, но погасяването на главницата ще се изтегли напред във времето. Според досегашните условия първото плащане от 1 млн. евро по главницата на дълга трябва да стане на 3 юли, още толкова да се погасят година по-късно, а остатъкът от 4 млн. евро – на падежа през юли 2015 г. Сега обаче на облигационерите ще бъде предложено в началото на юли те да получат 250 хил. евро и още по 125 хил. евро на всеки три месеца до януари 2018 г. След това тримесечните погасявания ще се вдигнат двойно до последната вноска, когато ще се изплати остатъкът. В замяна на разсрочването от "Артекс" ще предложат допълнително обезпечение – ипотека върху няколко имота, собственост на строителната компания. Ако кредиторите се съгласят, заемът ще може да се погасява и предсрочно – поне 100 хил. евро от главницата на всяко лихвено плащане, без да се дължи такса. Промяната в сроковете не е обвързана с нова лихва – тя ще си остане 3-месечен индекс Euribor с 3% годишна надбавка, като минимумът е 7.5%. Новите обезпечения са първа ипотека върху няколко магазина в София и част от терен в местността Витоша ВЕЦ Симеоново с обща оценка 840 хил. евро. Втора ипотека ще бъде направена върху друг магазин, част от терена в Симеоново, и друг парцел в софийския кв. "Младост". "Артекс" издаде дълговите книжа през 2008 г. в пика на бизнеса със строителство и имоти. Официална информация кои са облигационерите няма, но последните данни за портфейлите на пенсионните фондове показват, че със сигурност книжата не са сред големите инвестиции на нито един от тях. Досега забавяне на плащанията имаше през юли, но в рамките на 20 дни компанията плати 112 хил. евро и емисията не стана предсрочно изискуема. Ако дружество забави погасяването над този срок, кредиторите имат право по всяко време да поискат незабавно плащане на целия дълг. Според последния доклад на банката довереник ОББ 2.325 млн. евро от облигациите са използвани за погасяване на два кредита към банка EFG – Люксембург, и част от задължение към дъщерната й Юробанк И Еф Джи (Пощенска банка). Останалите 3.66 млн. евро са отишли за текуща дейност.
Източник: Капитал (08.04.2013)
 
Двете най-големи гръцки частни банки - NBG и "Юробанк", преминават под контрола на Фонда за финансова стабилност на Гърция, което означава, че двете кредитни институции се национализират, съобщиха гръцките медии. Националната банка на Гърция (NBG) и "Юробанк" (Eurobank Ergasias) притежават съответно Обединена българска банка и Пощенска банка в България. Планираното сливане на гръцките собственици на ОББ и Пощенска банка е замразено. От гръцкото правителство обявиха, че рекапитализацията на двете банки ще бъде извършена поотделно, а няма да има обединение. Решението е неочаквано за пазарите, коментират от MarketWatch. Експертите вече се съмняват, че по-нататъшната интеграция ще се състои, както беше планирано. Двете банки се нуждаят общо от 15,6 млрд. евро за повишаване на капиталовата си адекватност. Преминаването към Фонда за финансова стабилност е резултат от невъзможността на двете банки да осигурят 10% от необходимото увеличаване на акционерния капитал от частни инвеститори. NBG придоби 84,3% от "Юробанк" чрез размяна на акции през февруари, но в процеса на сливане възникнаха опасения от страна на Тройката - Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ, че сливането ще създаде банка, която ще бъде твърде голяма спрямо БВП на Гърция. Затова сливането е замразено, а Тройката и правителството на премиера Андонис Самарас са взели решение за преминаване на двете банки под държавен контрол. Фондът за финансова стабилност на Гърция ще стане основен акционер в NBG и "Юробанк" и ще трябва да реши в бъдеще дали двете банки ще се слеят, или ще се търсят частни инвеститори. От гръцкото правителство официално заявиха, че депозитите в двете банки ще остават незасегнати от стопирането на обединението им.
Източник: Стандарт (09.04.2013)
 
ЕМКА понижава финансовите си резултати Спад на приходите и печалбата за първото тримесечие отчита производителят на кабели и проводници ЕМКА - Севлиево. Това става ясно от финансовия отчет, който бе публикуван на страницата на Българската фондова борса X3news.com. След като през миналата година компанията беше една от малкото от машиностроителния сектор, успяла да покаже по-добри резултати, през първото тримесечие на тази тя не успя да надмине обема на продажбите си - за януари - март 2012 г. те спадат с 4% до 19.6 млн. лв. В същото време нетната печалба за периода се е свила до 1.15 млн. лв., което е спад от 18.5% на годишна база. Основната част от продукцията си ЕМКА реализира на чужди пазари - над 83%, а големите й клиенти са основно страни от Европейския съюз, които все още са в рецесия или забавят ръста си, като Германия например. Оттам са и основните клиенти на дружеството Lapp Kabel и TDK, докато продажбите на българския пазар продължават да спадат. Дружеството изтегли инвестиционен кредит от ОББ в началото на миналата година за 1.51 млн. евро, за да финансира втория си проект за покупката на енергоспестяващи машини. С това капацитетът на предприятието няма да се промени, но разходите ще намалеят. Кредитът трябва да бъде изплатен до септември 2016 г. и засега се изплаща по график. Част от него може да бъде погасен от Европейската банка за възстановяване и развитие - след приключването на цялата програма за увеличаване на енергийната ефективност от банката ще направят одит и ако сметнат, че всичко е изпълнено успешно, ще покрият 15% от заема. Миналата година публичното дружество успя да увеличи приходите с 6% до 77.74 млн лв., а печалбата си с 22% до 4.58 млн лв., без това обаче по някакъв начин да се е отразило в цената на акциите му. За последните 12 месеца са се покачили с около два процента до 1.38 лв. за брой. ЕМКА е в портфейла на "Индустриален капитал холдинг", който държи 33.42% от капитала му. Други 37.71% са на дружеството "Кемп", което от своя страна е собственост на ръководството на ЕМКА.
Източник: Капитал (24.04.2013)
 
Краят на хлебарската империя "Нилана" В края на тази седмица, на 26 април, ще бъдат отворени офертите за хлебозавода на „Хлебни изделия – Княжево“, става ясно от обявата на сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители. Дружеството е част от един от най-големите производители на хляб у нас - „Нилана“. Началната цена за производствените мощности, магазин и складова база, разположени на площ от почти 14 декара, е 4,71 млн. лева. Имотът е ипотекиран в "Уникредит Булбанк". За края на „Нилана“ се заговори още през лятото на 2012 година, когато започнаха проблемите с другия завод на фирмата – в Подуяне. Тогава „Обединена българска банка“ (ОББ) съобщи, че дъщерната компания „Хлебни изделия - Подуяне“ не е изплатила дължима вноска по облигационен заем, изтеглен на 19 септември 2008 година и на стойност 6 млн. евро. На 9 юни 2012 година „Хлебни изделия“ не успява да плати дължимите лихви по този заем в размер на 210 хил. евро. Причината за това закъснение може да бъде намерена във финансовите отчети на дружеството - през първото полугодие продажбите намаляват с 61% и е налице загуба от 1,3 млн. лева за периода. За сравнение през първите шест месеца на 2011 година компанията работи на печалба - в размер на малко над 370 хил. лева. На среща на 17 юли облигационерите, чийто представител е именно ОББ, се разбират, че няма да считат това забавяне като неизпълнение на задълженията по договор, но ако дружеството плати в началото на декември и неплатените от лятото лихви, и задълженията към 9 декември 2012 година. Освен това всички дружества на „Нилана“ трябваше да станат поематели на облигационния заем и да бъдат учредени ипотеки в полза на облигационерите. Това искане обаче не беше изпълнено и през септември 2012 гоидна ОББ подаде иск за несъстоятелност в Софийския градски съд срещу „Хлебни заводи – Подуяне“ и за гаранта на заема - „Нилана“. Така се стигна и до края на империята - от края на миналата година хлебозаводите на компанията не работят, затворени са и сладкарските й цехове. Хлябът често е сочен като една от основните храни на масата на българина. Кризата обаче намали потреблението дори и на тази храна. В сектора страдат и от резкия скок на цената на брашното през 2011 и 2012 година, а в същото време цената на хляба остава без сериозна промяна. Една от причините е именно свитото търсене. От друга страна „Нилана“ се позиционира в нишата на специализираните и диетични хлябове, чието търсене преди годините на кризата растеше всяка година. След това обаче те бяха едни от първите, залежаващи по щандовете заради по-високата им цена. Самият пазар на диетични хлябове понесе сериозен удар още в началото на 2011 година. Тогава анализ, поръчан от организацията „Активни потребители“, показа по-ниско съдържание на фибри от обявеното на етикетите. Данните подкрепиха съмнения на потребителите, че специфичният цвят на специалните хлябове всъщност идва от боя, а не от различните брашна. Производителите тогава официално и категорично отрекоха тези подозрения.
Източник: Инвестор.БГ (24.04.2013)
 
Разпродават хотел „Голдън тюлип“ Лъскавият хотел „Голдън тюлип“ във Варна скоро ще има нов собственик. Частен съдебен изпълнител обяви обекта на търг с начална цена от 9,8 млн. лв. 4-звездният хотел „Голдън тюлип“ се намира на бул. „Христо Ботев“ в сърцето на морската столица. Състои се от 92 стаи и пет апартамента, един от които е ВИП. Включва ресторант, лоби-бар, конферентна зала, спортно рекреативен център. Разгънатата му застроена площ е 6871 кв. метра. Хотелът е заложен по общо три заема. От „Хипо Алпе Адриа лизинг“ са изтеглени 6,7 млн. евро, а от ОББ - 2,45 млн. евро. От 2006 г. туристическият обект се управлява от международната верига „Голдън тюлип“. Тя е част от световния гигант „Лувър хотелс груп“. Компанията е номер 2 в Европа, като управлява общо 1080 хотела в 41 държави. Публичната продан обаче не е заради лоши резултати на хотела. Историята тук е по-различна - „Голдън тюлип“ е заложен по кредит, с който е финансирано строителството на завод за керамични плочки в Нови пазар. Парите са отпуснати от австрийската компания „Хипо Алпе Адриа лизинг“. Предприятието започва да се изгражда от българската фирма „Керамика Плиска И.П“ през 2007 г., но още не е завършено. Връзката между „Керамика Плиска И.П“ и фирмата собственик на варненския хотел е предприемачът Илиян Тенев. Той е изпълнителен директор на двете дружества. Фабриката в Нови пазар пустее от 2-3 години. Производствената мощност е вдигната на мястото на бивш завод за фургони. В нея са вложени 15 млн. лв., оборудвана е с модерни италиански машини. Към момента керамичната фабрика е завършена на 90%. Идеята беше там да се произвеждат големи подови плочи с размери 60 на 60 см и по-големи за дворове и паркови алеи. Според запознати сега към предприятието проявяват интерес турски инвеститори.
Източник: Дарик радио (20.05.2013)
 
11 банки държат парите на държавните фирми 11 търговски банки държат парите на държавните предприятия. Това стана ясно вчера, след като министерствата обявиха официално в кои трезори се съхраняват парите на предприятията с повече от 50% държавно участие в капитала. Публикуването на тази информация стана задължително, тъй като Министерският съвет прие промени в Правилника за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Така до приключване на редакционния брой 13 (от общо 16) ведомства публикуваха задължителната справка. В нея е посочен делът на нетната експозиция към една банка на държавните фирми със средства над 3 млн. лв. в случаите, когато експозицията надвишава 25% от паричните средства на дружеството. Така излиза, че банките, които посредничат за управлението на държавните пари и попадат в гореспоменатия фокус, са: Пощенска банка, Централна кооперативна банка, Корпоративна търговска банка, УниКредит, Първа инвестиционна банка, Инвестбанк, Търговска банка Д, Райфайзенбанк, ОББ, СИБАНК и Българо-американска кредитна банка. Занапред обаче максимум 25% от паричните средства на една държавна фирма ще могат да се държат на депозит в една банка. Това предвиждат новите правила за управление на компаниите с над 50% участие на държавата в капитала, които бяха приети от Министерски съвет. Така например, ако една държавна фирма има 80 млн. лева парични средства и иска да ги сложи на депозит в банки, новата регулация ще я задължи да разпредели парите в поне четири трезора. В случай, че същата държавна фирма има непогасен кредит към банка, тогава максималната допустима нетна експозиция към нея ще се изчислява на база разликата между сумата на депозита и сумата на непогасената част от кредита, която отново не трябва да надвишава 25% от общите парични средства на предприятието. Тези лимити ще се изчисляват всеки месец, като при възникнали отклонения ще се дава срок от 30 дни за изчистването им. Самият избор на банка ще се прави на база икономически най-изгодната оферта.
Източник: Стандарт (23.05.2013)
 
ЕБВР продаде дела си в МКБ Юнионбанк Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е продала оставащите й 3% от капитала на МКБ Юнионбанк на мажоритарния й собственик - унгарската MKB Bank. Сделката е станала на 23 май 2013 г., като по този начин унгарците вече притежават 100% от българската банка. Това става ясно от съобщение на интернет страницата на МКБ Юнионбанк в секция "Информация за инвеститори". В него не се посочва каква е цената, на която ЕБВР е продала остатъчния си дял. ЕБВР е акционер в МКБ Юнионбанк близо единайсет години. Влезе в нея през есента на 2002 г., закупувайки 15% от капитала й. Тогава МКБ Юнионбанк беше изцяло българска собственост - като физически лица акционери бяха братята Иван и Светослав Радеви, Емануил Манолов и Емил Иванов, а като юридически лица - фирмите "Борас" и "Юнион груп" (тяхна собственост). През 2006 г. ЕБВР остава с 6% дял в капитала на банката, след като продаде останалите на унгарската MKB Bank, която тогава придоби 60% от Юнионбанк (името й тогава). Унгарската банка от своя страна е собственост на германската BayernLB. Миналата година, когато започна процедурата по продажба на МКБ Юнионбанк, която все още е в ход, ЕБВР продаде още 3% на унгарците. Стратегията на ЕБВР е да влиза като собственик на част от капитала на дадена компания (включително и банки) за известен период от време с цел подпомагане развитието на съответното дружество. След изтичане на инвестиционния период на вложението тя се изтегля. На българския пазар такъв е случаят не само с МКБ Юнионбанк. ЕБВР беше акционер в ОББ, БНП "Париба", клон София, ПИБ, Прокредит банк. По неофициална информация процедурата по продажба на МКБ Юнионбанк все още е в ход. Само ПИБ беше подала оферта за покупката. Другите смятани за сигурни купувачи - най-голямата унгарска банка OTP Bank (собственик на Банка ДСК в България) и ЦКБ, в крайна сметка не подадоха предложения за закупуване. Тогава от OTP посочиха пред "Капитал", че не биха могли да коментират причините за взетото решение да се откажат от евентуална покупка на българската банка. Съществено в случая вероятно е това, че крайният собственик BayernLB не бърза с продажбата. Тя се разделя със собствеността в свои чуждестранни поделения като част от задълженията си за връщане на помощта от спасителния план от германското правителство. През 2008-2009 г. BayernLB получи държавна помощ – капиталова инжекция от 10 млрд. евро, допълнителни 4.8 млрд. евро за подкрепа срещу риск и 5 млрд. евро за ликвидност. Условието беше преструктуриране на банката и връщане на 5-те млрд. евро през следващите седем години (до 2019 г.), като 3 млрд. евро от тях тя трябва да върне до 2017 г. Неотдавна беше продадено румънското поделение на MKB Bank. В същото време германската банка продава и самото унгарско поделение, което е собственик на българската банка. Преди седмица унгарското електронно издание origo.hu, цитирано от Reuters, съобщи, че OTP Bank води преговори с BayernLB за покупката на дъщерното й поделение MKB Bank. Това доведе до отговор от страна на германската банка, в който тя потвърждава, че има изразен интерес към бизнеса й в Унгария, но не е в напреднали разговори с нито един конкретен възможен купувач. В отговор на въпроси на Reuters от банката посочват, че "BayernLB не е дала ексклузивитет на никой от проявилите интерес, нито се намира в напреднали преговори". Оттам не са посочили имена на проявилите интерес към MKB, като са уточнили, че продажбата й е част от ангажиментите на BayernLB по споразумението с Европейската комисия и трябва да се случи не по-късно от 2016 г. Няколко дни по-рано главният изпълнителен директор на OTP Шандор Чани заяви, че банката води преговори за покупка на две други кредитни институции в Унгария, чиито чужди собственици се изтеглят от страната. Същевременно Reuters посочва, че Шандор Чани е отрекъл миналата седмица OTP да е правила финансов и правен анализа на MKB.
Източник: Капитал (27.05.2013)
 
Fitch дава рейтинг B с негативна перспектива на ОББ Fitch Ratings потвърди дългосрочния рейтинг в чуждестранна валута на Обединена българска банка АД, който е „B“ с негативна перспектива. Оценката отразява високото ниво на необслужваните кредити с просрочие над 90 дни и факта, че те очевидно остават близо до пикови стойности. В същото време рейтингът отчита значителния капацитет за поемане на загуби на ОББ, положителният финансов резултат на банката, подобрения профил на финансиране и задоволителната ликвидност. Показателите за качеството на активите на ОББ са се влошили през 2012 г. и първото тримесечие на тази година. Лошите заеми са достигнали 33.1% от брутния кредитен портфейл, към края на март. А преструктурираните са 8.4%. От Fitch не очакват съществено подобряване на портфейла на ОББ, на фона на трудната оперативна среда, въпреки че притокът на нови лоши и преструктурирани задължения се забавя. В същото време основният капитал по Стълб 1 е 13.9%, което осигурява покритие на 80% от необслужваните кредити и заедно с положителния финансов резултат на стойност 2.5% от общите активи през 2012 г. показва, че банката може да поддържа платежоспособността си, без външна подкрепа . Рейтингите на ОББ могат да бъдат понижени, ако качеството на активите на банката и капиталова позиция продължават да отслабват. Рейтингите може да се стабилизират на настоящите си нива, ако тези тенденции се успокоят и банката засили капацитета си за поемане на загуби. А при повишение на оценките за собственика на ОББ – Националната банка на Гърция, каквото за момента не се очертава, рейтингът на българската финансова институция може също да бъде повишен.
Източник: Дарик радио (07.06.2013)
 
Разпродават завод за производство на биоетанол заради дългове. Това сочи обява на сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители. Става въпрос за фабриката "Профекс Биопродукти", която се намира в Горна Малина. За предприятието за биоетанол, който се смяташе за алтернатива на бензина при автомобилите, е обявен търг, като началната цена е 11,1 млн. лв. Кандидатите ще могат да подават офертите си до 9 ч на 9 юли. Срещу исканата цена бъдещият собственик ще получи котелна и парова централа, инсталации за преработка на зърно, склад за алкохол и още няколко производствени халета. За продан е обявен и бизнесът на настоящия собственик със зърнени продукти и хлебни изделия, които са били и основната дейност на предприятието до 2009 г., когато в експлоатация влизат и мощностите за производство на биоетанол. Инвестицията в завода за биоетанол е била 10,8 млн. лв. Преди няколко години интересът на инвеститорите към откриване на фабрики за биогорива беше огромен. Тогава ЕК задължаваше правителствата в ЕС да стимулират производството на биодизел и биоетанол като алтернативи на дизела и бензина от петролен произход. Впоследствие се оказа, че биогоривата не са толкова екологични, колкото се очакваше. Освен това големи земеделски площи се засаждаха с рапица и други зърнени култури, от които се добиват биогорива, което оскъпи хранителните продукти. Вследствие на всичко това Брюксел даде заден ход, от което инвеститорите в подобни заводи започнаха да трупат огромни загуби.
Източник: Стандарт (12.06.2013)
 
Разпродават завода за биоетанол в Горна Малина Кризата застигна и производителя на биоетанол „Профекс Биопродукти“, става ясно от публикация на сайта на Камарата за частните съдебни изпълнители. От вчера завода за биоетанол в Горна Малина е обявен за публична продан. Исканата цена надхвърля 11,1 млн. лева, а дали ще има купувач ще стане ясно на 9 юли от 9 часа. Търгът е по искане на кредитора – Обединена българска банка (ОББ), се казва още в обявата. Срещу исканата цена новият купувач ще получи котелна и парова централа, инсталации за преработка на зърно, склад за алкохол и други производствени сгради. Освен производството на горивото собственикът е принуден да продаде и бизнеса си с производство на хлебни продукти. Строителството на завода за биоетанол край София започна през 2007 година. Основен акционер е „Профекс“ ООД, компания, чиято основна дейност е свързана с търговия със зърнени продукти. Предприятието за производство на биологичното гориво беше завършено през 2009 година. То получи и сертификат за инвеститор клас 3 от Българската агенция за инвестициите. Инвестицията в изграждането на предприятието беше 10,8 млн. лева, а откритите работни места – 40, показа справка на сайта на БАИ. Производството на биоетанол беше сочено като един от начините за намаляване на зависимостта от петрола, както и за опазването на околната среда. За производството на биологичното гориво се използва рапица, пшеница, царевица или други зърнени култури. През последните години обаче първоначалният ентусиазъм беше намален – биоетанолът се оказа също толкова замърсяващ околната среда, а масовото садене на технически култури за производството на биологичните горива, за което се получават и субсидии от националните правителства по света, заплаша площите, отделяни за зърнени култури, предназначени за изхранването на населението.
Източник: Инвестор.БГ (12.06.2013)
 
Игри на едро Преди четири години в промишлената зона на софийското село Горна Малина трябваше да има завод за производство на биоетанол. Сега на мястото има сгради, неработещи машини и съоръжения, които се продават. Кратко описаната история на терена от 21 хил. кв.м отново излиза на дневен ред, след като на 8 юни имота беше обявен за публична продан от частен съдебен изпълнител. Взискател по делото е Обединена българска банка (ОББ), а ответната страна е дружеството "Грасим Капитал" - собственост на сръбския гражданин Горан Филипович. Причината за продажбата е необслужван кредит, обезпечен с търговско предприятие на "Профекс - Биопродукти" на обща стойност 10 млн. евро, където акционер през 2012 г. става "Герасим Капитал", при положение че финансовите проблеми вече са факт, а ОББ търси начини да продаде активите. При търсената минимална цена едва ли заемът ще бъде погасен с продажбата на терена, тъй като търгът на частния съдебен изпълнител тръгва при цена от 11.1 млн. лв. Кандидатите за имота могат да подават оферти в едномесечен срок, а купувачът, ако има такъв, ще бъде обявен на 9 юли в сградата на Районен съд - Елин Пелин. Предлаганият за продажба недвижим имот се намира в промишлена зона на Горна Малина и върху него има изградени няколко сгради – котелна и парова централа, хлебозавод, инсталация за преработка на зърно, склад за алкохол, както и още няколко масивни постройки и съоръжения. Историята на завода започва през 2006 г., когато "Профекс - Биопродукти" решава да инвестира средства в изграждане на съоръжение за преработка на 90 хил. тона пшеница, от които да се произвеждат 33 хил. т. биоетанол. Проектът е на две компании - "Профекс" и "Алкол холдинг груп" (собственици на фирмата), които купуват терен и обединяват бизнеса си със зърно и биогорива. За изграждането на завода е използвана технология на индийската компания "Прач", която е лидер в производството на биоетанол и притежава над 350 завода в целия свят. "Целта на предприемачите е производството да бъде екологично чисто, тъй като и трите продукта от преработката - биоетанол, въглероден двуокис и сух фураж, могат да се използват повторно", казва заместник-кметът на Горна Малина Ангел Жиланов. По негови думи произведеният вторичен продукт е предназначен за храна на животни. Първата копка на завода е планирана през 2009 г. с очакване да бъдат разкрити 40 постоянни и още толкова сезонни работни места. До това обаче не се стига, защото се оказва, че фабриката не е напълно готова. "Предприятието не работи, тъй като се нуждае от допълнителни инвестиции и съоръжения, за да бъде рентабилно", каза за "Капитал Daily" Александър Драгомиров, президент на "Профекс - Биопродукти". Според него произведената продукция е много качествена, но на твърде висока цена за българския пазар, което налага въвеждането на още технологии. "Без тези технически допълнения заводът фактически представлява мерцедес без гуми", допълни Драгомиров. Участието на ОББ в проекта за строителството на завода в Горна Малина започва още в самото му начало през 2006 г., когато финансира изграждането му, но през 2009 г. предприемачите разбират, че заводът има нужда от още инвестиции. "Поискахме допълнително финансиране, но банката ни отказа и затова се наложи обектът окончателно да спре своето развитие", казва президентът на компанията. Според данни на банката обаче, след като фирмата е спряла да обслужва задълженията си от 2010 г., тя е правила многократни опити за преговаряне с компанията. "Бяха проведени редица срещи с мениджмънта на "Профекс - Биопродукти", на които бяха обсъдени различни варианти за изменение на условията по двата договора за кредит, които за съжаление не бяха реализирани", пише в отговора си за "Капитал Daily" ОББ. Така, след като фирмата заявява, че не е в състояние да погаси заема си и не може да поддържа инсталацията за производство на биоетанол, банката организира търг за продажбата на активите през 2012 г. Нещо повече, опитвайки се да намери стратегически инвеститор в този специфичен промишлен отрасъл, ОББ възлага за нейна сметка да бъде извършена пазарна оценка на заложеното предприятие, която възлиза на 12 млн. лв. Въпреки усилията на ОББ купувач не се намира и кредиторът се обръща към частен съдебен изпълнител. Междувременно обаче друг заложен кредитор - "Алкол лимитид" ЕООД (това е един от собствениците на "Профикс Биопродукти"), продава търговското предприятие на кредитополучателя на символичната цена от 10 хил. лв., като купувач по договора е дружеството "Грасим капитал" ЕООД. Според Търговския регистър въпросното дружеството е регистрирано през лятото на 2011 г. с капитал от 2 лв. и е собственост на сръбския гражданин Горан Филипович. Банката кредитор естествено не харесва продажбата. "Компанията извършва продажба на търговското предприятие, което не е по правилата, и в момента е образувано изпълнително дело", каза частният съдебен изпълнител Васил Недялков. По неговите думи делото е повдигнато от ОББ с цел да бъде отменена продажбата по реда на Закона за особените залози, но докато това не стане, "Грасим Капитал" остава собственик на недвижимия имот. "Дори съдът да не се произнесе по делото преди приключването на търга, банката е в правото си да го продаде и бъдещият купувач ще стане собственик на обекта", допълни Недялков. Така в момента парцелът в Горна Малина е собственост на компанията на Горан Филипович, който отговаря за задълженията на "Профис - Биопродукти". Пред "Капитал Daily" Александър Драгомиров обясни, че продажбата е направена по чист и прозрачен начин. По думите му независимо от оспорването на банката съдът ще реши дали сделката е легитимна или не. Според заместник-кмета на Горна Малина обаче старите и новите собственици са едни и същи. "По мои сведения "Профекс" и "Алкол" са изкупили завода, а сръбската компания е само част от сделката", каза Ангел Жиланов. По неговите думи те търсят нови 7 млн. евро, с които да изградят така необходимите инсталации и съоръжението да отвори врати през следващата година. Производството на биосъставки за горивата в България така и не можа да набере сила. Причините за това са твърде честите смени в регулациите от 2007 г. насам, както и съществуащият акциз за биогоривата. Въпреки че в страната има изградени над 10 завода за производство на биодизел и повече от 5 за биоетанол, повечето на практика не функционират. Подобно на завода в Горна Малина те са били изградени в периода до 2007-2008 г., когато този бизнес е бил печеливш, тъй като до влизането на България в ЕС акцизната ставка за биогоривата беше нулева. След тази дата обаче България трябваше изрично да поиска разрешение за предоставянето на такава помощ от ЕС, което страната ни не направи навреме, и така българското производство стана неконкурентоспособно на това в други страни, където то се подпомага по различни начини. Все пак разрешението от Брюксел дойде в края на 2009 г., но въпреки това биогоривата така и не бяха освободени от акциз. Глътка въздух за производителите дойде през март 2010 г., когато бензиностанциите се задължиха да предлагат дизела с минимум 2% биосъставка, която до март 2011 г. трябваше да нарасне до 4%. През април 2011 г. обаче Народното събрание реши да спре използването на биодизел като кризисна мярка за намаляване цените на горивата. Регулацията бе възобновена впоследствие и от началото на 2012 г. дизелът в България се продава с 5% биосъставка, която от 1 юни същата година нарасна 6%, а от същата дата бензинът е с 2% биосъставка. Тези изисквания обаче така и не доведоха до съживяване на сектора.
Източник: Капитал (14.06.2013)
 
Продава се шоколадовата фабрика в Ботевград Шоколадовата фабрика на "Сигма био" в Ботевград, която не работи от близо две години, се продава от синдика на дружеството. Сградите, машините и търговските марки на предприятието ще бъдат предложени за общо 1.8 млн. лв. на търг във вторник. Макар че повечето активи са нови или модернизирани, вероятността да се намери купувач от първия път не е голяма. Не на последно място и защото това е поредният производител на шоколадови и захарни изделия, който пое по пътя на фалита през последните години. "Сигма био" влезе в процедура по несъстоятелност през март 2012 г. по искане на самото дружество. За начална дата на неплатежоспособността беше обявен 21 октомври 2011 г. През лятото на миналата година производството беше временно спряно заради липса на средства, с които да се извърши процедурата, но месец по-късно беше възобновено, след като Обединена българска банка, която е най-големият кредитор на дружеството, внесе необходимата сума. Компанията дължи на банката близо 950 хил. лв. Кредитът е обезпечен с ипотека. Сегашният търг е първият опит за осребряване на имуществото. Активите са обединени в две групи. Първата включва промишлени сгради с площ от 920 кв.м и начална цена от 614.8 хил. лв. Вторият пакет е оценен на 1.144 млн. лв. и в него влизат още седем промишлени сгради (около 1000 кв.м), 2 дка земя, машини и оборудване, както и 16 търговски марки. Сред по-популярните марки на "Сигма био" са шоколадовите бонбони "Морска пяна", "Дамски каприз", "Карамелени мечти" и други. Ден преди търга обаче все още никой не беше внесъл задатък за участие. По думите на синдика Димитър Банков сумата може да бъде преведена и във вторник сутринта. "Важното е парите да пристигнат в сметката на дружеството до 12 ч., за когато е насрочен търгът с тайно наддаване", уточни той. Създадената през 1993 г. "Сигма био" беше сред средно големите производителите на пазара в страната. Тя работеше основно със складове и търговци на едро, а малка част от продукцията й се продаваше в търговските вериги. За 2010 г. компанията отчете 2.2 млн. лв. продажби, но излезе на загуба от 31 хил. лв. Именно по това време проблемите в предприятието започнаха да се усещат. Критично обаче за дружеството се оказа лятото на 2011 г., когато продажбите спаднаха драстично. Макар че за производителите на шоколадови и захарни изделия летните месеци са традиционно слаби, за "Сигма био" те се оказаха решаващи. Производството рязко намаля, приходите вече не достигаха за покриване на разходите и от септември компанията беше принудена да спре производство. В писмото, с което дружеството предупреждава партньорите си, като причина за спирането се посочват финансови затруднения. Те се виждат ясно от отчета за 2011 г., който показва, че оборотът се е свил до 913 хил. лв., а загубата е скочила до 556 хил. лв. От близо 60 работници в добрите години към края на 2011 г. във фабриката е имало едва 13 души. Още в началото на 2012 г. компанията подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност. В документа се посочва, че дружеството не може да плати задълженията си към кредиторите, защото наличните активи са недостатъчни. Освен това то не разполага с парични средства или имущество, "защото кризата унищожи наличните парични запаси и активи, няма никаква дейност и никакви приходи". Любопитното е, че една от причините за тежкото положение на фирмата е именно разрастването й в предходните години. От компанията тогава коментираха за "Капитал", че инвестициите в разширяване и модернизация са я оставили без капиталови резерви за годините със свито потребление. Пак те са причината и за банковите й задължения. Пред местен новинарски сайт пък управителят на дружеството Владко Тахирски тогава посочи, че една от най-големите трудности, с които се сблъскват, е нелоялната конкуренция. Освен кризата и ниската покупателна способност през 2011 г. производителите на захарни изделия като цяло бяха затруднени и от поскъпването на основни суровини като захар, какао и какаови продукти. В този период затвориха и редица други фирми в бранша.
Източник: Капитал (25.06.2013)
 
Заложеният кредитор на "Бесттехника - Тежко машиностроене- Радомир" - пернишката фирма "Еврометал" днес е въвела във владение новия купувач на сгради и машини от бившия завод за тежко машиностроене. Това е "Бултравел лизинг Ко", който е закупил основни производствени сгради - корпус 7 и корпус 12, както и 195 машини, съобщи Емил Божинов - финансов директор на "Еврометал". Още 23 машини са собственост на "Еврометал". Те са били продадени през януари миналата година. Започнала е инвентаризация на имуществото. След официалното приемане на машините производството ще бъде подновено,заявиха от фирмата - собственик на активите. Олигархът Людмил Стойков чрез договор за цесия изкупи дълговете на "Бесттехника-Тежко машиностроене - Радомир" от ОББ през 2011г. Дълг от 4,6 млн. евро и 3 млн. евро вземания са били купени в пълния им размер от "Еврометал", която е собственост на Стойков. "Бултравел лизинг Ко" ООД има намерение да използва придобитите активи, за да осъществява занапред производствена и търговска дейност съобразно предназначението на тези активи, декларират от компанията.
Източник: БТА (26.06.2013)
 
Облигационери на "Ален мак" взимат 75% от парите си Облигационери на някогашния козметичен гигант "Ален мак" имат малък повод за радост. Повече от три години след като компанията спря да обслужва дълговете си и впоследствие беше обявена в несъстоятелност, кредиторите по една от двете емисии ще получат около три четвърти от вземанията си. Това става възможно, след като най-апетитният, но и най-оспорваният актив на дружеството - търговските му марки, бяха продадени за малко над 1 млн. лв. С тази сума в значителна степен ще бъдат удовлетворени инвеститорите във втората емисия дългови книжа на фалиралото предприятие - основно пенсионни фондове и застрахователни компании, показва първата частична сметка за разпределение на постъпилите суми от продажбата на активи на "Ален мак". Те смениха собственика си в началото на годината след организирана процедура от синдика на предприятието. Общо 15 са кредиторите по облигационния заем. Вземанията им за близо 1.4 млн. лв. са обезпечени с първи поред особен залог върху интелектуалната и индустриалната собственост на бившето козметично дружество. Най-голяма е инвестицията на пенсионно-осигурителна компания "Доверие" и нейни фондове, които държат близо 65% от общата сума и съответно ще получат пропорционална част от приходите от продажбата на активите. С по-малки вземания сред облигационерите са също фондове на Ти Би Ай, "Съгласие", "Алианц България" и "ЦКБ - Сила", застрахователите "Булстрад" и "Български имоти", както и Обединена българска банка. Облигационерите ще си поделят общо 1.05 млн. лв., или около 75% от вземанията. Това е сумата, която единственият кандидат за търговските марки на предприятието - рудоземската козметична компания "Рубелла", предложи и плати за популярните брандове като шампоаните "Па-па", крема за бръснене "Каро", пастата за зъби "Поморин" и др. Въпреки съмненията, че никой няма да пожелае марките заради продължаващите с години спорове за това кой държи правата върху тях, купувач все пак се намери. Нещо повече, собственикът на "Рубелла" Красимир Митев тогава коментира, че смята да ги развива и да ги върне на пазарите, където са познати. Минимална част от вземанията си ще получи НЛБ Банка София (сега Ти Би Ай банк), на която фалиралото предприятие дължи по кредит над 1.6 млн. лв., става ясно още от сметката за разпределение на постъпилите суми. Финансовата институция държи ипотека върху земеделски земи на "Ален мак", които също бяха продадени от синдика. Приходите от тях обаче са доста по-малки. От нивите в село Хвойна банката ще получи 22 хил. лв., а още 10 хил. лв. ще вземе от продажбата на земите в село Розово. Това бяха единствените активи освен търговските марки, за които имаше кандидати и дори наддаването беше активно. Затова и постигната цена е няколко пъти над поисканите първоначално 10.6 хил. лв. общо. Не се намериха купувачи обаче за по-скъпите имоти на бившето козметично предприятие. На търга през януари синдикът Стефан Георгиев предложи няколко групи активи, включително цехът за туби в село Хвойна, който беше оценен за малко над 300 хил. лв. заедно със земята и постройките, както и парцел от 81 дка в регулация в село Розово, който се предлагаше за 589 хил. лв. Нито една оферта не беше подадена и за машините и съоръженията на завода, оценени на 851 хил. лв. Това беше очаквано, тъй като според фирми от бранша оборудването е доста старо, а и българските производители имат нужда от обновяване, а не от разширяване на мощностите. Тези активи отново ще бъдат предложени за продажба при по-ниска цена. Облигационерите на "Ален мак" всъщност се оказаха най-активните кредитори в търсенето на вземанията си от предприятието. Именно по искане на "Доверие" дружеството беше обявено във фалит и беше назначен синдик, който да осребри активите му. Всичко започна в средата на 2006 г., когато "Ален мак" издаде първата си облигационна емисия на стойност 6.5 млн. евро. Заемът се обслужваше редовно до март 2009 г., с което остатъчният му размер беше намален до около 4.8 млн. евро. По това време обаче компанията изпадна във финансови проблеми, които й попречиха да продължи да плаща лихви и главница. Въпреки това тя успя да получи ликвиден прозорец с нова емисия книжа за 592 хил. евро (точно по тази емисия сега има плащания). Това обаче не се оказа достатъчно и след като кредиторите й отказаха ново разсрочване на задълженията, в началото на 2010 г. тя окончателно спря обслужването на заема и той стана предсрочно изискуем. Това принуди основният й облигационер - "Доверие", да поиска фалит. Молбата беше отхвърлена от Пловдивския окръжен съд, но апелативният отмени решението на първата инстанция и в началото на 2011 г. дружеството беше обявено в несъстоятелност. За начална дата на фалита беше определен 30 декември 2009 г. След като миналата година синдикът неуспешно опита да продаде всички активи като съвкупност, имуществото беше разпределено на групи, което направи възможно поне част от него да намери купувачи. Междувременно битката за марките на "Ален мак" продължава с тази разлика, че сега грижата за тях е на новия им собственик "Рубелла". Точно преди предприятието да бъде обявено в несъстоятелност, стана ясно, че собственикът му "Ален мак България" е прехвърлил всички марки и дизайни на дружество от Лихтенщайн, което пък ги е регистрирало за използване в целия ЕС. Кредиторите заведоха дела, за да си върнат собствеността, и успяха да обезсилят дизайните, регистрирани на офшорната фирма. В момента обаче процедурата по заличаването им е временно спряна. Причината за това е, че на местна почва никому неизвестното "Билдинг и метал груп" поиска марките на "Ален мак" да бъдат заличени, тъй като не се използват. Докато българското Патентно ведомство не излезе с решение по казуса, процедурата на европейско ниво също остава висяща. Именно тази ситуация използва "Ален мак България", която само преди две седмици подаде сигнал в Комисията за защита на конкуренцията срещу "Рубелла бюти" за нелоялна конкуренция.
Източник: Капитал (01.07.2013)
 
Лек ръст на банковите активи Активите на банковата система към края на май тази година възлизат на близо 82,9 млрд. лв. Това показват изнесените днес данни на Българска народа банка (БНБ), която публикува статистика за банковата система и групите банки към края на петия месец на 2013 г. Промяната в рамките на един месец е малка. Към края на април 2013 г. активите на банковата система бяха в размер на 82,5 млрд. лв. Към 31 май депозитите на граждани и домакиства в банките у нас са 36,79 млрд. лв., показват още данните на БНБ. Припомняме, че според предварителните данни размерът на депозитите на домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД) е 35,3 млрд. лв. Същевременно общата сума на привлечените средства на кредитните институции в страната е 71,1 млрд. лв към края на петия месец на тази година. Данните на БНБ подредиха и най-големите банки по размер на активите към края на май. Групирането не съдържа в себе си елементи на рейтинг и не следва да се интерпретира като оценка на финансовото им състояние, обясняват от централната ни банка. Мястото на банките в групите зависи от размера на активите им и се променя в края на всеки отчетен период. Активите на 5-те най-големи кредитни институции у нас към края на петия месец на годината възлизат на 41,2 млрд. лв, показва справка на Econ.bg на данните на БНБ. Размерът им се увеличава с около 500 млн. лв., като към края на април активите на топ 5 на най-големите банки у нас бяха в размер на 40,7 млрд. лв. Ето кои са 5-те най-големи български банки към края на месец май: 1. УниКредит Булбанк; 2. Банка ДСК; 3. Първа инвестиционна банка (ПИБ); 4. Обединена българска банка (ОББ); 5. Корпоративна търговска банка (КТБ). Нареждането, което може да видите тук, не се променя спрямо април тази година.
Източник: econ.bg (01.07.2013)
 
Ипотечни лихви без потенциал за понижение Лихвите по жилищни кредити не падат под нивата, на които се установиха преди около половин година. Това се случва, въпреки че банките периодично обявяват "нови" промоционални оферти за ипотеки. Освен това кредитирането в този сегмент се свива вече девет месеца (с едно изключение през декември 2012 г.). Това показва преглед на предложенията на най-големите и активни на пазара банки, данните от лихвената статистика на БНБ и данните за кредитирането на централната банка. Предлагането на жилищни кредити в момента е на нива от 6.2-6.7% годишна лихва. Такива са обаче те поне от около половин година, дори и повече. Така, въпреки че банките обявяват "нови" промоционални оферти, лихвите по ипотеките на практика са в застой. Според коментари на банкери на този етап лихвите по жилищните кредити са изчерпали потенциала си за намаление, като са достигнали дъното си и тази година ще се задържат на наблюдаваните вече нива. Оферти за ипотеки на тези нива имат Банка ДСК (6.7% променлива годишна лихва), ПИБ (6.5% за първите три години от срока на кредита), Райфайзенбанк (6.15% за първата година на кредита), ОББ (6.2% променлива лихва за левове и евро), Societe Generale Експресбанк (6.5% за кредити в евро), СИБанк (между 5.85 и 6.10% за първите три години), МКБ Юнионбанк (6.6% плаващ лихвен процент), Алфа банк (от 6.4% фиксирана лихва според периода на фиксиране), Креди агрикол (преди Емпорики банк, от 5.85% фиксирана лихва според периода на фиксиране). Две банки имат оферти, чиито нива са под пет процента - Уникредит Булбанк (4.5% за първата година фиксирана и 6.5% плаваща за останалия период) и Пощенска банка (4.6% за първата година на кредита и 6.6% за останалия период). Обичайно офертите са съпроводени и с отстъпки и намаления в таксите и комисионите - за кандидатстване, за управление на кредита, за усвояване, за предсрочно погасяване. Задържането на лихвите около достигнатото вече ниво е видимо и от данните на централната банка, които показват много малки корекции на месечна база. На годишна база (спрямо същия период на предходната година) понижението е по-видимо, но темповете са бавни и постепенни. В края на май (за юни данните ще бъдат публикувани в края на този месец - бел. ред.) ефективната годишна лихва за левови ипотеки средно за пазара е била 6.84%, като спрямо април намалението е с 0.03 процентни пункта, а на годишна - с 0.59 пр.п. Подобна е ситуацията и при лихвите по ипотеки в евро - 7.20% средно за пазара с месечно намаление 0.15 пр.п. и годишно 0.34 пр.п. Данните показват и че левовите ипотеки остават трайно по-евтини от тези в евро. Лихвените нива на жилищните кредити за тази година се определят като удовлетворителни, като обичайно се посочва, че сега са по-ниски от тези преди кризата. Въпреки това обаче ниски остават и обемите на кредитиране. Още от есента на миналата година се наблюдава свиване на месечна база на жилищните кредити. През май обемът им продължава да спада - с 0.12% до 8.856 млрд. лв. На годишна база все още успяват да задържат някакъв ръст, като той обаче е малко над нулата - 0.3%. Една от причините за ниското кредитиране е това, че домакинствата остават все още предпазливи и консервативни в тегленето на нови заеми заради общата макроикономическа несигурност и безработица.
Източник: Капитал (02.07.2013)
 
Обединена българска банка (ОББ) е върнала 1,3 млрд. евро на собственика си - Национална банка на Гърция, в последните три години. Само през 2012 г. са върнати 700 млн. лв., каза шефът на ОББ Стилиян Вътев на годишното общо събрание на акционерите. Това е основната причина, заедно с негативната кредитна активност, тежката икономическа среда и ръста на лошите заеми, за загубата от близо 40,7 млн. лв. (след провизии и облагане с данъци), отчетена от ОББ за 2012 г. Вътев обаче е оптимист, че това е последната следкризисна година и последната, в която банката отчита загуби. Според него кредитната институция ще си възвърне позициите на пазара, тъй като собственият й капитал е 1,07 млрд. лв., а капиталовата адекватност е 14%. Загубата е покрита от фонд "Резервен".
Източник: Стандарт (16.07.2013)
 
ОББ приключи 2012 г. със загуба от над 40 млн. лв. Обединена българска банка (ОББ) приключи 2012 г. със загуба от близо 40.7 млн. лв. след провизии и облагане с данъци, съобщиха от финансовата институция в понеделник. Общото събрание на акционерите на банката е взело решение загубата да бъде покрита със средства от фонд "Резервен“. Там отива и неразпределената печалба от минали години от 900 667 лева. Независимо от отчетената загуба, собственият капитал на ОББ към края на 2012 г. възлиза на 1.07 млрд. лева и осигурява равнище на капиталова адекватност от близо 14 на сто. Това е с близо 2 пункта над изискуемото ниво по регулациите на БНБ, е посочено в съобщението на банката. През последните години основният фокус на ОББ е било работа по проблемните кредити, съпроводена от максимално консервативна политика по провизиране и възстановяване статуса на самофинансираща се институция чрез разрастване на депозитната база, каза Стилян Вътев, главен изпълнителен директор на ОББ пред акционерите. По думите му успешното изпълнение на тези две цели е имало значителна цена – спад на кредитния портфейл, известна загуба на пазарни позиции и влошаване на крайния финансов резултат. Загубата за 2012 г. е закономерна и се дължи именно на значителния спад на кредитния портфейл и дохода от лихви, както и на значителния обем на заделените провизии за обезценка на проблемните кредити, посочи Стилян Вътев. Според него това обаче дава възможност на ОББ през 2013 г. да се насочат отново към много по-активна кредитна дейност и през следващите години банката да възстанови бързо традиционно водещата си позиция на българския банков пазар. Общото събрание е освободило от отговорност всички членове на съвета на директорите за дейността им по управление на банката за 2012 г. и преизбра Теодор Маринов за член на съвета на директорите за ср
Източник: Медия Пул (16.07.2013)
 
Обединена българска банка (ОББ) е върнала 1,3 млрд. евро на собственика си - Национална банка на Гърция, в последните три години. Само през 2012 г. са върнати 700 млн. лв., каза шефът на ОББ Стилиян Вътев на годишното общо събрание на акционерите. Това е основната причина, заедно с негативната кредитна активност, тежката икономическа среда и ръста на лошите заеми, за загубата от близо 40,7 млн. лв. (след провизии и облагане с данъци), отчетена от ОББ за 2012 г. Вътев обаче е оптимист, че това е последната следкризисна година и последната, в която банката отчита загуби. Според него кредитната институция ще си възвърне позициите на пазара, тъй като собственият й капитал е 1,07 млрд. лв., а капиталовата адекватност е 14%. Загубата е покрита от фонд "Резервен".
Източник: Стандарт (16.07.2013)
 
ОББ ще покрие загубата си с резерви Разходи за провизии и обезценка на кредити и по-ниски приходи от лихви са основна причина за реализираната загуба от ОББ за миналата година – 40.6 млн. лв. (след данъци и провизии). Тя ще бъде покрита от фонд "Резервен" на банката, а неразпределената печалба от минали години в размер на 900.7 хил. лв. ще отиде за резерви. Това реши годишното общо събрание на акционерите на банката, което се проведе на 15 юли. Собственик на ОББ е гръцката National Bank of Greece (NBG). Поради гръцкия си собственик банката е заделяла и допълнителен капитал и е формирала ликвидни буфери, за да компенсира въздействието от кризата в Гърция. Освен това като фактор за реализираната загуба е и решението й по собственото желание да приложи по-агресивна политика на провизиране на кредитите в края на 2012 г. с оглед на предстоящото към онзи момент сливане с Пощенска банка (NBG беше пред поглъщане на собственика на "Пощенска" в Гърция – Eurobank, което се провали – бел. ред.), посочи главният изпълнителен директор на ОББ Стилиян Вътев. Въпреки загубата банката остава с 1.070 млрд. лв. собствен капитал и 14% капиталова адекватност (минимално изискваната от БНБ е 12% - бел. ред.), допълни той. Повече от половината приходи за миналата година са заделени за провизии и обезценка на кредити – 207.2 млн. лв. В сравнение с 2011 г. тези разходи спадат с 0.7%. За сравнение - при нормални условия годишно се заделят за провизии около 25-30 млн. лв. Нетните приходи от лихви на банката спадат с 24.4% за една година до 227.1 млн. лв., а тези от такси и комисионни - с 5.6% до 78 млн. лв. Кредитният портфейл през миналата година се е свил с 6.3% до 4.6 млрд. лв. в резултат на консервативния й подход в кредитирането, като са били ограничени заемите за икономически сектори със завишен риск, стана ясно още по време на общото събрание. Принос за това има и концентрирането на банката върху преструктурирането и подобряването на събираемостта на проблемните заеми. Мениджмънтът на банката посочи, че изминалата година е четвърта поредна, в която основните предизвикателства както пред банковия сектор, така и пред ОББ са били сложна икономическа среда, увеличаваща се тежест на необслужваните заеми, слаба икономическа активност, липса на възможности и условия за банков растеж. "Това е първата загуба, която банката отчита след 15-годишен възход, при това в годината на 20-годишния й юбилей. Но това е напълно закономерно", коментира още Вътев. По думите му през последните три години банката е била съсредоточена в трупане на ликвидност, като кредитната й активност е била слаба. През този период приоритет с особена тежест за ОББ е било възстановяването й на статута на самофинансираща се кредитна институция от местния пазар. Така за изминалите три години е успяла да върне на банката майка близо 2.6 млрд. лв. (1.3 млрд. евро) ресурс, предоставен й в годините на кредитния бум. През миналата годна ОББ е върнала последните 700 млн. лв. на NBG. Общо привлечените средства от банки намаляват с 93.3% на годишна база и в края на миналата година са 52.4 млн. лв. при 783.8 млн. лв. година по-рано. Така делът им в пасивите на банката се свива на 0.99%. ОББ свива и съотношението си кредити/депозити до 97% в края на миналата година от 112.7% в края на предходната. Депозитите, привлечени от клиенти, се увеличават с 9.9% до 4.8 млрд. лв. За тази година банката ще продължи да работи върху управлението на просрочените кредити, като те са изцяло от портфейла, формиран по време на кредитния бум, от новите кредити няма просрочия, но считаме 2012 г. за последната кризисна година, каза още Стилиян Вътев.
Източник: Капитал (17.07.2013)
 
Продажбата на завода за биоетанол в Горна Малина е прекратена Поредният опит за продажба на завода за производство на биоетанол в софийското село Горна Малина пропадна. Активите на дружеството "Грасим капитал" (собственост на сръбския гражданин Горан Филипович) бяха предложени за втори път на търг от частен съдебен изпълнител заради дълг към ОББ. Ден преди да бъде обявен купувач обаче, банката спира процедурата по продажба. Търгът бе обявен при начална цена от 11.1 млн. лв., като необслужваният кредит, обезпечен с търговско предприятие на "Профекс – биопродукти" и акционер "Герасим капитал", е на обща стойност 10 млн. евро. Дали ще има нови желаещи да купят обекта, ще стане ясно най-рано в края на годината. от ОББ заявиха, че са прекратили продажбата, тъй като банката има интерес да запази стойността на обекта и не иска да го продава на безценица. "В последния момент разбрахме, че няма потенциални купувачи на завода, и спирането на търга бе логична стъпка, с която да не понижаваме търговската му стойност на пазара", коментираха от банката. При евентуален трети търг наддаването ще започне при 20% по-ниска цена за парцел от 21 хил. кв.м заедно с производствено-административните сгради и съоръжения. ОББ не посочва други детайли по сделката или бъдещето на завода, но банката има право да управлява и влага средства в развитието на предприятието, както сметне за добре. Участието на ОББ в проекта за строителството на завода в Горна Малина започва още в самото му начало през 2006 г., когато финансира изграждането му. През 2009 г. предприемачите обаче разбират, че заводът има нужда от още инвестиции, но по техни думи банката отказва допълнително финансиране. Според ОББ обаче, след като фирмата е спряла да обслужва задълженията си от 2010 г., тя е правила многократни опити за преговаряне с компанията. Така, след като фирмата заявява, че не е в състояние да погаси заема си и не може да поддържа инсталацията за производство на биоетанол, банката организира търг за продажбата на активите през 2012 г. и прави пазарна оценка на заложеното предприятие за 12 млн. лв. Въпреки това купувач не се намира и кредиторът се обръща към частен съдебен изпълнител. Междувременно обаче друг заложен кредитор - "Алкол лимитид" ЕООД (това е един от собствениците на "Профекс - биопродукти"), продава търговското предприятие на кредитополучателя за символичната цена от 10 хил. лв., а купувач е дружеството "Грасим капитал" ЕООД. Според Търговския регистър въпросното дружеството е регистрирано през лятото на 2011 г. с капитал от 2 лв. и е собственост на сръбския гражданин Горан Филипович. В отговор ОББ повдига дело, за да бъде отменена продажбата по реда на Закона за особените залози. Президентът на "Профекс" Александър Драгомиров обясни, че продажбата е направена по чист и прозрачен начин и независимо от оспорването на банката съдът ще реши дали сделката е легитимна или не. Според заместник-кмета на Горна Малина Ангел Жиланов обаче старите и новите собственици са едни и същи, а сръбската компания "е само част от сделката". По неговите думи те търсят нови 7 млн. евро, с които да изградят така необходимите инсталации и съоръжението да отвори врати през следващата година. За да разбере какви са бъдещите планове на старите собственици, след спирането на процедурата от ОББ "Капитал Daily" потърси представителите на "Профекс – биопродукти". Пред "Капитал Daily" Александър Драгомиров каза, че не може да дава никаква информация, защото не е наясно със случая. Въпреки че фигурира в управата на компанията, той "няма идея за какво става въпрос и не може да даде повече информация". По негови думи компанията е получила само уведомление от банката, че търгът е прекратен. Председателят на общинския съвет в Горна Малина Николай Стоилов пък коментира, че в общината няма информация за продажбата и разбира за обявеният търг от "Капитал Daily". В Районен съд - Елин Пелин, където трябваше да бъде обявен купувачът на обекта, също нямаха информация за сделката. По техни думи те само са предоставили сграда за ползване, но не знаят нищо друго за процедурата.
Източник: Капитал (01.08.2013)
 
ЕБВР подкрепи 3 наши банки с 64 млн. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) финансира три наши банки с И64 млн. На Пощенска банка са предоставени 24 млн., на Пиреос банк - 13 млн. евро, и на ОББ - 27 млн. за насърчаване на енергийната ефективност в жилищни сгради и малки и средни предприятия, както и за търговско финансиране. Трите банки се присъединяват към механизма на ЕБВР за конкурентност на българската индустрия и финанси (BEECIFF), който предвижда инвестиции в програмата на правителството за зелена икономика, подкрепяна от структурните фондове на ЕС. Средствата се предоставят в рамките на съвместния IFI план за растеж, договорен между ЕБВР, Световната банка и Европейската инвестиционна банка през ноември 2012 г. Той обхваща страните от ЦЮИЕ и ще ги финансира с 30 млрд. за периода 2013-14 г.
Източник: Стандарт (02.08.2013)
 
Хотел "Родина" се продава заради дългове Столичният хотел "Родина", който от години търси нов собственик, отново е пред продажба. Този път от частен съдебен изпълнител заради непогасени задължения към ОББ. Според публикуваната в началото на седмицата обява публичната продан започва на 9 август при начална цена от 44.4 млн. лв. (22.8 млн. евро). Предложения ще се приемат до 9 септември, но запознати с процедурата не очакват купувач още при първия опит. Спорни задължения Четиризвездният хотел "Родина" се свързва с председателя на надзорния съвет на фалиралата Балканска универсална банка Васко Нинов, който преди месец получи доживотна присъда за трафик на наркотици в Гърция. Нинов беше в управата на работническо-мениджърското дружество, което през 1997 г. придоби дружеството "Родина турист", в чиито активи е хотелът, и според източници от пазара още тогава стоеше зад сделката. В момента основен акционер в "Родина турист" също е свързано с него дружество - "Ел-ми", което притежава 96% от капитала. От регистрирането му през 2000 г. то последователно е било собственост на Васко Нинов и членове на семейството му. През юли тази година е прехвърлено на Цветан Денков, чието име фигурира в управлението и на други свързани с Нинов компании. Опитите за продажба на "Родина" обаче не са отсега. Още през 2007 г. се говореше, че собствениците на хотела сондират пазара, а преди около две години със сделката бе натоварена агенция "Явлена". Кандидати не липсваха, но до резултат не се стигна заради падащите цени на имотния и на хотелския пазар. Сега обаче зад продажбата на хотел "Родина" стоят необслужвани задължения към ОББ. Според обявата в регистъра на частните съдебни изпълнители върху хотела и земята под него има общо шест ипотеки в полза на банката. Всичките са налагани през 2007-2008 г., като средствата от тях са използвани за финансиране на други проекти. Според двама независими източника общата им стойност е между 8 и 10 млн. евро. Те обаче не фигурират в последния финансов отчет на "Родина турист", тъй като са обект на съдебни спорове между дружеството и банката. В отчета на "Родина турист" за 2012 г. задълженията към финансови предприятия са едва 3 хил. лв. от общо 6.46 млн. лв. Останалата част от тази сума включва непокрити плащания към персонала, доставчици, към бюджета и други. За същия период вземанията и касовите наличности възлизат на 4.39 млн. лв.
Източник: Капитал (07.08.2013)
 
Чехия продава посолството си у нас за над 5 млн. евро Чешката държава продава сградата на посолството си в София. Тя е предложена на търг с начална цена 5.7 млн. евро.Наддаването ще се провежда до 4 септември 2013 г., като кандидатите ще подават предложенията си в запечатан плик в офиса на посредника по сделката “Ирис Трейд Консулт”. Сградата на посолството се продава заедно с терена, който е с площ 3516 квадратни метра. Тя е на 6 етажа, с разгъната застроена площ от 6432 кв. м. Купувачът може и да реши да я събори. На същото място, според застроителния план на столицата, може да се вдигне сграда с приблизително същата височина. В сделката не влиза Словашкото посолство, което е отделна сграда, съобщава “Труд”. Чехия е уведомила външното ни министерство за продажбата, както изисква законът, казаха от МВнР. Оттам обаче не можаха да уточнят къде ще се мести посолството. За продажба е обявен и голям хотел в София, но заради дългове. Частният съдебен изпълнител Георги Дичев е обявил търг за 4-звездния “Родина” заради непогасени задължения към ОББ. Според обявата върху хотела и терена му има общо десет ипотеки в полза на банката, учредени през 2007 и 2008 г. Началната цена при наддаването за “Родина” е 44 млн. лв. - почти колкото официалната цена, на която наскоро бе продаден софийският “Хилтън”.
Източник: profit.bg (09.08.2013)
 
Пощенска банка обедини факторинга в корпоративното си звено Пощенска банка е вляла факторинговото си дружество в корпоративното звено на кредитната институция. Така юридически "Юробанк И Еф Джи факторс" вече не съществува. От Регистъра на финансовите институции в БНБ става ясно, че компанията е отписана от него и дейността й е прекратена със заповед на централната банка от 1 август 2013 г. Това на практика е юридическата ликвидация, която следва фактическото преливане на дружеството в структурата на банката. От Пощенска банка обясниха, че става дума за преструктуриране и факторингът вече е част от корпоративното звено, предлагащо цялостно обслужване на компаниите, нейни корпоративни клиенти. Оттам посочиха, че "през 2012 г. бизнесът на "Юробанк И Еф Джи факторс", факторинг компанията на Eurobank Group, премина към Пощенска банка под шапката на звеното "Корпоративно транзакционно банкиране". Банката запазва водещата си позиция в предлагането на пълен спектър иновативни и стандартни факторинг услуги, включително външен и вътрешен факторинг, събиране на просрочени задължения, финансиране на доставчици (reverse factoring), управление на парични потоци (back-to-back factoring), форфетиране на фактури и нов продукт за управление на вземанията". По техни данни имат над 37% дял на пазара. В началото на тази година банката отчете нарастване на факторинг бизнеса си с 55% на годишна база. От "Пощенска" коментираха още, че целта на преструктурирането е цялостно обслужване на един корпоративен клиент от един мениджър отношения с клиенти, който да познава добре бизнеса му и да му предлага цялата гама от продукти, да не се налага клиентът да сключва договори и с банката, и с факторинг дружеството, да се избегнат и други подобни счетоводно-административни усложнения. Наблюдатели на пазара коментираха, че банката е променила модела, като в последната година постепенно е прехвърлила дейността на факторинга към корпоративното си звено. Сред целите според тях е било и съкращаване на разходи. "Кредитните институции взимат решения за факторинга, които от банкова гледна точка изглеждат рационални, но на практика съкращаването на разходи не е най-добрият начин за развитие на какъвто и да е бизнес", коментира участник на факторинговия пазар, пожелал да не бъде цитиран. Факкторинг на пазара в България се предлага от повече от седем години, но все още няма официална статистика него. Така на практика няма официални данни и прозрачност по отношение на вътрешните обеми, които се реализират от компаниите в сектора. По общи оценки на пазара обемът на факторинга в България е около 2% от БВП. В световен мащаб обемът му е малко над 2 трлн. евро за 2012 г., по данни на световната организация на бизнеса Factors Chain International (FCI). Данните, които там се посочват за оборота на факторинга за България, към 2012 г. са 1.275 млрд. евро вътрешен факторинг, 225 млн. евро международен и общо 1.5 млрд. евро оборот. На този етап факторинг дружествата се водят само на регистрационен режим в БНБ като небанкови финансови институции, но не подават данни и отчети за дейността си. Практиката в България е факторинговите компании да са основно част от банкови групи – като отделни дружества или като част от портфолиото на съответната банка, като такива имат преди всичко банките с чужда собственост. Това са "Уникредит факторинг", "Societe Generale факторинг", "ОББ факторинг", "ОТП факторинг", "Прокредит къмпани", МКБ Юнионбанк, "Райфайзен факторинг". Има само една чужда самостоятелна компания – германската "ДС-Концепт факторинг", която предлага основно международен факторинг. Членове в FCI са четири български компании – "Уникредит факторинг", "Societe Generale факторинг", Пощенска банка и МКБ Юнионбанк. В регистъра на централната банка има ще няколко дружества, за които пише, че дейността им е факторинг - "Агенция за събиране на вземания", "Макроадванс", "Финанс инфо асистанс", "Ес Ту България".
Източник: Капитал (12.08.2013)
 
Чешката държава продава сградата на посолството си в София. Тя е предложена на търг с начална цена 5.7 млн. евро.Наддаването ще се провежда до 4 септември 2013 г., като кандидатите ще подават предложенията си в запечатан плик в офиса на посредника по сделката “Ирис Трейд Консулт”. Сградата на посолството се продава заедно с терена, който е с площ 3516 квадратни метра. Тя е на 6 етажа, с разгъната застроена площ от 6432 кв. м. Купувачът може и да реши да я събори. На същото място, според застроителния план на столицата, може да се вдигне сграда с приблизително същата височина. В сделката не влиза Словашкото посолство, което е отделна сграда, съобщава “Труд”. Чехия е уведомила външното ни министерство за продажбата, както изисква законът, казаха от МВнР. Оттам обаче не можаха да уточнят къде ще се мести посолството. За продажба е обявен и голям хотел в София, но заради дългове. Частният съдебен изпълнител Георги Дичев е обявил търг за 4-звездния “Родина” заради непогасени задължения към ОББ. Според обявата върху хотела и терена му има общо десет ипотеки в полза на банката, учредени през 2007 и 2008 г. Началната цена при наддаването за “Родина” е 44 млн. лв. - почти колкото официалната цена, на която наскоро бе продаден софийският “Хилтън”.
Източник: profit.bg (12.08.2013)
 
Хотел в България В последната година пазарът на хотели у нас се очертава като интересен сегмент, в който се случиха няколко мащабни сделки. Още през миналата година бизнесменът Спас Русев купи Radisson в центъра на София, а преди около месец се сдоби и с Hilton – един от най-силните и добре представящи се хотели в столицата. През миналата година приключиха и две големи принудителни продажби на хотели на фалиралия туроператор „Алма тур“ - „Атлас“ в Златни пясъци и „Тамплиер“ в Банско. Отново се възобновиха слуховете и за смяна на собственика на „Кемпински“. Притежателите на хотела не крият, че имат желание да го продадат, като преди няколко години дори разговаряха с инвеститори от Близкия Изток и Русия, но до сделка така и не се стигна. Сега още един голям столичен хотел официално е на тезгяха – частен съдебен изпълнител е обявил за продажба хотел „Родина“, този път заради дългове към ОББ. Това не е първият опит за продажбата на сградата, но предишният се провали заради кризата. Началната цена на хотела с 525 стаи и 980 легла е 44 429 250 лева с включен ДДС. Търгът ще се състои на 10 септември, става ясно от обявлението, публикувано на сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители. Дали обаче сделките на пазара са белег за по-широко възвръщане на инвеститорския интерес? По-скоро не, тъй като атрактивните активи, които се предлагат – включително и за принудителни продажби, не са много, а купувачите поне за момента биха били местни играчи. Глобалните консултантски компании информират за нараснал интерес на инвеститорите към хотелиерския сегмент от пазара на имоти. Данни на IPD сочат, че през миналата година възвръщаемостта от инвестициите в хотели е била най-висока в сравнение с инвестициите в други видове имоти. Очакванията са обемът на вложенията да продължи да расте, тъй като хотелите са привлекателен клас активи и предлагат сравнително сигурен и стабилен доход в краткосрочен и в средносрочен план. Най-активни на европейския пазар са арабските инвеститори, които се включват н аводещите пазари и търсят качествени, знакови активи. България и в частност София обаче трудно биха предложили подобни активи на този тип инвеститори, коментира пред Investor.bg Добромир Ганев, основател и управляващ директор на агенцията за имоти „Форос“. Според него тези тенденции няма как да бъдат пренесени на пазара в България поне засега, тъй като той е силно разслоен и единствено в София и Черноморието има активи с потенциал да привлекат инвеститори. По думите му през последните месеци сделките на пазара в София са по-скоро поредица от случайни събития, а не изразена тенденция, но през следващите години можем да станем свидетели на нови случаи на смяна на собствеността и стъпването и на руски инвеститори на пазара на хотели в столицата. Според Ганев хотелите са добра инвестиция, тъй като съчетават бизнес и актив (имот), но у нас има голямо предлагане на малки и средни обекти, които не е задължително изобщо да бъдат реализирани.
Източник: Инвестор.БГ (15.08.2013)
 
Банките стават все по-български Петте години криза промениха облика на банковия сектор в България. Но ако за изчезналото кредитиране се говори често, то има и друга ключова разлика - собствеността става все по-българска и пазарният дял на местните играчи расте. Секторът остава с доминираща чужда собственост, но с намаляващ дял. Ако в края на 2008 г. дъщерните поделения на големи европейски банки (без регистрирани като клонове поради относително незначителния им дял в активите - бел. ред.) са държали близо 80% от активите, то в средата на тази година пазарният им дял се е свил с 16.2% до 65 на сто. В същото време делът на банките с българска собственост расте, като тенденцията става постоянна и по-отчетлива от началото на 2010 г. Така за четири години и половина пазарният дял по активи на т.нар. местни банки – с български акционери, скача от 16.09% в края на 2008 г. до 27.28%. Ако към картината се прибави и сделката от миналата седмица – покупката на МКБ Юнионбанк от ПИБ, почти една трета от сектора се оказва с български акционери (виж графиката). В същото време концентрацията на гръцки капитали намаля със свиването на бизнеса на банките им в страната и заради политиката на централите на европейските институции за въздържане от кредитиране. Освен чрез органичен растеж на активите основно на три банки – Корпоративна търговска банка (КТБ), ПИБ и Централна кооперативна банка (ЦКБ), делът на местната собственост се увеличи и в резултат на активни придобивания в сектора. Така, от една страна, с растежа на активите си, финансирайки основно някои по-големи единични проекти или сделки на вътрешния пазар (като сделката за "Кремиковци" за 360 млн. лв., кредитирана от ПИБ), две банки с българска собственост вече са в топ 5 в сектора. Към края на юни тази година ПИБ е трета според размера на активите (6.970 млрд. лв.) след Уникредит Булбанк и Банка ДСК, а КТБ е пета (6.274 млрд. лв.). Възходът на КТБ дойде, след като банката концентрира почти всички депозити на държавни фирми при себе си. В десетте системно важни банки влиза и ЦКБ, която е девета (3.385 млрд. лв. активи). В края на 2008 г. ПИБ и КТБ са били съответно шеста и девета, а ЦКБ единайста. За сравнение - преди четири години и половина гръцките банки в топ десет (ОББ, Пощенска банка, Банка Пиреос) са държали почти една четвърт (24.9%) от активите в сектора, сега трите български банки (КТБ, ПИБ, ЦКБ) формират една пета (19.99%). След приключване на сделката за МКБ Юнионбанк делът им ще е по-голям. Другите банки с местна собственост са значително по-малки – Инвестбанк, БАКБ, International Asset Bank, Тексим банк (която също гравитира около групата на "Химимпорт", собственост на която е и ЦКБ), и приносът им в растежа на дела на местните банки е почти незначителен. Българските собственици се оказаха и сред най-активните купувачи на банки в последните години. Всъщност двете по-големи сделки в сектора в годините на кризата са именно с местни инвеститори – за БАКБ, чийто мажоритарен дял беше купен от Цветелина Бориславова преди две години, и за МКБ Юнионбанк. В процеса на продажба и на двете се оказа, че голям интерес от чужди инвеститори липсва. Имената на кандидатите, които се споменаваха неофициално и при двете процедури, бяха сходни и основно с български произход – ЦКБ, ПИБ, инвестиционният фонд на бившия министър на икономиката от кабинета на Симеон Саксгобургготски Николай Василев. Това заедно с акционерните промени и в някои малки банки през периода (виж инфографиката) затвърждава похода на българските купувачи в сектора. На този етап капацитетът им в капиталово и финансово отношение за по-голяма сделка в банковия сектор обаче изглежда недостатъчен. Малкото влели се свежи пари от чужбина, както и проявяван интерес при сделки, показват смяна на посоката, от която идват инвеститорите в банковия сектор. Допреди кризата това бяха големите европейски банкови групи. Сега те са заети със собствени проблеми – преструктуриране, продажба на активи заради ангажименти срещу получена държавна помощ (случаите с Ти Би Ай банк, БАКБ, МКБ Юнионбанк – виж инфографиката). Омански пари подкрепиха капитала на Инвестбанк, инвестиционното поделение на втората по големина руска банка стана акционер в КТБ, руска банка – Инвестбанк, проявява интерес към Токуда банк. Преди две години най-голямата частна турска банка Turkiye Is Bankas? (Ишбанк) откри свой клон в България чрез германското си поделение, за да избегне искането на лиценз от БНБ (правото на т.нар. единен паспорт в ЕС). Австрийската Mеinl e в процес на отваряне на клон. Други новодошли няма, а един литовски инвеститор с украйнски произход (Регионална инвестиционна банка, клон Варна) си тръгна.
Източник: Капитал (22.08.2013)
 
Артекс Инженеринг АД-София (A84A) В БФБ-София АД е постъпил доклад по чл. 100ж, ал. 1, т. 3 от ЗППЦК към 30.06.2013 год. от ТБ Обединена Българска Банка АД в качеството й на довереник на облигационерите по емисия облигации, издадени от Артекс Инженеринг АД-София (A84A), ISIN BG2100016083.
Източник: Банкеръ (30.08.2013)
 
Пасивни банки и падащи лихви Активността на банките през август беше очаквано ниска, поред анализаторите на Моите пари. По правило през летните месеци банките не предлагат голямо разнообразие от новости. Август с нищо не показа, че е по-различен от установената тенденция на слаба активност в този период от годината. Въпреки това, макар и малко, новости все пак имаше. Нови, по-изгодни условия предложиха банките по жилищни и потребителски кредити. Банките предприели такива стъпки и при двата вида продукти бяха едва 2 или 3. Толкова бяха и банките коригирали депозитните си продукти. Посоката на корекция беше отново в лихвените нива и отново надолу. Едва две банки промениха условията си по срочни депозити през най-отпускарския месец от годината. Това бяха Societe Generale Експресбанк и ОББ. Societe Generale Експресбанк понижи минимално част от лихвите си по срочни депозити. Така например депозитите „SG Гарант“, „Рента“, „Прогрес“ и „Тактика“ продължиха да се предлагат с около 0,10-0,20 п.п. по-ниски годишни лихви. ОББ промени лихвите по всичките си срочни депозити за физически лица. С по-ниски годишни лихви вече се предлагат стандартните срочни депозити, депозит „Форекс“, „На разположение“, „Сега“, „Премия“, 24 и 36-месечните депозити на банката. Понижението на лихвите беше в границите между 0,60 и 1,00 п.п. Най-много се понижи дохода по депозит „Премия“ и този по 24 и 36-месечните депозити. При тях лихвите спаднаха с около 1,00 – 1,50 п.п. Слаба беше активността на банките и по отношение на промени в условията по потребителски кредити. В сравнение с високата активност последните няколко месеца, през изминалия август промените в тези оферти бяха доста по-редки. Societe Generale Експресбанк удължи промоцията по кредит „Експесо“ за държавни служители, както и стандарната си оферта. По-ниските промоционални лихви бяха удължени до 15.09.2013 г. Банка ДСК с нови промоционални условия на потребителските си кредити в лева от 19.08.2013 г. Новите промоционални условия засягат новоразрешени кредити за текущо потребление в лева за клиенти, които превеждат по сметка в банката: работна заплата, включително индивидуален превод; пенсия с обезпечение поръчителство или постъпления на доходи от извънтрудови правоотношения в размер минимум на 70% от удостоверения доход. С тези новости банката увеличи с 0,25 п.п. промоционалните лихви, спрямо тези от предходната промоция. СИБанк започна предлагане на нов потребителски кредит „Стимул“. Успоредно с това банката увеличи таксата за разглеждане на документи с 5 лв. (от 30 на 35 лв.). Райфайзенбанк удължи промоционалните си условия по потребителски кредити до 15.09. При ипотеките, още в началото на месеца Societe Generale Експресбанк предприе стъпки към понижаване на лихвите по кредитите, които предлага. Промените засегнаха срочностите над 20 г., като левовите кредити поевтиняха с 20 б.п., а евровите с 25. Промоция до края на септември предложи Пощенска банка. Тя обхваща кредит „Новодомци” като акцентът беше в премахването на зависимостта на лихвата от процента на финансиране от банката. В резултат на отпадането на това ограничение, лихвите също претърпяха корекция. Тя беше в посока надолу с 20 б.п. Следващата банка с подобрени условия беше ЦКБ. По своите стандартни кредити банката премахна таксата за кандидатстване. Нейният стандартен размер е 50 лв.
Източник: Дарик радио (17.09.2013)
 
Тежки проблеми застигнаха строителната фирма на бизнесмена и издателя Иво Прокопиев - "Софстрой". Заради необслужвани дългове частен съдебен изпълнител продава бетонов възел на дружеството в София. Обектът се намира до Гара Искър и представлява терен с площ 32,8 дка плюс съоръженията върху него.Имотът е ипотекиран в ОББ през 2009 г. срещу 2,1 млн. евро. Началната цена на търга сега е 2,23 млн. лева без ДДС. Основни акционери в "Софстрой" са "Алфа финанс холдинг" на Иво Прокопиев и малтийската "Балто-Славик венчърс". Те придобиват дружеството през 2007 г. с увеличение на капитала. До 2006 г. в управата на строителната компания са Мария Тенева и Ралица Грозданова, които заемат ръководни постове във фирмите на Любомир Павлов. През 2007 г. "Алфа финанс холдинг" инвестира 9,97 млн. лева в капитала на "Софстрой" и така придобива дела си. "Софстрой" е една от големите компании по време на социализма, участвала в изграждането на НДК. В последните години фирмата рязко губи позициите си. В края на 2010 г. в компанията са работели 369 души, а сега са останали едва двадесетина. По последни официални данни към 31 декември 2010 г. дружеството има 28,7 млн. лв. дългове, от които 1 млн. лева към персонала. Наложени възбрани има и върху още няколко имота на "Софстрой". Сред тях са други два терена до Гара Искър, осеметажно общежитие в жк "Гоце Делчев" и парцел в кв. "Модерно предградие", ипотекирани в СЖ Експресбанк.
Източник: Преса (19.09.2013)
 
"Софстрой“ на Прокопиев закъса Тежки проблеми застигнаха „Софстрой“ - строителната фирма на бизнесмена и издател Иво Прокопиев. Заради необслужвани дългове частен съдебен изпълнител продава бетонов възел на дружеството в София. Обектът се намира до Гара Искър и представлява терен с площ 32,8 дка заедно със съоръженията върху него. Имотът е ипотекиран в ОББ през 2009 г. срещу заем от 2,1 млн. евро. Началната цена на търга сега е 2,23 млн. лв. без ДДС. Основни акционери в „Софстрой“ са „Алфа финанс холдинг“ на Иво Прокопиев и малтийската „Балто-Славик венчърс“. Те придобиват дружеството през 2007 г. с увеличение на капитала. До 2006 г. в управата на строителната компания са Мария Тенева и Ралица Грозданова, които заемат ръководни постове във фирмите на бизнесмена Любомир Павлов. През 2007 г. „Алфа финанс холдинг“ инвестира 9,97 млн. лв. в капитала на „Софстрой“ и така придоби дела си. „Софстрой“ е една от големите строителни компании по времето на социализма, участвала в изграждането на НДК. В последните години фирмата рязко загуби позициите си. В края на 2010 г. в компанията работеха 369 души, сега са останали едва двайсетина. По последни налични данни към 31 декември 2010 г. дружеството има 28,7 млн. лв. дългове, от които 1 млн. лв. към персонала. Наложени възбрани има и върху още няколко имота на „Софстрой“, показа справка на „Преса“. Сред тях са други два терена до Гара Искър, осеметажно общежитие в жк „Гоце Делчев“ и парцел в кв. „Модерно предградие“, ипотекирани в СЖ Експресбанк.
Източник: Преса (19.09.2013)
 
Актив Пропъртис АДСИЦ е купил парцел от 6 дка в Пловдив Актив Пропъртис АДСИЦ е закупил 6 000 кв. м. идеални части от парцел с площ 7 936 кв. м. в Парк отдих и култура в гр. Пловдив. Цената на покупката не се съобщава. Парцелът е с трайно предназначение за урбанизирана територия със средно застрояванеот 10 до 15 м. АДСИЦ-ът вече притежава 79 дка (79 000 кв. м.) в Парк отдих и култура в гр. Пловдив, разпределени в 12 парцела с обща отчетна стойност 4,9 млн. лв. към 30 юни 2013 г. Актив Пропъртис АДСИЦ обяви и пълното погасяване на седемгодишен инвестиционен кредит от ОББ в размер на 400 хил. евро. В отчета към 30 юни 2013 г. дружеството имаше общо 30 хил. лв. задължения по получени заеми към банки и небанкови финансови институции. Към 30 юни 2013 г. Актив Пропъртис АДСИЦ имаше парични средства за 1,29 млн. лв. в неконсолидирания си отчет (1,74 млн. лв. в началото на годината) и това което предстои да се види в следващият отчет на дружеството, е каква е паричната наличност след обявените покупка на парцел и погасяване на кредит. Към 30 юни 2011 г. паричните средства по сметките на дружеството бяха за 2,7 млн. лв. Акциите на Актив Пропъртис АДСИЦ поевтиняват с 14% за последните 12 месеца до 0,18 лв. за брой и 3,55 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (24.09.2013)
 
"Балканстрой" получи още три години отсрочка за облигациите си Поредно удължаване на срока на корпоративни облигации, но този път не според желанието на длъжника. След три общи събрания, първото от които беше отложено заради липса на кворум, строителната компания "Балканстрой" получи три години удължаване на срока на книжата си вместо поисканите от ръководството четири и половина. Освен това първите вноски по основния дълг ще бъдат направени през март следващата година вместо в началото на този месец, както беше според предишния план за разсрочване. Досега компанията плащаше само лихви. Емисията се удължава до март 2019 г. след едно преструктуриране до 2016 г. същия месец при оригинален падеж 2011 г. Интересното обаче е, че само за няколко дни се взимат две различни решения за сроковете на книжата на две отделни събрания на облигационерите. Решението за последната промяна е взето на събрание в понеделник, разказаха пред "Капитал Daily" участници, присъствали на него. До редакционното приключване на броя протоколът от последното събрание все още не беше публикуван, а представители на "Балканстрой" не пожелаха да коментират. За събранието няма и публично публикувана покана. То обаче е предшествано от друго - миналия четвъртък, за което има покана и протокол, като тогава са били гласувани различни параметри. Какво е накарало облигационерите да свикат ново само няколко дни по-късно, те не пожелаха да коментират. Според протокола и дневния ред на събранието миналия четвъртък исканията на "Балканстрой" са били за удължаване на емисията до септември 2020 г., но всички облигационери единодушно са ги отхвърлили. Тогава са били приети предложенията на пенсионна компания "Алианц България" - отлагането да е само с две години (до септември 2018 г.), а параметрите по емисията да не се променят. "Две години разлика с това, което ни искаха и което ние искахме, е много време, от компанията говорят за няколко проекта за милиони, а ние какво да правим", заяви изпълнителният директор на дружеството Страхил Видинов, но не пожела да коментира защо е имало две събрания в толкова кратък срок (през един работен ден). Два от пенсионните фондове на "Алианц" - универсалния и доброволния, държат общо 25.02% от дълга на "Балканстрой". Сред останалите кредитори са пенсионни фондове на Ай Ен Джи, "ДСК-Родина" и "Бъдеще", договорни фондове на "ОББ асет мениджмънт", ОББ, Алианц банк и Юробанк България. Основният акционер в строителната компания със 79.9% е "Балканстрой груп холдинг", в която равен дял имат Николай Калоянов, Костадин Калоянов и Йордан Каназирев. Отделно тримата притежават по 6.7% от капитала на "Балканстрой". Облигационерите, с които се свързахме, не пожелаха да кажат какви други решения са били взети на събранието в понеделник и дали те са потвърдили тези от миналата седмица. "Балканстрой" има емисия облигации за 5 млн. лв., издадени през март 2006 г. Те трябваше да бъдат изплатени още през 2011 г. Малко преди падежа кредиторите одобриха 5-годишна отсрочка и за компенсация лихвата се увеличи. Първоначално беше 6-месечен индекс Euribor с 4% надбавка, след това тя стана 5.5% годишно. Именно тази лихва са искали да намалят от "Балканстрой" в четвъртък, но това е било отхвърлено. Събранието в четвъртък беше свикано от банката довереник ОББ, а първоначалното предложение по дневния ред беше изплащането на основната част на дълга да се отложи с две години и да започне едва през 2015 г. Дотогава "Балканстрой" трябваше да плаща само лихви. Миналата седмица кредиторите са отхвърлили и останалите планове за промени в облигационната емисия. Те бяха за връщане на първоначалните нива на лихви, т.е. намалението им, както и за поддържане на по-високи нива на задлъжнялост и покритие по книжата. Не е ясно дали и в понеделник кредиторите са гласували промени в нивата на задлъжнялост и покритие. Според последния отчет за спазване на задълженията по емисията нивата на покритие са в рамките на договореното. Съотношението на пасивите, без собствения капитал, към активите на дружеството се вмества в рамките до 75%. В поканата за общото събрание от ръководството дружеството искаха този коефициент да стига до 80 на сто.
Източник: Капитал (25.09.2013)
 
Първият Starbucks у нас затваря врати от догодина Първото заведение от американската верига Starbucks у нас, намиращо се на възловото кръстовище на ул. „Гурко“ и бул. „Васил Левски“ в столицата, ще затвори врати от догодина. Гръцката компания, която притежава правата на марката за местния пазар Marinopoulos Coffee Company България, не е преподписала договора си за наем на помещението на „Гурко“ със своя наемодател „Жива“ ЕООД, собственост на Моско Хаимов Хаския, който някога бе собственик на веригата пица ресторанти Pizza Hut. Заведението от веригата ще продължи да предоставя услугите си до края на годината, а след това ще напусне локацията, съобщи наемодателят на Starbucks Хаския. Всъщност помещението, в което се намира заведението от американската верига, е обявено за продажба от Частния съдебен изпълнител Милен Бъзински, става ясно от обява, публикувана в Регистъра на публичните продажби на Камарата на частните съдебни изпълнители. Продажбата на имота, който се разполага върху квадратура от 358,11 кв.м., ще започне при цена в размер на 1 760 820 лева без ДДС. Причината за вторичната продажба е, че върху имота е учредена договорна ипотека, вписана в книгите за вписване в Служба по вписвания – София, за сумата в размер на 1 000 000 евро. Припомняме, че Моско Хаския, притежател на имота, бе собственикът на първата „вносна“ пицария, стъпила в България - Pizza Hut. Неговото име седи зад фирмата "Джи Ем Джей ресторантс интернешънъл", която притежаваше правата за пицарията на местния пазар. През 2008 година затвори и последната пицария от веригата, която се намираше именно на “Гурко“ 62. Справка в Търговския регистър показва, че върху дружеството има два запора - от „Обединена Българска Банка“ и от застрахователната компания „Интерлийз“ ЕАД. Самият Хаския потвърди за продажбата пред Investor.bg. Той обясни, че договорът с Маринопулос Кофи Къмпани България, които държат франчайза на Starbucks за България, изтича в края на тази година. Гръцката фирма не е проявила интерес да поднови договора си и така те трябва да напуснат помещението окончателно в края на годината. „Гръцката фирма има проблеми в България. Тя има проблеми и в Гърция. Имам информация, че са недоволни от бизнеса в България и са имали много по-големи очаквания за него. Дори съм чувал, че губят доста, с присъствието си на пазара у нас“, заяви Хаския. Той обясни, че дочувал и негативни слухове, според които догодина или в близките няколко години гръцката фирма ще се изтегли от страната ни или ще затвори всичките си локации, освен една. Тази в The Mall, “стига от централата на Starbucks да им разрешат“, допълни Хаския. По негови думи същата тази гръцка фамилия е инвестирала в The Mall и затова не плаща какъвто и да е било наем там. „Ситуацията там седи по друг начин за тях и вероятно ще запазят тази своя локация“, обясни той. Оказва се, че финансовите резултати на Marinopoulos Coffee Company ги притискат допълнително и те многократно уговарят наема за централното помещение на "Гурко" да им бъде свален. По думите на Хаския гръцката фирма в последните месеци плащала 65% по-нисък наем от този, който бил сключен първоначално. Същевременно Starbucks планира нови локации у нас Продажбата и напускането на локацията бе потвърдена от представители на Starbucks. "За съжаление нямаме повече информация за сделката. И ние се питаме какво ще се случва оттук нататък и не мога да се ангажирам да ви кажа каквото и да е било повече“, посочи един от управителите във веригата, работещ в заведението, намиращо се в имота, обявен за публична продажба. В коренна разлика с негативната информация, поднесена от Хаския бе мнението на Андрей Иванов, дистрикт мениджър на Starbucks за България, когато го потърсихме за коментар. В рамките на краткия ни телефонен разговор той уточни, че компанията няма никакво намерение да напуска страната ни. Дори напротив - ръководството на гръцката фирма е задвижило план за разрастването на бизнеса й у нас, включващ нови локации. Иванов дори хвърли светлина, че в момента мениджмънтът разработва план за нова локация, дори е набелязано конкретно ново място, което ще приюти веригата скоро. Въпреки многобройните ни въпроси в кой град и къде по-точно ще се намира новото заведение от веригата не получихме задоволителен отговор. Попитахме го и за финансовите резултати на компанията и какви са наблюденията му за тази година, спрямо миналата. „Не е вярно, че компанията не е доволна от продажбите си. Точно обратното. Спрямо миналата година имаме ръст на клиентите. Върнахме си стари клиенти и не може да се говори за оттегляне. Категорично не се говори за затварянето на Starbucks в България“, заяви той. На въпрос във връзка с този Starbucks, който се помещава в Mall Burgas, Иванов допълни, че на този етап няма информация за неговото затваряне. „За този тип бизнес е нормално да се затварят локации и да се отварят нови. Както знаете, понякога изборът на дадено място не винаги се оказва верен“, допълни той за финал на разговора ни. Starbucks, намиращ се на възловия ъгъл на столичната улица „Гурко“ и бул. „Васил Левски“, бе първият от веригата, който бе отрит у нас през 2008 г. След него последователно за по-малко от две години в България се появиха още 3 локации под бранда на известната верига. Освен в България, гръцката компания Marinopoulos Coffee Company работи съвместно със Starbucks за откриването и управлението на заведения от веригата и в Гърция, Кипър, Швейцария, Австрия и Румъния. Marinopoulos Group е водеща компания в областта на търговията на дребно. Компанията представя Carrefour Marinopoulos S.A., Marks & Spencer, DIA, FNAC, GAP. Marinopoulos Group е активна и в индустриалния сектор чрез FAMAR S.A., една от най-големите европейски фармацевтични и козметични компании. Marinopoulos работи съвместно със Starbucks на шест пазара: Гърция, Кипър, Швейцария, Австрия, Румъния и България. Marinopoulos Coffee Company България е основана през 2008 г. в София, България. Компанията е оторизиран лицензиант на Starbucks Coffee International, Inc.
Източник: Инвестор.БГ (02.10.2013)
 
ОББ се продава? Националната банка на Гърция (National Bank of Greece) обяви, че ще се оттегли от пазарите в Югоизточна Европа, включително от Румъния и България, в рамките на споразумение, сключено между гръцката кредитна институция и Европейската комисия, съобщава румънското издание "Капитал", като се позовава на гръцкия в. "Катимерини". У нас НБГ държи Обединена Българска Банка. От пресцентъра на ОББ заявиха, че не могат да коменитрат тази информация, защото тя касае дейностите на банката майка в Гърция и поради факта, че всичко е на много ранен етап. Националната банка на Гърция е постигнала споразумение с органа по конкуренцията в рамките на Европейската комисия, според което групата ще запази мажоритарното си участие в турския клон Финансбанк, но ще се откаже от по-голямата част от дейностите си в Югоизточна Европа. По този начин Националната банка на Гърция ще се оттегли от Румъния, България, Сърбия, Македония и Албания, отбелязва гръцкото издание. Припомяне, че наскоро Първа инвестиционна банка придоби МКБ Юнионбанк, след като банката майка на МКБ - немската Bayern LB реши да се раздели с някои международни подразделения.
Източник: Money.bg (04.10.2013)
 
Националната банка на Гърция напуска България Националната банка на Гърция (НБГ) ще се оттегли от пазарите в Югоизточна Европа, включително от Румъния и България, в рамките на споразумение, сключено между гръцката кредитна институция и ЕК, съобщава гръцкият вестник "Катимерини". НБГ ще запази 60% от акциите си в капитала на турския клон Финансбанк, като така ще запази мажоритарното си участие, но ще се оттегли от Румъния, България, Сърбия, Македония и Албания, отбелязва изданието. В България НБГ е собственик на 99,9% от капитала на Обединена българска банка (ОББ). Все още е много рано да се говори за продажба и бъдещ собственик, коментираха за "Стандарт" от ОББ. Както се вижда от съобщението, останалите 40% от турската Финансбанк ще се продават до 2017 г., коментираха банкери. На НБГ реално принадлежи и българската Пощенска банка, която е част от гръцката Юробанк Ергасиас. В началото на 2013 г. Националната банка на Гърция взе 84,35% от акциите на Юробанк.
Източник: Стандарт (04.10.2013)
 
Делото "Ветеринарят срещу ОББ" започна След две години отлагане Софийският градски съд даде ход на делото, по което един ветеринарен лекар оспорва ипотека за над 26 млн. евро на имот от 540 хил. кв.м със сгради с площ 6000 - 7000 кв.м, между които и жилищен блок. Въпросният ветеринар се казва Валери Кръстев и иска съдът да му признае собствеността върху "Национален хиподрум" в Банкя, който е обезпечение по необслужван кредит от ОББ на фирми, свързани с Васил Божков. В тази история има още едно дело, което също е за обявяване на ипотеките в полза на ОББ за недействителни. Ако Кръстев спечели, въпреки необслужването на отпуснатия кредит длъжникът няма да загуби заложеното обезпечение. Досега не се даваше ход на делото. Въпреки че искът на ветеринарния лекар е от 2011 г., той самият не се е явявал в съдебната зала – веднъж заради операция на горен крайник, друг път заради "влошено здравословно състояние". Така след неколкократно отлагане – на 29 октомври 2012 г., на 3 декември 2012 г., на 18 февруари 2013 г., делото най-сетне тръгна, като и този път Валери Кръстев не се появи, но прати вест. В делото, в което сам е завел, Кръстев твърди, че е собственик на конната база - придобил я е по давност, защото я е стопанисвал повече от 10 години. Ипотеката обаче е върху самия недвижим имот и няма значение кой е собственикът му, освен ако ветеринарният лекар не докаже, че я е придобил преди отпускането на заема от банката. На последното заседание по делото, което се състоя на 7 октомври 2013 г., след три повиквания стана ясно, че Валери Кръстев го няма. Първоначално съдът прие, че Кръстев не е редовно призован, тъй като две призовки до него, изпратени на посочения от него самия в исковата му молба адрес - на ул. "Стефан Стамболов", са върнати с обратна разписка, без да са връчени. Кръстев е посочил въпросния адрес като постоянен и настоящ. Това според адвокатите на ОББ означава, че трябва да се счита за редовно призован, тъй като не е съобщил за промяна на адреса си. Освен това в последната си молба от 7 май за поредно отлагане на делото, насрочено за 10 май, Валери Кръстев е посочил същия адрес. В резултат на това съдията по делото Богдана Желявска му даде ход. В този момент в съдебната зала се появи млад човек с папка, който каза, че носи молба от Валери Кръстев за отлагане на делото, тъй като той не може да се яви. Освен това, след като съдът беше приел, че ветеринарят не е призован поради две върнати призовки, вестоносецът посочи, че Кръстев все пак е призован на 4 октомври да се яви в съда за делото на 7 октомври и носи молбата за отлагане. На въпроса на съдията кой е той пратеникът посочи, че е приятел на Валери Кръстев. След като беше насочен да подаде молбата за отлагане на делото по надлежния ред, приятелят на ветеринаря изчезна, както се и появи. Така след краткото прекъсване заседанието продължи, като бяха приети всички искания на адвокатите на ОББ за представяне на допълнителни документи като трудовата книжка на ветеринарния лекар и пр., както и назначаване на оценка от вещо лице по счетоводните документи на Валери Кръстев и двама свидетели за изясняване на обстоятелствата. Следващото заседание на съда по делото беше насрочено за 9 декември 2013 г. По казуса има още едно дело освен от ветеринарния лекар, стопанисвал конната база. Второто е заведено от синдика на "Национален хиподрум". Предисторията е следната - няколко кредита, отпуснати от ОББ на Васил Божков, които той престава да обслужва. Банката през 2010 г. започва опити да реализира обезпеченията. Конкретното дело вече е за един от кредитите - за над 26 млн. евро, отпуснат към девет компании ("Сигнус БГ 1", "Сигнус БГ 2", "Сигнус БГ 3", "Сигнус БГ 4", "Сигнус БГ 5", "Сигнус БГ 6", "Дейтона 2007" ЕООД , "Ей Си" ЕООД и "Инфраком 2007" ЕООД). Този кредит е обезпечен с активи на "Национален хиподрум", който в допълнение на ситуацията е в несъстоятелност от 2011 г., годината, в която е подаден иска от ветеринаря. Тези 26 млн. евро са главницата, като отделно има и натрупани лихви за периода на кредита. След като фирмите, изтеглили заема, една по една спират да го обслужват, ОББ предявява вземанията си по обезпеченията. Тогава идва и второто дело, заведено от синдика на конната база срещу банката Стоил Моллов, който първо признава и вписва банката като кредитор на база на представените от нея договори, но по-късно пожелава обезпеченията й да бъдат обявени за нищожни. Това дело се води от началото на август 2012 г. И двете дела са за обявяване на ипотеките в полза на ОББ за недействителни.
Източник: Капитал (08.10.2013)
 
Банките свалят лихвите, но са предпазливи Въпреки, че септември се приема за начало на новия бизнес сезон след лятната почивка и очакванията за новости са именно тогава, тази година такива нямаше много. Разбира се, нови предложения от банките не липсваха. Като начало на бизнес сезона корекции имаше при почти всички видове банкови продукти. Независимо, че новостите се ограничаваха до предложения от 2-3 банки, предвид традиционната липса на видима динамика в банковия сектор, можем да отчетем, че банките все пак бяха активни в определена степен, пише в месечни анали на Moitepari.bg. В подкрепа на тенденцията при депозити, банките през септември продължиха за понижават лихвите. Това предприеха 4 от тях. В същата посока поеха и лихвите по спестовни сметки. Понижения на лихви имаше и при някои потребителски кредити, за жалост предложени от само една банка. При тези продукти банките заложиха на удължаването на промоционални условия. Така постъпиха и при жилищните кредити. Основно бяха продължавани промоции, но въпреки това имаше и новости. Те се изразяваха в подобрени условия по продуктите на три банки. Банките се въздържаха да променят лихви по срочни депозити през изминалия септември. Едва 4 бяха трезорите, които предприеха промени в тези продукти, като тенденцията на понижаване на дохода от срочен депозит се запази. Oт 01.09.2013 г. SG Експресбанк промени лихвите по част срочните си депозити. Депозит „SG Гарант“, „Рента“ и „Тактика“ се оказаха с около 0,10-0,20 п.п. По-ниски. Уникредит Булбанк промени лихвите по част от промоционалните си депозити. Това се случи на 16.09.2013 г. Промоционалните депозити „Donna”, “Рокада“ и „Под ръка“ продължиха продължиха да се предлагат с около 0,20 п.п. по-ниски лихви. Промоционалните условия по срочни депозити на Банката са валидни за депозити, открити до края на годината. На 11.09.2013 г. Пощенска банка промени лихвите на преобладаваща част от срочните депозити. Банката понижи с около 0,60-0,70 п.п. годишните лихви по „Депозит 2х3“, „Активни пари“ и „Рента“. При стандартните срочни депозити и „Авансова лихва“ понижението беше по-малко, като лихвите спаднаха с около 0,30 п.п. Piraeus bank също се оказа с нови лихви по срочните депозити от 16.09.2013 г. Трезорът понижи лихвите по депозит „Пиреус Стандарт“, „Пиреус Златен“, 18 и 24-месечните депозити. Понижението на лихвите беше в границите на 0,25 и 0,50 п.п. Тенденцията на лихвите по спестовни сметки следва тази на срочните депозити, като лихвите плавно продължиха да се понижават. Две бяха банките, които понижиха лихвите по тези продукти през месец септември. На 11.09. 2013 г. Пощенска банка с нови лихви по спестовна сметка „Активни пари“. Трезорът понижи лихвите. В лева и долари банката понижи с 0,40 п.п. лихвата за всички периоди. В евро понижението беше с 0,20 п.п. ОББ с нови лихви по спестовните сметки от 16.09.2013 г. Банката понижи лихвите по „Отворена спестовна сметка“. В лева, евро и долари понижението беше с 0,40 п.п. При потребителските кредити през септември 2 банки удължиха срока на промоционални условия и една подобри значително предлаганите лихви. Изглежда, че и през предстоящите месеци банките ще продължат да подобряват условията си по тези кредити. Пощенска банка удължи промоцията по потребителските си кредити. Според нейните условия банката събира такса за разглеждане на документи, само ако клиента бъде одобрен. Банката не събира и такса за отпускане на кредит, която е между 1.00 и 1,50% от сумата на кредита. Промоционалните условия са валидни за всички потребителски кредити за физически лица на банката и е валидна до 30.09.2013 г. ОББ удължи промоционалните лихвени условия на потребителския кредит с фиксирана лихва без поръчител и без превод на работна заплата. Според условията на офертата лихвата е 9,95%. Fibank подобри условията по потребителските си кредити в сила от 01.09.2013 г. Трезорът понижи с 0,20 п.п. лихвените проценти по кредитите си с превод на работна заплата в лева и евро. Тези пък без превод на трудово възнаграждение по сметка в банката се понижиха с 1,20 п.п. При кредит „Професионалист“ се забеляза минимално влошаване на условията. Банката повиши с 0,30 п.п. лихвите по тези кредити. Малко по-късно банката започна предлагане на нов промоционален кредит „ Отличник“. Лихвеният процент по заема е фиксиран на 6,7% за първите 12 месеца, като банката не събира такса за разглеждане на документи. Промоцията е валидна от 09.09 – 31.10.2013 г. Банките бяха относително пасивни и заложиха на удължаване на срока на валидност на настоящите им условия по ипотчени продукти. Голяма част от тях бяха валидни до края на месеца и след това бяха продължени до края на годината. Така постъпиха УниКредит Булбанк, Alpha bank по своя продукт „Перфекто” и Алианц Банк България. Размерът на промените, където ги има, варира от понижение с 0.20 п.п. до повишение с до 0.30 п.п. Societe Generale Експресбанк коригира лихвите по своите продукти по посока надолу. Кредитите със срок до 20 г. вече се предлагат на клиентите с 0.10 п.п. по-ниска лихва. Тези със срочност над 20 г. – с 0.25 п.п. по-малко. Наред с понижението лихви, банката понижи и таксата за оценка на обезпечението от 120 на 110 лв. Промоционалните условия са в сила до 01.11. БАКБ беше третата банка с понижения в лихвените нива. Те засегнаха кредитите с фиксирана лихва за определен период, който вече е 3 години, вместо 5 както беше до скоро. Лихвата в този период вече е по-ниска с 0.45 п.п. За оставащия срок лихвата е по-ниска с 0.60 п.п. Минимално беше повишена годишната такса за управление на кредита – с 10 базисни пункта. Пощенска банка макар също да беше сред удължаващите промоции по своите жилищни и ипотечни кредити, представи на пазара и нов продукт. Това беше "Спестовен жилищен кредит", който предлага иновативен начин за изплащане на новия дом. Тази възможност се предоставя, ако клиентът има спестявания или други сметки в банката. Колкото е по-голяма наличността по сметките, толкова по-ниска може да бъде лихвата по кредита. Базовата лихва по заема е 6.50% и в зависимост от средномесечният баланс по сметките на кредитополучателя тя може да бъде понижена до 5.90%. В края на месеца изтече промоцията на Банка Пиреос България без такса за разглеждане на документи за кандидатстване за кредит „Акцент” и „Собствен дом”. Таксата се възстановява в размер на 50 лв.
Източник: Дарик радио (17.10.2013)
 
Български фонд за дялово инвестиране АД-София (BPT) Във връзка с решение на Съвета на директорите от 23.04.2013 год., публикации във в. Капитал дейли от 18.10.2013 г. и в. Телеграф от 18.10.2013 г., оповестяване чрез ТР по партидата на емитента на 23.10.2013 г. и чрез интернет страниците на емитента и на упълномощения инвестиционен посредник Капман АД от 17.10.2013 г. относно увеличаване на капитала на Български фонд за дялово инвестиране АД-София /BPT/, Ви уведомяваме за следното: - брой акции преди увеличението: 50 000; - брой на издадените права: 50 000; - брой акции, предложени за записване: 2 000 000; - съотношение между издадените права и новите акции: право/акции: 1/40; - всяко лице може да запише най-малко 1 нова акция и най-много такъв брой акции, който е равен на броя на придобитите и/или притежавани от него права, умножен по 40; - Капиталът ще бъде увеличен само ако бъдат записани и платени най-малко 500 000 бр. нови акции; - присвоен борсов код на издадените права: BPT1; - ISIN код на правата: BG4000012139; - номинална стойност: 1.00 лв.; - емисионна стойност: 1.00 лв.; - начална дата за търговия на правата на борсата: 31.10.2013 г.; - крайна дата за търговия на правата на борсата: 13.11.2013 г.; - начална дата за прехвърляне на правата: 31.10.2013 г.; - крайна дата за прехвърляне на правата: 15.11.2013 г.; - дата на аукциона по чл. 112б, ал. 7 от ЗППЦК: 22.11.2013 г.; - начална дата за записване на акциите: 31.10.2013 г.; - крайна дата за записване на акции от увеличението: 09.12.2013 г.; - борсов член, упълномощен да обслужва увеличението на капитала: ИП Капман АД; - Банка, в която да бъде открита набирателна сметка: ТБ ОББ АД; - Право да участват в увеличението на капитала имат лицата, придобили акции най-късно 7 дни след датата на обнародване на съобщението по чл. 92а, ал. 1от ЗППЦК или към 30.10.2013 г.; - Последната дата за сключване на сделки с акции на това дружество на Борсата, в резултат на които приобретателят има право да участва в увеличението на капитала е 28.10.2013 г. Проспектът за публично предлагане на акции от увеличението на капитала може да бъде намерен
Източник: Фирмена информация (24.10.2013)
 
Гръцките банки у нас - Алфа Банка, Юробанк, ОББ и Пиреос, увеличават присъствието си в страната. Нетната печалба на четирите гръцки банки, осъществяващи дейност на територията на България, се увеличава със 17,65 млн. лв. за деветмесечието до 18,93 млн. лв., като делът на печалбите им като част от общата печалба на банковата система съставлява 3,88%. Изчисленията на Investor.bg на база данните на Българската народна банка (БНБ) показват, че заедно Алфа Банка, Юробанк, ОББ и Пиреос повишават сумата на активите си с 1,73% на годишна база до 12,418 млрд. лв. Ръстът на положителния финансов резултат на Алфа Банка и Юробанк компенсира загубите на ОББ и Пиреос. В началото на юли 2012 г. френската Credit Agricole се сдоби с Емпорики Банк - България ЕАД. Дотогава банката беше притежание на гръцката Emporiki, която от своя страна е собственост на Credit Agricole от 2006 г. Поради тази причина финансовите резултати на Емпорики Банк сега не са включени в анализа за представянето на гръцките банки в България. Investor.bg изчислява и финансовите резулати на чуждите представителства на банките, опериращи в България, за периода януари-септември 2013 г. Сумата на активите на клоновете с дейност в България се повишава с 40% за деветмесечието спрямо същия период на 2012 г., но е отчетена загуба от 323 хил. лв. С най-сериозен ръст на активите е Ишбанк ГМБХ - цели 160%, но тя регистрира нетна загуба от 478 хил. лв. Най-много пък се свива печалбата на Сити Банк - със 7,2 млн. лв. Сериозният ръст на печалбата на Алфа Банка за периода с 13,255 млн. лв. не успява да компенсира загубите на другите чужди клонове. Банка ДСК и УниКредит са с най-висока печалба за деветмесечието. КТБ пък е с най-голям ръст на активите в топ 5 на банките у нас.
Източник: Дума (06.11.2013)
 
PayPal пуска плащане онлайн без банкова карта в България Най-голямата онлайн система за плащания в света PayPal пуска нова иновативна услуга за българския пазар - плащане онлайн без банкова карта, съобщиха от компанията. Това ще става, като се прехвърлят средства от банкова карта към акаунта на клиента в PayPal. Захранването е безплатно, като се прави преди съответната покупка. Поради това се смята и за по-безрисково. Освен че няма такса за захранването, няма и такса за плащане за потребителя. Не се изисква и никаква финансова информация, когато се извършва покупката. Според компанията повече от 4 милиона потребители в България ще могат да прехвърлят пари от банковата си сметка към акаунта си в PayPal. Банките, които предлагат опция за използването й, са Уникредит Булбанк, Райфайзенбанк, Банка ДСК, Алфа банк, Прокредит банк, ОББ. Услугата е една от ключовите в Централна и Източна Европа за компанията, посочват оттам. По този начин може да се пазарува по целия свят, без да е необходимо потребителят да има банкова карта. Услугата се пуска в сътрудничество със словашката компания Trust Pay. Проучванията на потребителското поведение доказват, че потребителите купуват по-малко с този метод за разплащане в сравнение с използването на кредитна карта, което подобрява контрола на разходите, тъй като правят по-малко импулсивни покупки, посочват от PayPal. В средата на тази година стана ясно, че PayPal работи по създаване на услуга за междупланетни парични трансфери - PayPal Galactic. Това е инициатива, която цели да адресира проблемите, свързани със създаване на система за разплащане в Космоса. Около нея са обединени не само PayPal, но и институтът SETI, както и представители на Space Tourism Society. За 2012 г. PayPal е отчела 128 млн. активни потребители и 145 млрд. долара общ паричен обем, генериран от тези потребители. Компанията предоставя възможност на потребители и търговци да извършват/получават онлайн плащания в интернет, за което взима процент от всяка транзакция. Приходите й от такси за миналата година възлизат на 5.6 млрд. долара, което е с 26% повече от 2011 г. и представлява 40% от общите финансови постъпления на компанията майка eBay.com. За първото тримесечие на 2013 г. PayPal отчита нови 5 млн. активни акаунта в своята система, 1.5 млрд. долара приходи (20% повече от същия период на 2012 г.) и приблизително 7.6 млн. транзакции за всеки отделен ден от отчетния период. Неотдавна друга иновативна компания за електронни транзакции - Square, обяви, че пуска услугата Square Cash. Тя позволява изпращането на неголеми суми директно чрез електронната поща. За целта подателят и получателят трябва да имат само дебитни карти, като няма нужда от допълнителни регистрации, времето на операцията е няколко секунди. Потребителите не трябва да създават специални акаунти, да свалят мобилни приложения или да помнят номера на банкови сметки. За момента услугата е безплатна както за изпращача, така и за получателя. Подателят само изпраща мейл до получателя с копие до cash@square.com, като попълва и изпращаната сума. След като изпрати мейла, клиентът получава отговор, който го приканва да въведе номер на дебитна карта. Получателят на парите също получава подобно съобщение, искащо номера на неговата карта. След като това бъде направено, преводът на сумата е финализиран. Получаването на парите отнема от 1 до 2 работни дни. При всяка следваща транзакция процесът се автоматизира и получателят не трябва да въвежда повторно номера на своята карта.
Източник: Капитал (07.11.2013)
 
Първият български завод за биоетанол е обявен на търг заради дългове Първият завод за биоетанол в България, намиращ се край гр. Алфатар, скоро може да бъде обявен в несъстоятелност, а основният му кредитор ОББ доскоро се е опитвала да му намери купувач. Това става ясно от обявления в регистъра на частните съдебни изпълнители и информация от самата банка. На 22 октомври терените и основни производствени мощности на завода "Евроетил" са пуснати за продажба, която после е била спряна по искане на ОББ, показва информация от регистъра. Според обявлението дългът е на регистрираното в Силистра дружество "Евроетил", а активите са притежание на софийското "Еуроетил". И двете компании са собственост на Радослав Шунк. До редакционното приключване на броя от компанията не бяха открити за коментар. От ОББ обясниха, че в Софийския градски съд тече производство по несъстоятелност срещу собственика на завода, по което все още няма постановено решение. "С оглед изхода на това дело и за да се избегнат рискове от отмяна на евентуална продажба, банката за момента е спряла публичните продани", обясниха от кредитната институция. От отговорите на ОББ стана ясно, че предприятието е било заложено като обезпечение, а след спиране на плащанията е започнало изпълнително производство за събиране на дълга. Това е първият опит на ОББ да продаде заложеното в полза на банката предприятие. Отделни търгове са били обявени за недвижимите имоти, а на друг се продават производствените мощности. Началната цена за промишления терен в област Силистра е била 2.55 млн. лв., а за другите активи - 3.56 млн. лв. Частният съдебен изпълнител Георги Георгиев обясни, че компанията не работи, но допреди 1-2 години е била действаща. Той каза, че ОББ е основният кредитор на "Евроетил", а поне при него няма образувани дела от други взискатели. По думите на Георгиев след публикуването на обявата е имало запитвания от потенциални кандидати, но от кантората вече пренасочват за информация към банката. Крайният срок за подаване на оферти по спряната публична продажба беше 22 ноември. Георгиев добави, че машините не са действащи, а част от тях са разглобени. "Евроетил" е собственост на Радослав Шунк, които притежава 79.4% от капитала чрез дружеството си "Вива агротекс", а останалите държи пряко като физическо лице. Той е едноличният собственик и на "Еуроетил". Проектът за първия български завод за биоетанол започна преди почти десет години, а официалното му откриване е през 2006 г. Първоначалната инвестиция в завода е 15 млн. евро, като по план е трябвало да бъде поне удвоена, за да се увеличи капацитетът до четири пъти. Финансирането е с банков кредит и собствени средства на "Вива агротекс". Първата година производството е било с капацитет 10 хил. тона годишно, а през 2008 г. вече е достигнало 40 хил. тона. Цялата продукция е била продавана в чужбина. Според сайта на предприятието освен биоетанол то е произвеждало още битова химия, фуражи, технически и питеен алкохол. Допреди няколко години инвестициите в етанол и растителен дизел изглеждаха многообещаващи най-вече заради задължението дистрибуторите на нефтопродукти да добавят поне 5% биогорива. Малко след разширението на завода, в началото на 2008 г., Радослав Шунк заедно с други представители на сектора обвиниха държавни органи в бездействие, които спират проектите в бранша и пречат на разширяване на дейността им. Според тях въпреки нормативното изискване няма орган, който да контролира дали наистина се добавят биогорива. В периода 2005-2006 г. бяха заявени множество проекти за нови заводи, с които до 2011 г. производственият капацитет трябваше да достигне 450 хил. тона годишно, а стойността на инвестициите да надмине 100 млн. евро. През 2007 г. германската Verbio Vereinigte Bio Energie AG обяви планове да инвестира такава сума само в един завод. Партньор на германската компания беше "Евроетил". Силистренската компания заведе и дело срещу Агенция "Митници" в Европейския съд в Люксембург заради акцизната ставка на биогоривата. Решението на съда беше по-скоро в полза на агенцията – според него биоетанолът, който не е денатуриран според нормативните изисквания, не се освобождава от облагане.
Източник: Капитал (13.11.2013)
 
За периода 1 януари - 30 септември търговските банки в България са реализирали приходи от такси и комисиони в размер на малко над 1 млрд. лв., изчисли Profit.bg. Освен традиционните такси и комисиони по откриване или закриване на сметки, карти, преводи, банките имат и някои интересни приходи. Така например при Уникредит Булбанк според действащата тарифа за физически лица, в случай, че желаете служител на банката да преброи повече от 10 броя монети, това ще ви струва 1.5%, или минимум 5 лв. Подмяната на негодните банкноти се таксува с 6%, но минимум 10 лв., въпреки, че това може да се направи в Българска народна банка безплатно. В случай, че физическо лице желае да закрие разплащателната си сметка това ще му струва 12 лв. Ако имате съмнителни банкноти в себе си и желаете те да бъдат проверени в клон на ОББ, това ще ви струва по 1 лв. на всяка банкнота. Банката е и една от най-скъпите при ползването на банкоматите й в случай, че картата ви е издадена от друга банка, докато проверката на баланса ви там е срещу 0.30 лв. Закриването на сметка пък в една от най-бързо развиващите се банки в страната - Корпоративна търговска банка, чиито акции се търгуват и на Българска фондова борса, ще ви струва 30 лв. В Райфайзенбанк внасянето на повече от 2000 лв. дневно по разплащателната ви сметка ще струва 0.1% върху горницата, но макс. 200 лв. Внасянето на банкноти, неоформени в пачки по 100 броя, по копюри едностранно с лицевата страна нагоре ще ви коства допълнителни 0.4% върху сумата. Внасянето или обменът на монети за повече от 10 лв. в Пощенска банка струва 5%, или минимум 10 лв. Замяната на повредените банкноти тук ще се таксува с 1 лв. за всяка банкнота. Теглене на суми от ПОС терминал с карта, издадена от друга платежна институция, в СИБАНК е на стойност 3%, или минимум 10 лв.
Източник: Дума (15.11.2013)
 
ОББ: 9% ръст на сделките с имоти в София и областта Близо 14 000 са реализираните продажби на недвижими имоти и земеделски земи в Софийска област от началото на годината, което е с 9 процента повече в сравнение със същия период на миналата година. Това сочат данните на Агенцията по вписванията, представени от Обединена Българска Банка. Броят на вписаните ипотеки също бележи ръст от 7 на сто - още едно потвърждение за завръщащия се интерес към покупка на имот чрез кредит в София, информират от Bulgarian Properties. Средните продажни цени според партньорите на ОББ са около 750 евро на кв.м при тухлените апартаменти и 600 евро на кв.м. при панелните апартаменти за столицата. Според данните на ОББ, от началото на годината средният размер на изтегленинте ипотечни кредити в столицата е 76 512 лева, което показва увеличение за първи път от 4 години, а предпочитаният процент на финансиране е около 70%. Запазва се тенденцията за теглене на кредити в лева (в 82% от случаите), а предпочитаният срок за погасяване продължава да бъде 20 години. Най-често се възползват от финансиране кредитоискатели на възраст между 30 и 39 години. Анализът на експертите на ОББ показва, че в 76% от случаите кредитът е за покупка на имот, а 12% - за рефинансиране на кредити от други банки. С ипотечен кредит от ОББ може да се финансира до 85% от пазарната оценка на имота. Максималният срок на погасяване е 35 години. В допълнение, кредитоискателите могат да получат предварително одобрение още преди да са избрали конкретен имот за закупуване.(строймедия)
Източник: Други (26.11.2013)
 
"Холдинг Пътища" поиска несъстоятелност След няколко години на влошаващи се финансови резултати, неуспешен иск за несъстоятелност, запори върху сметки и притеснения дали ще изпълни спечелените поръчки "Холдинг Пътища" официално призна, че има вероятност да не успее да покрива задълженията си. В края на работния ден във вторник от компанията, непряко контролирана от Васил Божков, съобщиха, че са подали молба за обявяване в несъстоятелност заради лоши финансови показатели. Според ръководството това ще защити "в най-голяма степен" интересите на акционери и кредитори на дружеството. Искът не е голяма изненада, доколкото счетоводните отчети на холдинга показваха големи дългове, спадащи приходи и натрупване на загуби години наред. Ако съдът уважи молбата, това ще е поредната инфраструктурна компания на Божков, която изпада в несъстоятелност. Преди това в такава процедура влязоха "Мостстрой" и негови дъщерни компании, както и дъщерни дружества на "Железопътна инфраструктура – холдингово дружество", което беше преименувано на "Инфра холдинг". Самият "Холдинг Пътища" има трудности с финансите, които са известни от години и според доклада за дейността му към края на септември сметките му в ПИБ и Уникредит Булбанк продължават да са запорирани по искане на ОББ до размера на 7.6 млн. лв. Запорът, който беше обявен през октомври 2011 г., е заради дългове на "Инфра ком 2007", по което холдингът е бил съдлъжник. Общият дълг е бил намален, след като имоти на трета фирма, които са били обезпечение, са продадени за 2.4 млн. лв. и парите са преведени към банката. "Инфра ком 2007" е непряко свързана с "Холдинг Пътища", като двете са регистрирани на един адрес. В доклада се посочва, че разплащанията на холдинга се правят за негова сметка от дъщерните му дружества. Освен останалите дългове компанията има да плаща и 1.36 млн. лв. обезщетение за неизпълнен договор, след решение на Арбитражния съд към БТПП. Актуална информация за състоянието на целия холдинг няма, тъй като за деветмесечието е публикуван само индивидуален отчет. Последният консолидиран е за първото полугодие и показва 7.3 млн. лв. загуба за групата и 113 млн. лв. приходи, с 2.6% спад за година. Собственият капитал според консолидирания отчет е бил отрицателен – 22 млн. лв., а дълговете на групата в края на юни са за над 500 млн. лв., основно към финансови институции (за индивидуални данни към септември виж таблицата). Кредитите към банките са обезпечени с имоти, запис на заповед и залог върху вземания, а тези към ПИБ наскоро са били предоговорени. Заради неплатени вноски по кредити към Уникредит Булбанк е бил продаден на търг имот на "Бургаски корабостроителници", ипотекиран по дълг на холдинга. От продажбата са били получени малко над 1 млн. лв. и с тях част от дълга е бил намален, се посочва в доклада за деветмесечието. Дружеството в Бургас поне до неотдавна се контролираше също от Божков и наскоро влезе в процедура по несъстоятелност. Освен към двете български банки "Холдинг Пътища" има дълг и към швейцарската UBS. Към края на септември има заведени и съдебни дела за неплатени пари по договори, а по тези с "Уникредит лизинг" има споразумение, става ясно от доклада. Общата сума, за която лизинговата компания е завела дела, е 3 млн. лв. През 2011 г. малката компания "Групстрой" поиска несъстоятелност за "Холдинг Пътища", но скоро оттегли молбата си, без да стане ясно какви са били точно причините за иска и последвалия отказ. До редакционното приключване на броя от компанията не отговориха дали сегашният иск ще попречи на работата им по проекти и кои са по-големите, на които работи в момента. Отговор на този въпрос не дадоха и от Министерството на регионалното развитие, като казаха само, че те нямат сключени договори с "Холдинг Пътища". Холдингът беше водещ партньор в обединението "Тракия IV", което изгради отсечката от Ямбол до Карнобат на магистрала "Тракия" след няколко отлагания и множество проблеми, включително протести на подизпълнители заради неплатени възнаграждения Затрудненията на "Холдинг Пътища" не са изненада и след като преди три години той загуби контрол върху основните си дъщерни дружества, като не записа акции в увеличението на капитала им. Така те станаха собственост на компании, подозрително близки до Божков. Най-важното от дружествата - "ПСТ холдинг", изпълнява множество обществени поръчки и преди няколко месеца "Капитал" съобщи, че то има нов собственик, свързан с ПИБ. Която всъщност е и сред основните кредитори на "Холдинг Пътища". "Несъстоятелността на "Холдинг Пътища" е съвсем очаквано от пазара събитие, като имаме предвид, че цената на акциите му беше жълти стотинки през последните години. Така че изненадани няма", коментира Владислав Панев, председател на борда на управляващото дружество "Скай асет мениджмънт". Той припомни времето около борсовия бум и преди сплита на акциите, когато цената на една ценна книга беше около 40 хил. лв., и последвалия спад в стойността им. През 2007 г., в пика на високите цени на Българската фондова борса, компанията намали номиналната стойност на една акция от 25 лв. на 1 лв., с което броят на книжата се увеличава, а абсолютната им цена пада. В момента една акция се търгува около 5 стотинки - сривът започна именно когато компанията се лиши от контрола в ключовите си дружества без санкцията на малките акционери. Според отчета на дружеството собственост на миноритарни акционери са близо 49% от капитала, но това не означава, че целият дял се търгува свободно. Възможно е част от него да е на компании, близки до основните собственици или на лица, които не търгуват активно с книжата си. Към края на септември най-големият акционер в холдинга е "АБВ инженеринг" с 33.3%, а 18.05% са на "Евробилдинг 2000". И двете са собственост на компании, регистрирани на Вирджинските острови - "АБВ инженеринг" на "Артезиан венчърс лимитид", а "Евробилдинг 2000" – на "Алварадо холдингс лимитид". Панев добави, че много инвеститори вече са изгубили от вложенията си в холдинга и сегашните действия на ръководството нямат никакво значение за тях. "Мажоритарният собственик обаче вероятно си е направил добре сметката как да плати колкото се може по-малко на кредиторите, ако съдим по действията му в последно време. Жизнените фирми на холдинга бяха прехвърлени на офшорки още преди години например", посочи Панев. Той коментира, че когато "Холдинг Пътища" е печелел търгове за строителството на лотове от магистралите "Тракия" и "Марица", експерти са предупреждавали за риска да не изпълнят ангажиментите си заради лошото финансово здраве на компанията, но никой не е обърнал внимание. "Впоследствие пускането на последния лот от "Тракия" се забави с около година и се търсеха допълнителни начини за приключването му, същото стана и с лот 2 от "Марица", каза още Панев. По думите му това показва как очевидно грешни решения на държавни органи могат да забавят с години пускането на големи инфраструктурни обекти.
Източник: Капитал (28.11.2013)
 
Банките с българска собственост - все по-големи и все по-напред Банките с българска собственост стават все по-големи и заемат все по-предни места в разпределението на кредитните институции по групи според размера на активите. Това показват данните на БНБ за състоянието на банковата система към края на октомври тази година. Три банки с българска собственост са увеличили активите си през октомври, като по този начин заемат по-предни позиции, премествайки се с по едно място напред. Така Корпоративна търговска банка (КТБ) вече е четвърта по големина (пета към края на септември 2013 г.) според размера на активите, Централна кооперативна банка (ЦКБ) е осма (до октомври девета), а Инвестбанк - тринадесета (до октомври дванадесета). Те изместват съответно ОББ, Сосиете женерал Експресбанк и Българска банка за развитие. Има вероятност разместването да е и в резултат на намаление на активи на някоя от банките, чиято позиция спада с по една място. Дали това е така, ще се види в данните към края на декември, при това на обобщена тримесечна база, тъй като БНБ публикува данни за отделните банки само на тримесечие. Окончателните годишни резултати ще излязат в края на януари 2014 г. Така в топ пет на най-големите банки в България по размер на активите две са българска собственост – третата по големина е ПИБ и четвъртата КТБ. Първите две са Уникредит Булбанк и Банка ДСК. От БНБ посочват, че "Банков надзор" групира банките, за да се откроява динамиката на процесите в банковата система, като групирането не съдържа елементи на рейтинг и не е оценка за финансовото състояние на отделните банки. Първа група се състои от петте най-големи банки, втора – от останалите, а в трета група влизат клоновете на чуждестранни банки в България. Октомврийското разместване на позициите в сектора за пореден път показва как петте години криза промениха в още един аспект (освен по отношение на силно свитото кредитиране) облика на банковия сектор в страната. Собствеността става все по-българска и пазарният дял на местните играчи расте. Тази тенденция стана постоянна и по-отчетлива от началото на 2010 г. Секторът остава с доминираща чужда собственост, но с намаляващ дял. Ако в края на 2008 г. дъщерните поделения на големи европейски банки (без регистрирани като клонове поради относително незначителния им дял в активите - бел. ред.) са държали близо 80% от активите, то в средата на тази година пазарният им дял се е свил с 16.2 пр. пункта до 65 на сто. В същото време пазарният дял по активи на т.нар. местни банки – с български акционери, скача от 16.09% в края на 2008 г. до 27.28%. Като към картината се прибави и покупката на Юнионбанк (преди МКБ Юнионбанк) от ПИБ, почти една трета от сектора се оказва с български акционери. Сред другите банки с местна собственост са значително по-малките Българо-американска кредитна банка, International Asset Bank, Тексим банк (която заедно с ЦКБ гравитира около групата на "Химимпорт"). Секторът остава печеливш и към края на октомври, макар и финансовият резултат да се свива на годишна база. Към края на октомври 2013 г. печалбата на банките е в размер на 511.4 млн. лв., като намалява с 8.8% спрямо октомври миналата година. За един месец все пак положителният финансов резултат се е увеличил с 45 млн. лв. Извършената допълнителна обезценка през месеца на кредитния портфейл за 90 млн. лв. се покрива изцяло от нетния лихвен доход (215 млн. лв.) и нетните приходи от такси и комисиони (71 млн. лв.), посочват от централната банка. Общо натрупаният размер на обезценките към края на октомври е 840 млн. лв., като за една година размерът им се е свил с 9.7%. От БНБ посочват, че през октомври е отчетена значителна динамика в привлечените средства, като размерът им - 72.8 млрд. лв., остава почти без промяна спрямо септември. Това се определя от увеличението при депозитите на домакинствата с 1.1% (399 млн. лв.) до 38.1 млрд. лв. и на тези от фирми с 0.3% (66 млн. лв.) до 23.6 млрд. лв. В същото време се свиват привлечените средства от кредитни институции със 166 млн. лв. до 9.3 млрд. лв. През миналия месец е отчетено и намаление при подчинения срочен дълг (заемен ресурс, който се включва като капитал при определени конкретни изисквания - бел. ред.) с 20.5% до 1.229 млрд. лв. Кои банки и с колко са намалили подчинения срочен дълг в капитала си ще стане известно при излизане на декемврийските данни, като тогава ще бъде с натрупване на тримесечна база. В резултат на тези изменения делът на местния ресурс в общия обем на привлечените средства нараства до 83.5%, посочват от БНБ.
Източник: Капитал (02.12.2013)
 
Близо 85 млрд. лв.са активите на банковата ни система в края на октомври Към края на октомври 2013 г. активите на банковата ни система възлизат общо на 84,68 млрд. лв. Това показват данните на Българска народна банка (БНБ). Банките в страната са разпределени според размера на активите им условно в три отделни групи. Първата група се състои от 5-те най-големи банки на база на общите им активи към всеки отчетен период. Във втората попадат останалите кредитиращи институции, а в трета група влизат клонове на чуждестранни банки в България. В първа група са: Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка (ПИБ), Корпоративна търговска банка (КТБ) и Обединена българска банка (ОББ). Общата стойност на активите на групата възлиза на 42,27 млрд. лв. Във втора група се подреждат Райфайзенбанк България, Юробанк България, Централна кооперативна банка, Сосиете Женерал Експресбанк, Банка Пиреос България, Сибанк, Алианц Банк България, Инвестбанк, Българска банка за развитие (ББР), Юнионбанк, Прокредит банк, Общинска банка, Интернешънъл асет банк, Българо-американска кредитна банка (БАКБ), Търговска банка Д, Креди Агрикол България, Токуда банк, ТИ БИ АЙ Банк и Тексим Банк. Общата стойност на активите на групата е в размер на 36,98 млрд. лв. Към трета група спадат Алфа банка-клон България, Сити банк Н.А.-клон София, ИНГ банк Н.В.-клон София, БНП Париба С.А.-клон София, Te-Же Зираат банкасъ - клон София и ИШБАНК АГ-клон София. Общата стойност на активите на групата е 5,43 млрд. лв. В края на октомври общата сума на активите в банковата система намалява със 119 млн. лв . (0.1%). През месеца нарастват вземанията от кредитни институции - с 554 млн. лв. (6.4%), и ценните книжа (с изключение на тези, определени по справедлива стойност) - с 97 млн. лв. (1.0%). Увеличават се също и инвестициите в асоциирани, дъщерни и съвместни предприятия (с 47 млн. лв., 13.8%). Намаление е отчетено при паричните средства - с 802 млн. лв. (8.3%). Намаление е отчетено при паричните средства - с 802 млн. лв. (8.3%). Извършената допълнителна обезценка през месеца на кредитния портфейл за 90 млн. лв. се покрива изцяло от нетния лихвен доход (215 млн. лв.) и нетните приходи от такси и комисиони (71 млн. лв.), отчитат от БНБ.
Източник: Money.bg (03.12.2013)
 
Хотел "Родина" излезе на пореден търг Столичният хотел "Родина" отново бе обявен за публична продажба, след като и на предния търг не се явиха купувачи. Този път началната цена е 28.4 млн. лв. (14.6 млн. евро), като е намалена с 20% в сравнение с предната процедура. Тогава началната цена за наддавателните предложения бе 35.5 млн. лв. Взискател по изпълнителното дело е ОББ, която е основен кредитор на собственика на хотела – дружеството "Родина турист". В полза на банката са учредени общо шест ипотеки върху хотела и земята под него, като с тях са обезпечени заеми, отпуснати през 2007 и 2008 г. Според източници на "Капитал Daily" общата стойност на задълженията на собствениците на хотел "Родина" към финансовата институция е около 10 млн. евро. В момента обаче те са обект на съдебни спорове. Собственик на 96% от капитала на "Родина турист" е дружеството "Ел Ми", което до юли тази година е било притежание на Васко Нинов или негови близки. Последното прехвърляне на дружеството е на Цветан Денков, който участва в управата и на други свързани с Нинов компании. По същото време Васко Нинов бе осъден на доживотен затвор в Гърция за трафик на наркотици. Според обявата на частния съдебен изпълнител Георги Дичев крайният срок за внасяне на наддавателни предложения за хотела е 9 януари. Първата публична продан на хотела започна през август тази година, като началната цена бе 44.4 млн. лв. По закон тя се определя като 75% от пазарната стойност на актива, определена от лицензиран оценител. При следващ търг цената се намалява с още 20% и ако и тогава няма купувач, взискателят може да поиска обявяването на нова публична продан. В такъв случай не се изисква нова оценка. Четиризвездният "Родина" е един от на-големите хотели в София. Разполага с 500 стаи и приблизително 50 000 кв.м разгъната площ. В нея влизат също спортен и конгресен център, лоби. Прилежащият терен е с площ от 6000 кв.м, като обхваща цялото каре между три улици и бул. "Тотлебен".
Източник: Капитал (09.12.2013)
 
Делото "Ветеринарят срещу ОББ" чака свидетели След като преди два месеца ветеринарният лекар в конната база в Банкя изпрати вест в съда по "приятел", на делото от 9 декември прати адвокат. Така се разви вчера продължението на юридическата сага "ветеринарят срещу ОББ". Въпросният ветеринар се казва Валери Кръстев и претендира за собствеността върху "Национален хиподрум", който е обезпечение по кредит към фирми, свързани с Васил Божков (в хода на друго дело бе доказано от адвокатите на банката, че са свързани). След двегодишно отлагане на 7 октомври 2013 г. Софийски градски съд даде ход на делото, като, въпреки че Кръстев го е завел, той не се яви. И на вчерашното заседание не дойде, но за пръв път беше представляван от адвокат – Силвия Цветкова. Валери Кръстев оспорва ипотека за над 26 млн. евро (кредит от ОББ към фирми, свързани с Васил Божков, срещу обезпечение "Национален хиподрум") на имот от 540 хил. кв.м със сгради с площ 6000 - 7000 кв.м, между които и жилищен блок. Ветеринарят твърди, че е собственик на имотите, като ги е придобил по давност, тъй като ги е стопанисвал повече от 10 години. Като ветеринарен лекар той постъпва в конната база през 1995 г. Ако Кръстев спечели делото, въпреки необслужването на отпуснатия кредит ипотеката ще бъде обявена за нищожна, банката ще остане с невърнат кредит и без обезпечение по него, а длъжникът няма да загуби заложеното имущество и няма да върне кредита. Въпреки че този път се яви адвокат на Валери Кръстев, делото беше отложено за 31 март, защото тогава ще се разпитват едновременно по двама свидетели на всички страни – ветеринаря (ищец), хиподрума (ответник) и ОББ (трето лице по делото). Всяка от страните ще доказва кой владее имота. Според банката това не е ветеринарният лекар, тъй като той е в трудовоправни отношения с "Национален хиподрум", наемател е и прочие. Собственикът на един имот се грижи за него като собственост, което се изразява в плащане на данъци за него, обработва го, прави подобрения и прочие. Допреди два месеца не се даваше ход на делото. Въпреки че искът на ветеринарния лекар е от 2011 г., той самият не се е явявал в съдебната зала – веднъж заради операция на горен крайник, друг път заради "влошено здравословно състояние". Така след неколкократно отлагане – на 29 октомври 2012 г., на 3 декември 2012 г., на 18 февруари 2013 г., делото най-сетне тръгна преди два месеца, като Валери Кръстев не се появи, но прати вест. Тъкмо съдията Богдана Желявска беше дала ход на делото, след кратък дебат дали е редовно призован или не поради върнати призовки до него, без да са връчени, в съдебната зала се появи млад човек с папка, който каза, че носи молба от Валери Кръстев за отлагане на делото, тъй като той не може да се яви. Така, след като съдът беше приел, че ветеринарят не е призован поради две върнати призовки, вестоносецът посочи, че Кръстев все пак е призован на 4 октомври да се яви в съда за делото на 7 октомври и носи молбата за отлагане. На въпроса на съдията кой е той пратеникът посочи, че е приятел на Валери Кръстев. След като беше насочен да подаде молбата за отлагане на делото по надлежния ред, приятелят на ветеринаря изчезна, както се и появи. В тази история има още едно дело, което също е за обявяване на ипотеките в полза на ОББ за недействителни. То е заведено от синдика на "Национален хиподрум" Стоил Моллов. Това дело се води от началото на август 2012 г. И двете дела са за обявяване на ипотеките в полза на ОББ за недействителни. След обявяване на "Национален хиподрум" в несъстоятелност през 2011 г.(годината, в която е подаден и искът от ветеринаря), Моллов първо признава и вписва банката като кредитор на база на представените от нея договори, но по-късно пожелава обезпеченията й да бъдат обявени за нищожни и завежда въпросното дело. Предисторията е следната: няколко кредита, отпуснати от ОББ на фирмите, който те престават да обслужват. Банката през 2010 г. започва опити да реализира обезпеченията. Конкретното дело вече е за един от кредитите - за над 26 млн. евро, отпуснат към девет компании ("Сигнус БГ 1", "Сигнус БГ 2", "Сигнус БГ 3", "Сигнус БГ 4", "Сигнус БГ 5", "Сигнус БГ 6", "Дейтона 2007" ЕООД , "Ей Си" ЕООД и "Инфраком 2007" ЕООД). Тези 26 млн. евро са главницата, като отделно има и натрупани лихви за периода на кредита, с което вече е 30 млн. евро. След като фирмите, изтеглили заема, една по една спират да го обслужват, ОББ предявява вземанията си по обезпеченията. Именно тогава идва и делото на синдика. На този етап делото на хиподрума е спряно, тъй като се очаква решение на Конституционния съд по оспорвани текстове с промени в Търговския закон, касаещи и такъв тип дела.
Източник: Капитал (10.12.2013)
 
Тръгна делото “ветеринар срещу ОББ” Емблематичното дело "ветеринар срещу ОББ" най-после се раздвижи след многократни отлагания чрез представяне на болнични листи от ищеца Валери Кръстев. Кръстев, който работи като ветеринар в "Национален хиподрум" АД твърди, че владее от 1995 г. терените и сградите му и по тази причина настоява да бъде признат за собственик на площ над 500 дка, които бил садил, косил и обработвал, както и на множество сгради. Имотът е заложен от друга фирма в ОББ като обезпечение на кредит от 30 млн. евро (отдавна просрочен). Вчера на поредното осмо съдебно заседание ветеринарят се афишира в процеса чрез адвокатите си Силвия Цветкова и адвокат Добрева. Техните възражения бяха насочени срещу възможността банката в качеството си на трето лице да посочва и събира доказателства и по същество да оспорва исковата молба. Ако се окаже, че Валери Кръстев действително е собственик на имота по давност, то ипотеките, учредени в полза на ОББ, ще се окажат нищожни като учредени от несобственик, обясняват юристи. Според тях, ако ветеринарят бъде признат от съда за собственик, всички управители и директори на фирми, банки и корпорации, които са били техни шефове в продължение на 10 години, ще могат да претендират, че вече са и собственици.
Източник: Стандарт (10.12.2013)
 
Съдебна "Родина" Когато преди месеци столичният хотел "Родина" бе обявен на търг, никой не очакваше бърза и лесна сделка. Продажбата от частен съдебен изпълнител бе сигнал за проблеми с обслужването на задълженията на собствениците и знак, че първоначално високата обявена цена вероятно ще пада. Хотелът, който е построен през 1981 г., не е сред най-атрактивните - приходите намаляват, заетостта е ниска, базата се нуждае от солиден ремонт, а през годините плавно загуби позиции в силно конкурентната 4-звездна категория на софийския пазар. Към всичките тези условности можем да добавим още една, която със сигурност може да направи сделката трудна - активните опити на собственика на хотела "Родина турист" и свързани с него компании да саботират опитите на банката кредитор ОББ да събере отпуснатите от нея необслужвани заеми, които възлизат на 9.67 млн. евро. Това, разбира се, нямаше да бъде възможно без помощта на съдии. Три дружества около "Родина" имат кредити към банката, които са обезпечени с хотела. Сградата и земята са в активите на "Родина турист". Миноритарен акционер в него е "Родина турист 97". Мажоритарният пакет се държи от дружеството "Ел-ми", което към момента е собственост на Цветан Денков, а до юли тази година бе притежавано от членове на семейството на бизнесмена и бивш банкер Васко Нинов, осъден на доживотен затвор в Гърция за трафик на кокаин. Самият Денков е в управата на третото дружество длъжник в схемата - "Здравец 2007" (предишно име "Иво стар"), което през 2007 г. получава кредит от 3.34 млн. евро от ОББ за покупката на хотел "Здравец" в курорта Златни пясъци. Още от сключване на договорите за кредит длъжниците започват да изпитват трудности по погасяването на задълженията по тях, а от 2010 г. въпреки предоговарянията длъжниците не са извършили погасителни вноски. Така след две години просрочие банката пристъпва към принудително изпълнение - снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Малко след като банката се обръща към съда, длъжниците контраатакуват, като подават молба, с която искат обезпечение на бъдещ иск, който да установи, че… сключените договори за кредит са нищожни. Делото попада при съдия Мария Георгиева. Тук една скоба – през пролетта тя беше уволнена от ВСС след продължило близо две години дисциплинарно производство. Основните обвинения срещу нея бяха, че освен че забавя дела, тя приема директно молби, без те да са минали през деловодството на съда, а по едно от делата дори е допуснала обезпечение за лице, което не е фигурирало в молбата за обезпечение на бъдещ иск, по която е образувано делото. ВАС отмени решението на ВСС с мотив, че съветът е допуснал съществени процесуални нарушения при уволнението, но се съгласи, че действията на съдия Георгиева "представляват и нелегитимно превишаване и превратно упражняване на съдебната правораздавателна власт". Именно съдия Георгиева уважава молбата на длъжниците, като приема, че бъдещият иск е "допустим и вероятно основателен", като допуска обезпечение чрез налагане на забрана за ОББ да извършва действия по принудително събиране по трите договора за кредит или да цедира вземанията. Това се случва, въпреки че по делото не са представени (както изисква законът) нито "убедителни писмени доказателства", нито е депозирана гаранция. Нещо повече – съдия Георгиева определя едномесечен срок, в който длъжникът трябва да предяви иска. Според закона, ако той не изпълни това указание, съдът трябва да го отмени служебно – нещо, което съдия Георгиева не прави. От банката й напомнят с молба, по която тя не се произнася. Чак след като за казуса е сезиран председателят на СГС, длъжникът изведнъж се сеща (извън всички възможни срокове) да отстрани нарушенията. От банката пускат жалба срещу наложеното обезпечение, като са необходими четири месеца, за да може делото да стигне до намиращия се на долния етаж в Съдебната палата апелативен съд. В крайна сметка апелативните съдии отменят скандалния съдебен акт. Това не впечатлява съдия Георгиева, която само месец по-късно издава идентична обезпечителна заповед. След жалба от банката заповедта отново е отменена от по-горната инстанция. След тази сага банката успява да си извади изпълнителни листове за два от кредитите, а по тях е образувано изпълнително дело - това се случва през лятото на миналата година. Следва нова съдебна сага, като казусът се разхожда по всички съдебни инстанции. Така например длъжниците завеждат насрещен иск срещу банката, като твърдят, че заради наложено от нея сливане между две дружества (става дума за кредита, който е отпуснат за закупуване на хотел в Златни пясъци) те са претърпели вреди в размер на 400 хил. евро, защото фирмата, която била закрита, имала лиценз (въпреки че такъв не се изисква, защото режимът е уведомителен) за обменно бюро, който загубила след вливането. На основание този иск през ноември 2011 г. съдия Елка Пенчева от СГС спира изпълнителното дело. Документът все още не е представен на ЧСИ и насроченият преди дни нов търг за продажба на хотела още не е отменен. Ако съдът обаче остави заповедта в сила, делото ще бъде спряно и ще може да продължи чак след отмяна на обезпечителната заповед, която вероятно ще отнеме няколко месеца. Каквито и ходове да изиграят собствениците на хотел "Родина", продажбата му очевидно е въпрос на време. Доскорошният собственик Васко Нинов имаше подобни планове и през годините назад. Интерес не липсваше, но заради високи ценови очаквания на продавача до сделка не се стигна. В момента "Родина" все повече се доближава до приемлива за потенциалните купувачи цена. На сегашната публична продан (която скоро ще спре) сградата и земята под нея бяха предложени за 28.4 млн. лв., докато при първата процедура през лятото наддаването трябваше да започне от 44.4 млн. лв. В подкрепа на тезата за високата цена тогава частният съдебен изпълнител Георги Дичев, който води публичната продажба, отчете интерес, но нито едно наддавателно предложение за хотела. Същото се случи и при втората процедура през есента, вече при стартова цена от 35.5 млн. лв. Хора от бранша определят "Родина" като хотел с потенциал, включително в по-ниската 3-звездна категория, където към момента има недостиг на качествени активи. За целта обаче бъдещият купувач трябва да планира сериозни средства за обновяване на базата, която през годините видимо западна. Същото смятат и представители на консултантския бизнес. Според тях, ако иска да запази категорията на хотела, потенциалният бъдещ собственик трябва да инвестира в ремонт и ново обзавеждане средно по 30 000 евро на стая. При наличие на 500 стаи плюс големи площи като лоби, бизнес център и спортен център основен ремонт може да струва дори повече от пазарната цена на хотела. Самата тя не се очаква да е висока, като се има предвид фактът, че в момента стаите в "Родина" се продават в долната граница на 4-звездната категория в София (около 40 евро на вечер), а доста често падат и под нея. Приходите също намаляват, като миналата година се стопиха до 3.7 млн. лв. Хотелът е приключил на минимална печалба за поредна година, но без да отчита плащания по обслужване на кредитите си, като в същото време трупа задължения за данъци и осигуровки. В същото време "Родина" загуби позиции на пазара и бе изместена от по-конкурентни като база и локация проекти в своя клас. В момента хотелиерите, а и общинската статистика за нощувките определят като водещи имена в 4-звездната категория на софийския пазар Novotel, хотелите от веригата Best Western, както и някои от обектите на български вериги като Crystal Palace на FPI. Много добра заетост предвид мащаба си отчита и най-големият в категорията - "София Принцес хотел" (585 стаи), който през различните месеци тази година е подавал данни за между 11 000 и 17 000 нощувки към общинско предприятие "Туристическо обслужване". В същото време сходният като леглова база "Родина" (500 стаи) е отчитал между 1400 и 1700 нощувки месечно. На имотния пазар не изключват в крайна сметка цената за хотел "Родина" да се окаже и близка до задълженията на собствениците му, както понякога се случва в процедурите за публична продажба. Изпълнителният директор на "Родина турист" Иван Цоков не бе открит за повече информация около плановете за управление и развитие на хотела. За момента обаче те едва ли са амбициозни предвид вероятността скоро собственикът да е различен.
Източник: Капитал (13.12.2013)
 
Трима са предложените за членове на Съвета на директорите на БФБ-София, показват материалите за свиканото на 14 януари 2014 г. Общо събрание на акционерите на пазарния оператор. Сегашният състав на Съвета на директорите е 5-членен, като в актуалния учредителен акт е записан именно 5-членен състав. Тъй като на събранието на 14 януари 2014 г. не е предвидена точка за промяна на броя на членовете, може да се предположи, че ще бъдат сменени 3-ма от сегашния състав на ръководството и само двама ще запазят позицията си. Сегашният състав на ръководството е Асен Ягодин, Васил Големански, Иван Такев, Георги Български и Любимир Бояджиев. Любомир Бояджиев е в ръководството като представител на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП). Асен Ягодин беше изваден от ръководството на държавната Българска банка за развитие, а БФБ-София също е с над 50% държавно участие. Едно от новите предложения за член на Съвета на директорите на БФБ-София е Димо Спасов, който от тази година е председател на Управителния съвет на Българска банка за развитие. Също от 2013 г. е председател на Съвета на директорите на Национален гаранционен фонд. Преди това е бил директор в дирекция Трежъри в Първа инвестиционна банка, директор дирекция Управление на активи в ПИБ, а също така портфолио мениджър в Ти Би Ай Асет Мениджмънт (през 2005-2006 г.) От 1999 г. до 2005 г. е работил в БНБ. Друго предложение е Иван Борисов Кутлов. Той има 18-годишен опит в ОББ, Банкова консолидационна компания и ШЕЛ България. Той е член на СД на Българска дилърска асоциация, член на Регламентния комитет на СОФИБОР, Член на Резервния обезпечителен фонд на БНБ. В момента е началник на управление Трежъри в ОББ и член на Борда на директорите на ОББ Асет Мениджмънт АД. Третото предложение е Гергана Чавдарова Беремска-Караджова, която от април 2013 г. до ноември 2013 г. е била изпълнителен директор на Търговска банка Д АД, а от юли 2008 г. е била член на Управителния съвет в същата банка. От 1994 до 2008 г. е работила в Министерство на финансите, като в края е била държавен съкровищник. Тя е била и член на Съвета на директорите на Централен депозитар АД от 1996 г. до 2008 г. Оборотът на БФБ-София АД през 2013 г. ще е с над 64% по-голям от този през 2012 г.
Източник: Инвестор.БГ (19.12.2013)
 
Овергаз търси проектант за ваканционен комплекс в с. Лозенец Тръжна комисия към "Овергаз Инк." АД на основание утвърдена Инструкция за провеждане на търг за избор на доставчик на стока или услуга в системата на Овергаз, обявява открита процедура за възлагане на поръчка с предмет: "Изготвяне на концепция (ескизен проект) с избор на проектант за обект: "Ваканционен комплекс "Гардения", с. Лозенец, община Царево, област Бургаска. Документацията за участие можете да получите в офиса на Тръжната комисия – гр. София, ул. "Филип Кутев" 5 от Донка Буколска, тел. 02/4283 447, всеки работен ден от 9:00 до 12:00 часа и от 13:30 до 17:00 часа или по електронна поща, не по-късно от десет работни дни преди крайния срок за представяне на предложенията. Тръжните документи се предоставят срещу копие от документ за внесена такса от 120 (сто и двадесет лв. с ДДС) лв. по банкова сметка на "Овергаз Инк." АД в ОББ, клон "Фритьоф Нансен", ул. "Фритьоф Нансен" 9, гр. София, BIC: UBBSBGSF; IBAN: BG23UBBS 8423 1010 8260 12. Таксата не подлежи на възстановяване. Копие от документа за внесена такса можете да изпратите на факс: 02/962 17 24 или на електронни адреси: donka_g_bukolska@overgas.bg; eniu_kuzmanov@overgas.bg. За издаване на данъчна фактура е необходимо да изпратите данните на фирмата и МОЛ. Краен срок за представяне на предложения за участие в откритата процедура – 16:00 часа на 17.02.2014 г. Предложенията да бъдат адресирани до Тръжна комисия към "Овергаз Инк." АД: София 1407, ул. "Филип Кутев" № 5, запечатани в непрозрачен плик и представени от кандидата или от негов пълномощник, лично или по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка или куриер. *Всички кандидати ще бъдат поканени да присъстват при разглеждане и оценяване на предложенията. Разходите за закупуване и изготвяне на предложението в съответствие с тръжната документация са за сметка на Кандидата. Председателят на Тръжната комисия предлага на Възложителя да се сключи договор за проектиране с кандидата, класиран на първо място. На кандидата, класиран на II-о място, ще се присъди награда от 2000 лв. На кандидата, класиран на III-о място, ще се присъди награда от 1000 лв.
Източник: Строителство Градът (19.12.2013)